1

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”

АВТОРЕФЕРАТ

към дисертационен труд

на тема

ПОЛОЖИТЕЛНАТА СТИГМА И ФОРМИРАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА НА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ В ЮНОШЕСКА

И МЛАДЕЖКА ВЪЗРАСТ

за присъждане на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование

1.Педагогически науки, професионално направление 1.2 Педагогика Докторска програма „Специална педагогика” (Социална работа)

Автор: Велина Желева ЧочеваНаучен ръководител: проф. ВЕСКА ШОШЕВА, дп

Стара Загора, 2019 г

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра „Социални дейности“ на Медицински факултет при Тракийски универ-ситет, гр. Стара Загора на 22.04.2019 г. от 12.00 часа, зала 56.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващи-те се в катедра „Социални дейности“.

3

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод .............................................................................................................. 5 Първа глава ................................................................................................ 61. Актуалност и обосновка на проблема .................................................. 6 1.1. Отношението на обществото към хората с увреждания и стигмата ................................................................................................. 6 1.2. Юношеската и младежка възраст като важен период за социалното функциониране на личността с увреждане ....................... 8

Втора глава ............................................................................................... 92. Дизайн на изследването ........................................................................... 92.1. Етапи, цел, задачи, хипотези на изследването ....................................... 92.1.1. Етапи на изследването ............................................................... 92.1.2. Цел на изследването .................................................................... 10 2.1.3. Хипотези, методи, обект и предмет на изследването ................. 112.1.3.1.Методи на изследването ............................................................... 13 2.2. Описание на експерименталната извадка - участници в изследването ........................................................................ 14 Трета глава ................................................................................................. 183. Количествен анализ ................................................................................ 183.1. Анализ на резултатите от методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания“ ............................. 183.2. Анализ на резултатите от методиката „Скала за контакти с хора с увреждания” .............................................. 24 3.3. Анализ на резултатите от „Въпросник за социална приспособимост” ........................................... 31Изводи ........................................................................................................ 35 Приноси ..................................................................................................... 37 Публикации по дисертационния труд ..................................................... 38

4

5

УВОД

Затрудненията, които съпътстват хората с увреждания са породени не толкова от състоянието им, колкото от средата, която не е достатъчно гостоприемна към „различните”. Вниманието не трябва да бъде насоче-но, към увреждането, а към личността. Хората с увреждания много пъти са попадали под различни стереотипи и предразсъдъци, които са унизи-телни и обезсърчаващи, като сочат, че увреждането е определяща харак-теристика за личността на човека и показват индивидуалните черти на индивида. Като реакция от такова поведение, засегнатото лице изпада в състояние на вътрешна стигма, която възприемана или интернализира-на от дискредитирания човек е еднакво разрушителна, независимо дали става въпрос за действителна дискриминация или за предпазване от дис-криминация Когато говорим за хора с увреждания, веднага в съзнанието ни „изплува” образ на човек, в безпомощно състояние, който има нужда да бъде обгрижван, или който се възприема като „различен”. Мислите, които имаме за другия биха могли да прераснат в огромни бариери. Зад такива бариери се намират хора с увреждания, които стоят изолирани от обществото поради дискриминация, предразсъдъци или други стиг-матизиращи ги обстоятелства. Членовете на стигматизираната група си приписват негативни признаци, опитвайки се да оправдаят своето пове-дение, и се чувстват „чужди” на заобикалящият ги свят. Това им отчуж-дение, ги поставя в положение на изолация, до вглъбяване в проблемите, които ги съпътстват, невъзможност за справяне с тях, отчаяние, гняв и агресия. Такова поведение провокира променливи и разнородни реак-ции в „другите”. Негативизмът, който се акумулира в стигматизиращата група, поражда една погрешна представа за нейните членове. Контактът, комуникацията с тях става все по - труден и води лицата с увреждане до автостигматизиране. Това затруднява живота им, засягайки много области, като здраве, жилище, образование, доходи и разпределението върху шансовете им за живот.

Преодоляването на стигмата е изключително сложна, но не и непо-силна задача. За да се противопоставим на стигмата е необходимо много добро познаване на характеристиките на отделните нарушения, които да-ват своето отражение в една или друга степен върху индивидуалното раз-витие на конкретната личност. В определени случаи тези различия могат да носят не само негативно отражение, но и позитивни характеристики за индивида. Това е и целта на дисертационния труд, да постави акцент вър-ху влиянието на позитивната стигма при хората с увреждания и да се даде възможност да се развие процеса на дестигматизация. Така хората под стигма, могат да покажат възможностите си и да бъдат полезни за себе си и обществото, като същевременно преодолеят поставения им етикет.

6

ПЪРВА ГЛАВА

1. Актуалност и обосновка на проблема

1.1. Отношението на обществото към хората с увреждания и стигмата

Стигмата днес се приема като унизително отношение на общество-то, което дискредитира човек, цяла група, към която принадлежи, поради атрибут (физически деформации, болестно състояние, цвят на кожата, националност, религия и т.н.). Като реакция от такова поведение, засег-натото лице изпада в състояние на вътрешна стигма, която възприемана или интернализирана от дискредитирания човек е еднакво разрушител-на, независимо дали става въпрос за действителна дискриминация или за предпазване от дискриминация. Стигмата унищожава достойнството на човека, маргинализира засегнатите индивиди и техните семейства, нарушава основните им човешки права, и значително намалява шансо-вете на стигматизирания човек да постигне пълен потенциал и сериозно възпрепятства стремежа към щастие и задоволство.

Стигмата, като злепоставящ процес, насочен към индивид, смятан за „анормален” или „с отклонения”, особено остро се чувства в отноше-нието към хората с увреждания. Отношението на обществото в годините на неговото развитие се е променяло, като тази промяна в различните епохи се е оценявала нееднозначно. В Древна Гърция, в Рим, децата ро-дени с увреждания са били убивани. Пример за това е издаденият в Рим закон (lex duodecim tabularum), според който слабите и увредените деца трябва да бъдат умъртвявани.

Когато се проследи в исторически план проявата на хуманното от-ношение на обществото към лицата - деца и възрастни с различни психо - физически нарушения, става ясно, че в грижите за тях лежи разбиране-то, че във всеки недъг, увреждане може да се търсят и скритите потенци-ални позитивни дадености.

Независимо от факта, че всичко това не е облечено в понятието „по-зитивна стигма”, дълбоко в своята същност, подобно разбиране е в син-хрон с нея.

Положителното отношение към лицата с увреждане в различните страни, показва определена динамика, която поставя и основата, върху която стъпва съвременното общество, изграждайки различните концеп-ции за стигмата и нейните проявления.

Понятието „стигма” се свързва със социолога Ървинг Гофман, кой-то през 1963г. публикува книгата „Стигма: бележки върху управлението на нарушената идентичност”. Понятието „стигма” е от гръцки произход и както пише Ъ. Гофман „Гърците, които очевидно са били силни във ви-зуалните средства, положили понятието „стигма”, за да обозначат те-лесни знаци, предназначени да откроят, да извадят на показ нещо нео-бичайно и лошо в моралния статус на обозначавания индивид. Знаците били изрязвани или изгаряни върху тялото и показвали нагледно, носи-телят им бил роб, престъпник или предател - заклеймен човек, ритуално

7

осквернен, човек, който трябва да бъде избягван, особено на публични места” ( Goffman, Е., 1968г, p11, по Д. Градев, 2010, стр.17)

Според Ървинг Гофман най - общо могат да се разграничат три типа стигма.

Първи тип - „мерзостите на тялото“. Този тип стигма е породена от външни физически увреждания;

Втори тип - „недостатъци от индивидуален характер“. Тук стиг-мата е породена от психично разстройство, алкохолизъм, като хомосек-суалността също попада в тази категория;

Трети тип - „племенна стигма“. Определя се от принадлежността на дадено лице към определена раса, националност или религия, и това се отнася за всички членове на всяка от тези категории.

Според Д. Градев „да бъдеш стигматизиран означава да носиш не-гативно морално петно върху себе си, което по силата на предразсъ-дъчното мислене, те прави различен от „нормалното мнозинство” (Д. Градев, 2010, стр.12). Стигмата разделя хората на „ние“ и „те“.

Според А. Кнуф и Л.Ю. Епов (2006), за да се сформира стигма-тизирща група, тя трябва да отговаря на три критерия. Първо тя трябва да бъде малобройна, второ тази група трябва да притежава определени характеристики, с които се отличава от „другите” и на трето място „стигматизираната група” трябва да е изолирана от „нормалната група”. В тези случаи „стигматизираната група” се отчуж-дава, членовете ѝ приемат себе си за чужди и неприемливи. Негативните последици от стигмата са трудно изкореними, и затова стигматизирани-те хора са в постоянно затруднение. Процесите на стигмата имат драма-тично влияние върху шансовете за живот, но това може да се промени.

През 2015 година М. Shih, прави проучване върху успешните про-цеси на стигматизираните индивиди в преодоляването на стигматични-те процеси. В своя труд „Положителна стигма: Изследване на устойчи-востта и овластяването в преодоляването на стигмата”, М. Shih(2015), акцентира върху това, върху това, че съществува „процъфтяваща стиг-матизирана идентичност, в нашето общество” (М. Shih, 2015, стр.175), както и са налице три процеса, чрез които стигматизираната личност „процъфтява”. Тези три процеса според нея са:v Компенсация; v Стратегически интерпретации на социалната среда;v Съсредоточаване върху многобройните идентичности, които са

идентифицирани в литературата, за да помогне на стигматизираните лица да се справят с предразсъдъците и дискриминацията ;

„С други думи, успешните хора гледат на преодоляването на проти-воречията, свързани със стигмата като овластяващ процес, за разлика от изчерпващия процес”.( М. Shih, 2015, стр. 175)

Високата самооценка е основният фактор за мотивация за постиже-ния. Според М. Shih (2015), за да защитят чувството си на самооценка, стигматизираните индивиди манипулират своята социална среда, като правят „селективни социални сравнения”. Като подобрят стандартите си на сравнение, лицата със стигма имат възможността да подобрят възпри-

8

ятията си за справедливост и лишение, а също така „…заклеймяващите се лица могат също да отрекат или да сведат до минимум предразсъдъ-ците и дискриминацията, за да защитят чувството си за самооценка.” (М. Shih , 2015, стр. 178).

1.2. Юношеската и младежка възраст като важен период за соци-алното функциониране на личността с увреждане

Преодоляването на стигмата е изключително сложна, но не и непо-силна задача. За да се противопоставим на стигмата е необходимо много добро познаване на характеристиките на отделните нарушения, които дават своето отражение в една или друга степен върху индивидуалното развитие на конкретната личност. В определени случаи тези различия могат да носят не само негативно отражение, но и позитивни характе-ристики за индивида. В зависимост от това как ще погледнем на пробле-ма за лицата с увреждания, акцентът може да се измести, върху опреде-лени фактори за сметка на други.

Групата на подрастващите, на които се налагат едни или други жи-тейски ограничения, са в непрекъснат конфликт с нормите на общество-то. Във всяко общество има хора и групи, които по някаква причина са маргинализирани- расова принадлежност, религиозна принадлежност, безработни, зависими към психоактивни вещества или носители на ня-какво увреждане. Те представляват една особена група, която е част от съвременното общество, която ние трябва да приемем като равнопос-тавени, като признаем тяхното право да бъдат различни. Усвояването и изпълнението на определени социални роли характеризират развитието на индивида и превръщането му в личност.

Настоящото изследване е фокусирано върху лицата с увреждания, при които социалната адаптация е една от трудностите, които съпътстват техния живот. Поради много значими за тях фактори, но незначими за хора без увреждане, те често се чувстват неудовлетворени, неразбрани. Плановете и намеренията им невинаги завършват с успех, което лицата с увреждания приемат като поражение в своята „битка за оцеляване”. Всяко „поражение”, което понасят върху себе си, би могло да катализира редица фактори, които да възпрепятстват нормалното им съществуване със заобикалящият ги свят.

Поставен е акцент върху юношеската и младежка възраст и отра-жението на стигмата в тези кризисни периоди. Неслучайно E. Erikson (2014) обозначава този период като „криза на идентичността“, която се проявява при неспособността на юношите да достигнат до идентичност. Когато говорим за хора с увреждания, група, чието развитие е съпът-стващо от многобройни житейски ограничения, рискът от нарушение в психо-социалното развитие е реално съществуващ. Това с пълна сила се отнася за периода на юношеството и младостта. Акцентът върху пе-риода на юношеската и младежката възраст не е случаен. В този период от особено значение е съзнателното и целенасочено търсене на връзката със „значим човек”, от който да се избере поведенчески модел за правил-ното функциониране в социума.

9

Акцентите през различните възрастови периоди на човешкия живот определят и формират неговия жизнен цикъл. Жизненият цикъл е дина-мичен процес, през който човек преминавa, развива се, постига успехи, отслабва и накрая прекратява своето съществуване. Жизненият цикъл преминава през различни стадии, като всеки стадий поставя различни жизнени задачи. Стадиите, през които преминават жизненият цикъл и жизнените задачи, които всеки стадий поставя са обект на изследване и са описани от редица психолози. (Patrick Delaroche,2004, Jon G. Seamon & Douglas T. Kеnrick, 1992, Борис Минчев, 2005, Х. Силгиджян,1978, Sigmund Freud, Виготски,. E. Erikson.2013)

ВТОРА ГЛАВА

2. Дизайн на изследването

2.1. Етапи, цел, задачи, на изследването

2.1.1. Етапи на изследването

Изследователската процедура представя в систематизиран вид из-следвания върху процесът на стигматизиране сред обществото и по точ-но сред младите хора към хората с увреждане. Изследването е реали-зирано в период от четири години. Стремежът при реализацията му е свързан с разкриване на онези скрити и външно не проявяващи се страни на стигмата в процеси на реализиране на контакти с хора с увреждания. Наблюденията разкриват специфични различия в отношението към ЛУ в зависимост от възрастта, социалната среда, професионалната ангажи-раност и др. сред младото поколение, което осъществява контакти с ХУ в процесите на формалното и неформалното общуване с тях. Основният акцент е върху положителната стигма в точно определен отрязък от раз-витието на личността.

С цел обективното изследване и обхващане на целия процес на из-следователската процедура бяха определени три етапа през които тя да бъде реализирана.

Първият етап е свързан с проучване на политиките и практиките за работа с ХУ, изследване на нормативната база и тенденциите за промяна в общуването с ЛУ. Изследователската процедура в този етап, обхваща също така и анализ на традициите, опита, народопсихологията към «раз-личните»

Работа през този етап включва и проучване и анализ на теоретични източници в които концептуално са представени възгледи за стигмата и нейното проявление в обществото, като на базата на тези анализи са очертани и отделните параметри на изследователската процедура.

Вторият етап е свързан с определянето на групите участници в изследването. Разработен е пакет от диагностични процедури за уста-новяване на социални контакти с ХУ, мотиви за общуване с ХУ без и с

10

наличие на предразсъдъци, социалната приспособимост на ЛУ и такива които дават възможност да се изведат бариерите пред тях в процесите на общуване с лица в норма.

През този етап диагностичната процедура като цяло, включва три важни, съществени моменти:

а) обособяване на отделните участници по пол, възраст и професио-нална ангажираност с или без увреждане

б) определяне на гнезда за диагностикав) осигуряване на времеви капацитет за провеждане на диагностич-

ното изследване, поради разпръснатост по местоживеене и месторабота-та на участниците, някои от тях, извън територията на страната.

Третият етап включва реализирането на компаративен анализ на резултатите от изследването, като през този етап е реализирана статис-тическата обработка на резултатите чрез SPSS - Т- test и ANOVA.

Резултатите от анализите през третият етап са включени и в прак-тико-приложните изводи на дисертационното изследване.

2.1.2. Цел на изследването

Целта на изследването е да се установи как позитивната стигма оказва влияния върху изграждането на личността на младите хора, кога-то тя се осъществява в непосредствените им контакти с връстниците им в норма.

Проучванията от първите два етапа във връзка с постигането на фор-мулираната цел, поставиха в научно приложен план следните въпроси:

1. Традициите и опита в развитието на обществото, дават ли отра-жение и до колко върху изграждането на стереотипи в отношението към ХУ?

2. Какви тенденции се очертават свързани с преодоляването на стиг-мата и налице ли са промени в нагласите у младите хора, свързани об-щуването им с ХУ, които могат да се отнесат към наличието на така наречената»положителна стигма» ?

3. Съществуват ли различия в отношенията към ХУ у изследваните участници, представители на определен възрастов период, както и до колко тези различия са провокирани от степента на обучение, средата на живот, професионалната ангажираност?

4. Проявата на позитивна стигма може ли да бъде свързана с възрас-тта и пола на двете страни участници в процеса на комуникация (норма и патология)?

5. Какво е отношението на ЛУ към техните връстници в норма и как те определят своето място в социума?

Отговорът на първият въпрос става възможен след реализиране на компаративен анализ на различни теоретични източници, които предста-вят концепции свързани със стигмата и позитивната стигма. Отделните автори, чийто различни изследвания се проучват дават възможност ясно да се определи, рамката на самата изследователска процедура. Сравни-телно новият поглед към позитивната стигма е достатъчно основание да

11

се концентрира изследването върху нейното проявление и практическа осъществимост в непосредственото общуване с ХУ независимо от тях-ната възраст и пол.

Отговорът на втория въпрос поставя задачата да се определи под-ходяща диагностична процедура, включваща методики, чрез които да се изследват мотивацията и нагласите у младите хора за общуване с ХУ. Насочеността тук е да се очертаят маркери, които обективно да водят към определяне наличие на позитивна стигма към всички групи ЛУ.

Анализът от резултатите от диагностичната процедура, би трябвало да изведе най- съществените тенденции в реализирането на позитивната стигма, както и да даде отговор за възможността, стигмата като наложи-ла се през годините със своите специфични характеристики в поведе-нието на лицата в норма към тези с увреждания, да претърпи съществе-на промяна в посока на позитивната стигма.

Очакванията към отговорът на третия въпрос изцяло са свързани с изследователският процес в неговата съдържателна и практическа реа-лизация. Непосредственото включване на участниците в диагностичната процедура, наблюдението върху тяхното поведение в процеса на изслед-ването, както и отговорите на различните методики са свързани с очак-ванията да се очертаят специфики при различните участници като ана-лизите на резултатите ще предоставят възможност за обективни изводи.

Този анализ определено се очаква да кореспондира и с отговорът на четвърти въпрос, тъй като ще даде отговор на това- до колко проявата на позитивна стигма пряко кореспондира с възрастта, пола, професио-налния статус и социализиращата среда.

Търсенията и изследователската работа, като цяло са насочени и към индивидуално - психическите и организационни условия, които се явяват подкрепящи и развиващи у младите хора на поведение свързано с преодоляване на стереотипите изградени в обществото към ХУ. Из-следването се очаква да определи детерминанти, които са определящи за формирането на личността на ЛУ, когато средата в която се реализират контактите им с техните връстници, ясно е определена от положителни-те нагласи към тях.

Отговорът на пети въпрос е възможен, чрез обективно отразяване мнението на ЛУ относно тяхното лично присъствие в социалната среда, като за целта се използва конкретна диагностична процедура.

2.1.3. Хипотези, методи, обект, предмет и участници в изследването

Изследователски методи, които са използвани в настоящото изслед-ване са участващо наблюдение, открито интервю и анализ на тяхната съ-държателна страна. Използвани са методи, техники и процедури, осно-ваващи се на проучване и анализ на данни от изследването. Участниците в изследването са анкетирани и писмено. В експерименталната извадка са включени: юноши на възраст 15 - 20 години и младежи на възраст 21 - 30 години.

12

В резултат на анализа на използваните литературни източници се формулираха следните хипотези.

Хипотеза 1Допускаме, че наличието на позитивна стигма у изследваните лица

(с и без увреждания) във възрастта 15- 30 години се повлиява от пола, възрастта, местоживеенето и професионалната ангажираност, като тя оказва и положително въздействие върху формирането на личността на лицата с увреждания.

За реализиране дейността по доказване или отхвърляне на тази хи-потеза се решават следните изследователски задачи:

1. Определяне броя на участниците в изследването и разпределянето им по групи на базата на посочените показатели- пол, възраст, местожи-веене, професионална насоченост

2. Проучване мотивите на участниците за общуване с ХУ3. Сравнителен анализ между отделните групи участници и извеж-

дане на основните изводи

Хипотеза 2Допускаме, че младите хора във възрастта 15- 30 години проявяват

стремеж към преодоляване на стигматизирането и негативните стере-отипи наслоени в обществото към ХУ, като отношението им към групата лица с увреждания носи характеристиките на позитивна стигма и дава своето отражение върху формиране личността на ЛУ в същият този въз-растов период.

Задачите за потвърждаване или отхвърляне на тази хипотеза се свеж-дат до:

1. Избор на адекватни методи за изследване, които да обективизи-рат получените резултати

2. Компаративен анализ на получените от диагностичните методи-ки тестове

3. Извеждане на основните детерминанти, които са определящи за пълноценното формиране на ЛУ през юношеството и младостта.

4. Обработка на резултатите, чрез специализиран софтуерен про-дукт, който се използва при социални изследвания SPSS

Обект на изследванеОбект на изследване е стигмата и нейната специфична характерис-

тика- позитивната стигма, като феномен определящ отношението към ХУ в социума.

Предмет на изследване Предмет на изследване е процесът на реализиране на позитивната

стигма и нейното влияние върху изграждането и формирането на ли-чността в определен възрастов период 15 - 30 години.

13

2.1.3.1.Методи на изследване В изследването са използвани следните методи:v Въпросник „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с

увреждания”За провеждане на настоящото изследване е избран модифициран

инструментариум, разработен и апробиран от Весела Казашка. Инстру-ментариумът на изследването е разработен върху концепция, понятиен апарат и индикатори. Използвана е анкетна карта за лица без уврежда-ния „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания”, чрез която се получава информация по отношение на тяхната мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания.

Структурата и съдържанието на анкетните карти са внимателно под-брани, като са спазвани основните изисквания за конструиране на анкет-ни проучвания, както и към външния вид на картите.

При избора на анкетните карти, според авторката са следвани след-ните стъпки :

� формулиране на работни въпроси, разработка на конкретни групи отговори и избор на тип на въпроса (Да/ Не, избор от множество вариан-ти, скала на значимост);

� редакция на работните въпроси с цел постигане на яснота и недву-смисленост, където е необходимо;

� превод на майчин език; � одобрените анкетни карти са оформени така, че попълването им да

е удобно както за интервюирания, така и за последващата обработка на резултатите.

Посочените от авторката стъпки бяха спазени.v Въпросник „Скала за контакти с хора с увреждания“Въпросник, разработен от Yuker, Hursley (1987), познат под наиме-

нованието „Скала за контакти с хора с увреждания“ (The Contact with Disabled Persons scale) (Yuker, Hursley, 1987). По- късно въпросникът е модифициран от Wang (1998) и апробиран от Pruet (2004). В България, въпросникът е апробиран от Весела Казашка през 2014 година.

Цел: Да се проучат отговорите на поставените въпроси, както и чес-тотата и вида на контактите с хората с увреждания

Иструментариум: Въпросникът се състои от 20 айтема (items) тестови единици, всеки от които предлага градиран в няколко нива отго-вор. За оценка на размера и значението на контактите, които са имали с хора с увреждания е използвана пет- точкова Ликертов тип скала (Likert, 1932).

Процедура: Използван е метод на анонимна писмена анкета, про-веждана чрез присъствено интервю между анкетьора и анкетираното лице (респондент).v Въпросник за Социална приспособимостВъпросникът е разработен от автора на дисертационния труд и е

предназначен за лица с увреждания. Цел: Да се проучи мнението на лицата с увреждания, относно тях-

ното субективно чувство за приемането им от околните, оценката им от-

14

носно възможността, която обществото им предлага, за да се чувстват пълноценни. Както субективната им оценка, относно силните им страни.

Истументариум: Въпросникът се състои от 11 въпроса, които изис-кват качествен анализ на получените отговори и предоставят възмож-ност да се даде оценка свързана със социалната адаптация на хората с увреждания.

Процедура: Лицето работи индивидуално.Инструкцията към скалата :„Във въпросника се съдържат два типа въпроси. На единия тип въ-

проси моля, отговаряйте, само с „Да” или „Не”. На втория тип въпроси, моля дайте вашето мнение или оценка. Няма правилни или грешни отго-вори, те са такива каквито Вие прецените.

2.1. Описание на експерименталната извадка – участници в из-следването

В изследването са включени 330 участници от различни институ-ции, населени места, както от страната, така и от чужбина. Участниците са от България, Русия, Казахстан и Холандия. От 330 участници, 230 са без увреждания, от които коректно са попълнили анкетните карти - 223 участника и 100 участника са с увреждания, от които 97 коректно са по-пълнили анкетните карти. Участниците са обособени в две групи, като в първата група са включени юноши на възраст 15- 20 години, а във втора-та младежи на възраст 21 - 30 години, съответно разпределени по пол и възраст, и описани в Таблица № 3 и Графика № 1

Табл. № 3 Изследвани участници разпределени по пол и възрастУчастници жени Участници мъже

Юноши (15- 20 години) 81 33

Младежи (21- 30 години) 148 58

Графика № 1 Изследвани участници разпределени по пол и възраст

15

В диаграма № 1 са представени всички изследвани участници раз-пределени по възраст

Диаграма № 1 Разпределение на всички изследвани участници по възраст

В диаграма № 2 са представени всички изследвани участници раз-пределени по пол.

Диаграма №2 Разпределение на всички изследвани участници по пол

От Тракийски университет, гр. Стара Загора са анкетирани и сту-денти от Медицински факултет, специалност „Социални дейности” и „Лекарски асистент”, общо 60 участника, от които с коректно попъл-нени анкети са 56 участника, разпределени съответно:

жени - 35/ мъже - 21жени от 15 до 20 години - 7 участници / мъже от 15 до 20 години - 5

участници жени от 21 до 30 години - 28 участници / мъже от 21 до 30 години

- 16 участнициОт Педагогически факултет на Тракийски университет, гр. Стара

Загора, специалност „Специална педагогика” са анкетирани 50 сту-денти, от които с коректно попълнени анкети са 49.

Жени - 44 / мъже - 5жени от 15 до 20 години - 7 участници / мъже от 15 до 20 години

- 1 участник

16

жени от 21 до 30 години - 37 участници / мъже от 21 до 30 години - 4 участници

В изследването от Шуменският университет „Епископ Констан-тин Преславски“, участват 60 студенти от специалност „Специална педагогика”, разпределени по пол:

Жени - 53 / мъже- 7жени от 15 до 20 години- 36 участници/ мъже от 15 до 20 години

- 5 участници жени от 21до30 години - 17 участници / мъже от 21 до 30 години

- 2 участнициОт гимназия с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) „Ромен Ро-

лан», гр. Стара Загора - са изследвани 15 ученици, от които с коректно попълнени анкетни карти са 14.

Жени - 9 / мъже- 5жени от 15 до 20 години - 9 участници / мъже от 15 до 20 години

- 5 участнициОт Община Несебър участниците са общо 15, от които:Жени - 12 / мъже - 3жени от 21 до 30 години - 12 участника / мъже от 21 до 30 години

- 3 участника Анкетирани са и 30 студенти от Hotelschool The Hague, Campus

Amsterdam, от които с коректно попълнени анкети са 29. Разпределе-нието тук е следното:

Жени - 19 / мъже - 10жени от 21 до 30 години - 19 участници / мъже от 21 до 30 години

- 10 участници

В Табл. № 4 е представено разпределението на всички участници без увреждания, съответно по пол и възраст.

Табл. № 4 Разпределение на участници без увреждания по пол и възраст

Участници жени Участници мъжеЮноши

(15 - 20 години) 59 16

Младежи (21 - 30 години) 113 35

В анкетирането са включени и юноши и младежи с увреждания от Средно общообразователно училище за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ , гр. Варна. Общо участие в изследване-то са взели 20 ученици, от които:

17

Жени - 11 / мъже - 9жени от 15 до 20 години - 11 участника / мъже от 15 до 20 години

- 9 участникаОт Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с ув-

реждания - 3 (ЦНСТДМУ) гр. Бургас, „Център за настаняване от се-меен тип” за деца / младежи с увреждания (ЦНСТ) - гр.Чирпан, Дом за възрастни хора с физически увреждания (ДВХУ) - Стара Загора, Съюз на слепите, гр. Стара Загора, потребители на услуга „личен асистент”, по проект „Независим живот” от с. Бельовци, с. Оризаре, Слънчев бряг, Св. Влас, община Несебър в изследването са включени общо 30 участници.

Жени - 15 / мъже - 15жени от 15 до 20 години - 7 участници / мъже от 15 до 20 години - 7

участници жени от 21 до 30 години - 8 участници / мъже от 21 до 30 години - 8

участнициЗа участие в изследването, бяха привлечени и участници в Трети

Международен фестивал за хора с увреждания „Несебър без граници“, 2017 година от България, Казахстан и Русия. Разпределението на тези участници по пол и възраст е следното:

България - 24 участнициЖени - 18 / мъже - 6жени от 21 до 30 години - 18 участници / мъже от 21 до 30 години

- 6 участнициКазахстан - 14 участнициЖени - 8 / мъже – 6жени от 15 до 20 години - 4 участници / мъже от 15 до 20 години - 1

участницижени от 21 до 30 години - 4 участници / мъже от 21 до 30 години - 5

участнициРусия - 9 участнициЖени - 5 участници / мъже - 4 участницижени от 21 до 30 години - 5 участници /мъже от 21 до 30 години -

4 участнициВ Табл. № 5 е представено разпределението на всички участници с

увреждания, съответно по пол и възраст

Табл. № 5 Разпределение на участници с увреждания по пол и възраст

Участници жени Участници мъжеЮноши

(15- 20 години) 22 17

Младежи (21- 30 години) 35 23

18

ТРЕТА ГЛАВА

3. Количествен анализ

3.1. Анализ на резултатите от методиката „Мотивация за об-щуване без предразсъдъци с хора с увреждания“

Целта е чрез методиката „Мотивация за общуване без предразсъ-дъци с хора с увреждания“, да се проучат мотивите на участниците за общуване с хора с увреждания- ХУ, без предразсъдъци.

Резултатите от това изследване показаха следното:На въпросите са отговорили общо 243 участници, от които 223 са

без увреждания и 20 от участниците са с увреждания. Разпределението по пол и възраст би могло да се обобщи по следният начин и e предста-вено в Графика № 2: общо 183 жени, от които във възрастта от 15 до 20 години - 70 участници и от 21 до 30 години - 113 участници. Мъже- 60, разпределени съответно от 15 до 20 години - 25 участници и от 21 до 30 години - 35 участници

Графика № 2 Разпределение на всички изследвани участници чрез методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с ув-реждания” по пол и възраст;

Качествения анализ на отговорите на участниците, изследвани с ме-тодиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреж-дания”, разкрива техните поведенчески реакции, които са стимулирани и определени от личните им разбирания, убеждения и емоционални на-гласи, както и от натиска на обществените стандарти и мнението на дру-гите, относно техните прояви към ЛУ, и това през различните възрастови периоди, с нарастването на възрастта показва тенденция на положител-на промяна. Разпределението на участниците подчертава значимостта

19

за младите хора да общуват с ХУ, подпомагайки ги и преодолявайки предразсъдъците към тях. Това говори, че в този възрастов период, вече е осъзната стигмата, която съществува в обществото към хората с ув-реждания и е налице желание у по - младото поколение да работи за преодоляването ѝ, участвайки непосредствено в различни дейности за социалната адаптация, реализация и социализация на ХУ.

Мотивацията за общуване с ХУ сред юноши и младежи без уврежда-ния е продиктувана, както от съобразяването с обществените стандарти и доброто възпитание, така и от личния мотив на младия човек да бъде съпричастен с болката и борбата, съпътстващи живота на хора с увреж-дания. Настоящето изследване е посветено на положителната стигма, на нейното място, роля и проявата и при общуване на хора с увреждания. Една от задачите в това проучване е свързана с разкриване на положи-телната стигма, като отношение към другия (в случая към ЛУ), но и към това, ако аз самия съм лице с увреждане, приемам или отхвърлям дадено желание за общуване с мен. Какво се случва в изследваните възрасто-ви периоди и търпи ли промяна стигмата през различните периоди на развитие? С тези цели в изследването са включени и участници, както с увреждания, така и такива без увреждания. Участници в това изследване са лица в юношеска и младежка възраст. Възраст, в която най-активно се усвоява социалния опит и се формират нравствените ценности на ли-чността, стремеж към изграждане на адекватно социално поведение и постигане на саморегулация в действията, постъпките и отношението им към социалната група, обществото. Това показват и резултатите от отговорите, на участниците ЛУ и лица без увреждания.

В процеса на изследването вниманието бе насочено и към проуч-ване отношението на хора, които пряко в работата си са ангажирани с ХУ или са избрали професионален път за бъдеща работа с тях, както и участници, чийто интереси не кореспондират с взаимоотношения с ХУ. Техният общ брой, като участници в изследването е 223. Необходимо е да се отбележи, че тези участници са в общият брой участници в изслед-ването от 243, но до момента не са разглеждани в контекста на крите-рий - професионална насоченост. Интерес за изследването представлява мотивацията им да общуват с ХУ, отношението им към тях и влиянието на обществото, върху начина им по който те общуват с ХУ. Тези две групи участници бяха изследвани с методиките „Мотивация за общу-ване без предразсъдъци с хора с увреждания” и „ Скала за контакти с хора с увреждания”. Тук са включени жители на Община Несебър, която е дългогодишен домакин на фестивал за ХУ. Ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан», гр. Стара Загора, студенти от Тракийски Университет, гр. Ст. Загора, Медицински факултет, специалност „Социални дейнос-ти” и „Лекарски асистент”, от Тракийски Университет, гр. Ст. Загора, Педагогически факултет, специалност „Специална педагогика”, студен-

20

ти от Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, спе-циалност „Специална педагогика“ и студенти от Hotelschool The Hague, Campus Amsterdam (Холандия).

Резултатите от изследването показват висока мотивация в общуването с ХУ. Съпоставянето между двете групи показва, че мъжете демонстри-рат по - голяма толерантност към ЛУ. Но и при двете групи мъже и жени мотивацията за общуване с ЛУ е положителна. В лицето на групата хора с увреждане те виждат равностойни партньори, отхвърлят използването на стереотип, стремят се, чрез своята ангажираност да съдействат за оп-тималното функциониране в социума. Нещо повече и двете групи- мъже и жени, категорично считат, че в обществото е необходимо да се предпри-емат действия за елиминиране на предразсъдъците към ХУ, а това е проява на положителна стигма. И при мъжете и жените, които са се насочили към работа с ХУ е показана висока мотивация за общуване без предразсъдъци с ХУ (жени- над 50%, мъже - 60%). В същото време, над 25% при жените и над 18% при мъжете, се наблюдава мнение, подкрепящо употребата на предразсъдъци спрямо ХУ. Независимо от професионалната насоченост, при жените е водеща емоционалността, докато при мъжете преобладава рационалността при справяне с конкретната ситуацията.

Качествения анализ на отговорите на участниците, изследвани с ме-тодиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреж-дания”, разкрива различни поведенчески реакции у младите хора, които са стимулирани и определени от личните им разбирания, убеждения и емоционални нагласи, както и от натиска на обществените стандарти и мнението на другите, относно избраният от тях път за взаимодействие с лицата с увреждания. В случая обществените стандарти се приемат само тогава, когато носят определен позивитет към ХУ и категорично се отхвърлят тези, при които в определена степен се прокрадва стигма.

Представените по- горе данни бяха подложени на статистическа об-работка чрез SPSS.

От особен интерес за изследването са получените резултати при съ-поставянето на две групи от участниците, а именно лицата с увреждания и лицата без увреждания в близък възрастов диапазон - 15-20 години. Подборно бяха подложени на анализ отговорите на представители на лицата с увреждания - ученици от СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“, гр. Варна и лица без увреждания- ученици от ГПЧЕ «Ромен Ролан», гр. Стара Загора на следните съждения.

Диаграма № 4 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания в методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания” на съждение № 4

21

От диаграма № 4 става ясно, че представителите на СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“, гр. Варна (децата с увреждания) са категорични, че за тях е важно да бъдат без предразсъдъци към ХУ. В представата за самите себе си те определено подчертават, че предразсъдъците са нещо, което от-хвърлят категорично. От същата диаграма се вижда, че юношите от ГПЧЕ „Ромен Ролан», гр. Стара Загора, категорично заявяват своето несъгласие, относно предразсъдъците съпътстващи тяхната самопредстава, отговори-те им изцяло са изместени към тенденцията- категорично отхвърляне.От диаграмата се вижда известна колебливост при лицата с увреждания.

В диаграма № 5 разпределението на отговорите на респондентите е аналогично на разпределението при съждение № 4. Тези отговори дават основание да се направи извода, че младите хора отхвърлят предразсъ-дъците към ЛУ и това лежи в основата на тяхната мотивация. Полу-чените резултати са аналогични с тези при процентното изчисляване.

Диаграма № 5 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания в методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания” на съждение № 3

22

Диаграма № 6 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания в методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания” на съждение № 5

Диаграма № 7 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания в методиката „Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания” на съждение № 8

23

Данните от диаграми с № 6 и 7 , които представят отговорите на рес-пондентите на съждения 5 и 8 разкриват поведението на лицата в норма и ЛУ, спрямо евентуално неодобрение или оказан натиск от другите по отношение на поведението им спрямо ЛУ. Отговорите и на двете групи са изместени в посока „напълно несъгласен”. Като по- категорични в това отношение са ЛУ, докато тези в норма показват известно колебание.

Независимо от това може да се направи извода, че младите хора имат собствено решение за това как трябва да постъпват с ХУ.

При прилагане на t- test - Student’s - Fisher за статистическа значи-мост на разликите се получиха следните резултати, отразени в таблица № 6

Таблица № 6 Влияние на възрастта върху мотивацията при общу-ване с хора с увреждания

Влиянието на възрастта върху мотивацията за контакти с хора с увреждания се изразява в следната посока - по-младите от респонден-тите в статистически значимо по - голяма степен отхвърлят стере-отипите за хората с увреждания, както и натиска на другите за при-емане на предразсъдъците по отношение на посочените въпроси. Това се отнася и за двете групи респонденти - в норма и с увреждания.

Таблица № 7 Статистическа значимост на разликите в зависи-мост от пола при методиката „Мотивация за общуване без предразсъ-дъци с хора с увреждания” чрез ANOVA

24

При изследване чрез ANOVA за влияние на пола върху мотивацията за реализиране на контакти с ХУ, резултатите показаха следното: статистически значима разлика при влияние на пола се открои само върху съждение № 2 и съждение № 3 посоката на влияние се проявява по следния начин - жените статистически значимо повече считат за нормално използването на стереотипи за хората с увреждания, как-то и са по-слабо мотивирани да преодоляват предразсъдъците си. В сравнение с тях мъжете в изследваната извадка по - рядко определят използването на стереотипи като нормално и са по - мотивирани да преодоляват предразсъдъците си. Като цяло по отношение на всички останали съждения не се открои статистически значима разлика.

Изводите от резултатите по методиката „Мотивация за об-щуване без предразсъдъци с хора с увреждания”, могат бъдат очер-тани в няколко параметри:

1: При контактите си с ХУ, младите хора, изпитват известни при-теснения, свързани с реакциите на хората с ХУ спрямо тях. Липсата на жизнен опит и непознаване на психиката на ХУ, провокират у тях състояние на страх и напрежение ;

2: Юношите и младежите, не приемат използването на стереоти-пи, спрямо ХУ, което е положителен момент в нагласите им за общува-не с тях и определено се свързват с наличието на положителна стигма;

3: Сред участниците в изследването е налице мотивация за общу-ване без предразсъдъци с ХУ, и това е тяхната самопредстава за са-мите себе си. Те искат и се оценяват, като хора без предразсъдъци и очакват това да бъде оценено положително, както от ХУ, така и в общността, към която самите те принадлежат.

4: Налице е статистически значима разлика при възрастта на участниците, като младите хора във възрастовия период 15 - 20 го-дини, като цяло са по- толерантни към ХУ и се стремят да избягват стереотипите и предразсъдъците при контактите си с тях.

5: При половите различия не се очерта статистистически значима разлика, като такава се наблюдава само при две от съжденията от цялата скала.

3.2. Анализ на резултатите от методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”

Тъй като участват едни и същи респонденти, разпределението по пол и възраст е същото както и при методиката „Мотивация за общу-ване без предразсъдъци с хора с увреждания”. С цел да се проучи отно-шението на респондентите към ХУ, както и честотата на контактите им с тях, е използван въпросник „Скала за контакти с хора с увреждания”, чрез който се задълбочава изследването, като се разглеждат мотивите, които задействат търсенето на контакт между лицата с и без увреждани. Въпросникът „Скала за контакти с хора с увреждания”, включва 20

25

въпроса, насочени към разкриване на честотата на контактите и мотива-цията на младите хора да общуват с хора с увреждания. Реализирането на това проучване очертава параметрите в които се разгръщат конта-ктите на младите хора с ХУ желанието им да преодоляват стигматизи-ращите обстоятелства при реализацията на контактите с тях да търсят сферата на положителното емоционално и социално съществуване.

Графика № 22 Резултати от отговорите на всички изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”

От представените до момента резултати, се установява, че при кон-тактите с ХУ реализирани от мъжете и жените, в отговорите се наблю-дава определено сходство, независимо от половите различия. Само при някои от отговорите се констатират по- ясно изразени разграничавания.

Определено може да допуснем извода, че подобно поведение у мла-дите хора се свързва и с т.нар. „интегрирано обучение ”. В сравнително ранен период от своето развитие, младите хора общуват с деца, юно-ши и младежи в училищна и извънучилищна среда. Непосредствените контакти в тези условия ги учат да откриват положителното в лицето на детето с увреждане, да го подкрепят, да търсят неговото участие в различните форми на съвместни дейности. Всичко това несъмнено дава своето отражение при формирането на личността им и това е отразено в отговорите им на въпросите в „Скала за контакти с хора с увреждания”.

Изводите, които се налагат е, че половите различия в тези възрасто-во периоди не играят съществена роля. Динамиката на отговорите сочи, че те са изместени в онази част на скалата, която разкрива позитивното отношение и на двата пола към лицата с увреждания. Динамичното раз-витие на личността през различните възрастови периоди, включително и на разглеждания възрастов период има отношение и към изграждането у младите хора на позитивно отношение към ЛУ.

От получените отговори бихме могли да направим извод, че младите хора, участници в изследването проявяват интерес към ХУ. Голяма част от тях са имали възможност да работят с ХУ и да участват в дейнос-

26

ти ангажирани с тях, и са го осъществили. Както посочихме вече сред участниците има и такива с професионална насоченост и техните про-фесионални ангажименти ги задължават да осъществят подобни взаи-моотношения, което несъмнено е отразено в техните отговори. Въпреки професионалните бариери, които си поставят, участниците с насоченост към работа с ХУ не остават безучастни, проявяват нужното уважение и професионализъм. Независимо, че все още изграждат своите контакти с ХУ, младите хора показват изключителна добронамереност и уважение към тях. Респондентите не позволяват контактите, които изграждат да бъдат изградени по задължение или от съжаление.

Контактите с хора с увреждания, често са съпроводени от смесени чувства. Лицата без увреждания, търсят контакти с хора с увреждания в опит да помогнат или да открият „човека скрит“ зад увреждането. В настоящето изследване се проследява и до колко хората с увреждания, търсят контакт с хора с увреждания. Характера на взаимоотношения-та между лицата с увреждания и тези без увреждания в този възрастов период, когато се изгражда и самата личност е от особена значимост за това как ще се приеме от „различния”. Водени от тези съображения със „Скала за контакти със хора с увреждания” проучихме мнението на уче-ници от ученици от ГПЧЕ «Ромен Ролан», гр. Стара Загора и ученици от СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“ , гр. Варна. В първата група сред участниците няма лица с увреждания, докато втората група бе съставена изцяло от участници с различни по характер увреди.

За участниците с увреждания са характерни непрекъснатите контакти с ХУ, поради обстоятелствата, че се намират в институция. Това „разми-ва” осъзнатите действия и избора им при контактите. В периода на юно-шеството голямо влияние оказва и процесът на социално сравнение, оце-няване на способностите на личността, стила на поведение, външността. Това дава отражение и върху взаимоотношенията с останалите хора.

Диаграма № 8 Резултати от отговорите на въпрос № 6 на всички изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с ув-реждания”, разпределени по пол

27

От диаграма № 8 се вижда, че отговорите на мъжете и жените в нор-ма и с увреждания по отношение на честотата на дискутиране на своя живот и проблемите си са изместени в посока «никога», известни коле-бания има и за двете групи при «няколко пъти» (променлива 3)

Диаграма № 9 Резултати от отговорите на въпрос №15 на всички изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с ув-реждания”, разпределени по пол

От диаграма № 9 се вижда че жените като честота на срещите са в границите на 3 („няколко пъти”) т.е. по - голяма честота на срещите. До-като при мъжете разпределението е около 2 , т.е. „веднъж или два пъти“.

Диаграма № 10 Резултати от отговорите на въпрос № 18 на всич-ки изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”, разпределени по пол

В диаграма № 10 всички участници мъже и жени с и без увреждания

се разпределят по следния начин: отговорите на жените са разположени около индикатор 2 т.е. „веднъж или два пъти“, докато при мъжете пре-обладават отговори около индикатор 1 („никога“). Възможно е подобни отговори да са свързани с по - малкия брой контакти с ЛУ за изследва-ния възрастов диапазон.

28

Диаграма № 11 Резултати от отговорите на въпрос №17 на всич-ки изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”, разпределени по пол

Отговорите на този въпрос, отразени в диаграма № 11 показват

наличието на толерантност и търпимост на двата пола към ХУ.

Диаграма № 12 Резултати от отговорите на въпрос №14 на всич-ки изследвани участници с методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”, разпределени по пол

Разпределението на отговорите в диаграма № 12 по отношението на тяхната честота показват изцяло изместване в границите на ка-тегоричният отказ, т.е. респондентите и от двата пола не допускат компромиси и избягват срещите с ХУ, ако не ги харесват.

В диаграми № 13 и № 14 са представени разпределението на отго-ворите на представителите на лицата с увреждания - ученици от СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“, гр. Варна и лицата без увреждания - уче-ници от ГПЧЕ «Ромен Ролан», гр. Стара Загора на въпроси № 5 и 6

29

Диаграма № 13 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания чрез методиката „Скала за контакти с хора с увреждания” на въпрос № 5

Диаграма № 14 Разпределение на отговорите на участници с ув-реждания и участници без увреждания чрез методиката „Скала за контакти с хора с увреждания” на въпрос № 6

30

От диаграма № 13 се вижда, че честотата на дискусиите е значи-телно по- голяма при ЛУ от колкото на тези в норма, на диаграма № 14, впечатление прави честотата на дискутиранията на лицата в норма с тези с увреждания изместена по посока на „никога“ или „веднъж или два пъти“, което говори за нежелание и от двете групи да споделят личните си проблеми.

При прилагане на дисперсионният анализ с ANOVA се получиха следните резултати.

Във възрастовата група кодирана с „0” (15- 20 години) значително по- голяма е честота на опитите да помагат на ХУ, да решават техни проблеми, да дискутират или да са дарители в организации, които са в подкрепа на ХУ, в сравнение с респондентите във възрастовата група 21- 30 години (код „1”)

При прилагането на дисперсионният анализ ANOVA по отноше-ние на пола, местоживеене и професионална насоченост се оказва, че не е налице статистическа значима разлика при пола и местоживее-нето, за разлика от професионалната насоченост. С това частично се отхвърля Хипотеза 1 за влиянието на пола, местоживеенето и се потвърждава Хипотеза 1 в онази част, която е свързана с възрастта и професионалната насоченост.

Тези резултати, като цяло се очертаха и при методиката „Моти-вация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания“

Изводите от резултатите по методиката „Скала за контакти с хора с увреждания”:

1: Младите хора от изследваният възрастов период проявяват пиетет към осъществяване на контакти с ХУ и са склонни да изградят пози-тивни взаимоотношения с хората с увреждания, независимо от степента тяхното физическо увреждане, физическо и психичното им състояние;

2: Професионалната насоченост на младите хора за работа с лица с увреждания или липсата на такава, не оказва съществено влияние върху реализацията и качеството на контактите с хора с увреждания. В този възрастов период, те приемат различните и са склонни да окажат съот-ветната помощ и подкрепа, без да се повлияват от мнението и отноше-нието на обществото;

3: В изследвания възрастов, период младите хора приемат „раз-личните” и са склонни да окажат съответната помощ и подкрепа, без да се повлияват от отношението и мнението на обществото. Наличието на собствена позиция е тясно свързана с изграждането на личността на младите хора и формиране у тях на умение за защита на лична позиция;

31

4: Участниците с увреждания и участниците без увреждания проя-вяват категоричност в своите отговори, отбелязвайки, че реализиране на контакт с лице с увреждане на базата на съжаление е неприемливо за тях;

5: Формирането на личността в този възрастов период е от изключи-телно значение за изграждането на правилни взаимоотношения с хората с увреждания. Резултатите от „Скала за контакти с хора с увреждания” показват, че младите хора не приемат стигматизацията към хората с ув-реждания и това е определящо за качествата на контактите с тях и раз-гръщане на позитивната стигма.

6: Личностното развитие на изследваните лица с увреждания е в пря-ка зависимост от характера и съдържанието на реализираните контакти с лица без увреждания. Създаваните благоприятни условия за преодоля-ване на фрустрацията и депривацията в резултат на увреждането подпо-магат за оптималното разгръщане на капацитета на лицето с увреждане.

3.3. Анализ на резултатите от „Въпросник за социална приспо-собимост”

Въпросникът е разработен от автора на дисертационния труд и е предназначен за проучване на мнението на лица с увреждания относно тяхното субективно чувство за приемането им от околните, оценката им относно възможността, която обществото им предлага, за да се чувст-ват пълноценни. Проучена е и субективната оценка, относно силните им страни.

В изследването участваха ученици от СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“, гр. Варна, на възраст от 15 до 18 години. Юноши и младе-жи с увреждания, от Казахстан, Русия и България, участници в Трети Международен фестивал за хора с увреждания „Несебър без граници“, 2017 година на възраст от 15 до 30 години. Лица с увреждания от Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания - 3 (ЦН-СТДМУ) гр. Бургас, Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) гр. Чирпан, Дом за възрастни хора с физически увреждания ( ДВХУ)- Стара Загора, Съюз на слепите, гр. Стара Загора, потребители на услуга „личен асистент”, по проект „Независим живот” от с. Бельовци, с. Оризаре, Слънчев бряг, Св. Влас, община Несебър, на възраст от 15 до 30 години. На въпросника са отговорили 97 участника, като всичките са ХУ, мъже и жени на възраст от 15 до 30 години.

В таблица № 10 са представени всички участници с увреждания от-говорили на „Въпросник за социална приспособимост”, съответно раз-пределени по пол, възраст и отговор на въпрос.

32

Табл. № 10 Резултати от отговори на всички участници с увреж-дания отговорили на „Въпросник за социална приспособимост”

Общо участници с увреждания отговорили на „Въпросник за социална приспособимост”- 97 участници

Въпрос

Пол / възраст

Жени

от 15 до 20 г

Жени

от 21 до 30 г

Мъже

от 15 до 20 г

Мъже

от 21 до 30 г

Отговори на въпроси Отговори на въпроси

да не да не да не да не

1.Търсиш ли изява в среда на хора без увреждания?

18 4 32 3 13 4 23 -

2.Според теб, как те приемат хората без увреждания?

21 1 24 11 13 4 23 -

3.Срещаш ли трудности в процеса на общуване в среда на хора без увреждания?

9 13 15 20 4 13 6 17

4.Смяташ ли, че получаваш достатъчна подкрепа в социална среда?

3 19 19 16 7 10 14 9

5.Посочи с какви трудности най-често се сблъскваш в процеса на общуване с хора без увреждания

17 5 17 18 13 4 9 14

6. Смяташ ли, че хората те възприемат добре, такъв какъвто си?

15 7 25 10 14 3 17 6

7.Кои са според теб, твоите най-силни страни?

18 4 33 2 17 - 23 -

8.В състояние ли си да покажеш най- силните си страни, ако бъдеш подкрепян?

18 4 35 - 17 - 23 -

9.Проявяваш ли стремеж към общуване с хора без увреждания?

21 1 32 3 17 - 23 -

10.Обществото предлага ли ти възможност за избор, да упражняваш професия?

2 20 13 22 4 13 4 19

11.Имаш ли предпочитания при контактите си с хора с увреждания или хора без увреждания?

- 22 3 32 - 17 15 8

33

Независимо от извършените наблюдения в непосредствена социал-на среда, където наблюдаваме желанието на ХУ да контактуват и общу-ват с хора без увреждания, чрез „Въпросник за социална приспособи-мост“ се опитахме да разкрием тяхното желание, мотиви в получените отговори. От всички участници- 93 проявяват стремеж към общуване с хора без увреждания, това дава основание да се направим извод, че те срещат в лицето на хората без увреждания достатъчно разбиране, оси-гурена възможност да се чувстват комфортно в процеса на общуване, като от своя страна това им дава увереност да разгърнат контакта и да не потискат стремежа си да общуват с хора без увреждания. Това е на-пълно разбираемо, като се има предвид, че това е естествената среда за разгръщане на човешките контакти. От друга страна допускаме (за това ни дава основание, резултатите от предишните две методики), че хората без увреждане, пристъпват към реализация на даден контакт с ЛУ, без да проявяват скептицизъм, мнителност и недобронамереност. Тези млади хора преодоляват насложилите се в обществото предразсъдъци, за което в значителна степен помага и информационният поток свързан с различ-ни дейности в помощ на ХУ, разяснителни кампании за необходимостта от създаване на условия за тяхната равнопоставеност в обществото и не на последно място разбира се, училищната и семейна среда.От получе-ните резултати, бихме могли да заключим, че ХУ търсят на изява в среда на хора без увреждания, не са притеснени от обстоятелствата, че могат да покажат своите умения, способности, защо не и талант в среда на хора без увреждания. Всичко това повлиява положително върху форми-рането на личността на лицата с увреждане.

На въпрос № 2, който е въпрос с открит отговор и ни се предоставя възможност да установим, как участниците субективно оценяват собст-веното си присъствие в среда на хора без увреждания. Отговорите мо-гат да бъдат обобщени така: 81 от участниците посочват, че са възприети „добре” от хората без увреждания, като отбелязват с „добре”, „без резер-ви”, „нормално” или „както сами се представят”. От участниците- 16, оба-че са отбелязали в отговорите си, че не знаят как ги приемат останалите.

От всички 97 участници, 63 изказват категорично становище, че не срещат трудности в процеса на общуване в среда на хора без увреж-дания. 1/3 от тях обаче са заявили, че са налице бариери, трудности в процеса на реализация на общуване с хора без увреждания.

Въпрос № 5 е отново въпрос с отворен отговор като участниците са отбелязали, че обикновено хората без увреждания проявяват безразли-чие към тях, не ги приемат такива каквито са, считат, че има емоционал-но разминаване между техните емоционални отгреагирания и начина по който последните се възприемат от хората без увреждания.

В отговорите си участниците са отбелязали също така, че хората без увреждания, не знаят как да се отнасят към тях, не познават характера на съответното увреждане, често пъти са стресирани и объркани. Подобни съждения са изказали 46 участници от изследването. От участниците

34

51 са посочили, че нямат трудности в общуването. Интересно е да се отбележи тук, че във възрастовият диапазон до 20 и над 21 години, се наблюдава разлика в отговорите на този въпрос. Като „повече труднос-ти“ в процеса на общуване са посочили (мъже и жени) до 20 години. От 39 участника във възрастта 15 - 20 години- 30 категорично заявяват, че срещат трудности , само 9 казват, че нямат.

Независимо трудностите, които срещат в процеса на общуване с хо-рата с увреждания- 71 от участниците считат, че хората ги възприемат добре такива каквито са. Тези резултати са изключително подкрепящи по отношение на положителната стигма. И тук, както при въпрос № 5 значително по- категорични в позитивните си твърдения са участниците (мъже и жени) над 21 години.

През последните години значително се коментират проблемите на младите хора с увреждане свързан с избора на професия, съобразно ха-рактера на увредата и характеристиката на дадена професия, която те могат да упражняват. С въпрос № 10 се цели да се проучи мнението на ХУ, за това до колко самото общество им предлага възможност за избор на упражняване на една или друга професия. Получените резултати от отговорите на този въпрос, налагат един по- задълбочен коментар.

От общо 39 участника на възраст до 20 години- 33 считат, че обще-ството не ги подкрепя в избора да упражняват дадена професия. Подобна е и тенденцията на респондентите над 21 години, от общо 58 участника - 41 категорично заявяват, че обществото не ги подкрепя в тази насока. Или от общо 97 - 74 респондента по категоричен начин отбелязват лип-сата на съпричастност в обществото в избора на професия. Тук възник-ват много въпроси, свързани с наличието на набор от професии, които могат да бъдат предложени съобразно увредата на съответното лице. На второ място за готовността на обществото да ги подкрепя в техният из-бор. Разширяване на кръга от професии, които лицата с увреждане да могат да упражняват, дори в условията на собственият си дом.

Изводи от „Въпросник за социална приспособимост”

Изводите, които се налагат в резултат от анализа на отговорите по-лучени от „Въпросник за социална приспособимост”, са следните:

1: ХУ съзнателно търся изява на своите възможности и силни страни в среда на хора без увреждания;

2: С леки колебания те считат, че хората без увреждания, ги възпри-емат такива каквито са, в резултат на което проявяват стремеж да общу-ват с тях. Приемат, че хората без увреждания откриват в тяхно лице хора, които са носители и на силни страни, като се стремят да им помогнат да ги разкрият.

3: ЛУ все още не срещат достатъчна подкрепа в социалната среда, налице са трудности в процеса на общуването и обществото като цяло, все още не им предлага възможност за избор по отношение за упражня-ване на дадена професия.

35

Изводи

Изследваният проблем очертава интересни динамични промени в обществото, свързани с отношението към личността на хората с увреж-дания. Стигмата, която се наблюдава като проява на специфично пове-дение в обществената среда в повечето от случаите носи негативи за конкретната личност с увреждания, препятства нейното пълноценно развитие или го насочва в непредвидима посока.

В този план стигмата може да бъде разгледана в контекста не само на нейните негативни страни, но и на позитивите, които тя предлага, особено в определения изследван възрастов период.

Като предимства на стигмата могат да бъдат изведени следните специфични обстоятелства:Ø В случаите, когато е налице констатирано увреждане, точната ди-

агноза и ранната терапия са от изключително значение;Ø За изследвания възрастов период 15 - 30 години стигмата

предполага проявата на по- голямо внимание, позитивното отношение и създаване на условия за пълноценно развитие на личносттаØ Оценяване на депривиращите и фрустриращите условия с цел на

намаляване на риска за тяхното неблагоприятно въздействие в училищ-ната и обществена среда;Ø Създаване на законови рамки, които да осигуряват пълноценното

функциониране на юношите и/или младежите с увреждания в социума;Стигматизирането и негативното му влияниеØ Стигмата обикновено извежда като особено важни характерис-

тики, съпътстващите личността недостатъци, физически и психически бариери;Ø Поведението на личността с увреждане се анализира от гледна

точка на дефицитите;Ø Стигмата може и в по- честите случаи довежда личността до де-

привация, фрустрация, алиенация;Ø Стигматизирането е определящо в повечето случаи при лицата с

увреждания във възрастта 15 - 30 години и води до по- ниска самооценка;

През последните години обществените нагласи към хората с увреж-дания показват позитивни промени като резултат от сериозни дискусии за мястото и ролята на лицата с увреждания в обществото. Анализът на резултатите в дисертационното изследване, позволи да се очертаят ня-колко основни тенденции:

1. Първа тенденция- стигмата носи определени положителни страни за лицата с увреждания в изследвания възрастов период. Тя провокира проявата не само на специфични защитни механизми, но и предоставя възможност за търсене на „ниши” в обществото, където личността с ув-реждане може да демонстрира своите явни или потенциални способности.

36

2. Втора тенденция- значително са се повишили положителните об-ществени нагласи към хората с увреждания. За изследвания възрастов период, това са интегративните тенденции в средното и висше училище;

3. Трета тенденция- позитивната стигма има своя принос към ли-чността в норма и тази с увреждане. Тя променя поведенческите рела-ции и в двете групи изследвани лица в контекста на приемане на «раз-личния» от една страна, а от друга съзнателно търсене на близост между двете групи лица, отнасяща се не само до помощ и подкрепа, но и в дис-курса на общите преживявания и поетапно преодоляване на негативните последици от стигматизирането.

4. Четвърта тенденция - във възрастовият период 15 - 30 години, про-явата на позитивна стигма е особено ясно изразена с превес при учас-тниците във възрастта 15 - 20 години.

Емпиричните изследвания реализирани в дисертационното изслед-ване предоставят възможност да се изведат следните по- важни резул-тати:

1. Включването на значителен брой респонденти в изследването включително и такива извън територията на страната, дават основание за извеждане на статистически значими резултати, които имат значение за педагогическата работа в областта на специалната педагогика, както и при социалната работа.

2. Резултатите от изследователската процедура позволиха да са да-дат отговори на всички научно-приложни въпроси изведени в различни-те етапи на проучването.

3. В пълнота е постигната целта на изследването.4. Хипотеза 1 е доказана в частта ѝ за влиянието на възрастта и про-

фесионалната ангажираност при позитивната стигма и не се потвърди по отношение на пола и местоживеенето.

5. Получените резултати напълно потвърждават Хипотеза 2.6. Резултатите от изследването очертават ясно параметрите, в които

се проявява позитивната стигма, както и тенденциите в поведението на лицата в норма спрямо лицата с увреждане .

7. В изследваната възрастова група 15 - 30 години е изразено ясно позитивното отношение към лицата с увреждане и е налице стремеж към елиминиране на стигматизиращите обстоятелства.

Теоретични изводи

1. Интеграцията на лица с увреждане в училищна и извънучилищна среда създава условия за преодоляване на стереотипите и извеждане на позитивната стигма, като основна характеристика при съвместната дей-ност между лицата с норма и тези с увреждане.

2. Стереотипите в обществените нагласи имат своето отражение върху стигмата, като в определен възрастов период те могат да бъдат в значителна степен пренебрегнати.

37

Практико - приложни изводи:

1. Резултатите от научноизследователската процедура могат успеш-но да бъдат използвани в сферата на специалната педагогика при подго-товката на професионалисти за работа с лица с увреждания.

2. Непосредственото общуване с лица с увреждане във възрастта 15- 30 години, позволява много по- успешното елиминиране на стереотипи-те и предразсъдъците в следващите възрастови периоди.

3. Организацията и провеждането на различни по съдържание и функции дейности са успешен етап от работата на специалните педа-гози за присъствието на позитивната стигма в условията на социалното функциониране на лицата с увреждане.

4. Мотивацията, нагласите и контактите на младите хора с лица с увреждания са основна движеща сила за пълноценното развитие на по-следните.

5. Необходима е по- голяма информираност на младите хора за спе-цификите в психосоциалното развитие на лицата с увреждане, за да се преодолее успешно стигматизирането.

6. Насърчаването и мотивирането на младите хора за включване в система от дейности свързани с преодоляване на предразсъдъците в об-ществото към хората с увреждания трябва да бъдат иманентно присъст-ващи характеристики на целия образователен процес при подготовката на професионалисти в областта на специалната педагогика и социалната работа.

Приноси на дисертационния труд

1. За първи път е анализиран феноменът «позитивна стигма» в контекста на личностното развитие и социално - адаптационните спо-собности при лица с увреждания за конкретен възрастов период върху основата на задълбочен теоретичен анализ и анализ на резултати от ем-пирични изследвания.

2. Изведени са конкретни параметри, в които успешно се реализират процеси на общуване без предразсъдъци с хора с увреждания и лица в норма във възрастта 15 - 30 години.

3. Чрез прилагането на методиките «Мотивация за общуване без предразсъдъци с хора с увреждания» и «Скала за контакти с хора с ув-реждания» се доказва влиянието на възрастта и професионалната насо-ченост на изследвани лица във възрастов период 15 - 30 години в дис-курса на формиране на личността с увреждане. На тази база в практико - приложен аспект са изведени потребностите от осъществяване на раз-лични в организационно- функционален план съвместни дейности меж-ду лица в норма и лица с увреждания с цел оптимизиране процеса на формиране на личността с увреждане.

38

Списък на публикациите по дисертационния труд

1. Проф. В. Шошева дп, В. Иванова, «Стигмата и стигматизи-ране», гр. Стара Загора, България в ХV Юбилейна международна науч-но-практическа конференция на тема: „Теория и практика на психолого - педагогическата подготовка на специалиста в университета”, проведена на 2-6 септември 2015г. в Творчески дом на СУ «Св.Кл.Охридски», гр. Китен, Р.България. Конференцията е организирана от Асоциацията на професорите от славянските страни.

2. В. Чочева, «Необходимостта от изучаване на социално - психи-ческия климат, при лица с увреждания, при обучението на студенти по„Социални дейности”» гр. Стара загора, България Международна научно – практическа конференция на Асоциацията на професорите от славянскитестрани на тема: „Теория и практика на психолого – педаго-гическата подготовка на специалиста в университета“ 2 – 6 септември 2016, г. Китен.

3. д-р, доц. А. Стойков, д.и.н. проф. Е. Масларова, Р. Василев, В. Чочева, д-р. М Илиева, «Подготовка на социалните работници във ви-сшето училище извън традицията » гр. Стара загора, България-Между-народна научно – практическа конференция на Асоциацията на профе-сорите от славянскитестранина тема: „Теория и практика на психолого – педагогическата подготовка на специалиста в университета“ 2 – 6 сеп-тември 2016, г. Китен.

4. Stefka Dinchiyska, Milena Ilieva, Nadya Vlaeva, Velina Chocheva, «Adjustments for acceptance of differences ininteraction student client in social sphere» Trakia Journal of Sciences, November 3-4,2016

5. Anton Soykov, Velina Chocheva, Mitko Shoshev,Stefka Dinchiyska, « Emotional intelligence and communicative tolerance in students»Trakia University, Bulgaria 4th International Multidisciplinary Scientific Conferenceon SOCIAL Sciences&Arts, SGEM 2017; 24 -30 AUG 2017,Albena, Bulgaria

6. Mitko Shoshev, Velina Chocheva, Yvor Georgiev, Emilia Leshtarova, Anton Stoykov, « Communication as a factor for the improvement of social cognition in children with autism spectrum dosorders» Trakia University, Bulgaria ,4th International Multidisciplinary Scientific Conferenceon SOCIAL Sciences & Arts, SGEM 2017; 24 - 30 AUG 2017, Albena, Bulgaria

7. PhD Student Velina Chocheva, «Young people‘s attitudes about people with disabilities» Trakia University, Bulgaria, Sociobrains- international scientific refereed online journal with impact factor; issue 46, june 2018

8. Assoc. Prof. Dr Anton Soykov, Prof. Dr. Krasimira Вenkova, PhD Student Velina Chocheva, PhD Student Elica Georgieva, Head assist. Prof. Mitko Shoshev, «Communication attitude of students- the future social workers and medical assistans» Trakia University, Bulgaria. 5th International Multidisciplinary Scientific Conferenceon SOCIAL Sciences & Arts, SGEM 2018; 24 AUG -2 SEPT 2018, Albena, Bulgaria

39

Abstract

The stigma nowadays is regarded as a humiliating attitude of the soci-ety that discredits a person, an entire group to which the person belongs, due to an attribute (physical deformity, disease, skin color, nationality, religion, etc.). In response to such behavior, the person concerned falls into a state of internal stigma that, perceived or internalized by the discredited person, is equally destructive, no matter whether this is a manifestation of an actual discrimination or anti-discrimination. Stigma destroys the dignity of the per-son, marginalizes the affected individuals and their families, violates their basic human rights, greatly reduces the chances of the stigmatized person to achieve full potential and seriously hinders his pursuit of happiness and satis-faction.

The problem examined outlines interesting dynamic changes in society related to the attitude towards the personality of people with disabilities. The stigma, which is observed as a manifestation of specific behavior in the social environment, in most cases carries negatives for the particular person with dis-abilities, prevents his full development or leads him in an unpredictable direc-tion.

In this respect, stigma can be seen in the context not only of its negative aspects but also of the positives it offers, especially in the examined age pe-riod. This dissertation research seeks answers to some important questions:

1. To what extent do traditions and experience in the development of society influence the establishment of stereotypes in the treatment of people with disabilities?

2. What are the tendencies to overcoming the stigma and are there chang-es in young people‘s attitudes towards communicating with people with dis-abilities, which may refer to the existence of the so-called „positive stigma“?

3. Are there any differences in the attitudes the people with disabilities in the surveyed participants, representatives of a certain age range, and to what extent these differences are provoked by the degree of education, living con-ditions, professional engagement?

4. Is the manifestation of a positive stigma related to the age and gender of both parties involved in the communication process (norm and pathology)?

5. What is the attitude of the disabled persons towards their peers in the norm and how do they determine their place in the society?

As a result of the analysis of the data obtained from the research proce-dure, the following advantages of the stigma have emerged:

* In cases where a disability is found, accurate diagnosis and early thera-py are of utmost importance;

* For the studied age range of 15 - 30 years, stigma implies the emer-gence of greater attention, the positive attitude and the creation of conditions for full development of the personality;

* Evaluation of deviating and frustrating conditions in order to reduce the risk of their negative impact in the school and public environment;

40

* Creating legal frameworks to ensure the full functioning of youth and / or young people with disabilities in the community;

The dissertation presents some of the main trends that are directly related to the development of the personality of the disabled.

1.First trend - stigma brings certain positive aspects to people with dis-abilities in the studied age range. It provokes the manifestation not only of some specific protective mechanisms but also provides the opportunity to search for „niches“ in the society where the person with disabilities can demonstrate his apparent or potential abilities;

2. Second trend - positive public attitudes towards people with disabili-ties have significantly increased. For the surveyed age period, these are the integrative tendencies in secondary and higher schools;

3. Third trend - positive stigma has its contribution to the person in the norm and to the disabled person. It alters the behavioral relationships in both groups of individuals in the context of accepting the „different“ on the one hand; on the other hand it provokes a deliberate search for proximity between the two groups of persons, referring not only to help and support but also to the discourse of common experiences and phasing out the negative effects of stigmatization;

4. Fourth trend - in the age range of 15 - 30 years, the manifestation of a positive stigma is particularly pronounced with predominance among partic-ipants aged 15 - 20 years.

The results of the research process can be successfully used in the field of special pedagogy in the preparation of professionals for work with disa-bled persons. The organization and conduct of different content and function activities are a successful stage of the work of the special pedagogues for the presence of the positive stigma in the conditions of the social functioning of the disabled persons.

There is a need for greater awareness among young people of the specif-ics of the psychosocial development of disabled people in order to overcome stigmatization. Encouraging and motivating young people to participate in the system of activities related to overcoming prejudices in society to people with disabilities must be immanent features of the whole educational process in the preparation of professionals in the field of special pedagogy and social work.