ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН

ПОМАГАЛО

НА СЪДЕБНИЯ ЗАСЕДАТЕЛ

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

ОСОБЕНА ЧАСТ

Февруари 2012г.

1

І. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ВИДОВЕ.

1.Убийство – чл. 115 и сл. НПК.

Убийството е едно от най-тежките престъпления против личността, при което се налагат едни от най-тежките наказания свързани с лишаване от свобода или други по-леки наказания, когато това е предвидено в закона. Обект на престъпленията по чл. 115 и сл. от НК са обществените отношения свързани с живота. Системата на тези престъпления е следната:

- чл. 115 - 121 вкл. – умишлени убийства; - чл. 122 - 124 – непредпазливи убийства;- чл. 126 – криминален аборт; - чл. 127 – склоняване или подпомагане към самоубийство. Убийството е виновно и противозаконно умъртвяване на другиго.

Годен предмет на убийството - началният момент - началото на раждането, като не е необходимо раждането да е приключило, т.е. за начало на раждането се приема започването на родилните болки. До този момент може да се говори за престъплението криминален аборт по чл. 126 от НК, предмет на което е плодът на бременната жена и това е разграничението на престъплението криминален аборт от убийството. Краен момент на убийството настъпване на физиологична смърт. Въздействието върху трупа на вече починал човек, независимо от субективна грешка на някого, не може да се третира като убийство, поради липсата на този обективен признак на състава. За настъпила физиологична смърт се приема прекратяването дейността на главния мозък, независимо че сърдечната дейност продължава. Изпълнителното деяние - всяко действие /напр. убийство чрез използване на огнестрелно оръжие/ или бездействие /непоставяне на животоспасяваща инжекция на болния/, което стои в непосредствена и пряка причинна връзка със смъртта. За наличието на това престъпление няма значение използваните начини или средства. Престъплението е резултатно. Довършено е в момента на настъпване на смъртта, а не в момента на деянието, тъй като е възможно да е налице само опит, ако е реализирано изпълнителното деяние, но не е настъпила смъртта.

Умишленото убийство - чл. 115 от НК, който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Субект на основния състав на убийството е всяко наказателно отговорно лице. Предмет на убийството е пострадалият, лицето, върху което деецът въздейства, за да го лиши от живот. Изпълнително деяние е умъртвяването. Текстът на чл. 115 НК не визира някакви особени начини или средства за въздействие, посредством които се причинява смъртта на лицето. Убийството може да бъде извършено чрез действие, но в практиката се приема, че е възможно причиняването на смърт по чл. 115 и

2

чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, необходими за запазване и поддържането на живота на пострадалия, но не е направил това. Престъплението е резултатно - деянието е довършено с настъпването на смъртта на жертвата. Ако деецът е действал с пряк умисъл, възможен е както довършен, така и недовършен опит - при недовършеният опит деецът само е започнал, предприел изпълнителното действие, но не е извършил всичко, което е обективно необходимо, за да настъпи целения от него резултат /напр. насочил е оръжието към жертвата, но не е стрелял/. Довършен опит ще е налице, когато е довършено изпълнителното деяние, но по независещи от дееца причини не е настъпил резултата – смъртта на жертвата /напр. нанесена е смъртоносна прободна рана на жертвата, но при бърза намеса на трето лице се стига до спасяване на жертвата и предотвратяване на престъпния резултат/. За да е съставомерно деянието по чл. 115 НК, е необходимо то да е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на жертвата /напр. няма да е налице престъплението убийство, ако е нанесена прободна рана на жертвата, но същата почине не от кръвозагуба, а от инфаркт/. От субективна страна - умишлено престъпление, което може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл. Пряк умисъл – деецът съзнава, че умъртвява друг жив човек и иска, цели това – неговата смърт /напр. стреля по жертвата, защото иска да настъпи смъртта й/; евентуален умисъл – деецът предвижда възможността, че може да причини смъртта и се съгласява, допуска настъпването й, отнася се с безразличие /деецът шофира с несъобразена скорост и вижда, че на пешеходната пътека пресича човек, въпреки това не намалява скоростта, блъска жертвата, като неговата цел е не да причини смъртта, а да стигне по-бързо до набелязаната от него цел/. За умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняванията, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжието, и от други обстоятелства.

Предумишлено убийство това е убийство, което по принцип е най-тежко наказуемо - решението за убийството е взето в сравнително спокойно състояние, при обсъждане на мотивите “за” и “против”, при обмисляне на основните моменти на престъплението, като освен това между вземането на решението и неговото изпълнение има непременно някакъв интервал от време.

Квалифицирани състави :- т. 1, на длъжностно лице, на представител на обществеността,

както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита - необходимо е специалното качество на пострадалото лице, като в последния случай не е необходимо деянието да е извършено при и по повод на службата или функцията. По-тежко се наказва убийството на длъжностно лице тогава, когато плюс това убийството е извършено “при или по повод изпълнението на службата или функцията” на това лице.

3

- т. 3, на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря, т.е. наличието на кръвна връзка между убиеца и жертвата - предвижда се квалификация за убийството като на рожден родител така и на осиновител;

- т. 4, на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице.

Особено важна е последната хипотеза “убийство на повече от едно лице” – убийство на две или повече лица с едно деяние. С други думи изключва еднородната идеална съвкупност /въздигната е квалифициращ признак/, като третира извършеното като едно престъпление, но за сметка на това по-тежко наказуемо. Умисълът за убийство на повече от едно лице трябва да е възникнал преди или по време на извършването на убийството на първото лице. Такъв умисъл има и когато решението за убийството на друго лице е взето непосредствено след първото деяние, като в този случай извършеното фактически представлява продължение на едно престъпление. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК е довършено, когато е настъпила смъртта на поне две лица. Ако тя е причинена на едно лице, а спрямо друго деянието е спряло в стадия на опита, деецът следва да отговаря за опит за убийство по чл. 116, ал.1, т. 4 НК, а не за убийство въпреки, че реално е настъпила смъртта на едно лице.

- т. 5, на лице, което се намира в безпомощно състояние. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС под “безпомощно състояние” следва да се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. То може да се дължи на различни причини - слепота, инвалидност, състояние на сън, тежко опиване и т.н. Това състояние следва да е съществувало обективно, то да е възникнало независимо от действията на дееца, т.е. той го заварва и се възползва от него.

- ал. 2 НК, за убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган разследващ полицай, частен съдебен изпълнител, помощник – частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от изпълнителна агенция по горите, или на служител от Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му - необходимо е специалното качество на пострадалото лице. След като престъплението е умишлено убиецът трябва да съзнава това качеството на убития, ако не съзнава съответното качество ще е налице обикновен случай на умишлено убийство, а не по основания състав. По-тежко се наказва убийството на длъжностно лице тогава, когато плюс това убийството е извършено “при или по повод изпълнението на службата или функцията” на това лице.

- т. 10, извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група - организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина

4

престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага;

- т. 11, извършено по хулигански подбуди - безмотивни убийства, убиецът по начало не познава жертвата или най-малкото между тях няма никакви лични отношения. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, този състав е налице, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и човешката личност. Затова се приема, че при наличието на личен мотив за извършване на убийството, то не следва да се класифицира по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК.;

С оглед субекта на престъплението:- т. 2, от длъжностно лице, както и от представител на

обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Необходимо е специално качество на дееца.“При” означава по време на. “По повод” – мотивът на убийството е свързан с вече извършена в миналото или предстоящата в бъдещето служебна дейност на убития.

- т. 12, представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда. Опасен рецидив - извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ; извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

Съобразно способа : - т. 6, по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по

особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост. В този случай са предвидени три хипотези:

- по начин или със средства опасни за живота на мнозина – достатъчна е смъртта само на едно лице, но да е предизвикана така, че да е поставила в опасност живота на и на други лица /изкопан е ров пред дома на пострадалия или е предизвикан пожар в помещение, където работят много хора/; - по особено мъчителен начин – преценява се от гл.т. на пострадалия, какви физически страдания е преживял;- особена жестокост – преценява се от гл.т. на дееца. Съди се по неговите психически преживявания, по тяхната общ. опасност /изпитвал е удоволствие от убийството/.

Субективни квалифициращи обстоятелства - т.7 – когато е с користна цел – убийството носи имуществена или

имотна облага за дееца или негови близки /напр. убийство на наследодател с цел получаване на наследство/ ;

5

- т.8 - с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление ;- т.9 – има предумисъл, който се характеризира от решението за извършване на престъплението. Когато решението за убийството е взето много време преди самото деяние. Дееца е имал достатъчно време да си даде сметка за това какво е решил да върши.; - т.10 - извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група – това е нова хипотеза и предвижда квалификацията на т.н. поръчкови убийства; - т.11 – по хулигански подбуди - няма видима или смислена причина за извършване на убийството.Леко наказуеми случаи на умишлено убийство - чл. 118 НК, за

убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. За да се приложи този състав са абсолютно необходими кумулативно следните изисквания - деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение – афектно състояние /силно ядосване/ ; в това състояние той първо взема решението за убийство и плюс това го изпълнява в това състояние на силно раздразнение. На лице е “внезапен умисъл”; това състояние трябва да е предизвикано от пострадалия. Съставът на чл. 118 е неприложим, ако деецът сам се е поставил в състояние на силно раздразнение или ако той провокира неправомерното поведение от страна на пострадалия.

Чл. 119 НК, за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - за да се подведе деянието по чл. 119 е нужно наличието на следните обстоятелства - да имаме неизбежна отбрана /нападението с/у дееца да е започнало и да не е приключило окончателно/; превишаването на пределите е следвало да се извърши умишлено; това превишаване не трябва да се дължи на уплаха или смущение. Няма неизбежна отбрана и деецът не може да се ползва на привилегирования състав на чл. 119 НК, когато срещу него не е осъществено нападение – при предполагаемо, бъдещо такова или при деяние, което обаче на застрашава или уврежда реално някакви права или интереси. Няма неизбежна отбрана и при завършено нападение. Превишаване пределите на неизбежна отбрана ще има, ако тази защита явно не съответства на характера и опасността на нападението. При решаване на този въпрос следва да се вземат предвид не само силата и интензивността на нападението и отбраната, а и характера на защитеното и увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, обстановката, в която се намират нападателят и отбраняващият се и др. Ако след преценка на тези обстоятелства се установи, че за отблъскването на противоправното нападение не се е налагало извършването на убийство, ще е налице съставът на чл. 119 НК. От субективна страна убийството по

6

чл. 119 НК е умишлено престъпление, т.е. при извършването му деецът трябва да съзнава, че превишава пределите на неизбежна отбрана.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години. – в момента на самото раждане, момент на ярост, ненавист.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Субекти са както майката, така и бащата. В момента на раждането.

Последните две групи леконаказуеми случай на умишлени убийства са по-рядко срещани в практиката.

Непредпазливите убийства - чл. 122, ал. 1, който причини другиму смърт по непредпазливост. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Законът не предвижда някакви особени качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. От обективна страна - предмет на убийството е пострадалият, лицето, върху което деецът въздейства, за да го лиши от живот. Изпълнителното деяние на убийството е умъртвяването - действие или бездействие. Законът не посочва конкретни начини и средства, с които се причинява съставомерния резултат – смъртта. От гледна точка на изпълнителното деяние следва да се прави разлика между причиняването на смърт по непредпазливост и злепоставянето по чл. 138 и сл. НК. Характерно за състава по чл. 122 НК от обективна страна е наличието на пряко и непосредствено деяние – действие или бездействие, което да е причинило смъртта на пострадалия, т.е. съставомерния резултат настъпва от прякото поведение на дееца. От субективна страна деянието е виновно, но не умишлено. Докато при злепоставянето по чл. 138 и сл. НК става дума за съзнателно неоказване или непритичване на помощ на лице, което се намира в опасност за живота.

От субективна страна - непредпазливо деяние, което може да бъде извършено както при небрежност, така и при самонадеяност. При убийство поради небрежност, от субективна страна деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Квалифицирани състави - чл. 122, ал. 2, ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица. Когато формата на непредпазливост е небрежност, деецът въобще не предвижда резултата, но е бил длъжен и е могъл да предвиди смъртта на всички жертви.

Чл. 123, ал. 1, който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност - “професионална непредпазливост”. Субект е наказателноотговорно лице, което има право да упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, т.е. изисква се специално качество на дееца /напр. ловец или лекар/ . Под

7

“правнорегламентирана дейност или занятие” следва да се разбира такава дейност или занятие, за чието упражняване се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответното разрешително. Под “представляващи източник на повишена опасност” - общественополезна дейност или занятие, при които обаче и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота и здравето на други лица - лекарската професия, /напоследък често зачестили случай на лекарски грешки/ зъболекарската професия, случаи на работа със строителни машини /отнесени от съдебната практика/, дърводобива, различни дейности с взривни вещества и боеприпаси, спасителна дейност и др. От обективна страна - изпълнителното деяние е причиняване смърт другиму, като то може да е под формата на действие или бездействие. За да е съставомерно от обективна страна деянието следва смъртта да е причинена при упражняване на дейност или занятие, които са правнорегламентирани, като същевременно представляват източник на повишена опасност. На следващо място, за да е налице съставомерно деяние, от обективна страна трябва да съществува причинна връзка между дължимото поведение на дееца – конкретното нарушение на дадена норма или правило, и настъпилия резултат – смъртта.

От субективна страна - непредпазливо деяние, което може да се извърши както при небрежност, така и при самонадеяност /т.е. не става дума за някакъв трети вид непредпазливост – професионална непредпазливост/. В случая обаче непредпазливостта се изразява в нарушение на конкретни норми и правила за правилно и безопасно упражняване на съответната дейност или занятие, което нарушение се дължи на тяхното незнание или немарливо изпълнение. При причиняване смърт поради незнание, деецът не е знаел, не се е запознал със съответните правила, норми за извършване на дадената работа, в резултат на което ги е нарушил, въпреки че за него е съществувало задължение и възможност да ги узнае. Налице е немарливо изпълнение по см. на чл. 123 НК, когато деецът знае правилата за упражняване на съответната дейност или занятие, но действа в разрез тях. Немарливото изпълнение може да се дължи както на небрежност, така и на самонадеяност. Чл. 123, ал. 2, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява. Квалифициращо обстоятелство е неправоспособността на дееца, който не притежава необходимите специални знания, умения и опитност, предвидени в нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред или който няма съответно разрешително да упражнява занятие или дейност, макар и да има необходимите знания, умения и опит. Деецът няма да е правоспособен и когато е лишен от право да упражнява съответната дейност или занятие. Чл. 123, ал. 3, ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, а в особено тежки случаи преценка трябва

8

да се прави както с оглед на вредните последици, така и с оглед личността на дееца, като се има предвид само неговата професионална дейност, а не и другите му лични качества.

Привилигирован състав - Чл. 123, ал. 4, ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. Оказването на помощта от страна на дееца, т.е. смъртта да не е настъпила мигновено. /напр. деецът е закарал жертвата до болницата/. Необходимо е реално, фактическо извършване на подобни действия, а не само намерение или желание за това. Непредпазливото престъпление е наказуемо само когато е довършено –

- чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

Привилигирован състав - ако деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (4) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Квалифициран състав - ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Законът не изисква някакви специални качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. От обективна страна - предмет на престъплението е пострадалият; изпълнителното деяние на убийството може да бъде под формата на действие или бездействие. Характерното е, че то е насочено към причиняването на телесна повреда, т.е разкрива обективните признаци на умишленото причиняване на телесна повреда. Престъпен резултат - прекият резултат от престъплението е телесната повреда, като в следствие на нея настъпва и смъртта на пострадалия без настъпването на смъртта да е целената от дееца последица. Следователно са налице два резултата – телесна повреда и смърт. По-тежкият резултат трябва да се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето, т.е причиненото увреждане да е причинило смъртта /напр. нанесена е прободна рана в

9

корем на жертвата, като впоследствие настъпва смъртта при остра кръвозагуба/. Последното поставя началото на един отрицателен процес на усложнения в здравословното състояние на жертвата, който води до смъртта, като по този начин причинната връзка между деянието и смъртта се явява опосредена от телесната повреда, без по отношение на смъртта деецът да е имал умисъл. От субективна страна - две форми на вина – умисъл – по отношение на телесната повреда и непредпазливост – по отношение на настъпилата смърт. Такава двойна форма на вина е възможна само, когато в състава са предвидени две различни съставомерни последици /по отношение на една и съща последица, било тя съставомерна или не, не може да има две форми на вина/. Едната съставомерна последица е телесната повреда по отношение на която имаме умисъл и с оглед на която е извършено съответното деяние, а втората съставомерна последица – настъпилата смърт, по отношение на която имаме непредпазливост. От гледна точка на по - тежкия престъпен резултат, убийството по чл. 124 НК е непредпазливо престъпление, поради което и не е възможно към това престъпление да бъде осъществен опит, нито пък то да бъде извършено в съучастие. То не е и предпоставка за квалифициране на последващо престъпление като опасен рецидив.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

Криминален аборт - чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано учебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”

Квалифициран състав - (2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието лишаване от свобода до осем години (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. Представлява умъртвяване плода на жена извън определените здравни заведения, или макар извършено в тях, но при нарушение на установените правила за аборт. Тук няма значение за наличието на престъпление съгласието или не на бременната, тя в случая по-скоро следва да се третира като жертва, дори и самия аборт да е станал с нейно съгласие. Квалифициращ състав - (5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната наказанието е лишаване от свобода от три до осем години (6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години това е последващо усложняване на причинения престъпен резултат. Ако има съгласие се осъществява основния състав по ал. 1. Ако няма съгласието и се осъществява квалифициращия състав по ал. 5 “Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години”

Подпомагане в самоубийство – чл. 127(1) “Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест

10

години.” Субект – всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние – в две форми - подпомага другиго за извършване на самоубийство; склонява другиго за самоубийство – мотивира го. Престъпен резултат – настъпване на смъртта в следствие на самоубийството или е направен опит за такова. Форма на вината - пряк или евентуален умисъл - дееца умъртвява пострадалия, ползвайки самия него. Квалифициращ състав - спрямо непълнолетно лице, или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допуснал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Привилигирован състав - (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

2. Телесни повреди /престъпления против здравето/.

Телесните повреди са противоправни и виновни увреждания здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост на физическите функции и органите в човешкото тяло. Тези престъпления могат да се осъществяват както с действия, така и с бездействия, също като убийствата и телесните повреди могат да бъдат умишлени или непредпазливи, субект и при тях може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Съществуват три вида телесни повреди – тежки, средни и леки. Тежки телесни повреди /ТТП/ – чл. 128 НК

- продължително разстройство на съзнанието – непригодност на пострадалия да се ориентира и контактува с околните. Не е необходимо това състояние да е завинаги.

- постоянна слепота с едното или двете очи – телесната повреда е тежка, когато това състояние е причинено завинаги, т.е зрението е безвъзвратно изгубено. Достатъчно е слепотата да е причинена само на деното око с оглед на това, че този сетивените органи, каквито са очите се намират на близко разстояние и увреждането на едното неминуемо засяга и другото.

- постоянна глухота – необходимо е да е загубена слуховата функция и на двете уши, увреждане слуха само на едното ухо не се третира като тежка телесна повреда. Тук загубата на слуховата функция отново следва да е необратимо, т.е завинаги.

- загуба на речта – загуба на говорната функция, която също е завинаги и е необратима.

- детеродна неспособност – невъзможност да се извърши оплождане при мъжа и невъзможност да се зачева при жената.

11

- обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган, като последните не са загубени, а само разстроени.

- загуба на единия бъбрек, слезка или крило на белия дроб – когато някои от тези органи не може да действа по своето предназначение.

- загуба или осакатяване на крак или ръка – изброените части на тялото са напълно отнети или парализирани и не могат да функционират съобразно своето предназначение.

- постоянно общо разстройство на здравето, опасано за живота – това състояние трае много време, като не е необходимо да е необратимо, завинаги.

Средна телесна повреда – чл. 129 НК Тя е по леко наказауема от тежката телесна повреда, тук за

разлика от тежката телесна повреда няма загуба на някаква функция или орган, а е налице само трайно тяхно затрудняване /трайно означава за повече от 30 дни/. Средни телесни повреди са:

- трайно отслабване на зрението или слуха – трайно означава за повече от тридесет дни ;

- трайно затрудняване на речта – говорене, неразбираемо за околните също с продължителност поне 30 дни;

- трайно затрудняване снагата, врата или крайниците – напр. счупване на крайник, пукване на кост и т.н.;

- трайно затрудняване функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност – различни видове смущения при осъществяване на половите функции както при мъжа, така и при жената с продължителност повече от тридесет дни;

- счупване на челюст – затруднява дъвченето или говоренето, също е за повече от тридесет дни.;

- избиване на зъби без които се затруднява дъвченето или говоренето – достатъчна е загуба само на едни зъб без значение дали е млечен или не, дали е прав или крив, достатъчно е и счупването на зъб до коронката на венеца, но е необходимо да е съпроводено със затрудняване на дъвченето или говоренето;

- обезобразяване на лице или на други части на тялото – загрозяват пострадалия;

- постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; - разстройство на здравето временно опасно за живота –

напр. пълна загуба на съзнание при сътресения на мозъка; - наранявания, които проникват в черепната, гръдната или

коремната кухина – напр. различни прободни рани; По отношение на квалифицираните състави и леконаказуемите

състави на убийството – виж темата за убийството.

12

За да бъде определена дали една телесна повреда е тежка или средна задължително следва да бъде назначена медицинска експертиза.

Леката телесна повреда е престъпление от частен характер и там не участват съдебни заседатели.

3. Полови престъпления

Престъпления засягащи половата неприкосновеност, също са с висока степен на обществена опасност и за тях са предвидени по – тежки наказания. Основните полови престъпления, които са и най-често разпространените са блудство и изнасилване.

3.1. Блудство – чл. 149 НК Чл. 149 НК, ал. 1 по отношение на лице ненавършило 14

години /малолетно/. Субект на това престъпление може да е всеки, като се изразява в осъществяване на физически контакт, без съвкупление. Напр. орален контакт с пострадалия или опипване. Пострадал може да е всеки както момче, така и момиче, но ненавършило 14 год. Необходимо е деянието да се осъществява с оглед постигане на специална цел – деецът да удовлетвори или възбуди свое полово желание, като за да е довършено престъплението не е необходимо тази цел да е постигната. Понеже тук се касае за малолетно лице неговото съгласие, респ. несъгласие е без значение за самото извършване на престъплението.

Ал. 2 визира блудство по отношение на непълнолетно лице, т. е такова от 14 – 18 год. Тук основната разлика с ал. 1 е възрастта и това, че ако по ал. 2 деянието е извършено със съгласие на пострадали не е налице престъпление, т.е за да е налице блудство по ал. 2 е необходимо да нямаме съгласие на пострадалото лице.

3.2. Изнасилване – това е най-тежкото престъпление против половата неприкосновеност. Тук субект може да е само лице от мъжки пол, а пострадало може да е само лице от женски пол. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съвкупление против волята на жената, в противен случай деянието е несъставомерно. Съществуват няколко основни състава на изнасилване: Който се съвкупи с лице от женски пол:

- лишено от самоотбрана и то без негово съгласие ;- който го принуди към това със сила или заплашване ;- като го приведе в безпомощно състояние ;

4 . Кражба, грабеж и обсебване. Състави.

4.1. Кражбата е най - често извършваното престъпление – изразява се в отнеме на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои. Кражба

13

има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Предмет на кражбата е движима вещ – която не е трайно прикрепена към земята. Отнемането е без съгласието на владелеца. За да бъде предмет на кражбата, движимата вещ трябва да е чужда, да се намира в нечие чуждо владение, да има минимална стойност. Възможен е недовършен опит и приготовление !!! Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго без неговото съгласие. Кражбата е резултатно престъпление. От субективна страна кражбата се характеризира с пряк умисъл – деецът съзнава, че лишава от фактическата власт владелеца от вещ, която е чужда за него /за дееца/, предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт.

Квалифицирани случаи на кражбата:

1. кражба извършена по време на корабокрушение, наводнение, война, пожар или друго природно бедствие – квалификацията е заради самата създадена и усложнена обстановка.

2. когато открадната вещ не е под постоянен надзор напр. вещ която е оставена на открито място, на обществено доверие.

3. ако кражбата е извършена от гроб на покойник –

4. ако извършената кражба е в големи размери – 70 мин. работни заплати за страната

5. ако кражбата е в особено големи размери над 140 минимални работни заплати и случая е особено тежък.

6. кражба, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване

7. ако е извършено от длъжностно лице, възползвало се от своето служебно положение.

8. кражба извършена повторно, която представлява и немаловажен случай,

9. взломна кражба

10. ако кражбата е извършена чрез използване на МПС

11. ако за кражбата е използвано техническо средство – ключ, шперц, отверка и т.н.

14

12. ако за кражбата е използван специален начин – ловкост, умение

За кражба в големи – над 70 минимални работни заплати и особено големи размери – над 140 минимални работни заплати освен предвиденото наказание съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Привилигирован състав - ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена.

Маловажни случаи - при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

4.2. Грабежът е сложно съставно престъпление - неговият обект е комплексен - засяга обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост, както и обществените отношения, осигуряващи възможност на човека свободно да формира своята воля и да избира поведение. Субект на грабежа може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предмет на грабежа може да бъде всяка чужда движима вещ с определена стойност, както и пострадалият върху който субектът упражнява принуда.

Изпълнителното деяние винаги се състои от два акта – употреба на някаква форма на принуда и отнемане на вещта от владението на пострадалия, между които трябва да е налице обективна и субективна връзка.

Обективната връзка – насилието обективно улеснява отнемането, субективна – това са умишлени престъпления, деецът в момента на изпълнителното деяние осъзнава, че улеснява отнемането на вещта.

Грабежът има три основни състава – един типичен и два нетипични:

- типичният състав на грабежа е очертан в НК – който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Изпълнителното деяние на този типичен грабеж разкрива наличието на едно съставно престъпление - принуда и кражба. Принудата предхожда кражбата. Използваната при грабежа принуда може да бъде психическа, както и физическа принуда. Наличието на принуда означава, че основният акт – кражба, се извършва не просто без съгласието на пострадалия владелец, а и против съгласието му.

15

Нетипичен състав - всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. За разлика от типичния грабеж тук принудата не предхожда, а следва кражбата. Принудата в случая не улеснява кражбата, а само пази резултата от нея и то на местопрестъплението.

Вторият нетипичен състав на грабежа – когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. При този грабеж принуда няма, деецът не употребява сила или заплаха, а приспивателно или опият. Грабежът е винаги едно усложнено престъпление.

Отношение към кражбата и грабежа - грабежа много прилича на взломна кражба, също като нея е съставно престъпление, но за разлика от нея не е квалифициращ случай на кражбата и е често срещано и особено опасно престъпление. Няма привилигировани състави и е по-тежко наказуемо. Приготовлението е наказуемо във всички случаи.

Квалифицирани случаи - в големи размери; извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.

Още по тежка наказуемост когато е придружен с тежка или със средна телесна повреда; представляващ опасен рецидив; извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт; придружен с убийство или с опит за убийство; в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. Смъртта не лицето е по непредпазливост. В посочените от закона случаи освен наказанието, съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Приготовлението за грабеж е наказуемо.

4.3. Обсебване - чл. 206. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

Противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази.

Субект на обсебването може да бъде само лице, което владее или пази вещта на някакво правно основание. Предмет на обсебването са чужди движими вещи, и собствени на дееца, и такива обременени със залог. За де е съставомерно деянието по чл. 206 НК, присвояваната вещ трябва да притежава определена стойност. Необходимо е чуждата движима вещ да се владее или пази от дееца, т.е. тя трябва да му е предоставена на някакво правно основание. Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, в свой или в чужд интерес с вещта, която се намира във фактическата власт на дееца.

16

От субективна страна характерно за обсебването е наличието на пряк умисъл - деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание. Квалифицирани случаи на обсебване - ако обсебването е в големи размери; ако то представлява опасен рецидив.

По-тежко наказуеми са - когато обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Привилигирован състав - когато случаят е маловажен; когато предметът на престъплението бъде внесен или заместен до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

5. Длъжностно присвояване и обсебване – обща характеристика и състави.

Присвоителни престъпления изразяващи се в противоправно, противозаконно разпореждане с имущество, против волята на собственика. Системата на престъпленията включва:

- длъжностни присвоявания;- обсебване; - особени случаи на присвояване. Присвояването много прилича на кражбата, тъй като и при двете

престъпления, предмет на престъпното посегателство е чужда движима вещ. Разликата е в това, че при кражбата, предметът е в чуждо владение и деецът го завладява /получава/ противоправно. При присвояването предметът е в самия деец, при това без да го е получил /завладял/ противоправно. Престъпления с пряк умисъл.

Длъжностното присвояване - чл. 201. Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права.

Субектът може да бъде само длъжностно лице – лице на което е възложено временно или постоянно да изпълнява държавна работа - всички служители в държавно учреждение; лицата, извършващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго ЮЛ или при ЕТ, както и на частен нотариус и помощник нотариус, ЧСИ и помощник.

Предметът са - чужди пари, вещи или други ценности. Вещите, които са предмет на длъжностното присвояване от длъжностното лице, могат да се получат от него по два начина - да са му връчени в качеството му на длъжностно лице; да са му поверени да ги пази или управлява.

Изпълнителното деяние на престъплението се състои в присвояване на предмета - противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, от страна на дееца, с повереното или връчено в това му

17

качество чуждо имущество в свой или в чужд интерес. При това разпореждането трябва да бъде безвъзмездно и невъзстановимо. Престъплението е довършено с факта на самото противозаконно юридическо или фактическо разпореждане, без значение е дали е реализирана имуществената облага. От субективна страна характерно за длъжностното присвояване е наличието на пряк умисъл у дееца - съзнанието, че той няма други права върху повереното му в качеството на длъжностното лице чуждо имущество освен да го пази и управлява, но въпреки това се разпорежда с него в свой или в чужд интерес.

Квалифициран състав - ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание; ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Наказанието е по тежко ако - е в големи размери; в особено големи размери; представлява опасен рецидив или присвоените средства са от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава. Съдът лишава виновния от права и може да постанови и конфискация до една втора или на цялото имущество на виновния.

Привилигирован състав - когато случаят е маловажен; когато предметът на престъплението бъде внесен, заместен до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Особени случаи на присвояване - на намерена вещ – който намери чужда движима вещ и в

продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - тук е налице едно типично двуактно престъпление – вземане от дееца на намерената вещ и несъобщаване за намерената вещ в срок от една седмица. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са прекият умисъл;

- случайно или по погрешка попаднала чужда движима вещ – противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която е попаднала в дееца случайно или по погрешка. Изпълнителното деяние представлява присвояване на вещта;

- откриване на съкровище – който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи за него на властите; който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта. Предмет на това престъпление е съкровище - материални ценности, които имат парична стойност, историческа, художествена или нумизматична стойност. Техният собственик е неизвестен, съгл. ЗС те принадлежат на държавата. Изпълнителното деяние се състои в несъобщаване на държавната власт за откритото съкровище в двуседмичен срок. Престъплението е резултатно. Квалифициран състав - ако съкровището е в особено големи размери; когато съкровището съдържа културна ценност ; деянието е извършено повторно;представлява опасен рецидив.

18

6. Измама, документна измама и вещно укривателство – обща характеристика, състави и отграничения.

Непосредствен обект са обществените отношения свързани с правото на собственост – движими вещи и недвижими имоти. От субективна страна са умишлени престъпления – пряк умисъл. Предмет – лицето в чийто власт е имуществото и самото имущество със специална цел – користна. Разпореждането с имуществото се извършва от самия пострадал в полза на дееца, като му се оказва въздействие. Резултатно престъпление.

6.1. Измама Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна

облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда – активна измама.

(2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда – пасивна измама.

Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, използването му. При измамата се очертават три причинни връзки :

- първата – в следствие заблуждаването на нейния адресат в него се формират неверни представи, които са от значение за съществуване на имуществено разпореждане;

- втората – в следствие на тези свои неверни представи, адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане за своя или за чужда сметка;

- третата – в следствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия от което печели дееца или трето лице. Измамата е резултатно престъпление – на лице е имотната вреда на лицето, което е било заблудено. Формата и видът на вината са прекият умисъл. Специална користна цел – да набива за себе си или за другиго имотна облага.

При пасивната измама - (2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години. Дееца използва заблуждението, неопитността на лицето.

Квалифицирани състави - ако измамата е извършена от две или повече лица, които са се сговорили предварително за това; ако е извършена от длъжностно лице или пълномощник, в кръга на неговата длъжност /пълномощия/; ако деецът се е представил за длъжностно лице; ако измамата е извършена повторно в немаловажни случаи; ако е извършена в условията на опасан рецидив; ако причинената вреда е в големи размери; ако е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай. Привилигирован – в незначителни размери.

19

6.2. Документна измама Обект на документната измама са обществените отношения,

осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи, като и специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи. Чл. 212. Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. (2) Който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество. Изпълнително деяние получаване на чуждо движимо имущество чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ. Чрез използването на такъв документ се стига до заблуждаване на адресата и го кара да се разпореди със свое или с чуждо движимо имущество в полза на самия деец. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Документната измама в полза на другиго има за изпълнително деяние – първо съставяне на документа, а след това документът се предоставя на адресата на документната измама, с което деецът дава възможност на друго лице да получи чуждо движимо имущество вследствие разпореждането на измамения адресат.

Квалифициран състав - когато имуществото е от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставено от тях на българската държава; имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив; в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Съдът може да постанови конфискация до една втора, на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права.

Привилигирован състав - в маловажни случаи.

6.3.Компютърна измамаЧл. 212а. Който с цел да набави за себе си или за другиго облага

възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда.

6.4.Застрахователна измама Чл. 213. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел

свое осигурено имущество. Субект на това престъпление може да бъда само лицето, което е собственик на застрахования имот – предмет на престъплението. Престъплението е резултатно, престъпният резултат е частична, временна или пълна негодност на предмета – застрахованата движима или недвижима вещ. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Специална цел – да се измами застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило.

20

6.5. Вещно укривателство Вторично престъпление – за да го има е необходимо някакво друго

основно престъпление. Чл. 215. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Предмет на престъплението е онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго първоначално престъпление. Субект на престъплението може да бъде само такова лице, което не е участвало в първоначалното престъпление. Изпълнителното деяние има три форми - укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по престъпен начин. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са прекият умисъл - деецът трябва да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, но тук за разлика от останалите престъпления умисълът не се изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление.

Квалифициран състав - е в големи размери; ако вещите са под специален режим; ако укривателството се извършва по занаят; ако е извършено в условията на повторност или опасен рецидив.

7. Общи стопански престъпления - видове. Безстопанственост. Използване на държавни и обществени организации за частна дейност.

Родов обект на стопанските престъпления са обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на икономическите дейности в страната. Система на стопанските престъпления - общи стопански престъпления - са онези престъпления, които се отнасят не само до едни или друг стопански отрасъл, а могат да бъдат извършени без ограничения във всеки един от тях; в отделните стопански отрасли – засягат икономическите отношения в един стопански отрасъл.

Общи стопански престъпления:- безстопанственост;- сключване на неизгодни сделки;- стопански подкуп;- нарушение на ценовия режим;- недобросъвестна конкуренция;

Субекти могат да бъдат длъжностни лица, всяко наказателноотговорно лице. Престъпленията са резултатни – настъпват имуществени последици - щети, вреди. Формите на вина могат да бъдат – умисъл – пряк, евентуален или непредпазливост.

Квалифициращи състави – когато деянието е повторно, в особено големи размери и тежък случай.

21

7.1. Безстопанственост Чл. 219 (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за

ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Квалифициран състав – извършено умишлено, в особено големи размери представляващо особено тежък случай.

7.2. Сключване на неизгодни сделки Чл. 220 (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна

сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Квалифициран състав – в особено тежък случай.

7.3.Стопански подкуп Чл. 223(1) Който даде неверни данни относно количеството,

качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. (2) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

Чл. 225в. (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на

22

задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева. (4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.

8. Престъпления по служба – нарушаване на служебни задължения, използване на служебно положение и др.

Престъпленията по служба засягат само интересите на службата, а не други интереси, те са от категорията на същинските длъжностни престъпления. Има две категории длъжностни престъпления - същински и несъщински. Разграничителния признак е дали субекта на престъплението задължително е длъжностно лице или не. Там където субекта задължително е длъжностно лице престъплението се нарича същинско длъжностно престъпление /дл. присвояване, общите дл. престъпления/, а където не е говорим за несъщинско - когато може да се извърши от всеки, но е извършено от длъжностно лице – убийство извършено от длъжностно лице при или по повод на службата; кражбата извършена от длъжностно лице използвало служебното си положение за улесняването му. Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществения апарат, на неговите органи, притежаващи властнически правомощия като част от този апарат. Субект на престъпленията по служба е длъжностно лице.

8.1.Злоупотреба със служба

Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от страна на дееца, или в превишаване на властта или правата му. С оглед на престъпния резултат, деянието ще е съставомерно, ако от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици - значителни вредни

23

последици. От субективна страна за престъплението е характерен пряк умисъл и наличието на особена цел у дееца – да набави за себе си или другиго облага или да причини другиму вреда.

Квалифициран състав – ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение; за особено тежки случаи; ако деянието е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите.

9. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелстване, лично укривателство, длъжностни престъпления против правосъдието.

Престъпленията против правосъдието засягат само съдебната власт в РБ - първата група престъпления обхваща посегателствата върху съдебната власт отвън – от лица, които не са ангажирани в нейното осъществяване, а втората група включва посегателства върху съдебната власт отвътре – от лица, които са ангажирани в нейното осъществяване. Родов обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт. Според съдържанието на своя обект биват - посегателства, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт; посегателства, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения.

9.1.НабедяванеЧл. 286(1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в

престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Посяга се едновременно върху два обекта – обществените отношения, свързани с нормалната дейност на правораздавателните органи, както и с личните права на набедения. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на лицата, които участват в процеса – свидетели, преводачи, тълковници, вещи лица. Последните ако извършат разглежданата дейност, ще извършат присъщите за тях престъпления против правосъдието – лъжесвидетелство, лъжлив превод или тълкуване, или лъжливо заключение. Изпълнителното деяние на набедяването има две форми - устно или писмено приписване извършването на престъпление и представяне на неистински доказателства, които уличават някого в престъпление. Престъплението е довършено с извършването на самото набедяване, независимо дали надлежният орган е бил заблуден или не, а още по - малко да привлече набедения към наказателна отговорност. Стигне ли се обаче и до

24

привличането му, ще се осъществи квалифицирания състав на набедяването по чл. 286, ал. 2 НК. За да е съставомерно деянието, то трябва да е извършено пред надлежен орган на властта, т.е. орган, който има правомощията да се занимава с наказателно преследване. Именно по това набедяването се отличава от клеветата във формата на приписване на престъпление. От субективна страна престъплението е умишлено /и двете форми на умисъла са възможни/. Деецът трябва да съзнава, че набеденият е невинен.

9.2.Склоняване към нарушаване на длъжностни задължения.Субект на това престъпление може да бъде само наказателно

отговорно лице. Изпълнителното деяние се свежда до мотивиране на длъжностното лице от системата на СВ да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздавателната дейност. Това престъпление е формално, за да бъде престъплението довършено, достатъчна е само дейност по подбуждане на длъжностно лице. Не се изисква това лице да бъде склонено. Формата и вида на вината са прекия умисъл.

9.3.Лъжесвидетелстване Чл. 290 НК. Който пред съд или друг надлежен орган на властта

като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване. Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, което се разпитва от надлежен орган на властта или съд /без значение граждански или наказателен/, в качеството му на свидетел. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването може да се осъществи в две форми - потвърждаване на неистината или затаяване на истината. Няма лъжесвидетелстване, ако свидетелят неправилно е възприел фактите и неговото свидетелстване не съответства на действителността, важното е, че той така ги е възприел. Съгласно чл. 292 НК наказуемостта отпада, когато свидетелят, ако каже истината, би обвинил себе си в престъпление или ако той се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване. Престъплението е резултатно, а формата и вида на вината са умисъл – пряк или евентуален. Наказание за лъжесвидетелстване се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване. Субекти на това престъпление са само преводача или тълковника.

Изпълнителното деяние се изразява в устно или писмено депозиране на неверен превод или на неправилно тълкуване. Престъплението е резултатно, а формата на вина – умисъл /пряк или евентуален/. Когато вещо лице пред съд или друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение. Субект на това престъпление може да бъде само вещо лице /експерт в дадена област на науката, техниката и изкуството/. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в представяне на невярно заключение пред

25

назначилия дееца разследващ орган на съдебната власт. Възможно е депозираното заключение да бъде както изцяло, така и само частично невярно. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в това, че разследващия орган е получил невярно заключение. Формата на вина може да бъде както умисъл така и непредпазливост.

9.4. Склоняване към лъжесвидетелстване.Някой подбужда другиго към престъпление. Субект на това

престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние се състои в мотивиране на другиго да лъжесвидетелстване, да даде неверен превод или тълкуване, или невярно заключение. За да бъде престъплението довършено, достатъчна е само подбудителска дейност по отношение на свидетеля, преводача, тълковника или вещото лице. Формата на вина е винаги пряк умисъл. Деецът няма да бъде наказан, когато ако каже истината би обвинило себе си в престъпление; лицето се отрече пред надлежен орган от своето свидетелстване предвид тълкуване на заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

9.5.Лично укривателство.Престъплението е вторично, защото е немислимо без друго

първично престъпление. Субект на това престъпление може да бъде само лице, което не е взело участие в първоначалното престъпление - чл. 294, ал. 1 НК, който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършил самото престъпление, се наказва за лично укривателство. Изпълнителното деяние се изразява в три форми на спомагане на някакво лице извършило престъплението - да избегне, да бъде осуетено наказателното преследване, да остане ненаказано. Деянието трябва да бъде извършено по отношение на лице, което е извършило престъпление. Не трябва да се касае до предварително обещание - уговаряне за укриването преди да е започнало самото престъпление, защото тогава ще е налице съучастие във формата на помагачество. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се заключава в това, че създадената пречка за СВ и извършителят на първичното престъпление успява за някакъв период от време да избегне правосъдието. Формата и вида на вината са винаги прекия умисъл. Квалифициран състав е предвиден, когато укриването се извършва с цел имотна облага /чл. 294, ал. 2 НК/ или ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на МВР. Съгласно чл. 294, ал. 3 НК, наказуемостта на личното укривателство се изключва за съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

9.6.Длъжностни престъпления против правосъдието.26

Извършват се от лица в структурата на системата на правосъдието. Принудително изтръгване на признание, заключение – чл. 287 НК Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него.

9.7.Осуетяване на наказателно преследване от орган на власт. Чл. 288 НК Орган на властта, който пропусне да изпълни

своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон.

9.8. Пропускане да се изпълни влязла в сила присъда. Чл. 295 НК Орган на властта, който с цел да избави другиго от

наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение. И при трите престъпления субект е само орган на властта.

9.9.Самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга.

Чл. 299 НК Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

10. Пасивен и активен подкуп. Други престъпления по този раздел от НК.

Подкупът е едно от най - тежките престъпления, то е с много висока степен на обществена опасност. Непосредствен обект на подкупа са обществените отношения свързани с правилното и законосъобразно упражняване дейността на държавните органи и обществените организации, засягането на авторитета на държавните органи и доверието на гражданите в тях. Той е престъпление, което не може да се извърши еднолично, нужни са две лица различни деяния /вземане на подкуп и даване на подкуп/. Средство на подкупа може да бъде само някаква материална облага /вещи, пари, др. ценности/.

10.1. Пасивен подкуп.

Когато се иска или приема дар или друга имотна облага. Чл. 301, ал. 1 НК. Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или не извърши действие по служба или

27

загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп. При него длъжностно лице приема дар или друга имотна облага, която не му се дължи, за да извърши действие по служба или защото е извършило или не е извършило такова действие. Субект може да бъде само длъжностно лице. Изпълнителното деяние се състои в приемане на някаква имотна облага, която не му се дължи, така длъжностното лице прибавя актив или заличава пасив в своето имущество. То получава облагата срещу извършване на определено деяние, свързано с неговата служба. За да е налице подкуп е необходимо срещу получената облага длъжностното лице да е извършило или да извърши някакво деяние по служба. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в благоприятната промяна за имуществото на дееца. Формата и вида на вината са прекия умисъл.

Квалифицирани случаи - когато длъжностното лице заема отговорно служебно положение; когато деецът, изнудва лицето, което му го дава и то като злоупотребява със своето служебно положение; при повторност; когато подкупът е в големи размери /над 70 мин. работни заплати/.

10.2.Активен подкуп.

При него са дава дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице. Чл. 304 НК, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Субект тук може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на длъжностно лице заради негово деяние по служба. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Активният подкуп не се наказва ако: дееца е бил изнуден от длъжностно лице ; доброволно е съобщил на властта.

11. Други престъпления по този раздел от НК.

- Търговия с влияние - чл. 304б.(1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева. За разлика от подкупа, при който облагата стои във връзка със служебно поведение на длъжностно лице, тук лицето, което получава

28

облагата не е компетентното лице да реши въпроса. Посредничеството към подкуп има уговаряне на подкуп, но не между двама възможни субекти на подкупа, а от трето за тях лице. Деецът посредничи, допринася, склонява или улеснява да се даде и вземе подкуп от други лица.

Чл. 305а.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Посредническата дейност е предварителна престъпна дейност, която се извършва до момента на някое от изпълнителните деяния на активния или пасивния подкуп. Отговорността за посредническа дейност е субсидиарна и възниква само ако посредничеството за активен или пасивен подкуп не е успяло, в противен случай тази дейност се квалифицира като съучастничество – посредникът действа като подбудител.

- Провокация към подкуп – при нея едно лице преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа.

Чл. 307 - Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп. Необходимо е подбудителят още преди да осъществи тази дейност, предварително, да е взел решение за изобличи виновния извършител. Провокация няма да е налице, когато длъжностното лице, получаващото подкупа, респ. приемащо предложението или обещанието за дар или каквато и да е облага, предварително го е поискало. Нейната цел е да бъде изобличен и компрометиран онзи, който би дал, взел или поне уговорил подкуп с друг възможен субект. Провокираният не дава, не взема подкуп, нито дори го уговаря с друг възможен субект, ако пристъпи към такива действия, провокаторът ще се окаже съучастник поне в уговарянето.

12. Документни престъпления – обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране.

Обект на документните престъпленията са обществените отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи. Предмет на документните престъпления е документът - материализирано конкретно изявление с писмени знаци имащо правно значение. Документите се делят на:

- официални – изготвен от длъжностно лице, по установения ред и форма в кръга на компетентността му

- нотариален акт за недвижим имот; - частни /неофициални/ - това са всички останали документи,

които не са официални; - истински – писмено изявление е на лицето, което го е съставило;

29

- неистински – изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило;

- диспозитивни /разпоредителни/ документи – волеизявления на съставилото ги лице - административни актове, правораздавателни решения и др.;

- удостоверителни /свидетелстващи/ документи – отразяват, удостоверяват съдържащите се в документа факти, че те са извършени пред автора на документа;

- с невярно съдържание - само доколкото се касае до документи, които са истински по произход - в него са внесени неверни обстоятелства; оригинали и копия.

Документните престъпления са систематизирани в три основни групи :

свързани със съставянето на документите и въздействието в/у тях;

ползване на документите; свързани със съхраняването и опазването им.

12.1.Съставяне и преправяне на официален документ

Чл. 308(1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.. Изпълнителното деяние – съставяне, преправяне. Субект – всяко наказателноотговорно лице. Престъплението е резултатно, а резултата се изразява в преиначено авторство. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – документът да бъде използван от самия деец или от друго лице. Квалифицирана състав - с цел имотна облага. Привилигирован състав - маловажни случаи. Приготовлението е наказуемо.

Съставяне и преправяне на частен документ – чл. 309(1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Субект – всяко наказателноотговорно лице . Изпълнително деяние – съставяне, преправяне. Документа да се употреби за доказване. Престъплението е резултатно, на лице е пряк умисъл.

Квалифицирани състави - предмет са ценни книжа; от длъжностно лице в кръга на службата му.

Привилигирован състав - маловажни случаи. Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени

30

документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

12.2.Лъжливо документиране.

Може да бъде извършено само по отношение на свидетелстващи документи - в официален документ – чл. 311(1) Длъжностна лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.. Субект – само длъжностно лице, не и представител на обществеността. Пряк умисъл и специална цел – документът да бъде използван - да го използва самият деец или друго лице. Изпълнителното деяние се състои в съставяне на официален свидетелски документ, в чието съдържание са отразени неверни факти /факти неотговарящи на действителността/. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се изчерпва с опороченият документ – не е нужно да се стига до използването му.

12.3.Умишлено ставане причина за внасяне на неверни данни.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. В медицински документ – то прилича от една страна на подправката по това, че за да бъде довършено като престъпление не е нужно документът да остане в дееца, а да бъде употребен от него.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Лекар да не действа като длъжностно. лице, а като частно.

12.4.Злоупотреба с бланка

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

Други документни престъпления - Измамно скланяне - (2) Съобразно със същите различия се

наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ

31

със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия - както за частен така и за официален документ.

13. Използване на документ

Чл. 316. Онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността.

14. Престъпления свързани с опазвани на документа - повреждане на документ.

- Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не

изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. .Престъплението е резултатно. Субект – всяко наказателноотговорно лице Предмет - чужд документ, или документ, който не принадлежи изключително на дееца. Най-често става въпрос за частен документ, но е възможно документът да бъде и официален. Изпълнително деяние – в три форми - скриване, унищожаване или повреждане на документа. Форма и вид на вината – пряк умисъл.

15. Общоопасни престъпления. Престъпления против транспорта.

Общоопасни, защото с тяхното извършване се създава опасност за засягане на лични и имуществени права и интереси на един широк и предварително неопределен широк кръг лица. Обществено опасните престъпления се отличават с оглед - особения начин на извършване, трябва да е годен да застраши или увреди интересите на неограничен брой лица - палеж, наводнение, отравяния и др.; особените средства с които се извършват – отрови, взривове, огнестрелни оръжия, боеприпаси. Обединяващ критерии е обществената опасност – настъпване на много и различни по характер общественоопасни последици, които са трудно предвидими; вредите да са преки и косвени; могат да се засегнат различни видове обществени отношения; засягат се множество лица и предмети. Особен е обекта на посегателство – транспорт, съобщения, водоизточници, здравеопазване, храни, околна среда и др. Видове общоопасни престъпления – резултатни, безрезултатни; умишлени, непредпазливи, смесена форма; абстрактни, конкретни; в транспорта, в

32

съобщенията, в здравеопазването, екологични и др. Системата на общоопасните престъпления има пет раздела - престъпления извършени по общоопасен начин и средства – палеж, наводнения, взрив; престъпления по транспорта и съобщенията; престъпления против народното здраве; престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели; други престъпления.

15.1. Престъпления извършени по общоопасен начин и средства.

Палеж – умишлен - чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, предметът е винаги и само имот със значителна стойност /над 1800 лв./, ако предметът няма значителна стойност, престъплението може да бъде само унищожаване или повреждане на чужда вещ. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се осъществява когато предметът започне да гори със собствен огън. Форма и вид на вината - умисъл – пряк или евентуален.

Квалифицирани състави – когато пожарът застрашава нечии живот; когато пожарът застрашава нечии имот, различен от запаления, но също със значителна стойност; запаленият имот има не само значителна, но също така и научна, художествена или историческа стойност, или ако в него са пазят един или повече предмети с някаква стойност; пожарът довежда до значителни вреди; пожарът довежда до смърт на друго лице, за която деецът проявява непредпазливост; ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група.

Непредпазлив палеж - Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева. Предмет на непредпазливия палеж е също имот със значителна стойност като на умишления палеж, но се изисква този предмет да бъде непременно чужд. Квалифициран състав – ако е последвала смърт или значителни вреди. Ако деецът запали собствен имот, макар със значителна стойност, престъпление няма. Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Разрушаване с взрив – повреждане, унищожаване на обектите посочени в чл. 330. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предметът - взривеният имот да бъде със значителна стойност, не е нужно той да бъде чужда за дееца. Средството, с което се извършва престъплението е някакво взривно вещество. Изпълнителното деяние се изразява във взривяване на предмета.

33

Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се осъществява с настъпването на вредоносния ефект. ФВВ са умисъл.

Наводнение – Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години. Изпълнителното деяние се изразява в безконтролно движение на големи водни маси, които имат значителна ударна сила, деянието може да бъде осъществено както с действие така и с бездействие. Престъплението е резултатно – престъпният му резултат се изразява в поставяне в опасност живота или имота на друго лице. Не се ли е създала опасност за живота или имота на другиго, деянието, което предизвиква наводнение няма изобщо да съставлява престъпление. Формата и вида на вината са умисълът – пряк или евентуален.

- Непредпазливо - Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. Това е едно от изключение от правилото, че непредпазливи са само престъпленията на реално увреждане, в случая става въпрос за поставяне в опасност живота или имота на другиго. Квалифицирани състав - ако са последвали значителни вреди; ако е последвала смърт на другиго, но само по непредпазливост.

15.2. Престъпления против транспорта.

Засяга се нормалното и безаварийно осъществяване на транспортната дейност. Транспортните престъпления могат да бъдат систематизирани в две основни групи:

- престъпления против безопасността на транспорта; - престъпления против реда, порядъка в транспорта. Въздушен, воден, сухопътен транспорт. Посегателство – всички видове транспорт.

чл.340.(1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Престъплението е резултатно, като представлява комбинация на реално увреждане и на поставяне в опасност. Формата и вида на вината са умисълът, по отношение на опасността за живота или здравето на друго лице, той трябва да бъде пряк.

Въздухоплавателно средство (2)Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в

експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

34

Чл. 341а. (1.) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години..

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като: разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването; съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години. Престъпленията са резултатни, пряк умисъл. Квалифициран състав - когато е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица. Привилигирован състав - когато деянието е извършено по непредпазливост и са настъпили последиците предвидени в закона.

Чл. 341б.(1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство се наказва с лишаване от свобода до десет години. Квалифициран състав - е извършено със сила или заплашване; е последвала значителна повреда на въздухоплавателното средство; средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; смърт на едно или повече лица.

Нарушаване правилата за движение чл. 342. (1) Който при управляване на подвижен железопътен

състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Престъплението е резултатно, формата и вида на вината са евентуалния умисъл.

(2) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. Квалифициран състав – средна и тежка телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго.

35

Чл. 343. (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: значителни имуществени вреди наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

Тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; Привилигирован състав - чл. 343а. Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите.

Управление на МПС - в пияно състояние – субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което управлява МПС.

Чл. 343в.(1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Други престъпления по МПС - който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за

обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого; който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи; който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство. Квалифициран състав - ако деянието по предходната алинея е извършено повторно. Противозаконно отнемане на чуждо МПС – субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а предмет на престъплението е чуждото МПС. Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на чуждото МПС, като продължителността на ползването му е без значение. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в завладяване на предмета. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Предвиден е допълнително и специален субективен признак – намерение само за ползване на отнетото МПС. Ако е налице намерение за неговото присвояване, което освен намерението за ползване съдържа и такова за разпореждане с МПС, ще се осъществи съставът на кражбата. Квалифицирани случаи - когато последва повреда на МПС; е било изоставено без надзор; отнемането се извършва в пияно състояние; отнемането на МПС – то се извършва от повече от двама души. Наказанието е по леко - ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато. Чл. 346б. Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

ІI. УЧАСТНИЦИ, СТРАНИ И СУБЕКТИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

36

1. СЪДЪТ – главен субект на процеса, защото окончателно решава всички въпроси по делото. Съгласно чл. 119 от КРБ само съдът правораздава, само той може да признае обвиняемия за виновен и да му наложи наказание.

Съгл. НПК Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес. (2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Процесуални актове на съда – биват четири вида:- Присъда – постановява се, когато съдът като първа или въззивна

инстанция решават въпросите за виновността и наказателната отговорност на подсъдимия. Това е основния правораздавателен акт. Може да се издаде както от колективен /с участие на съдебни заседатели/, така и от едноличен съд;

- Решение – постановява се, когато съдът се произнася по основателността на жалбата и протеста или по предложение за възобновяване на наказателното дело – акт типичен за въззивна и касационна инстанция. Те винаги са акт само на колективен съд (3-ма съдии), а не може от едноличен орган, вкл. и участие на съдебни заседатели;

- Определение – постановява се във всички останали случаи, когато съдът се произнася по въпроси в първоинстанционното, въззивното, касационното или възобновителното производство, при привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, назначаване на експертиза, определяне възнаграждението на ВЛ, допускане на доказателства, конституиране на свидетел, страна и др.;

- Разпореждания – те се постановяват само от председателят на съдебния състав, председателят на съда или съдия - докладчикът по процедурни въпроси – призоваване на страна, свидетел и др. В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

2. ПРОКУРОРЪТ е държавен обвинител, той повдига и поддържа обвинението от името на държавата по НД от общ характер. Прокурора е представител на прокуратурата, която е единно и централизирано учреждение, оглавявано от гл. прокурор, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори в страната.

3. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ - следователите; служителите от МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай"; полицейските органи в МВР в случаите, предвидени в този кодекс. Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Следователите са органи на съдебната власт.

37

4. ПОСТРАДАЛ - Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

5. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ - Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. По престъпление от общ характер. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Частният обвинител най-общо казано подпомага и действа наред с представителя на държавното обвинение.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ - Чл. 80 Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. За да встъпи в НПр трябва да подаде тъжба до съответния съд. Престъпления от частен характер, в които съдебни заседатели не участват са напр. обида, клевета, лека телесна повреда и др.

ОБВИНЯЕМ - Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Централна фигура, страна в наказателния процес., всички действия които се извършват в процеса са насочени пряко или косвено с/у него. Дадено лице се привлича като обвиняем, когато са събрани достатъчно доказателства за участието му в разследването престъпление. Обвиняемият е гражданин, физическо лице, страна по наказателнопроцесуалното отношение във връзка с извършено от него престъпно деяние. По отношение на лице привлечено в качеството на обвиняем /подсъдим в съдебната фаза/ действа, т.нар презумпция за невиновност, което означава, че той следва да се третира като невиновен до постановяване на противното с влязла в сила присъда. Съдебните заседатели, както и съда не следва да третират лицето като виновно и следва да съблюдават всички негови права в процеса.

ЗАЩИТНИК – може да бъде лице упражняващо адвокатска професия или съпруг, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия, които трябва да са навършили пълнолетие и да не са поставени под запрещение. Защитникът може да участва в наказателния процес след като е упълномощен от обвиняемия от момента на задържането на лицето или на привличането му като обвиняем. В НПК са посочени случаите в които обвиняемия задължително трябва да има защитник. Това е от изключително важно значение, тъй като нарушаването му е свързано винаги с т. нар.

38

съществено процесуално нарушение и винаги е основание за отмяна на постановения съдебен акт.

ПОВЕРЕНИК - процесуален представител на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник – като го упълномощават.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ – претърпелия имуществени и неимуществени вреди от престъплението гражданин, а след неговата смърт – наследниците му, както и юридически лица, които са претърпели вреди от извършеното престъпление, са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като граждански ищци. ГИ е иск за обезщетение за претърпените вреди от престъплението. Не при всяко престъпление може да бъде предявен граждански иск и да се конституира граждански ищец.

ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК - лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. Основание за привличане на гражданския ответник е участието му в извършване на увреждащото деяние, включително проявяване на вредоносните последици.

СВИДЕТЕЛИ - това са лицата привлечени в процеса за да изложат пред органите на ДПв или СПв, по установения ред, своите лични възприятия от определени факти, които са от значение за делото. Показания се дават от свидетелите, а обяснения - от обвиняемите. Преди пристъпване към разпит на свидетеля следва да се предупреди за наказателната отговорност, която носи.

ПОЕМНИ ЛИЦА – задължително в ДП при огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица – най малко две. Извършване на някое от изброените действия без участието на поемно лице също представлява съществено процесуално нарушение.

ІІІ. ПЪРВОИНСТАНЦИОННО НАКАЗАТЕЛНО СЪДОПРОИЗВОДСТВО.

Съдебното производство заема централно място в НПр, докато ДП има само един подготвителен характер. Съдебното производство се образува чрез внасяне на обвинителния акт в съда по дела от общ характер и чрез частна тъжба от частния тъжител по дела от частен характер. С постъпването на обвинителния акт или тъжбата в канцеларията на съответния първоинстанционен съд, председателят на съда се произнася:

- С оглед на тъжбата – с разпореждане приема или отхвърля тъжбата. Отказът подлежи на обжалване и въззивна проверка. Ако тъжбата бъде приета, председателят определя първоначалната квалификация на престъплението, за което следва да се реализира наказателната

39

отговорност за определено лице, насрочва съдебно заседание; - По обвинителния акт – образува съдебно производство от общ характер и определя съдия – докладчик, който извършва съответна проверка.

Постановяване на присъдата - след като изслуша подсъдимия, съда се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата. Присъдата се издава в името на народа, тя е най - важния акт в наказателното производство, с нея се решават въпросите за вината и наказанието на подсъдимия. Ако при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие. Дейността на съда в хода на съвещанието се изразява в обсъждане и вземане на отношение по всички въпроси на делото - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон; подлежи ли подсъдимият на наказание и какво да е то; налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61 ал. 1 и чл. 78а ал. 1; да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателния срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64 ал. 1 НК - каква възпитателна мярка да се наложи; на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане; налице ли са условията на чл. 53 НК – отнемане в полза на държавата; какво да стане с веществените доказателства; да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер; на кого да се възложат разноските по делото. Когато подсъдимият е обвинен за няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на престъплението, съдът решава по горните въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно. При обсъждането на тези въпроси съдебните заседатели се изказват, вземат становище и гласуват преди съдиите, а последен се изказва и гласува председателят на състава. Съвещанието е тайно. В резултат на съвещанието съдът постановява присъда

- осъдителна - когато признава подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, това означава, че съдът е формирал еднозначно и непротиворечиво вътрешно убеждение във виновността на подсъдимия и необходимостта спрямо него да се реализира наказателната отговорност;

- оправдателна - доказана невинност, недоказана виновност, недоказана невинност, следователно деянието не е извършено, деянието не е извършено от подсъдимия, деянието не е извършено от него виновно, деянието не съставлява престъпление.

Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалване.

Реквизити на присъдата:- уводна част – дата на издаване, съд, имена на членовете на

състава и секретаря, на прокурора, на подсъдимия, наказателният закон, по който е предаден на съд

40

- мотиви – обосновава се взетото решение, посочва се какви са били съображенията на съда и въз основа на кои доказателствени материали;

- диспозитив – данни за самоличността на подсъдимия и решение на разглежданите въпроси, пред кой съд може да се обжалва и в какъв срок.

Присъдата се обявява заедно с мотивите, може и по късно – 15д., ако делото е с фактическа и правна сложност – не повече от 30д. Присъдата се обявява от председателя на съдебния състав след като бъде подписана от всички членове. Ако е подписана при особено мнение от някой от съдебните заседатели, то се отбелязва в диспозитива. След това съдът се произнася за мярката за неотклонение.

Обявяване на присъдата - присъдата трябва да се обяви в съдебна зала. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. Когато се обяви само присъдата, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения

Присъдата се подписва от всички членове на състава,дори от тези,които не са съгласни – подписват я с особено мнение. След като бъде постановена присъдата се обявява и прочита. Дори съдебното заседание да е било при закрити врата, присъдата се обявява публично. От момента на обявяването и започва да тече срока за атакуването и ( за протестиране или обжалване ) – той е 15 дневен !!!

ІV. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ.

Делото се разглежда и решава от обикновен съдебен състав – един съдия и двама съдебни заседатели, ако наказанието е за над 15г, състава е от двама съдии и трима съдебни заседатели. Заседателите трябва да бъдат учители или възпитатели. Съдебното заседание се води при закрити врати, освен ако съдът не счете друго. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху лицето, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала. По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният. При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо. По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително. По тези дела не участва частен обвинител. Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по

41

общия ред. Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Настоящата разработка е съставена на база използвани лекции и

учебни помагала по наказателно право и наказателен процес.

42