1

АЙКИДО ПОМАГАЛО

АЙКИДО – ЯПОНСКА СИСТЕМА ЗА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТИЕ НА

ЛИЧНОСТТА

Северин Акерски

Айкидо е японско бойно изкуство, създадено в средата на двайсетте години на

миналия век от майстор Морихей Уешиба (1883-1969). Чрез опита си при

практикуване на различни, традиционни стилове и изучаване на различни религиозни

учения, създава система за духовно и физическо развитие на човека. Айкидо- път за

хармонизиране на енергията, (път за хармонично развитие и израстване на личността).

Начин човек да се хармонизира със себе си и заобикалящия го свят. Да постигне

баланс в отношенията със себе си и хората около себе си (3).

Вникването във философските аспекти на бойното изкуство е неразделно свързано с

учебния процес. За по – напредналите ученици и в частност студенти разбирането на

философията е задължителен етап от обучението. Овладяването на техниките е

свързано с развитието на двигателните качества, характеристики на всеки вид спорт.

Приучаването към спазване на правилата за поведение и етикет има градивен ефект

върху трениращите. Постепенно те се научават да използват и разбират жестовете на

тялото, което е важен елемент в общуването. Средата в която се намира

практикуващия изправя, възпитава и развива представите за културно и правилно

поведение. В редица случаи човешката дейност се разглежда като единство между

психическата и физическата подготовка. В пълна степен това условие важи за

заниманията със спорт (1).

Във връзка с изложеното считаме, че изучаването на айкидо създава предпоставки

за положително въздействие върху психофизическите характеристики на студентите.

Целта на проучването е да се определят необходимите качества за обучението по

айкидо.

Точността – елемент от обучението свързан с човешките взаимоотношения.

Занятието започва в точен час. Всички трябва да са в изряден външен вид, строени и

чакащи своя треньор. Студентите подготвени със необходимия спортен екип, чакат

своя преподавател. Закъснелите не се допускат до тренировъчната настилка. Могат да

останат да гледат тренировката (занятието), без да имат право на участие. Интересът и

желанието да изучават бойното изкуство стимулира учениците, (студентите) да не

закъсняват.

Уважение - към по-старшите (напредналите ученици ), уважение към треньора

(респект), уважение към преподавателя. Контактът в тренировъчния режим се

осъществява чрез поклон. Традиционен жест характерен за японската култура.

Изразява уважение, респект, замества ръкуването. В айкидо се приема като покана за

разговор или практика. Поклонът се изпълнява с привеждане от кръста, погледа слиза

надоло без да се оголва шията. Колкото по напреднал е стоящия пред теб, толкова по-

нисък трябва да е поклона. Движението е бавно, плавно изпълнено учтиво.

Прилагането на японските порядки провукира студентите да се замислят за нормите

на поведение.

2

Толерантност - проявява се от напредналите към начинаещите. При затруднение в

изпълнението на техника напредналите помагат и напътстват начинаещите за

правилно изпълнение. При сборни групи студентите с повече практически опит

помагат на студентите, които започват обучение за първи път. Така те имат

възможност да докажат своите знания и прояват толерантност към трениращите с по-

малко опит.

Самоконтрол - бойните изкуства се свързват с агресия и болка причинена от

техниките. Болката е физиологичен процес, който се потдава на адаптиране. Чрез

тренировки и постоянно, но умерено дразнене на рецепторите болката намалява.

Самоконтролът се проявява в моментите, когато физическите усещания надделяват.

Болка, умора, физически дискомфорт. Така се тренира волята и се изгражда силния

дух. Трениращия, (студента) става спокоен, уравновесен, придобива самочувствие и

сигурност в делата си. Той разбира как може да се контролира. Реализирането на

техника е подчинено на самоконтрола. Ако не контролираш своите действия, може да

нанесеш сериозни поражения. За айкидо това е недопустимо. С практикуване трябва

да се научиш не да побеждаваш чрез разрушение, а да побеждаваш с умерените

средства на общуване. Да изградиш със заобикалящия те свят среда на

доброжелателство и хармония. Едва тогава, чрез спазване на изброените

закономерности трениращият, (студента) може да разбере истинския смисъл на

бойните изкуства. Вникването в тези принципи започва от момента на изпълнение на

техника, при достигане до болка партньора дава знак чрез потупване с ръка. Тогава

изпълняващият трябва да спре натиска. След приключване на техниката двамата се

покланят един на друг, в знак на приятелство и уважение.

Дисциплина - основен градивен фактор на бойното изкуство. Дисциплинирността е

проява на характера и знание за това какво може и какво не може да се прави в

тренировъчната зала, (физкултурния салон). Дисциплинираните ученици, (студенти)

получават повече знания и придобиват по големи технически умения. Успяват да

разберат по-рано принципите на бойното изкуство и вникват във философските

аспекти на айкидо.

Упоритост и воля - треньорът, (преподавателят) задължава учениците,

(студентите) да имат редовно присъствие, независимо от неразположението. Да бъдат

упорити и да не се отказват, дори да са им трудни техниките, които изпълняват. Те

трябва да разберат, че изучаването на техниките е само един етап от тяхното развитие

като будоки (хора занимаващи се с боини изкуства и спазващи принципите на бойните

изкуства). Трябва да тренират духа си, да проявят воля, да не се потдават на

физическото неразположение. Проявяването на упоритост и воля, помага на

студентите за качествено вникване влагане в учебния процес. Посещават редовно

дисцициплините и участват активно.

При работа за дигателни качества на първо място поставяме гъвкавостта. Освен

използването на целни упражнения, за подобряване на гъвкавостта всеки натиск и

ключ на става подобрява функцията и. Колкото гъвкавостта е по-развита, толкова

болката от изпълнения ключ е по-малка. Натискът се изпълнява плавно с контрол, до

сигнал за болка. Сигналът е потупване с ръка. При по- напредналите се разрешава

продължително задържане, с цел да увеличаване прага на поносимост на болка. При

трениращи с хиперфункция на ставите се подхожда диференцирно.

Ловкост. При посрещане на техника бързината на реакцията зависи от скоростта на

атаката. С използване завихрящите сили при изпълнение на техника хвърлянето става

3

мощно. Силните хвърляния са предпоставки за травми. Посрещащият техниката

трябва да бъде добре подготвен и да умее да пада. Адекватно и ловко посрещане на

изпълнената атака и ловко посрещане на изпълнената техника. Със започване курса на

обучение, студентите учат основните стоежи, придвижвания и падане. Падането е

важен елемент от техниката и задължителен фактор за предпазване от травми.

Техниките свързни със силни хвърляния се прилагат само на добре подготвени

студенти, с натрупан опит от часовете по айкидо.

Сила. Обратно пропорционална на техниката. С натрупване на практически опит,

трениращите айкидо, (студентите) започват да използват все по- малко сила.

Изчистват движенията и стават по-технични. С този ефект айкидо доставя истинско

удоволствие. Трениращия разбира и усеща, че не е необходима голяма физическа сила

и получава стимул да редовни и продължителни занимания.

Издръжливост. Изпълнението на сложни двигателни действия в непрекъснат

режим изисква моторна и волева издръжливост. Така практикуването подпомага

психофизическото развитие на личността. Многократното повторение на сложни

техники развива издръйливостта. Ето пример за сложно двигателно действие:

Посрещане на атаката, контакт и овладяване, контрол и старт на контраатаката,

изпълнение на техниката, завършване с обездвижване.

Бързина. Бързина и ловкост са в правопропорционална зависимост. Бързина при

посрещане на атака. Бързина за осъществяване на контрол. Бързина при изпълнение на

техниката. Съчетана със завихрящите сили, които се образуват при изпълнение -

ефекта е мощно хвърляне. Бързото изпълнение на ключ изисква бързо подчиняване,

заради наличната болка. Начинаещите студенти се ограничават по отношение на

бързината, трябва да изпълняват техниките плавно, за да намалее риска от травми.

Задължават се да правят движенията бавно и се обучават да бъдат взискателни към

точността на изпълнението. Така те се учат да бъдат търпеливи и разбират, че

обучението е бавен и дълготраен процес. Изисква постоянност, упоритост и търпение.

Едва тогава тренировките, (часовете) ще се превърнат в удоволствие и стимул за

развитие. Начинаещите изучават основните стоежи, видовете атака, видовете защита,

посрещане на техниките с вид падане и поставяне на тялото в правилно положение в

пространството. Изучават и прилагат правилата за поведение по време на занятие.

Разбират как могат да ги прилагат и в ежедневието. Запознават се с корените и

историята на бойните изкуства. Запознават се с източната философия. Стимулират се

да търсят литературни източници, свързани с бойните изкуства. Поставят се в среда,

където могат да изучават себе си. С покачване нивото на знания и умения се

увеличават и изискванията и отговорността. Учениците на средно ниво, трябва да

имат добри умения за прилагане и посрещане на техниките. Трябва да познават

отлично правилата за поведение и да помагат на начинаещите за разбирането на

техническите приоми. Всеки напреднал има задължението да помага на начинаещите.

Така се приучава да разсъждава върху принципите на бойното изкуство и разбира

бойното изкуство. Най-напредналите имат най-голяма отговорност. Те навлизат в етап

на обучение, където започват да учат педагогическите и методически принципи за

преподаване. Към тях се проявява доверие и им се поставят различни задачи. Започват

да експериментират и прилагат знанията си от дългогодишния опит. Те разбират, че

смисъла на бойното изкуство е не да се крие и пази за лична употреба, а да се

разпространява и разбира от все повече хора. Така както е завещано от основателя

Морихей Уешба, с идея да се изгради в човешките отношения една хармония на

4

разбирателство и уважение. Напредналите са най-близо до преподавателя. Те

получават знания на физическо, методическо, психологическо, философско и

ментално ниво. След дългогодишна практика са достигнали до ниво необходимо за

разбиране същността на айкидо. Знаят, че техниките не завършват бойното изкуство.

Разбират, че техниките са старт за развитие на физическото и начин за докосване до

духовното. По този начин личността има завършен вид, чрез хармонизиране на дух и

тяло (3).

Основни техники

Кълбо

1. Начална позиция /ши зен тай/.

2. Клек с опора .

3. Поставяне на главата /кубе/.

4. Кълбо.

5. Стоеж.

5

Кьлбо – от изправен стоеж преминете в клекнала опора. Поставете главата

между двете опорни рьце. Избутвате с крака тялото напред. Претьркулвате се и

завьршвате в изправен стоеж.

Търкаляне през рамо напред /укеми мае/

1.Начална позиция /ши зен тай/.

2. Поставяне на ръцете.

3. Пренасяне на тежестта.

4. Претъркалване.

5. Основна айкидо позиция /камае/.

Айкидо претьркалване напред /мае укеми/

6

От основен айкидо стоеж поставете рьцете, с длани допрени до земята, така че да

образуват окрьжност. Избутвате сьс заден крак тялото напред и се претьркалвате

през предната рька. Завьршвате с основен айкидо стоеж.

Търкаляне през рамо назад /укеми уширо/

1.Основна айкидо позиция /камае/.

2. Поставяне на коляно встрани.

3. Пренасяне на тежестта.

4. Претъркалване.

5. Основна айкидо позиция /камае/.

Айкидо претьркалване назад /уширо укеми/

От основен айкидо стоеж заемете тилен лег. Претьркалвате се през рамо и

завьршвате с основен айкидо стоеж.

7

Катате дори – тай но хенко /преместване встрани/

1.Начална позиция /ши зен тай/.

2. Поклон /рей/ .

3. Подаване на ръката за захват /катате дори/.

4. Захват /катате дори/.

5. Движение на китката /коте/.

6. Преместване встрани.

Преместване встрани /тай но хенко/

8

Изправен стоеж, поклон, основен айкидо стоеж. Партньорьт хваща с разноимен

стоеж предната рька /катате дори/.След захвата обрьщате китката и се завьртате на

преден опорен крак. Завьршвате с айкио стоеж и оптегнати рьце – успоредно една

спрямо друга.

Муроте дори – кокю хо /събаряне/

1.Подаване на ръката.

2. Захват с две ръце /муроте дори/ .

3. Преместване встрани.

4. Преместване встрани.

5. Повдигане на ръцете над глава.

6. Събаряне с две ръце.

9

Сьбаряне /кокю хо/

Основен айкидо стоеж. Партньорьт от разноимен стоеж хваща с две рьце предната

рька /муроте дори/. Премествате се встрани на 45 градуса. Повдигате рьце над

главата, стьпвате по диагонал зад партньора. Избутвате с две рьце, до сьбаряне.

Завьршвате с айкидо стоеж и протегнати напред рьце.

Муроте дори – кокю хо ки но нагаре /събаряне/

1. Подаване на ръката.

2. Захват с две ръце /муроте дори .

3. Събаряне.

Сьбаряне /кокю хо/

Основен айкидо стоеж. Партньорьт от разноимен стоеж хваща с две рьце предната

рька /муроте дори/. Премествате се встрани на 45 градуса. Повдигате рьце над

главата, стьпвате по диагонал зад партньора. Избутвате с две рьце, до сьбаряне.

Завьршвате с айкидо стоеж и протегнати напред рьце.

При ки но нагаре, се изпълнява без прекъсване.

10

Шоменучи – дай икьо /заключване на лакътя/

1.Начална позиция /камае/.

2. Разсичащ удар отгоре /шоменучи/.

3. Хващане на лакътя /уде/.

4. Извеждане от равновесие.

5. Стъпка с преден крак.

6. Стъпка със заден крак напред и встрани.

7. Поставяне на вътрешното коляно.

11

8. Поставяне на външно коляно-задържане.

Заключване на лакьтна става / дай икьо / пред партньора /омоте/

Основен айкидо стоеж. Партньорът от едноимен стоеж атакува с прав разсичащ

удар. Спирате удара, хващате лакътя и китката. Стъпвате с преден крак пред

партньора. Бутате хванатата ръка към главата, за да съборите. Притискате лакътя

и стъпвате със заден крак по диагонал пред партньора. Поставяте ръката на

земята. Поставяте двете си колена плътно до ръката и притискате силно лакътна

става към земята. Задьржате с ключ партньора

Шоменучи – дай икьо ура /заключване на лакътя/

1.Разсичащ удар от горе /шоменучи/.

2. Извеждане от равновесие.

3. Завъртане на вътрешно стъпало /тенкан/.

4. Поставяне ня вътрешно коляно.

5. Поставяне на външно коляно - задържане.

12

Заключване на лакьтна става / дай икьо / зад партньора /ура/

Основен айкидо стоеж. Партньорът от едноимен стоеж атакува с прав разсичащ

удар. Спирате удара, хващате лакътя и китката. Стъпвате със заден крак пред

предния на партньора. Завъртате се на 90 градуса и бутате хванатата ръка към

главата, за да съборите. Притискате ръката до земята. Поставяте двете си колена

плътно до ръката и притискате силно лакътна става към земята. Задьржате с ключ

партньора.

Шоменучи – ножично хвърляне /ирими наге/

1.Разсичащ удар /шоменучи/.

2. Стъпка със заден крак напред, хващане на яката.

3. Преместване на тежестта-обръщане.

4. Стъпка, влизане със заден крак напред.

5. Ножично хвърляне /наге/.

13

Ножично хвърляне, чрез влизане зад партньора /ирими наге/

Основен айкидо стоеж. Партньорът от едноимен стоеж атакува с прав разсичащ

удар. Спирате удара, пазите се от лакътя, хващате яката и стъпвате със заден крак

зад партньора. Изтегляте партньора към вашето близко рамо. Притискате със задна

ръка гръдите, стъпвате със заден крак по диагонал зад патньора, премествате

тежестта към преден крак. Хвърляте партньора. Завършвате с айкидо стоеж.

Катате дори – шихо наге омоте /хвърляне /

1. Хващане на китката.

2. Кръстосана стъпка.

3. Стъпка със заден крак напред.

4. Обръщане, пренасяне на тежестта.

5. Задържане.

14

Хвьрляне с заключване на лакьтна и раменна става /шихо наге/, чрез влизане

пред партньора.

Основен айкидо стоеж. Партньорьт от разноимен стоеж хваща китката. Отстьпвате

встрани. Минавате под рьката и притискате китката кьм рамото до сьбаряне.

Завьршвате сьс заключване кьм земята.

Катате дори – шихо наге ура / хвърляне /

1. Хващане на китката.

2. Стъпка напред и встрани.

3. Обръщане.

4. Хвърляне чрез ключ на китката и лакътя.

5. Задържане.

Хвьрляне с заключване на лакьтна и раменна става /шихо наге/, чрез влизане

зад партньора.

15

Основен айкидо стоеж. Партньорьт от разноимен стоеж хваща китката. Хващате

неговата китка стьпвте пред стьпалото на предния му крак. Завьртате се зад

партньора. Минавате под рьката и притискате китката кьм рамото до сьбаряне.

Завьршвате сьс заключване кьм земята.

Риоте дори – събаряне /кокю хо/

1. Начална позиция /сувари ваза/.

2. Поклон /рей/ .

3. Захват /муроте дори/.

4. Пренасяне на тежестта.

5. Задържане /осае/.

Колянен седеж. Поклон в знак на уважение. Подавате двете рьце напред.

Партньорьт ви хваща здраво китките. Обрьщате длани кьм раменете на партньора.

С едната рька хващате китката, другата поставяте на рамото на партньора и бутате

до събаряне встрани.

16

За добър ученик, (студент) в айкидо се счита, този който има изразено желание

за знания. Задава въпроси, успява сам да достига до отговори. Търси литература, иска

да помага и да бъде по-близо до учителя, (преподавателя), за да научава повече за

практиката и философските принципи на бойните изкуства. Активен и редовен в

учебно-тренировъчния процес. Има добра координация и много добро ниво на

физическа дееспособност. Уравновесен, вежлив, взискателен към себе си. Трябва да

владее до добро ниво техниките и да проявява отличен самоконтрол. За добър

треньор, (преподавател), се счита този който има достатъчно практически и

теоритични знания, които умело и балансирано да предаде на своите ученици,

(студенти). Трябва да познава много добре педагогическите и методически принципи

за обучение. Да умее да ги прилага, така че учебния процес да има градивен ефект

върху двигателната и техническа дееспособност на учениците, (студентите). Занятието

да бъде удоволствие и да създава усещане за удовлетвореност. Обучаемите трябва

сами да разбират и оценяват ефекта от обучението. Да придобият самочувствие и

сигурност. Пеподавателят трябва да бъде строг и взискателен. Справедлив при

взимането на решения. Пример за подражание. Излъчващ респект и мъдрост. Трябва

да има отлична двигателна култура и добра двигателна дееспособност.

Децата от 5 до 8 г. възприемат айкидо като игра. Чрез принципите на играта

прилагат правилата за поведение, проявяват моралните добродетели. По този начин

айкидо има изграждащ и възпитателен характер. Децата от 8 до 12 г. имат добре

развит опорно двигателен апарат. Могат да изпълняват сложни двигателни действия.

Учат техники, усъвършенстват двигателните си способности. Помагат на по-малките,

проявяват прилежност в учебния процес и уважение към по-старшите. 13 – 16г. е

периода на самоопределянето и разногласията. Айкидо помага на буйните да се

успокоят, а на плахите да придобият самочувствие. 17-25г. се дооформя характера,

период на преход младеж-възрастен. Разбирането на философските аспекти на

бойното изкуство, помага за разбиране философските принципи на живота.

Изводи:

1. Чрез практикуване на айкидо, студентите се разтоварват психически и получават

една добра психофизическа подготовка. Чрез изучаване и прилагане на източната

философия научават повече за обноските, етиката на поведение и принципите за

уважение. Придобиват самочувствие и умения за самозащита. Чрез физическата

подготовка подобряват двигателната си дееспособност. Придобиват умения за

координирани реакции при екстремни ситуации.

2. В айкидо няма възрастови и полови ограничения. Практикуването му потдържа

организма в постоянен баланс и хармония между физика и дух. Айкидо дава

социализация и подход към изграждане на правилни взаимоотношения между хората.

Потдържа атмосфера на приятелство, уважение и взаимопомощ.

3. Задължителното спазване на йерархичната структура подпомага

междуличностните връзки (учител-ученик, ученик – ученик, преподавател-студент,

студент-студент). Поддържа се дисциплината, запазва се уважението, стимулира се

необходимостта за знания.

17

4. Наред със спазване на традиционните принципи на източната култура и

философия, прилагането на методите и средствата за обучение на съвременната наука-

айкидо е една отлична форма за двигателна дейност. Подходящ спорт за малки и

големи. Система за хармонично израстване и развитие на личността.

Литература:

1. Маргаритова, В. Формиране на адекватна психофизическа годност на

учениците за преодоляване на екстремни ситуации. – Разград 2008, стр 9, 69

2. Долин, А. А. Традициите на японските бойни изкуства – София 1991

3. Уестбрук, А. Айкидо и динамичната сфера – София 1999

4. Саотоме, М. Айкидо и гармония в природе – София 1998