4/2012 9 - nursing-bg.com · расните презентации на колеги, имали шанса да участват в обученията по Българо-Швейцарската

ЗДРАВНИ ГРИЖИ 10/2012 1

4/2012 9

Б А П З Г Б Р О Й 1 0 Г О Д И Н А 2

Б Ъ Л Г А Р С К А

А С О Ц И А Ц И Я

Н А

П Р О Ф Е С И О Н А

Л И С Т И Т Е П О

З Д Р А В Н И

Г Р И Ж И


Темите в броя:

Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ

“Здравните грижи - сериозно научно предизвикателство”

3

Представяме Ви: Таня Петрова, председател на УС на БАПЗГ, Търго-вище

4-5

Международни новини: 97 редовна Годишна асамблея на Евро-пейската федерация на сестрите (EFN)

6

Един вълнуващ ден в УМБАЛ “Александровска” ЕАД

7-8

Добра практика, Кърджали: Хоспис, изпълнен с уют и топлина

9-10

Прочетено за Вас: м.с Радка Галова: “Дребните неща правят големите и създават удовлетвореност”

11-13


Скъпи колеги, Неусетно измина още един месец, изпълнен с различни дейности, които за пореден път показаха активността на съсловието на про-фесионалистите по здравни грижи и неговото израстване. За пореден – десети път в гр. Шумен беше проведен Национален научен форум по здравни грижи, който демонстрира осъзнаването на съсловието, че здравните грижи са сериозно научно предизвика-телство. Бяха представени редица научни доклади, презентации и постери, които за нас са истинска гордост и доказват творческите и изследователски способности на изявени професионалисти по здравни грижи. За първи път тази година БАПЗГ беше съорганизатор на 9-я Конг-рес по нозокомиални инфекции, който беше проведен в София, с

любезното домакинство на УМБАЛ„“Св. Анна“. Отново имахме удоволствието да проследим прек-расните презентации на колеги, имали шанса да участват в обученията по Българо-Швейцарската програма преди 10 години и продължаващи да работят активно сега като хигиенни експерти в раз-лични лечебни заведения. Запознахме се с добри практики и методики за предпазване, съобщава-не и справяне с нозокомиалните инфекции. Споделеният опит е ценност и трябва още по-активно да се разпространява сред всички, които са поели отговорността да оказват качествени здравни грижи. Посещението на КАИЛ и Стерилизаци-онната ни доказаха, че когато има разбиране от страна на ръководството на лечебното заведение и инициатива от страна на персонала, се получават много добри условия за труд и професионално удовлетворение. На 17.10.2012 г. в Народното събрание беше представен проект на „Стратегическа рамка на поли-тиката на здравеопазването за подобряване на здравето на нацията през периода 2014 – 2020“. Главната цел на Стратегическата рамка е достигане на високо ниво на здраве, работоспособност и творческо дълголетие на населението чрез осъществяване на различни групи дейности. Проектът е качен в сайта на МЗ и се очакват предложения, с цел постигане на национален консенсус за дъл-госрочна политика в здравеопазването. През октомври се получиха и първите сигнали, че има сериозни затруднения при сключване на КТД по места. Все още има ЦСМП, психиатрични лечебни заведения и ЦТХ, които не са получили скромното повишение на заплатите, осигурено от МЗ.Продължават да напускат страната и профе-сията доказани професионалисти. УС на БАПЗГ се стреми да защитава законните права на своите членове при наличие на толкова много проблеми като инициира и провежда срещи с работодателите по места и заедно със синди-калните централи на ФСЗ и Подкрепа подпомага на експертно ниво дружествата. Продължаваме да информираме МЗ за наболели проблеми и да участваме в работни групи. НСК подготви нашите предложения за стандарти по здравни грижи към стандартите по клинични специалности, които срещнаха подкрепата на националните консултанти. Очаква ни и напрегнат ноември, когато трябва да финализираме и представим на институциите на-шата Стратегия за развитие на здравните грижи 2013-2020 с План за действие. Въпреки трудностите, продължаваме напред и аз искрено се надявам, че заедно ще успеем!

“Здравните грижи - сериозно научно предизвикателство”

Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ


Татяна Петрова, председател на РК на БАПЗГ, Търговище

П Р Е Д С Т А В Я М Е В И :

Татяна Петрова се дипломира през 1984 г. със специалност „Медицински фелдшер”. След това продължава обучението си и придобива специалност „Обществено здравеопазване”, а пре-ди две години става бакалавър по „Управление на здравни грижи”.

- Г-жо Петрова, спомняте ли си как точно се насочихте към професия-та, какво бе от значение за решени-ето Ви да изберете точно нея? - Не съм кандидатсвала нищо друго. Харесвах предмета биология и исках да уча молекулярна биология, да ра-ботя в научна лаборатория, но това беше свързано с много финансови средства. Незнайно защо не исках да ставам лекар. И така - всичко бе-ше сбор от много елементи и обстоя-телства... - Къде беше първото Ви работно място? Имахте ли съмнения и

страхове дали ще се справите? Как Ви пос-рещнаха там? - По професия съм медицински фелдшер и зато-ва започнах работа в училищното здравеопазва-не – в здравен кабинет в училище. Тогава, може би противно на всякаква логика, бях твърде уве-рена в себе си. - Съжалявали ли сте някога за избора си? Имали ли сте желание да смените професия-

та си, да продължите да учите нещо друго? - Не съжалявам, по-скоро страдам за това, че професията ни не получава необходимото об-ществено признание. Това обаче ме мотивира за работата ми в съсловната организация. Време е навсякъде да стане реална промяна в ролята на медедицинската сестрата, фелдшера, акушер-ката, медицинския и рентгеновия лаборант и т. н. Тоест, от технически изпълнители и „помощници”, те трябва да станат равнопоставе-ни партньори на лекарите. Защото професиите, които практикуват професионалистите по здрав-ни грижи, са автономни и този факт най-после трябва да бъде приет и признат от работещите в здравеопазването и от цялото общество. Питате дали съм имала желание да сменя професията си...Да, преди време не само мислех, но дори опитах да сменя професията си. Учих две години „ Екология”, курсът на обучение беше прекрасен, научавах много неща…Но душата ми оставаше празна. И РАЗБРАХ, ЧЕ НЕ МОГА ДА НАПУСНА НАШАТА ПРЕКРАСНА И БЛАГОРОДНА ПРОФЕ-СИЯ!


- Кои са добрите и кои лошите й страни, спо-ред Вас? - Добрите страни се знаят от всички, а лошите ги знаем само ние, професионалистите по здравни грижи. - Бихте ли посъветвали Ваши близки да пос-ледват примера Ви? - Накратко – не. - Как обществото се отнася към труда на про-фесионалистите по здравни грижи, осъзнава ли отговорността, която те носят? - За обществото професионалистите по здравни грижи като че ли не съществуват. Хората ни за-белязват, когато са болни и се нуждаят от грижи,

а после все едно ни няма. Разбира се ,че има и изключения и точно в тази насока трябва да ра-ботим и то така, че да можем да заявим: ДА, НАС НИ ИМА!!!! ТОВА СМЕ НИЕ И ВИЕ ИМАТЕ НУЖДА ОТ НАС. Трябва да престанем да бъдем незабележими. - Какви задачи стоят в момента пред регио-налната колегия на БАПЗГ гр. Търговище? Има ли съкращения на кадри, напускат ли ня-кои от медицинските сестри, акушерките и т. н., за да отидат на работа в чужбина или в столицата? В РК Търговище съкращения на кадри има

в двете общински болници, което е свърза-

но с налагащите се там структурни проме-ни. Единици са тези, които заминават за столицата или в чужбина. Тревожна е оба-че възрастовата структура на нашето със-ловие, което след 5-6 г ще доведе до реа-лен кадрови проблем. Основната задача пред колегията е информираност на члено-вете във всякакъв аспект, защото липсата на информация понякога се оказва пагубна.

- Какво бихте променили в системата на здра-веопазването, ако зависеше от Вас?

- Имате ли подкрепата на Вашето семейство? - Изцяло. - Как си почивате, какво правите в свободно-то си време? Имате ли някакво хоби? - Свободно време? Ниското заплащане ме при-нуждава да работя на няколко места. Хоби ми е четенето - обичам всичко, свързано с позитивно-то мислене, новите постижения в областта на физиката и ... криминалетата, защото развиват логическото мислене. Харесвам съдебната ме-дицина. - Какво бихте пожелали на колегите си от страната? - Да вярват в себе си, да сме обединени, защото

само така ще защитим правото си на европейски заплати и европейски ус-ловия на труд!

Най-напред бих искала да стане следното: 1. Да се остойностят здравните грижи; 2. БАПЗГ да стане страна в договарянето на НРД.; 3. Да имаме право на самостоятелна практика, със съответното финансиране от НЗОК.


В периода 4-6.10.2012 г. в Люксембург се проведе 97-та ре-довна Годишна асамблея на Европейската федерация на сестрите (EFN). Представителите на европейските сест-рински асоциации, сред които и Милка Василева, предсе-дател на УС на БАПЗГ, бяха приветствани от Министъра на здравеопазването на Люксембург, който подчерта важ-ността на сестринството и необходимостта да се гаранти-ра възможно най-доброто обучение на желаещите да уп-ражняват тази професия. Той сподели, че всеки ден в Люк-сембург идват на работа медицински сестри от Германия, Белгия и Франция (поради териториална близост и лип-сваща езикова бариера), но трябва да има единни евро-пейски изисквания за квалификация и продължаващо обу-чение, така че при свободното движение на хора да се га-рантира високо качество на грижите и безопасност на па-циента. Това е и една от задачите на EFN – да лобира пред Евро-пейската комисия и Европейския парламент да не се допус-ка компромис с изискването на Директива 36/2005 базовото образование на медицинските сестри и акушерките да за-почва след 12-годишен курс на общо образование и да за-вършва с придобиването на ОКС „бакалавър“ и с възмож-ност за надграждане в научната и професионална сфера. По време на срещата всяка асоциация презентира своята система за продължаващо обучение и се започнаха дебати за изграждане на единна европейска кредитна система. Друг приоритет в работата на EFN, обстойно обсъден на срещата, беше и идеята да се създаде Европейски съвет за квалификации, който да изготвя указания и методична подкрепа за единни квалификационни характеристики. Също така се разискваха възможностите на сестринските асоциации за подкрепа на Проекта за електронно здраве-опазване и се запознахме с проучванията, направени в Португалия и Холандия. Общите изводи от всички изказвания бяха, че европейски-те сестрински асоциации осъзнават своята важна роля за европейското здравеопазване, но в същото време всички страни страдат от недостиг на медицински сестри и прави-телствата трябва да вземат спешни мерки за възстановя-ване на сестринския персонал. Остро се противопоставя-ме на опитите да се заменят квалифицираните медицинс-ки сестри с друг персонал, частично обучен да извършва отделни дейности, с цел икономии. EFN ще отстоява още по-активно правата на своите членове и очаква ползот-ворна 2013г., когато чрез редица международни проекти ще се подпомогнат усилията на медицинските сестри да осъ-ществяват автономни дейности и да участват пълноценно в изследователски и научни дейности. Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ

97 редовна Годишна асамблея на Европейската федерация на сестрите (EFN)

М е ж д у н а р о д н и н о в и н и


УМБАЛ „Александровска” ЕАД

Е Д И Н ВЪ Л Н У ВА Щ Д Е Н В

Посрещането на стажантите-медицински сестри в Александровска болница тази година стана на 26 октомври – с късметчета, с питка, шарена сол и мед. Те бяха последната група (преди това имаше прием на медицински и рен-тгенови лаборанти), която успя в продължение на два-три часа да усети атмосферата на най-старото лечебно заведение в столицата и да се запознае с някои от представителите на профе-сиите, които изучават. В тържеството взеха участие наставници на студентите и преподава-тели от Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София.

Срещата започна с кратко слово на глав-ната медицинска сестра Магдалена Нинова. Накрая тя разказа две поучителни притчи, изво-дът от които е: не се плаши и рискувай, ако ис-каш да се развиваш и да вървиш напред.

След това старшите сестри и старшите лаборанти на някои от най-важните звена на университетската болница ги представиха с кратки филми и коментар към тях (за задълже-нията на работещите в тях кадри и условията на труд). По този начин съвсем непринудено ста-жантите-медицински сестри се запознаха с ня-кои от водещите професионалисти по здравни грижи и историята на лечебното заведение. Ето имената на професионалистите по здравни грижи, представили звената: Здравка Викторо-ва - старша медицинска сестра на Клиника по педиатрия; Таня Попо-ва - старша медицинска сестра на Клиника по кар-диология; Мая Евтимова - старша медицинска сестра на Клиника по урология; Ивелина Станева - старша медицинска сестра на Кли-ника по психиатрия; Еле-на Георгиева - старша ме-дицинска сестра на Клини-ка по кожни и венерически болести; Маргарита Нико-лова - старша медицинска сестра на Клиника по обща и чернодробно - панкреа-тична хирургия; Вера Ива-нова - старши рентгенов лаборант на Клиника по образна диагностика; Ма-рия Начева - старши меди-

цински лаборант на Централна лаборатория по микробиология; Румяна Спиридонова - старши медицински лаборант на Централна клинична лаборатория; Цветанка Митова - старши рентгенов лаборант на Клиника по нуклеарна медицина; Галина Панчева - стар-ши медицински лаборант на Клиника по съдебна медицина и деонтология. Настроението се повиши значително след прожектирането на филм, проследяващ с много хумор и самоирония приема на болен в УМБАЛ «Александровска». В „процеса» участ-ваха шофьор на кола на «Бърза помощ», меди-цинска сестра, медицински и рентгенов лабо-рант, лекар, санитар, хигиенистка... «Актьорите» са студенти от по-горните курсове на ФОЗ към МУ-София и медицински сестри от Александ-ровска болница, а филмът е изработен от дру-жеството на БАПЗГ към лечебното заведение. С много смях бяха посрещнати някои от «кривиците», които бяха хиперболизирани, за да не се допускат в реалния живот. Времето на тази първа среща между сту-денти и вече практикуващи изключително важ-ните за лечебния процес професии, изучавани във висшите медицински училища, премина бързо. Накрая всички участници в нея си напра-виха снимки за спомен, някои от които публику-ваме в материала.

Обща снимка за спомен от първата среща


ЕДИН ВЪЛНУВАЩ ДЕН В УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА”

Посрещане с “Добре дошли”

Преподаватели и старши мед. сестри

Преподаватели и студенти слушат с интерес представяне-

то на клиниките

С хляб, сол и мед бяха посрещнати студентите-стажанти

Цветя за организаторите на тържеството от преподавате-

лите във ФОЗ към МУ-София

Част от студен-

тите-стажанти Част от участниците в срещата


Какъв хоспис, това е истинска картинна галерия”,

„Тук се усеща уют и топлина” Това споделят най-

често помежду си посетителите на хоспис

„Добролюбие”, който е разположен в сградата на бол-

ницата в Кърджали. Създаден по проект на програма

ФАР през 2007 г. реално дейността му стартира през

2008 г. Условието е да се осигурят грижи за хора с

нисък социален статус. За координатор на проекта и

управител на хосписа е назначен Здравко Карамитев,

освен това тук започват работа и д-р Мария Барзеко-

ва , ст. м. с. Мюжгян Адем и мултидисциплинарен

екип, включващ медицински сестри, рехабилитатори,

болногледачи, доброволци и др.

Капацитетът на хосписа е 20 души. Бенефи-

циенти са хора с тежки инвалидизиращи заболява-

ния. Част от тях са онкологично болни в терминален

стадий, нуждаещи се от специализирани грижи, други

са възрастни хора с фрактури или прекарали инсулти

и приковани на легло. Когато едногодишното финансиране приключ-

ва, се налага хосписът сам да търси начини за про-

дължаване на дейността, тъй като засега не е осигу-

рено държавно финансиране на подобни лечебни

заведения. Една година той работи с по 15 лв. на ден

от пациента и съфинансиране от общините,

тъй като хосписът е държавен ( дъщерно дружество

на Областната болница в Кърджали).

Идеята е общините да помагат за издръжката

на хосписа. Първоначално нещата потръгват, дори

без да превеждат парични средства общините пома-

гат с каквото могат. Кризата обаче влошава ситуация-

та и общините вече не са в състояние да отделят не-

що за хосписа.

Ръководството затова търси нестандартни

начини за осигуряване на средства. През пролетта на

2009 г. под патронажа на кмета на Кърджали се орга-

низират благотворителни дни под надслов „За един

по-достоен живот”.

Провеждат се различни прояви, в това число

и голям концерт, откриване на постоянна арт галерия

„Милосърдие” в хосписа.Тя представлява постоянна

изложба-базар на творби, подарени от известни ху-

дожници от региона.

За да увеличат приходите от продадени кар-

тини, с помощта на кметове от областта галерията

гостува на различни градове. Така за една година се

събират 10 000 лв. Общо от благотворителната кам-

пания пък постъпват 20 000 лв. Ротари клуб – Кър-

джали подарява на хосписа билборд, който се отдава

под наем на фирми, а с парите се заплаща труда на

двама болногледачи.

Добра практика

ХОСПИС, ИЗПЪЛНЕН С УЮТ И ТОПЛИНА

КЪРДЖАЛИ

Управителят на хосписа Здравко Карамитев

и ст. м. с. Мюжгян Адем


Организират се и т. нар. изнесени арт стени –

представяне на изложбата в по-известните хотели, в

по-представителните градски и крайпътни заведения.

Идеята се оказа успешна.

Друга дейност е да се предоставят помощни

средства на хора с увреждания по Наредба № 2 на

Министерство на труда и социалната политика. Хос-

писът е посредник, който безвъзмездно осигурява

помощни средства на нуждаещи се и получава про-

цент за извършване на тази услуга.

При друга инициатива изпълнителният дирек-

тор на OMV България осигуряна безвъзмездно гори-

во за санитарния автомобил на хосписа. Там се отк-

рива и „Салон за красота”, за да се разнообрази жи-

вота на възрастните хора. Професионални фризьори

и козметици безвъзмездно ги разкрасяват, което на-

истина им доставя голяма радост и повишава само-

чувствието им.

Постоянни поддържници и благотворители са

и децата от движение „Ръка за помощ”, създадено в

СОУ „Петко Рачов Славейков”. Малките приятели с

желание се включват в различни инициативи. През

април 2011 г.по случай Великден се реализира ини-

циатива „ Грижа за грижата” „Мебели Арон - Хасково”

прави дарение на хосписа - управителят на мебел-

ната фирма в Хасково дарява 7 шкафа на болнично-

то заведение. .Хосписът .получава дарение и от Ла-

йънс клуб - Кърджали във вид на медицински консу-

мативи, изграждане на алея „Добролюбие”, която ще

се намира до болничния двор, полагане на 3 пейки и

възстановяване на чешмичка. Материалите за алея

„Добролюбие” са дарение от кърджалийските фирми

„Капител” ,”Декор Стил”, „Томино, „Арда

Строй”,”Пътстройниженеринг” и ”Рекламно студио

Гарс”.

В края на 2011г.след промяна в Закона за ле-

чебните заведения (според която всеки хоспис трябва

да определи статута си – дали ще бъде дом за меди-

ко-социални грижи или заведение за палиативни гри-

жи) хосписът внася документи за регистрация като

хоспис за палиативни грижи.

От една страна защото е на територията на

болнично заведение, а от друга, защото е сред учре-

дителите на Българската асоциация по палиативни

грижи и е член на европейската. Колективът вярва в

доброто бъдеще на здравното заведение и не жали

сили за осигуряването на достойни старини на своите

бенефициенти.

Кът за отдих


Автор: Стефка Бурмова

„ДРЕБНИТЕ НЕЩА ПРАВЯТ ГОЛЕМИТЕ И СЪЗДАВАТ УДОВЛЕТВОРЕНОСТ”

Прочетено за Вас:

Радка Галова е родена на 14 август 1960 г. в Габрово. Завършва средното си образование в НАГ “Васил Априлов”, а по-късно и Полувисшия медицински институт “Д-р Върбан Генчев” във Велико Търново с квалификация “медицинска сестра общ профил”. От 1980 г. работи в МБАЛ “Д-р Тота Венкова”, като от юли 2007 г. е главна меди-цинска сестра на здравното заведение. През 2003 г. Радка Галова получава бака-лавърска степен от Медицинския университет в Плевен по специалността “Управление на здравните грижи”. След още две години вече е магистър по “Управление на здравните грижи и здравен мениджмънт”. В началото на седмица-та Радка Галова се завърна от специализация в Кралската болница в Аалст, Бел-гия.

Главната сестра вярва, че благодарността на пациентите е най-точният атестат за труда на медиците

- Госпожо Галова, току-що се върнах-те от Белгия. Различни ли са българ-ските и белгийските пациентите? - Манталитетът на белгийците е коренно различен. Те са изключително дисципли-нирани, организирани. Спазването на списъка на чакащите е закон за всеки един. Никъде не видях пациент да пуши. В болниците, на обществените места е абсолютно забранено пушенето. И там се вихрят същите болести, и там стра-дат. И там очакват да получат добро об-служване, както и нашите пациенти тук. Впрочем, независимо от географската ширина болката е навсякъде еднаква. - Различни ли са условията на рабо-та? - Колегите там работят много и задължи-телно при отлично качество. Системата им за контрол, оценка и продължителна квалификация са перфектни и безотказ-ни. Всичко в Белгия се прави в интерес на пациента и то е най-доброто, което системата на здравеопазване може да му предложи. Сестрите бакалаври са професионалисти от високо ниво. Грижа-та за пациента и осигуряването на него-вия комфорт са издигнати на пиедестал. Информацията, която пациентът и него-вите близки получават, е пълна - обясня-ва се състоянието на болния, дават се различни варианти за неговото лечение от медицинска гледна точка и пациентът сам прави своя избор, доверявайки се на професионалиста. - Как се насочихте към професията?

- Повече от 10 години тренирах спортно ориентиране и считах за напълно естест-вено след завършването на средното си образование през 1978 г. да кандидатст-вам в Спортна академия. Не успях. Въпреки това бях категорична, че на вся-ка цена още същата година трябва да продължа образованието си. Прецених, че с биология - най-обичната ми дисцип-лина - бих могла да се справя. Оказа се обаче, че само мога да кандидатствам в полувисше учебно заведение, тъй като сроковете за висшите училища отдавна бяха изтекли. Така се озовах във Велико Търново, в Полувисшия медицински ин-ститут “Д-р Върбан Генчев”. Около ос-таването ми в хуманната медицина оба-че има и тежко преживяна лична исто-рия. Баща ми беше болен от онкологич-но заболяване. Във Велико Търново бе-ше ми казано, че освен да се правят опи-ти да се потиска болката, друго е не-възможно да се направи. И той почина много бързо, в нечовешки мъки. Разоча-рованието ми беше много голямо. Не можах да приема за нормално явление, че в медицината може да съществува бездушие към болката и страданието на пациента и хората около него. Всичко това беше много потискащо за мен и ме отблъсна от хуманната медицина. Зато-ва реших да се насоча към ветеринарна-та медицина. И го направих, но не ми стигнаха няколко стотни.

(С малки съкращение от

„100 вести”, 8.10.2012 г.)


-Съжалявате ли сега, че не сте станала ветеринарен лекар? - Не. Считам, че съдбата си е каза-ла тежката дума. Тогава още раз-брах, че трябва да помагам на хо-рата. Че мястото ми в живота е да се реализирам като медицинска сестра. А и с годините се сблъсках с много онкологични пациенти. За жалост медицината все още се бо-ри за откриване на лечебното за болестта средство. Иначе лек за другата болка, за мъката човешка, просто няма и надали някой някога ще го открие. - След студентската скамейка постъпихте в габровската болни-ца, така ли? - Това стана през август 1980 г. В тогавашната Окръжна болница “Д-р Тота Венкова” избрах да започна трудовия си път в отделението за активна реанимация и активно ле-чение. Затова считам за мои учите-ли първите хора, които тогава ми подадоха ръка - д-р Красимира Ва-тева, началник отделение и стар-шата сестра Донка Иванова. И днес, вече от позицията на зрело-стта и опита, осъзнавам колко мно-го са ми дали тези хора като нача-лен старт, като изградени цен-ности и принципи на работа. Наистина работата ми като млада медицинска сестра бе-ше изпълнена с големи пре-дизвикателства и разнообра-зие. Въпреки това част от мен изпитваше някаква празнота, неудовлетвореност, което про-вокира амбицията ми да уча още и да се развивам в про-фесионално отношение. И продължих образованието си. През 1988 г. станах старша медицинска сестра в хирургия-та. Годините в това отделение считам за най-активните и плодо-творни в моя професионален жи-вот. Харесвах работата си, стараех се да създам добър екип от профе-сионалисти, които с отговорност и съпричастност да се отнасят към пациентите. За жалост, хроничните социални и битови проблеми, фи-нансовия недоимък промениха много хората. Жал ми е, а вече ми дойде и до гуша да слушам колко сме бедни, колко сме окаяни, от-чаяни от живота. Но с освобожда-ването на работни места беше да-дена възможност за допълнителна работа и повишаване на доходите. И да, трудно и тежко е. Особено в интензивното отделение човек

трябва да влага много енергия не само физическа, но и психическа. Но въпреки това персоналът няма право да се отчуждава от пациен-тите. Дори и когато ни е изключи-телно трудно сме длъжни да пом-ним, че нашата мисия е да служим на пациента. Ние сме учили не са-мо да минаваме на визитация, да правим изследвания и манипула-ции, а и да помагаме на хората, чиято болка понякога е непоноси-ма, да бъдем полезни именно на тях. Вярно, това е много трудно, изисква лишения, неудобства, но влезем ли в болницата, забравяме всичко друго освен, че пациентът е № 1 за нас. Защото ние сме екип от професионалисти и от баланса и синхрона между отделните звена зависи какво ще бъде отношението на хората към нашата болница. От нас зависи имиджа на нашето здравно заведение. - В своята работа вероятно сре-щате различни хора - хрисими, буйни, емоционални, заядливи. Болката прави ли хората с раз-лични характери еднакви? - Не. Напротив. Когато пациентът страда той става още по-

чувствителен. Тогава всички сети-ва се изострят. Типа нервна систе-ма определя и поведението на страдащия човек. А прагът на бол-ка при различните хора е различен. Един умее да овладява емоциите си, друг не може да се справи с тях. Затова и пациентите са раз-лични. Когато човек лекува се на-лага да е и психолог. Да успее да види душата на пациента. Да пре-цени дали той е плах, доколко са обективни оплакванията му и да избере съответното поведение. - В тази болка успява ли да се разбере кой е добрият и кой ло-шият човек?

- Не. Има избухливи хора, по-капризни и заядливи, но това са личностни качества, които нямат отношение към добротата човеш-ка. - През 27-те години, в които сте медицинска сестра, понякога случвало ли Ви се е да искате да захвърлите всичко и да тръгнете по друг професионален път? - Човек понякога се уморява. Изто-щава се, но след като организмът се възстанови, всичко се забравя. Защото виждаш, че си полезен и правиш добро за хората. А и оби-чам работата си, обичам хората, с които работя, точните им и корект-ни отношения, професионализма им, етичното отношение. Възхища-вам се от много от тях. В едни ха-ресвам работохолизма, в други загрижеността и съчувствието към пациентите, у трети - респектът, който излъчват, а четвирти налагат чар в отношенията. И понякога си мисля, че медицината е изкуство. Работата на медицинската сестра - също. - Срещата с човешкото отчаяние обезкуражава ли Ви? - Понякога да. Но се стремя да не го показвам и да не влияе върху изпълнението на задълженията ми. Няма човек, който да не страда и да не приема човешкото страда-ние. Но след като е професия сме длъжни да се мобилизираме и да се справим със ситуацията. В таки-ва моменти върху човек връхлита истината, че (колкото и тривиално да звучи за много хора) здравето е най-голямата ценност, която прите-жаваме. - Често болният човек търси мнението на различни специали-сти за своето състояние. Според Вас правилен ли е този подход? - Категорично - не. Въпреки, че все-ки има право да постъпва според своите разбирания. Наистина мно-го пациенти считат, че като чуят 3-4 или повече мнения, ще изберат най-доброто за себе си, ще попад-нат на най-добрия специалист. По-някога те обикалят от лекар на ле-кар и въпреки това не успяват да получат качествено лечение. Лично аз считам, че изградената с години-те близост, познаването на състоя-нието на пациента от страна на лекуващите го създава сигурност и е гаранция за успешен изход от лечението на заболяването.

… Обичам работата си, обичам

хората, с които работя, точните

им и коректни отношения,

професионализма им, етичното

отношение. Възхищавам се от

много от тях. В едни харесвам

работохолизма, в други

загрижеността и съчувствието

към пациентите, у трети -

респектът, който излъчват, а

четвирти налагат чар в

отношенията. И понякога си

мисля, че медицината е изкуство.

Работата на медицинската сестра

- също.


- В същото време като че ли ме-дицинските сестри останаха най-ощетени от реформата в здраве-опазването? - Мисля, че от реформата са още-тени всички. Веднъж персоналът, включая лекари, медицински сест-ри и санитари, и от друга страна - пациентите. Реформата беше дра-стична. Пазарният принцип стана водещ в здравеопазването. Ние нямахме нагласа за него и това даде отражение малко или много. Мисля, че когато е в сила пазарни-ят механизъм, хората трябва да разберат, че действат и други фак-тори, които влияят върху доходите, върху престижа на професията. И тъй като не им достигат средства-та, колегите бягат в чужбина. Едно е да не ти достигат средствата за елементарен стандарт, а съвсем е друго да не ти достигат за желан, по-висок или мечтан стандарт на живот. Така че след като сме в па-зарни условия, нашите доходи са зависими от това, което произвеж-даме. А ние не можем да произве-ждаме колкото желаем. Нашето производство са пациентите и здравето, което даваме на хората. А здравето не е стока. Защото в момента са налице регулаторни механизми, които казват, че не мо-жем да работим повече от това, което сме изработили през минала-та година. Така ние работим с огра-ничени доходи. В цял свят здраве-опазването е недофинансирано, няма и медик, който да каже, че е доволен от възнаграждението си. Или, че трудът му е престижен и за това, което е изработил, е получил адекватно заплащане. За да търсят по-добро заплащане колегите бя-гат в чужбина, обикновено отиват в Англия в старчески домове. Там те работят като болногледачки, а не като медицински сестри. Едва ли някой е доволен от факта, че не работи професията си, а една или две степени по-надолу. Но средст-вата са им нужни, за да подпомог-нат семействата си в България. В момента например имам колеги, които първо ползват платен отпуск, след това месец неплатен, за да видят ще успеят ли да се адапти-рат към новите условия. Едни се връщат, други остават за по-дълго време. Всичко е въпрос на нагласа и на удовлетвореност от реализа-цията в чужбина. - От силни характери ли се нуж-дае Вашата професия?

- Силен дотолкова, доколкото да се справя с всевъзможните случаи, с които се среща. Да се справя с ра-ботния график - работим на три смени. Има много тежки и измори-телни дежурства. Натоварването е голямо - не само физическо, но и психическо. Работата с пациентите изисква сериозна концентрация. Затова считам, че силата е за-дължителна както при лекарите, така и при нас, сестрите. - Срещнахте ли завист, когато тръгнахте да повишавате обра-зованието си? - Завист не. Но много хора и досега не могат да разберат защо както аз и други колеги, които учат го пра-вят, след като няма да имаме мате-риален интерес. Не могат да раз-берат, че отиваме да учим, защото имаме потребност да знаем пове-че, да разширяваме кръгозора си. Нашето образование в бакалавър-ската и магистърската степен пред-лага много знания в областта на икономиката, на правото, в органи-зацията на здравеопазването, за-конодателството, етични пробле-ми. А това е изключително полезно в работата.

- Вече имате дипломите, но про-дължавате ли да посягате към свързаната с Вашата професия литература? - Винаги се налага да се чете и да се учи. Човек никога не може да каже, че знае всичко. Особено що се отнася до нормативната база, която се развива изключително бързо. Затова човек не може да се лиши от информацията, която е потребна в неговото ежедневие. - Вече сте главна сестра на МБАЛ “д-р Тота Венкова”, веро-ятно отговорностите Ви са много по-големи? - Винаги съм се отнасяла с отго-ворност към професията си и с то-лерантност към колегите, незави-симо на каква позиция съм работи-ла. Сега обаче внимавам да не вземам прибързани решения, да не

се предоверявам. Разчитам на це-лия екип от старши медицински специалисти, които много ми пома-гат. Стремя се да съм стриктна и коректна и разбира се изисквам ответно поведение. Уважавам чо-вешките амбиции, желанието за развитие, търсенето на смисъл в ежедневието. Не мога да се прими-ря с посредствеността, апатията и консуматорския манталитет. И мно-го съм горда с наши сестри, които участват в научни форуми и конфе-ренции, посещават квалификаци-онни курсове за новости в меди-цинската практика. - С какво са изпълнени дните Ви? - И с драматизъм, и с настроение. Особено трудно е при внезапното влошаване състоянието на тежко болен пациент. Тогава се мобили-зира целият екип и всеки се стреми максимално бързо да свърши не-обходимото за провеждането на активна реанимация. За жалост, понякога е извън възможностите на медицината да бъде спасен човеш-кия живот. В подобни драматични моменти ние сме длъжни да об-грижваме и близките на болния. Понякога се налага да им даваме успокоителни, за да могат да се справят. - Случва ли се близките да ви обвиняват за леталния изход в подобни моменти? - Хората са различни дори и в скръбта си. Има хора, които съумя-ват да сдържат емоциите си, но други въобще не могат да се вла-деят. Но каквото и да се случи ние сме длъжни да им помогнем. - Важна ли е екипността на рабо-та във Вашата професия? - Изключително, особено в опера-тивните звена, в отделенията за реанимация, интензивно кардиоло-гично, всички вътрешни. Малко са отделенията, в които могат да ра-ботят по сами лекар или сестра. В по-голямата част от отделенията се изисква екипност, синхрон. По-някога се разбираме само с поглед. Действа се бързо. В условия на спешност всяка минута е важна и тя се използва от екипа.


ЦЕНТЪРЪТ ЗА ОБУЧЕНИЕ КЪМ БАПЗГ предлага на членовете на асоциацията и медицински кадри възможност за повишаване и надграждане на професионалната квалификация с цел гарантиране на тяхната конкурентност за заетост, висок професионализъм и компетенции в съответствие с потребностите на съвременния пазар на труда.

Центърът предлага възможност за обучение по следните специалности: Сътрудник в маркетингови дейности; Сътрудник в малък и среден бизнес; Икономист; Офис–мениджър; Офис–секретар; Оператор на компютър; Посредник на трудовата борса; Сътрудник социални дейности; Помощник–възпитател; Социален асистент; Здравен асистент; Болногледач; Изпълнител на термални процедури

На успешно преминалите обучението лица се издава европейски признат документ за завършено обучение и придобита степен на професионална квалификация. Центърът за обучение към БАПЗГ предлага безплатно обучение по посочените специалности, срещу ваучер по програмите на Агенция по заетостта - АЗ МОГА и АЗ МОГА ПОВЕЧЕ, за които предстои нова сесия за прием на заявления. Желаещите да се включат в курсове за професионална квалификация срещу заплащане могат да го направят като подадат заявка на е-mail: [email protected] или чрез формата за контакт на официалния сайт на БАПЗГ www.nursing-bg.com.

Разработената методика за дистанционна форма на обучение позволява самостоятелна работа за всеки обучаван, възможност за самоподготовка по всяко време, като обучаваният сам определя кога и колко време за обучение да отдели. Необходими са само компютър и достъп до интернет.

Електронният бюлетин е ежемесечно издание на БАПЗГ. Приемник на в-к “Здравни грижи”, приложение на сп. “Здравни грижи”.

Редакционен екип: Проф. Д-р Станка Маркова - гл. редактор Ангелина Шопова – редактор, [email protected] Ваня Атанасова – редактор За коментари, мнения и препоръки: София 1680 Ул. Казбек №62 тел.: +35929156917 факс: +35929549753 GSM 0885 460 406 Сдружение БАПЗГ е в социалната мрежа!

® Всички права запазени. Собственост на Българската асоциация на професионалистите

по здравни грижи (БАПЗГ)

www.nursing-bg.com

Сдружение Бапзг (Bahpn)

mailto:[email protected]

http://www.nursing-bg.com

Documents

4/2012 9 - nursing-bg.com · расните презентации на колеги, имали шанса да участват в обученията по Българо-Швейцарската