КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Весела Михайлова • Йовка Тишева • Руска Станчева • Борислав Борисов

Весела Михайлова

Йовка Тишева

Руска Станчева

Борислав Борисов

ISBN 978-954-01-3508-3

Цена 9,00 лв.

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Български език6. клас

Весела Михайлова • Йовка Тишева Руска Станчева • Борислав Борисов

ПРОСВЕТАСофия

© Весела Михайлова, Йовка Тишева, Руска Станчева, Борислав Борисов, 2017 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на корицата и графичен дизайн, 2017 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени, 2017 г.

ISBN 978–954–01–3508–3

Весела Михайлова, Йовка Тишева, Руска Станчева, Борислав Борисов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 6. КЛАС

Редактор Весела МихайловаХудожник на корицата и графичен дизайн Бояна ПавловаХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Славянка Мундрова

Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 7,50. Изд. коли 9,72.Код 40601101140.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Смилков“ ЕООД – Благоевград

3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ: УЧЕБНИК И УЧЕБНА ТЕТРАДКА ......................................................... 4

II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА ........................................... 9

III. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РАЗДЕЛИТЕ .......................... 11

1. раздел: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО ................................................. 11

2. раздел: ДУМИТЕ – ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР ......................... 21

3. раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА ................................... 28

4. раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО .................. 58

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ ..................................................................................... 68

Учебна програма по български език за 6. клас ...................................... 68

Примерно годишно разпределение на уроците в клас .......................... 74

Тест за определяне на входно равнище .................................................. 114

Тест за определяне на изходно равнище ................................................ 117

4

I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ

1. СТРУКТУРАТА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЕЛ ЗА 6. КЛАС

Учебникът по български език на авторски колектив в състав Весела Ми-хайлова, Йовка Тишева, Руска Станчева и Борислав Борисов и е създаден в съответствие с основната цел, която си поставя съвременното българско обра-зование – да се развиват и усъвършенстват ключовите компетентности на уче-ника. Съдържанието, заложено в учебника, отговаря на държавните стандарти за учебно съдържание преди всичко със своята насоченост към формиране на комуникативната компетентност на учениците. В учебната програма тези ком-петентности са формулирани по следния начин:

1. Умения за общуване на чужди езици 2. Дигитална компетентност 3. Умения за учене 4. Социални и граждански компетентности5. Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество

Както става ясно от текстовете, конкретизиращи всяка от тези компетент-ности в приложената към програмата таблица, философията на нормативните документи, свързани с изучаването на български език, а оттук и философията в настоящия учебник издига като приоритет формирането, развиването и усъ-вършенстването на способностите на ученика за учене, мислене, търсене на информация, успешна комуникация, адекватно себепредставяне и т.н.

Компетентностите, които формира обучението по български език, са об-вързани най-вече с успешната комуникация на ученика (напр. създаване на цялостно изказване, представяне на собствена гледна точка, защита на лично мнение, толерантно изслушване на чуждо мнение, умения за работа в екип, за осъществяване на контакти и т.н.). Ето защо учебната програма регламентира такъв образователен минимум, който осигурява формирането на зададените от целите на обучението компетентности.

При създаването на учебника авторският екип е воден от разбирането, че основният недостатък на досегашната практика в съвременното българско об-разование като цяло и по отношение на изучаването на учебния предмет „бъл-гарски език“ в средното училище в частност, е разминаването между заявеното желание за прагматизиране на обучението, от една страна, и следването на тра-диционния принцип в прогимназиалния етап да се изучават в минимизиран вид отделните езиковедски дисциплини, описващи различни равнища на езиковата система – фонетика, лексикология, морфология, синтаксис и т. н. Именно този подход е причина за недостатъчната функционалност на обучението по българ-ски език. Негативно следствие от механичното пренасяне на академични знания

5

в средното училище е репродуциране на наученото без достатъчен практически ефект за речевото развитие на учениците.

Като се има предвид опитът, натрупан през последните десетилетия, беля-зани от глобализацията в по-широк план и от методическите търсения в бързо променящия се съвременен свят, учебната програма по български език, утвър-дена през 2016 г., дава възможност за реална положителна промяна на обуче-нието по български език по посока на неговото прагматизиране. Програмата предвижда изучаването на основни езикови единици с акценти върху овладя-ването на правоговорни, правописни и пунктуационни правила и върху фор-миране на умения за тяхното прилагане. Заложено е специално внимание да се отдели на следните важни с оглед на прагматиката теми:

● Звукови промени в думата. Променливо Я● Показателно местоимение● Въпросително местоимение● Относително местоимение● Отрицателно местоимение● Обобщително местоимение● Сегашно деятелно причастие● Минало страдателно причастие● Деепричастие● Минало неопределено време● Минало предварително време● Бъдеще време в миналото● Съюз. Междуметие. Частица● Еднородни части в простото изречение● Сегашно деятелно причастие. Сложно съчинено изречение

Важна характеристика на учебната програма, с която е съобразен учебни-кът, e нейната насоченост към формирането и развиването на комуникативните компетентности на учениците, т.е. предпоставена е практическа работа, чрез която да се усъвършенстват уменията за възприемане и създаване на текстове от различни сфери на общуването.

По отношение на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в 6. клас учебникът, следвайки духа на програмата, предлага методи-чески възможности за усъвършенстване на уменията за:

● извличане, подбиране и синтезиране на информация от научен текст;● осмисляне на функционирането на различните типове реч – описание, по-

вествование, разсъждение, в научен текст;● извличане, подбиране и синтезиране на информация от урочна статия за

изпълнение на определена комуникативна задача;● създаване в устна и в писмена форма на отговор на научен въпрос;●предаване на информация в устна и в писмена форма чрез обява и покана.

6

Учебникът следва стремежа на учебната програма по БЕЛ за 6. клас в обу-чението да се поставят основите на системното изучаване на българския език в плана на парадигматиката и на синтагматиката. Шести клас е ключов за прогим-назиалния образователен етап и е съвсем естествено в този клас да продължи изучаването на класическите езиковедски дисциплини, чието начало е поставено в 5. клас – фонетика, лексикология, морфология и синтаксис, както и на относи-телно по-новите за българското училище филологически дисциплини, свързани с езиковата комуникация – социолингвистика, текстова лингвистика и т. н.

В учебника са разработени всички посочени в програмата теми. В него са реализирани и някои иновационни стъпки, което може да се види отчетливо в начина, по който са обособени и вътрешно композирани отделните раздели.

Учебната тетрадка съдържа голям брой допълнителни задачи към всеки от уроците, разработени в учебника. Задачите в нея са от два типа – с избираем отго-вор и със свободен отговор. И тук основната цел, която е следвана, е да се затвърдят най-вече комуникативните компетентности на учениците, както и да се предпоста-ви прагматична насоченост на работата им в клас и в процеса на самоподготовка.

2. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА АВТОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Водещи идеиАвторската концепция, заложена както в учебника, така и в учебната те-

традка, е подчинена основно на разбирането, че в обучението по български език трябва да се развива комуникативната компетентност на учениците. Учеб-ната програма в последните десетилетия беше претоварена с теми, свързани със системата на езика – факт, който влиза в известно противоречие с идеята за комуникативна насоченост на обучението. Това налага търсенето на решения за постигане на ефективност в тази посока. За целта при създаването на учеб-ния комплект е:

– създаден блок от уроци за рецепция и продуциране на текстове в пред-видените от програмата жанрове (1. раздел);

– следван стремежът изучаваните по програма езикови единици и явления да бъдат представени през текста като основна комуникативна единица – за целта задачите върху всяка тема са обвързани с някакъв основен текст, като съзнателно са използвани различни по своите жанрови особености текстове от различни комуникативни сфери;

– създадена учебна тетрадка, чието предназначение е да съпътства работа-та върху всеки урок и да спомогне за усъвършенстването на уменията на учени-ците да решават различни по тип езикови задачи – за анализ; за трансформации; за автоматизиране на правописните навици, които се формират най-активно именно в 5. и в 6. клас; за разбиране и продуциране на текстове;

– изработена система от илюстрации, които подкрепят семантично предви-

7

дената за усвояване лингвистична информация – авторско решение, което е го-лямо предимство на учебника, като се имат предвид възрастовите особености на шестокласниците и абстрактният характер на предвиденото от програмата учебно съдържание. Съществена част от илюстрациите е подчинена на целта да направи по-леснодостъпна лингвистичната информация. Илюстрациите с таки-ва функции преобладават в учебника и съпътстват много от темите. Чред тях лесно може да бъдат осмислени например такива понятия като звукови проме-ни в думата, части на речта, изменяеми и неизменяеми части на речта, строеж на изречението, еднородни части, сложно съчинено изречение и т. н.

Основни раздели в учебникаУчебното съдържание е разработено в 24 урока, разпределени в четири раз-

дела:– 1. раздел: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО– 2. раздел: ДУМИТЕ – ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР– 3. раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА– 4. раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

В 1. раздел съзнателно са включени темите от учебната програма, които пря-ко кореспондират с основната цел на обучението по български език – формиране и развиване на умения за възприемане и създаване на текст. В този раздел се актуализират и затвърдяват такива ключови понятия като речево общуване, на-учен текст, термини, теза, аргумент и т. н. В 6. клас продължават в система да се използват основни понятия, свързани с дискурса, въведени в предходния клас:

● речева ситуация● цел на общуването● предмет на общуването● тема на текста● условия на общуването● участници в общуването Сериозен акцент в уроците от раздела е поставен върху изясняването на по-

нятията термини „теза“ и „аргументи“ в научния текст. В духа на стандартите и на програмата в този раздел са представени и теми, чрез които се цели да се усъвършенстват уменията на учениците да извличат и обработват информация от текст на урочна статия. В уроците, посветени на изясняването на особено-стите на отговора на научен въпрос, на поканата и обявата, включени в раздела, се поставя акцент не върху традиционните общи препоръки, а върху алгоритми за работа – стъпка по стъпка се проследява какво трябва да направи ученикът, за да анализира пълноценно текст на урочна статия и сам да създаде успешен текст на отговор на научен въпрос, на покана и обява. Казано с други думи, уроците от този раздел са структурирани така, че да развиват и аналитичните, и креативните способности на учениците.

8

Втори, трети и четвърти раздел разработват темите от системноезиковия курс.

Във 2. раздел са съчетани теми от фонетиката и морфологията, част от кои-то са въведени в началния етап и в 5. клас. Този избор е обусловен от разби-рането, че в 6. клас учениците са във възрастта, когато трябва да се затвърдят окончателно правописните им умения и навици, а тъй като основен принцип в българския правопис е морфемният принцип, целесъобразно е звуковите про-мени да се разглеждат на равнище морфема и дума. В този раздел, в контекста на изчерпателния преговор на вече изученото, е включена новата тема, предви-дена от програмата – променливо Я.

В 3. раздел са обединени предвидените по програма теми по морфология, свързани с различни класове думи и техни граматични характеристики. Про-дължава изучаването на българските местоимения: показателни, въпросител-ни, отрицателни, неопределителни, обобщителни; на причастията – сегашно деятелно и минало страдателно причастие и деепричастие; на българските глаголни времена – минало неопределено, минало предварително и бъдеще в миналото; на неизменяемите части на речта – съюз, междуметие и частица.

Подходът при разработването на тези теми подготвя възможността в следващия IV раздел темите по синтаксис да обединят знанията за различните синтактични по-зиции и за класовете думи с оглед взаимната връзка и зависимостите помежду им.

В 4. раздел се актуализира изученото в 5. клас за строежа на простото изречение, като акцентът е върху еднородните части и в частност – върху пунктуационните пра-вила, свързани с тях. И тук изучаването на синтаксиса е тясно обвързано с изучава-нето на морфология. Съображенията за това обвързване са подсказани от логиката на самата езикова система, в която синтактичните позиции се запълват с думи от определени класове, притежаващи точно определен набор от граматични признаци. Поставя се и началото на осмисленото изучаване на различните видове сложни из-речения, като в 6. клас ключова е темата Сложно съчинено изречение. Напълно съз-нателно не са въведени традиционно представяните дотук в българската училищна практика видове сложни съчинени изречения, класифицирани по семантични при-знаци – сложно съчинено съединително, сложно съчинено противоположно, сложно съчинено разделително и сложно съчинено разнородно. Основанията за това са:

– от формална гледна точка – че новата учебна програма не предполага въ-веждането на такава класификация;

– от научна гледна точка – че традиционната семантична класификация е твърде условна и противоречива и няма прагматична стойност за ограмотява-нето на учениците.

Подредба на уроците в учебната тетрадкаУроците в учебната тетрадка следват темите на уроците в учебника и съдър-

жат подредени по степен на трудност задачи. Затова тя може да бъде полезно помагало в процеса на обучението, което би позволило уплътняването на учеб-ните часове, прилагането на индивидуален подход към учениците и пълноценната подготовка вкъщи – чрез решаване на допълнителни задачи за домашна работа.

9

II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА

Структурно-композиционното изграждане на отделните уроци в настоящия учебник е функционално. Уроците са разположени на два разтвора. (Изключе-ние правят само 11. и 12. урок (Отрицателно и обобщително местоимение и Неопределително местоимение. Относително местоимение), които заради по-големия обем информация, включена в тях, са разположени на три разтвора.) Първият разтвор представя лингвистичната информация по съответната тема, а вторият е с практическа насоченост и съдържа задачи, проверяващи степента на усвоеност на предвидените по програма знания и умения. Разполагането на ин-формацията в широките и в тесните колони също е подчинено на стремежа да се постигне максимално добра четивност на текста и лингвистичната информация да бъде възприета лесно и адекватно. Авторите изхождат от разбирането, че в съвременния свят все повече доминира визуално представената информация, кодирана в разнообразни формати, различни от традиционния прав текст. На-ред с това основание за избрания подход е и убеждението, че четивната грамот-ност на съвременния човек е свързана с извличане, обобщаване, осмисляне и оценяване на визуално поднесена информация, което предполага целенасочено обучение за формиране на умения с такава насоченост. В подкрепа на казаното ще приведем дефиницията на понятието четивна грамотност, използвана в изследването по четене от 2012 г., проведено от ЦКОКО, в което се приема, че четивната грамотност е „мрежа от умения, придобити в резултат на системно формално обучение, но и в резултат от неформално учене, които позволяват на индивида да борави с информацията от писмени текстове в различни графич-ни разновидности, за да взима информирани решения, да формира собствено независимо мнение и да развива креативността си в личен и обществен план“. Основно предимство на избрания подход при поднасянето на научното съдър-жание и свързаните с него задачи е това, че:

● е избегнато многословието – информацията е представена не чрез тради-ционното описване на езиковите единици и явления в класическия прав текст, а чрез прекъснат текст, в който чрез таблици, схеми и алгоритми за работа се визуализира и обяснява научната информация;

● са търсени възможности да бъдат избегнати абстрактните и в много слу-чаи неясни и противоречиви традиционни дефиниции и вместо тях уче-ниците да получат лесни за прилагане инструкции, които да подпомогнат осмислянето на предвидените от програмата знания и овладяването на умения за разпознаване на различни езикови единици, за езиков анализ и прилагане на получените знания и умения при решаването на задачи, изискващи проява на креативност;

● е последователно проведен принципът да бъде демонстрирано проявле-нието в текст на изучаваните езикови единици и явления, като за целта към всеки урок е включен текст за четене, върху който са поставени за-дачи от различен тип и с различна степен на трудност;

10

● графичният дизайн и системата от илюстрации са семантично обусловени и подпомагат възприемането на информацията.

Всеки урок започва с кратък преговор на изучени понятия, чието актуализи-ране е важно за осмислянето на новата информация. Преговорът, новите зна-ния, както и допълнителната информация, съпътстваща всяка от темите, са обо-значени със съответните иконки, включени в една обща система и представени в Пътеводителя в началото на учебника. Това позволява учениците лесно да се ориентират в съдържанието на урока. Принципите на разполагането на инфор-мацията във всеки раздел ще бъдат по-подробно обяснени при представянето на отделните уроци.

В допълнителните колони към урочните статии е изведена най-вече полез-на за практическите умения на учениците информация, която е представена в рубриките Важна информация или Полезно правило, Допълнителна полезна информация и Любопитно.

Задачите предвиждат:● упражнения за анализ и разпознаване – при всеки урок с оглед на зало-

жените в него понятия (обикновено се анализират текстове, в които се разпознават понятията, изучени в съответния урок);

● упражнения за продуциране на текстове по зададени параметри (ситуа-тивни или езикови);

● упражнения за трансформиране на отделни езикови елементи и на ця-лостни текстове.

11

СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РАЗДЕЛИТЕ

1. РАЗДЕЛ: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО

Отправна точка за избора на структурата на уроците в раздела е преди всич-ко опитът в учебната практика. В нея през последните няколко десетилетия се говори за текст и дискурс (за речева ситуация с нейните елементи – участници в общуването, предмет и тема на общуването, цел на общуването и т.н.). Това обаче в повечето случаи се прави твърде самоцелно и формално. Разчита се най-вече на опита и интуицията на детето и задачите, които се поставят, са свързани преди всичко с това да се разпознаят сферите на употреба на един текст и най-общо да се назове стилът, в който е изграден той. Практически ефект обаче този подход няма, защото при него се омаловажава функциони-рането на езика при изграждането на текста съобразно съответна реална рече-ва ситуация. Не се отработват конкретни умения по посока повишаването на езиковата компетентност на учениците. Казано с други думи, не се достига до отговора на въпроса с какви езикови средства се постига успешното общуване.

В настоящия учебник са положени усилия да се постави акцент тъкмо върху езиковата реализация на текста в комуникацията. Именно това намерение опре-деля логиката на структурно-композиционното оформяне на урочните статии. Принцип, който неотменно се следва в раздела, е във всеки урок да бъдат пред-ставени както социокултурните аспекти на конкретните теми, така и езиковите особености при означаване на съответните елементи на текста, на участниците в общуването и т.н.

Този раздел в най-голяма степен е насочен към предвидените в стандартите компетентности, свързани с устната и писмената реч на учениците. Със силна практическа насоченост са разработени всички теми, насочени пряко към фор-мирането на такива компетентности и залегнали в програмата. Новото в този дял е ориентацията на уроците към технологичните умения на учениците при възприемане и създаване на текстове. Стъпка по стъпка тези умения се отра-ботват във всеки урок. Работата с алгоритми – инструкции за изпълняване на последователни стъпки, се налага с оглед възрастовите особености на децата и е в зависимост от типа текст, върху който се работи в отделните уроци. Ин-стукциите за създаване на текстове са съпътствани от богат илюстративен ма-териал, най-важната част от който са текстове образци за съответните жанрове. Прицел на вниманието в целия раздел са езиковите особености на ученическите текстове за рецепция и продуциране. Уроците от този раздел, както се вижда в примерното разпределение на часовете, трябва да се вместват между останали-те уроци през цялата учебна година. Именно това е причината разделът да бъде

12

в началото, а не в края на учебника. Учителят неизбежно ще трябва да повтаря част от преподадения в началото на годината учебен материал опресняващо, когато учениците отново трябва да създават съответния по жанр текст.

За постигането на предвидените по програма резултати ще допринесе и под-борът на автентични текстове, написани от деца на възрастта на шестокласни-ците. Решението на авторите да включат в уроците такива текстове е продикту-вано от разбирането, че те отразяват мисленето и по-общо – психичния живот на децата. Тези текстове са отворени към съвремието и към непосредствената житейска практика на учениците и приближават училището към реалното об-щуване на шестокласниците.

ЛИНГВИСТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ОТДЕЛНИТЕ УРОЦИ ОТ РАЗДЕЛА

1. урок: Текстът в научното общуване

Лингвистична информация и методически насокиНа лявата страница в урока най-напред по достъпен начин е представена

съществена информация за науката като сфера от човешкото познание и за ос-новните характеристики на научното общуване. Още тук вниманието се насоч-ва към структурните и езиковите особености на научния текст, като акцентът е върху основните структурни елементи на този тип текст – темата, тезата и аргументите. Важно е учениците още в началото на заниманията си с темата за научния дискурс и научните текстове в частност да осмислят алгоритъма, който е добре да се следва при създаване на собствен научен текст. Усвоя-ването на този алгоритъм ще е и предпоставка за пълноценната рецепция на аргументативни научни текстове, тъй като гаранция за адекватното извличане на смисъла от тях е извличането на авторовата теза и на аргументите, с които тя е подкрепена.

На дясната страница езиковите особености на научния текст се конкре-тизират, като се изяснява връзката между термините – ключови думи в тях, и научните понятия, които те означават; поставят се акценти и върху други лексикални и граматични особености на научния текст (специфични глаголни изрази и именни словосъчетания, глаголни форми за сегашно време; съобщи-телни изречения по цел на общуването и т.н.).

Интересна възможност за изява на учениците дава проектната задача от тяс-ната колона на стр. 6. Представянето на откритите от учениците афоризми, кои-то всъщност изразяват тези за знанието, както и аргументирането на откритите тези, ще постави всеки от говорещите в реална ситуация, изискваща спазването на правилата на публично говорене, от една страна, и предпоставяща спазване-то на структурно-композиционните изисквания към аргументативен текст – от друга страна.

13

Решения на задачите1. Текстът е научен, защото:– речевата ситуация, при която е възникнал, е присъща за научната сфера

на общуване – темата е от областта на науката история; целта, която си поста-вя авторът, е предаване на научни знания; авторът на текста е учен историк; текстът е предназначен за хора, които се интересуват от история; текстът е от интернет, но категорично носи белезите на научния текст – ключовите думи са исторически термини; дава се специализиратна информация за Велики Пре-слав; използвана е системата от глаголни форми с основно сегашно време, упо-требена предимно като сегашно историческо.

Темата може да се формулира по следния начин: Велики Преслав – новата българска средновековна столица; подтемите са: Велики Преслав като нова културна столица; Устройство на новата столица; Велики Преслав като столица на християнска държава, управлявана от велик владетел.

2. В първата смислова част на текста (1. абзац) преобладава повествование; във втората смислова част (2. абзац) преобладава описание; в третата смислова част (3. абзац) преобладава разсъждение. Трябва да се направи извод, че в на-учния текст намират приложение и трите типа реч.

3. Планът на текста може да се направи въз основа на изпълнението на 1. задача:

Примерен вариант 11. Велики Преслав като нова културна столица2. Устройство на новата столица3. Велики Преслав като столица на християнска държава, управлявана

от велик владетел.Разбира се, добре е да се подчертае, че освен с номинативни изречения пла-

нът може да се направи и с въпросителни по форма изречения или пък със съ-общителни глаголни изречения:

Примерен вариант 21. Защо Велики Преслав може да се нарече нова културна столица на

България?2. Какво е устройството на новата столица?3. Защо Велики Преслав става символ на християнска държава, управля-

вана от велик владетел?

Примерен вариант 31. Велики Преслав може да се нарече нова културна столица на България.2. Новата столица е построена като добре укрепена крепост.3. Велики Преслав става символ на християнска държава, управлявана от

велик владетел.

14

4. Примерни отговори:Призивът в стихотворението е отправен към всички българи.Трябва да се върви към просвета, защото това е пътят, който гарантира бъ-

дещ възход на народа.Книжовността е наречена сила, защото дава знание, а просветеният народ

върви по-уверено по пътя на своето развитие. Науката е метафорично опреде-лена като слънце, защото чрез нея се хвърля светлина върху въпросите, чиито отговори хората искат да знаят.

5. Възможно решение:– за математиката: сбор, разлика, квадрат, триъгълник, числител, знамена-

тел, степен, обиколка, лице, радиус, окръжност и т.н.– за географията: екватор, меридиан, паралел, океан, релеф, суша, води, по-

лезни изкопаеми, население, гъстота на населението, климат и т.н.– за астрономията: звезда, мъглявина, Космос, светлинна година, съзвездие,

черна дупка, астероид и т.н.

6. Учителят може да подпомогне учениците за решаването на тази зада-ча, като провокира предварителна дискусия, свързана с въпроса в кои научни дисциплини се предполага, че ще преобладава всеки от трите типа реч. Така най-вероятно ще се стигне до извода, че повествованието ще доминира в ис-торически текстове, описанието ще се среща често в текстове по природните науки, а разсъждението е присъщо на текстове от всички науки, които имат аргументативен характер.

2. урок: Извличане и обработване на информация от урочна статия

Лингвистична информация и методически насокиУрокът е с изцяло практическа насоченост. Необходимостта от наличието

на тази тема в учебната програма и респективно – в учебниците, е продиктувана от самата училищна реалност. Възрастта на шестокласниците се характеризи-ра с качествена промяна на мисленето, което става все по-абстрактно. Именно това обуславя мнението, че това е възрастта, в която ученикът може да започне да учи по-осъзнато, по-рационално.

Поради практическата насоченост на темата съществената информация по нея е поместена само на лявата страница на първия разтвор, като акцентът е върху алгоритъма, чието следване би направило по-ефективно ученето като мисловен процес. Откроени са три основни етапа, през които преминава този процес – подготвителен . етап; етап на извличане на информация; етап на обра-ботване на информацията.

На дясната страница на първия разтвор от урока и на целия втори раз-твор са поместени конкретни задачи, свързани с четири текста, които са откъси

15

от урочни статии. Много полезна допълнителна информация, която би подпо-могнала осмисленото учене, се съдържа в тесните колони и на двата разтвора. Част от нея е свързана с доизясняване на езиковите особености на научния текст. Полезни са и съветите за рационално учене, адресирани към учениците.

Решения на задачите1. Текстовете са обвързани съответно с:– физика (текст 1): към тази предметна област насочват термините тела,

вещества, свойства, форма, обем, маса и т.н. ;– история (текст 2): към тази предметна област насочва повествованието за

отдавна отминали събития;– информатика (текст 3): към тази предметна област насочват термините

компютър, системен блок, информация, хардуер, софтуер и т.н.;– биология (текст 4): към тази предметна област насочват термините орга-

низми, фотосинтеза, растения, въглерод, въглехидрати, хранителни веще-ства, растителноядни животни и т.н.

2. Текст 1:– Тема: Физически свойства на телата– Подтеми: Свойства на телата; Форма на телата; Обем на телата;

Маса на телата.Текст 2:– Тема: История на писмеността– Подтеми: Значение на писмеността; Писмеността на древните египтя-

ни; Писмеността на древните гърци.Текст 3:– Тема: Същност и принципи на действие на компютъра– Подтеми: Устройство на компютъра; Софтуерът; Потребителският

интерфейс.Текст 4:– Тема: Кръговратът при организмите– Подтеми: Отделянето и усвояването на въглероден диоксид; Фотосин-

тезата като част от кръговрата; Разлагането на остатъците от расте-нията и животните.

3. Текст 1:тела, вещества, свойства, форма, обем, маса и т.н.;Текст 2:писменост, Египет, знаци, пиктограми, думи, комбинации от звукове,

древните гърци и т.н.

16

Текст 3:компютър, системен блок, информация, хардуер, софтуер и т.н.;Текст 4: организми, фотосинтеза, растения, въглерод, въглехидрати, хранителни

вещества, растителноядни животни и т.н.

4. Четирите текста са научни, защото:– ключовите думи в тях са термини;– и в четирите е използвана системата от глаголни форми с основно сегашно

време, употребено като обобщено сегашно или като сегашно историческо; – и в четирите текста са използвани съобщителни изречения.

5. В текст 1 се съчетават описание и разсъждение; в текст 2 преобладава повествование, съчетано с описание; в текст 3 доминира научното описание; в текст 4 се комбинират описание и разсъждение.

6. Таблицата може да се попълни така:

Теза Аргументи ИзводиТекст 1 Телата имат раз-

лични свойстваФормата е описание на външ-ните му очертания.Обемът показва каква част от пространството заема тялото.Масата е свойството на тела-та да тежат.

Формата, обе-мът и масата са свойствата, кои-то характеризи-рат телата.

Текст 2 Писмеността е едно от най-важ-ните открития на човечеството

Писмеността на египтяните свидетелства за свойството ù да съхранява информация, която да се предава през вре-мето.

Чрез писменост-та се предава информация във времето и прос-транството.

Текст 3 Компютърът е ма-шина, чрез която автоматизирано се изпълняват основ-ни информационни дейности.

Чрез системния блок в ком-пютъра се извършва съх-ранение и обработване на информацията.Чрез компютърните езици компютърът може да изпъл-нява последователно различ-ни команди.Потребителите разполагат с възможности да задават на компютъра различни команди.

Компютърът дава възмож-ност да се съхранява и обработва ин-формация и е от изключителна важност за съ-временната ко-муникация.

17

Текст 4 В природата съ-ществува кръго-врат на вещества-та.

Организмите отделят при дишане въглероден диоксид.Растенията при фотосинтеза превръщат въглеродния дио-ксид в кислород.При разпада на организмите се образуват различни мине-рални вещества, нефт и при-роден газ.

Кръговратът на вещества-та гарантира равновесието в природата.

7. Задачата дава възможност на учениците да изразят своите тези по поставе-ните въпроси. При обсъждането на създадените от тях текстове би било добре учителят да постави акцент върху това, че тезата като структурен елемент от ар-гументативния текст трябва да е такава, че да подлежи на аргументиране, т.е. на доказване и че когато авторът на такъв текст я конструира, добре е той да мисли крачка напред за това какви аргументи би привел, за да докаже правотата ù

8. Макар че съдържа термини и терминологични изрази, откъсът от „Авто-биография“ на Нушич не е част от урочна статия, защото целта на този текст не е да се предаде научно знание, а чрез него читателят да се забавлява. Освен това налице е смесване на езикови средства, присъщи на научния текст, с езико-ви средства, характерни за всекидневното общуване, което поражда комичния ефект на текста.

3. урок: Отговор на научен въпрос

Лингвистична информация и методически насокиНа лявата страница в урока кратко е изяснена същността на отговора на

научен въпрос, след което в таблица едновременно са представени компози-ционните части и структурните елементи на този тип текст. Ако равнището на учениците позволява, учителят може да подчертае, че предложеният в учебни-ка структурно-композиционен модел е най-разпространен, но не е единствен. Възможно е например (както това може да бъде видяно в уроците в много учеб-ници) тезата да бъде изведена в заключителната част на съчинение отговор на научен въпрос, след като последователно бъде развита аргументацията.

На дясната страница е представен алгоритъм, включващ последователни стъпки, чието извървяване гарантира създаването на качествен текст. Ценно е това, че тези стъпки са не просто изброени, а към всяка от тях са приведени примери, така че учениците на практика да видят какво трябва да се направи във всяка от тях.

Ценна информация за структурните елементи на аргументативния текст и полезни съвети, насочени към устното представяне на отговор на научен въ-прос, се съдържат в тесните колони на стр. 14 и стр. 15.

2. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

18

Решения на задачите1. Тезата е пряко изразена в първия абзац на текста: Има два начина на въз-

действие върху природата – положителен и отрицателен.

2. Доказателствената част е разположена във втория и в третия абзац. Най-съществените доводи на автора са:

Полезното въздействие от страна на човека върху природата става чрез засаждане на растения и грижата за тях. По този начин чрез фотосин-тезата се увеличават количествата кислород в околната среда, а както е известно, без кислород човек не може да живее. На фауната човек помага, като създава резервати и условия за оцеляване на някои животински видове, застрашени от изчезване.

Човекът вреди на природата, като замърсява атмосферата, хидросфе-рата и литосферата.

3.

Твърдение АргументиВтори абзац Положителното въз-

действие е свързано с подпомагането на флората и фауната.

– засаждане на растения и грижата за тях; чрез фотосинтезата се увеличават количествата кислород в околната среда; – създаване на резервати и условия за оцеляване на някои животински видове, застрашени от изчезване

Трети абзац Човекът вреди на природата, като я замърсява.

– построяване на заводи, използване на машини и моторни превозни средства, което води до замърсяване и вреди на природата.

4. Авторът на отговора на научен въпрос е успял убедително да защити своята теза, защото разсъжденията му са адекватни и са подкрепени с убеди-телни примери.

5. Обобщението по темата е изложено в последния абзац на текста:Човекът едновременно помага и вреди на природата. Когато помага,

природата го възнаграждава щедро, когато ù вреди – тя го наказва. Без нея животът е невъзможен.

6. Учителят може предварително да насочи учениците си към подходящи източници на информация (от печатни или електронни издания) и може да ги подпомогне при планирането на устния отговор на научен въпрос.

7. Задачата дава възможност изцяло да се приложат усвоените знания и уме-ния, свързани с аргументативния тип текст и по-специално – с отговора на на-

19

учен въпрос. Напълно съзнателно е дадена възможност за избор, тъй като се предполага, че учениците ще бъдат по-мотивирани да изпълнят задачата пълно-ценно, ако темата, по която работят, представлява интерес за тях. От голямо зна-чение е да бъдат обсъдени текстове по различните теми, за да се получи обмен на идеи и да се затвърдят разбиранията на учениците за аргументативния тип текст.

4. урок: Обява и делова покана

Лингвистична информация и методически насокиНа лявата страница в урока е представена информацията, свързата с обява-

та. Кратко и ясно е дефинирана нейната същност, а след това са представени съ-държателните и структурно-композиционните особености на този тип текст, като се разчита не само на обяснения, а и на илюстрации чрез конкретни примери.

На дясната страница по аналогичен начин е представена информацията за поканата. Любопитна и полезна информация е поместена в тесните колони на двете страници. Задължително трябва да се постави акцент върху правописа на учтивите форми „Ви“, „Вие“, „Вас“, „Вашият“, както и на изискванията към графичното оформяне на текстовете на обяви и на покани.

Решения на задачите1. Четирите текста са обяви, защото:– чрез тях се отправя някакво предложение (в първите три) или се търси

служител на определена позиция (в четвъртата);– носят съдържателните и графичните белези на обявата – текстовете са

кратки, заглавията им сдържат най-съществената информация, информацията в тях е конкретна, съдържаща точни данни.

2. В първата обява липсва по-конкретна информация за местоположението на отдавания под наем апартамент; във втората – информация за марката на лаптопа; в третата –за мястото, където се дават уроците, и за цената на един урок; в четвъртата – не се казва коя е туристическата агенция, която търси ка-дри, и какво възнаграждение се предлага.

3. Потребителите най-бързо биха откликнали на първите две обяви, защото предлагат конкретни оферти и е даден телефон за връзка.

4. Задачата предполага екипна работа и разиграване на ситуации, близки до реални житейски ситуации.

5. и 6. При техническа възможност, след като учениците запишат своите предло-жения, учителят (разбира се, след предварително проучване) би могъл да демонстри-ра реално публикувани обяви в различни интернет сайтове с такава насоченост. Това ще даде повод да се припомнят и правилата за безопасно ползване на интернет.

20

7. и 8. Задачите предполагат екипна работа. За изпълнението им учениците предварително може да се разделят на групи и след приготвянето на поканите вся-ка група би могла да излъчи свой говорител, който да представи решението, като мотивира избора на екипа за съдържателното и графичното оформяне на текста.

9. В текста на поканата липсва информация кой е класът, от чието име се отправя тя; липсва и дата на събитието (упоменаването на деня сряда и липсата на точен час не дава достатъчна яснота за времето на събитието).

5. урок: Текстът в общуването

Лингвистична информация и методически насокиУрокът има характер на обобщение на темите, включени в първия раздел.

Синтезирано поднесената в тесните колони информация, представяща най-ва-жното от изученото, може да съпътства решаването на задачите на порции:

– задачи 1 – 6 са насочени към затвърдяване на знанията и уменията на уче-ниците, свързани с научния текст, и решаването им може да се предхожда от ак-туализиране на информацията, вложена в тясната колона на лявата страница;

– задача 7, свързана с работа върху откъс от „Синовете на Великата мечка“, дава възможност да се разграничат научният и художественият текст.

В тясната колона на дясната страница е публикувана проектна задача, чрез чието изпълнение може успешно да се осъществи междупредметна връзка с обучението на шестокласниците по география.

Решения на задачите1. Изречението, което изразява тезата на текста, е: Културата на маите

притежава редица специфични черти, които я поставят наравно с остана-лите велики цивилизации в историята на човечеството. Изразът, който пов-таря смисъла му в последния абзац, е: изключително високо цивилизационно равнище в условията на една общо взето враждебна географска среда и с участието на ограничен брой хора.

2. Факти, които аргументират тезата:– маите умеели да измерват времето;– разполагали със съвършена писменост;– имали задълбочени знания в областта на астрономията, математиката и

архитектурата;– притежавали знания за Луната и за планетата Венера;– разполагали с астрономически обсерватории.

3. Значенията на термините са:Цивилизация – 1. Степен на общественото развитие и материалната кул-

21

тура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивили-зация. В търсене на извънземни цивилизации. 2. Висока степен на развитие и материална култура.

Астрономия – Наука за небесните тела и Вселената.Обсерватория – 1. Сграда за наблюдение и изследване на небесните тела. 2.

Научно учреждение, в което се извършват такива изследвания.Архитектура – 1. Наука и изкуство за проектиране, изграждане и худо-

жествено оформяне на строителни обекти. 2. Строителен стил.

4. Примерно решение: Писмеността гарантира развитие на цивилизацията.Отборът на нашето училище е първенец на олимпиадата по астрономия.В подножието на върха е построена обсерватория.Сградите в старата част на града имат оригинална архитектура.

Ако учениците включат термините в подобен контекст, би трябвало да се направи изводът, че думата „архитектура“ е употребена със значение, по-раз-лично от това, което има в контекста на текста от урока – там тя означава наука и изкуство за проектиране, а в изречението – строителен стил. И в този по-раз-личен контекст обаче думата е терминологично използвана.

5. Значенията, които думата култура отключва във всяко от изреченията, са както следва:

– в 1. изречение: Съвкупност от духовни и материални ценности, създаде-ни от човечеството през историческото му минало.

– във 2. изречение: Растения, които изискват обработка. – в 3. изречение: Образованост, знания, възпитание.

6. Задачата е насочена към стимулиране на изследователските и творческите способности на учениците и към затвърдяване на уменията им да създават ар-гументативен тип текст.

7. Задачата е насочена едновременно към затвърдяване на уменията на уче-ниците да правят преразказ на текст описание и към изграждането на умения да търсят информация по определена тема и да я използват за изпълнението на определена дидактическа задача.

2. РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ – ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Специфика на лингвистичната информация и общи методически насокиВ този раздел уроците са само три, като първият е преговорен, а третият

– обобщителен. Причината за това е, че единствената тема, пряко засягаща

22

правописа и правоговора, която е включена в програмата за 6. клас, е темата за променливо Я. В уроците от раздела са съчетани теми от морфематиката, фонетиката и правописната норма. Акцентът пада върху двете страни на дума-та – морфематичната и звуковата. Избраният комплексен подход, обединяващ знания по фонетика и морфематика, както и знания за звуковите промени в думите и произтичащите от това правописни проблеми, има добра практическа приложимост с оглед на програмата и позволява по-пълноценното и леко ос-мисляне на звуковите промени в думите и т.н.

Уроците в раздела са разработени с оглед на разбирането, че в 6. клас уче-ниците са във възрастта, когато трябва да затвърдят правописните си умения и навици. Като се има предвид, че основен принцип в българския правопис е морфематичният, целесъобразно е звуковите промени да се разглеждат на рав-нище морфема и дума. Важно е учениците по практически път да достигнат до извода, че правописните проблеми в българските думи най-често се появяват на морфемната граница (при съгласните) и в слаба позиция – когато гласните звукове не са под ударение. Това би ги мотивирало да прилагат уменията си за морфемен анализ с цел проверка на правописа.

При овладяването на умения за морфемен анализ е важно учениците да бъ-дат приучени да следват предложения в учебника за 6. клас алгоритъм, т. е. да откриват последователно, правейки съответните проверки: 1) корена; 2) пред-ставката (или представките); 3) определителния член и 4) окончанието (ако ги има), а едва накрая – 5) наставката (или наставките). Откриването и определя-нето на наставките в думите в най-голяма степен затруднява учениците, тъй като в много случаи вследствие на историческия развой на езика те се проявя-ват в различни варианти. Ето защо на този етап от обучението от шестоклас-ниците не бива да се изисква стриктното разчленяване на наставките в думи, в които те са повече от една.

В хода на осъществяването на морфемен анализ вероятно учениците ще се натъкнат и на случаи, в които коренът на думата се проявява в различни вари-анти в нейни форми или в други сродни думи. Добре е учителят да подпомогне учениците при морфемния анализ на думи с такива корени (напр. -пир-, -пор-, -пр- в сродните думи спирам, опора, подпра или -град- и -гражд- в сродните думи градски и гражданин), за да преодолеят те своята несигурност, когато самостоятелно решават подобни задачи.

Известни затруднения учениците може да изпитат и при осмислянето и раз-граничаването на явленията омонимия и многозначност. Препоръчително е в процеса на работата учителят да използва максимално чисти и ясни примери, за да се избегнат колебания и грешки.

23

ЛИНГВИСТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ОТДЕЛНИТЕ УРОЦИ ОТ РАЗДЕЛА

6. урок: Звукови промени в думата

Лингвистична информация и методически насокиНа лявата страница са актуализирани важни за темата понятия, изучени

още в началния етап: корен, представка, наставка, окончание, определителен член. Припомня се и понятието сродни думи. В урока се въвеждат родовото понятие морфема и видовете морфеми, конституиращи модела на българската дума. Припомня се и подялбата на морфемите на словообразуващи и формо-образуващи.

В този урок задължително трябва да се преговори морфемният модел на ду-мата, въведен в 5. клас. Използването на електронния вариант на учебника би позволило вниманието да се концентрира върху различни важни детайли от ин-формацията и върху включените в урока примери.

Тъй като урокът изцяло е преговорен, добре е да се преговори алгоритъмът за морфемен анализ. Той трябва да започва с откриване на корена, а след това – и на представката – тези морфеми учениците откриват най-лесно. В следва-щите стъпки се препоръчва морфемният анализ да продължи от дясно на ляво, т. е. с откриването на формообразуващите морфеми – определителния член и окончанието (ако ги има в думата). Едва в последната стъпка се открива настав-ката (една или повече), като ако в думата се съдържа повече от една наставка, не е задължително учителят да изисква от учениците да ги отделят, защото в много случаи това би ги затруднило.

На дясната страница са припомнени основни случаи, свързани с колеба-ния в правописа и изучавани в началния етап и в 5. клас:

– подвижно „ъ“;– непостоянно „ъ“;– двойно „н“;– двойно „т“. Важно е още в началото на часа, в който се преподава урокът, учителят да

мотивира учениците да работят активно, като обоснове важността на изуча-вания материал, обяснявайки същността на морфемния правописен принцип, приет като основен за българския правопис. Може да се провокира и кратка дискусия по въпроса защо е важно човек да пише грамотно.

Решения на задачите1. умълчаните – млъкнаповъртя – врътвамкълбо – клъбце

24

жълти – жлътвам седългата – длъгнестгърба – гръбнак

2.блажени ← блаженуверено ← уверенпреждевременно ← преждевременен

3. Думи с -Н- Думи с -НН-

есенна, лунна, каменна, странна, старинна

фина, рождена, свещена, писмена, леност

4. сладосТна ← сладосТен корен: сладнаставка: остнаставка: н (от –ен)окончание: а

Сродни думи: сладък, подсладен, подслаждамДуми с наставка –ост: радост, хубост, милост, честност, дързост.

5. Думите с представки от първия абзац са: догаряше, стопляше, умълчани-те, прохода, потъне.

Други думи с тези представки:до-: достигам, довършвам, дописвам;с-: сбор, сдружение, свиждане;у-: усложнен, удивен, указвам;про-: пропускам, проверка, продължавам;по-: попълвам, постигам, понасям.

6. Думите, съставени само от корен, в първия абзац са: – цял – цялост, цялостен, цялостност, цял-целеничък, целодневен, целого-

дишен– ден – дневен, денонощие, денонощен, дневник, целодневен– бръшлян – бръшлянов

7. Корените на думите са както следва: – тишина – тих, притихвам, утихвам;– прошка – простя, опростя, прощавам;– приближи – близък, приближавам, близост;– мъчеше – мъка, мъчение, мъчен.

25

8. Някога, преди много години, живял стар беден рибар, който имал жена

и две дъщери. Всеки ден той отивал край морето да лови риба, но никога не хвърлял мрежата повече от четири пъти.

Веднъж рибарят отишъл на морския бряг, снел торбата от рамото си и хвърлил мрежата във водата. Като почакал някое време, той затеглил мрежата към брега, но тя била много тежка и беднякът едва я измъкнал навън. Зарадвал се старецът, че е хванал богат лов, но като погледнал в мрежата, що да види – в нея вместо риба имало един магарешки скелет. Учудил се рибарят, извадил магарешкия скелет, изцедил мрежата и пак я хвърлил във водата. Почакал малко и отново затеглил, но тоя път мрежата била още по-тежка. С голяма мъка я изтеглил рибарят на брега, но и сега вместо риба намерил една голяма делва, пълна с пясък и тиня. Бедният ста-рец въздъхнал и за трети път хвърлил мрежата във водата. Но когато след дълги усилия отново я издърпал, мрежата била пълна с парчета от глинени съдове, камъни и стъкла.

7. урок: Звукови промени в думата. Променливо Я

Лингвистична информация и методически насокиУрокът може да започне с припомняне на изучените дотук звукови промени

във формите на някои думи и в сродни думи. Може да се актуализират знани-ята за обеззвучаване и озвучаване на съгласни звукове, за редукция на гласни звукове. Акцентът обаче трябва отново да падне върху непостоянното „ъ“ и подвижното „ъ“ .

Темата за променливо Я е единствената тема в шестокласната програма, която пряко кореспондира с правоговорната и правописната норма. На лявата страница в урока най-напред по практически път е изяснена същността на яв-лението, а след това синтезирано и с много примери са представени ситуациите, в които променливото Я преминава в „е“.

На дясната страница, а също и в тесните колони са систематизирани някои изключения от правилото за променливо Я.

Шеговитите илюстрации биха подпомогнали осмислянето на явлението, а също и дублетността, представена в тесните колони на с. 30 и с. 31.

Решения на задачите1. Думите за проверка са както следва:сняг – снегове; спрели – спряхпреспите – пряспа; крещи – крясъкуспях – успели; забележката – забелязвамместа – място

26

2. Думите с променливо Я в последния абзац са:отбеляза – отбележа; мястото – местенцвят – цветове; смях –смешеннай-големият – голям; снеговалеж –сняг

3. Повтарящата се дума с променливо Я в текста е представена с две форми – места и мястото. Във формата“ места“ Я се променя в „е“, защото не е под ударение.

4. Думите с дублетни форми в текста са пряспа/преспа и място/место.

5. Причастните форми са, както следва:– на крещя – крещял, крещяла, крещяло, крещели (форми на минало свър-

шено и минало несвършено деятелно причастие); крещейки (деепричастие);– на успея – успял, успяла, успяло, успели (форми на минало свършено дея-

телно причастие); успеел, успеела, успеело, успеели (форми на минало несвър-шено деятелно причастие).

6. Сродни думи на смях:– с Я – разсмял, разсмян, осмял, осмян, засмян, присмял се; – с „е“ – смея се, засмея се, изсмея се, посмея се, надсмея се, смешка, сме-

шен, смехотворен, смешник, посмешище.

7. Женски имена, сродни на „сняг“, са Снежана, Снежа, Снежина, Снеж-ка. В тях Я преминава в „е“, защото е пред съгласния звук „ж“.

8. Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка,

ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий – къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей – в къщи ален огън грей.

Имали си две козици с бели пухкави брадици. Кротко те в кошарата вре-щели, с ясен звън ги веселели, хранели стопаните с попара, щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:– Ставай, пиле, стига нанка!Но невястата кротува и се прави, че не чува.

9. Предполага се, че в съчиненията си учениците ще са употребили думи с променливо Я, и затова си струва да им бъде поставена допълнителна задача да подчертаят тези думи, както и други думи с правописни особености, и да обяс-нят правоговора и правописа им.

27

8. урок: Звукови промени в думата (Обобщение)

Лингвистична информация и методически насокиИ този урок е насочен към изучените дотук звукови промени във формите

на някои думи и в сродни думи. Причината за това е, че именно в 6. клас се зат-върдяват и окончателно се автоматизират правописните навици на учениците. В процеса на решаването на задачите отново може да се актуализират всички предвидени до този момент правописни и правоговорни правила, като, разбира се, акцентът трябва да се постави върху думите с променливо Я, доколкото именно това е новото езиково явление, с което учениците са се запознали в 6. клас.

На лявата страница в урока е поместен откъс от Йовковия разказ „Сера-фим“, който дава отлична възможност да се осмислят и упражнят усвоените книжовноезикови правила.

На дясната страница са задачите, по-голямата част от които са свързани именно с изследователска работа от страна на учениците върху този текст.

Решения на задачите1. Думите с променливо Я в текста са:седнал – сядам; сянка – сенки; лято – летен; навлякъл – навлекли; бяха –

беше; големи – голям; избелели – избелял; разноцветни – цвят; рядка – редки; всяка – всеки.

2. Думите с подвижно „ъ“ в текста са:се връщаха – върна; кърпено – кръпки (и двете думи са употребени в текста);

окърпеното – кръпки; продължаваше – длъгнест.

3. Сродните думи с подвижно „ъ“– кърпено („ъ“ е пред „р“, защото след съчетанието има 1 съгласен звук) и кръпки („ъ“ е след „р“, защото след съчета-нието има 2 съгласни звука) .

4. Думите с представка без- са безбройните и беззвучно. без – брой – н – и – те(предст.) (корен) (наст.) (оконч.) (опр. чл.)

без – звуч – н – о(предст.) (корен) (наст.) (наст.)

5. Думите, в които Я не е непостоянно, са селянин и тоягата. В нито една тяхна форма и в никои техни сродни думи Я не преминава в „е“.

28

6. В никоя от формите на тези думи за множествено число съмнителният гласен звук от последната сричка не изпада:

дрипав – дрипави; окъсан – окъсани; седнал – седнали; изпаднал – изпад-нали.

7. Възможно решение:сняг: снежинка, снежен, снеговалеж, снеговит, заснежен, снежнобял,

Снежко, Снежана, Снежина, Снежа;бял: белота, белина, побелял, избелял, избеля, белвам се, белка, белезникав,

Белчо, Белица;цял: цялост, цялостен, цялостност, цял-целеничък, целодневен, целогоди-

шен; грях: грешка, греховен, грешник, безгрешен, сгрешен, погрешен, грехопаде-

ние, прегрешение;дял: деля, деление, делител, подялба, разделител, раздяла, делитба.

8. Фют и Ян Бибиян нощуваха в една запустяла воденица, недалеч от града.

В нея те се прибираха рано, още при залез слънце, свиваха се в един ъгъл, гдето бяха си поставили малко слама, и спяха сладко, докато изгрее слънцето, защото и двамата се уморяваха твърде много след дневното безцелно скитане, което, макар че им правеше голямо удоволствие, пак ги съсипваше.

На родителите на Ян Бибиян, макар и да бяха вдигнали ръка от сина си, пак им беше жално за него. Те мислеха да го накажат със своето престорено равнодушие, та по този начин да го вразумят, та той така, сам по себе си, да влезе в правия път.

3. РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА

Специфика на лингвистичната информация и общи методически на-соки

Уроците в този раздел са разработени така, че към осмислянето на отделни-те класове думи, които по силата на десетилетна училищна традиция се наричат „части на речта“, се пристъпва на основата на познанията и опита на учениците, формирани в началния етап на образованието и в 5. клас. Би трябвало, когато започват да изучават предвидените от програмата за 6. клас теми по морфоло-гия, у тях да е формирано понятие за основните изменяеми части на речта – съ-ществителни, прилагателни и числителни имена, глаголи (вкл. някои нелични глаголни форми – минало свършено и минало несвършено деятелно причастие), някои местоимения (лично, възвратно лично, притежателно, възвратно прите-жателно). В 5. клас би трябвало да са усвоени и знания и умения, свързани с някои неизменяеми части на речта (наречие и предлог).

29

Не е изключено обаче поради възрастовите особености на учениците и все още недостатъчната степен на развитост на абстрактното им мислене, както и поради буквалното възприемане на смисъла на дефиниции, които по традиция битуват в българското училище, немалко от тях да се колебаят при опреде-лянето на принадлежността на някои пълнозначни думи към съответния клас. Така например, ако учениците са приучени да определят глагола като име на действие, твърде възможно е да причислят бягане, скачане, рисуване и т. н. като глаголи. Това е грешка, която може да бъде допусната спрямо всички от-глаголни съществителни имена. По същите причини петокласниците може да се затруднят да класифицират правилно абстрактните съществителни имена, кои-то не назовават предмети в буквалния смисъл на думата (напр. любов, страх, чувство, сила и т.н.). Подобни грешки може да се допускат и във връзка с други части на речта.

Ето защо е необходимо изучаването на частите на речта в 6. клас да започне с преговор, като акцентът при припомнянето на изучените в началния етап и в 5. клас части на речта се постави не върху повтарянето на запаметени дефини-ции, а върху осмислянето на факта, че думите, принадлежащи към един клас, имат общ набор от граматични признаци, по който се отличават от думите от другите класове. В този смисъл добре е учениците да се приучат да разпознават думите като части на речта не по семантични, а по формални белези, например:

● съществително име – дума, която има постоянен род (т.е. не се изменя по род), изменя се по число и може да се членува;

● прилагателно име – дума, която се изменя по род и число и може да се членува;

● глагол – дума, която се изменя по лице, число и време;● местоимение – дума, която замества съществително, прилагателно или

числително име и т.н.

Промяната на перспективата от дефинитивно представяне на езиковите еди-ници към проследяване на техни проявяващи се в речевата практика белези ще подпомогне не само осмислянето на същността им и уменията на учениците да ги разпознават, но и формирането на умения от по-високи когнитивни равнища.

Ключови теми по морфология в програмата за 6. клас са:● показателно местоимение;● въпросително местоимение;● отрицателно местоимение;● обобщително местоимение● неопределително местоимение;● относително местоимение;● сегашно деятелно причастие;● минало страдателно причастие;● минало неопределено време;● минало предварително време;

30

● бъдеще време в миналото;● съюз;● частица и междуметие.

Подборът на тези теми позволява към усвояването им да се приложи функ-ционален подход, т.е. изучаването им да бъде не самоцелно, а с оглед на кон-кретната речева практика на учениците и на стремежа да се постави началото на осъзнато овладяване на граматичната норма.

ЛИНГВИСТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ОТДЕЛНИТЕ УРОЦИ ОТ РАЗДЕЛА

9. урок: Показателно местоимение

Лингвистична информация и методически насокиТози урок е естествено продължение на серията от уроци, предвидени за

изучаване в 5. клас и свързани с българските местоимения. Отправна точка за осмисляне на новия вид местоимение трябва да бъде акцентът върху това, че местоименията заместват имена, именни словосъчетания и цели изречения. Би било добре учениците да осмислят, че местоименията за разлика от пълноз-начните назоваващи думи (съществително име, прилагателно име, числително име и глагол) не назовават, а само означават предмет, признак или действие. За целта в началото на часа може да се направи любопитен опит игра – учителят съобщава на учениците, че е избрал предмет, който се намира в класната стая, но няма да го назове, а ще го замести с лично местоимение, което ще съобщи на глас; учениците трябва да познаят кой предмет е избрал учителят. Съвсем нормално е учениците да започнат да изброяват множество предмети, които може да бъдат означени с личното местоимение, произнесено от учителя. Така например, ако е произнесена думата той, с тази форма на личното местоимение би могло да са означени всяко от момчетата в класната стая, чинът, подът, шка-фът, прозорецът и т.н. След тази въвеждаща игра е добре да се подчертае, че класът на местоименията е твърде разнороден и включва 10 вида местоимения. Тази информация е добре да се онагледи със схемата от стр. 38. В тясната коло-на кратко са представени изучените в 5. клас местоимения – лично, възвратно лично, притежателно и възвратно притежателно.

След началния преговор на изученото за местоименията на лявата страни-ца в урока се поставя акцент върху същността на показателните местоимения, като важно е да се откроят двата случая, когато те се употребяват:

● с цел да бъдат посочени лица, предмети и признаци;● с цел да насочи към дума, словосъчетание или изречение от предходен или

следходен текст.

31

На дясната страница се съдържат важни уточнения, свързани с разновидно-стите на показателното местоимение; с условията, при които то се употребява, както и с разграничаването на форми, подходящи да се използват във всяка ситуация, и форми, които са силно разговорни.

За да се онагледи лингвистичната информация, добре е да се използва таб-лицата на стр. 39. Важно е да се постави акцент и върху това каква служба в изречението изпълняват показателните местоимения, като се работи върху кон-кретни примери, както и да се открои функцията им на конектори, чрез които се поддържа тематичната свързаност на текста.

Решения на задачите1. Таблицата трябва да се попълни така:

Форми на по-казат. мест.

Форми налично мест.

Форми напритеж. мест.

Форми на възвр. лично мест.

Форми навъзвр. при-теж. мест.

таковатозитазитоватиятази

неятяяùù

ùнейни

си си

2. такова – показателно местоимение за признаци, ср.р., ед.ч. този – показателно местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч. тази – показателно местоимение за лица и предмети, ж.р., ед.ч. това – показателно местоимение за лица и предмети, ср.р., ед.ч. тия – показателно местоимение за лица и предмети, мн.ч.

3. Словосъчетанията, в които показателно местоимение е съгласувано опре-деление, са: този край, тази сплетница, тия (нейни) ходове, тази вест.

4. Примерно решение: Тази книга е толкова (= много) интересна! Толкова (= много) ми се иска да отидем на море! Тя има толкова (= много) приятели – все някой ще ù помогне.

5. Нашето небе е толкова дълбоко, нашите звезди са толкова големи...

32

6.

Този час продължава цяла вечност.

Този ми харесва най-много.

Не говорят за този.

Аз не познавам този.

Учениците трябва да достигнат до извода, че показателното местоимение може да заема синтактичните позиции, които заемат заместваните от него думи и словосъчетания.

7. Примерно решение:Това изненада всички. (подлог) Това решение изненада всички. (съгласувано определение) Онова ми харесва.(подлог)

Онова яке ми харесва.(съгласувано определение)

8. Словосъчетанията, които съдържат показателни местоимения, са тоя град, тоя ден, оня мраз.

Местоименните форми тоя и оня в контекста на стихотворението са антони-ми и именно затова подсилват неговото послание – че за любовта няма граници нито във времето, нито в пространството, защото тя заличава разликата между „сега“ и „тогава“, между „тук“ и „там“.

10. урок: Въпросително местоимение

Лингвистична информация и методически насокиМетодически урокът е аналогичен на урока за показателното местоимение.

Най-напред вниманието се насочва към петте вида местоимения, които са срод-ни думи и шеговито може да се определят като първи братовчеди, защото имат един и същи корен. Този факт позволява вниманието да се стесни и насочи към въпросителните местоимения, чиито производни са останалите четири вида – отрицателното, неопределителното, обобщителното и относителното местои-мение. Чудесна възможност да се осмисли това е дадена от илюстрациите в тясната колона.

333. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

На лявата страница на разтвора в таблици са представени формите на въ-просителните местоимения и е откроена най-съществената особеност на въпро-сителните местоимения за лица – че те имат две форми за мъжки род: кой и кого Тези форми в урока са представени съответно като форма за подлог и форма за допълнение. След изясняването на тази особеност на личното местоимение за лица подходящо е да се изпълни задача 6, която позволява да се затвърди умението на учениците да прилагат на практика книжовноезиковото правило за употребата на формите „кой“ и „кого“. Учителят може да препоръча на учени-ците още едно лесноприложимо практическо правило – заместването на въпро-сителното местоимение за лица с формите на личното местоимение той и него:

– ако при заместване с формата той смисълът на изказването остава норма-лен, това означава, че трябва да се употреби формата кой;

– ако при заместване с формата него смисълът на изказването остава норма-лен, това означава, че трябва да се употреби формата него.

На дясната страница на разтвора е представена информация за службата на въпросителните местоимения в простото и в сложното изречение.

Решения на задачите1. Таблицата трябва да се попълни така:

Форми на въпрос. мест.

Форми на лично мест.

Форми на показат. мест.

Форми на притеж. мест.

Форми на възвр. лично мест.

Форми навъзвр. притеж. мест.

койчийколкокаквокакъвкак (мест. наречие)

тетяхменгитой

такиваониятая онаятоя

моетомимоя

сисебе си

си (два пъти)

2. кой – въпросително местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.чий – въпросително местоимение за притежание, м.р., ед.ч.колко – въпросително местоимение за количество, не се изменя по род и числокакво – въпросително местоимение за признаци, ср.р., ед.ч.какъв – въпросително местоимение за признаци, м.р., ед.ч.как – местоименно наречие за начин, не се изменя по род и число

34

3. Всички изречения, които трябва да се препишат според условието, ще са въпросителни по цел на общуването и затова трябва да завършват с въпроси-телен знак:

Кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност?Чий ум е на мястото си?Колко струва всеки от поданиците ми?Какъв е тоя плат?Как върви работата?

4. Задачата е насочена към изясняването по практически път на понятието „реторичен въпрос“. Трансформациите би следвало да изглеждат така:

Кой не знай Чавдар войвода... = Няма човек, който да не знае за Чавдар войвода.

... кой не е слушал за него... = Няма човек, който да не е слушал за него.

5. Синтактичният анализ, който се изисква според условието на задачата, може да се представи и в таблица:

Сказуемо Подлог Допълнение Обстоятелстве-но пояснение

ще помогне кой на Иван; за (домашната – опр.) работа

седи Иван до кого в час (по матема-тика – опр.)

ще посрещнат Ø кого днес;в училище

разглежда комисията (чий – опр.) проект в моментаЩе продължи срещата с директора колко

6. Правилните форми са:Кой от вас е ходил в Пловдив? Чии са тези обувки?От кого да поискам маркер? Чии резултати са най-високи?Кого предпочитате за компания. Чий бележник липсва?Кой най-добре говори английски? Чии тетрадки ще вземете?

7. Таблицата би следвало да изглежда така:

Словосъчетания със специална бройна форма

Словосъчетания с форма за мн. ч.

колко лъваколко шкафаколко предмета

колко войнициколко участнициколко герои

35

11. урок: Отрицателно и обобщително местоимение

Лингвистична информация и методически насокиМетодически урокът е аналогичен на урока за въпросителното местоиме-

ние. Независимо че вече е поставен акцент върху родството между въпроси-телното, отрицателното, неопределителното, относителното и обобщителното местоимение, добре е вниманието на учениците отново да се насочи към този факт. След това последователно се изяснява същността на отрицателните и на обобщителните местоимения. Двете местоимения са представени в един общ урок – в два последователни разтвора, тъй като семантиката им позволява да се съпоставят като противоположни по значение, а това на свой ред дава добри възможности за решаването на трансформационни упражнения, чрез които да се осмисли функционирането на двата вида местоимения в речта.

На лявата страница и в двата последователни разтвора са представени формите на видовете отрицателни и обобщителни местоимения и са посочени техни особености, свързани с употребата им. На дясната страница чрез при-мери са демонстрирани възможностите за участието им в строежа на изрече-нието – в позицията на подлог и допълнение и като определение. Именно през синтактичния строеж на изречението е обяснена книжовноезиковата норма за употребата на формите никой и никого, всеки и всекиго.

Решения на задачите1. Таблицата трябва да се попълни така:

Форми на отрицат. мест.

Форми на обобщит. мест.

Форми на личното мест.

Форми на притеж. мест.

Форми на показат. мест.

никойничиеникогоникакъвникаквоникак (мест. наречие)

всичкивсекивсичкивсякакъввсякаквивсичко

неягитях

имнейниù

товатезитова

2. никой – отрицателно местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.ничие – отрицателно местоимение за принадлежност, ср.р., ед.ч.никого – отрицателно местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.никакъв – отрицателно местоимение за признаци, ср.р., ед.ч.никакво – отрицателно местоимение за признаци, ср.р., ед.ч.никак – отрицателно местоименно наречиевсички – обобщително местоимение за лица и предмети, мн.ч.

36

всеки – отрицателно местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.всякакъв – обобщително местоимение за признаци, м.р., ед.ч.всякакви – обобщително местоимение за признаци, мн.ч.всичко – обобщително местоимение за предмети и животни

3. Синтактичният анализ на изреченията може да се представи и в таблица по следния начин:

Сказуемо Подлог Допълне-ние

Обстоятелствено пояснение

не помръдваше никойне трепваше (ничие –определение)

лицедо кого

стояха (всички – определе-ние) те

мълчаливо

се озъртаха Ø плахо, при (всеки – определение) шум

4. След трансформацията изреченията може да изглеждат така:Всички се размърдаха.Всички лица трепнаха.

5. След трансформацията изреченията може да изглеждат така:Никой не остана мълчалив.

6. Никой не вярва в съществуването на чудеса.Всички вярват в съществуването на чудеса.

Никой не знае за случилото се.Всички знаят за случилото се.

Никой не носи необходимите материали.Всички носят необходимите материали.

Никой не очаква появата му на тържеството.Всички очакват появата му на тържеството.

7. Отрицателните местоимения, използвани в текста, са нищо и никакъв. Нищо е определение в изразите човече от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо, шосе от нищо, мишка от нищо, страна от нищо, мустаци от нищо, нокти от нищо и обстоятелствено пояснение в израза се обувало в нищо. Ни-какъв е определение в израза никакъв вкус.

Многократната употреба на отрицателните местоимения в текста насочва към това, че става дума за една фантастична история, и усилва комичния ефект.

37

8. Нямам ничии данни. Ничий баща не би допуснал това. Не нося ничий бележник. Не са получени ничии молби.

12. урок: Неопределително и относително местоимение

Лингвистична информация и методически насокиМетодически урокът е аналогичен на урока за въпросителното, отрица-

телното и обобщителното местоимение. И в този урок, независимо че вече е поставен акцент върху родството между въпросителното, отрицателното, не-определителното, относителното и обобщителното местоимение, добре е вни-манието на учениците за пореден път да се насочи към този факт. След това последователно се изяснява същността на неопределителните и на относител-ните местоимения. Двете местоимения са представени в един общ урок – в два последователни разтвора, тъй като семантиката и функционирането им в речта им позволяват да се съпоставят и осмислят по-добре.

На лявата страница и в двата последователни разтвора е изяснена същ-ността и са представени формите на видовете неопределителни и относителни местоимения. Откроени са и най-съществените особености, свързани с употре-бата им.

На дясната страница чрез примери са демонстрирани възможностите за участието им в строежа на изречението – в позицията на подлог и допълнение и като определение – съгласувано и несъгласувано. Именно през синтактичния строеж на изречението е обяснена книжовноезиковата норма за употребата на формите някой и някого, който и когото.

Решения на задачите1. Местоименните форми в текста може да се включат в следната таблица:

Форми на неоп-редел. мест.

Форми на от-носит. мест.

Форми на въ-просит. мест.

Форми на лич-ното мест.

Фор-ми на притеж. мест.

Форми на възвр. прит. мест.

Форми на прит. мест.

някаквинечийнякойнещо ня-когонякакъвняколко

коитокойточийтоколкото което

какво мименминеготе

неговият ти

си х 2 това

38

2. някакви – неопределително местоимение за признаци, мн.ч.нечий – неопределително местоимение за принадлежност, м.р., ед.ч.някой – неопределително местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.нещо – неопределително местоимение за предмети и животни, мн.ч.някого – неопределително местоимение за лица, м.р., ед.ч.някакъв – неопределително местоимение за признаци, м.р., ед.ч.няколко – неопределително местоимение за количествокоито – относително местоимение за лица и предмети, мн.ч.който – относително местоимение за лица и предмети, м.р., ед.ч.чийто – относително местоимение за принадлежност, м.р., ед.ч.колкото – относително местоимение за количествокоето – относително местоимение за лица и предмети, ср.р., ед.ч.

3. Изразите, в които неопределителни и относителни местоимения поясня-ват съществителни имена, са:

– някакви въпроси; нечий съвет; някакъв друг свят; няколко думи; – въпроси, които; свят, в който; свят, чийто; нещо, което

4. Неопределителните местоимения, които в текста са употребени като под-лози, са някой и нещо.

Примерни изречения:– някой /някого: Някой (подлог) ме е търсил. Тя търси някого (допълнение).– нещо: Нещо (подлог) ме притеснява. Мисля нещо (допълнение).

5. Относителните местоимения в текста се отнасят към следните съ-ществителни:

които – към въпрос (1. изречение); който – към свят (9. изречение); чийто – към свят (10. изречение); което – към нещо (12. изречение)

Акцентът при обяснението на пунктуацията на тези изречения трябва да бъде върху това, че в тях относителните местоимения участват като сигнали за началото на съставящи прости изречения и запетаята пред тях всъщност ограж-да отляво тези изречения.

6. Местоименията в откъса са: колкото, толкова, някаква, няколко, някого, нещо, ни; местоименните наречия са: някога, някъде.

Местоименното наречие някога има ключов смисъл в стихотворението. В текста на цялата творба местоименното наречие някога насочва към това,

което преживява лирическият говорител в момента на своята изповед – една от-минала любов е останала за него много назад (някога) в миналото и той, от една страна, сякаш я е забравил, но от друга – тя е оставила в душата му незаличими спомени; той обаче вярва и се надява, че любовта отново ще озари живота му

39

със своята светлина. До този извод може да се достигне въз основа на наблюде-ния върху целия текст на творбата:

Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта.Беше наистина  толкова истинска колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе.Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни - изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас.Може би времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта.Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли.Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта?Някога, някога, толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта...

40

7. А) Мисля за капитана, когото срещнахме вчера.Трябва да попитат някого, който има опит.Б) ... децата, които пеят...... славеят, който пее...В) ... момчето, чиито успехи...... героят, чийто паметник...

13. урок: Причастия. Минало страдателно причастие

Лингвистична информация и методически насоки Урокът може да започне с акцент върху това, че формите на причастията

съдържат информация за това кой е вършителят на действието, означено с тях, и че в зависимост от това дали думата, с която той е означен, запълва позиция на подлог или на допълнение, причастията биват деятелни и страдателни. Тази разлика лесно може да се онагледи с примери от типа:

Художникът нарисувал картината. (Нарисувал е деятелно причастие, за-щото действието, означено с него, е извършено от художника – в случая думата художник запълва позицията на подлог в изречението.)

Картината е нарисувана от художника. (Нарисувана е страдателно причас-тие, защото действието, означено с него, е извършено от художника – в случая думата художник запълва позицията на непряко допълнение в изречението.)

Дефинирането на миналото страдателно причастие е осъществено на лява-та страница на урока и се свежда само до това как то може да бъде различено от останалите причастия по чисто формални белези – по „-н“ или „-т“ в края на формите на миналото страдателно причастие и по възможността му да се изме-ня по род и число и да се членува.

Семантичната илюстрация, представяща елементи от конструктор „Лего“, от-лично онагледява начина, по който се образува миналото страдателно причастие.

На дясната страница от урока е представен начинът, по който миналото страдателно причастие функционира в изречението. Важно е учениците да ос-мислят, че в някои ситуации то назовава признак на предмет и пояснява съ-ществителното име, с което този предмет е назован, а в други случаи изпълнява роля на част от сказуемото в изречението. Учениците не са изучавали глаголна-та категория „залог“, но по практически път може да достигнат до знанието, че съчетанието на спомагателен глагол и форма на минало страдателно причастие запълва позицията на сказуемо.

С най-голяма практическа стойност в урока са правописните акценти, свър-зани с причастията. В тесните колони са представени правила за писането на отрицателната частица не с причастни форми, за променливото Я в мина-ли свършени деятелни причастия, както и някои особени случаи, свързани с дублетност при някои минали страдателни причастия.

41

Решения на задачите1. Миналите страдателни причастия в текста са:измачкан – мин. страдат. прич., м.р., ед.ч, нечл ф-маобсипан – мин. страдат. прич., м.р., ед.ч, нечл ф-мапреместена – мин. страдат. прич., ж.р., ед.ч, нечл ф-масервирана – мин. страдат. прич., ж.р., ед.ч, нечл ф-маосигурено – мин. страдат. прич., ср.р., ед.ч, нечл ф-маразделена – мин. страдат. прич., ж.р., ед.ч, нечл ф-масвързан – мин. страдат. прич., м р., ед.ч, нечл ф-мавтренчените – мин. страдат. прич., мн.ч, чл ф-ма

2. измачкан – измачкам; обсипан – обсипя; преместена – преместясервирана – сервирам; осигурено – осигуря; разделена – разделясвързан – свържа; втренчените – втренча се

3. ... моля, погрижете се лейди Надин да бъде преместена в самостоятелна

стая за гости...Разпоредете се да ù бъде сервирана вечеря.Погрижете се и да ù бъде осигурено всичко, каквото желае.Капитанът можеше да разбере чувствата на жена си, ако тя наистина беше

разделена от любимия си...

4. Капитанът хвърли поглед към измачкан лист хартия, обсипан с драсканици.... в двореца се е появил проблем, свързан със Стария свят.Калан се вгледа във втренчените в очакване сини очи на капитана...

5. спра – спрян, спрени; пея – пян/пят; пени/пети; завладея –завладян, завладе-

ни; излея – излян/излят; излени/излети.

Примерни изречения:Видяхме влака, спрян от полицая.Има няколко спрени неправилно автомобила.

Това е песен, пята от моята баба.Тези песни са пети векове наред.

Островът е завладян от римляните.Тези земи са завладени от Византия.

Костюмът му е като излят.Дръжките им са излети от злато.

42

6. Причастията в текста са:закачено – закача; оголени – оголя; непознати – позная; уморено – уморяразпръснати – разпръсна; покрити – покрия; скрити – скрия.

7. Причастието, което може да се употреби и без да пояснява съществително име (като субстантивирано прилагателно име) е непознати: Навсякъде имаше много непознати. В стаята влезе един непознат.

8. Съществителното име, пояснено от три минали страдателни причастия, е семената:

семената, разпръснати, скрити, покрити.

9. При обсъждането на заглавието може да се подчертае, че в него се съдър-жат две минали страдателни причастия – казана и хвърлен.

14. урок: Причастия. Сегашно деятелно причастие

Лингвистична информация и методически насоки Урокът може да започне с кратък преговор на изученото за причастие, като

отново се постави акцент върху това, че причастията означават време и по този признак се делят на сегашни и минали.

Дефинирането на сегашното деятелно причастие е осъществено на лявата страница на урока (също както и при представянето на останалите видове при-частия) и може да се сведе само до това как то може да бъде характеризирано по чисто формални белези – по „–щ“ („-ща“, „-що“, „-щи“) в края на формите му и по възможността му да се изменя по род и число и да се членува.

Семантичната илюстрация, представяща елементи от конструктор „Лего“, и в този урок отлично онагледява начина, по който се образува миналото страда-телно причастие.

На дясната страница от урока е представен начинът, по който сегашното деятелно причастие функционира в изречението. Важно е учениците да осмис-лят, че формите му назовават признак на предмет и поясняват съществителното име, с което този предмет е назован, и за разлика от формите на останалите изучени причастия не могат да запълват позицията на сказуемо в изречението. По практически път – чрез примери, е демонстрирана възможността сегашните деятелни причастия да са част от обособени определения. В урока са предста-вени и други възможности за синтактични трансформации, насочени към овла-дяването на синтактичната синонимия на езика.

С най-голяма практическа стойност в урока са правописните акценти и ин-формацията за някои специфични употреби на сегашните деятелни причастия.

43

Решения на задачите1. Сегашните деятелни причастия в текста са:блуждаещи – сегашно деятелно причастие, мн.ч., нечл. ф-маоказващи – сегашно деятелно причастие, мн.ч., нечл. ф-мапредстоящи – сегашно деятелно причастие, мн.ч., нечл. ф-манаблюдаващи – сегашно деятелно причастие, мн.ч., нечл. ф-мапротиворечащи – сегашно деятелно причастие, мн.ч., нечл. ф-ма въртяща се – сегашно деятелно причастие, ж. р., ед.ч., нечл. ф-ма идващата – сегашно деятелно причастие, ж. р., ед.ч., чл. ф-ма

2. Миналите страдателни причастия в текста са:обяснени – минало страдателно причастие, мн.ч., нечл. ф-маутвърдената – минало страдателно причастие, ж.р., ед.ч., чл. ф-мапреследвани – минало страдателно причастие, мн.ч., нечл. ф-ма

3. блуждаещи – блуждая; оказващи – оказвам; предстоящи – предстои; на-

блюдаващи – наблюдавам; противоречащи – противореча; въртяща се – въртя се; идващата – идвам; обяснени – обясня; утвърдената – утвърдя; преследва-ни – преследвам.

4. Но учените, наблюдаващи звездното небе, откриват закономерности...→ Но учените, които наблюдават звездното небе, откриват закономерности...

Планетите се приемат като пратеници на Бог, оказващи влияние върху зем-ните събития...

→ Планетите се приемат като пратеници на Бог, които оказват влияние върху земните събития...

За тези идеи, противоречащи на утвърдената тогава представа, че Земята е център на Вселената...

→ За тези идеи, които противоречат на утвърдената тогава представа, че Земята е център на Вселената...

Важно е при решаването на тази задача да се обърне внимание на пунктуа-цията на обособените части, без да се въвежда самият термин.

5. Сегашните деятелни причастия от текста са определения. Задачата поз-волява още веднъж да се открои разликата между необособените съгласувани определения и обособените съгласувани определения.

44

6. Древните гърци наричат тези блуждаещи в небето звезди планети.→ Древните гърци наричат тези звезди, блуждаещи в небето, планети.

По разположението на звездите на небето жреците правят предсказания за предстоящи в по-близко и в по-далечно бъдеще събития.

→ По разположението на звездите на небето жреците правят предсказания за събития, предстоящи в по-близко и в по-далечно бъдеще.

В него той обявява, че Земята също е въртяща се около Слънцето планета.→ В него той обявява, че Земята също е планета, въртяща се около Слънцето.

7. Но учените, наблюдаващи звездното небе, откриват закономерности...→ Но наблюдаващите звездното небе учени откриват закономерности...

Планетите се приемат като пратеници на Бог, оказващи влияние върху земните събития, ...

→ Планетите се приемат като оказващи влияние върху земните събития пратеници на Бог...

За тези идеи, противоречащи на утвърдената тогава представа, че Земята е център на Вселената...

→ За тези противоречащи на утвърдената тогава представа идеи, че Земята е център на Вселената...

8. Термините, употребени в текста, са: Античност, звезди, съзвездие, древ-ни гърци, планети, закономерности, Луна, Слънце, явление, Вселена, астро-ном, математик, съчинение, повърхност, история, наука, научна революция.

Предметната област, означена с по-голямата част от термините, е астроно-мия.

9. Решаването на задачата може да бъде възложено на екип от ученици или пък да се осъществи индивидуално и представянето ù да има състезателен характер.

14. урок: Деепричастие

Лингвистична информация и методически насоки Дефинирането на сегашното деепричастие е осъществено на лявата стра-

ница на урока (също както и при представянето на останалите видове причас-тия) в духа на цялата серия от уроци, посветени на причастията, чрез акцент върху чисто формални белези – наставката –йки и това, че не се изменя. Семан-

45

тичната илюстрация, представяща елементи от конструктор „Лего“, и в този урок отлично онагледява начина, по който се образува деепричастието. От из-ключителна важност е учениците да овладеят една от граматичните норми, чи-ето нарушаване води до нарушения в смисъла на изказването, а именно, че за да е допустима употребата на деепричастие, трябва да са налице две условия:

1. Едновременност на действията, означени с глагола сказуемо и с деепри-частието;

2. Един и същ вършител на действията, означени с глагола сказуемо и с дее-причастието.

На дясната страница от урока е представен начинът, по който деепричас-тието функционира в изречението. Важно е учениците да осмислят, че то изпъл-нява служба на обстоятелствено пояснение за начин. По практически път – чрез примери, е демонстрирана възможността деепричастия да са част от обособе-ни обстоятелствени пояснения. Синтактичните трансформации, представени в урока, са един от ключовите акценти в него и са насочени към овладяването на синтактичната синонимия на езика.

С важна практическа стойност в урока са правописните и пунктуационните акценти и информацията за някои специфични употреби на деепричастията.

Решения на задачите1. Деепричастията в текста са:препъвайки се – от препъвам сехлътвайки – от хлътвамчувствайки – от чувствамвървейки – от вървя

2. Плашилото вървеше трудно, препъвайки се често...→ Плашилото вървеше трудно, като се препъваше често...То вървеше направо, хлътвайки в дупките.→ То вървеше направо, като хлътваше в дупките.То, не чувствайки болка, заедно с нея се смееше на собствените си злопо-

луки.→ То, като не чувстваше болка, заедно с нея се смееше на собствените си

злополуки.Вървейки все по-нататък, те срещаха по-малко къщи.→ Като вървяха все по-нататък, те срещаха по-малко къщи. 3. Деепричастията са обстоятелствени пояснения в изреченията – поясняват

сказуемите в тях и носят информация за начина, по който се извършва означе-ното със сказуемите действие.

46

4. За препъвайки се: вършител – Плашилото; действие – означено с глаголна-

та форма вървеше.За хлътвайки: вършител – Плашилото; действие – означено с глаголната

форма вървеше.За не чувствайки: вършител – Плашилото; действие – означено с глаголна-

та форма се смееше.За вървейки: вършител – Плашилото; действие – означено с глаголната

форма се срещаха.

5. вървеше – вървейки; бяха (много разкривени) – Ø; прескачаше – прескачай-

ки; заобикаляше – заобикаляйки; нямаше – нямайки; падаше – падайки; вдигаше – вдигайки; изправяше – изправяйки; се смееше – смеейки се; бе обработвана – обработвайки; срещаха – срещайки; ставаше – ставайки; седнаха – Ø; отвори – Ø; извади – Ø; предложи – Ø; отказа – Ø; огладнявам – огладнявайки; е (само нарисувана) – Ø.

Ако учениците помислят върху значението на глаголите от свършен вид, макар да не са запознати с категорията „вид на глагола“, биха могли да стигнат до заключението, че тъй като тези глаголи означават завършено действие, а не действие, представено като процес, няма как с тях да се означи действие, про-тичащо едновременно с действието, означено с глагола сказуемо.

6. Деепричастните изрази са употребени неправилно в следните изречения:Преписвайки на теста от Иван, учителката ме наказа. (Двете действия не протичат едновременно; не е един и същ и вършителят

им – преписва говорещият, а наказва учителката.)

Разказвайки им приказки, децата бързо заспиват.(Не е един и същ вършителят на двете действия – разказват възрастните, а

заспиват децата.)

Заблуждавайки те с лъжите си, ти все му прощаваш.(Двете действия не протичат едновременно; не е един и същ и вършителят

им – лъже този, за когото става дума, а прощава слушащият.)

Котката дебнеше мишлето, цвърчейки силно.(Не е един и същ вършителят на двете действия.)

7. Изреченията трябва да се трансформират така:Той разгръщаше внимателно книгата, като се взираше във всяка страница.Като излизаше от дома си, тя забеляза спрялата на пътя кола.

47

Балерината прекоси сцената, като се движеше плавно и грациозно.Момичетата, като си подаваха ловко топката, се приближиха до врата-

та на съперниците.

8. Допуснати са грешки в следните думи: прЕличаше (вм. прИличаше), слязАл (вм. слязЪл), оглеждаИки (вм. оглеждаЙки), необикновеННо (вм. нео-бикновеНо), издАлжената (вм. издЪлжената), историЙ (вм. историИ), нуждае-щитесе (вм. Нуждаещите се), раздавЪл (вм. раздавАл), сАбул (вм. сЪбул), ня-кЪкъв (вм. някАкъв), подЪрил (вм. подАрил). Изпуснати са две запетаи: пред деепричастния израз оглеждайки необикновено издължената му фигура...; след деепричастния израз искайки да помогне на нуждаещите се.

16. урок: Минало неопределено време

Лингвистична информация и методически насоки Урокът трябва да започне с преговор на това, което учениците знаят за ка-

тегорията „време на глагола“. Актуализират се понятията „прости и сложни глаголни форми“. Добре е те да се илюстрират с форми на един и същ глагол, за да се затвърди знанието на учениците, че всеки глагол има различни форми за различните времена. Важно е да се актуализират и знанията за минало свър-шено деятелно причастие, защото именно то участва в състава на формите за минало неопределено време. В тясната колона на лявата страница е представе-на и най-съществената информация за спомагателния глагол съм, който също участва в състава на глаголните форми за минало неопределено време.

След припомнянето на изученото за глаголните времена и за миналото свър-шено деятелно причастие на лявата страница в урока чрез кратък текст и схема е представено значението на минало неопределено време.

Информацията на дясната страница на урока е насочена към:– образуването на формите за минало неопределено време, представено схе-

матично и чрез семантична илюстрация;– към употребите на минало неопределено време в текст.В тясната колона на дясната страница са представени някои особености на

употребата на формите за минало неопределено време в зависимост от слово-реда на изречението, в което участват.

Решения на задачите1. Глаголните форми от репликите на Юлиан са: обявиха – обявя, 3.л., мн.ч., мин. св. вр.се е главозамаял – главозамая (се), 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.облякъл е – облека, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.е сложил – сложа, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.помисля – помисля, 1.л., ед.ч., сег. вр.

48

нямам – нямам, 1.л., ед.ч., сег. вр.съм – спом. гл., 1.л., ед.ч., сег. вр.имало е – има (безл. гл.), 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.гледах – гледам, 1.л., мн.ч., мин. св. вр. (= мин. несв. вр.)са управлявали – управлявам, 3.л., мн.ч., мин. неопр. вр.имаше – има (безл. гл.), 3.л., ед.ч., мин. несв. вр.търсим – търся, 1.л., мн.ч., сег. вр.са провъзгласили – провъзглася, 3.л., мн.ч., мин. неопр. вр.живял е – живея, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.бил е – спом. гл. бъда, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.е трябвало – трябва (безл. гл.), 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.е бил, бил е – спом. гл. бъда, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.не е оставил – оставя, 3.л., ед.ч., мин. неопр. вр.се бъркат – бъркам (се), 3.л., мн.ч., сег. вр.

2. Формите за минало неопределено време от репликите на Ким и на Леон са:е намислил, имало е, са носили, женил се е, е харесвало, е имало, са казва-

ли, не са стигали, е увеличавал

3. Глаголните форми в авторовата реч след репликите на героите са: възкли-кна, посочи, изтръгна се, зачуди се, каза, засмя се, извика, замисли се – всички тези форми са за мин. св. вр.; само формата разсъждаваше е за мин. несв. вр.

4. В разговорите на героите за Тюдорите преобладават глаголни форми за минало неопределено време, употребени поради това, че се твърди нещо въз основа на анализ на факти.

5. Ким посочи надолу по улицата и подкани другите да видят кой се задава.

От устата на Юлиан се изтръгна възклицание. По стръмната уличка върве-ше Нилс, най-големият побойник в класа.

Леон се зачуди какво ли е намислил той.Юлиан каза, че тази сутрин на празника на стрелците са го обявили за

крал на децата. Добави, че явно много се е главозамаял от титлата и че е облякъл някакъв странен костюм, а на главата си е сложил шапка с перо. Юлиан призна, че като се замисли, и той не би имал нищо против да е ис-тински крал.

При трансформацията на пряката реч в непряка част от глаголните форми за минало свършено време са заменени с форми за минало неопределено време, като по този начин събитията са представени като резултат от минали действия, които не се уточнява кога са протекли.

49

6. Било е пролет. Снегът в планината се е топял. Пълноводни реки са поти-

чали оттам. Дръвчетата са се покривали с нежни зелени листа, в градините цветята са разцъфтявали. Птичките са се връщали от юг.

След трансформацията текстът зазвучава като предположение за нещо вече случило се, което е резултат от минали събития, за които не се уточнява кога са протекли.

7. Госпожо, благодаря, че поправяте / сте поправили грешките ми.Петьо, не го обвинявай, той никога не лъже / не е лъгал.Той посвещава / е посветил стихотворението на майка си.За конкурса тя подготвя / е подготвила нова песен.

8. Госпожо, Вие сте забравили да напишете адреса си.Господине, идвали ли сте друг път в нашия град?Извинете, виждали ли сте класния ни ръководител?Разбрах, че сте се интересували от нашия проект.

17. урок: Минало предварително време

Лингвистична информация и методически насоки И този урок е добре да започне с преговор на това, което учениците знаят

за категорията „време на глагола“. Акцентът този път може да е върху това, че едни глаголни времена представят действия в процеса на тяхното протичане, а други – като резултат от действия. В този контекст уместно е да се съпоставят например минало свършено време, от една страна, и минало неопределено вре-ме, което току-що е изучено.

Учителят по своя преценка може да въведе и термина „резултативно време“. Понятието, означено с този термин, е представено в тясната колона на дясна-та страница при обобщението за семантиката на минало неопределено време. Отново там е обяснено понятието „минал ориентационен момент“ и във връзка с него са актуализирани знанията на учениците за минало свършено и минало несвършено време.

В широката колона на лявата страница от урока чрез примери и схема, аналогични на примерите и схемата от предходния урок, е представено значе-нието на минало предварително време.

Информацията на дясната страница на урока е насочена към:– образуването на формите за минало предварително време, представено

схематично и чрез семантична илюстрация;

4. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

50

– към употребите на минало предварително време в текст.В тясната колона на дясната страница са представени някои особености на

употребата на формите за минало предварително време в зависимост от слово-реда на изречението, в което участват.

Решения на задачите1. Глаголите в минало предварително време, употребени в текста, са:се беше събрала – събера (се), 3.л., ед.ч.бяха зяпнали – зяпна, 3.л., мн.ч.беше застанал – застана, 3.л., ед.ч.не беше се пренесла – пренеса (се), 3.л., ед.ч.беше размахал – размахам, 3.л., ед.ч.бяхме приготвили – приготвя, 1.л., мн.ч.бях направил – направя, 1.л., ед.ч.бяха решили – реша, 3.л., мн.ч.не беше тръгнал – тръгна, 3.л., ед.ч.бях превърнал – превърна, 1.л., ед.ч.

Информацията, предадена чрез тези форми, е за събития, чийто резултат е налице в конкретен минал момент.

2.се спускаха – спускам (се), 3.л., мн.ч., мин. несв. вр.смазваше – смазвам (се), 3.л., ед.ч., мин. несв. вр.е имало – има (безл. глагол), 3.л., ед.ч., мин. несв. вр.се приближи – приближа (се), 3.л., ед.ч., мин. св. вр.знаех – знам, 1.л., ед.ч., мин. несв. вр.висях – вися, 1.л., ед.ч., мин. несв. вр.

Преобладават глаголни форми за минало несвършено време, тъй като в тази част от текста преобладава описание, т.е. събитията са представени не като последователно завършени, а в процеса на своето едновременно протичане в минал момент.

3. Примерно решение:Учениците и учителят Киселют отидоха на екскурзия. Сутринта Кисе-

лют предупрежди всички да не пипат нищо без разрешение и да не добли-жават Немезидата. Провери дали учениците си носят противоотровата, приготвена предишната седмица. Джинкс д`Явол забеляза, че в шишенцата на всички други има лилава течност, а единствено в неговото противоотро-вата е кафява на цвят.

Точно когато учениците преминаваха покрай Немезидата, Бени и Ара-ил спънаха Джинкс и той се оказа в опасност – увиснал с главата надолу

51

от върха на Немезидата. Учителят му нареди да използва противоотрова-та. След миг шишенцето беше извадено от джоба на Джинкс и полетя към най-близките клони.

Дървото изпищя и започна да се променя пред очите на всички. Шиповете му падаха и на тяхно място поникваха цветенца. Клоните, които държаха жертвата, станаха гладки и замирисаха на дъвка. Скоро Джинкс разбра, че е превърнал най-злото дърво в Ада в добро.

4.Глаголните форми, които естествено биха употребили учениците при изпъл-

нението на задача 3, са предимно за минало свършено време. Причината за това е, че разказът, предаден по този начин, включва най-вече последователно протекли събития, представени като завършени в конкретен минал момент. В изходният текст, в който има ретроспекция, събитията са „разместени“ по вре-ме и това обуславя употребата на формите за минало предварително време.

5. ... С тях тя смазва всяко същество, което е имало лошия късмет да се

приближи прекалено много. Зная всичко това, защото вися с главата надолу от върха на дървото.

Долу се е събрала малка тълпа. Зяпнали са ме с отворена уста. По сре-дата е застанал господин Киселют, учителят ми по биология – закръглен, весел на вид демон със сини рога, синя кожа и синя папийонка. Тази веселост не се е пренесла обаче и върху характера му.

В трансформирания вариант на глаголните форми за минало предварително съответстват глаголни форми за минало неопределено.

6. Глаголните форми трябва да се променят, както следва: бръкна, стисна, дръпна, пое си, метна, изпищя, се свиваха, падаха, изникваха, бяха приклещи-ли, ставаха, стана, беше превърнал

18. урок: Бъдеще време в миналото

Лингвистична информация и методически насоки И този урок, както всички уроци, посветени на глаголните времена, е добре

да започне с преговор, като би било уместно тук акцентът да се постави върху понятията „ориентационен момент“, „предстоящи спрямо момента на говорене събития“. В този контекст минало несвършено време и минало предварително време да се представят като ориентирани спрямо минал момент.

В широката колона на лявата страница и в горната част на дясната стра-ница от урока чрез примери и схема, аналогични на примерите и схемата от

52

предходния урок, е представено значението на бъдеще време в миналото.Втората половина от информацията, разположена на дясната страница на

урока, е насочена към образуването на формите за бъдеще време в миналото, представено схематично и чрез семантична илюстрация.

В тясната колона на лявата и на дясната страница са представени допълни-телни детайли, свързани с образуването и употребата на формите за бъдеще време в миналото.

Решения на задачите1. Формите за бъдеще време в миналото са:щеше да хване – хвана, 3.л., ед.ч.щеше да избяга – избягам, 3.л., ед.ч.(щеше) да стане – стана, 3.л., ед.ч.щеше да започне – започна, 3.л., ед.ч.щяха да се заселят – заселя, 3.л., мн.ч.щяха да пленяват – пленя, 3.л., мн.ч.(щяха) да изгарят – изгоря, 3.л., мн.ч.щяха да вземат – взема, 3.л., мн.ч.(щяха) да закопават – закопая, 3.л., мн.ч.щяха да откраднат – открадна, 3.л., ед.ч.щеше да донесе – донеса, 3.л., ед.ч.щяха да опънат – опъна, 3.л., мн.ч.(щяха) да скрият – скрия, 3.л., мн.ч.щяха да спят – спя, 3.л., мн.ч.щяха да кажат – кажа, 3.л., мн.ч.щяха да се пукнат – пукна (се), 3.л., мн.ч.

2. нямаше да хване; нямаше да избяга; (нямаше) да стане; нямаше да започ-

не; нямаше да се заселят.

3. Действията, означени с глаголни форми за бъдеще време в миналото в текста, не са реализирани, а са представени като възможни спрямо даден минал момент.

4. Форми за бъдеще време в миналото не са употребени във втория абзац (защото в него са представени последователно извършени действия) и в третия абзац (защото в него са описани действия, които реално се извършват от герои-те и които протичат едновременно с миналия ориентационен момент).

5. Трансформациите може да се осъществят така:● Всеки те кара да ставаш сутрин...● Никой нямаше да те кара...

53

6. Глаголните форми, които трябва да се променят, след трансформацията ще са: е изпаднал, изоставят, не обича, са успели, ще хване, ще избяга, ще стане, ще започне, се задава, гледа, таи, вървят, доверяват, се договарят, има, ще се заселят, ще пленяват, (ще) изгарят, ще вземат, (ще) закопават, издирват, се съгласява, ще откраднат, ще донесе, може (да отмъкне).

7. Предполага се, че в съчиненията си учениците ще употребят доста гла-голни форми за минало предварително време, поради което си струва да бъде поставена допълнителна задача всеки да открие тези форми в своето съчинение и в съчиненията на другите.

8. Примерно решение:Той днес уж щеше да дойде навреме.Щяхме да закъснеем, защото се успахме много.Кога щеше да се върне майка ти?

19. урок: Неизменяеми части на речта. Частица и междуметие

Лингвистична информация и методически насоки В началото на урока е добре отново да се преговорят изменяемите и неиз-

меняемите части на речта, които учениците до този момент познават, като се открои основната разлика помежду им – това, че благодарение на своите раз-лични форми за род, число, лице, време и т. н. изменяемите части на речта могат да се свързват и съгласуват помежду си в потока на речта, а неизменяемите части на речта с изключение на наречието означават отношение между нещата, за които се говори (предлози и съюзи) или пък отношение на говорещия към това, за което говори (частици, междуметия).

На лявата страница в урока е представена информацията за частиците, които са класифицирани в таблица според своята семантика. В тясната коло-на на тази страница е откроена информацията за формообразуващите частици и са посочени правописни и пунктуационни особености, свързани с някои от частиците. Важен акцент в урока трябва да е информацията за граматичната омонимия, представена в тясната колона на дясната страница.

На дясната страница отново в таблица са представени междуметията. Сери-ята от илюстрации визуализира значенията на някои от тях. Акцент в тази част от урока може да се постави и върху възможността от междуметия да се образуват съществителни имена и глаголи, като се използват примерите от стр. 83.

Решения на задачите1. Частиците в текста са: ето – посочване; не – отричане; ли – питане; дори – изтъкване; да – подбуда

(в словосъчетанието да огрява).

54

2. Думата да, употребена в текста, може да функционира и като съюз, и като частица (като, ако е частица, може да има различни значения – при утвърждава-не и за изразяване на подбуда, желание).

● Да като съюз: Искам да тренирам плуване. Поръчахме им да дойдат по-рано.

● Да като частица: Да влязат веднага! (Да изразява подбуда.) Да, наистина имаме необходимост от съдействие. (Да изразява утвър-

ждаване.)

3. Без част от частиците (ли, да, не) смисълът на текста се разрушава, а без останалите (ето, дори) губи от емоционалното си въздействие.

4. Предполага се, че след изпълнението на задачата ще се окаже, че в тексто-вете от учебниците по математика и по история ще се срещат предимно формо-образуващи частици, а в художествените текстове от учебника по литература ще има най-много и различни по значение частици.

5. Междуметията в текста са:куд-куд-кудкудяк – звукоподражаниехей – призиве – призив

6. Глаголите, образувани от междуметия, в текста са: закудкудякала – (минало свършено деятелно причастие от кудкудяк)кудкудякала – (минало свършено деятелно причастие от кудкудяк)крякала – (минало свършено деятелно причастие от кряк)блееш, блея – (от бее)

7. Съюзите и съюзните думи в текста са и, който, да, когато (може да се замени с щом), да (може да се замени със за да), като (може да се замени с щом, когато), та (може да се замени с и).

20. урок: Неизменяеми части на речта. Съюз

Лингвистична информация и методически насоки В началото на урока е добре отново да се преговорят изменяемите и неиз-

меняемите части на речта, които учениците до този момент познават, като се открои основната разлика помежду им. Акцентът при преговора може да падне върху току-що изучените частици и междуметия.

На лявата страница в урока е представена съществена информация за

55

функциите на съюзите и за видовете съюзи по състав. В тясната колона напъл-но съзнателно е припомнено това, което учениците знаят от 5. клас за предлози-те, тъй като често съюзите погрешно се определят като предлози и обратното.

На дясната страница е конкретизирана информацията за функциите на съ-чинителните и подчинителните съюзи в изречението. С помощта на примери е илюстрирана спецификата на съчинителните и на подчинителните съюзи и е откроена разликата между тях. Най-съществено от практическа гледна точка е във връзка с изучаването на съюзите учениците да придобият известна пунк-туационна грамотност. Важно е учениците, които вече са изучили въпросител-ните и относителните местоимения (и местоименни наречия) да осмислят, че в изречението те функционират като съюзни думи, т.е. че изпълняват същата функция, която изпълняват и съюзите.

Семантичната илюстрация в края на урока насочва към остовната функция на съюза като част на речта – да бъде „мост“ между различни елементи на изре-чението, които са класифицирани в таблица според своята семантика.

Решения на задачите1. Предлозите и съюзите (без повтарящите се) в текста са:

Предлози Съюзипод, в, по, над, от, с, на, за, към, около и, като, за да, което, или, след като,

която, докато, че, а

2. Със съюза щом може да бъде заменен съюзът след като.

3. Докато лежеше, продължавайки да размишлява и да страда, в съзна-нието ù започна да се промъква предположението, че у това момче има нещо неопределимо, което липсва както на полуделия, така и на здравия Том Кан-ти. Тя не можеше да опише това нещо, нито да каже какво точно е то, но острият ù майчински усет все пак го откриваше и долавяше.

4. Съюзите в текста на стр. 89 са:и1 – свързва две прости изречения в състава на сложно изречение;и2 – свързва еднакви по функция второстепенни части в просто изречение;и3 – свързва еднакви по функция второстепенни части в просто изречение;като – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно

изречение;че – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно из-

речение;за да – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно

изречение;преди да – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на слож-

но изречение;

56

и4 – свързва две прости изречения в състава на сложно изречение;че – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно из-

речение;а – свързва две прости изречения в състава на сложно изречение;да – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно из-

речение.

5. Четирикратно е използван съюзът „и“ (вж. в решението на задача 4 какви са функциите му в текста).

6. Като съюзни думи в текста са използвани следните относителни местоимения.:колкото – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на слож-

но изречение;който – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно

изречение;които – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на сложно

изречение;(за) когото – сигнализира началото на подчинено изречение в състава на

сложно изречение.Отговорът на задачата може да се допълни и с уточнението, че в текста като

съюзна дума е употребено и едно относително местоименно наречие – „когато“.

7. Съюзните връзки, които променят смисъла на изреченията, са както след-ва: въпреки че (за 1. изречение); затова (за 2. изречение).

21. урок: Думите като части на речта (Обобщение)

Лингвистична информация и методически насокиРешаването на задачите в този урок е добре да бъде съпътствано с кратък

преговор на най-важното от изученото за частите на речта. Учителят би могъл да се опре на информацията, която е поместена в тесните колони на стр. 90 и 91, но разбира се, в зависимост от равнището, което са постигнали неговите учени-ци, би могъл и да допълни преговора с още важни акценти. Препоръчително е преговорът да бъде осъществен на порции – в зависимост от конкретните зада-чи, включени в урока. Например преди решаването на 1. и 2. задача е добре да се преговори изученото за категорията „време на глагола“; преди решаването на 3. задача – изученото за причастията; преди решаването на 4. и 5. задача – изученото за местоименията и т. н.

Решения на задачите1. Примерен вариант на преразказа:Старецът изчезва като отнесен от вятъра и от него не остава никаква следа.

57

Сякаш се е разтопил в нищото. Момчето поглежда под пейката, но и там го няма. Прилошава му от страх. Думите на стареца за трите желания са се оказали верни, а първото желание на момчето вече е изпълнено. А това означава, че дядката не просто е изчезнал от пейката, а най-вероятно вече се е озовал при дяволите, най-ве-роятно в ада. Момчето е съвсем объркано. То се чуди какво да направи, защото е убедено, че старецът трябва да се завърне, защото така е редно. Това означава, че трябва да използва второто си от общо трите желания, на които има право.

2. Формите за минало предварително време и за бъдеще време в миналото са: щеше да спечелиш – 2.л., ед.ч.; беше размислил – 3.л., ед.ч.беше се разтопил – 3.л., ед.ч.; се беше оказало – 3.л., ед.ч.се беше изпълнило – 3.л., ед.ч.; беше изчезнал – 3.л., ед.ч.се беше махнал – 3.л., ед.ч.

3. Причастията в текста са:зачервени – мин. стр. прич., от глагола зачервя, мн.ч., нечл. ф.провиснали – мин. св. деят. прич., от глагола провисна, мн.ч., нечл. ф.направени – мин. стр. прич., от глагола направя, мн.ч., нечл. ф.преставайки – деепричастие, от глагола преставамгарнираната – мин. стр. прич., от глагола гарнирам, ж.р., ед.ч., чл. ф.треперещ – сег. деят. прич., от глагола треперя, м.р., ед.ч., нечл. ф.отнесен – мин. стр. прич., от глагола отнеса, м.р., ед.ч., нечл. ф. 4. Формите на личното местоимение, употребени в 1. абзац на текста, са:го – 3.л., ед.ч., кратка формаму – 3.л., ед.ч., кратка формани – 3.л., мн.ч., кратка форматой – 3.л., ед.ч.ги – 3.л., мн.ч., кратка форматебе – 2.л., ед.ч., пълна формаЗабележка: от учениците не бива да се изисква да изваждат и миналите свър-

шени деятелни причастия, които са част от глаголни форми за минало предва-рително време и които вече са били извадени при изпълнението на 2. задача.

5. Таблицата трябва да се попълни така:

Въпросит.мест.

Показат. мест.

Относит. мест.

Неопр. мест.

Обобщит мест.

Отрицат. мест.

какво товатази

коитокакъвто

нещо всички никакванищото

6. Морфологичният разбор трябва да изглежда така:ах – междуметиеда – частица

58

погледнах – глагол, осн ф. – погледна, 1.л., ед.ч., мин. св. вр.дори – частицапод – предлогпейката – същ. име, ж.р., ед.ч., чл. ф.но – съюзи – съюзтам – местоименно наречиего – лично местоимение, 3.л., ед.ч., кр. ф.нямаше – глагол, 3.л., ед.ч., мин. несв. вр.

7. Грешки са допуснати в думите при вечер (вместо правилното привечер); който (2 пъти вместо правилното които); високият (вместо правилното ви-сокия); чийто (вместо правилното чиито); някой (вместо правилното някои); очудени (вместо правилното учудени). Изпусната е и запетая пред подчиненото изречение които се издигаха над високия бряг.

4. РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Специфика на лингвистичната информация и общи методически насокиМакар че са включени в края на учебника и са само три, уроците от този

раздел са от ключово значение за езиковата и комуникативната компетентност на учениците. Уроците в този раздел са насочени към разширяването на пред-ставата на учениците за строежа на простото изречение и към формирането на тяхното понятие за един от видовете сложни изречения – сложното съчинено изречение. Авторският колектив се ръководи от следните ключови постановки:

● Конструкцията на изречението представлява набор от синтактични пози-ции, които в потока на речта се запълват с думи от различни класове (с различни части на речта);

● Синтактичните позиции (частите на изречението) в основната конструк-ция на изречението са за сказуемо, подлог, пряко и непряко допълнение, обстоятелствено пояснение.

● Определението независимо от това как е свързано с определяемото – чрез съгласуване, чрез предлог или чрез прилагане, няма собствена синтак-тична позиция в основната конструкция на изречението, а запълва някоя от синтактичните позиции на подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение заедно с определяемото, което пояснява. В този смисъл оп-ределението (и приложението) е второстепенна част на изречението от по-нисш порядък в сравнение с допълнението и обстоятелственото пояс-нение, които са приглаголни членове.

● Колко и какви по вид ще бъдат синтактичните позиции в изречението, зависи от глагола, който заема позицията на сказуемо. Именно глаголът, проявявайки в потока на речта своята валентност, т.е. способността си

59

да „отваря“ или да „не отваря“ определени синтактични позиции, предо-пределя какво ще бъде по строеж изречението. Ако например глаголът е безличен, в изречението, в което той запълва мястото на сказуемото, ще останат „блокирани“ позициите за подлог и допълнения и ще е възможно запълването единствено на позиции на обстоятелствено пояснение.

● Всяка синтактична позиция се запълва с думи от определени класове в за-висимост от техния набор от граматични признаци. Това прави възможно граматичното свързване на думите в речта. Така например позицията на сказуемо се запълва от глагол, който участва в изречението с конкретна форма за число (а при сложните глаголни форми – и за род), съответства-ща на числото (и рода) на съществителното име подлог. Позициите на подлог, допълнение и обстоятелствено пояснение пък се запълват със съ-ществително име (местоимение или субстантивирано прилагателно име, числително име или причастие), т.е. с дума, която, метафорично казано, в потока на речта проявява поведение на съществително име и може да бъде заменена със съществително име. Това на свой ред обуславя въз-можността думите в позициите на подлог, допълнение, а в някои случаи – и на обстоятелствено пояснение да бъдат пояснени от определение.

Общи методически насокиПреподаването на синтаксис в духа на посочените по-горе основни положе-

ния позволява на учениците постепенно да осмислят речта си, да усъвършенст-ват уменията си да строят граматично правилни изречения и да усвоят с леко-та предвидени за изучаване по-нататък езикови единици и явления като залог на глагола (който по своята същност е резултат от действието на синтактичен механизъм), сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено изречение, както и да овладеят синтактичната синонимия.

Поради важността на разбирането, че водеща трябва да е прагматиката и че всяка двусмислена дефиниция или инструкция може да доведе до неразбиране или объркване от страна на учениците, НЕ е препоръчително в процеса на изучаването на строежа на простото изречение:

● при осъществяването на синтактичен анализ на просто изречение неговите части да бъдат откривани с въпроси (доколкото задаването например на въпроса „Какво?“ може да изглежда напълно логично и правилно, ако бъде зададен и към подлог, и към допълнение, и към определение (ако то е изразено с име в среден род, единствено число). Това на свой ред може да накара учениите да се колебаят и да допуснат грешки при определяне-то на синтактичната функция на дадена част от изречението;

● да се изисква да се прави анализ на сложни изречения или на прости из-речения, в които има съставно сказуемо, сказуемно определение, обо-собени и вметнати части, тъй като това би довело до необходимост от допълнителни разяснения – от страна на учителя, и до затруднения и не-сигурност дали това, което правят, е вярно – от страна на учениците.

60

В хода на конкретната работа по синтаксис от изключително важно значе-ние е да се работи с изречения с максимално изчистена и недвусмислено ясна структура. Именно това разбиране е било водещо при подбора на изречения за синтактичен анализ, включени в задачите към уроците от този раздел. Най-ва-жното условие за формирането на умения за правилен синтактичен анализ е учениците да бъдат приучени да следват препоръчания и в отделните уроци по синтаксис алгоритъм за работа:

1. стъпка – откриване на сказуемото (глагола в изречението);2. стъпка – откриване на подлога (съществителното име, което, ако бъде

променено по число, се променя и числото на глагола сказуемо);4. стъпка – откриване на допълнение (пряко или непряко)5. стъпка – откриване на обстоятелствено пояснение (едно или повече)6. стъпка – откриване на определение (едно или повече)Следването на този алгоритъм дава възможност да бъдат осмислени няколко съ-

ществени особености, свързани със строежа на простото изречение, а именно, че:● не е задължително в едно конкретно просто изречение да бъдат запълнени

всички синтактични позиции;● позицията на подлога в българския език може да остане незапълнена и

въпреки това подлогът да се подразбира от окончанието на глагола сказу-емо;

● сказуемото, подлогът и допълненията оформят „скелета“ на изречението, защото думите, с които се запълват техните позиции, означават най-съ-ществената информация, която се предава с изречението – това, за което се говори в него (думата подлог), актуалния признак на това, за което се говори, т.е. това, което се случва с него (глагола сказуемо) и обекта/обектите на действието (думите допълнения);

● обстоятелствените пояснения в изречението може да са повече от едно (но според някои изследвания по психолингвистика – не повече от девет) в рамките на едно просто изречение, тъй като характеризират действието, означено с глагола сказуемо в различни аспекти.

Преходът към работата по синтаксис в последния раздел на учебника може да се осъществи чрез обсъждане на семантичната илюстрация на разделната 93 страница. Би било добре учениците да бъдат провокирани да разсъждават вър-ху метафоричния смисъл, вложен в елементите от изображението – вълшебната кутия; момчето, предрешено като магьосник; вълшебната пръчица; думите и знаците за подчератване, които излизат от вълшебната кутия. Така може да се стигне до изключително важния извод, че сами по себе си думите не могат да послужат за постигането на ключовата цел на словесното общуване – да се пре-даде информация, и че това е възможно благодарение на свойството на думите да се свързват в речта по форма и да строят изречения и текстове.

61

ЛИНГВИСТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ОТДЕЛНИТЕ УРОЦИ ОТ РАЗДЕЛА

22. урок: Еднородни части

Лингвистична информация и методически насокиЗадължително е, преди да бъде въведено понятието еднородни части, да

бъде направен обстоен преговор на частите на простото изречение, да бъде припомнено разграничението между главните и второстепенните части на изре-чението, да се актуализират стъпките за осъществяване на синтактичен анализ:

Откриване на глагола сказуемоОткриване на подлога – думата, която може да се замести с аз, ти, той... и при

чиято промяна по число се налага да се промени по число и глаголът сказуемоОткриване на допълнението/допълненията – думата, която може да се замес-

ти с мене/ме, тебе/те, него/го...Откриване на обстоятелствени пояснения – думи, които могат да се заместят

с тук, тогава, така, толковаОткриване на определения – думи, които се отнасят към съществителни име-

на в изречението.Необходимо е да се припомни и изученото за съюзите и да се преговори

разделянето на съюзите на съчинителни и подчинителни. На лявата и на дясната страница в урока (на цветна подложка) е предста-

вена най-важната информация за еднородните части. Осмислянето ù може да се подпомогне от семантичните илюстрации в тясната колона на стр. 95. В края на урока е представена най-важната от практическа гледна точка информация, свързана с пунктуацията на еднородните части.

Решения на задачите1. Изреченията в текста, които съдържат еднородни части, са:Такива особености откриваме и при приготвянето на храната, (безсъюз-

но свързване) храненето и поднасянето на ястията. Традициите в храненето, (безсъюзно свързване) използваните продукти,

(безсъюзно свързване) похвати на приготвяне и сервиране са до вели до обо-собяване на кулинарни зони.

Те обхващат една или няколко страни и дори и по-големи части от кон-тинентите.

В тези зони се наблюдават сходни култури на народите и сходни кулинар-ни традиции.

В тази група се включват още унгарската, (безсъюзно свързване) румън-ската и южносла вянската кухня.

Затова много ястия, приемани като типични за българската национал-на трапеза, присъстват и в турската, (безсъюзно свързване) румънската,

62

(безсъюзно свързване) сръбската, (безсъюзно свързване) гръцката или ал-банската кухня.

Общо за тези народи е, че използват много сурови или консер вирани зе-ленчуци и силни ароматни подправки.

Тракийската, (безсъюзно свързване) славянската и прабългарската кух ня са в основата на българската кухня.

Важно зна чение за оформяне на специфичния облик на нашата кухня имат географското положение на страната, (безсъюзно свързване) иконо-мическото развитие, (безсъюзно свързване) селското стопанство, (безсъ-юзно свързване) ре лигията и др.

През различни исторически периоди вли яния идват от гръцката и тур-ската кухня.

На трапезата най-често е имало зеле, (безсъюзно свързване) моркови, (безсъюзно свързване) цвекло, (безсъюзно свързване) ряпа, (безсъюзно свърз-ване) лук, (безсъюзно свързване) чесън.

От бобовите растения са били познати лещата и грахът. Приготвяли са и ястия от овче, (безсъюзно свързване) козе, (безсъюзно

свързване) свинско, (безсъюзно свързване) говеждо или птиче месо, както и от дивеч.

По-късно, в периода ХVІ – ХVІІ в., българите се запознават с „екзо-тичните“ растения и животни, открити в Америка.

Сред най-често използваните продукти се нареждат фасулът, (безсъюз-но свързване) пиперът, (безсъюзно свързване) доматът, (безсъюзно свързва-не) картофът и пуешкото месо.

Пак от изток, от Индия и Шри Ланка, произхожда патладжанът.От Франция, (безсъюзно свързване) Германия, (безсъюзно свързване) Ав-

стро-Унгария идват различни нови технологии за пригот вяне на храната и начини за поднасянето ѝ.

2. Еднородните части в изреченията от първия абзац изпълняват следните функции:

Такива особености откриваме и при приготвянето на храната, (безсъюз-но свързване) храненето и поднасянето на ястията. (Еднородните части са обстоятелствени пояснения, като първото и третото са разширени с определения.)

Традициите в храненето, (безсъюзно свързване) използваните продукти, (безсъюзно свързване) похвати на приготвяне и сервиране са до вели до обо-собяване на кулинарни зони. (Еднородните части са подлози, разширени с оп-ределения.)

Те обхващат една или няколко страни и дори и по-големи части от кон-тинентите. (Еднородните части са определения и допълнения, разширени с определения.)

В тези зони се наблюдават сходни култури на народите и сходни кулинар-ни традиции. (Еднородните части са подлози, разширени с определения.)

63

3. Изреченията, които съдържат еднородни определения, са:Те обхващат една или няколко страни и дори и по-големи части от кон-

тинентите. В тази група се включват още унгарската, (безсъюзно свързване) румън-

ската и южносла вянската кухня.Затова много ястия, приемани като типични за българската национал-

на трапеза, присъстват и в турската, (безсъюзно свързване) румънската, (безсъюзно свързване) сръбската, (безсъюзно свързване) гръцката или ал-банската кухня.

Общо за тези народи е, че използват много сурови или консер вирани зе-ленчуци и силни ароматни подправки.

Тракийската, (безсъюзно свързване) славянската и прабългарската кух ня са в основата на българската кухня.

4. Еднородните части на изречението са съответно:Традициите в храненето, използваните продукти, похвати на приготвяне

и сервиране са до вели до обособяване на кулинарни зони. (еднородни подлози)В тази група се включват още унгарската, румънската и южносла-

вянската кухня. (еднородни подлози)На трапезата най-често е имало зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън.

(еднородни допълнения)

5. Задачата изисква да се запише тъкмо рецепта за приготвяне на ястие, за-щото в такъв текст е сигурно, че ще се изброяват хранителни продукти и дейст-вия, свързани с приготовлението на ястието. Добре е учителят да провокира учениците сами да стигнат до този извод.

6. Примерно решение:Плодовете и зеленчуците (еднородни подлози) са полезни за здравето.Обичам плодове и зеленчуци (еднородни допълнения).Подай ми купата с плодове и зеленчуци (еднородни определения).

23. урок: Сложно съчинено изречение

Лингвистична информация и методически насокиУрокът трябва да започне с преговор на видовете изречения по състав –

прости и сложни, като на учениците се припомни, че броят на простите изрече-ния, съставящи едно сложно изречение, зависи от броя на глаголите сказуеми, които откриват в него. Преди представянето на същината на сложното съчине-но изречение отново трябва да се актуализират и знанията за съюзите – този път с акцент върху съчинителните съюзи, които може да свързват:

● еднородни части в простото изречение;● прости изречения в състава на сложното изречение.

64

Новата информация на лявата страница започва с акцент върху същността на съчинителния тип свързване – свързване на разнопоставени синтактични елементи (думи, словосъчетания, изречения). От изключителна важност е уче-ниците да осмислят, че съчинителният тип свързване може да се осъществи по два начина:

● чрез съчинителни съюзи;● безсъюзно.След изясняването на същността на съчинителния тип свързване може, как-

то това е направено в урока, да се изведе дефиницията на сложно съчинено изречение. На дясната страница темата се развива, като се прави съпоставка между сложното съчинено и сложното съставно изречение. Съвсем съзнателно примерите, които са използвани за илюстрация, са изречения, сходни по сми-съл. Представянето на равнопоставеността (в първия пример) и на подчине-ността (във втория) чрез семантичните илюстрации в тясната колона позволява учениците леко да осмислят разликата между двата основни вида сложни изре-чения – сложно съчинено и сложно съставно. Нови за учениците са и знанията за семантиката на сложните съчинени изречения – чрез примери се демонстрира възможността чрез тях да се означат последователни, едновременни, успоред-но протичащи, противоположни или противопоставящи се действия. Съвсем съзнателно в урока не е включена традиционната класификация, според коя-то сложните съчинени изречения се делят на сложни съчинени съединителни, сложни съчинени противоположни, сложни съчинени разделителни и сложни съчинени разнородни изречения. Причината е, че тази класификация е твърде условна и няма практическа стойност.

Най-съществената от практическа гледна точка част от урока е свързана с пунктуацията на сложното съчинено изречение. Важни са също така детайлите, които засягат употребата на съчинителни съюзи, както и някои специфични пунктуационни аспекти, включени в тесните колони и на лявата, и на дясната страница.

Решения на задачите1. Сложните съчинени изречения, употребени в текста, са:(1) Разнесоха се смехове и викот, вдигна се весела олелия.(2) С тъпани и гайди момичетата излязоха на баирчето при ветрената

мелница и завиха лудо хоро по изсъхналата трева.(3) Там едно бяло облаче се бе показало над Витоша, а след него изскачаха,

едно след друго, други по-малки и разпокъсани. (4) Към тях откъде Стара планина бе се устремило друго и като първото

водеше след себе си още – малки, дрипави, разпокъсани облачета. (5) Те ту се пилееха и чезнеха, ту се събираха и образуваха по-големи, чер-

ни като орли облаци. (6) А далече в синевината се подемаха като малки пушеци други, растяха,

умножаваха се и бързо се носеха насам.

65

(7) Ще вали, ще вали!(8)... чуваха се радостни възклицания и лицата на селяните светеха от

радост, загрижените им сърца се поотпуснаха. (9) Разпокъсаните облачета полека-лека растяха и обгръщаха хоризонта. (10) Христина играеше лудо, като че ли на шега, и насмешливо поглежда-

ше младия воденичар. (11) После тя отведнъж се пусна от хорото, затича се с подпряна на

хълбок лява ръка, с размахана кърпа в дясната, спря пред гайдаря и му изко-мандва:

(12) Христина понаведе гиздаво глава, трепна с цялата си снага, размаха високо кърпата, пристъпи кротко веднъж напред, веднъж назад, подскокна леко и заигра.

(13) Дъхът му спря, сърцето му заби. (14) Той изскочи срещу Христина и мълчешком, блед като платно, заигра. (15) Викове от възхищение се изтръгнаха от стотина гърди, стотина очи

заследиха двамата играчи. Според условието на задачата достатъчно е ученикът да е избрал пет от тези

изречения, без значение кои са те.

2. В повечето от изреченията представят последователни действия (1, 2, 6, 9, 11, 12, 13, 14, 15). Едновременни действия представят 4., 8. и 10. изречение.

3. Изречението с двоен съюз е Те ту се пилееха и чезнеха, ту се събираха и образуваха по-големи, черни като орли облаци. Чрез двойния съюз ту – ту двете действия, изразени чрез съставящите прости изречения, се разгранича-ват. В случая не е възможно този съюз да се замени с друг, без да се промени смисълът.

4. Примерно решение:С тъпани и гайди момичетата излязоха на баирчето при ветрената мел-

ница... (еднородни обстоятелствени пояснения)Към тях откъде Стара планина бе се устремило друго и като първото

водеше след себе си още – малки, дрипави, разпокъсани облачета.(еднородни определения)

Христина понаведе гиздаво глава, трепна с цялата си снага, размаха ви-соко кърпата, пристъпи кротко веднъж напред, веднъж назад, подскокна леко и заигра. (еднородни обстоятелствени пояснения)

5. Правописни грешки са допуснати в следните думи: раиони (вместо райо-ни), които (вместо който), облачноста (вместо облачността). Изпусната е запетаята пред които в предпоследното изречение.

5. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

66

6. задача изисква учениците сами да открият сложни съчинени изречения в текстове от учебниците по различни предмети. При обсъждането на предло-жените от тях решения учителят може да възложи преценката за това, доколко задачата е правилно решена, да бъде направена от самите ученици.

7. задача има по-творчески характер. Обсъждането на решенията може да се направи отново от самите ученици под ръководството на учителя.

8. Трансформациите са възможни, защото в изреченията се представят едно-временни или последователно извършващи се действия и може да се изпълнят по следния начин:

Тя се унесе в мисли за него и не чу звънеца.Той търсеше изход и не губеше самообладание.Децата пееха и крачеха бодро по пътя.Утрото настъпи и облаците се разнесоха.

24. урок: Съчинително свързване

Лингвистична информация и методически насокиРешаването на задачите в този обобщителен по характер урок трябва да

бъде съпътствано с кратък преговор на най-важното от изученото за съчини-телния тип свързване. Учителят би могъл да се опре на информацията, която е поместена в тесните колони на стр. 102 и 103, но разбира се, в зависимост от равнището, което са постигнали неговите ученици, би могъл и да допълни пре-говора с още важни акценти. Препоръчително е преговорът да бъде осъществен на порции – в зависимост от конкретните задачи, включени в урока. Например преди решаването на 1. и 2. задача е добре да се преговори изученото за ед-нородни части; преди решаването на 3., 4. и 5. задача – изученото за сложно съчинено изречение.

Решения на задачите1. Словосъчетанията в текста, които са еднородни части, са: женихът и не-

вестата (еднородни подлози); принцът и принцесата (еднородни подлози); сив, мътен и замъглен (еднородни определения) цвят; младоженецът и бул-ката (еднородни подлози).

2. Словосъчетанията женихът и невестата, принцът и принцесата, мла-доженецът и булката. Възможно решение:

Всички посрещнаха жениха и невестата. (еднородни допълнения)Всички споделяха радостта на жениха и невестата. (еднородни опреде-

ления)

67

3. Сложните съчинени изречения, употребени в текста, са:Царският син щеше да се жени и затова имаше всенародни празненства. Цяла година беше чакал годеницата си и най-после тя пристигна. Тя беше руска княгиня и беше дошла чак от Финландия с шейна, теглена

от шест северни елена. Шейната имаше формата на голям златен лебед, а между крилата на

лебеда седеше самата княгиня. Хората викаха и хвърляха цветя от балконите.Той имаше замечтани теменужени очи, а косата му бе като чисто злато.Младоженецът и булката щяха да танцуват заедно танца на розата, а

царят щеше да свири на флейта.Принцът и принцесата седяха в дъното на голямата зала и пиеха с чаша

от прозрачен кристал.

Сложното съчинено изречение, което съдържа три прости изречения, е: Дъл-гата наметка стигаше до петите, на главата си носеше малка шапчица от сребърна тъкан, а лицето й бе много бледо.

4. Изречението Принцът и принцесата седяха в дъното на голямата зала и пиеха с чаша от прозрачен кристал може да се трансформира по следните два начина:

Седейки в дъното на голямата зала, принцът и принцесата пиеха с чаша от прозрачен кристал

Принцът и принцесата седяха в дъното на голямата зала, пиейки с чаша от прозрачен кристал

5. Изречението може да се трансформира по следния начин: Той я видя, от-пусна се на едно коляно и ù целуна ръка.

6. Изпуснатите запетаи са в следните позиции:И една вечер през март 1436 г. господарят Самознай Майтапер бе при-

седнал край камината в кабинета си, а децата се бяха събрали край него. Това не беше никак необичайно, но всички винаги очакваха този момент с нетърпение. Той четеше на глас (също обичайна практика) от една голяма червена книга, поставена върху стойка, а на столче до него седеше Еланор. Тя бе прекрасно стройно дете, чиято кожа бе по-хубава от повечето моми-чета сред хобитите. Синът му Фродо, който приличаше по всичко на баща си, бе приседнал на една, а Роза Мери и Пипин седяха на столове, непривично големи за тях. Златокоска вече си бе легнала. Ала тя не беше най-малка. Са-мознай и Роза вероятно щяха да надминат стария Геронтиус Тук по броя на децата. На бял свят се бяха появили и малкият Хам, и Маргаритка, които кротко спяха в леглата си.

68

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 6. КЛАС

Приложение № 14 към т. 14

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, 6. КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

Кратко представяне на учебната програмаОбучението по български език в 6. клас на прогимназиалния етап е свързано

с овладяване на знания за системата на българския книжовен език и умения, развиващи комуникативните компетентности на обучаваните.

С цел развиване на социокултурните компетентности тази програма включ-ва теми и дейности, насочени към овладяване на умения за извличане и обра-ботване на информация от научни и от официално-делови текстове, предста-вени в различни информационни източници; усъвършенстват се уменията за използване на информацията в различни комуникативни ситуации.

По отношение на развиваните езикови компетентности програмата предлага теми и дейности, свързани с овладяване на особености на научни и на офици-ално-делови текстове. Разширяват се знанията за местоименията, за неличните глаголни форми и за системата на глаголните времена. Въвеждат се: промен-ливо Я; еднородни части в простото изречение; сложно съчинено изречение; съюз, междуметие и частица.

В учебната програма като комуникативни компетентности се определят ком-петентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове.

Във връзка с усъвършенстване на комуникативните компетентности в уст-ното и в писменото общуване в 6. клас се развиват умения за аргументиране на мнение и за толерантно участие в диалог, изграждат се умения за създаване на следните видове текст: отговор на научен въпрос, обява, делова покана.

Очаквани резултати от обучението в края на класа

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯСОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТ-НОСТИ

Разбира зависимостта на езиковите средства от речевата ситуация и ги използва в съответствие с нея.Търси, извлича, подбира и използва информация от различни видове текст (научен, официално-делови) и от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи.Задава въпроси и дава отговори на поставени въпроси. Изразява твърдения и се аргументира.

69

Разбира инструкции и работи по зададен модел в училищна и в извънучи-лищна среда.

ЕЗИКОВИ КОМПЕ-ТЕНТНОСТИ

КОМУНИКАТИВ-НИ КОМПЕТЕНТ-НОСТИ

Познава видовете текст – описание, повествование, разсъждение. Разпоз-нава особеностите на научен текст, на обява и на делова покана.Владее езикови средства, свързани с фонетични, с морфологични, със синтактични и с лексикални явления, и ги използва уместно в речевата практика.Служи си с разнообразни синтактични конструкции и използва синоним-ни варианти според целта на общуване.

СлушанеУмее да изслушва мнения и да сравнява различни гледни точки при учас-тие в диалог. Разбира смисъла на познат и на непознат текст при слушане с определена комуникативна задача.ЧетенеРазбира смисъла на познат и на непознат текст при четене.Извлича, подбира, синтезира информация от урочна статия за изпълне-ние на определена комуникативна задача.ГоворенеСпазва правилата на книжовния изговор.Поставя логическо ударение, като се съобразява с определена комуни-кативна задача. Участва в диалог, умее да оспори мнение, различно от своето, като проявява толерантност и учтивост в общуването.Създава в устна форма:обява, делова поканаотговор на научен въпрос.ПисанеПланира, структурира, композира и графично оформя текста, който съз-дава. Спазва изучените книжовни езикови правила.Има формирани правописни навици по отношение на често употребявани думи и на думи от терминологичната лексика.Редактира текст. Създава в писмена форма:обява, делова поканаотговор на научен въпрос, включително на електронни носители.

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението

Нови понятия

1. Текстът в научното общуване

Търси, извлича, подбира и синтезира информация от научен текст, включително от електронен носи-тел, за изпълнение на определена комуникативна задача. Разграничава структурните елементи на научния текст– теза, аргументи, изводи.Разпознава спецификата на урочната статия като научен текст.Различава научен текст описание, научен текст разсъждение, научен текст повествование.

научен текст терминитеза аргумент

70

2. Извличане и обра-ботване на информа-ция от урочна статия

Извлича, подбира, синтезира информация от урочна статия за изпълнение на определена комуникативна задача.

3. Показателно место-имение

Разпознава показателното местоимение и опреде-ля граматичните му признаци.Използва в свой текст показателните местоимения като заместващи и свързващи думи; правилно ги изговаря и пише.

показателно место-имение

4. Въпросително местоимение

Разпознава въпросителните местоимения и опре-деля граматичните им признаци.Разпознава въпросителните местоимения като свързващи думи в сложно изречение.Използва правилно формите на въпросителното местоимение.

въпросително мес-тоимение

5. Относително мес-тоимение. Отрица-телно местоимение

Разпознава относителните местоимения и отрица-телните местоимения; определя граматичните им признаци.Разпознава относителните местоимения като свърз-ващи думи в сложно изречение. Използва правилно формите на относителното местоимение и на отри-цателното местоимение.

относително место-имение отрицателно место-имение

6. Неопределително местоимение. Об-общително местои-мение

Разпознава неопределителните местоимения и обоб-щителните местоимения; определя граматичните им признаци.Използва правилно формите на неопределителното местоимение и на обобщителното местоимение.

неопределително местоимение обобщително мес-тоимение

7. Звукови промени в думата. Промен-ливо я

Спазва правилото за променливо Я.Познава условия, при които правилото за променли-во Я не е в сила.Правилно изговаря и пише често употребявани думи и думи от терминологичната лексика.

променливо Я

8. Сегашно деятелно причастие. Минало страдателно причас-тие

Разпознава и образува сегашно деятелно и мина-ло страдателно причастие.Спазва особеностите в правописа, в правоговора и в употребата на сегашно деятелно и на минало страда-телно причастие.

сегашно деятелно причастие минало страдател-но причастие

9. Деепричастие Разпознава и образува деепричастие.Спазва особеностите в правописа на деепричастие и го използва правилно и уместно.

деепричастие

10. Минало неопре-делено време

Разпознава и образува формите за минало неопреде-лено време.Уместно употребява форми за минало неопреде-лено време съобразно ситуацията на общуване.

минало неопреде-лено време

11. Минало предва-рително време

Разпознава и образува формите за минало предвари-телно време.Уместно употребява форми за минало предварител-но време в зависимост от ситуацията на общуване.

минало предвари-телно време

71

12. Бъдеще време в миналото

Разпознава и образува формите за бъдеще време в миналото.Уместно употребява форми за бъдеще време в мина-лото съобразно ситуацията на общуване.

бъдеще време в миналото

13. Съюз. Междуме-тие. Частица

Разпознава съюзи, междуметия и частици в изре-чение. Уместно употребява съюзи, междуметия и частици в речевата практика.Владее правописа на съюзи, междуметия и частици.

съюз междуметие частица

14. Еднородни части в простото изречение

Разпознава еднородни части в простото изречение. Прилага пунктуационните правила при употреба на еднородни части.Уместно използва еднородни части в текст, кой-то създава.

еднородни части

15. Сложно съчинено изречение

Разпознава съчинителни връзки в сложното изрече-ние. Правилно оформя пунктуационно и използва уместно сложни съчинени изречения в текст, който създава.

съчинителна връз-ка безсъюзно свързване съюзно свързванесложно съчинено изречение

В часовете за развиване на комуникативните компетентности в ком-понента БЪЛГАРСКИ ЕЗИК се предвиждат 17 часа върху следните теми:

Теми Очаквани резултати Нови понятияОтговор на нау-чен въпрос

Извлича, подбира, синтезира информация от научен текст, включително от електронен носител, за изпълнение на опре-делена комуникативна задача.Създава в устна и в писмена форма отговор на научен въ-прос в определен обем, като спазва книжовни езикови пра-вила.

Обява и делова покана

Обработва информация и я представя синтезирано във връзка с факти, събития, личности в зависимост от комуни-кативната задача. Предава информация в устна и в писмена форма чрез обява и покана, включително по електронен път.Спазва книжовни езикови правила.

72

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА

Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в 6. клас е 170 часа – 85 часа за български език (от които 17 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 85 часа за литература (от които 17 часа за развиване на комуникативните компетентности).

Седмичният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в 6. клас е 5 часа – 2,5 часа за български език (от които 0,5 час за развиване на комуникативните компетентности) и 2,5 часа за литера-тура (от които 0,5 час за развиване на комуникативните компетентности).

Препоръчително разпределение на часовете:

За нови знания 44%За упражнения 37%За преговор 6%За обобщение 6%За контролни и за класни работи 7%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Съотношение при формиране на срочна и на годишна оценка:

Текущи оценки от устни и от писмени изпитвания 60%Оценки от контролни и от класни работи 20%Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни рабо-ти, работа по групи и др.)

20%

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Ключови компетент-ности

Дейности и междупредметни връзки

Умения за общуване начужди езици

Разпознава и сравнява езикови факти и закономерности (фо-нетични, лексикални, синтактични, морфологични) от българ-ския език и от изучавания чужд език.Използва познанията за езиковите единици и закономерности при усвояване на системата на чуждия език. Прави справка за значението на думи в двуезични речници.

73

Дигитална компетент-ност

Използва книги от електронни библиотеки и други елек-тронно базирани информационни източници за изпълнение на конкретна изследователска задача.Извлича, съхранява, представя и обменя информация с помощ-та на електронни средства.Използва мултимедия, когато представя резултати и продукти от изпълнение на конкретна изследователска задача.

Умения за учене

Работи в библиотека. Използва различни видове справочни материали и речници.Извлича и обменя информация, получена от различни източ-ници, включително електронни.Възприема научни текстове и формулира отговори в съответ-ствие с учебната ситуация. Използва и съставя план на научен текст. Извлича съществена информация от урочна статия.

Социални и граждански компетент-ности

Умее да работи в екип при изпълнение на съвместни задачи.Проявява толерантност и учтивост към събеседника, незави-симо от неговата социална, етническа и полова принадлеж-ност.Съобразява се с другите участници в комуникативната ситуа-ция, проявява уважение към мнението им и използва подходя-щи паралингвистични средства (мимика, жест, поза).Проявява ценностна ориентация при интерпретиране на про-блеми от различни текстове.

Културна компетент-ност и уме-ния за изра-зяване чрез творчество

Използва познанията си по български език при анализ и комен-тар на художествени текстове, предвидени за изучаване по ли-тература. Осъзнава ролята на езика в историческото развитие на българската общност и използва богатите му възможности за изразяване на различни чувства, за изказване на мнение и на впечатление в разнообразни комуникативни ситуации.Проявява толерантност и уважение към културната различ-ност на други етнически общности.

74

ПРИ

МЕ

РНО

ГО

ДИ

ШН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

НА

УРО

ЦИ

ТЕ

В К

ЛA

C

ПРИ

МЕ

РНО

ГО

ДИ

ШН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

У

ТВ

ЪРД

ИЛ

Дир

екто

р: …

……

……

……

……

……

……

.

(Име

, фам

илия

, под

пис)

ГОД

ИШ

НО

ТЕ

МАТ

ИЧ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Епо

уче

бния

пре

дмет

бъл

гарс

ки е

зик

и ли

тер

атур

а за

6. к

лас

ПЪ

РВИ

УЧ

ЕБЕН

СРО

К –

18

седм

ици

х 5

часа

сед

мичн

о =

90 ч

аса

№ по ред

Учебна сед-мица по ред

Тема

на

уроч

ната

ед

иниц

а

Вид

уроч

на

един

и-ца

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

оН

ови

поня

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за

вся

ка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и фо

рми

на о

це-

нява

не

по т

еми

Забележка

12

34

56

78

91

1Н

ачал

ен

прег

овор

П

рего

-во

р П

озна

ва ст

роеж

а на е

зика

(зву

кове

/бу

кви,

думи

, изр

ечен

ия, т

екст

).О

риен

тира

се в

ситу

ация

та н

а общ

у-ва

не, о

пред

еляй

ки ц

елта

, пре

дмет

а, уч

астн

ицит

е и у

слов

ията

на о

бщув

а-не

. Мож

е да п

рави

мор

феме

н, м

орфо

-ло

гиче

н и

синт

акти

чен

анал

из.

Съоб

разя

ва се

с ос

обен

ости

те н

а ел

ектр

онно

то о

бщув

ане.

Съоб

разя

ва се

с ос

тана

лите

уча

стни

ци

в общ

уван

ето.

Раб

оти

в еки

п. У

мее д

а из

влич

а инф

орма

ция о

т еле

ктро

нни

из-

точн

ици.

Оце

нки

за и

нди-

виду

ална

ра

бота

и

рабо

та п

о гр

упи

75

12

34

56

78

92

1Н

ачал

ен п

ре-

гово

рП

рего

-во

рП

озна

ва ст

роеж

а на е

зика

(зву

кове

/бу

кви,

думи

, изр

ечен

ия, т

екст

).О

риен

тира

се в

ситу

ация

та н

а общ

у-ва

не, о

пред

еляй

ки ц

елта

, пре

дмет

а, уч

астн

ицит

е и у

слов

ията

на о

бщув

а-не

. Мож

е да п

рави

мор

феме

н, м

орфо

-ло

гиче

н и

синт

акти

чен

анал

из.

Съоб

разя

ва се

с ос

обен

ости

те н

а ел

ектр

онно

то о

бщув

ане.

Съоб

разя

ва се

с ос

тана

лите

уча

стни

-ци

в об

щув

анет

о. Р

абот

и в е

кип.

Уме

е да

изв

лича

инф

орма

ция о

т еле

ктро

нни

изто

чниц

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

31

Чове

кът и

при

-ро

дата

.„Х

убав

а си,

моя

го

ро“ (

Любе

н Ка

раве

лов)

–

запо

знав

ане с

ав

тора

и те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Х

убав

а си,

мо

я гор

о“ п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия,

съст

ояни

я на г

ероя

.О

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

худо

жест

-ве

ният

текс

т въз

дейс

тва е

стет

ичес

ки,

и се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри о

т ху

доже

стве

ния и

зказ

.

Разв

ива у

мени

я да т

ълку

ва х

удож

ест-

вени

текс

тове

.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

и-фи

ката

на х

удож

еств

ения

обр

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

41

Чове

кът и

при

-ро

дата

.„Х

убав

а си,

моя

го

ро“ (

Любе

н Ка

раве

лов)

–

прир

одна

та

карт

ина;

крас

о-та

та и

тъга

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Х

убав

а си,

мо

я гор

о“ п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия,

съст

ояни

я на г

ероя

.Ра

злич

ава в

худ

ожес

твен

ия те

кст

слов

осъч

етан

ия, в

коит

о по

не ед

на о

т ду

мите

е уп

отре

бена

с пр

яко

знач

ение

, а д

руга

та/д

руги

те –

с пр

енос

но, и

обя

с-ня

ва зн

ачен

ието

им

за и

згра

ждан

ето

на

смис

ъла н

а фра

зата

и/и

ли те

кста

.

Разв

ива у

мени

я да т

ълку

ва х

удож

ест-

вени

текс

тове

.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

и-фи

ката

на х

удож

еств

ения

обр

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

51

Конт

ролн

а ра-

бота

за о

пред

е-ля

не н

а вхо

дно

равн

ище

Про

-ве

рка и

оц

енка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

62

Текс

тът в

нау

ч-но

то о

бщув

ане

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра и

синт

езир

а ин

форм

ация

от н

ауче

н те

кст.

Разг

рани

-ча

ва ст

рукт

урни

те ел

емен

ти н

а нау

чен

текс

т. Ра

злич

ава н

ауче

н те

кст о

писа

ние,

пове

ство

вани

е и ра

зсъж

дени

е.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

76

12

34

56

78

97

2Те

кстъ

т в н

ауч-

ното

общ

уван

еН

ови

знан

ияТъ

рси,

изв

лича

, под

бира

и си

нтез

ира

инфо

рмац

ия о

т нау

чен

текс

т. Ра

з-гр

анич

ава с

трук

турн

ите е

леме

нти

на

науч

ен те

кст.

Разл

ичав

а нау

чен

текс

т оп

исан

ие, п

овес

твов

ание

и р

азсъ

ж-де

ние.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

82

КК Т

екст

ът в

науч

ното

общ

у-ва

не

Упр

аж-

нени

еТъ

рси,

изв

лича

, под

бира

и си

нтез

ира

инфо

рмац

ия о

т нау

чен

текс

т. Ра

з-гр

анич

ава с

трук

турн

ите е

леме

нти

на

науч

ен те

кст.

Разл

ичав

а нау

чен

текс

т оп

исан

ие, п

овес

твов

ание

и р

азсъ

ж-де

ние.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т. Въ

зпри

ема н

ауч-

ни те

ксто

ве.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и9

2Чо

векъ

т и п

ри-

рода

та.

„Хуб

ава с

и, м

оя

горо

“ (Лю

бен

Кара

вело

в) –

вп

исва

не н

а пр

оизв

еден

ието

в к

онте

кста

на

авто

рово

то

твор

чест

во

Нов

и зн

ания

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ху

доже

ст-

вен

текс

т въз

дейс

тва е

стет

ичес

ки, и

се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри о

т худ

о-же

стве

ния и

зказ

.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила

при

устн

о из

разя

ване

на м

нени

е.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

102

КК Ч

овек

ът и

пр

ирод

ата.

„Хуб

ава с

и, м

оя

горо

“ (Лю

бен

Кара

вело

в) –

въ

зхищ

ение

то

от п

риро

дата

и

поро

дени

те р

аз-

мисл

и от

общ

у-ва

нето

с не

я и с

худо

жест

вени

я те

кст

Упр

аж-

нени

еРа

злич

ава и

тълк

ува в

худ

ожес

твен

ия

текс

т пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, съ

стоя

ния н

а гер

оя.

Свър

зва п

риме

ри за

про

блем

и от

ли

тера

турн

ия те

кст с

лич

ни и

деи

и об

осно

вава

собс

твен

а гле

дна т

очка

.Ра

злич

ава в

худ

ожес

твен

ия те

кст о

т-кл

онен

ия о

т оби

чайн

ия за

бъл

гарс

ката

ре

ч сл

овор

ед и

обя

сняв

а зна

чени

ето

им за

изг

ражд

анет

о на

смис

ъла н

а фр

азат

а и/и

ли н

а тек

ста.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

77

12

34

56

78

911

3КК

Изв

лича

не и

об

рабо

тван

е на

инфо

рмац

ия о

т ур

очна

стат

ия

Нов

и зн

ания

Изв

лича

, под

бира

, син

тези

ра и

нфор

-ма

ция о

т уро

чна с

тати

я за и

зпъл

нени

е на

опр

едел

ена к

омун

икат

ивна

зада

ча.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Умее

да ра

боти

в ек

ип п

ри и

зпъл

нени

е на

съвм

естн

и за

дачи

. Изп

олзв

а поз

на-

ният

а си

по б

ълга

рски

език

при

анал

из

и ко

мент

ар н

а нау

чни

текс

тове

. Въз

при-

ема н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча съ

щест

-ве

на и

нфор

маци

я от у

рочн

а ста

тия.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

123

КК И

звли

чане

и

обра

ботв

ане н

а ин

форм

ация

от

уроч

на ст

атия

Нов

и зн

ания

Изв

лича

, под

бира

, син

тези

ра и

нфор

-ма

ция о

т уро

чна с

тати

я за и

зпъл

нени

е на

опр

едел

ена к

омун

икат

ивна

зада

ча.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Умее

да ра

боти

в ек

ип п

ри и

зпъл

нени

е на

съвм

естн

и за

дачи

. Изп

олзв

а поз

на-

ният

а си

по б

ълга

рски

език

при

анал

из

и ко

мент

ар н

а нау

чни

текс

тове

. Въз

при-

ема н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча съ

щест

-ве

на и

нфор

маци

я от у

рочн

а ста

тия.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

133

КК И

звли

чане

и

обра

ботв

ане н

а ин

форм

ация

от

уроч

на ст

атия

Упр

аж-

нени

е И

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Изп

олзв

а по

знан

ията

си п

о бъ

лгар

ски

език

при

ан

ализ

и ко

мент

ар н

а нау

чни

текс

тове

. Въ

зпри

ема н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча

същ

еств

ена и

нфор

маци

я от у

рочн

а ст

атия

.

Оце

нки

за

дома

шна

ра

бота

, ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и14

3Чо

векъ

т и п

ри-

рода

та.

„Хуб

ава с

и, м

оя

горо

“ (Лю

бен

Кара

вело

в) –

от

нош

ение

то

на ч

овек

а към

пр

ирод

ата

Упр

аж-

нени

еО

съзн

ава м

ясто

то н

а чов

ека в

при

род-

ния с

вят.

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ху

доже

ст-

вен

текс

т въз

дейс

тва е

стет

ичес

ки, и

се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри о

т худ

о-же

стве

ния и

зказ

.Съ

пост

авя о

бясн

ение

то н

а при

родн

и яв

лени

я и н

а гра

дивн

и ел

емен

ти н

а те

кста

и р

азли

чава

обя

снен

ие о

т тъл

-ку

ване

, раз

позн

аван

е от р

азби

ране

, до

казв

ане о

т убе

ждав

ане,

факт

от

мнен

ие.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Рабо

ти в

екип

при

изп

ълне

ние н

а съ

вмес

тни

зада

чи. К

омен

тира

общ

о-чо

веш

ки въ

прос

и, ко

ито

откр

ива в

тв

орба

та.

Изп

олзв

а мул

тиме

дия з

а пре

дста

вяне

на

про

дукт

и от

изп

ълне

ние н

а кон

-кр

етна

изс

ледо

вате

лска

зада

ча.

Само

набл

юда

ва се

и н

аблю

дава

съу-

чени

ците

си, у

праж

нява

само

конт

рол

при

изпъ

лняв

ане н

а дид

акти

ческ

и и/

или

кому

ника

тивн

и за

дачи

, как

то

и пр

и уч

ене с

цел

опр

едел

яне н

а со

бств

енит

е сил

ни и

слаб

и ст

рани

, на

собс

твен

ия ст

ил н

а уче

не.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

78

12

34

56

78

915

3Чо

векъ

т и п

ри-

рода

та.

„Хуб

ава с

и, м

оя

горо

“ (Лю

бен

Кара

вело

в) –

об-

разъ

т на п

риро

-да

та в

лите

рату

-ра

та и

в др

угит

е из

куст

ва

Упр

аж-

нени

е Съ

пост

авя и

раз

лича

ва и

стор

ичес

ките

и

лите

рату

рнит

е раз

кази

и о

браз

и на

св

ета,

създ

аден

и от

раз

личн

и ав

тори

.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила

при

устн

о из

разя

ване

на м

нени

е.

Пла

нира

раб

отат

а си

с пом

ощта

на

разл

ични

видо

ве сп

раво

чни

мате

ри-

али.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

о-бл

еми

с пом

ощта

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

т.ч.

и и

зобр

а-зи

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

164

КК О

тгов

ор н

а на

учен

въпр

осН

ови

знан

ияИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

. Съ

здав

а в у

стна

и в

писм

ена ф

орма

от

гово

р на

нау

чен

въпр

ос в

опре

деле

н об

ем, к

ато

спаз

ва кн

ижов

ните

език

о-ви

пра

вила

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

нфор

ма-

ция,

полу

чена

от р

азли

чни

изто

чниц

и.

Възп

рием

а нау

чни

текс

тове

. Изв

лича

съ

щес

твен

а инф

орма

ция о

т уро

чна

стат

ия.

Оце

нки

за

изпъ

лнен

ие

на до

маш

на

рабо

та и

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

174

КК О

тгов

ор н

а на

учен

въпр

осН

ови

знан

ияИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

. Съ

здав

а в у

стна

и в

писм

ена ф

орма

от

гово

р на

нау

чен

въпр

ос в

опре

деле

н об

ем, к

ато

спаз

ва кн

ижов

ните

език

о-ви

пра

вила

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

нфор

ма-

ция,

полу

чена

от р

азли

чни

изто

чниц

и.

Възп

рием

а нау

чни

текс

тове

. Изв

лича

съ

щес

твен

а инф

орма

ция о

т уро

чна

стат

ия.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

184

КК О

тгов

ор н

а на

учен

въпр

осУ

праж

-не

ние

Изв

лича

, под

бира

, син

тези

ра и

нфор

-ма

ция о

т уро

чна с

тати

я за и

зпъл

нени

е на

опр

едел

ена к

омун

икат

ивна

зада

ча.

Създ

ава в

уст

на и

в пи

смен

а фор

ма

отго

вор

на н

ауче

н въ

прос

в оп

реде

лен

обем

, кат

о сп

азва

книж

овни

те ез

ико-

ви п

рави

ла.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

нфор

ма-

ция,

полу

чена

от р

азли

чни

изто

чниц

и.

Възп

рием

а нау

чни

текс

тове

. Изв

лича

съ

щес

твен

а инф

орма

ция о

т уро

чна

стат

ия.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

79

12

34

56

78

919

4Чо

векъ

т и п

ри-

рода

та.

„Оте

чест

во л

ю-

безн

о, ка

к хуб

а-во

си ти

!“ (И

ван

Вазо

в) –

раб

ота

с тек

ста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а в „О

тече

ство

любе

зно,

как

хуба

во си

ти!“

пре

живя

вани

я, на

стро

е-ни

я, съ

стоя

ния н

а гер

оя и

ги тъ

лкув

а.Ра

злич

ава в

„Оте

чест

во лю

безн

о, ка

к ху

баво

си ти

!“ сл

овос

ъчет

ания

, в ко

ито

поне

една

от ду

мите

е уп

отре

бена

с пр

яко з

наче

ние,

а дру

гата

/друг

ите –

с пр

енос

но, и

обяс

нява

знач

ение

то и

м за

из

граж

дане

то н

а сми

съла

на т

екст

а.Ра

злич

ава в

„Оте

чест

во лю

безн

о, ка

к ху

баво

си ти

!“ от

клон

ения

от об

ичай

-ни

я за б

ълга

рска

та ре

ч сло

воре

д и об

яс-

нява

знач

ение

то и

м за

изг

ражд

анет

о на

смис

ъла н

а фра

зата

и/и

ли н

а тек

ста.

Рабо

ти в

екип

при

изп

ълне

ние н

а съ

вмес

тни

зада

чи. К

омен

тира

общ

о-чо

веш

ки въ

прос

и, ко

ито

откр

ива в

тв

орба

та.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

204

Чове

кът и

при

-ро

дата

.„О

тече

ство

лю

безн

о, ка

к ху

баво

си ти

!“

(Ива

н Ва

зов)

–

крас

иват

а ро

дина

; чов

екът

и

прир

одат

а

Нов

и зн

ания

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ху

доже

ст-

вени

ят те

кст в

ъзде

йств

а ест

етич

ески

, и

се о

босн

овав

а чре

з при

мери

от

худо

жест

вени

я изк

аз.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в х

удож

еств

ения

те

кст п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия,

съст

ояни

я на г

ероя

.Св

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

от

лите

рату

рния

текс

т с л

ични

иде

и и

обос

нова

ва со

бств

ена г

ледн

а точ

ка.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

215

КК О

бява

и

дело

ва п

окан

аН

ови

знан

ияО

браб

отва

инф

орма

ция и

я пр

едст

а-вя

синт

езир

ано

във в

ръзк

а с ф

акти

, съ

бити

я, ли

чнос

ти в

зави

симо

ст о

т ко

муни

кати

внат

а зад

ача.

Пре

дава

ин-

форм

ация

в ус

тна и

в пи

смен

а фор

ма

чрез

обя

ва и

пок

ана,

вклю

чите

лно

и по

елек

трон

ен п

ът. С

пазв

а кни

жовн

и-те

език

ови

прав

ила.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

рабо

та п

о гр

упи

80

12

34

56

78

922

5КК

Обя

ва и

де

лова

пок

ана

Нов

и зн

ания

Обр

абот

ва и

нфор

маци

я и я

пред

ста-

вя си

нтез

иран

о въ

в връ

зка с

фак

ти,

съби

тия,

личн

ости

в за

виси

мост

от

кому

ника

тивн

ата з

адач

а. П

реда

ва и

н-фо

рмац

ия в

устн

а и в

писм

ена ф

орма

чр

ез о

бява

и п

окан

а, вк

лючи

телн

о по

ел

ектр

онен

път

. Спа

зва к

нижо

внит

е ез

иков

и пр

авил

а.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

рабо

та п

о гр

упи

235

КК О

бява

и

дело

ва п

окан

аУ

праж

-не

ние

Обр

абот

ва и

нфор

маци

я и я

пред

ста-

вя си

нтез

иран

о въ

в връ

зка с

фак

ти,

съби

тия,

личн

ости

в за

виси

мост

от

кому

ника

тивн

ата з

адач

а. П

реда

ва и

н-фо

рмац

ия в

устн

а и в

писм

ена ф

орма

чр

ез о

бява

и п

окан

а, вк

лючи

телн

о по

ел

ектр

онен

път

. Спа

зва к

нижо

внит

е ез

иков

и пр

авил

а.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

245

Чове

кът и

при

-ро

дата

.„О

тече

ство

лю

безн

о, ка

к ху

баво

си ти

!“

(Ива

н Ва

зов)

–

съпо

став

ка с

„Хуб

ава с

и, м

оя

горо

“ (Лю

бен

Кара

вело

в)

Нов

и зн

ания

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о от

къс

от и

зуча

ван

худо

жест

вен

текс

т ут-

върж

дава

свои

те и

деи

и це

ннос

ти и

/ил

и от

рича

друг

и, и

се о

босн

овав

а чр

ез п

риме

ри о

т худ

ожес

твен

ия и

зказ

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от

худо

жест

вени

я тек

ст с

огле

д на к

он-

крет

на и

зсле

дова

телс

ка за

дача

.Св

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

от

изуч

аван

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да о

босн

ове с

обст

вена

гл

една

точк

а.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

.И

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва, н

а-ст

роен

ия, м

исли

, поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

81

12

34

56

78

925

5КК

Чов

екът

и

прир

одат

а.„О

тече

ство

лю

безн

о, ка

к ху

баво

си ти

!“

(Ива

н Ва

зов)

–

обра

зът н

а ра

я; о

браз

ите

на п

риро

дата

и

възп

рием

ащия

кр

асот

ите ѝ

чо-

век в

лит

ерат

у-ра

та и

в др

угит

е из

куст

ва

Упр

аж-

нени

еН

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от

худо

жест

вени

я тек

ст с

огле

д на к

он-

крет

на и

зсле

дова

телс

ка за

дача

.О

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

откъ

с от

изу

чава

н ху

доже

стве

н те

кст у

т-въ

ржда

ва св

оите

иде

и и

ценн

ости

и/

или

отри

ча др

уги,

и се

обо

снов

ава

чрез

при

мери

от х

удож

еств

ения

изк

аз.

Съпо

став

я и р

азли

чава

ист

орич

ески

те

и ли

тера

турн

ите р

азка

зи и

обр

ази

на

свет

а, съ

здад

ени

от р

азли

чни

авто

ри.

Свър

зва п

риме

ри за

про

блем

и от

из

учав

ани

лите

рату

рни

текс

тове

с ли

чни

идеи

, за д

а обо

снов

е соб

стве

на

глед

на то

чка.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Пла

нира

раб

отат

а си

с пом

ощта

на

разл

ични

видо

ве сп

раво

чни

мате

ри-

али.

Изр

азяв

ане н

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

о-бл

еми

с пом

ощта

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

т.ч.

и и

зобр

а-зи

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

266

КК Т

екст

ът в

общ

уван

ето

Обо

б-щ

ение

Изв

лича

, под

бира

, син

тези

ра и

нфор

-ма

ция о

т уро

чна с

тати

я за и

зпъл

нени

е на

опр

едел

ена к

омун

икат

ивна

зада

ча.

Обр

абот

ва и

нфор

маци

я и я

пред

ста-

вя си

нтез

иран

о въ

в връ

зка с

фак

ти,

съби

тия,

личн

ости

в за

виси

мост

от

кому

ника

тивн

ата з

адач

а.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и27

6Зв

уков

и пр

оме-

ни в

дума

таП

рего

-во

рО

пред

еля,

прав

илно

изг

овар

я и п

ише

морф

емит

е в ду

мата

.П

рави

мор

феме

н ан

ализ

.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

събе

сед-

ника

. Съо

браз

ява с

е с у

част

ници

те в

кому

ника

тивн

ия ак

т.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

286

Звук

ови

про-

мени

в ду

мата

. П

роме

нлив

о я

Нов

и зн

ания

Спаз

ва п

рави

лото

за п

роме

нлив

о Я.

П

озна

ва у

слов

ия, п

ри ко

ито

прав

и-ло

то за

про

менл

иво

Я не

е в с

ила.

Пра

вилн

о из

гова

ря и

пиш

е чес

то

упот

ребя

вани

думи

и ду

ми о

т тер

ми-

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Про

мен-

ливо

яСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

. Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ез

иков

ите е

дини

ци и

зако

номе

рнос

ти

при

усво

яван

ето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

6. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

82

12

34

56

78

929

6Чо

векъ

т и п

ри-

рода

та.

„Оте

чест

во

любе

зно,

как

хуба

во си

ти!“

(И

ван

Вазо

в)

– кр

асот

ата н

а ро

дина

та и

бъл

-га

рски

ят ч

овек

сп

оред

Ива

н Ва

зов

Упр

аж-

нени

е Ра

злич

ава в

„Оте

чест

во л

юбе

зно,

как

хуба

во си

ти!“

пре

живя

вани

я, на

стро

-ен

ия, с

ъсто

яния

и ги

тълк

ува.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Изп

олзв

а кни

ги о

т еле

ктро

нни

биб-

лиот

еки

и др

уги

елек

трон

но б

азир

ани

инфо

рмац

ионн

и из

точн

ици

за и

зпъл

-не

ние н

а кон

крет

на и

зсле

дова

телс

ка

зада

ча, к

акто

и за

нам

иран

е на д

опъл

-ни

телн

а инф

орма

ция п

о от

носи

телн

о сл

ожен

про

блем

.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

306

Чове

кът и

при

-ро

дата

.Из

„Мое

то се

-ме

йств

о и

друг

и жи

вотн

и“ (Д

ж.

Даръ

л): п

одбр

а-ни

отк

ъси

от IV

гл

ава –

раб

ота с

те

кста

: хор

ата и

др

угит

е жив

отни

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

и от

„М

оето

семе

йств

о и

друг

и жи

вотн

и“

дейс

твия

та и

раз

вити

ето

на ге

роит

е в

сюже

та.

Разв

ива у

мени

я да т

ълку

ва х

удож

ест-

вени

текс

тове

.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

и-фи

ката

на х

удож

еств

ения

обр

аз.

Съпо

став

я мяс

тото

на и

ндив

ида в

ра

злич

ни о

бщно

сти

в съв

реме

н-но

стта

(сем

ейст

вото

, неф

орма

лни

и фо

рмал

ни гр

упи)

, иде

нтиф

ицир

а (п

отен

циал

ни) к

онфл

икти

меж

ду тя

х и

обос

нова

ва св

оя п

озиц

ия п

о пр

обле

ма

за п

редо

твра

тява

нето

или

за р

азре

ша-

ване

то и

м.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

317

Звук

ови

про-

мени

в ду

мата

. П

роме

нлив

о я

Нов

и зн

ания

Спаз

ва п

рави

лото

за п

роме

нлив

о Я.

П

озна

ва у

слов

ия, п

ри ко

ито

прав

и-ло

то за

про

менл

иво

Я не

е в с

ила.

Пра

вилн

о из

гова

ря и

пиш

е чес

то

упот

ребя

вани

думи

и ду

ми о

т тер

ми-

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Про

мен-

ливо

яСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

. Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ез

иков

ите е

дини

ци и

зако

номе

рнос

ти

при

усво

яван

ето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

327

Звук

ови

про-

мени

в ду

мата

. П

роме

нлив

о я

Упр

аж-

нени

еСп

азва

пра

вило

то за

про

менл

иво

Я.

Поз

нава

усл

овия

, при

коит

о пр

ави-

лото

за п

роме

нлив

о Я

не е

в сил

а. П

рави

лно

изго

варя

и п

ише ч

есто

уп

отре

бява

ни ду

ми и

думи

от т

ерми

-но

логи

чнат

а лек

сика

.

Про

мен-

ливо

яСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

. Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ез

иков

ите е

дини

ци и

зако

номе

рнос

ти

при

усво

яван

ето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

83

12

34

56

78

933

7Зв

уков

и пр

оме-

ни в

дума

таО

боб-

щен

иеО

пред

еля,

прав

илно

изг

овар

я и п

ише

морф

емит

е в ду

мата

.Пр

ави

морф

емен

анал

из. С

пазв

а пра

ви-

лото

за п

роме

нлив

о Я. П

озна

ва ус

ло-

вия,

при

коит

о пра

вило

то за

про

менл

и-во

Я н

е е в

сила

. Пра

вилн

о изг

овар

я и

пише

чест

о упо

треб

яван

и ду

ми и

думи

от

терм

инол

огич

ната

лекс

ика.

Про

мен-

ливо

яСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

. Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ез

иков

ите е

дини

ци и

зако

номе

рнос

ти

при

усво

яван

ето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

347

Чове

кът и

при

-ро

дата

.Из

„Мое

то се

-ме

йств

о и

друг

и жи

вотн

и“ (Д

ж.

Даръ

л): п

одбр

а-ни

отк

ъси

от IV

гл

ава –

раб

ота с

те

кста

: хор

ата и

др

угит

е жив

отни

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

чре

з сю

жета

в от

къси

от „

Мое

то се

мейс

-тв

о и

друг

и жи

вотн

и“.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пей

зажа

за

изоб

разя

ване

то н

а чов

ека и

свет

а.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

357

КК Ч

овек

ът и

пр

ирод

ата.

Из „

Мое

то се

-ме

йств

о и

друг

и жи

вотн

и“ (Д

ж.

Даръ

л): п

одбр

а-ни

отк

ъси

от

IV гл

ава –

сбит

пр

ераз

каз

Нов

и зн

ания

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма сб

ит п

ре-

разк

аз с

цел

да и

нфор

мира

няк

ого,

ко

йто

няма

дост

ъп до

текс

та, з

а сю

же-

та и

за ге

роит

е на т

екст

а.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Сбит

пр

ераз

-ка

з

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съ

здав

ане н

а сби

т пре

разк

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

С.

158

368

Конт

ролн

а ра-

бота

Про

-ве

рка и

оц

енка

Опр

едел

я, пр

авил

но и

згов

аря и

пиш

е мо

рфем

ите в

дума

та.

Прав

и мо

рфем

ен ан

ализ

. Спа

зва п

рави

-ло

то за

про

менл

иво Я

. Поз

нава

усло

-ви

я, пр

и ко

ито п

рави

лото

за п

роме

нли-

во Я

не е

в си

ла. П

рави

лно и

згов

аря и

пи

ше че

сто у

потр

ебяв

ани

думи

и ду

ми

от те

рмин

олог

ична

та ле

ксик

а.

Фор

мули

ра о

тгов

ори

в съо

твет

стви

е с

учеб

ната

ситу

ация

.О

ценк

а от

конт

ролн

а ра

бота

84

12

34

56

78

937

8П

оказ

ател

но

мест

оиме

ние

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва п

оказ

ател

ното

мес

тои-

мени

е и о

пред

еля г

рама

тичн

ите м

у пр

изна

ци. И

зпол

зва в

свой

текс

т по-

каза

телн

ите м

есто

имен

ия ка

то за

мест

-ва

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

вилн

о ги

из

гова

ря и

пиш

е.

Пок

а-за

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

-му

ника

тивн

ия ак

т. Че

те и

пре

дава

ин

форм

ация

, пол

учен

а от р

азли

чни

изто

чниц

и. Ф

орму

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с уч

ебна

та си

туац

ия.

Оцен

ки за

до

машн

а ра

бота

, инд

и-ви

дуал

на ра

-бо

та и

рабо

та

по гр

упи

388

Пок

азат

елно

ме

стои

мени

еН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

пок

азат

елно

то м

есто

и-ме

ние и

опр

едел

я гра

мати

чнит

е му

приз

наци

. Изп

олзв

а в св

ой те

кст п

о-ка

зате

лнит

е мес

тоим

ения

като

заме

ст-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

рави

лно

ги

изго

варя

и п

ише.

Пок

а-за

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

-му

ника

тивн

ия ак

т. Че

те и

пре

дава

ин

форм

ация

, пол

учен

а от р

азли

чни

изто

чниц

и. Ф

орму

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с уч

ебна

та си

туац

ия.

Оцен

ки за

до

машн

а ра

бота

, инд

и-ви

дуал

на ра

-бо

та и

рабо

та

по гр

упи

398

КК Ч

овек

ът и

пр

ирод

ата.

Из „

Мое

то се

-ме

йств

о и

друг

и жи

вотн

и“ (Д

ж.

Даръ

л): п

одбр

а-ни

отк

ъси

от

IV гл

ава –

сбит

пр

ераз

каз

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в п

исме

на ф

орма

сбит

пре

-ра

зказ

с це

л да

инф

орми

ра н

яког

о,

койт

о ня

ма до

стъп

до те

кста

, за с

юже

-та

и за

геро

ите н

а тек

ста.

Ана

лизи

ра и

крит

ично

оце

нява

спо-

лучл

ивос

тта н

а сво

и ил

и чу

жди

(в

устн

а или

пис

мена

фор

ма) с

поре

д ос

ъщес

твяв

анет

о на

кому

ника

тивн

ата

им за

дача

: сби

т пре

разк

аз.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Поз

нава

осо

бено

стит

е на с

бити

я пре

-ра

зказ

и у

мее д

а при

лага

знан

ията

си

при

създ

аван

е на с

обст

вен

текс

т.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а вк

ъщи

408

Чове

кът и

при

-ро

дата

.И

з „М

оето

се-

мейс

тво

и др

уги

живо

тни“

(Дж.

Да

ръл)

: под

бра-

ни о

ткъс

и от

IV

глав

а – ч

овек

ът

и зн

ание

то;

чове

кът и

при

-ро

дния

т свя

т

Упр

аж-

нени

еРа

злич

ава и

тълк

ува в

отк

ъси

от

„Мое

то се

мейс

тво

и др

уги

живо

тни“

де

йств

ията

и р

азви

тиет

о на

геро

ите в

сю

жета

.Ра

звив

а уме

ния д

а тъл

кува

худ

ожес

т-ве

ни те

ксто

ве.

Задъ

лбоч

ава п

озна

ният

а си

за сп

еци-

фика

та н

а худ

ожес

твен

ия о

браз

.

Ана

лизи

ра р

азли

чни

по ж

анр

тема

-ти

чно

обвъ

рзан

и те

ксто

ве. О

тчит

а жа

нров

ите и

м сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

85

12

34

56

78

941

9П

оказ

ател

но

мест

оиме

ние

Упр

аж-

нени

е Ра

зпоз

нава

пок

азат

елно

то м

есто

и-ме

ние и

опр

едел

я гра

мати

чнит

е му

приз

наци

. Изп

олзв

а в св

ой те

кст п

о-ка

зате

лнит

е мес

тоим

ения

като

заме

ст-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

рави

лно

ги

изго

варя

и п

ише.

Пок

а-за

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и42

9П

опра

вка н

а ко

нтро

лна р

а-бо

та

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля,

прав

илно

изг

овар

я и п

ише

морф

емит

е в ду

мата

.Пр

ави

морф

емен

анал

из. С

пазв

а пра

ви-

лото

за п

роме

нлив

о Я. П

озна

ва ус

ло-

вия,

при

коит

о пра

вило

то за

про

менл

и-во

Я н

е е в

сила

. Пра

вилн

о изг

овар

я и

пише

чест

о упо

треб

яван

и ду

ми и

думи

от

терм

инол

огич

ната

лекс

ика.

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

439

Въпр

осит

елно

ме

стои

мени

еН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

въпр

осит

елни

те м

есто

-им

ения

и о

пред

еля г

рама

тичн

ите

им п

ризн

аци.

Изп

олзв

а в св

ой те

кст

въпр

осит

елни

те м

есто

имен

ия ка

то

заме

ства

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

-ви

лно

ги и

згов

аря и

пиш

е.

Въпр

о-си

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

449

Чове

кът и

при

-ро

дата

.И

з „М

оето

се-

мейс

тво

и др

уги

живо

тни“

(Дж.

Да

ръл)

: под

бра-

ни о

ткъс

и от

IV

глав

а – о

браз

ите

на п

риро

дата

и

възп

рием

ащия

кр

асот

ите ѝ

чо-

век в

лит

ерат

у-ра

та и

в др

угит

е из

куст

ва

Упр

аж-

нени

еН

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от

худо

жест

вени

я тек

ст с

огле

д на к

он-

крет

на и

зсле

дова

телс

ка за

дача

.О

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

откъ

с от

изу

чава

н ху

доже

стве

н те

кст у

т-въ

ржда

ва св

оите

иде

и и

ценн

ости

и/

или

отри

ча др

уги,

и се

обо

снов

ава

чрез

при

мери

от х

удож

еств

ения

изк

аз.

Съпо

став

я и р

азли

чава

ист

орич

ески

те

и ли

тера

турн

ите р

азка

зи и

обр

ази

на

свет

а, съ

здад

ени

от р

азли

чни

авто

ри.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Пла

нира

раб

отат

а си

с пом

ощта

на

разл

ични

видо

ве сп

раво

чни

мате

ри-

али.

Изр

азяв

а на в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва,

наст

роен

ия, м

исли

, поз

иции

по

про-

блем

и с п

омощ

та н

а раз

личн

и ез

ици

– ве

рбал

ен, в

изуа

лен

(в т.

ч. и

изо

бра-

зите

лен)

, муз

икал

ен.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

86

12

34

56

78

945

9Чо

векъ

т и п

ри-

рода

таО

боб-

щен

иеСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

н-фл

икти

от и

зуча

вани

лит

ерат

урни

те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да о

босн

ове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.Ра

зпоз

нава

по

откъ

с от и

зуча

вано

пр

оизв

еден

ие н

егов

ия ав

тор

и (з

агла

-ви

ето

на) с

амот

о пр

оизв

еден

ие.

Съпо

став

я изу

чава

ни в

часо

вете

по

лите

рату

ра те

ксто

ве с

текс

тове

, изу

-ча

вани

в ча

сове

те п

о чу

жд ез

ик, в

ъз

осно

ва н

а общ

и мо

тиви

и/и

ли о

бща

жанр

ова п

рина

длеж

ност

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

4610

Въпр

осит

елно

ме

стои

мени

еН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

въпр

осит

елни

те м

есто

-им

ения

и о

пред

еля г

рама

тичн

ите

им п

ризн

аци.

Изп

олзв

а в св

ой те

кст

въпр

осит

елни

те м

есто

имен

ия ка

то

заме

ства

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

-ви

лно

ги и

згов

аря и

пиш

е.

Въпр

о-си

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

4710

Въпр

осит

елно

ме

стои

мени

еУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва въ

прос

ител

ните

мес

то-

имен

ия и

опр

едел

я гра

мати

чнит

е им

при

знац

и. И

зпол

зва в

свой

текс

т въ

прос

ител

ните

мес

тоим

ения

като

за

мест

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

ра-

вилн

о ги

изг

овар

я и п

ише.

Въпр

о-си

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и48

10КК

Пра

ктик

ум:

извл

ичан

е на

инфо

рмац

ия

от у

чебн

ик п

о из

бран

уче

бен

пред

мет

Упр

аж-

нени

е И

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Изп

олзв

а по

знан

ията

си п

о бъ

лгар

ски

език

при

ан

ализ

и ко

мент

ар н

а нау

чни

текс

тове

. Въ

зпри

ема н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча

същ

еств

ена и

нфор

маци

я от у

рочн

а ст

атия

.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и49

10Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то.

„Кос

ачи“

(Ели

н П

елин

) – р

абот

а с т

екст

а

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва ж

анро

ви х

арак

тери

стик

и на

раз

каза

, про

явен

и в „

Коса

чи“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „К

осач

и“ де

йст-

вият

а и р

азви

тиет

о на

геро

й в с

юже

та.

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пов

еств

оват

ел“.

По-

вест

во-

вате

л

Нам

ира и

изв

лича

инф

орма

ция о

т ху

доже

стве

ния т

екст

с ог

лед н

а кон

-кр

етна

изс

ледо

вате

лска

зада

ча.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

87

12

34

56

78

950

10КК

Чов

екът

и

изку

ство

то.

„Кос

ачи“

(Ели

н П

елин

) – р

абот

а с т

екст

а

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

в „К

осач

и“.

Опр

едел

я в „К

осач

и“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

съпо

став

я ги

с лич

ния с

и оп

ит и

обо

снов

ава п

озиц

ия п

о тя

х.

Задъ

лбоч

ава п

озна

ният

а си

за сп

еци-

фика

та н

а худ

ожес

твен

ия о

браз

.Оц

енки

за

инди

виду

ална

ра

бота

в кл

ас

и за р

абот

а по

груп

и51

11О

триц

ател

но и

об

общ

ител

но

мест

оиме

ние

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва о

триц

ател

ните

и о

боб-

щит

елни

те м

есто

имен

ия и

опр

едел

я гр

амат

ични

те и

м пр

изна

ци. И

зпол

зва

в сво

й те

кст о

триц

ател

ните

и о

боб-

щит

елни

те м

есто

имен

ия ка

то за

мест

-ва

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

вилн

о ги

из

гова

ря и

пиш

е.

Отр

и-ца

телн

о ме

стои

-ме

ние;

об

об-

щит

елно

ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

5211

Отр

ицат

елно

и

обоб

щит

елно

ме

стои

мени

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва о

триц

ател

ните

и о

боб-

щит

елни

те м

есто

имен

ия и

опр

едел

я гр

амат

ични

те и

м пр

изна

ци. И

зпол

зва

в сво

й те

кст о

триц

ател

ните

и о

боб-

щит

елни

те м

есто

имен

ия ка

то за

мест

-ва

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

вилн

о ги

из

гова

ря и

пиш

е.

Отр

и-ца

телн

о ме

стои

-ме

ние;

об

об-

щит

елно

ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

5311

Отр

ицат

елно

и

обоб

щит

елно

ме

стои

мени

е

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

отр

ицат

елни

те и

обо

б-щ

ител

ните

мес

тоим

ения

и о

пред

еля

грам

атич

ните

им

приз

наци

. Изп

олзв

а в с

вой

текс

т отр

ицат

елни

те и

обо

б-щ

ител

ните

мес

тоим

ения

като

заме

ст-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

рави

лно

ги

изго

варя

и п

ише.

Отр

и-ца

телн

о ме

стои

-ме

ние;

об

об-

щит

елно

ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

5411

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.„К

осач

и“ (Е

лин

Пел

ин) –

раб

ота

с тек

ста:

пей

заж

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пей

заж“

.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на п

ейза

жа за

из

обра

зява

нето

на ч

овек

а и св

ета в

„К

осач

и“.

Пей

заж

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пейз

аж в

худо

жест

вен

текс

т с ц

ел да

: из

рази

есте

тиче

скат

а си

пред

став

а за

опис

вани

те ел

емен

ти; п

реди

звик

а у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пре

живя

ване

от

худ

ожес

твен

ото

опис

ание

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

С.

156

88

12

34

56

78

955

11КК

Чов

екът

и

изку

ство

то.

„Кос

ачи“

(Ели

н П

елин

) – р

абот

а с т

екст

а: п

ейза

ж

Упр

аж-

нени

еО

бясн

ява ф

ункц

иите

на п

ейза

жа за

из

обра

зява

нето

на ч

овек

а и св

ета в

„К

осач

и“.

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пейз

аж в

худо

жест

вен

текс

т с ц

ел да

: из

рази

есте

тиче

скат

а си

пред

став

а за

опис

вани

те ел

емен

ти; п

реди

звик

а у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пре

живя

ване

от

худ

ожес

твен

ото

опис

ание

.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а

5612

Отр

ицат

елно

и

обоб

щит

елно

ме

стои

мени

е

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

отр

ицат

елни

те и

обо

б-щ

ител

ните

мес

тоим

ения

и о

пред

еля

грам

атич

ните

им

приз

наци

. Изп

олзв

а в с

вой

текс

т отр

ицат

елни

те и

обо

б-щ

ител

ните

мес

тоим

ения

като

заме

ст-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

рави

лно

ги

изго

варя

и п

ише.

Отр

и-ца

телн

о ме

стои

-ме

ние;

об

об-

щит

елно

ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

5712

Нео

пред

елит

ел-

но м

есто

имен

ие.

Отн

осит

елно

ме

стои

мени

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва н

еопр

едел

ител

ните

и о

т-но

сите

лнит

е мес

тоим

ения

и о

пред

еля

грам

атич

ните

им

приз

наци

. Изп

олзв

а в с

вой

текс

т нео

пред

елит

елни

те и

от

носи

телн

ите м

есто

имен

ия ка

то

заме

ства

щи

и св

ързв

ащи

думи

; пра

-ви

лно

ги и

згов

аря и

пиш

е.

Неоп

ре-

дели

тел-

но м

есто

-им

ение

; от

носи

-те

лно

мест

ои-

мени

е

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

5812

Нео

пред

елит

ел-

но м

есто

имен

ие.

Отн

осит

елно

ме

стои

мени

е

Нов

и зн

ания

Ра

зпоз

нава

нео

пред

елит

елни

те и

от-

носи

телн

ите м

есто

имен

ия и

опр

едел

я гр

амат

ични

те и

м пр

изна

ци. И

зпол

зва

в сво

й те

кст н

еопр

едел

ител

ните

и

отно

сите

лнит

е мес

тоим

ения

като

за

мест

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

ра-

вилн

о ги

изг

овар

я и п

ише.

Нео

п-ре

дели

-те

лно

мест

ои-

мени

е;

отно

си-

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

89

12

34

56

78

959

12Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то. „

Коса

-чи

“ (Ел

ин П

е-ли

н) –

мяс

тото

на

изк

уств

ото

в чо

веш

кия ж

ивот

Нов

и зн

ания

Съпо

став

я мяс

тото

на и

ндив

ида в

ра

злич

ни о

бщно

сти

в съв

реме

ннос

тта

(сем

ейст

вото

, неф

орма

лни

и фо

рмал

ни

груп

и), и

дент

ифиц

ира (

поте

нциа

лни)

ко

нфли

кти

межд

у тя

х и

обос

нова

ва

своя

поз

иция

по

проб

лема

за п

редо

т-вр

атяв

анет

о ил

и за

раз

реша

ване

то и

м.

Изр

азяв

ане н

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

о-бл

еми

с пом

ощта

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

т.ч.

и и

зобр

а-зи

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

6012

КК Ч

овек

ът и

из

куст

вото

.„К

осач

и“ (Е

лин

Пел

ин) –

раб

ота

с тек

ста:

чов

еш-

кото

изк

уств

о

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс о

т)

худо

жест

вен

текс

т въз

дейс

тва е

стет

и-че

ски,

и се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри

от х

удож

еств

ения

изк

аз.

Съпо

став

я и р

азли

чава

в ис

тори

ческ

и-те

и л

итер

атур

ните

раз

кази

обр

ази

на

свет

а, съ

здад

ени

от р

азли

чни

авто

ри.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6113

Нео

пред

елит

ел-

но м

есто

имен

ие.

Отн

осит

елно

ме

стои

мени

е

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

нео

пред

елит

елни

те и

от-

носи

телн

ите м

есто

имен

ия и

опр

едел

я гр

амат

ични

те и

м пр

изна

ци. И

зпол

зва

в сво

й те

кст н

еопр

едел

ител

ните

и

отно

сите

лнит

е мес

тоим

ения

като

за

мест

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

ра-

вилн

о ги

изг

овар

я и п

ише.

Нео

п-ре

дели

-те

лно

мест

ои-

мени

е;

отно

си-

телн

о ме

стои

-ме

ние

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

6213

Клас

на р

абот

а №

1П

ро-

верк

а и

оцен

ка

Оце

нки

от

клас

на р

а-бо

та63

13Кл

асна

раб

ота

№ 1

Про

-ве

рка и

оц

енка

Оце

нки

от

клас

на р

а-бо

та

90

12

34

56

78

964

13Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то.

„Худ

ожни

к“ (В

. Х

анче

в) –

ра-

бота

с те

кста

: пу

стот

ата

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а в „Х

удож

ник“

слов

осъч

е-та

ния,

в кои

то п

оне е

дна о

т дум

ите е

уп

отре

бена

с пр

яко

знач

ение

, а др

у-га

та/д

руги

те –

с пр

енос

но, и

обя

сняв

а зн

ачен

ието

им

за и

згра

ждан

ето

на

смис

ъла н

а тек

ста.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Х

удож

ник“

пр

ежив

яван

ия, н

астр

оени

я, съ

стоя

ния

на ге

роя.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6513

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.„Х

удож

ник“

(В.

Хан

чев)

– р

а-бо

та с

текс

та:

свет

ът м

ежду

че

тири

стен

и

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а в „Х

удож

ник“

слов

осъч

е-та

ния,

в кои

то п

оне е

дна о

т дум

ите е

уп

отре

бена

с пр

яко

знач

ение

, а др

у-га

та/д

руги

те –

с пр

енос

но, и

обя

сняв

а зн

ачен

ието

им

за и

згра

ждан

ето

на

смис

ъла н

а тек

ста.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Х

удож

ник“

пр

ежив

яван

ия, н

астр

оени

я, съ

стоя

ния

на ге

роя.

Съпо

став

я и р

азли

чава

ист

орич

ески

те

и ли

тера

турн

ите р

азка

зи и

обр

ази

на

свет

а, съ

здад

ени

от р

азли

чни

авто

ри.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6614

Поп

равк

а на

клас

ната

раб

ота

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

мес

тоим

ения

та и

опр

едел

я гр

амат

ични

те и

м пр

изна

ци. И

зпол

з-ва

в св

ой те

кст м

есто

имен

ията

като

за

мест

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми; п

ра-

вилн

о ги

изг

овар

я и п

ише.

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и67

14П

рича

стия

. Ми-

нало

стра

дате

л-но

при

част

ие

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а мин

ало

стра

-да

телн

о пр

ичас

тие.

Спаз

ва о

собе

но-

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а ми

нало

стра

дате

лно

прич

асти

е.

Мин

ало

стра

да-

телн

о пр

ичас

-ти

е

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

91

12

34

56

78

968

14П

рича

стия

. Ми-

нало

стра

дате

л-но

при

част

ие

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а мин

ало

стра

-да

телн

о пр

ичас

тие.

Спаз

ва о

собе

но-

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а ми

нало

стра

дате

лно

прич

асти

е.

Мин

ало

стра

да-

телн

о пр

ичас

-ти

е

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

6914

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.„Х

удож

ник“

(В.

Хан

чев)

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Х

удож

ник“

пр

ежив

яван

ия, н

астр

оени

я, съ

стоя

ния

на ге

роя.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Съпо

став

я и р

азли

чава

ист

орич

ески

те

и ли

тера

турн

ите р

азка

зи и

обр

ази

на

свет

а, съ

здад

ени

от р

азли

чни

авто

ри.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7014

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.„Х

удож

ник“

(В.

Хан

чев)

– м

и-си

ята н

а худ

ож-

ника

Упр

аж-

нени

еРа

злич

ава и

тълк

ува в

„Худ

ожни

к“

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7115

При

част

ия. М

и-на

ло ст

рада

тел-

но п

рича

стие

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

и о

браз

ува м

инал

о ст

ра-

дате

лно

прич

асти

е. Сп

азва

осо

бено

-ст

ите в

пра

вопи

са и

в уп

отре

бата

на

мина

ло ст

рада

телн

о пр

ичас

тие.

Мин

ало

стра

да-

телн

о пр

ичас

-ти

е

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и72

15КК

Пра

ктик

ум:

извл

ичан

е на

инфо

рмац

ия

от уч

ебни

к по

избр

ан уч

ебен

пр

едме

т. На

блю-

дени

я над

из-

полз

вани

те п

ри-

част

ни ф

орми

Упр

аж-

нени

еИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лне-

ние н

а съв

мест

ни за

дачи

. Изп

олзв

а по

знан

ията

си п

о бъ

лгар

ски

език

при

ан

ализ

и ко

мент

ар н

а нау

чни

текс

тове

. Въ

зпри

ема н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча

същ

еств

ена и

нфор

маци

я от у

рочн

а ст

атия

.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

92

12

34

56

78

973

15П

рича

стия

. Се-

гаш

но де

ятел

но

прич

асти

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а сег

ашно

де-

ятел

но п

рича

стие

. Спа

зва о

собе

но-

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а се

гаш

но де

ятел

но п

рича

стие

.

Сега

шно

де

ятел

но

прич

ас-

тие

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

7415

КК Ч

овек

ът и

из

куст

вото

.„Х

удож

ник“

(В.

Ханч

ев) –

роля

та

на и

зкус

твот

о в

чове

шкия

жив

от

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

худо

жест

-ве

ният

текс

т въз

дейс

тва е

стет

ичес

ки,

и се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри о

т ху

доже

стве

ния и

зказ

.

Изр

азяв

ане н

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

о-бл

еми

с пом

ощта

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

т.ч.

и и

зобр

а-зи

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7515

Конт

ролн

а ра-

бота

(лит

.)П

ро-

верк

а и

оцен

ка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

7616

При

част

ия. С

е-га

шно

деят

елно

пр

ичас

тие

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а сег

ашно

де-

ятел

но п

рича

стие

. Спа

зва о

собе

но-

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а се

гаш

но де

ятел

но п

рича

стие

.

Сега

шно

де

ятел

но

прич

ас-

тие

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

7716

При

част

ия. С

е-га

шно

деят

елно

пр

ичас

тие

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

и о

браз

ува с

егаш

но де

-ят

елно

при

част

ие. С

пазв

а осо

бено

-ст

ите в

пра

вопи

са и

в уп

отре

бата

на

сега

шно

деят

елно

при

част

ие.

Сега

шно

де

ятел

но

прич

ас-

тие

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и78

16П

рича

стия

. Се-

гаш

но де

ятел

но

прич

асти

е

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

и о

браз

ува с

егаш

но де

-ят

елно

при

част

ие. С

пазв

а осо

бено

-ст

ите в

пра

вопи

са и

в уп

отре

бата

на

сега

шно

деят

елно

при

част

ие.

Сега

шно

де

ятел

но

прич

ас-

тие

Съоб

разя

ва се

с уч

астн

ицит

е в ко

му-

ника

тивн

ия ак

т. Ф

орму

лира

отг

овор

и в с

ъотв

етст

вие с

уче

бнат

а сит

уаци

я. И

зпол

зва п

озна

ният

а за е

зико

вите

ед

иниц

и и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

-ва

нето

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

93

12

34

56

78

979

16Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то.

Из „

Под

иго

то“

(Ив.

Вазо

в):

глав

ата „

Пре

д-ст

авле

ниет

о“ –

ра

бота

с те

кста

: „М

ного

стра

дал-

на Г

енов

ева“

на

бъл

гарс

ката

сц

ена

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в гл

ават

а „П

ред-

став

лени

ето“

от „

Под

иго

то“ д

ейст

ви-

ята и

раз

вити

ето

и/ил

и ра

зкри

ване

то

на ге

роит

е в сю

жета

.О

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) и

зуча

ван

худо

жест

вен

текс

т ут-

върж

дава

свои

те и

деи

и це

ннос

ти и

/ил

и от

рича

друг

и, и

се о

босн

овав

а чр

ез п

риме

ри о

т худ

ожес

твен

ия и

зказ

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8016

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „П

ред-

став

лени

ето“

–

рабо

та с

текс

та:

акть

орит

е и

публ

икат

а

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

в гл

ават

а „П

редс

тавл

ение

то“ о

т „П

од

игот

о“.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пов

еств

ова-

теля

за и

зобр

азяв

анет

о на

чов

ека и

св

ета в

глав

ата „

Пре

дста

влен

ието

“ от

„Под

иго

то“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

8117

Дееп

рича

стие

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а дее

прич

асти

е. Сп

азва

осо

бено

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а дее

прич

асти

е.

Дееп

ри-

част

иеСъ

обра

зява

се с

учас

тниц

ите в

кому

-ни

кати

вния

акт.

Фор

мули

ра о

тгов

ори

в съо

твет

стви

е с у

чебн

ата с

итуа

ция.

Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ези

кови

те

един

ици

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оя-

ване

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

8217

Дееп

рича

стие

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а дее

прич

асти

е. Сп

азва

осо

бено

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а дее

прич

асти

е.

Дееп

ри-

част

иеСъ

обра

зява

се с

учас

тниц

ите в

кому

-ни

кати

вния

акт.

Фор

мули

ра о

тгов

ори

в съо

твет

стви

е с у

чебн

ата с

итуа

ция.

Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ези

кови

те

един

ици

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оя-

ване

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

94

12

34

56

78

983

17Де

епри

част

иеУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва и

обр

азув

а дее

прич

асти

е. Сп

азва

осо

бено

стит

е в п

раво

писа

и в

упот

реба

та н

а дее

прич

асти

е.

Дееп

ри-

част

иеСъ

обра

зява

се с

учас

тниц

ите в

кому

-ни

кати

вния

акт.

Фор

мули

ра о

тгов

ори

в съо

твет

стви

е с у

чебн

ата с

итуа

ция.

Изп

олзв

а поз

нани

ята з

а ези

кови

те

един

ици

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оя-

ване

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и84

17Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то.

Из „

Под

иго

то“

(Ив.

Вазо

в):

глав

ата „

Пре

д-ст

авле

ниет

о“

– ра

бота

с те

к-ст

а: б

унтъ

т и

теат

ърът

Нов

и зн

ания

Свър

зва п

риме

ри за

про

блем

и и

кон-

флик

ти о

т гла

вата

„Пре

дста

влен

ието

“ от

„Под

иго

то“ с

лич

ни и

деи,

за да

об

осно

ве со

бств

ена г

ледн

а точ

ка.

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о (о

ткъс

от

) изу

чава

н ху

доже

стве

н те

кст у

т-въ

ржда

ва св

оите

иде

и и

ценн

ости

и/

или

отри

ча др

уги,

и се

обо

снов

ава

чрез

при

мери

от х

удож

еств

ения

изк

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8517

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „П

ред-

став

лени

ето“

–

бълг

арск

ият

възр

ожде

нски

те

атър

Упр

аж-

нени

еТъ

лкув

а кон

крет

ни (о

ткъс

и от

) тек

-ст

ове с

ъобр

азно

жан

рови

те и

м ха

рак-

тери

стик

и.Ра

злич

ава в

худ

ожес

твен

текс

т отк

ло-

нени

я от о

бича

йния

за б

ълга

рска

та

реч

слов

оред

и о

бясн

ява з

наче

ниет

о им

за и

згра

ждан

ето

на см

исъл

а на

фраз

ата и

/или

на т

екст

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8618

Мин

ало

неоп

ре-

деле

но вр

еме

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

мина

ло н

еопр

едел

ено

врем

е. У

мест

но

упот

ребя

ва ф

орми

за м

инал

о не

опре

-де

лено

врем

е съо

браз

но си

туац

ията

на

общ

уван

е.

Мин

ало

неоп

ре-

деле

но

врем

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик. И

зпол

зва п

озна

ният

а за

език

овит

е еди

ници

и за

коно

мерн

ости

пр

и ус

вояв

анет

о на

чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

8718

Мин

ало

пред

ва-

рите

лно

врем

еН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

и о

браз

ува ф

орми

те за

ми-

нало

пре

двар

ител

но вр

еме.

Уме

стно

уп

отре

бява

фор

ми за

мин

ало

пред

ва-

рите

лно

врем

е съо

браз

но си

туац

ията

на

общ

уван

е.

Мин

ало

пред

ва-

рите

лно

врем

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик. И

зпол

зва п

озна

ният

а за

език

овит

е еди

ници

и за

коно

мерн

ости

пр

и ус

вояв

анет

о на

чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

95

12

34

56

78

988

18М

инал

о не

опре

-де

лено

врем

еУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

мина

ло н

еопр

едел

ено

врем

е. У

мест

но

упот

ребя

ва ф

орми

за м

инал

о не

опре

-де

лено

врем

е съо

браз

но си

туац

ията

на

общ

уван

е.

Мин

ало

неоп

ре-

деле

но

врем

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик. И

зпол

зва п

озна

ният

а за

език

овит

е еди

ници

и за

коно

мерн

ости

пр

и ус

вояв

анет

о на

чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и89

18Чо

векъ

т и и

зку-

ство

то.

Из „

Под

иго

то“

(Ив.

Вазо

в):

глав

ата „

Пре

д-ст

авле

ниет

о“

– те

атър

ът и

ре

волю

цият

а

Упр

аж-

нени

еСъ

пост

авя и

раз

лича

ва н

орми

те и

це

ннос

тите

, вал

идни

в ра

злич

ните

об

щно

сти

в епо

хата

на м

одер

ност

та,

регу

лира

щи

взаи

моот

нош

ения

та м

еж-

ду и

ндив

ида и

общ

ност

та.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Изп

олзв

а кни

ги о

т еле

ктро

нни

биб-

лиот

еки

и др

уги

елек

трон

но б

азир

ани

инфо

рмац

ионн

и из

точн

ици

за и

зпъл

-не

ние н

а кон

крет

на и

зсле

дова

телс

ка

зада

ча, к

акто

и н

амир

а доп

ълни

телн

а ин

форм

ация

.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

но у

част

ие

в час

и за

ра

бота

по

груп

и

9018

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „П

ред-

став

лени

ето“

–

теат

ърът

като

ср

едст

во за

об

щув

ане м

еж-

ду о

тдел

ните

еп

охи

Упр

аж-

нени

еСъ

пост

авя и

раз

лича

ва и

стор

ичес

ките

и

лите

рату

рнит

е раз

кази

и о

браз

и на

св

ета,

създ

аден

и от

раз

личн

и ав

тори

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на-

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

о-бл

еми

с пом

ощта

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

т.ч.

и и

зобр

а-зи

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

96

ВТО

РИ У

ЧЕБ

ЕН С

РОК

− 1

6 се

дмиц

и х

5 ча

са с

едми

чно

= 80

час

а№ по ред

Учебна сед-мица по ред

Тема

на

уроч

на-

та ед

иниц

а

Вид

уроч

на

един

и-ца

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

оН

ови

поня

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за

вся

ка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и фо

рми

на

оцен

яван

е по

тем

и

Забележка

12

34

56

78

991

19М

инал

о пр

едва

-ри

телн

о вр

еме

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

и о

браз

ува ф

орми

те за

ми-

нало

пре

двар

ител

но вр

еме.

Уме

стно

уп

отре

бява

фор

ми за

мин

ало

пред

ва-

рите

лно

врем

е съо

браз

но си

туац

ията

на

общ

уван

е.

Мин

ало

пред

ва-

рите

лно

врем

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци и

за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

нето

на

чужд

ия ез

ик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и92

19КК

Пра

ктик

ум:

план

иран

е на о

т-го

вор

на н

ауче

н въ

прос

по

про-

блем

от и

збра

н из

учав

ан п

редм

ет

– из

рабо

тван

е на

теза

Упр

аж-

нени

еИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

инф

ор-

маци

я от у

рочн

а ста

тия з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

. Съ

здав

а в у

стна

и в

писм

ена ф

орма

от

гово

р на

нау

чен

въпр

ос в

опре

деле

н об

ем, к

ато

спаз

ва кн

ижов

ните

език

о-ви

пра

вила

.

Нау

чен

текс

т, те

рмин

и,

теза

, ар-

гуме

нт

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

нфор

-ма

ция,

полу

чена

от р

азли

чни

изто

ч-ни

ци. В

ъзпр

иема

нау

чни

текс

тове

. И

звли

ча съ

щес

твен

а инф

орма

ция о

т ур

очна

стат

ия.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

9319

Чове

кът и

изк

у-ст

вото

Обо

б-щ

ение

Свър

зва п

риме

ри за

про

блем

и и

кон-

флик

ти о

т изу

чава

ни л

итер

атур

ни

текс

тове

с ли

чни

идеи

, за д

а обо

снов

е со

бств

ена г

ледн

а точ

ка.

Разп

озна

ва п

о от

къс о

т изу

чава

но

прои

звед

ение

нег

овия

авто

р и

(заг

ла-

виет

о на

) сам

ото

прои

звед

ение

.Св

ързв

а име

на н

а гер

ои о

т изу

чава

но

прои

звед

ение

с им

ето

на н

егов

ия ав

тор

и съ

с заг

лави

ето

на п

роиз

веде

ниет

о.Св

ързв

а изу

чава

но п

роиз

веде

ние с

им

ето

на ав

тора

, с ж

анра

и с

имен

а на

геро

и от

про

изве

дени

ето

и с и

нтер

-пр

етир

ани

в нег

о мо

тиви

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ал-

на р

абот

а в

клас

97

12

34

56

78

994

19Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Под

иго

то“

(Ив.

Вазо

в):

глав

ата „

Ради

ни

вълн

ения

“ – р

а-бо

та с

текс

та:

хара

ктер

исти

ка

на ге

рой

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в гл

ават

а „Р

адин

и въ

лнен

ия“ о

т „П

од и

гото

“ де

йств

ията

и р

азви

тиет

о и/

или

раз-

крив

анет

о на

геро

ите в

сюже

та.

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

в гл

ават

а „Ра

дини

вълн

ения

“ от „

Под

иг

ото“

.О

бясн

ява з

наче

ният

а на х

арак

те-

рист

ика н

а гер

ой в

глав

ата „

Ради

ни

вълн

ения

“ от „

Под

иго

то“.

Хар

акте

-ри

стик

а на

геро

й

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

С.

152

9519

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ –

ра-

бота

с те

кста

: сб

лъсъ

кът н

а ха

ракт

ери

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пов

еств

о-ва

теля

за и

зобр

азяв

анет

о на

чов

ека

и св

ета в

глав

ата „

Ради

ни въ

лне-

ния“

от „

Под

иго

то“.

Иде

нтиф

ицир

а кон

флик

ти м

ежду

об

щно

сти

в гла

вата

„Рад

ини

вълн

е-ни

я“ о

т „П

од и

гото

“ и о

босн

овав

а св

оя п

озиц

ия п

о пр

обле

ма за

пре

до-

твра

тява

нето

или

за р

азре

шав

анет

о им

.Св

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ о

т „П

од и

гото

“ с л

ични

ид

еи, з

а да о

босн

ове с

обст

вена

гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

9620

КК П

ракт

икум

: пл

анир

ане н

а от-

гово

р на

нау

чен

въпр

ос п

о пр

о-бл

ем о

т изб

ран

изуч

аван

пре

дмет

–

план

иран

е на

аргу

мент

ация

Упр

аж-

нени

еИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

ин

форм

ация

от у

рочн

а ста

тия з

а из

пълн

ение

на о

пред

елен

а ком

у-ни

кати

вна з

адач

а. Съ

здав

а в у

стна

и

в пис

мена

фор

ма о

тгов

ор н

а на

учен

въпр

ос в

опре

деле

н об

ем,

като

спаз

ва кн

ижов

ните

език

ови

прав

ила.

Нау

чен

текс

т, те

р-ми

ни, т

еза,

аргу

мент

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

н-фо

рмац

ия, п

олуч

ена о

т раз

личн

и из

точн

ици.

Въз

прие

ма н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча съ

щес

твен

а ин

форм

ация

от у

рочн

а ста

тия.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и

7. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

98

12

34

56

78

997

20КК

Пра

ктик

ум:

създ

аван

е на о

т-го

вор

на н

ауче

н въ

прос

по

про-

блем

от и

збра

н из

учав

ан п

редм

ет

Упр

аж-

нени

еИ

звли

ча, п

одби

ра, с

инте

зира

ин

форм

ация

от у

рочн

а ста

тия з

а из

пълн

ение

на о

пред

елен

а ком

у-ни

кати

вна з

адач

а. Съ

здав

а в у

стна

и

в пис

мена

фор

ма о

тгов

ор н

а на

учен

въпр

ос в

опре

деле

н об

ем,

като

спаз

ва кн

ижов

ните

език

ови

прав

ила.

Нау

чен

текс

т, те

р-ми

ни, т

еза,

аргу

мент

Изп

олзв

а тек

стов

е от е

лект

ронн

и из

точн

ици.

Чет

е и п

реда

ва и

н-фо

рмац

ия, п

олуч

ена о

т раз

личн

и из

точн

ици.

Въз

прие

ма н

аучн

и те

ксто

ве. И

звли

ча съ

щес

твен

а ин

форм

ация

от у

рочн

а ста

тия.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и

9820

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ –

ра-

бота

с те

кста

: по

лити

ческ

ият

сблъ

сък

Нов

и зн

ания

Иде

нтиф

ицир

а кон

флик

ти м

ежду

об

щно

сти

в гла

вата

„Рад

ини

вълн

е-ни

я“ о

т „П

од и

гото

“ и о

босн

овав

а св

оя п

озиц

ия п

о пр

обле

ма за

пре

до-

твра

тява

нето

или

за р

азре

шав

анет

о им

.Св

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ о

т „П

од и

гото

“ с л

ични

ид

еи, з

а да о

босн

ове с

обст

вена

гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

9920

КК Ч

овек

ът и

др

угит

е.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ –

съ

пост

авка

на

геро

и

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в у

стна

и в

писм

ена ф

орма

ха

ракт

ерис

тика

на г

ерой

с це

л да

: об

ясни

на с

ъбес

едни

к мот

ивац

ията

на

геро

я за н

егов

ите д

ейст

вия и

/или

не

гова

та сю

жетн

а рол

я; и

зраз

и ес

-те

тиче

скат

а си

пред

став

а за г

ероя

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

глав

ата

„Рад

ини

вълн

ения

“ от „

Под

иго

то“

дейс

твия

та и

раз

вити

ето

и/ил

и ра

з-кр

иван

ето

на ге

роит

е в сю

жета

.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

99

12

34

56

78

910

020

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „П

од и

гото

“ (И

в. Ва

зов)

: гл

ават

а „Ра

дини

въ

лнен

ия“ –

от-

нош

ение

то м

еж-

ду л

итер

атур

ен

геро

й и

реал

на

личн

ост

Упр

аж-

нени

еИ

зпъл

нява

пре

двар

ител

но п

оста

ве-

на и

зсле

дова

телс

ка за

дача

.П

редс

тавя

изп

ълне

ниет

о на

из-

след

оват

елск

а зад

ача ч

рез и

з-по

лзва

нето

на м

улти

меди

я.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и/и

ли

рабо

та п

о гр

упи

101

21Бъ

дещ

е вре

ме в

мина

лото

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

бъде

ще в

реме

в ми

нало

то. У

мест

но

упот

ребя

ва ф

орми

за б

ъдещ

е вре

ме

в мин

алот

о съ

обра

зно

ситу

ация

та

на о

бщув

ане.

Бъде

ще

врем

е в

мина

лото

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

102

21Бъ

дещ

е вре

ме в

мина

лото

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

бъде

ще в

реме

в ми

нало

то. У

мест

но

упот

ребя

ва ф

орми

за б

ъдещ

е вре

ме

в мин

алот

о съ

обра

зно

ситу

ация

та

на о

бщув

ане.

Бъде

ще

врем

е в

мина

лото

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

103

21КК

Чов

екът

и

друг

ите.

Из „

Под

иго

то“

(Ив.

Вазо

в):

глав

ата „

Ради

ни

вълн

ения

“ – въ

з-ро

жден

ския

т уч

ител

и дн

ешни

-ят

учи

тел

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в у

стна

и в

писм

ена ф

орма

ха

ракт

ерис

тика

на г

ерой

с це

л да

: об

ясни

на с

ъбес

едни

к мот

ивац

ията

на

геро

я за н

егов

ите д

ейст

вия и

/или

не

гова

та сю

жетн

а рол

я; и

зраз

и ес

-те

тиче

скат

а си

пред

став

а за г

ероя

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

100

12

34

56

78

910

421

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „П

ринц

ът и

пр

осяк

ът“ (

М.

Твен

): I и

III

глав

а – съ

държ

а-ни

е на п

роиз

ве-

дени

ето

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

и от

„П

ринц

ът и

про

сякъ

т“ де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

в сю

жета

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

105

21КК

Чов

екът

и

друг

ите.

Из „

При

нцът

и

прос

якът

“ (М

. Тв

ен):

I и II

I гла

-ва

– дв

ата с

вята

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пов

еств

о-ва

теля

за и

зобр

азяв

анет

о на

чов

ека

и св

ета.

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

в „П

ринц

ът и

про

сякъ

т“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

106

22Бъ

дещ

е вре

ме в

мина

лото

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

и о

браз

ува ф

орми

те за

бъ

дещ

е вре

ме в

мина

лото

. Уме

стно

уп

отре

бява

фор

ми за

бъд

еще в

реме

в м

инал

ото

съоб

разн

о си

туац

ията

на

общ

уван

е.

Бъде

ще

врем

е в

мина

лото

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и10

722

Бъде

ще в

реме

в ми

нало

тоУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

бъде

ще в

реме

в ми

нало

то. У

мест

но

упот

ребя

ва ф

орми

за б

ъдещ

е вре

ме

в мин

алот

о съ

обра

зно

ситу

ация

та

на о

бщув

ане.

Бъде

ще

врем

е в

мина

лото

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и10

822

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „П

ринц

ът и

пр

осяк

ът“ (

М.

Твен

): I и

III

глав

а – дв

ете

момч

ета

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а зна

чени

ята н

а хар

ак-

тери

стик

а на г

ерой

в „П

ринц

ът и

пр

осяк

ът“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

101

12

34

56

78

910

922

КК Ч

овек

ът и

др

угит

е.И

з „П

ринц

ът и

пр

осяк

ът“ (

М.

Твен

): I и

III

глав

а

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в п

исме

на ф

орма

хар

акте

-ри

стик

а на г

ерой

с це

л да

: обя

сни

на съ

бесе

дник

мот

ивац

ията

на

геро

я за н

егов

ите д

ейст

вия и

/или

не

гова

та сю

жетн

а рол

я; и

зраз

и ес

-те

тиче

скат

а си

пред

став

а за г

ероя

.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

110

22Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

При

нцът

и

прос

якът

“ (М

. Тв

ен):

I и II

I гл

ава

Упр

аж-

нени

еСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лит

ера-

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да

обос

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

111

23Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Меж

думе

тие,

част

ица

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва м

ежду

мети

я и ч

асти

ци

в изр

ечен

ие. У

мест

но у

потр

ебяв

а ме

ждум

етия

и ч

асти

ци в

рече

вата

пр

акти

ка. В

ладе

е пра

вопи

са н

а съ

юзи

, меж

думе

тия и

час

тици

.

Меж

думе

-ти

е, ча

стиц

аСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

112

23Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Меж

думе

тие,

част

ица

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва м

ежду

мети

я и ч

асти

ци

в изр

ечен

ие. У

мест

но у

потр

ебяв

а ме

ждум

етия

и ч

асти

ци в

рече

вата

пр

акти

ка. В

ладе

е пра

вопи

са н

а ме

ждум

етия

и ч

асти

ци.

Меж

думе

-ти

е, ча

стиц

аСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

113

23Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

При

нцът

и

прос

якът

“ (М

. Тв

ен):

I и II

I гла

-ва

– ч

овеш

ката

нр

авст

вено

ст

Упр

аж-

нени

еСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лит

ера-

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да

обос

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.Сп

азва

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

102

12

34

56

78

911

423

Чове

кът и

дру-

гите

.„Б

ратч

етат

а на

Гавр

ош“ (

Хр.

См

ирне

нски

) –

моти

вите

за

град

а, бе

днос

тта

и ст

рада

ниет

о

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а в „Б

ратч

етат

а на Г

а-вр

ош“ и

тълк

ува п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ероя

.П

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„м

отив

“.

Мот

ивИ

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва,

наст

роен

ия, м

исли

, поз

иции

по

проб

леми

.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

115

23Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

„Бра

тчет

ата н

а Га

врош

“ (Х

р.

Смир

ненс

ки)

– мо

тиви

те за

гр

ада,

бедн

остт

а и

стра

дани

ето

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а зна

чени

ята н

а кон

крет

ен

моти

в за т

емат

ично

-сми

слов

ото

разв

итие

в „Б

ратч

етат

а на Г

авро

ш“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

116

24Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Част

ица и

меж

-ду

мети

е

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

меж

думе

тия и

час

тици

в и

зреч

ение

. Уме

стно

упо

треб

ява

межд

умет

ия и

час

тици

в ре

чева

та

прак

тика

. Вла

дее п

раво

писа

на

межд

умет

ия и

час

тици

.

Меж

думе

-ти

е, ча

стиц

аСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и11

724

Неи

змен

яеми

ча

сти

на р

ечта

. М

ежду

мети

е, ча

стиц

а

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

меж

думе

тия и

час

тици

в и

зреч

ение

. Уме

стно

упо

треб

ява

межд

умет

ия и

час

тици

в ре

чева

та

прак

тика

. Вла

дее п

раво

писа

на

межд

умет

ия и

час

тици

.

Меж

думе

-ти

е, ча

стиц

аСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и11

824

Чове

кът и

дру-

гите

.„Б

ратч

етат

а на

Гавр

ош“ (

Хр.

См

ирне

нски

)

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а в „Б

ратч

етат

а на Г

авро

ш“

слов

осъч

етан

ия, в

коит

о по

не ед

на

от ду

мите

е уп

отре

бена

с пр

яко

знач

ение

, а др

угат

а/дру

гите

– с

пре-

носн

о, и

обя

сняв

а зна

чени

ето

им за

из

граж

дане

то н

а сми

съла

на т

екст

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

103

12

34

56

78

911

924

Чове

кът и

дру-

гите

.„Б

ратч

етат

а на

Гавр

ош“ (

Хр.

См

ирне

нски

)

Упр

аж-

нени

еРа

злич

ава в

„Бра

тчет

ата н

а Гав

-ро

ш“ о

ткло

нени

я от о

бича

йния

за

бълг

арск

ата р

еч сл

овор

ед и

обя

сня-

ва зн

ачен

ието

им

за и

згра

ждан

ето

на см

исъл

а на ф

раза

та и

/или

на

текс

та.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

120

24КК

Чов

екът

и

друг

ите.

„Бра

тчет

ата н

а Га

врош

“ (Х

р.

Смир

ненс

ки)

Упр

аж-

нени

еСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лит

ера-

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да

обос

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

121

25Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Съю

з

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

юз в

изр

ечен

ие.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ъюзи

в ре

че-

вата

пра

ктик

а. Вл

адее

пра

вопи

са н

а съ

юзи

.

Съю

зСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

122

25Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Съю

з, ме

ждум

е-ти

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

юз в

изр

ечен

ие.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ъюзи

в ре

че-

вата

пра

ктик

а. Вл

адее

пра

вопи

са н

а съ

юзи

.

Съю

зСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

123

25Ко

нтро

лна р

або-

та (л

ит.)

Про

-ве

рка и

оц

енка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

104

12

34

56

78

912

425

Чове

кът и

дру-

гите

.„С

ераф

им“ (

Й.

Йов

ков)

– р

абот

а с т

екст

а: ч

уд-

нова

тият

чов

ек

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва ж

анро

ви х

арак

тери

с-ти

ки н

а раз

каза

, про

явен

и в „

Сера

-фи

м“.

Обя

сняв

а зна

чени

ята н

а хар

акте

-ри

стик

а на г

ерой

в „С

ераф

им“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

125

25Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

„Сер

афим

“ (Й

. Й

овко

в)

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва ж

анро

ви х

арак

тери

с-ти

ки н

а раз

каза

, про

явен

и в „

Сера

-фи

м“.

Обя

сняв

а зна

чени

ята н

а хар

акте

-ри

стик

а на г

ерой

в „С

ераф

им“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

126

26Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Съю

з

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

юз в

изр

ечен

ие.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ъюзи

в ре

че-

вата

пра

ктик

а. Вл

адее

пра

вопи

са н

а съ

юзи

, меж

думе

тия и

час

тици

.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

127

26Н

еизм

еняе

ми

част

и на

реч

та.

Съю

з, ме

ждум

е-ти

е, ча

стиц

а

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

юз в

изр

ечен

ие.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ъюзи

в ре

че-

вата

пра

ктик

а. Вл

адее

пра

вопи

са н

а съ

юзи

, меж

думе

тия и

час

тици

.

Съю

з, ме

ж-ду

мети

еСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чуж

д ези

к. И

зпол

зва

позн

ания

та за

език

овит

е еди

ници

и

зако

номе

рнос

ти п

ри у

своя

ване

-то

на ч

ужди

я ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

128

26Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

„Сер

афим

“ (Й

. Й

овко

в)

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „С

ераф

им“

дейс

твия

та и

раз

крив

анет

о на

геро

-ит

е в сю

жета

.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на п

овес

тво-

вате

ля за

изо

браз

яван

ето

на ч

овек

а и

свет

а в „С

ераф

им“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

129

26КК

Чов

екът

и

друг

ите.

„Сер

афим

“ (Й

. Й

овко

в) –

нра

в-ст

вени

ят за

кон

Упр

аж-

нени

еСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лит

ера-

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да

обос

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

105

12

34

56

78

913

026

КК Ч

овек

ът и

др

угит

е.„С

ераф

им“ (

Й.

Йов

ков)

Упр

аж-

нени

еОп

реде

ля на

чини

, по к

оито

(отк

ъс

от) и

зуча

ван х

удож

еств

ен те

кст у

т-въ

ржда

ва св

оите

идеи

и це

ннос

ти и/

или о

трич

а дру

ги, и

се об

осно

вава

чр

ез пр

имер

и от х

удож

еств

ения

изка

з.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

131

27Ду

мите

като

ча

сти

на р

ечта

Обо

б-щ

ение

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

всич

ки вр

емен

а. У

мест

но у

потр

е-бя

ва ф

орми

за р

азли

чни

врем

ена

съоб

разн

о си

туац

ията

на о

бщув

ане.

Разп

озна

ва и

изп

олзв

а уме

стно

ра

злич

ните

час

ти н

а реч

та.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

132

27Ду

мите

като

ча

сти

на р

ечта

Обо

б-щ

ение

Разп

озна

ва и

обр

азув

а фор

мите

за

всич

ки вр

емен

а. У

мест

но у

потр

е-бя

ва ф

орми

за р

азли

чни

врем

ена

съоб

разн

о си

туац

ията

на о

бщув

ане.

Разп

озна

ва и

изп

олзв

а уме

стно

ра

злич

ните

час

ти н

а реч

та.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

133

27Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

„Сер

афим

“ (Й

. Й

овко

в)

Упр

аж-

нени

еСъ

пост

авя м

ясто

то н

а инд

ивид

а в

разл

ични

общ

ност

и в с

ъвре

мен-

ност

та (с

емей

ство

то, н

ефор

малн

и и

форм

ални

груп

и), и

дент

ифиц

ира

(пот

енци

ални

) кон

флик

ти м

ежду

тя

х и

обос

нова

ва св

оя п

озиц

ия п

о пр

обле

ма за

пре

дотв

ратя

ване

то и

ли

за р

азре

шав

анет

о им

.Св

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лит

ера-

турн

и те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да

обос

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.

Пла

нира

раб

отат

а си

с пом

ощта

на

раз

личн

и ви

дове

спра

вочн

и ма

тери

али.

Изр

азяв

ане н

а впе

чатл

ения

, чув

-ст

ва, н

астр

оени

я, ми

сли,

поз

и-ци

и по

про

блем

и с п

омощ

та н

а ра

злич

ни ез

ици

– ве

рбал

ен, в

и-зу

ален

(в т.

ч. и

изо

браз

ител

ен),

музи

кале

н.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

134

27Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Авт

обио

гра-

фия“

(Бр.

Ну-

шич

): „У

рок п

о ге

огра

фия“

Нов

и зн

ания

Раз

лича

ва и

тълк

ува в

отк

ъса о

т „А

втоб

иогр

афия

“ де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

в сю

жета

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

106

12

34

56

78

913

527

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „А

втоб

иогр

а-фи

я“ (Б

р. Н

у-ш

ич):

„Уро

к по

геог

рафи

я“

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пов

еств

о-ва

теля

за и

зобр

азяв

анет

о на

чов

ека

и св

ета в

отк

ъса о

т „А

втоб

иогр

а-фи

я “.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

136

28Ед

норо

дни

част

иН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

едно

родн

и ча

сти

в про

с-то

то и

зреч

ение

. При

лага

пун

ктуа

-ци

онни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба н

а ед

норо

дни

част

и. У

мест

но и

зпол

зва

едно

родн

и ча

сти.

Едно

родн

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

137

28Ед

норо

дни

част

иН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

едно

родн

и ча

сти

в про

с-то

то и

зреч

ение

. При

лага

пун

ктуа

-ци

онни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба н

а ед

норо

дни

част

и. У

мест

но и

зпол

зва

едно

родн

и ча

сти.

Едно

родн

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

138

28Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Авт

обио

гра-

фия“

(Бр.

Ну-

шич

): „У

рок п

о ге

огра

фия“

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а зна

чени

ята н

а хар

акте

-ри

стик

а на г

ерой

в от

къса

от „

Авт

о-би

огра

фия “

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

139

28КК

Чов

екът

и

друг

ите.

Из „

Авт

обио

гра-

фия“

(Бр.

Ну-

шич

): „У

рок п

о ге

огра

фия“

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в п

исме

на ф

орма

сбит

пр

ераз

каз с

цел

да и

нфор

мира

няк

о-го

, кой

то н

яма д

остъ

п до

текс

та, з

а сю

жета

и за

геро

ите н

а тек

ста.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

140

28Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Авт

обио

гра-

фия“

(Бр.

Ну-

шич

): „У

рок п

о ге

огра

фия“

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) х

удож

еств

ен те

кст в

ъзде

йств

а ес

тети

ческ

и, и

се о

босн

овав

а чре

з пр

имер

и от

худ

ожес

твен

ия и

зказ

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

107

12

34

56

78

914

129

Едно

родн

и ча

сти

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

едно

родн

и ча

сти

в про

с-то

то и

зреч

ение

. При

лага

пун

ктуа

-ци

онни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба н

а ед

норо

дни

част

и. У

мест

но и

зпол

зва

едно

родн

и ча

сти.

Едно

родн

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и14

229

Едно

родн

и ча

сти

Упр

аж-

нени

еРа

зпоз

нава

едно

родн

и ча

сти

в про

с-то

то и

зреч

ение

. При

лага

пун

ктуа

-ци

онни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба н

а ед

норо

дни

част

и. У

мест

но и

зпол

зва

едно

родн

и ча

сти.

Едно

родн

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и14

329

Чове

кът и

дру-

гите

.И

з „А

втоб

иогр

а-фи

я“ (Б

р. Н

у-ш

ич):

„Уро

к по

геог

рафи

я“

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) и

зуча

ван

худо

жест

вен

текс

т ут

върж

дава

свои

те и

деи

и це

ннос

ти

и/ил

и от

рича

друг

и, и

се о

босн

ова-

ва ч

рез п

риме

ри о

т худ

ожес

твен

ия

изка

з.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

144

29Кл

асна

раб

ота

№ 2

Про

-ве

рка и

оц

енка

Оце

нки

от

клас

на р

абот

а

145

29Кл

асна

раб

ота

№ 2

Про

-ве

рка и

оц

енка

Оце

нки

от

клас

на р

абот

а

146

30Сл

ожно

съчи

не-

но и

зреч

ение

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

чини

телн

ите в

ръзк

и в с

ложн

ото

изре

чени

е. П

рави

лно

офор

мя п

ункт

уаци

онно

и и

зпол

зва

умес

тно

слож

ни съ

чине

ни и

зреч

е-ни

я в те

кст.

Съчи

ните

л-на

връз

ка,

безс

ъюзн

о св

ързв

ане,

съю

зно

свър

зван

е, сл

ожно

съ

чине

но

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

108

12

34

56

78

914

730

Слож

но съ

чине

-но

изр

ечен

иеН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

съчи

ните

лнит

е връ

зки

в сло

жнот

о из

рече

ние.

Пра

вилн

о оф

ормя

пун

ктуа

цион

но и

изп

олзв

а ум

естн

о сл

ожни

съчи

нени

изр

ече-

ния в

текс

т.

Съчи

ните

л-на

връз

ка,

безс

ъюзн

о св

ързв

ане,

съюз

но

свър

зван

е, сл

ожно

съ

чине

но

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

148

30Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в ч

аст X

XI

от „М

алки

ят п

ринц

“ дей

стви

ята и

ра

звит

ието

на г

ерои

те в

сюже

та.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

149

30Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а мот

ивац

ията

на г

ерой

в ча

ст X

XI о

т „М

алки

ят п

ринц

“.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на п

овес

тво-

вате

ля за

изо

браз

яван

ето

на ч

овек

а и

свет

а в „М

алки

ят п

ринц

“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

150

30П

опра

вка н

а кл

асна

раб

ота

Упр

аж-

нени

еО

ценк

и от

ус

тно

изпи

т-ва

не15

131

Слож

но съ

чине

-но

изр

ечен

иеУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва съ

чини

телн

ите в

ръзк

и в с

ложн

ото

изре

чени

е. П

рави

лно

офор

мя п

ункт

уаци

онно

и и

зпол

зва

умес

тно

слож

ни съ

чине

ни и

зреч

е-ни

я в те

кст.

Съчи

ните

л-на

връз

ка,

безс

ъюзн

о св

ързв

ане,

съюз

но

свър

зван

е, сл

ожно

съ-

чине

но из

ре-

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и

109

12

34

56

78

915

231

Слож

но съ

чине

-но

изр

ечен

иеУ

праж

-не

ние

Разп

озна

ва съ

чини

телн

ите в

ръзк

и в с

ложн

ото

изре

чени

е. П

рави

лно

офор

мя п

ункт

уаци

онно

и и

зпол

зва

умес

тно

слож

ни съ

чине

ни и

зреч

е-ни

я в те

кст.

Съчи

ните

л-на

връз

ка,

безс

ъюзн

о св

ързв

ане,

съю

зно

свър

зван

е, сл

ожно

съ

чине

но

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

устн

о из

-пи

тван

е, за

ин

диви

дуал

на

рабо

та и

раб

о-та

по

груп

и

153

31Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пей

зажа

за

изоб

разя

ване

то н

а чов

ека и

свет

а в

част

XX

I от „

Мал

кият

при

нц“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оцен

ки за

ин

диви

дуал

но

учас

тие в

час

и за р

абот

а по

груп

и15

431

КК Ч

овек

ът и

др

угит

е.И

з „М

алки

ят

прин

ц“ (Е

кзю

пе-

ри):

част

XX

I

Упр

аж-

нени

еСъ

здав

а в у

стна

фор

ма о

писа

ние

на п

ейза

ж в х

удож

еств

ен те

кст с

це

л да

: изр

ази

есте

тиче

скат

а си

пред

став

а за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

е-ск

о пр

ежив

яван

е от х

удож

еств

ено-

то о

писа

ние.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

155

31Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) х

удож

еств

ен те

кст в

ъзде

йств

а ес

тети

ческ

и, и

се о

босн

овав

а чре

з пр

имер

и от

худ

ожес

твен

ия и

зказ

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

156

32Съ

чини

телн

о св

ързв

ане

Обо

б-щ

ение

Разп

озна

ва съ

чини

телн

ите в

ръзк

и в

прос

тото

и в

слож

ното

изр

ечен

ие.

Пра

вилн

о оф

ормя

пун

ктуа

цион

но и

из

полз

ва у

мест

но ед

норо

дни

част

и и

слож

ни съ

чине

ни и

зреч

ения

в те

кст.

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

110

12

34

56

78

915

732

Съчи

ните

лно

свър

зван

еО

боб-

щен

иеРа

зпоз

нава

съчи

ните

лнит

е връ

зки

в пр

осто

то и

в сл

ожно

то и

зреч

ение

. П

рави

лно

офор

мя п

ункт

уаци

онно

и

изпо

лзва

уме

стно

едно

родн

и ча

сти

и сл

ожни

съчи

нени

изр

ечен

ия в

текс

т.

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

158

32Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) и

зуча

ван

худо

жест

вен

текс

т ут

върж

дава

свои

те и

деи

и це

ннос

ти

и/ил

и от

рича

друг

и, и

се о

босн

ова-

ва ч

рез п

риме

ри о

т худ

ожес

твен

ия

изка

з.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

159

32Чо

векъ

т и др

у-ги

теО

боб-

щен

иеСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лите

рату

рни

текс

тове

с ли

чни

идеи

, за д

а обо

снов

е со

бств

ена г

ледн

а точ

ка.

Разп

озна

ва п

о отк

ъс от

изу

чава

но

прои

звед

ение

нег

овия

авто

р и (з

агла

-ви

ето н

а) са

мото

про

изве

дени

е.Св

ързв

а име

на н

а гер

ои от

изу

чава

но

прои

звед

ение

с им

ето н

а нег

овия

ав

тор и

със з

агла

виет

о на п

роиз

ве-

дени

ето.

Свър

зва и

зуча

вано

про

изве

дени

е с

имет

о на а

втор

а, с ж

анра

и с

имен

а на

геро

и от

про

изве

дени

ето и

с ин

тер-

прет

иран

и в н

его м

отив

и.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

111

12

34

56

78

915

732

Съчи

ните

лно

свър

зван

еО

боб-

щен

иеРа

зпоз

нава

съчи

ните

лнит

е връ

зки

в пр

осто

то и

в сл

ожно

то и

зреч

ение

. П

рави

лно

офор

мя п

ункт

уаци

онно

и

изпо

лзва

уме

стно

едно

родн

и ча

сти

и сл

ожни

съчи

нени

изр

ечен

ия в

текс

т.

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и от

бъл

гарс

кия е

зик и

от

изуч

аван

ия ч

ужд е

зик.

Изп

олзв

а по

знан

ията

за ез

иков

ите е

дини

ци

и за

коно

мерн

ости

при

усв

оява

не-

то н

а чуж

дия е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

ална

ра

бота

и р

або-

та п

о гр

упи

158

32Чо

векъ

т и др

у-ги

те.

Из „

Мал

кият

пр

инц“

(Екз

юпе

-ри

): ча

ст X

XI

Упр

аж-

нени

еО

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс

от) и

зуча

ван

худо

жест

вен

текс

т ут

върж

дава

свои

те и

деи

и це

ннос

ти

и/ил

и от

рича

друг

и, и

се о

босн

ова-

ва ч

рез п

риме

ри о

т худ

ожес

твен

ия

изка

з.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

и за

раб

ота п

о гр

упи

159

32Чо

векъ

т и др

у-ги

теО

боб-

щен

иеСв

ързв

а при

мери

за п

робл

еми

и ко

нфли

кти

от и

зуча

вани

лите

рату

рни

текс

тове

с ли

чни

идеи

, за д

а обо

снов

е со

бств

ена г

ледн

а точ

ка.

Разп

озна

ва п

о отк

ъс от

изу

чава

но

прои

звед

ение

нег

овия

авто

р и (з

агла

-ви

ето н

а) са

мото

про

изве

дени

е.Св

ързв

а име

на н

а гер

ои от

изу

чава

но

прои

звед

ение

с им

ето н

а нег

овия

ав

тор и

със з

агла

виет

о на п

роиз

ве-

дени

ето.

Свър

зва и

зуча

вано

про

изве

дени

е с

имет

о на а

втор

а, с ж

анра

и с

имен

а на

геро

и от

про

изве

дени

ето и

с ин

тер-

прет

иран

и в н

его м

отив

и.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

12

34

56

78

916

032

Чове

кът и

дру-

гите

Обо

б-щ

ение

Свър

зва п

риме

ри за

про

блем

и и

конф

ликт

и от

изу

чава

ни ли

тера

тур-

ни те

ксто

ве с

личн

и ид

еи, з

а да о

бос-

нове

собс

твен

а гле

дна т

очка

.Ра

зпоз

нава

по

откъ

с от и

зуча

вано

пр

оизв

еден

ие н

егов

ия ав

тор

и (за

-гл

авие

то н

а) са

мото

про

изве

дени

е.Св

ързв

а име

на н

а гер

ои о

т изу

чава

-но

про

изве

дени

е с и

мето

на н

егов

ия

авто

р и

със з

агла

виет

о на

про

изве

-де

ниет

о.Св

ързв

а изу

чава

но п

роиз

веде

ние с

им

ето

на ав

тора

, с ж

анра

и с

имен

а на

геро

и от

про

изве

дени

ето

и с

инте

рпре

тира

ни в

него

мот

иви.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, на

стро

ения

, мис

ли, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

ално

уч

асти

е в ч

ас

161

33Го

диш

ен п

рего

-во

рП

рего

-во

р16

233

Годи

шен

пре

го-

вор

Пре

го-

вор

163

33Го

диш

ен п

рего

-во

рП

рего

-во

р16

433

Годи

шен

пре

го-

вор

Пре

го-

вор

165

33Го

диш

ен п

рего

-во

рП

рего

-во

р16

634

Годи

шен

пре

го-

вор

Пре

го-

вор

167

34Ре

зерв

на у

чи-

теля

168

34Ре

зерв

на у

чи-

теля

112

12

34

56

78

916

934

Резе

рв н

а учи

-те

ля17

034

Ана

лиз н

а по-

стиг

нато

то и

ук

азан

ия за

под

-го

товк

а за 7

. кла

с пр

ез ва

канц

ията

Разр

абот

ил:…

……

……

……

……

……

……

…..

(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

113

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралел-ки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образовател-ната среда.

2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото на учебната година.

3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тематичното разпределение трябва да отговарят на броя на часове-те по училищен учебен план за съответния клас.

4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.

5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отгова-ря на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.

6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се изпол-зва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното процент-но разпределение.

7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обучението в рамките на конкретната урочна единица.

8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива).

9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпъл-нението на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дей-ности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връз-ки“ на съответната учебна програма.

10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свързани с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориен-тирани върху цял раздел) – при спазване на ДОС за оценяване на резулта-тите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постижения-та на учениците“ на съответната учебна програма.

11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематич-но разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на препоръчително-то процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината.

8. Книга за учителя по български език за 6. клас – В. Михайлова и др.

114

ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВХОДНО РАВНИЩЕ

1. На кой ред думите са синоними?А) пестелив, щедърБ) гневен, яростенВ) малък, огроменГ) умен, отзивчив

1 т.2. На кой ред думите са антоними?А) спокоен, уравновесенБ) замислен, вглъбенВ) сърцат, сърдеченГ) смел, малодушен

1 т.3. Коя от думите е сродна на думата водя?А) предводителБ) водоемВ) наводнениеГ) воднист

1 т.4. В кое изречение е употребена глаголна форма за минало свършено

време?А) Всички се молеха за хубаво време.Б) На разсъмване тръгнаха към върха.В) Туристите търсеха свободни стаи.Г) Всички свиреха с въодушевление.

1 т.5. В кое изречение е употребена глаголна форма за минало несвършено

време?А) Той сигурно няма да дойде на концерта.Б) Тя разхождаше кученцето в градинката.В) Всяко лято през юли заминаваме на море.г) Случката разсмя всички мои приятели.

1 т.6. В кое от изреченията е употребена глаголна форма за бъдеще време?А) Утре сутрин отивам на зъболекар.Б) Няма да дойдат на тренировката.В) Делегацията пристига довечера.Г) След малко тръгвам към гарата.

1 т.В кое от подчертаните думи е допусната правописна грешка? (Общо условие

за задачи 7 и 8)

115

7. Пратеникът влязъл (А) в огромното здание (Б) на двореца, но не могъл (В) да намери покойте (Г) на царската дъщеря.

1 т.8. Неговата искренност (А) порази всички, които (Б) пръсъстваха на среща-

та, защото никой не очакваше (В) той да каже истината (Г).1 т.

9. На кой ред думата е НЕПРАВИЛНО написана?А) вързвамБ) дърпамВ) бъркамГ) мърдам

1 т.10. Попълни с А или с Ъ.мал_к, къдр_в, гъвк_в, каз_л, рек_л, пяс_к, вляз_л

7 т. 11. В кое изречение думата път е подлог?А) След малко излязохме на тесен коларски път.Б) Между дърветата видяхме тесен коларски път.В) Пред очите ни се белееше тесен коларски път.Г) Вървяхме почти част по тесния коларски път.

1 т.12. В кое изречение има определение?А) Вървяхме бавно покрай брега.Б) Стигнахме до брега на морето.В) Брегът се губеше зад скалата.Г) Слънцето огряваше брега.

1 т.13. В кое изречение е допусната грешка при членуване? А) Най-добрият състезател получи специална награда.Б) Нашият отбор се гордее със своя най-добър състезател.В) Това е най-добрия състезател от нашия отбор.Г) За нашия отбор е чест да има такъв добър състезател.

1 т.14. В кое изречение е употребено минало свършено деятелно причас-

тие?А) Девойката пеела чудна песен.Б) Момчето мечтаело да стане моряк.В) Звездата светнала над планината.Г) По цял ден мислел за нея.

1 т.

116

15. Преразкажете легендата:

БАБА МАРТАЖивяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име –

Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото ставало на земята. Усмихнела ли се Марта, погалвала гадинки и тревички. Стопляла простора с благата си ус-мивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънце огряло, птички се обаждали, та тревица стоката да попасе.

– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал ù свекърът, стар-старùя.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старе-цът кога ветровете ще завият, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо –напомнил ù старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овците и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчева благодат да прати... Какво от това, че „жена“ ù думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Мла-дата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овците си горе в планината.

20 т.Отговори: 1. Б, 2. Г, 3. В, 4. Б, 5. Б, 6. Б, 7. Б, 8. А, 9. А, 10. малък, къдрав,

гъвкав, казал, рекъл, пясък, влязъл, 11. В, 12. Б, 13. В, 14. В

Скала за оценяване при максимален брой 40 точки.

40 т. 6 35 т. 5.54 30 т. 4.96 25 т. 4. 38 20 т. 3. 81 15 т. 3. 2339 т. 6 34 т. 5.42 29 т. 4.85 24 т. 4. 27 19 т. 3. 69 14 т. 3.0038 т. 5.88 33 т. 5.31 28 т. 4.73 23 т. 4. 15 18 т. 3. 58 13 т. 237 т. 5.77 32 т. 4.19 27 т. 4.62 22 т. 4. 04 17 т. 3. 46 12 т. 236 т. 5.65 31 т. 4.08 26 т. 4.50 21 т. 3. 92 16 т. 3. 35 11 т. 2

117

ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗХОДНО РАВНИЩЕ

1. Кое от изреченията съдържа три съставящи прости изречения?А) Изправиха се, спогледаха се и тихичко запяха.Б) Нито ми се стои вкъщи, нито ми се ходи на кино.В) Домашното си написах, но не напазарувах.Г) Тази сутрин тръгнах навреме, но пак закъснях.

1 т.2. Кое от изреченията е сложно съчинено?А) Срещнах Иван на път към училище.Б) Тръгнах към училище и срещнах Иван.В) Когато тръгнах към училище, срещнах Иван.Г) Вървейки към училище, срещнах Иван.

1 т.В кое изречение е допусната пунктуационна грешка? (Общо условие

за задачи 3 – 6) 3.А) Тя се обади и му каза всичко.Б) Чухме се, но не разбрах за срещата.В) Влязох, но я нямаше и си тръгнах.Г) Ще тичаме ли или ще плуваме?

1 т.4. А) Иван и Георги или още са на тренировка, или вече са отишли на кино.Б) Момчето тръгна и нито един път не се обърна назад към другите.В) И двамата дойдоха, но никой от тях не си беше взел подходящ екип.Г) Слънцето ту изгряваше ту се скриваше и облаци плъзваха по небето.

1 т.5. А) Купиха хляб и мляко, но не взеха лимонада.Б) Влезе и се огледа, но не видя никакви познати.В) Питах ги, но тя мълчеше, а той само поклати глава.Г) Огледах се, но не видях нито него нито нея.

1 т.6. А) В най-далечния край на хоризонта се белее най-високият връх.Б) Тя влезе, но не изчака реда си, а си тръгна след около половин час.В) Ту валеше, ту страшно напичаше та затова стояхме все под чадърите.Г) Тя беше много щастлива и не усети притеснението на останалите.

1 т.

118

7. В кое изречение е допусната граматична грешка?А) Никой не разбра истината.Б) Никой не сте питали за това.В) Никой няма да вземе ключа.Г) Никой не бива да ходи там.

1 т.8. В кое от изреченията има неопределително местоимение?А) Момичето бързо пъхна някакво камъче в джоба си.Б) Вятърът се втурна по всички улици на градчето.В) Конете препуснаха в галоп след водача, който яздеше пред тях.Г) До ръба на тази скала се гушеше малка къщичка.

1 т.9. В кое от изреченията има обобщително местоимение?А) Обичам всякакъв сладолед.Б) Този следобед внезапно заваля пороен дъжд.В) Иван не може да плува никакви стилове.Г) Говорят за някакъв концерта.

1 т.10. Трансформирайте изречението, като превърнете подчертания израз

в просто изречение, така че цялото изречение да стане сложно съчинено:След биенето на звънеца всички хукнаха към училищния двор.

________________________________________________________________2 т.

11. Подчертайте местоименните форми, употребени в изречението?Нашата класна ни съобщи за екскурзията и първоначално всички бяха

много ентусиазирани, но се записаха само няколко души, защото останалите не ги пускат родителите им.

6 т.12. В кое от изреченията е употребена глаголна форма за минало неоп-

ределено време?А) Учителят се обърна към класа.Б) Книгата се е изчерпила напълно.В) От малък се занимава с музика.Г) Сестра ми се записа на плуване.

1 т.13. В кое от изреченията е употребена глаголна форма за минало пред-

варително време?А) Тя беше избрана за победителка в конкурса.Б) Тя беше безспорен фаворит за титлата и този път.В) Тя вече беше печелила титлата в този конкурс.Г) Тя беше най-добра от всички явили се на конкурса.

1 т.

119

14. В кое от изреченията е употребена глаголна форма за бъдеще време в миналото?

А) Никой нямаше да разбере за изгубената книга.Б) Дълго ще се помнят веселите истории от лагера.В) Ще гледам филма отново, защото беше много хубав.Г) От утре всеки ден започвам да ходя на тренировки.

1 т.

15. Преразкажете сбито откъс от романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“.

(...) Събудих се късно. Времето беше ясно, вятърът бе утихнал, морето бе престанало да се вълнува.

Погледнах към изоставения от нас кораб и с учудване видях, че го няма на предишното място. Вълните бяха го изтласкали по-близо до брега. Той се бе озовал до същата оная скала, о която вълните за малко не ме разбиха. Сигурно през нощта го е издигнал приливът, отместил го е от плитчината и го е докарал насам. Сега той се намираше на една миля от мястото, дето бях нощувал. Оче-видно вълните не бяха го разбили: той се държеше почти изправен над водата.

Реших веднага да се добера до кораба, за да се запася с продукти и разни други неща.

Като се спуснах от дървото, аз се огледах още веднъж наоколо. Първото нещо, което видях, беше нашата лодка, която лежеше вдясно на брега, на две мили оттук, там, дето я бе изхвърлил ураганът. Тръгнах в тази посока, но се оказа, че за там не може да се мине по пряк път: в брега дълбоко се врязваше малък залив, широк около половин миля, и преграждаше пътя. Върнах се назад, защото за мене беше много по-важно да отида на кораба: там се надявах да намеря храна.

След пладне вълните в морето съвсем утихнаха и отливът беше толкова си-лен, че четвърт миля до кораба минах по сухо дъно.

Тук отново сърцето ми се сви от болка: стана ми ясно, че ако не бяхме се изплашили от бурята и не бяхме напуснали кораба, сега всички щяхме да бъдем живи. Трябвало е само да изчакаме да мине бурята и щяхме да стигнем благо-получно до брега, и аз нямаше да бъда принуден сега да страдам в тая безлюдна пустиня.

При мисълта, че бях останал самотен, аз заплаках, но като си спомних, че сълзите никога не могат да премахнат нещастията, реших да продължа пътя си и на всяка цена да стигна до разбития кораб. Съблякох се, влязох във водата и заплувах.

Но най-трудното ме очакваше занапред: не можах да се кача на кораба. Той се намираше на плитко място, така че почти изцяло се издаваше от водата, но нямаше за какво да се заловя. Дълго плувах около него и изведнъж забелязах корабното въже (чудя се как не съм го видял веднага). Краят на въжето се спу-щаше толкова високо над водата, че с голяма мъка успях да го уловя и да се

120

покатеря на кораба. Подводната част на кораба беше пробита и трюмът беше пълен с вода. Корабът стоеше на твърда пясъчна плитчина, кърмата му се бе издигнала силно, а носът почти докосваше водата. По такъв начин водата не бе влязла в кърмата и нито едно от нещата, които се намираха там, не се бе измо-крило. Побързах да отида там, защото преди всичко исках да узная кои неща са се похабили и кои са оцелели.

Оказа се, че целият запас от продукти бе останал съвсем сух. И понеже ме измъчваше глад, най-напред отидох в склада, натъпках джобовете си със су-хари и като продължавах да оглеждам кораба, ядях вървешком, за да не губя време. Намерих една бутилка с ром и глътнах няколко големи глътки, за да подкрепя силите си за предстоящата работа.

Преди всичко имах нужда от лодка, за да пренеса на брега ония неща, които можеха да ми потрябват. Но нямаше откъде да взема лодка, а безполезно беше да желая невъзможното. Трябваше да измисля нещо друго. На кораба имаше запасни мачти. Реших да построя сал от тях и усърдно се залових за работа. След като избрах няколко по-големи греди, изхвърлих ги зад борда, като вър-зах предварително всяка греда с въже, за да не ги отнесат вълните. След това слязох от кораба, издърпах към себе си четири греди, вързах ги здраво в двата края, закрепих ги отгоре с две-три дъски, поставени на кръст, и ето че имах вече нещо като сал.

Тоя сал ме издържаше отлично, но за по-голям товар беше твърде лек и малък. (...)

20 т.

Отговори: 1. А, 2. Б, 3. Г, 4. Г, 5. Г, б. В, 7. Б, 8. А, 9. А, 10. Звънецът би и всички хукнаха към училищния двор, 11. Нашата класна ни съобщи за екскур-зията и първоначално всички бяха много ентусиазирани, но се записаха само няколко души, защото останалите не ги пускат родителите им. 12. Б, 13. В, 14. А

Скала за оценяване при максимален брой 40 точки.

40 т. 6 35 т. 5.54 30 т. 4.96 25 т. 4. 38 20 т. 3. 81 15 т. 3. 2339 т. 6 34 т. 5.42 29 т. 4.85 24 т. 4. 27 19 т. 3. 69 14 т. 3.0038 т. 5.88 33 т. 5.31 28 т. 4.73 23 т. 4. 15 18 т. 3. 58 13 т. 237 т. 5.77 32 т. 4.19 27 т. 4.62 22 т. 4. 04 17 т. 3. 46 12 т. 236 т. 5.65 31 т. 4.08 26 т. 4.50 21 т. 3. 92 16 т. 3. 35 11 т. 2

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯКНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

БЪЛГАРСКИЕЗИК

Весела Михайлова • Йовка Тишева • Руска Станчева • Борислав Борисов

Весела Михайлова

Йовка Тишева

Руска Станчева

Борислав Борисов

ISBN 978-954-01-3508-3

Цена 9,00 лв.