7

Всеки град си има приказка. Независимо дали го познаваме или не, дали живеем в него или не, дали го обичаме или не, за всеки град се разказва поне една приказка. Истанбул също си има своя. При това такава, каквато повечето от нас не са слуша-ли – приказка на стотици хиляди години.

Удивителна е приказката за Истанбул, която дъл-жим на хората, населявали града и околностите от самото му възникване до ден-днешен, на учените, изследвали неголеми и по-мащабни останки, на легендите, предавани от уста на уста, на много, много древни книги, дори на песни.

Лесно е да се каже, но приказката за Истанбул разказва за много дълъг период, който започва преди 300 хиляди години и продължава без пре-късване до наши дни. Най-продължителната част

ПРЕДИ ПРИКАЗКИТЕ

8

от историята му е описана най-кратко, защото за нея знаем много малко, а за най-краткотрайната – 2700 години, разказът е най-дълъг и подробен, защото разполагаме с повече информация за съ-битията тогава.

Мястото на действие в „Приказки за Истанбул“ е единственият естествен пролив между Азия и Европа. Хилядолетия наред от Средиземно море до Егейския свят, от региона на Мармара1 до бре-говете на Черно море всичко, произведено от чо-вешките общества по тези земи, било пренасяно по този воден път. Със своите закътани заливчета, наситенозелени хълмове, кристалночисти ручеи, благодатни долини и четири годишни сезона, кой от кой по-приятен, Истанбул е може би най-кра-сивият кът на света – ето, това е той!

Най-важните събития от приказката се случили в древно селище, изградено между две морета. Постепенно градът, издигнат на малък полуос-тров, известен със седемте си хълма, забогатял и се разраснал. Станал сцена на много заселвания, нашествия и войни. След време се разширил до бреговете на врязания непосредствено до него залив Халич, наподобяващ формата на рог, и до

1 Географски регион в Турция, където се намира Истанбул.

9

бреговете на внушителния Босфор. Разпрострял се до плодородните земи на Анадола на отсрещ-ния бряг. Славата и богатствата на града се раз-насяли от уста на уста и с течение на времето той се утвърдил като столица на две от най-големите империи в света. Така историята на града се сляла с историята на страната, чийто център бил в про-дължение на столетия.

Ето защо приказката за Истанбул разказва за на-стъпилите промени от пещерния живот до първи-те села, от елинското крайбрежно селище до го-лемия римски град, от християнската столица на Византия до мюсюлманската столица на Осман-ската империя – и така до появата на съвременния световен мегаполис.

Някои от хората, които познавали този леген-дарен град на градовете казвали, че „в него има колони, каквито не са издигани никъде в друга страна“. Други твърдели, че е „град, в който дори един камък е много по-скъп от цялата персийска земя“. Трети вярвали, че скалите и пръстта му са от злато. А днешните му обитатели се опитват да живеят заедно с хилядите проблеми на Истанбул, който е един от най-големите, най-населените и най-разноликите в света, без да са видели, чули и опознали хилядолетното му минало...

10

Приказките ни правеха щастливи, когато бяхме малки. Защото от всяка приказка можеше да се из-влече поука за щастието и доброто – в тях имаше лек за всяка болка. За да видим истинския съвре-менен Истанбул, когато гледаме, да го чуем, ко-гато слушаме, да го разберем, когато знаем, да го възвисим и опазим и да бъдем щастливи заедно с него – кой знае, може би трябва да разбулим тай-ната, която се крие в приказката за Истанбул.

ПРЕДИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД

От пещерите към първите селища

1

13

За да започнем приказките за Истанбул, трябва да се върнем ми-лиони години назад във времето. Трябва да надзърнем в първата и най-дълга епоха в човешката история, а именно периода, наречен па-леолит, или старокаменна епоха. Естествената природна среда се е променяла многократно през това пълно с неизвестности време. След края на ледников период с вледеняващи студове настъпвал междинен хладен период, след който отново настъпвал ледников период.

В началото обликът на областта Мармара, където се нами-ра Истанбул, бил много различен от днешния. Черно море, раз-положено на север, било вътрешно море, напом-нящо голямо езеро. А Мраморно море било само малко негово продължение. Разпо-ложеното на юг в този район Егейско море пък било естествено продъл-жение на Средиземно море, което пренасяло океанските води.

14

Формирането на земния релеф било съпроводено от без-брой тектонични движения. Вулканични изригвания и големи земе-тресения променяли постоянно както облика, така и разнообразието на живите същества в района. Първоначално Мраморно море се от-делило от Черно море, след това Егейско море започнало да напредва към Мраморно. Морските пътища, наричани днес Босфора и Дарда-нелите, се оформили под влияние на характерните промени в морета-та, към които принадлежат.

Така изминали милиони години. Мраморно море и брегове-те му придобили съвременния си облик много по-късно – само преди 3000 години.

Първите жители на Истанбул най-вероятно са дошли от Африка. Пре-ди около един милион години пра-прадедите на хората, които вече умеели да изработват оръдия на труда, се разпръснали по света, тръгвайки от „черния“ континент. Най-лесният път към Европа, кой-то те можели да поемат във време, когато проливите все още не били образувани, е бил през района на дне-

шен Истанбул. По този начин Истан-бул се превърнал в ключово кръстовище

за първите заселници на Стария континент.

15

Животът на първобитните хора в Истанбул наистина бил много тру-ден. Те се опитвали да се приспособят към непрекъснато променя-щите се природни условия по тези места. Обикаляли на малки групи, укривали се в естествени пещери и скални убежища, прехранвали се с лов, събирали растения и плодове от околностите. Средната про-дължителност на живота на тези хора е била много, много кратка в сравнение с живота на съвременния човек. Първобитните хора губе-ли живота си, преди да навършат дори двадесет години. Те ставали плячка на диви зверове по време на лов или се отравяли от плодовете, които опитвали за пръв път, замръзвали от студ или загивали по вре-ме на големи земетресения.

За да оцелеят въпреки неблагоприятните природни условия, първобитните хора изобретили първите оръдия на труда. Те приспо-собили различни по големина камъчета, събрани от речните корита и по крайбрежието. С тези елементарни оръдия отрязвали и окастряли клонки от дърветата, използвали ги понякога за разрязване на уловените животни и за одиране на кожите им, за палене на огън и за много други неща. Първите оръдия на труда в района са били открити по време на изследвания в северната част на езерото Бююкчекмедже, в покрайнини-те на Кильос и в пещерата Яръмбургас, разположена на север от езерото Кючюк-чекмедже.

Пещерата Яръмбургас, разположена в северния край на езерото Кючюкчекмедже, е най-древното познато населявано място в Турция. Днес можете да видите пещерата, ако пътувате по магис-трала ТЕМ в посока Одрин. След като минете виадукта над езерото Кючюкчекмедже, погледнете надясно, т.е. на север.

16

В дебелия пласт, натрупан на пода в пещерата Яръмбургас, е скрита милионгодишната история за възникването на селищата в Истанбулска област. Направените научни изследвания на този слой ни помогнаха да добием представа за характера на климатичните промени, настъпили в района, и промените в равнището на морската вода. В продължение на около 300 хиляди години пещерата е била използвана от хората като убежище, понякога е била леговище на жи-вотните.

Един ден хората напуснали пещерата Яръмбургас и през следващите близо 10 хиляди години живели в Истанбул и на други места в околностите му. В наше време са открити останки от оръ-дия на труда отпреди 100 хиляди години в местата около Дудуллу,

Хората, обитавали пещерата Яръмбургас, били принудени да се справят с неблаго-

приятните природни условия.

17

разположен в анадолската част на Истанбул; други, отпреди 60 до 40 хиляди години – по Черноморското крайбрежие и околностите на Бююкчекмедже в европейската част, и оръдия, датирани отпреди 40 до 14 хиляди години – в Харамидере, също в европейската част, и в покрайнините на Гьоксудере в анадолската част. Всички тези откри-тия са доказателство, че появилите се за пръв път преди 300 хиляди години човешки общности, водещи номадски начин на живот и пре-хранващи се със събиране на диви растения и плодове, са живели без прекъсване в района на Истанбул.

В резултат на нови тектонични движения преди 20 хиляди години Мраморно море се превърнало в езеро. По същото време на мястото на днешния Босфор се образувала долина. А преди около 14 хиляди години в района започнала да възниква нова цивилизация.

Културата Аачлъ е наречена така по името на село Аачлъ, разположено в европейската част на Черноморското крайбрежие, къ-дето за пръв път се натъкваме на нея. Тя се определя като нова епоха, наричана днес мезолит или среднокаменна епоха. През този период тежките природни условия, характерни за дълготрайните ледникови периоди, станали по-благоприятни, по-лесно ставало намирането на храна и ловуването. Подобряването на условията за живот на тези общности, занимаващи се с лов и риболов, спомогнало за бързото увеличаване на числеността им.

Бреговете на сладководното Мраморно езеро предоставя-ли подходяща и изобилна естествена среда за съществуване. Хората ловели риба, събирали миди, хранели се с различни растения. Тези ловци и риболовци използвали миниатюрни оръдия, изработени от кремък.

18

Преди 10 хиляди години по анадолските земи настъпила съвърше-но нова епоха, пълна с изненади. Неолитът, или наричан още новока-менна епоха, се определя като революция в историята на стопанската дейност на човека. През този период, наричан още Първи стопански период, се осъществили големи промени – започнало отглеждането на зърнени култури – пшеница, ечемик, леща и бобови растения. В същото време анадолският човек успял да опитоми овцата, козата, говедото и свинята, започнал да използва грънчарски съдове, напра-вени от глина. През неолита се развила политеистична религиозна система, кореняща се в обожествяването на могъщите сили на при-родата. Особено популярен бил култът към богинята-майка, който обожествявал женската плодовитост. Той се разпространил из целия Анадол.

Въпреки че в съседните райони се осъществили такива ва-жни промени, земите около Мармара се развивали сравнително бавно спрямо Анадола. Това изоставане вероятно произтича от изобилието на местната природа. Обитателите тук се препитавали преспокойно от риболов, лов и диворастящи плодове, без да се налага да се зани-мават със земеделие. И все пак с времето от съседите си в Анадола те усвоили земеделието, животновъдството и грънчарството.

Преди 7500 години серия от тектонични движения разлю-лели тези места. В резултат от природните катаклизми проливът при Дарданелите се разделил и топлите солени води на Егейско море се слели с водите на Мраморно море. Преобразуването на Мраморно от езеро в море оказало значително влияние върху живота в околността. Районът на Мармара се превърнал във важно място, където престоя-вали прелетните птици по време на миграция. Поради бързо развила-

19

та се растителната покривка скоро нараснал и броят на стадата елени и диви свине в тези земи.

Паралелно с този напредък настъпили и големи промени в живота на обитателите – ловците и рибарите от Истанбул. Хората започнали да изоставят номадския начин на живот и да отсядат трай-но в изградените малки селища. Човешките общности в Истанбул и околностите му преминали към уседнал живот, започнали да се гри-жат за малките си градини и да се занимават с отглеждането на опи-томени животни.

Периодът на тези големи промени в Истанбул се спомена-ва като културата Фикиртепе. Тази култура е открита в едноимен-ния квартал в Кадъкьой, откъдето идва и името. Фикиртепе, едно от

Селището, открито във Фикиртепе, е едно от първите, съставени от малки колиби.

20

първите населени места в района, представлявало селище от малки колиби. Тези заоблени къщурки били изплетени от клони и изма-зани с кал. Обитателите на Фикиртепе продължили да ловуват и

да събират храна, но се за-нимавали и със земеделие. Останки от тази култура, преобладаваща в района дълго време, са открити в Ичеренкьой, Тузла и Пен-дик в анадолската част и в пещерата Яръмбургас в ев-ропейската част. Характер-ните за културата Фикир-тепе грънчарски изделия

били популярни и сред съседните народи, пренесени били дори до Европа.

Няколко столетия след възникването на културата Фикирте-пе в района се заселил нов поток от човешки общности. Те най-веро-ятно идвали от западните части на Среден Анадол и поставили нача-лото на друг културен период. Той също носи името на местността, където е открит за пръв път – култура Ходжа Чешме. Новите заселни-ци вече се изхранвали изцяло със земеделие и употребявали съдове, направени от червена глина. С времето културата Фикиртепе била заместена от непрекъснато развиващата се и разширяваща се култура Ходжа Чешме.

Произведените от представителите на културата Фикиртепе грънчарски изделия били харесвани и използвани и от съседните култури.

Пещерата Яръмбургас е едно от местата, където са намерени първите грънчарски изделия.

21

В последвалите неолита ери – халколит, или каменно-медна епо-ха, и бронзовата епоха по земите на Анадола, Егейския свят и Близ-кия изток настъпили интензивни културни промени. В този период, отминал преди около 6000 до 3000 години, били изградени големи градове и градове-държави. Те били заменени от обширни държави и империи, които се появили за пръв път на историческата сцена.

Съседите на Мармара – Балканите и Източна Европа, след-вали това развитие доста отдалеч. По тези земи селската икономика на миналото, макар и в развитие, запазила своето съществуване. Ис-танбул и районът му, които се намират в източния край на областта, не успели да се приспособят към бързата промяна и напредък на епо-хата и постепенно изгубили значението си. В същото време Мрамор-но море и бреговете му започнали да търпят промени, които оказали влияние върху съвременния му облик.

В съседство с Истанбул, който запазил облика си на обик-новено провинциално селище, се оформили различни културни об-ласти. Районът бил заобиколен от ярки и богати култури като Троя, в близост до Чанаккале, цивилизацията на хетите в Среден Анадол и микенската цивилизация в Егейска област.

Останки от този период на Истанбул са открити в квартали-те Бакъркьой, Султанахмед и Селимпаша и в околността на езерото Бююкчекмедже в европейската част. Големи и по-малки селища, съз-дадени в различни части на Истанбул, запазили своето съществуване до образуването на големите империи.