СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ООН

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ООН

ПРЕДИСТОРИЯТА

• Наименованието Обединени нации, предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.;

• Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни;

• Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

Декларацията от Сен-Джеймс • Наименованието Обединени нации,

предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.;

• Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни;

• Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

Атлантическата харта

• На 14 август 1941 г., три месеца след Лондонската декларация, на борда на военния кораб „Августа” е направена нова крачка по пътя към създаване на международна организация. Тя е в резултат на срещата между президента на САЩ Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Чърчил;

• На 14 август двамата държавни дейци публикуват съвместна декларация, която влиза в историята под името „Атлантическа харта”;

• Този документ не е бил договорен между двамата държавници. Той не излага някаква определена официална програма за устройството на света. Както се посочва в самия документ, той само потвърждава „някои общи принципи на националните политики на назованите страни (САЩ ш Великобритания), принципи върху които те основават своите надежди за по-добър бъдещ свят”;

• „След окончателното унищожаване на нацистката тирания” се казва в т. 6, президентът на САЩ и министър-председателят на Обединеното кралство „се надяват на установяване на свят, който ще даде на всички страни възможност да живеят в сигурност за своите територии, а също да се установи такова положение, при което всички хора от всички страни ще могат да живеят през целия си живот без страх и недоимък”;

• В т. 7 се казва, че такъв свят трябва да предостави на всички възможност свободно, без всякакви пречки, да плават по моретата и океаните;

Декларация на ОН • В първия ден на 1942 г.

президентът Рузвелт, Уинстън Чърчил, Максим Литвинов — от името на СССР и Цзи Вен от името на Китай, подписват кратък документ, който впоследствие става известен като „Декларация на ОН”.

• На следващия ден тази декларация е подписана и от представителите на други 22 държави.

• Подписвайки този важен документ, държавите се задължават да положат максимални усилия за постигането на победа и да не сключват сепаративен мир.

Декларация на ОН

• Осъщественият съюз е сформиран върху принципите на Атлантическата харта. Първият пункт от Декларации на ООН гласи, че държавите, които са я подписали: ” се присъединяват към общите програмни цели и принципи, заложени в общата Декларация на президента на САЩ и министър-председателя на Великобритания от 14 август 1941 г., известна под името Атлантическа харта”.

• Първоначално тази Декларация е подписана от следните 26 държави:

Декларация на ОН • САЩ;• Обединеното Кралство

Великобритания и Северна Ирландия;

• СССР;• Китай;• Австралия;• Белгия;• Канада;• Салвадор;• Гватемала;• Хондурас;• Люксембург;• Нова Зеландия;• Норвегия;• Полша;• Югославия;• Коста-Рика

• Куба;• Чехословакия;• Доминиканската република;• Гърция;• Хаити;• Индия;• Нидерландия;• Никарагуа;• Панама;• Южно-Африканския Съюз

Впоследствие към Декларацията се присъединяват:

Декларация на ОН

• Мексико;• Колумбия;• Ирак;• Иран;• Либерия;• Парагвай;• Чили;• Уругвай;• Египет;• Сирия;• Франция;

• Филипините;• Бразилия;• Боливия;• Етиопия;• Еквадор;• Перу;• Венецуела;• Турция;• Саудитска Арабия;• Ливан

Конференциите в Москва и Техеран

• Към 1943 г. всички главни съюзни държави приемат задължението да се борят за пълната победа и да положат след това усилия, за създаването на такъв свят, в който „хората от всички страни да могат да живеят без страх и недоимък”. Остава да се набележи общият план на международната организация.

• Това е направено на Конференцията на министрите на външните работи на Великобритания, СССР и САЩ, състояла се през октомври 1943 г. в Москва.

• На 1 ноември на пресата е предаден за

публикуване документ, подписан от Вячеслав Молотов, Антъни Идън, Кордел Хел и Фу Бил-Шян, китайски посланик в Москва.

Конференциите в Москва и Техеран

• Това е Декларация за съвместни действия по всички въпроси, отнасящи се за капитулацията на противниците, пункт 4-и на която гласи:”Че те (министрите на външните работи) признават необходимостта от учредяването във възможно най-кратък срок на всеобща международна организация за поддържане на международния мир и сигурност, основана на принципите на суверенното равенство на всички миролюбиви държави. Членове на тази организация могат да бъдат всички държави, големи и малки”.

• Два месеца след публикуването на тази Декларация четирите държави, в Техеран, столицата на Иран, провеждат първата среща на Рузвелт, Сталин и Чърчил. Те публикуват нова Декларация, в която съобщават за разработените от тях съгласувани планове за окончателната победа. По въпроса за мира Декларацията провъзгласява: ”Ние вярваме, че съществуващото между нас съгласие ще осигури траен мир. Ние напълно признаваме високата отговорност, лежаща върху нас и върху всички Обединени нации, за постигането на такъв мир, който да получи одобрението на преобладаващата част от народите на земното кълбо и който ще отстрани бедствията и ужасите на войните за много поколения”.

Конференцията в Думбартън-Оукс

• Ръководните принципи за бъдещата международна организация са установени. Но от определянето на принципите и целите на тази организация до нейното фактическо създаване е още далече.

• Необходимо е да се разработи план, който да бъде приет от болшинството от държавите

• За тази цел представителите на Великобритания, Китай, СССР и САЩ провеждат делова конференция в частна къща в Думбартън-Оукс, Вашингтон.

Конференцията в Думбартън-Оукс• Съвещанията завършват на 7 октомври 1944 г. Четирите

държави разработват план за създаването на международна организация, който е представен за разучаване и обсъждане от всички правителства на ОН и народите на всички страни.

Съгласно плана, приет в Думбартън-Оукс, ООН трябва да има следните основни органи:

• Генерална Асамблея (Общо събрание), в която да участват всички членове на организацията; Съвет за сигурност, в състав от 11 члена, като 5 от тях трябва да са постоянни членове, а другите 6 да се избират от Генералната асамблея измежду останалите държави, членки на ООН, за срок от 2 години; Икономически и Социален съвет и Международен съд. Освен това се предвижда и създаването на Секретариат.

Конференцията в Думбартън-Оукс• Същността на плана се заключава в това, че отговорността за предотвратяването на бъдещи

войни трябва да се възложи на Съвета за сигурност. • В компетенциите на Общото събрание са отнесени правото да разглежда и обсъжда въпроси и

да прави предложения за поощряване на международното сътрудничество и за предотвратяване на конфликтите, заплашващи международния мир.

• То има право да обсъжда въпроси на сътрудничество по проблеми на поддържането на мира и сигурността, а също и въпроси по разоръжаването.

• То няма право да прави предложения по въпроси, намиращи се вече за обсъждане от Съвета

за сигурност.

• Всякакви въпроси, изискващи прилагането на някакви мерки, трябва да се предават на Съвета за сигурност.

• Извънредно важният въпрос за реда на гласуване в Съвета за сигурност остава открит на конференцията в Думбартън-Оукс.

• Съществена особеност на плана, приет в Думбартън-Оукс, е също и това, че държавите-членки на Организацията се задължават да предоставят в разпореждане на Съвета за сигурност въоръжени сили за съдействие при изпълнение на неговите задачи по поддържане на мира и сигурността и предотвратяване на актовете на агресия. Според общото мнение, отсъствието на такива сили е било сериозна слабост на ОН или по-точно, на неговия апарат за запазване на международния мир.

Конференцията в Думбартън-Оукс

• Планът е подложен на сериозно обсъждане от всички страни. Правителството на Великобритания публикува подробен коментар, а в САЩ Държавният департамент разпространява 1 900 000 екземпляра на текста на проекта, приет в Думбартън-Оукс, и организира поредица от лекции, радиопрограми и кинопредставления, за да обяснят същността на този проект. Забележки и конструктивна критика постъпва от редица правителства, в т.ч. на Австралия, Белгия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, СССР, Обединеното кралство, САЩ, Чехословакия, Франция и Южно-Африканския Съюза.

• Подробното обсъждане на проекта в пресата и по радиото дава на народите на съюзните страни възможност да обсъдят достойнствата на новия план за укрепване и поддържане на мира.

• Подчертавани са различията между новия план и Пакта на ОН, като се признава, че предоставянето на въоръжени сили в разпореждане на Съвета за сигурност се явява значителна крачка напред.

Конференцията в Ялта

• Остава да се изпълни още един пропуск в предложенията, приети в Думбартън-Оукс - да се определи реда за гласуване в Съвета за сигурност.

• Това е направено в Ялта (Крим), на

конференцията между Рузвелт, Сталин и Чърчил, с участието на техните министри на външните работи и началниците на Генералните им щабове.

• На 11 февруари 1945 г. от името на

тази конференция е обявено за разрешаването въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност и за свикването на конференцията в Сан-Франциско.

Конференцията в Ялта

• ”Ние решихме, заявяват Рузвелт, Сталин и Чърчил, в най-близко време да учредим съвместно с нашите съюзници, всеобща международна организация за поддържане на мира и сигурността...Ние се съгласихме за това, че на 25 април 1945 г. в Сан-Франциско, САЩ, да бъде свикана конференция на ОН, за да се подготви Устава на тази организация, в съответствие с положенията, приети по време на официалните съвещания в Думбартън-Оукс”.

• На 5 март 1945 г. са изпратени поканите за тази Конференция. Едновременно с това са изпратени за съгласуване и постигнатите договорености в Ялта по въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност.

• Скоро след това, в началото на април, внезапно умира президентът на САЩ, Рузвелт, който изиграва важна роля при разработването на плана за конференцията в Сан-Франциско.

• Възникват опасения, че конференцията трябва да се отложи.

• Новият президент, Труман, решава да не се прекъсват, започналите вече преговори и конференцията е открита в предвидения ден.

Конференцията в Сан-Франциско

• Отначало на конференцията в Сан-Франциско са поканени само 45 държави,

включително 4-те държави-инициаторки. • Това са държавите, които са обявили война на Германия и Япония и са се

присъединили към Декларацията на ОН. • Една от тези държави, Полша, не участва в конференцията, защото съставът

на нейното ново правителство е обявен твърде късно. Затова е оставено място за подписа на Полша, като една от първите страни, подписала Декларацията на ОН. Към времето за откриване на Конференцията все още няма общопризнато полско правителство, но на 28 юни е обявено за сформирането на такова и на 15 октомври 1945 г. Полша подписва Устава, встъпвайки по такъв начин в списъка на първоначалните членове на Организацията.

• По предложение на Франция, на Конференцията са поканени Сирия и Ливан. • Конференция по своя инициатива поканва 4 други държави: Белоруската ССР,

Украинската ССР и току-що освободените Дания и Аржентина.


• В Сан-Франциско се събират делегатите на 50 страни, представляващи над 80 % от населението в света. Събрани са хора от всички раси, религии и континенти, изпълнени с решимостта да създадат организация, способна да запази мира и да помогне да се устрои по-добър живот.

• В дневния ред на Конференцията влизат предложенията, приети в Думбартън-Оукс, на базата, на които делегатите трябва да разработят Устав, приемлив за всички държави.

• В Конференцията участвуват 850 делегати, а заедно с тях, съветниците, личния състав на делегациите и секретариатите на Конференцията, общият брой на лицата, участващи в работата на Конференцията достига 3 500 души.

• Освен това има и над 2 500 представители на пресата,

радиото и кинохрониките, а също наблюдатели от различни институции и организации.

• Конференцията в Сан-Франциско е не само една от

най-важните в историята, но, по всяка вероятност, и най-многобройната от всички международни форуми, провеждани някога.

http://www.un.org/UN50/Photos/un50-020.gif


• Ръководствата на делегациите на държавите-инициаторки председателстват последователно пленарните заседания.

• Конференцията е председателствана последователно от: Антъни Идън

(Великобритания), Вячеслав Молотов (СССР), Едуард Стетиниус (САЩ) и Сун Цзи-Вен, (Китай). На по-късните заседания В. Молотов е заменен от Андрей Громико, а А. Идън от лорд Халифакс.

• Пленарните заседания на такива конференции са само последният етап от работата им.

Значителна част от работата трябва да бъде извършена в подготвителните комисии, от които постъпват предложения в общото събрание в такава форма, в каквато те трябва да се поставят за гласуване.

• На Конференцията в Сан-Франциско голямо значение има начинът за гласуване. Всяка

част от Устава трябва да бъде приета и фактически е приета с болшинство от 2/3 от гласовете.

• Конференция в Сан-Франциско се справя с огромната си работа точно за два месеца.

• Конференцията назначава Ръководен комитет, включващ ръководителите на всички делегации. Този Комитет решава всички основни принципни и политически въпроси. Но даже при наличието на само един член от всяка държава, в състава на Комитета има 50 души и той е твърде голям за детайлно разработване на въпросите. Затова е избран Изпълнителен комитет в състав от 14 ръководители на делегации за подготовка на препоръките на Ръководния комитет.


• Проектоуставът е разделен на 4 части. Всяка част е обсъждана от специални комисии.

• Първата комисия се занимава с обсъждането на общите цели

на Организацията, нейните принципи, състава на членовете, въпроси за секретариата и за начина на изменение на Устава.

• Втората комисия обсъжда пълномощията и задълженията

на Генералната асамблея.

• Третата – пълномощията на Съвета за сигурност. • Четвъртата комисия работи над проекта за Статут на

Международния Съд. Този проект е разработен от комисия от юристи на 44-те страни, работещи във Вашингтон през април 1945 г.

• Тези 4 комисии от своя страна се разделят на 12 технически

комитети. По такъв начин се осигурява по-бързо и задълбочено обсъждане на въпросите и постигане на възможно по-пълно съгласие.

• Провеждат се 10 пленарни заседания на всички делегати, а заседанията на комитетите, на които се дискутира всяка дума и запетая на Устава са около 400.

• Налага се да се приемат решения не само относно отделни

думи и фрази. Трябва да се вземат и решения по въпроси от изключителна важност. Има много сериозни разногласия и различия в мненията и възгледите и дори една или две кризи, в течение на които някои наблюдатели изказват опасения, че Конференцията може да завърши преждевременно, без споразумение.



• Възниква въпрос, за статута на «регионалните организации». Много страни имат свои договори за регионална отбрана и взаимопомощ. Съществуват например Междуамериканска система и Арабска лига. Как да се съгласуват тези регионални организации с международната организация? Конференцията решава да ги привлече в мирното разрешаване на споровете, а в някои случаи – за участие във вземането на принудителни мерки, при условие че целите и действията на такива организации съответстват на целите и принципите на ООН.

• По времето на ОН съществува особен ред за преразглеждане на договори, сключени от неговите членове. Трябва ли да се предвиди такъв ред, създавайки ООН?

• Конференцията взема решение, че договорите, сключени след създаването на ООН трябва да се регистрират в Секретариата на ООН и да се публикуват след това.

• Що се отнася до преразглеждането на договорите, то не са дадени никакви специални

указания и препоръки по този въпрос, въпреки че такова преразглеждане може да бъде препоръчано от Генералната асамблея при разглеждане на всяка ситуация, изискваща мирно разрешаване.

• Конференцията добавя нова глава, разглеждаща въпроси, които не касаят предложенията,

приети в Думбартън-Оукс. Тази глава предвижда организацията на управлението на териториите, намиращи се под опеката на ООН.

• Във връзка с това има много въпроси: Трябва ли въпросните територии да се явяват цел на

системата за опеката при постигане на „независимост” или „самоуправление” за народите? Ако целта трябва да е независимост, то как да се постъпва с такива територии, които са твърде малки за това, как сами да се защитават? и др.


• Въпросът за юрисдикцията на Международния Съд също е предмет с продължителни дебати. Конференцията решава, че държави — членове на Организацията, не са подчинени на юрисдикцията на Съда задължително, но те могат доброволно да заявят за своето съгласие да признаят нейната задължителност.

• Много внимание е отделено също на въпроса за начина на внасяне на поправки в Устава. В края на краищата и по този въпрос е постигнато съгласие.

• Най-продължителни и горещи спорове предизвикват въпросите за правата на всяка държава от „Голямата петорка” да налага „вето” на решенията на Съвета за сигурност, органът, който има най-големи правомощия. Има и моменти, при които споровете по този въпрос заплашват от прекъсване на Конференцията.

• Малките държави се страхуват, че в случай на заплахи за мира от страна на една

държава от постоянните членове на Съвета за сигурност, той ще е лишен от възможността да взема решения, а в случай на стълкновение на две държави, които не са постоянни членове на Съвета за сигурност, „Голямата петорка” може да вземе произволни решения.

• Ръководейки се от тези съображения, малките държави се стремят да ограничат

правото на „вето”. Но големите държави единодушно настояват, че това положение е жизнено важно и подчертават, че главната отговорност за поддържане на международния мир пада с цялата си сила върху тях. В края на краищата, в интерес на създаването на международната организация, малките държави отстъпват по този въпрос.

Конференцията в Сан-Франциско• Този въпрос, както и други жизнено важни въпроси, е разрешен само благодарение на

това, че всяка държава е преизпълнена с решимост да се създаде, ако не съвършена международна организация, то поне най-добрата от възможните.

• На 25 юни делегатите се събират за последен път на пленарно заседание в залата на Операта в Сан-Франциско. Председателствуващият, лорд Халифакс, представя на събранието окончателния проект за Устав. „Ние никога в живота не сме приемали по-важни решения”, казва той.

• Предвид на световното значение на това събитие, той предлага да се отстъпи от

обичайния способ за гласуване с вдигане на ръка. Затова когато въпросът е поставен за гласуване, всички делегати стават от местата си и стоят прави. Това правят и всички присъстващи: служебният персонал, представителите на пресата и около 3 хил. посетители. Когато председателят съобщава за единодушното приемане на Устава, залата се огласява от мощни овации.

• На следващия ден в залата на Дома на ветераните, делегатите един след друг отиват до голямата кръгла маса, на която лежат два исторически документа: Уставът на ООН и Статутът на Международния съд.

• Зад всяка делегация, на фона на ярки цветове, са разположени в полукръг флаговете на 50-те нации. При ослепителните светлини на мощни прожектори всеки делегат поставя своя подпис.

• Представителите на Китай, първата жертва на агресия от страна на държавите от Оста, има честта първа да се подпише.

• След нея се подписват другите. Подписите са 153.

Конференцията в Сан-Франциско• „Уставът на ООН, който вие току-що подписахте, казва президентът Труман в своето

обръщение по време на последното заседание на Конференцията, се явява здрава основа, върху която ние можем да построим по-добър свят. Този акт ще влезе в историята. След победата в Европа и в очакване на окончателната победа в тази най-разрушителна война, ние удържахме победа над самата война... Заедно с този Устав за цялото човечество се открива надеждата за настъпването на такова време, когато всички достойни негови представители ще получат възможност да живеят така, както това подобава на свободни хора”.

• Президентът посочва, че Уставът действително ще се използва само ако всички народи в света се преизпълнят с решимост за неговото изпълнение. „Ако ние не съумеем да използваме Устава, казва той в заключение, ние ще се окажем предатели по отношение на всички тези, които дадоха живота си за това, да ни дадат възможност свободно и в условия на сигурност да се съберем тук за създаването на този Устав. Ако ние се опитаме да го използваме за егоистични цели, в интерес на някоя нация или неголяма група от нации, ние също ще бъдем виновни в такова предателство”.

• С подписването на Устава, ООН не започва да съществува. В много страни Уставът трябва да бъде също одобрен от конгресите или парламентите. Затова е предвидено, Уставът да влезе в сила, когато правителствата на Китай, Франция, Великобритания, СССР, САЩ и болшинството от другите страни, подписали Устава, го ратифицират и известят Държавния департамент на САЩ.

• На 24 октомври 1945 г. това условие е изпълнено и ООН става реалност. 4-годишният труд за разработване на планове и многогодишните надежди се осъществяват, сформирайки международната организация, създадена с цел да се сложи край на войната, да способства за тържеството на мира и справедливостта и настъпването на по-добър живот за цялото човечество.

• 24 октомври ежегодно се отбелязва като ден на ООН

10 януари 1946 г.

В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон се открива първата Генерална

Асамблея (Общо събрание) на ООН. На нея са представени 51 държави.

10 декември 1948 г. Общото събрание приема Общата декларация за правата на човека.

1 ноември 1956 г. Събира се първата Извънредна специална сесия на Общото събрание по въпроса за кризата в района на Суецкия канал. Тя постановява да се създадат първите въоръжени сили на ООН за

поддържане на мира — Извънредните въоръжени сили на ООН.


18 септември 1961 г. По време на пътуване в Конго, в авиационна катастрофа загива Генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд.1969 г. На Международната организация на труда е присъдена Нобелова награда за мир.25 октомври 1971 г. Общото събрание предоставя място на представителите на Китайската Народна Република.13 ноември 1974 г. Генералната Асамблея признава Организацията за Освобождение на Палестина за

„единственият законен представител на палестинския народ”.




Декември 1984 г. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр, учредява Бюро на ООН

по извънредните операции в Африка за съдействие при координирането на усилията за оказване на извънредна помощ на гладуващите.1988 г. На операциите на ООН по поддържане на мира е присъдена Нобелова награда за мир. През този период са проведени 7 операции по поддържане на мира или за наблюдение.27 април 1993 г. Независимостта на Еритрея е провъзгласена на 27 април 1993 г. в резултат на референдума под наблюдението на ООН, в хода на който гласуват 98,5 % от регистрираните избиратели.22–24 октомври 1995 г. В Централата на ООН в Ню-Йорк се провежда специално юбилейно

заседание на Общото събрание, посветено на 50-годишнината на ООН.



17 декември 1996 г. Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за седмия по ред Генерален секретар на ООН със срок на пълномощия, от 1 януари 1997 г. и до 31 декември 2001 г.25–27 юни 2001 г. Специална сесия за разглеждане проблемите на разпространението на вируса на СПИН приема Декларация за борба със заболяването.29 юни 2001 г. По препоръка на Съвета за сигурност Ощото събрание единодушно избира Кофи Анан за втори срок с пълномощия, изтичащи на 31 декември 2006 г.

http://www.un.org/russian/documen/declarat/aidsdecl.htm

24 октомври 2005 г. Отбелязана е 60-годишнината на ООН. 13 октомври 2006 г. Общото събрание избира Пан Ки Мун (Република Корея) за осми Генерален секретар на ООН. Мандатът му започва от 1 януари 2007 г.

Година Брой към момента

наосноваван

е

Държави-членки

1945 50 Австралия, Аржентина, Беларус, Белгия, Боливия, Бразилия, Венецуела, Хаити, Гватемала, Хондурас, Гърция, Дания, Доминиканската Република, Египет, Индия, Ирак, Иран, Канада, Колумбия, Китай, Коста-Рика, Куба, Либерия, Ливан, Люксембург, Мексико, Холандия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Руската федерация, Салвадор, Саудитска Арабия, Сирия, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Турция, Украйна, Уругвай, Филипините, Франция, Чили, Югославия4, Южна Африка, Еквадор, Етиопия

1946 54 Афганистан, Исландия, Тайланд, Швеция

1947 56 Йемен, Пакистан

1948 57 Мянма (Бирма)

1949 58 Израел

1950 59 Индонезия

1955 75 Австрия, Албания, България, Унгария, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаоска Народно-Демократична Република, Либийска Арабска Джамахирия, Непал, Португалия, Румъния, Финландия, Шри-Ланка

1956 79 Мароко, Судан, Тунис, Япония

1957 81 Гана, Малайзия

1958 821 Гвинея

http://www.un.int/australia/

http://www.un.int/argentina/

http://www.un.int/belarus/

http://www.un.int/belgium/

http://www.un.int/brazil/

http://www.un.int/venezuela/

http://www.un.int/guatemala/

http://www.un.int/greece/

http://www.un.int/denmark/

http://www.un.int/india/

http://www.iraqi-mission.org/

http://www.un.int/iran/

http://www.un.int/canada/

http://www.un.int/colombia/

http://www.un.int/china/

http://www.un.int/cuba/

http://www.un.int/luxembourg/

http://www.un.int/mexico/

http://www.pvnewyork.org/

http://www.un.int/newzealand/

http://www.un.int/norway/

http://www.un.int/poland/

http://www.un.int/russia/

http://www.un.int/saudiarabia/

http://www.ukun.org/

http://www.un.int/usa/

http://www.un.int/turkey/

http://www.un.int/ukraine/

http://www.un.int/uruguay/

http://www.un.int/philippines/

http://www.un.int/france/

http://www.un.int/yugoslavia/

http://www.un.int/yugoslavia/

http://www.southafrica-newyork.net/

http://www.un.int/ethiopia/

http://www.un.int/sweden/

http://www.un.int/pakistan/

http://www.israel-un.org/

http://www.un.int/indonesia/

http://www.un.int/austria/

http://www.un.int/bulgaria/

http://www.un.int/hungary/

http://www.spainun.org/index.cfm

http://www.italyun.org/

http://www.un.int/cambodia/

http://www.un.int/lao/laomission.html

http://www.un.int/libya/

http://www.un.int/libya/

1958 831 Гвинея

1960 98 Бенин, Буркина-Фасо, Габон, Демократична Република Конго, Камерун, Кипър, Конго, Кот-д'Ивуар, Мадагаскар, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сомалия, Того, Централно Африканска Република, Чад

1961 103 Мавритания, Монголия, Танзания, Сиера-Леоне

1962 109 Алжир, Бурунди, Руанда, Тринидад и Тобаго, Уганда, Ямайка

1963 111 Кения, Кувейт

1964 114 Замбия, Малави, Малта

1965 117 Гамбия, Малдивски острови, Сингапур

1966 122 Барбадос, Ботсуана, Гвиана, Лесото

1967 1232 Народно-Демократична Република Йемен

1968 126 Мавриций, Свазиленд, Екваториална Гвинея

1970 127 Фиджи

1971 132 Бахрейн, Бутан, Катар, Обединени Арабски Емиратства, Оман

1973 1353 Бахамски острови, Германия (Федерална Република Германия и ГДР са приети в състава на ООН на 18 септември 1973 г. Във връзка с обединението на ГДР с ФРГ, на 3 октомври 1990 г., двете германски държави образуват една суверенна държава).

1974 138 Бангладеш, Гвинея-Бисау, Гренада

1975 144 Кабо-Верде, Коморски острови, Мозамбик, Папуа-Нова Гвинея, Сан-Томе и Принсипи, Суринам

1976 147 Ангола Самоа, Сейшелски острови

1977 149 Виетнам, Джибути

1978 151 Доминика, Соломонови острови

1979 152 Сент-Луис

1980 154 Зимбабве, Сент-Винсент и Гренада

1981 157 Антигуа и Барбуда, Белиз, Вануату

1983 158 Сент-Китс и Невис

1984 159 Бруней

1990 1592, 3 Лихтенщайн, Намибия

1991 166 КНДР, Латвия, Литва, Маршалови острови, Микронезия, Република Корея, Естония

1992 179 Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Сан-Марино, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Хърватска

1993 1844 Андора, Бивша югославска Република Македония, Монако, Словакия, Чешка Република, Еритрея

1994 185 Палау

1999 188 Кирибати, Науру, Тонга

2000 1895 Тувалу, Сърбия и Черна гора

2002 191 Швейцария, Тимор-Лешти

2006 1926 Черна гора

1. Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и Египет продължават участието си е в ООН като един член — Обединена Арабска Република.

2. Йемен получава членство в ООН на 30 септември 1947 г., а Народнодемократична Република Йемен — на 14 декември 1967 г. Но на 22 май 1990 г. двете страни се обединяват и от тогава имат в ООН единно представителство.

3. Федеративна Република Германия и Германската Демократична Република са прието в състава на ООН на 18 септември 1973 г. Във връзка с обединението на ГДР с ФРГ, на 3 октомври 1990 г., двете германски държави образуват една суверенна държава.

4. Чехословакия е един от първоначалните членове на ООН от 24 октомври 1945 г. С писмо от 10 декември 1992 г. нейният Постоянен представител информира Генералния секретар за това, че Чехословашката Федеративна Република прекратява своето съществование от 31 декември 1992 г., а Република Чехия и Република Словакия подават заявления за приемане в ООН вече в качеството на независими правоприемници. Съветът за Сигурност препоръчва на Общото събрание на 8 януари 1993 г. да приеме Република Чехия като член на ООН. Чешката Република, по такъв начин е приета за член на ООН на 19 януари 1993 г. Република Словакия е приета като член на ООН на 19 януари 1993 г.

5. Подписвайки Уставът на 26 юни 1945 г. и ратифицирайки го на 19 октомври 1945 г.,

Социалистическа Федеративна Република Югославия е един от първоначалните членове на ООН до нейното разформироване във връзка с учредяването и приемането в качеството на нови членове на Босна и Херцеговина, бившата югославска Република Македония, Република Словения, Съюзна Републики Югославия и Република Хърватска. От 4 февруари 2003 г. Съюзна Република Югославия става независима Сърбия и Черна гора.

6. Членството на Сърбия и Черна гора в ООН е до 3 юни 2006 г. заради обявяването на независимост

от Черна гора.Република Черна гора е приета за член на ООН от 28 юни 2006 г.

ГЕНЕРАЛНИ СЕКРЕТАРИ НА ООН

Трюгве Ли (Норвегия) (1946-1952 г.) Даг Хамаршелд (Швеция)

(1953-1961 г.)

У Тан (Мянма) (1961-1971 г.) Курт Валдхайм (Австрия) (1972-1981 г.)

ГЕНЕРАЛНИ СЕКРЕТАРИ НА ООН

Хавиер Перес де Куеляр (Перу) (1982-1991 г.)

Бутрос Бутрос-Гали (Египет) (1992-1996 г.)

Кофи Аннан (Гана) (1997-2006 г.) Бан Ки Мун (Република Корея) (2006-

• Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния секретар на ООН, нито един от генералните секретари на ООН до сега не е заемал длъжността повече от два мандата.

Каква е ролята на Генералния секретар на ООН? • Генералният секретар е ръководител на ООН и нейното главно административно длъжностно лице. • Той олицетворява Организацията пред целия свят, особено в качеството на водещ международен посредник и миротворец. • Генералният секретар привлича вниманието на международната общност към важни глобални въпроси, от развитието и до разоръжаването и правата на човека, и той е упълномощен да сезира Съвета за сигурност за всякакви проблеми, които заплашват международния мир и сигурност. • С цел съдействие при разрешаването на международните спорове, Генералният секретар може да изпълнява функции на посредник или да използва метода на „тихата дипломация в кулоарите”.

• През последните години Генералният секретар активизира работата си в областта на превантивната дипломация с цел предупреждаване за възникване, ескалация или разпространение на международни спорове.

• Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и рационализация работата на ООН, действайки в тясно сътрудничество с Генералната асамблея и другите органи за осигуряване провеждането на реформите да са насочени в перспектива и да се осъществяват координирано. Това позволява на ООН ефективно да реагира на потребностите на държавите-членки.

• Генералният секретар е и председател на Координационния съвет на ръководители от системата на ООН, който се събира два пъти в годината за осигуряване на координацията в дейността за постигане на общите цели на държавите-членки при решаване на широкия диапазон от проблеми. В състава му влизат ръководителите на 27 организации, включващи фондове, програми и специализирани учреждения на ООН, а също Международната агенция за атомна енергия (самостоятелна агенция, действаща под егидата на ООН) и Световната търговска организация, които представят цялата система на ООН.

Как се назначава Генералният секретар?

Генералният секретар се избира от Общото събрание по препоръка на Съвета за Сигурност. По такъв начин, при назначаването на Генералния секретар всеки от петте членове на Съвета за сигурност може да се възползва от правото си на вето.

Колко страни са постоянните членове на Съвета за сигурност?

Съветът за сигурност се състои от 15 членове. Пет са постоянните членове — Китай, Руската Федерация, Обединеното кралство, САЩ и Франция, които могат да блокират всяко предложение, внесено на заседание на Съвета, гласувайки против него. Десетте непостоянни членове на Съвета периодически се избират от всички държави-членове за 2-годишен срок.

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

A Годишнавноска

%

Общ размер на вноските

$

Постъпления от данъци на персонала

$

Реална сумана вноската $

Австралия 1.787 40 058 597 4 305 110 35 753 487

Австрия 0.887 19 883 590 2 136 896 17 746 694

Азербайджан

0.005 112 083 12 046100 037

Албания 0.006 134 500 14 455 120 045

Алжир 0.085 1 905 417 204 776 1 700 641

Ангола 0.003 67 250 7 227 60 023

Андора 0.008 179 333 19 273 160 060

Антигуа и Барбуда

0.002 44 833 4 818

40 015

Аржентина 0.325 7 285 419 782 966 6 502 453

Армения 0.002 44 833 4 818 40 015

Афганистан 0.001 22 417 2 409 20 008


Б Годишнавноска

%


$

Постъпления от данъци на

персонала$


Бахамски острови 0.016 358 667 38 546 320 121

Бангладеш 0.010 224 167 24 091 200 076

Барбадос 0.009 201 750 21 682 180 068

Бахрейн 0.033 739 750 79 501 660 249

Беларус 0.020 448 333 48 183 400 150

Белиз 0.001 22 417 2 409 20 008

Белгия 1.102 24 703 175 2 654 858 22 048 317

Бенин 0.001 22 417 2 409 20 008

България 0.020 448 333 48 183 400 150

Боливия 0.006 134 500 14 455 120 045

Босна и Херцеговина 0.006 134 500 14 455 120 045

Ботсуана 0.014 313 833 33 728 280 105

Бразилия 0.876 19 637 007 2 110 395 17 526 612

Бруней 0.026 582 833 62 637 520 196

Буркина-Фасо 0.002 44 833 4 818 40 015

Бурунди 0.001 22 417 2 409 20 008

Бутан 0.001 22 417 2 409 20 008

Бивша югославска Република Македония

0.005 112 083 12 046 100 037


В Годишнавноска

%


$


$


Вануату 0.001 22 417 2 409 20 008

Унгария 0.244 5 469 668 587 827 4 881 841

Венецуела 0.200 4 483 335 481 826 4 001 509

Виетнам 0.024 538 000 57 819 480 181

Г

Габон 0.008 179 333 19 273 160 060

Хаити 0.002 44 833 4 818 40 015

Гайана 0.001 22 417 2 409 20 008

Гамбия 0.001 22 417 2 409 20 008

Гана 0.004 89 667 9 637 80 030

Гватемала 0.032 717 333 77 092 640 241

Гвинея 0.001 22 417 2 409 20 008

Гвинея-Бисау 0.001 22 417 2 409 20 008

Германия 8.577 192 267 817 20 663 082 171 604 735

Хондурас 0.005 112 083 12 046 100 037

Гренада 0.001 22 417 2 409 20 008

Гърция 0.596 13 360 338 1 435 840 11 924 498

Грузия 0.003 67 250 7 227 60 023


Д Годишнавноска

%


$


персонала$


Дания 0.739 16 565 922 1 780 345 14 785 577

Демократична република Конго

0.003 67 250 7 227 60 023

Джибути 0.001 22 417 2 409 20 008

Доминика 0.001 22 417 2 409 20 008

Доминиканска Република

0.024 538 000 57 819480 181

Е

Египет 0.088 1 972 667 212 003 1 760 664

Еквадор

Екваториална Гвинея 0.002 44 833 4 818 40 015

Еритрея 0.001 22 417 (13 112) 35 529

Естония 0.016 358 667 38 546 320 121


И Годишна

вноска%

Общ размер на вноските$


$


Израел 0.419 9 392 587 1 009 424 8 383 163

Индия 0.450 10 087 503 1 084 107 9 003 396

Индонезия

0.161 3 609 085 387 8703 221 215

Йордания 0.012 269 000 28 910 240 090

Ирак0.015 336 250 36 137

300 113

Иран 0.180 4 035 001 433 643 3 601 358

Ирландия 0.445 9 975 420 1 072 062 8 903 358

Исландия 0.037 829 417 89 138 740 279

Испания 2.968 66 532 690 7 150 289 59 382 401

Италия 5.079 113 854 290 12 235 956 101 618 334

Й Годишнавноска

%


$


$


Йемен 0.007 156 917 16 864 140 053


К Годишна вноска

%Общ размер на вноските $


$

Реална сума на вноската

$

Кабо-Верде 0.001 22 417 2 409 20 008

Казахстан 0.029 650 083 69 865 580 218

Камбоджа 0.001 22 417 2 409 20 008

Камерун 0.009 201 750 21 682 180 068

Канада 2.977 66 734 440 7 171 971 59 562 469

Катар 0.085 1 905 417 204 776 1 700 641

Кения 0.010 224 167 24 091 200 076

Кипър 0.044 986 334 106 002 880 332

Кирибати 0.001 22 417 2 409 20 008

Китай 2.667 59 785 271 6 425 142 53 360 129

Колумбия 0.105 2 353 751 252 958 2 100 793

Коморски острови 0.001 22 417 2 409 20 008

Конго 0.001 22 417 2 409 20 008

Корейска НДР 0.007 156 917 16 864 140 053

Коста Рика 0.032 717 333 77 092 640 241

Кот-д'Ивуар 0.009 201 750 21 682 180 068

Куба 0.054 1 210 500 130 093 1 080 407

Кувейт 0.182 4 079 835 438 461 3 641 374

Киргизстан 0.001 22 417 2 409 20 008


Л Годишнавноска

%


$


$


Лаоска народнодемократична република

0.001 22 417 2 409 20 008

Латвия 0.018 403 500 43 364360 136

Лесото 0.001 22 417 2 40920 008

Либерия 0.001 22 417 2 40920 008

Ливан 0.034 762 167 81 910680 257

Либийска арабска джамахирия 0.062 1 389 834 149 3661 240 468

Литва 0.031 694 917 74 683620 234

Лихтенщайн 0.010 224 167 24 091200 076

Люксембург 0.085 1 905 417 204 7761 700 641


М Годишнавноска

%


$

Постъпления от данъци

на персонала$


Мавриций 0.011 246 583 26 501 220 082

Мавритания 0.001 22 417 2 409 20 008

Мадагаскар 0.002 44 833 4 818 40 015

Малави 0.001 22 417 2 409 20 008

Малайзия 0.190 4 259 168 457 734 3 801 434

Мали 0.001 22 417 2 409 20 008

Малдивски острови 0.001 22 417 2 409 20 008

Малта 0.017 381 083 40 955 340 128

Мароко 0.042 941 500 101 183 840 317

Маршалови острови 0.001 22 417 2 409 20 008

Мексико 2.257 50 594 434 5 437 400 45 157 034

Микронезия 0.001 22 417 2 409 20 008

Мозамбик 0.001 22 417 2 409 20 008

Молдова 0.001 22 417 2 409 20 008

Монако 0.003 67 250 7 227 60 023

Монголия 0.001 22 417 2 409 20 008

Мянма (Бирма) 0.005 112 083 12 046 100 037


Н Годишнавноска

%


$


персонала$


Намибия 0.006 134 500 14 455 120 045

Науру 0.001 22 417 2 409 20 008

Непал 0.003 67 250 7 227 60 023

Нигер 0.001 22 417 2 409 20 008

Нигерия 0.048 1 076 000 115 638 960 362

Нидерландия 1.873 41 986 431 4 512 295 37 474 136

Никарагуа 0.002 44 833 4 818 40 015

Нова Зеландия 0.256 5 738 669 616 737 5 121 932

Норвегия 0.782 17 529 839 1 883 937 15 645 902

О

Обединена република Танзания 0.006 134 500 14 455 120 045

Обединени Арабски Емиратства 0.302 6 769 836 727 556 6 042 280

Оман 0.073 1 636 417 175 866 1 460 551


П Годишнавноска

%


$


персонала$


Пакистан 0.059 1 322 584 142 139 1 180 445

Палау 0.001 22 417 2 409 20 008

Панама 0.023 515 583 55 410 460 173

Папуа-Нова Гвинея 0.002 44 833 4 818 40 015

Парагвай 0.005 112 083 12 046 100 037

Перу 0.078 1 748 501 187 912 1 560 589

Полша 0.501 11 230 754 1 206 973 10 023 781

Португалия 0.527 11 813 587 1 269 610 10 543 977

Р

Република Корея 2.173 48 711 434 5 235 033 43 476 401

Руска Федерация 1.200 26 900 009 2 890 953 24 009 056

Руанда 0.001 22 417 2 409 20 008

Румъния 0.070 1 569 167 168 639 1 400 528


С Годишнавноска

%


$


персонала$


Салвадор0.020 448 333 48 183

400 150

Самоа0.001 22 417 2 409

20 008

Сан-Марино0.003 67 250 7 227

60 023

Сан-Томе и Принсипи0.001 22 417 2 409

20 008

Саудитска Арабия0.748 16 767 672 1 802 027

14 965 645

Свазиленд0.002 44 833 4 818

40 015

Сейшелски острови0.002 44 833 4 818

40 015

Сенегал0.004 89 667 9 637

80 030

Сент-Винсент и Гренада0.001 22 417 2 409

20 008

Сент-Китс и Невис0.001 22 417 2 409

20 008


Сент-Луис 0.001 22 417 2 409 20 008

Сърбия 0.021 470 750 50 592 420 158

Сингапур 0.347 7 778 586 835 967 6 942 619

Сирийска Арабска република 0.016 358 667 38 546 320 121

Словакия 0.063 1 412 250 151 775 1 260 475

Словения 0.096 2 152 001 231 276 1 920 725

Великобритания 6.642 148 891 552 16 001 422 132 890 130

САЩ 22.000 493 166 839 493 166 839

Соломонови острови 0.001 22 417 2 409 20 008

Сомалия 0.001 22 417 2 409 20 008

Судан 0.010 224 167 24 091 200 076

Суринам 0.001 22 417 2 409 20 008

Сиера-Леоне 0.001 22 417 2 409 20 008


Т Годишнавноска

%


$


персонала$


Таджикистан 0.001 22 417 2 409 20 008

Тайланд 0.186 4 169 501 448 098 3 721 403

Тимор-Лещи 0.001 22 417 2 409 20 008

Того 0.001 22 417 2 409 20 008

Тонга 0.001 22 417 2 409 20 008

Тринидад и Тобаго 0.027 605 250 65 047 540 203

Тувалу 0.001 22 417 2 409 20 008

Тунис 0.031 694 917 74 683 620 234

Туркменистан 0.006 134 500 14 455 120 045

Турция 0.381 8 540 753 861 007 7 679 746

У

Уганда 0.003 67 250 7 227 60 023

Узбекистан 0.008 179 333 19 273 160 060

Украйна 0.045 1 008 750 108 411 900 339

Уругвай 0.027 605 250 65 047 540 203


Ф Годишна вноска%

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $


Фиджи 0.003 67 250 7 227 60 023

Филипините 0.078 1 748 501 187 912 1 560 589

Финландия 0.564 12 643 004 1 358 748 11 284 256

Франция 6.301 141 247 466 15 179 909 126 067 557

Х

Хърватия 0.050 1 120 834 120 456 1 000 378

Ц

Централноафриканска република

0.001 22 417 2 409 20 008

Ч

Чад 0.001 22 417 2 409 20 008

Черна гора 0.001 22 417 2 409 20 008

Чешка република 0.281 6 299 085 676 965 5 622 120

Чили 0.161 3 609 085 387 870 3 221 215

Ш

Швейцария 1.216 27 258 676 2 929 499 24 329 177

Швеция 1.071 24 008 258 2 580 175 21 428 083

Шри-Ланка 0.016 358 667 38 546 320 121

ФИНАСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

Ю Годишнавноска

%


$


$


Южна Африка

0.290 6 500 836 698 6475 802 189

Я

Ямайка 0.010 224 167 24 091 200 076

Япония 16.624 372 654 797 40 049 327 332 605 470

Всичко 100.000 2 241 667 450 187 839 514 2 053 827 936

Documents

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ООН