На държавния фронт – нищо ново: предизборни рокади в службите

ВЕСТНИК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ E СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА

Кат. № 510

ISSN 1312-800

®

www.zns.bg

Брой 17 (749) 27 април - 3 май 2012 г. • e-mail: nzz@zns.bg • Излиза всеки петък • Цена 0.60 лв.

Рубриката води инж. ГЕОРГИ НАЙДЕНОВзам. председател на експертния съветкъм УС на ЗНС

goronaidenov@abv.bg

Напоследък все по-често сме критични към действи-ята на партиите в България. Говорим за липса на алтер-нативи и нови идеи. В тази връзка трябва да сблъскаме две от досегашните констата-ции направени в нашата ко-лонка, за да прозрем истина-та и посочим ясно причините за липса на ефективно поли-тическо представителство в страната ни. От една страна в едно нормално общество смисълът на съществуване на партиите е в изработва-не и налагане на програмни намерения на обществото, а от друга страна осъзнаваме, че у нас фактически властта не произтича от народа. И като резултат се оказва, че у нас партиите не са потребни във вида от учебниците по политология. Природата не допуска състояние на вакуум и тяхното място е попълнено от образувания, които нари-чат себе си партии, но всъщ-ност са всичко друго, но не и това, което би следвало да бъ-дат по дефиниция. Членската им маса не се формира на основа обща идеология или програма от ярко изразени с позицията си личности. Затова предизборните кампа-нии не са битки на програми, а битки на компромати и уда-ри под кръста. До голяма сте-пен „партиите” са се превър-нали в някакви подобия на групировки с типична за тях йерархия, бизнес корпорации – често от семеен тип или пък религиозни секти. Затова и на избори хората гласуват за един или друг участник по хиляди различни причини, но не и поради тази, която би следвало да бъде есенцията на една партия. Вгледайте се в имената на нарочените от последните социологически проучвания да влязат в след-ващия парламент. Замислете се на какво се дължи евенту-

КолоНКа На еКспертите

На стр. 3

На стр. 8

13 май 2012 година Избори в Съединение

Добромир Илиев - с № 2 в интегралната бюлетина кандидат за кмет на СъединениеДобромир Илиев, кан-дидат за кмет на община Съединение от коалиция ЗНС, ВМРО-НИЕ, НДСВ

Кандидатът на коалиция ЗНС, ВМРО-НИЕ и НДСВ за кмет на Община Съединение е д-р Добромир Николов Илиев. Роден на 07.05.1967г. в гр. Пловдив, с висше об-разование, специалност „Ветеринарна медицина”. Трети мандат общински съветник в Съединение, от листата на ЗНС, ВМРО-НИЕ и НДСВ. Женен, с две деца.

- Г-н Илиев, какво ще направите за общината, ако бъдете избран за кмет?

На стр. 2

Кметът е кмет на всички, а не само на своите избиратели

Горко на родните медии – тези дни те бяха принудени да предъ-вкат едни никакви сюжети от попрашасялия парламентарен живот, както и да гадаят що за тайни са скатавали досега тайните служби, че отведнъж плъзнаха слухове за велики злоупотреби в тях и за умело-то им прикриване от нарочени за целта величайши служебни лица.

Само за около седмица съвсем неочаквано двама видни съветни-ци на премиера от спец службите бяха натирени в заслужен отдих. Първо си отиде бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров, който както казват бе назначен за съветник по признанието на премиера, за да мълчи. След него си замина от съветническия пост още един знатен началник – бившият шеф на НСБОП Румен Миланов.

От тези уволнения нещо намирисва, че в секретните ни сфери на сигурността са се породили някакви странни процеси на несигур-ност, за да изгърмят според някои писания толкова „генерални бу-шони”. Знайно е, че Румен Миланов съвместяваше съветничеството с шефското място в БОРКОР – службата, която от две години така и не заработи, а мнозина се надяваха, че тя ще ни измие лицето пред Брюксел, че правим велики дела по преследването на корупцията.

Стана ни навик да очакваме поредния мониторингов доклад през юли, а от него комай доста ще зависи дали ще ни вдигнат бариерата пред Шенген. На бате ни Бойко никак няма да му стигнат заслуги-

Деветдесет години от рождениетона Георги Скачков

На 2 май т.г. се навършват 90 години от рождението на земеделеца Георги Скачков. Човекът, който посвети жи-

вота си на Съюза – на него приживе завеща и имотите си.

Георги Николов Скачков е роден на 2 май 1922 г. в село Девене, Врачанско. След 9 септември 1944 г. „разви-

ва активна дейност против Народната власт. Поддържа връзка с членове и лидери на опозицията, като: Никола Петков, Григор Петков, Борис Бумбаров, Ангел Държански, Вълчо Вангелов,

Младен Сапунов и др.”, това изскача от разсекретените архиви на бившата Държавна сигурност.

Георги Скачков

На стр. 6

Симеон Шарабански, издигнат от коа-лиция “Земеделци и демократи за община Кнежа”, отново спечели на първи тур из-борите за кмет на Кнежа. Вотът през ок-томври м. г. бе касиран заради нарушения в две секции - в Еница и Лазарово. На про-ведения на 22 април т.г. нов кметски избор Шарабански събра 2983 гласа от 5879 дей-ствителни бюлетини - 50,73 %. С 440 гласа по-малко е кандидатът на ГЕРБ Гълъбин Хиков. Третият претендент - Росен Пещен-ски от БСП, събра 354 гласа. Избирателна-та активност бе 49,56 %. 43 бюлетини дадо-ха победата на Шарабански още на първи тур. На редовния вот през октомври м.г. той прескочи границата от 50% с 16 гла-са, припомниха запознати. Новоизбраният градоначалник има два кметски мандата досега. Рекордните 357 застъпници бяха

регистрирали три-мата кандидати за 18-те секции, една от които мобилна за трудноподвиж-ни хора. 269 бяха застъпниците за Хиков, 37 - за Ша-рабански и 51 - за Пещенски. “Не е незаконно, но е не-

логично застъпниците на ГЕРБ да са толко-ва много”, твърди Шарабански, който пус-на сигнал както до ОИК, така и до ЦИК. От щаба на Хиков контрираха, че целта им била да се наблюдава за нередности в из-борния ден, за да не се стигне отново до касиране на вота.

Валери ДИМИТРОВ

Земеделецът симеон Шарабански надви ГерБ и Бсп на първия тур на кметските избори в Кнежа

Симеон Шарабански

Брой 17 27 април - 3 май 20122 Брой 17

27 април - 3 май 20122КОМЕНТАРИ

От стр. 1

те за великото магистрално строителство, а от друга стра-на – той не може да се похвали поне с аналогични успешни прояви в борбата с корупция-та, както направиха северните ни съседи, дето вкараха някой и друг министър зад решетки-те.

Друг един печален образ на парламентарната ни демо-крация отново се опитва да се изяви медийно и изобщо как-то се случи, вторачвайки се в най-важния проблем на наши-те тъй трудни напоследък дни – а именно – как да отпаднат привилегиите дадени по за-кон на всеки държавен глава, който е напуснал „Дондуков” 2, ако стане член на политиче-ска партия или бъде избран на висок партиен пост. Убедени сме, че нашичкият Яне Янев няма да мигне през близките нощи, докато не секне Георги Първанов да не получава тол-коз много държавни пари, с които може да понечи да уве-личи субсидиите на партията си. Не се съмняваме, че Янето ще буйства по този и други въпроси, докато след седмица ги забрави, за да повдигне друг национален проблем, покрай който да го покажат по телеви-зиите, че още диша.

Ето че изпитахме лека кон-вулсия и след едно прескромно изявление на Симеон Сакско-бургготски, че се решил да стане премиер, за да влезем по-бързо в Евросъюза. Още по-смутно ни стана, когато прочетохме едно интервю с първия български псевдодемократичен президент Жельо Желев. Той все още се из-кушава да почовърка с невинната му наглост началото на безумния ни преход. И като го питат защо под мъдрото му президентство България затри селското си сто-панство, негова милост веднага прехвърля топката в двора на бившите си съратници и вещо отговаря, че главният виновник за срива на земеделието ни е баш Филип Димитров.

Друг един проблем не дава покой на ръководството на Со-фийския университет и някои интелектуални среди. Щекотли-вият въпрос е дали да се въздиг-не някъде пред Университета па-метник на бай Радой Ралин или това вече почти готово творение изваяно от ръцете на скулптура Георги Чапкънов да бъде монти-рано в района на бившето кино „Изток”, зад което скромно и на-зидателно живя мъдрият побра-тим на нявгашния Езоп.

Университетската управа се

съпротивлява да гледа всеки ден как възправената фигура на попържващия ни мислител за-дава безмълвно своите поредни неудобни въпроси и е твърдо против това начинание. Синът на бай Радой, Кин Стоянов също настоява паметникът да се появи в района на кино „Изток” и на-вярно така и ще се случи.

Тъй като с бай Радой имах-ме в заника на живота му едно добро и насърчително приятел-ство, нека споменем една мила случка, тъй като е свързана и с една малко интимна земеделска тематика.

Радой Ралин до последния си ден повтаряше всекиму и вся-кога две негови фикс-идеи. Те го бяха захванали катадневно и той ги споделяше с всеки срещ-нат под път и над път. И те бяха – да се окаже необходимото вни-мание на великия Гутенберг, на когото дължим отпечатването на милиарди книги по света, та да бъдат чествани и той, и делото му подобаващо, и втората про-мисъл – да се възстанови веднъж завинаги отнетият след 9-ти сеп-тември 1944 г. уникален Пенсио-нен фонд, който даряваше живот и благополучие на българските пенсионери, докато не бе за-трит съзнателно и категорично

от укрепналата някога „народна власт”. Това бяха двата шлагера на бай Радой и той си ги повта-ряше хем да не ги забрави, хем поне няколко души да чуят по-сланието му и да сторят нещо по тези два въпроса.

Две години преди да ни на-пусне, Радой Ралин удостои с присъствието си празничната Новогодишна вечер, която зе-меделската ни организация в столичния район „Лозенец” бе организирала в своя клуб „Златен клас”. Той дори бе за-бравил, че това е нощта на 31 декември и щеше да си полегне у дома, ако не го бяхме извели почти насила, за да отпразнува Нова година. В тази земеделска среда любимият ни сатирик се почувства комфортно, но по-стави едно условие, че ще хап-не и пийне нещо символично, но само, ако си го плати. Несъ-мнено той отколе бе намразил „кьорсофрите” и въпреки праз-ничното меню, което бе сер-вирано за всички, позволи си възможно най-леките и здравос-ловни хапки, само и само да не ни обиди с това пренебрежител-но отношение към почерпката. Всичко вървеше по реда си, той ни сподели не малко остроумия, ние вече се бяхме захласнали

по вездесъщата му закачлива реч и характерния му бавен и артистичен изговор. И в един момент ни в клин, ни в ръкав той се обърна към една наша известна земеделка и дългого-дишен радиожурналист Лили Арсениева, седяща доста да-леч от него – „Абе, госпожа, ние с вас нещо не сме ли се имали някога?” Нашата мила, сърдечна и все още предел-но чаровна Лили се изчерви, сведе поглед и нямаше как да не си признае, че някога с бай Радой са се харесвали и от то-гава споменът за това светло чувство не ги е напускал.

Това „най-тежко призна-ние” въодушеви всички ни и отвсякъде заваляха тостове за най-красивото човешко чув-ство, за извечното приятел-ство, за романтиката на добро-то старо време. Тази среща бе може би най-радостното и възвисяващо събитие в съкро-вените мигове от живота на двамата наши прескъпи прия-тели. Случи се така, че те поч-ти заедно и си отидоха от този свят. Но затова пък се срещна-ха, и повече не се забравиха …

Случват се и такива краси-ви неща в нашия край, любез-ни читателю. Затова загърбих-ме за малко политиката ...

Валентин СТАМОВ

Мирела ИВАНОВА

Конкретното ни и всекидневно би-тие става все по-

непосилно. Ще го нарека „синдром на несъстояващия се живот”. Той включва цяла гама от безперспек-тивности, води след себе си морална деградация и би-това престъпност, и затваря кръга на отчаянието, че не можеш да надскочиш оце-ленческия праг с почтен и квалифициран труд, не мо-жеш да заживееш достойно и с дългосрочен хоризонт. От Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ изчисляват, че за ме-сечната издръжка на човек от четиричленно домакин-ство са необходими 547 лева месечно. Ако всеки от нас се огледа наоколо си, ще от-крие поне десет примера на домакинства, за които обаче сумата от 547 лева е напра-во утопия. Нямам предвид напълно изпаднали от соци-алния коловоз, трайно без-работни или някакви трети и четвърти драстични изклю-чения, а средностатистиче-ски български семейства.

Масовото простоуравнение

Да си послужим с при-мер: в собствен апартамент от около 65 квадрата в малък град до София живеят трима възрастни с две деца. Мъжът е старши експерт в мини-стерство, жената е социален работник в Център за деца с увреждания, втората жена е пенсионирана лекарка. До-

тук имаме налице трима ви-шисти, а децата са уче ници в пети и десети клас. Месеч-ният доход на домакинството е около 1250 лева, разходите за жилището - средно около 300. Значи остават 950, които трябва да разделим на 5, и ре-шението на задачата сочи, че на член от семейството се па-дат по 190 лева месечно. Про-сто за пресмятане уравнение, и напълно безмилостно в сво-ята приложимост, защото зад числовите стойности в лева крещи многогласно изводът за стабилизирането на бед-ността, направен и от синди-

ката.По времето на т. нар. соци-

ализъм също бяхме стабили-зирани и почти уеднаквени в бедността, с други думи и тогава, и сега сме несвобод-ни. Когато съзнанието ни е разграфено в пресмятане на стотинки и левчета, то и „проектите” ни се отна-сят главно до осигуряване на насъщния, свързването на двата края, обслужването на текущите сметки. В го-реописания контекст труд-но можем да си представим разгръщането на каквато и да е предприемчивост, раз-

витие на дарби и личностно самоусъвършенстване. Купу-ването на книги и отделянето на средства за посещение на театър или концерт изглеж-дат свръхлукс. Пътуванията в чужбина, които преди бяха невъзможни по политиче-ски, сега стават невъзможни по икономически причини. Дори пътуванията из стра-ната вече не са по джоба на всекиго.

Метастазите на бедността

Не ми се ще да продължа

с констативния протокол на бедността. Изследването на КНСБ изброява параметрите му достатъчно красноречиво: спад в потреблението, в про-мишленото производство, в инвестиционната активност.

Бедността, за жалост, за-приличва на порок, защото не просто храни, а направо угоява примитивния мързел. Реабилитира нане-вутевски-те сентенции от типа: Мога да копам, мога и да не копам. Бедността е най-добрата среда и за духовната лен-ност и самосъжаленията от всякакъв вид. Обезсмисля образованието, обезценя-ва висококвалифицирания труд. Ражда зловеща битова престъпност, сваляйки и по-следните морални задръжки: по селата убиват възрастни хора за пет лева. Връща стра-ховете и политическия кари-еризъм. Толерира корупци-онните практики на всички нива. Разгражда авторитети-те и унижава човешкото до-стойнство. И повтарям: уни-щожава най-същностното ни достояние днес - свободата. Но нима бедните са виновни за бедността си?

По Дойче веле

Непосилието на битието ни

От стр. 1

алният им успех и ще разберете пра-вотата на нашата теза.

За яснота ще използвам следната картина. Ако оприличим изборите на политическа сергия, на която при-мерно искаме да си купим домати, там те ни се предлагат в запечатан непрозрачен плик и ние ги харесва-ме в зависимост от красивия етикет или усмивката на продавачката, без да се влияем от истински-те им качества. И най-често не получаваме качествената стока, а развалени или зелени, а може да се окажем къс-метлии, ако се окажем с пластмасови за украса.

С това не искам да оправдая факта, че ние като поли-тическа организация не сме сред избраниците. Имаме си кусури и трески за дялане. В тази колонка откровено сме ги посочвали и сме готови да търсим причината първо у себе си и да се коригираме. Но в такава конкурентна сре-да ние сме от малкото организации останали постоянни и все още лоялни на собствената си кауза. Над сто годиш-ната ни история не ни позволява да се заиграем в евтиното русло на популизма. Но заради това пък сме длъжни да обрисуваме откровено действителната картина на съв-ремието и да назоваваме нещата с истинските им имена. Не можем да премълчим явната манипулация, която се извършва върху общественото съзнание с въпросните со-циологически „открития”.

Няма как иначе да наречем гарантираното от тях сигур-но място в парламента на формированието на Меглена Кунева, без да се знае кои конкретни хора стоят зад него, под каква форма и с каква програма ще се яви на избори-те. Дори да приемем, че социолозите не ни манипулират, това говори зле за обществото. Неговият избор не е умен и подчинен на интерес, а на сляпа вяра. Затова нищо до-бро не трябва да очакваме и от тях без значение от качест-вата на хората зад това движение. При сегашните данни ще имат 20-ина депутати. От тях са ни известни само два-ма. По логиката на проучването им е напълно достатъчно и са в правото си да попълнят листите си с още 18 фикуса и така да продължат политическата си дейност. Вярвам, че Даниел Вълчев с присъщото си чувство за хумор ще оцени шегата ми и ще приеме коментарът ми за добро-намерен към идеята им. Защото симпатизирам наистина на декларираните им намерения. Безспорен беше успехът г-жа Кунева на президентските избори. Напълно разби-рам желанието им да избягват партиите като дявол от та-мян. И от констатациите по-горе се вижда защо. Но без те самите да го искат ще бъдат употребени за други цели. Формално все още не са станали партия, но вървят натам и ще заприличат досущ на организациите срещу които се борят. Системата срещу която роптаят вече започва да ги асимилира. Забива отровните си жила и ще ги отрови. В далеч по-сложната игра кукловодите вече са ги посочили с пръст и всички им угодничат. Социолозите убедително ги вкарват в парламента, ГЕРБ искат да правят коалиция с тях, медиите ги следват неотклонно, намират се доста-тъчно желаещи да ги финансират и са показателни 10-те хиляди желаещи към този момент да се присъединят. Подготовката по прехвърлянето на плъховете от потъва-щия кораб е в ход. Веднъж се случи с трансформацията на НДСВ в ГЕРБ и се готви втория епизод. Донякъде се надявам, че ще устоят на колосалния натиск и ще филтри-рат наплива от желаещи, като допуснат предимно може-щи хора за реализация на техния проект.

Защото съвсем в друга плоскост трябва да си дадем сметка, че политиката е станала заложник на лични ам-биции, а не е функция на обществените нужди. И е до-шло времето, когато моженето трябва да е обвързано и с лоялност. А за мнозинството от кандидатите това не може да се каже. Последните събития в ДСБ са поредния красноречив пример. Направил си стотици жертви и ком-промиси за това едни хора да бъдат избрани, а те търсят лична реализация и са готови всеки момент да преминат към по-печеливш отбор. Това опорочава смисъла на де-мокрацията.

Ние сме партия създавана в други времена и нашето политическо ДНК е автентично. Трябва да гледаме на оре-дяващите ни редици като на сила, а не на слабост, защото остават само истински лоялните и самопожертвователни идеалисти. И считам, че в настоящия си вид бихме изпъл-нили със съдържание концепцията на всяко едно граж-данско движение и можем достойно да го заместим на политическата сцена. Но поради медийното затъмнение сме ощетени, а е очевидно, че не влезем ли в обществено-то полезрение сме загубени. Не ни е в стила да направим някой маймонджолук ала Яне Янев. По ни приляга да е с нещо позитивно и си пожелавам да станем водеща нацио-нална новина с едно всеобхватно земеделско обединение.

КолоНКа На еКспертите

Георги Найденов

Калин ТЕРЗИЙСКИ

Често се сещам за израза на Тодор Живков „Ние изградихме две Българии”. Знам, че То-дор Живков е влагал в думите си по-скоро ня-какъв старчески и фалшив ентусиазъм. Но знам също, че всички българи - и тогава, и сега - из-вличат от тези думи истинския им смисъл. Бъл-гарския смисъл. Най-противния смисъл. То-ест - че направихме една България за нашите хора, тъй наречените Наште хора, за които се вика „Хайде наште!”. И една друга България - за всички останали. За будалите. За неНаште хора. Две Българии.

Алеко Константиновците и Бай Ганьовците

Да, ясно ми е, че винаги ги е имало. Но моето разделение е друго. Примерно: една България на Алеко Константиновците и една на Бай Га-ньовците. В първата бай Ганьо е смешен и от-рицателен герой. Във втората е Герой. Истин-ският човек, Героят на нашето време. Там, във втората, Алеко го убиват.

И така, мислейки за двете Българии, аз се се-щам как българската култура е продукт именно на това разделение на две. Гледайки съвремен-ната българска култура, без да искам забеляз-вам, че има две култури на България. Явно про-дукт на двете различни Българии, създадени още във времето на другаря Живков.

Първата култура е тази, която помним от вре-мето на зрелия и добре угнил социализъм. Тоя, който миришеше на ацетон от гниенето, но из-ползваше силни ароматизатори - като една бъл-гарска роза (от мен), за да не се усеща вонята му.

Шумът на паричките

Тая култура е Културата на Посредственост-та. В нея може и да има някакво зрънце искрящ талант, но то е безплодно. Тя също така е кул-тура на мързела, връзките и познанствата. На кръговете, интригите и урежданията. Това е и единствената официално призната култура на България. Казионната, държавно и институ-ционално закрепената, бетонирана, прошну-рована и пронумерована култура. Културата на министрите и заместник-министрите, на заместник-заместник-министрите и техните заместници. На аташетата и културните пред-ставителства, на безбройните и неведоми ко-митети, комитетчета, агенции, организации, фондации, музеи и асоциации. Платени бедно,

но щедро, като всеки бедняшки пир по време на дребна шарка. Платени от... чуйте сега ключовите думи: платени от Държавата!

Тъкмо те образуват едната българска култура. Първата. Заедно с цялата па-смина от бедно, но щедро възнаградени за неправенето на нищо служещи, те об-разуват пласта на Официалната българ-ска култура.

Те са първата култура. Тя, както казах, ни е добре позната още от социализма. Тя - осмърдяната на мухъл, неправеща нищо, преливаща от пусто в празно, до-саждаща на хората, отблъскваща насе-лението с изнудваческите си вопли. „Хо-рата не четат, хората са некултурни!” - пищят чиновниците на тази култура. Характерно за нея и за нейните съюзи и организации е, че избягват каквото и да е оживление. Защо ли е така? Най-веро-ятно, защото ако предизвикат шум или светлина около себе си, ще лъсне цялата им безсмисленост и излишност. Зато-ва тя, официалната, първата българска култура, държи на византийската скром-ност и на сивичкото безличие. Посред-

ствеността е злато за първата българска култу-ра. Защото там, където няма талант и където не се вдига шум, там се чува най-добре шумът на пари. Паричките.

Като мухлясала икона на стената

Да, в първата българска култура все още има доста парички. Всичките казионни съюзи и асоциации, организации и фондации, културни центрове и културни домове са малки и сладки каци с мед. Мънички златни минички. За неам-бициозни златотърсачи, склонни към мързел. Към тях се стремят всички посредствени, за-щото в тях има две неща - спокойствие и пари. Там културата си е като при социализма - гойна и безпроблемна. Там тя няма нужда да се доказ-ва и ражда всеки ден. Там тя е като мухлясала икона на стената. На която се молим от кумова срама, по задължение, чат-пат.

Но нека кажа и за втората култура. Доскоро тя се наричаше ъндърграунд, по-рано й викаха неформална култура. Тя е тази, която се роди от свободната, частна, лична, индивидуална амбиция, нужда, потребност и радост на хо-рата. Тази, която се роди така, както се ражда въобще всяка култура. Роди се, просто защото хората, хомо сапиенсите имат нужда от култу-ра. Не държавата, а хората. Странно, но явно е факт. Хората в България имаха нужда не от асоциации, комитети, министерства, фондации и центрове, съюзи и конспирации на културата, а именно от култура. От изложби в гаражи, от песни в клубове, от струнни квартети по мазе-та, от поетически четения на покриви.

Снишаване, другари!Представителите на втората култура - нефор-

малната и самородната - се блъскат като луди, те произвеждат безброй събития и прояви, по-казват истински чудеса от блестяща активност. Но без дори грам подкрепа отнякъде бързо загиват. Така се случва с галерии, с клубове, с неформални творчески съюзи и с всякакви артистични инициативи. Те са хвърлени в леде-ните води на Свободната инициатива. И бързо умират там. Докато официалните им колеги ги гледат презрително. Пазейки тишина и пълно, свещено бездействие.

Снишаване! - беше казал другарят Живков. И представителите на първата българска култура се „снишават“ - по институти, комитети, списа-ния и паланки - добре защитени с държавните си заплатки. Докато работещите и блестящите - тях кучета ги яли! Да изгарят, докато светят, майната им. Нали така? Нали така, другари?

Нали така, другари?

Брой 17 27 април - 3 май 20124 КОМЕНТАРИ

Цветан ТОДОРОВ

Цветан Тодоров, бълга-рин, писател, философ, жи-веещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на евро-пейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазари-те. След като изпълни миси-ята си да предотврати вой-на в Европа и да спре кому-низма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнуд-ван от господарите на фи-нансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава проспери-тет и солидарност.

Една голяма револю-ция е в ход - става въпрос за една про-

мяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на ре-волюциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет. Промяна към нов ред, който отнема властта от политици-те и политическото, за да я концентрира в ръцете на мал-цината, които имат контрол над пазарите. Политическата власт вече не решава нищо се-риозно.Истинската власт е в същите онези ръце, които оп-ределят хода на пазарите, за-

щото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. В новия ред финансовите ме-гакорпорации и техните ин-вестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. Ако едно правителство иска да ги ре-гулира, те се местят в друга страна с инвестициите и ра-ботните си места. Тази рево-люция беше възхвалявана от една крайно либерална фун-даменталистка идеология, която обвързва просперите-та със свободата на пазари-те. Нейните привърженици твърдят, че няма проспери-тет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държава-та, следователно, трябва да се откаже от всяка регула-ция, т.е. от цялата си власт. Крайно либералният фун-даментализъм лъже, защото

всъщност не изисква истин-ската неутралност от държава-та. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Кога-то печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца. Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мис-лител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк. В размисли за Френската революция Бърк дава да се раз-бере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: “Не можем да иска-ме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото сво-бодата създава власт, а власт-та без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.“. Ако премахнем всякакъв кон-трол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им пре-доставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не

Нова революция

ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода. Върховният съд на САЩ оп-редели големи корпорации като индивиди и това им поз-воли да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демо-крация. Който плаща, дава заповедите. През ХХ век за-плахата беше съветската сис-тема. Аз я изстрадах в Бъл-гария, където нямахме друга алтернатива, освен да подчи-ним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, за-щото носиш тесен панталон и къса пола. Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от инди-види, които вземат решени-ята на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват. Това, което виждаме, е, че самата идея за

колективния интерес, (“об-щото благо“), започва да из-чезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този нео-либерален фундаментализъм унищожава социалното. Пре-ди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спече-лили битката на идеите, като са идентифицирали с рухна-лия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъ-пи в САЩ консервативното движение (“Чаено парти“ ), което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната. Такъв е опитът да се ликвидира европейска-та социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспосо-бен. ЕС се роди, за да сложи край на войните на континен-та и за да спре съветската за-плаха… Чудесни цели, които бяха постигнати. Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европей-ски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях… Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъс-тоянието на всички, а не об-ратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде за-пазването на общото благосъ-стояние. ЕС трябва да проме-ни целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

тайният проект:

Скандален закон, предвиждащ отнемане на имущество в полза на държавата , се готви за внасяне в парламента. Проектът разчита на съседски доноси , а разследваното лице трябва само да събере доказателствата за произхода на парите си. Имуществото ще се отнема и разпро-дава преди решението на съда. Този нов закон ще доведе до масова национализация на частни домове, категорични са икономическите консул-танти на skandalno.net. И яко замирисва на пар-тизанщина и комунизъм, добавяме ние!

“Правен абсурд, който ще създаде колосал-ни проблеми и ще има чудовищни последи-ци.” Така опозицията определи проектозакона за конфискацията на незаконното имущество, който парламентът започна да гледа на второ четене. От ГЕРБ разчитат нормативният акт да е факт до края на седмицата, а приемането му да получи положителна оценка в предстоящия доклад на Европейската комисия.

Опозицията предложи гласуването на закона да бъде отложено, докато стане ясна евродирек-тивата за конфискацията. Тя се изработва в мо-мента. Идеята да се чака обаче не бе възприета.

В крайна сметка мнозинството гласува за-конът да се нарича “за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.

Според Мая Манолова (БСП) проектът е оли-цетворение на това, което е ГЕРБ - полицейщи-на и некомпетентност. Със закона няма да бъде мачкана организираната престъпност, а обикно-веният човек и бизнесът, който не е удобен за управляващите, заяви тя. Манолова се обърна и към министърката на правосъдието Диана Ко-вачева, която бе в пленарната зала. Обясни й, че според подготвения от министерството проект, ако някой си купи апартамент от строител, кой-то по-късно бъде обвинен в престъпление, жи-лището може да бъде отнето.

Христо Бисеров от ДПС обвини мнозин-ството, че проектът за конфискацията е част

от изборното им законодателство. Опозицията твърди още, че проектът не защитава правата нажертвите на престъпления. И ако някой на-пример бъде ограбен, вещите му, които се на-мират у крадеца, ще подлежат на конфискация.

Преди да влезе в пленарната зала, проектът бе приет от вътрешната комисия на тайно заседа-ние, което засили опасенията на правозащитни-ците, че законът ще постави в риск човешките права.

Проектът предвижда да се конфискува иму-ществото не само на хора с повдигнато обвине-ние за няколко десетки престъпления, но и на извършителите на административни наруше-ния. Условието е нарушителят да се е обога-тил със 150 000 лв. от действието си. И в двата случая проверка на комисията за конфискация трябва да установи, че доходите и имуществото на лицето се разминават с поне 250 хил. лв. Ре-визията ще е за 15 години назад, а не само за 10, както се предлагаше.

Държавата готви масова национализация на жилищата ни

Вероника ГЕОРГИЕВА

Рових тези дни в конституцията, за да проверя дали

вече не сме станали прези-дентска република, без да разбера. Така, както 3 годи-ни търся онази алинея, коя-то ни направи премиерска република.

Но уви, в основния закон пише, че сме република с парламентарно управле-ние. Само дето на Цецка Цачева вече не й мерят рей-тинга, защото освен за сме-шки, за друго не става. А пък депутатщината е сим-вол на разплутост, безте-гловност, безидейност. Не че няма свестни хора меж-ду тях, но такова е общото впечатление от масата.

При спящ парламент защо да нямаме един хиперактивен президент,

който да ги подкача, да ги провокира, да ги буди с разни идеи – най-общо ка-зано.

Росен Плевнелиев е стряскащо продуктивен на думи, а вече – и на дела. Прави съвет връз съвет. Моделира визии като един Микеланджело. По цяла нощ пише сметки колко пари ще получим от евро-фондовете и кой точно и как ще ги изхарчи.

Лошото е, че в съседната сграда отсреща – на “Дон-дуков” 1, също правят та-кива сметки. И там има ня-какви списъци кой и как ще усвоява парите.

Прав е Плевнелиев, че 2012 година е много ва-жна за българите. Защото от това как ще си свършим работата сега зависи какво ще папкаме в следващите години до 2020-а.

Дали ще папкаме магистрали или

високотехноло-гични паркове?

Борисов беше казал веднъж, че 2012 година ще бъде годината на Трай-чо Трайков, но да не се окаже годината на Росен Плевнелиев.

Много любопитно е, че на Съвета по инфраструк-турата, който президентът свика миналата сряда, не се говореше за магистра-ли, а за други неща. Из-глежда че аутобаните са изстинали в сърцето на държавния глава. По-ра-но като министър ставаше и лягаше с тях, а сега се е запалил по клъстерите и хъбовете.

Любопитно е и друго – на такъв важен съвет, на който се чертае бъдещето на страната за два мандата напред, не се яви преми-ерът Борисов. Може би, е ритал футбол след тежко-то правителствено заседа-

ние. А, може би, е имал дру-ги по-важни занимания.

Нищо чудно причината за височайшето отсъствие от съвета да има съвсем прос-то обяснение. Може Борисов да се дразни от хиперактив-ността на Плевнелиев. От-къде-накъде той ще му казва как да си подреди малката, бедна, но пък благодатна за управление държавица. Подсъзнателно премиерът сигурно си дава сметка, че президентът предлага по-ат-рактивни, по-модерни реше-ния от неговите.

Вече и на гаргите им писна от оплак-ванията от Тройна-та коалиция,

от това гледане назад. Плев-нелиев гледа напред. Но въ-просът е – като гледа, какво вижда?

Министри, синдикати, работодатели – обсъждаха

проект на президента как България да стане по-бога-та, почти като богатите от Европейския съюз. Основ-ното в този проект е – ре-ална децентрализация чрез развитие на високотехноло-гични паркове и индустри-ални зони. Много добре! Но липсва най-важното – с ка-къв енергиен ресурс ще се постигне. Индустриалното производство изисква мно-го енергия. А Плевнелиев хитро заобикаля този про-блем. Как – с шистов газ от “Шеврон”, с азербайджан-ски газ по несъществуваща тръба или с туркменски газ по въздуха – ще обезпечи това производство с енер-гиен ресурс? Енергията от ВЕЦ и от възобновяеми източници е много скъпа и непривлекателна за чуждия инвеститор, защото много ще оскъпи продуктите им. Как – не стана ясно. А с това трябваше да се запо-чне.

Иначе обещанието за

постигане на средноевро-пейски стандарт на живот звучи симпатично.Но си е само обещание.

Същото ще ни обещае и Бойко Борисов

при предстоящите избори. Всъщност той, май, веднъж вече ни го обеща, когато ни помоли за гласовете ни през 2009 година.

После смени версия-та, хващайки се за криза-та като удавник за сламка. (По време на криза не ни остава нищо друго освен да си тананикаме онази ве-чна любовна песен “Parole, parole”.)

През 2009 година гла-сувахме за хиперактивния Бойко Борисов, който има-ше вид на Крали Марко, способен на чудеса. През 2011-а българите избраха хиперактивния Росен Плев-нелиев, защото Борисов го развеждаше със себе си по магистралите и го предста-вяше като неговата сянка. А когато спечели изборите, яхна Цветан Цветанов като тийнейджърка, подивяла от кеф.

Сега какво ще ги пра-вим двамата хиперактивни мъже, които още не са се разбрали кой е по-първи-ят. Особено ако се окажат орел, рак и щука. Ракът, ес-тествено, е Цецка.

Хиперактивен премиер при хиперактивен президент. Ами сега?

Ангел ПИЛЕВ

На 330 лв. да се вдигне минималната работ-на заплата от началото на 2013 г. и да се повишат с 10% всички пенсии и бюджет-

ни възнаграждения от 1 юли 2012 г., настоява КНСБ.Председателят на КНСБ Пламен Димитров под-

черта, че е крайно време правителството да прекра-ти политиката на продължаваща стагнация с дохо-дите и изтъкна, че 63% от българите не са съгласни с провежданата рестриктивна политика.

Като спекулации определи Димитров твърдени-ята за постоянно нарастване на депозитите на насе-лението и тези, че българинът е склонен към спес-товност в несигурни времена.

„Независими анализатори ни атакуват с данни, че населението спестява за 17-ти пореден месец през февруари 2012 г., като натрупва нови 201 млн. лв. към сметките си и вложенията му в банките дости-гат рекордните 32,5 млрд. лв.“, посочи Димитров.

Той уточни обаче, че тези 32,5 млрд. лв. всъщ-ност са концентрирани в 7% от населението, кое-то са 511 хиляди души, като почти половината

от тях притежават скромни спестявания до 1000 лв., т.е. 260 хиляди души притежават всички ос-танали спестявания, а спестяванията над 5 хиля-ди лева са концентрирани в 60-66 хиляди души. Това са истинските данни, подчерта Димитров и из-тъкна, че само за 2 години хората със спестявания са намалеели двойно - от 14% през 2010 г. на 7% - през 2012 г.

„Всъщност обикновените българи не само че не спестяват, а напротив - усилено теглят пари, за да могат да посрещнат ежедневните си нужди“, доба-ви Димитров. Той посочи, че по данни на НСИ от второто тримесечие на 2010 г. до края на 2011 г. из-тегляните от банки суми сериозно превишават вла-ганите. Освен това данните показват, че само една малка част от домакинствата имат такава възмож-ност.

Издръжката на живот е нараснала с 2% през първото тримесечие на 2012 година, на годиш-

на база с 3,6%. Общата сума на издръжката е нараснала до 547,40 лв. на човек от четири-членно домакинство, обяви директорът на Ин-ститута за синдикални и социални изследва-ния към КНСБ Любен Томев в ефира на БНР. Той отчете, че има стабилизиране на бедността око-ло 23%, което е доста висок процент.

От второто тримесечие на 2010 г. е постоянна тенденцията разходите на домакинствата да са по-големи от приходите. Тези данни показват, че се задълбочава неравенството и поляризацията в дохо-ди и спестяванията на населението, коментира той и добави: „Тази политика на рестрикции, която се прилага вече 3 години и която е безпрецедентна по своя обхват и продължителност, е погрешна и за-дълбочава проблемите. Крайно време е да се преми-не към друг метод на стимулиране на икономиката и това е вътрешното търсене“, изтъкна Томев.

Брой 17 27 април - 3 май 20126

5 МИНуТИ дА бъдЕМ бългАРИ

Преди няколко дни се случи да изпълнява-ме една много печал-

на длъжност: присъствахме на опелото на скъп приятел. Меж-ду многото тъжни песнопения свещеникът отвори една мал-ка книжка и прочете няколко скръбни размишления върху пре-ходния характер на всички чо-вешки неща тук на земята. Той проникновено възгласи:

- Коя ли слава е вечна? Уви! Вдъхновените божи служи-тели, които някога са написали церемониите при опелото и са установили да се правят такива напомнювания за тленната при-рода на всички човешки неща, имат пълно право. Наистина, коя ли слава е вечна? Не виждаме ли пред очите си как повяхнаха цветовете на всички прославяни от глупави или луди хора народ-ни насилици с България? Къде са Цанковци, генерал Вълковци, убийците, като Харлаков, подле-ците, които победоносно бяха се покачили върху гърба на народа и властвуваха въпреки неговата воля?

Те се удавиха в океана на на-родните проклятия и в тоя всеси-лен океан ще се издавят всички ония, които се опитват да отне-мат народните свободи и права. Народът прилича на гъста гора, пълна със зверове: през тая гора могат да минат само правите, а насилниците неминуемо ще бъдат разкъсани от презрението на насилваните.

Всичко това е абсолютно вяр-но. Обаче ние правим едно пред-

ложение: Нека се приеме, щото в Министерския съвет да се на-мира постоянно един свеще-ник, който от време на време да възгласява пред разгорещените в спорове и намерения министри: - Коя ли слава е вечна!

Един такъв възглас ще има, уве-рени сме, доста охладително въздействие и господа управ-ниците няма да стават толкова лесна жертва на въображенията и увлеченията си...

07.10.1945 г.

И този път ще дадем думата на големия мислител и майстор на хапливото слово Трифон КУНЕВ, който от-преди много десетилетия поучавайки със своята мъдрост и прозорливост съвременниците си, несъмнено е по-глеждал и към нашето време, за да ни смигне с едни такива сказания:

Имало едно времеИмало едно време в някое си село

един селянин, който хвърлил голям ме-рак за нива. Нивата била на хубаво мя-сто, торна, дебела земя, само че не била стопанисвана добре. Нива, като нива, само че хората не я продавали и мера-клията селянин трябвало да чака цели десет години, докато успял да я докопа. „Най-сетне!” – казал селянинът, с въздиш-ка на облекчение, когато допипал крепост-ния акт.

Дошло време за оран. Впрегнал нашият красавец биволите и отишъл рано на нова-та си нива. Снел оралото, наредил брезите си биволи, хванал ралицата и с блеснали от мерак очи рекъл:

- Чакай, ниво моя, да видиш как се земя обработва. Десет години съм въздишал за тебе ...

Земя не говори, но тоя път се чул ясен глас, който идел от угара: - Хей, байно, не си давай зор! Само сто попа с по едно око съм преживяла, пък с по две очи колко бяха, не помня; пък дру-гите ми стопани са били Господ ги знае...

Та думата е за новите мераклии ми-нистри, които толкова тичат по Бълга-рия. Ако могат да чуят как се разговарят мебелите в министерските кабинети, щяха да разберат, че и те няма да завъ-ршат света. Един вид, свят – като свят ...

10.10.1945 г.Трифон КУНЕВ

Продължение от бр. 16 Писано отдавна и днеска меродавно

„Коя ли слава е вечна!”

През 1952 г. Георги Скачков е уволнен от БНБ, където е работел като юрисконсулт, защото е пи-сал стихове и други материали против властта. През 1959 година започва работа като адвокат в Провадия, но и там продължава „противодъ-ржавната си дейност” – заради връзка с Йордан Костов (осъден на смърт за вражеска дейност) Георги Скачков е осъден от Варненския окръжен съд на пет години лишаване от свобода. Затворът не го пречупва и след излизането си на свобода той продължава живее единствено с идеите на за-бранения БЗНС-Никола Петков. Помага на мно-жество свои съидейници и техните семейства.

„През 1974 г. на Георги Скачков е заведено ДОН „Потайния” от отдел 02 на Софийско град-ско управление на МВР. Същият по това време е работел като адвокат на 8 юридическа консул-тация. През 1977 г. е заличен от адвокатските списъци”, свидетелства изготвена справка на МВР за „вражеския елемент” Георги Скачков през началото на 1981 г.

Тормозът на властта не прекършва устрема на земеделеца. Той е уверен, че промяна е неиз-бежна и активно работи за нея. Георги Скачков е автор на „Призива“ на 22 земеделци, подписали го в Славовица на 11 юни 1989 г. Документът до-стига до емигранта Димитър Пенчев в Марсилия. Оттам чрез радио „Свободна Европа“ стана до-стояние на българската и световната обществе-

ност. Малко известно е, че Георги Скачков е сред

ораторите на първия голям опозиционен митинг в София на 18 ноември 1989 г. От стълбите пред храма „Александър Невски” той чете развълну-ван Призива на БЗНС „Никола Петков”. В него се казва:

„Разберете, няма БЗНС без принципите на този съюз, без неговата самостоятелност - друго-то е лъжа и лицемерие. Стамболийски ни завеща Земеделски съюз без опекуни и без настойници, Земеделски съюз - защитник на правата и интере-сите на селото от всякакви посегателства. Ето за какъв съюз се бори и бе обесен и Никола Петков. Резултатът – БЗНС опозиционен бе обезглавен, народните представители изпратени по лагери и затвори, народът онемя. Взехме му имота, от-секохме ръцете на стопанина, той избяга като от чума от родния си дом, селата запустяха. 2000 вече умряха, а останалите вегетират. Отровихме земята, половината запустихме, и сега се чудим как да накараме паразитизма да разбере, че който не работи, не трябва да яде. Отмина времето на диктатурата, сега е времето на партньорството. ..

Никой няма право да си играе със съдбата на народа ни според своите хрумвания, за които по-сле горчиво се каем и плащаме с народната мъка. Нека направим този народ отново стопанин, да му върнем поне част от земята, да го оставим да

живее според собствените си убеждения и жела-ния, така ще го направим творец и гражданин със самочувствие и достойнство, а не с готови схеми, недоказани от живота, да искаме да го правим на-сила щастлив. Не щастието му ще избираме ние, а като го оставим свободен, той сам ще си наме-ри щастието, според способностите и честта си, според уменията, трудолюбието и достойнството си, тогава ще стане отново и родолюбец, и деца ще ражда, и радост ще има – и това ще бъде дело на всички. Преустройството - това е консолида-ция на социалните слоеве и работа като на свое, а не на чуждо. Другото е от лукавого – лъжа и лицемерие. Дълбок поклон пред честта, достойн-ството и величието на селянина-трибун Никола Петков. Дълбок поклон пред паметта на всички знайни и незнайни жертви, паднали в защита на селската чест, за опазване на селския дух, селска-та вселена – извор и кърмилница на българщина-та, крепителка и защитница на българския народ и държава. Нека будната съвест възтържествува.”

На 13 април 1996 г. приключи земният път на Георги Скачков. Урната с праха му бе занесена и положена в местността Ваялар край Варна. Там се издига паметникът на неговата майка – Вуца Скачкова. „Белокаменната светица“ е приютила урната на своя син.

Поклон пред паметта на големия земеделец Герги Скачков! НЗЗ

Деветдесет години от рождениетона ГЕОРГИ СКАЧКОВ

Трифон Кунев, Димитър Подвързачов и Николай Лилиев, София

Брой 17

27 април - 3 май 2012 7

Вестник „Народно земеделско знаме” се издава от ЗНС

Каталожен номер 510

Цени на абонамента за 2011 г.:За 1 месец – 2,50; за 3 месеца – 7,50; за 6 месеца – 14,00 лв.

Всеки месец до 15-о число може да се абонирате за в. „На-родно земеделско знаме” чрез български пощи: тел. 868 73 13, 949 31 51; добипрес” : 963 30 81, 963 30 82

Главен редактор Стефан ЛичевРедакционен екип: Кети Котева, Валентин Стамов, Валери ДимитровГрафичен дизайн: Антоанета Андонова

Адрес: София 1407, бул. „Никола Вапцаров” 23, офис 3Тел./ факс тел. 987 05 77; 980 42 64; e-mail: bzns_nzz@abv.bg

Регионални клубове НЗЗ: Варна, ул. „Отец Паисий”, № 5; В. Търново, ул. „Полтава” № 9; Добрич, бул. „Независимост” № 7 , ет. 2, тел. 058 603 290; Монтана, ул. „Хр. Ботев” № 67, ет. 6; Павликени, ул. „Свобода”; Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски” № 14, тел. 034 445 886; Пловдив, бул. „Марица” 122, тел. 032/ 585 999, факс 0884/ 327 180; Разград, ул. „Априлско въстание” № 56, 084 660 978; Стара Загора, ул. „Княз Борис” № 77; Търговище, ул. „30 януари” № 1; Шумен, ул. „Адам Мицкевич” № 1.

Кореспонденти: Генерал Тошево, Мария Василева, тел. 05731 39 30; Плов-див, Ваня Милушева, тел. 032 629 174; Русе, Елена Димитрова; Шумен, Мари-на Радева, тел. 054 884 992; Ямбол, Кети Котева, тел. 046 662 317

В. „Народно земеделско знаме” започва да излиза през септември 1945 г. с главен редактор Никола Петков.

Пощенска кутия 596 на „Народно земеделско знаме” е за-крита. Търсете ни на редакционния телефон 02/ 9804264, на адрес: nzz@zns.bg и във facebook.

КАлЕйдОсКОп

Петко АТАНАСОВ

Напрежението в управлението на Римска-та империя, междуличностните ежби и конфликти са постоянна картина в жи-

вота на елита тогава, какво кара императорите да участват и в религиозните противоречия, какво стои в основата на отношението към Християн-ството и поддържа огъня през първите три века? И какво прави християните, толкова последо-вателни и смели в защита на вярата си? Каква е тази сила, която побеждава обстоятелствата, по-беждава администрацията и променя законите? Ето на тези въпроси трябва да си отговорим, за да проумеем какво точно се е случило в Римска-та империя, в резиденцията на Август Галерий, в град Сердика през април 311 година. Издаването на Едикта, не е обикновен законодателен акт, из-даването на Едикта е епохален акт, кулминация на дълговременната история на раннохристиянските общини, еманация в стремежите на християните и в живота на Империята и Света. И макар и им-ператорите не винаги да били високо образовани и обръщали повече внимание на политическите и военните дела, живота на империята има и своя-та религиозна и културна история. И понеже през жертвите отчитаме значимостта на събитията трябва да напомним, че често наред с легионери-

те жертва ставали и философи и поети. Знаем че Аврелиан ликвидирал Лонгин, заради писмото, което написал от името на царица Зенобия, зна-ем, че Ориген загинал в затвора при едно от го-ненията, знаем че Галиен бил приятел с Плотин и всичко това ни дава основание да мислим, че интелекта на епохата е вложил не по-малко в ней-ната характеристика, отколкото силата или жесто-костта на императорите, а последните не винаги са убивали първите, най-малкото за да има кой да им напише биографиите. Драматични време-на, безспорно триумф на материалната култура, еманация на категоричните взаимоотношения и символ на мащаба на властолюбието. През цяло-то това време, обаче, тихо и кротко учението за любовта на Исус Христос посади своите корен-чета именно сред квадрите на тази имперска бру-талност, стеблата му се хванаха здраво и за три века дърветата станаха гора, гората която импе-ратор Галерий най-накрая оцени.Оцени и призна.

И това признание се случва именно тук в сакралната Сердика, фокус на идеологиите и амбициите в началото на четвърти век, място на горещи християнски проповеди и безмилостни императорски репресии. Според изследова-телите на Ранната църква А.Грегоар и В.Х.К. Френд по време на християнските гонения на Балканите са загинали около 2500 души, а в

Западната част на Империята около 500, и това много добре илюстрира къде и в какви мащаби е било разпространено учението в онези години.Днес погледнато в най-общ план за ранното християнство не е много популярно да се говори, може би защото чистотата на идеите от онова време още респектира и защото живота на мъчениците е несравним с живота на учениците. Връщането към тези първи три века изпълнени със страсти и вълнения, прави и днешния човек по-истински, по-духовен, по-мъдър. Нещо пове-че връщането към тези години за нас българите е особено ценно, защото повечето от императори-те за които стана дума по-горе, са родени по тези места и самите те са се именували – трак, даки-ец, илириец, което значи хора от нашите родове, от нашата народност. Изследванията на Георги Сотиров, на Роман Томов, на Асен Чилингиров, на Веселина Вачкова през последните десети-летия убедително показват това. Изследванията доказват, че и повечето от мъчениците загинали за христовата вяра по нашите земи са също наши близки роднини живели по онова време.Така че, връщането към събитията и героите от ранните векове за нас е като Задушница, на която трябва да поменем предците със тъга, но и с гордост. Те изнесоха световната история в онези години. Те бяха и от двете страни на барикадата, и императо-ри, и военачалници, и обикновени селяни, и рели-гиозни водачи, и герои и мъченици.

Годишнината от Едикта на Галерий, днес е мотивация за изява на професионалистите, предизвикателство за медиите и изненада за читателите. Дълги години честванията на годишнини бяха ограничени в рамките на доминиращата идеология и това лиши гражданството в България от знанието за значими, знакови и епохални герои и събития. Има исто-рици, археолози, лингвисти, изучaващи Късната античност и Ранното средновековие, някои от тях вече споменах, които познават документите, познават и интерпретациите, изясняващи и тълкуващи справедливо фактите, но изводите от техните изследвания, най- често остават непопулярни, затворени в колегията на тесните научни интереси. Сега годишнината предизвика истинско вълнение, и това е изключителен повод да пооправим мултиплицираните грешки в наука-та, в периодиката, а и в учебниците, колкото може по-скоро.

Честването на 1700 годишнина на Едикта и проектирането на паметник на делото на импера-тор Галерий, носи в съдържанието си много по-голям мащаб, който ако не днешния ден то време-то ще оцени, защото това е честване на поврата в историята на древния свят, честване на промяната на развитие на култовата култура, честване на победата на христовите идеи и променената след тази победа европейска история. Можем да кажем със сигурност, че императорът, роден, живял и управлявал от Сердика, императорът имал идеята да преименува Римската империя в Дакийска империя, увенча царуването си със издаването на този едикт и добави към славата на Божия Син и славата на своя град.

император Галерий, сердикийският едикт и днешна софия

Както уведомихме нашите читатели от предишни публикации, от април 2011 г. до април 2012 г. чест-ваме 1700-годишнината от подписването на Сердикийския едикт, издаден от император Галерий в стара Сердика. Този велик акт, с който за пръв път се спира гонението на християните на територията на Рим-ската империя и християнството се превръща в официална религия, е велико събитие за древния ни град!

Днес публикуваме с продължения отново статия на историка, публициста и издателя Петко АТАНА-СОВ, един от учредителите на комитета, който бе създаден от видни интелектуалци, учени, историци, пубицисти, писатели и родолюбиви сънародници за организиране подобаващото честване на тази забеле-жителна годишнина.

С тази публикация и ние се приобщаваме към така подетата инициатива българите и светът да узнаят повече и по-обхватно грандиозната истина, че по нашите земи, в сърцето на славната Сердика е извършен един велик акт – жест на хуманност и правда за пресветлата ни християнска вяра.

Продължение от бр. 16

В интегралната бюлетина за избор на кмет

1 Партия Кандидат

2 Коалиция ЗНС, ДОБРОМИР ИЛИЕВ ВМРО-НИЕ, НДСВ

. . .

Изберете №

- Първото нещо, което ще направя, е пълна финансова ревизия на общината и ако има констатирани нередности, от-говорните лица ще понесат строгостта на закона. Другото важно нещо, на което държа, е осъществяването на финан-сова дисциплина за общината. Справедливо разпределение на средствата по населени места, защото кметът е кмет на всички, а не само на своите избиратели.

Той трябва да работи близо до хората и всеки негов работен ден е и приемен ден за граж-даните. Не трябва да разделя и разграничава, защото ролята на кмета е да сплотява обществе-ността на община Съединение.

- Кои са основните пробле-ми на град Съединение и как смятате да ги решите?

- За всички мои съгражда-ни голям проблем е липсата на канализационна мрежа.

Задължително ще дам старт на проекта за изграждане на канализационна мрежа. Поликлиниката ни също е в окаяно състояние, незабавно трябва да се направи ремонт, за да се създадат добри условия за работа на моите колеги, както и на хората имащи нужда от ме-дицински грижи. Необходимо е и създаване на медицинска лаборатория за изследвания на място в гр.Съединение.

- А какво съдействие ще оказвате на земеделците и животновъдите в района?

- На първо място ще наложа строг контрол за предотвратя-ване на масовото разораване на пасища и мери. Ще организи-рам срещи със земеделски спе-циалисти, които ще представят пред населението възможно-стите, които дават програмите за развитие на селското стопан-ство.

- В общината имате много самодейни състави. Каква подкрепа ще им окажете, ако бъдете избран за кмет?

- Така е, смятам че образо-ванието, културата и спорта са много важни за развитието на всяка община. Ето защо най-категорично заявявам, че мини-мум веднъж годишно общината ще финансира международно участие на самодеен състав. Ще работя за спечелването мини-мум на един проект годишно за всяко читалище, финансиран от Европейския съюз. Общината ще подпомага развитието на спорта за възрастни и деца,

като продължи делото на г-н Маринчешки във връзка с раз-витието на спорта. Необходимо е да се довърши 60-класното училище СОУ „Христо Ботев” в гр. Съединение, както и да се започне изграждането във всяко населено място на детски площадки. Много ми се иска и да направя реконструкция на читалищата и културните цен-трове в различните села на об-щината.

- Какви инвестиции смята-те да привлечете в общината?

- Много важен въпрос, за-щото на всички ни е ясно, че привличането на нови инве-ститори, е предпоставка за от-криването на нови работни ме-ста. Важно е и обучението на

млади специалисти в страни от Европейския съюз по различни специалности и ако бъда избран за кмет всеки месец безплат-но ще бъдат изпращани мла-дежи на обучение в чужбина. Ще създам мощна и сериозно работеща структура за канди-датстване, печелене и реализи-ране на проекти, финансирани от държавата и от Европейски фондове. Годишно за всяко на-селено място ще бъдат финан-сирани от ЕС минимум по два проекта, но на всички трябва да е ясно, че ще работя усилено за сплотяване на всички полити-чески сили на територията на общината, защото просперите-та на община Съединение зави-си от всички нас.

С пожелание за успех се раз-деляме с г-н Илиев и се надявам, че следващото интервю вече ще бъде в кметския кабинет, където всеки може да отиде, за да сподели свой проблем и намери начин за неговото ре-шение.

Интервю на Ваня МИЛУШЕВА

с номер 2 в интегралната бюлетина жителите на община съединение гласуват за:- Почтеност и отговорност- Справедливост, законност, ред и ясни правила- Прозрачност в управлението- Отговорно отношение към проблемите на селищата и гражданите- Развитие на земеделието и преработвателната промишленост- Активно и целесъобразно използване на средствата от европейските фондове

Кметът е кмет на всички, а не само на своите избиратели

От стр. 1

Изминалите години в България бяха белязани от посто-янни масови протести на земеделски производители, най-вече на зърнопроизводителите. Стигна се дотам обществе-ното мнение да се настрои негативно към тези протести. Хората започнаха да се питат какви са реалните искания на протестиращите, които в същото време карат скъпи коли, имат нови трактори и получават едни от най-големите суб-сидии. Отговорът на тези въпроси се крие в провежданите досега политики, породили неравностойното разпределе-ние на европейското и българско подпомагане на отдел-ните сектори, в резултат на което се появиха диспропор-циите между крупните арендатори и дребните земеделски производители. Години наред в България държавните и европейските плащания стигат най-напред до големите зърнопроизводители и после до останалите - зеленчукоп-роизводители, овощари, лозари, пчелари, животновъди и биоземеделци. Всички помним, че особено в биоземе-делието доскоро тези средства изобщо не достигаха. На практика селското стопанство през годините на прехода беше превърнато в градско индустриално зърнопроизвод-ство. Защото големите фермери живеят със семействата и работниците си не в селата, както е в Европа, а в гра-довете. Така европейските субсидии, чиято цел е да под-

крепят обезлюдяващите се селски региони, на практика заминават за градовете. В същото време средните и дреб-ните фермери, такива като мен, постепенно губим земите и поминъка си, притиснати от инвазията на едрите, които са подпомагани от държавата. Малките собственици осво-бождават работниците си и бягат в града да търсят препи-тание, в резултат на което българските села обезлюдяха.

И основната причина за това е липсата на правила Именно поради липсата на тези правила стачкуват и на-

шите зърнопроизводители, защото сред тях има и много дребни стопани, които поради различни административни неуредици бяха санкционирани и не получаваха субси-диите си. Европейските правила са ясни и категорични – всички трябва да получат по 22 лева (11 евро) за декар обработваема земя. За голямо съжаление нашите управни-ци в последните 10 години така и не се научиха, че трябва да работят по правила, които да важат наистина за всички, включително и за тях самите. Не знам дали е известно на уважаемата аудитория, но тази година българското прави-телство намали с 10 лева на декар директните плащания на фермерите. Правителството просто реши фермерите да бъдат лишени от национални доплащания, като резултатът

от това решение засегна особено силно дребните произво-дители.

Несериозно звучи оправданието, че поради кризата не стигали пари. Да не би в Румъния и Гърция да няма кри-за, та техните фермери са гарантирани, като първите ще получат по 30 лева (в еврово изражение) на декар, а вто-рите - 45 евро. Затова и горещо приветствам решението на Европейската комисия след 2014 г. да бъде поставен таван на плащанията, които да пресекат сегашната практика па-рите да отиват само в 2% едри зърнопроизводители. Само се питам защо не сложиха подобен таван досега. Не знам дали европейските институции са запознати с нашите проблеми, но сякаш се поражда съмнението, че големите европейски играчи умишлено си затварят очите за наши-те проблеми. Знаете ли, че в България субсидирането на акциза за горивата за земеделските производители е само обещание. Биоземеделците са едни от най-онеправданите, да не говорим за зеленчукопроизводителите или животно-въдите, които до този момент изобщо не са получавали по-добна помощ. Всичките тези проблеми са представяни от нас десетки и стотици пъти, но на този етап всичко остава в сферата на плахото недоволство, което върви само от ухо на ухо. По инвестор.бг

Албена Симеонова, председател на Фондация за околна среда и земеделие и биофермер

Дебатът за бъдещата аграрна политика още не се е състоял