Missio DeiMissio DeiМисия на Бога

Брой 8 | Май | 2012

В този брой ще намерите:

Новина: Undivided

Новина: Мисия в Шумен

Дисциплина на празнуване

Интервю на месеца: Дарена Цонева-Димитрова

Ресурси: Да свършиш добре

Анкета

Благодарна съм на Бога, че ми подари възмож­ността да участвам в конференцията в Гьор – Undi­vided 2012.

Отивайки на конференцията нямах никакви очак­вания...приятели, които са ходили предният път –2008г. в Линц разказваха, колко прекрасно са сиизкарали, колко нови приятели имат...и много, мно­го други, все хубави истории, и… бих могла дакажа, че не съм имала тооолкова вълнуващо прежи­вяване от години. Да си сред хора на своята въз­раст, обичащи Един Бог, хора с една цел, сходниинтереси...някой може да си каже: „Е, какво толко­ва..и тук можеш да намериш такива хора.”, но даимаш възможността да се опознаеш с толкова коло­ритни личности от различните краища на земята…хм, страхотно е!

На 8 Април празнувахме Възкресение, но не какда е....всичко започна със по­ранното ни отиване вуниверситета. На двора ни информираха, че трябвада изчакаме малко, защото „нещо се е случило” имогат да пускат само по стотина човека наведнъж„по съображения за сигурност”. Безпокойство ня­маше, всички бяха много весели, по едно време да­же някои групи започнаха да си пеят песни...всепак – празник беше! Та...дойде и нашият ред давлезем...вървяхме минутка и пак ни спряха...едномомче с мегафон ни съобщи: „Елате, елате по­близо, трябва да ви кажа нещо, но трябва да стемного тихи...тази вечер нещо се случи ”...нищоподозиращите ние се приближихме, за да чуем закакво става на въпрос...момчето започна с усмивкаи на висок глас да казва: „НЯМА ГО, ТОЙВЪЗКРЪСНА! БЪРЗО БЯГАЙТЕ, ЗА ДА ВИДИТЕ,ЧЕ ГО НЯМА!!!” Минахме през целият двор науниверситета, после през много тесен и тъменкоридор и накрая.....залата, в която се събирахме.…тишина… хората, които бяха влезли преди нас бяханасядали по земята и се молеха… чувството, коетосе усети при влизането беше неповторимо… малкослед това, когато вече всички влязоха в залата, семолихме с молитвата „Отче наш, който си нанебето...”, всеки на своят език… красота!!

Това беше денят от конференцията, който оставинай­голям отпечатък в сърцето и умът ми!

Радост от Шумен

Тази година от 5 до 10 април в град Гьор, Унгария се проведе традиционната Европейскастудентска конференция на под надслова “ , на която се събрахаоколо 2000 студенти от всички европейски страни. От България участваха 38 студенти,завършили, доброволци и екип. Всички имаха невероятни преживявания и се върнаханасърчени, заредени и готови да приложат наученото на практика в своите градове.

Новина: UndividedНовина: Undivided

Undivided 2012 беше едно незабравимо преживяване, коетоочаквах с месеци. Молех се това да бъде специално време нанови преживявания с Бога и откровения за Него; време, вкоето да се запозная с нови хора и да затвърдя приятелствата стези, които вече познавах, но най­вече да получа оноваблагословение, което надминава далеч моите представи и е вума на Татко Бог да ми даде. Не останах разочарован по никой параграф дори що сеотнася до организацията. Научих важни уроци, като: "Задавайси въпроси относно Словото и търси отговорите, дори на пръвпоглед тези въпроси да изглеждат ирационални.", "За да сиинтересен на другите, трябва и ти да бъдеш заинтересован оттях" и "Ако търсим Божията воля и Неговата праведност, щеимаме много свобода да определяме приоритетите си".Следните въпроси останаха в съзнанието ми: Обичаш ли Богас целия си ум? Готов ли си да служиш още повече в БХСС?Ще съумееш ли да говориш на невярващите си приятелидързостно за истината на Словото, както би говорил набратята и сестрите си? С какво би искал да те помнят? Дали конференцията действително е била животопроменя­ща, зависи от това как ще отговоря на тези и други въпроси видващите дни. Нещо особено мило на сърцето ми беше, когато неделясутрин всичкивзехме Господ­нята вечеря заед­но. Беше многосилно и ценнопреживяване. В заключение,съм благодарен,че ми беше от­крито още отзначението наБХСС за света иза мен лично,заради което сенадявам движе­нието да бъдеоще по­голямоблагословениеза мен и аз занего. Обичам ви!

Тони отСофия

От 17 до 20 април 2012 г. в Шумен се проведоха 7 прояви под мотото „2012: настъпва ли краят?” Посланиятаразглеждаха теми като истината, секса, страданието, стреса, кариерата, края на света и живота след смъртта.

Всеки ден 20 студенти­християни от 4 групи на БХСС работиха заедно за благовестието в един университет. Студентиот групата в Шумен, подпомогнати от няколко студенти­доброволци от групите на БХСС във В. Търново, Варна иБургас, рекламираха предстоящите прояви в продължение на два часа предиобяд и два часа следобяд. Бяхаподготвени няколко табла с колаж от снимки, изобразяващи различни емоционални състояния. Това беше мост къмначалото на много импровизирани дискусии, започващи с въпросите: „Коя снимка описва най­добре емоционалнототи състояние/религията/Бог/твоите мечти?” Една студентка зададе много въпроси, след като получи флайер, а следкато поговорихме 15­тина минути, се разплака и дойде на 5 от нашите прояви, водейки други 4 човека със себе си!

Всяка вечер в клуб „Ретро” идваха от 30 до 50 невярващи студенти. Лекциите в университета бяха посетени средно от30­тина студенти. Половината дойдоха поне на 2 лекции, а имаше и такива, които почти не пропуснаха събитие идойдоха 5­6 пъти! Две студентки споделиха, че от вълнение не са могли да спят вечерта и са нямали търпение дадойдат отново. Главната атракция първата вечер бяха „Ангел, Мойсей и приятели” (Ангел и Мойсей са финалистиот X­Factor България), а следващите три вечери за настроението на дошлите се грижеха “Face 2 Face Zone”. Най­силно развълнувани обаче присъстващите бяха от убедителните евангелизационни послания на Майкъл Отс.

Интересен момент бяха лекциите на нашумелия напоследък български кино­режисьор и сценарист Иглика Трифонова(„Истините, които не искаме да знаем”) и на бюрото по труда в Шумен („Има ли живот след... университета?Професионална реализация в условията на дългова криза и разпадащ се ЕС”), които помогнаха за по­голяматапубличност и допълнително привличане на студенти за вечерните прояви в клуб „Ретро”. Лекцията на Тодор Велчев(“Има ли бъдеще пред човечеството? Маите, Библията, Нострадамус и други пророчески гласове за Края на света”)също беше чудесен апологетичен мост към посланията на Майкъл.

 Почти всички (общо 48 човека), попълнили формуляра за обратна връзка след лекциите на Майкъл, са написали„Бройте ме за следващи прояви!” или „Искам да зная повече.” За четирите вечери има само 2­ма невярващи, които саписали, че не искат да получават повече информация (като единият все пак си е оставил имейла). На пикника в неделяведнага след проявите са дошли общо 4 невярващи. Молим се да има още студенти, които да откликнат и на поканатаза дискусии върху Библията.

* „Благодарение на вас си отговорих на много въпроси! За мен беше удоволствие!* „Дълбоко вярвам в Бога! Влязох в залата нервна и тревожна. Благодаря, че ситръгвам от тук спокойна. Разбрах, че Бог мисли за мен. Вярвам. Благодаря ви!”* „Беше ми много приятно! Всичко беше организирано, както трябва, от музикатадо края на лекцията. Вярвах в Бога, но от днес нататък съм по­близо до него. В едносъм вярвала до сега, дори и когато съм страдала Той е бил с мен, винаги.”

Новина: Мисия в ШуменНовина: Мисия в Шумен

Празнуването е в сърцето на Христовия път. Той влезе в света с високите ноти на ликуването: „Ето, благовестявамви голяма радост...” извикал ангелът, „която ще бъде на всичките хора” (Лука 2:10). Исус напусна света, завещавайкиСвоята радост на учениците: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.”(Йоан 15:11) ... Исус започва публичното Си служение като ”прогласяваблагоприятната Господня година” (Лука 4:18,19). Социалнитеизводи от подобна концепция са дълбоки. Особено важно еосъзнаването на това, че в резултат ние сме призовани къмпостоянна радост в Духа. Такова радикално, божественообосновано освобождение от притежанията и ограничениятана социалните наредби не може да донесе друго, освенпразник. Когато бедните получат добрите вести, когатопленниците са освободени, когато слепите получат зрениетоси, когато угнетените получат правата си, кой може даудържи вика на радост? В Стария Завет всички социални спогодби за годината нарадост – опрощаването на дълговете, освобождаването наробите, почивката от селскостопанска работа, връщанетона собствеността на истинския притежаел – са билипразник на благодатното снабдяване от Бога. Хората са седоверявали на Бога да ги снабди във всичко, от което са сенуждаели. Той заявява: „тогава ще заповядам Моетоблагословение за вас” (Лев. 25:21). Свобода от безпокойството и грижитеформира основата за празнуването. Понеже знаем, че Той се грижи за нас, можем да Му предоставим всичките ситревоги и грижи. Бог е обърнал нашата тъга в танц. Безгрижният дух на радостно веселие отсъства в днешното общество. Апатията, дори меланхолията доминиратнашето време. Харви Кокс казва, че модерният човек е притиснат „толкова силно от полезна работа и рационалнапресметливост, че напълно е забравил радостта на възторжения празник...”

Празнуването дава радост в живота, а радостта ни прави силни.Писанията ни казват, че радостта в Господа е наша сила (Неемия8:10). Не можем да продължим дълго без нея. Жените преминаватпрез раждането на дете, защото радостта от майчинството лежи отдругата страна. Младите семейни двойки страдат през първитетрудни години на привикването, защото оценяват сигурността надългия живот заедно. Родителите стискат здраво зъби по време натийнейджърските години, защото знаят, че техните деца щеизплуват на другия край като зрели личности. Може да започнем да ходим на уроци по тенис или пиано сусилие на волята, но няма да останем дълго, ако не изпитвамерадост. Фактически, единствената причина да започнем изобщо е,защото знаем, че радостта е крайния резултат. Това е, коетоподдържа начинаещите – те знаят, че усещането за удоволствие,

Празнуването дава сила за живота

Дисциплина на празнуванеДисциплина на празнуване

радост, наслада се съдържат в майсторскотоумение. Празнуването е центърът на всичкидуховни дисциплини. Без радостния дух напразнуването, дисциплините стават скучни,смъртоносни инструменти в ръцете намодерните фарисеи. Всяка дисциплина трябвада се характеризира от безгрижна веселба ичувството на благодарност. Радостта е част от плодовете на Духа (Гал.5:22). Често си мисля, че радостта е мотора,нещото, което кара всичко да върви добре. Акорадостния празник не залива другитедисциплини, ние рано или късно ще гиизоставим. Радостта ни прави силни...

Пътят на радостта В духовния живот само едно нещо може да произведе истинска радост, и това е подчинението... Исус ни казва, ченяма благословение равно на благословението, което носи покорството. В един случай една жена се провиква оттълпата към Исус, „Благословен е утробата, която те е носила и гърдите, от които си сукал!” Исус отговаря: „Блаженионези, които слушат Божието Слово и го пазят!” (Лука 11:27, 28). По­благословено е да живееш в покорство,отколкото да си майка на Месията!...

Ричард Фостър

За да предизвика истинс­ки празник, подчинениетотрябва да действа в обик­новената тъкан на нашияежедневен живот. Без тованашето празнуване би има­ло кух звук. Например, ня­кои хора живеят по такъвначин, че е невъзможно даимат каквото и да е щастиев дома си. След това обаче,те отиват на църква, пеятпесни и се молят „в Духа”,надявайки се, че Бог някакси ще им даде запарката нарадостта, за да може някакси да изкарат деня. Те тър­сят някакъв вид небеснопреливане на кръв, коетода задвижи сърцето на тях­ното мизерно ежедневие ида им даде радост. Бог оба­че желае да трансформиратази мизерия, а не да я за­движва... Бог обикновенодава радост като освобо­ждава и освещава ежедне­вието на човешкия живот.Когато членовете на едносемейство са изпълнени слюбов и съпричастност идух на служение един къмдруг, това семейство имапричина да празнува. Има нещо тъжно в хора­та, които тичат от църквана църква, опитвайки се дасе сдобият с инжекция от„радостта на Господа”. Ра­достта не се намира в пее­нето на определена музикаили излизайки с правилниякръг от хора или дори впрактикуването на дарбитена Духа, колкото и добрида са всички тези неща. Ра­достта се намира в подчи­нението. Когато силата,която е в Исус достигне донашата работа или забавле­

ние и ги освободи, тогаваще има радост там, къдетопреди е имало скръб. Дапренебрегнем това би озна­чавало да пропуснем сми­съла на Въплъщението...Празнуването идва, когатои най­обикновените сферина живота са освободени... Популярно учение днесни инстурктира да хвалимБога за редицата труднос­ти, които идват в живота

ни, поддържайки убежде­нието, че има голяма тран­сформираща сила в самотохвалене на Бога. В най­до­брата си форма това учениее начин да ни насърчи дагледаме на пътя пред нас сочите на вярата и да вижда­ме това, което ни предстоив крайна сметка. То потвър­ждава в нашите сърца радо­стното убеждение, че Богпоема всичко и го преобра­зува за доброто на тези,които Го обичат. В най­ло­шата си форма обаче, товаучение отрича низостта назлото и кръщава и най­ужасните трагедии като во­ля на Бога. Писанието низаповядва да живеем в духна благодарност сред таки­ва ситуации; но не низаповядва да празнувамеприсъствието на злото.

“Християнинът трябва да бъдеАлилуя от главата до петите!” –

Августин от Хипо

Апостол Павел ни призовава: „Радвайте се всякогав Господа! Пак казвам: Радвайте се!” (Фил. 4:4). Какобаче да направим това? Павел продължава: „Не себезпокойте за нищо” (или „не се грижете за нищо”,както казва друг превод)... Това е негативната странана радостта. Позитивната страна е „във всяко нещо смолитва и молба, изказвайте прошенията си на Богас благодарение.” Резултатът? „и Божият мир, койтоникой ум не може да схване, ще пази сърцата ви имислите ви в Христос Исус.” (Фил. 4:6, 7). Павел ни инструктира как винаги да се радваме инеговите първи думи на съвет към нас са да не себезпокоим за нищо. Исус, разбира се, дава същиясъвет, когато казва: „Не се безпокойте за живота си ­какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си­ какво ще облечете.” (Мат. 6:25). И в двата случая еизползвана същата дума, която ние превеждаме като„безпокойство”... Християните са призовани да не сегружат за нищо, но на нас това ни е чуждо. Духът на празнуването няма да дойде на нас предида научим да не се тревожим за нищо. И никога нямада можем да бъдем безгрижно безразлични, докатоне се доверим на Бога. Ето защо празненствата бяхатолкова решаващи в Стария Завет. Никой не бидръзнал да празнува старозаветните празници, аконямаше дълбоко доверие в Божията способност даснабди техните нужди. Когато се доверим на Бога, ние сме свободни даразчитаме напълно на Него да ни снабди, от каквотосе нуждаем: „с молитва и молба, изказвайте проше­нията си на Бога с благодарение”... Молитвата и до­верието сами по себе си не са в състояние да ни до­несат радост. Павел продължава и ни казва да кон­центрираме умовете си на всички неща в живота,които са истинни, честни, праведни, чисти, любезни,благодатни (Фил. 4:8). Бог е установил творческипорядък, пълен с чудесни и добри неща и е естестве­на последица ние да бъдем щастливи, ако се концен­трираме на тези неща. Това е назначеният от Богапът към радостта. Ако си мислим, че ще имаме ра­дост само като се молим и пеем псалми, ще бъдемразочарвани. Ако изпълним обаче живота си с обик­новени хубави неща (т.е. неща, които са истинни,честни, праведни и т.н.) и постоянно благодарим наБога за тях, ще бъдем пълни с радост. Ще кажете –ами нашите проблеми? Когато решим постоянно дамислим за добрите и чудесни неща от живота, толко­ва ще бъдем преизпълнени от тях, че те ще погълнатнапълно нашите проблеми. Решението да концентрираме ума си на по­важнитенеща от живота е акт на волята. Ето защо празнува­нето е дисциплина. Не е нещо, което ни пада наготово. То е резултат от съзнателно избран начин намислене и на живот. Когато изберем този начин, из­целението и изкуплението в Христос ще влязат въввътрешното кътче на живота и взаимоотношениятани и неизбежният резултат ще бъде радост.

Духът на безгрижния празник

Така освободени от надутия вид на наша­та собствена важност, ние сме също осво­бодени от осъдителния дух. Другите не из­глеждат така ужасни, толкова недуховни.Общите радости могат да бъдат споделянибез да съдим набожно другите. Накрая, интересна характеристика напразнуването е, че води до още повечепразнуване. Радостта създава радост.Смехът поражда смях. Това е от онезималко неща в живота, които се увеличаватпри раздаване.

Ако празнуването е преди всичко общадисциплина, и ако носи такава полза на Бо­жия народ, как се упражнява тогава? Това едобър въпрос, тъй като ние модерните мъжеи жени сме станали толкова механизирани,че вече сме забравили почти всички прежи­вявания на спонтанна радост. Повечето отнашите празнични опитности са изкуствени,пластмасови. Един от начините на празнуване епеенето, танцуването, викането. ЗарадиБожията добрина, в сърцата ни изблик­ват псалми, химни и духовни песни.Хвалението, прославата, възхищениетосе излива от скришните ни стаички. Впсалм 150 виждаме празнуването наБожия народ с тромпет, лютня и арфа, сдайре и танц, със струни, гайди игръмки удари на цимбалите. Какво правят малките деца като пра­знуват? Шумни са – много шумни.Няма нищо погрешно в шума на под­ходящото време, също, както няманищо лошо в тишината, когато е под­ходяща. Децата танцуват, когатопразнуват. Когато децата на Израел сеотскубнаха от лапите на Фараона чрезмогъщата сила на Бога, пророчицатаМириам води хората в голям празни­

Каквото и да си говорим, най­важ­ната полза от празнуването е, че ниспасява от това да се вземаме прека­лено насериозно. Това е отчаянанужда от благодат за това, че имаопасност в стремежа си да бъдемблагочестиви, да станем отчайващоскучни. Това не трябва да е така. Отвсички хора, ние трябва да сме най­свободни, живи, интересни.Празнуването добавя нотка на весе­лие, празничност, пъстрота на нашияживот. В края на краищата, Исустолкова много се радваше на живота,че беше обвинен, че е винопиец илакомник. Много от нас водят такъвкисел начин на живот, че няма начинда бъдем обвинени в подобно нещо. Нека сме наясно ­ аз не казвам, чепериодично трябва да лудуваме вгрях, а само казвам, че се нуждаем отпо­дълбоки, по­земни ободрителнипреживявания. Изцелително и осве­жително е да оценяваме живота по­вече. Духът ни може да се изтощи отдуховни стремления и дейности, та­ка както тялото се изтощава от физи­ческа преумора. Празнуването нипомага да си почиваме и да се рад­ваме на добрите земни неща. Друга полза от празнуването е спо­собността му да ни дава перспекти­ва. Може да се смеем на себе си. Даразбираме, че каузите, за които рабо­тим не са чак толкова монументални,колкото ни се иска да вярваме. Впразнуването великите и властнитеси връщат баланса и слабите и нис­копоставените получават нов ръст.Кой може да бъде нископоставенили високопоставен на празника наБога? Заедно богатият и бедният,властимащият и подчинениятпразнуват славата и чудото на Бога.Няма кастова система при празнува­нето.

Ползите от празнуването

Приложение на празнуването

чен танц (Изход 15:20). Давидскача и танцува пред Бога сцялото си величие (2 Царе 6:14,16). Народният танц винаги ебил носител на културниценности и се използва посто­янно в истинските всенароднипразници. Разбира се, танцува­нето може да има и погрешна изла проява, но това е изцялодруга тема. Пеенето, танцуването и шу­мът не са задължителни формина празнуването. Те са самопримери, които да ни обърнатвнимание, че Земята наистина ена Господа и всичко, което е нанея. Като Петър ние трябва данаучим, че нищо, което идва отблагодатната ръка на Бога не енечисто (Деян. 10). Ние смесвободни да празнуваме Божия­та добрина с цялото си сърце ис всичките си части!

Това в първата година, в която се опитваме да направим онлайн вестник за доброволци и студентскилидери. За нас процесът по създаването на този ресурс беше радост и се надяваме, че ви е билополезно. Тъй като нямаме много опит в създаването на онлайн вестник, ние имаме още много да учим. Бихмесе радвали много, ако можете да ни дадете честна обратна връзка. Искаме да решим дали дапродължим да правим Missio Dei (тъй като е много труд и усилия) и затова искаме да знаем кое дазапазим и кое да променим. Молим, бихте ли попълнили това кратко проучване, за да подобримонова, което правим?

Молим ви идете на този сайт, за да попълните анкетата!

Missio Dei –Missio Dei – искаме мнението тиискаме мнението ти

Дарена Цонева­Димитрова е Нацио­нален координатор на БХСС от юли2007 година. Завършила е магистра­тура по Туризъм и Френска филоло­гия в Софийския университет „Св.Климент Охридски”, а няколко годи­ни по­късно и магистратура по„Културна антропология” в същияуниверситет. Започва работата сиза БХСС през 2000 година катоРегионален координатор за ЗападнаБългария и отговаря за студентска­та работа в София и Благоеврад.

Дари е омъжена и е майка на две де­ца – дъщеря (на 7 г.) и син, който есамо на две. Затова, а и заради мно­гото й ангажименти към БХСС, не йостава много свободно време, за даправи любимите си неща, но когатоима това удоволствие, ходи на теа­тър или концерт. „Това е нещо, кое­то ме разтоварва и пренася в единдруг свят, далеч от реалността,като ми помага поне за малко да немисля за ежедневните ангажимен­ти” – споделя тя.

Много обича да се разхожда и даразговаря с приятели и близки. Кни­гите са другото й любимо занима­ние, за което винаги намира време,независимо от всичко, което има даправи. Никога не й омръзва да четекласика ­ най­вече френска, англий­ска и българска. Любим автор й еЕмил Зола. Изчела е цялото му твор­чество, „всички романи, до коитосъм успяла да се добера” – казваДари. Обича много и „Властелинътна пръстените”, но предпочита дапрепрочита книгата, отколкото дагледа отново филма.

Кога и как си повярвала?Отидох за първи път на църква когато бях на 15 години ­ заведоха ме приятели отучилище. Тогава не знаех много неща за Бога и за църквата. Първият път бешестранно, но някак ми хареса и бях привлечена от нещата, които видях. Отидох ощеведнъж и още веднъж, имах доста разговори с приятелите ми и след като прочетохчаст от Новия Завет си казах, че тази вяра е за мен и че бих искала да продължа втози път. Така започнах да посещавам все по­често служба, домашна група,

Дарена Цонева‐Димитрова: Нац. Координатор

Смехът е друг начин, по който пра­знуваме. В старата поговорка, че сме­хът е най­доброто лекарство, имамного истина. В своята книга „Ана­томия на болестта” Норман Къзънс,дискутира как е използвал смехоте­рапия, за да му помогне да се пребо­ри с много сериозна болест. В бол­ничното си легло Къзънс гледал ста­ри филми на братята Маркс и телеви­зионните предавания „Кандид каме­ра”и така искреният смях от сърцеизглежда имал обезболяващ ефект,защото после можел да спи спокойнобез да изпитва болка. Лекарите дорипотвърдили благотворния ефект насмеха в химическия състав на него­вото тяло... Така, че търсете самисмеха. Смейте се на здравословни,безобидни вицове. Удоволствайте сев добрата комедия. Научете се да сесмеете; това е дисциплина, коятотрябва да се усъвършенства. Оставе­те вечното бреме на необходимосттада звучим винаги дълбокомислено исериозно. ... Друго нещо, което можем даправим е да организираме семейнисъбирания по всякакви празничниповоди (рождени дни, дипломиране,сватби, годишнини...). Можем същода празнуваме по­малки, но същотолкова важни събития като завър­шването на голям проект, нова рабо­та, повишение на заплатата. А защода не си създадем и редовни праз­ници, които не са свързани със спе­циални поводи. Прекарайте повечевреме около пианото като семействои пейте на воля. Научете народнитанци от различни култури и им се

радвайте заедно. Отделяйте редовновреме да играете игри заедно, дагледате филми или да четете заеднокниги. Можем да използваме празницитена нашата страна и наистина да праз­нуваме. Какъв невероятен празникможем да си организираме на Рож­дество. Не е необходимо да включва­ме всичкия глупав комерсиализъм,свързан с този празник, ако решим,че не искаме да празнуваме по тозиначин. Разбира се, даването на пода­ръци е страхотно нещо, но можем дададем най­различни видове подаръ­ци... Ние не сме ограничени от уста­новените празници; можем да си из­мислим наши собствени. Една църкваорганизира празнична вечер в чест натехните пастори. Всяко семействосамо измайстори картичка. Най­различни групички подготвиха ске­чове, пиеси, прочити, вицове. Катоедин от тези пастори мога да кажа, чебеше шумна и забавна вечер. Защочакаме пасторите ни да тръгнат да сепенсионират или да се местят някъде,за да им организираме парти? Акопоказваме почитта си по­често, теможе да бъдат насърчени да останати за по­дълго... Празнуването ни дава силата даживеем във всички останали Дисци­плини. Когато с вярност се стремимкъм тях, те ни носят освобождение отонези неща, които са правили животани окаян толкова дълги години, коетоот своя страна ни предизвиква дапразнуваме. Така се формира цялост­ния кръг на живота и силата да гоживеем за Бога.

Интервю на МесецаИнтервю на Месеца

Кое особено те насърчава и вдъхновява?Мога да се насърча и вдъхновя от многомалки неща, стига те да са истински иискрени ­ една усмивка, една дума.Насърчават ме неща, които правя сама илис други хора, и които се получават добре,имат резултат и са полезни за някого,който има нужда точно от това. Добракнига, идея, история също може да мевдъхнови и тогава намирам сили и смисълда продължа в нови посоки.

Кои са предизвикателствата за теб приработата с хора?Да, с времето разбрах колко трудно иотговорно е да работиш с хора. За това сеиска умение и постоянство, търпение имного любов. Трудно е да се съобразиш сжеланията и очакванията на всички. Но отдруга страна да работя с хора ми давасмисъл за нещата и е чудесно да виждамкак това, което правя има значение занякого, независимо дали ми е близък илине го познавам толкова добре.

Какво си научила за лидерството, както и за самата вяра иследването на Христос?Лидеството е тежко бреме ­ не е ”сладка работа”. Според мен, Господдава необходими качества на определени хора, които да могат да водяти да показават посоката. За себе си не смятам, че притежавам много оттези качества и откровено казано научих колко много ми лиспват иколко трудно се развиват. Прекараните безсънни нощи с хилядивъпроси в главата за решенията, които си взел, за предложенията, коитоси направил, за проблемите, които чакат решения, за човешкитевзаимоотношения, които те терзаят ­ това често е съсипващо и твърдеизморително. Лидерството е самотно занимание, независимо, че имашстрахотни колеги и приятели, на които можеш да разчиташ винаги.Решенията и отговорността обаче остават за лидера и той трябва да сиги носи сам. Разбирането ми за вярата в Бога е претърпяла многопромени и голямо развитие през годините. Като се обърна назад,виждам как съм разбирала Бога, когато съм повярвала и съм биламалка, как съм минала през различни етапи и съм стигнала до сега.Може би ме очакват още много откровения и размисли, за това кой еБог и как да Го разбирам и да вярвам в Него. С времето разбрах, чеХристос за мен е някой, който не мога да сложа в нито една от моитекласификации за разбиране на света. Свикнах да не Го сравнявам снищо и никой, да не си обяснявам Неговото отношение към мен и това,което прави в света с човешките начини и понятия. Така ми е по­леснода приема всичко, което се случва с мен и около мен.

младежко. В продължение на около една година аз четях, ходих на църква, но всъщност моятживот не се бе променил особено много. Докато не настъпи един момент, в който осъзнах, че такане може. Трябваше да взема решение какво да правя с живота си и до колко моята вяра е реалнана практика. Така в продължение на няколко седмици се борих с моите съмнения и желания, нокрайна сметка преживях своето истинско покаяние и взех решение да следвам Бога истински.

Къде обичаш да ходиш? Къде се чувстваш най­близо до Бога и защо?Обичам да ходя на тихи и спокойни места, на почти диви. Там намирам тишината, която нилипсва в прекалено шумния град. Там естествено мога да бъда по­отворена и открита към Бога,по­лесно ми е да се замисля за Него и какво е Той за мен, за семейството ми и за приятелите ми,кара ме да се замисля повече за истински важните неща и да поглена по­реално смисъла и целта,които преследвам.

Как се справяш със стреса? Имаш ли някой съвет как даподредим най­добре един зает ден?Стресът е едно от нещата, с които се справям най­трудно.Разбах, че е важно в най­напрегнатия момент да се спреш, дапоемеш въздух и да подредиш задачите и времето като поми­слиш за приоритетите. Имам няколко принципа – винаги имамплан за деня, с кого трябва да се видя, какво да правя, кога щесе случи това през деня, понякога разделени по минути. Аконещо или някой наруши този план, почто е сигурно, че щебъде напрегнат и стресиращ ден. Също така спрях да поемамдопълнителни отговорности и обещания, за които знам, четрудно ще изпълня и така мисълта за тях още повече бинатоварила ежедневието ми. Научих се да разделям времетоси за отделните сфери от живора си. Важно е да имам часовеза работата, за семейството и приятелите, за почивка. Етозащо седя пред компютъра, проверям пощата си, отговарямна писма, разговарям по телефона по работа, когато съм вофиса и съм без семейството си. Вечер и почивните дни неправя това, а се концетрирам върху децата и съпруга си,срещите с приятели. С времето разбрах, че така съм по­спокойна, че сивърша добре работата, обръщам внимание на семейстовото си, почивам си по­пълноценно, без даси мисля през цялото време, че ощетявам някого или нещо.

Тогава Исус повика дванадесеттечовека, по един от всяко племе,които беше избрал от израел­тяните. И Исус им каза: Минетепред ковчега на Господа, вашияБог, сред Йордан и вдигнете всекипо един камък на рамената сиспоред броя на племената на из­раелтяните,  за да бъде това знакмежду вас. Утре, когато синоветеви попитат: Какво означават те­зи камъни? , тогава ще им отгово­рите: Те напомнят, че водата наЙордан се раздели пред ковчега наГосподния завет. Когато ковче­тът преминаваше Йордан, водатана Йордан се раздели. Тези камънище бъдат за спомен до века на из­раелтяните.” Исус Навин 4:4­7

Не знам за вас, но на мен ми е тру­дно да повярвам, че вече е месецмай! Имам чувството, че годинатапросто прелетява покрай мен. Тъйкато скоро студентите ще влязат всвоята сесия, е добре да започнетеда мислите как да завършитесъбиранията на групата добре.

В пасажа, поместен в началото,Исус Навин е наясно, че премина­ването на река Йордан ще бъдепаметно събитие в живота на из­раелтяните. Той иска да е сигурен,че поколения напред хората щеимат нещо, което визуално да им

Кой е любимият ти момент от живота на движението и защо?Мисля, че най­много ми харесва времето, когато започнах да работя за БХСС.Тогава почти нищо не знаех за БХСС, но си спомням желанието и копнежа,които имах да се науча какво и как да правя. Тогава започнах да разбирам целтаи смисъла на едно такова служение и въпреки, че никога преди не съм искалаили мислила, че ще работа в подобна организация, Господ е знаел, че това ще михареса много. Като цяло харесвам всичко в живота на движението и личнитесрещи с хора, и конференициите, и обученията ­ всичко си има своя чар иразбира се, по различен начин допълва цялостната картина на БХСС.

Какъв съвет би дала на хората, които още не са се включили в живота наБХСС?Смятам, че БХСС е призвание. Ако някой е призван да служи и да помага в товаслужение, той ще бъде подтикнат от Христос да го направи на практика. Моятсъвет е да не оставяте да минава ценно време в чудене и чакане. Направете госкоро и така ще бъдете много по­ефективни и по­добри в служението си.Познавам хора, които бяха канени да се включат в БХСС с години, но все синамираха оправдания да не го направят. След време намериха сили и желание дасе включат и наистина много съжаляваха, че са отлагали толкова време. Вживота ни има време за всичко – има време, в което сме студенти. Нека даслужим сред нашите колеги докато сме с тях. Може би след като излезем отуниверситета няма да ги видим никога повече.

Какво би пожелала на читателите на MISSIO DEI в навечерието на лятнатаваканция?Ваканцията е много приятно време ­ време за почивка, отмора, време, в коетосъбираме сили да продължим напред. Приятели, починете си добре, отделетевреме за любимите си хора и занимания; намерете време да се срещате и с Бога ида говорите с Него за живота си, за служението и призванието си; намерете силида послушате и направите това, в което Той ви води. Ваканцията е времеподарено ни от Христос за почивка. Той сякаш ни казва: Поспри и се огледай,помисли какво си направил и какви са плодовете на делата ти, отдъхни ипродължи напред с нови сили и вдъхновение.

Какво би искала да видиш да се случва в БХСС? Какви са мечтите ти,Какво би искала да видиш да се случва в БХСС? Какви са мечтите ти,свързани със служението?свързани със служението?

За БХСС имам много мечти. Бихискала да има истински силно сту­дентско движение в страната, да имапосветени студенти и доброволци,които да дават много от себе си вразвиването и осъществяването наидеята на БХСС. Студентите хри­стияни да бъдат напористи и смели втова да променят и влияят в общест­вото, образованието, политиката. Бихискала да има студентско служениедори в най­малкия университетскицентър, студентите да се събират и даработят заедно, са се изграждат катохристияни и да бъдат добро свиде­

тество. Нека да не забравяме, чеБХСС е кауза, но тя не съществувапросто, за да я има. Без студентите ибез идеята за служене на Бога и потози начин, БХСС остава една орга­низация, която просто провежда иорганизира събития, проекти, кон­ференции. Не бива да забравямесмисъла на това, което правим иосновната ни цел. С времето можемда променим начините, методите, ноако забравим и променим посоката ицелта, тогава рискуваме да загубимвсичко.

Ресурси:Ресурси:Да свършиш добреДа свършиш добре

Крейг УайрънсКрейг Уайрънс

ПланирайтеПланирайте – направете планове забъдещето на групата.

* Отделете време на някоя от послед­ните срещи да помогнете на членоветена групата да планират какво ще пра­вят за бъдещия си растеж през лятото.Може да ги помолите да си избератедна книга, която всички да четат и дакоментират в групата си във фейсбук.Може да разделите хората на пар­тньорски групи за отчетност и за мо­литва за лятото. Може да помолитевсички да си напишат план за растежпрез лятото.

* Срещнете се с най­посветените нагрупата (или онези, които бихте иска­ли да се включат по­активно след­ващия семестър). Посветете се заеднода се молите за идната година и за но­ви (те) студенти. Решете кога ще сесрещнете през есента, за да планиратеновия семестър.

ОценетеМного важно също е да направитеоценка какво се е случило, за да можестудентската група да служи по­добрена студентите в бъдеще.

* Обмислете възможността да отдели­те време на някое от последните съби­рания да обсъдите какво е било най­полезно за групата през годината. Съ­що, питайте ги какво не е било полез­но или какво може да се подобри за вбъдеще. Помолете ги също да оценятсебе си като част от групата и за товакак самите те са допринесли за дина­миката там (не всичко зависи само отлидера!).

* Може да решите да се срещнете снякои хора (студенти, доброволци,хора от Екипа на БХСС) във вашияград, за да получите обратна връзка затова как сте сте се справили с лидерст­вото – за да чуете какво сте свършиликакто трябва и какво може даподобрите.

ПразнувайтеОтделете време да размишлявате какво Бог енаправил в живота ви през последните 9 месе­ца. Отделете също време да отпразнуватевзаимоотношенията, които са се формираливъв вашата група. Ето няколко идеи каквоможете да направите...

* Организирайте си парти за края на учебнатагодина (с храна и игри), където да отделитевреме хората да споделят любимите си момен­ти от годината, на какво ги е научил Бог и какса пораснали те самите.

* Отделете време да сложите хората на „горе­щия стол” – където всеки може да чуе от дру­гите от групата насърчения, молитви и благо­словения.

* Направете си нещо, което да ви помогне даси спомняте групата. Подарете на всеки членна групата рамка за снимка или малко албум­че със снимки от живота на групата. Или катогрупа си направете слайд шоу с любими сним­ки на хората и събитията от групата – може давключите насърчителни думи или благосло­вения за членовете на групата в слайд шоуто.

напомня за мощната работа на Бога в техния живот – за Бога който изпълнил Своето обещание да изведе Своянарод до Обещаната Земя! Затова Исус инструктира всяко племе да вземе по един камък, за да може даиздигнат паметник от другата страна. След това, всеки път, когато видят тези 12 камъка на брега на Йордан,ще могат да си спомнят за Божията работа в живота им. Не само това, но тези камъни щяха да бъдатсвидетелство за Божията добрина и сила и за бъдещото поколение.

Това не е нито първият, нито последният път, в който Божият народ издига мемориали като този (виж Битие28 или 1 Царе 7 за два други примера). Има също много примери (от Ной до Авраам и до Исак...) за това каквярващи издигат олтари на места, където са срещнали или са опитали Бога.

Надяваме се, че всеки от студентите, които участват в нашите групи, са имали възможността да преживеятБога и да познаят Неговата добрина повече чрез общението, дискусиите и другите дейности на групата. Затовасега, когато отиваме към края на учебната година, може би е добре за нас да помислим за това как „даиздигнем олтари или мемориали” за нашите групи – за да може те като погледнат назад към тези 9 месеца, даси спомням за Божията добрина и присъствие. Искам да ви предложа да мислите в три посоки, докато сеподготвяте да завършите добре.

Да завършиш добре може да бъде вълнуващо време като си спомнятедобрината на Бога и се подготвите за бъдещото си участие в Неговатамисия – мисията на Бога (Missio Dei). Весело и ползотворно лято!