I HAVE DEEP FEELINf OF DEPRE5510N . .-

Чарлэ М. Шулц Бройб5

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Историята на едно момче, очаровано от магическия свят

на анимационнитегерои

Детската мечта на един бъдещ автор на комикси

СпайкиСпарки

Рисунки, създадени на бойното поле

Професионален дебют като автор на комикси

Раждането на "Фъстъчета"

Домът на Снупи

"И таз добра!"

>

Q

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

"Фъстъчетата" и децата

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Хуманисти с изискан вкус и с чувство за хумор

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Да създаваш "едно маnко щастие" в продължение на 50 години

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02) 489 95 53 или ни изпратете e-mail на адрес infO@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: понеделник- nетък, 10:00- 15:00 ч.

За да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, след което преведете необходимата сума по сметка:

Алфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по курмер 1амащането става в момента на получаването.

Седмично иэдание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА Нд ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фоти с Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

{Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД {GIGA GEORGE EOODJ

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

е 2008 De AGOSТINI Hellas е 2003 К.К. De AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791 -4256

Снимки: CorЬis Japan, De Agostini Picture Library,

Mediafax/Associated Press, Getty lmages

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на следващите броеве: З,70 лв.

Всички текстове са эащитени с авторски nрава. Забранено е

възnроизвеждането, сканирането, nредаването или изnолзва·

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

без nисменото съгласие на редактора.

За да получите nо-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagostini.bg

'l

Въведение

Чарлз М. Шулц

Какъв е неговият живот?

LlJ

s I LlJ с:[

LlJ со

~ со

БНАЧАЛОТО НА хх в., когато медийният пазар в Америка е

разтърсван от "вестникарската война" между двата гиганта в този

бизнес - Хърст и Пулицър, едно момче от дълбоката американска

провинция с интерес чете колонките с комиксите във вестниците и

мечтае един ден да стане художник и самият той да рисува комикси.

Името на това момче е Чарлз Монро Шулц.

Непредсказуемите капризи на съдбата и развихрилата се

конкуренция между издателските империи му помагат да осъществи

детската си мечта. Той става един от най-известните създатели на

комикси и аниматори в цял свят, а неговата поредица за малките

"фъстъчета" (Peanuts) е любима на децата от всички страни. Всъщност

художникът пресъздава обикновени сцени от всекидневния живот, но

в тях, както и в героите му, сред които е и най-известното куче на света

- Снупи, има нещо изключително трогателно и мило.

Шулц е от породата на онези добродушни хора, за които най­

голямото щастие е възможносnа да поиграят с кучето си, когато

се приберат у дома. Той създава удивителни истории, успявайки да

превърне обикновеното в нещо изключително, благодарение на

чувството си за хумор. Със своите "фъстъчета'; които рисува до края

на живота си, Шулц си извоюва авторитета на най-известния и успешен

художник в света на комиксите.

Какъв е Чарлз Шулц като човек?

-

Чарлэ М. Шулц

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

1896 ~ Появява се жълтата преса.

1922 1 На 26 ноември в Сейнт Пол (щата Минесота) се ражда Шулц.

19З7 1 За първи път са одобрени негови рисунки.

19З8 1 Започват да излизат сериите с комикси за Супермен.

19З9 1 Шулц изкарва задочен курс за илюстратори в "Арт Инстракшън Скулс'~

Започва Втората световна война.

1940 1 Шулц завършва средното си образование.

194З ~ Майката на Шулц, Дина, умира от рак.

1945 ~ Шулц е мобилизиран и изпратен в Европа.

Става преподавател в"Арт Инстракшън Скулс'~

1947 ~ Вестникарски дебют на първата му серия комикси "Дребосъчетата" (Li'l Folks).

1950 ~ За първи път във всекидневник се появяват комиксите за "Фъстъчетата" (Peanuts).

Шулц е разочарован от първата си голяма любов.

1951 ~ Шулц се жени за Джойс Халверсън.

1952 ~ "Фъстъчета" се появяват в неделен вестник.

1958 ~ Шулц и семейството му се преместват в град Себастопол (Калифорния).

Образите на "фъстъчетата" се появяват за първи път върху различни стоки.

1965 ~ "Весела Коледа, Снупи" (Merry Christmas, Snoopy) е излъчен за първи път по телевизията.

Шулц получава награда "Еми'~

1966 ~ Умира баща му Карл Шулц. .:::-А~,_,~ J ~J \).;:-, с Студиото на Шулц е унищожено от пожар.

• j. \

1967 ~ За първи път са излъчени сериите за Чарли Браун.

Започва да се отбелязва "Денят на Чарлз Шулц"- 24 май.

1969 ~ Снупи излита в Космоса с"Аполо"-10.

Създаването на "Редууд Емпайър Арена':

1970 ~ Основаването на "Криейтив Асоушиейтс'~

Изградено е първото студио в Дома на Снупи (Snoopy Place).

197З ~ Шулц сключва брак за втори път с Джийн Форсит Клайд.

198З ~ Създаден е "Кемп Снупи" (Camp Snoopy) в Минесота.

1985 ~ Организирана е първата изложба, посветена на Снупи.

1986 ~ Шулц получава място в Залата на славата (Hall of Fame).

1996 ~ Звездата на Шулц се появява в Алеята на славата (Walk of Fame).

1997 ~ Шулц прави дарение за изграждането на мемориал в памет на Деня "Д"

(посветен на 6 юни 1944 г.- деня на десанта в Нормандия по време на Втората световна война).

1999 ~ Шулц обявява, че се оттегля в пенсия. Броят на вестниците, които публикуват комиксите за "фъстъчетата':

надхвърля 2 600 за цял свят.

2000 ~ На 12 февруари Шулц умира в Санта Роза (Калифорния).

Излиза последният епизод на "Фъстъчета':

2002 ~ Отваря врати музеят, посветен на Чарлз М. Шулц.

2005 ~ Отбелязана е 55-годишнината от публикуването във вестник на първия епизод на "Фъстъчета'~

-

Живот и дейност

Историята на едно момче,

очаровано от магическия свят

на анимационните герои

Монозина от съвременните възрастни по цял свят израстват с комиксите "Фъстъчета'' (Peanuts) и с приключенията на техните очарователни герои Снупи и Чарли Браун. Тези комикси са публикувани във вестниците в продължение на десетилетия и донасят много щастливи мигове на

милиони хора по света. Създателят на тези рисувани истории, Чарлз Монро Шулц, работи върху тях в продължение на целия си творчески живот.

Ще направим опит да разгледаме по-подробно живота на този човек, който успява да осъществи детската си мечта и да стане известен художник и автор на комикси, носещи толкова неподправена

радост на милиони деца. До смъртта си той остава верен на своите симпатични герои.

Детската мечта на един бъдещ автор на комикси Раждането на Спарки

СНУПИ Е СИМПАТИЧНО МАЛКО КУЧЕНЦЕ,

което nрекарва деня си в мечти върху

nокрива на кучешката си колибка. Много веро­

ятно е обаче да се окаже, че в Съединените

щати името на това кученце е nо-nознато на

nовече хора в сравнение с имената на бившите

американски nрезиденти. Всъщност не само в

Съединените щати, а по цял свят хората nозна-

ват и обичат този герой от комиксите, а и не само

него. С не nо-малка симnатия се nолзват и Чарли

Браун с неговата кръгла, nрилична на футболна

тоnка, глава, егоистичната, но много сладка Луси,

и Лайнъс, с неговото одеяло за сигурност, които

nреживяват заедно безброй nриключения и са

любимци на дец~различни nоколения в nро­дължение на 50 години.

• Река Мисисипи. nокрита с дебеn пед.

Тази река разделя два

големи града. На единия

бряг е Сейнт Пол, а на

другия - Минеаполис.

Сейнт Пол е голям

административен център,

докато Минеаполис е

nо-<коро nроцъфтяващ

бизнес център.

Като правило успешните автори на комикси

имат на разположение няколко асистенти и раз­

пределят работата между тях, за да успеят да

направят всички серии. В този смисъл за Шулц

може да се каже, че той е един наистина уника­

лен творец.

Чарлз МонроШулце роден на 26 ноември 1922 г.

в Сейнт Пол (щата Минесота). Баща му Карл Шулц

произхожда от семейство на бедни германски

имигранти. Неговите родители успяват да съз­

дадат своя малка ферма в северната част на Ню

Йорк, но Карл не желае да продължи по техния

път и да стане фермер. Вместо това той се обу­

чава за бръснар. Майката на бъдещия худож­

ник, Дина Халверсън, произхожда от семейство

на норвежки имигранти. Тя се ражда и израства

в провинциално градче в щата Уисконсин, а по­

късно започва работа като сервитьорка в едно

малко ресторантче в Минеаполис - град близ­

нак на Сейнт Пол, на отсрещния бряг на река

Мисисипи. Карл Шулц, който работи като помощ­

ник в близката бръснарница, често посещава рес­

торантчето по време на обедната си почивка и

двамата се сближават. Карл е убеден, че има язва

на стомаха, и всеки ден си поръчва пшенична

каша. Всъщност той няма подобно заболяване, но

Дина всеотдайно се грижи за това той да получава

любимото си ястие. Скоро двамата се оженват, а

Чарлз Монро Шулце тяхното единствено дете.

Два дена след раждането си момчето получава

от един от своите чичовци прякора Спарки. Така

се казва състезателният кон от популярния по

това време комикс "Барни Гугъл'~ Всъщност името

на коня е Спарки Крантата. Има някаква предо­

пределеност във факта, че прякорът на момчето

идва точно от серия комикси.

Изумителен талант на художник

Скоро след раждането на момчето баща му Карл отваря бръснарница на ъгъла на улиците

"Снелинг" и "Селби'~ Карл е трудолюбив човек

и работи усърдно ден и нощ. Докато другите мъже се интересуват преди всичко от бейзбол­

ните резултати, любимото занимание на Карл в

свободното му време е да чете комикси . Той е

толкова очарован от тях, че си купува по четири

различни вестника всеки неделен ден и по две

местни издания в събота . Малкият Чарлз обича

да чете комиксите заедно с баща си .

Отраснал буквално с тях, един ден Шулц си

задава въпроса дали той самият би могъл да рисува комикси. Оказва се, че момчето притежава

удивителен талант в това отношение, открит най­

напред от учителката му в детската градина. Един

ден тя му дава лист хартия и комплект цветни

моливи. Момчето рисува мъж, който разчиства

с лопата сняг, и кой знае защо добавя към тази

А 3а.д осулисиvе

ПОЯВАТА НА ПЪРВИТЕ КОМИКСИ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ

Вестникарските комикси стават поnу­

лярни в Съединените щати в края на XIX в. и

са nряк резултат от ожесточената конкурен­

ция на медийния nазар.

През 1895 г. вестникът "Ню Йорк Уърлд" на Джоузеф Пулицър заnочва да отделя

осмата страница в неделните си броеве за

комиксовата серия на Ричард Аутколт "Хоган

Стрийт': През следващата година "Уърлд"

добавя жълт цвят към черно-белите си до

този момент страници. В този цвят са дре­

хите на главния герой от комиксите, които

nо-късно nроменят заглавието си и заnочват

да се наричат ''Жълтото хлаnе" (Yellow Кid). В

началото картинката е само една, но nосте­

nенно броят им се увеличава и те са вече три

или четири. По-късно се оформя цяла серия

с nродължения. Усnехът на комиксите е неве­

роятен и тиражът на вестник "Уърлд" неимо­

верно нараства.

Уилям Хърст, наричан още "вестникарския

крал'; забелязва значението на комиксите и

огромния успех, който те носят на "Уърлд~

По това време "Ню Йорк Джърнъл"- вестни­

кът, който е ръководен от Хърст, не може да

се nохвали с особено голям тираж.

Неочаквано Хърст заnочва nреговори

• Първите комикси се nоявяват nрез XIX век.

със сътрудниците на неделното издание на

"Уърлд" и усnява да nривлече на работа в

своя вестник nочти целия състав, включи·

телно и художника Аутколт. Между двата

медийни гиганта, Пулицър и Хърст, заnочва

ожесточена конкуренция. В крайна сметка

комиксовата серия "Жълтото хлаnе" (Yellow Кid) се оказва на страниците на изданието на

Хърст "Ню Йорк Джърнъл~ Пулицър обаче наема нов художник на комикси и nродъл·

жава да издава серията в своя вестник. За

известно време в два различни вестника

съществуват две комиксови серии с едно и

също заглавие и един и същ главен герой.

Тази ексцентрична надnревара между

Пулицър и Хърст nо-късно е наречена "жълта

журналистика" и до голяма стеnен разкрива

негативните черти на съвременната медийна

индустрия. Все nак броят на nродажбите нара­

ства чувствително, а американските рисувани

серии, наречени nо-късно комикси, стават

важна част от масовата култура в Съедине­

ните щати. Забавните рисувани истории за

Поnай и Блонди, които се nоявяват една след

друга, стават любимо четиво за Шулц. Всичко

това nредоnределя nоявата на "Фъстъчета" в

американската история на комиксите.

картинка кокосова палма .

Учителката го поощрява за

нестандартното му мислене и

казва, че е убедена в бъдещето му на художник. Това внима­

телно отношение докосва най­

чувствителните струни в дет­

ската душа и насочва живота

на малкия Чарлз в определена

посока.

... Сnарк Крантата е един от главните герои в nоnулярната

комиксова серия ·Барни Гугъл·. Тя излиза no времето, когато

Шулц е чувствително дете

и често се затваря в себе си,

когато нещо го притеснява.

Като ученик показва толкова

добри резултати, че дори прес­кача един клас в началното

училище "Ричард Гордън ': В

тетрадките му могат да се видят

рисунки на Мики Маус и Попай

и те са толкова сполучливи, че

много от децата го молят да

нарисува подобни и в техните

тетрадки и дори се редят на

опашка за това около него. Ето

защо може да се каже, че талан­

тът на Шулц получава призна­

нието на околните още в дет­

ските му години.

е роден Шулц. и има голям успех. Момчето nолучава nрякора

С nарки no името на коня, който е главен герой от този комикс.

Живот и дейност

Спайк и Спарки

Момчето, което обича спорта

СпоРrьт е nочти толкова любимо занимание за младия Шулц, колкото и рисуването. Всеки ден

той играе бейзбол със своите nриятели, а nрез

зимата обича да се nързаля по заледените улици.

От детските му години в Минесота, с кратките

лета и дългите зими, остават безброй щастливи

сnомени до края на живота му. От всички сnортни

занимания обаче Шулц най-много харесва голфа.

За nърви nът играе тази игра, когато е на nетна­

десет години, и тя го завладява до такава стеnен,

че въnреки мечтата си да стане художник, в един

момент той се двоуми дали nък да не се nосвети

на голфа. В крайна сметка надделява любовта

към рисуването, но голфът остава негова страст

чак до края на живота му. По-късно той nоказва

удивително майсторство и отлични резултати в

тази игра, макар че до седемдесетгодишната си

възраст не може да се nохвали •с nоnадение от

nървия удар':

Първото публикуване на комиксова серия

на Шулц в пресата

Когато става на тринадесет

години, Шулц, който дотогава

се занимава изключително с

рисуване и сnорт, nолучава

като домашен любимец куче,

чието име е Сnайк. То е сме­

сица между две nороди лов­

джийски кучета, едната от

които е nойнтер, и е черно­

бяло на цвят. По-късно именно то вдъхновява

Шулц да създаде образа на Снуnи, който също е

ловджийска nорода. Сnайк разбира около пет­

десет думи, има труден характер и изяжда nочти

всичко, което се nоставя nред него.

Един ден Шулц си играе с тоnка за тенис и без

да иска я хвърля точно nред Сnайк. За частица от

секундата кучето улавя тоnката и я глътва. Налага

.... Куче порода биrъл, каке<~то

е и породата на героя от

комиксите на Шулц. Снупи.

... До Снупи са Луси, Чарли

Браун и Лайнъс - главните

герои от комиксое<~та серия.

· - -

се вечерта Спайк да бъде добре нахранен с

пълна купа спагети, за да го накарат да изхвърли

топката по естествен начин. Тази случка се запе­

чатва в съзнанието на Шулц и той я пресъздава в

серия картинки, които изпраща в редакцията на

местното издание за рубриката *Вярвате или не!"

(Ripley's Believe lt ог Not!), в която понякога се

представят необичайни истории в картинки. Това

е неговият дебют в света на комиксите. Спайк се

появява и по-късно във "Фъстъчета" като един от

братята на Снупи.

Стеснителният тийнейджър

Чарлз Шулц е доста стеснителено и срамеж­

ливо момче. През юношеските си години той

израства на височина, но е доста слаб. Висок

е над 180 см, но тежи само 60 кг, а лицето му е

покрито с пъпки. Всичко това повлиява нега­

тивно върху самочувствието му. Докато учи в

гимназията в Сейнт Пол, той има желание да се

запише в клуба по рисуване, но така и не се осме­

лява да почука на вратата му и в крайна сметка се

отказва . Шулц не се ползва с особена популяр­

ност и сред момичетата, а оценките му в училище

не са така добри, каквито са в началните класове. Все пак учителката му по рисуване, мис Паро, го

препоръчва за автор на рисунките в абитуриент­

ския албум и Шулц е изключително развълнуван от тази задача. Той с нетърпение изчаква завърш­

ването на албума, но когато го отваря, с изненада

установява, че неговите рисунки ги няма. Шулце

толкова срамежлив, че не се решава да поиска

обяснение за това и всичко остава до края абсо­лютна мистерия . В удостоверенията за завърш­

ване все пак името му е добавено като потвърж­

дение на факта, че е един от учениците, подгот­

вили албума. Мис Паро е твърдо убедена в таланта на Шулц.

Веднъж, по време на час, тя поставя на учени­

ците си задача да нарисуват три картини, и зоб ра-

Различна ве сия

зя ващи първото нещо, за което се

сещат в момента. Шулц веднага

рисува бръснарски ножици, кари­

катура на Адолф Хитлер, мастил­ница , чанта за принадлежности

за голф, масло, ябълка и шапка.

Учителката дава рисунките му за

пример на всички и от все сърце

го поощрява. Дори и като въз­

растен Шулц с гордост си спомня

за този момент от живота си и за

полученото признание. Двадесет

и пет години по-късно друг тро­

гателен момент оставя следи в

душата му. Това е по времето,

когато вече е спечелил попу­

лярност със своите комикси.

Виждайки ги, бившата му учителка

мис Паро, която отдавна е изгу­

била връзка с него, му изпраща

листа с рисунките му от училище

през онзи ден. Шулц е изключи­

телно развълнуван, спомняйки си училищните години.

Една от неговите съученички, на

име Хелън, също забелязва нео­

бикновения му талант на худож­

ник. В албума на випуска тя написва

следното: "Как да се науча да рису­

вам такива чудесни картини като

Шулц?" Можем само да предпо­

лагаме до каква степен подобни поощрения от страна на околните

повлияват върху стеснителния

младеж. Всъщност именно рисун­

ките му се превръщат в свързващо

звено между него и останалия свят.

• Шулц играе голф. Дори когато става сзетовноизвестен автор на комикси, той всяка

година взема участие в благотворителното

състеЗ<Iние по голф, което се nровежда в Пебъл Бийч (Калифорния).

ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА ШУЛЦ

Чарnэ М. Шуnц

• Робърт Рими - собственик на сnисанието "Рим ис':

което Шулц обича да чете.

Вярно е, че голямата мечта на Чарлз Шулц е да стане художник и да рисува

комикси, но той има още една голяма страст no оПоtошение на това, на кое nоnрище да се реализира. Тази страст безсnорно е голфът.

Все пак любовта му към голфа не е в състояние да го накара да се откаже от

детската си мечта -да рисува комикси, а голфът остава до края на живота му

негово любимо хоби.

Неговото увлечение no този спорт заnочва още в детските му години. Той е голям фен на Боби Джоунс - един от най-известните американски

състезатели no голф сред аматьорите. Когато е на nетнадесет години, Шулц има възможност за първи nът nрез живота си да играе голф и

любовта му към този сnорт става още nо-голяма. С времето тази негова

страст все nовече се засилва. Той се абонира за сnисания, nредназна­

чени за nрофесионални играчи, и много често дори предпочита да nоиг­

рае голф, вместо да излезе със семейството си . Постеnенно става все

nо-добър в тази игра и на осемнадесетгодишна възраст nобеждава в със­

тезанието на "Хайленд Парк Кънтри Клуб~

За известно време Шулц дори рисува комикси на cnopПota темаrnка. В тях той

изnолзва собствения си оnит и много често дори черnи сюжетите си от собстве­

ните си nреживявания, като nросто ги доукрася ва, за да предизвика интерес у

читателите. "Трудностите, с които се сблъскваме nри спортните си изяви, са на

nо-дълбоко равнище и са свързани с житейските трудности, и аз бих ис.кал да

nресъздам тези истории максимално nравдоподобно~ заявява той nо-късно.

Все nак желанието на Шулц е да бъде аматьор, а не професионален състе­

зател по голф. Това може би се дължи на дискретния му характер на човек.

който не обича да се афишира - качество, което забелязваме и в кариерата му

на художник.

- -

Живот и дейност

Рисунки, създадени на бойното поле

Училището за професионални

художници

РодитЕЛИТЕ НА ШУЛЦ забелязват неговия талант още в детските му години. Те от цялото си сърце под­

крепят сина си в желанието му да стане художник.

Когато момчето е в трети клас, майка му Дина прочита

в местния вестник следното съобщение: "Обичате ли

да рисувате? Изпратете ваши рисунки за безплатния

тест за таланти:'

Това е реклама на задочни професионални худо­

жествени курсове. Училището по това време се

нарича "Федерал Скулс': но по-късно е преимену­

вано на "Арт Инстракшън Скулс'~ Бащата на Шулц,

Карл, също прочита съобщението и вижда в това

една добра възможност синът му да усвои профе­

сионални умения като художник, включително раз­

личните видове шрифт и правилата на перспекти­

вата. Това се случва по време на Голямата депре­

сия, когато бизнесът в бръснарницата му не върви

добре. Едно подстригване струва 35 цента, а студент­

ската такса е 170 долара на година. Карл обаче не се поколебава да плати тази цена в името на бъде­

щето на сина си. Случва се понякога да му изпращат

писма, с които да напомнят, че е забавил изплаща-

нето на таксата. В тези случаи Карл се усмихва мило

на разтревожения Чарлз и му казва, че няма при­

чини да се притеснява.

Младият Шулц завършва курс, в който специ­

ализира рисуване за деца. Поради стеснителния си

характер той не носи своите рисунки директно на

nреnодавателя, а ги изпраща по пощата, независимо

че училището се намира само на три мили от дома им.

Това е nричина понякога да не получава коментарите

и забележките направо от учителя, а само оценка "С+"

за някои от своите работи. В крайна сметка той успява

да завърши курса и да се дипломира. През целия си

живот Шулц не престава да изразява голямата си бла­

годарност към своите родители, които с цената на

огромни лишения и без никакво съжаление за ма щат

таксите за обучението му.

Смъртrа на обичната му майка

След получаването на професионална квалифи­

кация в художественото училище, Шулц придобива

увереност в собствените си възможности и изпълнен

с оптимизъм и с пенолямо самочувствие, изпраща

... Десантът в Нормандия

започва на 6 юни 1944 г.

Съюзничес~ите войс~и

(Съединените щати и

Великобритания) атакуват

германските окупационни

части във Франция. От този

момент събитията започват

да се развиват в полза на

Съюзниците, но мнозина

загиват в кръвопролитните

сражения.

голям брой свои рисунки до редакциите на списани­

ята, в които се публикуват комикси.

Усилията му обаче остават невъзнаградени за един

доста дълъг период, а единственият отговор, който

получава, е писмо с отказ. По това време майка му

Дина се разболява от рак и семейството се посвещава

на грижите за нея. Те дори се преместват да живеят

над една аmека, така че при нужда да могат веднага

да й бият болкоуспокояващи инжекции. Шулц про­

дължава да рисува комикси, дори и когато чува сто­

новете на болната си майка, докато работи.

Изпитанията, които му готви съдбата, не свършват

дотук. През 1941 г. Съединените щати се включват

във Втората световна война. През 1943 r. двадесетго­дишният Шулц получава повиквателна и е мобилизи­

ран през февруари същата година. Зачислен е в със­

тава на Форт Снелинг в Минесота, но през почивните

дни му позволяват да се връща у дома при болната

си майка. В края на един от тези уикенди тя му казва:

"Мисля, че трябва да се сбогуваме, защото имам пред­

чувствието, че никога повече няма да се видим:' На

следващата сутрин майка му си отива от този свят.

След погребението на майка си Шулц се връща

обратно в своята военна част. Докато пътува във

влака, младежът ридае неудържимо през цялата нощ.

Загубата на любимата му майка остава завинаги най­

тъжният епизод от живота му.

Във военния лагер

През по-голямата част от пребиваването си в

армията Шулц служи на американска земя, обуча­

вайки се. През това време той се запознава с Елмър

Хагемайер, с когото стават близки като братя. Шулц

изпада в дълбока депресия заради смъртта на майка

си и трудностите, с които се сблъсква в лагера. За

него новият му приятел, който е откровен и добър

Различна в сия

--

човек, става много важен. През по-голямата част

от времето те са неотлъчно един до друг - заедно

ходят на кино или в родния град на Хагемайер по

време на отпуските. Получил подкрепата на своя

приятел, Шулц постепенно започва да възвръща

увереността си в живота. По-късно образите на

приятеля му Хагемайер и съпругата му намират

място в комиксите за "фъстъчетата'~

Уединеният живот във военния лагер се оказва

много ценно преживяване за младия Шулц. През

този драматичен период от живота му стеснител­

ният някога младеж започва да се променя. Той

става по-самоуверен и последователен в своята

работа и дори получава първите признания за сво­

ите рисунки. Когато приятелите му от армията изпра­

щат писма на близките си, те често молят Шулц да

нарисува някаква малка илюстрация в тях, за да при­

добият получателите по-добра представа за воен­

ния живот. Тези рисунки се посрещат много добре от

семействата и приятелите на войниците.

Когато войната вече е към края си, Шулц е изпра­

тен в Европа като командир на картечарско отделе­

ние. Войниците пристигат в Европа, готови да се вклю­

чат във военни действия, но се оказва, че войната при­

ключва, преди да вземат участие в истинско сражение.

През цялото време, докато е в Европа, Шулц не прес­

тава да се тревожи за момента, когато ще трябва да се

изправи срещу врага.

~ Снимка от Деня • Д~ nубnикувана на 6 юни 1998

година. Както мнозина други

войници, служили в армията

по време на Втората

световна война, Шуnц също

приветства Айзенхауер като

истински герой. По·късно

той споделя, че никога не се

е съмнявал в сnособностите

на генерала.

Чарn3 М. Шуяц

ПОМНЕТЕ 6 ЮНИ 1944 ГОДИНА 6 юни 1944 r. е денят, който nроменя съдбата на целия свят. По време на

Втората световна война Съюзническите сили извършват десант в Норман­

дия, като техен главнокомандващ е американският генерал Дуайт Дейвид

Айзенхауер. След десанта германските окуnационни войски в Евроnа заnоч­

ват да отстъnват от завоюваните до този момент позиции.

"Не забравяйтеб юни 1944 година:' През 1993 г. Шулц nодготвя цяла nоредица от рисунки, посветени на

Деня "Д'; които се nубликуват всяка година на б юни. Тези серии изли­

зат в nродължение на няколко години и всяка година до вестниците се

изnращат хиляди коментари. Една от най-усnешните серии е тази, nубли­

кувана nрез1998 г. В нея Шулц разказва историята на 101-ва въздушноде­

сантна дивизия, която извършва десанта в Нормандия. Той отразява епи­

зода точно nреди десанта, когато Айзенхауер окуражава войниците си. На

въnроса откъде е, войникът с номер 23 отговаря: "Мичиган, сър': Айзенха­уер nоощрява момчето, чието име е Уолъс Строубел, казвайки му:"Върви

и им дай да се разберат, Мичиган:· Заедно с тези войници е и Снуnи във

военна униформа, застанал на челно място.

Във вестника, в който е nубликувана тази серия, няма никакъв друг мате­

риал, nосветен на Деня "Д'; така че много хора поздравяват Шулц. Той nолу­

чава благодарствени писма от бивши войници и от членове на семействата

им. Шулце изключително щастлив, когато nолучава писмо с благодарности

от семейството на лейтенант Строубел, и им изnраща в отговор снимки на

своята серия с автограф.

Белезите от войната се nредават от nоколение на nоколение и Шулц, който

преживява nериод на страх и самота, докато е в Евроnа, и очаква да бъде

изnратен на фронта, цени високо мира. Чрез образа на Снуnи той насочва

вниманието на nубликата към храбростта и саможертвата, nроявявани от

войниците по време на военните действия. Шулц е неуморен радетел за съз­

даването на фонд в памет на Деня "Д" и дарява един милион долара за мемо­

риал в Бедфорд (Вирджиния).

-

Живот и дейност

Професионален дебют като автор на комикси

Първи ангажименти

Зл ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ съществува реална възмож­ност военната част, в която служи Шулц, да бъде

изnратена в Яnония. През сеnтември 1945 г. те са

върнати обратно в Съединените щати и Шулц отново

има възможност да се nосвети на любимото си зани­

мание, оnитвайки се да намери nрофесионална реа­

лизация като автор на комикси. Той nолучава nред­

ложение да изnисва надnиси върху надгробни мочи,

но nредnочита да насочи усилията си върху nродаж­

бата на комиксите си.

Заnочва работа като художник, който изnисва диа­

лозите към рисунките в католическото сnисание

с комикси "Таймлес Тоnикс'; което се случва, след

като nосещава лично редакцията му. Това занима­

ние трудно може да се нарече творческо и е далеч

от целта, която Шулц nреследва, но му дава възмож­

ност да nодобри техниката си да изnисва изрази на

различни езици, като френски и исnански наnример,

които той иначе не говори.

Чарлз усъвършенства тези си умения до такава

стеnен, че до края на живота си се гордее с тях. Те се

изтъкват и като основен фактор той да не се нуждае

от nомощник, докато работи върху комиксите си.

Скоро след като заnочва работа в сnисание

"Таймлес Тоnикс'; му е nредложен ангажимент в идрт

Инстракшън Скулс'; където самият той се обучава

задочно nреди войната, а сега трябва да обучава начи­

наещите курсисти. Това е nериод на усилена работа за

Шулц. През деня той nреnодава в школата, а вечерно

време, nонякога и до nолунощ работи върху диало­

зите за сnисанието. По това време Шулц има шанса да

се заnознае с някои от най-амбициозните свои колеnи

художници, както и с хора, които nо-късно стават

негови nриятели и оказват огромно влияние върху

nо-нататъшната му съдба. Ръководител на деnарта­

мента, в който сътрудничи Шулц в "Арт Инстракшън·;

е известният илюстратор Уолтър Уилуърдинг. Той и

друг един известен автор на комикси - Франк Уинг,

са хората, от които Шулц научава колко е важно nре­

цизното рисуване и на най-малките детайли. Този

начин на рисуване не отговаря на неговия стил, но в

крайна сметка той се убеждава, че "за да създаде сnо­

лучлив комикс, художникът трябва да детайлизира

своите рисунки, след като се е научил да изобразява

nрецизно всеки обект': Шулц nолучава много уроци и

идеи от Франк и усnява да изгради собствения си стил

.... Урок по рисуване в· Арт Инстракwън Скулс~ Една от

задачите, които Шулц трябва

да провери. е да се скицира

нещо (от английски: thumbnail sketch - скицирам нещо). Той се

забавлява искрено от факта, че

някои от курсистите му изnращат

за оценка скица на nалец (от

английски: thumb - палец).

PEANUTS

като илюстратор, възnолзвайки се от съветите му.

Един от неговите nриятели и колеги се казва Чарли

Браун и макар че той е доста nо-различен като външ­

ност и характер, именно неговото име Шулц дава на

главния герой във "Фъстъчета'~ Професионалният и

житейски оnит, натруnан от младия илюстратор nрез

всички тези години, има решаващо значение за него­

вите бъдещи усnехи.

Шулц - автор на комикси

Вдъхновен от работата на колегите си в • Арт Инстракшън Инк.: чиято цел е да станатусnешни илю­

стратори на комикси, Шулц също се старае да създава

nоне по един комикс на седмица.

Какво става със срамежливия младеж от миналото?

Той nродължава усърдно да създава своите комикси.

Някои от неговите усилия са възнаградени.

Комиксите му "Просто nродължавай да се смееш"

(Just Кеер Laughing) са оmечатани в "Таймлес Тоnи кс" (Тimeless Topix), в което той работи като художник на диалозите. След като вижда малкото момченце, което

~""" моиенти

Чарn3 М. Шуnц

Шулц е нарисувал в комикса си, колегата му Франк

Уинг се обръща към него със следния съвет: "Трябва

nо-често да рисуваш деца:•

Шулц nриема съвета му и предлага свой комикс за

груnа деца в местното издание "Сейнт Пол Пайъниър

Прес'~ В редакцията решават да nубликуват серията

във вестника nод заглавие "Литл Фол кс" (Li'l Folks), бук­

вално -"малки хора: или "дребосъчета~ Това е пър­

вата nоръчка, която nолучава като автор на комиксов

сериал. Така на 22 юни 1947 г. е дебютът на Шулц като автор на комикси.

Една година nо-късно, в "Сатърдей Ивнинг ПоуСТ:

е nубликувана още една работа на Шулц. Първата

рисунка, за която nолучава хонорар, е на малко

момче, което чете книга, вдигнало краката си върху

масата. Шулц разкрива невероятния си талант да пре­

създава "забавното поведение" на различни хора.

Петнадесет от неговите рисунки са nубликувани в

"Сатърдей Ивнинг Поуст" между 1948 и 1950 г. Това своеобразно nостижение обаче е само nрелюдия към

неговите бъдещи усnехи.

~ Шуnц в каООнета си вСебастоnоn (Калифорния)

рисува своя nерсонаж Чарли Браун nрез 1966 г. Преди nубликуването на •Фъстъчета• той създава няколко

рисунки с героите Чарли Браун и Лайнъс Маурър.

Ву Scbulz

.... Първата nубnикация на "Фъстъчета· на 2 октомври 1950 r. Чарли Браун все още не носи своята

горна дреха, превърнала се по-късно

в заnазена марка с nознатото на

всички райе. В nоследната картинка

другият герой на Шуnц извиква по

адрес на Чарли Браун: •дх. как го

мразя!• Сwпа се, че nо-късно авторът

съжалява за тази реплика.

Хронология на nояеата на ОСНОВНИТЕ ПЕРСОНАЖИ ВЪВ "ФЪСТЪЧЕТА" mавннте герои*

2 октомври 1950 г. Чарли Браун, Шърми,Пати

4 октомври 1950 г. Снуnи

7февруари 1951 г. Вайъnет

ЗО май 1951 r. Шрьодер

3 март 1952 r. Лу си

19 септември 1952 r. Лайнъс

23 август 1959 r. Сали

22 август 1966 r. Пеnърминт Пати

18 ЮНИ 1968 Г. Марси

22 юни 1970 r. Уудсток

rroвa са mа8Н1И'Т'е rерои въе ~~Осеен тях от

ереме на време се nоАМеат" друn\ така че на чмтатtлите

ниюm не име скучно. Сред эа&вмите еnюодичнм rсром

• Pf!10 със странното,_ 555 95472 кnи npoc10 5 ~ no-oq>rn<o. "'"'"'и НAI<I)IЖ() бропоно Снуnи.

Героите във "Фъстъчета• nритежа­

ват ярка индивидуалност, макар че не

всички съществуват от самото начало

на nоредицата.

При излизането й, на 2 октомври 1950 г., в нея се nоявяват главният герой Чарли Браун, момиченце на име Пати

и момченцето Шърми. След два дена

се nоявява и кучето Снупи, nорода

бигъл, което nо-късно става толкова

nопулярно, колкото и главният герой.

Въnреки че Снуnи е куче, авторът му

дава възможност да говори и да изра­

зява своите желания. Една година nо­

късно се nоявяват момиченцето с кон­

ска оnашка, Вайълет, и Шрьодер, който свири на nиано играчка. Шрьодер

и неговото nиано са неразделни. По-късно се nоявяват и другите герои

- "заядливата• Луси и нейният брат Лайнъс. Луси открива собствена "пси­

хиатрична будка• за хората, които се чувстват нещастни, а Лайнъс nре­

дизвиква смях със своето nоведение, тъй като, независимо че е най­

интелигентният от всички деца в поредицата, той е и по детски наивен.

Девет години след nоявата на nървите комикси за Чарли Браун се ражда

и неговата сестричка Сали. След 1960 г. към "Фъстъчетата• се nрисъеди­

нява Пепърминт (Ментовата) Пати, чиито взаимоотношения с nо-младата

Марси са толкова забавни, че Шулц създава нова комиксова nоредица с

тях. И накрая, но не на nоследно място по важност, е един второстепенен

герой, който не бива да се nренебрегва. В края на шестдесетте години

около Снуnи се появяват няколко малки nтички. Най-активната от тях

nолучава името Уудсток nрез 1970 г. По-късно тя заnочва да играе много nо-важна роля като най-добър nриятел на Снуnи.

Това са едни от основните герои в nоредицата "Фъстъчета". Освен

тях има и мнозина еnизодични участници. Съществуват такива, които

остават беэ име, както и други, които си имат име, но така и не се nоя­

вяват е сериите.

Живот и дейност

Раждането на "Фъстъчета"

Отговорът на синдиката

СлЕд КАТО комикситЕ МУ ЗАПОЧВАТ да се публикуват във вестниците, амбициите на Шулц

нарастват. Той продължава да изпраща свои

рисунки до различни синдикати, които са и

разпространителски компании. Шулц изпраща

тези, които смята за най-добри от публикува­

ните, в "Сейнт Пол Пайъниър Прес" на "Юнайтид

Фийчър Синдикейт", известен днес като

"Юнайтид Медия".

По-късно Джим Фриймън споделя, че когато

вижда съдържанието на плика, който му изпраща

Шулц, остава приятно изненадан и очарован.

Фриймън е професионален оценител на комикси и

карикатури в продължение на ЗО години. Въпреки

това работите на Шулц остават непубликувани за

известно време.

Авторът няма търпение да получи отговор

и изпраща ново писмо, в което пише: N Ако все

още не сте получили писмото ми, моля, съоб­

щете ми, за да мога да направя съответно про­

верка в пощата;" Фриймън му отговаря: "Получих

Вашите рисунки. Удобно ли ще бъде да ни посе-

тите, тъй като се интересувам от Вашата работа?"

Въодушевен от подобно неочаквано развитие на

нещата, през юни Шулц се качва на влака за Ню

Йорк от гара Сейнт Пол. Когато пристига в града, той отсяда през нощта в

хотел и рано на следващата сутрин е пред вратите

на "Юнайтид Фийчър Синдикейт'; но редакторите

все още ги няма в офиса. Шулц оставя комиксите

си в приемната и отива да закуси. Когато след

известно време се връща, се оказва, че рисунките

му са разгледани от много служители и съдбата им

вече е решена.

Началото

Шулц подписва петгодишен договор със

синдиката, според който компанията става

притежател на авторските права на неговите

комикси, а печалбата ще се дели поравно

между двете страни. Шулц няма нищо против

тези условия и се завръща в Сейнт Пол изклю­

чително щастлив, отбелязвайки новото начало

с вкусна пържола.

• Снимка на Шулц заедно с децата му Лили, Крейг и Ейми. Шулц и

Джойс Халверсън имат nет деца,

които много често му дават идеи за

комиксите с "фъстъчетата~

~ Снимка на Шулц no време на работа от 1958 г. Той винаги се старае да завърши рисунките върху "Фъстъчета• шест седмици nреди крайния срок за всекидневниците и десет седмици nо-рано за неделните издания.

Независимо от това темпо, неговите рисунки винаги са перфектни. Шулц не се притеснява да включва в

комиксите си различни теми, като религия, любов, война, без да кара читателите си да се чувстват неловко.

~ючоsа пичност ЧАРЛИ БРАУН

Един от колегите на Шулц в "Арт

Инстракшън· се казва Чарли Браун. Два­

мата стават добри приятели и се подкре­

nят един друг в работата си като худож­

ници. Името на този свой приятел Шулц

дава на главния герой във "Фъстъчета~

Когато се обръща към Браун с молба да

използва името му, той се съгласява без

колебание. Всъщност това име се среща

много често в Съединените щати. Смята

се, че Шулц се спира на него преди всичко

защото е много благозвучно. Той обаче не

взема предвид някои особености в харак­

тера на своя приятел. С нарастване на

nопулярността на момченцето с кръглата

глава отношенията между двамата nри­

ятели охладняват. Шулц не е доволен от

факта, че nриятелят му nридобива попу­

лярност като "истинския Чарли Браун~ тъй

като героят му е абсолютно разnичен като

характер. Самият Браун също се дразни

от обстоятелството, че всеки nът, когато

се заnознава с някого и казва името си,

хората смятат. че се шегува или дори че ги

заблуждава. Веднъж го спира полицай и

го пита за името му, а след неговия отго­

вор служителят на реда му прави забе­

лежка, че не бива да се шегува с nоли­

цията. Все пак, въпреки тези досадни

неприятности, Браун печели от факта, че

е известен, а Шулц успява да създаде един

привлекателен образ, обичан от хората по

целия свят и с име, което толкова добре

приляга на момченцето с глава, кръгла

като футболна топка.

Ако Браун не беше най-добрият nрия­

тел на Шулц, този герой вероятно нямаше

да се казва така, което, от друга страна, би

се отразило и на характера му. Истинският

Чарли Браун умира от рак nрез 1983 г. след една дълга и успешна кариера като учител

по рисуване и редактор.

---------------------------------------~ '

Скоро след това обаче той е разочарован от

последвалото решение. Неговото желание е да

нарече новата комиксова серия "Дребосъчета"

(Li'l Folks), "Чарли Браун или • Добрият стар Чарли

Браун": Синдикатът решава да нарече комикса

"Фъстъчета" (Peanuts). Шулц е недоволен от

избора на заглавие, смятайки, че то означава

нещо "маловажно" и ·скучно~ което според него

няма никакъв стил и не отговаря на неговите

рисунки. Бордът на синдиката е на друго мнение,

твърдейки, че това сnоред тях е най-nодходящото

заглавие. Принуден от обстоятелствата, Шулц nри­

ема това решение. От 2 октомври 1950 г. героите

на "Фъстъчета" заnочват да се nоявяват в издани­

ята всяка седмица. Това е началото на комикса,

който ще стане любимо четиво за няколко nоко­

ления.

Любовни разочарования и брак

През 1950 г.. когато започват да излизат

"Фъстъчета~ в живота на Шулц се случва още

едно знаменателно събитие. Той се влюбва за

първи път. Жената - обект на неговите чувства,

работи като счетоводител в "Арт Инстракшън

Скулс" и се казва Дона Джонсън. Тя е със седем

години по-млада от Шулц.

След като се виждат няколко nъти в офиса, Дона

и Чарлз се сnриятеляват и започват да излизат на

срещи . Девойката обаче си има друг nриятел. Тя

nолучава предложения за брак и от двамата, но не

избира Шулц. Омъжва се nрез октомври и Чарлз,

който буквално е луд от любов по нея, е неуте­

шим. Дона го вдъхновява да създаде образа на

"червенокосото момиче" - една от героините във

"Фъстъчета '; в която се влюбва Чарли Браун.

Болката от това разочарование не отминава

лесно, макар че много скоро Шулц се запознава

с Джойс Халверсън - сестрата на един от коле­

гите му в "Арт Инстракшън·~ Джойс е много общи­

телна девойка, което оnределено го привлича.

Той й предлага брак и nрез април 1951 г. двамата

се оженват.

Няколко седмици nо-късно баща му Карл се

оженва за втори nът и двете двойки отначало

живеят заедно в голяма къща в Сейнт Пол. Скоро

Чарлз и съпругата му се nреместват в Колорадо

Спрингс. Шулц не усnява да свикне с новото място

и изnада в творческа криза за nърви и за последен

nът в живота си. Той има усещането, че не може да

nродължава да работи като автор на комикси у

дома и затова решава да наеме офис. Връща се в

Минеаnолис (Минесота) и остава там nрез следва­

щите шест години.

• Пейзаж от Коnорадо Сnринrс, където Шуnц живее известно време.

Чарnэ М. Шуnц

Живот и дейност

Домът на Снупи Комиксите на Шулц п :\lедийният пазар

ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ВЕСТНИКА, В които са публику­вани комиксите "Фъстъчета~ са: "Вашингтон Поуст';

·чикаго Трибюн'; "Минеаnолис Стар Трибюн';

•длънтаун Кол Кроникъл'; "Бетълхем Глоуб-Таймс';

"Сиатъл Таймс" и "Денвър Поуст':

Тези вестници решават да публикуват рисунките

на Шулц, след като виждат търговска брошура, изда­

вана от синдиката. По това време има тенденция да

се намали големината на комиксите във вестниците и

синдикатът изтъква nреимуществата на "Фъстъчета"

като забавен разказ в картинки, които са вместени

в четири малки квадратчета и могат свободно да се

nренареждат. Вестник "Сиатъл Таймс" обаче прекра­

тява публикуването им само след три месеца и незави­

симо от агресивната рекламна кампания на синдиката,

броят на вестниците, които публикуват комиксите на

Шулц nрез nървата година, достига само 18- 20 броя. Синдикатът обаче продължава търпеливо да убеж­

дава останалите вестници и решава да накара тези,

които вече публикуват комикса, да пуснат реклами,

в които се разказва за главните герои от "Фъстъчета':

Те nродължават да лансират комикса, убедени в маг­

нетизма и бъдещата nоnулярност на неговите пер­

сонажи. Тези усилия са възнаградени и от б януари

1952 г. рисунките започват да излизат не само в еже­

дневниците, но и в неделните издания. Постепенно

броят на вестниците, които публикуват комиксите на

Шулц, започва да се увеличава.

Заслужено признание

През 1958 г. семейство Шулц се премества в

нова къща в Себастоnол (Калифорния), в която

Jlu ч н zf :11tGJ!ItC н 77ЬН

има nлувен басейн, тенис корт и голф игрище с

четири дупки. Имотът се намира на "Кофи Лейн"

(алея на кафето) и Шулц го нарича "Кофи Граундс".

Постигнал усnехи както в професионалната си

реализация, така и в личен план, Чарлз се радва

на един спокоен и щастлив живот в този дом. Шулц

остава да живее в Калифорния до смъртта си.

Междувременно "фъстъчетата" стават все по­

поnулярни и nривличат вниманието на по-голям

кръг читатели. През 1955 г. фирмата "Кодак" взема решение да изnолзва Снупи в инструкциите за

своите фотоапарати.

През 1957 г. компания "Форд" използва "фъстъ­

четата" в своята рекламна камnания, nредста­

вяща новия им автомобил модел "Фалкон': През

ПРОГРАМАТА НА ЕДИН УСПЕШЕН АВТОР НА КОМИКСИ

Шулц до такава стеnен харесва фигурното nързаляне,

че инвестира в nострояването на ледена nързалка,

която нарича "Редууд Емnайър Айс Арена': Обикновено

той заnочва деня си с чаша кафе в кафенето "Уорм Пъn и"

в комnлекса.

В 7:30 часа всяка сутрин той сяда на маса близо до nрозореца и заnочва да чете "Сан Франсиско Крони­

кълс·; докато nие кафето си. Три nъти седмично в В часа

nрограмата на Шулц nродължава със занимание no

аеробика, което се nровежда в танцовото студио на гор­

ния етаж. Тези уnражнения му отнемат 45 минути, сnед

което в 9 часа той отива в офиса си "Уан Снуnи Плейс':

Тук Шулц най-наnред nреглежда многобройните nисма,

които nолучава, и след това заnочва работният му ден.

Обедът му обикновено се състои от нещо леко, като

зеленчукова cyna или сандвич, в "Уорм Пуnи·. Работният

му ден nродължава до четири часа следобед. Времето

след това Шулц nосвещава на забавления. Понякога се връща на ледената nързалка и наблюдава хокеен мач

или се nрибира у дома nри семейството си и любимото

си куче.

Въnреки че е доста зает със своята работа и досад­

ните всекидневни задължения, Шулц умее да разnре­

деля времето си и обича да се наслаждава на краси­

вата nрирода на Санта Роза. И до днес на любимата му

маса в кафенето "Уорм Пуnи" е nоставена табелка с над­

nис "Заnазено': Дори и след смъртта му тук винаги има

цветя и негови снимки.

• Шулц. заобиколен от фенове

по време на среща, посветена

на неговия герой Чарли Браун

в •кандълстик Парк"- базата

на бейзболния отбор ·сан

Франсиско Джайънтс~ Бейэболът

е много подходящ за темата за

·пораженчесrвото· в комикса,

макар че Чарли Браун се опитва да

сnечели победа в тези серии.

• Фигуристката Пеги Флеминг на

Зимните олимпийски игри nрез

1968 година.

-

.... ВтораТд съnруга на Шупц. Джийн. Тя nритежаВд сипно ра3вито

чуество 3а не3ависимост и съумяВд да осигури на съпруга си

сигурност и СТдбипност. Двамата с Чарn3 се ползват с репутациRТа

на чудесна семейна двойка.

1958 г. се пускат в продажба пластмасови фигурки

на Снупи и Чарли Браун. През 1964 г. излиза

книгата "Светото Писание според фъстъчетата"

(The Gospel Accordiпg То Peanuts), дължаща своята

поява на обстоятелството, че един студент по тео­

логия забелязва големия брой цитати от Библията,

използвани в комиксите на Шулц. По-късно за

•фъстъчетата• е създаден телевизионен анима­

ционен филм, който получава наградите иЕми·

и "Пийбоди~ През 1958 г. броят на вестниците в

Съединените щати, които публикуват комикса,

достига 355, а на тези в чужбина - 40.

Комиксите стават все по-популярни, като nуб­

ликата е заинтригувана и от съдържанието им.

Отличията, които nолучава, са признание за твор­

чеството на Шулц. Сред тях е наградата "Рубен"­

най-престижната награда на Националното дру­

жество на авторите на комикси и наградата "Скул

Бел" на Националната образователна асоциация.

Поредица от успехи

Един ден през 1966 г., когато комиксът "Фъстъчета"

вече придобива широка популярност, а творчест-

вото на Шулц се развива добре, сградата, в която

се намира неговият офис, е почти унищожена от

пожар. За щастие няма пострадали, а и рисунките

му са спасени, но след този инцидент художникът

полага повече грижи за завършените си творби.

Същата година баща му Карл, който винаги под­

крепя Шулц и е верен почитател на неговите

комикси, си отива от този свят, след като полу­

чава пристъп на ангина пекторис по време на

посещението си в дома на сина си в Себастопол.

В този тежък момент именно "Фъстъчетата" пома­

гат на Шулц да nревъзмогне голямата си мъка от

загубата на баща си. През 1967 г. е nремиерата на

мюзикъла "Ти си добър човек, Чарли Браун" (You're

А Good Man, Charlie Brown), а Снуnи и Чарли Браун

се появяват върху кориците на списание "Тайм'~

Роналд Рейгън, който по това време е губерна­

тор на Калифорния, обявява 24 май за "Ден на

Чарлз Шулц~ През 1968 г. Снупи е избран за талис­

ман на програмата на НАСА за управляеми nолети

в Космоса. През следващата година на борда на

и Аполо• -1 О Сн упи лети до Луната. В света на комик­

сите той става •първият бигъл, стъпил на Луната~

Развод и втори брак

Шулц. който вече е утвърден автор на комикси,

премества офиса си в Санта Роза, на около дваде­

сет минути път с автомобил от Себастопол, и нарича

новата си резиденция "Уан Снупи Плейс': За да има

възможност да се концентрира върху рисуването, той

създава компанията "Криейтив Асоушиейтс'; чиято

задача е да управлява търговската дейност, свъ~

зана с участието на героите от неговите комикси в

рекламата. Освен това Чарлз възстановява почти

наново "Редууд Импайър Айс Арена" (ледената пъ~

залка), която по това време вече се нуждае от осно­

вен ремонт. Новият обект е nостроен в швейцар­

ски стил и в грандиозния спектакъл при тържест­

веното му откриване участва олимnийската шампи­

онка по фигурно пързаляне от Зимните олимпийски

игри през 1968 г. Пеги Флеминг. С ръководството и

надзора на цялото строителство се заема съпругата

на Шулц. Джойс. От самото начало на техния брак е

ясно, че двамата са абсолютно различни като харак­

тери. Той винаги се опитва да действа предпазливо,

докато Джойс е човек, който се стреми по най-бъ~

зия начин да превърне идеите си в реалност. Може

би именно тази съществена разлика става nричина

за развода им през 1972 г.

През този труден за него nериод Шулц се запоз­

нава с Джийн Форсит Клайд, която му nомага да

преодолее по-леко това сътресение. Двамата

се женят през 1973 г. В нейно лице Шулц сякаш

намира своята истинска половинка, а съвместният

им живот предизвиква зависпа на околните, които

започват да ги наричат "най-добрия отбор':

Чарn3 М. Шуnц

Живот и дейност

"И таз добра!"

Многобройни награди

До 1975 r. броят на вестниците, които nубликуват комикса "Фъстъчета'; достига 1 480 в Съединените щати и 175 в чужбина. До 1984 г., когато Шулц

навършва 62 години, броят им достига 2 ООО и влиза в книгата за рекордите на Гинес. След като

рисунките му придобиват толкова голяма попу­

лярност, Шулц решава/ че никой друг, освен него/

не бива да рисува "Фъстъчета': Семейството му напълно подкрепя това негово решение.

Естествено, творецът е носител на редица прес­

тижни награди . През 1 986 г. получава място в

Залата на славата на комиксите, а през 1990 г. -признанието на френското правителство/ което

дава на Шулц /'Орден за заслуги към изкуството

и литературата~·. Италианският министър на кул ­

турата го удостоява с /'Орден за заслуги ·: Светът

на "Фъстъчета" намира място в редица известни музеи по цял свят/ като Лувъра, Музея при

Смитсоновия институт и Музея за изящни изку­ства в Монреал. На 18 юни 1996 г. Шулц получава своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Съвеспа на Америка

През 1 980 г. Шулц се запознава с един млад художник на име Том Евърхарт, чийто стил на рису­

ване е изключително близък до неговия. Двамата

се сприятеляват и Евърхарт е единственият,

който получава разрешение от Шулц да рисува

"Фъстъчета~ Този период се оказва труден за све­товноизвестния творец. Той започва да усеща лека

болка в гръдния кош. След направените медицин­

ски изследвания се установява, че една от коро­

нарните артерии на сърцето му е почти напълно

блокирана и животът му може да се окаже в опас­

ност, ако не се оперира . Въпреки че ужасно се стра­

хува, Шулц решава да се подложи на операция.

Другият му голям страх обаче е как ще рисува сво­

ите "Фъстъчета'; докато е в болницата. Той намира решение и на този nроблем.

Предвид факта/ че тол кова отдавна рисува

комикси, Шул ц умее да работи със завидна бър­

зи на -той завършва един епизод в рамките на

час. Това му помага да подготви рисунките си

три месеца предварително.

Операцията минава успешно и Шулц дори изри­сува образа на Снупи на една от стените в бол­

ницата за всички пациенти, които се опитват да

победят болестта си. В резултат на заболяването

Шулц получава тремор на дясната си ръка. Когато

страданието му се задълбочава/ той започва да

привързва ръката си към статива за рисуване,

продължавайки да работи дори и с цената на

големи усилия. Дори и тогава обаче линиите,

които рисува, са съвършени.

..,.. Посетителка на nанаира

на книгата във Франкфурт

разглежда nанела с рисунки от

·Фъстъчета• (октомври 2008 r.).

.., 1

Чарnэ М. Шуnц

Библиотека на спомените

ВДЛЪБНАТИНАТА ВЪРХУ СТАТИВА ЗА РИСУВАНЕ

Първите сер>~и на "Фъстъчета Шулц рисува върху своя статив в дома

си в Сейнт Пол. По време на nетдесеподишната си практика като автор на

комикси той сменя своя статив само веднъж.

Шулц, който рисува всеки ден веднъж казва на шега: "Ще спра да рису­

вам комикси, когато тази дъска се пробие!" Най-напред той обикновено

скицира с молив идеята на рисунката си, след това с мастило изписва диа­

лозите, тъй като ги смята за особено важни. После се заема с героите и

фона, а накрая се подписва. Ежедневното повторение на тази проце­

дура е причина за nоявата на вдлъбнатина в средата на статива. Следите

~ Последниi\Т еn••эод на "Фъстъчета" е nубликуван на 1 З февруари 2000 г.

Фактът, че това става след смъртта на Шулц, го nрави да изглежда като

nослание, а -оето щастието да си в комnанията на тези странни герои

ся..аw надделява над тъгата от смъртта на големия творец.

"Художникът на комикси трябва да умее да рисува едно и

също нещо всеки ден. при това без да се повтаря.·

Комиксите, които рисува Шулц в продължение на петде­

сет години, са част от съвеспа на Америка. Авторът твърди,

че животът му е забавен и щастлив, но в него има и много

тъжни моменти. Неговият любим израз е "И таз добра!~ Той

оставя на поколенията почти 18 ООО свои рисунки, с които

окуражава и забавлява безброй хора по целия свят. Шулц

трудно може да се определи като оптимист, но той принад­

лежи към онази категория хора, които умеят обективно да

приемат тежките моменти в своя живот.

През 1999 г. популярността на "Фъстъчета" все още не

е отшумяла, а броят на вестниците, в които се публикува

комиксът, достига 2 600. Въпреки това през декември същата година Шулц обявява своето оттегляне от активна

дейност. Причината е, че е болен от рак на дебелото черво.

Докато се бори с коварната болест, той успява да нарисува

последните епизоди на "Фъстъчета~ Умира на 12 февруари 2000 г. в дома си в Санта Роза (Калифорния).

Вестникът с последния епизод на "Фъстъчета" излиза

в деня след смъртта му. Снупи пише прощално писмо на

пишещата си машина. Тук са Чарли Браун, Луси, Лайнъс и

Шрьодер. Шулц сякаш се сбогува със своите герои . "Щастлив съм, че имах възможноспа да рисувам Чарли

Браун и неговите приятели в продължение на 50 години. Това

е осъществената ми детска мечта. За съжаление, вече не съм

в състояние да се справям с ежедневните си задължения като

художник. Затова обявявам моето оттегляне. Аз съм изклю­

чително благодарен за лоялността на нашите издатели през

всичките тези години, както и за чудесната подкрепа и любов

от страна на всички почитатели на моите комикси. Чарли

Браун, Снупи, Лайнъс, Луси ... как бих могъл да ги забравя:·

~ На 28 юни 1996 г. името на Шулц е изnисано

върху Алеята на славата в Холивуд. Той е щастлив в

комnанията на своите герои от •Фъстъчета~

от мастило и неизчерпаемата енергия на Шулц сякаш проникват дълбоко

в този статив, който и до днес може да се види в музея на Чарлз М. Шулц.

На него творецът вдъхва живот на Чарли Браун и Снупи. Посетителят има

усещането, че героите на Шулц и днес очакват своето завръщане някъде

в тази вдлъбнатина.

-------------------------------------------------------·

Важни събития

''Фъстъчетата'' и децата

Шулц работи върху комиксовата серия "Фъстъчета"

в продължение на 50 години- от 1950 до 2000 г. Тя е публикувана в 2 600 вестника - рекорд, отразен в

книгата за рекордите на Гинес.

Какво представляват тези рисунки?

Какъв замисъл влага Шулц в своте комикси?

Защо те излизат в продължение на 50 години?

• Героите на Шуrщ имат многобройни nревъnлъщения - на тази снимка се вижда Снуnи (вдясно),

седящ в огромна nорция с nържени картофи и Чарли браун (вляво), държащ хвърчило. Фигурките

са изложени на витрината на Музея не~ илюстрираните книги в Троисдорф, Бон (Германия) 2003 г.

• Шулц рисува своите комикси на листове голям формат. Това може да се стори странно на хората,

които са свикнали да гледат неговите комикси nоместени в рамките на четири кадърчета.

Всичко започва отrук

"фЪСТЬЧЕТАТА" се появяват за първи път

във вестник през юни 1950 г., когато Шулц е на 27 години . Неговите рисунки са купени най­

напред от "Юнайтид Фийчър Синдикейт• в Ню Йорк. Главният редактор Джим Фриймън остава очарован от рисунките на талантливия младеж и

го кани в големия град. Всички служители в синди­

ката одобряват работата на Шулц и между него и компанията е сключен договор за публикуване на

неговите комикси.

Заглавието "Фъстъчета" (Peanuts) е предложено от синдиката . Презумпцията е, че тъй като герои на

комикса са малки деца, той може да се раздели на

два реда и заглавието "Фъстъчета" е много подхо­дящо. Шулце разочарован от това решение, пред­

вид факта че думата означава също "нещо мало­

важно" и "скучно'~ На него му харесва предиш­

ното наименование- "Li' l Folks" (малки хора, дребо­

съци}, но предложението му е отхвърлено, понеже

е много близко до заглавието на друг комикс. Шулц се опитва да лансира заглавието "Чарли Браун~ но и

то е отхвърлено. В крайна сметка той е принуден с

огромно огорчение да приеме "Фъстъчета~

Философията на "Фъстъчета"

"Фъстъчета" се появяват най-напред в Минесота

- родното място и на техния автор. През 50-те години на ХХ в. при рисуването на комикси

съществуват определени правила, според които

най-подходящото място за обитаване от деца са

новопостроени жилищни квартали с обширни поляни около тях. Героите от "Фъстъчета" имат

своя собствена индивидуалност и тази специ­ална околна среда вече не е толкова важна. В ран­

ните колонки на Шулц се забелязват и най-дреб­

ните детайли на мебелировката и дори понякога

структурата на тъканта на завесите, но постепенно

линиите му се опростяват. Той изобразява колиб­

ката на Снупи само от един ъгъл, а ръцете и кра­

ката на децата стават по-къси, което прави изо­

бразяването на реалистични движения по-трудно. Рисунките му стават по-абстрактни, което дава по­

голям простор на въображението на читателя. По

този начин Шулц успява да създаде един съвър­

шено нов свят в историята на комиксите.

Смята се, че Шулц не случайно ситуира историите

на "фъстъчетата• именно в SG-тe години на ХХ в.,

тъй като е убеден, че хуморът в комикса няма да

бъде ограничаван от влиянието на епохата.

Освен това в поредицата няма място за въз­

растни. Авторът осъзнава, че ако включи въэ­

растни персонажи, ще му се наложи да промени

композицията. Читателите виждат всичко през

детските очи и преди да се усетят, са завладени

изцяло от този вълшебен свят.

Любими детски персонажи

Героите в тази поредица са деца, всяко от

които притежава ярко изразена индивидуалност.

.

Чарл3 М. Шулц

"Хуморът не винаги е свързан с щастието. Тъжният герой на

Чарли Чаплин също предизвиква смях у зрителя:•

~ ЛайнЪ<:, който в"наn. НОС>! със себе си своето синьо одеялце за сигурност.

Изразът·одеяnце за сиrурност' е етанаn нарицателен в английския език.

Главният персонаж Чарли Браун има кръгла глава и винаги е облечен в раирана риза. Той е мил и любезен,

но не особено добър в каквото и да е. Накратко, Чарли

е съвсем обикновено момче. Има сестра, по-малка от него, която се казва Сали. Сали Браун, от своя страна,

има куче на име Снупи, което от 60-те години умее да

изразява с думи своите чувства и става популярно кол­

кото главния герой. Снупи често успокоява обстанов­

ката с ексцентричното си поведение, когато остана­

лите герои използват неподходящ език. Близо до дома

на Чарли Браун е къщата, в която живее семейство Ван

Пелтс. Това е семейството на заядливата Луси и на ней­

ния брат Лайнъс - интелигентно момче с детско излъч­ване. Сред персонажите от комикса е и Шрьодер - голям почитател на Бетховен. Образът на Шрьодер, свирещ на

своето пиано, напомня за образа на Шулц, който рисува

на статива своите комикси. Пепърминт Пати се поя­

вява сред персонажите на "Фъстъчета" още през 50-те

години. Тя е самоуверена и дръзка, но страда от ком­

плекса , че не е красива. В комикса се появяват и редица

други герои. Това е необикновеният свят на "фъстъче­

тата"- подобен на света на възрастните, но в един мини­атюрен вариант, в който на всеки персонаж е отредена

уникална роля.

Дванадесет наход~Iиви хрумвания

Едно от големите притеснения на бащата на Шулц е да

не би синът му да изчерпи идеите си за своите комикси,

но самият Шулц никога не се притеснява от подобна перспектива. В продължение на 50 години той полу-

~ Чарли Браун - главният герой във •Фъстъчета•. В началото той е неуморен

и не го свърта на едно място, но след това се nревръща в ·нормално момче~

Тази трансформация му сnечелва огромните симnатии на читателите.

чава вдъхновение и идеи по-скоро от самите персо­

нажи, без някакво особено усилие от негова страна.

Според автора причината "Фъстъчета" да станат тол­

кова успешна комиксова поредица се крие във факта, че "има дванадесет находчиви хрумвания, създадени от

самия мен': Първото от тях е образът на "дървото, ядящо

хвърчила': Това е един от първите стандартни образци във "Фъстъчета': В комикса една история може да бъде

експлоатирана цяла седмица, nреди да се достигне до

някаква развръзка. Образът на Чарли Браун, втренчил

поглед в заплелото се в едно дърво хвърчило, се публи­кува почти цяла седмица и става доста популярен. При

Шрьодер, с неговите музикални пристрастия, нотите се

превръщат в инструмент, с чиято помощ се разсмива

читателят. Такива са одеялото на Лайнъс, с което той не се

разделя, психиатричната будка на Луси за отчаяни хора и

колибката на Снупи, чиято вътрешност е оставена изцяло на въображението на читателя, тъй като е изобразявана

само отвън. Такъв елемент се съдържа и в образа на

самия Снупи, особено в епизодите, представящи го като

летец - герой от Първата световна война, който се сра­жава с Червения барон. Партньорът на Снупи, Уудсток,

подсилва комедийния характер на образа на кучето.

Епизодите с бейзболните и футболните мачове са свър­зани с усещането за поражение, а забавната история за

Великия тиквен крал разкрива несъответствието между

интелигентността на Лайньс и неговата наивност. И не на

последно място трябва да споменем образа на малкото

червенокосо момиче, превърнало се в символ на невъз­

можната любов.

- ----------- ------ - - - - -

Важни събития . .

"Фъстъчета" съществуват благодарение на умението да преди3викват

едновременно вълнение и болка в сърцата на читателите.

r , •'

Какво представлява чморът

През първите 10-15 години от своето същест­вуване комиксовата поредица на Шулц съдържа

голям брой епизоди, които отразяват едно по­

скоро детинско поведение или страх и усещане

за поражение, като те до голяма степен са повли­

яни от собствените му малки деца. По късно той

успява да предизвика интерес към думите в раз­

говорите на своите герои.

Според Чарли Браун "Ние сме на тази земя, за да

направим другите щастливи':

"Това ли е причината да сме тук? Аз трябва да

започна да върша по-добра работа. Не искам да

бъда върнат обратно."

Понякога диалогът е изключително проникно­

вен. "Не толкова драматичният живот" на самия

Шулц също намира отражение в подобни епизоди

и диалози. Главният герой на "Фъстъчета" Чарли

Браун до голяма степен е събирателен образ- има

обикновено лице и се проваля във всяко свое начи­

нание, въпреки че иначе е много мил и възпитан.

Той донякъде ни дава представа за самия Шулц.

Смята се, че авторът се идентифицира с Чарли

Браун, защото страда от комплекса, че има "твърде

обикновено" лице. Друга обща черта между тях е,

че и на двамата бащите им са бръснари.

Всеки път, когато Чарли Браун играе бейзбол, губи

играта, а когато се опитва да удари топката, Луси

обикновено го изпреварва. Той харесва "червено­

косото момиче': но чувствата му остават без отго­

вор. Освен това непрекъснато го преследва усеща­

нето за провал, което, разбира се, не означава, че

винаги е "губещ~ Както се вижда от неговата теория,

че "Хуморът не винаги е свързан с щастието, защото

понякога се смеем и на тъжния герой на Чарли

Чаплин: Шулц съумява да nревърне тъгата в хумор.

Комиксът за фъстъчетата вдъхва кураж на хората от

цял свят, тъй като успява да омаловажи чувството за

провал, осмивайки го, което е в основата на цялата

поредица. Това е едно "своеобразно малко щастие':

което възнаграждава читателя всяка сутрин, щом

отвори вестника, и това продължава цели петде­

сет години. Смърпа на Шулц слага край и на поре­

дицата "Фъстъчета'; но малките герои ще живеят

вечно, дарявайки щастие на хората.

~ Фиrурки, изобразяващи nерсонажи

от "Фъстъчета·- Чарли Браун и Снуnи,

изложени в Музея на илюстрираните

книги в Германия.

Чарn3 М. Шуnц

СНУПИ - КОСМОНАВТ ДУХЪТ НА АМЕРИКА В 11АПОЛО"-10

Снупи и космическата програма

Едно събитие nрез i 968 r. недву­

смислено показва .:о каква степен

"фъстъчета-а са сsъ::на .... 1 с всекидне­

вието на амери«а-еt!а :~. олко са оби­

чани от него.(>-~ n.· е v.збран от НАСА (Национална-,:; слу..--ба по аеронав­

тика) за талисма~ !-!а 11оредния nило­

тиран nолет в кос~.~оса.

През 1961 г. ~резидентът Дж01 1 Ф.

Кенеди декгарира:'Преди края на това

десетилетие .н.t.е ще изnратим човек

на Луната ~· _е ro върнем безоnасно на Зе,.:.ята · З.:поцаа .:ta се осъществява космичес->ата -::юrоама "Аnоло·. През

този пер.ю.: :.Nеоика води войната

във Виет'-'а"' • %5-1973), която раз­единява и отслабва нацията . За това допринася .1 хаосът в американското

общество, ,...-ааъп~<"л след убийството на през~де--а Кенеди през 1963 г.,

както и съби-ИF~а, свързани с разра­

стването -а .!:!sи.-,ението за граждански

права. Косv.-1..:е-.:<ата програма "Аполо·

се nревръ~а s co:Jeveж - източник на

гордост за а"'~::щ_канците, и доnринася

за издига-е -а ~>'ехдународния прес­

тиж на страr-:ата

Фактът. че Cм;nv. е включен в програ­мата"Аnоло: е ясnо nослание от страна

на Америка. Осъшествяването на кос­мическата ilporpa•.•a "Аполо· е цел на

цялата наци~". Обшоnрието е имената

на космичес<ите кораби да се дават

от самите а:-;:ю"ав-rи и да имат осо­

бено значе~"-е за -ях. Космическите

кораби от тазv -оограма се състоят от лунен •.•о.::,ул и команден модул.

Лунният М0д/f1 >-ia Аполо"-11 е наре­

чен "Ийгъл· 'Орел), тъй като това е символът на Америка, а командният -"Колумб: в знак на уважение към голе­

мия мореnлавател, открил за евро­

nейците морския път до непознатия

до тогава за тях континент. В този сми­

съл nоказателен е фактът. че лунният

модул на· Аполо· -1 О е наречен ·снупи: а командният - ·чарли Браун~ Избо­

рът на тези имена е своеобразно пос­

лание от страна на Америка към света

на фона на опасната международна

nолитическа обстановка. Образът на

Снуnи - героя от комиксите, познат

и обичан от цялата нация, олицетво­рява стремежа на американския народ

да осъществи една хилядолетна мечта

• На 18 май 1969 г. • Аnоло"·1 О е изстрелян от Кейn

Канаверал (Флорида).

на човечеството. В същото време

този избор показва, че Америка не е

само развита в технологично отноше­

ние страна, а е общество на свободни

хора, които не се подчиняват на авто­

ритарни и традиционалиетически сте­

реотипи.

Мисията на "Аполо" -1 О

Полетът на "Аполо"-10 е изключи­

телно важен като една своеобразна

репетиция nреди първото кацане

на Луната, извършено от екиnажа на

"Аполо"-11. "Аnоло"-10 излита на 18 май 1969 г., а заедно с астронавтите на борда е и фигурка на Снупи в космически

костюм.· Аполо"- 1 О не каца на Луната.

Целта на този полет е изпробване

на лунния модул на лунна орбита, самостоятелен полет и nремина­

ване на режим за кацане и изли­

тане. С лунния модул "Снупи· астро­

навтите Томас етафорд и Юджийн Сернан се nриближават на 1 5,6 км от лунната nовърхност и след мане­

вра, имитираща излитане, се завръ­

щат и скачват с командния модул

"Чарли Браун~ 1 1а 2бмай"Аnоло"-10се

завръща на земята. През юли същата

година астронавтите от "Аполо"- 1 1

стават първите жители на Земята, стъ­

пили на Луната. Бадж с образа на Снуnи и седем

фигурки на кучето са nодарени на

екиnажа на· Аполо"-1 О.

В серия на "Фъстъчета• Шулц рисува

Снупи като ·първия бигъл, стъnил на

луната~

От началото на поредицата през 1950 г. американците живеят с радо­

стите, несполуките и лудориите на

nерсонажите на "Фъстъчета". Летя­щият на борда на "Аnоло"-10 Снупи

се превръща в символ на амери­

канския дух. Рисунките с дребосъ­ците, донесли толкова щастливи

мигове на милионите си почитатели,

усnяват да осъществят една много

nо-важна мисия - да подарят нови

надежди и мечти на обикновените

американци .

... Снуnи сnи на Луната- коnие на рисунка на

Шулц, направено от пилот на НАСА.

... Обра3ът на Снуnи върху самолет от

военновъ3душните сили на САЩ.

-

.

Съвременници

Хуманисти с изискан вкус и с чувство за хумор

Безспорно личността на Чарлз М. Шулц намира отражение в неговата

поредица "Фъстъчета".

Героите на комикса са толкова забавни понякога, че читателят не може да

удържи смеха си, но в други случаи те са в състояние да го разплачат.

Всички хора, които Шулц обича и към които изпитва привързаност и

симпатия, са чувствителни, милосърдни и с извисен дух.

Майсторът на акварела, обожаван от Снупи

Ендрю Уайът (1917- 2009)

Ендрю Уайът е известен американски художник от Пенсилвания, дълбоко уважаван от

Шулц. Той е роден nрез 1917 г. и е най-малкият син на известния илюстратор Нюел Уайът.

Учи се да рисува nреди всичко от баща си. Като дете е толкова чувствителен, че се налага да

наnусне началното училище, след като nреживява нервна криза. Уайът nродължава обуче·

нието си вкъщи с частен учител и в свободното си време обича да се разхожда в околността.

Талантът му nолучава nризнание още когато е съвсем млад и става най-младият член на

Американското общество на майсторите на акварела, в което е nриет nрез 1940 г. Той е дъл·

боко nривързан към духа и nриродата на родния си град Чеде Форд и избягва блясъка на

галериите. Рисува основно nейзажи от околностите на Чеде Форд и на Кашинг (Мейн), където

се намира вторият му дом, както и хората от тези райони .

Картините му са дълбоко реалистични, но не са лишени от известен субективизъм, което

ги отличава от обикновената снимка. Те са изnълнени с чувства, достигащи до зрителя бла·

годарение на умението на автора и изnолзваната от него техника. Картините, на които са

изобразени хора от Средния Заnад, са изnълнени с темnерни бои и това доnринася за nо­

голямата им близост до реалните образи. Серията от картини, на които са изобразени брат и

сестра от семейство Олсен, са сред най-известните nроизведения на Уайът.

Шулц толкова харесва картините на този художник, че отношението му към тях може да

се нарече обожание. Между неговите чудесни комикси и nрецизните nроизведения на Уайът

обаче няма нищо общо. Въnреки това може да се каже, че с това, което nравят, и двамата

усnяват да докоснат най-тънките струни в сърцата на своята nублика.

Името на Уайът се nоявява често във "Фъстъчета•; а Снуnи дори е nоставил в колибката

си една от неговите картини.

· -

Чарn3 М. Шуnц

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Джим Фриймьн (?-?)

Мин~тПаро (7-7)

Учитепка по рисуване на Шуtщ, t~;OЯro эзбемэва та.панта му още докэто е ученик в средното училище. Тя заnазва негова рисунка, която му

иэпраща, когато става известен.

Редактор на 'Юн.айтид Фийчър Синдикейr: с дълrоrодишен олит в оценяването на комикси. Той забелязва оrромния тво~е<кия потенциал в рисунките, които му изnраща Шулц, Джим е сред хората# съnричасntи към раждането на "'Фъстъчета".

Робърт Ри nл и (1893·1 949)

ТоМ е художник. който събира необикновени истории за вестникарската си колонка ·вярвате или не!" (Ripley's Believe ft or Not!). В нея той nомества една рисунка на Шулц. Днес същестеув.аt телевизионни сериали, книги и музеи със странни теми и е~<с:nозиции, обединени от името на някогашната ве<тникарска колонка.

Уилям Рандоnф Хьрст (1863·1951)

---•• Уеажаеани/Блаrотворители

Колеrа на Шулц в•Арr Инстракwън Скул"': Шулц дава името на най·добрия си nрият~n на главния герой във

"Фъстъчета: въnреки че като характер nр~1ятелят му се

различа еа наnълно от

комиксоеия Чарли Браун.

--11 Роднини/Най-добри приятели

Източник на вдъхновение

--11 Получили ра3реwение да рисуват 'Фъстъчета•

t Лудвиг ван бетховен

~ Франк Замбони 1

Дона Ма~ Джонсън (ок.1929 · )

Художници карикатуристи

Тя е nьреата голямалюбоана Wynц. който се заnознава с нея, докато работи в "Арт Инстракwън (куnе': Двамат-а се срещат известно време. но тя разбива сьрцето му, като се омьжеа за друг. Дона вдъхновява Шулц да създаде образа на .. малкото червенокосо момиче•.

Той е командващ Съюзническите сили no време на деинта в Нормандия nрез Втората световна война. Като

Том Ееьрхарт (1957 · )

Известен още като .. медийнии крап". Той е собственикът на QНю Йорк Джърнъл": Хърст натрупва огромното си състояние. конкурирайки ycnewнo изданието .. Ню йорк Уърлд• на Джоу3еф Пулицър. 8 ре3ултат на то еа съnерничество се nоявява така наречената .. жълта журналистика~ Хърст два пъти е избиран за конгресмен в Камарата на nредставителите в американ_ския nарламент. но опитът му да стане губернатор на НюИорк nретърnява провал. Той е nрототилът на гражданина Кейн от едноименнии фклм. Умира от сърдечен удар .

,...,--.L..,-.."--, :~:е;р~кr:нв::т:.~~еи~~~л~7;;;то L__...:..:. __ ....J :~~;~3~~~:~:::~у~:::~~т му оnит

Той е единственият художник в света, nолучмл от Шулц разрешение да рисува героите

от .. Фъстъчета~ В началото Евърхарт рисува nредимно

nейзажи. но когато се запознава с Шулц nокрай работата си в рекламния бизнес.. двамата се сnриятеляват, забелязвайки nочти еднаквия си стил на

рисуване.

.... Личностите в сивите карета са nредставени е тази глава.

nредиэвикват симnатиите на

обикновените американци, които эаnочват да го наричат Айк. АйJ~нхауер става 34~ят nрезидент на Съсдикените щати.

Състезателят от аматьорската лиrа по rолф, който е любимец на Шулц

Боби Джоунс (1902-1971)

Боби Джоунс, който и досега е смятан от мнозина за "най-великия играч в историята на голфа'; е роден в Атланта

(Джорджия) nрез 1902 г. За nърви nът той изnолзва стика за голф, когато е едва петгодишен, а когато е на 14 години, участва

в шамnионата по голф на Съединените щати за аматьори. На 21 години, след като спечелва Открития шамnионат по голф на Съединените щати за аматьори, nоследователно завоюва всички по-важни отличия. През 1930 г. поставя забележите­лен рекорд. като става nобедител както в американския, така и в британския шамnионат по голф. Изразът "Голям шлем"

е използван за nърви nът в голфа, за да се оnише неговото постижение. Същата година Джоунс nрекратява участията

си в състезанията по голф. Повече от всичко той цени статута си на аматьор и след оттеглянето си взема участие само в

благотворителни nрояви без състезателен характер. Освен че е състезател по голф, той работи и като адвокат. Джоунс влага цялата си душа в развитието на голфа. Негов е замисълът за "Аугуста Нешънъл Голф Клъб'; а освен това учредява

Майсторския турнир. С особен ентусиазъм той се отнася към обучението на младите хора, nишейки за тази цел книги и

статии в nресата и снимайки образователни филми. Джоунс умира nрез 1971 г. и смъртта му е тежък удар за nочитателите на голфа по цял свят.

Шулц гледа един от филмите с Боби Джоунс, когато е едва на девет години. Той става запален nочитател на голфа, а nо­

късно и играч, като до такава стеnен е обсебен от тази игра, че една от младежките му мечти е да стане състезател по голф.

Джоунс вnечатлява околните не само със забележителните си nостижения, но така също и с поведението си, което

може да служи за образец на останалите състезатели.

"Много от ударите завършват с неусnех в nоследния момент заради необмисленото желание на някои играчи да сnе­

челят, дори когато става въnрос само за няколко ярда:•

"Една загуба може да се окаже nолезен урок за всеки. Аз лично никога не съм научавал нещо от игрите, които съм

nечелил:'

Подобен начин на мислене е характерен и за Чарлз Шулц, който също като Джоунс умее да извлича nоуки от неусnе­

хите както в сnорта, така и в живота, и по един изкусен начин да се възnолзва от тях.

--

Съвременници

Великият музикант, познал страданието на

несподелената любов

Лудвиг ван Бетховен (1770-1827)

Един от героите във •Фъстъчета• - Шрьодер, е изцяло nогълнат от музиката, която изnълнява на своето nиано

играчка. Деветата симфония на Бетховен вдъхновява Шулц да нарисува редица еnизоди, в които Шрьодер изразява

своето възхищение от великия комnозитор. Всъщност Бетховен е един от любимите комnозитори на художника и

той усnява да му намери място и в света на своите герои. Шрьодер винаги отбелязва рождения ден на маестрото,

който е на 16 декември. Големият немски комnозитор е известен с това, че изгубва nочти наnълно слуха си, но с него е свързана и

една история, забулена с тайнственост, nредизвикала голям интерес по онова време - историята за "безсмъртната

любима". След смъртта на Бетховен сред вещите му са намерени три любовни nисма. Не става ясно кога и за кого са

наnисани те, но се разбира, че nред тази любов е имало сериозни nречки. След редица nредnоложения и разслед­

вания, включващи nроверка на вестниците и на nристигащата и отnътуваща nоща, се открива, че са адресирани към

дама, която живее в района между Теnлиц и Карлебад в Бохемия. Писмата са nисани nрез 1812 г., когато Бетховен е на 42 години . Въnросната дама се казва Антония Брентано и по онова време живее в Карлсбад. Тя е в неnрекъснат

конфликт със съnруга си, nоради факта че се грижи за болния си баща. Двамата с Бетховен се срещат във Виена и

Антония се влюбва в него, надявайки се един ден да бъдат заедно. По-късно обаче разбира, че е бременна от съnруга

си и това се случва горе-долу no същото време, когато и комnозиторът научава, че любовницата му Жозефин очаква

дете от него. Тази сложна ситуация се nревръща в неnреодолима nречка за тях и единственото им утешение са nис­

мата. Днес се смята, че възможността именно Антония да е "безсмъртната любима" на комnозитора, е най -nриемлива.

Въnреки че Бетховен обича много жени nрез живота си, той никога не се жени. Чарли Браун от комиксовата

nоредица също страда от несnоделена любов, но в неговия случай Шулц отразява nо-скоро собствения си оnит.

Възможно е също художникът да съчувства на любовните разочарования на големия комnозитор.

Изобретателят от ХХ век, който дава повод за редица забавни истории в комиксовата поредица на Шулц

Франк Замбони (1901-1988)

От nървата си nоява nрез декември 1980 г. машината за възстановяване на nовърхността на ледените

nързалки, която уnравлява Снуnи, може да се види често в рисунките от комикса. Неин nрототиn е машина,

изобретена то Франк Замбони, роден в щата Юта.

Скоро след като навършва 20 години, Франк се nремества в Южна Калифорния и заnочва работа в авто­

сервиза на брат си. Междувременно Замбони изобретява голяма машина за охлаждане на мляко, която с

успех nродава на фермерите. Освен това той изобретява и устройство за nроизводство на ледени блокове,

които намират nриложение nри трансnортирането на различни стоки. По това време обаче заnочва да се

развива хладилната техника и отnада нуждата от ледените блокове.

През 1940 г. в Калифорния има само няколко ледени nързалки и Франк Замбони nостроява ледена

nързалка на nлощ 1800 кв. метра. Над нея той nоставя nокрив, за да я nредnазва от сухия и горещ климат

на Калифорния. С ледените nързалки е свързано друго негово изобретение - машина за възстановяване

на nовърхността на тези сnортни съоръжения, която nрави много nо-лесна работата, извършвана дотогава

ръчно. Първата машина се nоявява nрез 1949 г., а nрез следващата е създадена комnанията "Франк Дж. Замбони и Ко~ През 1960 г. тази машина е изnолзвана no време на осмите олимnийски игри . Оттогава името

"Замбони· е синоним на устройството за възстановяване на ледена nовърхност.

Шулц nостроява своята "Редууд Емnайър Айс Арена• nрез 1969 г. Чарлз харесва Замбони заради особено големия nринос на изобретателя към един от любимите му сnортове. Освен това намира името Замбони за

забавно и благозвучно. Той изnолзва неговата машина както на собствената си ледена nързалка, така и в

комиксите си. А образът на Снуnи, уnравляващ "Замбони·; се nоявява върху шасито на истинската машина.

Името на Замбони е nознато на хората, които живеят в Маями или Хавай, nреди всичко от комиксите

за "Фъстъчетата'; макар че иначе често се възnолзват от неговото изобретение. Комnанията "Франк Дж.

Замбони и Ко" nодарява на Снуnи значка, на която nише: "Най-добрият шофьор на ·замбони· в света·~

•

Бащата на съвременната българска карикатура

Александър Николов Божинов (1878-1968)

Чарл3 М. Шулц

Наричат го създател на съвременната българска карикатура и творец, който съумява да превърне всяка мисъл в картина или да я облече в стих.

Големият талант на Александър Божинов намира своето отражение освен в карикатури и в живопис, рисувана с акварел масло, и в безброй пейзажи,

натюрморти, портрети, илюстрации и оформления на книги, както и в най-хубавите детски стихчета и приказки в "Златна книга за нашите деца'~

Александър Божинов е роден на 24 февруари 1878 г. в град Свищов, но когато е на 4 години, семейството му се премества в София, тъй като

баща му започва работа в Българска народна банка. През 1896 г. е приет в новосъздаденото Държавно рисувателно училище, което завърш­

ва през 1902 г. Негов учител е известният художник Иван Мърквичка. В nериода 1902-1904 г. Божинов продължава обучението си в Мюнхен (Германия). След завръщането си от Германия Божинов работи като редактор на популярния хумористичен вестник "Българан" (от 1916 г. е списа­ние), на чиито страници показва майсторството си на карикатурист. Основен обект на карикатурите и шаржовете му е софийската бохема. Царят също не убягва от неговата ирония.

"Обичам хубавия смях, хубавата бира и хубавите хора'; твърди Божинов. Заедно с верните му приятели Елин Пелин и Александър Балабанов,

почти всяка вечер посещава Прошековата бирария "Дълбок зимник':

По време на Първата световна война Александър е назначен като военен художник в Първа пехотна софийска дивизия и в резултат от преби­

ваването му на фронта се появяват ярки и духовити карикатури. През 1923 г. Божинов, заедно с художника Борис Денев и архитекта Атанас Донков създават групата "Бръмбазъци'; поставила началото на българския куклен театър. Сред най-ярките герои на Божинов безспорно са двамата шопи

Пижо и Пендо, които често намират място и в политическите му карикатури и чиято философия предизвиква симпатията на читателя.

През 1939 г. Божинов става академик. Броят на творбите му надминава 1 О ООО. След 9 септември 1944 г. е обявен за народен враг и заедно със 101 български интелектуалци е изправен пред Народния съд. След половин

година арест и побоища е осъден - 1 година затвор и глоба от 1 ООО лева заради "смелоспа му да осмива дори комунистите в произведенията си'~ През 1952-1953 г. е директор на Института за изобразително изкуство при БАН.

Александър Божинов се опитва да приема философски това, което му поднася съдбата. Известна е историята за неговата прословута бутилка

коняк, подарена му от скъп приятел, от която отпива само в специални случаи и вярва, че когато конякът в нея свърши, той ще си отиде от този свят.

През 1966 г. умира единственият му син Любен. На ЗО септември 1968 г., сломен от тази загуба, големият български интелектуалец, родона­

чалникът на съвременната българска карикатура Александър Божинов, си отива от този свят. По неговите думи той се беше нагърбил с тежката

задача да "въздигне карикатурата до изкуство, а не да я остави да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател на вестника': За него

друг един голям български карикатурист - Илия Бешков, казва: "Той е най-големият!"

Политикът, който засвидетелства голямото си уважение към автора на комикси, обичан от обикновените хора

Роналд Рейгън (1911-2004) ,

Роналд Рейгън, 40-ят президент на Съединените американски щати, е уникален случай в аме­

риканската политическа история заради факта, че успява от холивудски актьор да се издигне до

най-високия държавен пост. Още по време на актьорската си кариера Рейгън показва завидни орга­

низаторски и лидерски качества. През 1966 г. той е избран за губернатор на Калифорния. Този щат е близо четири пъти по-голям от България, с площ 424 024 км2 и население 34 млн . души и е петата

икономическа сила в света, с огромните си мегаполиси Лос Анжелес, Сан Диего и Сан Франциско,

и неговото управление безспорно е добър опит за бъдещия президент. Докато е губернатор на

Калифорния, Рейгън поканва Шулц на един от коктейлите, които дава в губернаторската резиденция.

Художникът е впечатлен от топлия прием, оказан на един скромен автор на комикси като него.

Рейгън обявява 24 май за ден на Чарлз Шулц. Той става изразител на голямото уважение и благодарност, които хората от Калифорния изпитват къмШулци неговото творчество. Художникът оценява високо признанието, което получава от губернатора Рейгън. След атентата срещу прези­

дента Рейгън, при който tой е ранен, Шулц, чрез своя герой Снупи, му изпраща много картички с

пожелания за бързо възстановяване. В отговор Рейгън изпраща рисунка на каубой.

Шулц не е привърженик на политическата карикатура. Причина за това може би е фактът, че

този жанр е тясно свързан с конкретна политическа конюнктура и по-късно изгубва своята актуал­

ност. Рисунките на Шулц успяват да преодолеят ограниченията на определен исторически период

и са обичани от всички, а Рейгън е един от многобройните му фенове.

Президентът, който посвещава всичките си усилия на мисията да сложи край на Студената

война, умира на 5 юни 2004 година.

------------------------ --------------------------------------------------------

И3кnючитеnно вnияние

Да създаваш ''едно малко щастие'' в продължение на 50 години Чарлз М. Шулц вдъхва нов живот на американския комикс, излизайки извън рамките на

вестникарските колонки. Въпреки този огромен успех, той не променя своето отношение

към работата си.

Американската комиксова

ющустрия

пРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ голям брой американ­

j_ l.ски комикси се nревръщат в холивудски филми. Примери за това са историите за Сnайдърман, Х-мен,

Невероятния Хълк и Деърдевил. Като жанр амери­

канските комикси се nоявяват nрез XIX век.

Близо 50 години nо-късно, в средата на ХХ в.,

"Юнайтид Фийчър Синдикейт'; който осигурява

информацията за новините от XVIII в. насам, nрави

комиксите на Шулц достояние на целия свят. В

началото на ХХ в. Уилям Рандолф Хърст, извес­

тен още като "медийния крал~ и неговият съnер­

ник в бизнеса, Джоузеф Пулицър, заnочват битка

т Кукла на Снуnи, облечен като музикант- Музей на

илюстрираната книга, Германия (2003).

• Усмихнатият Шуnц държи в ръце своята книга "40 години със Сн уnи в Париж•- Франция, 23 януари 1990 г. Шуnц дарява 1 милион доnара за построяването на мемориал, посветен на Деня • д· (Денят

на десанта в Нормандия), в Бедфорд (Вирджиния). Той също така

се съrnасява да оглави камnания за набиране на още средства за

тази цеn. Сnоред Шуnц. който е мобилизиран по време на войната,

денят на десанта на съюзническите войски е Нормандия е най­

забележителният ден в съвременната история на човечеството.

за доминиране на медийния nазар, а колонките с

комикси се nревръщат в своеобразна nримамка в

тази конкуренция. Обичайно е след nрочитането

на вестника той да бъде изхвърлен или скъсан,

така че ако читателят харесва оnределена поре­

дица, на него не му остава нищо друго, освен да я

изреже и да я заnази.

Лицензиране

Героите от "Фъстъчета" са широко изnолзвани в

търговската и рекламната дейност, включително

и като фигурки и облекло. Подобен начин на

изnолзване на nерсонажи от комиксите в търгов­

ската сфера е известен още от началото на ХХ век.

Създадено е дори сnециално звено за "патенто­

ване·; така че ако някоя компания или физическо

- - - - ----------

Чарл3 М. Шулц

"Човекът, който е най-висшето творение на природата,

се прибира след работа у дома си и започва да се грижи за своето куче:•

лице ,аърха- авторските права за определени комиксови герои или имат лиценз

за изпосtзва.zето им при извършване на търговска или рекламна дейност, тези

права са защитени от закона.

Таз .• nрактика се nоявява най-наnред през 1870 г. в Англия, когато създателката

ча .•сторията за заека Питър, Беатри кс Потър, nродава ушити собственоръчно от

~ея кукли, изобразяващи този nерсонаж. По-късно холивудски звезди от ранга на

t.Jарли Чаплин повдигат въпроса и nоставят искането си за авторски права върху

своите образи, а Уолт Дисни се присъединява към техните искания през 191 О г. В

началото на 1929 г. Дисни пуска в продажба тетрадки с образа на Мики Маус като

първите официално лицензирани стоки с него. Придобиването на авторски права

бързо се разраства с лицензирането и на други персонажи - Поnай, Бъгс Бъни,

• Шулц и Снуnи nред тортата за ро)I(Дения ден на Чарли Браун в Сан Франциско, 1985 година.

Батман, Каспър, Том и Джери и Уди Кълвача.

Шулц nолучава патент за търговска и рекламна

дейност, свързана с неговите герои от "Фъстъчета~

и nрез 1958 г. се появяват nървите пластма­

сови кукли на Снупи и Чарли Браун. През 1960 г.

Холмарк пуска в продажба поздравителни кар­

тички с неговата запазена марка.

Персонажите от комикса "Фъстъчета" се

използват с рекламна цел от редица компании.

Първи правят това от "Кодак" през 1955 r. През

1957 г. от Форд използват образа на Снупи при

рекламирането на новия си модел автомобили

"Форд Фалкон~ Броят на компаниите, които искат

разрешение да използват рисуваните герои, става

все nо-голям.

От друга страна, невероятно трудно е да се про­

следят онези, които правят това без разрешение.

През 1970 г. Шулц създава компанията "Криейтив

Асоушиейтс'; чиято задача е да се занимава с про­

блемите, свързани с лиценза. По отношение на

"Фъстъчета" той си запазва правото на оконча­

телно решение. Художникът взема активно учас­

тие и в други начинания, свързани с децата, в това

число построяването на парка "Нотс Бери Фарм" в

Калифорния и "Кемп Сн уnи" в Минесота, nостроен

през 1983 r.

• Малко момиченце в Шри Ланка, държащо в ръце кукла Снуnи.

Персонажите на ·Фъстъчета• са известни и обичани no целия свят.

~ Децата и внуците на Чарлз Шулц no време на церемонията no nовод nусК<~нето на юбилейна nощенСК<I марка - 50 години със Снуnи.

Успехи в множество области

В работата на авторите на комикси в Америка

най-често се наблюдава своеобразно разделение

на труда. Едни художници работят върху рисун­

ките, други се занимават с оцветяването, фона и

диалозите.

Понякога се сменят дори и самите автори,

въnреки че заглавията се заnазват. Също така

често може да се видят герои от различни nоре­

дици, като Суnермен и Невероятния Хълк, в един

общ комикс. В други случаи nък героите се nоявя­

ват nод различни самоличности.

В този смисъл може да се каже, че Шулц е едно

голямо изключение, тъй като върши всички дей­

ности, свързани със създаването на комиксовите

nоредици, абсолютно сам и никога не изnолзва

nомощници.

Неговите "Фъстъчета" излизат извън границите на

обикновения комикс и nонякога в тях могат да се

забележат елементи, характерни за художествената

и философска литература. Луси, наnример, често

влиза в ролята на nсихоаналитик. Психиатърът

Ейбръхам Дж. Тверски в своята книга "Кога заnоч­

ват добрите неща?" nише следното: "Госnодин Шулц

nритежава завидната сnособност да третира сложни

философски въnроси в няколкото квадратчета на

своите комикси:' Той също така посочва, че персо­

нажите на "Фъстъчета" изключително умело и дос­

тъnно обясняват сложната nсихология на човеш­

ките взаимоотношения. Тверски включва комикса

в nрилаганата от него тераnия, съветвайки nациен­

тите си да четат поредицата. В историите, разказ­

вани във "Фъстъчета'; хората често съзират филосо­

фията на истинския живот.

Светът на изкуството

Привилегията и разрешението на автора да

рисува героите от "Фъстъчета" nоnуча ва само един

човек в света. Това е художникът Том Евърхарт.

През 1980 г. Евърхарт е nомоnен да нарисува

"картини, nодобни на тези на Шулц'; за рекламно

nредставяне. Той nодготвя 12 картини в рамките

на две седмици и ги предоставя на поръчитеnите.

Шулц е впечатлен от близоспа на тези работи до

неговия собствен стил и между

тях възникват приятелски взаи­

моотношения.

Всъщност това, което ги

събира, е случайно стечение на

обстоятелствата. Подготвяйки

се за този проект, Евърхарт nро­

жектира рисунки на Шулц върху

стена с дължина 24 фута в студи­

ото си и забелязва, че рисунъкът

много наподобява неговия собст­

вен. Изненадан от това откри­

тие, той nроявява интерес към

евентуална съвместна работа

с известния автор на комикси.

Двамата остават приятели до

самата смърт на Шуnц.

Евърхарт и днес продължава да

рисува героите от "Фъстъчета~

.... Снуnи, заобиколен от туристи в ·юнивьрсьл Студио•

в Осака (Яnония), открито на

29 март 2001 година.

• Джиn, nатрулиращ в едно село в Турция nрез 1971 r. ВЬрху резервната му rума

се вижда образът на Снуnи

·летящия шамnион~

· Чарn3 М. Шупц

Самият Шулц предлага тази идея, докато се бори с рака в болницата. Той заявява, че би

искал един ден двете книги - книга за изкуството и "Фъстъчета·; които държи до болнич­

ното си легло, да се обединят в една книга.

Комиксът "Фъстъчета" отдавна се е превърнал в символ и източник на гордост за аме­

риканците. Шулц не престава да рисува своите комикси, дори и след като спечелва цяло

състояние от поредицата и от търговската и рекламна дейност, свързана с нея. Той е убе­

ден, че това е първият му приоритет и държи много на "малкото щастие'; което дава на

хората. "Щастието е едно симпатично кученце'; сполучливо отбелязва веднъж художникът.

Житейската философия на Шулц намира отражение в неговите "Фъстъчета·; които и днес

продължават да носят радост на хората от цял свят.

• Шулц със своя герой Снули след nоставянето на

зеезда на художника на холивудската Алея на славата.

... ·щастието е едно симпатично кученце•. Шулц,

който рисува ·едно малко щастие• в продължение

на 50 години, си отива от този свят през февруари

2000 r. Неговите герои от •Фъстъчета· обаче са вечни

и продължават да окуражават и да правят щастливи

хората от цял свят.