Отдавна, в тъй далечни времена,когато хората си мислели звездитеза закачени на небето златни светлинки,живял на изток страшен цар.

Жените си убивал след сватбената нощ.И ето че оженил се отново.Щом мракът син обгърнал сънната земя,съпругата се поклонила на мъжа си:

„О, нека с приказки нощта да съкратя!“И тихо заразказвала Шехеразада,а царят тъй и не усетил как минала нощта.На сутринта потръпнал от прохлада.

„Стига – наредил, – денят дойде.“„Но има още, о премъдри!“ –казала му тя. А царят промърморил:„Довечера, сега се зазори.“

И тъй търкулнали се не една и две –изминали хиляда дълги (или кратки) нощи.Как мислиш, приказките чуднидали ще усмирят гнева на злия цар?

Дете прекрасно, отвори меи нека видим как ще свърши всичко това!

5

ЦАР ШАХРИЯР

И НЕГОВИЯТ БРАТ

реданията разказват, че в древни времена островите на Индия и Китай били под влас-тта на един цар от рода на Сасанидите,

господар на безбройно множество воини, деца и земи. Той имал двама синове, които били много силни и смели. Голе-мият, който бил по-храбър от брат си, завладял огромна страна и управлявал толкова мъдро, че заслужил любовта и почитта на своите поданици. Този цар се казвал Шахри-яр. Брат му Шахземан царувал в пер сий ския Самарканд.

Цели двайсет години двамата щастливо управлявали своите владения. И ето че един ден цар Шахрияр поискал да види брат си Шахземан и изпратил при него своя везир, за да го покани на гости. Сановникът тръгнал веднага и ско ро пристигнал в Самарканд, поклонил се пред Шахзе ман и предал поканата на своя господар. Шахземан с ра дост я приел и започнал да се готви за път. Заповядал на слугите си да вземат шатри, да оседлаят камили и му лета, да

6

подберат прислужници и телохранители и по тег лил, като ос та вил управлението на страната си в ръ це те на своя везир. По пътя обаче се сетил, че забра вил да взе ме нещо важно, и се върнал в двореца. А щом се за вър нал, заварил своята жена с един черен роб...

Пелена се спуснала пред погледа на Шахземан и, обе зу-мял от гняв, той извадил своя меч от ножницата и убил и жена си, и роба. След това препуснал към кервана.

Когато стигнали пред града на Шахрияр, Шах земан из-пра тил вестители да съобщят за неговото идване. Шах-рияр веднага излязъл и заедно с голямо мно жество хора тър-жест вено посрещнал Шахземан.

Заредили се пиршества и развлечения, но Шахрияр с учуд ване виждал, че брат му с всеки изминал ден слабее, а ли це то му остава тъжно и бледо и при най-големите забав-ления. Той знаел, че не е прилично да го разпитва, но един ден не издържал и възкликнал:

– О, братко мой, толкова тъжен ми се виждаш!– О, братко мой, душата ми е кървяща рана – отвър-

нал Шахземан, но нищо повече не казал.– Да отидем на лов – предложил Шахрияр. – Може би

той ще те разведри.Шахземан обаче не пожелал да отиде на лов и брат му

заминал сам. Следобед Шахземан чул смях в градината на двореца и

7

погледнал през прозореца. Видял красивата жена на Шах-рияр, заобиколена от хубави бели пленнички и черни роби. Всич ки те отишли при фонтана, седнали наоколо, а цари-ца та викнала: „Масуд!“, и един черен роб се прибли жил до нея и я прегърнал.

Щом видял това, Шахземан си казал: „Кълна се в Ал-лах, моята беда е нищо пред този позор!“ И мъката му извед нъж се стопила.

Цар Шахрияр се завърнал от лов и на вечерята с почу-да забелязал, че брат му се храни с добър апетит, а лицето му вече не е така бледо.

– О, братко мой – рекъл му той, – сутринта те ос-тавих блед и измъчен, а вечерта

те намирам ободрен. Раз кажи ми какво се е случило с теб.

– Ще ти разкажа защо бях блед и измъчен, но не ме питай защо се възвърна цветът на ли-цето ми – от говорил Шахземан.

– Слушам те – съгласил се Шахрияр.

– Трябва да знаеш, братко

мой – подзел Шахзе-

8

ман, – че когато по теглих на път към теб и излязох от града, извед нъж се се тих, че съм забравил перлата, която исках да ти по даря. Вър нах се, ала за зла участ видях как един черен роб пре гръща моята жена. Убих и двамата. Затова дойдох тук блед и тъжен. А защо се оправих – поз-воли ми да не говоря за това.

– Не, заклевам те в Аллах, разкажи ми защо се разведри и как така се възвърна цветът на лицето ти – настоявал Шах рияр. И така Шахземан му разказал какво се слу чило в градината. Тогава Шахрияр рекъл:

– Аз трябва да видя всичко с очите си!– Престори се, че утре отиваш пак на лов – посъветвал

го Шахземан, – а се скрий при мен и ще се убедиш, че го воря истината.

На сутринта цар Шахрияр с шумни приготовления тръг нал на лов. Когато неговите слуги разпънали шат-рата му, той влязъл в нея и наредил да не бъде обезпо-кояван. Пос ле се преоблякъл и тайно се завърнал в двореца, без да бъ де забелязан от никого.

Промъкнал се в покоите на брат си и застанал до про зо реца. След малко неговата красива же на седнала за-едно с пленничките и робите около фонтана и по викала Масуд. Щом видял това, цар Шахрияр едва не си изгубил ума, втурнал се навън и отсякъл главата на невярната си жена.

9

И от този ден насетне, за да си отмъсти на всички жени, цар Шахрияр се женел всеки ден, а на другата сутрин уби вал своята съп ру га. Това продължило цели три години. Хо рата бягали с дъщерите си и на края в града не остана-ла нито една девойка. Така дошъл денят, когато везирът тръгнал да търси жена за царя, но не намерил нито една. И закрачил по улиците, потънал в скръб, за щото знаел, че царският гняв ще се излее върху неговата глава.

Везирът имал две красиви дъщери. По-голямата се каз-вала Шехеразада, а по-малката – Дунязада. Шехеразада била прочела много кни ги – исто рии и предания за изчез-нали народи, а освен това била събрала хиляди летописни книги за поети и царе от далеч ни времена.

– Защо си тъй тъжен и загрижен, татко? – попитала Ше хе разада баща си.

И везирът се оплакал на дъщеря си, че не може да из пъл-ни волята на царя.

– В името на Аллах – промълвила дъщерята, – омъжи ме за царя, татко мой. Аз може би ще съумея да ожи вея и така ще спася още много девойки.

– Заклевам те, не се излагай на такава опасност! – въз-клик нал везирът.

– Което е съдено да стане, то ще стане – отговорила Ше хе разада.

Везирът се примирил, приготвил дъщеря си за сватба-

10

та и я повел към двореца. Ала преди това Шехеразада за-ръ чала на своята сестричка:

– Щом царят дойде при мен, аз ще помоля да те пови-кат и ти трябва да кажеш: „Сестро моя, разка жи ни нещо ин те ресно.“ И ако е ре къл бог, това ще бъде нашето спасе ние.

И ето че везирът се явил пред царя, който го попи-тал:

– Намери ли ми жена?– Да – отговорил везирът.И Шахрияр влязъл при Шехеразада, а тя запла кала.– Защо плачеш, девойко? – попитал я той.– О, господарю, аз имам сестричка – казала тя – и ис-

кам да се сбогувам с нея.Царят изпратил да доведат Дунязада. Девойката до-

шла, седнала на пода до сестра си и изведнъж рекла:– Сестро моя, нощта е тъй дълга – разкажи ни нещо

интерес но.– С най-голямо желание и с много любов, ако ми позво ли

милостивият наш цар – промълвила Шехеразада.Царят, който бил много любознателен, а и страдал

от без съ ние, с радост є разрешил.

11

ПРИКАЗКА

ЗА ТЪРГОВЕЦА И ДЖИНА

азказват, о, милостиви и щастливи царю – започнала Ше хе разада, – че някога живял един търговец, който бил много богат и пътувал по работа из далечни

земи. Веднъж той отивал в един град, за да прибере па-

рите, които бил дал там назаем. По пътя ожаднял и огладнял, затова седнал под едно дърво и извадил от торбата си хляб и фурми. Изял една фурма и хвърлил костилката. Внезапно пред него изникнал огромен джин с гол меч в ръката и вик нал:

– Стани да те убия, както ти уби сина ми!– Извинявай, как съм могъл да го убия? – уплашен

попи тал тър говецът.– Когато изяде фурмата и хвърли костилката, тя

уцели сина ми право в сърцето и той веднага умря – отговорил джинът.

12

– Ние принад-лежим на Аллах и при него се

връщаме – рекъл търговецът. – Но ако съм убил сина ти, то това е станало, без да искам. Моля те да ме извиниш!

– Не, аз съм длъжен да те убия! – настоявал джинът,

по ва лил човека на земята и вдигнал над него меча си.

– Оставям се в ръце-те на Аллах! – простенал

търговецът.– Побързай с речите, че

да те убивам! – казал джи-нът.

– Чуй ме, джине – промълвил търговецът, – аз имам мно го пари, жена

и деца; длъжник съм, но и заемодавец. Пусни ме да си отида у дома и да си уредя работите. Ще се върна при теб в началото на годината. Обещавам ти, кълна се в бога, че няма да наруша дадената дума и ще дойда.

13

Джинът му повярвал и го пуснал. Търговецът се приб рал и си уредил работите: взел каквото му дъл-жали, дал как вото дължал и разказал всичко на жена си и децата си. Написал си завещанието и като до-шъл краят на годината, той се изкъпал, взел си един погребален чаршаф, сбогувал се с ридаещите си род-нини и съседи и съкрушен се запътил при джина. Точ-но на Нова година търговецът навлязъл в она зи гора, седнал на същото място и заокайвал злата си участ. Не щеш ли, появил се един старец, който водел на синджир газела. Той поздравил търговеца, пожелал му дъ лъг живот и го попитал:

– Защо седиш в това обиталище на джино ве?Търговецът му разказал всичко и старецът изумен

въз кликнал:– Братко мой, честността ти е безподобна и раз-

казът ти е необикновен. Може да служи за пример и назидание. Няма да мръдна оттук, докато не видя какво ще се слу чи по-нататък!

След малко дошъл друг старец – той водел две черни лов джий ски кучета. Човекът поздравил тър-говеца и пър вия ста рец и ги попитал:

– Защо седите в това свърталище на джинове?И те му разказали какво се е случило. Човекът

дори не успял да седне, когато се появил трети ста-

14

рец – той пък с ша рено му ле. След като поздравил тримата мъже, старецът ги попитал:

– Защо седите в това живелище на джинове? Те му разказали историята и старецът седнал ре-

дом с тях. И след малко откъм пустинята се вдигна-ла силна вих руш ка, а когато прахът се разсеял, изник-нал джинът. В ръцете си държал гол меч, а от очите му изскачали искри. Приближил се той до хората, дръпнал търговеца и казал:

– Стани да те убия, както ти уби сина ми, който ми беше по-скъп от живота!

Търговецът заплакал, тримата старци също зап-лакали и занареждали. Първият, онзи с газелата, прис-тъпил към джина, целунал коляното му и рекъл:

– О, най-славни царю на джиновете! Ако ти раз-кажа какво се случи с тази газела и ти сметнеш, че разказът ми е необикновен, ще ми подариш ли една трета от живота на този търговец?

– Да, старче – отговорил джинът, – ако разкажеш някоя необикновена история, каквато не съм чувал никога в живота си, ще ти подаря една трета от живота на този тър говец.