Бенвенуто Бенвенуто ЧелиниЧелини

Мария ГуленоваМария Гуленова

Бенвенуто Челини (3 ноември 1500 г. - 13 Бенвенуто Челини (3 ноември 1500 г. - 13 февруари 1571 г.)февруари 1571 г.)

• Бенвенуто Челини е скулптор, златар и писател, един от най-видните представители на маниеризма от епохата на Ренесанса. Роден във Флоренция през 1500 г., като дете учи музика, но е привлечен от златарството и започва да усвоява този занаят при местен златар в родния си град. Заминава за Рим през 1523 г. и остава там до 1540 г., през който период работи за папа Климент VІІ и за неговия приемник папа Павел ІІІ Фарнезе. През 1527 г. по време на обсадата на Рим от войските на Карл V, той командва отбраната на Ангелската, в която през 1537 г. е затворен, след като изпада в немилост, и откъдето се опитва да избява по много авантюристичен начин. През 1540 г. се отправя за Франция и работи за френския крал Франсоа І като златар и скулптор - извайва статуя на Юпитер и Нимфата на Фонтенбло, която се пази в Лувъра. От френския период на художника е останала една от малкото достигнали до нас творби, показателни за златарското изкуство на Челини - т.н. "Солница на Франсоа І", която днес се пази в музея за изобразителни изкуства във Виена. През 1545 г. се връща във Флоренция и работи за флорентинския херцог Козимо І. Той му поръчва да извае статуя на Персей, която и днес краси лоджията на Ланци в родния му град. Освен със скулптурите, златарските произведения и двата си трактата - "За златарството" и "За скулптурата", Челини остава в историята на изкуството и литературата преди всичко със знаменитата си автобиография - не само жив и колоритен портрет на своя автор, но и най-завладяващия разказ за страстите, амбициите и търсенията на духа от ренесансовата епоха.

• За най-големи майстори-златари на всички времена са признати двама души - Петер Карл Фаберже и Бенвенуто Челини.

• Петер Карл Фаберже (1846 – 1920) е бил придворен бижутер към руския царски двор. Направил е много забележителни бижута през кариерата си, но е най-известен с „великденските си яйца”.

• За втори най-известен златар в света е смятан Бенвенуто Челини (1500 – 1571).

Солница на Франсоа ПървиСолница на Франсоа Първи

Персей с главата на МедузаПерсей с главата на Медуза

La Scultura Italiana - Cellini BenvenutoLa Scultura Italiana - Cellini Benvenuto http://www.scultura-italiana.com/Galleria/Cellini%20Benvenutohttp://www.scultura-italiana.com/Galleria/Cellini%20Benvenuto//

Национален музей БарджелоНационален музей Барджело • Националният музей

Барджело (Museo nazionale del Bargello) е средновековен дворец, намиращ се във Флоренция, Италия. Паметник е на архитектурата и музей на изобразителното изкуство. Известен е с богатата си скулптурната колекция, която съдържа произведения и от Бенвенуто Челини.

Дворец и манастир Ел Ескориал, ИспанияДворец и манастир Ел Ескориал, Испания • Ескориал е построен при управлението на крал Филип II

Испански, като строежът му започва през 1563 и завършва през 1584 г. Величественият комплекс включва в себе си базиликата Сан Лоренцо ел Реал – обединителен център, своеобразен израз на убеждението на Филип II, че всяко политическо начинание трябва да се ръководи от религиозни съображения. Под олтара й е разположен Пантеона на кралете, а в параклиса й може да се види уникално разпятие, дело на Бенвенуто Челини.

Бенвенуто ЧелиниБенвенуто Челини - - Моят живот Моят живот • Превод от италиански

Светозар Златаров, ИК

Кибеа, С., 2002

Преведоха автобиографията на Преведоха автобиографията на Бенвенуто Челини Бенвенуто Челини http://http://

paper.standartnews.com/bg/article.php?dpaper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=125007=&article=125007

• "Животът на Бенвенуто Челини, син на маестро Джовани Челини, флорентинец, описан от самия него във Флоренция", надраскал авторът върху първия от 520-те листа на ръкописа. Минали 150 години, извадили го от чекмеджето и автобиографията на ренесансовия художник тръгнала из Европа. На немски я превел Гьоте, Берлиоз съчинил по нея операта "Бенвенуто Челини", Стендал, Ал. Дюма и Ървинг Стоун буквално преписвали в романите си нейни страници. Разгръщаме я вече и в българския превод: "Моят живот" (изд. "Кибеа"). Бенвенуто Челини (1500-1571) оставил още 2 трактата и безброй скулптури, малка пластика, украшения, бижута. Като златар работел за най-богатите хора в Южна Европа: крале, папи, благородници, търговци. Натрупал завидно състояние и незавидни главоболия: скандали около изчезнали скъпоценни метали, политически интриги... Бил неспокойна душа - налитал на бой, вадел нож, похотливец. Съдилища, арести, глоби, бягства - от Италия във Франция и обратно, но и срещи с личности като Микеланджело и Рафаело... Незаменимо свидетелство за епохата.

Художникът в ренесансовата епохаХудожникът в ренесансовата епоха http://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htmhttp://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htm

• Книгата на Бенвенуто Челини (1500-1571) четох дълго и с огромна наслада. Може би защото ренесансовата епоха е представена през погледа на скулптор и златар. Тя изпъква ясно и в подробности, въпреки желанието на автора да разказва само за живота и изкуството си. Този поглед ми е по-интересен от "Флорентински истории" на съвременника му Николо Макиавели (1469-1527), в които доминира политиката и в монотонна последователност се редуват въстанията, убийствата на херцози и гонфалониери, изгнанията на привърженици от съперничещи си родове и партии. При Челини убийствата, интригите, общуването с опърничави папи, великодушни крале и зли фаворитки, дори войните и чумата са само прелюдия към поръчката и изпълнението на поредната красива вещ или скулптура. Животът му е път в буквалния смисъл на думата. И често подтикът за пътуването е поредна улична схватка, която го принуждава да бяга и да се укрива - в Сиена, Рим, Неапол, Франция, Венеция и т.н., последвани от периодични връщания в родната Флоренция. На всички тези места той работи за съответния херцог, кардинал, папа, крал. Среща се с именити съвременници и колеги, но се възхищава безрезервно само на Микеланджело. Много неприятен е образът на Джорджо Вазари обаче, за когото Челини пише: "Спеше с един мой калфа... и мислейки, че чеше себе си, беше издрал единия крак на споменатия Мано с мръсните си ръчища, на които никога не режеше ноктите". Впрочем наред с уличните схватки и убийствата (при един бой Челини замерил противника с буца кал, в която случайно се оказал камък с остри ръбове, а при друг спор куршумът от аркебуза просто се отплеснал от рамката на вратата и нацелил другия в гърлото), сексуалните отношения с двата пола също изглеждат постоянна практика. Челини неколкократно е обвиняван в похотливост към младежи и содомия, през 1557 е глобен и лежи 20-ина дни в затвора, защото пет години държал някой си Фернандо "в леглото като съпруга", а докато е във Франция в началото на 1540-те, го съдят, че се сношавал с някоя си Катерина "по италианския начин". Той пък съответно боледува от "френската болест" - нещо обикновено за онези времена. Челини боледува и от чума през 1525, а през 1527 отбранява с топове и аркебузи Ангелската крепост, в която се укрива папа Климент VII, когато Карл V напада Рим. Художникът споделя с удоволствие за заниманията си с оръдията: "още повече, че се справях по-добре, отколкото в моя си занаят". В същата крепост е затворен през 1538 от следващия папа по обвинение за присвояване на скъпоценности. Бяга по доста атрактивен начин, връщат го, в тъмната килия чете Библията, вижда Бог и светлина, докато зъбите му падат, а корените пробиват венците... Всичко завършва щастливо обаче, и във Франция Челини изработва за Франсоа I наред с други неща "хубавия сребърен Юпитер, заедно с позлатената му основа... държеше в дясната си ръка светкавица, нагодена така, сякаш иска да я запрати, а в лявата ръка бях поставил Света". Според думите на краля произведенията на Бенвенуто "не само издържат сравнението с античните, но ги и превъзхождат". Във Флоренция Челини прави статуята на Персей, предвидена за площада на Синьорията, където "са великите творби на Донатело и на удивителния Микеланьоло - двамата най-велики мъже от древността до днес". Наред с пътуванията, в книгата постоянно се повтарят позоваванията на древността. Най-високата оценка за дадено произведение е, че дори в античността не е постигано такова съвършенство. Това, както и новото самочувствие на художника - Челини още съвсем млад заявява "Роден съм свободен и свободен искам да живея" и отстоява тези думи при всичките си митарства - са сред важните аспекти на ренесансовата епоха. От изданието на "Кибеа" научаваме за съдбата на тази недовършена автобиография, за възхищението на Гьоте, Стендал, Дюма и Оскар Уайлд от нея. В книгата намираме и много необходимата "Хронология на живота и на творбите на Челини", включваща исторически събития и епизоди, за които авторът не споменава. Това, както и подробните бележки под линия я превръщат в четиво както за специалисти, така и за широката публика. Диана Попова

Любимата книга на Гьоте най-после и на Любимата книга на Гьоте най-после и на

българскибългарски http://http://temanews.com/index.php?ptemanews.com/index.php?p==tema&iidtema&iid

=474&aid=11224=474&aid=11224 • „Аз виждам цялата епоха по-реално очертана в обърканите възприятия на Челини, отколкото в най-прегледните описания на историците", възкликва поетът, след като прочита „Моят живот" на Бенвенуто Челини Оригиналът на автобиографичната творба на знаменития ренесансов творец Бенвенуто Челини носи следното пространно заглавие: „Животът на Бенвенуто Челини, син на маестро Джовани Челини, флорентинец, описан от самия него във Флоренция". Заглавието на първото българско издание на тази невероятна книга (ИК „Кибеа") е съобразено със съвременните условия и условности на книжния пазар и поради това то е просто „Моят живот". Челини започва да пише автобиографията си през далечната 1558 г., но ще мине доста време до нейното първо издание, а до първите преводи в различните европейски страни - цели столетия. Първият превод на „Моят живот" на английски език излиза през 1771 г., първият немски превод (дело на самия Гьоте) - през 1803 г., а на френски автобиографията на Челини се появява чак през 1843 г. Първото издание на родния език на големия ренесансов творец предхожда английския превод само с няколко десетилетия, но до голяма степен се разминава с оригиналния текст благодарение на цензори, интерпретатори и други видни умници от онова време. Оригиналният текст бива издаден във Флоренция чак през 1829 г. Днес оригиналът се пази в Лауренциановия кодекс във Флоренция. Българското издание, макар и доста позакъсняло, има своите неоспорими достойнства. Авторовият текст започва едва от 46-а страница, когато (благодарение на прецизна система от паратекстове) читателят вече е въведен в епохата и е запознат с автора и със знаменитото му произведение. Освен това има и приложения на луксозна хартия, които изобразяват известни творби на Челини, намиращи се в момента в Лувъра, в Музея за история на изкуството във Виена, в музеите „Изабела Герднър" в Бостън и „Барджело" във Флоренция и пр. Интересен факт е, че именно благодарение на „Животът на Бенвенуто Челини..." в по-късни епохи са били откривани и разпознавани изгубени произведения на големия скулптор... И накрая - „Моят живот" не е отражение толкова на историческата епоха, колкото апотеоз на творческия дух на времето. Но и обратното е донякъде вярно - или както казва Гьоте: „Аз виждам цялата епоха по-реално очертана в обърканите възприятия на Челини, отколкото в най-прегледните описания на историците"... Просто човек трябва да може да борави с акцентите.

Животът на Бенвенуто ЧелиниЖивотът на Бенвенуто Челини http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violhttp://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violenta.htmlenta.html

Източници:Източници:• Бенвенуто Челини

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%BE_%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8

Бенвенуто Челини http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~sam/rip/kasen.html

Бенвенуто Челини | Кибеа http://kibea.net/bg/author/benvenuto-chelini

Бенвенуто Челини - праобраз на модерния човек http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?id=00001&issueid=670§ionid=7

Бенвенуто Челини | Художници от всички епохи - Бенвенуто Челини http://benvenuto-cellini.allpainters.info/

Благородни метали http://www.diamondsforever-bg.com/Learn/LearnPreciousMetals.aspx

• DAMIANOVI GOLD: За Златото http://damianovigold.com/page.php?4

Дворец и манастир Ел Ескориал, Испания http://ispania.patuvane.info/cities/1078/%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_%D0%95%D0%BB__%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB

Катинарите на любовта - 24chasa.bg http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=451695

Национален музей Барджело http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE

Откраднаха солница за 50 млн. евро http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=85835

Персей с главата на Медуза, Бенвенуто Челини, Флоренция http://4coolpics.com/gallery_photo/30/419331.html

• СтандАрт - Преведоха автобиографията на Бенвенуто Челини - Стандарт http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=125007

ТЕМА - Любимата книга на Гьоте най-после и на български http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=474&aid=11224

Хемус филм - Животът на Бенвенуто Челини http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violenta.html

Художникът в ренесансовата епоха Вестник "Култура", брой 47, 20 декември 2002 г. http://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htm

Художникът в ренесансовата епоха http://www.cult.bg/ind_varts_hist_full.php?id=1526&PHPSESSID=8ceb3c1e11e5d1b792b028a2315b8dcc

Benvenuto Cellini http://en.wikipedia.org/wiki/Benvenuto_Cellini

http://media-marketing.ucoz.ruhttp://media-marketing.ucoz.ru