5.Централна банка. Поява на ЦБ. Независимост на ЦБ – “за” и “против”. Баланс на ЦБ, парична база и резервно уравнение. Предимства и недостатъци на

съвременните парични съвети. Специфика на паричиня съвет в България.

Центалната банка (ЦБ) е в центъра на всяка съвремена финансова система. Централните банки започват да се установяват през XVII век във връзка с процеса на утвърждаване на суверенитета и институционалното изграждане на индустриалната държава. Най–старата и първа ЦБ е Шведската банка (Riksbank) създадена през 1668 година. Английската банка е създадена през 1694 година, а Френската банка през 1800 год. Сравнително късно е създадена ЦБ на САЩ – Федералната резервна система, през 1913 год. Причината е в традиционата враждебност на американците към централизирането на власта. Случаите на банкова паника в САШ обаче от края на XIX век и особено тази от 1907 година предизвикали много фалити и загуби за вложителите, което променило общественото мнение в полза на създаването на ЦБ, която да бъде кредитор от последна инстанция при кризисни ситуации. ЦБ на Република България – Българска народна банка (БНБ) е една от старите централни банки в Европа и света – тя е създадена на 25 януари 1879 година.Първоначално централните банки изпълняват много от функциите на днешните търговски банки (ТБ) – приемат депозити от държавата, стопанските субекти и индивидите, предоставят кредити с цел да подобрят обращаемостта на ресурсите в икономиката и др.По- късно ЦБ започват да финансират и бюджетните разходи на правителствата. Със закон държавата предоставя монополното право да емитира банкноти и монети като единствено законо платежно средство на една банка, а имено централната. С делегирането на емисионите функции на ЦБ и оформянето й като държавно кредитно учреждение или като акционерно дружество с държавно или смесено участие се поставя началото на двустепената банкова сиситема. С това започва процесът на оттегляне на ЦБ от функциите на търговски банкер, продължил до пълното и отделяне.Два са подходите за институционалната организация на ЦБ:

● Първия подход се характеризира със запазване принципа на акционерното начало, но за целта се оставят да съществуват някои ограничения в законодателството на ЦБ. Собственици на ЦБ от акционерен тип са държавата (представлявана от финансовия министър), общините, трговските банки, застрахователни компании и стопански субекти (представители на индустрията). Този подход се прилага в някои развити страни. Пример на акционерен принцип функционират Федералната резервна система (ФРС) на САЩ, ЦБ на Япония, ЦБ на Швейцария, ЦБ на Италия, ЦБ на Австрия и други.

● Вторият подход третира ЦБ като единно държавно учреждение, създадено по силата на специален устройствен закон като юридеческо лице. Тази форма на организация определя пълната публична собственост на ЦБ, а оттам в повечето случаи и трансфера на реализираната и печалба след заделяне на резерви към държавния бюджет.

Всички централни банки, независимо от формата им на собственост се управляват от държавата. Собствениците на ЦБ от акционерен тип не контролират нито състава на тяхното ръководство, нито политиката на ЦБ. Централната банка за разлика от частните предприятия, акционерните предприятия, не се ръководи в своята дейност от стремежа за реализиране на по-голяма печалба. Тя провежда политика която, трябва да съдейства за подобряване състоянието на икономиката като цяла. Следователно дейността и влиза в противоречие с естествения

1

стремеж на всеки собственик към печалба. Макар че стремежът към печалбата не е главна цел на ЦБ, нейната дейност всъщност носи печалба. Част от тази печалба след прикриване на текущите и експлоaтационите разходи се насочва в държавния бюджет.

Зависимост и независимост на Централната банка; Автономия на Централната банка – „за“ и „против“

Икономическата теория и емпиричните изследвания доказват, че ЦБ може да осъществи целта си за стабилност на цените и ограничаване на инфлацията при положение, че разполага с висока степен на независимост по отношение на правителството и другите органи на изпълнителната власт. Независимоста на ЦБ не е самоцел, а средство за реализиране на нисък темп на инфлация, т.е. за постигане на крайна цел на кредитно-паричната политика.Управлението и структурата на ЦБ зависи преди всичко от това в каква степен ЦБ е независима от изпълнителната и законодателната власт. Извън формалната структура обаче авторитета на ЦБ, както и нейната независимост зависят до голяма степен от личността на нейния управител (гувернър) и ефективността на нейното управително тяло. Формалната независимост на ЦБ се определя от статута й, фиксиран в закона. Признаци за степента на зависимост са начинът на назначаване на управителя и намесата на правителството при провеждане на паричната политика. Автономноста на ЦБ зависи главно от начина на решаване на следните въпроси:

а). Как се определят, назначават и каква е продължителноста на мандата на управителя на ЦБ и на членовете на управителния съвет и подуправителите?

б). Каква е процедурата за формиране на паричната политика и особено кой и как поставя целите й и по какъв начин се решават евентуалните конфликти в това отнишение между правителството и ЦБ?

в). Какви цели поставя законът пред ЦБ?г). При какви условия държавата може да ползва заеми от ЦБ и какви са

ограниченията по отношение на размера, срочността, лихвения процент и др.?Българската народна банка (БНБ), в качеството си на централна банка на

Република България е самостоятелно юридическо лице със седалище в София. БНБ не притежава пълна самостоятелност при формулирането и осъществяването на кредитно-паричната политика. Характерът на тази политика (експанзионистична, рестриктивна или неутрална) се решава от Народното събрание на Република България чрез утвърждаване на непосредствените й количествените параметри. БНБ е банка на държавата и е необходимо Народното събрание да регламентира критериите и ограниченията на нейната дейност. ЦБ, като банка на държавата предлага количествено определени конкретни показатели на паричната политика, но изпълнява подчинена роля, т.е. тя сама не взема окончателно решение за контролните числа на кредитно-паричната политика, която трябва да следва. Основната задача на БНБ е да въздейства чрез поддържане на парична и кредитна политика, предвидени в Закона за БНБ и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи. ЦБ преследва дългосрочни цели и поддържа стабилност на националната валута. ЦБ трябва да разполага с относителна независимост от държавата, за да е по-ефективна при изпълнение на дейността си. Висшите ръководни органи на ЦБ се избират за определен мандат, през който длъжностните лица се несменяеми и са независими от органа, който ги е избрал. При изчерпателни доказателства могат да се сменят от органа, който ги е избрал. По този начин се намалява политическото вмешателство. ЦБ контролира количеството парична маса и равништето на лихвените проценти в икономиката. Когато при определянето и провеждането на паричната политика, централната банка

2

поддържа тесни контакти и се консултира с правителството (в частност министъра на финансите), тя изпълнаява ролята на „ръка“ на правителството при осъществяване на паричната политика. Има различни становища за независимостта на ЦБ, т.е. доколко тя трябва да бъде независима от указания и вмешателства на правителството (изпълнителната власт) при провеждане на парична политика.В повечето страни централните банки се критикувани че тяхното поведение е под властно по-скоро на политически или бюрократични съображения, отколко на икономически. Въпреки юридическата си независимост централните банки (ЦБ) често се принуждавани да следват икономическата политика на правителството, жертвайки (волно или неволно) собствените принципи. Макар че ЦБ е емитент на законното платежно средство, контролира резервите на търговските банки (ТБ), а чрез тях обема на кредити и паричната маса, като пряко и изцяло контролира само паричната база това не значи, че тя винаги сама решава размера на базата или темпа на паричната експанзия за периода.ЦБ е част от публичния сектор и е обект на различно по степен влияние от правителството.Главният аргумент в полза на автонимията на ЦБ е че ако тя се остави на политически натиск, това ще доведе до проинфлационна парична политика, тъй като стабилизирането на цените е по същноста си дългосрочен процес, а политиците имаат по пронцип по-къс хоризонт, преследвайки своята цел да бъдат преизбрани и да управляват. Затова те се изкушават от краткосрочни решения на дългосрочните проблеми, на пример политиката на паричната експанзия за да смъкнат лихвените проценти, манипулиране на валутен курс и др, Но с течение на времето такова въздействие води не до намаляване, а до засилване на инфлацията. В някои страни е установено наличието на т.нар. политически-икономически цикъл изразяващ се в това че преди избори правителствата провеждат експанзионистична парична политика за да намалят времено лихвените проценти и безработицата, а след като изборите отминат, инфлацията и високите лихвени проценти неизбежно се връщат.Политическите и икономическите решения изобщо могат да имат различни мотиви, затова смесването им може да се окаже опасно за нормалния ход на икономиката. Освен това правителствата винаги ще се изкушават от по-лесния начин на финансиране на бюджетните дефицити чрез емисия на пари или заеми от ЦБ при изкуствено занижени лихвени проценти, вместо по-трудния от политическо гледище начин чрез увеличение на данъците и намаляване на държавните разходи. Но прекият кредит за държавата, както и покупката на държавни ценни книжа (ДЦК) от ЦБ водят до нарастване на паричната база и оттук паричното предлагане, което може да надхвърли допустимите безопасни граници.За ЦБ също така е по-безопасно, отколко за правителството, да провежда непопулярна на пример рестрективна парична политика, когато то се налага и е в интерес на всички. Независимата ЦБ е в състояние да окаже по-голяма съпротива на външен натиск, отколко зависимата по статут.Това е особено трудно за ЦБ на развиващите се страни поради следните причини:

● Непълно изградено правителствено управление и присъщо разделение на властите.

● По-висока партийна нестабилност.● Недостатъчно развити финансови пазари при сериозни неравновесия между

спестяванията и инвестициите поради което правителствата не успяват да покрият дефицитите си чрез заеми от частния финансов пазар и прибягват до ЦБ.

3

Крайният резултат е недоверие към ЦБ и валутата й и бягство от местните пари за сметка на чуждите валути.Аргументи против автонимията на ЦБ се свеждат главно до:

● Желание на правителствата за изгоди от политизацията й.● Опасения от некоординиране на паричната политика на ЦБ с фискалната

политика на правителството.● Опасения на политиците, че нямат законови възможности за подмяна на

ръководството на ЦБ, в случай че тя провежда неуспешна парична политика, а обществото държи отговорни имено тях за икономическото състояние на страната.

● Провала на политиката като кредитор от последна истанция в различни исторически периоди, като мотив се сочи Голямата депресия, също през 60-те и 70-те години на миналия век, когато се счита че ЦБ е провеждала погрешна политика

Навярно обаче би могло да се докаже, че ако ЦБ са зависими, негативните последици от тяхната политика биха били много по-честият случай, отколко ако бяха независими.Интересен емпиричен факт е съществуването на силна корелация между степента на автономия на ЦБ и тепмпа на инфлация.Съществуват редица изследвания подкрепящи тезата, че колкото е по-силно е политизирана (зависима) ЦБ, толкова е по-висок темпът на инфлация в страната.Пример: А. Алезина и Л. Самърс доказват това през 1990 година анализирайки връзката между средния темп на инфлацията и коефициента на автономия на ЦБ в 17 страни. Според Ф. Мишкин макроикономическата и инфлационата обстановка би се подобрила ако ЦБ има по-голяма свобода при следната закономерност: темпът на инфлация е най-нисък в страните с най-независими ЦБ и обратно.

4

Връзка между автономията на централните банки и средногодишната инфлация

2 4 6 8 10 12 14

2

4

6

8

10

12

14

16

* Германия

Швейцария*

САЩ *

Канада *

*Холандия

*Австрия

*Япония

*Белгия

Франция *

*Дания

Австралия *

*Великобритания

Ирландия *

Нова Зеландия *

Италия*

Испания *

*Португалия

*Гърция

Индекс на автонимия на ЦБ

Средногодишна инфлация 1970-1995

Връзката между независимоста на централните банки и инфлацията в 18 развити страни за периода 1970-1995 година, където на ординатата е нанесена среднододишната инфлация за периода, а на абцисата индексът на автономия на ЦБ, при чието определяне са отчетени редица фактори като целите на паричната политика, финансовата и обвързаност с държавата (правителството), процедура по назначаване на шефа й и др.По-големите стойности на този индекс означава по-силна автономия на ЦБ. Вижда се наличието на обратната връзка между автономията на централните банки и средногодишната инфлация.Диаграми като тези са в полза на независимоста на ЦБ. Не за всички периоди и извадки, обаче обратната връзка е ясно изразена. Ценовата стабилност е несъмнено важна цел на икономическата политика. Централните банки не могат сами да осигурят достигането на тази цел на приемлива цена, но те могат да допринесят много, дори решаващо за това. Всичко това наклоня дискусията за автономността на ЦБ по-скоро към поголяма независимост, израз на което е и развитието в тази посока на законодателството в Европейския съюз през последните години.Но има и други автори, като М. Гудфренд, отчитащи че независимата ЦБ, неограничена от законодателен мандат, е недостатъчен механизъм за поддържане на ниска инфлация. От своя страна А. Кукерман говори за наличие на порочен кръг между инфлацията и автономията на ЦБ. Високата и продължителна инфлация води до снижаване автономията на ЦБ. Дори има и крайни мнения, изцяло отричащи че автономията на ЦБ води до подобряване на инфлационата обстановка в страната.Относно ЦБ в развиващите се страни е спорно доколко те са политически независими и дали това води до ниска инфлация. Изследвано е, че в тези страни инфлацията е пряко и силно свързана смяната на управителите на ЦБ. По-голям и по-дълбок е разривът между фактическата и законовата автономия на ЦБ, подчинението й на правителството и инфлацията са по-силно изразени, финансовите пазари са слаби и не-могат да абсорбират големия правителствен дълг, дори при принуда за това и ЦБ трябва да емитира пари без покритие и да отпуска евтини кредити на държавата, което буди недоверие в местните пари и засилва инфлацията.Комбинацията между целенасочена парична политика и податливост на политически натиск е характерна за ЦБ на развиващите се страни. Тя е причина за дефицитното инфлационо финансиране, което „раздува“ паричните агрегати в много по-голяма степен от постигнатия реален икономически растеж. То става причина за натиск към обезценка на националната валута и мултиплицирано увеличение на инфлацията.От друга страна резултата от по-силната политизация на ЦБ на развиващите страни е, че емитират по-слаби валути от тези на развитите държави. Валутите на развиващите се страни са по уязвими от ударите на високата инфлация, което пречи на децентрализирания обмен между пазарните агенти и на изпълнението на паричните функции.По специално тези валути често са:

а). Неадекватно средство за размяна – ползването им се избягва за сметка на чужди пари, което затруднява външните инвестиции и търговията.

б). Неподходящо средство за съхранение на богатството – те понасят ударите на високата инфлация с обезценка на стойността и спад на покупателната способност, агентите се отдърпват от тях в полза на стабилна чужда валута или реални активи, с които се запасяват, за да се предпазят от инфлацията.

5

в). Неадекватна мярка за стойността – те рядко се задоволителни в разчетното отношение поради високата инфлация която изкривява структурата на цените и затруднява икономическите анализи. Реалните цени се колебаят силно, тъй като продавачите трудно оценяват инфлационния ефект, което влияе на конкурентоспособността на стоките за износ и затруднява планирането на износа и инкасирането на чужда валута. Но дори при висока инфлация местните пари продължават да се използват главно за някои плащания и водене на сметки по изрично искане от правителството.

г). Освен че се по-слаби, валутите на политизираните ЦБ на развиващите страни се страни са и по-неконвертируеми, т.е. те по-трудно се превръщат в чужди валути, в стоки и услуги или в банкноти и монети, ако са във вид на банкови депозити. Това е налице главно в страни със слаби финансови пазари, където ТБ финансират местните правителства и целенасочено предлагат реално негативни лихвени проценти върху местните спестявания. Тези лихвени проценти принуждават публиката да изостви местните пари в полза на чуждите валути и стоки.

д). Политизацията на ЦБ е и причината за свърхрегулирането и трудната мобилизация на спестяванията от банковата система.В развития свят емитирането на ДЦК е основен начин за финансирането на бюджетиня дефицит при наличие на развити финансови пазари, които свободно да държат ДЦК. Това финансиране е по-евтино от финансирането с пряк банков кредит тъй като вътрешният държавен дълг се разпределя между множество инвеститори. То обуславя рационално управление на вътрешния дълг с покриване на времените разлики между приходите и разходите по бюджета. Въпреки изгодите му развиващите се страни залагат на по-лесните, но проинфлационите начини за финансиране на дефицита.

В Република България в момента ЦБ е независима от правителството и се отчита единствено пред Народното събрание.

„Ценовата стабилност е несъмнено важна цел на икономическата политика. Централните банки не могат сами да осигурят достигането на тази цел на приемлива цена, но те могат да допринесят много, дори решаващо за това.Всичко това наклоня дискусията за автономността на ЦБ по-скоро към поголяма независимост, израз на което е и развитието в тази посока на законодателството в Европейския съюзпрез последните години.Ако ЦБ са зависими, негативните последици от тяхната политика биха били много по-честият случай, отколко ако бяха независими което е изследвано со много диаграми, които са твърде популярни както е диаграма - „Връзка между автономията на централните банки и средногодишната инфлация“ те са твърде популярни“

Зависимост и независимост на централната банка от правителството

Икономическата теория и емпиричните изследвания доказват, че ЦБ може да осъществи целта си за стабилност на цените и ограничаване на инфлацията и емпиричните изследвания доказват, че ЦБ може да осъществи целта си за стабилност

6

на цените и ограничаване на инфлацията ако институционалната й организация й осигурява висока степен на независимост по отношение на правителството и другите органи на изпълнителната власт. Независимостта на ЦБ не самоцел, а средство за реализиране на нисък темп на инфлация, т.е. за постигане на трайната цел на кредитно-паричната политика.

Управлението и структурата на ЦБ зависи преди всичко от това в каква степен ЦБ е независима от изпълнителната и законодателната власт. Извън формалната структура обаче авторитета на ЦБ, както и нейната независимост зависят до голяма степен от личността на нейния управител (гуверньор) и ефективността на нейното управително тяло. Формалната независимост на ЦБ се определя от статута й, фиксиран в закона. Главните признаци за степента на зависимост са начинът на назначаване на управителя и намесата на правителството при провеждане на паричната политика. Автономността на ЦБ зависи главно от начина на решаване на следните въпроси:

1. Как се определят, назначават и каква е продължителността на мандата на управителя на ЦБ и на членовете на управителния съвет и подуправителите?

2. Каква е процедурата за формиране на паричната политика и особено кой и как поставя целите й и по какъв начин се решават евентуалните конфликти в това отношение между правителството и ЦБ?

3. Какви цели поставя законът пред ЦБ?

4. При какви условия държавата може да ползва заеми от ЦБ и какви са ограниченията по отношение на размера, срочността, лихвения процент и др?

БНБ като централна банка на Република България е самостоятелно юридическо лице със седалище в София. БНБ се отчита за своята дейност пред Народното събрание, т.е. подчинена е пряко на Народното събрание.

БНБ не притежава пълна самостоятелност при формулирането и осъществяването на кредитно-паричната политика. Характерът на тази политика (експанзионистична, рестриктивна или неутрална) се решава от Народното събрание на България чрез утвърждаване на непосредствените й количествени параметри. БНБ е банка на държавата и е необходимо Народното събрание да регламентира критериите и ограниченията на нейната дейност. ЦБ Като банка на държавата предлага количествено определени конкретни показатели на паричната политика, но изпълнява подчинена роля, т.е. тя сама не взема окончателно решение за контролните числа на кредитно-паричната политика, която трябва да следва. Основна задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в този закон, и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.

Независимост на БНБ от държавата:

ЦБ преследва дългосрочни цели и поддържане стабилността на националната валута. ЦБ трябва да разполага с относителна независимост от държавата, за да е по-ефективна при изпълнение на дейността си. Валутният съвет забранява кредитирането на правителството, като по този начин се осигурява независимостта на ЦБ.

Висшите ръководни органи на ЦБ се избират за определен мандат, през който длъжностните лица са несменяеми и са независими от органа, който ги е избрал. При

7

изчерпателни доказателства могат да се сменят от органа, който ги е избрал. По този начин се намалява политическото вмешателство.

Чл. 44. Банката е независима от указания на Министерския съвет и на други държавни органи при изпълнение на дейността си . ЦБ в най-голяма степен е независима от правителството и другите органи на изпълнителната власт, но е подчинена на Народното събрание или по-точно подотчетна е пред Народното събрание - особена форма на последващ парламентарен контрол.

Аргументи в полза на автономията на ЦБ:

Ако ЦБ се остави на политически натиск, това щедоведе до проинфлационна парична политика, т.к. стабилизирането на цените е по същността си дългосрочен процес, а политиците имат по-къс хоризонт, преследвайки своята цел да бъдат избрани и да управляват. Политическите и икономическите решения имат различни мотиви и смесването им може да се окаже опасно за нормалния ход на икономиката. Освен товаправителствата винаги ще се изкушават от по-лесния начин за финансиране на бюджетния дефицит чрез “печатане” на пари или заеми при изкуствено занижени лихвени проценти, вместо по-трудният от политическо гледище начин чрез увеличаване на данъците и намаляване на разходите. Нопрекия кредит за държавата, както и покупката на държавни облигации от ЦБ води до нарастване на паричната база (МВ) и оттук на паричното предлагане, което може да надхвърли допустимите безопасни граници. Независимата ЦБ е в състояние да окаже по-голяма съпротива на външен натиск. За ЦБ е по-безопасно да провежда например рестриктивна парична политика, когато товасе налага, отколкото за правителството.

Аргументи против автономията на ЦБ:

Има опасност от възникване на некоординираност между паричната политика, провеждана от една независима институция, и другите елементи на икономическата политика и главно фискалната, които са в ръцете на правителството. Счита се, че не демократично такава важна област като паричната политика, която засяга в крайна сметка всеки член на обществото, да бъде контролирана от една институция, която не е подчинена никому. Има и други дългосрочни цели, например външната политика, за които отговарят законодателната и изпълнителната власт, и те не са поверени на специализирани държавни институции. Съществува силна корелация между степента на автономия и темпа на инфлация. Установено е че където ЦБ е по-зависима, инфлацията е по-слаба, т.е. налице е обратна зависимост между автономията на ЦБ и средногодишната инфлация

Индекс на независимост на ЦБ - Тази диаграма е аргумент в полза на независимостта на ЦБ. Не за всички периоди и тази обратна връзка е ясно изразена. Ценовата стабилност е важна цел на икономическата политика.ЦБ не могат сами да осигурят достигането на тази цел на приемлива цена, но те могат да допринесат много и дори решаващо за това. Всичко това накланя дискусията за автономността на ЦБ по-скоро към по-голяма независимост, израз на което е и развитието в тази посока назаконодателството в Европейския съюз през последните години.Емисионна автономност на централната банка.

Централната банка държи монопола върху емитирането на банкноти. По принцип, банкнотите се емитират, според нуждите на развитието на икономиката. Но

8

емитирането на банкноти в прекалено голям размер може да доведе до инфлация. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.

За да се избегнат фалшификатите, банкнотите са защитени с редица осигурителни характеристики. Като например специална хартия с воден знак и холограмна лента. ЦБ се грижи за изваждането отобръщение на старите, зацапани или повредени, негодни за употреба банкноти. Обикновено те се изгарят или нарязват в условия на засилен Контрол!

България деноминира отново лева през юли 1999г. и бе пусната нова емисия от банкноти. Новите купюри са от 1,2,5,10,20 и 50 лева. Бяха пуснати нови монети с номинална стойност 1,2,5,10 и 50 стотинки. Банкнотите и монетите, издадени от ЦБ, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащане в пълната им номинална стойност на територията на територията на цялата страна. Номиналната стойност, дизайнът на банкнотите и монетите и тяхната форма се определят от Управителния съвет на БНБ. Точно описание на всяка нова монета, които следва да бъдат пуснати в обръщение, трябва да се обнародва в "Държавен вестник " и в другите средства за масова информация. След въвеждането на валутният съвет в страната, общата маса на банкнотите и монетите в обръщение се определя на база съотношението между общата сума на паричните задължения към левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв. Емисионната дейност на БНБ се ръководи и осъществява от управление “Емисионно”.Основната функция на това управление е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприеме всички необходими действия за ефективно управление на валутните активи на ЦБ. Емисионното управление на БНБ трябва да изготвя и публикува ежеседмично счетоводен баланс, в който е отразено състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв и общата сума на паричните задължения. Такъв счетоводен баланс се изготвя и обнародва в "Държавен вестник" всеки месец.

Валутен съвет

Сравнение между Валутен съвет и Централна банка:

Валутен съвет Централна банка

1. обикновено предлага само банкноти и монети

1. предлага банкноти, монети и депозити

2. Фиксиран обменен курс към резервната валута

2. закотвен или плаващ обменен курс

3. 100% чуждестранни резерви 3. променливи чуждестранни резерви

4. пълна конвертируемост на паричната база 4. ограничена конвертируемост

5. парична политика, основана на определени правила

5. Свободно упражнявана парична политика

6. не е кредитор от последна инстанция 6. кредитор от последна инстанция

7. не регулира ТБ 7. регулира често ТБ

8. получава сенъораж само от лихви 8. получава доходи от лихви и инфлация

9

9. не може да създава инфлация 9. може да създава инфлация

10. не може да финансира разходи за правителството

10. може да финансира разходи на правителството

Банков надзор

Централната банка решава на кои организации да бъде разрешено да работят като банки и определя правилата за издаване на банкови лицензи. Следи и контролира работата на банките, като редовно изисква от тях статистически и финансови отчети. Отчетите включват капиталов коефициент, коефициент на минималните задължителни ресурси, коефициент на ликвидност, големите кредити и счетоводна информация като капиталови инвестиции, баланси и отчети за приходите и разходите.

Централната банка обръща специално внимание на банките с финансови затруднения. При възникване на подобни обстоятелства тя често организира "спасителни операции" за предотвратяване загубата на обществено доверие в банковата система.

Надзорната функция на ЦБ е свързана със задачата й да поддържа стабилността на банковата система, осъществявана чрез контрол върху състоянието на ликвидността и резервите на всяка една търговска банка и на цялата банкова система. Целта на банковия надзор е всяка търговска банка да осъществява своите цели по начин, по който не рискува привлечените средства на публиката. За тази цел ЦБ създава система от регулатори и параметри, които търговскитебанки са длъжни да спазват. Банковият надзор се проявява във всичките форми на контрол предварителен, текущ и последващ.Има ликвидна криза, когато една банка не може да плаща. Системна ликвидна криза, е когато банковата система не може да плаща. Когато една търговска банка, осъществяваща 8 % от оборота е в ликвидна криза, тогава има и системна ликвидна криза. Ликвидната криза на една банка може да доведе до системна ликвидна криза, затова банковия надзор разделя банките на групи.

Баланс на централната банка - основни елементи

АКТИВИ ПАСИВИ

1. външни активи 2.основен капитал = 20 млн.лв

2. злато 3. резервни и други фондове

3. валута 3. банкноти в обръщение

4. вътрешни активи 4. резерви и депозити на търговските банки

5. вземания от държавния бюджет (Дцк) 5. депозити на държавния бюджет

6. вземания от търговските банки по операциите по рефинансиране (сконтови заеми)

6. Разплащателни и депозитни сметки на икономически и финансови в т.ч. чуждестранни агенти

7. други задължения

8. капиталова сметка

ЦБ влияе на паричната база (МВ) чрез операциите на открития пазар и чрез сконтовия процент (или рефинансирането на търговските банки). Но на МВ влияят и други фактори, които се разкриват чрез анализ на баланса на ЦБ.

Парична база и парични агрегати

10

При дефиниране и измерване на паричната маса (или количеството на парите в обръщение) се използват два подхода:

1. Теоретичен подход - според него в паричната маса трябва да се включат активи, които изпълняват паричната функция средство на размяната. Такива активи са наличните пари и транзакционните (чекови) депозити. Други активи с по-малка ликвидност също могат да изпълняват тази функция, например някои нетранзакционни депозити.

2. Емпиричен подход — набляга на важността на парите за макроикономическата политика. Според него в паричната маса се включват ликвидни финансови активи, като се изхожда от това коя мярка на парите има най-голяма корелация с основните икономически променливи Като инфлация, икономическа активност и др., и оттук може да се използва за прогнозиране. Паричната маса се измерва с т. нар, парични агрегати, които представляват задълженията на населението и фирмите и са във формата на банкноти и монети в обръщение, безсрочни (транзакционни) депозити, срочни и спестовни депозити. Паричните агрегати и изобщо паричната маса отразяват консолидирането на балансите на различните компоненти на банковата система, т.е. сумата от пасивите на ЦБ и търговските банки, изчистена от междубанковите транзакции. Паричните агрегати следователно по дефиниция трябва да бъдат равни на сумата от нетните чуждестранни активи (изразени в местна валута) и нетните вътрешни активи, включително други нетни активи.

Паричните агрегати се отбелязват с М придружено от съответен цифров индекс или друг символ или вербално название. Има международна унификация на паричните агрегати, по която те се публикуват в световните статистически издания. Тази информация се отнася главно за агрегата М1. При следващите по-големи агрегати различията по страни са съществени, което затруднява сравненията.

Паричните агрегати в България биват:

М1 - съдържа, наличните пари в обръщение, наричани у нас пари извън банките + безсрочните депозити. Това е най-ликвидната част на паричните активи. В развитите страни наличните пари са значително по-малко от безсрочните депозити, за разлика от България, където все още наличните пари заемат значителен дял, поради неразвитите безкасови парични плащания. Специфично за агрегата М1 е, че той включва само безсрочните депозити в левове (безсрочните депозити в чуждестранна валута се включват в “квази парите”).

М2 – включва М1+ “квази” парите. “Квази” парите включват паричните активи с по-ниска степен на ликвидност, а именно: срочни депозити (с обичаен срок до 1 година ), спестовни депозити (депозити на домакинствата в търговските банКи, детски влогове и жилищно-спестовни влогове) и депозити в чужда валута. Депозитите в чужда валута се включват в "квази" парите, т.к. са повече средство за натрупване, а също за плащания но вноса, отколкото транзакционно средство. Тези финансови активи не са пари по своята същност, т.к. не могат да се използват като платежно средство. Но могат да се превръщат в пари с известни разходи ( например ако влог се изтегли по-рано от предварително определения период, вложителят ще загуби начислената до този момент лихва).

"Квази" парите са полезни и привлекателни като запас от богатство. Лихвата, която се плаща по тези активи, защитава стойността на инвестицията на спестителя.

11

М3 “широки пари” (broad money)- включва М2 + специалните депозити, в които влизат блокираните депозити за внос, депозити изисквани при регистрацията на фирми, и някои други депозити.

Банкнотите в обръщение и резервите на търговските банки при ЦБ представляват парични пасиви на ЦБ.

Паричната, база (МВ, нар. Резервни пари) представлява сума от наличните пари_и банковите резерви. Счетоводно тя е равна на сумата от банкнотите в обръщение и банковите депозити (взети от баланса на ЦБ) и парите на Министерството на финансите, ако има такива (монети, които фигурират в баланса на ЦБ). Резервното уравнение се извежда от балансовото равенство Активи =Пасиви от баланса на ЦБ.

Резервно уравнение:

Парична база (банкноти в обръщение + банкови резерви) =

+ ДЦК и пряК Кредит за държавата

+ сКонтови и други Кредити за търговсКите банКи

+ златно-валутни резерви

+ флоут

+ други аКтиви на ЦБ

+ пари в обръщение на Министерството на финансите (главно монети)

- депозити на Министерството на финансите

- чужди и други депозити

- други пасиви на ЦБ

Между първите 6 фактора и МВ има права зависимост, т. е. тяхното увеличение води до увеличение на МВ, а между останалите 3 и МВ връзката е обратна — увеличението им води до намаление на МВ. В страните с развита банкова система и развит финансов пазар върху МВ най-силно влияят промените в ценните книжа, държани от ЦБ. ЦБ контролира по-трудно статиите флоут и депозитите, направени при нея, които могат да бъдат подложени на сериозни краткосрочни колебания. Все пак тези колебания могат да се предвидят и съответно да се неутрализират, например чрез операции на открития пазар.

Посочените фактори влияят пряко върху паричната база и оттам на паричното предлагане, докато бюджетния дефицит влияе непряко. Неговото влияние зависи от начина, по който се финансира дефицитът. Държавата може да финансира дефицита си по няколко начина:

1. Финансирането на държавните разходи чрез по-големи данъци не влияе нито върху МВ, нито върху паричното предлагане, т.к. представлява преразпределение на вече намиращи се в обръщение пари - държавата получава приходи, които отново връща в икономиката, извършвайки разходи.

2. Същите са последиците и когато държавата получава заеми от небанковата публика ( чрез пласиране на държавни облигации на клиенти, които не са банки).

3. Когато държавата заема от банковата система, са възможни две ситуации:

12

- банките нямат свръх резерви и тогава резервите в банковата система и паричното предлагане не се променят в резултат от покупката на държавни облигации от банките - в този случай те купуват ДЦК например с пари от погасени кредити, т. е. само трансформират активи.

- банките разполагат със свръхрезерви и тогава паричното предлагане нараства със сумата на финансирания от банките дефицит, макар общите резерви в системата да не се променят. Паричното предлагане би нараснало и без финансиране на дефицита от търговските банки, т.к. те имат свръхрезерви. Единствената роля на дефицита в този случай е, че той кара банките да дадат на заем своите свръхрезерви , т.е. служат като генератор (ускорител) на процеса.

4. Когато държавата заема от ЦБ, растат банковите резерви и оттук паричната база и паричното предлагане. Това е еквивалентно на печатането на пари. Когато ЦБ купува държавни облигации на открития пазар, това увеличава МВ със сумата на облигациите. Частта от дефицита, която се финансира пряко или непряко от ЦБ, се нарича монетаризиран дълг - "печатане на пари".

5. Държавата има право (при съответно парламентарно съгласие), вместо да прави заем от ЦБ, сама да печата пари, да ги депозира в ЦБ и после да ги харчи от своята сметка_ при нея ( така тя присвоява сенъоража, равен на разликата между сумата от номинала на отпечатаните пари и разходите за отпечатването им). В сравнение с облигационния заем от ЦБ тук Министерството на финансите дава на ЦБ безлихвени вместо лихвоносни ЦК. Но от икономическа гледната точка няма особена разлика между този подход и предходния.

В дългосрочен аспект се счита, че прекомерното нарастване на паричното предлагане в резултат от финансиране на бюджетни дефицити е инфлационен фактор. Чрез отделянето на ЦБ от държавата

се оскъпява финансирането на дефицита, като държавата се принуждава да плаща пазарната лихва върху дълга си. Така обаче се смекчават инфлационните последици от дефицита.

В нормалните пазарни икономики бюджетните дефицити са характерни за обстановка на рецесия, когато поради намаляване на доходите се събират по-малко данъци.

Активи на централната банка.

Златни и валутни резерви - предназначение, необходим размер и управление.

Главните активи на ЦБ са ДЦК и сконтовите заеми (към които могат да бъдат причислени и другите форми на рефинансиране на търговските банки от страна на ЦБ).

1.ДЦК и предоставени (неиздължени) преки кредити на държавата.

2.Депозити и кредити, предоставени на търговските банки, т. е. рефинансирането под формата на ломбарден кредит, овърдрафт и необезпечени кредити.

3.Златни и валутни резерви на страната, представляващи вземане от чужбина — Златните резерви се включват в баланс на БНБ по средно претеглена цена, която периодично се актуализира. Валутните резерви се държат в различни ликвидни активи. Като статия от актива на баланса златните и валутните резерви биха могли да се разглеждат като обезпечение на парите в обръщение, но това обезпечение е модифицирано, защото то няма правно значение - никоя страна не се задължава да обменя срещу злато намиращите се в обръщение банкноти. От друга страна, всеки

13

притежател на банкноти може да купи срещу тях злато или чужда валута на специализираните за това пазари.

4.Разменните монети, които са вземане от държавата — съгласно ЗБНБ от 1.07.1997г. монетите в обръщение също са пари на БНБ и влизат в нейния пасив.

5.Във връзка с дейността на ЦБ като клирингов (разплащателен) център тя се озовава краткотрайно в ситуацията на кредитор на търговските банки. Тя е кредитор по чековете, които е получила, но които още не са изплатени от съответните банки. Тези още несъбрани средства се наричат касова наличност в процес на инкасиране.Чековете се представят на банките, срещу които са теглени, като през времето до тяхното заплащане се водят вземане на ЦБ. Тази статия минус аналогичната статия от пасива дава, т.нар. флоут, който съществува и когато не се използват чекове. Флоутът възниква в процеса на разплащане между банките чрез ЦБ като клирингов център, когато разплащателната сметка на дадена банка се кредитира (заверява), преди да е дебитирана (задължена) сметката на банката платец, както и в обратния случай. Този кредит от ЦБ увеличава паричната база, т.к. представлява просто добавяне (създаване) на резерви по сметките на търговските банки. У нас размерът на този кредит е обвързан с размера на задължителните резерви, а лихвения процент по него е висок. В по-общ аспект размерът на флоута зависи от нивото и развитието на платежната система.

6. Статията други активи - включва физическите активи на ЦБ и други статии.

ПАРИЧЕН СЪВЕТ - ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ. ОСОБЕНОСТИ НА ПАРИЧНИЯ СЪВЕТ В БЪЛГАРИЯ.

Устойчивост на ПС спрямо външни за него шокове - шокове, като намаляване притока на капитал от чужбина, сътресения на международните пазари, неочаквано нарастване на държавните разходи и формиране на очаквания за девалвация на нац. валута и други. По принцип ПС премахва някои буфери срещу външни шокове, какъвто е девалвацията и шоковете се поемат реалната икономика.

Намаляването на притока на капитали от чужбина намалява международните резерви на страната и свива паричната база. Това не влошава обезпечението на MB с валута, но води до намаляване на съвкупните разходи, кото става при посредничеството на лихвения %. Поради свиването на MB и оттук на Ms лихвените % ще нараснат и това ще ограничи потребителските, инвестиционните и държавните разходи. Или при ПС нагаждането на икономиката спрямо намаляване на външното финансиране ще се изрази в по-нисък растеж. Механизмът на действие тук е автоматичен и той не накърнява обезпечението на MB.

ПС изключва кредитирането на държавния бюджет, макар при меките форми на ПС то да се допуска в известна степен. Тогава държавата ще трябва да финансира разходите си чрез увеличаване на данъците, просрочване на плащанията,заеми на вътрешния и международния капиталов пазар. Нарастването на държавния дълг обаче ще увеличи лихвения%, което ще предизвика ефекта “краудинг аут” – ще спаднат частните инвестиции и потребителски разходи, тъй като те ще бъдат изместени от нарасналите държавни разходи.

Предимства на ПС

14

ПС се прилага, за да внесе финансова дисциплина и да се вържат ръцете на финансово безотговорните парични власти ( ЦБ, Министерството на финансите). ПС следователно е механизъм за финансова стабилизация. Фиксирайки курса, той служи и като номинална котва за икономиката

ПС осигурява конвертируемост на националната парична единица в резервна валута. Тя следва от 100% покритие на MB с резервната валута. ПС обаче не покрива паричните агрегати, нито най-широкия, нито най-тесния. При ПС, ТБ сами трябва да осигурят връщането на валутните депозити. За тази цел банките трябва да разполагат с достатъчно резерви ( свободни пари) във валута или да разчитат на рефинансиране от чужбина. Съответно те трябва да бъдат в състояние да изплащат и левовите депозити. Поради това при ПС и особено при неговото стартиране расте значението на управление на банковата ликвидност.

ПС действа за установяване на макроикономическата дисциплина. Понеже фиксът не се кредитира от ПС, бюджетът трябва да бъде балансиран или неговият дефицит да се финансира със заеми от местни или чуждестранни кредитори

Фиксираният паричен курс води чрез вносните цени до намаляване на инфлацията, а оттук и на лихвените%. Това е валидно особено за малките и отворени икономики. Но ПС не е защита срещу инфлацията в страната приемник – такава защита може да бъде избор на валута, която не се очаква да се обезцени. При рязко влошаване на ситуацията може да се предвиди смяна на резервната валута

За предимство на ПС се счита действието на автоматичен механизъм за уравновесяването на платежния баланс. При дефицит в платежния баланс ПС ще продава резервна валута срещу местна, което ще свива Ms и поради действието на ликвидния ефект това ще покачва лихвените % в страната. По-високите лихвени % ще привличат капитал от чужбина, а също поради спадане на търсенето ще натискат цените надолу, което ще стимулира износа и така производството ще се възстановява, а дефицитът в платежния баланс ще се ликвидира. Обратното ще стане при излишък в платежния баланс.

Недостатъци

ПС играе ролята на кредитор о последна инстанция, какъвто е ЦБ, и банковата система става по-уязвима при банкова паника, когато масово се теглят депозити. Тази роля може да се изпълни от бюджета, ако негови излишъци се използват за създаване на фонд, от който да се кредитират банки с ликвидни затруднения. За намаляване на риска от банкова паника могат да се използват и системите за доброволно и задължително гарантиране на депозитите, както и фонд, образуван за тази цел от самия ПС. Поддържането на високи задължителни резерви също е средство за намаляване на вероятността от банкови паники. Но тези резерви пък оскъпяват операциите на банките.

Финансови кризи не са възможни при ПС, но като правило в страни с ПС не е имало фалити на големи банки. При ПС банките би трябвало да разчитат на кредити за ликвидни нужди от междубанковия пазар, а също то международните пазари и чужди банки, което обаче зависи от общото доверие към страната.

Недостатък е и липса на парична политика, а също и на валутна, чрез която да се смекчат реалните или финансови шокове за икономиката. Невъзможността да се девалвира или да се остави курсът да плава лишава икономиката от гъвкавост, когато тя трябва да се нагоди например спрямо влошаване на условията на търговия, което в крайна сметка води до по-големи колебания в съвкупния доход и заетостта.

15

Неудобство е, че сеньоражът при ПС е по-нисък, отколкото при ЦБ. Сеньоражът представлява разликата между номиналната (стойността) на парите и разходите по производството им. Тази разлика се присвоява като приход от държавата – монополен емитент на банкнотите. При ЦБ, която освен емисията на банкноти има и други операции, сеньоражът се модифицира във вноска или данък, който тя плаща на държавата.

Когато при ПС се използват чужди пари като резервна валута, те по подобие на златото също трябва да се купят от чужбина или с положително салдо по текущия баланс, или с външен заем. От гледище на баланса на ПС, сеньоражът намалява, защото се използват изцяло чужди, а не национални активи за обезпечение на парите и тези чужди активи не могат да бъдат създавани в произволни количества. Или сеньоражът като приход за държавата, подобен на данъците е най-висок при ЦБ, по-нисък при ПС и нулев при пълна доларизация на икономиката. В последния случай той отива изцяло в емитента на резервната валута, чийто банкноти се използват.

Размерът на валутните резерви е важен както при стартирането на ПС, така и при неговото функциониране впоследствие, като трябва да се спазва принципът за 100 % покритие на MB. Но ПС може да стартира с по-малко от 100 % нетно обезпечение.

Съществуват т.нар. проблеми на прехода към финансова стабилизация чрез използване на ПС. Те са свързани с това доколко бързо след въвеждането на ПС ще бъде смъкната инфлацията, а оттук и лихвените %, без да се плаща приемливо висока цена. Най-общо решаването на този проблем зависи от провеждането на адекватна съпровождаща политика както при въвеждане на ПС, така и при по-нататъшната му работа.

Както вече беше казано при ПС местната валута се обвързва с чужда резервна валута при строго фиксирано разменно съотношение и ангажимент от страна на ЦБ при поискване да извършва обмяна по фиксирания курс. За да бъде успешен един ПС трябва да бъдат спазени следните предварителни условия:

- трябва да има достатъчен % резерви, които да покрият пасивите на валутния борд – това е необходимо, за да се постигне доверия в режима

- трябва да се осигури един достатъчно продължителен начален период

- да има наличие на здрава банкова система

- да има публичен консенсус за строга финансова и фискална политика

- трябва да има и гъвкав пазар на труда

Съществуват няколко въпроси при изграждането на валутен борд:

- каква да е резервната валута – трябва да е стабилна

- ПС трябва да се легализира по законов път – за да е по-труден пътя за напускането на ПС

- избор на пасиви на ЦБ, които да бъдат покрити с резерви

- Колко % от пасивите на борда да са покрити с чуждестранни резерви. Ако е над 100 % се получава излишък

- количествено и качествено да се дефинират видовете валутни резерви, които да се използват

Особености на ПС в България

16

Главна причина за въвеждането на ПС в България е пълната загуба на доверие в паричните власти, че те са в състояние да поддържат ценова стабилност и оттук стабилност на лихвите и валутния курс.

Друга основна причина е необходимостта от ново външно финансиране, за да се избегне мораториум върху външния дълг. Поради провалените стенд-бай споразумения с МВФ – нови кредити от МВФ, Световната банка и други международни институции и източници – можеха да се получат само при по-твърд ангажимент за финансова стабилизация от българска страна.

На фона на политическата криза от края на 96 и началото на 97, както и поради хиперинфлацията, се засилиха аргументите в полза на ПС е след предсрочните парламентарни избори през април 97 се реши той да бъде въведен от 01.07.97. Това стана чрез отменяне на Закона за БНБ от 91 и приемане на нов. Закона променя вътрешната структура на БНБ, така че тя да работи като ПС. Създава се емисионно управление, което фактически е ПС е особен баланс. Балансът на Емисионно управление включва обичайните за ПС статии, а всички останали статии са в баланса на банково управление. Валутният резерв включващ чужда валута, злато и чужди ЦК, покрива парите в обращение, резервите (депозити) на банките при БНБ. В БНБ остава банковият надзор. Левът се връзва за германската марка, като курсът се фиксира на ниво 1марка=1000лв. ПС продава и купува марки без ограничение при курс купува 1 марка=995лв и продава 1марка=1000лв. След деноминацията от 05.07.99, курсът е 1марка=1лв., а с въвеждането на еврото от 01.01.99, резервната валута става еврото, като курсът се фиксира на 1евро=1.95583лв.

Според новия закон БНБ не може да кредитира държавата. Допуска се кредитиране на банките, но при ограничителни условия.

Първо ако това се налага от появата на т.нар.системен ликвиден риск, т.е. риск засягащ стабилността на цялата банкова система. При това конкретният ред се определя с наредба то ЦБ. Максималният срок на кредита е 3мес., като се изисква залог на злато или чужда валута. Допуска се и обезпечение и с други активи, определени от ЦБ. Кредитирането на ТБ е възможно само ако има излишъци от вал. обезпечение в баланса на ПС.

Ако от друга страна наистина възникне системен риск, той ще трябва да се неутрализира с кредити за банките от ЦБ(ПС), държавата (с пари от бюджета) и евентуално от чужбина (от международни финансови организации или на двустранна основа). Системният риск би се изразил в банкова паника и масово теглене на депозити, а при ПС в желание за превръщане на левовите депозити във валута. ПС покрива в вал. само паричната база.

След въвеждането на ПС у нас вместо натиск върху него и опит за изпробване устойчивостта му, чрез превръщане на левове в резервна валута, стана обратното. Значителни суми резервна валута бяха продадени за левове, което от своя страна се дължи на превръщането на валутните спестявания в левове, които да се изхарчат за издръжка на живота.

17