Чудовището

Истинската история на един мъж, който се превърна от човешка

факла във факел на надежда и изкупление

в ръцете на Исус.

От Джеймс Шерууд Бенет

И

Хулда Ромеро-Бенет

Въведение

Казвам се Джеймс Шерууд Бенет, но през целия си живот съм наричан Джими. Роден съм в Сакраменто, Калифорния и сега живея в градче в сърцето на Европа, в Чешка Република, в една малка, бивша комунистическа нация. Преди година, през зимата мой приятел ме запозна с един мъж на име *Яра, който беше бездомен, бивш затворник, търсещ работа. Сърцето ми веднага се привърза към Яра. Въпреки, че не говореше нито дума английски, изведох го от центъра и го заведох в нашата нова къща, която строя през последните 3 години. Разбрах, че Яра обрал банка и прекарал 15 години от живота си в най-охранявания затвор в страната. Първия ден, когато го прибрах от улицата, изглеждаше, че Яра се възстановяваше от лош махмурлук. По-късно той ми каза, че е пил през нощта, за да се стопли и да се предпази от измръзване. В началото Яра идваше и готвеше на момчетата, които работят в къщата - разбрах, че той е работил като готвач в затвора и може да прави някои добри супи. Имаше дни, когато той се появяваше пиян и аз го отпращах, казвайки му на прост чешки: Ти алкохол-не работа ; Не алкохол-ти работа. Той разбра какво имам предвид и започна да изтрезнява. С помощта на преводач, имахме възможност един ден да седнем с Яра и да му кажа добрите новини за Исус. Святият Дух дойде по такъв мощен начин, че истината на Божието Слово докосна неговото сърце.

Той ни каза, че досега никой не му е казвал, че може да има взаимотношения с Исус. Ние се молихме за него и ние го помолихме той да се моли за себе си и Яра предаде живота си на Бога! *имената са променени, поради лични причини Аз лично мога да се отнеса към историята на Яра-време, прекарано в затвора, отхвърлен от семейството си и живеещ живот на самотно отчаяние. Аз изживях всяко едно от тези неща, затова сърцето ми се привързва към хора като Яра. Знам, че Бог може да превърне една безнадеждна бъркотия в нещо прекрасно, което Го почита. Пътувах много, за да съм там , където съм днес. Израствайки в Атол, Айдахо, никога не си и представях, че мога да живея на другата страна на света с мое собствено семейство, служейки на единствената, най-прекрасна личност, която е била, която е и ще бъде – Господ Исус Христос. Не дойдох тук по свое усмотрение. Аз съм тук, защото наистина вярвам, че Бог иска да съм тук.

Част 1 :

Детство, белязано с трагедия

Нямам много спомени от ранното си детство. Моите роднини ми казаха, че когато съм бил на 3 години, родителите ми са се разделили и ние децата, сме били взети от майка ни. Две години по-късно, когато бях на 5, майка ми отне живота си с предозиране от хапчета. Днес имайки 5 –годишна дъщеря, мога да си представя болката и мъката, която съм изпитал като малко момче, което е изгубило майка си. През последните години, разбрах какво това преживяване ме подтикна да направя. Божието Слово казва, че трябва да почитаме майка си и баща си. Моята майка съгреши срещу мен, като отне собствения си живот и аз трябваше да взема съзнателното решение да й простя искрено, с цялото си сърце. Иска ми се да помня нещо относно майка ми, но нямам никакви спомени за нея. Трябваше също да помоля Бог да ми прости за всяко негодувание и огорчение, което може да съм имал против нея. Това беше единствения начин, по който можех да намеря изцеление на сърцето си в тази област от моя живот. Баща ми имаше три деца с майка ми , а аз бях средното дете. Имам брат, който е с две години по-голям от мен и сестра, която е с две години по-малка.

Баща ми се ожени отново и той и моята мащеха искаха да имат повече деца, но те не можеха да имат и така попълниха формуляр за осиновяване на дете от Кореа. По време на осиновителния процес, мащехата ми забременя и се оказах с две сестри почти по едно и също време. Моите сестри дойдоха в дом, в който имаше постоянно скандали. Баща ми работеше много и не беше често у дома. Връщайки се назад мога да кажа, че той беше работохолик и алкохолик. За разлика от някои родители, които казваха на децата си да не пушат марихуана, баща ми отглеждаше своя собствена в задния ни двор. Моята мащеха ни тормозеше вербално и психически. Помня веднъж, когато беше ядосана и изхвърли една вилица през масата срещу брат ми и тя заседна в гърдите му. Нямаше никаква любов в нашия дом. Нямаше, докато години по-късно не предадох живота си на Христос и така разбрах какво всъщност означава да си обичан.

Денят, в който бях в пламъци

В един обикновен ден след училище, животът ми беше на косъм.

Бях около дванадесет годишен, когато брат ми и аз бяхме навън

и греехме ръцете си върху канче с горящ газ. Обърнах се към брат

си и му казах: „Ако ритна това върху теб, ще те убие.“ И той

отговори: „Така ли?“ И той ритна канчето върху мен. И на мига

горях в пламъци с цялата запалителна газ, просмукана в

дрехите ми. Аз бях човешка факла!

Слава Богу, знаех достатъчно, за да се хвърля и да се търкалям на земята. След това скочих в ледено студената рекичка, която преминаваше през 80-акровата ни ферма. Когато излязох оттам, почти целите ми дрехи бяха изгорели по мен. Чорапите ми бяха разтопени върху краката ми и мъртва кожа висеше от тялото ми. Краката ми и стомаха бяха подути страшно много. Пишейки за това днес се отприщва някаква дълбока болка в мен, докато се връщам назад какво се случи с мен този ден. Когато сте преминали през такава травма, както аз, имате нужда от време през което да скърбите, за това което ви се е случило и се научих, че скръбта от загубата е един продължителен процес.

Физическата болка, която почувствах този ден вероятно беше

като силната емоционална болка, която чувствах вътре в мен.

Брат ми почти щеше да ме убие, изгаряйки ме жив!

Уплашен за живот си

Мащехата ми дойде около двайсет минути по-късно и ме заведе в болницата Coeur d’Alene, Айдахо. Оттам ме изпратиха с хеликоптер до Harbor View Medical Center в Сиатъл, Вашингтон, който е един от най-добрите центрове за изгаряния в Америка. Прекарах около 4 месеца там, имайки около 20 операции. Докторите буквално ме одраха жив, за да премахнат мъртвата кожа. Казаха ми, че сърцето ми е спирало няколко пъти и са обмисляли да ампутират краката ми! Седемдесет процента от тялото ми беше трета степен, изгорено. Един от главните проблеми при лечението на жертвите от изгаряния е инфекцията да не прерасне върху изгорената част и тъй като имах толкова много изгоряла кожа, тялото ми имаше много срещу какво да се бори. Връщайки се днес, мога да видя, че Божията ръка е била върху мен. Божие чудо е, че днес съм жив и че имам два крака! Първият ден, вън от болницата, мащехата ми ме заведе на бейзболното игрище да покаже белезите на приятелите ми. Една година преди това, бях питчер и помогнах на нашия малък градски тим да победи по-големите градове. Това беше единственото място, където се чувствах приет, където бях добър в нещо. И сега мащехата ми , дръпна ризата ми, въпреки моите викове на протест и показа на всички моите отвратителни белези. През този ден, това беше най-унижителният и засрамващ момент, който съм преживял в целия ми живот. От този момент намразих своята мащеха.

Бях толкова засрамен от това как изглеждах и станах за посмешище на всички деца. Изглеждаше, че всеки в училище се подиграваше с мен. Огънят остави грозни белези от гърдите ми до краката ми. Тогава носех само дълги панталони и ризи, дори и през лятото. Продължаваше да няма любов в нашия дом и всичко, което преживявах в училище беше постоянно отхвърляне. Бях толкова засрамен и парализиран от страх, че понякога не можех да говоря. Не можех дълго да концентрирам вниманието си и тотално се провалих в училище. Бях изключен в края на 8-ми клас. Сатана беше в своя връх в живота ми. Библията казва, че врагът на душата ни идва да открадне и да погуби живота ни, и точно това се случи с мен.

Един ужасяващ баща Този ден, родителите ми никога не разбраха какво се случи. Бяхме твърде изплашени , за да им кажем. Измислихме история, като им казахме, че нещо се е взривило и затова аз бях в пламъци. Веднъж, брат ми излъга, затова че беше взел уискито на баща ни в училище и сериозно загази откакто децата започнаха да повръщат след пиенето му. Той каза на баща ми, че съседското момче го е заплашило, за да го направи. Изведнъж, баща ми грабна брат ми за косата и го влачеше до колата с пушка в ръка. Той му каза: „Аз ще ти покажа какво правим с хората, които те заплашват!“ Той ритна вратата на съседа и изрита кучето им в лицето и започна да бие бащата на детето. За щастие, един негов приятел смъкна баща ми.

Бяхме ужасени от баща ми и не можехме и да си представим какво щеше да ни направи, ако знаеше истината. Никога не говорехме затова какво се случи, докато един ден, години по-късно, брат ми дойде при мен и каза, че иска да оправи нещата. Казах му да забрави. По-късно, когато знаех повече за Божията прошка, седнах с брат ми и му казах, че го обичам и че е напълно простен. На следващия ден, преди да се събудя, той замина. Оттогава съм го виждал само веднъж. Както често се случва, когато има травма, като загубата на дете, или в моя случай да си изгорял, родителите ми решиха да се разведат скоро след като се прибрах от болницата вкъщи. Спомням си, седейки по средата на всекидневната, бях запитван с кой от двамата искам да живея. От едната страна бяха баща ми и брат ми, а от другата мащехата и трите ми сестри. Аз не можех да реша. Ходех напред, назад между тях, плачейки „Моля ви, не ми причинявайте това.“ Изглеждаше, че всичко беше по моя вина и бях съкрушен. И днес все още не мога да си спомня, кой точно избрах този ден. Мащехата ми се премести в Калифорния със сестрите ми и в годините по-късно отскачах ту при единия родител, ту при другия.

Живот като чудовище

Болката и срамът, причинени от белезите и семейството ми бяха

постоянни. Мразех да изглеждам като чудовище и винаги търсех

изход. Намерих го в група по-големи деца, които постоянно

имаха неприятности.

Започнах да крада хубави дрехи, за да прикрия белезите си. В

края на краищата пушенето, пиенето и употребата на марихуана

бяха ежедневна част от моя живот.

Част 2

Проблеми със закона

По-късно напуснах баща ми, за да живея с един по-голям от мен

приятел и неговото семейство. Той беше въвлечен с коли и

започнахме да крадем коли, мотори, радиа и всичко, което си

поискахме. Неговите родители нямаха никаква представа в какво

се бяхме забъркали до денят, в който се появи полиция в къщата

им и бяхме арестувани.

Бях само на 14 години, когато баща ми се появи в съдебната зала,

за да ме прибере. Първите думи, които излязоха от устата му

бяха думи на проклинане. Съдията трябваше да го предупреди,

че ако не престане, ще бъде изгонен от залата.

Бях на пробен период в поправителен дом и осъден да бъда в

затвора през уикендите. След като бях хванат да пуша марихуана

и да се бия с момиче от дома, бях прехвърлен в психиатрична

институция за оценка.

Проблемът не беше в умът ми, но в сърцето ми. Бях гневен,

затова че изглеждах като чудовище. Бях гневен на родителите ми

и бях гневен на целия свят. Изоставен, гневът се превърна в

омраза и скоро аз мразех себе си и всички около мен.

След един месец там, бях изпратен в Св. Антоний, най-суровият

затвор за непълнолетни по онова време в щата Айдахо. Прекарах

там 6 месеца и 3 седмици и след това бях оставен на грижите на

баща ми.

В отчаяното си усилие да намери работа за мен, баща ми ме

остави да работя с него. Той работеше в дъскорезницата. Скоро

започнах да работя на пълно работно време там, което за мен

беше голямо заплащане. Спомням си,че ходех на автостоп 30

мили до работата всеки ден или ме закарваше един човек на име

Пол, който беше християнин. Въпреки това всяка сутрин трябаше

да ходя 5 мили, за да хвана превоз.

Търговец на наркотици

В крайна сметка си купих моя собствена кола и вече не бях на

пробация . С пари в джоба си, започнах да ходя по клубовете и да

продавам наркотици, за да запълвам нуждата от това да бъда

приет и копнежа да съм обичан. След многобройни сбивания в

баровете, инциденти с кола и мотор и схватки със закона, станах

дилър на пълно работно време и използвах какви ли не

наркотици. Не мина дълго преди да започна да бягам от закона в

Айдахо до Калифорния, където живееха баба и дядо. Намерих

добра работа в една дъскорезница, но продължих с моя

разрушителен начин на живот. Започнах да използвам твърди

наркотици като метамфетамин, за да подобря своята

трудоспособност и това действаше.

Бях повишен на по-голяма линия за рязане на дървен материал с

увеличение на заплащането. Не мина дълго, докато

злоупотребата ми с наркотици се влоши и загубих работата си.

Бях хванат да продавам марихуана в парка и вместо да отида в

съда аз хванах автобусa обратно за Айдахо. С течение на времето

ме арестуваха и бях изпратен в Калифорния с едни от най-

големите престъпници, които някога съм срещал. Това беше най-

страшното пътуване в живота ми.

Трима от тях направиха заговор да избягат. Те не се интересуваха

как ще се развият нещата или кой ще бъде мъртъв накрая. Всички

от тях чакаха доживотни присъди. Когато пристигнахме в местния

затвор в Калифорния , бях набелязан като доносник- някой който

може да каже на пазачите техните планове само защото не

участвах в техния план за бягство. В сравнение с останалите,

моето престъпление беше толкова малко, че нямаше никакъв

смисъл да бягам от закона. Затворниците имаха план да ме

убият.

С наближаването на деня да бъда повикан в съдебната зала бях в

т. нар. 'булпен' (изчакване). Един от закоравелите престъпници

разказваше история и привлече вниманието ми. През това време

не знаех, че това е капан. Друг заторник, стоеше зад мен, готов да

ме сграбчи и да ми пререже гърлото. Докато разказваше

историята, той му подаде сигнал, аз се обърнах и там ме чакаше

250-килограмов мъж. Отскочих и бързо се отдръпнах. Няколко

минути по-късно бях повикан в съдебната зала. Бях осъден на 100

дни затвор, които вече бях излежал. Скоро ме пуснаха и

освободиха от затворниците, които искаха да ме убият.

Библията казва, че Христос ни възлюби толкова много, че докато

още бяхме грешници, Той умря на кръста за нас. Връщайки се

назад, мога да видя как Божията ръка е бдяла над мен през онзи

ден.

Отвличане, въоражен грабеж

и затвор

Както и да е , аз продължих по моя път на унищожение. Върнах

се към стария си начин на живот и този път започнах да

използвам по-твърди наркотици като крек кокаин, който е силно

пристрастяващ. Всеки път, когато се напиех, аз го исках и бях

способен на всичко, за да го получа.

Нямах никаква цел в живота освен да се надрусам. Използването

на наркотици заглушаваше болката в сърцето ми и колкото

време ме държаха, толкова време можех да избягам от

реалността. Продължих по този път, докато един ден, когато бях

на около 23, срещнах един човек в кръчмата , който искаше да му

помогна да обере някакви дилъри. И така ние карахме от Айдахо

до Мериленд да оберем тези дилъри, а по пътя се отбихме в

Чикаго да вземем малко крек. Намерихме дилъра там, той влезе

в колата и тогава ние бяхме издърпани и арестувани от

полицията.

Полицията ни каза, за дилъра, с който бяхме, че щял да ни

разфасова , само за да види какво има вътре в нас. Ние бяхме

спасени от полицията! Те взеха оръжието от нас и ни пуснаха.

Когато стигнахме до Мериленд , намерихме дилърите,

претършувахме къщата и им взехме парите, и използвахме крек

няколко дена.

След това ги отвлякоме и използвахме техните кредитни карти,

за да останем в хотел, пушейки крек през цялото време.

Като ги пуснахме да си отидат, в крайна сметка бяхме арестувани

за нашите престъпления. Бяхме обвинени за отвличане,

въоражен грабеж, грабеж и за притежание на оръжие. Взети

задно всички обвинения, бях изправен пред 350 години затвор с

половин милион долара гаранция. Затвориха ме в Монгомъри, в

Роквил, Мериленд. До този момент аз се бях превърнал в

насилник и закоравял престъпник.

Да съм в затвора не ме притесняваше, както когато бях млад. Аз

залагах и купувах и продавах неща, крадени от кухнята на

затвора. Да намериш нарктици беше много лесно.

Съкилийниците ме наричаха "Фреди Крюгер" и аз използвах

белезите си , за да ги плаша. Биех се с останалите и няколко пъти

бях затварян в карцера . Един ден пазачите бяха закъснели с

обяда ми и това ме вбеси. Сбих се с един, който хвърли канчето

ми. Аз буквално вилнеех като го биех, докато не нахлуха

пазачите и не ме дръпнаха от него. Този ден бях затворен отново

в карцера за трети път в пет месеца, за пет сбивания.

Бях стигнал дъното. С всички обвинения, които се изправяха пред

мен, аз нямах никаква надежда за бъдещето си. Мразех живота.

Мразех себе си и всички останали около мен.

ЧАСТ: 3

Освободен в затвора

Любовта на Бога чрез един малък възрастен човек

Но Бог в Своята велика милост, изпрати един малък възрастен

човек в моята килия. Брат Тейблър беше в късните си 70 години и

идваше и говореше, и се молеше с всеки, който го слушаше.

Повечето от съкилийниците не му обръщаха внимание, някои го

проклинаха, а други дори го заплюваха, но той продължаваше да

се връща.

И така този ден, когато бях заключен, той ми каза, че Бог ме

обича и че е пратил Своя Син Исус Христос да умре за греховете

ми, и че мога да имам взаимотношение с Него. Той ме попита

дали искам да се помоли за мен и аз казах, да. Нямаше какво да

губя.

След като той приключи да се моли за мен, той ме попита дали

искам да се помоля за себе си. Повтаряйки , това, което той

казва, аз се помолих с една простичка молитва,молейки Бог да

прости греховете ми и да влезе в живота ми.

Виждал съм религиозни хора през целия си живот, но това, което

видях у брат Тейблър, бяха очи на любов.

Той нямаше лична печелба от това да дойде в затвора, но вярно

идваше независимо дали го слушаха или не. Библията казва,че

Божията благодат води до покаяние. Божията доброта чрез този

възрастен човек ме доведе до покаяние. Никой не трябваше да

ми казва, че съм престъпник. Аз вече го знаех. Това, което не

знаех беше , че Бог обича престъпници като мен толкова много,

че изпрати Своя един единствен Син в света. Този ден в затвора

на 6 март, 1990 г. когато се помолих с тази молитва с цялото си

сърце, Бог започна работа в мен, която продължава и до днес.

Никога не знаех какво е любов и за първи път знаех, че някой ме

обича- Бог ме обичаше такъв , какъвто бях.

За първи път в живота си исках да постъпя правилно и исках да

разбера повече за живота на Исус, описан в Библията. Записах се

на библейски курс към мисии „Добра новина“.Колкото повече

научавах за Исус, толкова повече исках да го следвам и да живея

като християнин.

Докато четях , Неговото Слово, Бог започна да ме изцелява и

освобождава,като този процес все още продължава и днес, 23

години по-късно. Бог премахна омразата в мен, докато се учех да

приемам Божията любов и простителност. Нямах повече

желанието да наранявам или мразя хората. Библията казва, че

ако е някой в Христос, той е ново създание. Старото премина и

ето, новото дойде!

Новороден

Бог взе сърцето ми от камък и ми даде сърце от плът. Преживях

това, което Библията нарича "да се родиш отново". Бог ми даде

втори шанс на живот и този път като Негов осиновен син.

Аз все още бях в затвора, изправяйки се пред обвиненията за

моето престъпление. Казах истината, относно престъпленията

ми, защото страхът от съкилийниците вече не контролираше

живота ми. Бях осъден на 9 години в щатския затвор със

закоравели престъпници. След като Бог ми прости, аз все пак

трябваше да си платя за последствията от действията ми. И не

беше лесно. Аз бях съкрушен и депресиран.

Но за разлика от преди ,имаше към кой да се обърна. Наистина

се нуждаех от Бог в затвора. Да кажеш истината за твоето

престъпление е основно табу сред затворниците. Бях набелязан

като доносник, а доносниците, обикновено ги убиваха.

Божията защита беше върху мен. Вместо да се боря да

защитавам себе си, аз избрах да се моля и да чета Библията.

Поради някаква причина дългата ми коса, белезите ми, молещ се

на глас на моя молитвен език, държеше другите далеч от мен. Те

мислеха, че съм откачен изрод, a в това време аз бях доволен!

Посещавах всички богуслужения, които се подържаха в затвора.

Бях гладен за Бога и исках да съм с другите , които вярваха, исках

да прославям Бог.

Никой от моето семейство не дойде да ме види в затвора.

Обаждах се няколко пъти на баща ми, но нашите отношения все

още бяха разрушени. Започнах да осъзнавам, че сега съм част от

Божието семейство и докато моето биологично семейство не

можеше да ми покаже любов, Божието семейство можеше.

Не искам да създавам впечатление, че животът ми стана

страхотен за една нощ. Да си новороден, означава точно това.

Започваш отново като бебе в духовната сфера . След като нямах

желание повече да се бия, аз все още подържах някои от лошите

си навици, като пушенето.

И Бог трябваше да ме възстанови от 24 години на омраза, болка и

всички други проблеми, които се заплитаха в сърцето ми. Това е

процес, който продължава до днес. Колкото повече знаех за

Божието Слово и истината открита в него, толкова повече бях

способен да вървя в пълнотата на живота, която Той има за мен.

Един от хората, които Бог използваше да ме учи на това какво

означава да си Божие дете , беше Нанси Енгън, една дама , която

посещаваше затвора седмично.

Впоследствие, тя стана моя духовна майка и е невероятно

благословение да знам , че през всичките години по-късно, тя все

още се моли за мен и за моето семейство. Дяволът може и да се

опита да унищожи живота ми, но Исус дойде да ми даде живот и

не просто живот, но пълноценен живот. Това е което Исус казва и

аз го вярвам.

След като прекарах 4 години, 4 месеца и 12 дни в щатския затвор

в Мериленд, бях освободен по-рано със строгa пробация, което

изисква психично здраве и редовно консултиране.Излязох от

затвора като наистина свободен човек. За първи път в живота ми

бях свободен и в сърцето си, и в обществото. Аз се радвах!Моя

приоритет беше да намеря вярващи хора и да прославям Бога.

През тази първа неделя влязох в значително голяма цъква и

намерих място отзад. Бях изправен, издигах ръцете си високо и

пеех с цялото си сърце. Може да е изглеждало странно на някои

от присъстващите в църквата, но аз имах за какво да извикам и

да прославям Бога и нищо не ме дърпаше назад!

След службата някои приятели дойдоха при мен и след като

споделих свидетелсвото си, вече имах кола, работа и място къде

да живея. Бог е верен!

ЧАСТ: 4

Да се учиш на истинския

живот

Това, което имах преди да отида в затвора не беше истински

живот. Както казах по-рано, беше отчаяно съществуване, пълно с

омраза и болка. Трябваше много да уча за условията на живот в

обществото, като свободен човек.

Веднага след като започнах работа трябваше да посещавам

здравно психично консултиране и консултиране за предишното

ми пристрастяване. Отидох при Нанси Енгън за консултиране за

моето пристрастяване, но тя ми помогна с много повече,

включително как да въздам слава на Бога в моите финанси.

За психичното консултиране имах възможност да получа помощ

от моя пастор Дейл О'шилдс. Той ми помогна да премина през

най-важните и трудни неща като нов във вярата.

На пръв поглед бях отворен и приятелски настроен човек. Казвах

свидетелството си на всеки, който искаше да го чуе. Някои биха

казали, че имам повече хъс и нищо друго, и вероятно щяха да са

прави.

Среща с баща ми

Вътрешно в себе си имаше много, с което не се бях преборил.

Едно от първите неща, които трябваше да направя е да изляза от

непростителността. Само след една или две срещи, пастор Дейл

ме погледна в очите и ме попита: "И така, ти прости ли на баща

си?"

На което аз бързо отговорих: "Да, разбира се, аз съм християнин.

Трябва." Тогава пастор Дейл издърпа един празен стол пред мен

и ми каза: " Да си представим, че баща ти седи на стола. Кажи му

как си му простил, за това, че не е бил до теб като дете и за това,

че те е изоставил в затвора."

Веднага заплаках, като с това се отключи една дълбока вътрешна

болка от сърцето ми. Трябваше да се изправя срещу факта, че

баща ми никога не е бил до мен. Не си спомням да е идвал на

бейзболните ми игри, a когато бях в болницата за четири месеца,

той дойде само веднъж. Когато бях в затвора той никога не ми

писа.

Мъдрият съвет на пастор Дейл за мен беше да започна да пиша

писма на баща ми, казвайки му как се чувствам. Той ме насърчи

да бъда честен, що се отнасяше до чувствата ми. Писмата не

трябваше да се изпращат, разбира се. На всяка сесия трябше да

нося по едно писмо. Писах за гнева, разочарованието си и

болката и осъзнах, че задържах голяма непростителност в

сърцето си срещу баща ми.

Помислих, че съм достигнал точката, където трябаше да изпратя

писмо на баща ми и така и направих, без първо да го проверим с

моя пастор. Когато му показах копие, той ме попита: "Не си

изпратил това, нали?"

Връщайки се назад, знаех, че не трябваше да го правя. В писмото

бях написал, че ако той не ми върне отговор, това щеше да е

краят на нашите взаимотношения.Не простих напълно на баща си

и въпреки това копнеех за неговото приемане-един вид някакво

потвърждение от него.

Години по-късно, когато с Божията благодат, баща ми и аз бяхме

истински помирени, това писмо разбило сърцето му, защото

пристигнало в лош момент, в който e имал проблеми с всичките

ми братя и сестри. Този път аз бях този, който поиска прошка и

това промени и двама ни.

Свобода в прошката

Помиряването и възстановяването изисква време. Когато Бог

започна да лекува сърцето ми, бях способен да доближа баща ми

с Божията любов. Първоначално той не знаеше какво да прави с

моята новооткрита християнска вяра, но с времето той ме

приемаше, въпреки различията ни във вярата.

Години по-късно, той ми показа, че ме обича, като изпрати чек от

4.000$ да плати таксите ми в училище за мисионерско обучение.

Този подарък означава много за мен. Това беше огромна сума

пари и това беше първия път, който помня ,затова че ми е дал

някакви пари.

Когато се сгодих отидох да го видя и да го запозная с моята

бъдеща съпруга. Дотогава той живееше с четвъртата си съпруга в

Канада. Тогава изглеждаше толкова различен, отколкото го

помня. Болестта на Лу Гериг беше изяла тялото му и той едва

използваше ръцете си.Ние имахме добро кратко посещение,

което траеше няколко дена.

Беше зима и снегът започна да пада сутриннта, когато си

тръгвахме и си взехме довиждане. Докато се изтеглях от алеята,

аз го виждах през огледалото за обратно виждане, стоящ на

верандата и просто не можех да продължа по-далеч.

Натиснах спирачките, изскочих от колата и изтичах обратно ,

където той стоеше. Прегърнах неговото крехко тяло, казах му че

го обичам и заплаках без срам. Радвам се, че направих това,

защото това бе последния път, в който го видях. Той почина по-

късно в годината, когато бях извън страната.

Докато се учех да работя върху непростителността в сърцето си и

истински да се моля за хората, които са ме наранили през това

пътешествие, наречено живот, започнах да осъзнавам, че има

хора, които аз също съм наранил и вероятно ще правя това до

края на живота ми. Не защото го искам, а защото е част от

човешката ми природа и защото живеем в разрушен свят , където

е лесно да се прави.Но Бог ми помага да вървя в свободата на

простителността и духът на истинското помирение.Научих, че има

няколко нива на простителност и че понякога прошката е

ежедневен избор, който трябва да правя всеки ден.

През последните години открих, че съм скърбял с болка за някои

моменти, които съм преживял като дете и че трябва да се върна

към този момент в живота ми и да простя на човека за

специфичния инцидент. Трябваше да искам прошка от Бога и от

човека, който ме е наранил, тъй като често, когато някой ни

нарани ние също съгрешаваме, хващайки се за негодуванието и

осъждението.

Това е същото, което трябваше да направя с баща ми. Със всяко

стъпало аз намирам повече свобода и нещо, невероятно, което

започва да се случва.

Бог започна да променя моето виждане. Вместо да гледам на

живота като жертва, започнах да виждам как баща ми и майка ми

са били резултатът от семейства, където не са били много

обичани. Те само предаваха това, което те самите бяха получили.

Трябваше да оставя всички очаквания и напразни желания и

исканията, които имах към баща ми. Трябваше да приема това,

че може никога да не чуя от баща ми това " Аз съм горд с теб ,

синко." или "Обичам те". Започна да става по-лесно, докато

опознавах моя Небесен Баща.

За разлика от моя земен баща, моят Небесен Баща ме обичаше

безусловно. Знам , че съм в безопастност в Неговата любов.

Според мен, една от най-големите радости да си жив е да се

учиш да живееш като син, като дете на Бога. Когато Бог отваря

очите ми да видя, истински да видя в духа си колко много ме

обича Той, тогава всичко около мен изглежда нищожно.

Библията казва, че Бог изпълва сърцата ни с Неговата любов чрез

Св. Дух, и е вярно. Понякога чувствам любовта Му толкова силно,

че просто плача - не заслужавам Божията любов, но въпреки

това, Той ме обича.

ЧАСТ: 5

Мисии и поле за жътва

През първите няколко години след затвора, аз служех в моята

църква толкова много, че изглеждаше като мой втори дом. Ходех

на всяка възможна среща и служех по всеки възможен начин.

Някои от църковните лидери не знаеха какво да правят с това.

Например как може да се има доверие на бивш заторник в

служение с малки деца? Но моят пастор ми даде своето

одобрение просто имах начин как да накарам малките деца да

спрат да плачат след като родителите ги оставяха.

Едно от служенията, в които не можех да участвам беше хорът.

Когато директорът на хора забележеше, че някой пее извън

тоналност, ни кареше да пеем индивидуално. Напуснах преди да

съм го разбрал!

Да съм в църквата , ме държеше далеч от проблеми. Нямах

никакво време да ходя по барове или да се мотая на места,

където не трябва да бъда. Намерих ново семейство в местното

тяло Христово, което ме обичаше и ме приемаше, какъвто съм.

Моя пастор се превърна в мой духовен баща, както и други по-

възрастни мъже в църквата.

Когато все още бях под наблюдение се отвори възможност за

кратковременен престой до Гватемала. Много исках да отида, но

не можех.

Моят наблюдаващ офицер беше благочестив човек, който често

се молеше за мен, когато бях на проверка. Когато му казах за

желанието си да ходя до Гватемала, той ми даде предсрочно

освобождаване, за да мога да отида. По-късно той ми каза, че за

първи път в 30-годишната му служба, прави това за някого! Бог

продължаваше да отваря врати за мен за кратки пътувания до

Южна Африка и Европа. На 37-годишния ми рожден ден, девет

години след като бях излязал от затвора, се намерих в един

малък автобус, пътувайки по средата на пшенични полета, готови

за жътва, по сред една малка, бивша комунистическа нация,

която се намираше в така наречената Източна Европа.

Бях изгубен в своя собствен свят-търсейки сърцето си и гласа на

Бога. Аз се молех: "Давам ти всичко, Господи. Предавам всичко-

погрижи се за остатъка от живота ми." И тогава чух простичко

нашепване в сърцето си: "Жетвата е изобилна, а работниците

малко."

Тогава си помислих, че това съм аз-един работник-това е което

съм работил, заварчик, момче за всичко. И тук по средата на

житното поле, в средата на Европа, Бог ме покани да бъда Негов

работник в тези полета на Европа.

Мир и радост изпълниха сърцето ми! Със сълзи на радост аз

започнах да прославям Бога. Никога не бях по-сигурен за дадено

нещо в живота си. Десет години по-късно, аз все още съм тук в

Чехия, вършейки това, което Бог ме призова да върша и това бяха

най-хубавите години от живота ми. Бог ме благослови повече и

от най-смелите ми мечти.

Една американска къща в

Чехия

Случи се така, че приятелят на кмета, Иржи, не само че

продаваше имот в нов комплекс, но също така той строеше

американски дом! Иржи беше прекарал няколко години в

Щатите и сега строеше дом за своето пенсиониране.

Идеята за построяването на американска къща, не бе дошла

наведнъж в умовете ни-ние дори не мислехме, че това е

възможност и тук имаше един мъж от Чехия, правейки това точно

в района, където ние искахме да живеем. Бюрокрацията и

бумащината вероятно е също толкова зле, както навсякъде, но

това, което беше най-зле за нас, бе езиковата бариера.

Когато срещнахме Иржи, който скоро стана наш приятел, той

предложи да поеме документацията вместо нас. Това беше само

устно споразумение, но той спази думата си.

След много молитви и размишлния,ние решихме да направим

крачка на вяра-молейки Бог да затвори всяка врата, ако това не

беше според Неговата воля. Първото препядствие беше да

получим заем, за да купим земята, която по това време струваше

около 110 000$.

Никой от нашите мисионерски приятели не мислеше, че е

възможно за нас като чужденци, да купим парче земя за лична

употреба, тъй като никоя Чешка банка не даваше заем на

чужденци.

Ние се срещнахме с банкера и той свика правния отдел и за

негова изненада ни казаха, че можем да попълним заявлението,

но без да имаме никаква гаранция, че ще получим заема.

Получихме заема! Бог отвори врата!

Когато за първи път срещнахме Иржи, той беше в процес на

изпращане на два контейнера с материали от Сащ до Чешка

Република. Ние решихме да последваме неговите стъпки и да

направим същото. Знаех, че мога да строя с дървесина, но не

знаех нищо за изграждането с бетонни блокове, с които основно

са построени Чешките домове.

Полагане на основите

С одобрението на банката, ние можехме да започнем със

строенето на новата ни къща.

Случи се така, че по това време беше насрочено пътуване до

Англия за конференция и докато ние отсъствахме, нашият

приятел Иржи започна да полага основите на къщата ни. Когато

се върнахме, започнах да работя по завършването. Трябваше да

поставя изправената арматура на правилното място и трябваше

да свържа хоризонтални парчета, за да направя по-добра основа.

Това беше много упорита работа, а единственият инструмент от

който имах нужда беше чифт клещи.

Така се случи, че точно по това време, един мъж от Америка,

посети нашия град. Той беше електротехник по професия и

единствения инструмент, който беше донесъл със себе си беше

чифт клещи! Той намина и ми помогна да свържа арматурата.

Може да изглежда незначително за някои, но за мен това беше

едно добро напомняне, че Бог се грижи дори за най-малките

детайли, като чифт клещи!

Тъй като лятото отмина, имаше повече дъжд. Озовах се в това

положение, теглейки вода и отново копаейки няколко пъти някои

от окопите.

Но точно преди нещата да станат твърде зле, бяхме в състояние

да излеем колунтитулите на къщата. Аз също така имах

възможност да направя чакълна пътека от двете страни на

основата, преди да дойде зимата.

Защо чакълна пътека? Иржи ми беше казал, че ако не го бях

направил, щях да строя в калта на пролет и нямаше да имам

място къде да сложа материалите.

Радвам се, че послушах мъдрия му съвет.

На следващата пролет, Бог изпрати нашия духовен син, Лада, от

Англия и друго младо момче, както и някои чешки приятели, за

да ни помогнат с останалото за основата. Трябваше да излеем

750 бетонни блока и тъй като никога не бях правил такова нещо,

беше голямо предизвикателство за мен. Имаше дни, в които

виках на глас към Исус, молейки Го за помощ.

Не с кредитни карти, но с

вяра

Резервирах си полет до Щатите шест седмици преди да можем

да завършим основата. Все още имахме много работа и не бяхме

сигурни, че ще получим средствата, от които имахме нужда. Но

Бог е верен, средствата дойдоха четири дни преди полета ми, а

камиона с цимента дойде на следващия ден. Завършихме

основата, денят преди полета ми до Щатите да е отменен!

Едно от нещата които представихме пред Бога, беше, че ще

градим само, докато Той ни снабдява.

По-рано бяхме взели решение в нашия брак, че няма да

използваме кредитни карти, за да вършим Божията работа и това

беше едно от най-добрите решения, които сме взимали. Докато

сме имали стресиращи моменти, когато вярата ни е била слаба,

това е било голямо благословение за нас. Трябваше внимателно

да премисляме всяка наша стъпка и защото парите не идваха

отведнъж, работехме даден проект поотделно.

Благодарение на мъдрия съвет на моята духовна майка, аз

започнах да спестявам години по-рано, откакто бях излязъл от

затвора и след като се оженихме продължихме да заделяме по-

малко настрана всеки месец в общ фонд. Така имахме

възможност да кешираме спестената сума, да купим

материалите, за да построим къща. Това беше най-големия чек,

който съм подписвал през целия ми живот! А това също беше и

край на нашите спестявания. Не ми останаха никакви пари, за да

изпратя контейнер до Чехия.

Отидох до изпращащата компания и дадох на мъжа чек от 5.000$

и го помолих да не го осребрява, докато не му кажа. Минаха

няколко седмици, преди да му се обадя от Чехия, за да му се

обадя и да му кажа да го осребри. Като говорим за благодат-този

човек не беше длъжен да прави това за мен!

Зареждане на контейнера

Шофюрът на камиона и продавачът, доставиха материала, който

се състоеше предимно от дърво и изолация. Когато видяха

размера на контейнера и количеството на материала, те

започнаха да се смеят и казаха, че никога няма да мога да

поместя всичко това. Aз от своя страна ги помолих да ми

помогнат, да заредим материалите в контейнера с техния

мотокар, като групираме останалото в предната част на входа,

така че да мога лесно да зареждам на ръка.

Тъй като беше петък , те имаха силно желание да си тръгнат, но

останаха и направиха, както ги помолих. Прекарах следващите

два дена, зареждайки контейнера с помощта на двама приятели.

Когато камионът дойде да изтегли контейнера, заседна в калта и

прегря преди да помръдне с десет метра! Товарът беше твърде

тежък. Всичко, което можех да направя бе да се кача върху

камиона, да положа ръка на контейнера и да се помоля в името

на Исус, той да бъде изпратен до Чешка Република! След няколко

минути, той се помести.

Получаване на контейнера

през митниците

Компанията за изпращане , беше ни казала, че ще отмене от 5 до

6 седмици, за да пристигне контейнера в Чехия, но пристигна в

Хамбург, Германия за две седмици и ние нямахме представа за

това!

Той чакаше там, докато го заявим и изчистим през митниците и

за всеки ден, бяхме таксувани с такса за съхранение. Имейла,

който ни изпратиха попадна в нашата спам-папка и ние не

знаехме за това, преди да получим обаждане. Тогава таксите за

съхранение бяха около 3.000$! Трябваше да платим сумата,

преди да освободят контейнера.

Отново, това, което можехме да направим е да се молим и да

помолим други да се молят за нас. Молихме се за благодат и

накрая платихме само 350$. Следващата стъпка беше да

преминем през митниците без да плащаме такси.

На следващата сутрин камионът с материалите беше в нашия

град Пардубице, изчакващ да се изчисти всичко от митниците.

Имахме пет часа, преди шофюрът на камиона да започне да ни

таксува с 100$ на час, за да стои там.

Митническата служба получи моя подробен, преведен списък на

всички материали, които бяха в контейнера и ни казаха, че ще

погледнат вътре следобяд. Това означаваше, че контейнерът ще

стои на камиона за още четири до пет часа.

И така аз започнах да се моля за помощ в името на Исус и докато

говорехме с шофюра на камиона отвън, аз получих обаждане.

Изведнъж митничарите бяха готови за проверка.

Докато служителят остави ключалката отворена, аз започнах да

се изнервям. Съвсем бях забравил, че в последната минута един

приятел ми беше дал няколко парчета от черги. Също така

родителите на Хулда ми бяха дали няколко торби, в които имаше

фастъчено масло и сироп за кашлица. Казах на митничаря, така

че да няма изненади по време на проверката.

Служителката ни каза, че батeрията на камерата й е изтощена и

не може да направи снимки в контейнера. Това означаваше, че

ще отнеме по-малко време да проверят нещата. Митничарката се

качи вътре и ми каза да намеря фастъченото масло и лекарството

за кашлица. Там имаше няколко големи черни торби и първата,

която издърпах да отворя, беше тази, която тя искаше. Тя остана

доволна, а ние бяхме в имота , готови да разтоварим контейнера

с помощта на приятели, което щеше да отнеме по-малко от пет

часа.

Построяване на стените

Приятелят на Иржи, който му беше помогнал да построят стените

в неговата къща, помогна и на нас. Рамката на къщата беше

готова за по-малко от пет дена. После дойде дъждът и ние

нямахме покрив който да покрие къщата.

Това беше период на изпитание, откакто нашите средства бяха

изчерпани.

Ние не бяхме в състояние да платим навреме на приятеля на

Иржи и работникът за покрива не можеше да започне работа без

90.000 крони (4.500$) депозит. Отново, всичко, което можехме да

направим бе да се молим.

Няколко седмици по-късно, средствата дойдоха, но имахме

около 500 крони (30$),което бе много малко, за да започнем с

депозита и така се случи, че една стара количка, която бяхме

обявили за продам, бе продадена и ние имахме 90.000 крони за

нашия работник! За щастие покривът беше направен.

Бог ни благославяше по толкова много начини-не само, че се

роди нашата къща, но имахме и огромната радост да посрещнем

нашето трето дете, нашия син, в семейството. Ние вече бяхме

благословени с две малки прекрасни момичета.

Дори и при това положение, с дни, в които карахме на "боб и

ориз", ние нямахме нищо против. Малките чудеса, които

преживявахме по пътя ни проближаваха повече до Бог. Толкова

сме благодарни за многото приятели, които дойдоха от САЩ,

Великобритания и Чешка република да ни помогнат. Всеки от тях

дойде в точното време.

Преместихме се в нашата къща след четири години, откакто

започнахме да я строим, въпреки че беше наполовина готова. По

чудо получихме разрешение от града да се преместим, докато

все още завършвахме останалата половина. Пишейки това, ние

все още работим по довършването на къщата.

И сега изживяваме мечтата си-приемаме гости, като имаме

време на общение и поклонение в нашия дом. Наскоро имахме

молитвено време и поклонение в нашия дом, където имаше 21

човека, представляващи седем различни националности.

Миналото лято ние проведохме нашия първи детски лагер в

дома ни и знаем, че най-хубавото тепърва предстои, като

завършим напълно къщата. Слава на Бог!

ЧАСТ:7

Да обичаш сираците

Ние проведохме нашия първи детски лагер за сираци, няколко

седмици преди Коледа, когато получих обаждането, че баща ми

е починал. Новината ме съкруши, но аз трябваше да продължа

напред с лагера, който Хулда и аз бяхме поели. Последната вечер

от лагера, аз говорих с децата и им казах, че разбирам болката

им, защото сега аз бях сирак. Разказах им моята история,затова

как съм изгорял като младо момче, как не е имало любов в

семействотo ми, как по-късно се оказах в затвора и как Исус ме

спаси от живот на един на пълен мрак.

Казах на сираците, че досега е трябвало да съм мъртъв в някоя

канавка, преди много години, но Бог в Своята безкрайна милост

ми даде още един шанс. Аз оставих сълзите ми да потекат, след

като споделих сърцето си. Казах на децата, че ако Бог направи

това за мен, ще направи същото и за тях. Когато се огледах в

стаята, сълзи се стичаха по лицата им, дори и сред по-големите

тийнейджъри, които не искаха да участват в някои от дейностите,

които имахме за тях.

Споделяйки моята история и надеждата, която имахме в Исус с

тези деца, тази нощ , те служеха на мен. Имахме възможността

да се помолим над всяко едно от децата и когато те си тръгваха

на следващия ден, ние ги прегърнахме и им казахме, че Исус ги

обича.

Кой би помислил, че някой ден , Бог ще използва болката ми, за

да служа на другите. Но Библията казва, че всичко съдейства за

добро на тези, които обичат Бог, които са призовани според

Неговото намерение.

От този първи лагер, ние сме провели много лагери за деца

сираци. Децата, които са били изоставени, малтретирани или

осиротели, се отнасят към моята история. Те са готови да отворят

сърцата си и да чуят, това което имам да им казвам. Когато се

появиха нашите деца, ние открихме, че те се опитват да

осъществят връзка с тях. Когато пък бяха бебета, децата обичаха

да ги държат, а като пораснаха , те просто ги обичаха и играеха с

тях.

През деветте годни, в които сме правили тези лагери, ние сме

виждали много деца да идват при Бога, както и някои от техните

настойници и това е огромна радост в нашите сърца, всеки път ,

когато това се случва.

Нашия възлюбен Ладя Един от пърите сираци, които срещнахме в Чехия, беше едно

младо момче на име Ладя, което наскоро бе напуснало детски

дом близо до град Ихлава. Както често се случва, когато децата

напуснат дома, той се озова бeздомен и в беда. Един пастор го

намери в мъжкия приют за бездомнии и го заведе до

мисионерската база, където работехме.

Нашия директор тогава се съгласи той да остане и да работи.

Единственото, място, където можеше да остане беше в една

стара изоставена мелница, която беше част от конферентния

център.

Ладя не знаеше нито дума английски, но той беше общително,

отворено момче и за наша изненада той научи английски, само

докато беше около нашия екип, който се състоеше предимно от

северно американци. Докато членовете на екипа ни му

разказваха за Божията любов към него, Ладя имаше много

въпроси. В крайна сметка, той предаде живота си на Бога.

Тогава се случи немислимото-мисионерският ни екип се раздели,

когато директорът на организацията внезапно почина от рак.

След всичко, което се случи ние трябваше да се насърчим и да

получим мъдър съвет от нашите приятели и така ние тръгнахме

за Англия. Взехме Ладя с нас. В Англия нашите приятели го

обгърнаха с внимание и на Ладя му хареса, това, което видя.

Преди да можем дори да си отидем в Чехия, той правеше

планове да се върне пак.

Това лято, докато бяхме в разгара на краткосрочни мисионерски

групи, Ладя нучи, че баща му, който по това време беше в

затвора, е починал. Отидохме с него на погребението и там за

първи път, Ладя видя баща си, лежащ в ковчег. Оттогава имаше

неизказано разбиране, че той стана част от нашето семейство.

Ние се преместихме в близкия град Пардубице и Ладя дойде с

нас, като намери работа там. С течение на времето с помощта на

приятели, ние успяхме да изпратим Ладя в един малък град в

Югоизточна Англия, където имаше място за живеене и скоро

намерил работа.

Миналото лято имахме голямата радост да бъдем на сватбата на

Ладя. Той беше срещнал и се влюбил в едно прекрасно

британско, християнско момиче. Бог е верен.

Нищо не е невъзможно за него. Той протяга Своята ръка и всичко,

което трябва да направим е да я вземем.

Молитви за Войта

Наскоро Бог доведе друг сирак в нашия живот. Той се казва Войта

и също като Лада, той се озова бездомен след като напусна

детския дом. Войта е 22-годишен ром, който е бил оставен в

десткия дом в Прага, когато е бил на 3 години. Той има семейство

в Прага, но и до ден днешен, те не искат да имат нищо общо с

него.

Ние го поканихме да прекара Коледата с нас и за наша изненада,

той дойде. Той прекара три дена и две нощи в нашия дом. В

началото той се колебаеше затова да е отворен към нас, но след

като децатаму донасяха играчки и споделяхме храната си заедно,

той започна да се отпуска и ни разказа за живота си. Той бешe

опитал "Teen Challenge" в Прага, но е напуснал, защото не е

могъл да се придържа към програмата. Ние му казахме, че

същото се е случило с Ладя. На Бъдни вечер Ладя се обади и каза

на чешки на Войта, че ако Бог е могъл да помогне на него, Той

може да помогне и на Войта.

Ние се молим за Войта да познае Божията любов към него и Бог

да го изведе от мрака, в който живее.Яра вече не е бездомен и

той се беше помирил с неговите родители. Както всички нас, той

има много да расте и е тръгнал по този път.

Има и други прекрасни хора, които Бог беше довел в живота ни и

които сме имали привилегията да представим на нашия Господ

Исус.

Ние чакаме денят, в който всички ще се радваме в краката на

Исус на небето.

Аз също чакам с нетърпение да видя брат Тейблър отново-мъжът,

който ме доведе до Христос. Ще бъде страхотно да видя неговото

лице като види всички, които са познали Исус, защото той беше

загрижен достатъчно, за да се достигне до един ядосан,

изпълнен с омраза затворник. Да бъде Слава на Бога!

ЧАСТ:8

Молитва за теб

Искам да завърша със следните думи от Библията. Това е от

стария завет, където Йосиф говори на своите братя след смъртта

на баща им. Той казва:

"Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за

добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ,

както и стана днес." Битие 50:20

Това е моята молитва-Бог да използва нашата история да спаси

много животи. Всичко, което е трябвало да ми навреди, Бог го

използва за добро. Както Лада беше казал на нашия приятел

Войта, ако Бог може да направи това за него, Той със сигурност

може да го направи и за теб. Приятелю, аз не знам дали имаш

лична връзка с Господ Исус, но може да започне още днес. Бог те

обича и вярвам, че не случайно в момента четеш тази книга. От

днес , ти можеш да започнеш едно ново начало, един нов живот.

Хвани Божията ръка. Той я протяга за теб. Не губи още един ден

от живота си без Исус.

Бог е верен и независимо какво си направил или какво са

направили на теб, Той предлага прошка за твоите грехове и

изцеление за твоето сърце.

Аз те каня да се помолиш с тази простичка молитва от цялото си

сърце:

Скъпи, Господи, Исусе, аз се моля да дойдеш и да ми помогнеш.

Моля те, прости греховете ми. Отвори очите на сърцето

ми, така че да видя и разбера,Твоята велика любов към мен.

Помогни ми да разбера Твоята истина. Научи ме как да живея

като дете на Бога. Ела и и живей в моето сърце. В името на

Исус се моля. Амин.

Ако си се помолил с тази молитва, моля те да ни кажеш.Ела и се

присъедини към нас в пътуването ни към Божието царство:

http://mpatsczech.blogspot.com

Да прогласи освобождаване за пленниците

Духът на Господа Иеова е върх мене;

Защото Господ ме помаза

За да благовествувам смирените:

Проводи ме да изцеля съкрушените в сърдце,

Да проповедвам освобождение на пленниците,

И на затворниците отваряне на тъмница,

За да проповедвам годината на благоволението Господне,

И деня на отмъщението от Бога нашего;

За да утеша всичките сетуващи;

За да наредя за сетуващите в Сион

Да им дам красота вместо пепел,

Елей на веселие вместо плач,

Облекло на хваление вместо дух на униние,

За да се наричат дървета на правда,

Насаждане Господне, да се прослави той.

Исая 61:1-3