http://e-vestnik.bg/7608#write-comment-last Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.

Не е имало турско робство 13 Ноември 2009 Иван Атанасов

Професор Кръстьо Манчев е роден на 27

септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.

- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?

- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.

- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.

- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.

Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя

е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.

- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?

- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.

- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна. - Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.

- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”? - То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да

правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път. Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?

- Не. - Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не

се е излъчил един турчин за генерал? - Може би нямат способни…, не знам… - Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм

написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.

- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите? - Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите,

където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.

Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.

Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.

И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.

- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила? - Не. - Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото

клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?

- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене? - Никой!

- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена. - Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?

- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая

църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.

- През турско робство ли? - Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е

собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.

- Хората са имали имоти, нали? - Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев

написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост. Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.

- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?

- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.

Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.

- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години? - Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим

на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.

- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?

- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това. - Има ли такъв прецедент в света?

- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се

българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише. - А как са ни изпратили там?

- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.

http://vmroyouth.org/node/1193 Отговор на Студентската организация на ВМРО - Велико Търново до проф.

Кръстьо Манчев Публикувано на 15 Ноември 2009 г. в

Нашата позиция Новини

Отговор на антибългарското интервю на проф. Кръстьо Манчев - http://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/

С тревога започнахме да четем интервюто с проф. Кръстьо

Манчев, публикувано на 13 ноември 2009 г. в интернет медията e-vestnik.bg. Тревогата ни беше продиктувана от поставеното заглавие: „Баташкото клане е било практически невъзможно. Не е имало турско робство”. Запознати сме с научното творчество на проф. Манчев и, именно поради това, не можахме да повярваме, че

уважаваният, до момента, от нас професор е способен да натрапва на читателите си такива антибългарски тези, прокарващи чужди национални интереси и, най-важното, ненаучни твърдения за българската история и съвремие. Дочетохме интервюто на проф. Манчев с отвращение и, като млади български родолюбци, сметнахме за наш дълг да отговорим на циничните лъжи, които авторът се опитва да насади в съзнанието на българското общество.

Твърденията на проф. Манчев са толкова ненаучни и толкова много, че се чудим откъде да започнем. Още в отговора на първия въпрос проф. Манчев твърди, че мнозинството от населението на Македония са македонци, и че „тази е реалността и тя трябва да се приеме”. А също, че „може и да има някой, който иска да е българин”. Няма как да се съгласим с това твърдение, тъй като това не са реалности, а конюнктура, която през 1934 г. е една, през 1954 г. е друга и след 5-10 години може да е съвсем различна. Не сме съгласни и с това, че там „може и да има някой, който ИСКА да е българин”, защото ние познаваме мнозина такива, които не искат, а СА българи и мнозина, които твърдят, все още страхувайки се, че са македонци, но много добре

знаят, че са българи. Проф. Манчев много добре знае тази историческа истина, но неясно защо се опитва да манипулира читателите на електронната медия, използвайки значителното невежество на нашето общество по т. нар. „Македонски въпрос”. Професорът не удобрява да има министър за българите извън България, като се аргументира абсурдно: „Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България.”. Няма как, ще ви отговорим ние, Турция да си назначи министър за турците в България, тъй като цялата турска политика, всички турски министри, цялата турска дипломация и държавна машина е насочена към защита на турците в и извън Турция, поради което на тях не им е необходим такъв министър. За България, обаче, важи точно обратното.

Проф. Манчев твърди, че има документи за съществуването на македонска нация и се позовава на Кръстьо Мисирков и на сръбския дипломат Стоян Новакович, наричайки го голям сръбски учен, който твърди за македонците, че „те не са нито българи, нито сърби”. И още, професорът твърди, че македонизмът е антисръбски. Това вече, според нас, е откровенно сърбоманство и неприкрита защита на сръбската антибългарска и шовинистична политика през последните 100 години. Първо, в самата Македония бяха публикувани писмата на Кръсте Мисирков от Зоран Тодоровски, където ясно се вижда, че Кръсте е с българско национално самосъзнание, че е използван от сръбските служби по онова време, но явно осъзнавайки се, остава в България, работи като директор на гимназия в Габрово и получава държавна пенсия след това. Това проф. Манчев също го знае и сме сигурни, че той е чел тези писма. А що се отнася до Стоян Новакович, то в случая става въпрос за един от „ястребите” на сръбската външна политика, който виждайки, както сам пише, че „Българщината в Македония е пуснала здрави корени и не може да бъде изкоренена с едно голо противопоставяне от страна на сърбизма”, то трябва да бъде намерен съюзник на сърбизма. Такъв съюзник, казва Новакович, „аз виждам в македонизма”. Идеята на македонизма е да превърне македонските българи в македонска нация и след това по-лесно да бъдат посръбчени. Ето защо, професоре, македонизмът не е антисръбски, а изцяло просръбска и антибългарска идея.

Проф. Манчев си позволява нечуваната наглост да се подиграва с тежката съдба на нашата сънародничка Спаска Митрова. Ето какво казва той: „Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се... ... на българската държава ли е работа да се занимава с това... а защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея...” Първо, това не е „този случай”, г-н Манчев, а поредния от стотици такива, случили се в Титовистка Македония за последните 50 години. Да не говорим за преди това. Тя не се е обявила за българка, господин професоре, а е такава. Освен това, когато е подала молба за българско гражданство, дори не е предполагала какви житейски нещастия ще я сполетят, а още по-малко го е направила за да бъде защитавана от българската държава, тъй като не само в България, но и в Македония хората са наясно, че България не си дава много зор да брани интересите на своите граждани в и извън пределите си (така поне беше досега и примерите за това са много).

По-нататък, антибългаринът Манчев твърди, че не е добре изявлението на президента Георги Първанов, че „подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна”. Професорът казва: „Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости.”. Г-н професоре, българската политика през последните 60 години, спрямо Югославия, а сега и Македония, често е била неадекватна, а на моменти изцяло е липсвала. Но сега, когато се очертава завой в правилната посока, Вие призовавате гражданското общество да свали такива политици. От това ние правим извод, че някой

Ви е внушил подобно съждение, тъй като новата българска политика спрямо Западните Балкани и в частност към Македония най-после започна да става адекватна на националните интереси на България и българския народ, а това не се харесва на някои кръгове в Скопие и Белград. Между другото, ВСИЧКИТЕ ВИ ТВЪРДЕНИЯ ОТНОСНО МАКЕДОНИЯ, ПОМОРАВИЕТО, ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ СА В УСЛУГА НА СЪРБИЯ И МАКЕДОНИЯ, КОЕТО НИ КАРА ДА СЕ СЪМНЯВАМЕ В МОТИВИТЕ ВИ И ЛОЯЛНОСТТА ВИ КЪМ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Проф. Манчев твърди, че Ниш не е български град, защото в него имало десетина хиляди българи и то повечето от тях от Цариброд и Босилеград, а останалите 90 000 били сърби. Същото твърди и за град Неготин в долината на Тимок, и за цялото Поморавие. Това цинично твърдение може да бъде изречено само от шумадийски шовинист, но не и от обективен учен, при това професор от БЪЛГАРСКАТА академия на науките. Манчев много добре знае, че р. Морава в продължение на векове е наричана от чуждестранните пътешественици „гранична между българския и сръбския народ”. Не случайно и в Поморавието се развива движение за българска просвета и за независима българска църква, тези земи попадат в първоначалния обхват на Българската екзархия. Самите сърби не признават моравския диалект и тимошкия за сръбски. През цялото Средновековие и през цялото турско робство до 1833 г., в продължение на 1200 години „сръбския”, както твърди Манчев, град Неготин не е бил част от сръбската държава. Манчев много добре знае, че Сърбия получи Поморавието и долината на Тимок като подарък от Великите сили, а не защото там живее сръбско население, и че сърбизацията там постигна първите си успехи именно защото българската външна политика се насочи изцяло към сънародниците ни в Тракия и Македония и „отписа” моравските българи. Дори в официалния сръбски държавен атлас за средните училища за 2008 г. Поморавието е очертано като част от земите населени с българи през средните векове. Дори членове на сръбската академия на науките, когато описват България по времето на цар Самуил, говорят за Поморавието и Тимошко като за теритоии населени с българи (книгата на Сърджан Пириватрич „Самуиловата държава”).

За съжаление, ужасяващите твърдения на професора не спират до тук. В своето интервю той говори и по въпросите за турското робство, Баташкото клане и пр. Ето какво твърди Манчев: „... събитията са пресъздадени от Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е ПРЕУВЕЛИЧИЛ.” И още: „И това нещо там е инсцинирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката.” Тук вече съвестта на нормалния човек започва да се бунтува. Манчев започва да изчислява, че няма как на един дръвник да бъдат изклани 5000 души, защото това щяло да продължи дни наред. Като истински завършен циник той задава въпроса: „Защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът – защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората.”. И сам си отговаря: „В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква.”, защото „в Османската империя е имало религиозна толерантност”. Първо, турците са влизали в църкви и манастири, когато са искали и никой не ги е санкционирал за това. Стотици са примерите за ограбени и опожарени български църкви и манастири (включително Рилския манастир). Всички знаем за официалните забрани да се строят християнски храмове и ограниченията за техните размери, видно от османските извори за историята на българските земи, които убедени сме, че Манчев също познава. Освен това, никой никога не е твърдял, че петте хиляди жертви са избити в църквата, още по-малко, че това е станало само на един дръвник и

за един ден. Ако случилото се в Батак не беше истинска трагедия, щяха ли световни умове като Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Достоевски, Гарибалди, Иван Тургенев да издигнат глас в защита на жертвите? Като отговор на Манчев ще цитираме изказването на Гладстон: "Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за КУПИЩАТА МЪРТВИ, за НАКЪРНЕНАТА ЧЕСТ както на НЕВЯСТА, така и на МОМА, и на ДЕТЕ; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмущение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."

Безсрамният професор твърди, че в България не е имало турско робство, защото Османската империя била космополитна държава и „роби не е имало като производително население. Никой на никого не е бил собственост”. Това, меко казано, ненаучно твърдение би могло да бъде изречено само от краен ислямист в турския меджлис. Известни са десетките османо-турски извори за продажба на българи – мъже, жени и деца по пазарите за роби в Близкия изток, известно е също така, че условие за освобождаването на роб е той да приеме мохамеданската вяра. Как така не е имало робство, г-н Манчев? Ами християните са били наречени „рая” – тоест „стадо”, което е по-зле и от роб. Християните не са имали процесуални права в съда, не са имали частна собственост в истинския смисъл на това понятие, тъй като основното средство за производство – земята е било собственост на султана. Ами какво да кажем за Кръвния данък (девширме)? Както на робите децата са били отнемани и продавани отделно от родителите си, същото се е случвало и с българите в Османската империя.

Циникът Манчев продължава: „Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербат? Защо сърбите 70 години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава?” и прочие глупости. Сега вече се чудим как е възможно човек като Манчев да е изследовател на балканската история и да пише учебници по тези въпроси. Първо, ние сме въставали много преди сърбите – още въстанието на Константин и Фружин, Карпошовото въстание и прочие. Второ, сръбското въстание нямаше да завърши с успех ако не беше намесата на Русия. Същото важи и за появата на гръцката държава. Освен това българите активно се включват в тези борби на своите съседи, защото наивно са се надявали, че освобождаването на Сърбия и Гърция ще доведе и до освобождаването на България, чиито земи чисто географски се намират навътре в Османската империя и достигат почти до нейната столица. За съжаление, когато се появиха малките държавички на сърби и гърци, те решиха да се уголемят, за сметка на българския народ. За коварната им политика спрямо нас пишат видни български възрожденци, революционери, като Левски ,Ботев, Каравелов и други.

И накрая, Манчев знае всичко това, но факта, че изказва подобни антибългарски и антинаучни тези означава, че се е поставил в услуга на външни, враждебни на българщината интереси – не само на запад, но и на югоизток от нашите граници.

Г-н Манчев, срам ни е от вас! Вие не сте нито българин, нито учен! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ

Гр. Велико Търново 15 ноември 2009 г.

Председател на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново /Александър Маринов/

Заместник-председател на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново /Красимир Илиев/

Секретар на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново /Траян Димитров/

НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ

Ж.Войников Тази народна поговорка е в сила и днес и лицето Кръстьо Манчев я доказва по

безспорен начин, като нито образованието, нито професорската титла са имунитет срещу това.

За съжаление в последните 20 години на преход, по-точно е да се каже агония, когато е в ход един много бърз процес на разпад на българското национално съзнание, идентичност и българската ценностна система, някои български историци „я удариха през просото” и започнаха конформистки да се пренастройват на новата „либерално-космополитна” вълна. Да си спомним за известната Вера Мутафчиева (вече покойница), която направи завой на 180˚ и първа започна да твърди че не е имало Турско робство, а „Османско присъствие”, че Турската империя е била една толерантна държава и пр.

Друг историк Пламен Цветков пък твърди че 3 март 1878 г. не е Освобождение, а руско заробване на българите и т.н.

Нека си спомним и едни друг срамен факт. Преди няколко години, директорът на военноисторическия музей, полк.Йотов (вече покойник) издигна идеята да се направел паметник на Сюлейман паша на Шипка, като израз на българската толерантност. За него бих казал само че ботевото определение за кир Михалаки „глава празна с големи мустаки” беше напълно в сила!

С книгите на проф.Манчев съм се запознал още по време на социализма и честно казано бях отвратен по начина по който той разглежда историята на Балканите и в частност българо-сръбските отношения. Все едно са писани не в България а в Сърбия. В началото на „прехода” той преиздаде своята „История на балканските народи”, издаде като самостоятелна книжка „История на Сърбия” и една книга за национализма на балканските народи, но починът на писане си беше все същият, т.е. не е бил виновен „класово-партийният подход” от миналото, а просто човекът си е такъв – сърбоман и антибългарин.

Кр.Манчев сам си поставя диагнозата „убеден комунист” което обяснява изцяло изкривяването на неговото национално съзнание. В България, за съжаление комунистите и т.нар. „антифашисти” са всичко друго но не и българи, а врагове на България. Те са агенти на Сталин, на Сърбия и винаги са работили против България. Къде избягват организаторите на позорния септемврийски метеж от 1923 г., Г.Димитров, Г.Генов и В.Коларов – в Сърбия!

Кр.Манчев напуща Сърбия едва в 1949 г., явно не защото като българин му е било непоносимо да живее там, а защото е бил „антититовист”. Тогава много сръбски комунисти-сталинисти, недоволни от смяната на курса извършена от Тито, емигрират в България.

Няма да се спирам на подробен разбор на въпросното скандално интервю, представителите на ВМРО са го направили твърде добре. Ще засегна само някои акценти:

1). Македонизмът е изцяло „сръбско изобретение” и той даде своите блестящи резултати в Титова Югославия. Това безспорно се доказва от съвременното състояние на обществото в Р.Македония, от кризата на националната идентичност, често приемаща комични размери, напр. с това че предсатвители на Скопие отидоха в Хималаите да търсят наследници на Александър Македонски сред малката бурушастка общност Хунзи. (Б.а.: бурушасткият език принадлежи към голямото сино-кавказко езиково семейство, т.е. сроден е с абхазо-адигските, вайнахските и дагестанските езици, тибетския, бирманския и китайския език и енисейските езици на кетите и котите в Сибир, както езиците „на-дене” на канадсикте индианци.)

Днес не е трудно да си сърбин в Македония, около Куманово има цяла сръбска, по-точно сърбоманска общност, но ако си българин по съзнание и открито го изявяваш, неминуемо животът ти ще бъде превърнат в ад, както стана със Спаска Митрова. Така че „антисръбската същност на македонизма” изобщо не се вижда. Напротив, смятам че македонизмът продължава своята просръбска дейност, макар и открито да не се афишира и резултатите ще ги видим в близкото бъдеще, когато албанската по население Северозападна Македония, рано или късно се слее с Албанско Косово. Остатъчна Македония най-вероятно ще се интегрира по някакъв начин със Сърбия, а не с България. Точно това е ролята на македонизма, да създава и насажда в младите поколения една непоносимост и омраза към България, за да се предотвратят каквито и да е опити за сближение с българите, нещо което може да видите като влезете в кой и да е македонски инетрнет-форум.

2). Поморавието. Лицето Манчев твърди явни фалшификации за съдбата на българите в Поморавието. Тази област има площ от 24 000 кв.км и е обградена от р.Дунав на север, р.Велика Морава на запад, Голубинсикте планини на изток и съвр.северна македонска граница – на юг. В западна посока, границата и тръгва от сливането на Българска и Сръбска Морава, и минава през линията Крушевъц-Прокоп-Янево-Гниляне-Качаник-Дяково-Призрен. Населението на Поморавието и днес говори на развален сръбски, използвайки много български думи, вкл. опр.член и не използва повече от един-два падежа. Наричат се шопи и торлаци, а гораните в Косово дори имат и все още съхранено българско самосъзнание. Съседната Тимошка област, обхващаща долината на Бели и Черни Тимок и завоя на Дунав при Кладово, никога не е влизала в средновековна Сърбия. Твърденията на Манчев че Неготин през турското време е бил „сръбски” град са смешни и жалки, явно т.нар.проф. не е чувал за Хайдут Велко.

Сръбската пропаганда засяга тези райони през 19 в. Успехи има в Прокоп, Ниш, Призрен, както и съседната Тимошка област, но като цяло българският етнически характер на района се запазва, изкл. районите на заселване на влашко население по долините на р.Млава, р.Пек, Кладовско. Дори през 1916-18 г. моравското население, макар и да не е с ясно българско съзнание, много добре помни своя произход и във

всяко село знаят откъде са дошли техните предци, тъй като съвр.население на Поморавието и Тимошко се е формирало през 17-18 в. от български изселници предимно от Македония, Видинско, Софийско, Тетевенско, в по-малка степен от останалите части на България. Това добре се вижда от резултатите от експедицията на български учени в областта, както и от обиколката на Гаврил Занетов по долината на р.Велика Морава.

Т.нар. „Моравско въстание” за което говори Манчев, изобщо не е въстание Това е бунт провокиран от англо-френските сили, които пускат с парашут от самолет, сръбския ултрашовинист Коста Печанац в българския тил, за да вдигне бунт, с което да попречи на българското настъпление в Добруджа при войната с Румъния. Не случайно бунт има само в района на Куршумлия и Прокоп (ср.Прокупле), в първия град населението си е 100% сръбско, а в Прокоп сърбизма взема връх още след Нишкото въстание от 1841 г. Друга предпоставка е че в района водят полунелегален живот малки части от разбитата сръбска армия. Задачата на Печанац е да се свърже с техните главатари и да координира дейността им. Първоночално търсят съюз с албанските въоръжени банди, върлуващи из района, но албанците не само че им отказват съдействие, но започват открита война с тях. В другите части на Поморавието, „въстаниците” нямат никаква подкрепа. Затова и бързо за разпръснати и унищожени от 11 пехотна дивизия формирана основно от четници на ВМРО. В Австро-унгарската част за разгрома на сръбските банди са използвани основно албанци. Коста Печанац е известен с това, че успява да се промъкне до Босилеград със своята банда, запалва част от града и избива българско население, предимно жени, деца и старци. Успява да се измъкне от заслуженото си наказание. След войната е изпратен в Черна Гора, където се разправя с недоволните от анексията на държавата към Сърбия. Загива по време на ІІ-та св.в-на, разстрелян от хората на Дража Михайлович, тъй като е подготвял заговор срещу него.

Твърденията на сърбите, че в Моравското въстание, българите избили 20 000 души са комични, тъй като това е почти цялото население на областта от Пожаревъц до Призрен. Но хора като Манчев със своите изказвания и писания добри защитават сръбската версия.

Манчев е възмутен „че някой пак пише за Поморавието”, не знам кого има предвид, тъй като освен моя труд поместен в сайта ми и чакащ своето издаване и отпечатване, никой друг в последно време не е разглеждал този въпрос, изкл.Стоян Райчевски и книгата му за Нишавските българи.

3). Батак. Да се отрича достоверността на събитията от лятото на 1876 г. в Батак е не само признак за историческа неграмотност, а кощунство с българската национална памет. „Разбира се че това е нямало как да се извърши” са просто смешни твърдения. Избиването 4-5000 души за един-два дена си е рутина в практиката на турския башибозук. Например в Нишкото въстание от 1841 г. са избити над 10 000 души. Или да припомним „кулата от черепи” край Ниш издигната след боя при Каменица по време на І-то сръбско въстание, предимно от главите на българските доброволци, тъй като в това направление са действали основно български въстаници! Минавайки през Ниш и въпросната кула Огюст Бланки пише, че сигурно в бъдеще, когато България се освободи ще издигне паметник на своите синове избиит от турците. Е направи го Сърбия, но ги прекръсти на сърби.

Как тогава турските главорези на Сюлейман паша, за два-три дни избиха до крак българското население на Стара Загора през лятото на 1878 г., между 10 и 15 000 души!?

И каква ще е целта на Мак Гахан да „преувеличава” си остава неизяснен въпрос. Жестоките изстъпления в Батак обръщат хода на цялата Източна криза. И именно това

и „дарът от небесата” който Бисмарк умело използва за да накара Русия да воюва с Турция. След Батак и провала на Цариградската конференция, Русия вече няма избор, въпреки че не желае война с Турция! В едно писмо до Бисмарк от януари 1877 г. Митхад паша се оправдава за баташкото клане, като дава пример че и цивилизовани държави като Англия са вършили подобни жестокости при потушаване на бунтове, в случая той визира „въстанието на сипаите” в Индия.

4). Имало ли е робство. Лицето Манчев твърди че българите са живели твърде добре през турското управление, имали са имоти, търговски колонии в Цариград и Измир и пр. Само че Манчев забравя един основен факт. Да може да се каже че турското управление е било относително поносимо и толерантно, но за един твърде кратък период от време, след Кримската война до Батак, или от 1856 от 1876 г. или цифром и словом 20 години по-сносен живот, а останалите 462 г. от общите 482 робски години, за тях какво да кажем! Че робски пазари е имало почти до 18 в. из големите градове на Турската империя. Масово през 16-17 в. българи са продавани във Венециански тогава Крит и т.н. Или „кръвният данък” и еничарството – това не е ли робство! А какво да кажем за Кърджалийското време, или за пълното обезлюдяване на Поморавието по време на Австро-турските войни от 18 в., или за постоянните албански золуми над българите в Македония и Косово!?

5). За съвр.положение на турците в България и „2 мил. небългари”. Манчев е недоволен че нямало турчин генерал в БА. Но забравя че турското малцинство в България има своя политическа партия, антиконституционна но факт, наследница на престъпното турско терористично движение от 80-те год. на 20 в., която неотменно присъства в управлението на страната и съвсем незаконно спекулира с изборните резултати, чрез фалшифицираните гласувания н Турция. ДПС открито провежда протурска политика в България и работи по създаването на етнически турски анклави с местно турско административно управление където местните функционери на ДПС имат пълната власт и управляват като бейове, което един ден ще изграе същата роля, на България, каквато изиграха судетските немци на Чехословакия през 1936 г. Интерсно проф.Манчев дали ще одобри опитите на братята Юзеирови да направят паметник на „турския войник”, или да създадат „Османска партия” в България?

Откъде изброи Манчев толкова много небългари е друг въпрос, но проблемът с циганите в България е много наболял. Това население с малки изключения не подлежи нито на култивиране, нито на възпитание. Те живеят като примитвни социални паразити, а престъпността е основен техен поминък. При очертаващите се неблагоприятни тенденции за българската популация – ниска раждаемост и висока емиграция навън, съвсем закономерно, в следващите десетилетия относителният брой на българите да намалява, а този на циганите да расте, което неминуемо ще доведе до сблъсък на два несъвместими модела!

Също много опасен е един друг процес, свързан с отродяването на българите-мюсюлмани или помаците, тяхната открита турцизация извършвана от ДПС или проповядването на краен ислямски фундаментализъм, провеждан безконтролно от разни арабски „фондации” и започващото формиране на отделно небългарско съзнание.

Не трябва да забравяме и вируса на македонизма, за сега спотайващ се сред „ОМО-ИЛИНДЕН”, но един ден, ако Р.Македония стане член на ЕС, той ще взриви Пиринска България и разни ренегати, добре управлявани от Скопие, ще принудят България чрез ЕС, да признае несъществуващото „македонско малцинство”!

Тази безумна либерално-космополитна и бюрократична вакханалия нареча Европейски съюз, изобщо не се интересува от историческото минало и не желае да вникне в дълбочината на Балканските противоречия. Много по-лесно е просто България да бъде принудена на признае това малцинство, а като се има предвид че в

София от 20 години управлява една и съща, въпреки партийните си превъплащения, корумпирана мафиотска, национално-безотговорна олигархична престъпна сбирщина, това никак няма да е трудно постижимо.

Неслучайно лицето Манчев посочва модела на ЕС като най-добър. Моделът на затъпеното либарално и консуматорско общество, на обществото без национални и изобщо какви да е ценности, където е престижно да си тъп консумативист, живеещ според рекламите, или хомесоксуалист открито демонстриращ порока си, е тъй желано от всякакви врагове на българщината, били те стари „убедени комунисти” или нови „евро-атлантически демократи”!

Само че Кр.Манчев забравя следният факт. Интренационално-космополитните експерименти не продължават дълго време и са обречени на провал. „Социалистическият интернационалистически рай” не дожия и век. Няма да е по-различна съдбата на либерлно-космополитния ЕС, който ще загине заедно със своя създател – САЩ. Светът се развива, рано или късно „политическия 20 в.” ще свърши, а това става с големи сътресения, със смятна на ценностните системи и с пълно пренареждане на играчите върху голямата световна шахматна дъска, с краха на „западното” доминиране върху света. Тогава какво я чака една малка България с изродено космополитно общество, отричащо своята национална самобитност, национална сигурност и национални интереси? – Смърт… и ІІІ балканска война, за подялба на българското наследство на Балканите!