КЕРЕЛИНСПАРКС

Коледножелание

РИСКОВАНАЛЮБОВКНИГАПЕТА

ТИАРАБУКССофия2014

KerrelynSparksALLIWANTFORCHRISTMASISAVAMPIRECopyright©2008byKerrelynSparksPublishedbyarrangementwithHarperCollinsPublishers,Inc.Allrightsreserved©ДимитрияПетрова,преводотанглийски,2014©МиленаЦветанова,оформлениенакорица,2014©ЯнаИванова,редактор,2014©ТиараБукс,2014ISBN:978-954-2969-31-0Всичкиправасазапазени.Сканиранетоипубликуванетонатазикнигаилиначастиотнеявинтернет,кактоивъзпроизвежданетоѝподкакватоидабилоформа,безпредварителнотописменотосъгласиенаиздателя,освенвслучаинакраткицитативстатииирецензииевнарушениенаЗаконазаавторскотоправоисроднитемуправаисенаказвапоустановениязаконовред.

Глава1

Въздухът кънтеше от ръмженето на бас китара и необуздана похот. Той бе дошъл на

правилнотомясто.Иън МакФий премина през обновеното хранилище, стъпките му съвпадаха с ритъма на

барабаните.Палавидяволибенай-добротомястодасинамерижена,закоетоможешедасесети.Нощниятклуббепъленстакива;всичкитекрасивии...вампири.Яркочервениисинилазернисветлинисекръстосвахатук-там,подчертавайкиприлепналите

роклинадамите,коитокършехателавтанциблизодосцената.Теседвижехавтактсмузиката,каторазбунтуваномореприприливитойбеповлеченкъмтяхсякашотподводнотечение.ЕдинотчервенителазериминапокрайИъниосветилицетому,заслепявайкигозаняколко

секунди.Презнегопреминавълнаотпаника.Амиаконитоеднаотдамитенегохаресаше?Акобепреживялдванадесетднивагонизиращиболки,задаизглеждапо-възрастени…грозен?Тъй като бе вампир не можеше да види новото си лице в някое огледало. Присъстваше на

няколкоотдигиталнитеснимкиотсватбатанаЖан-Люкилипонетакасимислеше.Неможешедасеразпознаевнепознатиямъжотснимките.Хедъргобеубедила,чеизглеждадобре,нотябетолковащастливабулка,чемислешевсичкозакрасивовонзиден.ЗрениетонаИънсеприспособикъмсветлинатаитойосъзна,чемоментниятмупристъпна

паникаебилненужен,тъйкатонитоеднаотдамитенегледашекъмнего.Всичкибяхаобърнатикъм сцената и се взираха в танцьора, който вървеше наперено по сцената с индианска бойнаукрасанаглаватаси.Бойнитекраскипообезкосменитемугърдиизобразявахастрелка,сочещанадолу,къдетостратегическипоставениорловипераскриваха„семейнитескъпоценности”.Иънпоедълбокодъхипрецениситуацията.Вярнобе,чедамитенегобяхазабелязали,нотой

всеощенесебеопиталдапривлечевниманиетоим.Девойкитеопределенобяхавпохотливонастроение, така че шансовете му бяха добри. Време беше да постави новото си лице наизпитание.Приближисекъмтълпата.Каквотрябвашедакажесега?Жан-ЛюкуспешнобеухажвалХедър

счариостроумие.Решидапробвапосъщияначин.–Добървечер,дами.Тътенът на музиката бе толкова силен, че само две вампирки го чуха. Те обърнаха глави и

смелогоогледаха.–Неелош–извикаеднатанадругата.Иънимотправиусмивка,коятосенадявашедаечаровна,макарчеустнитемутрепнахалеко,

когатозабеляза,чевторотомомичеесчерночервило.Предполагаше,чемодернитедевойкигомислятзапривлекателно,нонанегомунапомняшезабубоннатачума.–Готинкилт–извикамомичетосчерноточервило.–Сладкиколене.–Тинесилитанцьор?–обадисепървотомомиче.–Не.Позволетемидасепредставя.АзсъмИънМак…–О,помислихси,чекилтътечастоткостюмати!–изсмясепървотомомиче.–Наистинали

сеобличаштака?Тазисчернитеустнисеприсъединикъмсмеханаприятелкатаси.

–Трябвадавидимповечеотсладкитетиколене!Иънсепоколеба.Нуждаешесеотостроуменичаровенотговор.–Сигуренсъм,четоваможедасеуреди.За съжаление, опитът му за флиртуване остана незабелязан. Внезапно избухване на силни

писъциразсеядветемомичетаитесеобърнахакъмсцената.Навсякъдехвърчахапера,атълпатажениподскачаханагоре-надолу,устременидахванатнякоезасувенир.–Прощавайте–Иънсеопитаотноводапривлечевниманиетонадветемомичета.–Могалида

вивземапоеднопитие?–Товаемое!Момичето с черните устни бутна другото настрана, за да може да хване едно перо. Иън

отстъпи назад, ужасен от това как дамите се блъскаха една друга. Погледна към сцената ипреглътна. За бога, жените отскубваха перата от танцьора сякаш той бе някоя кокошка. Тезисъвременни девойки бяха по-агресивни, отколкото си мислеше. Когато дойде, за да откриесвоятаполовинка,предполагаше,четойщебъделовецът.Иън се отдръпна назад, за да се предпази от обезумелите, скубещи перажени.Може би бе

въпроснавреме.Да,времетобемноговаженелемент,когатоловуваш.Щешедаседненякъдеидачакаподходящиямомент.Раноиликъснотанцьорътщешедасивземепочивкаитогаваможебищешедабъдепо-леснодавпечатлидамите.Адокато чакаше,щешеда подсилинервите си с еднопитие.Той се запъти къмбара. Беше

измислил всичко. Търсеше момиче, което бе честно, лоялно, красиво и умно. В този ред. И,разбирасе,трябвашедабъделудовлюбенавнего.Последнатачастбемалкосложна.Какщешеданакараидеалнотомомичедасевлюбивнего?

Съмнявашесе,чепредполагаемосладкитемуколенащебъдатдостатъчни.Жената зад бара държеше телефон до ухото си, а с другата ръка се опитваше да заглуши

силнатамузика.–Разбирасе,щепродължадаговоря.ЗначистеотКалифорния?Боже,товаедостадалече.Донеясематериализирахадвемладидами.Бяхаизползвалигласанабарманкатакатомаяк,за

дасетелепортиратнаточнотомясто.– Добре дошли вПалави дяволи – барманката се усмихна и затвори телефона. – Какво ще

желаетезапиене?–ДвапътиКръвЛайт–поръчаедноотмомичетатаотКалифорния.Тязатвориблестящияси,покритскамънителефонигоприбравсъщотолковаблестящатаси

чанта.Второтомомичепосочикъмсцената.–О,божемой,тойетолковасекси!Момичетатазабравиханапълнозанапиткитеси,когатосезапътихакъмсцената.Иънвдигнаръказапоздрав.–Добървечер,дами.Теминахапокрайнего,бездаотлепятпогледоттанцуващияиндианец,койтобеостаналсамо

сдвепера.Иънвъздъхна.Накъдебетръгналсветът,щомединмъжспочтенинамерениятрябвашедасе

състезавасъсстриптийзьор?Какможешедавпечатлитезисъвременнидевойки?МожебиВандащеше да му даде съвет. С лилавата си щръкнала коса и кожените си дрехи, тя бе истинскасъвременна жена. Доста преуспяла при това, след като вампирите се телепортираха отЗападнотокрайбрежие,задапосетятклубаѝ.

Иънсенастанинаединстолдобараиполучиослепителнаусмивкаотбарманката.МисКораЛий Примроуз вече не носеше поли с кринолин и русата ѝ коса не бе на букли, но все ощезвучешекатоюжняшкакрасавицаотвреметонаГражданскатавойна.–Здравей–поздравиготя.–Билиискалдаопиташнай-новияпродуктотфюжънкухнята?–Иманещоново?–попитаИън,явнобеотсъствалпрекаленодълго.–Да.НаричасеКървавабира.Синтетичнакръвсмесенас…–Бира?КораЛийизглеждашеразочарована.–Вечесияопитвал?–Не.Простоналучках.Щевземаедначаша.Иън извади пет долара от спорана си и ги остави на бара, докато тя напълни една чаша с

кехлибаренатечност.Ароматътнакръвибиранакараустатамудасенапълнисъсслюнка.Всисветии,бяхаминаливекове,откактобевкусвалбиразапоследенпът.–Заповядай–казаКораЛийипоставичашатапреднего.Тойотпиголямаглътка,следтоваоблизачервеникаватапянаотустнитеси.–Великолепно.Тясеусмихна.–Радвамсе,чеяхареса.Новлисивграда?Подяволите.Берешил,чепървоначалнатаѝусмивкаозначаваше,чегоепознала,нонебеше.

Отпи отново от Кървавата бира, за да притъпижегването. Кора Лий бе в харема на Роман впродължение на петдесет години, живееше в същата къща, в която бе живял и работил катоохранаиИън.Толковамноголисебепроменил?–Товасъмаз,Иън.Синитеѝочисеизпълнихасизненада.–Иън?–Да.ИънМакФий.–НеможедасиИън.Тойемомченце.Мъжътпогледнакъмчашатаси.Истинскочудобе,ченесебепобъркал,задетосеотнасяхас

негокатосдетевпродължениенапетвека.– Ти ме караше да ти помагам в затягането на корсета ти. Сигурно си мислила, че съм

прекаленомлад,задагледамизвивкитенабедрататиилиначина,покойтокорсетътповдигашегърдитети…–Какво?!Азникога…–КораЛийотстъпиназад.–Не,неисмен,товаесигурно.Тягопогледнаоскърбено.–Никоганебихлегналаседнодете.–Азсъмтристагодинипо-възрастеноттеб–изръмжатой.Женатанаклониглава,изучавайкиго.–Съгласнасъм,чеочитетиприличатстрашномногонатезинаИън.–Товатрябвадае,защотоазсъмИън.–Сигуренлиси?–Разбирасе,чесъмсигурен.Койдругмогадабъда?Тягопогледнаподозрително.–Самоче…несиспомнямдасибилтолкова…–Чаровен?

– Кисел – въздъхна тя. – Иън бе толкова учтиво и любезно момче. Аз наистина доста гохаресвах.–Подяволите,несъмумрял.Самоизглеждамдванадесетгодинипо-възрастен.–Боже!Какгонаправи?Иънсепоколеба.ЛекарствотонаРоманбееднаотнай-големитеимтайни.–Бешеотнещо,което…ядох.ВТексас.–Нещо,коетосиял?Тисиискалдаизглеждашпо-възрастен?–Да.–Нозащобижелалнещотолковаужасно?Той стисна зъби.Дабъдехванат в капан в лицетонапетнадесетгодишенвпродължениена

векове,беживад.АкоКораЛийнеможешедаразберетова,е,тойнесечувствашезадължендаѝобяснява.–Можебипростосъмискалдасвалянякоя.Тяизпуфтя.–Абешетолковаприятномомче.–Да.ТойизпиостатъкаотсвоятаКървавабира.КораЛийгонаблюдавашенамръщена.–Акосиполучилтова,коетосижелал,тогавазащоситолковакисел?–Несъмкисел!Изведнъжочитеѝстанахаогромни.–О,схванах.Всеощенесисвалилнякоя.Можебимогадатипомогна.По дяволите, тойможеше да се справи сам с ловуването. Забеляза, че звукът намузиката е

намален. Танцьорът индианец бе напуснал сцената, а жените не ги свърташе на едно място.Нуждаешесеспешноотсъвет.–Вандатуклие?Трябвадаявидя.–Самоминутка.КораЛийзабързакъммасата,къдетостоешееднавампиркаиразговаряшесняколкоклиенти.–Памела!Никоганямадапознаешкойеонзиприятелтам.ДанебиКораЛийдасеопитвашедагосватосаслейдиПамелаСмайт-Уортинг?Не.Не,по

дяволите.ВиконтесатаотРегентскаВеликобританиясъщобешевхареманаРоманипетдесетгодинигобегледалаотвисокосвирнатнос.ЛейдиПамеласеизправиигоогледа.Роклятаѝсмножествопластовевстиланарегентството

вечеянямаше.Тябеприеласъвременнатамодаибеоблеченасчервенаминиполаикамизолкаотчернакожа.–О, боже, вижтозиопърпан старкилт. –Високомерният акцентналейдиПамелане себе

променил.–ТоватрябвадаеощеединварваринотШотландия.Никойливоназиужаснастрананеумираотестественасмъртвече?Иънповдигнавежда.Тябитрябвалодазнае,четойможедаячуе.КораЛийсеухили.–Памела,товаеИън!Тяизглеждашеучудена.–Съссигурностсешегуваш.Многощесезасегна,акосииграешсмен.–ТоваеИън–настояКораЛий.–Малкоепораснал.–Съссигурностгоенаправил.–Памелагоогледа.–Товаизвиквавъпрос,койтоеотголямо

значение.–Имаш предвид, как се е случило? – предположиКора Лий. – Той ми каза, че е от нещо,

което…– Не. – Памела махна пренебрежително с ръка. – Въпросът е – тя се наведе по-близо до

приятелкатаси–девственлие?–ЗаБога!–изкискасеКораЛий.–Спомена,чеискадасвалинякой.– Хмм. – Памела потупваше с пръст по бузата си, докато обмисляше идеята. –

Петстотингодишендевственик.Товаможеидаеинтересно.Подяволите.МожешедасеразчитаналейдиПамеладагонакарадасечувствакатоизродот

някойцирк.ИънѝобърнагръбисезапътикъмофисанаВанда.–Ей!–КораЛийпреминанавампирскаскорости застанапредвратата.–Вандаседразни

много,акояпрекъснем,докатоработи.–Такае–добавилейдиПамелаисеприближибавно.–Вандаемозъкътзадтозибизнес.Тяпригладиназаддългатасирусакоса.–Ниесмелицето.–Съссигурностсме–казаКораЛийизапърхасмигли.–Поздравления–измърмориИън.Далидветедамиосъзнаваха,четоку-щопризнаха,чесабезмозъчни?Тойбезмълвнопридвижи

интелигентносттаотчетвъртомястовсписъкасидономертри.КораЛийоткрехнаврататаинадзърнавътре.–Ехо,Ванда!Тукиманякой,койтоедошълдатевиди.– Най-добре да е някой сексапилен нов танцьор – изръмжа Ванда. – Този месец бизнесът

запада.–Товаестрахотнаидея!–казаПамелаисеухилинаИън.Тойвлезевофиса.Вандаотместипогледотекрананакомпютъраси.–Хубавкостюм.Некавидимкаквоимашподтозикилт.–Боже!–възкликнаКораЛийиплеснасръце.–Идеално–заявиПамела,затваряйкиврататазадтях.–Нямадасеразголвам.–Иънскръстиръцеисенамръщи.–Итованеекостюм.–Ох,момичетатащесевлюбятвакцентати.–Вандасеизправизадагоогледа.Беоблеченав

обичайниясилилавприлепналкостюмсчеренкамшик,увитоколокръстаѝ.–Щетитрябваипрашкаотсъщияплейд,задаевтонскилтати.–Счервенпискюлнакрая–добавиКораЛий.–Изумително–измърмориПамела.–Можешлиданакарашпискюладасевърти?–Вандазавъртяпръствъввъздуха.Каквигидрънкаха,подяволите?Иънпристъпикъмприятелкатаси.–Ванда…–Ето,засрамихмегоркотомомче.–ПамеласеприближидоВандаипрошепна:–Мислим,че

едевствен.Тойсенамръщисрещутях.–Ванда,немелипозна?Тясеухили.–Скъпи,акотебяхсрещалапреди,нямашедасидевствен.

Памеласеразсмя.–Сегакояотнасщеимачестадагодефлорира?–Можедатеглимчоп–предложиКораЛий.–Нямадаспясникояотвас–изръмжатой.–Ванда,товасъмаз,Иън.–Какво?–Вандапримигна,следтоваприсвиочи.–Не,немисля.– По дяволите. – Той прокара ръка през дългата си коса и без да иска я поразпусна от

коженатавръзка,скоятобепревързананазад.–Мислехси,чеможедаподстрижешкосатами,кактогоправешепреди.Иосвентова…трябвадапоговорястеб.–Иън?–Ваднасеприближидонего,оглеждайкиговнимателно.–Наистиналисити?Какво

сеслучи?–Аззнам!–обявиКораЛийиразмахаръкавъввъздуха.–Яленещо.–Ялсинещо?Вандагопогледнасъмнително.–Можедасхрускашмен–прошепналейдиПамела,хвърляйкимусъблазнителенпогледизпод

мигли.КораЛийпритиснапръстикъмустатасиисеизкикоти.–Немогадакажаповечепотозивъпрос–заявиИънипосочисглавакъмКораЛийилейди

Памела.Еднатайнаникоганебибилавбезопасност,акоясподелистях.Вандакимнабавно,следтовапогледнакъмдветеблондинки.–Виедвете,наглеждайтеклиентите.– Пфу! Ти просто искаш девственика за себе си – обяви лейди Памела и напусна стаята,

следванаотКораЛий.Вандазатворивратата,следтовасевърнаобратноприИън,усмихвайкисешироко.–Немогадаповярвам!Тисипораснал.–Тягопрегърна.Предибяхапочтиеднаквовисоки,но

сегавърхътнаглаватаѝстигашедобрадичкатаму.–Какво,забогасиял,чедапораснеш?–Недейдаказвашнаникой,нопихотлекарствотонаРоман, задаостанабуденпрезденя.

Вземахгодванадесетдниисегасъмпо-възрастенсдванадесетгодини.Тяприсвиочи.–Носегаситолковапо-голямивисок…сигурноеболяло.Такабеше.Тойсвирамене.–Косатамисъщопораснадоста.Мислехси,чещеѝтрябваподстригване.Тяиздърпакоженияластикотопашкатамуиотстъпиназад,задагопоогледа.–Немисля,чекъсатаприческащетиподхождавече.Сегаизглеждашпо-груб.Груб?Катопланинскитиранин?Нищочудно,чемубешемноготруднодасебръсне.Винаги

бе имал малка трапчинка на брадичката, но сега я усещаше по-скоро като проклет кратер.Кратер, който през половината време бе пълен с кръв. Бръсненето без огледало бе дяволскитрудно.–Косата тими харесва дълга. –Ванда заобиколи бюрото си и извади една ножица от най-

горнияшкаф.–Краищатасамалконеравни,такачещеяоформя.–Благодаряти.Иънседнанастоласрещубюротоѝ.Вандаизвадиедначеткаотчантатасиизапочнадаразчесвазаплетенитекраища.Иънзатвори

очи, наслаждавайки се на познатия допир. Тя бе подстригвала косата му през последните

петдесетгодиниитогаватойѝбесподелялповеченеща,отколкотонавсекидруг,втовачислоКонъриАнгъс.Не можеше да сподели с друг мъж, колко обезсърчен бе. Конър бе прекият му началник и

жилавмъж,койтощешедавземечувстватамузадетскомрънкане.АнгъсМакКейбеначелонаМакКейСекюритиендИнвестигейшънибешефнаИън.Тойбеитози,койтогобеспасилотсигурнасмърт,катогобепревърналвъввампирпрез1542година.НоАнгъссебевинилзатова,чегобехваналвкапананаеднотялоилице,коитоизглеждахакатонапетнадесетгодишен.Не,той никога не би могъл да остави Ангъс да разбере, колко бе нещастен. Но Ванда го беразбиралаибепазилатайнитему.Ножицитеизщракаха.–Когасевърнавграда?–попитатя.–Тазинощ.–ТелепортирасетукотТексас?–Не.БяхвШотландия.–О.–Тяпродължидагоподстригва.–Последночух,чесивТексас,задаохранявашЖан-

Люк.–Тамбях.Миналотолято.Щракащитезвуцисепоколебахазамиг.–Чух,чеиФилетам.–Да.ДанебиВандада сеинтересувашеотФил?Тойбеотдневнатаохрана в къщатанаРоман,

когато харемът живееше там. Доколкото Иън знаеше,Фил се бе държал настрана от дамите.ТовабеедноотважнитеправиланаАнгъс.Единохранителникоганесеобвързвашестезиподопекатаму.Вандапродължисподстригването.–ИкакеФил?–Добре.ИънсезапитадалитязнаешезатайнатанаФил.–ЩесевръщаливНюЙорк?–Евентуално.ОбучаваединчовекзадневнаохрананаЖан-Люк.Междувременно,Конърбенаелновсмъртен,наимеТони,даохранявакъщата,докатодвамата

сФилсевърнат.Иънощенегобесрещал,носечудешедалитозиТонисъщоешейпшифтър.–КаквоправивШотландия?–попитаВанда.–Нищоособено.Следцялататазиработаспорастването,Ангъснастоядасивземаняколко

месеца,зада…севъзстановя.–Значинаистинаебилоболезнено.–Тясенаведенадрамотому,задагопогледне.–Сега

добрелиси?–Да.Тованебе съвсемвярно.Дапорасне сповечеотдванадесет сантиметра запо-малкоотдве

седмициизисквашеизвестноприспособяване.Трябвашедапиеогромноколичествосинтетичнакръв,задаизпълнивечеголямотоситяло.ДокатобевШотландия,себезаелспоправянетоназамъка си. Вечер помагаше в строителните работи и като резултат бе добавил мускули къмновото си тяло. Но все още се препъваше от големите си крака и се порязваше, докато себръснеше,особенооколопроклетиякратернабрадичкатаси.–Добресъм.

Тяизсумтяподозрително,нопродължидагоподстригва.–КакбешевШотландия?–Добре.Винагибевъодушевенвпървиямомент,щомстигнедопланините, защототовабенеговият

домиизпълвашедушатамуспокой.Носледняколконощиосъзнаваше,чевсекисмъртен,койтобепознавалвминалото,емъртъв.Итогавагоналягашесамотата.Вандавъздъхна.–Усещам,чеимаощемногонеща,коитонемиказваш.Мислех,чеискашдасипоговорим.–Азговоря.–Вечеритеминесасвободни,кактопреди.Сегаимамбизнесзаръководене.Иън замълча, вслушвайки се вщракащия звукнаножицата.Какможешепростода каже, че

искадаоткриеистинскаталюбовидабъденеземнощастливвединбрак,койтощепродължисвекове,итоприположение,ченебесигуренкакдагопостигне?–Какебизнесътти?– Добре. – Тя хвърли ножиците на бюрото си и изтупа косата му с повече сила от

необходимото.–Щезапочнешлидаговоришилидавикамкамшикасинапомощ?Тойсеухили.Вандаобичашедасеправинабезпощадна,носамолаеше,бездахапе.–Добре,щеговоря.Сега,сновотосипо-възрастнолице,започнахдасимисля…–Невероятно.Имозъкътлитипорасна?–Много смешно. Дойдох тук тази вечер, защото търся… – Той не можеше да каже думата

жена.Вандавероятнощешедамусеизсмее.–Имамкратернабрадичкатаси.Тяизбухнавсмях.–Товаетрапчинка.–Ванданаклониглава,изучавайкиго.–Притеснявашлисезатовакак

изглеждаш?–Не,разбирасе,чене–отвърнатойисеразмърдавстоласи.Тясенастанинаръбанабюрото.–Никойлинетиеказалкакизглеждаш?–Мъжете не говорят на подобни теми. Новата съпруга на Жан-Люк каза, че изглеждам…

добре.Вандаизсумтя.Подяволите.Тойсизнаеше,чеХедъргобеизлъгала.Вандапоклатиглава.–Дакажеш,чеизглеждашдобреемекоказано.Тисинаправопрекрасен.ВсърцетонаИънсезародинадежда.Можебиточнатаженащесевлюбивнего.–Ти…налинегоказвашсамозадабъдешмиласмен?–Някогадасъмбилаособеномила?–Сменда.–Е.–Тянагласикамшикаоколокръстасиигопогледнаядосано.–Тиминапомняшенанай-

малкиямибрат.Нопредполагам,чевеченемогадасеотнасямстебкатосдете.–Съжалявам,четиразвалихзабавлението–изръмжатой.Тясеухили.–Многосъмщастливазатеб,Иън.Сигурноужасномногосевълнуваш,чесипораснал.–Да.Тойзабарабаниспръстипооблегалкатанастоласи.Усмивкатаѝсестопи.

–Немисеструвашмногоразвълнуван.Каквоима?–Сега,когатоизглеждампо-възрастен…ситърся…–Какво?–Жена.Усмивкатаѝсеизви.–Е,товасиеначало–казатя,ноизведнъжочитеѝсеразширихаизненадано.–О,божемой,

тинаистиналисидевствен?–Не!Азсъмпочтинапетстотингодини.Закакво,подяволите,щечакам?–ЛейдиПамеламисли,чеетака.Тинегоотрече.–Тованеенещо,коетоединмъжобсъждапредхората.Твърделичное.Вандасеизкиска.–Толковасистаромоден.Сексътнеенещо,откоетодасесрамуваш.– Аз не… – Той не можеше да го отрече. Срамуваше се. – Не е сексът, разбираш ли? А

начинът,покойтотрябвашедагополучавам.Това…никоганегопочувствахправилно.ЛицетонаВандастанасериозно.–Всичкисмеправилиразнинеща,откоитосесрамуваме,задаоцелеем.–Товабешеповечеотсрам.Азнеседържахпочтено.Никоганебепризнавалтовананякой.–Каквосинаправил?Иънсъбрадългатасидораменетекосаотзадиявързаскоженияластик.–СледкатоАнгъсмепревърна,тоймиобясникакдасинамирамхрана.Взамянанакръвта,

трябвашедадоставямудоволствиенадамитеидасеубедя,чесазадоволени.Вандапоедълбокодъх.–Наменмизвучидобре.Иънпогледнанастрани,засрамен.–Азнезнаехкак.Бяхсамонапетнадесет,нализнаеш,такачеотначалоредовнопосещавах

някоибордеи,задамогадасенауча.Аз…азбяхсхватливученик.–Тованеетолковаужасно.–Бешеужасно,щомспряхдаходяпобордеите.Бешемитруднодапрелъстявамдамите,когато

тесимислеха,чесъмдете.Бяхмногогладен,такачеизползвахконтролнадумаимигикарахдамислят,чеизглеждампо-възрастен.Оставяхгищастливи,но…–Чувствашсевиновен?Иънсключиръце.–Да.Мамехги.Всякавръзка,коятонякогасъмимал,беизграденавърхуизмамаизаблуда.Не

могадасипредставяотноводапреминапрезтова.–Разбирам.Тойсенадигнавстоласи.– Сега за първи път през живота си, мога да бъда честен. Най-накрая мога да открия

истинскатаженазамен.Вандасеусмихна.– Тогава си дошъл на точното място. С твоето красиво лице няма начин да не ти излезе

късметъттазивечер.–Нетърсясвалказаеднавечер.Прекаралсъмвековевсвалкизаеднавечер.Искамдаоткрия

истинскатасилюбов.Копнеязасъщотощастие,коетоРоман,АнгъсиЖан-Люкнамериха.УсмивкатанаВандасепревърнавгримаса.

–Значисидошълнагрешнотомясто.Дамите,коитоидваттук,обикновенонесеинтересуватотдългосрочнивръзки.Иънсеотпуснаназадвстола.–Тогавакакдаянамеря?–Може бимога да ти помогна. –Ванда стана от бюрото. –Самата аз се бях замислила да

потърсянякойсвестенмъжзасебеси,такачесеприсъединихкъмединсайтзазапознанства.–Тяседназадбюротоси,хванамишкатаикликна.–Товаенай-нашумелиятсайтзанеобвързани.Иънсенаведенадбюрото,задаможедавидикомпютърнияекран.Хвърлибегълпогледна

сайта Свободни в града, който се гордееше с повече от половин милион клиенти, всичкиживеещивНюЙорк.–Тованямадамисвърширабота.Немогадаизлизамсъссмъртна.–Защоне?–Казахти.Отказвамдазаблуждавампореднатажена,коятощеухажвам.Щетрябвадалъжа

еднасмъртна,докатонесеубедя,чеможедаѝсевярва.Итогава,когаторазкрияистинскатасисъщност,довериетоѝвменщебъдеизгубено.Тованямадапроработи.–Несъмсъгласна.ПолучисеприРоманиШана.–Тойнеяухажвашеотсамотоначало.Простосенуждаешеотзъболекар.Връзкатаимзапочна

случайно.Иповярвайми,тябемногоразстроена,когаторазбраистината.Вандасвирамене.–Преживяго.– Няма да лъжа жената, която ухажвам. Така че най-добре да е вампир. Тогаваще разбере

всичко, през което съмпреминал.Една смъртна никога няма да приеме спокойноначина, покойтосъмсеотнасялсдругитеженивминалото.Иазнебихявинил.–Акотеобича,щеразбере.–Решилсъм.Искамединственовампир.Вандавъздъхна.–Добре,номисля,четакасеограничаваш.–Итрябвадапиеотбутилка,дабъдечестна,лоялна,умнаикрасива.–Сегасъссигурностсеограничаваш.–Вандасенамръщисрещуекрана.–Затвоещастиеима

начиндасеразбере,койевампир.–Тякликнавърхупрофиласи.–Виждашлитова?Иънпогледнакъммястото,коетомупоказваше.Наслаждавамсепълноценнонаживотаси.(В)–Всичкивампирислагатпоедно„В” впрофилитеси–обясниВанда.–Товае тайниятни

код, зада сеинформирамекоисме.Аконякоя тепоканина срещаиняма„В”впрофила си,простоѝотказваш.СърцетонаИънзабипо-бързо.Нетакасибепредставялтърсенетонаистинскатасилюбов,но

бемногопо-добреотнищо.–Товавдействителностможеидапроработи.–Разбирасе,чещепроработи.Тукимадигиталнакамера.–Вандаотвориедночекмедже.–

Щетеснимамеищенаправимпрофилати.Щеотнеменяколкочаса.–Часа?–Профилътедостаобширен.Трябваданапишешиесе.–Лицетоѝгрейна.–Сетихсе!Азще

гонапиша.–Ти?Защо?–Защотосъмженаизнамкаквоискадачуееднажена.Товаегениално!

Тявзехимикалибележник.Предложението ѝ бе доста примамливо, тъй катоИън си нямаше и идея какво трябваше да

пишеведноесе.–Запомни,чезаменеважнодаечестно.–Разбирасе.Нобъдиреалист,Иън.Неможеданапишемвпрофилати,чесинапетстотин

години.–Начетиристотиниосемдесетгодинисъм.Вандапотропвашесхимикалавърхутефтераичакаше.–Добреде–изстенатой.–Можедакажеш,чесъмнадвадесетиседем.–Страхотно.–Тязаписачислото.–Колкосивисок?–Стоосемдесетипетсантиметра.–Тойсенамръщи.–Данезабравишданапишеш,четърся

честнаилоялнажена.Умнаисъщотакакрасива.– Не се безпокой. Сега се усмихни и ми покажи тези трапчинки. – Ванда повдигна

фотоапарата.–Инесепритеснявайзанищо.Щетенаправянеустоим.

Глава2

Вечепочтисезазоряваше,когатоИънсетелепортираназаднатаверанданаградскатакъщана

Роман в Горен Ийст Сайд. Той натисна бутона на безжичния си ключ, за да деактивираалармата, преди да отключи вратата. В кухнята беше тъмно, само клавиатурата до врататасветеше.Тойвъведекода,задаактивираотновоалармата.–Немърдай–предупредигорязконякой.–Обърнисебавно.Иънсезавъртяизабелязаотблясъкнашотландскикинжал,койтобевръцетенаогроменмъж,

стоящдоврататанакухнята.–Дугъл?– Да. – Дугъл Кинкейд включи осветлението. В очите му не се появи искрата на

разпознаването,докатопогледътмунепаднавърхукилтанаИън.–Тилиситова,Иън?–Да,азсъм.Искашлидавидишкартатами?–Не.–Дугълсеусмихна,докатоприбирашеоръжиетовчорапаси.–Познавамплейдатипо-

добреотлицетоти.Нетеочаквахмеощееднаседмица.–Отегчихсе.–Бешесамотен,акотрябвашедабъдеточен,въпрекичеИъннеискашедасиго

признае.–Каксанещататук?–Спокойни.–Дугълизвадиеднабутилкасъссинтетичнакръвотхладилникаияпоставив

микровълновата.–Вечесевръщашнаработа?–Не.Имамощееднаседмицапочивка.Еднаседмица,вкоятодасесъсредоточивтърсенетонаидеалнатаполовинка.ДугълвдигнаглаваисезагледавИън.–Чух,чесистаналпо-голям,ноеневероятноколкоразличноизглеждаш.–Да,иазсамиятнемогадасепозная.Иънбезяпалснимката,коятомубенаправилаВандавпродължениенапетминути.Инесамо

лицетомуберазлично.Тялотомусебепроменилотолковабързо,четойедвабеималвремедасвикне с него.От време на време блъскаше ръцете си в разни неща, когато се протегнеше, апонякогасепрепъвашевголемитесикрака.МикровълноватаизпищяиДугълизвадипитиетоси.–Тъкмопроведохметренировкапобойниизкуствадолу.–Тойотпиоткръвта.–Трябвашеда

присъстваш.НовиятпазачсъбориФиниъспозадник.–Сериозно?Иънбевпечатлен.Небечестосрещаноявлениенякойсмъртендаповаливампирвръкопашен

бой.Дугълсезапътикъмвратата.–По-добредастигнадобанятаси,предидасесъмне.Слънцето почти се бе показало на хоризонта. Иън можеше да усети как организмът му

отслабва.ТойпоследваДугълнадолупо стълбитедо стаятанаохранатавмазето.Билярднатамасабебутнатакъмдалечнатастенадодивана,задасеотворимястозатренировкитеим.Иънвдигнаединпадналстолсъссчупенкрак.–Товатрябвадаебилдяволскибой.

–Да.МалкозасрамващзаФиниъс.Дугъл приключи с питието си, докато влизаше в общата спалня, която се намираше зад

следващатаврата.Врататанабанятасезатвори.Иънвлезевспалнята,очаквайкидавидиФиниъсМакКини,номладиятчернокожвампирне

бе там. И от двете бани се долавяше звук от течаща вода, така че той най-вероятно също секъпеше.Доставампирипредпочитахадасачисти,предидаизпаднатвмъртвешкисън.Товаимпомагашедасечувстватпо-малкокатомъртви,гниещитрупове.Спалнятабепочтипразна.Иънсиспомняшевремето,когатотукимашедесетковчега,поедин

завсекипазачотвампирите,вкоитодаспят.Повечетооттяхвечегинямаше,бяхаразпределенивИзточнаЕвропавтърсененаКасимир.Горнитеетажибяхасъщотолковапразни.ПредитамживеехаРоман,десеттедамиотхаремаи

голямбройгостуващивампири.Бешеоживеномясто.Сегавсичкибяхазаминали.РоманживеешевУайтПлейнсзаедносженаси,дететосииКонър,койтобетехенбодигард.

Охранатаотвампири,коитоживеехавградскатакъщанаРоман,работехавРоматехИндъстрис,където се произвеждаше синтетична кръв и вампирската фюжън кухня. Конър бе начело наохраната там, но възнамеряваше да прехвърли длъжността на Иън, за да може той да сесъсредоточиглавновърхубезопасносттанаРоманисемействотому.Иънсерадвашенапредстоящотосиповишение,носедразнеше,ченесебеслучило,предида

изглеждапо-възрастен.БезапочналработавМакКейСекюритиендИнвестигейшънпрез1955годинаиникоганебедостигалпо-високапозицияоттазидаевторивйерархията.Доринанай-добритемуприятелиимбетруднодаседържатснегокатосвъзрастен,когатоизглеждашекатопетнадесетгодишен.Тойсвалиплетениясипуловеригохвърливкошазапране.Разходисеоколоковчега,вкойто

бе спал повече от петдесет години. Възглавницата и одеялото бяха в червено и зелено, катотартананаМакФий, същокато килтаму.Махна споранаи ножаот чорапа сии ги оставинатоалетната масичка до ковчега. Свали обувките си и изведнъж спря, сещайки се нещо. Бепорасналсдванадесетсантиметра.По-дяволите.Ковчегътщешедамуемалък.Легнавнегоинаистинакракатамустърчаханавън.Вспалнятаимашесамоощеединковчеги

тойбенаДугъл.ГолямотолеглобенаФиниъс.Всичкидругилеглабяхагоре.Е, защопък не?След няколко седмициИънщеше да е начело на Роматех.Можеше да спи,

къдетосипоиска.Излезеотспалнятаисезапътинагоре.Обикновено пийваше нещо преди лягане, но тази вечер бе пил Кървава бира. Ванда се бе

присъединилакъмнегонабараоколочетирисутринта,задаобяви,чепрофилътмуеготовичеофициалноерегистриранвсайтаСвободнивграда.ТретатачашаКървавабирабеповдигналасамочувствиетому.Беразговарялсняколкодамии

тесебяхасъгласилидасесрещнатснеговклубаутревечер.Щомстигнадоосновнияетаж,севключиалармата.Тойзамръзназасекунда,следтоваосъзна

каквосеслучва.Нарушител!И,подяволите,нореакциитемубяхазабавени.НетрябвашедапиечетвъртатачашаКървавабира.Изтичавсалона.Нямашеникой.Завъртясе,спънасевсобственитесикракаисезапрепъва

къмклавиатуратанапреднатаврата.Изключиалармата, задаможедачува.Доловитих звук,идващотбиблиотекатаисезапътикъмвходаѝ.Студенототечениеототворенияпрозорецразвявашепердето.Човекът,отворилпрозореца,бе

задействалаларматаивсеощебевстаята.

Жена. Смъртна. Ароматът на кръвта ѝ се носеше около него и галеше кожата му катодокосваненалюбовница.Белюбимиятмувкус–АБположителна.Славанабога,чеРоманбесъздалсинтетичнатакръвпрез1987година–такаИънидругите

вампири вече не бяха роби на кървавия глад. Но дори сега тялото му реагираше със същияпримитивенинстинкт,койтоговладееше,откактобепревърнатпрез1542година.Венцитегосърбяха.Имашедостатъчнопрактика,задазнаекакдасеконтролира,нотазивечермубенужномалкоповечеусилие.ПетатачашаКървавабирабелошаидея.Тябезастаналасгръбкъмнегоиизучавашерафтоветескнигивдалечниякрайнастаята.Без

съмнениесеканешедаоткраднеотредкитезаглавиявколекциятанаРоман.Внеяможешедасенамери всичко: от средновековни томове, които бяха писани на ръка от монаси до първитекопиянакнигиотдеветнадесетивек.Женатанегобечуладавлиза,защотобепочорапи.Небедоловилаиалармата,тъйкатотябе

настроенаначестота,коятоможехадачуватсамовампиритеикучетата.Исъссигурностнебеусетилареакцията,кояторазпалвашевнего.Тойсечувствашетвърдеразгорещен,въпрекистудениядекемврийскивъздух,койтонахлуваше

през отворения прозорец. Лампата, която се намираше между двете кресла, светеше слабо ихвърляшезлатносияниевстаята,очертавайкифигуратаѝстрептящааура.Тябешезашеметяващкрадец,облеченаизцяловчерналикра,коятоприлепвашекъмкръстаи

приятно закръглените ѝ бедра. Златната ѝ коса висеше на конска опашка върху гърба ѝ. Акраищатанатазипрекраснагривасеполюшвахалекопрезраменатаѝ,щомзавъртешеглава,задаогледарафтоветескниги.ЖенатапристъпибезшумнонастранииИънзабеляза,чебесамопочорапи,коитосъщобяхав

черенцвят.Трябвадабеоставилаобувкитесипредпрозореца,катосибемислила,чещестъпвапо-безшумнобезтях.Иъногледатънкитеѝглезени,следтовапогледътмуотновосевърнаназлатнатаѝкоса.Трябвашедаевнимателен,когатоязалавя.Катовсекивампиртойпритежавашесвръхсила,атяизглеждашекрехка.Минатихокрайкреслатадопрозореца.Щомгозатвори,прозорецътиздадескърцащзвук.Тя се обърна, ахвайки. Погледна го изненадано. Очите ѝ бяха зелени като хълмовете,

заобикалящидомамувШотландия.Надигащотосежеланиегооставизамигбездуми.Тя,изглежда,бесъщотолковабезгласна.

Безсъмнениебезаетадаизмислипланзабягство.Тойтръгнабавнокъмнея.–Неможешдаизбягашпрезпрозореца.Инямакакдастигнешврататапредимен.Тяотстъпиназад.–Койсити?Туклиживееш?–Въпроситещегизадавамаз,веднагащомтеобезвредя.Иънможешедачуеколкобързобиесърцетоѝ.Лицетоѝостанабезизразно,сизключениена

очите.Бяхакрасивиивтяхблеснапредизвикателство.Тявзееднатежкакнигаотблизкиярафт.–Дапроверишспособноститемилисидошъл?Страненвъпрос.Данебиданеберазбралситуацията?–Коя…Иън залегна,щомтярязкохвърликнигакъмлицетому.Подяволите, бе страдалпрекалено

много,задаполучипо-възрастноидостапо-мъжественолице,атязамалкодагоудари.Книгатапрелетяпокрайнегоисъборилампата.Светлинатапремигнаиизгасна.Съссвоето

по-развитозрение,тойможешедавидикактъмнатаѝфигурасеспуснакъмвратата.Затичасеследнея.Точнопредидауспеедаяхване,тясезавъртяигоритнавгърдите.Иън

залитна назад. По дяволите, жената бе по-силна, отколкото си мислеше. А той бе страдалпрекаленомного,задасесдобиестезиширокиипо-мъжественигърди.Тя продължи със серия от удари и ритници, които той блокира до един. С едно отчаяно

движение, жената насочи ритника си към слабините му. По дяволите, бе страдал прекаленомного,задасесдобиеспо-големитесиипо-мъжественитопки.Отскочиназад,нопръститеѝзакачихакилтаму.Безтежесттанаспорана,килтътмусеотметнанагоре.Погледътѝсеплъзнанадолуисезакованамясто.Тяостанасотворенауста.Да,дванадесетте

годинирастежмусебяхаотразилидобре.Иънсехвърлинапредия съборинакилима.Тя гозаудря,затоватойхванакиткитеѝигиприковакъмпода.Женатасеизвъртявопитдагоударисколянотоси.Ръмжейки,тойяспрясъссвоетоколяно.

Следтовабавносеотпуснавърхунея,задаядържинеподвижна.Тялотоѝбебожественотопло,изпълненоскръв,коятопулсирашесживаенергияигокарашецелиятдатрепериотжелание.–Престанидашаваш,девойче.–Големиятму,по-мъжественчлен,реагирашеподостабурен

начин.–Имаймилост.–Милост?–Тяпродължидасеизвиваподнего.–Азсъмтази,коятоепритисната.–Спри.Тойяпритиснаощепо-силно.Очитеѝстанахаогромни.Нямашеникаквосъмнениекаквобеусетила.Погледътѝсеспуснанадолу,следтовасевърнаналицетому.–Ставай.Веднага.–Можедасекаже,чевечесъмгонаправил–измърморитой.–Пусниме!Тязадърпакиткитесиотхваткатаму.–Акотепусна,щемеритнеш.Аазсъмдостапривързанкъмтопкитеси.–Чувствотонеесподелено.Иънсеусмихнабавно.–Достадългогледа.Гледкататрябвадатиехаресала.–Ха!Толковамалковпечатлениеминаправи,чеедвасиспомням.Тойсеизкикоти.Умътѝседвижешесъссъщатабързинакатотялотоѝ.Тягопогледналюбопитно.–Миришешнабира.–Изпихняколко.–Иънзабелязаподозрителнияѝпоглед.–Добреде,малкоповече,новсепак

успяхдатенадвия.–Акосипилбира,товаозначава,ченеси…–Несъмкакво?Тя погледна към него с огромните си очи. Той имаше смътното чувство, че го мислеше за

смъртен.Желаешедаесмъртен.Коетоозначаваше,четязнаезавампирите.Иън се вгледа в красивото ѝ лице – високите скули, изящната челюст и примамващите ѝ

зелениочи.Някоивампиритвърдяха,чесмъртнитенямаханикаквасила.Грешаха.Очитеимсесрещнахаитойзабравидадиша.Втезизеленидълбинисекриешенещо.Самота.

Рана, която изглеждаше прекалено стара за крехката ѝ възраст. Замигму се стори, че виждаотражениенасобственатасидуша.–Тинеситук,задакрадеш,нали?–прошепнатой.

Тяпоклатилекоглава,всеощеплененаотпогледаму.Илиможебитойбеплененотнейния.–Иън.–Къмтяхсеприближихастъпки.–Иън,каквоправиш,подяволите?ТойоткъснапогледотнеяивидяФиниъсдастоидотях.–Какво?Финиъсгопогледнаобъркано.–ЗащосебиешсТони?Иънпремигнаисевгледавжената,коятобепритисналкъмпода.–Тиси…Тони?Новиятимохранителбежена?–ТисиИън?–Вочитеѝсветнаразочарование,предидапогледненастрани.–Значисиедин

оттях.Товаболеше.Впродължениянавековегосъдехапотова,чеизглеждапрекаленомладисега,

следцялатаболка,коятобепреживял,тойвсеощенебедостатъчнодобър.Челюсттамутрепна,щомстисназъби.–Имашнещопротиввампирители?Вочитеѝлумнагняв.–Да.Имамсклонносттанаистинадасеядосвам,щомменападнат.–Тяимаправо,братле–измърмориФиниъс,нагласяйкиколананалилавиясисатененхалат.

–Нетрябвадаянападаш.Тониенашприятел.Иънсеотместиотнея.–Приятелствотосепечели.Тясеизмъкнаотнегоиседна.–Несъмтук,задатибъдаприятел.Охранасъмти.Товаевсичко.Той се вгледа в нея. Конър бе наел жена да пази мъжете? Това бе нечувано в света на

вампирите.Смъртнаженанямашедаима силатада…освен ако тянебешифтъркатоФилиХауърд.– Ти… – Как можеше да я попита, когато шифтърите бяха тайна? – Променяш ли се в

определеновремеотмесеца?Тягопогледнаскептично.–ДанебидамепиташдалистрадамотПМС?Амати,сериозноли?–Не!Нямахтовапредвид…–Иънспря,прекъснатотсмеханаФиниъс.–Знам,каквоимашпредвид,човече,нотяенормална.–Нормална?–ТяпогледнакъмФиниъс.–Направотеразбихпо-ранотазивечер.Финиъсвдигнаръцевзнак,чесепредава.–Неменаранявай,съкровище.Тисимногосилнаикрасива.Тясклониглава.–Благодаряти.–Конърмиказапотелефона,чееназначилнякойнаимеТони–измърмориИън.–Реших,че

емъж.Тяприсвиочи.–Мислехси,четищесинякойщо-годеинтелигентен.–Бам!–Финиъссеухили.–Направотеразмаза,брато.Иънсенамръщи.–Бешенапълнологичнодапредположа,чеТониеименамъж.Тяповдигнабрадичка.

–Алогичнолиеданападашхоратабезпредитовадасипоговорилстях?–Втозислучай,да,беше.Прозорецътбеотворен…–Азгоотворих–прекъснаготя.–Тукбезадушнокатовгробницаимистанагорещо.– Съкровище, това е от теб, толкова си секси, че разпалваш страстите. – Финиъс издаде

няколкосъскащизвуци.Иънгопогледнаядосано,следтоваподновиобяснениетоси.–Сензорътнапрозорецаактивирааларматаикогатопроверих,тенамерихдаоглеждашдоста

скъпитекниги,облеченакатокрадец.–Да, наистина изглеждашкато горещата и сексиЖена котка. –Финиъс направи движение

сякашкоткадраскавъввъздуха.–Мяу!Хъсс!СегатяпогледнаФиниъсядосано.–Товасадрехитемизатренировка.–НасочизелениясипогледкъмИън.–Иизобщонесъм

чулааларма.–Самовампиритеикучетатамогатдаячуят.–О,такали?Коеотдветесити?–Бам!–Финиъссеплеснапокрака.–Тянаправотеразсипва,човече.–Финиъс – изръмжаИън. –Опитвам се да проведа разговор. – Той се обърна къмТони. –

Съжалявам, девойче, но това няма да сработи. Не можеш да охраняваш къща, пълна с мъже.ВиждашкакФиниъсреагиранаприсъствиетоти.–Достапо-миле,отколкотосити!–Очитеѝблестяхаотгняв.–Инеемойпроблем,чевие

стесбирщинасексисткипрасета.МогадасесправясработатасисилибезПМС.ПреборихсесФиниъспо-раноищяхдатезакова,акоимахощемалковреме.–Девойче,никоганямадамезаковеш.–Тойсенаведекъмнея.–Азобичамдасъмотгоре.Вочитеѝблесназеленогън.– Това беше добро! –Финиъс размахаюмрук във въздуха. – Връщаш се във форма, братле.

Самотака!–Тойепрасе–измърмориТони.–Квик-квик–изквичаФиниъс.–Достатъчно,Финиъс! –намръщиму сеИън. –Могадаразбера, защосибилубит толкова

млад.Тонинеможадасдържисмехаси,нобързосеовладяисенамръщисрещунего.Тяимашечувствозахумор?Тованебеособеноважновмомента,ноИънизведнъжусетикак

гообземажеланиетодасеизправипредпредизвикателствотодаянакарадасезасмееотновоилипонедаянакарадасеусмихне.Зажалост,немухрумвашенищозабавно.Тойсеизправинакракаисепоклонигалантно.–Извинявамсе,четенападнах.Надявамсе,ченесъмтенаранил.Чертитеѝсеотпуснахалеко.–Добресъм.Иънѝпредложиръкатаси.Тягопогледнаподозрително.–НямаданакарашКонърдамеуволни,нали?Азнаистинамогадавършатазиработа.Той почувства нещо странно. Защо, по дяволите, една прекрасна смъртна жена ще иска да

работикатоохранителнавампири?–Щетипозволядаостанеш,акомиотговоришчестнонаняколковъпроса.Налицетоѝсеизписапредпазливоизражение,носледтовасеусмихнаведроипоеръкатаму.

–Разбирасе.Каквоискашдазнаеш?–попитатяисеизправиграциознонакрака.Ръкатамустиснанейната.Лошоточувствосезасили.Тойзнаеше,четянямадабъденапълно

честна.Усмивкатаѝбепрекаленопресилена,апулсътѝтоку-щосеускори.–Защоискаштазиработа?–попитатихо.Тяиздърпаръкатасиотнеговата.–Заплащанетоедостадобро.Получавамбезплатенподслонихрана,коитовМанхатанструват

цялосъстояние.–Исизатворенапоцялденвкъща,пълнаструпове.–Е,никояработанееидеална.–Тяскръстиръце.–Никойотваснесесъбужда,плачейкиили

пъкснуждаотсмянанапамперса,такачеепо-добреотобичайнатаработакатобавачка.Бавачка?Товавечебешепрекалено.МеждувременноФиниъссеизкикоти.–Да, погрижи се замен, сексимамче.Нуждая се от баня.Можеималкомасаж с бебешко

олио.Чувствамселекостегнат,акосесещашкаквоимампредвид.Устатаѝтрепна.ДанебиданамирашеФиниъсзазабавен?Товаговбесиощеповече.Иънпристъпикъмнея,

стисналзъби.–Ниенесмебебета.Ниесмевоини.Тонимупоказакактрепери.–Ох,уплашихсе.Данебитядасесъмнявашевсилитеим?Иънсеприближикъмнея.–Нямашидея,колкосвирепиможемдабъдем,девойче.Усмивкатаѝизчезнаинанейномястосепоявиболезненпоглед.–Знамтовапрекаленодобре.Нямануждадаминапомняш.–Някойданетеенападнал?–Иънпогледнакъмвратаѝ,нонеможадавидидалиимаследи

отухапванезарадивисокатаяканачернатаѝблуза.–Такалиразбразанас?Упорито вдигнатата ѝ брадичка показваше, че нежелае да разкрие повече информация.Но

преди това бе споменала, че се ядосва, когато я нападат вампири. Слънцето щеше да изгреескоро, тогава Иън и другите вампири щяха да заспят. През целия ден те щяха да лежатбеззащитнииуязвими.Аохранатаим,изглежда,имимашезъб.–Девойче,защодатиседоверя,данипазиш?Тяповдигнавежди.– Да не би да се притесняваш какво мога да ви сторя, докато сте напълно беззащитни и

оставенинамилосттами?Тойясграбчизараменете.–Заплашвашлини?Могадаизтрияпаметтатиидатеизпратядасиходишощесега.–Не! –Сега тя изглеждашеизпаднала в паника. –Моля те.Аз…аз наистина се нуждая от

работата.ОбещахнаКонър,ченикоганямаданаранянякойотвас.Попитайго.Тоймивярва.Иънпуснараменетеѝиотстъпиназад.–Щегопопитам.Тягопогледнанервно.–Трябвадасепреоблекавуниформатаси,предидаезапочналасмянатами.Финиъссепрозя.–Да.Започнадамисеприспива.Леканощ,съкровище.ТойпротегнасвитюмруккъмТони.Тямуотвърна,усмихвайкисеиудряйкиголекосъссвоя.

–Доутре,докторФанг.Финиъссеухилиисезапътибавнокъмстълбите.–Да,товасъмаз,докторФанг.Сголемизъбииголяматрибут.–Тойзаслизапостълбитекъм

мазето,агласътмувсеощеседочуваше.–Докторътетук.О,скъпа,имамлекзатеб.Иънсъщоусещашепритегателнатасиланасъня,нокатопо-старвампир,можешедамуустои

по-дългоотФиниъс.–Можебитрябвадазапочнемотначало.–Тойпротегнаръка.–АзсъмИънМакФий.Младатаженагопогледнапредпазливо.– Тони Дейвис – отвърна тя и хвана ръката му, но после я пусна бързо и се запъти към

стълбите.Тойяпоследва.–Наистинасипомислих,чесикрадец.Обикновеноненападамжени.–Освенаконесигладен.Тязапочнадасеизкачвапостълбите.–Ненападамзахрана.Еволюиралисмедоста.–Дабе,сигурно.Тонипродължидасеизкачва,бездапоглежданазад.Тойвървешеследнея.–Немиливярваш?Тясвирамене.–Виждаласъмтвоявиддапиеотбутилки.–Значизнаеш,чесеразличавамеотБунтовниците.Тясехванавнезапно запарапетаикокалчетатаѝпобеляха.Следтова гопуснаипродължи

нагорепостълбите.–Предполагам,четазивиблагородначертаенещоново.Предисъздаванетонасинтетичната

кръв,трябвадастенападалихора,задасехраните.Тойстисназъби.–Никоганесъмизползвалнасилие.Тястигнагорнатаплощадкаисезавъртя,задагопогледне.–Използваллисиконтролвърхусъзнанието?Тойтрепна.–Тинеразбираш.–О,мисля,черазбирам.Контролътвърхусъзнаниетоправиманипулиранетонахоратадетска

игра.–Тяприсвиочи.–Новсепаксабилижертвиитисииздевателствалнадтях.– Ние никога не сме били като Бунтовниците. Тези копелета са убийци. Никога не сме

убивализахрана.–Добре.Виенестеубийци.Виестепростопаразити.Тясеобърна,задапродължинагорепостълбите.Иънсграбчиръкатаѝияспря.–Аконимразиш,тогавазащосисесъгласиладаработишзанаскатонипазиш?Тясеосвободиотнегоизапочнадасеизкачвапостълбите.–Невимразя.Исиимампричини.–Каквипричини?Тойсепрепънанаедностъпалосновитесиголемиходила.Тяпогледнаназад.

–Защомеследваш?Нетрябвалидаидешвмазетои…даумреш?–Нямадаспятам.–Ноазсъмвиждалаковчегатитам.–Тягопогледнакисело.–Изглеждатолковаудобен.–Тогаватиидидаспишвнего.–Самопрезтрупами.О,почакаймалко.Всъщностетвояттруп.Самоследпетминути.Така

чепо-добрепобързай.Тявзеостаналитестъпалаподвенаведнъж.Умница. Погледът му се плъзна надолу по закръгления ѝ, стегнат задник, така приятно

очертанотчернаталикра.Товабедостатъчнодагонакарадапожелаеотноводазахапенещо.Иъняпоследва,наблюдавайкикакбедратаѝсепоклащат,докатовървипокоридора.Тясеспряпредеднавратаотдясно.Тойспрядонея.–Надраснахго.–Какво?Еготосили?– Девойче, на теб не ти е нужно да носиш оръжие. Езикът ти може да направи човек на

парчета.Тясеусмихна.–Щеприематовазакомплимент.–Надраснахковчегаси.Сегасъмдванадесетсантиметрапо-високотпоследнияпът,когато

бяхтук.Тягопогледнаучудено.–Конърспомена,чесипораснал,ноазнемуповярвахособено.Мислехси,чевампиритеси

оставатзавинагинавъзрастта,накоятосабили,когатосаумрели.–Товаобикновеноетака.Ноазостаряхсдванадесетгодинипрезлятото.–О.–Устатаѝтрепна.–Добредошълвпубертета.Иънпоставиръканастенатадонеяисенаведенапред.–Тинадникнаподкилтами.Знаеш,чесъмистинскимъж.Тониповдигнапредизвикателнобрадичка,нобузитеѝстанахабледорозови.–Опитвамседаизтриятозизлочестинцидентотсъзнаниетоси.Тойсеусмихнабавно.–Обадимисе,акоуспееш.Изчервяванетоѝсезадълбочи.–ГосподинМакФий,щетрябвадавинапомня…–НаричаймеИън.Тоницялототиимелие?–Не.Виж,опитвамседасеразберастеб,тъйкатоследоколотриминутищесестрополиш

мъртъввкракатами.–Акогонаправя,щемесложишливлеглото?–Подобенразговорнееуместен…–ИметотиАнтониялие?Очитеѝпотъмняха.–Не.–Тонатела?Тониша?–Не.–ТониБалони?Устатаѝтрепна.

–Опитвамседабъдасериозна.–Азсъщо.–Тойоставипогледасидасеспуснепонея.–Сериозенсъмкатосмъртта.Тяизсумтя.–ГосподинМакФий,предидвадниподписахдоговор,вкойтоясносезаявява,ченямадасе

обвързвамсникой,койтопазя.Сърцетомуспрязамигитованямашенищообщосизгряващотослънце.–Неосъзнавах,чесмесеобвързали.–Несме!–разфучасетя.–Нотифлиртувашсменитоватрябвадаспре.Иънпремигна.Наистиналифлиртуваше?Бешепо-изкушендаизвиевратаѝ,отколкотодая

съблазнява.–Мислиш,чесъмфлиртувал?–Ами,да.Тойсенаведепо-близо.–Харесалити?–Ощегоправиш.Тойсеусмихнамързеливо.–Съкровище,могадагоправяцяланощ.–Нощтасвърши.–Тясеобърнаисграбчидръжката.–Леканощ,господинМакФий.Иън отстъпи назад. Нямаше да допусне отхвърлянето ѝ да го засегне. Защо трябваше да го

притеснява?–Небях сериозен.Няма защода се притесняваш, чеще ти досаждам.Азтърся истинската

любов,носамосдамаотвампирите.Тяпуснадръжкатанаврататаисеобърнакъмнего.–Значимислиш,чемъртвитеженисапо-добриотживите?–Несъмказалтова.Нонаменповечемиподхождавампирка.–Наистина?Данебиживитедасапрекаленотрудни,задасесправишстях?Данебидагопредизвикваше?–Всеощенесъмсрещналжена,скоятоданемогадасесправя.–Вярно. – Тони го погледна внимателно. –Вероятно използваш вампирския контрол върху

съзнаниетостях.Подяволите,тязнаешеточнокъдедазабиеножаси.–Да,използвалсъмконтролвърхусъзнаниетоим.Итегохаресваха.Правешеоргазмитеим

по-силни.–Тойповдигнавежда.–Билижелалаеднадемонстрация?Вочитеѝпламнагняв.–Бихжелаладасеразкараш.Идаумреш.Тяотвориврататанастаятаси.Иънсеприближидонея.–Защощенипазиш,щомненихаресваш?Защощепрекарвашднитесизатворенаведнакъща,

пълнаснеживи?–Леканощ,господинМакФий.Тязатвориврататавлицетому.–Щеразберавсичкозатеб,Тони–извикатойисевърнапристълбите.Слънцетовечедокосвашехоризонта.Можешедаусетипритегателнатасиланасъня.Вгледасе

нагоревстълбищетокъмпетияетажисесъсредоточи.Вследващиямигбетам.ЗапрепъвасенавътревофисанаРоманизатвориврататаследсебеси.Тъйкатоалуминиевите

щорибяхаспуснати,встаятабетъмно,нотованебепроблемзанеговотомногосилноразвитозрение. Прекоси офиса, стигна до спалнята и се свлече на огромното легло. За бога, това бекъде-къдепо-удобнооттеснияковчег.Протегнасе,наслаждавайкисеначувството.Дишанетомусезабави,щомсънятгоприближи.Чакай. Той тръсна глава. Все още не бе разбрал за Тони. Претърколи се към масичката до

леглотоисграбчибезжичниятелефон.Зрениетомубезамъглено,докатосеопитвашеданабереномеранаКонър.Самоощеняколкоминути–товабевсичко,откоетосенуждаеше.–Ало?–Конързвучешесънено.Иънсеизлегнапогръбизадържателефонадоухотоси.–РазкажимизаТони.–Тилиси,Иън?–Конърсепрозя.–Обадимисепо-късно.–РазкажимизаТони.Какяоткри?–НатъкнахсенанеявСентралпарк.–Конърсепрозяотново.–Впонеделниквечер.Асегабесрядасутрин.Иънотвориуста,ноотнеянеизлезенищо.Очитемусезатвориха.–ТримаБунтовници–гласътнаКонърсезабави,–нападнахая…многояростно…Нищочудно, чемразеше вампирите.Иънизпусна телефона.Далинепланирашеда ги убие,

докатоспяха?Докатогоналягашесъня,тойсезапитадалиизобщощешедасесъбуди.

Глава3

Аззаслужавамдабъдащастлива.Азщепостигнацелитеси.Щеизградянещозначимовживотаси.Заслужавамдабъдаобичана.Тони повтори сутрешните си убеждения, докато топлата вода се спускаше по тялото ѝ, а

паратасеиздигашеоколонея.Тяпростотрябвашедаповярва.Дабе,сигурно.Презпоследнитеняколкодниживотътѝбеотишълподяволите.Аззаслужавамдабъдащастлива.Тявъздъхна.Семействотоѝневярвашевнея,такачезащо

тядагоправи?Спряводата.Трябвашедасезакалиемоционалноиданеоставядругихорадаятъпчат–хоракатоИънМакФий.Какможеединумрялмъждабъдетолковахубав?Тядръпназавесатанадуша.Защонеможеше

да е смъртен? За един кратък, прекрасен момент, си бе помислила, че е човек. Но не. Подяволите.Бешеединоттях.Тониизлезеотдуша,мъмрейкисе.Немислизанего.Тойняманикаквасиланадтеб.Освен…Освенаконебеизползвалвампирскиятконтролнадумаѝ.Голатаѝкожанастръхнаитясе

разтрепери, въпреки топлата пара, която я обграждаше. Погледна надолу към белезите отухапване,коитопокривахагърдитеиторсаѝ.Бешесебориласонезитримавампири.Дорисибемислила,чеможеидаоцелее,докатоне

бяхазавладелиумаѝ.Тябестоялавмръсниясняг,треперещаибезпомощна,докатожестокитеим мисли нахлуха в главата ѝ, и я принудиха да свали ризата си. Сутиена си. Силен трепетразтресетялотоѝ.АкоКонърнесебепоявилтогава….Тяпремига,задапропъдисълзитеивзееднахавлия,задасеподсуши.Щешедаостанепод

контролисъсредоточена.Ще постигна целите си. Трябваше да успее. Сабрина разчиташе на нея. Тони вече бе

потвърдиласъществуванетонавампиритеисебепромъкналавлагеранадобрите.Добри вампири?Койбиповярвална това?НоКонър я бе спасили се бе заклел, че всички

добривампирисасеотказалиотхапането.Бегивиждаладапиятотбутилки,новсеощеѝбетруднодаимседоверинапълно.Беззначениеколкодобреседържаттезидобривампири,тявсеощеможешедаусетизвяра,койтосекриешеподповърхността.Бешегоусетилаощепо-силноприИън,новместодаяотблъсне,товаяберазвълнувало.Колкоглупаваможешедабъде?Самоединистинскиидиотбипредизвиквалзвяр,койтоможе

дагоухапе.Тящешедагопренебрегне.Ще изградя нещо значимо в живота си. Това щеше да се случи. Двете със Сабрина бяха

планираливсичко.Тони влезе в спалнята си, докато сушеше косата си с хавлията. Погледът ѝ блуждаеше по

светлите, златисти стени и огромното легло с балдахин от брокат със сини и златни краски,който пасваше прекрасно на завесите и завивката. Гардеробите от двете страни на леглотоизглеждахакатоантикиотвреметонаЛуиXVI.Снежеланиетрябвашедапризнаенавампиритепонееднонещо:имахаизключителенвкус.

Дугъл твърдеше, че тази стая преди е била на една вампирска принцеса, която била част отхареманаРоманДраганести.ОчевидноРоманеразпусналхаремаси,щомсе еоженил.Тониизсумтя. Какъв страхотен мъж. Доколкото тя можеше да каже, всичките мъже вампири бяханяколковеканазадвразбираниятасизажените.ИънМакФийсъссигурностбе.Заслужавам да бъда обичана. Тази последна мантра бе най-трудна за вярване. Тони метна

хавлиятавкошазапране.Подяволите,тябеобичана.Бабаѝябеобичала.Аспомняшлисикаквосеслучиснея?Тияразочарова.Тонибързопропъдигадниявътрешен

глас,койтонеспирашедасаботираубеждениетоѝ,повтаряйкиѝ,ченезаслужавадаещастливаинеедостойнадабъдеобичана.Тябедостойна,подяволите.ИнямашедапредадеСабрина.Доритовадаозначавадаживеевкъща,пълнаспиещикръвсъздания.Сложилещитесииоблечеуниформатасиотпанталонивцвяткакиисиняполориза.Конърѝ

бе дал най-малкия размер, но все пак мъжките дрехи висяха върху тялото ѝ като безформенчувал.ОчевидноМакКейСекюритиендИнвестигейшъннебяхасвикналиданаематжени.ДугълиФиниъсбяхаизненадани,нояприехадостабързо,щомявидяхакаксебие.Иън бе доста по-подозрителен, но тя нямаше да го остави да я изплаши.Щеше да остане

спокойнаихладнокръвна.Всичкощешедаеподконтрол.Нищонямашедаобъркаплановетеѝ.Тони подскочи, щом от телефона ѝ избухна силна музика. По дяволите. Карлос бе сменил

мелодиятаѝназвъненепредиседмица,новнезапниятгръмна„Cumonfeelthenoize”наКуайътРайътвинагиякарашедаподскача.Вокалистът пищеше, докато тя ровеше из чантата си. Дано се обаждаше Сабрина. Тони бе

ходиладоболницатапредишнатавечер,задаявиди,нотяспешетолковаспокойно,чеТонинебепожелаладаясъбуди.Рязкоотворителефонаси.–Ало?–Тони?–Дрезгавиятгласзвучешенастоятелно.–Каквоставатам?–Хауърд?Началникътѝ?ХауърдБарбеначелона охраната от дневната смянаинаглеждашеТониот

базатасивкъщатанаРоманДраганести.Хауърдтрябвашедасеобадизасутрешенотчетвосемчасасутринта,новчерабеизползвалтелефонавкъщата,анемобилнияѝ.Тяпогледнакъммасатадолеглото,къдетоимашедигиталенчасовник,показващ7:26.–Нещонеенаредли?–Товапитамиаз–продължиХауърдбързо.–Направихсутрешнатасипроверкатукиоткрих

Конърстелефондоухото.Данесимусеобаждала?–Не,всичкотукенаред…–Немислятака.ТелефонътнаКонърбесвързансдомашниятелефонтам.Аззатворихисе

опитахдасеобадя,нолиниятавсеощебезаета.Тони погледна към телефона на масичката до леглото. Индикаторът, че линията е заета

светеше.Разбирасе.Иънбеказал,чещеяпровери.–СигурноебилИънМакФий.–Иън?–Последвапауза,презкоятоТониможешедачуешумоленетонахартия.–Сигурнали

си?Неепредвиденодасевърнеощееднаседмица.Аиковчегътмуепразен.–Надрасналгое.–Значинаистинаевярно?Момчетонеизглеждавеченапетнадесет?Тясбърчинос.–Изглеждапо-възрастеноттова,нонебихнареклаповедениетомузряло.

Хауърдсеизкиска.–Направилтиедобровпечатление,а?Виж,негооткривамнанитоединотмониторите,така

чещетрябвадагонамеришидасеубедиш,чеедобре.–Сигурнасъм,чеедобре.Къдещеиде?Налиемъртъв.Товаограничаваподвижносттаму.–Да,нониесмеотговорнизатезимомчетапрезденя.Неможедаохранявашединтруп,ако

незнаешкъдее.Такачегонамери.Тониизстенабеззвучно.Вкъщатаимашепететажа–шест,акоброяхмеимазето,повечеот

осемнадесетспални,достабаниикилери.Щешедаѝотнемецяласутриндапретърсимястото.–Щетисеобадяпакследдесетминути–казаХауърдизатвори.Десетминути?Тонипуснателефонасивмъжкитепанталони,коитоносешеивсеощебоса,

хукнакъмкоридора.Тойнележешепроснатумрялтам,занейноулеснение,такачещешедаѝсеналожидаготърси.Спусна се надолу по стълбите до партера. Не очакваше да го види там, но във фоайето и

кухнятаимашекамериитязнаеше,чеХауърдщешедаочаквадаявидидаминаваоттам.БенаетанаизпитателенсрокзадвеседмицииКонърябепредупредил,чекамеритевкъщата

сасвързанисмониторивУайтПлейнс.Сдругидуми,постоянноянаблюдаваха,задаразбератдалиможедаѝсевярва.Сякаштяизобщощешедасеопитаданаврединанякойвампир.Конърбенаблегналнафакта,чещомведнъжсеезаклеладапазивампирите,тазиклетвастава

свещена.Цената,коятобиплатила,акогипредаде,бибилажестока.Акопредадедовериетоим,нямашедаимамястоназемята,къдетодасескрие,бездаяоткрият.Тялотоѝникоганямашедабъде открито.След това продължи да ѝ разказва за страхотните здравни осигуровки, високиядоходивъзможноститезаотпускатаѝ,коитоМакКейСекюритиендИнвестигейшънпредлагашенаработницитеси.Принормалниобстоятелстващешедаизберевариантномередно:даизтриятспоменитеѝ,за

даможедасевърнекъмнормалниясиживот.Нообстоятелстватанебяхаобикновени,затоватястисназъбииположиклетватаси.Иънгонямашеникъденапартера,затовасезапътикъмстаитенаохранатавмазето.Погледна

къмдиванадостената.Не,нямашеготам.Следтовахвърлипогледкъмохранителнатакамераипоклатиглава.Спря се до вратата на спалното помещение. Налагаше се да проверява тази стая по четири

пътинаден,новсеощеяпобивахатръпки.Е,нетолковастаята,колкототруповетевътре.Поедълбокодъхивлезевътре.Дугъл лежеше по гръб в ковчега си, бе облечен със старомодна мъжка нощна риза, която

стигашедоколенетемуиприличашемалконанощницата,коятобабаѝобичашеданоси.Финиъс се бе разположил върху едно двойно легло, облечен само с червени копринени

боксерки.Тонипогледнакъмснимкитеврамкинамасичкатадолеглотому.Възрастнаженаимладомомичеимомче,най-вероятнолелята, братъти сестрата, за които той говореше.Тя сезапитадализнаят,четойсеепревърналвъввампирпредипочтидвегодини.Надникнавбанятаисенамръщипривиданахавлиитеидрехите,оставенинапода.Славана

бога, че не трябваше да чисти след тях. Те си имаха служба за почистване, собственост навампири, които идваха да почистват вечер. Погледът ѝ се спря на купчина списания в еднакошница.Ау!Каквипрасета.Хукна нагоре по стълбите към партера, а след това се запъти към главното стълбище. На

последнитечетириетажанямашеохранителникамери,такачепоненямашедаиманеприятноточувство,ченякойянаблюдава.Притичапокрайспалнятаси,задапровериостаналитепетстаи

на втория етаж. След това мина през всички помещения на третия етаж. Тъй като времето ѝизтичаше,профучапрезстаитеначетвъртияетаж.Подяволите,тойнебевнитоеднаоттях!Проверипоследнатастаяснарастващоусещанеза

обреченост.Доринадникнавкилера.Данебиданаправигрешка,ченепроверивсичкикилеринадругитеетажи?Cumonfeelthenoize!Тяподскочиипъхнаръкавджобаси,задаизвадителефона.–Хауърд?–Тониоткрилиго?–Не. –Дишаше тежко от цялото това тичане нагоре-надолу. –Проверих всички етажи. Без

пети.–Провериинего.Тяпремигна.Конър я бе предупредил да не пристъпва в личния офиси спалнята наРоман

Драганести. Очевидно големият бос все още имаше вещи там. Вероятно и някой скелет вгардероба.–Мислих,четозиетажезабранен.–Обикновеноетака,нонеможемдаизкарамецялден,бездазнаемкъдееИън.Такачеиди

дапровериш–наредиХауърдипрекъснавръзката.Тяпуснателефонавджобасиисезаизкачвапостълбите.Нанай-горнатаплощадкаоткридве

врати,върхукоитобенарисуванакартинасмасленибои,изобразяващанякаквируини.Пробвадяснатаврата,коятосеотвори.Встаятабешенапълнотъмно.Заопипвастенатадокасатанавратата,докатонеоткриключа

за осветлението. Една лампа, намираща се над голямо бюро, светна. Зад бюрото имашебиблиотека, а пред него кресло от червено кадифе. Сърцето ѝ подскочи при гледката накомпютъравърхубюрото.Товаможешедаеотговорътнавсичкитеѝмолитви.Останалатачастотстаятабепотъналавтъмнисенки.Тониможешедаразличиочертанията

наощестолове,еднамасаибар.Вдалечниякрайнапомещениетозабелязаеднадвойнавратаоттъмнодърво.Прекоси стаята, босите ѝ крака тихо потъваха в дебелия килим, а погледът ѝ се плъзна по

скъпите антики. Значи това беше тайната бърлога на един могъщ господар на вампирскосборище? Може би трябваше да направи малко снимки с телефона си. Не, това нямаше дапомогненаСабрина.Разточителниятдизайндоказвашеединствено,чесобственикътебогат,аненежив.Щом се приближи до двойната врата, тя чу звук, сякаш някой телефон бе оставен отворен.

Бутнавратитеивидяочертаниятанаогромнолеглопредсебеси,авърхунегопо-тъмнасянка.Тонизаобиколилеглотоотдясноивключилампатанамасичкатадонего.Стаятасеизпълнисприглушенасветлина,непо-силнаотнощнолунносияние.И ето го, в края на голямото легло, лежащ върху жълто-кафявата завивка. Лицето му бе

обърнато на другата страна, така че всичко, което успя да види, бе гъстата му черна коса иопашкатаму,коятосекъдрешевърхувъзглавницата.Някои мъже биха изглеждали женствени с дълга до раменете коса и пола, но не и Иън,

ефектът бе точно обратният. В него имаше нещо диво и грубо, катошотландски войн, койтоотказвадабъдецивилизован.Самовидътмубедостатъчен,задасеускорипулсътѝивглаватаѝдасепромъкнатмислизабунт.Той лежеше изпънат по гръб. Погледът ѝ се плъзна по бялата му тениска, прилепнала към

широките му гърди и мускулести ръце. Килтът му в червено и зелено лежеше набран около

краката му, подгъвът се бе вдигнал над коленете му. Изглеждаше сякаш просто е паднал налеглото,бездагоегрижакакщесеприземи.Тонизаобиколилеглото,минавайкипокрайголемитемукрака,обутивчерничорапи.Старото

повериезаразмеранакракатанаединмъж,трябвадабевярно.Погледътѝсевърнаотновонакилта му. Краката му бяха леко раздалечени, а платът на килта леко се спускаше между тях.Какъв шок бе, когато осъзна, че той не носеше бельо. Лицето ѝ се изчерви, спомняйки сиусмивката му и блясъка в очите му. Никакъв срам. Не, той изглеждаше… горд, сякаш сенаслаждавашенаизненаданотоѝизучаване.Тони наклони глава, съсредоточавайки се в тъмното, изпълнено със сенки място между

кракатаму.Наведесебавнонастрани.Cumonfeelthenoize!Ахвайки,тясеизправи.Каквоѝставаше?Мъжътбемъртъв,атясебеопиталаданадникне

подполатаму?Славанабога,четукнямашекамери.Тонивдигнателефонаси.–ВсичкоенаредХауърд.Иънетук.Влеглотое.Последвапауза.–Момиче,имашмъжвлеглотоси?Тонитрепна.–Карлос!Аз…азнеочаквахдасити.Тойсеизкиска.–Осъзнавамтова,menina1.Е,койемъжътвлеглототи?–Тойнеевмоетолеглоинее…–О,тисиутях?–Амида,нещоотсорта.–Тониприбравлажнатасикосазадухото.–Виж,Карлос,немогада

говорявмомента.–Тясенамусипризвукананеприличнотомукикотене.–Неетова,коетосимислиш.Точновмоментатойе…мъртъв.–Изпиласимусилите?Бравонатеб,момиче.Тони изстена. Може и да беше от бразилското му потекло, но съседът ѝ, Карлос Пантера,

имашееднопосоченум.–Карлос,всичконаредлиевапартамента?–Да,разбирасе.Точнонахранихкоткатати.Тяказа,чедветесъсСабринаѝлипсвате.Намен

също.–Знам.Скорощесевърнем,надявамсе.Сегатрябвадазатварям,предидасееобадилХауърд.Карлосахна.–Имашдвамамъже?Момиче,страшнаси!–Нее…ох,нямазначение.Послещетиобясня.–Тясепреместикъмлеглото.–Товаеотноватамелодияна звънене,коятосложихнателефонати–продължиКарлос.–

Сегащезапочнекупонът.–Да,точнотака.Чао,Карлос.Тони затвори телефона и го пусна в джоба си. Беше си чист срам, че е толкова несръчна с

модерните технологии. Нямаше никаква идея как да смени мелодията, с която Карлос бепроклелтелефонаѝ.Катоговорешезателефони,налеглотоприИънвсеощеимашеедин,койтоиздавашезвуци.

Очевидно го бе държал до ухото си, но сега пръстите му бяха отпуснати, леко свити навъзглавницата.Слушалкататрябвадасееплъзналаповъзглавницата,защотосегасебесгушила

визвивкатамеждувратаирамотому.Главатамубеобърнатакъмнея,очитемубяхазатворени.Тониимашезловещоточувство,чеочитемумогатдасеотворятвнезапноидасевгледатвнея

спразенпоглед катонанякое зомби.Потръпвайки, тяпропъди тазимисълот съзнанието си.Протегнасе за слушалката,нобездаискадокоснапръститему.Бързоиздърпаръкатаси.Оу,никогапрединебедокосваламъртъвчовек.Нотойнебестуденивкочанен,кактобеочаквала.Бавнопъхнаръкамеждупръститеивратамуииздърпаслушалката.Кокалчетатаѝпогалиха

върханабрадичкатаму.Нямашенаболабрада.Тятрепна,осъзнавайкиколкоблизобедотовададокоснеустатаму.Устнитемубяхалекоразтворенииидеалнооформени.Тони отстъпи назад, притискайки слушалката до гърдите си. Изражението му бе спокойно,

толкова по-различно от силните емоции, които бе видяла по-рано. Гъстите му, черни миглихвърляха сенки върху бледите му страни. Бе истински красив. Един мъж не трябваше даизглеждатолковасладъкисуроведновременно.Погледътѝпаднавърхутрапчинкатанабрадичкатаму.Товабеедноотпървитенеща,които

забелязавнего.Презцялотовреме,вкоетотойсесуетешеоколонея,беискаладаядокоснеспръст.Протегнаръка,носледтовабързоядръпнаназад.Каквосимислеше?Тойбеединоттях.Тонипоставислушалкатанамястотоѝнамасичкатадолеглото.Телефонътзвъннаведнага.Тяподскочи.Забога,трябвашедасеуспокои.Вдигнаслушалката.–Всичкоенаред,Хауърд.Намерихго.Последваженскокикотене.ОпределенонебеХауърд,освенакотойнямашенякоятайна,за

коятотянезнаеше.–Ало?–Здрасти!–Ощееднокикотене.–Иънтамлие?Тони се поколеба. Ако това момиче познаваше Иън, нямаше ли да знае, че в момента бе

мъртъв?–Вмоментанеможедаговорипотелефона.Могалидамупредамнещо?–Ами,предполагам.Момичетосеизкикотиотново.Тонинамерихимикалитефтернанощнотошкафче.Изчака,нопоследвасамотишина.–Ало?Щетрябвадамикажетекаквоесъобщението.–А,да.Добре.Некадапомисля.Ощееднокикотене.Тони зачака, докато обаждащата се се умълча, явно опитвайки се да мисли. Дали Иън

действителнопознавашетовамомиче?Небешеликазал,четърсиженавампирка?Товамомичетрябвашедаесмъртна,защотовмоментабеденитябевсъзнание.Горе-долу.–Можешлидамикажешиметоси?–О!–Ощекикотене.–АзсъмМитци.Тонигозаписа.–Асъобщениетоти?–ЩепредадешлинаИън,чемисля,чеемногосекси?–Разбирасе.–Тонипогледнакъмнего.Тянемислешетака.–Каксезапознаснего?–Ощенесъм.Току-щогооткрихвСвободнивграда.Товаесайтзазапознанства,сещашсе?–Ясно.ТакаливъзнамерявашеИъндаоткриеистинскатасилюбов?Тованямашесмисъл,акотърсеше

самовампирки.–Да,току-щовидяхпрофиламу–продължиМитци.–Иснимкатаму.Итрябвашедасеобадя,

защототойетолковасекси!–Добре.Щеоставишлиномер?Митцииздиктуваномераси.–Ще му кажеш ли, че искам да изляза с него?И вероятноще му излезе късметът,щото е

толковасекси!Тясеизкикотии,славанабога,затвори.Вмига,щомТониоставислушалката,телефонътзвъннаотново.ТоватрябвашедаеХауърд.–Ало?–ТамлиеИънМакФий?–попитадрезгавженскиглас.Ощееднажена?ПоненебешеМитци.–ВмоментаИъннеенаразположение.Могалидапредамнещо?–КазвамсеЛола.ТъкмочетохпрофиланаИънвСвободнивградаитрябвадапризная,чебях

очарована.–Обзалагамсе.Тони погледна към компютъра в другата стая. Май трябваше да хвърли едно око на този

профил.–Да –продължиЛола. –Особеномихареса частта за замъканаИън вШотландияи как е

похарчилчастотогромнотосисъстояние,задагообнови.Огромносъстояние?Тониизсумтя,следтовагоприкрисфиноизкашляне.Съмнявашесе,че

Иън притежава огромно състояние, щом работеше като охранител в Роматех Индъстрис.Наистиналибисеунижилдотам,чедаразказвалъживинтернет,задасинамеригаджета?Беневероятнокрасив.Защощемусеналагадалъжезанещо,освензамалкиясипроблем,чепрезполовинатавремеемъртъв?–Виждате ли –Лола сниши глас драматично, – в предишния сиживот съмбилапринцеса.

Мястотомиевзамък.–Леле.–Същотакасъмивегетарианка–обявиЛола.–НадявамсеиИъндае.Тойетолковасекси.–Добре.Спокойномогадакажа,ченеядемесо.–Великолепно.–Лолаиздиктувателефонниясиномер.–Чао-чао.ТонизаписацифритеипогледнакъмИън.–Лъжец.Каза,ченеискашдаизлизашсъссмъртни.Cumonfeelthenoize!Тяподскочииизвадителефонаси.СегавечетрябвашедаеХауърд.Или

Сабрина.–Ало?–Тони?–изгърмягласътнашефаѝ.–Каквостава?–Всичкоенаред.Иъневспалнятанапетияетаж.Телефонътбешеотворениазгозатворих.–Каквоебилотолковаважно,чедасеобажданаКонър?Тонитрепна.–Вероятносееобаждалзарадимен.Идеятазаженапазачбепрекаленоексцентричназанего.Хауърдсеизкиска.–Щесвикнестеб.Видялитекаксебиеш?–Малко.–Тогавазнаеколкосисилна.Свреметощесенаучидативярва.Тони направи гримаса. Всъщност Иън бе прав да я подозира. Тя наистина имаше скрита

умисъл,макарченемислешеданаранявавампиритепоникакъвначин.

–Днестрябвалитинещо?–попитаХауърд.Тойподсигурявашедоставкатанапродуктивкъщата,такаченаТониданеѝсеналагадая

оставябезнадзор.–Засегасъмдобре–впетъкепоследниятмиизпитвНЙУ2.Щемисеналожидаситръгна

околообяд.–Помня.Уредилисменещататака,чеаздадойдавкъщата,задаможешдаотидеш.–Ноазсимислех,четрябвадапазишРоманиКонър.– Те ще останат в Роматех, така че охраната там може да ги наблюдава. Не се тревожи.

Погрижилисмесе.–Благодаряти.–Тонисепочувстваоблекчена,ноималкошокирана,чевампиритесаготови

дапроменятустановениясиред,задаѝпомогнат.–Товаепоследниятмиизпитиофициалноприключвамсмагистратуратаси.–Страхотно.–Хауърднаправипауза.–Знаешли,сигурнощеможешдасинамеришпо-добра

работаоттази.Тянеемного…интелектуална.–Добрае.Заплащанетоемногопо-голямооттова,коетоочаквах.–Да,вампиритезнаятколкоеважнодаиматсмъртни,накоитомогатдаразчитат.–Разбирам.Телефонътнанощнотошкафчеиззвъня.–О,боже,надявамсетоваданееМитци,илипъкЛола.–Кои?–попитаХауърд.– Тези момичета продължават да търсят Иън. Очевидно се е регистрирал в сайт за

запознанства.–Майтапишсесмен.–Щемисе.Щетисеобадязадокладавдесетчаса.–Тонизатворимобилниясииотговорина

домашниятелефон.–Ало?–Здрасти–отвърнатихженскиглас.–Иънтамлие?Тониизстена.–Той…медитиравмомента.– Яко. Аз съм Дестини. – Тя остави номера си. – Иън просто е толкова секси. Да знаеш,

напълно синтезирах хармоничните вибрации на космоса, затова мога да кажа, че с Иън смесъздадениединзадруг.–Разбирам. –Иогромнотомубогатство няманищообщо с това. –Някакво съобщение за

Иън?–Да.Азобичамдасеразхождамвдъжда,дастоянаплажаиданаблюдавамизгрева.–Страхотно.–Тонинаписа„Планирадатеубиечрезспонтанновъзпламеняване”подномера

ѝ.–Благодарязаобаждането.ТязатвориипогледнакъмИън.–Осъзнавашли,ченай-добратамиприятелкаевболницаивместодамогадаѝсеобадя,съм

вързанатукдаговорясглупавитетигаджета?Гласътѝсеизвисидовик,ноИънпростопродължидасилежитам,необезпокояван.–Защоситърсишжена?Защоединвампиризобщощевярвавистинскаталюбов?Наистинали

мислиш, че можеш да бъдеш верен в продължение на векове? В днешно време дори няколкогодинисапрекаленомного!Тойнеотговори.–Е,поненемиотговаряш.Презденяазсъмшефътиданесигозабравил.

Тойнесевъзпротиви.Тя влезе в офиса. Не беше ходила в колеж, за да свърши като охрана на разгонен, секси

вампир.Дотукстретотоѝубеждение,чещеизградинещозначимовживотаси.Трябваше да говори със Сабрина. Това щеше да я успокои. Отвори телефона си и набра

болницата.–СтаятанаСабринаВандеруът,акообичате?–Единмомент–отвърнаоператорът.–Моляизчакайте.Тониседнаначерниякоженстолзадбюротоивключикомпютъра.Можебищешедаоткрие

нещополезнотам.Търсенетоѝвбиблиотекатанебепомогналоснищо.Телефонътнабюротоиззвъня.Страхотно,ощееднажена.Тонибързозаписаномераииметоѝ,изатвориследкатоБритниѝизложидесеттепричини,порадикоитоИънесекси.Междувременно,операторътотболницатасевърнаналиния.–СтаятанаСабринаВандеруътебилаосвободена.ВълнаоттревогазаляТони.–Ноазявидяхснощи.Когасаяизписали?–Немогадавидамникакваличнаинформация.–Чакайте–започнаТони,нозвукътнатоназанабиранеѝпоказа,чесаѝзатворили.Телефонътнабюротоиззвъня.–Ааа!–Тонибързозаписаномераииметонадругомомиче,коетомислеше,чеИънесекси.

СледтованабраномеранамобилниянаСабрина.Следседмотопозвъняване,япрехвърликъмгласоватапоща.–Бри,Тоние.Току-щочух,чесатеизписалиотболницата.Обадимисе.Тяпроверителефонасизасъобщения.Нямаше.КъдебеСабрина?Телефонътнабюротоиззвъняотново.ТозипътбеЛаТоя,коятомислеше,чеИънесекси.След

товаМишел,послеЛорън.ОчевидносексапилътнаИънставашелегендарен.–Товаепрекалено–изстенаТони.Използвадомашниятелефон,задасеобадивапартаментаси.МожебиСабринапростосебе

прибралавкъщиитясетревожешенапразно.Телефонътпродължидазвънидокатонесевключителефонниятсекретар.–Бри,тамлиси?Обадимисе,тревожасезатеб.ТелефониранаКарлос,койтоживеешевапартаментасрещутехния.–ЧуллисисесъсСабрина?–Не,каквосееслучило?–Изписалисаяотболницата,нонезнамкъдее.Последвапауза,следтоваКарлоспроговорисгласпо-дълбокотобичайното.–Тони,трябвадамикажеш,каквосееслучило.–Щетикажатазивечерщомсевърнаотработа.–Тонизатвориителефонътиззвъняведнага.–Подяволите!–Тясграбчислушалката.–Какво?–Доброутро.ОбаждасеТрависБъклий.Мъжкиглас.–Да?Каквоима?–ТамлиеИънМакФий?Тонипремигна.–Вие...искатедаговоритесИън?–О,даскъпа.ВидяхснимкатамувСвободнивградаисипомислих,четойетолкова…

–Секси?–Точно.Трависсеизкиска.Тонизаписаиметому.–Щесерадвамдамупредам,честесеобаждали.–Супер.–Трависѝказаномераси.–Мисля,четойехиперсекси.–О,абсолютно.–Тонизатвори,следтовапотъркачелотоси.–Тованеможедамисеслучва.

ЗаседналасъмвЗонатаназдрача.Обърна се към компютъра и щракна върхуМоите документи. Показа се прозорец, искащ

паролазадостъп.–Подяволите.Небечактолковазадръстенапоотношениенатехниката,нонямашеникакваидея.Добреде,

дори да намери документ, където група вампири признават, че са истински, какво всъщностщешедадокажетова?Всекибимогълданапишеподобнанебивалицаидатвърди,чееистина.Катоговоримзаневернитвърдения,трябвашедапроверипрофиланаИънвСвободнивграда.

Лесно го намери. Той бе на началната страница в списъка на десетте най-популярни мъже.Снимкатамубешестрахотна,нопрофилътмузвучешекатоДонЖуаннавиагра.Колкотоповечечетеше,толковаповечеусещашекакотушитеѝзапочвадаизлизапара.Телефонът иззвъня отново. И отново. И отново. Списъкът с имена набъбна до тридесет и

четиримомичетаидвамамъже,всекиоткоитомислеше,чеИънбеневероятносекси.КакщешедаоткриеСабрина?Дасеподготвизапоследниясиизпит?Телефонътиззвъняотново.Тяговдигнарязко.–Да,Иънесекси!Нотищетрябвадаизчакашредаси.–Яко.–Момичетодъвчешедъвка.–Нямамнищопротивдаделя.Падалисипогруповиясекс?Тонисенамръщи.–Щетрябвадагопопиташ.–Добре.–Чусепукваненабалонотдъвка.–Тикояси?–Азсъм…наглеждащиятгополицай.–Яко.Иазсиимамтакъв.Спипахамекатоситърсехклиенти.–Мразякатосеслучитака.–Да.Тъй,тозипичИън,наистиналиетолковабогат,колкотопишевпрофиламу?Тонистисназъби.–Простомикажииметои телефона си. –Записаинформациятаи тресна слушалката. –Не

могаповече!Разровисевчекмеджетонабюротоинамериголямперманентенмаркер.Върнасевспалнята

ипогледнакъмИън.–Акосепровалянаизпитаси,щеепотвоявина!–Пригладибялатамутенискавърхусилните

мугърдииръцеинаписасглавнибуквиСЕКСИ,СЕКСИЖРЕБЕЦ.Отдолудобави:„Зада сипрекарашдобре,сеобадинаТравис.”Следтоваслезенапартераивключисекретаря.Навампиритенямашедаимхареса,нотяне

мислешедапроваляпоследниясиизпитзарадилюбовнияживотнаИън.Докатослизашекъммазето,чукактелефонътзвъниотново.Момчетатавмазетобяхадобре,такачетясеобадинаХауърдзадокладавдесет.Обяснимузателефонниясекретаритойсесъгласи.Докатообядвавкухнята, телефонът звъняощедванадесетпъти.Всеоще звънеше, когато се

качивстаятаси.Изключителефонатам,задаможедаучинаспокойствие.Вчетиричасапак

проверимомчетатазаследобедниясидоклад.ОтновосеобадивболницатаиговориседнасестраотетажанаСабрина.Сестратаѝпризна,

чеприятелкатаѝенапусналасъссемействотоси,нонеказанищоповечеоттова.Сигурнобяхалелята и чичото на Сабрина, тъй като те бяха единственото семейство, което приятелката ѝимаше.Тонинесиспомняшефамилиятаим.Тазиинформациящешедаенякъдевапартаментаѝ.МеждувременноСабринанесеобадиизобщо,такачеТонипродължидасетревожизанея.ВчетириипетнадесетТонисмениуниформатасиислезедокухнятадахапненещо.Можеше

да си тръгне, щом момчетата се събудеха, което щеше да стане всеки момент. За щастие,слънцетозалязвашеранопрездекември.–Добървечер–казаДугъливлезебавновстаята,следванотФиниъс.Тесезапътихаправокъмхладилниказаняколкобутилкикръв.–Здравейте,момчета.–Тяприключисъссалататаси.–Добрелиспахте?ВрататасеблъснаиИъннахлувстаята.ТойизръмжасрещуТониипосочисръканадписаната

счеренмаркертениска.–Какво,подяволите,етова?1момиче(порт.ез.).–Б.пр.2 Нюйорският университет (New York University) е частен изследователски университет, разположен в Ню Йорк, САЩ.

Съдържа16училища,колежииинститути,разположенившестцентъравМанхатаниДаунтаунБруклин.Б.р.

Глава4

Иънбезабравилколкоекрасива–толковакрасива,чедаразсеемислитемузасекунда.Но

нямаше значение колко сияйна или златна бе косата ѝ, или колко розова и сладко извита беустатаѝ.Иликак зелениятсуитчърподхождашенакрасивитеѝ зелениочи.Всекиохранител,койтооставяшенадписивърхузаспалвампир,бетакъв,накойтонеможедасеимадоверие.Финиъсму хвърли един поглед и изпръска кухненския барплот със закуската си.След това

започнадасехили.Дугълпонесеопитвашедапотиснесмехаси.–Иуу.Тонисенамръщинакърваватабъркотия.–Несепритеснявай,съкровище.Азщеизчистя.–Финиъсвзегъбатаотмивката.–Добресиго

подредила.–Небихгонарекълдобре–изръмжаИънкъмТони.Тя не бе отговорила на въпроса му.Просто си стоеше на масата, играейки си с хартиената

салфетка, докато по бузите ѝ разцъфваше розовина. Ароматът на кръвта ѝ разпали глада му.Венците му се стегнаха. Стомахът му се присви. Той се запъти към хладилника, взе бутилкасинтетичнакръвияизпидодънонапълностудена.Тясбърчималкотосикрасивоносле.–Пиешястудена?–Данебидамипредлагашнякоя,коятоетопла?–изръмжатой.Бузитеѝстанахаяркочервени.–Не,разбирасе,чене.–Защоситолковаядосан,братле?–Финиъсзабърсабарплота.–Азщяхдасъмщастлив,ако

Тонибенадписаламоятатениска.Подяволите,тяможедапишевърхуменцялден.–Тиненосиштакава,когатоспиш–прошепнаТони.–Аха!–Финиъссеухилинасрещаѝ.–Възхищаваласисенаневероятнотомитяло,докато

спя.Знаехси.ДамитенемогатдаустоятнадокторФанг.–Тойизплакнагъбатаипродължисработата.–Трябвадапишешлюбовнитесибележкивърхумен.–Тованесалюбовнибележки–запротестираТони.–Съвсемсигурное,ченеса–измърмориИън.–ОпределенонесеинтересувамотТравис.Финиъсизсумтя,следтовасеприцелиихвърлигъбатавмивката.–Две точки!Казвал съмвимомчета дапрестанете даносите тезиполи.Това дава смесени

сигнали,акосесещатекаквоимампредвид.Дугълсенамръщи.–Носенетонакилтеважнаимъжественатрадициясредшотландците.–Наменмихаресватдоста–признасиТони.Тянаистиналихаресвашекилтаму?ИънвинагибесмяталтартананакланаМакФийзаедин

от най-добрите. Или може би тя харесваше онова, което бе под него. Удари се наум. Товамомичегоразсейвашепрекаленолесно.–Неотговоринавъпросами.–Тойпотупагърдитеси.–Защо,подяволите,направитова?Тявдигнабрадичка.

–Сегащепризная,четовабегрешка,новмомента,когатогонаписах,тибяхмногоядосана.–Ядосана?–Иъняпогледнаскептично.–Каквосъммогълданаправя,задатеядосам?Цял

денбяхмъртъв.–Бешеживвинтернет.РазнихорасагледалипрофилативСвободнивградаителефонътне

спирашедазвъни.Имахсисвоипроблеми,скоитодасезанимавам,такаче…–Менсаметърсилидами?–прекъснаяИън.Тойнеможешедаповярва.ПланътнаВандабепроработил.Тонигопогледнараздразнено.–Невидялисъобщенията,коитотиоставихгоре?Нанощнотошкафче?–Не, бях разконцентриран от това. – Той притисна ръка към гърдите си. Искаше му се да

останеядосан,номисълта,черазниженинаистинасаготърсили,беневероятна.–Търсилисамедами?Тониизстена,следтовазанесечиниятасидомивката.– Да, господин Суперего. Четиридесет и три жени и двама мъже, да сме точни. И това бе

предидесетчасасутринта.–Двамамъже?–Финиъссеизкикоти.Иънизмърмориняколкодуминакелтси,коитонакарахаДугалдасеразсмее.Първоначалното

мувълнениесеразсея,защотосегатойосъзна,чевсичкитезижени,коитосебяхаобадилипрезденя,бяхасмъртни.Нитоеднаоттяхнямашедасвърширабота.ТелефонътиззвъняиФиниъссепротегнакъмнего.– Не се притеснявай. – Тони се върна до масата, където бе оставила някакви дрехи на

облегалката на стола. Зави зелен шал около врата си. – Вероятно още една отчаяна жена.Телефонниятсекретаревключенотсутринта.– Но тя може да е секси! – Финиъс вдигна слушалката. – Здравейте – каза той с дълбок,

прелъстителен глас. – Свързахте се с луксозното жилище на доктор Фанг, любовния доктор.Кажимикъдетеболи,скъпа.–Тони–тихоказаДугъл.–Трябвадаотговаряшнателефонапрезденя.Неискамехоратада

сипомислят,чекъщатаепразна.–Знам.–Тяоблечеякетоси.–Но…–Не,Травис,несъмзаинтересован!–Финиъсзатворителефонастрясък.–Мамкаму.Тониизсумтя.– Виждаш ли какво имам предвид? Затова Хауърд се съгласи да използвам телефонния

секретар.–Тяметначантатасинарамо.–Доскоромомчета.–Къдеотиваш?–попитаИън.Тянемуобърнавниманиеиизлезеоткухнята,оставяйкиврататадаселюлееследнея.–Подяволите–изръмжаИън.Изгълта набързо остатъка от студената си закуска и остави бутилката си в мивката, докато

излизашепрезкухненскатаврата.–Иън–спрягоДугъл.–Данеянакарашдаситръгне.Отчаяносенуждаемотсмъртнаохрана,

накоятоможемдаседоверим.Тойпосочитенискатаси.–Каквотекарадамислиш,чеможемдаѝвярваме?–ТяедобърбоециимаоснователнапричинадамразиБунтовниците–отвърнаДугъл.–Инениеубила,докатоспим–добавиФиниъс.–Всеоще.– Това е успокоително. – Иън се запъти към фоайето и намери Тони до входната врата да

натискабутонитенаклавиатуратанаалармата.–Неможешдаситръгнеш.–Невиждамзащоне.Смянатамисвърши.Тянабракодазаизключваненааларматаисепротегназадръжкатанавратата.–Трябвадаговорястеб.–Азнежелая.–Тяпосочикъмтелефонниясекретар.–Ноимастотицижени,коитоискат.–Преувеличаваш.Тони измарширува през фоайето до мястото, където се намираха телефонът и телефонният

секретар.Натиснаединбутонисечуавтоматиченмъжкиглас.–Иматетристаичетиринадесетсъобщения.Иъностанасотворенауста.Тонигопогледнасъсзнаеща,самодоволнаусмивка,следтовасевърнакъмвходнатаврата.– По-добре се захващай за работа. Ще ти отнеме часове да отговориш на всички тези

обаждания.–Простощегиизтрия.Тясеобърнабавно,задагопогледне.–Нямадаимотговориш?–Тесасеобадилипрезденя,следователносасмъртни.–Божегосподитиситакъварогантенсноб!Тойсенаежи.–Тованеевъпроснаарогантност.Товаереалността.–Твоятареалност!Мислишси,чесипрекаленодобързаобикновенитесмъртни.–Несимисли,чезнаешкаквосимисля.Тяприсвиочи.– Добре. Ще се придържаме към фактите. Това са истински хора, които са се обадили с

истинскичувства.Самоединнадутглупакбиимотказаллюбезносттаототговор.Тойсеприближидонея.–Немеучиналюбезност,неиследкатонаписатезиглупостивърхумен,докатоспях.–Бяхядосана!–Тяпристъпикъмнего,бузитеѝсеизчервиха.–Трябвашедапрекарамчасове,

слушайкикакнякойстене:„О,Иънетолковасекси!”.Късметлияси,чесамонадписахтенискатати.Почтибяхповърнала!Бешемутруднодасеконцентриравърхудумитеѝ,защотокръвтаѝизпълвашеноздритему,а

ускоренотоѝсърцебиенеехтешевумаму.Самокатосевгледавдълбокитеѝпламтящизелениочиислухътмусепритъпи.Ароматътнакръвтаѝсесъчетавашестозинакосатаикожатаѝ.Тойникоганебевдъхвалпопрекрасенвъздух.Тяотстъпиназад.–Нещонеенаредли?Очитетиизглеждатмалкостранно.Тойсеопитадамисли.Защовсичкитезиобажданиясая ядосали?Изведнъжсепоявиедна

мисъл.–Тиревнуваш.–Какво?–подиграмусетя.–Неставайсмешен.Тойпосочидумитевърхутенискатаси.–Нетиехаресало,чедругитедамисаменаричалиистинскижребец.–Тенесатенаричали…–Тятрепна.–Трябвадавървя–казаисеотправикъмвратата.Тойяпоследва.–Часттасжребецаебилатвояидея?

–Небепредвиденокатокомплимент–измърморитя.Иънсеусмихна.–Нотоваечестнототимнение,нали?Тонисграбчидръжкатанавратата.–Имамработазавършене.Тойпоставиръканавратата.–Какванапример?–Нетезасяга.Усмивкатамуизчезна.–Такаинемиказацялотосииме.Илизащосисесъгласиладанипазиш.–Казахти,зарадидобратазаплатаибезплатнатастаяихрана.–Аазтиказах,ченетивярвам.Криешнещо.Очитеѝзаблестяхаотгняв.–Даласъмклетва,чещезащитавамегоистичнататикожа.–Защощенипазиш,щомненихаресваш?Тяповдигнавежда.–Можебинехаресвамсамотеб.Погледътмусеплъзнаполицетоѝ,следтовапокъсотоѝякеитеснитедънки.– Мога да кажа кога лъжеш, девойче. Чувам как сърцето ти препуска и подушвам кръвта,

прииждащакъмлицетоти.Бузитеѝстанахарозови.–Неенужнодатиобяснявамнищо.– Добре. Тогава нямам друг избор, освен да те проуча сам. – Телефонът иззвъня и отвлече

вниманиетому.–Неситръгвай–предупредиятой,следтоватръгнакъмапарата.ЗаднегоТонииздадеизнервен звуки тойпогледнакъмнея.Снетърпеливжест тяиздърпа

косатасиотшала,койтояпридържаше.Златнитекичурисеспуснахапораменетеѝ.Понякакъвначин,успянанаправитоваобикновенодвижениедаизглеждаграциозноикрасиво.Телефонниятсекретарсевключиифоайетосеизпълнисженскиглас.–Иън,току-щопрочетохпрофилатиибихжелаладасесрещнем.Тамлиси?Вдигни!Тойсепротегназаслушалката,носепоколеба.–Каквонеенаред?–попитаТони.–Незнамкакводакажа.Тяизсумтя.–Каквощекажешзаздрасти?Женатаоставииметоителефонниясиномер.–Неетолковапросто.Иъннеможешедазнаедалиженатаевампиркаисъвсемнебевъзможнодаяпопитанаправо.

Подяволите.Щешедаму сеналожида се срещне с всичкижени, които се обадят след залезслънце.Вмига,щом ги види,щеше да знае дали са смъртни, или неживи.Но каквощеше даправи,акосастотици?Женатазатвориителефонътиззвъняотново.Тойпрокараръкапрезкосатаси.–Товаепрекалено,нетрябвашедаоставямВандадагоправи.–Ванда?–попитаТони.–Товаощенякоеотгаджетататилие?–Просто една приятелка. Тя създаде профилами име регистрира в сайта за запознанства.

Искашепростодамипомогне,но…–Какво?–Тонитръгнакъмнего.–Тинесиписалпрофиласи?Оттелефонниясекретарсечудругженскиглас.Иъннамализвука,задаможедаговорисТони.– Оставих Ванда да го напише. Тя каза, че знае какво искат да чуят жените. Явно е така,

съдейкипотоваколкосасеобадили.Тонисбърчиносле.–Нетовабихискаладачуяаз.Никогадосеганебяхчелаподобниглупости.–Тисипрочелапрофилами?Тяпригладикосатасизадухото.– Бях любопитна. Имам предвид, че се обадиха стотици жени. Исках да видя какво ги е

ентусиазиралотолкова.–Исирешила,чесапълниглупости?–Разбирасе.Моятаистинскалюбовщеекатоблестяща,звезднапринцесавомагьосаниями

замък в Шотландия. А аз ще бъда нейният отдаден любовен роб, изпълняващ всяко нейножелание, докато тя не се понесе по вълните на чувственото удоволствие. О, възторгът!Екстазът!Гаденето!Тонипосочиустатаси,сякашискашедапредизвикаповръщане.Иънтрепна.СтилътнаВанданаистиназвучешетвърдедраматично,ноиреакциятанаТони

изглеждашепрекаленопреувеличена.–Многоеинтересно,чесизапомнилавсичконаизуст.Поласкансъм,чесиизучилапрофила

митолковавнимателно.Тяостанасотворенауста,нобързоязатвори.– Трябва да накараш Ванда да направи една сериозна редакция. Както е написано сега, не

звучишмного…мъжествено.Тойповдигнавежда.Отноволисеопитвашедагопредизвика?–Щегопогледнатазивечер.–Тивсеощенесигочел?–Не. –Той повдигна едното си рамо. –Сигурен съм, чеВанда е свършиламного по-добра

работа,отколкотоазбихмогъл.Тонигопогледнаподозрително.–Нетиев стиладаситолковаскромен.–Изведнъжтя гопогледнаизненадано.–О,боже

мой,данесипритесненотсрещите?Тойпреглътнатрудно.Тяулучиточновдесетката.–Трудное…заобяснение.–Какможеда сепритесняваш?Не сили съблазнявалженивпродължениена векове, за да

можешдаседоберешдо…кръвтаим?–Товаберазлично.Сегатърсялюбовтанаживотаси,женазакоятодасеоженяискоятода

прекарамостатъкаотживотаси.Несъмнапълносигуренкакдаподходявтозислучайилидалищеоткрияподходящата.Иматолковаголямизбор.– Да, срещите са трудна работа. – Погледът ѝ стана съчувствен. – Но не трябва да се

притесняваш.Ще се оправиш.Трябва ти самомалко практика.Справи се доста добре снощи,когатофлиртувасмен.–Харесалити?Тягопогледнахладно.

–Небихказалатова.Тойнаклониглава.–Тисижена.–Отлично,Шерлок.Сигурносипрофесионалендетектив.Иънсеусмихна.–Вдействителностсъм.Товамиеспециалността.Той забеляза уплашения поглед, който внезапно се появи в очите ѝ. Да не би тя да се

притесняваше,затова,коетоможешедаоткриезанея?–Каза,чесенуждаяотповечепрактика.Щемипозволишлидасеупражнявамстеб?Тонипогледнакъмвратата.–Тъкмоситръгвах.– Ще отнеме само няколко минути. – Той посочи към салона. – Наистина ще съм ти

благодарен.Иънможешедавидикакзадкрасивитеѝзелениочисезараждаидея.Можебиакобъдемила

имуугоди,щезабравидаяразследва?Едвали.Тябепрекаленоинтригуваща.–Предполагам,чемогадатиотделядвеминути–казаТониисезапътибавнокъмсалона.–Благодаряти.Тойизчака,докатотяоставичантатасинадивана,аследтовасвалиякетоси.Щомседнана

ръбанадивана,Иънсенастанидонея.Тямухвърлипредпазливпоглед.–Несъмсигурна,ченаистинасенуждаешоттова.Снощифлиртувашекатопрофесионалист.–Неосъзнавахкаквоправя,докатотинемиказа.Сигурносъмбилразсеянотвсичкидруги

емоции,коитосъмчувствалтогава.Емоциикатоподозрение.Истраст.–Тогававероятнощесесправиш,стигаданесезамисляшмного-многовърхутова.–Можеби.Илиможедаепо-лесностеб,защотоебеззначение.Тясестегна.–Защотосъмсмъртнаиеподдостойнствототи?–Не!–Каквоябенаправилотолковадокачлива?Данебинякойдаберазбилсамочувствието

ѝвминалото?–Тони,азедватепознавам,нонемогадавидянищо,дорималконедостойновтеб.Всекимъжбибилблагословениполаскандаполучилюбовтати.Тягопогледнаизненадано.– Имах предвид, че не трябва да се притесняваме какво чувстваме един към друг. Няма

значение,защотонеможедаимамевръзка.Противправилатае.– Точно така. – Тя се облегна назад и кръстоса ръце. – Добре. Тъй като не можеш да ми

повлияеш по никакъв начин, нека да видим на какво си способен. Опитай да направиш най-добратасизабивкасмен.Забивка?Какво,подяволите,бешетова?Тясеобърнаслицекъмнего.–Виждашмевнякойбар.Азсъмсексивампиркасчифтпрекрасни…зъби.Такачеправиш

опитдамесвалиш…Тягопогледнавочакване.Бавноичаровно.ТовабесвършилоработанаЖан-Люк.–Добървечер,госпожице.Тазивечеризглеждатеизключително.–Благодаря.–Тяприсвиочи.–Прекрасновреме.

–Такае.Можебиемалкохладно.–Наистина е така, господинДарси.Мисля, че на овцетеще им е студено в кошарата. –Тя

направифизиономиясрещунего.–Откойвексепръкна?–Шестнадесети,носъмсеприспособилпрезвековете.Тониизсумтя.–Недостатъчно.Всеощесиназадсдвестагодини.–Опитвамседазвучачаровно.–Чаровниятпринцвеченеегерой.НесилигледалШрек?Тойнямашеидеязакаквоговоритя.–Мислехси,чечарътникоганеможедаизлезеотмода.СвършиработаприЖан-Люк.–Негопознавам.Виж,трябвадазвучишпо-модерно.Малкопо-така.Опитайотново.Тойсеразровивпаметтасизаточнитедуми.–Йо,сексимаце,некасесвалим?Тяизбухнавсмях.–СегазвучишкатоФиниъс,самодетоказа„некасесварим”.О,боже,акцентъттиетолкова

смешен.–Благодаря.–Тойяпогледнанакриво.–Можебимогадаспечеляпривързаносттананякоя

дамаснеправилноизказване.Тонисеухили.–Всеощезвучишстаромодно.–Толковалиелошотова?Тянаклониглава,обмисляйкивъпроса.–Предполагам, че зависи от жената. На някоижени им харесва да им отварят вратата. Но

повечето модерни жени ще приемат кавалерството ти като обида. Можем да си отворимпроклетатавратаисами.Данесипосмялданивземешзапо-слабияпол.– Значи ти не разбираш подбудите ми. Отваряйки вратата, ти показвам уважение, а не

неуважение.–Нонаистиналиуважавашжените?Несмелибилипростовечерязатебвпродължениена

векове?–Виебяхтеспасениетоми.Никоганямашедаоцелеябезвас.Тягопогледнаучудено.–Виждаменещатапотолковаразличниначини.–Товасамотеправиощепо-обаятелназамен.Тойсевгледавочитеѝивидякакразличнитечувствасеборятедносдруго.Тябетолкова

красива.Такацелеустременадабъдесилнаидаскриеранитеси.Далищешедасеуплаши,акознаешеколкосилнобепривлеченотнеятой?–Никоганямадатенараня,девойче.Надявамседазнаештова?Тясеотдръпнавнезапноипогледнанастрани.–Данеизползваконтролвърхуумами?–Не.–Тогава,защосъм…–Тягопогледнапредпазливо.–Нямазначение.Дали и тя чувстваше същото? Тази странна връзка между тях. Той протегна ръка по

облегалкатанадивана.–Кажиминещо,Тони,когатостававъпросзасваляненамодернимомичета,добрелищееда

яцелунанапърватанисреща?

Тяиздърпачантатасивскутаси.–Целувкапобузатабибилодобре.Илилекацелувка,когатосесбогувате.–Амиакоискамнещоповече?Бузитеѝстанахачервени.–Акоискашдаскочитевлеглото,товаевашизбор.–Азимахпредвидсамопо-дълбокаизадоволяващацелувка.Нощомбързашдамевкарашв

леглото…–Мисля,четовабяхадостатъчноупражнения.Тяскочинакракаиоблечеякетоси.Тойсеизправи.–Благодаряти.Бешемногообразователно.–Добре.–Тяметначантатасинарамо.–Мисля,чещесесправишдобресъссрещите.Тонисезапътикъмвходнатаврата.–Товаехубаво.Имамдвесрещитазивечер.Тяпогледнаназад.–Две?Данебидаревнуваше?–Нощитесадълги.Щесевидимсутринтапредиизгрев.Всеощетрябвадаговорим.Тяпоклатиглаваисепротегнакъмдръжкатанавратата.–Нямазакакводаговорим.–Имамвъпроси,коитосенуждаятототговор.–Прекаленосилюбопитен.–Акооткажешдаговоришсмен,щетеразследвам.Очитеѝсеподпалихаотгняв.–Защонемеоставишнамира?–попитатяиситръгна,блъскайкиврататазадсебеси.Товабедобървъпрос.Тойимашедвесрещитазивечеридостатъчнотелефонниобаждания,на

коитотрябвашедаотговори.Нопорадинякаквапричина,неможешедаоставиТонинамира.Тяизпълвашемислитему.Желаеше я, но това бе повече от страст. Тя бе загадка. Една красива,умназагадка.Адафлиртуваснеябетолковазабавно.Иън се телепортира на петия етаж, за да се изкъпе и преоблече. Първо щеше да иде до

Роматех,задасевидисКонъридазапочнеразследванетоси.ИмашеизвестновремезаубиванепредисрещитесивПалавидяволи.Вбанятасвалитенискатасиисевгледавдумите,коитоТонибенаписала.Далинаистинане

ревнуваше,четолковамногоженигожелаеха?Илипростонанегомусеискашетядаревнува?Еднонещобесигурно.Тойопределенобезаинтригуваноткрасиватаимохранителка.Основното правило на Ангъс МакКей отекна в съзнанието му. Един охранител никога не

трябвадасеобвързваромантичносчовека,закоготоотговаря.Тябезабранена.Бесмъртна.–Подяволите–изругаИънихвърлитенискатавкошчетозабоклук.

Глава5

Йедрек Янов мина бавно през новия си офис в Руско-Американското сборище в Бруклин.

Дотук,добре.Скенерътмунезасичашеникаквибръмбари.Когатопристигнавчетвъртъквечер,беоткрилняколко.Подозираше,чевсборищетомуимакъртица,нопредидаоткриекопелето,щешедапродължавадапроверяваофисасивсяканощ.Подобна нелоялност и негодност нямаше да бъде толерирана. Като новия господар,

предишнатавечертойбедалдасеразбере,чещеочакваповечеотсборищетоси.Всекичлен,койтоне е готовда умре, за дапостигнецелитему, спокойноможешеда умреоще сега.Тойподсили речта си, като заби кол в един от членовете на сборището, който не изглеждашеособеновпечатлен.Товаобикновенодействиебенаправилочудесазамотивациятанавсичкиостанали.Мъжете

бяха предложили да ловуват за него. Жените бяха предложили да го изчукат. Всички, сизключениенаедна.Малкатабрюнетка,Надя,изглеждашеужасенаотнего.Така че, естествено, той избра нея. Усмихна се, припомняйки си бруталния час, който бе

прекарал с нея. Когато най-накрая я бе оставил да си тръгне, облята в сълзи, се наслади нафакта,чесегастрахътѝотнегосееувеличил.Нотявсеощеимашеостаналдух.Щешедагопречупидостатъчноскоро.Товабеигра,накоятосебенаслаждавалмногопътипрезвековете.Приключи с претърсването на стаята. Беше чисто и щеше да остане така сега, когато той

отговаряше.Предишнитегосподаринасборищетосабилиидиоти.ИванПетровскибесвършилпредадениубитотсобственотосисборище.КатяМинискаябенатрупаламногопарисамозадагипръснеследтовавпатетиченопитдаубиебившлюбовник,койтоябезарязал.НитоИван,нитоКатябяхаразбраликаквобенаистинаважното.КогатоРоманДраганестибе

нахлулвтазисградапрезденя,задаспасиединотслугитеси,Иванпростобеувеличилброянадневната охрана. Какъв идиот! Драганести е бил буден през деня. Важността на този фактнапълнобеубягналнаИван.ИнаКатя.Един вампир, който може да остане буден през деня, можеше да управлява света. Всички

вампирищяхадамусекланятотстрахданебъдатубитипрезмъртвешкиясисън.–Господарю?Юри почука на вратата. Тя бе отворена, но той се страхуваше да влезе, преди да получи

разрешениетонаЙедрек.Добре.Бързосеучеха.Йедрекседназадбюротосиипуснадетекторазабръмбърившкафчето.–Влез.–Носядокладаиснимките,коитопоискахте.–Покажимиги.Юриоставиняколкодигиталниснимкинабюрото.–ТоваеРоматехинякоиотвампирите,коитоработяттам.ЙедрекразпознанаснимкитеДраганестиибодигардамуКонърБюканън.–Койетова?–ГрегориХолщайн.ВицепрезидентътнаРоматех.–КъдееинформациятазадоманаДраганести?

Юрипреглътна.–Неуспяхмедагооткрием,засега–бързоприбавитойвотговорнапогледанаЙедрек.–Ето

няколкоснимкинаградскатамукъщавГоренИйстСайд.Йедрекгиразгледа.Имашеединшотландец,облеченскилтимладчернокожсуниформана

МакКей.Юрипосочикъмснимкатанатретимъж.– Този мъж пристигна миналата вечер. Не сме сигурни, кой е. Не съвпада с никоя от по-

старитениснимки.Йедрекизучавашеснимкатанамладмъж,облеченвкилтсчервеноизелено.–Ощеединпроклетшотландец.Кълнасе,чеМакКейиманесекващзапасоттях.–Тойвдигна

последнатаснимка,накоятоимашемладарусажена.–Койетова?Курватаим?–Сигурно.–Юрипристъпинамясто.–Тяесмъртна.–Откъдезнаеш?–Аз…познахя.Впонеделниквечертасехранехотнея.Йедрекостависнимката.–Небешелитовавечерта,вкоятооставидаубиятСашенка?–КонърБюканънгоуби–бързоказаЮри.–Всичкобеподконтрол,докатонесепоявитой.Йедрексвиръцевюмруци.–Билистетримасрещуедин.Трябвалоедаубиетепроклетияшотландец.Каквовиказахза

некомпетентността?Юрипребледня.–Нямадабъдетолерирана.Йедрексевгледавмъжа,оставяйкистрахътнаЮриданараствасвсякаизминаламинута.Той

поедълбоковъздух.Обичашемиризматанастраха.–Късметлияси,четовасееслучило,предидастанагосподар.Сегасъмгладен.Доведими

някоясмъртна.–Да,господарю.–Юрисепоклони.–Веднага.Йедрекпрокарапръстполицетонамомичетоотснимката.–Доведимиблондинка.Чувалсъм,честяхепо-весело.

***След като взе метрото, а после повървя малко до площад Вашингтон, Тони стигна до

апартамента на втория етаж, който делеше със Сабрина. Остави чантата и ключовете си намасичкатазакафе,свалиякетоишаласиигиметнавърхумалкиядиван.КоткатанаСабринаУондъркитискочиотеднокреслоисезаувиваизкракатаѝ.–Здрасти,Уон.–Тонияпогализадтигровитеѝуши.–Виждалалисимайкаси?Уон я погледна раздразнително, след това измарширува до обособената кухня и застана в

кралскапозадокупичкатасизахрана.–Немисеправи.Знам,чеКарлостеехранил.ТонинадниквавстаятанаСабрина.Помещението изглеждаше по същия начин, като в неделя – захвърлени дънки на пода,

отворени учебници лежаха върху пурпурната кадифена завивка. Преди да излезе в неделявечерта, Сабрина бе прекарала по-голямата част от деня, учейки за изпитите тази седмица –

изпити,коитобепропуснала.ТонибеходилапривсичкипрофесоринаБривпонеделник,задаимобясни,защоБрищеотсъства.Тящешедабъдескъсанаповсичкитесипетдисциплини.Сякашживотът на Сабрина внезапно бе замразен, наред със стаята ѝ. Тони се зачуди дали

животътимщебъдесъщиятотново.Включилампатадолеглото,следтовасеразровиизчекмеджетонанощнатамасичка.Сърцето

ѝ се сви, щом забеляза картичката за рождения ѝ ден, която Бри бе запазила. Тони ѝ я беподарилапредигодини.Товабепървиятпът,вкойтобевзелакартичкапредназначеназасестра.ДоколкотосеотнасяшедоТони,Брибенейнасестра.Дветебяхаприятелкиотдесетгодини.

Прекарваха празниците и почивките си заедно. Господ бе свидетел, че собствените имсемействанегижелаеха.Затовабетолковастранно,чеБрибенапусналаболницатаслелясиичичоси.Тонибечувала

толковамалкозадвойкатапрезгодините,ченеможешедасиспомнипълнитеимимена.ДжоиГуеннещоси,коитоотвременавремесесещахадапратятнаБрипоеднакартичказаКоледа.Защоизведнъжсебяхазаинтересовалиотплеменницатаси?Тониоткрипухкаврозов тефтер с адресии запрелиства страниците.Тъжнобе колкомалко

адреси бяха записани.Ощепо-тъжнобе колкоимена бяха задрасканипрез годините. ГоркатаБри.Бешеѝтолковатрудноданамерихора,накоитодавярва.Тонизанесетефтеравъввсекидневнатаиседнанадивана.Уондъркитискочивърху задната

облегалкаизамъркадоухотоѝ.–Липсватитвоятамама,нали?–Тониизтълкувасилнотомърканекатопотвърждение.–Да,

наменсъщо.Тяпрехвърлистраницитенатефтера.–Аха!–Подбуквата„П”открид-рДжоПроктъриГуен,коитоживеехавУестчестър.Това

трябвашедасате,макарчеТонинезнаеше,чечичоДжоедоктор.Тясепротегнапрезоблегалкатанадиваназабезжичниятелефонизабеляза,чеиндикаторът

за съобщения свети. Четири съобщения. Три бяха от нея, тъй като се бе обаждала три пъти.МожебичетвъртотобеотБри.Тонипуснасъобщениятаичукакгласътѝстававсепо-тревоженсвсякоследващосъобщение.

Най-накраядойдереднапоследнотосъобщение.–Бри,Джъстине.Трябвадамипростиш,скъпа…Дабе.Тониспрясъобщението.СледтованабраномеранасемействоПроктър.Какъвдоктор

беДжо?Проктолог?Изсумтяванетоѝбепрекъснатоотженскиглассиспанскиакцент.–ДомътнадокторПроктър.–Здравейте.Сабринатамлие?Тонидочуприглушенигласовевдалечината.Нателефонапрозвучадругглас.–Добървечер.ОбаждасеГуенПроктър.–АзсъмТони,съквартиранткатанаБри.Бихжелаладаговоряснея.–Опасявамсе,четованеевъзможновмомента.Тяспиинемисля,четрябвадаясъбуждаме,

горкичката.Преминалаетаковаизпитание.Наменлищемиразказваш.Тонисъщобепреживяланападениеотвампири.–Добрелие?–Да,разбирасе.–ВгласанаГуенсепрокраднастуденина.–Благодаря,чесеобадихте.–Щеѝпредадетелидамисеобади,щомсесъбуди?–Неискамедаразстройвамеделикатнотоѝсъстояние.

Тованелибеше?–Брищеискадаговорисмен.–Можеби,новиенестеквалифициранадаговоритеснея.Съпругътмиеотличенпсихиатър

иекспертвтежкитепсихозикатотази,вкоятоСабринаеизпадналавмомента.СтомахътнаТонинатежа,сякашбепъленскамъни.–Бринямапсихоза.Последвапауза,вкоятоТоничушептене.–ГоспожицеДейвис?–потелефонапрозвучагрубмъжкиглас.–ОбаждаседокторПроктър,

чичотонаСабрина.Уверявамви,четяполучававъзможнонай-добратагрижа.–Простоискамдаговоряснея.–Катосеимапредвидобстоятелствата,немогадапозволятова.Тонисвиюмрукоколослушалката.–Вижтекакво,тяенадвадесетитригодини.Неможетедарешаватескогодаговорииского

не.– Няма да ѝ повлияете положително в този момент – спокойно ѝ отвърна той. – Горкото

момичевярва,чеебилонападнатоотвампири.Тонистисназъби.–Да,знамтова…–Исегасестрахува,четемогатдасевърнат,задаянаранятотново.Ниещеѝпредоставим

безопаснатасреда,откоятосенуждаезавъзстановяванетоси.–Товаепрекрасно,ноазвсеощеискамдаговоряснея.–Последниятпът,вкойтоеговориласвас,виенакаралададокажете,чевампиритенаистина

съществуват–продължидокторПроктър.–Авиестесесъгласила.–Тялежешераненавболницата.Какбихмогладаѝоткажа?–Немога да ѝ позволя да разговаря с никой, койтоще окуражава параноичната ѝ заблуда.

Сериознощезаплашитенапредъка,койтопостигнахме.Тонипреглътнатрудно.–Каквоѝправите?–Давамеѝпрофесионалнапомощ.Приятнавечер.Тойзатвори.–Чакайте!–Тонисевгледавслушалката.–Задник!–Надявамсе,четованесеотнасяшезамен.Изплашена, Тони подскочи на дивана, след това се обърна към мъжа, който прескочи

кухненскияпрозорец.–Карлос!–скарасетянасъседаси.–Отколковреместоиштамиподслушваш?–Достатъчнодълго.–Втакъвслучай,да,затебсеотнасяше.Тязатворителефона.Сега,катосезамислеше,серадваше,четойбеподслушалразговораѝ.

Нуждаеше се от приятел, с който може да сподели случващото се, а сега, когато Сабрина янямашеѝбеостаналсамоКарлос.Тованебепървиятпът,вкойтосебепромъквалзаднея.Тойседвижешетихостакавалекота.

Тони предполагаше, че бе усвоил това си умение по време на пътуванията си в джунглата наАмазонка,къдетобенай-добречовекданеизвестяваприсъствиетоси.Сдългатасидораменетечерна коса, черните си пуловер и кожени панталони, Карлос почти не се виждаше наплощадкатанааварийнотовъншностълбищемеждудватаимапартамента.

Той бе седнал на прозореца, като единият му крак бе в апартамента, а другият отвън и втъмнинатазъбитемусветнаха,щомсеухили.–Хайде сега, скъпа, трябва да симила смен.Както изглежда,ще имашнужда от някого с

моитеталанти.Тяизсумтя.– За кой талант става въпрос? За таланта ти в танцуването на самба, облечен в прашка с

пайети?Тойизглеждашеобиден.–Облеченсъмснещоповечеотпрашка.Имамяркорозовакоприненапелеринаиукрасана

главатаотщраусовипера.Огромнае.–Тойѝнамигна.–Катовсичкоостаналовмен.Тони се разсмя. Карлос винаги се връщаше в Бразилия за няколко дни по времето на

карнавала.ТъйкатотойработешевърхумагистратуратасипоантропологиявНЙУ,винагибетвърдял,чепътуванетобесобразователнацел.ТонииБрисъссигурностбяханаучилинякоиновинещаотвидеото,коетобедонесълсъссебеси.Тойпреметнаидругиясикракпрезпрозореца,следтовапровряидълготоси,слаботяло.Бе

великолепен, но бешепо-вероятно да им даде съвети замодата, отколкото да излезе с тях насреща.Уондъркитискочиотдивана,тласнасеотподаисеозовавръцетему.–Менникоганепосрещапотозиначин–измърмориТони.–Тязнае,койешефъттук.Здравей,скъпа.–Тойпотъркаглаватанакоткатавгладкатаси,

загорялабуза,апослеяоставинапода.–Тъкмоидвах,задаянахраня,когатотечухдаставашраздразнителнапотелефона.–ТовабяхалелятаичичотонаСабрина.Взелисаяутяхинемеоставятдаговоряснея.–Хмм.Някоихорасатолковагруби.–Карлосотворишкафаподмивкатаиизвадихранатана

Уон.–Menina,каза,чещемиразкажешкаквостава.–Да,знам.–Нокакможешедамуразкаже,бездазвучикатооткачена?–Нямамидеяоткъде

дазапочна.–Започниоткопелетата,коитонападнахаСабрина.–Карлоссипаотхранатавкупичкатана

Уон.–Бешенеделявечер,нали?–Да.ТяотидедасепързаляскънкизаедносДжъстинвСентралпарк.Скаралисасеисие

тръгналасама.Карлосприбрахранатаподмивкатаиблъснаврататанашкафчето.–Merda.Трябвалоедамисеобади.–Илинамен–съгласисеТони.–Зажалост,Джъстиняеразстроилтолковамного,ченее

мислила.КехлибаренитеочинаКарлоссеприсвиха.–Данеяенаранилтой?–Емоционалнода.Казаленещоотсортанатовакактрябвадапохарчатпарите,коитотяще

наследи.Карлострепна.–Немислех,четойзнаезатях.–Нитоаз.Кактоидае,Брисеепочувстваланапълнопредаденаисиетръгналасама.Итогава

лошитемомчетасаянападнали.–Горкатаmenina.Карлосвлезевъввсекидневнатаисенастанинастраничнатаоблегалканадивана.– Имало е трима… нападатели – обясни Тони. – Бри е свършила с натъртвания и пукнати

ребра. Някакви хора са я открили да лежи на снега в безсъзнание и са се обадили на 911.Полицаитесаяразпитваливболницата,носарешили,чевсеощеевшокотхипотермиятаизагубатанакръв.Несаповярвалинаисториятаѝ.Карлосиздадезвукнаотвращение.–Билоеочевидно,чеебиланападната.Данесамислили,чесеенараниласама?–Не, но са решили, че си е измислила, че нападателите са нещо различно от това, което в

действителностсабили.–Пребилисаяисаяоставилидаумре.Каквоможедаепо-лошооттова?Вампири. Но никой не бе повярвал на Бри. Дори Тони бе решила, че приятелката ѝ си е

измислиланякаквинесъществуващичудовища,вследствиенапреживянататравма.– Бри се разстроила, когато никой не ѝ е повярвал, затова ме помоли да ида в парка и да

открияхората,коитосаянападнали.Карлоссеоблегнаназад.–Данесиоткачила,скъпа?Трябвашедамисеобадиш,зададойдастеб.Тойимашеправо.Карлосбеекспертпобойнитеизкуства.КогатобесрещналТонииБриза

първипът,предидвегодини,бенастоялтедатръгнатнакурсовезаедноснего.–Искамиседагобяхнаправила.Нонемислих,ченещощесеслучинаистина.Карлоссенамръщи.–Тисъщонесиѝповярвала?–Сегаѝвярвам.Понеделниквечербяхсамавпаркаитогавасепоявихатрима…мъже.Опитах

седасепреборястях,но…Тонисебесправяладобре,предитедазапочнатдаседвижатсупербързо.Товабепърватаѝ

улика,ченападателитеѝнесаобикновенихора.Тогававглаватаѝсеберазбиластуденавълнаитебяханахлуливсъзнаниетоѝ.Споменътпредизвикатръпки,коитосеспуснахапогръбнакаѝ.–Menina.–Карлосседнадонеянадивана.–Каквонемиказваш?–Аз…немогадагообясня.Прекаленоестранно.Тойяпогледнараздразнено.– Прекарал съм част от детството си в амазонската джунгла. Миналото лято прекарах в

джунглите на Малайзия. Виждал съм толкова странни неща, каквито ти не можеш да сипредставиш.Тонипоедълбоковъздух.Небитрябвалодаказвананикогозавампирите,нокакбиобяснила

дилематанаСабрина,бездаразкриесъществуванетоим?–Искамдамиобещаеш,ченямадаповториштовапредникого.Говорясериозно.Щесиимам

големинеприятности,акоистинатаизлезенаявезарадимен.–Могадапазятайна.Кажими.–ЛошитемомчетаухапахаСабрина.Менсъщо.Карлоссестегна.–Тесабиликатоживотни?Искалиса…плъттави?–Не.Искахакръвта.Тебяха…вампири.Тянаблюдавашелицетому,страхувайкисе,четойщеѝсеизсмее.Карлосостаназагледанв

неязаняколкомига,следтоваяпогледнаподозрително.–Сериознолиговориш?–Могадатипокажаследитеотухапването.–Вампири?

–Да.Иматгаднидългизъби.Могатдаседвижатневероятнобързоинай-лошотое,чемогатдаконтролиратумати.Карлоспрокараръкапрезчернатасикосаияизбутаназад,разкривайкималкизлатниобици.–Боже,menina,каксисеизмъкнала?–Значимивярваш?–Да.Знам,ченебисиизмислиланещоподобно.–Тойхванаръкатаѝ.–Разкажимивсичко.Тязатвориочизамалко.– Бях ужасена. Те бяха в главата ми, нареждаха ми да правя разни неща против волята ми.

Умътмипищешене,нонеможехдагиспра.Карлосстиснаръкатаѝ.–Всичкоенаред,скъпа.–Тогаваотнищотосепоявиединогроменмъж,облеченвкилт,размахамечисеразвикана

вампиритедамеоставятнамира.КехлибаренитеочинаКарлоссветнаха.–О,мъжествениятгерой.–Такасипомислихиаз.Мъжътпрободеединотвампиритесъссабятасиитойсепревърнав

прах. Другите ме освободиха, за да могат да се бият с него. Тогава осъзнах, че умът ми еосвободен.Затовасеприсъединихкъмборбата.–Бравонамомичето.–Новтозимигдваматамъжеизчезнахаи…–Изчезнаха?–Да,товаедругвампирскитрик.Тогавашотландецътмесграбчииниесъщоизчезнахме.Карлосахна.–Merda! Къде отидохте? – той присви очи. – Да не ми казваш, че и шотландецът е бил

вампир?–Да,нотойеотдобрите.КазвасеКонъримезаведевРоматехИндъстрис.Карлоскимнабавно.– Чувал съм за това място. Ръководи се от някакъв известен учен, който е измислил

синтетичнатакръв.–РоманДраганести.Срещнахсеснего.Тойеводачътнадобритевампири.–Добривампири?–Да.Романминаправипреливаненакръв.СледтоваКонърпредложидаизтриепаметтами.

Тенаистинанежелаятхоратадазнаятзасъществуванетоим.Карлосяпогледнапритеснено.–Могадаповярвамнатова.–Нонеможехдагиоставядаизтриятпаметтами,защототрябвашедакажанаСабрина,чене

съмбилаправа.–Claro3.– За щастие имаше и друга опция. Конър знаеше, че мога да се бия, затова ми предложи

работа,дапазявампиритепрезденя.Разбирашлитесанапълнобеззащитнитогава.Иотчаяносенуждаятотсмъртни,накоитодамогатдаседоверят.–Значитамсибилапрезденя?–попитаКарлос.–Пазиласивампирите?–Да.Днесбевториятмиден.Досталеснаработае.Презденятебуквалносамъртви,такаче

нямаммного задължения.Но трябвада съм там.Ще синавлека големинеприятности, ако гиоставябезохрана.

Карлосизсумтя.–Акосамъртви,какщеразберат,ченесибилатам?–Трябвадасеобаждамсдокладнаначалникаси,Хауърд.Тойменаблюдаваипрезкамерите.

Достаеотзивчив.Щепоемесмянатамивпетък,задамогадасивземапоследнияизпит.Имипозволидавключателефонниясекретарднес,когатовсякаоткаченаженавградасеобаждашезаради…него.–Него?–Неискамдаговорязанего.Имамсидостатъчнопроблемиибез…него.–Ааа–Карлоссеподсмихна.–Значи,тозинегоеединоттях?–Тойевампир,да.Достадосаден,притова.Отвсичкивампири,Иънбеединственият,койтояподозирашевскритиподбуди.Фактът,че

беправсамоправешенещатапо-лоши.Тозимъжнаправояпобъркваше.Следатакататяимашевсичкипричинидамразивампирите.

Проклетите чудовища заслужаваха да бъдат мразени. Сякаш бяха премахнали човечността ѝ,принизявайки я до източник на храна. А когато взеха контрол над ума ѝ, се бе почувствала,сякашбуквалносмачкватдушатаѝ.Такачекак,подяволите,можешеданамираИънзатолковапривлекателен?Замигбепомислила,четойможедаконтролирасъзнаниетоѝ.Нонебепочувствалавнеяда

прониква студ.Нито бе чула гласа му в ума си.Не, привличането бе истинско.Откачено, ноистинско.Всекимъжбибилблагословениполаскандаполучилюбовтати.Сърцетоѝпочтибеспряло

приизричанетонатезидуми.Товабенай-милотонещо,коетонякойѝбеказвал.Накараядасечувствапривлекателнаи…достойна.Аззаслужавамдабъдаобичана.Начинът,покойтоябепогледнал,сякашвиждашедълбоковнея,ябенакаралдапочувства

болезненопразнинатавдушатаси.Тойбеопасен.Икрасив.–Menina,наменмиизглежда,четукимасблъсъкнаинтереси.–Нямадамупозволядамивлияе.Карлоссеусмихна.– Нямах предвид него. Макар да предполагам, че той е отговорен за сантименталната ти

физиономия.–Моля?Карлоссеразсмя.–Имахпредвидновататиработа.Плащатти,задапазишвампирите,нали?–Да.Положиласъмклетвадагипазя.–Новсъщотовремеискашдадокажеш,чеСабринаговориистинатазавампирите.Наменми

изглежда,чеакоразкриешистинатазасъществуванетоим,щенарушишклетватасидагипазиш.–Мислиласъмзатова.Виж,акокажаистинатасамонаединадвокатилипсихиатър,теще

бъдатобвързанисповерителносттакъмклиентаси.Такачещезнаят,чеСабринанеелуда,новсъщотовременямадамогатдаразкриятистинатазавампиритеидаимнавредят.–О!–кимнаКарлос.–Сложенплан,нодостадобър.–Проблемътевтоваданамерядоказателство, засъществуванетоим.Мислехсиданаправя

снимки,докатоспят,нотеизглеждатнапълнонормално.–Сякашспят?–попитаКарлос.– Точно. Е, Дугъл изглежда като мъртъв, защото спи в ковчег, но дори тогаваще изглежда

простокатоснимкананякоймъртвец.Ахоратаумиратпостоянно.Едвалиенякаквооткритие.

Разровихсевбиблиотекатаим…–Иматбиблиотека?Неживеятвнякоятъмна,потискащакриптанякъдевгробището?–Не,иматсилуксознаградскакъща.Пететажапълнискрасивиантикиипроизведенияна

изкуството.Нямадаповярвашвкакволеглосбалдахинспя.–О,боже!–Карлоспритиснаръцекъмширокитесигърди.–Звучипрекрасно.Когамогадаго

видя?–Немогадатепромъкнапокрайкамеритезанаблюдение.Тойсеподсмихна.–Незалагайнатова,скъпа.Е,каквоставасъсСабрина?–ЛеляѝичичоѝсаяизписалиотболницатаисаязавелиудомасивУестчестър.Чичоѝ

Джоепсихиатъриказа,четястрадаоттежкапсихоза.Нямадамипозволидаговоряснея.Карлоссенамръщи.–Каквознаешзатезилеляичичо?–Немного.НикоганесапроявявалиголяминтерескъмБрипреди.–Да,нощомзавърши,тященаследидостапари,нали?–Да,осемдесетипетмилиона.Карлосяпогледнаизненадано.–Нямахпредстава,чесатолковамного!– Е, тя не го разгласява по разбираеми причини. Родителите ѝ не искаха да се превърне в

безполезнанаследница, така че в завещанието си са поставилиусловие, че трябва да завършиколеж, преди да наследи цялата сума. Тя получава годишна издръжка откакто е начетиринадесет.–Когащезавърши?– Следващата година. Всъщност малко по-късно, защото няма да може да завърши този

семестър.Карлоссеизправиизакрачиизстаята.–Можедаимасериознипроблеми.Тонипреглътнатрудно.–Иазсеопасявамотсъщото.–Щемитрябвацялатаинформация,коятоимашзатезилеляичичо.–Товае.–Тонимуподадепухкавиярозовтефтер.–ФамилиятаимеПроктър.Тойоткъснастраницатаиясгъна.–Щегипроверя,особенофинансовотоимсъстояние.–Какщенаправиштова?Тойприбрабележкатавджобанатеснитесикоженипанталони.–Имамкомпютър.–Азсъщо,нонямамидеякакдапроверянякой.–Бездасезасягаш,скъпа,нонатебтиотнемесеци,задасенаучишкакдасвалишписмоот

пощатаси.Тонивъздъхна.Вярнобе.Напълнобеизостанала,щосеотнасяшедомодернитетехнологии.Бе

прекарала първите тринадесет години от живота си в къщата на баба си в провинциалнаАлабама, където единственият им телефон имаше шайба за набиране, а единственият имтелевизорбешесамосчетириканалаинямашедистанционно.– Това ми напомня – тя зарови в чантата си и му подаде телефона си. – Трябва ми друга

мелодияназвънене.

Тойсеухили.–Неискашдаразбиешмомчетата?–Не,щеоставятованатеб.Трябваминещонетолкова…силно,акообичаш.–Нямапроблем.–Тойпуснателефонавджобаси.–Колковремемислишдаостанештук?–Околополовинчас.Трябватмималкодрехи.–Добре.Ейсегащесевърна–казаКарлосисеизмъкнапрезпрозорецанакухнята.Тонипогледнавхладилниказанещозапиене,новсичкотамсъдържашекофеин.Невършеше

работа,тъйкатотрябвашедаезаспаладодесетвечерта,защотосеналагашедаставамногорановсякасутрин.Сипасичашастуденаводаисезапътикъмспалнятаси,задасисъберебагажа.В понеделник вечерта, когато бе преживяла нападението и се бе съгласила да работи за

вампирите, бе натъпкана на задната седалка на един седан иДугъл я бе докарал да си вземенякаквидрехи.Тявсеощебевшокибевзеласамонякоинещаотспалнятаси,докатоДугълябечакалвъввсекидневната.Следтоваябеоткаралнаправовкъщатаиоттогаватябетам.Сегаосъзнаваше,чевампиритенесаискалидаяизпуснат,катобяханаяснокаквознаетяза

тях.Фактът,чеѝпозволихадаизлезетазивечер,говореше,чебяхарешили,чеможедаѝсеимадоверие.Колкодългощешедаѝсеналожидаживеестях?Труднобедасекаже.КакможешедапомогненаСабрина,когатонеможешедоридаговориснея?–Телефонъттиеготов–казаКарлос,влизайкивстаята.Тя подскочи. Господи, той бе прекалено добър в промъкването зад хората. Тони пусна

телефонавкуфарасидокутийкатасконтактнитесилещи.Карлоссеприближидаогледапо-добредрехитеѝ.–Хмм,товаепрекаленостаромодно.О,боже,обожавамтовачернокоженоелече.Какъвсрам,

чеепрекаленомалкозамен.Тойизвадиелечето,задамусенаслади.Тонисеусмихнаиизпразнишкафчетосисбельовкуфара.Карлосѝбелипсвал.– Между другото, направих бърза проверка на финансите на доктор Проктър. Затънал е в

дълговечакдомалкитесиалчниушички.Живеемногонадвъзможноститеси.Тониостанасотворенауста.–Нямашетесамодвадесетминутиисинаучилвсичкотова?Карлоссвираменеизакачиелечетообратновгардероба.Послеахна.–Скъпа,никойлинетиеказвалданеносишхоризонталнорайе?–Тойизвадипровинилата

сетениска.–Товатрябвадабъдеизгорено.–Благодаря.Точнонеятърсех.Тонииздърпатенискатаотръцетемуияметнавкуфараси.–Хмм. – Карлос продължи да разглежда дрехите ѝ. – Ето това вече е хубаво. Трябва да го

вземеш.Тойизвадиоскъдначервенасатененанощничка.–Декемврие.Щесивземаняколкодебелипижами.–Но,menina,неискашлидаизглеждашсексизанего?Тониблъснакапаканакуфараси.–Определеносиостаналспогрешновпечатлениеотноснонего.КехлибаренитеочинаКарлосблеснаха.–Сигурналиси?Трябвасамодаспоменазанегоибузитетипочервеняваткатороза.–Товаегняв,непривличане.–Тонииздърпакуфараотлеглотосииизлезеотстаята.–Трябва

датръгвам,Карлос.ГрижисезаУондъркити.

–Несебезпокой.ЩевидяикакводругомогадаоткриязачичотонаСабрина.–Благодаряти.–Тониспря,задагопрегърне.–Незнамкаквощяхдаправябезтеб.Тойсеухили.–Сегабързайдасевърнешпринего.–Млъквай,Карлос.Тянапуснаапартаментасиподзвуканакикотенетому.Акоимашекъсмет,Иънщешедаезает

цялавечердапреследвавампирки.Акоимашеистинскикъсмет,щешедасевърневкъщатаидастигнестаятаси,бездаѝсеналожидасевиждаснего.3Разбирасе(порт.ез.)–Б.пр.

Глава6

Иън се приближи до леглото, където спеше Тони. Сърцето ѝ биеше нормално, лицето ѝ бе

спокойно. Надяваше се тя да сънува хубави сънища. Конър бе описал нападението, което бепреживяла.Щешедаещастливка,аконеѝедокаралокошмари.Той се замисли за последния път, когато бе сънувал. Беше в навечерието на битката при

СолуейМоспрез1542година.Беспалнеспокойновнощтапредипърватасибиткаибесънувалплиткипланинскиручеи,коитоставахачервениотпролятатакръв.Тойбепадналвручея,койтосебепревърналвбездъненвиригозасмуквашенадолу,давейкиговкръв.Наследващатанощтойсеприсъединикъмредицитенанеживите,когатоАнгъсгооткри,умиращнабойнотополе.Иън изсумтя. Поне през последните четиристотин и шестдесет години бе подобрил

значително бойните си умения. Никога след онази първа съдбовна нощ не бе сериознонараняван. И вече не го навестяваха кошмари в нощта преди някоя битка. Вече изобщо несънуваше.Той започна разследването си от Роматех, карайки Конър да му разкаже за нападението в

понеделниквечер.КонърбедочулкакБунтовницитеконтролиратТонииизползвалгласоветеим,задасетелепортиранамястото.КогатоИънпрегледаличнотоѝдосие, останаизненаданда открие, че тяима апартамент в

ГрийнВилидж.Изненада се и от бакалавърската ѝ степен по търговия и почти получената ѝмагистратура по социология. Защо толкова образованаженаще приеме такава непродуктивнаработакатоохранананеживи?Данебидапровеждашенякаквопроучване?Конър не вярваше, че ги използва за проучване. Все пак тя нямаше откъде да знае за

съществуванетоим,предидаянападнатБунтовниците.Тойсебепоразровилиединственотоѝнарушение,коетоуспядаоткрие,бефишзапревишенаскорост.СъщокатоДугъл,Конъргобепомолилданеяпропъжда.ДокатоФилсевърнешеотТексас,тесенуждаехаотчаяноотдневнаохрана.Това,коетоИънбепремълчале,чесенамирашевпо-голямаопасностдаяпривлечекъмсебе

си,отколкотодаяотблъсне.–Неятормози–бенаредилКонър.–Девойчетосенуждаеотвреме,задасевъзстанови.ТакачеИънбеотишълвПалавидяволизадветесисрещи.Женитебяхадостатъчнокрасиви,

ноумътмунеспирашедасевръщанаТониинесъответствиятамеждудосиетоѝитова,коетомубеказалатя.Тойпогледнакъмчасовникадолеглотоѝ.Шестиполовина.Четвъртъксутрин.Нямашелида

сесъбудискоро?Тойсеразходиизстаята.Погледътмупродължидасевръщананея,сгушенауютновлеглотоси.Съссвоетосвръхразвитозрениеможешедаявиждадобре,дориивтъмнатастая.Тябепрекрасна–начинът,покойтозлатнатаѝкосасеберазпилялаповъзглавницата,какбесвиланежнитесиръцеблизодолицетоси.Подяволите!Тойсеотдръпна.Трябвашедапрестанедамислизанеяпотозиначин.Вечебе

решил, че иска вампирка, която да бъде честна, лоялна, интелигентна и красива. Тони не бевампирка.Итойимашесериознисъмнениязачестносттаилоялносттаѝ.Но тя бе много интелигентна и красива. Да не споменаваме интригуваща. Сякаш

възпламеняваше всичките му сетива наведнъж и чувството бе толкова опияняващо, че той ситърсешевсякаквоизвинение,задабъдеснея.Иънзамръзна.Затоваличувствашетазинуждадаяразследва?Прехвърлинаумподозренията

си.Не,въпроситемубяхаоснователни.Привличанетомукъмнеянебеправилно.Тябеохрана.Безабранена.Щомаларматаначасовникасевключи,тойстигнабързодомасичкатаияизключи.Тясепротегнастихстон.Очитеѝсеотвориха.–Доброутро,девойче.Тониахнаииздърпазавивкитедобрадичкатаси.Бързосеогледаизстаята,следтовасевгледа

внего.–Каквоправиштук?–Трябвадапоговорим.–Сега?–Тяпогледнасприсвитиочикъмвратата,коятовсеощебезатворенаизаключена.–

Каквлезетук?–Телепортирахсе.Вратататинееповредена.–Невтоваевъпросът.Нахлулсивличнотомипространство.Тойповдигнаеднотосирамо.–Тинемелинаглеждаш,когатоспя?–Товамиеработата.–А разследването емоята работа.Имам няколко въпроса, отнасящи се доформуляра ти за

постъпваненаработа.Първо,забелязах,ченесидалацялотосииме.Тонигопогледнаядосано.–Трябвадаидадобанята.Атитрябвадаизпълнишизпаряващиясиномер.–Тясеизмъкнаот

леглотоимумахнасръка.–Фокус-мокус,изчезни.Той отстъпи назад, щом тя се запъти към банята, без да може да се спре да забележи как

гърдитеѝподскочихалекоподчервенатаѝтениска.Неносешесутиен.Съссвръхразвитотосизрениеможешедавидиточнотомястоиформаназърнатаѝ.Щомтягоподмина,тойсеобърнадаянаблюдаваотзад.Долнищетонапижаматаѝбечервеносмалкичерно-белипингвини.Топрилепваше плътно около бедрата и задника ѝ. Когато тя се спря на вратата на банята, Иънбързовдигнапоглед,заданегохванекакяоглежда.Тонигопогледна.–Защосиощетук?–Ощенесмеговорили.Съсстонтявлезевбанятаизатвориврататаподносаму.Иънзапочнадаобикаляизстаята.

Нежелаешедаяразпитвапрезвратата.Искашедаможедавиждалицетоѝ,задаразбередалиговори истината. Погледна часовника. Нямаше много време преди слънцето да се покаже нахоризонта.Тойповишиглас,задаможедагочува.–Искахдатиблагодарязакраткотоупражнение.Бешемимногопо-леснодаразговарямна

срещитеси.Никакъвотговор.Иънсеприближидоврататаичукактяпуснаводата.– Беше много приятно да разговарям с дамите. Насладих се на компанията им, но нещо…

простонебекактотрябва.Нещолипсваше,нещо…jenesaisquoi4.–Химия–казатя,следтоватихосенаруга.–Идиотка.Неговориснего–прошепнанасебе

си.

Тойсеухили.–Следсрещитесисеприбрах,задасеоправястелефоннитесъобщения.Намерихтри,вкоито

дамитепризнаха,чесавампирки.Затоваимсеобадихисиуговорихмесрещизатазивечер.Отновонепоследваотговор.Чусечеткащзвук,последванотплюене.Тойреши,четясимиезъбите.–Щесидоволнадаразбереш,чесеобадихнавсичкисмъртни,коитомебяхапотърсилипрез

деня.Казахим,чесъжаляваммного,новеченесъмсвободен.Врататасеотвориитягопогледна,красивитеѝзелениочибяхаогромниотизненада.–Обадилсисенавсичките?–Да.Някоиоттяхнесибяхавкъщи,затоваимоставихсъобщения.–Тебяхастотици.–Знам.Отнеминяколкочаса.–Тойпотърканаболатасибрада.–Наскоромиказаха,чесъм

груб,арогантенсноб,затовасеопитвамдасепоправя.Тяизсумтя.–Твърдекъсно.Подминаго,отидедогардеробаиизвадибельоотедношкафче.Нещосиньоидантелено,забелязатой.–Оставихновзаписнателефонниясекретар,такачевсеки,койтосеобадиднес,щечуе,че

веченесъмсвободен.–О,товаедобраидея.– Да. – Той почувства внезапно дръпване, сякаш прахосмукачка издърпваше енергията му.

Слънцетотрябвадабепочтинахоризонта.–Искамдаобсъдимформуляратизапостъпваненаработа.– Не съм лъгала в него. – Тя постави ръка на кръста си. – И съм обидена, че въобще го

поставяшподвъпрос.–Неказвам,чесиизлъгала.Тойсепрозя,докатовървешекъмнея.Тяпогледнакъмчасовника.–Времетотипочтиизтече,а?Трябвадасивземадуш,такачеизчезвай.Тойусетиощееднодръпванеотсъняисграбчиоблегалкатаналеглото,задасезадържиправ.–Ох,чувствамеселекосънени,а?Времеедакажемлеканощ?Тойсепротивопоставинаслабостта.–Всеощеимаммалковреме.Отговоринавъпроситемиищеситръгна.Тяотворигардеробаисвалиеднаблузаотзакачалката.–Така,кактоговиждамаз,трябвадатеизбягвамсамоощеоколодвеминути.Тонивзечифтпанталониитръгнакъмбанята.Тойминанапредсневероятнаскоростияхванавръце.Тяахна.Иъннаклониглаваблизодонейната.–Можешлидамеизбягвашсега?Тяпритиснаседнаръкадрехитедогърдитеси,асдругатагоотблъсна.–Нямадаговорястеб.Иънсголямоудоволствиезабеляза,четягоотблъсквашемноголеко.Невъзразявашетолкова,

колкото показваше. Тялото ѝ бе топло имеко. Той плъзна ръце по гърба ѝ и я придърпа по-близо.–Можемданамеримдругиначинидапрекарамевремето.

Очитеѝблеснахаотгняв.–Ах,ти…лъжецтакъв!Тягоблъснапо-силноитойяосвободи.–Никоганесъмтелъгал,девойче.–Каза,чеискашсамовампирки.–Тяотстъпиназадипритиснадрехитесиощепо-близодо

гърдитеси.–Защодатиказвамкаквотоидае,щомнезаслужавашдовериетоми?Иъннеможешедаповярва.Тяизвърташенещата.–Тиситази,накоятонямампълнодоверие.–Тиситози,койтосеопитваданарушиправилатазанеобвързване.–Подяволите,азсъммъж!Данебидаочаквашданезабележаколкосикрасива?Тойсеолюля.Тонипротегнаръка,задамупомогне,ноядръпна,предидагодокосне.–Данесипосмялдаумрешвстаятами.Какщеобяснятова?–Никойнямадаразбере,чесъмбилтук.Доверимисе.Тягопогледнатъжно.–Какмогадаседоверянаединвампир?–Азвсеощесъммъж–прошепнатой.–Иникоганямадатенараня.Споследнисилитойсетелепортиранапетияетаж,свалипуловерасиисесринаналеглото.

Щешедаполучиотговоритеситазивечер.Докатосънятгопоглъщаше,мусеискашедаможедасънувапрекраснимомичетасъсзлатни

косииочизеленикатошотландскитеполянипрезпролетта.

***Аззаслужавамдабъдащастлива.Азщепостигнацелитеси.Тонизапочнасубеждениятасиподдуша.Докатосапунисвашеръцетеси, тя сиспомникак

Иънябесграбчилиябепридърпалкъмсебеси.Бешепрекаленоизненадана,задасеизмъкне.Да,продължавайдасигоповтаряш.Щеизградянещозначимовживотаси.Заслужавамдабъдаобичана.По дяволите, харесваше ѝ да бъде в прегръдките му. Явно полудяваше. Повече нямаше да

мислизанего.Изплакнасеизапочнанановосубежденията.Аззаслужавамдабъдащастлива.Данебидаочаквашданезабележаколкосикрасива?Господи,сеганеговитедумисеповтаряхавумаѝ.Нокаквихубавислова.Икаквоѝбеказал

по-рано?Всекимъжбибилблагословениполаскандаполучилюбовтати.Въздишайки,тяспряводата.Бечакалацялживот,задачуеотнякоготочнитедуми.Щозакъсметимаше,чедабъдатизречениотединвампир.Тясеоблече,сложилещитесиихванавсеощемократасикосанаопашка.Щешедаяизсуши

по-късно.Засегатрябвашеданаправиобиколкатасиидасеобадиспървиясидоклад.Отидедомазето,задасеувери,чевсичкималкивампирисебяхасгушиливмалкитесивампирскилегла.Дугъл и Финиъс бяха добре. Време бе за дългото изкачване нагоре. От всички етажи, Иънтрябвашедаизберепоследния.Понетовабедобратренировказасърцетоѝ.Откри го проснат на огромното легло, облечен в килт, бяла тениска, чорапи и обувки.

Пуловерътбеназемята.Тяговдигна,сгънагоигопоставиналеглотодонего.Лицетомубе

спокойно,носуровозарадинаболатабрада.Преборисесжеланиетодагопогалиполицетоидадокоснетрапчинкатанабрадичкатаму.Отместипогледотлицетомуизабелязаобувкитему.Съмнявашеседамуемногоудобнотака.

Вечебесвалилаеднатамуобувка,когатоосъзна,чебеедвавчерасутринта,когатоябестрахдоридагодокосне.Тонипогледналицетому.Тойбезапочналдасепревръщавчовекзанея.Инепросточовек,а

такъв,койтояпривличаше.Подяволите.Тяпуснаидругатаобувканаподаиизлезеотстаята.Трябваше да напусне тази работа колкото може по-бързо. Просто трябваше да откриедоказателство,чевампиритесъществуват.ТогаващешедаеспособнадагонатикавгърлотонадокторПроктър и да го накара да пуснеСабрина.И после можеше да изчезне оттук.НикогаповеченямашедаѝсеналожидавидиИън.Внезапнататъгаяхвананеподготвена.Подяволите, защонеможешедаесмъртен?Защоне

можешеда гобе срещналавНЙУ?Акотойсебеприближилдонея спрекраснотосилицеиритмичниясилекакцент,тящешедападневкракатамузасекунди.Господдаѝенапомощ,ножелаешедагочуекакговориощепрекраснинещазанея.Искашедазнаедалигъстатаму,чернакосащебъдемека,акопрокарапръстипрезнея.Всъщностколковъзрастенбетой?Беспоменалшестнадесетивек.Бешеневероятно,катосе

замисли за всички неща, които трябва да е видял през вековете. Какъв ли товар носеше нашироките си рамене? Какво ли го караше да продължава да съществува нощ след нощ впродължениенавекове?Далинаистинаискашедасподелидългиясиживотседнаспециалнажена?Престанидамислишзанего.Тяминапрезофисаиседнанабюрото.Компютърътнебедал

никакво доказателство. Може би щеше да открие нещо в чекмеджетата. Разрови се из тях иоткритънкачернакнига.НанеясбялшрифтбеотпечатанозаглавиетоЧернитестраници.Щомпрегледапървитеняколкостраници,сърцетоѝзапочнадабиепо-бързо.Товаможешеда

свърширабота.Съссигурностбедоказателство.Рекламитеочевиднобяхазавампири.Първокласни алуминиеви щори и кепенци. Блокирайте досадните слънчеви лъчи и се

насладетенамрака!Аеробикаитренировкизатялото.Тялотовиенаняколковека?Поддържайтеговъвформас

нас!Кръвнабанка„Бруклин“.Специалнозануждитенавсекивампир.Писналавиесинтетичната

кръвижадуватезаистинска?Товабеше!Тябетолковавъодушевена,чесеобадинаКарлос.–НаричасеЧернитестраници.Перфектноезацелта!–Несъмсигурен,четоваенеоспоримодоказателство–казаКарлос,прозявайкисе.–Всеки

можедаразпечатакаквотосипоискаотнякойкомпютър.Тониизстена.–Небъдитакъвпесимист.– Съжалявам, menina. Все пак ще се радвам да го прегледам. Можеш ли да го донесеш

довечера?Некавечерямеувас.Щепоръчамкитайско.–Товазвучистрахотно.Щешедавземесакаси,задаизнесеуказателя.–ОткрилиощенещозачичотонаСабрина?–Всеощене.Имамизпитднесследобедитрябвадапредамединдокладутре.Нощенамеря

време.–Добре.Успех.Тонизатвори.Беосемсутринта,времезапървияѝдоклад.ЩомприключиразговорасХауърд,телефонът

започнадазвънибезспир.Тябеоблекчена,чеИънбезаписалновосъобщениеинямашедаѝсеналагадасеразправясвсичкимомичета,коитосимислеха,четойесекси.Дориикогатобяхаправи.До четири и половина следобед тя бе готова да си ходи. Бе скрила Черните страници в

големиясисак.ЩомДугълиФиниъспристигнахавкухнята,тясесбогувастяхитръгнакъмвратата.Иънсематериализиравъвфоайетоточнокогатотяотключвашевратата.–Тони,чакай!–тойхукнанапред,спънасеипочтипаднаполице.Спрясепочтинавреме.–

Подяволите!Тясепоколеба,предидаотворивратата.–Добрелиси?Господи,горкиятмъжсеизчерви.–Кракатамипораснаханяколкоразмерасамозадванадесетдни–прошепнатой.–Всеоще

свиквамстях.Кракатамунебяхаединственотонещо,коетобепораснало.ЛицетонаТонипочервеня,докато

сеопитвашедаотхвърлиспомена.Държишсекатоглупачка,скарасетянасебеси.Тойтрябвадаестрадалужасно,израствайкитолковабързо.–Сигурноебиломногоболезнено.Тойповдигнарамо.–Струвашеси,защотонай-послеизглеждамкатомъж.Итокакъвмъж.–Е,съссигурностсипостигналдобрирезултати.Очитемузаблестяха.–Катосекси,сексижребец?Тятрепна.Товаизречениещешедаяпреследвадокраянаднитеѝ.Тойпристъпикъмнея.–Всеощетрябвадаговорим.Отновозапочвашестова.Можебитрябвашедаопитадругатактика.–Судоволствиебихговориластеб,номожелидаепо-късно?Трябвадавървя.Имамсрещаза

вечеря.Тойприсвиочи.–Имашсреща?Тя тъкмощеше да каже, че просто ще се види със стар приятел, но защо да го спасява от

нещастиетому?Тойизглеждаше,сякашревнува,ананеятованякакѝдопадаше.–Нализнаеш,ченесамотиходишнасрещи?Иънсенамръщи.–Азимамтрисрещитазивечер.Страхотно,жребецо.Натрийминоса.–Забавлявайсе.Недей.Помислиситяиизмарширувапрезвратата.4Иазнезнамкакво(фр.ез.)-Б.пр.

Глава7

Четиридесетипетминутипо-късноТонибевапартаментаси,нагъвашекитайскахранаисе

кикотешесКарлоснадрекламитевЧернитестраници.–Вижтази–посочитой.–Ризницазанеживи.Защитететялотосиотдосаднитедървени

колове.Тяпочтисезадависхраната.–Оназиспилатазазъбисиоставалюбиматами.Трябвадаподдържатезъбитесиостри.Карлоссеизкикоти.–Знаешликаквоенай-хубавото,menina?Сегаможешдасесмеешнавампирите.–Повярвайми,оноваужаснонападениевсеощемепритеснява.Простоставампо-добравтова

да не мисля за него. – Ако се замислеше, вероятно щеше да избухне в сълзи. – Имам дългапрактикадасеучадасенадсмивамнадболката,вместодаплача.Тойпотупаръкатаѝ.–Справяшсечудесно.Колковремеможешдаостанештазивечер?Искамдапроучакъщатана

докторПроктър вУестчестър. Трябва да сме запознати с плана на къщата в случай, че ни сеналожидаизмъкнемСабринаоттам.–Моля?ПонякогаКарлоснезвучешекатостудентпоантропология.– Няма значение. Ще се справя с чичото. Ти продължавай да работиш по намиране на

доказателствозасъществуванетонавампирите.Тявъздъхна.Вечебяхарешили,чевсеки,койтопрочетеЧернитестраници,щереши,четеса

простонякаквашега.– В задънена улица съм. Изглеждаше толкова лесно да се намери доказателство за

съществуванетоим, но се оказа, чене е така.Дорида запишанякой, който сипризнава, че евампир,хоратащепомислят,чепростосъмнаелаактьор.Карлоссезагледавнищотозамиг,докаторазмишляваше.– Трябва да ги хванеш в крачка. Запиши ги как изчезват или как излизат зъбите им. Иди

някъде,къдетосесъбиратмноговампириисечувстватсвободнидабъдатсебеси.–Някоевампирскосвърталище?–Точно.–Тойстанаисезапътикъмпрозорецанакухнята.–Имамнещовапартаментаси,

коетоможешдаизползваш.–Плиткасчесън?НаврататаѝсепочукасилноиТониподскочи.Карлоссепоколеба.–Очаквашлинякого?–Не.–Тязабързакъмврататаипогледнапрезшпионката.–О,не!Подяволите!Съссвръхразвитиясислухтойсигурноябечул.–Каквонеенаред?Карлоссменипосокатасиисевърнаобратновъввсекидневната.–Нищо.

Подяволите!КакИънбеоткриладресаѝ?Естествено,формулярътѝзапостъпваненаработа.СигурнобеходилвРоматех,задаговземе.Наврататасепочукаотновоитясеотдръпнаназадотнея.–Искашлиаздаотворя?–попитаКарлос.–Не,азщесеоправя–прошепнатя.–Товаепросто…той.–Той?Омразнияттой,койтонямаиме?Тонивдигнапръстдоустатаси,заданакараКарлосдазамълчи.БезсъмнениеСупервампирът

гислушаше.Карлоссеусмихна.–Той,чиетоспоменаванекараочитетидаблестятсонзивземиме,азсъмтвояпоглед?–Тованееистина!–Тятрепна,докатопоглеждашеназадкъмвратата.СпуснасекъмКарлос

имуизсъскатихо:–Приберисеувас.Предидасъмтеубила.–Тимайтапишлисесмен?–Тойсенастанинастраничнатаоблегалканакреслото.–Небих

пропусналдасесрещнаснего,занищонасвета.Тягоблъснапорамото,нотойдоринетрепна.Нямашеполза.Наведесекъмнего,задаможе

дамупрошепненещо.–Неказвайнищозавампирите.Несеочаквадазнаешзасъществуванетоим.–Устнитемисазапечатани.–ОчитенаКарлосблестяха.–Освенакотойнямадругипланове.Тониизпуфтя.–Данесипосмялдамусесваляш.–Ау,някойсипазитериторията,а?ТяпогледнакъмусмихнатотолиценаКарлос.Третотопочукванепрозвучадостапо-силно.–Нямадастанепо-млад,скъпа–прошепнаКарлос.–Пуснигоркиямъждавлезе.–Наистинащетеубия.Тя ахна, когато осъзна, чеЧернитестраници стоят намасичката за кафе.Набута указателя

под седалката на креслото и забърза към вратата. Уондъркити я последва. Тони завъртяключалкатаиотворивратата.–Времебеше.–Иънвлезевапартамента,килтътмуселюлеешенадколенете.Погледътму

минапокрайТониисеспрянаКарлос.Вдигайкибрадичка,Иънсевгледасурововдругиямъж.–Немисля,чесмесесрещали.СтеблиимасрещаТони?Карлосостанаседнал,докатооглеждашеИън.–Хубавкилт.УонизсъскасрещуИън,следтоваскочивскутанаКарлос.–Доброкоте.Тойбавнопогаликотката.Иънповдигнавежда.–Койситиикаквоправиштук?Тонизастанапреднего.–Неетвояработакаквоправявсвободнотосивреме.Иънснишиглас.– Да, но когато си на работа, аз не съм в много разговорливо настроение. Ти каза, че с

удоволствиещеговоришсменпо-късно,такачеазсъмтук.Сегаепо-късно.–Сеганееподходящотовреме.Тойпогледнакъмпразнитеимчиниинамасичкатазакафе.–Приключилистесвечерятаси,нали?

КарлосоставиУонвпразниястолисеприближиспротегнатаръка.–АзсъмКарлосПантера,съседътнаТони.Иънсездрависаснего.–ИънМакФий.КарлоспогледнаотТоникъмИънисеусмихна.–Щевиоставянасаме.–Неенужнодаситръгваш,Карлос.Тонигопогледнаостро.–Menina,имаммалъкподаръкзатеб,непомнишли?Щесевърнаследмалко.Тойсезапътикъмкухнята.ТонисенамръщисрещуИън.–Мислех,чеимаштрисрещитазивечер.–Неистинскисрещи–тихоказаИън.–Простощесесрещнастяхвединнощенклуб.–Той

снишиглас.–Замоявид.–Нощен клуб? – попитаКарлос, прехвърляйки единия си крак през прозореца. –Трябва да

заведешТони.Тяобичамузикатаитанците.Нали,menina?ТонисевгледаобъркановКарлос.–Мястотонееподходящозанея–започнаИън.–Прекаленодиво?–попитаКарлос.–Несетревожи.Тониобичададивее.Налитака,скъпа?

–намигнаѝтой.–Аз…азнемисля,чещеѝхареса–настояИъниТониосъзна,четойнеможешедаобясни,че

товабенощенклубзавампири.–Тонипростообожаваместата,къдетосеслучватмногонеща.Карлос я погледна остро и тя най-после загря. Вампирско свърталище! Това можеше да е

идеалнотомястодасинабавинужнотодоказателство.–О,да!Срадостщедойда.Иъняпогледнаучудено.–Такали?–Разбирасе.–Тямусеусмихнашироко.–Щемезаведештам,нали?–Нонализнаешкаквихоращеиматам–прошепнатой.–Наистинабихжелалададойда.–Тонисеубеди,чеКарлоссееизмъкналпрезпрозорецана

кухнята.–Всеощесечувстваммалконекомфортносредвампирите.Ноакодойдастебвтозиклуб,товаможедамипомогнедагопреодолея.Могадавивидявсъвсемразличнасветлина.Иънкимна.–Конърмиразказаколколошоебилонападението.Многосъжалявам.–Оу.–Далинаистинагобегрижа?–Аз…азсъмдобре.Тойизглеждашеискренозагрижен.–Случилосеесамопрединяколконощи.Несиималавремедасевъзстановиш.–Е…Тяотметнаединизплъзналсекичуротчелотосиигопригладиназад.–Конърказа,чесисебилахрабро.Бешемноговпечатлен.Тя пое рязко дъх. Не, по дяволите, не го бе преодоляла. Целият този разговор ѝ лазеше по

нервите.Иследитеотухапваниятапогърдитеиторсаѝзапочнахадаясърбят.–Незнамкакщяхдаоцелея,акоКонърнесебепоявилтогава.– Сега разбирам защо мразиш толкова контрола над съзнанието. Той ми каза как са те

принудилидасвалиш…

–Моляте,спри!Неискашеспоменитедаязавладеятточносега.–Тони…–Тойдокоснарамотоѝитяподскочи.–Ох,девойче,азникоганямадатенараня.Тяпремигна,отказвайкидазаплаче.Таканямашедастане.Можешедасесправисупоритияи

подозрителенИън,носединмилисъчувствен?Тойразтапяшевсичкитеѝсъпротиви.Тониотстъпиназадискръстиръцепредгърдитеси,върхукоитобяхаследитеотухапванията.–Каквървиразследването?Решилидализаслужавамдовериетови?–Всеощенезнамцялототииме.Ноотказъттидаразговаряшсмененапълноразбираемслед

начина,покойтосибиланападната.–Такае.Илиможебитовабещит,скойтодасепредпазиотпривличането,коеточувствашекъмтози

мъж.Неченякогащешедапризнаетакованещо.– Все още не съм сигурен защо не си позволила на Конър да изтрие паметта ти. Това ти

причиняваболка,девойче.Тяизсумтя.–Акоизтриевсичкитемилошиспомени,нямадамиостанемного.Иънсенамръщи.–Неможедаетака.Тонисезамисли.Не,тябеималаищастливимигове.Хубавитеспомениотбабаѝ.Веселите

временасъсСабрина.Моментитенагордост,когатосебесправяладобревучилище.–Майкаминемеискаше.Трепвайки,тязакриустнитесисръка.Подяволите.Каксебяхаизплъзналитезидуми?Иънизглеждашеизумен.–Какможетовадаеистина?–Азсъм…незаконнородена.Тойсвирамене.–Мислех,чевднешновреметакиванещанесаотзначение.–Не бяха за баба ми. Тя бещастлива да ме отгледа. Но майка ми винаги се срамуваше от

голяматасигрешка.Отмен.–Тонипомахасръка,сякаштозифактнебеотзначение.–Тованееважно.Незнамзащогоспоменах.–Защототипричиняваболка.Аболката,коятоизтърпимниправисилни.Това,ченебягашот

нея,теправимногосмела.ПогледътнаТониотновобепривлеченотнеговияитяусетикакпулсътѝсеускори.Кожатаѝ

изтръпнаотусещането,коетояобзе.Устнитеѝпресъхнаха.Съзнаниетоѝсезамъглиивсичко,за което можеше да мисли, бе да се приближи до него. КогатоИън пристъпи към нея, тя сезапитадалиитойнеизпитвасъщото.–Знам,четозиспоментипричиняваболка,носерадвам,ченесигоизтрила.–Искашдастрадам?–Не.Ноаконегобезапазила,никоганямашедатесрещна.–О!Съзнанието ѝ се замъгли още повече и тя не можеше да измисли какво да каже. Облиза

устнитесиизабеляза,чепогледътмусенасочикъмтях.О,боже.–Върнахсе!–обадисеКарлосотпрозорецавкухнята.Тонидойденасебеси.Господи,колковремесебяхавзиралиединвдругдваматасИън?

Тойотстъпиназадискръстиръцевърхугърдитеси.Карлосвлезевъввсекидневнатаиахна.–Каквигивършиш,момиче?Несисепреоблякла!–Моля?–Неможешда идеш в един нощен клуб облечена така – скара ѝ сеКарлос. – Ела, нека те

подготвим.–Тойхванаръкатаѝиязадърпакъмстаятаѝ.–Настанисеудобно,Иън.Нямадаотнемемноговреме.Иънизглеждашеобъркан.–Тили…щеяобличаш?–Несепритеснявай.Щесепогрижадаизглеждазашеметяващо.–Карлосябутнавстаятаи

затвориврататаследнея.Следтовазабързакъмгардеробаѝ.–Трябвадапокажешмалкокожа.Каквощекажешзатова?–Тойизвадикъсадънковапола.–Щеумраотстуд.–Щеяоблечеш.–Карлосяметнаналеглотоисевърнакъмгардероба.–Трябвадаоблечеш

товаелече.Направогообожавам.Тойхвърличернотокоженоелеченалеглото.–Щемитрябваблузазаподнего.–Наистинали?–изстенаКарлос.–Щомнастояваш.–Тойизвадибялополобезръкави.–Сега

щетитрябватчерниботуши,малкоповечегриминедайсибожедаоставишкосатасинатазиопашка.–Мислишли,четозиклубщесвърширабота?–прошепнатя.–Да,иимамнещозатеб.Карлосизвадинещомалкоиметалноотджобаси,следкоетогозакачинаелечетоѝ.–Такащемогадатенаблюдавам.Изглеждашекатошпионскакамера.–Сигуренлиси,чесистудентпоантропология?Тойсеизкиска.–Някои от племената в джунглата не си падат особено по големите камери. Стават много

нервни,когатосевидятуловениведнамалкакутия.Стигналсъмдоизвода,чеепо-добредагизаписвампотозиначин.–О!Тонипредположи,чевказанотоимасмисъл.–Готоваси.–Карлоспотупарамотоѝ.–Късмет.

***Иън се опита да чуе какво си говореха, но дочу само дума-две от шепота им. Нещо за

изнервени племена в джунглата? За какво, по дяволите, говореше Карлос? И как така тойможешедагледакаксепреобличаТони?Колкоточноблизъкбеснея?Мъжътсебепредставилпростокатонеинсъсед.Тихшумпривлечевниманиетому.КарлосизлезеотстаятанаТониизатвориврататазадсебе

си.Тойсеприведеизатвориочисъссмръщеночело.Иънотвориустадагопопитакаквонеенаред,когатоКарлосвнезапносеизправи.Мъжътпритиснаръкакъмгърдитеси.– Кълна се във всичко свято, че ако открия още едно скрънчи5 в този апартамент ще го

накъсамнапарченцаскасапскиянож.Иъннебесигуренкаквоточноескрънчи,нозвучешезловещо.–Тонидобрелие?–Да.Славанабога,чебяхтук,задаяспася.Страшнощехаресаштоалета,койтоизбрах.Иѝ

казахдасепооправи.Даоправикакво?Иънизглеждашеобъркан.–Настояхдасисложигрим.–Карлосмахнасръка,заданаблегненадумитеси.–Нотяима

такаваестественакрасота,чепочтинесенуждаеотнего.Немразишли,когатоставатака?Далиизобщоговореханаединезик?–Тяемногокрасива.– Добро момиче е. – Лицето на Карлос стана сериозно. –Ще съм много разстроен, ако я

нараниш.Товавечегоразбираше.–Никога няма да я нараня. –Иън се наведе напред, облягайки лакти на коленете си. –От

колковремеяпознаваш?–Двегодини.ДветесъсСабринасамикатосестри.–КояеСабрина?–О,боже,оставихкесадия6въвфурната.Доскоро,Иън.Карлосизчезнавкухнята,изнесесепрезпрозорецаигозатвориследсебеси.Втозимъжопределеноимашенещостранно.Миризматамубенеобичайна,аповедениетому

противоречиво.ЧусепотропванетонаостритокчетавърхудървенияподивниманиетонаИънсенасочикъмврататанаспалнята.–Готовасъм–съобщиТони.Тойпреглътнасусилие.Мозъкътмубързоотбелязасочнитеѝчервениустни,разпуснататаѝ

копринена коса, прилепналото плетено поло, миниатюрната ѝ пола, стегнатите ѝ златистибедраичернитеботушисвисокток.Премигна.Тявсеощебетам,всеощебеослепителна.Тонитръгнакъмнего,бедратаѝсеполюшвахадостатъчно,чедагохипнотизират.–Товадалищесвършиработазаклубати?–Да–дрезгавоотвърнатой.Слава на бога, че вПалавидяволи бе пълно по принцип сжени.Но дори и една вампирка

можешедабъдеизкушенаотТони.–Най-добрещеедастоишблизодомен.–Какщестанетова?Тясенаведенадмасичкатазакафе,задасъберенещатасииплетенотополоприлепнакъм

гърдитеѝ.–Тинямашелитрисрещи?– Да. – Сутиенът ѝ трябва да бе много тесен, защото той можеше да се закълне, че тя

преливашеотнего.–Тесаочарователнозанимание.Тониоблечеякетоси.–Значимислиш,чещесакрасиви?Погледътмусеспуснавърхудългитеѝстройнибедра.–Да,стройниизлатни,целунатиотслънцето.–Иматтен?–Тязамотаединшалоколовратаси.–Какпостигаттова?Ехо?Тойвдигнаочикъмнейните.–Да?

Тонигопогледнагневно.–Некатидамединмалъксъветзасрещитети.Гледайлицетонажената,скояторазговаряш,

неполатаѝ.–Твоятаполаизисквавниманиетонамъжа.Виждалсъмносникърпи,коитосапо-големи.Тяметначантатасинарамо.–Азпоненосябельоподмоятапола.–Надявамседаехубаво,тъйкатовсекищеможедаговиди.Очитеѝблеснахапредизвикателно.–Невсеки.Тойсеусмихнабавно.–Щевидимтова.СпочервенелибузиТонисеотправикъмвратата.–Неканекарамеженитедатечакат.Иънстанаизабързапокрайнея,задаѝотворивратата.Тясеспрявкоридораизатърсиключоветевчантатаси.–Къдеетозиклуб?–ВХелсКитчън7.–Колкоподходящо.–Тязаключивратата.–Щетропнешспетиимагическищениотведеш

тамли?–Не,щешофираме.Тойяпридружипостълбите.Щешедаепо-бързо,акосетелепортираханаправовклуба,но

катошофирадотам,щешедаимаповечевремедаговориснея.–Паркиралсъмнаблизо.Тясезагледавстълбите.–Знаешкакдашофираш?–Шофирамот1913година.–Господи.Надявамсе,чеситрениралснякойотновитемодели.Тойсеухили.– Всъщност още пазя първата си кола, Ролс Ройс от 1913. През годините съм запазил

любимите си – Бентли от 38-а, Морган от 59-та иМДжБ Роудстър от 69-та. Последната мипокупкаеАстонМартинот2005.Тяспрянасредатанастълбитесучуденоизражение.–Наистиналиколекционирашскъпиколи?Немиказвай,чеостаналатачастотпрофилатие

истина.–Коячаст?Тяпродължидаслизапостълбите.–ЧасттаспленителниятизамъквШотландия.Тойсеразсмя.–Небихгонарекълпленителен,освенаконесипадашпогледкатанаплесен.–Значинаистинаимашзамък?–Неетолковаголям,колкототозинаАнгъс.Бихгоописалпо-скорокатоголямоимение.–Оу.Колко…уютно.–Тяпреминаядосанопрезфоайето,аботушитеѝнависоктоктракаха

по мраморния под. – Тъй като не си писал профила си, съм сигурна, че всички онезисантименталниобещаниясаизмислица.Тойстигнадоврататапърви.

–Каквиобещания?Тяизсумтя.–Всеощенесигопрочел,нали?–Бяхзаетдаотговарямнастотициобаждания.Идатеразследвам.Каквиобещания?Тясвирамене,сякашнеябегрижа.–Имашееднозатовакакщеостанешвереннаженасизавинаги.Сякашможедасеслучи.–Щесеслучи.Тягоизгледасъмнително.– Имаше едно и за това какще даряваш блестящата си като звездите принцеса с истинско

блаженствозавинаги.–Тязавъртяочи.–Сякашитоваможедастане.Устатамутрепна.–Съссигурностщесеопитам.Наистинаискамженамидасечувстващастлива.Тяпрехапаустнаисеобърнанастрани.–Значинаистинавъзнамерявашдасеожениш?–Да.Той отвори вратата и полъхът на студения вятър накара Тони да се върне крачка назад. Тя

затегнашалаоколоушитеиустатасиигласътѝпрозвучаприглушено:–Господи,щемиизмръзнезадникът.Притоватолковахубавзадник.Иънпристъпипреднея,задаблокиравятъра.–Насам.Неедалече.Тойяповедепоулицатаигледашеостромъжете,коитоминавахапокрайтяхизяпахаголите

краканаТони.–Какможенякойвтвоетоположениедавземанасериознобрачнитеклетви?–измърморитя

изподшаласи.–Неможедатвърдишчестно,чещеостанешверенвпродължениенавекове.–Немеобвинявайвнечестност.–Съжалявам,нонякоинещавпрофилатиняматсмисълзамен.Внеясъщоимашенеща,коитонямахасмисъл.Атойвсеощенезнаешецялотоѝиме.Иънсе

разровивспоранасизаключоветенаколата.БешевзеледнаотколитенаРоман–черенлексус.–Например – продължи тя, – твърдиш, че искаш да прахосаш огромно количество пари по

своятапринцеса.Акоситолковабогат,кактакаработишкатоохранител?–Моятаспециалностсаразследванията.ПрониквалсъмдвапътивЛангли,бездамезасекат.–Тисиподълмошеник,нали?Тойсеухили.–Колкотодопарите,нямамтолковамного,колкотоРоманиАнгъс.Тепритежаватмилиарди.

– Иън натисна един бутон на ключа и отвори вратата на колата. – Аз имам само няколкомилиона.Тягопогледнаиронично.–Трябвадасесрамувашотсебеси.Каквосиправилпрезвсичкитезивекове–лентяйствалли

си?Подсмихвайкисе,тойпосочикъмотворенатаврата.–Нетилиестудено?– Объркана съм. Защо изобщо работиш? Защо не си останал в Шотландия и не караш

лъскавитесиколипоцяланощ?–попитаТониисенаведе,задавлезевколата.–Правихтовавпродължениенаняколкодесетилетия,номидоскуча.Тойсенасладинагледката,когатотявдигнакрак,задавлезевколата.Миниатюрнатаѝпола

севдигнаопасновисоко.–Искахповечевълнениевживотаси.–Предполагам,чесегагополучаваш–намръщисетя,докатодърпашеподгъванаполатаси.–Да,такае.Той се усмихна, докато затваряше вратата. След това заобиколи колата и се настани на

шофьорскотомясто.ШофирадоУестсайдскатамагистрала,следтовазавинасеверкъмХелсКитчън.Всекипът,

щом погледнеше надясно, погледът му бе привлечен от краката ѝ. Слаби и мускулести, теможехадапритиснатсилноединмъжоколокръста.Иънпоерязкодъх,когатотяплъзнаръценагоре-надолупобедратаси.–Имашлинещопротивдапуснаотоплението?Малкоестуденотук.Тойстискашекормилотосвсесила.–Наменмисеструвадостатопло,нощомискаш.–Благодаря.Тясенаведекъмцентъранаколата,задасезаемесотоплението.Засъжалениевентилаторитеиздухахасладкияѝароматправовлицетому.Вълнанажелание

преминаотноздритеправокъмслабинитему.Дапрекаравременасамеснеябешемноголошаидея.Вместодасеснабдисотговори,тойполучавашеерекция.–Какецялототииме,Тони?Тямахнасръка,бездаобръщавниманиенавъпроса.–СрещнахРоманвпонеделник.Тоймиказа,чеженамуШанаесмъртнаичеощеединмъж

имасмъртнажена.–Да,Жан-Люк.Присъствахнасватбатамупрезсептември.– Ако други вампири се женят за смъртни, как ти имаш такива предразсъдъци, дори да

излизашнасрещастях?– Нямам предразсъдъци. – Погледът му се насочи към златистата кожа на невероятните ѝ

бедра.–Намирамнякоиотсмъртнитеженизамногопривлекателни.Светамайкобожия,тякръстосакракатаси.–Простонеразбирам,защоотказвашдасесрещашсъссмъртни.–Защотоискамдасъмчестен.Седнавампирка,нямадамисеналожидалъжазатова,кой

иликаквосъм.Искамвръзка,изграденанапълнаискреност.Тясведепогледкъмръцетеси,коитобяхасвитивскутаѝ.–Без…тайни,а?– Да. И без осъждания. Една смъртна ще има проблеми да приеме миналото ми, но една

вампиркабимеразбралаинямадавиждавинавнещата,коитомисееналагалодавърша,задаоцелея.Тяпогледнарязкокъмнего.–Имашпредвидтова,чесиизползвалженитезахранаисекс?Тойстиснаустни.–Точнозатаковаосъжданеговорех.Признавам,чесъмвземалкръв,когатомиебиланужна,

ноникоганесъмсенатрапвалнанякояжена.–Откъдеможедаситолковасигурен?Контролнадсъзнаниетолиизползва?–Азнесъмизнасилвач.Той зави по Западна 34-та. Обвиненията ѝ поне вършеха добра работа, за да разпръснат

похотливитемумисли.

–Няма да те упреквам, че ме разпитваш, след като си била нападната само преди няколконощи.Сигуренсъм,ченямакакданесичувствителнанатазитема.–Несъмчувствителна.Бяснасъм.–НемебъркайснякойБунтовник.Когатонавлязавумананякоядама,могадачуямислитеѝ

иникоганеоставамтам,къдетонесъмжелан.–Никоганесивлиялвърхумислитенанякояжена,задаянакарашдатисеподчини?– Не. Аз използвах контрола над съзнанието, за да ги накарам да си мислят, че съм по-

възрастен,отколкотоизглеждах.–Значи,всепаксигилъгал.–Проклетотомилицебеилюзията,Тони,инямашекакдаизбягамотнего.Карашехоратада

мислят, че съм на петнадесет години, а вътрешно аз бях напълно зрял мъж. Трябваше даизползвам триковете си, за да карам жените да ме виждат по начина, по който исках даизглеждам. Не се гордея със стореното, затова е толкова важно, за мен да съм честен. Другвампирбимеразбрал.–Можедасичестенисъссмъртен.–Едвалимогадасеприближадонякоясмъртнаидаѝкажа:„Здравей,азсъмвампир.Искаш

лидаизлезешнасрещасмен?”Щемисеналожидаялъжавначалото,аотказвамдаправятова.–Имадостатъчножени,коитобихаизлезлинасрещастебточнозащотосивампир.Тойспряначервеноисеобърнакъмнея.–Неискамдамеобичат,защотосъмнежив.Неповече,отколкототиискашдатеотблъскват

самозащотосисмъртна.Тяпогледнанастрани.–Аз…бяхпрекаленосуровастеб.– Девойче, ти имаш всички причини, за да бъдеш подозрителна. Почти си загинала преди

няколко нощи. Но вампирите, които са те нападнали, вероятно са били жестоки и свирепи,предидасетрансформират.Смърттанепроменячовек.–Тогаватисибилдобърмъж–прошепнатя.Цялотожеланиегозавладяотново.–Опитвамсе.Погледитеимсесрещнаха.–Каквожелаешповечеотвсичконасвета?Точносега,тоймислеше,чеможешедасевзиравочитеѝвпродължениенавекилидва.Бяха

прекрасни;така,кактогоряхаотгняв,блестяхаотвеселиеилисесгрявахаотсъстрадание.–Искамдабъдаобичан,честноиискрено,обичанзарадисамиямен.Иискамдаобичамедна

женасцялотосисърцезацялживот.Искамдажадувамзаумаѝ,затялотоѝизакомпаниятаѝ.Очитеѝстанахаогромни.–Оу.Ароматътнатоплатаѝ,препускащакръвизпълниколатаинервнитемуокончанияизбухнахав

отговор.Иънсе запитадалитяиманякакваидеякаквомупричиняваше.Можешелидаусетивълнитенажелание,прииждащиотнего?Да,можешедасе закълне,че тя гиусещаше.Сърцетоѝбиешевсепо-бързо.Дишанетоѝбе

накъсано.Тойсенаведекъмнея.–Ти…очитети–прошепнатя.Тойзнаеше,чесасеоцветиливчервено,защотозрениетомубестаналорозово.Плъзнаръка

околошиятаѝ.Тянесеотдръпна.Погледътѝсеспуснакъмустатаму,тойнеможешедаустои

повечеияцелуна.5Ластикзакоса,облеченвразличнивидовеплат.–Б.пр.6Пшеничнаилицаревичнатортиля,пълнасъссмесотсирене,зеленчуциидр.–Б.пр.7Отангл.ез.„Hell’sKitchen”впреводозначава„Адскакухня”–Б.пр.

Глава8

Тя се сковалеко,но тойне сеотказа.Иънпреместиустата си върхунейната, увещавайкия

нежнодамуотвърне.Итягонаправи.Отпуснасеисеоблегнавърхунего.Сърцетомузапяитойяпридърпапо-близо.Иънзахапалекодолнатаѝустна.Устатаѝсеотвористихавъздишка,приканвайкиговътре.

Тойпрокаравърханаезикасиповлажнитеѝсладкиустни.Зад тях изсвири клаксон и двамата подскочиха. Тони ахна и се отдръпна. Иън се обърна

напредиосъзна,чесветофарътестаналзелен.Натиснагазта.Подяволите,каквоправеше?Презпоследнитеняколкоднисебеубедил,чемалкофлиртуване

нямаданаврединаникой.Ноцелувки?Вече неможеше да отрича.Нарушавашеправилата занеобвързаност с персонала и Тони щеше да си навлече големи неприятности, ако това серазчуеше.Тойпогледнакъмнея.Лицетоѝбебледоитяпритискашеръкакъмустатаси.–Добрелиси?–Да.Не!Тонисвалиръкатаси.Тойзабелязалекияйтрепет,предидасплетепръсти.–Нетрябвашеда…тецелувам.Съжалявам.Тязатвориочизамиг.–Нямадамислимзатова.Илипъкдаговоримзанего.Никоганесееслучвало.Тойостанамълчалив,защотознаеше,ченеможедасесъгласистова.Щешедамислизатози

миг.Щешедасеповтарявсъзнаниетомуотновоиотново.–Такаилииначене е от значение–продължи тя задъхано. –Ти си търсишвампирка.Ние

изобщонесиподхождаме.Товабепросто…грешка.Грешка, друг път. Би го направил отновона секундата.Въпреки това се надявашеда не я е

изплашил.Напоследъктябепреминалапрезмногоперипетии.Внезапнотишинатабепрекъснатаотгръмкамузика.Тонигопогледнаобъркано,следтовасе

огледа из колата.Музиката се повтори отново иИън започна да схваща думите, които пеешепевицата.–Мисля,чеидваотчантатати.Тойпосочикъмчантатаѝ,коятостоешевкракатаѝ.– О, това е телефонът ми. – Тя издърпа чантата в скута си и го извади. – Карлос смени

мелодията.ЯвносипадапоПатБенатар.–Любовтаебойнополе?–Мисли се за остроумен – измърмори тя и отвори телефона. –Ало? Карлос! Как може да

постъпиштакастелефонами?Иън се опита да чуе какво си говорят, но наблизо звучеше полицейска сирена, която му

пречешедадоловидумитенаКарлос.–Незнамоткъдетиедошлатазиидея.–ТонитрепнаипогледнакъмИън.–Връзкатание

чистопрофесионална.ВеченаближавахаПалавидяволи,такачеИънзапочнадасеоглеждазамястозапаркиране.

–Добре–продължитя,шепнейки.–Щеговоримпо-късно.Чао.Тониприключисразговораиприбрателефонавчантатаси.–Нещонеенаредли?–попитанебрежноИън.–Не,всичкоенаред.Тогавазащосърцетоѝвсеощепрепускаше?–Карлосмиизглеждамалко…странен.Тясвирамене.–Тойегей.ИънсиприпомниогорченотоизражениеналицетонаКарлос,когатобеизлязълотстаятана

Тони.–Тойлитиказа,чеегей?–Е,не.Ниерешихме,чее,защотоседържикатотакъв.–Коисмение?Тягопогледнапредпазливо.–Сабринаиаз.Тяемоятасъквартирантка.Вмоментаенагостиприроднини.Нещоне бешенаред;Иънможешеда го усети.Нещоосвен забраненатацелувка, която бяха

споделили.Ибенапълноубеден,чеКарлосеповечеоттова,закоетосепредставя.Тойзабелязамястозапаркиранеиотбидобордюра.–Тони,предидавлезем,трябвадазнам–защоимашапартамент?Тяотключипредпазниясиколан.–По-добрееоттовадаживеешнаулицата.–Тиказа,чесиприелаработата,задаимашбезплатнахранаиподслон,нотованямасмисъл,

щомвечеимашапартамент.–Да,плащамнаем,нодоговорътепочтиизтекъл.Повярвайми,даимамдобреплатенаработа

с всички покрити разходи ме устройва идеално за момента. Това ми дава възможност да сиизплатястудентскитезаеми.–Асъквартиранткатати?–Тянее…безпукнатапаракатомен.Имасихубавасума,коятоѝотпускатвсякагодина,а

щомзавършиимамепландазапочнембизнесзаедно.–Значивиждаштазиработакатонещовременно?–Да.Най-многогодина.–Тягопогледнаразтревожено.–Тованеепроблем,нали?–Конърнетилиобясникаквостава,когатонякойсмъртеннапуснеМакКейСекюритиенд

Инвестигейшън?–Каза,чещеизтриеспоменитемизавампирите.–Тойще изтрие спомените ти за всичко.Щеизгубишцялата година, сякашникога не се е

случвала.Тонигопогледнашокирана.–Товае…прекалено.Тяпритиснаръкакъмгърдитеси.Иънзнаеше,четрябвадаяподтикнеданапуснесега.Такащешедаизгубисамоняколкодни.

Номисълтаданеявидиникогаповечебеболезнена.–Ти…титрябваданапуснешидасевърнешкъмнормалниясиживот.Очитеѝсеизпълнихаснепролетисълзи.–Животътминеемногонормален.–Тяпремигнаиизпънарамене.–Итака,отивамелив

тозиклуб,илине?

–Отиваме.Заля го облекчение.Все ощене се налагашеда я изгуби.Но успокоението бързопремина в

страх.Нещонаистинанебекактотрябва.Единсмъртеннеотхвърляцялагодинаотживотасипростотака.Тябенамислиланещо.И,подяволите,тойщешедаоткриекаквоето.

***Щешедаизгубицялагодинаотживотаси?Тонибевцепененаотшок,докатовървешезаедно

с Иън. Хвърли бърз поглед към него. За бога, беше го целунала! Бе целунала вампир. И беостаналажива,задагоразкаже.Тойдоринямашевкуснакръв.О,подяволите.Тяможешедаизгубицялагодинаотживота

си? Това бе прекалено, за да се поеме наведнъж. Как можа да го целуне? Отблъсна мисълтанастраниисесъсредоточивърхудруготонещо,коетояподлудяваше–това,чещешедаизгубицялашибанагодинаотживотаси!Проклет да еКонър.Тойпокри тази част.Сигурнобе решил, че тящешеда останена тази

работазавинаги.НодветесъсСабринаимахапланове.Големипланове,подяволите.АтябецелуналаИън.Еднавнезапнамисълянакарадатрепне.ДалиКарлосябевидялпрез

малкатасишпионскакамера?Нищочудно,чесеобадиследтова.Вероятноеискалдасеубеди,четяедобре.Всепак,току-щобесключилаустнисединвампир.Икаквиустнисамо.Тозимъжсъссигурностзнаешекакдасецелува.Разбирасе,беималвековедаусъвършенстватехникатаси.Следтовабетолковамилиѝсеизвини.Защонеможешедаесмъртен?Щешедасевлюбив

негонасекундата.ОтновопогледнакъмИън.Далиможешедасевлюбивнего,въпрекичебевампир?Тойяповедекъмеднатъмнаалея.–Входътескрит,заданесеопитатдавлязатсмъртните.Тя забеляза една червена врата на приглушената светлина с огромен пазач отпред.

ОхранителяткимнанаИъниотворивратата.–Чакаймалко–казатойивдигнамускулестатасиръка.Малкитемуочичкисефокусираха

върхуТониимъжътсякашподушивъздуха.–Момичетонеможедавлезе.Тяе…–Тяесмен,Хюго.Иънсложиръкавърхураменетеѝиявкаравклуба.СилнамузиказаглушислуханаТони,амигащитесветлиниязаслепихазамомент.Значитова

бе нощен клуб за вампири.Изглеждаше напълно като обикновен клуб. Тя се завъртя така, чекамератадаможедаизпратикартинавапартаментанаКарлос.Тойзаписвашевсичкотам.Тони видя група леко облечени жени, които се притискаха близо до сцената, където се

въртеше един здравеняк, а блестящатаму червена прашка искреше под светлините. Е,Карлосщеше да се зарадва да види това. Освен танцьорът, почти всички в клуба бяха жени. Дорибарманътидиджеят.Забеляза няколко вампира да стоят на масите и да пият нещо червено от чаши. Кръв, без

съмнение, но дали една снимка щеше да е доказателство за съществуването на вампирите?Можешедаизглеждакатоснимканаобикновенихора,пиещичервеновино.–Могалидативземанещозапиене?–Иънсеусмихна,когатотянаправифизиономия.–Тук

иматинекървавипитиета.–Тогаваможееднадиетичнакола.Утреимамизпит.–Асегабешенамисия,затоватрябваше

даесбистросъзнание.–Немогадаостанамногодълго.Додесеттрябвадасъмсивкъщи.–Могадатетелепортирам,когатопожелаеш.Тойяповедекъммасите.Добаравнезапносепоявиеднаженастелефондоухото.Тязатвориисевтурнакъмсцената.–Каквобешетова?Тони се обърна, за да проследи движението, но не бе сигурна дали камерата бе хванала

всичко.–Когатонякойвампирсетелепортиратукзапървипът,сеобаждапотелефона–обясниИън.

–Използватгокатомаяк,задасасигурни,чещедойдатнаточнотомясто.–О!–Тясезачудидалисееобърналадостатъчнобързо,задахваневампиравдействие.–Тук

ималидамскатоалетна?–Да,етотам.–Тойдокоснарамотоѝ.–Бъдивнимателна.–Мислех,четезивампирисехранятсамосъссинтетичнакръв.–Такае,носледняколкочашиКрискииКървавабира,можедасапиянииданесанасебеси.–Страхотно.Щомсезапътикъмтоалетната,тяуловипогледите,хвърленикрадешкомилекототрепванена

ноздритенавампирите,щомулавяхамиризматаѝ.Почувствасекатоходещопредястие.Влезевтоалетнатаиоткриеднакрасиваблондинкадасеконтипредогледалото.Не,товане

беогледало,аголямтелевизор.Настенатаимашедвекамери,коитобяханасоченикъммивките.Разбирасе.Дигиталнататехнологиябеединствениятначин,покойтовампиритеможехадасевидят.Блондинкатасеобърнакъмнеяисбръчкавирнатиясинос.–Господи,каквлезетук?–попитатясвисокомеренбританскиакцент.–Бешеневероятно.Бутнахврататаитясеотвори.– Нямах предвид тази стая, глупачке – продължи русокосата вампирка. – Аз съм една от

собственичкитенатовазаведениеитукнедопускамеоттвоярод.–О,прощавайте,ВашеВисочество.–Тонисесдържаданаправиреверанс.–Мислех,четовае

свободнадържава.–Каквоставатук?–едначервенокосаженаизлезеотеднаоткабинките.–Здрасти,Памела–

тяпогледнакъмТонииподуши.–Какеуспяладавлезетук?–Точнотоваискамдазнамиаз–изсъскаПамела.–КазаласъмхилядапътинаХюгодане

пускасмъртнивътре.–ДойдохсИънМакФий.–Тонипогледнакъмарогантнитевампири.–Азсъмохранатаму,

коетоозначава,чемогадасритамнечийзадник.Памеласеразсмя.–Иънникоганебипозволиледнаженадамубъдеохрана.Всъщностникоганебимутрябвала

охрана.–ИънМакФий ли каза? – попита червенокосата. –Не е ли това онзи великолепен мъж от

Свободнивграда?– О, боже мой! – от другата кабинка изскочи една брюнетка. – Иън МакФий е тук? – тя

погледнакъмТони.–Можелидасезапознаяснего?–Азсъщоискамдасезапознаяснего–червенокосатасеприближидоТони.–Можешлида

гоуредиш?Подяволите,веченесечувствашекатопредястие,акатосводник.Боднаяревност,нотянеѝ

обърнавнимание.Оназицелувкабегрешка.Иъннебенейнияттип.Предпочиташемъже,които

бяха живи, по дяволите. Затова трябваше да приеме факта, че той щеше да излиза с другивампирки.Някояоттяхщешедагоцелуваотсеганататък.–АзпознавамИънпрекрасно–похвалисеПамела.–Тоймеохраняваше,когатобяхчастот

хареманаРоманДраганести.БрюнеткатасеобърнакъмПамела.–Наистиналиетолковахубав?–Ибогат?–добавичервенокосата.–Елатесмен.Щевизапозная.–ПамеласеухилипобедоноснонаТониитръгнакъмвратата.

–Знаетели,имаминтереснатеория,щосеотнасязаИън.–Каквае?–попитабрюнеткатащомтръгнаследнея.–Вярвам,четойепетстотингодишендевственик–обявиПамела.–Незадълго–прошепначервенокосата.Щомтритежениизлязохаотстаята,следтяхсеразнесекикот.–Несиизмихтеръцете!–извикаследтяхТони.Тястисназъби.КакможешеИъндагипредпочита?Сегапонестаятабепразнаитябесъвсем

сама.ПреместисеизвънобхватанакамеритеисеобадинаКарлос.Можешедаизгубигодинаотживотаси.Тазимисълнеспирашедаяпреследва.Тованебе

честно, по дяволите! Тези вампири живееха в продължение на векове, а нейният живот бепрекаленократък.Какможехадаѝоткраднатгодинаотнего?–Ало?–отговориКарлос.–Видяликаксетелепортиравампирът?–Menina,вклубалисивече?–Да.Негледашли?–Не,щевидявидеотопо-късно.СегапътувамкъмУестчестър.Тониахна.–ОтивашвкъщатанаПроктър?–Несетревожи.Нямадаразберат,чесъмтам.Приключихспроверкатанафинансовотоим

състояние.ЧичоДжоималошиянавикдаходидоАтлантиксити.–Откъдезнаеш?–Кредитнитекартиоставятследи,скъпа.–Нооткъдетизнаешкакда…–Харесвалитиновататимелодия?–прекъснаятой.–Не.Смърттатищеебавнаиболезнена.Тойсеразсмя.– Сега не се притеснявай за видеото. Записвам го в апартамента си. Ти просто хвани тези

немирнивампиридаправятнещовампирско,ставали?–Добре.–ЗначитойнебевидялкакИъняцелуна.–Карлос,когатоприключадаработяза

тях,тещеизтриятпаметтами.Нямадасиспомнямнищо!Последвапауза.–Копелета–измърмориКарлос.–Несетревожи.Акоизтриятнещо,азщетикажакаквое

станало. Ти само намери доказателството, което ни трябва възможно най-бързо. Така щеизгубишсамоняколкодни.Тонищешедазагубимногоповечеотняколкодни.Щешедаизгубивсичкитесиспомениза

Иън.Ионазицелувка.Понякаквастраннапричинатовакарашесърцетоѝдасесвивавгърдите.–Добрелиси,скъпа?–попитаКарлос.

–Тованаистинаемногогадно.Тонизатворителефонаисевърнавклуба.

Глава9

ИънпоръчаеднаКървавабираидиетичнаколанабармана.–ТуклиеВанда?–попитатойиподаденаКораЛийбанкнотаотдесетдолара.–Етотам.Изглежданякойпакяераздразнил.Иън погледна към сцената. Музиката бе спряла и тълпа от вампирки се бяха събрали да

наблюдаваткакВандакрещинатанцьора.–Тованеебардак!–викашетя.–Уволненси!–Ощеединтанцьорсизамина.–КораЛийразмахаръцевъввъздуха.–Ехо,Ванда!Иънетук!Тълпатасеобърнаедновременно.–ТоваИънМакФийлие?–попитаеднаотдамите.–Съссигурност–извикаКораЛий.–Елатедагохванете!Тълпататръгнакъмнего.Иънпреглътна.КораЛийсеизкиска,аследтовапрошепна:–Изглежда,чежеланиетотищесеизпълни.Тазивечерсъссигурностщетиизлезекъсметът.–Иън!–извикаПамела.–Применимадведами,коитоискатдасезапознаятстеб.Тяпосочикъмжените,коитояпридружаваха.–Ниеговидяхмепърви!–извикаеднаженаоттълпатаивсичкисевтурнахакъмнего.–Подяволите–казаИъниподпрягръбнабара.–Назад!–Вандаотмотакамшикаоткръстасииизплющялекоснегокъмтълпата.–Чухтеме!

Подредетесеиизчакайтередаси!Жените се засуетиха да направят опашка. Иън трепна от блъсканиците и ругатните, които

последваха.Теседържахаповечекатоборци,отколкотокатодами.Ибяхаповечеотпетдесет.ВандасеухилинаИън.–Неелистрахотно?Профилът,койтотисъздадохеневероятен!Всякаискадаизлезестеб.–Немогадаизлязанасрещаспетдесетженизаеднавечер.–Разбирасе,чеможеш.–Тянамотакамшикаобратнооколокръстаси.–Наричатсебързи

срещи.–Ноазвечеказахнатрижени,чещесесрещнастяхтук.Ванданеобърнавниманиенатова.– Ще ги оставим да минат първи. – Тя се обърна към Кора Лий. – Нямаш ли кухненски

таймер?–Да–отвърнатяиѝподадебялпластмасовтаймер.Вандагопоставинамасата.–Щедадемнавсякапопетминути.–Товащеотнемечасове.Иъндонесепитиетатанамасата.–Данебидаимашнещопо-доброзавършене?–Вандазабелязадиетичнатакола.–Закакво

тиесмъртнотопитие?–ДоведохТонисмен.Тяеновиятохранителотдневнатасмянавкъщата.Вандагопогледнаизненадано.

–Тя?Конъренаелжена?СамопрединощиИънсебечувствалсъщотолковашокиран,носегамусеискашедаязащити.–Тяеотличенбоец.Вандагопогледнасъссъмнение.–Представямсинякояогромнаженаседнавежда,коятогълтастероидикатобонбони.Иънсестегна.–Не!Тяе…– Хей, Иън! – една жена извика от другия край на клуба. – Какво стана със срещата ни?

Говорихмепотелефонаминалатавечер.Несилиспомняш?–Да–тойсеопитадасиспомнигласаѝ.–ТисиСторми?–Темпест–вочитеѝблестешераздразнение.–АтовасаМунбиймиСинди.–Тяпосочикъм

женитедонея.–Говорихместебснощи.Имамепредимство!–Можедадойдетенай-отпреднаопашката–разрешиВанда.–Иънщезапочнескоро.Тойизстена.Каквощешедакаженавсичкитезижени?–Защоиматолковамного?–ТисиспрофилномередновСвободнивграда–гордоказаВанда.–Всекиечулзатеб.Иънтрепна.–Искахдваматадапоговоримзатова.Конъреядосан,чесидалаадресаиномеранаградската

къщанаРоман.–Конъреедностаромрънкало.Наженитеимтрябваначиндасесвържатстеб.–Разбирамтова,нопорадипричини,свързанисъссигурносттаеопасноместоположениетони

дасезнаеоттолковамногохора.Ненитрябванякоифанатичнипочитателкидасеопитатдамевидят,особенопрезденя.Твърдерискованое.–Добре,добре.–Вандаразрошищръкналатасипурпурнакоса.–Щесваляадресаотсайта.–Същотакаителефоннияномер.МогатдамиоставятсъобщениявСвободнивграда.–Добре–намръщисеВанда.–Носеправишнатруднодостъпен.–Ей,каквостава?Един вампир, облечен в скъп костюм, се запъти към тях и намигна на опашката от чакащи

жени.–Здравейте,дами.–Здрасти,Грегори–отвърнахамувхорте.Иънбевпечатлен.Грегорипознавашевсичкитезижени?–Каквоставатук?–ТойцелунаВандапобузата.–Данесенареждамезазаешкиятанц?–Иънщеучаствавбързисрещитазивечер. –Ванда снишигласа сидошепот. –Той търси

истинскатасилюбов.–Ах.–ОчитенаГрегориблестяха,докатонаблюдавашеИън.–Трябвалидагиподготвяза

теб?Иънсенамръщи.–Достатъчнотрудноедасичаровенведнъж,нопетдесетпътипоред?–Можешдасесправиш,братко.Простобъдисебеси.Иънсенамръщиощеповече.Грегоритрепна.–Можедасеопиташдасеусмихнеш.Нализнаеш,дамитехаресватмъжесчувствозахумор.–Обреченсъм.–Успокойсе,пич.Азще…–Грегорисевцепени.–Господи,самоявиж.Тяеистинскиангел.

ИънпогледнапопосоканаизуменияпогледнаГрегори.Тони.–Тяемоя–казатой,носеусетиидопълни:–Имампредвид,четяемоятаохрана.–Тяепазачът,койтоенаелКонър?–попитаВанда.Грегориизсумтя.–Да,могадавидязащояеназначил.–Красотатаѝняманищообщо–отсечеИън.–Тяеотличенбоец,многоехрабраиумна.–О!–ГрегорипогледналюбопитноИън.–Разбирам.Иънусетикаклицетомупламва.Можебибепрекалилмалко.–Всъщностщетибъдаблагодарен,акоянаглеждаш,докатосъмзает.–Разбирасе.Нямапроблеми,брато.Тониогледадългатаопашкаотжени,докатодоближаваше.–Мислех,чеимашсамотрисрещи.–Сегаимамняколкоповече–оплакасеИън,когатозастанадонея.–Искамдатезапознаяс

някоиотприятелитеми.ТоваеВанда.ТяръководиПалавидяволи.–Исъздаваочарователнипрофили–добависусмивкаТониипротегнаръка.–Радвамседасезапознаем.–Вандастиснаръкатаѝ.–Вмоментаработявърхудругпроект,

койтощенаправиИънощепо-известен.Тойпреглътнатрудно.–Тованеенеобходимо.–Разбирасе,чее.Трябвадаоткриемистинскататилюбов.–Вандагопотупапобузата.–Ще

тевидяпо-късно–казатяисезапътикъмофисаси.–АтоваеГрегори–Иънпосочикъмнего.–Тойевицепрезидентнамаркетинговияотделна

Роматех.–Заменеудоволствиедасезапознаем.–Грегоривзеръкатаѝияцелуна.–Чухзатеб.Майка

ми,Радинка,каза,чедветесШанащедойдатдатевидятутре.–О, точно така – усмихна се Тони. –Ще дойдат сХауърд, за да му помогнат да наглежда

нещата,докатосивземамизпита.Иънсенамръщипридумитеѝ.–Е,братле,нееливремедасезахващашзаработа?–кимнаГрегорикъмдългатаопашкаот

жени.Иън преглътна. Работа бе точната дума. Да флиртува с Тони бе забавно, но мисълта да

очаровавсичкитетезиженимусеструвашекатопроклетазадача.–Първомитрябваеднопитие.ТойседнаиотпиотКърваватасибира.Грегорииздърпаединстолотмасата,задаможеТонидаседне.–Вкойколежходиш?–НЙУ–казатяиседна.Грегориседнадонея.–Иазполучихтаммагистратуратасипотърговия.–Азвзехбакалавърскастепеноттам.Чувствайкисе забравенинедостатъчнообразован,ИънизпиощеотКървавата сибира.По

дяволите,тойтрябвашедаѝиздърпастола.Грегорисенаведекъмнея.

–Ей,стариятпрофесорХъдгинсвсеощелиетам?Нисък,плешив,носипапийонки.ИзглеждаиговорикатоЕлмърФуд.Днесучимзависокителихвениплоцентипликледитнитекалти.Тонисеразсмяисмехътѝпрозвучакатомузикаотрая.НоИънбенаясносъсзасилващитесе

мънканияипроклятия.Петдесеттевампиркибяхабесни.Безсъмнениенеимдопадашедачакат,докатотойразговаряшеседнасмъртна.Тонинай-накраяспрядасесмееипогледнакъмИън.–Грегорисепревъплъщавастрахотновобраз.Наистинаезабавен.–Взехтипитие.Е,товабешеекстра,скастрисисетой.–Благодаряти.Тониотпиотколата.–Каквочакаме,подяволите?–извикаТемпестотначалотонаопашката.Иънизстенавътрешно.–Местнитестанаханервни–казаТони.Тяпогледнакъмбараивнезапноподскочинакрака,щомдвеженисетелепортираха.–Добрелиси?–попитаИън.Тяседнаотново.–Майсъммалко…нервнадасъмтук.–Еладатанцуваме–предложиГрегори.–Щекажанадиджеядасевърненаработа.Тойсезапътикъмдансинга.Тонигонаблюдавакаксеотдалечава.–Грегоривампирлие?–Да,многомлад.Бетрансформиранследизобретяванетонасинтетичнатакръв,такачеепил

кръвсамоотбутилка.Тонисенамръщи,щомсилна,вибриращамузикаизпълнипространството.–О,боже,не.Диско?–Грегоригообожава.Щеостанешлиснего,докатосиготовадаситръгнеш?–Могадасегрижасамазасебеси.–Тони. –Иън се наведе напред. – Зад теб има петдесет вампирки, всяка от които те гледа

кръвнишки.Моляте,останисГрегори.Тяпогледнапрезрамо.– Добре, разбирам какво имаш предвид. Ще ида да… танцувам буги. – Тя се изправи и

пригладиминиатюрнатасипола.–Късметсъссрещитети.Макарчемогадакажа,чесигубишвремето.С високо вдигната глава тя мина покрай зяпащите я жени, като ангел, който не се бои от

тъмнитесилиоколонея.Нозащосимислеше,чесрещитемусазагубанавреме?Данебидасмяташе,чееневъзможноданамерилюбовта?–Ей!–извикаТемпест.–Можеливечедазапочваме?–Да,некадазапочваме.Иънвключитаймера.Темпестзабързанапред,прегърнагопрезвратаигоцелунапобузата.Иънмахнаръцетеѝ.–Щеседнешли,акообичаш?–Разбирасе.Тясенастанивскутаму.–Каквоправиш,девойче?

–Сядам–тяспусналакиранитесивчерноноктипогърдитему.–ЗнаешлизащоменаричатТемпест8?Дивасъмкатоураган.–Мислех,чеможемпърводапоговорим.Налисесещаш,затишиетопредибурята?Тяиздърпакоженатавръзкаоткосатамуипрокарапръстипоскалпаму.–Защонеизпратишдругитемомичетадасиходят?Искамдабъдавлажнаидивастеб–каза

тяисграбчикосатаму.–Всеощенетепознавам–отвърнаИъниосвободипръститеѝ.–Каквоимадасезнае?–захапаготязаврата.–Ами,ъмм…скаквосезанимаваш,задапреживяваш?Тясеизкикотинискоигърлено.–Азнеживея,глупаче,азсъмнежива.–Да,новсепаквсичкиимамесметкизаплащане.–Акоимамнуждаотнещо,простосиговземам.–Тязахапаухотому.–Точносегасенуждая

оттеб.–Каквоимашпредвидстова,чепростосиговземаш?–Вземамнещаотсмъртните.Пари,дрехи,каквотоидае.–Тикрадешоттях?Тяседнаназадивъздъхнанетърпеливо.– Не е кражба, ако те не осъзнават какво се е случило. Толкова е лесно да си поиграеш с

умовете им. Например имам страхотен апартамент, защото домакинът си мисли, че плащамнаемзанего.Защоберешил,чевсичкивампирисакатонего?–Опасявамсе,ченесипасваме.–Каквоозначаватова?Тойявдигнаияоставинакрака.–Бешемиприятнодасезапознаем.–Зарязвашлиме?–извикатя.–Никойнемезарязва!ПлиснаостатъкаотколатанаТонивлицетому,следтовасеотдалечи,проклинайкиподнос.Иънизбърсалицетосисъссалфетка.Еднамина–оставатощечетиридесетидевет.Можеби

Тони бе права и той си губеше времето. Погледна към дансинга. Грегори въртеше ханш иразмахвашепръстнагореинадолу.Смеейкисе,Тониимитирашедвижениятаму.Иънвъздъхнаипоканивторатасидама.Красиваблондинкапристъпикъмнего.–Здрасти,помнишлиме?АзсъмМунбийм.–Какси?–тойседнаинагласитаймера.Женатаседнасрещунего.–Предполагам,четрябвадатиразкажазасебеси.АзсъмВодолей.–Товаехубаво.– Родена съм през 1950 година. Името ми беше Мери. Скучно, знам. Родителите ми бяха

толкова закостенели. Избягах от вкъщи, когато бях на шестнадесет, за да протестирам срещувойната.Наистинамразявойната.Сегамайнебешемногодобърмоментдаспомене,чеевойн.Иънзабеляза,чеГрегоривърти

Тони.–ЕстественоотидохвСанФранциско.–Мунбиймсезаиграсмънистатаоколовратаси.–Там

сеслучвашевсичко,сещашсе.

–Каквосееслучило?–попитаИън.–Всичко,човече.Силатанацветята.Праветелюбов,аневойна.Азсъмистинскипротивник

нанасилиетоотвсякакъввид.– Тогава ти никога не би манипулирала или измамила някой смъртен, за да спечелиш за

неговасметка?–Не.Забога.Товаетолковавреднозакармата.Иънкимна.Тазиможешеидаимапотенциал.Поне,изглежда,притежавашеморал.–Итака,етомементам,вземахсинаркотицитеисенаслаждавахнастрахотнаоргия,когато

тозимъжсепоявиотнищотоиме захапаповрата!Наистинабяхнапълноскапана,когатосесъбудих.Иънпремигна.–Ясно.Погледът му се върна обратно на Тони. Всеки път, когато някой се телепортираше, тя

подскачаше и се обръщаше към него. Вероятно телепортирането я плашеше? Ако беше така,трябвашедаязакарадотях.Мисълта,дасеизмъкнеотклуба,изглеждашестрахотна.Таймерътиззвъняитойосъзна,чеМунбиймвсеощеговореше.Иънсеизправи.–Опасявамсе,чевреметониизтече.–Добре.Мир.Тягопрегърнаисеотдалечи.Иън посочи на Синди да мине напред.Младата жена се впусна в изброяване на дългия си

списъкотдвехилядиитринадесетгаджета,докатовниманиетонаИънсевърнакъмдансинга.Музиката стана по-бавна и Грегори прегърна Тони. По дяволите, той каза на Грегори да янаблюдава,недаяопипва.Следощедваразговора,Вандабавноседоближидонего.–Направихго!Всичкоеготово.Стомахътмусесвивочакване,докатосеизправяшенакрака.–Каквосинаправила?–Небъдитолковапритеснен.Щебъдестрахотно.Утревечер,вполунощ,КоркиКърантще

дойдетук!–Оназибаракуда?–всекизнаеше,черепортеркатаот„Наживоснеживи”бебезпощадна.–

Защощеидватук?–Задатеинтервюира!–обявиВанда.Иънотстъпиназад.–Ванда,не.Подяволите,не.–Щебъдезабавно!Повярвайми.Тойпоклатиглава.–Нищодобронямадаизлезеоттова.Тазиженаечудовище.–Небъдитаковамрънкало!–Вандагободнавгърдите.–ШоутонаКоркисеизлъчвавцял

свят.Всекивампирназемятаможедаговиди.Идавидимояклуб.Товаебрилянтно!–Коеебрилянтно?–ГрегориседоближикъмтяхзаедносТони.– Иън ще гостува в „На живо с неживи” – похвали се Ванда. – Ще дойдат утре да го

интервюират.–Щетедаватпотелевизията?–попитаТони.–ПоДВК–казаВанда.–Дигиталниятвампирскиканал–обясниИън.–Имаговкъщата.Ноазнямадасепоявяв

шоуто.– Разбира се, че ще го направиш – изсъска Ванда. – Работя върху това в продължение на

часове.Всичкоеуредено.–БъдивнимателенсКоркиКърант–предупредигоГрегори.–Кояетя?–попитаТони.–Звездатанашоуто–Грегориизвиръцепредгърдитеси.–Тяиманай-големите…–Иънго

блъснаслакът,–реклами–завършиГрегори.–Готовалисидасеприбираш?–ИънпопитаТони.–Могадатезакарам.Вандагохваназаръката.–Никъденямадаходиш.Всичкитезиженичакатзавъзможностдасесрещнатстеб.–АзмогадателепортирамТони–предложиГрегори.–Нотяможеданежелаедасетелепортира–запротестираИън.– Всичко е наред. – Тони му се усмихна успокоително. – Нямам търпение да те видя по

телевизията.Иънвъздъхна.Можебитрябвашедасесъгласи.НеискашедаразочароваВандаилиТони.И

колколошоможешедаевдействителност?–Грегори,могалидаразговарямнасаместеб?–Разбирасе–Грегоритръгнаснего.–Каквоима?–Аз…ъмм…помислихси,чеможедамидадешнякакъвсъвет.–Срещитетиневървятлидобре?–прошепнаГрегори.–Имам чувството, че провеждаминтервю за работа.Не усещам връзка с тях. –Не и както,

когатогоправешесТони.ГрегорипоставиръкавърхурамотонаИън.–Пич,можешдасесправиш.Трябвалоедаочаровашдамите,задаможешдасехранишвсяка

вечервпродължениенавекове.Иънвъздъхна.–Никога не съмбилмногоизискан в това.Никойне очаквашеда бъда.Изглеждах толкова

млад, въпреки че вътрешно се чувствах стар. А сега изглеждам по-възрастен, но вътрешно сечувствамкатомладок.Незнамкакводакажа.– Трябва просто да потренираш върху уменията си за общуване. Първо, упражнявай се да

бъдеш добър слушател. Жените обичат да говорят за чувствата си. Дори да мислиш, че еабсолютноскучно,кимайсглаваипродължавайдаслушаш.–Добре.–Трябвадаотвръщашсрепликикато:„Колкоинтересно.Разкажимиоще.”–Колкоинтересно–повториИън.–Разкажимиоще.–Точнотовае.Етоощееднамногодобра.„Тисинапълноправа.Колкоумнооттвоястрана.”

Женитеобичатдахвалишинтелигентносттаим.–Добре.–Иънповторирепликите.–Благодаряти.ТойсевърнадомасатасГрегори.Вандабързашекъмофисаси.–Леканощ,Иън–срамежливосеусмихнаТони.–Леканощ,Тони.Господи,тойискашедаядокосне.Искашедаяцелунеотново.Грегоригоударипогърба.–Доскоро,пич.Давървим,Тони.Тойяповедекъмдансинга.Въздишайки,Иънпосочинаследващатаженадаминенапред.

–Здрасти,азсъмЕйми.–Моля,заповядай.ИънпогледнакъмГрегори.ТойдържешеТониблизодосебеси.Бешенеобходимост,когатосе

телепортирашснякойсмъртен,нознаниетозатованегонаправипо-леснозагледане.–Боже,когатовидяхснимкатативинтернет,реших,чеизглеждашсекси–започнаЕйми.–Но

сезаклевам,ченаживоизглеждашощепо-добре!–Колкоинтересно–измърмориИън.–Разкажимиповече.Подяволите,ТонипоставиръцеоколовратанаГрегори.–Искашдаговорязатоваколкосикрасив?–попитаЕйми.–Тованеелималкосуетно.–Напълносиправа.Колкоумнооттвоястрана.–Нещастник!Азсемахам–казатяиситръгна.Тойизстена.Тазидяволсканощнямашедасвършиникога.

***ТонииГрегорипристигнаханазаднатаверанданаградскатакъщаитяизползваспециалния

си ключ, за да деактивира алармата и да отвори вратата. Той ѝ пожела лека нощ и сетелепортира обратно в Палави дяволи за още танци. Беше странно, но тя всъщност се безабавлявалавъввампирскияклуб.ЗаразликаотИън.Тойбеизглеждалнещастен.Неѝсеискашедасипризнае,ночастотнеясе

радвашенастраданиетому.Теориятаму,чесамоединвампирбигоразбрал,бетолковагрешна.Онези,пиещикръвфръцли,небяхадостатъчнодобризанего.Тязабързанагорекъмстаятаси,задасеизмъкнеоткамеритезанаблюдение.Пусначантата

синалеглотоинабраномеранаКарлос.–Къдесисега?–Върнахсевапартаментасипредипетминути–отговоритой.–Гледахзаписанакамерата.

Екранътстаначерензаняколкосекунди.–Товабешетелепортиране.Давалинидоказателството,откоетосенуждаем?–Не,изглеждакатонеизправностнакамерата.Това,коетовиждамлуксознататистаялие?–Да–Тониоткачикамератаотелечетосиияизключи.–Хей!–протестираКарлоспотелефона.–Искахразходкаизкъщата.–Аазискамдасилегна.–Тяпуснакамератавшкафчетоси.–Несъмсигурнадалихванах

някойвампирдасетелепортира,защототепростоизкачахабезникаквопредупреждение.Бешедостаобезсърчаващо.Нонечактолкова,колкотодагледакаквсичкионезиужаснивампиркисехвърлятнаИън.–Незнам–отвърнаКарлос.–Щетрябвадапрегледамзаписа.–Акотованеесвършилоработа,имамдругаидея.–Тониотворигардеробасрещулеглотоси.

Вътреимашетелевизор,койтотянесибеправилатрудадавключидосега.–Вампиритеиматсвоясобственателевизия,нареченаДВК.–Наистинали?Накоячестотае?–Незнам–тявключителевизора.–Товаприличанареклама.Нещо,нареченоВампос.Драже

заследвечеря,задасеотървешоткървавиясидъх.Карлоссеразсмя.– Говоря ти сериозно. Сега има един прилеп, който пърха с криле. Под него пише –ДВК,

денонощно,защотовинагиенощнякъдепосвета.

–Звучиинтересно.Щесеопитамдагохвана.–Сегазапочванякакъвсапуненсериал.„Когатовампирсепревърне“.Акозапишемтова,няма

лидаимамедоказателствозасъществуванетонавампирите?–Несъвсем–казаКарлос.–Неенеобичайнодаимавампирскипредаванияпотелевизиятана

смъртните.–Амирекламите?– Постоянно виждаме говорещи гущери и пещерни човеци в рекламите. Това не ги прави

реални.–Мисляданесесъгласяспоследното.Излизаласъмсняколкопещерняци.Тони изключи телевизора и се зачуди как ли се справяИън.Дали е открил блестящата си,

звездна принцеса? Дали тя е толкова прекрасна, че той вече е забравил за целувката, коятодваматасподелиха?–Merda–прошепнаКарлос.–Немисля,чезаписътотклубащенипомогне.Всекипът,когато

сеобръщаш,задавидиштелепортиращиясевампир,картинатасеразмазва.–Подяволите.Как,забога,щяхададокажатсъществуванетонавампирите?– И се опасявам, че имаме и друг проблем – каза Карлос. – Открих къщата на семейство

Проктър.–Такали?Каквостана?–Разговаряхсприслужницата,Мария.ТяеотКолумбияизамоярадостиспанскиятѝедоста

добър.Женатамиказа,чеобажданетотиеразтревожиломногоПроктърови.–Боже–Тониметнаботушитесивгардероба.–ТяказалитидалиСабринаедобре?–Билаезаключенавстаятасинагорнияетаж.Марияяевидяладвапъти,презкоитобила

заспала.–Страхувамсе,чечичоѝяедрогирал.–Праваси.Марияказа,чеѝдавалХалдол.Товаесиленантипсихотик.Служидадържихората

вбезсъзнание.–Товаеужасно.Тонизакрачиизстаята.–Стававсепо-зле.Докатостигнатам,ПроктъровибяхасъбралинещатанаСабринаиябяха

отвелинякъде.Марияказа,чесаговорилинещозапсихиатричнаболница.–О,не!–Тонипаднаналеглото.–Защоправяттова?–Несъмнапълносигурен,номожешдасеобзаложиш,чеиманещообщоспарите,коитоБри

щенаследи.Утрещеоткриянещоповече.ИмамсрещасМария.–Среща?Нотинесили…?–Работяподприкритие–обясниКарлос.–ПроктъровивинагидаватпетъквечернаМария,

защотообичатдаизлизат.ЗатоващеяубедядамепусневофисаначичоДжо.Немисля,чещеемноготрудно.Тягомрази,защотоящипепозадника,коготоженамунегледа.–Какъвпрекрасенчовек.–Щетисеобадяутревечер.Дасенадяваме,чещемогадаразберавкояболницасазавели

Сабрина.–Надявамсе.Благодаряти,Карлос.Тонизатворителефона.ГоркатаБри.Акобезатворенавнякояпсихиатрия,щешедасеналожи

даяосвободятпонякакъвначин.Карлосщешедапомогне.Тонипоедълбокодъх.Бесепровалиласбабасиивинатанеянапускашеоттогава.Нямашеда

разочароваСабрина.

***ЙедрекЯновсеизлежавашевстоласискракавърхубюротоигледашеДВК.Тойнеможеше

даповярва,колкоинформациябесъбрал.ГоворителятнаНощнитеновинивдействителностбеобявил,чевампиритевсеощеняматидеякъдесенамиразлиятвоеначалникКасимир.ЙедрексенадявашеКасимирдагледа.Тойобичашедагонаричатзълвоеначалник.След това започна предаване, наречено „Наживо с неживи” и водещата с огромен бюст

обяви,чеРоманДраганестиисмъртнатамуженаочакватвторотосидетепрезмесецмай.Йедрекизсумтя.Защодаплащанашпиони,когатоможешеданаучитолковамногобезплатно?

Занещастие,сегазапочнатъпатасапуненаопера.Тойизключителевизораисваликракатасиотбюрото.Взеснимките,коитоЮримубедонесълминалатанощисеразровиизтях.Отъгъланаофисасечухленчещзвук.Надявсеощеплачеше.–Млъкни.Немогадасесъсредоточа,когатохленчиш.Тясесви.–Липсватмиприятелите.Разбирасе,чеѝлипсваха.Нопърватастъпкавпречупванетонакучкатабеизолацията.Тойя

карашедастоивъгълацялавечер.–Разрешихлитидаговориш?Полицетоѝсеспуснахасълзи.–Толковасъмгладна.Разбира се, че беше. Той се бе нахранил по-рано тази вечер, пи до насита от една смъртна

точнотук,докатоНадябепринуденадагледа.Идаостанегладна.–КазахнаЮридамидоведеновазакуска.Блондинка.Можеидатеоставядахапнештози

път.–Да,моляте.–Акогатосвършишсхраненето,щеубиешблондинката,задамидоставишудоволствие.ЛицетонаНадяпребледня.–Акоискашдасехраниш,щетрябвадаяубиеш.Раменетеѝсеразтресоха.–Да,сър.–Да,господарю.8Tempest(отангл.ез.)впреводозначава„силнабуря”.–Б.пр.

Глава10

–О,божемой–прошепнаТони,щомпогледнапрезшпионкатанавходнатаврата.Бешедеветчасапетъксутрин,уговоренотовремезадетегледачките,ноТонисесъмняваше,че

дветемомичетаскосинарозовирайетабяхаШанаДраганестиимайкатанаГрегори.Теотновопочукаханавратата.Тонивключиинтеркома.–Скаквомогадавипомогна?–КъдееИън?–настоядаузнаеедноотмомичетата.–Опитахмеседамусеобадим,новсеки

пътсесвързваместелефонниясекретар.–Да–съгласиседруготомомиче.–Тойказа,ченеесвободен,нониеневярваме.Искамеда

говидим!Тониизстена.Съобщението,коетоИънбеоставилнателефонниясекретарневършешеработа.

Някоиотпочитателкитемуприбягвахакъмпо-отчаянитактики.–Моля,върнетесеотноводовечера.–Идаоставимконкуренциятадастигнепървадонего?Няманачин!Конкуренцията?Тонивлезевъввсекидневнатаипогледнапрезпрозореца.Господи!Имашеощедузинамомичета,коитообикаляхапотротоара.Теразмахвахаплакати

извъздуха.Изберимен,Иън!Иънетолковасекси!Едноотмомичетатаимашеблестящакоронаиплакат,накойтопишеше:АзсъмзвезднатапринцесанаИън!–О,божемой!–ТониизвадителефонаотджобасиисеобадинаХауърд.–Подяволите–измърморитой.–СигурносавзелиадресапредиВандадагомахне.Почти

стигнахме.Щепаркирамотзад.Щесевидимследняколкоминути.–Добре–Тонизатвори,следтовасъбранещатасизаучилищевкухнята.Скородочугласовеназаднатаверанда.НадникнапрезпрозорецаивидяХауърддаподхвърля

ключовевръцетеси.Заднегобяхавъзрастнаженаспрошаренакосаимладаблондинка,коитоносехаголемипазарскиторби.Едномалкомомчестоешенаблизо.Тяизключиаларматаиотворивратата.–Здравейте.Благодаря,чедойдохте.–Нямапроблем.–Хауърдсезапътикъмкухнятаиминанаправокъмфоайето.–Щевидядали

могадаразкараммомичетата,коитосенавъртатотпред.–Добре.–Тонисеобърнадапомогненапо-възрастнатаженадаоставиторбитенамасата.–

ВиетрябвадастеРадинка.–Да,благодаряти.–Радинкавзеръкатаѝиязаоглеждалюбопитно.–Интересно–прошепна

тя.Красиватаблондинкаостависвоитеторбинамасата.–Здравей,азсъмШана.–Приятномиедасезапознаем–Тонипротегнаръка,ноШанаяпридърпавпрегръдка.–Чухкаксибиланападнатаоназивечер.–Шанаяпотупапогърба.–Толковасерадвам,че

сегасивбезопасност.Добрелиси?–Да.

Тонибеизненаданаоттова,колкомилаи…нормалнаеШана.Койизобщобиповярвал,чеесъпругана единмогъщнежив господарна сборище?Амалкотомомчеслицена ангел, коетостоешедонея...–ТоваесинътмиКонстантин.Шанаразрошируситемукъдрици.Тонисенаведе.–Здравей,Константин.Тойсеусмихна,следтовазаровилицевпалтотонамайкаси.По-възрастнатаженасеизкиска.–Нямадаетолковасрамежлив,щомсвикнестеб.Грегоримиказа,честесесрещналиснощи.

Бешемноговпечатленоттанцитети.Тонисеразсмя.–Тойемногозабавен.–Да–Радинкаприсвиочи.–Ноневярвам,четойепредназначензатеб,скъпа.Тонипремигна.–Аз…азнетърсяникой…Шанадокоснаръкатаѝ.–Несетревожи.Радинкавинагисеопитвадасватосахората.По-възрастнатаженаизсумтя.–Изобщонесеопитвам.Азмогадавидя,когатодвесърцасапредопределениеднозадруго.–

Тяпосочикъмчелотоси.–Азсъммедиум.–Товаехубаво.Тонинезнаешекакводругодакаже.–Не е нужно да симедиум, за да разбереш, че едно отегчено детеще създава проблеми. –

Радинкапреместиеднаотторбитесинапода.–Затовадонесохменамалкияняколкоиграчки.Константинсеразровиизчантата,извадиголямакнижкаскартинкиисенастанинаединот

кухненскитестолове.–Искамдасенаучадачета.– Това е прекрасно – Тони му се усмихна и той ѝ отвърна срамежливо, а на бузите му се

появихатрапчинки.–ЧичоКонърказа,чесидобра.Каза,чезнаешкакдасриташнечийз…–Леле,чичоКонърговорипрекаленомного.–Шанасвалипалтотоси, следтовасеобърна

къмсинаси.–Некасвалимтоваяке.Докато Шана закачаше връхните им дрехи на закачалката до вратата, Радинка вадеше

продуктитеотостаналитеторбинамасата.–Небяхмесигурнидалищеимашдостатъчнохрана.–Радинкапоставиеднакартоненакутия

смляковхладилника,следтовавзечайникаотпечката.–Щенаправянавсекипоеднахубавачашачай.Константинзабелязачантитесплодове,коитовсеощебяханамасата.–Можелиединбанан?–Етоти,скъпи–отвърнаШанаимуподадеедин,следтоваприбрачантитевхладилника.ТонитъкмощешедапредложинаКонстантиндамупомогне,когатозабеляза,четойсесправя

сам.Момченцетообелибанана,следтоваотхапаеднопарчеисезагледавкнигатаси.Тойпосочикъмеднадума.–Товакъщалие?

Тяпогледнанадрамотому.–Да,къщае.Какво умно малко момче бе той. Тони се зачуди дали не бе плод на някоя от предишните

връзкинаШана.Съссигурноствампиритенеможехадаиматдеца.–Благодаряви,чедойдохтеднес.–Срадост гонаправихме. –Шана закачипразните чантина закачалкатапри якетатаим. –

Доставчикътщедонесееднодървооколообяд.Винагиукрасявамеелхазаохраната.–Товаемногомило.Сцялатабъркотиявживотаѝ,Тонибезабравила,ченаближаваКоледа.Радинкасложитричашиичинийкинабарплота.– Видяхме онези жени отвън с плакатите им. Не мога да повярвам, че се държат толкова

глупаво.–Да.–ТониседнадоКонстантин.–Пълналудост.Шанапоклатиглава.–ГоркиятИън.Чух,чеестрадалужасно,задаизглеждапо-възрастен.Радинкаиздадецъкащзвук,докатослагашепликчесчайвъввсякачаша.–Грегоримиказа,чещеимателевизионноинтервюсКоркиКъранттазивечер.Шананаправифизиономия.–Товасиебомбасъсзакъснител.–Защо?–попитаТони.Шанапрехапаустнатаси,замислено.–ТрябвадаоставябележканаИън,смолбаданегоправи.Вмазетолие?–Не,ковчегътмуеотеснял.Напетияетаже.–Тонитрепна.–Вспалнятанасъпругати.Шанасеразсмя.– Е, изглежда, че ме чакат малко упражнения. Ей сега ще се върна – каза тя и излезе от

кухнята.Тонибеизкушенадатръгнеснея.БевидялаИънсамоведнъжтазисутринточнопредидасе

обади с доклада си в осем часа. Тя стана в шест и половина и закусваше в кухнята, когатоФиниъсиДугълбяхадошлидахапнат,предидасеоттеглятвмазето.НадявашеседавидиИън,нотойсеотправиправокъмпетияетаж,бездасеотбиедаявиди.Защонебепоискалдаговориснея?Тясетревожеше,чеехаресалнякояотонезипетдесет

вампирки,скоитобеминалатанощ.Чайникът изсвири и Тони се върна в настоящето. Трябваше да престане да мисли толкова

многозаИън.Хауърдвлезевкухнята.–Тезиженисаоткачени!Еднаоттяхмеударисплакатаси,когатоѝказах,чеИъннеетук.Тонитрепна.–Съжалявам.Наистинаизглеждатмногонепоколебими.РадинкаподадечашачайнаХауърд.–Такаваглупост.Всеощелисатам?–Накарахгидасивървят,носеопасявам,чещесевърнатотново.–Хауърдотпиотчаяси.–

По-добредапроверямомчетата.Иънвсеощелиенапетияетаж?–Шанатръгнанатам.РадинкапоставичашачайпредТони.–Тогаващезапочнаотмазето.

Хауърдизпиостаналиясичайиизлезеотстаята,мърморейкизалудижени.–Товакамионлие?–КонстантинпогледнакъмТони,послепосочидругадума.Тяпогледнакъмкнигатаму.–Да.–Тойбеприключилсбананаси.–Искашлинещозапиене?–Можелималкомляко?–Разбирасе.Тонисеразровиизшкафовете,нонеоткриникаквипластмасовичаши.Трябвашедамудаде

стъклена.Тяяоставипреднегоитойотпи,бездасепритеснява.Тониседнадонего.–Наколкогодиниси,начетири?Тойѝсеусмихнасмустакотмляко.–Почтинадвесъм.Тониахна,нобързозатвориуста,заданезасрамималкотомомче.–Ти…сигуренлиси?–Презмартщенавършидве–Радинкадобавималкомляковчаяси.–Многоеумен,нали?Повечеотумен,помислисиТони.Бешедетечудо.–Тониснаслие?–попитаКонстантин.Радинканаклониглава,изучавайкиТони.–Можебивсеощенегоосъзнава,номисля,чее.Каквоозначавашетова?Тониотпиотчаясивсепо-объркана.–Искашлидавидишкаквомогадаправя?–Константинсеотдръпнаотмасатаисезавъртя.–Товаестрахотно!–Тонисеусмихнаодобрително.Тойяпогледнадяволито.–Ощенесъмгонаправил.–О,извинявай–тяостанасотворенауста,когатомалкотомомчебавносеиздигнадотавана.

–О,божемой.Радинкаседешенамасатасчашатасичай.–Тойемногоспециален.–Върнахсе–Шанавлезевкухнята.Тявзечашатасиисеогледаизстаята.–КъдееТино?КикототтаванапривлечевниманиетоѝиШанаизсумтя.–Трябвашедаседосетя.–ТяпогледнаТонипритеснено.–Опитвамседагонаучадачисти

вентилаторитенатавана.–Той…тойсеноси–неувереноказаТони.Константинсеизкискаиизпълнипредносалто.–О, сега вече само сефукаш. –Шана отпи от чая си. – Трябва да го видиш, когато играят

баскетболсбащаму.–Блокирахтопкатанататко,катоседнахнакоша–похвалисеКонстантин.–Той…тойнаистиналиесиннаРоман?–попитаТони.–Как…?–Романеистинскигений.Немепитайкак,нотойпостависвоятаДНКвчовешкасперма.–

Шанапогаликоремаси.–Очаквамеощееднопрезмай.Момиченце.–Поздравления.Тони наблюдаваше какКонстантин се спусна от тавана. Тя неможеше да повярва.Шана и

Радинкапиехачай,сякашбенапълнонормалнодасъздадешдете,коетобенаполовиначовекинаполовинавампир.–Попиталипърводалиможе,предидалевитираш?–обърнасеШанакъмсинаси.

–Да,мамо.Тойсекачиобратновстоласи.–Товаедобре.–Шанаседнасрещунего.–Учимгодабъдавнимателенслевитирането.Нее

нещо,коетожелаемвсекидавиди.–Катодядонапример–казаКонстантиниотпиотмлякотоси.– Опасявам се, че е така – съгласи сеШана. – Баща ми е начело на екип на ЦРУ, създал

операция,нареченаКолове.Теискатдапремахнатвсичкивампириотземята.Тонитрепна.–Товатрябвадаемалконеприятнозасемейнитесрещи.–Наменлигоразправяш.Защастие,бащамиелудповнукаси,затованеобръщавниманиена

добритевампириисеесъсредоточилвърхуБунтовниците.Ноакоразбере,чеТиноенаследилнякоинеобикновенигени,товаможедапредизвикапроблем.Малкотомомчесепрегърбинадкнигатаси.–Дядонямалидамеобичаповече?– О, скъпи –Шана се спусна да прегърне сина си. – Той винаги ще те обича. Всички те

обичаметолковамного.–Наистинаетака.ОчитенаРадинкаблестяхаотчувства,докатогледашедетето.Тониусетилекободваненаревност.Колкощастливобетовамомчедабъдетолкаваобичано.

Тявинагибеискалалюбовтанамайкаси,нотованикоганесеслучи.Майкаѝбезаминала,задасеомъжизамъжанаживотасиидаимаощедведеца.Тониникоганебедобредошлапритях. Единственият ѝ опит с майчина обич бе от страна на баба ѝ и това бе свършило рязко,когатотябенатринадесет.Когатосебепровалила.КогатоТонибенавлязлавсветанавампиритезапървипътпрединяколконощи,беочаквала

даоткриеплашещомясто,пълносчудовища.Вместотовабеотрилагрупавампириисмъртни,които бяха грижовни и състрадателни. Очевидно бе, че се грижеха един за друг. Шана беизкачилапететажасамозадаоставибележканаИън.Бешелитястях?ТовабепопиталКонстантин.Лекошокирана,Тониосъзна,чебимоглада

бъдечленнатоваголямосемейство–семейство,вкоетосегрижатединзадругисивярват.Тяможешедаечастотвсичкотова.Никоганямашедаяотхвърлятотново.Нямашедаякаратдасечувствасякашнеедостатъчнодобра.Това бе толкова… изкушаващо. Но и притеснително, защото вече бе планирала живота си

заедносъсСабрина.Тябенейнотосемейство,нетезихораотсветанавампирите.Веднага,щомбъркотиятасъсСабринабъдеоправена,Тониможешеданапуснесветанавампиритезавинаги.Самопредидва дни, нямаше търпение данапусне.Сега започвашеда се чувства…желана.Иценена.Запървипътосъзна,чеераздвоена.–Всичконаредлиескъпа?–попитаРадинка.–Аз…по-добреда вървя. –Тяпогледнакъмчасовниканадмивката. –Изпитътми започва

следчас.Константинпоставималкатасиръкавърхунейната.–Всичкощеенаред,Тони.Ръкатаѝизтръпна,щомвълнаоттоплаенергияпреминапрезръкатанамомчето.Тясескова,

следтовамигновеносеотпусна,докатосилатапреминавашепрезнеясуспокояващанежност.Напрежениетоѝсестопи,оставяйкиусещанезаблагосъстояниеичувство,чеможедапостигневсичко.

Тони погледна към малкото момче и той ѝ се усмихна. В ясните му сини очи се четешеинтелигентност,коятобитрябвалодаеплашещаведнотолковамалкодете,нотясечувствашепрекаленоспокойна,задасепритеснява.Константинизлъчвашедоброта,затоватязнаеше,ченямасмисълдасеплаши.Той махна ръката си и съсредоточи вниманието си върху книгата с картинки. Тони събра

нещатасиисесбогува.Докатовървешекъмметрото,въпросътнамалкотомомченеспирашедасеповтарявсъзнаниетоѝ.Тониснаслие?Колконадълбокобезатъналавтозиновсвят?Щешелидаѝбъдетруднодасеоткажеотнего,когатогонапусне?Нямашедаетолковатежко,акоизтриеха напълно спомените ѝ. Но как можеше да се откаже от спомените за Константин иостаналите?КакможешедасеоткажеоттовадавидиотновоИън?

***Тази вечер Тони празнуваше завършването на колежа с голяма купа тройно шоколадов

сладоледидвойношоколадовобрауни,когатоИънвлезе.–Добървечер.Тойяхванаспълнауста.Тяпреглътна.–Здрасти.Иън отвори уста да каже нещо, но след това явно размисли.Отиде до хладилника и извади

бутилкаскръв.Поколебасеиявърнанамястотоѝ.–Несилигладен?–тязагребаощесладоледигоизяде.–Вечеядох.Тойзаобикаляизстаята,акилтътмусевиешеоколоколенете.–Видяликоледнотодървовсалона?Многоекрасиво.ШанаиКонстантингоукрасиха.–Да,хубавое.Тойпродължидаобикаля.Изглеждашеѝнервен.–Щеправишлиинтервютодовечера?–Такамисля.–Тойсвиръце,докатообикаляше.–Ноимамлошопредчувствиезатова.–Шанамисли,четрябвадагопропуснеш.Видялибележката,коятотиостави?–Да,ноВандаработимногоусилено,задаорганизиравсичко.Неискамдаяразочаровам.–

Тойвъздъхна.–Уредиламиеиняколкокъснисрещи.Тонизахапаотбраунито.–Ощевампирки?–Да.Тойсеоблегнанакухненскияплотискръстиръце.–Тони,незнамкакдагокажа,но…Далищешедаѝкаже,чеепривлеченотнея?–Да?–Немогадасевидя,когатосебръсна.Чудехседалиизглеждамдобре.Заинтервюто,нали

знаеш.–О!Добре,дайдавидя–тясеприближиизаоглеждабузитему,челюсттаму,силниямуврат,

брадичкатамусоназитрапчинка.Усетикаклицетоѝпочервенява.–Изглеждашмидобре.Очитеѝсрещнаханеговитеисърцетоѝподскочилеко.Подяволите,катогопознаваше,той

съссигурностгобечул.Тясеотдръпна.–Горенямамчетка,затовапростохванахкосатаси.–Азимамедна.Тя се разрови в чантата си, която стоеше на кухненската маса и извади една четка. Тъкмо

щеше да му я предложи, когато осъзна, че това ешансът ѝ да докосне косата му. С бумтящосърцемупосочистоладомасата.–Седни.Тойгонаправи.Тонисезагледавтилаираменетему.Дориотзадбешевеликолепен.Отвързакоженатавръзка

ияоставинамасата.Следтовапрокарачеткатапрезгъстатамукоса.Блестящитекъдрицисеспускахадораменетему.Домногоширокитемурамене.–Имашкъдравакоса.Тяпрокараръкапокъдрицитему.Косатамубетолковамека,колкотосибемислила,чеще

бъде.–Когато я носех къса, бе къдрава – каза той. – Благодаря ти за помощта.Аз…аз искам да

изглеждамдобрезаинтервюто,нонежелаядаоставямвпечатление,чесъмсуетен.Тясеусмихна.–Немисля,чесисуетен.Великолепен,нонеисуетен.Тясъбракосатамунаопашка.Никоганебеходиласнякойс

толкова дълга коса. Това бе много по-секси, отколкото бе осъзнавала. Без да бърза придърпакоприненитекичуриоколочелотоиушитему.–Докосванетотиемногонежно–прошепнатой.Тонисенаведе,задавземекоженатавръзкаотмасатаигърдитеѝседокоснахадоглаватаму.

Тойпогледнакъмнеяитязатаидъх.–Добрелиси?Очитетиизглеждатмалкозачервени.–Малкосъмуморен.–О.Тянебемислила,чевампиритемогатдасеуморяват.Завързавръзкатаоколоопашкатамув

основатанавратаму.–Незнамкакводаоблека–панталонииликилт.–Килтътедобре.Товае…товасити.Атиискашдабъдешсебеси.Имампредвид,акоедна

женанетеобичазарадисамиятеб,значинееподходящазатеб.Тойостанатих.Тяотстъпиназад.–Срещналинякоя,коятохаресваш?–Да.Срещнах.Сърцетоѝнатежа.–Ясно.Е,азприключихтук.–Благодаряти.–Тойсеизправибавно.–КогатосподелихнаВанда,четърсяистинскатаси

любов,ѝказах,четърсявампирка,коятодабъдечестна,лоялна,умнаикрасива.СърцетонаТонипотънаощеповече.Тянепасвашемногонаописанието.–Носегазапочвамдамисля,чевлюбовтаимамногоповечеоттовадаотговоришнанечии

изисквания.–Такае.Тяпусначеткатавчантатаси.

Тойсезапътикъмкухненскатаврата,следтовасепоколеба.–Аконебешемояохрана,можешедаизлязастеб.Сърцетоѝзамря.Тойискашедаизлезеснея?Иънсенамръщи.–Ноаконебешемояохрана,споменитетищяхадасаизтрити.Тогаванямашедамепознаваш.–Знам–сърцетоѝтрепна.–Товаенякак…тъжно.–Да,такае.Тойсеобърнаинапуснастаята.

***МалкоследдесетчасасеобадиКарлос.–Прибирамсевкъщи.Тонивечебеспижама,излежавайкисевлеглотоси.–Какминасрещатати?– Добре. Мария ме пусна в кабинета на доктор Проктър и открих копие на завещанието.

Сабринанеможеданаследисуматаоттръста,докатонезавършиколеж.МеждувременнолеляѝГуеноставапопечителнатръста.–Значисеопитватдаѝпопречатдаседипломира?–Тониседна,ахвайки.–Карлос!Амиако

възнамеряватдаядържатзаключенавоназипсихиатриязавинаги?–Опасявамсе,четочнотовасеопитватданаправят–прошепнаКарлос.–Нонесетревожи.

ОткрихкъдеработидокторПроктър.ПсихиатричнаболницаСенчеститедъбове.Обадихсе,нонемогатдапотвърдятдалиСабринаепациенттам.–Трябвадаяоткрием.– Знам,menina.Ще го направим.Ще се срещнем утре,щом свършиш работа ище идем до

Сенчеститедъбовезаедно.–Добре.Тонизатворителефона.БеоткрилаСабрина.Ищешедаяизмъкнеотоназиболница.Нямаше

даяразочарова.

Глава11

ТониневидяИънвсъботапредиизгрев.Тойсетелепортиранаправонапетияетаж,бездасе

отбиедакажездрасти.Каклибеминалоинтервюто?Данебидаяотбягваше?Беспоменал,чеесрещналжена,коятоехаресал.Нобешеинамекнал,чебиискалдаизлезеснея.Товабетолковаобъркващо.Четирипътипрезденятясеизкачвапостълбите, зада гонагледа, задаможедадокладва.

Стоеше там и го наблюдаваше, докато той спеше, търсейки отговори, които не можеше дапрочетенакрасивотому,безизразнолице.Точно след залез,ДугълиФиниъсвлязоха в кухнята за вечерната си закуска.Тонихапваше

единсандвич,предидаситръгне,задасесрещнесКарлос.–Съботавечер–Финиъсотпиотбутилкатасистоплакръв.–Сигурноимашгорещасреща.–Нещоподобно.–Тяоставипразнатасичиниявмивката.–Иънзащонеслизадолу?Неели

гладен?–Гореимамалъкхладилникзареденскръв–казаДугъл.–Въпрекитовамисеискадаслезе.–Да.Интервютонеможедаебилотолковалошо–Финиъсотпиотновоотбутилкатаси.Дугълсенамръщи.–Грегоримиказа,чеебиломногозле.СърцетонаТонизастина.–Защо?Каквосееслучило?Дугълсвирамене.–Грегоринеспоменаподробности.Нощеизлъчатинтервютотазивечер.Тятрябвашедаговиди.Хубавобибилодагопуснат,предидаизлезезасрещатасисКарлос.

ГоркиятИън.Далинесекриешевстаятаси,защотосесрамуваше?–Цялататазиисториясъссрещитеизлезенапълноотконтрол.Женитедойдохаотновопреди

околодвачаса.Вмоментаимаоколодвадесетпредвходнатаврата.–Двадесетмацки?Сексилиса?Финиъсизбягаотстаята.Тонихукнаследнегоигооткридаизключваалармата.–Финиъс,недей!Тевечесадостатъчносвадливи.Щомпогледнапрезпрозореца,започватда

викат.–Яко–Финиъсотвориврататаимигновенобевъзнаграденсписъци.–Дами–тойвдигна

ръце.–Некасепредставя.АзсъмдокторФанг,докторътналюбовта.–ИскамеИън!Тепристъпиханапред,събаряйкипразнибутилкиотбира.–Внимателно–предупредигоТони.–Дами,дошлистенаправилнотомясто.АзсъмблизъкприятелнаИън…– Попитай го дали иска малко от това! – едно от момичетата изписка силно, вдигайки

тенискатасиипоказвайкигърдитесикатоподивяла.–Товаедоброначало–казаФиниъс.–Някойдруг?–Престани!–ТонизатръшнаврататаипогледнакъмФиниъс.–Трябвадасесрамувашотсебе

си.Тойсеухили.УстатанаДугълтрепна,докатоотновоактивирашеалармата.–Хайде,докторФанг.ТрябвадаотивамевРоматех.– Но интервюто започва след пет минути. – Финиъс отиде във всекидневната и намери

дистанционното.–Неискателидаговидите?–Азискам–Тонисенастаниначервениядиван,койтогледашекъмтелевизора.–Азотивамнаработа.–ДугълпогледнаФиниъспредупредително.–Щетеочаквамтамслед

петнадесетминути.–Добре,добре–съгласисеФиниъснетърпеливо.–Обачесипризнай,брато,чеитищего

гледашвРоматех.Дугълсеусмихна.–Можеби–казатойиизчезна.ФиниъссепроснанадиванадоТониивключителевизора.–Виждашлитозипич?ТоваеСтоунКауфън.ТойводиНощнитеновини.Тонисезаслушавъввампирановинарсотегчителенглас.Внезапнотелефонътѝзвънна.–Любовтаебойнополе?–изсумтяФиниъс.–Човече,какваглупост.Любовтаевеликолепно

нещоособенокогатосисдокторФанг.–Щегоимамвпредвид.–Тониотидебързовъвфоайетоиотговори.–Карлос?–Тяпогледна

къмохранителнатакамера.–Моментътнееподходящ.– Трябва да идем доСенчестите дъбове. Довлечи си готиния задник вкъщи, скъпа, за да

тръгнем.–Аз…–Тонипогледнакъмтелевизоравсъседнатастая.–Трябвадаостанатукощеоколо

петнадесетминути.–Защо?Смянататинесвършвалисъсзалязванетонаслънцето?–Да,но…Тяизпъшкавътрешно.Отновосеслучваше.Разкъсвашесевдверазличнипосоки.–Добре,щетевземапопътя.Ипредидавъзразиш,знамточнокъдеси,menina.ПотърсихИън

вGoogleминалатавечериоткрихпрофилаиадресаму.Щебъдатамследдвадесетминути–казаКарлосизатвори.–Тони,започва–извикаФиниъс.Тясевърнабързододивана.Екранътбеизпълненсогромнибуквивизвитшрифт–Наживос

неживи,водещаКоркиКърант.–Добървечер,приятели!– вблизъккадърсепоказа еднолице със силно гримираниочии

устни,увеличенисколаген.–АзсъмКоркиКърант,предаващаотнощнияклубПалавидяволивНюЙорк.КамератасеотдръпнаиТонипознанощнияклуб,вкойтобепредишнатавечер.Коркистоеше

намасатадоИън,койтоизглеждашемрачно.–Мамкаму,самоѝвижциците–прошепнаФиниъс.–Тази вечерще разговарям сИънМакФий, чийто профил вСвободни в града стана много

популярен напоследък. – Корки наклони глава към Иън. – Очаровани сме да си гост впредаванетони,Иън.–Удоволствиетоемое–отвърнатой.–Дотукнеетолковалошо–отбелязаФиниъс.–Инаменмиизглеждадобре–съгласисеТони.

Повече от добре. Иън изглеждаше великолепно със сините си очи и къдравата си коса.Зелениятмупуловеробхващашеширокитемураменеиякитемугърди.–Приятели,товаеспециалнавечер.–УсмивкатанаКоркисестопиитяпридобизамечтан

поглед.–Отвременавремевисториятанавампиритесепоявяванякоймъж,койтосеизвисяванаддругите.Тойеприказниятгерой,койтовдъхновявапрекраснипесниипоеми,прекрасниятмъж,койтовъплъщавамечтитенавсичкивампирки.Иънсеразмърданастоласи,лицетомусеизчерви.–Тойемъжът,закойтовсичкиниемечтаем–КоркипогледнакъмИън.–Итованеенеговата

история.Тониахна.ЛицетонаИънпребледня.ОчитенаКоркиблестяхасъсзлонамеренанаслада.–Не,тазивечеримамееднапатетичнаисториянаединсамотен,отчаянмъж,толковаотчаян,

чесеопитвадасепродадеонлайн.Не,почакайте,толковапатетичен,чеединнеговприятелсеопитвадагопродадеонлайн.–Каквоправиш?–Вандасепоказавъвфокус.– Това е въпросният приятел – Ванда Барковски. Кажи ми, вярно ли е, че Иън е толкова

неграмотен,ченеемогълдасъздадесобствениясипрофил?–Тойнее…–започнаВанда.–Тилигосъздаде,илине?–отрязаяКорки.–Азпомогнах–признаВанда,–нотойнеенегр….–Замислямсекаквобинакаралочовекдаприбегнедо толковаотчаянимерки,–продължи

Корки с усмивка. – Затова преди предаването, интервюирах две жени, които познават многодобреИънМакФий.Етоги…Камератасепреместиисепоказарусатабарманка.–Вие стеКораЛийПримроуз, бивш член на харема на РоманДраганести, нали? – попита

Корки.–Да–КораЛийсеусмихнасрамежливо.–Иънбеединотпазачитени.Винагиебилтолкова

миломомче.–Момче?–попитаКорки.–Наснимкатанапрофиласиизглеждаоколотридесетгодишен.–Защотоеялнещо,коетогоенакаралодапорасне–обясниКораЛий.–Впродължениена

вековеизглеждашекатопетнадесетгодишномомче.–Товаеневероятно.КакводругоможеданикажетезаИън?– Ами… – Кора Лий захапа долната си устна. – Той ми каза защо иска да изглежда по-

възрастен.Простоискадамуизлезекъсметът.КамератасепреместиотновоисевърнанаКоркииИън,койтосебенамръщил.–Товабешешега–измърморитой.Коркисеподсмихна.–Следващотоинтервю,моля.Сцената се смени и се показа друга блондинка. Тони я разпозна като Памела, жената от

тоалетната.–АзсъмлейдиПамелаСмайт-Уортинг,еднаотсобственицитенатовазаведение–започнатя.

–ПознавамИънМакФий от 1955 година, когато той бе назначен да пази тези от нас, коитобяхмечастотхареманаРоманДраганести.–Разбрах,чеприличалнатийнейджър–казаКорки.–Точно–съгласисеПамела.–Изглеждашепрекаленомлад, задасеинтересувамеотнего.

Личноазвярвам,чеИънМакФийепетстотингодишендевственик.–Невероятно–отбелязаКорки.–Значитозипрофилнеенищоповечеототчаянначиннай-

накраядасвършиработата?Памеласеусмихна.–Точно.КамератасевърнаобратнонаКоркииИън.ВандапоставиръценамасатаисенаведекъмКорки.–Товасаглупости.Иънтърсиистинскатасилюбов.–Можешлидапотвърдиш,четойнеедевствен?–попитаспокойноКорки.–Спалалисис

него?–Разбирасе,чене–изръмжаВанда.Коркиповишиглас.–НякояотвасспалалиесИънМакФий?Камератасеобърнакъмстотицителица,всичкивикащине,следтовасевърнанаусмихнатата

Корки.–Нямакакводругодадобавя.–Казами,чещесимила–извикаВанда.Коркисвирамене.–Катоотдаденжурналист,мойдългевинагидапоказвамистината.–Истината? – извика Ванда. – Истината е, че си злобна, лъжлива кучка! – тя скочи през

масатаисграбчиКоркизаврата.–Вадна,не!Иънясграбчи,опитвайкиседаяиздърпаотКорки,коятосетресешекатопарцаленакукла,но

огромнитеѝгърдиостанахазабележителнонеподвижни.Горе-долу.ОчитенаКоркибяхаогромни,докатотясеопитвашедасипоемевъздух.–Стоп!Започна реклама за ковчези по поръчка. Тони и Финиъс се бяха вгледали мълчаливо в

телевизора.–Мамкаму–най-накраяизмърмориФиниъс.Тонипреглътнатрудно.–Товабешезле.–Многозле–Финиъссеизправииизключителевизора.–Трябвадатръгвамзаработа–каза

тойиизчезна.Тонисевтурнапостълбите.Карлосщешедапристигневсекимомент,нотянеискашедаси

тръгне,бездасеубеди,чеИънедобре.Товабечастотработатаѝ.Стигнапетия етаж, като едва сипоемашедъхипочукана вратата.Непоследваотговор.Тя

завъртядръжкатаиврататасеотвори.Товабедобързнак.Тойнеябезаключил.Тони надзърна вътре. Стаята бе тъмна освен частта, която бе осветена от телевизора. Тя

отвориврататаширокоизабелязаКоркиКърантнаекрана.– Приятели, сигурна съм, че сте ужасно натъжени, след като видяхте как тази зла жена се

опитадамеудуши.–Коркиподсмъркнаиизбърсаеднавъображаемасълза.–Нонеплачетезамен.Азщесеоправя.ТелевизорътсеизключипосредатанафалшивияплачнаКоркииТонизабелязаИъндастоив

тъмното.Тявлезевстаята.–Добрелиси?

–Всичкоенаред,Тони.Несенуждаяотбавачка.–Туксъмпростокато…приятел.Тясеприближикъмнего.–Гледалиинтервюто?–Тойоставидистанционнотонамасатадостоламуивзебутилката

кръв.–Разбирасе,чесигогледала.Целиятвампирскисвятгоевидял.–Толковасъжалявам.–ЗапазисъжалениетосизаВанда.Коркищеясъди.–Но това са пълни глупости! Корки целенасочено се опита да те нарани. Тя бе жестока и

злобна.–Тонизакрачипреднего.–Макарчетрябвадапризная,чеВандасеспуснапрезмасатакатолетящамаймуна.ТрапчинкитенаИънсепоказахаиТонитайносезарадва,чевсеощеможедагонакарадасе

усмихне.–Вандаелоялнаприятелка–казатой.–Азщеплатязащетите.–Но вината не бешетвоя. – Тони поднови обикалянето си. –Може да докажем, чеКорки

лъже.Можедадоведешнякоиотвампирките,скоитосиспалдадойдати…–Никоганесъмспалсвампирка.Тойотпиотбутилкатаси.– Наистина ли? – тя спря. – Значи в действителност предпочиташ смъртни жени? Няма

значение.–Тонизапочнадаобикаляотново.–Щедоведемнякояотсмъртнитежени,скоитосиспалда…Не,тованямашедасвърширабота.СмъртнитенебихагледалиДВК.–Повечетосапочинали.Иънотпиотново.–Добретогава.Личноазщесеобадянаоназикучкаищеѝкажа,чесъмспаластеб.Единиятъгълнаустатамусеповдигна.–Щеизлъжешзарадимен?Неенеобходимодаелъжа,мисълтапреминапрезумаѝ.Тятрепна,исипожеладаможеда

коригирасъзнаниетоси.Тойсигурнонесииграешетелепатичноснея.Бузитеѝпочервеняха,докатомухвърляшепритесненпоглед.Иънянаблюдавашевнимателно.Вочитемублесначервенасветкавица,предидапремигнеи

дапогледненастрани.Следтоваотпиотновооткръвта.–Трябвадавървиш,Тони.–Добре.–Тязаотстъпваназадкъмвратата.–Простонеоставяйтовадативлияе,ставали?Тойсвирамене.– Беше глупава идея от самото начало.Аз, да се опитвам да бъда нещо като Ромео, когато

нямамнинай-малкаидеякакдафлиртувамилидабъдачаровен.–Тованеевярно.Сменбешемногочаровенифлиртувашепрекрасно.Икаксамосецелуваше.Тойоставибутилкатанамасата.–Незнамзащо,ностебсеполучавамноголесно.Носегавеченямазначение.Отказвамсеот

тезиглупостисъссрещите.–Какво?–Тяпристъпикъмнего.–Отказвашсе?–Единмъжтрябвадабъдеоткровенсъссебеси,Тони.Азнесесправямдобресдамите,аз

съмвойн.Тисамаказаминалатанощ,чесамосигубявремето.–Но,аз…

Беше го казала от яд и ревност – сега осъзнаваше това. Ненавиждаше мисълта, че тойпредпочиташееднавампиркапреднея.–Тизнаешзапрегрешениятамивминалото–продължиИън.–Наистиналисмяташ,чемъж

катомензаслужавадабъдеобичан?Тойневярваше,чеезаслужилдабъдеобичан?ОчитенаТонисенапълнихасъссълзи.Когато

срещнаИънзапървипът,мислеше,чесанапълноразлични,носегаосъзнавашеколкомногосиприличат.Той се доближи до последното ѝ сутрешно убеждение, онова, в което ѝ бе най-трудно да

повярва. Аз заслужавам да бъда обичана. Как може да заслужава любов? Тя винаги беподвеждалаонези,коиторазчитахананея,агоркиятИън...тойсъщонемислеше,чеезаслужил.Сърцетояболешезанего.–Неенужнодамиотговаряш–Иънсеизправиисеотдръпна.–Изражениетотиедостатъчно

дамикажекаксечувстваш.–Нотизаслужаваш!–Думитесеотронихаотустатаѝ.–Тизаслужавашдабъдешобичан.Тойсеобърнакъмнея,поглеждайкияизненадано.Тонипремигна,задапропъдисълзитеси.–Данесипосмялдасепредадеш,Иън.Тясеспуснакъмвратата.–Тони–тойпрошепнатихоиметоѝ,толковатихо,четянебесигурнадалигоечула.Спрясенаврататаипогледнаназад.Вълнаотжеланиепреминапрезнея.Иънпрестъпинапредитяахна.Очитемубяхаяркочервени.Тони се запрепъва на излизане от стаята и затвори вратата. Мили боже. Какво правеше?

Започвашедасевлюбвавединвампир.

***Иънотвориалуминиевитещориипогледнанадолуотофисанапетияетаж.Съссвоетосилно

развито зрение успя да преброи двадесет и две жени на тротоара, всички облечени дебело,заради студа и разнасящи плакати. Една от тях носеше тиара, блестяща от светлината наблизкатауличналампа.Лъскавчеренягуарспряпредкъщатаиженитесеспуснаханатам,задагопроверят.Тогава

лъчсветлинаидващоткъщата,осветитротоара.Женитеизпищяхаихукнахакъмпреднатаврата.Тъкмо когатоИън се чудеше дали няма даму се наложи да се справя с нахлуване в дома си,светлинатаизчезна.Шофьорътизскочиотягуара.Карлос.Тойизмъкнанякойотгрупатаентусиазиранижениия

поведекъмколатаси.Тони.С внезапно раздразнение, Иън осъзна, че Карлос я бе спасил от тълпата. Ягуарът потегли

надолупопътя.Каквобенамислиласега?Ощепо-раздразнентойосъзна,четяпредпочитадапрекарвасвободнотосивремесКарлос.Илипъксечувствашепо-сигурновкомпаниятанаединсмъртен, който се предполагаше, че е гей?Иън бе почти сигурен, че бързото ѝ напускане наофисаозначаваше,четябенаясноспривличанетомукъмнея.Нотяахнаикогатовидяочитему. Дали това, че бе нежив я плашеше? Сигурно бе така. След като бе преживяла бруталновампирсконападение,защобиприветствалаопититезасближаваненадругвампир?Нокогатоябецелунал,тянегобеотблъснала.Можебивсепакимашенадежда.Тойзатвори

очи,представяйкисиявминиатюрнатаѝпола.Щешедапогализлатнитеѝбедра,следтовадаплъзне ръка под полата ѝ, за да усети сладката извивка на ханша ѝ, и нежната, влажна плътмеждукракатаѝ.Поемайкисирязкодъх, тойпрочистиумаси.Какъвглупакбе.Сумасисъзнаваше,чеедна

вампирка би била най-добрият партньор за него. И въпреки това, ето го тук, потънал впохотливижеланияпоеднасмъртна.Дорипо-лошо,еднасмъртна,коятобезабранена.Тянапълногобезапленила–физически,емоционалноиинтелектуално.Бетакаваинтересна

съвкупност от непоколебимост и несигурност в себе си, емоционална сила и скрити рани.Напомняшемузанегосамия.Каквибяхаскрититеѝмотивидабъдетук?Каквокарашееднаумнаженасблестящобъдеще

дапазинеживиидарискувадаизгубиспоменитеси,когатонапусне?Тойтрябвашедаразбере.Снощи,когатотяспеше,себетелепортиралвспалнятаѝибепъхналпроследяващоустройствовчантатаѝ.ЩешедаразбереточнокъдебяхаходилидваматасКарлос.Върнасеобратновстаятаси,задасеизкъпеипреоблече.Следкатосепогрижизаженитена

тротоара,сетелепортиранапаркинганаРоматехИндъстрис.Конър не реагира по никакъв начин, когато Иън влезе в офиса на охраната. Той просто

изключителевизора.ДугълиФиниъсгопогледнахасъчувствено,предидасесъсредоточатвърхуобувкитеси.По

дяволите.Ненавиждашесъжалениетоповечеотунижението.–По-добреданаправимобиколкатаси.–Дугълсезапътикъмвратата.–Хайде,Финиъс.Финиъссеспрянаполовинатапътдовратата.–Човече,тазикучкаКоркибешеотвратителна.Искашлидасеоправяснея?–Не–Иънсеусмихнавяло.–Нооценявампредложението.–Винаги,брато–Финиъсвдигнаюмрукиударивъввъздуха.–Пазятигърба.Тойзатвориврататанаизлизане.Конърседешезадбюротосиимълчаливогоизучаваше.–Давай–Иънскръстиръценагърдитеси.–Предполагам,чеискашдамисенакараш.–Смятам,чесипретърпялдостатъчноунижениязаеднавечер.Иънповдигнабрадичка.–Несесдържайзарадимен.Имамвисокпрагнаболка.ЛицетонаКонъростанабезизразно,въпрекичеИънзабелязаблясъкнавеселиевсинитему

очи.–Трябвашедазнаеш,ченеможедавярвашнаКорки.–ЗнаехипредупредихВанда.Тянемиповярва.Конърсеоблегнаназадвстоласи.–Смеялидапредположа,чесегативярва.–Да.Иънсеусмихна,припомняйкисикакТонияописакатопищяща,летящамаймуна.–Положениетоизобщонеезабавно.Чух,чеиманаддвадесетжени,коитостоятпредкъщата.–Несетревожи.Всичкисиотидохаподомовете.Погрижихсезатова.Конъргопогледнабезизразно.–Бешеливнимателен,докатосеотървавашеоттелата?–Не съм ги убил! –Иън спря,щомвидя лекото трепванена устнитенаКонър.Проклетият

шотландецсииграешеснего.–Многосмешно.Конърсеизкиска,докатоставашеотстоласи.ТойсеприближидоИънигопотупапогърба.

–Момко,какуспядазабъркаштакавакаша?Иънусетикаклицетомупочервенява.–Опитвамседаоправянещата.Взехименатаителефонитенажените,коитобяханаулицата.

Тебяхащастливидаситръгнат,щомпоговорихзамалкостях.Горкитедевойкизамръзвахатам.Конърпоклатиглава.–Немогадасипредставядабъдатолковаотчаянзалюбов.Иън въздъхна. Не се ли нуждаеха всички от любов? Той бе преживял дванадесет дни на

мъчение от лекарството на Роман само за да стане по-възрастен и да открие истинската силюбов.–Имадругпроблем.ВидяликакКораЛийобявипредцелиявампирскисвят,чесъмостарял?

Всичкищесечудяткакестаналотова.–Съмнявамсе,ченякойвампирбиискалдаостарее–Конързаобиколибюротосииседна.–

Ноаконякойразбере,четовалекарствопозволяванаединвампирдаостанебуденпрезденя…–Лекарствотоможедабъдеизползванокатооръжие–довършимисълтамуИън.–Сигурен

съм,чеБунтовницитесиумиратдаразбераткакРомануспяданахлуевквартиратаимпрезденяидаспасиЛасло.Акоразберат,щенаправятвсичко,задаседобератдолекарството.Конързабарабаниспръстипобюрото.–ЩекажанаРоман,четрябваилидаскриемлекарството,илидагоунищожим.Ищезасилим

охранататук.–Романпомниформулатавглаватаси–продължиИън.–Трябвадагопазим.–Да–КонърпогледнаИънпритеснено.–КогатоБунтовницитезапочнатдатърсятотговори

натовакаксиостарял,тищесипърватаимцел.Иънпреглътнатежко.Докатотойбеналовзаистинскатасилюбов,Бунтовницитеможехада

тръгнатналовзанего.

Глава12

–Ималисмисълвтова?–Тонипристъпвашебавновснега,докатооглеждашетриметровата

тухленаограда.Карлос бе настоял да проверят отвън Сенчестите дъбове, преди да влезнат във фоайето.

Паркингътзапосетителибеотпред,паркингътзаслужителибеотизточнатастрана,авходътзаохранатабеотзад.Вмоментатебяхаотзападнатастрана,обикаляйкипространството,коетосеславешесняколкосенчестидъба.Тяосъзна,чевъпросътѝбеостаналбезотговор,затовасеобърнакъмприятеляси.Нонегого

нямаше.–Карлос?–Тонисезавъртяичантатаѝсеизплъзнаотрамото.–Карлос,къдеси?–Шшт,нетолковасилно.Тяпроследизвуканагласамуигозабелязависоконаединотдъбовете,далежинаединдебел

клон, който се простираше над тухлената стена. Господи, сигурно бе на около пет метрависочина.–Карлос,каквоправиш?Тяахна,когатотойскочиотдървотоисеприземилеконакракатаси.–Какнаправитова?– По-важният въпрос е защо? – той се запъти към нея. – Трябваше да видя какво има зад

стената.Вътрешендвор.Всички сгради са обърнати къмнего.Мисля, че сградите с номер саболничните отделения, където държат пациентите. Другите постройки изглеждат катокафетерия,гимнастическисалонивътрешенбасейн.Мястотоемноготузарско.–Можешдаразберешвсичкотоваотдървото?–Да,дорипо-добре,видяхгрупапациентидасеразхождатоколобеседкатадапушат.Стях

имашесамоединпазач.Тойтръгнакъмпреднияпаркинг.–Товаскаквощенипомогне?Тонинаместичантатасинарамоигопоследва.–Всякаинформацияниеотполза.Сегаазщевлязапървивъвфоайетодаразгледам.Тичакай

тукизвънобхватанаохранителнитекамери.–Но…– тя спря,щом автоматичните врати се затвориха зад него. –Страхотно.Простоще

чакамтукнастуда.Кръглата алея до входа бе обградена от каменни статуи и затрупан със сняг жив плет. Тя

можешеда видикакво става въвфоайетопрез големитепрозорци.Вътреизглеждаше топлоиуютно, имаше кожени дивани и столове. Карлос бе прав, чеСенчестите дъбове бе тузарскомясто.Тойизлезе,носейкилистхартиявръкаидойдедонеяизвънобхватанаохранителнатакамера.

Следтовапъхнахартиятавджобанакоженотосипалто.–Каквобешетова?–попитаТони.–Молбазаработа.Етогоразположението.Администраторкатаезадинформационнотобюро.

От двете страни на фоайето има по една заключена врата, които водят към източното и

западнотокрило.Заднатастенанафоайетоестъкленаигледакъмдвора.Имаврата,нопреднеяимапазач.–Значинямакакдаизлеземвдвора?–въздъхнатя.–Предполагам,четованееотзначение,

тъйкатосъмсигурна,чепациентитеседържатподключ.–Дворътедостъпен.Забравяшмногоудобноразположениядъб.Тясенацупи.–Азнемогадасекачананего.–Не е и нужно.Азще го направя и да се надяваме, чеще успея да отвлека вниманиетона

пазача от фоайето. Тогава ти ще провериш списъка с пациенти, който видях на бюрото наадминистраторката. Ако откриеш името на Сабрина, запомни идентификационния ѝ номер.Нямадаможемдоридаговоримпотелефонаснея,аконегознаем.–Добре–Тониотърсикалтаиснегаотботушитеси.–Несечувствамнапълноудобностези

шпионскитрикове.–ИкактакаКарлосбетолковадобървтях?–Какщеотвлечешвниманиетоим?Отновобепрекаленокъсно.Карлосвечебетръгнал.Тойзаобиколизадъгъланакомплексабез

съмнение,запътилсекъмлюбимотосидърво.–Господи.Тонизапристъпванамясто,задастопликракатаси.Тямудаденяколкоминутидазапочне

каквотобенамислил.Издиша,оставяйкивъздухътдапреминевстуденапараисе запътикъмфоайето. Време е за шоу. Автоматичните врати се затвориха зад нея, и пазачът иадминистраторкатаяпогледнахаедновременно.Времетозапосетителибеминалоотдавна,затоватябесама.–Могалидавипомогна?–попитаадминистраторката,изучавайкиянадочилатасизачетене

счернирамки.Тонисеогледабързонаоколо.Едваможешедавидиградинатапрезпрозореца.Беседкатабе

слабо осветена и сенките на пациентите се губеха. Цигарите им се отличаваха с малкитеоранжевисветлини,щомдръпнехаоттях.Администраторкатапрочистигърло.–А,чудехсе…–Тонисенаведенадбюротоизабелязасписъканапациентитеподлакътяна

администраторката.–Какнякойможедабъдеприетвтазиболница?Имамединприятелкасъссериозенпроблем.Администраторкатаяпогледнаиронично.–Икакъвточноепроблемътнавашатаприятелка?Тониосъзна,чеженатамислеше,чеговоризасебеси,затовасевключивиграта.–Ами, аз...приятелкатами епристрастенакъм…секса.Страшномного секс.Презцялото

време.Неможедасенасити.–Ясно.–Администраторкатасвиустни.–Обикновенопсихологътвищевинасочикъмнас.

Виждатесеспсихолог,нали?Имампредвид,приятелкатави.Тонисеусмихнасмутено.–Добре,де,хванахтеме.Да,виждахсесединтерапевт,ноженамунихванадасенатискаме

назаднатаседалкананеговияХамър,такаче…Администраторкатасвалиочилатаси.–Ималистесексуалнивзаимоотношениястерапевтаси?–Разбирасе.Спясвсичкитеситерапевти.Същотакаидоктори,учители,водопроводчикаси,

онзисгълъбитенапокрива.–КъдеподяволитебеКарлос?–Нализнаете,товаезаболяване.

Отдвораизведнъжсечухаписъциипазачътскочинакрака,заданадникнепрезпрозореца.Администраторкатасеизправи.–Каквостава?–Незнам–отговорипазачът.–Пациентитетичатнаоколо.Писъците станаха още по-силни и ужасени. Какво правеше Карлос, по дяволите? Тони

подскочи,когатоединпациентсеблъснавпрозореца.–Помощ!–извикатой.–Пуснетеме!Пазачътнатиснаклавиатурата,задаотворивратата.–Нетрябвадагипускашвъвфоайето–предупредигоадминистраторката.Точнотогавасиленревразкъсавъздухаиразтресепрозорците.Писъцитеотдворасезасилиха.Еднаженасехвърликъмстъклото.–Помощ!Нападнаме!Пазачътотвориврататаидвамапациентинахлухавътре.–Вижтекаквоминаправи!–женатапоказапалтотоси.Ръкавитебяхаразкъсанииподплатата

висеше.–Бешеистинскочудовище.Черночудовищесблестящиочи!–Дорис,заведигивклиниката–наредипазачътнаадминистраторката.Извадизашеметяващо

устройствоотколанаси.–Несетревожетехора.Щесепогрижазатова…чудовище.Той хвърли развеселен поглед към Дорис. Без съмнение подозираше, че пациентите в

психиатриятабяхалуди.Дорисдотичадопациентите.–Елате.Насам.Тяотключивратата,водещакъмзападнотокрилоигиповеденатам.ВдворапродължихадасеносятписъцииТонизабелязасенкитенадругитепациенти,които

бягаха наоколо и се блъскаха по вратите на другите сгради.Каквото и да правешеКарлос, беизкарало ума на всички. Междувременно фоайето бе празно. Тя бързо заобиколи бюрото ипрегледасписъкаспациенти.Итам,напоследнатастраница,беВандеруърт,Сабрина.Третоотделение.ВС48732.Тони записаинформациятана единбележник,откъснастраницатаияприбравчантата си.

Излезе през входната врата и бе изминала половината път до колата на Карлос, когато сеподхлъзнавърхузаледенатапътека.Паднатежконабедротоси.–Ох!Подяволите!–тясеизправинакракаизакуцукакъмколата.–Подяволите.Проверичантатаси,задаесигурна,челистътвсеощебетам.Следеднадълга,изнервящаминута,забелязаКарлосдатичакъмнея.Каквоподяволите?Бе

бос, носеше ботушите си в едната си ръка, а коженото си яке в другата. Черната му риза беразкопчанаисевеешедиво,докатотичашекъмнея.Тойпрехвърлиякетовдругатасиръкаиизвади ключовете от джоба на панталоните си. С едно натискане на ключа и вратата сеотключи.Тойметнаобувкитеиякетосиназаднатаседалка.–Взелиинформацията?–Да–тяотвориврататаси.–Каквотисееслучило?– Побързай. – Той се пъхна на седалката на шофьора. – Дочух пазачът да се обажда на

полицията.Тясекачи,естественонеминабезоплакванеотстрананабедротоѝ,изакопчапредпазния

колан.–Каквонаправи?Чухтолковамногописъци.

–Отвлякохимвниманието.Тойдаденазад,следтоваподкаракъмизхода.Тяпогледнакъмголитемугърдиичастичнозакопчанитепанталони.–О,божемой.Немиказвай,чесипробягалголпрездвора.–Нещо подобно. – Той излезе на улицата. В далечината се чуха полицейски сирени. –Ще

дойдем пак утре, след като нещата се поуспокоят. Часовете за свиждане са след пет часа внеделя.Щеуспеешли?–Такамисля.Тонизабелязадвеполицейскиколидаминаватпокрайтяхспримигващисветлини.Погледна

презрамоивидякакспиратнапаркингапредболницата.Каквобенакаралопазачътдасеобадинаполицията?Тясиспомниженатасъсскъсанотояке.Иужасенитеѝдуми–черноточудовищесблестящиочи.Еднонеприятночувствосвистомахаѝ.Какво,забога,бенаправилКарлос?

***ИънприбрашесттешишенцаслекарствотоОстанибуденвпомещениетовмазетонаРоматех

–еднастая,коятобеоблицованаизцяловсребро,заданеможеникойвампирдасетелепортирав или извън нея. Сребърната стая бе снабдена със собствен източник на въздух и достатъчнохрана,водаибутилиранакръв,зададържиединсмъртениливампирживвпродължениенатримесеца.МеждувременноКонъриРомансеподсигуряваха,чеформулатазалекарствотобеизтритаот

всички компютърни файлове. Сега имаше само два източника на формулата – един диск всребърнатастаяивуманаРоман.КонърискашедаизпратиДраганестиисемействотомудасеукрият,номъжътнемислеше,чеситуациятаетолковакрайна.ТъйкатоИънвсеощеимашеняколкоднипочивка,Конърнеочаквашедасенавъртанаоколо,

затова се върна в къщата. В офиса на петия етаж, той свърза компютъра с проследяващотоустройство в чантатанаТони.Увеличи, за да видимястото.ПсихиатрияСенчестите дъбове?ЗащоКарлосбиязавелтам?Светлинатазапочнадамига.Бяхапотеглили.Телефонътмузвъннаитойгоизвадиотспоранаси.–Ало?–Иън,Вандае–прошепнатя.–Трябвададойдешвклуба,нонепрезвходаилиглавниясалон.

Телепортирайсенаправопогласами.–Каквоима?–Простоелатук,веднага!–изсъскатя.–Добре.Той се съсредоточивърху гласаѝ.Няколко секундипо-късно се озова в една тъмна стаядо

приятелкатаси.Огледа наоколо. Големи възглавници с пискюли в червена, лилава и златна коприна бяха

разхвърленипоподаоколонискимаси.Стенитебяхапокритисфинизавесивчервеноизлатно.На масите имаше свещи, поставени в златисто стъкло като мозайка, хвърлящи блестящисветлини из стаята. Музика и още светлина се процеждаше през дървени паравани, коитообхождахастаята.–Каквоетовамясто?–прошепнатой.– ВИП стаята – отвърна Ванда. – Тъй като бяхме от харема, решихме, чеще е готино да я

направимдаизглеждакатохарем.Дървенитепараванисеотварят,задаможеВИПгоститеданаблюдаватпрезперилатадолу.Ноакоискатуединение,можемдагизатворим.Иън погледна през процепа в паравана. Отдолу наистина се виждаше клубът.Пред сцената

дамитеподскачахавтонсмузиката,докатотанцьорътнасценатасевъртешевчерна,диплещасе вампирска пелерина. Под нея бе гол, като се изключи черната папийонка и червенотоблестящобельо.Иънтрепна.Дракулащешедасеобърневгробаси.–Междудруготовсичкимомичетадолупитахазатеб–казаВанда.–Искатдасевидятстеб.–Защо?Задамисеизсмеят?Вандаизсумтя.–Всъщноствсичкитеискатдаиматчесттадаотнематдевственосттати.–Подяволите–измърморитой.–Казалиим,чесазакъснелисоколопетстотингодини?–Опитахсе,нотепредпочитатверсиятанаКорки.Предполагам,мислятчедабъдатпървата

тиженащегинаправиизвестниищеимдадевремевпредаванетонаКорки.–Ох.Значисапривлечениотславата,анеотмен.Ималинякояважнапричинапоради,която

меизвикатук?–Опасявамсе,чеима.–Ванданадникнапрезпаравана.–Вижнабара.ПогледътмусеплъзнакъмКораЛий,чияторусаглавабемногоблизодоединнабитвампир.

СтомахътнаИънсепреобърна,щомгоразпозна.–Подяволите.Вандагопогледнапритеснено.–Значигопознаваш?–Да.ЙедрекЯнов.ИънбевидялпоследносмъртоносниячленнаБунтовницитевУкрайна,внощта,вкоятобе

отишълтамсЖан-ЛюкиостаналитедаспасятАнгъсиЕма.ЙедрекбетамсКасимир,нокогатоБунтовницитезапочнахадагубятбитката,идваматасебяхателепортирали,оставяйкирускитесидругаридабъдатнадвити.Бащата на Шана и екипът му от ЦРУ поддържаха постоянно наблюдение над руско-

американските вампири и държаха Ангъс в течение, тъй като той бе успял да поставиподслушвателниустройствавглавнияимщаб.Занещастие,бръмбаритебяхаунищоженипрединяколконощи.Йедрекявнобемногостарателен.– Обикновено се навърта из Източна Европа – обясни Иън, – но наскоро оглави руско-

американскотосборищевБруклин.–Нотойеполяк–протестираВанда.– Наполовина поляк, наполовина руснак и дясната ръка на Касимир. – Иън погледна

любопитноВанда.–Откъдегопознаваш?Полицетоѝсеизписаболка.–Некапростокажем,чесеразбирашедостадобреснацистите.Тойебезмилостенубиецисе

наслаждаванатова.–ИстинскипримерзаБунтовниците.–Иъннадникнапрезпаравана.–ПиеотКърваватабира,

задазаблудиКораЛийдамисли,чееобикновенвампир.–ЗанещастиенеемноготруднодазаблудишКораЛий.Иъннаостриуши,нонеуспядадочуетихиягласнаЙедрекотсилнатамузикаивиковетена

жените.–Трябвадаразберакаквоказва.

Вандасенамръщи,замислено.– Ако ида долу, той ще ме познае и… ох, сетих се. На бюрото ми има интерком, който е

свързансбара.Използвамго,когатоискамдаговорясКораЛий.Насам.Тясезапътикъмврататачастичноскритазадеднапрозрачначервеназавеса.Иъняпоследва

надолупостълбитеистигнадоофисаѝ.–Товалие?–тойсепротегнакъминтеркоманабюротоѝ.–Чакай.Връзкатаедвупосочна–предупредиготя.–Трябвадасменапълнотихи.Тойкимнаинатиснабутонаспръст.–ЗначипознавашИън?–попитаКораЛий.–Разбирасе–отговориЙедрексфалшивбруклинскиакцент.–Знаемсеотедновреме.Още

немогадасвикнасначина,покойтоизглеждасега.–Нали!Отначалотодорине гопознах–призна сиКораЛий. –Немогадаповярвам, че е

порасналтака.–Иказваш,чесееслучиловТексас?–попитаЙедрек.–ТакамиказаИън.–Съкровище,можелидамидадешощееднаКървавабира?Тованещоенаправофантастично.

Романеистинскигений.–Наистинаетака.Инеголипознаваш?–Койнегопознава?Тойеизвестен–отвърнаспокойноЙедрек.–Нознаешликакво?Итой

изглеждамалкоостарял.–Да,внезапнопосивяпослепоочията.–НотойнееходилвТексас,нали?–попитаЙедрек.–Не,бешетук,когатосеслучи.Забога,немогадасипредставязащонякойщепожелаеда

изглеждапо-стар.–Можедаискат,акоиманякаквамноговажнатайнапричиназадвсичкотова–казаЙедрек.ВандаахнаиИънпоклатиглава,задаѝнапомнидаостанетиха.Безсъмнениетяберазбрала

пълнатаопасностнаситуацията.АкоБутновницитеоткриятспособносттаналекарствотодагидържи будни през деня, щяха да започнат да убиват вампири, които бяха безпомощни вмъртвешкиясисън.Телефонът на бюрото на Ванда иззвъня и Иън бързо вдигна пръст от интеркома, за да

прекъсневръзката.Вандасенамръщиивдигнателефона.ИънсевърнапостълбитевъвВИПстаятаинадникнапрезпаравана.КораЛийтрябвадабе

чулапозвъняването,защотобевдигналателефона.Собърканафизиономиятязатворителефона.МеждувременноЙедрекоглеждашенаоколосприсвитиочи.Безсъмнениеподозирашенещо.Иънобмислидасетелепортирадолуидагопредизвика,нопредидапрехвърлиплюсоветеи

минусите,Йедрекизчезна.–Каквостана?–попитаВанда,втурвайкисевстаята.–Изчезна.– Проклетият телефон – измърмори Ванда. – Беше танцьорът, който уволних в четвъртък

вечер.Чул,чеКоркимислидамесъдиизатоварешилитойдасепробва.Нещастник.– Ще разбера името на адвоката на Ангъс – предложи Иън. – Той е най-добрият във

вампирския свят. И не се тревожи за Корки.Ще ѝ платя да спре с глупостите. Не мога да яоставядатетормози,зарадимен.–Ноазсъмтази,коятоянападна.–Вандапрокараръкапрезщръкналатасикоса.–Асегасме

забъркани и в тази бъркотия сЙедрекЯнов. Той няма да се спре, докато не разбере какво е

предизвикалостареенетоти.Иакоседобередолекарството…–Знам.Щениубиятвсъняни.Вандапоставиръканачелотоси.–Всичкотоваепомоявина.Направихтепрекаленоизвестенисегасивопасност.Йедрекще

теоткрие.Тойще…тойще…–Всичкощеенаред.–Ноаз сеиздъних–изплакатя.–Заментисикатоединотпо-малкитемибратя.Ааз ги

изгубихвсички.Немогадапонесадаизгубяитеб,неикогатоеизцялопомоявина.–Шшт– тойяпридърпавпрегръдкаипотупа гърбаѝ. –Не те виня,Ванда.Сърцето тибе

искрено. Но бих бил благодарен, ако накараш Кора Лий и Памела да държат устите сизатворени.–Ще го направя,ще го направя –Ванда отстъпи назад и подсмръкна. –Ище продължа да

търсяидеалнататиполовинка.Щенаправясписъксмомичетата,коитоискатдасесрещнатстебищегиинтервюирамсама,задаотсеяонези,коитопростоискатдабъдатизвестни.Иънпредполагаше,чещяхадасавсички,нонеискашедаотхвърлиидеятанаВанда.–Товащеепрекрасно.Благодаряти.Тязатвориочи.– Искам да си щастлив, Иън. И в безопасност. –Щом отвори очи, в тях блестеше гняв. –

Господдамиенапомощ,акотовакопелеЙедректенарани…–Ванда,обещайми,ченямадаправишнищощосеотнасядоЙедрекЯнов.Оставигонамени

Конър.Тявъздъхнатежко.–Добре,но,моляте,бъдивнимателен.Тойщеискаотговори,атисиединственият,койтоги

има.–Знам.Иъносъзнаваше,чеЙедрекможебигопреследвашеточносега.Ипървотомясто,къдетощеше

дапровери,беградскатакъщанаРоман.–Трябвадаизползвамкомпютърати.СпуснасенадолупостълбитедокабинетанаВандаисесвързаспроследяващотоустройствов

чантатанаТони.Бешевърналавкъщата.Ибесъвсемсама.СтомахътнаИънсесви.Тони,помислиситойточнопредидасетелепортира.

Глава13

ЕдинтопълдушпомогнанаТонидапрогонистудаоткоститесиидаоблекчисининатана

бедрото ѝ. Наведе се, за да увие хавлия около косата си и докато се изправяше, без да искадокоснабедротосидошкафа.–Ох!Погледна синината. Беше се подула и имаше прекрасен нюанс на лилавото, който си

подхождашемногодобресчервенитебелезинагърдитеѝ.–Тони!ТяподскочикаточугласанаИъндаидваотспалнятаѝ.Бедротоѝсеблъснавшкафа.–Ох!Подяволите!Сграбчипоставкатазахавлии,заданепадне.–Тони,добрелиси?–Иънпочуканавратата.–Някойданетенаранява?Дасетелепортирам

ливътре?– Не! – Какво правеше отвън? – Аз… аз съм вкарала тук всички нападатели на Ню Йорк

Джайънтс.О,да,чувствамсестрахотно!Вториятпадна,оставатощеосем.Последвапауза.–Шегувашсе,нали?Тяизсумтя.–Брилянтно,Шерлок.–Излез.Трябвадапоговорим.Неотново.–Нямамникаквидрехи.Отивайси.–Щесизатворяочите.Сегабешенеинреддазапазимълчание.–Нетивярвам.–Брилянтно,Шерлок.Проклетдае.Тяувиеднахавлияоколосебеси.–Отивайси.–Не.Дойдохдатеспася.–Откакво?Данеплесенясам?–Щеизлязавкоридора,задаможедасеоблечеш.Моляте,побързай.Тони чу стъпки и вратата се затвори.Надникна навън.Спалнята бе празна. Тя забърза към

гардероба.–Защометормозиш?Сеганесъмнасмяна.Пуснахавлиятаибързооблеченякаквибикини.–Тованеможедачака–обадисеИъноткоридора.–Вопасностсмеотединотубийцитена

БунтовницитенаимеЙедрекЯнов.Тойеновиятгосподарнаруско-американскотосборищевБруклин, копелетата, които са те нападнали. Йедрек иска информация за лекарството, коетовзех,задаостарея,затоващеметърси.Каквото и раздразнение да изпитваше Тони, изчезна и се смени с внезапен страх. Тя се

протегназадгърбасиизакопчасутиенаси.–Колкосериозноетова?–Многосериозно.Акодойдевкъщата,нямадаесам.ЩедоведеидругиБунтовницисъссебе

си,ивсичкитук,включителноити,щебъдатнападнати.Отстудакожатаѝнастръхна.–Тезнаятзатазикъща?Мислехси,чеетайна.Подяволите,тясимислеше,четукевбезопасност.– Къщата на Роман е пазена в тайна, но това място винаги е било известно в света на

вампирите.Всякапролет,РоманпровеждаконференциявРоматехигосподаритенасборищаотцелиясвятидват,задаприсъстватнанея.ВинагиотсядаттукикомпаниятанаАнгъсосигуряваохраната.Облечелисевече?Можешедаянападнатотново?Господи,не.Спомениотоназинощзаплашвахадаязавладеят.

Не,неотново.Преднеясепоявинякойитяахна.Иъняпогледнаучудено.–Тони.Ръцетеѝполетяхакъмбикинитеисутиенаѝ.Подяволите!Бельотоѝнепокривашекойзнае

колко.Ибелезитеѝ!Тяпогледнакъмлицетомуивидякакизражениетомусепромениотшокдоужас.–Разкарайсе!Тя му обърна гръб. По дяволите, какво бе по-лошо? Да те хванат полугола или да видиш

ужасенатафизиономиянаединмъж,щомтевидигола?–Тони,тисипокритасъсследиотухапвания.–Знам.Бяхтам,когатосеслучи.Тясеспуснакъмгардеробаииздърпачифтдънкиотзакачалката.–Ибедрототи.Имашужаснасинина.–Престанидамегледаш!–тяобудънките.–Паднахнаединпаркинг.–ТозинапсихиатриятаСенчеститедъбове?Тониахнаидънкитесеплъзнахадоколенетеѝ.–Как…–Тязабелязакакпогледътмусеплъзнанадолуибързовдигнадънкитеси.–Откъде

разбра?–Азсъммногодобърследовател.Проклетдае.Тязакопчадънкитеси.–Следилсиме?Тойтръгнакъмнея.–Товатвояткуфарлие?Тониотскочинастрана,задазапазималкоразстояниемеждутях.–Каквоправиш?Иънотворикуфаравърхушкафаѝизапочнадагопълнисдрехитеѝ.–Приключвайсобличането.Неяинтересувашеавторитетниятмутон.Илитова,чеябеследил.Тяиздърпаеднатенискаот

закачалкатаиянадяна.–Добре,щесеоблека.Тогаваможеданеизглеждаштолковаужасенотвиданатялотоми.Тойсеспрясръцепълнисбельотоѝ.–Ядосахсе,когатовидяхкаконезикопелетасатенадупчилицялата.Небяхужасен.Тялототи

екрасиво.Какможешедаостанегневна,когатобеказалтова?Тойпуснабельотоѝвкуфара.–Моляте,побързай.Трябвадатръгваме.–Къдеотиваме?Тяизтичадобанятавзечеткатасизакосаитазизазъби,козметичнатасичантичкаилещите

сиигихвърливкуфара.–ЩетезаведавРоматех.Тамохранатаепо-затегната.Тогавасмомчетатащеможемдасе

върнемтукидасебиемскопелетата,акодойдат.Харесвашеѝидеятадабъдевбезопасностинаистинанеѝдопадашедасесрещнеотновос

Бутновниците,нонещовплананаИънядразнеше.Неѝхаресвашедаяприемакатодевойкавбеда.Тяседнаналеглотоиобучорапитеси.–Нямадасескрияидаоставяцялатаборбанатебимомчетата.Бяхнаетадасебия.Иънсеусмихна,докатовадешедрехиотгардеробаигипускашевкуфараѝ.–Тисиеднасмеладевойка,закоетотепоздравявам,нотованеетвоябитка.Обикновенотящешедасесъгласи.Защодарискуваживотасизарадиединконфликтмежду

вампири?Новнощта,вкоятоБунтовницитеянападнаха,нещатастанахалични.Иколкотоиданеѝсеискашедагивиждаотново,трябвашедагонаправи.Тяобуиботушитеси.–Товаемоятабитка.Нямадасиподвияопашкатаотстрах.Щесисвършаработата,закоято

саменаели.Иънзатворикуфараѝ.–Съкровище,тисинаетакатодневнаохрана.Товаозначава,чесеочакваоттебдасебиешс

враговетенипрезденя,аименносъссмъртни.Вечернесинасмянапооснователнапричина.Неможешдаоцелеешвбиткасрещувампир.–ОназивечернадвихФиниъс.–Извадиласикъсмет.–Вижкакво,съкровище–тясезапътикъмнего.–Азсъмдобра.Дяволскидобра.Нуждаешли

сеотдемонстрация?–Можебитисенуждаеш.Тойизчезнаимигпо-къснобезаднея,дърпайкиякъмгърдитеси.Тяреагирабързо,удряйкислакътгърдитему.Бешекатодаудариштухленастена.Ръцетемусепреместихакъмвратаилицетоѝ,гласътмупрозвучатиходоухотоѝ.–Следващиятзвук,койтощечуеш,щебъдепрекършванетонавратати.Обзеягняв.Давървиподяволите,неможешелидагипобеди?Споменътотнападениетоѝсе

върнаиязавзе,потапяйкиявужас.Тонипоклатиглава,опитвайкиседапропъдиобразите,нотеизпълнихаумаѝ,припомняйкиѝвсякамъчителнаподробност.Тясеразтресецялата.–Тони,всичкощебъденаред–прошепнаИън.–Не!–Тясепреборисъссълзитеси,ноколкотоповечесесъпротивляваше,толковаповечея

завземахачувстватаѝ.ИзмъкнасеотИънизаотстъпваназад.–Аз…азмразятвоявид!Лицето му пребледня. Тя сложи ръка на устата си, уплашена от силата на избухването си.

Устатамутрепна,авочитемублеснаболка.–Понесегасичестна.Тонипоставиръцевърхубелязанитесигърди.–Темедъвчеха,сякашбяххрана.Сякашнебяхчовек.Бяхпростопарчемесо.–Полицетоѝсе

спуснахасълзиитяизбърсабузитеси.–Неможехдасепреборяс тях.Тевладеехаумамии

сякашдушатамибесмазана.Тойяпридърпавпрегръдкатаси.Тясестегна,ноИънязадържа.–Девойче,нямадатенараня.Можешдамиседовериш.Тонипоебавноиразтреперановъздухигоизпусна.–Знам.Заровилицевдебелиямупуловериоставиароматътмудаизпълнисетиватаѝ.Тойухаеше

чисто,ноестествено.Сладко,номъжествено.Иънпрокараръценагоре-надолупогърбаѝ.–Надявам седа видя тезикопелетадовечера.Щемидоставиудоволствиеда гиразмажа за

това,коетосатипричинили.Тонипоставибузанарамотому.Тойвсеощенеразбирашенапълно.Тяоценявашежеланието

мудаязащитава,нонеискашезащитниксрещузлитевампири.Това,коетоискаше,беначиндасезащитавасама.Нокатосеимапредвидсвръхразвититеимсили,невярваше,чесъществуватакъв.Итоваяпритеснявашенай-много–неравенствотоинесправедливостта.–Могадатисритамзадника–прошепнатя.Иънсеизкиска.–Товаемоетомомиче.Тясгушибузатасивдебелиямупуловер.Тойбеучудващотопълипрекрасносолиден.Когато

япуснаисеотдръпнаназад,ѝсеприискадасехвърлиобратновръцетему.–Трябвадатръгваме,девойче.Тойиздърпакуфараѝотшкафа.Тявзепалтотоичантатаси.–Щешофирашли?–Ще се телепортираме.По-бързо е. –Хвана дръжката на куфара ѝ с една ръка и протегна

другатакъмнея.–Щетрябвадаседържишзамен.–О.Тованебешепроблем.Тяобвиръцеоколовратаму.–По-близо.Ръцетемусезатегнахаоколонея.Тонисепритиснакъмздравитемугърди.–Такали?Тойзатвориочизамиг.–Да.Дъхътѝспря,когатогиотвори.–Какваецялататазиработасочитети?Защонепрекъснатоставатчервени?–Товаенормалнареакциязаединвампир.–Немислятака.–Тясевгледавнимателновсветещитечервениириси.–Никойотдругите

вампиринееправилтова.–Товаедобре.Небимисеискалодасебияснякойотприятелитеси.–Закаквоговориш?Тойѝсеусмихнакриво.–Тони,очитемиставатчервени,защототежелаястрашносилно.Тяпреглътнатрудно.–Нотовасеслучвавпродължениенадни.–Да,отпървиямиг,вкойтотевидях.Нонеоставяйтовадатепритеснява.Знам,чемразиш

моявид.– Не те мразя, Иън. Не мразя никой от добрите вампири.Може би бе така в началото, но

сега…Тойянаблюдавашевнимателно.–Каксечувствашсега?Вълнаотемоциипредизвикасълзивочитеѝ.–Аз…струпахамисемногонещанакуп.Несамоти,ноиприятелкатамиСабрина.Толкова

съмпритеснена…иобъркана.Нетрябвашедасечувстватакасилнопривлеченаотединвампир.–Кажимикаквостава.Бихмогълдатипомогна.Тясевгледавкрасивотомулицеивидяискренатазагриженостисъстрадание.Искашеѝседа

муседовери.Милибоже,желаешедаостаневпрегръдкитемузавинаги.–Щесипомислязатова.–Добре.Дръжсе,съкровище.Тойяпридърпакъмсебесиивсичкостаначерно.

***ВеднагащомИънсеубеди,чеТониенасигурномястовсребърнатастаявРоматех, тойсе

телепортираобратновкъщатазаедносДугълиФиниъс.Щомсематериализираханазаднатаверанда,течухависокочестотнотопищененааларматав

къщата.Мигновеноизвадихамечоветеси.Имашесамодвеобяснениязаалармата–илинякойсмъртенбенахлулвкъщатаинечувашеалармата,илинякойвампирсебетелепортиралвътреинезнаешекомбинацията,скоятосеизключваше.Дугълтихоотключизаднатавратаияоставиотворена.Тезачакахасизваденимечове,готови

някой да се покаже, за да провери какво става. Ако бе някой от Бунтовниците, главата мунямашедаостанедългонараменетему.Ноникойнезахапастръвта.Иънсеприближидовхода,ноФиниъсгоиздърпаназад.–Тебискат,братле.Стоймеждунас.Финиъсвлезепърви.Вкухнятацарешебъркотия.Шкафовеичекмеджетастояхаотворени, а съдържаниетоимбе

разхвърленонавсякъде.–Сигурносатърселилекарството.Дугълзапочнаданабиракомбинацията,задаизключиалармата.–Не–спрягоИън.–Акояизключимщеразкриемприсъствиетоси.Дугълсенамръщи.–Правси,нозвукътеужасен.–Да,звучикатопобърканакотка–измърмориФиниъс.Тойзастананапозициядоотворената

врата.–Готови?Иън кимна, и тримата вампири влязоха бързо във фоайето. Мигновен оглед ги убеди, че

нарушителитенесанапървияетаж.Книгитевбиблиотекатабяхаразбутанипоземята,асалонътбепретърсен.Триматаслязохабързовмазето.ЛеглотонаФиниъсберазсечено,аковчезитеразбити.– Мамка му. – Финиъс се вгледа в разбитата рамка на снимката на семейството му. –

Закъснелисме.

–ТрябвадапроверимофисанаРоман–предложиИън.–Сигуренсъм,чесаосъзнали,четойеизмислиллекарството.–Щеидемзаедно–казаДугъл.–Насочетесекъмплощадкатанапетияетаж.ТриматасетелепортираханаплощадкатапредофисаиспалнятанаРоман.Дветевратибяха

отворени,авътресечувахагласове,говорещинаруски.ИънсеприближидоврататанаофисаизабелязаЙедрекЯновнабюротонаРоман,койтосе

суетешескомпютъра.Тойизпсуваиудариюмрукпоклавиатурата.Тогавазапочнадаровиизчекмеджетатанабюрото.ДугълнадникнавспалнятанаРоманивдигнадвапръста,задапокаже,чевътреимадвама

мъже.Иънвдигнаединпръст.Бяхатриманатрима.ТойпогледнаДугълиФиниъсвъпросителноидваматакимнаха.Иънвлезевофиса,запътеннаправокъмЙедрек.Убиецътпогледнанагореисепротегнакъм

меча си, койтобе оставилна бюрото.Иън вече размахваше своя, за дананесефаталнияудар,когатоЙедрексетелепортира.МечътнаИънразсечепразниястол.–Подяволите.Тойсеобърна,задапроверидалиЙедрексеематериализиралзаднего.Небеше.Господарятнарускотосборищесепоявивспалнятадодваматасипоследователи.Иънтръгнакъмтях,докатоДугълиФиниъссеприближихаотстрани.–Точнотози,койтотърсех–надсмясеЙедрек.–Стасио,Юри,хванетемъжавсредата.ДваматаБунтовницисеспуснахакъмИън,ноДугълиФиниъсскочихапреднегоибитката

започна. Иън изруга вътрешно, задето се отнасят към него като с безпомощно пале. Той сезасиликъмЙедрек,нострахливецътотновоизчезна.ИънсезавъртяточнокогатоЙедрекгохванаотзадзаръката.Обзегозамаяночувствоитой

осъзна,чеЙедрексеопитвадасетелепортираснего.ЗабимечасивръкатанаЙедрекимъжътизвикаотболкаточнопредидаизчезненапълно.–Страхливец!–извикаИънвъввечепразнатастая.Болезнен вик привлече вниманието наИън обратно към боя с мечове.Финиъс бе прерязал

противника си през торса. Руснакът се препъна назад и Финиъс го прободе в гърдите.Бунтовникътпосивя,следтовасепревърнавкупчинапепелнапода.Другиятруснакизвикаразярено,следтовасетелепортира,оставяйкиДугълдаругае.–Направихго!–Финиъсвдигнамечасивъввъздуха.–Видяхтелитова?Бяхкатомашиназа

убиване!Дугългоударипогърба.–Да,първототиубийство.Поздравления.Финиъсвдигнаръкаиимдадеръказапоздрав.–О,да,докторФанготновонанесеудар!Иънсеусмихнаизморено.СледняколковекапрекаранивубиваненаБунтовници,тойвечене

усещашетръпката.Запътисекъмбюротоиизключиалармата.–Йедрекберанен.Немисля,чещеопитанещодруготазивечер.НекасевръщамевРоматех.Романисемействотомущяхадасавбезопасностзасега.СъщоиТони.

***Веднага щом Йедрек Янов се материализира в офиса си в Бруклин, той усети болката,

изгарящаръкатаму.Изпуснамечаназемятаистиснаръкатасиприраната.Презпръститемусепроцедикръвипокапапоскъпиятурскикилим.–Подяволите!–Сър,кървите–казапазачътдовратата.–Невероятнонаблюдение,идиоттакъв–изръмжаЙердек.–ВеднагамидоведиНадя.–Да,господарю.Пазачътизчезна.Йедрекиздърпаразкъсаниясииокървавенпуловеригозахвърливмалкотокошче.ПазачътсевърнасНадя.Тясеспрядовратата,отказвайкидагопогледне.Тойзнаеше,чее

ядосана.Неѝбехаресалодаубиеблондинката.–Донесипревръзки.Щепревържешранатами.Тяповдигнапредизвикателнобрадичка.–Ранататищесеоправиповременасъня.–Товаечакследпетчаса,кучко.Веднагадонесипревръзките.Тятръгнабавно.Внеявсеощеимашепрекаленомногодух,нотойщешедаяпречупискоро.– Ти – той погледна към пазача.Иметому беСтанислав, ноЙедрек не обичаше да нарича

хората с имената им. Това ги караше да мислят, че по някакъв начин ги харесваш. –Даймиризатаси.–Да,господарю.Станиславразкопчабялатасириза.Междувременноеднаразмазанафигурасепоявиистанасолиднадобюрото.БешеЮри.Той

прибрамечасииизбягвашедапогледнекъмЙедрек.–КъдееСтасио?–поискадаразбереЙедрек.–Той…тойемъртъв–прошепнаЮри.–Значие трябвалода себиепо-добре.–Йедреквзеризата, коятоСтаниславмуподадеия

намотаоколоранатанаръкатаси.Белиятпамуксеоцветивчервенооткръвта.–Койгоуби?Единотонезипроклетишотландцили?–Не–отвърнаЮри.–Бешечернокожиятвампир.–Чернокож?–попитаСтанислав.–Чудясе…–Казвай–изръмжаЙедрек.– За известно време в нашето сборище имаше един чернокож мъж – обясни Станислав. –

ФиниъсМакКинли.Алексгопревърна,защотобешенаркодилъриКатясенуждаешеотпомощтаму,задасесдобиесбеладоната.За жалост, вече мъртвата Катя бе използвала всичката беладона в проваления си опит да

доставиАнгъсМакКейнаКасимир.Йедрексебенадявалдаоткриечастотнаркотикавофиса,нонямашекъсмет.–КъдеетозиФиниъс?Акотазивечеримахбеладона,можехдапарализирамИънМакФийи

дагодоведасъссебеси.–НесъмвиждалФиниъсповечеотгодина.–Станиславнаклониглава,съсредоточавайкисе.–

Последниятпът,когатоговидях,бетук,вофиса.Каза,четърсиКатя,нодветесГалинавечебяхавУкрайна.Йедрекприсвиочи.Бе открилбръмбарите, когатоКатя бе господаркана сборището, а след

товаикогатотойстанагосподар.Някойвсборищетоиграешеизадветестрани.–Разгледайснимкитенабюротоми.Имаснимканаединчернокожвампир,койтоработиза

МакКей.

Станиславпрегледаснимкитеиизведнъжспря.–Каквоказахзанекомпетентността?–изръмжаЙедрек.Юриизвадимечасиизачаказаповеди.Станиславотстъпиназадспребледнялолице.–Мислех,четойенанашастрана.Помогнанизабеладоната.Йедрекпоедълбокодъх.ОтСтаниславкатосладъкпарфюмсеизлъчвашестрах.–Щеимашсамоединшансдасепоправиш.ЩеубиешФиниъсМакКинли.–Разбирасе–Станиславкимнаентусиазирано.–Заменщебъдеудоволствие.Юриприбрамечаси,изглеждайкиразочаровано.–Първощеминамеришнещозазакуска–казаЙедрекнаСтанислав.–Тазиранаменаправи

ужасногладен.–Да,господарю.Веднага.СтаниславизлезеточнокогатопристигнаНадя;ръцетеѝбяхапълниспревръзкиилепенки.

Тягоприближи,гледайкиговнимателно.– Отне ти прекалено много време. – Йедрек приседна на ръба на бюрото си и вдигна

нараненатасиръка.–Превържиястегнато.–Да,господарю.Тязапочнадаобвивамарлятаоколоръкатаму.Тойзабелязасининитепоръцетеѝ,къдетопо-ранобезабилпръститеси.–Доставямиудоволствиедатенаранявам.Ръцетеѝтрепнаха,докатопревързвашенеговата.Добре,показвашеточнотоколичествострах.

Тойобичашедавсяваужасвдругите.Товамудавашенадмощиенадтях.Хоратасекланяхапредбоговетеотстрах.–Каквощеправимслекарството?–попитаЮри.–ИсИънМакФий?–Първо, трябва да се възстановя. –Йедрек сви ръката си. –Утреще нападнем отново.Ще

откриемотговорите,коитотърсим.Ионезивампирищеумрат.

Глава14

ЗвукотиззвъняванесъбудиТони.Къдебеше?О,да,сребърнатастаявРоматехИндъстрис.Единпроблясъкпривлече вниманиетоѝи тя се скова, когатоосъзна, чене е самав стаята.

Тогавапознакилтавчервено-зелено.Широкитераменеичернатаопашка,коятосекъдрешевкраяси.Червенатасветлинаназнаказаизходнадвратата,хвърляшечервеносияниевцялатастая.Иън

извади една бутилка с кръв от микровълновата. Това трябва да бе източникът на звъна. Тяпогледнакъмчасовникадолеглото.Бешевремедастава заработа.Тониседнаисе засуетисчаршафите,защотоИънсеобърнакъмнея.–О,неискахдатесъбудя.–Няманищо.Времемиедаставам.–Можедапоспишоще,акоискаш.Тямигновенопаднавлеглото.–О,господи,да.Тойсеизсмя.–Всичкищеостанат тукповремена съняси.Вмазетоиманяколкоспални–всичкиимат

камеризанаблюдение.ХауърдевофисанаМакКейининаблюдава.Тонипогледнанагорекъмкамератавъгъла.Червенатасветлинасвидетелстваше,чеработи.–Имадругофисзадневнатаохрана–продължиИън.–Тенаблюдаватсмъртнитеработниции

охраняват сградата. Чувал съм, че през деня горе е много натоварено. Много смъртнипроизвеждатсинтетичнакръв,бутилиратяияизпращаткъмболнициикръвнибанки.–Неселитревожите,ченякойсмъртенработникможедасенатъкненанякойзаспалвампир?–Смъртнитенеседопускатдосутерена.Трябвадаимашспециалнакарта-ключ,заданакараш

асансьорадастигнедотукилидаминешпостълбището.Оставилсъмеднанамасатазатеб.–Изпуснахлинещо,докатоспах?Тойповдигнаеднотосирамо.–Къщатабенападната.–Какво?–тяседна.–Бунтовницитесабилитам?–Да.Финиъсубиедин.Многоегордотсебеси.Йедрексеопитадасетелепортиразаеднос

мен,ноазпронизахръкатаму,задасеосвободя.–Господи–прошепнаТони.Товабеужасно.–Добрелиси?–Да.–Иънизпибутилкатасиияизплакнавкухненскатамивка.–Очакваме,четазивечерще

опитатнещо,такачетрябвадасипочинешощедокатоможеш.–Добре.Самощеидапърводобанята.Тони тръгна натам. Щом приключи, затвори вратата зад себе си и изчака очите ѝ да се

приспособяткъмчервеникавататъмнина.Иънвеченебевкухнята.Тяпристъпикъмлеглотоизастина.Бетам,вдалечниякрай.Лежешевърхузавивките,облечен

вкилтаси,бялатенискаичорапидоколенете.–Каквоправиш?Тони се огледа из стаята. Имаше само едно легло.Може би ако събереше креслата заедно,

щешедауспее…–Нямадатезакачам,девойче.Многоскоронямадамогадамърдам.–Тойсключиръцевърху

стомахасиисезагледавтавана.–Макарчесенадявамтиданесииграешсмен,когатонямадасъмвсъстояниедасезащитавам.Тяизсумтя.–Дабе.Защотоиманещотолкованеудържимовединтруп.Тойсеусмихналеко,щомпогледнакъмнея.–Акотепритеснявадаспишдомен,могадалегнанапода.Щомведнъжумра,нямадаима

никакваразлика.–Излизаласъмсняколкомъжесподобнастепенначувствителност–измърморитя,докато

обмисляшедалидасевърневлеглото.Тойсепрозяизатвориочи.–Скорощезаспя.Тяседнанаръбаналеглото.–Болили?–Дазнам,чедоменлежиеднакрасиважена,аазнямадамогадаядокосна?–Иънотвори

очиивтяхблестешевеселие.–Товаеистинскомъчение.Нонямадаезадълго.Тонисеподсмихна.–Имампредвиддалитеболивсякасутрин,когатоумираш?Тойлежешетам,апогледътмусеспуснапонея,забавяйкисенаместа,сякашсеопитвашеда

запомни всеки малък детайл. Кожата ѝ изтръпна в отговор на погледа му. Точно когато симислеше,ченямадаѝотговори,тойсеобадитихо.– Сякаш пропадаш в черна дупка, толкова черна и дълбока, че там няма светлина, няма

чувства,нямамисли.–Тойпремигнаиблясъкътвочитемуизчезна.–Щешемиседаможехдасънувам.– Какво биха сънували вампирите? Огромна бъчва с кръв? Чисто нов ковчег с кожена

тапицерия?–Не.Азщяхдаимампрекрасенсън.–Лекаусмивкаизвиустнитему,аочитемусезатвориха.

–Щяхдасънувамтеб.–Лицетомусеотпусна.Мен?СърцетонаТонизабипо-бързо.Тойщешедасънуванея?Тясенаведенапред,задаго

погледне.–Мъртъвлисивече?Тойнеотговори.Простолежешетам.Най-прекрасниятмъж,койтобевиждала.Погледътѝсе

спрянатрапчинкатанабрадичкатаму.Миналиятденискашедаядокосне.Бешесепротегнала,нобеизгубилакураж.Сега щеше да има куража. Но не и възможността. Погледна към охранителната камера.

НямашедаедобреХауърддаявидикакдокосвалицетонаИън.Тясепъхнаподзавивкитеилегнапогръбдонего.Господдаѝбенапомощ,искашеѝседасе

сгушидомъртвотомутяло.Товабегрешнопотолковамногоначини.Тони се завъртя и легна с гръб към него. Толкова грешно. И въпреки това, започваше да

изглеждатакаправилно.

***Славанабога,чевнеделяследобедвСенчеститедъбове работешедруга администраторка.

Тонисебепритеснявала,чеДорисможешедаетамидаяразпознаекатосексманиачката.Тясеопитадаизглеждапо-различно,катоносешеочила,вместолещитесиибесложилаплетенатасишапкатака,чедаскриварусатаѝкоса.КарлосябевзелотРоматех.Слънцетовсеощегреешеивсичкивампиривсеощебяхамъртви.

Хауърдябеуверил,че всичкоеподконтроличеможедавърви.Ивъпреки това тяусещашеонова тревожно чувство, че е разкъсвана в две посоки. Иън мислеше, че Бунтовниците щенападнатотново.Ненавиждашемисълта,ченямадаетам,задапомогне.–Туксме,задасевидимсъсСабринаВандеруърт–казатянаадминистраторката.–Трябвадасеразпишетеидапопълнитетазибланка.Докато Карлос ги вписваше, Тони набързо попълни бланката, която включваше името и

идентификационнияномернаСабрина.Администраторката свери бланката с регистъра, същият, в който Тони бе надникнала

преднатавечер.–Щемитрябватдокументитеви.Тяпроверишофьорскитеимкнижкиинадписаименатаимвърхутабелки.– Ще задържа документите ви, докато се върнете, за да се отпишете. – Тя им подаде

баджовете.–Носетегипрезцялотовреме.Неможетедавнасятеникаквиличнивещи,хранаилинапиткивотделенията.Разбрахтели?–Да.Тони бе насочена към пазача, който прерови чантата ѝ, след това провери самата нея и

Карлос.Пазачътотключивратата.–Следвайтепътекитеоколодвора,следтовазавийтенадяснокъмтретоотделение.Докатоминавахапрездвора,Тонисеогледанаоколо.Вътревъввсякасградаимашепооще

единпазач.Тяпотръпна.Мястотобешекатозатвор.Карлос отвори вратата на трето отделение и я последва в малкото фоайе. Пазачът провери

баджовете им и взе бланката им, след това я пусна в една плъзгаща се метална кутия. Тя сеплъзнавотделениетозасестрите,коетобеобграденосъсстъкло.–Сложетепалтатаиличнитесивещивтезикутии.Пазачътпосочикъмняколкопластмасовисандъкавърхумасата.Докато те ги пълнеха, в отделението на сестрите влезе мускулест медицински служител и

прегледабланкатаим.–Елатедовратата–казатойпрезинтеркома.Последвабръмчащзвук,следтоваметалнатавратасеотвори.Медицинският служител им даде знак да влязат. Тони забеляза, че на баджа му пишеше

Брадли.Акоридорътмиришешенадезинфектантииотчаяние.– Мен ли идват да посетят? – попита един млад мъж, докато се приближаваше към тях,

влачейкикрака,обутивпантофиотрипсенокадифе.ПижаматамунаСпайдърменбенамачкана,ачервениятцвятбеизбледнялдорозово.–Несатукзатеб,Теди–изръмжаБрадли.–Върнисевстаятанамъжете.–Добре.Тедипрокараръкапрезтъмнатасикоса,коятопосредатабеоцветенавбяло,коетогокараше

даприличанаскункс.Тойзатътрикраканадолупокоридора.– Насам. – Брадли ги поведе надясно. – Сабрина е в стаята за жените. Държим мъжете и

жените разделени, освен по време на хранене. Така е по-добре, тъй като от време на време

имамепонякойсексманиак.Тонитрепна.–Еточепристигнахме.Брадлипосочикъмотворенотопространство,следтоватръгнанадолупокоридора.Една сестра седеше зад гишето, наблюдавайки всички. В средата на обикновена бяла стая

имашедвемаси,заобиколениоторанжевипластмасовистолове.Ощестоловебяханареденипотри от стените на стаята. Високо в единия ъгъл имаше закачен телевизор, на който вървешеанимационенфилмснамалензвук.Въздухътбезастоялитопъл.Задушаващ.Двеженинасреднавъзрастстояхадостенатасрещутелевизора,взирайкисеглупавовнего.

Ръката на еднатажена не спираше да потреперва, а устата на другата бе отворена.Очите имизглеждахамъртви.СърцетонаТонисесвивгърдитеѝ.Въгълаеднамладапациенткастоешедомъжпосетител,вероятносъпругътѝ.Дваматастояха

тихо,сякашвеченезнаехакакводасикажат.Сърцето на Тони вече бе разбито, когато видя Сабрина. Тя носеше долнище на фланелена

пижамаисинятениска.Косатаѝ,обикновеножизненаиблестящоруса,беостаналабезблясъкистоешерошава.Тяседешенаеднамаса,поклащайкикраканапред-назад,докаторазглеждашеедносписание.Кецоветеѝсепоклащахасвободнонакракатаѝ.Връзкитегинямаше.Щом Тони се приближи, тя осъзна, че Сабрина не разглежда списание, а книжка за

оцветяване.Младата жена прехвърляше страниците и се спря на такава, която все още не беоцветена.Извадиединсчупенрозовпастелотпластмасоватакутияизапочнадаоцветява.Това беше първокласната студентка от НЙУ, която бе начело в класациите на декана през

последнитешестсеместъра.Тонистиснаочи.Нямадаплачапреднея.Щебъдасилна.–Могадаубиячичоѝ–прошепнаКарлос.Тонипоедълбоковъздухилепнаусмивканалицетоси.–Здрасти,Сабрина!Брисеобърнакъмтяхсбезизразнолицеиследтовапремигна.–Тони!Карлос!–Тясеизправи.–Дойдохтедамевидите.–Разбирасе,чещедойдем.–Тонияпрегърна.–Тревожехмесезатеб.–Изглеждашдобре,menina.–Карлоссъщояпрегърна,апослеседнанамасатасрещунея.–

Какси?– Добре съм. – Бри вдигна ръка, за да им покаже синята пластмасова идентификационна

гривнанакиткатаси.–Днесмеиздигнахадосиньо.Толковасерадвам,чевеченесъмжълто.–Каквонемуенареднажълтото?–попитаТони.–Тоезапациентисъссклонносткъмсамоубийство.–Бриизбразеленпастелоткутията.–Не

чеазсъмбилатакава.Тонипреглътнатрудно.–Товаедобре–прошепнатя.–Просто такапоставятпод специалнонаблюдениевсички, коитопристигнатпървоначално

тук–обясниБри.–Чудясезащоли–прошепнаКарлос,докатосеоглеждашеизмрачнатастая.–Бяхтолковасамотна–продължиБри.–Трябвашедасехранясамаидастоятуксама,докато

другитеходехадосалона.–Здрасти,Сабрина.ТесеобърнахаивидяхаТедидавлиза,влачейкикракавстаята.Тойнаклониглаванастрани.

–Имашпосетители?– Теди! – Брадли се запъти към него. – Колко пъти да ти повтарям да стоиш в стаята за

почивканамъжете?–Добре.Тедисезапътинадолупокоридора.–Побърканидиот–измърмориБрадли,щомтръгнаследнего.–Азнесъмпобъркан–запротестираТеди.Сабринапродължидасиоцветява,сякашвсичкобенапълнонормално.–СрещнахсесТедиднеснаобяд.Мисля,чеесамотен.Никойнеидвадагопосещава.–Тясе

усмихнанаТони.–Радвамсе,чедойде.Нямадаплача.Тонисеусмихна.–Иазсерадвам.– Теди не е луд – прошепна Бри. – Той просто е много тъжен. Претърпял е автомобилна

катастрофазаедносприятелкатасиитяепочинала.Тойекарал,затовасечувствавиновен.Тоникимна.– Ужасно е да се чувстваш, сякаш си предал някого, когото обичаш. – И Господ да ѝ е на

помощ, тящешедапредадеСабрина, аконе я измъкне от товамясто. –Искаме да те върнемвкъщи.–Опитвамседасеоправя.Имамсамозаблуди.–Неевярно–настояТони.–Трябвада си гопризная, акоискамда сеоправя.Товаказва терапевтътми.Кактоида е,

многоотхорататукиматсамозаблуди.–Брисеусмихна.–Доринякоиотпазачите.Снощитеказаха,чесавиделиогромначернакоткадатичаиздвора.ТонипогледнакъмКарлос,нолицетомубебезизразно.Бривзелилавпастелоткутията.– Трябва да оцветя косата на Жасмин в лилаво. Взеха всичките черни пастели, защото се

прекаленодепресиращи.Тони потисна нуждата да изпищи. Как някой, който бе на това място, можеше да не е

депресиран?–Бри,азнаправихтова,коетоискаше.ОтидохвСентралпарк,задавидядалинякойвампир

щедойдедаменападне.Брипоклатиглава,докатооцветяваше.–Вампиритенесаистински.–Праваси–бързоказаКарлосипогледнаостроТони,когатотясеопитадагопрекъсне.–

Трябвадакажешначичоси,чесисгрешила.Простосибилатравматизиранаотатаката.Носегавечесидобреитрябвадатепуснеоттук.Тонизнаеше,четованямадасвърширабота.Брисенуждаешеотразрешениетоначичоси,за

дабъдеизписана,атойникоганямашедагодаде.Приятелкатайоставилилавияпастелобратновкутията.– Чичо Джо иска да остана тук, докато намерят точната комбинация от лекарства за мен.

Можедаотнеменяколкоседмици.Илизавинаги,огорченосипомислиТони.ДокаточичоДжоотговаряшезабъдещетонаБри,тя

нямашедаиматакова.ТонипростоискашедапомогненаСабринададокаже,чевампиритесъществуват,нозасегасе

бе провалила в откриването на истинско доказателство. А и предвид обстоятелствата се

съмняваше, че чичоДжо би приел каквото и да било уверение.Просто изобщо не бе в неговинтересдапуснеБридаситръгнеоттазиболница.Докатоминутите течаха,Тонибеобзетаотпаника.Карлос задавашерутиннивъпроси, като

товакаквоядатнавечеря.НаТониѝбетруднодоридадиша.–Искашлидавземештазирисунка?–попитаБри,щомсвършисоцветяването.–Да.Тонисеусмихнанасила.Брадлитръгнакъмтях.–Часътзапосещениесвърши–обявитой.–Утрещеправимколедничорапиищеукрасимдървото.–БриподадекартинатанаТони.–

Можелипакдадойдеш?–Разбирасе.Имампредвид,чещесеопитам.Опасявашесе,чечичоДжощеѝоткажедостъп,щомвидииметоѝвсписъкаспосетители.–Давървим–нетърпеливогиподканиБрадли.Двойкатавъгъласераздели.Съпругътсезапътинадолупокоридора.Женатапотънавстола

сиизапочнатиходаплаче.–Насам,моля–гневногипогледнаБрадли.Тонипрегърнаприятелкатаси,следтоватръгнабързо,заданеможеБридавидисълзитев

очите ѝ. Тя последва Карлос обратно до фоайето и трепна, щом тежката метална врата сезатворизадтях,изщраквайки.Бавнооблякохапалтатасиисъбрахавещитеси,задаможесъпругътдаситръгнепредитях.

Няколкоминути,следкатотойизлезе,тетръгнахапрездвора.СтудениятвъздухудариТонивлицето,донасяйкиѝчувствонанеотложност.–Трябвадаяизмъкнемоттук–прошепнатя.–Знам–отвърнаКарлос.–Цялавечерсеопитвахдаизмисляплан.–Чичоѝникоганямадаяпусне.–ГласътнаТонисеповишиотпаника.–Щетрябвада…–Шшт–предупредияКарлос.Тойпосочикъмдъбаимасивнияклон,койтосепростираше

надстената.–Могадасеопитамдаякачанадървото,новсеощесъществувапроблемътстовакак да я изкараме от отделението.Товапроклетонещо е заключенопо- здраво от девственияпояснанякоямонахиня.–Трябваданаправимнещо.–Невиждамникакворешение.ТясграбчиръкатанаКарлос.–Неказвайтова!Трябвадаиманякакъвначин.Простотрябвашедаминатпрезпазачитеизаключенитеврати.–О,божемой,знамкакщегонаправим.–Как?–попитаКарлос.–Щеятелепортирамеоттам.–Неможемданаправимтова.–Нопознаваменякой,койтоможе.–Щепомолишонзивампир,Иън?–попитаКарлос.–Сигурналиси,чеможедамусевярва?–Мисля,чеда.Надявамседаетака.Тойбепредложилдаѝпомогне.ИколкотоповечеТонимислешеповъпроса,толковаповече

сеубеждаваше,четоваеединствениятвариант.

***ТонинастояКарлосдаявърнедиректновРоматех.Докатостигнаха,вечебетъмно.Пазачът

наглавнатапортаяпознаииммахнадапродължат.Карлосспряколатапредвходнатаврата.– Знам, че искашда говориш сама сИън, номе дръж в течение. Товаще изисква сериозен

план.–Добре.Тясвалишапкатасииразрошикосатаси.ИскашедаизглеждадобрезаразговорасисИън.–Щом веднъж измъкнем Бри, ще ни трябва сигурно място, където да я пазим. Не можем

простодаявърнемвапартаментаѝ.–Защоне?Тониприбраочилатасивкалъфаимигопуснавчантатаси.Зрениетоѝбемалкозамъгленов

далечината, но за разговор очи в очи нямаше да има проблем. Свали сенника и се огледа вогледалото.–Тони,чичоѝможедазаподозре,чениестоимзадизчезванетоѝиданиобвинивотвличане.Думитемуянакарахадасевцепени.Тявърнасенникаобратно.–НоБрищедойдеснаспосвояволя.–Сигурналиси?Следвсичко,презкоетоепреминала,наистиналиочаквашдаседоверина

единвампир?–Е,азгонаправих.–Тонитрепна.–Ноимахсилнимотиви.ОпитвахседапомогнанаБри.–

Сълзитеотновозаплашвахадаянадвият.–Трябвадаяизмъкнемоттам.–Съгласенсъм.Немихаресвакаквоправятснеятезилекарства.Изгубилаежеланиетосиза

борба.Веченеесебеси.–Знам.Тонипоедъхнакъсано.Едвадържешеемоциитесиподконтрол.Карлоспотупаръкатаѝ.–Всичкоще енаред,menina.–Тойпогледна в огледалото за обратно виждане. –Какво, по

дяволите,етова?Тонипогледнапрезрамо.ПаркингътбедобреосветенитязабелязакъмврататанаРоматехда

вървинисъкмъж,свилсезарадистуда.Нарамотосиносешеголяматорбазабоклук.–Носинещодостатежко.–Той?–Карлоспогледнаотново,послевърнапогледкъмогледалото.–Нямаговогледалото.

Видяхсамоеднаторбадасеносиизвъздуха.–Наистинали?–Тонисвалисенникаипогледнавогледалото.Ивдействителностторбатаза

боклукседвижешесама.–Товаизглеждатолковастранно.Сигурноевампир.Тестояхавколатаинаблюдавахакакнискиятмъжминапрезвходнатаврата.–Чудясекакволиносешевторбата–измърмориТони.Карлосизсумтя.–Труп?Тонигоудари.–Тезивампиринесатакива.–Тигипознавашсамоотеднаседмица,Тони.Какможедасисигурнанакаквосаспособни?– Те ме спасиха, когато бях в беда. Нека се надяваме, че могат да спасят и Сабрина. – Тя

отвориврататанаколатаиизлезе.–Щетисеобадяутре.

Карлосѝпомахаитръгнакъмизхода.Тони влезе в голямото фоайе с блестящите му мраморни подове и огромните цветя, които

прикривахаохранителнитекамерииметалнитедетектори.Тръгнанадолупокоридораналяво,запътвайкисекъмофисанаохранатанаМакКей.Нискиятвампирспълнататорбазабоклукбенаполовинатапътпокоридора.Тойспряпред

еднавратаинабракоданаклавиатурата.ВрататаотдругиякрайнакоридорасеотворииШаназабързанавън.Следтоваспря.–Ласло!Колкоехубаво,четевиждам.–ГоспожоДраганести.–Нискиятмъжсепоклонилеко.–Каксте?–Добресъм.–Тясеприближикъмнего.–Каквоносиш?Тойотвориторбатасиитянадникнавътре.–Ласло,прекрасниса!Благодаряти!Тойсеизчерви.–По-добредагивкарамвътре.Мъжътвлезевпомещениетосмистериознатаситорба.Какво,подяволите,ставашетук?–Каквостава?–Тонипосочикъмзаключенатаврата.– Тони! –Шана я прегърна. – Видя ли вече кабинета ми? – Тя посочи към зъболекарския

кабинетотсреща.–Не.Тонипредположи,чеШанасеопитвадаизместитемата.–Трябвадасизапишешчас–продължитя.–ВсичкислужителинаМакКейполучаватподва

безплатнипрегледавсякагодина.Е,всъщностнесабезплатни.Ангъсплащазатях.СрещналивечеАнгъс?Определеносеопитвашедасменитемата.–Не,несъм.–Здрасти,мамо!Здрасти,Тони!–извикаКонстантин.Тониговидядасеносиизвъздуханапонеединметървисочинавпомещениетодокабинета

наШана.Товасигурнобешедетскатастая.Долнатачастнаврататабезатворена.ГорнатачастбеотворенаиКонстантинбелевитирал,задаможедагивидивкоридора.–Здрасти,Константин.Тони надникна в стаята за игри. Тя бе пълна с играчки, книги, плюшени животни, двойно

леглоиняколкоудобнистола.–Леле,имашдостанеща.–Можедагоповториш–измърмориРадинка,докатовръщашеняколкокнигинарафтовете.–

Виедветепо-добрепобързайтеилищезакъснеетезаслужбата.–Добре.–Шанасенаведенадврататаипрегърнасинаси.–Щетевидяследтова,скъпи.–Тя

тръгнапокоридора,носеспря,когатоТонинеяпоследва.–Нямалидадойдеш?–Съжалявам,нотрябвадаговорясИън–посочиТоникъмофисанаохраната.–ВмоментатамесамоХауърд.–Шанасеприближи.–Всичкивампирисавпараклиса,зада

сеубедят,четамебезопасно.Опасяватсе,чеБунтовницитещеопитатданаправятнещотазивечер.–Каквонапример?Шанавъздъхна.–Миналатагодинавзривихапараклиса.Защастие,потовавреметамнямашеникой.

Тонитрепна.–Товаеужасно.–Да.–Шанапогледнакъмдетскатастаяиснишиглас.–ЗатоваоставихТиновзабавачницата

сРадинка.Простозавсекислучай.Хайде.ТрябвадасесрещнешсотецАндрю.Тойепрекрасен.Тонияпоследванадолупокоридорадоглавнотофоайе.–Незнамдалитрябвадаидвам.Несъмотгледанакатокатоличка.Шанасеухили.–Нитопъказ.Нотезистаривампирисатолковасредновековни,самотовазнаят.Знаешели,

чесъпругътмиебилмонах?– Не знаех. – Тони последва Шана в дясното крило. Тя се зачуди колко ли стар бе в

действителностИън,нонеискашедапривличавниманиесинтересасикъмнего.–Всичкилимъжесаотсредновековието?–Не.Грегориемлад.Романгоепревърналпрез1993година,когатоняколкоБунтовнициса

гонападналиотвъннапаркинга.Горкиятпростоедошълдаприберемайкасиотработа.–Колкотъжно.–Тонисенамръщи.Нотовапонеобяснявашекакможедаимасмъртнамайка,

коятовсеощебежива.–АмиКонъри…Иън?–ТесапревърнатиследеднабиткавШотландияоколо1500година,притоваведнаисъща

нощ,затовавинагисабилитолковаблизки.РоманепревърналКонър,аАнгъс–Иън.–Тесаискалидабъдатпревърнати?–попитаТони.–О,да.Идваматасабилисмъртоносноранени.Илиетрябвалодасепревърнат,илидаумрат.

–Шанавлезевстаятаотдясно.–Товаесалонът,вкойтовсичкисесъбирамеследцърква.Искахдасеубедя,чевсичкоеготово.В помещението имаше две дълги маси – и двете застлани с дълги бели покривки. Беше

очевидно,чееднатаепредвиденазавампирите,адругатазасмъртните.Намасатазасмъртнитебяха сервирани плато със сирена и месо, плато със зеленчуци и сос, купа с пунш и плато сшоколадовибисквити.Върху другата маса имаше два големи сандъка с лед и бутилки с кръв. В ъгъла ѝ беше

поставенамикровълнова,авсредатанареденичаши.–Дами,службатапочва–откоридорасечумъжкиглас.Този дълбок, енергичен глас не можеше да бъде сбъркан. Сърцето на Тони се разтуптя в

гърдитеѝ.Когатосеобърнакъмнего,тонаправиощепо-голямскок.–Щеговоримпо-късно.Шанаяпотупапоръкатаипобързадаизлезеотстаята.ТонисеприближикъмИънисърцетоѝзабиощепо-бързоподизпитателниямупоглед.–Трябвадаговорястеб.Тойповдигнавежди.–Най-послесиготовадаразкриештайнитеси?Лицето ѝ почервеня.Всички останали вампириѝ се бяха доверили от самото начало.Само

Иънподозираше,чеимаскритинамерения.–Откъдезнаеш,чеимамтайни?Тойсенаведепо-близоипрошепна:– Сърцето ти препуска. Бузите ти са червени. – Той се усмихна бавно. – А сега очите ти

блестятвгневно,новъпрекитовапрекраснозелено.– Ти си като човешки детектор за лъжа. – Тя погледна към него. –Много е вбесяващо да

изгубишправотосидалъжеш.

Иънсеразсмя,докатояхващашезаръката.–Казват,чеизповедтаедобразадушата.Звукътотпесенсепонесеотпараклиса.Дълбокимъжкигласове.Вампиритепеехахимн.–Защоединвампирбисетревожилзадушатаси?–прошепнатя.–Можедаживеетевечно.–Никойотнаснеживеевечно.–Значисемолитезаизбавление?Тониреши,чевтоваимасмисъл.Койбисенуждаелотизкуплениеповечеотединвампир?– Моля се за много неща, Тони. – Ръката му се плъзна надолу по нейната и се заигра с

пръститеѝ.–Моляседамиседоверишизцяло.Атящешедасемолитойдаяразбере.

Глава15

Иъннамирашеутехавстарите,познатипесниимолитви.Презвековете,силитевсветаможе

дасепроменяха,технологиитеданапредват,смъртнитеприятелидапочинат,нолитургиятасиоставяше една и съща. И ароматът на Коледа си оставаше същият. Той си пое дълбоко дъх,наслаждавайкисенамиризматанаелхатаисвещите.Тази вечер имаше и друго ухание, който не спираше да го отвлича от благочестивите му

мисли. АБ положителна. Любимият му вкус. Разнасяше се от Тони, която седеше до него назаднияред.Тябесвалилаякетосиигобесгъналавскутаси.Бесплеларъцетолковасилноеднавдруга,чекокалчетатаимбяхапобелели.Каквосебеслучилодаяотчаедотам,чедамуразкриетайнитеси?Когато себе събудилибеосъзнал, че яняма, бепроверилпроследяващотоѝустройствона

компютъра.Тясебевърналаотнововоназипсихиатрия.Постиснатитеѝръцеибледотоѝлице,тойсъдеше,ченещовболницатаяеразстроило.Далибесвързанопонякакъвначинстова,чебеприелаработатакатотехенпазач?ОтецАндрюзапочнапроповедтаиИънсеопитадасесъсредоточивърхусвещеника,вместо

върхубожественототялодонего.–Както знаете, азникоганеразкривамнещо,коетосъмчулповременаизповед– започна

отецАндрю.–Нотазивечербихискалдаговорязаеднонещо,коетосъмчувалмногопътиивсекипът,щомгочуяменатъжаваизключително.Многоотвасвярват,ченезаслужаватщастиеилилюбов.Смятате,ченестедостойнизатях.ИънчукакТонисипоерязковъздух.–Докатосмъртнитеиматединкъсживотдаизпитватсъжаление–продължисвещеникът,–

единвампирможедаживеемногопо-дългоидасъберемногоповечесъжалениеивина.Някоиотвассмятат,честеспечелилиголяматанаградавсъстезаниетопонедостойнство,чезавашатадуша няма надежда. Опасявате се, че Господ никога няма да ви прости. Само защото вие неможетедасипростите.Тонипритиснаръкакъмустатаси.Иънвидя,четяестисналаздравоочи.Каквонебенаред?

Тойсенадяваше,четянямадазаплаче.Неможешедапонеседагледакакнякояженаплаче.–Виепомнитесамопровалитеси,самогрешкитеси–казаотецАндрю.–Нопомнетеитова,

виевсеощестедецанаНебесниябаща,иТойвиобича.Тихзвук,койтозвучешекатоподтиснаторидание,седочуоткъмТони.–Невярвайте,честенедостойнизалюбов,защотоГосподвиобича.Инеоставяйтегреховете

от миналото ви да ви измъчват. Ако Господ може да ви прости, защо вие не можете да сипростите?Тониизскочиотмястотосииизбягапреззаднатаврата.Иънсезагледавзатворенатаврата.Подяволите.Защосеберазстроилатолкова?Тойбевидял

личнияѝфайл.Тябесамонадвадесетичетиригодини.Най-голямотоѝпрегрешениебефишзапревишенаскорост.Бешеангелвсравнениесвампиритевстаята,кактоисъссамиянего.ОтецАндрюпродължидаговоримонотонноинедавашевид,ческорощеприключи.АТони

бенякъде,плачейки.

Той се измъкна през вратата и последва шума от подсмърчането ѝ. Тя стоеше в стаята схраната,превиласенапред,слицевръцетеси.–Тони,добрелиси?Глупаввъпрос,скастрисетой.Девойчетоплачеше.Тясенадигнавстоласииизбърсалицетоси.–Добресъм.–Каквоима?Свещеникътданетеразстрои?– Сигурна съм, че е имал добри намерения. – Тя стана и тръгна към масата с храна за

смъртните.–Сигурнасъм,чееправзапрошката,но…Иънсеприближикъмнея.–Нокакво?–Аз…азникоганеуспяхдасипростя.–Девойче,каквоможедасинаправила?Тиситолковамладаи…невинна.Тясеобърнакъмнегоитойтрепнапривиданапокритотоѝсъссълзилице.–Аз…азоставихбабасидаумре.Тойнебеочаквалтова.–Сигурноебилозлополука.–Неискахдасеслучи.Полицетоѝсестекохасълзи.Иъннеможешедагопонесе,затоваяпридърпавпрегръдкитесиипотъркагърбаѝ.–Каквосеслучи?–Бяхвсреднотоучилищеитогаваздраветонабабавеченебемногодобро.Научихседасе

оправям.Бяхсвикналадасесъбуждамсамасутринидасиподготвямобядидахващамавтобуса.Винагипрегръщахбаба,предидатръгна.Иънможешедавиди,чеТонисебенаучиладабъдесилнаинезависимаотраннавъзраст.– Една вечер баба имаше проблем със съня.Можех да я чуя горе. Но онази сутрин, когато

отидохдаѝкажадовиждане,тяспеше.Неискахдаябудя,затоваотидохнаучилище.Нокогатосеприбрахвкъщи,тявсеощебетам.–Тониотстъпиназадивзееднасалфеткаотмасата,задаизбършелицетоси,носълзитепродължихадаприиждат.–Бешепочинала,докатомеенямало.–Съкровище,тяепочиналаестествено.Тинесивиновна.–Ноаззнаех,чеоназинощбеболна.Продължавамдасимисляпокакъвдругначинможеше

дапостъпя.Акосебяхобадиланабързапомощоназисутрин,тяможешеидаоживее.Дориимайкамиказа,чесъмсепровалилавтовадасегрижазанея.Тянемипозволидаживеястях,следкатобабапочина.Изпратимевпансион.Иънтрепна.–Девойче,неискамдатеобидя,номайкатиесъщинскизадник.Тонипримигна.Очевидноизказванетомуябеизненадало.–Можешдамивярваш.Азсъмексперт,щосеотнасядомайките.Бяхнапетнадесет,когатоме

превърнаха.Мислехси,чемогадасевърнавкъщи,номайкаминемеприе.ПочервенелитеочинаТонисеококориха.–Защо?–Ох,какгоказа?Азбяхчудовищеотада.Тясестрахуваше,чеакопоогладнея,щеданападна

малкитесибратяисестри.–Нотовасапълниглупости!Всеки,койтотепознава,знае,ченебинаранилнякой,когото

обичаш.Убеденосттаѝизпълнисърцетому.Аикаксамоблестяхаочитеѝотгняв.Иънсипомисли,че

неевиждалпо-красиважена.–Оценявамвяратативмен.–Тойсеприближи.–Сегадобрелиси?Тяиздуханосасивсалфетката.– Така мисля. Наистина съжалявам за това. Напоследък съм емоционален парцал, а ти не

спирашдамевиждашвсевнай-лошитемоменти.–Не,мисля,четеулучвамвсевнай-добрите.Тягопогледнасъссъмнение.–Снасълзениочиичервеннос?Тойискашедацелуненасълзенитеѝочиичервенияѝнос.–Всъщностимахпредвидсъстрадателнототисърце.Тяизсумтя.–Несечувстваммногосъстрадателно.Тъкмосимислех,четвоятамайкаебиласъщински

задник.Тойсеизкиска.–Понеидваматасмеоцелели.– Знаеш ли какво, когато те срещнах за първи път, си помислих, че сме съвсем различни.

Жива,мъртъв.–Тяпосочикъмсебеси,апослекъмнего.–Модерна,старомоден.Интелигентна,нечактолковаинтелигентен.–Моля?Тясеухили.–Шегувамсе.Нотогавасгреших.Вдействителностимамемногообщо.–Имашпредвидбезсърдечнитенимайки?–Повечеоттовае.Споделямеедниисъщистраховеитревоги.Мислим,ченесмедостойни.

Чесмепредалинякого,коготосмеобичали.Лицетоѝотновостанатъжно.Тойгодокоснаипрокарапалецповлажнатаѝбуза.–Имашлиощедълбоки,мрачнитайни,коитодасподелишсмен?–Опасявамсе,чеда.–О,тиситолковапотайна.–Имрачна.–Тясеусмихна.–Благодаряти.Сегасечувстваммалкопо-добре.–Щемикажешлицялотосииме?Тятрепна.–Тоепрекаленоужасно.–Девойче,неможедаетолковалошо.Иъндокоснаидругатаѝбузаисегалицетоѝбевръцетему.Можешедаусетикаксърцетоѝ

забипо-бързо.Тойсеприближи.Тянесеотдръпна.Иънпрокарапалецпочелюсттаѝ.Устатаѝсеотворилекоитяоблизаустни.Ох,какмусе

искашедаусетитова.Плъзнапалецасиповлажнатаѝдолнаустна.Тонисипоеостровъздух.–Очитетиотновосачервени–прошепнатя.–Знам.Тойсеприближиощеповече,докатогърдитемунеопряхавнейните.Погледътѝсеспуснакъмустатаму.Салфеткатасеизплъзнаотръкатаѝипаднанапода.Тя

бавновдигнаръкаидокоснатрапчинкатанабрадичкатаму.Товабепростодвижение,нотойговъзприекатопозволение.Тонинатиснабутона,накойто

пишешедаитовабевсичко,коетоимашезначение.Давървятподяволитеправилатаиразумът.Иън обхвана лицето ѝ и я целуна леко веднъж, после втори път. Тя се наведе към него и

страсттамусеотприщиведнадива,всепоглъщащацелувка.Тойяпридърпапо-близо–седнаръканашиятаѝ,адруганакръстаѝ.Придърпаятолковаблизко,чекракатаѝсеотлепихаотземята.Тяобвиръцеоколовратамуиотвърнанацелувкатаму.Глад,койтобедържалподтиснатвпродължениенанощибеотприщен.Тойнеможешедаѝсе

наситидостатъчно.Устнитеѝ,езикътѝ.Изследвашеустатаѝихапешеустнитеѝ.Тябесладка,тръпнещаигопритискашесилно.Итойискашеоще.Чувствашесесякашябежелалвекове.Иъннаправипътекаотцелувкинадолупошиятаѝ,следтоваяпогъделичкасезикаси,докато

нестигнадоухотоѝ.Тяпотрепери.–Тони–прошепнатойизасмукаухотоѝ.Тяизстенаипрокарапръстипрезкосатаму.–Иън.Тойплъзнаръцепогърбаѝ,обвигиоколозадникаѝиястисналеко.Тъкмосевръщашекъм

устатаѝзаощецелувки,когаточунякойдапрочиствагърлотоси.Иънзастина.ЗамръзнасръцеобвилиплътнозадниканаТони.Товабешелошо.Погледнапрез

рамо.Конърстоешенавхода.Беизвърналлице,ночелюсттамубестисната.ИънпуснаТонииотстъпиназад.Тяпогледнакъмнего,апослекъмКонърсширокоотворени

очи.Тойпрочистигърлотоси.–Товабепомоявина.Щепоемапълнатаотговорност.–Не–прошепнаТониипоклатиглава.–Можелидапоговоримнасаме,Иън.Конърсеобърнаитръгнанадолупокоридора.ИънсеопитадасеусмихнеуспокоителнонаТони.–Щесевърнаведнага.Тянеизглеждашемногоуспокоена.ТойпобързаданастигнеКонър.Насредатанакоридорашефътнаохранатаотвориврататанаконферентнатазала.–Товащесвърширабота.Иън погледна назад. Хората излизаха от параклиса и се отправяха към стаята с храната.

Надявашесе,чеТонищеедобре.–Затвориврататаследсебеси–тихонаредиКонър,докатовървешекъмкраянадългатамаса.Иънзатворивратата.– Ще те помоля да не порицаваш Тони. Аз предизвиках… инцидента и ще поема цялата

отговорностзатова.–Колкоблагородно.Небихприелнещопо-малкооттеб.–Конърсеспрянакраянамасатаи

поставиръкавърхуоблегалкатанаединстол.–Нонесъмвчерашен.Бешедостаочевидно,четянедействашеподпринуда.Радостна тръпка премина през Иън и той потуши една усмивка. Истина бе – тя не се

съпротивляваше.Нещоповече.Беотвърналанацелувкатаму.Стенешеотудоволствие.Желаешего.Атойискашедаизвикаотрадост.–Тясъзнателнонарушиправилата.–Конърпотъркачелотоси.–Нямамдругизбор,освендая

уволня.– Не! – Иън тръгна към него. – Тя плачеше, когато я открих. Бе много разстроена и аз се

възползвахоттова.–Иън.–Конъргопогледнасурово.–Каквотиставанапоследък?Върнасепредипо-малкоот

седмица и те преследва цяла тълпа жени. Получи стотици телефонни обаждания и имейли.Женитесинаправихакъмпингна тротоарати.Чух,че сиизлязълнасрещаспетдесетдамиведнанощ,аионоваинтервю.–Нещатаизлязохамалкоизвънконтрол,но…–Не просто малко! – Очите на Конър блестяха от гняв. – Не ти ли е достатъчно да имаш

стотицижени,коитотисехвърлятнаврата?Защощепрелъстявашединственатажена,коятонеможешдаимаш?Данеби,защотоезабранена?–Не.ОхраняваххареманаРоманвпродължениенапетдесетгодини.Никоганесъмнарушавал

правилатаснякояоттях.Тоние…различна.Специална.–Безработна–суходобавиКонър.–Неможешдаяуволниш.Нуждаемсеотнея.–Подяволите,Иън.–Конърударисюмрукоблегалкатанастола.–Какочаквашотменда

пренебрегнаправилата?Иънпоедълбоковъздух.ТрябвашебързодаизмислинещоилиКонърщешедаизтриепаметта

ѝтазивечер.–АмиакоБунтовницитевечезнаят,чеработизанас?Акояуволнишиизтриешпаметтаѝ,тя

щебъденапълнобеззащитнасрещуатакатаим.Конърсенамръщи.–Товаетака,носеосноваванапредположение.–Неможедасииграемсживотаѝ.Вършиотличнаработазанасиможедапродължиснея.

Нямадапречанаработатаѝ.Конързапочнадаобикаляизстаята,дълбокозамислен.–Наехязаизпитателенпериодотдвеседмици.Могадаяоставядагиизкара,предидавзема

крайнотосирешение.–ТойпогледнакъмИън.–Можешлидадържишръцетесидалечотнеязаощееднаседмица?Иъннебесигурен,чеможедаиздържиощеполовинчас.–Могадасеопитам.–Дасеопиташ?Несиличувалзавъздържание,човече?Иън стисна зъби.Колкото повече си казваше, че неможе да имаТони, толкова по-силно я

желаеше.Конървъздъхна.– Ще забавя решението си за още една седмица. – Той се запъти към вратата. –

Междувременно,акотеегрижазадевойката,щеяоставишнамира.–Наистинамеегрижазанея,но…неразбирашликаксечувствам?Никогалинесиизпитвал

пламенносттана…копнежа?НалицетонаКонърсеизписатъжноизражение.–Да,пламенное.Горикатоопустошителеногънитеоставясамоспепел.Тойнапуснастаята.КаквосебеслучилосКонър,задагопревърневтакъвпесимист?Иънзнаеше,чееднавръзка

междусмъртенивампиррядкосработваше.Вкрайнасметкатеилисеразделяха,илисмъртниятсе съгласяваше да бъде превърнат. Шана се бе съгласила да стане вампир някога. Дали тойнаистина желаеше да въвлече Тони във връзка, в коятощеше да му се наложи да я пресуши,докатонеумре,задаможедаяпревърне?

Конъримашеправо.Аконаистинагобегрижазанея,коетобетака,щешедаяоставинамира.Щешедаяоставидаоткриелюбовтасъссвоявид.Атойщешедапродължидатърсилюбовсредвампирите.

***–Каквоима?–попитаШана.Тонивъздъхна.Знаеше,чеизглеждаужасно.Какзабога,Иънябенамерилзапривлекателна?

Тя напълни една чиния с хапки от сирене, моркови и броколи и – какво пък, да го взематдяволите–няколкошоколадовисладки.–ПревъплъщавамсевролятанаРудолфеленасчервениянос.Шанаѝподадечашаспунш.–Данебиданесищастливасработатаситук?–Не.Тяотхапаотеднабисквита.Залатабързосепълнешесхора.Тонинеискашевсичкидавидятподутитеѝ,зачервениочи,но

ивсеощенеискашедаситръгне.ТрябвашедаговорисИън.–Имамблизкаприятелка,коятоевболница.Тъкмосевърнахотпосещениепринеяидокато

бяхтамвсичкобесамоусмивки,носега…–Сега стресът те е настигнал– отбелязаШана. –Толкова съжалявам.Ако ти трябвамалко

свободновреме,сигурнасъм,четоваможедасеуреди.–Многосимила.Засъжалениескороможешедаимамногосвободновреме.Конърсигурнощешедаяуволни.

Щешедаяуволнизатова,чебецелуналаединвампир.Койможешедазнае,чеживотътможедаетолковарискован?Нотяосъзнаваше,чеепротивправилата.Далибигонаправилаотново?Насекундата.Товабенай-изключителнатацелувкавживотаѝ.Нееднаотонезинепохватни,коитобеимала

в миналото, когато бе прекарвала цялото време, чудейки се дали го правеше правилно, илидяволскидаѝсеискамъжътдазнаекакдагонаправиправилно.Нямашечуденеилижелание.Тяпростобеотнесенаотпрекраснавълнаотчистоусещане.Товабецелувката,закоятовинагибемечтала.АИън бе романтичният герой, за който тя винаги бемечтала.Силен, но прекрасно раним.

Прекрасна комбинация от гордост и несигурност. Дързък достатъчно, за да я целуне, апоследствиятадавървятподяволите.Възбуждащ,благороден,умен,секси–идеаленвъввсекиаспектосвенедин:тойбевампир.–Шана,могалидатизадамединличенвъпрос?–Разбирасе.–Чудехсетикак…ами,труднолиедаимашвръзкасвампир?–Ох.–Шанаотпиотпуншаси.–Предполагам,че зависиотвампира.Азизвадихкъсметс

Роман.ТясеогледаизстаятаиТониможешедапосочиточниямомент,вкойтоШанавидясъпруга

си.Очитеѝстанахапо-нежни.Роман трябва да бе усетил погледа ѝ или да я бе чул да казва иметому, защото се обърна,

докаторазговаряшесотецАндрюиѝсеусмихна.–Тойелюбовтанаживотами–прошепнаШана.–Константинсъщо.Напълносъмизуменаот

тях.–Нокаксесправяшсразличнитечасове?–ДваматасТиностоимдокъсно.Стоимбуднидокъмединсутринтаилитамнякъде,зада

може да прекарваме повече време с Роман. След това спим до късно. Имам часове встоматологичниясикабинетоттриследобеддодеветвечерта,такачедамогадапреглеждамисмъртни,ивампири.Малкоетруднодасесправямсъссемействоикариера,нотоваетаказавсичкижени,затованемисля,чемоятаситуацияетолковастранна.–Разбирамкаквоимашпредвид.Тонихапнапарчеброколипотопеновсос.–Койотвампиритеепривлякълвниманиетоти?Тязамалкодасезадави.Очитеѝсенасълзихаиотпималкоотпунша.–Несъмказала,чеиматакованещо.Шанасеухили.–Нямазначение.Мисля,чезнамкойе.–Товабехипотетиченвъпрос–настояТони.–Простосечудехкакединвампирисмъртен

могатдауспеят,аеочевидно,чевиесРомансесправятедостадобре, затовапопитах.Товаевсичко.–Аха.–Шанаяпогледназнаещо.–Е,говорейкихипотетично,азмисля,четойестрахотени

тищесипобъркана,акогоподминеш.ТонисезачудидалиговорешезаИън,нонесмеешедапопита.– Не ми се иска да съм песимист, но не виждам как това може да продължи, не ѝ когато

смъртнияпродължавадастарее,авампирътне.Шанакимна.– Това бе тежко решение, което не съм взела с лека ръка. – Тя потърка корема си, където

растешевторотоѝдете.–Реших,чевкрайнасметкащесепревърна,нощеизчакамизвестновреме,докатодецатастанатмалкопо-големи.Тониахна.–Щесепревърнешведнаоттях?ОчитенаШанаблеснахаотвеселие.–О, страховито, а?Тене сачудовища, знаештова.Осъзнавам,чеможеда тиотнемемалко

време да го разбереш.Поне на менми трябваше. Е, само една седмица. –Шана се разсмя. –ВлюбихсевРомантолковабързо.Тониможешедаяразбере.ВИънимашенещоспециално.Тойязаинтригуваощеотсамото

начало.Итяможешедапознаесебесивнего.Акотойтрябвашедаизмисличетирисутрешниубеждения,тясеобзалагаше,ченеговитещяхадасасъщитекатонейните.–Чувствамсетолковащастливадабъдачастоттехниясвят–продължиШана.–Имамнай-

добриясъпругинай-прекраснотомалкомомче…–Нямаго!Откоридорасечувик,последванотшумоттичане.Радинкасеспрянавхода,останалабез

дъх.–Тино!Нямаго!Романхукнакъмнея.–Неевзабавачницата?– О, боже! –Шана разля пунша си, докато оставяше чашата си на масата. Тя забърза към

Радинка.–Каквосееслучило?

–Незнам.Обърнахмугръбсамозасекунда.Азне…–Дугъл,Финиъс,отидетедапроверите…–Романзапочнададавазаповед,нодваматапазачи

вечебяхаизчезналипрезвратата.–Азщепроверяизточнотокрило.Тиидивзападното–извикаДугълнаФиниъс.–КажетенаКонър!–извикаследтяхРоман.–ИнаХауърд!ВсичкиостаналивампирииотецАндрюпобързахадаизлязат,задапомогнатвтърсенето.– О, боже! – Шана се вкопчи в ръката на Роман. – Ами ако са го отвлекли? Ами ако

Бунтовниците…Тойстиснарамотоѝ.–Все още няма да изпадаме в паника. Тойможе просто да е левитирал и да е минал през

вратата.–Хилядапътисъммуказваладанеправитака–казаШана.–Отсеганататъкпред забавачницатавинагищеимапазач– тихоказаРоман.–Щеидада

проверяпаркинга.Шанапребледня.–Неотивайсам.Товаможедаекапан.РоманизтичавкоридораиизвиканаКонър.ШанаиРадинкатръгнахапокоридора,викайки

Константин.Вълна на паника вкамени Тони. Дали Бунтовниците биха отвлекли дете? Ако се

телепортираханякъдесТино,какизобщоРоманщешедагонамери?Искашеѝседаможедапомогнеснещо,нонезнаешескакво.Запървипът,наистинапоискадаевампир,задаможедаседвижиидасебиепо-добре.Тони тръгна напред и се спъна в нещо. Беше салфетката, която бе изпуснала, докато се

целуваше с Иън. Наведе се да я вдигне и забеляза нещо странно. Покривката на масатапомръдна.Докато виковете за Константин заглъхваха в далечината, Тони чу тих плач. Тя за обиколи

масата,приклекнаивдигнакраянапокривката.Константинахна.Тойпрегръщашеколенетекъмгърдитеси,арозовитемубузибяхамокриот

сълзи.–Тино–прошепнатя.–Какдойдетук?–Незнам–изплакатойипокрилицетоси.–Мамащемиетолковаядосана.– Няма, миличък. – Тони го издърпа изпод масата и го гушна. – Те просто са изплашени.

Трябвадаимкажем,чесидобре.–Не!–Тиноястисназараменете.–Мамамиказаданеизлизамотзабавачницата.Тящеми

сеядоса.–Тязвучешеразстроено,защотоябестрах.Повярвайми,щеемногощастливадаразбере,че

сидобре.Тойподсмъркна.–Нямадасесърдят?–Не,миличък.Те,теобичаттолковамного.Тонисеизправи,всеощедържейкималкотомомчеитръгнакъмкоридора.–Тойетук!Тиноедобре!Вампирите трябва да я бяха чули първи, защото Дугъл и Финиъс дотичаха с невероятна

скоросткъмнея.Конър,ИъниРомансепоявихаследняколкосекунди.–Тате!

ТиносепротегнакъмРоман,койтогограбнаипрегърнасилно.Другите вампири се върнаха заедно сХауърд Бар, следвани от отецАндрю.Чуха се весели

виковеиняколкопотупванияпогърба.–Тигонамери?–РоманпопитаТони.–Нямадамогадатисеотблагодаря.–Браво,Тони!Финиъспротегнаръказа„дайпет”.–Браво–кимнаѝКонър.Тя усети как лицето ѝ пламва.Щеше ли да я уволни сега? Погледна къмИън. В очите му

блеснастраст,следтоватойсеобърнанастрани.–Константин!Шанатичашекъмтях,следванаотостаналатабездъхРадинка.РоманпритичабързокъмтяхиШанасехвърликъмсъпругаси,притискайкималкотоимдете

междудвамата.–Славанабога.Шанагопрегърнасилно.– Толкова се уплаших. – Очите на Радинка бяха пълни със сълзи. – Никога нямаше да си

простя,аконещосебеслучилостеб–докоснатябузатанамомчето.Всичкисевърнаха,къдетосебяхасъбралиостаналите.–Койгонамери?–попитаШана.–Къдебешетой?–Тони–отговориханяколковампираедновременно,докатоѝсеусмихваха.Сърцето ѝ се изпълни с топло усещане. За първи път в живота си се чувстваше сякаш

принадлежешеведносемейство.–О,благодаряти–Шанаяпрегърна.–Тойсестрахуваше,чещемусесърдиш–прошепнаТони.–Открихгоскритподмасата–

посочитясглавакъмзалата.–О,боже–Шанасеобърнакъмсинаси.–Каквлезевътребезникойдатевиди?–Незнам.Можелидасивземаеднасладка?–Тино–тихоказаРоман.–Казанотиеданенапускашзабавачницатасам.–Неискахдагонаправя.–Константинзабърсаносаси.–Азпростосимислихзатебимамаи

колко много искам да бъда с вас. Тогава всичко стана толкова тъмно и не можех да виждамнищо.Послебяхтам,подмасатаипаднах,защотобяхзамаян.Следтовачух,чевсичкивикатипомислих,чемисесърдите.–О,божемой.Шанапритиснаръкадоустнитеси.–Всичкостанатъмно?–попитаРомансинаси.–Бешевзабавачницата,следтоваизведнъжсе

появитук?КогатоКонстантинкимна,всичкисеспогледахашокирано.–Тино,тисисетелепортирал.–Романпогледнакъмвсичкиисеухили.–Синътмиможеда

сетелепортира!Вампиритеизвикахавъзторжено.Тиноостанасотворенауста.Шанаедвасипоемашедъх,алицетоѝбебледо.–О,боже,товаеужасно.–Сърдишлимисе,мамо?–попитаКонстантин.–Не,не.–Тягопрегърна,следтовапогледнаостросъпругаси.–Можешлидагонаучишда

контролиратова?

–Да–уверияРоман.–Всичкощебъденаред.–Ела.–РадинкаповедеШанакъмзалата.–Мисля,чеепо-добредаседнеш.Шанатрепна.–Едномалкодете,коетоможедасетелепортира?ВсичкивлязохавзалатаиРоманнастанисинасидоШана.Следняколкосекундитойсевърна

счинииизадвамата.Константинзахападоволноеднасладка.Радинкасеогледанаоколо.–КъдееГрегори?–Несъмговиждала–отвърнаТони.Радинкаизсумтя.–Тозивагабонтин.Казами,чещедойдезапроповедта.Тяотидедомасатазасмъртните,задасинапълниедначиниясхрана.Тонисеотправикъм

Иън.–Всеощелиимамработа?ТойпогледнакъмКонър,койтобезаетдапоздравяваРоман.–Да,засега.Крайноторешениещебъдевзетоследеднаседмица.Тонивъздъхнасоблекчение.Еднаседмицащешедаедостатъчна,задаспасятСабрина.Тогава

идазагубиработатасищешедаедобре.Нотявсеощенеискашедаизтриятпаметтаѝ.Карлосможешедаязапознаесфактите,нотойнямашедаможедаѝкажекаксебечувствала,когатобеживяла с вампирите. Тя щеше да забрави колко хубаво бе да се чувства част от тяхнотосемейство.ИщешедазабравивсичкосвързаносИън.–Акоизгубятазиработа,могадаживеястова.Нонеискамдаизгубяспоменитеси.Иънсенамръщинаобувкитеси.–Щенаправякаквотомогазатеб.Нощебъденай-добреданеоставаменасаме.Тони преглътна трудно. Той се отдръпваше. Дали го правеше, за да спаси работата ѝ?Или

целувкатаимнеозначавашенищозанего?Тяможешедасезакълне,чеимашемногостраст.–Всеощетрябвадаговорястеб.ТойпогледнакъмКонър.–Сеганееподходящиятмомент.Аз…азобещахнаВанда,чещеидадоклубатазивечер.Тястисназъби.–Всеощетърсишидеалнатавампирка,скоятодасподелишвечността?Тойизругаподнос.–Никоганесъмтелъгал,Тони.Ощеотсамотоначалотиказах,чеискамвампирка.–Точнотака.Защототесатолковапо-висши.–По-подходящи–поправиятой.–Добре.Новсеощесенуждаяотпомощтатизанещонаистинаважно.Когатонамеришвреме

внатоварениясиграфиксъссрещи,меуведоми.Тяизлезеотстаята,предидасеподдаденануждатадагоударипокрасивотолице.

Глава16

ЙедрекЯновсескризадедноголямоявороводървовдворанаРоматех.БенакаралЮрида

спре на километър разстояние от входната порта. След това се телепортираха в двора и сеприближихапрездърветатадоцентралнатасграда.–Паркингътизглеждаизцялопокритсохранителникамери–прошепнаЮри.Тойприклекна

доНадя зад един покрит със сняг храст. – А охраната обикаля из тези гори през петнадесетминути.Неможемдастоимдълготук.–Нямадасеналожи.–Йедрекпогледнакъммножествотоколинапаркинга.Имашеповече

вампири,отколкотобеочаквал.–Данебидасаработохолициилиправяторгия?–Иматсмъртенсвещеник,койтопровеждалитургиявнеделявечер–обясниЮри.–Исизабравилдамиспоменештова?–изръмжапрезстиснатизъбиЙедрек.–Решихме,чесагипреустановили–възразиЮри.–Наистинабяхаспрелизаизвестновреме.

Взривихмепараклисаминалияавгуст.Значисладкитемалки,хранещисеотбутилка,идиотиотновосазапочналидаходятнацърква.

Направомусеповдигашеоттях.–Надявамсе,чесемолятзаспасение.Щеименужно.–Тойпогледнакъмдългатараницана

Юри.–ПодготвиРПГ-то.–Да,господарю.Юри отвори раницата и внимателно извади едно ракетоизтрелващо оръжие и зареди една

граната.– Чух, че вампирите правят парти след литургията – прошепна Надя. – Раздават безплатно

Шококръв.–Иоткъдещезнаештова?–тихопопитаЙедрек.Тягопогледнапредпазливо.–Азникоганесъмходила.Бяханякоиотдругитемомичетаотсборището.Тебяхалюбопитни.–Тъпикрави–измърмориЙедрик.–Кажими,Надя,виждалалисикакединвампиризгаря?Тяпоклатиглава.–Отговорими.–Не,господарю.Несъм.–Ще получиш специален подарък.Ще покажеш благодарността си към мен по-късно тази

вечер.Тяпритиснаколенетекъмгърдитеси.–Да,господарю.Тойсеусмихна.Вечесеподдавашенажеланиятаму.Юривдигнаоръжиетонарамотоси.–Готовсъм.–Добре.Щеизчакамедасевърнаткъмколитесиитогаващевзривимняколкооттях–каза

Йедрек.–Икогатооцелелитебягатнаоколокатоуплашенималкимишки,щеоткриемМакФийилиДраганестиищеполучимнеобходиматаниинформация.ВниманиетомусенасочиотновокъмРоматех,когатовходнатавратасеотвори.

Дългафигураизтичанавън.–Джакпот–прошепнаЙедрек.БеРоманДраганести.Тойтичашеизпаркинга,търсейкикато

обезумялнещо.–Тозиглупакнеевъоръжен.Хванетего.Юри остави оръжието и извади дълга сребърна верига от раницата си. Той обви краищата

околоръцетесиоблеченивдебелиръкавици.Точно тогава, двамашотландци,носещимечоведотичахаот входнатаврата, запътени точно

къмДраганести.Юрисепоколеба.–Ималинякакъвпроблем?–попитасухоЙедрек.ТойразпознашотландцитекатоКонърБюканъниИънМакФий.–ТоваеБюканън–казаЮри.–ТойубиСашенка.–Тогавабитрябвалодасинетърпеливдамуотмъстиш.Юрибавноизвадимечаси.–Тесаповеченаброй.Йедрекзавъртяочи.Безаобиколенотстрахливци.Извадисвоямеч.–ДръжБюканънзает,азщехванаМакФийищесетелепортирамснего.Точно тогава, Драганести се спря и наклони глава към Роматех. После хукна обратно към

сградатаследванотдваматашотландци.Врататасезатвориследтях.–Идиоттакъв–изсъскаЙедреккъмподчиненияси.–Страхливосттатипровалишансани.Юрисведеглава.Надяпотръпна.–Студеное.Можеливечедасеприбирамевкъщи?–ВсеощенезнамкаквоепредизвикалостареенетонаИънМакФий–измърмориЙедрек.–Защонитрябвадазнаем?–попитаНадя.–Никойнеискадаостарява.Йедрекувиръкаоколовратаѝистисна.–Осмелявашседапоставяшдействиятамиподвъпрос?–Сгреших.Простими,господарю.Йедрек я пусна. Главното му притеснение бе как Драганести бе успял да нахлуе в

щабквартиратаимвБруклинпрезденя.Тойсмътноподозираше,чевнезапнотоостаряваненаМакФийимашенещообщостова.Искашеотговори.Тазивечер.Следняколкоминути,еднаколаспрянапаркинга.МладмъжизлезеотчернияЛексус.Йедрек

го разпозна от снимките, които бе изучавал. Това бе Грегори Холщайн, вицепрезидентът наРоматехидобърприятелнаРоманДраганести.–Тойщезнаетайнитеим.–ЙедрексеобърнакъмНадя.–Идидаговоришснего.Отвлечиму

вниманието,задаможеЮридагохване.–Да,господарю.Тятръгнакъмпаркинга.Грегориизвадиеднапълначернаторбазабоклукотбагажниканаколатаси.Тойсипееше,

повтаряйкидведуми.Останижив,останижив.Колкоподходящо.–Телепортирайготук–наредиЙедрек.–Искаммалковремеснего.–Да,господарю.Юритръгнакъмпаркинга,прикривайкисе.–Извинявайте.НадясеприближикъмГрегори.Тойсеобърнакъмнея.

–Госпожице,каквоправитетук?–Туклиправятпартитосбезплатнатахрана?–Да.–Грегорияпогледнапо-добре.–Добрелисте,госпожице?–Азсъм…толковагладна.Надясепрепъна.Грегори пусна торбата за боклук, за да я хване.Юри изтича свръхбързо зад него, за да го

сграбчиисекундапо-късноидваматасематериализирахадоЙедрек.–Каквопо…Грегорисенамръщи,щомЙедрек сложисребърнатаверигаоколо голиямуврат.Кожатана

Грегориизцвърча,там,къдетогоизгорисреброто.–Сребротощетипопречидасетелепортираш.–ЙедрекподадекраищатанаверигатанаЮри.

–Имамняколковъпроса.–Вървиподяволите–изръмжаГрегори.–Тойизпрати телепатичносъобщение–предупреди гоНадя,щомсеприсъединикъмтяхв

гората.–Чухго.ЙедрексграбчиглаватанаГрегориивлявнеябезмилостнофизическонасилие.Товабетрик,

койтобенаучилпрезвековете.Вдействителностбеунищожилняколкомозъкапредидаизпипатехникатаси.Грегорисескова,опитвайкиседаустоинанападението,нобешемладвампир,леснаплячка

заЙедрек.МъжътпреминапрезспоменитенаГрегори,сякашпрехвърляшестраницинаалбумзаснимки,докатонеоткритази,коятотърсеше.ЕдиннисъквампирвлабораторнапрестилкаговорешесДраганести.–Резултатитесаясни, сър. За всекиден, в койтовземателекарствотоОстанибуден,ще

остаряватеседнагодина.Съветвамвидаспретедаговзематенезабавно.–Затовалипобеля?–попитаГрегори.–Имасребристикичури–поправигоеднаблондинка.–Роман,азсъмсъгласнасЛасло.Не

искамдавземашповечеоттовалекарство.–Нотисенуждаешотпомощпрезденясбебето–протестираРоман.–Господарю–изсъскаЮри.–Теидват!Йедрекзабелязапазачитенахлулинапаркинга.ТойпуснаГрегориивампирътпаднанапред,

задържансамоотсребърнатаверига.–Избутайгообратнокъмпаркинга.Юрииздърпаверигата,задаосвободиГрегориигобутнакъмпаркинга.Ранениятвампирсе

запрепъвакъмпаркиранитеколи,докатопазачитесеспуснахакъмнего.Йедрек сграбчи РПГ-то и го сложи на рамото си. Избра най-близката кола до Грегори и

останалитепазачи.Усмихнасеидръпнаспусъка.

***Тони седешевофисанаохраната заедно сХауърдБар,мълчаливопремисляйкиидиотското

поведениенаИън,когатоХауърдскочинакрака.–Мамкаму!Тойнатиснааларматаихукнакъморъжията.Сложиединпистолетвколанаси.–Какво?–Тонипрегледамониторите,ноневиждашенищобезлещитеси.

– Някой отвлече Грегори от паркинга! – Хауърд излезе през вратата, носейки пистолети имечове.–О,боже.Тониоблечеякетосиисезаредисединзашеметителиняколкодървениколовевджобовете

си. Сърцето ѝ биеше силно. Бе време да се изправи лице в лице със страховете си. Тя хукнанадолупокоридора.Вампирите, естествено, бяха по-бързи и вече бяха взели оръжия отХауърд и бяха изтичали

навън.Шана бе във фоайето, опитвайки се да удържи извиващия се Константин и в същотовремедауспокоиРадинка.–Немеинтересувакаквосаказали,трябвадаидатам!Радинкасеспуснакъмвходнатаврата.Тонияизпревари.–Останизадмен.Тяотвориврататаиизлезенавън.Бум!Еднаколаексплодира.Парчетаметалистъклосепръснаханавсякъде,докатопламъции

димсеносехакъмнощнотонебе.Тониспряшокирана.ЗаднеяРадинкаизвика.Константинзапочнадаплаче.Тонитръгнабавнонапред.Странноехозвучешевушитеѝ,коетокарашеписъцитеивиковете

да звучат сякашидват някъде отдалече и въпреки че знаеше, че трябва да се движипо-бързо,тялотоѝпростонесъдействаше.Еднаколабеподпалена,новпаркингпъленсколи,всекимигможешедасеслучиноваексплозия.Топлинатаотогъняоблялицетоѝ.Димътсеразнесеитявидятеладалежатпопаважа.Нещовнеяизщракаивнезапнотяможешедабяга.–Иън!Хукнанапред,ботушитеѝмачкахасчупенитестъкла.Къдебетой?–Грегори!Радинкадотичадосинасиипаднадонего.Тойвдигнаеднаокървавенаръкакъмлицетоѝ.Тониахна,следтовасезакашля,зарадидима,койтобевдишала.Очитеѝзапариха,докатосе

опитвашеотчаянодаоткриеединкилтотчервенизеленплейд.–Иън!Тойсеизправинаколененазастланиясъсстъклапаваж,послесеизправибавно.Кръвтасе

стичашепокракатаму.–Иън!Тонихукнакъмнегоиизплака,когатотойсеизправи.Лицетомуберазкъсаноикървящо.Тястиснараменетему.–О,Иън.Красивототилице.Малкипарченцастъклобяханацепиликожатаму.–Внимателно,щесепорежеш–прошепнатой.–Върнисе.Тукнеебезопасно.–Немеинтересува–тяиздърпапарчестъклоотпуловераму.–Съжалявам,чебяхгрубстеб–казатой.–Наистинанеискамдаизлизамсникойдруг.– Това е добре. –Очите ѝ се напълниха със сълзи. –Опасявам се, че съм станала много…

себична,щосеотнасядотеб.Усмивкатамуизглеждашемалкостраховитаскръвтаполицетому.–Можелидапомогнешнараненитедасеприберат?

Тя се огледа наоколо и забеляза, че повечето вампири се бяха изправили и бяха взелиоръжиятаси.Трепвайки,Иънсенаведе,задавземемечаси.–Трябвадапроверяоколността.Можевсеощедасатук.–Несивсъстояниедасебиеш.–Товасасамоповърхностнирани.–Тойувикърваватасиръкаоколодръжкатанамечаси.–

Дугъл,Финиъс,елатесмен!Триматаокървавенивоинитръгнахакъмгората.КонървдигнаГрегоринаръцеитръгнакъмРоматех.Радинкавървешедотях.Романпомогна

наХауърдБардасесеизправи.–Могадавървя.Хауърдзакуцакъмвходнатавратасранавединиякрак.Шана изтича до Роман, все още държейки Константин в ръце. Освен няколко одрасквания

Романизглеждашедобре.–Побързайтедавлезетевътре–предупредигиРоман.–Можедаимаощеексплозии.Вдалечинатасечухасирени.Тонисезачудикакщяхадаобясняттованаполицията.Тясеогледаизпаркинга.Нямашедае

добре да има мечове и дървени колове пръснати наоколо. Забеляза черна торба за боклук,лежащаназемятадоединчеренлексус.Надникнавътре.Видеоигри?ДанебиГрегоридабедонесълтезинаработа?Бяхачистонови

инеотворени.–Азщевзематова.Дугълвзеторбатаисепонесекъмвходнатаврата.–Но…–Тониподскочи,когатоИънвнезапносепоявидонея.–Какваецялататазиработас

торбитесиграчки?–ТаенДядоКоледа.–Иъняповедекъмвходнатаврата.–Горатаечиста,номожемдакажем

къдесасекрили.–Да,човече.–Финиъссепоявидотях.–Скапанитестрахливцисасетелепортирали.ТонитрепнапривиданакръвтаполицетонаФиниъс.–Виедваматасенуждаетеотмедицинскапомощ.–РоманиЛасломогатданипозакърпят–казаИън.Те влязоха във фоайето и откриха всички насочили се към чакалнята. Тони погледна към

коридораизабелязаДугълсторбатавидеоигри.Тойотворизаключенатавратанастаятасрещузабавачницата.–Ела.Иъняпобутнакъмчакалнята.ОтецАндрюсемолешесРадинка.Другитеседяхатихо,сякашпълнатасиланашоканай-после

гибезастигнала.Конъробикаляшенапред-назад, аКонстантин го следваше,копирайкипоходкатаму.Когато

малкотомомчезабелязаТони,тойизтичадонеясвдигнатиръце.Тяговдигнаигопрегърна.–РоманиШанасавоперационнатазаедносГрегори–обясниКонър.–Тойбеудареннай-

лошо.–Щесеоправили?–Тониосъзна,чеКонстантинбезатворилочиибезаспалнарамотоѝ.–Иманяколкосериознипорязванияиизгаряния–казаКонър,–ноакооцелеедоизгрев,ще

можедасеизлекуваповременасъняси.

ВрататанаоперационнатасеотворииРоманиШанаизлязохаотнея.–Грегорищесеоправи–обявиДраганестиивсичкивъздъхнахасоблекчение.Радинкасеспуснанапред.–Могалидаговидя?Романкимна.–Тойевсъзнание.Ласломупрелякръв.След като Радинка отиде в операционната, Роман се приближи към Конър иИън и сниши

глас.–Иманяколколошиновини.Грегори,казачеединБунтовникестопилмозъкамукатовулкан,

каквотоидаозначаватоваиБунтовницитезнаятзалекарствотоОстанибуден.–Тогавасанаучили,четисисъздателятму–казаКонър.–Искамощетазивечердавискрия

набезопасномястосъссемействототи.Романсенамръщи.–Добре.Нопървоискамдапрегледамраненитеидасеоправясполицията.–Хауърдможедасеоправисполицията.Ниетръгвамеприпървавъзможност–наредиКонър.

ТойсеобърнакъмИън.–Тищесиначелотук.–НокаквощестанесКоледниябал?–попитаШана.Конърсвирамене.–Тованееважно.–Разбирасе,чее–възразитя.–Всичкищедойдат.Трябваданаправимтова,Роман.–Повечесетревожазатвоятабезопасност…–Щебъдемвбезопасност–прекъснагоШана.–АнгъсиЕмащедойдат.Жан-Люк,Золтан,

Джакомо–всичкищедойдат.Нямакакдабъдемвпо-голямабезопасност.РоманразменипогледсКонър.–Тяимаправо.Тукщеимамалкаармия.– И аз отказвам да оставя Бунтовниците да развалят Коледата ни – заяви Шана. – Ако

отложим,щеизглеждасякашсмесеуплашилиоттях.Конърсепоколеба.–Тепакмогатданахлуятнапартито.ИдасеопитатдаотвлекатРоман,защототойзнаекак

данаправионовапроклетолекарство.–Щеебалсмаски–казаШана.–Щеиметруднодагопознаят.–Лицетоѝзасия.–Знам!

ИмаместотицикостюминаДядоКоледа.Всичкимъжещеоблекатединисъщкостюм.Напълнощегиобърка.Романсеухили.–Харесвами.Стотици костюми на Дядо Коледа? Тони се зачуди. Защо група вампири ще имат стотици

костюминаДядоКоледа?Далиимашенещообщос това, коетоИънбенарекъл тайнияДядоКоледа?Конъркимнабавно.–Товаедостатъчнооткачено,чедасвърширабота.Нотазивечервсепакщезаминем.Щесе

върнемзабалавъввторник.–Съгласен.Романбенаполовинатапъткъмоперационната,когатоДугълотвориврататаначакалнята.–Роман,полициятаетук.–Хауърдщесеоправистях–казаКонър.–Къдеетой?

– Ласло превързва крака му. – Роман надникна в операционната. – Хауърд, готов ли си?Полициятаетук.–Заемамсе.Тойзакуцакъмчакалнята,задасеприсъединикъмДугълвкоридора.ПогледътнаРомансеплъзнаповампиритеизчакалнята.–Финиъстисиследващият.Тойвлезевоперационната,следванотФиниъс.–Хайде,Конър.Азщепогледнапорязваниятати.Шанапобутнашотландецакъмоперационната.–Тисизъболекар,недоктор–измърмориКонър.–Щоммогадаизвадяединзъб,значищемогадаизвадяистъклатаотлицетоти.–Тягобутна

вътреипогледнаназад.–Тисиследващият,Иън.Тонитрепна.–Товащеезабавно.Радинкаизлезеотоперационната,усмихвайкисе.–Грегорищесеоправи.Ето,некавземамалкияидагосложавлеглотому.ТявзеспящияКонстантинотръцетеѝиизлезеотстаята.–Тисъщотрябвадапоспиш–казаИъннаТони.–Имашетежъкден.–Нецелиятбелош.Погледътѝсеспуснакъмустатаму.Междуужаснотопосещениенаболницатаистрашната

експлозиянапаркинга,имашееднабожественацелувка.Тясенадяваше,чеИънсесещакаквоимапредвид,тъйкатонесмеешедагоспоменевстая

пълнасвампирисъссвръхчувствителенслух.Тойпристъпипо-близо.–Несъжалявашлизатова?Каза,чепърватаебилагрешка.–Бяхобъркана.Всеощесъмобъркана.–Тяпоклатиглава.–Незнамкакводамислязавсичко

това.Ивсеощетрябвадаговорястеб.Наистинаеважно.–Готовасидапризнаештайнитеси?–Следкатосепогрижатзанараняваниятати.–Добресъм.–Иънсеогледаизстаята.–Нетук.Ела.Тойяизведеотстаята.

Глава17

Иънтръгнанадолупокоридора.–Дамскатаилимъжката?–Моля?–попитаТони.–Коятоалетнапредпочиташ?Искамдасепоизмиямалко.–О.Дамскатапредполагам.Аконямашнищопротив.Тойсеусмихна.–Стигадаепразна.–Тойбутнаврататанадамскататоалетна.–Ехо?Тонигопоследвавътреипогледнаподвратичките.–Роматехепочтипразнавнеделявечер.Имасамоняколкочовека,коитоидватналитургията.Тойпуснаводатаиизмиръцетеси.Тонизастаназаднего.–Несеотразявашвогледалото.Могадавидясебеси,сякаштебизобщотеняма.Толковае

зловещо.–Благодаряти.–Тойнапълниводавшепитесиияплиснавлицетоси.Помивкатасеразсипа

кръв.–Сегамикажитайнитеси.Тойдръпнахартиенасалфеткаотавтоматаиизбърсалицетоси.–Внимателно–предупредиготя.–Неискашдазабиешнякоестъклопо-навътре.–Очевиднонемогадавидякаквоправя.Тойзахвърлисалфеткитевкошчето.–Ето,дайнамен.Тянамокриняколкосалфеткиигисгъна.Следтовавнимателнозабърсачелотому.–Тайнитети?–Добре.–Тонииздърпаеднопарчестъклооткосатамуигохвърливкошчето.–Следкато

баба ми почина, когато бях на тринадесет, ме изпратиха в пансион в Чарлстън. Бях толкованещастна,предидасрещнаСабрина.–Съквартиранткатати?– Да. Дойде в училището, след като и двамата ѝ родители починали в катастрофа с малък

самолет. Тя бе единствено дете, затова бе наистина сама. Отначало просто си мислих, че еготинодаиманякой, който е по-нещастенотмен, но тогава я опознахи станахменай-добриприятелки.Повечекатосестри.–Да.Иънможешедаразберетова.ЗанегоКонъриАнгъсвинагисабиликатопо-големибратя.Тонихвърлиокървавенатасалфеткавкошчето,намокриноваияпрокарапобузитему.–Сабринаиазизмислихмепланзабъдещетосииработимпонегоотгодини.Нализнаешкак

някоизнаменитостиосиновяватдецаотчуждистрани?–Да.–Мислимданаправимтовавпо-голяммащаб.Щесъздадемсиропиталище,вкоетощецари

истинско любящо обкръжение, като в семейството, което винаги сме искали.Ище спасявамедецаотцялсвят.Азизучавахбизнесисоциология,задамогадауправлявамсиропиталището,а

Сабринащевземестепенпообразование,задаможедаръководиучилището.АКарлосвечееоткрилняколкосирацизанас.НетакованещобеочаквалИън.Товабеголямоначинание.–Щевитрябватмногопари.Тонивнимателноизбърсабрадичкатаму.–РодителитенаСабринаѝоставихаогромнонаследство.Осемдесетипетмилиона.Иънповдигнавежди.–Тяможеданаследицялатасумасамоследкатозавършиколеж.Родителитеѝнесаискали

дабъдепореднатабезполезнанаследница.Иънкимнабавно,въпрекичеумътмупрепускаше.АкоТониимашетакиваголемипланове,

защо работеше като охрана? И тя със сигурност нямаше намерение да остава.Щеше да бъдеужасноегоистичноотнеговастранадасеопитадаязадържи,когатотяимашетакъвблагороднаидеязабъдещетоси.–Всичковървешепопландоминалатанеделя–продължиТони.–Сабринабенападнатав

Сентралпарк.Тясвършивболницасъссчупениребра,сътресениеи…следиотухапване.Иънпоеостровъздух.–Бунтовниците.–Да.Изпаднала вистерия, когатополицията я разпитвала. Заявила, че е биланападнатаот

вампири.–Идиоти.Трябвалоедаизтриятспоменитеѝ.Тонисеококори.–Мислиш,чеедобретова,коетосаѝнаправили?–Не,разбирасе,чене.Новсекивампир,добърилилош,знае,ченяманищопо-важнооттова

дапазимсъществуванетосивтайна.Тонитрепна,докатохвърляшемръснатасалфетка.Издърпаощесалфеткиотавтомата.–Некадаизчистяколенетети.Тязапочнадакляка,ноИънлевитира,докатоколенетемустигнахадонивотонамивката.–Такащеепо-лесно.–О.–Тяпогледнакъмнего.–Товаестранно.–Благодаряти.Обратнокъмисториятати…–Да.–Тявнимателноиздърпаокървавенитечорапиотколенетему.–Попечителскиятфонд

наСабринасеръководиотлеляѝичичоѝ.Чичоѝепсихиатъриѝепоставилдиагнозапсихозаиделюзии.Настаниляевпсихиатрия.–ТяевпсихиатриятаСенчеститедъбове,нали?–Да. –Очите на Тони заблестяха гневно. – Чичо ѝ иска парите ѝ, затова прави всичко по

силитесидасеубеди,ченикоганямадаяизпишат.ДваматасКарлосотидохмедаявидимтазивечерибешеужасно.Иънсеспуснакъмпода.–Биласитампредилитургията?Нищочудно,чебереагиралатака.Тоникимна.–Немогадаяпредамтака,кактонаправихсбаба.Трябвадаяизмъкнаоттам.Тойстиснаръкатаѝ.– И си помислила, че може да ти трябва моята помощ? Затова ли прие работата като моя

охрана?

– Аз наистина се нуждая от помощта ти, но нещата не се случиха точно така. След катоСабринабенападната,тямепомолидаоткриявампирите,коитосаяатакували,зададокажа,четянесиизмисля.Иънсескова.–Нарочносиотишлавпарка,задатенападнат?–Несмятах,ченещощесеслучинаистина,защотоневярвах,чевампиритесаистински.Но…–Тисибиланападната–завършиизречениетоѝтой.–Можелоедаумреш,акоКонърнесее

появил.–Повярвайми,знамколколошобе.Конърпредложидаизтриепаметтами,ноазнеможехда

направя това, не и когато тъкмо бях разбрала, че Сабрина е права. Затова приех работата,надявайкисе,чемогаданамерядоказателството,откоетотясенуждае.ОтИънсеразнесехлад.–Възнамерявашдадокажешсъществуванетони?–тойпуснаръкатаѝ.–Даласиклетва,че

никоганямаданиразкриеш.Тонитрепна.–Знам.–Ниманеразбирашцялатазначимостнатайнатани?Акосъществуванетонистанепублично

достояние,щеимамилионисмъртни,коитощеискатданиунищожат.Поулицитещеплъзнатубийци,носейкипроклетиколове.Щеимаучени,коитощеискатдаправятекспериментиснасили да ни изучават.А ако открият за лечебните свойства на кръвта ни,ще ни подгонят катоживотниищенипресушат.Разкриванетониозначаваизмиране.Тяпребледня.–Никоганесъмискаладанаранянякого.Мислех,чемогададамдоказателствотонапсихолог

илиадвокат,койтощегопазивтайна.НещокатоотецАндрю.–Товаеголямриск.Неможешдасисигурна,ченякойщеситрае,особеноаконисчитаза

сериозназаплахазачовечеството.–Бунтовницитесасериозназаплаха.–Неможешдаразкриештях,бездаразкриешинас!Асамониесмеспособнидасесправимс

тях.Немогадаповярвам,чещеподложишнатакъврискживотани.Тойсеотдалечиотнея.–Отначало не знаех колко самили вампирите.Веднъж,щом ви опознах, знаех, че няма да

могадавинараня.–Товаеужасновеликодушнооттвоястрана–намръщисесрещунеяИън.–Трябвашедами

кажешотсамотоначало.–Незнаехдалимогадатиимамдоверие.Отнеминяколкоднидатеопозная.Иъннезнаешекакводамисли.Усещашеужасноточувствозапредателство.–Аз…азтрябвадапомисляповъпроса–казатойитръгнакъмвратата.Тягопоследва.–Иън,трябвадазнаеш,чеазникоганебихтенаранила.Тойсечувствашепрекаленообъркан,задазнаекакдаотговори.–Лягайси,Тони.Щесевидимутре.–Съжалявам,Иън.Тойнеможешедапонеседагледапосърналотоѝлице,затовасевърнавчакалнята.Шанабе

готовадагопрегледа.Седнанаоперационнатамаса,премисляйкинещата,докатоШанавадешестъклатаотлицетоиколенетему.

Не можеше да повярва, че Тони бе планирала да разкрие тайната им. Тя вероятно неразбираше,колковажнобетова.НоКонърсигурноѝбеобяснил.Можеше да ѝ се признае, че поне имаше благородни намерения. Опитваше се да спаси

приятелката сиСабрина.Иънбисечувствалпосъщияначин, акосеотнасяше занякойнеговприятел. Но тя възнамеряваше да разкрие вампирите. Това караше вътрешностите му да себунтуват.ЩомШанаприключи,тойтръгнанадолупокоридора.Тонибеподписаладоговор,скойтосе

заклевашедагизащитава.Какеможеладапланирадагипредаде?Нотянегобенаправила.Трябвашелидаявинизанамеренията,коитоеимала,предидаги

опознае?СледкатоБунтовницитеябяханападнали,можедасиепомислила,чевсичкивампирисазлиитрябвадабъдатразкрити.Нотясибепослужиласизмама.Тойсебезаклел,чевпотенциалнатамуполовинка,нищоне

епо-важноотчестносттаилоялността.Затовалисе тормозешетолкова?ВиждашеТоникатосвояпотенциалнаполовинка.Господзнаеше,чеяжелае.Болешегооткопнежпонея.Мислешезанеяпрезцялотовреме.Номожешелидаѝседовери?Следчасове,вкоитонестигнадоникъде,тойреши,чемутрябвасъвет.Затовасетелепортира

вофисанаВандавПалавидяволи.Следкатотясесъвзеотшоказарадираненотомулице,тойѝразказаподробноисториятанаТони.Вандаседназадбюротоси.–Тазималкакучка.Иънсескова.–Тянезаслужаватова.Опитваседаспасиприятелкатаси,коятоевбеда.Вандаповдигнавежди.–Данебисегадаязащитаваш?Мислех,чеѝсесърдиш.–Несъмсърдит.–Тойзакрачиизофиса.–Объркансъм.–Защо?Тозипроблемможедасерешимноголесно.Тойспря.–Такалимислиш?– Разбира се. Уволнижалкия ѝ задник и изтрий паметта ѝ. Тогава тя няма да бъде повече

заплахаищебъдевънотживотатизавинаги.Вънотживотаму?Презнегопреминавълнанапаника.Какможешедапонеседаязагуби?–Но…каквощестанесприятелкатаѝ?–Каквотидреме?Тянетидължиникаквипари.–Тяезаключенавпсихиатрия…–Да,да,отзлияѝчичо.Леле–мале.Товаепростоединчовек.Смъртен.АТонибеготовада

ниизложинаужаснаопасностзарадитова.–Самозащотояегрижатолковамного–протестираИън.–Тянееединствената–измърмориВанда.Иънсенамръщи.–Добре,ще сипризная.Грижаме е занея.Нямашеда съм толкова разстроен, аконе беше

така.– Само преди седмица ми се закле, че единственото нещо, което искаш е вампирка. Имам

списъксдвадесетжени,всичкипроучениотмен,коитоняматтърпениедасезапознаятстеб.Можедазапочнешдасесрещнешстяхтазивечер.Предиседмица,товащешеда звучипрекрасно.НосегаТонибевживотамуивсичкосебе

променило.–Неискамдасесрещамсникойдруг.Свалипрофиламиотсайтазазапознанства.–Иън,тяепланираладанипредаде.–Нонегонаправи.Никоганеенаправиланещо,скоетоданинавреди.Най-накраятойбеспособендаразбереположениетоѝ.ТяискашедаспасиСабрина,защотоя

обичаше.И не го бе разкрила, защото държешена него. Той бе видял това ясно, когато тя готърсешенапаркингакатообезумяла.Наистинадържешенанего.Новсъщотовременеможешедапонеседапредадеприятелкатаси.Сърцетоѝберазкъсванонадве.Всичко, което трябваше да направи, бе да ѝ помогне да спаси приятелката си. Тогава тя

нямашедабъдеразкъсванавдвепосоки.Щешедабъдесвободнадатръгнеизцялокъмнего.Атоватойжелаешеповечеотвсичкодруго.ИскашеТонидабъдесвободнадагообича.Тябе

единствената,коятожелаеше.

***Тони се събуди бавно. Не бе могла да заспи цяла вечер, защото имаше чувството, че върху

гърдитеѝлежиогромнатежест.Иън.Можешедагоизгуби.Обърнасепогръбиосъзна,ченеесама.–Иън?Тяседна.Тойбетамдонея.Презнеяпреминавълнанаоблекчение.Неможешедаѝесърдит,щомелегналдонея,нали?

Миналата вечер тя се опасяваше, че връзката им е приключила. Той изглеждаше толковаразстроен.Сегасякашбенапълноспокоен.Лежешепогръбсръце,скръстенинакоремаси.Тя погледна към часовника на нощното шкафче. Осем и четиридесет и пет? Бе нагласила

алармата зашестиполовина.Сигурнотойябеизключил,предидалегнепринея.Отновосеобърнакъмнего.Запървипът,откактогопознаваше,тойненосешекилт.Беоблякълдолнищена пижама, което също бе от червено-зелен плейд и това я накара да се усмихне. Бе измилцялатакръвимръсотияотсебеси.Тонисенаведепо-близодапроверипорязваниятаполицетому.Вечеизглеждахамногопо-

добре.Вдигнаеднаотръцетему.Дълбокитеранисебяхазатворилиибелезитеизбледняваха.Дозалезслънцещешедабъдевеликолепен,кактопреди.Изведнъж осъзна, че държи за ръка един мъртвец. И нито трепна, нито го пусна. Защо не

откачаше?Погледнакъмлицетому.Тойвсеощебесъщиятсмелвоин,койтосебеспусналдаспасява Грегори, същият самоотвержен герой, който бе настоял тя да се върне на безопасномясто,докатотойстоешетам,кървейки;същиятмилмъж,койтоябецелуналстрастно,аследтовабепоелцялатавиназатова.Тястанаотлеглотоиотидедобанята.Тамоткрибележказалепеназастъклото.Тони,искамдатипомогнадаспасимприятелкатати.Моляте,простими,чебяхтакъвзадник.

Иън.Смеейкисе,тяпритиснабележкатакъмгърдитеси.Разбирашея.Можешедамуседовери.И

щяхадаспасятСабрина.Тядотичаобратнодоспалнята.–Благодаряти,Иън.Благодаряти.Тойпростосилежешетам.Тониседнаналеглото,усмихвайкимусе.–Тинесизадник.Тисиединпрекрасенмъж.Итясевлюбвашевнего.Тонисеизпълнистрепет.Какможешеданегообича?Тойбенай-милият,сладък,сексимъж,

койтобесрещаланякога.Продължидаизучавалицетому,докатолюбовтарастешевнея.Товаизобщонеприличашена

предишните ѝ две връзки. Бе се хвърлила в тях с отчаяние, предизвикано от отхвърлянето намайкаѝ.Имашенуждадасечувстваобичана.Сегабешеразлично.НеискашедасевлюбвавИън.Запървипъттованебесвързаноснеяис

нуждата ѝ да бъде обичана. Всичко бе за Иън и любовта, която тя изпитваше към него. Бестаналоболезненоясно,когатоизбухнаексплозиятаитясестрахуваше,чеможедаемъртъв.Докосна трапчинката на брадичката му. Не можеше да избяга от него. Щеше да бяга от

собственотосисърце.Тонисеизкъпа,преоблечесеиоставиИънвбезопасноствсребърнатастая.Когатоизлезеот

асансьора на приземния етаж, се изненада от многото хора. Истински хора. Те се движехашумноизкоридора.Повечетоносехалабораторнипрестилки.ВсичкиимахабаджовеслоготонаРоматех,закаченинаджобоветеси.ДокатовървешекъмофисанаохранатанаМакКей,тясеобадинаКарлос.–Познай?ИънсесъгласиданипомогнедаспасимСабрина.–Товаестрахотно!–Карлосснишиглас.–Кажими,menina,каквонаправи,задагоубедиш?Тяизсумтя.–Говорихснего.–Хайдеде,сигурносибиладоста…дружелюбна.–Карлос,трябвадаизмъкнемБриоттам,колкотоможепо-скоро.Мислишли,чеевъзможно

дагонаправимтазивечер?–Да–гласътмустанапо-сериозен.–Щеначертаяняколкопланаищедойдадатевидятози

следобед.–Добре.Тонизатвориивлезевофисанаохраната.Хауърдбезадбюрото,апревързаниятмукракбе

подпрянвърхуединстол.–Съжалявам,успахсе–казатяиседнадонего.– Няма проблем. – Той посочи към мониторите. – Не се случва нищо. Дневната охрана

почиствабъркотиятанапаркинга.Тонипогледна къммониторите, които показваха паркинга.Една аварийна кола издърпваше

опожаренияавтомобил.–Каквоказаполициятазаснощи?Хауърдзахапаеднапоничка.–СвикналисаРоматехдабъдебомбардирана.Казахнаглавнияследовател,койтобеначело,

чесменабелязаниотгрупалудифанатици,коитосапротивпроизводствотонасинтетичнакръв.Коетовдействителностесъвсемблизодоистината.Да, не може да намериш някой по-побъркан от един Бунтовник. Тони прегледа другите

монитори.Единиятпоказвашестаясняколколегла.ФиниъсиДугълспяхатам.Сребърнатастая

бенадругмонитор.О,страхотно.ДалиХауърдябевидялдадокосвалицетонаИън?–Дневнатаохрананенамирализастранно,чесметукинаблюдавамекакняколкомъртъвци

спят?–Те си имат собствен офис.Стоят настрана от нашата работа. –Хауърд побутна кутията с

поничкитекъмнея.–Искашлиедна?–Разбирасе.–Тясиизбраеднаобикновена.–Е,каквосеслучи,докатоспах?–КонързаведеРоманисемействотому,заедносРадинка,насигурномястокъмтрисутринта.

Никойнезнаекъде.Такаепо-добре,щомкретеникатоЙедрекмогатдаровичкатизмозъкати.–Йедрекеонзи,койтонападнаГрегори?–Да.Хауърдприключиспоничкатасииоблизапръститеси.Йедрекбеитози,койтосебеопиталдаотвлечеИън.Тонивъздъхна.Съмнявашесе,чегобяха

виделизапоследно.Хауърдплъзнаединлистпобюротоси.–Товаесписъкснещата,коитотрябвадасенаправятзаКоледниябал.ШанаиРадинкабяха

малкоразочаровани,ченямадасатук,задапомогнат,ноимказахданесепритесняват.Тонихапнапоследнатахапкаотпоничкатаси.Списъкътбешеогромен.–Ивсичкотоватрябвадасесвършипредиутревечер?–Несепритеснявай.Погрижилсъмсе.ДадохеднокопиенаТодСпенсър,вицепрезидентапо

продукциятаотдневнатасмяна.Тойзнаекакводаправи.Шанаорганизираколеднопартивсякагодина,аимамеивампирскиконференцииигалавечервсякапролет.–Тодтрябвадаесмъртен.Знаелизавампирите?Хауърдсеразмърдавстоласи.–Тодзнаемногонеща.Вечеенакаралняколкоработницидаподредятмаситеистоловете.–Номередноеукрасатанаголямоколеднодърво–прочетенагласТониотсписъка.–Неси

спомнямдавидяхдърво.–Щепристигнеоколообяд.Хауърдотпиотчашатасизакафе.Тони погледна отново към списъка. Задача номер десет бе да се потвърди групата. Беше

записанителефоненномер.–Щесеобадянагрупата.Хауърдсеизкиска.– Изчакай до довечера. В момента Високоволтовите вампири не могат да запалят и една

крушка.–Товаевампирскагрупа?–Да,свирятнавсичкиголемивампирскипразненстваисватби.–Хауърдстанаисезапъти

къмвратата.–Ела.Щетипокажабалнатазала.Точноотдяснонаосновнотофоайе,имашеняколкостаи засрещисмеждиннистени,които

можеха да се прибират като голям акордеон. Тони бе изненадана колко голяма бе залата.Задната стена бе основно от прозорци, които гледаха към градината. Пред прозорците ТодСпенсърнадзиравашегрупаработници,коитоиздигахасцената.Хауърдяпредстави.–Приятномиедасезапознаем–извикаТод,задазаглушишума,докатосездрависвашеснея.

–ВремебеотМакКейданазначатижена.Тонисеогледаизголяматазала,пълнасработници.–Колкохораработятпрезденя?

– Сега са над двеста, разделени в четири отдела – обясни Тод. – Изследване, продукция,пакетажидоставка.–Могалидапомогнаснещо?–попитаТони.–Можешдапомогнешсукрасяването,акожелаеш.Тодѝпоказапластмасовиякошпъленсукрашенияизеленина.Хауърд закуцука обратно към офиса, за да наблюдава мониторите, а Тони прекара няколко

часа,слагайкипокривкииокачайкигирлянди.ХапнанабързонещозаобядвкафетериятаисеобадивСенчеститедъбове.–БихжелаладаговорясъсСабринаВандеруъртоттретоотделение.Тонииздиктуваидентификационниятѝномер.– Опасявам се, че не можем да разрешим това – отвърна администраторката. – Лекарят ѝ

оставистриктниинструкции,четянеможедаприемапосетителииливъншниобаждания.Тонитрепна.ЧичоДжобеоткрилпосещениетоим.–Неможелидаполучимвторомнениезатова?Съссигурностеотползазапациентадазнае,

чеимахора,коитогиегрижазанего.–Решениетоеокончателно–отвърнаженатаизатворителефона.–Подяволите.Тонисевърнавбалнатазалаиоткри,чеепристигналапочтипетметроваелха.Тяпомагас

украсяванетоѝняколкочаса,следтоваотидедоофисанаМакКей.–Каксанещата?Хауърдпосочикъммониторите.–Всеощесамъртви,нотрябвадасесъбудятследоколодвадесетминути.ТелефонътнабюротоиззвъняиХауърдговдигна.–Да?–тойсезаслуша,следтовапокрислушалкатасогромнатасиръка.–Обаждасеохраната

отглавнатапорта.Някойедошълдатевиди.Карачеренягуар.–ТоватрябвадаеКарлос–предположиТониисезапътикъмвратата.–Карлоской?–попитаяХауърд.–КарлосПантера.–Тяпотвърдииметому–казаХауърднапазачапотелефона.–Пусниго.Тони забърза към предната врата и излезе точно когато Карлос паркира колата си. Беше

хладно,тъйкатослънцетозалязваше,затоватяразтъркаръцетеси,докатовървешекъммястото,къдетобепаркирал.Тойизлезеотколатаси,изглеждайкикатошпионин,целиятоблеченвчерно.Карлоспосочи

къмизгоренотомясто,заобиколеносоранжевиконуси.–Каквосееслучилотам?– Няколко вампира дойдоха снощи. Взривиха една кола и причиниха леки щети. Нищо

съществено.Карлоспогледнакъмизгоренотомястоисенамръщи.–Данебидаказваш,чевампиритенесамногоприятелскинастроениеднисрещудруги?–Моитесадобрите–тепиятотбутилки.ЛошитесенаричатБунтовници.Тесатези,които

нападнахамениСабрина.Темразятхората,закоитоработя.Карлосяпогледнаразтревожено.–Тони,тисисенабъркалавъввойна.Тяпотрепери.–Знам.

–Студенотие.Некавлеземвътре.–Тойотворибагажникасииизвадилаптопасииеднорулобялахартия.–Донесохплановете,задагиразгледаме.Щегонаправимтазивечер,нали?–Да.ПонеТонисенадяваше,чеИънщесесъгласидагонаправитазивечер.Карлоспосочикъмраницатаси.–ВзехнякоидрехииобувкизаСабрина.Ималковъжеитиксозавсекислучай.–Добре.ЗапореденпъттясезапитадалиКарлоснебенещоповечеотстудентпоантропология.Тойзатворибагажникаитръгнаснеякъмпреднатаврата.–Вбезопасностлиситук?–Такамисля.Вампиритесечувстватдостатъчносигурни,чедапроведатКоледниясибалутре

вечер.–Веселятсевлицетонаопасността?Мисля,чещехаресамтвоитевампири.Карлос се ухили, докато отваряше вратата. Влезе вътре и усмивката му мигновено изчезна.

Подушивъздухаиналицетомусеизписапритеснение.–Внимателно–предупредиятойивдигнаръка,задаблокирапътяѝ.–Каквоима?–Опасност–прошепнатой.

Глава18

–Карлос.–Тонинадникнанадширокитемурамене.–Няманищонередно.–Койетова?–прошепнатой,сочейкисглавакъмголемиямъжвдалечниякрайнафоайето.–Товаешефътми,Хауърд–прошепнаТони.Хауърд внезапно се скова и се обърна към тях. Ноздрите му се свиха, докато наблюдаваше

Карлос.Тойсеприближи,накуцвайкикъмтях.–ТилисиКарлос?–Да.НовопристигналиятизучавашевнимателноХауърд.–АзсъмХауърдБар.Можелидапоговоримнасаме?Тойпосочикъмофисанаохраната.Карлоскимнаитръгнаснегонадолупокоридора.Каквобешетоваподяволите?Тонипристъпинапред,задаможедавидикакдваматамъже

изчезнахавофиса.ДанебииХауърддабегей?Макарчеможешедасезакълне,череакциятаимединкъмдругбеподозрение,анепривличане.Тясезапътикъмофиса.Боже,несмеешеданахълтапритях.Вниманиетоѝбепривлеченоот

тайнственатазаключенастаясрещузабавачницата.Опитаседаяотвори,нонямашекъсмет.Почакамалкоиврататанаофисасеотвори.Карлосизлезе,изглеждайкисмутен.–Добрелиси?–попитаготя.–Да.–Тойтръгнакъмнея,носейкилаптопасиилистхартиянавитнаруло.–Случисенещо

странно.Тонитрепна.–Неенужнодамиказваш.–Хауърдтоку-щомипредложиработа.–Какво?Щеработишкатодневнаохрана,катомен?Карлоскимна.–Оказа се, че имам някои…умения, които вМакКейСекюрити ендИнвестигейшън ценят

изключителномного.–Катобойниизкуства?– Това също. –Карлос прокара ръка през дългата си черна коса. –ПредупредихХауърд, че

обичамдаскитам,нотоймиказа,чеиматклиентипоцелиясвят,коитосенуждаятотпомощвохранатаиможедамеместятотедномястонадруго.–Тойказалитизавампирите?–прошепнаТони.–Не,наричагиклиенти.Щеобмисляпредложениетому.Заплащанетоеотлично,аазимам

многоразходи.–Товаетака.Тонизнаеше,чеКарлосподпомаганяколкосиропиталищавБразилия.Товабеедноотпървите

неща,коитобяхапривлеклиСабринаинеякъмнего.ТойплащашесамизаобразованиетосиизаизследователскитесипътуваниядоЮжнаАмерикаиМалайзия.–Хауърдедобърработодател.ТойеигралкатозащитниквНФЛ,ноесладъккатоплюшено

мече.

Карлосяпогледнаостро.–Да,забелязах.КъдеможедаобсъдимплановетесизаСабрина?Тонигоповедепокоридора,докатонестигнахадоеднастая,накоятопишешеКонферентна.

Тяпогледнавътреивключиосветлението.–Товащенисвърширабота.Карлос влезе в стаята и веднага се захвана за работа, разполагайки лаптопа си, след това

развивайкирулотобялахартия.–НачертахпланнаСенчеститедъбове,такачеИъндазнаекъдеточнодасетелепортира.ТойпосочиспръстединправоъгълникснадписТретоотделение.Тонисенаведедаизучикартата.–Товаемногодобро.КарлосщешедабъдеотличенработникнаМакКейСекюритиендИнвестигейшън.–Menina,знамчесешегувахстебзаИън,носечудехдалиеумнодасеобвързвашснего.Не

меразбирайпогрешно,тойемилмъж,ноевампир.–Небимеухапал.–Тонисеизчервиприспоменазаснощнатаневероятнацелувка,изпълнил

съзнаниетоѝ.–Поненеизахрана.Карлоссенамръщи.– След като спасим Сабрина, трябва да напуснеш работата си тук и да забравиш, че тези

вампириизобщосъществуват.–Товащебъдемалкогрубо,немислишли?ПростодаизползвамИънзарадисвръхсилитемуи

последамукажаadios.Икакможеданастоявашданапусна,когатотиобмисляшдазапочнешработатук?–ТиимашспециалниплановесъсСабрина.Азнямам.Аистинатае,чеИъннееоттвоявид.Тонипоставиръценакръстаси.– Изненадваш ме, Карлос. Очаквах, че ти от всички хора ще бъдеш малко по-разбиращ и

толерантен.–Толерантенсъмкъмвсичко,коетодвамахораискатдаправятсъссебеси,нотойнееточно

човек.–Тойепо-истинскичовекотвсеки,койтопознавам.Иазгообичам.–Познавашгоотеднаседмица.–Ипрезтазиседмицасеслучихаужасномногонеща.–Тонипоставиръкавърхугърдитеси.–

Сега съм различен човек. Имам чувството, че най-после се превръщам в истинска личност –такава,коятоеспособна,силнаидостойна.Веченесъмраненодете.Имихаресвакаквоставасмен.Нямадасеоткажа.–Добретогава.–Карлосдокоснарамотоѝ.–Многосерадвамзатеб.Тягопрегърна,следтоваотидедопрозорецадапогледнепрезщорите.–Слънцетозалезе.ЩеотидададоведаИън.–Добре.Исепреоблечи.Облечисевчерно.–Карлоссепреместидолаптопаси.–Дайми

телефонаси.–Защо?–попитатяигоизвадиотджобаси.–Защототитрябвановамелодия–тойговзе.–Любовтавеченеебойнополезатеб.–Сложинещохубаво–предупредиготяитръгнадаоткриеИън.Тойбевсребърнатастая,всеощепопижама,довършвайкизакускатаси.Тямусеухили.–Намерихбележкатати.Благодаряти,чещенипомогнеш.–Тонисеразровиизкуфараси,за

даоткриенякаквичернипанталони.–Карлосискадасеоблечемвчерно.Иънповдигнавежди.–Тазивечерлищегонаправим?–Да.Ставали?–Да.–Иъноставипразнатасибутилкавмивката.–Трябвадаостанатукпрезпо-голямата

част от вечерта в случай, че Йедрек опита нещо, но няма да отнеме много време дателепортирамприятелкатати.Тяоткриедначернатениска,нозанещастиеотпредбещампиранасяркибелибукви.ЛудаЛи

Съм,ИлиДа?ПоказаянаИън.–Идеалнататенисказавлизанесвзломвпсихиатрия.Тойсеизкиска.–Биискаладасиподходящооблеченавъввсякаквислучаи.–Изведнъжлицетомустанапо-

сериозно.–Съжалявамзаначина,покойтореагирахснощи.–Нямануждадасеизвиняваш.Бешегрешнодорисамодаобмислямдаиздамтайнатави.Очитемублеснаха.–Тисиположиланевероятномногоусилия,задапомогнешнаприятелкатаси.Преживяласи

яростнонападение,приедаработишзанеживи,асегасинапътдаизвършишсериозновлизанесвзлом.Подобналоялностемногорядка.Очитеѝсезамъглиха,асърцетоѝсеизпълнислюбов.–Говоришмипрекраснинеща.Иънякарашедаосъзнаеколкодостойнабевдействителност.Тойпогледнакъмохранителнатакамера,следтовапосочисглавакъмбанята.–Трябвадасепреоблечеш,нали?–Да.Тонисъбрачернитесидрехиитръгнакъмбанята.Тяахна,когатоИъняпоследваизатвори

вратата.–Какво…?Тойяиздърпавпрегръдкитесииположиуставърхунейната.Дрехитеѝпаднаханаподаитя

серазтопиотцелувкатаму.Иънзасмукадолнатаѝустна,следтовапрокарапътечкаотхапещицелувкинадолупошиятаѝ.–Трябвалитипомощ,задаизлезешотдрехитеси?–Разбойниктакъв.Тонипрокарапръстипрезмекатамукоса.Тойзапретнаризатаѝнагореипъхнаръцетесиотдолу.– Желая те. – Огледа набързо малката баня с червените си, блестящи очи. – Това е…

предизвикателство.–Иън.–Тяпоставиръценабузитему.–Точносеганямамевреме.Иазнаистинанеискам

еднобързовбанята.Тойсеусмихна.–Неемногоромантично,а?Тясеухили.–Мисля,четисимногоромантичен,ноКарлосничакагоре,аимамеиработазавършене.–Разбирам.Тойяцелунабързопоустатаиизлезе.Тони се преоблече и го откри в кухнята да облича един черен пуловер. Бе облякъл черни

коженипанталони,скоитоизглеждашеневероятносекси.Тяпочтигоизвикаобратновбанятазаеднобързо.– Да вървим. – Сграбчи якето си и двамата използваха асансьора до първия етаж. – Днес

подготвяхмезалатазаголямотопарти.Тойкимна.–Финиъсмиобещадаменаучинаповечемодернитанци,задамогадатанцувамстеб.Мога

датанцувамсамоменуетивалсиняколконароднитанца.Тямусеусмихна,докатоизлизахаотасансьора.–Искашдатанцувашсмен?–Да.Финиъсказа,четрябвадазнамкакдатанцувамхип-хоп.Тонисеразсмя.–Щетанцувашхип-хопоблеченвкилт?–ВсъщностщесъмоблеченвкостюмнаДядоКоледа,заедносощедеветдесетидеветмъже.– Как така имате толкова много костюми? – Тя посочи към заключената стая срещу

стоматологичниякабинет.–КакваецялататазиработастайнияДядоКоледа?–Акотикажанямадаетайна.Тягопернапоръката.–Азтиказахмоитетайни.–Невсички.Всеощенезнамцялототииме.–Невиждамсмисълдасезадълбочавамевтоваточносега.–Неможедаетолковалошо.МоетоеИънДейвидМакФий.–Товаехубавоиме.Лесноедасигопризнаеш.–Тяотвориврататанаконферентнатазала.–

Етони.Карлосепланиралвсичко.–Свикналсъмдаправясвоипланове.–Тойвлезевзалата,намръщен.–Добървечер,Карлос.–Здрасти,Иън.Готинипанталони.Страшносипадампокожата.Етотителефона,Тони.Тяприбраапаратавджобанапанталонитеси.ИънзаоглеждакартатанаСенчеститедъбове.–ТоваеТретоотделение–посочиКарлос.–ТукдържатСабрина.Вътреимапазач,точнодо

входнатаврата,нозабелязахеднавратаетотук.Мислишли,чеможешдасетелепортирашвътренезабелязано?Иънгопогледнаспразенпоглед.–ТелепортиралсъмсенезабелязановЛангли.Карлосповдигнавежда.–Тогаваприемамтовазада.Тонипотиснаеднаусмивка.Надявашесетезидваматаданерешатдамерятнакоймуепо-

голям.Иънкимна.–Да,могадагонаправя.–Щетечакамвколата.Могадапаркирамтукилитам.Карлоспоказапреднияпаркингизадниясервизенвход.–Използвайпаркинга–казаИън.–Такащесенабивашпо-малконаочи.–Съгласенсъм.Иънгоизгледа.–Вършилситакаваработаипреди.Карлоснавикартата.

–Проучваниятамисамеводилидостранниместаиситуации.–Каквипроучвания?–Необикновени,примитивникултури,най-вечевЮжнаАмерикаиЮгоизточнаАзия.–Той

сепреместикъмлаптопаси.–Щеизползвамтозипът,заданиоткарадохотела.СградатаевКуинсинебиемногонаочи.Предплатилсъмстаятавброй.Иънгоизучавазамомент.–Изглеждадобре.Трябваданагледамнещататук,затоватиотидидотамсТони.Следтоватя

щемисеобадииазщесетелепортирампривас.–Съгласен.–Карлосзатворилаптопаси.–Давървим.

***ЩомстигнахадоСенчеститедъбовеКарлоспаркира ягуара си в един тъменъгъл.Тони се

обадинаИънитойсематериализирадонеянапаркинга.–Щедойдастеб–казамутя.–Не.Немогадателепортирамдвамачовекаедновременно.Упоритмъж.–Тогаващенаправишдвакурса.Карлосизлезеотшофьорскотомясто.–Каквоима?–Тониискадасеизложинаопасност–измърмориИън.–Трябвадамевземешстеб–настояТони.–КакиначещеразберешкояточноеСабрина?–Предполагам,четящеможедамикажеиметоси.Тонигоизгледавбесено.–Тяможедаспи.Илипъкакоебудна,можедасеразвикаидавдигнеохранатаподтревога.

Акоазсъмстеб,могадаяуспокоя.–Мисля,чеТониеправа–намесисеКарлос.Тямусеусмихнасблагодарност.Иънсенамръщи.–Добре.–Щетиепо-леснодавлезешотзапад–предложиКарлос.–Щесеоправя–изръмжаИън.–Хайде,Тони.Тятръгнадонего,докатовървяхапрезпаркингакъмзападнатачастнаболницата.–Карлоспростоискадапомогне.ТойнаистинадържинаСабрина.–Инатеб.Тясезачудидалиревнува.–Ниесмепростодобриприятели.–Неискамдасецупя–измърмориИън.–Простосъмсвикналдавършаподобнаработасам.–Защо?Тойзапазимълчание,докатовървяхапокрайзападнатастена.Най-накраяпроговори:–Никоганесъмискалдаработясдругитемъже,защототенеизменнометретирахакатодете.–Оу,съжалявам.Сигурноебилоужаснообезсърчаващодаизглеждашнапетнадесетгодини

толковавреме.– Почти петстотин години – той погледна към нея. – Доволен съм, че не си ме познавала

тогава.Ти винаги симе виждала катомъж, какъвто се чувствах вътрешнопрез всичките тези

години.–Тисиединпрекрасенмъж,Иън.Тойхванаръкатаѝ.–О,горкитетипръстисаизмръзнали–казаистиснадлантаѝмеждусвоите.–Товаедъбът,койтоизкачиКарлос–тяпосочидървотосъссвободнатасиръка.–Дворъте

точнозадстената.Иънпуснаръкатаѝ.–Щехвърляединпоглед.Тяпремигна,когатотойсеиздигнадовърханастената.–Всичкоенаред.Ела–казатойипротегналяватасиръкакъмнея.–Азнемога…–тязамлъкна,когатотялотомусеснишималко.Тойсграбчиръкатаѝияпридърпавпрегръдкитеси.Следтоваотновосеиздигнадовърхана

оградата.Тониобвиръцеоколовратаму.Белитемузъбиблеснахавтъмнината.–Неенеобходимодамедушиш,съкровище.Нямадатеизпусна.–Съжалявам–тясеопитадасеотпусне.–Несъмсвикналадасеносядваметранадземята.–ТоватамеТретоотделение,нали?–посочисградататой.Тяприсвиочи,задавидипрезслабоосветениядвор.–Да.Безсъмнениезрениетомубемногопо-доброотнейното.–Виждашлисенчестотопространствоотдяснонасградата?Близоедозадниявход.Първоще

сетелепортираметам.–Добре.Тясестегна.Чернотозамайващоусещанеязавладя,следтоватясепрепънавкракатаси,щом

сеприземинатвърдаземя.–Внимателно.Той я поведе към задната врата. Беше заключена, разбира се, но през прозорецаможеха да

видяткоридораистаитеотдветемустрани.Бяхаотворени,аотнякоисепроцеждашесветлинапобляскавияпод,покритслинолеум.Покоридоравървешееднасестра,обутавбелиспортниобувки.–Осемчаса!Гасетелампите!Светлинитеизгаснаха,оставяйкикоридораслабоосветенсамоотняколкоаварийнисветлини.

Сестратасеотдалечи,вероятнокъмотделениетозаперсоналадоглавниявход.–Товатрябвадасаспалните–прошепнаИън.Тойяиздърпакъмсебеси.–Давървим.Околонеяотновонастанатъмнина,следтоватяоткричесенамиравътревкоридоразаеднос

Иън. Въздухът бе топъл и застоял. Тръгна от лявата страна на коридора, а Иън от дясната.Придвижвахасебезшумно,проверявайкиименатадовсякаврата.След четири врати Тони забеляза името Вандеруърт, Сабрина. Помаха на Иън и двамата

влязоха в тъмната стая. Едва успяваше да различи двойното легло на издигнатата платформа.Нямаше шкафове, просто голи етажерки като за книги. Нямаше място да се скрие нещо.Липсваха лампи или огледала. Едно тяло се бе свило под обикновено одеяло. Русата коса наСабринаблестешенежнонавъзглавницата.Тониприклекнадонея.–Бри,можешлидамечуеш?–попитатяидокоснарамотоѝ.

Приятелкатаѝизстена.–Оставименамира,перверзниктакъв.–Сабрина,товасъмаз,Тони.–Тони?–тясеобърнапогръб.–ТинеможедасиТони.–АзсъмТони.Дойдохдатеизмъкнаоттук.Сабринапотъркаочи.–Простосънувам.Товаеилюзия.–Не,нее.–Тонихванаръкатаѝиястисна.–Наистинасъмаз.Хайде.Тръгвамеси.Брисеопитадаседне.–Малкомисеспи.Можелидадойдешпаксутринта?–Не,тръгвамесисега.Тониосъзна,чеприятелкатаѝепрекаленодрогирана,задамислиясно.Тяоткричехлитеѝдо

леглотоигисложинакракатаѝ.–Товаотнемапрекаленомноговреме–прошепнаИън.–Простощеяхванаищевървя.Бриприсвиочи,задавидиИънвтъмнината.–Койсити?–Единприятел–обясниТони.–Иън.Тойщетипомогнедаизбягаш.Брисеизкиска.–Даизбягам?Никойнеможедаизбягаоттук.–Не толкова силно, акообичаш–прошепнаИън.Тойсенаведекъмвратата, задапровери

коридора.–По-бързо.Чувам,ченякойприближава.–Тойговоритолковасладко–прошепнаБри.–Шотландеце.–Тонияиздърпадастанеияповедекъмизхода.–Иънщеизведепървотеб,а

послещесевърнезамен.Приятелкатаѝпогледнакъмзаднатаврата.–Неможемдаизлеземоттам.Врататаезаключена.–Иънможедатеизмъкне.–ТонисвалиякетосиигосложинаБри.–Навънестудено.–Сабрина,данебидаимашпосетители?Един пациент се затътри към тях. Пижамата му на Батман бе избеляла до мръсносиво, но

златниятприлепнагърдитемувсеощеблестеше.–Здрасти,Теди–отговориБри.Иънизстена.–Азщеизбягам–обявитя,послесеизкиска.ИънсеприближидоТониипрошепна:–Накарайгодасимълчи.Щомсевърназатебщеизтрияпаметтаму.–Добре.–ТонизакопчаякетосивърхуБри.–Несестрахувай.МожедаседоверишнаИън.Сабринасестресна,когатоИънобвиеднатасиръкаоколораменетеѝ.–Какво…ТяизчезназаедносИън.Тедиахна.–О,божемой!–Нетолковасилно–прошепнаТони.–Могадаобясня.–Тойесупергерой!–възкликнаТеди.–Спасиясъссвоитесуперсили!–Теди,отноволинесивлеглотоси?–чусемъжкигласвдалечината.– Ох, по дяволите, това е Брадли – прошепна Теди. – Нямаше да се налага да обикалям

наоколо,аконебешетолкова…Тонигосграбчизараменете.–Немуказвай,чеСабринаеизбягала.Разбирашли?Тойпремигна.–Добре.ТонисеспуснакъмстаятанаСабрина,качисевлеглотоисезавичакдоуши.–Теди,защонесивлеглото?–гласътнаБрадлипрозвучапо-близо.–Аз…азвидяхединсупергерой!Ейсегабетукипослепуф!Изчезна!–Тисинапълнооткачен–измърмориБрадли.–Връщайсевстаятаси.–Несъмоткачен–измърмориТеди.Влачещитемусестъпкисеотдалечиха.Тонивъздъхнасоблекчение.БягствотонаСабринавсеощебетайна.Замръзна,щомдолови

някакъв звук. Да не биИън да се връщаше толкова бързо? Кожата ѝ настръхна и всичките ѝсетивазастанаханащрек.Нещонебекактотрябва.Долеглотоприближихастъпки.Тязатвориочи.–Сабрина–прошепнаБрадлиипогаликосатаѝ.НаТониѝприлоша.О,боже,пожеладастанеотлеглотоидазабиеюмруквгърлотому.Ноне

смееше.НеможешедаиздадебягствотонаБри.Трябвашедаимосигуридостатъчновреме,задасеизмъкнат.Преглътна трудно. За това ли Бри я бе нарекла перверзник по-рано? Брадли сигурно я бе

докосвалпреди,когатоебиладрогиранаотлекарствата.–Сабрина–отновопрошепнатой.Чусетихотупванеивърхунеяпаднаеднотяло.ТонисеизмъкнаотлеглотодалечоттялотонаБрадли.Тойсебепросналвбезсъзнаниевърху

леглото.ДонегостоешеТеди,държейкиеднадебелакнига.–Негохаресвам.Тойелошчовек.–Благодаряти,Теди.Тойсеусмихнаплахо.–Несипиялекарствата.Знам,четрябваданаблюдавамтозиперверзник.Иънвлезевстаятаипогледътмупаднавърхумъжавбезсъзнание.–Каквостана?–Дългаистория–обясниТони.–НоТедимеспасиоттовадабъдатормозена.ИънпристъпикъмБрадли.–Тозимъжсеевъзползвалотженитетук?–Опитвашесе–казаТеди.–Затоваобикалямизкоридоритевечер.–Копеле.–Иънпоставиръкавърху главатанаБрадли.–Ето.Щеспидо сутринта.Нека се

опитадаобясниприсъствиетосивлеглотонаСабрина.–Яко–прошепнаТеди.–Имашмногоякисуперсили,човече.Каксеказваш?–Иън.Тедисенамръщи.–Пич,по-добресинамерипо-хубавоимеоттова.Ититрябвапелерина.Иънсеразсмя.–Катовампирскапелерина?Някъдеимамтакава.–Товащеестрахотно,човече.

ИънсеприближикъмТеди.–Сегатрябвадаизтрияпаметтати.Тедиотстъпиназад.– Не! Това е най-готиното нещо, което ми се е случвало от векове насам. Искам да си го

спомням.–Иън.Тонигопогледнаумолително.РазбирашекаксечувстваТеди.Самататясъщонеискашеда

изгубиспоменитеси.–Тони,тойзнае,чесмепомогналинаСабринадаизбяга.–Тогавамевземетесвас–започнаТеди.–Не–Иънпоклатиглава.–Сериозно,пич.Акомевземетесвас,нямадамогадакажананикойкаквостенаправили.Не

чебихгонаправил,нотемогатдасеопитатдамехипнотизиратилинещотакова.Азнесъмнаистиналуд,дазнаете.Простобяхдепресиран,защотонямашенищо,къмкоетодасестремя,носвасмогадабъданаистинащастлив.Иънсепоколеба.–Щомведнъжузнаештайнитени,нямавръщаненазад.–Яко!Иънсенамръщи.– Трябва да разбереш опасността да бъдеш с нас. Ние сме във война с някои много зли

същества.Тедиразмахаюмрук.–Страхотно!ИънпогледнаТонивъпросително.Тясвирамене.–Теди,знаешликаквоправиш?–Не съм глупав – изръмжа той. – Бях начело на математическия отдел в Академията „Св.

Бартоломей“.–Тисиучител?–попитаИън.–Да–Тедигипогледнапредпазливо.–Товаозначавали,ченесъмдостатъчноготин,чедасе

мотаясъссупергерои?– Всъщност, мисля, че си точно това, от което се нуждаем. – Иън му направи знак да го

последва.–Ела.–Супер.–Тедигопоследвавкоридора.–Щесетелепортирамевкорабамайкали?Тонипогледнапрез вратата и ги видя да изчезват.Телепортирайме,Скоти9. Тя се зачуди,

защо Иън се интересуваше от това, че Теди е учител. И докато Теди наистина имаше добрипрепоръки, изглеждаше малко несигурен кое бе реално и кое не. Не искаше да му търсинедостатъци,неикогатоябеспасилотонзиперверзник.Брадлисебешестрополилнастранипрезлеглото.Тязадърпатялотому,задагонаместида

легнеподължина.Тони забеляза нещата на Бри в отворените шкафове. Два чифта дрехи и още един чифт

пижама.ОблечеякетонаБри,следтовазабелязачастотбельотоѝнашкафа.ПогледнакъмБрадлии я завладявдъхновение.Взечифтотбельотонаприятелката сии ги

набута в ръката наБрадли.След това взе един от сутиените ѝ и го сложина главатаму катошапка.Некасеопитадаобяснитованасутринта.

Иънсепоявивстаята.–Мисля, че Теди емалко разочарован, че се намира в лека кола, а не в някой космически

кораб.–Тойпогледнакъммъжа.–Интересно.–Харесвами.–ТонисъбраостаналатачастотнещатанаБри.–Щетръгвамели?Иънсеусмихна.–Стебникоганеескучно,Тони–казатойиятелепортиранапаркинга.Тяотвориврататанаколатаинадникнавътре.Тедисебе сгушилнамалката заднаседалка

заедносъсСабрина,коятосебеоблегналананего;очитеѝбяхаподутиотлекарствата.–Бри,Карлосщетезаведедохотела,къдетощеможедасипочинеш–казаѝТони.Тяпремигнасрещунея.–Мислехси,чесъмвлеглото.Каксеозовахтук?–Всичкощеенаред–настояТони.–Трябватисамомалкопочивка.Утрещедойдадатевидя.–Не.–Брисеопитадастане.–Немеоставяй.–Лицетоѝсенамръщи.–Мисля,чеоткачам.

Незнамкаксеозовахтук.Тонитрепна.–Добре.Щедойдастеб.Самосекунда.–Трябвадапобързаме,menina–предупредияКарлос.Иъндокоснарамотоѝ.– Всичко е наред. Върви с приятелката си. Може да ми се обадиш после и аз ще се

телепортирам,задатеотведавкъщи.Тяобвиръцеоколонегоигоцелуна.–Какщетисеотблагодаря?Устатамутрепна.–Всещеизмислянещо.Щесевидимпо-късно.Тойотстъпиназадиизчезна.ТонисекачивЯгуара.–Давървим.–Тиданецелувашеонзимъж,Тони?–попитаСабрина.–Разбирасе,чегоцелуваше–отвърнаТеди.–Супергероитевинагипечелятмомичето.

***Йедрек седешена бюрото си, изучавайки снимкатанаРоманДраганестии семействотому.

Как може един мъж да бъде едновременно толкова умен и толкова глупав? Лекарството муОстани буден бе фантастично. Но идиотът го бе използвал, за да бъде детегледачка? Акомалоумникът имашемалко мозък,щеше да даде лекарството нашотландците и те можеха дапрекаратденявубиваненавраговетеим,коитощяхадаспятбезпомощнипрезденя.Товаможешедасеслучи.Йедрекбенаредилдвойноповечехорадагиохраняватпрезденя.Но

колкотоѝдобредабяхаобученимъжетеотрускатамафия,немухаресвашеидеятадаразчитанатяхзабезопасносттаси.Това,откоетосенуждаеше,бепроклетотолекарство.Тогаваможешедапрекараняколкодни,

убивайкивампири.Разровисеизснимките,обмисляйкикакщегипрободедоедин.МакКейиженаму.Бюканън.МакФий.–Господарю?–Юривлезевофиса,следванотСтанислав.–Искалсиданивидиш?–Трябвадапланирамеследващиясиход–обявиЙедрек.

–УтревечерщепроведатКоледниясибалвРоматех–предложиСтанислав.Йедрекпоклатиглава.–Прекаленопредсказуемо.–Тойпобутнасръкаснимкатаначерниявампир.–Помнишли

този?–Да–отвърнаСтанислав.–Предателят,Финиъс.Йедрекповдигнавежда.–Всеощелинесигоубил?Станиславпреглътна.–Щегонаправя,господарю.–Погрижиседагонаправиш.Йедрекпродължидапреглеждаснимките.Спрясенасмъртнотомомичесрусатакоса.Бешея

видялминалатавечер,следкатобяхаизбухналибомбите.Тябехукналапрезпаркинга,викайкииметонаМакФий.Земятабезастланасраненимъже,нотябеотишлаправоприИън.–Какъвщееследващиятниход?–попитаЮри.Йедрекпрокарапръстпоснимкатанарусатасмъртна.–Знамточнокаквотрябваданаправим.9„Beammeup,Scotty.”–репликаотсериалаСтарТрек.–Б.пр.

Глава19

Във вторник вечер,Тони влезе в една бална залапълна смъже в костюминаДядоКоледа.

Танцитевечебяхазапочналииняколкоотмъжетесевъртяхавритъманавалсаспартньоркитеси. Костюмите на жените бяха малко по-разнообразни. Няколко бяха облечени като госпожаКоледа в рокли с дълги, обемни поли, бели престилки и бели бонета с къдрички върхусребриститеимперуки.Другижениносехакостюми,напомнящитезинаРокетс10вколеднотоимшоу.Тони се вгледапо-внимателно.Дветефигури, облечени в същите костюми, които стояха до

леденатаскулптура,изобразяващаелен,ѝизглеждахакатомъже.Тясезапътикъммасатасистинскатахрана.Доколкотобенаясно,самосмъртни,коитознаеха

за вампирите, бяха поканени на бала. Партито на останалите смъртни, които работеха заРоматехсебепровелопо-ранопрезденя.Тони се огледа из стаята, търсейки Иън, но всички мъже, маскирани като Дядо Коледа,

изглеждаха еднакво. Дори носеха подплънки под червените велурени палта, за да иматизкуственокоремче.Подчервенитеимшапкиимахарошавибелиперукиибради.Единственатаразлика между тях бе, че няколко от мъжете носеха мечове – в случай, че Бунтовниците сепоявятнеканени.ДориТонибескриланяколкодървениколавколанаси.ТязабелязаединДядоКоледа,коитосеразличавашеотдругите.Бестридесетинасантиметра

по-нисък от останалите и си играеше с копчетата на палтото си. Това трябва да бе Ласло,ученият,койтобепомагалвоперационнатаибедоставилнякакъвчувалзамистериознатастая.Домасатазасмъртните,стоешееднагоспожаКоледасмалкомомиче,коитопохапвахасирене

иплодове.ЖенатасеусмихнанаТониипротегнаръка.–Здравей.АзсъмХедърЕшарп,атоваедъщерями,Бетани.–АзсъмТони.–Тясе здрависа, следтовасеусмихнанамалкотомомиче.–Каквакрасива

рокля.–Новиятмитаткоянаправи замен.–ЛицетонаБетаниблеснаи тяпосочипрез стаята.–

Виж,мамо.ТоваеКонстантин.Могалидаидапринего?–Разбирасе,съкровище.Хедър погледна нежно към Тино, който бе облечен като миниатюрен Дядо Коледа, но без

брада.БетанизавлечеКонстантиннадансинга,атанцуващитевъзрастниуспяхадаизбегнаттовада

ги прегазят. Децата стигнаха до средата на дансинга, където започнаха да подскачат и да сесмеят.Тонихапнаеднозърногрозде.–Значититрябвадаситази,коятосееомъжилазаизвестниямодендизайнер.–Да–Хедърсеусмихна.–Жан-Люкенякъдетук.Изгубенвморетоотдядоколедовци.–Да,нямампредставакой,койе.Хедъротхапаеднаягода.–Такаенай-добре,предполагам.ТованапълнощеобъркавсекиБунтовник,решилданахлуе

на партито. – Тя се приближи до Тони. – Надявам се, че нямаш нищо против, ноШана миразказазатеб.–О?Хедърсеусмихна.–Несетревожи,бяхасамохубавинеща.Искамдакажасамо,чеИънедобърчовекичесе

надяваммеждувасдасеполучи.–Ние…ниенеизлизамеилинещотакова.Азсъмотохраната,такачеепротивправилатада

сеобвързваме.–Откогалюбовтасепридържакъмправилата?–Хедърснишиглас.–ИънбевТексас,когато

взелекарството,задапорасне.Тойпреживятакаваболка,почтимеубидагогледам.Умолявахгодаспре,нознаешликаквомиказа?–Какво?ОчитенаХедърсеизпълнихасъссълзи.–Тойказа, чецялатаболкаще си заслужава, ако товамупомогнеда откриеистинската си

любов.СърцетонаТонисесвивгърдитеѝ.–Щеидадагопотърся.Извиниме–казатяитръгнапреззалата.Групата започна да свири някаквамодерна песен и тя забеляза един дискоДядоКоледа на

дансинга.Грегори,помислиситясусмивка.Тойотновобенасебеси.Тони закъсня малко за бала, защото прекара прекалено много време в сребърната стая,

суетейкисескосатаигримаси.ИскашедаизглеждадобрезарадиИън.Бе стояла до късно вечерта, за да се убеди, чеСабрина е достатъчно добре предиИън да я

телепортиравРоматех.Тъйкатобеужасноуморена,себезапътиланаправокъмлеглото.Днессебеобадиладвапътивхотела.Карлосѝбеказал,чеБриспипрезповечетовреме,аТедигледателевизия.НадявашесеутредасевидисБри,нозасеганямашетърпениедасрещнеИън.Презцелияденсърцетоѝбеизпълненосрадост.Нямашетърпениедаговиди.Срамотабе,че

небемогладасеоблечемалкопо-секси.Шанабенастоялатяданоситочнотозикостюм.Приближисекъмгрупадядоколедовци,коитосиговореха.Теязабелязахаиѝсеусмихнаха.Тонибързоогледаочитеим.Иънгонямаше.–Извинетеме–казатяисеотдалечи.–Bellissima11, не бягай. –Единвампирв костюмнаДядоКоледа с блестящикафявиочи я

хваназаръката.–Позволимидасепредставя.АзсъмДжакомодиВенеция.Моля,наричаймеДжак,кактоостаналитемиговорещианглийскиприятели.–АзсъмТониДейвис.Тойцелунаръкатаѝ.–Bellissima,тисипазачът,койтоКонъренаел?Тойнемиказа,чесиистинскабогиня.–Джак

сеобърнакъмостаналитемъже.–Тяекрасивовидение,нали?– Засрамваш я, Джак – каза друг Дядо Коледа с шотландски акцент. Той протегна ръка. –

ДобредошлавМакКейСекюритиендИнвестигейшън.АзсъмРобиМакКей.Тонисездрависаснего.–Ангъсродниналитие?–Да,нотойемного,многопо-старотмен–казаРобисусмивка.– Как сте? – Третият вампир в групата протегна ръка. Очите му бяха с форма на бадем, а

акцентътмубемногопо-силен.–АзсъмЗолтанЗакваротБудапеща.–О–тяпогледнакъмръкатаму.–АзсъмАтилаЗавоевателя.

Мъжетесеразсмяха.–Щетанцувашлисмен,Атила?–попитаЗолтан.–Можебипо-късно.Аз…вмоментатърсянякого.–Ах–кимнаДжак.–Amore.Опасявамсе,чесърцетоѝвечеезаето,Золтан.Унгарецътсепоклони.–Тогаващесенадяваме,тойдатезаслужава.–Добре.Тони се усмихна, докато се отдалечаваше от тримата мъже. Във вампирите мъже със

сигурностимашенещопривлекателно.Тя се приближи към друга група мъже, но никой от тях не ѝ изглеждаше познат. Тогава

забелязанякой,койтолесносеразпознаваше.ТойбеединствениятчеренДядоКоледавстаята.Пиешекръвотчашазавино,заедносдругДядоКоледа.–Финиъс.Тямахнасръка.–Здрасти,сладка.–Тойвдигнаръказа„дайпет”,послеудариюмруквнейния.–К’востава?РазпознаДугълвъввторияДядоКоледа.–Здрасти,Дугъл.ВиждаллисиИъннаоколо?Немогадагооткрия.– Последният път, когато го видях – отвърна Дугъл, – беше до масата с напитки и пиеше

Кървавабира.ФиниъсогледакостюмътнаТони.– Момиче, какво се предполага, че си? Изглеждаш като малката кучка на веселия зелен

великан.Тонисеозъби.–Азсъмелф.Дугълсеразсмя.–Оттебщеизлезедобърелф.–Благодаряти–измърмориТони.Финиъсизсумтя.–Значиживеешвнякоедървоипечешкурабии?Каквокриешзаменвъвфурнатаси?–Тойѝ

намигна.Тягопернапоръката.–Азщесепреборясвеселиязеленвеликанзарадитеб.Тонисеотдалечиоттях,чувствайкисеощепо-нелеповкостюмаси.Имашечервеноперов

глупаватаѝзеленашапка,малкизвънчетаназеленитеѝпантофи,коитоиздавахазвуквсекипът,когато направи крачка. Ако още някой изречеше глупав коментар за костюма ѝ, щеше да гонамушка.Заобиколидансинга.Музикатабесмененаснещобавноимодерно.ТонизабелязаХедърда

танцувасединДядоКоледа,вероятносъпругътѝ,Жан-Люк.ШанасъщотанцувашесдругДядоКоледа, навярно Роман. Щом доближи до масата, предвидена за вампирите, видя дветесъмнителнифигуривкостюминаРокетс,коитобезабелязалаприледенатаскулптурапо-рано,даговорятсдругДядоКоледа.ЕднатадопряръкакъмгърдитенаДядоКоледа.Ноктитеѝбяхалакиранивяркочервено.–О,божемой,вижсесамо!Толковасипораснал!Тонитрепна.Гласътопределенобемъжки.–Сладкотонималкомомченце–казаидругатасмъжкиглас.–Толковапорасналикрасив.–

Тойразмахаръкапредлицетоси.–Мисля,чещесеразплача.–Данесипосмяла,Тутси–скарасепървият.–Акозапочнешдаплачеш,щесеразплачаиази

щеразвалягримаси.Нали,Иън?–Нямаоткъдедазнам–изръмжатой.ЩомвидяТони,налицетомусеизписаоблекчение.–

Тони,търсехте.–О,боже!–ОнзинаимеТутсипогледнакъмТони.–ДанебинашиятмалъкИъндаеоткрил

половинкатаси?Иъняпридърпакъмсебеси.–Тони,некатезапознаясТутсииСкарлет.ТесетелепортирахаотНюОрлиънс.Тясеусмихналюбезно.–Каксте?Скарлетпритиснаръкакъмгърдитеси.–О,боже,тянеелинай-красивотосъздание?ОцветенитевчервеноустнинаТутситрепнаха.–Толковасасладкизаедно.Аз…азнемогадасесдържа.Щесеразплача!Скарлетсенамуси.–Е,самонемеоставяйаздапочна.Иънотстъпиназад,влачейкиТонисъссебеси.–Извинявайте,нообещахнаТонидатанцувамснея.Скарлетвъздъхна.–Товаетолковамило.–Иромантично.Тутсипопиочитесиседнадантеленакърпичка.ИънповедеТониощепо-далеч.Тяпогледнаназадивидя,чедваматамъже,облеченивкостюминаРокетс,всеощегигледаха

сочипълнисъссълзи.–Изглеждатеобичатмного.–Тесамногоприятелскинастроени.–Иънпоставиръцеоколокръстаѝ.–Благодаряти,чеме

спаси.Тяпоставиръценараменетемуиследвашестъпкитему,докатотойсевъртешеиседвижеше

напред-назад.–Къдегисрещна?–ВНюОрлиънспрединяколкогодини.Правихразследванезаединвампирсамнезия.–Наистина?Откриликойетой?Иънкимна.–Бешекаубойстайнобебе.Тонисеразсмя.–Говоря сериозно–ухили сеИъни тованакарабялатамубрадада сеизкриви. –Какво се

очаквадасити?–Елф,иданесипосмялдамисеподиграваш.–Шегувашлисисмен?Червенияттиклинмепобърква.Тясеблъснавъвфалшивотомукоремче,коетостърчешенадколанаму.–Товаподплънкилиса,илисерадвашдамевидиш?Брадатамутрепнаотново.–Атовакаквоса?–пръститемунапипахадървенитеколовевколанаѝ.–Възнамерявашлида

гиизползвашсрещумен?–Можеби.АкоДядоКоледанемидонесеонова,коетоискамзапразника.

–Акаквоискаш?Тяпочтиотвърнатеб,носепоколеба.–Товаетайна.–Ощееднатайна?–Синитемуочиблеснаха.–Някогащемикажешлицялотосииме?Тявдигнарамене.–Можебиникога.–Нотрябвадагознам.Направихсписък.Игопроверихдвапъти12.Тясеразсмя.–Кажими,Тони–тойяпридърпапо-близо.–Непослушналибеше,илидобра?Внеясеразлятоплочувство.Желаешетозимъжтолковасилно.Събраръцетесизадвратаму.

Тойзатегнапрегръдкатаси.Тонипогледнакъмочитемуиусетикактоплинатасепокачисняколкоградуса.–Можедаезабавнодабъдешмалконепослушен.Впогледамублесналекчервенпламък.–Можедаидемнанякоеуединеномясто.Никойнямадазабележи,акоимаединДядоКоледа

по-малковстаята.Тониоблизаустнитеси.Идеятадаиздърпабрадатамуидагоцелунебемноговъзбуждаща.–Очитетиставатчервени.–Сърцетотизапочвадабиепо-бързо.–Тойсенаведепо-близо,бялатамубрадапогъделичка

бузатаѝ.–Бихжелалдасвалятозичервенклиноткракатати.–Можеидатипозволя–подразниготя.–Акомидадештова,откоетосенуждая.Очитемустанахаощепо-тъмночервени.–Скъпа,имамтова,откоетосенуждаеш.Тясеухили.–Това,откоетосенуждаясаняколкоотговора.Имамняколковъпросазатеб.–Любимиятмицвятезеленият.Катоочитети.–Нетакивавъпроси.–Тяпрокараръценадолупогърдитему.–Могаданаправятака,чедаси

струвачакането.Щомотговоришнанякойвъпрос,ще…свалямпонещо.Веждитемусеповдигнаха.–Товавечеепалаво.–Разбирасе,титрябвадасесъгласишнасъщитеусловия.Акоотговорянанякойоттвоите

въпроси,тищетрябвадасвалишнещо.– Съгласен съм. – Той се огледа из стаята. –Ще си тръгнем поотделно.Ще се срещнем в

коридораследполовинчас.Тойситръгна,оставяйкиясаманадансинга.Тонисевърнадомасатасхранатазасмъртните,съссърцебиещовушитеѝ.Господи,накакво

себесъгласилатоку-що?Искашедаполучинякоиотговори,нодасесъбличазатях,бенещо,коетовероятнощешедаизлезеизвънконтрол.Добре.Усмихна сена себе си.Желаеше го.Тойяжелаеше.Нямашекакдаотречечервения

блясъквочитему.Пое дълбоко въздух няколко пъти, за да се успокои, след това пийна малко пунш. С

перифернотосизрениезабелязаединДядоКоледаданапускабалнатазала.Тяпресушичашатаси, следтовасе запътикъмизхода.Тръгнанадолупокоридоравпосокакъмпараклиса.Къдебешетой?Еднавратасеотвориотдясноиръкаоблеченавчервенокадифесепротегнаиясграбчи.Тя

ахна,следтовасеразсмя,когатоДядоКоледаяпридърпавтъмнатастая.Тойзатвориврататаияпритиснакъмнея.–По-добредасиИън.–Азсъм.Тойязахапаповрата.–Махнитазибрада.Искамдатецелуна.Тойсеизкиска.–Тисимногонастоятелнадевойка.Иънзаключивратата,следтоваяповеденавътревстаята.Това бе една от конферентните зали, забеляза Тони, с дълга маса, заобиколена от дузина

столове.Иънбеоставиллампитеизключени,такачеединственатасветлинаидвашеотчервениязнакзаизходнадврататаиосветлениетонапаркинга,навлизащопрезвисокияпрозорец.–Навънвали.–Тясеразходиоколомасата.–Щетрябвалидаспуснемщорите?–Виждасесамоотеднатастрана.–Тойседнанастолапосредатанамасата.–Итака,каке

цялототииме,Тони?–Паклитова?Наистиналиимазначение?–Любопитенсъмсамозащотонеискашдамикажеш.–Добре,добре.–Тясенастанинамасатадонегоиподпряединиясикракнаоблегалкатана

столаму.–Нотоващетиструвадвенеща.Тойувиръкаокологлезенаѝ.–Добре.Тясеотпуснаназад,подпирайкисевърхуръцетеси.– Знам само това, което ми е разказвала баба ми, така че познанието ми по този въпрос е

малко съмнително. Изглежда, че майка ми е искала да се омъжи за автомобилен състезател,когатоебиланаседемнадесет.ОтишланаДайтона500,задаоткриесъстезателиналетялананякакъвмъж,облеченсгащеризонведингараж.По-късносеядосала,когатооткрила,четойепростомеханикистаналаощепо-бясна,когаторазбрала,чеебременна.Иънпоклатиглава.–Майкатипродължавадамеобърква.– Явно ѝ е било необходимо да си напомня никога да не прави същата грешка втори път,

защотомеенарекланапистата,къдетосъмзачената.–ИметотиеДайтонаПетстотин?–Не.–Тяпогледнакъмнего.–СамоДайтона.Тованеелидостатъчноунизително?Моляте,

неказвайнаникого.Бялатамубрадатрепна.–ДайтонаДейвис.Наменмихаресва.–ВсъщностеДайтонаЛин.Товаеюжняшконещо.Сегасесъбличай,ДядоКоледа.Двенеща.Тойсваличервенатасишапкаиперуката,коятобеприкаченакъмнея.–Товаеедното.–Свалиибрадатаси.–Товаевторото.–Иънгихвърлинамасатаиказа:–

Твойреде.– Каква е работата с тайния Дядо Коледа? И какво криете всички в онази стая срещу

забавачницата?Тойотновояхваназаглезена.–Товасадвавъпроса.–Нотесасвързани,налитака?

–Ох,вечестанахатри.Тягобутнаскракасиизвънчетонапантофкатаѝпозвъня.–Простоотговоринавъпроса.Тойсеусмихна.–РоманзапочнадоговоркатастайнияДядоКоледапрез1950година,когатостанагосподар

на сборището. Имаме няколко вампира из страната, които работят нощна смяна, сортирайкиписматавпощите.ВсякагодинатесъбиратписматаадресиранидоДядоКоледаиниекупувамеиграчките. На Бъдни вечер, няколко вампира се обличат като Дядо Коледа да доставятиграчките,включвамеиместакатосиропиталищаиприютизажени.Тониостанамълчаливазамомент,обмисляйкиказаното.Каквидоказателстваощеѝтрябваха,

задаприеме,четезивампирисадобрииблагородни?–Товаестрахотно.–Благодаряти.–Иъниздърпаидватаѝкракавскутасиисвалиеднаотзеленитеѝпантофки.

–Забавлявамеседоста.Свалиивторатапантофка.Теиззвъняха,щомгихвърлинамасата.–Искашдакажеш,чесиединотдядоколедовците.–Да.Правятова,откактодойдохдаработятукпрез1955година.–Смъкнаединотпухкавите

ѝчервеничорапи.–Стотицисме.Иъндръпнадругияѝчорап.–Каквоправиш?–Отговорихнавъпроситети.–Тойметначорапитенамасата.–Двавъпроса.–Носваличетиринеща.–Не.Чорапитеиобувкитесеброятпочифт.Тойобвиръкаоколокракаѝизапочнадагомасажира.Какможешедасевъзпротиви,когатосечувствашетолковадобре?–Добре.Попитайменещодруго.Тойстоешетамтихо,масажирайкикракаѝ,докатообмисляшевъпросаси.–Искашлидеца?Товаяизненада.–Да.Иънсваликоланаимечасиигиплъзнапомасатавърхукупчинатадрехи.–Товалие?–казатя.–Самоединколан?–Товабешелесенвъпросзатеб.–Атиискашлидеца?Тя знаеше, че този отговор нямаше да е лесен за него. Никога нямаше да има деца, ако се

оженешезавампирка.–Аконякогаимамдецащесечувствамистинскиблагословен.–Товаемалкоуклончиво.Новсепакедобре.Тониоткопчакожениясиколанидървенитеколовепаднахашумнонамасата.Тойсеизправи,бутнаколоветепрезмасатаитетупнаханапода.–Малкосмечувствителни,щомстававъпросзаколове,а?–Да.Иънсвалишапкатаѝияхвърливърхукупчинатасдрехи.–Каквоправиш?–Тимизадавашвъпросиазотговарям.Вдействителносттоку-щоотговорихнаощеедин.–

Тойдръпнакраищатаназеленатаѝелфскатуника.–Престанистова.–Тяотблъснаръкатаму.–Тезивъпросинесеброят.Товабешеобикновен

разговор.Сегапопитайофициалниясивъпрос,акообичаш.–Добре.–Иънседнаобратновстоласиисевгледавнея.–Каквоискашнай-силновживота

си?–Товаеголямвъпрос.Щетрябвадасвалишпетнещазанего.–Четири.–Добре,четири.Ноазщеизберакои.Тойсеусмихна.–Съгласен.Каквоискашенай-много?–Всяка сутрин започвам деня си с четири убеждения.Предполагамможе да се каже, че те

описват най-точно това, което желая от живота. Или в какво искам да вярвам най-силно.Първотое,чезаслужавамдасъмщастлива.–Да,такае.Тяслезеотмасата.–Щевземаботушитети.Тонигисвалиисеусмихнанакариранитемучорапи.Толковашотландски.–Вторототиубеждение?–попитаятой.–Щепостигнацелитеси.Тяразкопчачервенотомувелуренопалто.–Свалитова,ДядоКоледа.Тойгометнанамасата,заедносмалкатавъзглавничка,коятобеслужилазакорем.–Продължавай.–Номертрие,чещепостигнанещозначимовживотаси.–Товаеважно.ЗатовасебиясБунтовниците.Иънсеизправи,когатотядръпнатенискатаму.Тойяиздърпапрезглаваияхвърлинастрана.Тя се вгледа в голите му гърди. Пътеката черни къдрави косъмчета, мускулите, плочките.

Червенитемукадифенипанталонибяхазавързанинабедратамусбялшнур.Тонихванабялатавръзкаиядръпналеко.–Ачетвъртототиубеждение?Тонивдигнапогледкъмлицетому.–Товинагиебилонай-труднотозавярване.–Инай-труднотозапризнание.Очитеѝплувнаха

всълзи.–Заслужавамдабъдаобичана.–Девойче–тойпригладикосатаѝназад.–Никоганесъмсрещалнякой,койтозаслужавада

бъдеобичанповечеоттеб.–Иън–тядокосналицетому.–Такамисляиаззатеб.Тойяпридърпавобятиятасиияцелуна.Тониотвърнанацелувкатамусцялатастраст,която

нараствашевнеяпрезпоследнитедни.Иъндоближиустатасидонейнатаияподканисезик.Коленетеѝомекнаха.Вцелувкитемуимашетакъв глад.Товаякарашедасечувстваотчаяна.Изгаряща.Тяплъзнаръцетесинадолупогладкияму,голгръб.–Желаяте.–Имашме.Тойхваназеленатаѝелфскатуникаияиздърпапрезглаватаѝ.Скорояпоследваичервената

ѝблуза.Предидауспеедасвалиръце,тойоткопчасутиенаѝ.–Многосибърз.–Да–хвърлисутиенаѝнастрана.–Катотеб,азвъзнамерявамдапостигнацелитеси–обясни

тойиобхванаеднатаѝгърда.Зърнатаѝсевтвърдихаподблесналиямучервенпоглед.Тяпритиснабедратаси.–Каквисацелитети?– Да те накарам да стенеш. – Той прокара палеца си по зърното ѝ и тя изстена. – Да те

накарамдатреперишивикаш.Той се наведе, за да поеме зърното ѝ в уста. Засмука го, подразни го с езика си, после го

дръпнанежно.Тяпотръпнаисеотпуснавръцетему.–Искамдапирувамстеб.Иън прехвърли вниманието си на другата ѝ гърда. Дразнеше зърното ѝ с езика си. Бяха ли

зъбитемуследващите?–Искашдамеухапешли?Тойвдигнаглаваияпогледнапредупредително.–Неправятова,задасенахраня.–Нотиказа,чеискашдапируваш.Устатамусеизви.–Имахпредвидораленсекс.Имашлинякаквивъзражениядамеоставишдатецелувамидате

вкуся?Тяпреглътнасусилие.–Не,нямапроблем.Тойпъхнапръстиподколананачервенияѝклинибавногосмъкнанадолу.–Инямадасесрамуваш,когатоцялатасивлажнаисвършишвърхулицетоми?–Не–изписукаТони.Иънсеусмихна,когаторъцетемуобхванахаголотоѝдупе,придърпвайкиклинаѝпо-надолу.–Палаводевойче,неносишбельо.–Следвамтвояпример–тяпрокараръцепобицепситему,следтовапораменетеигърдите

му.–Тисинай-красивиятмъж.Тойизсумтя.Така,кактобесклин,смъкнатдополовинатанабедратаѝтойяхваназакръста

ияпоставинамасата.Послесграбчиклинаѝигосвалинапълно.– Чакам да докосна краката ти от дни. – Той ги повдигна и ги постави на раменете си. –

Толковадългиизлатни,целунатиотслънцето.Плъзнаръканадолупобедратаѝиобърнаглава,задацелунепрасецаѝ.Тонисеразмърданеспокойно,усещайкивсепо-силнокакбавната,мъчителнануждасенадига

в тялото ѝ.Иън се наведе напред, приближавайки се все повече до сърцевината ѝ, целувайкивътрешнатастрананаколянотоѝ,послебедротоѝ.Втъмнината,червениятблясъкнаочитемуянакарадапотръпне.Господи,желаешего.–Моляте.Тясеотпуснаназадвърхумасата.Сключикраказадвратамуигопридърпапо-близо.Тойяпогалипокоремаитяпотръпна.–Всичкисветии,могадаусетяароматати.Толковаесладък.Немогадаустояданетевкуся.Думитемудокоснаханякаквапримитивнануждавнея,карайкиядастанеощепо-мокра.И

готова.Тяразтворикракатасизанего.

Очитемустанахаощепо-червени.Тойпрокарапръстипрезкъдрицитеѝисенаведенапред.–Искамдавидялицетоти,когатотедокосназапървипът.Тонисе съсредоточивърхучервенитемуочииахна,когатопръститемусеплъзнахамежду

бедрата ѝ. Тя се разтрепери, докато той я галеше нежно, улеснявайки достъпа си дочувствителнатаѝплът.Тязабелязаблясъканабелизъби,когатоѝсеусмихна.–Толковасивлажна.–Тойпъхнаединпръствнея.–Итолковатопла.–Да!Тясепритиснакъмнего.–О,беднотодевойче.–Иънразмърдапръстасивнея.–Имашкрайнануждаотвнимание.Сдругатасиръкатойподръпнаклитораѝ.Тониизвика.Тойсепритиснакъмнея,атясеотпуснаназадизабипръстивмасата.–Моляте,побързай.Иъниздърпапръстаси.–Следващиятпътщегонаправимбавно.–Тойседнавединстолисеприближидомасата.

Обхванадупетоѝияпридърпакъмлицетоси.–Товаимахпредвидподпируване,съкровище.Нахвърлисевърхунея,прокарвайкиезикпоженственосттаѝ,изследвайки,вкусвайкия.Тонисесгърчиитойястиснапо-силно.Тясезадъхаизатвориочи,докатовсичкиусещания

сесъсредоточихавърхугорещатаѝкожаиневероятнатамууста.Тойпогъделичкаклитораѝ,аследтовагозасмуканежно.Тяизвика.Кракатаѝсестегнаха.Езикътмуседвижешебързо.Тони извика отново. През нея премина, спираща сърцето, невероятна тръпка, след това се

издигнаотновоиотново.– Ох, Тони. – Иън се изправи и задърпа връзките на червените си велурени панталони. –

Умирамзатеб.Внезапноспря,наклониглаваисенамръщи.–Каквоима?Тясеопитадасеизправи.Тялотоѝберазтопенакупчинаотизтощенисетива.–Подяволите–измърморитой.–Включисеалармата.10 Танцова трупа основана през 1925 г. в Сейнт Луиз,Мисури, а от 1932 г. изнасят представленията си в Радио сити хол в

Манхатан,НюЙорк.–Б.пр.11Красавице(ит.ез.)–Б.пр.12Частоттекстанаколеднатапесен„ДядоКоледапристигавграда”.–Б.пр.

Глава20

Иънизпсуваощеведнъж,докатообличашепалтотосинаДядоКоледа.Закопчагосвръхбързо

иобуботушитеси.Моментътбешеужаснонеподходящ.МожешедасеизкушидаоставиКонърилиАнгъсдасе

заеместова,ноаларматабезадействанаоттелепатичнообажданезапомощотФиниъс.Иънбенаучилмладиявампиркакдасефехтува.Трябвашедаетамснего,беззначениеколкосилножелаешеТони.Ибоже,каксамояжелаеше.Тясебенавела,задаиздърпачервениясиклин.Дългатаѝрусакосападнанапред,скривайки

частотзачервенотоѝлице.Изправисе,отмятайкикосаназад,докатосеизвиваше,издърпвайкиклинавърхубедратаси.Всисветии,никоганебеосъзнавал,чеобличанетоможедаесекси.–Подяволите–прошепнатой.–Злелие?Тонивдигнасутиенасиотземята.–Да.Ужасноболезненое.Твърдсъмкатокамъкищеизбухнавсекимомент.Тойсложимечаси.Тясеспрясъссутиен,облеченнаполовина.–Имахпредвиднападението.Иънпогледнакъмпрозореца,гледащкъмпаркинга.Всеощевалешесняг,затовабетруднода

севидидобре.–Могадагичуяотвън.Финиъссигурноеправилобиколкатаси.Тойсложибрадата,перукатаишапкатаси.–Стойтук.Щесевърнавъзможнонай-бързо.–Ноазтрябвадапомогна.Товамиеработата.Тяоблечечервенатасиблуза.–Стойтук–повторитой.–Имадостатъчновампири,коитодасезаематсработата.–Немислиш,чесъмдостатъчносилна,задасебиясединБунтовник,нали?–Честноказано,предпочитамданеразбирам.Тойсетелепортиранапаркингаизабелязаследитевснега,къдетоостаналитевампирибяха

минали, за да навлязат в гората.В далечината се чуваше звук от сблъсък намечове.Вадейкисобствениясимеч,Иънсезатичакъмшума.Щом навлезе в гората, снегът намаля, тъй като снежинките се оплитаха в короните на

дърветата.ЗабелязадузинакостюминаДядоКоледа.Стояханеподвижни,затовапошапкитеираменетеимимашенатрупансняг.Повечетоотмъжетебяханаправиликръгоколоеднадвойка,коятосесражаваше.ФиниъсиединБунтовникоблеченвчерно.Тесевъртяхабавновкръг.Други двама мъже облечени в костюми на Дядо Коледа бяха хванали друг Бунтовник и го

държаханамушкасрещуеднодървосмечове,насоченикъмсърцетому.Иънсеприближикъмкръгаотдядоколедовци.–Каквостана?–попитатоймъжаотдяснатамустрана.–Финиъс правеше обиколката си в гората – отвърнаДядоКоледа иИън разпозна гласа на

РобиМакКей. – Двама Бунтовници му налетяха и той се обади за помощ. Чухме алармата и

дойдохмедамупомогнем.Мечовете издрънчаха,щомБунтовника се хвърли къмФиниъс. Той отби атаката и принуди

нападателядаотстъпи.– Хванахме този – Роби кимна към втория Бунтовник, приклещен към дървото. – Другият

предизвикаФиниъснадуелитойприе.Иън се загледа внимателно в дуела, преценявайки уменията на противниците. Изглеждаха

еднаквоспособни,макарчеусещашесилноотчаяниевруснака.–Давървим,Станислав!–извиказаловениятБунтовник.–Дасеомитамеоттук!– В мига, в който видя, че започваш да се телепортираш, ще те пронижа в сърцето –

предупредигоединотмъжете,коитогобяхазаловили.Иънразпознафренскиямуакцент.Жан-ЛюкЕшарп.–Подяволите–измърморивториямъж.БешеАнгъс.–Некапростонабучимкопелетоидасе

свършисцялатаработа.–Несъмвъоръжен!–извикапленникът.–Предидвеминути,предидахвърлишмечаси,бевъоръжен–обадисеАнгъс.–Виж,Юри.

Да, не е нужно да изглеждаш толкова изненадан. Знам, кой си. Това е просто въпрос наспестяваненавреме.Аконевиубиемсега,щесевърнетеотновоищетрябвадагонаправимпо-късно.Затоваазгласувамдавиочистимведнага.Товащениспестидоставреме.Жан-Люксеизсмя.–Очакваш,тойдасесъгласистеб?– Ако наистина сте толкова добри и благородни, както твърдите – отвърнаЮри, – никога

нямадаубиетеневъоръженмъж.–Ох,мразя,когатоказваттова–изръмжаАнгъс.Жан-Люкпритиснавърханамечасикъмгърлотонаруснака.–Небъдистрахливец,Юри.Вдигниоръжиетосиищерешимпроблемакатомъже.–Сегатигоплашиш–казаАнгъс.–Мисля,чеподмокригащитеси.–Несъм!–запротестираЮри.–Станислав,щеситръгнабезтеб.Бунтовникът бе зает с Финиъс. И двамата мъже се придвижиха бавно надясно, с присвити

коленеиготовимечове.–Стан,човече,щепаднеш–тихоказаФиниъс.–Защоправиштова?Винагисъммислил,чети

сисвестен.Тибешеединствениятруснак,скоготопонасяхдаразговарям.–Тимепредаде,копеле–Станиславсеподхлъзнавснегаибързосеизправи.–Подлъгамеда

тикажакъдебеКатя.– Тя беше кучка, Стан. Още ли не си осъзнал, че си на грешната страна? Ти си от лошите

момчета.–Предател!Руснакътсехвърлинапред,размахвайкибясномечаси.ФиниъсблокиравсекиудариСтаниславпаднаназад,дишайкитежко.Финиъсгозаобиколи.–Нямадапреживеештова,Стан.–Давървим!–извикаЮри.– Не мога! – Станислав избърса потта от челото си. – Йедрекще ме убие, ако не довърша

Финиъс.–Затъналсидошиявлайната.ФиниъснападнаисединперфектенударизбимечанаСтанотръкатаму.

Руснакътотстъпиназад.Финиъссевгледавъввърханамечаси,опрянвгърдитенаСтанислав.–Така,кактоговиждамаз,имаштриопции.Можедатеубияаз,датеубиеЙедрекилиможе

дасеприсъединишкъмнас.–Чакаймалко–Ангъссезапътикъмтях.–Сериозносесъмнявам,чеможедаседоверимна

товакопеле.Станиславизчезна.Иънсеобърнанавреме,задавидикакЮрисъщосетелепортира.–Merde–измърмориЖан-Люк.Ангъсвъздъхна.–Добре–тойпотупаФиниъспогърба.–Справиседобре,момко.Последниятприбрамечаси.–Трябвашедагоубия,когатоимахвъзможност.Просто…–Неискаше? – попитаАнгъс. –Това те прави един от нас,момко.Ние убиваме, когато се

налага,макарченениеповкуса.–Нотойпростощедойдеотново–казаФиниъс.Шотландецътсложиръканараменетему.–Винагиимазливампири,коитосеналагадабъдатубити.Живялсъмповечеотпетстотин

годиниитоваизобщонесеепроменило.Времетомеенаучилонаеднонещо,итое,ченямануждадабързашдаубиваш.– Това е истина. – Конър се обади от кръга. – Щом убиеш един, на следващата вечер се

появяватдваманови.–Тукеадскистуд–намесисеРоманоткръга.–Некасевърнемобратнонапартито.Дядоколедовцитесевърнаханапаркинга.Иънприбрамечаси.Робисенаведекъмнегоипрошепна:–По-добреизмиймиризматаѝотсебесипредиКонърилиАнгъсдаяусетят.Послеизбързанапред,задасеприсъединикъмостаналите.Иънтрепна.Изчака,докатовсичкивлязатвРоматехиследтоваизтичавсребърнатастая.С

вампирскаскоростсеизкъпаиоблеченаново.Изтичакъмстълбите.Послечузвънецанаасансьоразаднегоисеобърна.Вратитесеотвориха

иТониизлезеотнего.–Тони.Запъти се към нея. Дотук беше с това да прави каквото ѝ каже той и да остане в

конферентнатазала.Тясеобърна.–Иън.Каквоправиштукдолу?Мислех,чесисФиниъс.–Бях,но…каквоправиштукдолу?Тяснишиглас.– Бях във фоайето, за да разбера какво се е случило, когато ЕмаМакКей ми прошепна, че

трябвадасеоттеглязатезивечер.Тяееднаотголемитешефове,затованеискахдаспоря,ноостанахсвпечатление,чезнаекаквосмеправили…–Вампиритеиматмногосилноразвитообоняние.Азполучихподобнопредупреждение.Тясеприближи.–Нимамогатдаподушат,чение…нализнаеш?–Знаммногодобре.Зажалост,някоиотдругитесъщосазабелязали.–Господи–прошепнатя.–Неможеличовекдаимамалкоуединениетук?

Иънсеухили.–Толковалисинетърпеливадаскочишвлеглотосмен?–Тихо.–Тясеогледаизкоридора.–Неискамдатевъвлекавнеприятности.Инежелаядаме

уволнят.Съссигурностнеискамдасиизгубяпаметта,неиследкато…нализнаеш.–Данебидаимашпредвидкаксеразтопивърхулицетоми?Тятрепна.–Нетрябвадаговоримзатова.Тониотновосеогледаизкоридора.–Самисме,съкровище.Тяогледатавана.–Нотукнякъдеимакамери.–Да.Затованесъмтеграбналвобятиятаси.–Тойскръстиръцевърхугърдитеси.–Току-що

сивзехединстудендуш,нонепомогна.–О,Иън–въздъхнатя.–Незнамкъдеможедаотидем.Всичкистаитукиматкамери.–Щеизмислянещо.Щеепо-лесно,щомКонързаведеРоманнасигурномясто.АЖан-Люк

има планувано парти в Тексас, така че доста от гостите ще се телепортират там късно тазивечер.–Товаедобре–прозясеТони.–Уморенаси.Вървидасилегнеш,съкровище.Докатоянаблюдавашекаквлизавсребърнатастая,тойзнаеше,ченикоганямадаможедасе

откажеотнея.Небесигуренкакщешедасевпишевплановетеѝдаръководисиропиталищеиучилище.Нознаеше,чеяобичадостатъчно,чеданеможедапонесетядапожертванякояотмечтитеси.Някаксищяхадасесправят.Конърнямашедапосмеедаизтриепаметтаѝ,акотяесгоденазанего.Товабеголямастъпка,

но не предизвика никакви сигнали за тревога в него. Просто го чувстваше правилно. Ивълнуващо.

***НаследващатасутринТонисеобадинаКарлос,задапроверикакеСабрина.–Вечеенапълнобудна–рапортуватой.–Ипълнасвъпроси.Искадазнаезащонеможедасе

приберевкъщи.Каксиуспяладаяизмъкнешотболницата.ПомолихТедидаситрае,докатотиуспеешдаговоришснея,нотойнеспирадапускакоментаризасупергерои.–Кажиѝ,чещеѝобяснявсичкотазивечер,щомприключаработа–казаТони.–Понещесе

опитам.–Има и друг проблем – продължиКарлос. –Местният канал е излъчил снимката на Бри в

новинарската си емисия. Казват, че е отвлечена. Не смея да я заведа никъде, за да не яразпознаят.Тонитрепна.Неможехадаякриятпостоянновхотела.–Помислихси,чеможедасевидимвъввампирскияклуб–предложиКарлос.–ВПалавидяволи?Защо?–Товаестрахотномястодасескриеш.Никойсмъртеннямадаятърситам.Асесъмнявам,че

някойвампирщесеобадивполицията,зададокладва.ТамсъщоеидеалнотомястодаубедимБри,чевампиритесаистински.–Незнам–Тонисенамръщи.–Можедаяизплашиощеповече.

–Мъжкитевампиритамсастриптийзьори.Изглеждатбезобидни.–Карлосснишиглас.–Бривсе още мисли, че не е добре. Трябва да ѝ дадем доказателство, че не е така, иначе пак щесвършивнякояпсихиатрия.–Добре,добре.ЩепомоляИъндамезаведетамдовечера.Щесесрещнемвпетиполовина.–

Тязатвори.РанотозиследобеддоставихамалкасинякутияотТифанизанея.Сразтуптяносърце,Тони

извадизлатниямедальонвъвформанасърцесъсзлатнаверижка.Имашеибележка–Сцялатамилюбов,Иън.Тойяобичаше.Тяедвауспядасеконцентриравърхунещопрезостаналатачастотденя.Не

искашеХауърддаразбере,чееполучилаподаръкотИън,затовапъхнасърцетоподризатасиигооставидапочивамеждугърдитеѝ.Щомслънцетозалезе,тязабързакъмсребърнатастая,задасепреоблече.–Благодаряти,благодаряти!УсмихнасенаИън,докатовървешекъмбанята,задасепреоблече.–ТрябвадаидемдоПалавидяволи–извикамуоттам.Тойбешевкухнятаипиешезакуската

си.–ТрябвадасесрещнемсКарлос,БрииТедитам.–ТещеходятвПалавидяволи?–попитаИън.–Защо?–ЗадаможедаубедимБри,ченесеепобъркала.–Тяоблечедънкииединзеленпуловер,

следтоваотворивратата.–Можешлидаметелепортираштам?–Да.–Тойизвадителефонаотспоранаси.–НекапредупредяВанда.Итрябвадасеобадяна

Хауърд,задамукажа,чеизлизамезамалко.Петминутипо-късно,ТонипристигнасИънвзаднатаалеянаПалавидяволи.КарлосвечебетамсБрииТеди.Тойпосочикъмпазача.–Тозитукненипуснавътре.СабринапогледнаИънподозрително.–Защосметук?Азпростоискамдасиидавкъщи.–Неможемдасевърнемвапартамента,Бри–казаТони.–Чичотищетепотърситам.Трябва

дасескриешзаизвестновреметук.Брипогледнанервнокъмпазача.–Каквоетовамясто?–Обзалагамсе,четоваетайнотоимсвърталище!–обадисеТеди.–Повечеекатонощенклуб–обясниТони.–Ванданиочаква,нали?– Да – отговори Иън. – Тя се съгласи да ви пусне да се скриете във ВИП стаята. Дори е

доставиланякаквасмъртнахрана.–Смъртна?–прошепнаБри.–Знаехси!–Тедиседоближидонея.–Тойеотдругапланета.Затоваимасуперсилитук.–Азнесъмсупергерой–измърмориИън.–Разбирасе,чеси!–настояТеди.–Тиимашсуперсили,човече.Аазщесъмпомощникътти.–Иън,трябвадаимкажемистината–казаТони.Тойсенамръщи.–Сигурналиси,чемогатдасесправят?– Сабрина заслужава да знае, че е била права през цялото време. – Карлос погледна към

приятелкатаси.–Menina,никоганесибилапобъркана.Брипоклатиглава.–Не,азсгреших.Вампиритенесъществуват.

ИънпогледнакъмКарлос.–Значиитизнаешистината?–тойпогледнаТониразочаровано.–Предполагашесе,ченяма

дакажешнаникого.–Карлострябвашедазнаекаквостава–казаТони.–Освентоватойзнаекакдапазитайна.Иънгоизгледазаинтригувано.–Да,съссигурностетака.КарлосразменибързпогледсшотландецапредиотноводасеобърнекъмСабрина.–Menina,помнишликакбенападнатаотгрупазливампири?Тяпоклатиглава.–Объркахсе.– Ти ме помоли да ида в Сентрал парк и да ги намеря – каза Тони. – Същите вампири

нападнахаимен.Бриахна.–Не!–Да.Нападнахаме.И сигурнощях да умра, ако единмъж смеч не се бе появил, за даме

спаси.–Тойимашелисуперсили?–попитаТеди.–Да–отвърнаТони.–Намушкаединотнападателитемиитойсепревърнанапрах.Другите

двамаизчезнаха.МъжътсмечаметелепортиравРоматех.–Товадругапланеталие?–попитаТеди.Иънизстена.Тонисеусмихна.–ТоваеРоматехИндъстрис.Тепроизвеждатсинтетичнакръв.Конър,мъжъткойтомеспаси,

миказа,четойеотдобритевампири.–Леле–възкликнаТеди.–Добривампири?Брипоклатиглава.–Няматакованещо.– Напротив, има – настоя Тони. – Точно както смъртните могат да бъдат добри и лоши,

вампиритесъщомогатдабъдатдобриилоши.–ТяпосочикъмИън.–Тойедобървампир.Брисеотдръпнаназад,налицетоѝсеизписаужас.–Тойеединоттях?Тойхапехора?–Не–намръщисесрещунеяИън.–АзпияотбутилиранатакръвнаРоматех.–Иимашсуперсили– добавиТеди. –Това е толкова яко.Предполагам, че се боришсрещу

лошитевампири?–НаричамегиБунтовниците–обясниИън.–ТесенаричатИстинските.–Тони…–Брисеприближидонеяипрошепна:–Защоседвижишс…него?–Иънеединотдобрите–прошепнавотговорТони.–Азработязатяхследнападението.–Защо?Данебидатеконтролират?–Не.Искахдаоткрияначиндадокажа,чесиправа.Никоганесибилаболна,Бри.Чичотите

държешекатозатворничка,дрогирана,задаконтролирапаритети.–Нотой…тоймиечичо…Бешетъжнозагледане.ТониможешедавидикакБриосъзнавашевсичкостъпкапостъпка,

докатоемоциитесеизписвахаполицетоѝ.Първоневерие,следтовашок,ужасинакраягняв.Лицетоѝпочервеня.–Никоганесъмбилаболна.

–Не,скъпа–Тонистиснараменетеѝ.СабринапогледнаизпитателнокъмИън.–Ивампиритесаистински.Тязатвориочиипотрепери.–Некавлеземвътре–предложиИън.–Хюго,тезихорасасмен.Охранителятизсумтянещоиотворивратата.ИънвлезевътресКарлосиТеди.Брисезабавиназад,залепяйкисезаТони.– Всичко е наред – настоя тя. – Това е нощен клуб за вампири. – Когато лицето на Бри

пребледня,тяпродължи:–Всичкитепиятотбутилки.Впълнабезопасностси.Бри остави Тони да я повлече навътре. Посрещна ги ярка, премигваща светлина и силна

музика. Бри не се отделяше от приятелката си, а погледът ѝ се стрелкаше нервно във всичкипосоки.Тонизабелязаобичайнататълпаотоскъднооблеченимомичетадаподскачатвтактсмузикатаблизодосцената.–Тезимомичетасамногосекси–казаТеди.–Всичкилиса…?–Неживи,да–Карлоссеогледалюбопитнонаоколо.Момичетатасеразвикаха,щомнасценатаизлезеединтанцьор,облеченкатопират.Тойметна

шапкатасикъмтълпатаидамитесесборичкахакоядаявземекатосувенир.Ощедрехиполетяхавъввъздуха,докатотанцьорътостанасамопобельо.Тойсеобърнасгръбкъмпубликата,задаимпокажечерепаипреплетенитекостиназаднатачастнабельотому.Следтовазавъртябедраподканващо.–О,боже–прошепнаСабрина.–Многоеталантлив–добавиТони.–Дами,идватели?ИънстоешедоврататанаофисанаВанда,наблюдавайкигинамръщено.КарлосиТедичакаха

снего.–Идваме.ТонидръпнаБризаръката.Тяпогледнаотновокъмтанцьора.–Започвамдасечувстваммногопо-добре.Тонисеразсмя.–Хубаво е, че отново си себе си. –Тя се присъедини къмИънпред офиса наВанда, той я

погледнаиповдигнаеднатасивежда.Лицетоѝпламна.–Самогледах.Устатамутрепнаитойпочуканавратата.Вандагипосрещна.–Влизайте.Подготвиласъмвсичко.ЩомТонивлезе,тясеусмихна.–Благодарятизапомощта.–Нямапроблем–отвърнаѝВандахладно.Тониимашеусещането,четянеодобряватова.ДокатоИънпредставяшевсички,погледътна

ВандапреминапрезБрииТедиисеспрянаКарлос.Очитеѝсеприсвихаподозрително.Карлоссеусмихналеко.–Харесвамикостюмати.– Благодаря. – Ванда намести камшика, който използваше като колан. Отвори една врата,

кояторазкристръмностълбище.–Товаезадниятвход.Предположих,ченежелаетеникойдавивиди,чесекачватегоре.

–Правилно.Иънгиповеденагорепостълбите.Тониминапрезняколковисящинанизиотмънистаиотметнанастраниеднатънказавеса.–Господи.–Леле–прошепнаБри.–Красивое.ИзглеждакатобудоаранапринцесаЖасмин.–Радвамсе,чевихаресва.–Вандавлезевстаятаобзаведенакатохарем.–Кактовиждате,има

хранаинапиткинаоназимасаидостатъчноголемивъзглавници,накоитодасипочинете.–Тяпосочикъмдветевратиотдругиякрайнастаята.–Товасатоалетнатаиглавнотостълбище.–Идеалное.–Тониотидедодървенатарешетка.Оттамможешедавиждаклуба.–Благодаря

ти,Ванда.Тянаместиколанаси,изглеждайкираздразнена.–Иънедобърприятел.Занегобихнаправилавсичко.–Азсъщо.ТонипогледнакъмИън.Тойбедомасатасхраната,наливайкисичашаКървавабира.Вандасеприближи.–Щесеоткажешлиотнего?Тонисескова.–Защодаправятова?–Защототойтърсиистинскаталюбов–настояВанда.–Някойскоготодапрекаравечността.

Тинеможешданаправиштова.–Незнамкакщесеподредятнещата–казаТони.–Носъмсигурна,чесъмвлюбенавнего.Тячукакнякойахназаннея.–Тисивлюбенавединвампир?–извикаСабрина.Тони трепна, защото всички се бяха вторачили в нея, шокирани или ужасени. Всички с

изключениенаИън.Тойянаблюдавашесъсредоточеноиочитемублестяхаотемоции.Тяповдигнабрадичка.–Да,влюбенасъмвИън.Тойтръгнакъмнея,анаустнитемубавноразцъфнаусмивка.Вандасенамръщисрещунего.–Тиказа,чеискашвампирка.–Променихсимнението.Иънвечесехилешеиостритевърховеназъбитемусепоказваха.Сабринапритиснаръкакъмгърдитеси.–Тони,какможа?–Акакданегонаправя?Тяизвадизлатниямедальонизподзелениясипуловер.Златнатаверижкаисърцетоблестяха

наприглушенатасветлина.–Благодаряти,чемиизпратисърцетоси.Иънспряиусмивкатамузамръзна.–Несъмтипращалтова.Тонипремигна.–Нотопристигнатозиследобедсбележка,накоятопишеше:Сцялатамилюбов.Иънсеспуснакъмнеяисбързодвижениенакиткатасискъсаверижката.–Иън…–Тониахна,когатотойпуснамедальонанамасатаигосмачкасюмрук.Иънвдигнамалкаметалначаст.

–Товаепроследяващоустройство–казаКарлос.Шотландецътпуснаустройствотонаподаигосмачкаспета.–ЩеизвикамФиниъсиДугълтукищеможемдателепортирамевсичкивРоматех.Тойотстъпиназадизатвориочизамалко.Тониосъзна,чеизпращапсихологичносъобщение.Сабринаяхваназаръката.–Кой…койбиискалданипроследи?Данебидаечичомиилиполицията?–По-лошое–измърмориКарлос.Тедиококориочи.–Злитесили!Теидват!Долу,вклуба,прозвучахаизстрелииследтовасеразнесохавикове.

Глава21

Иън отиде до дървената решетка, за да провери какво става долу. Забеляза Йедрек Янов с

пистолетвръка, анаколанамувисешемеч.Йедрекстрелядвапътивъввъздухаи серазсмя,щомженитесеразпръснахакрещейки.Защастие,повечетооттяхимахадостатъчноразум,задасетелепортират.–Тони,обадисенаДугълиФиниъс,задамогатдаизползватгласати,задасетелепортират

направо в стаята. И им кажи да донесат допълнително оръжие. – Когато Иън бе изпратилтелепатичнотосъобщение,тойпростоимбеказалдадойдатвПалавидяволи.Носеганеискашеда се телепортират случайно в средата на бъркотията долу. И не искаше да изпраща друготелепатичносъобщение,коетоЙедрекможешедадочуе.Тониизвадителефонасиотджобанапанталонитеси.Сабрина започна да плаче и Теди се опита да я успокои. Ванда и Карлос надничаха през

дървенатарешетка.–Взелисагизазаложници–тихоказаКарлос.Иънпогледнанадолу.Понедесетвампиркисебяхавцепенилиотстрахинебяхауспелидасе

телепортират,задаизбягатотопасността.СтаниславиЮриизползвахасребърнивъжета,задагиуловяткатоподплашенидобичета,докатоЙедрекстоешенасценатаисеусмихваше,когатосребротоизгаряшекожатаимигикарашедапищят.ЖенитебяхасъбранинаедномястоидругаженаотБунтовницитепреметнаощесребърнивъжетаоколотях,задаограничидвижениятаимидаимпопречидасетелепортират.ФиниъсиДугълсематериализирахадоТони,съссебесиносехапетмечаиняколкодървени

кола.ИънподадеединмечнаКарлос.–Знаешликакдагоползваш?–Могадасенауча–Карлосхванадръжката.–Защонеизползвамепистолети?–Можемда се възстановим от повечето рани от куршуми, но ако забиешмеч в сърцето на

някойнямавръщаненазад.ИънподадепоследниямечнаВанда.–Не,благодаряти–тяразвикамшикаоткръстаси.–Стоващемиепо-удобно.–Можелииаздаполучамеч?–приближисекъмнегоТеди.–Теди,не!–Сабринагодръпнаназад.–Нетрябвадасезамесвамевтова.–Иазискамдасъмгерой–настояТеди.Иънмуподадемеча.–Тищепазишжените.–МожедапазиБри–Тониграбнаняколкодървеникола.–Азнямадаостанатук.–Тиси…–ИънбепрекъснатотгласанаЙедрек.– ИънМакФий! Знам, че си тук. Донеси ми лекарствотоОстани буден или ще започна да

убивам.ГласътнаЙедрекбезаглушенотписъцитеназаложницитему.ИънкимнанаФиниъсиДугълдасеприсъединяткъмнего.

–Щесетелепортирамеедновременно.ОставетеЙедрекнамен.Финиъснадникнапрезрешетката.–АзщевземаСтан.–ТогаванаменсепадаЮри–казаДугъл.–Аазщепоемажената–добавиТони.Иъннастръхна.–Не.Тищеостанештук.–Азщепоемажената–ВандапогледнакъмТони.–Азмогадасетелепортирам.Тинеможеш.Тониотвърнанапогледаѝ.–Азмогадасеоправясъссребърнитевъжета.Тине.–Тинямада…–ИънбепрекъснатотЙедрек.–Несимисли,чеможедаменападнеш,МакФий!–извикатойотсцената.–Туксиимаме

единзаложникитящеумре,аконякойседоближидомен.Надя,щеубиешблондинката,задамидоставишудоволствие,нали?–Да,господарю.РъцетенаНадябяхаоблеченисръкавициитязавързаблондинкатазапилонанасцената.–О,не–прошепнаВанда.–ТоваеКораЛий.Барманкатасеборешесъссребърнитевъжета,коитояпритискахаицвърчахадокожатаѝ.–Пусниме!Йедрекнасочиоръжиетосикъмнея.– Сребърни куршуми, скъпа моя. Наистина болят. – Когато Кора Лий изхленчи, той се

усмихна.–Страхъттитеправиощепо-красива.–Ванда–прошепнаТони.–Имашликлещинякъдетук?–Можеби.Имамкомплектинструментивофисами.–Тони–Иъняпогледнанеотстъпчиво.–Нямадаслизаштамдолу.–Щомтяотвориуста,за

да спори с него, той продължи: – Това не е приятелска молба. Аз съм ти шеф.Ще правишкаквототикажа.Очитеѝпламнахагневно.ИънсеобърнакъмКарлос.–Идваматаоставатетук.–Неможешдамизаповядваш–изръмжаКарлос.Иъннемуобърнавниманиеикимнакъмдругитевампири.–Щесетелепортираменатри–тойпреброиивсичкиизчезнаха.ИънсематериализирадоЙедрекиспървияударнамечасиизбипистолетаотръкатаму.Полякътотскочиназад,видякръвта,течащаотръкатамуиизвика:–Убийблондинката,Надя!ИънпогледнакъмКораЛий,коятовсеощебевързаназапилонаипродължавашедасегърчии

да плаче. Надя бе прекалено заета да избягва плющящия камшик на Ванда, за да изпълнизаповедтанагосподаряси.ИънсеспуснакъмЙедрек,нотойизчезна.–Подяволите!Шотландецътсезавъртядавидикъдесеетелепортиралокопелето.ДугълиФиниъс се биеха с опонентите си, сблъсъкътнамечовете се смесваше с ужасените

виковеназаложниците.Йедрексепояви,стоящнабара.Извадимечасииотръкатамупокапакръв.

Господи, дано дръжката стане хлъзгава. Иън скочи от сцената и тръгна към него. Некаотслабнеотзагубатанакръв.ЙедрекнеоткъсвашеочиотИън,докатосепротегнанадолу,задавземеняколкосалфеткиот

бара.Следтовагипритиснакъмкървящатасиръка.–Невероятноеколкосилномогатдакървяттезималкипорязвания–отбелязаИън.Сподигравателнаусмивка,Йедрекметнанапоенатаскръвсалфетканапода.Сперифернотосизрение,ИънзабелязакакТонисеизмъкнаотофисанаВанда.Подяволите,

не!Накръстасиимашедървениколове,авръцетесиносешеклещи.Придържайкисениско,тясепридвижвашекъмзаложниците.Иън неможеше да позволи наЙедрек да я види. Той ѝ бе пратил колието със сърце.Явно

знаеше, че го е грижа за нея и това я правеше главнатаму цел.Вси светии, тя трябваше да енаясностова.Трябвашедагопослушаидаостанескрита.Иън хукна бързо към бара и скочи отгоре му, карайки Йедрек да се обърне към него и да

остане с гръб къмТони.Шотландецът нападна, замахвайки със сабята си с все сили.Йедрекзалитнанаръбанабара,губейкибалансасииизчезна.–Подяволите!Иънсезавъртя.Какможешедасебиесъсстрахливотокопеле,аконеспредасетелепортира?Отбараможешедавидипочтицялатазала.Групатазаложницивечебенамалялаотдесетна

шест. Още една изчезна и станаха пет. Очевидно Тони ги освобождаваше, колкото може по-бързо. Но успехът ѝ щеше да я доведе до разкриване, защото, когато не останат заложници,нямашедаимазадкогодасескрие.Йедрексепоявинасцената.–Тазитукщеумре,МакФий!ТойсеспуснакъмКораЛий.–Не!Вандаизплющяскамшикасикъмнего.Тойсеувиоколоръкатаму,скоятодържешемеча.–Кучка! – полякът хвана камшика и дръпнаВанда към себе си. Тя го пусна, за да не бъде

прободенаотостриетому.–ТрябвашедатеубияощевПолша.Щешедасекриешзавинагивпещеритекатонякойплъх.Вандаседръпнаназад.–Надя,щемидоставиудоволствиедаубиешблондинката–наредиЙедрек.–Да,господарю.РускинятасеприближикъмКораЛий.–А,азщеубиятеб,Ванда–Йедреквдигнамечаси.ИънсетелепортиранасценатаипрепречипътянаЙедрек.–Помогними!–извикаКораЛий,когатоНадяприближидонея.С яростен вик Ванда се метна на гърба на рускинята. Двете жени паднаха на сцената и се

сборичкаха за изпуснатиямеч.Иънискаше да помогне, но беше зает да отблъсква атаката наЙедрек.ЗаднегозабелязаТонидасепромъквакъмсцената.О,не,подяволите.Тойсебиешеяростно,

за да задържи вниманието наЙедрек изцяло върху себе си. Тони пробяга покрай тях и срязасребърните въжета, които придържаха Кора Лий към пилона. Тя слезе от сцената, плачейки.Междувременно,НадяседобрадомечаисенасочвашекъмневъоръженатаВанда.Тони хвана сребърното въже, с което допредималко бе вързанаКораЛий и го хвърли към

гърбанаНадя.Тяизвикаотболка.Въздухътзамирисанаизгорялакоса.

Иън отскочи назад, когато мечът на Йедрек едва не преряза стомаха му. Трябваше да сесъсредоточи.Хвърлисекъмнего,нокопелетоизчезнаотново.–Мамкаму!–Иънсезавъртянаоколо,търсейкипротивникаси.ЙедрексепоявидоТони.–Не!–Иънсеспуснакъмтях,ноБунтовникаизчезназаедноснея.–Не!Страхсковагърлотому.Залягооблекчение,когатовидяполякътдасепоявяванабаразаедносТони.Понекопелето

неябезавеловнякоетайноскривалищедаяизмъчваиубие.Иънскочиотсценатаихукнакъмтях.Облекчениетомунеизтраядълго.ЙедрекпридърпаТоникъмгърдитесиипритиснамечаси

къмвратаѝ.Иънзамръзна.–Другари,примен!–извикаЙедрекитриматаруснацисетелепортираханабара.–Виждаш

ли,МакФий,трябванисамоединзаложник,когатоеправилният.Зъбитемуизскочихасъссъскащзвук.ТойпотъркауставбузатанаТони.Зъбитемуодраскахакожатаѝ,оставяйкирозовиследи.Тя

затвориочи.– Мога да подуша страха ѝ, МакФий. Нищо чудно, че я харесваш толкова много. Има

невероятенвкус.Иънпреглътнатрудно,зарадияростта,надигащасевгърлотому.ТрябвашедаспасиТони,но

Господ да му е на помощ, защото не знаеше как. В мига, в който нападне, Йедрек щеше дапрережегърлотоѝ.–Знаешкаквоискам,МакФий.Донесимилекарството.Далитрябвашедасесъгласи,задасиспечелималковреме?Налегнагоотчаяние,заплашващо

да попречи на способността му да мисли. Не можеше да понесе да я изгуби. Не можеше дапонеседаяпредаде.Пуснамечасиитойиздрънчанациментовияпод.Йедрексеусмихна.–Имашпетминути.Отгоре се чу силен трясък. Всички погледнаха нагоре и върху тях се посипаха разтрошени

парчетадърво.Прездупкатавдървенатарешетка,изскочиогромначернапантера.Тяизръмжаизвукътпроехтявобхваналатаклубатишина.ДокатоЙедрекберазсеян,Иънвземечасиитръгнакъмнего.Зажалост,Йедрекосъзна,че

пантератасебенасочилаправокъмнего.Тойсезавъртя,държейкиТони,такачетядапоемепълната сила на атаката на животното. Изпъна меча си, явно надявайки се да намушкапантерата,когатотясеприземява.ТъйкатоЙедрекбеобърнатсгръбкъмИън,тойсевтурнакъмнегоигопрободевдясното

рамо.Бунтовникаизвикаиизпуснамечаси.ХваткатамувърхуТониотслабнадостатъчноитяуспя да се наведе, когато пантерата скочи върху им. Огромните ѝ лапи уловиха раменете наЙедрек и го събориха от бара заедно сТони.Иън отскочинадясно, когато пантерата прелетяпокрайнего,паднаназемятаисепретърколи.ТонибепадналавърхуЙедрек.Тясепретърколиналявоточнокогатопантератасеспуснаотново.Бунтовникаизпищя,когатоостритеноктинаживотноторазкъсахаризатаигърдитему,оставяйкикървависледи.Тони извика и запълзя назад. Пантерата погледна към нея, след това се обърна към бара,

кехлибаренитеѝочисеприсвихакъмтриматаБунтовници.Тесетелепортираха.Йедрексъщо.Коткатаосъзна,чеплячкатаѝсееизмъкналаиизръмжагневно.ДугълиФиниъссеприближихабавносмечове,насоченикъмзвяра.

–Дагоубиемли?–попитаДугъл.–Не!–извикаИън.–Оставетего.Пантерата тръгна към него, ръмжейки, след това съсредоточи кехлибарените си очи върху

Тони. Когато завъртя глава, Иън забеляза блясъка на две златни топчета в острите му уши.Разбирасе.Трябвашедаседосети.Ноникоганямашедапознае,чеепантера.ОгромнатакоткасенасочикъмТони.–Не!Тяотстъпиназадисеопитадасеизправи,нокракатаѝтрепереха.Иънсехвърлипреднея.–Карлос,не.Пантератаизръмжатихо.–Карлос?–прошепнаТони.Иънчуглухотупванеипогледнаназад.Тонисебеотпусналанаподавнесвяст.–Ох,девойче.Тойприклекнадонеяиотметнакосатаотлицетоѝ.–ТоваеКарлос?–Финиъссвалимечасииподсвирна.–Здрасти,котенце.Пантерата тръгна към Тони с големите си лапи. Иън отбеляза с облекчение, че ноктите са

прибрани,нозъбитеѝбяхаужасноостри.ЕдноухапванеиТонищешедаешейпшифтърпантеразацялживот.ТовалиискашеКарлос?Коткатанаведеглаваияподуши.–Забога,неяхапи–прошепнаИън.Пантерата завъртя опашка толкова силно и бързо, че събори Иън на колене. След това се

запътикъмофисанаВанда.Тонибе оставила вратата лекооткрехнатаи котката сепромушипреднея.–Мислехси,чемиришекатошифтър–казаДугъл.–Нореших,чеечеренвълк.–Азсъщо.Иънпредположи,чеКарлоссебевърналвстаятаобзаведенакатохарем,задасепреобразии

облече.КогатоСабринаизвика,разбра,чеепристигнал.–Господи,мразяшейпшифтърите.Вандабеоткрилакамшикасиигоувивашеоколокръстаси.–Знаешзатях?–попитаяИън.Вандасвирамене.–Дългаистория.Просторазкарайкоткатаоттук,ставали?–ТойспасиживотанаТони–напомниѝФиниъс.–Нямашедасенуждаеотспасяване,акобешеследвалазаповедите–сопнасеВанда.–Трябва

даяуволниш,Иън.–Не!–КораЛийтръгнакъмВанда.–Тонимеосвободи.Тяосвободивсичкизаложници.И

попречинаоназиужаснаНадядатеубие,Ванда.Забога,никоганесъмвиждалатолковасмелсмъртен.– Добре, добре, тя е смела. – Ванда затегна камшика си. – Но все пак не може да следва

заповеди.Да,Тонибепренебрегналапряказаповед.Иънпотушигнева,койтобушувашевнего.Немусе

подчиниипочтизагина.Атойбенеспособендаяспаси.АконебеКарлос…прободегоярост.По дяволите. Това бе истинската причина за раздразнението му. Карлос я спаси. Той не беуспял.

Иънчутихияѝстон.Потупабузатаѝиклепачитеѝтрепнаха.–Тони,събудисе.Тяпремигнасрещунегосъсзамъгленпоглед.–Каквосеслучи?–Припадна.Тясеопитадаседне.–Товаеоткачено.Азникоганеприпадам.–Огледасенаоколо.–Бунтовниците?–Телепортирахасе–обясниИън.–Съмнявамсе,чещегивидимотновотазивечер.Йедрекбе

влошаформа.Тонисеогледанаоколо.–Карлос?Тойе…?–Шейпшифтърпантера.–Иънѝпомогнадасеизправи.–Товаедостанеобичайно.–Сериозно. –Тяпогледнанагорекъмразбитатадървенарешетка. –Немислех, чеподобни

създаниясъществуват.–Непознавамникой,койтодасепревръщавкотка.ИънзабелязаХюгодавлиза,залитайкивклуба.Ръцетемубяхавързанизадгърбасъссребърно

въже,анабедротосиимашеранаоткуршум,откоятотечешекръв.–О,божемой!Вандасеспуснакъмнего.–ЩеговземемснасвРоматех–предложиИън.–Ласломожедаизвадикуршума.–Азщегозаведа.ДугълхванаХюгоидваматаизчезнаха.Въздишайки,Вандапрокараръкапрезкъсатасикоса.– Всички си тръгнаха, така че затварям за тази нощ. Само се надявам, че клиентитеще се

върнатотновоиченесмесъсипани.–Господи,несепритеснявайзатова–казаКораЛий.–Товамястощестанелегендарно.Няма

даможемдасеотървемотклиенти.–Надявамсе–Вандаизправиединстол.–Некадапочистим.КораЛийогледапомещениетоисенамръщи.–ЛейдиПамеласъссигурностизбраподходящатанощдасивземепочивка.ИънхванаТониисетелепортиравъвВИПстаята.Финиъссепоявималкоследтях.Сабрина

ахнапривнезапнатаимпояваисеотдръпнаназад.Карлосотновобевчовешкаформаигипогледнанервно,докатозакопчавашеризатаси.Тонигоприближибавно.–Тиспасиживотами.– Исках да ти кажа за моето… състояние, но… – той погледна към Сабрина, която го

наблюдавашеужасена.–Неискахдаизгубяприятелствототи.–Карлос–Тониобвиръцеоколонего.–Тивинагищебъдешмойприятел.Тойсъщояпрегърна.–Благодаряти,menina.Знаеш,чебихнаправилвсичкозатеб.Тягопогледнанакриво.–Мисля,чевидяхкотенце13.Тойсеухили.–Такае,такае13.

Идваматасеразсмяха.Иънизпитасмесеничувства–парнагоревностигозалягордост.Тонибе толковащедраиприемащахората такива, каквито са.Бе рискувалаживота си, за да спасивампири, които дори не познаваше и бе останала лоялна към приятелите си независимо отвсичко.– Това не е смешно – измърмори Сабрина от другия край на стаята. – Видях го да се

преобразява.Бешеужасно.– Беше страхотно, човече – Теди се изчерви. – Помислих си, че е малко откачено, когато

започнадасесъблича.–Тованебешенищо–възпротивисеСабрина.–Каквощекажешзамомента,вкойтозапочна

да му расте черна козина и нокти и за звука от чупещи се кости при преобразяването? –потреперитя.–Да,товабешеяко.–ЛицетонаТедисеосветиотентусиазъм.–Имашлисииме,пич?Като

мъжапантера?–Не.Карлосседнананискатамаса,задаобуечорапитеиобувкитеси.–Е,стигаде.–Тедиседнадонего.–Виесупергероитестенапълноневеживтовакактрябва

даседържите.Какочакватедастанетеизвестнибезготиниимена?–Ниенеискамеслава.–Иън застанапредТеди.–Слушайме.Неможеда говоришзанас.

Никога.Аковъншниятсвятнаучизасъществуванетони,тещениизбият.–Товаевярно.–Карлособуобувкитеси.–Моятвидбеоткритотстроителенпредприемачв

Амазонка.Тойизпратистотици,заданиунищожи.Тепреследватхоратамиигиизбиват.Тонипритиснаръкакъмгърдитеси.–Карлос,толковасъжалявам.Товаеужасно.–Успяхдаспасянякоиотдецата.Родителитеимбяхаизбити.–Товалисасираците,накоитопомагаш?–попитаТони.Карлоскимна.–Петоттях.Броятнинамалявабързо.ТърсихизМалайзия,защотовджунглатаимапантерии

изселататамсеразказватстранниистории.Надявахседаоткрияощеотмоявид.– Ще разкажа на Ангъс – заяви Иън. – Той ще е щастлив да подпомогне търсенето ти.

Компаниятамувинагиебилавпомощнашейпшифтърите.КехлибаренитеочинаКарлосзасияха.–Товащеепрекрасно,благодаряти.–Каквидругивидовешейпшифтъриима?–попитаТеди.–Повечетооттези,коитосрещамесавълци.–Иънотидедомасатаснапиткиисисипаедна

Кървавабира.–Разбирасе,Хауърднее.–Какво?–Тониизглеждашеобъркана.–Хауърдешейпшифтър?Карлоссивзеединсандвич.–Тисамагоказа,Тони.Тойеистинскоплюшеномече.Иънизсумтя.–Изобщонеетолковалюбвеобилен,щомведнъжсепреобрази,повярвайми.Тониостанасотворенауста.–Началникътмиемечка?–Да,ХауърдБар.Иънпресушичашатаси.–Товаетолковаяко–прошепнаТеди.

–Не,нее!–извикаСабрина.–Немогадагопонеса.Пантериивампириимечки…–О,боже!–подметнасаркастичноФиниъс.–Всичкистечудовища!–Сабриназаотстъпвакъмглавнотостълбище.–Измитамсеоттук!–Бри,чакай!–Тонихукнаследнея.–Неможешдаситръгнеш.Нямашдокументи.–Аиполициятатетърси–добавиКарлос.–Сякаштоваепомоявина?–Сабринасевгледавтях.–Виемеотмъкнахтеотстаятами.–Ниетеспасихме–казаТони,намръщена.– Направихте ме безпаричен беглец. – Сабрина вдигна брадичка. – Сега отивам до

апартаментаси, задавземаключаоткутиятасивбанката.Тамимампаспортидостапаривбройинямадамисеналагадасезадържамокологрупачудовища!Карлостръгнакъмнея.–Неможешдасеприберешвапартаментаси,Бри.Полициятащетепотърситам.Апредида

отворятбанкитеимаощедесетчаса.–Нямадапрекарамнощта,обграденаотвампири!–Успокойсе,menina–Карлосвдигнаръце.–Щетезаведананякоебезопасномястозапрез

нощта.Вдругхотел.–Никъденеотивамстеб–полицетоѝсеспуснахасълзи.–Тисиживотно.Карлоссеспряияпогледнанамръщено.–Затованетиразкрихтайнатаси.Уондъркитимиказа,ченебимогладапонесешистината.Сабринаахна.–Ти…тиговоришскоткатами?Иънбързогубешетърпение.НямашеначиндапуснеСабринадаситръгнесъсзнанието,което

имашесега.ТягледашеКарлос.–Тиказа,чеимашсирацизасиропиталищетони,ноитесаживотникатотеб.ЛицетонаКарлосбезалятоотгняв.–Тесадеца,коитосенуждаятотдомиобразование.Исъстрадание.Сабринаизтрисълзитеотлицетоси.–Немогадагисложапринормалнитедеца.Теможедагиухапятили…дагиизядат.–Достатъчно! –Иън тръгна къмТониипрати телепатично съобщениенаФиниъс да хване

Сабрина.–ГоспожицеВандеруърт,страхътвиерезултатнаневежествотови.Тяахна.–Каксмееш!ИънобвиръкаоколоТони.–ДветесприятелкатасиидватевРоматех.Безспорове.Безнеподчинение.–Товамунавлече

едингневенпогледотнея.ИънпогледнакъмКарлос.–Тисъщоможедадойдеш,акожелаеш.–Щедойдаутре–отвърнаКарлос.–ИщедоведаТеди.Сабринаизпищя,щомФиниъсяхвана.Иънизчезна,вземайкиТонисъссебеси.13РепликиотанимационнияфилмнаУорнърБрос„ЗагадкитенаСилвестъриТиути”.–Б.пр.

Глава22

–Държатникатозатворницитук!–Сабринасеразхождашеизсребърнатастая.–Пазятни.–Тониотвориконсерваспилешкасупаияизсипаведнатенджера.–Тазистаяе

облицованасъссреброинитоединвампирнеможедасетелепортиравътре.Тянесмеешедакаженаприятелкатаси,чезнаекакдаотключивратата.Последното,откоето

сенуждаеха,беБридасешляеизУайтПлейнс,твърдейки,чеевидялавампириишейпшифтърипантери.ЩешедасвършиотнововСенчеститедъбове,предидаеминаланощта.Бриседнанаеднокресло.–Товаепълналудост.Тониразбъркасупата,докатосетоплешенапечката.– Ще видиш, че нещата са по-лесни за приемане, щом организмът ти се изчисти от

лекарствата.– Защоще искам да приема вампирите? И Карлос…Не мога да му повярвам. Чувствам се

толковапредадена.–Чичотибетози,койтотепредаде.Тонипритъпигнева,койтояизгаряшеотчасове.ПървоИънсеопитадаякомандва.Вандасе

отнасяшеснеякатосмекотело.Карлоснякаксибезабравилдаѝкаже,чеешейпшифтър,дориследкатотямуберазказалазавампирите.АСабринаседържешесякашбяхасъсипалиживотаѝ,анегобяхаспасили.Тонистисназъби.–Сигурнасъм,чеКарлосможедапроменифакта,чесееродилшейпшифтър,колкотоиаз

могадапроменятова,чесъмсеродилаизвънбрачно.Сабринасепрозя.–Товае,нали?Приемашвсичкитези…същества,защотосаотхвърлениотобществото,ати

винагисисечувствалатака.Тони щеше да спори, но се спря. Сабрина може и да бе права. Тя винаги бе изпитвала

съчувствиекъмвсеки,койтосечувствашенедостоенилинесевписвашевобкръжениетоси.Иънмислеше,ченезаслужавадабъдеобичан,зарадиминалотоси–товаяберазчувствалосилно.Беше я направила целеустремена да му докаже, че греши. И готовността ѝ тази вечер да сеизложинаопасност,задаспасивампирите–даливсеощесеопитвашедадокаже,чесамататябедостойна?–Немогадаповярвам,чеработишзанеживите–измърмориБри.–Имампредвид,биласи

нападнатаотвампирииследтовазапочвашдаработишзатях?Товаепълналудост.– Има огромна разлика между Бунтовниците, които ни нападнаха и вампирите, за които

работя.Тонисипаотсупатавдвекупиигизанеседомасата.–Наменмиизглеждатеднаквоопасни.–Сабринаседнанамасатаисепрозя.–Уморенасъм.–Взеласидостасилнилекарства.Тонисложидвелъжицинамасата.Брипотъркаочитеси.

–Немогадаповярвам,чевидяхединотнай-добритесиприятелидасепревръщавпантера.–Щесеопитамедатевърнемкъмнормалниятиживотвъзможнонай-бързо.Щетитрябват

документитети.Знаешликъдеечантатати?ВСенчеститедъбовеиливкъщатаначичоти?Брихапнамалкоотсупата,докатомислеше.–Несиспомняммного.Мисля,чевсеощеевкъщатаначичоДжо.–Ниещеявземем.Брисенамръщи.–Когатоказвашние,имашпредвидтиионзивампир?–Да.Иън.–Тойтекомандваше.–Опитвашедамепредпази.Тонибеосъзналапрекаленокъсноколкобеззащитнащешедабъде.Винагисебебиладобрена

тренировките, нодобрите вампири се биеха с чест.Бунтовниците се телепортирахаи вземахазаложници.–Трудноедасесъстезавашсвампир.– Точно. – Бри остави лъжицата си. – Не можеш да се състезаваш с тях, Тони. Ти не

принадлежишкъмтехниясвят.Каквотенакарадасеприсъединишкъмтях?–Направихгозарадитеб.Искахданамерядоказателство,засъществуванетоим,зададокажа,

ченямашделюзии.ОчитенаБрисеизпълнихасъссълзи.– Съжалявам. Ето ме тук, създавайки ти главоболия, когато ти си такава добра приятелка.

Винагисибилатукзамен.СълзитепарехавочитенаТони.–Стигатолкова,чеидветещесеразциврим.Бриподсмръкна.–Страхмеезатеб,чесистезисъздания.Неискамдатеизгубя.–Несимеизгубила.Брисенамръщи.–Тиказа,чесивлюбенавнего.Тониоставилъжицатаси.–Такае.–Отколковремегопознаваш?Седмица?–Малкопо-дълго.Тонизанесекупатасидомивката.–Нонедостатъчно.Можелиеднавръзка,създаденатолковабързодаиздържицялживот?Тониизмикупатаси,аследтоваитенджерата.КоментарътнаБрибехаплив,нотязнаеше,че

приятелкатаѝбенаистиназагриженазанея.–Не съм сигурна какще се подредят нещата. –И дали изобщомогат да се подредят. –Но

наистиназнам,чегообичам.–Многоепривлекателен,признавамси,ноТони,тойемъртъв.–Самопрезполовинатавреме.–Итиискашполовинживот?Сабринасепрозяотново.–Идидасилегнеш.Изтощенаси.Тонизанесекупатаѝдомивката.

–Работимпопланасидесетгодини.–Знам.Тониизмикупатаѝ.–Неможешдаимашидватасвята,Тони.Тя се обърна и видя Бри да се качва на леглото. Същото легло, в което бе видяла Иън в

мъртвешкиямусън,къдетобедокосналатрапчинкатанабрадичкатаму.–Наистинагообичам.–Товаееднаглаваотживотати,нотявечеприключи–прошепнаБри.–Точнокатоада,през

койтопреминахазпрезпоследнатаседмица.Времеедапродължимнапред.Тони изгаси лампите, за да може приятелката ѝ да поспи. След това седна в креслото. В

гърдите ѝ се настани тъпа болка. Тя се увеличаваше все повече, докато действителността янападаше.Презпоследнитедесетгодинисебевкопчилавмисълтазасиропиталищетокатоудавникза

сламка.Товаякарашедапродължинапред,когатоработатавучилищеѝсевиждашепрекаленотрудна. Беше ѝ давала благородна цел и идентичност, когато се бе чувствала маловажна инедостойна.НебеочаквалаИъндасепоявивживотаѝ,илилюбовтадаразцъфневсърцетоѝидаянакарадасепочувствацяла.Няколкопътипрезизминалатаседмицасебечувстваларазкъсванамеждудватасвята–новия

на вампирите и стария, където бе Бри.КогатоИън ѝ бе предложил помощта си, за да спасятприятелкатаѝ,тябеликувала,сякашдватасвятанай-послесебяхасвързалииможешедагиимаедновременно.Болкатавгърдитеѝсеусили,стискайкисърцетоѝ.Амиакотезидвасвятаникоганеможеха

да съществуват заедно? Ако бе принудена да избере? Как можеше да предаде Сабрина следвсичко,презкоетобяхапреминали?КакможешедасеоткажеотИън?

***Бе станало почти обяд, когатоТони се събуди в голямото легло. Тя погледна къмСабрина,

коятоспешеспокойнодонеяисезачудикъделиИънпрекарвашемъртвешкиясисън.Вероятновдругатастаязаедносостаналитемъже.Тя се изкъпа и пропусна сутрешните си убеждения. Сега те изглеждаха като жестока

подигравка. Да, тя заслужаваше да бъде обичана, но това не ѝ гарантираше, че нещатаще сеполучат. Облече униформата си и пусна телефона в джоба си. Време беше да иде да видимечката.Началникаси.Качиседопървияетажсасансьораитръгнапокоридора.Икаквамечка,всъщностбетой?

ПриятелскинастроенамалкамечкакатоБуБуилиогромногризли?ПрезумаѝминакартинакакХауърдсепревръщавяркожълтопухкавомечесъсслънценакоремчето.Тяизсумтя.Е,защоне?Щомвампиритенаистинасъществуват,защоданесъществуватиГрижовнитемечета.Тони подмина няколко смъртни работника, които вършеха всекидневните си задължения.

Доколкототезнаеха,Роматехпроизвеждашесинтетичнакръвзаразличниболници.Инаистинабе така. Служителите нямаха идея, че нощната смяна се състоеше от вампири, коитопроизвеждахаШококръв,КръвЛайт,Газиранакръв,КрискииКървавабира.Нощиден.Дваразличнисвята.Далибевъзможнодаживееивдвата?Минапокрай забавачницата наКонстантин.Малкият ѝ липсваше.Докатоминавашепокрай

стоматологичнияткабинетнаШана,забелязатабелатанавратата.Впочивкасъм,щесевърна

скоро.Шана,коятоуспявашедаживееивдватасвята,всеощеимашепроблемистовададържисебесиисемействотосивбезопасност.ТонивлезевофисанаохранатанаМакКей.–Здрасти,Хауърд.–Немислизанегокатозамечка.–Съжалявам,чезакъснях.–Нямапроблем.Несиизпусналанищо.–Хауърдседешезадбюротоси,изглеждайкиведър

кактообичайно.–Днеснямаголямораздвижване.Не е гризли, помисли си Тони. Прекалено дружелюбен и добродушен. Може би розовата

Веселушка14.Тяседнадонеготочнокогатотойбутнакутиятаспоничкикъмнея.–Благодаря.Тонисепоколебасръканаполовинатапътдокутията.Имашеобикновенипоничкиимечи

лапи15. Тя бързо взе една обикновена поничка и се вгледа в мониторите. Можеше да видиСабрина,коятовсеощеспешев сребърнатастая.ФиниъсиДугълбяханалеглатав стаятанаохраната,аИънспешенапода.Горкият.Макарчеедвалищешедазабележитвърдияпод.–Чух,чеснощинещатасасеразгорещиливПалавидяволи.Хауърдсивзееднамечалапаоткутията.–Да,доста.Тонитрепнаинапъхапоничкатавустатаси,заданеѝсеналагадаговори.–Катодевица…–чуседаприпяваженскиглас.Тониседнаизправенаисеогледанаоколо.Хауърдсеизхили.–Панталонитетипеят.Тяскочииизвадителефонаотджобаси.ОтговориипрекъснатвърдениетонаМадона,чее

докоснатазапървипът.ТовабезсъмнениебеидеятанаКарлосзашега.Можешедасесмеепрезцелияпътдоада.–Ало?–Menina,какси?–Карлос–Тонипрекосиофиса.–Кълнасе,чещетиизтръгнаноктите.Тойсеразсмя.–Виждам,чехаресвашновиясирингтон.КакеСабрина?–Всеощеспи.Тонипогледнакъммонитора.–Можелидаговоришсвободно?–Разбирасе.АзсъмвофисанаохранатасХауърдБеър16…ъх,Бар.Тятрепна.Хауърдсеизкискаивзеощееднамечалапа.–Menina,току-щополициятабевсградата,търсейкитебиБри.Тропаханавратитенавсички

съседиипитахазавас.Тонипреглътнатежко.–Значимислят,чесъмзамесенавизчезванетоѝ?–Подозиратте.Менсъщомеразпитвахаиискахадаразгледатапартаментами.–Господи,амиТеди?–Несетревожи.Тазисутринмудадохмалкопариигопратихзановидрехииноваприческа.

ТрябвадасесрещнемнаплощадВашингтонвтричаса.–Значитойедобре?

Тонисебепритеснявала,чеТединебенапълноготовзареалниясвят.–Многоещастлив.Полициятатърсиинего.ИматснимкинадваматасБри.Предполагам,че

болницата прави снимки на всичките си пациенти, когато ги приемат. Държах се сякаш съмнапълношокиранипритесненотносноизчезванетонаБри.–Добре.ТониможешедасипредставикакКарлосизнасяправдоподобношоузапредполицията.–Тесимислят,чеТедииСабринаможедаиматромантичнавръзкаидасаизбягализаедно.–КазахалинещозаонзиБрадли?–попитаТони.–Не,предполагам,чеболницатаискадапокриетозималъкпроблем.Тониотновопроверимонитора.Бривсеощеспеше.–Попитахязачантатаѝ.Тясимисли,чеможевсеощедаевкъщатаначичоѝ.–Хмм–Карлосмлъкна.–Могадаотидаидапроверядалиприслужницатащемиядаде.–Нопроблемътсчичоѝ,койтоискадаявърневпсихиатрията,щееощеналице.–Ипроблемитесполицията–добавиКарлос.–ДнесследобедщедоведаТедиищеобсъдим

възможностите.–Товазвучидобре.–Аз…надявамсе,чеБрищепреодолеестрахасиотмен–тъжноказаКарлос.–Иазсенадявам.Тонизатвори.ИскашеѝсеБридапреодолеестрахасииотпеттесирачета.Беднитедецасе

нуждаехаотпомощ.Нуждаехасеотприеманеилюбов, заданепораснат,чувствайкисекаточудовища,коитозаслужаватдабъдатизбитикатородителитеим.–Идваединпазач.Хауърдсеизправиизакуцукакъмвратата.ТонизабелязаохранителяотдневнатасмянанаРоматехнаединотмониторите.Тойносеше

малказлатнакутия.Хауърдотворивратата.–Да?–Напортатанаправихадоставка.ЗаТониДейвис.–Благодаря.ХауърдзатвориврататаиподадемалкатакутиянаТони.Тяяогледавнимателно.–Наистиналиочакватдасехвананатоваотново?Хауърдсеусмихна.–Тозипътеистинска.СнощивидяхИъндагопоръчваонлайн.–Наистинали?Тони сграбчи кутията и отвърза златната панделка. В кутията, на легло от памук, лежеше

красивозлатно,изящносърце.Тясеусмихна.Дизайнътмупоказваше,чевътревсърцетоняманищоскрито.Тобечисто.Вгорнатачастнакутиятабепоставенабележка.СкъпамояДайтона,тивърнаслънчеватасветлинаотнововживотами.

ИънТонипритиснабележкатадосърцетоси,коетопреливашеотемоции.Втозимоментзнаеше,

чекаквотоидасеслучеше,тящешедапостъпиправилно,стигадаследвашесърцетоси.

***

Щом Иън се събуди в четвъртък вечер, той предупреди Дугъл и Финиъс да бъдат още по-

бдителни.ЙедрекщешедаенапълноизлекуванследмъртвешкиясисънибезсъмнениещешедакроиплановезаотмъщениезарадисрамнатасизагубавПалавидяволи.ДокатоФиниъсиДугълправехаобиколкатасивРоматехиоколноститему,Иънсеобадина

Ангъс,задагоинформираидапоискаощепазачи.ШотландецътвсеощебевдоманаЖан-ЛюквТексас.ТъйкатоДжакиЗолтанпланирахадасеприбератвЕвропаскоро,тесесъгласихадаостанатвНюЙоркзаняколконощи,предидасетелепортиратнаизток.Щяхадапристигнат,предидасесъмне.БързапроверканамониторитевофисанаохранатамупоказаместоположениетонаТони.Тя

бевкафетериятанаРоматехзаедносъсСабрина,КарлосиТеди.Тойсевгледапо-внимателновмонитора. Тони носеше верижката със сърцето, който той бе поръчал. Това бе добър знак.Смееше се с Карлос и Теди. Сабрина се хранеше мълчаливо и от време на време хвърляшепритесненпогледкъмКарлос.Хауърдмубеказал,чешейпшифтърътиТедисадошлипредичасисапопълнилимолбиза

работавМакКейСекюритиендИнвестигейшън.ОтКарлосщешедастанестрахотенохранител,когатонебезаетдаиздирваостаналатачастотвидаси.АщосеотнасяшезаТеди,Иънимашедруги планове за него. Той спря в офиса наШана и взе папката ѝ, след това продължи къмкафетерията.Красивите зелени очи на Тони грейнаха,щом той ги приближи. Ръката ѝ се премести към

златнотосърценагърдитеѝ.–Благодаряти.–Моля.Тойяцелунапобузата,следтовапоздравиостаналите.Сабринагонаблюдавашелюбопитно.–Носикилт–прошепнатянаТони.–Тойесредновековеншотландец–прошепнаѝТони.–Оу.ОчитенаСабринастанахаогромни.–Остананималконачос–Карлоспосочикъмчиниятанамасата.–Нопредполагам,ченеси

заинтересован.–Вечесенахраних.Иънседнанакраянамасата.–Някой,койтопознаваме?–кехлибаренитеочинаКарлосблеснаха.–Ох.ТойпогледнакъмТони.Иънсеусмихна,защотобечулритникаподмасата.–ПияпредимноАБположителна.Тямиелюбима.–ЩомбузитенаТонипочервеняха,той

поедълбоковъздух.–Ухаешкатосамиярай.Тясеизчервиощепо-силно.–Можедаусетишразличнитекръвнигрупи?Иможешдаразберешкакъвтипиматразличните

хора?–Да.–ЩомСабринасенамръщиисеобърнанастрани,Иъносъзна,чеенай-добредасмени

темата.Тойпотупапапката,коятобевзелотофисанаШана.–Товаенещо,покоетоРомани

Шанаработят,откактоКонстантинзапочнадалевитира,когатостананатримесеца.ТойпогледнакъмСабринаиТеди.–Щеобясня.РоманДраганестиесобственикнаРоматехисъздателнасинтетичнатакръв.–Вечеимказахкой,койе–заявиТони.–АХауърдразказанаТедиимензавойнатасБунтовниците–добавиКарлос.–Добре–Иънотворипапката.–РоманиШанаочакватвторотосидете.ХедъриЖан-Люк

същопланиратдаиматдеца.–Говоришзаполувампирскидеца?–попитаСабринаиносътѝсесбръчка.–Да,товаеединствениятначиндабъдембащи–ИънхвърлиединпогледкъмТони,чудейки

секакбисечувствалатядададеживотнаедноподобнодете.Погледътѝсрещнанеговияиочитеѝсеразшириха.Дализнаешекаквосимислитой?Дали

осъзнавашеколкодълбокосевлюбвашевнея?Карлоспрочистигърлотоси.Иънпрекъсназрителнияконтактиизвадиняколкоголемиснимкиотпапката.Поставигина

масата.–ТоваесобственоствГоренНюЙорк,коятоРоманкупинаскоро.Имаимение,достадруги

сгради,басейн,тенискортитристаакраземя.–Леле.–Тедисграбчиеднаснимка.–Огромное.Тониизучавашеснимкатанаосновнатасграда.–Красивое.ТяподадеснимкатанаСабрина.–Впечатляващо.–Карлосгледашевъздушнаснимканацялатасобственост.–Романтрябвада

еизключителнозаможен.–Да,нотованеезамисленокатонещо,скоетодапокажебогатствотоси.Романискадаго

запазимв тайна.Предиизвестновремедвамата сШанаосъзнаха,чедецатащесенуждаятотбезопасномясто,къдетодасеобразоватидаопознаятспециалнитесисили.Тедивдигнапогледотснимката,коятоизучаваше.–Възнамеряватедапревърнететоваимениевучилище?– Да. – Иън им подаде останалите снимки. – Разбирате необходимостта от това всичко да

останевтайна?Децата,посещаващитоваучилище,щебъдатуникални.–Адецатаотмоявид?–попитаКарлос.–Тещебъдатлидобредошлитам?– Да – кимна Иън. – Всяко дете с различни от нормалните способности. Или деца, които

простознаятпрекаленомного.ДъщерятанаХедърпопадавтазикатегория.–Товаестрахотно!–Тедиразглеждашеразличнитеснимки.–Училищезабъдещисупергерои!

Щеживеятливкампуса?–Могат да го направят –Иън сви рамене. –Някои от децата на вампиритемогат да бъдат

телепортирани,акопредпочитатдаживеятудомаси.–Товаепрекрасно.–ТониподадедругаснимканаСабрина.–Нямамтърпениедатезапозная

сКонстантин.Тойетолковауменисладък.Ивечеможедалевитираидасетелепортира.Сабринаостанамълчалива,мръщейкисенаснимките.–Вижтова.–Карлоспосочикъмснимкатасезерото.–Тукимаостров.Товащееидеалното

мястозамоитедецадатренират,бездапоставятдругитедецавопасност.Тонисеоблегнанапред,задапогледне.–Товаестрахотнаидея.–Главниятпроблем, койтоиматРоманиШана–продължиИън, – е данамерят учителии

администрация,накоитомогатдаседоверят.–Бройтеме–казаТеди.–Менсъщо–казаКарлос.–Судоволствиещедоведасирацитеситук.ИънпогледнаТонивъпросително.–Каквомислиш?–Мисля, че емного умно от страна наРоманиШана да планират това предварително.Не

мисля,чеТинобибилщастливвобикновеноучилище.–ТясеобърнакъмСабрина.–Товабибилоинтересномястозаработа,немислишли?Сабринабавносъбраснимките.–Мястотонаистинаекрасиво.Иидеятаеинтересна.–ТяпогледнаТонипритеснено.–Но

тованебешенашиятплан.Ниеискахмедапомогнемнадеца,коитоняматдом,коитогладуватилистрадат.ТозиКонстантинимабащабилионер,койтощесепогрижизанего.Амидецата,които нямат никой? Не можем да им обърнем гръб само защото тези деца мутанти са по-интересни.БузитенаТонипочервеняха.–Моляте,негинаричаймутанти.Сабринаприсвиочи.–Тинепланирашдаимаштакова,нали?Настананеловкатишина.ИъннаблюдавашеТонивнимателно,нотяизбягвашедагопогледне.

Изчервяванетоѝсезасили.Данебидасесрамуваше,чееобвързанаснего?Сабринаотблъснакупчинатаснимки.–Товаедостойнозауважение,нонеенашиятплан.ДветесТониработимпонашатаидеяв

продължениенадесетгодини.Тонизатвориочисболезненоизражение.ВИънсенадигнавълнанапаника.Амиакотяреши

данапуснесветанавампиритезавинаги?Каквощешедастане,акотягонапусне?Тойсграбчиснимките.–Тукиматристаакра.Можедапостроимощесгради.Нямадаенужнодаобърнемгръбна

нитоеднодете.Тонинай-накраяпогледнакъмнего.–Можеданаправимобикновеносиропиталищетам?Иънхванаръкатаѝ.–ЩетрябвадасъгласувамевсичкосРоман.Ноазнаистинаискамдазапазишидватасвята.

Нетрябвадаизбирашединияилидругия.Очитеѝзаблестяхаотвлага.–Товабибилодобре.– Виж това поле зад имението. – Карлос показа снимката на Сабрина. – От негоще стане

страхотнофутболноигрище.Тяизсумтя.–Разбирамкъдесанасочениприоритетитети.–Хайде,Сабрина.–Тедисенаведенапред.–Товаенай-страхотнатавъзможност.Тявъздъхна.–Ще си помисля. Още ми е необходимо време да се приспособя към… всичко това. – Тя

погледнапредпазливокъмКарлосиИън.–Аивсеощеимамеднагодинадауча.Стигадамогадасевърнавучилищебезчичомидасеопитвадамезаключинякъде.–Точнозатоваговорехме,предидасепоявиш.–Тонисивзеотчипсаигохапна.–Трябвада

вземемчантатанаБриоткъщатаначичоѝинякаксидагоубедимдаоставинеяипаритеѝнамира.Карлосвзесолницатаипоръсичипсасощесол.– Днес дойде полицията и търсиха Бри, Теди и Тони. Трябва да оправим тази каша преди

някойотнасдабъдеарестуван.Иънсезамисли,докатоприбирашеснимкитеобратновпапката.–Къдеживеетозичичо?–Уестчестър.–Карлоссихапнаотчипса.–Ходилсъмтампреди.Мисля,чемогаданакарам

прислужницатадамидонесенещатанаБри.–Азтрябвадаотида–казаСабрина.Иънпоклатиглава.–Не,тисивпо-голямабезопасносттуксТеди.–Тойсеизправи.–Карлос,закарайТонидо

къщатаначичото.Следтовамисеобадетеиазщесетелепортирам,задасесрещнемтам.Първотрябвадаиданякъдедругаде.–Къде?–попитаТони.–Каквопланираш?– Оставих пелерината си в Шотландия. Но Роман има вампирска пелерина и смокинг в

градскатакъща.Първотрябвадасиоблекакостюма.Тонигопогледнаизненадана.–Костюм?Тедисеухили.–Яко!Винагисъмказвал,четитрябвапелерина.Сабринасенамръщи.–Каквощеправишсчичоми?–Несепритеснявай.Нямадамунавредя–Иънсеусмихна.–Нонемисля,чечичотищесе

зарадваназапознанствотосисграфДракула.14Геройотанимационнияфилм„Грижовнитемечета”.–Б.пр.15Видсладкишподобеннапоничките.–Б.пр.16Игранадуми–Bear(анг.ез.)означавамечка.–Б.пр.

Глава23

–Изглеждашмногокрасив.ТонинаместичернатавратовръзканаИън.Тойтъкмосебе телепортиралв задната алеяна

къщатанаПроктъровивУестчестър.–Предполагасе,четрябвадаизглеждамстрашен–измърморитой.По-скоро секси. Тони прокара пръсти по елегантния му смокинг. Черната му сатенена

пелеринабечервенаотвътре,ачернатамукосасекъдрешевизправенатаяка.–Акоснимахфилмзавампири,щяхдатенаеманасекундата.Карлоспрочистигърлотоси.–Аковиедваматастеприключилистовадасевъзхищаватеединнадруг,некадасезаемем

съсзадачатаси.Тойприближидозаднатавратазакухнятаипочукатихо.Прислужницата надникна през прозореца и се усмихна, щом Карлос ѝ помаха. Тя отвори

врататаимуказанещотихонаиспански.ТойпосочикъмТонииИъниприслужницатакимна.–Мария ще ме пусне да се промъкна по задното стълбище – каза им Карлос. –Ще взема

нещатанаБриищесесрещнасвасдолу.Каза,чедокторътевбиблиотеката,отпредвкъщата.–Азщезаобиколя.Иънизчезнавсенките.Карлоссепромъкнакъмстълбището,докатоМарияводешеТоникъмбиблиотеката.ДокторДжоПроктъробикаляшезадбюротоси,говорейкипотелефонаси.–Вижкакво,Дженкинс,предполагасе,чесинай-добриятчастендетективвбранша.Неми

казвай,ченеможешданамеришедноскапаномомиче.–Тойспряипотъркасръкаплешиватасиглава.–Да,осъзнавам,чесигурнонякойѝпомага.Товае…–тойзабелязаТонинавходанабиблиотеката.–Щетисеобадяпо-късно.ДжометнателефонанабюротосиитръгнакъмТони.–Коясити?–ТониДейвис,съквартиранткатанаСабрина.Тойсепоколеба,следтовасеухилишироко.–Тони,колкопрекрасноедасезапознаястеб.СигурносепритеснявашужаснозаСабрина.

Некатеуверя,ченещадяникаквиресурси,задаянамеря.Тинезнаешнищозаизчезванетоѝ,нали?–Никоганямадаянамериш.Усмивкатамусепревърнавозъбване.–Тисиѝпомогналадаизбяга,нали?–тойсевърнадобюротосиивзетелефонаси.–Щете

предамна полицията. Естественоможе да избегнеш това да бъдеш арестувана, акоми кажешкъдееСабрина.–Давай.Обадиимсе.И азискамда съобщя занякоипрестъпления.Некада видим,имаме

злоупотреба с медицинското ви служебно положение за това че твърдите, че Сабрина имахалюцинации,когатонеетака.Тойповдигнабрадичка.

–Всекипсихиатърщесесъгласисдиагнозатами.–След товаимаменезаконноприсвояваненапопечителскиятѝфонди това, че я държахте

катозатворник,задакрадетеощеотпаритеѝ.Тойзатворителефонаси.–Неможешдадокажешнищооттова.Тонитръгнакъмнего.–Веднъж,щомполицията разследвафинансовите ви доклади, всичкоще станемного ясно.

ВиедържахтеСабринакатозатворник.Обявихтеязалуда.Опитахтеседаоткраднетецелияѝживот.–Не,не–тойразмахаръкавъввъздуха.–Нямашедаядържазатвореназавинаги.Простоми

трябвахамалкопари,задаплатядълговетесиотзалаганията.–Тогаващяхададойдатдругидългове.Проктърприсвиочи.–Онезимъжещяхадамеубият.Нямахникакъвизбор.–Тесанай-малкиявипроблем.НеселипитатекакизчезнаБри?Тойянаблюдавашевнимателно.–Разбирасе,чесечудя.–Вие я затворихте, защото тя твърдеше, че вампирите съществуватнаистина.Но само един

вампирбиуспялдаѝпомогнедаизбяга.–Тисиоткаченакатонея–очитенаПроктърблеснаха.–Щевизаключаидвете.Тонисеусмихна.–Можедаопиташ.Нопървонекатезапознаснякой.ТявдигнаръкавзнакзаИън,койточакашеотвънпредпрозореца.Тялотомусематериализиравсредатанастаята.Проктърахнаиотстъпиназад.–Какво?Това…товаенякакъвтрик.Иънвдигнаръце,развявайкипелеринатаси.–Тиневярвашвсъществуванетонанеживите?Тони прехапа устна, за да не се разсмее. Във фалшивия трансилвански акцент на Иън се

долавяшешотландсканотка.–Товаене…невъзможно–заекнаПроктър.Иън се спусна към бюрото с вампирска скорост.Проктър се запрепъва назад и се блъсна в

рафтаскниги.–Сегащеповярваш.Иънсеиздигнавъввъздуха.Тонитрепна,когатоглаватамупочтисеблъснавтавана.ПонеПроктъримашевиднанапълно

ужасен,когатосескризадбюротоси.СпореднеяИънизглеждашепростоужасносладък.Тойскочинабюротоизведнъжиочитемузаблестяхапо-светлосини,азъбитемусепоказаха.

Тонитрепна.Тованебешемногосладко.Проктърсесвинакълбонапода,вдигайкиръцедасепредпази.–Неменаранявай.Моляте.СъскайкиИънметнапелеринатанадраменетеси.Тонизалитна,когатоколенетеѝомекнаха.

Господи,тойсебевживялнапълновролятасиначудовище,авсичко,закоетотяможешедамислибеЗахапиме.Колкостраннобе,чеатакатанаБунтовницитеябеужасилаиотвратила,докатомисълтазатовакакИъняхапекарашекожатаѝдатреперивочакване.

Лицетоѝизгаряшеитячувствашекаксеизчервявацялата,иусещашекаккръвтабушувавъввенитеѝ.Движещасевсепо-бързоипо-бързо,сякашсенуждаешедаизбяга,сякашгозовеше.Иънсеобърнакъмнеяиеднавълнаотстрастпочтиясъбори.Тяахна,когатосинитемуочи

станахачервени.О,боже,тойзнаеше,четяевъзбудена.Отстъпиназад,вдигайкиръкакъмгърлотоси.Сърцетоѝбумтешекатоподивяло.Бедратаѝсе

притиснаха заедно с внезапна нужда. Господи, нищо чудно, че през вековете жените са мупредлагаликръв.Иън се обърна отново към треперещия доктор, свит на пода. Той изпъна дясната си ръка и

Проктърпотръпнасякашгобеудариланевидимасила.– Ти си под мой контрол – сега очите на Иън блестяха яркосини и Тони осъзна, че той

използваконтролнадсъзнанието.–Тисисмиренроб,аазсъмтвоятгосподар.–Тисисмиренроб,аазсъмтвоятгосподар–прошепнаПроктърсразширениистъклениочи.Иънсенамръщи.–Не.Азсъмгосподарят.–Тисигосподарят–казаПроктър.Тониподтиснаеднаусмивка.Иъннебемногодобървтовадаезлочудовище.Нищочудно,че

гообожаваше.–Слушаймеимисеподчинявай–наредиИън.–НикогаповеченямадакрадешотСабрина.

Никоганямадасебъркашвживотаѝ.Щебъдешнейниятпочтенчичо.Разбралиме?–Да,господарю.ИънсеобърнакъмТони.–Нещодруго?–Дасеобадивполицията–прошепнатя.Иънотновоизпънаръка.–ЩепрекратиштърсенетонаСабринаиТеди.Щекажешнаполицията,чесисгрешил.Ще

попълнишформуляритезаизписване.Никогаповеченямадазалагаш.Щеизплатишдълговетеси,използвайкисобственитесиресурси.Проктъркимна.–Да,господарю.Иънскочиотбюротоизастанадодоктора.–Нямадаказвашнаникойзатазинощ.Знамкакдатенамеря,ДжоузефПроктър.–Да,господарю.–Приключихтели?–попитаКарлосотвхода,ръцетемубяхапълниснещатанаБри.ПрислужницатагледашелюбопитнокъмИън.–Ощенещо–ИънсеобърнакъмПроктър.–Щесеотнасяшпочтителносприслужницатаси.Поставиръкавърхуглаватанадоктораитойпотънавдълбоксън.–Благодаряви,señor.–Мариясепрекръсти,следтовагиповедекъмзаднатаврата.–Сабрина

добрелие?–Да–казаѝТони.–Благодаримтизапомощта.–Gracias–Карлосцелунаприслужницатапобузата.Мариясеизкикотиизатворивратата.–Бешепрекрасен!–ТонипрегърнаИън.–Благодаряти.Тойсеусмихнаияцелунапочелото.–Вземетесистая–измърмориКарлосисеотправикъмколата.ТойприбранещатанаБривбагажника.

ДокатовървяхакъмколатанаКарлос,ИъндържешеТонизаръка.– Золтан и Джакще пристигнат преди изгрев. В Роматех няма достатъчно стаи за всички,

затоващесевърнемвградскатакъща,задаспим.–Сигуренлиси,четамебезопасно?–попитаТони.–Презденящеебезопасно–отговориѝИън.–Бунтовницитещебъдатмъртви,колкотонас.А

иХауърдщеетам.Карлоссъщо.–Добре–ТониспрядоягуаранаКарлос.–Идвашлиснас,Дракула?–Щесевидимпо-късно,съкровище.Итойизчезна.

***Нотянеговидяпо-късно.СледкатоКарлосявърнавРоматех,итесъобщихадобритеновини

на Сабрина и Теди, Бри незабавно пожела да се прибере вкъщи при Уондъркити. След катовсичкисесъбрахавапартаментанаБри,сипоръчахакитайскоипразнуваха.ХауърдбепомолилКарлосдазапочнеработаведнага,затоватойсъбрамалкодрехи,коитода

вземесъссебесивградскатакъща.Тонисъщосъбраощемалкоотсвоите.ПритеснявашеседаоставиБрисама,затоваТедипредложидаостанепрезнощтавапартамента.КогатоКарлосиТонипристигнахавкъщатанаРоманДраганестивГоренИйстСайд,вечебе

десет вечерта, аимотнеиощеполовинчасКарлосдаогледаида се възхитина всяка стая вкъщата.ИзбрасистаятадотазинаТони.– Това е идеално за мен, menina – той прокара одобрително ръка по таблата на леглото,

изработенаотдървоикованожелязо.–Харесвамииспанскотообзавеждане.– Мисля, че стаята е принадлежала на една средновековна испанска дама, която се казва

МарияКонсуела–казаТони.–Каквосееслучилоснея?–Карлоссложикуфарасивърхуплюшенатачервеназавивка.ТонисеопитадасиспомникаквоѝберазказалДугълзабившияхарем,когатосебенанесла

тукпредималкоповечеотседмица.Бетолковаотвратенаотидеятазахарем,ченебеобърналавниманиенаполовинатаотнещата,коитоѝбеказал.–Моятастаяебилананякаквасредновековнамацка,коятосеказвапринцесаДжоана.Тяи

МарияКонсуеланесабилиособеноочарованиотидеятадасасъсобственицинаПалавидяволи,затовапродалидяловетесинаВандаисепреместиливЕвропа.Мисля,чевЛондон.Карлосотворикуфарасиизапочнадавадидрехитеси.–Трябвадатиблагодаря,приятелко.Товаевъзможнонай-добратаработазамен.Хауърдказа,

чещесъобразятсменитемисоставащитемилекции,задамогадазавърша.–Товаестрахотно.Тонизабелязакупчинатасбельотому.Имашеслеопардовашарка,асъщотакаистигрова.–Щесесъобразятиспътуванията запроучванетоми.Никоганебихнамерилдругтолкова

разбранработодател.–Е,вампиритезнаятколкосилносенуждаятотсмъртни,накоитомогатдаразчитат.Не, че Карлос бе напълно смъртен. Карлос Пантера. Тони се удари мислено по челото.

Трябвашедаседосети.Трепна,когатотойпоставиощеединпредметналеглото.Божичко.Товабешенай-голяматанокторезачка,коятобевиждала.–Всичкоетолковапрекрасно,menina.Винагиетрябвалодапазятайнатаси…амивтайна.Но

стазиработасъмсвободендабъдасебеси.Вдействителносттова,чесъмшейпшифтъртуксе

смятазаплюс.Инамерихдомзамоитесираци.Тонисеусмихна.–Многосерадвамзатях.Изатеб.Карлосзаобиколилеглотоияпрегърна.–Благодарятитолковамного.–Азтиблагодаря,Карлос.Тивинагисибилпрекрасенприятел.–Тяпотиснапоривасидаго

почешезадушите.Тойнаправосимъркаше.–Щетеоставядасенанесеш.Нализнаеш,трябвадастанемпредиизгрев.Тятръгнакъмвратата.Тойвзечастотдрехитесиисеотправикъмгардеробаоттъмнодървосорнаменти.–Каквощеправиш,menina?ЩеостанешлисИън,илищесевърнешприСабрина?Товабевъпросътнаденя.Тонихваназлатнотосърце,коетолежешевърхугърдитеѝ.–Надявамсе,ченямадамисеналожидаизбирамединияилидругия.Щемиседавярвам,че

Сабринащеразмисли,акоѝдадемвреме.Карлоскимна.–Понякогачовектрябвадасеосмелидамечтае.Тониотидевспалнятаси,повтаряйкиситезидуми.Осмелиседамечтаеш.ТяобичашеБри,

обичашеиИън.Трябвашедавярва,ченещатащяхадесеподредят.

***Тясеуспасутринтаинесесъбуди,докатонечуКарлосдатропаповрататаѝ.–Ейсегащедойда–извикаТони.Подяволите,подяволите,подяволите.Мразешетезираннисъбуждания.Изкъпасенабързои

облече униформата си. Бързаше надолу по стълбите и хващаше все още мократа си коса наопашка, когато забеляза Золтан Заквар и Джакомо ди Венеция, познат още като Джак, да секачватпостълбите.–Bellissima,прекраснакактовинаги–поклонисеДжак.Господи,бивашесиго.Тониоценявашекомплимента,нознаеше,чемъжкатаѝуниформабе

огромнаигрозна,атябесложиламногомалкогрим.–Занощталисеоттегляте,момчета–имампредвидденя?–Да.Щебъдемвгостнитеначетвъртияетаж–казаЗолтан.Междупрозявкатамуиунгарскиямуакцентбедостатруднодагоразбере.–Bellissima,щеменаглеждашлиличноти?КафявитеочинаДжакблеснаха.–Акоискаш.Разбирасе.–Moltobene.Ciao,bellissima17.Джакпродължипостълбите.Золтантръгнаследнего.–Мислишдаспишгол,нали?Джаксеподсмихна.Тони завъртяочи, след това хукнанадолупо стълбите.Снадеждата, чеИънщешеда е още

буден.ВъвфоайетосрещнаДугълиФиниъс,запътеникъммазето.Финиъссепрозя.–Леканощ,сладка.–Леканощ.Илисутрин–тезимомчетаяобъркваха.–ВиждалилистеИън?

–Вечесилегна–Дугълзатвориврататанамазетозадсебеси.Прекаленокъсно.Подяволите.Бешетруднодаимашприятелвсмянатанагробището.Тръгна

къмкухнята.–Доброутро.Хауърдседешенамасата,похапвайкисимечилапи.Отновопонички?Акопродължида ги ядеще стане голямакатомечка. Забеляза, чеКарлос

ядешенещооткупа.Товаизглеждашездравословно.–Каквоядеш?Котешкахрана?Хауърдизбухнавсмях,докатоКарлосяпогледнабезизразно.Тонимусеусмихнасладко.–Чух,чеиматноваантикосматаформула.–Товаезърненазакуска.Карлосѝпоказакутията.–Хмм,специаленКзакотенца?Можелидаяпробвам?Тясивзееднакупа.–Самоакоспрешдаситолковазлобна–изръмжаКарлос.–Извинявай.Тонигопотупапоглавата.Знаеше,чееопака.Нобетолковаразочарована,ченебевидяла

Иън.Дозалезимашедълго,дълговреме.Следзакускатяпредложидагопровери.–Напетияетажлие?–Да–Хауърдизпичашатасисчай.Сдопълнителномедбезсъмнение.–Каквощекажеш,

Карлос?Готовлисизаобучениепобойниизкуства?Искамдавидяколкодобреможешдасебиеш.–Готовсъм.Карлос и Хауърд тръгнаха към стълбите за мазето, а Тони започна дългото изкачване към

петияетаж.Докатостигнедоофисанапетияетаж,вечедишашетежко.Стаятабешетъмна,алуминиевите

щорибяхаспуснати.Вмивкатаимашепразнабутилкаоткръв.Иънсигурнобехапнал,предидасилегне.Тя отвори двойната врата, водеща към спалнята. От полузатворената баня се процеждаше

светлина.–Оставилсилампатавключена.Срамота.Тясеприближидоляватастрананалеглото.Иънлежешетамоблеченвбялатенискаидолнищенапижамасдесеннаплейд.Бемахнал

кафеникаватазавивка,задалегненахладнитепамучничаршафи.Чернатамукосаберазпуснатаоткоженатавръзкаисъздавашедраматиченконтраствърхубелитекалъфки.Бевобичайнатасипоза,вкоятоспеше.Погръб,стъпалатамусочехакъмтавана,аръцетему

бяхаскръстенивърхуплоскиямукорем.Вероятнобенаучилтазипозаотвекове,прекаранивсънвнякойковчег.Тони огледа втори път мястото под сплетените му ръце. В долнището на пижамата му

определено се забелязваше голяма подутина. Тя се наведе, за да види по-добре. Божичко, безаспалвъзбуден.Бешеливъзможноподобнонещо?Изправисе,поемайкисидълбоковъздух.–Палавомомче–прошепнатяипогледнакъмкрасивотомулице.

Посилнатамучелюстбенаболабрада.Чернитемумиглибяхатолковаплътни.Щешедагомрази, ако не го обичаше толкова много. Протегна се да докосне сладката трапчинка набрадичкатаму.Изведнъжочитемусеотвориха.Тониподскочи.Еднаръкасеобвиоколокиткатаѝвздрава

хватка.Тяахна.–Изненада.Иъняхваназаръцетеияпреобърнавърхулеглото.17Многодобре.Чао,красавице(ит.ез.).–Б.пр.

Глава24

Иънсъссигурностяизненада.Тялежешеналеглото,акрасиватаѝустабеостаналаотворена

отизумление.Тойсепреобърнанаеднастрана,задаеслицекъмнеяисеподпряналакът.–Ти…тинесимъртъв–прошепнатя.Тойсеусмихна.–Вмоментане.–Как?Данесиизпиллекарството?ОноваОстанибуден?–Да.Знамкъдебескрито.Тяседна.–Но,Иън,тотекарадаостаряваш.–Поеднагодиназавсекиден–тойсвирамене.–Такачещеизглеждамнадвадесетиосем,

вместонадвадесетиседем.Устатаѝотновоостанаотворена.–Готовсидаостареешседнагодина?–Задапрекарамединденстеб,да.–Това е толкова сладко– тя сеизпънана леглото с лице къмнего. –Но сигуренли си, че

трябвадасисладък?Имампредвид,тисибуден,алошитеспят.Усмивкатамусеразшири.Тябеточнотолковавойн,колкотонего.–Значиискашдагипосека,докатосанеспособнидасезащитават?Тонитрепна.–Осъзнавам,ченеемногоблагородно,нотебихагонаправилинамига.–Да,такае,затоватрябвадасмесигурни,ченикоганямаданамерятлекарството.–Тойсе

протегна да махне една мокра къдрица от бузата ѝ. – Всъщност бих се изкушил да ги избиявсичкиидаприключимсцялатакаша,ногипазятдвадесетрускимафиотивъоръженидозъби.–Ох–тянаправифизиономия.–Тованямадаемногоприятно.–Такае.ОткактоРомангипосетипрезденя,тесаизключителнопредпазливи.–Тойпрокара

пръст по челюстта ѝ. –А го има и проблема с това да се превърна на въглен, ако изляза наслънце.–Тогавапредполагам,четрябвадаостанемвътре.–Да.Иънплъзнапръстасипоухотоѝ.– Предполагам, че можем да измислим нещо, с което да запълним времето. – Очите ѝ

блеснаха, когатопогледнакъмдолнищетонапижаматаму. –Изглежда, че ти си гоизмислилпредимен.Тойсеусмихнаиронично.–Единмъжтрябвадаевинагиподготвен.Бешеистина,чедокатолежешевлеглото,чакайкиядапристигне, себевъзбудилсамопри

мисълтада се люби снея. Знаеше, че сега очитему са червени.Стаятабе в червени сенки, акожатанаТониизглеждашерозоваиизпълненаскръв.Щешедаепредизвикателстводазапазиконтрол.Нарочносебенаситилсъссинтетичнакръв,задагонаправипо-лесно.

Начинът, по който го бе гледала, когато бе освободил всичките си вампирски сили вбиблиотекатанадокторПроктър–товабеизпиталоконтроламудокрай.Бечулкакпрепускасърцетоѝ.Беподушилвъзбудатаѝ.Искашемуседаскочивърхунеяидазабиезъбивъввратаѝ.Венцитемуизтръпнахаитойпаднапогръб,стискайкиочи.Контрол.Несмеешедаселюбис

нея,аконеможешедасеконтролира.–Добрелиси?–прошепнатя.–Неискамдативлияяпоникакъвначин.Акоостанешвлеглотоми, товатрябвадае твое

решение.Нознай,чещетелюбя.–Е,азточнонатоваразчитам.Гласътѝзвучешеприглушено,следтованещомекопаднаналицетому.Тойгоотметнанастранииотвориочи.Връкатамуимашесиняриза.Нейнатариза.Тяседеше

донего,плъзгайкипрезрамкитенасутиенапораменетеси.Медальонътсформанасърце,койтоѝбедал,лежешемеждугърдитеѝ.–Сигурналиси?–Данебидаизглеждамнесигурна?Тониметнасутиенасинапода.Тойскочи,карайкиядалегнепогръб.–Обичамрешителнитежени.Тясеусмихна.–Азобичамагресивнитемъже.Иънразтвориръкавърхуребратаѝ.–Знам,ченемепознавашотмногодълговреме.–Нотечакахсгодини.–Впродължениенавекове.Мисля, че сърцетомитеразпознаощепърватанощ,вкоято се

срещнахме.Простоотнеощеняколконощинамозъкамиданавакса.Тядокосналицетому.–Иприменбепосъщияначин.Тойплъзнаръкатасинагоре,задапокриегърдатаѝ.–Искамдазнаеш,чещетибъдаверен.Обичамте.Тованикоганямадасепромени.–О,Иън–тяобвиръцеоколовратаму.–Азсъщотеобичам.Той сенаведе дацелуне устнитеѝ.Бяхамекии влажнии се отворихаподканващо. Завъртя

езикасивътре,изучавайкиивкусвайкисладосттаѝ.Тяпотръпнаподнего–толковакрехкавсвоята смъртност, но толкова силна в страстта си. Тони бе всичко, което той не бе. Всичко,коетожадуваше.Животисветлина.Чистаидобра.Езикът ѝ се плъзна по зъбите му, след това се уви смело около острия връх на единия му

кучешкизъб.Тойизстена.Далиосъзнаваше,каксииграесопасността?Тяпритиснаезикасикъмвърхаму.Иънпрекъснацелувката,поемайкисирязковъздух.Кожатаѝ,шиятаѝ,гърдитеѝ–изглеждаха

невероятновкуснипрезчервениямупоглед.–Господи,желаяте.Обсипа с целувки гърлото и гърдите ѝ. Бумтящото ѝ сърце ехтеше в ушитему: колкото по-

бързобиешето, толковаповечесеразпалвахапламъцитенастрасттаму.Иънплъзнаръка задгърбаѝияповдигнавъввъздуха.Гърбътѝсеизви,притискайкигърдитеѝкъмустатаму.Съсстонтяотместиръценастранииоставитялотосинанеговитенужди.ИИъннаистинасенуждаешеотнея.Всекисантиметъротнея.Захапвашеисмучешезърната

ѝ,докатотенестанахатвърдивустатаму.Засмукаеднотоилекоощипадругото.Когатодръпнаидвете,тяахна.–О,моляте.Тяхванатенискатамуиядръпна.Тойяизмъкнапрезглаватасиияхвърли.Послеразкопчаколанаѝисенасочикъмципана

панталонитеѝ.–Подяволите,никоганесъмсимислил,чещесваляммъжкипанталони.Тясеразсмяисеопитадамупомогне,катоповдигнаханшасивъввъздуха.Тойизстенапри

гледката. Издърпа панталоните ѝ до глезените, но там спря заради обувките ѝ. С едно бързодвижениенакиткататеполетяхавъввъздуха.Чорапитеипанталонитеѝгипоследваха.–Обичамкракатати.Хванаглезенаѝиповдигнаголияѝкрак,задаможедацелунепрасецаѝ.–Свалисипанталона.–Сега?Тойпогъделичказаднатастрананаколянотоѝ.Кракътѝтрепна.–Да.Сега.Поставиглезенаѝнарамотоси,следтовасеповдигнанаколене,задасвалидолнищетона

пижаматаси.Ерекциятамуизскочи.Тонисеподпряналакти,задаимапо-добрагледка.–Леле.–Надявамсе,ченеочаквашдатанцувамнаоколокатоонзимъжотПалавидяволи.Иънхвърлидолнищетонапода.–Коймъж?–измърморитя,аочитеѝнесеотлепвахаотслабинитему.Колкото повече го гледаше, толкова по-голям ставаше той. Ако продължаваше така, Иън

нямашедаиздържиощедълго.Трябвашедаяразсее,притовабързо.–Сега,докъдебяхместигнали?–попитаяицелунаглезенаѝ.–Не–тясваликракасиотрамотомуисенаведенапред.–Искамдатедокосна.Тониобвиръкаоколоерекциятаму.–Ох,девойче.Нямадауспеядаиздържаощедълго.–О,хайдеде–тягостисналеко.–Тисисиленмъж.– Да – той остана без дъх, когато тя закачи връхчето му с палец. Вече се бе появила една

капчицаитяяразнесенаоколо.–Силенсъм–тойстисназъби.–Азсъмвойн.–Истинскимъжага.Тонигобутнаназадвърхулеглото.Главатамубенаполовинаизвънлеглото.Тойахна,щомустатаѝгопое.Исмачказавивкатав

юмруци.Можешедаиздържитова.Небенякоймладок.–Аз…азпораснахсняколкосантиметрапрезлятото.Дълбокоотгърлотоѝсечузвукнаодобрение.Пръститеѝгъделичкахатопкитему,следтова

гистиснаха.Езикътѝсевъртешеоколопенисаму.Стаятасезавъртяоколонего.Неможешедаповярва.Случващотосеберазличноотвсичкиясекс,койтобеправилпрезвековете.Можебизащотоснаряжениетомубепо-различно–по-голямоипо-зряло.Илиможебибе,защотоТонибе...Тони.Тяселюбешеснего.Тойнеискашетовадасвършиникога.Нощешедасеслучипритовадяволскискоро.–Не!Тони!

Тяпогледнакъмнеготочнокогатоизгубиконтрол.Съсстонтойсвършивърхугърдитеѝ.Безапазилдостатъчносамообладание,задасеизвърнеотнея.ПокрусентойсеизхвърлипоцелитезавивкинаРоман.Ипроклетотонещонеспирашедаизлиза.–Ох,девойче.Толкова съжалявам.Несъмсвикналс тозидълъг…Не гоконтролирахкакто

трябва.Иънсведеглава,прекаленозасрамен,задаяпогледне.Звукътнасмяхпрекъснатишината.Тойпогледнанамусенокъмнея.Тясетъркаляшеотстрана

настрана,смеейкисетолковасилно,чеочитеѝсебяханасълзили.Лицетомупочервеня.–О,товасъссигурностемечтатанавсекимъж,дамусеприсмиватвлеглото.– Иън, толкова си сладък. О, боже! Пенисът ми е прекалено голям. Извън контрол е! – Тя

имитирашотландскияму акцент и се разсмя отново. – Горкото бебе. Толкова е тъжно, че сисвръхнадарен.Мисля,чещесеналожидапоплача.Тойяпогледнанамръщено.–Тисъссигурностсенаслаждавашнатова.–Разбирасе–тяседнаиизтриочитеси.–Въодушевенасъм,чемогадатенакарамдаизгубиш

контрол.–Наистинали?–О,да!Товаевдъхващосила–тясвимускули.–Обикновенатасмъртнакараякия,безсмъртен

вампирдаизгубиконтрол.Чувствамсекатосупержена!–Товатихаресва?–Господи,да.Тонипритиснаръкакъмгърдитеси, следтовасеразсмяотново,щомпръститеѝдокоснаха

сперматаму.Хванакраяначаршафаиизбърсаръкатаигърдитеси.Иън бе удивен. Той можеше да се посрами пред Тони и тя все още да го обича. Бе най-

големияткъсметлияназемята.–Итрябвадасипризная,ченаистинаоценявамтезидопълнителнисантиметри.–Погледътѝ

паднавърхучаталаму.–Великолепенси.–Благодаряти.–Вечесечувствашемногопо-добре.–Лесномогадабъдаубеденотновода

изгубяконтрол,щомтоватеправитолковащастлива.Устатаѝтрепна.–Многоблагороднооттвоястрана.–Живея,задаслужа.Фактически,сега,когатонесъмвопасностдаизбухна,могадаотделя

повечевременатовадатидоставяудоволствие.Тяповдигнавежди.–Звучидобре.–Да–тойпрокарапръстипоголияѝкрак.–Щесипоставязацелдатенакарамдаизгубиш

контрол.–Какданеобичашединмъжсмисия.Тойповдигнавежда.–Свалисибельото,девойче.Тясеизкискаилегнаназад.–Слушамви,средновековнивоине–Тонипъхнапалцитесивластиканабикинитесиибавно

гисмъкна.–Можедасезабавляватестялотоми.–Такаищенаправя.

Тойсенаслаждавашенаначина,покойтотядвижешебедратаси.Свали бикините до средата на бедрата си, но в позицията си не бе способна да стигне по-

далеч.–Щебъдешлитакалюбезендамипредложишмалкопомощ?–Судоволствие,скъпалейди.Тойзакачипръствбельотоѝигосмъкнапокракатаѝ.–Благодаряви,сърлюбезни.Южняшкиятѝакцентсечудостапо-отчетливоитягопогледнастрастно.Той се подсмихна. Трябваше да се досети, че това да се люби с Тони няма да може да се

сравниснищо,коетоепреживявалдосега.Тяизпълвашесърцетомусрадост.–Заменеистинскоудоволствие,красивалейди.Иънхвърлибикинитеѝвъввъздуха.Щомтенадвихагравитацията,тойпогледнанагореиги

забелязадависятотполилея.Тониотновопривлечевниманиетому,катопреместиединиясикракнадясно,аследтовасъс

съблазнителнодвижениенабедратаси,плъзнадругияналяво.–Надявамсе,дасенасладитенагледката.–Определено.Той можеше да види как влагата блести по нежните ѝ гънки. Иън пое дълбоко въздух,

наслаждавайкисенаароматанавъзбудатаѝ.–О,девойчетисинай-красиватасредвсичкикрасивидевици.–Хмм.Прекаленомилси.–Тяраздвижипровокативнобедра.–Щесепостараядасепригодя

къммъжествениятиразмер–казатяимусеусмихна.–Щетеближа,докатонесевзривишотудоволствие.Очитеѝстанахаогромни.–Добре.Тойсграбчиглезенитеѝигипоставиоколовратаси.–Дръжсе,съкровище.Нещатамогатдаизлязатизвънконтрол.Тясеизкиска.Иънсграбчибедратаѝизаровилицетосивароматаѝ.Тяахна,щомтойзапочнадаяближеи

серазтрепери,когатоязасмука.Проникнасдвапръставнеяияпогалилеко.Дишайкитежко,тяразмърдабедравритъманапръститему.Сегабетолковамокра.Толковагореща.Толковакрасива.Атойотновобетвърд.Погледназа

последнокъммократаѝ, изпълнена с кръвплът, след това сепридвижикъмфиналниящурм.Размърдаезикаси,увеличавайкискоростта,кактосамоединвампирможе.Кракатаѝсесвиха.Ханшътѝсеповдигна.Почтибетам.Тонинададевикипотрепери.Вътрешнитеѝмускулисесвихаоколопръститему.Цялотоѝ

тялосеразтърси.Тойцелуна треперещитеѝ бедраи свали кракатаѝна леглото.Целуна коремаи гърдитеѝ.

Подпирашесенаръцетесинаднеяивърхътнаерекциятамудокосвашелекокоприненияѝвход.–Иън.Тяпрокараръценагорепогърбаираменетему.–Искамдавидялюбовтавочитети,когатовлязавтеб–прошепнатой.–Имашя–тяпогледнакъмнего.–Обичамте.Той се плъзна в нея. Завладя го смесица от най-различни чувства. Радост, любов, еротично

удоволствиеипървиченмъжкитриумф,щомязавладя.Възнамерявашедаселюбятбавно,нотя

бетолковакрасива,толковасекси,толковаобичаща,ческороидваматасеотправихазаеднокъмосвобождаването.Неможехадабъдатдостатъчноблизо.Кракатаѝсесключихаоколокръстамуителатаимсесляха.Неговият оргазъм настъпи първи. Той се блъскаше в нея със скорост и свирепост, с която

можеше да го прави само вампир. Тони извика и свърши разтърсена. Докато тялото ѝпродължавашедатрепери,тясепритиснакъмнего.–О,боже–задъхасетя,опитвайкидасипоемевъздух.Тойдопрячелотосидонейното,докатодишанетоимбавносенормализира.–Надявамсе,ченесъмтенаранил–прошепнатой.–Не.Беше…прекрасно.Зрелищно.Разтърсващо.–Да.Тойпаднадонеяияпридърпакъмсебеси.Очитеѝсезатвориха.–Изтощиме.–Да.Иънзатвориочиипотъркабрадичкатасивкосатаѝ.Единмъжлесноможешедапожелаецяла

вечностпрекаранатака.

***Тони се събуди, осъзнавайки бавно, че е гола и ѝ е студено. Тя седна. В приглушената

светлина, която се прокрадваше през открехнатата врата на банята, забеляза Иън до себе си.Погледътѝсеплъзнанадолупоголотомутялоисевърнаобратноналицетому.Поразителнокрасивмъж.Толковасекси.Ибетолковамил,даостарееседнагодинасамозадабъдеснея.Далидействиетоналекарствотобепреминало?Тойопределеноизглеждашемъртъвзаоколниясвят.Тяпогледнакъмчасовниканамасичкатадолеглото.Господи,бепочтиобяд.КарлосиХауърд

сигурносечудихакаквосееслучилоснея.ТяиздърпачаршафадапокриегърдитенаИън.Следтоваотидедобанятаисивзеединтопълдуш.Влезенапръстивспалнятаседнахавлия,омотанаокологлаватасиидругаоколотялотоси.

Откри ризата си на пода от едната страна на леглото, а сутиена си от другата.Погледна къмполилея от ковано желязо над леглото. Бикините ѝ висяха на едно от разклоненията му.Съмнявашесе,чещеможедагистигне,дориакосекачиналеглото.Жалко,ченеможешедалевитиракатовампирите.Можебищешедаоткриенещо,скоетодабутнебикинитесидолу.Погледнавгардеробаисе

усмихнанакилтовете,коитовисяхатам.ПогалимекияпуловернаИънисенаведедаподушиароматаму.Забелязачернитекоженипанталони,коитобеоблякълвечерта,вкоятоспасихаБри.ЗадтяхбесмокингъткойтооблечезаролятасинаДракула.Следтовабевампирскатапелерина.Прокарапръстипогладкия,черенсатен.Изправенатаякабешетолковаготина.Погледнакъм

Иън,койтовсеощебемъртъвзасвета.Е, защо не, по дяволите? Пусна хавлиите на пода и взе пелерината. Завъртя се наоколо,

размахвайкиякатоматадор.Следтоваяметнанараменетесиизавързавръзкитеоколовратаси.Събракраищата,задаможе,щомповдигнеръцедасеразпери.Уоушш,прибягапрезстаята,оставяйкипелеринатадасевее заднея.Следтоваизпълниняколкоударав стилПасоДобле.ЩастливаспостигнатотоТонисвидесниясилакът,оставяйкипелеринатадапокриедолната

частналицетоѝ.ПодобнонаСнидлиУиплаш18,тяпрофучапрезстаята.Скочи върху долния край на леглото и вдигна ръце. Впери зловещ поглед в Иън и каза с

призрачен,нисъкглас:–Азсъмтвоятагосподарка.–Катодевица–отговориѝженскиглас.Тониподскочиисезавъртя.Товатрябвадабенейнияттелефон.Панталонитеѝбяханякъдена

пода.Мадонаобяви,чеедокоснатазасъвсемпръвпът.–О,млъкни–Тонискочиотлеглотоитръгнапрезстаята,търсейкипанталонитеси.–Тиси

девицаточноколкотоиаз.–Потоваможедасепоспори–чусеединмъжкиглас.Тяизпискаисезавъртя.–Иън?–Тони?Тойпогледнаизненаданокостюмаѝилипо-точнолипсатанатакъв.Тястиснакраищатанапелеринатазаедновопитдаприкриеголотоситяло.–Мислех,чесимъртъв.Отново.Устатамутрепна.–Небихпропусналтовазанищонасвета.Лицетоѝпламна.–Катодевица–подиграѝсеМадона.Тяизмъкнателефонаотджобанапанталонаси.–Ало?–Menina,каквостанастеб?–попитаКарлос.–ОтидедапроверишИънгореинеслезе.–Аз…добресъм.Иънсъщоедобре–тяпогледнакъмлеглото.Тойѝсехилешенасреща.–Данезаспа?–попитаКарлос.–Знам,чебеизморенатазисутрин.–Аз…явносъмзаспалалеко.Съжалявам.–Нямапроблем.Нищонесее случило.Простосипомислих,чеможедаси гладна.Хауърд

приготвясандвичивкухнята.Искашлиедин?–Аз…ъъ…ТянаблюдавашекакИънсезапътипокрайнеякъмофиса.Гледкатаотзадбепрекрасна.Той

извадибутилкаскръвотмалкияхладилниквмокриябариясложивмикровълновата.–Тони,каквостава?–настояКарлос.–Трябвалитипомощтамгоре?–Не!Аз…азнаистинасъмдобре.–Тойебуден,нали?–настоядаузнаеКарлос.–Илиетова,илисиразвиланякоивкусове,

коитосапрекаленоизвратени.–Добреде,тойебуден–признатя.–Хауърдмиразказа залекарствотоОстанибуден – отвърнаКарлос. –Предполагам, че вие

дваматасевъзползватедобреотнего?–О,да.Карлоссеизхили.–Ciao,menina.Тойзатвори.–Тезнаяткаквоправим?Иънизвадибутилкатасиотмикровълноватаиизсипакръвтаведначаша.

–Да–тяпуснателефонасиивлезевофиса.–Далищесинавлечемголеминеприятности?–ТочновмоментаникойнеможедасесвържесКонър,такаченесепритеснявайзатова.–

Иънотпиот чашата си, докато янаблюдавашекакприближава. –Пелерината стоимногопо-добренатеб,отколкотонамен.–Немисля,чегледашпелерината.Тяяразтворииразкритялотосизамиг.Иънсеусмихнаиотпиотново.–Случисенещоневероятно.–О,да,сексътбешестрахотен.Тяседнанастоладобара.Тойсеразсмя.–Товасъщо.Но,Тони,азнаистиназаспах.–Тойсенаведекъмнея,подпирайкилактинабара.

–Бешетолковастранно.Несъмспалотвекове.–Леле.Иънотпиощеоткръвта.–Бяхзабравилкаквоечувството.Мъртвешкиятсънетолкова…празен.Нищоповечеотсмърт

ипълназабрава.Нотовабетолковапрекраснои…–Спокойно?Очитемузаблестяхаотвлага.–Сънувах.Сънувахтеб.–Ох…боже.Тязабеляза,чесълзитевочитемубяхачервеникави.Тойдокосналицетоѝ.–Небихпомислил,четоваизобщоевъзможно.Тяхванаръкатаму.–Каквосънува?Устатамусеизвивусмивка.–Направимистриптийзсвампирскапелерина.–Наистинали?–щомтойсеразсмя,тямусенамуси.–Многосмешно.Каквосънува?Очитемусесмекчиха.–Някойденщетикажа.–Хмм.Тонистанаотстола.Отдалечисеотнего,следтовапреметнаеднатастрананапелеринатазад

гърбасииразкриеднозаобленобедро.–Имамсиначинидатенакарамдаговориш.Тяахна,когатотойстигнадонеясвампирскаскорост.–Азимамначинидатенакарамдавикаш.Иънразвързавръзкитенавратаѝибутнапелеринатаотраменетеѝ.Сатененатаматерияпаднанаподасчервенатастранаотгоре.Иънявдигнанаръце,следтова

япоставидалегневърхучервениясатен.–Е,защоне?–тягопогледнакисело.–Вечеизцапахмевсичкодругонатовамясто.Смеейкисе,тойсепридвижидобарасвампирскаскоростивзечашатаси,вкоятобеостанало

малкокръв.–Дадемиеднаидея.–Щенаправишпетнонакилима?

–Не.Тойколеничидонеяикапнаоткръвтавърхугърдитеѝинадолупоторсаѝ.–Иуу.Надявамседаизчистиштова.Тя забрави да бъде възмутена, когато езикът му облиза кръвта от гърдите ѝ. Той проследи

дирятаоткръвтанадолупоторсаѝиоблизапоследнатакапкаотпъпаѝ.Тя се заизвива върху червения сатен, наслаждавайки се на упадъчното чувство, което

предизвикваше по гърба ѝ.Иън се върна на гърдите ѝ и ги засмука. Тя усети зъбите му да язахапват съвсем леко и си спомни как изглеждаше с изскочили зъби напълно превъплътен вДракула.Очитемусветехасини,пълнисвампирскасила,следтовастанахачервени,когатобепогледналгладнокъмнея.Старитеследиотухапванияпогърдитеиторсаѝяпогъделичкаха,нонеотстрахилиотвращение.Тяусетижелание.Инужда.–Иън.Той погледна към нея и червеният блясък в очите му я прониза дълбоко. Белезите от

ухапваниятасякашгоряха.Прокарапръстипрездългатамучернакосаистиснаглаватаму.–Ухапиме.Тойпремигна.–Не.Неказвайтова.Нямадатеизползвамзахрана.Несъмгладен.–Азсъм.Вътревменимаогромен…глад.–Тони,тиреагирашнавампирскитемисили.Щесеопитамдагизаглуша.–Не,освободиги.Тойяизучавашелюбопитно.–Знаешликаквоискашотмен?Тисибиланападната.Имашужасниспомени.–Искамдапревърнаужасавнещокрасиво.Можешлиданаправиштова?–Могаданаправятака,чеданетеболи.Нотоваеилюзия.Контролнадсъзнанието.Ааззнам

каксечувствашотноснотова.–Несестрахувамоттвояконтрол.Обичамте.Тойсепоколебаисенамръщи.–Направиго.Направивсичко.Искамдаизпитамвсичкостеб.Тойзатвориочи.–Толковасиизкушаваща.Могадаподушакръвтати, горещаивкусна.Могадаячуякаксе

движивтебимепризовава.–Вземиме.Очите му се отвориха и тя ахна заради изумителния им син цвят. Вълна от леденостуден

въздухдокосначелотоѝ,следтовасеразляпотялотоѝ,карайкикожатаѝданастръхне.Стебсъм.Гласътмупроехтявсъзнаниетоѝитялотоѝизтръпна,сякашдъхътмуядокосна.

Той захапа леко врата ѝ.Ниеще споделим съзнание, тяло и кръв. Облиза врата ѝ и тя ахна,когатоусетисъщотоимеждукракатаси.Трябваше да е илюзия. Но каква илюзия само. Всеки допир дошията ѝ проехтяваше и по-

надолупотялотоѝ.Нуждатаѝстанаощепо-отчаяна,атрепетътпрераснавтуптящипулсациинастояващизаудовлетворение.Тяобвикракаоколонего.–Вземимесега.Зъбитемуизскочихастихсвистящзвук,койтояизпълнископнежпонего.Тясеразтрепери,

щомерекциятамуседокоснадонея,азъбитемунежноодраскахавратаѝ.Скоро,скорощешедасеслучи.Иъннахлувнеястакавасила,четяедвазабелязабодванетовъввратаси.Апослеялюбеше,

вземашетялотоикръвтаѝ.Втебсъмповсекивъзможенначин.Тисимояиазсъмтвой.Свсякозасмукваненашиятаѝязаливашевълнаотудоволствие.Следтоватойсеотдръпнаот

врата ѝ. Не искам да вземам прекалено много. Облиза раните от ухапването и вълнитепродължиха,засилениотвсекитласък.Тойусилитемпото.Могадаусетя,чеприближавашвърха.Щегодостигнемзаедно.Такаистана.Тониизвикаточнокогаточустонамуотудоволствиедакънтивсъзнаниетоѝ.

Никоганебеусещаланещоподобно.Телатаимпотрепвахазаедносякаштанцуваха.Умоветеимпулсираха в споделеното удоволствие. Невероятно, помисли си тя, или пък той го помисли?Веченеможешедаразличикой,койе.Бяхаедноцяло.–Иън–прошепнатя,щомдишанетоимстанаотновонормално.Доридъхътимбевсинхрон.Можешлидаусетишколкомноготеобичам?Гласътмуизпълниумаѝ.Заляятоплавълна,коятопредизвикасълзивочитеѝ.Следтовахладнинатасеотдръпнаот

нея и него вече го нямаше. Нямаше го от ума ѝ, но лежеше до нея и очите му преливаха отлюбов.И тогава изведнъж разбра, че нищо нямаше да я спре да прекара живота си с Иън. Нито

приятелство,нитозлодеиможехадаяспратдагообича.Дорисмърттанеможешедагираздели.18Зългеройотанимационнияфилм„DudleyDo-RightoftheMounties”.–Б.пр.

Глава25

Същата вечер, точно след залез, Тони седеше в салона заедно с Иън, Карлос, Хауърд и

останалитевампириигледашеДигиталниявампирскиканал.СтоунКауфънотНощнитеновинибъбреше безспир. Финиъс и Джак караха всички да се смеят като имитираха отегчителнияводещ.Стоунобърнаглава.–Каквоозначаватова?Камерата се завъртя иТони ахна.ЙедрекЯнов се приближаваше към бюрото на водещия с

пистолетвръка.–Хванете го – нареди той и един Бунтовник от руснаците се спусна покрай него и хвърли

сребърновъжеоколоСтоунКауфън.–Каквоправите?–попитаводещият.–Товаенапълнонезаконно.–Къммен! – заповядаЙедрек и камерата се насочи към него. – Ти, оператора,ще правиш

каквототиказвам,акоискашдаживееш.Камератанетрепна.Йедреккимна.–Така,сегапокажетенапубликатаникаквоимамезадвратаномередно.Тойпосочинадясно.Камератасефокусиранавратата.ЮрииСтаниславвлязохавстудиото,всекиоттяхвлачеше

поединзаложник.Тониахна.–ХваналисаКоркиКърант.–Иощееднажена–измърмориИън.–АзсъмзадагооставимдаубиеКорки–казаФиниъс.–Шшт.Иънувеличизвука,щомЙедрекпроговориотново.– Както виждате превзели сме ДВК. Редовните програми са прекъснати заради доста по-

интересно предаване. Иън МакФий, имаш двадесет минути да донесеш лекарството Останибуденилищезапочнадаекзекутирамхоранаживопотелевизията.Тониостанаизуменаибезмълвна,докатомъжетезапочнахадаговорятедновременно.Колко

мъжеимашеЙедрек?КойзнаешеразположениетонаДВК?Вампиритеизведнъжскочиханакрака.– Извинявайте! – чу се мъжки глас от фоайето. Грегори влезе в салона. – Не исках да

активирамалармата.Дугълсевтурнавъвфоайетодаяизключи.Грегорипогледнакъмтелевизора.–Видяхкаквостава.Реших,четрябвадавипредупредявслучай,ченестеразбрали.–ЗнаешлиместоположениетонаДВК?–попитаИън.–Да.Правилсъмняколкорекламитам.Имателихартия?–попитаГрегори.Тониизтичадобюрото.Взеняколколистаихимикалиигиоставивърхуквадратнатамасичка

закафе.Грегориседнанаединотдиванитеизапочнадачертае.–Финиъс,Дугъл,идетедолу–наредиИън.–Донесетеоръжие.Хауърд,знаешликъдееДВК?–ВБруклине–изправисеХауърд.–Искашдаидадотам?Иънпрокараръкапрезкосатаси,докатообмисляше.–Неискамедасетелепортирамеправовкапанаим,такачетрябваданападнемотвън.–Съгласен–казаЗолтан.Вниманиетоимбепривлеченоотписък,койтосечуоттелевизора.–Изгаряшмикожата,копеле!–пищешеКоркиКърант,докатоЮриобвивашекиткитеѝсъс

сребърновъже.Другатаженаизскимтя,когатоявързаха.СтоунКауфънпогледналюбопитнокъмвъжетатаси.–Неразбирамкаквомислите,чещеспечелитетака.Йедрексеизсмяподигравателно.–Светът.СлекарствотоОстанибуден,щегосподствамнадвампирскиясвят.Стоунгопогледнабезизразно.–Несъществуваподобнолекарство.–Разбирасе,чесъществува.ИънМакФийгоизползва.Такаеостарял–Йедрексепремести

задКорки и плъзна ръка по врата ѝ. – Трябва да ви благодаря, госпожицеКърант.Вие бяхтетази,коятопривлечевниманиетомикъмнего.ОчитенаКоркисеразшириха,когатохваткатамусезатегна.–Щомсъмтипомогнала,тогавазащонемепуснеш?Йедрекнаклониглаватаѝназадияпринудидагопогледне.–Обичамдагледамкакумиратблондинки.Неелитака,Надя?КамератасепреместивърхуеднамалкабрюнеткадоСтоун.–Доставяудоволствиенагосподаря,когатоубивамнякояблондинка–прошепнатя.– Не може да ме убиеш! – извика Корки. – Аз имам фенове. – Тя погледна към другата

заложничкадонея.–УбийТифани.Блондинкае.Аиспасприятелями.–Не!–извикаТифани.–Твърдемладасъм,задаумра.Ипрекаленокрасива.–Красива?–изсумтяКорки.–Мъжетесигурнотиказваттова,задапреспятстеб.–Тованеевярно.Стотицимъжесамиказвали,чесъмкрасива.–Исколкооттезимъжесиспала?–озъбисеКорки.ОчитенаТифанисеразшириха.–Достатъчно!–Йедрекзавъртяочи.–Юри,запушиимустите,предидасъмгиубилощесега.ЮризалепиустатанаТифаниспарчетиксо.Коркисеопитадасеизмъкнеотвъжетата.–Неможетедамеубиете!Азсъминтересна.УбийтеСтоун!Тойедяволскискучен.–Ей,аз…–запелтечиводещият.–Товаенеуместно.Азсенамирамзадостаинтересен.Йедрек задържа главата наКорки, докатоЮри залепи тиксото върху устата ѝ, след това се

обърнадаогледаСтоун,койтосевгледабезизразновнего.–Каквоправиш?Стоунпремигна.–Четановините.Йедрексезапътикъмнего.–И?

–Имам…хубавакоса.Полякътзавъртяочи.–Тозимъжескучен.Доринемогадаусетянякакъвстрахвнего.Пусниго.Стоунизглеждашелекоизненадан.–Могадакажа,четовасадостадобриновини.Надяотвързасребърнитевъжетаотнегоигозаведедовратата.Коркисеопитадагоспъне,

когатоминавашепокрайнея.Йедрекзастанапреддветерусокосизаложнички.–Сега въпросът е коя от вас да убияпърво?Илиможе биИънМакФийще дойде, за да ви

спаси.КоркииТифанисеборехасвъжетата.Йедрексеусмихна.–Точнотака.Покажетемистрахаси.Некадаселееотпоритеви,задамогадасенасладяна

ароматаму.–ПогледътмусеснишикъмогромниябюстнаКорки.–Затазищенитрябвадостадълъгкол.Юрисеизсмя.–Да,господарю.ПисъкътнаКоркибезаглушениотчаян.Йедрексипоедълбоковъздух.–Ах, ароматътна страха– тойсеобърнакъмкамерата.–Страхлите е,ИънМакФий?Ще

оставишлитезиженидаумратицелиятвампирскисвятдатезапомникатострахливец?–Върви,подяволите–измърмориИън.–Готовсъм–обявиГрегори.ТойбеначерталдетайлнасхеманаДВКсвампирскаскорост.ФиниъсиДугълнахлухавстаята,ръцетеимбяхапълнисоръжия.Тегиоставиханапода.–ХауърдиКарлос,въоръжетесеитръгвайте–наредиИън.Докатодваматасмъртнивземахамечове,коловеикинжали,ТонипогледнакъмИън.Далитой

имашедругиплановезанея,илисеопитвашедаяизолираотслучващотосе?–Иън?Очитемусрещнаханейните.–Можешлидаостанештук?Тяпоклатиглава.–Вдоброилилошо.Азсъмстеб.Болезненоизражениесеизписазамигналицетому.–Добре.ВървисХауърд.Тябързосъбраняколкооръжия.– Открийте тъмно, изолирано място наблизо – каза Иън. – Обадете се и ние ще се

телепортираме.Дотогаващесмесъставилиплан.–Добре–ХауърдсеобърнакъмКарлосиТони.–Давървим.ХауърдкаракатолудпопътякъмДВК.–Тони,невлизайвбиткаснякойвампир.Прекаленобързиисилниса.Щеизползватконтрол

надсъзнаниетоти,задатеспрат.–Разбирам.Тянеможешеда се сравнява с тях.Вампирите винагищяхада сапо-силни.ДориХауърди

Карлосимахаспособности,коитотяникоганебимогладапритежава.

ХауърдшофирашепомостаБруклин.–Карлос,акосеопитатдавлияятнасъзнаниетоти,преобразисе.Немогатданиконтролират,

когатосмевживотинскаформа.–Щебъдаготовзатях–отвърнаКарлос.Тонисеобърнадапогледнекъмприятелясиназаднатаседалка.–Внимавай–прошепнатя.–Тисъщо,menina–намигнаѝКарлос.Тониопипанервнодървенитеколовевскутаси.–ЧудясеколкомъжеимаЙедрек.–Встудиотоснегоимашедвамамъжеиеднажена–казаХауърд.–Припоследнатапроверка,

рускотосборищеразполагашесоколодузина.–Значиможедаимаощедесетимапръснатиизсградата–пресметнаКарлос.Тони преброи наум колко бяха те. Трима смъртни и шест вампира. Иън, Финиъс, Дугъл,

Золтан,ДжакиГрегори.ХауърдпаркираведнатъмнаалеядопаркинганаДВК.Веднагасеобадихавкъщатаислед

секунди шестимата вампира бяха там напълно въоръжени. Лунната светлина блестеше върхумечоветеикинжалитеим.Иънобясниплана.Всичкимъжекимнаха,ноТонипоклатиглава.–Не,Иън.Прекаленоеопаснозатеб.–Азсъмтози,койтотойиска.Товаенай-добриятначин.–Шшт–Финиъсвдигнаръка.–Някойидва.МъжетенапуснахаалеятаискороТоничувик.–Казах,ченямануждаотнасилие.Тонипремигна.ТовабеСтоунКауфън.–Каквоправиштук?–настоядаузнаеИън,докатоФиниъсвлачешеводещиянапред.–Виеотдобрителисте?–попитаСтоун.–Надявахсе,чещедойдете.Искамдапомогна.–

Тойпригладиидеалнатасикоса.–Искамдаучаствамвекшъна,защотоазнесъмскучен!–Шшт–скарамусеИън.–Можешлидаизползвашмеч?–Не,нонаистинасъммногодобърсчеткатазакоса.Ох,изнамкъдеиматаенвход.Товаще

помогнели?–Да.Щевкарашсмъртнитепрезтайниявход–наредиИън.–Грегори,идистях.Останалите

знаетекакводаправите.Давървим.Тойсезапътикъмкраянаалеята.Тониизтичакъмнего.–Иън,молятенеправитова.Трябвадаимаипо-добърначин.–Пресметнал съм всички варианти,Тони.Ако нападнем,Йедрекще убие заложниците.По

този начин, той ще мисли, че е спечелил и ще бъде по-лесно да го победим. – Погледна япритеснено.–Акотепомолядаостанештук,щегонаправишли?–Знаеш,ченемога.Трябвадабъдатамзатеб.Иънвъздъхна.–НесеопитвайдасепреборишснякойБунтовник.–Да,да,вампиритесапо-силни.Чуваласъмгоипреди.Несъмдостатъчнодобра.Иънспряихванаръкатаѝ.–Никойнеепо-важензаменоттеб.Немеобвинявай,чесъмужасензабезопасносттати.–Иазизпитвамсъщотокъмтеб.–Щесъмдобре.Доверимисе.

Тойцелуначелотоѝ,следтовазаобиколиалеятаинавлезевпаркинганаДВК.Тони отправи една безмълвна молитва за него. Горещи сълзи изгаряха очите ѝ, но тя

премигна,задагипрогони.Сеганебешевремезатова.Финиъс,Дугъл,ЗолтаниДжаксепрокрадвахабавновпаркинга,катосеприкриваха,докато

Иънвървешенаправокъмвходнатаврата.– Да вървим – Хауърд посочи на нея, Карлос, Грегори и Стоун да го последват. Те се

промъкнахапокрайкраянапаркинга,катосепридържахакъмсенките.Спряхасезаддвеголемиколи,заданаблюдават.Иънседоближидовхода,къдетодвамаБунтовници,оставенинапост,насочихаоръжиятаси

къмнего.Тойвдигнаръце.–АзсъмИънМакФий.ДонесохлекарствотозаЙедрек.Единиятпазачостанасоръжие,насоченокъмИън,докатодругиятгопретърси.–Неевъоръжен.–Амичантичката?БунтовникътнасочипушкатасикъмкоженататорбичкаотпреднакилтанаИън.–Товаеспоран–Иънгоотворииимпоказашишенце,вкоетоимашезеленатечност.–Трябва

дадоставятовалично.Тонизатаидъх.Далинаистинаносешеотлекарствотоусебеси?ПазачътпровериспорананаИън.–Вътреняманищодруго.Пусниго.ТойотвориврататаипосочинаИъндавлезе.Пазачите огледаха паркинга и щом не видяха нищо, и двамата влязоха в сградата, за да

ескортиратИъндоЙедрек.СледоколопетминутиТонизабелязаразмазанодвижение,когатоФиниъсиДугълминахас

вампирска скорост през неохранявания вече вход.Те влязоха в сградата.Други двефигури сепрокрадвахавсенките.ЗолтаниДжакбяхаотдветестранинавратата,притиснатикъмстената.Грегориизруга.– Току-що се включи алармата. Сигурно има някой Бунтовник в офиса на охраната и е

забелязалмомчетатани.–Знаехме,четоваможедасеслучи–прошепнаХауърд.– Хубавото е, че студиото е звукоизолирано – отбеляза Грегори. – Йедрек не може да чуе

алармата.Тонисиприпомниплана,койтоИънимберазяснилвалеята.ФиниъсиДугълтрябвашеда

обезвредятофисанаохранатаповъзможнонай-бързияначин.Дваматапазачи, коитобяхапридружилиИън се върнаха.Теизтичахапрез входната врата с

извадени мечове, но не успяха да стигнат далече. Золтан и Джак скочиха върху тях и съссветкавичнаскоростгипревърнахавкупчинкипрах,посипанивърхуулицата.ЗолтаниДжакприбрахакинжалитеиизвадихамечоветеси.Следтовасевтурнаханавътре.

Тяхната задача бе да обиколят сградата и да убият всеки Бунтовник, който срещнат.От това,коетоТонибевидялатебяханапълноспособнидасисвършатработата.–Добре,Стоун,давървим–наредиХауърдипобутнаводещия.Те изтичаха до стената на сградата. Стоун премести една тежка саксия и разкри врата на

земятадосградата.Тойдръпнаметалнатахалка,задаотвориврататаиразкристълбище,водещокъммазето.Хауърдизвадималкофенерчеотколанасииговключи.

–Давървим.–Товаескладът–прошепнаСтоун,щомстигнахадолу.–НикойнеслизатукосвенТифании

шефът,когатоискатда…– Сещаме се – измърмори Грегори. – Заведи ни до стълбището, което е най-близо до

апаратната.–Насам.Стоунгиповедепрезогромнияскладинагорепоедностръмностълбище.–Първоаз–Грегориизвадимечаси.–Разбирасе–Стоунгооставидамине.Грегориоткрехнаврататаинадникнанавън.–Чистое.Той ги поведе по един празен коридор. Звукът на блъскащи се остриета се чуваше в

далечината.ДокатоТониминавашеподеднаохранителнакамера,тяможешесамодасенадява,чегинаблюдавахаФиниъсиДугъл,анеБунтовниците.–Товае–казаГрегорииспряпредеднаврата,накоятоимашетабеласнадписАпаратна.Отвътресечувашесблъсъкнаостриета.Грегориотвориврататарязко.Тонигопоследваточно

навреме, за да види как Золтан преряза със сабята си врата на един Бунтовник, след това гопронизавсърцето.Мъртвиятвампирсепревърнавпепел.Золтансезавъртяслицекъмтяхисепоклони.–Стаятаенавашеразположение–казатойисевтурнакъмвратата.–Леле–Тонинаблюдавашекактойизчезназадъгъла.–Радвамсе,чеенанашастрана–прошепнаКарлос.Грегориизпсува.–Вижтетова.Тойпосочикъмстенатазаетаотдванадесетмонитора.Тони ахна. Всички монитори показваха една и съща сцена – студиото, където се записваха

Нощнитеновини.Иънбеостаналсамопокилт,аНадяобвивашесребърнивъжетаокологолитемугърди.Покожатамусепоявявахачервенирани,асъскащиятзвуккарашестомахътнаТонидасеобръща.–Трябвадагоизмъкнемоттам.Тониизвадикинжалаотколанаси.–Щегонаправим,скоро–отвърнаѝГрегори.–Иънискашедасеуверим,чеостаналатачаст

от сградата е под наш контрол и колкото се може повече Бунтовници са убити, преди данаправимпоследниясиходкъмЙедрек.Хауърдпазешедовратата,докатовсичкинаблюдавахамониторите,бездамогатдапомогнат

наИън.–Получисилекарството–казаИънпрезстиснатизъби.–Пуснизаложниците.Йедреквдигнашишенцетосъсзеленататечност.– Как мога да съм сигурен, че това наистина е лекарствотоОстани буден?Може да си го

напълнилсотрова.Отровалие,МакФий?Иънсевгледавнего.–Отровалие?–извикаЙедрек.Надя обви част от сребърното въже около врата на Иън и го дръпна силно. Вратът му

изцвърча.Тонипреглътнатрудно,когатогорчилкатасенадигнавгърлотоѝ.

ИъннеотместипогледотЙедрек.–Нееотрова.Опитайищевидиш.Йедреккимнабавно.–Искашдагоизпия.ТойсезапътикъмКоркииотлепитиксотоотустатаѝ.Тяизпищя.–Товаболи,копеле.–Товаможедаболиощеповече.Дръжя!–наредиЙедрекиЮризадържаглаватанаКорки

неподвижно.Коркистиснаустни,ноЙедрекхвананосаѝигозадържа,докатотянеотвориуста,задаси

поемевъздух.Полякътизсипачастотзеленататечноствгърлотоѝ.Вапаратната,врататасеотворибавноиФиниъснадникнавътре.–Нестреляй–казатойнаХауърд.–Обезвредихтелиофисанаохраната?–попитаБар.– Да, оставих Дугъл там. Золтан и Джак са на последна обиколка. Почти сме готови да

нападнемЙедрек.–СлаваБогу–Тонипосочикъммониторите.–ВидяхтеликаквопричиняватнаИън?– Да – Финиъс се намръщи. – В офиса на охраната има монитор, който показва какво се

излъчвавмомента.По-важнотое,чецелиятвампирскисвятвиждакаквопричиняватнаИън.Атойимадостафенове.–Е,и?–Тонинеискашедачувазавсичкивампирки,коитовсеощеискахадасесрещатсИън.–Работатаетам,четесепоявяватотвън–казаФиниъс.–Можехмедавиждамепаркингана

мониторитеитамимапетдесетядосанивампирки.Всичкитескандират,чеИънМакФийтрябвадабъдеосвободен.–Господи–ахнаТони.– Навън нещата загрубяват – продължи Финиъс. – Тези жени имат камшици и бейзболни

бухалки.–Имамидея–Грегориотидедостената,докоятоимашеетажеркиивзееднакамера.Включи

яипогледнакъммониторите.–Какданакарамтовадасепокаженамониторите?–Ето.Стоунотидедоконтролнияпанелинатиснаняколкокопчета.Надолниямониторсепоказаха

тевапаратната,заснетиоткамератанаГрегори.–Икакданаправимтака,четовадасеизлъчванаживо?–попитаГрегори.Стоунимпоказакоикопчетадаизползват.ТойподадеслушалкитенаКарлосивзепо-малки

засебеси.–Щетикажа,когатосмеготови–Грегоритръгнакъмвратата.–Давървим,Стоун.Финиъс и Хауърд пазеха, докато Карлос изучаваше контролния панел. Тони наблюдаваше

мониторите,чудейкисекаксесправяИън.Вмоментанеможешедаговиди,защотокамератавсе ощебефокусирана върхуКорки.Целият вампирски свят чакашеда види дали тящешедаумреотровена.–Каксечувстваш?–попитаяЙедрек.–Аз…добресъм.–Нищолинечувстваш?Коркигоизгледазлобно.–Вдействителностсечувствамстрахотно.Пълнасенергия,всеедномогадаритамзадника

типоцелияпътдоКитай.

–Запушиѝустата–казаЙедрекиЮризалепитиксотовърхуустнитеѝ.ЙедрекпреминапрезстаятаиспряпредИън.–Пълнасенергия?Товазвучидобре.Тойвдигнашишенцетоиизпицялотомусъдържание.ПослесеизсмяподигравателновлицетонаИън.–Осъзнавашликаквощесеслучисега,МакФий?Слънцетощеизгрееитищезаспиш,аазще

останабуден.Тищесипървият,койтощеубия.Иъностанамълчалив.–Господарю?–обадисеЮриколебливо.–Амиакоитойевзелотлекарството?ЙедрекрязкосеобърнакъмИън,койтопростогогледаше.–Тованямадаеотзначение.Простощегооставимвързан.Нямадаможедасезащитава.–Господарю!–обадиседругмъжкигласикамератасезавъртякъмвратата,презкоятовлезе

Станислав.–Господарю,вампиритенавлязохавсградата.Йедрекстисназъби.–Данебидатрябвадатиказвамкакводаправите?Простогиубийте.Станиславпребледня.–Тебяхапрекаленобързи.Аз…азнемогаданамеряникойотхоратани.–Какво?–извикаЙедрек.–Вижте!–Тонипосочидолниямонитор.ГрегорииСтоунбяханапаркинга.–Тесаготови.Карлоснатиснакопчетоисеобадивслушалкитеси.–Вефирсте.Лицето на Стоун изпълни почти всички монитори, докато Йедрек остана на монитора на

долнияред.–АзсъмСтоунКауфънипредавамнаживоотпаркинганаДВК–извикаводещият.–Както

можедавидите,товаопределенонеескучно!Надпетдесетвампиркииняколковампирасасесъбрали тук, за да подкрепят Иън МакФий, който е държан като заложник в сградата. Вдействителностощевампирисетелепортираттук,докатоговоря.Грегори премести камерата върху побеснялата тълпа. Те размахваха юмруци и бейзболни

бухалкивъввъздуха.–ОсвободетеИън!ОсвободетеИън!–Тукеводачътим–продължиСтоуниГрегоринасочикамератаобратнокъмнего.–Ванда

Барковски,имателикакводаникажете?Вандавдигнаюмрук,стисналакамшикаси.–Щесиплатиш,Йедрек!НикойненараняванашияИънМакФий.НиеобичамеИън!Тълпатаподевикаѝ.–НиеобичамеИън!НиеобичамеИън!–О,молявисе–измърмориТониотапаратната.–Вижтетова.Карлос увеличи звука на монитора, показващ студиото, където Йедрек размахваше ръце из

въздуха.– Какво става, по дяволите? – Полякът погледна към монитора в студиото. – Какво прави

ВандаБарковскипонационалнатателевизия?Какмиоткраднамястото?–Вампиритесигурносапревзелиапаратната–обясниСтанислав.ЙедрексезавъртяипогледнаБунтовникаубийствено.–Тесамеотрязали?Товаемоетошоу!–тойизвадипистолетаотколанаси,спуснасекъм

ИънипритиснадулотомукъмчелотонаИън.–Пуснетемеотнововефир,веднага!Тониахна.–Карлос,бързо.–Спокойно.ТойвърнаотновоЙедреквефир.Полякътпогледнакъммонитораисевидя.–Такамихаресваповече.Станислав,Юри,идетеизавземетеотновоапаратната!–Да,господарю!Теизтичахаотстудиото.Тонипреглътнаизатегнахваткатасивърхукинжаласи.–Теидват.Карлосскочинакракаиизвадиножаси.Хауърд застананапозициядовратата скинжалв

ръка.Финиъсвдигнамечаси.–Азщепоемаединия.Виетриматасезаеметесдругия.Врататасеотвористрясък.СтаниславсеспуснакъмФиниъсимечоветеимсесблъскаха.Юрисеспря,щомвидяКарлосиТони.–Смъртни–изсумтятой.Следтованасочимечасикъмтях.–Товащеепрекаленолесно.Със звук подобен на мечешко ръмжане, Хауърд се метна на гърба на Юри и го намушка

отстрани.РуснакътизвикаихвърлиХауърдотгърбасистакавасила,четойпрелетяпрезстаятаисеблъснавстенатасетажерките.ОтвсякъдеполетяхапредметиисепосипахавърхуХауърд.Тойнепомръдна.Юриизсъска,поесивъздухипогледнакъмкървящатасирана.–Щесиплатитезатова.Тойвдигнамечасиинападна.Карлоссенаведе,аТониотскочинастрана.ТячувиканаФиниъсипогледнакъмнего.О,не!

СтаниславбеуспялданамушкаФиниъсврамото.Покрайнеяпреминаедноразмазанопетноитясезавъртя,вдигайкикинжаласи.–Не!–извикаКарлос.Юрияхванаизотзад.Притиснавърханамечасивъввратаѝ.–Пуснетеоръжиятаси–мечътпронизакожатаѝ.–Пуснетеги!Тяпуснакинжаласинапода.–Отстъпете!–извикаЮри.Спосърналоизражение,Карлосотстъпиназад.Сблъсъканамечовепродължидаехтивушите

ѝ,докатоФиниъсиСтаниславпродължавахадасебият.ТихоръмженесечуотКарлос,когатотойразкъсаризатаси.Тяосъзна,четойщесепревърне.ЮриизпсуваиТониахна,когатовсичкостаначерно.

Глава26

Тонисематериализиранасредпрестрелка.Юрисепритиснакъмпода,издърпвайкиясъссебе

си,докатокуршумителетяханадглавитеим.Тясеогледабързонаоколо.КоркииТифанибяхападналинаподаисеопитвахадасеизмъкнат.ЙедрекстреляшепоДжакиЗолтан.Вероятнодвамататоку-щобяханахлуливстудиото.Джак

скочизадбюротонаСтоунКауфън,докатоЗолтансеспуснавобратнапосока,скривайкисезадеднакамера.Операторътсебесвилнаподадосвоятакамера.Пистолетът на Йедрек издаде празен звук. Проклинайки, той го хвърли настрани и извади

мечаси.Золтансеспуснанапред,задагопосрещне,докатоДжакхукнакъмИънимудадеединкинжал.–Спри!–НадясеспуснакъмДжаксизваденмеч.Джакнанесеудар,принуждавайкиядаотстъпи.–Не!–Юрихукнанапред,задапомогненаНадя.Сбързудар,ДжакпочтипрерязаръкатанаЮри.Шурнакръв.Надавайкиписък,Юрипадна

напода.ДжакгопревърнанапепелисеспуснакъмНадя.Тони преглътна трудно. Не можеше да остави това насилие да я уплаши. Мечът на Юри

лежеше на пода и тя го сграбчи.Изправи се на крака, залитайки, но леденостуден пристъп явърнанапода.Познатитесмразяващивълнипреминахапрезнея,замразявайкитялотоѝ.Неможешдаседвижиш.КомандатанаЙедрекпрозвучавглаватаѝ.Тойсеспуснасвампирскаскоросткъмнея.–Щепуснетемечоветеси!НасочисобственотосиоръжиекъмсърцетонаТони.Тясевгледавостриякрай,готовдаяубие.Тялотоѝнеможешедапомръдне.Дориглаватаси

неможешедазавърти.СкраянаокотосивидяужасаизписанвърхулицетонаИън.Поподаизпопадахамечове.ДжакиЗолтансепредадоха.О,господи,амиакоЙедрекгиубие?АмиакоубиеИън?Ивсичкотовасамозащототянебе

способна да функционира на тяхното ниво. Стар, познат срам премина през нея. Винагинедостойна.Никогадостатъчнодобра.–Вържиги–наредиЙедрек.НадяметнасребърновъжеоколокиткитенаДжак.Йедректръгнакъмтях.–Какводаправясвасдвамата?Давиубиялисега?Джакомо,прочутиятсиннаКазанова.–

Той застанапредЗолтан.–Имогъщият господарнасборищетонаИзточнаЕвропа.Трябвадавържаидвамавинанякойстълбидаоставяизгревадавиизгоридосмърт.Тонизабеляза,чеИънепрерязалсребърнотовъжеоколо гърдитеикиткитеси.Тойприбра

част от въжето в спорана си. Надя бе прекалено заета с връзването на новите заложници, аЙедрекбетвърдеангажирандаимсенадсмива,задазабележи.Тя трябваше да помогне на Иън. Горките му гърди и ръце бяха покрити с червени белези.

Господдаѝенапомощ,неможешедалежибезпомощнотук,докатотойсеопитвашедаспасивсички.Икакможешедаспасинякойоттях,докатоЙедрекдържешеположениетоподконтрол,

катозаплашвашедаяубие?Налагашеседасебористова.НякактрябвашедаотхвърликонтроланаЙедрек.ТонисесъсредоточивърхуИън.Върхутоваколкогообича.Колкосилноискадамупомогне.

Пръститеѝтрепнаха.ПогледнакъмЙедрекиНадя.Тебяхас гръбкъмнея,докатоизмъчвахаДжак и Золтан. Ръката ѝ отскочи странно към дървеният кол на колана ѝ. Бавно тя затвориръкатасиоколонего.Обърнаглаваивидя,чеИънянаблюдава.Тойкимналеко.Разчиташенанея.Тонисесъсредоточиощепо-силно.ЛюбовтаѝкъмИънтрябвашедаепо-

могъщаотсилатанаЙедрек.–Йедрек,откриликакбеизигран?–попитаИъниполякътсеобърнакъмнего.–Наистинали

си мислиш, че ти дадох лекарството Остани буден? В онова шишенце имаше обикновенаенергийнанапитка.ЛицетонаЙедрекстаначервеноотгняв.–Сегащетеубия!БунтовникътсеспуснасвдигнатмечкъмИън,койтосесниши,задавземемечанаДжаки

скочинакрака,задасезащитиотпървияударнаЙедрек.Сега,когатоумътнаполякабесъсредоточенвбитката,Тонисепреборипо-лесносконтрола

му.Тясеизправинакрака.Мечът на Иън се движеше със светкавична скорост и бе ясно, че Бунтовника е по-слабият

противник.Срязкодвижениенакитката,Иънизпратимечамувъввъздуха.Йедрекзаотстъпваназад.СъссвободнатасиръкаИънизвадисребърнотовъже,коетобеприбралвспоранаси.–Не,тозипътнямадасетелепортираш.Тойпуснамечасиисехвърлинапред,мятайкивъжетооколоЙедрек.ИздърпаБунтовникадо

гърдитеси.Полякътсевъртешеириташе,ноИънгодържешездраво.–Сега,Тони!Докатотичашенапред,тявидяшокаизписанвърхулицетонаЙедрек.Обикновенсмъртенбе

напътдагоубие.Тойянападнасвълнаотпсихическасила.Тисиподмойконтрол.Пуснитозиколведнага!Ръкатаѝтрепна.Леденасилапреминапрезнея,заплашвайкидаязамразинамясто.Тянасили

кракатасидавървятнапред.Еднастъпка.Две.ОчитенаЙедрексеразшириха.–Не!Тищесестрахувашотмен!Щеизпиташсилатанастраха!–Щетипокажакаквоестрах,копеле!Тяпронизасърцетомускола.Викътмузамря,щомтялотомусеразпадна.Умътѝбесвободен.Тяпуснаколаитойпаднавърхукупчинатапепел.Иънхвърлисребърнотовъженастрани.–Тони–тойяпридърпавобятиятаси.–Тибешеневероятна.Тясеоблегнананего,затваряйкиочисоблекчение.Йедрекбемъртъв.–Зададоставяудоволствиенагосподаря,азщеубияблондинката–прошепнаедингласзад

нея.–Не!ИъниздърпаТонинастрани.

Тялотоѝсеразтърси,когатоединкинжаляпрободеотстрани.Изумена,видякакИънсграбчиНадя,нотясетелепортира.Тонипогледнакъмкинжала,койтосебезабилвнея.Колкостранно.Тогавапрезтялотоѝпреминаизгарящаболкаияпративбезсъзнание.

***ПаникатасграбчиИън.ТойвдигнаТонинаръцеикинжалътпаднанапода.Явноранатанебе

прекаленодълбока.Товабедобързнак.Нотягубешетвърдемногокръв.Тойпогледнаумоляващокъмкамерата.–Роман,Конър,акомечувате,елатевРоматех.Моляви.ВрататасеотвористрясъкиФиниъс,ДугълиКарлоснахлухавътре.Иънзнаеше,четемогат

дасеоправятсъсзаложниците,затовасетелепортиранаправовРоматех.–Ласло!–тойсепридвижисвампирскаскороствоперационната.–Туксъм!–Химикътмуотворивратата.–Видяхкаквосеслучипотелевизията.Оставияна

масата.Тойизтичадомивката,задаизмиеръцетеси.Иън постави Тони на операционната маса. Пред него се раздвижиха фигури. Роман се

материализира,държейкиШана,докатоКонърсепояви,носейкиКонстантиннаръце.–О,благодарянабога–издишаИън.–Тя…тягубипрекаленомногокръв.Чаршафътподнеявечебестаналчервен.РоманиШанаотидохадомивкатадасеизмият.Конъризчезна,следтовасепоявисРадинка.Ласлосложичифтхирургическиръкавици.–Осъзнавашли,чеможедасеналожидаидевболница?–Да,разбирасе.Иъннезнаешекакдапомогне.ТойсвалиобувкитеичорапитенаТони.Ласловзечифтножициизапочнадарежеризатаѝ.Иъноткопчаколанаѝигоизмъкнаизпод

нея.–Иън,отдръпнисе.Романсложиръкавицитеси.–Немогадаяизгубя.Иънтрепна,когатоКонъргосграбчиигоиздърпанастрани.–Отдръпнисеотпътяим,момко.Оставигидасисвършатработата.–Тонилошолиенаранена?–попитаКонстантин,адолнатамуустнапотрепери.–Тящесеоправи–казаКонър.–Какетя?–попитаРадинка.–Тящесеоправи–повториКонър,докатоѝподавашеТино.Радинкасенасилидасеусмихне.–Разбирасе,чещесеоправи–тяизлезеотстаятасмалкотомомче.–Некадапочакамеотвън.Иъннаблюдавашебезпомощно,докатоТонилежешенамасата,кървейки.–Забога,немогадаяизгубя.–Тящесеоправи,момко–прошепнаКонър.Иънсеобърнакъмнего.–Обичамяинямадатипозволядаяуволниш.Немеинтересувакаквоказватправилата.–Успокой,семомко.Никойнеискадаяуволнява.Видяхмекаквонаправитяпотелевизията.

НадвиконтроланавампиризабиколвединужасенБунтовник.Тованаистинабеневероятно

постижениезаединсмъртен.–Тяеневероятна.–ИънпогледнакъмРоман.–Трябвадаяизлекуваш!–Щенаправимвсичкопосилитени–спокойноказаРоман.–Ранатаеповърхностна.Неса

пострадалижизненоважниоргани.–Тойпогледнакъммонитора,койтоШанабезакачила,задапоказва жизнените показатели на Тони. – Кръвното ѝ налягане е много ниско, но това не енеобичайно.Тойхвърлиеднаокървавенапревръзкавметалнотокошче.Ласломуподадедруга.–Можемдаѝнаправимпреливане.ТяеАБположителна.–Направетекаквототрябва!–настояИън.–Нямадаяизгубя!–Успокойсе.–Шанасеотправикъмнего,носейкиподноссмарлиинякаквошише,коетобез

съмнениесъдържашенещоужасно.–Изгоренси.Некатепочистим.Иънмахнаръкаспренебрежителенжест.–Немеинтересува.Щесеизлекувамповременасън.–Иън–остроказаШана.–Тезиранитрябвадазараснатдобре.Тойизръмжа.–Добре.Изтърпящипещотолекарство,коетотяизползвавърхуранитему.Такамусепадашекатосебе

провалил в това да защити Тони. Бе толкова облекчен, да я държи в обятията си, че не безабелязалкакНадясепромъквакъмтях.–Всичкотоваепомоявина.ТойнеоткъсвашепогледотТони,лежащанаоперационнатамаса.Изглеждашетолковабледа.–Неяиздърпахдостатъчнобързо.–Видяхмевсичкопо телевизията– казаШана. –Бешеужасно.Всичко се случваше толкова

бързо.–Да – съгласи сеКонър. –Ти се справи добре,момко. Бунтовниците изгубиха около десет

мъже,аниенеизгубихменитоедин.НотойнебеуспялдаопазиТони.Иъняпогледнатъжно.–Можешлидаяоправиш?–Опитвамесе–казаРоман.–Нониенесмехирурзи.Ласлокимна.–Никоганенисееналагалодалекувамевътрешнинаранявания.Вампиритевинагиселекуват

естественовътрешно.– Заради вампирската кръв – Роман погледна към Ласло. – Винаги съм бил любопитен

относнотова,колколековитавсъщностекръвтани.Амиакоиприлеемвампирскакръввместообикновенатасинтетичнакръв?Ласлосезаиграседнооткопчетатанапрестилкатаси.– Може да ѝ дадем успокоително, за да я държим в безсъзнание. Това може да симулира

мъртвешкиясъндостатъчно,задаможевампирскатакръвдазапочнедаялекувавътрешно.–Данебидапланиратедаяпревърнете?–попитаШана.–Трябвадаимамепозволениетоѝ.–Тованямадаяпревърне–обясниРоман.–Трябвадаепресушенанапълноивъввампирска

кома.Аслед това трябвадапиеотвампиридапогълнекръвта, зада сепревърне.Товащеяостависмъртна,нониещеразберемдаливампирскатакръвщеяизлекува.Ласлокимна.–Щеемногоинтереснодаразберемдалищепроработи.

Шанапогледнадваматамъжесъссъмнение.–Искатедаекспериментиратеснея.Нямалидаепо-безопаснодаязаведемвболница?– В болницата ще трябва да я оперират – започна да спори Роман. – Ако теорията ни

проработи,тящесеизлекуваестественоипо-бързо.– Наистина – Ласло изви копчето си. –Много бързо ще може да кажем дали теорията ни

работи,илине.Аконеработи,тогаващеязаведемвболница.–Тогаванекадазапочваме.–Иънсеотправикъмоперационнатамаса.–Щеѝдамотмоята

кръв.–Трябвадасеубедим,чекръвтатиесъвместимаснейната.–ЛаслонамазаръкатанаИънс

антисептик.–Битрябвалодае.ПрезцялотовремепияАБположителна.–Ясно.РоманпогледнакъмследитеотухапванепошиятанаТониисенамръщинаИън.–Аз…азнесъмяпринудил.–Кога?–ЛаслопочистиръкатанаТониипоставииглата.–Предиоколодеветчаса.–КогатоИънполучиняколкообърканипогледа,тойобясни.–Взех

отлекарствотоОстанибуден,задаимамемалковременасаме.Конъризмърморинякаквопроклятиеподносаси.Романразмениразвеселенпогледсженаси.–Е,тъйкатотвоятакръведошлаотТонищеенапълносъвместима.Ласлоизбутавторолеглодооперационнатамаса.–Качвайсе.Иънлегна:скорокръвтамусевливашедиректновТони.РоманиЛаслонаблюдавахаотблизо

ранатаѝ,докатоШанаследешежизненитеѝпоказатели.–Кървенетоспря–прошепнаРоман.Ласлосезаиграскопчетоси.–Товаедобързнак.–Кръвнотоналяганевсеощеепрекаленониско–измърмориШана.–Сър,мисля,четъкантасезатваря–възкликнаЛасло.–Да,получавасе–обявиРоман.–Некаязашием.Тридесет минути по-късно, раната на Тони продължаваше да се оправя, но жизнените ѝ

показатели все още бяха проблемни. Преливането бе оставилоИън слаб и гладен, затова тойлежешеналеглото,докатоизпиняколкочашисинтетичнакръв.АБположителна,вслучай,чеТонисенуждаеотощепреливане.Отчакалнятасечурадостенвик.СъобщениетонаКонър завъзстановяванетонаТонисебе

приелодобре.Шанапоклатиглава.–Всеощенетрябвадапразнуваме.Тяиматемпература.Иън отправи безмълвна молитва за Тони, докато слизаше от леглото. Конър му бе донесъл

еднасиняризаотофисанаохраната.Тойяоблечеинадникнапрезвратата,задавидикойевчакалнята.Остана с отворена уста.Всичкибяха там.Жан-ЛюкиХедър отТексас.Ангъс,ЕмаиРоби.

ЗолтаниДжаксъщо.ИзгоренитеимкиткибяхапревързаниотЛасло.Дугълбетам,ненаранен.РамотонаФиниъсбепревързано.Иънотидедонего.

–Наранилисате?–Товаенищо–Финиъсмахнапренебрежителносръка.–Стануспядамебоднелеко,товае

всичко.–Приключилиснего?–Щемисе–Финиъссенамръщи.–КогатоКарлоссепревърнавпантера,тойоткачииизбяга.

Изтичанаправонапаркингаиженитетампочтигоразкъсаханапарчета,предидауспеедасетелепортира.–Значивсеощеежив.–Да–Финиъссвираменеитрепна.–Отсеганататъкщетрябвадасипазягърба.–Несетревожи–казаДугъл.–Ниещетипазимгърба.ИънзабелязаКарлосдастоимеждуСабринаиТеди.Тойсигурноимсебеобадил.Тедисеухили,когатотойгиприближи.–Ей,човече,чухчестепобедилизлитесили.–ТониубиЙедрек–казаИън.–Тябеневероятна.Сабринаизсумтя.–Можешедасеубие.Казахѝдастоинастранаотвас…вампирите.Околоваснеебезопасно.–Смъртниятсвятсъщоеопасен–казаѝКарлос.–НоТонинямаработадасеопитвадасебиесъсзливампири–настояСабрина.Тясевгледав

Иън.–Кълнасе,аконещосеслучиснея,щетесъдядодупка.Азще…Тямлъкна,щомКонстантинсекачинастоладонея.–Господи,момченцекаквлезетук?Каквоправишстези…хора?–Товасамоитеприятели–казаКонстантин.–ПритеснявамсезаТони.–Тонищесеоправи–казаИъннамалкотомомче.Простосенадявашетовадаеистината.КонстантинсеусмихнанаИънседнаотяркитесиангелскиусмивки.–Добре.АзхаресвамТони.–Койсити?–прошепнаСабрина.–АзсъмКонстантин.Мамаекатотеб,ататиевампир.ОчитенаСабринасеизпълнихасужас.–О,божемой.Тятрепна,когатоКонстантиндокоснаръкатаѝ.Дететояпогледнасголемитесисиниочи.–Всичкощесеоправи.Ужасеното изражение на Сабрина бавно се стопи. Тя погледна надолу към ръката на

Константин.–Каквонаправи?–Тибенаранена–казаТино.–Сегапо-добрелисечувстваш?–Да–Сабринагопогледнаучудено.–Такае.ТовададееднаидеянаИън.–Тино,искашлидавидишТони?Константинскочиотмястотоси.–Да!АзхаресвамТони.Иънвземомчетонаръце.–Всеощеяболи.Мислишли,чеможешдаянакарашдасечувствапо-добре?–Щесеопитам.

За краткото време, което отне да занесе Константин до операционната, Иън забеляза, чеболкатаотизгаряниятамубенамаляла.–Здравей,мамо!Здрасти,тате!–Константинсеусмихнанародителитеси.–Господи–ШанаговзеотИън.–Мислих,чедосегасизаспал.–ИскамдавидяТони–обявиТино.Шанасепоколеба.–Тянесечувствамногодобре,скъпи.Константинзасмукадолнатасиустна.–Искамдаѝпомогна.АзхаресвамТони.–Добре,скъпи.Шанагооставиналеглото,дотованаТони.Тойсепротегнадаядокосне,ноиздърпаръкатаси.–Боляямного.Тойлегнадонеяиобвималкитесипръстиоколоръкатаѝ.–Вижтетова.Романпосочикъммониторите,следящижизненитеѝпоказатели.–Температуратаѝспада–прошепнаШана.Константинсепрозя,докатогледашеТони.–Тящебъдекатомен–клепачитемусезатворихаитойзаспадълбоко.–Благодаряти,Тино–Иънпогладируситекъдрицинамалкотомомче.

***Тонищешедасеоправи.Тясесъбудибавно,сякашизлизашеотдълбока,тъмнадупка.–Виж.Събуждасе.–Благодаряти,боже.ЧугласанаКарлос,последваноттозинаСабрина.Очитеѝсеотвориха.Лицатаимизплуваха

преднея,очертаниятаимбяхаразмазаниинеясни.Тязабелязадругчовекдокраяналеглото.Иън?Премигна,опитвайкидасефокусира.Каквонебенаредсочитеѝ?–Здрасти,Тони–казатретиятчовек.–О–тяпреглътнаогорчениетоси.–Здрасти,Теди.–Каксечувстваш,menina?–попитаКарлос.–Добресъм,понетакамисля.–Тявдигнаръка,задапотъркаочитеси.–Очитемипарят.–Опасявахсе,четоващесеслучи–казаСабрина.–Тенесаосъзнали,ченосишлещи.–Тя

заровиизчантатасииизвадиедномалкоогледало.Тониседна.–Внимателно–Карлосхванадистанционнотозалеглото.–Некаданагласялеглототи.Смеханичнобучене,горнатачастналеглотосевдигна,задаподкрепягърбаѝ.–Вболницалисъм?–попитаТони.–Не,товаеоперационнатастаявРоматех–обясниКарлос.–Иънтедоведетук.Тони се опита да се съсредоточи върху огледалото. Тя свали една от лещите и я подаде на

Сабрина.–КъдееИън?Колкоечасът?Тясвалиидругаталеща.

–Малкоследпет.Сабринахвърлилещитевкошчето.–Сутринта?–Тонипремигна.–Следобед–казаТеди.–Спацялден.Тонигопогледна.СледтованасочипогледасикъмКарлосиСабрина,предидаогледастаята.–О,господи!–Каквонеенаред?Сабринапобързададойдедонея.–Зрениетоми.Тое…перфектное.Безлещите.Тя подаде огледалото на Сабрина и се огледа отново из стаята. Зрението ѝ бе повече от

перфектно. Можеше да прочете ситния шрифт на плаката от другата страна на стаята надмивката.Тамсеописвашеправилнатапроцедуразамиененаръце.Тони улови как Карлос и Сабрина си разменят притеснени погледи. Нещо не бе наред. Тя

повдигначаршафаиодеялото,задасепогледнеотстрани.Последнияпът,когатогобенаправла,внеяимашезабиткинжал.Докосналекомястото,очаквайкидаусетинякакваболка.Нищо.Под чаршафа тя издърпа болничната нощница и погледна. Там имаше лек белег, едва

забележим. Докосна го. Нямаше болка или чувствителност. И всички следи от ухапване погърдитеѝбяхаизчезнали.Внеясенадигнатревога.Трябвадаеспаласедмици,задабъдетолковавъзстановена.–Колковремебяхвбезсъзнание?Вкомалисъмбила?–Menina–Карлосдокоснаръкатаѝ.–Бешераненаминалатавечер.–Миналата…нотованямасмисъл–тяхванаръкатаму.–Кажимикаквосеслучи.Тойтрепна.–Тони,успокойсе.Напътсидастрошишкоститеми.Тяпуснаръкатаму.Безпокойствотоѝнараснавпълнапаника.–Наранихлите?Карлосразмърдапръститеси.–Изглеждасидостапо-силна.–О,божемой.Сабринаотстъпиназадсразширениотстрахочи.–Някойщемикажеликаквосееслучило?Тонихванапреградатаналеглото,задаясвалиидастанеотлеглото.Натиснаялекоитясе

чупицялата.Сабринаахна.–ТяеСуперуомън!–обявиТеди,ухилен.–Какво?Тонипуснапреградатаналеглотоитяпаднанапода.–О,не.Превъзходнозрение,суперсила.Далиощебешежива?Тядокосназъбитеси,задавидидали

нямаданамериострикучешкизъби.–Успокойсе,menina–Карлосяпотупапорамото.–Тинесивампир.Тявъздъхнасоблекчение.–О,славанабога.Нечеимамнещопротивтях.ВдействителностгихаресвамиобичамИън.

Нонаистинанебимихаресалодаумраидапропуснаживота.Имампредвидрадвамсе,чевсеоще съм жива. Наистина обичам да ям. – Господи тя бърбореше като идиот. – Просто съм

толковаобъркана.Какоздравяхтолковабързо?ТочнотогаваИънвлезевстаята,носейкидвевазисцветя.ТойсеухилинаТони.–Буднаси.Каксечувстваш?–Зрениетомиеперфектно.Тягоогледа.Тойизглеждашепрекрасновдънкитеисиниясипуловер,койтоподчертаваше

очитему.–Товаедобре.Иъноставивазитенашкафа.–Прединямахперфектнозрение–казаТони.–Каквосиѝнаправил?–настоядаузнаеСабрина.–Тя…тяразкъсвамебелисголиръце!–ТяеСуперуомън–обявиТеди.Иънпогледнакъмсчупенатапреграданапода.–Бешеслучайност–казаТони.–Неискахдагонаправя.Простоянатиснахлекои…Иънкимна.– Мислихме, че нещо подобно може да се случи. Може да имаш повишени сетива и

способности.Тонипреглътнатрудно.–Каквиспособности?–Щебъдешмногосилнаибърза–Иънтръгнакъмнея.–Константинбетози,койтонинакара

дагоосъзнаем,когатоказа,чещесикатонего–смъртна,носъсспециалнисили.Надявамсе,ченямашнищопротив.–Даиманещопротив?–попитаТеди.–Товаестрахотно!Тонищебъдекатобиомеханичната

жена19,нобезметалнитечасти.Тонистоешетамизумена.ПогледнакъмСабрина,априятелкатаѝянаблюдавашешокирана.–Как…каквонаправихте?–Направихметипреливаненакръв–Иънприседнанакраяналеглото.–Моятакръв.–Напълнилистеясвампирскакръв?–попитаКарлос.–Страхотно–прошепнаТеди.–Данесеопитвашдаяпревърнешвъввампир?–попитаСабрина.–Не–ИънсложиръканакраканаТони.–Простосеопитвахмедаяизлекуваме.Вампирите

се лекуват естествено по време на сън, заради кръвта си. Решихме, че моята кръв може дапомогне на Тони да се излекува. Така и стана.Почти. – Той сви рамене. –Константин същопомогна.Сабринасеприближидолеглото.–ОновамиломомчеепомогналодаизлекуватеТони?Той…тойпомогнаинамен.–СрещналасиКонстантин?–попитаТони.Сабринакимна.–Ти беше права. Той наистина емного специално дете. –Тя се обърна къмИън в края на

леглото.–ЗначиТонивсеощеесмъртна?–Да.Напълнонормална,катоизключимтова,чеиманякоидопълнителниспособности.Не

сменапълносигурникаквисилищеима.Тонилегнаназадвлеглото.Далищешедаможедалевитира,илидасетелепортира?–Аз…азнаистинасъмСуперуомън?Иънсеусмихна.–Простосъмдоволен,ченетеизгубих.Никоганесъмбилтолковауплашенпрезживотаси.

–О,Иън–тяпротегнаръкакъмнегоитойсеплъзнаполеглото,задахванедлантаѝидаяцелуне.–Тикакси?Имашетолковамногоужасниизгаряния.–Всичкизаздравяха.Тойсенаведеощепо-близоицелуначелотоѝ.–Сигурносигладна.–КарлоскимнанаТедииСабри нададойдатснего.–Щетинамерим

някаквахрана.–Щесевърнем–Сабринаяпогледнапритесненоиизлезеотстаята.Иъняогледавнимателно.–Каксечувстваш,съкровище?–Прекрасно – тя обви ръце около врата му и го прегърна. – Толкова се радвам, че всичко

свърши.Иобичамтезицветя.Могадагиподушаоттук.–Да,имашпо-развитисетива.Белителилиисаотмен,ачервенитерозисаотВанда.–Ванда?Иънсеухили.–ИзлъчихакакубиЙедрекЯновпоДВК.Тисигерой.АВандаемногощастливаотсмъртта

му.Мисля, че има някаква лоша история с него. Както и да е, тя искаше да ти предам, че егрешалазатеб.Каза,чесмеидеалниединзадругитрябвадамисенахвърляшпривсекиудобенслучай.–Товаликаза?УстатанаИънтрепна.–Е,аздобавихпоследнатачаст.Тониизсумтя.–Радвамсе,чеВандаерешила,чесъмдостатъчнодобра.Понесегащеетака,когатоимам

някоивампирскиспособности.Винагимеедразнилотова,чевиемомчетастепо-силни.–Тони,неказвайтова.Азникоганесъмтесчиталзанещодругоосвендостойна.Тивинагиси

била смела и безстрашна. Спаси приятелката си от алчния ѝ чичо. И виж какво направиминалата нощ. Ти победи контрола наЙедрек. Той отчаяно се опитваше да те спре да не гопрободешскола,атинеспирашедаприближаваш.Бешеневероятно.Незнамкакгонаправи.– Ти не знаеш как? – тя докосна лицето му. – Бешемного просто. Любовта ми към теб бе

многопо-силнаотнеговатаомраза.Иънхванаръкатаѝияцелуна.–Обичамте,Тони.Възхищавамтисеитеуважавам.Точнотакава,какватоси.Несенуждаеш

от вампирска кръв, която да тече във вените ти, за да бъдеш достойна. Ти винаги си биласупержена.Сълзиизпълнихаочитеѝ.Заслужавамдабъдаобичана.Иънстисналекоръкатаѝ.–Трябвадатикажа,ченовитетиспособностиможеиданесапостоянни.Телатаниподменят

кръвта си с времето. Разбира се, ако искаш да останеш с някои вампирски сили, аз ще бъдащастливдасподелякръвтасистеб.–Азсъщощесподелямоятастеб–тясеусмихна.–Стигалюбовтанидаепостоянна,товае

всичко,коетоимазначение.Тойяпридърпавобятиятаси.–Винагищеимашмояталюбов.19Героиняотамериканскисериал.–Б.пр.

Епилог

КоледаОблечен в костюм на Дядо Коледа, Иън остави на изтъркания килим голямата си червена

торба. Той се бе телепортирал заедно с Тони, която бе облечена в елфския си костюм подчервенотосивълненопалто.ДървенатакъщавпровинциалнаВирджиниябемалка–достатъчномалка, че се наложи да самного тихи. Тойможеше да чуе как родителите хъркат в близкатаспалня,ачетиритеимдецаспяхавъввторатаспалня.Сабринаимбедалаинформациязасемейството.Бащатабераненвинцидентвъвферматаите

едвасвързвахадватакрая.Подколеднотодървоимашесамочетирималкиподаръкаобвитивъввестник.Иън отвори торбата си, а Тони му помогна да извади няколко кутии с топли зимни дрехи.

Пластмасова торба, в която имаше замразена пуйка. След това дойде ред на играчките –видеоигра,няколкокнигиикрасивакуклазамалкотомомиче.С празна торба, Иън хвана Тони, за да се телепортират. Тя посочи към покрива. Правейки

киселафизиономия,тойизпълнижеланиетоѝ.Приземихасенапокрива,вснягдоколене.Тойязадържаздраво.–Защоискашедадойдемтук?–ТоваеповечевстиланаДядоКоледа.Къдещеидемсега?–ОбратновРоматех.Торбатамиепразна–тойдокосначервенияѝнос.–Сигурналиси,че

искашдапътувашсмен?Изглеждашполузамръзнала.–Такае,нотоваепрекаленоготино.Катосипомислязатезихоракаксесъбуждатсутринтаи

намиратвсичкинеща…страхотное!Тяобвиръцеоколовратаму.–Внимателно–тойразширипозициятаси.–Тезипокривимогатдасадостахлъзгави.Тонисесгушивнего,следтовапогледнанадолу.–Илиимашнещовджоба,илисисевъодушевил.–Идвете.Той бръкна в джоба на червените си панталони и напипа малката черна кутийка. Дали

трябвашедаѝгодадесега?КогатосевърнатвРоматех,щебъдатзаобиколениотшумнихора,бързащидараздадатподаръцитетазинощ.Тойсеогледанаоколо.Звездитеблестяхавяснотонебе.Луннатасветлинаогрявашепокритите

съсснягпасища.Въздухътухаешенакедърипресенсняг.–Мястотоепрекрасно,нали?–Да.Многоспокойно.–Тяоблегнаглаванарамотому.–Имамподаръкзатебвградската

къща.Нопредидатигодам,сенадявах,чещемиразкажешзаонзитвойсън,койтоимашезамен.Тойцелуначелотоѝ.–Сънувах,чесибременна.Снашетодете.

–Наистинали?–тясеотдръпнаназад,задагопогледне.–Защонемиказа?–Неискахдатетласкамкъмнещо,коетотиможебинежелаеш.–Макарчетойсенадяваше,

че тя ще иска деца. Иън извади черната кутия от джоба си. – Имам подарък за теб, ако гожелаеш.Надявамсе,чещетихареса–тойотворикутийкатаиѝпоказапръстена.–О,боже–тявзекутийката.–Толковае…красив.Иънпаднанаедноколяно.–ДайтонаЛинДейвис,щесе…–поднегоснегътсеразмърда,послеизведнъжчастотнегосе

плъзнанадолупопокрива,отнасяйкиИънсъссебеси.–Иън!–извикатя.Тойполетяпрезръбанапокриваипаднапогръбвърхуголемиякупотсняг.–Ох.ИънвидякакТонисеспускапопокривакатосърфист.Тяскочиотръбаисеприземиблизодо

него.Смеешесе.–ТовадасиСуперуомънсиимасвоитепредимства.Добрелиси?–Опитвахседатипредложа.Тойзапочнадасеизправя.–Да!–тясехвърливърхунего,блъскайкигоотнововснега.–Да,щесеомъжазатеб.Иънсеухили.–Надявамсе,ченесмеизгубилипръстена?–Не.Етоготук.Тонимупоказакутийката.Тойиздърпаръкавицатаѝ,задаможедагопоставинапръстаѝ.–НезнаехкакводругодативземазаКоледа.Тягопрегърнатам,средснега.–Единственото,коетоискамзаКоледа,емоятвампир.

Край

Повечеинформациязапредстоящитенизаглавияможетедаоткриетенанашатаинтернетстраница:

www.tiarabooks.com