Upload
georgistoyanov
View
230
Download
12
Embed Size (px)
DESCRIPTION
Вестник "Варненски кореняк" от първи декември 1929 година
Citation preview
1и"а III. Варна, 1 ДекемЬрий, 1929 год.
/ " I •/?-* к В "8 $»
\щ
м 1*Й ,ч> Оргпнъ но Културно ш освшото Икономическо Дружество „Впрненши кореняаъ Б р о я 1 Год. абонаментъ 25 ря. 3 п в . | Излиза ежемесечн!-.
редакция и администрация въ клуба — Варна, ул. „б Септемврий" № 23.
Обявления се гфйематъ по споразумение.
Ъстна мЪрка.
!
Общинската управа бе наре- I Следователно, ако се държи ша най-късно до 15 Ноем- точна сметка, както е самата >ии т. г. всички собственици
Ь обгорятъДлочистятъ и разо-атъ запустилите си места хаври)- изъ лозята подъ страхъ |а глоба.
Мотивъ за тая разпоредба е !- появата на ливадна пепе-1уда, която при благоприятно шеме застрашава всички пролетни посеви. | В ъ мннелйя брой 7. на дру
жествения ни органъ, .мякаръ И повърхностно, 6Я зачекнатъ зъпроса за разработване и по-1истване лозя, хаври, грамади л пр., съ огледъ запазване интересите на стопаните, безъ да се е имало подъ ржка тая общинскя разпоредба, рожба на подвижната земледЯлска ката-поа. (злповЦь № 72 отъ 24 1ЖГ01-^,-- Ш, \ ... ... •--*- •• '
Сама -1 р^себЯ си тя има двЯ добри страни: 1 — предпазване "посевите отъ ливадната пеперуда и други врагове на плодни дръвчета и пр. и 2 — напомня аъжътъ ни къмъ собствените интереси отъ имотите ни, а збшо взето — възпитателно шачение —- „да не бтаме отъ пруда* • ' Последните статистически дан-
т зо земитЯ въ Варненското »емлише, макаръ и безъ строго зазграничение, даватъ ясна лредстава' за положението на попскитЯ ни имоти, изразени въиифри отъ декариг
Ниви —12870'5; ливади и пасбища з= 269*2; разни градини = 22152; пустуюша земя = 5109 дек.; лозя = 12276*4 и обш. гора 34612 или всичко = 62754*2 декара.
Значи, на книга (статистика) въ Варненското землище има рустуюша земя 5109 декара, |;оято именно подв. земледвлс-||ка катедра и общината ни
матъ предъ видъ, като гнездо ливадна пеперуда, която
^ебва да се уничтожи, като разработи тая плошь земя.
[Действителностьта, обаче, показва, че Варненското землище ица повече отъ 15,000 декара
(Щюга работена земя, декларирана презъ н. г. като ниви, черничеви градини, ливади и пасбиша, но не се обработва отъ* десятки години. Пустую-шата земя — това еж места съвърщенно негодни за обра» бошане,, (ФамаДи. с и п е и и о т
действмтелность, Варна и м а около 15,000 декара пустуюша земя за обработване, което требваше да стане въ срокъ отъ 5—10 дни — нешо немислимо.
Другъ би билъ въпроса на съзнателность, п р и в и к в а н е къмъ трудъ младото поколение, обичь на собствено парче земя и обръщането му въ градинка, ала за това еж нужни и срп>д ства,
Дръзко е, но е истина, ако се каже направо, че по-голе-мата часть отъ Варненските лозя, макаръ разорани, обър нати въ ниви или бобища —• не си покриватъ разноските. Почвата край Варна е само за ЛОЗЯ,, й- разработването...«».-.х«~ ~кив~з иска парични ерпоства. Затова именно и общото мнение се изрази въ бездействие.
Обаче, дългъ се налага на Варнении. всЯкой спорепъ силите ей да се погрижи, да почисти, обгори и разработи запуснатото си место въ лозята, безъ да чака заповеди отъ властьта. Насила спасение нема, освенъ съзнание.
Въ болшинството, си варнении еж земледелци и лозари. Знаятъ, какво ражда техната земля, и трЬбва да я използу--ватъ.
Но, неможе да се укрие, па и не е срамно, ако се каже, че ежшото болшинство еж еснафи и бедни хора. Яко отъ малко-малко разполагаха съ средства, то немаше да чакатъ заповедь подъ мотивъ отъ ливадни пеперуди и пр.
Въ случая, време е вечъ общината да се замисли за повдигане некога цветушето лозарство въ Варна, било съ кре-дитъ предъ Популярната банка (която и безъ това е въ услуга на варненци) и облагороденъ лозовъ материалъ отъ общин ския разсадникъ, било чрезъ доставка мотори за изораване такива места. Ако общината или подвижната земл. катедра желаятъ да видятъ обработена земя, то не е спасението въ глоба, а въ подпомагане, па и чужденци — курортисти нема да недоумеватъ при сегашната картина на неизползувана земя и да ни мислятъ:
Или за богати землевладЯл-
1С имъ остава време да се за *имявагъ,хсь дребни парчета емя;
| Или за големи спекуланти
!
ърговии и индустриалци, ко-!то не се занимаватъ съ земле-елие—или пъкъ за крайно го-еми фукари. Умозаключения, които драз-
ятъ чувствителния варненецъ.
въ дружественння животъ, •] На 24 Ноемнрий т. г. ее
ч!ете въ клубното помЯще-в|ие първата беседа отъ дружествения секретарь г. Г. Балабановъ на тема: „ЦЯлъ и, задачи на дружеството ни я сегашната действител-ность."
.Салона 6Я добре посЯтенъ, обстоятелство, което ни радв а — съ интереса, който бу-Д5;тъ нашитЯ беседи и рефе-
Г-»-^Г9тлт-г- 1ГКСЖ.-1-
'1 '•**! града. — да се поддържа цена, съ огледъ интересите на фиска. _ ,;;
2) РЯзницит^ които* ей облагородяват!» за нуждите на нашето лозарство, да се продаватъ прк една \ мини-.• мадна цена; \ > '
3) Да се рез рвиратъ око- • до 150,000 резцика аа н^ж-|-дитЯ на друж|отвенитЯ .чие* нове, които, ако пе се орга-низиратъ въ бтоданска, г ррд гаиизация и изйолзуватъ^дЦ се използуват^ 'ртъГаО(%^^,•
шата Ямболска и', РусенсШ пйаарнатац|ощаЬь}*ттШ '
Ш| | отъ пороищ^. земи). | ци, които иматъ чифлици, та
На 30 о. м. се състоя пър вата годишна традиционна вечеринка въ салона на Ев рейския народенъ домъ. От-радно впечатление направи отличния редъ, доброто посещение и семейна заду-шевность.
* ' . Въ едно отъ носледнитЯ
си засЯдашш У прав. съветъ на д-вото- като взе предъ видъ:
1) че въ болшинството си варненци еж лозари, на които лозята, вслЯдствие вой-нитЯ, филоксерата и стопанската криза — ож обърнали на пустующи земи (хаври);
2) че общината има съз-даденъ лозовъ разоадникъ съ прЯмо предназначение „преди всичко подпомагане варненскитЯ лозари съ лозовъ обработенъ материалъ", съ цель да може да се възобнови нЯкога цвЯтущето ни лозарство и
3) че сега, когато ̂ р.бдрти-# ната опредЯля у ^ н и т Я на тоя лозовъ матлгврйалъ е вуяа-но да се ходатайствува »а
подиганс/о на тоя родъ поминъкът" а не да се прибЯгва до ^-мЯрки, които още; по-
че съсипватъ и без^ това олЯлитЯ лозари *|
РЪШИ: 1 Да се ходатайствува иррдъ
оищинската ни управа: I 1Д РЯзшщитЯ,^ коитд- се
СъмсиглвотЕ Ш о в н Шу^рор)
На уж̂ 1 № 2, до отдавна скромнщ н̂ г съгр&удвикнпь' Димитъръ МухгарЛ1 ст»-тшчленн^^ то си семейство: 1йна„"с^|Уй дж-
гтаровъ еж писали вече 5не«с»{'^|*-^ ненски вестнициз Общински! Т^л никт. за 1928 гоц., бр. отъ 1^^-^д IX и 13 X (за заслугите на | т , 2 б
ве ог
Никола къмъ Варна въ тур^аШйтя ме), в. Новини отъ 7 И »:"°?*р** писалъ за Никола и Димитч^д Д'•.",, тарови и въ последно време ''$, ЧУ,' но Море отъ 18 VIII 1928 опиеве назидателния мизей на Димигърть Музстаровъ въ градината му и гозо; ри за неговите предшественици: -н-
Въ тази статия искаме да разка-шемъ нещо по-вече за това историческо семейство ,и за заслугит-1 му къмъ България въобще й сяа-циално къмъ Варна. '* з »
Интересно е родословието на тр*; ва семейство. То може да сеярот] следи до доста отдалечена епоха.'! Огь семейните записки на сегАЯй» ството (семейната хроника) узнаваме за прадеда имъ, нЪкой си Ван-гелно Лсеновъ Симеоновъ, че той се е родилъ и жив^лъ въ болярската махла на гр. Сливенъ наречена Клуцохоръ, приблизително въ средата на XVIII столетие. Той ималф синове: Ставри (Кръстю) и Вангелъ, Отъ техъ Ставри е ималъ синове; Стоянъ и Никола. Този Никола пъкъ е баща на революционера х. Дими-търъ Лсеновъ, така щото това «и мейство въ по-ново време се е раз« делило на два клона, известни по политическа и революционни дея-телность, Синътъ на Вангелно Лсеновъ .; Симеоновъ, иаричанъ после Хасенча (чпетокръвенъ) се е пресе-лилъ още малъиъ въ Одринъ, дето се училъ и следъ това се» е он»е-нилъ за НБКОЯ си девица Султайа. Занятието му, както и на баща м* било търговия съ манифактура. О! своите родители той знаелъ, че тт! ния родъ произхождалъ отъ стар) те боляри на 1Ьто българско цак ство и че ималъ кръвни връзки с\ болярите^ Тп^ор^ ^отпосле обявен? въ Тър^оо.^т») лрновския архи4 писког 1ъ>. Василий..г • ̂ бралите с е . Търну ,В9 йУХ08©у V - - у у , и ,
.рор.т^Ш^ЦЩЦ,
1
Р §АН(. *' К'/м
.,,,.«* {що български
Ги Калоянъ, Та-поддържала въ
Г.е.мейсгвото имъ. шпъръ въ речьта
|[инъ село (остроз-4йствуза) на 5 VII
мъ гвоята \ чета изтъкналъ №1 Другото: „не /бихъ земалъ
| П Р « си такъв ь |тежъкъ товаръ, р-пк да се допитамъ до моята ни-ъщпша съвесть Л, не бихъ бнлъ шълао уаеренъ.Дче предпочи-
№иъ,т умра, отколкото да се по-|ни!а .недостоенъ* . , \ (единодушна шимация отъ челниците: „Да е *шь хаджиДимитъръ, царьть на ца-цлгь, а днесъ нашъ милъ войвода!") -гочевиденъ нонекъ на своя лре-
•Н$лъ родъ. Макаръ че заболярско-{р имъ произхождение неми писмен и /доказателства — па и не могло Л, яма — сбаче| Това е твърде възможно, защото такива семейни тра-«аицнн, предавани отъ поколение на поколение, често заслужаватъ из^, в-кстио доверие, ,ако не въ подроб-* ности, то поне шъ главни чърти, — За преселения вч! Одринъ Вангелъ Ясеновъ; намираме некои косвени сведения/ въ , Исфрията на гр. Сли-
кеш." издадена <|гъ д-ръ С. Таба | коЦ (София 19241. Въ тая простран
на и интересна утория, въ забе-•,|1е>4рта на т. И|ш стр. 107 се казва : |40тъ де е |>илъ родомъ т о я б.->йг'а р и нъ н| се знае, но оче-йидао Дибичъ ; безъ познаване на турските сили в̂ .'.' Одринъ не би се решил^на^фъШ за тамь отъ Сли-лм н"'Ь. • тЬ^оШЗООО души ядля искращенШ самоМ Царя града', ср. с.Щ}. 254 на. ано.шнмя трудъ • Спа-
емая ГЙШ*« Я. сГ' 51аа*е — &е-гс.з оГ-Тгауе1з1ю Тигкеу, Огейсе
, ш:, 1_опсюп 1|ЗЗЬ. 423 — 424. &ъ цата ксторкя 4 р ъ С. Табак/жъ
|яит«1 вь недоумение: „кой в-оилъ \. ЩА. щттанф,(?), койтоубпоредъ • к<«чоьш1| {Гориш \)жгнцу.-€) миналъ
д^..,гь,.р:и.9ен:>Л.у ш*яи*щ на сливвн-ц^; ]%, |^ , ,ег.зст&/гь. ;иг.'.се осаобо-
^ Д|.Ъ|. с $ - :.турц||Ь^.': щщ да бждатъ 1^-'.рзм(«4?14-*й,-'<}'1 т4х'ъ и'русите —
ц$%*.| #«.стц5Ц|ъ;..къ тая р.ойна е билъ е^^р/слиЕнеиецъ е», неизвестно име, Ш\Ш \ н в Михаилъ Колони1).^ Като »^*оЧ?У|ь събитията презъ руско тур-щщрф4»»^ Д828—1830 год, можемъ р ^ с е \ г и м ъ , че това тайно, неиз-ейрдо^ " и ц е е билъ Вангелъ Асе-1 "и-^**». . . . • •
Ц--ЕУГ& записките на семейството Мужирови узнаваме, че тогава въ Осрщнъ е сжществувалъ таенъ българки окржжеиъ комитетъ За жа-|$е.«Ф^е се споменува нищо по-вече ззгрсгЬ; отъ кога почналъ да сж-йутвунсц кой му е билъ основателя к'-Ш.Ш -ь е билъ сьставътъ му. Знае се само тоаа, че по желението на руглдаго правителство въ навечерието'." ..31 руско-турската война 1828 — 185'Л'ЯЯ му се препоръча отъ стра-д*а .Аа"' комитета некой доверенъ чо-а!къ, който да пйзиава добре България (собствено тогааа Турция) и ца бжде водачъ и информаторъ на зуската армия, билъ посочень за та-<ъвъ Вангелъ Хасенча Ясеновъ. Вед (аг«ч Вангелъ тейно заминалъ презъ Цунава за Русия (1828, м. мартъ). Гърците като узнали, че Вангелъго (1мвло вече въ Одринъ, еж го за-кдозрели въ предателство и турски-г# власти разпратили иавсъкаде жгжжио до всички власти (17. III. 1#28) да »е допустнатъ Вангелчо, -о;ш *\{Сторическн гяуринъ, най-опас-мя и най-върлия девлетъ душманж >е хакъ дининь шехтанж, да избъг-«е отъ България. При заминаването :и той се е отбилъ въ Сливенъ и амъ насърдчавалъ сливенцигв да 1-Ч.зстанатъ (за това говорихме по->з**е). Въ Русия Вангелчо предвлъ 18 императора Николай I пнеменно .зложените оплаквания "на Одрин-жля окржженъ реаолюц. комитетъ фотивъ непоносимия турски режимъ I той самъ (Вангелъ) каззль на им-(е^атора: Нема да имате по-големъ/
• У ' -<>-^; ,ч •.'*.' .: /
, Г) Бившия в а р ^ - ^ ^ - ^ ь ^ ^ и х а и л ъ *Члаи прирвдлеА Ч|смв<й''*1.м*;\тоябо-1скч.<-" " " О ' к!Са;«^$»1да\мтов-
' Х*Ф : : * ••:
-г" .Варнвноки Корвпякъ" БргЙ,
делъ въ небесното царство, отколкото ако освободите българския на-родъ отъ османското иго. Надъ България владее нетърпимо тегло: безчестно, клане, бесилки и пр. — Им- . ператора отгоаорилъ: „имамъ раз-.' решение отъ оаликите сили да обя- : «я изтребителна войьа противъ тур-/ ския тиранинъ, но тия ваши писме-1 ни доказателства еж за мене важни! и ще бждатъ нуждни въ случай, ако НБКОИ ни обвинятъ вь нещо или ако стане нужда да забиемъ руския победоносенъ ножъ въ сърцето на османската държава. — Следъ това императорътъ веднага заповедалъ да преоблекатъ Хзсенча въ униформа на пъленъ генерелъ. . НЙ 14. IV.; 11328'излЪзе императорски указъ да бжде Вангелъ аташиранъ като пъленъ генералъ при главнокоманду-ющия маршалъ Витгенщайнъ, см4' ненъ отпосле съ Дибичъ, нареченъ/ Задбалкански. Тая война е била на-3 речена въ началото Дгьдо Иванова, •отсетне е била наричана Дибичовг V се свърши въ крвя съ обща бозгуна (развала). Тукъ нема сега да гово-рнмъ за първоначалните фази т войната отъ като руските войски н 26. IV преминали Дунава въ три ма] правления. По пжтя преди да дос| тнгнать русите до Вейсалъ и Одринъ една чг,сть отъ руската армия ос. сажда Варна. Силния турски гори зонъ на варненската крепость билъ постепенно обсаденъ отъ ру> ката армия откъмъ сушата, девне! ското езеро и морето. Отъ двет страни еж били дадени ГОЛБМИ же тви, най-сети!» турския гарнизонъ с! предалъ на русите на 27: IX 182-1 Споредъ Епанчинъ русит-в вземали въ плень 6С00 души и 178 оржди|, а останалата турска войска била о?-пустната. За обсадата на Варна ч боевете около нея любопитния може да прочете две пространни статии въ IV ки. на Известия иа Варненското археолог, дружество.
Най сетне русите стигнали до Вейсалските позиции и се установи-ви на бивакъ въ Саксандере, около 65 кнлом. отъ Одринъ, къмъ Черйо мете»,-,. Н а 7 . VIII . р у с к л т п *»ч .̂*.п?ь,..н<1 -̂ч^ дила Одзинъ, а на И . У Ш го пр^* зела сь пристжпъ. Следъ това треб)-вало да се ра!биятъ турските пей-са^ски позиции. Обаче, по-напредъ преди да се впустнатъ въ атаката, Дибичъ и Вангелъ придружени отъ 5 донски козаци на коне излезли на рекегносцировка на турските сили и се възкачнли на върха на Дер-вишъ тепе, но били веднага съгле-дани и обстелвани отъ турската авангардна рота. Вангелъ е билъ убитъ, а коньтъ ка Дибича тежко раненъ. Дибичъ веднага се прехвър-лнлъ на коня на убития Ввнгелъ, а руските козаци грабватъ телото на Вангела и го отнисагъ на бивака нъ Саксандере, кадето билъ погребаиъ съ военни церемонии при 21 салю тенъ топоаенъ гърмежъ. На местото на погребаниятъ руситЬ поставили 'камъкъ. Гробътъ на Вангелъ сезна-елъ и до днесъ.
Въ семейните записки на Мух-тарови (Асеновци) по тоя поводъ се говори така: »Съ убиването иа бо-ляра Вангелъ на върхв на Дервишъ тепе (21^111.1829 г.) е първо затъмнение на българския небосклонъ, а съ предаването отъ великите сили (Англия и Франция) на 13.1УЛ830 г. ултиматумъ за изпразване на взетите съ кръаь турски земи е второ затъмнение на българския .небосклон/ь. Съ тези две дати угасне и звездата ни за осзо,5ождекие й се раз?ри целия балканъ*.
Съставителите на семейната хроника не еж «запали Добре логиката и значението иа тогавашните исторически събития. За освобождението на България не беха още у ^ е л и общите политически условия. ГЦ сключения следъ победоносната , гнойна Одрински миръ 1830 еж били 0?^зс"
и лъ >л-
бодени^ само Молдавия, Влахия Сърбия; сжщия догоаоръ^помогна за обявяване иа Гърция като н а т но независима, държава (Лондонс[ки
прйтоколъ от* 3.11.1830) вместо Да
ест^нгйя поЪунезависима държ?'138
съгалсно, първоначалния Лондо тШтръ Ьх%Ш27,г. Така що г°
ки тона
зависеше отъ отделни лица, а отъ общата политическа констелация. Тукъ се кръстосваха интересите на Русия за консолидация на своята държава по проекта на Екатерина II възприетъ и отъ последующите руски държавници я интересите на западните държави, които не желаели да се сгромоляса Турция извед-нажъ и за това всячески замедлява-ли нейното разчленяване (проф. В. Ключевмий: Курс руеской истории, часть V. Петербургь 1921, стр. 237 - з 2 2 ) .
Въ руската история личностьта на Вангелъ Ясеновъ може да не представлява никакъвъ интересъ. Обаче за българската история тя е по това интересна, че се е появила въ тези отдалечени години, когато съзнателни людие въ България еж били малко и помежду гвхъ изпъква Вангелъ Ясеновъ.
Въ тази война българите еж дали сравнително малко помощь на русите съ изключение помощьта имъ при Провадия. Почти всички по-важ ни български възстанически сили били заминали по-отрано за Гърция, за да се биятъ за освобождението й (1821 - 1828). Единствена кааале рия въ гръцкото възстание била съ сгатека отъ доброволци изь България, Тракия и Македония подъ пред-водителството на българите : х. Ми-халъ, х. Христо, х. Петъръ, Семко и др, Отъ гЬхь х. Христо до скоро беше живъ въ Ятина; дали е живъ и сега, не знаемъ.
Вангелъ Хасенча оставилъ подиръ смъртьта си малолетното кржгло сираче Никола, защото майка му Султана се е поминала още по-рано отъ чума. Приятелите на Вангела пре хвърлили Никола отъ Вейсалъ въ Бургасъ, а отъ тукъ чакъ въ Бела, дето той порасва и около 1843 се преселаа въ Варна. Тукъ той съ своя тактъ съумелъ да спечели по подобие на Мицкевичозия Конрадъ Ва-ленродъ доаерието на Турците и те го признаватъ за големъ чорбаджия и го назначаватъ на служба като гловенъ мухтаръ. Отъ какво доверие и. оть.накъвъ авторитетъ той] се пол зуваль предъ гурцитЬуопор^гти-кра-: снорьчиво фактите изложени въ у-поменатите вече броеве на Общински вестникъ, даю се говори, че е можалъ да освободи отъ неизбежна бесилка 4 младежи уловени като революционни куриери на пжтя между Русе и Варна '• освободилъ отъ бесилката попъ Ганчо, обвиненъ въ комитаджийство; чрезъ корпусния командиръ Хасанъ паша предовра-тилъ въ надвечерието на войната 1877 клането на варненското' христи-анско население, като арестувалъ мюгесерафина, софтиге и пр. които се готвили една нощь да изколятъ христианското население, както то е било изклано въ Каварна.
Революционера х. Димитъръ, за когото казахме, че билъ отъ сжщия болярски родъ, като се иаучилъ, че роднината му Никола Мухтаровъ е въ Варна и тамъ добилъ • големо влияние, посетилъ го тайно въ Варна на два пъти: прмъ 1859 (аагустъ) и 1864 (септемврий) и двамата се съ веща вали по църковните и революционни въпроси.
Най-сетне удари часътъ на освобождението на Варна 1878 г. Подъ командата на генералъ Цимерманъ единъ руски отрядъ пристигналъ отъ Добричъ, обсадилъ околните баири на града, а 600 .души войници отъ разни видове оржжие влезли въ града и се наредили предъ българската църква Св. Архангелъ Михаилъ чакъ до ченкене пазарь, дето беха наредени турските войски за даване военни почести на победителите. Въ църквата се отслужилъ молебенъ и български попъ Христо Върбановъ поръсилъ руските войски* За останалите церемонии по предаването и посрещането, а особенно за любопитни пророчески речи произнесени по тоя исторически за Варна случай. отъ Никола Мухтаровъ и генер. Цимерманъ ще говоримъ въ следующия брой на вестника.
Я. Романчукъ.
Печатница „Просвещение" — Варна Поржчка № 510.
Штш ш и ш и мнения. ̂ Въ нашия вестникъ доста се пий
за преимуществата и недостатъци^ на варненското морско летовищ» отъ което офцината и некои среда чзкатъ з н а ^ е л е н ъ приходъ за з& падналиятъ въ търговско отношени! грааъ. Преимуществата му еж: кра сиво местоположение, умеренъ кли мать презъ летенъ курортенъ се зонъ и близостьта на Плажа допрент до хубавата морска «градина. А пъкт недостатъците му еж: ветровито влажно и студено време презъ останалите месеци (моемврий до мвй), лоето прави невъзможно гостуването на вънкашни посетители презъ тия месеци или казано накратко: кра-ткосрочмостьта на сезона и непод-гот веностьта на гражданите да по-срещать летовници и да'имъ доста-вятъ необходими удобства, особено за летовници идващи отъ странство. И ако го казвйме, че градътъ ни не е още подготвень да задоволи по-взискателни летовници, това го разбираме въ широкия смисъл ь на думата: удобни хотели.и за разни категории хора, добри и добросъвестни гостилници и млекарницн стоящи подъ грижливи контроль^на общината, по-комфортни кафенета наго-дени къмъ нуждите на европейците добри и културни обноски спрямо посетители, гарантиране на нуждно^ то спокойствие на летовниците и! много други. Последните недоста-1 тъци еж отъ този родъ, които не| могатъ веднага да се премахнатъ; те ще изчезватъ постепенно съ напредъка на културата, за което еж длъжни да работятъ не само общината, но и по-интелегентни граждани. Я за сега не требва да си правимъ илюзии и требва да признаемъ, че при сегашните услозия-като оста-вимъ на страна зимния сезонъ — нашето летовище не може да привлича иностраннни богаташи. Некои мислятъ, че построяване на единъ големъ хотелъ_за иностранни посетители би привлекло маса гости отъ Европа. Големо заблуждение й не-падйиоане ^ма..въппрггг^Евроцей^ки» гЬ "ПОСстйтспи не обича" «аг"Св'НаР станяватъ въ големи, ня ^ъпкани съ хора хотели. Те предпочитатъ цели виля или апартаменти въ вилите. дето има спокойствие и растител-ность. а въ хотелите те стоятъ временно до намирането на друга квар-1 ткра. Впрочемъ какво би правили големи комфортни хотели зиме, когато и сегашните малки хотели въ града н^матъ достатъчна клиентела?
Днесъ по случай привършване на стария сезонъ (1929) намираме; за необходимо да кажемъ нещо за неговите резултати за нашия поми-1 нъкь, а покрай това да подигнемъ некои въпроси, които биха могли да се нматъ предъ видъ за въ бж-, даще. Управлението на курортното бюро . твърди, че финансовите резултати за градската каса били даже мелко подобри (съ 2ОО0О лева), отколкото преди една година (1928). при всичко че посетителите еж биле съ 353 души по-малко—цифра впрочемъ твърде незначителна, Значи, числото на летовниците въ последния сезонъ не е увеличено. Това може да се обясни съ големою безпаричие вт; България поради из вестни за всинца ни причини. Но-'и числото на иностранците не беше особенно внушително. Съ изключ ние на българи добруджанци от Ромжния, числото на които възле: на неколко хиляди (чисти ромжн еж били 1057), отъ другите държа не еж дошли много гости. И так^ отъ Чехия 603, Германия 151, Турция 171, Яастрия 262, Унгария Полша 46, Сърбия1 45, Гърция 36;
Съ прискърбие требва да кажевъ, че общинската статистика е нара-ционална н неточна и подлежи не, силна критика. Вината тукъ моме ] би не е вь общинското курортно' бюро: безь компетентно егдтйстви* на другатгь общински органи, на държавният, административни власти и отчасти насамит» граждани—наемодатели, курортното бюро не е вз> състояние да ни даде тсЛввГул-ати-етика, оу-А' която бихме "**<я-пЩьЛ^ л д о т я и и и ^вр«о з а к л ю ч е н и й Щ ^ ^
Вр. 8 .Варненски Ко4епякъ"
шия курортъ. Въ статистикат.* на курортното бюро фигурират/ въ една обща графа курортисти \ туриста. те еж дае разни категории, ноиго не бива на пъхаме пъаедииъ човелъ. Курортист*, е тозм/който средно е пресюилъ въ Варна единъ месецъ. 1Ь:т пъкъ, които "4*учайно минали през», Вгарна и еж престояли по н-Ьколко дена, те ;сж„'йлй туристи ИЛИ екскурзианти. Отъ последните гредъть «ечели много по-малко, отколкото оть курортистите. Когато числото ИЕ туристите силно би кад-. минавало числото на курортистите. тогава въпросътъ би биль вече по-другть: това би показвало, че Варна се/посещава не толкова като курортъ, ио много повече кегго место, което породи свои особености мо-
' 1*е да привлича любопитни туристи. За да'6ждемъ по-ясни, "ще приве-демъ статистически данни за прочу
лия курортъ Кврлсбадг>(Каг1оуу:Уаду). 'Прозъ 1928 год. посетили Калсбадъ бр.275 курортисти, т. е. такива, за които официално се констатирало, ,че еж престояли 3—4 седмици най-/малко и 200,000 туристи, т. е. които 'еж. престояли само по неколко дни. Ако бЬКме, слели двете цифри наедно, щг излезе, че презъ 1923 г. еж посетили МЙЛКМЯ градъ Карлсбадъ 268,275 курортисти, което, разбира се* би ^ало неверно понятие за самия курортъ. По нататъкъ се констатира!, че въ Карлсбадъ презъ м. м. юлий и авгусгъ (главния сезонъ) ежедневно еж били огпущани средно по 15,000 мине*ралнй бани въ ванни отъ 6 бански заведения (които пиели минерални води отъ 16 източника въ тая сметка не влизатъ). При болните* еж биле ангажирани 150 доктори,и/ йзпемъ брой санитарна прислуга.|! '•",•-'•,
Такава статистика требвало би да имаме и въ Варно, ако искаме да си направнмъ правилно заключение и
>щ да разберемъ: какво може да очаква Варна отъ курорта, а какво отъ туристи и съобразно съ това да нагоди своята деятелность. Но тури-стивата — тога е г$ече друга тема и на ,Л%1иФ 0ОСЙ*?ТЙ,1Ъ„ отделна ?статия.
* [ . - ; " . ' Мйриамъ.
Дубаво нЯщое; кога чо-фиъ- не ви мЯои въ нервния даедцевенъ гулъ на крити-
|ки и остава насивенъ зри-^тедъ, защото времето дава
своа ефектъ. То е и най-добЬия критикъ, мерило на
. чодашката м&дрость н разумно творчество.
I- * / . ) # *
Вложената амбиция: направа! укрепяване и украсявани аа крайбрежието ни почна да дава своя ефектъ. | НЯма варненецъ, който да
I не изпитва вжгрешно чув->ств6 на наслада, кога тръгне отъ втората часть на морската градина по крайбрежието до вълнолома. Всичко е използувано рационално и то съ вкуеъ на естетика, макаръ и окончателно недовършено.
|Ако нашите общински упвавници действуватъ така и др края на дадения имъ мандатъ, требва да призна-емъ, че това ще имъ б&де гордоеть, гордооть й на младото варненско поколение.
Препоръчително е отделяне часъ свободно време, за да се уверимъ, че идния лЯтенъ . сезонъ, Варна ще изненада постоянните си го-оти—курортисти съ разкош-шия Оудевардъ „ Ф е р д и н а н д ъ", койте по устрой
ство й местоположение дава рекордъ съ европейски градове.
ВЬрно V, че има ощо дефекти, но нищо, пзъ единъ плть не може да бжде завършено, зашою се има нредъ. вид-ь още: I) насипване дерето но продължение улица „Саидова"; 2) насипване и залЯсяване новия булевнрдъ, бпвшъ ул. „Канадска", т. е. между града и търговското училшцо; 3) з а л Я с я в а н й ската (баиръ) кадъ общин./електрич. централа и 4) /всички улици, (Които по една или друга причина СА разкрити и недовършени, да бгьдатъ въ скоро в р е м е окончателно благоустроени, като по тоя начинъ се удовлетвсри и една кречаща нужда — „създаване работа на безработни варненци, които отъ сега мизерията души"".
Паралелно съ благоустройството на града би слЯдвало и въ курортно отношение да б&датъ изправени извЯ-стни дефекти, обнаружени презъ изтеклия курортенъ сезонъ, въ морската градина и казиното, а тЯ с а :
Построяване и откриване двЯ читални съ мЯстни и иностранни вЯстници съ ко-фейни, кждето посЯтителя може да се отдаде на спокойно четиво, срЯща и пр.
По тоя начинъ морската градина — паркъ ще добие видъ И култъ на цЬщцспо обективно—завършено, приближаващо се къмъ мечтата на покойния Варнен. обще-ственикъ — кметъ дЯдо М. Колони.
• . * * * Отъ редъ години мЯст-
ностьта „Карантината" се използува отъ новитЯ си самозвани собственици—Гала-латинци, а свръхъ това и гора отъ около 200 декара.
Презъ н. 1929 г. се явилъ още единъ преобретатель — собственакъ на общ гора около 14 декара. А всичко това ее длъжи на недобро-съвестенъ бившъ общ. чи-новникъ, сега вечь на държавна трапеза, който на за-яка казва „бЯгай", а на хрътката—„дръжъ".
Общинската управа вЯр-ваме да вземе присърдце тоя въпросъ, защото утрЯ може би да осъмнемъ оъ по-голЯми претенции, благодарение на бюрократически формалности.
Има ли варненецъ, който да не знае, чии ож тия мЯ-етности? За примЯотенъ си-нуръ се вдигатъ цЯли комисии, а за заграбени стотици декари общ. земя—пасуваме.
Зизи.
Кореняци, гответе се за вечеринката, която ще се даде на 7 Януарий, първия день на Коледа въ Еврейския Народенъ доиъ съ томбола алегри.
ц т р \ л.,
На 26 Октомврий т. г. почина дружествената членка Анка Поли-хронова. което е 27 смъртенъ случай, а не 26 (неволна грешка допусната при корегиране миналия брой).
Днесъ последния смъртенъ случаи е 28, като ОГБДЪ непродължително боледуване се помина дружествения членЪ Никола Първановъ. Миръ на праха имъ.
ИСТИНСКИЯ коренякъ —«ржково-димъ отъ целите, задачите и вза-имоподпомагане въ случай на нужда или нещастие — всекога требва да се интересува отъ дружествения жи-вотъ. Твмъ да влага своите мисли и прояви народополезна дейность. , Драгий Кореняко, като истински войникъ, стой на поста си, изпълни Дружествения си дългъ, отчети се къмъ дружеството и посмъртната каса, защото не знаешъ утрешния день, какво ти носи.
Живота е горяща свещь. При единъ малъкъ лжхъ на ветъра, агонизира и угасва. Това е смъртьта. Помисли, какво^оставяшъ следъ себе си, какъ ще прожнвева семейството тч и въ последния си часъ не го обременявай.
Прочее, отчетите,къмъ посмъртната каса.
1 На 1*ИЯ день ка Коледа т. е. на 7;й Януарий 1930 год. дружеството ни устройва втора вечеринка съ томбола, при най-разнообразна програма—въ салона на Еврейския Народенъ домъ, срешу хотелъ „Лон-донъ".
1 Дружеството е взело отъ сега всички мерки, да се изнесе тая ве-черинка при най-образцовъ редъ, да повдигне името на .Варненския ко-, ренякъ", да покаже на ', гражданството— своята задушевность, семейна традиция, интимность и опознаване. .Прочее погрижете се».4«ато йстик--
дите другарите си, прекарате няколко часа при пълна естетическа и морална наслада. ч
Текущи бопни въпроси. Презъ изтеклия месецъ доминираха 3 болни въпроса: Репарации, стопанската криза и разбойническите банди (Дочо Узуновъ). Всички чувствувахме. че - преживечаме тежки времена й не знаемъ качъ да изле-зсмъ отъ това положение. Въ нашия градъ всичките тези кризи се отра-зчватъ особено чувствително, защото за увеличеното въ сравнение съ миналото варненско население нвма «остатъчно работа. Общината ни, К(Яго взе предъ видъ кризата и без-раЗотицата, продължава и зиме регулационните работи и сь това дава работа на известни категории кора, обаче тая. частична мерка не може да помогне на целото бозра-бо!гно население и кризата е нама-лн.а само отчасти. Отъ друга пъкъ страна общината се излага на непоносими разноски и не може да из-ш.аща своите с/пари задължения и. излиза така, че едни печелятъ'за сметка и въ ущърбъ на други.
Но не само неблагоприятната търговска конюнктура и репарациите душатъ насъ варненцигв. Отъ известно време ний плащаме негласни /прикрити) репарации за сметка на разни щндикати и картели. Днесъ всички, които само могатъ, се кар-тйлиратъ за да обератъ тези, които не могатъ да се картелиратъ поне за защита. Ето примеръ: Миналата година имахме слабъ урожай на боба. На анверската борса бобътъ котираше около 14 лева. У насъ за големо чудо картелиралйте се — закупували боба по 16 лева, разбира се не за износъ, а за вжт-решна продажба и понеже всич-киятъ бобъ билъ прибранъ отъ гюсъ, те го продавали на местната клиентела по 25 — 30 лева на дребно/ некои пресметнали, че варненската „пияча* реализирала около 400000 лева печалба отъ тая сделка, разбира се за сметка н/а бедното населе
ние, защото богаташите бобъ * ядатъ.
Въпросътъ тукъ е много ясеъ, Пълнятъ се джебовете на некл. цина, а болшинството може едв^ъ да се прехранва. Това болшш^тво става слабъ консуматоръ н а Ь у г И стоки и отъ това произлиза *фи5а между други търговци. И з.Цто е въ това, че картелите се смЬ1^ъ за легална търговия, която никой , е смее и не желае да преследва. \
Варнен. Град. община е сло жила на проучване въпроса „как*и да се подпомогнатъ бедните варненски лозари", за да може да си в%-зобновятъ лозята, съ което ще им%, се създаде стария поминакъ, па и" околностите на града да добиятъ вида на некога цветущи варненски лозови градини. •• ) ••
За цельтв се водятъ преговори съ Б. 3. Банка за отпускане кредитъ-а общината да дава лозовъ матери, алъ. Желающите лозари да изпо/|-зуватъ тая похвална инициатива -«• да подадатъ писмено заявление въ общинския лозовъ разсадникъ.
Варненски археологически музей., г „ . 1Г
Постжпление презъ*мД Онто^вр* Отъ Варна, Ив. Минчевъ -~ медна римска монета; Инж. И х.Стояновъ — франментъ отъ глинен.:* (^туй^ Яр. Голевенкинъ — 5ш^1^^^Чг-,, маита отъ статуйки и 'Щ Г* И. Шатъ — И фрагмещ I нени статуйки и 3 медни , , нети; Хр. Каровъ — сдавя!., словъ отъ 1788 година |с ' сна бележка и 1 турски |т Сава Стефановъ—медни» ска и турска, медалионч М. Атанасова — стара >, мантеръ съ Богомладенеи и 1 римска медна монета мовъ — фрагмеитъ отъ. мет коланъ; Б. Пировски—мед ковенъ медадираъ*, Ж Жд
Д. Хтс тефановъ - ^ с̂ Йщо V Куртевъ—сжщо мед. визайц
•бърна римска; Б. Ангелоаъ-% монети: итал, анпъ, австр^^хТ :
бронзова Марнианополъ; Д.йг5̂ \ новъ — медна византийска: Ст, — 18 разни среб. монети,, 7 сплави и 3 книжки. БургаЩь. Златаровъ -~4 турски- ме&нй V. 1 бронз. църк. "медали;онъ.* >. джмкг. Ат. Стойковъ/-- 5рП п . Дружеството 'благЬдари на дарг телите. *" • - ./, '
Постжплеийя въ ВарЬенския р̂>. ', ологически музей през* м. коемвр» Оть Варна. Н. Костовъг-4 мед, турски монети) Л. Овчаровъ — 5 разни монети, П. Стайковъ —- ржкописно евангелие и требникъ 6|ъ 1? векъ. Л. Попозъ -т- бронзове |1едалъ отъ 1000 годишната на Бориса-Мнхаина, Деспина Караманова — стара икона, В. Атааасова—сжщо, Л. Г, Давидовъ — сребър. рим. монета и зр1де! тагк,
Тр. Никопиевъ—табло IV велико народно събрание въ рамка, С.Кесимъ —• налжми инкрустирани съ седефъ, Аджемлер». Д. Ламбовъ -~ б^нзоаа монета Одессосъ и медна Маврнкий, Д. Угреновъ — сжщо, медна риЛсн'^ Д. Симовъ—<}жщо, Д>.Кот:тенти1»'' —сребър. турска и з ж б и ^ ъ а Т. Стефановъ — предифр!-бронзовъ чукъ, Хр. НЙКОЛЙВ^ визан. монета и .железна^Цу' \ тжкъ, Ев. Ранкова—сжщо се ска. Р. Девня- Щ. Галовъ^,* рически картини. Шуменъ!) тевъ—ржкепнеенъ гръцко% • сборникъ отъ 1802 г. Осщ чевъ — просфорникъ* й. « | смолно, вещество съ репщ бражения. Неврокопь, К.Дж —•среб. монета Рагуза, медГ 2 среб. китки, 2 среб. г» позлатень съ камъни, 1 г ница съ 3 вждици, 3 сре' 2 чив. калки ?ушници,««^ легена, 1 ушкикъ, 2 сребърно ухг ''"'-' » ч. среб. на никъ, съ п , благодариг ,
ОтУ/4. Ш ,Варнерски Коренякъ' , Бр. 8,
' « I
Поканватъ се членоветв на К. Ш Й Д-во 99
«6 на 8-й ^ :1!ШЗ«,,^ЩШ:^: ^^•чу.^ч^
того (Неделя) 9 часа сутринъта въ клуб-ното си пом-ьшение на
»}Х ~'~\^ ) ш е %
ШгШ
при дневенъ редъ: !СТ1
в
'СТ8В1ь г С>%аймеЙо ^ ш е д еш състои , далкСДО енове и да присжтствуватъ, понеже
\ едтолейото за 1гй того не се състой > '•"*-'*•,.».»'*•
о 1нъмане кворумъ. ч
сь членски карти. Отъ Настоятелство?!
» .... . *
Истинския коренякъ, кждЪто и да билъ той, ВСБ-ш!требва да мисли^ за; благото на дружеството си, | о му носи благоденствие и което се стреми да
йгне града Варна до степень-единъ день, ако не -неговото поколение да се радва отъ благата на вата Черноморска птица.
' 4яко, ОТД-БЛИ единъ день за дружественъ инте-^тй това в^жно извънредно събрание!