bg-science01

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

АВСТРАЛОПИТЕКПървият човек!

БЪЛГАРСКИТЕЗЕМИ ДО ЗАСЕЛВАНЕТОНА СЛАВЯНИТЕ

ЗАЩО Е НУЖНА АСТРОНОМИЯТА?

КАРТОГРАФИЯТА

МАСКИРОВКАТА НА ЖИВОТНИТЕ

ГЪБИТЕ

ÁÃ

ÍÀÓÊÀБРОй 1, 2006

БъЛгАРскО сПИсАНИЕ ЗА НАукА И ТЕхНИкА

Гъбите стр. 28

Българските земи до заселването на славяните стр. 6

Защо е нужна астрономията?

стр. 16

Картографиятастр.22

Маскировката на животнитестр. 24







ГЪБИТЕ

ÁÃ



Çà Áðîÿ

Австралопитек стр. 4

ÁÃ ÍÀÓÊÀ е създадено от авторите на известния български портал за наука, история и технологии www.bg-science.info

ÁÃ ÍÀÓÊÀ ще ви запозна-ва с историята на България и света. На страниците на спи-санието ще намерите и много интересни факти от областите на ботаниката, фауната.ÁÃ ÍÀÓÊÀ може да из-

ползва и като учебно помагало по история физика и биология. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане начин. ÁÃ ÍÀÓÊÀ е безплатно

защото словото трябва да дос-тига до всеки.ÁÃ ÍÀÓÊÀ е електронно

издание за да може всеки бъл-гарин навсякъде по света да има достъп до него.

Екипът на ÁÃ ÍÀÓÊÀ

Тел.: +359 87 8484754www.bg-science.infowww.bgscena.com

Àðõåîëîãèÿ

� БГНаукаМай2006

например динофелисът-саблезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопи-теките се променила изцяло.Рязкото спадане на темпера-турите предизвикало изсу-шаване на въздуха , вслед-ствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили място на саваните.Една част от австралопитеките се прис-пособили към новия начин на живот в африканските равни-ни , като развили мощни че-люсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е слу-чаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой.




БГНаукаМай2006 �




През 1974 г. В Хадар (Етиопия), са откри-ти кости на хоми-

нид (човекоподобна майму-на), живяла преди около 3,2 млн г. Учените наричат този изчезнал отдавна бозайник австралопитек (южна майму-на).По късно в Африка са на-мерени голям брой скелетни останки на австралопитеки , чиято възраст варира от 4,5 до 1,5 млн. г.Както съвре-менните човекоподобни май-муни, австралопитека също имал малък мозък, дълги ръце, относително къси кра-ка и конусовидно тяло. Струк-турата, обаче на неговите ко-лена и таз показвали, че той се е движел само изправен на два крака.Този вид обита-вал гористите тогава райони на тропическа Африка

Австралопитеките живее-

ли в граничните територии между африканските тропи-чески гори и саваните. На височина мъжките индивиди достигали до 1,5 м.,докато женските не надминавали 1-1,2м.Храната им включ-вала предимно плодове, ядки и (по-рядко) месо.Самите те често ставали храна на мно-гобройните хищници (като

например динофелисът-са-блезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопи-теките се променила изцяло.Рязкото спадане на темпера-турите предизвикало изсу-шаване на въздуха , вслед-ствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили

място на саваните.Една част от австралопитеките се прис-пособили към новия начин на живот в африканските равни-ни , като развили мощни че-люсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е слу-чаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой.

Скелетът на женски австралопитек, открит в Етиопия и наречен галено “Луси”.


Áúëãàðñêà èñòîðèÿ

БГНаукаМай2006 6

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИДо заселването на славяните на балканския полуостров

Първобитнообщинен строй

Поява и живот на пър-вобитния човек в българските земи.

Най-ранните следи от съ-ществуването на човека в на-шето отечество произхождат отпреди стотина хиляди годи-ни пр. н. е.Природната обстановка, в

която е живял този човек, била крайно неблагоприятна. Балканският полуостров бил скован от дилувиалните сту-дове. По високите части на планините се белеели вечни снегове и ледници, а по по-лите им растели девствени иглолистни гори. Равнините били покрити с високи степни растения. В горите живеели зверове — пещерен лъв, пе-щерна мечка, пещерна хиена и др. , които били по-едри, по-силни и по-опасни от днешните си потомци. В рав-нините обитавали грамадни животни - мамут, диво гове-до, бизон, сибирски носорог, северен елен, дива свиня, див кон и др.Оръдията на труда, с които

си служел първобитният чо-век, били направени от камък, главно кремък. Те били гру-би, не изгладени, затова този период от живота на човека

се нарича старо каменен или палеолит. Основните оръдия на труда на човека отначало били тоягата и кремъчният нож, като с течение на вре-мето се явили още копието с кремъчно острие и стъргалка-та. Човекът познавал и огъня, който бил добиван наготово от природата — чрез запале-ни от гръмотевица дървета, или изкуствено — чрез про-дължително триене на две сухи дръвчета.Първобитният човек се зани-

мавал с лов, риболов и съби-ране на плодове и корени. От кожата на”убитите”животни, която обработвал с кремъч-ни стъргалки, той си правел дрехи и постилки, зашити или прикрепени с лико, живо-тински жили, костени игли и рибени кости.Първобитните хора не си

строили жилища. Те живеели в пещерите и скалните наве-си. Тук те нощували, тук пре-карвали при лошо време, тук поддържали огъня.В пещерата „Бачо Киро” при

Дряновския манастир са на-мерени най-старите останки от първобитния човек в на-шите земи: груби, неизгладе-ни кремъчни оръдия на труда, предимно ножове, заедно с кости от животните, с чие-



то месо се е хранел човекът — пещерна мечка, пещерна хиена, див кон и др.

Останки от по-късно вре-ме — от 40 000 до 12 000 години пр. н. е. — са открити в редица пещери в Северна България. Най-изобилни са те в пещерата „Темната дуп-ка” при с. Карлуково (Луко-витско). Оръдията на труда, намерени в тези пещери, са много по-разнообразни: но-жове, стъргалки, върхове за копия, триони. Намерени са още и шила, направени от кост. В „Темната дупка” има множество остатъци от ло-мен кремък, което показва, че тук е съществувала рабо-тилница за кремъчни пред-мети. По-разнообразна е и храната на обитателите на тези пещери — те са упо-требявали месо от пещерна

мечка, пещерна хиена, див кон, скален козел, носорог, мамут, северен елен, сърна, диво магаре, мечка, лисица, вълк, заек и други дребни жи-вотни, както и птици и риби. Намерени са и разчупени човешки кости, което свиде-телствува за човекоядство. По някои животински кости има нарези, които са опити за създаване на изкуство.

Първобитна община.

Поради несъвършенство-то на оръдията на труда и произхождащата от това трудност да се набави хра-на, както и поради опасност от зверовете първобитните хора трябвало да живеят ко-лективно. Те били принуде-ни да работят общо, ако не искали да станат жертва на гладната смърт, на хищните животни или на съседните общества. Колективна еди-ница била първобитната об-щина. В нея не съществувала частна собственост. Трудът и потреблението били общи. Разделението на труда се осъществявало по принципа на пола и възрастта — мъже-те ходели на лов, а жените, децата и старците се занима-вали със събиране на плодо-

ве и корени, с обработване кожите на убитите животни и с пазене и поддържане на огъня.

Неолит.

Минали хиляди години. При-родните условия в нашите земи се изменили съществе-но и се приближили до днеш-ните. Студовете изчезнали, а заедно с тях и някои живот-ни. Появили се нова расти-телност и нови животински видове.Оръдията на труда, с които

си служел човекът, посте-пенно били усъвършенства-ни. Обработката на камъка станала сега по-съвършена. Оръдията били добре изгла-дени и изострени. Появили се нови оръдия на труда: ка-менни брадви, чукове и моти-ки с дупки за дръжката, хро-мели (ръчни мелници), лък и стрели, прашки и др. Като ма-териали за изработване оръ-дия на труда хората почнали да употребяват все по-често костите на убитите животни — от тях били правени игли, шила, мотики и др. Появило се и ръчното грънчарство. Появило се и тъкачеството.Поради изглаждането на ка-

мъка този период от живота

на първобитния човек се на-рича младокаменен или н е о л и т. Хронологически той се пада между петото и второто хилядолетие пр. н. е. Усъвър-шенствуването на оръдията на труда и на трудовия опит довело до засилване на про-изводителната стопанска дейност на човека. Покрай лова, риболовството и съби-рането на корени и плодове се явили земеделието и ско-товъдството. Земеделието възникнало от събирането на корени. То било твърде при-митивно. Земята била обра-ботвана с каменни мотики, изострени колчета и еленови рога. Отглеждани били някои зърнени растения, от които бил приготвян хляб. Отглеж-дан бил и влакнодаен лен, от който били тъкани дрехи. Скотовъдството възникнало от лова. Развъждани били ку-чето, козата, овцата, волът и свинята.Хората от новокаменния пе-

риод живеели вече по усед-нал живот. Пещерите все още продължавали да слу-жат за жилища. Наред с това човекът почнал да си строи жилища от пръти и колове, които били, измазвани с гли-на отвън и отвътре. Покривът им бил от слама, шума или


БГНаукаМай2006 �

трева. Човекът строил жили-ща и над водата, поставени на колове — тъй наречени-те наколни жилища, които го предпазвали от всякакви опасности. Най-сетне жили-ща били построявани в цели по-селения на удобни места край реките и изворите, пре-димно през по-късно време. Тези жилища имали отвори и за прозорци.Хората от неолита си съз-

дали и религиозни предста-ви. На много места у нас се намират жертвени камъни от тази епоха, които са били свързани с някакви религи-озни обреди. Намерени са и други култови предмети, пър-во място, между които зае-мат идолите. Погребението на мъртвите в пещерите или до самите жилища и поста-вянето на съдове, оръжия и т. н. в гробовете сочи за вяра в

задгробен живот.За задоволяване на духов-

ните потреби на човека са правени опити за рисуване с твърд кремък по стените на пещерите, като били изо-

бразявани животни и ловни сцени. Наред с това глинените съ-

дове за ежедневна и култова употреба са били също тъй украсявани с най-разноо-бразни орнаменти, вдълбани или рисувани с графит, чер-вена охра и бяла глина.Останки от времето на не-

олита са намерени на мно-го места из цяла България. Почти няма пещера у нас, която да не крие в недрата си следи от него. Разкопани са останки и от открити сели-ща, като например селища-та в с. Мадара (Шуменско), с. Кремиковци (Софийско) и др. Разкопани са множество селищни могили, обитава-ни през по-дълъг период от време, като могилата „Коджа дермен” при гр. Шумен, мо-гилите до Русе и с. Караново (Новозагорско). Следи от на-

колни жилища са намерени в Девненското езеро.В разкопаните пещери, се-

лища и селищни могили у нас са намерени множество оръ-дия на груда от камък и кост,

хромели, харпуни за ловене на риба, глинени съдове, ук-рашения от кост и камък, глинени мъниста, печати за шарене на тялото, мраморни, костни и глинени идоли и др. В селището при с. Мадара бе открита работилница за кре-мъчни предмети.Матриархално-родова об-

щина. Още през късния пале-олит първобитната община се превърнала постепенно в родова, членовете на коя-то били свързани с кръвно родство. В рода имало обща собственост на средствата за производство, общо било производството, колективно било и потреблението. Част-ната собственост не била по-зната. Жената имала високо положение в рода. Тя стояла начело на родовата община, поради което последната се нарича м а т р и а р х а л н а. Това обстоятелство се опре-деляло от важната роля на жената в производството и особено в земеделието, кое-то осигурявало постоянната прехрана.С увеличаването на насе-

лението вследствие на раз-ширеното производство на материални блага се дос-тигнало до обединение на свързаните с общ произход родови общини в племена и племенни групи. С време тези племенни групи придо-били свои специфични осо-бености, които се разкриват с особеностите на тяхната ма-териална култура. Това дава възможност да се проследят връзките им с племената в съседните, по-близки или по далечни страни. Така племе-



ната, обитавали българската територия в края на неолита, били тясно свързани или род-ствени с племената по долно-то и средно течение на Дунав и в областта между Дунав и средното течение на Днепър. Тяхната култура е наречена триполска (по името на с. Триполе, в Украйна).Преход към патриархал-

но-родовата община. Още в края на неолита човекът от нашите земи достигнал до употребата на метал (отнача-ло мед, а след това и бронз) за изработване оръдия на труда. Към началото на вто-рото хилядолетие пр. н. е. оръдията от бронз станали преобладаващи (бронзов период, 1900—900 г. пр. н. е.). У нас са намерени мно-жество бронзови предмети: брадви, кирко-мотики, копа-чи, мечове, върхове на копия и стрели, бойни брадви, калъ-пи за изливане на бронзови сечива. Сега се появили тъ-качният стан и грънчарското колело.Земеделието и скотовъд-

ството станали вече основни занятия на човека. Земеде-лието се превърнало в орно, като земята се обработвала с рало, теглено от домашни животни. Скотовъдството се разширило. Появили се цели стада домашен добитък — едър и дребен.Значението на мъжа в про-

изводството пораснало — той сега се занимавал със ско-товъдството и обработвал земята. Това предизвикало промени в родовата органи-зация. Жената отстъпила първенството си на мъжа,

който застанал начело на новата родова община — па-триархалната. Основна ико-номическа единица станало патриархалното семейство, което се състояло от пото-мците на един баща — сино-ве, внуци и правнуци. Произ-водството се извършвало от членовете на семейството и произведените продукти били негова собственост.Родът все още запазвал об-

щата собственост на земята, която обаче била разпределе-на за обработка от отделните семейства. Заедно с това се запазвала и родовата соли-дарност като например за-дължението на членовете на рода да помагат на изпадна-лите в беда свои роднини и др.Въпреки колективната соб-

ственост върху земята па-триархално-родовата орга-низация означавала начало на разложението на първо-битнообщинния строй. Отде-лянето на скотовъдството от земеделието (първото круп-но обществено разделение на труда) и обособяването на патриархалното семейство като производствена едини-ца дали възможност за поя-вата на имуществени разли-чия и за появата на частна собственост.Този процес на разложе-

ние на първобитнообщинния строи се засилил особено много след появата на же-лезните оръдия на труда (на-чалото на първото хилядоле-тие пр. н. е.).Траки. Населението на на-

шите земи през бронзовия и железния период е известно

с името траки. Науката все още не е изяснила въпроса за тяхната поява в днешната българска територия. Запад-ни съседи на траките били илирите, а южни — елините (гърците).Най-ранните писмени све-

дения за траките се срещат в „Илиадата” на Омир и се от-насят за бронзовия век (края на II хилядолетие), т. е. от епо-хата на Троянската война.Основните занятия на тра-

ките били земеделието и ско-товъдството. Те обработвали земята с рало, на което при-крепвали металически пале-шник. На тях били известни почти всички познати днес земеделски култури; пшени-ца, ечемик, ръж, просо, лен и коноп. Освен това траките се-ели чесън, лук и други зелен-чуци, а отглеждали и плодни дръвчета. Твърде много боло разпространено между тях и лозарството. Тракийско-то вино и тракийското жито били прочути в древността. Скотовъдството било раз-пространено особено много в планинските области. Тра-ките развъждали овци, кози, говеда, свине и коне.От млякото на развъжданите

животни те приготвяли мас-ло и сирене. У траките било развито рударството и някои занаяти, главно ковачество-то. Родопското племе беси се славело със своите кова-чи, които изработвали хуба-ви оръжия. Траките живеели предимно в села. Те имали и укрепени градове. Такъв град бе разкрит за пръв път у нас близо до гр. Казанлък, в областта на язовира „Георги

Оръдия на труда от неолита



Димитров”. Той е от по-късна епоха (IV—IIIв. пр н. е.). Нари-чал се е Севтополис по името на тракийския цар Севт III. Об-ществено-икономическият строй на траките през VIII—VI в. пр. н. е. бил първобитнооб-щинният. Той обаче вър-вял бьрзо към своето край-но разложение. Основната икономическа единица била патриархалното семейство. Пълната власт в него принад-лежала на мъжа. В тракий-ското общество съществува-ла вече частна собственост и икономическо неравенство. Забелязват се вече черти-те на класовото общество. Имало богати земевладелци, които образували тракийска-та аристокрация. В техни-те земи работели и роби, и свободни селяни. Робството не било още много развито. Робите служели главно за предмет на търговия. Начело на тракийските племена сто-яли военни вождове. Според „Илиада” един такъв вожд, на име Резос, от тракийско пле-ме, което живяло по долното течение на Струма, участвал в Троянската война на стра-ната на Троя. Той се возел на бронзова колесница, об-кована със сребро и злато. Оръжието му не отстъпвало по-изработка на оръжието на елините.Тракийските племена по-

стоянно воювали помежду си с цел грабеж или отвличане на пленници, които прода-вали в робство. Религиозни-те представи на траките се свеждали до обожествяване на природните сили, които те си представяли в човешки

образ. От по-късно време са познати редица тракийски божества като: Збелсруд — бог на гръмоте-

вицата и светкавицата; Сабазий — бог на растител-

ната сила, на виното и весе-лието; Бендида; Кибела и др. Някои от тези божества

влезли в религиозната сис-тема на гърците. Най-раз-пространеното тракийско божество е тъй нареченият „Тракийски конник”, който на каменни плочки е изобра-

зяван възседнал на кон. Той бил бог на лова и войната.Траките вярвали, че съ-

ществува задгробен живот, затова поставяли при мърт-вите всичко, което щяло да им бъде необходимо на Оня свят. Богатите траки били за-равяни заедно с колесницата и конете си, както и с една от жените си. Изобщо траките си представяли задгробния живот по-привлекателен от земния.У траките била твърде раз-

пространена музиката. Те се славели като отлични пе-


11 БГНаукаМай2006

вци. Най-прочутият певец в древността, нолумитичният Орфей, бил тракиец. Някои музикални инструменти, като овчарската флейта и др., били изнамерени от траките.Езикът на траките не е дос-

тигнал до нас. Причината за това е, че не е имало тракий-ска писменост, Въпреки това в гръцкия и латинския езици се запазили тракийски лични имена, названия на градове, реки и др.По думите на старогръцкия

писател Херодот траките били най-многобройния на-род на света след индусите. Страбон пък съобщава, че те били разделени на 22 племе-на.

Робовладелскистрой.Гръцка колонизация по

тракийските черноморски брегове. Богатствата на тра-кийската земя привличали отдавна погледите на гърци-те от балканска и малсазий-ска Гърция. През VIII в. пр. н. е. във връзка с развитието на робовладелския строй в гръцкото общество започ-нало масово образуване на колонии по тракийските чер-номорски брегове. Отначало колониите били транзитни търговски центрове или зе-меделски поселения, но с течение на времето всички те се превърнали в градове, средища на оживена търгов-ско-промишлена дейност. Те станали първите огнища на робовладелски отношения в тракийските земи. По-важни от тях били: Аполоння (днеш-

ният Созопол), Одесос (Ва-рна), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Диони-сополис (Балчик) и др. Гръц-ките колонисти подложили на систематично ограбване тра-кийските околности на свои-те градове. Било по пътя на търговията, било чрез военни походи те извличали значи-телни богатства от траките. От тракийските земи те на-бирали и голямо количество роби. Ето защо гръцката ко-лонизация по черноморските тракийски брегове срещнала упоритата съпротива на тра-ките. Те често устройвали нападения срещу градовете-колонии.Наред с това обаче чрез

оживените стопански връзки между колониите и тракий-ските земи до траките сти-гали плодовете на гръцката култура. Високото развитие на производителните сили в колониите влияело същест-вено за растеж на произво-дителните сили у траките. Преход към робовладелския

строй у траките. Обществено икономическото развитие на тракийските племена не вър-вяло еднакво. Докато у някои от тях въпреки разложението на родовообщинния строй продължавали да се запаз-ват все още множество ос-танки от него, други вървели бързо към създаването на класово общество. Най-рано, към края на VI в. пр. н. е., били изживени родовообщинните отношения у племето одриси и одриската аристокрация създала първата тракийска държава. Въпреки наличието на големия брой роби в име-

нията на тракийските благо-родници и военни вождове тази държава не била типич-но робовладелска, тъй като робският труд все още не бил основа на производството. Все още имало твърде мно-го свободни селски произво-дители. В своето развитие обаче одрискага държава вървяла бързо към пълното налагане на робовладелски-те отношения.В началото на V в. пр. н. е. од-

риският цар Терес подчинил под властта си всички околни племена и разпрострял тери-торията на държавата си от Черно море до Дарданелите. Неговият наследник Ситалк присъединил към одриската държава множество други тракийски племена, между които и бесите. Неговата власт се разпростряла над земите от Дунав до Егейско море и от р. Струма до Черно море. Той разполагал с огро-мни богатства и с войска, на-брояваща 150 хиляди души. До неговото приятелство се домогвали най-големите тогавашни гръцки държави, Атина и Спарта. Ситалк участ-вал в Пелопонеските войни на страната на Атина.След смъртта на Ситалк од-

риската държава продължи-ла да съществува, но била отслабена от постоянните опити на племената, които влизали в нея и които се на-мирали на по-ниска степен на развитие, да се отърват от гнета на одриската аристо-крация. Тя била отслабена и от ударите на Атина, с която непрекъснато воювала.През I в. пр. н. е. в Северна



България възникнала държа-вата на гетите, която същест-вувала малко време (до I в. от н.е.).Македонско владичество в

Тракия. Слабостта на одрис-ката държава била използу-вана от македонците, веро-ятно илирийско племе, които се стремели да завладеят тракийските земи и да поста-вят траките под гнета на ма-кедонската робовладелска аристокрация. Македонският цар Филип предприел в тече-ние на няколко години реди-ца походи в Тракия, сломил упоритата съпротива на тра-ките и в средата на IV в. пр. н. е. успял да завоюва облас-тта на юг от Стара планина. Траките не се примирили със своето подчинено положе-ние. След смъртта на Филип те се разбунтували и напра-вили опит да си възвърнат свободата. Тяхното въстание било разгромено от наслед-ника ма Филип, Александър (336—323 г. пр. н. е.), който предприел поход и на север от Стара планина, гдето под-чинил под своя власт тукаш-ните племена.Отново се разбунтували

траките, когато Александър потеглил на поход в Азия. Този път въстаниците били усмирени от македонския военачалник Лизимах който станал наследник на Алек-сандър за Балканския полу-остров. След неговата смърт обаче македонската власт в Тракия отслабнала. Отдел-ните тракийски племена се сдобили отново със самосто-ятелност.Властта на македонците в

Тракия не траяла повече от половин век. Все пак тя ока-зала известно влияние върху развоя на обществено-ико-номическите отношения у покорените тракийски племе-на. Филип основал в няколко тракийски града македонски колонии, които станали огни-ща на елинската робовладел-ска цивилизация и култура в тракийските земи. По-важни от тези колонии са: Пулпудева, която получила

името на Филип (Филипопо-лис, днешният Пловдив), и Кабиле (край днешния Ям-бол)

Римска власт в Тракия Във II в. пр. н. е. римската ро-

бовладелска република насо-чила погледа си към Балкан-ския полуостров. През 168 г.. пр. н.е. римските завоеватели разбили македонската армия и унищожили македонската държава. Две десетилетия след това Македония била превърната в римска провин-ция. По този начин римските завоеватели станали съседи на Тракия. Скоро тя влязла в обсега на завоевателните планове на Рим. Наченала се тежка и продължителна бор-ба между римските легиони, които се стремели да нало-жат римската робовладелска власт в Тракия, и тракийски-те племена, които упорито и геройски защищавали своя-та независимост. През 129 г.. пр. н. е.. римляните успели да завладеят егейското край-брежие на Тракия заедно с Тракийския Херсонес (Дар-данелнте). През 73 г, пр. н. е.

те превзели столицата на од-рисите, гр. Ускудама (Одрин) и принудили одриския цар да стане васал на Рим. На рим-ската власт се подчинили и бесите. Така Рим станал господар на земите южно от Стара планина.Римският натиск се насо-

чил сега към тракийските племена на север от Стара планина. Римляните търсели повод за подчинението им. Такъв повод било нашест-вието на племето бастарни откъм Карпатите и опитът му да се засели по десния бряг на Дунав. През 29 г.. пр. н.е. римските легиони премина-ли Стара планина, разбили бастарните и установили властта на Рим над земите южно от Дунав.Постоянните бунтове на

траките и нежеланието им да търпят игото на римските завоеватели създавали не-сигурност на римската власт на Балканския полуостров. За да затвърдят господство-то си, римляните премахнали всички следи от автономия» която привидно били предос-тавили на някои тракийски племена с цел да ги противо-поставят на други. През 46 г. от н. е земи били превърнати в римска провинция, което означавало пълно подчине-ние на Траките под властта на робовладелския Рим. Зе-мите на юг от Стара планина образували провинция Тра-кия, а тези на север от нея, до Дунав — провинция Мизия. Последната от своя страна се деляла на две части: Горна Мизия на запад от р. Цибри-ца, и Долна Мизия на изток



от нея.Установяването на римска-

та власт в тракийските земи означавало установяване на робовладелските обществе-но-икономически отноше-ния, които господствували в Римската империя. Тракия била превърната в извор за обогатяване на римската ро-бовладелска аристокрация, която изсмуквала с всички възможни средства жиз-нените сокове на траките. Римските робовладелци си присвоили най-плодород-ните земи в Тракия и ги пре-върнали в свои латифундии, обработвани от селяни, орга-

низирани в селски територи-ални общини. Голяма част от тракийското население било откарано в Рим и Италия за работа в занаятчийските ра-ботилници и латифундии на римските аристократи. Роби-те от тракийските земи ста-нали любимци на римската публика в кървавите гладиа-торски зрелища.Римските робовладелски

отношения намерили място в Тракия предимно в градо-вете, които съществували от по-рано или били създадени от римската власт като ней-ни опорни пунктове. Редица градове били основани от

императорите в чест на ня-коя победа (например градът Никополис Иструм, чиито развалини се намират днес при с. Никюп, Търновско; той бил основан от император Траян в чест на победата му над даките в днешна Румъ-ния в началото на II в. от н. е.). Други градове възникнали по търговските и военни пътища и кран лагерите на римски-те войски (напр. градовете по крайбрежието на Дунав). Градовете били свързани с добре поддържана съобщи-телна система от шосета и мостове. Почти всички гра-дове получили от върховната



власт правото на самоупра-вление и дори да секат свои монети.Населението на градовете

било най-разнообразно. Тук се срещали хора от всички части на империята — коло-нисти, търговци, откупвачи на данъци, чиновници, вете-рани от римските легиони. Ветераните били снабдявани с голямо количество земя, която също била обработва-на от роби и от тракийските селяни.В градовете кипял разнос-

транен културен живот. Тук били устройвани предста-вления, циркови зрелища, гладиаторски борби, тук про-чути оратори и писатели чели своите речи и произведения, тук ваятели и художници съз-давали ценни паметници на изкуството, тук архитекти и строители издигали огромни здания, театри, бани, форуми и др.Обаче тези блага на кул-

турата не били достъпни за множеството роби и за сел-ското население. Робите били длъжни да работят в за-наятчийските работилници или в полето. Селячеството било длъжно да дава данъци, войници и роби. Селата били включени в територията на близкия град или по-голямо село, обаче селяните нямали право да участвуват в град-ските съвети и изобщо в са-моуправлението на община-та. Това право имали само богатите земевладелци, ко-ито в мнозинството си били колонисти от Рим, Италия и другите области на Римската империя. Те се разпореждали

с работите на селските общи-ни, те определяли данъците и повинностите, те ги събирали и отчитали пред държавната хазна. Селячеството било изложено не само на техния гнет, но и на притесненията и експлоатацията от страна на държавните чиновници и войниците.

Разлагане на римския робовладелски строи

Борбата на робите против робовладелската експлоата-ция, постоянните робски въс-тания, пълното ограбване на провинциите и непрекъсна-тото обедняване на свобод-ните занаятчии и на селяни-те, чиито земи преминавали в ръцете на едрите земевла-делци, всичко това довело до значителна криза в Римската империя, която се разразила през III и IV в. Поради спира-нето на завоеванията спрял и потокът от роби, който по-рано се вливал в империята. Цената на робите пораснала. Робският труд станал неизго-ден и скъп.Така е дошло до преустрой-

ство на римското робовла-делско стопанство. Едрите земевладелци почнали да разкъсват земята си на мал-ки участъци и да ги дават за обработка на своите роби, като ги освобождавали от робство. Срещу това бивши-те роби давали на господа-ря на земята част от произ-водството си. По този начин едрите земевладелци си осигурявали заинтересова-ността на селския работник в производството: една част

от добива оставала в ръцете на производителя. Към тази система прибягвали и мно-зина свободни селяни, които били задлъжнели към едрия земевладелец или били из-губили земята си поради кри-зата. Всички тези освободе-ни роби или бивши свободни селяни били задължени да не напущат земята на господа-ря си — те били прикрепени към нея, за да се осигури ра-ботна ръка за производство-то. Тази система, известна под името колонат, сила нова форма на - експлоатация, не по-малко жестока, и не по-малко тежаща върху плещи-те на работното население.Колонатът се разпростра-

нил по цялата Римска импе-рия, включително и на Бал-канския полуостров.

Нашествие на „Варварите”

. Робските въстания подко-пали основите на робовла-делския строй, а „варварски-те” нашествия му нанесли последния удар. „Варварски-те” племена, които напирали отдавна по границите на Рим-ската империя, използвали затрудненото й положение, за да я съборят и се възползват от богатствата й, натрупани върху основата на робската експлоатация. „Варварите” нападали и от запад, и от се-вер, и от изток. По време на тъй нареченото „Велико пре-селение на народите” (от IV в. насам) през земите на им-перията преминали вестготи, хуни, вандали, остготи, ре-дица германски племена от


1� БГНаукаМай2006

север, прабългари, славяни и др. Много от „варварските” племена се установили трай-но на територията на Римска-та империя и образували тук свои държави.

Византия

През 395 г. от н. е. Римската империя била разделена на две половини — Източна, със средище Цариград, и Запад-на, със средище Рим. Послед-ната била унищожена през 476 г. от германските племе-на. Източната римска импе-рия, наричана още Византия, надживяла Западната благо-дарение на особеностите на своята икономика. И тя била засегната от кризата на ро-бовладелския строй през III и IV в., но не тъй дълбоко и тъй решително. Тук разложени-

ето на робовладелските от-ношения вървяло по-бавно. Това се дължало между дру-гото на обстоятелството, че поради благоприятното си ге-ографско положение между Изтока и Запада тя запазила своята икономическа мощ. Още отдавна източната част на империята била взела превес над западната в ико-номическо отношение. Тук била силно развита търгови-ята и цъфтяла занаятчийска-та промишленост. Парично-то стопанство се запазило. Градският живот не изгубил значението си. От мита и мо-нополи държавата получава-ла много приходи. Богатата държавна хазна позволява-ла на държавната власт да се справи и с въстанията на робите и с нашествията на „варварите”. Наистина „вар-

варите” успели да откъснат значителна част от територи-ята на Византия, но все пак империята се запазила.Границите на Византия през

V и VI в. достигнали на север до Дунав. Почти целият Бал-кански полуостров се нами-рал под властта на цариград-ския император. Въпреки нашествията на „варварски-те” племена в територията на Византия през III—V в. тя под-държала твърдо своята власт на полуострова. Положение-то се изменило съществено, когато на северната грани-ца на империята се появили славяните.За тях ще научите в следва-

щият брой на списанието.

Àñòðîíîìèÿ

БГНаукаМай2006 1�

А С Т Р О Н О М И ЯЗащо е нужна?От всички науки астроно-

мията е тази, която е била пай-полезна за разума и търговиятаНаполеон Бонапарт

Интелектуалните средства, без които би било невъзмож-но развитието на съвремен-ната техника, са дошли пре-димно от наблюденията на звездите.Алберт Айнщайн

Астрономията е щаст-лива наука — е казал Араго, — тя няма нуж-

да от украшения. Тя обаче по-вече, отколкото много други науки е имала нужда да бъде защищавана от обвиненията за нейната малка полезност. Отживелиците от това отно-шение към астрономията и досега не са отмрели. Лите-ратурната традиция е припи-сала здраво на астронома ролята на човек не от този свят, който се е затворил в своята кула и е равнодушен към грижите на заобикаля-щия го живот. В същото вре-ме сред астрономите, откак-то свят светува, имало хора, които активно са се занима-вали със земни работи.Улугбек не само е създал

най-точния за своето време

каталог на положенията на звездите, но и е управлявал държава, Хевелий много го-дини е бил бургмайстер на Данциг, астрономът Бай е бил кмет на Париж и виден деец на жирондистите, за ко-ето е и заплатил с живота си през 1793 г. Но не винаги на държавните постове астро-номите са действува ли така неумело, както Лаплас, кого-то първият консул Бонапарт през VIII година на република-та назначил за министър на вътрешните работи, но само след месец и половина бил принуден да го смени, като отбелязал, че Лаплас “нався-къде търсел тънкостите, виж-дал единствено проблемите и в края на краищата внесъл в управлението духа на без-крайно малките величини”. . . А може би Лаплас се е опит-вал да внесе научен подход в управлението?П. К- Щернберг, чието име

носи Държавният астроно-мически институт в Москва, е бил един от основополож-ниците на фотографската астрономия и виден деец на болшевишката партия, ко-мисар на една от армиите на източния фронт по време на гражданската война. А колко астрономи отидоха добро-

волци през време на Велика-та отечествена война!Зараждането и развитието

на астрономията, както и на другите науки са били пре-дизвикани от жизнени по-требности на човечеството. Астрономията е връстница на неолитната революция, която е превърнала нашите пра пра-деди от бродещи орди, препи-таващи се с горски плодове и лов, в земеделци, за които е било жизнено необходимо да могат да предвиждат смя-ната на годишните сезони. Наблюденията на небесните светила са дали възможност да бъде създаден календар. Нуждите на мореплаването са стимулирали развитието на астрономията през епоха-та на Възраждането.Но защо е нужна астроно-

мията в наше време? Много години авторите на научно-популярни книги отговаряха на този въпрос, като сочеха преди всичко необходимост-та от наблюдаване на звез-дите за точното време, за нуждите на навигацията и картографията. Обаче днес молекулярните часовници съхраняват времето хиляди пъти по-точно отколкото вър-тенето на Земята, чиято ско-рост се фиксира по звездите,





така че астрономическите служби за «точно време» в същност сега се занимават с изучаване на неравномер-ностите във въртенето на нашата планета. По съвсем същия начин навигационни-те и геодезичните спътници сега определят координати-те по земната повърхност с точност, недостижима за ас-трономическите методи.Очакването на незабавна

практическа полза не се оп-равдава впрочем и във всич-ки други аспекти на изучава-не на небесните тела: псе км от 400-те кг проби, донесе-ни от екипажите на «Аполо», струва милиони долари, а по-точно стотици милиони, като се вземе под внимание стойността на цялата про-грама. Както и всяка друга фундаментална наука, астро-номията не си поставя за цел непосредствено, ей сега да направи живота на човека по-лек и по-весел. Астроно-мията обаче и сега продъл-жава да бъде необходимо звено в естествознанието. И колкото и абстрактни да из-глеждат заниманията на ас-трономите, в крайна сметка те също имат отношение към нашите земни грижи.Ако се абстрахираме от без-

крайното разнообразие на неизброимите звезди, мъгля-вини и галактики, всяка от които има своя ярка индиви-дуалност и заслужава специ-ално изучаване, астрономи-ята може да се нарече част от физиката, която борави е материя, намираща се в ек-стремални условия, каквито на Земята ние не намираме

и никога не ще можем да въз-произведем. Физиците екс-периментират, астрономите наблюдават. Физическата теория трябва да обясни и ре-зултатите от опита, и данните от наблюденията. Едно хуба-во сравнение принадлежи на Джеймз Джинз: «Бактериите в една дъждовна капка могат да узнаят нещичко за водата, като манипулират с частици-те на капката, използвайки своите нищожни сили; те оба-че също могат на нещичко да се научат, като наблюдават Ниагарския водопад, който е извън тяхната власт. По-нататъшното развитие на физиката изисква данни за поведението на веществото при свръхвисоки плътности и температури, при свръх сил-ни гравитационни и магнит-ни полета, за елементарни-те частици със свръхвисока енергия, а тези данни може да даде само астрономията.Дори сами по себе си без-

мерните пространства и без-крайно дългите временни ин-тервали, с които имат работа астрономите, позволяват да се подозира, че те могат да се сблъскат с явления, за каквито на Земята няма да стигне нито място, нито вре-ме. Това един път бе вече де-монстрирано от теорията на относителността.Макар практически полезни

резултати и да не се раждат тутакси от данните на астро-номията, може да припомним например, че термоядрените реакции се появиха като въз-можен източник на енергията на звездите именно в теоре-тичната астрофизика. Кога-

то през двадесетте години на нашия век Артър Едингтън казваше, че сливането на че-тири протона и два електрона — превръщане на водорода в хелий — е напълно възможно в звездните недра и е в със-тояние да дава необходима-та енергия, болшинството от физиците смятаха, че е твър-де хладно в звездите за това. През 1952 г. никой вече не се съмняваше в осъществи-мостта на такава реакция, макар някои астрономи и до ден днешен да не са сигур-ни, че термоядрени реакции действително протичат в звездите. Още един пример е магнитната газодинамика — наука, която се роди при изучаване свойствата на газовите мъглявини и стро-ежа на Галактиката. Тя днес служи при проектирането на генератори на електроенер-гия и на плазмени «капани», в каквито управляема тер-моядрена реакция ще бъде осъществена кога да е и на Земята.Началото на космическата

ера донесе нови приложения на методите на астрономия-та. Ориентиране по звезди се използува както в мирните космически апарати, така и в балистичните ракети. Преди около петнадесет години с неочаквана популярност за-почна да се ползва най-свет-лата звезда в южното съзвез-дие Кораб — Канопус. Това е втората по яркост (след Си-риус) звезда по нашето небе, която е разположена близо до полюса на еклиптиката, така че ъгълът между посо-ката към нея и към Слънцето



винаги е близо 90°, поради което е удобно тя да се из-ползува за ориентиране на космическите апарати. Все-възможни; сведения за Кано-пус, а след това и за хиляди други звезди започнаха да се използват от хора, които са твърде далеч от астрономия-та… Астрономически методи и инструменти се използуват за определяне координатите на изкуствени спътници на Земята, на междупланетни станции, за отъждествяване на спътниците, за изслед-ване на нашата планета от спътници, на много от които са поставени телескопи, на-сочени надолу…От времето на Галилей и

Нютон до XIX в. астрономи-ята бе фактически лидер в естествознанието, понеже основните физически прин-ципи и математични методи се развиваха именно при астрономическите изслед-вания. През XIX в. астроно-мията все по-често започна да използува резултатите от физическата теория и да за-имствува от физиците също методи на изследване; в из-вестна степен тя престана да бъде движеща сила на науката, престана да поста-вя загадки. Тъкмо от тогава води началото си отношени-ето към астрономията като към «нещо в себе си», което се среща понякога и сега. Но с появяването на теорията на относителността, доказа-на с астрономически наблю-дения, и на ядрената физика астрономията отново стана насъщна необходимост за физиците. Астрономически-

те открития през последни-те две десетилетия, които, от една страна, триумфално потвърдиха физическата те-ория (пулсарите), а, от друга страна, поставиха пред нея още нерешени проблеми (квазарите, активността на галактичните ядра, възмож-ната нестационарност на групите галактики), отново извеждат астрономията на предния фронт на науката и не случайно много от големи-те физици сега се занимават предимно с нея. Някои астро-номи говорят, че интерпрета-цията на наблюдаваните от тях явления изисква нова ре-волюция във физиката. Така или иначе по-нататъшният прогрес на физическата те-ория зависи и от успехите на астрономията.И все пак астрономията не

е част от физиката. Тя е са-мостоятелна наука, със своя специфика, със своя огро-мна колекция от факти. Тя е необятна, както е необятна изучаваната от нея Вселена; всички методи на изследва-не, всички подходи и начини, съществуващи в естествени-те науки, намират свое при-ложение в един или друг дял на астрономията. С тази уни-версалност на нашата наука не може да се съревновава никоя друга. В нея намират своето място и най-големите абстракции на математиката и финесът на физическия експеримент, и задълбоче-ното съпоставяне и анализ на данните, и накрая просто тяхното натрупване и класи-фициране. Заедно с всичко това тя е наука за еволюира-

щия свят. И в това отноше-ние астрономията е подобна на палеонтологията или на историческата геология. Във физиката резултатите от ста-рите опити запазват само своето «историческо» зна-чение, а пък в астрономията ценността на старите наблю-дения расте с всяка измина-ла година. Животът на по-коленията е само нищожно кратък миг от историята на звездите. Цялата история на човечеството от австралопи-теците е стотна част от само една обиколка на Слънцето около центъра на Галактика-та, десетохилядна част от жи-вота му като звезда. Колко го-ляма е смелостта на хората, казващи — и то с основание, — че ние сега разбираме ево-люцията на звездите; колко ли са по-смелите твърдения в историята на науката!Астрономията е призвана

да даде на човека картината на света, в който той живее. От сияещия звезден скреж на фотографската плака за-почва правият път към ви-сшата цел на човечеството — опознаването на създала-та го Природа.Време е обаче да кажем за какво се ще го-ворим от тук на татък в тази рубрика. Ще разгледаме строежа на обкръжаващия ни свят на звездите и галак-тиките и за това, как хората стъпка по стъпка са навли-зали в глъбините на Вселе-ната. Тук ще става на въпрос за гората, а не за дървета-та, за поведението, а не за физиологията на звездите; със свойствата на отделни обекти ще се занимаваме



само дотолкова, доколкото те служат като средство за изучаване строежа на Все-лената. Особено внимание е отделено на методите за оп-ределяне на разстоянията, които, ако не знаем, просто нищо не ще можем да кажем за природата на небесните

обекти. Приликата на звез-дите с нашето Слънце стана доказана само след като бе определено разстоянието до тях. Спорът за природата на спиралните мъглявини, който още помнят астрономите от по-старото поколение, днеш-ните дебати за природата на

квазарите — всичко това са спорове за разстоянията.

Тази рубрика е предназначена едновременно и за компетент-ни по темата и не толкова. Зна-ния са необходими до толкова до колкото са изложени тук.



Ãåîãðàôèÿ


КАРТОГРАФИЯОще от съществуването

си човек е почувствал необходимостта от

картата. Той имал нужда от ориентация в обкръжаващия го свят, от това да знае къде има места за ловуване, бога-ти пасища, съседни племена и т.н. Дори и първобитния човек е използвал някакъв примитивен вид карти. С раз-ширяване на географските познания се усъвършенства-ли и картите. Така през ве-ковете се създала и развила картографията.Човека на новото време из-

ползва картата в много от своите дейности. Ориенти-ра се в непозната местност, определя разстояния между обектите, характеризира при-родния и стопанския облик на интересуваща го част от земната повърхност. Всичко това той постига бързо и точ-но от изобилието на инфор-мация, която може да ти даде географската карта.

КАРТОГРАФИЯ (лат.-грц.) — наука за създаване, изучаване и разработва-не на общогеографските и специалните карти. Обект на картографията могат да бъдат цялата земна повърх-ност, материците, отделните държави, местностите, тво-ренията на човешката ръка върху земята, гъстотата на населението, народностите,

температурите, подземните богатства и т. н. Подразделя се на: 1) математическа картогра-

фия, която си служи с мате-матически методи за изобра-зяване на земната сфера, или земния елипсоид, чрез т. нар. картографски проек-ции и се занимава с тяхното изчисляване, с построяване на картографската мрежа от меридиани и паралели и др. условни линии, служещи за съставяне скелета на карти-те; 2) п р а к-т и ч е с к а К., която

се занимава със съставяне, редактиране и оформяне на картите и разработване ме-тодите и техническите начи-ни за попълване на мрежата от паралели, меридиани и др. условни линии с елементите от съдържанието на картите; 3) отпечатване, издаване на

План на град, изработен на глинена плочкa, Мосопотамия, XV в. прд. н.е.

Ãåîãðàôèÿ


картата и възпроизвеждане на картния оригинал. К. е тяс-но свързана с редица научно-технически дисциплини, като геодезия, фотограметрия, география и др.

КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ — начини за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, върху равнина, упо-требявани в картографията. Земната сфера или земният

елипсоид не може да се изо-брази напълно подобно върху картната равнина; налага се съобразно с условията да се приеме подходящ начин на

изобразяване или, все едно, да се подбере подходяща К. п. Както върху елемента от сферата или елипсоида, тъй и върху съответния елемент

от картата се явяват две вза-имно перпендикулярни посо-ки, наречени главни посоки, в които мащабът приема екс-

тремни стойности (максимум или минимум), наречени глав-ни мащаби.Класификацията на К. п. може да се извърши по различни белези: а) по положението на нормалната

мрежа. (Географската мрежа от паралели и меридиани се нарича основна мрежа, а за-въртяната географска мре-

жа, която се изобразява по възможно най-прост начин, се нарича нормална мрежа.) Ако нормалната мрежа съв-пада с основната мрежа, К. п. са директни (нормални);

Нормална азимутална конформна проекция

Напречна азимутална еквивалентна проекция

Наклонена азимутална равно-промеждутъчна проекция

Нормална цилиндрична конформна (меркаторна) проекция

Нормална конична конформна проекция

ако полюсите на нормалната мрежа лежат в екватора, про-екциите са трансверсални (напречни), а ако нормалната мрежа е в общо положение, те са наклонени,б) По характера на дефор-

мацията. При запазване на ъглите мащабът не зависи от посоката и К- п. се наричат конформни. При запазване на площите К. п. се наричат еквива лентни. Ако липсва и конформност, и еквива-лентност К - п. Се наричат афилактични. Най-важна е класификацията по вида на образите на нормалната мрежа. Тук се различават следните класове проекции: азимут алти — меридианите са лъчи, а паралелите са кон-центрични окръжности; ци-линдрични - меридианите са еквидистантни прави, а пара-лелите са успоредни прави, перпендикулярни на мери-дианите; конични — мери-дианите са лъчи, а паралели концентрични кръгови дъги, и др. Тук се имат прех вид из-ображенията на общите ме-ридиани и паралели от нор-малната мрежа.

Нормална цилиндрична равно промеждутъчна проекция

Нормална конична равно промежду-тъчна проекция

Нормална цилиндрична еквивалентна прогресия

Нормална конична еквивалентна про-екция (на Алберс

Çîîëîãèÿ


МАСКИРОВКАТАна животните

Необхватно разнообра-зие от форми и багри - това е първото нещо,

което забелязваме, когато хвърлим поглед наоколо. По-прости и по-сложни форми, спокойни и ярки багри. Какво знаем за тайните, които кри-ят те?Геометрията е клон от ма-

тематиката, който изучава свойствата на геометрични-те фигури. Те имат различна форма—триъгълна, квадрат-на, трапецовидна, кълбовид-на... Във физиката се говори за форми на съществуване на материята — газообразна, течна и твърда. Политиката се занимава с различните форми на управление на дър-жавата. А какво се разбира под форми в зоологията?За физиката багрите, т. е.

цветовете, не са нищо друго освен електромагнитни треп-тения с определена дължина на вълната.Химията изучава химичния състав на багрила-та, на които предметите дъл-жат цвета си. Изобразител-ното изкуство се интересува от емоционалното значение на багрите. В политиката багрите също не са без зна-чение. Държавите и полити-ческите партии използват цветовете като символи. А

какво представляват багрите на животните и какво е тяхно-то значение?Живите организми са нещо

много по-сложно от геомет-ричните фигури. Ето защо по-сложно стоят и нещата с тяхната форма. Същото се отнася и до тяхната окраска. Куче, котка, заек, лисица, пе-тел — още от ранно детство се запознаваме с тях и дъл-боко в нашето съзнание се запечатва убеждението, че светът е населен с различни видове животни. И че всеки вид има свои характерни бе-лези, своя форма и окраска.Разбира се, животните се от-

личават и по белези, които не се виждат. Те имат различни изисквания към условията за живот, различна телесна тем-пература и т. н. Това са беле-зи, които нямат нищо общо с тяхната форма и окраска. Последните се възприемат само по зрителен път. Необхватното разнообра-

зие от форми и багри е осо-бено характерно за живата природа. То поражда у нас редица въпроси:Колко голямо е това разно-

образие?Винаги ли е съществувало,

а ако не, как и защо е възник-

Çîîëîãèÿ


Çîîëîãèÿ


нало?На какво животните дължат

формите и багрите си?Какво значение имат те за

техния живот?И още много въпроси, раз-

бира се, свързани с тези. Зоолозите означават като

форми групи от индивиди, които се отличаван от други индивиди от същия вид жи-вотно по определени, срав-нител, но постоянни белези. Две отделни форми от един и същ вид могат да се отлича-ват само по своята окраска. С други думи окраската се схваща от зоолозите също като елемент на формата. Самата окраска понякога се състои от рисунки (петна или ивици), които също имат оп-ределена форма. Начинът, по който те са разположени

върху тялото, влияе върху на-чина, по който общата форма на животното се възприема от останалите животни.Независимо от това, че ок-

раската, както и някои други качества, които се възприе-мат по зрителен път, напри-мер размерите, зоолозите схващат като елементи на формата, на места в текста думата форма се употребя-ва в смисъла, в който се из-полва в геометрията. Нека читателят не ни се сърди. В говоримия език често се случва една и съща дума ла се използува с различно зна-чение.В някои случаи формата и

окраската имат чисто физи-ологично значение за живот-ните, които ги притежават. През лятото отиваме на море

не само за да си починем, но и за да получим тен. Колко скъпо заплащат нетърпели-вите, които остават дълто на плажа още в деня на прис-тигането. Кожата им почер-венява и започва да боли, появяват се мехури, после и рани. В същото време други от сутрин до вечер гордо по-казват под палещите лъчи на слънцето красивия си кафяв тен, без да се страхуват. Тъм-ният пигмент предпазва ко-жата им и тъканите под нея - от вредното влияние на ул-травиолетовите лъчи.Формата на тялото може да

е свързана с изпълняването на определена служба. Това се отнася и до формата на от-делните органи. Обтекаемата форма на тялото на повечето риби е подходяща за плува-не във водата. Но животно с такава форма на тялото и с плавници вместо крака би се чувствало безпомощно на су-шата. Никой от нас не си въ-образява, че ще може да по-лети, ако размаха ръцете си като птица. Затова пък много птици с лекота прекарват във въздуха дни наред, без да ка-цат. А предните крайници на бозайниците (каквито са и хората) и крилата на птиците са органи с общ произход и със сходно устройство.За животните, които са на-

дарени със зрение, формата и окраската на останалите живи същества представля-ва важна информация или сигнал за действие. Тя им позволява бързо да се ори-ентират в обстановката и ако е нужно — правилно да реагират. Това е котка, куче,

Çîîëîãèÿ


топола — на нашия мозък са необходими само части от секундата, за да получи тази информация. Достатъчен е един поглед към предметите, които са привлекли внимани-ето ни.Наистина, зрителната ин-

формация не е единствената, която получаваме от заоби-калящия ни свят. Предмети-те имат още много качест-ва, които долавяме с други сетивни органи. Те могат да бъдат твърди или меки, да имат определен вкус и ми-ризма. Специални чувстви-телни клетки, разположени по кожата, в носа или по ези-ка, ни дават информация за тези им качества. Но зрител-ната информация има както за нас, така и за останалите животни, по-специално зна-чение. Ако веднъж сме опит-вали вкуса на лимона, вече знаем, че той е кисел. Доста-тъчно е само да го видим и в устата ни се отделя слюнка. С други думи, информацията, която получаваме по зрите-лен път, неизбежно се свърз-ва в нашия мозък с цялата информация, която имаме от предишния си опит, получен чрез останалите сетивни ор-гани.Много често зрителната

информация е напълно дос-татъчна, за да вземем реше-ние за действие. Така е и при животните, макар техният мозък да е с много по-огра-ничени възможности. Една котка взима веднага „своето решение”, щом само зърне мишката. Зрителната ин-формация играе важна роля както в отношенията между

хищник и жертва, така и в сложните взаимоотношения между индивидите от един и същ вид, например в слож-ните йерархични отношения в стадо маймуни, а също и в отношенията между индиви-дите от различен пол.Някои животни притежават

окраска, която ги скрива от погледа на врага. Такава е окраската на някои зелени видове птици, змии и жаби, който живеят по вечно зеле-ните дървета в тропиците. Бе-лият цвят на някои полярни животни и жълто кафявата окраска на пустинните обита-тели имат също така защит-но значение.Окраската на други животни

предупреждава врага, че е по-добре да се откаже от на-мерението си да ги нападне. Животните, които притежа-ват някакво ефикасно сред-ство за защита — отровно жило, отровни кожни жлези или телесни течности с не-

приятен парлив вкус, имат ярка окраска, която се забе-лязва отдалеч.А има и животни, чиято фор-

ма и окраска представлява за останалите по-скоро де-зинформация, отколкото ин-формация, форма и окраска, която заблуждава противни-ка. Има мухи и пеперуди, ко-ито по външен вид приличат на оси. Сигурен съм, че ако ги видите, няма да изпитате ни-какво желание да ги докосне-те с ръка, макар да са съвсем безопасни.Формата и окраската са

нещо характерно за всеки от-делен вид животно. Ето защо относителна представа за бо-гатството от форми и багри в животинския свят ще ви даде това списание в следващите броеве.

Áîòàíèêà


ГЪБИТЕНашата природа е наистина

„царствено разкошна”. Много са растителните видове, кои-то населяват земята ни. Само висшите растения — мъхови, хвощови, плаунови, папрато-ви, голосеменни и покритосе-менни, са около 4000 вида. Като прибавим към тях и низ-шите растения — водорасли и лишеи, които са повече от 4000 вида, и гъбите, които също наброяват около 4000 вида, ще добиете представа за видовото богатство на на-шата природа. Помислете си обаче колко често се случва да наричате заобикалящите ни спорови или семенни рас-тения с най-общите понятия „цвете”, „трева”, „храст”, „дър-во”, когато всяко от тях има свое име, свои особености, а може би крие в себе си и нещо полезно.

Не само видовото бо-гатство е отличителна черта на растителния

свят, който ни заобикаля. Много и разнообразни са също и съчетанията от раз-лични видове, благодарение на което страната ни е покри-та с толкова различни по ви-дов състав ливади, пасища, храсталаци и гори. Тези съ-четания се наричат съобще-ства и тяхното многообразие у нас се изчислява на около 1000 типа. Всички те образу-

ват естествената растителна покривка на България.На какво се дължи това рас-

тително богатство?Някога, преди милиони

години, нашите земи били заселени с много богата и разнообразна растителност. От нея и до днес са се запа-зили няколко десетки видове растения, които се означа-ват с понятието реликти. С течение на времето наша-та растителност започнала да се обогатява и с видове, които прониквали постепен-но от съседните области. От север и северозапад се раз-пространили видове, харак-терни за Средна Европа. От юг придошли заселници, чи-ято първа родина са земите край Средиземно море. От югоизток преминали някои малоазиатски растения, а от североизток — родственици на източноевропейския рас-тителен свят. Така нашата страна станала същински „кръстопът”, в който се вли-вали растения от всички по-соки на света и увеличавали богатството на природата й. А нейното богатство се умно-жавало и от въздействието върху нея на разнообразните условия, с които се отличава необикновено пъстрият ре-леф на страната ни. В расте-нията възниквали различни приспособления, обособява-

ли се нови белези в устрой-ството на органите им. По този начин се появили много нови видове, непознати в дру-ги страни. Така възникнали растенията ендемити, които само сред висшите растения са повече от 150 вида.Ще се постараем в раздел

на списанието да ви запоз-наем с повечето растителни видове така , че да можете да ги наричате с истинските им имена и да знаете какви свойства притежават.Кой са лековити и кой отровни.По какво да ги познавате и къде можете да ги намерите.При-ятно прекарване из нашия растителен вят.

Представата за гъбите ни идва главно от няколко ядивни и отровни вида гъби. Обаче са не само печурката, рижиката, сърнелата, мана-тарката, масловката. Гъби са и синьо-зелените плесени, и черните мухъли. Гъби са също и царевичната главня и житната ръжда. Към гъби-те се отнасят и брашнестата мана и лозовата плазмопара. Гъби „карат” и тестото да се надига като живо, и гроздо-вия сок буйно да кипи. Но и те са само нищожна частица от невъобразимо голямото раз-нообразие от гъби на Земята. Миколозите (така се наричат специалистите, които изуча-

Áîòàíèêà

31

ват гъбите) са описали досе-га около 100 000 вида.Гъбите са своеобразни ор-

ганизми във всяко отноше-ние. Вегетативното им тяло е изключително просто и ед-нообразно устроено. То е из-вестно под името мицел, или гъбичина, и представлява най-често паяжиноподобна система от тънки и разклоне-ни безцветни нишки — хифи. При някои гъби хифи-те са дори без напречни прегра-ди и образуват мицел, който видимо е изграден от една единствена гигантска клетка. При други гъби (те са мнозин-ство) хифите са разделени с напречни прегради на клетки и образуват многоклетъчен мицел. А има и гъби (такива са например дрождите), ця-лото вегетативно тяло на ко-ито се състои само от една микроскопична клетка.И нито едно „зрънце” хлоро-

фил не може да се намери в клетките на която и да е от тези 100 000 вида гъби. Ето защо в сравнение с растени-ята гъбите не са в състояние да се изхранват самостоя-телно чрез фотосинтеза. Те живеят или като сапрофити — използуват за храна глав-но мъртви растителни и жи-вотински остатъци (образно казано, задоволяват се с ос-татъците от богатата трапеза на природата), или като пара-зити — нападат живите рас-тения и животни.За разлика от еднообрази-

ето и простотата в устрой-ството на вегетативното тяло при гъбите се наблюдава из-ключително разнообразие в начините на размножаване и

в органите, чрез които то се осъществява. Гъбите се раз-множават чрез разкъсване (естествено или изкуствено) на мицела им или чрез раз-падане на хифите на отделни членчета, всяко от които се развива , в нов мицел. Раз-множават се също и чрез пъпкуване. Безполовото им размножаване се осъщест-вява с помощта на различни типове спори, които се обра-зуват или направо от мице-

ла, или в специални органи — плодни тела. Много видове гъби през време на жизнения си цикъл образуват по някол-ко типа спори и по няколко типа плодни тела. Тъкмо тях мнозина погрешно смятат за „цялата” гъба.Гъбите са широко разпрос-

транени навсякъде по Зе-мята, където има и други организми. Те не могат да съ-ществуват сами. Най-много и най-разнообразни гъби се

Áîòàíèêà


срещат във влажните гори.Гъбите играят изключител-

но важна роля в кръговрата на веществата в природата. Заедно с бактериите те раз-лагат остатъците от измрели растения и животни до по-прости органични вещества и до неорганични съедине-ния. По този начин те обога-тяват почвата, правят я по-плодородна.Извънредно голяма е роля-

та на гъбите и в живота на човека. Около 10 000 вида от тях (някои твърдят, че са дори 25 000) са коварни па-разити. Те нападат главно цветните растения и причи-няват или загиването им, или нарушават тяхното нормално развитие, като ги изтощават и така ги правят лесна пляч-ка за други вредители. Жерт-ва на гъбите паразити често стават и културните растения в полята и в зеленчуковите и овощните градини.Гъбите паразити не щадят и

животните, и човека. Причи-няват им множество тежки и понякога трудно излечими болести, които са известни под общото име микози.Не са малко и гъбите сапро-

фити, които се настаняват по готовите продукти от растите-лен и животински произход, причинявайки мухлясването и плесеня-сването им. Те не щадят дори книгохранилища-та, складовете за обувки и за други кожени изделия.Големи са също щетите,

които многобройните видо-ве паразитни и сапрофитни гъби причиняват на горското стопанство и на дървопрера-ботващата промишленост.

Едни от тях нападат живите дървета и водят до прежде-временното им загиване. Други се заселват по още необработените дървени тру-пи или по вече обработената дървесина, разрушават ги и ги правят негодни за изпол-зуване.Човек има обаче и много

приятели сред гъбите. Таки-ва са например дрождите (квасните гъбички), които се развиват бързо и в големи количества в разтвори, бо-гати на захари, и предизвик-ват спиртната ферментация. На тях дължим бухналия вку-сен хляб (маята за хляб не е нищо друго освен пресовани и пакетирани дрожди). Съ-щите гъбички предизвикват и ферментацията при произ-водството на бирата и затова ги наричат по-често бирени квасни гъбички. На винената квасна гъбичка пък се дължи ферментацията на гроздо-вия сок и превръщането му във вино.Приятели на хората има

и сред плесеновите гъби. Именно някои видове от тях придават особения вкус на сиренето рокфор и камам-бер. На тях дължим и чудо-дейното лечебно свойство на пеницилина, благодарение на който милиони жители на Земята ежегодно се спася-ват от смърт.Не е малък и броят на ядив-

ните гъби, с които хората обо-гатяват и разнообразяват трапезата си.Ще се постараем да ви по-

кажем повече видове, който да запомните и познавате в ежедневието си.

Обикновена Манатарка

Постоянното местожител-ство на обикновената мана-тарка са горите — старите широколистни (дъбови, габъ-рови, букови или смесени) и иглолистни (борови, смърчо-ви или смесени) гори.Външните белези на мана-

тарката са твърде непостоян-ни. Едни от тях се променят с възрастта, други с промя-ната на условията, при които живее. Тя расте по-бавно от другите гуглести гъби. (Така се наричат гъбите, плодните тела на които наподобяват гугла или шапка, издигната на пънче или краче.) В на-чалото пънчето изпреварва значително в растежа си гуг-лата. Затова младата гъба изглежда някак ненормално развита, дори уродлива — с малка топчеста главичка вър-ху едно добре охранено тум-бесто пънче. Но това не про-дължава дълго. Постепенно гуглата също израства, раз-тваря се и след някой и друг ден ще видите гъбата вече напълно развита — с гугла като бухнала погача (зато-ва някъде й казват самунка) . Понякога гуглата достига размерите на слънчогледова пита, разположена е върху мощно, обикновено с форма на бухалка, пънче, което при някои по-едри екземпляри стига до двадесетина и по-вече сантиметра височина и десетина сантиметра де-белина. Най-често гуглата на обикновената манатарка има размери от 4 до 20 см, издигната на пънче, високо

Áîòàíèêà


от 7 до 12 см и дебело от 2 до 6 см. Цветът на гуглата за-виси от условията, при които расте манатарката. По добре осветени места ще срещнете манатарки с вишневочерве-но или тъмнокафяво до почти черно оцветени гугли. Гугли-те на израслите на сенчести места манатарки са обикно-вено светлокафяви до свет-лоохрени или сиво-бели до

почти бели. В млада възраст гуглата на обикновената ма-натарка отгоре е гладка, с опъната кожица. Със заста-ряването обаче повърхността й постепенно се набръчква и накрая вече ще я видите на-пукана като изсъхнала тиня.С израстването и застарява-

нето на манатарките се изме-ня също и цветът на тръбички-те в плодното тяло. Отначало

те са бели или белезникави, по-късно започват да жълте-ят и при най-старите екзем-пляри стават жълто-зелени. „Месото” на гъбата обаче не променя цвета си. То си ос-тава бяло (много рядко сла-бо розово) и при разчупване или нараняване нито посиня-ва, нито позеленява.И все пак най-сигурният бе-

лег, по който безпогрешно ще

разпознаете обикновената манатарка, е ясно видимата отблизо мрежа от изпъкнали белезникави жилчици по по-върхността на пънчето й. Нито една друга гъба, дори когато по всички останали белези прилича на обикновената манатарка, няма по пънчето си точно такава белезникава мрежа. Единствено пънчето на някои нейни сродници е

сподобна мрежа, но при тях тя е образувана от червени жилчици. Такъв е случаят с набедения отровен двойник на обикновената манатарка — дяволската. Но тази гъба се отличава от обикновената манатарка и по много други белези. В средата нейното пънче е керемидевочервено, а отворите на тръбичките на плодното й тяло са жълто-червени до кървавочервени. И при нараняване бързо по-синяват.Превъзходните вкусови ка-

чества и много приятният гъ-бен аромат на обикновената манатарка, съчетани с въз-можностите да се приготвя за ядене по различни начини, са й осигурили първото мяс-то сред ядивните гъби.

Обикновена Пенчушка

Постоянното местожител-ство на обикновената пън-чушка са горите — и широ-колистните, и иглолистните. Плодните й тела се показват обикновено в основата на старите пънове, и то винаги по много заедно, събрани в големи кичури. В тези слу-чаи гъбарите казват „расте на тумби”. Често ще видите кичури от плодните и тела и в основата на живите дърве-та, около живи храсти, и то не само в горите, а и в овощ-ни градини, в малинови на-саждения, дори в картофени ниви, засадени на мястото на изсечени наскоро гори.Където и да срещнете обаче

обикновената пънчушка, лес-но ще я разпознаете, макар

Áîòàíèêà


че някои от външните й беле-зи са доста променливи, на-пример размерите на гуглата й — от 4 до 10 см. Непостоя-нен е и цветът им. Гуглата на някои екземпляри отгоре е охрена или медночервена до ръждивокафява, на други — възкафява до възсиво-жъл-та или светлокестенява до охрено-кестенява, на трети— жълто-кафява. Пънчето е

високо от 5 до 12, но поняко-

га и до 20 см. То е също ту жълтеникаво, ту кафеникаво, ту саждивокафяво.Обикновената пънчушка

има обаче няколко белега, по които безпогрешно може да се отличи от всички останали гъби. Докато е млада, гуглата й е сводесто изпъкнала, но със стареенето се разтваря и става почти плоска. Само краищата й остават подвити (те са набраздени по ръба) , а в средата й се запазва ши-

роко пъпче. Гуглата винаги (изключение правят само гуг-лите на най-старите екзем-пляри) е покрита с тесни и дълги люспици — саждивока-фяви в основата, а към върха по-бледи. При съвсем млади-те, току-що показали се гъби люспиците са изправени и гуглите изглеждат мъхнати, а на пипане меки, кадифени.Пластинките по долната

страна на гуглата — радиал-

но разположените плочици1 , са белезникави при младите екземпляри. Със стареенето на гъбите пластинките посте-пенно променят цвета си и от белезникави стават крема-ви, после придобиват бледо-кафяв цвят с червеникав от-тенък. Накрая те изглеждат бели, защото се покриват с бял браш-нест налеп от узре-лите спори. Сигурен отличи-телен белег на обикновената пънчушка е също пръстенче-

то на пънчето— бяло ципесто пръстен-

че, което се намира малко под гуглата.Като отровен ,,двойник” на

обикновената пънчушка най-често се посочва горчивата, или отровната припънка, по-известна като лъжлива пън-чушка .Но само начинаещ гъбар може прибързано да обърка двете гъби. Лъжлива-та пънчушка също расте на големи кичури по стари пъно-ве и гнили трупи и отдалече може да се сбърка с обик-новената пънчушка. Освен това и по размери двете гъби са почти еднакви. Гуглата на горчивата припънка обаче отгоре е зеленожълта или сярно- до лимоненожълта (такива са и пластинките й) , само върхът й е керемидено-червеникав. Лъжливата пън-чушка е гола и гладка, няма люспици, а пънчето й (то има цвета на гуглата) не „носи” пръстен под гуглата.Когато все пак се усъмни-

те дали пред вас се намира обикновена пънчушка или горчива припънка, помири-шете гъбата. Ако е горчива припънка, ще ви лъхне силна неприятна миризма, а ако е обикновена пънчушка, ще усетите приятен гъбен аро-мат.Поради двойствения (сап-

рофитен и паразитен) живот, който води обикновената пън-чушка, различно се оценява и стопанското й значение. Гъбарите я смятат за добра ядив-на гъба и са доволни, когато масово се появява. Учените-лесовъди и фито-патолози (специалистите,

Áîòàíèêà


които изучават болестите по растенията) смятат обикно-вената пънчушка за вредна гъба, която унищожава гори-те, разрушава дървесината на живите дървета, причиня-ва заболяване на някои кул-турни растения.

Полска печурка Полската печурка е популяр-

на гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща нався-къде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край ста-рите торища, по пладнища-та на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в гра-дините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава до-битък. И ще я познаете мно-го лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напъл-но, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. От-горе тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво леп-кава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печур-ка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита,

пластинките са вече офор-мени и са придобили бледо-розов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават чер-веникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая тъм-ношоколадовокафяви до черно-кафяви.Пънчето на полската печур-

ка няма особени белези. То е бяло, с форма на колонка,

високо от 4 до 8 см, плътно и при най-младите екземпля-ри носи бял ципест пръстен. Той обаче е нетраен и при по-възрастните екземпляри от него не остава и следа. Единственият важен белег на пънчето на полската печурка

е, че няма в основата си бяло торбичковидно образувание.Винаги когато специалисти-

те описват полската печурка, я сравняват с бялата мухо-морка като неин двойник или като сходен вид. Някои при-бавят и зелената мухоморка .Наистина в съвсем млада възраст, когато току-що са се показали и още изглеж-дат като малки бели топчици, тези гъби приличат външно на полската печурка. Затова начинаещите гъбари могат

да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка и да създадат твърде много грижи на лекарите, защото и двете мухоморки са смърто-носно отровни. Достатъчно е обаче да се разчупи свитата на кълбо гугла и да се види

Áîòàíèêà


цветът на пластинките. Ако са нежнорозови, това вече е сигурно доказателство, че откъснатата гъба е печур-ка. При бялата или зелената мухоморка пластинките са чисто бели и остават такива докрай. Полската печурка има мно-

го съперници по вкус и по аромат сред гъбите. Глав-ните й съперници са пак пе-чурки-червенушки. Техните пластинки също отначало са бледоро-зови, а после ста-ват червеникавокафяви до черно-кафяви и черни като сажди. Затова не се страху-вайте, че може да сбъркате полската печурка с някой друг вид печурка. Неприят-но ще е само, ако попадне-те на карболовата печурка (карболката) . Тя единствено от гъбите-червенушки не се яде, но лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се раз-чупи гуглата й или основата на пънчето.

Сива копринка.

Торища, ниви, градини и ли-вади, торени с оборски тор, и всички други места, където минава, пасе и лагерува до-битък — това са местата, по които през цялото време от средата на пролетта до късна есен можете да видите сива-та копринка. Ще я откриете също и около изгнилите пъ-нове из сечищата и в редки-те гори, около тополите и вър-бите в речните долини.Ето някои от по-характер-

ните външни отличителни бе-лези на сивата копринка, по

които лесно ще я отличите от всички останали пластинчати гуглести гъби, включително и от най-близките й родстве-ници. Нейните плодни тела се надигат по много едно-временно, затова винаги ще ги видите да растат в гъсто скупчени групи, които отдале-че приличат на- купчини от заоблени камъчета. Гуглите им отначало (когато току-що са се показали) са продълго-вато яйцевидни. Много скоро обаче те израстват, покрива-лото, което в началото свърз-ва краищата им с пънчето, се разкъсва и те се разтварят.

Тогава ще видите гуглите на сивата копринка като кам-банки или като полуразтво-рени чадърчета, най-често с диаметър от 5 до 8 см, издиг-нати на бяло пънче, високо от 10 до 18 см. Гуглите имат надлъжни бразди (изглеждат

ребристо надиплени) . Отгоре в началото са сиво-бели или сиви до сиво-кафеникави и са голи, с изключение на „те-мето”, което е покрито с дреб-ни кафяви люспи. То е и по-тъмно. Със стареенето обаче гуглите стават сиво-синкави, после краищата им започват да почерняват, нацепват се лентовидно и се завиват на-горе. Едновременно с това и пластинките, които отначало са белезникави, потъмняват, а накрая почерняват и заед-но с цялата гугла постепенно се втечняват. След известно време на мястото, където е

расла сивата копринка, ще видите или черна каша, или само засъхнало черно петно, останало сякаш от разлято черно мастило или черен туш. Това е дало повод тя да бъде наречена с две други имена — мастилена копринка

Áîòàíèêà


и чернилна гъба. Но и трите имена на тази гъба не са на-родни. Нашият народ я нари-ча просто торна гъба. Точно това значи и научното име на рода. То произлиза от гръц-ката дума копрос, която озна-чава тор. Ето защо на нея най би й подхождало името сива торница.Дали защото външният й

вид не е много привлекате-лен, или защото най-често расте по неугледни места, но дори опитните гъбари ряд-ко посягат да откъснат сива копринка за ядене. Докато е съвсем млада, тя може да се яде, макар че не притежа-ва високи вкусови качества и е без аромат. Но тя е враг на алкохола и на кафето и причинява тежки отравяния, ако се яде след употребата им. Затова в някои страни я наричат противоалкохолна гъба.

Рижика

Постоянното местожител-ство на рижиката е в игло-листните гори и в хвойнови-те храсталаци около тях, все едно дали са естествени, или са изкуствено създадени и къде се намират — край мо-рето или високо в планините. Рижиката се чувствува добре навсякъде в тях.Тя се показва над земята

през черешово време. С на-стъпването на летните горе-щини обаче спира развитие-то си, за да го поднови с още по-голяма сила след първи-те есенни напоителни дъждо-ве. След това продължава да расте до първите мразове.

Рижиката е с оранжево-чер-вено до керемиденочервено обагрена гугла, изпъстрена с многобройни по-тъмни кръгове, а месото й е белез-никаво до оранжево. На мес-тата, където се разчупва, то бързо позеленява и по него избиват капки гъст млекопо-добен оранжево-червен сок, откъдето идва другото й име — червена млечница. Плас-

тинките на рижиката (те са яркооранжево-жълти), както и пънчето й, което е малко по-светло обагрено от гугла-та, при нараняване или раз-чупване също отделят мле-коподобен оранжево-червен сок и също позеленяват.Самата гугла в началото,

когато току-що се е показа-ла над почвата, е плоска с подвит и слабо мъхест ръб. С израстването тя се разтваря все по-широко, но в средата остава винаги по-плитко или по-дълбоко вдлъбната. Ето защо миколозите характери-зират формата й като широко фуниевидна до седловидна.

А размерите й се колебаят в широки граници. Ще срещ-нете рижики, които не са по-големи от петстотинкова мо-нета, но ще видите и рижики, които са по-големи от чиний-ка за салата.Единствената гъба, на която

рижиката прилича и с която би могла поради недоглежда-не да се сбърка, е пак млеч-ница. Нарича се лъжлива, или

отровна, млечница. Известна е и като мъхнатка. Гуглата на тази отровна млечница отго-ре е мъхната и ръбът й е гъ-сто покрит с дълги лъскави власинки. Освен това при разчупване или нараняване нейното месо и пластинките й не позеленяват както при рижиката и млекоподобният сок, който се отделя от нара-нените места, е наистина бял като мляко, а не оран-жево-червен.По аромат рижиката отстъп-

ва на някои гъби, но на вкус има малко съперници.







ГЪБИТЕ

ÁÃ



www.bg-science.info www.bgscena.com

Documents

bg-science01