Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De АGО5Т1NI HELLA5 5RL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 1бб 7З Атина

(VоuliаgmеПis 44-46, 166 7З Аthепs)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ев о стой Брой 2S Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрис Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ б

Смирение на разума и желанието

Толстой в графското си имение

Векът на покварата

Воинът пацифист

Успехът на романа "Война и мир"

От творчество към идеализъм

Практиките на толстоизма

Финалната трагедия

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Толстоизмът:социален мир и раздори в семейството

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Опонентите и влиянието на великия писател

ИЗКЛЮЧИТЕЛНОВЛИЯНИЕ 28

Резултатът- нов прочит на възможностите за ненасилие

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговеки обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail Haaдpecinfo@deagostini.bg.Обслужване на клиенти: понеделник - петък, 10:00 - 15:00 ч.

3а да получите стари броеве по пощата, първо се обадете на тепефон (02) 489 95 53,cnед което преведете необходимата сума по сметка:

Anфа6анк

IBAN: BG39CRBA 9898 1001 0718 50BIC: CRBABGSFКеар Дайрект ЕООД

При получаване на стари броеве по куриер 3амащането става в момента

на noпyчаването.

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMEN05 5.А.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De АGО5Т1NI Hellas© 200З к.к. De АGО5Т1NI JAPAN

155N: 1791-425б

Снимки: Uпiрhоtо Pгess, De Аgоstiпi Pictuгe Libгaгy

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв.

Цена на втория брой и на всички следващи броеве: З,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възпроизвеждането, сканирането, предаването или използва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агостини

www.deagostini.bg

~ ----~--- -- --~ -- -- ------------

Пропоr

Лев НиколаевичТолстой

Какъв е неговиятживот?

LlJ

:s:ILlJ

с::[

Ш

со

~со

ВСРЕДАТА НА XIX В. някогашната велик~ Руска империя

започва да залязва под натиска, които упражняват

западноевропейските й съседи, да се превърне в демократична

държава ида приеме капиталистическатасистема в икономиката

си. В епохата, през която в по-голямата си част известните руски

шедьоври на литературата разглеждат живота такъв, какъвто го

виждаме всеки ден, Толстой излага собственото си тълкуване

и идеи относно християнската догма, чието влияние се шири

повсеместно по онова време.

Роден в семейство на аристократи, той намразва с течение

на времето разточителния лукс на богатите и прегръща идеите

на стоицизма. Именно от този вътрешноличностен конфликт

се раждат двата му безсмъртни шедьовъра: "Анна Каренина" и

"Война и мир".

Въпреки семейните си проблеми, Толстой успява да създаде

прекрасни романи, проповядващи идеите на човеколюбието.

Лев Топетой

-1828 I На 9 септември в Ясная поляна се ражда Толстой.

1830 I Майка му Мария умира.

1837 I Баща му Николай умира внезапно.

1844 I Толстой постъпва в Казанския университет.

1847 I Прекъсва обучението си и се завръща в родното си място, за да стане помешчик.

1851 I Влиза в руската армия.

1852 I В периодично издание се публикува "Детство" - първата част на автобиографичната трилогия,

която написва.

1853 I Избухва Кримската война.,

1854 I Толстой участва в защитата на Севастопол.

1857 I Първо пътуване в чужбина.

1859 I Създава в имението си училище за децата на крепостните селяни.

1861 I Царският манифест на Александър 11 от 19 февруари, с който се премахва крепостното право.

Толстой предизвиква на дуел Тургенев.

1862 I Толстой сключва брак със София Бере

1865 -1869 I 3а първи път в периодично издание в няколко последователни броя се публикува

романът "Война и мир':

1872 I Толстой публикува своите "Азбука" и "Нова азбука':

1873 I Толстой помага на жертвите от глада в Самара.

1877 I Избухва Руско-турската война.

1878 I Публикуван е романът "Анна Каренина':

1879 I Толстой пише разкази, сред които и "С какво живеят хората':

1881 I Умира Достоевски.

Толстой се премества в Москва.

1884 I Произведението "В какво е моята вяра" (известно още като "Моята религия") е цензурирано.

Толстой прави опит да напусне дома си, за да избяга от семейни проблеми.

1886 I Публикувана е творбата "Смъртта на Иван Илич':

1888 I Наложена е забрана върху драматизацията на пиесата "Силата на мрака':

1889 I "Силата на мрака" се играе в Париж на френски език.

1891 I Толстой участва в подпомагане на жертвите на глада.

1896 I 3апочва да поддържа духоборите (религиозна секта).

1900 I Романът "Възкресение" получава международна известност.

1901 I Толстой е отлъчен от Руската православна църква.,

1904 I Избухва Руско-японската война. Толстой представя "Размисли" като протест срещу войната.

1905 I "Кървавата неделя" в Русия.

1910 I На 20 ноември Толстой умира вАстапово.

- - ~-----~---------- - - - .

Живот и дейност

Смирение на разума и

желанието

От опре.]е.:тена п ша точка Толстой е човек, раздиран от вътрешни

противар чия. Ро.]ен в Царска Русия, в семейство със знатно потекло, той е

об бен каь."То от прекомерните излишества, характерни за буржоазията, така

и от а кешчшlЯ тоицизъм, който си налага съвсем целенасочено. Въпреки че

съз.] ва воя обствена система от религиозни вярвания, спечелвайки си по

ТОЗll наЧIIН ажението на различни хора с философски убеждения, така и не

. пя:ва.]а постави в съгласие схващанията за изкуството и красотата със самия

1: н живот. Макар и да е философ, непрекъснато търсещ смисъла на живота,

~оп ОThlшва, че собственият му живот е белязан от непрестанни противоречия.

Толстой в графското си имение

Леная поляна

ТОЛСТОЙ Е РОДЕН НА 9 СЕПТЕМВРИ (28 август

по стар стил) 1828 г. в огромното имение

Ясная поляна, построено през XVIII в. и състоящо

се от изцяло дървени постройки.

Баща му Николай Толстой е граф, който произ­

хожда от германско семейство със знатно поте­

кло, водещо началото си от XIV в. Той води типи­

чен за помешчиците живот. Николай прахосва

семейното богатство, събирано в основната си

част от предшественика му Александър Иванович

Толстой - полковник в патриотичната война от

1812 Г., която се води срещу Наполеон Бонапарт.

Заради своеТQбезразсъдствосе принуждава да

използва зестрата на своята съпруга Мария, за да

закрепифинансовотосъстояниеи да спаси семей-, 'ството си. Самата тя е дъщеря на зама,жен геыерал

и първоначално имението Ясная поляна е соб­

ственост на семейството й.

За четвъртия по ред син на Николай и Мария,

Лев, се грижат бавачки и слуги и той се радва на

безгрижно детство. Къщата има множество стаи,

както повелява обичаят в знатните семейства, с

много прислуга. Връщайки се назад в своето дет­

ство, Толстой споменава единствено добрите хора,

които го заобикалят в годините, докато расте.

Майка му умира при раждането на по-малката му

сестра Мария, така че той не си я спомня много

добре. По-късно в ЖИ,вота му тя ще бъде заместена .от неговата леля Татяна ЕРГQлская.

Оттогава насетне във въображението на

Толстой съществува място единствено за иде~ли­

зиран портрет на неговата майка ~ съвършената,, ' . ~ ", ~.-,: .. ~ .-'

.... Руският поет Пушкин,

ТОЙ е поддръжник на

декабристите, държавната

реформа и премахването

на крепостничеството, а

неговите епични поеми

и стихотворения оказват

значимо влияние върху

Толстой.

.... Червеният площад в

Москва през XIX в. По това

време Москва се нарежда

на второ място по богатство

и значение след Санкт

Петербург и в нея живеят

основно заможни семейства

на аристократи и държавни

чиновници.

Лев ТОIIСТОЙ

iЗАД КУЛИСИТЕ

А ДЕКАБРИСТИТЕПрез декември 1825 г. група царски офицери повеждат първия въоръ­

жен бунт на военни в историята на Русия, настоявайки за премахване на

крепостничеството и управлението на царя. И тъй като събитията се раз­

виват през декември, бунтовниците получават прозвището "декабристи".

По време на Наполеоновите войни действащите офицери, които стоят

рамо до рамо с крепостните селяни, започват да им съчувстват за несго­

дите, на които ги подлага тежкият им живот. По-късно стават свидетели

на напредъка във всички сфери на обществения и икономическия живот

на западноевропейските държави. Любовта към родината и желанието

да видят една реформирана Русия кара повечето от тях да се присъеди­

нят към движението. Първоначално в организацията се водят множество

дебати относно това дали въоръжената революция е подходящ начин на

действие. След внезапната кончина на цар Александър I обаче те много

бързо вземат решение да се вдигнат на бунт.

Тъй като въстанието избухва прибързано и групата не е изцяло органи­

зирана, то е потушено изключително лесно. Като резултат петима души са

обесени, а 120 други се озовават заточени в Сибир. Въпреки всичко, спо­

менът за това движение има огромно влияние, тъй като хората, участващи

в него, дават своя живот и жертват общественото положение, което зае­

мат, в името на руския народ. Това чувство на солидарност с тяхната кауза

и споменът за декемврийските събития залягат в основата на романа

"Война и мир':

.... През ноември 1812 Г., по вре е на ао" та срещу Наполеон Бонапарт, френската

армия влиза в Москва. Тази война отваря очопе на декабристите.

~ Петър Велики - потомък на династията Романови

и първи руски император в края на XVIII в. Когато

е коронован, предците на Толстой вече са част от

аристокрацията.

любящата и най-добрата, и на обичания,

уважаван баща, с когото управниците

отказват да работят. Всъщност Никола­

като революционер, споделящ и е те

на декабристите за премахване а кре­

пост ичеството и ликвидира е а гр-

с ото се е ство, е ър а аара а о

ър. ав а.

r.laceъ т на сърпето на _Llа::шяпомеШЧПh:

Толстой бра я уолай,

Дмитрий и Сергей зрастзат в семей­

ното имение Ясная поля а се разбират

чудесно помежду си, докато си играят

всички задружно на тучните зелени ливади. Лев

Николаевич наследява от своя баща страстта към

ловуването и обожава от най-ранна възраст всяко

едно занимание на открито.

Обучението на Толстой се поверява на немски

и френски гувернанти, които постоянно живеят

в къщата на семейството и осигуряват на децата

образованието, което следва да имат младите ари­

стократи.

Първите литературни творби, които чете

Толстой, са стиховете на ПУШКИН. Един ден е помо­

лен да изрецитира стихотворение пред един от

пр ятел те на своя баща. Само на 8-годишна въз­

раст, ев толкова пламенно декламира две поеми,

че cnява да направи изключително силно впечат­

ле е на гостуващия в дома им.

В началото на 1837 г. цялото семейство на

Толстой се премества в Москва. Децата посте­

пе но свикват с градския начин на живо~ но

внезапната смърт на техния баща донася хаос в

цялото семейство. Попечителство над петте сира­

чета взема графиня Остен-Сакен, тяхна леля (по­

голяма сестра на баща им).

Въпреки че всички го познават, в Москва гос­

подарят на Ясная поляна не е нищо повече от

обикновен помешчик от провинцията. На ново­

годишно празненство, организирано от техе

роднина, децата от семейство Толстой получават

малки евтини подаръчета, докато децата на приб­

лижени до двора и царското семейство се радват

на скъпи и красиви подаръци. Всичко това кара

най-малкия син на граф Толстой да осъзнае дъл­

боко за себе си значението, което имат обществе­

ното положение и знатният произход.

През 1838 Г., след смъртта на баба им по май­

чина линия, двамата по-големи синове остават в

Москва, за да продължат учението си. Трите по­

малки деца живеят през лятото в Ясная поляна,

а през зимата се завръщат в Москва. През 1841 г.

тяхната настойница графиня Остен-Сакен оставя

децата на грижите на леля им Татяна и отива в

манастир. Толстой започва да обича своята леля

почти като майка заради жизнерадостния й хара ­тер, изтънчени обноски и образование.

fI

Братята Толстой

И докато непрекъснато се подвизава ту във

висшето общество, ту извън него, Толстой няма

почти никакво време да се отдаде на учение.

Прекарва дните си, наслаждавайки се на всяка

една радост в живота, която му попада. И макар

изучаването на чужди езици да е привилегия

за него, Лев Николаевич продължава да прене­

брегва задълженията си и съответно получава

ниски оценки. Не успява да завърши успешно

сесията през първата си година в университета и

моли да бъде преместен в Юридическия факултет.

За съжаление обаче, дори след прехвърлянето

той не се отказва от лошите си навици.

От самото начало не е доволен от този свободен,

лишен от задръжки, начин на живот. Макар и да

живее в блестящия свят на богатите и силните на

деня, Толстой изпитва вътрешно неудовлетворение

и е подложен на изтезание от дълбокото чувство на

изолация, което го кара да се възприема като двама

различни души в едно тяло. В своя дневник пише,

че се чувства като диво животно и оплаква отслаб­

ването на волята си. По същото това време започва

да забелязва противоречията в характера си, които

се засилват с течение на времето.

Лев Николаевич не помни някога да е особено

въодушевен или ентусиазиран от лекциите в уни­

верситета. Докато още учи, открива безброй автори

и философи, с които се идентифицира. Изчита про­

изведенията на Пушкин, а също и на Русо, който

подобно на него, губи родителите си. Запознава

се с творчеството на Гогол, Лермонтов и Гьоте, но

особено силно е очарован от романа в стихове на

Пушкин "Евгений Онегин". Той разглежда текста не

само през очите на обикновен читател, а като учеб­

ник по човешки взаимоотношения и емоции, които

ще изпълват бъдещите му творби.

Впоследств~е То~той изоставя

Векът на покварата

Градът Казан, където живее Толстой през 1840 г.

Казанският университет заема четвърто място сред

най-старите учебни заведения в Pyc~aTa империя.

!JH! ", I

t·

ПО.-IOжениетона дядо му в Казан

lliЕЗ ] 4] Г., след смъртта на графиня Остен­

Сакен в манастира, тяхната леля Юшкова, живе­

еща в град Казан, става законна попечителка и

настойница на децата. Макар че Татяна проте­

стира срещу решението, децата са извикани да

живеят в Казан с новата си настойница. Мадам

Юшкова, таяща злоба срещу Татяна заради няка­

къв отказ, направен от нея преди сватбата й, не

обръща никакво внимание на нейните молби. С

изключение на Николай, който започва да учи в

Московския университет, останалите четири деца

заминават за Казан, за да започнат там нов живот.

Град Казан се намира на около 800 км източно

от Москва, на границата между Европа и Западна

Азия. Дядо им Иля Толстой за известен период от

време е губернатор на областта и макар вече да

не изпълнява длъжността, славата и влиянието му,

добавени към натрупаните многобройни връзки и

познанства, продължават да съществуват.

Толстой, който вече е 1З-годишен, започва да

изучава турски, арабски и татарски език заедно

със своя частен учител. По това време изчита

събраните съчинения на Русо (всичките двадесет

тома) и веднага се влюбва във философията му.

През 1844 г., на 1б-годишна възраст, Толстой

се явява на специалните приемни изпити във

факултета по арабистика на Казанския универ­

ситет. Тъй като не успява първия път, се при­

нуждава да изкара допълнителен изпит през

септември, който след успешно приключване

му дава възможност да постъпи във висшето

училище. Що се отнася до това учебно заве­

дение, съществува мнение, че Толстой е приет

главно заради влиянието на своя чичо. Въпреки

че проблемите покрай постъпването остават в

миналото, скоро Толстой разбира, че университет­

ският живот не е за него.

~ Френският философ Фурие, чиито

идеи се оказват вдъхновяващи

както за кръга на Петрашевски, така

и за Достоевски.

roopa ия на Толстой от 1849 г.

-ой гюлага успешно приемните изпити

а Ка3анския униаерситет. Успя аа едва

втория път, но впоследствие напуска

учебното заведение.

Лев Топетой

.... Санкт Петербург през XIX в.

Превърнат е в столица вместо

Москва от цар Петър 1.

За разлика от характерната

за руските традиции бивша

столица, този град е изпълнен с

духа на Запада.

.... Толстой на кон заедно със съпругата

си София. Той обожава ездата в

компанията на хрътки.

лов. Казаците държат кучета, но не ги

използват за ловуване, ето защо Тол­

стой ходи сам в гората.

Дори след като става признат писа­

тел, никога не успява да се отърве от

тази страст. През последните години

от своя живот, когато се превръща в

хуманист и религиозен привърже­

ник, на теория се противопоставя на

лова, но в действителност го харесва

много повече, отколкото е склонен

да си признае. Ако на пътя му се

изпречи заек, той започва да си мър­

мори под носа успокоителни думи,

за да възпре ловните си страсти.

процъфтяващаТd сто­

лица, успява да получи право да се яви един­

ствено на два изпита в юридическия факултет.

При завръщането си в Ясная поляна в началото

на лятото Толстой открива за себе си едно ново

хоби, а именно - циганските романси. Той кани

група музиканти в дома си и ги моли да му свирят

старинни песни. По-големият му брат Сергей често

идва да слуша тези изпълнения. Впоследствие се

сприятелява с една от певиците и се жени за нея.

Любовта към тази музика обаче е поредната пре­

ходна прищявкана Толстой.

След години поквара и комар Лев Николаевич

няма нищо друго, освен натрупани дългове и пре­

следване от страна на кредитори. За да избяга от

тях, заминава за Тула, където решава да се покрие

за известен период от време при местен държа­

вен чиновник. Три години по-късно бъдещият

писател навършва двадесет и две.

ЛОВНАТА СТРАСТ

От баща си Николай Толстой насле­

дява страстта към лова. Бащата харесва

лова толкова силно, че в имението

Ясная поляна живеят постоянно двама

ловни надзиратели, които го придру­

жават по време на неговите излети.

Тримата оседлават конете си, завързват

кучетата и се отправят в гората. След

като пристигнат в ловния район, осво­

бождават хрътките, които се втурват в

преследване на своята жертва.

Самият Толстой е пристрастен от

дете към ловуването с кучета. Докато

е в армията, често взема оръжието

на казаците от лагера и се отправя на

Успехите и изпитанията за младия

помешчик

през пролетта' на

средата на семестъра, и се завръща като помеш­

чик в имението Ясная поляна, което наследява от

своите родители,

Когато Толстой поема задълженията си на помеш­

чик, той споделя различни хуманистични идеи, що

се отнася до управлението на имението. Надява

се, че чрез собственото си управляване ще успее

макар и малко да подобри живота на крепостните

селяни в земите, които му принадлежат. Въпреки

всичко, идеите и усилията на младия господар са

обречени на неуспех. Жътварката, която изобре­

тява, не става за нищо, освен да вдига оглушителен

шум, а селяните му се присмиват и никога не при­

емат насериозно идеите му за промяна на начина,

по който обработват земята.

Разстроен от безплод-

ните си усилия, Толстой се

завръща в бурния живот на

Москва. През 1849 г. се пре­

мества в Санкт Петербург, но

напразно. Оставя се на тече­

нието и на всеки каприз на

съдбата. Пристрастява се към

хазарта и след много изгу­

бени игри открива, че затъва в

дългове. Дори когато са арес­

тувани съмишлениците на

интелектуален кръг, където

се дискутира социалистиче­

ската утопия на Фурие (слу­

чаят е известен още като слу­

чая Петрашевски), Толстой не

показва почти никакъв инте-

рес към ставащото около него.

Живот и дейност

Воинът пацифист

Изкушението на демона

lliЕЗ AIIPИЛ 1851 г. Толстой постъпва на служба в

армията като офицер в Кавказ и се озовава в разгара

на ожесточената борба между руснаците и чечен­

ците, които се опитват да извоюват своята независи­

мост. Извикан на война от своя брат, който е офицер в

руската армия, Лев Николаевич се отправя на фронта.

Не се интересува ни най-малко от работата на

бюро в щаба, но когато става военен, се изправя

пред неочаквана ситуация. Общественото му

положение в руската армия няма власт и не играе

почти никаква роля, освен че го предпазва от това

да се намира на едно място с обикновените ред­

ници без потекло. Обикновено Толстой е в състо­

яние да се възползва от политическото влияние и

връзки на своите роднини, но армията не е тол­

кова благосклонна към него, колкото близките му.

И въпреки всичко, социалният статус му позво­

лява да прекарва свободното си време в забавле­

ния и той отново се връща към предишните си

интереси, а именно лова, хазарта и жените, вместо

да отиде на бойното поле. И отново трябва да пре­

бори онези същите демони, които нямат никакви

намерения да го освободят от желязната си хватка.

През тези дни младият любител на житейските

наслади описва в своя дневник мислите си за живота.

Успехът на "Детство"

През януари 1852 г. Толстой преминава успешно

кадетския си изпит и става младши лейтенант

... Севастопол и околностите му, които п

на руската империя през XVIII в., по в

.... Севастопол през 1855Г. по време на Кримската

война. Градът е основан

като гръцка колония и става

част от Русия през XVIII в.

Кримската война - битката

при Алма.

.~.

Лев Топетой

"ДЕЙВИД КОПЪРФИЛД"

111

.... Чарлз Дикенс, който оказва най·

силно влияние върху Толстой.

брак. Множеството второстепенни герои

в книгата описват красотата на ежеднев­

ния живот и човешкия характер. Произве­

денията на Дикенс са пропити с дълбочи­

ната на проникновени философски идеи и

тънко чувство за хумор, каквито Толстой не

открива у никой друг писател.

През последните години от своя живот

Лев Николаевич описва ,Детство" като "дре­

болия и нещо незначително'; но може би

няма точно това предвид. Вероятно това е

собственият му цинизъм по отношение на

способностите му за впечатляване на чита­

теля, в сравнение със степента, в която това

прави Дикенс.

Библиотека на спомените

По времето, когато пише своя шедьовър

"детство: Толстой е в силна степен повлиян

от романа на английския писател Чарлз

Дикенс 'Дейвид 0!1Ър9Иf1i(. Още от 14-го­

дишна ВЪ3РаСТ. ча поката навърши два­

десет и една, олстой непрекъснато хвали

тази книга в Q на чайки Я своя

любим рома я за ,основното

вдъхновение'заc~си творчество.

Докато работи вър "::етство' в Кавказ,

често препрочита C30Яia настолна книга.

,Дейвид Konъpo. :..:'ебиorpaфичен раз­

каз на Дикенс за детс:ю на беден млад

мъж, който се превр: а 3 успешен писа­

тел и се радва на блаГОС.iiOЗ>1Ята на щастлив

зина не успяват да о елеят. Остават им единствено

някои остарели оръ ня, о в сравнение с против­

ника, руснаците са доста по-слаби.

Дори сред хаоса, царя в обсадената крепост,

Толстой продължава а твор , написвайки три

разказа за битката при Севастопол, публикувани

със заглавието "Севастополе разкази': В един от

тях, наречен "Севастопол през маЙ·, описва геро­

ичните дела през войната и ава обективен ана­

лиз на суетата и безполезността, стоящи зад слав­

ните истории. В първия си раз аз "Севастопол

през декември" писателят рисува войната както

като акт на ожесточен патрио зъм, така и като

погазване на божията воля. На бойното поле,

докато пише тези произведе ия, младият автор

намразва войната с цялото си сърце и душа.

През септември 1855 Г., почти го ина след нача­

лото на героичната битка, Севастополската кре­

пост пада в ръцете на противни а. През ноември,

при завръщането си в Санкт Петербург, Толстой

получава радушен прием не само като герой,

който проявява своята доблест и храброст в

яростна битка, но и като талантлив писател.

Завръщането му е дългоочаквано за почти

всички известни романисти и поети на това

време: Тургенев, Гончаров, Некрасов и Фет.

За съжаление, Толстой смята, че обмя­

ната на идеи с тези творци е безполезно

занимание. На 27-годишна възраст младият

граф печели признание и огромни хонорари

като писател, но непрекъснато се дразни от

присъствието и идеите на други писатели.

Разглежда произведенията им като схолас­

тични и изпълнени с безполезно и ненужно

теоретизиране и предпочита да се фокусира

върху по-практични теми, като например

премахването на крепостничеството и осво­

бождаване на крепостните селяни.

ните дни, обгърнати от топлината и сигурността на

едно семейство, в което цари пълно щастие.

След като приключва писането му, Лев

Николаевич изпраща ръкописа на списание

"Современник" (литературно издание, чийто

редактор е поетът Николай Некрасов).

Поетът разпознава таланта и литературния потен­

циал на младия автор и му обещава публикацията

на всички негови произведения в споменатото спи­

сание. Излизайки на бял свят за първи път през сеп­

тември 1852 Г., романът на Толстой "Детство" вед­

нага завладява интереса и любовта на читателите.

По същото време Лев Николаевич преоткрива пре­

димствата на живота сред казаците. Въпреки обикно­

вения начин на живот, който водят, казаците настър­

вено се придържат към свои собствени военни,

етични и морални закони. Писателят им се възхи­

щава с цялото си сърце и душа. Той ги разглежда като

модели за подражание, към които трябва да се стре­

мят както аристократите, така и обикновените хора

без знатен произход. Толстой започва да пише за

своя живот сред казаците и преживяванията си, свър­

зани с това. Както можем да се досетим, романът носи

заглавие "Казаци" и се радва на огромен успех вед­

нага след публикуването му през 18БЗ г.

т Фотография от 1855 Г. на Толстой и други интелектуалци в

Санкт Петербург. В горната редица отляво надясно са Толстой

и Грегорович, а в редицата отпред отляво надясно: Гончаров,

Тургенев, Дружинин и Островски.

Битката при Севастопол

След като напуска Кавказ, Толстой е изпратен да

се бие в Кримската война при Севастополската кре­

пост. Тази огромна крепост на черноморския бряг

дава отпор на яростните атаки, осъществявани от

английски, френски и турски войски. Въпреки че

руската армия се слави със своя морал, висшите й

офицери са некомпетентни, а много често оръжи­

ето и боеприпасите се продават на черния пазар,

оставяйки войската в ужасяващо състояние, а МНО-

Живот и дейност

~ Толстой с учениците

от своето училище в

Ясная поляна.

.... Гилотина, издигната на площад

във Франция. Сблъсъкът на

Толстой с това адско изобретение

поражда омразата му към

западноевропейските влияния.

жави, където се запознава с различни видове обра­

зователни сиаеми, Толстой доаига до заключени­

ето, че всички опити в тази насока си противоречат в

някаква аепен с поаавената цел. Той не търси про­

грами за обучение на елита, а по-скоро иска да пре­

подава на крепоани селяни и съвсем обикновени

хора и да изгради у тях практически умения и вза­

имно уважение.

Когато открива училището в Ясная поляна, кани

десет студенти от Санктпетербургския университет

да преподават в него. В тази група обаче присъстват

и хора, които са изгонени заради неприятности, при­

чинени във висшето учебно заведение. По случай­

ноа се включва опасен елемент сред лицата, които

кани за преподаватели, а именно една буйна и невъз­

държана личност, заставаща не само против царизма,

но и против самия Толаой, който принадлежи към

съсловието на помешчиците.

Прочут в целия свят

През авгуа 1862 г. Толаой сключва брак с дъще­

рята на московски лекар София Бере Той е на З4

години, а тя е едва 18-годишна. В началото писателят е

истински влюбен в младата жена. Дните им са изпъл­

нени с мир и любов, а семейният живот е щастлив.

В тия радостни времена, събирайки отделните фраг­

менти, сътворени през годините, Толстой започва сво­

ята работа върху "Война и мир'~ развивайки сюжета и

главния герой (един млад декабрист).

Запазвайки отделни фрагменти от сюжета и

изменяйки описателната рамка към разказ за

Наполеоновите войни, Толстой започва да оформя

Безпокойство за напредъка на

нацията

lliЕЗ 1857 г. Толстой пътува за първи път в чужбина.

Заминава отначало за Париж, където се запознава

със свободната нация. Човекът, който продължава

да живее в една автократична държава с недораз­

вита икономика, моментално се влюбва в парижкия

начин на живот. Нещата обаче се обръщат, когато

за първи път вижда гилотината. Този така наречен

"елегантен и гениален" механизъм за обезглавя­

ване го отвращава и представлява сам по себе си

престъпление срещу цивилизацията. Тази машина

за убийства го кара да се съмнява и дори да пре­

зира техническия напредък до такава степен, че

започва да се безпокои за пътя на развитие, който

предстои да поеме собствената му родина.

От Франция Толаой заминава за Швейцария, после

за Германия, след което се завръща обратно в Русия.

След приаигането си отново се заема с писане и

опити за реформи в земеделието, насочени към кре­

поаните селяни в неговото имение. През 1858 г. цар­

ското правителаво най-накрая започва нужната под­

готовка за премахване на крепоаното право. Толаой

разбира, че това не е нищо друго, освен лицеме­

рие. Започва критиките си дълго преди действител­

ните админиаративни дейавия на цар Александър

11, свързани с крепоаничеавото.

При завръщанетоси вЯсная полянаЛевНиколаевич

основава училище за децата на крепостните селяни,

живеещи в имението му. Опитвайки се да разбере

какво точно образование ще им подхожда най-до­

бре, решава да напусне араната още веднъж през

1860 г. След девет месеца пътешеавия из пет дър-

Успехът на романа "Война и мир"

ЧЮ'ЮваличностВРЪЗКА, ОСНОВАНА НА ЛЮБОВ И ОМРАЗА

в които забелязва случващото се около него, са тези,

в които трябва да се съсредоточи върху заниманията

си като учител. Прекарва дните си в работа върху своя

следващ проект - книга за деца.

По същото време той отново поема задължени­

ята си на помешчик. Принуден да изплати старите

си комарджийски дългове, продава имението и

остава без никакви средства. Семейството обеднява

и трябва да започне всичко от самото начало, за да

живее по-добре. Докато продължава да прави опити

да се сдобие с повече земя и повече пари, настоя­

вайки междувременно за премахване на крепостни­

чеството, Толстой не успява да различи съществува­

щото вътрешно противоречие между двете. По-късно

съжалява за тези времена от своя живот.

Освен че е загрижен за препитанието и образова­

нието, писателят започва да се тормози със страхове

от смъртта. Борейки се с всички сили да избяга оттези

притеснения, потъва в четене на гръцка класическа

литература до пълно изтощение. След това започва

да търси различни средства, с които да се защити и

излекува от нападналите го страхове, и намира убе­

жище в Самара - град, намиращ се близо до плани­

ната Урал, където купува парче земя.

На това място през 1872 г. се ражда четвър­

тият му син Пьотр. За съжаление това е и времето,

когато настъпва разрив между Толстой и съпру­

гата му София.

ПI

.... Битката ПрИ Бородино - повратен момент във войната срещу

аполеон Бонапарт.

ужасно много се страхува от брака. Друга причина са

различията в стила им на писане. И макар Тургенев да

се възхищава на литературното майсторство на Тол­

стой, чувството в никакъв случай не е взаимно. През

18б1 г. Толстой губи присъствие на духа и предиз­

виква Тургенев на дуел. Двамата спират да си говорят,

докато един ден, седемнадесет години по-късно, Тол­

стой не му написва извинително писмо. Въпреки раз­

дорите и несъгласието, което цари между двамата,

каквито и да са в същността си взаимоотношенията

им, Тургенев винаги е готов да застане в защита на

своя твърдоглав приятел.

~ Фотография от 1866 г.,

изобразяваща София и първия й

син Сергей, намиращ се от дясната

й страна, както и първата й дъщеря

Татяна, стояща отляво. По онова

време София и Толстой все още се

разбират помежду си.

Страх от смъртта

След като завършва "Война

и мир'; Толстой отново изпада

в предишното си апатично със­

тояние. Единствените моменти,

Първият човек, който посещава Толстой след

завръщането му в Санкт Петербург от Кримската

война, е Тургенев. Прочут със собствените си про­

изведения, Тургенев е очарован от внушителния

стил и подробните богати описа ия на Лев Ни ола­

евич. Макар да се среща с него за пр-"в ПЪТ, Тургенев

намира общ език с много по- \Лария от его писател

още в самото начало.

През цялото време двамата непрекъснато водят

спорове. Една от причините, стояши зa.J оза, е по-

малката сестра на Толстой Мария. Току-ша п вяла

развод, тя се влюбва в Тургенев, който за ~ение

неподозирано/по мащабите си истори­

ческо произведение. Приключенията на

Болконски, пионка в играта и обратите

на съдбата в тази почти невероятна исто­

рия, се сравняват с Омировата "Илиада:

що се отнася до обхвата на епичната

история, и носят на своя автор световна

известност и признание.

София му помага в изготвянето на

ръкописа, пишейки под негова диктовка.

Преданата съпруга е негова подкрепа

във всичките му начинания. И макар

животът на писателя да не й понася и да

жадува за декадентското време на своята

младост, въпреки всичко си остава една

интелигентна жена, която здраво стъпва

на земята и отлично осъзнава пропастта,

съществуваща между фантазии и реалност.

Толстой потъва в творческо съзида­

ние. Съпругата му го подкрепя с цялата

си душа и сърце, докато той сътво­

рява своя шедьовър, и в желанието

си да спечели още по-голям прес­

тиж, дори сключва споразуме-

ние с него. По време на седемте

години, през които Толстой

довършва своя роман, София

ражда първородния им син

Сергей, първата им дъщеря,

както и още две момчета.

.... Приятелят на Толстой Тургенев. Въпреки че е

постоянен гост в имението на Лев Николаевич,

приятелството, свързващо двамата, често е

подложено на напрежение.

- -

Живот и дейност

~ Сцена от филма - екранизация на романа

"Анна Каренина'; сниман през 19З5 г. Вляво е

актьорът Базил Ратбоун в ролята на Алексей

Каренин, а до него стои Грета Гарбо в ролята

на Анна.

От творчество към идеализъм

оо. Руско-турската война, битка при

р. Дунав през 1877 г. Периодичните

издания отказват да публикуват

романа"Анна Каренина" заради

критиките, които съдържа в себе си,

по отношение на тази война.

оо. Портрет на Толстой, нарисуван от

Иван Крамской през 187З г.

Писателят мрази да позира,

но харесва Крамской и това е

единственият път, когато приема да

позира.

Службата в планината

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко

нещастно семейство е нещастно по CBoeMy'~ С тези

думи започва романът, внимателно написан, обрабо­

тен и редактиран, отразяващ възгледите на Толстой

за любовта и трагедията. Произведението предста­

влява не само любовна история, а съдържа в себе

си също така философски идеи за обществото - опит

да се очертаят човешки теми и обществени взаимо­

отношения, както засяга и теми като премахване на

крепостничеството и освобождаване на крепостните

селяни. Тази творба се приема доста добре и полу­

чава висока оценка от Фьодор Достоевски.

Въпреки че се радва на зашеметяващ успех, рома­

нът "Анна Каренина" не помага на Толстой да се отърси

от страховете си, свързани със смъртта. Обхваналото

го постоянно безпокойство, прибавено към огромната

празнина, която писателят изпитва след поредицата

трагедии в семейството, го карат да се замисли за само­

убийство. Прикривайки обхваналите го емоции, докол­

кото може, той се отказва от страстта си към ловуването,

за да стои далеч от ловното си оръжие. за да избяга от

празнината в сърцето си и страха от смъртта, Толстой

се обръща към религията. Не е привлечен толкова от

традиционализма на Руската православна църква, кол­

кото от самата вяра. Писателят отказва да вярва в Бог,

когото не разбира и чието приемане стои отвъд човеш­

кия разум и възприятия. Смята, че Буда, Конфуций и

Христос се свеждатдо една същност и еднакви разбира­

ния, изповядвайки сходни универсални истини. Толстой

къса с църковната догма и директно намира вдъхно­

вение в библейските притчи и вярата си в пацифизма.

Всьщност единственият момент в църковните канони,

който не отрича напълно, е проповедта, която държи

Христос mанината.

смърпа. През 1877 г. най-накрая се публикува пъл­

ната версия на романа"Анна Каренина'~

,,Анна Каренина"

ThЕЗ 1873 г. Толстой започва своята работа върху след­

ващия си широкомащабен роман, отчасти вдъхновен

от събитията, произтичащи в съседно имение, където

отхвърлена любовница извършва самоубийство, хвър­

ляйки се на железопътните релси пред преминаващ

влак. Тази тема, заедно с четенето на глас пред децата

на стихотворенията на Пушкин, го подтикват към писа­

нето за едно истински нещастно семейство.

Няколко месеца по-късно, когато завършва ръко­

писа, вместо да предаде книгата в окончателния й

формат, Толстой решава да доразвие и разшири текста

на творбата. След редакция и изпращане за печат

той решава да преразгледа и преработи текста още

веднъж. Подобен стил на писане и поведение е харак­

терен за Толстой. Всяка нова идея, която се ражда в гла­

вата му, изглежда по-блестяща и по-добра от предиш­

ната и писателят не може да устои да не преработи и

разшири текста. В писмо до свой приятел сравнява

този процес с "чертаенето на KpЪГOBe'~ Ако нарисува

неправилен кръг; трябва да се върне и да го поправи.

"Това е единственият начин, по който знам как се чер­

таят кръгове'; обяснява постъпките си Толстой.

Когато обаче окончателният вариант на романа,

описващ една семейна трагедия, отива за печат, почти

половината текст е изрязан, а забавянето в отпечат­

ването става неизбежно. Въпреки че му се предлага

позиция в образователна комисия след съставянето в

началото на ?О-те години на XIX в. на "Азбука" и"Нова

азбука'; както и многобройните педагогически въз­

гледи, които излага в различни печатни издания, не

остава пощаден и от безброй лични трагедии. През

1874 г. умира двегодишният му син Петя, както и леля

му Татяна, която е като негова втора майка. През 1875

г. умира десетмесечният му син Николай, а по-късно

същата година съпрузите губят още една от своите

дъщери, родена преждевременно. Изглежда че през

това време от своя живот Толстой е заобиколен от

-

Лев Толстой

Различна ве сия ~~~

НАРОДНА ПРИКАЗКА

.... Манастирът "Света Троица" в Сергиев посад,

намиращ се в околностите на Москва. Това е

мястото, където Толстой пише своите разкази, с

надеждата да образова хората и да ги запознае

със същността на живота и религията.

ведение, но и да напише поучителна история, която

да бъде лесно разбираема за околните. Предстои му

да открие, че народните приказки са много по-под­

ходящи за тази цел, в сравнение с дългите епични

романи.

В действителност тези разкази, които се въртят

около любовта, печелят слава по целия свят и са пре­

ведени на много езици. Толстой, който по същество е

романист, е автор също така на забележителни раз­

кази, поучителни истории и приказки. Специално за

обучението на селските деца Толстой съчинява ориги­

нални раз ази, преразказва приказки и басни, които

издава в книгите "Азбука" (1871-72) и "Нова азбука"

(1874-75), събрани по-късно в четири "Руски книги за

четене': Произведенията му за деца масово се раз­

пространяват и в България.

Народната приказка "Иван глупакът" е добре

известна на всички, но дори познавачите трудно могат

да я определят като едно от произведенията на Тол­

стой. Когато разглеждаме творбите му, в съзнанието

ни изникват реалистични до болка съчинения, като

например романът "Война и мир'; но в действител­

ност Толстой борави с разнообразни жанрове, вклю­

чително и този на народните приказки.

През 1879 г. в Ясна я поляна пристига разказвач,

който въвежда местните жители в тайната на народ­

ните сказания. И тъй като знае множество старинни

приказки, въпросният разказвач веднага привлича

вниманието на Толстой. От приказките, които писа­

телят чува, избира тези, поддаващи се най-лесно на

адаптация и преразказ. Освен всичко останало, Тол­

стой се надява не само да създаде още едно произ-

През 1879 Г., оставяйки литературата настрана,

Лев Николаевич започва да пише религиозно-фи­

лософски трактати, примери за които са: "Изповед';

"Изследване на догматическото богословие'; "Кратко

изложение на Евангелието'~ "В какво е моята вяра';

където излага своите виждания и тълкуване на рели­

гията. По същото време се публикуват и "С какво

живеят хората': както и поредица приказки, включи­

телно и "Иван глупакът:

През 1882 Г., след като взема участие в преброя­

ването на населението в Москва, писателят стига до

извода, че най-значимото нещо, което хората вършат, е

ръчният труд, като този на селяните в неговото имение.

Подобни идеи, свързани с простия начин на същест­

вуване, залягат по-късно като основополагащи прин­

ципи на движението, известно още като толстоизъм.

Идеализмът, реализмът и всичко

останало между тях

си напълно погълнат в тази борба срещу Църквата

и политиците, управляващи държавата, вместо да го

подкрепя, съпругата му София използва всяка една

възможност, за да отравя критики срещу него.

През 1882 г. семейството се завръща в Москва, за

да могат децата им да посещават реномирани учи­

лища. Това е и времето, когато двамата са принудени

да се изправят срещу реалността в техните взаимоот­

ношения. Толстой оставя София да се грижи за дома,

както тя самата сметне за добре, а за себе си оставя

една малка стая, където има възможност да работи.

Не че мрази съпругата си, а дори напротив, обича я

от дъното на душата си. Но объркаността му, приба­

вена към непрекъснатото му философстване, са неиз­

черпаем източник на раздразнение, докато той иска

единствено мир и спокойствие в своя дом. Въпреки

че се стреми да реформира Църквата и дори самата

религия, той се оказва напълно неспособен и безпо­

мощен да всее мир в собствения си дом.

А докато е изправен пред подобен вид съпротива

срещу идеите си у дома, броят на неговите последо­

ватели HaBl:>H расте с всеки изминал ден. Идеята за

паЦИ~ЗМQ на Толстой води до възникването през

1 г. H~ движе~ие, което отхвърля задължителната

оенна повинност. риблизително по същото време

--.....с'Ь: . . ()~ия- B.na ими Чёртков

зо е

ките си, в опита си да бъде самостоятелен и незави­

сим. Отказва се от пушенето и алкохола и се стреми

да води стоическия, изпълнен с лишения живот, към

който се стреми. Той обаче е единственият в дома си,

който прилага тези идеи на практика.

Озадачени от последната му страп, съпругата и

децата му дават всичко от себе си и правят всичко

възможно, за да му помагат в новото му увлечение.

Скоро обаче застават срещу този негов нов начин

на живот. Не могат да разберат защо, след като имат

положение на помешчици, собственици на земи с

много прислуга, трябва да полагат усилия да правят

всичко сами. За съжален ие самият Толстой не успява

да им даде задоволителен отговор. Ситуацията се

влошава, когато е наложена възбрана върху публи­

кацията на ръкопис, вече изпратен при Чертков в

издателството "Посредник; лишаваща семейството

от значителен източник на доходи.

През 1891 Г., уморена от споровете около автор­

ски права, София изпраща за публикуване всички

произведения на Толстой, написани от 1881 г. насам.

Действията й не са подтикнати от омраза или алч­

ност. Когато съпругът й решава да се отправи на

път, за да помага на жертвите на глада, София не си

и помисля да протестира. Въпреки злословията, тя

не харчи парите, получени от продажбата на кни­

гите, за свои лични цели, а за да покрива разходите

покрай домакинството.

Когато Толстой получава молба доброволно да

подпомогне жертвите на глада, той с радост приема

предложението и дори написва "Разказ за глада':

описващ действителната ситуация около пострада­

лите. Страхувайки се от влиянието, което писателят

може да окаже по този начин, царисткото правител­

ство налага отново забрана за публикация на твор­

бата. Тя се появява обаче в периодични издания в

Англия, Франция и Дания, разпалвайки интереса на

международната общност и насочвайки внимани­

ето към създалото се положение. Скоро трябва да

се оборят негативните статии в британската преса и

московските вестници публикуват отговор, дискре­

дитиращ Толстой и критикуващ откъси от неговия

разказ. Всички тези усилия се оказват безполезни,

защото влиянието на писателя е осезаемо, въпреки

усилията, полагани от властите .

Докато продължава да създава литературни

шедьоври, Толстой започва да прилага на прак­

тика принципите, които изповядва. Сам коси тревата

пред дома си, сам работи земята си, сам лъска обув-

Помощта по време на големия глад

ПЪРВИТЕ СИ ОПИТИ в религиозната, полити­

а и моралистката проза, каквато е "Изповед';

'той, по онова време вече на 55-годишна въз­

I злива цялата си енергия в сътворяване на сво­

илософски съчинения. И въпреки че в акаде-

те кръгове се надигат гласове, поставящи под

Р\1>С ушевното здраве на писателя, той създава

"';";-"I,..,."n()гQ.нови приятелства, за да обсъжда своите нови

деи. TgBa обаче не е окончателен разрив с мина­

л ." у на романист.

~~~!а,~'lез1886 Г., в опита си да придаде реалистичен

бр, . на 'смърпа, Толстой написва романа "Смърпа

• ан Илич'~ През 1887 Г., когато представя пред:F:>oo.::......r.­

ката публика "Кройцеровасоната': талантътму

е се намира в своя разцвет. И въпреки че е в

лка степен литературна творба, а е по-скоро

религиозен и поучителен разказ, художественитей

характеристикиса неоспорими.

Не само идеите му, но също и забележителните

му литературни умения плашат царисткото прави­

телство и Църквата. През 1887 г. Толстой публикува

своята драма "Силата на мрака': Ако трябва да опре­

дели някое от произведенията си като неоценено по

достойнство, то това е именно тази творба. Въпреки

че руският цар Александър 11 разпорежда поставя­

нето на пиесата на сцена, един от неговите съвет-

ници смята идеите, изложени в нея, за изключително

опасни. Ето защо се забраняват всички постановки

из театрите в цяла Русия. Същата съдба, а именно

забрана за публикуване, сполетява "Кройцерова

соната'; "За живота и смърпа" и календара с учени­

ята на светци и мъдреци от различни религии.

актиките на толстоизма

~ Толстой зад писалището

си в Ясная поляна. Поради

късогледството си, отрязва

краката на стола, на който седи,

така че лицето му да застане

по-близо до повърхността на

бюрото.

~ Рисунка от 1888 г.,

изобразяваща Толстой на полето.

Облечен е в ръчно израБОТеНИ

дрехи и върши земеделска работа.

Мотивите му за подобни действия

са неясни дори за самия него.

........ ё-

ID

нота, единственият човек,

който може да достигне до

сърцето на писателя, е тре­

тата му дъщеря Александра.

Очаквайки завръщането на

своите деца, които в действи­

телност никога не успява да

разбере, Толстой решава да

ги посрещне обратно с отво­

рени обятия.

.... Статуя на Толстой в Британска

Колумбия в Канада. Издигната е в

чест на помощта, която той оказва

на двадесетте хиляди духобори,

които бягат от Русия в края на XlX в.

Всички синове и дъщери на Лев Николаевич

са богати деца, отгледани далеч ОТ трудности и

предпазени от несгоди, които никога не поста­

вят под въпрос съществуващото положение,

нито пък някога им минава през ума, че екс­

плоатацията на крепостните селяни в земите,

които притежават, не е спра­

ведлива. До 1892 г. всички

деца на Толстой се разпръсват

по света, с изк.nючение на вто­

рата му дъщеря Мария. След

женитбата си тя също напуска

дома на своите родители.

3аобиколен от хаос и неяс-

.... Фотография от късните години на Толстой, на

която е със свои приятели в имението си.

четвърти син

осми син

пети син

втора дъщеря

шести син

втори син

Ред на появяване

на бял ,вят

първа дъщеря

първи син

седми син

трета дъщеря

девети син

трети син

~ Годината е или 1908

г., или 1909 Г., когато

Черткав посещава

Толстой в имението му

Ясная поляна.

ПъТУВАНЕ във ВРЕМЕТО

ДВАНАДЕСЕТТЕ

С ИМЕТО ТОЛСТОЙ

Толстой и съпругата му София имат общо

12 деца. Последното им дете, синът на име

Иван, се ражда през същата година, през

която се ражда и първият ИМ внук, а именно

когато Толстой навършва 60-годишна въз­

раст. Никое от децата му не споделя философ­

ските и морални идеи, които са толкова скъпи

за сърцето на техния 6аща.

Първородният им син Сергей, за учудване

на баща си, става държавен чиновник Вторият

им син Иля пропилява времето си в ловуване,

вместо да работи. Лев, третият син, става писа­

тел, въпреки че му липсва нужният талант за

това. Шестият син е такъв тип, който би застре­

лял бездомен пес, ако го види на улицата.

застава начело на най-мащабното привличане на

общественото внимание в живота си, простиращо

се чак до отдалечените острови на Япония.

През януари 1900 г. той е посетен от един нов

автор, чието име е Максим Горки. Лев Николаевич

безмилостно критикува произведенията на младия

човек, а Горки мълчаливо и галантно приема отпра­

вената критика. По това време Толстой вече прекъсва

връзки с по-голямата част от своите приятели в акаде­

мичната общност, с изключение на Горки и Чехов.

Год. на раждане Възраст на Толстой Име

1863 35 Сергей

1864 36 Татяна

1866 38 Иля

1869 41 Лев

1871 43 Мария

1872 44 Пьотр*

1874 46 Николай*

1877 49 Андрей*

1879 51 Михаил

1881 53 Алексей*

1884 56 Александра

1888 60 Иван

* починал в млада възраст

~ Фотография на Максим

Горки. направена през

1905 г. След като го

посещава за пръв

път през 1900 г.,

той се превръща

в постоянен гост в

дома на Толстой.

От изкуство към поквара

През 1889 г. Толстой започва работа върху

поредния си широкомащабен роман. В жела­

нието си да създаде разширено тълкуване на

темите, свързани с разума, морала и религията,

той прави всичко възможно да потисне съзидател­

ното начало в себе си, за сметка на своя интелект,

но не винаги успява в начинанието си.

Лев Николаевич смята, че изкуството и разума

взаимно се изключват. Разглежда разума като"необ­

ходим закон'; докато изкуството се явява "същ­

ността на нещата'; Двете са отделни концепции,

които нямат нищо общо помежду си. Впоследствие

Толстой често казва, че не съществува понятието

"логическо изкуство';

Писателят не е в състояние да създаде произве­

дение, основано на разума, което същевременнода

показва истинската същност на нещата. Последният

му роман "Възкресение'; фокусиран върху обстоя­

телствата, в които една жена на име Катюша, е пок­

варена, прави опит да изследва истинската същ­

ност на любовта. Толстой никога не преработва

тази творба. Публикувана е през 1899 Г., а писателят

дарява хонорара, получен за нея, за да подпомогне

събирането на средства за духоборите.

По същото време Толстой е въвлечен в про­

теста срещу натиска и преследването, оказвани

от страна на Руската православна църква спрямо

духоборите (крайна християн­

ска секта, отричаща светското

управление, църковните

ритуали и канони и божест­

веното начало на Исус).

Сектата обаче се нуждае от

финансиране, за да може

да имигрира в Канада.

Оставяйки настрана

делата си, Толстой

-

Живот и дейност

Финалната трагедия

Отлъчването

Със СВОЕТО ВПЕЧАТЛЯВАЩО ВЛИЯНИЕ в цял

свят романът "Възкресение" успява да разгневи

Православната църква. Това произведение води

до официалното отлъчване от Църквата на писа­

теля до края на живота му. Толстой гневно посреща

новината за това през февруари 1901 г.

Отлъчването му обаче служи, за да покаже какво

въздействие оказва той върху религиозните вла­

сти. Скоро започва да получава писма на под­

крепа и съчувствие от членове на духовенството,

които вярват и споделят неговата философия.

Както царисткото правителство, така и Църквата

трябва да приемат факта, че изгубват своя кон­

трол върху умовете и съзнанието на хората.

Нито едно обаче от споменатите събития не

попречва на Толстой да продължи да печели слава

и престиж в цял свят. С течение на времето и пред­

вид 7З-годишната си възраст, той изглежда все по­

изпит и отслабнал. Докторите му препоръчват да

се щади повече и да работи по-малко. Но тъй като

светът все още има какво да му предложи, Толстой

отказва да се оттегли от сцената. През септември

същата година заминава за Крим заедно със сво­

ето семейство и успява да досъсипе и малкото си

останало, толкова крехко здраве.

Положението му се влошава, но повече от всякога

писателят е решен да продължи борбата си срещу

царисткото правителство и Православната църква.

През януари 1902 Г., когато промяната обхваща

Русия, в резултат от премахването на частната соб­

ственост и нарастващия натиск върху Николай 11,

Лев Николаевич ляга тежко болен от пневмония.

Осъзнавайки факта, че животът на писателя набли-

А Кримският полуостров, където години по-късно след участието

си в битката при Севастопол се завръща Толстой.

жава своя край, Православната църква решава

да му даде шанс да се върне в лоното й под пре­

текст за взаимно примирение.

Изправен пред дилема

Февруари 1904 г. бележи началото на Руско­

японската война, залогът в която е превъзход­

ството на Източна Азия. Както и преди, Толстой

застава против тези военни действия. Този

път обаче не е сам в протеста си. През януари

1905 г. става инцидентът, известен още като

Кървавата неделя, при който мирни протести­

ращи, настояващи за прекратяване на войната,

са избити насред Санкт Петербург. Шест месеца

по-късно на броненосеца "Потьомкин" избухва

бун~ Царисткото правителство се събира, за да

обсъди последващите действия в дадената ситу-

ация, а решението, с което излиза, е да постави

начело на Русия през 1906 г. Столипин като неин

министър-председател.

Макар че Толстой е доста язвителен в напад­

ките си срещу деспотичното управление, смята, че

народна революция в Русия е не само безполезна,

но и невъзможна. Поради факта, че осъзнава огро­

мните проблеми, които поставя пред себе си едно

управление, той се въздържа от това властта да се

даде или единствено на царя, или на революци­

онно правителство. В двата случая Толстой, 'хрис­

тиянският анархист'; остава скептично настроен

към идеята за конституционно, и предполага се,

свободно управление. Непопулярните my-..и..Д;.еr-И"""'''''IIfIIIII~111Iго изолиратот останалатачаст от света.

В опита си да се увери, че схващаниятаму

не са изкривени,той разбира, че трябва

да скъса с понятията"народ"и "истина':

Но както всеки друг път, тъй като

намира за невъзможнода се отдели

и да не обръща внимание на случ­

ващото се около него, Толстой

решава да проведе конференция.

Изглежда че не му остава нищо

друго, освен да отстоява възгле­

дите си за живота с надеждата, че

другите ще достигнат до същото

разбиране за събитията нао­

коло. След като приключва пър­

вият етап от работата му с хората,

той се завръща в Ясная поляна

през 1907 Г., за да продължи дей­

ността си по образоване на насе­

лението.

А Толстой И София през 1906 г.

в градината на дома си в Ясная ,

поляна.

.... 1905 г. - парадът,

организиран в чест на Руско­

японската война. Япония

празнува своята победа в

една война, срещу която

Толстой се противопоставя с

цялото си сърце и душа.

РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

дица от реформи. За пръв пъне премахва

йерархията на митрополитите, а вместо

нея се създава църковен Синод. Сега

църковните служители са държавни слу­

жители, а Руската православна църква се

превръща в продължение на самото дър­

жавно управление.

Като оставим настрана очевидната

загуба на независимост за Църквата,

духовниците стават знатни хора, прите­

жаващи земи, собственост и крепостни

селяни на свое разположение, които обра­

ботват същите тези земи. Църквата, която

Толстой толкова силно критикува, в дейст­

вителност не е нищо друго, освен средство

за упражняване на контрол, намиращо се

в ръцете на държавата, дълбоко корумпи­

рано от собственото си лошо управление.

.... ТОЛСТОЙ на смъртния СИ одър.

Последното пътуване

с подготовката за отбелязването на осемдесетия

рожден ден на Толстой държавата и Църквата ста­

ват по-милостиви и опрощават намесата му в общест­

вения живот. Русия е затрупана с писма, телеграми и

посещения от всички кътчета на света, откъдето писа­

тели и философи се струпват, за да честват дълголети­

ето на великия мислител.

Дори през 1909 г. Толстой е все още във велико­

лепна форма. Продължава обичайния си протест

срещу управлението и действията на Църквата

и работи същевременно върху новия си роман,

чувствайки се дълбоко въвлечен във всичко, случ­

ващо се около него. Писателят полага неимоверни

усилия да пише и да изпраща ръкописи в издател­

ството "Посредник'; за разочарование на съпру­

гата си, която не е в добри отношения с Чертков.

Раздорите помежду им продължават през идната

година, а Толстой започва да разглежда възмож­

ността да напусне завинаги дома си.

Така на 28 октомври 191 О г. в шест часа сутринта

Руската православна църква е част

от Източноправославната църква, която

скъсва с Римската католическа църква и

се отделя като самостоятелна през XI в.

Несъгласни с папската доктрина, гръц­

ката и руската Църкви решават да осно­

ват свое собствено крило на християн­

ството след рухването на Византийската

империя. Руската православна църква

запазва своята автономия достатъчно

дълъг период от време.

Църквата попада под властта на дър­

жавата едва през XYIII в., по време на

царуването на Петър 1. За да смаже диси­

дентите, които се появяват наскоро в

църковните редици, както и за да децен­

трализира властта й, Петър поема кон­

трола над Църквата и инициира поре-

Лев Николаевич напуска заедно със своя секретар.

Дъщеря му Александра се присъединява към него

два дни по-късно. Страхувайки се, че ще бъде пре­

следван, писателят решава да се отправи към мана­

стир, но се отказва от пътуването си точно по средата,

като спира на една гара.

Децата му бързо отиват при него, веднага щом нау­

чават за влошеното състояние, в което се намира, и

остават до смъртния му одър до ранната утрин на 20

ноември (7 ноември по стар СТИЛ), когато пневмони­

ята го поваля окончателно. Правителството забра­

нява на хората да присъстват на неговото погребе­

ние и дори изпращат полицейски сили да надзирават

положението, но са безсилни да попречат на повече

от пет хиляди души, които идват, за да го придружат в

последното му пътуване. ДОМЪТ на ТОЛСТОЙ ­

имението Ясная поляна.

--------~----- -- ---- - ----- ------~---------------------- -- - --- ~------------------,-. r;-:-:-~.,.,....,..-,.,....-- -

Важни събития :'. :';:-.>.~:;~~<,:' _: :. ~/ ...~ :~,,~~;~~",~-rt-.~ -:;';".:;~_'

Толстоизмът: социален мир~

и раздори всемеиството

Наченки на толстоизма

Всъщност семейните проблеми на

Толстой започват дълго преди това

със сцени на ревност заради негова

бивша любовница. Освен това фактът,

че "бъдещето на човечеството" винаги е

с приоритет пред собственото му семей­

ство, водят до безкрайни раздори.

Колкото по-дълбоко навлиза писателят в

тълкуването на християнските догми, толкова

повече се отвращава от декадентския начин

на живот на богатите и останалите подобни

навици, характерни за времето, в което живее.

Толкова много се ядосва, че започва да подпо­

мага бежанци и да протестира още по-ожесто­

чено срещу действията на властите.

Преследван от държавата заради анархис ­

ките идеи, които проповядва, Толстой се спри­

ятелява с хора, споделящи тези нови негови

възгледи. Съпругата му София, винаги проявя­

ваща разум, намразва тези опасни познанства.

Тя изпитва силна нужда да защити деца

от опасните неортодоксални идеи за

и морала, подкрепяни от нейния

Упоритостта на Толстой го кара да пр

грижите за дома и семейството на своята жена

и се принуждава да организира срещ

останалите активисти на друго място.

В душата му гори непреодолимо желание

освободи всички крепостни селяни, ето ~O се

отказва от собствения си начин на живот като

помешчик и го заменя с живота на човек, ca~

обработващ земята си. Според него в TOts<l~~

състои същината на толстоизма. Не обожествя­

ването, преклонението и изповедите, а- обикно­

веният честен живот на земеделец или работник.

Пример за тази философия е подробно описан в

приказката "Двамата старци", която не всеки

Лична интерпретация на

разбирането какво означава да си

християнин

Непрекъснатото пропагандиране на идеите на пацифизма и противопоставянето на

войната водят до основаването на мисловната школа толстоизъм. В реалния живот

Толстой се опитва да живее своята философия, бори се в подкрепа на пострадалите от

глада, дарява средства, за да защитава онеправданите, и се стреми към възстановяваме

на мира с други средства. Парадоксално, обаче с най-голяма съпротива към

собствената си философия и възгледи се сблъсква не някъде другаде, а в собствения

си дом. Писателят, който не иска нищо друго, освен всеобщ мирен живот, така и не

успява да постигне своята цел за самия себе си.

ДАРИТЕЛСКИТЕ МУ УБЕЖДЕНИЯ се появяват,

когато е на около 50-годишна възраст. В мла­

дите си години се опиянява от удоволствията на

живота, а писането е просто забавление. В пери­

ода между 1873 г. и 1875 г. обаче губи петия и шес­

тия си син, новородената си трета дъщеря и две от

своите лели. Страхът от смъртта хвърля сянка върху

щастливия до този момент живот на писателя и все

по-силно обсебва мислите му. Той започва да раз­

глежда самоубийството като единствения начин, по

който човек може да упражни контрол върху собст­

вената си съдба. От този момент насетне търси отго­

вори в религията, но не и във вярата, която изпо­

вядва от дете - тази на Руската православна църква.

Църквата, която познава, не е нищо друго, освен соб­

ственост на царя, подкрепяща войната и смъртното

наказание. Писателят просто не може да накара себе

си да повярва в Църква, която проповядва божията

милост и любов по време на неделната служба, а

приема убийството през останалите дни.

Така Толстой сам изучава нещата и открива

четирите евангелия, без обаче да вярва във

Възкресението на Христос, Светата троица или

предсказанията. Единственото нещо, което смята,

че си заслужава да се помни от Евангелието, е про­

поведта в планината и заповедта на Исус Христос

да се противопоставяме на злото.

В резултат от собствената си изследователска

работа Толстой написва "Изповед" и "В какво е

моята вяра" през 1879 Г., както и "Кратко изложе­

ние на Евангелието". Във всички тези произведе­

ния фокусира усилията си върху анализирането

на вярата. Радикалните му идеи по отношение на

Църквата объркват приятелите му и довеждат до

раздразнение съпругата му София.

· ~,~ : . Лев Толстой, :::. .. f'J'~.J,~r: ~-.I -

... Толстой и освободените му крепостни селяни в хуманитарна акция през 1891 г. по време на големия глад.

Не исках никой да се намесва, ето защо реших да напусна.

И просто го сторих .

да разпространяват възгледите на толстоизма, два­

мата основават издателство, наречено "Посредник".

Опитвайки се да живее според философията,

която проповядва, и да се откаже от състоянието,

което натрупва като писател, Толстой решава да

обработва земята си сам. Това негово решение не

се приема радушно от съпругата и децата му, които

застават срещу него.

Така по волята на своето семейство през 1880 г.

той прехвърля всички авторски права върху произ­

веденията си на своята съпруга. По-късно през 1881г. отново се захваща с писателска дейност. Този път

обаче вместо романи пише философски съчинения,

надявайки се да подобри положението не само в

Русия, но в цял свят. В очите на обществото Толстой

винаги е благословен с подкрепа от страна на своята

съпруга. В действителност обаче прекарва остатъка

от живота си в непрекъсната борба с нея и Чертков.

През 1891 г. с благословията на жена си Толстой

се присъединява към усилията за подпомагане на

засегнатите от глада в Русия. След това съдейства

на духоборите, които са подложени на преследване

от църковните власти, тъй като отказват да влязат в

армията поради морални подбуди. Съпругата му

София обаче споделя различно мнение за дарител­

ската дейност на заможните хора в обществото и

протестира срещу действията на своя съпруг, а раз­

ривът между двамата става все по-голям.

Първото допълнено издание на произведени­

ята, чиито авторски права притежава София, тя

публикува и разпространява чрез издателство

"Посредник': Както става ясно през 1909 Г., животът

му наближава своя край и за най-голямо недовол­

ство на София Толстой определя Чертков за зако­

нен изпълнител на завещанието му.

През последните години от своя живот Толстой,

опитвайки се да задълбочи педагогическата си дей­

ност по отношение на своята философия, избира за

свой съратник Чертков. Подобно на Лев Николаевич,

Чертков произхожда от знатно семейство, бие се в

редовете на руската армия и също желае премахване

на крепостното право. Двамата започват дейност по

образоване както на бедните, така и на богатите, за да

въведат промените, които жадуват, за своя народ. За

~ На прага на смъртта Толстой напуска своя дом.

може да разбере. Така вместо да служи достойно

на божественото с цялото си сърце и да се отправи

на поклонение в Ерусалим, Лев Николаевич смята,

че е много по-важно да се нахранят гладните и да

се живее простичко и честно с плодовете на земята,

която сам обработваш.

София обаче, която израства в заможно семей­

ство, не споделя подобни идеи и иска разкошен

живот. Въпреки усилията, които Лев полага, да води

тих и умерен живот, никога не успява да постигне

компромис, що се отнася до съпругата и децата

му. Уморен от непрекъснатото натякване на сво­

ята жена, веднъж Толстой й заповядва да напусне

къщата. Щом обаче тя започва да си събира багажа,

той избухва в сълзи и я моли за прошка. И въпреки

че с течение на времето помежду им настъпва раз­

рив, писателят не може да живее без нея. Подобни

случки се натрупват и с годините донасят труд­

ности във връзката на съпрузите.

"Посредник": философски

евангелизъм

Веднага след публикуването си произведе­

нието на Толстой, обявяващо се против смърт­

ното наказание, получава широк международен

отзвук. Навсякъде - от Европа чак до отдалечените

острови на Япония, се появяват поддръжници на

толстоизма. За съжаление семейството му стои на

ръба на разпада.

В началото на 191 О г. София става неконтроли­

руема. Децата тъкмо се завръщат от посещение

при баща си, който решава да анулира завеща­

нието си. Това решение подхранва предположе­

нията, че вероятно тя и децата й ще бъдат поста­

вени в затруднено положение, лишени от мате­

риална подкрепа. Единственият човек в семей­

ството, който застава на страната на бащата, е,

както обикновено, дъщеря му Александра.

След многобройни спорове и кавги със сво­

ята съпруга и дълги години, прекарани в жела­

ние да извърши самоубийство, Толстой вкарва

своя план в действие на 28 октомври. Около б

часа сутринта, внимавайки да не събуди съпру­

гата си, която оставя врата на спалнята си открех­

ната, за да наблюдава какво става с него, той се

измъква от дома си, придружаван единствено от

своя секретар. Дните му на свобода обаче са пре­

броени. Семейството му го застига на 2 ноември

на една гара по средата на пътя, където той е пова­

лен от болест.

"Не исках никой да се намесва, ето защо реших

да напусна. И просто го сторих".

Толстой и неговите

последователи, КОИТО смятат, че

простичкият обикновен начин

на съществуване е най-важен в

живота.

... През 1892 г. по време на големия глад се раздава

храна, а селяните се редят на опашка, за да получат

дажбите си.

След произнасянето на тези думи Толстой умира

рано сутринта на 20 ноември (7 ноември по стар

стил). Това е мигът, в който духът на великия мис­

лител си извоюва най-накрая вечна свобода.

... Фотография от късните години

на Толстой и София. Семейните

кавги задълбочават разрива между

двамата.

~~~~~~~~~~~~~~~~_.

Лев Толстой

Най-важната литература в Русия

Толстой и Достоевски са най-великите

представители на руската класиче­

ска литература през XIX в. Достоевски

боготвори вече известния Толстой, а Лев

от своя страна изпитва дълбоко уваже­

ние към творчеството на Достоевски.

Въпреки това Достоевски прави опит да

се разграничи от възможно асоцииране

с Толстой.

Още от раждането си всеки един от тях

е предопределен да забележи и осъзнае

величието на другия. Добре известен

факт е, че Достоевски прочита и високо

оценява "Анна Каренина'; докато "Днев­

никът на един писател" вижда бял свят

на части в поредни броеве в списание

"Гражданин': Достоевски е вече известен

писател, който има публикувани няколко

романа. По онова време се смята от мно­

зина за техен любим романист както

заради дълбочината на проблемите,

които разглежда, така и заради харак­

терния си стил. Обръщайки се назад във

времето, винаги казва, че "Анна Каре­

нина" оказва силно влияние върху раз­

виването и последващото написване на

романа "Братя Карамазови':

Фантастичният реализъм

Достоевски е роден в Москва седем

години преди Толстой и е вторият син

в семейството. На 17-годишна възраст

е изпратен във военно-инженерно учи­

лище, където за пръв път попада на про­

изведенията на западен творец, чието

име е Шекспир. Когато завършва, започва

да работи по специалността си, но скоро

осъзнава, че не е в състояние да избяга

от любовта си към литературата. Напуска

работата, за която учи, и тръгва по пътя

... Кабинетът на Достоевски в Санкт Петербург.

... Писателят Достоевски. Дори и днес лрокзведенията

му са известни в ЦЯЛ СВЯТ.

на писателя. Първият му роман, озагла­

вен "Бедни хора'; не се приема добре от

читателската аудитория и дори е подло­

жен на остра критика.

По това време Достоевски се при­

съединява към утопистко философско

общество, известно още като кръгът на

Петрашевски. Властите, подозиращи гру­

пата в организирането на бунт, решават

да ги следят и през 1849 г. всичките й

членове са арестувани. Въвлечен в пред­

полагаем заговор, първоначално Дос­

тоевски е осъден на смърт, а по-късно

присъдата се заменя с четиригодишно

заточение в Сибир.

Когато се завръща от изгнание, той

се захваща отново с литературно твор­

чество, публикувайки под формата

на поредица в периодично издание

"Записки от мъртвия дом". Толстой при­

ветства това произведение. Започвайки

от 1864 Г., Достоевски последователно

публикува романите "Записки от подзе­

мието'; ..престъпление и наказание" и

"Играчът на рулетка': Неспокойна душа,

която така и не намира покой, Достоев­

ски оказва всеобхватно влияние върху

света, в който живее.

с Достоевски на нощното

шкафче

По-късно Достоевски издава "Идиот';

"Бесове" и "Братя Карамазови'; а безспор­

ните му литературни умения получават

нужното признание. В речта си по случай

откриването на паметник на Пушкин, Дос­

тоевски придобива още по-голяма слава,

когато казва, че "да си истински руснак,

означава всички да са твои братя': В дейст­

вителност Толстой е помолен да напише

приветствието, но Достоевски изявява

желание да го замести, за да му спести

бремето на скучното задължение.

Достоевски умира през следващата

1881 Г., малко след като произнася извест­

ните слова. Толстой оплаква съдбата на

човека, с когото дори не успява да се

запознае, и продължава с високата си

оценка и признание за творческия гений

на своя съперник. След смъртта на Досто­

евски вдовицата му Анна се сприятелява

със съпругата на Толстой София. Когато

София получава контрола върху автор­

ските права на своя мъж, Анна е тази,

която й разкрива тайните на законите за

интелектуалната собственост.

Толстой умира през 191 О Г., повече от

двадесет години след смъртта на Досто­

евски. На нощното шкафче до смъртния

одър на Лев Николаевич лежи копие на

романа "Братя Карамазови'~ написан от

Достоевски.

... Гробът на Достоевски.

-- - ~.~ -

Съвременници

Опонентите и влиянието на

великия писател

Толстой - вечният опонент на всички светски проблеми, е най-яростният критик

на заобикалящия свят. През целия му живот много негови приятели стават

негови врагове, но освен противници, той има и голям брой последователи, които

заедно с неговите читатели пламенно подкрепят творчеството му. Всяка година

бунтовният писател осмива властта, изливайки цялата си омраза Kh\l .Jържавните

лидери и контрола, упражняванот Църквата. Толстой внимателноизбира хората,

с които общува.

"Великиятучител на човечеството"

Уважениекъм античнатамъдрост

Лао Дзъ (VI в. пр.н.е.)

3а Лао Дзъ, бащата на даоизма, са известни много малко неща. Традицио о се смята, че живее по едно и също време с Конфуций. Според

други теории - 400 години преди него. Разпространено е и мнение, че Лао Дзъ е легендарна личност, която никога не е съществувала. Най­

старите документи, отнасящи се до загадъчния учител, са ·Шики· и ·Биография на Лао Дзъ". Според споменатите източници малкото му име в

действителност е Ли и е роден в царството Чу. Казват, че докато учи за изпити за получаване на длъжност като държавен чиновник, един от

гостите му измисля следната шега: "Подготвяш се да приемаш мъдростта, а приличаш на глупак': Жадувайки за повече разбиране, вследствие

натрупания опит, Лао Дзъ описва този свой посетител като ·подобие на дракон': По-късно Лао Дзъ се отправя на запад, за да продължи учението

си. Достигайки китайската граница, диктува известната си творба "Дао Дъ Дзин" на един митничар. Тук историческите източници се разделят в

твърденията си с неговата собствена версия за случилото се, предполагайки, че "бащата на даоизма в дейст-

вителност никога не е съществувал в тялото на човеt<.

Единственото нещо, което ни оставя Лао Дзъ и което достига до нас, е книга, съставена от 2 тома

и 5 хиляди йероглифа, озаглавена "Дао Дъ Дзин': Разглеждайки схващането, според което Вселената

следва "Пътя" и всички живи същества трябва да живеят по начин, по който да се стремят да избягват

действието, произведението на Лао Дзъ излага идеята, че най-добрият начин да обичаш е да избяг­

ваш да се намесваш. Въпреки че творбата придава достатъчно тежест, от философска гледна точка,

на "съществуването" като понятие, информацията, която не е спомената изобщо в това съчинение,

е далеч повече от споменатата. По-късно Лао Дзъ е обявен за светец от даоистката религия.

3а пръв път Толстой проявява интерес към Лао Дзъ, когато през 1884 г. на 56-годишна възраст

започва да изучава по-подробно източна религия и философия. По същото време се намира

в разгара на своята борба с Руската православна църква, в търсене на собствената си съдба,

която се опитва да изясни с помощта на източните учения. В очерк, написан през 1887 г.,

Толстой казва, че Лао Дзъ, Конфуций и Буда са "велики учители" и ги поставя редом до Исус

Христос по отношение на тяхната философия, изказвайки мнението, че техните учения

са еднакви в основополагащите си принципи. През 1893 г. Толстой прекарва извест­

но време в превод на съчинението на Лао Дзъ, откривайки в него същата тема за

ненасилието, която присъства в проповедта на Христос в планината. Принципът за

бездействие перфектно съответства със собствените му възгледи за християнската

философия и морал.

--------------- -- -

Лев Толстой

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Лао Дзъ !-------------...,,-/

Исус Христос

(7-2 г. пр. Хр.-26-36 г.)---.. Уважаван човек-----1.. Опонент-----1.. Приятел-----1.. Идол

Горки

(1868-1935)

Руски писател и драматург.Още с

първатаси визита в Ясная поляна

става любимецна Толстой и

съпругатаму. Година след

написванетона революционна

поема е арестуван,но скоро е

освободен,благодарениена

активнатанамеса на Толстой.

Фет

(1820-1892)

Руски поет, който разговаря с

Толстой при завръщанетому от

Севастополв Санкт Петербург.

Дваматасе разбираттолкова

добре, че Фет търси да закупи

собственостблизодо имениетона

Лев Николаевичв Ясная поляна.

Междудваматаобаче настъпва

разрив, когатоТолстойзапочва

усмленода критикуваЦърквата.

ЙорданКовачев

>"'~-------IЧехов

Френски автор, известен с

произведениетоси"Жан

КристоФ~С Толстой водят

продължителна

кореспонденция,а Ролан се

възхищавана руския писател,

считайки го за най-великия

о учител,живял някога.

Ромен Ролан

(1866-1944)

Основоположникна

християнскатарелигия.

Толстой не припознава

божественатаму СЪЩНОСТи не

вярва в Разпятиетои

Възкресението.Въпрекитова

смята Христос за велик учител

на човечеството,който

разяснявапринципитена

праведнияЖИВОТ в своята

проповедв планината.

Ни'коnайll

Шекспир

(1564-1516)

Британски поет и драматург.

Шекспиробикновеносе

разглеждакато гений, чиито

произведенияпродължаватда

живеятотвъд времетои

границитена собственатаму

епоха.Толстойобаче смята, че

той не може да се наречедори

треторазряденписател,

описаниятаму са жалки, а

героите,които създава,

повърхностни.

.... Личностите в сивите карета са представени в тази глава.

Великият мислител

Жан-Жак Русо (1712-1778)

Русо е роден през 1712 г. в Женева (Швейцария). Баща му, талантлив часовникар, го отглежда след смъртта на неговата

майка, която умира скоро след раждането му. Русо е също така член на Народното събрание на араната си и се смята, че още

в детството си се научава от своя баща на гражданска доблест и родолюбие. След като напуска Женева на 16-годишна възраст,

кръстосва земи и в крайна сметка се установява в градчето Шампери в Източна Франция.

Произведението, което поставя Русо на пътя на твореца писател, е неговото "Разсъждение за науките и изкуствата'; което

изпраща в Дижонската академия с надеждата, че ще спечели конкурс за написване на есе. След като е определен за победи­

тел, Русо има шанс да се запознае с интелектуалците, известни още като енциклопедисти. Получава признание като философ,

а неуморният му начин на живот го отчуждава до известна степен от Волтер, Д'Алам6ер и останалите водещи интелектуалци

на епохата. Отхвърляйки пенсията, предложена му от краля, той напуска Париж и се установява в провинцията. Тук е мястото, където написва "Новата

Елоиза". Това е епистоларен любовен роман, поставян между най-добрите произведения на XYIII в., и оказващ значително влияние върху последващия

период на Романтизма. Русо е принуден да бяга от страната през 1762 Г., след като излага теорията си за образованието в романа"Емил, или за възпитанието';

върху който Църквата налага забрана. След като пыува из Швейцария и Англия, се завръща през 1770 г. в Париж под друго име и започва да пише "Изпов~

на Жан-Жак Pyco'~

Толстой прочита всичките двадесет тома от съчиненията на Жан-Жак Русо още на 15-годишна възраст. Прегръща Русо като сроден и близък по дух

човек, когото харесва. В действителност казват, че е толкова заслепен от Русо, че като студент на 19-годишна възраст в Казанския университет носи около

врата си висулка с негов портрет. Френският философ смята, че човешките същества се раждат, за да бъдат щастливи, и трябва да изживеят живота си в тър­

сене на щастието - схващане, което граничи с философията на Толстой. След като прочита произведенията на Русо, Толстой открива в тях сходна и позната

нишка на мисълта. Мисленето на французина отеква в ума на Лев Николаевич и подрежда философията на руския писател.

Русо завършва своята"Изповед" през 1770 г. и внезапно умира в околностите на Париж през 1778 Г., преди да успее да довърши последното си произве­

дение "Мечтите на самотния разхождащащ се': През 1794 г. по волята на неговата съпруга е погребан в Пантеона - последното място на покой на мнозина

велики мъже в историята.

Френският император, който превзема крепостта в

"Севастополски разкази"

Наполеон 111 (1808-1873)

Наполеон 111 е роден в Париж. Пълното му име е Шарл-Луи Наполеон Бонапарт. Оттледан като племенник на Наполеон, френския

император, животът му приема напълно различен обрат след битката при Ватерло. Финалният разгром на чичо му, военния гений

Наполеон 1, принуждава Наполеон 111 да живее в изгнание далеч от Франция.

Той организира заговор срещу монархията два пъти - през 1836 г. и 1840 г. Двата опита са обречени на неуспех. След Февруарската

революция от 1848 г. вече е свободен да се завърне във Франция и става депутат в Народното събрание. През декември същата година

е избран за президент на новата френска република и консолидира своята власт. През 1851 г. организира преврат, преди да изтече

мандата му, разпуска Парламента и е избран за император от народа през е ври следващата година. По време на

първата половина от управлението си като император установява Д кта-тура, репресира легитимистите (привърже­

ници и поддръжници на династията на Бурбоните) и демократичните ра и. Извежда на преден план нова иконо­

мическа политика, подемайки реформа във финансовата система. за а ета е популярен сред обикновените хора, се

намесва активно във войни, подобно на своя чичо. Първата война, в аято участва, е Кримската.

Тя избухва през 1853 Г., а залогът в нея е контролът върху Балка ския полуостров и Близкия изток. От едната страна

на този конфликт стои съюзът между Англия, Франция, Сарди ия и Османската империя, а от другата - Русия. Младият

Лев Толстой също взема участие в битката на живот и смърт ри Севастополската крепост. В края на ожесточена обса­

да, продължаваща цяла година, крепостта пада в ръ ете а съюзническата армия. Толстой използва това преживява­

не като отправна точка за създаването на три разказа, събрани в сборника "Севастополски разкази':

IIЛюбимецът"

Антон Чехов (18БО-1904)

Антон Чехов, любимият и обичан и до днес от своя народ писател и драматург, е роден през 1860 г. в пристанищния град Таганрог, разпо­

ложен на Азовско море.

Неговият дядо, който е крепостен селянин, успява да се откупи доста преди официалното премахване на крепостничеството.

Бащата на писателя, Павел Чехов, не успява да се справи с работата покрай собствения си дюкян, който открива, и се разорява.

Цялото семейство, с изключение на Антон, намира убежище в Москва. Антон е единственият представител на фамилията,

който остава в града и успява да завърши училище, живеейки междувременно един свободен и независим живот. След

завършване на гимназията в Таганрог постъпва в Медицинския факултет на Московския университет. Осигурява семей­

ството си по време на цялото си следване чрез хонорарите оттворбите, които публикува в различни периодични издания:

вестници и списания.

Чехов остава увлечен от литература, дори след като става лекар. Следвайки съвета на своя стар приятел в литера­

турните кръгове Грегорович, той изоставя кариерата си на медик и започва да пише. Кръгозорът му се разширява

по време на работата му с консервативния вестник "Нови времена".

По това време Чехов научава за Толстой, а толстоизмът като философия намира отзвук в душата му. Всъщност

Толстой толерира писатели с беден произход като Чехов и Горки, за разлика от Тургенев, който произхожда от

кръговете на аристокрацията. Чехов често посещава Лев Николаевич в Ясная поляна и дори отива в дома му в

Крим, за да провери как се чувства писателят, който решава да възстанови здравето си там.

През 1892 г. Чехов започва да живее в Милихово, разположено близо до Москва. Там той практикува тол­

стоизма чрез построяването на училища и подпомагане на жертвите на глада. По това време написва своите

шедьоври "Чайка'; "Чичо Ваня'~ "Стая номер шест" и "Моят живот: Чехов страда от туберкулоза доста дълго

време и е принуден да се премести в Ялта (град на Кримския полуостров), където да получи необходимите

грижи. Състоянието на здравето му го кара да смени мястото на престоя си отново през 1904 Г., когато замина­

ва за Баденвилер (Южна Германия), където умира същата година.

-------------

Лев Толстой

Последниятруски цар, критикуванот стария писател,

мечтаещза свободатана крепостнитеселяни

Николай 11 (1868-1918)

Николай 11 е най-големият син на руския император Александър 111 и императрица Мария Фьодоровна. Макар и не

толкова сьвършени, реформите, проведени от неговия чичо Александър 11, освобождават крепостните селяни и поста­

вят началото на местно управление, в което освободените крепостници имат думата. Подобно на собствения си баща,

и Николай 11 се различава от своя чичо по това, че е възпитан като реакционер. През 1894 г. на 26-rодишна възраст; след

смъртта на своя баща поема властта над империята. Приблизително по сьщото това време сключва брак с принцеса

Александра, дъщеря на Великия херцог на Дармщадт, Хесе и Рейн и внучка на английската кралица Виктория.

Николай 11 наследява и продължава водената от своя баща ПОЛИ1Ика, но по-късно е манипулиран от своето обкръже­

ние. Толстой адресира писмо до цар Николай 11 от дома си в Крим, в което настоява за свобода на придвижването, свобода на

вземането на решения и достъп до образование, премахване на частната собственост над земите и автокра1ИЧНОТО управление.

Реакционер с крайни възгледи, подобно на своя баща, и споделящ принципите на властта, дадена по рождение на царете, малко

вероятно е Николай 11 да отговори на писмо с подобно сьдържание. ПОЛИ1Иката му за усмиряване на размирици в международен план чрез нахлуване

в други държави свършва с Руско-японската война от 1904 г. Скоро след нейното избухване Толстой отправя крИ1Ики към него в своите сьчинения.

След избухването на Руската революция и след Кървавата неделя през 1905 г. Николай 11 въвежда редица облекчения. Обещава на селяните сьщите

права като на живеещите по градовете, както и сьздаване на национално законодателство. Когато обаче вижда, че тези реформи не успяват да стабили­

зират страната, ра1Ифицира конституционни закони, запазващи едноличното управление на царя, а самият той се завръща отново към реакционното си

царуване. В целия този хаос царицата е запленена от загадъчния монах РаспУ1ИН. По време на Първата световна война руският император обявява война

на Германия по сьвета на своите диnлома1И и генерали. След разгрома на армията обаче, през 1915 г. взаимоотношенията му с неговите министри стигат

до задънена улица. И тъй като през повечето време Николай 11 е на фронта, управлението на държавата е основно в ръцете на императрицата, която не е

популярна сред народа заради своя немски произхоД, а освен това се намира под влиянието на Parnyтин.

През 1917 г. избухва Февруарската революция, а на 2март сьщата година Николай 11 е принуден да абдикира в град Псков. През август е изпратен на

заточение в Сибир, заедно сьс своята сьпруга и пепе им деца. Страхувайки се от възможни спасителни действия, организирани от контрареволюционери,

руският император и цялото царско семейство са разстреляни на 16 юли 1918 г.

От второто поколение български толстоисти

Йордан Ковачев (1895-1966)

Поетът и белетристътЙордан Ковачев е роден в гр. Пещера. Завършва право в Софийския университет. Известен е като защитник на български толсто­

исти в сьда, при отказа им от военна служба. Въпреки че Ковачев е последовател на киническия (индивидуално-духовния)толстоизъм, в началото на ЗQ-те

години той подготвя докумеН1ИТе за закупуване на земя за колонията до с. Мечкюр (ПЛовдивско) и по-късно я подпомага безвъзмездно финансово.

Той е от второто поколение български толстоисти, които сьвместяваттолстоизма с ПОЛИ1Иката. Член на БЗНС от 1919fИ кандидат за народен пред­

ставител през 1938 Г., а след 9.IX. 1944 г. е избран за депутат от квотата на Б3НС (Н. Петков). Връх на хуманната му дейност като адвокат е ролята му на

защитник по делото на Никола Петков. Избран е за почетен член на Международния сьюз на писателите демокра1И сьс седалище Париж (1932); член е на

Международния сьвет на Интернационала на борците Про1ИВ войната от 1935 до 1947 г.

Въдворяван е в концентрационните лагери"Куциян"(1947-1948) иЛерсин"(1951-1952, 1957-1958). Едва през юни 1958 г. вестта за концлагерната сьдба

на Ковачев пробива,,желязната завеса" . По искане на Интернационала на борците Про1ИВ войната от 15 британски парламентаристи е отправено посла­

ние, което гласи:"Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни ..:' Два

месеца по-късно на симпозиум в Русия, посветен на 13Q-тaтa годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник се обръща към присьстващите в

залата с думите:"На 3апад сьществува мнението, че най-добрият познавач на творчеството на Толстой и толстоизма извън границите на Русия е българинът

Йордан Ковачев. Предполагам, че той се намира в залата, и аз бих бил щастлив да се запозная с него:'

Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Редактор е на в-к

"Свобода'~ От 1934 г. е председател на групата на провинциалните писатели. Изданието на преводите на Толстой в последните години на живота му (1965)

е опит за официална реабилитация и признание на разностранната му творческа дейност от страна на официалния режим. Връх на признанието на енцик­

лопедичната личностна значимост на Йордан Ковачев в обласпа на литературата е отправената покана за участието му в Ясная поляна по повод честване­

то на 132-рата годишнина от рождението на Толстой, където българинът произнася на руски език приветственото слово при откриване на тържеството.

ненасилие

Резултатът - НОВ прочит

на възможностите за

Изтъкнатият български толстоист Георги

Константинов твърди, че: "Българинът със сво­

ята склонност да търси разумно обоснование

на всеки факт, преди да го признае за полезен,

със своята прекалена разсъдъчност е естествено

предразположен към една религия като тая на

Толстой, дето е прочистена всяка мистика и екзал­

тация, дето истината на Бога и истината на човека

са тъй просто и нагледно съединени."

В България толстоизмът се разпространява след

1900 г. Основават се много колонии, сред които

последната до с. Мечкюр (сега квартал "Прослав"

на гр. Пловдив) е разтурена от комунистическата

власт през 1958 г. Колонии има в с. Ясна поляна,

Бургаско; с. Дерманци, Луковитско; с. Индже вой­

вода, Бургаско; с. Ружинци, Белоградчишко; с.

Върбовка, Севлиевско ...за разлика от руския тол­

стоизъм, българският участва в политиката, най­

вече в програмата на БЗНс.

Толстоизмът в България

неуспехи и така да повтори този процес неедно­

кратно, дори безкрайно много пъти, а ако човек

иска да живее спокоен, защитен и мирен живот,

то сърцето му не заслужава нищо повече от пре­

зрение.

Толстой чува понякога шепота на демона, докато

търси естетическа наслада. Така се раждат него­

вите шедьоври. От друга страна, в духа на посла­

нията на своето учение за умерен и рационален

живо~ трябва непрекъснато да се противопос­

тавя на Руската православна църква и царисткото

управление, да води обикновено съществуване,

лишено от разточителност, и яростно да подкрепя

премахване на крепостничеството и ненасилие.

Толстой, най-яркият представител на реализма в руската литература, заема

специално място в световната класика и до днес с произведенията си Анна

Каренина" и "Война и мир". От друга страна, приносът му към философията

не придобива огромно значение. Настоятелните молби, отправени от

Толстой, за ненасилие, повлияват на Ганди, а днес, когато съвременният свят

е разтърсван непрестанно от вълна на насилие, философията на ТО.lСТОЙ

придобива нов прочит.

БеБЕТА НА РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА, която ражда

толкова забележителни таланти, Толстой

заема особено място. В сравнение с други писа­

тели, разглеждащи се като "писатели с нацио­

нално значение'; като Чехов или Пушкин, Толстой

се намира на едно стъпало по-високо. Дори писа­

тел като Достоевски се поставя след Толстой.

Според мнозина "Толстой представлява цялата

Русия".

Домът на Лев Николаевич в Москва и днес при­

ема безброй посетители. Заедно с къщата музей

на писателя (в която прекарва повече от полови­

ната от своя живот), цялата Ясная поляна е пре­

върната в историческа забележителност, привли­

чаща тълпи хора от цял свят.

Репутацията на Толстой като писател опре­

делено остава непоклатима. "Анна Каренина" и

"Война и мир" и до днес запазват неоспоримото

си положение на шедьоври на световната лите­

ратура и са най-ценният принос на руския реали­

зъм. За разлика от славата, която печели в лите­

ратурата, философските му и религиозни трак­

тати и други подобни съчинения имат малцина

последователи в днешни дни. По време на Руско­

японската война, която позволява на Япония да

се присъедини към Америка и останалите велики

сили в Европа, световноизвестният руски писа­

тел ожесточено отхвърля войната като средство.

Подобни действия днес вече са забравени от тези,

които застават от другата страна на барикадата, а

именно японците.

Според биографията на Шкловски в младите си

години Толстой казва на своята леля, че ако някой

иска да живее в духа на вярата, трябва да прежи­

вее болка и страдания, безпокойство, падения и

Звездата на руската литература

Лев Топетой

За да живееш в духа на вярата,

трябва да преминеш редица

страдания, а ако желаеш

животът ти да протече спокойно

и сигурно, то тогава сърцето

ти не заслужава нищо, освен

презрение.

Уникален е случаят със с. Алан кайряк

(Бургаско), разположено в полите на Странджа.

В началото на ХХ в. група млади интелигенти от

всички краища на България създават тук толсто­

истка колония, поддържаща кореспонденция с

Лев Николаевич Толстой. Комуната е била силно

вписана в живота на селото и така то е наре­

чено Ясна поляна, получавайки името на родното

място на писателя Ясная Поляна. Издават списа­

ние "Възраждане"(1907-19З5). За него Толстой

казва: "Това е единственото списание в света,

проповядва що напълно нашите идеи". Освен

това съществува версия, че старият Толстой,

който напуска имението преди смъртта си, се бил

отправил към България, при последователите си,

тъкмо към Алан Кайряк, по покана на Димитър

Кацаров (педагог - радетел на "теорията за сво­

бодното възпитание").

Симпатизанти на толстоизма са много политици

и писатели, сред които: Д. Драгиев, К. Муравиев; Т.

Влайков, А. Константинов, П. Ю. Тодоров, Рачо

Стоянов... Учени и художници: Иван Унджиев, В.

Димитров-Майстора, М. Кацаров, Б. Георгиев ...

Сред най-видните му представители са Стефан

Андрейчин, Сава Ничев, Георги Шопов, Христо

Досев.

~ Толстой през 190З Г. На

стари години писателят се

разболява, но подкрепата му

за социални реформи остава

непоклатима.

--

Изкпючитепио впияиие

Животът на Стефан Андрейчин (1869-1961) е

своео6разна летопис на българския толстоизъм

и вегетарианското движение. Той пише стихове и

разкази, превежда от руски и френски. Известен е

като организатор и участник в колонията в с. Алан

Кайряк (Ясна поляна), като редактор на списани­

ята "Възраждане" и "Вегетариански преглед" и на

в. "Нов живот':

Сава Ничев (1872-?) е участник в първата тол­

стоистка колония между Долна Баня и Княжево

през 1901 Г., редактор на първото толстоистко

списание в България - "Ново слово" (1902-1904).

Книгоиздателството му има съществен принос за

разпространението на творбите на Лев Толстой

в България. Кореспондира си с него от Лозана и

става преводач на негови произведения.

Г.с. Шопов (1880-1932), един от най-ревност­

ните последователи на философско-нравствените

идеи на Л. Н. Толстой в България, е първият бълга­

рин, отказал се от военна служба поради толсто­

иските си убеждения (1900 г.). Осъден на три години

затвор. Кореспондира с Толстой. Издава списание

,,Л. Толстой" (1909-1906) и списание "Живот" (1907).

Създава издателство "Живот" (1907-1921), което

издава предимно съчиненията на л.толстой. Автор

на книгите "Как живя, работи и умря Л. Толстой"

(1926 г.) и "На гости в Ясна поляна" (1929 г.)

Контрареволюционерът, защитен от

един революционер

Толстой прекарва последните години от своя

живот като философ по време на епохата на Руската

революция, без обаче някога да й дава своята под­

крепа. Въпреки всичко човекът, който се застъпва

за Толстой и застава зад него, не е някой друг, а

самият Ленин. Водачът на революцията написва

кратък очерк, озаглавен "Лев Толстой като отра­

жение на Руската революция". В началото на твор­

бата отдава дължимото на художествения при ос

и стойност на личността на Толстой и заявява, че

писателят избягва революцията. Според Ленин

Лев Николаевич, който предпочита да си затвори

очите пред надигащия се бунт, всъщност предста­

влява "огледало на революцията". Подобно схва­

щане е неоснователно, предвид позицията, която

заема Толстой. Ленин обаче възприема нещата

като проблем с изключително значение, тъй като

противоречията в творчеството и мирогледа на

писателя отразяват като в огледало противоречи­

ята на живота в Русия в края на XIX в.

Очевидно за Ленин Толстой не успява да осъзнае

и вникне в Руската революция, защото е аристо­

крат. Парадоксално обаче именно Толстой насто­

ява за освобождаване на крепостните селяни без

средствата на революция.

• Ленин (първата редица,

аторият отдясно наляво)

l:J'YfИ революционери в

Сан Петербург през 1915 г.

Този парадокс, според Ленин, е специфична

проява на руското общество от онова време.

Неграмотните селя ненавиждат помешчиците

и държавните чи овници, които ги контролират и

експлоатират, а освен това не знаят кой е най-до­

брият нач а се противопоставиш на против­

ника да се бор ш с него.

И .1<1 ар верният път към свободата да е упо­

еБЫд а с ла, за да се унищожи царския режим,

ого селяни дори не подозират за него. Според

Ленин Толстой трябва да очертае и опише тази

ситуация пред руските селяни именно защото има

дарбата да го направи.

В Лев Николаевич Ленин вижда стойностен тво­

рец и признава историческата ценност на фило­

софските му съчинения. Ето защо превръща дома

му в Москва в къща музей. Благодарение на дално­

видността на Ленин бъдещите поколения имат въз­

можност да видят отблизо много безценни творби,

като например оригиналния ръкопис на "Детство':

Силата на съпротивата чрез

ненасилие

Философията за ненасилие, отхвърлена от

Ленин, намира почва, на която да разцъфти, в

далечните земи на Индия. Протестът на Толстой

срещу руския режим, репресиращ селяните и

революционните сили, се разчува по целия свят

и окуражава активистите сред други потиснати

народи. Индийските революционери прочитат

произведенията на Толстой и в отговор на техните

питания той написва: "Писмо до Индия': в текста

се казва "Не се противопоставяй на злото, нито

му помагай в неговите действия ... и никой не ще

успее да те прикове с вериги'~

Ганди е дълбоко развълнуван, когато чете тези

редове, и изпраща на Толстой няколко писма.

Предлага му и копие на произведението си "Хинд

Сварадж" (Индийски ред в дома). Ганди органи­

зира противопоставяне чрез ненасилие, което

използва, за да извоюва независимост за Индия.

След избухването на Втората световна война

японските толстоисти стават жертви на репресии,

но въпреки това яростно застават зад пацифист­

ките си възгледи. До днес обаче не оцелява нито

един толстоист, вероятно защото губят позиции в

обществото.

Мисленето на толстоизма запазва значението

си за обществото понастоящем. Сега, когато наси­

лието се разпространява по света повече от вся­

кога, следва да повдигнем отново дебат за фило­

софията на разума, хуманизма и търсенето на хар­

мония.

Лев Топетой

.... Усмихнатият Ганди,

заобиколен от своите

внуци.