1

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

КАТЕДРА „ФИНАНСОВ КОНТРОЛ“

Луиза Амруш

ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА РИСКА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ

НА КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ НА БАНКИТЕ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен

„доктор“ по научна специалност 05.02.07 „Счетоводна отчетност,

контрол и анализ на стопанската дейност“

Научен ръководител: проф. д-р Бисер Славков

София, 2013 г.

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание 2

I. Обща характеристика на дисертационния труд 3

II. Обем и структура на дисертационния труд 6

III. Резюме на дисертационния труд 8

Увод 8

Глава първа 8

Глава втора 16

Глава трета 24

Глава четвърта 28

Заключение 44

V. Справка за приносните моменти в дисертационния труд 45

VI. Научни публикации 45

3

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Актуалност и значимост на темата

Банките изпълняват ключова роля в икономиката на една държава.

През последните години световната банкова система бе изправена пред

редица предизвикателства на макро и микро- равнище, които бяха пренесени

в реалната икономика. Основния стремеж на регулиращите органи бе да се

запази стабилността на финансовата система, като ключови дейности в тази

връзка са строгите стандарти за контрол върху платежоспособността на

банките, свързана с капиталовата достатъчност, силен фокус върху

разнообразните рискови фактори, гарантираност за способността и

устойчивостта на банковата система да поема шокове чрез подкрепа на

стабилни източници.

Изискванията за капиталовата адекватност на банките, като елемент на

надзора, не са достатъчни сами по себе си за постигането и гарантирането на

финансова стабилност на банковата система. Колкото и усъвършенстван да е

външния контрол, осъществяван от различните регулиращи органи, от

решаващо значение е той да бъде съпроводен от също толкова стабилен

вътрешен контрол и надеждна оценка на риска, за постигането на тази цел.

Дефинирането на темата произтича от нейната актуалност и значимост

в условията на финансова криза и изобщо в икономическата действителност,

както и от възможностите за използване на богато литературно наследство на

наши и чуждестранни автори, на съществуващите подходи и прилаганите

методи в банковата практика.

Обект и предмет на изследването

Предмет на изследването е вътрешния контрол и оценката на риска.

Обект на изследването е капиталовата адекватност на банките, която се

разглежда като развиваща се система, състояща се от отделни елементи, от

една страна система за управление и редуциране на риска , от друга страна

собствения капитал, намиращи се в строго определени връзки както помежду

си, така и по отношение на елементите на външната среда.

Цели и задачи на дисертационния труд

Стремежът е насочен към постигането на две основни цели чрез

дисертационния труд. Първата цел е да се направи задълбочено изследване

на теоретико- методологичните аспекти на вътрешния контрол и оценката на

риска при определяне на капиталовата адекватност на банките. Втората цел е

да се представи практически модел на Вътрешния контрол във връзка с

4

капиталовата адекватност на банките и да се извърши практическо

изследване на структурата и рисковия профил на българската банкова

система, динамиката на капитала, нивата на капиталова адекватност и

ликвидността за периода 2007 г.- 2012 г., за да се види реалното отражение на

новата капиталова рамка и да се направят предложения за подобряване на

вътрешния контрол и оценката на риска.

Стремежът е проблемите свързани с вътрешния контрол и оценката на

риска при определяне на капиталовата адекватност на банките да се изяснят

в теоретико- приложен аспект. Постигането на набелязаните цели води до

подобряване на вътрешния контрол и оценката на риска при определяне на

капиталовата адекватност на търговските банки.

За осъществяване на целите на научното изследване са определени

следните задачи:

1.Да се направи теоретико- методологично изследване на вътрешния

контрол при определяне на капиталовата адекватност.

2.Да се открои значимостта на оценката на риска, като основна

управленска и контролна функция.

3.Да се представят подходи и модели за контрол и оценка на всички

значими за една банка видове риск.

4.Да се представят показатели за анализ, като база за откриване на

достатъчно ранен етап на значимите потенциални рискове и осъществяване

на адекватно противодействие.

5.Да се представи практически модел на функцията на Вътрешния

контрол по отношение на капиталовата адекватност на банките.

6.Да се направи практическо изследване на структурата и рисковия

профил на българската банкова система, динамиката на капитала, нивата на

капиталова адекватност и ликвидността за периода 2007 г.- 2012 г. и да се

направят предложения за подобряване на вътрешния контрол и оценката на

риска в банките.

Методология на изследването

Проучена и използвана е значителна по обем българска и

чуждестранна литература, основната част от която е посочена в края на

дисертационния труд. Теоретичните постановки, съдържащи се в тези

научни произведения се използват като отправна точка за достигане на

дълбочина и резултатност в научното изследване.

Изследването се основава и на проучване опита на националните и

международни банкови институции, на централната банка осъществяваща

надзор над българската банкова система, на инструкции и материали на

5

български и международни организации и специализирани форуми по

проблемите на банковото дело, вътрешния контрол, оценка и управление на

риска, Базел II и Базел III.

В конкретните изследвания и при оформяне на резултатите от тях са

приложени редица методи- наблюдение, сравнение, анализ и синтез,

моделиране, аналогия и др. От общото изследване на вътрешния контрол и

капиталовата адекватност се преминава към конкретно изследване на

вътрешния контрол върху риска и собствения капитал. Стига се до някои

практически решения и предложения, които внасят нови моменти в

съществуващите модели и способи за отчитане, оценяване, анализиране,

контрол и оценка на риска.

Ограничение на изследването

В настоящия дисертационен труд обект на внимание е вътрешния

контрол, като елемент на процеса по Вътрешен анализ на адекватността на

капитала и системата за контрол на риска, като елемент на вътрешния

контрол.

Дисертацията отразява настъпилите промени в нормативната база до месец

декември 2012 г.

Апробация

Представеният модел за Вътрешен контрол и направените

предложения, целящи подобряване на контрола и оценката на риска, намират

практическо приложение при управлението на дейността и прилагането на

Базел II и III в кредитните институции.

Степен на разработеност

В областта на капиталовата адекватност на кредитните институции

работят български учени като проф. Пенка Стефанова, доц. Емилия

Миланова, доц. Емил Асенов.

В областта на вътрешния контрол значимо място заемат трудовете на проф.

Михаил Динев и проф. Огнян Симеонов.

По проблемите на въвеждането и анализа на новата капиталова рамка Базел

III работят редица национални и международни банкови институции и

организации.

6

II. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Дисертационният труд е в общ обем от 203 страници. Състои се от увод (5

страници), четири глави (180 страници), заключение (3 страници), списък на

използваната литература (113 източника) и 3 приложения. В основния текст

са включени 1 схема 11 таблица и 7 графики.

Увод

Глава първа: Основи на методологията на вътрешния контрол на

банките при определяне на капиталовата адекватност

1.1. Методология и нормативно регламентиране на вътрешния

банков контрол

1.2. Основи на методологията при определяне на капиталовата

адекватност

1.2.1. Капиталови изискванията- обща концепция

1.2.2. Определяне на капиталовата адекватност. Подходът на

рисково претегляне

1.3. Повишаване на качеството и устойчивостта на капиталовата

база съгласно Базел III

Глава втора: Оценка и контрол на рисковете при определяне на

капиталовата адекватност на банките

2.1. Оценка и контрол на кредитния риск

2.2. Оценка и контрол на пазарния риск

4

9

9

14

21

34

38

49

49

59

7

2.3. Оценка и контрол на операционния риск

2.4. Подобряване на рисковото покритие съгласно Базел III

2.5. Оценка и контрол на рисковете по Втори стълб

2.6. Въвеждане на глобален стандарт за ликвидност и допълване на

рисково базираното капиталово изискване с коефициент за ливъридж

съгласно Базел III

Глава трета: Техники за анализ, управление и контрол на риска

3.1. Факторен анализ за управление и контрол на риска

3.2. Стрес- тестовете като техника за управление и контрол на риска

Глава четвърта: Основни проблеми свързани с капиталовата рамка

на банковата система в България

4.1. Трудности и предизвикателства пред Вътрешния контрол

относно капиталовата адекватност на банките

4.2. Базел III- SWOT анализ и отражение на проблемите върху

банковата система в България

Заключение

Използвана литература

Приложения

72

78

86

96

104

104

128

143

143

157

190

193

200

8

III. РЕЗЮМЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Увод

В увода е обоснован избора на темата в контекста на нейната

актуалност и значимост. Дефинирани са основните цели и задачи на

изследването. Направена е характеристика на обекта и предмета на

изследването, както и на методите и подходите за реализиране на

изследването.

Глава първа: Основи на методологията на вътрешния контрол на

банките при определяне на капиталовата адекватност

Първа глава на дисертационния труд се състои от три точки.

1.1. Методология и нормативно регламентиране на вътрешния банков

контрол В първа точка на първа глава се разглежда вътрешния контрол като

непрекъснат процес, неговата същност, целите, които си поставя,

принципите, на които трябва да отговаря, компонентите от които се състои.

Вътрешният контрол във всяко предприятие е орган на фирменото

управление, продължение или част от управленските функции на

предприятието1. В търговските банки вътрешния контрол има специфично

проявление и това проличава от неговата нормативна уредба.

Нормативното регламентиране на вътрешния контрол в кредитните

институции е изключително сложно. Той има специфично проявление и това

проличава от неговата нормативна уредба. В нашата страна изискванията

към организацията и дейността на вътрешния контрол в банките се

определят от Закона за кредитните институции2, Наредба N 10 за вътрешния

контрол в банките3 и Наредба № 8 от 14 декември 2006 г. за капиталовата

адекватност на кредитните институции4.

В настоящия дисертационен труд обект на внимание е вътрешния

1 Динев, М., Контрол в социалното управление, София, 1999г.

2 Закон за кредитните институции, обн. ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на

Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм., бр. 105 от 2006 г.; бр. 52,

59 и 109 от 2007 г.; бр. 69 от 2008 г.; бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г.; бр. 94 и 101 от 2010 г.; бр. 77 и 105 от

2011 г.) 3 Наредба N 10 за вътрешния контрол в банките, приета от БНБ на 26 ноември 2003г., обнародвана в ДВ, бр.

108 от 12 декември 2003г., изм. и доп., бр.102 от 2006г. 4 Наредба № 8 от 14 декември 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции, приета от

Българската народна банка, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 1

януари 2007 г.; доп., бр. 62 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2008 г., в сила от 11 април 2008 г.; изм. и доп., бр.

21 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 20, 85 и 102 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2011 г.)

9

контрол, като елемент на процеса по Вътрешен анализ на адекватността на

капитала и системата за контрол на риска, като елемент на вътрешния

контрол.

1.2. Основи на методологията при определяне на капиталовата

адекватност Проследява се в исторически план развитието на капиталовия акорд,

преминаването от Базел І към Базел ІІ и предстоящото преминаване към

Базел III и обективните причини наложили въвеждането на новите

капиталови изисквания в страните от ЕС. Най- голямо внимание е обърнато

на същността и структурата на Базел III, предвидения времеви хоризонт за

въвеждането му и е направено сравнение между Базел II и Базел III във

връзка с минималните капиталови изисквания.

Минимални капиталови изисквания. Сравнителна графика между

Базел II и Базел III.

Tie

r-1

Tie

r-2

15%

14%

13%

12%

11%

10%

9%

8%

7%

Базел II Базел III

1.0-2.5% и x%

0.0-2.5%

2.0%

1.5%

Буфери при сист. важните банки

Антицикличен буфер

Вторичен капитал (Tier- 2)

Първичен к-л- други елементи

6% 4.0%

5%

4%

3% 2.0%

2%

1% 2.0%

0%

2.5% 4.5%

Защитен буфер

Базов първичен к-л (Tier-1)

Регламентът включва:

Повишаване на качеството, устойчивостта и прозрачността на

капиталовата база

При настъпване на финансовата криза една част от банките изглеждаха със

стабилна капиталова база, която отговаря на регулаторните стандарти. Оказа

се обаче, че те не са в състояние да покрият възникналите загуби.

Ограничаваха го някои от договорните отношения във връзка с дългово-

капиталовите (хибридни) инструменти, а също и факта, че някои от активите

в балансите се оказаха неликвидни.

Базел III изисква стриктни критерии, на които да отговарят

инструментите участващи в собствения капитал. Въведена е нова дефиниция

10

на регулаторния капитал, която се концентрира върху елементите с най-висок

капацитет за поемане на загуби, какъвто е основният капитал. Освен

качественото усъвършенстване значително се увеличава и размерът на

изискуемия капитал. Съотношението на минималния основен капитал от

първи ред се установява на 4,5% от рисковопретеглените активи, допълнено

с буфер за запазване на капитала от 2,5% с цел да се противостои на бъдещи

шокове. Заедно с други елементи на капитала от първи и от втори ред

ефективният общ капиталов коефициент ще нарасне от сегашните 8% до

10,5% от рисковопретеглените активи.

Капиталовото свръхизискване ще бъде въвеждано поетапно от януари

2016 г. До цялостното му прилагане през януари 2019 г. Очаква се през този

период банките да разполагат с необходимото време за приспособяване към

новите правила, като сведат до минимум краткосрочните смущения в

стратегиите, бизнес моделите и капиталовото си планиране.

Времева рамка на прехода към новите стандарти.

Въвеждане на глобален стандарт за ликвидност

Един от големите проблеми по време на кризата бе недостига на ликвидни

средства. Според Базел III регулирането на ликвидния риск включва два

основни количествени стандарта, насочени към намаляване на

несъответствията по отношение на краткосрочните нужди от ликвидност и

11

налагане на дългосрочни структурни изисквания за ликвидност. Целта е

ограничаване зависимостта на банките от краткосрочни и други несигурни

източници за финансиране, и стимулиране на устойчиво дългосрочно

финансиране.

Коефициент за ливъридж

Една от основните характеристики на кризата беше прекомерното

натрупване на задължения (ливъридж) в банковия сектор в много развити

страни, по-конкретно в големите инвестиционни институции.

Затова като елемент на реформата за капиталови изисквания Базел III, се

въвежда изискване за коефициент за ливъридж, който е замислен да постигне

следните цели:

да постави долна граница за натрупването на привлечени средства в

банковия сектор

да въведе допълнителни защити срещу грешки в моделния риск и на

измерването като цяло, чрез допълване на рисково базираната мярка с

прост, прозрачен, независим показател за риска, базиран на брутни

експозиции.

Капиталови изисквания във връзка с деривативите ( кредитен риск от

контрагента)

Базел III засилва сегашните капиталови изисквания към банковите

деривативни операции и така наречения кредитен риск от контрагента.

Рамката също включва изисквания за собствен капитал, за експозиции към

централни контрагенти.

1.2.1. Капиталови изискванията- обща концепция Банките сами разработват и прилагат собствен процес по управление

на риска, на който те са изложени, както и за поддържане на адекватен

собствен капитал.

Компетентният орган за управление е отговорен за осигуряването на

трите независими функции, от които се състоят ефективните системи на

вътрешен контрол. Функциите са: контрол на риска, спазване на правилата и

вътрешен одит.

Функцията по контрол на риска осигурява съвместимостта на политиката по

риска с рисковия профил на банката. Функцията по спазване на правилата

установява и оценява риска от отклонение от зададената рамка от

изисквания. Функцията по вътрешен одит е инструмент на компетентния

орган за управление за осигуряване на адекватността и качеството на другите

две функции контрол на риска и спазване на правилата.

Вътрешният контрол включва също и организацията на счетоводния

процес, управлението на информацията, системите за оценка и измерване на

12

риска.

Вътрешният анализ на адекватността на капитала5 е процес, който има

за цел да осигури изпълнението на следните функции от страна на

компетентния орган за управление:

• Адекватно установяване, измерване, обобщаване и следене на

банковите рискове;

Тези функции трябва да бъдат изпълнявани в синхрон с изискванията за

вътрешния контрол в банките.

• Поддържане на адекватен по размер вътрешен капитал, във връзка с

рисковия профил на банката;

• Изграждане и поддържане на надеждни системи за управление на

риска.

Схема 1. Фактори за вътрешен капитал

Съответната банка прави оценка на риска и капиталовата адекватност в

контекста на цялостния рисков профил и затова е необходимо повече от

преценка, насочена само към минималните капиталови изисквания. Очаква

се банките да поддържат ниво на капитала, по-високо от минимално

изискуемото. Понятия като "вътрешен капитал" или "икономически

капитал", се различават по значение и състав от "собствения капитал" и те

5 Committee of European Banking Supervisors (CEBS), Guidelines on Supervisory Disclosure- Updated,

January 2010.

13

трябва да бъдат използвани, като отправна точка.

В България, съгласно Наредба N8 за капиталовата адекватност на

кредитните институции, минималните съотношения са 12% за обща

капиталова адекватност и 6% адекватност на капитала от първи ред. Банката

установява отношението на обща капиталова адекватност и адекватност на

капитала от първи ред като процентно съотношение между собствения

капитал (капиталовата база), съответно първичния си капитал и

рисковопретеглените активи за кредитен, пазарен и операционен риск.

Представена е разликата между собствен капитал и капиталова база в

съдържателен аспект и използването на понятието собствен капитал, във

връзка с изчисляването на капиталовата адекватност.

Собствения капитал на банката се образува от сбора на капитала от

първи ред (първичен капитал) и капитала от втори ред (допълнителен

капитал), намален със сумите на отбивите.

Изброени и описани са елементите на първичния и допълнителния

капитал и на отбивите от собствения капитал.

1.2.2. Определяне на капиталовата адекватност. Подходът на рисково

претегляне Размерът на необходимия на всяка банка собствен капитал, независимо

от законово определения минимум, зависи от риска, който тя поема. По

принцип пред всяка банка стой следната алтернатива: да увеличава собствения

си капитал с нарастването на риска на операциите й или да инвестира

средствата си в по- ликвидни, но по нискодоходни активи6.

Базелският стандарт за достатъчността на капитала е основан на

принципа, според който минималният размер, елементите и структурата на

собствения капитал трябва да бъде съпоставен с рисковия профил на

дейността на банката. Поради това собствения капитал се съпоставя, като

съотношение с рисково претеглените активи за кредитен, пазарен и

операционен риск.

Капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск се основават на

разделянето на позициите на банката в банков или търговски портфейл.

Търговският портфейл обхваща позициите във финансови инструменти и

стоки, които банката държи с намерение за търгуване или за хеджиране на

други елементи в търговския портфейл. Тези позиции са държани за

краткосрочна препродажба или реализиране на печалба от разликите между

техните продажни и покупни цени, възникващи от действителните или

очакваните краткосрочни ценови разлики на пазара.

Банковият портфейл обхваща балансовите и задбалансовите позиции, които

6 Стефанова П., Банките- Рентабилност, ликвидност и капиталова адекватност, София, 1994г.

14

не са квалифицирани като позиции в търговски портфейл, т.е. това са

експозициите от традиционната банкова дейност.

Сборът от банковия и търговския портфейл определя цялостната

дейност на банката, за която са присъщи и валутният, стоковият и

операционният риск.

В контекста за определяне на капиталовата адекватност,

достатъчността на капитала се определя чрез отношението му към рисково

претеглените активи за кредитен, пазарен и операционен риск.

Рисково претеглените активи за кредитен риск включват:

а) рисково претеглените активи за кредитен риск и риск от разсейване в

банковия портфейл;

б) рисково претеглените активи за риск от контрагента за цялостна дейност;

в) рисково претеглените активи за сетълмент риск за цялостна дейност.

Рисково претеглените активи за пазарен риск включват:

а) рисково претеглените активи за позиционен риск в търговския портфейл;

б) рисково претеглените активи за валутен риск за цялостна дейност;

в) рисково претеглените активи за стоков риск за цялостна дейност;

Рисково претеглените активи за операционен риск се изчисляват за

цялостна дейност на банката.

1.3. Повишаване на качеството и устойчивостта на капиталовата база

съгласно Базел III

Една от големите слабости на финансовата система, които глобалната

финансова криза от 2008 г. ни показа е, че съществуващите преди кризата

капиталови нива далеч не са толкова адекватни, за да поемат загубите или да

предотвратят бързо- разпространяващата се паника. Това наложи да бъдат

взети бързи и безпрецедентни мерки за публична подкрепа на финансовите

институции.

Базел III пренася фокуса от първичния и вторичен капитал върху

базовия първичен капитал, който е първокласен капитал от най- високо

качество и незабавно на разположение. Неговото съотношение спрямо рисково

претеглените активи ще се повиши на 4,5%. Задължително е първичният

капитал да помогне на банката да остане действащо предприятие. За да

постигне тази цел преобладаващата част на първичния капитал трябва да се

състои от обикновени акции, общи резерви и неразпределени за дивиденти

печалби.

Коефициентът на капиталова адекватност на първичния капитал, който

включва базовия първокласен капитал и други финансови инструменти с

високо качество, ще нарасне от 4% на 6% в срок до 2015г.

В допълнение, с цел повишаване на устойчивостта на капиталовата база

15

банките ще трябва да изградят и специален защитен капиталов буфер от 2,5%

за кризисни периоди. Така, капиталовия буфер добавен към основната част на

първичния капитал увеличава на 7% съотношението, в което рисково

базираните активи трябва да бъдат покрити с базов първичен капитал. Така

коефициентът на капиталова адекватност на първичния капитал нараства на

8,5%, а общата капиталова адекватност се увеличава на 10,5%. Средствата от

капиталовия буфер ще могат да се използват в условията на пазарен стрес.

Елементите на вторичния капитал ще включват сумите, привлечени

като подчинен срочен дълг, срочни привилегировани акции с натрупващ се

дивидент и подчинени срочни дългово- капиталови (хибридни) инструменти.

Капиталът от трети ред ще бъде премахнат, което ще гарантира, че

качеството на капитала за покриване на пазарен риск ще бъде същото, като на

този за покриване на кредитен и операционен риск.

Минимални капиталови изисквания

15%

14%

13%

12%

11%

10%

9%

8%

7%

6%

5%

4%

3%

2%

1%

0%

Обща капит. База: 10.5%

(1% до 2.5%) Буфер за сист.важните банки

Антицикличен буфер (до 2.5%)

Вторичен к-л (2.0%)

Първичен к -л (1.5%)

Защитен буфер (2.5%)

Минимална капиталова

база (4.5%)

Минимум капит.адекватност плюс защитен буфер: 7.0%

Един от най- дестабилизиращите елементи на кризата е процикличното

усилване на действието на финансовите шокове в цялата банкова система,

финансовите пазари и икономиката като цяло. На практика, самото

въвеждане на капиталовите изисквания е достатъчна причина за такова

поведение. Ето защо са необходими редица мерки, за да станат банките по-

устойчиви на такава проциклична динамика. Мерките ще послужат за

гаранция, че банковия сектор ще успее да поеме шоковете занапред вместо

да прехвърля риска към банковата система и националната икономика.

Тези мерки имат следните основни цели:

намаляване на прекомерната цикличност на минималното капиталово

изискване;

16

насърчаване на провизиране повече насочено към бъдещето;

запазване на капитал за изграждане на буфери в отделните банки и

банковия сектор, които могат да се използват при стрес; и

постигане на разумна защита на макрониво на банковия сектор от

периоди на прекален кредитен растеж.

Предложената Директива въвежда два капиталови буфера над

минималните капиталови изисквания за минимизиране на риска от

неизпълнение на тези изисквания. Най-напред се въвежда защитен капиталов

буфер в размер на 2.5% от рисково-претеглените активи. Институциите, които

попаднат под нивото на буфера са изправени пред ограничения за

разпределянето на печалбите. Второто решение е за буфер на национално

ниво- антицикличен капиталов буфер. Той се предвижда да бъде в рамките 0-

2,5% от базовия първичен капитал или друг клас висококачествен капитал.

Неговото въвеждане ще зависи от специфичните обстоятелства във всяка

отделна държава с цел да се защити националния и банков сектор в периоди на

висок кредитен растеж, които натрупва системен риск. Той ще действа, като

дава възможност на всяка страна със съответно законодателство да използва

своя преценка за увеличаване размера на обхвата на минималния буфер,

установен от буфера за запазване на капитала.

Разработени са допълнителни изисквания за укрепване на капацитета за

поемане на загуби, по-конкретно, капиталови свръхизисквания (capital

surcharge) над изискванията на „Базел ІІІ“ за международните системно важни

банки (G-SIBs). В количествено отношение тези банки ще подлежат на

прогресивно увеличаване на капиталовото свръхизискване от 1% до 2,5% от

рисковопретеглените им активи в зависимост от системното значение на

банката. Свръхизискването следва напълно да отговаря на изискванията за

основния капитал. През ноември 2011 г. БКБН определя първоначално група

от 29 международни системно важни банки. Допълнителните изисквания

относно капацитета за абсорбиране на загуби първоначално ще се прилагат

към банките, които през ноември 2011 г. са определени като международни

системно важни банки.

Извършен е критичен анализ на бъдещите надзорни изисквания за

капиталова адекватност- Базел III. Обобщенията са направени в Глава

четвърта в точка 4.2. Базел III- SWOT анализ и отражение на проблемите

върху банковата система в България.

Глава втора: Оценка и контрол на рисковете при определяне на

капиталовата адекватност на банките

В глава втора на дисертационния труд са представени моделите за

17

оценка на рисковете от Първи и Втори стълб. Представени са новите

моменти във връзка с Базел III и с оценката и контрола на риска и е направен

критичен анализ.

В точка 2.1. „Оценка и контрол на кредитния риск“ са разгледани

стандартизирания подход за оценка на кредитния риск, оценка на кредитния

риск от контрагента, оценка и контрол на сетълмент риска и вътрешни

модели за кредитен риск.

Кредитният риск е най- значимия риск, на който са изложени банките.

По същество кредитния риск представлява рискът даден актив да не бъде

събран и включва и риск от контрагента и сетълмент риска. Банките прилагат

два подхода за оценка на платежоспособността на клиентите си чрез

използване на кредитен рейтинг. Прилагат се стандартизиран подход,

базиран на външни кредитни рейтинги и вътрешно- рейтингов подход,

базиран на вътрешни кредитни рейтинги.

При стандартизирания подход, рисковото притегляне на активите се

базира на присъдените кредитни рейтинги от външни агенции за рейтинг.7

Изискването за достатъчност на собствен капитал е в пряка зависимост от

вероятността от загуби по съответното вземане. При стандартизираният

подход колкото рискът нараства (увеличава се вероятността от

неплатежоспособност на клиента), толкова съответният актив участва с по-

голямо рисково тегло в рисково претегления размер на активите.8

Пояснени са критериите на които трябва да отговарят Агенциите за

външна кредитна оценка (АВКО), за да се считат за признати.

Описана е в детайли изчислителната процедура по стандартизирания

подход.

Рискът от контрагента е свързан с опасността контрагента по

определена сделка да изпадне в неизпълнение преди окончателния

сетълмент на паричните потоци по нея. Сделките, които могат да възникнат

по отношение на риск от контрагента са следните:

1. сделки с дериватни инструменти;

2. репо сделки;

3. сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки;

4. маржин заемни сделки;

5. транзакции с удължен сетълмент.

Описани са характеристиките на деривативния инструмент съгласно

МСС 39 “ Финансови инструменти: признаване и оценяване“, видовете и

целите за използването им.

7 Миланова, Е., Капиталова адекватност на Банките. Финансово- счетоводни аспекти на анализ и оценка,

София, 2011г.

8 Вътев, Ж., Г. Георгиев, Анализ на банковата дейност, В.Търново, 2004г.

18

Представени са подробно методите чрез които банката определя

стойността на експозицията: метод на пазарната оценка, стандартизиран

метод и метод на вътрешните модели.

Сетълмент рискът обхваща сделки с предмет на доставка дългови,

капиталови, валутни и стокови инструменти, които са останали неуредени

след датите на доставка на инструментите. Банката изчислява ценовата

разлика между договорената сетълмент цена за съответния инструмент и

неговата текуща пазарна стойност, когато разликата може да доведе до загуба

за банката.

Представен е начина на определяне и изчислителната процедура на

капиталово изискване за сетълмент риск

За изчисляване размера на рисковопретеглените активи банката може

да използва вътрешно-рейтингов подход след разрешение от надзорната

институция. Той се базира на вътрешни оценки за риска при изчисляване на

капиталовите изисквания.

Описани са изискваният на които трябва да отговаря система за

управление на кредитния риск и присъждането на рейтинг на кредитните

експозиции.

Представени са рисковите параметри на базата на които се определя

размера на рисково претеглените експозиции. Параметрите са: вероятност от

неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD) и загуба при

неизпълнение (LGD).

В точка 2.2. „Оценка и контрол на пазарния риск“ са разгледани:

методите за измерване на пазарни рискове, изчислителната процедура за

капиталовото съотношение, стандартизирания подход за определяне на

капиталовите изисквания за пазарен риск и вътрешните модели за

оценка и управление на риска.

Пазарният риск се дефинира като риск от загуби от балансови и

задбалансови позиции, възникнали от измененията в пазарните цени.

Рисковете, които са обект на това изискване, са:

рискове, свързани с лихвени инструменти и акции от търговския

портфейл;

валутни рискове и стокови рискове в цялостната дейност на

банката.

Обърнато е внимание на ролята на счетоводната информация във

връзка с начина, по който банките разпределят финансовите

инструменти между сметките на търговските портфейли и сметките

свързани с банковите портфейли.

При измерването на пазарните рискове се разрешава избор между две

19

основни методи (подхода). Едната алтернатива е да се измерват рисковете

по стандартизиран начин, като се използват рамките за измерване, за пет

вида риск, лихвени рискове, рискове по капиталови позиции, валутни

рискове и стокови рискове и възможни методи за измерване на ценовия риск

при всякакви опции. Капиталовото начисление при метода на

стандартизираната мярка ще съставлява аритметичен сбор на измерванията

на риска, получени от тези основни групи.

При алтернативната методика, се позволява на банките да използват

мерки за риска, получени чрез техни собствени вътрешни модели за

управление на риска, подчинени на определени условия.

За да се осигури последователност при изчисляването на

капиталовите изисквания за кредитни и пазарни рискове, се създава

изрична числена връзка чрез умножаване на пазарния риск по 12.5 (т. е.

реципрочната стойност на минималното капиталово съотношение от 8%)

и се добавя получената цифра към сумата от активите с рисково тегло,

формирани за целите на кредитните рискове. След това се изчислява

съотношението към сумата от двете, като в числителя се използва само

приемлив капитал.

Представена е формата на която трябва да отговаря приемливия

капитал за покриване на пазарни рискове и от какви части се състои.

Стандартизираният подход за капиталово изискване за лихвен

пазарен риск включва два компонента: специфичен позиционен риск и общ

позиционен риск. Представени са изчислителните процедури и подходите

във връзка с начислението за пазарен риск.

Валутен е рискът, при който справедливата стойност или бъдещите

парични потоци на даден финансов инструмент се колебае в резултат на

промени във валутните курсове. Необходимия капитал за валутен риск,

произтичащ от позициите в банковия и търговския портфейл, се изчислява

когато сумата на общата нетна открита валутна позиция и нетната позиция в

злато се умножат по 8% ако те превишат 2% от собствения капитал на

банката.

Стоковият риск може да бъде определен, като риск от загуба от

собствени позиции в стоки (нефт, злато, кафе, алуминий, селскостопански

продукти, и др. борсови стоки) или стокови деривати от банковия и

търговския портфейл.

При определяне на капиталовото изискване за стоков риск банката

може да използва следните методи в зависимост от дейността си: опростен

подход за стоков риск и падежен подход за стоков риск.

С разрешение на надзорната институция, банките могат да използват и

вътрешни модели за оценка и управление на риска при изчисляване на

20

капиталовите си изисквания за позиционен риск, валутен риск и/ или стоков

риск. За тази цел системата за управление на риска следва да обхваща всички

съществени за банката рискове и да отговаря на определени качествени

критерии.

2.3. Оценка и контрол на операционния риск Операционен риск е рискът от загуба, породен от неадекватни или

недобре функциониращи в банките вътрешни процеси, хора и системи,

както и от външни събития9. В операционния риск се включва и правния

риск, произтичащ от нарушения или неспазване на законите, наредбите,

съдебни процеси и др.

Капиталовото изискване за операционен риск се изчислява по един

от трите подхода: подход на базисния индикатор, стандартизиран

подход, усъвършенствани подходи за измерване.

Описана е методологията при прилагането на трите подхода и

критериите на които трябва да отговаря системата за управление на

операционния риск.

2.4. Подобряване на рисковото покритие съгласно Базел III Един от важните уроци на глобалната финансова криза е

необходимостта да се подобри рисковото покритие на капиталовата рамка.

Изискването, размера на минималния капитал да бъде в зависимост от

поетия риск и принципа, че колкото са по-големи рисковите експозиции на

банките, толкова по- голям е поддържания капитал са заложени още в Базел

I.

Значимите реформи на рамката Базел III имат за цел да повишат

капиталовите изисквания за търговския портфейл (кредитни експозиции към

контрагенти, възникващи от банкови деривативи, репо сделки и финансови

дейности с ценни книжа) и сложните секюритизационни експозиции, които

са основен източник на загуби за международно активните банки. Промените

увеличават капиталовите буфери, гарантиращи тези експозиции, редуцират

процикличността и осигуряват допълнителни стимули за постепенна замяна

на извънборсови деривативни договори с такива към централни контрагенти,

като този начин ще спомогне да се редуцира системния риск в цялата

финансова система. Така се осигуряват и стимули за подобряване на

управлението на риска на кредитни експозиции към контрагенти.

Извършен е критичен анализ на бъдещите надзорни изисквания за

капиталова адекватност- Базел III и са дадени конкретни предложения

9 International convergence of Capital Measurement and Capital Standards, a Revised Framework, BCBS,

June 2004

21

за допълване и оптимизиране на капиталовата рамка. Обобщенията са

направени в Глава четвърта в точка 4.2. Базел III- SWOT анализ и отражение

на проблемите върху банковата система в България.

2.5. Оценка и контрол на рисковете по Втори стълб Рискът от концентрация е един от специфичните рискове, обект на

надзорен преглед в рамките на т. нар. Втори стълб от рамката за капиталова

адекватност. Той засяга експозициите (преки или непреки), които могат да

възникнат в рамките на отделна категория риск или между различни

категории риск в банката и които могат да предизвикат: достатъчно големи

загуби, застрашаващи финансовото състояние и/или способността на банката

да поддържа основните си дейности;или съществена промяна в рисковия

профил на банката.

Концентрацията на риск може да се прояви като вътрешнорискова,

когато произтича от взаимодействия между отделни експозиции в

рамките на една категория риск и междурискова, когато се отнася до

взаимодействия между отделни експозиции, принадлежащи към

различни категории риск.

Рискът от концентрация може да окаже влияние върху капитала,

ликвидността и приходите на банката. Тези три аспекта не съществуват

поотделно и следва да бъдат адекватно обхванати от системите за

управление на риск в банките. Риск от концентрация може да възникне и

по отношение на структурата на приходите на банката.

Описани са подробно общите принципи при управлението на риска от

концентрация.

Лихвеният риск в банковия портфейл е също част от рамката

вътрешен анализ на адекватността на капитала. Подобно на другите

рискове обхванати от Втори стълб банката разработва и поддържа

система за оценка и управление на риска (като съвкупност от

установяване, измерване, управление и контрол), който произтича от

промени в лихвените проценти и тяхното влияние върху дейността в

банковия портфейл.

Лихвен риск е текущият или потенциалният риск от промяна на

доходите и капитала на банките, в резултат на неблагоприятно изменение в

лихвените проценти. В контекста на Втори стълб, това се отнася само до

банковия портфейл, тъй като лихвеният риск в търговския портфейл е

обхванат с изискванията за пазарен риск по Първи стълб.

Източници на лихвен риск са: риск от преоценки, риск на

кривата на дохода, базисен риск, опционен риск (риск за правото на

избор на клиента).

22

Ефектите на лихвения риск са: перспектива на доходите и

перспектива на икономическата стойност.

Представени са принципите и формите на вътрешен контрол при

управлението на лихвения риск и са анализирани отделните елементи.

Описани са подробно техниките за измерване на лихвения риск:

таблици за промяната на цените, анализ на дисбаланса (GAP- анализ),

анализ на дюрация, анализ от типа „симулационен модел“, лимити.

Измерването и управлението на ликвидността са сред най-важните

дейности на търговските банки. Като се гарантира способността на банката

да посреща задълженията си на падежа им, управлението на ликвидността

може да намали вероятността да се стигне до необратими неблагоприятни

ситуации. Освен това може да се каже, че значението на ликвидността излиза

извън рамките на отделната институция, тъй като недостигът на ликвидност

в една институция може да рефлектира върху цялата система. Поради тази

причина анализът на ликвидността изисква от ръководствата на банките не

само да измерват непрекъснато ликвидните позиции на банката, но и да

изследват какво ще бъде евентуалното развитие на нуждите от средства при

кризисни сценарии.

Ликвидният риск има две проявления:

ликвиден риск при финансиране: текущ или потенциален риск,

произтичащ от невъзможността банка да изпълнява финансовите си

задължения / ангажименти, когато те станат дължими, без да понесе

значителни загуби; и

пазарен ликвиден риск: рискът банка да не може лесно да покрие или

да продаде позиция, без да повлияе върху пазарната цена (и в резултат

да понесе значителни загуби) поради недостатъчна дълбочина на

пазара или пазарен срив.

Системата за адекватно управление на активите и пасивите и

породения от техния евентуален дисбаланс ликвиден риск се изгражда върху

няколко основни метода: управление на активите, управление на пасивите и

управление на задбалансовите дейности.

Описани са елементите и насоките на развитие на системата за

управление на ликвидността, за да бъде тя ефективна и надеждна.

2.6. Въвеждане на глобален стандарт за ликвидност и допълване на

рисково базираното капиталово изискване с коефициент за

ливъридж съгласно Базел III Съгласувани са два минимални стандарта, които да стоят в

основата на глобална рамка за подобряване управлението и надзора на

ликвидния риск.

23

Единият от стандартите е съотношението за ликвидно покритие и

има за цел да гарантира, че банките поддържат адекватно ниво на

висококачествени активи, освободени от „тежести“, които могат да бъдат

конвертирани в парични средства за посрещане на нуждите от

ликвидностза 30- дневен период при сценарий „силен ликвиден стрес“.

Вторият стандарт мярка е дългосрочното структурирано

съотношение за преодоляване на ликвидни несъответствия и за

предоставяне на стимули на банките за използване на стабилни

източници за финансиране на техните дейности, като за тази цел е

разработено съотношение на нетно стабилно финансиране. Този

показател установява минимална приемлива сума на стабилно

финансиране на базата на ликвидни характеристики на активите и

дейностите на институцията в едногодишен период.

В допълнение към подобряване на рисковото покритие,

изискването за непретеглен капитал, под формата на минимален

коефициент за ливъридж, залегнало в рамката на Базел III, също следва

да се приложи в подкрепа на съществуващите рисково базирани

капиталови изисквания.

Една от основните характеристики на кризата беше прекомерното

натрупване на задлъжнялост в банковия сектор в много развити страни,

по-конкретно в големите инвестиционни институции. Както при

нефинансовите компании, задлъжнялостта се използваше за увеличаване

на активите на компаниите посредством дълг, в опит да се използва

максимално съществуващия капитал или той да се минимизира. Свръх-

задлъжнялостта е заплаха от гледна точка на предвидливост на микро-

ниво, тъй като дори и най-малкото понижение в цената на активите може

да погълне съществуващия капитал и да доведе до

неплатежоспособност.

Затова като елемент на реформата на капиталовите изисквания на Базел III

се въвежда изискване за коефициент за ливъридж, който е замислен да

постигне следните цели:

да постави долна граница за натрупването на привлечени средства в

банковия сектор и,

да въведе допълнителни защити срещу грешки в моделния риск и на

измерването чрез допълване на рисково базираната мярка с прост,

прозрачен, независим показател за риска, базиран на брутни

експозиции.

През месец юли 2010г. бе постигнато споразумение да се тества едно

минимално съотношение за ливъридж на първичния капитал от 3% по

време на паралелно прилагане, което да не е рисково базирано (капитал

24

от първи ред/ активи). На база на резултатите от този период през

първата половина на 2017г. ще бъдат направени финални корекции, за да

се премине към капиталово изискване по Първия стълб на Базел II от

01.01.2018г.

Извършен е критичен анализ на бъдещите надзорни изисквания за

капиталова адекватност- Базел III. Обобщенията са направени в Глава

четвърта в точка 4.2. Базел III- SWOT анализ и отражение на

проблемите върху банковата система в България.

Глава трета: Техники за анализ, управление и контрол на риска

3.1. Факторен анализ за управление и контрол на риска

Рискът е вероятността предвидими или неочаквани събития да

имат негативен ефект върху отделна банка или върху банковата система

като цяло. Банките трябва да наблюдават и оценяват постоянно

различните видове риск и рисковите тенденции. Оценка на текущите и

бъдещите рискове и количественото измерване на рисковете

посредством техники за оценяване на риска са базата за определяне

рисковия профил на кредитната институция и са основата на банковите

стратегии и дейности за контрол на риска.

Анализът включва освен ключовите финансови съотношения и техните

нива и тенденции, и декомпозирането им на по- подробни съотношения, за да

се установят причините, които стоят зад нивото и тенденцията на крайните

съотношения, да се свържат ключовите коефициенти с рисковия профил на

институцията и да се обърне внимание на концентрациите на активи и

пасиви, които до голяма степен могат да засегнат стабилността и

сигурността на институцията.

Аналитичният процес включва следните стъпки:

Анализ на нивата и тенденциите.

Последователност на анализа.

Взаимовръзка между анализираните компоненти и обвързване на

съотношенията с рисковия профил на банката.

За да се направят правилни изводи, важно е да се разберат връзките

между анализираните компоненти- капитала, качеството на активите,

доходността и ликвидността.

Анализ на качеството на активите: Качеството на активите на банката е много важно, защото

заключенията за цялостното състояние на банката зависят в голяма

степен от оценката на качеството на активите. То оказва влияние върху

доходността, капитала и ликвидността.

25

Анализът на качеството на активите се съсредоточава върху следните

области:

Ниво и тенденции в класифицирани и проблемни активи

Ниво и тенденции относно степента на провизираност

Риск от концентрация (диверсификация на активите)

Темповете на ръст

Анализ на доходността (печалбата) Трайната жизнеспособност на една банка зависи от способността и да

поддържа правилна норма на възвръщаемост на активите и капитала.

Високата доходност позволява на банката да финансира разширяване на

дейността, да бъде конкурентна на пазара и да попълва/увеличава

капиталовата си база. От една страна печалбата е източник на капиталов

ръст, от друга страна има роля на защитен буфер срещу ерозия на капитала в

резултат от влошаване качеството на активите, спад на стойността на онези

активи, които са особено чувствителни към пазарен риск, и други

неблагоприятни ефекти от различните рискове, свързани с банковата

дейност.

Оценката на доходността отразява количеството и качеството на

доходността. Качеството на доходите определя каква е вероятността банката

да поддържа текущото ниво на доходност през бъдещи периоди. Възможно е

банката да увеличава доходността в краткосрочен план, като поема

неразумни рискове или посредством непостоянни източници. Ако

възвръщасмостта на активите е необичайно висока, това може да означава, че

банката е поела твърде голям риск. Например ръководството може да е

отпуснало кредити или да е направило други инвестиции, които осигуряват

възможно най-високата възвръщаемост, но не са достатъчно качествени, за

да се обслужват редовно дълговете и изплащат главниците. В краткосрочен

план доходността може да се повиши, но в по-дългосрочен план да пострада,

ако по тези високорискови активи се отчетат загуби.

Основните параметри за анализ са: нетен доход от основна дейност, нетен

доход от неосновна дейност, хибридна доходност от основна и неосновна

дейност.

Анализ на ликвидността Като цяло една банка има адекватна ликвидност, когато може да

получи достатъчно средства посредством увеличаване на пасивите или

преобразуване на активите за кратко време и на разумна цена.

За да бъде осъществен анализа на ликвидността е необходимо да бъдат

направени следните стъпки:

26

Анализ на структурата, падежа и търгуемостта на активите, за да се

установи потенциала на ликвидността на активите.

Определяне обема на ликвидността на активите в баланса на банката.

Анализ на структурата, падежа и концентрациите на източниците на

финансиране.

Източниците на финансиране следва да се разделят на основни и

неосновни. Основните привлечени средства се считат за по-стабилни и

по-надеждни източници на финансиране. Неосновните привлечени

средства се считат за по-нестабилни.

Определяне на потенциалните изходящи парични потоци от

задбалансови дейности.

Анализ на нивото и тенденциите на основните показатели за

ликвидност.

Анализ на достатъчността и качеството на капитала. Оценка на

капиталовата адекватност Основната задача на капитала е да поддържа операциите на банката и

да осигурява защита срещу непредвидени загуби и спад в стойността на

активите, които в противен случай биха могли да доведат банката до фалит.

Правилата за капитала са особено важни в банковата сфера, защото

гарантирането на депозитите стимулира банките да увеличават ливъриджа

повече от това, което пазарът при липса на защита за вложителите би

позволил. Правилата за капитала са защита срещу тази тенденция.

Капиталът като компонент, зависи от оценката на другите компоненти

при анализа и от рисковете, присъщи на дейността на банката. При

определяне на капиталовата адекватност се взема предвид не само нивото и

тенденцията в капиталовите съотношения, но и следните финансови и други

рискови фактори, свързани с дейностите на банката.

• Качество на активите

• Състав на балансовите и задбалансовите дейности

• Текущ и планиран прираст

• Количество и качество на доходността и капитала

• Достъп до капиталовите пазари

• Ликвидност

• Степен на другите рискове

Представени са показателите за анализ, във всяка една от областите и е

откроена тяхната значимост като база за откриване на достатъчно

ранен етап на значимите потенциални рискове и осъществяване на

адекватно противодействие.

27

3.2. Стрес- тестовете като техника за управление и контрол на риска Извършването на стрес- тестовете, като инструмент за управление на

риска е задължителен за прилагане от банките, като това бъде направено по-

подходящ начин и чрез осигуряване на необходимата инфраструктура.

Процеса се прилага пропорционално, в зависимост от естеството, мащабът и

сложността на дейността на съответната банка, както и рисковият й профил.

При изготвянето на рамките за извършване на стрес-тестове всички банки

разглеждат, доколкото е възможно, взаимодействието между различните

видове риск, в светлината на междурисковите и вътрешнорисковите

концентрации, а не се съсредоточават само върху анализа на отделни рискови

фактори.

Стрес-тестовете са интегрирани в системата за управление на риска на

банката.

Методите за извършване на стрес- тестове са: анализ на

чувствителността и сценариен анализ.

По отношение на отделни портфейли стрес-тестове се провеждат за

съответните видове риск, които могат да ги засегнат, като се обръща

внимание и на промените в корелацията между тези рискове.

Стрес-тестовете на ниво банка обхващат разнообразни и значими

видове риск и се извършват с цел да се придобие цялостна представа за

рисковете, на които е изложена банката.

Всяка банка оценява влиянието на резултатите от извършените стрес-

тестове по отношение на регулаторния си капитал, баланса и отчета за

доходите. При извършването на стрес-тестове за определен период от време

следва да се обмислят достатъчно консервативни корекции на прогнозите за

приходите и разходите.

Резултатите от стрес-тестовете се използват за оценка на

жизнеспособността на капиталовото планиране при неблагоприятни

обстоятелства и с цел постигане на ефективност се взема предвид набор от

сценарии, сред които и неблагоприятни, достатъчно консервативни и

същевременно реалистични (напр. тежка икономическа криза и/или системен

ликвиден шок).

Като заключение би могло да се каже, че извършването на стрес-

тестове не представлява само оценка на капитала, тъй като служи като

инструмент за управление на риска, който подпомага изготвянето на

рисковия профил на банката, отразяващ нейната устойчивост към вътрешни

и външни шокове. Като се имат предвид естествените ограничения на

използваните методологии, параметри и данни, както и цялостната

несигурност по отношение на ориентираните към бъдещето оценки и на

вероятността някой от разгледаните сценарии да се случи в действителност,

28

добрите резултати от стрес-тестовете не гарантират стабилността на

съответната банка. Поради това те трябва да се използват в комбинация с

други инструменти за управление и контрол на риска с цел вземане на

информирани бизнес решения.

Глава четвърта: Основни проблеми свързани с капиталовата рамка на

банковата система в България

4.1. Трудности и предизвикателства пред Вътрешния контрол относно

капиталовата адекватност на банките

През последните години основния стремеж на финансовите

институции е фокусиран върху засилване на връзката между рисковия

профил, системите за управление и редуциране на риска, и собствения

капитал. Основна цел на системата на Вътрешния контрол е въвеждането на

по- строги стандарти за контрол върху платежоспособността на банките,

свързана с капиталовата достатъчност и силен фокус върху разнообразните

рискови фактори.

В тази връзка процедурите по вътрешен контрол се фокусират главно

в две направления. Първо: целесъобразна, ефективна и надеждна ли е

организационната структура свързана с капиталовата адекватност и

надзорно оповестяване и второ: точни ли са изчисленията на

съотношенията за капиталова адекватност и прецизни ли са отчетите за

надзорно оповестяване.

При контрола и оценката свързани с организационната структура,

основни за наблюдение, анализ и проверка са следните обекти: 1. Степен на дефинираност на рамката и организацията, във връзка с

изчисленията на отношенията за капиталова адекватност и отчетите за

надзорно оповестяване.

За да се отговори на този въпрос на анализ подлежат следните области:

Определените позиции и отговорности, и подходяща ли е

организационната структура;

Съставени ли са и надлежно документирани разбираеми процедури;

2. Наличност на необходимите кадри.

3. Наличност и достатъчност на необходимата техническа осигуреност.

4. Спазване на сроковете за изготвяне и подаване на отчетите за надзорно

оповестяване.

5. Степен на покритие на процеса по надзорно оповестяване от системата

на текущия вътрешен контрол .

29

Текущия вътрешен контрол може да бъде осъществяван на различни

нива.

от самите оперативни служители в структурата, или от автоматизиран

контролен механизъм внедрен в информационната система

от независим отдел, но който има оперативни задължения (напр. отдел

„Финансово счетоводство“)

от независим отдел, без оперативни задължения (на практика отделът

ангажиран с Постоянния контрол в банката).

6. Надеждност на управлението на процеса по надзорно отчитане.

Във фокуса на Вътрешния контрол във връзка с изчисленията на

съотношенията за капиталова адекватност и прецизността на

отчетите за надзорно оповестяване, основни за наблюдение, анализ и

проверка са следните обекти:

1. Oбхват за съставяне на коефициентите по Базел и отчетите за надзорно

оповестяване.

Да се установи:

Дали всички отчети за надзорно оповестяване, изисквани от

надзорната институция са подадени;

Съответствието на данните, използвани при изчисляването на

коефициентите за капиталова адекватност и изготвянето на

регулаторните отчети, и на данните към датата на приключване за

предходния счетоводен период (да се провери, че всички данни,

включени при изчислението на коефициентите, са актуални към една и

съща дата на приключване) е гарантирано;

2. Съответствието на данните за риска и на счетоводните данни.

Да се установи дали процесът по равняване на данните за риска и

счетоводните данни отговаря на препоръките на Финансовия отдел и

Отдела за управление на риска;

Да се установи как се процедира и как се обосновават, констатираните

несъответствия между риск и счетоводната база данни.

3. Надеждността и коректността на процеса по изготвяне на отчетите за

надзорно оповестяване.

Да се провери дали в отчетите за кредитен риск е коректна сумата на

рисково- претеглените активи, получена в съответствие с прилагания

модел (стандартизирания модел, базовия вътрешно- рейтингов или

30

усъвършенствания вътрешно- рейтингов модел), преди въвеждането им

в счетоводната система;

За целта Вътрешният контрол се уверява, че данните подадени от отдела

за управление на кредити са проверени преди въвеждането им в счетоводната

система. Това включва:

анализ на степента на автоматизация на подаване на данните към

всяко от приложенията (сравнение на броя ръчно въведени записи с

автоматично въведените);

проверка дали са взети предвид всички кредитни салда и по-

специално, че всички кредити, които не се управляват от

оперативните звена са надлежно включени в процеса по управление

на риска (валутни заеми, синдикирани заеми, структурно

финансиране) и транзакции в процес на обработка;

идентифициране и анализ на целесъобразността на контролите

(ръчни и автоматични), прилагани към всички постъпващи данни:

идентифициране на контролите за блокиране, автоматичните и

визуални контроли и др.;

получаване и анализ на контролите, извършвани върху отчетите с

входящи данни и всички ръчни записи или допълнителни

автоматични записи;

анализ на прилаганите прагове на същественост, при корекцията на

установените несъответствия;

анализ на нивата на отговорност на лицата, извършващи корекции

на установените несъответствия и дали действията им са

оторизирани от упълномощено за целта лице ;

проверка дали съществуват контроли върху съдържателната част

генерираните отчети и процеса по тяхното документиране и

архивиране;

констатация дали се извършва проверка, която да установи

използването на най-актуалните графици, таблици и отчети, преди

зареждане в следващото приложение;

анализ на нивото на независимост при коригиране на установени

отклонения и аномалии и дали е необходимо предварително

получаване на одобрение от Отдел "Финанси“ Документирани ли се

тези заявки за одобрение?;

Да се провери верността на данните, генерирани от счетоводната

система и другите приложения, преди въвеждането им в Системата за

отчитане и да се констатира, че е гарантирана верността на данните от

счетоводната система, необходима за изготвяне на отчетите за

кредитен, пазарен и операционен риск, преди въвеждането им в

31

системата за отчитане .

Да се провери верността на данните, генерирани от Системата за

отчитане, преди изпращането им към надзорните органи;

4. Осигуреност на коректността на размера на собствения капитал

(числителя на коефициента съгласно Наредбата за капиталова адекватност).

Надеждност на процеса по калкулиране на капиталовата база в т.ч.;

наличие на оперативна процедура, описваща в детайли стъпките за

съставяне на капиталовата база,

проверка, дали са установени всички необходими отбиви и

намаления, които трябва да се направят при изчисляване на

коефициентите за капиталова адекватност,

на базата на интервюта, да се анализира нивото на разбиране на

отговорния персонал относно формирането на капиталовата база и

необходимите корекции за изчислението й,

Дали формирането на първичния капитал и капитала от втори и трети

(ако е разрешен по преценка на националните надзорни органи) ред

отговарят на регулаторните изисквания;

да се установи дали всички елементи, които трябва да бъдат

включени в капиталовата база са налични,

да се установи дали не са включени ненужни елементи,

да се анализират промените по различните елементи и да се установи,

дали тези промени са уместни,

Извършени ли са всички необходими отбиви и намаления съгласно

регулаторните изисквания;

Спазва ли се правилото за двойното ограничение: капиталът от втори ред

не може да превишава капитала от първи ред и не може да превишава

50% от капитала от първи ред. Да се установи дали е направена проверка

за съответствие с лимитите, посочени в нормативните разпоредби за

собствен и първичен капитал;

Спазено ли е правилото за приспадане на намаленията в съотношение

50% от капитала от първи ред и 50% от капитала от втори ред. Ако

сумата на намаленията превишава капитала от втори ред, превишението

се приспада от капитала от първи ред;

5. Осигуреност на коректността при изчисление на размерът на

претеглените активи и изискванията за собствения капитал (знаменателя на

коефициента по Директивата за капиталови изисквания).

Гарантирана ли е верността на размера на експозицията към кредитен

риск?

32

Надеждно ли се изчисляват рисково- претеглените активи за кредитен

риск съгласно стандартизирания модел и свързаните отчети за надзорно

оповестяване?

Надеждно ли се изчисляват рисково- претеглените активи за кредитен

риск съгласно вътрешно- рейтинговия модел и свързаните отчетите за

надзорно оповестяване?

Гарантирана ли е верността на размера на експозицията към пазарен

риск и свързаните отчети за надзорно оповестяване ?

Първия въпрос, който си поставя Вътрешният контрол е дали

проверяваният субект отговаря на изискванията за изготвяне на отчетите

свързани с пазарен риск. Такова задължение съществува ако са налице

следните условия:

1. Обемът на дейността в търговския портфейл10

обичайно не превишава

5% и никога не превишава 6% от цялостната дейност11

.

2. Позициите в търговския портфейл обичайно не превишават 30 млн.

лв. и никога не превишават 40 млн. лв.

3. За обичайно се счита, когато банката не превишава повече от три

пъти в месеца лимита от 5% и 30 млн. лв., но не достига лимита 6% и 40

млн. лв.

Гарантирана ли е верността на размера на експозицията към

операционен риск и свързаните отчети за надзорно оповестяване?

6. Очакване и предвидимост на всички нормативни изисквания по

отношение на отчетите за надзорно оповестяване, които следва да се

подават.

4.2. Базел III- SWOT анализ и отражение на проблемите върху банковата

система в България

10 Обемът на дейността в търговския портфейл е сумата от дългите и късите позиции (балансови и

задбалансови), които са поети в търговския портфейл независимо от знака им 11 Обемът на цялостната дейност е сумата от балансовите активи и задбалансовите ангажименти.

33

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

Пренася фокуса от

първичния и вторичен

капитал върху базовия

първичен капитал, който

се състой от обикновени

акции, общи резерви и

неразпределени за

дивиденти печалби.

Достатъчността на

минималните капиталови

изисквания, в частност на

коефициента на

първичния базов капитал

от 4,5%, може да се окаже

недостатъчно висок, за да

предотврати масови

фалити по време на

икономически спад, както

и да издържи при силна

взаимосвързаност между

участниците.

Повишаване на

капиталовите

коефициенти ще

провокират последващо

снижаване на нивото на

рисковата премия

(както на собствения,

така и на привлечения

капитал), тъй като

доверието към

платежоспособността

на банките ще се

увеличи. Това от своя

страна ще намали и

изискваната от

акционерите норма на

възвръщаемост на

капитала.

До каква степен

наложените

капиталови изисквания

представляват

справедлив разход,

както за банките така и

за обществото, като

цяло.

Съотношението на

първичния базов капитал

ще се повиши на 4,5%

спрямо рисково

претеглените активи.

При определяне на

минималните капиталови

изисквания би трябвало да

се вземат предвид

основните дейности на

банките и въпреки че

търговските банки

изглеждат адекватно

капитализирани, към

инвестиционните и

банките с основна дейност

на междубанковия пазар

трябва да се подходи с

повече внимание.

Избягване на разходите

свързани с банковите

кризи, по- ниски

обществени разходи

свързани с банковите

фалити и по- голямо

доверие в банковата

система, което също ще

доведе до намаляване на

цената на капитала.

Капиталът от трети ред ще

бъде премахнат, което ще

гарантира, че качеството

на капитала за покриване

на пазарен риск ще бъде

същото, като на този за

покриване на кредитен и

операционен риск.

По- високите

капиталови изисквания

създават по- силни

мотиви за вътрешен

контрол и ще намалят

апетитите към поемане

на прекомерни рискове,

тъй като ще бъдат

изцяло за сметка на

акционерите, което от

своя страна ще намали

обхвата на надзор и ще

предполага по- ниски

буфери.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

По

ви

ша

ва

не

на

ка

чес

тв

ото

, у

сто

йч

ив

ост

та

и п

ро

зра

чн

ост

та

на

ка

пи

та

ло

ва

та

ба

за

34

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

С цел повишаване на

устойчивостта на

капиталовата база банките

ще трябва да изградят и

специален защитен

капиталов буфер от 2,5%

за кризисни периоди.

Капиталовите буфери ще

защитят банковия сектор и

ще гарантират , че

отделните банки ще

останат платежоспособни

през период на стрес.

Основното притеснение

във връзка с капиталовите

буфери е свързано с

метода за определяне на

коефициента за

антицикличния капиталов

буфер и методологията за

идентификация на

периодите на прекален

агрегиран кредитен

растеж.

Чрез капиталовите

буфери се вземат

предвид

характеристиките на

макро- финансовата

среда. Всяка страна

членка ще има

възможността да

изисква по- високо

ниво на капитал и така

да може да защити

реалния/ банковия си

сектор от рискове

застрашаващи

финансовата стабилност

на национално ниво.

Потенциалът за избор

на конкретни

структурни

променливи може да

доведе до ненужна

хетерогенност при

прилагането на

буферите при

различните страни-

членки.

Банковия сектор ще

разполага с необходимия

капитал, за да осигури

поддържането на потока

от кредити в икономиката,

без неговата

платежоспособност да се

поставя под въпрос, във

времена на стрес или

прекомерен кредитен

растеж.

Структурните

променливи, като

ръста на БВП, могат да

не са пряко свързани с

рисковите фактори в

банковия сектор.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

На

ма

ля

ва

не

на

пр

оц

ик

ли

чн

ост

та

и п

ред

ста

вя

не

на

ан

ти

ци

кл

ич

ни

ка

пи

та

ло

ви

бу

фер

и

35

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

Повишаване капиталовите

изисквания за търговския

портфейл и сложните

секюритизационни експозиции,

които са основен източник на

загуби за много международно

активни банки.

Възможност на по-големите

банки сами да изчисляват

капиталовите изисквания във

връзка с риска чрез

вътрешни модели.

На оперативно ниво

банките би могло да

отговорят на група от

примерни хипотетични

портфолиа с различни

нива на риск,

предоставени от

регулаторите, като отчитат

собствените си рискови

параметри, включително

вероятност от

неизпълнение (PD), загуба

при неизпълнение (LGD) и

получените рискови тегла.

Отчитането трябва да се

прави както за

индивидуалните групи

експозиции, така и на

обобщено ниво за цялото

портфолио.

Неточност в изчисляване на

регулаторния минимум.

Увеличение на капиталовите

буфери, гарантиращи банковите

деривативни експозиции, репо

сделките, финансовите

дейности с ценни книжа и

секюритизационните

експозиции. Основна цел е да

се редуцира процикличността и

да се осигурят допълнителни

стимули за постепенна замяна

на извънборсови деривативни

договори с такива към

централни контрагенти, като

този начин ще спомогне да се

редуцира системния риск в

цялата финансова система.

Съществува опастност надзорните

институции да не разполагат с

необходимите ресурси и умения, за

да оценят адекватно моделите, като

по този начин поставят под въпрос

факта дали капиталовите

съотношения, публикувани от

банките, са достатъчни, за да

покрият всички рискове.

Осигуряване на стимули за

подобряване на управлението

на риска на кредитни

експозиции към контрагенти.

Доколко подхода за оценка

на риска е обективен,

особено подхода, базиран на

вътрешните рейтинг, който

дава на банките голяма

свобода?

В отговор на тези

опасения относно

приложението на

подходите, базирани на

вътрешния рейтинг и

адекватността на техните

компоненти, би трябвало

да се засили и задълбочи

контрола от надзорните

органи. Проследяването на

определените рискови

тегла може да се извършва

в допълнение към

съществуващите

разпоредби и ако те са

правилно дефинирани и

прилагани, може да бъде

предотвратено

натрупването на рискове.

Банките разполагат със стимули да

оперират с минимален капитал, за да

удовлетворят изискванията за

възвръщаемост на акционерите, като

игнорират всякакви съображения за

предпазливост на микро- ниво или

за дългосрочна стабилност.

Разликите в методите за оценка на

източниците и факторите за риск в

различните банки, превръщат

съпоставката в предизвикателство.

Подходите, базирани на вътрешния

рейтинг, могат да бъдат повлияни от

прекалено оптимистични очаквания

и занижено третиране на други

рискове като ликвидност и системен

риск.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

По

до

бр

яв

ан

е н

а р

иск

ов

ото

по

кр

ити

е

36

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

Базел III предложението

продължава да задава нулеви

тежести на всички

експозиции на

правителствата и

централните банки на

държавите-членки на ЕС,

които са деноминирани и

финансирани в национални

валути, независимо от

кредитните рейтинги на

съответните ценни книжа.

Един от основните уроци от кризата

с ипотечните облигации беше

нуждата от по-добър мониторинг на

диверсификацията и произтичащите

от нея системни рискове за цялата

финансова система.

Експозициите към

физически лица или малки и

средни предприятия,

продължават да получават

по-ниско рисково тегло от

оценяваните корпоративни

експозиции. Експозициите

обезпечени с ипотека върху

недвижими имоти,

получават по-нисък рейтинг

от експозициите към

предприятия обезпечени с

недвижими имоти за

търговски цели. Въпреки че

се изисква експозициите на

дребно да се

диверсифицират в

достатъчна степен, не се

прави опит да се дефинира

каква е необходимата степен.

Алтернативен и по-евтин

подход би бил да се

изиска от всички банки да

отчетат рисково-

претеглените си активи и

капиталовото покритие на

съществуващите си

портфейли съгласно по-

строг стандартизиран

подход.

Намалена способността на

капиталовите разпоредби да

съответстват на прилежащите

рискове и значително да

благоприятстват получаването на

‘ценови балони’ за недвижимите

имоти и прекомерен растеж на дълга

в избрани преференциални класове

експозиции.

Различни аспекти на

стандартизирания подход

също могат да създадат

проблеми, като не отразят

същинскитя рисков профил.

Да се разчита твърде много

на кредитните рейтинги,

обаче, може да доведе до

частична чувствителност на

риска, ако не всички

експозиции са надлежно

оценени.

Високо рисковите корпоративни

експозиции са в по-добра позиция

от гледна точка на капиталови тегла,

ако просто не бъдат рейтингувани.

Извършването на външни рейтинги

от агенции за кредитен рейтинг,

продължава да е обект на много

критики в контекста на финансовата

криза, която поставя под въпрос

тяхната надеждност за целите на

регулацията.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

По

до

бр

яв

ан

е н

а р

иск

ов

ото

по

кр

ити

е

37

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

Два минимални стандарта,

които стоят в основата на

глобална рамка за подобряване

управлението и надзора на

ликвидния риск.

Експозициите към

държавния дълг на банките в

ЕС продължават да се

третират като високо

ликвидни, без да се отчита

качеството и реалните

ликвидни характеристики на

тези активи.

Балансирано въвеждане

чрез преходен период,

който не застрашава

краткосрочния растеж и

гарантира дългосрочна

финансова стабилност.

" Затягането" на регулациите би

могло да навреди сериозно на

кредитоспособността на банките, а

оттам и на икономическото

възстановяване.

Определя краткосрочната

издръжливост на ликвидния

рисков профил на банките, като

гаранция че разполагат с

достатъчно висококачествени

ликвидни активи, за да оцелеят

при сценарий „интензивен шок“

с продължителност един месец.

Изискването за покритие на

ликвидността не може да

отрази широкия спектър от

ликвидни рискове. Оценката

на ликвидността на различни

групи активи, разчита

изключително на

исторически

характеристики, като

минимален търгуван обем и

най- голям спред курс

купува и курс продава.

Насърчава се издръжливостта

през по- дълги периоди чрез

създаване на допълнителни

стимули за банките да

финансират своята дейност от

по- стабилни източници на

текущо финансиране.

Не се предлага обвързващо

изискване за нетния

коефициент на стабилно

финансиране, освен като

основен стандарт за

оповестяване. Нетния

коефициент на стабилно

финансиране е по-широка

концепция и в по-малка

степен разчита на мерки,

базирани на тясно

обособени групи активи.

От съществено значение е

така проектираната

дългосрочна мярка за

ликвидност да бъде част

от регулаторната рамка,

както предвижда

споразумението Базел III и

да се поеме по-

целенасочен ангажимент

за приемането му до 2018г.

(или по-рано).

По-малко вероятно той да реагира

на присъщата ендогенност на

ликвидността (когато пазарите се

свиват, активите считани за

ликвидни, стават бързо неликвидни,

като следствие от концентрацията на

рискове) и много други проблеми,

свързани с коефициента на покритие

на ликвидността.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

Въ

веж

да

не

на

гл

об

ал

ен с

та

нд

ар

т з

а л

ик

ви

дн

ост

38

Силни страни Слаби страни Възможности за

развитие

Заплахи

Постигнато споразумение да се

тества едно минимално

съотношение за ливъридж на

първичния капитал от 3% по

време на паралелно прилагане,

което да не е рисково базирано

(капитал от първи ред/ активи).

На база на резултатите от този

период през първата половина

на 2017г. да бъдат направени

финални корекции, за да се

премине към капиталово

изискване по Първия стълб на

Базел II от 01.01.2018г.

Дълъг период на преход за

въвеждането на коефициент

за ливъридж. Този

инструмент е първоначално

въведен като допълнителна

характеристика за

оповестяване „което може да

бъде прилагано по

отношение на отделни

институции по преценка на

надзорните власти” и „ с

идеята за преминаване към

задължително изискване”.

Достатъчноността на предлаганото

минимално изискване от 3%.

Стандартите по Базел III могат да

представляват сериозен проблем за

банките с основна дейност на

междубанковия пазар и за

инвестиционните банки. Разбира се,

освен разликата в банките относно

различните бизнес модели,

коректността на изискванията

зависи основно от дефинирането и

достатъчността на коефициента на

задлъжнялост, за да ограничат

съответните рискове в ЕС.

Позволява нетиране на

сделките свързани с

деривативи, репо

споразумения, както и на

ценни книжа и финансови

инструменти базирани върху

стоки.

По-задълбочен анализ на

такива различия може би е

оправдан, най-малкото под

формата на технически

насоки от регулаторите.

Деривативните транзакции участват

като активи и пасиви, подлежащи на

различни форми на нетиране.

Договорките за нетиране могат да

предизвикат „разводняване“ при

измерването на коефициента за

ливъридж и да намалят неговата

ефективност.

Регламентът се прилага

директно, като закон, без да е

необходимо страните членки да

предприемат каквито и да било

действия. Това ще премахне

многобройните източници на

различия между страните и ще

направи регулаторния процес

по- бърз и лесен във връзка с

променените пазарни условия.

БАЗЕЛ III- SWOT АНАЛИЗ

До

пъ

лв

ан

е н

а р

иск

ов

о б

ази

ра

но

то

ка

пи

та

ло

во

изи

скв

ан

е с

ко

ефи

ци

ент з

а л

ив

ър

ид

ж

Направените изводи и обобщения са както следва:

Във връзка с хармозиране на системата на Вътрешния контрол с Базел

III е необходимо да бъдат предприети следните действия:

- промяна на процеса по калкулиране на капиталовата база в т.ч.,

актуализиране на елементите на първичния и допълнителния

капитал и елементите на отбивите и намаленията,

- допълване изискванията за собствен капитал за експозиции към

централни контрагенти,

- промяна на оперативната процедура описваща стъпките за

съставяне на капиталовата база,

- промяна на процеса и метода на калкулиране размерът на

претеглените активи за кредитен и пазарен риск,

- допълване на капиталовите изисквания с промените относно

39

банковите деривативни операции и кредитния риск от контрагента,

- промяна на методологията при подходите във връзка с

вътрешнорейтинговите модели,

- хармонизиране на всички системи (за оценка на риска, счетоводна,

за отчетност и др.) във връзка с новите изисквания,

- добавяне на нови параметри за изчисление във връзка с

коефициентите за ликвидност и ливъридж,

- текущо наблюдение на съотношенията за капиталова адекватност и

готовност за достигане нивата на новите капиталови изисквания,

- актуализиране на процесите свързани с надзорно оповестяване.

Българските банки са изцяло ориентирани към традиционните банкови

дейности- финансиране чрез клиентски депозити и отдаване на

кредити. Това се вижда от структурата на приходите, в която не

настъпва промяна. Издръжката на системата се формира от нетния

лихвен доход и приходите от такси и комисионни, основно доминирани

от дейностите по привличане на депозити и отпускане на кредити.

Те са много добре капитализирани. За целият наблюдаван период

показателят за обща капиталова адекватност на банковата система се

движи в диапазона 13,83% за месец декември 2007г. (която е най

ниската стойност) до 16,7 % през месец декември 2012 г. Капиталовата

рамка Базел III предполага изискване за този показател (който да

включва и защитния буфер) от 10,5%, което да бъде постигнато до 1

януари 2019 г.

Способност на капитала да абсорбира шокове

13,83

14,86

17,0417,48 17,53

16,7

10,8211,16

14,03

15,2415,74

15,2

8,23

9

11,26

13,61 13,613,2

XII.2007 г. XII.2008 г. XII.2009 г. XII.2010 г. XII.2011 г. XII.2012 г.

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19 (%)

Избрани капиталови показатели

обща капиталова адекватност (%)

адекватност на капитала от първи ред (%)

ливъридж на капитала от първи ред (%; отношение първичен капитал към активи)

40

Още по- категорична е ситуацията с адекватността на капитала от

първи ред, който е 15,2% към декември 2012г. С въвеждането на Базел

III до 2015 г. банките трябва да постигнат минимум 6% адекватност на

първичния капитал.

В българските банки стойностите на базовия първичен капитал (от

най- високо качество) и на първичния капитал съвпадат и изискването

базовия коефициент за капиталова адекватност да бъде 7% е отдавна

постигнато. Причината за това е че при изчисляването на първичната

капиталова адекватност не са допуснати безсрочни дългово-

капиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти,

отговарящи на определени условия.

Ликвидната позиция на банките остава стабилна и адекватна на

структурата на активите и поведението на клиентите- 26% към

декември 2012г. Източниците на финансиране са също стабилни и с

удължен матуритет. Ликвидната позиция е най- вече подкрепяна от

растежа на средствата от местни депозанти.

Капацитет за посрещане на ликвиден натиск

Българските банки са напълно подготвени за новите по- строги

капиталови изисквания на Базел III.

За изследвания период се наблюдава низходящ тренд на доходността.

Основните фактори за по-слабата доходност на банките остават

растящите разходи за обезценка, свиването на приходите от лихви и

същевременното нарастване на разходите по привлечения ресурс,

28,24

21,71 21,9

24,4

25,626

XII.2007 г. XII.2008 г. XII.2009 г. XII.2010 г. XII.2011 г. XII.2012 г.

20

25

30

Коефициент на ликвидни активи

41

позитивна динамика, изразяваща се в засилването на балансовия

капитал на банковия сектор и поддържане на ликвидността под

формата на ликвидни и нискодоходни активи.

Кредитния риск е доминиращ. За разглеждания период 2007г.- 2012г.

разпределението на капиталовите изисквания по видове риск за целите

на адекватността на капитала остава непроменено, като кредитния риск

продължава да ангажира значим капиталов ресурс. Банките са

експонирани към местния пазар.

23,75

20,45

9,29

6,736,10

5,70

2,42,1

1,1

0,90,8

0,7

5678910111213141516171819202122232425

XII.2007 г. XII.2008 г. XII.2009 г. XII.2010 г. XII.2011 г. XII.2012 г.

0,50,60,70,80,91,01,11,21,31,41,51,61,71,81,92,02,12,22,32,42,5

(%)

(%)

Избрани показатели за доходност

ROE (дясна скала)

ROA (лява скала)

89,45 91,16 93,05 91,56 91,56 91,59

2,48 0,85 0,56 0,62 0,59 0,73

8,07 7,99 6,39 7,82 7,85 7,68

XII.2007 г. XII.2008 г. XII.2009 г. XII.2010 г. XII.2011 г. XII.2012 г.

0

30

60

90

(%)

Динамика на капиталовите изисквания по рискове

Общи капиталови изисквания за кредитен риск, риск от контрагента, риск от разсейване

и сетълмент риск при свободни доставки

Общи капиталови изисквания за позиционен, валутен и стоков риск

Общи капиталови изисквания за операционен риск

42

Капиталовите изисквания за стоков, валутен и позиционен риск

ангажират минимална част от капитала, както на ниво банка, така и на

ниво система. Този риск е все още значително по- нисък от кредитния

и операционния, като това се дължи както на дела на търговския

портфейл, така и на неговата структура. Избягването да се инвестира в

сложни инструменти, както и да се заемат спекулативни позиции и

вложения във валути, различни от евро обуславя намаление в размера

на капитала, ангажиран за покритие на риска в търговския портфейл.

Преобладават пласментите в инструменти, чиято чувствителност към

промени в пазарната конюнктура е ниска.

Предвид валутната структура на активите и пасивите и при отчитане

дела на дериватите в баланса на банките не следва да се очаква

значимо нарастване на собствените средства, ангажирани за покритие

на този валутен риск.

Основните предложения за подобряване на вътрешния контрол и

оценката на риска при определяна на капиталовата адекватност на

банките са следните:

На оперативно ниво банките могат да отговорят на група от

примерни хипотетични портфолиа с различни нива на риск,

предоставени от регулаторите, като отчитат собствените си

рискови параметри, включително вероятност от неизпълнение

(PD), загуба при неизпълнение (LGD) и получените рискови тегла.

Отчитането се прилага както за индивидуалните групи експозиции,

така и на обобщено ниво за цялото портфолио.

Така ще може да бъде оценена адекватността и целесъобразността на

вътрешните модели, използвани от отделните банки и ще бъдат

включени в регулярния процес на надзорен преглед на вътрешните

системите за контрол на риска. Резултатите от този сравнителен анализ

може да съдейства и за проверка на рисковите тегла и основни

допускания при стандартизирания подход. Оповестяването на

резултатите от прилагането на сравнителния анализ ще подобри

пазарната дисциплина, като направи политиките на банките във връзка с

риска по-прозрачни.

При подготовката на примерните, хипотетични портфолиа следва да са

спазени няколко принципа:

Разработване и актуализиране на процедурите регулярно посредством

задълбочен анализ на експозициите на банките на база на подробни

43

данни за индивидуалните и портфейлни банкови рискови експозиции;

Да бъдат публични критериите за оценка на системите за риск, като се

даде възможност на независими експерти да оценяват периодично

тяхната пригодност;

Процедурите да бъдат различни за различните банки, ако данните го

позволяват, в зависимост от тяхната преобладаваща дейност и се

вземат под внимание възможните специфики в бизнес моделите;

Периодичността и начинът по- който ще се осъществява проверката за

оценка на моделите е от изключително важно значение. За да се

намали възможността за регулаторна „пригодност“, теста се прилага

неочаквано или без да се предостави дълъг период за подготовка,

например, като част от стандартния процес за оценка по Втори Стълб;

Критериите по които се оценяват вътрешните модели не следва да са

предварително известни, за да няма възможност от манипулация на

системата за отчитане. За да се предотвратят такива стратегии, на

банките може да се предоставят хипотетични портфейли с голям брой

автоматично генерирани, случайно избрани позиции, с които да се

тестват собствените им системи за измерване на риска, базирани на

вътрешния рейтинг. Правомерността се определя чрез цялостна оценка

на резултатите от системата за оценка на риска на всяка банка;

Тази процедура да бъде неразделно свързана с другите изисквания за

капитала при процеса на надзорен преглед. Ако, например, вътрешните

модели не оценяват адекватно балансовите и задбалансови рискове на

банката, тогава надзорната институция може да наложи допълнителни

изисквания за капитала.

Към настоящия момент българските банки масово прилагат

стандартизирания подход, което предполага формиране на

капиталовите изисквания на база на външни кредитни рейтинги.

Разчитането на адекватна оценка от Рейтинговите агенции е спорна,

независимо че това е разрешено и те са включени в закони и наредби,

още повече че прекаленото доверие в тях допринесе за финансовата

криза и компрометирането им е факт. В България много малко са

предприятията получили рейтинг от АБКО, а повечето банкови

клиенти получават най- неблагоприятен рейтинг, въпреки че са

надеждни и качествени клиенти. Малко вероятно е да се очаква

присъждане на рейтинг на корпоративните клиенти-

кредитополучатели от признати агенции, позволяващ по

благоприятното им третиране от страна на банките. Въпреки че

44

българските банки имаха достатъчно време да се ориентират към

въвеждане на подхода на вътрешните рейтинги, той за първи път се

прилага 2011 г., а към края на годината представлява едва 4,17% от

общия брой кредитни институции.

През разглеждания период банките не предприемат действия, водещи

до повишаване чувствителността им към риск, въпреки че

разглеждания период се характеризира с тенденция към намаляване на

растежа на кредитирането, повишаване на цената на привлечения

ресурс от местния пазар, промени в лихвите по кредитите и цялостно

затягане на критериите за оценка на кредитоспособността. От

съществено значение е банките да продължат да засилват

устойчивостта си в областите, където това е необходимо, но

същевременно да инвестират в създаването на по- развити и надеждни

системи за управление на риска и въвеждане на правила и процедури

за по- рационална оценка на нивото на поетия риск. Вътрешно-

рейтингов подход би могъл да определя много по- точно рисковия

профил на контрагентите и да осигури по- точна и достоверна оценка

на риска на транзакцията, основана на повишена чувствителност към

рисковите фактори при различни сценарии за промяна на пазарната

среда. От друга страна поставянето на по- високи изисквания към

вътрешния контрол и системите за оценка и управление на риска ще

доведе до оптимално количество и структура на собствения капитал и

по- точно определяне на размера на икономическия капитал за

покриване на загубите, като по този начин ще бъде увеличен

капацитетът на доходите от основна дейност.

Заключение

В заключението на дисертационния труд са обобщени основните изводи от

изследването в контекста на поставените цели и задачи.

45

V. СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ

ТРУД

1. Изследване и изясняване на същността на вътрешния контрол и оценката

на риска при определяне на капиталовата адекватност на банките, съгласно

изискванията на на Базел ІІ и Базел III.

2. Извършен е критичен анализ на съществуващите и бъдещи надзорни

изисквания за капиталова адекватност и са дадени конкретни предложения за

допълване и оптимизиране на капиталовата рамка.

3. Представен е модел за Вътрешен контрол на капиталовата адекватност на

банките.

4. Изследвана е готовността на българските банки за капиталовите

изисквания на Базел III.

5. Извършено е практическо изследване на структурата и рисковия профил на

българската банкова система, динамиката на капитала, нивата на капиталова

адекватност и ликвидността за периода 2007 г.- 2012 г. и са направени

предложения за подобряване на вътрешния контрол и оценката на риска в

банките.

VI. НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ

1. Л. Амруш, Т. Шопов, „Вътрешният одит в банките. Задачи и

предизвикателства във връзка с изискванията за капиталова адекватност“,

списание „Forbes”, бр. 27, юни 2013г. (под печат).

2. Л. Амруш, „Базел III- същност, структура и срокове. Предизвикателствата

пред българската банкова система”, списание „Счетоводство плюс”, 2013г.

(под печат).