1

НЕДЯЛКА ГЕОРГИЕВА

ЛАТИНСКО–БЪЛГАРСКИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН РЕЧНИК

НА ГЛАГОЛИТЕ

Университетско издателство

“Св. Климент Охридски”

СОФИЯ

2001

2

Предговор

В зависимост от морфемния си състав глаголите се разделят на две групи: 1. непроизводни (първични, немотивирани) – verba primitīva, които не са образувани от други глаголи. Те имат в състава си една коренна морфема. 2. производни (мотивирани) – verba derivåta, звуковата и семантичните особености на които са мотивирани от други произвеждащи думи. Те имат в състава си повече от една морфема. Според произхода на основата си производните глаголи са отглаголни (verba verbålia sive deverbatīva) и отименни (verba nominålia sive denominatīva). Отглаголните глаголи се образуват от свързването на глагол и префикс (verba deverbatīva praefixålia), на глагол и суфикс (verba deverbatīva suffixålia), и на глагол, суфикс и префикс едновременно. Отименните глаголи се образуват от свързването на име (съществително, прилагателно, числително) и суфикс и на име и суфикс и префикс едновременно. Сложните глаголи – verba composĭta – се образуват чрез съединяване на две основи на пълнозначни думи – име (съществително, прилагателно, числително) и глагол, наречие и глагол, и от два глагола. Речникът обхваща всички производни глаголи в латинския език. Той обединява двата основни начина на словообразуване – морфологичния, при който се използват единици на морфологията – префикси и суфикси, и композиционния, при който се съединяват две основи на пълнозначни думи в една сложна производна.

Как се използва речникът На първо място е поставен производният глагол, следва преводът му на български език и на трето място – изходният глагол или име заедно със спрежението на глагола, а при имената – морфологичните им параметри – род, склонение или брой на формите при прилагателните имена. Значението на производните глаголи е основното речниково. Със знака ; се отбелязва значение, отдалечено от основното.

Структура на речника Глаголите са обхванати в четири раздела: I. Отглаголни префиксални глаголи (verba deverbatīva praefixålia) II.Отглаголни суфиксални глаголи (verba deverbatīva suffixålia) III. Отименни глаголи (verba denominatīva) IV. Сложни глаголи (verba composita)

Условни знаци и съкращения < произхожда от * предполагаема форма , разделя думи, близки по значение ; отдалечено от основното значение adv. adverbium cf. confer defect. verbum defectivum

3

dub. dubium f. feminimum impers. verbum impersonale m. masculinum n. neutrum num. numerale pass. passivum p.p.p. participium perfecti passivi pl. pluralis sc. scilicet sg. singularis арх. архаично астр. астрология биол. биологически термин букв. буквално вж. виж воен. военен термин гр. гръцки език земед. земеделски термин зоол. зоологичен термин ирон. иронично медиц. медицински термин нкг. някого поет. поетически предп. предполагаем произход презр. презрително религ. религиозен термин ретор. реторически срв. сравни техн. технически термин юрид. юридически термин шегов. шеговито

4

Списък на латинските автори и произведения, цитирани съкратено

Apul. Met. Apuleius. Metamorphoseon sive Asini aurei libri XI. Cato. Agr. M. Porcius Cato. De agricultura. Cels. A. Cornelius Celsus. De medicina libri VIII. Dig. Digesta. Don. ad Ter. Ad. Aelius Donatus: Коментар към Terentius. Adelfi. Don. ad Ter. Phorm. Aelius Donatus: Коментар към Terentius. Phormio. Flor. L. Florus. Epitome. Hor. Carm. Q. Horatius Flaccus. Carmina. Hor. Ep. Q. Horatius Flaccus. Epistulae. Liv. T. Livius. Ab urbe condita. Lucil. G. Lucilius. Saturae. Lucr. T. Lucretius Carus. De rerum natura. Paul. Dig. Iulius Paulus. Digesta. Paul. Fest. Paulus Festus. Pers. A. Persius Flaccus. Saturarum liber. Plaut. Amph. T. Maccius Plautus. Amphitruo. Plaut. Bacch. T. Maccius Plautus. Bacchides. Plaut. Cas. T. Maccius Plautus. Casina. Plaut. Curc. T. Maccius Plautus. Curculio. Plaut. Men. T. Maccius Plautus. Menaechmi. Plaut. Pseud. T. Maccius Plautus. Pseudolus. Plaut. Stich. T. Maccius Plautus. Stichus. Quintilian. M. Fabius Quintilianus. De institutione oratoria libri XII. Serv. ad Aen. Servius Honoratus. Коментар към Vergilius. Aeneis. Stat. Theb. P. Papinius Statius. Thebaidos libri XII. Suet. Aug. C. Suetonius Tranquillus. Augustus. Suet. Vesp. C. Suetonius Tranquillus. Vespassianus. Suet. Vit. C. Suetonius Tranquillus. Vitellius. Tac. Ann. Cornelius Tacitus. Annales. Tert. Resur. Q. Septimius Florens Tertullianus. De resurrectione. Varr. L. L. M. Terentius Varro. De lingua Latina. Varr. Men. M. Terentius Varro. Satyrae Menippeae.

5

VERBA DEVERBATĪVA PRAEFIXĀLIA

(ОТГЛАГОЛНИ ПРЕФИКСАЛНИ ГЛАГОЛИ) Префиксацията е най-значителното, най-продуктивното и най-разпространеното словообразувателно средство при глаголите в латински език. Значението на производните глаголи, образувани с прибавянето на представки, не се изменя изцяло, макар че с тях се създават думи с различно лексикално значение, от това, което е било в произвеждащата основа. Префиксалният глагол abdūco отвеждам” – означава същото действие, както и простият глагол dūco “водя”. В случая представката уточнява само посоката на движението. Глаголните представки до голяма степен1 съответстват по значение на предлозите. Представките характеризират действието откъм начин и време. Чрез тях обикновено непреходните глаголи (verba intransitīva) се превръщат в преходни (verba transitīva). Рядко представката придава видов оттенък на производния глагол, например conficio ”свършвам” спрямо facio “върша”. Глаголните представки2, на брой 19, са два типа: представки, които се употребяват и като предлози (ab, ad, ante, circum, cum, de, ex, in, inter, ob, per, prae, pro, sub, trans), наричани adverbiåles, и представки, които не се употребяват като самостоятелни (am-, dis-, re-, se-), наричани inseparåbiles sive loquelåres. Свързването на глаголи с представки представлява продуктивен словообразувателен тип3. 1. ăb. Ab стои пред гласни, пред h и пред повечето съгласни; ā стои пред съгласните b и m; пред mutae tenues (c, q, t) представката става abs4; au- се поставя пред f. Значение: “отделяне, отстраняване, отсичане; отнемане; отдалечаване; отказ, отклоняване; превишаване”. ab-aliēno5 отчуждавам, отстъпвам, предавам alieno, 1 ab-dĭco6 отказвам се, подавам оставка dico, 1 ab-dīco, dīxi, dictum не одобрявам, отхвърлям; не

благоприятствам религ. dico, 3

ab-do, dĭdi, dĭtum отдалечавам; скривам; избавям; скланям

do, 1

ab-dūco, dūxi, ductum отвеждам, отклонявам duco, 3 ab-eo, ii (īvi), ĭtum отивам си, отдалечавам се; отклонявам

се eo, ire

ab-erro отклонявам; блуждая, обърквам се erro, 1 ab-horreo, ui, –7 отвръщам се, изпитвам отвращение; horreo, 2

1 Особените случаи са отбелязани с бележка под линия.

2 Към същинските представки са добавени и две наречия, застинали падежни образувания retro и intro, които макар и

рядко се употребяват и като представки; аблативната форма contra, както и производното на sub – subter. 3 При превода в скоби са отбелязани термините от различни области, а в бележките – принадлежността на глагола

към определен стил, сведения за времето и честотата на поява. 4 Формата as-, в която е изпаднала съгласната b пред p, се среща единствено в asporto, 1.

5 При глаголите от първо спрежение не са дадени основните форми на тези, които образуват т. нар. слаб перфект на -

v. 6 Знаците за дължина са поставени само върху производните глаголи, а спрежението е посочено при изходните

форми.

6

рязко се различавам abĭcio8, iēci, iectum хвърлям, отхвърлям iacio, 3 abĭgo, ēgi, åctum откарвам, прекарвам от едно място на

друго; прогонвам ago, 3

ab-iūdico отнемам съгласно присъда юрид., лишавам

iudico, 1

ab-iugo, –, – отделям, разделям iugo, 1 ab-iungo, iūnxi, iūnctum разпрягам; отделям iungo, 3 abiūro, (åvi)9, åtum отказвам се от клетва юрид., клетвено

се отричам iuro, 1

ab-laqueo окопавам, разрохквам земед. laqueo, 1 ab-lēgo изпращам, отдалечавам lego, 1 ab-lĕvo, –, – облекчавам, утолявам levo, 1 ab-ligūrrio, īvi, ītum ближа, лакомя се; пропилявам ligurrio, 410 ab-lŏco, (åvi), åtum11 давам под наем loco, 1 ab-lūdo, –, – отклонявам се, различавам се ludo, 3 ab-luo, lui, lūtum мия, измивам luo, 3 ab-nato, –, – отплувам, заминавам nato, 1 ab-nĕgo отказвам, отричам nego, 1 ab-nuo, nui, – правя знак на отказ, отказвам,

отклонявам *nuo, 3

ab-ōminor, åtus sum моля се за предотвратяване на нещо религ.; боя се, страхувам се

ominor, 1

ab-ŏrior, ortus sum умирам, загивам; изчезвам orior, 4 ab-rådo, råsi, råsum бръсна; изтръгвам, изваждам, отнемам rado, 3 abrĭpio, ripui, reptum изтръгвам насилствено; отнасям rapio, 3 ab-rōdo, rōsi, rōsum отхапвам, изгризвам rodo, 3 ab-rŏgo отменям закон юрид., унищожавам rogo, 1 ab-rumpo, rūpi, ruptum откъсвам, разкъсвам; разрушавам rumpo, 3 abs-cēdo, cessi, cessum отстъпвам, отивам си, отдалечавам се cedo, 3 abscīdo, cīdi, cīsum отсичам, отрязвам caedo, 3 ab-scindo, scidi, scissum отсичам, отрязвам; отнемам scindo, 3 abs-condo, condi (condĭdi), condĭtum

крия, скривам, покривам condo, 3

absilio, –, – отскачам встрани; излитам (от гнездо) salio, 4 ab-sisto, stĭti, – отстъпвам, отдалечавам се sisto, 3 ab-solvo, solvi, solūtum отвързвам, отделям; освобождавам solvo, 3 ab-sorbeo, bui, sorptum поглъщам, жадно поемам sorbeo, 2 abs-tergeo, tersi, tersum изтривам; отстранявам tergeo, 2

abs-terreo, terrui, terrĭtum удържам със страх, прогонвам,

отказвам terreo, 2

7 Чертиците означават липсващи форми в спрежението на производния глагол.

8 Там, където с присъединяването на представката в производния глагол са настъпили фонетични проблеми, тя не е

отделена с чертица. 9 Формите, поставени в скоби, са късно засвидетелствани.

10 Глаголът е производен на lingo, xi, ctum, 3, “ближа”. Засвидетелствани са форми ligurrio и ligurio, образувани със

суфикса -uri-o, подобно на двойката глаголи edo, 3, “ям” и esurio, 4, “много ми се яде”, вж. при суфиксалните

глаголи. 11

Suet. Vit., 7.

7

abstĭneo, tinui, tentum въздържам, не допускам teneo, 2 ab-sto, –, – отстоя, намирам се далеч sto, 1 abs-træho, tråxi, tractum отвличам, отблъсквам, отвеждам traho, 3 abs-trūdo, trūsi, trūsum крия, укривам trædo, 3 ab-sum, åfui (abfui), – отсъствам, не участвам, не достигам,

далеч съм, отстоя sum, esse

ab-sūmo, sūmpsi, sūmptum изразходвам, употребявам; унищожавам

sumo, 3

ab-ūtor, ūsus sum изразходвам, употребявам; злоупотребявам

utor, 3

å-mando (åmendo) отстранявам, изгонвам; изпращам mando, 1 å-mitto, mīsi, missum хвърлям, отказвам се; освобождавам mitto, 3 å-mōlior, ītus sum отмествам, отстранявам, отдалечавам molior, 4 å-moveo, mōvi, mōtum отдалечавам, отмествам, отклонявам moveo, 2 as-pello, pŭli, pulsum оттласквам, прогонвам pello, 3 aspernor12, åtus sum отхвърлям с презрение, пренебрегвам,

отклонявам sperno, 3

as-porto отвеждам, откарвам porto, 1 au-fĕro, abstŭli, ablåtum отнасям; отнемам, лишавам fero, ferre au-fugio, fūgi, – бягам от, избягвам fugio, 3 å-vello, velli (vulsi), vulsum откъсвам, изтръгвам vello, 3 å-verro, verri, – смитам, събирам verro, 3 a-verto, verti, versum13 отклонявам в друга посока, отвеждам;

обръщам; предотвратявам verto, 3

a-vŏco14 отзовавам, отклонявам voco, 1 a-vŏlo отлитам; бързо се отдалечавам volo, 1 2. ăd. Пред гласни и пред съгласните h, b, d, j, m, q както и пред v представката не се променя; асимилация се наблюдава пред съгласните c, f, g, l, n, p, s и пред t.15 Пред звуковите съчетания sc, sp, st представката илии остава непроменена, или d изпада. Значение: ”насоченост; започване на действие; допълнителност; присъединяване, прибавяне; близост”.

ac-canto, –, –16 пея при някого canto, 1 ac-cēdo, cessi, cessum пристъпвам, приближавам се cedo, 3 ac-celĕro ускорявам, бързам celero, 1 accendo, cendi, cēnsum запалвам, разпалвам; озарявам *cando, 3 и candeo,

2 ac-censeo, –, cēnsum причислявам, присъединявам censeo, 2 accĭdo, cĭdi, – падам, нападам, поразявам; случвам се cado, 3 accīdo, cīdi, cīsum нарязвам, насичам caedo, 3

12

Глагол с интензивно-дуративен смисъл според Ernout, A., A. Meillet. Dictionnaire étymologique de la langue latine.

Paris, 1939 (по-нататък съкратено Ernout–Meillet), p. 964. Тук се наблюдава и смяна на спрежението. 13

Архаични форми avorto, vorti, vorsum. 14

Синоним на averto, 3. 15

В надписи и в текстове се срещат значителни колебания между първоначалната и асимилираната форма на

представката. 16

Глаголът се среща единствено в поезията.

8

ac-cieo, īvi, – призовавам, заповядвам да доведат cieo, 2 ac-cingo, cīnxi, cīnctum препасвам, опасвам; снабдявам, съоръжавам cingo, 3 ac-cio, cīvi (cii), cītum призовавам, поканвам, привличам cio, 4 accĭpio, cēpi, ceptum получавам, приемам; узнавам capio, 3 ac-clåmo приветствам, провъзгласявам clamo, 1 ac-claro, åvi, – показвам claro, 1 ac-clīno17 наклонявам; придвижвам clino, 1 ac-cŏlo, colui, cultum живея (близо) до colo, 3 ac-commŏdo нагласявам, натъкмявам commodo, 1 ac-crēdo, dĭdi, dĭtum склонен съм да вярвам, доверявам се credo, 3 ac-crēsco, crēvi, crētum нараствам, увеличавам се, прибавям се cresco, 3 ac-cŭbo, –, – лежа; прилежащ съм cubo, 1 ac-cūdo, –, – сека, дълбая cudo, 3 ac-cumbo, cubui, cubĭtum възлягам на пир *cumbo, 3 ac-cumŭlo събирам на куп, струпвам cumulo, 1 ac-cūro старателно се занимавам curo, 1 ac-curro, (cu)curri, cursum прибягвам, притичвам; бързам curro, 3 ac-quiēsco, quiēvi, quiētum почивам си, отдъхвам; успокоявам се, утихвам;

умирам quiesco, 3

acquīro, quīsīvi (quisii), quīsītum

прибавям, добавям; заработвам quaero, 3

æd-aequo приравнявам, сравнявам; изравнявам aequo, 1 æd-aestuo,–, – бурно тека (за река) aestuo, 1 æd-aggĕro натрупвам, насипвам aggero, 1 æd-allĭgo привързвам земед. alligo, 1 æd-ambŭlo, –, – движа се покрай, разхождам се ambulo, 1 æd-æmo18 влюбвам се в някого amo, 1 æd-aperio, perui, pertum19 отварям, откривам aperio, 4 æd-apto, (åvi), åtum приспособявам, натъкмявам apto, 1 ad-aquo, åvi, – поливам aquo, 1 ad-aquor, – доставям вода aquor, 1 ad-årēsco, årui, – добре просъхвам земед. areo, 2 ad-augeo, auxi, auctum увеличавам, усилвам, прибавям augeo, 2 ad-bĭbo, bĭbi, (bibĭtum) пия, изпивам bibo, 3 ad-bīto, –, – приближавам се bito, 120 ad-blatĕro, –, – дърдоря blat(t)ero, 121 ad-dĕcet, – impers. подобава, прилича decet impers. ad-denseo, –, – сгъстявам, уплътнявам denseo, 2 ad-dīco, dīxi, dictum съгласявам се; присъждам юрид., поръчвам;

предназначавам dico, 3

ad-dīsco, didĭci, – доучвам се, уча се на още нещо disco, 3 ad-do, dĭdi, dĭtum прибавям, притурям, добавям do, 1 ad-doceo, docui, doctum наставлявам doceo, 2

17

Глаголът се употребява в поезията, а в прозата – от императорската епоха. 18

Глаголът не е засвидетелстван преди Цицерон. Употребява се най-често в перфект с инкохативно значение. 19

Не се среща у Цезар и Цицерон. Употребява се преди всичко в императорската епоха. 20

Bīto (и bēto), срв. ἔbhsa от baínw, е архаичен глагол, без перфект и супин. 21

Est stulte et praecupide loqui, quod a Graeco blάc originem ducit. Sed et camelos, cum voces edunt, blatterāre dicimus. Fest.,

30, 27.

9

ad-dubĭto изпитвам съмнение, усъмнявам се в нещо dubito, 1 ad-dūco, dūxi, ductum довеждам; подбуждам, причинявам duco, 3 ad-ĕdo, ēdi, ēsum изяждам, оглозгвам edo, 3 ad-eo, ii (īvi), ĭtum идвам, спохождам, посещавам; обръщам се към

някого eo, ire

ad-equito препускам; пристигам на кон equito, 1 ad-erro, –, – блуждая, пристигам след блуждаене erro, 1 ad-haereo, haesi, haesum залепен съм, държа се за нещо, задържам се haereo, 2 adhĭbeo, bui, bĭtum прилагам, слагам, поставям; обхващам habeo, 2 ad-hinnio, īvi (ii), ītum цвиля, зацвилвам; във възторг съм презр. hinnio, 4 ad-hortor, åtus sum насърчавам, ободрявам, поощрявам hortor, 1 ad-iaceo, –, – разположен съм, намирам се iaceo, 2 adĭcio, iēci, iectum подхвърлям, захвърлям; достигам; причинявам iacio, 3 adĭgo, ēgi, åctum докарвам, довеждам, придвижвам; принуждавам ago, 3 adĭmo, ēmi, ēm(p)tum отнемам, открадвам; отнасям; избавям emo, 3 ad-impleo, ēvi, ētum напълвам, преизпълвам impleo, 2 adĭpīscor, adeptus sum достигам, настигам, догонвам; постигам apiscor, 322 ad-iūdĭco присъждам; осъждам; решавам iudico, 1 ad-iŭgo присъединявам, съчетавам iugo, 1 ad-iungo, iūnxi, iūnctum привързвам; впрягам, присъединявам iungo, 3 ad-iūro клетвено уверявам, заклевам се iuro, 1 ad-iŭvo, iūvi, iūtum подкрепям, подпомагам; поддържам iuvo, 1 ad-måtūro, –, – ускорявам maturo, 1 ad-mētior, mēnsus sum отмервам, премервам metior, 4 ad-migro присъединявам се, свързвам се migro, 1 ad-ministro служа, помагам, прислужвам ministro, 1 ad-mīror, åtus sum гледам с удивление, удивлявам се miror, 1 ad-misceo, miscui, mixtum (mistum)

смесвам; придавам, присъединявам misceo, 2

ad-mitto, mīsi, missum допускам, приемам; пускам на воля mitto, 3 ad-moderor, – съразмервам; сдържам се moderor, 1 ad-moenio, īvi, – обкръжавам с обсадни съоръжения, блокирам

воен. moenio, 4 =munio, 4

ad-mōlior, ītus sum придвижвам се, добирам се, стремя се към molior, 4 ad-mŏneo, monui, monĭtum подсещам, припомням, напомням moneo, 2 ad-mŏveo, mōvi, mōtum приближавам се, доближавам; придвижвам се moveo, 2 ad-mūgio, īvi, – муча (при вида на), измучавам mugio, 4 ad-murmŭro бръмча, издавам неясни звуци murmuro, 1 ad-mutilo подрязвам, скъсявам mutilo, 1 ad-operio, operui, opertum закривам, покривам, прикривам operio, 4 ad-opīnor, – стигам до извод юрид. opinor, 1 ad-opto избирам, приемам, осиновявам юрид. opto, 1 ad-orior, ortus sum пристъпвам; застигам; нападам; предприемам orior, 4 ad-ōrno приготвям, устройвам, подготвям orno, 1 ad-ōro обръщам се към, моля (се) oro, 1 ad-rådo, råsi, råsum подстригвам, подрязвам rado, 3 ad-umbro обрисувам, изобразявам umbro, 1 ad-urgeo, –, –23 притискам, преследвам urgeo, 2

22

Макар и класически, глаголът е рядко срещан. Употребяват се предимно неговите производни adĭpiscor и indĭpiscor.

10

ad-ūro, ūssi, ustum изгарям; замръзвам uro, 3 ad-vĕho, vēxi, vectum докарвам, доставям veho, 3 ad-vēlo, –, – прикривам; увенчавам velo, 1 ad-vĕnio, vēni, ventum дохождам, пристигам; приближавам се venio, 4 ad-verro, –, –24 мета; отнасям (за река) verro, 3 ad-verto, verti, versum обръщам към, насочвам; забелязвам,

възприемам verto, 3

ad-vīvo, vīxi, – продължавам да живея, оставам жив vivo, 3 ad-vŏco повиквам, призовавам, свиквам voco, 1 ad-vŏlo долитам, прилитам volo, 1 ad-volvo, volvi, volūtum търкалям, дотърколвам volvo, 3 af-faveo, –, – благоприятствам faveo, 2 af-fĕro, attŭli, allåtum донасям, доставям, довеждам; добавям;

представям fero, ferre

afficio, fēci, fectum въздействам, засягам; причинявам facio, 3 af-fīgo, fīxi, fīxum приковавам, прикрепям figo, 3 af-fingo, fīnxi, fictum притурям, прибавям fingo, 3 af-fīrmo засилвам, подкрепям, потвърждавам firmo, 1 af-flecto, flēxi, flexum скланям flecto, 3 af-fleo, –, – плача (заедно с някого) fleo, 2 af-flīgo, flīxi, flīctum удрям, бия, поразявам; сломявам fligo, 3 af-flo вея, духам, навявам flo, 1 af-fluo, flūxi, – протичам, стичам се; изобилствам fluo, 3 af-for, fåtus sum25 заговарям, обръщам се с думи към някого *for, 1 af-formīdo, –, – страхувам се, боя се formido, 1 af-frango (affringo), frēgi, fråctum

чупя, разбивам frango, 3

af-fremo, –, – шумя; треперя fremo, 3 af-frico, fricui, fric(å)tum трия, натривам frico, 1 af-fulgeo, fulsi, – заблестявам, блестя fulgeo, 2 af-fundo, fūdi, fūsum доливам, вливам, извършвам възлияние fundo, 3 ag-gĕmo, gemui, – стена (по някакъв повод) поет. gemo, 3 ag-gĕro, gessi, gestum донасям, нося; прибавям, насипвам gero, 3 ag-glomĕro натрупвам на куп, струпвам glomero, 1 ag-gravēsco, –, – натежавам; влошавам се, обострям се медиц. gravesco, 3 aggredior, gressus sum пристъпвам, отправям се; нападам gradior, 3 aggrĕgo присъединявам, приобщавам grego, 1 ågnåscor 26 (adgnascor), agnåtus sum

раждам се след смъртта на баща си юрид.; раста, пораствам

nascor, 3

ågnōsco, nōvi, agnĭtum признавам, допускам, съгласявам се; познавам nosco, 3 al-låbor, låpsus sum допълзявам, промъквам се тихо labor, 3 al-labōro, –, – усилено се трудя laboro, 1 al-lambo, –, – ближа; докосвам се lambo, 3

23

Всички производни на urgeo - ad-, ex-, in-, per-, sub-, super-urgeo, са рядко срещани думи, повечето

засвидетелствани през императорската епоха. 24

Stat. Theb., 4, 712. 25

Рядко срещан, архаичен и поетичен глагол, синоним на adloquor. 26

Съгласната d от ad може да изпадне пред думи, които започват с първичното звукосъчетание gn-. Формата gnosco

е засвидетелствана в надписи и в съчинения на граматици. Ernout–Meillet, p. 677.

11

al-låtro лая срещу някого; хуля, ругая latro, 1 al-laudo, –, – възхвалявам laudo, 1 al-lēgo изпращам, отпращам; подстрекавам; привеждам

като доказателство lego, 1

al-lĕgo, lēgi, lēctum приобщавам, причислявам lego, 3 al-lĕvo облекчавам; повдигам, поддържам levo, 1 al-lēvo изглаждам, изравнявам levo, 1 allĭcio, lēxi, lectum привличам, примамвам *lacio, 3 allīdo, līsi, līsum удрям; хвърлям със сила laedo, 3 al-lĭgo привързвам; обвързвам ligo, 1 al-lĭno, lēvi, lĭtum намазвам, нанасям; опетнявам lino, 3 al-lŏquor, locūtus (loquūtus ) sum

заговарям, обръщам се към някого loquor, 3

al-lūceo, lūxi, – светя, осветявам, озарявам luceo, 2 al-lūdo, lūsi, lūsum играя; шегувам се ludo, 3 al-luo, lui, – мия luo, 3 an-næto плувам (до), доплувам nato, 1 an-necto, nexui, nexum привързвам, присъединявам necto, 3 an-nītor, nīsus (nīxus) sum опирам се; напрягам всички сили nitor, 3 an-no, –, – доплавам, плавам покрай no, 1 an-nŏto отбелязвам; забелязвам noto, 1 an-nūbĭlo, –, – забулвам в облаци nubilo, 1 an-numĕro причислявам, добавям, включвам numero, 1 an-nūntio обявявам, съобщавам nuntio, 1 an-nuo, nui, nūtum кимвам *nuo, 3 ap-påreo, pårui, (parĭtum) явявам се, показвам се pareo, 2 ap-pario, –, – получавам (допълнително) pario, 3 ap-pæro приготвям, устройвам paro, 1 ap-pello, pŭli, pulsum гоня; плавам край, придвижвам се pello, 3 ap-pendo, pendi, pēnsum отмервам; обмислям pendo, 3 ap-pĕto, īvi (petii), ītum стремя се към нещо; устремявам се; нападам peto, 3 ap-pingo, pīnxi, pictum прибавям към рисунка, дорисувам; изобразявам pingo, 3 ap-plaudo, plausi, plausum удрям; ръкопляскам, аплодирам plaudo, 3 ap-plĭco, åvi (ui), åtum (ĭtum)27

придвижвам, насочвам plico, 1

ap-plōro, åvi, – оплаквам се ploro, 1 ap-pōno, posui, posĭtum слагам, поставям, притурям, прибавям pono, 3 ap-porto донасям, доставям, нанасям porto, 1 ap-pōsco, –, – изисквам допълнително posco, 3 ap-prĕcor, åtus sum призовавам, моля се precor, 1 ap-prehendo, prehendi, prehēnsum

хващам, улавям, завладявам prehendo, 3

apprĭmo, pressi, pressum притискам (към себе си) premo, 3 ap-prŏbo одобрявам, съгласявам се probo, 1 ap-promitto, mīsi, missum обещавам, гарантирам поръчителство юрид. promitto, 3 ap-prōno, –, – наклонявам напред prono, 1

27

Смята се, че applĭco, както и complĭco, explĭco, implĭco, са производни на интензивен глагол към plecto, 3, и че

именно според тези производни е създаден простият plico вместо очаквана форма *pleco (срв. sculpo според

insculpo). Ernout–Meillet, p. 778.

12

ap-propinquo приближавам се propinquo, 1 ap-pūgno, –, – атакувам pugno, 1 ar-rēpo, rēpsi, rēptum допълзявам; прокрадвам се repo, 3 ar-rīdeo, rīsi, rīsum смея се заедно с някого, усмихвам се rideo, 2 arrĭgo, rēxi, rēctum повдигам; възбуждам, ободрявам rego, 3 arrĭpio, ripui, reptum грабвам, улавям; възприемам, усвоявам rapio, 3 ar-rōdo, rōsi, rōsum огризвам rodo, 3 ar-rŏgo присвоявам си, приписвам; питам; осиновявам

юрид.; назначавам юрид. rogo, 1

ascendo, scendi, scēnsum качвам се, издигам се; достигам scando, 3 a-scio (adscio), –, – приемам охотно и съзнателно, допускам scio, 4 a-scrībo, scrīpsi, scrīptum приписвам, писмено добавям, причислявам;

определям, назначавам scribo, 3

aspergo, spersi, spersum поръсвам, напръсквам spargo, 3 aspicio, spēxi, spectum гледам, взирам се *specio, 3 a-spīro духам (за вятър), вея; въздишам;

благоприятствам spiro, 1

a-spuo, –, – плюя spuo, 3 as-sector, – придружавам, съпровождам sector, 1 as-sentior, sēnsus sum съгласявам се, одобрявам sentior, 4 as-sĕquor, secūtus (sequūtus) sum

следвам, настигам, догонвам, достигам; получавам

sequor, 3

as-sĕro, serui, sertum обявявам; присъединявам; признавам, претендирам за

sero, 3

as-sĕro, sēvi, sĭtum сея, садя (до) sero, 3 as-servio, īvi, – служа; способствам, подпомагам servio, 4 as-servo внимателно съхранявам, пазя servo, 1 as-sībĭlo шептя, свистя sibilo, 1 as-sicco изсушавам sicco, 1 assĭdeo, sēdi, sessum седя (при или до някого), присъствам; заседавам;

обсаждам воен. sedeo, 2

as-sīdo, sēdi, sessum сядам (на нещо или при някого) sido, 3 as-signo определям, давам, приписвам, отдавам signo, 1 assĭlio, silui, (sultum) подскачам към, приближавам се salio, 4 as-sĭmulo уподобявам, подражавам; измислям, преструвам

се simulo, 1

as-sisto, stĭti, – заставам, присъствам sisto, 3 as-sŏcio28 присъединявам, приобщавам socio, 1 as-soleo, –, –29 грижа се soleo, 2 as-sŏno, –, – откликвам, отзовавам се, пригласям sono, 1 as-sūdo, åvi, – изпотявам се sudo, 1 as-suēsco, suēvi, suētum свиквам, привиквам suesco, 3 as-sūgo, –, sūctum суча, смуча sugo, 3 as-sum, affui (adfui), – съм; присъствам; намирам се; под ръка съм;

настъпвам (за време); помагам, съдействам sum, esse

as-sūmo, sūmpsi, sūmptum възприемам, приемам, присвоявам си sumo, 3 as-suspīro, –, – въздишам suspiro, 1

28

Среща се у Стаций като синоним на adiungo, 3. 29

Употребява се само в трето лице на двете числа.

13

as-surgo, surrēxi, surrēctum повдигам се, ставам, изправям се, издигам се surgo, 3 a-sterno, –, stråtum разстилам sterno, 3 astituo, tui, tūtum поставям (при); установявам statuo, 3 a-sto, stĭti, (aståtum или astĭtum)

стоя (при), стоя прав, стърча sto, 1

astrĕpo, ui, ĭtum шумя, ръкопляскам, шумно одобрявам strepo, 3 a-strīdo, –, – съскам (при вида на нещо) strido, 3 a-stringo, strīnxi, strictum завързвам здраво, свързвам, обвързвам stringo, 3 a-struo, strūxi, strūctum пристроявам, прибавям, присъединявам struo, 3 a-stupeo, ui, – удивлявам се, гледам с възхищение stupeo, 2 at-tempto (attento) изпитвам, опитвам tempto, 1 at-tendo, tendi, tentum напрягам, насочвам, обръщам внимание tendo, 3 at-tĕnuo отслабвам, намалявам tenuo, 1 at-tĕro, trīvi, trītum трия, търкам; отслабвам, изтощавам tero, 3 at-testor, åtus sum засвидетелствам, потвърждавам testor, 1 at-texo, texui, textum вплитам, втъкавам, тъка texo, 3 attĭgo, –, – докосвам се до *tago, 3= tango, 3 attĭneo, tinui, tentum задържам, държа; простирам се; засягам,

отнасям се teneo, 2

attingo, tĭgi, tåctum допирам се, докосвам, пипам tango, 3 at-tollo, –, – издигам, вдигам; извисявам се tollo, 3 at-tondeo, tondi, tōnsum подрязвам, подстригвам tondeo, 2 at-tŏno, tonui, tonĭtum поразявам с гръм; слисвам, ужасявам tono, 1 at-torqueo, –, – хвърлям със замах, размахвам torqueo, 2 at-træho, tråxi, tractum привличам към себе си, притеглям; стягам traho, 3 attrecto докосвам (се), пипам, домогвам се; завладявам tracto, 1 at-trĭbuo, bui, būtum снабдявам, давам, придавам, възлагам;

поверявам tribuo, 3

3. am-30. Пред гласна стои формата amb-; пред съгласни – am- или an-. Значение: “положение или движение от две страни”. amb-ĕdo, ēdi, ēsum огризвам; прахосвам; повреждам edo, 3 ambĭgo, –, – колебая се, съмнявам се ago, 3 ambio, īvi (ii), ītum обикалям, заобикалям, обкръжавам; моля се,

домогвам се eo, ire

amburo, ussi, ustum31 изгарям, обгарям; повреждам uro, 3 amicio, micui (mīxi), mictum, 432

нахвърлям, натрупвам; хвърлям върху себе си, надявам, обличам

iacio, 3

am-pŭto33 отрязвам, подрязвам наоколо puto, 1 anquīro, sīvi, sītum търся наоколо, разследвам, изследвам quaero, 3 30

Представката съответства на гръцката представка αmfιv. 31

Разделяно на am-buro според am-plector. Следствие на това разделяне са съществителното bustum, i и глаголът

*buro. 32

Връзката между amicio и iacio е отбелязана още от Варон. Поради специализация на значението на amicio

“хвърлям върху себе си дреха, обличам се” връзката между двата глагола се е изтрила и amicio е преминал към

четвърто спрежение. 33

Синоним на circumcīdo, 3

14

4. antĕ34. Значение: “движение или положение пред, преди, по-рано, напред”. antĕ-cæpio, cēpi, ceptum (captum) завземам по-рано, изпреварвам,

завладявам; предусещам capio, 3

antĕ-cēdo, cessi, cessum вървя отпред, предшествам, изпреварвам

cedo, 3

antĕ-curro, –, – движа се пред curro, 3 ante-eo, ii (ivi), – вървя пред някого, предшествам,

изпреварвам eo, ire

antĕ-fĕro, tŭli, låtum нося напред; предпочитам fero, ferre antĕgrĕdior, gressus sum вървя напред gradior, 3 antĕ-hæbeo, –, – предпочитам habeo, 2 antĕ-mitto, mīsi, missum35 изпращам напред mitto, 3 antĕ-polleo, –, – превъзхождам polleo, 2 antĕ-pōno, posui, positum поставям отпред, предпочитам pono, 3 ante-sto (antisto), stĕti (stĭti), – стоя пред, превъзхождам sto, 1 antestor36, åtus sum призовавам за свидетел testor, 1 antĕ-vĕnio, vēni, ventum идвам по-рано, изпреварвам venio, 4 antĕ-verto (vorto), verti, versum излизам напред, изпреварвам verto, 3 antĕvŏlo, –, – летя напред volo, 1 anticĭpo37, åvi, åtum приемам по-рано, изпреварвам capio, 3 5. circŭm.38 Значение: “положение или движение около или наоколо”. circum-ægo, ēgi, åctum водя наоколо, извивам, обръщам ago, 3 circum-æro изоравам наоколо aro, 1 circumcīdo, cīdi, cīsum отсичам, орязвам caedo, 3 circumclūdo, clūsi, clūsum затварям отвсякъде claudo, 3 circum-cŏlo, –, – живея около colo, 3 circum-curro, –, – тичам наоколо curro, 3 circum -do, dĕdi, dætum поставям наоколо, разполагам do, 1 circum -dūco, dūxi, ductum водя наоколо; прекарвам; мамя,

измамвам; duco, 3

circum -eo, īvi (ii), ĭtum обикалям, движа се в кръг, посещавам eo, ire circum-ĕquĭto, –, – обикалям на кон equito, 1 circum-fĕro, tŭli, låtum нося наоколо, разнасям fero, ferre circum-fīgo, –, fīxum укрепвам отвсякъде figo, 3 circum-flecto, flēxi, flectum завивам, обръщам flecto, 3

34

Представката съответства на гръцката представка αntιv. 35

По-често се среща разделено изписване. 36

Единствено при този глагол вместо ante стои an поради хаплология. 37

Само в anticipo и antisto (наред с antesto) представката има форма anti. 38

Представката представлява acc. sg. от съществителното circus, i и в производните, които образува, има значение

на гръцката представка periv-. Ernout–Meillet, p. 189.

15

circum-flo, –, – духам от всички страни flo, 1 circum-fluo, flūxi, – тека около, заобикалям fluo, 3 circum-fundo, fūdi, fūsum разливам около fundo, 3 circum-gĕmo, –, – оглушавам с рев наоколо поет. gemo, 3 circum-gesto, –, – разнасям gesto, 1 circumgrĕdior, gressus sum обикалям, обкръжавам gradior, 3 circum-iaceo, –, – лежа наоколо iaceo, 2 circumĭcio, iēci, iectum хвърлям от всички страни iacio, 3 circum-latro, –, – лая от всички страни latro, 1 circum-lævo, –, – умивам lavo, 1 circum-lĭgo превързвам ligo, 1 circum -lĭno, –, lĭtum намазвам lino, 3 circum-luo, –, – умивам luo, 3 circum -lūstro озарявам, сияя наоколо lustro, 1 circum-mitto, mīsi, missum разпращам mitto, 3 circum mūnio, īvi, ītum обграждам със стена munio, 4 circum-plaudo, –, – отвсякъде поздравявам plaudo, 3 circum-plector, plexus sum обвивам, обгръщам, обхващам,

обкръжавам plecto, 339

circum -plĭco обвивам, намотавам около plico, 1 circum -pōno, posui, positum поставям около pono, 3 circum -rōdo, rōsi, – огризвам rodo, 3 circum-saepio, saepsi, saeptum ограждам (с ограда) saepio, 4 circum-scindo, (scĭdi), (scissum) разкъсвам scindo, 3 circum-scrībo, scrīpsi, scrīptum описвам, определям scribo, 3 circum-sĕco, (secui), sectum орязвам seco, 1 circum-sĕdeo, sēdi, sessum седя около sedeo, 2 circum-sīdo, sēdi, – разполагам се около, обсаждам sido, 3 circumsilio, silui, – подскачам наоколо salio, 4 circum-sisto, stĕti, – заставам наоколо sisto, 3 circum-sŏno, sonui, sonåtum звуча, огласям sono, 1 circum-specto оглеждам се, разглеждам specto, 1 circumspĭcio, spēxi, spectum оглеждам се, наблюдавам specio, 3 circum-sto, stĕti (stĭti), – стоя наоколо sto, 1 circum-strĕpo, pui, pĭtum шумя наоколо, огласям от всички страни strepo, 3 circum-struo, strūxi, strūctum обграждам със стена struo, 3 circum-tŏno, ui, - гърмя, изпълвам всичко с грохот tono, 1 circum-vådo, våsi, – заобикалям, нападам от всички страни vado, 3 circum-vallo обграждам с вал, обсаждам, обкръжавам vallo, 1 circum-vĕhor, vectus sum обикалям в кръг (с превозно средство),

пътешествам vehor, 3

circum-vēlo, –, – покривам от всички страни velo, 1 circum-vĕnio, vēni, ventum обикалям, обкръжавам venio, 4 circum-verto, verti, versum обръщам, въртя verto, 3 circum-vestio, –, – обвивам, покривам vestio, 4 circum-vincio, –, vīnctum обвързвам отвсякъде vincio, 4 circum-vīso, –, – оглеждам отвсякъде viso, 3

39

Производните на този глагол имат активна или депонентна форми. Ernout–Meillet, p. 777.

16

circum-volĭto кръжа, летя наоколо, пърхам volito, 1 circum-vŏlo летя около, бързо обхождам volo, 1 circum-volvo, volvi, volūtum търкалям наоколо, въртя volvo, 3 6. contrā40. Като наречие стои и разделено от глагола. Значение: “против, срещу”. contrå-dīco, dixi, dictum противореча dico, 3 contrå-pōno, posui, posĭtum противопоставям pono, 3 contrå-scrībo, –, – слагам втори подпис, контролирам scribo, 3 7. cum41. Съгласната m се запазва в някои производни пред гласни и пред лабиалите p, b, m; пред гласни представката стои по-често във фонетичен вариант co. Пред съгласните c, d, f, g, j, q, s, t, v се употребява формата con-. Пред ликвидите се асимилира в col- или cor-. Пред n con- се среща рядко, обикновено се среща co-. Значение: “съвкупност, съвместност, съобщност; присъединяване”.

co-acēsco, acui, – вкисвам се, развалям се, разлагам се acesco, 3 co-aequo правя равен, изравнявам aequo, 1 co-angusto сгъстявам, стеснявам, ограничавам angusto, 1 co-arguo, argui, argūtum посочвам ясно, доказвам

неопровержимо; изобличавам, обвинявам

arguo, 3

co-ĕmo, ēmi, ēmptum закупувам emo, 3 co-ēo, ii, itum срещам се със, събирам се eo, ire coērceo, cui, cĭtum сдържам, удържам, задържам, обуздавам arceo, 2 cōgĭto мисля, размишлявам agito, 1 cōgnōsco, nōvi, nĭtum познавам, узнавам, зная, разбирам nosco, 342 cōgo, coēgi, åctum изгонвам; събирам, натрупвам;

подчинявам, принуждавам ægo, 3

co-haereo, haesi, haesum допирам се haereo, 2 cohĭbeo, bui, bĭtum обхващам, обвивам habeo, 2 co-honesto въздавам почести (заедно с други) honesto, 1 co-hortor, åtus sum убеждавам, уговарям, подбуждам hortor, 1 col-låbor, låpsus sum рухвам, сгромолясвам се labor, 3 col-laudo отрупвам с похвали, възхвалявам laudo, 1 col-līdo, līsi, līsum сблъсквам се, счупвам; съединявам се;

карам се, споря laedo, 3

col-lĭgo, åvi свързвам, съединявам ligo, 1 col-lĭgo, lēgi, lēctum събирам, струпвам lego, 3 col-lĭno, lēvi, lĭtum намазвам, натривам, покривам lino, 3 col-lŏquor, locūtus sum разговарям, беседвам loquor, 3 col-lūdo, lūsi, lūsum играя с някого; бивам заедно (с нкг. или

против нкг.); встъпвам в заговор ludo, 3

40

В именните производни controversia, controversus се явява дублетната форма contro-, срв. ultro/ultra; citro/citra. 41

Всъщност в правилната си форма представката не се среща. Навсякъде гласната u преминава в o: com-, con-, co-. 42

Старата форма gnosco е засвидетелствана от граматиците и в надписи.

17

col-luo, lui, lūtum измивам, изплаквам luo, 3 col-lūstro осветявам; оглеждам lustro, 1 com-bĭbo, bĭbi, – пия заедно с някого, участвам в пиене;

поглъщам bibo, 3

combūro43, ussi, ustum изгарям; унищожавам срв. amb-uro, 3 com-ĕdo, ēdi, ēsum изяждам; терзая се; пропилявам edo, 3 com-mæcŭlo, –,– опетнявам, опозорявам maculo, 1 com-mĕdĭtor, – добре обмислям, възпроизвеждам meditor, 1 com-mĕmĭni помня, спомням си memini, isse com-mĕmŏro напомням, споменавам, разказвам memoro, 1 commendo препоръчвам, поверявам; доверявам се mando, 1 com-meo отбивам се; идвам и си отивам meo, 1 com-mercor, åtus sum купувам, закупувам mercor, 1 com-mereo, merui, merĭtum заслужавам; правя, извършвам;

причинявам mereo, 2

com-mētior, mēnsus sum измервам; съразмервам metior, 4 com-mĭgro преселвам се migro, 1 comminīscor, mentus sum припомням си; измислям (си) *miniscor, 344, срв.

reminiscor com-mĭnor, åtus sum заканвам се, заплашвам minor, 1 com-mĭnuo, minui, minūtum надробявам, счупвам; съкращавам,

намалявам; отслабвам, съкрушавам minuo, 3

com-misceo, ui, mixtum (mistum) смесвам, съединявам, свързвам misceo, 2 com-mĭsĕreor, erĭtus sum оплаквам, съжалявам, съчувствам misereor, 2 com-misĕror, åtus sum скърбя, оплаквам miseror, 1 com-mitto, mīsi, missum съединявам, свързвам; сравнявам;

влизам в ръкопашен бой; сражавам се; извършвам, допускам

mitto, 3

com-mōlior, molītus sum привеждам в движение, предприемам; измислям, съчинявам

molior, 4

com-mŏneo, monui, ĭtum припомням, напомням, обръщам внимание

moneo, 2

com-monstro ясно показвам, посочвам monstro, 1 com-mordeo, –, – силно ухапвам; мъча, терзая mordeo, 2 com-mŏrior, mortuus sum умирам заедно с някого morior, 3 com-mŏror, åtus sum задържам, бавя се moror, 1 com-mŏveo, mōvi, mōtum докарвам в движение, вълнувам moveo, 2 com-munio, īvi (ii), ītum силно или отвсякъде укрепявам,

обкръжавам с окоп воен. munio, 4

com-mūto променям, изменям, превръщам muto, 1 cōmo, cōmpsi, cōmptum съединявам, съчетавам, подреждам;

сресвам emo, 3

com-påreo, parui, – появявам се, показвам се; присъствам, налице съм

pareo, 2

com-pæro готвя, приготвям; устройвам; paro, 1

43

В литературата има две тълкувания: съществуването на *buro от bustum, i, Ernout–Meillet, стр. 122, и неправилно

разкъсване на amburo – Lateinisches etymologisches Wörterbuch von A. Walde–J., B. Hofmann (по-нататък съкратено

Walde–Hofmann), р. 253. 44

Засвидетелстван единствено като глоса у Фест. Ernout–Meillet, p. 606.

18

придобивам com-påsco, (påvi), påstum паса заедно (за животни); изразходвам

за фураж pasco, 3

com-pello, pŭli, pulsum събирам на едно място; стеснявам; подбуждам

pello, 3

com-pēnso премервам; сравнявам; възнаграждавам penso, 1 comperio, pĕri, pertum узнавам, осведомен съм, получавам

точни известия *perio, 3 срв. peritus, periculum

compēsco, pēscui, –45 удържам, ограничавам, укротявам срв. parco, 3 com-pĕto, īvi, ītum стремя се заедно с някого, домогвам се;

събирам се; съвпадам (по време); съответствам

peto, 3

compīlo крада, ограбвам pilo, 1 compingo, pēgi, påctum сковавам, заковавам; приготвям;

измислям, съчинявам pango, 3

com-pingo, pīnxi, – нашарвам, изпъстрям pingo, 3 complector, plexus sum обхващам, обгръщам, прегръщам plecto, 3, срв.

amplector, 3 com-pleo, plēvi, plētum изпълвам, напълвам pleo, 2 com-plĭco, cui (рядко åvi), åtum (cĭtum)

складирам; свивам, сгъвам plico, 1

com-plōdo, plōsi, plōsum удрям, (ръко)пляскам plodo, 3 com-plōro46 плача, ридая; заедно оплаквам ploro, 1 com-pōno, posui, posĭtum слагам, поставям, нареждам pono, 3 com-porto донасям на едно място porto, 1 com-prĕhendo, prehendi, prehēnsum

обхващам, свързвам, схващам; разобличавам

prehendo, 3

comprĭmo, pressi, pressum стискам, притискам premo, 3 com-prŏbo одобрявам, изразявам одобрение;

доказвам, потвърждавам probo, 1

com-prōmitto, mīsi, missum съгласен съм да се подчиня на решение на третейски съд юрид.

promitto, 3

com-pungo, pūnxi, pūnctum бода; раздразвам, въздействам pungo, 3 com-pŭto смятам, изчислявам; причислявам puto, 1 con-cæco изцапвам caco, 1 con-calefacio, fēci, factum сгрявам, нагрявам calefacio, 3 con-caleo, –, – много съм топъл, горещ съм caleo, 2 con-castīgo, –, – хуля, ругая castigo, 1 con-cævo дълбая cavo, 1 con-cēdo, cessi, cessum отстъпвам, отдалечавам се; позволявам cedo, 3 con-celĕbro често посещавам; правя оживен,

населявам с живи същества; празнувам, възхвалявам

celebro, 1

con-cēlo старателно скривам, укривам celo, 1 concerpo, cerpsi, cerptum изскубвам, раздърпвам carpo, 3 con-certo състезавам се, сражавам се, споря certo, 1 con-cesso, åvi, – прекратявам, преставам cesso, 1

45

Глаголът произхожда от parco, 3, и е образуван с инкохативен суфикс. Ernout–Meillet, p. 732. 46

Глаголът се употребява от императорската епоха.

19

concĭdo, ĭdi, – сгромолясвам се cado, 3 concīdo, cīdi, cīsum съсичам, унищожавам caedo, 3 con-cieo, cīvi, cĭtum викам, призовавам cieo, 2 concĭpio, cēpi, ceptum събирам, съдържам; измислям,

формулирам; схващам capio, 3

con-clåmo викам едновременно, високо провъзгласявам

clamo, 1

conclūdo, clūsi, clūsum заключвам, затварям claudo, 3 con-cŏquo, coxi, coctum сварявам, смилам; замислям coquo, 3 con-corpŏro, –, åtum поглъщам, смесвам, разтварям;

присъединявам, приобщавам corporo, 1

con-crēdo, dĭdi, dĭtum поверявам, доверявам credo, 3 con-crĕmo изгарям cremo, 1 con-crĕpo, pui, crepĭtum издавам силен звук; дрънкам; удрям crepo, 1 con-crēsco, crēvi, crētum сраствам се, уплътнявам се, сгъстявам се,

втвърдявам се cresco, 3

con-crīmĭnor, – рязко обвинявам criminor, 1 con-crucio, –, –47 силно измъчвам, терзая crucio, 1 conculco смачквам, размазвам calco, 1 con-cumbo, cubui, cubĭtum лягам (с някого) *cumbo, 3 con-curro, curri (рядко cucurri), cursum

стичам се, събирам се; сблъсквам се, влизам в сражение; съгласувам се

curro, 3

con-cūro, –, – погрижвам се (добре) curo, 1 con-custōdio, īvi, – пазя custodio, 4 concŭtio, cussi, cussum разтърсвам, размахвам; поразявам;

тревожа quatio, 3

condemno осъждам юрид.; обвинявам, виня damno, 1 con-dīco, dīxi, dictum споразумявам се, договарям се dico, 3 con-disco, didĭci, – заедно се уча; научавам се disco, 3 con-do, dĭdi, dĭtum строя, основавам, създавам do, 1 con-doceo, (cui), doctum обучавам, упражнявам, приучвам doceo, 2 con-dōno подарявам, отстъпвам; прощавам dono, 1 con-dormio, –, – заспивам дълбоко dormio, 4 con-dūco, dūxi, ductum събирам; превеждам; наемам; сбито

излагам duco, 3

con-dūro, –, – правя твърд duro, 1 co-necto, nexui, nexum свързвам, сплитам, съчетавам necto, 3 con-fåbulor, åtus sum48 разговарям, беседвам fabulor, 1 confercio, fersi, fertum натъпквам (здраво) farcio, 4 cōn-fĕro, tŭli, collåtum събирам на едно място, струпвам fero, ferre con-fervēfacio, –, – разтопявам метали техн. fervefacio, 3 cōnfĭcio, fēci, fectum довършвам, свършвам, завършвам;

приготвям facio, 3

cōn-fīdo, fīsus sum доверявам се; разчитам fido, 3 cōn-fīgo, fīxi, fīxum свързвам, прикрепям; построявам figo, 3 con-figūro придавам (еднаква) форма, създавам по

подобие figuro, 1

47

Има интензивен смисъл. Ernout–Meillet, p. 236. 48

В разговорния език е синоним на colloquor.

20

cōn-findo, –, – разцепвам findo, 3 cōn-fingo, fīnxi, fictum приготвям; измислям, съчинявам fingo, 3 cōn-fīo, fectus sum извършвам се, ставам fio, fieri cōn-firmo заякчавам, укрепвам; ободрявам firmo, 1 cōnfĭteor, fessus sum съзнавам се, признавам fateor, 2 cōn-flægro изгарям flagro, 1 cōn-flīgo, flīxi, flīctum сблъсквам се, удрям; боря се, сражавам се fligo, 3 cōn-flo раздухвам, разпалвам; възбуждам flo, 1 cōn-flūctuo, –, – вълнувам се; развявам се fluctuo, 1 cōn-fluo, flūxi, – сливам се, съединявам се fluo, 3 cōn-fŏdio, fōdi, fossum разкопавам, промушвам fodio, 3 cōn-fōrmo създавам, образувам, придавам

подходяща форма formo, 1

cōn-fŏveo, fōvi, (fōtum) стоплям, сгрявам foveo, 2 cōn-frĕmo, fremui, – силно шумя, роптая fremo, 3 cōn-frĭco, (fricåvi), fricåtum натривам, намазвам frico, 1 cōnfringo, frēgi, fråctum пречупвам, счупвам; разбивам frango, 3 cōn-fŭgio, fūgi, – бягам, избягвам; търся убежище fugio, 3 cōn-fundo, fūdi, fūsum сливам, смесвам; обърквам fundo, 3 cōn-fūto сдържам; опровергавам; уличавам юрид. *futo, 1 срв. refuto,

1 cōn-futuo, –, – намирам се в полова връзка futuo, 3 con-gĕlo замразявам; сковавам в лед gelo, 1 con-gĕmo, gemui, – въздишам gemo, 3 con-genĕro49 заедно раждам; едновременно

произвеждам genero, 1

con-gĕro, gessi, gestum донасям накуп, струпвам; съоръжавам; строя

gero, 3

con-glīsco, –, – кипвам, избухвам glisco, 3 con-glōbo окръглявам, правя кръгообразен техн. globo, 1 con-glŏmĕro намотавам на кълбо glomero, 1 con-glūtĭno слепвам, съчетавам, свързвам техн. glutino, 1 con-gratŭlor, åtus sum поздравявам gratulor, 1 congrĕdior, gressus sum срещам се; поддържам отношения gradior, 3 congruo, grui, –50 съединявам се, срещам се; съответствам,

хармонирам *gruo, 3

conĭcio, iēci, iectum хвърлям на едно място, струпвам; предполагам, досещам се

iacio, 3

cō-nītor, nīsus (nīxus) sum облягам се, опирам се; напрягам се, старая се

nitor, 3

con-iungo, iūnxi, iūnctum свързвам, съединявам iungo, 3 con-iūro кълна се заедно с някого iuro, 1 cō-nīveo, nīvi (nīxi), – затварям очи; невнимателен съм срв. nicto, 151 con-quasso разтърсвам силно quasso, 1 con-quĕror, questus sum оплаквам се, обръщам се с жалба към

някого queror, 3

49

Късен глагол, обратно образувание от congenerātus. 50

Синоним на convenio и като него се употребява лично и безлично. 51

Според Ernout–Meillet, p. 670, nicto, 1 представлява фреквентативно -интензивен глагол на изчезнал първичен.

21

con-quiēsco, quiēvi, quiētum почивам, отдъхвам си quiesco, 3 conquīro, sīvi, quisītum търся навсякъде или ревностно quaero, 3 cōn-saepio, saepsi, saeptum заграждам saepio, 4 cōn-sælūto поздравявам едновременно,

приветствам saluto, 1

cōn-sånēsco, sånui, – оздравявам sanesco, 3 cōn-saucio тежко наранявам saucio, 1 cōn-scelĕro опетнявам с престъпление scelero, 1 conscendo, scendi, scēnsum качвам се (на кон или на кораб); издигам

се scando, 3

cōn-scindo, scĭdi, scissum разкъсвам scindo, 3 cōn-scio, –, – зная нещо (за себе си), съзнавам scio, 4 cōn-scīsco, scīvi (scii), scītum общо решавам, постановявам;

съгласявам се scisco, 3

cōn-scrībo, scrīpsi, scrīptum записвам в списъци; формирам, съставям scribo, 3 cōn-sĕco, secui, sectum разсичам, разрязвам seco, 1 cōnsĕcro освещавам; обявявам за свещен религ. sacro, 1 cōn-sentio, sēnsi, sēnsum съгласен съм, съгласявам се; правя

заговор sentio, 4

cōn-sĕquor, secūtus sum следвам, вървя след някого; настъпвам (за време); произтичам

sequor, 3

cōn-sĕro, sēvi, sĭtum засявам, засаждам sero, 3 cōn-sĕro, sĕrui, sertum сплитам, съединявам; завързвам

сражение sero, 3

cōn-servo запазвам, съхранявам servo, 1 cōn-sīdo, sēdi (sīdi), sessum сядам, заседавам; разполагам се воен. sido, 3 cōn-signo подпечатвам; свидетелствам,

удостоверявам signo, 1

cōnsĭpio, –, – със здрав ум съм, с разсъдъка си съм; съзнателен съм

sapio, 3

cōn-sisto, stĭti, – заставам, спирам се sisto, 3 cōn-sŏcio свързвам, съединявам socio, 1 cōn-solĭdo укрепвам, поддържам; консолидирам

юрид. solido, 1

cōn-sōlor, åtus sum утешавам, ободрявам solor, 1 cōn-sŏno, sonui, – еквам, кънтя, огласям sono, 1 cōn-sōpio, (īvi), sopītum приспивам sopio, 4 cōnspergo, spersi, spersum опръсквам, посипвам spargo, 3 cōnspĭcio, spēxi, spectum гледам, съзирам specio, 3 cōn-spīro съзаклятнича spiro, 1 cōn-spisso, –, spissåtum сгъстявам spisso, 1 cōn-spŭo, spui, spūtum заплювам spuo, 3 cōn-stæbĭlio укрепвам stabilio, 4 cōn-sterno, stråvi, stråtum покривам, постилам sterno, 3 cōn-stīpo плътно стискам, натрупвам,

съсредоточавам stipo, 1

cōnstĭtuo, constitui, constitūtum поставям, спирам; установявам, постановявам

statuo, 3

cōn-sto, stĭti, – стоя заедно; стоя твърдо, верен съм sto, 1

22

cōn-strĕpo, strepui, strepĭtum шумя, високо пея strepo, 3 cōn-stringo, strīnxi, strictum свързвам; сдържам, обуздавам stringo, 3 cōn-struo, strūxi, strūctum натрупвам, струпвам; създавам,

построявам struo, 3

cōn-stŭpro насилвам някого stupro, 1 cōn-suådeo, suåsi, suåsum настойчиво съветвам, убеждавам suadeo, 2 consūdåsco, –, – покривам се с влага (за стена) техн. sudo, 1 cōn-sūdo покривам се с пот, силно се потя sudo, 1 cōn-suēsco, suēvi, suētum привиквам, имам навик suesco, 3 cōn-sūmo, sūmpsi, sūmptum употребявам, изразходвам sumo, 3 cōn-sŭo, sui, sūtum съшивам suo, 3 cōn-surgo, surrēxi, surrēctum вдигам се, изправям се; възниквам surgo, 3 cōn-susurro, – , – шептя, шепна susurro, 1 con-tåbefacio, –, – изсушавам, стопявам tabefacio, 3 con-tĕgo, tēxi, tectum покривам, прикривам; защитавам tego, 3 con-temno, tempsi, temptum52 пренебрегвам, презирам temno, 3 con-tendo, tendi, tentum обтягам, изопвам, напрягам; стремя се,

надпреварвам се tendo, 3

con-tĕro, trīvi, trītum стривам, раздробявам; износвам; изнурявам

tero, 3

con-terreo, terrui, terrĭtum сплашвам, изплашвам terreo, 2 con-testor, åtus sum призовавам за свидетел testor, 1 con-texo, texui, textum изплитам, изтъкавам texo, 3 contĭneo, tinui, tentum задържам, държа, сдържам, удържам teneo, 2 contingo, tĭgi, tåctum докосвам, допирам, хващам tango, 3 con-ting(u)o, –, – намокрям, поръсвам ting(u)o, 3 con-tŏnat impers. гърми се tonat impers.53 con-torqueo, torsi, tortum въртя, обръщам; хвърлям със замах torqueo, 2 con-træho, tråxi, tractum свивам, събирам; съкращавам traho, 3 contrecto пипам, докосвам, галя; занимавам се,

изучавам tracto, 1

con-trĕmo, tremui, – треперя от страх tremo, 354 con-trĭbuo, tribui, tribūtum прибавям, причислявам, присъединявам tribuo, 3 con-trŭcīdo съсичам trucido, 1 con-trūdo, trūsi, trūsum блъскам, натискам, натъпквам;

прогонвам trudo, 3

con-trunco, åvi, – разсичам; изяждам; унищожавам trunco, 1 con-tueor, tuĭtus sum внимателно гледам, разглеждам tueor, 2 con-tundo, tŭdi, tū (n)sum разбивам, раздробявам, унищожавам tundo, 3 con-turbo смущавам, разстройвам turbo, 1 con-vĕho, vēxi, vectum докарвам, събирам veho, 3 con-vello, velli (рядко vulsi), vulsum

изтръгвам, откъсвам vello, 3

con-vēlo, –, åtum покривам, прикривам velo, 1 con-vĕnio, vēni, ventum събирам се, стичам се; съгласявам се venio, 4 con-verro, verri, versum смитам, натрупвам verro, 3

52

Замества в прозата простия глагол temno, който е рядко срещан и поетичен. 53

По произход глаголът е личен: Iuppiter tonat. 54

Поетичен и изразителен синоним на timeo и metuo.

23

con-versor, åtus sum намирам се, живея versor, 1 con-verto, verti , versum въртя, обръщам (се), променям посока;

превеждам verto, 3

con-vestio, īvi, vestītum обличам, покривам vestio, 4 con-vibro, åvi, – привеждам в движение, движа (се),

трептя vibro, 1

con-vinco, vīci, victum уличавам, изобличавам юрид.; опровергавам

vinco, 3

con-vīso, –, – оглеждам внимателно viso, 3 con-vŏco свиквам, повиквам voco, 1 con-vŏlo събирам се в полет volo, 1 con-volvo, volvi, volūtum свивам се в кръг, търкалям volvo, 3 con-vŏmo, –, – бълвам върху vomo, 3 co-ŏperio55, operui, opertum покривам напълно; убивам operio, 4 co-opto избирам, попълвам чрез избор opto, 1 co-ŏrior, ortus sum внезапно се появявам, възниквам;

избухвам; въставам orior, 4

cor-rådo, råsi, råsum събирам, натрупвам rado, 3 cor-rēpo, rēpsi, rēptum примъквам се, припълзявам repo, 3 corrĭgo, rēxi, rēctum изправям (се), давам направление;

поправям, подобрявам rego, 3

corrĭpio, ripui, reptum сграбчвам, улавям; нападам; обвинявам rapio, 3 cor-rīvo събирам води на едно място rivo, 1 cor-rōdo, rōsi, rōsum оглозгвам, изгризвам rodo, 3 cor-rŏgo измолвам; събирам, набирам; поканвам rogo, 1 cor-rūgo свивам се, сбръчквам се rugo, 1 cor-rumpo, rūpi, ruptum повреждам, унищожавам, погубвам;

развращавам rumpo, 3

cor-rŭo, rui, – сгромолясвам се, падам ruo, 3

8. dē. Представката запазва формата си, но пред друга гласна и пред h гласната съкращава дължината си.

Значение: “отделяне, отстраняване, лишаване; движение отгоре надолу; недостиг, отсъствие; завършване на действие”.

de-ambŭlo разхождам се ambulo, 1 de-æmo56 обичам много amo, 1 de-armo обезоръжавам armo, 1 dē-bello свършвам война; окончателно побеждавам bello, 1 dēbeo57, debui, debĭtum дължа, длъжен съм; трябва habeo, 2 dē-canto пея, изпявам; гръмко провъзгласявам canto, 1 dē-cēdo, cessi, cessum отивам си, оттеглям се, отдалечавам се;

напускам, отивам си cedo, 3

dē-cerno, crēvi, crētum решавам, постановявам присъда юрид. cerno, 3 dēcerpo, cerpsi, cerptum откъсвам, късам carpo, 3

55

Съществува и стегната форма cōperio. 56

Vehementius amo. Глаголът се употребява в езика на комиците и разговорно. 57

От старолатински de-hibeo.

24

dē-certo сражавам се, водя решителен бой certo, 1 dēcĭdo, decĭdi, – падам, рухвам; умирам cado, 3 dēcīdo, decīdi, cīsum отсичам, отрязвам; завършвам caedo, 3 dēcipio, cēpi, ceptum измамвам, излъгвам capio, 3 dē-clåmo показвам, посочвам, обявявам; декламирам clamo, 1 dē-clåro58 показвам, посочвам, провъзгласявам claro, 1 dē-clīno отклонявам, отдалечавам *clino, 159 dē-cōlo процеждам се; изчезвам colo, 1 dē-cŏlōro обезцветявам; цапам; обагрям coloro, 1 dē-cŏquo, coxi, coctum сварявам coquo, 3 dē-crēsco, crēvi, crētum отслабвам, намалявам се, понижавам се;

изчезвам cresco, 3

dē-cumbo, cubui, (cubĭtum) лягам (си); падам *cumbo, 3 dē-cūnctor, – колебая се cunctor, 1 dē-curro, curri (рядко cucurri), cursum

слизам тичешком, тичам, бързам curro, 3

dēcutio, cussi, cussum изтърсвам, свалям; изгонвам; разрушавам quatio, 3 dē-dĕcet impers. не прилича, не подобава decet impers. dē-dĭco показвам, обявявам; посвещавам религ.;

почитам dico, 1

dē-dīgnor, åtus sum не признавам за достойно; отхвърлям, презирам

dignor, 1

dē-disco, didĭci, – отучвам се, отвиквам disco, 3 dē-do, dĭdi, dĭtum предавам, отдавам напълно do, 1 dē-dŏceo, –, – отучвам, карам някого да забрави нещо doceo, 2 dē-dŏleo, dolui, – преставам да скърбя doleo, 2 dē-dūco, dūxi, ductum свалям; отвеждам, откарвам, отмъквам;

отклонявам duco, 3

dē-erro заблуждавам се, блуждая erro, 1 dē-faenĕro и defēnĕro отрупвам някого с дългове faenero, 1 dē-fatīgo изморявам fatigo, 1 dēfendo, fendi, fēnsum отстранявам, отблъсквам, защитавам *fendo, 3 dē-fĕro, tŭli, låtum свалям, занасям долу; отнасям fero, ferre dēfĭcio, fēci, fectum отделям се, оттеглям се; не достигам facio, 3 dē-fīgo, fīxi, fīxum забивам, втълпявам, запечатвам дълбоко figo, 3 dē-fingo, fīnxi, fictum придавам форма fingo, 3 dē-fīnio, īvi (ii), ītum ограничавам, определям finio, 4 dē-fīo, –60 липсвам, не достигам fio, fieri dē-flægro изгарям; загивам flagro, 1 dē-flecto, flexi, flexum отклонявам, изопачавам flecto, 3 dē-fleo, flēvi, flētum оплаквам; говоря през сълзи; обливам се в

сълзи fleo, 2

dē-flōrēsco, flōrui, – прецъфтявам, увяхвам floreo, 2 dē-fluo, flūxi (flūxum) стичам се; произхождам fluo, 3 dē-fŏdio, fōdi, fossum закопавам, заривам; погребвам fodio, 3 dē-fraudo (frūdo), åvi, – излъгвам, измамвам fraudo, 1

58

Простият глагол се среща рядко. 59

Глаголът не е засвидетелстван и вероятно е извлечен от производните си. Ernout–Meillet, p. 197. 60

Употребява се в трето лице на двете числа с инфинитив.

25

dē-frĭco, fricui, cåtum (frictum) изтърквам, трия; натривам, чистя frico, 1 dēfringo, frēgi, fråctum отчупвам, пречупвам; повреждам frango, 3 dē-frūstror, – измамвам някого frustror, 1 dē-fŭgio, fūgi, (fugĭtum) избягвам, отбягвам fugio, 3 dē-fundo, fūdi, fūsum изливам, преливам; правя възлияние религ. fundo, 3 dē-fungor, fūnctus sum справям се, уреждам, свършвам; умирам fungor, 3 dē-gĕro, gessi, (gestum) отнасям, откарвам gero, 3 dē-glūbo, glūpsi, – олющвам, обелвам, одирам glubo, 3 dēgo, dēgi, – прекарвам; преживявам, живея ægo, 3 dē-grandĭnat impers. спира да вали градушка grandinat

impers. dē-grævo натискам, притискам gravo, 1 dēgrĕdior, gressus sum слизам, спускам се gradior, 3 dē-grunnio, –, – грухтя (за свине) grunnio, 461 dē-gusto вкусвам, опитвам gusto, 1 de-haurio, hausi, haustum премахвам, отнемам haurio, 4 dē-hisco, –, – разпуквам се, пропуквам се hisco, 3 dē-hŏnesto обезчестявам, посрамвам honesto, 1 dē-hortor, åtus sum разубеждавам hortor, 1 dēĭcio, iēci, iectum свалям, хвърлям, отхвърлям iacio, 3 dē-iungo, (iunxi), iunctum разпрягам; освобождавам iungo, 3 dē-iūro= deiero кълна се, заклевам се iuro, 1 dē-iŭvo, –, – преставам да подпомагам iuvo, 1 dē-låbor, låpsus sum смъквам се, слизам, падам labor, 3 de-lacĕro, åvi, – разкъсвам; разстройвам lacero, 1 de-lacrĭmo, –, – лея сълзи; пускам сок (за растение) lacrimo, 1 de-lambo, –, – облизвам поет. lambo, 362 dē-låmentor, – оплаквам lamentor, 1 de-lapĭdo, –, – очиствам от камъни lapido, 1 dē-lasso, –, lassåtum изморявам някого lasso, 1 dē-lēgo отпращам, изпращам; поръчвам, възлагам lego, 1 dē-lēnio, īvi (ii), lenītum смекчавам, успокоявам; очаровам lenio, 4 dē-lībo вземам, гребвам, откъсвам libo, 1 dē-lĭbuo, libui, libūtum63 намазвам срв. libo, 1 dēlĭgo, lēgi, lectum събирам, бера; избирам; отделям lego, 3 dē-lĭgo привързвам, закрепвам ligo, 1 dē-līmo, (åvi), limåtum изпилвам, изглаждам; отрязвам с трион limo, 1 dē-lingo, līnxi, līnctum ближа lingo, 3 dē-lino, (lēvi), lĭtum намазвам, покривам; изтривам,

унищожавам lino, 3

dē-linquo, līqui, lictum провинявам се, сгрешавам linquo, 3 dē-liquēsco, licui, – разтопявам се, изчезвам liquesco, 3 dē-liquo (delico), –, – прецеждам; изяснявам, обяснявам liquo, 1 dē-līro луд съм, безумствам liro, 1 dēlitēsco, litui, – скривам се, укривам се latesco, 3

61

Формите с -nn- са диалектни, срв. gannio, hinnio. Ernout–Meillet, p. 436. 62

Простият глагол е засвидетелстван единствено у Луцилий, 583. 63

В класическия език е засвидетелствано само причастието. Спрегнатите форми на този глагол са късни и

представляват обратни образувания от delibutus, може би под влияние на imbutus. Ernout–Meillet, p. 259.

26

dē-lītĭgo, –, – карам се, споря litigo, 1 dē-luctor, – боря се докрай; водя решителен бой luctor, 1 dē-lūdo, lūsi, lūsum подигравам се, надсмивам се ludo, 3 dē-lūstro, –, – освобождавам от зло, предпазвам от

нещастие религ. lustro, 1

dē-lŭto, –, – покривам, измазвам с глина luto, 1 dē-mædēsco, madui, – овлажнявам, намокрям се madeo, 2 dē-mando предавам, поверявам mando, 1 dē-måno стичам се, разливам се mano, 1 dē-meo, –, – спускам се надолу meo, 1 dē-mĕreo, merui, merĭtum задължавам, предразполагам mereo, 2 dē-mergo, mersi, mersum потопявам; поглъщам; потискам mergo, 3 dē-mētior, mēnsus sum отмервам metior, 4 de-mĕto, messui, messum ожънвам; кося; събирам meto, 3 dē-mĭgro изселвам се, преселвам се migro, 1 dē-mĭnuo, minui, minūtum намалявам, отслабвам; отнемам minuo, 3 dē-mīror, åtus sum учудвам се, удивлявам се miror, 1 dē-mītĭgo, –, – смекчавам; правя снизходителен mitigo, 1 dē –mitto, mīsi, missum спускам, отпускам, навеждам, превеждам mitto, 3 dēmo, dēmpsi, dēmptum махам, премахвам, отнемам; избавям,

освобождавам emo, 3

dē-mōlior, molītus sum чупя, разрушавам, унищожавам molior, 4 dē-mōnstro посочвам, показвам; обяснявам, доказвам monstro, 1 dē-mordeo, mordi, morsum отхапвам; гриза mordeo, 2 dē-mŏrior, mortuus sum64 умирам morior, 3 dē-mŏror, åtus sum бавя се; задържам (се) moror, 1 dē-mŏveo, mōvi, mōtum отмествам, отстранявам moveo, 2 dē-mulceo, mulsi, mulsum (mulctum)

милвам, галя; лаская mulceo, 2

dē-mūnĕror, – богато надарявам muneror, 1 dē-murmŭro, –, – промърморвам, избърборвам murmuro, 1 dē-mūto65 изменям, променям; развалям, влошавам muto, 1 dē-nårro подробно разказвам narro, 1 dē-næto, –, – плувам надолу по течението nato, 1 dē-nĕgo отхвърлям, отричам nego, 1 dē-nigro, –, – правя черен, боядисвам в черен цвят nigro, 1 dē-nōmĭno наименувам, наричам nomino, 1 dē-nŏto отбелязвам, означавам noto, 1 dē-nūbo, nūpsi, nūptum66 напускам дома си, за да се омъжа; омъжвам

се nubo, 3

dē-nūdo оголвам, разкривам; ограбвам nudo, 1 dē-nūntio съобщавам, обявявам; предвещавам религ.;

предписвам nuntio, 1

de-occo, –, – бранувам земед. occo, 1 de-ŏnĕro67 разтоварвам, облекчавам onero, 1

64

Представката усилва значението, срв. depereo. 65

Рядко срещан и следкласически, синоним на muto в разговорния език. 66

Създаден според deduco, 3. Среща се през императорската епоха. 67

Глаголът се среща рядко.

27

de-operio, operui, opertum откривам, разкривам operio, 4 dē-ōsculor, åtus sum целувам, разцелувам; превъзнасям osculor, 1 dē-pacīscor, pactus sum и dēpecīscor, pectus sum

уговарям (за себе си), договарям се paciscor, 3

dē-pango, –, pactum забивам pango, 3 dē-påsco, påvi, påstum паса трева (за животни); храня pasco, 3 dē-pecto, pēxi, pexum реша, вчесвам pecto, 3 dē-pello, pŭli, pulsum свалям, смъквам; изтласквам pello, 3 dē-pendeo, –, – вися; завися; произхождам, възниквам pendeo, 2 dē-pendo, pendi, pēnsum плащам, заплащам; изкупувам; изразходвам pendo, 3 dē-perdo, perdĭdi, perdĭtum губя, лишавам се; погубвам, разорявам perdo, 3 dē-pereo, ii, (ĭtum) 68 загивам, пропадам, умирам pereo, °re dē-pingo, pīnxi, pictum изобразявам, нарисувам pingo, 3 dē-plango, plånxi, plånctum оплаквам, скърбя plango, 3 dē-planto откъсвам, пресаждам с корени земед. planto, 1 dē-pleo, plēvi, plētum69 изчерпвам; използвам докрай; преливам

течност техн. pleo, 2

dē-plōro плача, ридая, оплаквам ploro, 1 dē-pluit impers. вали дъжд pluit impers. dē-polio, (īvi), polītum изглаждам, полирам polio, 4 dē-pōno, posui, posĭtum слагам настрана, отказвам се, оставям;

поверявам pono, 3

dē-pŏpŭlo(r), åtus sum опустошавам, разорявам populor, 1 dē-porto отнасям, откарвам porto, 1 dē-posco, poposci, – искам настойчиво, изисквам posco, 3 dē-praedor, åtus sum плячкосвам, опустошавам praedor, 1 dē-prĕcor, åtus sum с молба отклонявам, мъча се да отстраня precor, 1 dē-prĕhendo, prehendi, prehēnsum70

хващам, улавям, залавям; настигам prehendo, 3

dēprĭmo, pressi, pressum натискам, притискам premo, 3 dē-proelior, – боря се, бия се proelior, 1 dē-prōmo, prōmpsi, prōmptum

изваждам, вземам; заимствам promo, 3

dē-prŏpĕro, –, – бързам; бързо правя, приготвям propero, 1 dē-pŭdet, puduit impers. срамувам се, срам ме е pudet impers. dē-pugno сражавам се ожесточено, бия се настървено pugno, 1 dē-purgo очиствам, чистя, прочиствам purgo, 1 dē-pŭto отсичам, отрязвам (отгоре надолу) puto, 1 dē-pŭto71 смятам, оценявам puto, 1 dē-rådo, råsi, råsum остъргвам; изтривам rado, 3 dē-rĕlinquo, relīqui, relictum изоставям, захвърлям relinquo, 3 dē-rēpo, rēpsi, – пълзя надолу, свличам се repo, 3 dē-rīdeo, rīsi, rīsum надсмивам се, осмивам rideo, 2 dē-rĭgēsco и dirigēsco, rigui, – втвърдявам се, вцепенявам се rigeo, 2 dērĭpio, ripui, reptum откъсвам, отделям rapio, 3

68

Употребява се като passivum на deperdo. 69

Глаголът се среща рядко. 70

Контрахирани форми dēprēndo, prendi, prēnsum. 71

Глаголът се среща в архаичния и следкласическия език.

28

dē-rŏgo отнемам; частично отменям закон юрид. rogo, 1 dē-ruo, rui, (rutum) свалям, събарям; падам ruo, 3 dē-saevio, ii, saevītum буйствам, свирепствам; успокоявам се,

утихвам saevio, 4

dē-salto, åvi, (åtum) танцувам, изпълнявам с танц salto, 1 dēscendo, scendi, scēnsum слизам, спускам се; вървя, отивам;

достигам; прибягвам до scando, 3

dē-scīsco, scīvi (scii), scītum отделям се, отцепвам се; отклонявам се scisco, 3 dē-scrībo, scrīpsi, scrīptum рисувам, чертая, описвам scribo, 3 dē-sĕco, secui, sectum отрязвам, отсичам seco, 1 dē-sero, –, sĭtum сея, хвърлям семена sero, 3 dē-sĕro, sĕrui, sertum72 напускам, изоставям, отказвам се от sero, 3 dē-serpo, –, – пълзя, спускам се serpo, 3 dē-servio, –, – усърдно служа, предан съм servio, 4 dē-sicco изсушавам sicco, 1 dēsĭdeo, sēdi, sessum седя бездеен; нищо не правя sedeo, 2 dē-sīdo, sēdi, – хлътвам; намалявам се; упадам, развалям се sido, 3 dē-signo посочвам, отбелязвам, определям signo, 1 dēsĭlio, silui, sultum скачам от нещо; струя; падам salio, 4 dē-sĭno, sii (sīvi), sĭtum преставам да правя нещо, прекъсвам;

напускам sino, 3

dēsĭpio, sipui, – глупав съм, постъпвам неразумно sapio, 3 dē-sisto, stĭti, stĭtum отстъпвам, оттеглям се, отказвам се sisto, 3 dē-spēro загубвам надежда, отчайвам се, не се

надявам spero, 1

dēspĭcio, spēxi, spectum гледам отгоре надолу, оглеждам; обърнат съм към; презирам

*specio, 3

dē-spolio събличам до голо; ограбвам spolio, 1 dē-spondeo, spondi, spōnsum тържествено обещавам; посвещавам;

сгодявам (дъщеря си); загубвам, отчайвам се spondeo, 2

dē-spuo, spui, spūtum плюя (за предотвратяване на нещастие); оплювам; критикувам; пренебрегвам

spuo, 3

dēstĭno закрепвам, прикрепвам, определям; утвърждавам

*stano73, срв. sto, 1

dēstĭtuo, stitui, stitūtum поставям, оставям, изоставям statuo, 3 dē-stringo, strīnxi, strictum свалям, смъквам; изваждам stringo, 3 dē-struo, strūxi, strūctum разрушавам, събарям, унищожавам struo, 3 dē-suådeo, –, – разубеждавам suadeo, 2 dē-sūdo потя се; мъча се sudo, 1 dē-suēsco, suēvi, suētum отучвам от, отвиквам suesco, 3 dē-sum, fui, – не достигам, липсвам; не помагам,

пренебрегвам sum, esse

dē-sūmo, sūmpsi, sūmptum взимам, избирам sumo, 3 dē-suo, –, – прикрепвам, укрепвам техн. suo, 3 dē-surgo, surrēxi, surrēctum ставам, вдигам се от; изгрявам surgo, 3

72

Първоначално военен термин, антоним на consĕro, според който е създаден: desĕro pugnam # consĕro pugnam;

синоним на derelinquo. 73

Формата *stano се счита за разширение с назален суфикс към sto, 1. Той се среща единствено в производните

destĭno и praestĭno. Ernout–Meillet, p. 980.

29

dē-tĕgo, tēxi, tēctum откривам; оголвам, разсъбличам; разривам; разкривам, разобличавам

tego, 3

dē-tendo, (tendi), tēnsum отслабвам, разпускам tendo, 3 dē-tergeo, tersi, tersum изтривам, премахвам, прогонвам; чистя,

изчиствам tergeo, 2

dē-termĭno ограничавам, отделям с черта, определям termino, 1 dē-tĕro, trīvi, trītum изтърквам, изхабявам; стривам, меля;

отслабвам tero, 3

dē-terreo, terrui, terrĭtum изплашвам; възпирам някого; предотвратявам

terreo, 2

dē-testor, åtus sum моля боговете за помощ, измолвам; проклинам; ненавиждам

testor, 1

dē-texo, texui, textum изтъкавам, изплитам texo, 3 dētĭneo, tinui, tentum държа здраво, задържам, спирам; отвличам,

отклонявам teneo, 2

dē-tondeo, tondi, tōnsum остригвам, окастрям tondeo, 2 dē-tŏno, ui, – гръмя, прогърмявам tono, 1 dē-torqueo, torsi, tortum обръщам, отклонявам, изкривявам torqueo, 2 dē-træho, tråxi, tractum свличам, смъквам, свалям traho, 3 dētrecto умалявам, унижавам tracto, 1 dē-trūdo, trūsi, trūsum свалям, смъквам, изгонвам trudo, 3 dē-tumēsco, tumui, – преставам да набъбвам, слягам се, утихвам tumeo, 2 dē-tundo, –, tūnsum счупвам, разбивам tundo, 3 dē-turbo събарям, свалям, хвърлям turbo, 1 dē-turpo, –, – обезобразявам turpo, 1 de-ūro, ussi, ustum изгарям нещо, повреждам, развалям uro, 3 de-ūtor, ūsus sum постъпвам лошо utor, 3 dē-vasto, –, åtum опустошавам напълно, унищожавам vasto, 1 dē-vĕho, vēxi, vectum откарвам, закарвам; доставям veho, 3 dē-vello, velli (vulsi), vulsum (volsum)

откъсвам, отскубвам vello, 3

dē-vēlo, –, – откривам velo, 1 dē-vĕnĕror, åtus sum благоговейно почитам; отклонявам с

молитви veneror, 1

dē-vĕnio, vēni, ventum пристигам, идвам, влизам; достигам; обръщам се към някого

venio, 4

dē-verbĕro, åvi, – бия, бичувам verbero, 1 dē-vergo, –, – спускам се надолу vergo, 3 dē-verro, –, – 74 мета; очиствам, разчиствам verro, 3 dē-verto verti, versum 75 отбивам се, свръщам, отклонявам се verto, 3 dē-vescor, – изяждам vescor, 3 dē-vestio, –, – разсъбличам, свалям нещо от себе си vestio, 4 dē-vigēsco, –, – губя сили, отслабвам vigeo, 2 dē-vincio, vīnxi, vīnctum свързвам здраво, привързвам vincio, 4 dē-vinco, vīci, victum напълно побеждавам, надвивам vinco, 3 dē-vīto избягвам vito, 1 dē-vŏco викам някого, призовавам; отзовавам; voco, 1

74

Архаична форма dēvorro. 75

Архаична форма dēvorto.

30

апелирам dē-vŏlo долитам отгоре, отлитам volo, 1 dē-volvo, volvi, volūtum търкалям надолу, събарям volvo, 3 dē-vŏro поглъщам, изяждам voro, 1 dē-vŏveo, vōvi, vōtum посвещавам, обричам в жертва религ. voveo, 2

9. dis-. Пред консонанти се явява dis- (пред c, q, j, p, s, t) или dī- (с изпадане на s и заменно удължаване на гласната); пред f настъпва асимилация - dif-. Във форма di- стои и пред думи, които започват със звукосъчетанията sc, sp, st. Значение: “разделяне, разединяване, разчленяване”.

dī-do, dīdĭdi, dīdĭtum раздавам, разпределям do, 1 dī-dūco, dūxi, ductum разтварям, разделям; развързвам;

разкъсвам; разтрогвам брак duco, 3

dif-fĕro, distŭli, dilåtum разнасям, разпръсвам, разпространявам; различавам (се)76

fero, ferre

dif-fibŭlo, –, – шия, ушивам fibulo, 1 dif-fīdo, fīsus sum77 не се доверявам, нямам доверие; съмнявам

се, отчайвам се fido, 3

dif-findo, fĭdi, fissum разцепвам, разкривам findo, 3 dif-fingo, fīnxi, fictum преобразувам, преработвам fingo, 3 diffĭteor, – не признавам, отричам fateor, 2 dif-flo разпръсвам; разсейвам flo, 1 dif-fluo, flūxi, flūxum разливам се, стопявам се fluo, 3 diffringo, frēgi, fråctum разчупвам, счупвам, пречупвам frango, 3 dif-fŭgio, fūgi, – разбягвам се, разпръсвам се fugio, 3 dif-fŭgo, –, –78 обръщам в бягство fugo, 1 dif-fulgŭro, –, – обсипвам с мълнии fulguro, 1 dif-fulmĭno, –, – разсейвам като с мълния fulmino, 1 dif-fundo, fūdi, fūsum разливам; разпространявам fundo, 3 dī-gĕro, gessi, gestum разделям, разпределям; разсаждам gero, 3 dīgnōsco, gnōvi, gnōtum79 разпознавам, различавам; отличавам nosco, 3 dīgrĕdior, gressus sum отивам си, отдалечавам се gradior, 3 dī-iūdĭco разрешавам, решавам iudico, 1 dī-låbor, låpsus sum разпадам се, разрушавам се; разливам се (за

река) labor, 3

dī-læcĕro разкъсвам, разпилявам, разрушавам lacero, 1 dī-lancĭno80 разкъсвам lancino, 1 dī-lænio разкъсвам lanio, 1 dī-læpĭdo разхвърлям камъни lapido, 1 dī-largior, ītus sum щедро раздавам, подарявам largior, 4 dī-laudo, –, – всячески възхвалявам laudo, 1 dīlīdo, –, – счупвам, разбивам laedo, 3

76

В това значение глаголът няма форми за перфект и супин. 77

Глаголът е полудепонентен. 78

Всичките производни на fŭgo: au-, de-, dif-, ef-, re-fŭgo, са рядко срещани и късни. 79

Съществуват и форми dīnōsco, nōvi, nōtum. 80

Среща се в поетически и късни текстове. В класическия език се употребява lacĕro.

31

dīlĭgo, lēxi, lēctum уважавам, почитам, обичам, ценя lego, 3 dī-lōrīco разкъсвам, раздирам lorico, 1 dī-lūceo, –, – светъл съм, ясен съм luceo, 2 dī-luo, lui, lūtum разтварям, разтопявам luo, 3 dī-måno, åvi, – разливам се mano, 1 dī-mētior, mēnsus sum измервам, отмервам metior, 4 dī-mēto(r) измервам, отмервам meto(r), 1 dī-mĭco, åvi (рядко micui), micåtum

бия се, сражавам се mico, 1

dī-mĭnuo, (minui), nūtum разчупвам, разбивам minuo, 3 dī-mitto, mīsi, missum разпускам; разпращам, уволнявам; хвърлям mitto, 3 dī-mŏveo, mōvi, mōtum раздвижвам, разделям, разсичам;

отстранявам moveo, 2

dī-nŭmĕro изброявам, преброявам numero, 1 dirĭbeo, ribui, ribĭtum 81 разделям, преброявам таблички за

гласуване habeo, 2

dīrĭgo (dērĭgo), rēxi, rēctum нареждам, построявам в права линия, насочвам

rego, 3

dĭrĭmo, ēmi, ēmptum разделям, прекъсвам, прекратявам emo, 3 dīrĭpio, ripui, reptum разкъсвам, разграбвам rapio, 3 dī-rumpo (disrumpo), rūpi, ruptum

разкъсвам, разчупвам rumpo, 3

dī-ruo, rui, rŭtum82 разрушавам, разпръсвам ruo, 3 dis-cæveo, –, – грижливо пазя caveo, 2 dis-cēdo, cessi, cessum разделям се, разпръсвам се; отдалечавам се cedo, 3 discepto разисквам, обсъждам, решавам capto, 1 dis-cerno, crēvi, crētum разделям, отделям; различавам cerno, 3 discerpo, cerpsi, cerptum разкъсвам, раздробявам carpo, 3 discīdo, –, – разсичам, разцепвам caedo, 3 di-scindo, scĭdi, scissum разкъсвам, разсичам scindo, 3 dis-cingo, cīnxi, cīnctum разпасвам, развързвам cingo, 3 disclūdo, clūsi, clūsum разделям, отделям claudo, 3 dis-condūco, –, – не съм полезен conduco, 3 dis-convĕnio, –, – не се съгласувам, не съответствам convenio, 4 dis-crĕpo, åvi (crepui), – несъзвучен съм; не се съгласувам83,

различавам се crepo, 1

di-scrībo, scrīpsi, scrīptum разделям, разпределям scribo, 3 dis-crŭcio84 силно измъчвам, изтезавам crucio, 1 dis-cumbo, cubui, cubĭtum лягам, възлягам *cumbo, 3 dis-cŭpio, cupīvi, cupītum силно желая cupio, 3 dis-curro, (cu)curri, cursum разтичвам се, разбягвам се; разделям се curro, 3 discŭtio, cussi, cussum разбивам, разчупвам, разтрошавам quatio, 3 disĭcio, iēci, iectum разгонвам, разбивам, разпръсвам iacio, 3 dis-iungo (dīiungo), iūnxi, отвързвам, разпрягам, разделям iungo, 3

81

Представката се явява във формата dir- вместо dis- само при глаголите diribeo и dirimo, съответно от *dishibeo и от

*disimo>emo. 82

Гласната u в причастията dirŭtus, obrŭtus, erŭtus е кратка. Засвидетелствана е метрически. 83

В това значение е синоним на dissŏno и diffĕro. 84

Смята се, че префиксалните discrucio, concrucio и excrucio са интензивни към crucio.

32

iūnctum dis-pålor, åtus (sum) разпръсвам се, скитам се навсякъде palor, 1 dis-pando, (pandi), pånsum широко разтварям, разпростирам pando, 3 dis-pæro отделям, разделям paro, 1 dis-pello, puli, pulsum разпръсвам, разгонвам pello, 3 dis-pendo, (pendi), pēnsum отмервам pendo, 3 dis-percŭtio, –, – разтрошавам, счупвам percutio, 3 dis-perdo, dĭdi, perdĭtum унищожавам, погубвам perdo, 3 dis-pĕreo, perii, – загивам, пропадам pereo, perire dispergo, persi, persum разсипвам, разпръсвам spargo, 3 dispertio (dispartio), īvi (ii), pertītum

разделям, разпределям partio, 4

dispēsco, pēscui, pestum 85 разделям, обособявам parco, 3 dispĭcio, spēxi, spectum отварям очи, оглеждам се *specio, 3 displĭceo, plicui, plicĭtum не се харесвам, не допадам placeo, 2 dis-plōdo, (plōsi), plōsum разкъсвам, пръсвам plaudo, 3 dispolio (despolio) ограбвам spolio, 1 dis-pōno, posui, posĭtum разполагам, разпределям, планирам pono, 3 dis-pŭdet, puduit (me) impers. много се срамувам pudet (me) impers. dis-pulvĕro, –, – правя на прах pulvero, 1 dis-pungo, pūnxi, pūnctum отбелязвям с точки, маркирам; проверявям pungo, 3 dis-pŭto разсъждавам, разисквам puto, 1 disquīro, –, – изследвам, издирвам quaero, 3 disråro (dīråro), –, åtum разреждам срв. raresco, 3 dis-saepio, saepsi, saeptum отделям, преграждам saepio, 4 dis-såvior, – покривам с целувки savior, 1 dis-sĕco, secui, sectum разсичам seco, 1 dis-sēmĭno разсейвам; разпространявам semino, 1 dis-sentio, sēnsi, sēnsum не съм съгласен; не се съгласувам sentio, 4 dis-sĕro, sēvi, sĭtum сея, садя, разсаждам; разпространявам sero, 3 dis-sĕro, sĕrui, sertum разисквам, разсъждавам, обсъждам sero, 3 dis-serpo, –, – пълзя незабелязано serpo, 3 dissĭdeo, sēdi, sessum отдалечен съм, намирам се далеч; не съм

съгласен sedeo, 2

dis-sīdo, sēdi, – разделям се; скъсвам приятелство, скарвам се

sido, 3

dissĭlio, silui, (sultum) разпуквам се, пръскам се salio, 4 dis-simŭlo крия, прикривам; пренебрегвам simulo, 1 dis-sĭpo разпръсвам, разхвърлям sipo, 1= sup(p)o, 1 dis-sŏcio разединявам, отделям socio, 1 dis-solvo, solvi, solūtum развързвам; разрушавам, прекратявам;

опровергавам solvo, 3

dis-sŏno, sonui, sonĭtum звуча нестройно, не съответствам; не се съгласувам

sono, 1

dis-suådeo, suåsi, suåsum разубеждавам suadeo, 2 dis-suo, sui, sūtum разшивам; разкривам, откривам suo, 3 dis-tåbēsco, tåbui, – топя, разтопявам; изчезвам tabeo, 2 dis-taedet (me), impers. много ме е гнус, гнуся се taedet (me) impers.

85

Глаголът е образуван с инкохативен суфикс: *dis-perc-sc-o. Ernout–Meillet, p. 732.

33

dis-tendo, tendi, tentum (tensum)

разтягам, разпростирам, отвличам, разкъсвам

tendo, 3

dis-termĭno разграничавам, разделям termino, 1 di-sterno, stråvi, stråtum постилам sterno, 3 dis-tĕro, trīvi, – чукам, кълцам, стривам tero, 3 distimŭlo, –, – бода, муша stimulo, 1 distĭneo, tinui, tentum разделям, отделям, разединявам teneo, 2 di-stinguo, stīnxi, stīnctum изпъстрям, украсявам, разнообразявам stinguo, 3 di-sto, distĭti, – отстоя, отдалечен съм sto, 1 dis-torqueo, torsi, tortum извъртам, изкривявам torqueo, 2 dis-træho, tråxi, tractum разкъсвам, раздробявам; разпръсвам;

колебая се traho, 3

dis-trĭbuo, tribui, tribūtum разпределям, разделям tribuo, 3 di-stringo, strīnxi, strictum разтягам, разпъвам; разстройвам stringo, 3 dis-trunco86 разсичам trunco, 1 dis-turbo разгонвам, разрушавам turbo, 1 dī-vagor, – странствам, блуждая vagor, 1 dī-vårĭco разтварям, разединявам varico, 1 dī-vello, velli (vulsi), vulsum (volsum)

разкъсвам, откъсвам; прекъсвам, нарушавам

vello, 3

dī-vendo, (dĭdi), vendĭtum разпродавам vendo, 3 dī-verbĕro разбивам, разсичам verbero, 1 dī-verto (dīvorto), verti, versum разпръсвам се, отдалечавам се verto, 3 dī-vexo, åvi, – раздърпвам; разорявам, опустошавам vexo, 1 dīvĭdo, vīsi, vīsum разделям, разпределям *viduo, 3

dī-vulgo правя общодостъпен, разгласявам vulgo, 1

10. ex. Стои пред гласни, пред h и пред съгласните c, qu, p, t, s. Пред сонорните g, b, d, пред сонантите r, l, m, n, пред j и пред v представката се явява под формата на дълга гласна ē-87; пред съгласната f се явява ex-88 или ec-, или пък се асимилира в ef-. Значение: “отделяне, отдалечаване89; движение нагоре; лишаване, отнемане; изменение на качество”.

ē -bĭbo, bĭbi, bibĭtum изпивам bibo, 3 ē -blandĭor, ītus sum постигам нещо с ласкателство blandior, 4 ē -bullio, īvi (ii), ītum избликвам, изкипявам bullio, 4 ē -dīco, dīxi, dictum известявам, съобщавам dico, 3 ē -disco, dĭdĭci, – научавам наизуст disco, 3 ē -dissĕro, sĕrui, sertum подробно излагам, разглеждам dissero, 3 ē –do, dĭdi, dĭtum издавам, изпускам do, 1 ē –dŏceo, docui, doctum обучавам, научавам; уведомявам doceo, 2 ē –dŏlo издялвам, одялвам dolo, 1 ē -dŏmo, domui, domĭtum укротявам, обуздавам domo, 1 ē -dormio, īvi, dormītum наспивам се dormio, 4

86

Докато простият trunco е засвидетелстван едва от императорската епоха и при това почти само под формата

truncātus, от която е създаден, производните му con-, de-, dis-trunco са стари и употребявани. 87

Формата ex е предпочитана във фамилиарния и разговорен език, докато ē е характерно за писмения език. 88

Предимно в стария език. 89

В това значение представката е противоположна на in.

34

ē-dūco, dūxi, ductum извеждам, отвеждам, изкарвам; издигам duco, 3 ē –dūro, –, – продължавам, трая duro, 1 ef-farcio (effercio), –, fertum набивам, натъпквам farcio, 4 ef-fĕro (ecfero), extŭli, elåtum изнасям, произвеждам, занасям fero, ferre ef-ferveo, ui, –90 кипя, клокоча ferveo, 2 effĭcio, fēci, fectum произвеждам, създавам, правя, образувам facio, 3 ef-fingo, fīnxi, fictum търкам, изтривам, изобразявам, описвам fingo, 3 ef-flågĭto настойчиво искам flagito, 1 ef-fleo, flēvi, – плача, изплаквам fleo, 2 ef-flīgo, flīxi, flīctum убивам, умъртвявам fligo, 3 ef-flo издишвам flo, 1 ef-fluo, flūxi, – изтичам, изливам се, изплъзвам се fluo, 3 ef-fŏdio, fōdi, fossum изкопавам, разоравам, разкопавам fodio, 3 ef-for (ecfor), fåtus sum91 изговарям, произнасям *for, 1 ef-fŏro, –, – пробивам foro, 1 ef-frĭco, frixi, fricåtum изтривам; премахвам frico, 1 effringo, frēgi, fråctum разбивам, счупвам frango, 3 ef-fŭgio, fūgi, – избягвам fugio, 3 ef-fulgeo, fulsi, – проблясвам, блясвам fulgeo, 2 ef-fundo (ecfundo), fūdi, fūsum изсипвам, изливам; произвеждам в

изобилие fundo, 3

ef-futuo (ecfutuo), futui, futūtus92

съсипвам с разврат futuo, 3

ē –gĕro, gessi, gestum изнасям, измъквам, изхвърлям, отнасям gero, 3 ēgrĕdior, gressus sum излизам, слизам, отклонявам се gradior, 3 ē-iåcŭlor, åtus sum изхвърлям iaculor, 1 ēicio, iēci, iectum изхвърлям, изключвам, пропъждам iacio, 3 ē-iūro отказвам се под клетва iuro, 1 ē-låbor, låpsus sum изпълзявам, изплъзвам се labor, 3 ē-lactēsco, –, –93 лишавам от сокове lacteo, 2 ē-languēsco, langui, – изтощавам се, отслабвам langueo, 2 ē-largior, ītus sum щедро раздавам largior, 4 ē-låtro, –, – лая силно latro, 1 ē-lavo, låvi lautum 94 измивам, отмивам, къпя lavo, 1 ē-lēgo, åvi, – завещавам (на чужд човек) юрид. lego, 1 ē-lĕvo издигам, облекчавам levo, 1 ēlĭcio, licui, licĭtum примамвам, подмамвам, призовавам *lacio, 3 ēlīdo, līsi, līsum изтиквам, изтласквам laedo, 3 ēlĭgo, lēgi, lēctum избирам lego, 3 ē-līmo изпилвам, шлифовам техн.; изкусно

изработвам limo, 1

ē-liquo, –, åtum прецеждам; прочиствам liquo, 1 ē-lŏco давам под наем или на откуп loco, 1 ē-lŏquor, loquūtus (locūtus) изказвам, излагам loquor, 3

90

Наред с effervo, 3 91

Синоним на eloquor. Използва се в религиозния и в поетичния език. 92

Среща се в сатириците, в графити и в Приаповите стихове. 93

Само у Плиний, 16,98. 94

От производния глагол се срещат само форми за perfectum и за p.p.p. Ernout –Meillet, p. 529.

35

sum ē-lūceo, lūxi, – проблясвам, блестя luceo, 2 ē-luctor, åtus sum промъквам се, намирам си път;

преодолявам luctor, 1

ē-lūcŭbro(r) работя на свещ lucubro, 1 ē-lūdo, lūsi, lūsum играя си, подигравам се; изплъзвам се ludo, 3 ē-lūgeo, lūxi, – преставам да скърбя lugeo, 2 ē-luo, lui, lūtum измивам, окъпвам се, изливам luo, 3 ē-luxŭrior, – буйно раста земед. luxurior, 1 ē-macĕro, –, maceråtum95 изтощавам, отслабвам macero, 1 ē-macio, (åvi), maciåtum96 изтощавам, изморявам macio, 1 ē-maneo, månsi, mansum стоя настрана или вън; отдалечавам се maneo, 2 ē-måno изтичам, произтичам mano, 1 ē-margĭno, –, – разширявам margino, 1 ē-mendīco, –, – прося, изпросвам mendico, 1 ē-mentior, ītus sum лъжа, излъгвам; съчинявам, измислям mentior, 4 ē-meo, –, meåtum излизам; преплавам meo, 197 ē-mercor, åtus sum купувам mercor, 1 ē-mĕreo, merui, merĭtum заслужавам, получавам; отслужвам военна

служба воен. mereo, 2

ē-mergo, mersi, mersum изваждам навън, излизам, появявам се; възниквам; повдигам

mergo, 3

ē-mētior, mēnsus sum измервам, изминавам, преминавам metior, 4 ē-mĕto, (messui), messum жъна; кося земед. meto, 3 ē-mĭco, micui (cåvi), micåtum проблясвам, блясвам mico, 1 ē-migro изселвам се, преселвам се migro, 1 ē-mĭneo, minui, –98 подавам се, стърча mineo, 2 e-minīscor, mentus sum измислям срв. comminiscor,

memini ē-mĭnor, – заявявам заплашително minor, 1 ē-mīror, (miråtus sum) много се учудвам miror, 1 ē-mitto, mīsi, missum изпускам, изпращам; освобождавам mitto, 3 ē-mŏdĕror, – укротявам, успокоявам moderor, 1 ē –modŭlor, – възпявам modulor, 1 ē –mōlior, molītus sum99 свършвам, завършвам molior, 4 ē -mollio, īvi, mollītum размеквам, смекчавам mollio, 4 ē -mŏlo, molui, molĭtum меля, смилам техн. molo, 3 ē -mŏneo, –, – напомням, увещавам moneo, 2 ē -mŏrior, mortuus sum умирам; изчезвам, угасвам morior, 3 ē -mŏveo, mōvi, mōtum отмествам, отстранявам moveo, 2 ē -mūgio, –, – измучавам mugio, 4 ē-mulgeo, mulsi, mulsum доя, издоявам mulgeo, 2 ē-mungo, mūnxi, mūnctum секна се, изсеквам се; лъжа някого mungo, 3100

95

Форма emacerātus е засвидетелствана у Сенека. 96

Производният глагол е засвидетелстван (Колумела, Плиний) по- рано от простия. 97

Глаголът е рядко срещан, поетичен и следкласически. 98

Синоним на excello, 3. 99

Глаголът е рядко срещан, поетичен и следкласически. 100

Простият глагол е извлечен от emungo, засвидетелстван още у Плавт.

36

ē-mūnio, īvi (ii), munītum силно укрепявам munio, 4 ē-nårro подробно разказвам narro, 1 ē-nåscor, nåtus sum израствам; появявам се, възниквам nascor, 3 ē –næto изплувам; спасявам се с плуване nato, 1 ē-nåvĭgo отплувам, отпътувам с кораб navigo, 1 ē -nĕco (ēnico), necui, nectum убивам, умъртвявам, задушавам neco, 1 ē -niteo, nitui, –- блестя, сияя niteo, 2 ē -nītor, nīsus (nīxus) sum измъквам се, промъквам се, пробивам си

път nitor, 3

ē-no изплувам, преплувам; спасявам се с плуване

no, 1

ē-nŏto отбелязвам, забелязвам noto, 1 ē-nūbo, nūpsi, nūptum101 омъжвам се; встъпвам в неравен брак nubo, 3 ē-nŭmĕro изброявам, преброявам numero, 1 ē-nūntio изразявам се, изказвам, издавам nuntio, 1 ē-nūtrio, īvi, nutrītum102 отхранвам, отглеждам nutrio, 4 ē-pōto изпивам, поглъщам poto, 1 ē-rådo, råsi, råsum изтривам, заличавам rado, 3 ē-rēpo, rēpsi, rēptum изпълзявам, пропълзявам repo, 3 ērĭgo, rēxi, rēctum изправям, издигам rego, 3 ērĭpio, ripui, reptum изтръгвам, изваждам, отнемам rapio, 3 ē-rōdo, (rōsi), rōsum разяждам rodo, 3 ē-rŏgo изплащам, изразходвам (държавни

средства); частично отменям закон103 юрид.

rogo, 1

ē-rumpo, rūpi, ruptum разкъсвам, изхвърлям, изскачам, излизам навън

rumpo, 3

ē-ruo, rui, rŭtum изкопавам, изравям ruo, 3 ēscendo, scendi, scensum изкачвам се, качвам се scando, 3 ē-vådo, våsi, våsum излизам, измъквам се vado, 3 ē-vægor, åtus sum скитам се, лутам се vagor, 1 ē-valēsco, valui, – заяквам, усилвам се valeo, 2 ē-våsto напълно опустошавам vasto, 1 ē-veho, vēxi, vectum изкарвам, изнасям, откарвам veho, 3 ē-vello, velli (vulsi), vulsum изтръгвам, изскубвам vello, 3 ē-venio, vēni, ventum излизам; ставам, случвам се venio, 4 ē-ventĭlo проветрявам ventilo, 1 ē-verbĕro бия, силно удрям verbero, 1 ē-vergo, –, – изливам, източвам vergo, 3 ē-verro, verri, versum измитам, изчиствам verro, 3 ē-verto, verti, versum извъртам, извивам verto, 3 e-vibro, –, – хвърлям vibro, 1 ē-vigĭlo събуждам се, буден съм, бдя vigilo, 1 ē-vincio, vīnxi, vīnctum обвързвам, превързвам vincio, 4 ē-vinco, vīci, victum напълно побеждавам vinco, 3 ē-virēsco, –, – повяхвам vireo, 2

101

Глаголът се среща единствено у Тит Ливий. 102

Глаголът се среща през императорската епоха. 103

Глаголът е синоним на derŏgo: exrogāre est ex lege vetĕre aliquid exĭmĕre per novam legem. Fest. 72, 2.

37

ē-vīto избягвам vito, 1 ē-vŏco повиквам; свиквам войска воен. voco, 1 ē-vŏlo излитам volo, 1 ē-volvo, volvi (volui), volūtum изтъркулвам, търкалям volvo, 3 ē-vŏmo, vomui, vomĭtum изригвам, избълвам vomo, 3 ē-vulgo обнародвам, разгласявам vulgo, 1 ex-acervo, åvi, – натрупвам acervo, 1 ex-acuo, acui, acūtum изострям, точа acuo, 3 ex-aedĭfĭco построявам aedifico, 1 ex-aequo изравнявам, правя равен aequo, 1 ex-aestuo кипя, вълнувам се aestuo, 1 ex-aggĕro натрупвам пръст aggero, 1 ex-agĭto разтревожвам, подплашвам agito, 1 ex-alto възвисявам, възвеличавам; правя по-

дълбок техн. alto, 1

ex-ambŭlo, –, – излизам на разходка ambulo, 1 ex-amplexor, – прегръщам amplexor, 1 ex-aperio, –, – разкривам aperio, 4 ex-apto, –, – нагласявам, натъкмявам apto, 1 ex-armo обезоръжавам armo, 1 ex-æro изоравам aro, 1 ex-aspĕro раздразвам, ожесточавам aspero, 1 ex-auctōro уволнявам от военна служба воен. auctoro, 1 ex-audio, audīvi, audītum чувам отдалеч, дочувам audio, 4 ex-augeo, auxi, – силно увеличавам augeo, 2 ex-augŭro, –, – нарушавам святост, профанирам религ. auguro, 1 ex-auspĭco, åvi, – излизам при добри предзнаменования auspico(r), 1 ex-caeco ослепявам, лишавам от зрение caeco, 1 ex-calceo събувам calceo, 1 ex-calefæcio, fēci, factum нагрявам, сгрявам calefacio, 3 ex-candefacio, fēci, factum запалвам, нагрявам candefacio, 3 ex-canto104 омагьосвам canto, 1 ex-carnĭfĭco изтезавам, измъчвам carnifico, 1 ex-castro, (åvi), castråtum скопявам, кастрирам castro, 1 ex-cævo издълбавам cavo, 1 ex-cēdo, cessi, cessum излизам, отдалечавам се cedo, 3 ex-cerno, crēvi, crētum отделям, избирам cerno, 3 excerpo, cerpsi, cerptum откъсвам, изваждам carpo, 3 excĭdo, cĭdi, – изпадам, падам cado, 3 excīdo, cīdi, cīsum изрязвам, изсичам caedo, 3 ex-cio, cīvi (cii), cītum изкарвам навън; извиквам cio, 4 excĭpio, cēpi, ceptum изваждам, събирам; вземам върху себе си capio, 3 ex-cĭto разтревожвам cito, 1 ex-clåmo извиквам clamo, 1 exclūdo, clūsi, clūsum изключвам, отстранявам claudo, 3 ex-cōgĭto измислям cogito, 1 ex-cŏlo, colui, cultum грижливо обработвам, облагородявам colo, 3 ex-cōlo, –, – прецеждам техн. colo, 1

104

Среща се в текста на Законите на XII таблици и има магически смисъл: qui fruges excantassit.

38

ex-comĕdo, –, – изяждам; изразходвам comedo, 3 ex-concinno, åvi, – внимателно нареждам concinno, 1 ex-cŏquo, coxi, coctum кипвам, варя; изгарям на слънце;

измъчвам coquo, 3

ex-crēsco, crēvi, crētum израствам, разраствам се; усилвам се cresco, 3 ex-crŭcio изтезавам crucio, 1 ex-cŭbo, cubui, cubĭtum лежа или се намирам на открито; стоя

караул cubo, 1

ex-cūdo, cūdi, cūssum изковавам, кова cudo, 3 exculco утъпквам calco, 1 ex-curro, cucurri (curri), cursum

изтичвам, втурвам се; нападам curro, 3

excŭtio, cussi, cussum изтърсвам, отърсвам quatio, 3 ex-ĕdo, ēdi, ēsum изяждам; унищожавам, съсипвам edo, 3 ex-efficio, –, – завършвам efficio, 3 ex-eo, ii (īvi), ĭtum излизам, заминавам, отдалечавам се; тека;

преминавам eo, ire

exerceo, exercui, exercĭtum движа, тревожа; преследвам; упражнявам се; произвеждам

arceo, 2

ex-erro, –, – отклонявам се, обърквам се erro, 1 ex-hålo издишам, изпарявам halo, 1 ex-haurio, hausi, haustum изчерпвам, изгребвам; отнемам, лишавам haurio, 4 exhĭbeo, bui, bĭtum представям, показвам, проявявам;

причинявам habeo, 2

ex-horreo, –, – треперя от ужас, страхувам се horreo, 2 ex-hortor, åtus sum ободрявам, насърчавам hortor, 1 exĭgo, ēgi, åctum изкарвам, изгонвам; извършвам,

свършвам ago, 3

exĭmo, ēmi, ēmptum изваждам, извличам, отнемам; отстранявам, освобождавам

emo, 3

exīstĭmo (exīstŭmo) оценявам, ценя aestimo, 1 ex-iūro, åvi, – потвърждавам под клетва iuro, 1 ex-obsĕcro, –, – настойчиво моля, умолявам obsecro, 1 ex-opto избирам; желая силно opto, 1 ex-ōrdior, orsus sum започвам да тъка ordior, 4 ex-ŏrior, ortus sum издигам се, появявам се, показвам се;

възниквам orior, 4

ex-ōrno снабдявам напълно, въоръжавам orno, 1 ex-ōro моля, измолвам oro, 1 ex-ōscŭlor, åtus sum покривам с целувки osculor, 1105 ex-palpo(r), –, – получавам чрез ласкателство palpo(r), 1 ex-pando, pandi, pansum (passum)

разпростирам, излагам подробно pando, 3

ex-patro, åvi, –106 прахосвам patro, 1107 ex-pavefæcio, –, (factum) плаша, изплашвам pavefacio, 3 ex-paveo, –, – плаша се, изплашвам се paveo, 2

105

Производните на oscŭlor са експресивни и се избягват в класическия език. Ernout–Meillet, p. 715. 106

У Катул 29, 16, има значение на effutuo. 107

В класическата проза се среща само у Цицерон.

39

ex-pello, puli, pulsum изгонвам, прогонвам, изблъсквам, изхвърлям

pello, 3

ex-pendo, pendi, pēnsum премервам, претеглям; изплащам; оценявам

pendo, 3

experior, pertus sum изпробвам, изпитвам *perior, 4108 ex-pĕto, īvi, petītum старая се да постигна; домогвам се, желая,

стремя се peto, 3

ex-pīlo109 разграбвам, плячкосвам pilo, 1 ex-pingo, pīnxi, pictum изписвам, изрисувам pingo, 3 ex-pīnso, –, – счуквам, кълцам земед. pinso, 1 ex-pio очиствам с жертвоприношение религ. pio, 1 ex-pleo, plēvi, plētum изпълвам, задоволявам, удовлетворявам pleo, 2 ex-plĭco, åvi (ui), plicåtum (ĭtum)

разгъвам, развивам plico, 1

ex-plōdo (explaudo), plōsi, plōsum

изхвърлям с шум plodo, 3

ex-pŏlio, īvi, polītum изглаждам, излъсквам polio, 4 ex-pōno, posui, posĭtum излагам на показ, посочвам; садя;

предоставям pono, 3

ex-porrĭgo, porrēxi, porrēctum протягам, простирам се; разгръщам, групирам воен.

porrigo, 3

ex-porto изнасям porto, 1 ex-pōsco, popōsci, – настоятелно изисквам; умолявам posco, 3 ex-postŭlo настоятелно моля, изисквам; искам

отговор postulo, 1

exprĭmo, pressi, pressum изстисквам, изтръгвам; отпечатвам, копирам; изобразявам

premo, 3

ex-promitto, mīsi, missum обещавам, задължавам се да платя promitto, 3 ex-prōmo, prōmpsi, prōmptum изваждам, изкарвам; издавам; изказвам;

цитирам promo, 3

ex-pugno110 превземам със щурм, атакувам; завладявам

pugno, 1

ex-pungo, pūnxi, pūnctum зачертавам, заличавам; ревизирам; възмездявам

pungo, 3

ex-pūrgo очиствам, изчиствам purgo, 1 ex-pŭto подкастрям, очиствам земед.; разглеждам,

обсъждам puto, 1111

exquīro, sīvi, quisītum търся грижливо, претърсвам quaero, 3 ex-saevio, –, – преставам да бушувам saevio, 4 ex-sarcio (exercio), –, – изкърпвам, поправям sarcio, 4 ex-scalpo, –, – изрязвам, издялквам òåõí. scalpo, 3 ex-scindo (excindo), scĭdi, scissum

унищожавам, разрушавам scindo, 3

ex-screo изкашлям screo, 1

108

Имената perītus, pericŭlum предполагат съществуването на прост глагол *perio(r), който е изчезнал в полза на

experior. Ernout–Meillet, p. 757. 109

Expilatōres, qui sunt atrociōres fures, in opus publicum dari solent. Paul. Dig. 47, 18. 110

Среща се в класическата проза, но не у Цицерон и Салустий. 111

Възможно е първоначално да са съществували два корена с различно значение. Ernout–Meillet, p. 828.

40

ex-scrībo, scrīpsi, scrīptum преписвам, копирам, записвам scribo, 3 ex-sculpo, sculpsi, sculptum издълбавам, изрязвам sculpo, 3 ex-sĕco (exsico, execo, exico), secui, sectum

отсичам, отрязвам, срязвам, одирам; кастрирам

seco, 1

ex-sĕquor, secūtus (quūtus) sum

изпращам мъртвец до гроба; следвам някого, преследвам; стремя се

sequor, 3

ex-sĕro (exero), sĕrui, sertum изваждам, подавам, показвам sero, 3 ex-sībĭlo освирквам; свиркам sibilo, 1 ex-sīgno отбелязвам signo, 1 exsĭlio (exĭlio), silui, (sultum) изскачам; внезапно възниквам; подскачам;

устремявам се нагоре salio, 4

ex-sinuo, –, sinuåtum разкривам, разтварям sinuo, 1 ex-sisto (existo), stĭti, – изниквам, изскачам; внезапно се явявам sisto, 3 ex-solvo, solvi, solūtum развързвам, освобождавам, прогонвам solvo, 3 ex-sŏno, sonui, – огласям, зазвучавам sono, 1 ex-sorbeo, sorbui, – изсърбвам, изпивам, поглъщам sorbeo, 2 ex-spatior, åtus sum отклонявам се от път; разпространявам се spatior, 1 ex-specto очаквам, чакам specto, 1 exspergo, –, – изсипвам; опръсквам spargo, 3 ex-spīro издишам, изпускам; умирам spiro, 1 ex-spŏlio ограбвам, лишавам spolio, 1 ex-spuo, ui, spūtum изплювам, избълвам; изхвърлям, изгонвам spuo, 3 ex-sterno изплашвам, стряскам sterno, 1 ex-stinguo (extinguo), stīnxi, stīnctum

изгасявам, гася stinguo, 3

ex-sto (exto), –, – издавам се навън, стърча; показвам се, явен съм

sto, 1

ex-struo (extruo), strūxi, strūctum

натрупвам, издигам, построявам struo, 3

ex-sūdo (exūdo) изпотявам се sudo, 1 ex-sūgo, sūxi, sūctum смуча, изсмуквам; изсушавам медиц. sugo, 3 ex-sŭpĕro112 издигам се над, превъзхождам supero, 1 ex-suppūro, –, – отделям (като) гной медиц. suppuro, 1 ex-surgo (exurgo), surrēxi, surrēctum

изправям се, повдигам се; изкачвам се; възстановявам се

surgo, 3

ex-suscĭto събуждам; възбуждам suscito, 1 ex-tendo, tendi, tentum (tēnsum)

изопвам, разтягам, протягам, напрягам tendo, 3

ex-tergeo, tersi, tersum изтривам tergeo, 2 ex-tĕro, trīvi, trītum изтърквам, изтривам tero, 3 ex-terreo, ui, terrĭtum изплашвам, уплашвам terreo, 2 ex-texo, –, – разтъкавам texo, 3 ex-tollo, extŭli (рядко exsustŭli), –

издигам, вдигам, повдигам; преувеличавам; прославям

tollo, 3

ex-torreo, –, – суша, изсушавам torreo, 2 ex-torqueo, torsi, tortum изтръгвам; измъчвам, изтезавам; отнемам torqueo, 2 ex-træho, tråxi, tractum извличам, измъквам, изваждам; спасявам traho, 3 ex-trūdo, trūsi, trūsum изблъсквам, изгонвам; удържам trudo, 3

112

Усилва простия глагол както excello, emineo. Ernout–Meillet, p. 1004.

41

ex-tūbĕro издувам се, подувам се tubero, 1 ex-tŭmeo, –, – издувам се, надувам се tumeo, 2 ex-tundo, tŭdi, (tūsum) изчуквам; с труд правя нещо, изработвам;

унищожавам tundo, 3

ex-turbo изгонвам, пропъждам turbo, 1 ex-tussio, –, tussītum откашлям, отделям с кашлица медиц. tussio, 4 ex-ungo (exunguo), –, ūnctum намазвам с благовония ungo, 3 exuo, exui, exūtum изваждам, извличам; освобождавам;

събличам се; отнемам срв. induo, 3

ex-urgeo, –, – изстисквам urgeo, 2 ex-ūro, ussi, ustum горя, изгарям, подпалвам; догарям;

нагрявам; мъча uro, 3

11. in. Пред гласните и пред съгласните c, d, f, g, j, n, q, s, t, v представката запазва формата си. Пред лабиалите p, b, m преминава в im-; пред ликвидите r, l се асимилира в ir- или il-.

Значение: “поставяне, положение; движение до, върху, при”.

ignōsco, nōvi, nōtum прощавам, извинявам (g)nosco, 3 il-låbor, låpsus sum падам в или върху; прониквам labor, 3 il-låtro, –, –113 лая по някого latro, 1 illĭcio, lēxi, lectum привличам, примамвам *lacio, 3 illīdo, līsi, līsum удрям, разбивам laedo, 3 il-lĭgo привързвам, завързвам ligo, 1 il-lĭno, lēvi, lĭtum намазвам lino, 3 il-lūceo, –, – светя върху, хвърлям светлина luceo, 2 il-luctor, – боря се luctor, 1 il-lūdo, lūsi, lūsum играя си; шегувам се, надсмивам се ludo, 3 il-lūmĭno114 осветявам, озарявам lumino, 1 il-lūstro осветявам, огрявам lustro, 1 im-bĭbo, bĭbi, – всмуквам, поглъщам bibo, 3 im-bīto, –, – влизам bito, 1 im-mæneo, –, – пребивавам maneo, 2 im-meo, –, – влизам meo, 1 im-mergo, mersi, mersum потопявам, потапям; садя mergo, 3 im-mĭgro влизам, прониквам migro, 1 im-mĭneo, –, –115 издигам се над, надвесвам се; следвам,

преследвам mineo, 2

im-mĭnuo, minui, minūtum намалявам, ограничавам, съкращавам; отнемам; нарушавам

minuo, 3

im-misceo, miscui, mixtum (mistum)

примесвам, смесвам; свързвам misceo, 2

im-mitto, mīsi, missum изпращам, пускам, отвеждам, хвърлям mitto, 3 im-mŏrior, mortuus sum умирам (върху нещо); отслабвам, утихвам,

замирам поет. morior, 3

im-mŏror, åtus sum бавя се (при нещо); намирам се, пребивавам moror, 1

113

Производните на latro се срещат през императорската епоха. 114

В класическия език illumĭno и illustro се предпочитат пред lumĭno, употребяван през императорската епоха. 115

Синоним на insto, 1, и impendeo, 2.

42

im-mūgio, mugii, – заревавам; загърмявам поет. mugio, 4 im-mulgeo, –, – доя mulgeo, 2 im-mūnio, munīvi, –116 разполагам като укрепление воен. munio, 4 im-murmŭro, (åvi), åtum117 шумя поет.; мърморя срещу някого murmuro, 1 im-mūto напълно променям muto, 1 im-påscor, – паса pasco, 3 im-pello, pŭli, pulsum привеждам в движение, удрям, тласкам, гоня;

отстъпвам pello, 3

im-pendeo, –, – надвисвам, вися над нещо; застрашавам, заплашвам

pendeo, 2

im-pendo, pendi, pēnsum изхарчвам, употребявам; посвещавам pendo, 3 imperco, –, – щадя parco, 3 impĕro заповядвам, нареждам; властвам, управлявам paro, 1 impertio, īvi (ii), pertītum определям, давам; посвещавам partio, 4 im-peto, – , petītum118 нападам, поразявам; обвинявам, упреквам peto, 3 impĕtro изпросвам, измолвам, постигам, получавам patro, 1 impingo, pēgi, påctum хвърлям, удрям, разбивам; отхвърлям pango, 3 im-plecto, plexi, plexum вплитам, заплитам; обгръщам plecto, 3 im-pleo, plēvi, plētum напълвам, изпълвам, насищам pleo, 2 im-plĭco, plicui (åvi), plicĭtum (plicåtum)

вплитам, преплитам; забърквам plico, 1

im-plōro със сълзи викам, викам на помощ, умолявам ploro, 1 im-pluo, plui, – опръсквам с дъжд pluo, 3 im-pōno, posui, posĭtum поставям, полагам; възлагам; поставям начало

на нещо; принасям в жертва ðåëèã. pono, 3

im-porto внасям, докарвам; причинявам porto, 1 im-prĕcor, åtus sum желая, пожелавам; призовавам precor, 1 imprĭmo, pressi, pressum натискам, притискам; отпечатвам; поставям

клеймо premo, 3

im-pugno нападам, боря се против pugno, 1 im-pŭto зачислявам, дарявам, посвещавам; обвинявам puto, 1 in-aedifĭco построявам в, при; пристроявам aedifico, 1 in-aequo, –, – изравнявам aequo, 1 in-aestuo, –, – кипя, шумя; вълнувам се aestuo, 1 in-albeo, –, – белея; разсъмвам се albeo, 2 in-ambŭlo, åvi, – разхождам се ambulo, 1 in-æro, –, – заравям, ора aro, 1 in-audio, īvi (ii), audītum чувам, научавам audio, 4 in-calfacio, –, – нагрявам cal(e)facio, 3 in-canto119 омагьосвам canto, 1 in-cēdo, cessi, cessum пристъпям, приближавам се; настъпвам (за

войска) cedo, 3

incendo, cendi, cēnsum запалвам, унищожавам *-cando, 3, срв. candeo, 2

in-cerno, crēvi, crētum пресявам, посипвам техн. cerno, 3

116

Tac. Ann., XI. 11. 117

Среща се в поезията от императорската епоха. 118

Глаголът е рядко засвидетелстван и не се среща в класическия език. 119

Среща се в текста на Законите на XII таблици: qui malum carmen incantassit.

43

incĭdo, cĭdi, – падам в; падам върху; налитам, натъквам се cado, 3 incīdo, cīdi, cīsum врязвам, изрязвам; орязвам caedo, 3 in-cingo, cīnxi, cīnctum препасвам; обкръжавам cingo, 3 incĭno, –, – свиря; звуча cano, 3 incĭpio, cēpi, ceptum започвам, почвам; предприемам capio, 3 in-cĭto ускорявам, пришпорвам; възбуждам,

подстрекавам cito, 1

in-clåmo викам (силно), крещя срещу120 clamo, 1 in-clīno навеждам, наклонявам clino, 1 inclūdo, clūsi, clūsum заключвам, затварям, ограничавам;

преграждам claudo, 3

in-cōgĭto, –, – измислям cogito, 1 in-cognōsco, –, – запознавам се, научавам cognosco, 3 in-cŏlo, colui, cultum обитавам, населявам, живея colo, 3 in-concilio, åvi, –121 измамвам, излъгвам concilio, 1 in-cŏquo, coxi, coctum варя; горя; украсявам; въодушевявам поет. coquo, 3 in-crĕpo, pui, crepĭtum надигам глас срещу някого, ругая crepo, 1 in-crēsco, crēvi, – раста, разраствам се, прораствам; увеличавам

се cresco, 3

in-cŭbo, cubui (åvi), cubĭtum (cubåtum)

лежа в или на нещо; възлягам cubo, 1

in-cūdo, (cūdi), cūsum кова, изковавам; обработвам cudo, 3 inculco натъпквам; включвам; внушавам calco, 1 in-cumbo, cubui, cubĭtum лягам на, облягам се на, накланям се; залягам,

ревностно се занимавам с нещо cumbo, 3

in-curro, (cu)curri, cursum налитам на някого, устремявам се, нападам; натъквам се на; ставам жертва

curro, 3

incutio, cussi, cussum удрям, блъскам, хвърлям; внушавам; причинявам

quatio, 3

in-dĕcet122 impers. не подобава decet impers. in-dīco, dīxi, dictum обявявам, официално съобщавам,

провъзгласявам, определям dico, 3

indĭgeo123, digui, – имам нужда, нуждая се egeo, 2 indipīscor, deptus sum достигам, настигам apiscor, 3 in-do, dĭdi, dĭtum слагам, поставям, полагам; давам, съобщавам;

внушавам do, 1

in-dormio, īvi, dormītum спя (на нещо); небрежен съм; равнодушен съм dormio, 4 in-dubĭto, –, – съмнявам се в нещо dubito, 1 in-dūco, dūxi, ductum въвеждам, вкарвам; представям; подбуждам duco, 3 induo, indui, indūtum обличам; приемам, придавам срв. exuo, 3 in-dūro втърдявам duro, 1 in-ēmŏrior, – умирам при вида на нещо поет. emorior, 3 in-eo, ii (īvi), ĭtum влизам, пристъпвам; вървя; започвам, eo, ire

120

Като incrĕpo, 1. 121

Глаголът се среща на три места у Плавт. Значението му може да се обясни така: concilio “събирам се, снабдявам се,

купувам” и оттам inconcilio “лъжа при покупка, измамвам”. 122

Формата е късна и изолирана. Частицата in- в смисъл на a privatīvum не се употребява пред глагол, срв. scio/nescio;

lego/neglego; volo/ nolo (ne volo). 123

Единствено при indigeo и indipiscor се натъкваме на старата латинска представка en- с форми endo-, indo-. Kühner,

p. 928.

44

съставям план in-equĭto, –, – яздя equito, 1 in-erro, –, – блуждая, бродя erro, 1 īnfercio (infarcio), farsi, farsum (fartum, farctum)

натъпквам, натискам; набивам farcio, 4

īn-fĕro, intŭli, illåtum внасям, донасям; хвърлям; поставям; нападам fero, ferre in-fervēfacio, fēci, factum кипя; варя (в нещо) fervefacio, 3 in-ferveo, ferbui, – кипя, кипвам ferveo, 2 īnficio, fēci, fectum смесвам, боядисвам, разкрасявам; обучавам facio, 3 īn-fīgo, fīxi, fīxum забивам, забождам, пробождам; прикрепвам figo, 3 īn-findo, fĭdi, fissum връзвам; браздя; преплавам findo, 3 īn-fit124 defect. започва (да говори) fio, fieri īn-flammo подпалвам flammo, 1 īn-flecto, flexi, flexum свивам, извивам, огъвам flecto, 3 īn-flīgo, flīxi, flīctum удрям; причинявам fligo, 3 īn-flo духам (в), надувам, подувам се125; надменен

съм flo, 1

īn-fluo, flūxi, flūxum вливам се; тека, протичам, прониквам fluo, 3 īn-fŏdio, fōdi, fossum закопавам, заравям fodio, 3 īn-fōrmo давам вид, образувам, формирам formo, 1 in-fŏro, –, – пробивам foro, 1 īn-frĕmo, fremui, – рева; шумя, гърмя поет. fremo, 3 īn-frendeo, –, – скърцам; нахвърлям се срещу някого frendeo, 2 īn-frēno слагам юзда freno, 1 īn-frĭco, fricui, fricåtum натърквам, втривам frico, 1 īnfringo, frēgi, fråctum счупвам, пречупвам, разкъсвам; лишавам от

сили frango, 3

in-frio втривам; насипвам техн. frio, 1 īn-fulcio, fulsi, fulsum натъпквам, напълвам fulcio, 4 īn-fundo, fūdi, fūsum вливам, наливам, напълвам; внасям,

разпространявам fundo, 3

in-gĕmo, ui, – въздишам (по нещо) gemo, 3 in-genĕro надарявам, вдъхвам при раждане; създавам genero, 1 in-gĕro, gessi, gestum внасям, занасям, слагам; хвърлям; давам gero, 3 in-gigno, genui, genĭtum израствам; надарявам gigno, 3 in-glomĕro, –, – натрупвам glomero, 1 ingredior, gressus sum влизам, пристъпвам; започвам да говоря;

нападам в съда gradior, 3

ingruo126, ui, – нахлувам, нападам *-gruo, 3 in-hæbĭto обитавам, живея habito, 1 in-haereo, haesi, haesum закачен съм за нещо, увиснал съм, заседнал

съм, вкоренен съм; предан съм haereo, 2

in-hålo дишам, издишам halo, 1 inhĭbeo, bui, bĭtum сдържам, задържам, удържам; употребявам habeo, 2 in-hio отварям уста, зея; гледам жадно или с

любопитство; жадувам hio, 1

124

Свързва се с инфинитив. 125

Като tŭmeo, 2. 126

Не се среща в класическия език. Военен термин, употребен веднъж у Plaut. Amph. 236. Ernout–Meillet, p. 436.

45

in-horreo, –, – стърча, настръхнал съм horreo, 2 in-hortor, åtus sum насъсквам hortor, 1 inicio, iēci, iectum хвърлям (в); възбуждам; устремявам се iacio, 3 inĭgo, ēgi, åctum гоня, подгонвам; подбуждам ago, 3 in-iungo, iūnxi, iūnctum намествам, присъединявам; причинявам,

нанасям; налагам, възлагам iungo, 3

in-nåscor, nåtus sum раждам се, раста (в); възниквам, появявам се nascor, 3 in-næto тека; плавам (в или към) nato, 1 in-nåvĭgo, –, – плавам navigo, 1 in-necto, nexui, nexum вплитам, обвивам, привързвам; излагам поред necto, 3 in-nītor, nīxus (nīsus) sum опирам се, облягам се на; завися nitor, 3 in-no плавам (по) no, 1 in-nŏvo подновявам, обновявам novo, 1 in-nūbo, nūpsi, nūptum чрез омъжване влизам в друго семейство

юрид. nubo, 3

in-nuo, nui, – кимвам, давам знак; отбелязвам *nuo, 3 in-nūtrio, īvi, nutrītum храня, отглеждам; възпитавам nutrio, 4 inquīro, sīvi, quisītum търся, разследвам, изследвам; търся повод за

обвинение юрид. quaero, 3

īn-saepio, –, (saeptum) ограждам saepio, 4 in-scalpo, (scalpsi), scalptum изрязвам; гравирам техн. scalpo, 3 īnscendo, scendi, scēnsum качвам се (в или на) scando, 3 in-scindo, –, – разкъсвам; терзая scindo, 3 īn-scrībo, scrīpsi, scrīptum вписвам, записвам, надписвам, подписвам;

озаглавявам, адресирам scribo, 3

īn-sculpo, sculpsi, sculptum шлифовам, вая, извайвам sculpo, 3127 īn-sĕco, secui, sectum насичам, разсичам; внушавам seco, 1 īn-sĕquor, secūtus (sequūtus) sum следвам някого по петите, следвам

непосредствено след; встъпвам в изпълнение на служебни задължения; настъпвам (за време)

sequor, 3

īn-sĕro, sēvi, sĭtum сея, посявам, посаждам, присаждам; внушавам; приемам като член на рода

sero, 3

īn-sĕro, sĕrui, sertum вмъквам, пъхвам, поставям; въвеждам, включвам

sero, 3

in-serpo, serpsi, serptum припълзявам, вмъквам се; покривам serpo, 3 īn-servio, īvi (ii), servītum подчинен съм, служа, покорявам се; домогвам

се servio, 4

in-servo, –, – наблюдавам, внимателно следя servo, 1 īn-sībĭlo, –, – свиря, свистя, шумя sibilo, 1 īn-sĭdeo, sēdi, sessum седя (в или на); възсядам; пребивавам, засядам sedeo, 2 īn-sīdo, sēdi, sessum седя; кацам; разполагам се; вкоренявам се;

завладявам sido, 3

īnsĭlio, silui (līvi), – скачам (в или на); попадам salio, 4 īn-simŭlo128 обвинявам, хвърлям подозрение (върху simulo, 1

127

В класическия език съществува само коренният глагол scalpo, 3. Разлика между scalpo и sculpo няма. В

императорската епоха от производните като exculpo и insculpo постепенно простият sculpo измества scalpo, като се

установява и вторична диференциация в значенията: scalpo “стържа, остъргвам”, а sculpo в технически смисъл

“шлифовам, вая, скулптирам”. Ernout–Meillet, p. 900.

46

някого) īn-sĭpo, –, – хвърлям (в) sipo (sup(p)o),

1 īn-sisto, stĭti, – заставам; стоя, намирам се; настъпвам;

усърдно се занимавам sisto, 3

īn-sŏno, sonui, sonĭtum издавам звук, еча, звуча sono, 1 īnspergo, spersi, spertum поръсвам, посипвам spargo, 3 īnspĭcio, spēxi, spectum гледам на или в нещо, разглеждам; изучавам,

чета, запознавам се, изследвам *specio, 3

īn-spīro духам (в); вдъхвам; вдъхновявам spiro, 1 īn-spuo, spui, spūtum плюя (върху) spuo, 3 īn-sterno, stråvi, stråtum покривам, постилам, настилам; нахвърлям sterno, 3 īn-stīllo вливам на капки, струя stillo, 1 īn-stimŭlo, –, –129 подстрекавам, подбуждам stimulo, 1 īn-stīpo, –, – пълня, доливам догоре stipo, 1 īnstituo, stitui, stitūtum поставям (в или на); строя, построявам,

устройвам, постановявам, установявам statuo, 3

īn-sto, stĭti, – стоя, спирам се, намирам се в непосредствена близост

sto, 1

īn-strĕpo, strepui, strepĭtum скърцам, скриптя, трещя; издавам, произнасям strepo, 3 īn-stringo, strinxi, strictum връзвам, свързвам; подбуждам, поощрявам stringo, 3 īn-struo, strūxi, strūctum вграждам, зазиждам; издигам, устройвам;

готвя, доставям; занимавам се; обучавам struo, 3

īn-sūdo, –, – потя се над нещо sudo, 1 īn-suēsco, suēvi, suētum приучвам, свиквам suesco, 3 īn-sum, infui, – намирам се (в, на); присъщ съм, свойствен съм;

съдържам се sum, esse

īn-sūmo, sūmpsi, sūmptum изразходвам, употребявам; предприемам, замислям

sumo, 3

īn-suo, sui, sūtum шия, зашивам suo, 3 īn-surgo, surrēxi, surrēctum изправям се, ставам; издигам се; постигам

могъщество, усилвам се, трудя се surgo, 3

īn-sŭsurro шепна, нашепвам susurro, 1 in-tĕgo, tēxi, tēctum покривам, прикривам; защитавам tego, 3 in-tendo, tendi, tentum опъвам, изопвам; обвивам, украсявам;

напрягам; увеличавам, усилвам; стремя се, отправям се

tendo, 3

in-tĕpeo, –, – топъл съм tepeo, 2 in-texo, texui, textum втъкавам, вплитам; присъединявам,

съчетавам texo, 3

in-ting(u)o, tīnxi, tīnctum потопявам, намокрям; осолявам, мариновам ting(u)o, 3 in-tollo, –, – вдигам, надигам tollo, 3 in-tondeo, –, – подрязвам земед. tondeo, 2 in-tŏno, tonui, tonåtum загърмявам, гърмя, шумя, бушувам; гръмко

произнасям tono, 1

in-torqueo, torsi, tortum обръщам, извъртам; обърквам; развалям torqueo, 2

128

Идеята “обвинявам някого несправедливо” се изразява чрез глаголни словосъчетания като insimŭlo falso, sceleste,

criminĭbus falsis, insontem. 129

Поетически синоним на instīgo, 1.

47

in-træho, tråxi, tractum тегля навътре или нависоко; въвличам, увличам

traho, 3

in-trĕmo, –, – треперя tremo, 3 in-tribuo, –, – плащам данък tribuo, 3 in-trūdo, –, – натрапвам trudo, 3 in-tueor, tuĭtus sum внимателно гледам, наблюдавам, разглеждам tueor, 2 in-umbro засенчвам, покривам със сянка umbro, 1 in-ung(u)o, ūnxi, ūnctum намазвам, втривам медиц. unguo, 3 in-urgeo, ursi, – натискам, нападам urgeo, 2 in-ūrīnor, –, – потапям, пускам във вода urino, 1130 in-ūro, ussi, ustum горя, изгарям в огън; изсушавам; заклеймявам uro, 3 in-vådo, våsi, våsum устремявам се, нападам; влизам, отивам;

започвам vado, 3

in-vĕho, vēxi, vectum внасям, донасям, докарвам; преминавам veho, 3 in-vĕnio, vēni, ventum намирам, откривам, измислям, натъквам се;

получавам venio, 4

in-vergo, –, – изливам върху; възливам религ. vergo, 3 in-verto, verti, versum обръщам, преобръщам; превратно тълкувам,

изопачавам verto, 3

in-vestīgo проследявам, издирвам, изследвам, разузнавам

vestigo, 1

in-vestio, (ivi), vestītum обличам; украсявам vestio, 4 in-vetĕro оставям да остарее, правя дълготраен vetero, 1 in-vĭdeo, vīdi, vīsum завиждам, гледам недоброжелателно video, 2 in-vīso, vīsi, vīsum наглеждам, разглеждам, съзерцавам;

посещавам viso, 3

in-vŏco призовавам, повиквам, поканвам; именувам voco, 1 in-vŏlo налитам, хвърлям се върху, нападам volo, 1 in-volvo, volvi, volūtum търкалям върху, търкалям се, увличам със

себе си; обвивам volvo, 3

in-vulgo обнародвам, обявявам, разгласявам vulgo, 1 ir-rēpo, rēpsi, rēptum пълзя, допълзявам, прокрадвам се, промъквам

се repo, 3

ir-rīdeo, rīsi, rīsum смея се, шегувам се, надсмивам се, осмивам rideo, 2 ir-rĭgo оросявам, наводнявам rigo, 1 ir-rŏgo предлагам (против някого), назначавам,

присъждам, определям; посвещавам rogo, 1

ir-ructo, –, – уригвам се ructo, 1 ir-rūgo, –, (åtum) покривам се с бръчки rugo, 1 ir-rūmpo, rūpi, ruptum нахълтвам, нахлувам; нахвърлям се,

завладявам rumpo, 3

ir-ruo, rui, – нахлувам, хвърлям се срещу, завладявам ruo, 3 130

Urināri est mergi in aquam. Varr. L. L., 5, 126.

48

12. intĕr.131 Значение: “положение, движение или поставяне между”, действие, извършвано на интервали. intĕr-aestuo, –, – понякога кипя; вълнувам се aestuo, 1 intĕr-årēsco, –, – изсъхвам; западам, загивам areo, 2 inter-bĭbo, –, –132 изцяло изпивам bibo, 3 inter-bīto, –, – загивам, умирам bito, 3 inter-blandior, – понякога отвръщам с ласка blandior, 4 inter-cælo вмъквам, прибавям, добавям calo, 1133 inter-cēdo, cessi, cessum вървя между, навлизам, намирам се между cedo, 3 intercīdo, cīdi, cīsum прерязвам, пресичам caedo, 3 intercĭdo, cĭdi, – падам между; случвам се cado, 3 intercĭno, –, – пея по време на пауза cano, 3 intercĭpio, cēpi, ceptum залавям; завладявам; лишавам от живот capio, 3 inter-clåmo, –, – викам по време на пауза clamo, 1 interclūdo, clūsi, clūsum заграждам, преграждам claudo, 3 inter-curro, (cu)curri, cursum тичам между; бързам; тека между (за река) curro, 3 inter-dīco, dīxi, dictum 134 забранявам; отказвам dico, 3 inter-do, (dĭdi), – давам, предоставям (понякога); раздавам,

разпределям do, 1

intĕr-eo, ii, ĭtum 135 загивам, умирам, пропадам eo, ire intĕr-ĕquĭto, –, – яздя между equito, 1 interfĭcio, fēci, fectum убивам, унищожавам; лишавам, прекъсвам facio, 3 inter-fluo, flūxi, flūctum тека (между), протичам (за река) fluo, 3 inter-fŏdio, (fōdi), fossum забивам, мушкам, бода fodio, 3 inter-for, fåtus sum прекъсвам някого for, 1 interfringo, frēgi, – разбивам, разчупвам frango, 3 inter-fŭgio, –, – пробягвам (между), прониквам fugio, 3 inter-fulgeo, –, – проблясвам, просветвам fulgeo, 2 inter-fundo, fūdi, fūsum тека между, разливам се между (за река) fundo, 3 inter-fŭro, –, –136 понасям се в безумен бяг поет. furo, 3 inter-iaceo, –, – лежа, намирам се между, разположен съм

между iaceo, 2

interĭcio, iēci, iectum хвърлям, поставям между или сред iacio, 3 interĭmo, ēmi, emptum (emtum)137

отнемам, лишавам; унищожавам, убивам emo, 3

inter-iungo, iūnxi, iūnctum разпрягам, давам отдих; свързвам помежду iungo, 3 inter-låbor, – хлъзгам се, тека между labor, 3 inter-lateo, –, – скрит съм; скривам се (между) lateo, 2

131

Представката представлява вторично образувание от in, срв. subter. 132

Този производен глагол, както и други с наставката inter-, се среща единствено у Плавт. Производните на bibo са

com-, e-, per-bĭbo. Ernout–Meillet, p. 109. 133

Употребява се единствено в религиозния и юридическия език. 134

Значението “забрана” е неясно и в религиозния език трябва да се търси по-скоро в цялото словосъчетание interdicere

alicui aqua et igni (формула за изгнание). Ernout–Meillet, p. 481. 135

При глаголите intereo, interficio, interĭmo представката има значение “лишаване, унищожение, смърт”. Ernout–

Meillet, p. 481. 136

Производните на fŭro, 3, са поетични, рядко срещани и късни. 137

Срв. interficio, 3. Класически, но рядко срещан глагол, незасвидетелстван преди Квинтилиан.

49

inter-lĕgo, –, – събирам от различни места lego, 3 inter-lĭno, lēvi, lĭtum мажа, замазвам lino, 3 inter-lŏquor, locūtus (loquūtus) sum

прекъсвам, пресичам, възразявам loquor, 3

inter-lūceo, lūxi, – блестя между, проблясвам luceo, 2 inter-luo, lui, – протичам между luo, 3 inter-mĭnor, åtus sum 138 заплашвам; забранявам под страх от

наказание minor, 1

inter-misceo, miscui, mixtum (mistum)

смесвам, размесвам misceo, 2

inter-mitto, mīsi, missum пускам, поставям, оставям между; пресичам, прекъсвам, пропускам; прекратявам

mitto, 3

inter-mŏrior, mortuus sum 139 умирам незабелязано, угасвам, отслабвам, загивам

morior, 3

inter-nåscor, nåtus sum раждам се; раста между nascor, 3 inter-nĕco140 убивам, унищожавам neco, 1 inter-necto, –, – свързвам, прикрепвам necto, 3 inter-nĭteo, –, – проблясвам, просветвам niteo, 2 inter-nōsco, nōvi, nōtum разпознавам, различавам nosco, 3 inter-nūntio, –, – преговарям, водя преговори nuntio, 1 inter-pōno, posui, posĭtum поставям помежду, вмъквам; изтъквам,

привеждам pono, 3

interprĭmo, pressi, pressum силно стискам, смачквам premo, 3 inter-pungo, pūnxi, pūnctum отделям думите с точки; спазвам правилни

интервали ретор. pungo, 3

inter-pŭto, –, – почиствам (на места); прорязвам земед. puto, 1 inter-quiēsco, quiēvi, quiētum почивам си, отдъхвам си за известно време quiesco, 3 inter-rådo, råsi, råsum изстъргвам, полирам, резбовам; подкастрям

земед. rado, 3

inter-rŏgo питам, разпитвам; допитвам се; привличам към съдебна отговорност юрид.

rogo, 1

inter-rumpo, rūpi, ruptum разкъсвам, разрушавам, разрязвам, пробивам; нарушавам

rumpo, 3

inter-saepio, saepsi, saeptum заграждам, преграждам, ограждам, отделям saepio, 4 inter-scindo, scĭdi, scissum разкъсвам, прекъсвам, разрушавам scindo, 3 inter-scrībo, scrīpsi, scrīptum пиша между редовете, вписвам, вмъквам scribo, 3 inter-sĕco, secui, sectum разсичам seco, 1 inter-sĕro, sĕrui, sertum вмъквам sero, 3 inter-sĕro, sēvi, sĭtum сея, садя, посаждам между sero, 3 inter-sisto, stĭti, – заставам, спирам се на средата, правя пауза sisto, 3 inter-sŏno, –, – пея (сред) sono, 1 interspergo, spersi, spersum посипвам, разпръсвам spargo, 3 inter-spīro, –, – поемам си дъх spiro, 1 inter-stinguo141, –, – угасвам, чезна, умирам stinguo, 3

138

Глаголът представлява контаминация от minor и interdico в езика на комиците. 139

Представката при този глагол, изглежда, е под влияние на intereo и interficio. 140

Представката дава идея за взаимност, срв. internecio, onis “взаимно избиване”. 141

Глаголът се среща веднъж у Lucr. 5, 761, и веднъж у Apul. Met., 4. 12. Не е ясно дали е образуван под влияние на

interficio. Ernout–Meillet, p. 976.

50

inter-stringo, –, – стягам, удушвам stringo, 3 inter-sum, fui, – намирам се между, присъствам, участвам sum, esse inter-texo, texui, textum вплитам, втъкавам texo, 3 inter-træho, tråxi, (tractum) отнемам, отмъквам traho, 3 inter-turbo, –, – смущавам, преча turbo, 1 inter-vello, velli (vulsi), vulsum

отскубвам оттук-оттам vello, 3

inter-vĕnio, vēni, ventum идвам между, намирам се между или в средата; прекъсвам, преча, намесвам се; случвам се

venio, 4

inter-verto, verti, versum премествам, слагам настрана; присвоявам, укривам

verto, 3

inter-vīso, vīsi, vīsum наглеждам; навестявам от време на време viso, 3

13. intrō142. Значение: “поставяне, положение или движение вътре”. intrō-cēdo, –, – влизам cedo, 3 intrō-dūco, dūxi, ductum въвеждам, вкарвам; разпространявам;

привеждам duco, 3

intro-eo, īvi (ii), ĭtum влизам eo, ire intrō-fĕro, tŭli, låtum внасям fero, ferre intrōgrĕdior, gressus sum влизам gradior, 3 intrō-mitto, mīsi, missum пускам, въвеждам; изпращам mitto, 3 intrō-rumpo, rūpi, ruptum вмъквам се, нахлувам rumpo, 3 intrōspĭcio, spēxi, spectum гледам навътре, заглеждам се, вглеждам се *specio, 3 intrō-vŏco, –, – повиквам (вътре); призовавам voco, 1 14. ŏb. Пред гласните, пред h и пред съгласните b, d, j, l, m, n, r, s t и v не се променя. Пред c, f, g, p настъпва асимилация (oc-, of-, og-, op-). Значение: “ движение или положение срещу, насреща, пред или против”.

ŏb-ambŭlo отивам срещу; разхождам се ambulo, 1 ŏb-armo въоръжавам armo, 1 ŏb-æro, åvi, – ора в кръг aro, 1 ŏb-audio, ii, – вслушвам се; подчинявам се audio, 4 ŏb-blatĕro, –, – мърморя blatero, 1 ŏb-do, dĭdi, dĭtum слагам, поставям; излагам do, 1 ŏb-dormio, –, – заспивам dormio, 4 ŏb-dūco, dūxi, ductum водя срещу, довеждам; прокарвам duco, 3 ŏb-dūro твърд съм, закален съм duro, 1 ŏb-eo, ii (īvi), ĭtum143 отивам срещу, дохождам; залязвам, умирам eo, ire ŏb-ĕquĭto приближавам се на кон, пристигам на кон equito, 1 ŏb-erro скитам, блуждая наоколо erro, 1 ŏb-gannio (ogganio), īvi (ii), джавкам, лая gannio, 4

142

Представката произлиза от in, срв. inter, intra, intus. Глаголите, образувани с нея, се срещат само в късни текстове. 143

В различните си значения е синоним на: occurro, 3, obdūco, 3, occumbo, 3, oppĕto, 3, occĭdo, 3.

51

gannītum ŏb-gĕro (oggero), gessi, gestum

поднасям, давам gero, 3

ŏb-haereo, –, – увисвам, оставам закрепен за haereo, 2 ob-iaceo, iacui, – лежа пред iaceo, 2 obicio, iēci, iectum хвърлям срещу, хвърлям пред; държа пред iacio, 3 obigĭto, –, – безпокоя, тревожа agito, 1 ŏb-īråscor, iråtus sum разсърдвам се, сърдя се irascor, 3 ŏb-iūrgo упреквам, укорявам iurgo, 1 ŏb-låtro, –, – лая по някого; нахвърлям се с ругатни latro, 1 oblecto забавлявам, веселя; наслаждавам се lacto, 1 ŏb-lēnio, –, – успокоявам, смекчавам lenio, 4 ŏblīdo, līsi, līsum стискам, смазвам, задушавам laedo, 3 ŏb-lĭgo привързвам, свързвам; ограничавам;

обвинявам ligo, 1

ŏb-linio, –, – мажа, замазвам linio, 4 ŏb-lĭno, lēvi, lĭtum намазвам, натривам; изцапвам; зачертавам;

позоря, петня lino, 3

ŏb-lŏquor, locūtus sum противореча, възразявам; порицавам, хуля loquor, 3 ŏb-lūctor, åtus sum съпротивлявам се, боря се luctor, 1 ŏb-lūdo, lūsi, lūsum подигравам се, надсмивам се ludo, 3 ŏb-mōlior, ītus sum натрупвам отпред; запушвам, затъквам molior, 4 ŏb-mŏveo, –, – доставям, предоставям moveo, 2 ŏb-murmŭro144 мърморя срещу, шумя срещу murmuro, 1 ŏb-necto, –, nexum обвивам necto, 3 ŏb-nītor, nīsus (nīxus) sum опирам се; съпротивлявам се, боря се nitor, 3 ŏb-nūbo, nūpsi, nūptum145 покривам, закривам nubo, 3 ŏb-nuntio146 известявам лоши предзнаменования религ. nuntio, 1 ŏboedio, īvi, oboedītum слушам; подчинявам се audio, 4 ŏb-ŏleo, olui, – мириша; воня oleo, 2 ŏb-ŏrior, ortus sum изниквам, появявам се orior, 4 ob-rēpo, rēpsi, rēptum допълзявам repo, 3 ob-rōdo, –, – огризвам, дъвча rodo, 3 ob-rŏgo147 отменям закон; променям закон юрид. rogo, 1 ob-rūcto, –, – бълвам ructo, 1 ob-ruo, rui, rŭtum затрупвам, заравям; обременявам ruo, 3 ob-saepio, saepsi, saеptum заграждам, преграждам saepio, 4 obsĕcro заклевам, моля настойчиво sacro, 1 ob-sĕcundo благоприятствам secundo, 1 ob-sĕquor, sequūtus (secūtus) sum

следвам, угаждам; подчинявам се sequor, 3

ob-sĕro, sēvi, sĭtum сея, посявам, засявам sero, 3 ob-servo наблюдавам, следя servo, 1 ob-sībĭlo, –, – шумоля, шушна sibilo, 1 ob-sĭdeo, sēdi, sessum обитавам, населявам; завладявам sideo, 2

144

Засвидетелстван през императорската епоха. 145

Латинските граматици свързват nūbo и nūbes. В науката съществува спор по този въпрос. Ernout–Meillet, p. 683. 146

Obnuntiāre proprie dicuntur augŭres, qui aliquid mali omĭnis saevumque viderint. Don. ad Ter. Ad., 547. 147

Obrogāre est legis priōris infirmandae causā legem aliam ferre. Fest., 203, 3.

52

ob-sīdo, sēdi, sessum завземам, завладявам sido, 3 ob-signo подпечатвам завещание юрид.; запечатвам signo, 1 obsĭpo, –, – опръсквам срв. supo и

dissipo, 1 ob-sisto, stĭti, stĭtum заставам срещу, изпречвам се; оказвам

съпротива sisto, 3

ob-solĭdo, –, – укрепявам solido, 1 ob-sŏno, –, –148 шумно прекъсвам sono, 1 ob-sōpio, sopīvi, sopītum149 приспивам; упойвам sopio, 4 ob-sorbeo, sorbui, – жадно поглъщам sorbeo, 2 ob-sterno, –, – хвърлям (отпред), подхвърлям sterno, 3 obstĭno вземам непреклонно решение; твърдо (се)

решавам *stano, срв. sto, 1

ob-sto, stĭti, (ståtum) стоя пред, срещу; препятствам, преча sto, 1 ob-strĕpo, strepui, strepĭtum шумя, звуча, буча strepo, 3 ob-stringo, strīnxi, strictum свързвам, завързвам stringo, 3 ob-struo, struxi, strūctum строя отпред, преграждам, преча, препятствам struo, 3 ob-stŭpĕfæcio, fēci, factum докарвам в изумление, поразявам stupefacio, 3 ob-sum, obfui (offui), – преча, противодействам, вредя sum, esse ob-suo, sui, sūtum зашивам, пришивам suo, 3 ob-tĕgo, tēxi, tēctum покривам, закривам tego, 3 ob-tempĕro подчинявам се tempero, 1

ob-tendo, tendi, tensum разтягам, разстилам; закривам tendo, 3 ob-tĕro, trīvi, trītum смачквам, смазвам tero, 3 ob-testor, åtus sum150 призовавам боговете за за свидетели религ. testor, 1 ob-texo, texui, textum тъка; прикривам, скривам texo, 3 obtĭceo, –, – мълча, млъквам пред някого taceo, 2 obtĭneo, tĭnui, tentum държа здраво, владея, имам, отстоявам teneo, 2 obtingo, tĭgi, – случвам се, падам се tango, 3 ob-torqueo, torsi, tortum въртя, извивам torqueo, 2 obtrecto противодействам; противник съм; клеветя tracto, 1 ob-trūdo, trūsi, trūsum бутам, натиквам насила trudo, 3 ob-trūnco обезглавявам, убивам trunco, 1 ob-tueor, – гледам tueor, 2 ob-tundo, tŭdi, tūsum (tūnsum)

удрям, досаждам, притъпявам tundo, 3

ob-turbo обърквам, разбърквам turbo, 1 ob-umbro засенчвам, затъмнявам umbro, 1 ob-vågio, –, –151 скимтя, блея vagio, 4 ob-vallo152 заобикалям с вал vallo, 1 ob-vĕnio, vēni, ventum отивам насреща; идвам при; случвам се venio, 4 ob-verbĕro, –, – бия verbero, 1 ob-versor, åtus sum навъртам се, скитам versor, 1

148

Единствен пример у Plaut. Pseud., 208. 149

Глаголът е късно засвидетелстван. 150

Противоположен на dētestor. Obtestatio est cum deus testis in meliōrem partem vocātur, detestatio, cum in deteriōrem.

Fest., 201, 27. 151

Глаголът е засвидетелстван у Плавт. 152

Употребява се само причастието obvallātus.

53

ob-verto, verti, versum обръщам към някого или против някого verto, 3 ob-volvo, volvi, volūtum завивам, покривам, прикривам volvo, 3 oc-cēdo, cessi, – отивам срещу cedo, 3 occento, åvi, – пея (пред някого); очаровам, омагьосвам canto, 1 occīdo, cīdi, cīsum свалям на земята, събарям, убивам caedo, 3 occĭdo, cĭdi, cåsum падам, залязвам; загивам, умирам cado, 3 occĭno, cinui (cecĭni), – пея, издавам звук, съобщавам лоши

предзнаменования религ. cano, 3

occĭpio, cēpi (coepi), ceptum почвам, започвам capio, 3 oc-clåmĭto, –, – силно викам clamito, 1 occlūdo, clūsi, clūsum затварям claudo, 3 oc-cresco, –, – израствам cresco, 3 oc-cŭbo, –, – лежа пред нещо, стоя на стража cubo, 1 occulco тъпча, стъпквам calco, 1 oc-cumbo, cubui, cubĭtum153 падам, умирам cumbo, 3 occŭpo154 завземам, завладявам capio, 3 oc-curro, curri (по-рядко cucurri), cursum

тичам насреща, отивам насреща, нападам; явявам се пред; предупреждавам

curro, 3

offendo, fendi, fēnsum удрям; обиждам, оскърбявам *fendo, 3 срв. defendo, 3

of-fĕro, obtŭli, oblåtum изпречвам пред, показвам, появявам се fero, ferre offĭcio, fēci, fectum преграждам, преча, изпречвам се facio, 3 of-fīgo, fīxi, fīxum забивам, закрепвам figo, 3 of-firmo укрепявам нещо firmo, 1 of-flecto, –, – обръщам flecto, 3 offringo, frēgi, fråctum преоравам, разрохвам земед. frango, 3 of-fulcio, (fulsi), fultum закривам, прикривам fulcio, 4 of-fulgeo, (fulsi), – блестя срещу, сияя fulgeo, 2 of-fundo, fūdi, fūsum лея, изливам, изсипвам fundo, 3 omitto, mīsi, missum изпускам, хвърлям, напускам, захвърлям; не

споменавам mitto, 3

operio, perui, pertum покривам, закривам *verio, срв. aperio, 4

op-pecto, –, – вчесвам pecto, 3 op-pēdo, –, –155 надсмивам се, подигравам се pedo, 3 opperior, pertus sum чакам, очаквам *perior, 4 op-pĕto, īvi (ii), petītum отивам срещу, излагам се на смърт , загивам

поет. peto, 3

oppingo, pēgi, – запечатвам pango, 3 op-pleo, plēvi, plētum изпълвам, напълвам pleo, 2 op-plōro, –, – плача пред ploro, 1 op-pōno, posui, posĭtum поставям пред или срещу, изпречвам,

противопоставям pono, 3

opprĭmo, pressi, pressum притискам, задушавам, потискам, сразявам premo, 3 op-pūgno нападам, щурмувам pugno, 1 ostendo, tendi, tent(s)um протягам, излагам, показвам tendo, 3

153

Синоним на occĭdo, 3, oppĕto, 3, obeo, ire. 154

Дуративен глагол с ā-основа. Ernout–Meillet, p. 448. 155

Hor. Serm., I. 9, 70.

54

15. pĕr . Значение: “завършване на действие; насочено действие; действие чрез някого”.

pellĕgo156 и perlĕgo, lēgi, lēctum прочитам (до край); разгласявам lego, 3 pellĭcio, lēxi, lectum примамвам, привличам; съблазнявам *lacio, 3 pellūceo (perluceo), perlūxi, – просветвам, ставам прозрачен luceo, 2 pĕr-ægĭto безпокоя; тревожа agito, 1 pĕr-ægo, ēgi, åctum непрекъснато движа; пронизвам; изкарвам

докрай ago, 3

pĕr-ambŭlo обикалям, преброждам ambulo, 1 pĕr-æro преоравам, изоравам aro, 1 per-båsio, –, – покривам с целувки basio, 1 per-bĭbo, bĭbi, – всмуквам напълно, поглъщам bibo, 3 per-bīto, –, – заминавам; загивам bito, 3 per-cælĕfæcio, fēci, factum силно стоплям, нагрявам calefacio, 3 per-cĕlĕbro разпространявам, разгласявам celebro, 1 percello, cŭli, culsum събарям на земята, разбивам, унищожавам *cello, 3 per-censeo, censui, – разглеждам, преглеждам censeo, 2 percīdo, cīdi, cīsum разбивам caedo, 3 per-cieo, –, – докарвам в силно движение, силно

възбуждам cieo, 2

percingo, –, – препасвам, опасвам; обличам cingo, 3 percĭpio, cēpi, ceptum улавям, хващам, възприемам, схващам capio, 3 per-clåmo, –, – силно викам clamo, 1 per-cōgnōsco, (cognōvi), cognĭtum

узнавам, познавам напълно cognosco, 3

per-cōlo прецеждам colo, 1 per-cŏlo, cŏlui, cultum157 много почитам някого colo, 3 per-cōnor, – свършвам нещо докрай; осъществявам conor, 1 per-cŏquo, coxi, coctum сварявам напълно; опичам напълно; стоплям coquo, 3 per-crĕpo, crepui, crepĭtum силно еча, кънтя crepo, 1 per-crŭcio, –, – безпокоя се, тревожа се crucio, 1 per-cūdo, cūdi, – пробивам cudo, 3 per-cŭpio, –, – силно желая cupio, 3 per-cūro излекувам напълно curo, 1 per-curro, cucurri (curri), cursum бързо тичам, преминавам; бегло разглеждам curro, 3 percŭtio, cussi, cussum удрям, блъскам; пробивам quatio, 3 per-depso, depsui, – мачкам, стискам depso, 3 per-disco, didĭci, – основно изучавам disco, 3 per-do, dĭdi, dĭtum 158 погубвам, разорявам, унищожавам do, 1 per-dŏceo, docui, doctum обучавам, преподавам doceo, 2

156

Асимилираната форма pel- се среща в три глагола. 157

Глаголът е архаичен и следкласически. 158

При глаголите perdo, pereo, perimo представката има значение, сходно с това на inter при interficio, intereo,

interimo.

55

per-dŏleo, dolui, dolĭtum скърбя много doleo, 2 per-dŏmo, domui, domĭtum укротявам напълно domo, 1 per-dūco, dūxi, ductum докарвам, довеждам; продължавам duco, 3 per-dūro издържам, понасям duro, 1 pĕr-ĕdo, ēdi, ēsum изяждам напълно edo, 3 pĕr-efflo, –, – издъхвам efflo, 1 pĕr-eo, ii (ivi), ĭtum изгубвам се, изчезвам, пропадам; умирам eo, ire pĕr-ĕquĭto обикалям на кон, преминавам на кон equito, 1 pĕr-erro бродя, преброждам, преминавам erro, 1 per-fabrĭco, åvi, – измамвам напълно, надхитрям fabrico, 1 per-fĕro, tŭli, latum донасям, занасям; търпя, понасям; изкарвам

докрай fero, ferre

perfĭcio, fēci, fectum изкарвам докрай, приготвям напълно, извършвам

facio, 3

per-flo духам, профучавам flo, 1 per-fluo, flūxi, flūxum протичам fluo, 3 per-fŏdio, fōdi, fossum прокопавам, пробождам fodio, 3 per-fŏro продупчвам, пробивам foro, 1 per-frĕmo, –, – силно шумя fremo, 3 per-frĭco, fricui, fricåtum (frictum)

натривам, търкам силно frico, 1

per-frigefacio, (fēci, factum) силно изстудявам, вледенявам frigefacio, 3 perfringo, frēgi, fråctum строшавам, счупвам, разбивам frango, 3 per-fruor, frūctus sum наслаждавам се напълно fruor, 3 per-fŭgio, fūgi, fugĭtum избягвам; дезертирам fugio, 3 per-fulgŭro, –, – блясвам, искря fulguro, 1 per-fundo, fūdi, fūsum заливам, обливам, поливам fundo, 3 per-fungor, fūnctus sum извършвам докрай, изпълнявам fungor, 3 per-fŭro, –, – непрекъснато беснея; бушувам furo, 3 per-gaudeo, –, – ликувам gaudeo, 2 per-(g)nōsco, nōvi, nōtum узнавам напълно; основно изучавам nosco, 3 per-glīsco, –, – ставам тлъст, увеличавам се, раста glisco, 3159 pergo, perrexi, perrēctum вървя по-нататък, отправям се; започвам,

пристъпвам rego, 3

per-grandēsco, –, – ставам много голям grandesco, 3 per-haurio, hausi, – изпразвам, изчерпвам напълно haurio, 4 perhĭbeo, hibui, hibĭtum представям, привеждам; приписвам,

признавам habeo, 2

per-hiĕmo, –, –160 презимувам hiemo, 1 per-horreo, –, – ужасявам се horreo, 2 pĕrĭmo, ēmi, ēmptum унищожавам, разрушавам; лишавам emo, 3 per-iūro и pēiĕro кълна се лъжливо, заклевам се лъжливо iuro, 1 per-låbor, låpsus sum бързо се хлъзгам; прониквам labor, 3 per-læteo, latui, – оставам постоянно скрит lateo, 2 per-lĭbet, libuit impers. твърде е приятно libet impers. per-lībro изравнявам земед. libro, 1 per-līmo, –, – изпилвам, шлифовам техн. limo, 1

159

Gliscĕre crescĕre est. 160

У Колумела според pernocto.

56

per-lĭnio, –, –, и per-lĭno, (lēvi), lĭtum

намазвам linio, 4 и lino, 3

per-lĭto принасям жертва при щастливи предзнаменования религ.

lito, 1

per-luo, lui, lūtum измивам luo, 3 per-lūstro обикалям, обхождам; оглеждам; очиствам

религ. lustro, 1

per-macĕro, –, – размеквам техн. macero, 1 per-mædĕfæcio, fēci, – съвсем намокрям madefacio, 3 per-mæneo, månsi, (månsum) оставам, оставам верен на нещо; трая,

запазвам се maneo, 2

per-måno протичам, прониквам mano, 1 per-meo преброждам, пропътувам meo, 1 per-mētior, mēnsus sum измервам, пропътувам metior, 4 per-mingo, mīnxi, – препикавам mingo, 3 per-misceo, miscui, mistum (mixtum)

смесвам, разбърквам; премествам misceo, 2

per-mitto, mīsi, missum пускам, хвърлям; предоставям; допускам mitto, 3 per-mŏlo, –, – меля, смилам molo, 3 per-mŏveo, mōvi, mōtum раздвижвам, вълнувам силно; подбуждам,

скланям moveo, 2

per-mulceo, mulsi, mulsum (mulctum)

поглаждам, милвам; докосвам ëçêî mulceo, 2

per-mūnio, munīvi, munītum здраво укрепявам; завършвам фортификации воен.

munio, 4

per-mūto променям напълно muto, 1 per-nåvĭgo, –, – преплавам с кораб navigo, 1 per-nĕco, åvi, –161 убивам, умъртвявам neco, 1 per-nĕgo отричам упорито nego, 1 per-neo, nēvi, nētum преда докрай, изпридам поет. neo, 2 per-nŭmĕro преброявам; изплащам numero, 1 per-ŏleo, olēvi, – издавам неприятен мирис oleo, 2 per-ōrno украсен съм orno, 1 per-ōro свършвам реч, държа заключителна реч oro, 1 per-ōsculor, – нацелувам osculor, 1 per-påco усмирявам напълно, умиротворявам paco, 1 per-pateo, –, – широко съм отворен pateo, 2 per-pævĕfæcio, –, – изплашвам силно pavefacio, 3 per-pello, pŭli, pulsum блъскам силно; подбуждам; убеждавам pello, 3 per-pendo, pendi, pēnsum измервам грижливо; претеглям pendo, 3 per-popŭlor, åtus sum изцяло опустошавам, разорявам, разграбвам populor, 1 perpĕtior, pessus sum понасям, претърпявам твърдо patior, 3 perpĕtro извършвам, изпълнявам, свършвам patro, 1 per-plæceo, –, – много се нравя placeo, 2 per-pluo, –, – пропускам дъжд; изливам се pluo, 3 per-pŏlio, īvi, polītum изглаждам, усъвършенствам polio, 4 per-porto, –, – превозвам, доставям porto, 1

161

Глаголът се среща у Августин.

57

per-pōto пиянствам, гуляя poto, 1 perprĭmo, pressi, pressum непрекъснато натискам premo, 3 per-pungo, pūnxi, pūnctum пробивам pungo, 3 per-purgo очиствам напълно; напълно опровергавам purgo, 1 per-pŭto, –, – обяснявам напълно puto, 1 perquīro, sīvi, quisītum изследвам, разузнавам quaero, 3 per-rēpo, rēpsi, rēptum пропълзявам repo, 3 per-rōdo, rōsi, – разяждам техн. rodo, 3 per-rŏgo разпитвам; прокарвам закон юрид. rogo, 1 per-rumpo, rūpi, ruptum пробивам си път; преодолявам; форсирам

воен. rumpo, 3

per-sælūto поздравявам по ред, приветствам saluto, 1 per-såno излекувам напълно sano, 1 per-scindo, scĭdi, scissum разкъсвам scindo, 3 per-scrībo, scrīpsi, scrīptum записвам подробно, писмено излагам,

съобщавам scribo, 3

per-scrūtor, åtus sum претърсвам, оглеждам, разглеждам; обискирам

scrutor, 1

per-sector, åtus sum преследвам sector, 1 per-sĕco, secui, sectum разрязвам seco, 1 per-sĕdeo, sēdi, sessum дълго седя sedeo, 2 per-sentio, sēnsi, sēnsum чувствам дълбоко, забелязвам ясно sentio, 4 per-sĕquor, secūtus (sequūtus) sum

следвам упорито, преследвам; съпровождам sequor, 3

per-sĕro, sēvi, – сея sero, 3 per-serpo, –, – пълзя serpo, 3 per-servo, –, – запазвам докрай servo, 1 per-sĕvēro упорит съм, постоянствам; настоявам severo, 1 per-sīdo, sēdi, sessum прониквам sido, 3 per-signo, –, – отбелязвам грижливо signo, 1 per-sisto, stĭti, – постоянствам sisto, 3 per-solvo, solvi, solūtum развързвам напълно; изплащам, заплащам;

пояснявам solvo, 3

per-sŏno, sonui, sonĭtum огласям, еча sono, 1 per-sorbeo, –, – поглъщам, изпивам sorbeo, 2 per-spĕcŭlor, åtus sum разглеждам внимателно, изследвам speculor, 1 perspergo, spersi, spersum опръсквам spargo, 3 perspĭcio, spēxi, spectum гледам през; ясно виждам, разглеждам *specio, 3 per-spīro, –, – дишам spiro, 1 per-sterno, stråvi, stråtum изравнявам, настилам, павирам техн. sterno, 3 per-stĭmŭlo, –, – подбуждам, подстрекавам постоянно stimulo, 1 per-sto, stĭti, (ståtum) стоя на едно място, оставам; упорствам sto, 1 per-strĕpo, strepui, strepĭtum шумя, трещя оглушително; огласям strepo, 3 per-stringo, strīnxi, strictum привързвам земед.; докосвам, засягам,

обхващам; поразявам stringo, 3

per-struo, –, strūctum построявам техн. struo, 3 per-suådeo, suåsi, suåsum убеждавам, скланям, уговарям suadeo, 2 persulto скачам, препускам, нося се salto, 1 per-taedet (me) impers. омръзна ми, дотегна ми taedet (me)

58

impers. per-tĕgo, tēxi, tēctum покривам напълно tego, 3 per-tempto и pertento опитвам, изпитвам, изследвам tempto, 1 per-tendo, tendi, tentum (tēnsum)

правя, извършвам; отивам, отправям се бързо; упорствам

tendo, 3

per-terebro пробивам, продупчвам техн. terebro, 1 per-tergeo, tersi, tersum избърсвам; докосвам tergeo, 2 per-tĕro, trīvi, trītum стривам, счуквам земед. tero, 3 per-terreo, terrui, terrĭtum изплашвам силно, докарвам до ужас terreo, 2 per-texo, texui, textum изтъкавам докрай; завършвам texo, 3 pertĭneo, tinui, – простирам се, отнасям се, засягам teneo, 2 pertingo, –, – простирам се tango, 3 per-tolĕro търпя докрай, понасям tolero, 1 per-torqueo, –, – изкривявам; мръщя се torqueo, 2 per-tracto опипвам, пипам, подготвям; разработвам;

разучавам tracto, 1

per-træho, tråxi, tractum довличам, домъквам traho, 3 per-tribuo, tribui, – давам, раздавам tribuo, 3 per-tundo, tŭdi, tūsum (tūnsum) пробивам, промушвам tundo, 3 per-turbo обърквам, докарвам в безредие turbo, 1 per-ungo, ūnxi, ūnctum намазвам, натривам ungo, 3 per-urgeo, ursi, – притеснявам; принуждавам urgeo, 2 per-ūro, ussi, ustum изгарям; мъча, тревожа uro, 3 per-vådo, våsi, våsum преминавам, разпространявам се vado, 3 per-vægor, åtus sum скитам се, преброждам vagor, 1 per-valeo, valui, – много съм силен valeo, 2 per-vapōro, –, – напълвам се с пара; нагрявам vaporo, 1 per-vasto опустошавам напълно vasto, 1 per-vĕho, vēxi, vectum превозвам, прекарвам; доставям veho, 3 per-vello, velli, – дърпам силно, скубя; дразня vello, 3 per-vĕnio, vēni, ventum пристигам; достигам venio, 4 per-vēnor, – преминавам бързо venor, 1 per-verto, verti, versum преобръщам, събарям; покварявам verto, 3 per-vestīgo проследявам, разследвам; изследвам vestigo, 1 per-vĭdeo, vīdi, vīsum виждам добре, разглеждам, преценявам,

разбирам video, 2

pervĭgeo, vigui, – твърде мощен съм; процъфтявам vigeo, 2 per-vinco, vīci, victum побеждавам, разгромявам vinco, 3 per-vīvo, vīxi, – преживявам vivo, 3 per-vŏlo прелетявам, прехвръквам volo, 1 per-vŏlo, vŏlui, – силно желая volo, velle per-volvo, volvi, volūtum търкалям; разгръщам, чета; занимавам се volvo, 3 per-vulgo правя общодостъпен, разгласявам vulgo, 1

59

16. post. Значение: “поставяне по-назад по време162 и по място, след, зад”. post-fĕro, –, – поставям по-долу, ценя по-малко fero, ferre post-habeo, habui, habĭtum смятам за маловажен habeo, 2 post-pōno, posui, posĭtum смятам за маловажен pono, 3 post-pŭto, åvi, – по-малко ценя puto, 1 post-scrībo, scrīpsi, scrīptum написвам след нещо scribo, 3 17. prae. Значение: “положение или движение пред; предварителност, преждевременност на действие”.

prae-acuo, (ui), acūtum заострям отпред acuo, 3 praebeo, praebui, praebĭtum протягам, подавам, предоставям; предлагам habeo, 2 prae-bĭbo, bĭbi, – пия по-напред, пия преди някой друг bibo, 3 prae-cæveo, cåvi, cautum вземам предпазни мерки, предпазвам се caveo, 2 prae-cēdo, cessi, cessum вървя напред, предшествам; идвам по-рано cedo, 3 praecento, –, – произнасям заклинания религ. canto, 1 praecerpo, cerpsi, cerptum преждевременно откъсвам carpo, 3 praecīdo, cīdi, cīsum отрязвам, отнемам, отказвам; развързвам caedo, 3 prae-cingo, cīnxi, cīnctum препасвам, опасвам cingo, 3 praecĭno, cinui (cecĭni), centum свиря пред някого; произнасям заклинания

религ. cano, 3

praecipio, cēpi, ceptum взимам по-рано, взимам пръв; изпитвам предварително; заемам се

capio, 3

praeclūdo, clūsi, clūsum затварям, преграждам claudo, 3 prae-cōgĭto предварително обмислям cogito, 1 prae-cōgnōsco, cōgnōvi, cōgnĭtum

предварително узнавам; предвиждам cognosco, 3

prae-cŏlo, colui, cultum предварително обработвам; подготвям colo, 3 prae-cōnsūmo, sūmpsi, sūmptum

предварително или преждевременно изразходвам

consumo, 3

prae-contrecto, –, – предварително разглеждам contrecto, 1 prae-cŏquo, cōxi, coctum достигам до пълна зрялост земед. coquo, 3 prae-corrumpo, corrūpi, corruptum

предварително съблазнявам, подкупвам corrumpo, 3

prae-curro, (cu)curri, cursum тичам, бързам напред, изпреварвам curro, 3 praecutio, cussi, cussum размахвам напред quatio, 3 prae-damno предварително осъждам damno, 1 prae- dēstĭno предварително си поставям цел, набелязвам destino, 1 prae-dĭco обявявам, провъзгласявам dico, 1 prae-dīco, dīxi, dictum предричам, предсказвам dico, 3 prae-disco, didĭci, – предварително заучавам disco, 3 prae-dīvīno, åvi, –163 предчувствам divino, 1

162

В темпорален смисъл представката е противоположна на ante. 163

Глаголът се среща рядко.

60

prae-dŏceo, (docui), doctum предварително обучавам doceo, 2 prae-dūco, dūxi, ductum прокарвам пред нещо duco, 3 prae- dūro силно уплътнявам duro, 1 prae- ēmĭneo, –, – превъзхождам emineo, 2 prae-eo, īvi (ii), ĭtum вървя пред; предхождам; говоря пръв;

преподавам eo, ire

prae-fĕro, tŭli, låtum нося напред или пред някого, ясно показвам; предпочитам

fero, ferre

prae-festīno, –, – много бързам; бързо преминавам festino, 1 praeficio, fēci, fectum поставям някого начело, възлагам някому

ръководство facio, 3

prae-fīgo, fīxi, fīxum забивам, закрепвам отпред figo, 3 prae-fīnio, īvi (ii), finītum определям предварително, предписвам finio, 4 prae- flōreo, flōrui, – преждевременно цъфтя земед. floreo, 2 prae-fluo, –, –164 протичам пред или около (за река) fluo, 3 prae-fŏdio, fōdi, fossum копая пред; прокарвам ров воен. fodio, 3 prae-for, fatus sum165 призовавам пръв; започвам да говоря *for, 1 prae- formīdo, (åvi), ©tum предварително се боя formido, 1 prae-fōrmo166 по-рано образувам, предназначавам formo, 1 praefringo, frēgi, fråctum отчупвам, пречупвам frango, 3 prae-fulcio, fulsi, fultum подпирам отпред fulcio, 4 prae-fulgeo, fulsi, – сияя, светя, ярко блестя fulgeo, 2 prae-fulgŭro, –, –167 блестя, сияя fulguro, 1 prae-germĭno, –, – преждевременно прораствам; давам филизи

земед. germino, 1

prae-gĕro, gessi, gestum нося напред; поднасям gero, 3 prae-gestio, –, – бурно се радвам, ликувам gestio, 4 prae-grævo претоварвам, силно обременявам gravo, 1 praegrĕdior, gressus sum вървя напред, предшествам gradior, 3 prae-gusto вкусвам по-рано, опитвам gusto, 1 prae-iaceo, –, – лежа пред; простирам се пред iaceo, 2 prae-iūdĭco съдя предварително, решавам iudico, 1 prae-iŭvo подкрепям iuvo, 1 prae-låbor, låpsus sum хлъзгам се; тека покрай (за река) labor, 3 prae-lambo, lambi, – предварително близвам, пробвам lambo, 3 prae-lævo, –, – предварително измивам lavo, 1 prae-lēgo предварително завещавам юрид. lego, 1 prae-lĕgo, lēgi, lēctum чета или преподавам с коментар; избирам;

плавам покрай lego, 3

prae-lībo, –, – предварително пробвам; разглеждам; наблюдавам

libo, 1

prae-lĭgo привързвам отпред; превързвам ligo, 1 prae-lŏquor, locūtus (loquūtus) sum

говоря пръв; държа встъпителна реч loquor, 3

prae-lūceo, lūxi, – светя, превъзхождам по блясък luceo, 2

164

Глаголът е засвидетелстван от императорската епоха. 165

Религиозен термин, синоним на praeeo: Ianum Iovemque vino praefamĭno. Cato. Agr., 141, 2. 166

Глаголът е засвидетелстван от императорската епоха. 167

Употребява се в трето лице ед. число.

61

prae-lūdo, lūsi, – свиря предварително; правя встъпление ludo, 3 prae-mando, –, – заръчвам по-рано; давам заповед за арест;

препоръчвам mando, 1

prae-mĕdĭtor, åtus sum обмислям предварително meditor, 1 prae-mercor, åtus sum купувам предварително mercor, 1 prae-mĕtuo, –, – боя се предварително metuo, 3 prae-mitto, mīsi, missum изпращам напред или предварително mitto, 3 prae-mōlior, – приготвям предварително molior, 4 prae-mollio, (īvi), mollītum размеквам предварително; смекчавам mollio, 4 prae-mŏneo, monui, monĭtum напомням предварително moneo, 2 prae-monstro показвам път; ръководя; предупреждавам monstro, 1 prae-mūnio, īvi, munītum укрепявам отпред, заграждам munio, 4 prae-nårro разказвам по-напред narro, 1 prae-nåscor, – раждам се предварително; възниквам nascor, 3 prae-næto, –, – плавам пред или покрай nato, 1 prae-nåvĭgo плавам пред или покрай navigo, 1 prae-nĭteo, nitui, – светя напред; надминавам niteo, 2 prae-nosco, nōvi, nōtum по-рано узнавам, зная предварително nosco, 3 prae-nŏto отбелязвам отпред; озаглавявам noto, 1 prae-nūntio предсказвам nuntio, 1 prae-occŭpo предварително или пръв заемам,

завладявам occupo, 1

prae-opto168 предпочитам opto, 1 prae-ostendo, (ostendi), ostēnsum

предсказвам ostendo, 3

prae-pando, –, – разпростирам, отварям отпред pando, 3 prae-pæro приготвям (по-рано); съоръжавам paro, 1 prae-pendeo, pendi, – вися отпред pendeo, 2 prae-polleo, pollui, – по-силен съм, имам надмощие polleo, 2 prae-pondĕro натежавам, превъзхождам pondero, 1 prae-pōno, posui, posĭtum поставям пред, поставям начело;

предпочитам pono, 3

prae-porto, –, – нося пред себе си porto, 1 prae-possum, potui, – твърде силен съм possum, posse prae-quĕror, questus sum много се оплаквам queror, 3 prae-rædio надминавам с блясък radio, 1 (prae-rigēsco), praerigui, – вцепенявам се, вкочанявам се, замръзвам rigeo, 2 praeripio, ripui, reptum отнемам, грабвам, изпреварвам, осуетявам rapio, 3 prae-rōdo, rōsi, rōsum огризвам отпред, отхапвам rodo, 3 prae-rŏgo питам някого пръв за мнение в сената rogo, 1 prae-rumpo, rūpi, ruptum откъсвам, прекъсвам отпред rumpo, 3 prae-saepio, saepsi, saeptum заграждам отпред, преграждам saepio, 4 prae-sågio(r), īvi (ii), – предчувствам, предвещавам, предсказвам sagio, 4 prae-scio, īvi, scītum зная предварително scio, 4 prae-scrībo, scrīpsi, scrīptum надписвам отпред, предписвам, определям scribo, 3 prae-sĕco, secui, secåtum (sectum)

отрязвам отпред seco, 1

168

Синоним на malo. Не се среща у Цицерон.

62

prae-sentio, sēnsi, sēnsum предчувствам, предусещам sentio, 4 prae-servio, –, – слугувам предано servio, 4 praesideo, sēdi, sessum председателствам, стоя начело, ръководя sedeo, 2 prae-sīgnĭfĭco, –, – определям предварително significo, 1 prae-signo отбелязвам по-рано signo, 1 prae-sŏno, sonui, – еча, звуча от по-рано sono, 1 prae-spargo, –, – посипвам предварително spargo, 3 prae-sterno, –, – разхвърлям пред или предварително sterno, 3 praestituo, stitui, stitūtum предварително определям statuo, 3 prae-sto, stĭti, stĭtum стоя начело, отличавам се; предоставям;

превъзхождам sto, 1

prae-stringo, strīxi, strictum стягам, свързвам stringo, 3 prae-struo, strūxi, strūctum преграждам, заграждам struo, 3 praesulto, –, – скачам, танцувам пред salto, 1 prae-sum, fui, – стоя пред нещо, пръв съм, ръководя,

предвождам; защитавам sum, esse

prae-sūmo, sūmpsi, sūmptum взимам предварително или приемам; предвкусвам; предварително си представям, предвиждам

sumo, 3

prae-suo, –, sūtum обшивам отпред; покривам suo, 3 prae-tĕgo, tēxi, tēctum покривам отпред; защитавам, пазя tego, 3 prae-tempto и pretento изследвам предварително tempto, 1 prae-tendo, tendi, tentum протягам напред; държа пред себе си tendo, 3 prae-tĕpēsco, tepui, – горещ съм предварително поет. tepesco, 3 prae-tĕro, trīvi, trītum изтърквам отпред; изтърквам

предварително tero, 3

prae-texo, texui, textum обшивам отпред169 texo, 3 prae-tĭmeo, –, – боя се предварително timeo, 2 prae-torqueo, torsi, tortum извивам, превивам torqueo, 2 prae-tracto, –, – обсъждам по-напред tracto, 1 prae-trunco отрязвам отпред; отсичам trunco, 1 prae-ūro, –, ustum изгарям отпред uro, 3 prae-væleo, valui, – твърде силен съм, имам надмощие valeo, 2 prae-vĕhor, vectus sum отивам, пътувам напред vehor, 3 prae-vĕnio, vēni, ventum идвам по-рано, изпреварвам; превъзхождам venio, 4 prae-verro, –, – по-рано измитам; разчиствам verro, 3 prae-verto, verti, versum поставям по-напред, предпочитам;

превъзхождам; предотвратявам verto, 3

prae-vĭdeo, vīdi, vīsum по-рано виждам, предвиждам video, 2 prae-vŏlo, åvi, – хвърча, летя напред volo, 1

18. pro 18. pro.170 Значение: “действие или положение пред, напред или преди; защита, интерес; заместване”171 prō-cēdo, cessi, cessum излизам, появявам се, показвам се; cedo, 3

169

Оттам toga praetexta. 170

Като предлог гласната на pro е дълга, а като представка тя се явява и като дълга, и като кратка. 171

В много случаи представката pro е близка по значение до per и prae.

63

продължавам; преуспявам prō-cĭdo, cĭdi, – падам (напред) cado, 3 prō-clåmo викам високо clamo, 1 prō-clīno наклонявам, навеждам напред clino, 1 prō-creo раждам, добивам, произвеждам creo, 1 prō-crēsco, –, – израствам, възниквам cresco, 3 prō-cŭbo, –, – лежа; проснат съм cubo, 1 prō-cūdo, cūdi, cūsum кова, обработвам cudo, 3 prōculco тъпча calco, 1 prō-cumbo, cubui, cubĭtum наклонявам се, навеждам се cumbo, 3 prō-cūro грижа се, управлявам; принасям

умилостивителна жертва религ. curo, 1

prō-curro, (cu)curri, cursum изтичвам напред, втурвам се, бързам, излизам напред

curro, 3

pro-curvo, –, – навеждам, превивам curvo, 1 prō-deambulo, –, –172 излизам да се разхождам deambulo, 1 prodeo, prodii, prodĭtum 173 излизам, вървя напред, придвижвам се;

проявявам се eo, ire

prō-dīco, dīxi, dictum предсказвам, определям dico, 3 prōdĭgo, ēgi, åctum гоня пред себе си; прахосвам ago, 3 prō-do, dĭdi, dĭtum изкарвам навън, показвам, публикувам;

провъзгласявам; произвеждам; предавам, изменям

do, 1

prō-doceo, (cui, ctum) открито поучавам, проповядвам doceo, 2 prō-dūco, dūxi, ductum извеждам, изкарвам; предавам; съпровождам;

увличам; раждам duco, 3

prō-fĕro, tŭli, låtum изнасям, изваждам, изкарвам на бял свят, съобщавам, публикувам

fero, ferre

prōficio, fēci, fectum вървя напред, придвижвам се, напредвам; (пре)успявам

facio, 3

profiteor, fessus sum открито заявявам, признавам fateor, 2 prō-flīgo поразявам; разбивам, погубвам fligo, 1 prō-flo издухвам, изригвам flo, 1 prō-fluo, flūxi, flūxum изтичам, тека от fluo, 3 prō-for, fåtus sum174 изказвам, говоря; предсказвам *for, 1 prō-fŭgio, fūgi, fugĭtum бягам от; избягвам fugio, 3 prō-fundo, fūdi, fūsum изливам, проливам; щедро изразходвам fundo, 3 prō-genĕro, –, – раждам, произвеждам genero, 1 prō-germĭno, –, – показвам се; прораствам земед. germino, 1 prō-gĕro, gessi, gestum нося напред, внасям gero, 3 prō-gigno, genui, genĭtum раждам, създавам gigno, 3 prōgredior, gressus sum излизам, вървя напред, напредвам;

пристъпвам gradior, 3

prōhibeo, hibui, hibĭtum задържам, отдалечавам, отстранявам; защитавам

habeo, 2

prōicio, iēci, iectum хвърлям (се) напред; изгонвам; пренебрегвам iacio, 3

172

Всички производни на ambŭlo: ab-, ad-, de-, ob-, red-ambŭlo са слабо засвидетелствани. 173

Пред гласна тук, както в prodĭgo и в prodesse, се явява формата prod-. 174

Архаичен и поетичен синоним на prōloquor, а понякога и на praedīco, 3.

64

prō-låbor, låpsus sum хлъзгам се, пълзя напред labor, 3 prō-lībo, –, – принасям в жертва, извършвам възлияние

религ.175 libo, 1

prōlicio, –, – подмамвам, увличам *lacio, 3 prō-lŏquor, locūtus sum изказвам, казвам; предсказвам loquor, 3 prō-lūdo, lūsi, lūsum упражнявам се предварително ludo, 3 prō-luo, lui, lūtum отмивам, намокрям, отнасям с течението (за

река), изхвърлям на сушата luo, 3

prō-mereo, ui, ĭtum заслужавам, достоен съм; спечелвам mereo, 2 prō-mĭneo, minui, – издавам се, стърча mineo, 2 prō-mitto, mīsi, missum пускам, оставям да расте; (щедро) обещавам,

предлагам; предсказвам mitto, 3

prōmo, prōmpsi, prōmptum изваждам, взимам; показвам, разкривам, проявявам; изтълкувам, разяснявам

emo, 3

prō-mŏneo, –, – предупреждавам moneo, 2 prō-mŏveo, mōvi, mōtum движа напред, премествам напред,

приближавам; разкривам, разобличавам moveo, 2

prō-nūntio известявам, обявявам, обнародвам, провъзгласявам

nuntio, 1

prōpågo, åvi, åtum176 разсаждам, развъждам; разпространявам pango, 3 prō-pello, pŭli, pulsum гоня пред себе си, изкарвам, изпъждам pello, 3 prō-pendeo, pendi, pēnsum вися, наклонявам се надолу pendeo, 2 prō-polluo, –, – още повече осквернявам polluo, 3 prō-pōno, posui, posĭtum поставям отпред, излагам; обявявам за

продажба; представям, обнародвам pono, 3

prō-pugno сражавам се (от някакво място) pugno, 1 prō-rēpo, rēpsi, rēptum изпълзявам, измъквам се крадешком repo, 3 prōrĭpio, ripui, reptum похищавам, изтръгвам, увличам, избягвам rapio, 3 prorīto, åvi, –177 предизвиквам, причинявам; възбуждам;

съблазнявам срв. irrito, 1

prō-rŏgo продължавам пълномощията на магистрат юрид.; отсрочвам

rogo, 1

prō-rumpo, rūpi, ruptum със сила си пробивам път, внезапно избухвам rumpo, 3 prō-ruo, rui, rŭtum хвърлям се, устремявам се; разрушавам се,

рухвам ruo, 3

prō-scindo, scĭdi, scissum разсичам, разрязвам; браздя; хуля, порицавам scindo, 3 prō-scrībo, scrīpsi, scrīptum публично обявявам, обнародвам, обявявам за

продажба, конфискувам юрид. scribo, 3

prō-sĕco, secui, sectum отсичам, отрязвам seco, 1 prō-sēmĭno разсявам, развъждам semino, 1 prō-sĕquor, secūtus sum придружавам, изпращам; следвам, преследвам sequor, 3 prō-sĕro, serui, – издигам, надигам; насочвам се sero, 3 prō-sĕro, sēvi, sætum сея; произвеждам sero, 3 prō-serpo, –, – изпълзявам, излизам полека serpo, 3 prōsilio, silui, – изскачам, бързам salio, 4

175

Според propīno, 1. 176

Глаголът е фреквентативен спрямо pango, както appellāre към pellĕre. Ernout–Meillet, p. 728. 177

Този глагол се появява през императорската епоха (Плиний, Колумела и др.), създаден според prōvŏco. Присциан

привежда коренен глагол *rito, може би вторично възстановен от irrito. Ernout–Meillet, 497.

65

prō-specŭlor, åtus sum гледам напред, наблюдавам, разглеждам speculor, 1 prōspergo, –, spersum опръсквам spargo, 3 prōspicio, spēxi, spectum гледам напред, гледам отдалеч или надалеч,

предвиждам; грижа се *specio, 3

prō-sterno, stråvi, stråtum повалям, просвам, хвърлям на земята; разрушавам

sterno, 3

prōstituo, stitui, stitūtum излагам публично, излагам за продан; проституирам; позоря

statuo, 3

prō-sto, stĭti, – изложен съм публично или за продан; отдавам се на публичен разврат

sto, 1

prō-subĭgo, –, – разравям (пред себе си); обработвам subigo, 3 prō-sum, prōfui, – полезен съм, принасям полза, помагам;

изгоден съм sum, esse

prō-tĕgo, tēxi, tēctum покривам отпред; защитавам tego, 3 prō-tendo, tendi, tentum (tēnsum)

протягам; произнасям протяжно tendo, 3

prō-tĕro, trīvi, trītum смачквам, тъпча, стъпквам; потискам, прогонвам

tero, 3

prō-terreo, terrui, terrĭtum изплашвам, прогонвам, изгонвам terreo, 2 prō-tollo, –, – простирам, протягам; отлагам tollo, 3 prō-træho, tråxi, tractum извличам, отмъквам; откривам, разобличавам traho, 3 prō-trūdo, trūsi, trūsum бутам, изтласквам; отсрочвам trudo, 3 prō-turbo прогонвам, повалям turbo, 1 prō-vĕho, vēxi, vectum возя, карам напред, откарвам veho, 3 prō-vĕnio, vēni, ventum излизам, показвам се; раждам се, раста;

случвам се venio, 4

prō-video, vīdi, vīsum виждам по-рано, виждам отдалеч; предвиждам video, 2 prō-vīso, –, – гледам, разглеждам viso, 3 prō-vīvo, –, – продължавам да живея; оставам жив vivo, 3 prō-vŏco извиквам, подбуждам, предизвиквам;

обжалвам, апелирам юрид. voco, 1

prō-vŏlo излитам; устремявам се volo, 1 prō-volvo, volvi, volūtum търкалям напред, пред себе си; хвърлям (се в

нечии нозе) volvo, 3

prō-vŏmo, –, – избълвам поет. vomo, 3 prō-vulgo разгласявам, обнародвам, публикувам vulgo, 1 19. re-178. Пред съгласни гласната обикновено е кратка; дълга е по положение пред sc, sp, st, gl ; може да се яви дълга или кратка пред звуковите съчетания cl, cr, fl, fr, gr, pl, pr, tr ; в някои думи пред консонант се явява формата red- и чрез асимилация rec-, rep-, rel-, ret-. Значение: “положение или движение назад или обратно; възобновяване, повтаряне на действие; противодействие” . rĕ-bello подновявам война; въставам bello, 1 rĕ-bīto, –, – връщам се bito, 1 rĕ-boo, –, – отеквам, огласям поет. boo, 1 re-bullio, īvi (ii), ītum кипвам, докарвам до кипене bullio, 4 178

Представката произхожда от аблативна форма *red, вероятно първоначално с дълга гласна, срв. sed, med, ted.

66

rĕ-calcĭtro, åvi, – ритам назад; не допускам до себе си calcitro, 1 rĕ-cælĕfæcio, fēci, factum отново стоплям cal(e)facio, 3 rĕ-cæleo, –, – отново съм топъл caleo, 2 rĕ-candēsco, candui, – отново побелявам (от пяна), отново се пеня candesco, 3 rĕ-canto, –, – отеквам, откликвам canto, 1 rĕ-cēdo, cessi, cessum оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам cedo, 3 rĕcello, –, – отскачам назад; поразявям *cello, 3 rĕ-censeo, censui, censum разглеждам, преброявам, оценявам;

обмислям censeo, 2

rĕcĭdo, recĭdi, cåsum падам назад, попадам cado, 3 rĕcīdo, cīdi, cīsum отсичам, отрязвам; изтребвам caedo, 3 rĕ-cingo, cīnxi, cīnctum разпасвам; махам cingo, 3 rĕcĭno, –, – отеквам, звуча; откликвам cano, 3 rĕcĭpio, cēpi, ceptum взимам или получавам обратно; отвеждам;

освобождавам capio, 3

rĕ-cĭto чета на глас, съобщавам; огласявам cito, 1 rĕ-clåmo викам против, възразявам, протестирам clamo, 1 rĕ-clīno навеждам назад, облягам, възлагам clino, 1 rĕclūdo, clūsi, clūsum отключвам отново, отварям, разкривам claudo, 3 rĕ-cōgĭto, åvi, – отново мисля, обмислям cogito, 1 rĕ-cognōsco, gnōvi, gnĭtum отново познавам, припомням си cognosco, 3 rĕ-collĭgo, lēgi, lectum отново събирам; спомням си colligo, 3 rĕ-cŏlo, colui, cultum отново обработвам; отново се заемам colo, 3 rĕ-commentor, åtus sum припомням си commentor, 1 rĕ-commĭniscor, – припомням си comminiscor, 3 rĕ-compōno, posui, posĭtum отново привеждам в ред compono, 3 rĕ-concĭlio връщам, съединявам отново concilio, 1 rĕ-concinno, –, – поправям, ремонтирам concinno, 1 rĕ-condo, dĭdi, condĭtum прибирам, скривам, съхранявам condo, 3 rĕ-condūco, dūxi, ductum водя обратно; отново наемам conduco, 3 rĕ-cŏquo, coxi, coctum отново варя, преварявам coquo, 3 rĕ-corrĭgo, rēxi, rectum поправям, подобрявам corrigo, 3 rĕ-creo отново създавам, възстановявам creo, 1 rĕ-crĕpo, –, – ехтя, звуча crepo, 1 rĕ-cresco, crēvi, crētum отново израствам cresco, 3 rĕ-crūdēsco, crudui, – подновявам стара рана, разранявам се

отново медиц. crudesco, 3

rĕ-cŭbo, åvi, – лежа, почивам cubo, 1 rĕ-cumbo, cubui, – лягам; възлягам на трапеза cumbo, 3 rĕ-cūro отново лекувам curo, 1 rĕ-curro, (cu)curri, cursum тичам, бързам назад, връщам се;

прибягвам, обръщам се към някого curro, 3

rĕ-curvo извивам, извръщам назад curvo, 1 rĕcŭtio, cussi, cussum разтърсвам, раздрусвам quatio, 3 rĕd-ambŭlo, –, – връщам се ambulo, 1 rĕd-æmo, –, – отвръщам с любов amo, 1 rĕd-ardēsco, –, – отново се възпламенявам ardesco, 3 rĕd-arguo, argui, argūtum опровергавам, разобличавам юрид. arguo, 3 rĕd-auspĭco, –, – отново се връщам към птицегадания религ. auspico, 1

67

red-do, reddĭdi, reddĭtum давам назад, връщам; отвръщам, отеквам; произвеждам, правя

do, 1

rĕd-eo, ii (īvi), ĭtum връщам се (обратно), възстановявам; отново се появявам

eo, ire

rĕdhĭbeo, bui, bĭtum връщам обратно (купеното) habeo, 2 rĕdĭgo, ēgi, åctum карам назад, прогонвам; изисквам обратно ago, 3 rĕdĭmo, ēmi, ēmptum (ēmtum) купувам обратно, откупувам; освобождавам emo, 3 rĕd-intĕgro попълвам отново; възобновявам integro, 1 rĕdĭpīscor, – получавам отново apiscor, 3 rĕd-ŏleo, olui, – издавам миризма; чувствам oleo, 2 rĕ-dōno обратно подарявам, връщам dono, 1 rĕ-dormio, –, – заспивам отново dormio, 4 rĕ-dūco, dūxi, ductum оттеглям, отдръпвам, довеждам обратно duco, 3 red-ulcĕro раздразвам ulcero, 1 rĕfello, felli, – опровергавам, изобличавам в лъжа fallo, 3 rĕfercio, fersi, fertum натъпквам, изпълвам farcio, 4 rĕ-fĕrio, –, – удрям; отразявам ferio, 4 rĕ-fĕro, rettŭli (retŭli), relåtum (rellåtum)

нося назад, отнасям обратно; насочвам; доставям; докладвам

fero, ferre

rĕ-ferveo, –, – кипя силно, вълнувам се ferveo, 2 rĕfĭcio, fēci, fectum правя отново, възстановявам,

възобновявам facio, 3

rĕ-fīgo, fīxi, fīxum отковавам; свалям, смъквам figo, 3 rĕ-fingo, –, – отново образувам fingo, 3 rĕflågĭto, –, – искам обратно flagito, 1 rĕ-flecto, flexi, flexum извивам назад, обръщам назад flecto, 3 rĕ-flo духам насреща flo, 1 rĕ-fluo, flūxi, flūxum тека в обратна посока; отдръпвам се fluo, 3 rĕ-fŏdio, fōdi, fossum копая, разкопавам fodio, 3 rĕ-formīdo силно се страхувам, ужасявам се formido, 1 rĕ-fōrmo преобразувам formo, 1 rĕ-fŏveo, fōvi, fōtum стоплям отново; съживявам foveo, 2 rĕ-frågor, åtus sum гласувам против, съпротивлявам се fragor, 1 rĕ-frēno обуздавам, сдържам freno, 1 rĕ-frĭco, fricui, fricåtum разранявам отново, възобновявам frico, 1 rĕ-frīgĕro изстудявам frigero, 1179 rĕ-frīgesco, frīxi, – изстивам, отслабвам, утихвам frigesco, 3 rĕfringo, frēgi, fråctum разбивам, счупвам frango, 3 rĕ-fŭgio, fūgi, fugĭtum бягам назад, избягвам fugio, 3 rĕ-fulgeo, fulsi, - отразявам лъчи, блестя fulgeo, 2 rĕ-fundo, fūdi, fūsum лея, изливам обратно fundo, 3 rĕ-fūto отблъсвам, отхвърлям, не одобрявам *futo, 1180 rĕ-gĕmo, –, – въздишам, стена gemo, 3 rĕ-gĕnĕro произвеждам отново; възраждам genero, 1 rĕ-gĕro, gessi, gestum нося, занасям обратно; доставям gero, 3

179

Простият глагол се среща рядко, докато производният е класически. 180

Простият глагол е засвидетелстван само като глоса у Фест. В езика се употребяват confuto, синоним на

convinco и на confundo, както и refuto, синоним на repello; а в реториката–на refello и на redarguo. Ernout–Meillet,

p. 405–406.

68

rĕgrĕdior, gressus sum връщам се, отстъпвам gradior, 3 rĕ-gusto опитвам отново gusto, 1 rēĭcio, iēci, iectum хвърлям назад, отхвърлям, прогонвам iacio, 3 rĕ-låbor, låpsus sum хлъзгам се, падам назад labor, 3 rĕ-laxo разслабвам, развързвам laxo, 1 rĕ-lēgo изпращам, заточавам; отхвърлям lego, 1 rĕ-lĕgo, lēgi, lēctum събирам отново; преминавам отново;

посещавам; обсъждам lego, 3

rĕ-lentēsco, –, – отново отслабвам, намалявам lentesco, 3 rĕ-lĕvo повдигам; облекчавам, утешавам,

ободрявам levo, 1

rĕlīdo, līsi, līsum отхвърлям, отблъсквам laedo, 3 rĕ-lĭgo връзвам назад, привързвам; впрягам ligo, 1 rĕ-lĭno, lēvi, lĭtum отварям, разпечатвам, извличам lino, 3 rĕ-linquo, līqui, lictum оставям, пренебрегвам; изоставям linquo, 3 rĕ-lūceo, lūxi, – отразявям светлината, блестя luceo, 2 rĕ-luctor, åtus sum боря се против, съпротивлявам се luctor, 1 re-lūdo, lūsi, – отвръщам на нечия шега ludo, 3 rĕ-mælĕdīco, –, – започвам отново да хуля; отговарям на

злословие maledico, 3

rĕ-mando181 изпращам отговор mando, 1 rĕ-mando,–, –182 предъвквам mando, 3 re-maneo, månsi, månsum оставам; трая, запазвам maneo, 2 rĕ-meo връщам се meo, 1 rĕ-mētior, mēnsus sum измервам отново; изплащам metior, 4 rĕ-mĭgro преселвам се на предишното място,

връщам се migro, 1

rĕ-mĭniscor, – спомням си, припомням си memini rĕ-misceo, miscui, mistum (mixtum)

смесвам misceo, 2

rĕ-mitto, mīsi, missum изпращам обратно, връщам; отказвам се, пускам

mitto, 3

rĕ-mōlior, ītus sum отблъсквам, отстранявам molior, 4 rĕ-mollēsco, –, – ставам мек, трогвам се mollesco, 3 rĕ-mollio, īvi, mollītum правя мек; смекчавам mollio, 4 rĕ-mordeo, mordi, morsum хапя отново; отвръщам на обида mordeo, 2 rĕ-mŏror, åtus sum забавям се, задържам се; възпрепятствам moror, 1 rĕ-mŏveo, mōvi, mōtum отдалечавам, отстранявам moveo, 2 rĕ-mūgio, –, – отговарям с мучене; откликвам поет. mugio, 4 rĕ-mulceo, mulsi, mulsum милвам; развличам mulceo, 2 rĕ-mūnĕror, åtus sum възнаграждавам muneror, 1 rĕ-murmŭro, –, –183 шумя в отговор, шептя; буча поет. murmuro, 1 rĕ-narro, –, – разказвам отново narro, 1 rĕ-nåscor, nåtus sum раждам се отново, възраждам се nascor, 3 rĕ-nåvĭgo, åvi, – връщам се по море navigo, 1 rĕ-neo, –, – разпридам поет. neo, 2

181

Глаголът е късен. От производните на mando в класическия език се употребяват amendo и commendo.

182

Среща се у Плиний и Квинтилиан.

183

Засвидетелстван в поезията от императорската епоха.

69

rĕ-nīdeo, –, – блестя; радвам се, усмихвам се nideo, 2 rĕ-nītor, nīsus (nīxus) sum противя се, съпротивлявам се nitor, 3 rĕ-no, –, – плавам назад; изплавам no, 1 rĕ-nŏvo подновявам, освежавам, ободрявам novo, 1 rĕ-nŭmĕro броя, плащам numero, 1 rĕ-nuntio известявам, докладвам, уведомявам,

провъзгласявам публично; отказвам се nuntio, 1

rĕ-nuo, nui, (nūtum) правя знак на отказ, не одобрявам *nuo, 3 rĕ-parco, –, – пестя, въздържам се parco, 3 rĕ-pæro отново придобивам, възстановявам,

възобновявам184 paro, 1

rĕ-pecto, –, pexum вчесвам отново pecto, 3 rĕ-pello, pŭli, pulsum блъскам назад, събарям, изблъсквам,

отклонявам pello, 3

rĕ-pendo, pendi, pēnsum претеглям срещу същото количество; отмервам

pendo, 3

rĕ-percŭtio, cussi, cussum отблъсвам; отразявам percutio, 3 rĕpĕrio, reppĕri (repĕri), repertum

намирам, узнавам, научавам *perio, срв. comperio, 4

rĕ-pĕto, petīvi (petii), petītum връщам се; отново нападам; изисквам обратно

peto, 3

rĕ-pleo, plēvi, plētum отново напълвам, изпълвам pleo, 2 rĕ-plĭco разгъвам, разтварям plico, 1185 rĕ-pōno, posui, posĭtum поставям назад, поставям отново или на

старото място; възстановявам pono, 3

rĕ-porto нося назад, донасям назад porto, 1 rĕ-posco, –, – искам обратно, изисквам posco, 3 re-praesento нагледно представям, възпроизвеждам,

подражавам praesento, 1

rĕ-prĕhendo, prehendi, prehēnsum

задържам, спирам, улавям prehendo, 3

rĕprĭmo, pressi, pressum изтиквам назад, притискам, задържам, потискам

premo, 3

rĕ-prŏbo не одобрявам, отхвърлям probo, 1 rĕ-prōmitto, mīsi, missum обещавам на свой ред; отново обещавам promitto, 3 rĕ-pugno съпротивлявам се, противопоставям се pugno, 1 rĕ-pungo, –, – бода; уязвявам pungo, 3 rĕ-pūrgo чистя отново, очиствам purgo, 1 rĕ-pŭto изчислявам, пресмятам puto, 1 rĕ-quiēsco, quiēvi, quiētum почивам, намирам успокоение, отдъхвам си quiesco, 3 rĕquīro, quisīvi, quisītum търся, изисквам, разпитвам quaero, 3 rĕ-saevio, –, – свирепствам отново saevio, 4 rĕ-sælūto, –, – отговарям на поздрав saluto, 1 rĕ-sarcio, sarsi, sartum поправям; обезщетявам sarcio, 4 re-scindo, scĭdi, scissum отново разкъсвам, разрушавам, отменям scindo, 3 re-scīsco, scīvi (scii), scītum узнавам, научавам scio, 4 re-scrībo, scrīpsi, scrīptum пиша в отговор, отговарям scribo, 3

184 Като reficio и recreo.

185

Глаголът е поетичен и следкласически.

70

rĕ-sĕco, secui, sectum отрязвам, орязвам; сдържам, ограничавам seco, 1 rĕsĕcro186 моля отново или настоятелно sacro, 1 rĕ-sēmĭno, –, – посявам отново semino, 1 rĕ-sĕquor, secūtus (sequūtus) sum

следвам; отговарям sequor, 3

rĕ-sĕro отключвам, отварям sero, 1 re-sĕro, sēvi, – сея отново; садя отново sero, 3 rĕ-servo запазвам, съхранявам; спасявам servo, 1 rĕ-sĭdeo, sēdi, sessum оставам да седя, седя; почивам sedeo, 2 rĕ-sīdo, sēdi, sessum сядам, спирам да си почина; установявам се

да живея sido, 3

rĕ-signo махам печат, разпечатвам, отварям signo, 1 rĕsĭlio, silui, sultum скачам назад, отскачам salio, 4 rĕsĭpio,–, –187 имам вкус, мириша на sapio, 3 rĕ-sisto, stĭti, – изправям отново; спирам се; оказвам

съпротива sisto, 3

rĕ-solvo, solvi, solūtum развързвам, разпускам; освобождавам solvo, 3 rĕ-sŏno, sonui (åvi), – отеквам, звуча, издавам звук sono, 1 rĕ-sorbeo, –, – поглъщам отново sorbeo, 2 respergo, spersi, spersum поръсвам, опръсквам spargo, 3 respĭcio, spēxi, spectum гледам назад, оглеждам се, обръщам

внимание *specio, 3

re-spīro изпускам, издъхвам, въздъхвам spiro, 1 re-splendeo, splendui, – отразявам светлината, блестя splendeo, 2 re-spondeo, spondi, spōnsum обещавам, уверявам от своя страна;

отговарям spondeo, 2

re-spuo, spui, (spūtum) изплювам; отхвърлям, отблъсквам spuo, 3 re-stågno, –, – излизам от бреговете си, разливам се stagno, 1 restauro възстановявам, започвам отново *stauro, срв. sto, 1 re-stinguo, stīnxi, stīnctum гася, загасявам; ограничавам; прекратявам stinguo, 3 restĭtuo, restitui, restitūtum поставям на предишното място, поставям

отново; възстановявам statuo, 3

re-sto, stĭti, – оставам назад; съпротивлявам се188 sto, 1 re-stringo, strīnxi, strictum връзвам отзад; завързвам çäðàâî stringo, 3 rĕ-sūdo, –, – изпотявам се, мокър съм sudo, 1 rĕ-sūmo, sūmpsi, sūmptum взимам отново, залавям се отново sumo, 3 rĕ-suo, (sui), sūtum разшивам, разпарям suo, 3 rĕ-surgo, surrēxi, surrēctum ставам отново, изправям се отново,

възобновявам се surgo, 3

rĕ-suscĭto, –, – пробуждам отново поет. suscito, 1 rĕ-tardo забавям, задържам tardo, 1 rĕ-taxo,–, –189 укорявам от своя страна taxo, 1 rĕ-tĕgo, tēxi, tēctum откривам; осветявам; разобличавам tego, 3 rĕ-tendo, tendi, tentum (tēnsum)

отпускам, отслабвам; давам отдих tendo, 3

186

Рядко срещан и архаичен глагол. 187

Глаголът е синоним на redoleo, 2. 188

Като военен термин е синоним на resisto. 189

Suet. Vesp., 13.

71

re-tento опитвам се отново, предприемам отново tento, 1 rĕ-tĕro, (trīvi), trītum изтърквам, изтривам tero, 3 rĕ-texo, texui, textum разтъкавам, разнищвам texo, 3 rĕtĭceo, ticui, – мълча, не отговарям taceo, 2 rĕtĭneo, tinui, tentum задържам, сдържам; запазвам за себе си teneo, 2 rĕ-tinnio, –, – звуча, звънтя в отговор поет. tinnio, 4 rĕ-tŏno, –, – отеквам, кънтя поет. tono, 1 rĕ-torqueo, torsi, tortum извъртам назад, обръщам; променям torqueo, 2 rĕ-torreo, –, – суша отново torreo, 2 rĕ-tracto оттеглям назад, отказвам се tracto, 1 rĕ-træho, tråxi, tractum оттеглям, отвличам, отдръпвам,

отклонявам traho, 3

rĕ-trĭbuo, tribui, tribūtum давам обратно, връщам, отстъпвам tribuo, 3 rĕ-trūdo, –, (trūsum) отблъсквам, отдалечавам trudo, 3 rĕ-tundo, tŭdi (и rettŭdi), tūsum (tūnsum)

отблъсвам; изхабявам tundo, 3

rĕ-vælesco, valui, – оздравявам valeo, 2 rĕ-vĕho, vēxi, vectum возя назад, откарвам обратно veho, 3 rĕ-vello, velli (vulsi), vulsum изскубвам, изтръгвам, изваждам vello, 3 rĕ-vēlo откривам, оголвам velo, 1 rĕ-vĕnio, vēni, ventum връщам се venio, 4 rĕ-verbĕro, –, – отбивам, отхвърлям, отблъсквам verbero, 1 rĕ-vĕreor, verĭtus sum боя се, избягвам; изпитвам уважение vereor, 2 rĕ-verro, –, – мета; разпръсвам verro, 3 rĕ-vertor, reversus sum (по-често reverti)

връщам се, обръщам се, насочвам се vertor, 3

rĕ-vincio, vīnxi, vīnctum връзвам отзад, привързвам; украсявам vincio, 4 rĕ-vinco, vīci, victum побеждавам на свой ред, потушавам;

изобличавам vinco, 3

rĕ-vīsĭto често посещавам visito, 1 rĕ-vīso, vīsi, vīsum отново гледам, преглеждам основно viso, 3 rĕ-vŏco викам назад, извиквам обратно, отзовавам;

отклонявам, оттеглям voco, 1

rĕ-vŏlo летя назад, бързам обратно, връщам се volo, 1 re-volvo, volvi, volūtum търкалям назад, връщам се; обмислям

отново volvo, 3

re-vŏmo, vomui, – избълвам поет. vomo, 3

20. rĕtrō. По произход наречие190, рядко191 се използва като предлог и като представка. Производните му се срещат и разделено изписани. Значение "движение обратно или назад”.

rĕtrŏ-ægo192, ēgi, actum връщам се обратно ago, 3 rĕtrō-cēdo, cessi, cessum връщам се, отстъпвам cedo, 3 rĕtrō-dūco, dūxi, ductum водя назад, водя обратно duco, 3 rĕtro-eo, –, – вървя назад eo, ire

190

Retro е производно на представката re- със същия суфикс като в intro. 191

От Апулей нататък. Ernout–Meillet, p. 854. 192

Или rĕtrō ăgo.

72

rĕtrō-flecto, flexi, flexum връщам обратно, назад flecto, 3 rĕtrō-grædior, – вървя назад, движа се обратно gradior, 3 rĕtrō-lĕgo, –, – плавам в обратна посока lego, 3

21. sē- представлява съкратена форма на предлога sine. Пред гласни се явява във форма sēd-. Значение: “отделяне, отстраняване, лишаване”.

sē-cēdo, cessi, cessum отстъпвам, отдалечавам се cedo, 3 sē-cerno, crēvi, crētum отделям, отлъчвам, отстранявам;

отдалечавам cerno, 3

sēclūdo, clūsi, clūsum отделно заключвам, затварям, изолирам claudo, 3 sē-cŭbo, cubui, (bĭtum) спя отделно или сам; водя уединен

живот cubo, 1

sē-dūco, dūxi, ductum отвеждам (настрана), отделям, разделям duco, 3 sē-iŭgo, –, åtum отделям iugo, 1 sе-iungo, iūnxi, iūnctum отделям, разделям, различавам iungo, 3 sēlĭgo, lēgi, lēctum отбирам, избирам lego, 3 sē-mĭgro, åvi, – преселвам се, отделям се, напускам migro, 1 sē-mŏveo, mōvi, mōtum отстранявам, отдалечавам;

освобождавам, изключвам moveo, 2

sē-pæro отделям, разделям, изключвам paro, 1 sē-pōno, posui, posĭtum оставям настрана, отделям, запазвам,

спестявам pono, 3

sē-vĕhor, vectus sum отвеждам встрани, отклонявам се vehor, 3 sē-vŏco повиквам настрана, отделям; отзовавам,

отдалечавам voco, 1

solvo, solvi, solūtum 193 отвързвам, разпрягам, разпускам; освобождавам

luo, 3

22. sŭb194. Представката остава непроменена пред гласните и пред h, също и пред съгласните b, d, j, l, n, s, t, v. Асимилира се пред c, f, g, p и се явява във форма suc-, suf-, sup-. Значение: “движение или положение вътре или под; идея за заместване, скритост, частично действие”. sŭb-accūso, –, – порицавам малко; осъждам accuso, 1 sŭb-ausculto, –, – подслушвам; вслушвам се ausculto, 1 sub-bĭbo пия малко bibo, 3 sub-blandior, – лаская малко; приласкавам blandior, 4 sub-deficio, –, – постепенно отслабвам deficio, 3 sub-diffīdo, diffīsus sum не се доверявам напълно diffido, 3 sub-do, dĭdi, dĭtum поставям под или отдолу; подменям do, 1 193

Единствено при този глагол представката е с кратка гласна: *se-luo или *so-luo. 194

Съответства на гръцката представка upό-.

73

sub-dŏceo, – , – помагам при обучение doceo, 2 sub-dŏmo, – , – укротявам, подчинявам domo, 1 sub-dŭbĭto, –, – съмнявам се малко dubito, 1 sub-dūco, dūxi, ductum извличам изпод нещо, отмъквам, завличам;

скривам duco, 3

sŭb-ĕdo, ēdi, ēsum подяждам; подмивам, подкопавам (за вода) edo, 3 sub-eo, ii (īvi), ĭtum влизам под, прониквам; израствам;

настъпвам eo, ire

sub-habeo, –, habĭtum поставям на последно място, пренебрегвам habeo, 2 sŭb-haereo, –, – свързан съм haereo, 2 sŭb-iæceo, iacui, – лежа под iaceo, 2 sŭbĭcio, iēci, iectum подхвърлям, поставям под iacio, 3 sŭbĭgo, ēgi, åctum подкарвам, покорявам, заробвам ago, 3 sŭb-invĭdeo, vīdi, vīsum завиждам малко invideo, 2 sŭb-invīto, –, – давам да се разбере, намеквам invito, 1 sŭb-īrascor, iråtus sum сърдя се малко irascor, 3 sub-iŭgo покорявам, поробвам iugo, 1 sub-iungo, iūnxi, iūnctum привързвам, присъединявам iungo, 3 sub-låbor, låpsus sum промъквам се незабелязано labor, 3 sub-lĕgo, lēgi, lēctum събирам, прибирам lego, 3 sub-lĕvo195 повдигам нагоре, поддържам, подкрепям levo, 1 sub-lĭgo привързвам, връзвам земед. ligo, 1 sub-lĭno, –, – намазвам, натривам (отдолу) земед. lino, 3 sub-lūceo, –, – светя, проблясвам под luceo, 2 sub-luo, lui, lūtum подмивам, тека около (за река) luo, 3 sub-meo, –, – преминавам meo, 1 sub-mergo, mersi, mersum потапям, потопявам mergo, 3 sub-ministro196 доставям, пращам ministro, 1 sub-mitto, mīsi, missum поставям под нещо, пускам надолу, отпускам mitto, 3 sub-mŏneo, monui, – припомням тайно moneo, 2 sub-mŏveo, mōvi, mōtum отстранявам, отдалечавам, прогонвам moveo, 2 sub-mūto, –, – заменям, променям muto, 1 sub-murmŭro, –, – мърморя си murmuro, 1 sub-nåscor, nåtus sum подраствам, израствам nascor, 3 sub-næto, –, – плавам надолу по течението nato, 1 sub-necto, nexui, nexum подвързвам, привързвам necto, 3 sub-nĕgo, åvi, – почти отказвам nego, 1 sub-nŏto приписвам, записвам, отбелязвам noto, 1 sŭb-offendo, –, – възбуждам неудоволствие offendo, 3 sŭb-ŏlet (mihi) impers. мирише; чувствам oleo, 2 sub-orior, – отново възниквам orior, 4 sŭb-ōrno снабдявам; въоръжавам orno, 1 sub-remĭgo, –, – греба, плавам след remigo, 1 sub-rēpo, rēpsi, rēptum припълзявам, прокрадвам се repo, 3 sub-rīdeo, rīsi, rīsum подсмихвам се rideo, 2 subrĭgo (surrĭgo, surgo), rēxi, rectum

издигам, вдигам високо; издигам се, въздигам се, ставам от; започвам; раста

rego, 3

195

Тук, както и при глаголите surgo и suspicio, се вижда ясно родството между sub и super. 196

Като suppedĭto.

74

sub-ringor глухо мърморя; малко се мръщя ringor, 3 sub-rŏgo предлагам за преизбиране; отново или

допълнително избирам; допълвам закон юрид.

rogo, 1

sub-rŭbeo, –, – руменея rubeo, 2 sub-ruo, rui, rŭtum подкопавам, подравям, събарям ruo, 3 sub-scrībo, scrīpsi, scrīptum пиша под нещо, подписвам; внасям писмено

обвинение юрид. scribo, 3

sub-sĕco, secui, sectum отрязвам отдолу, подрязвам seco, 1 sub-sentio, sēnsi, – подозирам sentio, 4 sub-sĕquor, secūtus sum следвам непосредствено, вървя след;

подражавам sequor, 3

sub-sĕro, –, sertum привеждам, притурям sero, 3 sub-sĕro, –, – сея, садя (нещо вместо друго) земед. sero, 3 sub-servio, –, – робувам, покорявам се servio, 4 sub-sīdo, sēdi, sessum присядам, сядам; дебна sido, 3 sub-signo приписвам долу; цитирам; гарантирам с

подписа си юрид. signo, 1

subsĭlio, silui (silii), – скачам нависоко, подскачам salio, 4 sub-sisto, stĭti, – спирам се, оставам, пребивавам sisto, 3 sub-sortior, ītus sum отново или допълнително избирам по

жребий юрид. sortior, 4

sub-sterno, stråvi, stråtum постилам отдолу, подлагам sterno, 3 substĭtuo, stitui, stitūtum поставям след, излагам, предлагам; заменям statuo, 3 sub-sto, –, – в наличие съм, съществувам; издържам,

устоявам sto, 1

sub-stringo, strīnxi, strictum стягам отдолу, привързвам stringo, 3 sub-struo, strūxi, strūctum поставям основи struo, 3 sub-sŭm, fui, – съм, намирам се под или вътре; съдържам се,

заключавам се; скривам се sum, esse

sub-suo, –, – подшивам, обшивам отдолу suo, 3 sub-tendo, tendi, tentum (tēnsum) притягам, затягам техн. tendo, 3 sub-tĕro, trīvi, trītum изтърквам, изтривам tero, 3 sub-texo, texui, textum пришивам; прикрепям; обвивам;

присъединявам, добавям texo, 3

sub-tĭmeo, –, – боя се тайно, опасявам се timeo, 2 sub-træho, tråxi, tractum извличам изпод, измъквам traho, 3 sub-urgeo, –, – притискам близо до, доближавам urgeo, 2 sub-ūro, –, ustum леко обгарям uro, 3 sub-vĕho, vēxi, vectum докарвам, подвозвам veho, 3 sub-vĕnio, vēni, ventum идвам на помощ, помагам venio, 4 sub-vĕreor, – боя се донякъде, страхувам се vereor, 2 sub-verto, verti, versum преобръщам, събарям, разрушавам verto, 3 sub-vŏlo, –, – хвъркам нагоре, излитам volo, 1 sub-volvo, –, – търкалям нагоре volvo, 3 suc-cēdo, cessi, cessum влизам, навлизам, взимам върху себе си cedo, 3

75

succendo, cendi, cēnsum запалвам, подпалвам *cando, 3197, срв. candeo, 2

suc-centurio, –, åtum зачислявам в центурия; държа в резерв воен. centurio, 1 suc-cerno, crēvi, crētum пресявам cerno, 3 succīdo, cīdi, cīsum подсичам, отсичам; покосявам caedo, 3 succĭdo, cĭdi, – падам, рухвам, срутвам се cado, 3 suc-cingo, cīnxi, cīnctum препасвам, опасвам cingo, 3 succĭno, –, – припявам, пригласям cano, 3 suc-clåmo викам в отговор clamo, 1 suc-cresco, crēvi, crētum подраствам, израствам cresco, 3 suc-cŭbo, –, –198 лежа долу или под нещо cubo, 1 suc-cumbo, cubui, cubĭtum падам (под нещо); отпускам се; лежа в

постеля *cumbo, 3 = cubo, 1

suc-curro, curri, cursum пробягвам под нещо, отивам срещу, тичам на помощ; съдействам

curro, 3

succŭtio, cussi, cussum разклащам, разтърсвам quatio, 3 suf-fĕro, sustŭli, – поднасям, поддържам, понасям; издържам fero, ferre suf-fervefacio, –, factum подгрявам fervefacio, 3 suf-ferveo, –, – кипвам леко техн. ferveo, 2 suffĭcio, fēci, fectum боядисвам; избирам на нечие място,

замествам; доставям; достатъчен съм199 facio, 3

suf-fīgo, fīxi, fīctum забивам, заковавам figo, 3 suf-flo надувам; разпалвам flo, 1 suf-fluo, –, – протичам под (за река) fluo, 3 suf-fŏdio, fōdi, fossum подкопавам, подривам fodio, 3 suffringo, frēgi, fråctum пречупвам, строшавам frango, 3 suf-fŭgio, fūgi, – избягвам fugio, 3 suf-fulcio, fulsi, fultum подпирам, подкрепям fulcio, 4 suf-fundo, fūdi, fūsum подливам, сипвам под, вливам fundo, 3 suf-fūror, – открадвам, крада тайно furor, 1 sug-gĕro, gessi, gestum натрупвам; подхвърлям; присъединявам gero, 3 suggredior, gressus sum приближавам се; атакувам gradior, 3 sum-måno, –, – намокрям mano, 1 sūmo, sūmpsi, sūmptum взимам, събирам; взимам на заем; приемам;

присвоявам си emo, 3

sup-paenĭtet me impers. разкайвам се малко paenitet me impers.

sup-palpor, – лаская малко palpor, 1 sup-paræsītor, – умилквам се като паразит parasitor, 1 sup-pæteo, –, – простирам се надолу pateo, 2 sup-pĕto, petīvi (petii), petītum намирам се в достатъчно количество, стигам peto, 3 sup-pīlo, –, pilåtum 200 тайно отнасям; крада pilo, 1201, срв.

compilo, 1

197

Съществуването на прост глагол се предполага от производните accendo, incendo и succendo. 198

Глаголът се среща рядко (Apul. Met.1, 12; 9, 26.) 199

Синоним на suppedĭto и на substĭtuo. 200

Синоним на surripio. Среща се у комиците.

76

suppingo, pēgi, påctum заковавам, подковавам отдолу pango, 3 sup-pleo, plēvi, plētum допълвам, изпълвам pleo, 2 supplōdo, plōsi, plōsum тропам, удрям; ръкопляскам plaudo, 3 sup-pōno, posui, posĭtum подлагам, подставям, поставям под pono, 3 sup-porto докарвам, донасям; доставям porto, 1 supprĭmo, pressi, pressum притискам; задържам, укривам premo, 3 sup-pŭdet me impers. малко ме е срам pudet impers. sup-pŭto изчислявам, пресмятам puto, 1 sup-pŭto подрязвам земед. puto, 1 sur-rēpo, rēpsi, rēptum пълзя под, незабелязано се промъквам repo, 3 surrĭpio, ripui, reptum отнемам с измама, открадвам rapio, 3 sus-cēnseo, cēnsui, cēnsum и succēnseo

порицавам, укорявам; гневя се срещу някого; сърдя се202

censeo, 2

suscĭpio, cēpi, ceptum подхващам, поддържам; признавам; приемам capio, 3 sus-cĭto повдигам; подбуждам cito, 1 sus-pendo, pendi, pēnsum окачвам под нещо, закачвам; подпирам;

поставям в зависимост pendo, 3

suspĭcio, spēxi, spectum гледам нагоре, съзерцавам; почитам; гледам с подозрение

*specio, 3

suspīro (дълбоко) въздишам (по някого); тъгувам поет.

spiro, 1

sustĭneo, tinui, tentum поддържам, служа за опора, подпирам; издържам; изпълнявам пост или роля

teneo, 2

sus-tollo, –, – повдигам, издигам tollo, 3 23. subtĕr.203

Значение: “отдолу, долу”.

subter-dūco, duxi, – измъквам тайно, отвеждам duco, 3 subter-fŭgio, fūgi, – избягвам тайно, измъквам се fugio, 3 subter-låbor, – промъквам се под; изплъзвам се; протичам под (за

река) labor, 3

subter-vŏlo летя под нещо; излитам volo, 1

24. sŭpĕr. Значение: “превишаване, положение или движение над; остатък, излишък”

sŭpĕr-accommŏdo, –, –204 нагласявам, натъкмявам отгоре accommodo, 1 sŭpĕr-acervo, –, – натрупвам acervo, 1 sŭpĕr-addo, –, dĭtum прибавям addo, 3 sŭper-aggĕro, –, – засипвам земед. aggero, 1

201

Глаголът е деноминативен. Той произхожда от pīla, ae (колона, грамада) и означава “поставям колона,

натрупвам на грамада”. Едва у Амиан Марцелин има значение “крада”. Класически е другият композитум на

pīlo – compīlo. 202

Това значение се е развило вследствие на погрешно сближаване със succensus, p.p.p. от succendo. Erout–

Meillet, p. 174. 203

Смята се за усилена форма на sub. Ernout–Meillet, p. 992. 204

Тук, както и на много други места, се наблюдава струпване на две или дори три представки. Явлението е

характерно за късния език.

77

super-asto, –, – стоя върху asto, 1 super-calco, –, – тъпча, утъпквам земед. calco, 1 super-cēdo, cessi, – прекрачвам cedo, 3 super-contĕgo, tēxi, – прикривам отгоре contego, 3 super-corruo, –, – рухвам corruo, 3 super-cresco, crēvi, – раста нагоре медиц.; присъединявам

се; превъзхождам cresco, 3

super-cŭbo, åvi, – лежа отгоре cubo, 1 super-curro, –, – изпреварвам, надминавам,

превъзхождам curro, 3

super-dēlĭgo, –, – привързвам отгоре deligo, 1 super-dīco, –, – добавям към казаното dico, 3 super-do, –, –205 прилагам, полагам отгоре медиц. do, 1 super-ēmĭneo, –, – надминавам, превъзхождам emineo, 2 super-ēmŏrior, – умирам (върху нещо) поет. emorior, 3 super-eo, –, – преминавам eo, ire super-exalto, –, åtum възвеличавам, превъзнасям exalto, 1 super-fĕro, tŭli, låtum нося през, пренасям; задържам се fero, ferre super-fēto, –, – зачевам отново медиц. feto, 1 super-fīgo заковавам, приковавам figo, 3 super-fīo, – в излишък съм fio, fieri super-fluo, flūxi, – разливам се; в изобилие съм fluo, 3 super-fulgeo, –, – блестя отгоре fulgeo, 2 super-fundo, fūdi, fūsum разливам, изливам; разпространявам fundo, 3 supergrĕdior, gressus sum прекрачвам, преминавам;

превъзхождам gradior, 3

super-hæbeo, –, – имам отгоре habeo, 2 super-iaceo, –, – лежа или се намирам горе (върху) iaceo, 2 super-ĭacio, iēci, iectum хвърлям върху, надхвърлям iacio, 3 super-iacto, –, - подхвърлям; прескачам iacto, 1 super-illĭgo, –, åtum привързвам отгоре земед. illigo, 1 super-illĭno, –, illĭtum намазвам отгоре, втривам медиц. illino, 3 super-immĭneo, –, – издигам се над; надвисвам immineo, 2 super-impendeo, –, – надвисвам impendeo, 2 super-impōno, posui, posĭtum поставям отгоре, натрупвам impono, 3 super-incĭdo, –, – падам отгоре incido, 3 super-incrēsco, crēvi, – израствам върху incresco, 3 super-incŭbo, –, – лежа отгоре cubo, 1 super-incumbo, –, – лягам върху или отгоре incumbo, 3 super-indūco, dūxi, ductum покривам отгоре, покривам induco, 3 super-induo, indui, indūtum надявам, намятам, обличам отгоре induo, 3 super-infundo, fūdi, fūsum наливам отгоре infundo, 3 super-ingĕro, –, gestum натрупвам ingero, 3 super-ingrĕdior, – спускам се отгоре, нападам ingredior, 3 super-inĭcio, iēci, iectum хвърлям отгоре inicio, 3 super-insterno, stråvi, stråtum постилам отгоре insterno, 3 super-instrĕpo, –, – гърмя върху; трещя поет. instrepo, 3

205

Cels. De medicina. 5, 28.

78

super-instruo, –, instrūctum надстроявам instruo, 3 super-intĕgo, –, – прикривам отгоре intego, 3 super-inungo, –, – намазвам или втривам отгоре медиц. inungo, 3 super-låbor, – плъзгам се, търкалям се отгоре labor, 3 super-lacrĭmo, –, – изпускам сълзи; отделям сок на капки

земед. lacrimo, 1

super-lĭno, lēvi, lĭtum намазвам отгоре lino, 3 super-mando, –, – сдъвквам mando, 3 super-meo, –, – тека; преплавам meo, 1 super-metior, mēnsus sum отмервам metior, 4 super-mĭco, –, – затъмнявам; превъзхождам mico, 1 super-mitto, mīsi, – насипвам, наливам mitto, 3 super-mūnio, –, – защитавам отгоре munio, 4 super-næto, åvi, – плувам, преплувам nato, 1 super-obruo, rui, obrŭtum затрупвам отгоре obruo, 3 super-occŭpo, –, – изненадвам occupo, 1 super-pendeo надвисвам, вися над pendeo, 2 super-pōno, posui, posĭtum поставям върху pono, 3 super-rådo, –, råsum изтривам, изчегъртвам rado, 3 super-ruo, –, – устремявам се, хвърлям се ruo, 3 super-scando (superscendo), –, – прескачам; вървя през scando, 3 super-scrībo, scrīpsi, scrīptum пиша отгоре scribo, 3 super-sĕdeo, sēdi, sessum седя върху или на; стоя начело;

избягвам sedeo, 2

super-sīdo, –, – сядам sido, 3 supersilio, –, – скачам върху; мятам се salio, 4 super-sisto, stĭti, – спирам се над sisto, 3 super-stagno, åvi, – разливам се като езеро stagno, 1 super-sterno, stråvi, stråtum постилам, покривам отгоре sterno, 3 super-sto, –, – стоя върху sto, 1 super-stringo, strīnxi, strīctum плътно стискам stringo, 3 super-struo, strūxi, strūctum строя върху, надстроявам struo, 3 super-sum, fui, – оставам жив, оцелявам; намирам се в

изобилие sum, esse

super-tĕgo, tēxi, tēctum покривам отгоре tego, 3 super-tendo, –, – опъвам отгоре техн. tendo, 3 super-træho, –, – измъквам, извличам traho, 3 super-urgeo, –, – прониквам отгоре urgeo, 2 super-væco, –, – излишен съм vaco, 1 super-vådo, –, – вървя през, преминавам vado, 3 super-vægor, – прекомерно се разраствам vagor, 1 super-vector, – нося се над vector, 3 super-vĕhor, vectus sum преминавам vehor, 3 super-vĕnio, vēni, ventum идвам върху; идвам неочаквано;

присъединявам се venio, 4

super-vīvo, vixi, – надживявам vivo, 3 super-vŏlĭto, åvi, – прехвръквам поет. volito, 1 super-vŏlo, –, – хвърча над, прехвръквам volo, 1 super-volvo, volvi, volūtum претълкулвам се volvo, 3

79

25. trāns. Представката пред гласни и пред повечето съгласни остава непроменена. Понякога се явява формата trā-. Пред дума, започваща със съгласната s, от представката изпада s. Значение: “движение или действие през нещо; завършеност на действие”. trå-do, dĭdi, dĭtum предавам, предоставям; връчвам; отдавам do, 1 trå-dūco, dūxi, ductum превеждам, прекарвам; водя покрай duco, 3 tråĭcio, iēci, iectum прехвърлям, прекарвам през; превозвам;

премествам iacio, 3

trå-lŏquor, – преминавам от една тема на друга; клюкарствам

loquor, 3

trå-næto преплавам nato, 1 trå-no преплавам; прелитам, преминавам no, 1 trans-æbeo, ii, ĭtum преминавам през, прониквам; преодолявам abeo, abire trans-ædĭgo, ēgi, åctum забивам, пронизвам adigo, 3 tråns-bĭbo, –, – изпивам изцяло bibo, 3 trånscendo, scendi, – преминавам, извършвам преход;

преплавам scando, 3

transcīdo, cīdi, cīsum отрязвам, прерязвам caedo, 3 tran-scrībo, scrīpsi, scrīptum приписвам, записвам; причислявам;

предавам; отстъпвам scribo, 3

tråns-curro, (cu)curri, cursum бягам, избягвам; преминавам бързо curro, 3 trånseo, ii (īvi), transītum преминавам, минавам покрай; преселвам

се eo, ire

trånsĕro, (serui), sertum присаждам, ашладисвам земед. sero, 3 tråns-fĕro, tŭli, låtum пренасям, превозвам; премествам;

предавам; превеждам fero, ferre

tråns-fīgo, fīxi, fīxum пробождам, пронизвам figo, 3 tråns-figūro променям, преобразявам figuro, 1 tråns-fluo, flūxi, – протичам (за река) fluo, 3 trans-fŏdio, fōdi, fossum пробождам, промушвам fodio, 3 tråns-fōrmo изменям, променям formo, 1 tråns-fŏro, –, – провъртам, пробивам foro, 1 tråns-fŭgio, fūgi, fugĭtum пробягвам; преминавам; дезертирам fugio, 3 tråns-fūmo, –, – изчезвам като дим поет. fumo, 1 tråns-fundo, fūdi, fūsum преливам, изливам; разпространявам fundo, 3 tråns-gĕro, –, – пренасям gero, 3 tråns-glūtio, –, glutītum 206 гълтам, поглъщам glut(t)io, 4 trånsgrĕdior, gressus sum прекрачвам, преминавам; излизам от

предели; престъпвам gradior, 3

transĭgo, ēgi, åctum прекарвам през, промушвам, пробождам; завършвам

ago, 3

transilio, silui (silīvi, silii), – прескачам, преминавам (границите на нещо); премълчавам

salio, 4

trans-lĕgo, –, – прочитам lego, 3 trans-lēgo, –, – предавам нещо по наследство юрид. lego, 1 206

Производният, както и простият глагол, са късно засвидетелствани.

80

trans-lūceo, –, – прозрачен съм, пропускам светлина luceo, 2 trå-meo преминавам; прониквам meo, 1 tråns-mĭgro преселвам се migro, 1 tråns-mĭneo, –, – промъквам се, излизам наяве mineo, 2 tråns-mitto, mīsi, missum изпращам, препращам, прехвърлям,

пренасям; прекарвам mitto, 3

tråns-mŏveo, mōvi, mōtum премествам, придвижвам moveo, 2 tråns-mūto, –, – променям, изменям, сменям muto, 1 tråns-nōmĭno, åvi, – преименувам nomino, 1 tråns-nŭmĕro, –, – преброявам numero, 1 tråns-pōno, posui, posĭtum премествам, прекарвам; пресаждам pono, 3 trånspĭcio, –, – виждам, наблюдавам *specio, 3 tråns-porto превозвам, прекарвам, превеждам porto, 1 tråns-pungo, –, pūnctum пробождам pungo, 3 transtĭneo, –, – преминавам през teneo, 2 transūmo, –, sūmptum вземам; усвоявам sumo, 3 trån-suo, sui, sūtum прошивам техн. пробождам suo, 3 tråns-vĕho, vēxi, vectum превозвам, прекарвам veho, 3 tråns-verbĕro пробивам, промушвам; ранявам verbero, 1 tråns-verto, verti, versum обръщам, отвеждам verto, 3 tråns-vŏlo прелетявам, прехвръквам volo, 1 tråns-vŏro, åvi, – поглъщам, изяждам; прахосвам voro, 1

II. VERBA DEVERBATĪVA SUFFIXĀLIA

Отглаголни суфиксални глаголи

(1)Verba intensīva207–интензивни глаголи

Интензивните глаголи означават действие, което протича усилено, постоянно или трайно. Те се образуват от основата на миналото страдателно причастие или на супина на простия глагол с прибавянето на суфикса -t-a- (-s-a-) и са от първо спрежение.

abnūto, –, – кимвам в знак на несъгласие abnuo, 3 aborto, –, – раждам предварително aborior, 4 accepto приемам, получавам accipio, 3 adaucto, åvi, – непрекъснато увеличавам adaugeo, 2 adiuto, –, – помагам усърдно, съдействам adiuvo, 1 advecto, –, – подвозвам непрекъснато adveho, 3 advento, åvi, – бързо се придвижвам advenio, 4 207

Терминът произхожда от глагола intendo, tendi, tendum, 3 усилвам, напрягам.

81

adverso, åvi, – постоянно обръщам; внимателно следя

adverto, 3

affecto страстно се стремя, жадувам; достигам, придобивам

afficio, 3

afflīcto силно удрям, повреждам; мъча, терзая

affligo, 3

allecto всячески примамвам, привличам allicio, 3 amplexor обхващам; отнасям се с любов;

високо ценя amplector 3

annūto, –, – кимвам в знак на съгласие annuo, 3 aperto, –, – съвсем откривам aperio, 4 aspecto гледам, разглеждам, наблюдавам aspicio, 3 aspernor, åtus sum

отхвърлям с презрение, пренебрегвам, отклонявам

sperno, 3208

assentor, åtus sum

съгласявам се в нечия угода, угоднича, лаская

assentior, 4

assulto наритам, нападам assilio, 4 aucto, –, – непрекъснато увеличавам augeo, 2 canto пея; пея в съпровод на музикален

инструмент; звуча, произнасям заклинание; прославям

cano, 3

capto хващам, ловя capio, 3 certo старая се, състезавам се, споря cerno, 3 cesso бавя; бездействам; отдъхвам cedo, 3 cito привеждам в движение cieo, 2 coacto, –, – принуждавам cogo, 3 coepto действено пристъпвам към нещо coepio, 3 commentor внимателно обмислям,

размишлявам; изследвам comminiscor, 3

commēto, åvi, – често пътувам commeo, 1 compresso, –, – притискам, стеснявам comprimo, 3 compulso, –, – силно блъскам compello, 3 concĭto бързо движа concieo, 2 concurso сблъсквам се, срещам се, нося се concurro, 3 coniecto хвърлям; съобразявам, досещам се,

предполагам conicio, 3

cōnflīcto сблъсквам се, боря се, разорявам confligo, 3 cōnsector, åtus sum

следвам постоянно или неотстъпно consequor3

cōnsulto съветвам се, обмислям consulo, 3 convecto, –, åtum

карам, докарвам conveho, 3

convento, åvi, – събирам се постоянно convenio, 4 converso обръщам се; размишлявам converto, 3 crepĭto, –, – чукам, шумя силно, звънтя crepo, 1 dato, åvi, – давам do, 1 dēfēnso, –, – отбранявам упорито defendo, 3

208

Простият глагол spernor у Фронтин, aspernor. Ernout–Meillet, p. 964.

82

dēiecto, –, – хвърлям надолу deicio, 3 dēlecto забавлявам, развличам delicio, 3 depulso, –, – отблъсквам depello, 3 dēspecto, –, – гледам отгоре надолу, господством;

презирам despicio, 3

dēversĭto, –, – отбивам се (от път), свръщам deverto, 3 dēvōto обричам, жептвам; проклиням devoveo, 2 dicto казвам често, говоря; диктувам;

съчинявам dico, 3

discurso, –, – нося се назад-напред; преминавам бързо

discurro, 3

disiecto, –, – разхвърлям; разгонвам disicio, 3 dispenso разпределям, планирам; раздавам;

разпореждам се dispendo, 3

disserto обсъждам, разсъждавам dissero, serui, 3

dissulto, –, – отскачам; отразявам се; разпространявам се

dissilio, 4

ducto водя, предвождам; командвам duco, 3 ēdīcto, åvi, – съобщавам, известявам edico, 3 ēdisserto разглеждам обстойно edissero, 3 ēdŭco възпитавам, отглеждам educo, 3 efflicto, –, – бия до смърт effligo, 3 ēiecto, –, – изхвърлям eicio, 3 ēlecto, –, – измамвам elicio, 3 ēlēcto, –, – избирам eligo, 3 eructo бълвам; изригвам erugo, 3209 excepto изваждам; повдигам; ловя excipio, 3 exercĭto упражнявам се често или постоянно exerceo, 2 expulso изгонвам expello, 3 ex(s)erto, –, – изтръгвам, изваждам exsero, 3 exsulto скачам, подскачам exsilio, 4 extento изпъвам, изопвам extendo, 3 facto, –, – правя, върша facio, 3 falso, –, – подправям, фалшифицирам fallo, 3 fosso прокопавам fodio, 3 gesto нося gero, 3 grassor, åtus sum

вървя; действам gradior, 3

hieto, –, –210 зея hio, 1 iacto хвърлям, захвърлям често или с

голяма сила iacio, 3

incepto, åvi, – започвам, пристъпвам incipio, 3 incurso натъквам се на нещо incurro, 3 īnfecto, –, – тровя; възмущавам inficio, 3 iniecto, –, – захвърлям; хвърлям се inicio, 3 inspecto гледам, оглеждам се, зрител съм на inspicio, 3

209

Простият глагол rugo, 3, не е засвидетелстван. 210

Произхожда от *hi-ito Ernout–Meillet, p. 453.

83

inspūto, –, – оплювам inspuo, 3 insulto скачам, подскачам insilio, 4 intento заплашително протягам, насочвам,

заплашвам intendo, 3

intercurso тичам, бързам (между) intercurro, 3 interpello прекъсвам; възразявам;

интерпелирам юрид. нарушавам pello, 3

involūto, –, – завъртвам involvo, 3 irrēpto, –, – припълзявам irrepo, 3 ito, –, – вървя eo, ire labefacto разклащам, разтърсвам labefacio, 3 lacto примамвам, съблазнявам *lacio, 3 lūto плащам, погасявам *luito <luo, 3 merso потопявам, впускам се във вълните mergo, 3 mōto непрекъснато движа, привеждам в

(силно) движение moveo, 2

næto211 плавам no, 1 nexo, –, – здраво свързвам necto, 3 nūpto, –, – често се женя nubo, 3 nūto кимвам с глава, клатя се *nuo, 3 obdūcto, –, – често довеждам obduco, 3 obiecto хвърлям срещу, излагам; упреквам obicio, 3 obrēpto издебвам, прокрадвам се obrepo, 3 occepto започвам occipio, 3 occulto крия, прикривам occulo, 3 occurso тичам; отивам да срещна occurro, 3 offēnso, –, – удрям, блъскам offendo, 3 olfacto усещам мирис, мириша olfacio, 3 operto, –, – закривам, прикривам operio, 4 opto избирам *opio, 4 ostento излагам, предлагам ostendo, 3 pēnso отмервам, претеглям, меря pendo, 3 percurso, –, – бързо преминавам, скитам се percurro, 3 perdūcto, –, – водя някого с лоши намерения,

подвеждам perduco, 3

perpenso, –, – внимателно премервам pendo, 3 perrēpto пропълзявам, пълзя навсякъде perrepo, 3 perspecto разглеждам грижливо, гледам perspicio, 3 persulto скачам, нося се persilio, 4 pervolūto, –, – често търкалям; често обгръщам,

препрочитам pervolvo, 3

pisto, –, – кълцам, смачквам pinso, 1 placito, –, – много се харесвам някому placeo, 2 prae-canto, (åvi), åtum

омагьосвам cano, 3

praesulto скачам, танцувам praesilio, 4 presso мачкам, стискам, притискам premo, 3

211

Според Ernout–Meillet p. 673 простият глагол no, nare, *nato-s Fest., 168, 2,: Saepius nāre, ut dictitāre, factitāre.

84

porrixo, –, – силно опъвам, протягам porrigo, 3 prōcurso, –, – връхлитам procurro, 3 prōducto, –, – протакам, забавям, задържам produco, 3 prōgesto, –, – нося напред, поднасям progero, 3 proiecto, –, – порицавам, обвинявам proicio, 3 prōlåto разширявам, увеличавам proferre prōlecto привличам, прелъстявам prolicio, 3 prōmpto, –, – раздавам често или щедро promo, 3 prōpulso отбивам атака, защитавам propello, 3 prōspecto поглеждам prospicio, 3 pulso удрям силно, бия pello, 3 quasso разтърсвам quatio, 3 rapto насила грабвам, похищавам rapio, 3 recepto бързо взимам назад, оттеглям се,

обръщам се recipio, 3

recurso бързам назад, връщам се recurro, 3 rēiecto, –, – отблъсвам, отразявам reicio, 3 repēnso претеглям, уравновесявам rependo, 3 rēpto пълзя repo, 3 repulso, –, – отразявам repello, 3 respecto гледам, поглеждам назад, оглеждам

се respicio, 3

resulto отскачам, отеквам (за ехо), огласям се от

resilio, 4

retento задържам, спирам retineo, 2 ructo оригвам се *rugo, 3212 salto танцувам, играя хоро, подскачам salio, 4 sato сея sero, sevi, 3 sector, åtus sum придружавам, съпровождам sequor, 3 specto гледам, разглеждам, наблюдавам *specio, 3 spūto, –, – плюя, храча spuo, 3 sternūto кихам sternuo, 3 subiecto, –, – подлагам subicio, 3 subsulto, –, – подскачам subsilio, 4 subvecto докарвам, доставям, превозвам subveho, 3 subvento, –, – идвам на помощ subvenio, 4 subverso, –, – съсипвам, разорявам subverto, 3 suscepto, åvi, – предприемам suscipio, 3 suspecto гледам, съзерцавам; гледам с

недоверие, подозирам suspicio, 3

sustento поддържам, задържам, издържам sustineo, 2 taxo, –, – натискам, атакувам tango, 3 torto, –, –213 измъчвам, терзая torqueo, 2 tracto влача, влека; усещам, докосвам traho, 3 tråiecto, –, – пронизвам traicio, 3 trūso, –, – подкарвам, силно блъскам trudo, 3 tūtor, åtus sum осигурявам, запазвам, защитавам tueor, 2 212

Глаголът се среща само във форма rugo, 3; ructo и eructo. 213

Рядко срещан глагол.

85

vecto нося, карам veho, 3 verso въртя, обръщам verto, 3 vexo тласкам, гоня, безпокоя veho, 3 vīso разглеждам video, 2 volūto търкалям се volvo, 3 vomĭto, –, – бълвам, повръщам vomo, 3

(2)Verba frequentatīva vel iteratīva

Повторителни глаголи

Повторителните глаголи означават действие, което се извършва често или постоянно. Те се образуват от основата на миналото страдателно причастие, на супина или от сегашната основа на простия глагол и суфикса -ĭta- (-ĭsa-) и са от първо спрежение. Употребяват се преди всичко форми от сегашно време. Те произлизат предимно от интензивни глаголи, по-рядко от коренни. Срещат се в езика на комедията и у късните автори, но не и в класическата проза.

accesĭto, åvi, – идвам често accedo, 3 actĭto, åvi, – правя често, обикновено водя ago, 3 accūsĭto, –, – обвинявам accuso, 1 advolĭto, –, – летя (към) advolo, 1 agĭto привеждам в движение, устремявам се, гоня ago, 3 appellĭto обикновено наричам, назовавам appello, 1 auctĭto, åvi, – силно увеличавам augeo, 2 audīto слушам често audio, 4 cantĭto напявам (често или непрекъснато) canto, 1 captĭto, åvi, – усилено се стремя, упорито се домогвам capto, 1 clamĭto високо викам, възклицавам clamo, 1 cōgĭto, –, – събирам cogo, 3 conclamĭto, – – силно крещя conclamo, 1 clarigĭto, –, – свиквам, събирам clarigo, 1 coquĭto, –, – усилено варя coquo, 3 cubĭto, åvi, – често лежа, обикновено лежа; съжителствам;

разполагам на военен лагер cubo, 1

culpĭto, –, – сурово порицавам, силно упреквам culpo, 1 cursĭto често тичам; бягам насам-натам curso, 1 defensĭto, åvi, – често защитавам; постоянно вземам под своя

защита defendo, 3

dēversĭto, –, – отбивам се (от път), свръщам deverto, 3 dictĭto често говоря, казвам; твърдя dico, 3 diffundĭto, –, – разпилявам, разпръсвам diffundo, 3 dormīto214 сънен съм, спи ми се; заспивам dormio, 4 eiulito, –, – вия, жално ридая eiulo, 1 factito често или обикновено правя; практикувам facio, 3 febricĭto страдам от треска febrio, 4

214

Гласната i в dormī- и суфикса - ito.

86

fellĭto, –, – смуча, бозая felo, 1215 flagĭto216 настойчиво искам, изисквам *flag-, срв.

flagro, 1 fluĭto тека, струя fluo, 3 fugĭto бързо бягам, избягвам fugio, 3 fundĭto, –, – изливам, хвърлям fundo, 3 gestĭto, –, – обикновено нося gero, 3 habĭto обитавам, живея habeo, 2 haesĭto заседнал съм, затънал съм haereo, 2 hålĭto, –, – силно издишам halo, 1 iactĭto произнасям, чета, разказвам iacto, 1 imperĭto заповядвам impero, 1 improbĭto рязко осъждам improbo, 1 implicĭto, –, – сплитам, преплитам implico, 1 inclamĭto, –, – нахвърлям се с вик inclamo, 1 increpĭto одобрявам с вик, викам; хуля, обвинявам,

упреквам increpo, 1

incubĭto мътя217 incubo, 1 incursĭto, –, – нападам incurso, 1 itĭto вървя, ходя ito, 1218 lactĭto, –, – кърмя lacto, 1 lambĭto, –, – 219 лижа, ближа lambo, 3 latĭto скривам се, укривам се lateo, 2 låtĭto непрекъснато или често нося fero, ferre lectĭto усърдно събирам, чета внимателно lego, 3 lūsĭto играя, забавлявам се ludo, 3 månsĭto живея постоянно на едно място, пребивавам maneo, 2 medĭtor, åtus sum

мисля, размишлявам medeor, 2

merĭto заслужавам, получавам, спечелвам mereo, 2 minĭtor, åtus sum

заплашвам minor, 1

missĭto често или повторно изпращам mitto, 3 mitigĭto размеквам, правя мек mitigo, 1 mōtĭto, –, – често движа moveo, 2 multĭto, –, – наказвам строго multo, 1 mūtĭto, –, – сменям взаимно muto, 1 negito постоянно или упорито отричам nego, 1 nōminĭto, –, – наричам, именувам nomino, 1 nōscĭto познавам, забелязвам nosco, 3 obiurgĭto, –, – силно упреквам, укорявам obiurgo, 1 observĭto, åvi, –

ревностно наблюдавам observo, 1

obsōnĭto пирувам obsōno, 1

215

В надписи глаголът е засвидетелстван с едно l; така се среща и у Плавт. Ernout–Meillet, p. 343. 216

Глаголът е фреквентативно-интензивен. 217

У Плавт глаголът има смисъл на futuo, 3. 218

Глаголът е рядко срещан. 219

Глаголът е рядко срещан.

87

гр. occursĭto, –, – срещам се occurso, 1 palpĭto треперя, пулсирам, гърча се palpo, 1 parĭto, –, – приготвям (се) paro, 1 påscĭto, –, – паса (за животни) pasco, 3 pavĭto треперя, затрепервам paveo, 2 pēnsĭto грижливо претеглям, обмислям; заплащам penso, 1 perrogĭto, –, – разпитвам поред perrogo, 1 pīnsĭto, –, – чукам, кълцам pinso, 1 pollicĭtor, åtus sum

обещавам polliceor, 2

prånsĭto често или обилно закусвам prandeo, 2 pūrgĭto, –, – очиствам purgo, 1 querĭtor, – често или жално се оплаквам queror, 3 quaerĭto търся, питам усърдно quaero, 3 raptĭto, –, – похищавам, залавям rapio, 3 råsĭto обръсвам; често бръсна rado, 3 reclåmĭto гръмко възразявам reclamo, 1 requīrĭto, –, – разпитвам requiro, 3 restĭto, –, – спирам се често, бавя се resto, 1 rogĭto настоятелно или често питам rogo, 1 saltĭto, –, – танцувам salto, 1 scīscĭto(r) търся да узная, разузнавам scisco, 3 scrīptĭto често пиша, съчинявам scribo, 3 sēcubĭto, –, – лежа, спя secubo, 1 sessĭto постоянно или дълго седя sedeo, 2 solĭto, –, –220 имам навик soleo, 2 strepĭto, –, –221 издавам оглушителни звуци, силно викам strepo, 3 subigĭto, –, – съблазнявам, скланям subigo, 3 subrēctĭto, –, – обикновено ставам (от масата), вдигам се surgo, 3 terrĭto изплашвам, плаша, внушавам страх terreo, 2 tōnsĭto, –, –222 стрижа tondeo, 2 trånsvŏlĭto, –, – преминавам, прониквам transvolo, 1 trūsĭto, –, – подкарвам, подгонвам truso, 1 tudĭto, –, – непрекъснато тласкам tundo, 3 ūnctĭto, –, – мажа, намазвам, натривам unguo, 3 våstĭto правя безлюден, опустошавам vasto, 1 vectĭto нося, карам vecto, 1 vēndĭto опитвам се да продам vendo, 3 ventĭto, –, – често идвам, спохождам venio, 4 victĭto, –, –223 живея, храня се, съществувам vivo, 3 visĭto виждам, посещавам viso, 3 vocĭto обикновено наричам; винаги назовавам voco, 1 volĭto летя насам-натам, прелитам от място на

място volo, 1

220 Единствен пример у Авъл Гелий.

221

Глаголът е рядко срещан и поетичен.

222

Plaut. Bacch., 1127.

223

Употребяват го Плавт и Теренций.

88

(3)Verba incohatīva224

Начинателни глаголи Начинателните глаголи означават начало, настъпване или усилване на

действие. Те се образуват от корена на глагола (обикновено от второ спрежение) и суфикса -sc-225 и са от трето спрежение. Твърде често се свързват с представки226.

abolēsco227, abolēvī, – постепенно загивам, пропадам, изчезвам

ab+*oleo, 2

acesco, acui, – започвам да се вкисвам; прокисвам

aceo, 2

adaugēsco, –, – увеличавам се, раста, усилвам се

ad+augeo, 2

addormīsco, –, – задрямвам ad+dormio4 adhaeresco, adhaesi, adhaesum

прилепвам, засядам; запечатвам се

ad+haereo, 2

adolēsco, adolēvī, adultum подраствам, раста, съзрявам ad+*oleo, 2 aegrēsco, –, – заболявам aegreo, 2 albēsco, –, – белея се, ставам бял albeo, 2 albicåsco, –, – светлея, святкам albico, 1 alesco, –, – израствам, увеличавам се alo, 3 algēsco, alsi, – мръзна, простудявам се algeo, 2 allubēsco, –, – започва да ми харесва L lubet impers. amåsco, –, – започвам да обичам amo, 1 apiscor, aptus sum достигам, добирам се *apio, 3228 årdēsco, arsi, – разгарям се, пламвам ardeo, 2 aresco, arui, – съхна, засъхвам areo, 2 augēsco (augisco), –, – увеличавам се augeo, 2 calesco, calui, – нагрявам се, сгорещявам се caleo, 2 calvēsco, –, – оплешивявам, олисявам;

линея (за птици); оредявам (за растения)

calveo, 2

candēsco, candui, – заблестявам; засиявам candeo, 2 canēsco, canui, – ставам сребристо бял, сивея,

старея caneo, 2

clårēsco, clarui, – ставам светъл, светлея; clareo, 2

224

Някои автори предпочитат термина inchoativa. 225

Глаголите, образувани с този суфикс, са два типа: първични и производни. Производните са също два типа:

отглаголни и отименни. 226

Например глаголи като ex-cande-scere, in-tume-scere не произхождат от *ex-candere, *in-tumere, т.е.

представките са част от новообразувания глагол, при това невинаги с ясно изразено значение. 227

Съществуват няколко първични глагола, които при образуването на сегашната си основа присъединяват -sc-

непосредствено към глаголния корен: pasco, pavi; cresco, crevi; glisco; hisco; suesco, suevi; posco, poposci; nosco,

novi; disco, didici; nascor, natus sum; paciscor, pactus sum; ulciscor, ultus sum; comminiscor, commentus sum;

nanciscor, nactus sum. 228

Засвидетелстван единствено като глоса: apio, *epi (cf. co-epi), aptus, 3.

89

изяснявам co-alēsco, alui, alĭtum сраствам се, слепвам се,

съединявам се cum+alo, 3

co-horrēsco, rui, – разтрепервам се от страх cum+horreo, 2 concalēsco, -calui, – стоплям се, нагрявам се;

запламтявам cum+caleo, 2

concrēbrēsco, crebrui, – зачестявам, усилвам се; израствам

cum+creber, bra, brum

concupīsco, cupivi, (pii), cupītum 229

обзет съм от желание, жадувам

cum+cupio, 3

condolesco, condolui, – страдам cum+doleo, 2 condormisco, dormīvi, – заспивам cum+dormio, 4 confervēsco, ferbui, – кипвам, пламвам cum+ferveo, 2 con-tåbēsco, tabui, – съхна, вехна cum+tabeo, 2 conticēsco, ticui, – замлъквам, утихвам cum+taceo, 2 contremīsco, tremui, – треперя от страх, боя се cum+tremo, 3 con-silēsco, silui, – млъквам, замълчавам;

утихвам поет. cum+sileo, 2

consenesco, consenui, – старея, остарявам cum+seneo, 2 convalesco, convalui, – оздравявам cum+valeo, 2 convirēsco, –, – покривам се със зеленина cum+vireo, 2 dē-fervēsco, fervi (ferbui), – прекипявам, утихвам de+ferveo, 2 delitesco (delitisco), delitui,

– крия се, укривам се de+lateo, 2

dēsūdåsco, –, –230 много се изпотявам de+sudo, 1 dīlūcēsco, luxi, – светя, сия dis+luceo, 2 dispålēsco, –, – разпространявам се dispalor, 1 ēdormīsco, –, – наспивам се ex+dormio, 4 effervesco, effervi, – кипвам, вълнувам се ex+ferveo, 2 effloresco, efflorui, – разцъфтявам, цъфтя ex+floreo, 2 elanguesco, elangui, – отслабвам, изнемогвам ex+langueo, 2 emarcesco, marcui, – слабея, съхна, вехна ex+marceo, 2 enitesco, enitui, – заблестявам, засиявам ex+niteo, 2 erubesco, erubui, – почервенявам, поруменявам ex+rubeo, 2 exacesco, acui, – вкисвам, ставам кисел ex+aceo, 2 exalbesco, exalbui, – белея; бледнея ex+albeo, 2 exardesco, exarsi, exarsum разгорявам се;

възпламенявам се ex+ardeo, 2

ē-vīlēsco, vilui, – ставам евтин, губя цена ex+ vileo, 2 exaresco, arui, – съхна, изсъхвам ex+areo, 2 excandesco разпалвам се възпламенявам

се ex+candeo, 2

exhorresco, exhorui, – ужасявам се ex+horreo, 2 exolēsco, exolēvi, exolētum достигам зрялост; остарявам,

губя сили; излизам от ex+*oleo, 2

229

При този глагол, както и при collubescit, присъствието на представка и наставка маркират свършен вид.

Ernout–Meillet, p. 244, 563.

230

От всички производни на sudo, 1, (con-, ex-, in-, prae-, re-) само desudasco има инхоативен смисъл. Ernout–

Meillet, p. 997.

90

употреба ex-pallēsco, pallui, – побледнявам ex+palleo, 2 expavesco, –, – изплашвам се, ужасявам се ex+paveo, 2 expergiscor, experrectus

sum събуждам се, ободрявам се expergo, 3231

exputesco, –, – гния, развалям се ex+puteo, 2 ex-splendēsco, splendui, – заблестявам ex+splendeo,

2 exstīllēsco, –, – започвам силно да капя, да

сълзя exstillo, 1

extabesco, extabui, – слабея, чезна, вехна ex+tabeo, 2 extimesco, extimui, – плаша се, страхувам се ex+timeo, 2 fervēsco, –, – започвам да кипя ferveo, 2 flaccesco, –, – вехна, отслабвам flacceo, 2 flåvēsco, –, – получавам златистожълт

цвят flaveo, 2

florēsco, –, – разцъфтявам floreo, 2 frīgēsco, (frixi), – охлаждам се, изстивам frigeo, 2 frondēsco, frondui, – покривам се е листа (за

растение) frondeo, 2

gelasco, –, – замръзвам gelo, 1 gemisco, –, –232 започвам да стена gemo, 3 gemmasco, –, – напъпвам земед. gemma, ae gemmesco233 превръщам в скъпоценен

камък gemma, ae

haerēsco, –, – увиснал съм haereo, 2 hebēsco, –, – ставам тъп, притъпявам hebeo, 2 horrēsco, horrui, – започвам да треперя,

ужасявам се horreo, 2

(h)umesco, –, – ставам влажен или мокър, навлажнявам се

(h)umeo, 2

il-lūcēsco, lūxi, – светвам, засиявам in+luceo, 2 im-mædēsco, madui, – намокрям се, овлажнявам in+madeo, 2 im-pallēsco, pallui, – бледнея (от нещо) поет. in+palleo, 2 in-acēsco, acui, – вкисвам; неприятен съм in+aceo, 2 inalbēsco, –, – бледнея in+albeo, 2 in-algēsco, –, – студенея медиц. in+algeo, 2 inårdēsco, arsi, – запалвам се; поруменявам in+ardeo, 2 inårēsco, årui, – изсъхвам, съхна in+areo, 2 in-clårēsco, clårui, – прочувам се, ставам известен in+clareo, 2 indolesco, indolui, indolitum страдам, изпитвам болка in+doleo, 2 ingemīsco, ingemui, – започвам да стена in+gemo, 3 īnfervēsco, ferbui, – завирам, кипвам in+ferveo, 2 inhaerēsco, haesi, haesum прилепвам in+haereo, 2 in-horrēsco, horrui, – покривам се с пух;

настръхвам; треперя horreo, 2

231 Архаичен глагол, който е заместен през класическата епоха от производния си expergefacio.

232 От този глагол се среща перфектната форма ingemui.

233 Към тази група спадат и около 20 глагола, образувани от съществителни и прилагателни имена.

91

integrasco, –, – възобновявам се integer, gra, grum

intumesco, intumui, – надувам се, подувам се in+tumeo, 2 in-vælēsco, valui, – засилвам се, усилвам се,

ставам силен valeo, 2

inveteråsco старея, остарявам in+vetero, 1 labåsco, –, –234 клатя се, клатушкам се labo, 1 languēsco, langui, – отслабвам langueo, 2 latēsco, latui, – крия се lateo, 2 liquēsco, licui, – разтопявам се, ставам

прозрачен liqueo, 2

līvēsco, –, – ставам синкав liveo, 2 lucēsco (lucisco), luxi, – започвам да блестя luceo, 2 macēsco, –, – чезна, съхна, вехна maceo, 2 madēsco, madui, – намокрям се madeo, 2 marcēsco, marcui, – увяхвам, слабея marceo, 2 mucēsco, –, – покривам се с плесен,

развалям се muceo, 2

nanciscor nactus (nanctus) sum 235

случайно получавам; натъквам се, попадам

*nanco, 3, или*nancio (r), 4

nigrēsco, nigrui – чернея; тъмнея nigreo, 2 nitēsco, nitui, – ставам дебел, тучен; блестя niteo, 2 nivēsco, –, –236 ставам бял като сняг niveo, 2 ŏb-årdēsco, årsi, – загарям от слънце; сияя

насреща ob+ardeo, 2

ŏb-årēsco, årui, – засъхвам ob+areo, 2 obdormisco, obdormui, obdormitum

заспивам ob+dormio, 4

oblanguesco, oblangui, – уморявам се, отслабвам ob+langueo, 2 ŏb-marcēsco, –, – застарявам, вкоренявам се ob+marceo, 2 obsolēsco, obsolēvi, obsolētum

старея, увяхвам; излизам от употреба

ob+*oleo, 2

obstupesco, obstupui, – изумявам, стъписвам се ob+stupeo, 2 obticēsco, ticui, – замлъквам ob+taceo, 2 occallēsco, occallui, – ставам мазолест, втвърдявам

се, загрубявам ob+calleo, 2

pacīscor, pactus sum237 договарям се, сключвам договор

pax, pacis

pallēsco, pallui, – ставам бледен, побледнявам palleo, 2 patēsco, patui, – отварям се, ставам ясен pateo, 2 pavēsco, –, – разтрепервам се от страх paveo, 2 percalesco, calui, – нагорещявам се per+caleo, 2 perdolesco, –, – болезнено възприемам per+doleo, 2 perhorresco, perhorrui, – силно треперя per+horreo, 2

234 Глаголът е архаичен.

235

Създаден по модела apiscor/apio, paciscor/paco. От този глагол няма производни.

236

Глаголът е късен.

237

Съществуват още следните производни: compeciscor (compaciscor), depeciscor (depaciscor).

92

perolesco, perolēvi, – раста буйно per+*oleo, 2 perpudescit impers. започвам да се срамувам per+pudet

(me) impers. perprurisco, –, – започвам силно и тъпо да

боля ( за зъб); да смъдя (за рана)

per+prurio, 4

pertimesco, pertimui, – уплашвам се, боя се per+timeo, 2 praevalēsco, –, – ставам много силен per+valeo, 2 proficīscor, profectus sum отправям се, заминавам pro+facio, 3 pullulasco, –, – пускам филизи земед. pullulus, i pūtēsco, putui, – загнивам, разлагам се puteo, 2 putrēsco, putrui, – тлея, гния загнивам putreo, 2 quiēsco, quiēvi, quiētum почивам си, отдъхвам си *quieo, 2 recalēsco, calui, – отново се нагрявам;

разгорещявам се re+caleo, 2

recandēsco, recandui, – отново ставам бял (от пяна), пеня се

re+candeo, 2

refrigēsco, refrixi, – изстивам, охлаждам се re+frigeo, 2 relanguēsco, relangui, – отслабвам, изнемогвам re+langueo, 2 relūcēsco, lūxi, – започвам да сияя, ставам

светъл reluceo, 2

renīdēsco, –, – сияя, блестя renideo, 2 resipīsco, –, – отново идвам на себе си re+sapio, 3 reticesco, reticui, – замлъквам re+taceo, 2 retorrēsco, retorrui, – засъхвам re+torreo, 2 revirēsco, revirui, – отново се раззеленявам re+vireo, 2 revivisco, –, – отново оживявам,

възстановявам re+vivo, 3

rigēsco, rigui, – ставам твърд, вцепенявам се rigeo, 2 rubēsco, rubui, – ставам червен, червенея rubeo, 2 scīsco, scivi, scitum узнавам, разузнавам scio, 4 silēsco, –, – смълчавам се sileo, 2 splendēsco, splendui, – заблестявам splendeo, 2 subolēsco, –, – подраствам sub+*oleo, 2 tåbēsco, tabui, – разтопявам се tabeo, 2 tepēsco, tepui, – ставам топъл, стоплям се tepeo, 2 torpēsco, –, – вцепенявам се, вледенявам се torpeo, 2 torrēsco, –, – обгорен съм torreo, 2 tremesco, –, – (tremisco) затрепервам, разтрепервам се tremo, 3 tumēsco, tumui, – надувам се, подпухвам tumeo, 2 turgēsco, –, – напъпвам, наливам се,

изобилствам turgeo, 2

ulciscor, ultus sum отмъщавам *ulco, 3 ūvēsco, –, – ставам влажен, мокър,

намокрям си гърлото uveo, 2

valēsco, valui, – ставам силен, усилвам се, укрепвам

valeo, 2

vesperåscit, åvit impers. свечерява се vesper, i vigēsco, –, – ставам силен, укрепвам, vigeo, 2

93

разцъфтявам virēsco, virui, – зелен съм, зеленея (за

растение) vireo, 2

vīvēsco, –, – оживявам се ; усилвам се vivo, 3

(4)Verba desideratīva

Пожелателни глаголи Пожелателните глаголи изразяват желание или стремеж към някакво действие.

Според суфиксите си се разделят на две групи: A. Глаголи, които се образуват от бъдещото деятелно причастие (participium futūri

actīvi) на глагола: -tur-(us), (-sur-(us). Те са от четвърто спрежение на -tūri-o (-sūri-o)238.

adesurio, īvi, – усещам пристъп на глад adedo, 3 adulescentuo,

–, –239 държа се по младежки adulescens,

entis cacaturio, –, – много ми се ходи по нужда caco, 1 canturio, –, – много ми се пее canto, 1 cenaturio, –, – много ми се яде ceno, 1 empturio, –, – желая да купувам emo, 3 esurio много ми се яде, гладен съм edo, 3 habiturio, –, – желая да имам нещо habeo, 2 micturio, –, – много ми се пикае mingo, 3 morturio, –, – пожелавам смъртта си, иска ми

се да умра morior, 3

nupturio, –, – желая да се оженя nubo, 3 parturio мъча се да родя pario, 3 petiturio, –, – моля, домогвам се peto, 3 proscripturio,

–, – желая да обявя някого извън закона

proscribo, 3

scalpturio, –, – драскам, одрасквам scalpo, 3 scripturio, –, – имам желание да пиша scribo, 3 sullaturio, ––

240 искам да подражавам на Сула (ирон.)

Sulla, ae

taciturio, –, – имам желание да помълча taceo, 2 B. Глаголи, които се образуват от основата на глагола и суфикса -ess- или -iss-. Те

са от трето спрежение.241

238 Всичките глаголи се употребяват изключително в народния и в разговорния език.

239 Глаголът е деноминативен.

240 Глаголът е деноминативен.

241 Освен изброените глаголи на -ess-o тук спадат и няколко сегашни основи с наставката -ss-. Запазени форми в

първо лице: amasso, commonstrasso, enicasso, indicasso, levasso, servasso, opservasso, liberasso, peccasso, oblocassim,

94

arcesso arcessīvi, arcessītum 242

извиквам, призовавам на помощ

аccedo,3

capesso, capessīvi, capessītum243

алчно хващам, с готовност приемам

capio, 3

ex-opinisso244, –, – мисля предполагам opinor,1 incesso, incessīvi (incessi),

– настъпвам, нападам, атакувам

incedo,3

incipisso, –, – ревностно предприемам

incipio,3

facesso, facessīvi (ii), facessītum

ревностно изпълнявам facio, 3

lacesso, lacessīvi, lacessītum

дразня, безпокоя lacere, 3

petesso (petisso), –, – стремя се, домогвам се peto, 3

(5)Verba deminutīva Умалителни глаголи

Умалителните глаголи се образуват от глаголна или именна основа и суфикса -illa-.

Те са малко на брой, имат форми само от сегашната основа или само за сегашно време.

cantillo пея с трели, напявам *cantillus, i cavillor, åtus sum

осмивам, подигравам се, издевателствам

cavilla, ae

focillo сгрявам, стоплям *focillus, срв. foculus245

gracillo, –, – кудкудякам *gracillus, срв. graculus, i

murmurillo, –, –

мънкам, мърморя murmurillum, i

obstrigillo, –, –

стоя някому на пътя, преча

obstrigillus

oscillo люлея се oscillum, i satullo, –, – насищам satulus към satur scintillo блестя, святкам scintilla, ae

reconcilliasso; Запазени инфинитивни форми: impetrassere, oppugnassere. Kühner, p. 791-973. Към тази група не спадат

Плавтовите глаголи graecisso, според atticisso. Plaut. Men., 11, срв. αttikivzw. 242

Според Ernout-Meillet, p. 68, смисълът на глагола е дезидеративен, но етимологията му е неясна, има и форма

accerso. 243

Дворецки определя цялата група глаголи като интензивни. 244

Предполага се че този глагол е образуван от ex+opīnor и наставка -ízw. 245

Към тази група принадлежат и множество отименни глаголи, образувани от умалителни съществителни имена, напр.

gesticŭlor, ventilo, виж verba denominatīva. С деминутивно значение са и някои глаголи, образувани със суфикса -ica-:

fodĭco<fodio, 3, denominatīva от първо спрежение.

95

sorbillo, –, – сръбвам си sorbeo, 2 sūgillo покривам със синини,

насинявам; издевателствам

*sugillus

tītillo гъделичкам; възбуждам

titillus, i

vacillo люшкам се; колебая се *vacillus ustŭlo изгарям uro, 3

VERBA DENOMINATĪVA

ОТИМЕННИ ГЛАГОЛИ

Отименните глаголи се образуват от основата на имена (съществителни, прилагателни, числителни) и суфикси, характерни за четирите спрежения. При значителна част от тези глаголи се наблюдава и присъединяване на представки. Отименните глаголи са характерни за всички индоевропейски езици.

Първо спрежение - coniugatio prima.

Глаголите са твърде разнообразни по значение. В голямата си част са преходни. Предполага се, че първоначално основа на глаголите са били съществителни имена от първо склонение с основа на -å, като към тази основа се е прибавял суфикса je/jo: Пътят на това развитие може да се представи така: å основа + je/jo > ajo > åo > å . Примери за подобно развитие са: fŭgo, åre от fŭga, ae; cūro, å re от cūra, ae; corōno, åre от corōna, ae. По-нататък по аналогия за основа на деноминативни глаголи от първо спрежение са могли да служат имена от други склонения : lŏco, åre от locus, i; glacio, åre от glacies, ei. Суфикси за образуване на глаголи от първо спрежение: - å-re;246 - å-ri; -igå -re; -icå -re;-cinå-ri; -ulå-re; -illå -re; -ficå -re; -isså -re.

abnocto, –, – нощувам вън от къщи ab+nox, noctis abnōdo, –, åtum срязвам възли земед. ab+nodus, i accipitro, –, – издавам звуци като ястреб accipiter, tri accorpŏro, –, – здраво присъединявам ad+corpus, oris accūso оплаквам се, порицавам;

обвинявам юрид. ad+causa, ae

æcerbo, –, – правя горчив; влошавам, развалям acerbus, 3 æcervo247 натрупвам acervus, i ædaero248 оценявам, изразявам в пари ad+aera, um adminicŭlor, åtus поддържам, подпирам техн. adminiculum, i

246 Срв. аналогичното явление в ст.гр. език: timavw от timhv timav) nikavw от nivkh. 247

Незасвидетелстван преди Тит Ливий. 248

Глаголът е късно засвидетелстван.

96

sum adverbĕro, –, –249 удрям, бия ad+verbera, um adulescentior, – държа се като дете, вдетинявам се adulescens, entis adultĕro покварявам250; нарушавам

съпружеска вярност; фалшифицирам

ad+alter251

adversor, åtus sum

противя се, съпротивлявам се; възразявам

adversus, 3

advigĭlo бодърствам, бдително пазя ad+vigil, ilis aegrōto болен съм; западам aeger, 3 aemŭlor, åtus sum съревновавам се, състезавам се;

съпернича aemulus, 3

aequo правя равен, изравнявам aequus, 3 aestīvo прекарвам лятото, летувам aestivus, 3 aestuo пламтя, разгорявам се, вълнувам се aestus, us aeterno252, –, – увековечавам, обезсмъртявам aeternus, 3 aggĕro правя насип, насипвам, натрупвам agger, eris agglūtĭno прилепвам, привързвам gluten, inis ægīno, –, – въртя техн.; извъртам agina, ae albĭco, –, – ставам бял, белея (се) albus, 3 aliēno отчуждавам; отдалечавам,

отстранявам alienus, 3

allacrĭmo, –, – плача, проливам сълзи (по някакъв повод)

lacrima, ae

altercor,åtus sum253 споря, разменям реплики юрид.; карам се

*altercus254

alterno правя нещо с прекъсване, редувам; колебая се

alternus, 3

altĕro изменям, правя друг; влошавам alter, era, erum alto, –, åtum издигам, правя по-висок altus, 3 alumnor, åtus sum255 възпитавам; дресирам alumnus, i æmårĭco, –, – правя горчив; изпълвам с печал amarus, 3 æmoeno, –, åtum правя приятен, услаждам amoenus, 3 amplio разширявам, увеличавам, прославям;

отлагам, отсрочвам присъда юрид. amplus, 3

ampullor, åtus sum256

говоря високопарно ampulla, ae

angust(i)o стеснявам, ограничавам angustus, 3 anilĭtor, – старея (за жена) anilis, e ænĭmo оживявам, вдъхвам живот anima, animus

249

Освен verbĕro съществуват и отименните глаголи con-, de-, di-, e-, ob-, re- trans-verbĕro, deverbĕro

diverbĕro у Лукреций и transverbĕro 250

Adulterāre matrōnas. Suet. Aug., 67. 251

Според Ernout–Meillet, p. 35, adultĕro е altĕro, 1. ad altĕram (alterius uxōrem) se conferre. Fest., 22. 252

Hor. Carm., 4, 14. 253

В архаичния език съществува и активен глагол alterco. Депонентната форма е създадена може би според

rixor. Ernout–Meillet, p. 35. 254

Дублет на alternus, срв. и cascus.

255 Глаголът е късно засвидетелстван.

256 Hor. Ep., 1, 3, 14

97

anno, –, –257 преживявам година annus, i antīquo оставям старото, отхвърлям, не

приемам (законопроект) юрид. antiquus, 3

anxior, åtus sum в тревога съм, терзая се anxius, 3 appectŏro, –, – притискам към гърдите си ad+pectus, oris appropĕro258 ускорявам, бързам ad+properus, 3 æprīcor, åtus sum лежа, грея се на слънце apricus, 3 apto намествам натъкмявам,

приготвям, привеждам в готовност aptus, 3

æquor, åtus sum носа вода; пия вода aqua, ae arbĭtror, åtus sum наблюдавам, следя, мисля, смятам;

посреднича юрид., третейски съдия съм юрид.

arbiter, tri

arbusto засаждам земед. arbustum, i arcuo извивам (се), образувам дъга arcus, us æriĕto бода, мушкам (като овен); блъскам,

удрям aries, etis

armo въоръжавам, снабдявам arma, orum arto (arcto) стеснявам, ограничавам artus, 3 ascio дялкам с брадва техн. ascia, ae aspĕro правя неравен, заострям;

раздразвам, възмущавам asper,era, erum

assĕvēro проявявам твърдост, постоянствам; уверявам, свидетелствам

ad+severus, 3

asso, –, –259 пека assus, 3 assŏlo, åvi, – разрушавам, унищожавам ad+solum, i at-tumŭlo, –, (åtum) насипвам, засипвам ad+tumulus, i aucŭpo(r) ловя птици auceps, cipis augŭro(r) извършвам авгурски наблюдения,

тълкувам движенията на птиците, гадая религ.

augur, uris

aurīgo(r) управлявам колесница auriga, ae aurugĭno, –, – страдам от жълтеница медиц. aurugo, inis auspĭco(r) наблюдавам птиците, извършвам

птицегадание религ.; предприемам auspex, icis

bacchor, åtus sum празнувам Бакх; безумствам поет. Bacchus, i båiŭlo, –, – нося товар, носач съм, хамалин съм baiulus, i båsio260 целувам basium, ii bello водя война, воювам bellum, i bombĭlo, –, –261 жужа (за пчела) bombus, i brĕvio скъсявам, съкращавам brevis, e būcĭno тръбя, давам сигнал с тръба воен. bucina, ae

257

Единствено у Макробий 1, 12 annāre perennāreque в сакрална формула, посветена на Anna Perenna. 258

Като accelĕro. 259

Засвидетелстван след Апулей. 260

Глаголът е засвидетелстван у Катул. Класическият език го избягва. Плавт употребява само osculāri и

savium. Ernout–Meillet, p. 105. 261

Други форми: bombio, 4; bombisco, 3, bombico, 1. Късно засвидетелствани.

98

cæchinno, –, – смея се високо, кикотя се cachinnus, i262 cæcūmĭno заострям, наострям cacumen, minis caeco ослепявам caecus, i calceo и calcio обувам се calceus, i calco настъпвам, тъпча calx, calcis calcŭlo, –, – смятам, пресмятам calculus, i calīgo, -, - затъмнявам, покривам с мрак caligo, inis cælumnior, åtus sum клеветя, несправедливо или

злонамерено обвинявам calumnia, ae

camĕro (camæro), –, åtum

строя във вид на свод, покривам със свод техн.

camera, ae (camara)

cæmīno263 строя във вид на пещ техн. caminus, i cancello закривам с решетка техн. cancelli, orum capistro, (åvi), åtum привързвам земед.; впрягам capistrum, i carbuncŭlo, –, – страдам от цирей или синя пъпка 264

медиц. carbunculus, i

carīno265 обраствам с раковини (за молюска) зоол. carina, ae carnifĭco266 подлагам на мъчение, измъчвам carnifex, icis cætēno, –, –267 оковавам във вериги; привързвам земед. catena, ae cætillo олизвам блюдо; паразит съм catillus, i caupōnor, – търгувам caupona, ae causor, åtus sum оправдавам се, пледирам causa, ae cævo дълбая, ровя cavus, 3 cĕlĕbro често посещавам, оживявам,

съпровождам; празнувам; правя общоизвестен

celeber, bris, bre

cĕlĕro ускорявам, бързам celer, eris, ere cēno обядвам cena, ae centŭrio разделям войска на центурии воен. centuriatus, 3 cernuo, –, – (cernulo)268

хвърлям с главата надолу, събарям, катурвам

cernuus, 3

cēro намазвам с восък cera, ae cĭbo храня, нахранвам cibus, i cicåtrīco(r) заздравявам (за рана) cicatrix, icis cicŭro, –, – укротявам, опитомявам cicur, uris circĭno свивам в кръг circinus, i circŭlo правя кръгъл, окръглявам circulus, i circŭlor, – събирам се по групи, съставям

група circulus, i

clarĭco, –, –269 ярко светя, сияя clarus, 3

262

Глаголът е подражание на гр.kacízw. 263

Глаголът е обратно образувание от caminātus. Ernout–Meillet, p. 139. 264 гр. άnqrax. 265

Глаголът е обратно образувание от carinātus. Ernout–Meillet, p. 155. 266

Liv. 24, 15. 267

Според Oxford Latin Dictionary глаголи като catēno, clipeo, foedĕro, irascor, laqueo, luno, opīror, strio са

обратни образувания от съответните прилагателни на -ātus: catenātus, clipeātus, foederātus, irātus, laqueātus,

lunātus, operātus, striātus, докато у Дворецки те фигурират като чисто именни образувания. 268

У Сенека.

99

clårigo, (åvi), åtum270

тържествено изисквам удовлетворение религ..271

clarus, 3

clåro осветявам, правя ясен clarus, 3 clatro, –, (åtum) обрешетвам, снабдявам с решетка

техн. clatri, orum

claudĭco272 куцам, неизправен съм, не съм в ред273

*claudicus, 3274, срв. claudus, 3

clipeo, –, – въоръжавам се със щит clipeus, i coæcervo натрупвам, събирам накуп cum+acervus, i coagmento свързвам, съединявам техн. coagmentum, i coarto стеснявам, сгъстявам cum+artus, 3 coaxo съединявам с дъски, настилам под

техн. cum+axis, is (assis)

collŏco поставям, разполагам, издигам, разквартирувам воен.

cum+locus, i

col-līneo (и collīnio), åvi

насочвам направо, хвърлям cum+linea, ae

collūco, –, –275 разреждам (за растения) земед. cum+lucus, i collutulento, –, – обливам с кал, очерням cum+lutulentus, 3 cōlo прецеждам, очиствам техн. colum, i colōro оцветявам, обагрям, боядисвам color, oris combīno276 свързвам, съчетавам по две cum+bina cŏmĭtio, åvi, – свиквам народно събрание comitium, ii cŏmĭto(r) съпровождам, съпътствам comes, itis commæcŭlo зацапвам, опозорявам,

осквернявам cum+macula, ae

commŏdo оказвам услуга, услужвам commodus, 3 commūnĭco правя общ, съединявам, споделям communis, e como, –, –277 снабдявам сякаш с коси coma, ae compæro съединявам, съчетавам,

съпоставям compar, aris

complåno изравнявам, изглаждам cum+planus, 3 compendio, –, – съкращавам; убивам compendium, ii compĕrendĭno отлагам съдебно решение с три

дни юрид. като

comperendinus, 3 concamĕro покривам със свод техн. cum+camera, ae concenturio, –, – събирам по центурии воен.; натрупвам cum+centuria, ae

269

Според някои учени глаголите на -ĭc-o имат умалително значение, тъй като произхождат от умалителни

форми на прилагателни. Kühner, с. 958. 270

Образуван като litĭgo, pur(ĭ)go. 271

Clare rem repetĕre. 272

В класическия език замества claudeo, 2. 273

Срв. res claudicat работата куца. 274

При много глаголи на -āre липсва междинна номинална основа, както е при claudĭco, където се предполага

съществуването на умалително прилагателно *claudicus към claudus, 3. Същото явление е валидно за castigāre,

fatigāre, mitigāre, vacillāre. Kühner, p. 953.

275

Вероятно е съществувал глагол *lūco, чиито производни са collūco, interlūco, sublūco. Ernout–Meillet, p. 565.

276

Глаголът е късно засвидетелстван. Образуван е от numerāle distributīvum.

277

Глаголът е създаден според comans и comātus: Non est enim verbum como. Serv. ad Aen.,

468.

100

concilio съединявам, свързвам; привличам на своя страна

concilium, ii

concordo съгласен съм, хармонирам concors, rdis concrīspo, –, åtum правя къдрав или вълнист cum+crispus, 3 condĕcŏro украсявам, декорирам cum+decor, oris condenso278 уплътнявам, сгъстявам cum+densus, 3 conduplĭco, åvi, –279 удвоявам cum+duplex, icis cōnfarreo свързвам в брак чрез конфареация

религ. cum+farreus

confisco вземам за хазната, конфискувам cum+fiscus, i congĕmĭno удвоявам cum+geminus, 3 conglacio замръзвам cum+glacies, ei congraeco(r), –, – прахосвам като грък cum+Graecus, i congrĕgo280 събирам (в стадо) cum+grex, gis considĕro букв. наблюдавам звездите;

разглеждам, обмислям, съобразявам

consideratus; cum+sidus,eris, срв. desidero

consilior, åtus sum

съвещавам се, съветвам се; давам съвет

consilium, ii

consimĭlo, –, – уподобявам consimilis, e cōnsomnio, åvi, – мечтая cum+somnium, ii conspurco изцапвам; заразявам cum+spurcus, 3 consummo събирам, пресмятам; съединявам

техн. cum+summa, ae

contæbŭlo покривам с дъски, надстроявам техн.

cum+tabula, ae

contiōnor, åtus sum

свиквам събрание; произнасям реч пред събрание

contio, ōnis

contrīsto помрачавам, затъмнявам cum+tristis, e contŭmŭlo погребвам cum+tumulus, i conturmo разполагам по ескадрони воен. cum+turma, ae convåso прибирам, събирам cum+vasa, orum converbĕro силно удрям, бия, разбивам cum+verbera, um convīcior, åtus sum

хуля, оскърбявам, клеветя convicium, ii

convīvo, vīxi, vīctum281

съжителствам, живея с някого conviva, ae

convīvor, åtus sum

пирувам, заедно ям и пия convivium, ii

convulnĕro тежко наранявам cum+vulnus, eris corōno увенчавам, заобикалям, заграждам corona, ae cornīcor, åtus sum282

крещя като врана cornix, icis

corpŏro убивам; pass. правя телесен, corpus, oris

278 Синоним на conspisso, 1.

279

Срв. congemĭno, 1.

280

Според congrĕgo е създаден простият глагол grego, 1.

281

Засвидетелстван у Сенека. Създаден вероятно според гр. sumbiów.

282

По свидетелство на схолиаста глаголът е създаден от Персий (Pers. 5, 12.)

101

въплъщавам corrōbŏro правя здрав, заякчавам cum+robur, oris corrotundo закръглям; допълвам до кръгла

сума cum+rotundus, 3

crasso сгъстявам, удебелявам crassus, 3 cribro сея, пресявам земед. cribrum, i crīmĭnor, åtus sum обвинявам, оклеветявам crimen, minis crīspo накъдрям, привеждам във

вълнообразно движение crispus, 3

crŭcio разпъвам (на кръст), измъчвам crux, crucis crūdĭto, –, – страдам от лошо храносмилане crudus, 3 cruento окървавявам, обагрям с кръв cruentus, 3 crusto инкрустирам, облицовам техн. crusta, ae cūlo пъхам, бутам, мушкам culus, i culpo обвинявам, порицавам, осъждам culpa, ae cumŭlo събирам на куп, натрупвам cumulus, i cuneo вклинявам, правя клиновиден

техн. cuneus, i

cūro грижа се за нечии интереси; старая се

cura, ae

curto съкращавам, скъсявам curtus, 3 curvo извивам, превивам curvus, 3 cuspĭdo, –, åtum заострям техн. cuspis, idis damno порицавам; признавам за виновен,

осъждам юрид. damnum, i

dæpĭno, –, –283 поднасям на масата предп. daps, dapis

dealbo избелвам de+albus, 3 deargento, åvi, – ограбвам пари; покривам със

сребро de+argentum, i

deartuo разкъсвам на части de+artus, us

dēbĭlĭto284 отслабвам, обезсилвам debilis, e dĕcĭmo наказвам всеки десети войник,

изваждам децимация воен. decimus, 3

dēcollo обезглавявам collum, i decŏro украсявам, прославям срв. decus, oris dēcortĭco махам кора (на черупка) de+cortex, icis dĕcŭrio разделям на декурии воен. decuria, ae dĕcusso разполагам кръстообразно, във

вид на цифрата X техн. decussis (decem+as )

dēfaeco285 очиствам вино от мътилка земед. de+faex, faecis dēflocco286 премахвам мъх или вълна; правя

плешив de+floccus, 3

dēfrūgo, –, – отнемам плодове de+fruges, um

283 Заемка от гр. dapaνάw.

284

Глаголи като debilĭto, nobilĭto имат и интензивно значение. Kühner, p. 957.

285

Употребява се преди всичко p.p.p., от което е създаден глаголът. Ernout–Meillet, 326.

286

Plaut. Cas., 967.

102

dēfrūsto, –, – разрязвам на късове, на парчета de+frustum, i dēfrŭto, –, – приготвям вино от плодове или от

шира земед. defrutum, i

dēgĕnĕro израждам се; отчуждавам се; прераждам се

de+genus, eris

dēgrūmo, –, – изравнявам de+groma, ae (gruma)

dēlībĕro претеглям, обсъждам, обмислям de+libra, ae dēlĭbro премахвам кора, обелвам земед. de+liber, bri dēlumbo, – , åtum страдам от болки в кръста медиц.;

изкривявам; обезсилвам de+lumbi, ōrum287

dēnåso, –, – отнемам някому носа de+nasus, i dēnso сгъстявам, правя плътен земед. densus, 3 dēpĭlo лишавам от коса de+pilus, i dēpoc(ŭ)lo, –, – пропивам de+poculum, i dēpondĕro, –, – дърпам с тежестта си надолу de+pondus, eris dēponto, –, – лишавам от право на гласуване

юрид.288 de+pontus, i

dēpråvo изкривявам, развращавам de+pravus, 3 dēpretio обезценявам de+pretium, ii dērīvo отбивам, отвеждам de+rivus, i dēscobīno289 изтръгвам, одирам de+scobina, ae dēscrŏbo, –, –290 поставям, вмествам de+scrobis dēsīdĕro291 преставам да виждам,

констатирам; съжалявам за отсъствието на; търся, желая

срв. considero

dēsōlo изоставям, напускам; правя безлюден

de+solus, 3

dēspūmo премахвам пяна; разливам се като пяна

de+spuma, ae

dēsquåmo очиствам (от люспи), чистя de+squama, ae destillo капя de+stilla, ae292 dētrunco отсичам, отрязвам de+truncus, 3 dēvio отклонявам се встрани от пътя de+via, ae dēvirgĭno лишавам от девство de+virgo, inis diffåmo разгласявам, разпространявам dis+fama, ae diffluvio, –, – разцепвам dis+fluvius, ii digladior, –293 бия се ожесточено; споря

разгорещено dis+gladius, ii

dīgnor смятам за достоен, удостоявам dignus, 3 dīlåmĭno, –, – разцепвам, разчупвам dis+lamina, ae dīlåto разширявам, разпространявам dis+latus, 3

287 Според Дворецки, с. 303, от прилагателното delumbis, e.

288

Varr. Men., 393.Според Фест depontāni senes (de ponte deici) били наричани 60-годишните

мъже, които нямали право да минават по моста, за да гласуват.

289

Вероятно обратно образувание от descobinātus.

290

Tert. Resur. 7.

291

Създаден според considĕro, както desĕro според consĕro.

292

Има разлика в значението на gutta и stilla: Gutta imbrium est, stilla olei vel acēti.

293

У Цицерон според dimĭco.

103

dīlūcĭdo, åvi, – разяснявам dis+lucidus, 3 discordo, –, – не съм съгласен, живея в

несъгласие discors, cordis

disquåmo чистя риба от люспи dis+squama, ae dīto обогатявам dis, ditis diurno, –, – живея дълго diurnus, 3 dīvīno имам божие вдъхновение, предсказвам;

религ. предчувствам divinus, 3

divĭto, –, – обогатявам dives, itis domĭnor, åtus sum господствам, властвам dominus, i dōno подарявам, давам; награждавам donum, i dōto давам зестра, надарявам dos, dotis dŭplĭco удвоявам, уголемявам duplex, icis dūro правя твърд, закалявам durus, 3 ēbrio напивам се, пиян съм ebrius, 3 ēdento, –, – лишавам от зъби ex+dens, dentis effascĭno, –, –294 омагьосвам ex+fascinus, i effemĭno изнежвам ex+femĭna, ae effĕro правя див, свиреп; озлобявам ex+ferus, 3 effigio изобразявам effigies, ei effōco, –, – душа, удушвам ex+faux, cis effrēno, –, åtum295 пускам юзди; давам свобода effrenåtus <frena,

ōrum ēgĕlĭdo, –, – разтопявам egelĭdus, 3 egurgĭto, –, – изхвърлям ex+gurges, ĭtis ēlapĭdo, –, åtum очиствам от камъни техн. ex+lapis, ĭdis ēlaqueo, (åvi), åtum освобождавам (от примка ) ex+laqueus, i ēlīmĭno изнасям от прага навън, излизам;

разгласявам ex+limen, ĭnis

ēlinguo, –, – отрязвам езика някому, лишавам от език

elinguis, e

ēlonginquo, –, – отдалечавам се ex+longinquus, 3 ēmæcŭlo изчиствам петно ex+macŭla, ae ēmancĭpo освобождавам син от бащина власт

юрид.; предавам, отстъпвам в собственост

ex+manceps, cĭpis

ēmascŭlo, –, – скопявам, кастрирам ex+masculus ēmendo поправям, изправям, подобрявам ex+menda, ae ēmundo чистя, очиствам техн. ex+mundus, 3 emusco, –, – очиствам от мъх земед. ex+muscus, i ēnervo премахвам сухожилия медиц.;

отслабвам, изтощавам enervis, e

ēnōdo развързвам, изглаждам възли земед.

ex+nodus, i

ēnucleo изваждам ядка; изяснявам ex+nucleus, i ĕpŭlor, åtus sum обядвам, пирувам epŭlae, årum ĕquĭto яздя кон, препускам на кон eques, itis

294 Глаголът се среща у Плиний Млади и Авъл Гелий.

295

Глаголът е създаден от Силий Италик, а effrenātus се употребява в класическия език.

104

ērådīco изкоренявам; унищожавам ex+radix, īcis ērēmĭgo преплавам ( с весла) ex+remex, ĭgis ērīvo, –, – отвеждам вода техн., срв. derivo ex+rivus, i ērūdĕro очиствам земята от чакъл земед. ex+rudus, ĕris erūgo, –, – премахвам бръчки ex+ruga, ae ēvågīno изваждам от ножница ex+vagīna, ae ēvallo, åvi, – изхвърлям ex+vallum, i ēvĭro скопявам, кастрирам ex+vir, i ēviscĕro изтръгвам вътрешностите,

изтърбушвам ex+viscĕra, um

exæcerbo огорчавам, ядосвам ex+acerbus, 3 exåmĭno отмервам техн.; премервам; роя се examen, inis exæmurco, –, – отнемам пяна; щавя кожа техн. ex+amurca, ae exænĭmo лишавам от живот, убивам ex+anima, ae exballisto събарям с камъни ex+ballista, ae excĕrĕbro, –, – обезглавявам; счупвам някому

главата ex+cerebrum, i

excortĭco, –, – снемам кора на растение; одирам ex+cortex, ĭcis excūso извинявам, оправдавам (се) ex+causa, ae exdorsuo, –, – одирам или разкъсвам кожата на

гърба (при чистене на риба) ex+dorsum, i

exherbo, –, – очиствам от трева земед. ex+herba, ae exhērēdo обезнаследявам, лишавам от

наследство като exheres,

ēdis exhĭlæro развеселявам ex+hilarus, 3 exhonōro, –, – лишавам от чест, обезчестявам ex+honos, ōris exhūmōro, –, – освобождавам от течност медиц ex+humor, ōris exocŭlo лишавам от очи, изваждам някому

очите ex+ocŭlus, i

exŏnĕro разтоварвам, избавям се onus, oneris exorbĭto отклонявам ex+orbita, ae exosso обезкостявам ex+ŏs, ossis expallio лишавам от плащ ex+pallium, ii expalmo, –, –296 бия с ръка по лицето ex+palma, ae expiscor, åtus sum297 ловя риба ex+piscis, is expectŏro изпъждам, премахвам (от гърдите

си ) ex+pectus, ŏris

explåno изравнявам ex+planus, 3 exprŏbro укорявам, порицавам ex+probrum, i ex(s)ænio очиствам (от гной) медиц.;

премахвам ex+sanies, ei

exsatŭro насищам, удовлетворявам ex+satur, ŭra, ŭrum

ex(s) ĕquior, åtus sum

погребвам exsequiae, årum

exsicco изсушавам siccus, 3

296 Глоса у Изидор.

297

Est diligentissĭme quaerĕre ubinam pisces lateant: ergo tractum verbum a piscatoribus. Don. ad

Ter. Phorm., 382.

105

exspūmo, –, – гноя, гноясвам медиц. ex+spuma, ae exstīllo, åvi, – силно капя, струя, сълзя ex+stilla, ae exstimulo подстрекавам, подбуждам ex+stimulus, i exstirpo изкоренявам земед. ex+stirps, pis exsūc(c)o лишавам от жизнен сок ex+succus, i ex(s) ŭlo заточен съм, живея в изгнание exul, exŭlis ex(s)urdo правя глух, оглушавам ex+surdus, 3 extĕnuo изтънявам, раздробявам ex+tenuis, e extĕrĕbro изваждам с пробиване, изкопавам ex+terebra, ae extermĭno298 изгонвам, изпъждам ex+termĭnus, 3 extråneo, åvi, –299 смятам за чужд, отнасям се като с

чуждо дете extraneus, 3

extrīco разплитам, оправям ex+tricae, årum exūbĕro изобилствам ex+uber, ĕra,

ĕrum exulcĕro разранявам, повреждам ex+ulcus, ĕris exulŭlo вия, призовавам с вопли ex+ulŭla, ae exundo изливам се, разливам се ex+unda, ae fabrĭco(r) приготвям, правя, споря; създавам fabrica, ae fåbŭlor, åtus sum300 приказвам, разговарям fabŭla, ae facētior, –301 остроумнича facetiae, årum faenĕror (fēnĕror) давам под лихва faenus, ŏris fæmŭlor, åtus sum слугувам, робувам famulus, i fåno, –, –302 освещавам fanum, i farcĭno, –, –303 напълвам, изпълвам farcina, ae fascĭno урочасвам fascinum, i fascio привързвам fascisa, is fastīgo заострям fastigatus fatīgo304 изморявам предп. *fatis, вж.

affatim, срв. fatisco, fessus

fĕbrĭcĭto имам треска медиц. febris, is fēcundo правя плодороден fecundus, 3 fermento подквасвам земед. fermentum, i ferrūmĭno споявам, скрепявам техн. ferrumen, ĭnis festūco забивам, трамбовам техн. festūca, ae feto, –, –305 раждам, произвеждам fetus, 3 fĭgŭlo, –, – лепя, слепвам figŭlus, i fĭgūro давам форма, оформям figūra, ae firmo правя здрав, укрепявам, усилвам firmus, 3 fissĭcŭlo, –, –306 разглеждам разрезите на *fissicŭlus, срв.

298 Рядко употребяван Цицеронов глагол.

299

Глаголът е засвидетелстван у Апулей.

300

Fabŭlor и sermocĭnor са синоними на loquor в разговорния език.

301

Facētior, както и facēto са рядко срещани и късни глаголи.

302

Varr. L. L., 54, 6.

303

Дублет в народния език на farcio, 4.

304

Според Ernout–Meillet, p. 336, fatigo има глаголен корен.

305

Възможно е глаголът да е интензивен към незасвидетелстван *feo, 2, изчезнал поради

конкуренцията на fero или поради едносричния си характер. Ernout–Meillet, p. 355.

106

вътрешностите на жертвеното животно религ.

fissus

flægello бия с камшик, бичувам; вършея земед.

flagellum, i

flammo горя, пламтя; подпалвам flamma, ae fluctuo(r) вълнувам се, бушувам;

нерешителен съм fluctus, us

foedĕro сключвам договор юрид. foedus, ĕris foedo омърсявам, осквернявам поет. foedus, 3 formīco, –, –307 усещам нервни тръпки (като от

мравки) медиц. formīca, ae

formīdo силно се боя formīdo, ĭnis fōrmo давам форма, оформям forma, ae fortūno правя щастлив, ощастливявам fortuna, ae fråtercŭlo, –, – израствам заедно с някого като

двама братя шегов. fratercŭlus, i

fraudo измамвам, ограбвам, лишавам fraus, fraudis frēno слагам юзда; укротявам frenum, i frequento събирам в голямо количество

често посещавам, стичам се; развъждам риба; засаждам лози

frequens, entis

frīgĕro, –, – охлаждам, освежавам frigus, ŏris frūmentor, åtus sum доставям продоволствие frumentum, i frŭtĭco(r) пускам клонки (за растение) frutex, ĭcis fūco оцветявам, боядисвам fucus, i fugo обръщам в бягство, прогонвам fuga, ae fulgŭro святкам, изпускам светкавици fulgur, ŭris fulmĭno пращам мълния или гръм fulmen, ĭnis fumĭgo опушвам fumus, i fūmo, åvi, – димя fumus, i fundo поставям основи, основавам fundus, i fūnĕro погребвам funus, ĕris fūnesto излагам на смърт, безчестя funestus, 3 furcillo натискам с вила; прогонвам furcilla, ae furio довеждам до ярост или бяс поет. furia, ae fūror, – крада, похищавам; скривам fur, furis fusco почерням, правя тъмен поет. fuscus, 3 gĕlo замръзвам gelu, us gĕmĭno удвоявам; съединявам gemĭnus, 3 gemmo пускам пъпки (за растение) gemma, ae genĕro произвеждам, създавам, раждам genus, ĕris germĭno никна, напъпвам, произвеждам germen, ĭnis gestĭcŭlor жестикулирам, съпровождам със

жестове gesticŭlus, срв. gestus, us

glabro, –, –308 опърлям четина земед.; правя гладък

glaber, bra, brum

306 Глаголите, образувани от имена с умалителен суфикс -icul-, се смятат за умалителни.

307

Срв. гр.. murmhkízw. 308 308 Глаголът е късно засвидетелстван (Paul. Dig.).

107

glacio309 превръщам в лед, вледенявам; правя твърд

glacies, ei

globo събирам накуп globus, i glomĕro свивам, намотавам на кълбо,

събирам накуп glomus, ĕris

glōrior, åtus sum хваля се, гордея се gloria, ae glūtĭno лепя, слепвам gluten, ĭnis graecor, åtus sum гърчея се, подражавам на гърците Graecus, i grandĭnat impers. вали градушка grando, ĭnis gråtor, åtus sum изказвам радостта си, поздравявам;

благодаря gratus, 3

gråtŭlor, åtus sum поздравявам, приветствам *gratŭlus, срв. gratus310

grævĭdo оплождам, правя бременна gravido, ĭnis grævo натоварвам, обременявам gravis, e hebĕto правя тъп, притъпявам hebes, ĕtis (h)elluor, åtus

sum311 прахосвам, гуляя helluo, ōnis

hīberno(r) презимувам, прекарвам зимата в зимни лагери воен.

hibernus, 3

hiĕmo презимувам ; буен съм, вълнувам се, бушувам

hiems, hiemis

hĭlæro веселя, развеселявам hilarus, 3 hiulco, –, – разтварям, разцепвам, разпуквам hiulcus, 3 hŏnesto уважавам, почитам honestus, 3 hŏnōro уважавам, почитам, удостоявам honor, ōris hŏroscŏpo, –, – правя хороскоп horoscopus, i гр. hospĭtor, åtus sum гостувам; временно пребивавам hospes, ĭtis hŭmĭlĭto, –, åtum 312 понижавам, унижавам humĭlis, e hŭmo погребвам humus, i ignōro не зная, в неведение съм срв. ignarus, 3 и

ignotus illæbōro, –, – трудя се, занимавам се in+labor, ōris illacrĭmo(r) проливам сълзи, оплаквам in+lacrĭma, ae illætĕbro, –, – крия in+latebra, ae illīmo, –, åtum313 намазвам с кал техн. in+limus, i illūbrico, –, – правя хлъзгав in+lubrĭcus, 3 ĭmågĭno(r), åtus

sum314 въобразявам си, представям си imago, ĭnis

imbrĭco придавам форма на керемида техн. imbrex, ĭcis immŏlo посипвам жертвено брашно със сол,

принасям жертва религ. in+mola, ae

impedĭco слагам букаи; залавям, улавям in+pedĭca, ae

309 309 За разлика от conglacio, простият глагол е засвидетелстван едва в императорската епоха

и е извлечен от него подобно на congĕlo и gelo.

310

Oxford Latin Dictionary дава друго тълкуване: gratŭlor< *gratitŭlor (gratus+tulos), cf. opitŭlor.

311

Според Ernout–Meillet, p. 447, името е производно от глагола.

312

Срв. nobilis/nobilito.

313

Вероятно обратно образувание според illimātus, употребен от Колумела.

314

Глаголът може би е създаден по гр. fantάzw. Ernout–Meillet, p. 476.

108

impĕdo, –, – привързвам към земята, подпирам, земед.

in+pes, pedis315

impĭco, (åvi, åtum) насмолявам техн. in+pix, picis impio опетнявам impius, 3 implægo, –, – хващам в мрежа in+plaga, ae implumbo, åvi, – наливам с олово, заварявам техн. in+plumbum, i imprŏbo не одобрявам, осъждам, порицавам imprŏbus, 3 inalbo, –, – правя светъл, прояснявам in+albus, 3 inalto, –, åtum повдигам in+altus, 3 inamarĭco, åvi, – огорчавам; ожесточавам in+amarus, 3 inarto, –, – съкращавам, свивам in+artus, 3 inaugŭro гадая по полета на птиците религ. in+augur, ŭris inauro позлатявам, покривам със злато

техн. in+aurum, i

incallo, –, – втвърдявам in+callum, i incæpistro, åvi, – слагам оглавник или юлар in+capistrum, i incævo, –, – издълбавам in+cavus, 3 incēno, –, – не обядвам incenis, e incēro, –, – покривам с восък in+cera, ae incesto, åvi, – омърсявам, осквернявам incestus, 3 incomitio, –, – публично ругая, хуля in+comitium, ii incommŏdo причинявам неудобство incommŏdus, 3 incrēto, –, – натривам с тебешир, избелвам in+creta, ae incrībro, (åvi),

åtum316 пресявам техн. in+cribrum, i

incrūsto покривам с кора; облицовам техн. in+crusta, ae incurvo изкривявам; огъвам in+curvus, 3 incūso обвинявам, порицавам in+causa, ae indĭco казвам, съобщавам; определям, оценявам index, ĭcis indignor, åtus sum смятам за недостойно, негодувам indignus, 3 inēbrio напивам се, опиянявам се in+ebrius, 3 īnfaeco, –, –317 цапам in+faex, faecis īnfåmo опозорявам infamis, e infanto, –, – кърмя infans, antis īnfēlīco, –, – правя нещастен; наказвам infelix, īcis īnfēsto правя несигурен, нападам, преследвам;

разстройвам медиц. infestus, 3

īnfĭmo унижавам, принизявам infimus, 3 īnfirmo отслабвам, обезсилвам infirmus, 3 īnfŏro, –, –318 изправям пред съд, обвинявам in+forum, i īnfusco правя тъмен; опръсквам; покривам in+fuscus, 3 ingemĭno удвоявам in+gemĭnus, 3 ingravĭdo, –, åtum обременявам in+gravĭdus, 3 ingrævo правя тежък, обременявам in+gravis, e

315 Глаголите impedo, както и pedo, са свързани със значението на pes “долна част,

поддръжка на тялото”. Ernout–Meillet, p. 759.

316

Причастието се открива у Плиний, 17,76, а глаголът не се употребява.

317

Употребен у Тертулиан.

318

Среща се веднъж у Plaut.Curc., 401, създаден според incomitio. Ernout–Meillet, p. 383.

109

ingurgĭto стремително се вливам; потапям in+gurges, ĭtis inhåmo, –, – ловя с въдица; заплитам, омотавам in+hamus, i inhonesto обезчестявам, опозорявам inhonestus, 3 inimīco правя някого свой враг, скарвам inimicus, 3 initio посвещавам в мистерии религ.; започвам initium, ii innōdo завързвам на възел; стягам in+nodus, i inocco бранувам земед. in+occa, ae

inocŭlo ашладисвам, присаждам земед. in+ocŭlus, i inodōro, –, – придавам мирис in+odor, ōris inopåco, –, – покривам със сянка in+opåcus, 3 inquiēto безпокоя, тревожа inquiētus, 3 īnsēmĭno засявам, посявам in+semen, ĭnis insĭdior, åtus sum зедя в засада, кроя нападение insidiae, årum insōlo излагам или нагрявам на слънце; суша

земед. in+sol, solis

īnspīco, –, – правя остър, заострям in+spica, ae īnsūc(c)o овлажнявам земед. in+succus, i intĕgro докарвам в предишно положение,

възстановявам integer, gra, grum

interlūco, –, – очиствам, разреждам земед. inter+lucus, i interprĕtor, åtus sum тълкувам, обяснявам, превеждам interpres, ĕtis intĭmo правя близък някого intĭmus, 3 intrīco заплитам, забърквам in+tricae, årum inunco хващам с кукичка или с нокти in+uncus, i inundo наводнявам, заливам in+unda, ae invigĭlo бдя, нащрек съм in+vigil, ĭlis inviscĕro внушавам in+viscĕra, um irascor, (iråtus sum) гневя се ira, ae iæcŭlor, åtus sum хвърлям копие iacŭlum, i iŏcor, åtus sum шегувам се iocus, i iŏcŭlor, – шегувам се iocŭlus, i irrōro оросявам, покривам с роса in+ros, roris iugo връзвам, привързвам, земед;

съединявам, обединявам iugum, i

iŭgŭlo заколвам, убивам iugŭlum, i iūrgo карам се, хуля, ругая iurgium, ii319 iūro кълна се, заклевам се, давам клетва

юрид. ius, iuris

iŭvĕnor, –320 постъпвам или говоря като младеж iuvenis, is labōro трудя се, залягам, старая се, мъча

се labor, ōris

læcĕro разкъсвам, раздирам lacer, ĕra, ĕrum læcrĭmo проливам сълзи, плача lacrĭma, ae lacto давам мляко, кърмя lac, lactis læcūno украсявам с дървена резба,

облицовам техн. lacūnar, åris

319

Според Дворецки с. 567, глаголът е сложен и произхожда от ius+ago. 320

Hor. Ep., 2, 2, 246, тълкуван като newterízw.

110

laetor, åtus sum радвам се, веселя се laetus, 3 lanceo, –, –321 хвърлям копие lancea, ae lancĭno322 разкъсвам; пропилявам срв. lacer, ĕra,

ĕrum и lacinia læpĭdo хвърлям камъни, убивам с камъни lapis, ĭdis læqueo, –, – завързвам, впримчвам laqueus, i lårvo, –, åtum омагьосвам larva, ae lætĭbŭlor, – скривам се, укривам се latibŭlum, i lætrōcĭnor, åtus sum наемник съм воен. latro, ōnis+cinor laudo хваля, похвалвам laus, laudis lēgo изпращам пратеник; назначавам за

легат; възлагам lex, legis

lēnōcĭnor, åtus sum своднича, прелъстявам; угоднича leno, ōnis+cinor lento превивам, огъвам lentus, 3 levĭgo правя гладък lēvis, e lēvo изглаждам, гладя, полирам техн. lēvis, e lĕvo повдигам, изправям, облекчавам lĕvis, e lībĕro освобождавам, пускам на свобода;

оправдавам юрид. liber, ĕra, ĕrum

lībro държа в равновесие; докарвам в движение, замахвам; нивелирам техн.

libra, ae

līgnor, åtus sum сека или събирам дърва lignum, i līmĭto определям граници земед.;

ограничавам limen, ĭnis

līmo, –, – опръсквам, оцапвам с кал limus, i limo остря, изпилвам, шлифовам lima, ae limpĭdo, –, – очиствам, промивам limpĭdus, 3 līneo чертая техн. нагласявам,

изравнявам linea, ae

litĭgo водя съдебен спор lis, litis litūro, –, –323 намазвам, изтривам litūra, ae lŏco поставям, турям, разполагам locus, i locuplēto обогатявам, богато надарявам locuples, ētis lōrīco обличам в ризница воен. lorica, ae lūbrĭco правя гладък, хлъзгам lubrĭcus, 3 lŭcror, åtus sum извличам полза, печеля, спечелвам lucrum, i lūcŭbro работя вечер или нощем на свещ *lucubrum

(luceo+brum) lūno извивам във формата на сърп luna, ae lŭpor, –324 развратнича, проституирам lupa, ae lūstro очиствам с жертвоприношение

религ; разглеждам lūstrum, i

lŭstror, åtus sum посещавам публични домове lustrum, i lŭto мажа с кал, покривам с глина lutum, i

321

Засвидетелстван у Тертулиан. 322

Глаголът е образуван с назален инфикс, срв. sancio:sacer. Ernout–Meillet, p. 515. 323

Глаголът е късно засвидетелстван. 324

Lupāri est scortāri vel prostitui.

111

luxŭrio буйно раста, тучен съм, плодороден съм (за растение ); отдавам се на разкош

luxuria, ae

måchĭnor, åtus sum325

измислям, изнамирам machĭna, ae

macto коля, принасям жертва, умилостивявам с жертвоприношение религ.

mactus <mage augeo

macŭlo опетнявам, оцапвам; осквернявам, опозорявам

macŭla, ae

madĭdo мокря, овлажнявам madĭdus, 3 mancĭpo предавам в собственост, продавам

юрид. manceps, ĭpis

margĭno водя наоколо; обрамчвам margo, ĭnis marīto бракосъчетавам, оженвам,

омъжвам; чифтосвам се (за животни)

marītus, i

marmŏro покривам с мрамор техн. marmor, ŏris måtĕrio строя с дървен материал техн. materia, ae måterior, –326 сека, събирам дървен материал materia, ae måtūro правя да узрее, докарвам до

узряване; бързам matūrus, 3

mĕdĭco(r), åtus sum327

лекувам; правя лечебен, снабдявам с лечебна сила

medĭcus, i

mĕmŏro припомням си; разказвам memor, ŏris mendīco прося, искам милостиня mendīcus, 3 mercor, åtus sum купувам, придобивам merx, mercis mētor, åtus sum меря, измервам; определям с

граници воен. meta, ae

mīlĭto войник съм, служа като войник, воювам

miles, ĭtis

mĭnistro служа, прислужвам, маневрирам 328 minister, tri mĭnor, åtus sum стърча; заплашвам minae, årum mīror, åus sum учудвам се, удивлявам се mirus, 3 mĭsĕror, åtus sum жаля, оплаквам; изразявам

съчувствие miser, ĕra, ĕrum

mitĭgo размеквам, правя мек mitis, e mobilĭto раздвижвам, докарвам в движение mobĭlis, e mŏdĕror, åtus sum въздържам, укротявам, усмирявам;

ръководя *modos-/-es; modus, i

mŏdŭlor, åtus sum ритмично произнасям, играя или пея в такт

modŭlus, i

mōnstro329 показвам, посочвам monstrum, i mŏror, åtus sum бавя се, забавям се mora, ae

325 Съответства на гр. macanάomai.

326

По форма като frumentor, 1.

327

Замества medeor, ēri.

328

В моряшкия език.

329

Глаголът не се среща у Цезар и Салустий, а у Цицерон - рядко.

112

multĭplĭco умножавам, увеличавам, уголемявам

multiplex, ĭcis

mŭlto наказвам с глоба, глобявам юрид. multa, ae mŭndo чистя, изчиствам mundus, 3 mūnĕro дарявам, подарявам munus, ĕris murmŭro мърморя, бърборя; бръмча, шумя murmur, ŭris mŭtĭlo отрязвам, отсичам; осакатявам mutĭlus, 3 mūtuor, åtus sum заемам, взимам на заем mutuus, 3 naufrægo, åvi, – претърпявам корабокрушение naufrægus, i nauseo, åvi, – страдам от морска болест медиц.;

изпитвам отвращение nausea, ae към nauta, ae

nåvĭgo330 плавам navis, is nåvo извършвам старателно, ревностно

се занимавам navus, 3

nĕco лишавам от живот, убивам; унищожавам

nex, necis

negōtior, – занимавам се с търговия на едро или с банкерство

negotium, ii

nepōtor, – разточителен съм nepos, ōtis nīdŭlor, –331 вия гнездо, гнездя (за птици) nidŭlus, i nigrĭco, –, – имам тъмна окраска niger, gra, grum nigro черен съм; правя черен niger, gra, grum nitĭdo, –, – чистя до блясък техн. nitĭdus, 3 nōbilĭto правя известен, прославям nobĭlis, e nōdo завързвам на възел техн. nodus, i nōmĭno назовавам, именувам, наричам nomen, ĭnis nōrmo меря с ъгломер или с отвес техн. norma, ae nŏto отбелязвам, означавам nota, ae nŏvello, –, – правя нови насаждения земед. novellus, 3 nŏvo правя нов, подновявам; освежавам novus, 3 nūbĭlo, åvi, – облачен съм, мътен съм,

помрачавам nubĭlum, i

nūdo оголвам, събличам; опустошавам, разорявам ,

nudus, 3

nūgor, – говоря глупости, бръщолевя nugae, årum nuntio известявам, съобщавам nuntius, ii nuncŭpo тържествено обявявам религ.;

наричам, назовавам *nomiceps332 (nomen+capio)

nŭmĕro броя, наброявам, заплащам numĕrus, i nūndĭnor търгувам, купувам nundĭnae, årum nuntio обявявам, известявам, съобщавам nuntius, ii obēso, –, –333 угоявам земед. obēsus, 3 obhūmo, –, – нося земя или пясък ob+humus, i oblīquo насочвам настрана oblīquus, 3 ŏbnūbĭlo закривам с облаци, помрачавам ob+ nubĭlus, 3

330

Относно суфикса срв. litĭgo, mitĭgo, remĭgo. 331

Попълва липсата на *nido, 1, от nidus, i. 332

Като aucŭpor от auceps. 333

У Колумела.

113

obscaevo, åvi, –334 давам лошо предзнаменование религ.; благоприятен съм

ob+scaeva, ae

obscūro затъмнявам, прикривам obscurus, 3 obsĕcundo благоприятствам ob+secundus, 3 obsĕro335 затварям, заключвам ob+sera, ae obundo, –, – разливам се (за река) ob+unda, ae obvåro, –, – съпротивлявам се,

противодействам ob+varus, 3

obvigĭlo бдя, нащрек съм ob+vigil, ĭlis occaeco лишавам от зрение ob+caecus, 3 ocŭlo, –, – надарявам със зрение; правя ярък ocŭlus, i odōro правя да благоухае, изпълвам с

благоухание odor, ōris

offōco, –, – удушавам; удавям ob+fauces, ium omĭnor, åtus sum предвещавам, предсказвам религ. omen, ĭnis onĕro натоварвам, отрупвам onus, ĕris opåco покривам със сянка opåcus, 3 opercŭlo снабдявам с капак; покривам техн. opercŭlum, i opĕror, åtus sum изпълнявам религиозна

церемония336; трудя се, работя, занимавам се

opera, ae

opīmo угоявам земед.; обогатявам opīmus, 3 oppĭco, –, – покривам със смола, насмолявам

техн. ob+pix, picis

oppignĕro залагам ob+pignus, ĕris opprŏbro, –, – укорявам ob+probrum, i ŏpŭlento337 обогатявам opulens, entis orbo лишавам, отнемам от родители orbus, 3 ordĭno поставям в редица; уреждам,

нареждам ordo, ĭnis

ōscŭlor, åtus sum целувам; нежно обичам oscŭlum, i ōtior, åtus sum338 свободен съм от работа, отдъхвам otium, ii påbŭlor, åtus sum събирам фураж pabŭlum, i påco правя мирен, успокоявам pax, pacis palmo, –, – правя отпечатък на ръката си;

привързвам лози земед. palma, ae

pålo, –, – правя подпорки за лози; подпирам лоза с колчета земед.

palus, i

pampĭno премахвам излишни листа и клончета от лоза земед.

pampinus, i

pando изкривявам, сгъвам pandus, 3 paræsītor, –339 паразит съм parasitus, i гр. parento принасям жертви за умрели parens, entis

334 Като bona scaeva. Plaut. Stich., 461, 672., Pseud., 1138.

335

Срв. occlūdo, 3.

336

Operāri est deos religiōse et cum summā veneratiōne sacrificiis litāre.

337

Глаголът се среща рядко и е засвидетелстван от императорската епоха.

338

Цицерон го противопоставя на negotior, 1.

339

Plaut. Stich., 637, Per., 56.

114

(обикновено за баща, майка, роднини), правя панихида религ.340

pario правя равен, изравнявам; плащам341

paria към par, paris

partĭcĭpo привличам към участие, приобщавам

particeps, cĭpis

pastĭno приготвям почва, окопавам земед pastinum, i paupĕro правя беден, лишавам pauper, ĕris pavimento, –, – утъпквам, трамбовам, настилам

техн. pavimentum, i

pectĭno342 реша, сресвам, разресвам; бранувам земед.

pecten, ĭnis

pĕcūlor, åtus sum343 разхищавам държавни пари, крада peculium, ii pĕdo подпирам лози с подпорки земед. pes, pedis pellicŭlo, –, – покривам с кожи pellicŭla, ae pĕrægro обхождам per+ager, agri344 percontor, åtus sum разпитвам, осведомявам се per+contus peregrīnor, åtus sum живея в чужбина, странствам peregrīnus, 3 perenno345 дълго трая, дълго продължавам perennis, e perfrĕto, –, – преплавам per+fretum, i pergraecor, – живея като грък per+Graecus, i perīclĭtor, åtus sum подхвърлям на изпитание peric(u)lum, i pernocto нощувам, прекарвам нощта pernox, noctis perpĕtuo правя непрекъснат, без прекъсване

продължавам perpetuus, 3

pervigĭlo бдя, стоя буден per+vigil, ĭlis pĭco насмолявам бъчви земед. pix, picis pīgnĕro давам в залог, залагам юрид. pignus, ĕris pigro(r), – вял съм, ленив съм piger, gra, grum pilo издигам като стълб или на

грамада; крада346 pila, ae

pilo, –, –347 пускам брада; скубя, премахвам косми

pilus, i

pio умилостивявам религ. pius, 3 piscor, åtus sum ловя риба piscis, is pollīno поръсвам с брашно, пудря pollen, ĭnis pondĕro претеглям, премервам pondus, ĕris pōtiōno, –, åtum напивам някого potio, ōnis praecipĭto хвърлям се през глава, бързо се

устремявам praeceps, ĭpitis

praecōno, åvi, – провъзгласявам praeco, ōnis

340

Ubi mortua ero, parentābis mihi et invocābis deum parentem. ( из писмо на Корнелия до сина

й Тиберий Гракх). 341

От израза paria facĕre. 342

През императорската епоха замества pecto, 3. 343

Flor. 3, 17: peculāri rem publicam. 344

Per agros ire vel ambulāre. 345

Виж. anno, 1. 346

Това значение е засвидетелствано едва у Амиан Марцелин. 347

Pilat, pilos habēre incipit; aliās pro detrahit pilos, a quo depilāti. Fest. 225, 4.

115

praedor, åtus sum грабя, плячкосвам praeda, ae praeflōro преждевременно лишавам от цвят prae+flos, ŏris praefōco удушвам prae+faux, cis praesåno, (åvi), åtum

348 зараствам, изцелявам медиц. prae+sanus, 3

praelongo разтягам медиц. praelongus, 3 praesågo, åvi, – предчувствам praesågus, 3 praesento, –, – представям praesens, entis praevårĭcor, åtus

sum отклонявам се от път; лицемеря prae+varĭcus, 3

praevigĭlo, –, – много съм бдителен prae+vigil, lis praevitio, (åvi), åtum по-рано развалям prae+vitium, ii precor, åtus sum моля preces, um prīvo отнемам, лишавам privus, 3 probo изпитвам, изпробвам; проверявам,

одобрявам probus, 3

prōcråstĭno отсрочвам, отлагам за утре pro+crastĭnus, 3 proelior, åtus sum сражавам се, боря се; споря proelium, ii profåno посвещавам на боговете;

осквернявам религ. profånus, 3

prōno, –, –349 наклонявам напред pronus, 3 propĕro бързам; ускорявам propĕrus, 3 prōpīlo, –, – хвърлям копие pro+pilum, i prŏpinquo приближавам се; ускорявам propinquus, 3 propĭtio умилостивявам религ. propitius, ii prōspĕro, –, – благоприятствам prosper, ĕra, ĕrum prōtēlo прогонвам; отсрочвам protelum, i proxĭmo, –, – приближавам се proxĭmus, 3 pūblĭco правя общо достояние; откривам,

предоставям за всички publĭcus, 3

pŭgĭlo(r), – бия се с юмруци, водя ръкопашен бой

pugil, ĭlis или pugillus, i

pugno бия се, сражавам се pugnus, i pulvĕro, –, – покривам с прах; превръщам се в

прах pulvis, ĕris

purgo350 чистя, очиствам purus, 3 purpŭro, –, – украсявам с пурпур; обагрям purpŭra, ae351 pustŭlo, –, – покривам се с мехури медиц. pustŭla, ae pŭto размишлявам, мисля; претеглям,

пресмятам putus, 3

pŭto352 чистя, очиствам; подрязвам земед. putus, 3 quadro правя четириъгълен техн.;

нагласявам, нагаждам quadrum, i

348

И четирите производни на sanus: con-, per-, re- и prae-sāno са рядко срещани и то едва в

императорската епоха. Ernout–Meillet, 894. 349

Глаголът е засвидетелстван едва у Сидоний. 350

Глаголът произхожда от форма *purĭgo, срв. mitĭgo, navĭgo. 351

Глаголът представлява обратно образувание от прилагателното purpurātus. 352

Възможно е да съществуват два корена, първоначално различни – единият със значение

“режа”, а другият –“чистя”. Ernout–Meillet, p. 828.

116

quadrŭplĭco учетворявам, умножавам quadrµplex, ĭcis radīcor, åtus sum пускам корени, вкоренявам се

земед. radix, īcis

radio, –, – изпускам лъчи, сияя, блестя radius, ii rætiōcĭnor, åtus sum смятам, пресмятам ratio, ōnis+cinor reciprŏco връщам, възвръщам reciprocus, 3 rĕcordor, åtus sum припомням си, спомням си re+cor, cordis recorpŏro, –, – отново обличам в плът re+corpus, ŏris recråstĭno, –, – отлагам до утре или от ден на ден re+crastĭnus, 3 recūso възразявам, протестирам юрид.;

отхвърлям, отказвам re+causa, ae

rĕgĕlo разтопявам, стоплям re+gelu, us rĕmĕdio лекувам, изцерявам remedium, ii remĭgo греба remex, ĭgis rĕpŭdio, åvi, åtum отблъсквам, отхвърлям,

отстранявам repudium, ii353

rĕsŭpīno навеждам назад, обръщам гърбом resupīnus, 3 rigōro правя плътен; подпирам rigor, ōris rīmor, – разцепвам, разравям, претърсвам rima, ae rōbŏro заякчавам, усилвам robur, ŏris rōro капя, влажен съм; падам капка по

капка ros, roris

rōrat impers. пада роса, роси ros, roris roto въртя, размахвам rota, ae rŏtundo правя кръгъл, закръглям rotundus, 3 rūdĕro, –, – настилам, павирам техн. rudus, ĕris rūfo, –, – боядисвам в червен цвят (за коса) rufus, 3 rūgo, –, – мръщя се; набръчквам се ruga, ae rūmĭno, –, – предъвквам, преживям (за

животни) rumen, ĭnis

rūro, –, – живея на село rus, ruris rūstĭcor, – живея на село; занимавам се със

селско стопанство rustĭcus, 3

rŭtĭlo боядисвам с червен цвят; червеникав съм

rutilus, 3

sacco прецеждам, филтрирам saccus, i sacro посвещавам на бог, освещавам

религ. sacer, sacra, sacrum

sagīno угоявам земед.; отхранвам, отглеждам

sagīna, ae

sagitto354 стрелям с лък sagitta, ae salīvo, –, – предизвиквам слюноотделяне

медиц. salīva, ae

salūto поздравявам, приветствам salus, salūtis sanguĭno обливам се в кръв, окървавен съм sanguis, ĭnis såno лекувам, изцерявам sanus, 3 sætŭro насищам, нахранвам до насита satur, ŭra, ŭrum

353 Според Дворецки, с. 872, глаголът е произведен от pudeo, 2.

354

Засвидетелстван през императорската епоха.

117

saucio наранявам, смъртно улучвам saucius, 3 scelĕro осквернявам, опетнявам с

престъпление поет. scelus, ĕris

scintillo, åvi, – искря, блестя scintilla, ae scirpo (sirpo) свързвам с тръстика земед. scirpus, i (sirpus,

i) scrūtor, åtus sum претърсвам, обискирам scruta, ōrum sēbo, –, – отливам свещи от лой техн. sebum, i sĕcundo, –, – благоприятствам, спомагам,

съдействам secundus, 3

sēgrĕgo отделям (от стадото), изолирам, изключвам

se+grex, gregis

sēmento, –, åtum давам семе (за растение) sementis, is sēmĭno355 сея, засявам земед; произвеждам semen, ĭnis sēmĭto прорязвам с пътечки лозе земед. semita, ae sentīno, –, – изхвърлям вода от трюма на кораб

техн.; в беда съм sentīna, ae

serēnat impers. ясно е (за време) serēnus, 3 serēno правя ясен, изяснявам serēnus, 3 sermōcĭnor, åtus sum

разговарям, беседвам sermo, ōnis+cinor

sībĭlo, –, – съскам (за змия); освирквам sibilus, i sicco суша, изсушавам siccus, 3 sīdĕror, åtus sum поразен съм от небесно светило

религ. sidus, ĕris

signo означавам, отбелязвам; забелязвам signum, i sīmo изглаждам, изравнявам техн simus, 3 simŭlo правя подобен, уподобявам,

преструвам се simĭlis, e

singulto хлипам, хриптя, пъшкам; хълцам медиц.

singultus, us

sinuo извивам във вид на дъга поет. sinus, us sŏcio правя общ, съединявам, свързвам socius, 3 sollicĭto докарвам в движение, раздвижвам,

смущавам; раздразвам медиц. sollicĭtus, 3

solĭdo356 правя здрав solĭdus, 3 sōlo опустошавам, правя безлюден solus, 3 somnio сънувам, бълнувам somnium, ii sŏpōro приспивам, успокоявам sopor, ōris sorōrio, –, – раста, издувам се (за женски гърди)

медиц..357 soror, ōris

sōspĭto, –, – спасявам, запазвам sospes, ĭtis spætior, åtus sum разхождам се, обикалям spatium, ii spēro очаквам, надявам се spes, spei spīco(r), -, åtus заострям, изкласявам (за жито) spica, ae

355 Глаголът е земеделски термин. Засвидетелстван, макар и рядко, у Плавт. Класическият

език го избягва. Изтласква sero от романските езици.

356

Глаголът е засвидетелстван през императорската епоха.

357

Mammae dicuntur puellārum, cum primum tumescunt, ut fraterculāre puerōrum. Fest. 380, 25.

118

земед. spīcŭlo заострям spicŭlum, i spisso сгъстявам spissus, 3 spolio разсъбличам убит неприятел воен.;

разграбвам; лишавам spolium, ii

spūmo пеня се, покривам се с пяна spuma, ae spurco омърсявам, цапам, калям spurcus, 3 stågno разливам се, наводнявам, излизам

от бреговете си (за вода); заливам stagnum, i

stercŏro358 наторявам земед. stercus, ŏris stillo капя, струя на капки stilla, ae stĭlo, åvi, – образувам стъбло земед. stilus, i stimŭlo пришпорвам, бода; измъчвам;

поощрявам stimŭlus, i

stīpendior, – служа срещу заплащане, наемник съм воен.

stipendium, ii

stomæchor, –359 сърдя се, негодувам stomæchus, i гр. strenuo, –, –360 бързам, суетя се strenuus, 3 strĭgo, –, – браздя, ора земед.; почивам striga, ae strĭo покривам с канелюри техн stria, ae s(u) åvior, åtus sum

целувам s(u)avium, ii

sublīmo високо се издигам sublīmis, e subrūmo, –, – кърмя с цицките си (за животни) sub+rumis, is succollo взимам на раменете си, нося sub+collum, i suffarcĭno361 натъпквам някого (с храна или

лекарства) sub+*farcinus, 3

suffōco удушавам sub+fauces, ium sulco браздя, ора поет. sulcus, i supĕro издигам се, издавам се над,

надминавам, превъзхождам supĕrus, 3

superstĭto, –, – наличен съм, изобилен съм; пазя, запазвам

superstes, stĭtis

supīno събарям, катурвам; обръщам нагоре

supīnus, 3

suppĕdĭto давам, доставям, набавям срв. sub+pedes, ĭtis362

supplanto363 турям някому крак, повалям, събарям; разсипвам

sub+planta, ae

supplĭco коленопреклонно се моля, отправям благодарствени молитви

срв. supplex, ĭcis

suppo, –, – разсипвам, изсипвам suppus, 3 suppūro нагноявам, гноясвам медиц. sub+pus, puris

358

У Катон се среща формата stercĕro. 359

В народния език синоним на irascor, 3. 360

Plaut. Pseud., 629. 361

Вж. farcĭno, 1. 362

Pedes към pedĭto както eques към equĭto. 363

Pedem supponĕre.

119

surcŭlo, –, – очиствам от клончета, подрязвам земед.

surcŭlus, i

susurro, –, – жужа, бръмча, шумя, шумоля susurrus, i sycŏphantor, – мошеничествам sycophanta, ae гр. tardo забавям, задържам, спирам tardus, 3 tempĕro смекчавам, успокоявам, сдържам tempus, ŏris tenebrico, åvi, – помрачавам tenebrae, årum tĕnebro, –, –364 покривам с мрак tenebrae, årum tenuo правя тънък, изтънявам поет. tenuis, e tĕrĕbro пробивам със свредел медиц. terebra, ae tergŏro, –, – покривам tergum, i termĭno определям граници, отделям,

ограничавам termĭnus, i

testor, åtus sum призовавам за свидетел, свидетелствам под клетва юрид.

testis, is

titŭlo365 наричам, назовавам titŭlus, i torno точа, остря tornus, i гр. tranquillo успокоявам tranquillus, 3 transfrĕto преплавам, преминавам trans+fretum, i trĕpĭdo боязливо тичам насам-натам;

безпокоя се, тревожа се trepĭdus, 3

trīcor, – създавам мъчнотии, хитрувам tricae, arum trĭplĭco утроявам, усилвам три пъти triplex, ĭcis trĭpŭdio скачам, танцувам tripudium, ii trĭumpho празнувам триумф, триумфирам triumphus, i trulisso, –, – варосвам, измазвам техн. trulla, ae trunco366 сека, отсичам; разбивам, убивам truncus, 3 tūbĕro, –, – повдигам се tuber, ĕris tumŭlo погребвам tumŭlus, i turbo създавам смущение, докарвам в

безредие; тревожа turba, ae

turpo опозорявам, осквернявам поет. turpis, e ūbĕro плодороден съм, давам урожай uber, ĕris ūberto, –, – плодороден съм земед. uber, ĕris ulcĕro разранявам ulcus, ĕris umbro367 засенчвам, покривам umbra, ae undo вълнувам се, издигам вълни (за

море) unda, ae

væcuo368 опразвам vacuus, 3 vægor, åtus sum скитам се, блуждая vagus, 3 vallo обикалям с ров воен.; заграждам

техн. vallum, i

våno, –, – лъжа, мамя vanus, 3

364

Глаголът се среща рядко и е късно засвидетелстван. 365

Глаголът се среща у Тертулиан. 366

Глаголът е късен и е засвидетелстван почти само с причастието си truncātus. Ernout–

Meillet, 1060. 367

Предимно поетично. 368

Засвидетелствано предимно причастието vacuatus.

120

vapōro изпарявам се; стоплям vapor, ōris vårĭco ходя широко разкрачен varus, 3 væriēgo369 правя разноцветен предп. varius, 3 vario правя пъстър, изпъстрям,

разнообразявам varius, 3

våsto опустошавам, разорявам vastus, 3 våtĭcĭnor, åtus sum предсказвам vates, is+cinor vĕgĕto, –, – оживявам; усилвам vegĕtus, 3370 vēlĭtor, åtus sum сражавам се като лековъоръжен

войник; бия се veles, ĭtis

vēlo закривам, покривам velum, i vĕnēno тровя, отравям venenum, i vĕnĕror, åtus sum благоговейно почитам, уважавам срв. Venus, ĕris ventĭlo махам, размахвам, развявам ventus, i371 verbĕro бия, удрям, бичувам verbĕra, um vĕrēcundor, – срамувам се, стеснявам се,

притеснявам се verecundus, 3

vermĭcŭlor, –, –372 прояден съм от червеи vermicŭlus, i vermĭno, –, – страдам от глисти или от сърбеж

медиц. vermĭna, um373

victĭmo –, –374 принасям в жертва, заколвам като жертва

victĭma, ae

vigĭlo на пост съм, бдя vigil, is vil(l)ĭco, –, – управлявам вила или имение, водя

стопанство villĭcus, i

vindĭco обръщам се с искане, изисквам юрид., възстановявам, освобождавам; отмъщавам375

vindex, ĭcis

vio, –, –376 пътешествам via, ae virĭdo, –, – покривам се със зеленина virĭdis, e vīsco, –, – слепвам, залепвам viscåtus, 3 vitio причинявам вреда, повреждам;

осквернявам vitium, ii

vulgo правя общ, общодостъпен, разпространявам

vulgus, i

vulnĕro ранявам, наранявам vulnus, ĕris vulpīnor, –377 хитър съм като лисица vulpīnus, 3

369

Среща се у Апулей като синоним на vario, 1. 370

Прилагателното е производно на vegeo, ēre, 2 371

По-скоро от умалителното ventŭlus, i. 372

vermiculatus – червеобразен, лентообразен, мозаечен pavimentum. 373

Vermĭna dicuntur dolōres corpŏris cum quōdam minutō motū, quasi a vermĭbus scindātur. Hic

Graece dolor strófoς dicitur. Fest. 515, 6. 374

Късен и рядко срещан глагол. 375

Това значение не е засвидетелствано преди Сенека. 376

Vio pro eo infelicius fictum. Quintilian. VIII, 6, 33. 377

Varr. Men., 327. Apul. Met., 3, 22.

121

Coniugatio secunda Глаголите от второ спрежение произхождат най-често от прилагателни, обикновено означават състояние или преминаване от едно състояние (или качество) в друго състояние (или качество) и са непреходни.378 Продуктивността на този тип глаголи е слаба, тъй като той е бил изместен от глаголите от първо спрежение. Основата им е образувана от имена по второ склонение с прибавяне на суфикса -je/jo, например aeger, aegr-i>aegreo. След това така установеният суфикс се е разпространил и върху имена от други склонения.

aegreo, –, – болен съм aeger, aegra, aegrum

albeo, –, – бял съм, белея (се) albus, 3 aneo379, –, – стара жена съм, старея (за

жена) anus, us

arceo, arcui, – заключвам, преграждам срв. arx и arca ardeo, arsi, – горя, изгарям; пламтя срв. aridus и

arduus calleo, ui, – имам дебела кожа; опитен

съм callum, i

calveo, –, – плешив съм calvus, 3 cåneo, –, – бял съм; сив съм canus, 3 clåreo, –, – ясен съм, светъл съм clarus, 3 claudeo380, –, – куцам, хром съм claudus, 3 deceo, ui, – подобавам, приличам срв. decor и decus dēnseo, –, ētum сгъстявам (поет.) densus, 3 flacceo, –, – повехнал съм, умърлушен съм flaccus, 3 flåveo, –, – имам златистожълт цвят flavus, 3 flōreo, ui, – цъфтя, разцъфтявам flos, floris frōndeo, ui, – покрит съм с листа, с шума,

зеленея се frons, ndis

lacteo, –, – накърмен съм, нахранен съм lac, lactis lenteo, –, – бавен съм поет. lentus, 3 lūceo, lūxi, – светъл съм, светя, явен съм lux, lucis maceo, –, –381 мършав съм, слаб съм macer, cra, crum mĭsĕreor, misĕrĭtus

sum жаля, съжалявам; изпитвам състрадание

miser, era, erum

mūceo мътен съм (за вино) mucus, i nigreo, –, – черен съм niger, gra, grum oleo, olui, – мириша, издавам мирис срв. odor, oris polleo, ui, – силен съм, имам влияние *pollos382 prandeo, prandi, закусвам prandium, ii

378

Срв.аналогичните отименни глаголи в български: белея, жълтея, слабея, дебелея и т.н.

379

У Плавт по модела на seneo, 2.

380

Заместен от claudico, 1

381

Plaut. Aul., 3, 6, 28.

382

Walde–Hofmann, p. 332.

122

prånsum pŭtreo, trui, – ставам крехък; разрушавам

се; старея putris, e

rigeo, gui, – застинал съм, вцепенен съм; вледенен съм; стърча

срв. frigus, oris

rŭbeo, bui, – червен съм, почервенявам от срам

ruber, bra, brum

salveo, –, – здрав съм, добре съм; при поздрав: здравей, добре дошъл; наздраве (при кихане)

salvus, 3

scabreo, –, – грапав съм scaber, bra, brum sĕneo, –, – стар съм, немощен съм senex, is sordeo, dui, – мръсен съм, нечист съм sordes, is suådeo, suåsi, suåsum съветвам, препоръчвам;

убеждавам като suavis, e

tåbeo, bui, –383 топя се, чезна; мокър съм поет.

tabes, is

vigeo, gui, – пълен съм със сили или с живот; силен съм

срв. vegetus, 3

Coniugatio tertia

Глаголи от трето спрежение се образуват с помощта на два суфикса: a) със суфикса -sc384-, или по-точно -åsc-, -ēsc-, -īsc-, като гласната няма връзка с

основата на името, от което произхождат глаголите. Освен това много от производните присъединяват и представки.

b) със суфикса -je/jo прибавен към u-основи.

a) Глаголи на -sc-o

acētåsco, åvi, – превръщам в оцет, вкисвам acetum, i æmårēsco, –, – ставам горчив, нагарчам (за

бадеми) amarus, 3

arborēsco, –, – превръщам се в дърво arbor, oris cancĕråsco, åvi, - гноя подобно на раков оток

медиц. cancer, cri

carbōnēsco, –, – обгарям, овъглявам carbo, onis cornēsco, –, – ставам подобен на рог,

вроговявам се биол. cornu, us

crēbrēsco, brui, – често се случвам, зачестявам creber, bra, brum

crūdēlēsco, –, – ставам жесток crudelis, e

383

В прозата се употребява само tabesco, 3. 384

Глаголите, образувани с този суфикс, са два типа: първични (виж. при incohativa) и производни.

Производните глаголи също са два типа: отглаголни и отименни. За отглаголните виж verba suffixalia.

123

crūdēsco, crudui, – ожесточавам се; изострям се crudus, 3 dēcaulēsco, –, – пускам стъбло (за растение) de+caulis, is dēfetīscor, fessus sum изморявам се fatis, is disserēnåscit impers. започва да се прояснява (за

време) dis+serenus, 3

dītēsco, –, – ставам богат dis, ditis dulcēsco, –, – ставам сладък dulcis, e durēsco, durui, – втвърдявам се, ставам плътен durus, 3 efferåsco, –, – подивявам efferus, 3 ēiuncēsco, –, – израствам подобно на тръстика

земед. ex+iuncus, i

elassēsco, –, – слабея, вехна, изнемогвам ex+lassus, 3 ēmåturēsco, turui, – узрявам; смекчавам се ex+maturus, 3 ēmīēsco, –, – размеквам се, ставам мек техн. ex+mitis, e ēnōtēsco, tui, – ставам известен ex+notus, 3 exaquēsco, –, – превръщам във вода ex+aqua, ae ex-siccēsco (exiccēsco), –, –

съхна, изсъхвам техн. ex+siccus, 3

exstillēsco, –, – започвам силно да капя, да сълзя ex+stilla, ae ēvånēsco, vånui, – изчезвам, изгубвам се ex+vanus, 3 ēvīlēsco, vilui, – ставам евтин, губя цената си ex+vilis, e fatīsco, –, – разцепвам се, пукам се *fatis, срв.

affatim febrēsco, –, – заболявам от треска медиц. febris, is fermentēsco, –, – вкисвам, втасвам, ферментирам fermentum, i fistulēsco, –, – превръщам се във фистула, в

каналче медиц. fistula, ae

fortēsco, –, – ставам храбър fortis, e fracēsco, fracui, – получавам лош вкус или мирис,

развалям се земед. fraces, um

frūgēsco, –, – нося плодове frux, frugis frŭtĭcēsco, –, – пускам клонки (за растение ) frutex, icis gemmåsco, –, – пускам пъпки (за растение ) gemma, ae gemmēsco, -, – превръщам се в скъпоценен

камък gemma, ae

germinåsco, –, – пускам кълн, филиз земед. germen, inis glabrēsco, –, – ставам гладък, без косми glaber, bra,

brum glaciēsco, –, – превръщам се в лед, замръзвам glacies, ei græcĭlēsco, –, – ставам слаб или строен gracilis, e grånåsco, –, – давам зърно granum, i grandēsco, grandui, – раста, увеличавам се grandis, e gravēsco, –, – натежавам, усилвам се, влошавам

се gravis, e

herbēsco, –, – раззеленявам се, покривам се с трева

herba, ae

ignēsco, –, – запалвам се, възпламенявам се ignis, is imputrēsco, putrui, – гния in+puter, tra,

trum

124

incurvīsco, –, – извивам се, огъвам се incurvus, 3 ingravēsco, –, – натежавам, ставам тежък;

забременявам in+gravis, e

iråscor, – избухвам в гняв, гневя се ira, ae irraucēsco, rausi, – преграквам in+raucus, 3 iŭvĕnēsco, venui, – пораствам, подмладявам се iuvenis, is lactēsco, –, – превръщам се в мляко, наливам

се с мляко (за млечни жлези ) lac, lactis

lassēsco изморявам се lassus, 3 læpidēsco, –, – превръщам се в камък lapis, idis lentēsco, –, – ставам мек или лепкав lentus, 3 lŭtēsco, –, – покривам се с тиня lutum, i macēsco, –, –385 мършавея, съхна, слабея;

изтощавам се macer, cra, crum

macrēsco, macrui, – размеквам се macer, era, erum

måtrēsco, –, –386 ставам подобна на майка mater, tris måtūrēsco, maturui, – узрявам maturus, 3 mītēsco, –, – ставам мек, омеквам, узрявам mitis, e mollēsco, –, – ставам мек, омеквам mollis, e mutēsco, mutui, – замлъквам mutus, 3 nigrēsco, nigrui, – чернея, тъмнея, ставам черен niger, gra,

grum nōtēsco, nōtui, – ставам известен notus, 3 nōctēscit impers387. свечерява се nox, noctis obbrūtēsco, brutui, – вцепенявам се, замирам ob+brutus, 3 obdūrēsco, d´rui, – ставам твърд, втвърдявам се;

вкаменявам се ob+durus, 3

obmūtēsco, mutui, – онемявам, замлъквам ob+mutus, 3 obsurdēsco, obsurdui, –

заглъхвам, глъхна ob+surdus, 3

pennēsco, –, – покривам се с пера (за птици) penna, ae persenēsco, senui, – силно се състарявам per+senex, is pinguēsco, –, – наливам се, тучен съм (земед.) pinguis, e

plumēsco, –, – покривам се с пера (за птици) pluma, ae praesånesco, sånui, - зараствам по-рано от обикновено

(медиц.) prae+sanus, 3

pūbēsco, pubui, – възмъжавам, съзрявам; достигам пълнолетие

puber, eris

puerasco, –, – влизам в детска или юношеска възраст

puer, i

pustulēsco, –, – покривам се с водни мехури (от изгоряло)

pustula, ae

quiēsco, quiēvi, почивам, спя, бездействам; quies, etis

385

Този глагол е производен на maceo, 2, а не произлиза директно от прилагателното macer, cra,

crum. Ernout–Meillet, p. 575. 386

Според Ernout–Meillet, p. 596, глаголът е инкохативен. 387

Рядко срещан глагол, създаден по модела на lucesco.

125

quiētum утихвам; живея в мир rådīcēsco, –, – пускам корени земед. radix, icis rårēsco, –, – разнасям се, разтварям се rarus, 3 recrūdēsco, recrūdui, –

заздравявам (за рана); възобновявам се, усилвам се

re+crudus, 3

rĕmæcrēsco, macrui, – отново ставам мършав, отслабвам re+macer, cra, crum

remorbēsco, –, – отново се разболявам re+morbus, i repueråsco, –, – отново ставам дете; вдетинявам

се re+puer, i

rĕsånēsco, sånui, – отново оздравявам re+sanus, 3 roboråsco, –, – ставам здрав, силен robur, oris rŭbēsco, rubui, – ставам червен, почервенявам ruber, bra,

brum rufēsco, –, – руменея, червенея rufus, 3 rŭtilēsco, –, – ставам червеникав или рижав rutilus, 3 sånctēsco, –, – ставам свещен sanctus, 3 sånēsco, –, – оздравявам sanus, 3 segnēsco, –, – бавя се segnis, e senēsco, senui, – старея, остарявам senex, is serēsco, –, – превръщам се в суроватка или в

цвик земед. serum, i

sĕrēsco, –, – ставам сух, изсъхвам serenus, 3 siccēsco, –, – съхна (за очи) медиц. siccus, 3 silvēsco, –, – превръщам се в дърво silva, ae solidēsco, –, – уплътнявам техн.; зараствам

медиц. solidus, 3

spīnēsco, –, – превръщам се в трън spina, ae spissēsco, –, – ставам гъст spissus, 3 spumēsco, –, – започвам да се пеня spuma, ae sterilēsco, –, – ставам неплодороден земед. sterilis, e stilåsco, åvi, – пускам стъбло (за растение)

земед. stilus, i

stirpēsco, –, – пускам стъбло или филизи (за растение) земед.

stirps, pis

surdēsco, –, – оглушавам surdus, 3 tardēsco, tardui, –388 ставам бавен; вцепенявам се tardus, 3 tĕnĕråsco, –, – teneresco)

ставам нежен, изнежвам се tener, era, erum

tenuēsco, –, – намалявам, изтънявам tenuis, e vånēsco, –, – изчезвам, пропадам, изпарявам се vanus, 3 våstēsco, –, – ставам пустинен, запустявам vastus, 3 vermēsco, –, – ставам плячка на червеи vermis, is vesperåscit, åvit impers.

свечерява се vesper, i

vĕtĕråsco, åvi, – ставам стар, старея, застарявам vetus, veteris

388

Глаголът произлиза от предполагаемото tardio, 1, а не директно от прилагателното tardus, 3. Ernout–

Meillet, p. 1018

126

vĕtustēsco, –, – ставам стар (за вино) vetustus, 3 vīlēsco, vīlui, – обезценявам се vilis, e vīvēsco, –, –389 оживявам vivus, 3

b) Глаголи с основа на -u390 и други глаголи

æcuo, acui, acūtum правя остър, заострям acus, us antecello, –, – отличавам се, превъзхождам ante+celsus, 3 arguo, argui, argūtum

показвам, изявявам *argu(s), us391

claudo, –, – куцам, хром съм claudus, 3 claudo, clausi, clausum

заключвам срв. clavis, is

consŭlo, sului, consultum

съвещавам се, обсъждам разсъждавам

срв. consul, consilium

ēvallo, –, – очиствам от люспи или шушулки земед

ex+vallus, i

ēvanno, –, – вея земед ex+vannus, i grædior, gressus sum392

крача, вървя gradus, us

metuo, metui, – страхувам се metus, us mŏrior, mortuus sum

умирам, загивам mors, mortis

*nuo, –, – (срв. abnuo, adnuo)

кимвам, давам знак срв numen, inis

stætuo, statui, statūtum

поставям; посаждам; издигам, установявам, определям

stætus, 3 към sisto, 3

vanno, –, –393 очиствам с веялка, вея земед. vannus, i

Coniugatio quarta

Глаголите от четвърто спрежение се образуват първоначално от имена по трето склонение на i-основа и суфикса je/jo като finio, īre от finis, is; vestio, īre от vestis, is. Създаването им може да се представи така: finĭ+j-o > finīo; finĭ+je+s> finĭes > finīs394.

389

Глаголът е производен на vivo, 3. Ernout–Meillet, p. 1119. 390

Първоначални коренни глаголи са suo, ere и spuo, ere. 391

От това предполагаемо съществително с u-основа произлиза прилагателното argūtus, както cornūtus от

cornu.

392

Макар и класически, глаголът се среща рядко. Той е изместен от производния си

ingredior (срв. cedo и incedo).

393

Lucil. Sat.,7, 17.

394

За липсата на тематична гласна и наличието на дълга гласна вместо първоначална

кратка има няколко възможни обяснения: finīs (второ лице ед.ч.) с дълга гласна вместо с

кратка е по аналогия на amās и monēs; В индоевропейските езици тематичният суфикс при

тези глаголи е бил je/jo, а атематичният - i (дълго или кратко). Дългата гласна i може да

представлява редуцирана степен на пълната степен eje/ejo, която се среща при каузативно-

127

По-късно по аналогия се образуват глаголи с основа на -i от имена от други склонения.

abortio, īvi, (ītum)395

раждам предварително abortus, us

balbūtio заеквам, пелтеча, говоря неясно *balbutus, срв balbus,3

barrio, –, – рева (за слон) barrus, i blandior, ītus sum

лаская, милвам, умилквам се blandus, 3

bombio, –, – жужа (за пчела) bombus, i caecūtio, –, – като сляп съм; зле виждам *caecutus, срв.

caecus,3 cætŭl(l)io, –, – разгонен съм (за куче) catulus, i compedio, (īvi), ītum

спъвам с пранги земед. compes, pedis

compĕrio, pĕri, compertus

узнавам, научавам срв perītus, periculum

cratio, –, – бранувам земед. cratis, is custōdio пазя, защитавам, предпазвам custos, odis decutio, –, – одирам de+cutis, is dentio, –, – никнат ми зъби dens, dentis effutio, īvi (ii), ītum

говоря несвързано, плещя ex+futis

ĕquio, –, – намирам се в период на разгонване (за кобили)

equus, i

ērŭdio обучавам, наставлявам, просвещавам

ex+rudis, e

fastīdio изпитвам погнуса, отвращавам се fastidium, ii fĕbrio, –, – имам треска медиц. febris, is ferōcio, –, – буен съм, смел съм ferox, ocis fīnio ограничавам, заграждам finis, is fulgŭrio, īvi, – хвърлям мълния fulgur, uris fŭrio, –, – беснея, яростен съм furia, ae gestio давам свобода на чувствата си,

вън от себе си съм gestus, us

grandio, –, – уголемявам grandis, e hostio, –, – удрям, бия, побеждавам hostia, ae impĕdio заплитам, обвързвам, забърквам,

възпирам in+pes, pedis

ĭnånio правя пуст, опразвам; очиствам медиц.

inanis, e

inaurio, –, – надарявам със слух auris, is ineptio, –, – бръщолевя, говоря глупости ineptus, 3 insånio луд съм, безумен съм insanus, 3 insignio отбелязвам, отличавам insignis, e

интензивните глаголи в индоевропейските езици и в латински.

395

Глаголът е късно засвидетелстван.

128

irrētio улавям в мрежа in+rete, is largior щедро раздавам или подарявам largus, 3 lascīvio игрив съм, весел съм lascivus, 3 lēnio облекчавам, успокоявам lenis, e mentior, ītus sum

лъжа; измислям, съчинявам mens, mentis

mōlior, ītus sum

премествам с усилие, докарвам в движение, раздвижвам

moles, is

mollio правя мек, размеквам mollis, e mūnio строя стена, укрепление,

заграждам със стена техн. moenia, ium

obrētio, –, – оплитам в мрежа ob+rete, is partior, ītus sum

деля, разделям; разпределям, раздавам

pars, partis

*perior396 изпитвам, изпробвам peritus, periculum pŏtio, īvi, ītum отдавам в нечия власт potis, e pŏtior, ītus sum ставам господар, завладявам potis, e praepĕdio връзвам; спъвам с пранги prae+pes, pedis pūnio наказвам; отмъщавам poena, ae saepio, saepsi, saeptum

преграждам, ограждам, заграждам

saepes, is

saevio свирепствам, беснея saevus, 3 sal(l)io, –, ītum соля, осолявам земед. sal, salis sancio, sanxi, sanctum

освещавам, правя неприкосновен религ.

sacer, sacra, sacrum

servio роб съм, робувам servus, i singultio, –, – ридая, хлипам; хълцам медиц. singultus, us sitio изпитвам жажда, жаден съм;

страстно жадувам sitis, is

sortior хвърлям жребий, определям, получавам по жребий

sors, sortis

stæbĭlio закрепявам, заякчавам, усилвам stabilis, e suffio опушвам, кадя тамян; обгарям

техн. срв. fumus397

superbio, –, – гордея се, хваля се superbus, 3 tussio, –, – кашлям tussis, is ūnio, –, –398 съединявам, съчетавам unus, 3 vestio покривам, обличам vestis, is

396

Простият глагол е изчезнал в полза на experior, 4. Ernout–Meillet, p. 757. 397

Въпреки очевидната близост със съществителното fumus дължината на гласната i няма задоволително

обяснение. Ernout–Meillet, p. 998. 398

Глаголът се среща рядко и е засвидетелстван през императорската епоха.

129

VERBA COMPOSITA

СЛОЖНИ ГЛАГОЛИ 1. Сложни глаголи, образувани от два глагола - всички те имат втори компонент facio, 3.

cælefacio399, fēci, factum стоплям, сгрявам caleo, 2 commŏnefacio, fēci, factum

напомням, съветвам cum+moneo, 2

expērgēfacio, fēci, factum разбуждам, пробуждам expergo, 3 frigefacio, fēci, factum изстудявам frigeo, 2 læbĕfacio, fēci, factum разклащам; колебая;

разрушавам labo, 1

lĭquefacio, fēci, factum разтопявам се, разлагам се liqueo, 2 mædefacio, fēci, factum овлажнявам, оросявам madeo, 2 nitefacio, fēci, factum правя блестящ niteo, 2 obsolēfacio, fēci, factum400 остарявам; излизам от

употреба obsolesco, 3

obstupefacio, fēci, factum стъписвам се obstupeo, 2 obsurdēfacio, fēci, factum401

оглушавам obsurdesco, 3

pætefacio, fēci, factum широко разтварям, разширявам; правя достъпен

pateo, 2

pertimefacio, fēci, factum плаша силно, ужасявам per+timeo, 2 quatefacio, fēci, factum треса, подривам, подкопавам quatio, 3 tabefacio, fēci, factum разтопявам се tabeo, 2 tĕpefacio, fēci, factum сгрявам, нагрявам, правя

топъл tepeo, 2

torrefacio, fēci, factum суша, изсушавам torreo, 2 trĕmefacio, fēci, factum разтърсвам, вълнувам,

ужасявам tremo, 3

valedīco (по-често разделено)

сбогувам се valeo, 2 + dico,3

2. Име и глагола facio, 3.

lucrifacio fēci, factum 402

получавам печалба lucrum, i

rårēfacio, fēci, factum разреждам rarus, 3 vacuefacio, fēci, factum освобождавам, очиствам; правя

безлюден vacuus, 3

399 Гласната в caleo, 2, е дълга, тъй като принадлежи към основа на глагол от второ спрежение, но се съкращава

съгласно закона за ямбичното съкращение. Така се среща у комиците: călĕ-, lăbĕ-, tĕpĕ-, pătĕ-, mădĕ-; com-mŏnĕ-, per-

tĭmĕ-. 400

Глаголът е късно засвидетелстван. 401

Глаголът е късно засвидетелстван. 402

Среща се и разделено изписано.

130

3. Име и друг глагол.

aequipĕro, åvi, åtum изравнявам aequus, 3+paro, 1 animadverto, verti, versum

внимавам, наблюдавам, забелязвам

animus, i+adverto, 3

fideicommitto,–, – защищавам юрид. fides, ei+committo, 3 fideiubeo, iussi, iussum поръчителствам юрид. fides, ei+iubeo, 2 mancĭpo, åvi, åtum предавам в собственост manus, us+capio, 3 mando, åvi, åtum връчвам предавам, manus, us+do, 1 mansuēsco, suēvi, suētum

приучвам, опитомявам manus, us+suesco, 3

mantiscĭnor, åtus sum вещая, пророкувам 403 mбntiß+cano, 3 manumitto, mīsi, missum404

пускам на свобода, освобождавам юрид.

manus, us+mitto, 3

morigĕror, åtus sum отстъпвам, покорявам се, подчинявам се

mos, moris+gero, 3

nuncŭpo, åvi, åtum именувам, наричам nomen, inis+capio, 3 tergiversor, åtus sum обръщам гръб,

отклонявам се tergum, i+verto, 3

ūsūrpo, åvi, åtum употребявам, проявявам се, ползвам се

usus, us+rapio, 3

vendo, vendĭdi, vendĭtum 405

продавам venum+do, 1

vēneo, ii (ivi),– продавам се, изложен съм за продан

venum+eo, ire

vitupĕro, åvi, åtum порицавам, хуля; вредя, развалям

vitium+*paros към paro, 1

vōcifĕror, åtus sum възклицавам, викам, извиквам

vox+fero, ferre

4. Наречие и глагол.

possum, posse в състояние съм, мога potis+sum, esse sætisdo, dĕdi, dætum давам обезпечение юрид. satis+do, 1 satisfacio, fēci, factum406

удовлетворявам; плащам satis+facio, 3

5. Частица и глагол.

neglĕgo, lēxi, lēctum не се грижа, пренебрегвам, презирам

nec+lego, 3

403 У Плавт употребен шеговито по съзвучие с латинския глагол vaticĭnor. 404

По-рядко се среща разделено изписано. 405

От израза venum do. Среща се и във форма venundo. 406

Употребява се и разделено изписано.

131

6. Сложни глаголи, образувани от сложно име. Сложните глаголи се състоят от име и глаголната форма *-fĭca-re или *-fica-ri; *-gera-re или *-gera-ri, съответно от facio, 3, и от gero, 3. Сложните глаголи са резултат не от директното свързване на глагол и обект, а от nomen compositum на двата компонента.407

aedifĭco построявам, основавам *aedifex aevifĭco, –, –

увековечавам, обезсмъртявам *aevificus

amplifĭco разширявам amplificus candifĭco придавам блясък *candificus carnifĭco палач съм, обезглавявам carnifex causifĭcor оправдавам се, извинявам се causificus cerifĭco добивам восък *cerificus clarifĭco, –,–

прославям *clarificus

damnifĭco вредя, пакостя damnificus delūdifĭco надсмивам се *deludificus fortifĭco заякчавам, правя здрав *fortificus fumifĭco димя, задимявам fumificus glorifĭco славя, прославям glorificus horrifĭco наежвам, правя да настръхне horrificus ludifĭcor надсмивам се ludificus maestifĭco правя печален *maestificus magnifĭco възвеличавам magnificus mellifĭco събирам мед (за пчели) melificus mitifĭco размеквам, смекчавам *mitificus modifĭco размервам, разчленявам,

съблюдавам *modificus

mortifĭco умъртвявам mortificus munifĭco дарявам minificus orbifĭco лишавам от деца *orbificus pacifĭco сключвам мир pacificus purifĭco очиствам purificus rūmifĭco хваля, прославям *rumorificus sacrifĭco принасям в жертва, жертвувам sacrificus sensifico надарявам с чувства *sensificus significo давам знак, изразявам,

отбелязвам signifex

testifĭcor призовавам за свидетел testificus velifĭcor плавам с опънати пратна velificus versifĭco съчинявам стихове versificus

407

Същото явление се наблюдава и в гръцки: uppo-troféw не произлиза от i{ppoς и tréfw, а от сложното име

uppotrovfoς. Kühner, p. 1035.

132

belligĕro водя война, воювам belliger morigĕror, åtus sum

отстъпвам, покорявам се, подчинявам се

morigerus

Литература

1. Ausführliche Grammatik der lateinischen Sprache. Kühner. 2 Aufl. Hannover 1912.

2. Dictionnaire étymologique de la langue latine. Ernout, A. et A. Meillet. Paris, 1939.

3. Dictionnaire latin – français. L. Quicherat, L. et A. Daveluy. Revisé, corrigé et augmenté par Émile Chatelain. Paris, s. a.

4. Lateinisches etymologisches Wörterbuch von A. Walde–J., B. Hofmann. Heidelberg, 1938.

5. Oxford Latin Dictionary. (ed. by P.G.W.Glare).Oxford, 1985.

6. Латинско- русский словарь. 2 изд. Дворецкий, Й.Х. Москва, 1976.

Научен редактор доц. Станка Козарова

Дизайн:

Асен Тодоров