Какво е мястото на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Христо Ботев” в гр. София? Преди 100 години правителството на България решава, че за развитието на страната са необходими високо квалифицирани строителни техници, които да ръководят, да проектират, да планират строителните дейности на обектите. И се създава със Закона за народното просвещение през 1909 година първото в страната техническо училище за подготовка на строителни техници. Днес, 100 години по-късно, Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев” продължава да е най-голямата професионална гимназия, в която 1200 ученици – бъдещите технически ръководители, учат и мечтаят да построят своите сгради на бъдещето. СГСАГ “Христо Ботев” успя да премине през неспокойните години на цял един век, без да отстъпи нито крачка от славата си на едно достойно училище. Мисля, че никой не се съмнява, дори за малко, че без това училище столицата няма да е същата.

Какво е бъдещето на професионалната гимназия?Професията на строителя е от онези вечни професии, без които светът не би оцелял. Убедена съм, че пътят е единствено напред и нагоре. Мисля, че развитието на СГСАГ “Христо Ботев” в 100 – годишната си история доказва

напълно това. Вярвам, че изграждаме училището на бъдещето, онова училище, за което учениците винаги ще си спомнят, че тук са получили най-добрите си познания по професията, че тук са намерили своите истински приятели, може би дори истинската си любов. Ние, учителите от СГСАГ “Христо Ботев”, винаги сме искали да дадем най-доброто от себе си на нашите ученици и надявам се, че успяваме. Бъдещето на едно училище не е само прекрасната материална база или само добре подготвените учители. Без нашите талантливи ученици не бихме постигнали това, което днес наричаме Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. Модерните компютърни зали, езиковите обмени, работата по проекти от европейските програми, учебните работилници, спечелените награди от олимпиади, архитектурни конкурси и спортни състезания са доказателствата за таланта и труда на всички, които са свързани с нашето училище.

Кои от традициите трябва да бъдат съхранени в съвременното училище?Богат и интересен е животът на учениците. Добре известна е нескритата гордост, с която те говорят за своето училище. Има някаква връзка, магия, която винаги и навсякъде обединява поколенията ботевци! Името на училището винаги звучи като парола, като знак за професионализъм, като символ на доброто образование на учениците ни. Ако успеем да пренесем във времето този дух, който витае вече 100 години из класните стаи, сигурно ще се срещнем след още 100 години. Амбициите на учителите и учениците от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев” са да съхранят доброто име и авторитета на училището, въпреки трудностите на днешното време.

Какво бихте пожелали на всички в навечерието на 100 - годишния юбилей на СГСАГ „ Хр. Ботев”? Пожелавам на всички много здраве, успехи, воля и упоритост, така необходими за успешната професионална реализация. Вярвам, че ще продължите да творите и да доказвате, че учениците винаги са по-добри от своите учители. Вярвам, че още много години ще бъдете онази свързваща нишка за градове и села, брегове и хора, от която България и светът се нуждаят.Пожелавам си да продължим да мечтаем и работим, така както са го правили и другите преди нас в 100 - годишната история на нашето училище!

инж. Доротея Дончевадиректор на СГСАГ “Христо Ботев”

Моето училище на сто години(есе)

„След хляба най-важното за народа е училището.”Ж. Дантон

„Училището е институция” – често казват възрастните. Но за младите е не просто

институция, то е първата ни среща с живота. Прекарвайки в него най-хубавите години и преминавайки през най-важния етап от живота си, човек изгражда

себе си, своята индивидуалност. Училището ни дава много – среща ни с различни хора, някои от които остават приятели за цял живот, сблъсква ни с първите житейски уроци, които

трябва да научим и е своеобразна школа за умовете.Всяко училище съхранява спомени от отминали години за своите ученици, преподаватели и директори,

но малко са училищата, които трупат спомени цели сто години. Цял век моето училище е повлияло на хиляди

съдби и множество ученици, напускайки го, са поемали по трънливия път на живота. Път, който очаква и всички останали, учащи се в него млади хора. И както Смирненски е творил, събирайки знания тук, така и настоящите и бъдещи възпитаници на училището ще се развиват и ще чертаят своя път.СГСАГ е не само абревиатура на институция, а е и символ, съхраняващ духа на един храм на познанието. Дух, изпълнен с много детски мечти, учителска мъдрост и всеобщ труд. Нашият храм с гордост носи името на Ботев. Със самоотвержеността и храбростта на родния революционер, то се бори за

просвета, а неговите четници – учениците – се радват на много победи. И с всеки успех потомците на Колю Фичето добавят нова тухла в градежа на

бъдещето на България.Изборът на училище е един от най-важните в живота на човека и аз се гордея със своя, да бъда част от света на Софийската гимназия по строителство,

архитектура и геодезия „ Христо Ботев”.

Елина Викторова 11 б

Моето училище на сто години(есе)

„След хляба най-важното за народа е училището.”Ж. Дантон

„Училището е институция” – често казват възрастните. Но за младите е не просто

институция, то е първата ни среща с живота. Прекарвайки в него най-хубавите години и преминавайки през най-важния етап от живота си, човек изгражда

себе си, своята индивидуалност. Училището ни дава много – среща ни с различни хора, някои от които остават приятели за цял живот, сблъсква ни с първите житейски уроци, които

трябва да научим и е своеобразна школа за умовете.Всяко училище съхранява спомени от отминали години за своите ученици, преподаватели и директори,

но малко са училищата, които трупат спомени цели сто години. Цял век моето училище е повлияло на хиляди

съдби и множество ученици, напускайки го, са поемали по трънливия път на живота. Път, който очаква и всички останали, учащи се в него млади хора. И както Смирненски е творил, събирайки знания тук, така и настоящите и бъдещи възпитаници на училището ще се развиват и ще чертаят своя път.СГСАГ е не само абревиатура на институция, а е и символ, съхраняващ духа на един храм на познанието. Дух, изпълнен с много детски мечти, учителска мъдрост и всеобщ труд. Нашият храм с гордост носи името на Ботев. Със самоотвержеността и храбростта на родния революционер, то се бори за

просвета, а неговите четници – учениците – се радват на много победи. И с всеки успех потомците на Колю Фичето добавят нова тухла в градежа на

бъдещето на България.Изборът на училище е един от най-важните в живота на човека и аз се гордея със своя, да бъда част от света на Софийската гимназия по строителство,

архитектура и геодезия „ Христо Ботев”.

Елина Викторова 11 б

Техникум жесток това евсеки тук от вас го знае.

Учиме се къщи да строим,дом на всеки да осигурим.

Имаме си даскали “прекрасни”нийде няма по - ужасни.Мъчат ни с контролни теи се чувстват тъй добре.Но защо да ви мотаем,

нека бързо да ви запознаем,с всекиго от тях почленноще го сторим непременно.Мъчи ни в Дантевия “Ад”,

от зори до късен мрак,пишехме контролни, класни,

даваше ни и домашни.Косева се казва тя -курсовата на класа.

Сярова – математичка,лекокрила като птичка,

то не бяха пирамиди,то не бяха делтоиди,

но на всеки следващ класние – всички от ВИАС

казваме ви – не ревете,а задачите учете!

Панайотов – славен мъж,изпоти ни не веднъж,

на история ни учи,но ужасно ни измъчи.

Имаше един човек,беше май голям атлет,

Ценов казваше се той –нашият велик герой.

Сам си пишеше шестици,без да види ученици.

Миткова – жена и половина,учи ни една година,

всички въглища и язовири,реки, прасета, крави и камили

и да изредиш завчасдвойка ще получиш пак!Архитектка, щом това е,туй “естет” е – то се знае!Първо Савова ни беше,

толкоз “приказлива” беше.Шарена и многоцветна, туй е нашта архитектка,всеки тук от вас я знае -

Богомилова това е.После появи се Кърши

и направо ни довърши.За Ковачева ни дума –мачкаше ни като гума.

В час на Колев запомни – обеците си свали и косата прибери-

пионерче да не си.Генова – добра жена,

единици пише тя,герберовата греда реши

и шестица спечели.Мицева предава ОЧеПе,за да знаем ний добрекак човека да опазим

и природата да сгазим.И от трудовите злополуки

всеки вади си поуки.Ах, Миланова – красива, мила,

мачка ни със страшна силас нейните работни ставки

сметки, търгове, цени, поправкивъв кошмарите ти влиза с нейната работна виза!А пък нашата любимка –

инженер Екатеринка, пътя с профили разряза,

полигона Брукнеров дори показа,магистралата изготви,за Европа ни приготви.

Стефка Спасова – ей на – инженер или жена.И по черната дъска

вика строго на класа:“Сили бързо изчислетеи товар разпределете,

ако не – за тройка се молете!”Поли Манева пристига тука

и прогонва всяка скука,учи ни мостове да строим

и основи здрави да подсигурим.Чичо Винклер да приложим, на защита да не се изложим.

Вечно бодра и засмяна, имахме една Румяна.

Всяка седмица ни в парка водеше,но живота ни това не тровеше.

Ако теодолита като нас научите, във живота ще сполучите.

Но моля, не плашете се деца,туй беше просто весела шега.Учете се усърдно и помнете –

“строители” се гордо вий зовете.

Стоя приведен на чина,около мен шум и врява,

да мисля тъжно свел главаза свойта униформа – ой, нерадост,

опустяла младост.

Какво ли с мене става днес,защо съм тъжен, уморен, замислен,

дали костюмът ми не е във редили пак връзката ми липсва?

А може би косата е голяма,и може би съм с черен панталон?

Какво прекрасно, райско време днес настана;

О, да живее Хаджигенчовият строй!

Другарката Мирянова - добра колежкаУсмивка вади La Brgitte Bardo,

ала във стаята се знае – днескадив вик на болка ще се понесе.

И ето, съдбоносната минута приближава,а напрежението стига своя връх.

Съдбовен глас във миг се извисяваи мойто скромно име чувам аз.

Улучен съм си мисля – безнадежднои тука ще е моят край,

нима съм вече непотребен,нима съм аз петно за своя клас?

Аз ставам и във миг разбирам, сега ще искат аз да се предам,

но дръжте се, колежке, смело, азскъпо кожата си ще продам.

Излизам пред дъската с бойна крачкаи вдигам гордо аз глава,

и в блясъка на царските пищови,оглеждаме се морната тълпа.

Спасени сме си мислеха момцитетой ще изкупи наший грях

и с весел жест свалиха си петлиците,и радост грейна в техните сърца.

А аз се бих и храбро защитавахпорой от думи леех във захлас

и черната дъска разплаках даже,но бях попарен – двойка имах

в този час.

Но тъй до утре ще разказвамза болката във туй сърце

и листите не ще ми стигнат,и погледът ще да замре.

Затуй тоз разказ ще завършас недоизказани слова

и на сърцето си разбито грехът на скритото ще понеса!

Неизвестен автор от края на XX векПреписал скромен труженик от пречиствателна станция

Близо до приемникаВ лето 1988

Ода за Строителния техникум Ода за ВиК

За вчера, днес и утре В началото бе тъмнина, цареше хаос, защото строителното образование не съществуваше, но Бог реши да създаде обител за знанието как се строи дом и рече:”Да бъде!”, и то стана. И видя Бог, че училището за архитекти, строители и геодезисти е добро, по- добро от другите и се зае да довърши намеренията си. Първо Бог създаде сградата в лето 1910- голяма, просторна и доскоро проветрива (особено през зимата), но от лято 2009 тя е обновена, херметизирана, прясно паркетирана. И рече още тогава в нея да идват и да се учат, заръча да я обичат и да я пазят. После Бог създаде учебните предмети, практиките, ЗИП-овете и СИП-овете. За тях нищо не каза, не бе и нужно, по-късно, та чак до днес, други постоянно ги споменават, кога с добро, а кога-не, но нали е Божа работа всички се примиряват.

След това Бог създаде секретарката, хигиенистките, портиерите и им нареди да се грижат добре за сътвореното от Него. В петия ден Бог създаде директора и му заповяда да изготви: Правилника на училището, материалната книга, дневниците, бележниците и нареди да бъдат почитани и пазени. През шестия ден Бог създаде учителите от плът и кръв, даде им очила и лаптопи, рече им да преподават знания и да ги обогатяват, но се сети, че нещо липсва и създаде учениците. Вдъхна им живот и ги прати в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев” да се учат, за да преуспяват и да не забравят да благодарят на тези, които им преподават знанието и умението да бъдат достойни хора.. В седмия ден – ден за почивка, т.е. малка, но все пак ваканция, видя Бог, че всичко сътворено от Него е добро и рече: ” Нека устои!”. И стана! То пребъдва и изпълнява мисията си цял век. Всяка есен от цели сто години пред училищните врати се изправят избраните, онези, които са пожелали да научат как се строи и проектира, а през май си тръгват най-големите, познали вече вдъхновението да съзиждат сами, и разнасят славата на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”.

Честит юбилей!!!Учителите по български език и литература

Над вестника работиха:Елина Викторова, Мариана Косева, Наталия Миткова, Людмила Карамитева, Николай Кирилов

сто С светагодини Г градятстроители С самоувереноархитекти А амбициозно геодезисти Г грандиозно