Петър Велики Брой 43

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Вълнуващият живот на царя, който реформира Русия

Борбата за трона

Разпалване на интереса към политиката

Всеобхватни реформи

Дните край Балтийското крайбрежие

Превръщането на Русия във велика европейска сила

Краят на един продължителен конфликт

Смърпа на тиранина

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Възходът на Руската империя

Победата във Великата северна война

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Водещи фигури, които допринасят за модернизирането

на славяните

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Новият европейски ред, установен от Петър Велики

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес iпfo@deagostiпi.bg. Обслужване на клиенти: понеделник- петък, 10:00- 15:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, спед което преведете необходимата сума по сметка:

АлфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер заплащането става в момента

на получаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИН И ХЕЛАС ООД

(De AGOSТINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистас

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР : Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmeпis 44-46, 166 7З Atheпs)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ : Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА : МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSТINI Hellas © 200З К.К. De AGOSТINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uпiphoto Press, De Agostiпi Picture Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1 ,50 лв.

Цена на втория брой и на всички следващи броеве: 3,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възпроизвеждането, сканирането, предаването или използва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

Въведение

Петър Велики

Какъв живот води той?

LU

s I LU с::[ LU С()

~ С()

РУСИЯ ВЛАДЕЕ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ от Източна Европа и Азия.

След като извоюва своята независимост от монголското владичество

на Златната орда, новата европейска държава, наречена Русия, се управлява

от владетели, носещи титлата царе. И докато през целия XVII в. темповете

на развитие в Западна Европа са забележително бързи, то Русия изостава

в достигането на постиженията на западната цивилизация. В началото на

XVIII в. на сцената се появява човек, който коренно изменя това положение .

Името му е цар Петър Велики.

Той води войни срещу Кралство Швеция- най-могъщата сила в района

на Балтийско море по онова време. Освен това обръща особено внимание

и полага специални грижи за развитието на културата и промишленото

производство в цялата руска държава с помощта на поредица

широкомащабни реформи. Цар Петър превръща Русия от сравнително

изоставаща в развитието си държава във велика европейска сила .

За съжаление обаче Петър Велики избира неподходящ начин

за провеждане на своите реформи, прилагайки непоследователни и

автократични подходи, характерни за абсолютната монархия . В резултат

от радикалните реформи, с които той се заема, мнозина сред поданиците

му изнемогват от непосилните данъци и са принудени да се трудят както

никога досега, а някои дори стават жертви на назиданието, използвано

като средство за убеждаване. Новата столица Санкт Петербург придобива

славата на метропол ис, построен върху костите на тези, които заплащат с

цената на своя живот едно автократично управление.

-

Петър Веяики

-ХVв. ~ Руските земи се обединяват под властта на московския княз (в западните хроники това държавно

образувание е известно под името Велико Московско княжество).

XVI в. ~ Иван IV Грозни е провъзгласен за всеруски цар и самодържец.

1672 ~ На 9 юни (ЗО май по стар стил) в Москва се ражда Петър Велики.

1676 ~ Фьодор 111, полубрат на Петър, е коронован за цар .

1682 ~ Царевна София, по-голяма полусестра на Петър, заема мястото на регент в управлението. Петър 1

и Иван V са избрани за царе.

1689 1 Петър (едва 17-годишен) сключва брак с Евдокия Лопухина. Мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина.

1694 1 Петър става владетел на Русия след смъртта на майка си.

1696 ~ След смъртта на Иван V остава единствен владетел. Превземане на османската крепостАзов и победа над турците.

1697 ~ Петър се отправя на обиколка из Западна Европа.

1698 ~ Потушаване на бунта на стрелците (елитно подразделение в царската армия, което е на страната на регентшата

София Алексеевна).

1699 ~ Въвеждане на Юлианския календар от Петър 1.

1700 ~ Начало на Великата северна война. Русия претърпява съкрушително поражение от Швеция по време

на обсадата на Нарва (пристанище във Финския залив).

1702 ~ Петър се запознава с Екатерина Алексеевttа. ---

170З ~ Започва строителството на бъдещата столица Санкт Петербург.

1706 ~ Мирни преговори с Полското кралство.

1709 ~ Победа над шведската армия в битката при Полтава.

1710 ~ Царевv•ч Dl Алексей (синът на цар Петър) учи зад пределите на Русия- в QpP'~nP~ . Петър сключва брак с Екатерина.

1711 ~ Ужасяващо поражение от турците в битката при Станилещи на р. Прут.

1716 ~ Царевичът Алексей заминава доброволно в изгнание във Виена.

1717 ~ Петър се запознава с френския крал Луи XV. Създаване на Сенат, висш орган на държавната и

законодателна власт, изцяло подчинен на монарха .

1718 ~ Алексей е убит в затвора по нареждане на своя баща.

Умира Карл Xll - кралят на Швеция.

1721 ~ Край на Великата северна война.

Петър получава прозвището си .,Велики':

1722 ~ Петър създава Таблица на чиновете.

172З ~ Мирни преговори с Персия (днес Иран).

1724 ~ Петър разкрива изне_13_ярата на царица Екатерина.

1725 ~ Петър Велики умира на 8 февруари (28 януари по стар стил) в Санкт Петербург.

1727 ~ Петър 11, племенник на Петър Велики, става негов приемник на трона.

1762 ~ Екатерина 11 (Велика) се възкачва на престола.

1917 ~ Октомврийската революция разрушава монархията и царското управление в Русия.

-- -

Живот и дейност

Вълнуващият живот на царя, който

реформира Русия През XVll в. Русия все още продължава да робува на старинни средновековiПI традиции. Това е и периодът в историята, когато се ражда Петър Велики- царският ciПI, койrо води вълнуващ, изпълнен с множество събития,

живот. Цар Петър полага усилия да установи в Русия такова равнище на цивилизация, което да е сравнимо с

това в Западна Европа Той е известен любител на вiПiото, почитател на жените и притежава съвършено порочна

наrура. Като еДIПI просветен деспот той не се срамува IПI най-малко да налага сила, за да реформира Русия и да я

поведе към една нова епоха. По такъв начин обаче много от въведените реформи се провеждат

с кръвопролития, усилен робски труд и безкрай сълзи за неговите подаiПIЦИ. Самият Петър

е очарователен, но жесток владетел, притежаващ характер, койrо не се отличава особено

много от обширните руски земи- красив, но суров.

Борбата за трона Смъртта на неговия полубрат

НА 9 ЮНИ 1672 г. на цар Алексей Михайлович

(известен под името Алексей 1) и втората му съпруга, царица Наталия, се ражда син. По-късно той

ще стане цар Петър Велики. От Наталия Алексей 1 има

и две дъщери. Четири години след раждането на своя

син, през 1676 г., цар Алексей Михайлович умира. Фьодор, синът на Алексей от първия му брак, е опре­

делен за негов приемник на престола. Тогава е едва

15-годишен, но като най-голям измежду четиримата

царски синове е най-подходящият избор за наслед­

ник. На 28 юни 1676 г. Фьодор е коронован за цар под

името Фьодор 111. Болярският род Милославски, към

когото принадлежи и първата съпруга на покойния

цар Алексей Михайлович, прогонва малкия Петър,

двете му сестри, неговата майка Наталия и цялото й

семейство Наришкини от царския дворец. В онези вре­

мена в Русия семейството от близкото обкръжение на

царя разполага със значителна власт, а този факт дава

възможност на Милославски да отстранят Петър и

приближените му от двора. Смята се обаче, че същест­

вува реална възможност един ден той да заеме цар­

ския престол. Тези предположения се дължат на крех­

кото здраве на Фьодор 111. Освен това всички деца,

родени по време на неговия брак, умират още в ран-

ното си детство, което е предпоставка той да

не е в състояние да остави след себе си

законен престолонаследник.

Иван, полубрат на Фьодор по май­

чина линия, е най-вероятният при­

емник на царския трон, в случай че

владетелят умре. Тъй като Иван е

неспособен да управлява, заради

~ Алексей Михайлович- бащата

на Петър. По време на неговото

управление руският феодализъм достига

връхната точка в своето развитие. Той

разширява земите, притежавани от

с присъединяването на Украйна.

Постиженията му създават почва

за реформите на неговия син Петър

Велики .

своите физически и умствени недъзи, ето защо цар

Фьодор 111 разглежда възможността да определи

Петър за свой законен наследник. Царят обаче умира

на 7 май 1682 г. на 2G-годишна възраст, без да определи

свой приемник на престола.

Бунтът на стрелците от 1682 г.

Тъй като Фьодор 111 умира, без да остави законен

престолонаследник, Болярската дума (състояща се

от боляри и високопоставени духовници) се събира,

за да обсъди проблема с приемствеността на прес­

тола. След поредица разгорещени дебати решават,

че Петър следва да наследи своя полубрат на трона.

София обаче, по-голямата сестра на Фьодор 111, непо­

дозирано за никого успява да преобърне политиче­

ските интереси в своя полза по време на управлени­

ето на своя брат. Скоро след коронацията на Петър

започват да се носят лъжливи слухове за възможно

отравяне на Фьодор 111 от рода Наришкини, за които

се предполага, че кроят заговор и за убийството на

Иван. Стрелците, елитно руско военно подразделение

и постоянна армия на руските царе, използват слухо­

вете като претекст за бунт и обсаждат царския дворец.

София Алексеевна и нейният любовник, княз

Василий Галицин, продължават да дърпат конците

задкулисно през цялото време на бунта.

Наталия Наришкина прави опит да убеди ръково­

дителите на бунта на стрелците да прекратят своите

действия и да се върнат към военните си задължения,

но опитът й претърпява провал. Стрелците започват

да избиват един по един хора, включени в специално

изготвен за целта списък от лица, които да бъдат ели­

минирани, като много от тях принадлежат към рода

на Наришкини, техни приближени или съюзници сред

други благородници.

Списъкът е предаден на стрелците не от кого да е,

а от самата София Алексеевна. Ужасена, Наталия при­

тиска към себе си 1 о-годишния Петър, който става сви­детел на жестокостта, проявена от стрелците, претърс­

ващи целия дворец, и кървавите сцени, разиграващи

.о. Тълпа хора, събрала се да отпразнува

раждането на Петър. Всички полубратя

и полусестри, родени от първия брак

на неговия баща Алексей Михайлович,

имат нещастната съдба на хора с крехко

телосложение и физически недъзи,

докато Петър се оказва здрав като бик.

Това води до предположения, че той

в действителност не е законен син на

Алексей Михайлович. Самият Петър цял

живот се чуди дали това не е истина.

.... Тази картина, нарисувана няколко

века по-късно, изобразява царица

Наталия , защитаваща малкия Петър по

време на бунта на стрелците през 1682

г. Наталия не е обявена официално

за регент на Петър, и тази роля й се

отнема в резултат от заговорите на

София Алексеевна.

~ РегеН1Шата София

Алексеевна. Тя е

интелигентна и необуздана.

Твърде амбициозна по

характер, София управлява

заедно със с воя любовник

княз Галицин .

се пред очите им.

Екзекуциите продължа­

ват дни наред, докато най­

накрая на 23 май не се събира Болярската дума,

която се съгласява да вземе

под внимание всички иска­

ния на стрелците, съвпа­

дащи съответно със скри­

тите задкулисни планове

на София Алексеевна. В

резултат на това се рати­

фицира система, според

която двама царе съв­

меано управляват Русия.

Иван и Петър аават едно­

временно владетели (двое-

царственники), но на Иван

се отдават почеаи като на по-аарши.

На 29 май 1682 г., предвид крехкото здраве на Иван,

София е определена за регентша. На 25 юни Иван и Петър са короновани за царе в катедралата "Успение

Богородично" в Москва. И така София успява да осъ­

ществи своите планове с употребата на терор и наси­

лие. През есента на същата година обаче арелците

отново се надигат на бунт, този път срещу София- своя

бивш съюзник. Тя преживява и това тежко изпитание,

а междувременно прогонва Петър и майка му в окол­

ноаите на Москва, превръщайки се в независим вла­

детел на Русия.

Младият цар със заплетена гъста коса

В порутена къща в селцето, в което са прогонени,

майката на Петър и нейното обкръжение прекар­

ват дните си. Те оплакват мрачната си участ, която

ги принуждава да изпаднат в подобно положение,

докато Петър е зает с ежедневните си детски игри,

израствайки и възмъжавайки с всеки изминал ден.

Любимата му игра е тази, в която разиграва война.

Той оборудва собствена"войска за игра'; състояща се

от негови връстници и другари в момчешките зани­

мания. Петър има великанско телосложение и гъаа

заплетена коса. Далеч не прилича на цар по времето,

когато играесоааналите селски деца.

Същевременно е любознателно момче, което има

огромно желание да учи заедно с частния си учи­

тел. По онова време

в района живеят

няколко семей-

ства на чужденци и

именно от тях Петър

натрупва солидни

познания в нау­

ката и изкуството.

Никога не му липс­

ват учители, тъй

като е обграден от

доста чужденци,

много от които вла­

деят различни зана­

яти. Особено СИЛНО

Петър Веяики

ЦАРЕТЕ И РУСКАТА

ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

В онези времена доминираща религия

в Русия е източното православие. Русия се

покръства през Х в. В този исторически период

средновековната руска държава е известна

под името Киевско княжество, тъй като неин

икономически и политически център се явява

Киев (днешната столица на Украйна). Връх на

мощта на Киевската Рус е златната епоха на

управлението на княз Владимир Святосла­

вович (Владимир 1 Велики) в периода 980-1015 г. След падането на Римската империя

християнството се разделя на две: Римока­

толическата апостолическа църква със седа­

лище Рим и Източноправославната църква,

чието седалище е Константинопол . Византий­

ската империя представлява сърцето на духо­

вността на християнското православие. Вла­

димир Велики желае да укрепи властта си в

руските земи и същевременно да задълбочи

връзките си с Византия. Ето защо въвежда

православното християнство в територи­

ите, които управлява, заедно с вдъхновени

от Византия културни и духовни елементи, а

именно - музика, архитектура и литература.

Новите елементи се смесват със съществува­

щата култура в неговото княжество, отбеляз­

вайки началото на развитието на руската кул­

тура по начина, по който тя е позната днес.

П рез Xlll в. Русия е завладяна от татаромон­

голите. Парадоксално обаче номадските заво­

еватели демонстрират религиозна толерант­

ност спрямо Руската православна църква,

която продължава безпрепятствено своето

развитие. Тя придобива пълна независимост

от Източната православна църква след пада­

нето на Византия под османско владичество

през 1453 г. Развива силни връзки с Великото

Московско княжество (със столица Москва),

което се превръща в приемник на Киевска

Рус. По времето, когато Русия извоюва сво­

ята независимост от татарското иго през 1480 г., в държавата избухват конфликти и разми­

рици, чиято цел е осигуряването на вътрешна

политическа хегемония. Те завършват с побе­

дата на московския княз Иван 111, наречен

Иван Велики (1 462-1 503). Иван 111 прогонва

висшето духовенство на Руската православна

църква и провъзгласява себе си за висш цър­

ковен глава. И така юздите на църковната

и светската власт се намират в ръцете на

един и същи човек. Иван се смята за прием­

ник на византийските императори и се обя­

вява за"цар"- дума, заимствана от латинската

"цезар" (Caesar). От приемника на престола на Иван IV Грозни (1 547-1 584) насам "цар" се превръща в офици­

ална титла на всички руски

владетели. Петър Велики

променя наименованието

в "император'; но и днес

титлата цар продължава

да се използва неофици­

ално, когато става дума за

руските монарси.

Петър се интересува от корабостроене. В онези вре­

мена в Русия липсват условия за това, но нищо не

пречи на бъдещия владетел да мечтае за построява­

нето на огромна флота.

~Иван IV, по-известен под името Иван Грозни . Наследството, което

оставя, съдържа множество

величави паметници на културата,

както и постижения в икономиката,

но управлението му се запомня

заради суровата и жестока

политика и действията, които

предприема спрямо своите

противници .

Освен учението си, Петър възприема съвсем сери­

озно своите военни игри и то до такава степен, че

дори възрааните около него често се присъединя­

ват към тях. София е убедена, че тези занимания са

съвсем безобидни, но Петър и неговите връстници

започват да използват иаинско военно снаряжение.

По този начин играта им помага да придобият истин­

ски умения за водене на война.

Подобно на София, и майката на Петър не може да

осъзнае в пълна аепен жаждата на своя син за война.

Освен това Наталия не е в съаояние да разбере защо

Петър търси игра с младежи от по-нисшите класи. Смята,

че той поаепенно се отказва от основните си грижи и

интереси, и счита, че ако се ожени, ще съумее да над­

расне своите сегашни занимания. И така Наталия, опит­

вайки се да подтикне своя 17-годишен син към по-улег­

нал живот, стига до решението да го сгоди за привлека­

телната, 3 години по-възрастна млада дама, която обаче

не принадлежи към средите на висшата руска ариаа­

крация - Евдокия Лопухина. Тази драстична мярка не

се оказва пречка за Петър, който продължава своите

военни игри. Това поражда негодуванието на майка му,

но много скоро един случай ще я накара да се почувава

благодарна, че синът й и неговите приятели натрупват

умения в истински битки.

... Илюстрация, изобразяваща Петър,

възседнал кон, по време на игра

със свои приятели в младежките си

години. Казват, че по време на тези

игри той настоява да опита и изиграе

всички военни чинове - от простия

редник до генерала.

Живот и дейност

Разпалване на интереса към политиката Краят на регентството

РЕГЕНТШАТА СОФИЯ АЛЕКСЕЕБНА не използва по значим начин своята политическа влаа. Любовникът

й, княз Василий Галицин, прави опит да затвърди

руската дипломация, изпращайки войски в Кримското

ханаво през 1686 г. и отново през 1689 г., но усилията му не се увенчават с предвиждания успех. София про­

дължава де факто да играе ролята на владетел, но с

навлизането на Петър в юношеството все повече от

нейните съветници започват да настояват за него­

вото идване на влаа като законен владетел на Русия.

С възмъжаването си Петър започва все по-силно да

осъзнава своето мяао в руското общеаво, и положе­

нието, което заема София, е застрашено. Това е неиз­

бежно. За да предотврати неприятноаите през лятото

на 1689 г. София изпраща арелци да извършат в тъм­

нината на нощта атака срещу селото, в което е зато­

чен Петър. Както и преди седем години, София очаква

нападението на арелците да се превърне в кървава

баня. Вечерта на 6 авгуа обаче, в навечерието на пла­нираната атака, плановете й се провалят от двама под­

дръжници на Петър сред арепците. Те тайно го преду­

преждават за заговора, който крои регентшата София.

Петър Велики се укрива в укрепения Троице-Сергиев

манастир близо до Сергиев Посад. В резултат на пре­

живения ужас от изаъпленията на арепците се поя­

вява и невротичното заболяване на Петър- при силно

вълнение лицето му започва да се гърчи в конвул­

сии. Бъдещият цар е потресен от неочаквания обрат

на събитията. Неговите сподвижници във военните му

игри, както и група, съаояща се от стрелци, се съби­

рат в Траицкия манааир и още на другия ден успяват

да повдигнат духа на Петър. Същевременно избухва

неразбирателство между водачите на отрядите сред

арепците и следващите дни повечето от тях зааа­

ват на страната на Петър. Патриарх Йоаким, глава на Руската православна църква, също подкрепя Петър. В

крайна сметка всички арелци, които до този момент

са верни на София в царския дворец, я изоаавят. Тя

разбира, че вече не притежава никаква влаа.

Петър влиза триумфално в Москва на 6 октомври 1689 г. и заповядва София незабавно да бъде изпра­

тена в Новодевическия манааир. Не същеавува при-

~ Първата съпруга на Петър ­

Евдокия . Всеотдайната й вяра

и суеверия оказват значително

влияние върху сина й Алексей.

.... На тази ка ртина от XVII в. е изобразен

пристан ищният град Архангелск,

намиращ се в северната част на Русия .

По онова време е единственият й излаз

на море.

.... Иван V, полубрат на Петър.

Манипулиран е да служи на

политическите интереси на София

Алексеевна, но също така е един от

приятелите на Петър от детските

му години, който е потресен от

преждевременната му смърт.

Москва през XVII в . Дори след своето

прогонва не от царския дворец Петър

се завръща в столицата, за да присъства

на официалните церемонии, които се

организират.

'·

чина, поради която Петър да изпитва притеснения, че

неговият полубрат и съвладетел цар Иван V, който е с умствени недъзи, ще се противопостави.

Изненадващият цар

Мнозина очакват Петър да управлява изцяло

съгласно собавената си воля, веднъж щом се добере

до властта, и да пренебрегва мнението на всички

около себе си. Поддръжниците му обаче не се оказ­

ват прави. Той възлага управлението на своята майка

Наталия и нейното близко обкръжение, предааа­

вяйки редица пълномощия на рода Наришкини .

Военните му игри с така наречената "войска за игра"

се превръщат в сериозни занимания, включващи

огромната руска армия. Някои участници дори заги­

ват по време на тези военни тренировки . Петър

не обръща внимание на своята съпруга и не пре­

карва никакво време с нея. Чеао се появява в обще­

ството в компанията на своята метреса Ана Монс.

Взаимоотношенията му с неговата съпруга не се

подобряват и след раждането на техния син и прес­

толонаследник през 1690 г. - царевича Алексей. С

последната си воля, която патриарх Йоаким упоме­

нава в своето завещание, той се опитва да сложи край

на връзката на Петър с Ана Монс, налагайки забрана

върху православното обвързване с чужденци (Монс

е холандска протестантка), но усилията му не са въз­

наградени с успех. Единавеният ефект, който оказват

върху Петър, е, че той започва да изпитва недавол­

аво спрямо религиозната власт.

Цар Петър е впечатлен от либералния дух, присъа­

ващ в чуждеаранните общноаи в руските градове,

при всяко свое посещение в тях. Започва да се соци­

ализира с различни чужденци, включително със зана­

ятчиите, работещи в руската армия, както и с търговци.

Чеао прекарва нощите си с чужденки и продължава

да пренебрегва съпругата си.

Започва да изпитва все по-силен интерес към кора­

бите - хоби, на което се отдава ентусиазирано още

от детавото си. През юли 1 69З г. се качва на борда

на кораб в пристанището Архангелск и се отправя на

своето първо пътешеавие по море.

Обожава морето и решава да построи огромна

руска флота.

През януари 1694 г. Наталия се разболява и скоро

след това умира. Така и не доживява да види своя син,

оаавящ наарана младежките си занимания и пре­

връщащ се във водеща фигура, доаойна за титлата

цар. Петър обича

НА ЦАР ПЕТЪР

Петър се наслаждава още от юношеските

си години на шумните, изпълнени с разкош и

изобилие, празненства, на които се леят реки

от вино. След като става цар, започва да орга­

низира пищни увеселения, на които не липс­

ват храна и напитки . По ирония на съдбата

порочните пиянски гуляи са в чест на Бакхус

- римския бог на виното. Вакханалиите в цар­

ския двор често се провеждат под формата

на пародия на религиозните служби . Петър

вече изпитва непоносимост към православ­

ното духовенство.

И така измежду присъстващите в компа­

нията се избират "свещеници" (иронията оче­

видно е по адрес на православните божи слу­

жители), които естествено не принадлежат към

средите на духовенството. Тези, които участ­

ват в подобни пиянски гуляи, обикновено са

придворни, офицери, както и циркови артисти

или шутове. Преди началото на всяко празнен­

ство се организира пищна церемония. "Свеще­

никът'; натоварен с организацията на сбирката,

порицава новодошлите на събитието, които се

"признават за виновни" за своето пиянство. В

действителност това представлява пародия на

църковните церемонии, при които новопокръ­

стените са запитвани дали вярват в Бог.

Подобни празненства се превръщат понякога в

истинско изпитание за присъстващите. Те са при­

нудени да пият алкохола, който им предлага царят

три дни и три нощи поред, през цялото време,

докато тече вакханалията (празник в чест на бог

Бахкус в древността). Съвсем естествено прека­

ляването с алкохол причинява на повечето учас­

тници в сбирките махмурлук или води до пиян­

ски ИЗСТЪ11Ления, докато самият Петър държи на

алкохол и казват, че остава трезвен, независимо

колко пие. По Коледа или по повод други праз­

ници "куnонджиите" се преобличат като духов­

ници и излизат по улиците, представяйки се в гро­

тескна форма пред православните вярващи.

Подобни празненства със сигурност навеж­

дат на мисли за политически теми. Присмехът

над религиозните церемонии подронва авто­

ритета на Православната църква. Освен това

подобни сбирки дават възможност на цар

Петър да определи кои сред придворните му

имат нечисти помисли. Присъстващите често

губят самоконтрол след твърде голямото коли­

чество изпит алкохол , езиците им се развърз­

ват и така царят е в

състояние да раз­

бере истинските

им намерения.

~ Руското православно духовенство през XVII в . В Русия

християнството е разделено между Руската православна църква,

която застава на стра ната на ца ря , и старообрядците, отстъпващи

от ка ноните на официалната църква като форма на протест срещу

осъществя ва ните реформи .

смъртта й. Няколко дни по-късно обаче възстановява

душевния си мир и своето непоклатимо решение да

построи морска флота.

Петър се радва като дете, когато неговата флота

е завършена. През юли 1694 г. първата флотилия

кораби, която поръчва да бъде построена, пристига

чак от Холандия. Тогава Петър е 22-годишен. Денят

обаче, когато ще стане напълно зрял мъж, не е далеч.

Внезапно пробуждане за реалността

През цялото това време Русия изпада във все по­

тежко положение. Вътрешното управление се намира

в разруха, засилват се и заплахите от чужди сили.

Петър .оставя всички държавни дела в ръцете на сво­

ите съветници, но през пролетта на 1695 г. той вне­

запно заповядва да се събере войската, за да се ата­

куват османските укрепления в крепостта Азов, нами­

раща се под тяхна власт. Изглежда че за една нощ

Петър се превръща в мъж и започва да осъзнава важ­

ността на положението, което заема. Той никога не

участва в истински бой, но натрупва значителен опит

за водене на битка по време на военните си игри със

своите приятели. Петър е първият, който атакува кре­

постта Азов, опитвайки се да покори важното страте­

гическо пристанище на черноморското крайбрежие.

Крепостта е разположена в близост до мястото, където

река Дон се влива в морето. Присъединяването на

порта Азов ще предостави на Русия излаза към Черно

море, от който тя се нуждае. Така може да се дублира

ролята, която играе Архангелск, разположен на Бяло

море, далеч на север.

Картина от XIX в.,

и зобразя ваща Петър

начело на армия, която

се бие срещу силите

на София Алексеевна.

Царят участва в

битката като капитан на

артилерийски отряд.

Петър Веяики

Учудващо за Петър, турският гарнизон в крепостта

Азов не може да бъде победен. Османската армия

разполага с по-добро военно снаряжение, а тур­

ските войници притежават по-висок морал и боен

дух, отколкото руснаците. Въпреки продължителната

обсада, която трае около двеста дни, царската войска

не постига почти никакъв напредък спрямо турските

позиции в Азов. За да се спаси от срама, Петър може

единствено да обяви относителна победа спрямо

османската войска и да се завърне в Москва. Но за раз­

лика от своята полусестра София Алексеевна, Петър

е в състояние да анализира собствените си грешки и

да разбере защо не успява да постигне пълна победа .

Той стига до заключението, че в обсадата, която

предприема спрямо непревземаемата крепост, има

основен слаб момент, а именно - атака срещу укре­

пленията по сушата . Вземайки предвид този немало­

важен факт, Петър решава незабавно да приеме съв­

сем сериозно нуждата от построяването на силна

руска флота и започва да осъществява своите планове

още същата есен. Ускорява плановете си за построява­

нето на флота и успява да завърши делото, с което се

захваща, използвайки работна ръка от всички краища

на Русия. През януари 1696 г. неговият полубрат Иван

се разболява тежко и не след дълго умира. Въпреки

това Петър не прекратява военните си приготовле­

ния. Често се спира лично до корабостроителите и

сам хваща чука, за да помага . През май са завършени

23 малки едномачтови кораба и още 4 военни, които се пускат на вода.

Новата руска флота успява да прогони турските

кораби в района и да блокира устието на река Дон .

От този момент насетне османската крепост Азов е

откъсната от останалите турски военни сили, а запа­

сите в нея от храна и амуниции са на път да привър­

шат. Това обаче, което отслабва османските сили п ри

Азов, е неочакваната атака на отряди казаци. Те се въз­

ползват от безсилието на османците и си пробиват път

в крепостта. Османската крепост е превзета през юли

следващата година. Петър се завръща в Москва в края

на септември и е посрещнат като герой. В чест на тази

първа голяма победа се построява триумфална арка,

а жителите на града продължават дълго време да го

приветстват.

~

--- ----------------------------------~---

Живот и дейност

Всеобхватни реформи Великото пратеничество

ПЕТ години СЛЕД СВОЯТА ПОБЕДА над София Алексеевна, Петър обявява публично своето намере­

ние да застане начело на дипломатическа мисия, която

да обиколи Западна Европа. Това пътуване ще раз­

шири познанията на царя за западната цивилизация.

Петър демонстрира интерес към предложението и

въпреки че е въвлечен в битката срещу турците вАзов,

усеща, че може да използва обиколката като възмож­

ност да се запознае отблизо с достиженията на Запада.

Русия отхвърля всеки намек за промяна. Забранява

се на членовете на царското семейство да пътуват в

чужди държави и един-единствен княз се осмелява

да прекоси границите на своите земи през 1075 г. Това

е великият киевски княз Изяслав 1 Ярославич. Както

аристокрацията, така и духовенството са изнена­

дани от плановете на Петър да пътешества, но царят

изказва доводите, че държавата се нуждае от воен­

ните технологии на западния свят, за да води успешна

война в защита на християнството и срещу атаките на

османските неверници на юг.

Дипломатическата мисия се състои от трима посла­

ници, Зб чиновници, натоварени със задачата да

събират информация и да придобиват знания за

западните народи, 70 гренадири и още 250 други при­

дружаващи лица, включително преводачи, лекари,

готвачи и прислуга.

Петър Велики скрива своята идентичност под

името Петър Михайлов- един от чиновниците, които

желаят да научат повече за западния свят. Смята, че

по този начин останалите ще го разглеждат не като

цар, а като личност, която има желание да научи нови

неща. Освен това така ще има възможност свободно

да избира какво да научи и същевременно да наблю­

дава напредъка на Запада.

.... Ка ртина от XVII в., изобразяваща

Амстердам. Всеки път, когато Петър

попада в град от За падна Европа,

се насочва към приста н ището

му, за да наблюдава работата на

корабостроителите .

.... Жени от XVIII в. , закупуващи

корсети . Корсетът се въвежда

в модата във Франция през XVI

в. и бързо се разпростра нява

сред жените от висшата класа в

за падноевропейското общество.

През XVIII в. започват да го използват

и жените, п ри надлежащи към

средната класа на буржоазията.

Библиотека на спомените

ПЕТЪР И НЕГОВАТА ДЕЛЕГАЦИЯ

СА ВПЕЧАТЛЕНИ ОТ ... КОРСЕТА

Докато се намира в Хановер (град в Герма­

ния), Петър е поканен на вечеря със София,

съпруга на Хановерския електор, и тяхната

дъщеря София-Шарлота, съпруга на Бран­

денбургския електор, който по-късно става

пруски крал под името Фридрих 1. Петър не е радушно приет навсякъде. Доста студено

посрещане получава в Швеция, и по-специ­

ално в Рига (тогава се намира под властта на

Швеция, а днес е столица на Латвия) . Там не се

организира никаква церемония в негова чест.

Петър го приема като лична обида, и използва

инцидента като причина да обяви по-късно

война на Швеция.

По време на вечерята в Германия принце­

сите София и София-Шарлота са изненадани

от грубото и недодялано поведение на царя

на масата за хранене. Въпреки че е владетел

на цял един народ, той се храни с ръце, не знае

за какво служи салфетката и разлива сос по

дрехите си. Петър обаче владее немски език

и домакините му са очаровани и впечатлени

от неговия ум и интелигентност в разговора,

който води на родния им език.

Вечерята е последвана от танци . Естест­

вено, Петър е за първи път на бал с най-изтън­

чените личности сред висшата аристокрация

в Европа по онова време. В мига, в който

обгръща с ръце партньорката си в танца, с

изненада открива твърдото облекло. Всъщ­

ност това е корсет, изработен от твърд мате­

риал, но в Русия в онези времена не се носят

подобни аксесоари. Казват, че Петър реа­

гира доста странно на корсета, отбелязвайки

високо на глас, че германските жени

учудващо здрав и як скелет.

В разгара на подготовката за пътуването царят нау­

чава за заговор, който се крои срещу него, от група

стрелци, съзиращи в него антихристиянски владетел.

Стрелците търсят начини да убият Петър и да въз­

становят отново на власт София Алексеевна. Петър

нарежда ръководителите на заговорниците да бъдат

убити чрез удавяне, главите им отсечени, а телата раз­

чекнати, но дори и тези жестоки мерки не успяват

да потушат жаждата му за мъст. Той успява да утоли

яростта си, след като през 1б82 г. заповядва да се

изровяттелата на водачите на бунта, а прахът на изго­

рените им тела да се разпилее на вятъра.

Петър успява да възстанови своята власт, пота­

пяйки бунта в кръв. През март 1б97 г. царят напуска

Москва и се отправя на своята обиколка из Западна

Европа . Дипломатите в западните държави знаят; че

той пътува инкогнито.

Пътешественикът, жаден за знания

Дипломатическата делегация пътува през Германия

към Ниската земя (Нидерландия), а след това към

Англия. От Англия Петър и неговите съмишленици се

завръщат в Нидерландия, след това посещават Виена,

а впоследствие се отправят към Венеция.

Ка ртин а от XIX в ., изобразяваща Петър по време на свое

посещение на лондонското приста н ище. Ца рят натрупва солидни

зна ния за корабостроенето не само от прякото си участие в

nроцеса, но и като се обръща директно към корабостроители и

моряци , задава йки им безброй въnроси .

Малко след пристигането си във Венеция Петър

получава вестта за друг бунт на стрелците. Царят е

принуден от обстоятелствата да прекрати за кратко

пътуването си из Европа, което продължава вече

година и половина. Междувременно, винаги когато

има възможност да го стори, се облича като моряк

(нещо абсолютно недопустимо за владетел) и изучава

техниките в корабостроенето, морската артилерия

и други специфични дейности . Освен това кани 600 експерти, лекари и военнослужещи от най-напред­

налите нации от западния свят в Русия, за да може

руският народ да почерпи от извора на новите тех­

нологии в Западна Европа и на свой ред да превърне

страната си в модерна държава . Дори изучава стома­

тология с някои от поканените специалисти, което

се оказва занимание с доста болезнени последствия

за близкото му обкръжение. Той е толкова изряден и

усърден, че изисква да се премине подробен преглед.

Вълнува се особено силно, ако открие кариес, към

който предприема лечение чрез изваждане на зъба с

помощта на завидната си сила.

Неговото необуздано поведение смайва коронова­

ните особи и дипломатите в държавите, които посе­

щава. Маниерите на руския цар са груби в сравнение

с тези на европейската аристокрация, а несекващото

му желание да пие и да се весели се оказва понякога

непосилна тежест за неговите домакини.

След като потушава поредния бунт на стрелците

след завръщането си в Москва, Петър има възмож­

ността да се запознае и разговаря с Август 11 - новия

полски крал. Двамата монарси споделят еднакви въз­

гледи и се споразумяват да сключат съюз срещу

общия си противник - Кралство Швеция. Петър про­

меня мнението си относно това кой е действителният

враг, докато се намира в чужбина. Забелязва нищож­

ния интерес на европейските монарси към неговата

военна кампания, насочена към османските невер­

ници, и решава да насочи вниманието си към реги­

она на Балтийско море, където господстват шведите.

,.. София-Шарлота, cъnpyro а

бра нденбургския електор- ед1 н от

домакин ите на Петър по вре .•е на

неговите nътувания из Евроnа. Въnреки

че държанието и маниерите •'У на маса

са доста груби , благородните дами в

Европа намират руския владетел за

.... Тази гравюра изобразява отрязване

на брадите на боляри. При завръщането

си от Западна Европа П етър забра нява

брадите, за да модернизира доня къде

своята държава . Убеден е, че те са

символ на изостаналостта на Русия .

Върху всеки, който се осмели да

пристъп и нарежданията на указа за

брадите, се налага глоба.

Петър Веяики

Отрязването на бради и глави

На 25 август 1698 г. Петър се завръща от пътуването

си в чужбина и се установява отново в Москва. На след­

ващия ден, когато всички боляри идват да поздравят

царя, той грабва ножица и започва да реже брадите

на всички присъстващи. Петър стига до заключени­

ето, че традиционно дългите бради на болярите, отряз­

ва нето на които се забранява съгласно повелята на

Православната църква, всъщност са символ на изоста­

налостта в Русия. Излишно е да се казва колко тежък

момент и каква душевна травма е за болярите да изгу­

бят драгоценните си бради .

Отрязването на брадите е първата стъпка към

укрепването на политическата власт на царя .

Следваща стъпка е екзекуцията на хората, които

надигат глави срещу него. От септември 1698 г. до про­летта на следващата година над хиляда души са обез­

главени, след като са осъдени на смърт. Телата на жерт­

вите висят месеци наред на мястото на екзекуцията, а

вонята около стените на Кремъл става непоносима.

Петър подозира София Алексеевна за последния

бунт на стрелците, но никога не успява да събере дос­

татъчно доказателства срещу нея, ето защо се задо­

волява единствено с това да я затвори зад стените на

строго охраняван манастир. По същото време той се

отървава от нежеланата си съпруга Евдокия, която

също изпраща в манастир. Техният син Алексей пове­

рява на грижите на по-голямата си сестра Наталия.

След като успява да се разправи със своите про­

тивници, царят се захваща с модернизирането на

Русия. Заповядва на всеки, с изключение на духо­

венството и селячеството, да отреже своята брада, а

през декември 1699 г. въвежда Юлианския календар.

През януари следващата година издава указ, съгласно

който болярите следва да се обличат по унгарска

и германска мода, заменяйки традиционното руско

облекло. Страхувайки се от неговата реакция, всички

благородници с огромно недоволство се подчиня­

ват на заповедите на Петър, но започват тайно да

изпитват все по-силна ненавист към царя, който се

противопоставя на волята на Руската православна

църква. Петър обаче е непреклонен в действията си.

Наистина вярва, че Русия има нужда от мащабна про­

мяна в обществените нагласи .

-

Живот и дейност

Дните край Балтийското крайбрежие

Черни облаци на хоризонта - Великата северна война

БиткитЕ МЕЖДУ РУСИЯ и Османската империя про­дължават дори след руската победа при Азов. През

август 1700 г. завършват мирните преговори между

двете сили. Мирът за Русия обаче не продължава

дълго. Следващият противник в списъка се оказва

великата северна сила - Кралство Швеция . Заедно

със своите съюзници Дания и Полша, царската импе­

рия започва борба срещу Швеция. Датското крал­

ство обаче се предава и е принудено да се оттегли от

съюза си с останалите две сили, отхвърляйки склю­

чения договор. И така Полша трябва да се погрижи

сама за себе си пред настъпващите шведски войски.

По онова време крал на Швеция е Карл Xll, който

е едва 18-годишен. Петър смята, че владее положе­

нието, предвид крехката възраст на Карл, но малко

по-късно съжалява за прибързаните си заключе­

ния, след като претърпява поражение от шведите

в битката при Нарва, в самото начало на Великата

северна война . Това поражение има съкрушителен

ефект върху честта на гордия цар и неговата репу­

тация, а сякаш за да влоши още повече създаде­

ната ситуация, Петър се оказва в невъзможност да

накара която и да е сред европейските държави да

посредничи и да окаже съдействие в унизителните

мирни преговори с Швеция .

Руският цар се превръща в обект на присмех след

военното поражение, но много скоро излиза с инте­

ресна идея, която го измъква от затруднената ситуа­

ция . Дори ако неговият противник Швеция победи

в следващите битки, за нея ще е невъзможно да

съкруши огромната сила на Русия, да пресуши изо­

билието от природни ресурси в нея и така да спе­

чели войната. За да влее нова сила във войската

си, разбита при Нарва, Петър заповядва масова

мобилизация из руските земи . Така той се подготвя

за своите бъдещи военни кампании срещу шве­

дите. Възобновява и съюза си с Полша и Дания.

Обединените сили на Полша и Русия бързо са хвър-

• Екатери на. Първоначално

косата й е руса, но я

пребоядисва в черна. В крайна

сметка Петър започва да

изпитва истински неподправе ни

чувства към тази крехка и

миловидна млада жена.

лени в множество сложни битки, но първата победа

става реалност едва през зимата на 1701 г. Тази

победа променя залозите във войната в полза на

противниците на Швеция . Между 1702 г. и 170З

г. царската армия укрепва позициите си по река

Нева. През есента на 1704 г. руските войски атаку­

ват Нарва . Междувременно обаче шведската армия

променя своята тактика и насочва атаките си срещу

съюзника на Русия, Полша, а през 1706 г. шведите

принуждават полския крал Август 11 да абдикира.

Същата година Карл Xll решава да нападне Москва,

но подходящото време на годината за осъщеавява­

нето на подобна кампания изтича. Шведската армия

е изтощена от принудителния поход из обширните

руски земи и поради липса на запаси. Ето защо пре­

търпяват съкрушително поражение на 8 юли 1709 г. в

битката п ри Полтава, в централната част на Украйна.

Карл Xll е ранен в боя и п ринуден да търси убежище в

Османската империя. Петър удържа славна победа и

смята, че по този нач и н възвръща изгубената си чест.

Но Великата северна война не свършва със слав­

ната победа при Полтава .

Съдбоносната среща

Докато води война с шведския крал Карл Xll, Петър

се влюбва в обикновено селско момиче. Името й е

Марфа Самуиловна Скавронская. По-късно тя става

Екатерина 1 -съпруга на Петър Велики.

Марфа Скавранекая е дъщеря на бедни селяни

от шведската област Ливания. След смъртта на сво­

ите родители започва да работи като прислуга при

архиепископ . През 1702 г. Ливония е окупирана от

царската армия и казват, че Марфа е метреса на

няколко руски офицери. Когато Петър се запознава с

нея, тя е любовница на княз Александър Данилович

Меншиков. Скавранекая има връзка и с двамата за

определен период, но скоро Петър настоява тя да

се откаже от отношенията си с Меншиков и й пред­

лага къща. През 1705 г. Марфа приема православ­

ното вероизповедание и името Екатерина.

Царят използва жените, за да задоволи похотли­

вите си страсти, но жизнерадостният характер на

Екатерина и майчинските й грижи го карат да про­

мени своя характер. Той изживява красива любов,

каквато не познава досега. Започва да води раз­

говори с нея по много теми, засягащи преките му

.... Карл Xll на кон , начело на войската

си в битката при Нарва. Карл е

способен пълководец и въпреки

че а рмията на Петър надвишава

двукратно броя на неговите войници,

той успява да ги победи във

въпросната битка . Тази победа на

шведите е унизително поражен ие за

руския морал и най -вече за честта на

Петър Велики .

• Август 11 . Полша п ретърпява

поредица от поражения по време

на шведската инвазия в нейната

територия. И докато шведите са

заети с покоряването на Полша,

царската войска успява да се

п регрупира, за да бъде в състояние

отново да влезе в бой .

• Са н кт Петербург през XVII в .

Името му означава "Градът на свети

Петър'; но той придобива също

така печалната слава на място,

построено върху купчини човешки

кости , тъй като голям брой хора

от цяла Русия за вършват живота

си именно при строителството на

града.

задължения на цар, и дори обмисля възможноспа

да се ожени за нея. През това време Екатерина

ражда две деца от Петър, но и двете умират в

невръстна възраст.

Недоволство сред народа

И докато води война с Швеция и поддържа

любовна връзка с Екатерина, Петър насочва по-голя­

мата част от своята енергия към едно от предиш­

ните си занимания. Основната му грижа в момента е

построяването на нова столица, която да си съпер­

ничи достойно с големите западноевропейски сто­

лици. Районът, който подбира много внимателно за

построяването на своята нова столица, се намира в

устието на река Нева при Финския залив, в дивата

пустош на слабонаселена блатиста местност. През

май 1703 г. започва строителството на града с изди­

гането на укрепена крепост, първоначално от дърво,

носеща името на първоапостолите Петър и Павел

(в бъдеще ще се превърне в Петропавловска кре­

пост) . Старата столица Москва ври и кипи от интриги

и остарели старомодни обичаи, а Петър постепенно

намразва всичко, което е свързано с традициите. Той

пламенно желае руснаците да скъсат с миналото и

да развият нова руска цивилизация, сравнима със

западните. Израз на неговите намерения е реше­

нието му да построи нова столица, която да симво­

лизира разрива със старите традиции и дадености.

Тази столица ще е Санкт Петербург.

Широкомащабната строителна дейност

около новия град започва през февруари 1704 г.

Петър довежда италианския архитект Доменико

Трезини, за да подготви архитектурните планове.

Построяването на град в блатист район с множе­

ство мочурища е нелека задача. От всички кътчета

на Русия по насилствен начин се карат работници,

за да се трудят на строежите. Не достигат нито под­

ходящи инструменти, нито храна. Много от тях гла­

дуват и умират, вследствие повтарящите се вълни

от епидемии, породени от лошите условия на живот.

Почти всички хора, докарани по нареждане на царя

да заменят тези, които вече са изчезнали, са споле­

тени от същата съдба. Смята се, че животът на близо

200 ООО души е жертван в името на построяването на грандиозния град Санкт Петербург. Петър обо­

жава мястото, което избира за своята нова столица,

и вижда в него "райско кътче'; но за тези, които рабо­

тят на него, то се превръща в "ад под небето:'

Нечовешкият режим, наложен от Петър, особено

по отношение на обикновените хора, не се огра-

~ ничава единствено до строителството на столи­

цата Санкт Петербург. Освен че принуждава хората

да работят в непоносими условия, за да завър­

шат амбициозния проект на града, Петър Велики

кара насила много от своите поданици да заплатят

с живота си участието в множеството войни, които

Петър Веяики

Различна ве сия

СЛУХОВЕТЕ ЗА ЦАРЯ САМОЗВАНЕЦ

С течение на времето репутацията на

Петър сред народа се влошава. Една от най­

важните причини зад това е все по-осеза­

емото отчуждаване на царя от традициите на

Руската православна църква.

Петър Велики не демонстрира нужното

уважение към духовниците и назначава без­

разборно хора на съответните църковни

длъжности. Той строи нови манастири и след

определено време прехвърля цялата рели­

гиозна власт в свои ръце. След това пре­

махва институцията Патриаршия и я заменя с

колективния орган Синод. Петър нанася жес­

тока обида на традиционната църква, про­

карвайки указ, съгласно който всички боляри

трябва да обръснат брадите си- стъпка, която

той разmежда като задължителна и необ­

ходима за възприемане на западните цен­

ности и окончателно скъсване с миналото.

Простият богобоязлив руски народ започва

да разmежда Петър като антихрист. Започ­

ват все по-усилено да се носят слухове, че

той не е истински потомък на руските царе и

не е нищо друго, освен самозванец. узурпи­

рал властта. Странното му поведение служи в

подкрепа на мълвата или поне така изглежда

в очите на хората. Според някои хора истин­

ският цар умира, а мястото му е заето от

узурпатор по време на продължителните му

обиколки из Западна Европа. Според други

произходът на Петър по бащина линия е под

съмнение, което директно отхвърля легитим-

ността му като цар. Тези твърдения се

жат на факта, че сред всичките си полубратя

и полусестри единствено Петър е зщ)аво м

дете, а това подкрепя предположението, че

плод на извънбрачна връзка. Безспорно един

истински потомък на цар Алексей Михайло­

вич трябва да е болнав като останалите си

братя и сестри.

Подобен тип слухове започват да се раз­

пространяват особено усилено, когато Петър

превръща рая на своите поданици в ад. като

им налага непоносими данъци, заставя ги

да изпълняват задължително военна повин­

ност и ги принуждава да работят в нечовешки

условия за построяването на града мечта -Санкт Петербург. Зад всеобщото народно

недоволство се крият дълбоко вкоренените

илюзии и вярвания, според които истинският

цар е призован да освобож­

дава, а не да потиска своя

народ. Смята се, че един ден

ще се появи истинският цар.

Той ще измъкне хората от

унизителното положение,

в което се намират, и ще

изобличи действителните

намерения на самозванеца,

подкрепян от болярите.

Петъ~~о.езаконен

владетел, но до смъртта си е

презиран от своя народ.

.... Емилиян Пугачов, който в края на

XVIII в . обявява, че е истинският цар,

и разпалва мащабен бунт. Легендата

за царя самозванец надживява дори

смъртта на Петър Велики.

Картина от XVIII в., изобразяваща Петър Велики начело на

~

води. Царят налага непоносими данъци, а това се

отразява както върху заможните слоеве на обще­

ството, така и върху по-бедните. Задължителната

военна повинност и принудителното набиране на

работна ръка из всички кътчета на Русия за стро­

ителството на столицата Санкт Петербург хвърлят

мрачна сянка върху живота на поданиците в импе­

рията. Междувременно с нестихващи темпове про­

дължава модернизирането на Русия. През 1703 г.

е публикуван първият руски вестник "Московски

новини" (Московские новости), който събира в чети­

рите си страници множество кратки новини, свър­

зани със събития от Русия и Европа. Същевременно

се открива и ново военноморско училище. Народът

в Русия обаче почти не се интересува от предприе­

тите реформи. През 1705 г. в Астрахан избухва въста­ние. За да го потуши и накаже подбудителите, Петър

по насилствен начин записва 4-те хиляди въстаници

на редовна военна служба в своята армия.

строителството на столицата Санкт

Петербург. Петър е загрижен за излаза

на море и заповядва новата столица да

се построи на брега на Финския залив.

Страданията на руск111я народ, който търпи на пле­

щите си авторитарното управление на Петър Велики,

продължават. Войната срещу Швеция изглежда без­

крайна, а и не се предвижда царската столица да

бъде скоро завършена.

Живот и дейност

Превръщането на Русия във велика

v

европеиска сила

Бягство от анонимността

ВъПРЕКИ ЧЕ ЕДВА СЕ СПАСЯВА, след като намира убежище в Османската империя след битката при

Полтава, шведският крал Карл Xll никога не се

отказва от намерението си да победи Петър Велики

в битка. Започва да крои планове да убеди турците

да обявят война на царската империя. Османската

империя от своя страна се бои от нарастващата мощ

на Русия във вълната от реформи, подети от Петър,

и сключва сделка с Карл Xll да започне враждебни

действия от северните си територии . На 20 ноември

171 О г. Османската империя обявява война на Русия .

Петър за пореден път е въвлечен в бойни действия .

На 19 февруари 1712 г. царят сключва брак с

Екатерина, с която има връзка в продължение на

повече от осем години. След като става царица,

тя придружава Петър в Москва следващия месец.

Предвижда се тя да го придружава половината път до

бойното поле на юг, но преди да се разделят и малко

след като напускат Москва, Петър се разболява. И

така Екатерина е принудена да бъде до него по време

на цялото пътуване към бойното поле. Тя иска да се

увери, че той ще се възстанови, а присъствието й ще

го спаси от животозастрашаваща ситуация.

Царската армия, под предводителството на

Петър, заедно със силите на своя съюзник, мол­

давския княз Димитрие Кантемир (171 0-1711 ), се

н асочва на юг към Черноморското крайбрежие,

а на 20 юли 1711 г. се сблъсква с османските сили

при река Прут, край малкото селце Станилещи.

Руските войски не са свикнали да водят битка в

толкова сух и безводен район и вече са изтощени

от продължителната битка срещу турците, пре­

възхождащи ги петкратно. Руснаците претърпя­

ват унизително поражение. Напълно съкрушен

от османските сили, Петър прави опит да изостави

армията си и да избяга, но Екатерина го съветва да

преговаря, като предложи на своите противници

злато и скъпоценни камъни в замяна на своята сво­

бода . Както и предполага, скъпоценните камъни са

достатъчна разменна монета и турците се съгла­

сяват да подпишат мирен договор. Изненадващо

обаче те налагат доста умерени условия на рус­

наците по силата на подписаното споразумение,

като едно от тях е позволение да оттеглят оста­

налите сили от бойното поле - решение, за което

горчиво съжаляват впоследствие.

Нежеланият син

След като се отървава от мрачното събитие,

Петър присъства на сватбата на своя първороден

• Истанбул днес. Градът е столи ца на Османската империя, а преди това

е известен под името Константи нопол. Руският посланик моли турците да

хвърлят зад решетките Карл Xll, но единственият отговор, който получа ва

насреща, е обявяването на война на държавата, която представлява, като

предложението за подобен ход излиза от самият крал Карл.

син Алексей през 1711 г. в Торгау на река Елба.

Бъдещата съпруга на царевича е Шарлота-Кристи на

Брунсуик-Волфенбютел, млада жена от германски

аристократичен род. Тя не е красавица, а освен това

не изповядва същата религия, каквато изповядва

Алексей . Ето защо Алексей, който, за разли ка от своя

баща, е силно набожен православен християнин, не

желае да се ожени за нея . Той обаче трудно може да

застане срещу волята на царя.

След като е отделен от майка си Евдокия и

оставен сам сред стените на огромния дворец,

Алексей намразва своя баща под влияние на

монасите, които го заобикалят. Естествено, отно­

шенията между баща и син се затрудняват, осо­

бено след като Петър не изпитва нищо друго,

освен презрение, към очевидните физически и

умствени недъзи на своето дете. От друга страна,

Алексей негодува срещу своя баща, че прогонва

майка му от царския дворец. Въпреки всичко

Петър има намерения да определи сина си за свой

приемник на престола.

Когато Алексей навършва 14-годишна възраст,

царят го принуждава да се запознае с военното

дело и по-късно, когато е едва 17-годишен, го

назначава за губернатор на Москва. По онова

време Алексей не се интересува от нищо друго,

освен от религия, и не се вълнува от новата си

длъжност. Царят желае неговият син да получи

най-доброто образование, ето защо го изпраща да

учи в Дрезден (Германия). Слабохарактерният му

син не е в състояние да се възползва от дадената

възможност да поеме по .. правилния" път, разоча­

ровайки за пореден път своя баща .

Бракът също не помага на Алексей да се

съвземе. Впоследствие е въвлечен в мрежа от

заговори, дирижирани от тези, които се противо­

поставят на реформите, осъществявани от него­

вия баща .

--=

• Османският султан Ахмед 111.

Той за поч ва победна война срещу

Русия по настоява не на Карл

Xll, но мирният договор, който

набързо сключ ва с Петър Вел и ки ,

ще се окаже впоследствие ужасна

грешка .

Гравюра, изобразя ваща сватбената

церемония на Петър и Екатерина.

След нея са орган изира ни богато

п разненство и великолепен

бал, а в чест на младоженците

късно през нощта се изстрел ват

фойерверки .

ИНТЕРЕС КЪМ СТРАННОТО И НЕОБИЧАЙНОТО

При завръщането си от Франция Петър

прекарва известно време в Берли н. Когато

посещава един музей, проявява особен

интерес към една от изложените статуетки,

представляваща странен езически идол, и

успява да убеди пруския крал Фридрих 1 да му я подари. Царят винаги се очарова от при­

чудливи и странни предмети. В Санкт Петер­

бург построява музей, наречен .. Кунсткамера" (днес е музей за редки и странни предмети,

антропология и етнография и носи името на

Петър Велики) , който съдържа колекция от

чудати предмети, включително препарирани

джуджета или останки от странни животни.

но в действителност е далеч от професията на

истински лекар и пациентите умират в ръцете

му. Царят участва с огромен интерес в мъче­

ния и екзекуции, налагайки лично с камшик

затворници или обезглавявайки осъдени на

смърт.

Петър очевидно не се гнуси от подобни

предмети и дори изпитва особено удо­

волствие при извършването на хирургиче­

ска намеса или изваждане на зъб. Изучава

подобни процедури по време на своята оби­

колка из Европа и дори става доста сръчен,

Това не се дължи на лична неприязън към

затворниците, а по-скоро изразява садис­

тична наклонност и особено задоволство от

подобни .. игри': Той не смята, че може да бъде

обвинен в преднамерено участие в измъч­

ването и убийството на затворници или про­

тивници. Подобно поведение се смята за

непристойно за един истински християнин,

но Петър не приема подобно определение.

Напротив, смята, че е богопомазан за цар

на руския народ, а противопоставянето на

делата си разглежда

отрицание на Бог.

Посещение във Франция

Петър не може да си позволи да посвещава

цялото си време за наблюдаване на стъпките на

своя син и поправяне на неговите грешки . Прави

опит да компенсира унизителното поражение,

което му нанасят османските сили. През 1714 г.

напада Финландия, която е шведска територия

в онези времена, осъществявайки кампания, в

която неговата флота трябва да осигури стратеги­

ческа победа срещу шведската . Този морски успех

се оказва пълна изненада за европейските сили.

Холандия, Англия и Дания решават да установят

приятелски отношения с Русия и предислоцират

своите сили, за да окажат подкрепа в конфликта

срещу Швеция . Този съюз обаче се оказва жертва

на разногласия , а кампанията срещу Швеция се

отлага. Карл Xll използва възможността да напусне

турските земи и бързо се завръща в родината си

през Северна Германия . Така отново се озовава

обратно в играта .

Царят подозира, че Англия скоро ще излезе

от съюза, и започва да води тайни преговори с

Франция, за да я убеди да се оттегли от споразуме­

нието си с Швеция и да застане на негова страна .

Застаряващият крал Луи XIV използва разклате­

ното си здраве като претекст да избегне директна

среща с Петър, но руският цар получава нов шанс

за разговори след смъртта на Краля Слънце през

1715 г. След много тежки и напрегнати прего­

вори френският крал става съюзник, а през 1717 г.

Петър се появява в Париж.

Той се чувства поласкан от оказаната чест да

посети лично новия френски крал Луи XV едва

.... Фридрих Вилхелм 1. Прусия е съюзни к

на Русия, но пруският крал не изп итва

нищо друго, освен презрение, към

бруталното и варварско поведение на

царя и неговата свита .

.... Карти н а от XIX в. , изобразяваща

срещата между Петър Вел ики и Луи

XV. Петър взема на ръце краля Луи

и го целува по бузите, сякаш е едно

оби кновено момче .

Петър Веяики

.... Картина от XVII в., изобразяваща двореца Лувър в Париж,

където отсяда за кратко цар Петър по време на престоя си в града .

Руският цар не харесва живота в претрупа ните луксозни покои

и се п ремества в стра ноприемница, където специално за него се

приготвя легло с по-големи размери заради високия му ръст.

няколко дни след пристигането си във Франция .

Кралят тогава е ?-годишен и в края на срещата

руският цар вдига малкия монарх на ръце и го

целува по бузата . Луи XV не изглежда развълну­

ван от проявената демонстрация на симпатия ,

но казват, че министрите наоколо са раздраз­

нени . На следващия ден Петър и неговата свита

връщат приема в знак на благодарност за о каза­

ната им чест. След като и това събитие протича

без инциденти, Петър използ ва възможността

да се разходи из парижките улици, за да изучи

подробно града . Политическите теми, които са

истинската причина, стояща зад пътуването във

Франция, се превръщат в централна тема на раз­

говор между дипломатите от двете страни . П рез

1717 г., докато Петър се запознава с Париж, е

подписан Амстердамският договор между Русия,

Франция и Прусия . Теоретически е невъзможно

Франция да скъса връзките си с Швеция и Англия,

но Петър успява да удържи огромна победа с

това свое посещение, убеждавайки Франция да се

намеси на страната на Русия в случай на конфл икт.

Петър се наслаждава на празненствата , орга ­

низирани в негова чест в Париж, в хара ктер­

ния за него стил - с жени и вино. Принуден е

след това да се възстановява четири седми ци

подред. След това се присъединява към цари ца

Екатерина в Амстердам, а по-късно двамата зами­

нават за Берлин . Преди пристигането на Петър и

неговата свита пруското кралско семейство зап о­

вядва всички скъпоценности на кралския дво­

рец в Берлин да бъдат оставени на съхранение. И

всичко това заради мълвата, разпространяваща

се сред аристократичните кръгове в Европа, че

царят няма държание и прави театър всеки път,

когато му се удаде възможност за това. И въпреки

всичко никой не може да отрече политическото и

военно значение на империята, предвождана от

този невъзпитан гост без никакви обноски.

-

Живот и дейност

Краят на един продължителен конфликт Алексей заминава в изrнание

И ДОКАТО ЦАРЯТ Е АНГАЖИРАН със своите дипло­матически съюзи и договори, взаимоотношенията

му с неговия син започват да се влошават. Пропаспа

между двамата става все по-дълбока от началото на

1715 г. През октомври същата година съпругата на

Алексей ражда син, а същия месец царица Екатерина

също ражда момче. Съществува възможноа Алексей,

който се доказва като недостоен син и не причи­

нява на своя баща нищо друго, освен неприятно­

аи, да бъде лишен от правата си върху преаола в

полза на своя полубрат. Безпокойавото на Алексей

се оказва оправдано, защото през януари 1716 г. него­

вият баща официално обявява, че ще издаде наро­

чен указ, с който да изчиаи въпроса с приемстве­

наспа на трона. През цялото време царевичът не се

интересува ни най-малко от това решение на баща

си, с което го раздразва още по-силно. Въпреки без­

хаберието, което проявява, Алексей се бои от Петър

и в края на 1716 г. решава да замине в изгнание във

Виена. Придружаван е от своята германска метреса,

заемаща мястото на съпругата му (която умира при

раждане). Германският император Карл Vl Хабсбург,

брат на починалата жена на Алексей, се съгласява да

му даде убежище и закрила.

Карл Vl предлага на своя зет подслон, докато нещата се уталожат, но Петър разкрива истината и няма намере­

ния да се отказва. Пише писма на своя син и му заповядва

незабавно да се завърне у дома. Карл Vl се преструва, че не знае нищо за създаващата се ситуация защото желае

' да избегне конфликт с Русия. Алексей се среща с прате-

никна своя баща и се съгласява да се завърне в родината

си, при условие че получи опрощение и разрешение да

~ \ 1 · .. '~ ~ф. Пътуване във времето

се ожени за своята метреса. Петър отговаря, че не иска

ситуацията да приеме отрицателен обрат, но

това в действителноа е позорна лъжа.

Убийството на собствения син

Алексей се завръща в Москва

в края на януари 1718 г. Петър

вече се намира там, след като се

завръща от европейската си оби-

колка, и му заповядва да се яви в Кремъл. В при­

съствието на миниари, духовници и други съвет­

ници, като свидетели на срещата , Петър казва на

своя син, че ще получи прошка единавено ако

разкрие своите съучастници в бягавото в чуж­

бина, както и ако се откаже публично от правата

си на наследник на престола. Алексей не отго­

варя, а само миг по-късно Петър обявява, че

синът му Петър, роден от брака с Екатерина, е

законният приемник на трона. Алексей се бои за

живота си и разкрива имената на хората, които

могат да се сметнат за заговорници, нанасящи

обида на царя, включително и двама висши духов­

ници. Името на майка му Евдокия Лопухина също

се споменава сред имената на заговорниците.

Един по един всички те са измъчвани, пребити

и екзекутирани по различни начини, включи­

телно и чрез набиване на кол . Самият Алексей е

хвърлен в Петропавловската крепост. Метресата

му Афросиния, която остава в Берлин, се радва

' ж

.... Император Карл Vl Хабсбургски . Той дава

съгласието си да осигури на

своя зет Алексей убежище

и защита. Въпреки това го

изпраща в Неапол, защото се

страхува , че Петър ще нахлуе

във Виена.

Алексей моли за разрешение да я 29-годишната връзка между баща и син

при вестта че той е все още ив

1690 Раждането на Алексей. види отново, докато е в затвора, 1699 Майка му Евдокия е изпратена в манастир. но тя се страхува за живота си. В 1704 Алексей влиза в армията .

1708 Алексей е назначен за губернатор на Москва.

1709 Заминава да учи в Дрезден.

1711 Алексей сключва брак.

1714 Ражда се първата дъщеря на Алексей -Наталия .

(~). < . , ... ".. ~:

КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ БАЩА И СИН 1715 Ражда се Петър- синът на Алексей .

\~~·~<.!-...'-:" . Съпругата му Шарлота умира при раждането.

По същото време се ражда полубратът на

Характерът на Алексей е пълна противоположност на този на неговия баща ние на сина от бащинските Алексей, който също носи името Петър.

1716 Алексей бяга във Виена. и това се дължи на средата, в която израства. Неговата майка Евдокия уважава амбиции. Ако трябва да се 1717 Алексей обещава, че ще се завърне в руските традиции и още от ранно детство Алексей е заставен да зачита всяко търси игла в купа сено и

родината си от Неапол . едно нещо, което тя казва и прави. Майка му обаче е премахната от неговото да се открият прилики 1718 3 февруари: Алексей губи правата си като обкръжение и изпратена в манастир, когато царевичът е едва 9-годишен. Той между двамата, то те ще престолонаследник.

израства под зорката грижа на приятеля на своя баща- княз Александър Мен- се ограничат до склоннос- 26 юни: Алексей умира, след като е

шиков. Алексей се превръща в жертва на непрестанно безпокойство заради тта им да пилеят пари и подложен на мъчения.

своя, придобиващ хронична форма, страх от бащата. Намира утеха и убе- да организират пиянски

жище във вярата и не проявява никакъв интерес към заниманията, в които гуляи, тяхното неподчинение на родители и влечението им към представи-

Петър желае да го въвлече, като политика, дипломация и военно дело. Всъщ- тел ки на нежния пол от нисшите класи.

ност Алексей храни дълбоко презрение към всички начинания на своя баща, Алексей обича истински Афросиния, но тя не може да позволи връзката им да

а опам изпитва подсъзнателно омраза и към самия него. Това е и причи- решава нейната съдба. След като е доведена в Санкт Петербург, за да се срещне

ната, поради която ретроградните сили в руското общество, които не приемат с Алексей, тя разкрива всички тайни, които са й известни, пред следствието на

реформите, осъществявани от Петър, укрепват своите редици около Алексей. Петър. След тази унизителна и долна измяна Алексей е принуден да изтърпи

Така се стига до това Петър да започне да вижда в своя син потенциална опас- ужасните мъчения, в които, според мълвата, неговият баща участва лично, и

ност, дори и ако той никога не бъде пряко замесен в заговори. Понякога царят умира на 29-годишна възраст. Алексей води безразборен и нехаен живот и в

се опитва да му осигури образование, достойно за престолонаследник, но действителност никога не използва по най-добрия начин факта, че е първоро-

всичките му опити не донасят нищо друго, освен още по-дълбоко отчужде- ден царски син.

~Ка рл Xll на бойното nоле в nълно

бой но сна ряже н ие. След смъртта

му Швеция губи надмощието си в

района на Балтийско море и н икога

nовече не се превръща във водеща

европейска сила.

~ Ри га, столицата на Латвия , днес.

Тя става част от тер ито рията на

Русия след nобедата на царската

имnерия във Вели ката северна

вой на. Разцъфтя ващата икономика

на града е огромно nреимущество за

развитието на цялата и кономика в

руската държа ва .

крайна сметка двамата се срещат през ап рил 171 8 г. , когато тя е докарана в Санкт Петербург, за да

свидетелства срещу своя бивш любовник .

Петър е принуден да вземе решението за наказа­

ние, което да извърши за назидание, върху своя син.

Търси съвет от висшите духовници, а те му предла­

гат да зачита божията воля и да наложи справедливо

наказание. Естествено, те се страхуват от властта на

Петър и не смеят да изразят на глас своето мнение по

този деликатен въпрос, а освен това рискуват да раз­

палят гнева му.

Колебаещият се цар не заповядва лично екзекуци­

ята на своя син. Нито пък я извършва лично, тъй като

Алексей умира на 26 юни, но тялото му е унищожено

от болката на мъченията по време на затворниче­

ството в Петропавловската крепост в Санкт Петербург.

Официалната версия на Петър е, че синът му умира

от удар, но естествено никой не вярва. На следващия

ден се чества победата при Полтава и вече отървал

се от своя син, Петър се забавлява на събитието, при­

съства на всички церемонии и се радва на фойервер­

ките. Междувременно започват да се носят слухове, че

царят лично е измъчвал своя син до последния му дъх.

Петър Веяики

• Картина от XIX в., изобразяваща гледан отгоре замъка, в който

Алексей живее в Неа nол . Си нът на Петър е изп ратен там от

император Ка рл Vl, който се страхува от ответен уда р от стра на

н а Русия за ради предоставеното убежище.

Смъртта на заклетия враг

През 1718 г. друг противник, който преследва с

присъствието си Петър през целия му живот, умира

внезапно. Това е шведският крал Карл Xll. Трудно е да си представим, че този жесток монарх, който оце­

лява при най-сурови изпитания, може да умре тол­

кова неочаквано. Докато наблюдава противника си в

битка с норвежците, през черепа му преминава кур­

шум . Швеция страда неимоверно много заради загу­

бата на своя войнствен владетел във време, когато

той търси начини да възстанови господството си

в района на Балтийско море. Лишена от владе­

тел от ранга на Карл Xll, за Швеция става изключи ­

телно трудно. Ул рика Елеанор, сестра на Карл, заема

трона на шведския владетел. Следващата година тя

започва в преговори с Русия, като настоява за мирни

клаузи, в смисъл че Швеция няма да предприеме

никакви отстъпки, ако не се подпише мирен дого­

вор. Избухливият цар се ядосва, дори когато мир­

ните преговори са в своя разгар, и напада Швеция

през юли същата година . Безсмислено е да се казва,

че преговорният процес пропада .

Англия и Свещената Римска империя в лицето на

Австрия се боят от разширяването на руската власт

и сключват съюз с Швеция, но вече е твърде късно

Петър Велики да бъде спрян. Царят продължава да

поддържа своите договорености с Франция и това

служи за баланс между европейските сили: Англия,

Свещената Римска империя и Швеция , от една

страна, и Франция и Русия, от друга . Петър моли за

подкрепа френските дипломати от момента, в който

новият съюз между трите основни европейски сил и

започва да го застрашава. Усилията, предприети от

френската дипломация, се увенчават с успех и това

са мирните преговори в Нищадт, Финландия, през

април 1721 г. Нищадтският договор, подписан на

конференцията от 1 О септември 1721 г., слага край

на Великата северна война, която продължава цел и

21 години . Русия заема мястото на Швеция като гос­

подстваща сила в района на Балтийско море. Когато

чува новината, Петър се радва изключително мно го

и прави специално празненство, за да отбележи

подобаващо новата роля на Руската империя на

основна европейска сила .

--

-

Живот и дейност

Смърпа на тиранина Предишните реформи

В КРАЯ НА ВЕЛИКАТА СЕВЕРНА ВОЙНА Петър получава от Сената, чрез държавния канцлер

Гавриил Иванович Головкин, прозвището "Велики"

("Сенатът смята, че е подходящо смирено да

отправи молба към Ваше величество да приеме

името Петър Велики, баща на държавата, всеруски

император .. :· и т. н.), както и титлата "император

на цяла Русия" и "самодържец'; която наследява

традиционната титла "цар': Сега, когато войната

е към своя край, той насочва своето внимание

към вътрешното държавно управление. Успява да

осъществи множество значими промени в Русия

и впоследствие да я превърне във военна сила.

Създава ефективна система на военна повинност,

която му дава възможност да поддържа в своята

армия достатъчен брой войници. Налага поре­

дица непосилни тежки данъци и осъществява

през 1718 г. преброяване на своите поданици.

Изменя основата за облагане с данъци от дома­

кинство към индивидуална и въвежда също така

данък на глава от мъжкото население, с изклю­

чение на духовенството и аристокрацията. Това

означава, че крепостните селяни вече не са зави­

сими от земята, а от своя господар, който обикно­

вено принадлежи към средите на аристокрацията .

Докато е зает с военната си експанзия, царят

обръща достатъчно внимание и на развитието на

производството. С установяването си в планината

Урал, тежката промишленост започва да се раз­

вива усилено из цяла Русия, под протекцията на

високи мита върху вносните стоки. Ценноспа на

търговията в пристанището на Санкт Петербург

нараства веднага след като се установяват мир и

стабилност в района на Балтийско море, а Русия

скоро ще се превърне, за първи път в своята исто­

рия, в голяма търговска сила.

Петър е заинтересован да адаптира парламен­

тарната система, функционираща в много евро­

пейски държави, към специфичната среда в Русия

(за целта създава Сената и заменя Болярската

дума с по-малкия по състав съвет от министри).

През 1707 г. Петър разделя Русия на 8 области, които нарича губернии . През 1722 г. въвежда

Таблицата на чиновете, чиято цел е определянето

на заеманото обществено положение да се осно­

вава на личните постижения и заслуги към царя, а

не на получени в наследство титли .

Благодарение на реформите на Петър руската дър­

жавна администрация още повече заприличва на

тази в европейските държави, но разпространява­

нето на западната култура и ценности не се развива с

... Картина от XVIII в., изобразяваща откриването на училище в

Санкт Петербург. Петър кани множество учени от други страни да

се установят за постоянно в Русия и се опитва да накара насила

поколението на местните благородници да се запознае отблизо

със западните учения и да получи добро образование.

желаните темпове. Освен това твърде малък брой от

неговите поданици харесват реформите, които дес­

потичният монарх избира да осъществи.

Изневярата на неrовата съпруrа

Въпреки всички свои модерни реформи Петър

остава разочарован, защото не успява да сложи

край на корупцията, вкоренена сред чиновни­

ците. Корупцията на неговия доверен фаворит, княз

Александър Меншиков, е пословична, но едва през

1723 г. царят го сваля от поверената длъжност. Във

всеки случай съпругата му Екатерина следва да се

вини за поредица престъпления, далеч по-големи от

тези на Меншиков, но този немаловажен факт никога

не излиза на бял свят.

През май 1724 г. Петър организира тържествена

церемония по случай коронясването на Екатерина за

императрица на Русия, в знак на нейните заслуги към

царя. Това е втората коронация в Русия на съпруга на

владетел след тази на Марина Мнишек през 1 605 г.

~ЧOBQJJU<IНDtm

СЪВЕТНИКЪТ МЕНШИКОВ

.... Индустриална зона в планината Урал днес. Областта е известна

с находищата си от въглища. По

време на управлението на Петър

районът на Урал е център на

металодобива за производителите

на оръжие и изиграва важна роля

като промишлен център по време

на Втората световна война.

... Александър Меншиков получава многократно порицания и укори

от страна на Петър заради

незаконните си действия и дори

рискува да изгуби всичките си

привилегии и социален статус, но

винаги успява умело да намери

изход, за да получи опрощение и да

запази положението си.

Фаворитът сред придворните на царя несъм­

нено е Александър Меншиков. Той е човек с

обикновен произход. който продава пирожки

по московските улици. И днес не се знаят под­

робности около обстоятелствата, при които

печели благоразположението на Петър, но

царят го възнаграждава със своето приятел­

ство още в дните, когато удържа победа над

София Алексеевна. Меншиков не е образован,

но лесно се справя с всяко едно начинание и е

доста умен и прозорлив. Той е красив и обича да

във всички въпроси, свързани с администра­

тивната и военната политика, и дори е натова­

рен с образованието на царевича Алексей. Има

печалната слава на гуляйджия и развратник.

Дори царица Екатерина е запленена от него и

казват, че двамата с Петър през годините споде­

лят едни и същи жени в леглото си.

Меншиков е изк.пючително надарен с

таланти мъж, но е известен със своята алчност

и слабостта си към разкош. Пълни собстве­

ната си хазна, възползвайки се от положението,

си пийва, точно както и царя. Петър започва да което заема, и окончателно е свален от поста

разглежда Меншиков като свое осиновено дете, си през 1723 г. Лишен_ е от обширните си земи

което го придружава във всичките му похожде- и всичките си крепостни селяни, наброяващи

ния. Двамата са неразделни, а това води до поя- 15 ООО души. Изчаква благоприятен случай да

вата на слухове относно техните евентуални се върне на власт, а след смъртта на Петър се

хомосексуални нак.понности. Придворните в превръща в човека в сянка, стоящ зад новата

свитата на царя говорят, че двамата нямат за императрица. Впоследствие изпада в немилост,

любовници единствено жени, а и мъже. лишен е от титли и е заточен в Сибир. В дивата

След като става близък съветник на Петър, пустош започва да прекалява с пиенето и умира

Меншиков се превръща в дясна ръка на царя малко след това.

Половин година по-късно, след церемонията по коро­

нацията, шпионин разкрива тайната, която царицата се

опитва да укрие, а именно, че има пламенна връзка със

своя красив придворен Вилем Монс.

По ирония на съдбата Вилем е брат на Ана Монс,

с която Петър има връзка в младежките си години.

Под прикритието на придворните дами от свитата

на царицата, двамата се наслаждават на красива

любов . Петър нарежда Вилем Монс да бъде екзе­

кутиран по обвинения в корупция, но за да защити

своята чест и тази на своите дъщери , той никога не

разкрива тайната на царицата .

Последна воля

Взаимоотношенията между Петър и Екатерина

се влошават с течение на времето. Царят се изку­

шава да накара съпругата си да страда , отнемайки

й цялото имущество и излагайки на показ главата

на нейния любовник пред покоите й. Но тя демон­

стрира забележително самообладание и отказва

дори да пророни сълза и да моли за прошка.

Усмивката не слиза от лицетой през цялото време,

докато трае сватбената церемония на дъщерята

н а Петър, родена от връзката му с Ана .

Двамата съпрузи имат няколко разговора за

помирение и накрая достигат до споразумение да

съжителстват мирно, но Петър така и не прощава

изневярата на царицата . Не след дълго той започва

все по-осезаемо да усеща самотата и то по начин,

по който не я е изпитвал никога преди . Царят

намира утеха в държавните дела, продължавайки

да прекалява с храна и да се дави в алкохол .

През ноември 1724 г., при завръщането си от

и нспекция на строителните работи на канал на

Ладожското езеро, забелязва кораб, затънал на

брега заради лоши метеорологични условия . Петър

не се срамува от какъвто и да е труд, ето защо

на газва в ледените води, за да помогне за спа­

сява нето на кораба и неговия екипаж. Но усили­

ята се оказват твърде големи, за да бъдат поне­

сени от изнемощялото тяло на 52-годишния мъж.

Повален е на легло от силна треска, а страданията

у се вгорча ват от венерическата болест, с която се

заразява за ради безразборния си интимен живот.

• Картина, създадена ня ол о

века след действителните

събития, nредставяща царя,

който спасява моряците.

Казват, че Петър не се

затруднява н и най-малко,

докато оказва помощ на

хората в замръзналите води

на езе рото, демонстрирайки

неоча квана енергичност за

човек на 52- годишна възраст.

Петър Веяики

Състоянието на царя допълнително се утежнява от

бъбречната недостатъчност, от която е засегнат.

Петър прекарва операция, но е твърде късно

да бъде спасен. Царят осъзнава, че краят му не е

далеч. На 27 януари той издава няколко указа, отна­сящи се до управлението на империята след него­

вата смърт. Казват, че съпругата му не престава да

плаче, докато бди, заедно с няколко придворни,

на смъртния му одър. С нескрит интерес всички

те очакват да научат името на човека, който ще

наследи владетеля на престола . Петър се опитва

да напише завещание, в което да упомене името

на своя приемник. На няколко пъти написва, че

ще остави цялото си наследство на следващия, но

преди да напише името му, перото изпада от него­

вата ръка . Болките му стават непоносими, няма дос­

татъчно сили да задържи дори перото за писане и

издъхва сутринта на 8 февруари 1725 г.

Тялото му е изложено в саркофаг на площада пред

царския дворец, а много поданици идват да отда­

дат поклон и да кажат последно сбогом на спомина­

лия се цар. Никой обаче не прекарва повече време с

тленните останки на Петър, отколкото съпругата му

Екатерина. Видът на мъртвото тяло на Петър Велики

кара Екатерина, оплакваща го до ковчега, в който е

положен, да избухва в сълзи . Тъй като не е провъз­

гласен законен приемник на престола, Екатерина, с

подкрепата на аристокрацията, е обявена за импера­

трица на цяла Русия и така успява да осъществи сво­

ите амбициозни планове за зае­

мане на престола .

~ Сатирична рисунка от XVIII в.,

изобразя ваща мишки, измъкващи котка от

гроба й . Котката всъщност е Петър Вели ки ,

а миш ките са тези , които се боят от него,

докато е още жи в.

... Съв ременна ка ртина, изобразяваща

Петър Велики на смъртния му одър.

Той умира, nреди да определи

официално своя наследник на nрестола.

-

----------------------- -

Важни събития

Възходът на Руската империя Победата във

Великата северна война Швеция се смята за велика сила в Северна Европа и държи в ръцете си целия район на

Балтийско море. Владетелите на Русия, Полша и Дания отправят предизвикателство

към младия крал Карл XII, но той се оказва доста силен противник. Петър Велики

претърпява унизително тежко поражение в битката при Нарва в самото начало на своя

конфликт със северната си съседка. Как обаче впоследствие успява да се измъкне от

желязната хватка на врага?

Жестока стратегическа грешка

ОЩЕ ОТ СРЕДАТА НА XV В . ШВЕДСКОТО КРАЛ­

СТВО контролира територия, простираща се

чак до северните части на Германия, и успява да

установи своя империя около Балтийско море. По

онова време кралството представлява най-вели­

ката сила в Северна Европа . Русия е лишена от

излаза си на море, когато губи Ингрия и Карелия .

Та ка Петър, който иска да разшири руските тери­

тории към Балтийско море, разбира, че рано или

късно предстои директен сблъсък с шведите .

През 1698 г., когато се завръща от своята оби­

колка из Западна Европа, царят се среща с пол­

ския крал Август 11 и решава да започне война

срещу Швеция . Полша претърпява поражение

във въоръжен конфликт срещу Швеция и е прину­

дена да отстъпи Ливония - своя единствен излаз

на Балтийско море. Ето защо търси възмездие

за нанесеното поражение, формирайки съюз с

новата военна сила - Русия.

Петър вижда в своя съюз с Полша възможност за

Русия да си осигури подкрепа в района на Балтийско

море. Двамата монарси въвличат в този съюз и краля

на Дания - Фридрих IV. Това в действителност е неиз­

бежно, тъй като Швеция отнема земи и от Дания.

През 1699 г. Русия, Полша и Дания официално

сключват военно споразумение, насочено срещу

... Копенха ген, столицата на Дания, днес.

Швеция. В онези времена Швеция се смята за велика

сила, но предвид обстоятелството, че крал Карл е нео­

питен, съюзът межд)(' :rримата~монар~и оставя впечат­

ление за предстоящ~то ~е11.1;6ежно поражение. Карл Xll се оказва доста оnитен военен пълково­

дец и добър тактик. Веднага след избухването на

Великата северна война той изненадващо напада

датската столица Копенхаген. Сърцето на Дания е

разбито, а страната е принудена да се оттегли от

коалицията и да моли за мир. Датчаните вече не

са съюзници на Русия и Полша. След завземането

на Дунамунде Полша претърпява съкрушително

поражение при вратите на Рига, а съотношението

на силите се накланя в полза на Швеция, въпреки

тройния съюз, формиран срещу нея .

Дори и в тази сложна ситуация самоувереният

Петър не се страхува от своя враг Карл Xll. През

август 1700 г., след като сключва мир с Османската

империя, царят изпраща войската си към района

на Балтийско море. Първата военна цел, върху

която насочва своето внимание, е пристанището

Нарва . Това е укрепена морска крепост, намираща

се под контрола на Швеция. ,- .

Петър разбира обаче, че Нарвае костелив орех. 35-хилядната руска войска не , е в състояние да

съкруши съпротивата, която оказва крепостта;

.... Карл Xl l става крал на Швеция едва на 15-годишна възраст.

Ведна га след избухването на

Вели ката северна война кралят

поема командва нето на своята

войска и сам лично я повежда в

битка .

Съвременна картина, изобразяваща

Петър, застанал начело на своята

войска по време на битка. Русия

губи няколко битки през първата

половина на Великата северна

война, но в крайна сметка излиза

победителка в този продължителен

и изнурителен конфликт.

"" Санкт Петербург е построен като новата столица на Русия по

време на Великата северна война.

въпреки факта, че я защитават едва около 1 ООО

шведски войници. Карл Xll достига обсадената

крепост със своята армия и пожънва решителна

победа срещу руснаците на 19 ноември . В разгара

на тези бурни събития царската войска е разпръс­

ната от младия крал и 18-те хиляди шведски вой­

ници, които предвожда. Петър успява да се отърве

жив и да избегне вземането в плен, измъквайки се

от бойното поле в нощта преди победата на шве­

дите. Истинската разлика между военните умения

на Петър и тези на неговия опонент Карл Xll става

болезнено очевидна за царя.

Петър губи доверие в своите стратегически въз­

можности и следователно се принуждава да моли

Швеция за определени отстъпки. Ако Швеция

бе приела да сключи примирие с Петър, веро­

ятно бъдещето на двете държави би се развило

в абсолютно различна насока . Но Карл Xll желае

пълна победа над Русия и отхвърля предложените

мирни преговори. Швеция освен това разчита на

подкрепата на няколко европейски сили, които

не са удовлетворени от бързото издигане и засил­

ване на Русия .

Втората зима след избухването на войната

руската армия пожънва своята първа победа над

Швеция, но това в никакъв случай не означава,

че залозите във войната веднага се преобръ­

щат в полза на Русия. През 1702 г. Карл насочва

своето внимание към отслабване на атаките на

полската армия, печелейки поредица от победи.

Впоследствие принуждава Полша да подпише

мирен договор, а крал Август 11 да абдикира . След

това на негово място налага за крал воеводата

Станислав Лешчински. През 1706 г. Полша излиза

от войната. Швеция, както и останалите европей­

ски сили, предвиждат, че Русия няма да е в състоя­

ние да води самостоятелно война, без ничия под­

крепа. Очакванията обаче са разбити през 1709 г.

Петър Веяики

Решителен обрат

Победата при Полтава, която преобръща посоката

на Великата северна война, не е случайна. Докато Карл

Xll е зает с военните си завоевания в Полша, Петър

чудесно се възползва от така предоставената възмож­

ност и засилва своята армия чрез повсеместна моби­

лизация и осигуряване на запаси и амуниции за своите

войници. Поучавай ки се от грешките си, Петър започва

да се превръща в забележителен стратег. През есента

на 1702 г. струпва войските си около река Нева, а през

1703 г. отрязва пътя към Финландия. Така осигурява на

руската флота възможност да изиграе решаваща роля

в конфликта. Следващата година Петър атакува Нарва

и най-накрая успява да завладее крепостта.

Огромните, простиращи се на километри зад

хоризонта, територии на Русия, са безценен съюз­

ник на Петър. Доста трудно се оказва за против­

ника, нахлуващ в Русия, да поддържа отворени

каналите си за провизии по време на прекосява­

нето на огромните по мащабите си земи. Карл Xll

остава с впечатлението, че може да си осигури

запаси просто като отнема продуктите от труда

на местното население по пътя си към Москва, но

Петър поставя препятствия пред този дързък план.

Царят възприема тактиката на сухите земи, изга­

ряйки всичко до основи, включително и реколтата,

по пътя на шведската армия. По време на принуди­

телния поход към Москва шведската войска не е в

състояние да води ефективен бой именно заради

глада, който обхваща нейните редици.

Карл Xll се отказва от идеята да превземе

Москва и вместо това се насочва към богатите

земи на Украйна на юг. Иван Степанович Мазепа,

хетман на украинските казаци и съюзник на

Петър, извършва измяна и предателство спрямо

него, сключвайки таен съюз с шведския крал .

Обещава на Карл Xll военна подкрепа на укра­

инска територия. Според уговорката той следва

да осигури около ЗО ООО казаци, но успява да

събере едва 2 ООО души. Казаците не се подчиня­

ват на волята му и не предават царя.

.,.. Санкт Петербург във времената на Великата северна война.

Руският балтийски флот, построен за рекордно кратко време,

побеждава шведския през 1714 г. и така установява господството на Русия в района на Балтийско море.

-

~~~-

Важни събития

В действителност те се обръщат срещу шведите и

ги атакуват.

Шведската армия прекарва тежка зима, без въз­

можноаи да си осигури хранителни запаси и амуни­

ции, както и да попълни своите редици. През април

1709 г. шведите решават да нападнат Полтава, град

в централна Украйна, но нещата приемат лош обрат

за Карл Xll. Той е пронизан от куршум при рикошет в своя крак. 24-хилядната войска, изгладняла и отсла­

бена, е принудена да се изправи срещу 50 ООО вой­ници, начело на които аои Петър Велики. На 27 юни Карл Xll не взема предвид съвета на своите генерали да се оттегли и нарежда да се открие огън.

Резултатът от битката се решава за броени

часове. Шведската армия е принудена да отс­

тъпи, а Карл Xll, спасен на носилка от своя съюз­ник Мазепа, е отведен от бойното поле. В този

тежък момент 1 3 ООО измежду шведските войници са изправени пред сериозния избор или да станат

пленници, или да сложат край на живота си .

Десет дни по-късно царят нарежда на руската флота

във Финския залив да атакува източното крайбрежие

на Швеция. Шведските войски оказват яроана съпро­

тива, но на практика истинска катастрофа за шведите е

простият факт, че територията на кралството е подло­

жена на директна атака от руския цар. Русия възстано­

вява съюза си с Полша и Дания, което всъщноа дава

възможноана Авгуа 11 да се завърне на полския прес­

тол. Новата военна сила, Прусия, също демонстрира

своя интерес от присъединяване към коалицията. С

победата в Полтава Русия затвърждава положението

си на основна европейска сила. Балансът на силите в

стара Европа се изправя пред опасността да бъде разру­

шен, а за създаващата се ситуация особена загриженоа

показва Франция, като французите правят опит да убе­

дят Швеция да се откаже от участието си във войната.

Короната на руската хегемония

Макар днес да се счита, че битката при Полтава

затвърждава господавото на Русия в Прибалтика,

в онези времена Петър далеч не е спокоен относно

контрола си в региона. И това се дължи на факта, че

войната продължава и след битката при Полтава, а

Карл Xll намира убежище в Османската империя -стария враг на руснаците. Карл Xll убеждава Турция да обяви война на Русия, и през 1711 г. османските

войски разбиват руската армия при Станилещи, на

река Прут. Русия е принудена да преговаря за подпис-

.... Картина от XIX в., изобразяваща отнасянето на тленните останки

на Карл Xll. Според съществуващи теории не е убит от рикошет,

а nреднамерено застрелян от

съnерник.

.о. Хетман Иван Стеnанович Мазеnа

е легендарна личност в украинската

история. Той остава лоялен на Карл Xll дори след битката при Полтава и умира в

Османската империя, след като nоследва

шведския крал в изгнанието му.

.... Малък архиnелаг близо до източния бряг на Швеция. Шведите са

в състояние да отблъснат инвазията

на руската флота, най -малкото

защото масивните руски кораби не са

пригодени да nлават в тесните протоци

между малките острови покрай

шведското крайбрежие, nодобни на

тези, изобразени на снимката .

ването на мирен договор, според клаузите на който

следва да върне крепаата Азов на турците. В общи

линии може да се каже, че Русия не губи почти нищо

в резултат от преговорите. И макар че тя сега вече

няма излаз на Черно море, мирният договор дава

възможноа на царя да насочи военните си усилия

на север. Карл е бесен, защото изгубва възможността

да поаави Петър на колене, използвайки мирния

договор с турците, и въпреки всички свои планове и

интриги не е в съаояние да промени нищо.

През 1714 г. Карл се завръща тайно в Швеция

и поема командването на вражеските сили във

Великата северна война . На следващата година

Прусия и Хановер обявяват война на Швеция, но

Англия, страхувайки се от експанзията на Русия,

избира съюза с Швеция. Великата северна война се

превръща във важен проблем в европейската поли­

тика, изходът от който не се вижда. Руската флота гос­

подава в Балтийско море, но краят на войната трябва

да почака до едно непредвидено събитие, а именно

- внезапната смърт на Карл Xll. По време на битка с норвежката армия той е пронизан в главата от рико­

ширал куршум, който го убива на мяао. Вестта за

нелепата смърт шокира всички. Петър не изпитва

вече ни най-малки съмнения, че победата и изходът

от Великата северна война ще са в негова полза.

Приемник на Карл Xll на шведския престол е

неговата сестра Улрика Елеанор, която напразно

се опитва да постави Русия в дипломатическа изо­

лация. В крайна сметка през 1721 г. се намесва

френски дипломат, който организира провежда­

нето на мирна конференция в Нищадт (Финландия) .

Подписаният в резултат от преговорите договор

удовлетворява Русия. Швеция трябва да отстъпи

значителни територии на своя съперник, сред които

Карелия, Естония, Ингрия и Ливания. Прусия пол~­

чава част от Померания, а Хановер - града Бремен

заедно с неговите околности. Това всъщност е и

падането на Балтийската империя на Швеция.

Великата северна война напълно променя очер­

танията на границите върху картата на Европа.

Швеция никога не възстановява господството си в

Балтийския регион, за разлика от Русия, която раз­

ширява своята империя на север, на запад, а впо­

следствие даже и на юг. Петър отбелязва успеха при

Нищадт, приемайки официално титлите "Велики';

"император на цяла Русия" и "батюшка" (баща на

държавата). Победата, която удържа във Великата

северна война, довежда до възхода на новата Руска

империя и й дава статуса на велика европейска сила.

Петър Веяики

ГРАДЪТ, РОДЕН В РЕЗУЛТАТ ОТ ВЕЛИКАТА СЕВЕРНА ВОЙНА САНКТ ПЕТЕРБУРГ

Дръзкото преместване на сто­лицата

градът Санкт Петербург носи името на първоапостола свети Петър, но от

друга страна подсказва и за името на

своя създател Петър Велики. Истината е,

че произходът на името на Петър Велики

има своите корени към свети Петър, а не

обратното. Царят е кръстен на този най­значим измежду христовите ученици.

През май 1 70З г. Петър заповядва да се

започне строителството на нова столица,

която ще има излаз на Балтийско море

през устието на река Нева . Местоположе­

нието й се избира много внимателно, за да

може да служи като център на управление

на бъдещата, преминаваща през процес

на модернизация Руска империя. Петър

не иска столицата му да бъде обикновено

седалище на всички държавни органи, а

велик европейски град, защото Русия има

амбициите да се превърне във велика све­

товна сила.

Санкт Петербург се превръща в адми­

нистративен център на Русия само десет

години след началото на своето стро­

ителство. За да построи този нов град,

царят докарва над 20 ООО работници от всички кътчета на необятната Русия, както и много занаятчии и специалисти

от Западна Европа. Когато столицата се премества от старопрестолната Москва,

много чиновници, духовници, търговци и

представители на други социални катего­

рии са принудени да се преместят в Санкт

Петербург. Населението на града нара­ства от З4 ООО жители през 1714 г. до над

1 ОО ООО души по времето, когато Петър се разболява и умира.

И въпреки всичко много от новите жители на града, насилствено пресел­

ващи се в Санкт Петербург, не са удо­

влетворени от условията на живот, които

предлага новата столица . Мрежата от

пътища не е развита достатъчно и води

до множество проблеми. Пътят, съединя­ващ Санкт Петербург с останалата част от държавата, всъщност въобще не може да се използва . Това се превръща в основна

пречка за снабдяването на града с про­визии, което от своя страна довежда до

~ Секирата,

която използва

Петър, за

да издяла

nървия камък,

nоложен nри

изграждането

на столицата Санкт Петербург.

Много хора загиват, докато

работят на строежа на новата

столица.

.... Петродворец (още наричан Петерrоф) е лятната царска резиденция и една от най­

nосещаваните туристически забележителности в околностите на Санкт Петербург. Петър

Велики nостроява двореца в чест на nобедата, която удържа nри Полтава.

домове и други

постройки. Раз­

мерът на дадена

къща и на част­

ната собстве­ност се определя

от социалното

положение на

съответния

човек, който при­

тежава и състоя­

нието, намиращо

се в нея . Освен

това, за да пре­

дотврати изме­

ненията във

великолепния

пейзаж, къщите покачване на цените за храна и повсе­

местен глад, принуждавайки жителите на

Санкт Петербург да търпят опрамни ико­

номически лишения.

Наводненията също довеждат до сери­

озни проблеми, особено в местата, раз­

положени около брега на реката. В града

често има бури, особено есенно време,

когато река Нева неизбежно приижда и

залива всичко. Къщите се пълнят с кална

вода, сградите се напукват, а хората обик­

новено гледат безпомощно, когато се съз­

даде подобна ситуация, и страдат, неза­

висимо от своето социално положение.

Петър е единственият човек, който не

разглежда наводненията като нерешим

проблем. В действителност царят вижда в

Санкт Петербург райско кътче на земята,

а когато водата съсипва града, той просто

заповядва разрушените места да бъдат

застроени наново.

Полагане основите

на вестернизацията в Русия

Една от причините за безкрайната любов на Петър към Санкт Петербург е, че улиците и сградите в града не са строени в

традиционния руски стил. Това естествено

се дължи на факта, че по негово нареж­дане новият град се строи под влиянието

на европейските архитектурни стилове.

Петър разглежда традиционната руска култура като пречка пред вестернизаци­

ята ("озападняването") и модернизацията

на неговата държава . Ето защо, след като

построява Санкт Петербург, иска да е съв­сем сигурен, че той няма да изглежда като традиционен руски град. Нещата, които

придават западен външен вид, са правил­

ните очертания, организираната мрежа от

улици и дворци в бароков стил, подо­бен на този във Версай в околностите на Париж За да запази западния изглед на града, Петър забранява на жителите на Санкт Петербург да издигат безразборно

по поречието на Нева задължително се

изграждат и украсяват съгласно правилата

и изискванията на предварително зададен

стил (барок). Петър Велики не прекарва времето си

в Санкт Петербург, единствено наглеж­

дайки всички мерки и дейности, свър­

зани с вестернизацията на страната.

През 1718 г. той заповядва да се орга­

низи рат огромни празненства в града.

Първоначално единствените жени, които се допускат на балове, са дамите от евро­пейската висша аристокрация, но след

края на Великата северна война руските

жени с благороден произход също започ­ват да получават покани за подобни съби­тия. По онова време в Русия е на мода

'Трактат за изтънчените маниери'; който Петър нарежда да бъде преведен от нем­ски език. Това произведение се превръща

в настолно четиво за аристократичното

общество в Санкт Петербург, което не трябва да изостава от новите насоки във вестернизацията на стра ната.

Пушкин пише в едно от стихотворе­нията си, че Санкт Петербург е прозоре­цът, който Русия пробива към Европа (': .. в Европу прорубить окно"). Петър нарежда отварянето на печатници, построяването

на училища и безброй средища на култу­рата в Санкт Петербург, които да осигурят на неговата империя богатство от знания и култура, привнесени от Западна Европа.

Санкт Петербург скоро се превръща в кул­турна столица на Русия. И ако Москва се

разглежда като "сърцето'; то Санкт Петер­

бург е "главата" на държавата. През 1918 г: градът губи статуса си на столица в резул­тат от Октомврийската революция. През

1924 г. получава името Ленинград, след

смъртта на болшевишкия лидер Влади­мир Илич Ленин, а през 1991 г., след рух­

ването на комунистическия строй, отново

възстановява старинното си име от цар­

ско време. През 200З г: с грандиозни праз­

ненства тържествено се отбелязват ЗОО години от създаването на града.

-

Съвременници

Водещи фигури, които допринасят

за модернизирането на славяните

Петър Велики изпитва огромен интерес по отношение заемането на елементи от западния начин

на мислене и култура, за да може да модернизира Русия. У силията му в тази насока изтласкват

слаборазвита държава като Русия на преден план в европейската цивилизация и я превръщат в

сила, с която останалите трябва да се съобразяват. Този характерен стил на управление оказва

решаващ ефект върху неговите съвременници, както и върху монарсите, които идват след него.

11П

Младият шведски крал, който

е най-големият съперник на Петър

Карл Xll (1682-1718)

През юни 1682 г. в Стокхолм се ражда момче, което ще придобие абсолютна власт над

съдбата на своята родина Швеция години по-късно. Името на това момче е Карл Xll. Още

от детство той демонстрира силен характер и става крал едва 15-годишен, след смъртта

на своя баща Карл Xl. По онова време Швеция е абсолютен господар на Балтийско море,

съвсем с право наречено Шведското езеро. Северното кралство обаче е заобиколено от

противници, които търсят начини да сломят неговото влияние, а най-заплашителна сред тях

изглежда Русия. През 1700 г. между двете държави, Русия и Швеция, избухва война.

Карл Xll е 18-годишен в началото на конфликта. Петър гледа със снизхождение на младия

крал, и то не само заради неговата възраст. Карл Xll е буен и невъздържан младеж, който прекаля-

ва с пиенето, непрекъснато се впуска в любовни похождения и обича да язди своята кобила изули­

ците на града. Когато обаче избухва войната, той се явява на сцената като крал, благословен със значими

военни способности, въпреки младоспа си. В действителност Карл Xll е въплъщение на военната гениалност, който няма просто да хвърли

войската си в битката, а сам лично ще я поведе и ще се бие рамо до рамо със своите войници.

След поражението при Полтава Карл Xll бяга в изгнание в Османската империя, където султанът го държи като един вид заложник. През

1714 г. успява да се спаси по чудо и се завръща в Швеция, прекосявайки Европа само за 15 дни. Ситуацията за страната му във военните опе­

рации обаче не се подобрява . През 1718 г., докато тече обсадата на крепостта Фредрикстен, където се намират норвежки войски, рикоширал

куршум пронизва главата му и го убива на място. Не е доказано със сигурност дали е застрелян от врага или преднамерено е убит от кралски

офицер, който желае да сложи край на военните кампании, в които Швеция е непрекъснато въвличана от своя крал . Според мълвата, когато

Петър получава вестта за смъртта на Карл Xll, той дава висока оценка на своя силен противник, наричайки го велик воин и велик герой, а след

това потъва в мълчание.

съюзник

Канцлер и близък съветник на Петър Велики.

След смъртта на царя става ·сивият кардинал"

зад императрица Екатерина 1.

Хетман на украинските казаци. Извършва

nредателство спрямо Петър Велики в полза на

Карл Xll, който му обещава подкрепа в замяна на осигуряване на независимост за казаците. Казват,

че Петър, който изnитва доверие към Мазе nа,

---18• господар- слуга (цар- съветник)

Впоследствие е лишен от властта

си и заточен в Сибир.

София Алексеев на

(1 657-1704)

Полусестра на Петър Велики.

Подстрекателка на бунт, в резултат от който Петър

е прогонен от царския дворец. Властва като

регентша на неговия брат Иван V, но е детронирана, когато Петър достига зрялост.

---18• опонент

-----i8• уважавана личност

Axмeдlll

(1 673-1736)

Серrеевич Пушкин Тридесет и осмият султан на Османската империя.

Дава убежище на прогонения Карл Xll и води война срещу Руската империя по nредложение

на шведския крал. Подписва мирен договор

с Петър Велики, след като го побеждава в битката

при Станилещи.

Фредерик Вилхелм 1 Хохенцолерн (1688-1740)

Карл Vl Хабсбург (1685-1740)

Авrуст 11 Сиnни (167D-1733)

Пруски крал, който формира съюз с Русия и се

бие срещу Швеция. Приема цар Петър при

завръщането му от Франция, но е отвратен от

грубите маниери на руснаците.

Император на Свещената Римска империя и брат на съпругата

на Алексей (сина на Петър). Когато цесаревичът заминава в

доброволно изгнание, за да избегне гнева на своя баща,

Карл Vl му предоставя убежище за известно време, но се страхува от ответна мярка от страна на Русия и изпраща Алексей в Неапол (Италия) .

.... Личностите в сивите карета са представени в тази глава .

ПоЛският крал, съюзник на Петър Велики

Август 11 (1670-1733)

Петър Велики не води войната срещу Швеция самостоятелно. В резултат от създаващата се ситуация на бойното

поле се принуждава да сключи съюзи с други държави. Един от най-важните му съюзници е Полша. Тя губи свои тери­

тории, които преминават към Швеция, и търси възможност за възмездие, а руският цар се възползва от положението

на Полша, за да я привлече като свой съюзник срещу Швеция.

Фридрих Август е роден в Дрезден през 1670 г. и е втори син на принца електор на Саксония Йохан Георг 111 и на Ана­

София Датска и Норвежска. През 1693 г. в Байрьот Август сключва брак с Кристиане Еберхардин Бранденбург-Байрьот.

Двойката има син- Фридрих Август 11 (1670-1733), който наследява своя баща като електор на Саксония и крал на

Полша под името Август 111 и управлява в периода между 1696 и 1763.

За да стане достоен за трона на полско-литовския династичен съюз, Август е принуден да приеме католицизма.

След преодоляването на тази пречка вече е в състояние да заема престола на Полша. През 1697 г., след смърпа на

полския крал Ян 111 Собиееки и след като вече е римокатолик, а не протестант, е избран за крал на Полша и велик

литовски княз с помощта на Русия и Австрия.

Влиза в съюз с Дания, управлявана от крал Фридрих V, и Русия, под предводителството на цар Петър Велики, за да лиши младия шведски крал от

всичко, което притежава. Наградата за Полша в края на тази война ще бъде шведската територия на Ливания . Карл Xll се оказва опитен пълководец. който

бързо успява да изтласка датчаните от войната и след това довършва и руснаците, спечелвайки битката при Нарва. Тя му дава възможност да насочи

своето внимание към директно стълкновение със силите на Август 11. Това последно решение на Карл Xll има ужасни последствия както за Швеция, така

и за Полша. Петър Велики успява да се възползва от шведската кампания срещу поляците и прегрупира своите сили, което му позволява да организира

контраатака.

И тъй като Карл Хllзапочва да губи битка след битка във Великата северна война, Август успява да се завърне на полския трон (от който е прогонен

от шведския крал) с помощта на Петър Велики. Съюзът между Полша и Русия се възобновява. Август продължава да е полски владетел и след края на

Великата северна война досмърпаси във Варшава през 1733 г.

- -

Съвременници

Друг руски цар, който убива собствения си син

Иван IV Гро3НИ (1530-1584)

През 1718 г. Петър затваря в Петропавловската крепост своя син Алексей и го подлага на тежки разпити и мъче­

ния, в резултат от които цесаревичът умира . Петър обаче не е единственият цар в руската история, който има пръст

в смъртта на сина си . Иван IV, по-известен под името Иван Грозни, също споделя печалната слава на човек, който

извършва долно престъпление, а именно -убийството на собствения си син.

Иван IVe роден през 15ЗО г. и е син на цар Василий 111. Стъпва на престола на невръстна възраст, едва З-годишен,

след смъртта на своя баща, и на практика влаrnа се намира в ръцете на неговата майка, въвлечена в поредица от

междуособни борби за власт и надмощие, които се водят между различните болярски родове. На 17-годишна възраст

Иван заема престола и се опитва по всякакъв начин да укрепи господството си и да централизира властта в държавата.

Започва да води всевъзможни войни срещу съседни страни, за да разшири руските територии. Силната съпротива,

оказвана от Полша и Швеция, принуждава Иван IV да се откаже от опитите си да извоюва господство в района на Балтийско море, но по-късно, през 1721 г., Петър Велики успява да стори това.

Петър Велики и Иван Грозни имат редица сходни черти. Иван IV е първият руски владетел, който се провъзгласява за цар, давайки началото на традицията руските монарси да се величаят с тази титла. Петър продължава тази вековна

традиция и използва въпросната титла, за да утвърди върховната си власт в Русия. И двамата царе - и Петър, и Иван IV, желаят да доведат в Русия учени и специалисти от цял свят, като с това допринасят значително за развитието на културата и изкуствата . И двамата дават

сериозен отпор на всички опити за противопоставяне на техните амбиции. В резултат от това споделят още една обща черта - убиват своите собствени

синове. Иван IV е убеден, че неговият син крои заговори срещу него и го пребива до смърт. Пегкъсно съжалява за безумното си деяние и се моли за

душата на своето дете до края на живота си. Иван Г разни умира през 1584 г.

Императрицата, която продължава реформите на Петър Велики

Екатерина 11 (1729-1796)

Екатерина 1 е приемница на Петър Велики на руския престол . Тя умира едва две години, след като завзема

властта, а след нея на трона се възкачва Петър 11. След него Анна Йоановна, племенница на Петър Велики и дъщеря на Иван V, става руска императрица, а неин приемник е Иван Vl. След тях владетелка на Руската империя е Елизавета Петровна, дъщеря на Петър Вели ки , а след нейната смърт престолът се заема от Петър 111 . Следващ владетел става Екатерина 11, която е известна под името Екатерина Велика .

След смъртта на императрица Елиза вета, Петър 111 става неин приемник на престола и премества столицата от Санкт

Петербург отново в Москва, а съпругата му става императрица в качеството си на съпруга на императора. Политиката на новия цар и неговата ексцентричност, включително възхищението, което изпитва към пруския крал Фридрих 11, отблъск­

ва обкръжението на царското семейство. Въвлечен в политиката, Петър се намесва в спора между Дания и херцогството

Холщайн за влаrnа над провинция Шлесвиг. Петър 111 настоява да се окаже военна подкрепа на херцогството- част от царския

род, от който произлиза и самият той. Непопулярната война сериозно накърнява подкрепата му сред аристокрацията. През

лятото на 1762 г. Петър 111 допуска сериозна политическа грешка, оттегляйки се в Ораниенбаум в Саксония, придружаван от всички

придворни на Холщайн и изоставяйки съпругата си в Санкт Петербург. Рано сутринта на 28 юни ротата на императорската стража се вдига на бунт и обявява, с гласа на граф Кирил Разумовски, Екатерина 11 за императрица на Русия. Превратът е успешен и то без кръвопролития, а Петър

111 изглежда щастлив, че се отървава от своите императорски задължения.

Екатерина 11 се превръща в един от най-известните в историята на човечеството "просветни тирани': В това отношение тя споделя някои общи

черти със своя предшественик Петър Велики. Иска да е сигурна, че Русия ще продължи да се движи в крачка с напредъка на цивилизацията в

Западна Европа и няма да изпадне в сянката на миналото. Подобно на Петър, Екатерина е яростен поддръжник на воденето на войни срещу други

държави, налагайки властта на Русия на европейската политическа сцена. Води продължителна война срещу стария враг на Петър, Швеция, и

печели множество победи срещу нея. Шведите са принудени да подпишат мирен договор, който да успокои напрежението между двете държави

за почти две десетилетия. Огромната руска флота в Балтийско море, чието начало поставя Петър Велики, играе ключова роля в последната победа на Русия срещу нейния стар враг Швеция. Но може би най-известната военна кампания на Екатерина Велика е трагичното разделение на Полша.

В края на XVIII в. Прусия, Русия и Австрия разпокъсват Полша и я разделят на три помежду си. След тази катастрофа за полския народ държавата

им е напълно изтрита от картата на Европа. Това се оказва изключително крайна мярка при подялбата на сферите на влияние сред основните евро­

пейски сили . Екатерина 11 продължава да управлява Русия като един "просветен тиранин" до смъртта си през 1796 г.

Малкият френски крал, целунат от царя великан

Луи XV {1710-1774)

Петър Веяики

Петър Велики често пътува след битката при Полтава, която се състои през 1709 г. Ако Швеция бе останала съюзник на

Франция, Англия и Холандия, вероятно за Петър Велики би било трудно да удържи решаваща победа срещу своя северен

противник. Той прави опит да договори съюз със застаряващия Луи XIV, но френският владетел използва здравословното си състояние като претекст за отказ от среща с руския цар. Следващата 1715 г. Луи XIV умира, а Луи XV е негов приемник на престола. Петър Велики прави опит да получи подкрепа от френския монарх, а Луи

XV приема да даде аудиенция. Тъй като кралят е едва 5-годишен, когато наследява трона на Франция,

Орлеанският херцог Филип 11 е определен за негов регент.

През 1717 г. Петър пристига в Париж. Поканен е да отседне в старинния дворец Лувър по време на своя

престой, но луксозните покои не са му присърце и той отклонява височайшата щедра покана. В резултат от

това той е настанен в място, което изцяло съвпада с неговия вкус, а именно- хотел"Лесдигиер'~ Няколко дни

по-късно се явява на аудиенция при детето крал Луи XV. Преди това се среща с регента Филип Орлеански,

но се чувства обиден, че не е приет от самия френски крал. Още дете, кралят се появява в обкръжението на

своята огромна свита от министри и придворни. В края на визитата Петър взема малкия Луи на ръце и го целува по бузата, сякаш е обикновено дете.

Тази среща повлиява успеха на мирния договор от Амстердам, съгласно който Франция, Русия и Прусия сключват съюз срещу Швеция. Този договор

обаче не оказва предвиждания ефект с оглед разграничаването на интересите на Франция от тези на Швеция. По-скоро през цялото време френската

монархия играе ролята на добронамерен посредник при военни конфликти.

През 1726 г. Луи XV вече не се намира официално под регентството на Орлеанския херцог, но се оказва, че ненавижда политиката и оставя всички

държавни дела на своето кралство в ръцете на министрите и придворните. Отнася се с пренебрежение към всички чуждестранни политически инте­

реси, особено по въпросите, свързани със загубата на френски колонии в Америка и Индия. От 1771 г. прави опити да въведе поредица от реформи, но

не е в състояние да спре вълната от недоволство, обхващаща френското общество, и порива към голяма революция, която да доведе до рухването на

монархията. През 1774 г. Луи XVI, неговият внук, го наследява на престола и много скоро се изправя пред мащабните промени в обществото, донесени от Френската революция, която довежда през 1789 г. до падането на Бастилията -символ на френския абсолютизъм.

Великият руски поет

Александър Сергеевич Пушкин {1799-1837)

Роден в Москва, Пушкин публикува своето първо стихотворение на 14·годишна възраст. По времето, когато завършва лицея в

Царекое село (днес градът, разположен в околностите на Санкт Петербург, носи името на поета), талантът му вече е добре познат влите­

ратурните среди. След като завършва училище, Пушкин се потапя в бурната сурова среда на младите интелектуалци в Санкт Петербург.

През 1820 г. публикува голямата си поема "Руслан и Людмила'; предизвиквайки поредица от спорове и полемика сред обществото

относно сюжета и стила на произведението.

Постепенно Пушкин започва да води кампания за социални реформи в руското общество и си спечелва славата на водеща фигура

от радикалното литературно движение. Това участие не е по вкуса на управляващите кръгове и довежда до прогонването му от руска­

та столица през 1820 г. За да избегне заточението в Сибир, пътува към Крим и Кавказ, след това в Каменкаи Кишинев, където става

масон. Тук се присъединява и към "Филики етерия" - тайна организация, чиято цел е отхвърляне на османското владичество в Гърция

и създаването на независима гръцка държава. Вдъхновява се от Гръцката революция и когато избухва война с Османската империя,

води дневник, в който описва всички събития на голямото народно въстание. До 1823 г., по време на своя престой в Кишинев, пише две

романтични поеми, радващи се на голям интерес и висока оценка -"Кавказки пленник" и"Бахчисарайски фонтан'~ През 1823 г. Пушкин се премества в Одеса, където отново има сблъсък с царското правителство, което го изпраща на заточение в семейното имение на

неговата майка. Там той прекарва периода между 1824 г. и 1826 г. Някои високопоставени държавни чиновници обаче му позволяват

да осъществи аудиенция при цар Николай 1 и да моли за своето освобождаване. Някои от организаторите на Декабриакото въстание в Санкт Петербург

(въстание срещууправлението на Николай 1) включват част от по-ранните произведения на Пушкин в своите публикации. Скоро поетът се оказва под властта

и контрола на царската цензура - не може да пътува или публикува творби по своя собствена воля.

След като прочита разказите на Гогол от 1831 г.-1832 г., Пушкин му оказва подкрепа. През 1836 г., когато започва да издава своя журнал "Съвременник"

(Современник), публикува в него някои от най-известните разкази на Гогол. През 1831 г. Пушкин и Наталия Ганчарова решават да сключат брак и да станат

част от придворното обществото. Когато руският цар дава на Пушкин най-ниската дворцова титла, поетът е бесен. Усеща, че това е направено, за да не може

съпругата му, която има множество поклонници, сред които и самият цар, да присъства на дворцовите балове и същевременно да го унижи публично.

През 1837 г., след като потъва в дългове и е засегнат от многобройните слухове по адрес на съпругата си и нейна скандална връзка, призовава френския авантюрист Жорж Дантес на дуел, при който е смъртоносно ранен и умира два дни по-късно.

И3кnючитеnно вnияние

Новият европейски ред,

установен от Петър Велики Хората, които не изпитват нищо друго, освен омраза и презрение към

реформите, започнати от Петър Велики, смятат, че ще имат възможност

да възстановят старите традиции в Русия след смъртта на царя. За Русия

обаче няма обратен път назад, след като вече претърпява трансформация в

резултат от вестернизацията при управлението на Петър Велики. И макар

че първата комунистическа революция в световната история разбива на

парчета царската империя, наследството, оставено от Петър, не е накърнено

ни най-малко и оцелява до днес.

Развитие на руската култура

ПРЕДИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ПЕТЪР ВЕЛИКИ

съществуват малко възможности за връзки

между руските земи и Западна Европа. Това състо­

яние на нещата не се дължи само на значителните

разстоян и: меж1 1 териториите на отделните д1 ::J­

жави, но същv и на религиозните различия между

техните народи. Между католици, протестанти и

последователите на руското източно православие

възниква напрежение.

Руската православна църква храни ненавист

към начина, по който католицизмът и протестант­

ството господстват в Западния свят, и не насър­

чава културния обмен между Русия и Западна

Европа. Елементи от западната цивилизация

започват да се появяват още преди Петър Велики,

но западното облекло и отрязването на бради се

случва по време на неговото управление . Тези

промени не са внезапни, а се явяват като резул­

тат от автократичните укази , лично издадени от

руския цар. Ако беше слаб и безволев владетел,

който изпълнява повелята на Църквата, то вестер-

т Църква, ч иято постройка е изцяло от дърво, изградена по време

на уп равлението на Петър Велики . Въпреки че от мнозина Петър се

смята за човек, който подкопава основ ите на руските православни

традици и, в действителн ост той е истински набожен християнин .

низацията и реформите в Русия вероятно щяха да

напреднат далеч по-бавно и трудно.

Делата на Петър се анализират от историците от

няколко гледни точки, но безспорно културните

инициативи и обмен r:ъс Запада, коиУо насърчава,

продължават и сле,ч неговата см ьjл. Управлението

на Екатерина 1, приемница на Петър, и Петър 111 , са

краткотрайни и не се запомнят с някакви зна­

чими културни постижения. Освен това Санкт

Петербург, прозорецът към Западна Европа, е изо­

ставен от неговия внук Петър 111 в полза на Москва.

Но Екатерина 11, известна под името Екатерина

Велика, се радва на огромен успех в своите начи­

нания за внасяне на нови технологии и научно

знание от Западна Европа, следвайки традици­

ята, създадена от нейния предшественик Петър

Велики.

Съществуването на традиционната руска кул­

тура, редом с привнесените елементи на запад­

ната цивилизация, раждат през XVIII в. истин­

ска смесица, която ще се превърне в източник на

--- -

Петър Веnики

• Лев Ни колаевич Толстой анализира руското общество по един остър начин и с критичен

поглед. Превръща се в най-великия руски писател

през XIX в. и се разглежда като опасно лице от

царисткото управление п о онова време.

последващо развитие в множество области изку­

ството и културата. Този феномен вижда своя

небивал устрем при управлението на Екатерина 11 .

Императрицата води в продължение на 15 години

интензивна кореспонденция с Волтер и дори дава

още по-с илен тласък за развитието на руската кул­

тура и знание . Това насърчава появата в Русия на

голям брой нада рени музиканти, писатели, худож­

ници , скулптури и архитекти . Подобни таланти

не се ограничават единствено до подражаване

на за падн ата култура. По-скоро се насочват към

осигуряване в руската култура на нови изразни

форми.

Пролетариатът

Петър Велики претърпява горчиви поражения

по време на своето управление. Небивалият ико­

номически разцвет и военното развитие на Русия

при неговото царуване изискват експлоатира­

нето на огромните природни и човешки ресурси ,

с които държавата разполага . Всеобхватното и

мащабно разработване на природните залежи

в Руската империя е мотивирано от подкрепата ,

която трябва да бъде осигурена за Великата

северна война .

~ Индустриална област в Сибир днес. Петър осъзна ва огромния

потенциал от природни ресурси отвъд планината Урал , който

може да бъде използван по предназначение.

Това действие е породено от факта, че Петър Велики

е убеден в разработването на природни находища,

чиито суровини не са използвани до този момент в

Русия. Той иска да произвежда предмети, които да

влязат в употреба във военно време. Интересите му

към науката и индустрията служат за сериозен стимул

в безграничното му желание да изследва природните

богатства на Русия. По време на неговото управление

се инициира развитието на индустриални райони,

като например планината Урал, както и определянето

на потенциала от природни ресурси в Сибир.

По време на Великата северна война Петър Велики

експлоатира човешките ресурси в Русия чрез масо­

вата задължителна военна повинност, с цел укреп­

ва не на своята армия. Цар Петър е първият евро­

пейски монарх, който повсеместно използва масо­

вата мобилизация. Понякога подобни мероприятия

се провеждат в Англия и Франция. Петър Велики е

по свой уникален начин пионер в начинанието за

въвеждане на задължителната военна служба.

Суровите реформи и масовата военна мобилиза­

ция подлагат крепостните селяни на безкрайни стра­

дания и ги превръщат в жертви на амбициите на

руския цар. Крепостните селяни живеят в колиби и

имат право да задържат част от реколтата, събрана от

земята на господаря, за когото работят. Те имат опре­

делена степен на свобода, в сравнение с тази на бра­

тята си по съдба- африканските роби в Съединените

щати . Но непосилните данъци, наложени по време на

управлението на Петър Велики, принуждават голяма

част от тях да бягат от земите, на които работят. Когато

са залавяни, са изпращани да работят до края на

живота си в каменоломни, мини или рудодобивни

находища, т.е. в сектора на индустрията. И тъй като

тази част от стопанството живее от плодовете на

труда на земеделците, потокът крепостни селяни,

които бягат от земите си, довежда до нарастване на

.... Цар Александър 11 издава през 1861 г.

Указ за премахване на крепостното право.

Това така наречено "освобождава не"

означава, че на практика селяните

са принудени да откупят обратно

собствените си земи.

~Тълпи хора в Латвия при обявява нето

на нейната независимост през 1991

г., след рухването на Съветския съюз .

Латвия влиза в състава на територията на

Ливания , която Петър Велики завладява и

отнема от шведите преди някол ко века .

броя на работниците в производството и следова­

телно до намаляване на броя на тези, които обработ­

ват земята, за да осигуряват прехраната на индустри­

алните работници.

След бурното увеличаване на броя на работни­

ците в производството Петър Велики не прави нищо,

за да предотврати вълната крепостни селяни, напус­

кащи земите на болярите. Социалното положение на

останалите за по-дълго време крепостни селяни про­

дължава да се влошава, а това е от полза за господа­

рите - заможната част от обществото, върху чиито

земи работят те. Някои владетели, като например

Екатери на Велика, изпитват съчувствие към съдбата

на крепостните селяни, но не предприемат нищо,

за да направят живота им по-поносим. Този серио­

зен проблем се разрешава едва в края на XIX в. През

1861 г. цар Александър 11 издава указ, който премахва

крепостното право. Липсата на адекватна активна

мярка, която да предотврати трудностите, възник­

ващи в резултат от нахлуването на огромен брой сво­

бодни хора, хвърля руското общество в пропастта

на хаоса. А този хаос довежда впоследствие до рух­

ването на царския режим по време на Руската рево­

люция. Освободените крепостни селян и се премест­

ват в градовете, където се запалват по революцион­

ните идеи, които разпространяват след това в своите

родни места.

Велика европейска сила

Във времената на Петър Велики европейското

общество гравитира около основните сили- Франция

и Англия . Петър Велики се надява, че неговата импе­

рия ще получи признание като световна сила и в

този смисъл полага неимоверни дипломатически уси­

лия да укрепи връзките си със западноевропейските

монархии. Настъпва времето, когато европейските

нации трябва да се съобразяват с Русия в междуна­

родните отношения.

Огромно постижение в тази насока е откриването

на руски посолства и консулства из цяла Европа.

Следва да се отбележи, че преди управлението на

Петър Велики не съществуват много дипломатически

връзки между Руската империя и Запада. Те се огра­

ничават до временни дипломатически мисии на пра­

теници от или в Русия. Не съществуват тесни диплома­

тически взаимоотношения между Русия и Запада до

момента, в който Великата северна война не се пре-

• Реформите, които подема

Петър Велики, претърпяват

множество изменения и

подобрения след неговата смърт,

но Русия продължава по пътя

на модернизацията, започнат

от него. Бронзовият паметник

на великия цар продължава да

наблюдава Санкт Петербург и

днес.

.... Владимир Путин поставя п рез 2004 г. основите на важно

стратегическо партньорство със

западноевропейските държави,

подобно на Петър Велики, който

п ра ви опит да насърчи по-тесни

и близки дипломатически връзки

с Европа .

"р,э също съм чОВек и един ден

връща в конфликт от европейско значение. Петър

подчертава връзките си с Европа, омъжвайки своите

дъщери за западни аристократи.

По време на управлението на Петър Велики Русия

не само играе активна роля в установяването на

динамични връзки със Запада, но успява също така

да лиши Швеция от статуса й на най-силна държава в

Северна Европа. Полша, отслабена от чуждестранни

атаки и вътрешни борби, рухва под натиска на силната

царска империя.

Приемниците на Петър Велики се надяват да уве­

личат руското влияние върху европейската поли­

тическа сцена и правят всичко възможно да раз­

ширят своите територии отвъд границите, завещани

от него. Преди възхода на империята на Наполеон

Бонапарт в Европа не съществува монархия, която

да си съперничи по сила с руската. Швеция прави

пореден опит да докаже, че е равна през 1741 г., но

северното кралство вече няма силата от миналото

и претърпява поражение в разразяващия се кон­

фликт. Русия се възползва от удържаната победа, за

да присъедини част от Финландия. Военната сила

на руската империя се демонстрира още веднъж по

време на Седемгодишната война, която разтърсва

Европа, започвайки от 1756 г. В този конфликт Русия

докарва своя враг Прусия до прага на пълна капиту­

лация. По-късно, при управлението на Екатерина 11,

Русия анексира Азов, Кримския полуостров и север­

ното крайбрежие на Черно море, които отнема от

Османската империя. Участва и в подялбата на Полша,

изтривайки кралството от картата на Европа.

Към края на XVIII в. Русия наистина се

превръща във велика сила. Предвид

различните си по етническа

принадлежност територии

тя започва да се изправя

срещу поредица от неиз­

бежни конфликти. По

Петър Велики

времето на Петър Велики малцинствата, като укра­

инци и естонци, вече съставляват част от етниче­

ското многообразие на Русия. След като импери­

ята разширява своята територия, много други ази­

атски народности и етнически групи също се оказ­

ват под руско управление. Етническото недовол­

ство намира израз в реални сблъсъци и конфли­

кти, а Русия не се поколебава да използва сила,

за да потуши съпротивата на тези малцинства.

Нещата не са по-различни и след Октомврийската

революция от 1917 г. и създаването на Съветския

съюз. С разпадането на СССР много от етниче­

ските групи обявяват официално своята незави­

симост. Етническите малцинства обаче, продължа­

ват да пораждат сериозни проблеми дори през XXI в. Войната на сепаратистката Чеченска република

създава сериозни проблеми пред ръководителите

на Руската федерация. На 16 април 2009 г. руският

презиДент Дмитрий Медведев отменя статута на Чечения като зона, в която се извършват антитеро­

ристични операции, с което на практика се слага

край на войната.

Мощните икономически реформи извеждат Русия

на път, от който тя не се отклонява през следващите

три столетия. Петър Велики е популярен сред русна­

ците и днес. През 2003 г., според проведено социо­

логическо проучване за водещите фигури в руската

история, Петър Велики се нарежда на първо място,

събирайки два пъти повече гласове от заставащия

на втора позиция. Според някои руснаци бившият

руски президент и настоящ министър-председател

Владимир Путин споделя някои от чертите в харак­

тера на Петър Велики. Путин държи в кабинета си

негов портрет, а отношението му към активно дипло­

матическо участие и взаимовръзки с европейските

държави следва традициите и наследството, заве­

щани от царя.

Петър Велики пише в едно от своите писма, че

смята себе си за обикновен смъртен и скоро ще умре

като всеки един човек. Визията му обаче продължава

да съществува и в съвременна Русия.

EIIIII