Грег Брейдън - Фракталното време

Тайната на 2012 и Новата световна епохаТайната на 2012 и Новата световна епохаФРАКТАЛНОТО ВРЕМЕФРАКТАЛНОТО ВРЕМЕ

Грег БредънГрег Бредън

Древните традиции разглеждали времето като никога несвършващ танц от цикли – огромни вълни енергия, които пулсират през вселената, свързвайки в своето пътешествие миналото и бъдещето. Съвременната наука изглежда приема това. На езика на физиката времето се слива с пространството, през което преминава, за да създаде пространство-време, вълни в квантовия океан, който прави вселената възможна.

Все повече доказателства подсказват, че вълните на времето и историята в тях, се повтарят като цикли в циклите. При започването на всеки нов цикъл, то носи същите условия както миналото, но с по-голяма интензивност. Именно това фрактално време е онова, което се превръща в събитията на вселената и живота.

Използвайки код, който едва сега започваме да разбираме, древните маи начертали фракталното време като поредица от календари различна от всичко, което светът бил виждал. Понеже разбирали циклите, те знаели, че събитията от бъдещето са гравирани и в записа на миналото. Това включва и мистериозната крайна дата на настоящия световен цикъл: 21 декември 2012 година. Ключът към разбирането на 2012 и към онова, което тя означава за нас днес, е да знаем как да разчитаме тази карта на времето.

Настоящата книга е посветена на нашите открития за времето като език на миналото, на картата на нашето бъдеще и на света, който предстои.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕГЛАВА 1: ПРОГРАМАТА НА ВРЕМЕВИЯ КОД: ОТКРИВАНЕТО НА НАШЕТО

БЪДЕЩЕ В ЦИКЛИТЕ НА МИНАЛОТОГЛАВА 2: НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: ДОКТРИНАТА ЗА СВЕТОВНИТЕ

ЕПОХИГЛАВА 3: КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: НАШАТА ДАТА И 2012ГЛАВА 4: КЛЮЧЪТ КЪМ ВСЕЛЕНАТА: ВРЕМЕТО И НАЙ-КРАСИВИТЕ ЧИСЛА НА ПРИРОДАТАГЛАВА 5: ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ В ЛЮБОВТА И ВОЙНАТА: ФРАКТАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТОГЛАВА 6: КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ?ГЛАВА 7: ТОЧКА ЗА ИЗБОР 2012: АРМАГЕДОН ИЛИ РАЯТ?Приложение А: КАЛКУЛАТОР НА ВРЕМЕВИЯ КОДПриложение Б: Глобални точки на проблясък за бъдещетоПриложение В: Референтни дати за условията през 2012 година

ВЪВЕДЕНИЕ„Понеже се потопих в бъдещето докъдето човешкото око може да види, видях визията на

света и всички предстоящи чудеса”.Алфред лорд Тенисън (1809-1892), поет

Живеем края на времето. Не края на света, а краят на световната епоха – един 5 125 годишен цикъл на времето – и на

начина, по който сме познавали света през това време. Настоящата световна епоха е започнала през 3114 година пр. Хр. и ще приключи през 2012 сл.Хр. Тъй като краят на едно нещо маркира и началото на онова, което следва след него, ние също така живеем и в началото на онова, което следва края на времето: следващата световна епоха, която древните традиции наричали големият цикъл.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

От епичните поеми на Индия Махабхарата до устните традиции на местните американци и библейската история на Откровението онези, които са дошли преди нас знаели, че идва краят на времето. Знаели, защото този край винаги идва. На всеки 5125 години земята и нашата слънчева система стигат до мястото в своето пътуване през небесата, което маркира края на подобен цикъл. От този край започва новата световна епоха. Очевидно винаги е било така.

За поне четири цикъла (или пет, според традициите на нашите предци ацтеките и народът на Майя), продължиха промените в глобалното магнитно поле и климата, изчерпващите се ресурси и повишаването на морските равнища, които идват с края на времето. Те правят това без сателити и интернет или компютърни модели, които да им помогнат да се подготвят за подобна радикална смяна на епохите.

Фактът, че те са оживели, за да разкажат историята, е мощно доказателство на неоспоримата истина: то ни казва отвъд всяко съмнение, че обитателите на нашата планета са оцелели след края на световните епохи в миналото. Освен простото оцеляване нашите предци се учели от трудностите, които могат да придружат промяната. Те направили максималното, за да ни кажат какво означава да изживееш подобен рядък момент в историята. Добре, че са го направили, защото подобни събития са малко на брой и при това доста отдалечени едно от друго. Само пет поколения през последните 26 000 години са преживели смяна на световните епохи. Ние ще бъдем шестата.

Настоящата епоха не е нещо, което просто ще избледнее на фона на залеза на времето, което изглежда непрекъснато е някъде „там” в нашето бъдеще. Точно обратното: нашата епоха има срок на годност. Тя свършва в определено време с определено събитие – в ден, маркиран в календара още преди 2000 години. Няма нищо тайно във връзка с тази дата. Маите, които я изчислили, я вписали трайно за идните поколения. Датата е гравирана в каменните паметници, построени така, че да останат до края на времето.

С помощта на формата на нашия календар – системата за отчитане на времето създадена от маите, за да държи сметка за продължителните периоди от време – последният ден на настоящата епоха е записан като код от 4 части. Четено от ляво надясно, частите имат уникални имена, които представят намаляващи единици от време. Крайната лява е baktun и представлява 144 000 дни. Придвижвайки се надясно, katun съответства на 7 200 дни; tun – 360 дни; uinal – 20 дни и kin – 1 ден. Имайки предвид този код, каледнарът на Маите определя крайната дата като 13.0.0.0.0 (13 цикъла baktun и 0 цикъла за останалите единици).

Когато датата бъде преведена според познатите ни системи за времето, посланието става ясно. То ни казва, че нашият настоящ световен цикъл ще приключи със зимното слънцестоене, което се извършва на 21 декември на 2012 година. Именно на тази дата мистериозните Маи посочили астрономическите събития, които ще маркират края на нашата епоха... и са направили това преди повече от две хилядолетия.

________________________

Времеви код 1: Живеем приключването на 5 125 годишния цикъл време – световната епоха, която древните маи изчислили, че ще свърши със зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година.

________________________

Да видим в перспектива точно колко рядко идва края на подобен цикъл. Помислете, че последните хора, станали свидетели на смяната на една световна епоха от следващата, са живели през 3114 година пр. Хр. – приблизително 1 800 години преди времето на Мойсей и библейския Изход.

Ново значение на Края на времето

Едва напоследък значението на световната епоха бе разбрано от съвременните учени. Макар че обратното броене до края на времето е гравирано дълбоко в безсъзнателната душа (навсякъде по света хората споделят, че имат чувството, че нещо предстои), условията, които то носи, едва сега се признават от научните дисциплини, вариращи от геология и океанография до астрономия и климатология.



Причината, поради която учените толкова закъсняха, е технологията, или по-точно – нейната липса. Едва през последните 60 години имаме компютри, сателити и отчитащо отдалеч оборудване, способно да провери връзката между епоха на края на света и промените, които тя внася в нашия живот. Глобалният климат, шаблоните на войната и мира и даже нашите духовни връзки с Бога и вселената изглежда са пряко повлияни от планетарните промени, които са документирани сега от най-добрата наука на деня.

Точно както ние предупреждаваме бъдещите поколения за нашия опит с ядрените оръжия от 20 век и глобалното затопляне, така и цивилизациите от нашето минало са ни предупредили за своя опит от края на времето. Преживели последния голям цикъл от своето време, земните обитатели направили това, което хората правят след епичното събитие, което завинаги променило света: те записали събитията за бъдещите поколения. Правейки това те гарантирали, че ще знаем какво да очакваме, както и че ще се подготвим за него. И нашите предци направили това изхождайки от своя пряк опит.

Преди повече от 51 столетия нашите предци направили максималното, за да ни предупредят за онова, което знаели, че ще бъде ера на мощен преход в бъдещето, което те в своите мечти можели само да си представят. Тази ера е сега. Да разберем тяхното послание означава да разберем нашето пътуване през небесата и времето. Всичко е свързано с циклите.

________________________

Времеви код 2: Нашите предци записали своя опит за последния „край на времето”, показвайки отвъд всяко съмнение, че краят на една епоха е само начало на следващата, а не край на света.

________________________

Самата природа на цикъла се характеризира с това, че той се повтаря. Затова всеки път, когато се появи краят на един цикъл, по дефиниция това е и началото на следващия. Ключът тук е, че за да се получи достъп до новото, трябва да се премине през края на онова, което съществува. Докато тази повтаряща се природа на циклите е очевидна при дребните неща – например при сезоните на годината и фазите на Луната, не винаги е толкова очевидно, когато говорим за космическите цикли на слънчевите системи, движещи се през галактиката.

Ето къде се вписва посланието на нашите предци маите. Те признавали природата на времевите цикли дълго преди учените да опишат тяхното пътешествие през небесата. Техните пазители на времето запазили онова, което знаели и включили своето знание в разказите за вселената и живота: ненаучни описания на творението и разрушението, раждането и смъртта, начала и краища – описания, които съществуват и днес. Докато спецификата относно края на времето се различава в различните традиции, култури и религиозни вярвания, съществува обща тема, която като че ли преминава през всички тях. Почти навсякъде древните предсказания за нашето време в историята описва епоха, изпълнена с епически „мрак”.

От индуистките хроники за югите до календара на маите, който маркира оставащите дни от настоящия голям цикъл, приключването на нашата епоха е било предвиждано като епоха на войни, страдания, ексцесии и неравенство. Докато тези описания звучат зловещо, съществува и светла страна: макар че мракът изглежда е необходим, той също така изглежда и кратък.

Причината: Физически нашата слънчева система се движи през най-късата част от нашата орбита, която изглежда като плосък кръг, елипса, чийто далечен край носи най-отдалечената точка от сърцевината на нашата родна галактика Млечен път.

Физическият ефект: И древните традиции и съвременната наука ни казват, че нашето местоположение в тази циклична орбита определя как преживяваме мощните източници на енергия като „масивните магнитни полета”, които се излъчват от сърцевината на нашата галактика. Последните проучвания подсказват, че именно такива цикли могат да обяснят мистериозните шаблони на биоразнообразието, масовите измирания отпреди 250 милиона и 450 милиона години. В допълнение съвременните открития потвърждават, че позицията на Земята (орбита, наклон и колебание) в течение на пътуването създава вечно променящите се цикли, които оказват влияние



върху всичко – от температурата и климата до полярния лед и магнитните полета на планетата. Подробности за тези влияния ще обсъдим по-нататък в настоящата книга.

Емоционалното/духовно влияние: Докато се отдалечаваме от сърцевината на нашата галактика, нашето разстояние от енергията, разположена там, беше описана от древната традиция като загуба на връзка, която усещаме и духовно и емоционално. Научните връзки между качеството на земните магнитни полета, начинът, по който те биват повлияни от космическите условия и нашето чувство на добруване изглежда точно подкрепят подобни древни вярвания.

По същият начин, по който поради ротацията на Земята най-мрачната част от нощта е точно преди зазоряване, нашата позиция в небесата е такава, че най-мрачната част на нашата епоха се появява точно преди нашата небесна орбита да започне връщането, което ни приближава до сърцевината на нашата галактика. С това връщане ние преживяваме освобождаване от катаклизмените сили на мрака на цикъла и точно както нощта трябва да премине, за да започне новия ден, единственият начин да стигнем до светлината на следващия цикъл, е да завършим мрака на настоящия.

Всички ние знаем, че мрачните преживявания определено съществуват в нашия свят и няма нужда да ги търсим дълго; но съществува и нещо повече във връзка с живота, което древните предвиждали – много повече. Даже в нашето време на най-голям мрак, полярностите на мира, изцелението, любовта и състраданието са живи, добре са и тънат в изобилие.

Нашите предци имали изключително дълбоко разбиране за това точно какво означава нашето преживяване на космическите цикли на множество нива. Те някак знаели, че позицията на Земята в небесата щяла да окаже влияние върху физическите условия на нашия свят, както и емоционалните и духовни преживявания, които са ни необходими, за да ги обхванат. Посредством митове, аналогии и метафори те ни напомняли, че колкото повече се отдалечаваме от източника, толкова по-дълбоко потъваме в мрака и толкова повече излизаме извън синхронията с полетата, които оказват влияние тук на Земята. От традициите на индианците Хопи до древните Веди, именно това преживяване на отделеност води до нашето чувство, че сме изгубени.

Нашите предци ни предупредили, че в най-далечната точка в нашия цикъл ще забравим кои сме – ще забравим своята свързаност един с друг и със Земята. Те ни казали, че ще забравим своето минало. Именно точно това чувство за разединеност изглежда е последица от цикличното пътешествие, което ни отнася до далечния край на нашата галактическа орбита. То също така е и страхът, който възниква в резултат от такива чувства и който е довел до хаоса, войната и унищожението в края на циклите минало.

При приключването на последните две епохи, например, индианците Хопи описват алчността и войните, които довели до загубата на голяма част от нещата, които ценим най-много: нашите семейства, нашата цивилизация и самите нас. Археологическите открития на напредналите цивилизации локализирали долината на Indus River между онова, което сега е Индия и Пакистан, изглежда подкрепя митовете на индианците Хопи, както и онези от 100 000-ната епопея на индусите Махабхарата.

На мястото имало тела на хора, които изглежда били в това, което археолозите нарекли „пози на летеж” показващи, че те бягали от онова, което е разрушило тяхната цивилизация. Изучаващите Махабхарата намекват, че произведението описва голяма война водена в долината, маркираща точното място на новите открития. Останките са на 10 000 години, което ги поставя във времевата рамка на две отминали епохи.

Когато разбираме какво означава мрака на нашия цикъл и защо е необходим, започваме да виждаме и големите предизвикателства на нашето време в нова светлина. С тази светлина нашият момент в историята и нашата реакция на промените, които вървят с нея, придобиват ново значение. Имайки предвид тези идеи, става още по-ясно, че именно сега е най-доброто време за нас да преминем през такъв цикъл.

Причината за това е, че сега е първият път, когато имаме разбирането, нуждата и технологията, за да се протегнем в реалията на всички възможности и да изберем вида бъдеще, което ще се надигне от хаоса в настоящето. Това е нещо, което е щяло да бъде невъзможно дори преди 50 години.

Ако се вгледаме по-отблизо в историите и записките, които са ни предавани в течение на над 250 поколения става очевидно, че онези, които преживяват края на последната епоха, са работили



здраво, за да са сигурни, че знаем точно какво означава да направим това. Откриваме плодовете на техния труд запазени за нас днес в техните храмове, текстове, традиции и култури.

Подравняването, което всички очаквамеМакар че историите за сътворението от древни цивилизации като маите, индианците хопи и

индусите да се различават по специфика, те по принцип са в съгласие, когато се стигне до цикличната природа на вселената. Те твърдят, че преди света, в който живеем днес, са съществували и са били разрушени поне три свята. Докато различните традиции използват различни знаци, за да ни кажат къде се намираме в нашия цикъл, излиза, че в основата си всички знаци ни казват едно и също – смяната и преминаването от сегашната епоха в следващата се извършва сега.

Онова, което отделя календара на маите от устните традиции като тези на индианците хопи е, че времевата им линия за прехода свършва на определена дата. Докато тяхната система за календари определя точно подравняването, което маркира прехода (рядка астрономическа конфигурация, която съвременните компютри вече потвърдиха), тяхната история става по-изумителна именно от онова, което знаят маите за пътешествието на Земята през небесата.

Те знаели, че по време на периода от време преди и след зимното слънцестоене на 2012 година Земята и цялата ни слънчева система ще се придвижи в позиция, която е изключителна по всички стандарти. Именно през това време ние прекарваме една въображаема линия, която дефинира двете половини на нашата подобна на диск галактика. В начина, по който екватора на земята разделя Северното и Южното полукълба, подобна на екватор линия, която пресичаме в Млечния Път, отделя „горната” част на диска на галактиката от „дъното”. Докато планетите на нашата слънчева система се подравняват помежду си и с нашето Слънце, прекосяването на екватора ни подравнява с този мистериозен източник на енергия, който лежи в сърцето на Млечния Път. Това подравняване и условията, които то създава, сигнализират за завършването на големия цикъл, както показва календарът на маите.

За да бъдем абсолютно ясни, това не е събитие, което става внезапно за един ден. С други думи, прекосяването от нас на въображаемата линия, която разделя нашата галактика не означава, че на 20 декември 2012 ще си легнем в един свят и на следващата сутрин ще се събудим в напълно различен свят. По-скоро зимното слънцестоене изглежда е астрономическият маркер, който маите са избрали, за да означат центъра на зоната за преход. Тази зона започва доста преди и свършва доста след 2012.

Поради размера и относителните разстояния на небесните тела, за нас тук на земята това подравняване изглежда като бавно постепенно изместване за известен период от време. Нашето познато преживяване на едно затъмнение е перфектна илюстрация на това как се извършва подобно изместване.

Ако някога сте наблюдавали лунно затъмнение, вероятно не ви е отнело много време да откриете, че не става бързо. След като започне, сте можели да влезете в къщата, да си направите чаша чай и няколко телефонни разговора и да нахраните домашните си любимци, преди да отидете отново навън, за да наблюдавате затъмнението. Макар че Земята преминава през пространството с 65 000 мили в час в нощта на лунното затъмнение, подобна огромна скорост изобщо не е очевидна. Това е ефектът на големи обекти като планетите, които се движат през пространството с огромна скорост, преодолявайки огромни разстояния. На нас ни се струва, че те се движат бавно.

Затова в случая със слънцето, което се подравнява в екватора на Млечния Път, зимното слънцестоене на 2012 отбелязва точка в зоната на изместването, което всъщност е започнало преди години. В своята творба „Космогенезисът на маите за 2012”, посветена на прехода през 2012, когато пресичаме екватора на галактиката и значимостта на това пресичане, Джон Дженкинс описва как подобен преход представлява по-скоро процес, отколкото събитие. Използвайки изчисления, направени от Белгийския астроном Жан Меус, Дженкинс твърди, че придвижването на Слънцето през зоната на екватора на Млечния Път покрива съответна зона от време, която е започнала през 1980 година и свършва през 2016 година. Даже при допуск за грешка плюс или минус няколко години, това означава, че ние вече сме доста навлезли в подравняването, което маите са предсказали преди повече от 2000 години.

***



Какво означава подобно рядко движение в астрономическата история за нашия днешен живот? Истината е, че никой не знае със сигурност. Няма как да знаем, защото никой от онези, които живеят днес, нямат пряк опит от последния път, когато се е случило нещо подобно. Онова, което имаме, обаче, са добри индикатори на онова, което можем да очакваме. Разполагаме с факти.

Когато съчетаем фактите на днешната наука с мъдростта и историческите записи на миналото, откриваме история, която е почти невероятна. Това е историята на едно пътешествие – нашето пътешествие, което започна толкова отдавна и е отнело над 256 поколения и пет хилядолетия, за да достигне края. Сега, когато прави това, ние откриваме, че краят всъщност е началото на ново пътешествие.

Докато историята за прехода на епохата, базирана на орбитата на нашата планета през космоса може да звучи като сюжет от епизод на Стар Трек, небесните изчисления, оставени ни от нашите предци са изненадващо съвместими с научните открития от днешно време. Когато съберем всичко заедно, то ни разказва една и съща история. С тази история ние внезапно имаме ново значение за най-големите мистерии на нашето минало, както и неща, които ни казват какво да очакваме в бъдеще.

За щастие, нашите предци са ни оставили всичко, от което имаме нужда, за да посрещнем предизвикателствата на голямата епоха. Не става дума само за циклите. Става дума за нашата способност да разпознаваме шаблоните и за това къде сме ние вътре в тези цикли.

Времевият кодПрез 1980-те години работех в отбранителната промишленост - пишех програми за търсене на

шаблони в данните. Именно по това време светът преживя една от най-плашещите и секретни ери в историята: тази на студената война. С над 70 000 оръжия с ядрени глави позиционирани така, че да ударят най-големите градове в Европа и Северна Америка, аз търсех начин да открия смисъл във войната в рамките на контекста на една по-голяма картина.

Беше ли Студената Война част от един цикъл? Можеха ли сравнително произволните събития, довеждали ни до войните на миналото, всъщност да бъдат част от един голям развиващ се шаблон, започнал отдавна? И ако подобно нещо е възможно, значи шаблоните се простират отвъд опита на войната в неща като любовта и предателството, които се случват в нашите ежедневни животи?

Ако откриехме, че всеки аспект от нашия свят е част от древен и продължаващ цикъл, подобно откритие би ни дало мощен нов начин да мислим за себе си. Това би означавало, че всичко от работата и връзките ни до точните години, когато войната се заплаща и се декларира мир – всичко е част от един цикъл, от един шаблон, който прави невъзможно да се разкрият условията за бъдещето, които вече сме преживели в миналото. Ако подобен шаблон наистина съществува, ние даже бихме могли да отведем неговото значение една стъпка по-нататък.

Това би ни позволило да определим дадено преживяване - всяко преживяване от романса до нараняването и да открием, че то е част от шаблон, който може да се знае и, което е по-важно, да бъде предсказан. Подобна изгодна позиция би ни помогнала да намерим смисъла в нашия свят. То би било и от огромна стойност докато сме на своето пътешествие в 21 век и да ни помогне да се окажем в некартографираната територия на смесването на познанието и идеите на Изтока и Запада и древната мъдрост и съвременната наука, за да решим огромните предизвикателства, които застрашават нашето оцеляване.

Е, може би сте се досетили, че отговорът на всеки от моите въпроси относно циклите е еднакъв. Той е да! Причината за отговора може да изпълни томове и е предмет на настоящата книга. Ключът към подобен мощен възглед за времето и историята е, че можем само да разберем как циклите се свързват с живота, като пресичаме неясната линия, която по традиция разделя науката от духовните традиции на нашите предци.

Например, когато съчетаем древното разбиране на времевите цикли с откритието на Айнщайн, спечелило Нобелова награда през 20 век за единството на времето и пространството, започва да се случва нещо прекрасно. Три факта изплуват с последици, които променят всичко, което са ни карали да вярваме относно нашите животи в света:

Факт 1: Теорията на Айнщайн за относителността завинаги сля нашите представи за пространството и времето в една субстанция, наречена пространство-време.



Факт 2: Събитията на ежедневния живот (романси, войни, мир, планетарни орбити, борсови колебания и т.н.) – всички те се случват в пространство-времето.

Факт 3: Нещата, които се случват в пространство-времето, следват естествени ритми.

Тези факти носят два мощни извода, които полагат основите за останалата част от настоящата книга и са резюмирани по-долу.

___________________________

Времеви код 3: Новите открития показват, че можем да мислим за времето като за субстанция, която следва същите ритми и цикли, които управляват всичко - от частиците до галактиките.

___________________________

Времеви код 4: Можем да мислим за нещата, които се случват във времето като за места в циклите – точки, които могат да бъдат измерени, изчислени и предсказани.

___________________________

Като имаме предвид времевите кодове 3 и 4, имаме основанията и инструментите да мислим за времето по един нов начин. Вместо да гледаме на минутите от всеки ден като на начин на природата да предотврати ставането на всичко едновременно, както Джон Уилър веднъж отбеляза, сега можем да си представим времето като един вид код, който свързва миналото с бъдещето. Точно както всеки друг код може да бъде разгадан и разбран, така и посланието на календара на маите може да бъде дешифрирано и четено като страниците на книга.

За някои хора тази перспектива за времето и живота представлява много различен начин да се мисли за нещата. За други тя е определено нетрадиционна и едновременно с това прави перфектен смисъл. Идеята е очарователна. Изводите са дълбоки, мистериозни и въодушевяващи. Докато те отправят предизвикателство към голяма част от начина, по който са ни учили да мислим за вселената, ние също се оказваме силно привлечени към подобна възможност. Искаме да знаем повече. Оказва се, че искаме да приложим това ново разбиране за времето към реалния свят, за да разберем всичко – от трагедиите на живота до загадките на бъдещето. И ние наистина можем да направим това.

Макар че специалистите по квантова физика ни казват, че ние никога не можем да предскажем точно бъдещето, онова, което можем да предскажем, са вероятностите за бъдещето. То е точно онова, което съществуването на повтарящите се цикли на времето демонстрира. Всеки път, когато се появява даден цикъл, той повтаря по-скоро общите условия, които правят дадено нещо възможно, а не точния резултат. Точно както условията в атмосферата на Земята могат да създадат точното обкръжение за едно торнадо без да образуват такова, така и времевите цикли могат да съберат заедно всички обстоятелства, довели до дадено събитие в историята, без това събитие да се случи отново в настоящето.

Ключът тук е, че съставките за повторението са налице и ситуацията е „първостепенна”. Начинът, по който се разиграят тези събития, обаче, се определя от изборите, които правим в живота си. Знаейки предварително къде нашите избори могат да имат най-голямо влияние накланя везните в наша полза, когато завършваме цикъла, който съдържа и нашето благополучие и нашето оцеляване в общото равновесие.

___________________________

Времеви код 5: Ако знаем къде в даден цикъл сме, значи знаем какво да очакваме, когато той се повтори.

___________________________

Ако наистина можем да мислим за времето във вселената по същия начин, по който мислим за нещата, които се случват в живота – като за събитията, които го изпълват, значи циклите във времето могат да бъдат измерени по същия начин, по който измерваме нещата, които се случват. Точно както можем да предскажем преминаването на комета през пространството, ние можем да определим и годината, когато условията, довели до издигането на дадена цивилизация или военно



действие, ще възникне отново. Красотата на подобно разбиране е, че заедно с моментите от нашето време, които са узрели за хаос, ние също така можем да посочим моментите в нашето бъдеще, които са узрели за мир.

Понеже всички подобни цикли са основани на естествени ритми, ние можем да използваме универсалните кодове, които управляват всичко - от движението на квантовите частици до формата на нашата галактика в една формула, която не ни оставя място за догадки при откриване на местата във времето, които търсим. Именно това ще направим в главите, които следват.

Щом развием идеите за времевите цикли, можем да използваме своето разбиране по един от двата начина: (1) можем да последваме инструкциите в настоящата книга, за да си направим свой собствен Калкулатор за времевия код, който да ни казва как да открием времената в нашето бъдеще, когато можем да очакваме повторения на изминалите условия, или (2) можем да използваме автоматизираните базирани на Интернет версии, които правят същото нещо за нас.

Независимо как, ние ще бъдем в състояние да включим определена година, като например края на календара на маите през 2012, за да открием времето (времената) в миналото, които ни казват какво да очакваме и кога цикълът ще се върне. Правейки това, ние си даваме както безпрецедентен поглед към времето, така и нещо конкретно, за да закотвим своите очаквания за края на настоящата епоха.

Но Калкулаторът за изчисляване на времевия код не се свежда само до основните събития в глобален мащаб. Изглежда, че условията, водещи до основните моменти, които преживяваме - от радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите, се повтарят като големи и малки цикли и следват едни и същи естествени ритми. За да използваме циклите в своя живот, трябва да разпознаваме шаблоните: кога започват те, как се разиграват и как да разчитаме подходящия момент.

___________________________

Времеви код 6: Калкулаторът за изчисляване на времевия код ни показва кога можем да очакваме да се повторят условията от миналото, а не самите събития.

___________________________

Ето защо изчисляването на Времевия код е толкова ценно. Освен повторението на циклите, които правят условията възможни, всеки цикъл съдържа и точки за избор - моменти, когато промяна изглежда идва по-лесно и е по-ефективна. Затова, докато темите за глобална война, лично предателство и мир могат да бъдат посочени във времевата линия, изходът за всяка от тези специфични теми не може да се посочи. Както с човешкия опит, въпросът е какво правим с условията, които са ни предоставени – именно това, което правим с тях, определя следващата фаза от нашия живот.

В Глава 1, например, ще видим как условията за една изненадваща атака на американска почва са били налице три пъти през 20 и 21 век. Въз основа на повтарящите се времеви цикли Калкулаторът за изчисляване на времевия код ясно показва двете дати, когато условията за подобна атака ще присъстват след събитието-семе през 1941 година. Но докато на една от тези две дати ние сме били атакувани, то на втората не сме били атакувани. Макар условията да са били налице, човешкият избор (който ще опишем в Глава 7) е предотвратил третото нападение.

Ключът в използването на нашия избор е да повлияем на своето бъдеще по осъзнат начин, ние трябва да разпознаем точно къде в този цикъл се намираме. Всичко започва с това, че си даваме сметка, че всъщност живеем в някакъв Времеви код – в едно пулсиращо поле от енергия, което има начало и непрекъснато се разширява и носи това, което учените са нарекли „марш на времето напред”.

***

Имайки предвид тези идеи, възниква въпроса: Какво е възможно? Миналото наистина ли съдържа отпечатък за бъдещето? Какво от онова, което се е случило преди хиляди години може евентуално да ни каже нещо за днешния ден? Ами тайнствената дата от циклите на маите? Има ли начин да погледнем назад във времето, за да си създадем представа за онова, което може да ни



очаква през 2012? Именно тези въпроси доведоха до написването на настоящата книга. Следващите глави съдържат отговорите на тези въпроси.

Защо тази книга? Определено няма недостиг на книги и материали в медиите относно календара на маите и

годината 2012. Изглежда като че ли всеки месец нови томове се появяват по рафтовете и те оказват влияние върху сърцата и умовете на хората. Тези нови книги предлагат множество различни, често противоречиви перспективи. Като варират от предсказания, за които е отнело години, за да бъдат изследвани до диктовките за потока на съзнанието, които претендират да са с извънпланетен произход, всички те служат на една цел. Всички добавят нещо към колективния момент, който изглежда се натрупва, докато наближаваме зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година. Революционните прозрения на философа Тенеси Маккена в неговите книги „Истински халюцинации” (1993) и „Невидимият пейзаж” (1975) и работата на изследователи като Джон Дженкинс, който вече е проучил мистерията и значението на крайната дата от 2012 ... и е направил това толкова добре.

Именно защото вече съществуват толкова добри творби, аз трябва да изясня своя принос към литературата, посветена на 2012 година. Може би най-добрият начин да отговорим на този въпрос, е да заявим изрично какво представлява тази книга и какво не, както и какво предлага тя.

В страниците, които следват, вие:... ще видите как условията за крайната дата, посочена от маите, вече се е случвала в миналото

като фрактал от онова, което можем да очакваме в своето бъдеще.... ще видите как „най-красивите природни числа” ни водят към местата в миналото, като

описват онова, което предстои.... тя ще ви посочи „горещите дати”, които съдържат най-големите заплахи за война и най-

големите възможности за мир в нашето непосредствено бъдеще. ... ще изчислите своя собствен Времеви код за ключови събития и взаимовръзки в своя живот.... ще откриете личните и колективни точки за избор за живота и историята – моменти във

времето, в които промяната изглежда идва по-лесно, отколкото в други.В седемте глави на тази книга ви предлагам един мощен и практически начин на мислене

относно вашата връзка с времето, историята и бъдещето. Важно е да се знае какво можете да очаквате от всеки нов път на само-откриване. Поради тази причина следващите редове описват точно какво представлява тази книга – и какво не.

- Настоящата книга не е научна публикация. Макар че споделям водещи научни открития, които ни карат да преосмислим своята връзка с времето, настоящата творба не е написана, за да съответства на формата или на стандартите на научен текст или техническо списание.

- Настоящата книга не е изследователска разработка. Всяка глава и доклад от изследвания не е преминал през продължителния процес на преглед на експерти, обучени да виждат нашия свят през очите на дадено поле на проучване, каквито са физиката, математиката или психологията.

- Настоящата книга е добре изследвана и добре документирана. Тя беше написана по приятелски за читателя начин, който описва експерименти, проучвания на случаи, исторически записки и лични преживявания, които подкрепят изпълващия със сила начин за мислене за себе си в света.

Настоящата книга е пример за онова, което може да се постигне, когато прекосим традиционните граници между науката и духовността. Съчетавайки откритията за фракталното време от 21 век с посланията за циклите на маите отпреди 2000 години и древните познания за специалния шаблон на природата за живота и равновесието – златното сечение – ние получаваме мощно разбиране за времето като сила и за себе си като за откриватели на тази сила, яздещи вълните на времето през океан от никога несвършващи цикли.

Книгата „Фракталното време” е резултат от 20 годишно изследване и от моето лично пътешествие, което да ми помогне да разбера повтарящите се цикли на живота, любовта и войната. Ако вече сте търсили отговор на въпросите Повтаря ли се историята? и Как бъдещето е свързано с миналото?, значи ще оцените тази книга.

Ключът към 2012 година и към нашето време в историята е разбирането на езика на природните цикли и използването на този език днес за подготовка за бъдещето. Можем да открием,



че нашата способност да разберем и приложим „правилата” на Фракталното време, съдържа ключа към нашето най-дълбоко изцеление, нашата най-голяма радост и нашето оцеляване като вид.

Книгата „Фрактално време” е написана с една цел: да прочете картата на миналото и да приложи онова, което научаваме, докато се приближаваме към 2012 и света отвъд нея. Правейки това, ние придаваме значение на миналото докато отключваме кода на възможностите в живота в бъдещето – двете възможности, за които бъдещите поколения ще трябва да чакат още 26 0090 години, преди те да се появят отново.

ГЛАВА ПЪРВА

ПРОГРАМАТА НА ВРЕМЕВИЯ КОД: ОТКРИВАНЕТО НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ В ЦИКЛИТЕ НА МИНАЛОТО

__________________________

„Вярвам, че бъдещето е само минало, влязло отново през друга врата”Сър Артър Уинг Пинеро (1855-1934), драматург

„Времето е неделимо цяло, огромен басейн, в който всички събития са вечно въплътени...” Франк Уотърс (1902-1995), автор и биограф__________________________

Живеем във вселена на цикли. От фините импулси енергия, генерирани от един атом, до извисяването и падението на

огромни магнитни полета в рамките на Слънцето... от постоянния ритъм на океанските приливи до хилядите мили, изминати от финото колибри, докато то всяка година мигрира към страните с по-топъл климат, нашият свят е никога не свършващ танц на повтарящи се природни цикли. Те са част от всичко.

Интуитивно знаем за циклите посредством преки преживявания. Менструалният ритъм на жената, например, се управлява от 28-дневен цикъл, който също е свързан с цикличните фази на Луната. Всеки ден нашите тела следват ритъма на 24-период (цикълът на светлина и мрак), който регулира подобно нещо докато спим, когато сме будни и когато сме гладни. И докато използването на 60 ватова крушка може завинаги да е променило начина, по който отговаряме на ритмите на природата, факт е, че циклите са все още там.

Когато се вгледаме малко по-отблизо в природните цикли откриваме, че всеки от тях е част от по-голям цикъл, който се разгръща в рамките на още по-голям и така нататък – цикли от време и енергия, които управляват ритмите на вселената и живота. Познатото преживяване на деня и нощта е перфектна илюстрация на начина, по който работят тези цикли. Часовете на светлината и мрака, които виждаме ежедневно, се дължат на начина, по който Земята се върти спрямо Слънцето – цикъл, който отнема около 24 часа. А това колко дълго продължават светлината и мрака на всеки ден, е свързано с начина, по който Земята се накланя към или встрани от Слънцето, докато обикаля по орбитата си: циклите, които създават сезоните на годината. Колко се накланя нашата планета, зависи от един още по-голям цикъл, който определя колко време ще траят сезоните в течение на хиляда години.

Докато преживяването на деня, нощта и сезоните предлага ясен пример за природните цикли, с тях е свързано много повече от продължителността на деня или започването на лятото. Думите на поета Ралф Емерсън описват нашата връзка с природните цикли просто и красиво: „В природата няма край – има само начало”.

И думите на Емерсън и нашето разбиране на циклите ни водят към въпросите, които трябва да бъдат зададени: „Ако природните цикли са навсякъде, възможно ли е всичко - от нашите романтични и бизнес взаимоотношения до нашите глобални взаимоотношения, всичко - от светлината на новото раждане до мрака на 11 септември 2001, да е част от големите цикли, които едва сега се научаваме да разпознаваме? Ако това е така, можем ли да се подготвим за бъдещето като разпознаваме миналото?

Ако такива взаимоотношения наистина съществуват, това променя всичко, в което са ни карали да вярваме за нашия свят и за самите себе си. Можем да открием, например, че честотите на



нашите постижения и провали, успехът на нашите взаимоотношения и кариери и даже продължителността на нашите животи произлизат от цикли, които едва сега започваме да разбираме. С нашето ново разбиране може също така да открием и това, че ние вече не сме жертви на мистериозна съдба, на която преди сме отдавали толкова много. Но за да проучим подобно взаимоотношение, трябва да започнем да разпознаваме шаблоните, които ни заобикалят.

Кодът на светулкатаС крака, които висяха само на инчове над водата, седях неподвижен на една греда близо до

потока, който се намираше зад къщата на родителите ми. През лятото на 1965 година си спомням как вдишвах горещия плътен въздух на Мисури, докато гаснеше последната светлина на деня. Всичко се променя през нощта в горите на американския среден запад. Макар че все още можех да виждам небето отгоре, мъхът и лозите, които висяха от древната гора закриваха залеза. Вглеждах се в мрака и чаках. Опитът ме беше научил, че ключът за научаването на всяко нещо в природата са търпението и мълчанието. С годините бях станал много добър и в двете.

Отначало видях само една с крайчеца на окото си, а след това още и още. Внезапно те бяха навсякъде край мен. Всичко беше така, сякаш някой току-що беше натиснал някакъв ключ, който даде знак „Сега!” и светулките изпълниха всичко. Да ги гледаш как изпълняват своя мистичен танц на движението и светлината и след това да ги гледаш как изчезват така внезапно, както са се появили, беше ритуал, провеждан след вечеря, който очаквах всяка година. Но за мен това беше нещо повече от наблюдаване на светлинките да светват и да угасват. Ставаше въпрос за нещо скрито, нещо тайно и мистериозно. Това беше ритъмът на циклите. Това бяха шаблоните.

Като дете навсякъде търсех шаблони. Понякога те бяха глупави, като това колко пъти ще мигнат светлинките на коледната елха преди да изгаснат и да започнат следващия си цикъл, или колко коли с еднакъв цвят е имало на паркинга на магазина за хранителни стоки. Друг път шаблоните сякаш просто търсеха някой, който да ги открие – например колко пъти ще примигне светулката преди да кацне, за да си почине. Обградени от стотици от тях, аз си спомням как си мислех, че трябва да има нещо повече в това светлинно шоу от произволните примигвания в лятната нощ.

Може би светлините всъщност бяха някакъв код и носеха послание от самата природа. Понеже насекомите не могат да говорят, може би светлините бяха начинът, по който те комуникираха - с дълги и къси проблясъци на светлина, които представляваха точките и тиретата на един език – нещо като морзов код на природата. Ако успея да преброя мигванията и времето между всяка пауза, може би ще мога да разчета кода.

Вселена на шаблонитеЕ, никога не открих „кода на светулките” – поне не по начина, по който първоначално си го

представях. Докато лятното светлинно шоу наистина се оказваше кодирани сигнали на природата, те бяха част от нещо още по-важно и мистериозно, отколкото бях подозирал. В класа по биология научих, че проблясъците на светлина, които бях наблюдавал тогава, са били част от ритуала по чифтосването – сексуален код от мъжките светулки, които си търсят партньорки.

Макар че реалността на кода на светулките може да не се е материализирала, идеята за времето може да бъде част от кода на природата. На моят седми рожден ден майка ми подкрепи моята слабост към историята и ми подари нещо, което продължих да ценя през целия си живот като възрастен. Това беше книга, описваща „изгубените” цивилизации, които са били преоткрити в съвременния период и съдържаше данни от египетската, гръцката, месопотамската и североамериканската археология. Тя оказа огромно влияние върху моя начин на мислене относно миналото, което продължава до ден днешен.

Бях особено очарован от факта, че мощните цивилизации с напреднали технологии като древните маи, може би са съществували дълго време, само за да изчезнат и да се изгубят за векове. Докато проучвах снимките, които показваха покривите на техните храмове, издигащи се над мексиканската джунгла, се чудех какво е било това, което маите са знаели, а ние сме забравили, особено що се отнася до концепцията за времето. С открития, вариращи от нови откровения за календара на маите до задълбочена математика за фракталните шаблони, сега можем да започнем да отговаряме на този въпрос.



***

Като възрастен разбрах, че шаблоните, които бях проучвал като дете, са нещо повече, а не само странности. Нашият свят е изграден от шаблони. Не само случайни, разпръснати тук и там, а шаблони в шаблоните, които формират ред и структура. Много от шаблоните на природата могат да бъдат измерени и практикувани с лекота, а понякога тези шаблони не могат да бъдат забелязани толкова лесно – както невидимите ветрове, които придвижват цялата маса от въздух през континента или физиологичните сили, които движат световните борсови пазари.

Дали ги виждаме или не, шаблоните на природата са навсякъде. Ако наистина исках да разбера как работят нещата, ясно беше, че имах нужда да разбера шаблоните, от които са съставени. През последните години на Студената война се оказах на работа като старши дизайнер на компютърни системи в отбранителната промишленост и правех точно това. Една от първите ми задачи беше разпознаване на шаблони.

Един ден, докато търсех шаблони в природата, които да използвам като модел за софтуер за проследяване на данни, се натъкнах на работата на един учен философ от началото на 20 век – Р.Н.Елиът. Преди неговата смърт през 1948, Елиът беше написал мощен синтез за това как природните закони като че ли управляват много аспекти на ежедневния живот, включително циклите на природата. Именно тази книга завинаги промени начина, по който мислех за вселената, цивилизацията и, което е най-важно – за времето.

Онова, което беше толкова очарователно в творбата на Елиът беше, че той не само беше разпознал шаблоните и циклите в природата, но освен това беше описал и начините за прилагането на онова, което беше открил в реалния свят. Крайъгълен камък в изследването на Елиът беше едно специално число, което се открива в нашите тела, нашите животи, нашия свят, по начини, за които никога не ми е било казвано в училище: златното сечение. С прями и прости думи, Елиът е показал как е приложил всичко - към броя на жените и мъжете сред населението и към икономиките на нациите.

Именно по същото време един специалист по предвиждането на борсата, Роберт Р. Пречтер младши, също открива творбата на Елиът. Установявайки, че глобалната икономика и пазара на акциите са показатели за оптимизма или песимизма на общността на инвеститорите и част от един природен цикъл, Пречтер отвежда идеите на Елиът една крачка по-нататък и създава най-успешният инструмент за предсказване на пазара в историята на Ню Йоркската борса. Под названието „Вълнов принцип на Елиът”, той се използва и днес.

Ключът към успеха на Вълновия принцип на Елиът се открива в две основни предположения:1. Пазарът винаги се повишава и спада на точни интервали – „вълните” от вълновата теория на

Елиът.2. Ако знаете къде започва повишаването, можете да изчислите кога и как ще стане спадането.Според мен, ако животът и природата следват шаблоните на подобен код, значи правеше

перфектен смисъл това, че самото време също трябва да го прави, че съществува един вид времеви код. Точно както интервалите на пазара на акциите, ако можем да разпознаем времевия код на природата, значи циклите, които той създава, могат да бъдат измерени и изчислени.

С други думи, ако знаем кога започва даден цикъл и шаблона, който следва след него, ние също така знаем и къде и как ще свърши той. Може би най-важното нещо е, че ако знаем условията, които даден цикъл донася, ние ще знаем какво да очакваме всеки пък, когато отново се появи. Изминаха много години и бяха направени много опити да се намери начин за прилагането на наученото за циклите към събитията от нашия свят. А след като това стана, връщане назад нямаше.

Причината, поради която то стана Времеви код, работи. Онова, което разкрива, е както отрезвяващо, така и смайващо. Да се отдръпнеш една крачка назад и да разпознаеш шаблоните, които сме живели в миналото и които живеем точно сега, може би е едно от най-зареждащите със сила неща, които можем да направим като индивиди и като цивилизация. Сякаш нашето желание да разпознаем взаимосвързаността на шаблоните на природата е входът към възможността за съзнателно участие в самите цикли, които шаблонът разкрива. При моят начин на мислене, това е нещо не по-малко от чудото на втория шанс.

Може би най-добрият начин да илюстрирам как циклите на времето се повтарят по предсказуеми начини, е посредством пример. Какво би могло да предложи по-добър пример от това да открием, че определящото за 21 век събитие – събитието от 11 септември, е всъщност част от



един по-голям цикъл, започнал 60 години преди падането на кулите на Световния търговски център?

Можехме ли да знаем?Звукът на телефона ме събуди от съня, който обикновено следва след 13 часов полет от Лос

Анджелис до Мелбърн, Австралия. Докато бях в леглото ме засипаха въпроси от типа: Къде съм? Колко е часът? Кой може да ми звъни в Австралия преди изгрев? Намерих телефона и натиснах мигащата „Линия 1” и не се наложи да чакам дълго отговора на последния си въпрос.

Незабавно един френетичен, макар и познат глас на приятел от другата страна на линията ме засипа с информация, която отначало не ми говореше нищо. Без „Добро утро”, или „Как си?, или което и да е от типичните поздрави, които идват от приятелите и семейството, намиращи се на другия край на света. Първото, което чух, беше „Пусни си телевизора! Веднага! Нещо става ... Не знам... Боже!”

Пуснах телевизора и превъртях каналите, но макар станциите да ми бяха познати, пейзажът на града, за който предаваха не ми беше познат. Всеки канал предаваше едни и същи ужасни кадри, които изглеждаха като финал на холивудски трилър. Поради часовата разлика, докато в Австралия беше тъмно, на кадрите виждах изпълнено с дим небе над Ню Йорк Сити от сутринта на 11 септември 2001 година.

Заедно с останалата част от света аз бях и шокиран и хипнотизиран от онова, което виждах. Почувствах се дезориентиран и несигурен, озадачен от онова, което се предаваше непрекъснато по всеки канал. Бързо се облякох и излязох във фоайето на хотела. Не бях подготвен за онова, което видях. Когато вратите на асансьора се отвориха, навсякъде имаше хора, всички струпани заедно, гледащи големия телевизионен екран, монтиран над рецепцията. Някои бяха със зачервени очи и плачеха, други хлипаха, а трети просто стояха мълчаливо - като хора, които виждат нещо, което не прави никакъв смисъл и за което все пак знаят, че е реално.

Когато си проправих път през тълпата на улицата, видях групи хора навсякъде. Макар че беше рано, кафенетата бяха отворени и магазините бяха пуснали всеки телевизор, на витрините си, за да могат хората от улицата да гледат как Америка преживява един от най-ужасните дни в своята история, която беше и повратна точка за света.

Вървях по улицата и отминавах кафене след кафене. Навсякъде беше едно и също: объркване, несигурност, страх и непрекъснати кадри по телевизията. Установих, че си задавам непрекъснато два въпроса.

Първият беше Защо? Защо някой би направил нещо толкова жестоко и безсърдечно?Вторият въпрос не беше толкова прост. Той ме отвеждаше назад към моето детство, когато се

опитвах да видя изпълненият с шаблони свят. Докато умът ми се опитваше да прави смисъл от случващото се, аз внезапно се оказах пред втория си въпрос: Можехме ли да знаем? Ако животът и световните събития наистина следват шаблони и цикли, случващото се днес шаблон ли е? Имало ли е начин да бъдем подготвени за този ден или дори да го предотвратим?

Аз не си задавах въпроса дали е можело да знаем точно какво ще се случи на тази дата или как това е можело да промени света толкова много и толкова бързо? И не предполагах, че е можело да предскажем, че някой ще използва като смъртоносни оръжия реактивни самолети, за да изравни със земята огромни небостъргачи и да отнеме живота на над 2 000 души. Не за това беше моят въпрос.

В този момент за мен беше важен въпросът за шаблоните, моята нужда да направя смисъл от нещо толкова безсмислено и да открия мястото, на което той пасва в един съставен от цикли свят.

Фрактална история/ Фрактално времеТълпите, изпълнили кафенетата на Мелбърн, се пръснаха по сградите и по тротоарите през

тази септемврийска сутрин на 2001. Защото - доколкото можех да видя, навсякъде имаше хора, които продължаваха живота си както обикновено. Докато офис служителите и студентите продължаваха ежедневието си, те очевидно бяха парализирани и несигурни. Видях на два пъти коли, чиито шофьори ги караха така, като че ли са сами на пътя и биваха изваждани от този транс от свирене на гуми и скърцане на спирачки.

В средата на объркването аз внимателно прекосявах на светофарите на път за хотела. Умът ми се опитваше да обхване както хаоса край мен, така и събитията, на които бях станал свидетел преди това. Повтарях си един единствен въпрос: Възможно ли е ужасът на Световния търговски център



и атаките на Пентагона да са част от нещо по-голямо? Отвъд терористите, политиците и конспирациите, можеше ли да има нещо по-голямо, което да се разгръща пред нашите очи – шаблон, който може да се види само когато отстъпим назад и погледнем към голямата картина от различен ъгъл?

Преди 2008 не можах да получа отговор на своя въпрос. С течение на времето намереният шаблон беше толкова ясен, че от Можехме ли да знаем? въпросът стана: Как сме могли да го пропуснем?

Мислех си, че трябва да има много основателна причина за това древните мистици като пазителите на времето от маите и Ведите, посветили толкова много енергия и ресурси за изучаване на времето. Поради тяхната перспектива в циклите на времето е била толкова различна от днешните ни възгледи и тъй като и двата са се оказали толкова точни, двата начина на мислене трябва да бъдат част от по-голяма мъдрост. Затова би имало огромен смисъл да съчетаем мъдростта на нашето минало с най-добрата днешна наука, която да ни даде един мощен нов начин на мислене относно живота и относно нас самите.

Като смесих всичко, което бях научил относно търсенето на шаблони като компютърен програмист с онова, което знаех за възгледите за циклите на древните египтяни, индуси и маите, за златното сечение и природните фрактали, аз открих модел на времето – програма за Времевия код, която предлага мощен прозорец в събитията от нашето минало и в събитията на нашето бъдеще. Ключът е в това, че времето се повтаря в циклични шаблони и че всяко повторение е подобно на последното (фрактал) с по-голяма интензивност.

Програмата за Времевия код може да се използва по три различни начина, за да разкрие циклите на специфичните събития. Те са:

Режим 1, който ни казва кога можем да очакваме условията за случването на нещо, което е станало в миналото.

Режим 2, който ни казва коя дата в миналото съдържа условията, които можем да очакваме в бъдеще

Режим 3, който ни казва кога можем да очакваме условията на личното преживяване, било то позитивно или негативно, да се повтори в живота ни.

Относно събитията от 11 септември 2001 година използвах Режим 1. За по-лесен прочит дадох описание и специфични подробности за този процес в Приложение А. За да открия условията, които може да са довели до основна дата в миналото, каквато например е 11 септември 2001 година, или онези, които можем да очакваме за дадена дата в бъдеще, например 21 декември 2012, имам нужда от Следната информация:

1. Датата и събитието, за което става дума● Това може да бъде време в бъдещето, когато искаме да знаем какви условия да очакваме.● Това може да бъде време в миналото, когато семето за даден очевиден шаблон е засято,

разгледано с цел да се открие момента, когато той ще се повтори в бъдещето.2. Общата продължителност на настоящия цикъл, който проучваме:цикъл от голямата

епоха, с продължителност 5 125 години, или по-големите цикли, които определят даже по-големи епохи.

За да проуча датата 11 септември 2001 година използвах програма за Времеви код, за да открия семето, което може да е довело до събитията, които промениха света. Първото късче информация изискваше известно проучване. За да открия част от какъв шаблон може да бъде 11 септември 2001, имах нужда от датата, която може да е сложила началото на цикъла преди нападението над Световния търговски център. За да съм сигурен за датата, която не може да бъде поставяна под въпрос, трябваше да открия такава със същите характеристики – същите шаблони, които се разиграха на 11 септември.

Въпреки, че противоречията и не получилите отговор въпроси остават в умовете на множество хора до ден днешен, нещото, за което по принцип има съгласие относно 11 септември 2001 е, че САЩ бяха нападнати на тази дата. Независимо от това как и защо се беше случило това нападение, съществува консенсус, че Америка и американците бяха целта за онова, което може да бъде описано като яростна атака.



За повечето хора нямаше даже намек, че нещо от подобна величина може евентуално да се случи. Затова е честно да кажем, че събитията от 11 септември 2001 година изненадаха нацията и света. Като такива думите, описващи темата на датата-семе, които търсех бяха, че Америка е била изненадана и атакувана.

Разполагайки с познанието, че миналите условия се повтарят в цикли, едно търсене в историята разкри дата, която несъмнено пасваше на този критерий. В този случай тя даже съответстваше на точните думи „изненада” и „нападение”, използвани, за да опишат събитието на 11 септември. Датата беше 7 декември, 1941 година: тогава президентът Франклин Рузвелт завинаги маркирал в душата на света като „датата, която ще остане като позорна”. На тази дата морската американска база в Пърл Харбър била нападната изненадващо и 2 117 американци изгубили живота си. Това бил и денят, когато САЩ официално влезли във Втората световна война. След като тази дата беше установена, годината 1941 стана първата точка за въвеждане в програмата за Времевия код.

Второто късче информация – дължината на цикъла в който става всичко, беше лесна, тъй като цялата записана човешка история стана в същия цикъл. Може би не е съвпадение, че това е големият цикъл от 5 125 години, описан от календара на маите. Макар че това може да звучи като произволен избор, съществуват два факта, които правят календара на маите уникален сред системите за пазене на времето на света. Тези факти са дадени по-нататък в книгата, но тук ще ги споменем накратко:

- Първо, календарът е единствената най-точна система за проследяване на природните цикли на галактиките, планетите и нашите взаимовръзки със Слънцето до 20 век.

- Второ, цикълът, в който сме сега, е приблизително една пета от по-големия цикъл (петият и последен свят от Месопотамските традиции), който описва прецесията на равноденствията – нашето 25 625 годишно пътуване през 12-те съзвездия на зодиака, обикновено закръгляван на 26 000 години.

Въвеждането в програмата на Времевия код беше направено. Датата-майка беше 1941 година. Дължината на цикъла беше 5 125 години. С цялата тази информация започнах изчисленията. Незабавно изплуваха две дати. Всяка показваше времето, когато Америка е можела с разумно основание да очаква същите теми на „изненада” и „нападение”, които беше преживяла на същия исторически ден на позор.

Времевият код работиПървата дата, която програмата идентифицира, беше 1984 година. Когато видяхме това,

годината ме изненада и не ми правеше особен смисъл – тоест докато открих малко известният и плашещ факт, който беше свързан със света едва след Студената война.

Историята показва, че 1984 година е време на огромно напрежение между САЩ и бившия Съветски Съюз. Заплахата за ядрен обмен беше толкова голяма през тази година, че стрелката на известния Doomsday Clock (поддържаният от 1947 насам от съвета на директорите „Бюлетин на атомните изследователи” в Университета на Чикаго, за да държи света информиран за заплахата от глобална катастрофа) беше изместен с 5 минути преди възможно най-лошото възможно време на полунощ. Това беше вторият път, откакто часовникът беше поставен на място, в което светът беше толкова близо до атомната война. Едва в края на Студената война обаче наистина разбрахме точно колко близо. В началото на 1990 руските власти разсекретиха информацията, описваща едно събитие, което ни доведе още по-близо до тази война, която знаехме.

***

През септември 1983 година съветските военни по погрешка свалиха полет 007 на корейските въздушни линии – цивилен полет с джъмбо джет, който се беше заблудил в съветското въздушно пространство. Всички пътници на този Боинг 747, които бяха 269 на брой и екипажа бяха убити, включително американския конгресмен Лоурънс МакДоналд. През това време напрежението между суперсилите беше толкова високо, че руснаците се страхуваха, че Америка ще погледне на грешката като на повод за обявяване на война. Наскоро разсекретени доклади показват, че Съветският Съюз, приемайки, че е само въпрос на време преди САЩ да реагират, всъщност е бил планирал предварителна атака – ядрено нападение, за да си запази правото на първи удар.



Поради причини, които биха могли да изпълнят цяла книга, атаката не станала. Ключът тук е в това, че условията за изненадваща атака срещу Америка наистина съществуваше през 1984 година – точно както програмата за Времевия код показа.

Следващата дата, която беше генерирана от програмата беше време, когато Америка нямаше толкова голям късмет. Програмата изчисли, че следващият път можем да очакваме, че условията, водещи до „изненада” и „нападение” ще съществуват точно, когато те наистина бяха налице – в годината 2001 (Фигура 1)

Резултат от програмата за Времевия код

Засяваща дата: 1941Засяващо събитие: САЩ са „изненадани” и „атакувани”

Изчислени дати за повтарящи се условия Действителни събития

Дата 1: Март 1984 Инициатива за предварително

нападение срещу САЩДата 2 Март 2001

Терористична атака проведена срещу САЩ

Фигура 1: Пример за това как фракталните шаблони функционират като събития във времето. Изненадващата атака срещу САЩ през 1941 зася „семето” за един цикъл, който продължава днес. Програмата за Времевия код използва принципите на фракталните шаблони и природните цикли, за да ни каже кога можем да очакваме да се повторят условията за изненада и нападение от 1941 година (виж Приложение А).

Докато връзката между тези две дати определено заслужава допълнително проучване, съществуват три факта, които не можем да пренебрегнем:

1. Въз основа на документираната засяваща дата, когато условията „изненада” и „нападение” са били задействани, формулата за Времевия код успешно идентифицира и следващите два пъти, когато Америка може да очаква тези условия да се повторят.

2. И на двете предсказани дати действително е съществувал план за изненадващо нападение над САЩ.

3. На една дата планът наистина беше проведен.Датата е ясна. Докато този пример е за едно отделно, графично представено и ужасно събитие,

което сега вече е част от нашата история, то е именно това: един пример, който да илюстрира как могат да бъдат свързани събитията в рамките на даден цикъл. Калкулаторът на времевия код работи и за други случки. От радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите изглежда, че условията, които водят до основни моменти в живота, се повтарят като цикли. Сега трябва да се запитаме следното:

● Какво ни казват тези шаблони за днес?● Какво могат да ни кажат за бъдещето?● Може ли природният времеви код да хвърли някаква светлина върху предсказанията за

мистериозната дата от календара на Маите за 2012 година?● Може би програмата да ни даде солидно основание да вярваме на множеството духовни

водачи на Ню Ейдж, на многобройните пророци и на всяка религиозна и духовна традиция от последните 5 000 години?

В следващите глави ще дадем подробен отговор на всеки от тези въпроси и ще се научим да мислим за времето и за нещата, които се случват в света от една нова гледна точка. С нашето ново разбиране в ръка ще приложим онова, което знаем, към всичко - от нашия личен живот до нашето глобално бъдеще. За да има смисъл подобна перспектива, обаче, трябва да мислим за нашия свят от позицията на онези, които са посветили своя живот на разбирането на тези големи цикли на времето



– пазителите на времето от миналото. Какъв по-добър начин да започнем от това да проучим техния възглед за времето и големите световни епохи от преди време?

* * *

ГЛАВА 2

НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: ДОКТРИНАТА ЗА СВЕТОВНИТЕ ЕПОХИ

____________________

Индуската религия е единственото от световните вярвания, което се е посветило на идеята, че самият Космос претърпява огромен, наистина безкраен брой смърти и повторни раждания”

Карл Саган (1934-1996), водещ астроном

„Нашите далечни предци разбирали истинското астрономическо значение, стоящо зад доктрината за Световните епохи.”

Джон Мейджър Дженкинс, съвременен експерт по Мезоамериканска космология____________________

Съществува малко съмнение в умовете на възрастните местни хора по света, че днешните събития са изпълнението на пророчествата на техните предци за края на времето. Макар че много от подробностите за подобни пророчества са били обвити в тайнственост, за да се запази тяхната цялостност, онези, които са ги държали в тайна, сега открито ги споделят със света. Усещайки, че сега е „момента” те вярват, че хората от всички нации и вярвания могат да се облагодетелстват от мъдростта на миналото. Докато специфичните подробности на начина, по който можем да разпознаем значимостта на началото на 21 век в различните традиции е различна, общите теми вплитат различните пророчества в една последователна и логична история.

Четирите свята на миналотоС прости и прями думи индианците хопи разказват история, за която много днешни хора

предпочитат да мислят като за метафора за миналото, а не като за действителна история. Може би ще е по-лесно да се мисли за следващото пророчество по този начин. Ако историята е вярна, тя разказва за миналото. Това е историята на Земята и човешката история на нея, белязана с времената, когато е станало немислимото: планетата се променила толкова бързо и драстично, че животът такъв, какъвто е бил преди промяната, завинаги изчезнал. В своята книга „Медитации с индианците хопи” (1986) ученият Роберт Бойсиер илюстрира яснотата и простотата на възгледа на индианците хопи за света. Ето кратки откъси от един по-дълъг разказ, който той е събрал, докато е живял с години при тях като част от тяхното семейство.

За разрушаването на първия свят:Останките от първите хора се придвижиха с хората мравки до безопасно място, когато

Сотукнанг [Богът на небето] разруши Токпела, първия свят, с огън.

За разрушаването на втория свят:[тогава] някои бяха обзети от алчност – макар че животът беше изобилен. Алчността ги накара

да се бият един с друг... Затова Тайова [Създателят] каза на Сотукнанг „Разруши втория свят”. ... [Вторият] свят спря да се върти за известно време.

За разрушаването на третия свят:В този [свят] човечеството нарастваше и нарастваше, разпръсквайки се навсякъде. ... Някои

станаха толкова мощни, те водеха война с другите, като ги анихилиираха със своите машини. ... Тогава Сотукнанг разруши третия свят. Голямо наводнение покри Земята; валя едно пълнолуние.

Тези откъси описват три цикъла от време, три предишни свята, които съществуваха преди днешния четвърти. Всеки от предишните светове свърши с голям катаклизъм: първият със



земетресения и с потъването на континентите, вторият – с покритата с лед земя, и третият – с голямото наводнение. Пророчеството казва, че четвъртият свят ще свърши докато сме живи ние и че скоро ще заживеем в петия.

Макар че думите не са на учен, описанието на индианците хопи на събитията, които са завършили всяка ера, е подобен на историята на Земята, запазена в геоложките записи. Новите данни от океанския утаечен слой и полярния лед потвърждават, че всъщност планетата преминава през циклична история на катаклизъм от огън, лед и вода, както и период на възстановяване. Имало е период на земетресения и вулканична активност преди около 20 000 години. Ледниковата епоха достигнала своя пик преди 11 000 години и имало потоп, за който се вярва, че е бил потопа описан в Библията, който е станал приблизително преди около 4000 – 5000 години.

Според индианците хопи същите цикли от време и характер, които са известили за подобни промени в миналото, сега носят настоящия свят към края и началото на следващия. Онова, което прави възгледа на индианците хопи за света толкова важен, е неговата точност относно миналото. Ключът тук е в това, че индианците хопи знаели за тези цикли дълго преди съвременните изследователи да могат да ги потвърдят научно. Ако подобни знания за циклите са толкова точни за миналото, тогава какво означава това за техните предсказания за онова, което ни предстои в бъдеще?

Нашето пътешествие през ЗодиакаОт устно предаваните традиции на индианците хопи до записите от преди 5 000 години на

древните шумери, нарастващ брой доказателства показва, че хората отдавна са разбрали нашето пътешествие през небесата. Според тях познатите звезди и съзвездия на нощното небе като че ли променяли техните позиции по време на пътешествието.

Точно както начинът, по който слънцето, светещо над Северното полукълбо изглежда по-ниско в небето през зимата, отколкото през лятото, така и съзвездията като че ли се издигат и установяват в различни моменти и места в зависимост от това къде се намираме в своето пътешествие. Тази промяна, известна като прецесия на равноденствията, е призната от множество цивилизации от древна Индия до Египет. Основното във връзка с нея е, че сценарият за промените на нощното небе се променя, докато преминаваме през небесата.

От историческа гледна точка нашето пътешествие през вселената е било описано като кръгов път, който ни пренася през дванадесетте познати зодиакални знака. Понеже има 12 съзвездия, през които преминаваме, на всяко е приписано едно парче от кръга (12 съзвездия х 30 градуса всяко = 360 градуса от орбитата).

Историческите записи показват, че нашата скорост през небесата варира. Съвременните сателити разкриват, че на Земята са й необходими около 72 години, за да премине през 1 градус от нашата зодиакална орбита. Това означава, че понастоящем ни отнема около 2 160 години, за да направим цяло завъртане по нашия зодиак. Това прави перфектен смисъл, тъй като настоящият век на Рибите е приет за около 2 000 години и ние се приближаваме към края му докато правим прехода в новата епоха на водолея.

Въз основа на сегашната скорост на Земята през космоса това означава още и, че цялото ни пътешествие през всичките 12 съзвездия трае около 25 625 години. За улеснение този брой обикновено се закръглява на 26 000 години. Това е нашето пътуване през зодиака, нашата „прецесия” през равноденствията. Нашето познание за това пътешествие придава още по-голямо значение на доктрината за Световните епохи, както и на нашето преминаване през космоса.

Фигура 2: Древните цивилизации, например гърците и египтяните, използвали изменящите се съзвездия в нощното небе, за да отбелязват напредъка на нашето 25 625 годишно пътуване през зодиака.

Отляво: през този период от време Земята преминава през пет световни епохи, траещи по 5 125 години всяка.

Отдясно: Когато разделим дължината на целия кръг на зодиака (25 625 години) на дължината на настоящата световна епоха (5 125 години), получава се точно 5. С други думи, в един пълен цикъл от нашето пътуване през знаците на зодиака съществуват пет световни епохи.

______________________



Времеви код 7: Древните традиции разделят земната орбита от 25 625 години през 12-те съзвездия на зодиака – прецесията на равноденствията, на пет световни епохи траещи по 5125 години всяка.

______________________

Значението на епохитеПоради това, че скоростта на нашето пътешествие през съзвездията в миналото е варирала,

съществуват различни идеи относно времето, когато една епоха завършва, а друга започва. Това е важно, защото името, което даваме на нашето време в историята – нашата зодиакална епоха, се определя от това кое съзвездие осигурява екран за изгряването на слънцето на деня от пролетното (пролетно) равноденствие всяка година. Понастоящем, например, ние сме в епохата на Рибите.

Смята се, че епохата на Рибите е започнала преди 2 160 години – точно преди времето на Иисус. А от 2008 година ние преминаваме от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея. Но не очаквайте прехода да стане бързо. Както споменахме преди, промяната е процес, а не събитие. Проблемът е, че не съществуват ясни граници между знаците на зодиака, които да ни казват точното време, когато единият знак завършва, а другият – започва. Затова би било справедливо да се каже, че макар технически да сме в епохата на Рибите, ние навлязохме в зоната и на епохата на Водолея.

Според мен това е много интересно, тъй като всеки знак на зодиака е бил свързван със следи, които са уникални за своето време в историята. Вероятно не е съвпадение, че преди настоящата епоха на Рибите, главата на овена, която сочи съзвездието Овен, играе толкова важна роля в древния свят. Египтяните на епохата на Новото Царство (16 век пр. Хр. до 11 век пр. Хр.), например, включиха символа на Овена в своето представяне на бога на слънцето, Амон Ра, който имал глава на овен. И вероятно не е случайно, че ранните християни избраха за своята религия същите символи като тези от епохата на зодиака – двете поставени противоположно една на друга риби на съзвездието Риби.

В своята красиво изказана интерпретация на значимостта на зодиакалните епохи авторът описва дуалността на символа на Рибите:

„. основният отпечатък на Рибите (две риби, които плуват в противоположни посоки) изразява себе си в непрекъснатата нужда да разделя и владее, отделя и изучава, разцепва Изтока и Запада, тялото и душата, мъжа и жената, ин и ян, лявомозъчните от дясномозъчните, интуитивното от интелектуалното...”

Това са характеристиките на нашия свят за последните 2 000 години.Понеже няма ясна граница между края на една епоха и началото на следващата, днес ние

преживяваме прехода, който въплъщава качествата на двете: Епохата на Водолея и качествата, които тя носи, с атрибутите на Епохата на Рибите.

Докато точното време на зодиакалните епохи варира от около 9600 пр. Хр. до сега, общите описания за случилото се по време на последните шест от тях – не варират. За да идентифицират всяка епоха учените и историците са избрали едно събитие, което маркира всеки период от време. Ето кратко резюме на тези характеристики:

Зодиакална епохаЛъв

РакБлизнациТелецОвенРиби

Съответно историческо събитиеГлобалното затопляне/топенето на ледницитеБиблейският потопСъздаването на азбуките и писменосттаЕгипетската цивилизацияЖелязната епохаРаждането на Християнството

Фигура 3: Последните шест зодиакални епохи и техните дефиниращи събития. Докато други събития определено са станали по време на епохите, тези събития са използвани като мерило за придаване на значение на историческото сравнение.

Съществуват места по света, където древните пазители на времето използвали изрични символи, за да опишат циклите на зодиакалните епохи, както и по-дългите световни епохи.



Трайният камък на стените на храма, където те гравирали своите карти, са запазили тяхното послание по начин, който не може да бъде сгрешен. С яснотата на техните записи бързо изчезва всяко съмнение относно това дали нашите предци, или поне някои от тях, са разбирали движението на Земята през епохите, или не.

Един от най-ясните, както и един от най-мистериозните от тези артефакти, е красивият зодиакален диск, гравиран в каменния таван на храмовия комплекс Дендера, на западния бряг на река Нил в Египет.

Мистерията на зодиака ДендераСлънцето вече беше слязло в плътната вечерна мъгла на долината на Нил, когато се спуснахме

към храмовия комплекс. Нашият ден за проучване на египетската долина на царете близо до Луксор беше започнала преди изгрев слънце същата сутрин. Какво красиво място да свършим този ден, мислех си аз, храмът Дендера от 1 век пр.Хр., посветен на богинята Хатор и на древните принципи на изцелението.

Бях се срещнал с египтолога Джон Ентъни Уест във фоайето на хотела в Кайро преди два дни. Тъй като всеки беше с групата си за пътуване в Египет по едно и също време, ние решихме да се срещнем вечерта и да си поговорим. Именно по това време Уест ми беше дал екземпляр от новоизлязлата си книга „Ключ на пътешественика за Древен Египет”. В Глава 17 бях намерил изображение и описание на мястото, което беше една от главните причини, поради които бях поканил моята група да направи това пътуване. Това беше камера в храма, където току-що бяхме пристигнали: Храмът на Хатор в Дендера.

Слънцето беше на път да се крие и всяка минута беше ценна. Знаех, че ни остава по-малко от половин час светлина преди обектът да бъде затворен и че ще бъдем принудени да си тръгнем. Докато част от групата последва нашия египетски водач през залите, изпълнени с огромни колони и гравирани йероглифи, други ме последваха по високите коридори до покрива на комплекса. Когато завих зад ъгъла, открих стръмни стълби, които водеха до издигнатите светилища отгоре. Именно това беше мястото, което търсех.

Знаех, че точно отвъд горния край на стълбите беше стаята, за която бях говорил с Уест в Кайро – тази, заради която бях изминал половината свят, за да я видя лично. Пристъпвайки от стълбището в останалата осветена част от храмовия покрив, аз последвах пътечката право в малка стаичка с толкова нисък таван, че трябваше да се наведем, докато преминавахме през входа. Слабата светлина на залеза, която се процеждаше през вратата, имаше и слабо влияние вътре в малката камера и аз затворих очи за секунда, за да се аклиматизирам към сенките.

„Ето я”, чух някой да шепне приглушено. „Толкова е красиво!” Обръщайки поглед към мястото, което сочеха хората в стаята, открих, че то беше точно под древната реликва, която правеше тавана на тази камера толкова ценен за мен. Точно над главата ми имаше пясъчен диск с диаметър осем фута, вграден в камъка на самия таван: мистериозният зодиак на Дендера.

Фиг. 4. Илюстрацията в ляво. Зодиакалният диск на тавана на египетския храм на Хатор, на Дендера,

разположен близо до Луксор, Египет.Илюстрацията в дясно: схематичен чертеж на зодиака на Дендера, който показва съзвездията,

докато се появяват по времето, когато дискът е бил създаден.

Релефно и с големи подробности тази древна карта на съзвездията съдържаше цялата информация, необходима, за да се изчисли пътуването на Египет от един зодиакален знак до следващия през целия 25 625 годишен прецесионен цикъл. Докато остава спорът относно това дали древните цивилизации са разбирали този цикъл или не, лично аз нямах съмнения, че гледам пряко в неоспоримото доказателство, че скулпторите на този зодиак наистина са го разбирали – при това са го разбирали прекрасно.

Докато изучавах диска над мен, бях запленен. Той беше още по-красив и подробен, отколкото си бях представял. Това беше нещо повече от един двуизмерен контур с познатите знаци на зодиака. От изображенията на центъра на диска, представляващ полюсите, които се сменят на всеки 15 000 години. (Тубан, полярната звезда от времето на библейския Изход на Евреите от Египет; Поларис – сегашната полярна звезда, и Вега – полярната звезда на предстоящата световна епоха) до



изравняването на съзвездията Стрелец и Скорпион, които показват пътя към мистериозния център на нашата галактика, беше ясно, че дизайнерите на този изумителен артефакт може да проследи движението на нашата планета между звездите.

Ако имаше някакво съмнение относно зодиака, те бързо изчезнаха, когато разпознах международното изравняване на храма с най-ярката звезда в небето, Сириус. В египетската йероглифна писменост това небесно тяло обикновено се асоциира с Хорус – форма на египетски бог на светлината. На зодиака Дендера откриваме Хорус изобразен на две места: точно над оста на самия храм (виж стрелка А на фигура 4), както и на истинската северна/южна ос, докосвайки знака на Рак, който е там, където слънцето е щяло да изгрее и освети небесната карта на самия диск по време на лятното слънцестоене, когато храмът е бил построен (виж фиг. 4, стрелка В).

Именно поради това, че зодиака на Дендера изглежда толкова точен, една от неговите нерешени мистерии с оглед начина, по който той изобразява един аспект от нашето време в историята, е от огромно значение: смяната на епохите на Риби и Водолей. Както виждате на фиг. 4, познатите 12 зодиакални знака са наредени на диска разумно близо един до друг. Всеки един следва предишния знак и предшества следващия толкова близо, че няма място за вмъкване на други символи между тях, освен в случай на световния зодиакален знак за последните 2 000 години, Риби, и знака, който преместваме до следващия, Водолей.

Между Риби и носителят на водата на Водолея има прекомерно много място, което понякога се нарича „аномалия” или „прекъсване” между двата знака. Какво прави това разстояние на зодиакалния диск Дендера особено интересно – това, че зоната съдържа и специфичен символ, известен като Квадрата на Пегас (виж стрелка С на фигура 4), която се появява между двете Риби и че има маркировка, която не може да бъде прочетена на самия диск. Традицията асоциира този символ с действителен артефакт – физическа таблица, която съдържа онова, което се нарича програми на съдбата.

Как програмите на съдбата могат да бъдат свързани с нашия опит от смяната на зодиакалните знаци, както и със световните епохи? По какъв начин странното място, което се появява между двата зодиакални знака, пасващи на нашето време в историята, е свързано с края на нашата световна епоха?

Докато експертите продължават да гадаят за отговорите на тези два въпроса, може би няма да се наложи да чакаме дълго, за да разберем какво ни казва диска. Очевидно става дума за тук и сега. Ясно е, че знакът на зодиака на Дендера е послание на времето. Дискът, който видях, е древна карта на нашето пътуване през времето - един звезден часовник, който все още тиктака и отмерва промените в нашата връзка с небето.

Зодиакът на Дендера е единственият артефакт от своя вид, който съществува днес. Докато съществува противоречие относно това дали мястото, откъдето произлиза диска, е другаде и дали той е бил транспортиран до храма, или египтяните, които са създали храма, са построили и диска, едно е сигурно: който и да е създал зодиакалния диск в Дендера, е разбирал нашето пътуване през небесата. И ни е показал кога да очакваме голямата смяна на една епоха с друга.

***

По-късно научих, че дискът, инсталиран в храма на Дендера днес, е точно копие на оригинала, който е бил продаден на Лувъра в Париж. За да бъдат точно наподобени най-фините детайли в диска, някои места даже са били потъмнени като оригинала в резултат от опушването под него (на мен ми се отдаде възможността да видя оригиналния диск в Париж малко по-късно и бях щастлив да видя, че репродукцията е точно негово копие).

Доктрината на световните епохиЗодиакът от Дендера ни казва, че дълго преди съвременните учени да започнат да гледат

сериозно на изводите относно мястото на Земята в небесата, древните цивилизации вече са направили това. От устните традиции на местните северни и южни американци до писмените записи на културите, населяващи древна Индия, Тибет и Централна Америка научаваме, че цивилизациите от нашите минали идентифицирани ключови местоположения по пътя на планетата ни в небесата, както и шаблона на звездите, които биха ни казали кога сме достигнали тези места. Те направиха това посредством нещо повече от догадки и суеверия. Използваха науката.



Те използваха своите познания, че Земната орбита около слънцето и неговата излъчваща се енергия е част от една по-голяма орбита, която ни носи около енергията, която се излъчва от сърцевината на нашата галактика. Освен това те знаели, че на определени места в това пътешествие ориентацията на Земята би създала промени, които биха оказали влияние върху живота на планетата и цивилизациите. Докато познанията относно преминаването на Земята пред такива огромни периоди от време може да е възникнала преди много години, то идеята далеч не е примитивна. Всъщност, тя се базира на едно много добро разбиране на планетарните и галактически цикли и начина, по който те оказват влияние върху нашето пътуване през небесата.

На всеки 5 125 години природните промени на позицията на Земята в космоса създават астрономическо подравняване, което сигнализира за края на един цикъл около галактиката и началото на следващия. Древните наричали периодите от време между подобни подравнявания светове или световни епохи. Промените в климата, морското равнище, цивилизацията и живота, които са придружавали смените на епохите в миналото са били толкова големи, че когато са ставали, за съществуващия свят се е казвало, че свършва. Не става дума за край на планетата, а за нашето място в дадена орбита, която се променя.

Точно както краят на нощта е необходима част от 24-часовия ден и прави денят, който следва възможен, по същият начин и краят на една епоха е необходима част от нашия 5 125 годишен цикъл, който води до раждането на следващия. С основание маите са гледали на времето в самата епоха като на период на бременност.

Маите гледали на събитията, свързани с галактиката, като на перфектен начин за служене на космическата съпруга. Така погледнато, голямото раждане, което 2012 година улеснява, е духовно: скокът в човешката еволюция, в отговор на цикличните промени в орбитата на Земята. Познанията, че подобни цикли се случват, както и за онова, което се случва, когато те правят това, днес са известни като доктрината на Световните епохи.

_____________________

Времеви код 8: Позицията на земята в нашата галактика създава мощни промени, които сигнализират края на една световна епоха и началото на следващата. Познанието за тези циклични промени е известна като доктрината на Световните Епохи.

_____________________

Проучването на големите цикли на времето, което се изисква, е наука, която ние тепърва започваме да разпознаваме в съвременния свят. И добре, че е така, защото тайната, запазена от подобни знания, може да съдържа ключа към избягването на страданията, че нашите предци са преживели в последното време, когато един 5 125 годишен цикъл приключвал.

Световните епохи са в съгласиеСред най-древните и най-ценени традиции на нашето минало съществува забележителна

съвместимост по отношение на описанията на предишните светове и на начина, по който е свършил всеки един от тях. Може би най-зловещата нишка, която те споделят, е, че на катаклизменото събитие, което е приближавало края на дадения цикъл и е предшествало поредния, се е гледало като на необходимо „изчистване”, което павирало пътя за предстоящия цикъл.

Сравняване на данните за световните епохиТрадиция Брой на

световните епохиИмена епохите Как свършва

всяка епохаХопи 4 Светове КатаклизъмДревна

Индия4 Юги Катаклизъм

Ацтеки 5 Светове КатаклизъмМаи 5 Големи цикли Катаклизъм Фигура 5. Кратко сравнение на древните традиции показва общата тема на световните епохи

и цикли. Докато техният брой варира, начинът, по който всяка от тях завършва, е еднакъв. Всяка традиция описва събитие, което „очиства” едната епоха и подготвя света за следващата.



По принцип е прието, че първата писмена документация на световните епохи е открита при Ведите, традиционната литература на древна Индия. Докато устното предаване на същите истории вероятно е съществувало хиляди години преди тази литература, текстовете не били написани преди 1500 година пр.Хр. Докато Ведите били предназначени за учените, други текстове били създавани за останалите хора. Това са 18 книги, известни като Пурани, които заедно съдържат същината на ведическата литература.

Ведите описват огромни периоди от време, траещи толкова дълго, че представляват предизвикателство за нашето съвременно понятие за миналото. Тези текстове включват познатата Ригведа, както и Самаведа, Яджурведа и Атарваведа. В тях ние откриваме някои от най-ранните описания на начина, по който вселената периодически се създава, разрушава и ражда отново през големи периоди от време, наречени Юга цикли, или просто Юги.

Интересното е, че дължината на всяка Юга се определя от интерпретацията на самите текстове. Както при множество древни писания, интерпретациите варират. В своето проучване на ведическата космология, наречено „Мистериите на свещената вселена”, математикът Ричард Л. Томпсън признава тези различни гледни точки. „Съществува известно противоречие относно историята на Юга системата. Традиционният възглед в Индия е, че югите са реални и поради това са продължавали милиони години. Възгледът на съвременните историци е, че югите са просто идеи, които са се развили исторически посредством поредица етапи.” Но учените са единодушни относно това как функционират Югите.

Ведическите цикли на сътворението и разрушението са основани на повтарящи се поредици от четири Юги, всяка от които с различна продължителност. Заедно те оформят стъпаловидна прогресия на повишаващи се по продължителност периоди, определени посредством определяни чрез умножаването на най-кратката Юга по простата формула 1:2:3. В традиционната интерпретация Кали Юга е най-краткият цикъл, който продължава за период от 1200 години, който се умножава по първото число на формулата, 1, за да се стигне нейната дължина. Двапара Юга, следващият цикъл от поредицата, се изчислява посредством умножаването на дължината на Кали Юга по следващото число във формула, 2, за да се стигне до нейната дължина от 2400 години.

Посредством същата формула, Трета Юга и Сатия (известна и като Крита) Юга траят съответно 3600 години и 4800 години.

Човешкото време или Божественото време?Дотук добре. Но ето уловката: текстовете посочват, че Югите са божествени години. Ето къде

започва несигурността. Учените имат различни мнения относно това какво точно означава една божествена година за нас тук, на земята. Томпсън сумира тази несигурност, когато пита: „Възможно ли е божествения и човешкия цикли от 12000 години да се имат предвид от юга-системата – като единият представлява събитията в космически мащаб, а другият отразява състоянието на човешките дела?”

Според мен тази възможност е очарователна, поради природата на вселената и самото време. Учените ни казват, че и двете са направени от малки цикли в по-големи цикли, които са в още по-големи цикли и т.н. С други думи, те са фрактални. Самото определение на фрактал е шаблон, който се повтаря по сходни начини в различни мащаби.

Може да открием, че който и да е проектирал древните юги, е разбирал добре подобни фрактални принципи. Ако това е така, значи можем да използваме ведическата система на времето, за да стигнем отвъд това просто да проследяваме дните, вековете и хилядолетията. В същност, може би югите описват специалната връзка между нас и времето: едно фрактално взаимодействие между планетите, галактиките и нашите животи, което се описва от древната аксиома: „Каквото горе – такова и долу”.

Докато при ведическите учени може да няма съгласие относно дължината на божествената година, те определено споделят мнението, че четирите традиционни юги са равни на една божествена юга. С други думи, 12 000 божествени години са равни на 4 320 000 години земно време. Като вземем под внимание това, че един ден на Брахма и индуският бог на сътворението е 1 000 от тези цикли (4,320,000,000 земни години), може да не е съвпадение, че това число е толкова близо до научните изчисления на възрастта на Земята, според които тя сега е на 4 500 000 000 години.



В традиционните текстове всяка от югите се умножава по тайно число, което я превръща от божествени години в по-дълъг човешки еквивалент. Коефициентът на превръщането е числото, което дефинира една от най-мистериозните форми във вселената – кръга. Числото, което го дефинира, е 360. Когато приложим този коефициент от 360 към описаните вече юги, виждаме откъде идват противоречията и несигурностите.

Когато умножим традиционните 1200 години на Кали Юга по 360, числото се увеличава на 432 000 години. Когато направим същото умножение, Двапара Юга скача от 2400 години до 864 000 години. Трета Юга е от 3600 години до 1 296 000 години, а Сатия Юга – от 4800 години до 1 728 000 години. Изведнъж тези цикли стават толкова огромни периоди от време, че променят нашите сегашни представи за време и човешка история.

Както беше споменато по-горе, подобни учени предполагат, че тези стойности са основани на езотеричната интерпретация на оригиналните текстове, които не се прилагат към действителните човешки години на Земята. Може би точно поради тази причина алтернативните интерпретации на оригиналните текстове печелят популярност днес. Докато подобни четива все още описват четири юга цикъла, те правят това с по-кратки периоди от време. Работата на Шри Юктесвар Гири и астролога Др. Дейвид Фроули (Вамадева Шастри), илюстрират тези обновени интерпретации.

Фроули описва юга циклите с дължина приблизително 2400 години въз основа на традиционния текст на Ману Самхита. Съвременните учени са привлечени към тази интерпретация, защото тя прави повече смисъл с онова, което знаем сега относно прецесията на равноденствията. Фроули също така предполага, че по-кратките юги поставят възрастта на важни исторически индийски цифри, като Бог Кришна, в значим контекст, който съответства на общоприетата възраст на човешката история.

Споменавам и традиционните и алтернативните перспективи на югите тук, за да покажа, че даже ведическите експерти са разделени, когато става дума за дължините и времетраенето на циклите. Важното е, че макар интерпретацията за дължините на югите да варира от хиляди до стотици години, то броят на югите в даден цикъл остава същия. Ведите, както и календара на маите, посочват, че историята на света съществува като четири големи цикъла. И двете системи са на мнение, че ние сме на финала на тези цикли.

Знаците на епохатаВ допълнение към консенсуса между ведическите учени, че във всеки цикъл съществуват

четири юги, съща така е общоприето, че всяка има специфично качество, което внася в епохата, когато тя се появи. Всяко от тези качества описва форма на самореализация, която се свързва със позицията на Земята в небесата. Колкото повече се приближаваме към сърцевината на нашата галактика, толкова е по-голяма степента на просветление. В най-отдалечената част на нашата орбита трябва да правим по-големи усилия, за да открием своето собствено просветление.

Традицията твърди, че във всяка епоха има 25% промени в градуса на просветлението на колективната култура в сравнение с предишния цикъл. Затова, когато ние сме в извисяваща се позиция от орбитата, която носи Земята към сърцевината на Млечния Път, ние ставаме по-съзнателни. Когато сме в спускаща се орбита, която носи Земята встрани от сърцевината, е точно обратното. Именно посредством тези качества ние виждаме постепенното и временно издигане и падане на духовната осъзнатост, която идва с нашата прогресия от най-светлите до най-мрачните цикли.

- Според традиционните интерпретации за Сатия Юга се казва, че е последната златна епоха на светлината. Характеризира се като време на мир, мъдрост и най-висше просветление. Ведическата литература твърди, че през това време хората са имали продължителност на живота, която е била безгранична. За живеещите тогава този цикъл на мир и мъдрост трябва да е бил идеалното време, за да се наслаждават на подобно дълголетие.

- Макар че следващият период, Трета Юга, или Сребърната епоха, продължава да се характеризира като много добродетелна, описват я като време с 25% по-малко просветление от по-дългата Сатия Юга. Със загубата на осъзнаването, продължителността на човешкия живот намалява до максимум 10 000 години.

- Третата Юга от цикъла е Двапара Юга или Бронзовата епоха. Това е време с 50% загуба на просветление от хората и за нея се казва, че е ерата, когато човешкият характер е равномерно



разделен между „добродетелта и греха.” Още веднъж, със спадането на самоосъзнатостта, продължителността на живота намалява до максимум 1 000 години.

- Независимо от това каква продължителност от време приписват експертите на всяка юга, четвъртата винаги е най-кратката от четирите цикъла. Това е щастие за нас, защото тази юга, Кали Юга, известна още като Желязната епоха или Черната Епоха, е период на най-голям мрак за човечеството. Това е и времето на най-кратката продължителност на живота от който и да е цикъл – тогава човеците живеят 100-120 години. Съществуват и изключения, но за повечето живеещи в Кали Юга се казва, че са изгубили 75% от своята самоосъзнатост. Тъй като мнозина експерти са съгласни с това, че ние или сме близо до края, или че приключваме Кали Юга, ние ще проучим малко по-дълбоко какво означава си част от този цикъл.

Тъмната ЮгаПураните описват историческите характеристики, които можем да очакваме да видим през

мрака на цикъла Кали. Това са сходствата между тези качества, посочени в древните времена и онези, които изглежда проникват нашия свят днес и правят тази древна гледна точка толкова интересна. Доминантната тема за Кали цикъла е повод за разногласия, спорове и препирни. Примери:

- Появата на ръководители, които са неразумни и събират данъци нечестно- Време, когато хората се пристрастяват към интоксикиращи питиета- Периодът, когато чумата и смъртта са нещо обичайно- Епохата, когато безпомощните се превръщат в цели за преследванеМного от предшестващите характеристики изглеждат изненадващо сходни с онези, които

откриваме в нашия свят днес. Ако всъщност живеем в края на Кали Юга, значи те са изненадващо точни, особено когато отчетем това, че те са документирани преди хиляди години.

Според Пураните традиционната дата за началото на Кали Юга е 18 Февруари 3102 пр. Хр. На тази дата митологията заявява, че индуският бог Кришна напуснал Земята. Определено е трудно да се потвърдят подробностите за напускането на този свят от Кришна преди над 5 000 години, но съществуват астрономически събития, които също маркират тази дата. Техните дати могат да бъдат проверени в историческите отчети.

Анонимният автор от един текст от 9 век, „The Book of Thousands” описва шаблон за галактически цикли, които траят 180 000 години всеки, свършвайки със съединяване на всички планети от нашата слънчева система в началото на зодиакалния знак Овен. Това, което прави този отчет толкова интересен е, че последната поява на подобно съединяване е било същото време, когато световният „потоп” (който звучи доста сходно с библейския Голям Потоп) покрил Земята.

Според изчисленията на автора, датата на съединението е била денят преди Кали Юга да започне: 17 февруари 3102 година пр.Хр.

Докато традиционната (божествена) интерпретация на Юга циклите слага края на Кали Юга в нашето бъдеще, тя посочва и това, че под-цикъла възниква 5 000 години след започването на югата. Ако, както традицията предполага, ние сме от пет хилядолетия в тъмната юга, започнала през 3102 година пр.Хр., това ни поставя на 110 години в уникалния под-цикъл, започнал през 1898 година.

Този под-цикъл е сроден с оазис в средата на огромна пустиня. Той предполага, че 5 000 години в най-мрачната част от нашето пътешествие през звездите възниква събуждане, което ни подготвя за останалата част от мрачния цикъл и за прехода в следващата Юга на светлината. Този цикъл-в-цикъла е описан като време на повишена bhakti (санскритската дума за „отдаденост”) влияние. Това е период на повишена отдаденост за която се е вярвало, че трае около 10 000 години.

Докато реалистичната природа на подобни огромни периоди от време все още оспорва от днешните учени, аз описвам тук този цикъл и неговата продължителност по една причина. Фактът, че той трае толкова дълго е указание, че Ведическите традиции не виждат 2012 и края на нашата настояща епоха като край на самата планета. По-скоро те като че ли се съгласяват с това, че „мракът” на Кали Юга е време на необходим смут, който проправя път на нашата еволюция от един начин на съществуване към следващия.

________________________



Времеви код 9: Ведическите традиции описват продължително време на отдаденост, изразена в действие (bhakti), което е започнало около 1898 и продължава доста след 2012 – крайната дата на Маите.

________________________

Независимо от това дали използваме традиционната интерпретация за югите или не, посланието за циклите си остава. Или сме близо, или в края, или сега сме в специален под-цикъл на Кали Юга – най-краткото и най-мрачното време според възгледите на Ведите. Може би не е съвпадение това, че тази мрачна юга възниква само през времената, когато календарът на маите показва, че ние сме в най-далечната точка от центъра на Млечния път.

Да стигнем до такава точка означава, че сме изминали предсказуем път, маркиран от предсказуеми километрични камъни, по време на предсказуема продължителност от време. Докато това познание е обичайно за ведическите учени от днешно време, точно колко добре нашите предци събирали пътешествието на Земята през звездите, си остава тема на разгорещени дебати в научните среди.

Древните епохи на едно древно небеЗа да помогнем на учените да валидизират астрономическо подравняване от типа на тези на

Ведите, сега съвременните компютърни програми разгадават как може да е изглеждало нощното небе по време на историческите цикли в миналото. Посредством симулатори като СкайГлоуб, сега можем да възстановим всяка част от нощното небе от всеки период от миналото, както и да проектираме как ще изглежда нощното небе във всеки момент на бъдещето. Използването на подобни програми се превърна в мощен инструмент в проучването на теорията, че древните храмове, пирамиди и паметници, са били построени по начин, който да съответства на точното подравняване със звездите и констелациите така, както трябва да са изглеждали те в миналото. В загадката на египетския сфинкс, например, този вид проучване добавя още доказателства, че подобна структура е била построена дълго преди 2450 пр.Хр. – датата, която обикновено се посочва в учебниците.

Понеже египетския мистериозен сфинкс е направен като полу-човек полу-лъв, голям брой учени сега подозират, че той е бил построен като маркер на прехода от епохата на Дева до тази на Лъв, когато в далечното минало епохите се сменяли. Но ако преходът от епоха към епоха е толкова постепенен, значи въпросът става: кога точно е станало това? Греъм Хенкок, автор и изследовател, предлага конкретно доказателство за онова, което накрая може да се окаже отговор на този въпрос.

В своята книга „Огледалото на небесата”, Хенкок обяснява:Компютърната симулация показва, че през 10 500 пр.Хр. съзвездието Лъв било дом на

слънцето на пролетното равноденствие. Симулациите показват, че в часа преди зазоряване лъвът в звездите трябва да е изглеждал като че ли се накланя на изток покрай хоризонта - точно на мястото, където слънцето изгрява.

Според Хенкок „Това означава, че Сфинксът с тяло на лъв обърнат на изток, е гледал пряко към едно съзвездие в небето, за което основателно може да се смята, че е негово небесно съответствие.

Това съзвездие е съзвездието Лъв.Какво ни показва подобно съответствие? Съвпадение ли е то? Това съответствие предизвиква

още по-задълбочени въпроси.Ако Сфинксът наистина е изграден така, че да увековечи прехода на съзвездието Дева към

Лъв, и ако е бил построен в годините около 10 500 пр.Хр. (приблизително по времето, когато е свършила ледниковата епоха), то кой е бил тук, за да го строи? Кой в Египет е проследявал цикли толкова огромни, че би била необходима технология, разработена след 500 поколения, за да ги потвърди? И което може би е още по-важно – защо са проследявали тези цикли?

Защо цивилизациите от Египет до Юкатан са посвещавали цели храмове, текстове и паметници по тяхно време, за да обезсмъртят една дата, която е нямало да се случи преди края на времето на повече от 50 века в тяхното бъдеще?

* * *



ГЛАВА 3

КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: НАШАТА ДАТА И 2012________________

„Древните са знаели нещо, което ние изглежда сме забравили.”Алберт Айнщайн

„Разглеждайки тези традиции на маите, ние можем да възпроизведем и възкресим оригиналното откровение за 2012”

Джон М. Дженкинс, съвременен експерт по Мезоамериканска космология________________

На 6 юли 2008 в Интернет се появила статия, озаглавена „Хиляди очакват Апокалипсиса през 2012” – откъс от разследване на АВС Нюз за глобалното повишаване на „СЪДБОВНИТЕ КУЛТОВЕ”. Първото изречение от статията гласяло: „Групите по оцеляване броят времето, което остава до мистериозната дата, която е била предвидена в течение на хиляди години: 12 декември 2012 година.”

Само седмици преди това около две дузини членове на руска група за оцеляване – предимно възрастни жени, но включваща и четири деца, излязла от подземен бункер, където се запечатали от външния свят през ноември 2007 година. Групата била убедена, че ще стане немислимото доста преди 2012 година. Вярвали, че светът ще свърши през 2008 година – шест месеца след тяхното влизане в бункера. Когато това не станало, групата започнала да намалява през зимата. След трагична смърт и погребване на двама от членовете вътре в бункера, след частично разпадане на тавана на пещерата по време на пролетното топене на снеговете и недостиг на храна, останките на групата се появили през май 2008 година.

Според статията, докато те се чудели защо светът все още е там, те били убедени, че това било просто грешка в изчисленията. Продължавали да вярват, че апокалипсиса и края на познатия свят предстоят.

Колкото и крайни да изглеждат подобни вярвания и реакции, те не звучат вече толкова крайно днес. В същата статия се казва: „В САЩ, Канада и Европа различни секти и индивиди казват, че в деня 21 Декември 2012 година светът, какъвто го знаем, ще свърши”.

Докато е очевидно това, че годината 2012 е в умовете на множество хора днес, когато отстъпим назад за една по-голяма историческа гледна точка откриваме, че тези вярвания всъщност са част от традиция, която е започнала преди много време. Макар да съществуват множество различни идеи за това, което можем да очакваме, тъй като има хора с такива идеи, съществува и общо съгласие относно причината за това съсредоточаване в 2012 година. Всичко се свежда до нашето място в небесата и циклите от времето, което носи промените.

Историята сочи сегашното време Както видяхме в Глава 2, съществува универсален консенсус сред местните хора на Земята

относно това, че нашето време - годините между 20 и 21 век, не е обикновен период в историята на човечеството или на земята. С техните пророчества, традиции и системи за опазване на времето, те ни напомнят за това, че по време на нашия живот ще преживеем повторение на цикъла в записаната история.

Във вековете, които последвали последната смяна на епохите темите за онова, което е станало тогава и реакцията на човечеството на него, са били включени в множество религиозни и духовни практики. Колкото и задълбочени да изглеждат те, общата нишка, която ги свързва в едно, предлага ясно послание към нас днес. И едва напоследък, с помощта на учените от 20 век, това послание започва да прави смисъл.

Какво послание само! Нашите предци използвали всички достъпни им методи, за да ни предупредят за един единствен факт: сега е времето на най-изключителните условия и възможности, които придружават най-редките събития, смяната на епохите.



***

Древните ацтеки от централно Мексико споделят вярването на маите, че вселената съществува като огромни вълни от енергия, които се повтарят като цикли от време. Един ключов аспект от тяхното разбиране е, че всеки цикъл притежава уникални характеристики, основани на вълната, която го носи. Докато вълната се носи през творението, нейното движение синхронизира природата, живота и времето. Древните ацтеки знаели, че нашият момент от историята ще донесе началото на нов цикъл, който те нарекли „слънцето”.

Космологията на ацтеките описва историята на Земята като поредица от подобни слънца. Първата, наречена Нахюи-Оцелотл, се характеризирала като време, когато на Земята живеели огромни създания. Колкото и странно да звучи, този отчет звучи подобно на библейския, който описва времето в нашето минало, когато хората се натъкнали на създания по-големи от живота. Според ацтеките този период завършил, когато животинското царство завладяло човешкото.

Второто слънце, наречено Нахюи Ехекатл се определя като време, когато хората се научили да култивират и кръстосват растенията. Този цикъл завършил с това, което се описва като голям вятър, който измел земята, помитайки всичко по пътя си.

По време на третото слънце, Нахюи Куиахюитл хората от земята формирали огромни градове и храмове. Ацтеките описват явлението, което станало по това време: Земята се отвори и небето се изпълни с „огнен дъжд”. Геоложкият запис всъщност показва времето, когато части от земята били покрити с огън. За пепелта, намерена в скалите се смята, че идва от сблъсъка на големи обекти от космоса, вероятно астероид, преди около 85 милиона години. Четвъртото слънце завършило с глобално охлаждане, което също се потвърждава от геоложкия запис.

Според традицията на ацтеките днес, ние живеем в последните дни на петото слънце. Времето за следващото слънце на ацтеките е основано на същите цикли, които маите използвали в своя календар. Имайки предвид тези връзки, се вярва, че петото слънце на ацтеките ще стане в същата времева зона, както тази на маите от подравняването през 2012. Както и в другите Мезоамерикански традиции, съвременните ацтеки и маи вярват, че хаосът, задействан от промените в края на цикъла, е необходим с цел пречистване и павиране на пътя за идването на един по-добър свят.

Съвременните пророчества за Новата световна епохаВизиите на световния преход и онова, което го следва, се простират далеч отвъд древните и

местните световни възгледи в епохата на записаната история. За повече от 400 години подобни визии за бъдещето са попаднали в реалията на пророчеството и самата дума е станала синоним на имената на големи ясновидци като Едгар Кейси и Нострадамус.

Роден през 1503 година, Нострадамус бил очарован от задълбочените визии на древните оракули и ги изучавал, за да разработи свои собствени техники за пророчества. Използвайки наученото, Нострадамус развил второ виждане, което му позволило да надникне – да погледне от разстояние в своето бъдеще и дори отвъд нашето, да стане свидетел на събития, които тепърва трябва да станат с изключителни подробности и точност. В своята творба „Векове” той записал какво е видял през следващите 10 века и отвъд нашето време, чак до година 3797. Някои учени вярват, че неговото виждане в бъдещето може да се е простирало още по-далеч.

Нострадамус не можел да пише в прав текст за онова, което виждал, а записвал видяното кодирано – в стихове от по четири реда, като до смъртта си написал над сто такива. Голяма част от предсказанията му са удивително точни, а друга може да се интерпретира широко.

Сред посочените дати, обаче, са подробности за двете световни войни, които не могат да бъдат сгрешени. Нострадамус също така записал името на Хитлер и описание на свастиката, откриването на пеницилина, ядрената енергия и вируса на СПИН, падането на комунизма и нападението на американския президент Джон Кенеди. Той предвидил и голяма промяна в глобален мащаб във връзка с прехода от 20 до 21 век. Подобно на местните американски и библейски традиции, промените, на които той станал свидетел в своите визии, били придружени от огромен катаклизъм.

Само в критични или спешни случаи той посочвал точна дата. В редките случаи, когато правел това, тези дати ставали мерило за ориентация в историята за нещата, които ставали преди и след тях. Поради тази причина за мен е очарователно това, че една от тези редки дати става през 20-ти век. В своята книга, в стих 72, е казано: „В година 1999 и седем месеца великият крал на



ужаса ще слезе от небето. Той ще върне обратно великия [монголски] крал Чингис Хан преди и след като Марс [войната] властва щастливо.

И в стих 82 уточнява, че това ще бъде предшествано от слънчево затъмнение по-неясно и по-мрачно... от което и да е друго от създаването на света с изключение на смъртта и страстта на Иисус Христос.

Слънчевото затъмнение, което било най-видимото за по-голямата част от Европа, наистина станало на 11 август, 1999 година. В стих 88 Нострадамус продължава да описва катаклизмения характер на своята визия, като посочва специфичния месец на земните промени – през октомври ще има огромно движение по глобуса и то ще бъде такова, че човек може да си помисли, че Земята е изгубила своето гравитационно движение... ще има поличби през пролетта, след което ще се извършат естествени промени в бърза последователност, обръщане на царства и мощни земетресения...”

Наистина е имало големи земетресения в индийския океан през 2004, със сила 9.1 и 9.3 по скалата на Рихтер, а нации като Ирак и Афганистан определено смениха своите фирми на правителство, трудно е да се каже дали точно това е предсказал Нострадамус. Същественото обаче е, че той предвещава големи промени в края на века. И макар че са родени през 374 години един от друг, съществува изненадващо съответствие между предсказанията на Нострадамус и „Спящия пророк” Едгар Кейси.

В едно от своите най-известни пророчества Кейси заявява, че в края на 20 и началото на 21 век ще има безпрецедентен преход на Земята. Както мнозина древни пророчества са описали двата пътя, които можели да преведат човешкото царство през подобен катаклизъм, Кейси предвидил възможността за бъдещето, донесено от постепенните промени, както и времето на преходите, които обикновено са катастрофални по своя характер. Онова, което прави пророчествата толкова значими, обаче е, че е видял и двете възможности да стават в един и същи период от време.

В прочит номер 826-8 от август 1936 година, Кейси бил помолен да каже нещо специално за вида промени, които предвижда. Според него ще има „смяна на полюсите и начало на нов цикъл”.

Бързото спадане на магнитните полета на Земята – това, което предшества смяната на полюсите, кара някои учени да предполагат, че може би сме в ранните етапи на подобна смяна. От калкулатора за времевия код изглежда слабо вероятно смяната да стане в годините непосредствено преди или непосредствено след 2012.

Макар някои от прогнозите на Кейси да звучат катастрофално, прочити 1152-11 от 1939 година описват края на века като последователност от постепенни промени, а не като рязката смяна, която е предвиждал преди това. Той казва: „През 1998 ще има оживена дейност, създадена от постепенните промени, които предстоят. Що се отнася до промените, смяната на Риби с Водолей е постепенна, а не под формата на катаклизъм”.

В глава 7 ще разгледаме точките за избор – термин от физиката, който описва моментите във времето, където нашите избори като че ли имат най-голямо влияние върху изхода на нещата. В университета в Принстъп Хю Еверет III създал самия термин през 1957 година, Кейси опитва точно такава точка в прочита 311-10. Той предполага, че нашата реакция на предизвикателствата в нашия живот могат да определят поне частично каква част от промените е предвидил за смяната на хилядолетието, която в действителност ще преживеем.

Всички пророчества, макар и направени през много години, неизменно сочат към сега. Всички говорят за нещо мощно, може би прекрасно и може би разрушително, което се случва в глобален мащаб в края на 20 и началото на 21 век.

Всичко показва, че това не е съвпадение – какво са знаели всички тези хора, което ние сме забравили? Защо маите сочат като край на хилядолетието 2012, а не 2000 година? Каква разлика правят тези 12 години в края на 5 125 годишния цикъл?

Може би най-добре ще отговорим на този въпрос ако по-добре разберем маите. За да разберем техния календар трябва да погледнем отвъд него. Неговите символи и кодове говорят за връзка между големи цикли от времето. Именно напредничавото им познание за космоса им дава възможност да запазят за бъдещите поколения онова, което съвременните археолози са нарекли „Мистерията на маите”.

Мистерията на маите



Цивилизацията на маите е аномалия в традиционния възглед за историята и културата. Археологическите проучвания в Мексико, Гватемала и част и от Хондурас и Белиз показват, че съвременната архитектура, космическите наблюдения и точните календари, за които се сещаме, когато мислим за маите, в исторически смисъл са се появили „внезапно”.

В своето проучване на древните мистерии археологът Чарлз Галенкамп, автор на „Загадката и преоткриването на една изгубена цивилизация”, резюмира графично иронията на присъствието на маите. Никой не е обяснил по задоволителен начин къде или кога е възникнала цивилизацията на маите, или как се е развила в обкръжение толкова враждебно за обитаване.”

Маите се отличават от културата на селата преди тях по своята напреднала технология. Майкъл Коу, заслужил професор по антропология в Музея по национална история към Йейлския университет, описва тази технология в своята книга „Маите”: „Маите имат много сложен календар, писменост, храмови пирамиди и дворци, архитектура, глинени съдове и много сложен стил, изразенн в релефи и стенни рисунки.

Тази напредничавост и широкоразпространено влияние на тяхната цивилизация прави разпадането на тази цивилизация толкова мистериозно. Макар че съществуват множество теории, никой не е разрешил тази загадка с изчезването им. Чарлз Галенкамп също описва колко малко знаем за нашите древни предци и че каквото и да е довело до „внезапното напускане от маите на техните градове през 9 век” сл.Хр., е все още покрито с тайнственост”.

Експертите може да не са постигнали съгласие относно причините за напускането на цивилизацията на маите, но все пак имат възможност да се удивляват на онова, което те са оставили: храмове, обсерватории и напредничави изчисления на времето.

Науката и посланията на маите правят смисъл на съвременния свят едва с появата на компютрите и сателитите в последните години. Как е възможно група хора, които живеят в джунглите на Мексико преди хилядолетия да знаят толкова много? Отговорът на този въпрос трябва да започне с друг въпрос: с въпроса защо?

Защо преди повече от 2000 години се е появила напредничава цивилизация, изградила масивни храмове и обсерватории, фокусирани върху големите галактически цикли, и след това да изчезне? Защо техният календар, който посочва циклите, които съвпадат с 5000 години записана човешка история, рязко свършва на толкова точна дата – дата, която се случва в рамките на един живот?

Фиг. 6 отлявоАстрономическата обсерватория в Паленке, Мексико, е един от красивите примери на

напредналата архитектура на маите. Обектът е бил изграден и използван между 7 и 10 век сл.Хр., а след това внезапно и мистериозно изоставен. (Мартин Грей, www . sacredsites . com )

Фиг. 6 отдясноЧаст от La Mojarta Stela 1, открита през 1986 – показан е календара. Отгоре надолу се чете

8.5.16.9.7., което отговаря на 156 сл.Хр. по Грегорианския календар. (запазени права на Stela 2000, 2001, 2002, използвана с разрешение)

Невъзможно е да отговорим на тези въпроси единствено като гледаме календара на маите. Невъзможно е и да разгадаем тайната на отчитането на времето от маите, като гледаме традиционната история. Да правим това означава да изпуснем елегантното послание, което маите са ни оставили. Има само един начин да отговорим на тези въпрос, а именно: да мислим различно за нашата връзка с вселената, която имаме от раждането на науката преди 300 години.

Трябва да прекосим традиционните граници, които са разделяли науката, религията, духовността и историята – и миналото и бъдещето, и да съчетаем това множество източници на знания в една нова мъдрост. И когато го направим, се случва нещо забележително!

Времето на маитеВсяка дискусия на извършеното от маите трябва да признава това, което е най-сложното

постижение: техните ненадминати изчисления на времето. Даже днес съвременните маи проследяват големите цикли, както и местното време, посредством тази система, за която експерти като археолози и антрополози като Майкъл Коу казват, че „не са пропуснали нито ден за повече от 25 века”.



http://www.sacredsites.com/

Техните изчисления са правени на техния календар. Но той е нещо повече от просто отброяване на броя на дните между пълнолунието и новолунието. Маите проследявали космическите цикли на времето заедно с небесните събития, които се случват в течение на времето. Посредством най-напредничавата система от календари, която светът е виждал от съвременните времена насам, те са направили нещо, което е почти немислимо за нас днес. В отсъствието на толкова високоскоростни компютри и сложен софтуер, те изчислили движението на Земята и цялата ни слънчева система с оглед връзката й с нашата галактика Млечен Път.

Ключът към „галактическия таймер” на маите е периодът от 260 дни, наречен Tzolkin, или Свещения календар. Свързан е с друг 365 дневен календар, наречен „Двусмислената година”. Маите гледали на тези два цикъла от време като на напредващи както зъбците на две зъбчати колела – като на прогреса, който би бил направен, когато настъпи момент, в който един ден от Свещения календар пасне на същия от Двусмислената година. Този рядък и мощен ден маркирал края на 52 годишен цикъл и бил част от още по-голямо разширение на времето, известно на маите като големия цикъл.

Понастоящем няма артефакт, който да представя календара на маите в неговата цялостност. Съвременните учени могат да разтълкуват системата на маите за изчисляване на времето от техните надписи, но има друг древен артефакт от друга култура, който е запазил възгледа на маите за времето като един календар и който все още се използва днес. Това е камъкът на Слънцето (Piedra del Sol) на ацтеките, древният календарен диск, изобразен на фиг. 7. Този монолитен артефакт беше открит по време на разкопките на главния площад в Мексико Сити през 1790 година.

Фигура 7. Не съществува един артефакт, който да показва цялата система на календара на Маите. Смята се, че древният календар на ацтеките от ляво е извлечен от изчисленията на времето, правени от маите. Темите за настоящата световна епоха и четирите предишни епохи се виждат ясно на увеличената илюстрация на календара, представена отдясно.

Огромният базалтов диск е 12 фута в диаметър и почти 4 фунта на дебелина, с тегло почти 53000 фунта. Интерпретациите на диска се различават от новото разбиране на символите на ацтеките, изглежда има общо съгласие относно това, което той представя. Онова, което следва, е описание на високо ниво на ключовите глифове на Камъка на Слънцето. Предлагам го тук, за да могат архитектите на диска да получат по-дълбоко разбиране за космическите цикли и тяхната връзка с дните на месеца.

Когато гледаме календара на ацтеките на фиг. 7, най-стряскащото изображение е лицето в центъра на диска. Ацтеките приемали доктрината за световните епохи и – както маите, вярвали, че живеем в петия и финален свят от един цикъл, който включвал четири предишни цикъла. Централното изображение е тонатиух, което означава „движения на слънцето” или „слънчево движение”, богът на нашия пети свят. Някои учени интерпретират движението, загатнато от ролята на Тонатиух в цикъла като възможен ключ към мистерията на онова, което се случва в края на епохата.

Около Тонатиух има четири сектора, които представят мястото, на което сме в този цикъл: четирите слънца от миналото. Глифът за всяко е божеството, свързвано с тази епоха. Придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка от горния ляв край, откриваме символите на вятъра, ягуара, водата и огъня. Все още съществува несигурност относно това дали тези глифове представят доминантната тема за епохата или причината за нейния край, или не.

Движейки се навън от цикъла на световните епохи следващият пръстен, който виждаме, съдържа 20 квадрата, които изобразяват 20-те дни на месеца на ацтеките. Осемте стрелки (ъгъла), които сочат навън от този кръг са осемте кардинални точки на слънчевите лъчи (север, североизток, изток, югоизток и т.н.). В дъното на диска (не са показани) са символите на две змии. Всяка е разделена на секции, за които се вярва, че представят крайниците на ягуарите и пламъците. Докато учените все още се опитват да постигнат съгласие относно точното значение на тези символи, по принцип се вярва, че те представят 52-годишните цикли от века на ацтеките, който също е 52 години дълъг.

Изображенията на диска на ацтеките са непокътнати, четливи и все още се използват днес от местните хора на централна Америка. На дубликатите, намерени в Мексико и Юкатан, тази древна карта на времето е стандарта за всичко - от настройката на часовниците всеки ден, до планирането



на годишната реколта. За онези, които познават езика на диска, това е красива карта на нашата връзка с времето, която покрива всичко от хиляди години до настоящия момент.

Разчитане на картата на маитеКалендарът на ацтеките е един артефакт, който дава само частично разбиране на системата за

отчитането на времето на маите. Камъкът на Слънцето носи огромно послание за големия цикъл.Датата, която и календара на маите и този на ацтеките посочват като край на настоящия

цикъл, е една и съща: 21 декември 2012. На този ден зимното слънцестоене посочва края на настоящата световна епоха, календарът се занулява и започваме следващата световна епоха. Подобно на начина, по който километражите на някои коли изписват само нули, след като стигнат 100 000 мили, така и календарът на маите се занулява и цикълът започва отново. Пазителите на времето на маите кодирали крайната дата и системата, която проследява това в масивни таблици и храмове изградени на територията, на която сега се намират Мексико и Гватемала.

Докато свещениците на маите маркирали ключовите дати за тези цикли на своите паметници преди повече от 2000 години, едва в последно време те започват да правят някакъв смисъл в рамките на познатия ни Грегориански календар. По това време оригиналните изчисления на Джозеф Гудмън (1905) бяха потвърдени от учения от Юкатан Хуан Мартинес Ернандес (1926) и английския археолог Ерик Томпсън (1935) и се е превърнала в общоприета дата за началото на големия цикъл на маите.

В признание на приноса на тези учени е създадено понятието GMT корелация – от първите букви на имената им (корелация по средното гринуичко време). Така погледнато календарът показва, че последният голям цикъл е започнал на датата на маите 0.0.0.0.0., тоест 11 август 3114 г. пр. Хр.

Да погледна на подобна древна дата с оглед случилото се по същото време, ми помага да схвана нейното значение. Така контролната точка за началото на този голям цикъл с начало посочено от големия древен календар, е приблизително по същото време, когато са се появили йероглифите в древен Египет. От тази точка до днес, балансът на цикъла компенсира целият промеждутък от време, за който обикновено мислим като за записана човешка история.

Какво означава това?Пазителите на времето на маите очевидно проследявали нещо повече от минутите на деня в

своите календари. Те броели и годините, които ще изминат преди кулминацията на някакво небесно събитие. Посредством усърдието на учения, Джон Дженкинс разпознал това събитие през 1980 и имайки това предвид, ние знаем края на нашия цикъл, който е толкова важен и прогнозиран от маите.

В края на цикъла нашата слънчева система, нашето слънце и нашата планета, се подравняват със сърцевината на галактика Млечен път, или по-точно с екватора на галактиката – едно подравняване, което няма да стане отново през следващите 26 000 години. То отбелязва края на нашия голям цикъл и традициите на маите твърдят, че краят е началото на онова, което сме очаквали.

От гледна точка на космологията и митологията на маите, съзнанието и човешката осъзнатост напредват с етапи на израстване, които покриват огромни периоди от време, компенсирани от циклите. С всеки нов цикъл имаме възможност да се придвижим отвъд мисленето, което ни е ограничило или разрушило в миналото. Този растеж се постига като цикли в циклите, които създават периода на бременност, споменат в последната глава.

Дженкинс щедро описва идеята за човешките жизнени цикли в космическите, духовни цикли: „260-дневният календар се базира на 260 дневен период на човешка ембриогенеза и на едно по-висше ниво, този цикъл символизира, или структурира, този 26 000 годишен период на прецесия, който можем да наречем духовна ембриогенеза.”

_______________________

Времеви код 10: Настоящата световна епоха е започнала на 11 август 3114 г. пр.Хр. Краят й се вижда от рядко случващото се подреждане на нашата слънчева система със сърцевината на галактика Млечен път на 21 декември 2012 година – едно събитие, което за последен път е станало преди приблизително 26 000 години.



_______________________ Съвременните учени признават, че това галактическо подреждане наистина се извършва.

Признават и това, че календарът на маите маркира това събитие. Един от големите цикли на традиционният древен календар на маите приключва през 2012 година, казва Е.С.Круп, доктор на науките, директор на обресваторията Грифин в Лос Анжелис, Калифорния. По-често задаваният въпрос е просто: „Какво означава това?”. От една страна съществуват тези, които обявяват явлението за нещо малко повече от някаква интересна странност, която имаме късмет да видим в живота си. Други предполагат, че приключването на големия цикъл маркира конвергенцията на редките космически процеси и намеква, че обхватът им е от радостен до плашещ.

Хосе Аргелес, доктор на науките, автор на „Коефициентът на маите”, който привлече интереса към времето на маите през 1980-те, например, предполага, че първите години от новото хилядолетие са част от един под-цикъл, който е започнал през 1992 година и маркира появата на това, което той нарича „не-материалистични, екологично хармонични технологии ..., които да допълнят новото децентрализирано информационно общество...”

Посредством същата информация, обаче, други учени и изследователи имат много различна представа за онова, което календарът на маите показва. Те предупреждават, че краят на големия цикъл на маите съвпада с небесните събития, които могат да имат дълбоки и опасни последици за живота на Земята такъв, какъвто го знаем. Списание „Индия Дейли” е онлайн списание за Индия и на 1 март 2005 година публикува резултатите от компютърния модел и вероятността изместването на полюсите да съвпадне с крайната дата на календара. Плашещото заглавие гласи: „Компютърен модел предсказва смяна на магнитните полюси на Земята и това, че слънцето може да сложи край на човешката цивилизация през 2012 година” – описан е най-лошият сценарий на това, което може да означава един свят без магнитно поле.

Очевидно това са две много различни идеи за онова, което можем да очакваме от края на цикъла. Именно затова споделям тази информация тук. Идеята е, че маите са ни предупреждавали за една дата, която самите те нямало да доживеят.

Съществуват множество идеи за това, което можем да очакваме от крайната дата в календара на маите, но повечето хора знаят, че ще стане нещо. Тъй като 2012 година ще настъпи скоро и съвпада с безпрецедентните промени, които вече стават в нашата слънчева система, все повече учени предполагат, че в наш интерес е да разберем онова, което пазителите на времето на маите са се опитвали да ни кажат.

Най-доброто място да започнем, е с календара на маите. Може би пенсионираният професор от държавния университет в Калифорпния Рикардо Дюран е казал това най-добре. В едно интервю за значимостта на крайната дата през 2012 година той обяснява: „Последният ден от цикъла се нарича ден на четири движения. Това е името на датата и това означава много задълбочени промени посредством движение”.

Два цикъла, една и съща датаВ допълнение към зимното слънцестоене през 2012 година, което маркира края на големия

цикъл на маите, 21 декември също сигнализира края на един даже по-голям цикъл: голямата или прецесионна година, която започнала преди приблизително 26 000 години. Именно тогава сме започнали пътешествието, което ни пренася през небесния път на всичките 123 знака на зодиака. Когато прекосяваме прага на екватора на галактика Млечен път през 2012 година, ние не само започваме един 5 125 годишна световна епоха, но същевременно и завършваме една прецесионна година от 12 зодиакални констелации и започваме следващата.

Рядкостта, с която тези два цикъла завършват едновременно и фактът, че живеем във време, когато се събират, ни казва отвъд всякакво съмнение, че това са наистина изключителни дни. Това добавя и достоверност към мъдростта на древните пазители на времето, които са притежавали знанието за това събиране на циклите хиляда години преди съвременната наука да може да разбере неговото значение.

Макар подробностите на циклите на маите понякога да се различават от тези на най-старите космологии в света, като общо еднаквостите са сходни. Следната графика е свързана с ведическата система на югите.



Сравнение между епохите на маите и ведическия святИме на цикъла → Голям цикъл на

Маите→Ведическата Кали

Югазапочнала → 3114 година пр.Хр.→ 3102 година пр.Хр.Време преди да стане

смяната→5 125 години → 5 000 години

Фиг. 8: Сходствата са големи. И Ведите и маите описват началото на нашата настояща

епоха преди около 5 000 години в цикъла, който съвпада с рядкото астрономическо подравняване, които няма да стане преди още 26 000 години.

И двете традиции твърдят, че понастоящем сме в последния цикъл от една голяма световна епоха. И за двата цикъла се смята, че са започнали приблизително преди 5000 години и има само 12 години разлика между датите на техния произход. При такова сходство между две толкова различни цивилизации живели в две различни части на Земята, и в светлината на точността на допълнителните космически времеви линии (съгласие между научните и индуските версии за земната епоха, трябва да се запитаме: „Какво ни казват тези времеви цикли?”

За да отговорим на подобен въпрос, трябва да се вгледаме дълбоко в един опит толкова обикновен, че ние рядко се замисляме. В същото време той озадачава учените и както ще видим в следващата глава, се нарича „времеви проблем”. Отговорът на това, което 2012 година означава в нашия живот, стига до нашето разбиране на мистериозната същност на самото време.

ГЛАВА ТРЕТА

КЛЮЧЪТ КЪМ ВСЕЛЕНАТА: ВРЕМЕТО И НАЙ-КРАСИВИТЕ ЧИСЛА НА ПРИРОДАТА_________________________

„Математиката е езикът, на който Бог е написал вселената.”Галилео Галилей (1564-1642), астроном_________________________

Всяко обсъждане на времето и календара на маите за крайната дата от 2012 година би бил непълен без да споменаваме етноботаника и визионер Терънс Маккена. Преди неговата смърт през април 2000 година, Маккена проучил времето по начин, който звучи повече като мъдростта на древен шаман, отколкото на изследовател от 20 век. Това може да бъде точно мястото, откъдето са дошли инспирациите за неговите мощни идеи. Написаните в съавторство с неговия брат Денис, Маккена написал книгите „Халюцинации” и „Невидимият пейзаж”, в които се описва как техните преживявания с местните хора в джунглите на Колумбия са ги подвели да мислят за времето и за начина, по който нещата са се променили в него като вълни, които имат структура и водят някъде.

Нулева времева вълнаПрез 1998 година Маккена ми изпрати копие от програмата „Нулева времева вълна” – една

компютърна програма, която бяхме разработили, за да отворим един прозорец за проникване в миналото и в нашето настоящо време в историята. Поради съвместимостта между тази програма и моя компютър аз не получих възможността действително да видя „Нулевата времева вълна”. Заинтригуваха ме обаче писмото на Маккена, включено в неговата кореспонденция, новаторското му мислене и връзката между науката и местните традиции. Както аз бях тръгнал към Египет и Перу, така и той се съгласи с древната идея за времето като движеща същина, която пътува на цикли през вселената. Именно начинът, по който той мислеше за тези цикли, ме накара да прочета нещо повече.

Използвайки последователността Кинг Уен от I Ching (древната китайска „Книга на промените”) като ключ, Маккена вярваше, че е открил начин да планира новото и нарастващата сложност от промени в курса на времето. Той наричаше тези уникални условия „новост”. Според



Маккена, когато новото се планира на карта, в резултат се появява една специална вълнова форма, известна като нулева времева вълна, или просто времева вълна.

Причината да споменавам тук програмата на Нулевата времева вълна на Маккена, са нейните резултати. Съществува една година, която тя посочва като точката, в която можем да очакваме онова, което той е нарекъл максимална сложност и новост в нашия свят. Вероятно не е изненада това, че тя е и точката, която вече е дълбоко гравирана в нашата колективна душа: крайната дата на големия цикъл на маите през 2012 година.

Ето как Маккена описва значимостта на тази програма и онова, което той вярва, че тя разкрива: Ние сме на ръба на възможности, които ще ни направят буквално неразпознаваеми за себе си”, заяви той, „и тези възможности ще бъдат реализирани не през следващите хиляда години, а в следващите 20 години, защото ускорението на откритието и новото и трансфера на информация в тази точка е толкова ускорен”. С други думи, програмата на Маккена посочва 2012 като времето, когато всички комбинации от всичко, което можем да схванем в своите умове, внезапно става възможно.

Без съмнение идеята на Маккена за новото отвори вратата към новите възможности с оглед нашето разбиране на времето. Математиката, подкрепяща нашата работа, е сложна. За някои тя е и противоречива. Преди неговата смърт той и математикът Матю Уоткинс работеха заедно, за да идентифицират силите и слабостите в неговата програма. Използвайки откритията на Уаткинс, ядреният физик Джон Шелиак преразгледа оригиналната програма на Маккена, за да коригира грешките, които беше установил.

С приближаването ни до 2012, идеите на Маккена предлагат мощно проникване в сложността на живота, но за отговорите на моите въпроси за 2012 аз имах нужда от нещо повече от това, което неговата програма можеше да предложи. Ако събитията на миналото се превръщат в семена на бъдещи условия, аз трябваше да разбера самите шаблони. Имах нужда по-скоро да открия ритмите, които се повтарят между циклите, а не новостта на събитията и кога се събират.

Простата вселенаЕдуард Телър - човекът, известен като „бащата” на водородната бомба, казва: „Главната

причина за науката е простотата”. Изяснявайки това, което е имал предвид, той заключава: „Колкото повече неща разбираме, толкова по-просто става всичко”. От моя опит като учен и ученик на древните култури аз открих, че този принцип изглежда универсален. Колкото повече разбираме за живота и природата, толкова по-прости стават нещата. Това включва и тайните на самата вселена.

Можем да опишем силите на природата с технически термини, които дават на учените речника за проучване на нашия свят. Но моето чувство е, че няма нужда да го правя. Когато стигнем до същината на онова, което кара вселената да тиктака, тези разбирания всъщност са базирани на прости идеи. Докато законите на природата и времето определено съществуват в масов мащаб във вселената, те са все още заземени в много прости концепции. Те се разгръщат по прости начини в нашия живот. И могат да бъдат споделяни просто чрез думи и примери, които ги правят значими. Затова изглежда, че природата и времето са само толкова сложни, колкото самите ние изберем да бъдат.

Ключът към придаването на смисъл на големите неща във вселената е да разберем какво кара тези неща да работят в малък мащаб. След това можем да приложим онова, което сме научили към по-големия свят. Ето как точно един от най-големите умове на 20 век е достигнал до едно от най-дълбоките заключения за самата реалност. Той взел принцип, който разработвал в малък мащаб на бюрото си и се чудел дали може да го приложи към голямата вселена. Онова, което открил сега формира основата на цял клон на науката, който става самостоятелен в ранните години на 21 век.

Програмите на природата През 1940-те години Конрад Зусе - човекът, уважаван като открилият първите съвременни

компютри, имал проблясък на прозрение относно начина, по който може да работи вселената. Той разработвал простите програми за първите компютри, когато задал въпрос, който звучи повече като сюжет на роман, отколкото като нещо, което да се приеме сериозно като научна възможност.

Ставало дума за следното: възможно ли е цялата вселена да работи както компютрите, които правя? Това е обширен въпрос, засягащ всичко – от идеите за живота и еволюцията до основата на



самата религия. Това са същите изводи, които са направени и в популярния филм „Матрицата” през 1999.

През 1940-те години Зузе очевидно беше човек изпреварил своето време. В последните години нови открития насочиха учените отново към неговите идеи. През 2006 година Сет Лойд, дизайнерът на първия квантов компютър, отведе мисълта на Зузе за вселената като компютър една крачка по-нататък. В светлината на новата технология и новите открития той премина от „Какво ако” към „Така е”. Въз основа на неговите изследвания в новата област на дигиталната физика, Лойд описва изводите от този възглед за реалността: „Историята на вселената е едно огромно и непрекъснато квантово изчисляване”.

В случай, че съществува някакво съмнение в нашите умове относно това, което казва тук Лойд, той изяснява своите идеи. Вместо да намеква, че вселената е като компютър, той ни отпраща в най-радикалното описание на реалността да се появи в последните 2000 години, като заявява: „Вселената наистина е квантов компютър”. Така погледнато всичко, което съществува, е резултат от компютъра на вселената. „Докато изчислението се разгръща, и реалността се разгръща”, обяснява той.

Причината, поради която сравняването на вселената с компютър е важна е, че независимо от нейния размер или от това колко сложна може да изглежда, всеки компютър следва един и същи основен принцип: използва програми, за да си свърши работата. Имайки това предвид, сходствата между природата и компютъра стават очевидни. И в двете има кодове, които карат нещата да се случват. Ако успеем да разберем кодовете, ще можем да разберем и начина, по който нещата работят, както и начина, по който да правим промени, когато те са ни необходими.

Някои хора могат да приемат мисълта за това красотата да произлиза от „програма” за обезпокояваща, освен на езика, който може да не е толкова различен от онова, което нашата собствена наука вече е открила. Дефиницията на програма е, че това е код, който „задейства поредица от събития”. Ние знаем, че от атомите до клетките, от орбитите до сезоните, вселената се задвижва посредством шаблони. Ние знаем също така и това, че тези шаблони се повтарят като цикли. Това са програмите на природата.

Програмите на природата съществуват поради това, че нещо - или някой, ги е поставил там. Докато описанието на това нещо или някой варира от „сблъскване на частици, освобождаващи енергия”, до „Бог”, принципът си остава същия: съществува огромен космически двигател, който движи нещата напред. Затова не е толкова странно да се каже, че вселената и всичко в нея е точно там, където е и точно това, което е, понеже кодът – програмата на природата, го е поставил там.

Ключът към разбирането на подобна космическа програма е да се разпознае какво именно прави – да разпознае шаблона, който тя създава. И за да работим с тези шаблони, ние трябва да разберем цифрите, които ги правят възможни. Тъй като природата работи на прости принципи, няма да е чудно ако се окаже, че и самите тези цифри са също толкова прости.

Нобелова награда е спечелена от Пол Дирак, който казва: „Бог е използвал красива математика в създаването на света”. Красотата се открива в елегантната простота. Когато разберем числата, които правят естествените цикли възможни, ние научаваме и езика на Бога. Когато се научаваме да прилагаме тези числа, за да свържем миналото и бъдещето, ние говорим за божествения език на големия програмист на вселената.

Съществуват учебници пълни със сложна математика, които описват кодовете на природата - нашите предци са ни оставили същите идеи като двата прости ключа, които са обяснени в следващата част. Макар че мощното число, което изглежда управлява толкова много от шаблоните на природата и тяхното точно повторение, учените-шамани от нашето минало създали красив мост между световете на чувствена красота и времевите цикли. Посредством този мост тайната на времето става очевидна: всичко е свързано с разпознаването на начина, по който циклите или шаблоните се разиграват в нашия живот.

Шаблони: Ключовете на природата за вселенатаМоята първа зима във високата пустиня на северно Ново Мексико беше една от най-

студените, вписани в дневниците. Никой не помнеше такива студове от студовете през 1990 насам. Научният ми ум знаеше, че студеният въздух е по-тежък от топлия и се спуска нощем в долините, но до тази първа зима не бях си давал сметка точно колко студени могат да бъдат тези нощи. През



първата вечер на декември, в която излязох от къщи, за да гледам звездите и да проверя термометъра, установих това.

Бързо научих, че високите пустинни долини могат да създават опасни условия, където голата кожа може да замръзне за минути. След като разтърсих няколко пъти живака, за да съм сигурен, че всичко е наред, се втурнах обратно към стаята – температурата беше 50 градуса под нулата!

Когато на следващата сутрин температурите се повишиха до 40 градуса над нулата, отидох в града и всички говореха за рекордните студове и затова какво са направили на техните животни, тръби и реколта. На един човек гумите на колата били толкова втвърдени от студа, че станали крехки и се напукали. През нощта температурата отново спадна до почти 50 градуса под нулата.

Докато се разхождах из полето на другия ден видях, че мравуняците бяха по-големи от обичайното и по-високи. Знаех, че за да са толкова широки, мравките сигурно са навлезли много дълбоко в земята. Знаех и това, че колкото по-дълбоко те строяха своите тунели в земята, толкова по-топла беше земята, която ги обграждаше. Тогава обаче не знаех, че съществува връзка между тези факти и рекордно ниските температури. Дали мравките са знаели, че предстоят такива студове и затова са изградили своите домове така?

Следващата зима шаблоните за метеорологичното време се промениха. През декември беше студено и под нулата, но температурата не беше минус петдесет градуса. През есента бях забелязал, че мравуняците не бяха така големи, както преди. Помислих си, че може би мравките ни казваха, че зимата няма да е толкова студена.

Скоро открих, че това, което бях видял в полето, е просто шаблон. И че този шаблон е част от цикъл. Също толкова предсказуем и надежден, колкото и прогнозите, направени посредством високите технологии, но възниква по-рано, отколкото тези прогнози.

Шаблонът е ясен: колкото са по-високи мравуняците, толкова по-дълбоко са мравките в земята и толкова по-студена ще е зимата. Ако през есента мравките се спуснат наистина много надълбоко, това означава, че или трябва да си провеждам семинарите там, където е по-топло, или да си набавя още дърва. Идеята е, че мравуняците и времето са шаблони, които могат да бъдат разпознати. Техните циклични шаблони са част от по-големите шаблони на сезоните.

Колкото повече научаваме за нашата връзка с природата и времето, толкова по-ясно е, че шаблоните и циклите от времето са нещо повече от интересно явление от живота. Всъщност, всичко от биологията на ДНК и законите на физиката до историята на нашата планета и еволюцията на вселената, нашият материален свят следва точни правила, които позволяват на нещата да бъдат такива, каквито са.

Дори в своята смърт ние сме част от един по-голям цикъл. Нашите най-ценени духовни традиции ни напомнят, че смъртта е само краят на един цикъл и част от един по-голям цикъл, който отразява сътворението/разрушението/раждането/смъртта на самата вселена.

Имайки предвид тези идеи, природата ни предлага два мощни ключа, които дават възможност за предсказване на повтарящите се шаблони в циклите на времето. Независимо от мащаба, независимо колко траят циклите – наносекунда или хиляди години, ключовете работят по един и същи начин.

______________________- Първият ключ е принципът на фракталите. Това са шаблоните, които природата

използва, за да запълни пространството на вселената.- Вторият ключ е златното сечение. Това е числото, което определя колко често

природата повтаря фракталите, които изпълват пространството. ______________________

Всеки ключ за себе си е мощен инструмент за разбиране на всичко - от тайните на атомите и вътрешните дела на слънчевите системи до циклите на личния успех и предателството. Съчетани, те предлагат безпрецедентно проникновение в езика на самото време.

Както ще видим в следващите глави, когато приложим тези два прости ключа към времето – минало, настояще и бъдеще, ние отваряме вратата към мощни прозрения относно това кога и колко често можем да предвидим най-големите заплахи за нашите кариери, за нашит начин на живот, нашата цивилизация и даже нашето бъдеще. Ако знаем кога да очакваме условията, ние знаем също така и как да променим обстоятелствата.



Преди да можем да направим нещо от това, обаче, трябва да разберем нашите два ключа: природата на фракталните шаблони и древната тайна на златното сечение.

Фрактали: Кодът в кода в другия код...В края на 1990-те години имах възможността да използвам всичките си организационни

умения, придобити в корпоративния свят в полза на моето семейство. Трябваше да преместя майка ми от нейния дом в един град в друг дом в друг град. Бързо установих, че самото местене беше лесната част – трудната беше подготовката преди това.

Майка ми беше решила, че това преместване е специално и щеше да го направи различно от всичко, което беше правила преди. Всичко, което беше събирала с години беше разгледано, преценено и нещата, които вече не й трябваха, бяха отстранени. И това трябваше да се направи още преди за започнем да опаковаме.

Изправихме се пред натрупаната история на семейството и бяхме потопени в спомени. Майка ми ми показваше съкровищата, които беше събрала – „О, виж това,” казваше тя, докато държеше нещо, което брат ми или аз бяхме направили преди 30 години. Гледах моя рисунка, направена тогава – дърветата изглеждаха като триъгълници, а скалите – като купчина малки квадратчета. Бях нанесъл на хартията онова, което бях видял с очите си, използвайки инструментите, на които бях научен – геометрията на формите. Понеже геометрията, която учехме в миналото се базира на форми, които не откриваме в природата, рисунките ми бяха приближения. Бях използвал най-сходните с видените форми. Сега знаем, че този тип геометрия – евклидовата, просто не върши работа. Защото природата не е направена от кръгове, триъгълници и квадрати. Ясно е, че ни трябва друг вид геометрия, за да опишем света, който преживяваме посредством своите сетива. Сега я имаме. Възникна нова математика, непрекъснато променяща начина, по който мислим за нещата от природата и своите тела до начина, по който мислим за войните и борсовия пазар. Тя се нарича математика на фракталите, или просто, фрактали.

През 1970те години един професор по математика в Йейлския университет – Беноит Манделброт, разработва начин, който да ни помогне да видим структурата, която прави света такъв, какъвто е. Тази структура се прави от шаблони – шаблони в шаблоните в други шаблони... и т.н. Той нарича този нов начин за виждане на нещата фрактална геометрия. Неговият труд „Фракталната геометрия на природата” сега се приема като една от най-влиятелните книги на 20 век.

Преди откритието на Манделброт математиците използвали евклидовата геометрия, която бях използвал като дете, за да опиша нашия свят. Вярването било, че нашата природа е твърде сложна и фрагментирана, за да има една математическа форма, или формула, която да я представя точно. Именно поради тази причина първите рисунки на дървета от децата изглеждат като пръчки. Затова Манделброт започнал да търси нов начин за изразяване на преживяванията.

Той казва следното: „Не вярвам, че евклидовата геометрия е начинът да започнеш да изучаваш математика. Ученето на математика трябва да започне с изучаването на геометрията на планините, на хората. В определен смисъл, геометрията на съвременната природа и на сградите, на голямата архитектура”.

С тези думи Манделброт казва това, което всички ние интуитивно знаем. Природата не използва перфектни линии и извивки, за да прави планините, облаците и дърветата. Тя по-скоро използва неравни фрагменти, които взети като цяло, се превръщат в планини, облаци и дървета. Ключът при фракталите е, че всеки фрагмент, колкото и малък да е, изглежда като по-големия, от който е част. Това е важно там, където започваме да мислим за времето като са фрактален шаблон.

Когато Манделброт програмирал своята проста формула в компютър, резултатът бил зашеметяващ. Чрез представянето на всичко като малки фрагменти и комбинирането на тези сходни фрагменти в по-големи шаблони, получените изображения правели нещо повече от това просто да възпроизвеждат видяното в природата. Те изглеждали точно като нея.

Фиг. 9. През 1970-те години Манделброт програмирал компютър така, че да генерира първите фрактални изображения като това отляво. Независимо от мащаба, общият шаблон се повтаря и изглежда много сходно на себе си. Учените открили, че такива себе-подобни принципи описват природата и могат да имитират даже най-сложните компютърни шаблони, като това на листа отдясно.



Това е точно нещото, което новата геометрия на Манделброт ни показва за нашия свят. Природата се изгражда на фрагменти и всеки е направен от шаблони, които са сходни и при все това – не са идентични. Терминът за описване на този вид сходство е себе-подобие.

_____________________

Времеви код 11: Природата използва няколко прости себе-подобни и повтарящи се шаблони – фрактали, за да изгражда енергия и атоми в познатите ни форми на всичко – от корени, реки и дървета, до скали, планини и нас.

_____________________

Така станало възможно да използваме фрактали, за да направим копие на всичко - от брегова линия на един континент до алпийска гора, дори на самата вселена. Ключът бил да намерим правилната формула – правилната програма. Това е идеята, която ни води назад до мисленето за природата като за програма, която задейства вселената.

Фигура 10. Примери за фрактали в природата. Изображението отляво е на броколи. Един и същи шаблон се повтаря, за да се създаде главата на броколи. Изображението горе вдясно е на светкавица. Изображението под светкавицата е на увеличен неутрон – специализирана клетка за нервната система, която носи електрическа информация в тялото. И двете изображения илюстрират как себе-подобните повтарящи се шаблони могат да бъдат използвани, за да опишат вселената от много малкото до много голямото, различаващи се само по мащаба.

Ако цялата вселена наистина е резултат от огромна, древна и непрекъснато работеща програма, както предполагат Зузе и Лойд, значи тази програма би трябвало да създава фрактални шаблони, които ние виждаме като света около нас. Този възглед за вселената загатва, че всичко от единичния атом до целия космос е на правено от само няколко естествени шаблона. Те могат да се съчетават, повтарят и изграждат в по-голям мащаб, но в своята сложност те могат да бъдат сведени до няколко прости форми. Идеята определено е привлекателна. Всъщност, красива е. Да се мисли за вселената като за фрактална реалност преминава отвъд изкуственото разделяне, което сме направили между нашето познание в миналото, сплитайки много различни дисциплини на науката и философията в една голяма елегантна история за начина, по който вселената е конструирана. Фракталният възглед за космоса е толкова цялостен, че на него се дължат и физиците и дори естетическите качества на баланса и симетрията, към които художниците, философите се стремят в най-висшите форми на своите професии.

Универсалният апел на този начин на мислене определено изпълва пророческото изявление на физика пионер Джон Уилър за простотата на тестваната от времето мъдрост. Преди своята смърт през 2008 година Уилър предсказва, че всичко трябва да бъде основано на една проста идея. Щом открием тази идея, тя ще бъде „толкова проста, толкова красива, толкова завладяваща, че ще си кажем: „Та как би могло да е другояче?” Една вселена от фрактални шаблони определено пасва на предсказанието на Уилър.

В допълнение към приспособяването на изискванията на толкова много различни начини на мислене, фракталният модел на нашата вселена има и друго основно предимство. То държи ключа към отключването на вътрешната дейност на шаблоните на природата. Ако успеем да разберем шаблона на един атом в малък мащаб, например, значи фракталният шаблон на една слънчева система ще започне да прави смисъл. От нашето разбиране на една слънчева система шаблоните на галактиката също ще започнат да си идват на местата. Всяка от тези системи е с много различни размери, но те са изражения на един общ шаблон; те са фрактали една за друга.

_________________

Всичко, от което се нуждаем, за да разберем вселената, е в простотата на всяка част от нея. _________________



Посредством своя уникален дар да намира точните думи, за да създаде правилните ментални изображения, поетът Уилиям Блейк хванал същината на една фрактална вселена в простотата на само четири кратки реда:

Да видиш света в зрънцето пясък,И рая в дивото цвете,Задръж безкрайността в дланта сиИ вечността – в един час.

Посредством красотата на тези думи ни се напомня, че всичко, от което имаме нужда, за да разберем огромността на вселената, живее в простотата на всеки фрагмент.

Най-красивите числа на природатаПрез януари 1986 година вървях по платото в Гиза за пръв път. Наблизо се извисяваше една от

най-големите неразрешени загадки в историята на нашия вид и паметника, който ме беше очаровал, откакто като дете за пръв път го бях видял на снимка. Стоях в основата на Голямата пирамида.

Отблизо тя изглеждаше по-износена от класическите снимки, на които я бях виждал и които изпълваха туристическите наръчници. Щом я видях, поисках да узная повече. Как е възможно подобна загадка да остане в технологичния свят на 20 век? Кой я е поставил там? И как?

Великата пирамида е една от тези загадки, които изглеждат като бездънна яма с въпроси. Вместо традиционния процес на разрешаването на загадката посредством разкриването на факти, колкото повече знаем за тази древна мистерия, толкова повече откриваме, че не знаем. Но даже в светлината на цялата загадка, един факт за голямата пирамида на Египет е станал ясен: Който и да я е построил, е разбирал силата на едно число, което изглежда прониква живота и формата във вселената. Това е същото число, което е станало средоточие за една от най-успешните загадки в историята.

В романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, главният герой открива шифър, който древните приели за константа, съществуваща в природата и вселената. Той казва, че числото, наречено Фи, по принцип се смята за най-красивото число във вселената.

Числото Фи може да е било кодирано в творбите на Микеланджело и Леонардо да Винчи, но то не е тайна за архитектите на Голямата пирамида. Точността на нейната конструкция не оставя място за съмнение, че числата и връзките, използвани, за да ги изградят, са били приложени много внимателно.

Голямата Пирамида е направена от приблизително 2.3 милиона отделно оформени каменни блокове, някои от които тежат по 70 тона. Тя покрива 133 акра скали и е почти перфектно нивелирана по цялата площ – преди била идеално нивелирана, но сегашната малка разлика се дължи на преместванията на земята през вековете. Дължината на пирамидата е 5,449 инча, същият брой, както средната височина на земните маси над морското равнище, и нейното местоположение в Египет е също така географският център на земните маси за планетата.

Като се имат предвид тези факти, можем да бъдем сигурни, че използването на най-красивото число на природата в конструкцията на пирамидата е преднамерено. Не трябва да ни изненадва тогава това, че размерите, които правят този мистериозен паметник възможен, се дължат на числото Фи.

Спорът за възрастта на Голямата пирамида придава на всички размери на пирамидата още по-голяма значимост. Ако датата за построяване на пирамидата се окаже по-стара от общоприетата 2560 г. пр.Хр., това означава, че нейните строители не само са имали напредничавите познания, необходими, за да направят такава конструкция, но и че са я кодирали с число, което изглежда управлява голяма част от вселената – мистериозното число Фи.

Мистерията на числото ФиФи изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така,

както по-голямата се отнася към цялото. Съществува безкраен брой начини нещо да бъде разделено на две части с различни размери -

този, който вселената сякаш предпочита, е бил признаван от стотици години. През това време са му давани имена, които варират от златната пропорция и божествената пропорция до златното



сечение. Макар че имената варират, числото, което те представят винаги е едно и също: Фи е приблизително равно на 1,618, а фи с малка буква, е равно на .618. И двете са форми на златното сечение. За следващите глави ще използваме фи като равно на .618 при изчисляването на Времевия код. На илюстрацията е даден пример за точно тези съотношения и начина, по който функционират.

Фигура 11. Златното сечение описва специалната връзка между две части на цялото. На тази илюстрация можем да покажем това като вземем отсечка А и я разделим на отсечка В. Каквато и стойност да припишем на общата дължина на линия С, когато я разделим на показаните по-горе пропорции отношението на по-малката секция към по-голямата винаги е приблизително 1,618, а на по-голямата към по-малката е винаги .618.

През 14 век Леонардо Фибоначи - италиански математик, открил безкрайната редица от числа, които златното сечение създава. Най-добрият начин да видим как функционира тя е да разгледаме един пример. Следват първите 20 числа на Фибоначи, известни като редицата на Фибоначи: 1; 1; 2; 3; 5; 8; 13; 21; 34; 55; 89; 144; 233; 377; 610; 987; 1,584; 4,181; 6,765...

Всяко число е резултат от прибавянето на двете числа пред него: 1+1 = 2; 1+2 = 3; 3+2 = 5; 5+3 = 8 и т.н.

След това виждаме, че ако разделим което и да е число от последователността на числото, което непосредствено го предшества, резултатът е близък до златното сечение – много близък, но никога точно. Делението винаги дава стойност, която е или малко по-висока или по-ниска, но никога равна на златното сечение.

Причината е, че подобно деление създава число, което попада в класа на числата, които просто не могат да съществуват при нашия начин на мислене за числата. (То е ирационално число, което просто означава, че не може да бъде описано като точна част). Затова всяко число в последователността е винаги малко над или малко под златното сечение. Колкото по-големи числа делим, толкова повече се приближаваме до точното число 1,618.

Ето няколко примера, които показват, че съотношението на всяка двойка от числата на Фибоначи е или малко по-висока, или малко по-ниска от самото златно сечение.

1÷1 = 1.00 – по-малко от 1.6182÷1 = 2.00 – по-голямо от 1.6183÷2 = 1.50 - по-малко от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение5÷3 = 1.66 - по-голямо от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение8÷5 = 1.60 - по-малко от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение13÷8 = 1.625 - по-голямо от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение21÷13= 1.615 - по-малко от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение34÷21= 1.619 - по-голямо от 1.618, но по-близко, отколкото последното съотношение

Независимо дали става дума за пропорциите на човешкото тяло или за тези на елегантните храмове в древна Гърция, това универсално съотношение изглежда е шаблона за онова, което възприемаме като красиво в света.

Факт: Пропорциите на човешкото тяло се управляват от златното сечение и даже разположението на органите се управлява от .618.

Факт: Орбитите на планетите като Меркурий и Венера са приблизително равни на златното сечение.

Факт: Спиралите, които формират всичко - от ръкавите на галактиката Млечен път и вортексите на урагана до начина, по който расте човешката коса и матрицата на семената в слънчогледа, се управляват от златното сечение.

Факт: Пътищата на спиралата, изминати от квантовите частици в една лабораторна камера се определят от златното сечение.

Златното сечение е навсякъде. Тъй като то ни обгръща, вероятно не е случайно това, че то въплъщава нещата, с които ни е най-удобно. Точната причина за това остава загадка, но това е факт. Като че ли сме направени така, че да се привличаме от стандарта за красота – и това може би наистина е така.



Същото число е и ключ към нещата, които не можем да видим. Златното сечение се прилага към всичко - от състоянието на мозъка и на съзнанието, до пропорциите на ДНК. Например един пълен оборот на ДНК е 34 (ангстрьома) на дължина и 21 на ширина. Всяка от тези дължини е число от редицата на Фибоначи, която показахме, и както и другите подобни числа, 21 до 34 се приближава до числото .618.

Може интуитивно да знаем това, но е важно да разберем, че нашата представа за красотата може и да не е универсална. Ако внезапно се окажем в някой извънземен свят със същества, основани на други пропорции, те могат да ни се сторят неприятни или отблъскващи поради това, че се придържаме към златното сечение.

Но едновременно с това, ако нашите извънземни приятели са с различни пропорции – например половината от златното сечение – 1.309, може да ни изглеждат толкова странни, колкото и ние на тях. Като знаем откъде произхождат нашите стандарти за красота това може да ни помогне да бъдем по-толерантни към други възможности. Простото разбиране на нашия свят може да стане основа за добри връзки с нашите галактически съседи.

Златното сечение изглежда водещ принцип в циклите и пропорциите на растеж на природата, както и във времето, което отделя нещата, които се случват в живота. Именно поради това, че златното сечение се прилага към природния свят по начин, който е толкова универсален, не бива да бъдем изненадани като открием, че то се прилага към мистериозната същина, отделяща един момент на живота от следващия. Златното сечение се прилага и към самото време.

Загадката на времетоКогато физикът Джон Уилър бил помолен да дефинира „времето”, той направил това с

простота, която можем да очакваме от древен мистик, изолиран в далечен манастир в най-високата част на покрита със сняг планина. „Времето”, казва той, е „онова, което пречи на всичко да се случва едновременно”. Може да се смеем, когато чуем подобен прост отговор от подобен блестящ човек, но ако наистина помислим ще ни стане ясно, че Уилър има дълбоко разбиране на най-обикновената и при все това най-загадъчната връзка, която всеки от нас ще преживее в живота си – нашата връзка с времето, което дефинира нашето съществуване.

Нашата странна връзка с времето, както и нашите опити да я опишем, не е нещо ново. С думи толкова значими днес, колкото са били тогава, свети Августин посочва иронията на нашата връзка с времето. „Какво представлява времето? Ако никой не ме пита, аз знам какво е, но ако искам да обясня на този, който ме попита какво е то - не знам.”

Без съмнение времето е най-загадъчното преживяване за дефиниране и най-трудното за обяснение. Причината е в това, че никой не го е виждал, измервал пряко, или преживял. Не можем да го хванем или фотографираме. Невъзможно е да го съберем на едно място и да го използваме по-късно някъде другаде. Когато се опитаме да опишем какво означава времето в нашия живот откриваме, че единственият начин да направим това, е да опишем по-скоро нашите преживявания във времето, отколкото самото време. Казваме, че нещо се е случило тогава в миналото, че се случва сега в настоящето, или, че ще се случи в бъдеще.

С други думи, като че ли времето не може да бъде отделено от самите събития. Именно това е ключът към един от най-големите скокове в разбирането на начина, по който работи вселената: фактът, че времето и нещата, които се случват в него са вътрешно свързани като двете части на една и съща същност – те не могат да бъдат разделени.

Две революционни открития на 20 век завинаги промениха начина, по който мислим за времето. С тези открития стана възможно да свържем времето с нещата, които се случват в него. С други думи, за нас стана научно „легално” да мислим за времето като за нещо. Ако то се държи като вещество, значи можем да го измерим като вещество.

Понеже времето е естествен процес и понеже толкова голяма част от природата се управлява от златното сечение, естествено би било времето да следва същите шаблони от фрактали, както и златното сечение. И това наистина е така. За да разберем как този начин на мислене разтърсващ парадигмата свързва нещата, които се случват в бъдещето с тези от миналото, първо трябва да разгледаме отблизо загадката на самото време.

Нова интерпретация на пространството и времето



До 20 век западният свят гледаше на времето и пространството поетично – като на нещо, което съществува само защото имаме нужда да съществува в нашия опит. Философът Жан Пол Сартр описва времето като „специален вид разделение” на събитията от живота. Именно това разделяне създава онова ,което наричаме „разделение, което събира отново”.

Гръцките философи били сред първите, които се опитали да дадат дефиниция на времето. В своята творба „Тиматеус”, например, Платон описва начина, по който времето било сътворено заедно с небесата поради специална причина. „[Създателят] искал да направи вселената вечна – доколкото тя може да бъде такава”. Но признавайки, че животът във вселената не би споделил вечността на вселената, според Платон Създателят решил да има движещо се изображение на вечността и когато вкарал в ред небесата, той направил това изображение вечно, но движещо се според число, докато самата вечност почива в единството; и именно това изображение ние наричаме време. От неговото описание виждаме, че Платон вярвал в това, че времето възниква с раждането на вселената и че е било начинът на Бога да осигури дълготрайно творение.

С раждането на науката през 17 век времето започна да придобива ново значение. Когато Исак Нютон оформил законите на движението през 1687 година, той признал, че неговите теории, както и неговите уравнения, са основани на времето. Затова, за да посочи природата на това, от което зависела неговата работа, той дефинирал чистото време като нещо, което „тече еднакво, без връзка с нищо външно”.

С други думи, Нютон мислел за времето като за абсолютно количество. То „е каквото е” и не се влияе от вселената или от събитията на света. Възгледът за времето функционира така, сякаш съществува независим часовник, който тиктака някъде извън вселената и неуморно проследява непрекъснатия поток на времето. Идеите на Нютон бяха приети бързо, защото изглеждаше, че работят добре – при това толкова добре, че въз основана своите възгледи за времето той създаде цяла математическа система.

Изводите, до които доведе възгледа на Нютон за времето като абсолютно количество все още са с нас. Ако неговите идеи са правилни, това означава, че ще бъдем в състояние да изчислим местоположението на всяка частица във вселената. И ако можем да знаем къде е всяка частица и колко бързо се движи, значи ще можем да изчислим нейното точно местоположение и в друг момент от времето.

С приемането на идеите на Нютон цялата вселена започна да изглежда като една голяма машина, направена от частици, които могат да бъдат проследени от едно място на друго. Именно този механичен възглед за реалността и нашите тела доведе до настоящото разцепване между мисленето за нашия свят като за индивидуални частици, които могат да бъдат известни и измерени абсолютно (класическата физика) и концептуализирането им като зони на енергия, описани от вероятностите (квантовата физика).

С теорията на Айншайн за относителността от 1905 година тези поетични възгледи са се променили завинаги. Вместо да мислят за времето като за свой собствен опит и отделно от всичко друго, Айнщайн предложил нещо толкова радикално, че даже учените трябвало да преосмислят основите на физиката, за да схванат какво казва. Основата на теорията на Айнщайн била просто тази: времето е част от вселената и не може да бъде разделено от пространството, в което то се движи.

С други думи, времето и пространството са две части на едно и също нещо. И точно както две нишки се сплитат в една нишка прежда, така и времето не може да бъде разделено от пространството, в което то се движи. Айнщайн казва, че именно времето и пространството, съчетани заедно като пространство-време, формират реалия отвъд нашия познат свят на три измерения – дължина, ширина и височина. Той нарекъл тази реалия четвърто измерение. С приемането на идеите на Айнщайн времето се превърнало в нещо повече от философска концепция. Внезапно то станало сила на природата, с която учените трябвало сериозно да се съобразяват.

Фигура 12. Как изглежда пространство-времето? Учените често го илюстрират посредством изображения, които приличат на горното, където вълните от пространство са огънати и оформени от неща като черни дупки и от гравитацията на планетите. Тъй като времето и събитията на живота не могат да бъдат отделени, обаче, в реалността ние виждаме време-пространството навсякъде около нас като нашия всекидневен свят. От вълните на океана до лицето, което седи до вас, всичко,



което познаваме като наш свят, е пространство-времето на вселената, замръзнало в съответното „сега” на настоящия момент.

Докато Айнщайн създава теорията на относителността, то идеята за пространството и времето, вплетени заедно, всъщност възниква от един от неговите колеги и приятели – Херман Минковски. Именно негови са думите: „Възгледите за времето и пространството, които искам да изложа пред вас, са възникнали от почвата на експерименталната физика и именно в нея е тяхната сила. Те са радикални. Затова пространството само по себе си и времето само по себе си избледняват в сенки и само един вид обединяване на двете ще запази една независима реалност.”

Откритията на Айнщайн и Минковски довеждат до една от най-революционните идеи в науката - цялостният термин за реалността, която Минковски описва, сега е известна като пространство-времето на Айнщайн-Минковски.

Айнщайн знаел, че оригиналните записки на теорията за относителността са сложни. В писмо до Хайнрих Зангер през 1915 година той пише: „Теорията е прекрасна отвъд всякакво съмнение. Но само един колега успя да я разбере и да я използва.” Този колега бил математикът Дейвид Хилберт. След появата на теорията на относителността нямало връщане назад. Внезапно вече всички говорели за нея и след повече от 30 години Айнщайн все още бил изумен от това, че неговите идеи за времето и пространството били приети толкова добре от публиката като цяло.

Например в едно писмо до Филип Франк от 1942 година, Айнщайн написал: „Никога не съм разбирал защо теорията за относителността се посреща така живо, дори страстно сред голямото мнозинство от публиката.” В друго писмо до своя приятел и колега Марсел Гросман, Айнщайн пише: „Сега всеки кочияш и сервитьор спори относно това дали теорията за относителността е вярна”.

С думи, които придават изцяло ново значение на нашата идея за времето, Айнщайн описал неговата загадъчна природа, като обяснил: „Времето не може да бъде абсолютно дефинирано, и съществува неотделима връзка между времето и скоростта на сигнала [скоростта на дадена вълна]. С това изречение 300 години от начина, по който мислим за времето и за нещата, които стават във времето, се променили завинаги. Ние продължаваме да говорим за изводите дори днес и много от въпросите, които бяха запалени от идеите на Айнщайн, все още очакват своя отговор.

„Проблемът” на времетоДвата въпроса, които може би озадачават учените най-много, са:1. Реално ли е времето?2. Защо изглежда, че времето тече само в една посока – напред?Тези два въпроса може да звучат като нещо, което бихме очаквали да чуем още на първия ден

от курса по философия в колежа, а отговорите на тях са ключът към значението на календара на Маите и на мистерията на 2012 година. Учените задават сериозно и двата въпроса. Причината е, че на тях трябва да се отговори преди учените да могат да продължат напред и да разрешат някои от великите загадки на физиката и вселената.

Усилията се изплащат. Новите проучвания дават нови доказателства, които са изстреляли физиката към нов начин на мислене за вселената. Този нов начин на мислене води точно до това, от което се нуждаем, за да разрешим загадката свързана с 2012 година. Затова да погледнем по-дълбоко към всеки въпрос и да видим къде ще ни отведат доказателствата.

1. Реално ли е времето?Ако запитате някой заседнал в задръстване на магистралата реално ли е времето, ще ти каже:

„О, да. Напълно реално е.” И от квантовата перспектива на създаването на нашата реалност с оглед начина, по който възприемаме нашия свят, те са напълно прави.

Но освен времето между един светофар и друг, може би имаме работа и с друг тип време – времето, което е контейнер за нещата, които стават в света. Именно това време Айнщайн е бил на път да види различно преди един век. И когато това станало, всичко се променило.

Докато теориите за относителността на Айнщайн от 1905 и 1915 година определено ни накарали да мислим за времето по нов начин, те също така създали и проблема, с който физиците все още се борят: правилата, които описват света от гледна точка на вселените и които са приложими към падането на ябълките (класическата физика) като че ли не работят, когато става



дума да се опише фината реалност на податомните частици, от които са направени и ябълките и вселените (квантова физика). Всичко се свежда до това какво означава за нас времето в нашата реалност. Неговата роля е била поставяна под въпрос толкова дълго, че физиците са си създали свой жаргон за описването на тази мистерия: наричат го просто „проблемът на времето”.

През 1967 година два от най-блестящите умове предложили начин да се обединят квантовия и класическия светове. Физикът Джон Уилър (от университета в Принстън) и Брис ДеУит (от университета в Северна Каролина) публикували статия с уравнение, което сякаш успешно смесвало и двата начина на мислене за света в едно обединено уравнение, известно като уравнение на Уилър-ДеУит.

Идеята била проста – това уравнение е начин да се мисли за вселената от една гледна точка, която сплита квантовия свят и класическата физика в едно. Но има и малка уловка: за да решим това уравнение трябва да забравим за времето. Точно така – изглежда, че получавайки решението, времето просто изчезва от уравнението.

С други думи, за да се реши уравнението трябва да се пренебрегне самата същност на това, което пречи на всичко да се случва едновременно. Какво ни казва подобно откритие? Възможно ли е на най-дълбоките нива на реалността времето да не съществува наистина?

Именно това е заключението, към което водят проучванията в института по квантова оптика „Макс Планк” в Германия. Именно там физикът Ференц Краус използва лазерна светлина, за да проучи най-фините интервали от време, които можем да си представим: квантовото време. В лабораторията на Краус нещата, които стават по време на проучването се случват толкова бързо и в такъв малък мащаб, че учените трябвало да създадат изцяло нов речник дори само, за да ги опишат.

Една атосекунда, например, е мярка за времето, която е равна на един квинтилион от секундата. Това е число следвано от осемнадесет нули. Това са такива фини моменти от време, че учените са открили място, където няма време – реалия, където пространството между една толкова фина случка и следващата няма значение и не прави смисъл. Нарича се време на Планк. Времето на Планк се измерва като нещо, което се случва в интервал от 10¯43 секунди или по-малко (това е минус 10 с 43 нули след него). Една единица от времето на Планк е по-малко от една трилионна от една трилионна част от описаната по-горе атосекунда. Поне за сега това е най-малката единица от време, която има някакво значение във физическия свят.

Това ни връща към реалността от време и към онова, което става на интервали, които са по-малки от времето на Планк. Основното е това – за нещата, които стават в мащаб под този на Планк, времето изчезва. С други думи, нещата, които се случват в толкова малък мащаб, като че ли нямат смисъл в нашия физически свят. Това е довело до противоречивата идея, че времето може да не е толкова важно, колкото сме мислели, че е, или може би че то не съществува по начина, по който сме мислели за него в миналото. Карло Ровели – физик в университета в Марсилия, Франция, сумира тази възможност: „Може да е най-добрият начин да си мислим за квантовата реалност е да се откажем от понятието за време –фундаменталното описание на вселената трябва да е извънвремево.

С тези думи Ровели описва точно колко далеч сме стигнали в своето мислене за онова, което времето означава за нас. Докато имахме навика да мислим за него като за основа на живота и вселената, ние може би откриваме, че времето, поне на някои места, дори няма значение. Сега имаме всичко, от което се нуждаем, за да адресираме въпроса, поставен в началото на тази част: времето наистина ли съществува, или именно нашето преживяване му придава значение? Интересното е, че отговорът на двете части на въпроса изглежда е един и същи. Този отговор е да. Всичко зависи от това за какво ниво на реалността говорим и от нашето място в реалността.

Когато „Тогава” е „Сега”: Езикът, който отразява реалносттаСъвременната наука все още проучва реалността на времето и онова, което тя означава за

концепциите на миналото и бъдещето, но нашите предци вече са били добре запознати с тези връзки. Когато в средата на 20 век лингвистът Бенджамин Лии Уорф проучвал езика на индианците Хопи, например, той открил, че техните думи пряко отразявали техния възглед за безвремевата природа на вселената. Тяхната идея за времето и за нашето място в него била много различна от начина, по който ние обикновено мислим за себе си. Те виждали света като единна същност, в която всичко е свързано и се случва в настоящото „сега”.



В своята книга „Език, мисъл и реалност” Уорф сумира възгледа на индианците Хопи: „Според тях времето изчезва и пространството се променя и вече не е хомогенното и безвремево пространство за нашата предполагаема интуиция или за класическата механика на Нютон”. С други думи, индианците Хопи просто не мислят за пространството, времето, разстоянието и реалността по начина, по който го правим ние. В техните очи ние живеем във вселена, където всичко е живо и свързано. И което е най-важното, те гледат на всичко като на случващо се „сега”. Техният език отразява техния възглед.

Когато гледаме един океан, например, ние виждаме вълна и обикновено казваме: „Виж тази вълна”. Но ние знаем, че в действителност тя не съществува сама. Тя е там само заради другите вълни. „Без проекцията на езика”, казва Уарф, „никой не е виждал една единствена вълна”. Онова, което виждаме, е повърхността на вечно променящо се вълнуващо се движение. На езика на Хопи, обаче, за да опишем действието на водата в момента, в който го виждаме, бихме казали, че океанът „вълнува”.

Така в традиционните вярвания на индианците Хопи времето придобива съвсем ново значение.

С други думи, езикът на индианците Хопи използва същите думи, независимо дали описва това, което „е” или което вече е станало. Знаейки, че квантовия свят съдържа шаблона за всички възможности, този възглед за времето и езика правят перфектен смисъл. Когато Хопи казват, че нещо „е”, те описват квантовата възможност, която се е проявила и оставят бъдещето отворено за други възможности.

В невидимия квантов свят може да изглежда, че времето на съществува, но във вселените, шаблоните и циклите то определено съществува. Изглежда, че там, където има време, то плува само в една посока. Това ни води до втората загадка. Според математиците времето може да се движи напред или назад, но ние преживяваме само бъдещото движение, което те наричат „стрела на времето”.

2. Защо изглежда, че времето тече само в една посока?Когато физиците говорят за времето, техните идеи по принцип следват един от двата начина

на мислене. Единият твърди, че времето е субективно преживяване и че начинът, по който го преживяваме се определя от онзи, който осъществява преживяването. От тази гледна точка миналото, настоящето и бъдещето съществуват през цялото време. Във всеки момент те съществуват като поток от енергия и събития, които ние преживяваме като сега”.

Може би този начин за мислене за времето е описан най-добре от самия Айнщайн от 1931 година. „За онези от нас, които вярват във физиката,”, казва той, „разделението между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и трайна”. Мнозина физици вярват, че нашата „илюзия” за времето може да е начинът, по който вселената наистина работи и когато се стигне до математиката, която описва времето, съществува мистерия, която изглежда е толкова трайна, колкото и самата илюзия. Тя се нарича стрела на времето или „проблем на времето”.

Проблемът е следния: Времето изглежда тече само в една посока. То се движи от настоящето към бъдещето. Макар във физиката да няма нищо, което да твърди, че то трябва да се движи в една посока, всички ние знаем, че то прави точно това. Или поне така ни изглежда на нас. Достатъчно е да погледнем ежедневния ни свят, за да се уверим в това.

Ако изпуснем яйце на пода и то се счупи, то е необратимо счупено. И може да предположим, че ще остане такова завинаги. Малко вероятно е то да се събере отново и да възстанови първоначалната си форма.

Най-интересното е, че в нашето разбиране в законите на физиката няма нищо, което да попречи на тези неща да се случат. Нищо в законите на физиката известни ни досега не казва, че яйцето трябва да остане счупено завинаги. Физиката твърди точно обратното: принципите, които определят потока на времето във вселената са симетрични – могат да отидат във всяка посока.

Но знаем, че те не го правят. Трябва само да си помислим за разбитото на пода яйце, за потока на пари от чековата ни книжка, или за това как се променяме с годините като пряк свидетел на стрелата на времето. Въпросът е защо? Какво е това, което принуждава времето да тече в една посока и защо тази посока винаги е към бъдещето?

Отговорът е вторият ключ за разбирането на загадката за 2012 година. Всичко тръгва от Айнщайн и от неговото откритие, че времето и пространството са неделими.



Теорията за големия взрив предполага, че едно първично освобождаване на енергия е пуснало вселената в действие. Съществуват спорове кога се е случило това и какво, ако изобщо, е съществувало преди него – данните просто говорят, че се е случило. Новата информация от сателитите показва, че съществуват останки от масивното освобождаване на енергия, която е родила нашата вселена преди 14 милиарда години. Важното е, че изглежда енергията се придвижва като се отдалечава от едно място в центъра на вселената. Данните показват, че тя се разширява и охлажда.

Фигура 13. Изображение от СОВЕ сателита на НАСА, което показва концентрацията на енергия останала от първоначалното освобождаване на енергия при големия взрив. Отдясно: Илюстрация от художник, която показва енергията на вселенвата, която се разширява навън и се придвижва встрани от централната точка. Тъй като времето и пространството, през които се придвижва тя не могат да бъдат разделени, то непрекъснатото разширяване на вселената навън може да обясни загадката на това защо изглежда, че времето се движи само в една посока и то винаги към бъдещето.

В разширяването на вселената навън от централната точка можем да намерим ключа към мистериозния поток на времето в една посока. Тъй като времето е пространството, в което пътува, то се разширява с потока на пространството: навън и встрани от своя източник.

Законите на физиката може да позволяват на времето да се движи напред и назад, към бъдещето или към миналото, но потокът на вселената навън кара тази нейна стрела да се движи в една посока. А какво би станало на времето, ако вселената спреше да се разширява и започнеше да се свива? Щеше ли да започне да се движи в противоположната посока и да започне да става по-малка?

В историята за сътворението на Пураните съществуването на вселената се отдава на вдишването и издишването на дъха на Брахма. Учените описват големия взрив като освобождаване на енергията, която е започнала вселената - подобно на това древният мит трасира началото на вселената до освобождаването на енергията от издишания дъх на Бога. Докато Брахма продължава да издишва навън, вселената расте и се разширява. Древните текстове описват момента, когато Брахма завършва издишването, прави пауза и започва следващата част от цикъла – вдишването. Ако пространство-времето съществува по начина, по който теорията за относителността го обяснява днес, значи през този период ще преживеем времето по много различен начин в сравнение с начина, по който го преживяваме сега. Ето къде нещата стават даже още по-интересни.

Според сегашните теории свиването на вселената би накарало пространството да тече в противоположната посока спрямо посоката, която виждаме днес. С други думи, всички частици, които са се отдалечавали от мястото на големия взрив, биха започнали да пътуват назад - към своята точка на произход. Тъй като пространството е време, времето също би обърнало своя поток.

И така можем да открием, че причината, поради която изглежда, че времето се движи само в една посока към бъдещето е просто в това, е то следва движението на пространството. Ако се окажем на място, където пространството се свива, например в червеева дупка или в скрито измерение, то математиката, която познаваме днес, все още би важала, но с обратна посока.

Формата на времетоТъй като пространството и времето са различни части от същото „нещо” и поради това, че

„нещото” има форма, възниква въпроса: На какво прилича? Каква е формата на времето? Идеята, че времето има форма, не е нова. Именно това е заключението на някои учени с отворен ум в началото на века.

През 1913 година математикът Ели-Джоузеф Картан (1869-1951) предложил нов вид математика, която би обяснила част от мистериите на пространство-времето – нещо, което теориите за относителността на Айнщайн не могли да направят. Резултатът била теорията на Айнщайн-Картан, която описва пространство-времето като нещо, което се движи по специфичен начин, следва специфичен път и създава специален ефект. Пътят е с формата на спирала, а ефектът се нарича торсионно поле.

Да се гледа това, от което е направена вселената като на торсионно поле, води до няколко извода. Най-очевидният от тях е, че формата на пространство-времето е шаблон за начина, по който



материята се формира в природата. Не е нужно да търсим далеч, за да открием доказателства, че случаят е точно такъв. Виждаме спиралите на природата навсякъде. Те изглеждат шаблон за вселената такава, каквато я знаем. От галактиките до нещата, които не могат да се видят с невъоръжено око, спиралите на пространство-времето са ключът за кода на природата.

Ето кратък списък, който да покаже доколко универсална е тази форма и колко често се появява в нашия свят и отвъд него.

- Спиралата, която управлява формата на Млечния път и другите спираловидни галактики- Спираловидните орбити на планетите докато се въртят около слънцето- Спираловидните шаблони на системите за метеорологичното време, които се движат по

лицето на земята- Спираловидният вортекс, който пресушава водата в нашия умивалник в една посока в

Северното полукълбо и в обратната – в Южното полукълбо.- Спираловидните ветрове на торнадото и ураганите. - Спираловидната конфигурация на семената, които растат в главата на слънчогледа- Спираловидните шаблони на защитните черупки – раковините- Спираловидният шаблон, който дефинира голяма част от човешкото тяло.

Списъкът продължава и продължава.Може да мислим за ролята на спиралите в природата, но ясновидци като Теодор Швенк (1910-

1986) и Виктор Шаубергер (1885-1958) са посветили живота си точно на това. Благодарение на тях имаме ясна документация за ролята, която спираловидната енергия играе във всичко - от движението на водата в земните потоци и реки до движението на кръвта, която циркулира във вените ни и ни дава живот. Именно поради спираловидния шаблон и торсионният ефект изглежда толкова универсален, че прави прекрасен смисъл да се намери тази мощна форма и в нещото, от което е направена вселената.

Именно тази идея ни връща обратно към най-красивото число на природата. Спиралата, която обикновено виждаме в света, е специален вид, направен от числата, които проучихме преди като последователност на Фибоначи. Наречена е спиралата на Фибоначи. И така, красивото число фи, което определя колко често се повтарят нещата в природата, изглежда управлява и самата форма на нещото (пространство-времето), от което е направена вселената.

Сега можем да отговорим на въпроса каква е формата на времето? Доказателството за наличие на спирали в енергията и природата показват, че вълните от време следват пътищата на тези спирали. Правейки това, те създават торсионни полета, които се движат в цикли през вселената. Имайки предвид тази идея, вече има смисъл да мислим за нещата, които стават в живота и в света като за места, които се появяват покрай вечно разширяващите се във времето спирали. Дали мислим за това време като за секунди, години или еони, тези места могат да бъдат измерени, изчислени и даже предсказани.

Въоръжени с нашето разбиране за формата на времето (спирала) и движението (навън), нека приложим онова, което знаем към ежедневния свят. Всички ние сме чували, че историята се повтаря, но какво наистина означава това? Колко от историята се повтаря и можем ли да знаем кога едно лошо (или добро) преживяване от нашето минало е вероятно да се появи отново в живота ни?

В следващата глава ще използваме простотата на програмите на природата, за да отговорим на този въпрос. Ако знаем къде в спиралата на времето сме, значи можем да открием събитието-семе, което започва цикъла и да определим кога личните и глобалните условия на миналото ще се появят отново в нашето бъдеще.

* * *

ГЛАВА 5

В ЛЮБОВТА И ВОЙНАТА ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ: ФРАКТАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

________________



„Съществуват цикли във всичко. Във времето, в икономиката, в слънцето, войните, геоложките формации, атомните вибрации, климата, човешките настроения, движението на планетите, популациите на животните, честотата на заболяване, цените и в акциите и структурата на вселената”.

Рей Томес, съвременен философ

Вечният поток на времето преминава през циклични периоди на проявление на вселената” Александър Фридман (1888-1925) , космолог________________

Погледът и сълзите в очите на моята учителка е нещо, което винаги ще помня. Беше периода на студената война. Беше извършено нападение над президента. Нацията беше в шок. Имаше толкова въпроси без отговор. Кой го е направил? Защо? Как е възможно да се случи подобно нещо?

Дежа вю, 100 години по-късноСамо няколко дни след нападението на Джон Кенеди, в местния вестник беше отпечатана

историята за странните обстоятелства около смъртта му. Прочетох я. Заглавието й беше: „Историята се повтаря. Ставаше дума за обстоятелствата около смъртта му и за една история от преди 100 години – тази на Ейбрахам Линкълн. Винаги съм се интересувал от шаблоните и циклите, но никога не съм мислил за тях от гледна точка на неща като смъртта на един президент.

В началото прочетох статистиката само от любопитство. В двете истории имаше много сходства: например и двамата президенти се занимаваха с расизма и гражданските права. И двамата имаха съпруги изгубили деца докато са живели в Белия дом. И двамата бяха застреляни в петък. И двамата бяха умрели от огнестрелна рана в главата.

Съвпаденията бяха доста необичайни, но недостатъчни, за да ме убедят, че става нещо изключително. Но колкото повече четях, толкова по странно ставаше сравнението.

Например Линкълн е седял в ложа номер 7, когато е бил убит. В деня на убийството си Кенеди е бил в кола номер 7 – един „Линкълн”, подарък от Форт Мотър Кампъни. И двамата са били със съпругите си. Линкълн бил избран в Конгреса през 1846 година. Кенеди бил избран в Конгреса сто години по-късно - през 1946 година. Линкълн станал президент през 1860та година, а Кенеди – сто години по-късно – през 1960. Последното име на човека, който ги заменил в офиса, било едно и също – Джонсън. И двамата Джонсъновци били родени на сто години разстояние. Ендрю Джонсън - през 1808, а Линкълн Джонсън – през 1908 година. И двамата президенти имали по 4 деца и двамата бяха изгубили две от тях преди да станат на двадесет години. И двамата бяха изгубили по един син докато са служили в Белия дом. Лекарите на Линкълн и Кенеди били с еднакви имена: Чарлз Тафт. Името на личния секретар на Линкълн било Джон (първото име на Кенеди), а на секретаря на Кенеди било Линкълн (фамилията на Ейбрахам). Агент на име Бейкър задържал нападателя на Линкълн, Джон Уикис Буут. Офицер, който също се казвал Бейкър, задържал нападателя на Кенеди – Лии Харви Усуълд.

Независимо от това защо тези две събития са толкова сходни, макар и на разстояние 100 години едно от друго, неоспорим факт е, че са сходни. Може да се приеме, че това е някаква странна карма на двамата, но реалността е, че тя съществува. Дали искаме да признаем сходствата или не, отговорът на нашия въпрос за това дали историята се повтаря или не, изглежда очевиден. Защото поне при тези две събития, този отговор е да.

Заедно с отговора идва и по-дълбокия въпрос: Дали сходствата между нападенията на двамата президенти, отдалечени на 100 години едно от друго, са част от по-голям шаблон, или не? Ако да, какъв е този шаблон и какво ни казва той за цикличната природа на времето?

Двадесет годишното „проклятие”По същия начин, по който ние търсим шаблони, за да открием значението в мистериозните

събития на нашия ден, учените търсят едно и също нещо в историческите моменти на миналото. След трагичната смърт на президента Линкълн през 1860 година, например, историците започнали да подозират, че нападението може да е част от появяващ се шаблон. Малко повече от 20 години преди това, в офиса починал трагично друг Президент. През 1841 година Уилиям Хенри Харисън заболява и умира от пневмония.



Изглежда, че със смъртта на президента Хяарисън било посято семето, станало шаблон за подобни трагедии. В последвалите години подозренията на изследователите се потвърдили. В почти 160те години последвали смъртта на Харисън, през почти 20 години президентът на САЩ или умирал в офиса или оцелявал при опит да бъде отнет живота му. (Виж Фиг. 14.)

С неуспешния опит да бъде убит Роналд Рейгън и Джордж Буш, условията за шаблона изглежда се оказали верни. Сега учените се питали дали тяхното оцеляване при нападенията са сложили край на 20-годишното проклятие, което тегне върху президентите на САЩ. Може би през 2020 година ще бъде даден отговор на този въпрос. Статистиката обаче говори сама за себе си.

Избран през

Президент Събитие

1840 Уилиям Хенри Харисън Умира в офиса1860 Ейбръхам Линкълн Нападнат1880 Джеймс Гарфийлд Нападнат1900 Уилиям МакКинли Нападнат1920 Уорън Хардинг Умира в офиса1940 Франклин Рузвелт Умира в офиса1960 Джон Кенеди Нападнат1980 Роналд Рейгън Оцелял при опит за нападение*2000 Джордж Буш Оцелял при опит за нападение*** Раните от оръжието използвано от Джон Хинкли младши били сериозни, но не

фатални.** Буш избягнал нараняване от граната хвърлена към него през 2005 по време на

посещение в Грузия. Фигура 14. От избирането на американския президент през 1840 година на всеки 20 години

страната губела по един президент поради заболяване или нападение.

Независимо от това дали говорим за 1200 годишно съвпадение между Кенеди и Линкълн, или за 20-годишно проклятие над президентите на САЩ, три факта са очевидни:

Факт 1: И в двете събития съществуват цикли.Факт 2: И двата цикъла са задействани от събитие-семе.Факт 3: Условията на събитието-семе се повтарят на редовни интервали.

Фактите са неоспорими. Въпросът за нас е: какво означават те? Какво ни казват такива очевидни цикли за природата на живота ни, за нашия свят и дори за самото време?

Можем да открием, че отговора се съдържа в посланието, кодирано в един 3,000 годишен ръкопис. Но какъвто често е случаят, с него ние отваряме вратата на една още по-голяма загадка.

3 000-годишната карта на времетоПрез ноември 1995 година в Тел Авив беше убит Ицках Рабин, министър председателят на

Израел. Самото събитие шокира света, но един аспект от него разтърси като земетресение научната общност с последващи трусове, които продължават до ден днешен. Преди деня на своята смърт той е бил предупреден, че е набелязан за нападение. Това, което направило предупреждението толкова необичайно било, че не дошло от таен информатор или в резултат от детективска работа. Информацията за това се основавала на пророчески код, открит в един документ на възраст над 3 000 години – Библията.

Изследователите, които предупредили Рабин, открили подробностите да неговата смърт в откъс от Библията. Първите пет книги на християнския Стар Завет са същите пет книги от еврейската Тора – един от най-стабилните документи в човешката история. Едно сравнение на днешната Тора с най-старите известни версии показва, че тя не е претърпяла редакция както други версии на Библията. Всъщност за 1000 години са били променени само 23 букви.

Затова, когато изучаваме Тора, можем да имаме доверие, че четем в оригиналния текст именно онова, което е било написано преди повече от 30 столетия. Именно поради тази причина Рабин следвал графика си в деня, когато бил убит. Той бил дълбоко духовен човек и вярвал в Тора толкова



много, че смятал, че щом последният му ден на земята е бил кодиран в подобен древен и свещен текст, то тези събития са предопределени да се случат. И на 4 ноември те наистина се случили.

В Тора и само в Тора израелският математик Елияху Рипс открил „библейския код” разглеждан и валидизиран от учените във водещите университети по света, както и от техническите агенции, които се специализират в разкодирането, като например американският Отдел по отбрана. Рипс и Майкъл Дроснин, журналистът, който написал първата описваща кода книга, разкрил подробности, които споделил с Рабин. Библейският Код описвал спецификата на събитието и правел това с такава точност, че и не можело да има съмнение в онова, което било разкрито.

Името на министър председателя Рабиен било написано заедно с датата на неговото убийство, името на града, в което ще се случи и даже името на убиеца: Амир. По някакъв древен и мистериозен начин подробностите за събитието, които променили курса на историята за Израел, били кодирани в тъканта на най-любимата книга в света - в един текст, който се появил на земята повече от 1000 години преди времето на Иисус.

Код в кодаПовече от 200 години учените подозирали, че Тора съдържа нещо повече от думите, написани

на всяка страница. Един учен от 18 век, известен като Геният на Вилна, заявил: „Правилото е, че всичко, което е било, е и ще бъде, е включено в Тора - от първата дума до последната” и то не общо и по принцип, а с подробности за всичко, което му се е случило от раждането му до неговата смърт."

Математиците изучават кодираните послания в Тора като създават матрица от буквите на първите пет книги на Библията: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Започва се от първата буква на първата дума и се премахват всички интервали и препинателни знаци до последната буква на последната дума - остава едно единствено изречение с дължина хиляди знаци.

Посредством съвременна програма, матрицата от букви се разглежда за шаблони и пресичащи се думи. В Битие например, думата Тора се среща през 50 знака между всяка буква на тази дума. Същата последователност се открива и в книгите Изход, Числа и Второзаконие. Само в Левит кодът липсва поради мистериозни причини, които може би ще разкрият още по-голяма загадка. През 1940те години Раби М.Д.Вайсмандел открил тези последователности и думата Тора се превърнала в ключ за разкриването на код в кода на текста.

С развитието на високоскоростните компютри степента на Библейския код най-после била установена. Компютрите улеснили работата над този код. В сравнение с други текстове – например Война и Мир, Моби Дик и даже телефонните указатели, само в Библията били открити кодирани послания. Според Харолд Ганс, бивш разбивач на кодове в нацционалната американска агенция за сигурност съществува шанс само 1 на 200 000 разкритата в Библията информация да е съвпадение. Вертикално, хоризонтално и диагонално имената на държави, събития, дати и хора се пресичат едно с друго по начин, който отделя текста на Библията от всеки друг текст и дава информация за миналото и бъдещето.

Причините, поради които подобен древен инструмент за предсказване е можел толкова точно да надникне 3 000 години във времето си остават загадка, но големият въпрос е: как е свързано това с нашето бъдеще? В светлината на неговата точност за събития, вариращи от Втората световна война, сблъсъка на кометата Шумейкър-Леви с Юпитер, ракетите Скъд, открити по време на войната в Персийския залив до убийството на Кенеди, доколко надеждна може да бъде тази древна матрица, когато гледаме в предстоящите години?

В отговор на този въпрос д-р Рипс предполага, че целият библейски код трябва да бъде написан наведнъж - като едно действие, а не като нещо, което се развива във времето. Подобно изявление означава, че когато Тора била транскрибирана, всички възможности и всички потенциални бъдещета вече са съществували и са били на мястото си. „Ние го преживяваме така, както преживяваме холограма. Когато го погледнеш от нов ъгъл изглежда различно, но разбира се, изображението е записано предварително.” Ключът към прилагането на този древен Код на времето към бъдещите събития може да лежи в мисленето за него през очите на онова, което знаем сега за циклите на времето.

Засяване на семената на времето



Независимо дали говорим за епохи, които продължават по 5 125 години, или за връзката между събитията от 1941, 1984 и 2001 година, ясно е, че съществуват цикли и че всеки от тях има начало. Във всеки случай това начало – това събитие-семе, установява условията, които ще се повтарят в различни бъдещи дати. От нашето разбиране за естествените ритми и цикли можем да изчислим кога сходни условия и събития ще се повторят в циклите на времето.

Затова, ето въпросът: Възможно ли е всичко – от войната и мира между нациите до любовта и живота, да започва някъде в далечното минало със събитие-семе? С други думи, живеем шаблон, който е започнал с началото на времето – началото на нашия цикъл през 3114 година пр.Хр. и ще завърши с края на цикъла през 2012 година сл. Хр. Ако това е така, дали Библейският Код е картата, която описва циклите, както и събитията-семена, които задействат всички човешки драми, разиграващи се в света днес?

Това са големи въпроси и заслужават по-голямо внимание, отколкото можем да им отделим само в тази книга. Но идеите си струва да се разгледат. Дали вярваме в точността на тази свещена книга не е толкова важно – важно е нашето разбиране относно темите, които тя описва.

В четвъртата глава на Битие, например, „времевата карта” на Тора описва първото предателство на един човек от друг – насилието на брат против брата, когато Каин отнел живота на Авел. От гледна точка на повтарящите се цикли и шаблони можем да приемем това като първичен акт на предателство - като за събитие-семе, което закотвя повтарящият се шаблон на предателство в историята на всички оставащи цикли.

Не дълго след това първоначално предателство, в същата глава, откриваме също така и първите актове на прошка. Сред тях е историята на Йосиф, който бил единият от 11 братя. Като любим син на баща си, братята му станали ревниви и продали Йосиф в робство. При втория сблъсък между братята в Битие, тази история има различен резултат от първата, която е за за Каин и Авел. Мощният акт на прошката, която Йосиф показва на братята си много години по-късно, се превръща в събитие семе за условията на прошка, които проникват останалата част от библейските традиции и нашите животи днес.

Точно както семената на „изненада” и „нападение” са започнали през 1941 година и се повтарят на интервали, които могат да бъдат известни и предсказани, така и Тора всъщност може да бъде картата на всички възможности, които през 18ти век е описал геният на Вилна. Тъй като това е карта основана на цикли, които започват със събитие-семе и тъй като в нея са описани събитията-семена, не бива де се изненадваме ако открием, че Тора съдържа и шаблоните, които показват кога и как се повтарят тези шаблони. Всичко е свързано с циклите.

Ако циклите продължават да се повтарят и ние сме част от тях, то какво могат да ни кажат те за нашия личен живот и за нашето глобално бъдеще?

Горещи точки и проблясващи точки за бъдещетоВъв времена на драстична промяна именно изучаващите наследяват бъдещето - изучените

обикновено се оказват оборудвани за живот в свят, който вече не съществува. С тези думи философът Ерик Хофер описва разликата между значимите познания и информацията, която е без значение. В свят на непрекъсната промяна не е достатъчно просто да знаеш фактите, както „изучените”. Да знаеш, че селската помпа качва вода от кладенеца до повърхността, например, е прекрасно, стига помпата да работи. Но ако тя се развали и нейният механизъм е „черна кутия”, която никой не разбира, тогава може да мине дълго време преди селото да получи отново вода.

Лично съм бил свидетел на подобна криза в едно тибетско селце. Цялото население разчиташе на една единствена помпа. По време на едно от нашите посещения в края на 1990те години старейшините на селото ни казаха, че помпата не е работила около месец. Бързо установихме какъв е проблема.

Помпата беше направена през 1910 и никой в селото не знаеше как работи или как да я поправи. Когато разбраха, че могат да заобиколят помпата и да качват водата на ръка посредством потопяемата система, вече нямаше нужда да ходят до града, за да носят вода. Можеха да си налеят от същия кладенец, който бяха използвали в миналото. Изискваха се само усилия на ръка.

Изявлението на Хофер носи идеята за времевите цикли направо при нас. Както е отбелязано във Въведението, и научните експерти и древните традиции ни казват, че живеем във време различно от всяко друго време в историята на човечеството. Изглежда съществува съгласие относно



това, че 21 век е период на големи промени, а причините, които стоят зад промените не са много различни.

Учените описват нашето време на промени като последователност от отделни кризи, които се случват едновременно. От промяната на климата, повишаването на морското равнище и недостига на храна, вода и петрол, до наклона на земната ос и един от най-силните слънчеви цикли в историята, съвременните експерти виждат нашето време като конвергенция на множество отделни предизвикателства, които се изправят едновременно пред нашата планета.

Множество местни традиции признават същите проблеми, но според тях те са всичко друго, но не и отделени. Онези, които живеят малко по-подравнено с принципите на природата, виждат съвременните кризи като страничен продукт от нещо по-голямо, - както промените, които като че ли винаги идват с края на времето и началото на новата епоха.

Ако имаме предвид това, какво можем да научим от изучаването на циклите на времето? Сега, когато знаем, че те съществуват и начина, по който работят, има ли капани от миналото, които можем да разпознаем, за които можем да се подготвим и които дори можем да предотвратим в бъдеще? Нашият калкулатор за Времевия Код ни помага да отговорим на този въпрос.

*Историята ще покаже, че 20 век стана свидетел на големи страдания с най-много изгубени

животи от ръцете на други хора в цялата история на видовете. Всяко съмнение относно истината на това изявление изчезва с мнението на историка Ерик Хобсбаум за 20 век като за „най-изпълнения с убийства век в историята”.

Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на САЩ при администрацията на Картър изчислил, че през 1990-те години преди края на столетието насилието на човек срещу човека е струвало между 167 и 175 милиона живота – грубо това е еквивалента на населението на Великобритания, Франция и Италия взети заедно. Причина за това са двете световни войни, надпреварата за земя, петрол, минерали и други ресурси и усилията да се „изчистят” цели общества въз основа на религията, расите и етническия произход.

Наред с множеството страдания през същия век имаше и много добри неща, но именно големите трагедии ни карат да си задаваме въпроса: „Възможно ли е същото нещо да се случи отново?” От гледна точка на циклите отговорът е да. Изглежда, че щом шаблонът за тези трагедии е създаден, те продължават да се повтарят на ритмични интервали, докато нещо не ги промени.

Както вече казах, важно е да се отбележи, че това, което се повтаря, са условията, а не самите събития. Ако знаем, че времето е узряло за появата на условията, можем да предприемем допълнителни стъпки – например глобална молитва, изпълнен с разбиране диалог, толерантност по време на напрегнати ситуации, за да бъдем сигурни, че няма да паднем в древния капан в миналото, от който може би водят началото си циклите.

_________________

Времеви код 13: Нашите знания за повтарящите се цикли ни позволяват да посочим времето в бъдещето, когато можем да очакваме да видим повтарящите се условия на миналото.

_________________

Възможно е да погледнем напред и да предвидим проблясващите точки на бъдещето така, че да можем да се подготвим за тях в настоящето? Абсолютно! Калкулаторът за времевия код може да ни помогне да идентифицираме точно къде са те. Нека започнем като гледаме на събитията от последния век, които доведоха до някои от най-големите трагедии в историята. Ако разпознаем тези цикли на възможностите и ако знаем кога ще се появят отново, значи те също така представят и най-големия прозорец на възможности за избягване на страданията и за подмяната им с изцеление и мир.

Ще идентифицираме ключовите събития от последния век, за да определим кога условията, които те са създали ще се появят отново. Циклите, които произлизат от всяко събитие ще бъдат сумирани в познатия ни формат, използван в Глава 1. Както и преди, действителните изчисления са поставени в приложенията.

Затова нека започнем оттам, където свършихме в Глава 1 - с връзката между 1941, годината на засяващото събитие и условията за септември 2001, които то разпръсква. Датите за връщането на



цикъла от 1941 година след 2001 са преднамерено изпуснати. Няма смисъл да ги изреждаме преди да сме имали възможността да проучим природата на циклите и да видим как работят те и защо се повтарят.

Сега можем да отговорим на въпроса кога или даже дали някакви дати между 2001 и 2012 съдържат потенциал за повтаряне на условията на „изненада” и „нападение” над Америка. Следната схема сумира резултата от гледна точка на Времевия код.

Резюме 1

Циклични условия за изненадващо нападение на САЩ през 1941 година

Засяваща година 1941Засяващо събитие Изненадващо нападение над САЩ

Изчислени дати за повтаряне на условията Действителни събития

Дата 1 1984 Планирано ядрено нападение срещу САЩ по време на Студената войнаДата 2 2001 Нападението на 11 септемвриДата 3 2007 Планирани нападения срещу САЩ в Германия и Саудитска АрабияДата 4 2010 ?

Докато историците анализират войните от последния век в много отношения, силен довод може да бъде приведен във връзка с това ,че те произхождат от първия голям конфликт на века: Първата световна война. Макар технически войната да е свършила и да са подписани мирни договори, основните причини на политическо безпокойство са останали; и надигането на диктатурата в Европа, включително в Съветския съюз, Югославия и Испания, могат да бъдат пряко свързани с начина, по който завърши първата световна война.

Поради тази причина мнозина историци предлагат, че в резултат е имало само една голяма война през 20 век – война, която никога не е свършвала наистина и която е продължила чрез последващи конфликти от тогава. Фактът е, че Първата световна война и загубата на над 40 милиона човешки животи е започнала със засяващото събитие от 1914 година. Условията на 1914 година са пример за резултатите ,които все още виждаме днес. Затова има огромен смисъл да започнем с тази дата, за да изчислим кога шаблоните, които то е задействало, ще се върнат като вълнички на своя повтарящ се цикъл.

Както с всеки шаблон, условията, които той създава продължават докато се нарушат посредством въвеждане на нов шаблон. Знаейки кога и как циклите на засяващата дата от 1914 година ще се появят в живота ни, ни дава възможността да направим това: да разпознаем симптомите на предизвикващия война конфликт, когато той се появява и подготвя за онова, което може да донесе, докато в същото време се работи, за да се наруши цикъла чрез въвеждането в него на шаблон за мир.

Следващото резюме проследява изчисленията за Времевия код от 1914 година до края на 2012 година – големия цикъл, за да ни покаже кога се появяват отново точките за избор на мир (виж глава 7).

Резюме 2 Циклични условия за световната война, създадени през 1914 година

Засяваща година 1914Засяващо събитие Началото на първата световна война




Дата 1 1973 Войната в средния изток на Йом КипурДата 2 1997 Кризата САЩ/Ирак започва през ноемвриДата 3 2006 присъствие на САЩ в Ирак Взривява напрежението в арабския святДата 4 2009 ?Дата 5 2011 ?

Годините показани в Резюме 2 са времената, когато цикличните условия за глобална война са съществували, съществуват, или ще съществуват. Точно както открихме с изражението на 1984 година на засяващата дата от 1941 посочена в Глава 1, наличието на условията не винаги означава, че онова, което се е случило на засяващата дата, ще се случи отново. То ни казва, че условията са налице и че събитията могат да се повторят. Арабско-израелската война от 1973 е перфектен пример за онова, което имам предвид тук.

Конфликтът през 1973 година започва, когато коалицията на арабските държави, водени от Египет и Сирия, са нападнали Израел на 6 октомври 1973 година в спор за границите. Цялата война продължила 20 дни и била проведена в контекста на глобалното напрежение създадено от Студената война. Както често става в регионалните войни, двете пряко замесени страни имали връзки с по-големите нации и свръхсили. Именно тези връзки носят потенциала за ескалиране на конфликта в по-голяма война, даже в глобален мащаб. През 1973 година станало точно това.

Молба за военна помощ на египетския президент Ануар ел-Садат била отправена до Съветския съюз; руснаците мобилизирали сили в подготовка за оказването на подобна помощ; решението на САЩ било да се придвижат американските военни сили в положение на Отбрана – положение, зползвано в хода на подготовка за евентуална война – това послужило като катализатор за нова криза, която довела света на ръба на сблъсъка между двете свръхсили от периода на Студената война. За щастие, след поредица преговори, които изключвали президента на САЩ по това време, по-разумните се наложили. Египтяните оттеглили своята молба за помощ отправена към Съветския съюз и Съветът за сигурност на обединените нации приел Резулюция 339, като помолил воюващите страни да САЩ да зачетат преждевременното спиране на огъня.

Въпросът тук е, че условията били налице и сцената била подготвена така, че да може един регионален конфликт да ескалира до световна война в годината, когато цикълът, носещ тези събития, се повторел. Калкулаторът на времевия код демонстрира добре това и показва, че именно 1973 година е годината, когато се появяват условията за световна война от 1914 година (Приложение Б, пример 5). Сега, когато знаем как се появяват циклите, допълнителните дати в Резюме 2 ще дадат възможност да се постави на място онова, което сме научили.

*По време на война срещу цивилното население са били използвани само две атомни оръжия. И

двете са били детонирани от САЩ. И двете събития станали в една и съща година, 1945, в края на Втората световна война. Следващият пример ясно показва как условията, създадени от това събитие, са засадили семената за един цикъл, който е повторил тези събития във времето. Във всяка посочена година сцената била подготвена за нова заплаха от атомно оръжие. За щастие, макар условията да били налице, пълният потенциал на този цикъл не се разгърнал. Годината 2010 ще бъде следващата възможност за връщане на условията от 1945 година, както и възможността да се прекъсне цикъла и за следващата епоха да се засее нов шаблон.

Резюме 3

Циклични условия, създадени през 1945 година (Употребата на ядрени оръжия и края на Втората световна война)

Засяваща година : 1945



Засяващо събитие : Краят на втората световна война


Дата 1 1985 Ядрени оръжия разпространени между свръхсилите

Дата 2 2001 Разузнаването установява, че терористи имат ядрени оръжия

Дата 3 2007 Северна Корея и Иран търсят ядрени оръжия Дата4 2010 ?

Нашата способност да разпознаем подобни цикли не ги променя, нито предотвратява паралелните условия да се случат отново, но ни дава мощно проникновение относно това кога да сме нащрек за повторен цикъл. То ни предлага възможността да отговорим на паралелните условия по подходящ начин, когато те се появят. Ако например знаем, че даден агресивен акт на дадена нация – както нападението от Ирак над Кувейт през 1990 година, се случва по време на цикъл, който съдържа условията от 1914 година от Първата световна война, значи знаем и това, че можем да преминем през този период от време с дипломатичност, за да не се разрасне конфликта и да не се реализира потенциала на засятото събитие.

Именно в такива времена е най-лесно да ескалира даден конфликт.

Резюме 4

Цикличните условия, създадени през 1929 година (Сривът на американската икономика)

Засяваща година 1929Засяващо събитие Сривътна борсовия пазар през октомври 1929


Дата 1 1979 Промени в цените на петрола и свиване на икономиката

Дата 2 1999 Промени в цените на петрола и 6% спад на NYSE през октомври

Дата 3 2007 Спад в съотношението на дългове и печалби за срива през 2008 Дата 4 2010 ?

Тъй като сривът, който наблюдавах в реално време, ставаше през 2008 година, отначало някои от датите правеха малко смисъл – например защо калкулаторът показваше 2007 година? Прегледах литературата по въпроса и открих в изявленията на Пърлстейн и Самюелсън мост между



резултатите, посочени от калкулатора и реалността на срива на борсовия пазар през септември. „Невъзможно е да се предскаже достигането на магическия момент и накрая всеки установява, че цените, плащани за тези компании и поемания дълг, са неустойчиви. Когато това се случи, никак няма да е добре”. От гледна точка на всеки, магическият момент настъпи на 29 септември 1008 година.

Това дава отговор на моя въпрос.Калкулаторът показва, че условията за икономическия хаос, предсказани от статията, са

пристигнали точно по график – през 2007 година. Но - както казва Пърлстейн, неизвестният коефициент е кога инвеститорите ще разпознаят условията и ще реагират на онова, което са открили. Важното тук е, че експертите са видели какво става преди това - в рязкото покачване на цените на петрола, което като че ли предшества подобен хаос и са разбрали, че сривът е неизбежен. Те обявили онова, което знаели тогава, когато през 2007 година условията са били налице.

Ами другите дати: 1979 и 1999? Какво ни казва калкулатора? Докато проучвах датите си дадох сметка, че сме имали голям късмет. Точно както рязкото повишаване на цените на петрола е предизвикало ефекта на доминото в икономиката на 2008 година, през 1979 и 1999 година се е случило същото и глобалната криза е била твърде възможна. За щастие, налице са били само условията. По ред причини те не се материализирали. 1979 година е идеален пример за отклонена криза.

В началото на годината индикаторите, използвани от експерти, за да измерят здравето на икономиката изглеждаха обещаващи (неща от типа търсене от клиентите, силни продажби и т.н.). Предполагаше се, че това ще бъде добра финансова година. Но имало един коефициент, който дори експертите пренебрегнали – същият, който сринал икономиката през 2008 година: цената на петрола. Посредством повишаванията, направени в два различни периода от годината – в началото и в нейния край, цената на суровия петрол се покачи със 100 процента. При това през американската икономика преминаха последващи след-трусови вълни. Подобни условия доведоха до спад от 630 пункта на NYSE през октомври 1999 и задействаха условията за икономическия спад, последвал през 2000 година.

Вероятно съществуват ред причини, поради които икономиката не се разпадна напълно през 1979 година - един анализ направен от Научноизследователския отдел на банката на федералния резерв в Минеаполис може да обясни една от най-значимите от тях. Според този доклад 1979 година повишаването на цените на петрола автоматически довело до затягане на федералния бюджет. В резултат индивидуалните приходи били поставени в по-високи данъчни скоби, което довело до намаляване на навиците за харчене на някои граждани. С други думи, колкото повече данъците намалявали наличните пари и колкото повече намалявало харченето, толкова повече се забавял растежа на икономиката.

За съжаление, тази система не сработила както било замислено, когато през лятото на 2008 година цените на петрола се повишили. Тук ключът е, че подобни пазарни крайности изглежда са свързани с цикъл, който може да бъде оповестен и предсказан.

Калкулаторът на времевия код посочва, че можем да сме изправени пред сходни икономически условия и пред възможността за още една финансова криза преди настоящия цикъл да завърши през 2012 година. Интересното е, че годината, която той показва, е същата, в която условията на другите засяващи дати също могат отново да се появят: 2010 година. Колкото и различни и различни да изглеждат засяващите дати, от цикъла на „изненадата” и „нападението”, започнал през 1941 година и повторил се отново през 2001 година – до използването на атомни оръжия през 1945 година и сриването на икономиката на САЩ през 1929 година – възможността за следваща поява на всяко от тези условия се случва в рамките на същата година.

Макар да не е маловажно това, че толкова много цикли се събират в такъв малък прозорец от време, важно е да помним, че краят на даден цикъл маркира и началото на следващия. Както ще видим в Глава 7, добрата новина е, че конвергенцията на толкова много цикли може да привлече нашето внимание. Именно поради това, че толкова много различни цикли от такава голяма величина, представяващи толкова много различни видове опит, свършват в един и същи период от време, времевата рамка от 2010 година може да представлява и едно от най-добрите стечения на обстоятелствата, за да направим нов избор. Когато старите цикли завършват, а новите започват, ние споделяме рядката възможност да зададем отново курса на нашите лични и глобални пътища за



бъдещето. Може също така да открием, че именно сега е перфектното време да направим това преди да се появи прозореца на 2012 година.

Както с всеки прозорец на промяна, възможностите започват с признаването на това, че избор е възможен.

Семената на любовта и предателствотоЦиклите на природата се прилагат към нашия личен живот и към глобалните събития.

Вероятно ние знаем за тази връзка интуитивно, но в живота ни тя се появява по начин и в моменти, когато най-малко очакваме това. Всички сме чували за хора, които се местят на нова работа, в нов град и др. – за да започнат всичко отначало. И всички знаем какво често пъти се случва с такива хора.

Често се оказва, че макар да сме сменили много неща – хората, времето, пейзажа, често пъти обстоятелствата, за които сме мислели, че оставяме след себе си – не са се променили. Защо да се променят? Циклите на нашия свят и нашия живот са направени от пространство и време – материала на вселената, който не може да бъде обвързан с определена сграда или град. Когато гледаме на живота си от тази гледна точка, не би трябвало да ни изненадва това, че циклите, които играят такава мощна роля в света, играят еднакво мощна роля в нашия личен живот. Ключът към разкриването на подобни шаблони е да се разбере къде започват те.

*"Една сутрин видях баща ми да си събира багажа. Той ме повика в стаята и ми каза: Ела,

синко, искам да ти кажа нещо. Заминавам за известно време и не съм сигурен, че ще се върна”. Толкова. Гледах го как затваря куфара си и как си тръгва. Тогава не го знаех, но току-що бях видял края на женитбата на родителите ми. Тогава бях на 11 години.

Едва години по-късно започнах да разбирам колко много ме е засегнал този момент. Дадох си сметка, че бях изгубил не само баща си, а и цялото си семейство – поне такова, каквото го познавах през първите 11 години от живота си.

Отначало вярвах, че макар баща ми да го няма, всичко ще си продължи както преди. Но с течение на времето осъзнах, че нещо липсваше в живота ми – нещо, което бях загубил през онази далечна съботна сутрин.

Споделям тази история тук, защото тя е пример за това как едно преживяване, което носи силен емоционален отпечатък, може да се превърне в пример за условия този опит да се повтори и други пъти. Както засяващото събитие, установило шаблон за „изненада” и „нападение” на американска почва беше създадено през 1941 година – така и значението, което придаваме на едно травматично преживяване, може да задейства цикличен шаблон, който може да ни следва през целия ни живот.

Ако преживяването е положително – на любов и утвърждаващи живота емоции, то вероятно не е проблем. Определено няма нужда да го разпознаваме и да изцеляваме нищо. Чувството ми обаче е, че ние рядко се оплакваме от „засядане” в мистериозни шаблони на радост, изцеление и мир в живота си. Когато го правим, то вероятно не е нещо, което бихме искали да променим.

Именно негативните шаблони, които неизбежно ще възникнат от ситуацията на ежедневния живот – моментите на загуба, нараняване и предателство, например са нещата, които може да станат несъзнателни семена за шаблон, който се появява отново и отново. За щастие, точно както повтарящите се цикли са същевременно и възможности да се променят шаблоните за войната и агресията в световен мащаб, ако знаем своите индивидуални цикли и начина, по който те работят, те могат да се превърнат в мощни съюзници в изцелението на някои от най-големите ни наранявания в нашия личен живот.

Изчисляване на личните циклиКалкулаторът за времевия код може да ни помогне да открием подобни цикли в нашия живот.

За калкулатора цикълът си е цикъл, независимо дали е личен или глобален. Ключът е да разпознаем, че животът следва ритмите на природата и че нашите емоционални шаблони са част от живота.

______________



Времеви код 14: Калкулаторът за времевия код може да посочи личните цикли на любов и нараняване, както и глобалните цикли на война и мир.

______________

Посредством режим 3 от Калкулатора за времевия код можем да изчислим времената в нашия живот за повтарящите се условия на всяко емоционално преживяване, което е оставило отпечатък в нашите сърца. Удивително е да видим колко дълбоко преживяванията от едно време в живота – от нашата най-голяма любов до нашето най-дълбоко нараняване, могат да окажат влияние върху другите връзки след засяването на семето.

Ако можем да идентифицираме един от двата ключа, значи можем да осветлим и тези шаблони и да знаем кога могат да се повторят в нашата работа, в нашите случайни и интимни връзки. Затова нека започнем с примера с който започнахме този раздел: усещането ми, че губя своето семейство.

Макар че моята майка, по-малък брат и аз все още сме заедно и функционираме като семейна единица, ключът е, че аз почувствах, че губя семейството си и изпитах чувство за загуба и предателство. Точно както „изненадата” и „нападението” ясно описват случилото се на 11 септември 2001 година, така и загубата и предателството са мои лични преживявания. Те се превърнаха в семето за шаблон, който би продължил, докато не призная неговото наличие.

В следващия пример използвам своето преживяване на загуба и предателство, за да илюстрирам това. Понеже изчисленията са кратки, съм ги включил тук в текста, вместо да правя специално приложение за тях.

_____________________

Режим 3: Намерете времето, когато можем да очакваме условията на личното преживяване от миналото да се случат отново. За да отговорим на този въпрос имаме нужда от известно количество информация.

● Въвеждаме: Своята възраст, когато се е случило събитието (послужило за семе)_____________________ Изчисляване на времевия код

Стъпка 1: Посочете своята възраст в момента на засяващото събитие Засяващо Събитие Възраст (ЗСВ1)

Стъпка 2: Изчислете фи-интервала на вашата възраст по време на засяващото събитие (Iphi)Стъпка 3: Добавете фи интервала обратно към своята възраст по време на засяващото

събитие, за да определите своята възраст, когато условията ще се повторят (ЗСВ1+ Iphi).

В моя случай изчислението ще изглежда така:

Стъпка 1: Моята възраст по време на засяващото събитие беше 11 години. ЗСВ1 = 11

Стъпка 2: Изчисляваме Iphi за ЗСВ1

.618 х 11 = 6.798 (Iphi)Стъпка 3: Прибавяме стойността на Iphi към стойността на ЗСВ1, за да намерим следващото

повторение:6.798 + 11 = 17 . 798

От това просто изчисление е очевидно, че възрастта 17.798 е времето, когато може да се очаква да се повторят условията за предателство и загуба, които бях преживял на 11 годишна възраст. Както примерите на глобална война и мир в предишния раздел илюстрират, макар че условията могат да доведат до повторение на засяващото преживяване, то наличието на условията не е обещание, което то ще повтори. В моя случай обаче, стана точно това.



Именно по това време загубих две връзки в живота си и то поради една и съща причина. Едната беше приятелство , а другата – романтична връзка; и двете включваха това, което преценявам като предателство на доверие, доверие и обещания. (Ако тогава знаех за циклите онова, което знам сега, можех да си спестя годините, през които си задавах въпроса защо).

Когато използваме тези изчисления в своя живот, рядко има точни повторения на предишните ситуации. Това, което търсим, са общи шаблони, които могат да насочат вниманието ни към бизнеса или романтиката. Следва частичен списък на това как продължиха циклите на предателство и загуба през следващите години в моите лични и бизнес връзки, докато те бъдат признати и подменени с нов шаблон на ясна връзка и различаване.

Резюме 4

Цикличните условия, създадени от загубата на семейството

Засяваща възраст : 11Засяващо събитие : Загуба и предателство

Изчислена възраст за повтаряне на условията Действителни събития

Възраст 1 17.798 Лично предателство и загуба на значима връзка

Възраст 2 24.596 Академично предателство и загуба на значима връзка

Възраст 3 38.192 Предателство в бизнеса и финансите, загуба на приятелство Възраст 4 44.99 Предателство в бизнеса, последвано от сдобряване (замяна на шаблона с нов)

Циклите, идентифицирани от Калкулатора на времевия код, работят за позитивни преживявания на успех и постижения, както и за уроци свързани с нараняване. Както първото преживяване на емоционална травма създава шаблон от повтарящи се цикли, така и благодарствените чувствата от дадено постижение и успех са условия, създадени като засяващи събития след тяхното появяване в живота ни.

Нашите първи примери за подобни, изпълнени с благодарност преживявания, може да се избледнели от паметта ни към времето, когато станем възрастни, затова нашите най-ранни спомени за постижение, което следва след оригиналното преживяване, ще служи като засяващо събитие за тези изчисления. За да открием шаблона, свързан с преживяването на успех и постижения, ние отново се обръщавме към режим З от Калкулатора на времевия код.

_______________________

Режим 3: Намерете времената, когато можем да очакваме да се повторят условията на успех и постижения от миналото ни.

• Въвеждане на: Нашата възраст, когато е станал съответния (засяващ) шаблон



_______________________

Докато бях в училище знаех, че искам да изучавам земята и космоса на ниво колеж. Знаех също така и това, че ще бъда първият човек в нашето семейство, който ще получи университетско образование и че таксата за него ще бъде мое задължение. Търсейки начин да спечеля и спестя колкото може повече за възможно най-кратък срок, си намерих работа и моята мечта се превърна в реалност. Всяка сряда отивах направо в завода и питах ръководителя за работа. В течение на четири месеца той всяка седмица ми казваше, че няма свободни места.

Едва след 16-тия ми рожден ден всичко това се промени. Бях нает на пълен работен ден от 4 часа през нощта. Две години по-късно бях спестил достатъчно пари, за да си платя обучението. Въодушевлението и чувството за постижение, което изпитах, когато ме наеха на работа, се превърна в семе за един шаблон, който се повтаряше като часовник през целия ми живот оттогава.

Ето как изглежда изчислението, основано на семето за това преживяване на успех в моя живот:

Стъпка 1: Моята възраст по времето на засяващото събитие (SEA1):16

Стъпка 2: Изчисляване на Iphi от SEA1:

.618 х 16 = 9.88 (Iphi)

Стъпка 3: Добавяме Iphi към SEA1, за да намерим следващото повторение: 9.88 + 16 = 25.88

Възрастта 25.88 е времето, когато можеше да се очаква, че ще се повторят условията за постижението, което бях преживял на 16 годишна възраст. Следва частичен списък за това как циклите на постижение и успех продължиха в сферата на моите лични и бизнес връзки. Интересното е, че някои от тях се препокриват с предишните цикли на загуба и предателство, които описах. Именно това правят циклите: разиграват се отново и отново като преживявания, вгнездени в други преживявания.

Резюме 5

Лични цикли: Циклични условия, изградени от успеха и постижението

Засяваща възраст: 16Засяващо събитие: Успех и постижение, свързани с работата

Възраст, на която според изчисленията условията ще се повторят

Действителни събития

Възраст 1: 25.88 Първа корпоративна позиция, основана на експертиза от колежаВъзраст 2: 35.768 Получена награда за водеща роля в софтуерен проект по време на студената войнаВъзраст 3: 45.648 Първи корпоративен издателски контакт

Когато гледаме към циклите в нашия живот, важно е да помним, че няма абсолютни стойности. Тъй като си имаме работа с естествени процеси, които следват ритмите на природните цикли, изборите, които правим по всяко време в живота ни, могат завинаги да променят курса на даден цикъл. Когато това стане, ние започваме нов шаблон от нов цикъл.



Ключът или откриването на личните цикли, е да разпознаем - първо, че това се случва и второ, да определим честотата, с която то се повтаря. Правейки това, можем да се подготвим за условията, които цикълът предлага, докато правим изборите, които се превръщат в нови шаблони за в бъдеще.

Така откриваме стойността на използването на Калкулатора на времевия код за крайната дата от 2012 година. Както проучваме личните си истории, за да открием семената на онова, което можем да очакваме за в бъдеще, така можем да използваме и своите познания за фракталните шаблони и природните цикли, за да открием ключовите дати, които ни казват къде в миналото да търсим условията, които можем да очакваме за 2012 година и отвъд нея.

* * *

ГЛАВА 6

КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ?_____________________

„Бъдещето вече се е случило – просто не е много добре разпределено”.Уилиам Гибсън, съвременен писател научен фантаст

„Ще го промениш ли?”Кодирано послание свързано с пророчествата за разрушение, открито в древната Тора______________________

„Земетресение със сила 7.8 разтърсва Китай”„Батън Ру връхлетян от урагана Густав”„Южна Калифорния обяви бедствено положение”Това, което някога беше рядко заглавие привличащо вниманието ни, стана обичайно явление.

Докато все още сме във властта на майката природа, която само за един ден може да унищожи вековна история и множество животи и човешки усилия, може би се изненадваме по-малко, защото сме виждали това да се случва многократно. В първите години на 21 век торнада, урагани, големи бури, масивни наводнения, земетресения и др. отнемат човешки животи, собственост, голяма част от световната инфраструктура.

Само едно земетресение в Китай например, погуби 69 000 души и причини щети приблизително за 20 милиарда. Циклонът Наргис в Мианмар погуби най-малко 84 000 души и причини щети за над 10 милиарда. В Северна Америка ураганът Катрина опустоши град Ню Орлийнс, като остави над 1000 души мъртви и щети за над 81 милиарда.

Несъмнено е, че животът на планетата вече не е "бизнес, както обикновено". Ясно е, че нещо става и че това нещо е голямо. Но точно какво става и колко голямо е то? Може би Пеги Нунан, журналистка за Уол Стрийт Джърнъл най-добре сумира уникалността на нашето време: „Живеем в дни изпълнени със знания. Дни на голяма история”.

От индийските Веди, които са на 8 000 години и древния календар на Маите до пророчествата на Азия и Америка, пазителите на времето на света изглежда са съгласни с Нунан. Те са предсказали, предвиждали, приветствали и са се страхували от събитията на нашето време. Колкото и плашещи да са някои от историите и пророчествата, обаче, важно е да отбележим, чуе в никое от тях няма нищо, което да ни каже безусловно, че самият свят свършва, или което да остави някакво съмнение в това, че ще оцелеем след онова, което лежи пред нас. Това, което те казват е, че светът какъвто го знаем свършва и започва новия цикъл. Както видяхме в предишните глави, всичко става по време на живота ни.

*Откровение, получено на 16000 футаТоку що бяхме прекосили един проход на 16 000 фута над морското равнище, най-високата

точка от деня на нашето пътуване от Тибет до Непалската граница. Въздухът под облаците беше студен, разреден и великолепен. Докато скачах от последната стъпка на автобуса на гладката скала в края на долината, бях поздравен по начин, който никога не съм очаквал.



Примитивно изглеждаща палатка от кожата на як се отвори и оттам се появи една красива тибетска жена. Тя беше изненадана да ни види. Облечена в ярка пола и дрехи тя рязко се открояваше на фона на планината докато вървеше към мен.

Тя се обърна към нашия преводач и той каза: „Пита кои сме и защо сме тук”. „Кажете й, че сме обиколили половината свят, за да направим това посещение.” Когато чу

това нейната загриженост се смени с усмивка. Преводачът каза: „Тя казва, че не приема много посетители тук и че сме добре дошли”.

Всички се усмихвахме. Нашата група от 22 (твърде много, за да се поберем в една палатка) незабавно беше разделена на по-малки групи и ескортирана да се подслони в различни палатки. Нашият водач и аз последвахме жената, която ни беше поздравила. Внезапно тя спря и се обърна към мен и каза:

„Знаете би колко специално е това време в историята на света?” започна тя. „Знаете ли, че всичко е на път да се измени?” Тя описа крайностите във времето в долината, като сочеше ледника, който беше стоял надвиснал поколения наред и им беше давал вода от топящия се лед. Поради по-големите горещини, сега той се свиваше. Беше се оттеглил на около една трета в планината. При тези темпове през следващите няколко години щеше да изчезне.

Със сълзи на очи тя описа колко много хора от техните племена бяха умрели напоследък. Като че ли нова болест беше помела местните селца и лагери особено измежду онези, чиито имунни системи бяха по-слаби - главно възрастните и децата. Не беше ясно каква е болестта и откъде е дошла. Но от начина, по който я описа, тя очевидно се предаваше от човек на човек и беше толкова нова, че телата им не можеха да й се противопоставят.

След това започна да описва как сега цялото човечество прави избор, който ще определи изхода за нашето време в историята. Аз съм чувал сходни теми, обсъждани от хора от пустините на американския югозапад до Андите в Перу и Боливия. След 18 дни пътуване това беше последното нещо, което очаквах в едно от най-отдалечените и останали чисти места в света, на една планина, която се намираше на над 3000 мили над морското равнище. Думите, които чувах, спокойно можеха да са дошли от програма на Ню Ейдж относно пророчествата и платнетарното прочистване.

Колко силно, помислих си аз. Уникалността на нашето време в историята е толкова обичайно познание, че даже тази номадска жена, която живееше изолирана от останалата част на света в една от най-високите земи, останали на Земята днес, знае за него! Нейната култура го беше запазила и нейните традиции го допускат. То е като голяма тайна, която всеки на планетата знае, с изключение на онези от нас, които живеят в „съвременния” свят.

Знаците на времетоВ някои традиции като тази на Тибетската жена хората сякаш усещат, че сега е времето на

промяната, която техните предци са описвали. В своето изолирано съществуване, с редки контакти с хора от технологичния свят, нещата, които те познават най-добре, са тяхното обкръжение: земята, елементите и природата. И именно това са нещата, в които те виждат промяна.

От векове техните предци са им казвали, че когато вече не могат да отгледат реколтата в правилното време, когато реките излизат от коритата си и когато земята и леда от планините започва да изчезва, това ще бъдат индикаторите показващи, че те живеят във време на големи промени. От инструкциите на техните предци и знаците на природата те ще разберат кога да се подготвят за края на един голям цикъл и началото на следващия.

Да се използват знаците на природата за маркиране на промените е знание, което простира отвъд познанията на днешните местни хора. Изгубената библейска книга на Енох Пророка, е прекрасен пример за това. Енох е един от най-почитаните и мистериозни пророци от Стария Завет поради редица причини – не на последно място от тях е информацията, в която се твърди, че той никога не е умирал. Вместо това, на 365 години, Енох напуснал земята и „отишъл при Бога”.

Мъдростта и посланието за Енох били почитани и ценени от ранните Християни – тоест преди книгата за тези визии да бъде премахната от официалните библейски текстове. Неговата мъдрост се смятала за божествена, а "Книгата за Енох" била смятана за свето писание. Енох разкрил своите визии за голямата промяна в бъдещето на Земята, които ангелите му показали по негова молба. По време на катаклизмената промяна, която според описанието му става в „онези дни”, когато оста на Земята се измества, Енох казва, че „Няма да има дъжд и небесата ще са неподвижни ...плодовете на



земята ще закъсняват и няма да цъфтят, когато им е сезона и плодовете на дърветата също ще се забавят. Луната ще промени своите закони и няма да се вижда когато трябва”.

Въз основа на таблиците на Енох историците определили, че пророчествата са отпреди 5 000 години и продължават около хиляда години след 20 век. Очевидно има съответствие между описанията на Енох и тези на индианците Хопи относно края на четвъртия свят. Индианците Хопи имат пророчества, в които се казва: „Когато земетресенията, наводненията, градушките и чумата станат ежедневие, ще е дошло времето за връщането в правия път...”

Проблемът при Енох е в липсата на точни дати за събитията. Фразата „в онези дни” може да се приложи към различни периоди в рамките на петте хилядолетия между неговата ера и нашата. Без връзка с нещо конкретно ние се оказваме при въпроса, поставен в началото на тази книга: какво можем да видим в нашия свят, което да ни покаже приближаването на времето, което е било изчислено, предсказано и приветствано от над 5000 години?

Досега масово се приемаше, че информацията е твърде неточна, за да се разчита на нея, но вече всичко се промени.

С нашето разбиране на природните цикли, фракталнвото време и Калкулатора на времевия код, можем да гледаме към миналото и да видим какво може да ни донесе бъдещето. Можем да проучим годините на циклите, които вече са станали, за да видим какви условия ще ни донесат те, когато се завърнат. Както видяхме в Глава 5, ако знаем къде в миналото да гледаме, значи ще можем да предскажем какво да очакваме в бъдеще.

Шаблонът за времевия кодСлед успеха на Калкулатора на Времевия код относно събитието на 11 септември 2001 година,

започнах да прилагам същите принципи, за да проуча историческите събития от миналото. Не бях изненадат от точността на калкулатора, но бях очарован от шаблоните. Разбираемата връзка между циклите от времето и събитията от нашето минало определено заслужава по-задълбочено проучване. От разкритите днес резултати, обаче може да се направи извода, че принципите са станали очевидни:

1. Условията на природата, включително човешките събития, се повтарят на цикли2. Условията на един цикъл често се повтарят с по-голяма сила в следващия цикъл.

3. Именно връщането на условията, а не самите събития, могат да бъдат предсказани.От проучения материал е ясно, че историята се повтаря и че шаблоните, станали преди,

проявяват склонност да се повтарят с по-голяма сила. _________________Времеви код 15: Шаблоните проявяват склонност да се повтарят с по-голяма интензивност

през следващите дати._________________

За да знаем какво ни очаквана крайната дата от календара за 2012 година е важно да помним, че 2012 година маркира завършването не само на един, а на два времеви цикъла. Големият 5 125 годишен цикъл, който свършва тогава, е част от още по-голям 26 000 годишен прецесионен цикъл, който също свършва тогава. Ако знаем как да „четем” ключовите шаблони и за двата, ще узнаем нещо различно относно нашето време в историята.

Големият 5 125 годишен цикъл например, обхваща приблизително същия период от време от онова, което се смята за записана история. Затова от този цикъл можем да видим как цивилизацията е била повлияна от промените в миналото. Това включва неща като шаблони за война и мир и изгряването и залеза на нации и свръхсили.

Тъй като крайната дата на 2012 година е маркирана от подравняването на планетите и звездите, което е станало преди записаната човешка история, за да видим голямата картина трябва да се върнем назад, доста назад - до последното време, когато е възниквал подобен шаблон. Това е станало дълго преди текущата световна епоха. Именно това време от един още по-стар цикъл изяснява шаблоните, които живеем днес. Става дума за промени в температурите, разтопяването на ледниците, слънчевите цикли и изместването на магнитните полета на земята.

И така, отговорът на нашия въпрос за 2012 година означава, че трябва да вземем предвид тези два вместени един в друг цикъла. Едва тогава можем да си създадем реалистична представа за древните семена за онова, което можем да очакваме днес.



Прозорец към миналотоКакто видяхме в предишните глави, Калкулаторът за Времевия код ни сочи точни дати в

историята. Но без да проучим какво означават, те биха си останали нищо не значещи числа. Трябва да погледнем към различните моменти от времето през един и същи прозорец.

Въз основа на разговорите, които съм имал по света откакто започнах да провеждам семинари през 1986 година, както и на въпросите, които последваха, съм избрал три категории, с които да направя точно това. Прозорецът, който ще ни помогне да направим смисъл от миналото, е шаблон, направен от човешки, Земни и небесни събития.

_________________

Времеви код 16: Посредством шаблон, направен от човешки събития, Земни събития и небесни събития, ни се позволява да погледнем на миналото като на един реалистичен прозорец към 2012 година.

_________________

Като използваме Калкулатора за Времевия код, за да търсим циклите на времето, тези прости категории ще ни дадат възможност да проследим онова, което сме открили. Щом направим това, стават ясни шаблоните за това какво можем да очакваме от крайната дата през 2012 година. Затова да започнем с кратко обяснение на всеки клас събития, като обясним какво представлява и защо има значение.

Човешки събитияЧовешките събития са онова, което се случва по отношение на цивилизацията и начина, по

който реагираме на предизвикателствата, пред които се изправяме като колектив. Това включва изгряването и залеза на свръхсилите, циклите на война и мир и разширяването и разпадането на империите.

За нас днес това е важна категория. Историческите записи показват силна връзка между физическите промени на климата, които идват със смяната на епохите (повишаване на температурите, наводнения, повишаване на морското равнище и изчерпване на ресурсите), циклите на война, разпадащите се икономики и залеза на цивилизациите.

Земни събитияКатегорията на земните събития включва системата на природата, която е най-засегната от

смяната на епохите. Това води до рязка промяна на населението и на цели цивилизации. Това са събития, които ни принуждават да правим избор между съревнованието и сътрудничеството, докато реагираме на промените.

След кратка дискусия на земните магнитни полета, може би най-значимият фактор за промените в глобалната температура е колко енергия получаваме от слънцето, топенето на ледниците и повишаването и спадането на морските равнища.

- Мистериозните магнитни полета на Земята: След откриването на земната магнитосфера през 1958 година, учените признават, че една от най-значимите роли, която тя играе, е да служи като щит, който ни предпазва от неблагоприятните въздействия на слънчевия вятър. Всеки момент от всеки ден има постоянни емисии на радиация и високоенергийни частици, които се носят към нас от слънцето. Именно на силата на земните магнитни полета се дължи и това, че земните температури остават постоянни като обхват в течение на дълги периоди от време. Ето къде се вписва промяната в резултат от смяната на земните епохи.

- Магнитните полета и климата: Връзката между силата на магнитните полета и резките климатични промени, които изглежда придружават техните смени са спорна област и са в процес на проучване. На учените все още предстои да постигнат съгласие, но документираните влияния на магнетизма върху климата са неоспорими.

През 1999 беше обявено проникване в леда на Антарктика по-дълбоко от когато и да е преди. Безпрецедентните климатични промени са се отразили под формата на въздушни мехурчета, запазили се в арктическия лед. Всяка година най-горният слой замразява носените във въздуха



елементи (кислород, въглерод, двуокис и т.н.); дъжд, сняг, микроскопичен живот и микропрах, които се намират към този момент в атмосферата.

Докато има лед ние ще разполагаме с виртуална библиотека на историята на нашата планета, уловена в хилядите слоеве, натрупани в течение на хиляди години. Тази историяа показва глобалните температури, наличната слънчева светлина, нивото на моретата и дебелината на полярните шапки.

Вземането на проби от голяма дълбочина през 1999 показва историята на земята от преди 420 000 години, а получените данни показват ролята, която магнетизмът играе както в климата на планетата, така и в личния ни живот.

Изглежда връзката е следната: при даже малко намаляване на полето щитът става по-слаб и в резултат от това до повърхността достига повече слънчева енергия. Точно това пречинява глобалното затопляне. Докато земята, океаните и атмосферата се нагряват, тяхното затопляне активира събития, които водят до промени в климата. Какво става след това е ясно за всички, не само за експертите по климата.

По-високите температури започват да топят ледниците на полюсите, където от хиляди години се съхранява огромно количество вода. Стопената вода се смесва с океанските течения, променя концентрацията на сол в тях и тяхната температура – два мощни фактора, които оказват пряко влияние върху шаблоните на времето на планетата.

Цикълът ни помага да видим в перспектива резките промени на климата в днешно време. Периодите на затопляне се свързват с по-високите нива на парниковия ефект причиняван от въглеродния двуокис, но ние можем да проследим тези процеси и по времето, когато не е имало промишленост. Цивилизацията определено е допринесла за нивата на въглероден двуокис съществуващи нормално в атмосферата и този принос е ускорил влиянието върху природния цикъл, който вече е бил в ход.

- Преобръщане на магнитното поле на Земята: Ние обикновено причисляваме магнитните полета на нашата планета към сигурните неща. Всеки път, когато погледнем към компаса, северната част на стрелката сочи към северния полюс на Земята. Ние приемаме северния и южния полюс за нещо сигурно, но в действителност магнетизма на нашата планета е всичко друго, но не и сигурен.

Например ние знаем, че от време на време става нещо немислимо. По необясними причини понякога северният и южният полюси си разменят местата. Магнитното поле на земята прави пълно преобръщане.

Макар смяната на полюсите да е била преди 5000 години, доказателствата сочат, че те са ставали периодически в историята на Земята. За 76 милиона години това е ставало 171 пъти, 14 от които са ставали през последните 4,5 милиона години.

- Магнитните полета и живота: съществуват многобройни проучвания, които описват колко видове животни - от китовете и делфините до дивите пчели, разчитат на магнитните полета на Земята като на магнитни „магистрали”, за да си намерят храна и подходящи райони. Изглежда, че и хората не правят изключение в това отношение.

През 1993 година един международен екип проучи магнетовъзприемчивостта – способността на нашия мозък да открива магнитните промени на Земята е още по-значима с оглед 2012 година и циклите на Маите. Този екип публикува забележителното откритие, че човешкият мозък съдържа милиони фини магнитни частици, които ни свързват така, както свързват и животните, с магнитното поле на Земята - по мощен, пряк и интуитивен начин. При промяна на земното магнитно поле биваме засегнати и ние.

На нас ни е известно, че магнитните полета оказват силно влияние върху нервната и имунната ни система и върху начина, по който възприемаме пространството, времето и даже самата реалност. Силата на магнитното поле на нашата планета може да бъде измерено по принцип, но на различните места то варира. Картите показват силата на магнитните линии на Земята, където хората възприемат най-силните и най-слабите влияния на планетарните магнитни полета. За да разберем тяхната връзка с 2012 година трябва да погледнем отвъд самото съзнание.

- Магнитните полета и съзнанието: ако гледаме на земните магнитни полета като на енергийно „лепило”, можем да използваме тази метафора като възможно обяснение на това защо на някои места промяната е по-бърза, а на други – по-бавна. Моделът с „магнитното лепило” предполага, че местата със силно магнитно поле (с повече лепило) са по-дълбоко вкоренени в традициите и в съществуващите вярвания и идеи. Там, където магнитните полета са по-слаби, важи



обратното. На тези места хората като че ли са изкушени да осъществят промяна. Макар че районите с нисък магнетизъм може да са готови за нещо ново, начинът, по който се изразява тази промяна зависи от онези, които живеят в тези райони.

Дори без подобно доказателство обаче, всички интуитивно знаят, че ние се влияем от планетарните магнитни сили. Всеки знае за странното поведение на хората при пълнолуние. Когато магнитната сила внезапно се промени, тя оказва влияние върху начина, по който се чувстваме и тази промяна може да бъде дезориентираща ако не разбираме защо се случва.

За онези, които наистина разбират, подобни моменти могат да бъдат ценен дар: една възможност да освободят шаблоните на онова, което е причинило болка в живота им, което е наранило семействата им и причинило смърт в техните тела и в същото време шанса на тяхно място да прегърнат нови и животоутвърждаващи вярвания. Художниците и музикантите знаят това и често предвиждат циклите по пълнолуние като периоди на огромна съзидателност. Тези съществуващи примери на съзнание и магнетизъм предлагат важни прозрения в начина, по който бъдещите промени в магнитната сила могат да ни окажат влияние по време на цикъла на 2012 година.

Небесни събитияВъпреки че мистерията на земните магнитни полета си остава, един фактор изглежда сигурен.

Независимо от причината, поради която земните магнитни полета с времето се сменят, промените започват в даден момент и той изглежда е свързан с нещата, които стават отвъд земята: небесни събития в слънчевата система и може би даже в галактиката.

За целите на нашето проучване на 2012 година категорията на небесните събития се фокусира върху природните цикли на нашето слънце. Ние знаем колко слънчева енергия е достигала до Земята в миналото. Този фактор играе ключова роля в промените на климата и реакцията на цивилизацията спрямо тези промени.

Цикли на слънцето: От времето на Галилей първите телескопи позволявали на звездобройците да наблюдават небето. Европейските астрономи знаят, че на нашето слънце стават магнитни бури – слънчеви петна, последвани от предсказуеми периоди на затишие. От 1610 година насам тези цикли са били наблюдавани редовно. Откакто са започнати измерванията са станали 23 цикъла на слънчеви петна от по 11 години всеки, като последният е започнал през май 1996 година. Кога точно ще свърши цикъл 23 си остава загадка до пролетта на 2006 година, когато НАСА докладва за едно събитие, което астрономите очаквали. На 10 март същата година магнитните бури и слънчевите изригвания внезапно спрели и слънцето се усмирило, сигнализирайки края на 23-тия цикъл на слънчевите петна. Това успокояване обаче, е подвеждащо.

Краят на цикъла показва, че започва нов цикъл, с нови бури. Това, което прави идващия цикъл по-различен е, че силата на слънчевите петна, наблюдавани от 1985 до 1996 година показва, че цикъл 24 ще бъде един от най-интензивните. „Следващият цикъл на слънчевите петна ще бъде 30% до 50% по-силен от предишния”, казва Маусуми Дикапати от Националния център за изследвания на атмосферата в Колорадо. Дейвид Хетауей от Националния Космически Център и Център по Технологии предполага, че слънчевите петна, създадени в предишния цикъл ще се умножат и ще се появят отново като големи слънчеви петна” в новия цикъл.

През 2008 година, въпреки че цикъл 24 определено бил започнал, на 28 януари се появили три слънчеви петна с характеристиките на предишния. Хетауей обяснил, че „Ние имаме сва слънчеви цикъла, които функционират едновременно. Слънчев цикъл 24 е започнал (първото петно от новия цикъл се появило през януари 2008 година), но слънчев цикъл 23 не е завършил.” С други думи, циклите се препокриват! Подобна активност е ставала и в миналото, но по принцип трае кратко. Това е важно за нас, защото пикът на новия цикъл е пряко свързан с активността на стария.

На база поредението на настоящите слънчеви петна и като се вземат предвид наблюденията на слънчевите цикли през 1986-1996, както НАСА, така и Маусуми Дикапати от НКАР, са изчислили максимална слънчева активност през една и съща година: времето на най-голямата интензивност на 24-тия цикъл. Не е изненадващо, че предвиденото време съвпада с изчисленията на Маите за подравняването на нашето слънце с центъра на нашата галактика през 2012 година.

Ако тези предсказания са точни, слънчевите магнитни бури ще бъдат вторите по интензивност само спрямо тези от 1958 година, когато северното сияние е запалило нощното небе на юг към



Мексико. По това време, обаче, ние не сме имали комуникационна технология, която да бъде увредена от подобни бури.

Изграждането на шаблона за 2012 годинаУчените приемат, че първата цивилизация е възникнала в Месопотамия, понякога наричана

„люлката на цивилизацията”, приблизително преди 5000 години пр.Хр. Има хора, които живеят добре и преди това време, но се приема, че организирани човешки градове има отпреди 7000 години.

Тъй като промеждутъкът от време започва преди началото на нашия голям цикъл, терминът цивилизация включва всичко станало по време на текущата ни световна епоха, продължаваща от 3114 година пр.Хр. до сега. Затова, когато приложим Калкулатора за Времевия код, за да проучим ефекта на 2012 върху човешките събития и цивилизация, прави смисъл да използваме като прозорец от време.големия цикъл на Маите – нашата епоха от 5 125 години.

Когато използваме Калкулатора за времевия код, за да открием шаблони на Земни събития обаче, тези шаблони се случват в периоди, които са много по-дълги от тези 5 125 години от световната епоха. Те стават в междини от време, които са проучени геоложки и обхващат стотици, хиляди и дори понякога милиони години. За да отговорим на въпроса за това какви земни събития можем да очакваме за 2012 година, трябва да погледнем по-големия „родителски” цикъл, от който текущия свят е част. Това е целият прецесионен цикъл, обсъден в Глава 2, който трае приблизително 26 000 години. Тъй като всеки цикъл съдържа следи, които ни дават по-ясна картина на това, което можем да очакваме, ние ще приложим Калкулатора на времевия код и към двете.

С оглед на човешките, Земните и небесните събития и вземайки предвид циклите от 5 000 и 26 000 години, сега ние можем да изградим един мост към миналото, което ни дава прозорец към бъдещето. Нашият мост ще посочи пет ключа:

1. Цикълът, с който работим, както беше описано на предишните страници2. Целевата дата 2012 година3. Датата-семе за шаблона, който Калкулаторът за времевия код изчислява4. Датата-семе, регулирана с оглед съвременния (Грегориански) календар5. Значимите неща, които са станали на датата показана като трите категории, посочени в

предишния разделИ така, да започнем. Първо ще използваме Калкулатора за времевия код както в предишните

глави, за да посочим ключовата дата в рамките на всеки цикъл, която ни казва къде можем да намерим шаблоните, които ще се повторят през 2012 година. Тези дати са базирани на нашите познания за фракталната природа на времето и съотношението, което управлява толкова много от природата вътре във времето.

Резултатите от изчисленията на Времевия код са следните:___________________

За епохата от 5 125 години засяващата дата за условията, които можем да очакваме през 2012 година е възникнала 3 164 години преди тази дата - през година 1155 пр.Хр.

__________________

За прецесионния цикъл от 25 625 години засяващата дата за условията, които можем да очакваме през 2012 година възникнала 15 836 години преди тази дата - в година 13 824 години пр.Хр.

___________________

Преди да стигнем до резюмето, включих проста легенда, за да опиша какво означават заглавията на колонките. Те са следните:

• Предишен цикъл: посочва към кои от циклите гледаме• Контролна дата: посочва датата, изчислена от Калкулатора за времевия код, за да ни каже

къде в миналото да търсим условията, които ще се повторят през 2012 година.



• Магнитна сила: посочва общата сила на Земното магнитно поле използвайки метода VADM (Виртуален аксиален диполен момент). Тук е важно да се фокусираме върху числата, които са свързани помежду си. Те много сходни ли са, или много различни? Спадат ли или се повишават?

• Резултат от слънцето: показва силата на слънчевата радиация, която достига Земята като показание, свързано с целия 90 000 годишен ледников период. Тук е важно да определим дали излъчваната енергия се повишава или намалява.

• Състояние на климата: влиянието от промените в магнитната сила и резултата от слънцето.• Състояние на цивилизацията: Събитията, станали въз основа на цивилизацията по времето

на контролната дата, съотнесено с промените в силата на магнитните полета и климата.Като имаме предвид тези дати и нашия шаблон, сега имаме всичко, от което се нуждаем, за да

знаем къде и как да открием това, което можем да очакваме от 2012 година. Ако сте като мен, значи искате да знаете къде отивате още преди да започнете пътешествието. Ето резюме на събитията, които са станали за нашите три категории между 13,824 пр.Хр. и 1155 пр.Хр.:

Какво можем да очаквамеКонтролни дати за 2012 и техните условия

Сегашно време

Начало на 2008

Край на цикъла

Магнитна сила

-7.5 единици

Слънчево изригване

Рязко покачване

Състояние на климата

*Затопляне .6+/-.2С

*Разпадане на ледници

*Покачване на морското равнище

Състояние на цивилизацията

*Множество войни

*Разпадаща се икономика

*Прекомерна военщина

Предишен цикъл

5 125 години

Контролна дата

1155 пр.Хр.


-10.5 единици




*Затопляне +1°С

*Разпадане на ледници

*Покачване на морското равнище

Контролна дата за цивилизацията

*Разпадане на 20 египетска династия

*Множество войни

*Прекомерно разширена икономика

Предишен цикъл

26 000 години

Контролна дата

13 824 г.пр.Хр.


~5.25-7.25 Единици




*Затопляне +2С

Контролна дата за цивилизацията

*Липсва цивилизация такава, каквато я познаваме



Фиг. 15. Резюмето показва ключовите условия за контролните дати от 2012 посочени от Калкулатора за времевия код и за епохата от 5 125 години и за прецесионния цикъл от 26 000 години. Сходствата в условията между тези два сериозно различаващи се периода в нашето минало са поразителни. Ако циклите на природата следват шаблоните на миналото, тези индикатори ни дават конкретна идея за онова, което можем да очакваме по време на прехода през 2012 година.

Фигура 15 показва какво да очакваме за времето преди и непосредствено след крайната дата на 2012 година. Макар че има повече от 12 000 години между контролните дати за всеки от двата цикъла, като общо условията са забележително сходни. Към тези две дати откриваме:

• Силата на глобалното магнитно поле е била в същия обхват, в който е днес.• Имало е рязко показване в количеството на слънчевата енергия, която достига Земята.• Глобалните температури са се повишили• Полярните ледени шапки се стопяват и разпадат• Глобалното морско равнище се е повишило.Да видим по-задълбочено какво ни казват тези показания.Постоянните записи на земното магнитно поле дадоха възможност да бъде получена много

важна информация от взетите в Антарктика проби. Те показват, че общата сила на магнитната ни интензивност трябва да спадне до определено ниво преди полето да се обърне. Този „праг” изглежда е показание, което е с 2 единици под VADM скалата.

Ако историческите шаблони са верни, числата на фиг. 15 показват, че днес ние не сме близо до прага. При това е много малко вероятно годините преди и след 2012 да променят това – освен ако не се случи нещо, което не е част от миналия цикъл и което ние не очакваме.

Съществуват обстоятелства, които могат да „разтърсят” така нареченото магнитно динамо на Земята. В резултат северния и южния полюс могат да сменят местата си. Няма историческа причина да вярваме, че този сценарий ще се осъществи в непосредственото бъдеще, но него често го споменават като една от възможностите за 2012 година.

Най-новите проучвания относно земното магнитно поле показват, че всъщност има множество полета, които се сливат и създават щит, който ни защитава от влиянието на слънцето. Част от тези полета изглежда възниква от самата земя, а други форми възникват в атмосферата, която обгръща планетата.

Всичко, което създава достатъчно голямо смущение в земята или в атмосферата, потенциално може да наруши баланса, който поддържа полетата. Макар да има сценарии, които могат да предизвикат подобен ефект, тези, които предизвикват най-голяма загриженост, са:

• Разрушаването на полетата, дължащо се на необичайно силно експлодиране на частици от „свръх” слънчевия пламък

• Галактическа „свръхвълна” от високо енергийни космически лъчи и радиация, която преминава през вселената на всеки 15 000 години.

• Физическо сътресение на самата планета от удар на метеор• Физическо сътресение на планетата откъм вътрешността на земята като това, което

почувствахме от цунамито през 2004 година, което оказа влияние върху колебанието на земната орбита

• Ефекта от разминаването „на късом” от голямо въртящо се по орбита тяло като астероид, комета или планета.

• Ефекта на тласкане/теглете вследствие на това, че Земята прекосява земния екватор.Макар че тези описания са опростени, те са достатъчни, за да служат като предупрежгдение

относно възможността за обръщане на полюсите през портала на 2012 година. Те определено звучат зловещо, но геоложкият запис, който описва същото прекосяване на екватора на Млечния път в края на прецесионния цикъл преди 26 000 години не ни дава причина да подозираме, че ще видим някое от тези събития да се случват непосредствено преди или след 2012 година.

__________________

Времеви код 17: Нищо в геоложкия запис не показва, че земните магнитни полета ще се обърнат преди или непосредствено след 2012 година - крайната дата на цикъла.

__________________



Важно е да се има предвид, че световният преход, маркиран от 2012 година, е по-скоро процес, а не събитие. И при това процес, който вече е в ход. Според изчисленията Земята е в зоната на подравняването, което маркира края на цикъла около 1980 година. Това означава, че подравняването не само е в ход, но и неговите влияния - които ние преживяваме като крайности във валежите и температурата, урагани, горски пожари и засушавания в определени райони на света. Това показва, че от 30 години си имаме работа с най-противоречивите влияния, свързани със смяната на епохите.

Историческите записи изглежда показват, че докато силата на магнитните полета спада, то сега те са на същото място, на което са били по това време в миналото - достатъчно ниски ,за да задействат промените в климата и живота, но и достатъчно високи, за да не им позволят пълно обръщане. С други думи, полетата са точно там, където трябва да бъдат, в точния момент от времето за приключването на една световна епоха и започването на следващата.

__________________

Времеви код 18: Шаблонът на времевия код подсказва, че човешките, земните и небесните условия сега са такива, каквито са били и на ключовите дати в миналото. С други думи, ставащите сега промени са точно каквито може да се очаква, че ще бъдат в края на световната епоха.

__________________

Подробности за Засяващите дати на 2012 от 1155 година пр.Хр. и от 13,824 пр.Хр.Фигура 15 ни дава възможността да сравним къде в настоящия цикъл сме днес с фракталните

дати за два цикъла в миналото. Ще видим какви са човешките събития през 1155 пр.Хр. и какво можем да очакваме в края на цикъла през 2012 годзина.

Човешки събитияГодината 13,824 пр.Хр. е отпреди времето на "цивилизацията" и големите популации

организирани в нации признати от учените днес. Поради това нямаме индикации за това как промените са повлияли на човешките популации, които може да са съществували през това време.

Годината 1155 пр.Хр. обаче, беше основна за една от най-великите известни цивилизации в историята на нашия вид: свръхсилата Египет. Както е показано в подробности в следващите параграфи, именно през тази година много от системите, които трябваше да поддържат подобна световна сила пропаднаха и конвергенцията на толкова много разпади доведе до срив в цивилизацията. Тези събития станаха в една година, която е фракталната за цялата световна епоха. Те като че ли се повтарят и по време на портала на 2012, която води до края на същата световна епоха.

- Както с всяка световна сила, голяма част от цивилизацията и правителството зависят от начина, по който се управлява империята. Последният велик фараон на Египет, Рамзес III, умира през 1155 г. пр.Хр. (вероятно от дребна шарка). Неговата смърт и хаосът, който последвал, бил начало на западането на 20-тата династия на Египет. Западането на Египет се дължи на множество фактори, допринесли за продължителната война за борба с чуждите нашественици през това време.

Тези фактори включват големите разходи по войната и изчерпването на финансовите запаси на Египет. Египетските учени намират доказателства за първите трудови стачки вероятно свързани с недостига на храна и резките промени в климата и съсипването на реколтата поради национални катастрофи, включително изригването на вулкан.

Докато се приближаваме към края на настоящия голям цикъл изглежда, че следваме опасния шаблон от 1155 г. пр. Хр. Промените в климата, намаляващите ресурси, недостига на петрол и храна водят до жестока конкуренция разпалила множество войни в края на 20 и началото на 21 век. Разпознавайки този шаблон и знаейки къде ни е отвел преди, поставя въпроса: ще си вземем ли поука от циклите на нашето минало и ще избегнем ли попадането в древния капан, който е пред нас в края на нашия цикъл? Времето ще покаже.

Земни събитияКакто видяхме, силата на земните магнитни полета е основата за множество системи за

поддържане на живота, на които разчитаме.



Показанията от фигура 15 за годината 1155 пр.Хр. сочат магнитна интензивност в обхвата 10.5 по VADM скалата; а за година 13,824 пр.Хр. обхвата на показанията варират от 5.25 до 7.25 по същата скала. Тези показания сочат, че настоящата магнитна интензивност от приблизително 7.5 съответства точно на мястото, на което сме в големия цикъл.

- Глобалната температура в резюмето е от мострите от антарктическия лед взети от Восток, публикувани през 1999 година. И двете проучени мостри разкриват една и съща тенденция. През 1155 г. пр.Хр. е имало глобално затопляне със средно един градус по Целзий, а затоплянето за 13,824 г. пр.Хр. е било двойно - с 2 градуса по Целзий. Днешното затопляне е точно в този обхват.

- Резултатите показват и същата тенденция на стопяване при полюсите. Данните изглежда подкрепят онова, което интуитивно знаем за връзката между температурите и леда - с повишаването на температурите ледът намалява. Изглежда точно това виждаме в началото на 21 век, докладвано от климатолозите в Колорадо през 2008 година.

Небесни събитияЧрез изчисляване на земните магнитни полета в миналото днес учените могат да изчислят

колко от слънчевата енергия достига до Земята. Нови модели, свързващи температурите на океана с определени форми (изотопи) на кислорода (16О и 18О) открити в проби от големи морски дълбочини съдържат запис на това колко слънчева енергия е достигала до земята в продължителни периоди от време.

Показанията са относителни (от гледна точка на повече или по-малко енергия) и описват влиянието на слънцето за 90 000 години, приблизително времето за един пълен цикъл ледници. Общото тук е, че макар през 13 827 г. пр.Хр. количеството слънчева енергия достигаща Земята да е било по-ниско, отколкото през 1155 г. пр.Хр., и на двете дати е имало рязко покачване на това количество. Това е същият шаблон, който виждаме днес с намаляването на силата на магнитните полета и той оказва същото влияние.

Краят на времето: Какво можем да очакваме?Невъзможно е да бъдем сигурни какво ни е предвидил краят на епохата в края на 2012 година,

но определено можем да знаем фактите за сходните цикли и засяващи точки в тях наследени от миналото. Въоръжени с информацията, дадена ни от Калкулатора за времевия код, можем да изградим разумна картина на онова, което можем да очакваме към края на 2012 година и след нея. Можем да сме сигурни в това поради ясните контролни дати, посочени от Маите в техния календар.

Въз основа на датите, посочени в Калкулатора на времевия код, следващото резюме описва какво можем да очакваме непосредствено преди и след 21 декември 2012 година.

_____________________

Условията за контролните дати от миналото описват какво можем да очакваме непосредствено преди и след 2012 година, посочена като крайна дата от Маите. Те включват:

• Магнитната интензивност за земята между 5.5 и 10.5 по VADM скалата. (Сегашното показание от 7.5 е в рамките на този обхват)

• Никакви индикации за смяна на полюсите.• Повишаване на глобалните температури с 1-2 градуса по Целзий (Сегашното затопляне е в

рамките на този обхват)• Рязко покачване на количеството излъчена от Слънцето енергия, получавано от Земята.

(понастоящем ние наблюдаваме подобно покачване)• Топене на полярните ледени шапки и тяхното разпадане. (Геоложките записи показват, че

затоплянето, на което сме свидетели днес, ще бъде бързо, кратко и последвано от период на общо охлаждане.)

_____________________

Като имаме предвид тези условия, рядко случващото се подравняване, маркирано от зимното слънцестоене през декември 2012 година, изглежда е космически маркер, който древните Маи посочвали като времето на подобна голяма циклична промяна на Земята. Но в допълнение към физическите промени на самата планета те предсказват и емоционални и духовни трансформации,



които хората от Земята ще претърпят, за да бъдат в синхрон с условията на новото време, земя, океан и климат, които промените носят.

Така погледнато 2012 наистина е крайна дата за един вид баланс, към който сме привикнали и с който се чувстваме удобно и същевременно представлява началото на нещо съвсем ново. С други думи, когато се чуем да казваме, че искаме нещата да се върнат към нормалното положение, може да открием, че светът има ново нормално положение. Тук възможността, която се открива, е да се облагодетелстваме от нашите индивидуални и колективни преживявания от последните 5 125 години и да приложим онова, което сме научили като основа за шестата световна епоха.

Може да не е съвпадение това, че едва сега, когато сме изправени пред най-сериозни заплахи за нашето бъдеще и даже за нашето оцеляване, ние откриваме, че имаме способността да сътрудничим един с друг по безпрецедентен в историята на света начин. Тласнати сме до ръба на своята способност да вярваме. Сега трябва да приложим наученото, за да оцелеем в онова, което сме създали.

Оказва се, че живеем в този рядък момент от време, когато движението на вселената ни дава правилните условия, които водят до смяната на епохите. И както проверяваме знаците, за да разберем дали се движим в правилната посока, такава проверка за края на цикъла е и 2012 година. Това ни дава възможност да помислим за това къде сме били, да оценим изборите и посоката на нашето минало и да направим необходимите корекции за успешно завършване на нашето космическо пътуване.

* * *

ГЛАВА 7ТОЧКА ЗА ИЗБОР 2012: АРМАГЕДОН ИЛИ РАЯТ?

______________________

"Човешката раса е в уникална повратна точка. Ще изберем ли да създадем най-добрият от всички възможни светове?"

"Щом зърнете света такъв, какъвто може да бъде, става вече невъзможно да живеете безучастно към света такъв, какъвто е."

______________________

Когато комбинираме посланието на нашите предци за повече от 5000 години с най-добрите прозрения на съвременната наука, уникалността на нашето време в историята става ясна. Така посланието за 2012 прави огромен смисъл. Ако (1) намаляването на земния магнитен щит позволява по-голяма част от слънчевата енергия да създаде по-голяма промяна, (2) начинът, по който реагираме на тази промяна е катализаторът за нашия духовен растеж и (3) и двете неща се случват точно на същата дата, когато рядко случващият се 5 000 годишен цикъл съчетава с още по-рядко случващо се подравняване, което става само веднъж на 26 000 години, значи космосът ни облива с така наречения "галактически синхронизиращ лъч".

Какъв рядък е ценен дар! Начинът, по който приемаме нашия космически дар е изборът, който правил индивидуално и колективно днес. Правим това като избираме да живеем живота сред големи предизвикателства.

Светът се изменя пред очите ни. По-бързо, отколкото можем да научим от учебниците или да го документираме, полярните шапки на полюсите изчезват, нивото на морето се повишава, храната изчезва, а свръх бури изтриват цели общности, села и градове от лицето на Земята. Точно това са промените във времето, които записите от Антарктика и морското дъно показват и които предсказанията, пророчествата и ясновидците са виждали и за които са ни предупреждавали.

Не става дума за това, че тези неща ще станат и са на хоризонта. Те стават сега с нарастваща скорост. Посланията на древните към нас са били не толкова свързани с предстоящото, колкото с нашата реакция към него. Казано ни е, че промените в нашия свят ще се превърнат в катализатор за промените вътре в нас самите.



При наличието на изчерпващи се ресурси дали ще се бием помежду си за онова, което остава, или ще се сплотим и ще решим проблемите, които се изправят пред нас? Дали нациите с повече пари и сила ще ги използват, за да сграбчат оставащия петрол, плодородни долини и чиста вода, оставяйки другите да се грижат сами за себе си, или ще признаем, че сме семейство, че Земята е наш дом и че сме много по-силни, когато решаваме проблемите заедно, вместо да го правим като фрагментирана цивилизация в последните следи на един неизползваем начин на живот?

Може да открием, че отговорът на този въпрос е голямата тайна за разбирането на 2012 година и посланието от нашето минало. Нашите предци искали да запазят нещо, което искат ние днес да имаме. Плодът на техния труд е разпръснат по земята под формата на храмове, гробници и паметници. Всеки от тях носи послание. Общото между тези послания е онова, което те ни казват за самите нас.

От календара на Маите, който ни напомня за нашата връзка, до времевите цикли и Будисткото послание „Реалността съществува само там, където изградим средоточие”; от християнството, което ни казва, че изборите ни в този живот определят какво ще стане след него до традицията на индианците Хопи, която съдържа инструкции да правим силни избори е ясно, че нашите предци са работили отчаяно в своето време, за да запазят нещо, за което знаем, че ще ни е необходимо в нашия.

Това „нещо” е посланието за „подновяването”, което идва с новия цикъл, новата световна епоха, която ни позволява да успеем там, където останалите са се провалили и да се учим от своето минало. Днес променящият се пейзаж на земята ни фокусира в нов начин на мислене, нов начин на съществуване и нов начин на живот. Може би най-голямото събуждане, което преживяваме е откриването на факта, че имаме избор!

Ще го промените ли?Едно от откровенията в книгата на Майкъл Дроснин „Библейският код” е последователност от

думи, които са свързани пряко с крайната дата на Маите. Разположен в кода на Тора в мястото за връзка на текста с еврейската година 5772 (2012 година според Грегорианския календар) са две зловещи думи: Земята е анихилирана. Несъмнено да откриеш такива думи кодирани в Библията, е плашещо преживяване. То предполага сценарий на Армагедон и край на света. Но по-внимателен поглед към кода разкрива нещо доста неочаквано: друга последователност от думи, която описва втора възможност и предлага лъч на надежда за същата година.

В своя коментар за това какво може да ни казва подобно послание, Дроснин първо описва по какъв начин думите „мрак” и „помрачен” се пресичат с думата „комета” и се появяват с датата 2012. След това ни обръща внимание към любопитна фраза разположена близо до текста описваща заплаха, която изглежда й противоречи. Фразата предлага новини от друг сценарий. В превод то звучи така: „Тя ще бъде разкъсана на парчета” – с тези думи ни се дава друга вероятност за времето, за което е казано „Земята ще бъде анихилирана”. Вместо да бъде разрушена планетата, в този сценарий именно на въпросната дата ще бъде унищожена именно заплахата за унищожение.

Дали 2012 година маркира края на света или края на заплахата, че той ще бъде разрушен? Как двата резултата могат да бъдат възможни в еднакви времеви моменти? Трета фраза, открита в близост до кода, изглежда съдържа ключа към този парадокс и отговаря на нашия въпрос. Това е въпрос, който в превод звучи така: „Ще промениш ли това?”

Тези думи ни напомнят за една от най-големите тайни на нашето съществуване: ние сме част от нашия свят, а не нещо отделно от него. Ние играем мощна роля в това, което се случва в живота ни относно 2012 година и отвъд нея. Ако трябва да вярваме на библейския код, нашата роля е толкова мощна, че ние можем дори да променим курса на едно събитие от преди 3 000 години, което е имало потенциала да сложи край на света. Въпросът „Ще промениш ли това?” е въпрос към самите нас.

Като че ли онзи, който е създал кода е знаел, че технологията да се разбере посланието ще стане налична едва към времето на заплахата. Тъй като сега сме я открили, ние сме готови и да участваме в края на времето, за да се издигнем над най-мрачните възможности. По този начин Библейският код ни дава още един пример за древно послание, което идентифицира 2012 като портал за възможности.

*



Почти навсякъде мрачният ни цикъл е описан като интензивен период на хаос и объркване. От гледна точка на онова, което знаем сега за нашето галактическо подравняване, това сякаш намеква, че годините между 1980 и 2016 година (годините на влизане и излизане от зоната за подравняване на слънцето), са време на най-голяма интензивност. Както е известно, най-тъмно е преди зазоряване – така и тук – именно мракът е пътят, който води до времето на светлината и именно повишаването на физическата и духовната светлина придружаваща космическата орбита е това, което ни приближава до сърцевината на млечния път.

Именно в мрака ще бъдат поставени на изпитание нашата вяра, сила, вярвания и истинска природа. Един от най-важните уроци на преминалите през подобни цикли в миналото е, че най-голямото предизвикателство на подобно време е да се оцелее в мрака без да се поддадеш на страха, който той носи. Именно този страх разрушава света и стойностите, които ценим. Те вярвали, че подобно предупреждение е необходимо, защото този вид загуба изглежда е довел до разпадането на цивилизациите на миналото.

Най-голямото ни изпитание може да бъде как реагираме на стреса от променящия се свят като си помагаме и сътрудничим, вместо да се настройваме един срещу друг.

Пътят на живота на индианците Хопи„Пророчеството казва, че Земята ще се разтърси три пъти”Така Роберт Бойсиер описва мащабните събития, които служат като времеви маркери за

пророчеството на индианците Хопи за четвъртия свят и края на времето. Когато мислим за дефинирането на събитията на 20 век, значението на знаците е безпогрешно.

Първо Великата Война, след това Втората, когато Свастиката се издигна над бойните полета до края на Изгряващото Слънце, потопено в море от кръв”.

Спецификата но подобна времева карта оставя малко място за съмнение относно онова, което описва. В последните 5 000 години е имало две световни войни и асоциацията с немската свастика и изгряващото слънце на Япония са станали в една от световните войни. Най-възрастният от индианците Хопи преди смъртта си е оставил послание до човечеството:

„Сега сме в края на нашия път. Казано ни е в нашето древно пророчество, че това ще стане. Казано ни е, че някой ще се опита да се качи на Луната; че ще донесат нещо от Луната; и че след това природата ще покаже признаци за нарушаване на своето равновесие. Сега виждаме това да се случва. Наводнения, засушаване, земетресения и огромни бури възникват и причиняват огромни страдания.”

Знаците, дадени на индианците Хопи преди сто години – например описанието на свастиката и двете световни войни, в същност изглежда сочат неща, които могат да бъдат отдадени само на събитията от 20 век. От гледна точка на индианците Хопи изместването в следващия свят вече е в ход. Относно това те са сигурни.

Това, което прави пророчеството много интригуващо обаче е, че то не ни казва как именно ще свърши четвъртия свят. Както в романите ни оставят заинтригувани до следващата глава, така и пророчеството на индианците Хопи спира да описва как земята ще се разтърси след двете световни войни. То не може да стигне до такива подробности, тъй като съществува неизвестен фактор, който не дава възможност със сигурност да се предскаже неизвестния фактор. Този фактор сме ние. Ето къде се вписва нашият избор.

Както библейският код твърди, че ние избираме резултата за 2012 година, така и пророчеството на индианците Хопи сочи, че именно ние пишем последната глава от историята на четвъртия свят. Правим това посредством начина, по който избираме да живеем живота си днес. Преводът на Бойсиер заявява:

... пророчеството не казва [какво ще бъде третото разтърсване на Земята]. Защото то зависи от това по кой път ще тръгне човечеството: алчността, удобството и печалбата, или по пътя на любовта, силата и равновесието.”

Посланието от нашето минало ни напомня, че именно ние сме тези, които избират как да се отнасяме един с друг докато реагираме на промените.

Това, което дистанцира пророчеството на Хопи от останалите пророчества е, че то предлага план за действие за нашето време на промени. Оставени са ни инструкции как да се подготвим за преминаването в следващата епоха.



Картата на избора на индианците ХопиИсториите за сътворението, описващи циклите на предишните светове обясняват как

разпадането на единия е основа за онова, което следва. Така погледнато краят на цикъла не е краят на всичко. Нито на планетата, нито на самата Земя. Той по-скоро е край на начина на съществуване, който е необходима стъпка за растеж и еволюция. Макар че краят понякога е труден, той същевременно е и естествен – както преминаването на нощта предхожда новия ден.

За да се улесни прехода, който идва със смяната на световете, индианците Хопи твърдят, че Създателят им е дал план, който да споделят с онези ,които имат желание да го чуят. Този план е описан в самото пророчество:

[След голямото наводнение на третия свят, Жената Паяк, която тъче паяжината, която обединява целия живот, попита Масоуа, пазител на Земята:] „Могат ли хората, оцелели от Третия Свят, който ти разруши с вода, да дойдат да живеят с теб?”

Той отговори: „Ако се закълнат да живеят според жизнения план, даден им от Тайова... Макар, че мнозина са забравили [жизнения план], мнозина ще си го спомнят... Но той е написан на лицето на скалата.”

Пророчеството ни казва, че жизненият план на Създателя съществува като проста карта, съдържаща задълбочено послание и че е запазено на лицето на скала в селище на индианците Хопи в северна Аризона – място, наречено Скалата на пророчеството. Това, което прави тази карта толкова необичайна е, че това не е стандартно място. Това е карта на „съществуването” на съзнанието. Тя ни казва състоянието на съзнанието, което е необходимо, за да се оцелее в резултат на големите промени, които придружават края на нашата световна епоха.

Фигура 16. Снимка на пророчеството на индианците Хопи, гравирано на камък в Ораиби, Аризона. На него виждаме двата пътя, които водят до новата епоха на петия свят. (Снимката е използвана с разрешение и направена от Бил Тенуто с разрешение на старейшината на индианците Хопи Мартин, на 6/4/2007) Мартин е използвал подобна на тебешир скала, за да очертае древния надпис така, че да го заснеме фотоапарат. За допълнителни изображения и интерпретации на пророчеството на индианците Хопи, виж на http://thehumanity.blogspot.com)

Никой не знае колко дълго са стояли изображенията на скалата на пророчествата или кой ги е поставил там. Но едно е сигурно: посланието от скалата е основното сред пророчествата им. Картата от Ораиби съдържа сърцевината на живото-потвърждаваща философия за Хопи и за всички, които признават истината. Съществуват много слоеве значения, но като общо посланието остава постоянно.

Кодът на Скалата на пророчествата се съсредоточава около две паралелни линии на картата, около два възможни пътя, които човечеството може да избере като начин на живота. Всеки води до много различно преживяване. По-ниският път показва хора жизнени и здрави, които доживяват до напредналите епохи и жънат житото от изобилна реколта. Горнният също изобразява хора: но един по-близък поглед показва, че главите им не са свързани с телата им и плуват точно над техните рамене. Линията между тях е груба и назъбена.

Преводът на Бойсиер казва, че горният път показва какво се случва с "хората, които използват своя ум вместо своята вяра по духовен начин". На мястото на изобилната реколта, която се вижда на долния път, по скалистия терен има бури. За онези, които могат да разчетат картата, посланието е ясно: долният път води до живот изпълнен със здраве и изобилие; горният води до труден живот на липси и страдания.

Добрата новина е, че картата показва и трети път - една вертикална линия, която свързва назъбената и гладката линии. За тази линия се казва, че представлява стълба на избора. Именно защото стълбата съществува онези, които са избрали единият от пътищата на живота в миналото може да направи промяна и да избере другия път. Индианците Хопи казват, че с приближаването до края на настоящата епоха ще има време на объркване, по време на което множество хора ще направят точно това. Условията на Земята ще ги изместят от зоната на комфорт на миналото и ще ги принудят да изберат нов път.

За Хопи това време на объркване се вижда като период на "пречистване", който възниква преди прочистването на Земята. Точно както интензивните огньове, които бушуват в хората проправят пътя за израстването на нови и здрави дървета, така и традициите на нашето минало са ни подготвили за голямото прочистване, което идва с края на всяка епоха.



http://thehumanity.blogspot.com/

От тяхна гледна точка прочистването е необходимо и неизбежно. Тъй като сме част от земната градина, за нас съществува възможност да изчистим останките от 5 000 годишната ни история и да прегърнем най-доброто от онова, което сме научили. С тази прегръдка идва и възможността да изберем онова, което ценим в новата световна епоха и да оставим зад себе си нещата, които са причинили болка и страдания в миналото: преценки, пристрастия и вярвания, които са насочвали нашите избори.

Ако условията на подобно пречистване - крайности в климата, разпадане на икономиката, най-голямата смяна на богатствата в историята на Земята и нарастващо съревнование за изчерпващите се ресурси всъщност се задействат от астрономическите подравнявания, както показват доказателствата, то съвременната наука изглежда приема това. Важното тук е, че промяната е налице. Тя се извършва сега. Научните доказателства и местните знаци показват, че нашият живот е част от подобно пречистване. За щастие, пречиствания като това са малко на брой и на големи интервали едно от друго.

Ключът е в това, че преди да можем да засадим нов начин на съществуване в градината на новата епоха, ние трябва първо да разпознаем от какво се нуждаем. След описанията на глобалните знаци и неравновесия, които сега са станали обичайни в нашия свят, последната част от превода на пророчеството на Хопи гласи: "Изглежда, че сега сме в тази точка от нашия живот".

Индианците Хопи твърдят, че начинът, по който можем да изберем добрия път е толкова прост, колкото и самата карта: "Когато се използват молитва и медитация, вместо да се разчита на новите открития, които създават все повече дисбаланс, те [хората от Земята] също ще намерят истинския път".

Ключът за оставането на пътя на живота е прост: "Давай любов на всички неща, хора, животни, растения и планини, защото духът е един, ако Кастинас [израженията на духа] са много.

Така индианците Хопи ни информират къде в цикъла се намираме посредством безпогрешни знаци. След това ни водят към начин на съществуване, който лесно можем да последваме. Така ни се дава възможността да изберем начина, по който да преживеем края на нашия голям цикъл и прехода към следващия.

Точка за избор 2012И така, какво наистина ни казват картата на Хопи, календарът на Маите, Библейският код и

другите послания от нашето минало? Възможно ли е посредством избиране на начина си на съществуване да променим начина, по който преживяваме нещата от типа на плашещите резултати предсказани за 2012 година? Съществуват нови открития, които ни показват как съзнанието пряко засяга нашия свят - те по принцип са вариации на вековният експеримент проектиран, за да се установи каква част от нашите вярвания наистина оказва влияние върху нашата реалност и отговарят на нашия въпрос.

През 1909 година Джофри Инграм Тейлър, британски физик, прави революционен експеримент от гледна точка на начина, по който гледаме на себе си във вселената. Основата на неговото проучване е била, че присъствието на съзнание в стаята - на хора, оказва влияние върху начина, по който се държат квантовите частици (те са онова, от което е направена нашата вселена). При това колкото повече е "гледането", толкова по-голямо е влиянието на наблюдателя върху онова, което действително се случва". С други думи, колкото по-голямо е средоточието върху експеримента от страна на тези, които присъстват, толкова по-голямо влияние има тяхното средоточие върху резултата от експеримента.

Тук лежи ключът към разбирането на онова, което квантовата физика и календара на Маите може да ни казват относно силата на вселената. Все повече учени стигат до заключението: Има място, където нещата започват и това място е реалията на квантовата енергия. Това е същата реалия, която е повлияна от нашите мисли, чувства, емоции и вярвания. В тази "ничия" земя, където всички неща са възможни, законите на времето и пространството изглежда се разпадат и онова, което учените наричат "квантова странност" побеждава. На това място атомите на материята се повлияват от мислите, чувствата емоциите и вярванията и се превръщат в реалност на нашия свят.

През 1957 година физикът от университета в Принстън Хю Еверет открива теорията, която описва как средоточието на нашата осъзнатост създава реалността. Еверет описва прости моменти от времето, когато става възможно да "скочиш" от една реалност в друга като създадеш квантов мост между две вече съществуващи възможности.



Той нарича тези прозорци от възможности "точки за избор" и ги описва като времето, когато условията правят възможно да се започне един път на преживяване, а след това той да се промени чрез промяна на средоточието на нашата осъзнатост - нашите вярвания. От перспективата на Еверет за точките на избор, хаосът, страданието и разрушението определено са възможни - и може би даже вероятни, ако курсът на човешките събития остава на същата траектория, която е била установена за последните два века и нещо. Откриването на точките за избор ни дава възможността да променим тази траектория.

Това са добри новини пред лицето на плашещите сценарии за 2012 година. До хората, които разбират, че повтарянето на шаблоните на засяващото събитие ни показват и най-добрите времена за промяна на нежеланите шаблони, преходът през 2012 година изглежда като смесена благословия. Те ще преживеят раждането на един красив нов свят и в същото време ще преживеят смъртта на всичко, което не подкрепя този нов свят. Всяко време е добро за правенето на позитивни и животоутвърждаващи избори в нашия живот, като че ли природата създава идеалните условия, които правят избора и промяната по-лесни: точката за избор на възможност през 2012 година.

Ключът е в това, че ние проявяваме склонност да преживяваме именно онова, с което най-много се идентифицираме. Тоест макар изцелението и болестта да се случват едновременно, ние ще чувстваме, че преобладава изцелението в случай, че съсредоточим вниманието си именно върху него. Всички сме тренирали да правим това в живота си. Всички сме имали благословията на семейството, работата, приятелите и романса, докато едновременно с това са бушували и страдания и трагедии. От Втората световна война и войната във Виетнам до съвременното насилие в Ирак и Афганистан онези от нас, които не участват пряко в тях, са продължавали своя ежедневен живот, а други са изгубвали живота си в съответния конфликт. И двете реалности са ставали едновременно. И ние сме осъзнавали и двете.

Но в своето ежедневие, когато ставаме сутрин и правим закуската, за да се подготвим за деня, ние по принцип се идентифицираме най-вече с онова, което ще донесе нашия ден, а не с онова, което става в нечий друг живот. Изглежда именно този вид средоточие е тайната за оцеляването през периода на най-големите промени в историята на човечеството. Ако можем да се идентифицираме с животоутвърждаващите промени на местно равнище, докато праовим онова, което е по силите ни, за да помогнем в глобален мащаб, нашите индивидуални избори се превръщат в наше колективно средоточие за онова, което 2012 година ни носи.

_____________________

Времеви код 19: Съществува консенсус между най-добрите умове на нашето време относно това, че настоящото изчерпване на природните ресурси, нарастващото население, глобалната бедност и съревнованието относно необходимото в живота, се събират към "гърлото на бутилката" във времето.

_____________________

Дори преди да си дадем сметка за величината на подобни проблеми, обаче, един от най-големите умове на 20 век - Алберт Айнщайн вече отправи предупреждение признавайки, че нашата глобална цивилизация се разраства, ресурсите се изчерпват и има значителни различия в икономиките. Той казва: "Ще ни трябва съвсем нов начин на мислене в случай, че човечеството иска да оцелее.".

Кризите и честотата, с която се случват, са ясни индикатори, че се приближаваме към точка на събиране, където нещо трябва да "даде". Ако бъдат оставени непроверени, нашият свят може да се гмурне в посоката на разпадане и страдания, предсказани в толкова много пророчества. За живеещите в подобно време то може да изглежда като описваният в Библията Армагедон. Но и пророчествата и доказателствата показват, че никое от тези неща не е нужно да се случва. Можем да превърнем и най-мрачните възможности в семена за втора райска градина.

Вече притежаваме мъдростта да видим какво ни очаква и да разпознаем възможностите, които ни се предоставят. Днес ние признаваме необходимостта от бърза промяна в нашата връзка със Земята, един с друг и със самите себе си. Ние вече разбираме, че всичко - от начина, по който изживяваме всеки ден до начина, по който използваме ресурсите, които изчезват пред очите ни, трябва да се промени, за да оцелеем. Причината е в нашата способност да разпознаем този път на



разрушение и да признаем, че имаме избор в лицето на екологичните промишлености и холистичния начин на живот.

Какво означава това за 2012 година? Дали сме се насочили към време на катастрофа или на 1000 годишен мир? Към какво гледаме - към Армагедон, към Рая, или и към двете? Истината е, че никой не знае това със сигурност.

Слънчевите изригвания и магнитните смени от нашето минало са били реални и нашите предци са оцелели след тях в миналото, но подобни промени не са се случвали с 6,5 милиарда души в света. Не са се случвали с толкова много хора зависими от електричество, микровълнови комуникации и сателити за глобално позициониране. Никой не знае пълната величина на последиците, как ще се справим с тях или точно какво ще означава подобно преживяване за нас, за нашите емоции и за нашите тела.

Ние обаче знаем, че древните хора са преживели подобни цикли. Библейските и устни традиции намекват, че не е било "бизнес, както обикновено", но фактът е, че те са ги преживели, за да ни разкажат историята и че ние сме тук, за да прочетем този разказ. Начинът, по който ще преживеем прехода зависи до голяма степен от нас, а начинът, по който се чувстваме относно нашите преживявания има пряко влияние върху онова, което действително преживяваме.

_______________

Времеви код 20: Резултатите са убедителни: средоточие основано на сърцето и живота ще окаже влияние върху начина, по който преживяваме 2012 и нашето време на промяна.

______________

За нашите срещи с 2012 година това показва, че ако живеем фокусирани върху всичко лошо, което може да се случи, може да пропуснем самите преживявания в живота, които могат да попречат на тези неща да се случат. И обратно - ако признаем своята индивидуална сила на основан на сърцето фокус и ако разберем как тази сила може да е влята в колективната вълна, която оказва пряко влияние върху поддържащите живота полета на Земята, можем да открием, че описанията на онова, което следва 2012 година са нещо повече от метафора. Ще сме научили, че притежаваме силата да създадем един красив нов свят.

Ключът е в това, че единственият начин да направим това е като работим заедно. Един нов проект, основан на още по-значително откритие, сега павира пътя пред нас и ние можем да направим точно това.

Свързване на сърцата посредством глобална съгласуваностСъществуват много неща, които не знаем за съзнанието, но едно нещо определено знаем със

сигурност: то е направено от енергия. Тази енергия включва магнетизъм. Можем да проучваме магнитната природа на съзнанието още сто години и въпреки това да не решим всички негови загадки, но можем да приложим и каквото сме научили досега, за да удовлетворим условията на променящия се свят. Все повече доказателства подсказват, че магнитното поле на Земята играе голяма роля в свързването ни един с друг, както и с планетата.

През септември 2001 година два геостационарни сателита за околната среда (GOES), които са в орбита около Земята са отчели повишаване на земния магнетизъм, което завинаги променило начина, по който учените гледат на нашия свят и на нас. Сателитите GOES-8 и GOES-10 показват повишаване на магнитното поле на Земята в своите показания, предавани на всеки 30 минути. Тогава тези пикове за пръв път привлекли вниманието на учените.

От място на около 22 300 мили над екватора, сателитът GOES-8 открил първата вълна, последвана от повишаване на показанията с максимална стойност над типичните за същия период стойности регистрирана от почти 50 устройства. Това станало в 9 часа сутринта източно време - 15 минути след като първият самолет ударил Световният търговски център и 15 минути преди следващия удар.

Връзката между събитията и показанията била странна и неоспорима. В светлината на данните трябвало да се зададат два въпроса: Дали нападенията над Световния търговски център и показанията на сателитите са били свързани помежду си? И ако да, каква е връзката? Именно отговорът на втория въпрос постави началото на проучванията и инициативата, които последваха.



Последвалите проучвания от университета в Принстън и института на ХартМат - новаторски институт, основан през 1991 година за проучвания и изследвания на новаторски основани на сърцето технологии откри, че показанията на уредите и събитието 9/11 не са съвпадение. Установено било, че подобни пикове е имало и при смъртта на принцеса Даяна - индикаторите сочели към човешкото сърце.

По-точно, към базиращата се на сърцето емоция на световното население, възникнала от подобни събития, които изглежда оказват влияние върху магнитното поле на Земята. Това, което прави откритието толкова значимо е, че сега тези полета са свързани с всичко - от стабилността на климата до мира между народите.

Направени били нови открития, които придават различно значение на показанията на сателитите на 11 септември 2001 година:

- Откритие 1: Добре документирано е, че човешкото сърце генерира най-силното магнитно поле в тялото, почти 5 000 пъти по-силно от това на мозъка. Това поле създава подобен на поничка шаблон, който се простира отвъд физическото тяло и е измерен на разстояния пет до осем фута от физическото сърце. Данните показват, че това поле може да е толкова голямо, че да се измери в мили, но отвъд обсега на оборудването, използвано за откриване на подобни полета.

Изводи: Магнитното поле на сърцето реагира на качеството на емоциите ни. Както интуитивната връзка между чувствата и тялото намеква, така и положителните емоции повишават физическия баланс на хормоните и ритъма на сърцето, както и менталната яснота и продуктивност. Точно така, както негативните емоции могат да влияят на 1400 биохимични промени в тялото, което включва хормонален дисбаланс, хаос в сърдечния ритъм, ментално "замъгляване" и лошо функциониране.

- Откритие 2: Определени слоеве от земната атмосфера заедно със самата Земя генерират това, което сега се нарича "симфония" от честоти (между .01 и 300 херца), някои от които се препокриват с онези, които са създадени от сърцето в неговата комуникация с мозъка. Именно тази древна и почти холистична връзка между човешкото сърце и този щит, който прави живота на Земята възможен, е довел до красивата теория и до , който я проучва. Според изследователите връзката между човешкото сърце и земното магнитно поле означава, че "силната колективна емоция оказва значително влияние върху геомагнитното поле на Земята".

Извод: Ако можем да изучим езика на сърцето - този, който предпазният земен щит разпознава и на който реагира, значи можем да вземем участие в събитията, които полето оказва върху върху живота. Ето къде подобна връзка става още по-вълнуваща. Промените в магнитното поле, до което имаме достъп посредством сърцето си, са били свързани с измествания, които включват активността на мозъка и нервната система, паметта и спортните постижения, способността на растенията да създават жизненоважни хранителни вещества, човешката смъртност поради сърдечна дейност и броят на докладваните случаи на депресия и самоубийства.

Тези две открития отварят вратите на новата ера на разбиране на нашата връзка със земята. Въпросът се измества от Има ли влияние колективната емоция върху Земята? до Защо не? Ако голяма част от земното население се фокусира върху най-силното магнитно поле на човешкото тяло върху една емоция за един и същи период от време, логично е подобен фокус да може да окаже влияние върху онази част от планетата, която функционира в същия обхват от честоти, както емоциите.

Връзката е ясна: Промяната в начина, по който се чувстваме относно себе си и нашия свят притежава потенциала да повлияе на света. Ако промяната е позитивна, тогава влиянието на емоциите, възникнали в резултат от това също ще е положително. За подобна промяна се знае, че създава съгласуваност между сърцето и мозъка и сега изглежда, че ефектът се простира в области, които подкрепят живота на нашата планета. Или както казват изследователите от Харт Мат: "Регулирането на емоциите е следващата граница в човешката еволюция".

Откритието, че начинът, по който избираме, създава връзка между магнитните полета на земята и нас доведе до една от най-амбициозните базирани на науката инициативи в историята. Новият проект, наречен "Инициатива за глобална съгласуваност", дава възможност на всеки да изучи езика на сърцето от гледна точка на съгласуваността. Така за повече хора става възможно да участват в промените, които стават на планетата.

Ключът към този проект е двустранен:



1. В партньорство с астрофизика Елизабет Рошер, доктор на науките, Институтът ХартМат разработва система за наблюдение на глобалната съгласуваност, която използва нови сензори разпръснати по земята, за да бъдат измерени промените в магнетосферата. целите на системата са да се измери начина, по който земното магнитно поле влияе върху сърдечния ритъм на човека, мозъчната му дейност, нивата на стрес и емоциите. Предварителните проучвания показват, че подобни ефекти са част от двустранна връзка. Ето къде се вписва втората част от инициативата.

2. Ние знаем, че живота на Земята се влияе от промените в силата на магнитното поле на планетата - данните сочат, че животът може да повлияе върху самите полета, които ни поддържат. Част 2 от инициативата за постигане на съгласуваност е усилие, насочено към обучаването на индивиди как да постигнат съгласуваността, която е необходима в живота ни и как да разбират кога наистина сме в съгласувано състояние. Идеята е, че когато голям брой хора реагират на потенциално деструктивно глобално събитие, например ураган или цунами с общо емоционално чувство, това може да окаже влияние върху качеството на общото поле, което ни влияе.

Националното нещастие може да предизвика глобална стресова вълна, а позитивната емоционална вълна може да създаде вълна на глобална съгласуваност. Тази перспектива се подкрепя от изследване в Харт Мат и Принстън и резултатите показват, че глобалното влияние на човешките емоции могат да бъдат документирани посредством електронни устройства.

Може би не е случайност това, че този проект се реализира именно сега, в началото на 21 век. Именно сега е краят на епохата, която съдържа най-много предизвикателства, които съдържат потенциала за края на живота такъв, какъвто го познаваме на земята. Но същевременно откриваме, че сме в състояние да хармонизираме своите тела и полетата на земята така, че да намалим потенциалните страдания. Това става посредством безмълвния език на сърцето.

___________________

Времеви код 21: Изправени през тези 5 125 години човешка история пред множеството събития потенциално способни да сложат края на света, сега ние откриваме, че ключът към нашия преход е в нашето колективно чувство относно промените.

___________________

Какво красиво събиране на обстоятелствата. Начинът да улесним прехода през 2012 година е да променим начина, по който се чувстваме към света и да направим това заедно. Можем ли да искаме по-добър сценарий?

Инициативата за глобално съгласуване е много важна за здравето и бъдещето на нашата планета. За пръв път имаме способността, основанието и технологията да се издигнем над идеите, които в миналото са ни разделяли, за да вдъхновим множество хора да вземат участие във връхния момент на промяната, да се издигнем над традиционните граници на географията, културата, религията и вярването, за да обединим глобалната общност около нов начинна живот: основаните на сърцето избори, които осигуряват глобално съгласуване.

Значението на времевите кодовеВ предишните глави проучихме загадката и откритията, нашата връзка с времето и реалността.

Сега ще разгледаме идеите, които ни помагат да закотвим тяхното послание в своите умове. Следва резюме на тези идеи. Поотделно те са интересни и ще служат за напомняне на важността на всеки раздел. Заедно те ще разкажат историята на нашата връзка с времето, циклите и загадката на 2012 година. За ключовете, които следват, може да се мисли като за код за нашата връзка с времето по начин практичен, значим и лесен за следване. Както е при всеки код, ключовете са в определена последователност не случайно. Разгледайте ги и работете с тях докато започнете да се чувствате комфортно с тях и докато започнат да ви правят смисъл. Заедно те могат да се превърнат във ваш личен водач, с който да посрещнете с добре дошли промените през 2012 година и годините след нея.

Времевите кодовеВремеви код 1: Живеем приключването на 5 125 годишния цикъл време – световната епоха,

която древните Маи изчислили, че ще свърши със зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година.



Времеви код 2: Нашите предци записали своя опит за последния „край на времето”, показвайки отвъд всяко съмнение, че краят на една епоха е само начало на следващата, а не край на света.

Времеви код 3: Новите открития показват, че можем да мислим за времето като за субстанция, която следва същите ритми и цикли, които управляват всичко - от частиците до галактиките.

Времеви код 4: Можем да мислим за нещата, които се случват във времето като за места в циклите – като точки, които могат да бъдат измерени, изчислени и предсказани.

Времеви код 5: Ако знаем къде в даден цикъл сме, значи знаем какво да очакваме, когато той се повтори.

Времеви код 6: Калкулаторът за изчисляване на времевия код ни показва кога можем да очакваме да се повторят условията от миналото, а не самите събития.

Времеви код 7: Древните традиции разделят земната орбита от 25 625 години през 12те съзвездия на зодиака – прецесията на равноденствията, на пет световни епохи, траещи по 5 125 години всяка.

Времеви код 8: Позицията на земята в нашата галактика създава мощни промени, които сигнализират края на една световна епоха и началото на следващата. Познанието за тези циклични промени е известна като доктрината за Световните Епохи.

Времеви код 9: Ведическите традиции описват продължително време на отдаденост, изразена в действие (bhakti), което е започнало около 1898 и продължава доста след 2012 – крайната дата на Маите.

Времеви код 10: Настоящата световна епоха е започнала на 11 август 3114 г. пр.Хр. Краят ù се вижда от рядко случващото се подреждане на нашата слънчева система със сърцевината на галактика Млечен път на 21 декември 2012 година – едно събитие, което за последен път е станало преди приблизително 26 000 години.

Времеви код 11: Природата използва няколко прости себе-подобни и повтарящи се шаблони – фрактали, за да изгражда енергия и атоми в познатите ни форми на всичко – от корени, реки и дървета, до скали, планини и нас.

Времеви код 13: Нашите знания за повтарящите се цикли ни позволяват да посочим времената в бъдещето, когато можем да очакваме да видим повтарящите се условия на миналото.

Времеви код 14: Калкулаторът за времевия код може да посочи личните цикли на любов и нараняване, както и глобалните цикли на война и мир.

Времеви код 15: Шаблоните проявяват склонност да се повтарят с по-голяма интензивност през следващите дати.

Времеви код 16: Посредством шаблон, направен от човешки, земни и небесни събития, ни се позволява да погледнем на миналото като на един реалистичен прозорец към 2012 година.

Времеви код 17: Нищо в геоложкия запис не показва, че земните магнитни полета ще се обърнат преди или непосредствено след 2012 година - крайната дата на цикъла.

Времеви код 18: Шаблонът на времевия код показва, че човешките, земните и небесните условия сега са каквито са били на ключовите дати в миналото. С други думи, ставащите сега промени са точно каквито може да се очаква, че ще бъдат в края на световната епоха.

Времеви код 19: Съществува консенсус между най-добрите умове на нашето време относно това, че настоящото изчерпване на природните ресурси, нарастващо население, глобална бедност и съревнование относно необходимото в живота, се събират към "гърлото на бутилката" във времето.

Времеви код 20: Резултатите са убедителни: средоточия основано на сърцето и живота ще окаже влияние върху начина, по който преживяваме 2012 и нашето време на промяна.

Времеви код 21: Изправени пред множеството потенциално способни да сложат края на света събития през тези 5 125 години човешка история, сега ние откриваме, че ключът към нашия преход е в нашето колективно чувство относно промените.

Възможност, явяваща се веднъж на 26 000 годиниКогато попитате потомците на Маите защо са изчезнали техните предци, те започват да ви

изброяват мистериозните пазители на времето, които проследявали циклите на вселената с безпрецедентна точност преди повече от 1000 години. След това поради причина, която само древните пророци-учени можели да знаят, те завинаги напуснали своите храмове, обсерватории и



пирамиди. Така мистериозно както се появили, те отишли в джунглите на Юкатан и се върнали там, откъдето дошли. Независимо от това, което означава тяхната история за нас днес, ясно е, че които и да са били тези Маи, те са знаели нещо, което ние започваме да разбираме едва сега.

Ключът към тяхното послание е, че тяхната тайна била нещо повече от точно представяне на времето. Елементът от тяхната мъдрост, която те не можели да гравират с йероглиф, е именно това парченце, което днес придава значение на края на епохата. От тяхна гледна точка за Земята като огледало на космоса те смятали големия цикъл, който завършва през 2012 година, за край на инкубационния период, фракталната бременност на човешкото съзнание, която е описана толкова красиво от хора като Мейджър Дженкинс и Хосе Аргуелес. Така, както всяко раждане е краят на бременността и началото на новия живот, така и Маите гледали на нашата поява в света след 2012 година като на началото на нов цикъл от историята, пълен с всички възможности, описани в настоящата книга и ... нещо повече.

Така погледнато слънцестоенето на 21 декември 2012 се превръща в мощен прозорец на нашата колективна поява в нашия най-голям потенциал. Подобен момент е толкова рядък, че ние се подготвяме за него от края на последната епоха и преди да се появи същата възможност за нашите потомци ще изминат още 26 000 години.

_______________

Времеви код 22: 21 декември 2012 година е рядко срещан и мощен прозорец от възможности за нашата колективна поява в нашия най-голям потенциал.

_______________

Вероятностите за подобна поява ни напомнят Райската градина - мястото, което някога е съдържало най-големите възможности за нашите най-големи радости и най-сърдечни желания. Ако трябва да вярваме на календарите, митовете и пророчествата, именно такъв потенциал ни очаква след 2012 година. Можем да направим втора Райска градина.

Библията намеква, че Райската градина се е появила за последен път преди около 5 000 години, в края на предишния голям цикъл. По това време населението на планетата е имало всичко необходимо, за да живее в равновесие със земята и да се радва на здравословен и енергичен живот. Както изборите, направени от нашите предци живели след Райската градина са засяли събитията за всичко, което щяло да се разгърне като цикъла, който последвал, така те задвижили и шаблоните, които дефинират нашия свят днес. Някои от тях, като шаблоните на прошката и мира, служат като мощни напомнящи на онова, което е възможно в живота ни, а други - като тези на предателството и войната, се превръщат в големи предизвикателства, които ни разделят като хора, семейства и нации.

Природата ни показва, че от циклите на времето до равновесието на въглеродния двуокис между океаните и атмосферата ще се повтарят докато нещо ново не ги замени. Промяната, която придружава 2012 година, представлява рядка възможност да се изтрият шаблоните, които са наследени от миналото. Това е и възможност да се установят здравословни шаблони, които принадлежат на нашите деца... и на техните.

Неоспорим факт е, че в присъствието на най-големите предизвикателства в света ние сме променени и като хора. Можем ли да разпознаем, че най-големите заплахи за нашия познат начин на живот са "побутването" от страна на природата към нов начин на живот? Докато ставаме свидетели на хаоса, който придружава идеалното подравняване със сърцевината на нашата галактика, ние сме готови да приемем най-големият дар: вътрешната промяна, която идва от реагирането на жизнените предизвикателства със сътрудничеството и подхранването на основания на сърцето начин на живот? Какви инструкции ще оставим на тези, които ще преминат през следващата световна епоха и ще ни помнят като свои предци?

В сърцата си ние вече сме отговорили на този въпрос. Сега е времето да живеем с онова, което сме избрали, докато се появяваме от мистерията на 2012 година в новата епоха. Сцената е готова. Изборът е наш. Космосът очаква нашия избор.

* * *

Времето е субстанцията, от която съм направен. Времето е реката, която ме носи, но тази река съм аз;



то е тигърът, който ме изяжда, но този тигър съм аз;то е огънят, който ме поглъща, но този огън съм аз.Джордж Луис Борг (1899-1986), писател

Приложение А

КАЛКУЛАТОР НА ВРЕМЕВИЯ КОДКалкулаторът на времевия код е полезен инструмент, който ни дава лесен достъп до

шаблоните, които се разгръщат като цикли на природата - същите шаблони, които управляват голяма част от вселената и живота. Той ни позволява да се взрем във времевата линия на историята по начин сходен с този на пророците и ясновидците.

Както те виждат събитията, които могат да се случат, така и Калкулаторът на времевия код ни показва кога можем да очакваме условията на миналото да се разиграят отново. Програмата работи поради природата на самите цикли. Понеже са цикли, те се повтарят. И понеже са от време и пространство, то когато времето се повтаря, повтарят се и условията на пространството.

Но както визията на пророка се променя според станалото във времевата линия, така и Калкулаторът на времевия код не може да вземе предвид влиянието на съзнанието и избора. Той може само да покаже кога условията от миналото ще се повторят. Резултатът зависи от това дали условията ще се разиграят до завършек. Изборите, които правим по времевата линия на цикъла, създават нов път и нова времева линия с нов резултат. Това е красотата да знаеш къде в цикъла си. Освен, че ни казва какво да очакваме, Калкулаторът на времевия код ни показва и кога нашите избори притежават най-голям потенциал за успех. Ето къде се свързват науката и духовността в практическо приложение различно от онова, което сме виждали в миналото.

Ако можем да използваме науката на циклите, за да открием времената, които са узрели за промяна и ако можем да използваме духовните традиции на нашето минало, за да задействаме мирен и жизнеутвърждаващ резултат, значи притежаваме нов начин да мислим за себе си и за света. Всичко се основава на циклите и вероятностите, на шаблоните на природата, които могат да бъдат известни и предсказани.

Три начина за използване на калкулатора на времевия кодЩом започнем да гледаме на времето като на повтарящи се цикли, стъпките за намиране на

ключовите точки на промяна стават очевидни. Ако знаем (а) кога започва цикъла, (б) кога завършва и (в) кога е първото (засяващото) събитие, което задейства шаблона в цикъла, можем да изчислим точките на повторение на шаблона, който събитието установява за оставащия цикъл. С няколко прости изчисления можем да използваме Калкулатора на времевия код като прозорец към такива цикли по един от следните три начина: с всеки от тях можем да отговорим на различен въпрос:

Режим 1: Кога можем да очакваме нещо станало в миналото да се случи отново?В този режим можем да посочим едно засяващо събитие от нашето лично или колективно

минало и да изчислим кога създадените от него условия ще се повторят. То може да е добро или лошо – радост, любов и мир, трагедия, загуба, страдание и война.

Важното тук е, че засяващото събитие поставя начало на цикъла. Докато циклите се повтарят на интервали, които следват ритмите на мистериозното съотношение на фи (.618), ние можем да прилагаме това число към събитията от миналото, за да видим дали същите условия ще се повторят. Независимо от това дали цикъла трае момент или хиляда години, щом е цикъл, условията ще се повторят в рамките на по-големия цикъл от 5 125 години.

Режим 2: В него можем да посочим събитието от нашето минало или колективно бъдеще и да погледнем към миналото, за да открием кога за последен път е имало такова условие. В Глава 6 е показано какво можем да очакваме от 2012 година. Посредством фи-съотношението можем да посочим конкретната дата от нашето минало, която е засяващото събитие за онова, което можем да очакваме през 2012 година.

Принципите на циклите и времето изглеждат универсални. Затова се прилагат към нещата, които стават в нашия личен живот и към ставащото в глобален мащаб.

Режим 3: Той ни помага да идентифицираме подобни цикли, когато можем да очакваме преживените условия да се повторят.



Изчисленията и приложението на Режим 3 са различни – те не боравят с големи периоди от време от по 5 000 години. Те откриват шаблоните в рамките на 100-годишни периоди. Понеже изчисленията са прости и някои читатели ще искат да ги приложат веднага, съм ги поставил в Глава 5. Именно там ще намерите причините за откриването на личните цикли и инструкции, които описват как да използвате Калкулатора на времевия код в Режим 3. С оглед на това, ето кратко описание на Режим 3.

Режим 3: Кога можем да очакваме да се повторят условията за дадено лично позитивно или негативно преживяване

В режим 3 можем да изчислим времената в нашия живот за повтарящите се условия, оставили силен отпечатък в нашите сърца. Условията могат да варират от въодушевление поради постигнатото до нараняване или загуба. Ключът в този режим е че преживяванията, които създават най-силните чувства имат склонност да се превръщат в засяващи събитие и сходни шаблони, които да се повтарят на циклични интервали. От нашата най-голяма любов до нашето най-голямо нараняване, преживяванията в даден момент от живота оказват влияние върху други връзки след като семето е засято по удивителни начини.

Създаване на програми за Времевия кодДумата програма предполага, че изчисленията на Калкулатора на времевия код са част от

автоматизирана програма – част от софтуер, който прави всичко с лекота и извършва всички изчисления вместо нас. Автоматизираната и лесна за използване програма е на моя уеб сайт на адрес www.greggbraden.com, самите изчисления са лесни и могат да се правят и с прост домашен калкулатор.

Така, както всяка компютърна програма може да бъде представена от някакъв алгоритъм – процедура стъпка-по-стъпка, която казва на програмиста как да изгради софтуера, същото може и Калкулатора на времевия код. По-долу ще намерите:

- Инструкции стъпка-по-стъпка (алгоритъм) за всеки режим.- Инструкциите, приложени към действителни примери, обсъдени в книгата, например

събитията от 11 септември 2001 година, които са описани в Глава 1.Забележка 1: Превръщане в абсолютни дати. За по-лесна употреба, „съвременните” дати

(Грегорианските дати) са превърнати в абсолютни дати с оглед самия цикъл. За дати след годината 0, това превръщане се извършва посредством добавяне на 3113 (броят на годините между началото на големия цикъл на Маите през 3114 година пр.Хр. и годината 0) до засяващото събитие (пример за годината 2012: 3113 + 2012 = 5125).

Забележка 2: Превръщане на десетици в месеци. Някои от изчислените дати създават числа от дясната страна на десетичната точка. Те са части (дроби) от посочената година и могат да бъдат превърнати в съответстващия месец за по-голяма точност посредством следната формула:

- (Число отдясно на десетичната точка ÷12) х 100 = процент от годината- (Процент от годината х 12) ÷ 100 = месец от годината

Пример: Годината 2001.8 се превръща в (8 ÷ 12) х 100 = 66.66 процента от годината или (66.66 х 12) ÷ 100 = месец 7.99 или приблизително закръглено Август. Ключът тук е да мислите за десетичните числа изразени в десети, като за част от 12те месеца, които са възможни. За удобство, по-долу съм включил справка за изчисляването на десетичните знаци в месеци за числата от 1 до 12.

Част от годината Еквивалентен месец1 Януари2 Февруари3 Март4 Април5 Май6 Юни7 Юли8 Август9 Септември10 Октомври



http://www.greggbraden.com/

11 Ноември12 Декември

Забележка 3: Тези формули изчисляват зоните от време, които правят събитието възможно, а не конкретната дата и час, в който ще стане събитието. Затова в нашия пример със 11 септември 2001 година като повторение на цикъла, който е започнал през 19421 година, изчисленията показват едно 30-дневно изоставане между изчислението за Времевия код и действителното събитие. Ключът е, че Калкулаторът ясно посочва времето (времената) на повтарящия се шаблон в рамките на по-големия 5 125 годишен цикъл. Както показва дискусията на точките за избор, разгледани в Глава 7, човешките избори могат да окажат влияние върху курса на събитията даже когато са налице условията, които подкрепят тези събития. Именно поради този факт Калкулатора за времевия код е толкова ценен. Той ни дава предимство и ни показва кога да очакваме да възникнат подобни събития.

Режим 1: Кога можем да очакваме нещо случило се в миналото да се случи отново?За да отговорим на този въпрос се нуждаем от два вида информация:

- Въвеждане 1: Целевата дата в миналото, когато се е случил очевиден (засяващ) шаблон

- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде сме понастоящем

- Описан е алгоритъмът на времевия код: Винаги прилагайте следните 8 стъпки:Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие.Стъпка 2: Превърнете Грегорианската дата в „абсолютна” дата от гледна точка на целия

цикъл.Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла представен от засяващата дата (разделете

абсолютната дата на годините в цикъла). Стъпка 4: Изчислете фи съотношението за липсващия период от цикъла (умножете по 618)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла между засяващата дата и края.Стъпка 6: Приложете фи-съотношението на липсващия цикъл към остатъка от цикъла, за да

намерите интервала в години между датата на събитие и следващото време, когато ще се появи.Стъпка 7: Добавете интервала към абсолютната дата, за да откриете следващото повторение

(новата засяваща дата).Стъпка 8: Превърнете го обратно в грегорианска дата.

- Алгоритъмът на времевия код приложен към условията: Ще използваме четири примера, за да демонстрираме изчисленията на Времевия код за повтарящи се условия.

Пример 1: Намерете: Кога можем да очакваме повторението на първите циклични условия на „изненада” и „нападение” над Америка?

- Въвеждане 1: Целевите година и месец в миналото, когато е възникнал първият очевиден (засяващ) шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка: 1941.12 (декември 1941 година)

- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде сме в настоящото време: 5 125 години

Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).

1941=12Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютна дата (А1)1941.12 + 31113 = 5054.12 (А1)

Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L 1) като съотношение на (А1) / общата дължина на цикъла 5125.

5054.12/5125 = =986(L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) за липсващия цикъл (L1) .618 х .986 = .609 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (В1) като обща дължина на цикъла (А1).



5125 – 5054.12 = 70.88 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи-съотношението на липсващия цикъл (L1) към остатъка от цикъла

(В1), за да намерите интервала в години между засяващата дата и следващото време, когато ще се повтори (I1).

70.88 х .609 = 43.17 години (I1)Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите

следващото повторение (новата засяваща дата).5054.12 + 43.17 = 5097.29Стъпка 8: Превърнете го обратно в Грегорианска дата.5097.29 – 3113 = 1984.29 (Март 1984)Значение: Тази дата ни води до Март 1984. Датата за разрушаването на KAL Полет 007 и

събитията, описани в Глава 1 стават през септември 1983 година – само 6 месеца по-рано. Промеждутъкът между септември 1983 година и февруари 1984 година е документиран като един от най-напрегнатите периоди от войната между двете свръхсили. Документите от Студената война разкриват, че това е било точно между тази времева рамка и в рамките на 30 дни от датата, предсказана от Калкулатора на времевия код, че срещу САЩ се планира изпреварващ ядрен удар.

Изчисленията за времевия код показват плановете за изненадващо нападение на Америка – първият фрактал от шаблона

Пример 2: Намерете: Датата, когато можем да очакваме вторите циклични условия на „изненадващо” „нападение” над Америка да се повторят.

- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941 година, когато през 1984.29 (Март 1984) е станал очевиден шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка (засяването).

- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящото време се намираме: 5,125 години.

Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).1984.29Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).1984.29 + 3113 = 5097.29(А1)Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата

дължина на цикъла 5125.5097.29/5125 = .995(L1)Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1). .618 х .995 = .615 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).5125 – 5097.29 = 27.71 години (B1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла

(B1), за да намерите интервала между засяващата дата и следващото време, когато ще се повтори (I1) 27.71 х .615 = 17.04 години (I1)Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата (S1), за да намерите

следващото повторение (новата засяваща дата).5097.29 + 17.04 = 5114.33Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.5114.33 – 3113 = 2001.33 (март 2001)Значение: Тази дата води до март 2001 година. Тя попада точно в обхвата от време, за която се

вярва, че атаката е била в своя етап на планиране и е по-малко от шест месеца преди датата, на която нападенията на Световния търговски център и Пентагона наистина са станали. Съществува само 1 на 61,500 или .0000162 процента шанс да се определи, че 2001 ще бъде годината на подобно нападение в настоящия цикъл.

Пример 3: Намерете: Датата, когато очакваме третите циклични условия на „изненада” и „нападение” над Америка да се повторят.

- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941, когато е станал очевидният шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка (засяването): 2001.33 (Март 2001)



- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва, че сме в настоящото време: 5,125 години

Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).2001.33Стъпка 2: Превърнете събитие (S1) в абсолютната дата (А1).2001.33 + 3113 = 5114.33 (А1)Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата

дължина на цикъла 5125.5114.33/5125 = .998(L1)Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1). .618 х .998 = .617 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).5125 – 5114.33 = 10.671 години (B1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла


следващото повторение (новата засяваща дата).5114.33 + 6.58 = 5120.91Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.5120.91 – 3113 = 2007.919 (септември 2007)Пример 4 – Намерете: Датата, когато можем да очакваме четвъртите циклични условия на

„изненада” и „нападение” над Америка да се повторят- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941, когато е

станал очевидния шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка (засяването): 2007.91 (септември 2007)

- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва, че сме в настоящото време: 5,125 години

Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).2007.91Стъпка 2: Превърнете събитие (S1) в абсолютната дата (А1).2007.91 + 3113 = 5120.91 (А1)Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата

дължина на цикъла 5125.5120.91/5125 = .999(L1)Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1). .618 х .999 = .617 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).20.9114.33 =

4.09 години (B1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла


следващото повторение (новата засяваща дата).5120.91 + 2,52 = 5123.43Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.5123.43 – 3113 = 2010.43 (април 2010)Значение: Тази дата води до април 2010 година. Това е връщането на засяващия цикъл засаден

през 1941, затова той представлява и най-голямата възможност да се изцелят условията, които са довели до събитията на оригиналното засяване. Седмиците и месеците, предшестващи тази дата, съдържат най-голямата възможност за съзнателно освобождаване на напрежението и създаване на мир от последното повторение на 2007 година до следващото връщане.

Режим 2: Коя дата в миналото съдържа условията, които можем да очакваме за дата в бъдещето?

За да отговорим на този въпрос са ни необходими два вида информация:



- Въвеждане 1: Въпросната целева дата в бъдещето.- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящето се

намираме.- Описание на алгоритъма за времевия код: винаги прилагайте тези пет стъпки:

Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие.Стъпка 2: Превърнете Грегорианската дата в „абсолютната” дата от гледна точка на общия

цикъл за улесняване на изчисленията (по избор).Стъпка 3: Изчислете фи-съотношението на абсолютната дата (умножете по .618).Стъпка 4: Извадете фи-съотношението от целевата дата.Стъпка 5: Превърнете обратно в Грегорианската дата.

- Алгоритъмът за времевия код приложен към крайната дата от 2012 година: Ето пример за това как да търсим назад през времето за засяващи условия.

Пример 1: Намерете: Датата в миналото, която съдържа условията, които можем да очакваме за крайната дата от 2012 година.

- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящото

време сме: 5 125 години.Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата за целевата дата (Т1).2012Стъпка 2: Превърнете целевата дата (Т1) в абсолютната дата (А1)2012 + 3113 = 5125 (А1)Стъпка 3: Изчислете фи (L1phi) за абсолютната дата (А1)..618 х 5125 = 3167.25 (L1phi)Стъпка 4: Извадете датата на фи-съотношението (L1phi) от целевата дата (А1).5125 – 3167.25 = 1957.75Стъпка 5: Превърнете обратно в Грегорианска дата:1957.75 – 3113 = -1155.25 (1155 пр.Хр.)Значение: Резултатът от това изчисление е отрицателно число, което показва, че погледнато

исторически това е дата преди времето на Христос (пр.Хр.). Както е посочено в Глава 6, това е годината, станала свидетел на разпадането на една от най-великите цивилизации на миналото - Египетската 20та династия. Паралелите между условията на 1155 пр.Хр. и 2012 са безпогрешни. Посредством прилагане на езика на природата за циклите, Калкулаторът за времевия код посочва отделната дата в изминалите 5 125 години, която съдържа ключа към онова, което можем да очакваме за близкото бъдеще.

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГЛОБАЛНИ ТОЧКИ НА ПРОБЛЯСЪК ЗА В БЪДЕЩЕТОВиждали сме как циклите на времето и събитията се повтарят на ритмични интервали, които

следват мистериозното фи (.618). Знаейки това, можем да приложим засяващите събития, които представляват най-голямата заплаха за нашия свят през 20 век, за да открием кога можем да очакваме условията, които те са създали, да се появят отново. Можем да използваме нашите познания за подобни условия като прозорец и възможност да избегнем в настоящето резултатите от миналото.

Като знаем кога ще се повторят шаблоните, можем да избегнем нови конфликти основани на стари шаблони. Ако знаем, че сме в годината, когато се повтаря шаблона на Втората световна война например, ще знаем и това, че сме във време, когато е по-мъдро да сме по-внимателни към неизбежните разногласия, които възникват между нациите относно ресурсите, границите и човешките права.

Посредством Режим 1 на Калкулатора за времевия код, можем да посочим кога започва подобен цикъл, за да изчислим кога условията, които той създава, ще се появят в нашето бъдеще. Важното тук е, че именно засяващото събитие е онова, което поставя началото на цикъла.



Режим 1: Кога можем да очакваме нещо случило се в миналото да се случи отново?За да отговорим на този въпрос се нуждаем от два вида информация:

- Въвеждане 1: Целевата дата в миналото, когато се е случил очевиден (засяващ) шаблон

- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде сме понастоящем

- Описан е алгоритъма на времевия код: Винаги прилагайте следните 8 стъпки:Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие.Стъпка 2: Превърнете Грегорианската дата в „абсолютна” дата от гледна точка на целия

цикъл. Тази стъпка е по избор и се прави за улесняване на изчисленията. За дати след годината 0, превръщането се извършва чрез добавяне на 3113 (броят на годините в 5 125 годишния цикъл преди годината 0) до засяващото събитие (пример за годината 2012: 3113 + 2012 = 5125).

Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла представен от засяващата дата (разделете абсолютната дата на годините в цикъла).

Стъпка 4: Изчислете фи съотношението за липсващия период от цикъла.Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла между засяващата дата и края.Стъпка 6: Приложете фи-съотношението на липсващия цикъл към остатъка от цикъла, за да

намерите интервала в години между датата на събитието и следващото време, когато ще се появи отново.

Стъпка 7: Добавете интервала към абсолютната дата, за да откриете следващото повторение (новата засяваща дата).

Стъпка 8: Превърнете го обратно в Грегорианска дата.- Алгоритъмът за времевия код приложен към ключовите дати: Ще използваме

девет примера, за да демонстрираме изчисленията за времевия код за бъдещи събития.Пример 1: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на

атомните оръжия и войната) - Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1945- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето

сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).1945Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).1945 + 3113 = 5058 (А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.5058/5125 = .987 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .987 = .610 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5058 = 67 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла

(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се повтори (I1).

67 х .610 = 40.87 години (I1)Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите

следващото повторение (новата засяваща дата).5058 + 40.87 = 5098.87Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5098.87 – 3113 = 1985.87 (септември 1985)Пример 2: Намерете: Втората дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на

атомните оръжия и войната) - Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1985.87- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето

сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).



1985.87Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).1985.87 + 3113 = 5098.87 (А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.5098.87/5125 = .995 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .995 = .615 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5098.87 = 26.13 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла



следващото повторение (новата засяваща дата).5098.87 + 16.07 = 5114.94Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5114.94 – 3113 = 2001.94 (септември 2001)Пример 3: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на


сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).2001.94Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).2001.94 + 3113 = 5114.94(А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата




следващото повторение (новата засяваща дата).5114.94 + 6.21 = 5121.15Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5121.15 – 3113 = 2008.15 (януари 2008)Пример 4: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на


сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).2008.15Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).2008.15 + 3113 = 5121.15(А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.



5121.15/5125 = .999 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .999 = .617 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5121.15 = 3.85 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла



следващото повторение (новата засяваща дата).5121.15 + 2.387 = 5123.53Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5123.53 – 3113 = 2010.53 (май 2010)Пример 5: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на

атомните оръжия и войната) - Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1914- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето

сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).1914Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).1914 + 3113 = 5027 (А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.5027/5125 = .981 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .981 = .606 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5027 = 98 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла


67 х .606 = 59.39 години (I1)Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите

следващото повторение (новата засяваща дата).5027 + 59.39 = 5086.39Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5086.39 – 3113 = 1973.39 (април 1973)Пример 6: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на


сме: 5 125 години.Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).1973.39Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).1973.39 + 3113 = 5086.39 (А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.5086.39/5125 = .992 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .992 = .613 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5086.39 = 38.61 години (В1)



Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла (В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се повтори (I1).


следващото повторение (новата засяваща дата).5086.39 + 23.67 = 5110.06Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5110.06 – 3113 = 1997.06 (януари 1997)Пример 7: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на






следващото повторение (новата засяваща дата).5110.06 + 9.20 = 5119.26Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5119.26 – 3113 = 2006.26 (март 2006)Пример 8: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на





5.74 х .617 = 3.54 години (I1)



Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите следващото повторение (новата засяваща дата).

5119.26 + 3.54 = 5122.80Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5122.80 – 3113 = 2009.80 (август 2009)Пример 9: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на



дължина на цикъла 5125.5122.80/5125 = 1.00 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х 1.00 = .618 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5122.80 = 2.20 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла



следващото повторение (новата засяваща дата).5122.80 + 1.36 = 5124.16Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5124.16 – 3113 = 2011.16 (февруари 2011)Пример 10: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на






следващото повторение (новата засяваща дата).5042.10 + 50.40 = 5092.45Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5092.5 – 3113 = 1979.5 (май 1979)



Пример 11: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на атомните оръжия и войната)

- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1979.5- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето





следващото повторение (новата засяваща дата).5092.5 + 19.96 = 5112.346Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5112.46 – 3113 = 1999.46 (май 1999)Пример 12: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на






следващото повторение (новата засяваща дата).5112.46 + 7.74 = 5120.2Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5120.2 – 3113 = 2007.2 (февруари 2007)Пример 13: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на


сме: 5 125 години.



Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).2007.2Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).2007.2 + 3113 = 5120.2 (А1)Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата

дължина на цикъла 5125.5120.2/5125 = .999 (L1)Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1)..618 х .999 = .617 (L1phi)Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).5125 – 5120.2 = 4,8 години (В1)Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла



следващото повторение (новата засяваща дата).5120.2 + 2.96 = 5123.16Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.5123.16 – 3113 = 2010.16 (февруари 2010)

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ ВДАТИ ЗА УСЛОВИЯТА ЗА 2012Ще използваме Режим 2 от Калкулатора на времевия код, за да посочим времената в

миналото, когато условията за крайната дата от 2012 година са се появили за последен път. Като имаме предвид тези дати, можем да използваме шаблона, създаден в Глава 6, за да направим значимо сравнение на тези времена от два различни цикъла – цикъла от 5 125 години и прецесионния цикъл от 25 625 години, за да дадем идея за онова, което можем да очакваме за 2012 година. Следвайки примерите от Приложения А и Б, стъпките на процеса са описани с думи, последвани от самите изчисления.

Режим 2: Коя дата от миналото съдържа условията, които можем да очакваме за бъдещето?

За да отговорим на този въпрос ни е необходима два вида информация:- Въвеждане 1: Въпросната целева дата в бъдещето.- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето

сме.- Описан е алгоритъма на целевия код – винаги използвайте следните 4 стъпки:

Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие.Стъпка 2: Посочете общата дължина на цикъла в абсолютни годиниСтъпка 3: Изчислете фи на общия цикъл.Стъпка 4: Извадете фr-точката на цикъла (L1phi) от целевата дата (Т1).Пример 1: Намерете: Датата в 5 125 годишния цикъл, която съдържа условията, които можем

да очакваме за крайната дата на 2012 година.- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва точно къде в

настоящето сме: 5 125 годиниСтъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие (Т1).2012Стъпка 2: Посочете общата дължина на цикъла в абсолютни години (С1).5125Стъпка 3: Изчислете фи (L1phi) на общия цикъл от целевата дата (С1)..618 х 5125 = 3167.25 (L1phi)Стъпка 4: Извадете фr-точката на цикъла (L1phi) от целевата дата (Т1).



2012 – 3167.25 = 1155.25 (1155 пр.Хр.)Пример 2: Намерете: Датата в прецесионния цикъл от 25 625 години, която маркира

условията, които можем да очакваме за крайната дата от 2012 година.- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето

сме: 25 626 годиниСтъпка 1: Посочете съвременната Грегорианска дата за целевата дата (Т1)2012

Стъпка 2: Посочете общата дължина на цикъла в абсолютни години (С1).25 625Стъпка 3: Изчислете фи (L1phi) за общия цикъл (С1)..618 х 25625 = 15836.26 (L1phi)Стъпка 4: Извадете фи-точката на цикъла (L1phi) от целевата дата (Т1).2012 – 15836.25 = -13824.25 (13,824 пр.Хр.)Значение: Резултатите от тези изчисления са отрицателно число, което показва, че датите са

преди Христа. Двете дати от тези изчисления 1155 пр.Хр. и 13,824 пр.Хр., са контролни дати в нашето минало, които ни казват къде да търсим съществуващите цикли за условията, които можем да очакваме да се повторят през 2012 година. Резултатите от това сравнение са резюмирани в Глава 6, Фигура 15.

* * *



Documents

Грег Брейдън - Фракталното време