I. ТИПОВИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФАМИЛНИ ФЕРМИ …noa.bg/Files/Advices/document75.pdf · 1 i. ТИПОВИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ

1

I. ТИПОВИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФАМИЛНИ ФЕРМИ

ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА 150 И 200 БРОЯ ОВЦЕ

1. ТИПОВ ПРОЕКТ “ОВЦЕВЪДСТВО”

1.Увод Географското разположение на Бургаска област е отлична

предпоставка за успешно и мащабно овцевъдство и козевъдство. За това

допринася благоприятния климат, който се формира под влиянието на две

климатични области - черноморска и южна преходна средиземноморска.

Това предполага по-топла и влажна есен, сравнително по-голяма въздушна

влажност на въздуха и по-редки снеговалежи.

Проучванията в по-далечното минало на Киров /1929/, Томов /1962/

и др. показват, че най-благоприятните райони за развитието на овцевъд-

ството в нашата страна са Средецкият (Грудовски), Карнобатският и

Малко Търновски райони и като цяло земите на Източна Тракия. Според

Аянов /1938/ по данните от беглика, който плащали притежателите на

овце в Източна Тракия (днешната Бургаска, Ямболска и част от Сливенска

област), е имало 3-4 милиона овце или доста повече от сега развъжданите

в Република България. По данни на същия автор овцевъдството е било

окрупнено и за пример се посочва гр. Малко Търново, където е имало над

10 000 овце, а голяма част от овчарите в града и района са притежавали от

500 до 2000 овце. Овцете са отглеждани екстензивно и целогодишно

пасищно, като се е използвала и горската паша.

Релефът на Бургаска област е твърде разнообразен - 48% от площта

е равнинна и 52% хълмиста и планинска. Разнообразният релеф и

природо-климатични условия в областта определят до голяма степен типа

на овцете и породната насоченост.

В равнинната и полупланиската част (Бургаската низина и Източна

Средна България), където възможностите за производство на фуражи са

по-големи и климатът е подходящ (мек и сравнително сух), могат успешно

да се отглеждат овце с еднородна вълна (тънкорунни, кросбредни,

цигайски и местни карнобатски), както и високомлечни овце. В тези

райони, които са оформени и като по-големи консумативни центрове

овцевъдството може да бъде интензивно и полуинтензивно.

В Странджанския климатичен район и разклоненията на Източна

Стара планина могат да се отглеждат овце с нееднородна вълна от типа на

Странджанска, Каракачанска, както и с еднородна вълна от типа Цигай.

Условията предполагат екстензивно овцевъдство, което е определено като

биологично (екологично) и е с изключителна актуалност през настоящия етап.

2

Овцевъдството в Бургаска област (подобно в цялата страна) е силно

раздробено. Средният брой овце в едно домакинство е 7,2 (2001 г). В ре-

зултат на това може да се идентифицира като такова от домашен дворен

тип за задоволяване на лични потребности. На 1000 дка стопанисвана

площ се падат 305,4 овце и въпреки, че концентрацията на животни е по-

добра в сравнение с останалите области, тя е значително по-малка за въз-

можностите на областта. Голямата раздробеност на животните създава

сериозни проблеми със селекцията, технологията и пълноценното хранене

на животните, както и снабдяването на фермите, изкупуването на продук-

тите, ветеринарното обслужване, организацията и в крайна сметка на

икономическото състояние на овцевъдството и козевъдството.

Като цяло животновъдното производство е нерегламентирано и

незащитено. Изкупните цени са много ниски и влияещи се от сезона и

благоволението на преработвателите. Овчето и козе мляко се изкупуват

предимно смесено, най-често чрез посредници, което е лош индикатор за

степента на интеграция между производители и преработватели. Липсата

на разделно изкупуване на овчето и козето мляко и особено смесването на

козето с овче и краве е крайно неправилно и далеч от изискванията на

Европейския съюз. Сезонното намаление на цените на млякото и диктата

на изкупвателите на животни за месо нарушават пазарните принципи и

влияят крайно негативно върху животновъдното производство.

Обслужването на овцевъдното и козевъдното производство е на

много ниско ниво. Снабдяването на фермите е най-често от самите

стопани. Пласмента на продуктите е лошо организиран и в по-голямата си

част неконтролиран.

Загубени са изключително важни и традиционни за България

външни пазари на продукти от овцевъдството. Вътрешният пазар е силно

стеснен поради намаляването на покупателната способност на българските

граждани. Слабият експорт на претенциозните пазари в Западна Европа и

Америка се дължи на незадоволителното качество на преработените

продукти, поради сериозните технологични отклонения както в

производството, така и в преработката, недобрата опаковка и

незадоволителната реклама.

Съществена слабост е и лошо организираната селекционна дейност.

При приложението на концепцията за свободния пазар рязко намаля броя

на контролираните животни. Селекционната дейност след 1990 г. се

свежда само до рутинно техническо обслужване на стопанствата и

фермите без да се отчитат специфичните особености и потребности на

отделните породи. Развъдните асоциации, които трябва да осъществяват

пряката селекция на практика не работят.

Възможностите на региона са за едно много успешно и ефективно

овцевъдство в интензивните зони на Бургаска област и въвеждането на

3

биологичното производство в големия планински и полупланински,

екологически чист фонд, с който разполага Бургаска област и най-вече

Странджанския комплекс.

Природо-климатичните и теренни условия, както и географското

разположение на Бургаска област предполагат застъпване на двете крайни

системи за отглеждане на овце , а именно, интензивна и екстензивна.

Интензивното овцевъдство следва да бъде съсредоточено в двете

климатични зони – Бургаската низина и Източна Средна България. В тези

две зони успешно могат да се развъждат овце от две направления – млечно

и вълно-месодайно.

Млечното овцевъдство може да се базира на използване на породи с

висока млечност - кръстоски с Източнофризийска и Плевенска черноглава,

както и на чистопородни овце от последната.

Вълно-месодайното овцевъдство следва да бъде представено от

Карнобатската тънкорунна порода.

В тези райони успешно може да се развъжда и местната Карнобатска

овца, за която тази част от нашата страна е нейната естествена природна

среда.

Екстензивното овцевъдство и козевъдство може да бъде една от най-

интересните и печеливши идеи за нашата страна. За целта най-подходящ е

Странджанският климатичен район, който поради отсъстви-ето на

сериозни замърсители и наличието на добър горски фонд трябва да се

определи като такъв за биологично производство. Това предполага

коренно различни подходи и структура. Биологичното овцевъдство следва

да се базира на местните аборигенни породи овце. В предпланинската и

планинска част на Източна Средна България биологичното производство

може да бъде и на основа местни карнобатски и цигайски овце при същите

условия и изисквания.

2. Технологична характеристика

Общата покрита площ на производствената сграда се определя от

броя на животните, като се спазват следните технологични нормативи:

Категории животни Покрита

площ -m2

Дворна площ -

m2

Фронт за

хранене-m

Фронт за

поене -m

Овце-майки 1.5 3 0.4 0.04

Агнета 0.5 1.5 0.2 0.01

Шилета 1 2 0.3 0.03

Кочове 2.5 4 0.6 0.05

4

2.1. Вътрешно оборудване

За нормално протичане на производствения процес при отглеждане

на животните са необходими:

Комбинирани ясли за концентриран и груб фураж

Корита за концентриран фураж и ясли за сено за хранене на агнетата

Метални или дървени оградни елементи за индивидуални или групови

родилни боксове

Корита за водопой

2.2. Технология на отглеждане

Предвижда се зимно - оборно отглеждане, с външно хранене на

покрита хранителна площадка (хубавите дни се използват и овцете се

пускат на паша) и лятно – пасищно отглеждане. Агненето се провежда

основно през периода декември – февруари. Отбиването се извършва на

групи (два -три пъти), като първото е в началото на м. март. Агнетата за

разплод се отбиват на 90 дневна възраст. Реализацията на агнетата се

осъществява при живо тегло 18-25 kg.

2.3. Хранене

При храненето на овцете са обособени два основни периода:

Зимен – с продължителност 150 – 180 дни. През този период в дажбите

се включват концентрирани, груби и сочни фуражи. Количествата се

съобразяват с потребностите на животните за съответното

физиологично състояние .

Осигурява се непрекъснат достъп до чиста вода.

Летен– с продължителност 185 – 215 дни.Овцете са основно на паша.

Един месец преди началото на случната кампания е необходимо

подхранване с концентриран фураж (0.2 - 0.3 kg дневно).

Необходими фуражи за различните категории животни

Категории животни

Фуражи (kg)

Конц.смеска Сено Силаж Слама

Овце- майки 150 120 180 50

Агнета 15 10 - -

Женски шилета 60 80 120 30

Кочове 180 200 180 50

Икономически целесъобразно е агнетата да се реализират при

тяхното отбиване.В зависимост от изискванията на пазара, те могат да се

доотгледат до желаното живо тегло. Желателно е използването на

5

концентратна смеска,отговаряща на изискванията на съответната

възрастова група. Храненето е на воля. Осигурява се непрекъснат достъп

до чиста вода.

2.4. Производствени процеси. Машини и съоръжения

Малогабаритна техника (трактор) с необходимия прикачен инвентар за

обслужване на фермата.

За обработката на фуражите се използва чукова фуражомелка.

Почистването на тора от помещението се извършва един път годишно

през пролетта или лятото ( ръчно или чрез използване на техника -

булдозерна дъска или кран товарач )

Помещенията на агнетата се почистват ежедневно и се застилат с

едро смляна слама (3-5см).

Стрижбата на овцете се извършва механизирано.

2.5. Профилактика и лечение

Обезпаразитяване на овцете през есента и пролетта

Къпане на овцете след стрижбата

Профилактични ваксинации – ентеротоксемия, антракс и др.

3. Възможности за финансиране

Какви са възможностите за финансиране на земеделските

производители в момента:

3.1.Кредитиране и субсидиране чрез ДФ ”Земеделие”

3.2.Субсидиране чрез програма САПАРД

3.3.Кредитиране чрез Гаранционния фонд за микрокредитиране към

Министерството на труда и социалната политика

3.4.Кредитиране чрез предприятието за управление на дейностите по

опазване на околната среда към Министерството на околната среда и

водите

3.5.Кредитиране чрез взаимоспомагателни земеделски кредитни

асоциации на частни стопани

3.6.Кредитиране чрез Агробизнесцентровете по програма Jobs

3.7.Кредитиране чрез търговски банки

3.8.Финансиране от донорски фондове и организации

4. Икономическа обосновка

Основната цел на настоящия модул е да послужи на земеделските

производители при стартиране на този вид фермерство, организиране на

6

рентабилно производство и получаване на качествена продукция: - мляко,

месо и вълна от овцете при максимално използване на наличните

природни ресурси.

Производствено - икономически резултати

Оборот на стадото

№ Категории

животни

Налични на

01.01.2004 г.

Постъпили

през 2004

г.

Излезли

(прехвърлени)

през2004 г.

Налични на

01.01.2005 г.

1 Овце-майки 200 50 50 200

2 Дзвизки 50 50 50 50

3 Агнета 0 300 250 0

4 Шилета м. г. 50 50 50 50

5 Кочове 8 0 0 8

Приходи

Вид

продукция Количество Ед. цена Стойност - лв.

Агнета (броя )

с ж.тегло (кг.)

300

6000

3.50

21000

Мляко (литри ) 25000 0.80 20000

Вълна ( кг. ) 1000 0.80 800

Оборски тор (т. ) 15 30 450

Бракувани овце

с ж. тегло (кг.)

50

3000

1.20

3600

Всичко: 45850

Разходи

Вид Количество Ед.

цена Стойност - лв.

Фуражи – в т. ч.

концентратна смеска (т.)

-овце майки

-агнета

сено

-ливадно

-люцерново

слама

люц. силаж

34440

4500

23000

10000

20000

50000

0.30

0.45

0.10

0.10

0.10

0.02

10332

2025

2300

1000

2000

1000

Каменна сол (т. ) 0.5 250

125

7

медикаменти 1000

Вет.обслужване 800

Ел.енергия 400

Дърва за огрев 600

Външни услуги 4300

ФРЗ - 2 постоянно заети

с основна заплата + ДОО

- 1 временно зает

6000

600

Всичко: 32482

Чист доход - 13368.00лв.

Чист доход на 1 овца- 53.00лв.

В производствения процес са ангажирани двама овцевъди

(постоянно заети). За периода април-август се предвижда ангажиране на

един човек, временно зает.

Сеното и силажа са собствено производство.

В кампаниите по прибиране на сеното, сламата и направата на силаж

се използват наети техника и работници (външна услуга).

ФРЗ е формиран на база –основна заплата-180 лева.

2. МОДУЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФЕРМА ЗА 200 БРОЯ ОВЦЕ ОТ ПОРОДАТА

ПЛЕВЕНСКА ЧЕРНОГЛАВА

I. Обща част

Плевенска област е разположена в средната част на Дунавската

хълмиста равнина и се явява като голям административен, икономически,

културен и транспортен център.

Плевенска област обхваща територия от 3 300 000 дка обработваема

земя, а годните за напояване площи са 349 509дка.

Плевен се намира в зоната на умерен климат, характеризиращ се с

горещо лято и студена зима. Водният ресурс се осигурява от р. Вит,

р. Тученица, р. Искър, р. Осъм, артезиански кладенци и подземни води.

Почвата е разнообразна, но преобладава чернозема. Естествените

ресурси на региона определят развитието на земеделието в областта.

Културите с основно значение са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед,

люцерна и др.

Животновъдството е съсредоточено предимно в частния сектор, като

броят на овцете към 30.11.2003г. е 90 465 бр. в т.ч. овце майки 59 339 бр.

Относителният дял на овцевъдството в областта е 36,8% , свиневъдството

8

представлява 27%, козевъдството - 25%, говедовъдството е представено

едва с 11% и на последно място е биволовъдството - 0,2%.

Понастоящем млечното овцевъдство е със превес от около 65% от

наличните овце за страната.

Плевенската Черноглава порода се утвърди като водеща сред

млечните породи овце, с високите си продуктивни качества и отличната

аклиматизационна приспособимост към условията на цялата страна. Това

формира в сектора конюнктура на пазара с високи цени на разплодните

животни от породата, поради голямото търсене и недостатъчно

предлагане.

Животните от Плевенската черноглава порода са отличават с добра

млечност, отлична плодовитост и скорозрелост, с добре развита костна

система, едри, високи, с дълго тяло и права гръбна линия. Вимето е добре

развито с правилно поставени дълги цицки, отлично пригодени за

машинно доене. Руното е бяло полуотворено, а вълната е еднородна, груба

и по-рядко нееднородна. При някои животни се срещат пигментирани

влакна в руното. Почти не боледуват от копитен гнилец, което е

предимство пред другите породи овце в страната

II. Технологични параметри

1. Лактационен период за овце-майки - 200 дни

2. Случна кампания - 15 дни

3. Продължителност на бременен период - 150 дни

4. Биологична плодовитост - 140 %

5. Живо тегло при раждане - 3.6 кг.

6. Живо тегло на отделните категории :

Кочове - 85 кг. Кочлета до 18 мес. - 70 кг

Овце-майки - 55 кг Ж. шилета до 18 мес. - 50 кг

7. Вълнодайност според категориите:

за 12 месеца за 18 месеца

Кочове 4.0 кг -

Кочлета 18 мес. 3.0 кг 4,0 кг

Овце-майки 2.5 кг -

Ж. шилета до 18 м. 2.5 кг 3.5 кг

Клас Елит е с 20% превъзходство на показателите

8. Възраст на заплождане на дзвиските - 18 месеца

9. Средна млечна продуктивност:

за лактация 200 дни - 250 л

за доен период - 120 л

10.Среден % мастни вещества - 6.5%

9

11.Продължителност на използуване - 5 лактации

III. Технология на отглеждане

В настоящият етап на развитие в нашата страна и икономическите

условия, както и природо-климатичните фактори, налагат овцете да се

отглеждат оборно - пасищно. Гледането на овцете-майки се разделя на два периода.

1. Зимен - оборен период - обхваща времето от началото на

месец ноември до края на месец април.

2. Летен - пасищен период - обхваща времето от началото на

месец май до края на месец октомври.

1 . Отглеждане на овце-майки

В зависимост от физиологичното състояние на майките, оборният

период се раздела на два подпериода

- Първи подпериод - от началото на месец ноември до края на месец

декември. През този период протича последната част от бременността и

агненето. В началото на периода приключва и работата по подготовка

на помещенията за зимния период - подсушаване на пода, дезинфекция,

остъкляване и ремонт на необходимия инвентар. Производствената

сграда е разделена на секции за по 120 овце-майки чрез подвижни

прегради /леси/ от лек дървен материал с височина 1.20 м. На овцете-

майки се осигурява технологично необходимата закрита площ от 1-1.4 м

2.

Дворчетата за разходка са изградени на южната страна на

помещенията, като са покрити с твърда настилка и естествен наклон не

по-малко от 1%. Необходимата открита площ за една овца-майка е 2-2.5м2

. Използуват се комбинирани ясли за груб, сочен и комбиниран фураж. За

овце-майки хранилният фронт е 30 - 40 см. В помещенията за овце-майки

трябва да са осигури температура от 6 - 17оС и относителна влажност не

повече от 75 - 80%. Помещението преди агненето се раздела на няколко

отделения. В първото са бременните овце, във второто - оагнените, в

третото агнетата, а в четвъртото са овцете, който през следващите дни ще

раждат. Поенето са организира чрез водопойни корита в помещенията и в

дворчетата.

- Втори подпериод - от началото на месец януари до началото на месец

април. През него продължава агненето на останалата част от овцете и

протича първият период на лактацията, бозаенето и отбиването на

агнетата. През този период започва доенето. Доказано е, че в първите 4

- 5 месеца от лактацията, овцете-майки отдават до 70% от млякото си.

През този период доенето е трикратно. Работниците се разпределят на

10

двама доячи и един подкарвач. Издоеното мляко до предаването му се

съхранява в хладилна вана, монтирана в отделно помещение.

Летният период се разделя също на два подпериода:

- Първи подпериод - от месец април до месец юли. Това съвпада с по-

голямата част от лактацията и пресушаването на овцете. Извършва се

ремонт и формиране на стадото и заплождане на овцете. В този период

се извършва стрижбата на овцете и профилактична баня за

ектопаразити.

- Втори подпериод - от месец август до края на месец октомври, т. нар.

сухостоен. Той съвпада с началото на бременността. Сравнително лек

за отглеждане на овцете.

2. Отглеждане на кочове

При кочовете не настъпват такива промени във физиологичното

състояние за едногодишен период, както при овцете-майки. Въпреки това

отглеждането им не е никак лесно. Ако се допусне лошо хранене и

гледане, то възстановяването им е много трудно и се отразява негативно

на случната кампания. Кочовете трябва да се отглеждат винаги отделно в

самостоятелна група и да се хранят почти на воля.

Помещенията за кочовете се изграждат отделно от помещенията за

овцете-майки или се преграждат плътно, без опасност да се смесват двете

групи. Те трябва да бъдат просторни, чисти и светли с оптимална

температура 12 -15оС , като на едно животно е осигурена площ от 2.0 -

2.2м2. Дворчето за разходка е оразмерено така, че осигурява за един коч

два пъти повече площ, отколкото в помещението.

През пролетта и лятото, когато не са в размножителен период,

кочовете се пускат на паша, но не на големи разстояния. Добре е на

пасището да има навес, където животните да пладнуват и да има вода на

близо - един коч консумира 8-10 л. вода дневно. В много горещи дни

животните се пасат сутрин и вечер.

3. Отглеждане на агнета

Преди агнилната кампания се изграждат единични боксове за

овцете-майки с малките. В тях майките трябва да прекарат няколко дни,

докато новородените ги приемат и укрепнат. Стените на боксовете се

правят от сглобяеми елементи от дърво или метал. Те са преносими с

дължина 2-2,5 м и височина 1-1,2 м. Достатъчно е боксът да бъде с площ

около 1,5 м2. След 4 - 7-ия ден от раждането се сформира група от 15-30

майки. Боксовете за тази група се изгражда така, че по дължината на всеки

11

бокс да минава водопойно корито, а между всеки два се слага

комбинирана ясла за концентриран и груб фураж. За агнетата се построява

отделение, в което след 10-ия - 12-ия ден започва да се залагат смеска и

люцерна. Майките, родили близнаци се групират в групи от 5 -6 майки с

приплодите си. След 15-ия ден вече може да се обединяват в по-големи

групи до 40-60, а след 25-ия - до 100 овце-майки.

4. Отглеждане на шилета за разплод

Както мъжките, така и женските агнета за разплод трябва да се

оставят да бозаят по-дълго време майчино мляко и да се отделят на 20-25

дневна възраст от останалите животни, които ще отидат за стокови цели.

До 60-70 агнета се отглеждат в една група. Отбиват се на 3 - 3,5 месечна

възраст при живо тегло 24 - 26 кг. Отбитите шилета не се пускат веднага

на сочна паша, защото получават лесно храносмилателни разстройства.

Преминаването от оборно към пасищно хранене трябва да стане

постепенно в продължение на 10-15 дни. Животните се стрижат на 6-7

месечна възраст. Дзвиските трябва да се отглеждат отделно, без да се

смесват с овце от други възрасти. На всяко животно е осигурена закрита

площ от 0,7-1 м2, дворче за разходка 1-1,5 м

2, хранителен фронт 20-30 см,

нуждата от вода е 6-7л/ден.

Във фермата освен основните помещения за животни има и

допълнителни сгради:

помещения с хладилна вана, склад за концентриран фураж,

фуражна кухня, сеновал, силажовместилище, кантар,

трансформатор и ел. мрежа, дезинфекционна площадка,

водопроводна мрежа, битова сграда с хигиенен филтър.

Хранене на различните категории овце

Хранене на овце-майки

Годишната норма на кръмни единици е в границата от 550 - 650 КЕ,

средно 600 КЕ, в зависимост от породата и продуктивността на овцете-

майки. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж -

30-32%, сено и груби фуражи - 14-20%, сочни и силажи - 15-20%, зелени

храни и паша - 35-50%.

А. Хранене на овцете-майки при заплождане

Храненето трябва да бъде на такова равнище, че да се увеличи

живото им тегло и животните да достигнат състояние на средна

охраненост. През подготвителният период дажбите на овцете се завишават

с 0,3-0,4 КЕ. При недостатъчна паша овцете се подхранват с окосена

12

зелена люцерна - до 2 кг на глава и концентриран фураж /покълнал

ечемик/ - 0.300-0.400 кг на глава. В зависимост от млечността се

осигуряват от 1.1-1.4 КЕ на глава дневно.

Б. Хранене на бременни овце

През последните два месеца от бременността нуждите на овцете от

хранителни вещества нарастват значително. Това се дължи на увеличеният

прираст на плода и повишената обмяна. В края на бременността живото

тегло на майките трябва да нарасне с 11-12 кг, а на близнакините - с 17-18

кг. През този период среднодневният прираст трябва да бъде 0,200-0,250

кг.

Храненето на овцете-майки обикновено съвпада с оборния период

на отглеждане. През този период в дажбите се включва 1-1,5 кг сено, до

1,5 кг доброкачествен силаж и 0,400 кг концентриран фураж. За

денонощие, средно на една овца-майка, са необходими от 1,4-1,6 КЕ.

В . Хранене на лактиращи овце-майки

През първите два месеца от лактацията нуждите на овцете-майки от

енергия и хранителни вещества се увеличават с около три пъти в

сравнение с първите месеци на бременността. Нуждите на близнакините

са още по-големи, тъй като тяхната млечност е 20-40% по-висока. Това

налага завишаване на нормите с 20-25%. В зависимост от млечността в

дажбите на овцете се включват 2-4 кг царевичен силаж, 1-1,5 кг груби

фуражи и концентриран фураж 1-1,5 кг.

Зимна дажба за лактиращи овце с живо тегло 60 кг

и със дневна млечност 3 кг

Фуражи /кг/ Дневна млечност- 3 кг

Царевичен фураж 3,0

Люцерново сено 1,2

Ечемик 0,4

Царевица 0,4

Слънчогледов шрот 0,3

Пшенични трици 0,2

Карбамид 0,015

Готварска сол 0,008

Дажбата съдържа : КЕМ - 3,080; ПСЧ - 324,000

Необходимо по норми : КЕМ - 3,000; ПСЧ - 321.000

През втората половина на лактацията и най-вече през 5-6-ия месец

млечността започва да намалява.

13

Лятна дажба за лактиращи овце с ж.т. 60 кг

и дневна млечност - 1,5 литра

Фуражи/кг/

Пасищна трева 0,6

Зелена люцерна 2,0

Ечемик 0,3

Слънчогледов шрот 0,2

Пшенични трици 0,1

Каменна сол на воля

Дажбата съдържа : КЕМ - 2,15 ; ПСЧ - 215,70

Необходимо по норми : КЕМ - 2,10 ; ПСЧ - 2,14

Хранене на агнета до отбиване

Опазването и доброто развитие на агнетата зависи от

своевременното приемане на достатъчно коластра. Първите седмици

коластрата е единствената храна на агнетата. Приучването към останалите

храни започва от 7-10 дневна възраст като най-подходящо е люцерновото

сено с достатъчно листна маса и концентратна смеска. Концентратната

смеска се приготвя по следния начин: 50-75% от зърнени фуражи

/царевица, овес, ечемик/, 20-30% пшенични трици, 5-20% шрот. Освен

майчиното мляко до отбиването разплодните агнета получават ежедневно

0,4-0,5 кг концентратна смеска и 0,3-0,4 кг люцерново сено.

Хранене на шилета и дзвиски

Годишната норма кръмни единици е около 500-520. Относителният

дял на фуражите е следният: концентриран фураж - 33%, сено -13%, слама

- 5%, силаж и сочни -15%, зелени фуражи и паша - 34%.

През оборния период шилетата се хранят с традиционните фуражи

1-1.5 кг люцерново сено, силаж - 2.5-3 кг, концентриран фураж - 0.400-

0.600 кг.

Храненето на дзвиските в началото е като при шилетата.

Постепенно дажбата се увеличава с 15-20% и до случната кампания се

изравнява с тази на овцете-майки. По този начин дзвиските достигат

живото тегло на овцете-майки - 55-60 кг преди заплождане.

Хранене на кочлета и кочове разплодници

Нормите за мъжките шилета са незначително по-високи /с около 2-

3%/ от женските разплодни животни. Интензивният растеж продължава до

8-9 месечна възраст, след което среднодневният прираст намалява. Освен

14

пасищна трева за мъжките агнета се осигурява завехнала зелена люцерна и

концентриран фураж в количество 0.5-0.6 кг. През оборния период в

дажбата на кочлетата се включва концентратна смеска, 1.5 кг сено, 1.5-2

кг царевичен силаж. При подобно хранене на 16-18 месечна възраст

кочлетата от млечното направление достигат 80-85 кг живо тегло.

Храненето на кочовете разплодници трябва да бъде такова, че те да

са в състояние малко над средна охраненост през цялата година.

Годишните норми за разплодни кочове са около 870 КЕ.

Относителният дял на отделните фуражи е следният: концентриран фураж

около 55%, сено - 15%, груби /слама/ - 2%, силаж и сочни - 13%, зелени и

паша - 15%. Концентрираният фураж се предвижда в количества около 1-

1.2% от живото тегло на кочовете. През неслучния период кочовете трябва

да бъдат в разплодна кондиция.

В зависимост от живото тегло в дажбата се включват 0.5-0.7 кг конц.

фураж, 1-1.5 кг сено и 2-2.5 кг царевичен силаж.

През случната кампания, която обхваща два месеца подготвителен

период, 1.5 месеца случен период и 1.5 месеца възстановителен период,

нуждите от хранителни вещества нарастват значително.

V. Репродуктивна способност

Естралният период настъпва обикновено през месец август и

началото на септември. По това време овцете успешно пасат на пасищата

през деня. Добрата охраненост и грижливото гледане благоприятствуват

за повишаване на близненето. Яловостта рязко намалява. При зимното

агнене /месец януари/ овцете дават по-едри, по-силни и по-здрави агнета.

По време на агненето през месец януари се разполага с достатъчно и

разнообразни фуражи, което обуславя високата млечност на овцете-майки.

Заплождането е естествено чрез пускане от ръка на кочовете.

Продължителността на периода на бременност е 150 дни.

Плодовитостта е 140 агнета от 100 овце-майки. Заложен е

годишен ремонт от 30% на основното стадо. Предвидено е достигане на

120 л. дойна млечност с около 5 литра ръст на година.

Икономически резултати

За създаване на овцефермата се закупуват 200 овце и 5 бр.

разплодни кочове.

ПРЕДМЕТ НА ИНВЕСТИЦИЯТА

(лева)

Инвестиция Единична Стойност

Вид Порода Количествово Мярка цена

15

A Б В Г Д Е

1.Овце -майки

ПЧО 200 бр 130,00 лв 26 000 лв

2.Кочове ПЧО 5 бр 300,00 лв 1 500 лв

Общо 205 бр 27500,00

Направен е оборот на стадото за 5 години /Приложение №1/. На

базата на този оборот са изчислени фуражният баланс /Приложение №2/,

предполагаемите разходи и приходи.

Разходите които ще бъдат направени за производството на

продукцията от овцете са:

1. За фуражи и добавки

2. За работна заплата и социални осигуровки

3. За ел. енергия

4. За вода

5. За медикаменти

6. Други разходи

Разходи за суровини и материали

Вид на разходите Количество Мярка Единична цена Стойност Година на проекта

1.Царевица 16,998 тон 113,93 1 936,58 лв Първа

2.Пшеница 9,999 тон 110,98 1 109,69 лв Първа

3.Ечемик 11,999 тон 124,67 1 495,92 лв Първа

4.Овес 7,999 тон 110,00 879,90 лв Първа

5.Слънчоглед 3,000 тон 301,88 905,64 лв Първа

6.Люцерново сено 41,708 тон 53,90 2248,06 Първа

7.Слама 12,342 тон 10,00 123,42 Първа

8.Царевичен силаж 109,589 тон 24,16 2647,67 Първа

9.Кръмно цвекло 46,967 тон 18,86 885,80 лв Първа

10.Люцерна-зелена маса 70,163 тон 14,75 1034,90 Първа

11.Ел. енергия 3500 квч 0,10 350,00 лв Първа

12.Вода 700 куб.м. 1,00 700,00 лв Първа

13.Медикаменти х х х 120,00 лв Първа

14.Каменна сол 0,750 тон 150,00 112,50 лв Първа

15.Креда 1,100 тон 50,00 55,00 лв Първа

Общо: 14 605 лв

1.Царевица 21,038 тон 113,93 2396,86 Втора

2.Пшеница 12,375 тон 110,98 1373,38 Втора

16

3.Ечемик 14,850 тон 124,67 1851,35 Втора

4.Овес 9,900 тон 110,00 1089,00 Втора

5.Слънчоглед 3,712 тон 301,88 1120,58 Втора

6.Люцерново сено 50,948 тон 53,90 2746,10 Втора

7.Слама 17,490 тон 10,00 174,90 Втора

8.Царевичен силаж 138,418 тон 24,16 3344,18 Втора

9.Кръмно цвекло 59,322 тон 18,86 1118,81 Втора

10.Люцерна-зелена маса 87,686 тон 14,75 1293,36 Втора

11.Ел. енергия 3500 квч 0,10 350,00 Втора

12.Вода 840 куб.м. 1,00 840,00 Втора

13.Медикаменти х х х 150,00 Втора

14.Каменна сол 0,800 тон 150,00 120,00 Втора

15.Креда 1,300 тон 50,00 65,00 Втора

Общо: 18033,52

1.Царевица 24,241 тон 113,93 2761,78 Трета

2.Пшеница 14,259 тон 110,98 1582,46 Трета

3.Ечемик 17,111 тон 124,67 2133,23 Трета

4.Овес 11,408 тон 110,00 1254,88 Трета

5.Слънчоглед 4,278 тон 301,88 1291,44 Трета

6.Люцерново сено 58,556 тон 53,90 3156,17 Трета

7.Слама 20,772 тон 10,00 207,72 Трета

8.Царевичен силаж 162,103 тон 24,16 3916,41 Трета

9.Кръмно цвекло 69,473 тон 18,86 1310,26 Трета

10.Люцерна-зелена маса 102,546 тон 14,75 1512,55 Трета

11.Ел. енергия 4000 квч 0,10 400,00 Трета

12.Вода 900 куб.м. 1,00 900,00 Трета

13.Медикаменти х х х 200,00 Трета

14.Каменна сол 1,000 тон 150,00 150,00 Трета

15.Креда 1,800 тон 50,00 90,00 Трета

Общо: 20866,90

1.Царевица 28,786 тон 113,93 3279,60 Четвърта

2.Пшеница 16,940 тон 110,98 1880,00 Четвърта

3.Ечемик 20,316 тон 124,67 2532,80 Четвърта

4.Овес 13,554 тон 110,00 1490,94 Четвърта

5.Слънчоглед 5,116 тон 301,88 1544,40 Четвърта

6.Люцерново сено 69,990 тон 53,90 3781,44 Четвърта

7.Слама 24,483 тон 10,00 2448,30 Четвърта

8.Царевичен силаж 186,068 тон 24,16 4495,40 Четвърта

9.Кръмно цвекло 79,780 тон 18,86 1504,65 Четвърта

10.Люцерна-зелена маса 117,421 тон 14,75 1739,91 Четвърта

11.Ел. енергия 4300 квч 0,10 430,00 Четвърта

12.Вода 950 куб.м. 1,00 950,00 Четвърта

13.Медикаменти х х х 230,00 Четвърта

14.Каменна сол 1,100 тон 150,00 165,00 Четвърта

15.Креда 1,900 тон 50,00 95,00 Четвърта

Общо: 26567,44

1.Царевица 28,786 тон 113,93 3279,60 Пета

2.Пшеница 16,940 тон 110,98 1880,00 Пета

17

3.Ечемик 20,316 тон 124,67 2532,80 Пета

4.Овес 13,554 тон 110,00 1490,94 Пета

5.Слънчоглед 5,116 тон 301,88 1544,40 Пета

6.Люцерново сено 69,990 тон 53,90 3781,44 Пета

7.Слама 24,483 тон 10,00 2448,30 Пета

8.Царевичен силаж 186,068 тон 24,16 4495,40 Пета

9.Кръмно цвекло 79,780 тон 18,86 1504,65 Пета

10.Люцерна-зелена маса 117,421 тон 14,75 1739,91 Пета

11.Ел. енергия 4300 квч 0,10 430,00 Пета

12.Вода 950 куб.м. 1,00 950,00 Пета

13.Медикаменти х х х 230,00 Пета

14.Каменна сол 1,100 тон 150,00 165,00 Пета

15.Креда 1,900 тон 50,00 95,00 Пета

Общо: 26567,44

18

Разходи за заплати и социални осигуровки

Вид на персонала Брой на заетите

Месечно възнаграждение Общо за година

лица вкл. ДОО и ПКБ

Управление, администрация и счетоводство 1 250,00 лв 3 000,00 лв

Постоянни работници в животновъдството вкл. охрана 2 200,00 лв 4 800,00 лв

Сезонни работници в растениевъдството 2 200,00 лв 1 600,00 лв

Общо: първа година на проекта 5 9 400,00 лв

Управление, администрация и счетоводство 1 250,00 лв 3 000,00 лв

Постоянни работници в животновъдството вкл.охрана 3 200,00 лв 7 200,00 лв


Общо: втора година на проекта 6 11 800,00 лв

Управление,администрация и счетоводство 1 250,00 лв 3 000,00 лв



Общо трета година на проекта 7 14 200,00 лв




Общо четвърта година на проекта 7 14 200,00 лв


Постоянни работници в животновъдството вкл. охрана 4 200,00 лв 9 600,00 лв


Общо пета година на проекта 7 14 200,00 лв

19

Приходите от първата година са основно от:

продажба на овче мляко на преработвателна организация при

цена 0.65 лв. за литър при 0.6% за масленост

агнета за месо при цена 3.50 лв. за килограм месо

агнета за разплод при цена 4.00 лв. на кг. живо тегло

вълна - 0.70 лв. за килограм

Следващите години имаме приходи и от продажба на:

кочове за разплод

кочлета за разплод

овце-майки за разплод

овце брак за клане

други продажби

Вид на продукцията Мярка Колич. Единична Приходи

цена лева

1.Овче мляко-приравнено към 6,5% масленост

л 22462 0,65 лв 14600,30

2.Агнета за клане кг 2830 3,50 9930,00

3. Агнета за разплод кг 2000 4,00 8000,00

4.Вълна кг 620 0,70 434,00

32964,30


л 23585 0,65 лв 15 330,25 лв

2.Агнета за клане кг 2730 3,50 лв 9555,00 лв

3. Агнета за разплод кг 2130 4,00 лв 8520,00 лв

4.Кочове за разплод бр 5 300,00 лв 1500,00 лв

5.Кочлета за разплод бр 3 350,00 лв 1050,00 лв

6.Овце-брак за клане кг 240 2,00 лв 480,00 лв

7.Вълна кг 866 0,70 лв 606,20 лв

37 041,45 лв


л 31626 0,65 лв 20 556,90 лв

2.Агнета за клане кг 3630 3,50 лв 12 705,00 лв

3. Агнета за разплод кг 2800 4,00 лв 11 200,00 лв

4.Кочлета за разплод бр 6 350,00 лв 2100,00 лв

5. Овце - майки за разплод бр 20 140,00 лв 2800,00 лв

6.Овце-майки др. продажби бр 20 100,00 лв 2000,00 лв

7.Овце-майки за клане кг 240 2,00 лв 480,00 лв

8.Вълна кг 846 0,70 лв 592,20 лв

52 434,10 лв

1.Овче мляко-приравнено към 6,5%

л 35130 0,65 лв 22 834,50 лв

2.Агнета за клане кг 4100 3,50 лв 14 350,00

3. Агнета за разплод кг 3000 4,00 лв 12 000,00

4 . Кочове за разплод бр 6 300,00 лв 1800,00

20

5. Овце - майки за разплод бр 40 140,00 лв 5600,00

6.Овце-майки др. продажби бр 13 100,00 лв 1300,00

7.Овце-майки за клане кг 420 2,00 лв 840,00

8.Вълна кг 894 0,70 лв 625,80

59350,30

1.Овче мляко-приравнено към 6,5%

л 36657 0,65 лв 23 827,05 лв

2.Агнета за клане кг 4100 3,50 лв 14350,00

3. Агнета за разплод кг 3000 4,00 лв 12000,00

4 . Кочлета за разплод бр 6 350,00 лв 2100,00

5. Овце - майки за разплод бр 40 140,00 лв 5600,00

6.Овце-майки др. продажби бр 13 100,00 лв 1300,00

7.Овце-майки за клане кг 420 2,00 лв 840,00

8.Вълна кг 894 0,70 лв 625,80

60 642,85 лв

Парични потоци /лева /

Индекс І год. ІІ год. ІІІ год. ІV год. V год.

І. Приходи:

1. Приходи от продажби 32 964,30 37 041,45 52 434,10 59 350,30 60 642,85

2. Други приходи

Общо приходи 32 964,30 37 041,45 52 434,10 59 350,30 60 642,85

ІІ. Разходи:

1. Разходи за суровини и 14 605,00 18 033,00 20 866,9 26 567,44 26 567,44

материали

2. Разходи за заплати и 9400,00 11 800,00 14 200,00 14 200,00 14 200,00

социални осигуровки

3. Други разходи 205,00 274,00 268,00 284,00 284,00

Общо разходи 24 210,00 30 107,00 35 334,90 41 051,44 41 051,44

III. Печалба 8754,30 6934,45 17 099,20 18 298,86 19 591,41

Анализът на получените резултати показва, че първата година печалбата

от дейността е 8754,30лв. и формира рентабилност на производството

36,15%.

В годините чистата печалба нараства, като за петата година е 19

591,40 лв. и формира 47,72% рентабилност.

21

Рентабилност на производството

ГОДИНА НА ПРОЕКТА ПЕЧАЛБА /лв / РАЗХОДИ /лв/ РЕНТАБИЛНОСТ /% /

Първа година 8754,30 24210,00 36,15

Втора година 6934,45 30107,00 23,03

Трета година 17099,20 35334,90 48,39

Четвърта година 18298,86 41051,44 44,57

Пета година 19591,40 41051,44 47,72

За периода 70678,21 171754,78

41,15

Средно за пет годишен период се формира рентабилност около

41,15%, показваща оптимални параметри за икономическа ефективност

от отглеждането на Плевенска черноглава порода овце.

Сравнителният анализ на продажбите показва, че най-голям приход се

формира от продажбата на разплодни животни.

Срок на откупуване на инвестицията

ГОДИНА НА ПЕЧАЛБА, ИНВЕСТИЦИЯ СРОК НА ОТКУПУВАНЕ,

ПРОЕКТА ЛВ ЛВ ГОДИНИ

Първа година 8754,30 27 500 3,14

Втора година 6934,45 27 500 3,96

Трета година 17 099,20 27 500 1,61

Четвърта година 18 298,86 27 500 1,50

Пета година 19 591,40 27 500 1,40

Средно за периода 14 135,64 27 500 1,95

При средно пет годишен период на използване на овцете-майки, срокът

на откупуване на инвестицията е средно 1,95 год., което е много добър

показател.

VII. Маркетинг и перспективи за развитие на овцевъдството

Съществуването на всяка икономическа система, в това число и

системата на овцевъдното производство, е в пряка връзка с някои

определени изисквания:

Какви продукти да се произвеждат /т.е насока на специализация/

и в какво количество.

22

Как да се използуват наличните ресурси /животни, земя, труд,

капитал/, за да получим повече продукция и заемем по-голям

пазарен дял.

Какъв производствен метод /технология/ можем да използуваме,

от гледна точка ефективността на производството.

Как необходимата овцевъдна продукция да бъде разпределена

между консуматорите с оглед ефективността на реализацията.

При конкурентна пазарна система, производителите увеличават

обема на продукцията, когато имат сигнал чрез по-високата пазарна

цена, при едни относително постоянни разходи за производство. Това

прави пазарната система работеща и адекватна на отношенията на

търсене и предлагане. Това дава възможност да се отговори на

поставените въпроси какво и колко да се произведе, защото печалбата е

тази, която детерминира производството.

У нас при настъпилите структурни промени в овцевъдството и

намаляване цената на вълната, рентабилността на отрасъла в голяма

степен се определя от по-благоприятните цени на агнешкото месо,

млякото и разплодните животни.

След направеното маркетингово проучване установихме, че

търсенето на овце-майки, дзвиски и шилета от Плевенска черноглава

порода е голямо, но намаления брой на овцете-майки не може да

отговори на търсенето. За периода 1990-2002 г. броят на овцете-майки е

намалял от 126 195 бр. на 72 972 бр.

Цените на разплодните животни са:

- Овце-майки 140 лв. без ДДС

- Дзвиски - заплодени 150 лв. без ДДС

- Шилета 120 лв. без ДДС

- Агнетата за разплод се реализират по 3.60 лв./кг живо тегло.

За региона на РДСРЖ - Плевен е осигурено изкупуването на овче

мляко на една сравнително добра и постоянна цена - 0.65 лв./л при 6.5%

масленост от фирма “Кондов” с. Старо село Ловешка област.

Преработвателното предприятие на фирма “Кондов” е лицензирана за

износ по изискванията на ЕС.

В момента дневно се преработват по 17 000 кг овче мляко в бяло

саламурено сирене при рандеман 4.5 л/кг сирене.

Фирма “Кондов” изнася сирене за шест страни по цени на тон както

следва: САЩ 2600 долара/ тон

Гърция 2600 долара/ тон

Германия 2700 долара/ тон

Франция 2500 долара/ тон Австралия 2700 долара/ тон

Източния пазар 2000-2400 долара/ тон (смес краве и овче)

23

Износът се осъществява в тенекии, които се палетират, а за САЩ

изискванията са всяка тенекия да е и кашонирана. Минимално

количество за износ е един контейнер - 15-16 000 кг.

На територията на Плевенска област вълната се изкупува от ЕТ

“Анитекст”, представляван от Стефан Георгиев.

Цените на вълната според качеството са:

- за цветна вълна 0.50лв./ кг

- за бяла вълна 0.70 лв./ кг.

Съществуването на сегашния пазар е предпоставка за запазване на

поголовието в овцевъдството и ориентиране на фермерите към

изграждане на по-уедрени овцеферми с над 200 бр. овце-майки.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Направените проучвания за реализация на идеята и финансовите

разчети доказват икономическата целесъобразност на проекта. Разчетите

за приходите и разходите и паричните потоци потвърждават очакванията

за рентабилност на едно добро ниво, което може да се постигне с

провеждането на целенасочена развъдно-подобрителна работа. Срокът

на откупуване на инвестицията е средно 1,95 г, което е много добре.

Обобщените финансови резултати показват положителния ефект

от отглеждането на племенни животни от породата Плевенска

черноглава овца. Но съществуват резерви за увеличаване на печалбата от

разширяване на стадото, повишаване на продуктивните параметри и

реализация на животните изключително за разплод.

24

Първа година на проекта

ПРИХОДИ РАЗХОДИ

Налич- Прираст Получе Закупени Дошли от Прода

Премина- Прода- Други Прехвър- Умрели Налич-

Показател ност ни при- по-млади дени за

ли в по- дени за продаж-

лени в и отпа- ност

на кг плоди групи клане стари разплод би основно днали на

01.08.2003 групи стадо 31.07.2004

1. Овце-майки

1.1. брой 200 200

1.2. живо тегло -кг 1000 11000 12000

2. Кочове

2.1. брой 5 5

2.2. живо тегло - кг 75 425 500

3. Шилета-мъжки до18

месеца /кочлета/

3.1. брой 6 6

3.2. живо тегло -кг 120 180 300

4. Дзвиски

4.1. брой 60 60

4.2. живо тегло - кг 900 1500 2400

5. Агнета до отбиване

5.1. брой 280 129 66 80 5

5.2. живо тегло - кг 5550 980 2830 1680 2000 20

6. Овце (всичко)

6.1. брой 280 205 66 129 66 80 5 277

6.2. живо тегло - кг 7645 980 11425 1680 2830 1680 2000 20 15200

Оборот на стадо Плевенска черноглава порода овце

25

Втора година на проекта


Налич- Прираст Получе Закупени Дошли от Прода Премина- Прода- Други Прехвър- Умрели Налич-

Показател ност ни при- по-млади дени за ли в по- дени за продаж- лени в и отпад ност

на кг плоди групи клане стари разплод би основно нали на

01.08.2004 групи стадо 31.07.2005


1.1. брой 200 4 196

1.2. живо тегло -кг 12000 390 240 12150

2. Кочове

2.1. брой 5 3 3 5 6

2.2. живо тегло - кг 500 50 270 250 550 520

3. Шилета-мъжки до 18


3.1. брой 6 6 3 3 6

3.2. живо тегло -кг 300 320 180 250 250 300

4. Дзвиски

4.1. брой 60 60 120

4.2. живо тегло - кг 240 1800 1500 5700


5.1. брой 280 124 66 85 5

5.2. живо тегло - кг 5580 980 2730 1680 2130 20


6.1. брой 277 280 3 69 128 69 93 5 328

6.2. живо тегло - кг 15200 8140 980 270 1930 2970 1930 2930 20 18670

Оборот на стадо Плевенска Черноглава Порода Овце

Трета година на проекта


26




01.08.2005 групи стадо 31.07.2006


1.1. брой 196 60 4 20 20 212

1.2. живо тегло -кг 12150 270 3600 240 1240 1400 13140

2. Кочове

2.1. брой 6 6

2.2. живо тегло - кг 520 80 600



3.1. брой 6 6 6 6

3.2. живо тегло -кг 300 300 180 480 300

4. Дзвиски

4.1. брой 120 60 60 120

4.2. живо тегло - кг 5700 2100 1500 3600 5700


5.1. брой 350 165 66 112 7

5.2. живо тегло - кг 6920 1220 3630 1680 2800 30


6.1. брой 328 350 126 169 66 138 20 60 7 344

6.2. живо тегло - кг 18670 9670 1220 5280 3870 1680 4520 1400 3600 30 19740


Четвърта година на проекта


Налич- Прираст Получе Закупени Дошли от

Прода Премина- Прода- Други Прехвър- Умрели Налич-

Показател ност ни при- по-млади

дени за ли в по- дени за продаж- лени в и отпад ност

27


01.08.2006 групи стадо 31.07.2007


1.1. брой 212 60 7 40 13 212

1.2. живо тегло -кг 13140 370 3600 420 2480 910 13300

2. Кочове

2.1. брой 6 6 6 6

2.2. живо тегло - кг 600 180 480 660 600



3.1. брой 6 6 6 6

3.2. живо тегло -кг 300 300 180 480 300

4. Дзвиски

4.1. брой 120 60 60 120

4.2. живо тегло - кг 5700 2100 1500 3600 5700


5.1. брой 380 186 66 120 8

5.2. живо тегло - кг 7490 1330 4100 1680 3000 40


6.1. брой 344 380 132 193 66 166 13 66 8 344

6.2. живо тегло - кг 19740 10440 1330 5760 4520 1680 6140 910 4080 40 19900


Пета година на проекта





01.08.2007 групи стадо 31.07.2008


28

1.1. брой 212 60 7 40 13 212

1.2. живо тегло -кг 13300 210 3600 420 2480 910 13300

2. Кочове

2.1. брой 6 6

2.2. живо тегло - кг 600 60 660



3.1. брой 6 6 6 6

3.2. живо тегло -кг 300 300 180 480 300

4. Дзвиски

4.1. брой 120 60 60 120

4.2. живо тегло - кг 5700 2100 1500 3600 5700


5.1. брой 380 186 66 120 8

5.2. живо тегло - кг 7490 1330 4100 1680 3000 40


6.1. брой 344 380 126 193 66 166 13 60 8 344

6.2. живо тегло - кг 19900 10160 1330 5280 4520 1680 5960 910 3600 40 19960

Documents

I. ТИПОВИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФАМИЛНИ ФЕРМИ …noa.bg/Files/Advices/document75.pdf · 1 i. ТИПОВИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ