1 

Първата е-книга от поредицата на фондация “Дигиталните деца”

2 

ВДЪХНОВЯВАМЕ ДИГИТАЛНАТА рЕВОЛЮЦИЯ

ДИГИТАЛНИТЕ ДЕЦА. ИНОВАЦИИ. ТЕХНОЛОГИИ. ОБРАЗОВАНИЕ.

Инициативата DigitalKidZ е проект на Фондация “Дигиталните деца”. Създаден през 2014г. с амбицията да подпомага родителите и учителите на съвременните деца да повишат своята дигитална грамотност, за да развият техните когнитивни и социални умения, критично мислене и грамотност за боравене с цифровите технологии и онлайн медии. DigitalKidZ е инициатива, свързана с децата и технологиите, образованието и родителството, новостите и традициите, дигитална грамотност и гражданска отговорност през 21 век. Отличена от Forbes Bulgaria като Responsibility Campaign за 2016 и от Дарик Радио – част от класацията „40 до 40“ (2015) за иновативни идеи проекти, които дават тласък в развитието на обществото и икономиката, DigitalKidZ променя средата, в която живеем.

3 

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Съвети за аналогови родители стр. 4

2. За повелителите на новото време стр. 8

3. Онлайн етикет за родители стр. 17

4. Цифрово грамотният човек стр. 18

5. Писането на ръка формира мозъка стр. 20

6. Малка приказка за Хани стр. 24

7. Мобилното приложение Protect your Kid стр. 25

8. Сугестопедия стр. 28

9. Седемте закона на сугестопедията стр. 32

 

4 

СЪВЕТИ ЗА АНАЛОГОВИ РОДИТЕЛИ

Видео игрите “повреждат” децата, интернет е причина за разсея-

ността им, телефоните в училище трябва да се забранят, селфитата

нанасят щети върху самочувствието им и какво ли още не. Митове и

стереотипи. Интернет и дигиталните технологии са заприличали на

някакво невъобразимо чудовище, което не може да бъде спряно и

единствената му цел е да унищожи децата и връзката ни с тях.

Темата става все по-актуална в училище, по време на родителските

срещи, на масата и семейните вечери, на кафе с приятелки и дори в

медиите.

Ние от DigitalKidZ вярваме, че технологиите и интернет са едно от

най-хубавите неща, случвали се на обществото ни в еволюционен

план и придвижват не само икономиката напред, но и иновациите,

които създаваме. Нещо повече, ние вярваме, че “дигитално грамот-

ният човек” е многомерен, интерактивен и достоен за уважение, той

е развил своето критично мислене, умее да интерпретира, оценява и

анализира информацията, събрана от множество източници, умее да

приема и общува с “различните”, умее да създава добавена стой-

ност и владее иновациите.

Ние от DigitalKidZ вярваме, че технологиите са толкова добър инст-

румент, колкото добре възпитаме децата си и неговата ефективна и

безопасна употреба е въпрос на предварителна подготовка.

Затова ви предлагаме план за действие. Подходящ е за начинаещи и

дигитално обучаващи се родители.

Стъпка 1: Говорете с децата си

Време е да се съгласите, че живеем в технологично време и техноло-

гиите са тук, за да останат. Животът ни става все по-тясно обвързан

с технологиите и децата трябва да бъдат приучавани как да ги изпол-

зват разумно и безопасно, а не да бъдат “предпазвани” от тях.

5 

Стъпка 2: Започнете от себе си

Лесно е да се каже, трудно е да се направи.

Страхът е провокиран от незнанието. Но ако всеки от нас не поло-

жи необходимите усилия, за да се образова и да открие сам за се-

бе си истината за добро и лошо, позволено и забранено, трудно

бихме били в подкрепа и помощ на децата си.

Затова – тествайте, провокираме ви. Тествайте всяко приложение,

социална мрежа и платформа, която чуете от децата си или бива

наложена като популярна от общественото мнение. Започнете с

Facebook. Провокираме ви.

Прекарайте поне 20 минути всеки ден в социалната мрежа - в про-

дължение на месец. Генерирайте уникално, интересно и полезно

съдържание, Намерете си приятели. Ей, така, дори само заради

емоцията - да знаете какво вълнува децата ви.

Стъпка 3: Не се превръщайте в натрапник

Едно е да бъдете приятел на сина си във Facebook – след като на-

върши 13г, преди това е забранено според разпоредбите на соци-

алната мрежа. Съвсем друго е да публикувате постоянно съобще-

ния на стената му и да му пишете по 30 съобщения на ден в Ме-

синджър-кутията. Не бъдете натрапник, не досаждайте и не де-

монстрирайте присъствие, още по-малко назидателност на роди-

тел. Ако нещо ви притеснява, обсъдете го лично, ако имате въп-

роси – също. Ако искате да му кажете, че го обичате и се гордеете

с него – направете го лично.

Не забравяйте, че онлайн присъствието ви трябва да бъде точно

толкова неангажиращо, колкото и офлайн поведението ви, когато

детето си покани приятели у дома. Зачитайте пространството и

личността. Нещо повече – насърчавайте детето да създава полез-

но съдържание и позитивна онлайн репутация. В интернет всеки е

това, което иска да бъде – възползвайте се от възможността.

6 

Стъпка 4: Бъдете добър пример

Децата се учат не от наставленията, които им даваме, а от приме-

ра, който показваме. Бъдете добър пример.

Не използвайте телефона си на масата, докато се храните –

въпрос на етикет и елементарно уважение към всички остана-

ли е.

Научете се да “изключвате” от устройствата – събота и неде-

ля е време за семейството, насладете му се.

Поддържайте позитивна онлайн репутация.

Създавайте онлайн съдържание и носете добавена стойност

на онлайн приятелите си.

Учете децата и как да общуват онлайн и да бъдат разумни.

Предупредете ги за “опасностите” и изградете връзка на до-

верие помежду си, за да ви сигнализират при проблем.

Бъдете критични, но не прекалено – дайте им свободата да се

забавляват.

Стъпка 5: Забавлявайте се

Вместо да се карате на детето, че прекарва прекалено много вре-

ме играейки онлайн или да го мъмрите, че строи поредния град в

Mincraft, преживейте забавленията му заедно.

Използвайте технологиите, за да прекарате време заедно по съ-

щия начин, по който ходите на кино и театър или играете в парка.

Не забравяйте – технологиите са просто инструмент. Използвайте

го разумно и с мярка.

7 

Стъпка 6: Станете майстор на “родителския конт-

рол”

Една от най-важните препоръки, които можем да дадем на всеки

“дигитално начинаещ родител” - запознайте се с настройките за

родителски контрол и ги използвайте. С тяхна помощ децата ви

няма да имат достъп до порно сайтове, ще филтрирате резултати-

те на търсачката им и ще ограничите достъпа им до съдържание,

което не е подходящо за възрастта им.

Втори съвет в същата посока – използвайте програмите за роди-

телски контрол, за да следите онлайн активността им. Статистика-

та сочи, че всяко шесто дете получава сексуални предложения он-

лайн, а над 80% от децата са склонни да излъжат за възрастта си,

за да получат достъп до забранено съдържание. Не го забравяй-

те!

Стъпка 7: Правилата са полезни

В нашето семейство сме подписали тристранен пакт, който ясно

регламентира правилата, забраните и условията, при които техно-

логиите могат да бъдат използвани. Целите, както и времето, кое-

то е допустимо да се прекарва пред екрана. Девет годишният ни

син гордо споделя с приятелите си, че 2 часа на ден са повече от

достатъчни, защото “такова е становището на педиатрите” и таб-

летът се използва основно за четене на книги и допълнителни уп-

ражнения по програмата в училище.

Няма драми, няма извинения. Това са правилата и винаги са били.

8 

ЗА ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Ивелина Атанасова, основател на иници-

ативата DigitalKidZ за летния брой на сп.

Огледай се, юни 2016

„DigitalKidZ е любов, мисия и мечта за

един по-устойчив свят и по-добро бъде-

ще за децата ни“

„Можем да не можем да подготвим бъдещето за децата

си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето“

– Франклин Рузвелт. Този цитат е първото, което ще види-

те в сайта DigitalKidZ, и без съмнение в пълното предста-

вя каузата на инициативата, която е проект на Фондация

„Дигиталните деца”. Зад тях стои една майка, осъзнала

нуждата да подготви детето си за бъдещето, и решена да

помогне на останалите родители, а и на учителите в Бъл-

гария, да се убедят в необходимостта технологиите да

навлязат в образователната система. „Защото цифрово

грамотният човек е „многомерен и интерактивен“, спосо-

бен да интегрира различни информационни източници,

да се ориентира и да решава задачи в интерактивна сре-

да. А светът, в който живеем, става все по-интерактивен и

технологично зависим“, казва Ивелина Атанасова.

9 

DigitalKidZ безспорно е сред факторите, които не само променят

средата, в която живеем, а и влияят за формирането на едно по-

добро бъдеще за децата на България. Преди да поговорим за инс-

трументите, с които постигате тези цели, и резултатите от тях,

бихте ли споделили какво бе началото? Какво породи идеята за

преследването на толкова амбициозна цел?

Ако трябва да съм честна, в началото на проекта изобщо не го

разглеждах като „амбициозен”, за мен той беше по-скоро

„естествен” - естествена реакция на майка, която иска най-

доброто за своето и за останалите деца, майка, която се занимава

професионално с технологии и ги разбира в дълбочина. По профе-

сия съм маркетинг консултант и в професионален план съветвам

компаниите как да развиват бизнеса си и да градят своите продук-

тови и комуникационни стратегии. Това ме научи да планирам и

прогнозирам бъдещето, а постепенно превърна и дигиталните

комуникации в част от моята професионална експертиза. Именно

умението да „прогнозирам виждането за технологизацията на

света заложи възпитанието за употреба на технологиите при сина

ни, когато той се роди. Шокът дойде в училище, където майките

на деца с таблети в ръка все по-често ме питаха: „Как се справяме

в технологиите?” и „Как сме успели да провокираме у сина ни ин-

терес към книгите, четенето и науката, без това да предполага

таблет в ръката или сръдни?“. Живеехме още във Варна и изобщо

не си давах сметка, че възпитанието за правилната употреба на

технологиите може да бъде истински проблем с дългосрочни пос-

ледствия. Два месеца по-късно първата конференция DigitalKidZ

беше факт. Решението беше лесно – управлявам собствена медия,

маркетинг агенция и агенция за организиране на корпоративни

събития. Разчитах на подкрепа у дома, разчитах на подкрепата на

екипа в офиса и имахме необходимия опит и умения, за да го нап-

равим, имахме пълния набор от инструменти за организация, по-

пуляризация и мониторинг.

10 

Свързах се с някои от най-добрите експерти, с които сме работили

през годините, от ИТ сектора, бизнеса, предприемачеството и об-

разованието и за няколко седмици DigitalKidZ се превърна от сън

в реализирана конференция и работилници за деца. Първото из-

дание беше посетено от близо 200 учители и родители и още 150

деца. После някак всичко се разви по естествен път – хората ни

споделяха проблемите си, ние им помагахме с решения.

Едва след наградата на Forbes България и отличието за „Социална

кампания”, която получихме преди няколко седмици, осъзнах, че

сме направили нещо голямо. Всичко беше изключително естест-

вено и първично, през цялото време бяхме водени единствено от

любовта към децата ни и грижата за тяхното устойчиво бъдеще и

благоденствие.

Как се убедихте, че е от изключителна важност технологиите да

навлязат в образователната система и до какви положителни про-

мени би се стигнало, когато тази цел бъде реализирана в цялата

страна?

Институциите, които съграждат личността на едно дете, са се-

мейството и училището. Родителите и учителите са неразривно

свързани и взаимодопълващи се. В идеалния случай те трябва да

работят в синхрон и да си сътрудничат. Не е възможно да постиг-

нем промяна, ако няма единно мнение по темата с технологиите.

Напоследък все повече класни стаи биват модернизирани с инте-

рактивни дъски и образователни платформи – ако преподавателят

не знае как да интегрира технологиите и да адаптира методологи-

ята си на преподаван спрямо тях и потребностите на „дигиталните

деца”, целият процес по технологизацията ще се превърне в скъ-

па инвестиция без резултат. Вярвам, че е дошъл моментът да по-

говорим за двете страни на медала.

11 

Смятате ли, че „дигиталните“ деца – тези, които имат възможност

да учат чрез използването на нови технологии, са по-различни и

по-подготвени в известен смисъл за бъдещето от децата, които

добиват своето образование по традиционния метод с черната

дъска, тебешира и хартиените учебници?

Не. Наричаме децата днес „дигитални”, защото не познават

света преди технологиите, не защото умеят да работят с таблет и

смартфон – те са само инструменти. Дали ще им помогнат по вре-

ме на обучителния процес или ще го затруднят, зависи единстве-

но от нас, възрастните и на какво сме успели да ги научим. По съ-

щия начин, по който електричеството може да ни убие, но учим

децата си да не бъркат в контакта, защото е опасно и избираме да

ползваме готварски печки вместо огън, за да приготвим храната

си. Въпрос на гледна точка, ежедневен избор и умение за адапта-

ция към еволюцията на обществото.

Кои умения имат възможност да развиват „дигиталните“ деца и

смятате ли, че сред тях са и тези на бъдещи предприемачи, ком-

пютърни специалисти…, т.е. най-търсените и успешни професии

днес?

„Дигиталните деца” са като всички останали деца преди и

след тях и могат да бъдат каквито пожелаят да са – дори да избе-

рат професия, която ние днес не познаваме, още по-малко умеем

да категоризираме като модерна или не. Ролята на обществото ни

е да научим „дигиталните деца” да бъдат личности и да са устой-

чиви, гъвкави, адаптивни и умеещи да мислят. Не следва техноло-

гиите да им отнемат всичко това или да застрашават сигурността

им.

12 

Какви са последствията от забавянето на сътрудничеството меж-

ду образователната система и новите методи, с които днешните

деца учат и опознават света?

Ниските резултати от изпитите PISA са пряк резултат от необ-

ходимостта за промяна в методологията на преподаване за

„дигиталните деца”. В дългосрочен план можем да очакваме нис-

ко самочувствие, ниска самооценка, депресивност, младежка без-

работица, висока емиграция, липса на необходимите умения за

намиране на желаната работа и кариерно израстване. Нисък кое-

фициент на щастие на общонационално ниво.

Разкажете ни за първата конференция на DigitalKidZ. Какви теми

бяха засегнати и до какви изводи стигнахте вие, а и всички участ-

ници? Какви цели бяха поставени и как се разви работата по тях

във времето?

DigitalKidZ има три основни фокуса – дигитално родителство,

образование и технологии, тенденции и развитие през призмата

на пазара на труда, бизнеса и световните тенденции – светът, в

който ще живеем. Ако преди година и половина мисията ни беше

да организираме два пъти годишно конференции, на които да ин-

формираме обществото за случващото се – днес амбицията ни е

да му помогнем да овладее промяната и да повиши дигиталната

грамотност в най-кратки срокове, предлагайки му широк диапа-

зон от инструменти, консултации, индивидуални и групови обуче-

ния, игри и книги.

Бизнесът може ли да е партньор в това включване на технологии-

те в образователната система и какви са възможностите за това?

Зависи дали бизнесът има желание да се включи активно и да

подпомогне обществото, инвестирайки в икономическото разви-

тие, иновации и своите бъдещи кадри, подпомагайки ги още в

училище, или предпочита да „внесе” бъдещите си служители от

чужбина и от страни с „по-добри” образователни системи. .

13 

Как трябва да изглежда и функционира едно българско училище,

променено според идеите на DigitalKidZ?

Да бъде ориентирано към нуждите, интересите, желанията и

уменията на децата, а не към учителите.

Колко конференции организирахте до днес и обнадеждена ли сте

към днешна дата, че целите на DigitalKidZ ще бъдат постигнати в

близко бъдеще?

Инициативата DigitalKidZ е проект на Фондация „Дигиталните

деца”, която пък е регистрирана в обществена полза. Ние същест-

вуваме в името и за благото на обществото и ще организираме

конференции, работилници и консултации до момента, в който об-

ществото има нужда, желание и интерес да ги посещава. След че-

тири конференции и близки срещи с над 2000 души вярвам, че

притежаваме уменията и визията за това как да подпомогнем ро-

дителите, учителите и децата да повишат своята дигитална гра-

мотност, за да се превърнат информационните и комуникационни

технологии в „ключов лост“ за по-ефективно учене, креативно

мислене, за иновативно и ангажирано поведение при решаване на

сложни проблеми. Дали това ще се случи и в какви срокове, зависи

изцяло от тях.

Какво бихте казали на родителите, които подкрепят тезата, че де-

цата трябва да бъдат ограничавани в ползването на технологии, а

не поощрявани? И къде е балансът в това ползване?

В медицината важи правилото, че дозата прави лекарството,

вярвам че същото важи и за потреблението на технологиите. Ако

лекарят предписва и контролира, ролята на родителя е същата

Педиатрите съветват времето пред екран за децата до 16 го-

дини да бъде ограничено до 2 часа на ден, всеки има право да я

последва или не.

14 

В този смисъл вие каква майка сте, как възпитавате детето си и на

какво бихте искали да го научите, така че да го подготвите за жи-

вота?

Родител като всеки друг с проблеми като всички родители.

Имаме син, който бавно, но сигурно навлиза в пред-пубертета с

всички съпровождащи го предизвикателства и промени. Опитва-

ме се да ги приемем с усмивка и търсим решение. Всеки експерт,

когото срещнем по пътя си, всеки инструмент, методология или

съвет, в чиято ефективност сме се убедили, става част от програ-

мата на следващата конференция, посветена на родителството

или образованието. Възпитаваме Мартин да отстоява желанията

си, да бъде преди всичко себе си, макар постоянно да го провоки-

раме да надскача възможностите си. Учим го да мечтае с размах и

да мисли в решения, а не в проблеми. Насърчаваме го да експери-

ментира. Сядаме задължително на обща трапеза по време на ве-

черя. Говорим. Напоследък се научихме да слушаме повече, да за-

даваме повече въпроси и да назидаваме все по-малко. Учим го да

спазва правилата и да уважава границите на другите. Никога не

казваме: „Не”, без да обясним защо.

Учим го да уважава себе си – с храната, която приема, спортът

и грижите, които полага за тялото си, учебните и всички интелек-

туални занимания, които хранят ума му. Обичаме да пътуваме за-

едно и да опознаваме културата на местното население. Ходим

заедно на кино, слушаме различни стилове музика, рисуваме – об-

съждаме изкуството и различните жанрове. Вярвам в множестве-

ната интелигентност и се стараем да развиваме неговата без да

му слагаме етикети и да го заклеймяваме като „добър математик”,

макар той да харесва изключително много математиката. Мартин

иска да бъде лекар, помагаме му да придобие необходимите му

знания и умения още днес – без оглед на материала в училище или

възрастта му, той сам избира дали да задълбочи в дадена тема

или не и кога. Позволяваме му да експериментира.

15 

Определено мисля, че сме „подкрепящи родители”. Винаги е

било важно как се чувства Мартин и какво иска той – ако желание-

то и действията му не застрашават живота му и не е в противоре-

чие с обществените норми, закона или психо-емоционалното му

развитие, значи е разрешено. Ако той не знае какво точно е най-

добро за него, за да го иска, наша роля като родители е да му пре-

доставим възможно най-широк набор от избори, за да провери

къде се чувства най-комфортно. Това е основно правило, на което

е подчинено родителството в нашия дом.

Връщам ви към първия въпрос: Как биха могли родителите да се

убедят в промяната, която Digital KidZ внася в средата, в която жи-

веем, а и за формирането на едно по-добро бъдеще за децата им,

и как могат да се включат в тази промяна?

За обществото ни преди всичко е важно да осъзнае, че децата

днес са напълно различни от спомените, които ние имаме за на-

шите детски години. Телевизията, социалните мрежи, интернет и

електронните устройства направиха живота ни глобален, махнаха

границите и ни дават достъп до световното познание, култури и

милиони възможности (за работа, пътуване или покупки) с един

клик на мишката. Онлайн идентичността, електронната валута и

кибератаките са заплахи, за които тепърва ще говорим и могат да

унищожат цели семейства и общности, важно е да го осъзнаем и

да се научим първо ние да бъдем критични към новините, които

четем, да бъдем толерантни към различните, да бъдем гъвкави и

адаптивни, да придобием необходимите ни дигитални умения, за

да научим децата си как да развият своето критично мислене и

грамотност в боравенето с цифровите технологии и медии и да иг-

раят активна роля в едно приобщаващо общество.

Какво ви коства борбата за тази Промяна и какви са амбициите ви

оттук нататък?

Всъщност DigitalKidZ не е „борба”, DigitalKidZ е любов, мисия и

мечта... за един по-устойчив свят и по-добро бъдеще за децата

ни. Може би затова DigitalKidZ не ни „коства”, а ни „дава” – удов-

летворение и щастие, чувство за пълноценност и хармония. Искам

да вярвам, че повече хора ще повярват в нас и ще ни подкрепят,

за да успеем в начинанието си – повишаване на дигиталната гра-

мотност на съвременните родители, учители и деца.

16 

Това лято DigitalKidZ създава и DigitalKidZ Клуб. Първата активност на клу-

ба ще бъдат творчески работилници за деца от първи до четвърти

клас. Целта на творческите работилници е да развие различни умения у де-

цата посредством иновативна образователна методология, разработена от

екипа на DigitalKidZ.

В рамките в 10+1 модула от по 2 часа, децата ще преживяват различни

приключения и специални мисии, в рамките на които ще развиват различни

свои умения и компетенции – умение за работа в екип, умение за решаване

на проблеми, иновации, личностна, социална и гражданска отговорност и

не на последно място, разбира се, технологична грамотност и IT умения. На-

сърчават се приятелството и позитивните емоции.

Заниманията са разработени по авторска иновативна методология, която

съчетава игрите, заниманията с любимите на всички конструктори LEGO и

ученето през проекти.

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И ЗАПИСВАНИЯ:

WWW.DIGITALKIDZ.EU/CLUB

17 

ОНЛАЙН ЕТИКЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

Скъпи Родители, добре дошли в света на съвременните

“дигитални деца” – социални мрежи, мобилни устройства, Insta-

gram снимки на котката, live - видео от последната ваканция и пос-

тоянно мигащи екрани и пиукащи. Време е да научите основните

правила за онлайн комуникация с децата си, ако не желаете да бъ-

дете игнорирани от тях и постоянно мъмрени, че им досаждате.

Не причинявайте на другите това, което не бихте желали някой да причи-

ни на вас, това включва голи снимки на децата от ваканцията в Созопол

с братовчедите преди 20 години, изключва умалителни обръщения

(особено към сина ви), изключва публикуване на нецензурни “закачки” и

уронващи имиджа на човека отсреща коментари и съждения.

Избягвайте публикуването на голи и интимни снимки - свои, на свои при-

ятели, още по-малко на своите деца. Онлайн пространството е общест-

вено достъпно – винаги мислете за най-лошото, когато това засяга лич-

ното ви пространство и сигурност. Преди да натиснете бутона

“публикувай”, винаги мислете как би реагирала собствената ви майка,

ако можеше да види съобщението ви онлайн.

Подбирайте добре приятелите си. В интернет всеки може да бъде това,

за което се представя – подбирайте грижливо хората, които допускате

до приятелския си кръг, тяхното поведение, език и отношение към дру-

гите рефлектира недвусмислено върху вас и имиджа, който изграждате.

Мерете думите си. Понякога е по-лесно да “излеете” негативните си емо-

ции онлайн, разчитайки че не познавате хората отсреща и това няма да

навреди никому. Напротив. Понякога думите ви могат да имат много по-

тежки последствия върху имиджа на определена компания, кариерата на

някой човек или емоционалното състояние на четящия ви пред екрана,

бъдете отговорни и премерени. Всеки има своите лоши дни. Ако искате

да отправите забележка, опитайте първо с лично съобщения или имейл.

Не забравяйте баланса. Не залитайте в онлайн поведението си и актив-

ността си спрямо общността, чиито член сте – не снимайте всичко, което

ядете, не се тагвайте задължително с хората, които срещате и не бър-

зайте да коментирате всяка снимка на приятелите си. Не забравяйте, че

светът извън интернет е прекрасен, насладете му се.

Научете се да се “изключвате”. Вечерята със семейството, посещението

на кино и театър, училището и университета, ходенето по улицата и шо-

фирането. Това са все моменти, в които е редно да изключите мобилния

си телефон и да не проверявате съобщенията по екрана си постоянно.

Въпрос на етикет и добри обноски.

18 

ЦИФРОВО ГРАМОТНИЯТ ЧОВЕК Е „МНОГОМЕРЕН И ИНТЕРАКТИВЕН“

Обществото днес се плаши от “дигитализацията”, която носи съв-

ременното общество и макар технологиите да заемат все по-

голяма част от живота и ежедневието ни, тяхната употреба все

още бива забранявана на “дигиталните деца”. Нещо повече, упот-

ребата на интернет и технологиите все още се възприема като бо-

нификация и наказание – по същия начин, по който гледането на

анимационни филми и видеокасети беше “развлечение в свобод-

ното време” преди 20 години.

“Ще направим електричеството толкова евтино, че само богатите ще палят свещи.” Томас Едисон

Въпрос на избор е дали ще възпитаме децата как да използват технологиите разумно или ще се опитваме да ги “предпазим”, от-ричайки технологичната революция.

“Електричеството е съществувало винаги, още от времето когато Мойсей е повел израелтяните към Египет, но единствено подготвеното око може да го види и използва.” Ърнест Холмс

Подобно на електричеството, което е плашило хората при поява-та си, днес не палим огън в средата на домовете си, а учим малки-те да не бъркат в контакта. Технологиите са само инструмент. Не следва да бъдат причина за отнетото им умение да общуват и да създават всички проблеми, които им се преписват.

Наричаме децата днес “дигитални”, не защото умеят да работят с таблета и умните ни телефони, а защото не познават света преди технологиите. И тъй като изолацията се превръща все повече в лукс, систематизирахме някои от най-важните правила, насоки и ограничение за възпитание на правилната употреба на технологи-ите в различните възрасти на децата.

19 

0-3 години: Първи стъпки

4-6 години: Самостоятел-ност

7-12 години Моят свят е моята

крепост

13-16 години: Тийнейджърски

щурм

Правила

Още първият ден, когато дадете на детето си елект-ронно устройство, следва да поставите ясни правила за употреба, включително про-дължителност и съдържа-

ние, което може да бъде пот-ребявано. Никога не е твър-де рано. Правилата важат за всички – детегледачки, баби,

учителки, познати, по-големи братя и сестри. От

първият миг правилата тряб-ва да са ясни и приложими за всички. По всяко време. Без изключения. Запомнете то-

ва.

В тази възраст децата ста-ват все по-самостоятелни и макар все още да се стра-хуват от приказни герои и да имат страх от тъмното, повярвайте ще опитат

многократно да проверят до къде точно им стигат границите по отношение на правилата и забраните. Не си позволявайте да пра-вите изключения – педиат-рите съветват времето пред екран на подраства-щите да бъде ограничено

до 2 часа на ден.

На границата меж-ду детството и сво-ето тийнейджърст-во, в този период децата се забавля-ват с това, че нару-шават правилата. Провокативни и самоуверени, те постепенно

заменят магическо-то и егоцентрично-то мислене с по-полезната логика. Изключително важ-но е правилата за безопасна употре-ба да бъдат подчи-нени на правилото “причина – следст-вие и да дава ясно-та и конкретика за това как една раз-голена снимка в интернет, напри-мер, може да бъде причина за прово-кативни съобще-ния, подигравател-ни коментари в учи-лище или още по-лошо – детска пор-нография и педофи-

лия.

Заедно с бушува-щите хормони, интересът към сексуалността и половото съзря-ване става все по-актуален. Социал-ните мрежи, в кои-то хора се запоз-нават и срещат с партньори с цел секс са все по-популярни –

обсъдете риско-вете и последст-вията Говорете открито и като равни. В този пе-риод от подраст-

ването най-голяма роля играе доверието и пря-мотата във взаи-моотношенията.

Потребление

Първият досег на детето с технологиите е свързано с изучаването на устройство-то – копчета, слайдване на картинки, удароустойчивост. Не винете детето, че не пол-зва устройството ви пред-назначение, то надали знае какво всъщност е то. Позво-лете му да експериментира, заменете вашият смартфон в детските ръце с играчка или

просто не го давайте.

В този период децата раз-виват своите социални

умения, започват да се за-бавляват в група, да имат общи интереси – да обсъж-дат някоя популярна игра (или анимационно филм-

че).

Качеството на връзката между

родителя, училище-то и детето оказват значимо влияние върху детето.

Възможно е детето вече да е намерило начин да заобиколи или пренебрегва

систематично нало-жените му рестрик-ции, затова мони-торинга на онлайн активността му от страна на родителя заема централна

роля.

Интернет и соци-алните мрежи са естествено про-дължение в кому-никацията на съв-ременните деца – не се плашете,

опитайте се да им бъдете приятели. Проверявайте в

Google периодич-но какви резулта-ти ще излязат по името на вашето дете и говорете – на този етап това е единственото, с което реално мо-жете да помогне-

те.

Съдържание

Това е периодът, в който можете да ги насърчите да използват първите си об-разователни игри, които ще ги научат на буквите или ще им помогнат да

научат животните и звуци-те, които издават.

Ако децата ви имат собст-вено дигитално устройст-во, задължително активи-райте родителските защи-ти и започнете да обсъжда-те правилата за онлайн

сигурност.

В този период се развива способ-ността на децата да мислят върху

стратегии за разре-шаването на проб-лем, изготвянето на идеи, подобря-ват се когнитивни-те умения и памет-та. Игрите и зани-манията, които де-цата имат с диги-талните устройства следва да развиват тези способности.

В тази възраст децата имат свои профили в соци-алните мрежи и вече не само пот-ребяват, но и съз-дават съдържа-ние – провокирай-те ги да мислят за своя дигитален отпечатък и

имидж, да създа-ват полезно съ-държание, което носи добавена

стойност, да спаз-ват онлайн ети-

кет, да планират и обмислят добре къде, какво и как публикуват и дали то няма да бъде в ущърб след 10 години, когато започнат да тър-сят своята първа работа или канди-датстват за елит-но училище.

20 

ПИСАНЕТО НА РЪКА ФОРМИРА МОЗЪКА

Проблемът не е в това, какво децата

правят със съвременните технологии, а

какво не правят. Например децата не ус-

вояват изкуството да се общува, така на-

речената словесната комуникация. Не

учат чрез практика, не спортуват и не

проявяват физическа активност, не се

опитват да концентрират вниманието си,

не практикуват задълбочено четене, не

се учат да мислят. И въобще не се учат.

Родителите много се радват, ако съвсем

малките им деца се справят със «сложна

игра», където по екрана се местят звез-

дички, квадрати, кръгове и триъгълници

към съответните отверстия. Всеки път,

когато детето се справя със задачата,

таблетът издава весела мелодия.

Родителите дори не се и замислят да ку-

пят за детето играчка, по чийто модел е

направена играта, наподобяваща голямо

дървено или пластмасово кубче с отвер-

стия с различна форма, които учат деца-

та да вкарат топчето в кръглото отверс-

тие, кубчето в квадратното и т.н. Че за

какво им е да купуват подобна вещ, ако

детето може да играе същата игра, както

и много други на таблета?

Родителите трябва да разбират нещо

много важно: манипулирането с реални

обекти във физическия свят дава на дете-

то съвсем друг, много по-богат, мулти-

сензорен и ефективен опит за обучение.

Автор: Анастасия Димитрова, тренер и водеща на интелек-туални тренинги и игри, zenom.pro

21 

Други родители се гордеят с десетгодишния си син, че се е научил

да строи най-сложните конструкции от Lego … на компютърния ек-

ран. Но събирането на виртуални детайли на екрана и реалните с

ръчички са абсолютно две различни дейности.

Печатането на клавиатура и писането на ръка са два навика, кои-

то много силно се различават един от друг и изискват различна

зрително-моторна координация.

Когато пише на ръка, нашето зрително внимание и двигателната

ни активност се съсредоточават на връхчето на молива, ние дори

чувстваме структурата на хартията така, сякаш на това връхче

имаме сензор. Когато печатаме, зрителната ни и двигателна ак-

тивност са разделени: очите гледат екрана, а двигателната актив-

ност е на клавиатурата.

Това не означава, че дейността печатане е по-лоша от дейността

писане на ръка. Обаче при въвеждане на текст на компютъра ние

получаваме бърз резултат. А преимуществото на писането на ръ-

ка е в това, че тук имаме бавен, високо координиран зрително-

моторен процес. За да получим резултат удобен за четене, се

изискват пълна съсредоточеност и постоянно внимание към оно-

ва, което се случва на върха на молива.

Освен това, в процеса на писане, детето се учи да разпознава об-

рази. На клавиатурата буквата „А” изглежда винаги еднаква, че

дори е на едно и също място. При писане, детето разбира, че има

много начини за изписване на „А”-тата и се учи да разпознава та-

зи буква сред различни краснописи и дори да чете почерка на ня-

кой, който „пише с краката си”.

В сравнение с печатането ,обучението да се пише на ръка много

по-добре развива навика за разпознаване на букви и позволява

по-дълготрайното им запаметяване. Така се развива и навика за

четене. И не само. Умението да се разпознават образи и стабил-

ното запаметяване на букви дава фундамент за развитието на

много езикови навици от по-висок порядък.

Писането на ръка помага за развитието не само на пръстите, но и

на мисленето – така твърди професор Вирджиния Бернингер

(Virginia Berninger) от Университета във Вашингтон, която с по-

мощта на функционална магнитно-резонансна томография откри-

ла, че писането на ръка по-силно активира онези зони от кората

22 

на главния мозък, които отговарят за паметта и усвояването на

новата информация.

Това се забелязва и в обучителните им постижения. Изследовател-

ката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас да напи-

шат кратко съчинение на ръка или на компютър, след което ана-

лизирала получените текстове. Оказало се, че творбите написани

на ръка се отличавали с по-богата фантазия и лексическо разнооб-

разие. Както предполага професор Бернингер, това е така, защото

в процеса на писане мозъкът ни работи по-активно.

Освен това писането на ръка много добре развива паметта. По-

мага за запаметяването на лекции – всеки ученик и студент много

добре знае, че писането на «пищови» е най-добрия начин на под-

готовка за контролно или изпит. Информацията, която фиксираме

с помощта на клавиатурата по-бързо ще се изпари от паметта, от-

колкото онази, която сме записали на ръка. Това бе демонстрира-

но и от един експеримент, направен сред американски студенти

от двама психолози: Пам Мюлер (Pam Mueller) от Принстънския

университет и Даниел Опънгеймер (Daniel Oppenheimer)

от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да чуят

лекция и да запишат съдържанието й по начин, който им е по-

удобен (около 50 % от американските студенти правят конспекти-

те си на компютър). След това записките им били анализирани и е

направено допитване за това, какво са запомнили студентите.

Оказало се, че конспектите направени на компютър са били по-

подробни, отколкото онези, писани на ръка, макар че студентите

били изрично помолени да не правят дословни записки. Но пък

онези студенти, които ползвали химикал демонстрирали по-добро

запаметяване на основната мисъл на лекцията и нейните изводи.

Студентите с техните ноутбуци, въпреки подробните записки за-

помнили по-малко. «Двете групи показали различен резултат: оне-

зи, които писали на ръка, фиксирали най-важните тезиси, налагало

им се е да осмислят чутото и да анализират информацията в хода

на изложението и. Благодарение на това, тя по-силно се е запечат-

вал в паметта им», пишат учените на страниците на изданието

Psychological Science.

До колко е важна ролята на сензорната моторика при активиране-

то на онези зони в мозъка, отговорни за усвояването и писане

23 

бе демонстрирано с още един експеримент, направен с възраст-

ни. В него участниците били помолени за шест седмици да научат

изкуствена азбука, която се състояла от 20 реално несъществува-

щи букви. Половината участници учили азбуката като писали бук-

вите на ръка, а другите – на компютър. След което учените прове-

рили резултатите от тяхната работа. Оказало се, че онези, които

писали на ръка, запомнили азбуката по-добре от онези, които я

печатали на компютъра.

Други изследванията на мозъка, направени с помощта на функци-

онална магнито-резонансна томография показват, че хората кои-

то пишат с химикал, активират своя център на Брока (отговорен

за формирането на речта и писането), а онези, които ползват ком-

пютър, нямат почти никаква дейност в тази област. Това означа-

ва, че колкото повече стимулираме тези зона на мозъка, които са

свързани с тактилните усещания, толкова по-лесно се учим да че-

тем и пишем.

Разбира се, всичко това не означава, че децата не трябва да пи-

шат с клавиатура. Точно обратното! Те трябва да се учат, като

според наблюденията на Ан Трубек (Anne Trubek) от колежа в

Оберлинск, децата, които са се научили да пишат с клавиатура са-

мостоятелно пишат бързо, но го правят с два пръста

(американците наричат този метод «hunt-and-peck»): за да наме-

рят нужната буква им се налага да гледат клавиатурата.

Много по-добре се пише ако не се гледа клавиатурата, а се изпол-

зва методът на десетопръстната система за печат. Този метод

най-много напомня писането на ръка, тъй като задейства зоните в

мозъка, които отговарят за тактилните усещания. Затова изучава-

нето му в училище е задължително. Усъвършенстването на зана-

ятчийските навици са изключително важни, затова са нужни и уро-

ците по рисуване, изрязването на хартия, творчество с пластилин,

глина и подобни.

Рецептата е проста: когато децата се учат да пишат с клавиатура

не трябва да се пренебрегва писането на ръка. Не само защото

то е необходимо за развиването на мозъка, но и защото, то е ед-

но от малкото неща, които правят всеки от нас уникален и единст-

вен сам по себе си. В света няма двама човека с идентични почер-

ци. Това бе доказано от Саргур Срихари (Sargur Srihari)

от Университета на щат Ню-Йорк в Бъфало.

24 

МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА ХАНИ

Някои неща са големи. Други са много големи. А някои са направо огромни. Например небето. То е огромно. Да се заемеш да го сни-маш е задача, която изисква много време. За щастие компютрите могат да снимат много бързо. Те решават такива задачи по-добре от хората. Компютрите са големи специалисти в някои неща – те изчисляват по-бързо от хората, обменят информация по между си много бързо, снимат ужасно бързо и могат да запишат звуци, кои-то ние изобщо не чуваме. Но има и задачи в които хората са много по-добри от компютрите. Например ти ще познаеш какво има на снимка по-бързо от всеки компютър. Това е така, защото всеки човек може да разпознава образи, а компютрите не са добри в та-кива задачи. Компютрите „гледат“ много добре, но не осъзнават какво „виждат“. Те също така „слушат“ много добре – например могат да записват дори звуци, които ние хората не можем да чува-ме, но не разбират какво се говори. Ние хората се раждаме със способността да се учим и да разбираме все по-сложни неща. За-щото имаме естествен интелект. Интелектът е способността да разбираме и осъзнаваме информация. И да се учим. За беда не ви-наги можем да научим компютрите да правят това. Защото ком-пютрите могат да правят само това, което ги научим ние – хората. Когато успяваме да ги научим да осъзнават информацията, която получават от камерите, микрофоните и останалите сензори с кои-то сме ги снабдили, то ние им изграждаме изкуствен интелект. То-ва е много трудна работа и ние хората едва сме започнали да ре-шаваме тези трудни задачи. Разбира се по филмите се случва как-во ли не, но реално ние не разполагаме с компютър, който да е интелигентен поне колкото 2 годишно дете.

Когато се сблъскаме с наистина сложна задача има смисъл ние хо-рата да си сътрудничим с компютрите, като обединим нашия ес-тествен интелект с изключителната способност на компютрите да вършат някои неща много бързо и много прецизно.

Както, когато искаме да изучим космоса. Това е сложна задача, за-щото космосът е огромен, в него има много и различни неща и ня-кои от тях дори не можем да ги видим . Но компютрите в телеско-пите могат да ги заснемат.

Има много телескопи, които изпращат снимки на небето направе-ни от техните компютри. Това са милиарди снимки, на които има много звезди, галактики и други неща. Достатъчно е само да вдиг-нете поглед към небето в ясна нощ и ще се уверите, колко много обекти има там. Компютрите могат да правят снимки, но не могат да разпознават какво има на тях. Обаче всеки човек може да

25 

погледне една снимка и да каже колко обекта вижда на нея и на какво му приличат. Така много хора могат да преглеждат по някол-ко снимки и да отбелязват какво виждат на тях. Ако милион хора погледнат дори само по 10 снимки, което ще им отнеме по-малко от 10 минути, то десет милиона снимки ще бъдат прегледани и ас-трономите ще знаят какво има на тях.

Така се родила страхотна идея. Обединили се астрономите, хора-та които искат да помогнат, програмистите и компютрите за да изследват небето. Програмистите помогнали всички снимки да могат да се разглеждат от всеки който желае, астрономите казали какви обекти са известни, а хората можели да разглеждат снимки и да казват какво виждат на тях. Това помагало на компютрите да разделят снимките според обектите, които хората разпознават на тях. А ако някой откриел обект, който не бил познат на астро-номите ставал откривател.

Така станало с Хани Ван Аркел – датска учителка, която не била ас-троном, но решила да отдели част от времето си и да разгледа снимки изпратени от различни телескопи, които били споделени от проекта Galaxy Zoo. И на една от тях забелязала странен обект. Отбелязала това наблюдение и когато астрономите погледнали отбелязаната от нея снимка установили, че това е вид галактика, за която те не знаели до този момент. И се заели да изучат този вид галактики, който вече носи името на Хани. Това се нарича citi-zen science. Учените знаят много, но не могат да се справят с голе-мите количества информация, която трябва да се обработи. За ня-кои неща им помагат компютрите, но за други компютрите са без-силни и тогава на помощ идват хората, готови да отделят малко време за да помогнат на учените. Например като разгледат сним-ки на галактики и отбележат какво виждат на тях. Както направила Хани. И да станат откриватели, защото правилата са такива, че който пръв съобщи за някой неизвестен обект, той е негов откри-вател и има право да го кръсти както реши. А после учените се за-емат с неговото изучаване.

Аз се вълнувам от идеята какво ще намерим, ако сме на Марс, за-това понякога, когато имам време гледам снимки на повърхността на Марс направени от апарати, които обикалят около Марс. NASA изпрати снимките на руски учени,. Те помолиха всеки, който има възможност да помогне, като ги разгледа и каже дали вижда нещо, което изглежда като защитен щит, спускаем модул и парашут един след друг. По този начин беше намерен руския апарат „Марс 3“. Но на Марс има и другги стари апарати, които още не са наме-рени. Има много научни проекти на които и ти можеш да помог-неш, дори ако си още ученик. Избери си някой и когато имаш сво-бодно време помогни на учените. И може дори да се прочуеш. Има много неща за откриване и много хора, които искат да помог-нат светът да бъде едно добро място. Ако си един от тях, можеш заедно с твоят компютър, таблет или смартфон да помогнеш за това. А програмистите ни помагат да си сътрудничим.

26 

PROTECT YOUR KID

Имало едно време едно момче. Палаво и любопитно като всички други. Всичко вървяло по мед и масло. Но един ден на вратата по-чукала....Ваканцията. Тогава детето разбрало, че ще замине за 3 месеца при баба си. Тя живеела в отдалечено селце с много деца. Щяло да има игри по цял ден....

Пристигнало детето при баба си. Разделило се с майка си и баща си. Избърсало сълзите и отишло да си играе. Минало през учи-лищния двор....никой. Минало на площада.....пак никой. Отишло на футболното игрище....празно.

- Бабо, къде са децата?

- Оооо бабо, откакто в селото ЕС прокара високоскоростен ин-тернет всички деца си седят сами вкъщи и си играят.

- Но с кой играят?

- Как с кой ?! Със своите таблети и телефони. И вече не излизат навън....

И така. За съжаление това е една истинска приказка. В едно истин-ско село. С едни истински деца. Замисли се, колко често твоето де-те е погълнато от виртуалното пространство.

Наскоро попаднахме на едно българско мобилно приложение за Андроид. Името му е PROTECT YOUR KID. То е разработено изцяло в България от Bulbera и е тествано в Германия. Както показва име-то му, е насочено към защитата на децата.

27 

Според създателите му, то има две основни цели :

1. Да намали времето, което детето прекарва във виртуал-ното пространство и да му даде възможност да играе с връстниците си и да бъде със семейството си.

2. Да предпази и защити детето от всички рискове на вирту-алното пространство.

То е израз на грижата за безопасността на децата и възможност за родителите да бъдат спокойни, като знаят къде са децата им и с какво се занимават по време на ваканцията.

Родителят изтегля приложението на Андроид телефона/таблета на детето си и задава на системата какво може да се прави :

филтриране на интернет страници

GPS проследяване

забрана на неподходящо съдържание

ограничаване на приложения

времеви лимити за ползване на телефона/таблета

проверка на детето и телефона/таблета от разстояние

Родителски Панел за Контрол

Това е единственият подобен продукт, който има българска вер-сия и е на родния ни език!

Специално за нашите приятели и читатели, създателите от Bul-bera, ни предоставят специален промо код DIGITALKIDZ. Той дава възможност в продължение на 2 месеца да се използват безплат-

но всички възможности на продукта.

Ето и кратка инструкция, как да активирате промо код DIGI-TALKIDZ :

От телефона/таблета на детето изтегли мобилното приложение : https://play.google.com/store/apps/details?id=de.protectyourkid&hl=bg

Създай си профил в приложението и го настрой. Ако се затрудня-ваш може да намериш повече информация тук : http://protectyourkid.bg/

Влез в меню Системни Настройки. Там най-отгоре име бутон Удължи Защитата. Натисни го! И после въведи промо код DIGI-TALKIDZ. Това ще ти даде допълнителни 2 месеца безплатно полз-ване на всички възможности на приложението.

Защити детето си онлайн! Изкарай едно спокойно лято. И му дай възможност да играе навън.

28 

СУГЕСТОПЕДИЯ

Сугестопедията се настани в живота ми

през 2012 с обучението при проф.д-р

Георги Лозанов и неговата асистентка

и управител на фондация „Проф.д-р Ге-

орги Лозанов и проф.д-р Евелина Гате-

ва“ - Ванина Бодурова и вече четири го-

дини я преживявам и споделям в раз-

лични опитности, курсове за деца, по-

раснали, управление на екипи, творчес-

ко решаване на проблеми, стимулиране

на памет и креативност и т.н. Първата

година, колкото и да смятах, че съм

разбрала метода, експериментирах

постоянно – във всяка ситуация, докато

цялото това знание и подход, най-вече

отношение и нова култура на общуване

се наместят в мен, станат естествена

част от поведението ми.

Всяко едно сугестопедично преживява-

не е като да попаднеш в среда, в която

получаваш приемане, освобождава се

натрупаното напрежение чрез система-

та от смях и игри в едно приятелско об-

щуване, в което се докосваш до голям

обем информация и по различен начин

чрез стимулиране на сетивата възприе-

маш и усвояваш знания и умения.

Автор: Силвия Йорданова Силвия Йорданова определя себе си като “социален предприемач, резерво-пед и сертифициран треньор към Mas-ter Trainer Institute of New York. Посве-тила е живота си на сугестопедията и обучението на деца. Съосновател е на сугестопедичната програма "Летни нещотърсачи" заед-но с екипа от артисти, сугестопеди и спортисти: Мая Бежанска, Десислава Милкова и Роберт Мелев.

29 

Как да задържим и продължим това развитие и след сугестопе-

дичните курсове? Може би това е най-честия въпрос, който съм

получавала – и от пораснали участници в курсовете, и от родите-

ли на деца, част от летните програми. Покрай този въпрос се ро-

диха много идеи, споделяния, обучения за родители и т.н.

Когато говорим за обучения на деца, обратната връзка от роди-

телите е много важна. Още с интервюто преди началото на курса

обсъждаме с тях нуждите, които те разпознават, очакванията им,

за да можем да общуваме свободно и както да даваме насоки, та-

ка и да обменяме информация за наблюденията, които имат. Фо-

кусирането на вниманието върху нуждите на децата в детските

програми, ни е довело до извеждането на някои препоръки, които

родителите ползват с лекота.

Можете да привлечете детското внимание сравнително лесно,

ако понижите тона на гласа си. Сигурно знаете, че повишаването

на тона, когато не се налага да надвикате друг шум, издава безпо-

мощност. Разбира се, може да освободи напрежението, но ако

дълго време разчитате на викането, то спира да има ефект. Деца-

та имат способността да се изключват, както и ние, когато дадено

преживяване стане прекалено интензивно и не ни понася.

Естествено, когато сте вдъхновени и изпитвате ентусиазъм деца-

та са мигновено привлечени от вас. Това е и най-добрият начин да

им насочите вниманието към нещо, ако вие самите сте любопит-

ни, харесвате да правите или споделяте това, което ви е интерес-

но. И понеже детето ви възприема като супер герой – каквото и да

правите, уменията, които демонстрирате, нещата, които обичате

и споделяте са най-ярък геройски пример и то следва вашия при-

мер.

Когато учите заедно уроци или нещо ново, приложете основния

закон в сугестопедията - големият обем е от огромно значение.

Винаги търсете и разказвайте повече – подкрепяйте информация-

та с книги, филми, любопитни факти. Когато детето има да научи 5

30 

реда за цар Симеон, например, и в тях е сбита информацията за

епохата, значими събития и дати, нормално е то да среща предиз-

викателства, за него тези исторически факти са сухи и нямат връз-

ка с опитността.

Тук идва мястото на всичко, което можете да намерите и да споде-

лите, като впечатляващо за вас самите. Както учените са устано-

вили, няма център на паметта в мозъка - паметта е по цялата мо-

зъчна кора, помним, когато едно нещо залепя за друго нещо, за-

това връзките и асоциациите са толкова важни.

Дори да вярвате, че ако едно нещо не ви е интересно, няма да ус-

пеете да запалите детето по него, запомнете - всяка личност се

развива индивидуално и има своите интереси и нужди. Важно е от-

ношението към ученето. Ако успеете да покажете на детето как

да се свързва със своята лична мотивация и да бъде активно, вед-

нъж придобило умения за учене, ще може само да захранва любо-

питството си и да открива света. Срещайте го с интересни хора,

които владеят умения, които искате да придобие, нека му бъдат

за пример и то ще върви по своя път по-уверено и с лекота.

Едно от най-важните правила по отношение обучението и възпи-

танието на децата е как ще бъде организирана средата, в която

се намират. Проф.д-р Георги Лозанов говори за периферни пер-

цепции и стимули, към които не се насочва пряко вниманието или

поне не през цялото време. Естетиката създава хармония в среда-

та и може да ползвате всичко, което на вас самите ви доставя ра-

дост, за да изпълните пространството с цветове, картини и детай-

ли у дома или в учебна среда.

Когато говорим за повече от едно дете – било у дома или в учебна

среда, разпределянето на вниманието е от ключово значение. Де-

цата се хранят с любов и е важно средата да опосредства възмож-

ността да бъде обърнато индивидуално внимание на всеки. Има

разлика между “внимание” и постоянно търсене на “стимулираща

обратна връзка”.

31 

Важно е децата да изградят увереност в собствените способнос-

ти, затова ако прекалено често очакват вашата оценка и одобре-

ние, насочете вниманието им към напредъка, които постигат. С

времето те ще започнат да анализират представянето си в раз-

лични ситуации, ще осъзнават постъпките си. Винаги в началото

давайте пример, но и меко обръщайте внимание, когато вие сте

заети, те сами да преценят и да ви споделят своето мнение.

С вашето лично време идва и темата за границите – има ли грани-

ци свободата и как да дефинирате своята собствена свобода? Де-

цата мигновено разбират, когато нещо е от изключително значе-

ние за вас, независимо дали е свързано с личността и професио-

налните ангажименти, с любовта и общуването с тях – те винаги

разбират и се съобразяват. Но е важно да сте категорични – в то-

на, поведението и обяснението. Времето, в което вие спокойно

четете или сте заети с нещо друго, може да е свързано с време са-

мо за вас, за което сте информирали предварително и когато е не-

обходимо напомняте, че това пространство е важно за вас. Бъде-

те готови да предложите алтернативни занимания на децата, кон-

кретни активности, които да им помогнат да отмерят времето.

Постепенно това става съвсем естествено и за тях.

Когато липсва време, “5-минутното правило” е решение, което

ползвам от години. Ако наистина времето, което можете да пре-

карате заедно е ограничено, то опитайте се да намерите 5 мину-

ти, в които просто да отворите пространство за другия – да го за-

бележите, да се насладите на възможността да го наблюдавате,

слушате, без да очаквате - просто забавите ритъма. В тези прек-

расни моменти разбирате много повече дори без думи, те укреп-

ват връзката и насищат пространството с внимание и любов.

Да не говорим, че децата са изключително заети – училище, тре-

нировки, пътувания и постоянно някой нещо иска от тях или им

напомня - да си измият зъбите, да се срешат, да ядат, да учат, да

са тихи, да са тук или там, да спят и така до безкрай.

32 

Сигурно за това още Астрид Лингрен е казала, че децата мечтаят

за власт – да могат да правят, каквото си поискат. И в опитите си

да правят нещата като големите, те учат и играят. А когато учене-

то може да е забавно, нямат стигане в творческите решения, кои-

то намират. Сигурна съм, че всеки родител и учител го е забеля-

зал. Затова нека има свобода – дайте им рамка, защото децата

имат нужда от режим, ритъм и контекст, в който да случват неща-

та, докато изградят собствения си стил на учене и укрепят умения-

та си.

Дайте им пример с любов, подхранвайте любопитството им и про-

явявайте търпение поне от време не време. Очертайте границите

си – кога имате възможност да обяснявате и да изчаквате и кога

не. Отделете си време да се наслаждавате на общуването по меж-

ду ви и изследвайте какво необикновено се случва във всеки един

ден, както е описано в 3-тия закон на сугестопедията „Нещо нео-

бикновено се случва“.

СЕДЕМТЕ ЗАКОНА НА СУГЕСТОПЕДИЯТА

Завещани от проф. д-р Георги Лозанов

Любов

Добре известно е, че нищо хубаво на този свят не е постигнато без любов. Любовта е и важно условие за достигане до резервите на психиката. Любов-та създава спокойствие, доверие и допринася за престижа на учителя в очи-те на учещите се и така отваря пътищата към разкриване на психичните ре-зерви на личността.

Любовта не може да се изиграе, тъй като учещите ще го усетят. Но не бива да се разбира и като някакво сантиментално настроение, тъй като това от-ношение провокира отрицателни реакции. Тя трябва да се усети като искре-на любов към човешкото същество. Не съветваме никой учител да започва работа на нивото на резервите без човеколюбие. Би било по-добре да поча-ка, докато преосмисли общуването в учебния процес от тази позиция.

Любовта на учителя към учещите може най- добре да се илюстрира чрез об-раза на родител, който учи детето си да кара велосипед, без то да може да каже в кой момент родителят му го придържа или не. Учителят води деликат-но като ненатрапливо поправя, учителят просто произнася правилно

33 

сгрешения израз по такъв нежно сугестивен начин, че учениците дори не разбират, че са допуснали грешка. Грешките никога не се обсъждат на място и учителя с нищо не дава да се разбере, че уче-щия трябва да се старае повече.

Тази метафора илюстрира качеството на психологическата връзка между учител и учещ, която много напомня на връзката между майката и детето. Любов и грижа, които създават сигурност.

Любовта, създава необходимата радостна, искрена и високо мо-тивираща концентративна релаксация. Това състояние се харак-теризира с умствена релаксация и ненапрегната концентрация. То изисква спокойствие, вътрешна увереност и доверие. При тези ус-ловия на положителни емоции, творческата интелектуална дей-ност и глобализирания учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, а стимулиращи по характер, както и цялостната организация на учебния процес.

Свобода

Когато има Любов, има и Свобода. Свободата дава възможност на

учителя да упражни своята лична преценка и да взима решения, за

да може да приспособи образователната система към личните

особености на всяка група. Тя също позволява на учещите да из-

берат дали да вземат участие в някои дейности като например

песни, игри и т.н., които може да не допадат на тяхното разполо-

жение. Във всеки момент те са абсолютно свободни да излязат от

стаята, стига да не пречат на работата на групата. Принципът на

свободата е един от основните елементи, които отличават сугес-

топедията от хипнозата. При хипноза, хипнотизираният не може

да избира, да действа свободно, спонтанно, да прекъсне процеса,

за да направи нещо, освен ако хипнотизаторът не му е наредил.

Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вът-

решния си глас и да избере своя собствен път към резервите на

психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свобо-

дата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се.

Това е усещане, че те не се подчиняват на една методика, а са

свободни да се включват с радост като дават израз на своите лич-

ностни черти.

34 

Учебният процес не е натиск, а отваря вратата към личностна изя-

ва. Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се

случва.

Състоянието на увереност, че нещо необикновено, различно от

обществената норма, се случва, води до състояние на вдъхнове-

ние у учителя. Това вътрешно тържество се отразява във пери-

ферните перцепции на учителя, които се възприемат и се създа-

ват у учещите.

Това е спонтанно създадено състояние у учителя и учещите щаст-

ливо резонират, най-често несъзнателно. По този начин ученици-

те имат чувството, че те постигат всичко сами, помощта на учите-

ля е само една протегната ръка на приятел. Това спомага учещите

да усвояват учебния материал, поне два до три пъти и до пет до

десет пъти по-бързо и по- добре от резултатите в традиционните

методики, с благоприятен ефект върху здравето и възпитанието.

В бъдеще този ритъм на усвояване може да се увеличи многократ-

но.

Многократно увеличен учебен материал

При сугестопедията учебният материал, който се представя на

учещите се за единица време трябва да бъде най-малко 2 до 3 пъ-

ти (!!!) по-голям от обема, представен според съществуващата

норма.

Цяло - Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото

Когато се преподава новият материал по всички предмети, не би-

ва да има разделение между елемента и цялото. Елементите не

бива да се преподават и изучават изолирано. Например, думите,

граматиката, не съществуват отделно от езика, а са част от речта.

Всяко цяло е част от по- голямо цяло и така до безкрай.

От друга страна, тази концепция се основава на някои изследва-

ния върху функционирането на мозъка, според които частите на

мозъка съдържат информация за целия мозък. Можем да

35 

допълним, че според трите основи на сугестологията, човешкото

същество реагира като цяло и възприема дразнителите в тяхната

комплексност. Това е още едно доказателство, че елементите не

съществуват отделно, а винаги като част от цялото.

От гледна точка на философията съществува великата теория, че

цялото е в частта и частта е в цялото. Те са неделими. Няма изоли-

рани части. Ето защо, при ученето, елементите трябва да се учат

заедно с цялото. Глобалното дава допълнителни нюанси на еле-

мента. Атомът отразява законите на Вселената и Вселената е в

атома.

Когато това условие се спазва в педагогиката, резултатите са по-

добри. Няма опит да се изолира елемента със сила. Условието ця-

ло- част, част – цяло, част чрез цяло, където водещо е цялото е

един от факторите, които допринасят за хармонизиране на учеб-

ния процес. Майсторството на учителя се състои в решението, ко-

ето той или тя трябва да вземе за това кое ще бъде прието като

цяло.

Златната Пропорция

Златната пропорция разкрива закона за хармония във Вселената,

на който всеки сугестопедичен процес трябва да се подчини. Хар-

монията създава хармония и преодолява психичния хаос, често

провокиран от традиционната педагогика.

Хармонията е основен фактор в преподаването и усвояването на

такъв голям учебен материал за кратък период от време. Връзки-

те между частите и цялото са в златна пропорция в сугестопедич-

ния процес на общуване. Способността за учене се подобрява, ко-

гато учебния процес умело открива правилния баланс между рит-

ми, интонации, емоционални стимули, т.н.

36 

Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката

Класическото изкуство и естетиката се използват в сугестопедия-

та като особено ефективни медиатори на неманипулативната ко-

муникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват

безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от

периферни перцепции, незабележими за съзнанието.

Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оп-

тимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създа-

де състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се сти-

мулира способността да се разкрият психичните резерви в прият-

на атмосфера. То помага да се достигне до състояние на вдъхно-

вение и да се отклони вниманието от „болното място”, където

има страх, свързан с ученето.

Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани про-

изведения на класическата музика, песни и арии, литературни

произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното из-

куство и т.н.

37 

DigitalKidZ е инициатива на Фондация “Дигиталните деца” в подкрепа на диги-талната грамотност на съвременните родители, учители и деца. Осъществява се с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

КАКВО ПРЕДСТОИ?

DigitalKidZ Клуб - Това лято DigitalKidZ създава и DigitalKidZ Клуб. Първата

активност на клуба ще бъдат творчески работилници за деца от първи до

четвърти клас. Целта на творческите работилници е да развие различни

умения у децата посредством иновативна образователна методология,

разработена от екипа на DigitalKidZ.

DigitalKidZ Конференция & Изложение – Изцяло нов формат за DigitalKidZ –

двудневна конференция и изложение. През първия ден ще запазим тради-

цията с 12 лектора, които в рамките на 20 минути да разкажат, вдъхновят,

насочат и поучат родители и учители за ролята на технологиите в детското

развитие и образованието. Допълнително в рамките на втория ден на

събитието имаме потвърждението за кръгла маса, посветена на

технологиите в образованието и потребнотите на "дигиталните деца", в

която ще се включат Посолствата на Франция, Англия, САЩ, Израел и

Финландия, както и Българското министерство на образованието. Ще бъде

организирано и първото по рода си изожение за Централна и Източна

Европа – над 1000 м2 застроена площ и над 80 изложителя. Изложението

ще даде възможност на широка аудитория от посетители на

конференцията, лектори, партньори и гости на изложението да се запознаят

с последните новости в света на технологиите, свързани с развитието на

дигиталната грамотност, когнитивните и социални умения, включващи

учебни инструменти и програми за деца, родители и учители.

DigitalKidZ #Лондон—За първи път DigitalKidZ излиза в чужбина. Планирали

сме полудневно събитие, което ще включва конферентна програма и твор-

чески работилници за деца. Темата на събитието е: Родителство и обучение

на „дигиталните деца“.