ДОСЪДЕБНА ФАЗА НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 226 И СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

януари 2009 година

ДОСЪДЕБНА ФАЗА НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 226 И СЛЕДВАЩИТЕ

ОТ ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Проект „Усъвършенстване на координацията за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Ребулика България в ЕС” К08-13-4-С/09.07.2008 Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ и се изпълнява от Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и МФИ” в Администрацията на Министерския съвет

Компонент 3 „Подобряване на координацията и взаимодействието в досъдебната фаза на процедурата за нарушение”

Поддейност 3.1.2. „Разработване на учебен материал по въпросите на нарушение на задължението за прилагане на правото на ЕО”

Автори Денница Недева и Антоанета Ризова-Калапиш

�

СЪдЪрЖаниЕ

І. уВод 5

ІІ. ПроЦЕдура За наруШЕниЕ По ЧЛ. 226 и СЛЕдВаЩиТЕ оТ догоВора За СЪЗдаВанЕ на ЕВроПЕЙСКаТа оБЩноСТ 9

Значение и цел на процедурата 9ВидоВе нарушения 10СъщноСт на процедурата по чл. 226 преЗ погледа на еВропейСката комиСия 12етапи на процедурата За нарушение 13

Информационна фаза 13Официално уведомително писмо (letter of formal notice (EN), mise en demeure (FR)) 14Мотивирано становище (reasoned opinion (EN), avis motivé (FR)) 15Решение за отнасяне на въпроса до Съда на Европейските общности. Процедурата по чл. 228 от ДЕО 16Закриване на процедурата 17

праВила За иЗпращане на отгоВорите на държаВите-членки до еВропейСката комиСия 17ВЗемане на решение от еВропейСката комиСия 18СъщноСт на процедурата по чл. 227 18догоВорът от лиСабон 19Съобщение на еВропейСката комиСия „еВропа на реЗултатите – прилагане на праВото на общноСтта” 19пилотен проект на еВропейСкия СъюЗ За общноСтното ЗаконодателСтВо 21

ІІІ. МЕХаниЗЪМ на КоординаЦия на доСЪдЕБнаТа ФаЗа В рЕПуБЛиКа БЪЛгария 25

доСъдебна фаЗа 25информационна фаЗа 32

ІV. ПрЕВанТиВни МЕрКи 35

годишни планоВе За дейСтВие С мерките, проиЗтичащи от членСтВото на република българия В еВропейСкия СъюЗ 35СиСтема За нотификация на националните иЗпълнителни мерки 36раЗпределение на ноВоприетите директиВи по отгоВорни работни групи 37проСледяВане на директиВите С иЗтичащ или иЗтекъл Срок на ВъВеждане 38българСкият СолВит център 38

5

Европейският съюз е основан върху правото и се опира на принципа на върховенството на закона. Поради това всички държави-членки са длъжни да изпълняват задълженията, които произтичат от членството в него. Това включва и задължението за правилно, точно и навременно въвеждане и прилагане на европейското законодателство. 27-те държави-членки са се обединили за постигането на определени общи икономически и политически цели. В тази връзка, ако общностното законодателство не се прилага правилно, има сериозен риск целите на европейските политики да не бъдат постигнати, а свободите, които са гарантирани от Договорите, да се реализират само частично. Това означава, че успешното постигане на целите, посочени в Договорите и във вторичното законодателството, зависи от ефективното прилагане на общностното право във всички държави-членки.

Европейското (или общностното) законодателство се състои от актове, някои от които са директно приложими, а за други се налага приемане от страна на държавите-членки на т. нар. изпълнителни мерки за въвеждане в националното законодателство. Актовете, които имат директен ефект, пораждат права и задължения за своите адресати веднага след публикуването им в Официалния вестник на Европейския съюз и влизането им в сила. Такива са договорите (учредителните договори и техните изменения и допълнения, вкл. договорите за присъединяване на нови държави), регламентите, които имат директен ефект спрямо всички, т.е. отнасят се както за държавите-членки, така и за всички физически и юридически лица на територията на ЕС, и решенията, които се отнасят само към конкретните адресати, посочени в тях (държави-членки или лица). Не бива да се пропуска, обаче, фактът, че някои регламенти, както и решения предвиждат необходимост от предприемане на изпълнителни мерки от страна на държавите-членки за въвеждане на разпоредби, санкции или за определяне на органи по тяхното прилагане.

Директивите, от своя страна, се отнасят само до държавите-членки, поради което след тяхното публикуване и влизане в сила, пораждат задължение за въвеждане в националното законодателство. От практиката на Съда на Европейските общности става ясно, че „с цел гарантиране, че директивите се прилагат напълно на практика и по закон, държавите-членки трябва да осигурят специфична законова рамка в съответната област“, което позволява на „отделните хора да познават своите права и да разчитат на тях пред националните съдилища“ (вкл. Решение от 18 януари 2001 г., Комисията срещу Италия, дело C-162/99; решение от 15 юни 1995 г., Комисията

І. УВОД

6

срещу Люксембург, дело C-220/94; решение от 30 май 1991 г., Комисията срещу Германия, дело C-361/88). Осигуряването на горепосочената законова рамка се изразява в приемане от страна на държавите-членки на национални изпълнителни мерки (НИМ). Изпълнителните мерки могат да бъдат под формата на закони, подзаконови или административни актове – според правната и административна уредба на държавите-членки, по тяхна самостоятелна преценка, стига да се осигури постигането на предвидения в директивите резултат.

Производно от задължението за приемане на национални изпълнителни мерки за въвеждане на директивите е задължението за незабавно информиране на Европейската комисия за тези мерки. Информирането на Комисията се нарича нотификация и се осъществява по електронен път чрез специално създадена, интернет базирана, Система за националните изпълнителни мерки (Системата НИМ). Трябва да се има предвид, че тази нотификация се различава от нотификацията, която някои от пряко приложимите актове на общностното право изискват1.

По силата на чл. 211 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), Европейската комисия е обявена за „пазител” на договорите и гарант за тяхното спазване, както и на мерките, приети въз основа на тях. В това си качество, тя следи за изпълнението на задължението на държавите-членки да въвеждат и прилагат общностното законодателство.

При неизпълнение от страна на държава-членка, Европейската комисия има право да започне процедура за нарушение и при необходимост да отнесе въпроса към Съда на ЕО (чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност).

Присъединявайки се към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., Република България стана обект на постоянния мониторинг от страна на Европейската комисия спрямо държавите-членки за навременно, точно и правилно прилагане на законодателството на ЕС2.

Настоящото помагало има за цел да информира служителите, които имат отношение към процедурата за нарушение, относно правилата, на които тя се подчинява в досъдебната си фаза, и да им помогне както за формулиране на българската позиция при изготвянето на отговори на официалните 1 Например, ако даден регламент изисква нотификация на възприетата от държавите-членки процедура за извършване на определени действия, тя се прави по общия ред за водене на кореспонденция с институциите на ЕС, а не чрез Системата НИМ, която се ползва само за нотифициране на мерките, с които се въвеждат директиви.

2 Още през месец април 2007 г. беше получено първото писмо за започване на процедури за липса на нотификация на националните мерки за въвеждане на 58 директиви на Общностното право.

�

писма и становища, които се изпращат до Европейската комисия, така и за чисто практическите възможности, които тази процедура предоставя на държавите-членки.

Обхваната е практиката на Европейската комисия, правилата, от които тя се ръководи при провеждането на процедурите за нарушение, както и българският координационен механизъм за управление на тези процедури, включително и мерките, които българската администрация предприема за превенция на нарушенията.

В рамките на проекта „Усъвършенстване на координацията за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС” беше изготвен анализ на практиките за координация на досъдебната фаза в държавите-членки. В резултат на сравнителния анализ на организацията на работата при започване на процедурите за нарушение в отделните държави-членки беше установено, че механизмът, възприет от администрацията на Република България, е един от най-добре и най-резултатно работещи механизми в ЕС. Въпреки това бяха направени някои предложения с цел прецизиране на организацията на работа.

9

Значение и цел на процедурата

Процедурата за нарушение е гарантирана от договорите възможност на Европейската комисия да бъде коректив на неправомерно поведение или бездействие от страна на държава-членка. Тя е ефективен правен способ и съвсем нормално явление в институционалния живот на Европейския съюз.

Член 226 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), параграф 1 гласи: „Ако Комисията счита, че дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от този Договор, тя издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения.”

Важно е да се отбележи, че при реализиране на правомощията си по чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност, не е необходимо Комисията да има правен интерес от тези действия и те не са насочени към защита на нейни права3. Европейската комисия действа в защита на общностния интерес и служебно следи за спазването от страна на държавите-членки на Договорите и приетото вторично законодателство. Тя има изключителното право на преценка дали да започне процедура за нарушение за неизпълнение на задължение, произтичащо от правото на Общността.

Процедурата по чл. 226 (ДЕО) няма наказателен характер. Тя има за цел да мотивира държавите-членки да изпълнят своите задължения доброволно. В този смисъл следва да се има предвид, че санкционният елемент на процедурата за нарушение не е приоритет. Европейската комисия се стреми да преодолява разногласията и да разрешава случаите още в досъдебната фаза на процедурата. Статистиката сочи, че 98% от случаите намират разрешение преди сезирането на Съда на Европейските общности. Доказателство в тази насока е и практиката на Комисията за размяна на писма с държавата-членка за изясняване на обстоятелствата, преди да бъде започната процедурата за нарушение, т.нар. информационна фаза�. Този подход дава възможност за „ранно предупреждение” относно намеренията на Комисията. Бързата реакция от страна на държавата-членка, включително чрез предприемане на мерки за нормативни изменения, може 3 Вж. пар. 29-30, Решение на Съда на ЕО по Дело С-20/01 Комисията срещу Германия.

4 Тази процедура няма правна регламентация в Договорите.

ІІ. ПРОЦЕДУРА ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 226 И СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

10

да доведе до предотвратяване започването на процедури за нарушение.

Държавите-членки признават и стимулиращата роля на процедурата за нарушение. Тъй като в част от случаите изпълнението на задълженията, произтичащи от общностното право, е свързано с трудни и скъпо струващи решения на национално ниво, изпращането на официално уведомително писмо е силен стимул за законодателни промени и бързи административни решения.

При огромния обем общностно законодателство, фиксирани срокове за въвеждане и прилагане и изискващи технологично време национални законодателни процедури, които държавите-членки трябва да следват при въвеждането на законодателството, динамиката на процедурите за нарушения е голяма.

Имайки предвид, че съгласно Съобщението на Европейската Комисия „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността”, първи и главен приоритет на Комисията е да следи въвеждането на директивите на ЕО в националните законодателства на държавите-членки чрез системата за нотифициране на националните изпълнителни мерки (НИМ), от особено значение е този процес да се проследява и на национално ниво.

В тази връзка изграждането и поддържането на постоянен вътрешен механизъм за проследяване на директивите, чийто срок за въвеждане, респективно нотифициране на националните мерки, с които те се въвеждат, наближава или изтича, е много важно. Той дава възможност за своевременно предприемане на мерки за въвеждане на директивите или ускоряване на предприетите действия, когато това е необходимо.

Този механизъм допълва самостоятелния контрол, който всяка компетентна администрация осъществява чрез проследяване на публикуваните в Официалния вестник на ЕС директиви, планиране и предприемане на мерки за въвеждането им.

Видове нарушения

Нарушението на задълженията, произтичащи от европейското законодателство, от една страна, представлява действие или бездействие на националните органи на държава-членка – на централно, регионално или местно ниво. От друга страна, в зависимост от актовете, до които се отнася, нарушението може да бъде 3 вида:

► за липса на нотификация на националните изпълнителни мерки за въвеждане на директиви;

► за липса на съответствие на националните мерки с директивите, които въвеждат (неправилно въвеждане);

11

► неприлагане или лошо прилагане на:● точно и правилно въведени директиви;● първичното законодателство (договорите) и на

вторичното законодателство с директно приложение (регламенти или решения).

След приемането на съответните национални изпълнителни мерки за въвеждане на директива, държавите-членки имат задължението да информират Европейската комисия за това. Уведомяването става чрез нотифициране на мерките в специално създадената Система за националните изпълнителни мерки. Липсата на нотификация в системата е достатъчно основание за започване на процедура за нарушение. На практика нарушение за липса на нотификация се приема, че е налице, не само когато в системата липсва каквато и да е мярка, но и когато е налице частично въвеждане на директивата в националното законодателство. В този случай процедурите не стартират със специално решение, взето на заседание на Колежа на Европейската комисия, а решението се взема по реда на т.н. хабилитационна процедура, при която един от комисарите има право да подпише официалното уведомително писмо от името на Комисията. Всяко следващо решение, обаче, без значение дали става дума за закриване на случая, за изпращане на мотивирано становище или за сезиране на Съда на ЕО, се взема на заседание на Колежа. Процедурите се закриват (classement (FR)) след нотифициране на националните изпълнителни мерки в системата, с което се приема, че държавата-членка е изпълнила задължението си.

В случаите на неправилно въвеждане на директивите процедурите са значително по-сложни. В немалко случаи може да става дума за разлика в разбиранията на държавата-членка и Европейската комисия за използваната терминология или правна техника.

Процедурите за нарушения, свързани с неправилното прилагане на директиви, са едни от най-сложните от правна гледна точка. Европейската комисия обръща особено внимание на подобни нарушения, тъй като не е достатъчно директивата само да бъде въведена в националното законодателство, без да намери своето точно и пълно приложение на практика. Обикновено тези процедури са продължителни и изискват значителни усилия от страна на държавите-членки.

Нарушенията, произтичащи от първичното и от вторичното законодателство с пряк ефект, обикновено са свързани с действия или бездействия на държава-членка, ограничаващи или нарушаващи основни права на гражданите и фирмите, гарантирани им от правото на ЕС.

12

Същност на процедурата по чл. 226 през погледа на Европейската комисия

Съгласно чл. 211 от ДЕО Европейската комисия има задължението да осигури прилагането на разпоредбите на Договора и на мерките, приети от институциите на това основание. Европейската комисия като пазителка на договорите е призвана да следи за своевременното, точното и правилното въвеждане и прилагане на правото на ЕС от държавите-членки. В случаите когато Комисията сметне, че държава-членка не е изпълнила задълженията си за пълно и в срок въвеждане на сътоветните актове или за правилното им прилагане, тя е задължена по силата на чл. 226 от ДЕО да започне процедура за нарушение (т.н. infringement procedure) срещу нея.

Нарушенията могат да бъдат идентифицирани по няколко начини: ► по инициатива на самата Европейска комисия – отделните

служби на Комисията следят за спазването на сроковете за нотификация на националните изпълнителни мерки; за съответствието на тези мерки с изискванията на актовете на ЕС; за правилното прилагане на правото на Общността.

► по жалба – всеки гражданин, фирма или организация има право да се обърне към Европейската комисия, в случаите, когато смята, че е налице неправилно въвеждане или неправилно прилагане на правото на Общността в дадена държава-членка. Жалбите не е необходимо да съдържат доказателства за нарушение, достатъчно е да има презумпция за това. Жалбите следва да се подават в писмен вид (като писмо или електронно съобщение) на един от официалните езици на ЕС. Важна особеност е, че не е необходимо жалбоподателят да има право на съдебен иск или да е пряко засегнат от нарушението.

► по запитване от Европейския парламент или от Европейския омбудсман – все повече се увеличава броят на петициите, подадени от граждани и организации до Европейския парламент, с които той бива сезиран за потенциални нарушения на Общностното законодателство. Голям е броят и на жалбите, отправени до Европейския омбудсман. През последните години значително се увеличава и броят на писмените въпроси до Комисията от членовете на парламента за въвеждането и прилагането на правото на Общността. Получената информация от парламента и от омбудсмана се изпраща на Европейската комисия за разглеждане на случаите и за предприемане на съответните действия при необходимост.

1�

В случаите на получени жалби, Европейската комисия има правото на преценка дали да даде ход на жалбата или не. Не се дава ход на жалба, ако тя е анонима, насочена е срещу частни лица или не са отнася до държава-членка. Съгласно Кодекса за добро административно поведение Комисията следва да отговори на жалбоподателя в рамките на 15 работни дни. В случаите, когато Комисията прецени, че не е налице нарушение, тя информира за това жалбоподателя, като може да поиска и допълнителна информация. Когато Комисията прецени, че е налице потенциално нарушение, тя открива процедура, като информира жалбоподателя. Държавата-членка не получава информация, че такава процедура е започнала. Процедурата получава номер, които се състои от година и четири цифри. Когато процедурата е инициирана по жалба, номерът започва с цифрите 4 или 5 (например процедура, започнала през 2009 г., ще има намер 2009/4ххх). Процедурите за нарушение, чиито номера започват с 0 са за липса на нотификация, докато тези с 1 или 2 указват, че са започнали по инициатива на Комисията. Важно е да се знае, че веднъж получил номер един случай, неговото закриване е възможно само след решение на Колежа. Това е задължително, дори ако в хода на предварителното проучване се окаже, че няма достатъчно данни за нарушение.

Етапи на процедурата за нарушение

Информационна фаза

Информационната фаза започва с изпращане на т.н. административно писмо от Европейската комисия до държавата-членка. На този етап все още не е започнала официално процедурата за нарушение по чл. 226. Целта на информационната фаза е да се събере допълнителна информация за това налице ли е нарушение или не. Тя не е уредена нормативно и не е задължителна за Европейската комисия. Когато случаите са ясни и според Комисията несъмнено е налице нарушение, не се пристъпва към изпращане на административно писмо. В болшинството от случаи информационната фаза се прилага при постъпили жалби, както и когато става дума за сложни случаи, за които е необходимо да се събере голяма по обем информация. В случаи на жалби и в зависимост от сложността на случая и етапа на разследването съответната генерална дирекция може да изпрати административното писмо както преди официалното регистриране на жалбата, така и след регистрацията й. Във втория случай в писмото се посочва номерът на открития случай, съставен по правилата, описани по-горе. Пристъпването към изпращане на административно писмо зависи до голяма степен от провежданата политика на генералните дирекции при решаването на подобни случаи.

14

Срокът за отговор на административното писмо по правило е два месеца, но Комисията може да даде и по-кратък срок. Практика е в административните писма да се посочва изрично, че липсата на отговор в указания срок е достатъчно основание за стартиране на процедура за нарушение.

Официално уведомително писмо (letter of formal notice (EN), mise en demeure (FR))

Ако Европейската комисия счете, че е налице нарушение на правото на Общността, тя открива процедура за неизпълнение на задълженията с изпращането на т.н. официално уведомително писмо (виж Приложение № 1) до съответната държава-членка. Решението за откриване на процедурата се взема на заседание на Колежа на Комисията, с изключение на случаите на липса на нотификация на националните изпълнителни мерки, когато процедурата се открива с писмо от съответния ресорен комисар. Целта на официалното уведомително писмо е да даде възможност на държавата-членка да представи своите аргументи преди да се премине към следващия етап на процедурата – изпращането на мотивирано становище. Това се потвърждава и от Съда на Европейските общности, който многократно е посочвал, че „...целта на досъдебната фаза на процедурата за нарушение... е да даде, от една страна, възможност на държавата-членка да отстрани нарушението преди въпросът да бъде отнесен пред Съда, а, от друга, да има възможност да изгради защитата си срещу твърденията на Комисията” �.

Обикновено, този първи етап на процедурата на нарушение не е публичен. В случаи, характеризиращи се с особена важност и сериозност (например, нарушения на общностното законодателство за НАТУРА 2000), по предложение на съответната служба на Комисията може да бъде публикувано съобщение до медиите за откриване на процедура за нарушение срещу съответната държава-членка.

В официалното уведомително писмо Комисията посочва както фактическата и правната страна на потенциалното нарушение, така и разпоредбите на правото на Общността, които са нарушени. Обикновено официалното уведомително писмо има по-общ характер в сравнение с мотивираното становище. Въпреки това Комисията няма право да се отклонява от вече направените констатации, както и да отправя нови обвинения в мотивираното становище.

В официалното уведомително писмо се определя срок за предоставяне на отговор, който обикновено е два месеца. Възможно е да бъде определен

5 Дела С-74/82 Комисията срещу Ирландия, С-293/85 Комисията срещу Белгия, С-439/99 Комисията срещу Италия.

15

по-кратък или по-дълъг срок в зависимост от важността и сложността на случая. При спазването на точно определени условия е възможно първоначално определеният срок да бъде удължен, а именно:

► по искане на държавата-членка;► да не е искано вече удължаване на срока за отговор по това

нарушение;► исканият допълнителен срок не може да бъде по-дълъг от

първоначално определения;► срокът не се удължава поради съвпадането му с почивни и

празнични дни.

На този етап от процедурата за нарушение държавата-членка има възможност да инициира технически консултации със съответните служби на Европейската комисия с цел изясняване на фактите и намиране на взаимен компромис. Тази възможност се насърчава и от самата Комисия и следва да бъде активно използвана от националните органи на държавите-членки.

Мотивирано становище (reasoned opinion (EN), avis motivé (FR))

След анализ и оценка на предоставения от държавата-членка отговор на официалното уведомително писмо, Европейската комисия може да стигне до извода, че продължава да е налице нарушение на правото на Общността. В този случай тя преминава към следващия етап на досъдебната фаза на процедурата за нарушение, а именно – изпращането на т.н. мотивирано становище (виж Приложение № 2). В мотивираното становище Комисията подробно описва нарушението, основанията, поради които счита, че има нарушение, и аргументите за това, като дава определен срок на държавата-членка, в който да предприеме съответните действия за отстраняване на нарушението. Както вече бе посочено, мотивираното становище се основава на официалното уведомително писмо, като само посочва в детайли аргументите на Комисията, без да може да променя правното основание на нарушението. За разлика от хипотезата на изпращане на официално уведомително писмо, тук процедурата обикновено е публична и е съпроводена с изпращане на съобщение до медиите.

Съдът на Европейските общности последователно поддържа становището, че „Издавайки мотивирано становище, Комисията официално представя своята позиция по отношение на правното положение на държавата-членка .... мотивираното становище приключва досъдебната фаза на процедурата...” �.

6 Дела С-74/82 Комисията срещу Ирландия, С-191/95 Комисията срещу Германия.

16

Срокът, посочен в мотивираното становище за отстраняване на нарушението, също е два месеца, освен в случаите, когато по предложение на съответните служби Колежът на Комисията не реши друго. И на този етап на процедурата за нарушение срокът може да бъде удължен при следните условия:

► продължаването да е необходимо за приемане на конкретни законодателни мерки за отстранявае на нарушението;

► в искането за удължаване на срока да се съдържа подробен и реалистичен график за изпълнение на поетите ангажименти от държавата-членка. Препоръчва се към искането да бъде приложен и самият проект на нормативен акт;

► искането за удължаване трябва да е направено преди изтичане на първоночално определения срок.

Следва да се има предвид, че удължаването на срока не може да бъде повече от три месеца. И тук, подобно на случаите на изпратено официално уведомително писмо, срокът не може да се продължава поради изтичането му в празнични или почивни дни. Удължаването на срока започва от деня, следващ деня, в който изтича първоначално определения срок.

Решение за отнасяне на въпроса до Съда на Европейските общности. Процедурата по чл. 228 от ДЕО

Ако държава-членка не се съобрази в указания срок с констатациите и заключенията на Европейската комисия, посочени в мотивираното становище, последната може да отнесе въпроса пред Съда на Европейските общности. Съдът се произнася с решение дали е налице нарушение или не. В случаите когато бъде установено, че държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от правото на ЕС, тя се задължава да предприеме съответните мерки за отстраняване на нарушението. Възможно е поради голямата продължителност на делата – средно около две години след сезирането на Съда – да бъдат нанесени сериозни щети, ако държавата-членка не бъде задължена да се въздържа от конкретни увреждащи действия. В тези случаи чл. 243 от ДЕО дава възможност на Комисията да поиска от Съда да предпише необходимите временни мерки. Така например, в случаи на нарушения в областта на околната среда през последните две години Комисията три пъти е поискала от Съда налагането на такива временни мерки (дела С-503/06, Комисията срещу Италия, С-76/08, Комисията срещу Малта, С-193/07, Комисията срещу Полша). Въпреки че правният инструмент на временните мерки е много ефективен, Комисията има право да се възползва от него само в изключително сериозни и спешни случаи.

Съгласно чл. 228, параграф 2 Европейската комисия следва да проследи дали държавата е предприела необходимите действия или не. Ако

1�

държавата-членка не се е съобразила с решението на Съда, Комисията й предоставя възможност в определен срок (обикновено 2 месеца) да представи своите съображения за неизпълнението на съдебното решение. След това Комисията издава мотивирано становище, в което изчерпателно се посочва кои части от решението не са изпълнени и се дава срок на държавата-членка да изпълни доброволно своите задължения. Ако въпреки това държавата не предприеме необходимите действия, Комисията може да сезира повторно Съда с искане за налагане на парична санкция. Паричната санкция има два компонента, които могат да се наложат както алтернативно, така и кумулативно (съгласно Решение на Съда на Европейските общности от 12 юли 2005 г., Комисията срещу Франция). Първият компонент се изразява в заплащането на еднократно определена сума, а вторият – в периодична имуществена санкция за всеки ден закъснение. Според Комисията при определянето на санкциите следва да се отчита продължителността на нарушението, както и необходимостта от постигане на възпиращ ефект по отношение на останалите държави-членки. Подробен анализ на прилагането на чл. 228 от ДЕО Комисията е направила в свое нарочно Съобщение (SEC(2005)1658).

Закриване на процедурата

В случаите, когато действията, които е предприела държавата-членка за преодоляване на констатираното нарушение, удовлетворяват Европейската комисия, последната взема решение за закриване на процедурата (classement (FR)). Решението се взема на заседание на Колежа на Комисията. Решението се изпраща на Постоянното представителство към ЕС на съответната държава-членка, а в случаите, когато процедурата е започнала по жалба – и на жалбоподателя.

Правила за изпращане на отговорите на държавите-членки до Европейската комисия

През м. декември 2007 г. Европейската комисия въведе нови правила за кореспонденция с държавите-членки. Възможността отговорите на официалните уведомителни писма и на мотивираните становища да се изпращат по електронен път на функционален електронен адрес значително опростява и облекчава потока на информация. При получаването им отговорите се завеждат с номер и се свързват с конкретната процедура. Отговорите могат да бъдат изпращани и на хартиен носител чрез куриер. Особеността е, че държавите-членки могат да ползват само един от двата начина на комуникация. Болшинството държави-членки, в това число и България, използват електронния обмен.

18

Вземане на решение от Европейската комисия

Както вече бе посочено, с изключение на откриването на процедури за липса на нотификация, за всеки от етапите на процедурата по чл. 226 от ДЕО (изпращане на официално уведомително писмо или на мотивирано становище, за сезиране на Съда или за закриване на случая) е необходимо Колежът на Комисията да вземе решение. От 2008 г. бе въведена практиката решенията да се вземат в пакет за всички държави-членки един път месечно. Във всеки месечен пакет се включват решения по няколко стотин случая. Обикновено на самото заседание на Колежа няма разисквания по същество по отделните случаи, тъй като пакетът от решения се обсъжда в предварителен порядък от службите на Европейската комисия и представителите на кабинетите на комисарите. Ако все пак има дискусии по време на заседанието на Колежа, то е по въпроси, по които не е постигнато съгласие на по-ранен етап или които са от изключителна важност. В случай на решение за сезиране на Съда на Европейските общности е възможно неговото действие да бъде отложено във времето. По този начин се дава още една, последна възможност на държавата-членка да отстрани нарушението, като в същото време се отправя ясен знак, че Комисията няма да толелира повече нейното поведение7.

Постоянните представителства на държавите-членки към ЕС биват информирани за решенията в деня след вземането им. Те препращат в спешен порядък информацията към столиците, като сроковете за отговор започват да текат от датата на получаването на решенията в представителствата.

Същност на процедурата по чл. 227

За разлика от хипотезата на чл. 226, правото да инициира процедура за нарушение по чл. 227 принадлежи на отделна държава-членка. Член 227 представлява защита на една или група държави-членки от действия или бездействия на друга държава-членка, извършени в нарушение на правото на ЕС. В случай на нарушение потърпевшата страна може да отнесе въпроса пред Съда на Европейските общности. Особеното тук е, че преди да бъде сезиран Съда, въпросът следва да се отнесе към Европейската комисия. Тя има възможност след преценка на предоставените от заинтересованите държави-членки факти и доказателства и въз основа на свои наблюдения да представи мотивирано становище по случая. Срокът,

7 В подобна ситуация бе и Република България. За липсата на функциониращ на територията на страната единен европейски номер за спешни повиквания „112” бяха получени последователно официално уведомително писмо (2007) и мотивирано становище (2008). Като следваща стъпка Комисията прие решение за сезиране на Съда, чието изпълнение бе отложено с три месеца. България успя да изпълни задълженията си в рамките на този тримесечен срок и случаят бе закрит от Комисията през м. януари 2009 г.

19

в който Комисията трябва да се произнесе, е три месеца и започва да тече от датата на отнасянето на въпроса пред нея. Мотивираното становище на Европейската комисия може да изиграе важна роля за решаване на възникналия спор, при условие, че „провинилата се” държава-членка приеме направените констатации и отстрани допуснатото нарушение. Особеност на процедурата по чл. 227 е, че липсата на становище от страна на Комисията или наличието на становище, в което се приема, че няма нарушение, не е пречка за засегнатата държава-членка след изтичането на тримесечния срок да сезира Съда на Европейските общности. По правило, държавите-членки рядко прибягват до тази процедура. До момента Република България не се е възползвала от правото си по чл. 227, както и срещу нея не е започвала процедура по чл. 227 от друга държава-членка на ЕС.

Договорът от Лисабон

След влизането в сила на Договора от Лисабон процедурата за нарушение ще бъде значително съкратена във времето. Съгласно новия чл. 260, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (досегашен чл. 228 от Договора за създаване на ЕО), в случаите на липса на нотификация на националните изпълнителни мерки за въвеждане на директива, Европейската комисия още при сезирането на Съда на Европейските общности има правната възможност да определи размера на фиксираната парична сума или принудителната парична мярка, която следва да заплати съответната държава и която е съобразена с обстоятелствата. Това допълнително ще увеличи отговорността на държавите-членки за предприемането на всички необходими действия за приемане в срок на мерките за въвеждане на директивите.

Съобщение на Европейската комисия „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността”

През м. септември 2007 г. Европейската комисия прие Съобщение „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността” (СОМ (2007)502). Съобщението си поставя за цел да опише действията, които ще предприеме Европейската комисия за подобряване прилагането на правото на ЕО, както и конкретният принос, който ще бъде търсен от държавите-членки, Европейския парламент и Съвета в това отношение. Европейската комисия откроява четири ключови области, в които има възможности за подобрение:

► превантивна дейност – повишено внимание към правоприлагането през всички етапи;

► ефикасност и ефективност при обмена на информация и решаването на проблеми;

20

► подобряване методите на работа чрез определяне на приоритети и ускоряване на управлението на нарушенията;

► подобряване на диалога и прозрачността между европейските институции и подобряване информираността на обществото.

В рамките на превантивната дейност акцентът следва да се постави върху правоприлагането през всички етапи на развитие на политиката и върху обучението – първоначално и постоянно, по европейско право. Крайната цел е създаването на „ясно, просто, действащо и приложимо” законодателство. Сред по-важните мерки в тази насока са: разработването на възможно най-пълни оценки на въздействието; замяната на директивите с регламенти, когато това е юридически възможно и политически приемливо; провеждането на срещи на експертни групи, определянето на лица за контакт и създаването на мрежи за обмен на информация; систематичното включване на задължението на разработване на таблица за съответствие в новите предложения за директиви. Комисията следва да посочва и как възнамерява да следи за точно прилагане на законодателството – чрез планирано извършване на оценки на съответствието, проверки, доклади и др.

Европейската комисия прави и конкретни предложения за подобряване на съществуващите методи за работа, което, от своя страна, се очаква да доведе до намаляване на броя на процедурите за нарушение и до подобряване ефикасността на управлението им. Предложението на Комисията включва:

► регистриране и удостоверяване с обратна разписка на всички изпратени до ЕК запитвания и жалби, свързани с правилното прилагане на правото на Общността, като Комисията ще продължи да предоставя разяснения относно правото на Общността;

► въпроси, които изискват пояснения на фактическата и правната позиция на държава-членка, ще се „прехвърлят” на съответната държава. Държавата-членка следва в кратки срокове да предостави необходимите информация и решения пряко на заинтересованите граждани и фирми и да информира за това Комисията. Изключение правят онези случаи, в които се изискват спешни действия и Комисията счита, че контактът с държавата-членка в рамките на досъдебната фаза на процедурата за нарушение може да доведе до по-ефективно решение на възникналите проблеми;

► ако в установените срокове държавата-членка не предложи решение, Комисията поема случая, като пристъпва към по-нататъшни действия, включително започвайки процедура за нарушение;

21

► създаване на механизми за обмен на информация между Комисията и държавите-членки, където се предвижда да бъдат създадени Централни звена за връзка.

Тъй като процедурата за нарушения има значителна роля за гарантиране правилното прилагане на Общностното право, Комисията отделя специално внимание в Съобщението си на подобряване управлението на нарушенията. Освен чрез посочените по-горе мерки за превенция и решаване на проблеми, Комисията констатира, че правилното прилагане на правото може да бъде осигурено и чрез определяне на приоритети в управлението на нарушенията. Определянето на приоритети не следва да се разбира, че някои от извършените нарушения няма да се разглеждат от Комисията или че за тях няма да стартира процедура за нарушение. Приоритетността се изразява в даване на предимство на онези нарушения, които носят в себе си най-голям риск и имат сериозни последствия за широк кръг граждани и фирми, както и на нарушенията с потвърдена от Съда на Европейските общности сериозност и повтаряемост. Тези категории нарушения включват:

► липса на уведомяване на националните изпълнителни мерки, въвеждащи дириктивите, или неизпълнението на други задължения за уведомяване;

► неспазване на решенията на Съда, установяващи наличието на нарушения;

► нарушения на правото на Общността, които повдигат принципни въпроси и които имат широко разпростиращи се отрицателни последици за граждани и фирми. Тук се включват и делата, образувани за несъответствие с правото на Общността.

Оценка на степента на въздействие на специфичните проблеми може да бъде направена единствено по сектори. През 2008 г. Европейската комисия прие Съобщение до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален кометет и до Комитета на регионите относно прилагането на правото на Европейската общност в областта на околната среда (COM(2008)773). Неговата цел е да покаже как на практика ще бъдат приложени новите подходи към прилагането на законодателството, залегнали в Съобщението от 2007 г., в областта на околната среда.

Пилотен проект на Европейския съюз за Общностното законодателство

Важен елемент от Съобщението на ЕС „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността” е разработването на Пилотен проект за Общностното законодателство. Чрез него се цели да се провери на практика предложения нов модел на работа между Комисията и държавите-членки при обмена на информация и решаване на проблеми, а по този начин–

22

и постигането на по-бърза и по-добра реакция на запитвания и жалби, свързани с правилното тълкуване, прилагане и изпълнение на Общностното законодателство.

Европейската комисия стартира Пилотния проект на 15 април 2008 г. В него се включиха 15 държави-членки8 (от тях само четири – Република Чехия, Унгария, Литва и Словения, са от държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г.). България изрази принципната си подкрепа за Пилотния проект, но с оглед факта, че все още няма достатъчно опит в процедурите за нарушения, не заяви желание за участие в него. След първата година от действието на проекта се предвижда да бъде изготвена оценка за неговата ефикасност и ефективност, като очакванията са при положителна оценка този нов модел на комуникация да обхване всички държави-членки.

Основните характеристики на Пилотния проект са, както следва:► въпросите, които се разглеждат, са свързани с правилното

прилагане на правото на Общността или със съответствието на националното законодателство в отделна държава-членка с Общностното законодателство;

► разглеждат се единствено въпроси, по които не е започнала процедура за нарушение;

► регистрират се както запитвания и жалби от граждани, така и случаи по инициатива на Европейската комисия;

► срокът за отговор на държава-членка е 10 седмици. В изключителни случаи и след съответно обосноваване Комисията може да даде и по-кратък срок. Срокът може да бъде удължен и след мотивирано искане на отделна държава-членка;

► регистрираните случаи може да се поставят както за първи път чрез Комисията пред държавата-членка, така и вече да са били предмет на разглеждане от националните органи;

► държавата-членка отговаря директно на лицето, подало запитването или жалбата, в случаите, когато то не се е възползвало от правото си на неразкриване на самоличността;

► когато запитване или жалба са подадени на език, който не е официален в засегнатата държава-членка, системата осигурява директен достъп до продукта на Европейската комисия за автоматичен превод (Machine Translation Service (ECMT)).

8 Австрия, Република Чехия, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Швеция, Испания и Великобритания.

23

С изключение на презгранични въпроси, възникнали от неправилното прилагане на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар, попадащи в компетентността на мрежата СОЛВИТ, в Пилотния проект попадат всички случаи, в които Европейската комисия смята, че съответните национални органи могат да осигурят допълнителна информация или да решат проблем, свързан с прилагането на правото на ЕС. За тази цел преди даден случай да бъде регистриран в системата, съответните служби на Комисията извършват проучване на съществото на проблема и наличната информация в Комисията, както и преценка дали и доколко националните органи са в състояние да изяснят или разрешат проблема.

Информационната, интернет базирана система, създадена за целите на Пилотния проект, дава възможност за обмен на информация в реално време, за изпращане на съобщения за нови регистрирани случаи, за нововъведена информация, за предстоящо изтичане на срокове и т.н.

Държавите-членки, участващи в проекта, са създали специално звено – Централно звено за контакт, отговорно за цялостния процес на управление на регистрираните случаи. Основната задача на звеното е да осигурява бързи и конструктивни отговори по поставените проблеми директно до гражданите и бизнеса и да информира за това Комисията.

Основните етапи на работа след като службите на Европейската комисия решат, че даден случай попада в приложното поле на Пилотния проект и следва да се регистрира в системата, са следните:

► регистриране на случая в системата. От момента на регистрация започва да тече 10-седмичния срок за отговор от държавата-членка;

► държавата-членка има право да приеме или мотивирано да откаже разглеждането на случая. При отказ случаят не са закрива автоматично, тъй като Комисията има право да оспори това решение;

► в случаите когато държавата-членка е приела разглеждането на случая и е изготвила отговор в рамките на 10-седмичния срок, последният се изпраща директно до засегнатата страна и до Комисията;

► Комисията разглежда отговора и преценява дали той решава проблема и е в съответствие с правото на Общността;

► Комисията отговаря на жалбоподателя, като посочва дали приключва случая или се обръща към него за допълнителна информация;

► в зависимост от получената допълнителна информация от жалбоподателя Комисията решава дали да приключи случая, да го изпрати повторно на държавата-членка или да предприеме други подходящи действия, включително

24

започване на процедура за нарушение по чл. 226 от ДЕО.

За първите 5 месеца от действието на проекта (до 19 септември 2008 г.) в системата са регистрирани общо 132 случая. Италия има най-много регистрирани случаи – 31, следвана от Испания – 26, Германия – 18, Великобритания – 16, Португалия – 7, и т.н. Най-много въпроси попадат в областта на околната среда – 52, следвани от вътрешния пазар – 30, предприятия – 12, данъчни и митнически въпроси – 10, заетост – 10, правосъдие и вътрешни работи – 8, и др. Към 19 септември 2008 г. от всички 132 случая 20 са приключили, като по 12 от тях е постигнато съгласие между Европейската комисия и съответната държава-членка.

Към момента като основен проблем при функционирането на проекта се очертава разграничението между случаите, които попадат в обхвата на мрежата СОЛВИТ, и тези, които се регистрират в системата. Въпреки че Европейската комисия е посочила принципните различия при двата вида случаи, държавите-членки срещат трудности при тяхното отграничаване на практика.

25

ІІІ. МЕХАНИЗЪМ НА КООРДИНАЦИЯ НА ДОСЪДЕБНАТА ФАЗА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Досъдебна фаза

В държавите-членки на Европейския съюз в зависимост от съществуващите правни системи, традиции в координационните механизми по въпросите на ЕС и натрупан опит, са възприети различни модели на организация и координация на досъдебната фаза на процедурата за нарушение. Могат да бъдат открити държави, в които е налице силна децентрализация, изразяваща се в пълна самостоятелност на секторните министерства (Австрия, Германия, Ирландия). Не са малко и държавите, където водещата роля при подготовката на отговорите принадлежи на едно координиращо звено, равно отдалечено от секторните ведомства (Чехия, Полша, Латвия).

Различен е и законодателният подход – в някои от държавите-членки са налице нарочни правни актове, най-често издадени от правителството, които съдържат конкретни разпоредби относно правомощията на участниците в координационния механизъм и правилата, по които той се осъществява. В други държави-членки не съществуват писани норми, а правилата за разпределението на компетентностите и за взаимодействието между отделните ведомства са се утвърдили в практиката. Подробната и изрична нормативна уредба е характерна за „по-новите” държави-членки, докато в „старите” работят правила за координация, наложени в практиката.

Механизмът на координация на досъдебната фаза в Република България е изграден на основата на доказалия ефективността и надежността си координационен механизъм по европейските въпроси, който с малки промени функционира успешно още от 1999 г. Механизмът на координация на досъдебната фаза е уреден в Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за организация и координация по въпросите на ЕС. По отношение на случаите, попадащи в т.н. информационна фаза, се прилагат Насоките за организация и координация на информационната фаза във връзка с чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност, приети с решение на Съвета по европейските въпроси през м. ноември 2007 г. Също с решение на Съвета по европейските въпроси през м. февруари 2008 г. е одобрена и Инструкция за изпращане на отговори от работните групи в случаи на открити процедури за нарушения. Важно е да се отбележи, че последните два акта имат вътрешен характер за механизма за координация и като такива не са правнозадължителни.

26

Съгласно ПМС № 85/2007 г. основните участници със съответните права и задължения в досъдебната фаза на процедурата за нарушение са:

► Министерският съвет, като орган, който ръководи и осъществява политиката на Република България като държава-членка на ЕС, има правомощието да одобрява проектите на позиции, когато по тях не може да бъде постигнато съгласие в рамките на Съвета по европейските въпроси или когато се отнасят до приоритетни въпроси от национално значение;

► Министърът по европейските въпроси като председателстващ Съвета по европейските въпроси и в рамките на осъществявания общ контрол по функционирането на координационния механизъм по европейските въпроси може да инициира дебати по определени теми, да изисква допълнителна информация, и др.;

► Министрите внасят за разглеждане от Министерския съвет проектите на позиции, по които не може да бъде постигнато съгласие в рамките на Съвета по европейските въпроси или се отнасят до приоритетни въпроси с национално значение;

► Министерствата и другите администрации изготвят и предоставят необходимата информация при започнала процедура по чл. 226 или 227 от Договора за създаване на Европейската общност (чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 18, ал. 2), както и извършват нотифицирането на актовете на българското законодателство, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на актовете на ЕС (чл. 10, ал. 1, т. 12);

► Съветът по европейските въпроси (СЕВ) към Министерския съвет, чийто членове съгласуват проектите на отговори по електронен път (чл. 18);

► Работните групи към Съвета по европейските въпроси подпомагат водещите ведомства при изготвянето на проектите на отговори, като дават становища по тях;

► Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет е основното звено в българската администрация, което осъществява координацията на досъдебната фаза при стартирала процедура за нарушение по чл. 226 или 227 от Договора за създаване на Европейската общност (чл. 18). Дирекцията изпълнява и функциите на секретариат на Съвета по европейските въпроси.

С цел по-добра организация на работа и ефективна превантивна дейност и координация на досъдебната фаза на процедурите за нарушение в рамките на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните

27

финансови институции” е създаден сектор „Досъдебна фаза”. Секторът се състои от 6 служители, от които един началник и пет експерта. Секторът отговаря за:

► общата координация на информационната фаза и на досъдебната фаза на процедурите за нарушение (подготовка на писма, съгласуване на отговори, поддържане на база данни, и др.);

► координацията на нотифицирането на актовете на българското законодателство, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълението и прилагането на директивите на ЕО, като изпълнява функциите на Централен мениджър на Системата за национални изпълнителни мерки;

► разпределението на новоприетите актове на ЕС между работните групи;

► проследяването на сроковете за нотифициране на националните изпълнителни мерки, с които се въвеждат директивите в българското законодателство;

► изготвяне и отчитане на изпълнението на годишните планове с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС;

► изготвяне на справки за предстоящи за разглеждане или одобрени от Министерския съвет законопроекти, чието внасяне в Народното събрание предстои, както и справки за вече внесени в парламента проекти на закони, свързани с изпълнение на ангажименти, произтичащи от членството на България в ЕС;

► проследяване изпълнението на ангажиментите, поети от България в хода на преговорите за присъединяване и залегнали в Договора за присъединяване към ЕС.

Етапите на изготвяне на българските позиции и връзките между участниците в досъдебната фаза на процедурата за нарушение са уредени в чл. 18, ал. 3 от ПМС № 85/2007 г. (виж Приложение № 3). Те се прилагат както в случаите на стартиране на процедура за нарушение от Европейската комисия чрез изпращане на официално уведомително писмо, така и при преминаване към следващия етап – изпращане на мотивирано становище.

Когато Европейската комисия стартира процедура за нарушение по чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност, тя изпраща официалното писмо и съпровождащите го документи, ако има такива, до Постоянното представителство на Република България към ЕС. Постоянното представителство препраща получената документация до дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на Министерския съвет, както и до

28

дирекциите „Европейския съюз” и „Правно-нормативна” в Министерството на външните работи. В случаи на започване на процедура по чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност документите освен до всички гореизброени дирекции, се изпращат и до компетентната териториална дирекция на Министерството на външните работи. В първата година от членството ни в ЕС Постоянното представителство изпращаше документацията на посочените адресати по факс. С цел по-голяма бързина и оперативност понастоящем материалите се изпращат по електронен път. Този метод на комуникация е за предпочитане и с оглед големия обем на изпращаните документи.

След получаване на официалното писмо дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” чрез сектор „Досъдебна фаза” информира водещото ведомство, като изпраща указания на съответната работна група относно срока за подготовка на позиция. Срокът, който се дава, обикновено е с около 10 дни по-кратък от определения от Европейската комисия срок. Това се налага с оглед необходимостта от достатъчно време за съгласуване на позицията, отразяване на постъпилите бележки и окончателното й изпращане на Комисията. При необходимост да бъде допълнително изяснено становището на Комисията, дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” може да отправи препоръка до водещото ведомство да инициира консултации със съответните служби на Комисията. От своя страна, водещото ведомство също може да реши, че подобна среща с представители на Комисията ще помогне за уточняване на неясни моменти в изпратеното писмо. За съжаление, към настоящия момент малко ведомства решават да се възползват от тази възможност.

Водещото ведомство, подпомагано от работната група, изготвя проект на позиция и други документи, ако са необходими. Позицията на българската страна следва да съдържа мотивирани аргументи относно твърденията на Европейската комисия, както и подробна информация за мерките, които българската страна вече е предприела или предстои да предприеме в случаите, когато сме съгласни с направените констатации, че е налице нарушение на правото на ЕС. В случаите, когато България не приема заключенията на Европейската комисия, в позицията следва ясно, последователно и със съответните юридически аргументи да се посочат причините, поради които смятаме, че страната не е извършила нарушение на задълженията си като държава-членка.

Работните групи изпращат проектите на позиции по официалните уведомителни писма и по мотивираните становища както с официално писмо, така и по електронен път до дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” съгласно Инструкцията за изпращане на отговори от работните групи в случаи на открити процедури

29

по нарушения. Инструкцията е приета през м. февруари 2008 г. от СЕВ в отговор на новите правила за кореспонденция, утвърдени от Европейската комисия през м. декември 2007 г. В Инструкцията подробно са разписани изискванията, на които следва да отговаря електронното съобщение и които следват правилата, зададени от Европейската комисия. В случаите когато позицията се отнася до национална мярка, въвеждаща директива в бъларското законодателство, самата мярка не е необходимо да се прилага към позицията. Достатъчно е мярката да се нотифицира чрез Системата за национални изпълнителни мерки. На практика в позицията, която се изпраща на Европейската комисия, се посочват единствено наименованието на мярката, датата на обнародването и броят на Държавен вестник, както и номерът, получен при нотификацията й в Системата.

Проектът на отговор се съгласува в рамките на Съвета по европейските въпроси по електронен път чрез неговия секретариат. Ако в посочения срок не постъпят бележки по същество, проектът на позиция се утвърждава от съответния заместник-министър (заместник-председател на държавна агенция или комисия), отговарящ по европейските въпроси, и се изпраща на секретариата на Съвета с копие до дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на Министерския съвет. Когато в рамките на съгласувателната процедура постъпят бележки по същество, проектът на позиция се внася за разглеждане и одобряване от Съвета по европейските въпроси. Водещото ведомство има задължението да отрази бележките, по които е постигнато съгласие, и да изпрати окончателния текст на позиция на секретариата на Съвета.

Възможно е да не бъде постигнато съгласие по проекта на позиция в рамките на съгласувателната процедура в Съвета по европейските въпроси, както и разглежданата материя да се отнася до приоритетни въпроси от национално значение. В тези случаи ресорният министър или заместник министър-председател внася с мотивиран доклад проекта на позиция за разглеждане и одобряване в Министерския съвет.

Във всички случаи окончателният текст на позиция се изпраща на секретариата на Съвета по европейските въпроси в дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. След получаването му секретариатът го изпраща до дирекция „Европейски съюз” на Министерството на външните работи и до дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на Министерския съвет.

Дирекция „Европейски съюз” на Министерството на външните работи препраща българската позиция на Постоянното представителство на Република България към ЕС.

30

От своя страна, Постоянното представителство изпраща официалната българска позиция до Европейската комисия.

Когато обект на досъдебната фаза са актове на Европейския съюз, които се въвеждат в българската правна система чрез законопроект, внесен в Народното събрание, одобрената позиция се изпраща и до председателя на Комисията по европейските въпроси на парламента. Отношенията с парламента, обаче, не се изчерпват единствено с формалната обмяна на кореспонденция. Въведена е практиката в началото на всяка пленарна сесия министърът по европейските въпроси да изпраща до Народното събрание списък с проектозаконите, чието приоритетно разглеждане и приемане произтича от задълженията на България като държава-член на ЕС. Представители на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” участват и в обсъжданията на първо и второ четене на законопроектите в рамките на специализираните комисии.

Нововъзникнали обстоятелства след изпращането на българската позиция по получено официално уведомително писмо, съотв. мотивирано становище, могат да наложат изпращането на допълнителна информация на Европейската комисия. Такива обстоятелства са обнародването на нормативни актове, издаването на индивидуални административни актове, и др. В тези случаи изготвянето, съгласуването, одобряването и изпращането на допълнителна информация се подчинява на правилата, приложими за позициите, за които се отнасят.

Като успешна следва да се отчете въведена практика през 2008 г. след получаването на официално уведомително писмо, съотв. на мотивирано становище, Съветът по европейските въпроси на свои заседания да обсъжда възникналите казуси, да се запознае с първоначалната оценка и позиция на водещото ведомство, както и при необходимост и в особено сложни от фактическа и правна гледна точка случаи да вземе решение за предприемане на конкретни действия с конкретни срокове.

В случаите на приети решения от Колежа за закриване на процедури дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” чрез сектор „Досъдебна фаза” изпраща писма до водещите ведомства и ръководителите на ресорните работни групи, с които ги уведомява, че съответните процедури за нарушение са официално закрити.

Понастоящем сектор „Досъдебна фаза” не разполага с автоматизирана база данни с информация за започнали процедури по чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност. Базата данни, която се поддържа, е във формат „Ексел”. В рамките на проекта „Усъвършенстване

�1

на координацията за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС” ще бъде разработена и внедрена интернет базирана, електронна система данни, чрез която ще се гарантира по-доброто управление, оперативност и координация на работата на администрацията, пряко ангажирана с досъдебната фаза на процедурата на нарушение, ще се осигури лесен достъп до всички документи по нарушението и не на последно място – ще се създаде възможност за бързо изготвяне на справки по различни критерии, вкл. по вид нарушение, фаза на процедурата, срокове и т.н. Предвидено е в новата база данни да се въвежда информация за новоприетото законодателство на ЕО и за т.н. информационна фаза. Това, от своя страна, ще спомогне за по-надежден контрол и идентифициране на възможно най-ранен етап на проблемните области и потенциалните процедури за нарушение.

Както вече бе споменато, съгласно чл. 18 от ПМС № 85/2007 г. в досъдебната фаза е включена и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на Министерския съвет. Включването й още на този етап не само като адресат на обменяната информация, но и като участник в дискусиите по формиране на българските позиции, се обуславя от необходимостта да се осигури последователност на защитаваната национална позиция и ефективност на защитата в съдебната фаза на процедурата за нарушение. Съгласно ПМС № 85/2007 г. именно правителствените процесуални агенти, които са служители в дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС”, осъществяват процесуалното представителство и правната защита на Република България пред Съда на Европейските общности.

Ролята на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз също не се изчерпва единствено с препращане на информация от и към Европейската комисия. В Постоянното представителство има специално определен служител, който отговаря за процедурите за нарушения (т.н. инфриджмънт кореспондент). Кореспондентът е лицето, което получава в предварителен порядък съобщенията за взетите решения от Колежа за откриване или закриване на процедури за нарушения; участва в експертни срещи или консултации със службите на Европейската комисия; подпомага експертите от столицата в събирането на информация по сходни или идентични случаи на нарушения от други държави-членки. Съществуващите отлични връзки между сектор „Досъдебна фаза” и кореспондентът допълнително допринасят за постигането на по-голяма оперативност и бързина при обмяната на информация и размяната на мнения.

32

Информационна фаза

Организацията на работа и координацията на т.н. информационна фаза са уредени с нарочен акт – Насоки за организация и координация на информационната фаза във връзка с чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност (виж Приложение № 4). Насоките са приети с решение на Съвета по европейските въпроси през м. ноември 2007 г., т.е. те нямат правнозадължителен характер. Въпреки това, правилата, залегнали в Насоките, вече са се наложили като практика.

Съгласно Насоките информационната фаза е административна процедура, в рамките на която Европейската комисия отправя искане до България за предоставяне на информация във връзка с евентуално започване на процедура за нарушение по чл. 226 или 227 от ДЕО. Към тези случаи е приравнена и хипотезата на искане за предоставяне на информация от Европейската комисия, без да е посочена изрично вероятността за започване на процедура за нарушение.

При разработването и одобряването на отговорите в рамките на информационната фаза е възприет силно децентрализиран подход, като основната тежест пада върху компетентните водещи ведомства по съответната материя. Организацията на работа и реда за съгласуване и одобряване на отговорите в информационната фаза са, както следва:

► Постоянното представителство на Република България към ЕС препраща полученото писмо на ЕК до водещото ведомство, с копие до дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на МС и до дирекция „Европейски съюз” на Министерството на външните работи;

► водещото ведомство, подпомагано от работната група, изготвя проект на отговор;

► проектът на отговор трябва да бъде съгласуван и одобрен. Възможни са няколко хипотези в рамките на съгласувателната процедура. В случаите когато материята на запитването е от компетентността единствено на водещото ведомство, отговорът се съгласува само в съответната работна група, утвърждава се от ресорния заместник-министър и се изпраща за сведение до Съвета по европейските въпроси. Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” и дирекция „Европейски съюз” могат да дават бележки по проекта на отговор, включително и за неговото разглеждане от Съвета по европейските въпроси. Когато материята засяга повече от едно ведомство или по проекта на отговор не може да бъде постигнато съгласие в

��

работната група, той се разглежда и одобрява от Съвета по европейските въпроси. Ако съгласие по проекта не може да бъде постигнато и в рамките на Съвета или се отнася до приоритетни въпроси от национално значение, той се внася в Министерския съвет за одобряване.

► утвърдените отговори се изпращат от водещото ведомство чрез дирекция „Европейски съюз” в Министерството на външните работи до Постоянното преставителство на Република България към ЕС, с копие до дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на ЕС” в администрацията на МС.

Отговорите на българската страна следва да съдържат конкретна и изчерпателна информация по всеки един от поставените въпроси, както и всяка друга подходяща информация, свързана със запитването на Комисията. По преценка като приложения могат да бъдат изпратени действащи или проекти на нормативни актове, официална кореспонденция, скици и др.

Срокът за отговор на запитванията на ЕК е два месеца, освен ако в самото искане на информация не е посочен друг срок. Срокът започва да тече от датата на получаване на искането в Постоянното представителство на Република България към ЕС.

От изключително важно значение е стриктното спазване на Насоките при съгласуването на отговорите. Това, от една страна, спомага за подготовката на непротиворечиви и добре мотивирани отговори на България по поставените въпроси. От друга страна, по този начин се създават реални предпоставки още на този ранен етап да бъдат разсеяни съмненията на Европейската комисия за наличието на нарушение и да не се стигне до започване на процедура за нарушение срещу България.

35

Както вече бе посочено, Европейската комисия отдава голямо значение на превантивните мерки като надежден и ефективен способ за избягване на потенциални нарушения на правото на ЕС. Всяка държава-членка в зависимост от особеностите на правната си система и възприетия механизъм за координация по въпросите на Европейския съюз е създала и усъвършенствала с времето различни превантивни инструменти. Република България не прави изключение в това отношение. Организацията и координацията на превантивната дейност на процедурите за нарушение в българската администрация се извършва от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет и включва посочените по-долу инструменти: Годишни планове за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз

Всяка година Министерският съвет с решение приема годишен План за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Годишният план се разработва по инициатива на дирекция „Коорди-нация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” от водещите министерства и ведомства по работни групи. Дирекцията и в частност сектор „Досъдебна фаза” обобщава предложените мерки, след което проектът на Годишен план се внася за разглеждане и одобряване от Съвета по европейските въпроси. След одобрението от СЕВ, проектът на годишен план се внася за приемане в Министерския съвет от министъра по европейските въпроси. След приемането му, планът за действие за съответната година се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.

В годишните планове се включват конкретни мерки – законодателни или подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове, както и мерки от политически или административен характер или такива, свързани с прилагането на законодателството, с конкретни срокове и отговорни ведомства за разработването, приемането и изпълнението им. В плана се включват само мерки, пряко произтичащи от членството на България в ЕС. Такива мерки са не само националните изпълнителни мерки за въвеждането на директивите, но и мерки, необходими за пълното прилагане на регламенти и решения на институциите на ЕС, както и ангажименти, залегнали в Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

ІV. ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ

36

Всеки месец отговорните работни групи отчитат изпълнението на заложените мерки. Обобщеният отчет на изпълнението на плана се изготвя от сектор „Досъдебна фаза”. Ежемесечното отчитане е надежден инструмент за постоянен и строг мониторинг на задълженията за въвеждане на директивите в българското законодателство.

Въведена е и практиката на два или три месеца министърът по европейските въпроси да внася за разглеждане и приемане от Министерския съвет на отчета на изпълнението на плана за действие за даден месец. По този начин се създава възможност да се обсъдят онези закъснели мерки, за изпълнението на които се изисква предприемането на спешни действия.

Система за нотификация на националните изпълнителни мерки

Нотификацията на българските нормативни актове, с които се въвеждат директивите на Европейската общност, е задължение, произтичащо от членството на страната ни в Европейския съюз. Като източник на правото на ЕС директивите нямат директно действие. За да породят права и задължения за правните субекти, те трябва да бъдат въведени в националното законодателство. Всяка директива съдържа задължение за въвеждане в определен срок и за уведомяване на Европейската комисия за това. Уведомяването или нотификацията се изразява чрез информирането на Комисията за всички национални изпълнителни мерки (закони, подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове, и др.), които е предприела България за въвеждане разпоредбите на директивата в своето законодателство. Нотификацията се извършва чрез специална създадена интернет базирана електронна база данни, наречена Система за националните изпълнителни мерки (НИМ). За всяка НИМ се извършва отделна нотификация.

Съгласно чл. 28, т. 9 от ПМС № 85/2007 г. дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” координира нотифицирането на актовете от българското законодателство, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на директивите на Европейските общности. В допълнение, централният мениджър на Системата НИМ е служител в сектор „Досъдебна фаза”. Това позволява да се проследява отблизо процеса на нотификация и да се идентифицират още на предварителен етап проблемните директиви, чието невъвеждане в срок би довело до стартиране на процедура за липса на нотификация.

Процесът на нотификация включва следните етапи:► предварителна нотификация – извършва се от специално

упълномощени лица от водещите ведомства по определен раздел съгласно Приложение № 3 от ПМС № 85/2007 г.

��

За извършената нотификация лицата изпращат уведомително електронно съобщение до централния мениджър на Системата;

► централният мениджър препраща електронното съобщение до експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции”, който е член на съответната работна група.

► екпертът в 7-дневен срок проверява дали направената нотификация на български нормативен акт е правилна и пълна. Срокът не е нормативно установен, а е въведен във вътрешни правила на дирекцията за координация на нотификациите. Експертът изпраща своя отговор до централния мениджър, като има три възможности за реакция – да потвърди направената нотификация без бележки, да потвърди нотификацията с бележки, които могат да бъдат отразени от централния мениджър, или да откаже потвърждение. Експертът отказва да потвърди предварителната нотификация, когато тя е непълна или грешна и не може да бъде поправена от дирекцията. Експертът уведомява работната група за проблема, която следва да поправи нотификацията, съгласно направените бележки.

► след потвърждаване на предварителната нотификация от съответния експерт, централният мениджър прави проверка дали нотификицията е правилна, като преглежда дали са коректно попълнени всички полета. Ако нотификацията е правилна, централният мениджър валидира нотификацията, с което информацията за извършена нотификация на национална изпълнителна мярка се изпраща директно до Европейската комисия.

С цел проследяване процеса на разработване на националните мерки и тяхното своевременно нотифициране в Системата НИМ централният мениджър поддържа бази данни за всички директиви, които следва да бъдат нотифицирани, разпределени по работни групи; за напредъка по нотификацията на всяка отделна директива и за лицата, определени от работните групи за извършване на предварителните нотификации.

Разпределение на новоприетите директиви по отговорни работни групи

Сектор „Досъдебна фаза” в дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” ежемесечно изготвя списък на публикуваните през предходия месец директиви в Официалния вестник на ЕС. На базата на този списък секторът изготвя таблица с наименованието на директивата, датата на влизането й в сила, срокът

�8

за въвеждането й, отговорното ведомство и работната група. Така изготвената таблица се изпраща за съгласуване в рамките на Съвета по европейските въпроси. Всяка работна група може да дава бележки по предложеното разпределение. След отразяване на евентуалните бележки, разпределението на новоприетите директиви се одобрява с решение на Съвета по европейските въпроси. От пролетта на 2009 г. предстои сектор „Досъдебна фаза” да започне изготвянето на разпределение и на новоприетите и публикувани в Официален вестник регламенти и решения, което също ще бъде одобрявано от Съвета по европейските въпроси.

Разпределянето на новоприетите директиви в рамките на до месец от публикуването им в Официалния вестник на ЕС позволява на работните групи да започнат своевременно разработването на необходимите национални изпълнителни мерки за точното, пълно и в срок въвеждане на директивите в българското законодателство. Следва да се има предвид, че в определени случаи регламентите и решенията, въпреки че имат пряко действие, също налагат предприемането на съответни действия за осигуряване на правилното им прилагане. Разпределението на новоприетите актове подпомага работата и на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните институции” като звено, отговорно за проследяване и координиране изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС.

Проследяване на директивите с изтичащ или изтекъл срок на въвеждане

В рамките на Съвета по европейските въпроси периодично се обсъжда (обикновено на два месеца) и напредъкът по въвеждането на директивите с изтичащ срок за нотифициране. Сектор „Досъдебна фаза” изготвя и изпраща на работните групи списък на директивите, чийто срок за въвеждане наближава, както и на тези, чийто срок вече е изтекъл и все още не е започнала процедура за нарушение. В рамките на дискусиите в Съвета по европейските въпроси работните групи трябва да предоставят актуална информация, както и да поемат конкретни ангажименти за въвеждането на директивите от тяхна компетентност в най-кратки срокове. По този начин се извършва мониторинг на предприетите действия за въвеждането на директиви, които са приети през текущата година и не са намерили място в съответния план за действие.

Българският СОЛВИТ център

Мрежата СОЛВИТ на Европейския съюз е доброволен извънсъдебен механизъм за решаване на презгранични проблеми, възникнали от неправилното прилагане на правото на Общността в областта на вътрешния пазар между гражданите или бизнеса на една държава-членка

39

и администрацията на друга държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство. Мрежата СОЛВИТ съществува от 2002 г. и към момента обхваща СОЛВИТ центровете във всички държави-членки на ЕС и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. На практика мрежата СОЛВИТ се е утвърдила и като ефективен и надежден способ за избягване започването на процедури за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС.

Всички СОЛВИТ центрове си сътрудничат чрез специално създадена от Европейската комисия единна база данни. Целта е да се постигне решение на възникналия проблем в рамките на 10 седмици, като за по-сложни случаи този срок може да бъде удължен с 4 седмици. На практика, болшинството от проблемите, по които гражданите се обръщат към СОЛВИТ, са свързани с признаване на професионални квалификации, регистрация на моторни превозни средства, разрешения за пребиваване, социална сигурност, данъчно облагане, свидетелства за управление на моторни превозни средства. Проблемите, с които се сблъсква бизнесът, обикновено са свързани с предоставянето на услуги, достъпа до пазара на съответна държава-членка и движението на капитали.

СОЛВИТ центровете нямат правомощия в случаите, когато в ход са съдебни процедури, както и когато става дума за възникнал спор между частноправни субекти (гражданин-фирма или фирма-фирма). Жалбоподателите, разбира се, могат да не са доволни от предложеното решение и имат право да заведат дело в националния съд, както и да подадат жалба до Европейската комисия или до друг компетентен орган.

След присъединяването на Република България към ЕС през 2007 г. у нас започна работа българският СОЛВИТ център. Центърът е създаден в рамките на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. Ситуирането на центъра в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции”, която отговаря и за координацията на досъдебната фаза на процедурата за нарушение, не е случаен. По този начин се създават реални условия за идентифицирането на възможно най-ранен етап на проблемите, свързани с прилагането на европейското законодателство в областта на вътрешния пазар, и за своевременно предприемане на необходимите мерки за тяхното разрешаване.

За първите две години от съществуването му успешно разрешените случаи от българския СОЛВИТ център са общо 30. За успешното разрешаване на някои от тях, например в областта на признаването на шофьорски книжки и на признаване на стаж, придобит на територията на друга държава-членка на ЕС, бе извършена промяна в българското законодателство.

40

По този начин на практика бе избегната вероятността за започване на процедура за неизпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз.

41

Приложение № 1

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ

Брюксел, SG-Greffe(2008)D/ ПОСТОЯННО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ХХХХХХХХХХХХХХХ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ............................1000 Bruxelles

Предмет: Официално уведомително писмо Нарушение № 2008/2ХХХ

Генералният секретариат ще Ви бъде признателен, ако препратите на Министъра на външните работи приложеното писмо на Комисията.

За Генералния секретар:

ХХХХХХХХХХХХХХХХХ

Приложение: С (2008) ХХХХ

42

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 01/02/2008 2008/2ХХХ C(2008) ХХХХ

Уважаеми господине,

Бих желал да привлека вниманието на Вашето правителство към представянето на доклад пред Комисията съгласно изискванията на Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.

Член 3, параграф 3 от директивата изисква от държавите-членки да представят не по-късно от 27 октомври 2007 г. доклад, който включва анализ на постигнатия успех при осъществяването на националните цели.

Доколкото Комисията на Европейските общности е информирана, Вашето правителство не е представило пред Комисията доклада за 2007 г.

Следователно и като се основава на данните, с които разполага, Комисията смята, че ХХХХХХХХХХХ не е изпълнила задълженията си по член 3 от директивата.

Комисията приканва Вашето правителство, в съответствие с член 226 от Договора за създаване на Европейската общност, да представи своите съображения върху гореизложеното в срок от два месеца след получаване на настоящото писмо.

След като разгледа тези съображения, или в случай че такива съображения не са представени в рамките на предвидения срок, Комисията може, по целесъобразност, да издаде мотивирано становище, както е предвидено в посочения член.

С уважение,

За Комисията

Член на Комисията

Заверено копие

За Генералния секретар,

Началник на Канцеларията

4�

Приложение № 2

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ

Брюксел, SG-Greffe(2008)D/ ПОСТОЯННО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА XXXXXXXXXXXXXXXX КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ .......................................... - 1000 Bruxelles

Предмет: Мотивирано становище Нарушение № 2007/0ХХХ

Генералният секретариат приложено Ви изпраща текста на мотивираното становище на Комисията на Европейските общности, адресирано до ХХХХХХХХХХ съгласно член 226 от Договора за създаване на Европейската общност, във връзка с липсата на съобщаване за мерките за транспониране в националното право на Директива 2004/35/ЕО от 21/04/2004 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети (обн. ОВ, бр. L 143 от 30/04/2004 г.)

За Генералния секретар:

XXXX XXXXX

Приложения: C(2008) XXXX

44

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 25/01/2008 2007/0ХХХ C(2008)XXXX

МоТиВирано СТаноВиЩЕ

адресирано до ХХХХХХХХХХХ

съгласно член 226 от Договора за създаване на Европейската общност

за липса на съобщаване за мерките за транспониране в националното право на Директива 2004/35/ЕО от 21/04/2004 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети

(обн. ОВ, бр. L 143 от 30/04/2004 г.)

45

МоТиВирано СТаноВиЩЕ

адресирано до ХХХХХХХХХХХХХХХ

съгласно член 226 от Договора за създаване на Европейската общност

за липса на съобщаване за мерките за транспониране в националното право на Директива 2004/35/ЕО от 21/04/2004 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети

(обн. ОВ, бр. L 143 от 30/04/2004 г.)

1. Член 19 от Директива 2004/35/ЕО от 21/04/2004 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети (обн. ОВ, бр. L 143 от 30/04/2004 г.) постановява, че: “(1) Не по-късно от 30/04/2007 държавите-членки привеждат в сила необходимите закони, регламенти и административни разпоредби, които да осигурят изпълнението на тази Директива. След това те уведомяват Комисията за текстовете на тези разпоредби, заедно с таблица на корелациите между тези разпоредби и настоящата Директива. Когато държавите-членки приемат тези мерки, при публикуването на разпоредбите, споменати в т. 1, членуващите държави трябва да се позовават на тази Директива, или да бъдат съпроводени от съответната справка при тяхното официално публикуване. Държавите-членки определят методите за това позоваване определяйки сами подробностите във връзка с позоваването. (2) Държавите-членки съобщават на Комисията основните разпоредби на националното си законодателство, които те приемат на основание в областта, за която се отнася настоящата Директива, заедно с таблица, показваща как разпоредбите на Директивата кореспондират на приетите национални разпоредби.”

2. Безспорно е, че ХХХХХХХХХХ трябва да вземе мерки, за да се съобрази с горепосочената директива (по-специално за съобщаване на текстовете на националното законодателство, с които се транспонира директивата), както става ясно от писмото от ХХХХХХХХХХХ от 15/09/2007). Крайният срок за изпълнение на това задължение беше 30/04/2007.

3. С оглед на факта, че ХХХХХХХХХХХХХ не е информирала Комисията за разпоредбите, приети с цел спазване на въпросната директива, и Комисията не разполага с други данни, позволяващи да се заключи, че ХХХХХХХХХХХ е приела необходимите разпоредби, Комисията следва да допусне, че ХХХХХХХХХХХХХ все още не е приела такива разпоредби.

46

4. Следователно с писмо № С(2007)ХХХХ от 20/07/2007 и в съответствие с процедурата, определена в член 226 от посочения договор, Комисията е дала възможност на ХХХХХХХХХХХХХХ да представи съображенията си по този въпрос в срок от два месеца. От съображенията, представени от Постоянното представителство на ХХХХХХХХХХХХ с писмо № ХХХХХХХХ от 15/09/2007, става ясно, че Директивата ще бъде транспонирана с приемането на Закон за ХХХХХХХХХХ, който на 01/09/2007 е бил одобрен от правителството и предстои внасяне в парламента. Доколкото е известно на Комисията, тези мерки все още не са приети и никакво съобщение не е изпратено на Комисията по този въпрос. Комисията смята, че властите на ХХХХХХХХХХХХ следва да осъществят в срок процедурите, необходими за транспониране на въпросната директива в националното право, така че транспонирането да се извърши в определения срок, независимо от вида на процедурите, а също така и да информират Комисията за това.

5. Следователно Комисията трябва да заключи, че ХХХХХХХХХХХХ все още не е взела необходимите мерки по отношение на горепосочената директива, които е трябвало да изпълни в срок до 30/04/2007, и във всички случаи не ú е съобщила за такива мерки.

СЪгЛаСно ТЕЗи МоТиВи

КоМиСияТа на ЕВроПЕЙСКиТЕ оБЩноСТи,

след като с официално уведомително писмо от 20/07/2007 даде възможност на ХХХХХХХХХХХХ да представи съображенията си и с оглед на отговора от страна на правителството на ХХХХХХХХХХХХХХ (от 15/09/2007),

иЗдаВа СЛЕдноТо МоТиВирано СТаноВиЩЕ

съгласно член 226, първа алинея от Договора за създаване на Европейската общност, че с неприемането на всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/35/ЕО от 21/04/2004 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети (обн. ОВ, бр. L 143 от 30/04/2004 г.), или, във всички случаи, поради липсата на съобщаване на Комисията за такива разпоредби, ХХХХХХХХХХХХ не е изпълнила задълженията си съгласно Член 19 от тази директива.

4�

В съответствие с член 226, първа алинея от Договора за създаване на Европейската общност, Комисията приканва ХХХХХХХХХХХ да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с настоящото мотивирано становище в срок от два месеца след получаването му.

Съставено в Брюксел на 25/01/2008.

За Комисията:

Член на Комисията

Заверено копие За Генералния секретар,

Началник на Канцеларията

48

Приложение № 3

Член 18 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз

Чл. 18. (1) Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет осъществява координацията на досъдебната фаза при процедура по чл. 226 или 227 от Договора за създаване на Европейската общност. (2) Водещите ведомства съгласно приложение № 3, подпомагани от работните групи, подготвят проектите на позиции и документите, необходими за досъдебната фаза от процедурите по чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност. (3) Проектите на позиции се подготвят и одобряват при следните условия и ред: 1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г.) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз изпраща официалното писмо и документите от Европейската комисия относно досъдебната фаза от процедурите по ал. 1 до дирекциите “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” и “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет, до дирекциите “Европейски съюз” и “Правна” на Министерството на външните работи, както и до компетентната териториална дирекция на Министерството на външните работи съгласно чл. 39 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи в случаите на производство по чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност; 2. дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет дава указания на съответната работна група относно срока за подготовка на отговор; проектът на отговор съдържа мотивирано становище относно официалното твърдение на Европейската комисия, срока и мерките за изпълнение на задължението (ако междувременно същото не е изпълнено), както и друга информация, поискана от Европейската комисия; 3. проектът на отговор се съгласува с членовете на Съвета по европейските въпроси чрез секретариата на съвета; 4. при липса на бележки в указания срок окончателният текст на отговор се утвърждава от съответния заместник-министър или заместник-председател на държавна агенция, съответно на комисия, отговарящ по европейските въпроси, и се изпраща на секретариата на Съвета по

49

европейските въпроси с копие до дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет; 5. в случай на постъпили бележки по същество проектът на отговор се внася за обсъждане и одобряване от Съвета по европейските въпроси; окончателният текст на отговор се подготвя от вносителя и се изпраща на секретариата на Съвета по европейските въпроси; 6. секретариатът на Съвета по европейските въпроси изпраща окончателния текст на отговор до дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет и до дирекция “Европейски съюз” на Министерството на външните работи, която го препраща на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз; 7. Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз изпраща отговора на българската страна до Европейската комисия. (4) В случай че по даден проект на отговор не може да бъде постигнато съгласие в рамките на съгласувателната процедура в Съвета по европейските въпроси или проектът на отговор се отнася до приоритетни въпроси от национално значение, той се внася от ресорния министър или заместник министър-председател с мотивиран доклад за разглеждане на заседание на Министерския съвет. (5) В случай на внесен в Народното събрание законопроект, с който се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз - обект на запитването от страна на Европейската комисия, одобреният отговор се изпраща и на председателя на Комисията по европейските въпроси на Народното събрание.

50

Приложение № 4

насоки за организация и координация на информационната фаза във връзка с чл. 226 и 227 от договора за създаване на Европейската общност

1.1. Информационна фаза е процедурата по предоставяне на информация от българските институции при поискване от страна на Европейската комисия във връзка с евентуално започване на процедури по чл. 226 или чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност. 1.2. Исканията на информация от страна на Европейската комисия, в които не е изрично упоменато възможното започване на процедури по чл. 226 или чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност, се считат за част от информационната фаза по ал. 1 2. Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз изпраща писмото на Европейската комисия относно информационната фаза по чл. 1 до водещото проблематиката ведомство съгласно Приложение № 3 към чл.7, ал. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз, с копие до дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет, както и до дирекция “Европейски съюз” на Министерството на външните работи. 3.1. Водещите ведомства по т. 2, подпомагани от работните групи, подготвят проектите на отговори и документите, необходими за информационната фаза. 3.2. В случаите, когато в искането на информация от страна на Европейската комисия не е указано друго, срокът за изпращане на отговор е два месеца от получаване на искането в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. 3.3. Проектът на отговор съдържа конкретна информация по всеки от поставените въпроси (проблеми), както и друга подходяща информация, свързана с искането на Европейската комисия. 4.1. Проектите на отговори, които попадат единствено в сферата на компетентност на водещото проблематиката ведомство по т. 2 се съгласуват задължително в рамките на работната група, утвърждават се от ресорния заместник-министър и се изпращат за сведение до Съвета по европейските въпроси чрез Секретариата на Съвета. Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет и дирекция “Европейски съюз” на Министерството на външните работи могат да дават бележки по отговора в рамките на работната група, включително

51

и за внасянето му за разглеждане на заседание на Съвета по европейските въпроси. 4.2. В случай че искането на информация засяга компетентността на повече от едно ведомство или по проекта на отговор не може да бъде постигнато съгласие в рамките на работната група, проектът на отговор се внася за разглеждане и одобряване на заседание на Съвета по европейските въпроси. 4.3. В случай че по даден проект на отговор не може да бъде постигнато съгласие в рамките на съгласувателната процедура в Съвета по европейските въпроси или проектът на отговор се отнася до приоритетни въпроси от национално значение, той се внася от ресорния министър или заместник министър-председател с мотивиран доклад за разглеждане на заседание на Министерския съвет. 5. Утвърдените отговори се изпращат, съгласно указания срок, от водещото ведомство по т. 2 чрез дирекция “Европейски съюз” на Министерството на външните работи до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, с копие до дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” и дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет. 6. При постъпване на ново искане за допълнителна или уточнаваща информация от Европейската комисия предоставянето на отговор се осъществява по описаната по-горе процедура.

52

Бележки

53

Бележки

54

Бележки

55

Бележки

56

Бележки

януари 2009 година

Проект „Усъвършенстване на координацията за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Ребулика България в ЕС” К08-13-4-С/09.07.2008 Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ и се изпълнява от Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и МФИ” в Администрацията на Министерския съвет

Компонент 3 „Подобряване на координацията и взаимодействието в досъдебната фаза на процедурата за нарушение”

Поддейност 3.1.2. „Разработване на учебен материал по въпросите на нарушение на задължението за прилагане на правото на ЕО”

Автори Денница Недева и Антоанета Ризова-Калапиш