Boutique 06

март•април 2003

24страница

5страница

27тема на броя

ВИНАРИЯ

Казиното в

магнит засветовния елит

МОНТЕ КАРЛО

Колекционери на

ИГРАЧКИ

2003

март•април 2003

Бутик е съвместно издание на вестник ПАРИ иАГОРА АД

За контакти:в. ПАРИОтдел Маркетинг и рекламател./факс 9433631, 9433174web: www.pari.bgmail: [email protected], [email protected], [email protected]

АГОРА АДтел./факс 9530571, 9530793, 9525975, 9520709web: agora.bgmail: [email protected]

Отговорен редактор:Димитър Дженев

Графичен дизайн:Александър Георгиев

Автори в броя:Александър ГаджановДимитър ДженевМилко ХристовМихаил Марковски

Фото:Кирил Бъчваров

Предпечатна подготовка:АГОРА АДв. ПАРИ

Печат:ИПК РОДИНА АД[email protected]

Разпространява се безплатно с вестник ПАРИ

Държите в ръцете си поредния брой на луксозното издание Бутик.

Всеки път вие го получавахте с тиража на в. ПАРИ. Две години поред то беше нашият подарък за вас. Ще бъде и през тази година, трета в летоброенето на изданието. Ето защо вярваме, че то е станало част от вас, от вашия начин на живот.През миналата година вие му повярвахте и откликнахте на нашия повик за милосърдие и благотворителност. Вярваме, че и през тази година ще бъдете с нас, с нашите страници, с нашия стремеж към онзи начин на живот, който най би ви подхождал.

И през 2003 г. ще продължим да ви представяме продуктите на лукса. Ще ви информираме къде да ги намерите. Как да изхарчите парите си за неща, които си струват. Как и къде да прекарате свободното си време. За разлика от

предишните две години предвиждаме да предоставим на вашето внимание и тематични броеве. Разбира се, ще запазим чудесната визия и дизайн, която ви предложихме през 2002 г. съвместно с рекламна агенция АГОРА.

В този брой, който държите в ръцете си, ще има много вино. Той ще ви въведе в чудния свят на сомелиера. Ще научите кои са вината, отличени с призове, грамоти и медали на международното изложение Винария 2003 г. Ще прочетете и за носителя на ЗЛАТНАТА БЪЧВА, наградата, която в. ПАРИ връчи за осми пореден път.Бутик отново ще бъде онзи гид, който ще ви води в света на марковите стоки, на родния и световния бизнес, на българската и на другите култури.

И през 2003 г. пак ще бъдем заедно.Надяваме се, че няма да съжалявате.

И когато разгърнете изданието Бутик, все едно че ще отваряте врата, която води към света, който ви принадлежи.

Уважаемидами игоспода,

Ако пътувате от Сан Ремо към Ница и Кан и се разсеете дори за минутка, нищо чудно да пропуснете една от перлите на Ривиерата - миниатюрното княжество Монако.

То заема едва 4-километрова ивица от Лазурния бряг, като ширината й варира от 1050 до 350 метра. Това не пречи по стръмните средиземноморски скали на Монако да се заселят повече звезди на глава от населението от всяка друга европейска държава, нито пък да привлича като магнит туристи и любители на хазарта от цял свят.

Ранната история на Монако

тъне в мъглата на времето. Знае се, че след разпадането на Римската империя районът е бил опустошаван многократно от варварски племена, докато през 1191 г. император Хенрих VI, наследник на Фридрих Барбароса, го подарява на генуезците. Те именно полагат основите на крепостта, върху които днес лежи княжеският дворец. Когато през 1270 г. избухва война сред генуезката аристокрация, родът Грималди, предвождан от Франсоа Грималди, превзема крепостта на Монако. И тъй като Франсоа прониква отвъд стените, предрешен като францискански монах,

на герба му впоследствие се появяват двама монаси с мечове. Оттогава до ден днешен (с изключение на кратък период през ХIV) родът Грималди не изпуска контрол над

стратегическата купчина скали

за да я превърне от крепост, оспорвана от италианци, французи и италианци, в притегателно място за световния елит.Векове наред Монако е представлявало обикновена крепост и сгушено в подножието й рибарско село. Така щяло да продължава, докато принц Шарл III (за

магнит за световния елитМОНТЕ КАРЛО

Казиното в

французите и Карло III за италианците) не изпаднал във финансови затруднения. Дълго се чудил какво да прави и накрая решил вместо да налага поданиците си с тежки данъци, да заложи на развлеченията. Построените от него казино и курортен център имали такъв неимоверен успех, че през 1869 Шарл III премахнал изцяло преките данъци. А разрасналия се около казиното град взел неговото име - Монте Карло или Хълмът на Карло.В Монако започнали да се стичат капитали от цял свят. За три десетилетия жителите му се увеличили от 3000 на 15 000. Според последното преброяване от 1990 г. в княжеството живеят 29 972 души, от които едва 5070 са кореняци - монегасци, 12 047 са французи, а 5000 са италианци. Разбира се, тук живеят и много чужденци, които

плащат луди пари

за да си купят апартамент (от порядъка на 1 млн. USD за апартамент от 80-90 кв. м), за да избегнат данъците в родината си. Но има една любопитна подробност - право да купуват земя имат единствено монегасците!Някога княжеството се е състояло от райони или градчета - Монако-вил (старият укрепен град с двореца, градините, катедралата и Океанографския музей), Кондамин (районът около пристанището), Монте Карло (създаден през 1866 г. с прочутото казино),

продължава на стр.6

Фонвией (със спортния комплекс и промишлената зона) и Монегети (където днес е Екзотичната градина). В наши дни обаче княжеството е толкова плътно застроено, че границите между 5-те района не могат да бъдат открити и с лупа.Един от главните притегателни центрове за туристите, разбира се, е княжеският дворец. Всеки ден в 11.55 започва колоритната смяна на караула, след което по-любопитните гости могат да разгледат част от покоите на принц Рение. Около двореца са разположени тесни улички, запазили чара на средновековно Монако - магазинчета, кафенета, галерии... Малко по-надолу е Екзотичната градина,

събрала растенияот цял свят

от миниатюрни цветя до7-метрови кактуси. Така постепенно туристите стигат до Аквариума и Океанографския музей, основани от Албер I през1911 г.До съседната скала се стига по крайбрежния булевард, по който минава трасето на Гран при на Монако, един от най-опасните стартове от Формула 1. На въпросната скала е разположено Монте Карло с легендарното казино. Казината всъщност са две.

Едното е разположено в добре познатата стара сграда и пази аристократизма на традициите. Там туристи се допускат единствено в предната зала, и то след заплащането на входна такса от 10 евро. Приличното облекло и паспортът, удостоверяващ, че сте навършили 21 години, са задължителни. Всички останали салони

са на разположение на истинските играчи,

а не на любопитните зяпачи. На две крачки от "европейското" казино, е разположено "американското", изпълнено с множество "едноръки бандити". В него може да влезе всеки, независимо как е облечен и какво търси там.Ако човек се вгледа по-внимателно, докато се разхожда из града, ще забележи няколко любопитни неща. Градски транспорт няма. Но за сметка на това плъзналият по скалите град

е осеян с обществени асансьори, които

издигат жителите му от едно ниво на друго.

Няма да видите и пране, простряно по балконите на жилищните сгради - глобата е жестока! Няма да видите и една от легендите на Монако - гробището на самоубийците, разположено зад казиното. Преди години местните власти решиха, че то компрометира града, и го превърнаха в градина. И забраниха със специален закон на поданиците си да влизат в казиното...

6март-април 2003

Виждали ли сте как в ресторант или заведение за хранене Той сяда пръв, а Тя след него, като преди това търси място за чантата или дрехата си? Сигурно сте виждали!

Всичко започва от Вратата.Там би трябвало да ви посрещне някой от стопаните на ресторанта, да ви придружи до масата, да настани дамата, да поеме палтото, ако е сезон за връхни дрехи. След това да ви предложи меню и карта с

напитки или винена листа.Обикновено винената карта, баркарта или меню с напитки се предлага на кавалера, а дамата сама избира ястия, подходящи за нея.Виното (това събитие) се избира в съответствие с настроението, познанието, вкуса и в хармония с храната, избрана за момента.Тънкостите са много.Рибата не подхожда на червеното вино, но бялото би могло да замести и най-плътното червено.Ако имате навик да


Сомелиерът на ШератонМихаил Марковски: ВИНОТО

да е събитие - храненето празник!Когато тези две божествени неща се допълват, има хармония



съчетавате шопска салата с ракия - пробвайте с бяло вино и добре е да бъде от сорта Совиньон блан. Ако в заведението няма такова, опитайте със Златен димят. Предполагам, че ще останете доволни от тази новост.С основното ви ястие можете да пробвате Розе Свищов 2002 - уникат от вкусове, които подхождат за филе от тъмно

месо, пиле със сметана в сос или модерната вегетарианска кухня - леко червено, леко тръпчиво.

Балкан Хилс на Тракия естейт ще е добра компания за дълги разговори на мезета от рода на колбаси, салати, пастърми, сирене по шопски.Плътните силни вина, като Уникато и вината на Менада Оряховица, съчетайте с храна, богата на подправки, като Бьоф Строганов и дивеч.Сирена от рода на Бри и Камембер подхождат на

фините вина на избите Тодоров и "Св. Никола" и реколта 2002 на Памидово.Ако не сте опитвали досега, за кафето вземете една отлежала сливова от Троян или ракия Симеон.

Тайната на всичко дотук е в хармонията. Докато имате хапка храна, да вземете и малко вино. Ако тези две божествени неща се свързват, без да доминира едното от тях - имате съчетание. Ако се допълват - има хармония.Приятно нали?


Vinissimo е рядко бутиково вино, издържано и като стил, и като произход в традициите на малките семейни изби в Западна Европа.

Произведено е от фирмата "Рачев и син". Гроздето е от собствените насаждения на семейство Рачеви. Те са разположени край пясъчните пирамиди на Мелник - в село Хърсово. Място събрало в себе си цялата топлина от долината на река Струма. Още от дълбока древност в тази благословена от Бога земя се отглежда уникалният български сорт Широка мелнишка лоза. Песъчливите почви, горещият и сух климат и пълните със слънце гроздове са тайната на Рачевото вино.

Семейство Рачеви не разчита само на оставеното от прадедите,

а непрекъснато създава нови масиви, разширява старите, осъвременява технологиите и прави всичко това с мисъл за идните поколения...Първата реколта, която стана факт през ноември, беше само 4018 бутилки, всяка от които има собствен номер. От такава гледна точка то има колекционерска стойност, но отличните му вкусови характеристики като младо го правят подходящо и за незабавна консумация.Гроздето е 70% Широка мелнишка лоза и 30% Мерло. Виното е лежало 10 месеца

във френски и в български дъбови бъчви. Половината е лежало във френски дъб (вече използван), а другата половина - в нови български дъбови бъчви.Рачевото грозде е с отлични захарни характеристики - както майсторите му заявяват:

"Брали сме го зърно по зърно, само най-доброто от най-доброто!"

Семейство Рачеви са потомци и наследници на фамилия Габровски - видни търговци и индустриалци, собственици на първата фабрика за шперплат в България, както и на фабриката за метални изделия, кревати, детски колички. Те са и съоснователи на първата българска петролна рафинерия, едни от крупните търговци в България от началото на ХХ век.

Основен принцип на работата във фамилията е култът към качеството на всичко произвеждано във фабриките, качество на услугите, предлагани от търговските дружества, култ към качеството на живот.Именно този стремеж към качество наследяват и днешните последователи, превръщайки хобито на своите предци - винопроизводството, в основна дейност. И всеки, докоснал се до резултата, се убеждава, че традицията в семейството се запазва и се доразвива.

VINISSIMOбутиково винос колекционерскастойност

Като грациозна птица самолетът леко се снижава над повърхността. Един поглед през илюминатора е достатъчен, за да затаите дъх. Великолепието на природата постепенно се разкрива пред очите ви. Островите са разпръснати като перлен наниз сред безкрайните тюркуазеносини води на Индийския океан. Ярката слънчева светлина облива зелените мангрови оазиси, обрамчени с бели пясъчни ивици. Гледката е толкова впечатляваща, че човек се пита дали все пак чудеса не съществуват. Красотата на Малдивите не намалява и след кацането на самолета. Пред вас изникват разкошни тропически градини, а прохладният морски бриз леко полюшва листата на палмите. Водата е толкова прозрачна и чиста, че можете да видите как многоцветните рибки си играят в плитките лагуни.Архипелагът на Малдивите е разпръснат в Индийския океан на 300 мили югозападно от Индия и на 450 мили западно от Шри Ланка. Състои се от

1190 острова, групирани в 26 естествени атола, общата водна площ на които е 90 000 кв. километра. От тях само 200 са населени. Някога на това място в океана е имало гранитен остров, който започнал лека-полека да потъва. Кораловите организми надграждали повърхността му, докато в един момент гранитните блокове останали дълбоко под водата, а на повърхността се образували плитки лагуни и коралови образувания. Това превърнало Малдивите в

изумителна смесица

от бели плажове с фин пясък, кристалносини лагуни, многоцветни корали и екзотични морски обитатели.Подводният свят е представен от над 200 вида корали и 1000 вида риба в най-удивителни цветове. По-интересни представители на морската фауна са: риба-лъв и риба-скорпион, които са много красиви, но опасни, тъй като

имат отровни шипове по гърба. Рифовете са чудесно убежище за редки видове костенурки. Нормално е да видите делфини, които подскачат над водата. От хищните риби може се срещат някои по-дребни акули или величествената манта. Китовата акула обитава източните крайбрежия по време на югозападния мусон.Ранната история на Малдивите е

забулена с митове и легенди

Според археологическите данни първите заселници са дошли на островите преди 5000 години. Местния фолклор разказва, че това е била древната раса редин, която боготворяла бога Слънце и оставила след себе си невероятно културно наследство.

Малдивиедно неустоимо изкушение

С всяко гмурканев безбройните лагунина архипелага удавятепо един проблем




А ето как започнала приказката за тези чудни острови. Някога, когато Малдивите били все още слабо заселени, принц Коимала Кало заедно със съпругата си - дъщерята на краля на Шри Ланка, решили да предприемат сватбено пътешествие. Лодката им претърпяла корабокрушение и те били изхвърлени на един от северните Малдивски атоли. Когато местните жители разбрали за благородното потекло на своите гости, сърдечно ги поканили да останат завинаги. Така и станало. Коимала бил обявен за крал на острова. По-късно заедно със съпругата си се преместил на Мале, където сключил примирие с местното аборигенско племе.В началото на XVI век португалците успяват да завладеят повечето от островите в Индийския океан. Няколко пъти се опитват да присъединят и Малдивите към своите владения, но безуспешно. Най-накрая през 1558 г. окупират страната и управляват около 17 години.

Арабските пътешественици са тези, които оказват най-голямо влияние върху културното наследство на Малдивите.

Ислямът е единствената изповядвана религия от 1153 година. Легендата разказва, че в онези времена от дълбините на океана. всеки месец излизал свиреп демон

който вземал като пожертвование една девойка. За късмет точно по това време на острова бил мароканецът Абу ал Бакарат. Той научил историята и решил с хитрост да се справи с демона, като безспирно му чете стихове от Корана. След неговия успех кралят приел новата религия.Малдивите предлагат свой уникален туристически продукт - всеки остров е превърнат в отделен курорт по формулата "1 остров = 1 хотел". В хотелски комплекси от различни

категории са приспособени 80 острова. Трансферът се осъществява с моторна лодка или вертолет в зависимост от отдалечеността на хотела от международното летище в Мале. Настаняването обикновено е в бунгала, които условно се поделят на 3 вида - градински, плажни и водни. Цената нараства пропорционално според близостта на вилите до водата. Въпреки че Малдивите са мюсюлманска страна, системата на настаняване "всичко включено в цената" е възприета от повечето хотели. В цената освен пълен пансион

се включват още: поднасяне на следобедна закуска, неограничен брой местни алкохолни и безалкохолни напитки, допълнителни занимания като тенис, бадмингтон, скуош, сауна, джакузи, фитнес, баскетбол, тенис на маса, волейбол, билярд, разходка до местен остров, вечерен риболов и т.н.

Малдивите са един отнай-богатите на корали и морска фауна

региони в света. Гмуркането е възможно единствено в периода декември - март, когато няма силни вълнения и видимостта е кристално чиста до 30 метра дълбочина. Температурата на водата е 28°С. Може да се гмуркате по бански, но е препоръчително да наемете 3 мм

неопренен костюм, с помощта на който ще предпазите тялото си от охлаждане. На всеки остров срещу допълнително заплащане се предлагат курсове по гмуркане както за начинаещи, така и за напреднали.По време на престоя си задължително отделете един ден, за да разгледате столицата Мале. Тя е разположена почти в центъра на архипелага, в източната част на атола Каафу. Мале е търговски и административен център, където се намират основните исторически и религиозни забележителности. Площта на острова

е 177 кв. км с население 70 000 души. В миналото Мале е наричан Султанския остров. Административно се поделя на 4 подобласти. Най-добрият начин да изследвате острова е пеша. Обиколката започва от джамията Hukuru Miskiiy (Велики Петък), най-старата сграда в столицата. Построена е през 1656 г. по времето на султан Ибрахим Ишкандир. Стените на джамията са изработени от коралови блокове, върху които са издълбани красиви арабески и орнаменти. Тук се съхраняват отлични образци на типични за Малдивите ръчно изработени предмети. Около джамията се намират гробници, издигнати в чест на предишни султани, благородници и национални герои. В малък парк точно срещу джамията "Велики Петък" се намира гробницата на мароканеца Абу ал Баракат. Ислямският център е


най-известната архитектурна забележителност на Мале

представляващ триетажна сграда в центъра. Част от комплекса е джамията "Султан Мохамед" - най-голямата на Малдивите. В нея може да се поберат над 5000 поклонници. Златният купол на джамията се вижда отдалеч. Вътрешността е декорирана с изящна дърворезба и арабски калиграфии. В центъра се помещават библиотека и конферентна зала

Внимание заслужава и Muleeaage - бившият президентски дворец, построен от султан Шамсудеен III в чест на неговите синове преди Първата световна война. По-късно сградата е национализирана. Днес тук се посрещат официалните държавни гости. Градините около него са превърнати в градски парк. Запазен е и националният музей, където се пазят експонати от султанската съкровищница.Във всеки хотел има търговски центрове, но там цените са леко завишени. Затова, ако сте решили да си купите нещо за спомен от Малдивите,

най-добре е това да стане, докато сте в Мале. Цените са много изгодни, защото в по-голямата си част стоките са освободени от мито. От Малдивите може да отнесете за спомен

разнообразни ръчно изработени изделия - накити от корал, седеф и миди; статуи от лакирано дърво; килими и рогозки, изработени от палмови листа; бродерии и арабески; памучни изделия - саронги, тениски, и други.

Голямо разнообразие от стоки

може да намерите в търговския център STO в Мале. Имайте предвид, че всички магазини затварят за 10-15 мин пет пъти дневно по време на молитвите. Северната част на

строва между Chaandanee Magu и Местния пазар е най-активната шопингзона за туристите, откъдето те може да си закупят типични сувенири от острова. В Южната част между Majeedee Magu и Orchid Magu са разположени луксозни магазини за дрехи последна мода. Там работното време продължава до 23:00 ч. Атракция за туристите представляват Рибният и Местният пазар.В менюто преобладават местната и южноазиатската кухня. В някои ресторанти може да опитате тайландска и европейска кухня.

Типични заведения за хранене са чайните, където се поднасят различни топли и студени мезета и сладкиши. Най-традиционни ястия са: fihunu mas (риба, пълнена с пикантна смес и

запечена на скара), gulha (кръгли хрупкави снаксове, пълнени с пушена риба), bajiya (хлебче, пълнено с риба, кокосови орехи и лук), keemia (пържени рибни ролца), kulhi borkibaa (немного пикантен рибен пай), theluli msa (рибни късове, оваляни в чеснова панировка). За десерт препоръчваме bondy (бели кокосови пръчки) и zileybee (сиропирани маслени спирали), крем карамел, гарниран с пресни нарове, папая и манго. Алкохолът е забранен на Малдивите и консумацията му е възможна единствено в хотелските курорти. Много освежаващо ще ви подейства сладката напитката suji (грис, кокосово

мляко, ядки и билки). Част от културата на местните жители е Bodu Beru.

Това е най-популярният танц в страната

в който участват и млади и стари, жени и мъже. На всеки населен остров има поне по една трупа, която изнася представления по време на национални празници и специални събития. Основни инструменти са 3 или 4 барабана и перкусии. Барабаните са изработени от куха кокосова палма, покрити с кожа от манта или коза. Един солист рецитира стихове, а хор от 10-15 души бият барабани. Африканските роби въвеждат танца за първи път на острова през XIX век. Bandiyaa Jehun е също популярен начин за забавление. Представлението се изнася от млади жени, които танцуват и пеят, потропвайки мелодично с пръсти върху метални съдове за вода.

Слънце, пясък и море. Тези три думички привличат туристи от близо и далеч

към малките приказни островчета от Малдивския архипелаг, където с всяко гмуркане в безбройните лагуни човек удавя по един свой проблем.


Визов режим: Безплатна виза се полага при пристигане на международното летище, която обикновено е валидна в рамките на 1 месец. Всички пътници на излизане заплащат такса 10 USD.

Митнически изисквания: Абсолютно е забранено внасянето в страната на алкохолни напитки, порнографски списания, оръжие, наркотици и религиозни фетиши. В случай че такива бъдат открити, остават за съхраняване на летище и при напускане на страната се връщат. Износът на корали, миди и други предмети, отделени от тяхната естествена среда, също е забранен.

Население: 270 000 жители, смесица от различни раси - арабска, африканска и азиатска. Образователната система е на много високо ниво - 98% от населението са грамотни.

Религия: Ислям. Никакви други религии не се изповядват на островите. Местните жители все

още се страхуват от джинове - зли духове, които живеят в морето или на небето.

Официален език: Дивехи, силно повлиян от арабския. Всички местни жители свободно говорят английски. Персоналът в курортите има познания по немски, френски, италиански и руски език.

Часова зона: +5 GMT. Часовата разликата с България е 3 часа напред.Климат: Климатът на Малдивите се определя от сухите и влажни мусони. В сухия период (ноември-април) времето е горещо и влажно, слънчево, почти без никакви валежи. Средните температури на въздуха през януари варират между 25 и 30°С. Средното количество на валежите е 76 мм.

Национална валута: Малдивска руфия (MVR). Банкнотите в обращение са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100 и 500 руфии. Монетите са с номинал 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100. Една руфия се състои от 100 лари.

Валутен курс: 1 USD = 12.75 MVR (по курс от 06.01.2003 година).Валута може да бъде обменена във всяко ауторизирано гише в банките на Мале, на летището или в самия курорт. Щатският долар е най-често използваната чуждестранна валута. Разплащания се осъществяват и в евро, британски и италиански лири. Малдивската руфия ще ви е нужна единствено докато пазарувате в малките местни магазинчета или за да заплатите дребни услуги. Кредитните карти също са се наложили като разплащателно средство - American Express, Visa и Mastercard.

Кредитни карти: Повечето хотели, ресторанти и магазини приемат American Express, Diners Club, Visa, Access и Mastercard.

Електричество: 220-240 волта. Щепселите са с три изхода. Адаптори не се осигуряват в хотела, но може да се купят на място от търговската мрежа.

полезно еда знаете

Малдивиедно неустоимо изкушение

Доника Кръстева14 години, Софиямерки: 81/67/84

Маргарита Трайкова 15 години, Софиямерки: 90/63/90

Борислава Луканова17 години, Софиямерки: 86/63/90

Цветомира Димитрова17 години, Софиямерки: 94/64/90

Илиана Илиева17 години, Софиямерки: 85/60/92

Адриана Генадиева14 години, Софиямерки: 83/62/84

Кремена Тотева16 години, Севлиевомерки: 86/61/91

Мария Манова14 години, Софиямерки: 86/61/89

Катя Харалампиева18 години, Софиямерки: 87/60/85

Ева Лалова13 годинимерки: 84/66/90

Eла изгрей!

В търсене на най-хубавото българско момиче. Коя ще бъде красавицата от брой №1 за следващата година? Конкуренцията ще бъде много оспорвана, но своя реален шанс има всяка една от кандидатките.

Още в началото трябва да опровергаем баналното конкурсно клише, че "красотата ще спаси света". Не, красотата няма да спаси света, няма да нахрани гладните, няма да спре ураганите и земетресенията, дори няма да помогне за затварянето на озоновата дупка. Нашият конкурс няма да си поставя такива грандиозни задачи, а ще бъде много по-човешки в амбициите си.

Красотата нямада спаси света,но може да го направи едно по-добро и харесвано място за всички нас - неговите обитататели.

Задачата на конкурса MISS BOUTIQUE 2003 ще бъде да предостави шанс на възможно най-голям брой красиви български момичета да направят своя дебют върху страниците на печата, да покажат на света своята хубост и да очакват

трепетно този същият свят да ги забележи, да им се възхити и да им каже своето "да" чрез гласовете на нашите читатели.До участие в конкурса MISS BOUTIQUE 2003 ще получат достъп всички български момичета, които до момента не са имали възможност да работят като професионални модели или манекени и не са обвързани с договор към агенция.

Кандидатките не бива да са навършили повече от 21 години и да са омъжени. Снимките на участничките можете да изпращате на адрес: 1606 София, пк 240, за конкурса MISS BOUTIQUE 2003 Не забравяйте да посочите адрес и телефон за контакти, както и основните данни за всяка кандидатка: години, ръст, цвят на очите, мерки, любими занимания и интереси.

В следващия брой ще обявим и адреса на Интернет-сайта, където ще можете да видите всички кандидатки и да гласувате за своята любимка.

В края на годината десетте най-добри, избрани от независимото жури на гласувалите в сайта, ще бъдат поканени на традиционния коледен бал на вестник ПАРИ, където ще бъдат представени

на българския бизнеселит и може би някоя от тях ще си тръгне от бала не като Пепеляшка, а като принцеса - със своя първи рекламен договор.Разбира се, винаги най-голяма е интригата за първото място. Победителката в конкурса MISS BOUTIQUE 2003 ще бъде

наградена с екскурзия до Италия

от нашия спонсор АЛФАТУР и ще получи

елитен дамски часовник

от най-новата колекция на Candino от фирма Julliany, официалния вносител за България.

Нейното лице ще украси корицата на първия брой на BOUTIQUE за 2004 година. Разбира се, ще има много подаръци и за всички финалистки от многобройните ни спонсори.А дотогава - намерете най-добрия фотограф, когото познавате, и ни изпратете най-хубавите си снимки. За нас ще бъде удоволствие да ги публикуваме на страниците на нашето издание. Разбира се, място ще има само за най-добрите - искрено Ви желаем да сте сред тях!

з а п о ч в а к о н к у р с ъ т

Ели Герганова е завършила Международни икономически отношения в Икономическия институт, София. От 1975 година работи в страната и чужбина за редица международни фирми. Тя е единствената жена генерален директор в световноизвестната фирма "Диаджео", най-големия производител на спиртни напитки. Отговаря за България и Румъния. Четири от марките алкохол, които представя у нас, са номер 1 в света - уиски Джони Уокър, водка Смирноф, джин Гордънс и ликьор Бейлис. А J&B е уиски номер 1 в Европа. Извън работното място Ели Герганова се увлича по вътрешния дизайн, като е подплатила индивидуалното си усещане за красота и хармония с диплома от Британската кралска академия за изкуства.

Ели Герганова, генерален директор на "Диаджео" за България и Румъния:

Винаги има хоризонти, които се отдалечават

Възможностите за развитие на бизнеса са извън квадрата на стандартните уравнения, те лежат в неоткритите територии на

нестандартните решения.Казва, че сутрин става с мисълта за задачите, останали от предния ден. Опитва се да подрежда времето така, че то да стигне и за новите задачи на деня. Работи средно по 12 часа, но денят й минава бързо, защото работи с удоволствие. Новият подход в бизнеса на фирмата е задачите да се решават от малко, но качествени хора, с максимална натовареност и високо заплащане. Съвременният бизнес излиза от системата на големите пирамидални структури, сега е времето на хоризонталните, високопрофесионални екипи, разказва Ели Герганова. В нашия офис сме много малко хора, но добре подготвени и постоянно развиващи се професионалисти. Те управляват многофункционални проекти, които в други фирми се изпълняват от десетки служители. По света 25 хиляди служители на "Диаджео" се управляват от лидерски екип от 750 мениджъри. Бизнесът вече се групира не по географски признаци, а съобразно с методите на управление. Една група може да включва пазари от петте континента на света, ако прилага едни и същи принципи на управление на бизнеса, пояснява г-жа Герганова. Това, което обединява структурите на "Диаджео" в над 180 пазара, е общата

бизнескултура на фирмата, включваща четири основни елемента - опознаване на консуматора, високи стандарти в работата на всички, успехът е право на всеки, гордост от постигнатото.

Голямото предизвикателство

за г-жа Герганова е не просто да създава условия за решаване на многото задачи, но да осигурява решаването им по възможно най-добрия начин. И това важи както за разработването на дългосрочна стратегия за развитие на бизнеса, така и за изпълнението на най-малката банална задачка на деня. Да свършиш нещата в срок, и то така, че да станат мерило за останалите, е предизвикателство, което изисква много фокус върху изграждане на високи стандарти на работа и много личен пример, споделя бизнесдамата. И допълва: Винаги съм воювала с неангажираността и посредствеността в работата. За мен посредствеността е нещото, което убива шансовете за развитие и успех.Тя има огромен опит зад гърба си, но никога не забравя, че рутината е колкото полезна, толкова и понякога вредна. В повечето случаи възможностите за развитие на бизнес са извън квадрата на стандартите и релсите на рутината. Те лежат в някоя неоткрита територия, изповядва своята лична и бизнесфилософия Ели Герганова.А как се покорява тази неоткрита територия? Никога не може да се покори прогресът, категорична е тя. Винаги има още къде да се стигне. Винаги има хоризонти, които се отдалечават, важното е да не спираш да ги гониш. Стремежът към новото и неоткритото е

вечният вътрешен двигател

на човешката дейност, подчертава Ели Герганова.В нашия бизнес, казва тя, новите идеи идват от по-задълбоченото познаване на консуматора и промените, които настъпват в неговия начин на живот и консуматорско поведение. Защо всички големи фирми отделят огромно внимание на иновациите, новите бизнесрешения и новите продукти? Обяснението е простичко: защото консуматорите вече много динамично променят нуждите си, можем да говорим за революция в потреблението. Ето защо лидерите в бизнеса са с ръка върху пулса на консуматора, казва Ели

БИЗНЕСАЛ И Ц А О Т


Е л иГ е р г а н о в а

Герганова. Лидерите не само откриват промените, те дори сами ги предизвикват. Така се раждат нови категории продукти, отбелязва тя. И дава пример с т. нар. пре-микс напитки - безалкохолни напитки, смесени с малко количество алкохол, които отговарят на променените изисквания на консуматорите днес. Потопени в голямото напрежение на деня, в свободното си време хората искат да удължат срещите си с приятели и да се разтоварят максимално. Това предизвиква промени в поведението на консумация. На пазара все повече се търсят напитки, на които човек може да се порадва по-дълго време в компанията на близки приятели.

"Диаджео" е лидер

в разработката на такива нови продукти. Фирмата има едно много смело портфолио от пре-микс на световноизвестни марки, готови да задоволят нуждите на различни консуматори, казва г-жа Герганова. Ние ще зарадваме и българските почитатели на тази модерна категория продукти, които скоро ще могат да се наслаждават на Смирноф айс, най-продаваната пре-микс напитка в света.А какво иска от себе си Ели Герганова? Искам да намеря правилния баланс между личния живот и служебните ангажименти, отговаря бизнесдамата. Защото е убедена, че качеството на живота се измерва и по това, колко време може да отделиш за себе си и за близките си, които най-често са ощетени от дългия работен ден. А защо е дълъг работният ден? Ами защото непрекъснато се борим с отделни язви на заобикалящата ни среда. Ако макрорамката на бизнеса е по-здрава и стабилна, нашето време в офиса ще се съкрати, казва Ели Герганова.Немалка част от времето в нашия бизнес отива в отношенията ни с икономическата полиция, следствието, митническата и данъчната администрация. Ако сте били вече обект на данъчни проверки, вероятно знаете колко дълго време продължават ревизиите и колко по-дълго време е необходимо, за да получите отговор на евентуалните ви възражения. Голяма част от времето отива в битка за защита на търговските марки - в битка с производството на ментета, контрабандата и полулегалния внос. Сблъскваме се с празноти в законодателството. Можете ли да повярвате, че съгласно Наказателния кодекс подготовката за производство на ментета не е престъпление? Можете ли да приемете, че някои търговци внасят в страната стоки по цени, по-ниски от цените на самите производители на тези стоки? Ще се примирите ли например с факта, че съдът по една и съща схема нееднократно постановява митницата да предаде на един търговец стоки, които са в режим митническо

задържане за нарушение на търговската марка и тези стоки с недоказан произход и качество впоследствие се появяват в търговската мрежа? Допустимо ли е четири състава на един и същи съд да се произнасят различно по идентични молби на един ищец, като в крайна сметка му предоставят право да си избере, като на сергия, най-благоприятното за него решение - блокиране на голяма сума пари като гаранция за някакъв измислен бъдещ иск, и то съвсем безплатно, без никакъв депозит? Как бихте реагирали, ако банката на длъжника ви не изплаща безусловно дължимите банкови гаранции, криейки се зад документ, който никога не получава изпълнение от съда? Харесва ли ви фактът, че съдия се опитва безнаказано

да си присвоява правосъдие

като арогантно не признава договорени между страните международен арбитраж и приложимо право? Ще приемете ли с безразличие предизвикването на безпочвено следствие срещу вас с цел постигане на лични користни цели? Не, разбира се! - категорична е г-жа Герганова. Ще трябва да отделяте време, за да хвърляте светлина върху закононарушенията и да се борите за прилагане на правото, дори когато сте изправени пред ситуация, при която законът се манипулира и непрекъснато се търсят вратички да бъде заобиколен.А законът е стожерът, който гарантира сигурността на бизнеса и на гражданите. Жалко е, когато толкова нужните на страната ни инвестиции от големи фирми се отклоняват от България и отиват например в Румъния. Не само защото Румъния е по-голям пазар от България. Просто там има по-голяма сигурност за бизнеса, казва Ели Герганова.Аз обаче съм непоправим оптимист, убедена съм, че законът, макар и много бавно и мъчително, неминуемо ще си проправи път през балканските дебри на българската съдебна система, споделя г-жа Герганова.Ако я питате за личното й мото, ще ви отговори, че логото на Джони Уокър "Продължавай напред!" важи и за нея. Ще продължава да търси нови хоризонти на успеха - все така компетентна, целеустремена и отдадена на работата и близките си, които обича.



красивата гледкав две европейскистолици

BelvedereАвстрия и Полшаимат много общо в историята, културата, развитието си.

В столиците им са запазени разкошни дворци, съхранили специфичната атмосфера на няколко епохи, уникални в своя архитектурен стил. Belvederе в превод означава красива гледка. На такава гледка във вид на дворцови комплекси със същото наименование можем да се наслаждаваме във Виена и Варшава.Всяка разходка в австрийската столица е

едно голямо изкушение

постоянна дилема на какво първо да отделим внимание и кое да оставим за после. Тук всички сладкарници са виенски, колелото в Пратера също, да не говорим за валса, който можем да танцуваме на палубата на всеки туристически кораб, порещ Donaukanal почти в центъра на града. С часове можем да се шляем по централните улички, откривайки все нови и нови неща. Дори и без карта или пътеводител непременно ще попаднем на някой дворец. Твърде вероятно е това да бъде лятната резиденция на австрийския император - Belvedere. Струва си специално да отделим време за посещение независимо каква е целта на пребиваването ни във Виена.

Дворцовият комплекс е съчетание от импозантни сгради и безупречно поддържани паркови площи. Дворецът е проектиран от архитекта Йохан Лукас фон Хилдебранд в бароков стил по подобие на френския Версай. Първата му част - Долен Белведер (Unteres Belvedere) - е построен през 1714-1716 г. Втората част на двореца - Горен Белведер (Oberest Belvedere) - е издигната през 1721-1722 г. и се смята за шедьовър на бароковата архитектура. Дворцовите сгради са свързани с алеи, по продължение на които са разположени множество фонтани, скулптури, тераси.

Първоначално Belvedere е служил като лятна резиденция на княз Евгений Сабаудски, а след неговата смърт е бил откупен от австрийския император. Преди Първата световна война там е установил своето постоянно седалище монарха Франц Фердинанд. През 1955 г. в двореца е подписан трактатът за независимост и необвързаност на Австрия. Сега в сградите му се помещават: Австрийската галерия на ХIХ и ХХ век - в Горен Белведер, Австрийският музей на бароковото изкуство - в Долен Белведер, и Музеят на средновековното австрийско изкуство - в бившата оранжерия. Всички музеи са отворени от вторник до събота от 10.00 до 17.00 часа.



От най-високата част на хълма, на който е разположен Belvedere, се открива прекрасна гледка към Виена. Чудесна панорама се отваря и от надвисналия над Дунава хълм Kahlenberg, издигащ се на запад от града във виенската гора (Wienerwald). Това е любимо място за отдих и релакс,

оазис за влюбените

Хълмът е известен и с паметно историческо събитие, вписало се дълбоко в историята на Европа.

През 1683 г. турците отново напират към Виена и след двумесечна обсада са на път да я превземат. Тогава полският крал Ян III Собиески се притича на помощ, заема височината и оттам поема победоносно, разбивайки османските орди и разкъсвайки обсадата.Собиески продължава да свързва Виена с Полша в преносен и в буквален смисъл. Всеки ден влак от типа EuroCity, носещ името на храбрия полски крал, пътува между трите столици - австрийската, старата полска Краков и новата Варшава. Идеята да се "клатушкаме" с такова превозно средство 400-600 км не ентусиазира, имайки предвид българските тренове. Абсолютно неоснователно,

защото влаковете от типа EuroCiti предлагат много висок комфорт на пътуване. Разстоянието от 680 км между Виена и Варшава се изминава за 7 часа и половина, като се има предвид, че се пресичат две граници. Вагоните са напълно климатизирани, цари стерилна чистота, гастрономичното обслужване е на ниво.

Самолетът или автомобилът също са алтернатива - въпрос на финансови възможности и предпочитания.

След посещението във Виена полската столица може да ни изглежда като провинциален град, но

първите впечатления са подвеждащи

През последните години Варшава се промени неузнаваемо, обликът й все повече напомня съвременно сити. Вярно е, че уродливата социалистическа архитектура трудно може да се скрие, но също е вярно и това, че когато има огромни инвестиции, некорумпирани чиновници, способни мениджъри и доволни от доходите си работници, обликът на града коренно може

да се промени. Полската столица притежава перфектна комуникация, добре развита туристическа инфраструктура, богата и разнообразна хотелска база. Разликата се усеща в манталитета на хората - поляците също са изключително учтиви, но по-топли, "по-славянски", макар и от този, северния клон.

Ако пътуваме от Виена през деня, естествено е да отморим в някой добър хотел и да потърсим красивите дворцови гледки на

следващия ден. Jan III Sobieski е един от хотелите - символи на Варшава: четиризвезден, в центъра, с прекрасно обслужване.

"Проше Пани, гджие знайдуйе шие палац Белведере? Хчиалбъйм го звиеджиеч."

(Извинете, госпожо, къде се намира дворецът Белведер? Искам да го разгледам.) Можете да попитате дамата на рецепцията, предприемайки туристическа обиколка на града (ако фразата ви се струва твърде трудна за изговаряне, задайте въпроса на английски, немски или руски, ще ви разберат без проблем).

На въпроса ще ви отговори много подробно, по отношение на разглеждането може би ще ви коригира или попита: "А имате ли покана от… президента?" Защото варшавският дворец Belvedere понастоящем е резиденция на президента на Република Полша. Лесно ще открием двореца, тъй като той е част от

прекрасния парков комплекс Лаженки

(в превод "Бани"), разположен на левия бряг на Висла. Построен е по времето, когато Полша и Литва са били в уния - през1659 г. - за великия литовски канцлер Кшиштоф Паца. Век по-късно Белведер е купен от полския крал Станислав Август Понятовски и присъединен към Лаженки. През 1818 г. е продаден на правителството на "Кралският конгрес" оглавявано от брата на руския цар - великия княз Константин. Последвала реконструкция, след която дворецът придобил нов вид в стил неокласицизъм. Тази промяна била реализирана от прочутия полски архитект Якуб Кубицки, ученик на Мерлини.От 1918 г., когато е възстановена независимостта на Полша, Belvedere принадлежи на правителството. В междувоенния

период е обитаван от президента и върховен главнокомандуващ маршал Пилсудски. След Втората световна война "народната власт" възприема други критерии за държавен престиж и дворецът е обитаван от по-нископоставени чиновници на Държавния съвет. Традицията Belvedere да бъде резиденция на държавния глава е възстановена от Войчех Ярузелски след официалното му избиране за президент през 1989 г. Следващите обитатели са семействата на: Лех Валенса от 1990 до 1995 г. и Александър Квашниевски оттогава до днес. С течение на времето консервативните принципи за достъп в резиденцията са смекчени. Днес президентската двойка често организира приеми, партита, отворени дни за посещение. Така че ако ни се усмихне щастието, може да попаднем на такъв случай и да видим как живеят в ежедневието си хората от върховете на властта. Във Виена и Варшава ще видим красивата гледка Belvedere в буквалния смисъл на думата. А в преносния в нашата страна Belvedere има и друго измерение чрез представителството на френския концерн Belvedere Group, който рекламира по билбордове водката Jan III Sobieski.


Belvedere

ВъвВъв всичкивсички агенцииагенции и бюрабюра нана ДрДружествотоужеството.

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТпри използване на

ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ

само16лв.

на година

©AGORA

3M

-358

ИГРАЧКИ

Колекционери на165 000 USDза плюшено мече9000 USDза тенекиен робот


В един свят на възрастни, изпаднали в плен на носталгия по младостта, колекционирането на детски играчки се превръща в бизнес с неподозирани мащаби. И все пак какво кара някои хора да платят 165 000 USD за плюшено мече или 9 000 USD за тенекиен робот?

Пазите ли играчките си от детството?

Разбира се, че не - малцина от нас го правят, а дори да ги пазят, състоянието им едва ли е добро. И най-качествените играчки бързо се издраскват, чупят, губят или разменят за нещо по-привлекателно. Но в същото време те се превръщат в изключително

силен спомен, а търговията с класически и антикварни играчки вече е сериозен бизнес. Пазарът гъмжи от колекционери, привлечени от неустоимата комбинацияот изобилие от пари и носталгия към детството.Забравете лъскавите електронни играчки, обърнете внимание на прашасалите вещи на тавана или в мазето. След като през тази година плюшеното мече навърши 100 години, интересът към него рязко нарасна. За негов изобретател се смята германецът Рихард Щайф, който го показва за първи път на пролетния панаир в Лайпциг през 1903 г. До 1907 г. самият Щайф успява да продаде 1 млн. плюшени мечета. И до ден

днешен фирма "Щайф" остава най-известният производител на плюшени мечета в света и зарежда най-престижните магазини като лондонския "Харод'с" например.

Тазгодишната колекция включва романтична двойка мечета Ромео и Жулиета, които пеят Endless Love на Лайънъл Ричи. Сериите са предназначени предимно за колекционери и не надвишават 2000 бройки. Затова експертите очакват след



време цената им рязко да нарасне. В Америка Морис Мичтъм вижда една карикатура, посветена на президента Теодор Рузвелт, и една мечка. Жена му ушива плюшено мече, което излага на витрината на магазина им в Брюклин. Мичтъм пише до Белия дом с молба да кръсти мечето си Теди (галеното име

на президента) и останалото, както казват американците, е история. По цял свят плюшените мечета стават известни като Teddy Bear или Мечето Теди.Търговията с "антикварни" мечета стартира през 80-те години, но

първият търг, посветен изцялона тях,

е организиран през декември 1993 г. от "Кристи'с". Тогава

Елиът, синьо плюшено мече на "Щайф", е продадено на цена 74 500 USD. На следващата година полковник Боб Хендерсън, ветеран от Втората световна война, разпродава колекцията си с благотворителна цел. Всичките приходи отиват в помощ на деца инвалиди, а едно от плюшените мечета

Teddy Girl е продадено за 165 000 USD.Не всички истории обаче звучат толкова приятно. През декември 2000 г. едно мрачно мече "Щайф" бе продадено в Лондон за 137 625 USD. Изключително редкият екземпляр от 1912 г. е облечен с палто от черен мохер в знак на траур по случай потъването на "Титаник".Растат цените не само на играчки от края на ХIХ или началото на ХХ век. Истински бум изживяват сериите от 60-те, 70-те и 80-те години, посветени на култови кинопоредици като "Междузвездни войни", "Батман", Джеймс Бонд…


Сред големите им колекционери бе покойният Стив Макуин, а днес на това хоби се е отдал Ричард Гиър.

Популярни са и тенекиените роботи, предимно японско производство, чиято цена се движи между 500 и 9000 USD. След 11 септември мнозина инвеститори предпочетоха давложат парите си в играчки, които се оказаха

по-сигурно вложение от фондовата борса

Ако имате достатъчно време и пари, можете да бъдете сигурни, че няма да сбъркате. "Sotheby's" продаде колекцията Хагърти за 2.2 млн. USD. Бисерът в короната бе шейна от ковано желязо, изработена през 1893 г., чиято цена достигна 159 750 USD.

Популярните в България колички и камиончета Matchbox също се радват на успех по аукционите. Миниатюрен кран от серията Magirus Deutsch наскоро бе продаден за 11 250 USD. В нюйоркския клон на "Кристи'с" през 1991 г.

миниатюрна противопожарна каручка от 1875 г. спря наддаването при цена 231 000 USD.

Макар куклите да не са толкова популярни сред колекционерите като количките или плюшените мечета, те също са в състояние да поставят рекорд. Шампионът в това отношение е германска кукла на Kamner Reinhardt, продадена за 270 000 USD. Тя е изработена в типичен за антикварните кукли стил - фин порцелан и

ръчно изрисувано лице. Въпросната кукла се оказва "липсващият" номер от серия,

изработена едва в 100 бройки

номер, който се е смятал за безвъзвратно изгубен.Друга прочута играчка, известна като "Царският влак", наскоро достигна цена от 33 000 USD. Произведен от немска компания през 1910 г., влакът привлече интерес поради твърденията на неговия собственик, че играчката е принадлежала на руския император Николай II. Всичко се оказа измислица, дори снимките, на които царят държи влакчето, бяха фалшиви, но никой не постави под съмнение стойността на играчката.


Победителите в дегустациите

По време на Винария 2003 се проведоха национални дегустации за вина, ракии и винено бренди. 37 фирми представиха 640 проби. Дегустациите определиха победителите в различните групи.

Носители на Златен ритон:В групата бели и розови вина от последната реколта - вино Шардоне, регион Поморие, партида Х, рек. 2002, на Черноморско злато АД - Поморие

В групата бели и розови вина от стари реколти - Розе от Южния бряг, рек. 2001, на Винком АД - Бургас

В групата червени вина от последната реколта - вино Каберне Совиньон Туида, рек. 2002, на Вини АД - Сливен

В групата червени вина от стари реколти - Каберне Совиньон Горчивка, спец. резерва, реколта 1998 г., на Винпром Свищов АД

За втори път по време на Винария бе присъден медал за вино от местен сорт грозде - виното, получило най-висока оценка от белите и от червените вина, без значение на реколтата:

Сребърен медал спечели вино Димят, парт. V, рек. 2001, на Черноморско злато АД-Поморие

Сребърен медал заслужи и вино Мавруд, район Асеновград, реколта 2001, на Винзавод АД-Асеновград

В групата бели и розови вина от последната реколта бяха присъдени 3 сребърни медала:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели вино Шардоне, регион Поморие, партида III, на Черноморско злато - Поморие

Сребърен медал и голям почетен диплом заслужи вино Шардоне от Славянци, партида IV, на Винекс Славянци АД

Сребърен медал и голям почетен диплом отличиха вино Шардоне, регион Поморие, партида II или IV, на Черноморско злато АД - Поморие. Двете вина са с равен брой точки

В групата червени вина от последната реколта бяха присъдени 3 сребърни медала:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели вино Мерло, регионално вино Тракийска низина на Домейн бойар - клон Ямбол, изба Ямбол

Сребърен медал и голям почетен диплом заслужи Винекс-Славянци за вино Мерло от Сунгурларе, партида III3

Сребърен медал и голям почетен диплом бяха присъдени на вино Каберне Совиньон от Сунгурларе, партида II, на Винекс Славянци АД

В групата бели и розови вина от стари реколти бяха присъдени 3 сребърни медала:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели вино Шардоне от Славянци, реколта 1998, на Винекс-Славянци АД

Сребърен медал и голям почетен диплом заслужи вино Сунгурларе Шардоне, реколта 2000, на Винекс Славянци АД

Винария2002

Сребърен медал и голям почетен диплом отличиха вино Лео Шардоне, реколта 2000, на Винекс Славянци АД

В групата червени вина от стари реколти бяха присъдени 3 сребърни медала:

Сребърен медал и голям почетен диплом получи вино Каберне - регион Сливен, реколта 2000, на Домейн боайр - клон Ямбол, изба Сините скали

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели Белведере за вино Оряховица Каберне Совиньон специална резерва, парт.I, реколта 1997

Сребърен медал и голям почетен диплом бе присъден на Оряховица Каберне Совиньон резерва, парт.I, реколта 1999, на Белведере ЕООД - Стара Загора

В групата пенливи газирани вина бяха присъдени 2 сребърни медала:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели газирано вино Албена на ЛВК Винпром Търговище

Сребърен медал и голям почетен диплом получи газирано вино Чо чо сан деми сек, парт. I, на Винекс Славянци АД

В групата шумящи естествено пенливи вина бе присъден 1 сребърен медал:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели естествено пенливо вино Криста Класик на ЛВК Винпром Търговище

В групата ликьорни вина също бе присъден един сребърен медал:

Сребърен медал и голям почетен диплом спечели вино Тамянка, Черноморски район, реколта 1989 г., на винарска изба "Хан Крум"

В групата винено бренди бяха присъдени 2 златни и един сребърен медал:

Златен медал и голям почетен диплом спечeли винено бренди Велики Преслав на възраст 50 години на Винекс Преслав АД - Велики Преслав

Сребърен медал и голям почетен диплом получи Винено бренди 33, партида II, на Черноморско злато АД - Поморие

Златен медал и голям почетен диплом отличи Винено бренди 33, партида III, на Черноморско злато АД - Поморие

В групата на гроздовите ракии бяха присъдени 1 златен и 2 сребърни медала:

Златен медал и голям почетен диплом получи Гроздова ракия Хан Крум, 13-годишна, на Винарска изба "Хан Крум"

Сребърен медал и голям почетен диплом отличи Гроздова ракия Хан Крум, 11-годишна, на Винарска изба "Хан Крум"

Сребърен медал и голям почетен диплом заслужи Пещерска гроздова ракия, 1998, на Винпром Пещера

В групата на плодовите ракии бяха присъдени 1 златен и 1 сребърен медал:

Златен медал и голям почетен диплом заслужи Отлежала Троянска сливова ракия, 1983, на Винпром Троян АД

Сребърен медал и голям поче-тен диплом получи Отлежала Троянска сливова ракия, 1985 г., на Винпром Троян АД


Винария2002


История на ЗЛАТНАТАБЪЧВАЗа осми път в. ПАРИ

връчи наградата ЗЛАТНАТА БЪЧВА.

Определянето на победителя става по формула, утвърдена преди 3 години от управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара. Според формулата

носителят на ценния приз се определя, като се сумират петте най-високи дегустаци-онни оценки на вината на всеки винопроизводител, стигнали до финалния кръг на националните дегустации. Регламентът е изключително справедлив, защото дава шанс на всички, дори и на по-малките като производствени и капацитетни възможности винарни.

Но сега нека се върнем малко назад. През далечната 1994 г. вестник ПАРИ съвместно с тогавашното Сдружение на винопроизводителите и търговците на вина и спиртни напитки учреди

наградата ЗЛАТНА БЪЧВА (плакет с нумизматична стойност). Тя беше връчена за първи път на Винария '95 на най-добрия производител на база дегустационните оценки от Фестивала на виното и по формула, определена от сдружението.Наградата постигна целта си да популяризира постижения-та на българското винарство, защото много бързо се утвърди. Тя стана престижна,

авторитетна и желана от нашите винопроизводители, поради което се връчва вече за осми път.Неин пръв носител стана Винпром Русе. Впоследствие русенци спечелиха ЗЛАТНАТА

БЪЧВА още две години поред. През 1998 г. тяхната хегемония беше нарушена от ЛВК Сухиндол, който с минимална преднина грабна ценния приз. Петият носител на престижната награда беше Домейн Бойар.Шестият носител на ЗЛАТНАТА БЪЧВА бе Винарска къща Сакар АД - Любимец, като това стана вече по новата формула, утвърдена от Националната лозаро-винарска камара.


Миналата година победи Винзавод АД - Асеновград. Това бе седмият носител на наградата.Осмият победител, който ще пие от ЗЛАТНАТА БЪЧВА, е Черноморско злато АД - Поморие.

Поморийци ще пият от Златната бъчва

На 5 февруари в панаирното градче в Пловдив се събра най-голямото братство в България - винарското. Поводът - повече

от красив! И насловът на събитието - също: Вино и любов, Любов и вино.

И както винаги първи на сцената излязоха младите винари и винарки. Те пиха вино от дегустационните тасчета и положиха клетва, подобна на Хипократовата, само че винарска. Но смисълът е един и същ - че ще бъдат честни пред себе си и пред обществото и че ще му

предлагат един от най-древните продукти - виното, в неговия кристално чист и истински вид.

После дойдоха наградите - първо сребърни и златни медали. А преди Ритон бекулминацията на вечерта -

връчването на ЗЛАТНАТА БЪЧВА,

специалната награда на в. ПАРИ. Специална и традиционна. Защото се

връчва за осми път. И защото е уникална - изящен плакет с нумизматична стойност, изработен от художника Иван Кулински.

И отново, както преди две години, се получи интрига. Тогава три фирми бяха с равен брой точки и се наложи тегленето на жребий. Ръката на софийския кмет Стефан Софиянски определи щастливеца победител. А той

бе винарска къща Сакар-Любимец АД.

Тази година две фирми винопроизводителки стигнаха до финала с равен брой точки -

Черноморско злато-Поморие и Винекс-Славянци. И пак имаше жребий. Но победителят бе изтеглен от шефа на Пловдивския панаир Йордан Радев. Той застана пред купата с двата плика и извади

единия от тях - спечели Черноморско злато - Поморие. Бе напълно заслужено. Много други награди взеха тази вечер поморийци. Това беше тяхната звездна вечер.

Наградата връчи господин Стефан Неделчев, главен редактор на вестник ПАРИ. Получи я Йордан Панайотов - изпълнителен директор на Черноморско злато - Поморие.



Това е най-ценната награда за нас, каза Петя Славова, председател на надзорния съвет на Инвестбанк и собственик на Феста холдинг. И поморийци, и Винекс-Славянци получават от вестника специални грамоти. А един от технолозите на Винекс-Славянци ще бъде награден от вестника със самолетен билет до европейска дестинация. Неговото име ще определи шефът на фирмата от долината на Сунгурларе Жеко Жеков.

Имаше още нещо впечатляващо на тази Винария. Когато човек влезеше в палатите 10 и 11 на Пловдивския панаир, където бяха разположени щандовете на фирмите, можеше да не познае, че се намира в България. Можеше да си помисли, че е на винарско изложение в Бордо, Лондон, Шанхай или Хонконг. Щанд до щанд, кой от кой по-красив и по-оригинален. Сред тях безспорен лидер бе Окото на Дионисий на Винпром-Пещера - модерен, съчетал футуристичното с легендата за бога на виното. Той бе открит с новото шоу на Нешка Робева "Децата на бог Дионис". Представлението предизвика истински фурор.По-късно Нешка Робева каза, че този спектакъл ще тръгне по света.

На въпрос към нея кое обединява мистерията на виното и мистерията на танца, тя отговори: Младостта!

Права е Нешка, друго си е младото вино - буйно, красиво и шеметно. Като тези млади хора, които пиха еликсира на Бакхус от дегустационните тасчета. Те са бъдещето на България. На тях ще разчитаме и занапред българското вино да продължи да ни прославя зад граница.

Documents

Boutique 06