ВЪВЕДЕНИЕ 4

1SSN'1791 ....:lS6

ИЗМТIЛCXA КОМПАНИЯ; lk МОСТИИИХЕЛ'"оод

(~AGOSТ1NIНШASSRU

СТРАНА НА ПPQЮXО,Q; ГЬРЦloUl

И3дАТЕ.1\; Пеrpoc ~ПНИClОС:

ИКOt!OМИЧЕСIQII ДИP€ICТОР: Фо'>\С Фоrмy

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТ1Ю:

Вирджиния Кутру6а(

АДРЕС; 8уnяг_1oК 4446, 166 73 Atина

(Vutlogm~is44-46,16673Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: МЮW1И( KyцyIIOC

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: НюпJ I(opтeu

производствен I".OOfДИНAТОР:

к.ponин.Пуnмду

МеНМДЖЬР Д~БУЦИЯ: Евм БоJII

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И OПEPAUИИ:

Д_IРМС:llю<3nидж

I\OOPДИНАТОР norиcТИJ<A И OnЕРАЦИИ; AHIOНIoК ЛIQМИC

CnЕUИAЛНА AДAlПAljИЯ 3А БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

n.!fA джордж ЕООД (GIGA GEORGE EooD)

РЕДА1Щия и КOPEКJJИЯ: Р.., .."" Г1.жfиоtoea

ПЕЧАТ И Г1ОД8ЪР3ВАНЕ.;НAlDEМE.NOSSA

ДиPf:КТОРНА ПЕЧАТЮ1ЦАТkМАКИСЮТOl1YЛОС

ЦeIl.II.6~11t:

цtн~ ШI ПЬР8ИЯ6роМ:1,50111,цtн~ из "ория брои 11 H~ lКичкм ClItAlaЩИ бporве: 3,50 118

Брой 10

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Буен млад цар по пътя на световно господство

ПрИНЦЪТ войн

Начало на експедицията до далечни земи

Битката при Граник

Битката при Ис

Битката при Гавгамела

Завладяването на Вавилон

Внезапна смърт

Александър Велики

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Преобраэяванетона царя след успешнитему завоевания

8<:....КиltКCI~(~э.ащи~и(/lIIIорс:Киflраla.3II6p<Iн\"ItOе IIЬ3f1ро11шждаltE'lO, c:uниранеro. пре~laltE'То ми

И3f1O/\~ltE'lонаматepмanмreсJЪPf08(кацenllOДкац;тIOИда

е~бе) "*-10 сымсlItН. peдaктopL

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Ярки звезди от Аревната история, блестящи в легендите

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Крехкатаимперияи Аревниятгрък, превьрналсе в легенда

............ ,.",_ t ..HJ<1'" e.~"" .... _'

',M~OC·'iI.'U' ,,~

""'р-'- ......... ,,,,~. ,100 ~~~""1

u..."><.)n.)П.,, С,.;]

за вашето по-добро oбcnyмвaне търсen! кзданмето вмнагм • t"ДI4Н и същ тъprоески o6etcr м)1IeДOМЯваиtе Пpoдiвaч.J за~(ида ~teeкJYallНOIt cneдвa~броеее.

за 8CJIкaквaи~Cnpit8КМ, замяна на etOeWII'IAP" мnм поръчки на предишни броеве,

'1oтыхте НИ на feneфoн (02 489 9s 531 мм мм IOnpaТ@'R! e-mail нaaдpecin~agostini.bg.06tnyжNне на кnмetml: noнeдenHMK - nefы(, 10:00 - 1S:OO 'L

э...uIlO/ly'fllftIll)-ДD6po~nopъчINМre8«lUl6роМ

ItilIIOpt,QIoI:JП.отtAМIIIICМIrъp'OКl(МlI'fIIICl'lI~

~J.I~0I,Qoi1«)'I'If'U~~6poNt.

э... nмy'4.т.nap116po8мno.....,... tnOP8O се O6I.IIne ... теи+ом1021489 95 51.cмaaмтon~~cyмlnoc.тu:........'ВАН: ВG3ККBA 98911001 0718 508IC: CRВAВGSF...._ЕООДПpllnoIIY'N .... ма C'JllPll6роемnOlCJ'P8llP.............CПU ...........-.--.

И3ДjIe/IЯ1СII };J'IiiI38a npalllOlO да променя PeД;I ш IllAIIloIнe

наnoptДIIЧ'~,К/llfТоипраlO'ОНllиJ6opНIIм..е".)liI,КОИlощесепреД(l~8ЯI.

Постете сайта на Де Агостини

www.dеаgоstIПI.Ьg

- -

Въведение

Александър Велики

Живот и дейност

ш

SIш

с::[

ш

m~m

ПРЕЗ IV В. ПР. ХР. Македония е изостанал в културно

отношение планински район, намиращ се в тогавашна

Гърция. Дори след завладяването на много гръцки градове

от добре обучената македонска армия, водена от един

изключително амбициозен цар, след убийството на царя на

територията се възцарява безпорядък.

Амбициите и способностите на двадесетгодишния младеж,

който наследява короната, засенчват тези на баща му.

Новият цар е с рядко срещан авантюристичен дух и успява

да сломи вътрешното противопоставяне.

След това Александър предизвиква най-великата империя

на тогавашния свят - Персия, и поставя под своя власт

целия регион само за няколко години. Като завоевател той

създава империя на три континента, която се превръща в

люлка на елинската култура, със свое независимо изкуство.

Александър е носител на най-големия революционен дух

в културната история и още като дете се сравнява с

митичните герои.

В края на живота си той почти е провъзгласен за "цар на

царете".

Какъв живот води Александър Велики?

Александър Велики

-&81:1811111 . -1200 г. пр. Хр. I Троянската война.

490 г. пр. Хр. I Начало на Персийската война.

480 г. пр. Хр. I битката при Термопили.

431 г. пр. Хр. I Начало на Пелопонеската война.

38б г. пр. Хр. I Подписване на мирен договор (царски мирен договор), слагащ край на Коринтската война в Древна Гърция.

359 г. пр. Хр. I Коронация на Филип 11- бащата на Александър.

35б г. пр. Хр. I Ражда се Александър.

34з'г. пр. Хр. I Аристотел от Стагира става негов учител.

342 г. пр. Хр. I Поход на Филип 11 до Тракия.

338 г. пр. Хр. I Филип 11 става владетел на цяла Гърция.

битката при Херонея.

3Зб г. пр. Хр. I Коронация на Дарий 111 З3 цар на Персия.

Филип 11 е убит.

Александър е провъзгласен за цар на Македония.

335 г. пр. Хр. I Александър спира бунта на гръцките градове.

3З4 г. пр. Хр. I битката при Граник.

Александър организира поход на изток.

333 г. пр. Хр. I битката при Ис.

332 г. пр. Хр. I Египет е покорен.

331 г. пр. Хр. I Триумфално влизане във Вавилон.

битката при Гавгамела.

зза г. пр. Хр. I Убийството на Дарий 111.

Перееполис (пере. Пареа) е покорен.

327 г. пр. Хр. I Александър се жени за Роксана.

32б г. пр. Хр. I Сражава се с индийския владетел Пор.

324 г. пр. Хр. I Масова сватбена церемония в Суса.

3lЗ г. пр. Хр. I Начало на период с множество военни конфликти.

Александър умира във Вавилон.

312 г. пр. Хр. I Династията на Селевкидите основава Сирия.

305 г. пр. Хр. I Династията на Птолемеите основава Египет.

304 г. пр. Хр. I Династията на Антигонидите основава Македония.

168 г. пр. Хр. I Династията на Антигонидите изгубва властта над Македония.

б3 г. пр. Хр. I Династията на Селевкидите изгубва властта над Сирия.

30 г. пр. Хр. I Династията на Птолемеите изгубва властта над Египет.

~~~~~~~~--~ ~ -~ - ~ - -

Живот и дейност

Буен млад цар по пътя на

световно господство

Александър е роден като принц и наследник на короната на Македония. СледваЙКII а~tбllЦlНlТе

н Сlшата в битките на баща CI1, става цар, ....~raтo е едва на двайсет ГОЩIН~I. Чрез своите С~lе:ш

3Т3ЮI н боен дух ТОЙ съумява да разруши столицата на наli-великата империя С3\10 за четИрl1

ГОДИНИ. След това поставя под СВОЯ власт ТСрИТОрlНl в Централна Азия и Индия. Когато умира

(едва на ТРIIЙСет и две ГОДИНИ), неговата империя се простира на три КОНТlШСИТ3. Как ТОЗII иар

на завоевателите успява да завладее такава обширна теР~IТОРИЯ в онези далеЧНl1 Bpe~leHa?

ПрИНЦЪТ ВОЙН

АмбllЦIIIПС 113 бащата

АЛЕКСАНДЪР, КОЙТО ПО-КЪСНО получава

прозвището ·Велики~ е роден през 356 г.

пр. Хр. и е СИН на царя на Македония (Северна

Гърция). През този период Гърция изгражда

развита цивилизация в градовете Атина и

Тива, известна като най-напредналата част от

Западния свят. Македония е планински район

в непосредствена близост, чиито жители се

стремят силно към културните постижения на

гърците и дори сами се определят като част от

Гърция.

В същото време гръцките градове гледат на

земите на север като на напълно дива и неци­

вилизована област. Това е така поради напълно

различния начин на живот на македонците и

гърците. Македонците се обпичат в дрехи ОТ

ОВЧИ кожи и ВОДЯТ живот на пастири и живот­

новъди. Управлението им също не е толкова

демократично, копкото това в Атина, тъй като

страната се управлява

от цар и нeroвaтa арм­

=-ЦМJI. Ето ..щогърците така и не прм­

_т ид...... да cnoдe-

мт кymypaтa см с_.ИJостана"оетта...~ .......

- .. ЦIIPC11IDТO... с бn8-..

.~

телски отношения с нея, въпреки превъзход­

ството СИ в едно - армията. В северните пла­

нински райони на Македония живеят диви пле­

мена, които първо трябва да нахлуят в цар­

ството, за да могат да достигнат до земите на

Гърция. Също така, като следствие от факта. че е

на пътя от север към Гърция, Македония трябва

да отблъсква нападенията на множество раз­

лични народи, а това, естествено, прави собст­

вената й армия по-силна.

След възкачването си на трона през ЗЗ6 г.

пр. Хр. Александър продължава да поддъpIЦ

добрата бойна тренировка на войската ­

начинание, започнато преди това от баща му.

Амбициозният цар използва армиите на мест­

ните племена, за да провежда тренировки и по

този начин разширява терИТОрИАта си на вnм­

Ание. Той бърJO разширява и ограничените си

правомощия, с които разполага noнaчa.no,. и

превръща македонския царски двор в ДI!CJIO­

ТИЧНiI система. cneдвa аrpecивна eoettкii otrмt­

3МВа в околните територ..... Гръцките rpaдoee.

начелос Атина. meдaтc тpeвora как~

puwирява saвоеванИЯ'1'аСИ и изпращатс'ыоэни

сипи АЗ спрат нacтъnneнието. Пре] 338 r. пр.

Хр. обаче Фмnмn 11 rм n06eJIIДaaa • 6Om<aТ1I

npмXepoнelL - ~ ..... -­n!IICТ, том сформира~кopмonocм

CЫDJ.ПоТ03Ol_се~-..а­__ме но м.-- _ г_

• no nщec'I8O се ПpмJН8А 3ItUI8ДfIAНe1O на

.---.C8nI~_/'opцIOI

"~к.ilnPO"Ц

~ър.мJ06piI3etМ)к.iI

t'l.UfI100TXV ..

""'-~­к.ilС~ОТ~o.-t.

~.~~

Ao-м-..-мГ",

~Дмк'IКТOТ

......--­к.ilГъpцмII.,QOМТOroptfll

~C1a8tceraulМlТ.----..--

Александър Велики

- нещо. към ",оето се стреми силно толкова

време.

~ючовалuчностИ30КРАТ

.. И)()tq)iI, nOДДbPJQ

мдеятаJ<lJ<lnOЧNне~

еllCПf!ДИЦИЯН/lИ1fОм,.

IID1ПО6идonpMltК1Ia311

~ЗWИрI'INне~JOН/I'"

Н/lrрЬЦМОIIIИl'Iнием

JanрееыхОДС11ЮТОН"

rръцм",,,мул~

'" принц ~НДЪPC1>CUOII_учмтелАрмсютел.

прмнцы _ ")II1Ift! _'ерес

М1>М nPМPOДНMfeКIyКМ.

ята. ИЮкp<lт по)наваФилип до6р@ к 8 ПИСМО

ДО нero пише КОЛКО МtЮrО rюдкреnя 1Ще­

"та. И така амбицията на Фи.nкn., нкneдeмa

ОТ (ина му Александър, довежда до etЮlеди­

ЦIU! В пеpcWl.

Фмnocофът И:JOIЦ)a' е начело на i!lкадеми­

яu 8 Атмка и lif'М(I особено добро мнet4Ж! :t.I

Аристотел, чийто ментор е нerotIИJП съпер­

ник Пnатон. ТОЙ дори пише писмо на Фмnкп

на nзм тема;" "ЧуДR се дanи ЧOfIetCbТ. на кoroтo

е поверено 06yчf'нието на принца. AOCQ­

тъчно открито nPtteМil физмческмте мхлед'

ваНIVI': Поради та)и причина том "eъвeтu'

царя да не nO:J8OllЯN

Anекс.андър да иде­

anизира Аристотел, ~

чиято силна страна е

метафюиката.

към Мала Азия. В района има множество гръцки

колонии, особено по крайбрежието на Егейско

море, но по това време Персия управлява тези

земи, завладени със сила. През ЗЗб г. пр. Хр.

Филип обявява началото на·воЙната на възмеJДИ­

ето· и изпраща армията си в Мала Азия. Сигурно

изглежда като божия повеля да се води такава

война, но това означава просто отмъщение за дъл­

гите ГОДини персийско владичество над Гърция.

С други думи, Александър е наследник на гръц­

ката цивилизация и се приема за водач на всички

гърци.

ПО време на приготовленията за военния поход

в македонския царски двор се случва трагедия.

ФИЛиП е нападнат от един от подчинените му

македонски благородници и умира.

Ам6мцюпtl на Филип да кanaдН{" \ltJтока

не е МОД на t!IнеJaПНО желание. По това

вpew сред гърците се pa.mpocтpaНRвa onре­

депено 8иждане, че '~днaTa (ръцка 3еМЯ

не е 8 състояние да ОСИ!'УР" необходимата

06ра60те.аема мощ, )iJ да се 3аД0В0IUПнуж­

дите на I1aраспащото мке1letiЖ!. Cne.o.ou­телно nporpecbT ка ГЪРЦИЯ не~ да про­

ДblUllи': НМIЦ)Й не е 8 СЬСТOfIНЖ! да IW!Ц! дanи

тоеа н<1IИСТИма е така МП" не, но гърците ста­

ват МtЮf"O Jaгрижени К Пf)'CММИС11о'!ЧНО нктро­

ени за бъдещето см. ~мt' на проблема

югneждa rtopмята 1а раз.рктеане на вnaдe­

НИJПa на Иmж, Ч~) "1аВnадяване на 06wир­

ната r1epcмя к ра.1wкряване на 06л.ктмте.

където могат да ~IМ!ИТ гърци": Името на

И30крат (436-33Зr. пр. XpJ СЪЩО TpМ)sa да

се cnoмeнe юмежду nOДДP'ЬЖНиците на мде-

ИзвеСТНllЯТ ЛII~IСII У~IIIТСЛ

Царят има синове от много жени, преди да се

роди Александър. Принцът е син на неговата офи·

циалната жена и Филип, много взискателен към

него, му възлага своите надежди.

Александър получава най-доброто образова·

ние в спартански дух. Филип е много суров и дори

се говори, че веднъж хвърля сина си сред лъвове.

Александър започвал всеки ден със скромна

закуска, преди изгрева на слънцето. През деня

изпълнявал военните си задължения заедно със

синовете на благородниците. Обучението му да

командва и ВОДИ войска му позволява да е близо

до баща си. Поради начина си на живот той раз­

вива умения за ИJДръжли8ОСТ и се обучава в тра·

дицните на стоицизма.

Филип дава на Александър възможност за обу­

чение като на бъдещ цар в лицето на превъзходен

учител. ВЪпреки че принцът и преди има лични

учители никой от тях не задоволява очаквани­

ята на баща му. След търсене из цяла Гърция той

се спира на Аристотел - изключително уважаван

и с разностранни познания учител, най-брилянт­

ният ум на Гърция. Аристотел отива в Македония

и срещу значително възнаграждение се заема

да даде на принца широкообхватни познания

във всички области: от философия до политика и

от б~ до астрономия. Александър харесва

астpoжw.lUfТa и се говори, че е силно възхитен

от po.nят.J на Ахил в епичната поема .Илиада·. ПО

този НЗЧо1Н той се превръща в принц. владеещ

отл.,щио както перото, така и меча. През 340 г.

пр. Хр,. кoraTO е само на шестнайсет години, той

става пратеник на царя и прекарва следващите

две ro:lo'lJiИ в сражения, като командващ в битката

прм XepoнeR-

Войната на възмездието

~Uot~ на Филип не спират със завладява­

нето на Гърция. тъй като интересът му се насочва

4 КapntНoOiloтXY....-.......""""""''''~,,~lItfмoн.

Ка'О~Иllн;l

,~ ....~Д"bPЖiIunpммц"ь'се

o6yчIINО'дeтcno

Живот и дейност

УВАЖЕНИЕ КЪМ СМЕЛОСТТА НА ГЕРОИНЯТА ОТ ТИВА

• TIII.Io'I(IoI(М1I - женаn. I\OIITO

6m.c1lOi МilIreДOltCКИII 8ОМнмк

.~eнe~.

близително три месеца успява да потуши б

Македония и насочва усилията си към овnaдяване

на бунта в Тракия.

По време на царуването на Филип Тракия е

най-северната област от Македония. Александър

напуска двореца и повежда елитните войски на

баща си към северните райОни. В резултат на

това му действие размириците се преместват

на юг. безредици избухват в най-важните гра­

дове, включително в дтина и Тива. дко бунтът

обхване цяла Гърция, то Коринтският съюз щял

да отслабне прекалено и със сигурност би се раз­

паднал. Всичко, постигнато от Филип, се оказва

замаwено. Александър обаче разполага с далеч

повече ресурси, отколкото противниците му си

представят. Той бързо потушава бунта в Тракия,

поставяйки я отново

под контрол. След това

се насочва КЪМ Тива,

принуждавайки града

бързо да се предаде.

Изключително жес­

ток 8 наказанията си,

той разрушава града

.. К<lмея с граВИp3tt"фиryptlfe

КiI AnellCандърм МiI"1IOi му

On_nlUl.

дож:ката армия скоро разбира 1,) нейното

деяние и Тимомея е 3c1I1oвeнa и отведена при

Александър.

женаr.t се приrОТ811 да посрещне

~ъ~синака1,)н~ио~

отrов.аря на въпросите на дneк­

сандър, като с: нищо ме ПIЖa)В,/l, ~

изпитва страх от нero. Той остава

въвитен ОТ тов.а И прави и)КЛ1O­

чение, като не я наказва. Може

би Александър, КОtпо не ПlЖaЗ8а

милост при еюекутирамето на 6ун­

ТО6Ниците веднага c:neд възкачва·

нето си на трона, остава впечатлен

от cмenocттa на женат,). сравня­

вайки я с тази на rераите, на които

иска сам да прилича.

Македож:ките вot1ницм, юмто эав.naдяват

Тива, са оставеми с8060дtю да грабят И насил­

ват. Житепкre на града не УСПЯNТ да се про­

ТМ8Ol1OCТa8AT на страха от 8OeHнar.t мощ на

мaкeAOНCкar.t армия и единственото, което

км остава, е да се примирят. Една от жерт­

Вите на име ТИМOIUIeA. нanaднar.t от 8ОЙtfИк В

дома си, за ра1Лика от дpyrмT~ житепи обаче

успява да МУ ПРОПlВОСТОМ. ненавиждайки

тмранltIПa на мaKeДQНO«tTa армц тя го IЮД­

мамва С ДУ/OllИт~;"ще тм rnжaжa ~са скрити

l'ICичките ценностм· и го отвежда до ръба на...........Когато !юйник1>т се навежда да norneAмe

надолу, ТА rобпъска BAynкar.t. Тъй като е AыI­

боко, ВQЙниК1>Т започва да вика за noмощ, но

ТА хвърля камъни отгоре МУ и ro убива. М<lKe-

Наследена амбиния

Има и гласове против избора на толкова млад

цар. Опонентите му подкрепят друг принц. под­

готвяйки заговор срещу Александър. Използвайки

силата на верни благородници и на армията, той

елиминира опонентите си един по един. След при-

Възкачване 113 ТРОllа

ПРIIЧIIНАТА. ДОВEJlА до УБНЙСТВОТО НА

ФIIШfП. не е напълно изяснена, но има теория,

според която зад схемата стои Олимпия - май­

ката на Александър. По това време Фклип има

друга съпруга и вьзнамерява да сподели трона

с нея като негова официална жена, прогонвайки

Олимпия. Много вероятно е негов (ИН от тази

съпруга да седне на трона. Говори се, че това

кара Олимпия да поеме инициативата и да под­

ГОТВИ убийството на Филип. Дори се твърди, че

Александър също участва 8 схемата. Според друга

веРСИА зад това СТОИ царят на Персия. но това

също не може да се установи със сигурност. И до

ДНес истината остава скрита.

каквато и да е истинската причина, внезапната

смърт на този изключително властен човек. поко­

рил цяла Гърция, оставя страната в хаос. Походът

ДО Мала Азия веднага е отложен. Докато Гърция

е в ръцете на хаоса, избухва бунт в Тракия ­

северните части на Македония. Царският двор на

Македония се събира, за да избере наследник на

трона, и това е двайсетгодишният Александър.

Начало на експедицият

до далечни земи

•Апександър Вепики

.. КСt'$ЖC - UiIP ка Персия. ТОЙ .. ~IШ

муДаРМ"Ш и ОПОIlOpНИ}ilтриro_IoФUI)'NНИIISГЪРЦМII.

напълно, а останалите живи хора са продадени

като роби.

Виждайкикак стоят нещата,останалитеградове,

начело с Атина, незабавно прекратяват бунта и

МOI\ЯТ за МИЛОСТ. ПО този начин заплахата над

КОрO'lктекия съюз отпада. Македония за пореден

път става водещасила в Гърция.

Новият цар на Македония надминава по сме­

лост баща си - завоеваrеля на Гърция. съчетавайки

в себе си владетел и варварин. Нещо повече, той

има та"иа амбиция, по-велика от та)и на баща му.

ПеРСltЯ - ВСЧIIIIЯТ враг

A.neI'\GlНДbP взема в плен множество мъже от

6yнтoвккre гръцки градове и ги задължава да слу­

жат 8 мa~OtfCКaтa армия, увеличавайки силата й.

Скоро o6я:sявa подновяване на инвазията в Мала

Азия. преустановена поради смърпа на баща му.

Той става нетърпелИВ да докаже, че притежава

нужнкте качества. 3а да бъде наследник на коро­

ната на вел .. OQ4Я ем баща. И няма дрУТ по-добър

начин за r08a от продължаване на експедицията

на Изто nлaК>'Iран.а от баща му. Това става осн<г

вен приоритет на Александър.

Персия по това време е най-могъщата и силна

имперИА. Народът, населяващ в днешно време

Иранското плато, започва СВОАта експаНЗИА

около 550 г. пр. Хр.. а по време на царуването

• Цilрят H,J Г)е.рс .... no6eж.a..J8.J~IIp@И'~.),/JД<I tt.JPYN и

н.адЕnlne1'.Г)е.рсИЖК.JТilИМl!e'pМЯIIUlIOЧUСЪЩО'ilК.J

ИСef",JWИilТilч.ктот Бnи}fl;.... и:rrом., с МJК/1lDЧe1iие на

др.6сIlИ'l nOnYOCТpol.

на Александър владее цеЛИА Близък изток,

включителнои Египет. Гордееики се с много­

бройното население и богатството на дър"­

жавата си, цаРАТ обитава укрепен дворец в

столицата Вавилон заедно с внушителната

си арМИА, наблюдавайки бдително обшир­

ните околни области в случай на нападение.

Гърците също страдат преди това от голео

мите набези на персийската арМИА. Започвайки

преЗ 490 г. пр. ХР ... Гръко-персийските войни имат

продължителност половин век През този период

гръцките градове са обединени и извоюват победа

в прочутата морска битка - битката при Саламина,

а също така и в битката при Термопили. Въпреки

че побеждават във войната, бойните полета и гра­

довете като дП1на са опустошени И понаСАТ щети,

от които не се възстаНОВАТ дълго време, а храмо­

вете им са изпепелени след набезите на персий­

ската арМИА. Ето защо гърците не забравят дейст­

вията на персийците и враждебното им отно­

шение не изчезва по време на управлението на

Александър. Той използва това като свое предим­

ство. По време на кампанията в Мала Дзия дава да

се разбере, че гърците няма да се противопоста­

вят толкова силно на македонското управление,

ако им се даде възможност да се опълчат срещу

своя смъртен враг - Персия.

Александър провежда среща на народите, със­

тавящи Коринтския съюз. избран да командва обе­

динените гръцки сили. Той става водач на макео

донската и гръцката армии, водейки ги в бит­

ките. Силите му по това време наброяват около ЗО

хиляди войници. Сравнени с внушителната мощ на

ПерСИА, това е малка арМИА, но елитните сили, спео

циално обучени от цар Филип, сега щели да вою­

ват на вражеска територия, водени от сина му.

'O'ItiIPТ_O'IIPIIIII4iIXJX ...

nредсцaящ.JбonlЦlТil npм'-_.~СМА&пuQ

при TepмonМnMilntl1OLil'iI 60МНiI

фllO'Тil&nИ),/JlcpiiЖeНlWсфtlonТiI

ШI~I.)аnМNI4iIС./I,JМИI4iI.

~iilсермозни~МfI.

• ПpoчyтilТiI 6м'1I.J при т~Иllи.

IIOIПO c~ сьстом пре) 480 (. "р. Хр.

т8ЬРдИ c~. че l1POII ,ou ЦIiIЖeН'"

~t'Т1IМ II/IИДОРИ c;rontЦИ:ouu!llи

onиntиnepcиi1auol8ОЙн.оцис~

сpAЖilUlсрещу J1И1111дi11 nopци.

Живот и дейност

Битката при Граник

ПреСИ'lзнето на ДардаНСЛlfте

ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 334 Г. ПР. ХР, Александър и

неговата армия напускат Македония и премина­

ват Дарданепите при Троя, преди да поемат на ЮГ

по западните брегове на Мала дзия. След като се

обединяват с изпратените напред сили още от цар

Филип, армията вече наброява 50 ооо смели вой­

ници.

Персийците остават изненадани от това вне­

запно нахлуване. Те и преди се сражават няколко

пъти с гърците в Мала Дзия, но след като гръцките

градове подписват мирния договор от 38б г. пр.

Хр., няма опити за отхвърляне на персийското гос­

ПОДСТВО в района. Въпреки че има НЯКОЛКО малки

сражения със силите, изпратени ОТ Филип, пер­

сийците очакват, че тези сили ще се оттеглят след

смъртта на царя. Това не само че не се случва, но

тези СИI1И водят и първата атака начело на арми­

ята на Александър.

Веднага след като царят на Персия получава

известието за събитията, тетрарсите на Мала Азия

свикват съвет, за да решат какви ответни мерки

трябва да се предприемат. Те решават да раЗПОЛQ­

жат линията на отбраната зад река Граник и да се

подготвят да отблъснат врага в сражение.

ПО това време гръцкият генерал Мемнон,

който служи като наемник в Персия, предлага

като отбранителна стратегия да се опожарят

земите пред настъпващите войски. Ако посевите

и къщите са унищожени, войниците ще се сблъс­

кат с проблеми, като липсата на храна и подслон.

е други думи, планът е да се обезсърчи настъпва­

щата армия. Пl1анът обаче бива отхвърлен, поради

силното лротивоnоставяне от страна на тетрар­

сите. Един от управниците заявява ядосано: ·Ние

няма да изгорим и една къща на собствената си

територия~ Царят на Персия раздава преди това

земеделски владения на благородниците, а също

така и работници, и

никой от тях не си

позволява да раз­

руши тези владе­

ния без позволени­

ето на царя.

Ето защо се

решава обеди-

нените сили на

владетеnите да бъдат разположени при река

Гран ик. Скоро първите сражения на войските на

Александър с персийската армия започват.

ОТС1Ъплеllието на персите

Река Граник тече от изток на запад през nl1а­

нините на Мала Азия. Самата река е широка не

повече от четири-пет метра, но стръмните бре­

гове правят невъзможно преминаването на теж­

ковъоръжени военни части. Персийците фор­

мират пиния от каваперия от над десет хиляди

бойци, готови да атакуват македонците веднага

сnед като те изкачат брега.

Александър вижда позицията на врага и запо­

вядва на войската си да форсира реката. Тази идея

напы1оo шокира приближените му. Това озна­

чава фронтална атака, а точно това очаква врага.

Те предричат, че това ще бъде глупава постъпка,

която ще доведе до унищожение.

При все това Апександър извиква ·Напред!· и

подкарвайки собствения си кон, повежда пред­

ните части към врага. Тъй като не искат да изла­

гат царя на опасност, генерапите му прекосяват

реката с него. Македонската армия ги последва.

ПО този начин цяпата армия пресича реката в гру­

пов ред. Получава се изгодна ситуация за персите

- врагът е в клопка.

ОО. Дарданелиrе-ПРОnИ8Ы,

коЙ10pilздеnяЕ8ромarА)ия.

no времето. когато Aneксандър

е родем,това еrраНИЦilта

меж.дуГt>PЦияиПеРСИЙСКilТiI

имneрИJI.

оо. ПОГ1l@дкьмЕгейоско

mope-останкиотrp~КiIта

ЦИ8ИnИ1ilция.ГрадО8етена

древнитегърци са обърнати кьм

морето, но след НilCТЪn8il++еfO

на империятана перснте теСI

присъединенИКЪММilnilА1ия.

ГЪРЦИЯ КАТО ПОКОРЕНА СТРАНА

понеската война, а сnед това и след Коринт­

ската война. В тези конфnикти персите тайно

осигуряват финансова помощ и за двата враж­

дуващи nагера. Като сnедствие от продължи­

телната BoitHa, Гърция става изтощена. 3абеnяз­

вайки това, персийският цар успява да прецени

кои гръцки градове биха подnисапи договор,

наречен ·царски мир~ за да ппати своите дъп­

гове, Гърция признава влиянието на персий­

ския цар. Никой не може да каже как се чувстват

гьрците в този момент, но в международен nпан

това означава, че Гърция се превръща в подчи­

нена на Персия държава.

По време на управлението на Апександър

мнозинството от гърците виждат в Персия своя

най,голям враг. Тъй като печелят битки с пер­

сите, те се считат за превъзхождащи воини, гпе­

дайки ги с презрение, 1аЩОТО разчитат на сво­

ето числено превъзходство в нападенията си.

Гърците също така се гордеят със своята демо­

крация и се присмиват на персите, които живеят

под тиранично управление, наричайки ги ·роби,

които не могат да направят и крачка без запо­

вед от царя·.

Въпреки това Гърция остава все още лре­

възхождана от Персийската империя. Сnедват

и още загуби на територии, първо след Пеnо-

... съ8реме ....iI дtи..... no 8ремето НiI ГleРСИЙСКilТiI

IЮИиаrpъцкитегp<l.A08еnOДIЮДiI<iecflЮfOНilАn"'iI

смеJlосеСpilЖilllЗтдопо6еда.ВьпреКИf08ilo6il<iе

финаНСО8итетрудиостиcneд гражданскатавоина

пpetlРЪЩilтгърция 8 nOД<iинена на Персия 06llаст.

----------------------------------------АлександърВелики

ГРЪЦllитенаемници

- Отfll!'PC>'Иcк.1Iт", СТp<ml_и~пt' p;I)fI()IICIЖt'КII.

p;l.JГbP"AП ФoptмЦИIII1O ПРО'_ме ЩI PetUI Гp;ttlик.

ГРЬЦ~ __ I'lЦИCl nOCТ"'_ид ц,хнlПl'pe,!lицм.т""

1(4111'О'1'( Нt'(IXOТ;J(t'(PfJQNТQo(С_C'l>Н;J~Ицм.CI

д~нин.1);JДНoJпиния.),)lIIOl'О(I'OЧiII\U,""_AII

npeммн.1'И;J cтpiIH,)Т", ИoJ ПРОТМ8НИI(4II'p;lYIpI И;J 6м'IЧI'".

nepclo'~ Ii"ua атакува македонците,

Д<ЖаТО ~ ват реката. Те тромаво се прид-

B~ вы "'ата. noваляни ( десеn<и. В крайна

cмe~ CJ6aчe мександър и следващите го вой­

н.ЩI4 )'CI"IR8cl":'" да СКЪСЯТ разстоянието до ПРОТИВ­

Но' ycnewно, изкачвайки стръмните брегове.

Сле;:вацата стъпка, предприета от персийската

дpмюr е да се опитат да убият Александър. Това

се превръща 8 основна цел на битката.

Александър атакува напосоки със своето копие.

Сооред известен разказ персийски генерал го

удря с острието на меча си, но шлемът предпазва

Александър и той промушва нападателя с КОПИ­

ето си.

Това е съдбоносна. решаваща 6иnr;а. Войската

на Александър продължава да се събира на бре­

говете на реката. При това се оказва, че македон­

ската I<онница се озовава зад редиците на пер­

сийската армия. В следствие на това персийците

зап~ват да отстъпват и бойната ЛИНИЯ се раз­

късва. Това сломява бойниЯ им дух и те изоставят

полесражението.

..­•••Безстрашниятцар

Македонците почти спечелват сражението. На

бойното поле остават само още няколко групи

персийски войници, които не отстъпват. Това е

пехота, съставена от гръцки наемници.

По това време множество гръцки наемници

изпълватсъстава на персийскатаармия.Те момен­

тално са хвърленив битката,но не на първалиния

срещу сънародницитеси. Вместо това са изпра­

тени да предложатна Александърда се предаде.

Той отказва и първите му бойни части момен­

тално започватсражение. Александъружасно се

разгневява от действията на гръцките наемници.

Цялата македонска армия ги обкръжава, започ­

вайки невижданоклане.

Битката при Граник завършва с победа за

Македония. Независимо от факта, че повече от

осемдесет хиляди войници участват в сражени­

ето, жертвите не са значителни. Македонците

загубват около сто бойци, а персийската армия

почти хиляда наемници. Александър почита сво­

ите загинали войници и изпраща вестители до

родните им градове. Той също така поставя в

двореца си портрети на някои от най-смелите

си войни. За Александьр те са бойни другари, с

които той тренира от ранна вьзраст.

битката при Граник е първият военен кон­

фликт между Александьр и Персийската импе­

рия и има изключителенпсихологическиефект и

върхудвете страни. Македонскатаармия изпитва

голяма почит към смелия цар, докато персийците

осъзнават, че силите на завоевателя са изключи­

телнодобре подготвениза скрита атака. .... l\;JртиНoJоТXVlII ••иJ06plм&lЩ;JООIЧIТ",

ПриГp;lник.

Живот и дейност

•~армии ,е c6m.ckNТ едка

IlIP)'nI на ПICНOТOf!oМlЮnoпeа

6мтJo<,afaприИс..tt6краllмаке.аонс:ка"

'1*>'1I~M ClltA ка,оycnяN

A;ll"i,QIiOtapar,.

"'JlaриiiIIIОС1'аIlaИ)Нt'И(IД<IН

О'''.КoJТ.t<aщlltдоtteк{п.

Царете на бойното поле

Александъри Дарий 111. Последната битка

между двамата царе се състои през HoeM~

ври З33 г. пр. Хр. на подстъпите към Мала Азия,

близо до град Ис.

Македонската армия наброява 40 ООО бойци

срещу 1оо ооо персийци. И двата лагера се раз­

полагат на бреговете на река Пинар. Въпреки

че реката не се отличава от Граник по размери,

тя е трудна за преминаване поради наличието

на остри скали на някои места. Самото място

на сражението представлява равнинен терен до

реката, но ограничено от изток от бре-

говата ивица и хълмовете и прекалено

тясно, за да могат и двете армии да се

разположат там.

Първите редици на персийците се раз­

полагат по брега на реката. Гръбнакът им

са тежковъоръжена пехота и атакуващата

сила на конницата, разположена близо

до морския бряг. Следва лековъоръжена

пехота и стрелци, скрити в хълмовете

на другия бряг. Стратегията наподобява

гоnяма обсада. Когато тежковъоръже­

ната пехота се подготвя да атакува, кон­

ницата също щяла да нападне откъм

МОРСКИR бряг. ПО същото време на бой­

ното поле щяла да излезе и лековъоръ­

жената пехота от хълмовете. Александър

4 Man<I'-'-I~UlИАНи.Т_nep.lтури,е

,авIoIСОКИПор;!ДИty)CИЯIVI"М<I',1Ю

~аfi1,reчаЩilnре)ви,окиreПЛiIИИНИ,е

и)иеИ<IД8ащо~дена.

войските си КЪМ бойното поле, генерал Мемнон

заповядва на наемния гръцкия флот да атакува.

Заради действията на генерал Мемнон в Егейско

море. Александър е заплашен от нападение в

гръб.

Внезапно обаче генералът се разболява и

умира.

След загубата на такъв великолепен стратег пер­

сийската армия е обезкуражена и изоставя ата­

ката. за разлика от тренираните модерни войници,

без своя пълководец древните армии. събрани

:~;:::::: ::~йС~:::::,:'h:'C-_ \,вниманието се проваля, но това не слага ;1край на инвазията на Александър.Дарий :.?~111 вече е събрал парчетата на пъзела за

финалната битка за Мала Азия.

Завладяването Н3 Мала Азия

СЛЕД ПОБЕДАТА ПРrl РЕКА rPAНllK Александър

продължава настъплението си по "lXПежение на

бperoвeтe на Егейско море. Градовете на пътя му

сами отварят Г1OpП'I пред мnaдия цар. flo.ronямa

цаст от населението им са гърци, които винаги имат

скритото желание да се вдигнат на бунт срещу упра­

влението на Персия. Научавайки новината за бри­

лянтната победа при река Граник. те топло привеТ­

стват СВОЯ велик освободител. По Време на окупира­

нето на тези градове Александър строго забранява

на войниците 01 да извършватграбежи 8 TRX..

Разбира се, градовете не се освобождават

изцяло без кръвопролитие. в някои части те сре­

щат гарнизони, дали клетва 1а вярност пред царя

на Персия, сьздавайки проблеми на македонската

армия. Като цяпо обаче няма масова съпротива от

страна на местното население. И така в края на ЗЗ4

г. пр. Хр. районите по крайбрежието на Егейско

море се контролират от македонците. за гърците

това е завършекът на усилията за възвръщане

на изгубените територии. но за Александър това

поставя началото на нашествието в централните

части на Мала Азия.

Последващата съпротива на персите е слаба и

Александър завзема обширни територии. Тогава

неочаквано препятствие пред настъппението се

оказва ... водата.

През пятото на 3З3 г. пр. Хр .. след къпане в

река. за да се спаси от горещината. Александър

получава конвулсии. последвани от силна треска.

Благодарение на грижите на военните лекари със·

тоянието му не успява да се влоши и да застраши

живота му. но отнема цели два ме<еца, докато се

възстанови напълно - време, през което арми~

ята не напредва. Болеспа на царя дава възмож­

ност на войниците за дълга почивка. От друга

страна обаче. персийците не бездействат. Царят

на Персия Дарий 111 издава указ във Вавилон за

свикване на армия. която да унищожи тази на

Александър. Документите свидетелстват, че броят

на войниците, които са събрани, е 600 ооо души.

По същото време, когато Дарий 111 предвожда

Битката при Ис

-

Александър Велики

• AneкcallДbp pa.JPA1N с

~емгордкetll4Я'Ъ.JeЛ.

ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ

лът не представлявапробneм за острието и

въжето пада на парчета. Александър прави

t+eщо,3iI което никой преди това не се е

сетил. И така, според пророчеството Алек­

сандър трябва да стане цар на Азия.

Има изследователи, които подлагат на

съмнение верноспа на историята, тъй като

Александър е обожествен след смърла си

и има множество подоБНИ истории за него.

Има и множество митове, включително и

Т03И, че победите и пораженията му са по

волята на МОРСIIИ бог, живеещ в далечно

северно море. При все това, съдейки по

маменния характер на Александър, ИCТQ­

рИАТа:за Гордиевия възел t+e6и могла ле<:но

да се отне<:е към измислиците.

Така Александър става победител в битката

на елита на двете страни. Има големи разлики

при определяне на жертвите от тази битка, но

средните цифри сочат около 7 ооо македонци и

между 1О и 20 хиляди перси. Въпреки че е ранен,

Александър отива да говори с ранените войници

непосредствено след края на битката. Вниманието

от арана на царя разгаря по-силно доверието,

което войниците питаят към него в сърцата си.

През ззз Г. пр. Хр. град Гордий, който е

покорен от македонската армия, има доста

необикновени неща в храмовете си. Между

тях е и копе<:ница, на КОЯТО частта, прика­

чена към конете, е опасана с въже, вър­

зано на възел. Според легендата този, който

успее да развърже възела, щм да стане

цар на Азия. Много хора се опитват да го

развържат, но НИКОЙ не успява. След като

чува историята, Апександър на мига при­

ема предизвикателството. Въжето обаче е

сложно 3ilплетено във възел и Алексан­

дър не у<пява да открие откъде да запо­

чне да го размита, ТЪЙ като и двата края сд

скрити ВЪВ вътрешнocnз. Без да се зами­

СЛИ ТОЙ вади меча си и СРЯ3ва въжето. ВЪ1€-

обаче наблюдава тайно действията на врага и

научава за скритата в хълмовете лековъоръжена

пехота. Той нарежда на част от войската СИ да ата·

кува нейните позиции и да ги въвлече в битка.

Александър достига брега на реката и отново

е първият, който скача ВЪВ водата, а македон­

(tl:ите военачалници го последват. Така ПЪЛКО­

водецът и неговите ВОИНИ преминават бойната

линия заедно. Бойните линии на персите бързо

са разбити от тези смели ВОЙНИЦИ, притежаващи

голям опит в бойните действия.

Истор"чесюt ТрllУ"ф

Персийците не успяват лесно да открият подхо­

дящо МЯСТО, за да преминат реката, и изпускат точ­

ния момент за атака. Тогава Александър се поя­

вява зад хълмовете, водейки армията СИ по брега

на реката, ГОТ08 да атакува. Дарий, КОЙТО остава

в центъра, губи присъствие на духа при вида на

блестящите оръжия и отстъпва.

Смелоспа на Александър ясно проличава в

битката. ТОЙ е първият, който преминава реката,

настъпвайки към редиците на врага.

Според легендата успява да нанесе удар на

Дарий, но и самият той е ранен в бедрото.

С отстъплението на персийския цар побе­

дата е предрешена. Македонската армия следва

по петите отстъпващата противникова армия.

Преследването повтаря предишното клане.

Жените и наложниците на Дарий, които той води

със себе си, са изоставени от своите пазачи и пле­

нени от македонската армия.

Живот и дейност

Битката при Гавгамела

'""l'мcyIoIк.JIl4<lnepc:MМcК<l

IIOII«МM~OТCnl1C.ilo;Мoe01X1X

.. tWКOIWYI<I..... C,)loIOНТМpo1IiM

"~.

'"" м.~OНCQ" ..pммJI .......1CyN

Т"Р rPallъ:r OТ!W1N A<I се npt'ДiМ м

Ant'waIlOlb9~,Q<Iro~

е.:lNcne.:lUII!C:ТМI!'CroI .... oбaд<I..

на север от Месопотамия.

Дарий мобилизира ВСИЧКИ

свои войници в страната, за

да достигне до Гавгамела (на

север от Вавилон). Тук той се

подготвя за засада. Според

преданията войската Nr'f наброява към милион и

полооина души. В тази битка Дарий разчита и на

далеч no-<:илна карта, ОТ1<олкото преди - слонове.

Те са докарани от Индия и ролята им е да стъпчат

предните редици на врага. Имало също и колесници

с остриета, прикачени към коnenaта, 3cl да разсичат

неприятелите. През този период колесниците са с

две колела и теглени от коне, бидейки по този начин

сериозно препятствие на равен терен. Царят обаче

смятал да ги пол38il като тайно оръжие, с което да

унищожи главните сили на врага. И накрая, той раз­

полага и със Скитската конница, която използва

силни коне, принадлежащи на номадските племена

от степните райони около Черно море. Дарий се

надява, че яздейки тези силни коне, те ще имат по

добри резултати в битката.

От друга страна, Александър научава 3cl стра­

тегията на врага от разпитите на пленниците. Той

също така разучава много добре бойното поле.

Съгледвачите му използват прикритието на мъг­

лата, за да наблюдават действията на врага и му

докладват, че W3clлозите не са на страната на оби-

чайната военна тактика~ съветвайки года използва

прикритието на нощта за внезапна атака. Ако дейст­

ват с голяма мощ и използват объркването на нощ-

ната атака, съществува шанс да поразят самия

Дарий. Александър обаче отхвърля предложени­

ето с думите: ·Не ще и помисля

да крада победата-, Това е

така, поради факта

е по онова време

наладени-

>:;~ео"~'ЧII:\'.Щ>щта се

Часът на решителната битка

ПО това време Дарий е в двореца си във Вавилон,

но най-решителната битка за бъдещето на народа

не могла да бъде отлагана повече. Неговото

управление щRЛО да бъде поставено под заплаха,

ако допуснел врагът да навлезе в района на южна

Месопотамия - територия, благословена с

богата почва и многобройно население. Не

бивало да се позволява нахлуване

ОГНСflЗта египетска ПУСТШIЯ

СЛЕД ПОБЕДАТА ПРI! ~IC не остава и следа от пер­

сийската армия по ЦЯПОТО протежение на бperо­

вете на Средиземно море. Това дава на македон­

ците пове<+е време да планират внимателно страте­

гията СИ за потушаване на съпротивата. През пър­

вата половина на 332 г. пр. Хр. Либия, Израел и

Западна Сирия са завзети и подчинени. През е<ента

Александър пристъпва отново към действие. Египет

трябва да бъде превзет през Суецкия провлак.

Някъде през този период Александър прена­

сочва целите СИ от Мала Азия към цялата Персийска

империя. Голямата победа при ИС подхранва вярата

и амбициите му. Персийският главнокомандващ в

Египет остава удивен ОТ новините за македонското

настъпление. Той се предава преди битката и оставя

цял Египет в ръцете на Александър. Коронацията се

състои 8 Мемфис. 8 сьрцето на Египет. където е

седалището на фараоните (древните владетели на

Египет). Тогава това царство обхваща не само част

от Африка, но също се простира и на европейския

и азиатския континенти.

През април ЗЗ 1 г. пр. Хр. македонската армия се

завръща в Сирия и докато си проправя път към

сърцето на територията, достига до река Ефрат,

която преминава през столицата на Персийската

империя - Вавилон. Междувременно македонците

забиват нож в сърцето на Персия. Макар офици­

алната столица на Персия да е град Персеполис,

Вавилон е търговският център.

---------АлександърВелики

.Ао Персм'ЮС,ЩIармия!yн"lWIНII"

нecpaeнIlМOCМIIКII.НO~~

0'ICII)')U1СDГТpOCl,J/lд;IIPilJ,МIIIП

редмцмте it " да Pil36мIrr арап.

.Ао Кap11'l"3 01 XVlI e~мJ06pa)llll3щз6м11Cll1IПри

ГalfaМl!n3. Сражение10 е

М38I!CПЮ0~МlUlто6lп1Ull;l

".........

обуцава заедlfO С IЮЙниците си и капъnlfO

им вярва, ynoeaвайки се на тях. ТОМ също

така докарва при тях и семеМствата и прм­

ятелктt км ОТ родните места.

по ТО)lll нзчин. докато се пpt1Д8ЮКВа

маКЕ'донската армия, се СЪ]Дават МIfФIIe­

ство градоее, всеки носещ КМЕ'ТО Алек­

сандрия. Смята се, че по това ВРеМЕ' са

основани седемдесет различни населени

места. Хората явно са объркани от тол­

кова много градове с едно име. Тези гра­

дове западат след много години и само

един - този в Егмпет - запазва и до днес

славlfOТО име Александрия.

r--­~......

88~,...

Библuoте1Ю на спомените

•о

МI~ll.....

Aneкcaндъp отделя много време да пре­

)'CТPO"I ПерсиЙCX<lта империя, lfO пробле­

мът е в адмиНИCl'P'1рането на зaвnaдetiктt

територми. ТоМ не може да ynравлява. тъй

като ПpoдъllЖaва напред към cneдващата

6иn<a. Това се случва също така твърде

далеч от родната му Македония. Ето защо

том измисля нов метод за ynрав.neние на

тези територии, наречен "основаване на

градове': Неговият баща усвоява този

метод.. но Александър го доразвива, оста­

вяйки част от армията си В тези градове,

за да rм защитава и да улравлява сжално­

ctМTe им. от ранна възраст Александър се

_......

РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ИМЕТО

АЛЕКСАНДРИЯ ПО ЦЯЛ СВЯТ

сиЙците. тъй като обичайната военна тактика от

онова време е конницата да стои блиэо до пехо­

тата, като пехотата се сражава с пехота, а конницата

- с конница. Александър обаче 3ilмисля сложен

план, с който хвърля прах в очите на противника.

Скоро след това укрепената позиция на Дарий

се вижда за първи път през разредените бойни

линии. Александър не пропуска удобната възмож­

ност. С невероятна бързина неговата пехота щур­

мува позицията на Дарий. Както се и очаква, Дарий

остава в предните редици на командването. Той се

уплашва от масовото клане и 3iI сетен път напуска

лозициите си. По същество персийската армия е

пo-otЛна, но с цар, бягащ към своя дворец и без

опит на бойното поле, крайният резултат става

невъзможен3iI предсказване.

Знаейки, че царят им бяга от бойното поле, пер­

сийцитеса напълно сломени. Стотици хиляди вой·

ници бягат хаотично във ВСЯl<а посока. И макар

Александър да не сполучва в преследването на

Дарий, той залавя множество пленници, храни­

телни припаси, както и военна плячка.

Победата при Гавгамела не само довършва

Дарий Щ но също така предрешава съдбата на

Персийската империя и нейното славно двеста­

годишно царуване. царят 3аry6ва цялата си власт

и авторитет в мига, когато опитът му за мащабна

засада се проваля.

«"'_ '. 111-1 ~,., .

'.f" .,.r--.I "<, 1," •

'j: - :.'!

'.0 ." ••

·Чwццмпака_.­проеЗXVI.Мtt<Н"OДРУГМ

ГPil~,НQ(ещмимето

Ад с"ндри~.са а

ра3Ii8ПИf1"'r но градът

еЕгиneт,liiIречеttН,)

иметонаA,neксандър.

nроцъфтя83 иднес.

м.JIlI3р<telOOПепи1еМУСI!

"-,

На 1-ви октомвридвете армии встъпват в реши­

телен сблъсък. Александър избира странна бойна

формация. Десният фланг на пехотата е изнесен

напред. а конницатае на певия.Още коннициима в

най-отдалеченатачаст на десния фланг.

В началоюна битката македонскатапехота и кон­

ницата на десния фланг се преместват надясно.

Опасявайки се от опит за промъкване в тила им,

персийскатаармия ги последва.ПО този наЧИН бой­

ните ЛИНИИ леко се разтеГЛАТнастрани.Най-слабото

мястона македонскатаармияоставацентърът.ДариЙ

нарежда на конницата и колесницитеси да атакуват

в центъра, за да разделят македонскитечасти. При

древнитебитки, с примитивниметоди 3iI комуника­

ция, разделянето на армията е пагубно. Това обаче

е капан, 3аложен от Александър. Докато наблю­

дава настъплението на персийската конница, той

премества собствената си пехота отново надясно.

Цектърът остава noчти праэен. Там са часnпе, оси­

гуряващи продоволствиятаза армията.да наблюда­

ват как neрсийците разrрабват събраните оо време

на войната ценности и продоволствиятаим, вбесява

македонскитевойници.

През цялото това време македонската конница

яростно се върти в кръг в отдалечената част на

десния фланг. Това е отклоняваща тактика, целяща

да подлъже врага и да затегне отбранителните (и

редици. Това става напълно неочаквано за пер-

УШlщО",кСНlfетона персийската армия

гледа като на страхлив похват за воюване.Тъй като

досега те n~мaT рИСl(а да водят честна и отхрита

война. няма шанс да се опетнят като страхливци.

АлександърЩRЛ да атакува врага лице 8 лице, за да

може да нанесе последно, решаващо поражение.

4 Peк.iЕфр.11;

~о,,'отече пре)

МКOnOТilМИR­

mОnllo1lt!aмай­

дреенат" Ч08eWI\oiI

~C'_"''''''''''''''''''' '' ЦИllltllи»цИII..

-

Живот и дейност

Завладяването на ВnослеДНlIте '.асове 113 Дарий

СЛЕД БIIТКАТА ПРII rABrAMEJIA Дарий не сезаврьща във Вавилон. а бяга 8 Двореца СИ в

Екбатана (северозападната част на Иран). Ето защо

столицата на Персия на практика остава празна.

Александър се концентрира върху завладяването

на Вавилон и поема на юг. Тъй като градът е "ра­

зен, съветът на Персия бързо взема решение да

го предаде в ръцете на Александър без проли­

ване на КрЪВ.

Разположен в самото сърце на Персийската

империя, Вавилон притежава огромни храмове и

великоnenни богати дворци. Македонците и гър­

ците са обзети от радост, Припомняйки (И цялата

болка, която понаСАТ при последното разграбване

на Атина.

След завладяването на Вавилон Александър

среща известно съпротивление у своите ПОдчи­

нени. Причината за това е, че той заповядва упра­

влението на града да остане в ръцете на Съвета на

Персия. Неговите собствени македонски главноко­

мандващи се надяват те да управляват Персия и не

остават доволни от решението на царя. В края на

краищата Александър успява да преодолее съпро­

тивата, но остават дълбоки различия по въпроса по

какъв начин да се управляват персите.

Походът продължава и след покоряването на

Вавилон. В началото на зза г. пр. Хр. Александър

настъпва на изток и завладява ПерсеПОI1ИС (в

Западен Иран). Персеполис е древен град и с

пълно право може да бъде наречен рождено

място на Персийската империя. Македонците

обаче разграбват златото му и избиват жителите

му, оставяйки града в руини.

Това е знак, че в македонската армия липсва

дисциплина. В началото те са мобилизирани за

"завладяването на Мала Азия"и пропътуват целия

път до Близкия изток, за да "победят Персийската

И\tперия~ След завладяването на столицата на

Персия обаче не изглежда походът да е завършен.

лоялните на Александър хора започват да се умо­

ряват от войната.

ПО това време Дарий узнава за придвижването

на македонците на Изток и също решава да про­

дължи натам, но е убит от един от своите ПОдчи­

нени - Бесус, чието управление продължава само

шест години.

Бесус узурпира короната на Персия и се провъз­

гласява за цар. Щом узнава за това, Александър

заповядва да се организира мисия, за да се открие

и убие предателя.

Сега той става цар на Персия и не може да поз­

воли друг да узурпира титлата. Ето защо македон-

"'КapntH,)oтXVIII

а..предст,)8I'IЩ')

rpмyмфanНО10 8./!И)<1..е Н,)

Arl6индъp 8Ь8 ва,мон.

---=

Аnек(андърВеnики

"Румнина~

мздиntaТот Амксандьр8Афrllнистан.

на гърба на коня, получавайки овациите на

всички наоколо. Младият жребец става кон на

Александър. Твърди се също така, че Буцефал е

роден в една година с господаря си.

Александър обиква много коня и дори го

украсява със златен рог, за да прилича на еднcr

рог. И макар в битки да язди друг кон, в реши­

телни моменти той избира Буцефал.

КонIП умира от нанесените му рани по време

на битката с Пор. Александър омаква смъртта

му и кръщава на негово име rp.aд, който OCHcrвавав(еверна

Индия.

С приближаването на македонската армия Бесус

разрушава ферибота, който те могат да използват,

за да преминат реката, и изгаря посевите. Бесус

обаче също е предаден от своите подчинени и

отведен пред Александър, който го осъжда на

смърт за убийството на Дарий 111.

След убийството на Бесус Централна Азия

става изцяло под властта на Александър.

Антимакедонски бунтове все пак има до 327 г. пр.

Хр., J<oraTO са окончателно потушени. Тези, които

се предават, са убити, и Александър не проявява

милост, издавайки заповедта.

Срещата със скитите (номадски племена, оби­

таващи северните степни райони) принуждава

Александър да изгуби доста време в построяване

на отбранително съоръжение. Македонците също

така претърпяват и първото си поражение от

началото на Източната кампания. Това е мапко

сражение, в което Александър не участва. Когато

чува 3а това обаче, той се побоява да не 61'1 слухо­

вете да деморализират войската и заплашва със

смърт всеки, който говори за размера на битката.

Господство "ЗД Цеllтрална АЗIIЯ

Александър взаимства персийската система,

според която неговите подчинени са длъжни да

му отдават ·почит на колене" - обичай, при който

васалът трябва да коленичи пред своя цар в знак

на почит. Това е ежедневна практика, която симво­

лизира царското величие, но в Македония се рав­

нява на унижение. Александър стриктно следва

този обичай и чувайки критиките на един от при­

ятелите си, военачалник от конницата, толкова се

ядосва, че заповядва да екзекутират него и баща

му. Общият протест на македонците в крайна

сметка е овладян, но използването на сила по

подобен начин от Александър е равностойно на

"измяна на македонските традиции и опетняване

на сърцето му с персийските обичаи~.

Александър има любим кон, наречен Буц!?­

фал. Той го вижда за първи ПЪТ в детството

си. Търговец представя на царя чистокръвен

гръцки черен жребец. царят се опитва да ОС!?­

дnae коня, но той е твърде див. за да може да

бъде обязден. Няколко от неговите главноко­

мандващи също се опитват, но не успяват дори

да се качат на КОНЯ.

Тогава принцАлександър пристъпва напред.

Той моли баща си да му даде възможност да

опита да обуздае коня. Взема повода му и го

обръща срещу слънцето. В това положение

конят не вижда повече сянката си и явно изне­

надан, позволява да бъде )"{ротен. Александър

се качва и прави елегантна почетна обиколка

(I<ara армия продължава своето настъпление дъл·

боко в сърцето на Азия.

Метеж в реДlfЦlпе Н3 аР~tIIята

Преследването на 6есус се превръща в такова

мащабно мероприятие. каквото е самият поход КЪМ

Персия. Макар Бесус да се провъзгласява за цар на

Персия, налага властта СИ само над местните пле­

мена. Той не притежава военна сила, за да се пре­

върне в заплаха, но крепостта му е разположена 8

централните части на днешен Дфганистан, в една

ТРуДНОДостъпна ПУСТИНЯ, обградена от планини.

Македонските ВОЙНИЦИ възроптават срещу тази

заповед. Те вече водят битки цели четири ГОДИНИ.

И макар че досега заryбите не са големи, много

от войниците са ранени ИЛИ боЛНИ, чувстваЙКИ се

така, сякаш се "завръщат от Ада"', Те не възнамеря­

ват да се отправят към непознати земи просто за

да заДОВОЛЯТ желанието на велИI<ИЯ цар.

Александър остава в безизходица. Той разбира,

че не може да воюва без армия, така че събира

войниците си и произнася реч. Ораторският му

талант обаче не е в състояние да възnламени

желанието им 3а битка. Въпреки това съществу­

ват нЯкои предпоставки, които могат да дове­

дат до промяна в благосклонното отношение към

подобна експедиция.

• Пор се предав.J. Той

rюисква да се OПteCат

с нero като с цар.

Александър OCТ<Iвa

вneчатnен от нeroeoтo

величие и се O'ГXaJ8a от

намерението си да го

осъди.

..

ЖИВОТи дейност

Внезапна смърт

НеУТОЛlI1\10ТОжеЛ31шеза завоеваНIIЯ

По СРЕдАТА НА СВОЯ ПОХОД в Южна Азия

Александърсе жени за дъщерятана местентетрарх

на име Роксанз. Тя е изключително красива жена,

на в основата на брака най-вероятностоят поли­

тически причини. След като се жени, Александър

насърчава хората СИ също да вземат за съпруги

местни жени.Той продължавада изnoлзва власпа

СИ в опит да внесе хармониямежду поданицитеси,

призовавайкиместните владетелии младежитеда

продължат( нero. Те се вливат в редиците на маке­

донската армия, за да се запълнят заryбите. Така

става подновяване на гръцкия план за увеличаване

на мощта на армията.

Истината всъщност се окаЗ8а следната ­Александър планира НОВ ПОХОД. Неговата цел е да

навлезе в северните части на Индия. През онези

времена европейците не знаят за съществува­

нето на американския континент и Китай. Те смя·

тат, че източна Индия е краят на света. През 326г. пр. Хр. македонската армия се раздепя на две и

навлиза в платата на Северна Индия през района

на Гандхара. ОТ тази укрепена позиция те напред'

ват по течението на река Инд. Съпротивата от

местното население на Гадхара се оказва силна и

често се стига до кръвопролития. По това време

районът на река ГаНГ е разделен на малки цар·

ства, които не могат да постигнат съгласие. Някои

застават зад Александър, за да избегнат БИТl<ата,

но АРУГИ упорито се съпротивляват.

OCllOBaBalleTO на

"Световнатаимперия"

Сред съпротивляващитесе е и Пор (владетелят

на Пунджаб), който повежда ВОЙСl<ите си срещу

маl<едонСката армия. Битката е яростна. Самият

Пор, с ръст от два метра, яздел слон и XBЪpllМ

кonия оо македонската войска. Въпреки това той

не успява да противостои на опитния противник.

Пор е заловен и отведен при Александър.Царятсе

отнася с уважениекъм него, обещавайкида запази

владениятаму срещу информациязд вътрешността

на Индия. Александър научава зд огромната река,

~реченаГанг, и мощнатаимперияMaraдa.

Великият македонец не се поколебава в реше­

нието си да навлезе в териториите по протеже­

ние на Ганг. При успех в покоряванетона Магада

непобедимосттана източнитетеритории щяла да

бъде само история. Това става началото на поход

на изток, планиран от Александър.

Този негов план обаче не се осъщест

заради противопоставянетоот страна на войни·

ците. Александърсе опитва да ги убеди, но

.. PoI<aoHII-Cbnр)'Гона

НII Anet<индъp.WLЦa Ii егмIlНOllOOМl+tдllЩНllOUlИ~'

ЦetпpaлНIIА1И1'1.

• Кilртина от начanoro на

хх а.. np('дстаеяLЦa eцewata

НIIcмъprтaНllIel1МlUOll

ИМI"Ieparop. TO'IНO преди

смъptТilСИAllet<ca~~

J.iI_nOXQA.

му се подчиняват повече. Недоволството сред

неговата армия, водеща непрестанни битки от

осем години, скородостига критична точка.

През 325 г. пр. Хр. Александър 3авършва про­

ежа на градовете, който започва, като поставя

начело свои доверени военачалници, и решава да

се завърне за известно време във Вавилон.

При това, поради огромното му желание

за завоевания, Александър не поема по пътя,

ПО който е дошъл. Той разделя армията си на

три части и тръгва към Вавилон през терито­

риите на Южен Иран, I<ОЙТО все още не е 3ав­

лодян. Александър покорява и тези земи. Така

вече получава власт над териториите на Гърция,

Турция, Сирия, Ливан, Израел, Египет, Ирак, Иран,

Афганистан, Узбекистан, Таджикистан, Пакистан

и Индия. Уместно е тази територия да бъде наре­

чена ·Световна империя":

Александър Велики

Съ6мтмя и бtmи между п~иците му

• Рмсунка ОТ XIX.~ НJ06paJIIМ~

~ПКОЛ«ННц.J, I\OfПО

nтor-и IOnOll:JU,);J да npeIIO.J.III

NUЮТО на ~идЬр.

.6.~Иид. HaWH днн. ~Ta е

ипочната граница на импернята

на Ал~CilИДЬР.

пиршество с най-близките му съратници той нео·

чаквано получава пристъп на треска и при пада.

Скоро след това, независимо от продължаващите

ПрИСТЪПИ на треската, продължава с инспекцията

и подготовката на пътуването, въпреки че здра­

вето му се влошава. След чеmри дни той е отнесен

на носилка в двореца си, където издъхва. Смята се,

че причината да умре на 32 години, е маларията.

Според друга версия, Александър е отровен от

своите благородници. Той не оставя завещание.

Петстотин години пс-.късно, в биография на

завоеванията му, събитията от последните му дни

са описани така: "Той пое по пътя КЪМ страната на

боговете':

БJIIВО до боговете

ВЪВ Вавилон Алеl<сандър не успява да се наслади

на СПОl<оЙствие. Той винаги е съпровождан от

чужди посланици и зает с лични дела. В СЪЩОТО

време неговите администратори скриват факта, че

има бунтове в Персия и призиви за независимост

в Гърция. Александър също така остава 06езпо­

коен от факта, че МНОГО негови подчинени са заме­

сени в мошеничества и престъпления. Той взема

сурови меРI<И срещу тях. като заповядва публични

екзекуции из цялата империя - част от полнтм·

ката за налагане на власпа му. Огромните мащаби

на владенията превръщат управлението 8 трудна

3адача. Дори ако той използва цялата СИ сила, за

да всее страх сред своите поданици, трудно би

успял да задържи обединени народите.

От друга страна, амбицията на Длеl<сандър няма

граници. В столицата СИ той прави планове за

нова еll:спедиция за завладяване на територии.

Първото нещо, което иска, е да построи боен

кораб, с който да достигне до Египет през Арабско

море и Персийския залив. Арабският полуостров

би станал част от обширната му територия. След

това щели да пресекат с кораба Средиземно море,

за да покорят Картаген и Рим. Това е изключи­

телно амбициозен план, но Александър може да

го осъществи в действителност.

През 324 г, пр. Хр. е подготвена огромна строи­

телна площадка, на която да се построи корабът.

Александър щателно го инспектира преди експе­

дицията. Преди корабът да може да оmлaва от

Вавилон, Тигър и Ефрат трябвало да бъдат пресу­

шени.

Точно преди началото на експедицията обаче

Александър неочаквано се разболява. По време на

~\ I • Пьmyване 81J8 времето

~_ < ЯРОСТНАТА ВОЙНАЗА НАСЛЕДСТВОТО

321r.np.Xp. Би'оо~llepдикaиl1roneмeй.

Селееl': и Пердиr.a са у6итм.

318 г. пр. Хр. Евменис заВflaДЯва 6ави.лон.

317 г. пр. Хр. Доеедениятбрат на ~ндbP др&1дей е убит.

Касандър завладява A1141ia.

След смърла на Алеl':сандър

огромната му империя остава 8хаос.. Това се дъnжи на факта. че той

не посочва СВОЙ наследНИI': на трона

преди внезапната си смърт. Anel<CaH­дър няма деца и единственият му род­

нина е братовчед. IФЙТО има психи­

чесl':И проблеми. Ето 3аЩО възникват

неразбирателства между неговите пъn­

1':080ДЦИ по отношение на това I':ОЙ е

заl':ОННИЯТ му наследниl':. Роксана била

бременна от Александър, Tal':a че би

могло да се изчака да се роди детето,

но то ЩRЛО да бъде твърде малко, 3а

да управлява. Първата CТЪnI(il е бър­

3ОТО избмране на принц регент. Пър­

вият претендент е военачалНИl(Ът пер-

дика. ТОМ става I':РbCТliИI': на детето на 31бг.пр.Хр. УбитаемаЙr.aтаIiaAnetoндърOnММПИА.

?океана и има noдкреnaта на пехотата. f- ---'.:""'"""'=='"":::..=E.-..c.==- •nъ.пководецът Аталус прави неуспешен 312r.np.Xp. Ceneвк3il8llaДЯ8a Вaвиnoн.

оп~~~п:::::· от rtтo- ~ ....:::""-=:::.:.'::noбeждaea::::::~:."Дeмeq>ий~~·~.;:бип<а="~...:::г....:::... 1neмеИ. който се провъзгласява за f-.:.З'''-'.:.'.''''=Хр.'''-:..:Роо<сана==.'''''''=:::'.:::''::субити.==- •

==~;:.:::: ~::~~e;:: 307 r.np.Xp. ДeмeJpийnpe8X'to'.1 Атина.незабавно организира преследване и f- ....с.ДeмeIpI!==.:..:noбeждaea=="-....-==..:.•...:."""""==".:.бип<а==...:.""""'=::.'-Iмежду тях избухва 80Йна. ТО8а е наца- ЗОб г. пр. хр. Aктмгott се caмonpoвыrnacява за цар.

лото на-войната за наследството~ f-===---'.:========~------IСледват кръвопролитни БИТI\И за }-.:.3О,,-5.:.'."..:oP,-'X",P,-,-,Пт.:.ол",""=.'",Л.,='.","'=':..:С=_='.=• .:.1<aca=ид",ЬР:::'::.'::ООя::8Я"..:::,.:...::ца"''''=-'-1

:::~:и;:::и::::~~~::т:п::::~.::3O::.2.:.'.np=.х"р_ДeмeIpI!==::..rn=..::-..=:::...::::Кopикro<ия:!::::::::::::СЬЮ='::..... 1дър велИКИ се 8ЪЗцарява едва два века 301 г. пр. хр. Обединенкте CWIИ наЛкзимах и ceneвм: noбeждaвaт

след смъртта му. Atmtroн в битката за ис.

294 г. пр. хр. ДеМеТРИМ се ОБАВАВа за цар на македония.

285 г. пр. хр. Дeмtrтpмй се npeдaвa на ceneвtt

-- - ~

Важни събития

Преобразяването на царя след

успешните му завоевания

Люлката на древната цивилизация, покорена от Александър, обхваща

всички земи, без Китай и Америка. Неговият поход е методично планиран,

но постепенно се разраства по естествен път. Младият цар се превръща в

деспотичен водач, но промени настъпват и в неговата дущевност, в опита

му да се превърне в божество на Земята, по подобие на легендарния герой

Ахил, на когото подражава.

.­бor.а.хур..м..щ.J.

""""""'"',......~ИnЮ3ИИfе

традИЦМИиа

""""""""иаро,цlll.

Стремеж да надМIШС баща си

МОТlIВАUIIЯТА НА АЛЕКСАНДЪР за експе­

дицията на ИЗТОК идва от начинание, което

баща му не успява да завърши. Според една тео­

рия, след като Александър се възкачва на трона,

като следствие от опит за преврат, той започва

кървава борба с другите претенденти. След като

завзема трона с брутална сила, неговото положе­

ние става несигурно. Поради това той се опитва

да надмине постиженията на баща си, 3а да спе­

чели уважението на поданиците си. Съществуват

и теоретици като Изократ, предполагащи, че той

поисква да разшири сферата си на влияние в

Гърция. Според неговата теория най-добрият

начин да станеш владетел на Гърция е да завла­

дееш Персия.

Най-удобното и достижимо място, от което може

да се извърши инвазията, е Мала Азия. ПО това

време целта на Александър е ограничена до ·сво­

бода за гърците и техните селища в Персия": Но

неговите повтарящи се победи променят тази цел.

8 частност победата при ИС дава голям оптими­

зъм за това, че може да надвие враг като Персия.

След това целта му става цяла Персия. Той завла­

дява столицата Вавилон, но тук стратеnlЯта му се

променя отново.

l

Тронът на ПеРСllЯ

По·късно Александър изгубва уважението на

сънародниците си, тъй като наема ме~и ази­

атци на държавни постове и изоставя македон­

ските традиции в полза на персийските. Това е

невероятно 33 неговите поданици. Що се касае

до религията, той не само че не налага македон­

ските вярвания, но и участва в персийски жертво­

приношения в знак на почит КЪМ тях. Александър

осъзнава препятствията, с които се сблъсква при

управлението на великата Персийска империя,

в която гърците и македонците са само малка

част. Ако подкрепи тяхното превъзходство на

бойното поле, това само би засилило омразата

у пресите, което би довело до по-трудно кон­

тролиране на цялата ситуация. Освен това той

прави всичко, за да бъде приет за законен вла·

детел на Персия. След като научава, че врагът му

Дарий 111 е пленен от Бесус. Александър се втурва

да го спасява, но това само показва за пореден

път колко е обсебен от целта да получи трона

на Персия, и то ПО ·мирен път': Узурпирането на

трона с военна сила съвсем не е най-мъдрото

решение и със сиrypнocr нямало да му осигури

уважение в Персийската империя.

за Александър щяло да бъде добре, ако Дарий

е жив при възкачването му на трока. за да може

да предаде власпа. Но Дарий е уБИТ от Бесус, а

Александър все още не получава трона.

Поради това ТОЙ заявява, че ще ОТМ'ЬСТ14 "33

Дарий. считайки това за възможност да демон­

стрира ·лоялност" към своя предшественик и да

получи 6лагоск.лонноспа на персийския народ.

Според македонските пълководци обаче

Александър се превръща в марионетка. Те го под­

държат като приятели и сънародници, биейки се

рамо до рамо, за да покорят общия враг, и не

~ гp06b'"НiI кир

N- IЩ) на IlepoaМюоп>~

оскеерненоо'lЦЩЩ8I.

~-",ro

могат да разбератзащо той демонстриратакава

·лоялност"към Персия.

Александърима пробпемис проявата на ·при­

ятелски чувства- от страна на неговите пода­

ници. Принципът на превъзхождащотоположе­

ние на гърците за него остава в минапото. След

3авладяванетона Гърция той се възприема като

владетел на света. Александър се бори да пре­

махне всяка съпротива и да води политика на

единна Персия.

Когато открива, че мавзолеят на персийския

цар Кир 11 е осквернен, той започва мащабна

работа за възстановяването му. Поради тази пре­

комерна демонстрация на любов и уважение,

подчинените му го нарекпи ·приятелят на Кир~

Той също така заимства и персийската тради­

ция за полигамия - жени се за няколко жени и

създава харем. Броят на персийците, работещи

като негови лични слуги, също се увеличава. Те

са наемани дори като дворцови стражи.

Покрай всичко друго той се опитва да наложи

на гърците и македонците, управляващи

огромната персийска територия, да говорят

персийски език и да се обличат според мест­

ните традиции. -Персийската треска- главно

се основава на масовите сватбени церемонии.

Той насърчава подчинените си да се женят

за дъщерите на местните из цяла централна

Дзия. През 324 г. пр. Хр., при завръщането си

от поход в Индия, той организира широко­

мащабна брачна церемония между 10 ООО от

неговите войници и персийски жени.

Кръвта на махедонци и гърци се смесва с тази

на местните и неговата мечта за обединение на

Изтока и Запада ставала реалност. Това обаче е

пълно игнориране на волята на македонците.

Александър следва единствено своите собст­

вени планове. Той спечелва благосклонността

на персите, но много македонци силно негоду­

ват срещу това.

"~nO~OI

~дnIНOCf.WJWl:e

woщт.~~~

аоооо .. Q,ilИоеUl~;'I~aowm·~A1IeoIиIiAъp.

r'J..~e.Enmeтсапример

w~ноnorре6ал1Ю

с;троо!пnct80,'<кт ОТ чудеиТiI НiI

!1peeнouI,мr.

Херкулес,носейкилъвска кожа.

•Аз покорих цялата зеМЯ,а ти, о, Зевсе, можеш

да запазиш Олимп· - са думите, гравирани върху

неговия ковчег. •

Така царят, който държи света 8 ръцете си,

загубва душата си, приятелите, личната си

свобода и любовта към родината и най-на­

края се въздига към боговете.

Този образ на самотен герой е унищожен

от величието на делата му.

~ СТilТУIl на

AnексаНД1>Р,

I+iInpaRНa,EnotneT

ВeJIКllrilc.neJI

Jill1Io1ДIIlPнeтo

~crp.1Нi1'.'OM

nOМ<:КIPAilnOnYЧ"

,мтna~нафilpolOН.

~ kpl!ynк уби.. Хмдра.тоМ

е Нilpeчet1"IIOII)'6or"';","Кilтoe

СИМНillblIpII~6oroIIeте3е8С"

~CМbP~-'

ВеЛllЮIЯТ се превръша в Бог

Александър се преобразява в персиец и нero­

вите македонски и гръцки поданици питаят чув­

ство на неприязънкъм него. И сякаш за да нa.лeяt'

масло В огъня, гърцитесъщо така се разбунтуват.

Недоволни от македонското управление, те

заявяват, че ще оттеглят подкрепата си. Всичко

започва от Тракия, и което е по-важно - ОУ!

града държава Спарта. Гърците използват ~можноспа, която им дава фактът, че Александър,

е далеч в Персия. ;;.

Бунтът е потушен от македонските войски в

Гърция, но новините, свързани с него, дават нова

(ипа на връзката на Апександър с Гърция.

Македония се намира по-близо до Персия QT

Гърция, а македонският цар е съюзен владе­

тел и на Гърция. Те водят война срещу врага на

Гърция - Персия. Щом се бунтуват, няма причина

да бъдат под тяхна защита. Те управпяват Персия,

но нямало цар на Гърция.

Александър все повече и повече се изолира от

гръцката култура и методи на управление, пре--

връщайки се в цар на Персия. -Благородникът Клит - приятел от детинство,

който спасява живота на Александър в сражени­

ето до Граник - се обявява против това. -Както

изглежда, ти ще станеш идеалния диктатор ­

казва му той. - Ще бъдеш уважаван от благород­

ните македонци и повече дори. Това обаче ще

има отрицателно влияние върху начина ти на

мислене.- Ядосан от това изказване, царят убива

приятеля си със собствените си ръце.

Александър разполага със силата на цар на

Азия и ПО своя воля и желание започва да се

оприличава на божество. Твърди се, че на бан­

кети и пиршества се появява като египетския

бог Амон или като гръцката богиня Артемида.

Той също така имитира и получовека-полубог

НАЙ-СИЛНИТЕ В СВЕТА: МАКЕДОНСКИТЕ АРМИИ

"ХЕТАЙРОИ" И "ПЕЗЕТАЙРОИ"

Конницата, защитаваща царя от

всяка опасност

Армията на Александър се ср~жава

против МНОГО врагове - наи-сил­

ната в битка ОТ всяка гледна точка. По

онова време ТА е наи-мощната в света.

Едва ли има нужда да се казва, че една

от причините за това е способността

на Александър да я води в битка като

никой друг. Но армията притежава и

други качества, за да откликва на него­

вите нужди. Едно ОТ тях е високият

морал.

И макар персите да имат много по­

голяма армия, Дарий често не разпо­

лага с най-добрите войници. Също така

македонските войници винаги след­

ват Александър навсякъде, за да са

сигурни, че няма да бъде изолиран.

Освен това, ако врагът атакува царя, те

не се колебаят да го защитят като жив

щит. В битката при река Граник много

македонски конници дават живота си,

защитавайки Александър, който пред­

вожда атаката, точно както се случва

с неговата охрана, която оформя кръг

около него.

Тази дворцова стража е наречена

"хетайрои': което означава "придру·

жаваща конница" на македон-

ски. Това са синове на

благородници,

отраснали

j

~~I.1

заедно с Александър, с КОИТО той е в

близка връзка. Тези отношения са тай­

ната на страховитата му сила в кри·

тични моменти. Тази бойна сила остава

винаги с Александър в първата линия

на атаките.

Смелият военачалник Селевк, КОЙТО

можел да убие крава с ГОЛИ ръце, пред­

водителят Антигон "едноокият"и прия­

телят му Птолемеи, с КОГОТО учи заедно,

щели да поделят империята на Алек­

сандър. Бившите "хетаирои" щели да

дадат началата на нови династии.

Пехотата с ДЪЛГИ копия

Главната военна сила на македон­

ската армия също е различна от тази

на другите страни. Войниците в нея

имат специални отношения с царя си и

са наречени "пезетайрои': което значи

·придружаваща пехота~ Те не споделят

истинско приятелство с царя, въпреки

че има традиция той да се обръща към

тях преди битката, за да ги окуражи,

облечен в доспехи на пехотата и тре­

ниращ рамо до рамо с тях. Затова пехо·

тата има силно чувство на вярност и

близост към царя.

Македонската армия е също така

много добре въоръжена. От вре-

мето на военната реформа при

Филип 11 пехотата е въоръ­

жена с шестметрови копия ­два пъти по-дълги от тези на

всяка друга армия в тога­

вашния свят. lези копия са

толкова тежки, че не могат

да бъдат носени с една

ръка, но ефикасността им

е неизмерима.

По онова време пехотата

обикновено се бие по флан·

говете. В бойна формация

войниците са толкова близо

един до друг, че раменете

им се допират. Те атакуват

с насочени напред копия.

Формацията изглежда точно

като таралеж и е наречена

фаланга. В битка фланговете

i КаРТИНiI от XVlI B~ ию6р.!1J11NШiI ilТilКiII

ка IIO+IНИЦiI'iI. Всички 8<*НИ CiI "РМIПeЛИка

AnetIc.1НAъp.

.... rp.!l&lOpil ка neРСИЙCI\М 8Оilницм..

~И'~ СЪЩО имат ДIlOРЦОМ

СТpilЖil, Нilpeчeн.J 'бе:JCМЬf)fНИ~~

се сблъскват директно с противника

и се сражават докрай. Ето защо дъл­

жината на копията е от такова голямо

значение и македонските дълги оръ­

жия промушват враговете преди те да

могат да им нанесат наранявания.

Професионалните бойци

Македонската армия е съставена от

професионални войници, но по онова

време това е твърде революционна

идея. Гръцката армия се състои от

доброволци, докато персите въвеж­

дат военната повинност. И в двата

случая това не са добре тренирани

войници. В противовес на това маке­

донската армия тренира всекидневно

и затова има ненадминати бойни уме­

ния спрямо останалите.

При все това тайната на военната

сила се състои в близката връзка с

царя. И макар персите също да имат

дворцова стража, тя няма шанса да

бъде в приятелски отношения с царя.

Поради тази причина двете армии не

са движени от едни и същи подбуди, за

да се сражават. Резултатът е голямата

победа на македонската армия. Точно

това желание за битка в общия случай

решава чия ще бъде победата в класи­

ческото сражение.

Съвременници

Ярки звезди от древната

история, блестящи в

легендите

Александър винаги се стреми да стане герой и необузданият цар сам става

предмет на легендите. В тези истории има много участници ...Велики философи, които непрестанно са в търсене на всичко на небето и на

земята; заклети врагове, nредвождащи армии, които отстъпват, и красиви

наследници на известни военачалници ... Всички те са брутални завоеватели,

даващи цвят на историите. Животът на Александър Велики става главна тема за

древната история.

Личният учител, когото чудесният принц

страшно затруднява

Аристотел (384 г. пр. Хр. - 322 г. пр. Хр.)

Аристотел е роден 8 Македония. 8 Стагира, и на седемнайсет години е приет в академиR'Гcl

l1й ПJ1ljТQt1 (1 "тима. Том се (ЧИТlJ 3а ~родо"ачал"ик на noзнанияra-с Jраmrите си за науката, тъй

като се интересува от множество Дисциnлини. като например философия. В биологията ТОЙ първи

открива, че делфините са бозайници. Във физиката поставя основата на теорията за четиркте

елемента - огън, земя, въздух и вода. Той дава името на ·Дристотеловия модел- в астрономия­

та, crюред КОЙТО Земята е в центъра на Вселената. Той о~рива. че Земята е кръrла. след като

наблюдава 3ёlтъмнение. Mнoro ОТ неговите открития се доказват по-късно - в наши ДНИ. НО

чак през Ренесанса европейските учени доказват, че неговият труд има фундаментално

значение 3а науката. Той опровергава теорията за идеите на своя учител ПЛатон и всява •смут сред политическите кръгове с твърдението си, че гръцката демокрация е моно­

полна. Аристотел, който се прочува в цяла Гърция, е поканен от Филип 11 да се върне в

родината си и да стане наставник на сина му. Съществува теория, според която това решение е подкрепено и от факта, че Аристотел е син на

дворцовия лекар на дядото на Александър.

Мъдрият Аристотел предава на тринайсетгодишния принц богатството на знанието. Той му преподава чужди езици, започвайки с латински,

юдейски и вавилонски, обяснява ·движението на звездите~ изкуството на реториката, показва му как се прави дисекция на жаби и как мува

сеПИАТа. Философът е дълбоко уважаван от Александър. Все пак ученикът не постига успехи в обласпа на философията и политиката и просто

приклк>чва с тях. Аристотел намира извинение за това, казвайки: ·Едно неопитно момче не би могло да се интересува от noлитика~

Аристотел учи Александър, че владетелят винаги трябва да отдава голямо значение на ЧУВСТ80то за чест. Той казва: '"Тези, които са срещу

гърците, са просто животни~ Александър счита своя учител за ·философ с правилни ВЪJгледи~

Когато е на 41 години. Аристотел се връща в Атина, за да основе Луцианската академия, където обучава множество ученици до смъртта си

на 62 години.

~--

Александър Велики

:::::.~Of_.­_ТaiiCl'

~~С"-nНl

~.~1.J.IPa8O

ъ-._~ ...--е­

(3S8r,np.Xp.-oкono28Or.np.ХрJ

~~ДОНСКИIМX'НI"i_к.След

ИПОЧIЦIТlеllCneдlЩИllтоо.СТIU

~P',,"~ 1<,)8.),..- IIIICIЮNN

=:eCм..r"'cron":';::-

о.·Р

_Г~РИCJrffII

..........'-Xosи.-Цl~"-'''''''

___ ~1\01fJO

МeкciНДbP)'NIIW1IoJ

___ 8paroee

......1~':~-44r.np.)(РJ

Р..JoOC.... nOn..f"'Ки~Н~.ТОЙ

C"J4'INPммcIlo1T"~"'CIII'AIЦIТI)nQIIyЧoI&I{~f>OA'\Pff'i"

r~т,,8СМш.Г)осtщIIN

~НoI~НДЪР'Enrnet~AI_ooeroe..тe

,.,-.

Фpettcl"'~"....гоероотор.кoi1Itol108('~ар.мИllrа(И...IЮJCОД10 Еlpor1а. ТОЙ 06мчanм

~,еIOCТОРМИJl~р

~ЪPlllceroeopм.,*

noocoooтe"'fuYКP«_C:::=:...~

Царят загубва всичко

от нашественика

Дарий 111 (380r. пр. Хр. - 330r. пр. Хр.)

Дарий ryби сражение след сражение от Александър. Преди да бъде лишен от царството си, той

изглежда като бездеен и неприятен цар, но в никакъв случай не може да се каже, че е тиранин ИЛИ

владетел без качества. Историкът Флавий Ариан ГО възхвалява с думите: "Той не допуска нито една

грешка извън боЙНОТО поле: дко е ЖИВЯЛ в мирно време, едва ли е щял да има толкова драматичен

живот.

Дарий е непрякроднинана царя на Персия и аава тринайсетиятцар на персите,след като тираничен

евнух елиминирадиректнияприемникна трона.Той получава властта през 336 г. пр. Хр. - същата година,

през която е коронясан и Александър. Веднага след това придава реална власт на царската институция,

като екзекутира евнуха и доказва cnос06носпа си на предводител, потушавайки бунт в Египет.

Въпреки това Дарий си остава аматьор във военното изкуство. И макар да съществуват документи, свързани с негови участия в битки,

показващи как той изпълнява 3аДъnженията на военачалник още преди да стане цар, историците считат, че те са съчинени от самия него.

Нещастието на Дарий се превръща в щастие за -бога на войната" - Александър.

Лошият му късмет продължава да го следва и след смъртта му. Като резултат от преувеличените истории за лошото му отношение към

изоставените по време на битката при Ис жена и деца, той е смятан за истински страхливец. Има и друга теория, че той просто е жесток човек,

но няма солидни доказателства за това.

След битката при Гавгамела живее в дворец във вътрешноспа на Персия, но не само, за да се крие. Той се подготвя да си възвърне

изгубените територии, а с това и своята чест, но MHorO от подчиненитему вече не му вярват и го изоставятбеззащитен.Тава обяснява и защо

военачалникътБесус поема управлението,което води до убийствотона Дарий и изхвърлянена останките му през 330 г. пр. Хр. Александър

полага тялото му в гробницата на Ахеменидите в Персеполис.

Съвременници

Гениалният стратег и военачалник, който

усъвършенства теорията на изтреблението

Ханибап (247г. пр. Хр. -18Зг. пр. Хр)

Картагенският пълководец Ханибал по време на преговорите си със римския генерал СЦИПИОН твърди, че

/' е noследоватеп на Александър.Също така смята, че би надминал бойната му слава, ако няма нещастието

\

да бъде победен от СЦИПИQН В битката при 3ама. Според собствените му думи той изучава и доразвива

~• бойните техники, прилагани от Александър.

~'. дрмията на Ханибал използва бойнитетактики на Александър,в зависимостот ситуацията.Това

I • е изоставяне на възприетите правила за боЙНИЯ строй, според които пехотата се сражава с пехота, а

, конницата с конница, и замяната им с абсолютно нова crpатегия, включваща и двете.

• Ханибал отива още по-далеч, като използва бързината на lliонницата, за да изработи перфектната

, " -' ~J~ стратегияза унищожение. През 216 г. пр. Хр, ефективността на ти ст""тегия е доказан"а първи път...... .#в биткатапри Кана.Ханибал е син на военачалник ОТ процъфтяващия търговеки Картаген (град държава, намиращ се в

ЗападнотоСредиземноморие).Картагенсе развива,налагайкихегемониятаСИ в района на Средиземноморе и водей­

ки три ПуническиВОЙНИсрещуРим. По времена втората войнаХанибалзатвърдяварепутацията,която има баща му, участвайкив тежка битка.Той

напуска Испания - владение на Картаген по онова време, и повежда армията СИ през Алпите, за да завладее Италианския полуостров. В началото

картагенците имат редица поражения, НО скоро ГИ компенсират с победи, довеждащи накрая до сериозна заплаха за Римската империя.

Но картагенските политици се поколебават да изпратят последните нужни подкрепления и така пропускат възможноспа за победа. Това

позволява на РИМ да възаанови военната СИ сила и бързо да обърне нещата в своя полза. Ханибал се принуждава да се върне бързо обратно,

за да защИП1 Картаген, но е победен от Сципион Африкански, който прилага подобна стратегия в 6итхата при Зама. След това Ханибал бяга на

изток, преследван от римляните, които накрая го убиват с отрова.

Последната царица на империята на

Александър

Кпеопатра VII (69 г. пр. Хр. - ЗО Г. пр. Хр.)

След смърпа на Александър империята е разделена на три части от неговите пълководци.

Това са Персийската империя на Селевк, Египетската i1мперия на Птолемей и Македонската

империя на Антигон. Сирия и Македония стават жертви на разрастването на Римската империя,

което оставя Египет единствената самостоятелна територия. Клеопатра се оказва последната

царица на империята на ПтолемеЙ.

Клеопатра V11 се омъжва за най-младия син на Птолемей XII през 51 г. пр. Хр. и управляват

съвместно Египет. Тя обаче не е достатъчно близка с по-малкия си брат, който й отнема трона две години по-късно.

По това време в Рим избухва гражданска война и има сражение между Цезар и ПомпеЙ. Клеопатра преследва своя политически опонент

Помпей, в опит да се приближи до Цезар. Цезар бива запленен от красотата й и двамата стават любовници. Той разбива фракцията на Помпей

и впоследствие Клеопатра си възвръща трона. По-късно тя ражда син на Цезар, но той е убит през 44 г. пр. Хр. В завещанието си Цезар посочва

като свой наследник осиновения от него Октавиан (по-късно наречен ABrycт), тъй като Клеопатра не успява да го дари с друг син. ПО това

време наместникът на Цезар Антоний поисква да обедини силите си с Октавиан и така да стане част от управляващ триумвират. Клеопатра се

влюбва в Антоний и по-късно се женят. След това Антоний организира армия, за да свали от власт Октавиан, но желанието му за битха бива

възпрепятcтuaно от любовта на Клеопатра. Той избира грешна стратегия, а по-късно дори изоставя войските си по време на 6итхата, а флотата

му претърпява поражение в битката при Акциум.

През 30 г. пр. Хр. Александрия е завладяна от Октавиан, а Антоний се самоубива. Клеопатра по-късно също се самоубива, като се оставя да

бъде ухапана от змия.

Така династията на Птолемеите е свалена от трона, а Египет става част от Римската империя, което се оказва и краят на империята на

Александър.

Александър Велики

Философът, който моли за "слънчева

светлина"завоевателя

Диоrен (412 r. пр. Хр. - З2З r. пр. Хр.)

8 Атина има един възрастен мъж., който живее в пито{ (голяма керамична делва). Той не работи

и прекарва времето си, пачивайки СИ на слънце като просяк. ВеДНЪЖ един благородник отива при

него. Това е Александър, придружен от свои подчинени. Той току-що е научил за ТОЗИ старец и го

посещава от чисто любопитство. Александър чувства жал към облечения в АРИПИ възрастен човек

и казва: -Поискай ОТ мен каквото и да е и аз ще ти го дaM~ Д старецът отвръща ·Отдръпни се МОЛЯ те.

Закриваш ми слънчевата (ветлина~ Александър остава озадачен от 6езкориетноспа му и казва:-Дкй

аз не бях Александър, бих искал да бъда Диоген~

Диоген успява да открие (ВОЯ идеал за щастие в уединението на скромния си начин на живот. Той

се отнася скептично към учените, КОИТО ентусиазирано се аремят към нови научни и политически

реформи, в пълен противовес със собствения му идеал за прост, неподправен начин на живот. Той

доразвива философията на шкоnата на циниците със своите }"'4еници. Думата ·циник" произ.nиза от гръцката дума за куче (!<уоп).

Диоген попучава прозвището ·куче· заради начина, по който си проси храна, KQraTO е гладен, хранейки се с остатъците, хвърлени на пътя.

Наричансъщотака ·лудияCOt<par': Диorен е герой на много истории. В една от ТЯХ, чувайки определението на ПЛатон за човека като за ·AВYHoro

без пера~ той осху6ва едно петле и го нарича ·човекът на ПЛатон': В друга история Диоген изковава фалшиви МOHen1 (по желание на боговете)

и бива прогонен от града.

Този вид пасивно и неегоистично отношение напомня китайския даоизъм. за раз.nика от даоизма, който се превръща в една от двете гоnеми

духовни шкопи на конфуцианството в Китай, цинизмът си остава неортодоксална секта и никога не става течение в Западната духовна школа.

Диоген не пребивава само в един град и винаги носи със себе си питоса, в който живее, където и да on1Ae. Смята се че той е продаден като

роб от един търговец и така прекарва последните години от живота СИ в непозната страна.

Един млад цар, мечтаещ за легендарните герои

Омир

Александър още от юношеските си години се стреми да стане като Ахил (митичен герой, син на гръцкия цар

Пелей и на морската богиня Тетис). Той вярва, че ако живее живот, подобен на своя идол, би могъл да се отъжде­

стви с него. Все пак историята за Ахил е вярна само ОNЭСТМ. ТЯ е отразена в поемата "Илиада':

·Илиада· е написана от гръцкия поет Омир. Смята се, че той е роден във втората половина на VШ в. пр.

Хр., но никой не знае кога точно е умрм. Ахил е гпавният герой в легендата за Троянската война, която

гърците водят срещу Троя (град в Мала Азия). Героят бива отгледан от един кентавър (митично същество,

наполовина човек - наполовина кон) и ТАЛото му става неуязвимо като стомана, но е убит с удар в един­

ственото слабо място - ·ахилесовата пета·.

След като се възкачва на трона, Александър посещава Троя и се смята, че се покланя на гроба на Ахил.

За него ·Илиада· е истинско съкровище. Научавайки за това, че Александър винаги носи у себе си малка

кутийка, Дарий го пита: ·Какво е това, което носиш?~ а Александър отговаря с една дума - ·Илиада':

Омир е роден в западното крайбрежие на Мала Азия и пътува из Гърция, рецитирайки поемата си ·Илиада': Смята се, че той самият е сляп.

·Илиада·и другата му поема - ·Одисея~ в която се разказва за времето след Троянската война, са два шедьовъра на древногръцката литера­

тура. Има обаче теория, според която авторът на ·Одисея· е друг. По-късни изследвания разкриват, че историята, описана в ·Илиада: е измисле­

на и че Троянската война не се СЪСТОИ в действителност. Има и доста спекулации около авторството, като се смята, че зад името Омир се крият

всъщност множество автори. По-късно в Троя са открИ1\4 доказателстэ.а за това, че се води битка, подобна на описаната. Това дава известна

историческа достоверност на ·Илиада': Полемиката около автора и произведението обаче не приключва и до днес, тъй като не е открито твърдо

доказателство, че Омир наистмна е живял. Поради това всички свързани с него събития остават загадка.

Изключително влияние

Крехката империя и древният

грък, превърнал се в легенда

Раждаието иа империята на Александър отбелязва началото на грандиозно

смесване на цивилизациите. Културите на Гърция и Азия се обединяват, за да

формират нова посока на развитие и култура, иаречена елинизъм. Този устрем

обаче ие трае дълго. Вътрешните конфликти между наследниците на Александър

позволяват на враговете им да унищожат империята.

Само легеидата остава. Скоро след това иови герои от миналите поколения ще се

родят от нея.

4 Древенпредмет,OТJ(рит

I IlaIi-И3ТОЧНИТI! райони на

имп"ри"тана AI!"ксандър.

е Г",нд_ара.Статуя на Буда.

nOEIIIИRН", от гpЪЦ~OTO И3~у<"ПIO.

• ФарЪТI1аf\Иf14

IW длt.'~саI4ДРИFlI

Er",neт.

дори на територията на Аревна Гандхара.

И макар Александър да не бива много заинте­

ресован от това да разнася гръцката култура на

изток, той много допринася за това с градовете,

които построява в гръцки и македонски стил,

правейки гръцкия език основен в двореца си и в

армията. След смъртта му неговите наследници

продължават да налагат гръцката култура, уско­

рявайки нейното развитие. Влиянието й довежда

до ренесанс на цивилизацията в Азия, отслабена

по това време, и това я превръща в център на

света.

Най-сипно бива влиянието на елинизма в

Египет. Александрия и районът около нея стават

център на развитие с построяването на огро­

мен фар и бибпиотека. Това превръща града в

най-важния културен и икономически център

на тогавашния свят.

В по-късни времена Азия оказва своето вли­

яние върху Гърция. Будисткото индийско уче­

ние навлиза в страната с произведения като

НВъпросите на цар Милинда~

Така се създават връзки между най-големите

цивилизации в Индия, Близкия изток и Гърция,

които не съществуват преди.

Гърция допринася със своята наука, Индия с

философията си, а Близкия изток с търговски

стоки. Всяка цивилизация повлиява на другите

с това, в което има превъзходство, и това дава

силен тласък на развитието им.

[леНIIЗЪМ 11 глобаЛIIЗ3Ц1tя

ИМПЕРИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР срива бари­

ерите между Гърция и цивилизациите на

Изтока. Гърците, които дотогава са ограничени в

района на крайбрежието на Егейско море, сега

преминават множество граници и разнасят своя

бит. изкуство и познание из Азия.

ПО този начин се ражда една нова култура,

наречена елинизъм, което означава "гръцко ВПИ­

яние~ и представлява смесица на гръцката и оста­

налите култури от Азия. Елинизмът се разпрос­

транява по всички части на империята. ГРЪЦКИЯТ

архитектурен стил може да бъде ОТКрИТ в сгра­

дите и статуите в Мала Азия, Персия, Египет и

Александър Велики

"Вие всички имате

общ баща:'

Александър е откривателят на гло6алИ3ацията.

През 324 г. пр. Хр. той се обръща към събралите

се на клетва в град Опис с думите: ·Вие всички

имате общ 6аща~ ОСновите на глобализацията

са 8 създаването на обединена световна нация.

Дори и в наши ДНИ превръщането на това в реал­

ност е все още далеч, но много религиозни хора

и идеалисти вярват в него. Има също и икономи­

СТИ, които подкрепят предимствата на идеята за

обединение.

Колко великолепна би била липсата на

граници на картата на света ... Това би

било реалното сбъдване на мечтата на

Александър - единна световна нация.

Изкпючитепио впияиие

Леl"ендарНItЯТ герой

Със зале)д на IIIvперl>tята и края на елинизма

всичко, което създава Александър преди това, е

окончателно изгубено, но хората все още пом·

нят съществуването му. Голяма част от историите

биват крайно преувеличени и невероятни, но в

древни времена хората в своето суеверие вярват

дори и на най-необикновените предания, разказ­

вани още дълго време.

В една от историите се твърди, че Александър е

син на царя на Египет. Има и такива, според които

той завладява Рим и Картаген. Според тях той се

сражава с великани, с хора без глави или с шест

ръце и шест крака. Той бива погълнат и изплют

от огромна риба; пътува през земи, потънали

в мрак. без нито един слънчев лъч; лети върху

гърба на огромна птица; разговаря и с царицата

на Амазонките.

Въпреки това и тази династия попада под влас­

тта на римляните през зо г. пр. Хр. Това е краят на

1tJtj:fl~t~, Елинистичната епоха.( ПО този Ha4~H )д 300 години богатството,

събрано от Александър Велики, бива раз­

пиляно.

По-късно терl>tТОРlotята, която заема импе­

рията на Александър, щяла да бъде разде­

лена между Рищ:ката империя и Партското

царство. Пред илите кръвопролитни

битки между двете държави довеждат до

затваряне на гран.., ите и възпрепятстват кул­

турния обмен MeJ'iДy хората. Така Европа и Азия

са отново разделеНI>t.

"'КарrnиаОfXV6.•и:ю6раYl8аща An@КCIIНAl>j),

~TOIlO8М~'КМfК,/l8

~'Оlft! дълбмнк.

Сривът 113 световната IIмперия

След смъртта на Александър всички влиятелни

личности около неroсе впускат в луда борба за власт

над богатата империя. Съветът разделя империята

на независими области. управлявани от военачал­

ниците на македонската армия. nТолемей властва

в Египет, Лизимах в Тракия, Касандър 8 Македония

и Селевк в Сирия. Военачалникът Антигон и СИНЪТ

му Деметрий се борят за единна империя. Двамата

ВОДЯТ яростна война от Мала Азия срещу съюза на

Лизимах. Кёкандър, Птолемей и Селевк. През 301 г.

р. Хр. това довежда до разделянето на империята

на Aлet<caндър на три елИНИСТИЧНИ държави под

......ената СИРИЯ, Египет и Македония.

Б.mмre за завладяване и на най-малкото парче

земя npoдъnжaват И през следващите двеста ГОДИНИ.

През това време римляните започват да завладя­

ват Заладното Средиземноморие. а династията на

мауркте разпространява своята впаст на изтсж. завла­

дявайки трите държави. освен това една нова дър­

~вa - Партското царство, се появява в Иранските

маНИНИ И предявява претенциите, че е наследник на

Персийската империя. Ето защо битките не престават

и отслабват бързо силата на нациАТа.

В крайна сметка Македония попада под

властта на бързо разрастващата се Римска

...~перия, която побеждава Ханибал при

артаген през 168 г. пр. Хр. Сирия последва

съдбата й, отстъпвайки пред римляните

през 63 г. пр. Хр., поради своите отслабени

военни сили след конфликтитес партите.

Динааията на Птолемеите в Египет е един­

ствената, която успява да )дпази влиянието

си. Столицата Александрия се превръща в цве­

тущ търговски център на Средиземноморието,а в

пристанището й е построен Големият фар. Градът

също така става и център на науката с огромна

бloiблиотека,съхраняващадесетки хиляди свитъци

и папируси.

~ Фре<ка О, Х .~

из06p.i131'1е.ща A1teкaIНAl>j),!"" ~~.........;;_~....."_'....,....;;....:z;=-.::.......~.......:s....::.........:...,;:.......J кoМroneПl (ДNOpeN.

-------------- -- - --- -

Апександър Вепики

Хората в Европа и Близкия изток са очаровани

ОТ всички тези истории и от техния герой. който

има невероятни. почти нечовешки способности.

Александър се превръща 8 своеобразен идол

за завоевателите от по-кыни епохи. Водачът на

Римската кмnepкя Юлий цезар чете историите

за Александър и ДОРИ се твърди, че пада на пода,

оБЛЯН в cъn)и ОТ сцената, описваща смъртта на

героя.. дpyr римски император - l<aракала. съз­

дател на известните бани, също се възхищава на

Александър. Картагенският пълководец Ханибал

изучава битките. водени от Александър, КОИТО

дори и В наши ДНИ са смятани за шедьовър на

военната стратегия. Влиянието на велИКИЯ маке­

донец продължава и по-късно. Наполеон укра­

сява покоите СИ с портрета му. Хитлер също спо­

менава в речите си завладяването на Изтока от

Алем;сандър, сравнявайки Персийската империя (Русия, а Македония с Германия.

Точно както Александър ~таел да надм

славата на Ахил, всеки нов завоевател неиС1ОВО

желаел да надмине тази на Александър. Това

довежда до продължителни войни по цял свят.

Все пак битките не винаги водят до разруха.

Подобно на новата култура, родена от завоевани·

ята на Александър, всички тези трагични събития

стимулират до известна степен човешкия прогрес.

Те са в основата на множество легенди.

Героят ражда герой.

И лрародител на този герой се оказва реалнаТcl

личност на Александър Велики.

~ Г~l1CкaT<l <lРМI'lIl ~J(JIYN

,СwefСIOOlСЪЮJПр@JI941r.

ХlnIМ!pCllЩOСI!Onl'lfNД<t

НoiIДИ_nOCПOf1<ifOfOOf

МI!~bP·

"~""",,,-коИfOи;иt-otllltOСI!

..нтep«yN of nOnl'lfМка 11ДpnнИII р-.

I!ЮJIмМ\.II!wp,cыд;ulС_coбcт1Ioeмi

apaпrtU\ nOCП8llill<м~1'I! ~

Римскаf<lИWIf!'PI'II'L

на "НИ Цpпl~ от XIX L I! lOJо6Р<lИ'ttO

nocI!\llet+МI!fO~Ц61р~rpoб.altlo

.........."""'.

АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

~~E~