Виж! Бургас vol.7

БРОЙ

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ & MAP OF BURGAS

7ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2013

facebook.com/Burgas2019

Екип:

Издател:Камелия Величкова[email protected]

Мениджър реклама и специални събития:Маргрета Анастасова[email protected]

Отговорен редактор:Гергана Костова[email protected]

Автори в броя:Гергана КостоваДоротея ЯнакиеваИван Гайдаров - ГайдатаКраси Манолов

Фотографи:Георги ВеличковКраси МаноловМаргрета Анастасова

Корица:Senna Aydfacebook.com/SENNA.Ayd.Photography

Партньори:festivals.bgСдружение OHGbiblio.bgБНР Бургас

Виж! повече онлайнvijburgas.comВиж! Бургас @facebookВиж! Бургас @twitter

Електроннo списание свалете от biblio.bg

Дизайн и предпечат:Creative Cat Design ltd.

Печат:"Хеликс прес" ЕООД

Издава се от:

Creative Cat Design ltd.Бургас, жк Лазур, бл[email protected] 68 043 68

Виж! Бургас 2012Всички права запазени.

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя.Издателят не носи отговорност за информа-цията в подадените програми и рекламни материали.

Тираж: 5000бр.Разпространява се в над 150 подбрани обекта.

wi-fi

места

паркинг

доставка

детски кът

жива музика

Dj

тераса

градина / двор

кухня

WWW.VIJBURGAS.COM 2

АКЦЕНТ4 Swing dances workshop6 Disco Pigg7 Охранители

АКЦЕНТ26 Младежка изложба

БУРГАС 201924 Проект “Културен Бургас 2019”

СЮЖЕТИ СЦЕНАТА22 Културна програма

В СЕПИЯ36 Евреите в Бургас

ГРАДСКИ ХОРА38 Мария

ARTIST CORNER39 Ксения Купенова

КАРТАВиж! Карта на Бургас

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ28 Фентъзи“Колелото на времето”

КОЙ ГОВОРИ27 Екатерина Атанасова

ПОСОКИ31 Встрани от маршрута

ХАРМОНИЧНО34 Кръвотърсене и кръводаряване

БАР-ПЛОТ12 Заведения

В ДВИЖЕНИЕ18 Спорт и забавление

ОТ ВИТРИНИТЕ20 100% CORK

В КАДЪР10 Елена Йончева

февруари 2013

2622

Съдържание

ВИЖ!СЮЖЕТИ

WWW.VIJBURGAS.COM 3

Отговорен редактор

Като журналист, който се занимава предимно с култура, постоянно се срещам с различни хора, обичаи и разбирания. И това е най-приятната част от моята работа. Ще ви дам един пример. За да напиша статията в рубриката ни „В сепия“ този месец, трябваше да отида в организацията „Шалом“ в Бургас. И тъй като обичам да оставям всичко за последния момент, денят се падна събота. Добре че имаха някакъв празник, та имаше кой да ме посрещне. Тръгнах от къщи в мразовит и снежен януарски следобед. Честно казано, не бях особено ентусиазирана. След краткотрайна битка с метеорологичните условия, успях да стигна до сградата на организацията. След като научих много интересни неща за миналото на евреите в Бургас (които можете да прочетете и вие в нашата книжка), все пак попитах какъв празник отбелязват днес. Представете си каква беше изненадата ми, когато председателят на „Шалом“ Бургас Сабетай Варсанов ми каза, че празнуват Новата година на плодните дръвчета. Разбира се, останах да разбера повече. Оказа се, че празникът е свързан тясно с историята на евреите и техните земи. Може и да ви се стори странно, но това ме вдъхнови. Замислих се колко различни гледни точки към реалността бродят по земята. Тогава се сетих и за един филм, който имах удоволствието да гледам по време на бургаското издание на филмовия фестивал MENAR– „Правете хумус, а не война“. И осъзнах, че за някои хора по света едно ястие може да е национален въпрос, за други саденето на дръвчета е национална политика. И всичко това е тясно свързано с тяхната култура. Тогава пак се върнах на това, че съм журналист с ресор „култура“. И разбрах защо толкова обичам работата си. Културата е без граници, тя ни сближава, кара ни да се разбираме и да сме любопитни един към друг. Тя е и ежедневният живот на хората навсякъде по земното кълбо. Културата е един общ код, из който с удоволствие и страст ще продължавам да се ровя. Последвайте ме!

Гергана Костова

Култура без граници

4WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!АКЦЕНТ

Swing dances WORKSHOP

Ако искате да се потопите в един истински суинг вихър, който няма да остави нито едно ваше сетиво безучастно, трябва само да отидете на Swing dances workshop на 23 и 24 февруари в Морското казино. Там ще ви очаква Милко Кралски - един от двамата лицензирани международни съдии в Източна Европа с 25 години треньорски опит. Той е треньор на единствените до момента български двойки, участвали в турнири за Световна купа, и организатор на турнир "World Masters" от календара на Световната Федерация, който ще се проведе в София на 5 октомври 2013. Милко е инструктор в танцовото училище „Flying Steps”, насочено изцяло към изучаването на суинг танци. Училището е организатор на Swing dances workshop в Бургас. По време на двата учебни дни ще можете да усвоите базовите стъпки на бащата на суинг танците Линди Хоп, базирания основно на импровизация стил Буги Вуги, индивидуалния Чарлстон и модификацията на Линди Хоп, създадена за балните зали на белите в Америка, Уест коуст суинг. Всички уроци са подходящи за начинаещи, а решите ли да приемете това предизвикателство, гарантирано ще смайвате околните по дансингите занапред.

23 и 24 февруари, КЦ Морско Казино

Програма: събота 12:00-17:00ч неделя 12:00-15:00чЗа записване и информация:[email protected] и на телефон 0898 312042

flyingsteps.eu

Театралният афиш на Бургас предлага все по-разнообразни и качествени заглавия. За да гледаме хитови постановки, вече не ни се налага да пътуваме стотици километри. Те сами идват при нас. Пореден пример за това е постановката „Охранители“ на режисьора Съни Сънински. В нея участват Георги Къркеланов, Филип Аврамов, Петър Калчев и самият режисьор. Спектакълът може да се похвали с 10 годишен творчески живот. Разковничето на това дълголетие се корени във факта, че при всяко поставяне на сцена постановката се променя. Основният сюжет се върти около четири дами, четирима младежи и също толкова охранители. Всички те се срещат в дискотеката, за да забъркат една смес от черен английски хумор, абсурдни ситуации и много музика. И както можете да предположите, всеки от актьорите в „Охранители“ играе три различни роли – на дама, на

младеж и на охранител. След премиерата на спектакъла през 2001-ва година, в „Литературен вестник“ Елица Матеева пише: Докато наблюдавах театралния живот на "Охранители", съпоставих сюжетната линия на конкретния драматургичен текст с творчеството на шотландския рейв идол в литературата Ървин Уелш. Между "Охранители" и всичко, което знаем за прозатаи драматургията на Уелш, съществува тънка, но достатъчно осезателна червена нишка. Независимо от дистанцията на времето, атмосферата на "Охранители" се намира в добра комуникация и с творчеството на филмови режисьори от ранга на Дани Бойл или пък Кен Лоуч, които отделят внимание на придънно, ниско стоящите в йерархията социални съсловия. Една доста любопитна рецензия, която няма как да не ни изкуши да гледаме „Охранители“. 25 февруари

19:00чзала Опера

охранители

WWW.VIJBURGAS.COM 5

6WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!АКЦЕНТ

Джун Йошида, a.k.a. Disco Pigg или Диско Прасето, ще гостува в бар Barbossa на 2 февруари. За себе си той разказва, че обича музиката от малък, вдъхновен от майка си и баба си. На първите му три концерта го завежда баба му, и то не на кой да е, а на Рей Чарлс, Тина Търнър и Сара Вон. Официално попада в клопката на музиката, когато майка му го води в “Лазаров Рекърдс” - култовото студио за звукозаписи на “Раковска” 163 в София, някъде 90-91-ва. Музика пуска от средата на 90-те, когато всичко започва като на шега. Следва дълга пауза, през която посвещава времето си на кулинарията и завършва престижната Orlando Culinary Academy. За наше щастие, след като се връща от Америка през 2005-та, Джун отново се отдава на музиката, която обича. Всичко прави основно за удоволствие, което много си личи, когато си на негово парти. В бар Barbossa Джун ще ни зарадва с диджей сет с диско и ню диско, музика за пораснали хора, както я нарича. И кани всички да наминат, защото музиката не може да се “опише”, тя трябва да се чуе.

DiscoPigg

8WWW.VIJBURGAS.COM

къде?

Кукерландия КАРВИНГ

ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

на кино

“Наръчник на оптимиста” е любовна история за препятствията, спадовете и възходите. Когато Пат Солитано /Брадли Купър/ изгубва всичко, пътищата на съдбата го срещат с очарователната Тифани /Дженифър Лорънс, която познаваме от “Игрите на глада”/. Въпреки проблемите, помежду им неочаквано започва да се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина. “Наръчник на оптимиста” е нетипична комедия, която с нетърпение очакваме в кината от 8 февруари.

На 9 февруари от 14:00ч в Cafe del Sol ще имаме възможност да се потопим в едно провокиращо изкуство на границата между творчеството и кулинарията. Там ще се проведе карвинг работилница без възрастови ограничения. Тя ще бъде водена от Георги Димитров, който от 10 години се занимава с кулинария, а от 5 с карвинг. Организаторите осигуряват материалите за всеки, който има желание да опита да изработи нещо.

Маскарадният фестивал „Кукерландия” е най- големият фестивал в Ямбол. Празникът започва още в петък, 24 февруари, с базар на занаятите, откриване на експозиции от автентични маски и дрехи, детски рисунки, както и традицията да се пресъздават кукерски игри в автентична обстановка. Новото в тазгодишното издание е кукерското хоро – броеница от звуци и ритъм, с която ще бъдат прогонени злите духове, след като хиляди маскирани се хванат за ръце.

9WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!В КАДЪР

еленайончева

Вие обикновено пътувате до места, където има военен конфликт. Успявате ли да усетите културата на мястото, на което сте, в условията на война? Изкушава ли Ви да филмирате една такава гледна точка? Снимайки в един регион, който се намира в състояние на конфликт, ние се опитваме да направим разследване на състоянието и причините, които са довели до това. До покажем силите и интересите, които движат събитията. Не ни интересуват военните, а мотивите на тези, които стоят зад тях. Опитваме се да заснемем как това се отразява на ежедневието на хората, защото те са основните ни герои. Разбира се, внимаваме да не превърнем разказа в етнографски филм, което сигурно ще даде много цвят на разказа, но може да го отклони в съвсем друга посока.

Как видяхте Сирия докато снимахте “Сирия: Бунтовниците на Алепо”? В Сирия искахме да снимаме от двете страни – да покажем позицията на правителствените сили и хората, които живеят там, както и мотивите, действията на бунтовниците. За съжаление не получихме виза от Дамаск. Това обаче ни мотивира и ни даде възможност да проследим, в продължение на повече от две седмици, силите на

бунтовниците. И мисля, че успяхме да покажем една доста реалистична картина.

Как избирате местата, на които отивате? Търсите най-актуалните конфликти или нещо конкретно Ви провокира? Какво е то в Сирия? Най-често ме провокира липсата на достатъчно информация за събития, които по някакъв начин касаят и България. Или манипулирането на тази информация, показването само на едната страна на даден конфликт. Елементарния подход, представянето на основните герои на принципа – добрите и лошите, без да се даде на зрителя достатъчно факти, за да може сам да направи своите изводи. Тази смляна, предъвкана информация по дадени теми напоследък се е превърнала в норма. Тя по-лесно се приема, не предизвиква обществен дебат. Не ни информира, а директно ни казва самата истина.

Защо според Вас хората започват и водят война на собствената си територия, разрушават собствените си домове? И получават ли в крайна сметка това, което искат, в случая с арабските революции конкретно? Революциите в арабския свят изкараха по улиците хора, които искаха един по-добър, по-достоен начин на живот. Те

ВИЖ!В КАДЪР

протестираха срещу корупцията, срещу ниските заплати, срещу липсата на перспектива... За съжаление, справедливите искания бяха приватизирани от най-силните политически опоненти в тези държави – ислямистките партии. Те виждат причините за бедността и тегобите на народа си в грешната, според тях, демократична политическа система. Вярват, че връщането към ценностите на исляма, към шериата, към патриархалните форми на общуване са гаранция за повече морал, а оттам и за повече справедливост. Считат, че всички средства за постигането на тази ценностна система са оправдани. Разбира се, има и външни сили, които, финансирайки тези партии, също прокарват своите интереси.

Защо във филма Ви за Сирия не разговаряте с нито една жена? Направихме редица опити, но жените не само не желаеха да попадат в обектива на камерата. Те въобще отказаха да се да покажат пред екипа ни. Например, бяхме в няколко семейства, къдете ми беше позволено да разговарям с домакините, но не и в присъствието на моя колега. Дадоха ни да разберем, че е недопустимо чужд мъж да бъде в едно

помещение със чужда жена. Сирия е светска държава. Но за да се разбере тази ситуация, трябва да се има предвид, че районите, които се конктролират от бунтовниците, са предимно места, където живеят по-бедните и патриархални слоеве от населението. Те ни казват – такива са традициите при нас и бихме искали вие да ги спазвате. В тези квартали училищата и университетите са затворени, както и почти всички магазини..... на практика няма обществени места, където може да се разговаря с жени. По улиците всички, без изключение, бяха или със забрадки, или напълно забулени.

От опита си смятате ли, че войната е необходимата цена на мира и свободата? Войната не е неоходима цена... тя е висока цена, която се плаща за още по-голямо задълбочаване на конфликтите. Цената се плаща от обикновените хора, а печалбите се калкулират и трупат в определени икономически и политически централи. Свободата няма цена, тя не е сделка, а изисква постоянни усилия. Войната в днешно време само радикализира и разделя.

Познаваме Ви пред камерата. С тази изложба в Бургас показвате едно друго

WWW.VIJBURGAS.COM 10

снимки: Елена Йончева

свое амплоа – на фотограф. Кога и как се изкушихте от фотографията? Фотогрофията е част от репортерската професия, тя е свързана с наблюдение, с търпение, с бързи реакции....Добрата фотография изисква и да си близо до своя герой, да си част от ситуацията, която изследваш....Фотографът Роберт Капа е казал, че ако снимката ви не е достатъчно добра, значи не сте били достатъчно близо....това важи и за добрия репортаж.

Какво Ви дава това изразно средство? Във фотографията ме изкушава възможността в един кадър, в един миг да влееш цялата емоция, разбиране за един герой, за едно събитие. И щастието да можеш във всеки един момент да се върнеш към нея.

Кои истории е по-трудно да разкажеш – близките, историите на познатата среда, или тези, за които си чужденец? Разказът за непозната среда, в която си чужденец, си има своите капани. Например, да подходиш с предварително изградена представа, от медиите или от други източници, да се подведеш от клишета, което винаги е и по-лесният път. Но другата среда те прави по-чуствителен

към детайлите, които можеш да пропуснеш, когато ситуацията е част от твоето ежедневие.

Защо работите предимно в чужбина?Вероятно причините са няколко. Дава ми по-голяма свобода. Единственото, с което трябва да се съобразявам, е журналистическият критерий. Позволява ми да бъда най-лоялна към моята професия. Българските теми също са значими и трудни, но има толкова интереси, натиск, опит за влияние, които в един момент слагат отпечатък върху твоята работа.Другата причина е желанието да навляза в теми, с които други колеги или не се занимават, или опитите за тяхното отразяване и анализ са твърде повърхностни, а понякога и конюнктурни.

Каква е цената да бъдеш фрилансър? Много хора искат да работят така. Вие как успяхте да го постигнете? Може би моята житейска непрактичност ме е довела до този подход, който от една страна е рискован, защото никога не знам дали ще имам работа следващия месец Но от друга, това ми дава свободата – на теми, на изразни средства. Дава най-големия лукс в нашето

време – да кажеш това, което мислиш, да можеш да си позволиш да бъдеш честен.

Срещате се постоянно с хора, които по някакъв начин са ограничени в свободата си. Това подтиска ли Ви или Ви кара да се чувствате свободен човек? Не можеш да бъдеш свободен в среда, където свободата е ограничена. Разбира се, живея с илюзията, че разказвайки за тези хора, за причините, които са ги довели до това състояние, им помагам. Илюзията, че с репортажите карам повече хора да се замислят, да видят доброто и злото. Зареждам се с наивност, за да мога да продължа напред. В противен случай стигам до въпроса – и какво от това? Застига ме пораженческото заключение – какъв е смисълът нещо да правим, след като нищо не можем да променим...

Какво е за Вас да бъдеш журналист? Да задаваш, с упорство и без страх от последствията, няколко прости въпроса – къде?... кога?... ...защо?... кой?


Изложба на снимки на Елена Йончева можете да видите в галерия “13-то стъпало”


ВИЖ!БАР-ПЛОТ

5th avenueБургас, ул. Лермонтов 15тел. 0988 89 53 32раб.време: 22:00-04:00

Allegro Piano BarБургас, ул. Александровска 58тел. 0889 90 55 55 раб.време: 22:00-04:00

Alive BarБургас, ул. Възраждане 10тел. 0895 01 46 56раб. време: 18:00-04:00

АzzaroБургас, ул. Ген. Скобелев 3тел. 089 366 6767раб. време: 18:00–6:00

Клубове и барове

BarbossaБургас, ул. Сердика 2Бгърба на Триа сити центъртел. 0879 82 02 02раб. време: 08:00 - 02:00ч

ZEN Asian Cusine Sushi & BarБургас, пл. Баба Ганка 4тел. 056 82 12 21раб. време: 11:00 - 00:00ч

Ресторант SolleБургас, жк. Изгрев 147тел. 0877 11 19 04раб. време: 09:00 - 22:00ч

Dover StraitБургас, ул. Булаир 12 Ател. 0888 30 56 66раб.време: 08:00-02:00

Ego Night and dance clubБургас, ул. Възраждане 6тел. 0899 92 30 37

Groovy BarБургас, ул. Александровска 59тел. 0888 74 03 99 раб.време: 16:00-04:00

Кaraoke Bar & DiscoБургас, ул. Климент Охридски 2, ет.2тел. 0899 92 30 49раб.време: 20:00-04:00

Bar NeptunБургас, Централен плажтел. 0878 10 17 89раб. време: 09:00-04:00ч

Piano Bar PrimoretzБургас, Приморски парк,хотел Приморецтел. 0889 61 58 67раб.време: 22:00-04:00

Roxy Bar & LoungeБургас, ул. Иван Вазов1тел. 0878 82 17 62раб.време: 22.00- 04.00

Silver clubБургас, пл. Свобода 4тел. 0878 52 92 96раб.време: 07:00-02:00

Таrget ClubБургас, пл. Бургаска комунател. 0878 16 17 69раб.време: 10:00-02:00

Програма:

2.02 Disco Pigg

9.02 Funktool

16.02 Makopa

23.02 Sava

14WWW.VIJBURGAS.COM


LuxorБургас, ул. Булаир 27тел. 056 847 466раб.време: 07:30-23:30

NeptunБургас, Централен плажтел. 0878 10 17 88раб. време: 09:00-00:00ч

Restaurant PrimoretzБургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец тел. 056 812 345 раб.време: 07.00-24.00

Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4тел. 0877 71 17 70раб.време: 10:00-02:00

RoseБургас, ул. Богориди 19тел. 0887 87 91 01 раб.време: 09:00-24:00

Rubayat AvenueБургас, ул. Оборище 1тел. 056 821 921раб.време: 09:00-24:00

Rubayat Casa VinoБургас, ул. Шейново 32тел. 056 840 929раб.време: 11:00-24:00

Rubayat GardenБургас, к-с Славейков, бл.135тел. 0882 55 77 76раб.време: 09:00-24:00

Rubayat di MareБургас, до Хотел Парктел. 0885 19 98 83раб.време: 10:00-24:00

Rubayat MusicБургас, ул. Св.Климент Охридски 3,Триа Сити Центъртел. 0884 57 77 00раб.време: 09:00-24:00

Винарна ОкеанБургас, ул. Мара Гидик 17 тел. 056 843 532раб.време: 11:00-24:00

Златна котваБургас, ул. Богориди 64тел. 0878 88 42 77раб.време: 10:00-24:00

Златна рибкаБургас, ул. Цар Симеон 3тел. 0889 86 55 55раб.време: 09:00-23:00

Бар Без имеБургас, ул. Хан Крум 6/до х-л Бургас/

IncantoБургас, пл. Баба Ганка 4тел. 056 821 221раб.време: пн-сб: 09:30-24:00неделя: 11:00-24:00

JerseyБургас, ул. Вардар 27, до БСУтел. 0896 68 71 61раб.време: 08:00-24:00

FancyБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел: 0884 08 30 40раб.време: 10:00-22:00

FancyБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaраб.време: 10:00-22:00

RomanceБургас, ул. А. Велики 4Бургас, ул. Княз Борис 37Бургас, парк Славейков, до бл.62

тел. 0700 20 011раб.време: 08:00-11:00ч

BulevardБургас, ул. Богориди 60,тел. 056 825 555раб.време: 10:00-24:00

GrolshБургас, Приморски парк, до Флоратател. 0894 38 36 34раб.време: 10:00-01:00

Бургас, ул. Митрополит Симеон 6тел. 089 723 23 08раб.време: 10:00-01:00

Samba LoungeБургас, Приморски парк, Северен плажтел. 0899 97 00 20раб.време: 09:00-24:00

Пицарии

Бирарии

AmoreБургас, ул. Александровска 49раб.време 11:00-24:00тел. 0878 66 70 71

БулаирБургас, ул. Булаир 7тел. 0896 607 307056 84 62 32раб. време: 08:00 - 22:30чсъбота и неделя: с резервации

DelightБургас, ул. Славянска 3тел. 088 739 3661

Happy Bar & Grill Бургас, х-л Българияул. Александровска 21тел. 0886 66 60 23раб.време: 08:00-24:00

Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеонател. 0888 18 10 65раб.време: 11:00-23:00

Ресторанти


Costa CoffeeБургас, пл. Тройката 4, до книжарница Хеликонраб.време: 07.30- 21.00

Бургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 056 521 574 раб.време: 10:00-22:00

GelatiБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaтел. 0895 50 05 04раб.време: 10:00-22:00

Joy CaféБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaраб.време: 10:00-22:00

Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3тел. 056 841 617раб.време: 00:00-24:00

ТропиканаБургас, Приморски парк,с/у Бункерател. 088 833 84 98раб.време: 07:00-24:00

Bacardi ClubБургас, ул. Александровска 51тел. 0878 66 70 71раб.време: 07:00-02:00

Black betty lite & coffeeБургас, пл. Тройката 1тел. 0885 30 47 22раб.време: 07:00-24:00

BroadwayБургас, ул. Силистра 4тел. 056 826 388раб.време: 07:00-02:00

Café club RemarkБургас, ул. Цар Асен 7, ет.2с/у кино „Тракия”тел. 0885 30 47 22раб.време: 08:00-24:00

Café del RomaБургас, Триа Сити Центърраб.време: 10:00-21:00

Café del SolБургас, ул. Оборище 80тел. 0876 88 08 90раб. време: 7:30 - 22:00чсъбота и неделя: 9:00 - 22:00ч

City’s CaféБургас, бул. С. Стамболов 52тел. 0879 44 84 44раб. време: 07:00-23:00

Кафенета

Миш МашБургас, ул.Сердика 3раб.време: 12:00-18:00facebook: Mish Mash hand made and foot madeтел. 089 564 84 28

На ТъмноБургас, ул. Богориди 16тел. 056 841 211natamno.com

Surf ShopБургас, Улица Ген. Майор Лермонтов 46тел. 056 826 720surfshopburgas.com

Mall Galleria БургасБургас, бул. Янко Комитов 6раб.време: 10:00-22:00тел. 056 70 60 20galleriaburgas.bg

Armstrong CenterБургас, ул. Лермонтов 52тел. 056 842 462 armstrongshop.com

Book pointБургасул.Александровска № 87тел. 056/530438

ХеликонБургас, пл.Тройката 4helikon.bgтел. 02 4604083

Книжарници

16WWW.VIJBURGAS.COM

Malibu SunsetБургас, ул. Георги Кирков 3тел. 056 826 454раб.време: 07:00-23:00

Маестро магазин и кафеБургас, ул. Митрополит Симеон, 25тел. 0884 496009раб.време: 09:00-21:00

Mauro caféБургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00

MojitoБургас, ул. Богориди 38тел. 0878 19 28 96раб.време: 07:30-24:00

StarbucksБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 056 523 355раб.време: 10:00-22:00

UnisonБургас, ул. Александровска 67тел. 056 825 252раб.време: 06:30-24:00

Wake up café & barБургас, ул. Яворов 5тел. 0885 72 98 74раб.време: 08:00-24:00

Ромео и ЖулиетаБургас, бул. Княз А. Батенберг 14/срещу х-л Приморец/тел. 0899 55 93 45раб. време: 10:00-22:00

Mc Donald’sБургас, ул. Александровска 91тел. 0884 00 03 18

Бургас, бул. Стефан Стамболов /бул. Никола Петковтел. 0884 00 03 08

Бургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 0888 77 09 09 раб.време: 10:00-21:00

KFCБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. за доставка: 0700 11 999раб.време: 10:00-21:00

SubwayБургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria, ниво PБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaпл. Тройката 3,Триа Сити Центърраб.време: 09:00-22:00

Mr.TomatoБургас, ул. К.Фотинов 28тел. 0895 45 80 78раб.време: 10:00-19:00

Pasta boxБургас, ул. Фердинандова 3,до Община Бургасраб.време: 10:00-20:30

Палачинки “Рататуи”Бургас, бул. Ст. Стамболов 43 тел. 056 63 03 64, 0898 55 08 36бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria Бургас, ет. 2раб. време: 8:30-23:55

ПикадилиБургас, жк. Изгрев 147тел. 056 871 976раб. време: 08:00-22:00piccadilly.bg

100% CORKYes it’s CORK!Чанти и аксесоари от корк и коркова кожа!Бургас, ж.к. Зорница 50, McDrive тел. 056 700022 originalen.net

бързо хранене

магазини


ВИЖ!В ДВИЖЕНИЕ

Pure Health & Fitness BurgasЗа крепко здраве, красив силует и добро самочувствиеБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaтел. 0889 99 22 69purebulgaria.eu

Танцово студио 29Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/тел. 089 949 90 61dancestudio29.com

Клуб за спортни танци Бургас 75Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен центъртел. 056 836026burgas75.com

Танцово студио DuneБургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракиятел. 089 891 25 45studiodune.org

Йога студио НирванаБургас, ул. Димитър Бракалов 9 тел. 088 884 56 88yoga-nirwana.free.bg

Студио за танци и йога СътворениеБургас, ул. Георги Шагунов 20тел. 087 811 76 51sutvorenie.com

Йога център ХридаяБургас, ул. Стефан Стамболов 120, /сградата на проектантска/тел. 088 768 99 03yoga-hridaya.com

PlaygroundБоулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/барБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, ниво 2тел. 0886 61 66 70www.playground.bg

1.02 DJ Pheel (Old School Hip Hop)2.02 Danny Slim ( FLC )8.02 Krasi Atanasov9.02 Dj Confusion ( House )14.02 DJ Lite Свети Валентин 2013 (Hit Comers Party )15.02 Dj Gee ( Black Party )16.02 DJ Lite( House Night )22.02 Dj Gee (Black Party)23.02 Mood Makers

Cinema CityБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, ниво 2www.cinemacity.bg

Aqua Spa CenterБургас, бул. Демокрация, комплекс Лазуртел. 056 833 535aquahotels.com

SPA & Wellness ПриморецБургас, Ал.Батенберг 2тел. 056 910 913hotelprimoretz.bg

Lex Gym Healt & FitnessБургас, жк. Изгрев, бл. 185тел. 0898 31 20 42fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas

Йога Студио Шанти АнандаБургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/тел. 088 770 38 32shanti-ananda.info

Йога център БудаМладежки културен центърБургас, ул. "Гладстон" 47тел. 0893 58 64 00yogaburgas.com

Басейн Младежки културен центърБургас, ул. "Гладстон" 47тел. 056 840 790mladite.eu

България плувен и спортен комплексБургас, ул. Александровска 21bulgaria-hotel.com

Спортен център АяксБургас, бул. Демокрация 162/на гърба на Строителен техникум/тел. 056 811 863ajax-sport.com

Спортен клуб по бойни изкуства ИнтерБургас, Спортна зала Младостк-с Славейковinter-burgas.com

Фитнес център Джимбо 1Бургас, ул. И.Макариополски 7

Фитнес център Джимбо 2Бургас, Бургаски Свободен Университеттел. 056 841 359

Фитнес клуб и SPA Tria FinesseБургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3тел. 056 870 859fitnes9.wix.com/tria-finesse

забавлени�

ВИЖ!ОТ ВИТРИНИТЕ


ВИЖ!СЦЕНАТА

13-то стъпалоБурас, ул. Александровска 78 Изложба фотографии на Елена ЙончеваОбща изложба от колекцията на Фотографска академия

Градска художествена галерия "Петко Задгорски"Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 28.01 Експозиция от фонда на галерията29.01-22.02 2 ет.Проект „Ортогонал“26.02-22.03 2 ет.Проект „Над дъгата“

Арт ателие artatelie.com

01.02, 19:00 часа„Досадникът“ от Франсис Вебер, постановка Богдан Петканинзала „Опера“

22.02, 19:00 часа„Железният светилник“ от Димитър Талев, постановка Асен Шоповзала „Опера“

Драматичен театър“Адриана Будевска”Бургас, ул "Цар Асен" 36 Аburgteatre.com

всички постановки започват в 19:00 часа

04.02 „Мъже на изчезване“ от Жан Жак Брикер и Морис Ласег, постановка Иван Савов

05.02, 12.02 „Бай Ганьо в театъра“ от Георги Данаилов, постановка Борислав Чакринов

06.02, 28.02 (само на 28 е от 18.30) „Боряна“ от Йордан Йовков, постановка Бойко Богданов

07.02, 27.02 „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Иван Урумов

13.02 „Помощ, жена ми е луда“ от Жан Барбие, постановка Орлин Дяков, гостува ДТ „Сава Огнянов“ – Русе

14.02 „Приключения опасни с герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов, постановка Стефан Поляков

14.02 „За Господ – забранено!“ от Мартин Макдона, постановка Асен Блатечки

18.02 „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко, постановка Велко Кънев

21.02 „В защита на пещерния човек“ от Роб Бекер, постановка Стоян Алексиев

Камерна зала“Ап. Карамитев“

08.02 „Моли Суини“ от Брайън Фриъл, постановка Борислав Чакринов

20.02 „Изгубени в звездите“ по Семьон Злотников, постановка Борислав Чакринов

галерии театър ТЕ�ТЪР

Галерия НесиБургас, ул. Александровска / Хан Крум 3 gallerynesi.com

24.01-12.02 гост в галерията доц. Христо Керин от ВТУ14.02-05.03 изложба на Данаил Кондиков

Галерия Дружество на бургаските художнициБургас, ул. Александровска 22 04.02-16.02 изложба “Плевенски художници”18.02-02.03 изложба “Млади автори от Бургас и региона”


Куклен театърБургас, ул. Климент Охридски 2 Всички постановки започват в 11часа

02.02 и 03.02 „Малката елфа“

09.02 и 10.02 „Цар Дроздобрад“

16.02 и 17.02 „Искам да стана голям“

23.02 и 24.02 „Тумба Лумба“

Държавна опера БургасБургас, ул. Климент Охридски 2operabourgas.com

всички спектакли започват в 19:00 часа

05.02 „Трубадур“ от Верди, диригент Иван Кожухаров08.02 „Травиата“ от Верди, диригент Иван Кожухаров12.02 „Прилепът“ от Щраус, диригент Иван Кожухаров15.02 „Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Красимира Костова19.02 „Хубавата Елена“ от Офенбах, диригент Красимира Костова21.02 „Любовна магия“, балет„Пролетно тайнство“, балет23.02 Гостува „Руски брилянт“, цикъл концерти клоасическа музика25.02 Гостува театър „Зад канала“ с постановката „Охранители“27.02 „Макбет“ от Верди, диригент Иван Кожухаров

Културен център Морско казиноПриморски парк

15.01-5.02 зала „А. Г. Коджакафалията“ - Интерактивна изложба „Братя Грим“.

7.02 зала „П.Дубарова“ от 18ч. Премиера на поетична книга „Митологично ... и не съвсем“, автор Мариана Праматарова

11.02-28.02 зала „А. Г. Коджакафалията“ - Полски културен институт представя изложба „Цветовете на европейската сол“

23 и 24.02 зала „Г. Баев” от 11 до 18 ч. - „Суинг Уъркшоп“

28.02 зала „Петя Дубарова“ от 11.30 ч. - Открито занятие и дискусия с ученици „Опазване на влажните зони край Бургас“.

снимка: Иван Дончев

опера ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

морско казино

Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители. Асен Шопов


Няма как да не сте попадали поне на едно културно събитие през изминалата година, което е под егидата на кандидатурата на Бургас за „Европейска столица на културата 2019“. И въпреки това е много вероятно да не сте съвсем наясно как един град печели престижното звание и какво точно стои зад понятието „културна столица“. Целта на следващите редове е да осветлят именно този въпрос. Идеята да се обявяват два града от две различни европейски държави всяка година за център на културата на Стария континент се заражда през 1985 година по инициатива на Мелина Меркури- световноизвестната гръцка актриса, борец за човешки и социални права и министър на културата в две от демократичните правителства на Гърция след управлението на хунтата там. Първоначалната цел е да се привлече вниманието върху богатството и разнообразието на европейските култури и да се насърчи опознаването и сближаването между гражданите на Европа. Впоследствие ползите се

оказват много повече, като освен чисто културни, те са също икономически и социални. Опитът досега е показал, че званието „културна столица“ има позитивен ефект върху развитието на творческите индустрии, създаването на нови публики, изграждането на нова инфраструктура за култура, по-доброто международно сътрудничество в тази сфера, отварянето на нови работни места, ръст на туризма, подобряване имиджа на града, социална включеност, насърчаване на доброволчеството. Званието „Културна столица на Европа“ не се присъжда преимуществено на много големи градове с вече развита културна инфраструктура, а на такива, които имат активна политика в областта на културата, капацитет да създадат дългосрочна програма за развитие, както и висок творчески потенциал на гражданите. Атрактивни са и кандидатури, които са от името на целия регион, каквато е и бургаската. В процеса на кандидатстване се създава и защитава пред европейските институции

проект, който в основата си трябва да съдържа добре разработена и аргументирана концепция за културна програма на града за съответната година. От съществено значение е кандидатурата на града да бъде подкрепена едновременно от местната власт, културната общност, представителите на бизнеса и всички граждани. Опитът на предишни градове - кандидати и на оценителите от Европейската комисия е показал, че успешна кандидатура е тази, зад която стои целият град. В края на миналата година Министерството на културата отправи покана към българските градове и публикува насоки за кандидатстване за званието „Европейска столица на културата“. Градовете - кандидати имат срок до 18 октомври 2013 г. да подготвят и подадат своите кандидатури. Те ще бъдат разгледани от международна експертна комисия, която през декември 2013 г. ще обяви кои градове са допуснати до втория етап – тогава ще бъде взето окончателното решение.

Проект „Културен Бургас 2019“

25WWW.VIJBURGAS.COM

Но да се върнем към днешна дата. Най-важната част от изискванията за една успешна кандидатура е тя да съдържа две основни характеристики. Първата е събитията да представляват интерес за всички граждани на Европейския съюз, а втората – проектът на града да бъде проект на неговите граждани. Идеята на инициативата е не да се представи вече съществуващото културно богатство на града, а то да стане солидна основа при създаване и реализиране на дългосрочна програма за развитие на културния живот в него. Възможността, която получаваме с решението на местната администрация

Бургас да се включи в надпреварата за “Европейска културна столица 2019“, е с общи усилия, креативност и системна работа на всички, ангажирани в областта на културата, да създадем един дългосрочен план как трябва да се развива града ни. Което от своя страна би придало на званието „Най-добър град за живеене“ нова дълбочина, смисъл, а на младите и креативни хора – импулс да се завърнат и работят в Бургас. Следващата стъпка, която Общината ще предприеме в тази посока, е заедно с другите 12 общини в Бургаска област да учреди Асоциация за развитие на културата на Бургас и региона. Целта на новата структура ще

бъде да работи с неправителствени организации, артисти и културни институции по подготовката на кандидатурата и да координира всички действия, свързани с нея. Очаква се учредяването да се случи този месец.

Ако всички бургазлии вложим желание, вдъхновение и усилия в създаването на нашия проект “Културен Бургас 2019”, със сигурност ще спечелим. Най-малкото защото ще направим града си едно по-одухотворено, космополитно и уютно място. Бъдете активни!

facebook.com/Burgas2019

снимка: Николина Иванова

ВИЖ!АКЦЕНТ

Младежкаизложба

със своя работа в Общата Никулднеска изложба на Дружеството, а сега й предстои да представи картини за Общата изложба на млади автори от Бургас и региона. Селекцията за тази изложба трябва да завърши в средата на февруари, а самата експозиция ще бъде подредена на 18 февруари в изложбената зала на Дружеството на художниците.

Ксения Купенова завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „графика“, миналата година. След това се връща в родния си град Бургас и тази есен става един от най-младите членове на Дружеството на художниците в града. В момента тя е на 23 години. Има две награди от студентски конкурси - „Ичко Лозев“ и конкурс – изложба „Изкуството на хартия“. Участва

Защо реши да влезеш в „Дружеството на художниците“? Дружеството съществува и си помислих „Защо пък не?“. Отделно от това човек търси своята малка субкултура, в която да се впише. Така че аз по този начин реших да видя какво ще бъде, какви са хората, какви възможности, макар че не е това точната дума, защото съм запозната, че не са много изложбите, в които един член би могъл да участва. Тъй като сега се връщам в Бургас, аз не съм запозната с хората, които работят тук, и това е една добра възможност да не ги знам само по име, а да знам кой стои зад картините.

Казваш, че не ти е била позната средата тук в Бургас. Как ти се струва сега, след като вече имаш някакъв поглед върху нея? Аз така или иначе не ги познавам все още хората. Знам една малка част от тях. По-скоро учители, които са ми преподавали в Математическата гимназия. „Старата“ школа са ми горе-долу познати, но от младите автори не познавам никой. Само тези, с които съм учила в Търново. Но много малка част от тях са или въобще желаят да бъдат членове на Дружеството.

А кое при теб надделя да не мислиш като тях? Аз съм на мнение, че трябва да се убедя сама, че нещо не е в ред. Не мога да се осланям



на чуждо мнение. Смятам, че някои хора могат да намерят минусите, но аз мога да намеря плюсове в това. Като че ли нищо не губя така или иначе.

А ти всъщност откога си член на Дружеството? С мой колега кандидатствахме заедно през септември и ни приеха през ноември. Той също нямаше желание да влезе, но след това промени решението си. Казаха ни, че сме приети. И оттам нататък започнаха покани за техните общи изложби. Както сега беше Никулденската изложба. И сега следва тази Младежка изложба, която надявам се наистина да е младежка. Понеже когато се съберат в едно пространство работи на автори, в чиито почерк си личи една времева дистанция, все едно влизаш в музей, в който има класическа секция и съвременна, само че в това пространство те са събрани заедно и са разбъркани. Нещо такова се получи сега с Никулденската изложба. Въпреки че селекцията беше много сериозна. Но имаше някаква несвойственост. Докато сега за Младежката предполагам, че вече няма да е така.

А къде мислиш, че трябва да се изгради мост на приемственост между вече утвърдените художници и младите? Това се получи донякъде с Никулденската изложба, само че стана ясно, че картините не

са сами по себе си картини, а зад тях стоят авторите им. На мен това ми се стори изключително нередно. Това се обсъди на една сбирка на младите автори в изложбената зала на Дружеството. И въпреки че казаха, че няма как да не е така, аз мисля, че може. Според мен картината трябва да бъде сама по себе си, да няма личност. Личността си личи в самите творби. Когато погледне една картина, човек може да каже, че авторът й го е правил това нещо години наред. Личи си дори в тематиката, в сюжета. Аз не критикувам подредбата на Никулденската изложба, по-скоро хваля идеята да има Младежка изложба. Да има отделна сцена за младите автори. Понеже те много често биват отхвърляни, защото са млади автори. В такива общи изложби като Никулденската младите автори нямат много шанс и твърде много се отличават.

А извън изложбите, къде може да се изгради този мост? Може би в такива срещи на авторите като тази на младите, за която споменах. Понеже навсякъде съществуват такива общества, в които хората просто се знаят. Докато тук, аз съм отскоро на тази бургаска арт територия, но все пак лично не познавам хората. А искам да се запозная със самите автори. Аз вече виждам техните картини, но искам да се запозная и с личностите.

А в Дружеството няма ли такива срещи? Сега имаше, както казах, за младите, но доколкото разбрах, тя е била първата подобна среща. Не знам как е функционирало досега Дружеството, но вече е краят на януари, а аз се водя член от ноември. Това са три месеца, а аз наистина не познавам членовете. А в същото време това Дружество казва, че картината не е сама по себе си картина, а зад нея стои авторът й.

Ако твои неща са селектирани за Младежката изложба, какво мислиш, че ще ти донесе участието в нея? Приятна емоция, ще се запозная с останалите хора, които ще си оставят нещата. Едно участие в CV-то, но това е просто между другото. Но главното е да видя кръга от млади хора, които се опитват да направят нещо в Бургас. Виждам, че има много устремени млади хора. С огромна скорост започват да се случват неща. Докато аз бях още ученичка тук, не беше така.

Изложбата на млади автори от Бургас и региона ще се открие на 18 февруари в ДБХ


ВИЖ!КОЙ ГОВОРИ

Екатерина �танасова


Здравейте! Казвам се Екатерина Атанасова, на 28 години, от София. Капитан съм на женския национален отбор на България по футбол на маса, както и неколкократен републикански шампион за единици и двойки. В началото на 2013-та спечелих Световното първенство в Нант, Франция. През 2012-та завърших първа и на друг голям турнир - Световните серии на Роберто Спорт в Полша. Златото грабнахме и с отбора на Берлин на най-голямото и престижно отборно първенство – Женската Бундеслига 2012, в която ме поканиха да участвам за сезон 2012.Винаги ми е било трудно да говоря за себе си, затова ще се опитам да разкажа накратко представата си за мен самата. Завърших Първа английска гимназия в София през 2003-та, след това следвах в Икономическия факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Там завърших и магистратура. Обичам езиците и след това се записах на курсове по руски и немски. До 2010-та година бях хоноруван асистент в Стопанския факултет по Макроикономика и Количествени методи за

икономически анализ в СУ „Св. Климент Охридски“. След това записах следдипломна квалификация – Хореография на български народни танци, която завърших успешно през лятото на 2012-та. Успоредно с това вече 3 години работя в сферата на изграждането на уеб сайтове – уеб специалист и мениджър проекти. През 2008-ма ме избраха да членувам в УС на Международната федерация по футбол на маса. Аз съм единствената жена в него. Заемам тази длъжност по желание и за работата си не получавам възнаграждение. В началото на тази година бях преизбрана за нов период от 4 години. От 2008-ма съм и съдия по футбол на маса, след като минах курс и издържах изпитите. От 2010-та година съм и национален съдия. През 2012-та във Франция съдийствах на женския финал. И тук съм единствената жена.Съжителството с братята ми винаги ме е карало да искам да се състезавам и това, че те спортуваха, сякаш го правеше по подразбиране задължително и за мен.Още от малка спортувах редовно. Тренирала съм близо 2 години плуване. След това 2 години волейбол в университета. От 2007-ма

година започнах да тренирам и народни танци – нещо, което сякаш ми помагаше да се представям добре и във футбола на маса. Когато ми е необходима допълнителна подготовка, тренирам и във фитенс залата. Открих джагите когато бях на 16. Много ми паснаха – в тях има много мислене, бързина, техника, умения, концентрация, психика и издържливост (наред с много други качества, които трябва да притежава един състезател). Но това, което най-много ми харесва, е надиграването с опонента, стремежът за победа и адреналинът! Адреналинът е моят наркотик – обожавам да играя под напрежение, при равностойна игра и близък резултат. Усещането е наистина невероятно – да играеш на турнир с цел победа, знаейки, че се изправяш срещу трудни и подготвени съперници. Въпреки че играя от ученичка (2000-та година), от 2006-та тренирам футбол на маса и ходя по международни състезания.Към момента имам 2 джаги у нас и тренирам както в клуба, така и със спаринг партньори и сама вкъщи.

ВИЖ!МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО


Официално на осми януари 2013-та година на бял свят излезе дългоочакваната от многобройните любители на фентъзи жанра последна книга от поредицата „Колелото на времето”. Тя носи името „Спомен за светлина” и както и последните две книги преди нея, е написана от Брандън Сандерсън, който за целта използва ръкописите на вече покойния създател на сагата Робърт Джордан.Началото на една от най-мащабните фентъзи серии е поставено през далечната 1990 година с издаването на първия от четиринадесетте тома със заглавие „Окото на Света” и до момента са продадени над 30 милиона копия. Като типичен представител на жанра, сагата описва вечната борба между Доброто и Злото във всичките и измерения: както на бойното поле, така и в самата същност на главните герои. Още с появата си „Колелото на времето” приковава вниманието на читателите с изключително пространствения си и многопластов сюжет. Многобройните характери, чиито съдби и приключения се преплитат в хилядите страници на поредицата, техните метаморфози и неочакваните обрати в действието, на които ни правят свидетели Робърт Джордан и в последствие Брандън Сандерсън, превръщат четенето на всяка една книга от поредицата в истински пир за фантазията на читателя. Задълбоченото описание на образите и

тяхната еволюция в хода на историята по един странен и в същото време чудесен начин ни кара да откриваме себе си във всеки един от тях. В продължение на четиринадесет книги, за написването на които са били нужни близо 23 години, Робърт Джордан ни прави свидетели на превъплъщението на Ранд, Мат, Перин, Егвийн и Нинив от обикновени младежи от едно малко село (Две Реки), които си мислят, че Злото съществува само в приказките за сплашване на децата, до водачи на армията на Светлината в Последната битка (Тармон Гай Дон), където те ще се изправят срещу легионите на Тъмния. По пътя си срещат много съмишленици и още повече врагове, всеки от които им помага по свой собствен начин да израснат и да понесат на плещите си съдбата, която им е определила Шарката. „Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди.” Така започва всяка една от четиринадесетте книги от поредицата „Колелото на времето” и сякаш предрича собствената си съдба. Сигурен съм, че думите ми ще бъдат потвърдени ако не от всички, то поне от голямата част от любителите на фентъзи романите, които са имали възможността да се потопят в невероятния свят на Робърт Джордан. A на тези, които тепърва им предстои това удоволствие, единствено мога да кажа: Завиждам ви!

Фентъзи Като литературен подстил на фантастиката, фентъзи романите нашумяват през 60-те години на миналия век и бързо заживяват свой собствен живот извън страниците на книгите под формата на настолни игри, филми и дори социални общества, обединени от любовта си към вълшебните светове. Този факт се дължи на неограниченото поле на действие на авторите, докато създават творбите си. Заедно с това читателите имат още по-голяма свобода на възприятие, която превръща всеки написан ред в милиони различни картини. Като контрапункт на заобикалящата ни действителност, пълна с ограничения и чисто физически граници, фентъзи жанрът придобива все по-осезаемо влияние върху други форми на изкуство. Въпреки че са вдъхновени предимно от митове и легенди, фентъзи сюжетите предлагат много повече препратки към реални събития и ситуации в човешката история, отколкото човек би могъл да си представи преди да се потопи в приказния им свят. Това от своя страна превръща самите тях в нещо много повече от приказки.

текст:Иван Гайдаров - Гайдата

ВИЖ!ПОСОКИ


Село Одринци (Ивайловград). До 1934 г. името му е било Халачли - от арабски и персийски през турски, идва от ‘халачия’, даракчия на памук. Почти всички тамошни жители са преселници от Беломорска Тракия. Селото попада в граничната зона и това е запазило донякъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Днес има съдба на село – призрак, с население 4 души.

снимка: Георги Величков

Неземните, огромни като прогимназия, измазани с жълта кал кирпичени бубарски къщи от края на 19 век придават неописуема мистична и гротескна атмосфера на мястото. С тях е бил свързан поминъкът на селяните от близкото минало. В тях хората живеели на третия етаж, на първия отглеждали добитък, а на втория - копринени буби.

Източните родопи са от малкото незасегнати от предприемачи и бетон местенца в красивата ни, но изстрадала земя. Там все още може да се видят автентични местенца, в които времето е спряло. Точно това ти дава уникалното усещане да почувстваш как са живели хората там в съвсем друга... далечна епоха.

Встрани от маршрута -селото призрак Одринци


Врата към бъдещето.... Улиците са празни, много от сградите отдавна са необитаеми, но все още носят белези на миналото, стари социалистически табели с лозунги от други времена. Тук 2004 г. е сниман филмът на режисьорката Зорница Попганчева, позната като Зорница София, „Мила от Марс”. Каква по-добра обстановка „вдън земя” е можела да намери авторката за своята творба.

Накрая на селото стои притихнала като стар ветеран от битките с времето красивата някога църква с много византийски черти. Разпилените надежи и изгубената, изветряла вяра в бъдещето сякаш са намерили своя физически израз именно тук...Вечната битка между красотата и хаоса продължава..

текст и снимки: Краси Манолов

Някога в този край са живели много заможни хора, натрупали пари от коприната - бубарството. Сега картината е друга - зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече... Разпилени съдби, недовършени любови... животът с цялата си вулгарна красота и смесен вкус на радост и скръб....

Официално на осми януари 2013-та година на бял свят излезе дългоочакваната от многобройните любители на фентъзи жанра последна книга от поредицата „Колелото на времето”. Тя носи името „Спомен за светлина” и както и последните две книги преди нея, е написана от Брандън Сандерсън, който за целта използва ръкописите на вече покойния създател на сагата Робърт Джордан.Началото на една от най-мащабните фентъзи серии е поставено през далечната 1990 година с издаването на първия от четиринадесетте тома със заглавие „Окото на Света” и до момента са продадени над 30 милиона копия. Като типичен представител на жанра, сагата описва вечната борба между Доброто и Злото във всичките и измерения: както на бойното поле, така и в самата същност на главните герои. Още с появата си „Колелото на времето” приковава вниманието на читателите с изключително пространствения си и многопластов сюжет. Многобройните характери, чиито съдби и приключения се преплитат в хилядите страници на поредицата, техните метаморфози и неочакваните обрати в действието, на които ни правят свидетели Робърт Джордан и в последствие Брандън Сандерсън, превръщат четенето на всяка една книга от поредицата в истински пир за фантазията на читателя. Задълбоченото описание на образите и

тяхната еволюция в хода на историята по един странен и в същото време чудесен начин ни кара да откриваме себе си във всеки един от тях. В продължение на четиринадесет книги, за написването на които са били нужни близо 23 години, Робърт Джордан ни прави свидетели на превъплъщението на Ранд, Мат, Перин, Егвийн и Нинив от обикновени младежи от едно малко село (Две Реки), които си мислят, че Злото съществува само в приказките за сплашване на децата, до водачи на армията на Светлината в Последната битка (Тармон Гай Дон), където те ще се изправят срещу легионите на Тъмния. По пътя си срещат много съмишленици и още повече врагове, всеки от които им помага по свой собствен начин да израснат и да понесат на плещите си съдбата, която им е определила Шарката. „Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди.” Така започва всяка една от четиринадесетте книги от поредицата „Колелото на времето” и сякаш предрича собствената си съдба. Сигурен съм, че думите ми ще бъдат потвърдени ако не от всички, то поне от голямата част от любителите на фентъзи романите, които са имали възможността да се потопят в невероятния свят на Робърт Джордан. A на тези, които тепърва им предстои това удоволствие, единствено мога да кажа: Завиждам ви!

Встрани от маршрута -селото призрак Одринци


ВИЖ!ХАРМОНИЧНО

текст: Доротея Янакиева

За всеки относително здрав човек необходимостта от кръв по никакъв начин не се явява в ежедневието. Но точно защото сме здрави, можем да дарим кръв на тези, които се нуждаят от нея. Кръвта е безценна течност. Безценна, защото не може да има цена. Това мислене все повече се налага в България и през последните години броят на кръводарителите нараства постоянно. През 2012-та година бяха проведени няколко кръводарителски кампании, на които се отзоваха над 130 000 души в цялата страна. В кръводарителските кампании участват много млади хора, повечето от тях студенти. Увеличава се и броят на хората, които даряват кръв многократно. Всеки има своите съображения “за” или “против” доброволното кръводаряване. Но ако се колебаете, ето няколко факта.

Даряването на кръв спомага за намаляването на обема кръв в тялото и помага за здравословна кръвна плътност или приток на кръв. Ако сте мъж или пък жена след менопауза, периодичното даряване на кръв е изключително важно, тъй като то помага за намаляване на прекомерното количество желязо в кръвта ви. Увеличават се защитните сили на организма и се стимулира процесът на обновяване на кръвните клетки. За да станете кръводарител, следва да сте в добро общо здраве и без противопоказания, на възраст от 18 до 65 години. За мъжете се разрешава кръводаряване до пет пъти годишно, а за жените – до четири, с интервал между две кръводарявания минимум осем седмици. Добре е поне два-три дни преди кръводаряване да се храните

редовно и с по-високо енергийна храна, разнообразна по състав, тъй като по този начин ще повишите качеството на дарената кръв, както и устойчивостта на организма си. Трябва да пиете и минимум 1,5 литра вода на ден. Кръвта, която сте дарили, като количество се възстановява за едно денонощие, а като качество - за три-четири седмици. И тъй като ние сме свикнали да се отзоваваме на призиви и кампании, ще цитирам хората от Кръвния център в Бургас: „За нас всеки ден е кампания по кръводаряване, тъй като болните нуждаещи се са много”.

Единственият Център по Кръводаряване в област Бургас се намира на ул. „Стефан Стамболов“ № 73 – 056/ 810 565; от 7.30 до 18.30 без почивен ден

КРЪВОтърсене и КРЪВОдар�ване

снимка: sxc.hu


Верни на убеждението си, че Бургас е уютен дом за различни етноси и култури, в този брой решихме да погледнем към миналото на една от тях – еврейската. Още повече, че тази година на 10 март евреите в България отбелязват една много важна годишнина – 70 години от спасяването им през Втората световна война или Пурим на българските евреи. Наименованието „пурим“ идва от един древен еврейски празник, който носи същото име. На него се отбелязва освобождението на евреите от Вавилонско робство. През цялата си хилядолетна история евреите са били подлагани на гонения. Това е и причината те да се заселят масово на Балканския полуостров. През 1492 година крал Фердинанд ІІ Арагонски и кралица Изабела Кастилска издават документ, останал в историята като Декретът от Алхамбра. Според него всички поданици на Испания трябва да изповядват християнството под заплаха от гонения и изтезания. Това принуждава евреите, населяващи империята, известни като сефаради, да я напуснат. Те се насочват към Северна Африка и към Балканите. В новите си родини пристигат със своя специфичен език – латино, който представлява испански с примеси на иврит, както и с особената си кулинарна традиция. И тъй като Бургас във вида, в който го познаваме, е град от след Освобождението на България, ще направим един рязък скок във времето, за да се озовем

Еврейското училище в Бургас на празника “Пурим”, 17 март 1946г.снимка: личен архив на Ивета Бенрей

Евреите в бургас

ВИЖ!В СЕПИЯ

37

някъде в средата на 19 век в Стара Загора. Оттам са първите сведения за семейството на един от най-уважаваните и проспериращи еврейски родове в Бургас – този на лекарите Асса. Историята ни разказа доктор Сабето Асса, дългогодишен лекар в Окръжната болница на града. Семейството ми са потомци на евреите сефаради. Първите сведения, които имам аз, са за дядо ми, който е живял в Стара Загора. Най-вероятно по икономически причини, по-късно той се мести в Бургас. Казвам по икономически, тъй като след Освобождението на България Бургас е най-бързо развиващият се град в Югоизточната част на страната. Тук се ражда и баща ми през 1895 година. Той беше млекар и през лятото работеше по селата. В града имаше магазин за млечни продукти на най-голямата търговска улица „Фердинандова“. Иначе повечето ми роднини също са лекари. В Бургас евреите никога не са били изолирани. Техните дюкянчета по „Александровска“ и ‚Фердинандова“ дори са придавали специфичен облик на града. По спомени на бургазлии, след като много от тях са се изселили в Израел, част от очарованието на главните улици е изчезнало. В нашия град евреите никога не са населявали и отделен квартал, макар че повечето от тях са обитавали старата част

на Бургас - от пристанището до синагогата. Храмът е бил и тяхно място за срещи и комуникация. Еврейският молитвен дом в Бургас е завършен през 1909 година, като за построяването му пари са дали всички еврейски семейства в града. Интересен факт е, че според едно преброяване след Освобождението евреите в Бургас са били почти колкото етническите българи. Та с общи средства и усилия, общността е изградила своя храм. Сградата е по проект на италианския архитект Тоскани, който е автор и на Софийската синагога. И в двете постройки може да се види почеркът на мавританската архитектурна школа, което е една препратка към испанския произход на нашите евреи. Друго средищно място за това малцинство е било еврейското училище на мястото, на което днес също има училище, а се помещава и местната организация „Шалом“. За него ни разказва друга потомка на стар еврейски род от Бургас – доц. Ивета Бенрей: След 1944 година, когато еврейското училище беше възстановено, аз започнах да уча там. Бяхме много деца от първо до четвърто отделение. Мястото не стигаше и затова учехме заедно първо и трето и второ и четвърто отделение. Преди училището да отвори врати, в сградата му се е намирал полицейски участък. И когато разчистваха мястото, откриха в мазето много кости

на хора, които са били истезавани там. Иначе училищният живот съвсем не беше неинтересен. Имахме една много вдъхновена учителка – Клара Нисимова. За празника Пурим тя устройваше цели сценки. Като цяло всички празници в училище бяха отбелязвани много тържествено. По иврит ни преподаваха Мати и Грасия Албухайри. Грасия е известна днес като активна писателка. В училището по времето на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ се създаде аналогична на еврейска основа „Ашумер Ацеир“. В нея се развиваше фантазията на децата и им се даваше информация за живота на хората в Израел, по света, най-вече в Съветския съюз. Излизаха и стенвестници. От езика, който изучавахме, никой нищо не запомни, защото минахме само първата читанка. После се учреди държавата Израел през 1948 година и почти всички евреи от Бургас се изселиха там. Еврейската общност в Бургас е задружна и днес. Нейните членове се чувстват добре в града ни, може би защото бургазлии винаги са ги приемали като свои. Дори по време на тежките времена през Втората световна война омраза не е имало. Едно признание в тази посока е отличието, което град Бургас ще получи от националната еврейска организация „Шалом“ по повод 70 години от спасяването на българските евреи.

WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!ГРАДСКИ ХОРА


Здрасти, аз съм Мария С. или missmims.

Занимавам се с урбанизмография или фотонизъм. Или поотделно, в зависимост от случая.

Около мен искам да виждам живи погледи.

Когато имам властта променям себе си, когато я нямам - пак. Освен това ми се иска да променя системата на образование в държавата.

Когато порасна ще стана физик и математик и ще открия/подпомогна откриването на космическите полети чрез хипер скок.

МАРИЯ, 27

BURGAS

1

6

9

10

15

16

17

18

16

15

11

13

14

14

13

12

11

10

9

8

7

6

5

4

3

2

Skate and blade spot

Floral

Summer theatre

The Bridge

Cultural centre Sea Casino

Regional library

Тhe Clock

Тrain Station

Burgas Municipality

Burgas Тheatre

Тroikata Sqr.

St. St. Kiril and Methodius Church

Burgas Courthouse

Burgas Free University

Burgas Opera and Ballet theatre

State Puppet Theatre

Burgas Ethnographic Museum

Regional Archeological Museum

19

23

24

24

23

20

Hospital

Parking

21 Union of artists Gallery

22 Burgas Art Gallery

Barbossa2B Serdika str.

25

Tea House4 Troykata sqr.

ZEN Asian Cusine Sushi & Bar4 Baba Ganka sqr

26

27

PiccadillyIzgrev, 147

Solle RestaurantIzgrev, 147

100% CORKZornitza, 5028

Mall Galleria Burgas6 Yanko Komitov str.

29

3031

30

31 Pure Fitness, Mall Galleria6 Yanko Komitov Str.

Playground6 Yanko Komitov Str.

29

1

1

1

2

3

45

6

6

7

8

17

18

12

13

19

19

20

25

26

21

22

27

28

Documents

Виж! Бургас vol.7