ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

О П Е Р А Т И В Н А П Р О Г Р А М А

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

Тема на брояАкценти

▶ Съдебна практика

Опасни отпадъци

▶ Иновации

Проблемът с батериите

Екологично

производство

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект №BG16RFOP002-2.005-

0001-„Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“, финансиран по

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за

регионално развитие.

Брой

септември 2019

28

2

СЪДЪРЖАНИЕ:

Актуално 3-5

Законодателни изисквания: Екологично производство

6-7

Съдебни казуси: Решения, свързани с от-падъците

8-9

Европейски теми: Разхищаването нахрана

10-11

Тема на броя: Екологично производство 12-16

Библиотека: Законодателство и инфор-мационни източници за екоикономика

17

Онлайн ресурси: Инициативи за стимули-ране на екологично производство

18

Иновации: Проблемът с батериите 19

Институции: Европейски комитет на регионите

20-21

Въпроси и отговори за ефективното из-ползване на ресурсите

22

Опасни стоки 23

Издание наКомисия за защита на потребителите – ISSN 2603-2805

Уважаеми читатели,

В този брой ще Ви запознаем с политиките на Европа за ефективно използване на ресурси-те, предотвратяването и устойчивото управле-ние на отпадъци и други теми, свързани с еколо-гичното производство.

Както всички знаем, моделите на използване на ресурсите в минало-то и сега са довели до високи равнища на замърсяване, влошаване на качеството на околната среда и изчерп-ване на природните ресурси. Пътната карта за ефек-тивно използване на ресурсите в Европа и Пакетът за кръговата икономика следва да променят тази тенден-ция, като превърнат икономиката на ЕС в устойчива икономика до 2050 г.

Вярваме, че повишаването на ресурсната ефектив-ност е от основно значение за запазването на растежа и работните места в Европа. То ще доведе до създаване на големи икономически възможности, подобряване на производителността, снижаване на разходите и пови-шаване на конкурентоспособността. Приятно четене!

КОНСТАНТИН РАЙКОВ,член на Комисията за

защита на потребителите

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект №BG16RFOP002-2.005-0001-„Повишаване на ефектив-ността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“ финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Дизайн и предпечат: Весела Тръпкова

Рая Тодорова

За контакти:

02 981 56 84

bulletin@intelday.com

Редакционен екип:

Богомил Николов

Надежда Колева

Адриана Попова

Катя Благоева

Използван е снимков материал от freepik.com Електронна версия на бюлетина: goo.gl/S41iJb

3

КонтекстГрадските иновационни дейнос-

ти предоставят на градовете на

ЕС финансиране за иновативни про-

екти с общ бюджет от ЕФРР от 372

милиона евро. Комисията работи в

партньорство с френския регион

Оут дьо Франс при изпълнението на

програмата.

От три покани, пускани ежегод-

но от декември 2015 г., бяха избрани

55 проекта от 17 държави членки.

Благодарение на това в момента се

тестват иновативни решения на

широк спектър от градски предиз-

викателства във всички тематични

приоритети на Градската програма

за ЕС (интегриране на мигранти, жи-

лища, качество на въздуха, градска

бедност, енергиен преход и други).

В следващия дългосрочен бю-

джет на ЕС за 2021-2027 г. градски-

те иновационни дейности ще бъдат

обединени в Европейската инициати-

ва за градско развитие – нов инстру-

мент, съчетаващ всички инструмен-

ти за подобряване на градовете в

една програма за сътрудничество

на градове-с-градове, споделяне на

иновации и изграждане на капаци-

тет за справяне с всички тематич-

ни приоритети на Програмата за

градовете на ЕС. В същото време

новият единен правилник ще позволи

по-лесни комбинации между фондове-

те на ЕС, например между Европей-

ския фонд за регионално развитие и

Фонда за вътрешна сигурност, за да

се разработят всеобхватни планове

за градско развитие, включващи мер-

ки за безопасност на общественото

пространство.

пункт за жертви на престъпления.

2. Дигитален преход: Гава (Ис-

пания), Херлен (Холандия), Лисабон

(Португалия), Равена (Италия), Рен

(Франция), Вексьо (Швеция), Виена

(Австрия). Пример: В Лисабон компа-

нията VoxPop ще улесни отзивите

на потребителите за подобряване

на системата за мобилност в града.

3. Устойчиво използване на

земята, базирано на природни ре-

шения: Бая Маре (Румъния), Бреда

(Холандия), Латина (Италия), Пра-

то (Италия), Плимут (Обединеното

кралство). Пример: Амбицията на

проекта GreenQuays е да възстано-

ви на природата 7500 кв. м градска

площ от Бреда и да сподели своята

иновативна технология за възстано-

вяване на екосистемата с други гра-

дове в Европа.

4. Градска бедност: Бергамо

(Италия), Хетафе (Испания), Милано

(Италия), Сераинг (Белгия), Ландсхут

(Германия). Пример: В Ландсхут про-

ектът „Дом и грижи” ще предостави

специални здравни и социални грижи

за децата на семействата с един

родител.

Петата и последна покана за

представяне на предложения в рам-

ките на градските иновационни

дейности стартира през септем-

ври 2019 г. Това ще бъде последна-

та възможност за градовете по

текущия бюджет на ЕС за периода

2014-2020 г. да търсят финансиране

за иновативни дейности в областта

на културата и културното наслед-

ство, кръговата икономика, качест-

вото на въздуха и демографските

промени. Градовете победители ще

бъдат обявени през второто триме-

сечие на 2020 г.

АКТУАЛНО

Европейският фонд за регионал-

но развитие (ЕФРР) ще финансира 20

градски проекта с 82 милиона евро.

Тези проекти бяха представени от

градовете в рамките на четвърта-

та покана за представяне на пред-

ложения на градските иновационни

дейности, която се изпълнява от

френския регион Оут дьо Франс.

По-специално Пирея (Гърция), Там-

пере (Финландия) и Торино (Италия)

ще получат безвъзмездни средства

за проекти, които ще защитят и на-

малят уязвимостта на публичните

пространства в съответствие с

Плана за действие за 2017 г. в рам-

ките на Съюза за сигурност. Финан-

сирането от ЕС също ще подкрепи

иновативни решения в цифровия

преход, в отговорното използване

на градски земи и в борбата срещу

бедността в 17 други града.

Комисарят по политиката на съ-

седство и преговорите за разширя-

ване, отговарящ и за регионалната

политика, Йоханес Хан заяви: „Никой

не е по-подходящ от самите градо-

ве да проектира решенията, които

ще трансформират живота в град-

ските райони. Ето защо Комисията

директно възлага на ЕС финанси-

ране на градовете, за да могат да

тестват идеи, които ще ги напра-

вят чудесни места за живеене, ра-

бота и иновации“.

Проектите, които са спечели-

ли финансиране в рамките на чет-

въртата покана за представяне на

предложения, са в следните четири

категории:

1. Градска сигурност: Пирея

(Гърция), Тампере (Финландия), Торино

(Италия). Пример: Пирея ще създаде

местен съвет за превенция на прес-

тъпността и ще създаде единен

ЕВРОКОМИСИЯТА ПРЕДОСТАВЯ НА 20 ГРАДА ФИНАНСИРАНЕ ЗА ИНОВАТИВНИ ПРОЕКТИ ЗА СИГУРНОСТ, ДИГИТАЛНА СРЕДА, ОКОЛНА СРЕДА И ПРИОБЩАВАНЕПетата и последна покана за представяне на предложения в рамките на градските иновационни дейности стартира през септември 2019 г.

4 АКТУАЛНО

НАЙ-ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ НА ЕВРОБАРОМЕТЪР ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ: ЕВРОПЕЙЦИТЕ СА ОПТИМИСТИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Българите обаче не оценяват икономиката си положително и не се чувстват граждани на ЕС колкото хората от другите нации

Публикуваното през август 2019 г. ново проучване на Евроба-рометър сочи, че положителното възприятие на гражданите за Евро-пейския съюз значително е нараснало във всички сфери. Това са най-добри-те резултати след проучването на Евробарометър от юни 2014 г., про-ведено преди встъпването в длъж-ност на Комисията „Юнкер“.

Най-новото проучване „Стандар-тен Евробарометър“ беше проведе-но след изборите за Европейски пар-ламент, между 7 юни и 1 юли 2019 г. във всички 28 държави от ЕС и пет страни кандидатки. Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нареди на второ мяс-то след имиграцията сред основни-те грижи на европейците.

1. Доверието и оптимизмът за бъдещето с най-висока стойност от 2014 г. насам

Доверието в ЕС е на най-висо-кото си равнище от 2014 г. насам и продължава да бъде по-високо от до-верието в националните правител-ства или парламенти. В двадесет държави членки доверието в ЕС е нараснало, като най-високите резул-тати са в Литва (72%), Дания (68%) и Естония (60%). Освен това над поло-вината респонденти са „склонни да имат доверие“ в ЕС – това са Люк-сембург (59%), Финландия (58%), Пор-тугалия (57%), Малта и Швеция (56%), България и Унгария (55%), Ирландия, Полша, Нидерландия и Кипър (54%), Румъния и Австрия (52%), Латвия и Белгия (51%).

От последното проучване на Евробарометър през есента на 2018 г. делът на респондентите, кои-то имат положителна представа за ЕС (45%), се е увеличил в 23 държави

членки на ЕС, особено в Кипър (47%, + 11), Унгария (52%, +9), Гърция (33%, +8), Румъния (60%, +8) и Португалия (60%, +7). От есента на 2018 г. насам се регистрира увеличение от два процентни пункта (+10 от пролетта на 2014 г.), което е най-високото равнище през последните 10 години. Освен това 37% (+1 в сравнение с ес-ента на 2018 г.) от респондентите имат неутрална представа за ЕС, докато по-малко от една пета имат отрицателна представа (17%, -3) – най-ниският резултат за последните 10 години.

Мнозинството от европейците са оптимисти за бъдещето на ЕС (61%, +3 процентни пункта), докато едва 34% (-3) са песимистично на-строени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85%), Дания (79%), Литва (76%) и Полша (74%). В другия край на

скалата оптимизмът е по-слабо из-разен в Обединеното кралство (47% спрямо 46%) и във Франция (50% спря-мо 45%).

Мнозинството от европейците – 55%, заявяват, че са удовлетворени от функционирането на демокраци-ята в ЕС – най-високият резултат от есента на 2004 г. насам (+5 про-центни пункта от есента на 2018 г. насам; +11 от пролетта на 2014 г.), а броят на „неудовлетворените“ е на-малял с 5 процентни пункта до 36%.

Повечето европейци са съглас-ни, че „гласът им има значение в ЕС“. Средното за ЕС-28 равнище достига 56% (+7 процентни пункта от есен-та на 2018 г. насам; +11 от пролетта на 2018 г.; +14 от пролетта на 2014 г.), като най-високи са резултатите в Швеция (86%), Дания (81%) и Нидер-ландия (76%).

5АКТУАЛНО

2. Рекордно висока подкрепа за еврото

Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат – с над три четвърти от респондентите (76%, +1 процентен пункт; +9 от проле-тта на 2014 г.) в еврозоната в полза на единната валута на ЕС. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62%.

Преобладават положителните становища относно положението на националните икономики (49% счи-тат положението за добро, а 47% – за лошо). Мнозинството от отгово-рилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че поло-жението на националната икономика е добро. Най-високи са резултатите в Люксембург (94%), Дания (91%) и Ни-дерландия (90%). Най-нисък процент от положителните мнения се наблю-дава в Гърция (7%), Хърватия и Бълга-рия (20%), Италия (22%), Испания (26%) и Франция (29%).

3. Гражданството на ЕС и свободното движение се възприемат като най-важни постижения

Във всички 28 държави членки над половината от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. В целия ЕС това чувство се споделя от 73% (+2 процентни пункта от есента на

2018 г.), а на национално равнище ре-зултатите варират от 93% в Люк-сембург, 88% в Германия, 87% в Испа-ния до 57% в Гърция и Италия и 52% в България.

Голямото мнозинство от граж-даните на ЕС подкрепят „свободно-то движение на граждани на ЕС, кои-то могат да живеят, работят, учат и извършват стопанска дейност на-всякъде в ЕС“ (81%, -2 процентни пунк-та от есента на 2018 г.), а във всяка държава членка на ЕС над две трети от респондентите споделят това мнение – от Литва (94%) до Италия и Обединеното кралство (68%).

4. Основни опасения на равнище ЕС и на национално равнище: имиграция и климатични промени

Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34% от респонденти-те, въпреки значителното намаление (-6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 г., бележи силно уве-личение (+6 от есента на 2018 г.) и сега е вторият по важност проблем. Три опасения се оценяват на еднакво равнище: икономическото положение (18%, без промяна), състоянието на публичните финанси на държавите

членки (18%, -1) и тероризмът (18%, -2), следвани от околната среда – ос-новна грижа за 13% от респонденти-те, която бележи увеличение с 4 про-центни пункта.

Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12%), остава основната грижа на нацио-нално равнище (21%, -2 процентни пункта), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21%, без промяна) и здравеопазване-то и социалната сигурност (21%, +1). Въпросите на околната среда, клима-та и енергетиката следват много близо, след като отбелязаха силно увеличение (20%, +6). За пръв път от пролетта на 2014 г. насам имиграци-ята не е сред трите основни опасе-ния на национално равнище, като тя се споменава от 17% от респонден-тите (-4 процентни пункта от есен-та на 2018 г. насам и -19 процентни пункта от есента на 2015 г. насам). Икономическото положение е на шес-то място (16%, +1).

КонтекстПролетното издание на проучва-

нето „Стандартен Евробарометър“ за 2019 г. беше проведено чрез лич-ни интервюта между 7 юни и 1 юли 2019 г. в 28-те държави членки на ЕС и в страните кандидатки. Между 7 и 25 юни 2019 г. в държавите членки на ЕС-28 бяха проведени 27 464 интер-вюта.

6

за повторна употреба и за ремонт, на схеми за обратно изкупуване и връщане за повторно пълнене, как-то и като стимулират повторното производство, обновяването и пов-торната употреба на продуктите и платформите за споделяне.

В Директива (ЕС) 2018/851 се обръща специално внимание на борбата с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци като спо-делено усилие на компетентните органи, производителите и потре-бителите. Потребителите следва да бъдат стимулирани да променят поведението си, включително чрез образование и повишаване на осве-домеността, а производителите следва да насърчават устойчивото използване и да допринасят за подхо-дящото управление на излезлите от употреба свои продукти.

Българското законодателство за отпадъците от производството

В българското законодателство Законът за управление на отпадъ-ците (ЗУО) регламентира цялостна-та система от мерки и контрола за защита на околната среда и човеш-кото здраве, с оглед предотвратя-ване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците и из-ползването на ресурсите. Със закона се определят изискванията към про-дуктите, които в процеса на тяхно-то производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци. Регламентирани са и изискванията за разширена отговорност на произ-водителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употре-ба, предотвратяването, рециклира-нето и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.

ЗУО дава легално определение на основни понятия. Например „от-падък“ е всяко вещество или пред-мет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освобо-ди. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица. „Строителни отпадъци“ са отпадъ-ците от строителство и разруша-ване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в съответни-те европейски нормативни актове. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в Прило-

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ЕКОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НЕ ВРЕДИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ХОРАТА

Политиката на ЕС за създаване на екологична икономика и произ-водство е изцяло ориентирана към по-добро управление на ресурсите, подкрепа за иновациите, по-добри по-литики за водите и отпадъците, по-вишаване на устойчивото потреб-ление и производство при условията на кръговата икономика (вж. още по темата в Информационен бюле-тин, бр. 16, стр. 6-7 и 10-15).

Предотвратяването и управле-нието на отпадъците от произ-водството са съществен елемент на екологичното производството. Правната рамка на управлението на отпадъците в ЕС се поставя с Директива 2008/98/ЕО на Европей-ския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците. На 14.06.2018 г. е публикувана Директи-ва (ЕС) 2018/851 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 30.05.2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Новата ди-ректива следва да бъде транспони-рана от държавите членки в своите законодателства до 5 юли 2020 г.

В новата директива се трети-рат въпроси относно предприемане-то на допълнителни мерки за устой-чиво производство и потребление чрез поставяне на акцент върху целия жизнен цикъл на продуктите с оглед опазване на ресурсите и на-сърчаване на принципите на кръго-вата икономика. Разбирането е, че така ще се осигури по-ефективното използване на ресурсите, което би довело до значителни нетни иконо-мии за предприятията, публичните органи и потребителите в рамките на ЕС.

С Директива (ЕС) 2018/851 се въвежда понятие за „схема за раз-ширена отговорност на произво-дителя“ като набор от мерки, с кои-то производителите се задължават да поемат финансова или финансова и организационна отговорност за управление на отпадъци като етап от жизнения цикъл на продукта, вклю-чително за операциите по събиране, сортиране и третиране. Това задъл-жение може да включва и отговор-ност за допринасяне предотвратя-ването на образуване на отпадъци, както и за многократната употреба и рециклиране на продуктите. При-ема се, че производителите на про-дукти могат да изпълняват задъл-женията си относно отпадъците самостоятелно или колективно.

От държавите членки се изисква да предприемат подходящи мерки за насърчаване на разработването, производството, предлагането на пазара и използването на продукти и компоненти на продукти, които са

подходящи за многократна употре-ба, съдържат рециклирани материа-ли, устойчиви са от техническа глед-на точка и могат лесно да бъдат ремонтирани, и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за подготовка за повторна употреба и рециклиране.

Схемите за разширена отговор-ност на производителя (РОП) се раз-глеждат като основна част от ефи-касното управление на отпадъците от производството. Поради това, че тяхната ефективност и резул-татност се различават значително в държавите членки, европейският законодател приема, че е необходи-мо да се определят минимални изиск-вания относно функционирането на подобни схеми. Общите минимални изисквания следва да позволят да се намалят разходите и да се подобрят резултатите, както и да се осигу-рят еднакви условия на конкуренция, включително за малките и средните предприятия, както и за предпри-ятията за електронна търговия. Схемите следва да допринесат за включването в цената на продукта на разходите, свързани с края на жиз-нения му цикъл, и да създават стиму-ли за производителите да отделят по-голямо внимание при разработва-не на продуктите на тяхната при-годност за рециклиране, повторна употреба, ремонтиране и на наличи-ето на опасни вещества.

В съответствие с принципа „за-мърсителят плаща“ производите-лите на продукти следва да поемат разходите, необходими за постигане на целите в областта на управле-нието на отпадъците, включително за предотвратяване на отпадъци-те. При строго определени условия тези разходи могат да се споделят с първоначалните производители или дистрибутори, когато това е оправдано от необходимостта да се гарантира доброто управление на отпадъците.

Друг водещ принцип е този за предотвратяване на отпадъци като най-ефикасен начин за подобряване на ресурсната ефективност и за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда. Ето защо от държавите членки се изисква да предприемат подходящи мерки като например: подпомагане на новаторските модели на произ-водство, търговия и потребление, които намаляват наличието на опасни вещества в материалите и продуктите, които насърчават уве-личаването на продължителността на живота на продуктите и пов-торната им употреба, включително чрез създаване и подкрепа на мрежи

7

ните органи до съоръженията, в които се образуват отпадъци, до съоръженията за съхранява-не и третиране на отпадъците и до документацията по отпа-дъците; ◊ да осигурят инструктаж и периодично обучение на пер-сонала, който работи с опасни отпадъци; ◊ да предвидят и осъществят необходимите мерки за нераз-пространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инста-лацията или съоръжението за третиране на отпадъци; ◊ да предвидят необходими-те финансови средства за: а) изпълнение на плана за мони-торинг; б) закриване на инста-лацията или на съоръжението за третиране на отпадъци; в) следоперативен мониторинг и контрол; ◊ да уведомяват компетент-ните органи за предстоящи промени на суровините и техно-логичните процеси, които биха довели до изменение в количе-ството или вида на образувани-те отпадъци и техните опасни свойства.

Законът категорично забраня-ва въвеждането в експлоатация на строежи без наличие на разрешение, комплексно разрешително или регис-трационен документ за дейности с отпадъци, когато такъв се изисква.

ЗУО отделя специално място на разширената отговорност на про-изводителя. Мерките, които опре-делят носенето на разширена отго-ворност от производителите, в т.ч. лицата, пускащи на националния па-зар продукти, след чиято употреба се образуват масово разпростране-ни отпадъци, се определят с нарочни наредби. Водещи мерки са: приема-не на върнати продукти и на отпа-дъците, останали след употребата на тези продукти; последващо упра-вление на отпадъците и финансова отговорност за тези дейности; за-дължения за предоставяне на инфор-мация на обществеността в каква степен продуктът може да бъде употребен повторно и рециклиран. При прилагане на мерките се вземат предвид техническата възможност и икономическата приложимост, как-то и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве и въздействието в социален аспект с оглед необходимостта от гаранти-

жение № 3 към ЗУО. Законът регла-ментира и понятието „причинител на отпадъци“ – това е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци, или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дей-ности, водещи до промяна на свой-ствата или състава на отпадъка.

Компетентните органи и лица-та, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, прила-гат приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците, включващ: 1. предотвратяване на образуването им; 2. подготовка за повторна употреба; 3. рециклиране; 4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; 5. обезвреждане.

Задължения на лицата, свърза-ни с отпадъци

Принципът е, че лицата, при чия-то дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспор-тиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дей-ности в съответствие със закона. Производителят на продукта, в ре-зултат на чиято употреба се образу-ват отпадъците, носи отговорност за организиране управлението на съ-ответните масово разпространени отпадъци.

Притежателите на отпадъци (в т.ч. и производствени отпа-дъци) са длъжни:◊ да изпълняват уредбата за съ-биране, транспортиране и тре-тиране на отпадъците; ◊ да поддържат в постоянна из-правност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци; ◊ да предприемат всички мерки за несмесване на: а) опасни от-падъци с други опасни отпадъци или с други отпадъци, вещества или материали; б) оползотвори-ми отпадъци с неоползотворими отпадъци;◊ да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде осигуре-но третиране на територията на Република България; ◊ при наличие на опасни отпадъ-ци да определят отговорно лице и да организират безопасното им управление; ◊ да водят отчетност за от-падъците по реда, определен с нормативните актове; ◊ в момента на поискването да осигуряват достъп на контрол-

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ране на доброто функциониране на пазара.

Изисквания за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци от производство

Производители, при чиято дей-ност се образуват отпадъци, пред-приемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията за упра-вление на отпадъците. За улесняване или подобряване на оползотворява-нето, отпадъците от производство се събират разделно, ако това е осъ-ществимо от техническа, екологич-на и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или дру-ги материали с различни свойства.

Изискване на закона е отпадъ-ците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгра-ди, да се събират разделно. Ползва-телите на такива обекти в населе-ни места с население, по-голямо от 5000 жители, са длъжни да събират разделно отпадъците и да ги пре-дават на лица, притежаващи съот-ветните разрешения за извършване на дейности с отпадъци. Биоотпа-дъците и отпадъците от зелените площи към посочените обекти се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.

Лицата, чиято дейност е свърза-на с образуване на производствени и/или опасни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от съответния компетентен държавен орган, на чиято територия се из-вършва дейността. Отчетните кни-ги съдържат хронологична информа-ция за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, пери-одичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъци-те. Отчетните книги и документа-цията за отпадъци се съхранява за срок от 5 години, включително след преустановяване на дейността. Ли-цата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се обра-зуват масово разпространени от-падъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно нор-мативните актове (наредби за съ-ответния вид излезли от употреба продукти).

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) води публични регис-три на лицата, които пускат на па-зара продукти, след употребата на които се образуват масово разпрос-транени отпадъци (батерии и акуму-латори, минерални или синтетични масла, гуми, пластмасови торбички и др.).

8 СЪДЕБНИ КАЗУСИ

ПРЕВОЗЪТ КЪМ ТРЕТА ДЪРЖАВА НА ПАРТИДА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ЕЛЕКТРОННИ УРЕДИ ЗА ПРОДАЖБА НА ДРЕБНО, ВЪРНАТИ НА НЕГОВИЯ ДОСТАВЧИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЧИТА ЗА „ПРЕВОЗ НА ОТПАДЪЦИ“ Решение на Съда на Европейския съюз от 04.07.2019 г. по дело C-624/1

Предмет: Апелативен съд в Хага, Нидер-

ландия, е сезиран с жалба от Tronex, търговец на едро, с остатъчни партиди от електронни изделия във връзка с наложено му наказание „глоба“ за превоз на отпадъци, в на-рушение на Регламент № 1013/2006 относно превози на отпадъци. На 10.02.2014 г. дружеството e възна-мерявало да превози партида от по-сочените изделия към трето лице, установено в Танзания. Партидата се състои от електрически кани за вода, парни ютии, вентилатори и електрически самобръсначки, по-го-ляма част от които са в оригинал-ните си кутии, а някои от тях са без опаковка. Това са уреди, върна-ти от потребители в гаранционен срок, а също и стоки, които вече не се поддържат от търговеца или са дефектни. Прокуратурата на Нидер-ландия счита, че процесните уреди вече не са годни за нормална продаж-ба на потребители, поради което това са „отпадъци“ по смисъла на Директива 2008/98 относно отпадъ-ците. Националният съд иска да се установи дали превозът към трета държава на партида електрически и електронни уреди като разглеждани-те трябва да се счита за „превоз на отпадъци“ по смисъла на Регламент № 1013/2006 и Директива 2008/98.

Мотиви: Съдът припомня, че понятието

„отпадък“ се дефинира от Директи-ва 2008/98 като всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането като „отпадък“ зависи преди всичко от поведението на притежателя и

значението на думите „да се осво-боди“. Следва да се обърне и особено внимание на обстоятелството дали въпросният предмет или вещество не е или вече не е полезен на своя притежател, поради което този предмет или вещество представля-ва тежест, от която той иска да се освободи. Ако това действително е така, съществува опасност при-тежателят да се освободи от този предмет или вещество така, че да причини вреда на околната среда, по-конкретно като го изостави, из-хвърли или обезвреди по неконтро-лиран начин. В случай че даден пред-мет може да се квалифицира като „отпадък“ по смисъла на Директива 2008/98, то неговото оползотворя-ване или обезвреждане трябва да се извърши, без да застрашава здраве-то на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната сре-да. В това отношение релевантен критерий при преценката дали пред-ставлява „отпадък” по смисъла на Ди-ректива 2008/98 е степента на ве-роятност за повторно използване на

дадена вещ, вещество или продукт, дали е налице икономическа изгода за притежателя да направи това, дали може да се разглежда като бре-ме, от което неговият притежател търси начин да „се освободи“, и т.н.

Решение: Съдът установява, че прево-

зът към трета държава на партида електрически и електронни уреди, които първоначално са били предназ-начени за продажба на дребно, но са били върнати от потребителя или по различни причини са върнати от търговеца на неговия доставчик, трябва да се счита за „превоз на от-падъци“ по смисъла на Регламент № 1013/2006 и Директива 2008/98, ако партидата съдържа уреди, чието изправно състояние не е предвари-телно установено или които не са подходящо защитени срещу щети при превоза. Стоки, които вече не се поддържат в асортимента на прода-вача и са в неотворена оригинална опаковка, при липса на доказател-ства в обратен смисъл, не следва да се разглеждат като отпадъци.

9СЪДЕБНИ КАЗУСИ

Предмет: Три наказателни производства

се водят срещу около тридесет лица, които са управители на депа, на дружества за събиране и генери-ране на отпадъци и на дружества, отговарящи за извършване на хими-чески анализи на отпадъци. Срещу тях е повдигнато обвинение за нару-шение на италианското право пора-ди извършване на незаконен трафик на отпадъци. Обвинени са, че са тре-тирали като неопасни отпадъци, на които са могли да бъдат определени както кодове за опасни отпадъци, така и кодове за неопасни отпадъци („огледални кодове“). Въз основа на частични и непълни химически анали-зи те определяли за тези отпадъци кодове за неопасни отпадъци, след което ги третирали в депа за нео-пасни отпадъци.

Мотиви: Съдът припомня, че съгласно Ди-

ректива 2008/98 опасни отпадъци „са отпадъци, които притежават едно или повече опасни свойства, по-сочени в приложение III“ към същата директива. Посочената директива изисква при управлението на опасни отпадъци да бъдат спазвани строги правила за проследяване, опаковане и етикетиране, забрана за смесване-то им с други отпадъци, вещества или материали и за третиране на опасните отпадъци само в специали-зирани за тази цел съоръжения. Кога-то съставът на отпадък, за който биха могли да бъдат определени „ог-ледални кодове“, все още не е извес-тен, притежателят му е длъжен в качеството си на отговарящ за упра-влението му да събере информация, която да му позволи да узнае доста-тъчно за състава на отпадъка, за да може да определи подходящия за него код. Необходимата информация може да се събере посредством различни

ОТПАДЪК, КОЙТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ И КАТО НЕОПАСЕН, И КАТО ОПАСЕН, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ КЛАСИФИЦИРА КАТО ОПАСЕН ОТПАДЪК Решение на Съда на ЕС от 28.03.2019 г. по съединени дела C-487/17 – C-489/17

методи като: информация относ-но генериращата отпадъка произ-водствена или химична технология; информация от първоначалния про-изводител на веществото или пред-мета; вземане на проби и химически анализ на отпадъците и др. Съдът припомня и принципа на предпазни-те мерки като един от основните принципи на политиката на Съюза в областта на защитата на околна-та среда. Съгласно практиката на Съда правилното прилагане на този принцип предполага, на първо мяс-то, установяване на потенциалните отрицателни последици за околната среда от съответните отпадъци, и на второ място, обстойна оценка на риска за околната среда, основана на най-достоверните налични научни данни и резултати от международни научни изследвания. Въз основа на анализ на действащото законода-телство и практика съдът счита, че притежател на отпадък, за който могат да бъдат определени „огледал-ни кодове“, но чийто състав все още не е известен, трябва с оглед на кла-сифицирането да установи състава на този отпадък и да провери дали е разумно да се очаква в него да се съдържат опасни вещества, като за тази цел може да използва пробите, химическите анализи и изпитвания-та, а също и каквито и да било други проби, анализи и изпитвания, призна-ти на международно равнище.

Следователно в специфичната област на управление на отпадъ-ците законодателят на Съюза се стреми да установи баланс между, от една страна, принципа на пред-пазните мерки, а от друга страна, техническата осъществимост и икономическата приложимост, пора-ди което задължава притежателите на отпадъци да проверяват не дали в отпадъците им няма опасни веще-

ства, а само дали не е разумно да се очаква в тях да има такива, както и да оценяват опасните им свойства въз основа на изчисления или посред-ством отнасящи се до тези веще-ства изпитвания.

Решение: Притежател на отпадък, опреде-

лян както с кодове за опасни отпадъ-ци, така и с кодове на неопасни от-падъци, но чийто състав все още не е известен, трябва да установи със-тава на този отпадък и да провери дали е разумно да се очаква в него да се съдържат опасни вещества, като за тази цел може да използва проби-те, химическите анализи и изпитва-нията, в т.ч и такива, признати на международно равнище.

Принципът на предпазните мер-ки трябва да се тълкува в смисъл, че ако притежател на отпадък, за кой-то могат да бъдат определени как-то кодове за опасни отпадъци, така и кодове за неопасни отпадъци, след като извърши възможно най-пълна оценка на рисковете, но е изправен пред практическа невъзможност да определи дали този отпадък съдър-жа опасни вещества, то този от-падък трябва да бъде класифициран като опасен.

10

Последствия за климатаСпоред изчисления на Организа-

цията по прехраната и земеделие-то (FAO) към ООН похабената храна допринася за формирането на 8% от емисиите на парникови газове, кои-то хората създават. Всеки килограм произведена храна води до отделяне в атмосферата на 4,5 кг въглеро-ден диоксид. В по-бедните страни най-много храна се губи в сектора на земеделието и след прибиране на реколтата, а в по-развитите иконо-мически страни най-много храна се губи в домакинствата (53%).

Изхвърлянето на храна доприна-ся отчетливо за недостига на ресур-си, деградацията на природата, дра-матичната загубата на биологично разнообразие, изменението на клима-та, миграцията, бедността, глада, злоупотребата с правата на човека, здравни проблеми и т.н. Ситуацията се изостря в условията на клима-тични промени и нарастваща конку-ренция за ресурси, глобален ръст на населението и търсенето на храни. Например растежът на населението и загубата на 1/3 от произведената храна водят до увеличаване на тър-

РАЗХИЩАВАНЕТО НА ХРАНА Една трета от храната в света се разхищава. Всеки от нас може направи малки стъпки, за да се промени това

Всяка година се изхвърлят 1,3 ми-лиарда тона храна, която би могла да изхрани около 3 милиарда души. Освен моралната страна на въпроса, из-хвърлянето на храна има и сериозен икономически и екологичен ефект на локално и глобално ниво. В Европей-ския съюз се генерират 88 млн. тона хранителни отпадъци всяка година, а свързаните разходи се равняват на 143 милиарда евро.

Поради своята нетрайност най-много се разхищават произве-дените плодове и зеленчуци, коре-ноплодни и грудки – около 45%. 35% от уловената риба и морска храна също се разхищава. Това е тревожно, защото залежите от риба са вече подложени на прекомерен улов. Около 30% от зърнените храни също се по-хабяват. Сред тях пшеницата и ори-зът са най-консумираните култури от хората, а царевицата се използва основно като храна за животни. В световен мащаб се похабява и 20% от произведеното месо и млечни продукти. Разхищението им е особе-но притеснително, защото са сред храните, изискващи най-много ресур-си за производство.

Кой разхищава хранатаХраната се разхищава на всяка

една стъпка от производителя до крайния консуматор – във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и в домовете. В про-цеса на производството някои за-губи са неизбежни (неядливи) напри-мер кости, трупове и органи, които не се ядат. Други обаче се дължат на свръхпроизводство, нормативни неточности като регламентите относно размера и формата на пло-довете и зеленчуците, прилагани до неотдавна, технически неизправ-ности (неправилно затваряне на продукти или повреди, опаковъчни проблеми, водещи до разваляне на храната) и др.

На етап търговия на едро и дистрибуция храната се похабява най-често поради лошо опаковане и неадекватно температурно съх-ранение, както и договорни клаузи,

ЕВРОПЕЙСКИ ТЕМИ - ПОЛИТИКА

които позволяват отказ в послед-ния момент от направени поръчки за доставки. В търговската мрежа причините за похабяване са сходни, като към тях можем да добавим и неточности в планирането на про-дажбите, особено при сезонни сто-ки като великденските козунаци или боядисани яйца. В туристическата и хотелска индустрия храната най-чес-то се изхвърля поради големината на порциите или очакванията за винаги пълни витрини при ол-инклузив моде-лите.

Най-много хранителни отпадъци обаче се регистрират от домакин-ствата. Те отговарят за около 53% от загубите. По последни проучвания в България всеки човек изхвърля око-ло 105 кг пропиляна храна. В същото време през 2017 г. линията на бед-ност общо за страната e 351.08 лв. средно месечно на лице от домакин-ство. При този размер на линията под прага на бедност са 23,4% от на-селението на страната. Разхищава-нето на храна е сериозен социален проблем в световен мащаб. В по-бо-гатите държави се изхвърля храна, която би могла да e потребна на хората в по-бедните страни, които имат недостиг.

11

изразходват около 63kWh. Докато за отглеждането на зеленчуци, плодове, зърнени култури и например цареви-ца са необходими около 0,85 кВтч за килограм.

Сред причините за изменението на климата може би най-лесно е да се преборим с проблема с хранител-ните отпадъци. Ето само малък при-мер:

Депата с отпадъци –- проблем или възможност

Поради недостига на кислород при разлагането на храната в сметищата се отделя метан. Метанът се явява парников газ и допринася значително за уско-ряване на глобалното затопля-не. Всъщност този газ е много подходящ за производство на енергия, при което значител-но се намаляват и вредните емисии. Метанът може да се използва за производството на енергия в биогазова стан-ция и по този начин да получим ток или топлина. Допълнителен продукт на този процес е съз-даването на тор. Това е добър пример за кръгова икономика, приоритет на ЕС. Когато един продукт достигне края на живо-та си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

ЕВРОПЕЙСКИ ТЕМИ - ПОЛИТИКА

сенето на зърнени култури и най-ве-

че на ориз. За производството му е

необходимо голямо количество вода,

пестициди и обработваема земя. Ос-

вен въздействията върху природата

производството на ориз има и голям

въглероден отпечатък. Оризовите

полета произвеждат метан, който е

парников газ и допринася значително

за парниковия ефект на планетата –

над 20 пъти повече от въглеродния

диоксид.

Хранителните отпадъци доприна-

сят много за промяната на климата,

както и транспортът, промишле-

ността, производството на енергия,

отоплението и др. Около 19% от ев-

ропейските потребители признават,

че имат лична отговорност за пре-

дотвратяването на изменението на

климата, а 49% смятат, че предпри-

емат действия за борба с глобално-

то затопляне. Парниковите газове са

част от цикъла на отглеждане на хра-

ната. В световен мащаб хранителни-

те отпадъци генерират 3.3 гигатона

CO2 годишно. Това означава, че при-

носът на емисиите от хранителни

отпадъци към глобалното затопляне

е почти еквивалентен на тези от

автомобилния транспорт. Ако цяла-

та похабена храна в света беше дър-

жава, щеше да е третият най-голям

отделител на парникови газове след

Китай и САЩ.

Последствия за ресурситеЗа произвеждането на храна-

та, която изхвърляме, са използвани ограничени ресурси като вода, почва, енергия и време.

ВодаВодата и особено сладководни-

те води са важен ресурс в производ-ството на храни. Всеки хранителен продукт се нуждае от различно ко-личество вода в процеса на отглеж-дане и производство и приготвяне в домакинството. Например за произ-водството на 1 кг месо се изискват около 2000 до 5000 литра вода, докато при 1 кг зеленчуци – 200-1000 литра вода. Ако си поръчаме 200 гр пилешка пържола за обяд, ние искаме от серви-тьора 865 литра вода. Ако пържолата е говежда – 3083 литра.

Земя Производството на храни, било

то отглеждането на зърнени кул-тури, зеленчуци или месо, изисква много плодородна земя. Производ-ството на месо и млечни продукти изисква най-много територия, или около 2/3 от общата площ на обра-ботваемата земя, докато техният дял в общия разход на храна е 11%. Негативно последствие от разхи-щението на храна е обезлесяване-то, около 1,4 милиарда хектара земя или 28% от световната селскосто-панска площ се използват ежегодно за производството на храни, които не се консумират – площ по-голяма от територията на Канада. Кол-кото повече храна се произвежда и губи, толкова по-голямо е въз-действието върху екосистемите. Има няколко причини за загубата на биологично разнообразие – всички живи форми на земята. Използване-то на пестициди води до изчезване-то на бозайници, птици и насекоми. Загубата на биологично разнообра-зие е заплаха за планетата равна по важност на промяната в климата. Когато един биологичен вид изчез-не, то е завинаги и това заплашва цялата хранителна верига. Напри-мер пчелите са от изключително голямо значение за производството на храни, тъй като опрашват около 3/4 от всички култури. При изчезва-нето на този вид цели хранителни мрежи може да бъдат застрашени.

ЕнергияНай-голяма консумация на енер-

гия има производството на те-лешко месо. За един килограм се

12ТЕМА НА БРОЯ

КАКВО ОЗНАЧАВА ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ И ЗАЩО ИМАМЕ НУЖДА ОТ НЕГО?

Ресурсите на планетата са ограничени и затова трябва да ги използваме по устойчив начин. На-шето развитие зависи от метали-те, полезните изкопаеми, горивата, водата, дървения материал, плодо-родната почва и чистия въздух. Това са жизненоважни предпоставки, без които обществото ни не може да функционира. Ние обаче използва-ме тези ограничени ресурси много по-бързо, отколкото те могат да се възстановят. Следователно, ако не променим своя подход, ще изпаднем в положение на значителен недостиг на ресурси. Понастоящем Европа разчита на останалата част от све-та, за да си набавя множество ресур-си като горива и суровини, които се включват в продукти, внасяни от държави извън ЕС. В същото време недостигът и променливите цени на суровините могат да създадат нес-табилност в много райони на света. Затова по-ефективното използване на ресурсите е неотложна необходи-мост за всички нас. Превръщането на Европа в икономическа сила, коя-то използва ресурсите ефективно, ще изисква широкомащабен подход, тъй като трябва да се преодолеят много пречки.

Как може да се постигне ефективно използване на ресурсите?

Променящите се модели на из-ползване на ресурсите през послед-ните десетилетия показаха, че напредъкът в ефективното използ-ване на ресурсите е напълно възмо-жен. Например рециклирането стана стандартна практика за предприя-тията и домакинствата в целия ЕС, което доведе до важни последици за секторите, свързани с производ-ството на хартия и стъкло, както и с извличането на ресурси.

Има пет златни правила за постигане на максимален икономиче-ски растеж при едновременно смек-

чаване на натиска върху базата от ресурси:

▶ икономии: използване на всич-ки съществуващи начини за икономия на ресурси – икономиките на някои държави от ЕС са 16 пъти по-ефек-тивни от други;

▶ рециклиране: увеличаване на рециклирането на материалите и многократно използване на продук-тови елементи (един от последните примери за това са мобилните теле-фони);

▶ замяна: заменяне на първични ресурсни суровини с алтернативи, които предлагат по-висока ефек-тивност и оказват по-малко въз-действие върху околната среда през своя жизнен цикъл (например като се прекрати използването на живак);

▶ намаляване: влагане на по-мал-ко материали за задоволяване на по-требностите на хората чрез нови бизнес модели или стоки и чрез услу-ги с по-малко потребление на ресур-си. Например намаляване на теглото на превозните средства или законно изтегляне на музикални и забавни програми от интернет вместо по-купка на материален предмет като DVD;

▶ оценяване: лицата, отговорни за формулирането на политиките, трябва да намерят начини за отчи-тане на истинската ценност на при-родните ресурси при вземането на решения, което ще позволи по-добро-то управление на базата от природ-ни ресурси. Умението да ценим – и да оценяваме – екосистемните услуги и природните ресурси ще облекчи на-тиска върху околната среда

Какви са очакваните ползи?

Ползи могат да се очакват на много фронтове:

1. Растеж и създаване на ра-

ботни места. Строителството, управлението на екосистемите и ресурсите, енергията от възобно-

вяеми източници, екологосъобразни-те производства и рециклирането – всички те имат подчертано висок потенциал за растеж на заетостта.

2. Икономическа стабилност.

Ефективното използване на ресур-сите е начин за решаване на пробле-мите със сигурността на достав-ките и пазарната нестабилност на особено важните ресурси. Това е ва-жно за европейските потребители и за отраслите, които зависят от редки метали, прясната вода, риба-та и храните.

3. Развитие на ключови отра-

сли като селското стопанство,

горското стопанство и рибар-

ството. Промишлените сектори в ЕС, които използват техните проду-кти, разчитат на достатъчно запа-си от земя, почва, вода и биологично разнообразие. Адаптирането към глобалните промени в натиска върху ресурсите ще подобри освен това дългосрочната икономическа конку-рентоспособност.

4. Изменение на климата. Пре-минаването към нисковъглеродна икономика ще помогне в борбата с изменението на климата. Нужно е развитие на възобновяемите източ-ници на енергия и електрически пре-возни средства, както и инвестиции в инфраструктура с ниска въглерод-на интензивност. Намаляването на вноса на нефт и газ ще намали замър-сяването на въздуха, което ще дове-де до съществени икономии в разхо-дите за здравеопазване и в мерките за контрол на замърсяването.

5. Фискални последици. Повиша-ването на приходите за данъчните органи в резултат на използване на ресурсите, вместо на вложения труд, може да помогне за баланси-ране на публичните финанси, без да засегне конкурентоспособността, като в същото време значително насърчи заетостта. Това е начин за повишаване на ефективността на разходните програми.

13ТЕМА НА БРОЯ

ЕКОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО ЧРЕЗ ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕРециклирането на алуминий спестява около 95% енергия в сравнение с добива му

В миналото икономическият рас-теж се е основавал на използването на природните ресурси по такъв на-чин, сякаш те са неограничени. Това доведе до „криза на ресурсите“, за-плаха от недостиг и повишаване на цените. В днешно време все по-го-лям брой граждани и икономисти се стремят към различни икономически модели, при които богатството може да се създава, без да се вреди на околната среда.

ЕС помага на гражданите и пра-вителствата да създават по-еко-логична икономиката чрез по-добро управление на ресурсите, икономиче-ски инструменти, благоприятни за околната среда, подкрепа за инова-циите, по-добри политики за водите и отпадъците, както и усилия за по-вишаване на устойчивото потребле-ние и производство.

Природните ресурси, като на-пример дървен материал, ще бъдат изчерпани в бъдеще освен ако не бъ-дат правилно управлявани.

За нашия просперитет и благо-състояние се нуждаем от природ-ни ресурси като метали, минерали, гори, земя, храна, въздух и вода, но ги използваме по-бързо, отколкото те могат да се възобновят. Когато унищожаваме животни и растения, които поддържат баланса на наши-те екосистеми, ние създаваме про-блеми за бъдещето.

Какво можем да направим?Ако продължаваме по същия на-

чин, до 2050 г. ще добиваме пет пъти повече ресурси, отколкото сега. Това вероятно няма да е въз-можно. Повече от 60% от нашите екосистеми вече се експлоатират прекомерно, съществуват сериозни заплахи за световните рибни запаси, а прекалената сеч излага на риск ка-чеството на водата и въздуха.

Населението на планетата ско-ро ще достигне 9 милиарда души, за-това трябва да започнем да използ-ваме по-ефективно ресурсите и да работим за подобряване на околната

среда, вместо да є вредим. ЕС има дългосрочна стратегия

за намаляване на щетите, причине-ни от неустойчивото използване на природните ресурси. Целта е да се създаде по-голяма добавена стой-ност, като се използват по-малко ресурси и, когато това е възможно, те да се заменят с по-благоприятни за околната среда материали.

Необходимо е да се намали въз-действието върху околната среда на производството и потребление-то на всички етапи – от добива на суровини до използването и изхвър-лянето на продуктите, в които те се превръщат. Най-добрият начин да се постигне това е, като се подо-бри проектирането на продуктите и се насърчат производствени про-цеси, които използват материалите по-пестеливо.

Като намаляваме количеството материали, които използваме, упо-требяваме повторно и рециклира-ме, ние запазваме ценни материали и спомагаме за намаляване на еми-сиите. Рециклирането на алуминий спестява около 95% енергия в срав-нение с добива му например. Също

така намаляването на количество-

то отпадъци, предназначени за де-

пониране, намалява емисиите на ме-

тан, който е парников газ със силно

действие.

По силите ни ли е да го направим?

Напълно възможно е да произве-

дем по-голяма стойност с по-мал-

ко влагане на суровини, да намалим

влиянието си върху околната среда

и да консумираме по-интелигентно.

Можем да използваме по-ефектив-

ни алтернативи вместо много от

сегашните ресурси и да засилим на-

пример рециклирането. Но за целта

трябва да бъдат мобилизирани мили-

они фирми и потребители. Цените

трябва да се променят, за да отра-

зяват по-добре екологичните и соци-

алните разходи. Това би подобрило

икономическата система, предоста-

вяйки правилни стимули и сигнали за

производителите и потребителите.

Най-важното е, че трябва да се съз-

дадат съгласувани публични полити-

ки, за да има възможност за подобна

реформа и да се пристъпи към нея.

14ТЕМА НА БРОЯ

ВИЗИЯТА НА ЕС ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕНеобходимо е въвеждането на политики, които отчитат взаимовръзката между икономиката, жизнения стандарт и природния капитал и подпомагат усилията, насочени към подобряване на ефективността на ресурсите

До 2050 г. икономиката на ЕС ще се разрасне по начин, съобразен с ограничените ресурси и възмож-ности на планетата, като по този начин ще допринесе за глобалната икономическа промяна. Нашата ико-номика ще бъде конкурентоспособ-на, приобщаваща и способна да оси-гурява висок стандарт на живот с много по-слабо въздействие върху околната среда. Всички ресурси ще се управляват устойчиво – от су-ровините до енергията, водата, въздуха, земята и почвата. Ще са постигнати важни цели в борбата с изменението на климата, а биологич-ното разнообразие и зависещите от него екосистемни услуги ще бъдат защитени, оценени и в голямата си част възстановени.

На практика за това е необходи-мо запасите от всички екологични активи, които ЕС използва или с кои-то попълва своите колективни запа-си, да са сигурни и да се управляват в рамките на техния максимален устойчив добив.

Също така ще се наложи оста-тъчните отпадъци да се сведат възможно най-близо до нулата и да се възстановят екосистемите, а сис-темните рискове за икономиката,

произтичащи от околната среда, да бъдат осмислени и предотвратява-ни. Ще бъде необходима нова пореди-ца от иновации.

Преодоляване на пречкитеЕС и държавите членки следва да

работят за отстраняване на преч-ките пред постигането на по-висо-ка ефективност на ресурсите, като осигурят подходящ набор от стиму-ли за производствени и потребител-ски решения. За тази цел ще е необ-ходимо:

▶ да се преразгледат пазарите и цените, данъците и субсидиите, в които не са отразени реалните разходи за използване на ресурсите и които са фактор за неустойчивото развитие на икономиката;

▶ да се насърчава по-дългосроч-но новаторско мислене в областта на предприятията, финансите и по-литиката, което спомага за възпри-емане на нови устойчиви практики, стимулира постиженията в иноваци-ите и развива напредничаво мислене и икономически ефективно управле-ние;

▶ да се провеждат изследвания, които да попълнят недостига на зна-ния и умения и да осигурят подходя-

ща информация и обучение;▶ да се разрешат проблемите,

свързани с международната конку-рентоспособност, и да се търси кон-сенсус с международните партньори с оглед предприемането на съгласу-вани действия.

Промяна в икономикатаПромяната в икономиката, със-

тояща се в насочването є към ефек-тивно използване на ресурсите, ще допринесе за увеличаване на конку-рентоспособността и откриване-то на нови източници на растеж и работни места чрез икономии на разходите в резултат на подобрена ефективност, пазарна реализация на иновациите и по-добро управление на ресурсите през целия им жизнен цикъл. С оглед на това е необходи-мо въвеждането на политики, които отчитат взаимовръзката между икономиката, жизнения стандарт и природния капитал и подпомагат усилията, насочени към подобряване на ефективността на ресурсите, като същевременно предоставят справедлива, гъвкава, предвидима и съгласувана основа за функционира-нето на предприятията.

15ТЕМА НА БРОЯ

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕАко законодателството на ЕС за отпадъците се приложи изцяло, Европа ще спестява 72 милиарда евро годишно

Рециклирането и оползотворя-ването на отпадъчните материали е много по-добро решение в дълго-срочен план от изгарянето и депо-нирането им. Най-доброто решение обаче е предотвратяването на от-падъците.

Обикновено отпадъците се смя-тат за източник на замърсяване. Добре управляваните отпадъци оба-че могат да бъдат ценен източник на суровини особено когато много от тях стават все по-оскъдни.

Икономиката на ЕС изразходва 16 тона суровини на глава от население-то на година. От тях 6 тона се пре-връщат в отпадъци, половината от които се депонират. Много държави членки все още управляват отпадъ-ците си чрез депа, въпреки че те не са устойчиви в дългосрочен план.

Сметищата могат да замърсят почвата, водата и въздуха. Некон-тролираното изхвърляне на отпа-дъци може да предизвика изпускане на химикали, които представляват опасност за здравето. Освен всичко друго ценните материали в отпадъ-ците са изгубени.

Най-добрият вариант е да спрем да произвеждаме отпадъци. Когато това не е възможно, други добри ва-рианти са повторното използване, рециклирането и оползотворяване-то на отпадъци.

Доброто управление на отпадъ-ците може да допринесе много за икономическия растеж и създаване-то на работни места. То спестява ценни ресурси, помага за избягване на скъпи дейности по почистване, както и за предотвратяване на здравословни проблеми.

Според проучване на ЕК, ако за-конодателството на ЕС за отпадъ-ците се приложи изцяло, Европа ще спестява 72 милиарда евро годишно, оборотът на сектора за управление и рециклиране на отпадъците ще на-расне с 42 милиарда евро и ще се съз-дадат 400 000 работни места.

Защо тогава това не се случ-ва? Често в цените на стоките не са включени действителните раз-

ходи за изхвърлянето им след края на техния жизнен цикъл. Ако тези разходи бяха включени, това щеше да помогне за предотвратяване на отпадъците. Незаконните практики са широко разпространени, особено в държави, в които отпадъците не се разделят, рециклирането и опол-зотворяването са слабо разпрос-транени, а правоприлагането не е на нужното равнище.

ЕС се опитва да подобри упра-влението на отпадъци в държавите членки, които имат слаби политики в тази област, като препоръчва ико-номически инструменти като такси за депониране, задължаване на про-изводителите да приемат стоките обратно след края на жизнения им цикъл и изискване гражданите да пла-щат за своите отпадъци.

Законите на ЕС за стоки като електрическо оборудване, опаковки, батерии и автомобили за бракуване доведоха до явни подобрения в съби-рането и управлението на отпадъци, както и до наличието на по-малко опасни вещества в много от проду-ктите днес. Все още обаче има как-во да се направи.

Ключови понятия от европейската политика за управление на отпадъците:

Предотвратяване Образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избе-гнато, където това е възможно.

Отговорност на производи-теля и замърсителят плаща Лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци, или замърсяват околната среда, или сегашни-те притежатели на отпадъци-те трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпа-дъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве.

Превантивност Потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на въз-можно най-ранен етап.

Близост Отпадъците трябва да бъ-дат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тях-ното образуване.

Самодостатъчност Отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на Общността.

Участие на обществеността Съответните заинтересовани страни и органи, както и ши-роката общественост имат възможност да участват в раз-работването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратява-не на отпадъците и имат дос-тъп до тях след разработване-то им.

16ТЕМА НА БРОЯ

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В РЕСУРСИВ някои държави членки се рециклират над 80% от отпадъците, което показва, че тяхното използване представлява един от основните ресурси на ЕС

Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 2,7 млрд. тона отпадъ-ци, 98 млн. от които са опасни. Сред-но само 40% от твърдите отпадъци се използват повторно или се рецик-лират, останалата част се депони-ра или се изгаря. Макар цялостното генериране на отпадъци в ЕС да е на стабилни равнища, производството на някои видове като строителни отпадъци, отпадъци от разрушава-не, утайки от отпадни води и морски отпадъци продължава да нараства.

В някои държави членки се рецик-лират над 80% от отпадъците, кое-то показва, че тяхното използване представлява един от основните ресурси на ЕС. Подобряването на управлението на отпадъците би спо-могнало за оползотворяване на ре-сурсите, за създаване на нови пазари и работни места, както и за намаля-ване на зависимостта от вноса на суровини и на въздействието върху околната среда.

Ако отпадъците се превърнат в ресурси, които ще се въведат обра-тно в икономиката под формата на суровина, то повторната употре-

ба и рециклирането трябва да се превърнат в много по-силен приори-тет. За създаването на икономика на цялостно рециклиране е необхо-дима съвкупност от различни поли-тики, като например проектиране на продукти, при което се прилага подход, основан на жизнения цикъл, по-добро сътрудничество между участниците на пазара по веригата на стойността, по-пълноценно съби-ране, подходяща регулаторна рамка, стимули за предотвратяване и ре-циклиране на отпадъците, както и публични инвестиции в съвременни съоръжения за третиране на отпа-дъци и висококачествено рециклира-не.

Основната цел на ЕСОсновната цел на ЕС е в най-крат-

ки срокове навсякъде в ЕС отпадъци-

те да се управляват като ресурс. Ге-

нерираното количество отпадъци на

глава от населението трябва да е в

състояние на абсолютен спад. Реци-

клирането и повторното използване

ще са икономически привлекателни

възможности както за публичния,

така и за частния сектор поради

широко разпространеното раздел-

но събиране и разработването на

функционални пазари за вторични

суровини. Ще се рециклират повече

материали, включително материали,

оказващи значително въздействие

върху околната среда, и суровини от

изключително значение.

Законодателството в облас-

тта на отпадъците ще се прилага

изцяло, а незаконните превози на

отпадъци ще са напълно премахна-

ти. Оползотворяването на енергия

ще е ограничено само до нерецик-

лируеми материали, депонирането

практически ще е премахнато и ще

е гарантирано висококачествено ре-

циклиране.

Как ще се постигне това?Опитът в държавите членки

показва, че най-добрият начин за по-

добряване на управлението на отпа-

дъците се състои в съчетаване на

следните инструменти:

▶ Данъци и/или забрани по отно-

шение на депонирането и изгаряне-

то – резултатите от проучването

са недвусмислени: процентите на

депониране и изгаряне са намалели в

страните, където разходите за де-

пониране и изгаряне са се увеличили

вследствие на забрани или данъци.

▶ Схемите за плащане въз осно-

ва на принципа „плащаш повече, ако

изхвърляш повече“ се оказаха много

ефикасни за предотвратяване на об-

разуването на отпадъци.

▶ Схемите за отговорност на

производителите дадоха възмож-

ност на няколко държави членки да

събират и преразпределят сред-

ствата, необходими за подобряване

на разделното събиране и рецикли-

рането. Разходната ефективност и

прозрачността обаче силно се разли-

чават в отделните държави членки

и при различните потоци отпадъци,

затова е необходимо внимателно

планиране и наблюдение на тези схе-

ми.

17БИБЛИОТЕКА

ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА И ПРОИЗВОДСТВО В ЕСВ следващата таблица можете да се запознаете с допълнителна информация относно нормативно определени понятия и интернет адреси с полезна информация и указания, свързани с упражняването на екологично производство.

Политика /

Нормативна уредбаЕвропейско законодателство/линк

Българско

законодателство/линк

Политика на ЕС за екологична икономика bit.ly/2Ng8Km1

План за действие на ЕС за екологични иновации https://ec.europa.eu/environment/ecoap/

Пътна карта за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г., Дългосрочна стратегия

bit.ly/2Hec0u4

Политика на предотвра-тяване и управление на отпадъците

bit.ly/2P3VALp bit.ly/2KHwhKM

Страница на Евро-пейската комисия за отпадъците

bit.ly/2NkMPu0

Легално определение за отпадък

Т. 1, чл. 3 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви

Т. 17, §1 от ДР на Закона за упра-вление на отпадъците

Легално определение на производствени отпадъци

Т. 32, §1 от ДР на Закона за упра-вление на отпадъците

Легално определение за мерки за предотвратя-ване

Т. 12, чл. 3 от Директива 2008/98/ЕО Т. 28, §1 от ДР на Закона за упра-вление на отпадъците

Носене на разширена отговорност от произ-водителя

Чл. 8 от Директива 2008/98/ЕО Чл. 13-18 от ДР на Закона за упра-вление на отпадъците

Понятие за схема за разширена отговор-ност на производителя (РОП)

Т. 21, чл. 3 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парла-мент и на Съвета от 30.05.2018 г. за изменение на Директи-ва 2008/98/ЕО относно отпадъците

Общи минимални изисквания по отношение на схемите за РОП

Чл. 8а от Директива (ЕС) 2018/851

Нови мерки за предо-твратяване на отпадъ-ците

Чл. 9 от Директива (ЕС) 2018/851bit.ly/2TRUjWr

Политика на предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване

bit.ly/2Yt6zyIГлава 7 от Закон за опазване на околната среда

Легално определение на промишлено замър-сяване

bit.ly/2LKBS4W Т. 33, §1 от ДР на Закон за опаз-ване на околната среда

18ОНЛАЙН РЕСУРСИ

ИНИЦИАТИВИ НА ЕС, СВЪРЗАНИ С ЕКОЛОГИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ И ПРОИЗВОДСТВОВ рубриката представяме полезни за Вашата работа интернет адреси

Инициативите на малките и средните предприятия, свързани с подобряване на различните екологични показа-тели на производството, могат да бъдат подпомогнати или поощрени от редица европейски инициативи и про-грами, които се управляват директно в Брюксел и са недостатъчно познати в България. Затова в броя Ви пред-ставяме няколко възможности за сертифициране или удостоверяване на екологичните постижения или иновации. В тези схеми можете както да получите признание за постигнати резултати (Европейския еко знак, Механизма за оценка на еко иновации или Европейската схема за управление и одит), така и да се сдобиете екологично ноу-хау (чрез инициативата за зелени обществени поръчки и оценяването на жизнения цикъл на продукта).

Информация Уеб адрес Код за телефон

Европейски еко знак (European Ecolabel)

(на английски)bit.ly/2TOWeuN

Европейски еко знак – каталог на

продуктите, носещи знака (на

английски)

ec.europa.eu/ecat/

Европейски еко знак – каталог на

местата за настаняване, носещи знака

(на английски)

bit.ly/2bc9MPj

Европейска схема за управление и одит

(EMAS) (на английски) bit.ly/2z6JFSe

ЕМАS регистър – организации, които

упражняват схемата (на английски)bit.ly/2Hd35Jl

Зелени обществени поръчки (на

английски)bit.ly/2HgjkWi

Оценяване стойността на жизнения

цикъл на продукта при изпълнение на

обществени поръчки (на английски)

bit.ly/33Oommi

Еко иновации – инструмент за

верификация на нови екологични

технологии (на английски)

bit.ly/1PGIasE

19ИНОВАЦИИ

Литият е необходим за работа на всяка литиево-йонна батерия. Тези батерии се използват в елек-трически автомобили и системи за съхранение на енергия, което ги пра-ви важни елементи от нашата стра-тегия за спиране използването на из-копаеми горива. Но както се случи в Тибет, добивът и преработката на литий може да доведе до изтичане на токсични химикали в околните ра-йони. През 2016 г. жителите на мал-кото тибетско село Миняк Лаганг организираха протести срещу мест-ната минна компания, добиваща ли-тий в региона и обвинена в замърся-ване на реката и околните почви.

Замърсяването не е единствени-ят проблем. Извличането на литий и други метали, използвани за произ-водството на батерии, използва ог-ромни количества енергия и вода. В чилийския регион Салар де Атакама минните дейности консумират 65% от водоснабдяването в региона, при-нуждавайки местните земеделски стопани да купуват вода от други райони на по-високи цени.

Поради нарастващото търсене на електрически превозни средства глобалният пазар на литиево-йон-ни батерии се очаква да расте с до 30% всяка година. Между 2013 и 2016 г. бяха добавени производстве-ни капацитети за над 15 гигаватчаса (GWhs) на година. През следващите

години ще бъдат добавяни допълни-телни 50 GWh годишно, достигащи 700 GWh капацитет до 2025 г.

Това предизвиква допълнителни опасения относно въглеродния от-печатък на цялата производствена верига на батериите. В случая с ба-терията за електромобил производ-ството представлява около 70% от приноса є към глобалното затопля-не. Емисиите на парникови газове от производството на 75 kWh ба-терия като тази, използвана в Тесла модел 3, вероятно ще доведат до емисии на повече от 8 тона CO2 – еквивалентното използване на елек-троенергия на почти две домакин-ства за една година.

В Европа проблемът е, че насто-ящата законодателна рамка не ус-пява да реши тези въпроси. Според екологичната организация ECOS ос-новният законодателен акт, регули-ращ батериите в ЕС – Директива за батериите от 2006 г. – е остарял, защото е приет много преди бума на електронната мобилност и лити-ево-йонните батерии. Всички бате-рии, пуснати на европейския пазар, трябва да отговарят на строги из-исквания за устойчивост.

Редица политически експерти в ЕС, включително ECOS, призова-ха за незабавни решения, за да се гарантира, че батериите, в т.ч. и литиево-йонните са проектирани

да бъдат ремонтирани, повторно използвани и поддържани възможно най-дълго.

„За да постигнем изцяло пол-зите от декарбонизирането на икономиката чрез електрифика-ция, трябва да се справим с въз-действието върху околната среда от производството на батерии по отношение на емисиите на CO2, изчерпването на ресурсите и етич-ните източници“, написаха няколко НПО, включително Европейската ор-ганизация на потребителите в доку-мент, представен на Европейската комисия.

Те изискват разработването на нов европейски регламент за насър-чаване на повторната употреба и рециклирането на батерии, и етич-ното и отговорно снабдяване със су-ровини като литий и кобалт.

„Батериите са необходими, за да заменим изкопаемите горива с чиста енергия и да електрифици-раме нашите превозни средства, но не е нужно да ни струват Земя-та. Това, от което се нуждаем, са по-ефективни и издръжливи бате-рии, произведени от отговорно до-бивани материали, за да облекчат тежестта върху планетата и за тези общности, които са засегна-ти по пътя“, споделят от Европей-ското бюро по околна среда (EEB).

ПРОБЛЕМЪТ С ПРОИЗВОДСТВОТО НА БАТЕРИИБатериите са важен фактор по пътя към декарбонизация. Но експертите в ЕС са все по-загрижени за техните скрити разходи за околната среда и призовават за незабавни решения

20

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕЕвропейският комитет на регионите е консултативен орган на ЕС, който представлява европейските регионални и местни органи

ИНСТИТУЦИИ

Какво прави Европейският комитет на регионите?

Комитетът на регионите дава

възможност на регионите и градо-

вете официално да изказват стано-

вища в процеса на създаване на зако-

нодателство на ЕС, като гарантира,

че позициите и нуждите на регионал-

ните и местните органи се вземат

предвид при формиране на европей-

ските политики и при създаване на

законодателството.

При подготовка на законодател-

ство, засягащо местното и реги-

оналното управление, като напри-

мер здравеопазване, образование,

заетост, социална политика, ико-

номическо и социално сближаване,

транспорт, енергетика, изменение

на климата и др., Европейската ко-

мисия, Съветът на ЕС и Европей-

ският парламент са задължени да

се консултират с Комитета на ре-

гионите. В случай че не го направят,

Комитетът на регионите може да

отнесе въпроса до Съда на ЕС.

След като Комитетът на ре-

гионите получи законодателното

предложение, той изготвя и приема

становище и го изпраща на съот-

ветните институции на ЕС. Комите-

тът може да подготвя и оповестя-

ва становища и по своя инициатива.

Състав на комитетаЕвропейският комитет на реги-

оните е съставен от местни и ре-

гионални представители на изборни

длъжности от всички страни членки

на ЕС. Всяка страна членка номинира

членове на комитета по свой избор,

които се назначават от Съвета на

ЕС с мандат от пет години. Броят

на членовете по страни зависи от

населението на страната.

Членовете на комитета от една

държава образуват националната

делегация, която отразява полити-

ческия, географския, регионалния

и местния баланс в съответната

страна. Всеки член може също така

да бъде част от политическа група

в Комитета на регионите, предста-

вляващи различни части на политиче-

ския спектър в рамките на ЕС. Чле-

новете могат да предпочетат да

бъдат политически необвързани.

Измежду членовете си Комите-

тът на регионите определя свой

председател за срок от 2,5 години.

Как функционира Комитетът на регионите?

По всеки конкретен въпрос Ко-

митетът на регионите определя

докладчик (един от членовете), кой-

то се консултира със заинтересова-

ните лица и подготвя съответното

становище. Текстът се обсъжда и

приема от Комисията, която отго-

варя за съответната област на по-

литиката. След това становището

се представя за обсъждане на всички

членове на пленарно заседание и се

гласува неговото приемане. Накрая

становището се споделя и се съоб-

щава на всички институции на ЕС,

имащи отношение към него. Годишно

се провеждат до 6 пленарни сесии,

на които се приемат становища, об-

хващащи между 50 и 80 законодател-

ни проекта на ЕС.

Комитетът на регионите и гражданите на ЕС

Комитетът на регионите на-

сърчава участието на регионални и

местни органи, на асоциации, НПО,

на експерти и научни работници

и на всички, които могат да имат

отношение по даден проблем, да

участват в онлайн проучвания, кон-

султации и прояви. Комитетът на

регионите е създал редица мрежи

(https://cor.europa.eu/en/our-work/

Pages/networks.aspx), за да се оси-

гури възможност на регионите и

градовете в ЕС да обменят добри

практики, да работят заедно и да

участват в дебата в ЕС по важни

въпроси като растеж и заетост,

борба с изменението на климата,

трансгранично сътрудничество,

развитие и субсидиарност.

21

Мрежи в рамките на Комитета на регионите

Платформа на КР за наблюде-ниеПлатформата проследява учас-тието на местните и регио-налните власти в европейския семестър за координиране на икономическите политики и в дългосрочната стратегия на ЕС за устойчив растеж.

Многостранна платформа на високо равнище по въпросите на изпълнението на Целите за устойчиво развитиеПлатформата събира заинте-ресовани участници от градо-вете, регионите, гражданското общество, неправителствени-те организации, частния и кор-поративния сектор на редовни заседания, за да подпомагат и съветват Европейската коми-сия относно изпълнението на ЦУР на равнището на ЕС. Дей-ността на платформата се ко-ординира от секретариата на Европейската комисия. Членове-те є наброяват 30, сред тях е Европейският комитет на реги-оните.

Мрежа за наблюдение на суб-сидиарносттаМрежата има за цел да улесни обмена на информация меж-ду местните и регионалните власти, както и на равнището на ЕС през целия цикъл на поли-тиките по отношение на раз-личните документи и законода-телни предложения, които, след като бъдат приети, ще имат пряко въздействие върху мест-ните и регионалните власти и политиките, за които те отго-варят.В нея членуват регионални пра-вителства и парламенти със законодателни правомощия, органи на местното и регио-налното самоуправление без законодателни правомощия и сдружения на местните власти в Европейския съюз. Тя е отворе-на и за националните делегации на КР и камарите на национал-ните парламенти.

ИНСТИТУЦИИ

Европейски групи за терито-риално сътрудничествоТе улесняват трансграничното, транснационалното и междуре-гионалното сътрудничество чрез създаване на един правен субект.

Европейски портал на децен-трализираното сътрудни-чество за развитиеТова е инструмент, създаден съвместно от Европейската комисия и Европейския комитет на регионите с цел наблюдение на сътрудничеството за разви-тие, осъществявано от мест-ните и регионалните власти, улесняване на установяването на връзки между местните и ре-гионалните власти, които же-лаят да се ангажират с децен-трализирано сътрудничество, и за информиране на заинтере-сованите страни, включително и на изготвящите политики и специалистите, относно дей-ностите за децентрализирано сътрудничество.

Конвент на кметоветеЕвропейският конвент на кме-товете за климата и енерге-тиката обединява местни и регионални власти, които до-броволно са поели ангажимент за осъществяването на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката на своята тери-тория. Това уникално движение „отдолу-нагоре“ се формира от градове, които споделят визия за декарбонизирани и устойчи-ви територии, в които гражда-ните имат достъп до сигурна, устойчива и достъпна енергия.

Мрежа от регионални центро-ве за преглед на изпълнението на политиките на ЕС (RegHub) – пилотен проектМрежата предоставя обратна информация за прилагането на законодателството на ЕС на местно и регионално равнище. Координира се от КР. Пилотна-та фаза започва с 20 региона. Регионите създават регионал-ни центрове, които да споделят практическия опит в прилагане-то на европейските политики.

Градове и региони за интегра-цияИнициативата предлага на европейските кметове и ре-гионални лидери политическа платформа за представяне на положителни примери в облас-тта на интеграцията на миг-рантите и бежанците, обмен на полезна информация и насър-чаване на многообразието като добавена стойност към изграж-дането на приобщаващи градо-ве и гарантирането на социал-но сближаване.

Европейският комитет на ре-гионите подкрепя провеждането на силна политика на сближаване за всички региони. Позицията на коми-тета е, че със сътрудничество на множество равнища и засилен капа-цитет за публични инвестиции може да се осигури изграждане на спра-ведлив и устойчив Европейски съюз. Необходимо е да се създадат условия за постоянен диалог с гражданите и при активното участие на местни-те и регионалните власти.

С оглед на бъдещите политиче-ски предизвикателства и приорите-ти Европейският комитет на регио-ните формулира своите очаквания и предложения за периода 2019–2024 г. в План за действие и Резолюция, приети на 26 юни 2019 г. Фокусът в тези документи е: „Да работим за-едно, за да приближим ЕС до своите граждани.“ Посочва се, че за да може ЕС да си върне доверието на граж-даните и да се справи с големите предизвикателства на настоящето, неговите решения и политики тряб-ва да се формулират съвместно и да са утвърдени на местно равнище.

Контакти:

Rue Belliard/Belliardstraat 99-101B-1040 Bruxelles/BrusselBelgique/BelgiёТел +32 2 282 22 11Уебсайт:https://cor.europa.eu/bg

Състав на българската делега-ция: https://cor.europa.eu/EN/members/Pages/Delegation.aspx?country=Bulgaria

22 ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ЕФЕКТИВНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕКакво е ефективността на ресурсите?

Ефективността на ресурсите се основава на идеята, че нашите икономически и екологични системи и благополучието ни вече не могат да бъдат разделени. Това е начин на мислене, който позволява на нашата икономика и благополучие да растат, докато използването на ресурси и въздействието върху околната сре-да намаляват, осигурявайки безопас-но работно пространство за наши-те държави, компании и семейства днес и през следващите години.

Ефективността на ресурсите е свързана с отделянето на иконо-мическия растеж от използването на ресурсите и отрицателните му въздействия. Става въпрос за за-пазване на ресурсната база за функ-ционирането на нашата икономика и общество и за увеличаване на стой-ността, която получаваме от вложе-ните ресурси по различните вериги на стойност, понякога разпростра-няващи се в световен мащаб. Това е път към устойчиво бъдеще на кон-курентоспособността и растежа, което трябва да се постигне чрез защита на нашата планета и при-родни ресурси. Тъй като нямаме дру-га планета, ние трябва да използва-ме ресурсите на тази по-ефективно. Затова трябва да действаме устой-чиво. По-добре е да се предотврати повреда и замърсяване на първо мяс-то, а не да се опитвате да поправя-ме щетите впоследствие.

Какъв е проблемът да продължим като досега?

Прогнозните тенденции за ръ-ста на населението и икономиките, които продължават да харчат ресур-си, показват, че ефективността на ресурсите не е толкова избор, колко-то неизбежност. Ако не го направим доброволно, в крайна сметка ще ни се наложи принудително.

Ключовите думи за ефектив-ността на ресурсите са намаля-ване, повторна употреба, рецик-лиране, заместване и спестяване. Това предполага използване на нови,

по-леки материали, възобновяеми и рециклирани материали. Налага се и промяна на начините, по които ги из-ползваме, а също и начина, по който живеем. Това трябва да ни тласка към иновации по начини, които ще ни дадат конкурентна преднина, тъй като световните ресурси стават все по-оскъдни.

Какво представлява Пътната карта за ефективно използване на ресурсите?

Пътната карта очертава план за конкурентоспособност и рас-теж за 2050 г., който се основава на устойчиво използване на природните ресурси. До 2050 г. целта е икономи-ката на ЕС да се разрасне по начин, който зачита ограниченията на ре-сурсите и в границите на това, кое-то нашата планета може да понесе, като по този начин допринесе за гло-балната икономическа трансформа-ция. Нашата икономика е конкурент-на, включваща и осигуряваща висок стандарт на живот с много по-ниско въздействие върху околната среда. Всички ресурси се управляват устой-чиво, от суровини до енергия, вода, въздух, земя и почва. Достигнати са основни етапи от изменението на климата, докато биологичното раз-

нообразие и екосистемните услуги, които той подкрепя, са защитени, оценени и съществено възстанове-ни. За постигането на тази цел Път-ната карта има за цел да премахне пречките, които пречат на прехода.

Кои са основните области за действие?

Пътната карта определя ос-новните ресурси, които трябва да бъдат ефективно управлявани по приоритет: вода, чист въздух, еко-системни услуги, здрави почви и мор-ски ресурси. Въпреки че тези ресурси са стратегически за нашето благо-получие и икономическа дейност, те често се използват, сякаш са без-платни и неограничени стоки. Път-ната карта също така определя три ключови сектора, които трябва да бъдат разгледани приоритетно: хра-на и хранителни отпадъци; сгради и жилища; транспорт и мобилност. Ефективността в тези области е от първостепенно значение, тъй като те произвеждат до 70-80% от всички въздействия върху околната среда. В този контекст Пътната карта предлага комбинация от па-зарноориентирани политически ин-струменти, които имат за цел да дадат правилни стимули и да премах-нат пречките и да предотвратят пазарните провали.

23ОПАСНИ СТОКИ

Вид на стоката:

Запалки Описание на продукта:

ЗапалкаСтрана на произход:

КитайОпасност/естество на риска:

Нараняване, пожар. Запалката не е устойчива на висока температура. Про-дуктът може да се счупи след падане, в резултат на което избухва. Парче-тата от експлодиращата запалка могат да причинят сериозни наранявания. Газът на избухналата запалка може да се запали и да причини пожар.

Вид на стоката:

ЗапалкиОписание на продукта:

Газова пиезо-запалка във формата на гранатаСтрана на произход:

КитайОпасност/естество на риска:

Риск от пожар. Запалките са привлекателни на външен вид за деца. Те могат да си играят с тях и да предизвикат пожар. Продуктът не съответства на европейския стандарт EN 13869.

Вид на стоката:

КозметикаОписание на продукта:

Сенки за очи в сребрист цвят, поставени в черна кутия с прозрачна капачкаСтрана на произход:

КитайОпасност/естество на риска:

Микробиологичен риск. Продуктът е микробиологично замърсен.Ако се из-ползва върху наранена кожа или ако влезе в контакт с очите, може да причини инфекция или дразнене. Продуктът не отговаря на Регламента за козметич-ните продукти.

В рамките на проект № BG16RFOP002-2.005-0001–С01 „Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014–2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие“, ще бъдат издадени 30 броя месечни информационни бюлетина.

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект

№BG16RFOP002-2.005-0001-„Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските

предприятия“, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020, съфинансирана от Евро-

пейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

О П Е Р А Т И В Н А П Р О Г Р А М А

ТЕМА НА СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТБрой 29 ще бъде посветен на енергийната ефективност. Въпреки че през последните години бешенаправено много за развитие на нормативните изисквания, така че да стимулират и изискват от бизнеса,институциите и домакинствата да развиват своята ефективност и да намаляват консумацията на енергия,все още сме по средата на пътя и добрите практики, приложими към малките и средните предприятия,тепърва трябва да се развиват.

Европейски темиЩе Ви запознаем с актуалните тенденции в сферата на енергийната ефективност.

ИнституцииЩе представим дейността на Агенцията за устойчиво енер-гийно развитие.

www.eufunds.bg