1 7 2 О У “ Х р и с т о Б о т е в ”

Материалите за вестника са събрани от учениците участници в СИП “Журналистика”

Година 6 / Брой 1 / октомври 2015 г.

ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН В 172 ОУ ,,ХРИСТО БОТЕВ’’

Първият учебен ден в 172 ОУ ,,Христо Ботев” е

изключително вълнуващ празник. Всеки един ученик

си има място в цялостното представление, което се

състои всяка година. Някои рецитират

стихотворения, други пеят песни, трети играят

някаква сценка, но и без знаменосците не може.

Избира се водещ, който ръководи цялата програма.

Всяка година директорката на училището-Надя

Георгиева, чете своето слово, чрез което се обръща

към учениците, учителите и родителите. След което

попът поръсва учениците със светена вода за

здраве.

Всяка година първокласниците подготвят

специален поздрав към всички присъстващи, след

което, петокласници ги въвеждат в училището.

Чувствата на този ден са винаги различни. Някои

от децата се радват, че ще учат нови неща и ще

играят с приятелите си и тази година. Докато има и

такива, които още не искат училището да започва,

но след време свикват и не им се струва чак

толкова зле. Родителите винаги се вълнуват, че

децата им ще започнат отново ученето след

дългата почивка и са нетърпеливи да видят как те

научават нови и нови неща в училище.

Николай Цеков, 7 клас

На 21.10.2014г. беше проведено Общинско

състезание по хандбал в 171 ОУ ,, Стоил Попов”.

Отборите на момчетата и момичетата от 172 ОУ ,,

Христо Ботев” се класираха на 2-ро място.

класиране

момчета

1. 171 ОУ

2. 172 ОУ

3. 179 ОУ

4. 170 СОУ

класиране

момичета

1. 171 ОУ

2. 172 ОУ

1 7 2 О У “ Х р и с т о Б о т е в ”

Материалите за вестника са събрани от учениците участници в СИП “Журналистика”

Ученическа Трибуна Година 6 / Брой 1 / октомври 2014 г. Страница 2

Млади таланти

На 19. О9. 2014 г.

клубовете към проект

„Успех“- „Родолюбие“, „В

света на приказките и

животните“, „В манастира

„Св. Иван Рилски“ в кв.

Изгрев в деня на

неговисвета на

изкуствата“ и „Млад

турист“, посетиха я

празник, на който се

бъзпоменава

пренасянето на мощите

на св. Йоан от Рилския

манастир в Средец

(около 969 г.).

Присъстваха на

литургията и светенето

на вода. Опитаха от

Тропар

Основа на покаянието,

пример на умилението,

образец на утешението и

духовното съвършенство

бе твоят равноангелски

живот, преподобие, който

пребивавапе в молитва,

постничество и сън.

Прочее, отче Йоане,

моли

Христа Бога за

нашите души!

На 6 септември

всички българи отбелязваме

Съединението на България.

След Берлинския конгрес от 1878 г.

България е разделена на Княжество

България и Източна Румелия (в

пределите на Османската империя).

Останалото под османска власт

българско население се стреми към

обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден

Българският таен централен

революционен комитет

(БТРЦК), чиято

основна задача е да

осъществи

обединението на

Княжеството с Източна

Румелия. За да се

координира работата с

месното население, се

учредяват и

комитетите

"Съединение".

През февруари

1885 г. начело на

БТРЦК застава Захари

Стоянов, който подкрепя идеята

Съединението да стане под скиптъра

на княз Александър Батенберг. Ролята

на българския княз в този момент е

решаваща, защото ако той, в

качеството си на лоялен васал на

Османската империя, откаже да

признае акта на Съединението

въпреки силната народна воля,

начинанието губи смисъл и било

обречено на неуспех.

Според някои от българските

историци, пред българския княз не е

имало дилема, тъй като той чисто

политически не е могъл да откаже да

признае Съединението, защото това

автоматично означавало да бъде

свален от престола. Но независимо

какви са били историческите условия и

неговите лични подбуди, мъжеството

му да подкрепи присъединяването на

Източна Румелия е важна гаранция за

успеха на делото.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив

навлизат отрядите на

Чардафон Велики (Продан Тишков) и

майор Данаил Николаев. Арестуван е

областният управител на Източна

Румелия - Гаврил Кръстевич.

Създадено е временно правителство

начело с д-р Георги Странски, което

обявява присъединяването на Източна

Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с

нарочен манифест утвърждава

присъединяването на областта и

приема да бъде титулуван занапред

като княз на Северна и

Южна България. Пристига

в Пловдив и определя за

свой помощник в Южна

България д-р Странски.

След продължителна

дипломатическа борба на

Цариградската

посланическа

конференция (1885-1886)

Съединението получава

признание с подписването

през 1886 г. на Българо-

турска спогодба.

Денят е обявен за официален

празник на страната с решение на

Народното събрание от 18 февруари

1998 г.

Лили Петкова

1 7 2 О У “ Х р и с т о Б о т е в ”

Материалите за вестника са събрани от учениците участници в СИП “Журналистика”

Ученическа Трибуна Страница 3 Година 6 / Брой 1 / октомври 2014 г.

Млади таланти

Димитровден

Димитровден е народен и

православен празник, отбелязван на

26 октомври в памет на свети

Димитър Солунски . Той е роден

през 3 век в гр. Солун , а баща му е

тогавашният градоначалник. След

неговата смърт император

Максимилиан Херкул възлага този

пост на Димитър, който е приет с

голяма радост и почит. Като

управител на Солун Димитър

открито изповядва и слави

християнската вяра. Недоволен от

неговото поведение, император

Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли

в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава

християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и

светец, а жителите на Солун започват да го почитат като

покровител на града. За покровителството на светията си

съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народните представи от Димитровден започва зимата,

народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е

по—голям брат на Св.Георги. Той язди на червен кон, а от дългата

му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли

Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа

светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около

празника е една от най-големите Задушници. Българско народно

предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги.

Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни

посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то

значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да

капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил

ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му

дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали

към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св.

Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се

прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се

първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден,

т.нар. Миши дни . Датата 26 октомври е приета и за ден на

Сливен,Видин и Айтосл

На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима,

Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко,

Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.

Катя Луканова

От Мира Сиракова

106 години от Независимостта на България

На 22 септември 1908 г. в църквата "Св.

Четиридесет мъченици" в старопрестолния град

Търново Фердинанд прочита манифест, с който

обявява независимостта на България.

Министър-председателят Александър

Малинов провъзгласява манифеста пред

хилядното множество, събрало се на хълма

Царевец. Берлинският договор от 1878 г.

определя Княжество България като васално

на Османската империя, което затормозява

на стопанското развитие на страната и

ограничава възможностите й в

международните отношения. Затова след

постигането на Съединението на Източна

Румелия с Княжество България усилията на

българския политически елит се насочват

към обявяване на независимост.

Благоприятни условия настъпват през

септември 1908 г. Тогава вниманието на

Великите сили е насочено към френско-

германския спор за Мароко, а Австро-

Унгария се готви да анексира Босна и

Херцеговина. В същото време в Истанбул

младотурците извършват преврат, а по жп-

линията Одрин-Белово избухва стачка.

Правителството на Александър Малинов

използва момента и конфискува жп-линията.

На 22 септември 1908 е провъзгласена

независимост на България, а княз

Фердинанд I приема титлата цар на

българите. Независимото Българско царство

е признато от Великите сили през пролетта

на 1909 г.

Манифест към Българския народ

"По волята на Цар Освободител,

великият братски Руски народ, подпомогнат

от добрите ни съседи, поданици на Негово

Величество Румънския Крал, и от юначните

Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи

робските вериги, що през векове оковаваха

България, някога тъй велика и тъй славна.От

тогава и до днес, цели тридесет години,

Българският Народ, непоколебимо верен към

паметта на народните дейци за своята свобода и

въодушевяван от техните завети, неуморно

работи за уреждането на хубавата си земя и

създаде от нея под Мое ръководство и онова на о'

Боже почиващия Княз Александър, държава,

достойна да бъде равноправен член в

семейството на цивилизованите народи. Винаги

миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя

културен и икономически напредък; в това

направление нищо не бива да спъва България;

нищо не трябва да пречи за преуспяването и.

Такова е желанието на Народа Ми, такава е

неговата воля - да бъде както той

иска.Българският народ и Държавният му

глава не могат освен еднакво да мислят и

едно да желаят.Фактически независима,

държавата Ми се спъва в своя нормален и

спокоен развой, с формалното разкъсване на

които ще се отстрани и настаналото

охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на

политическото възраждане на Турция. Тя и

България - свободни и напълно независими

една от друга, ще имат всички условия да

създадат и укачът приятелските си връзки и

да се предадът на мирно вътрешно

развитие.Въудушевен от това свето дело и

за да отговоря на държавните нужди и

народното желание, с благословението на

Всевишния прогласявам съединената на 6

септемврий 1885 година България за

независимо Българско Царство и заедно с

народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт

ще намери одобрението на Великите Сили и

съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима

България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското

царство Велико Търново на 22 септември

1908 година .На първообразното със

собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

подписано:

ФЕРДИНАНД I

1 7 2 О У “ Х р и с т о Б о т е в ”

Материалите за вестника са събрани от учениците участници в СИП “Журналистика”

Ученическа Трибуна Страница 4 Година 6 / Брой 1 / октомври 2014 г.

Гергана Цекова 3 клас

Гергана 1 клас

Даниела 1 клас

Анна Мария 6 клас

Вяра, Надежда и

Любов

Какво му трябва на

човека?

Труден за качване връх

и непремината още

пътека,

по която да тръгне той

пръв.

Трябва му Вяра и Бог-

вдъхновител.

Истинска Вяра и истински

Бог.

И за да бъде до край

победител-

трябва му част от залог.

Надежда преди да тръгне

нагоре.

Истинска, трайна любов.

И покорил своя връх

непокорен-

трябва му жажда за нов.

Летисия Стоименова 5

клас

Николай Цеков

Нарисуваха в час по ИТ