ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d... · „Образът на цар Самуил – художествена лите-ратура, история,

Информационен бюлетин на БАН, брой 8, 2014 г. 1

Бюлетин на БАНБрой 8 ISSN 1312-5311 София, 2014 г.

ИНФОРМАЦИОНЕН

Първата Ученическа научна сесия бе открита от Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, който се обърна към учениците с думите на бележития български учен акад. Ангел Балевски: „За да се развие един човек, първо трябва да бъде мъничко навит“, и под-черта, че именно това е възрастта, в която младите таланти „се навиват“, за да влязат в света на науката.

Акад. Петър Кендеров – един от ини-циаторите за създаването на Учениче-ския институт, поясни, че институтът ще се превърне в инструмент за откриване

и развитие на способностите на младите хора във всички области на науката. Той допълни, че едно общество може да се oцени по това дали дарбите и заложбите на младите хора мо-

БАН търси млади талантиПърва научна сесия на Ученическия институт към БАН

В Българската академия на науките бяха представени проектите на участниците в Уче-ническия институт към Академията, учреден тази година. На 17 октомври 2014 г. учениците от 8. до 12. клас представиха своите разработки в областта на математи-ката, информатиката и информацион-ните технологии. Развити бяха теми, свързани с решаването на различни математически задачи, прилагането на математически алгоритми, създаването на нови софтуерни продукти и др. Про-ектите бяха съпроводени с кратки до-клади или постери, а някои от сферата на информатиката и информационните технологии бяха придружени и с демон-страции.

Информационен бюлетин на БАН, брой 8, 2014 г.2

гат да се развият. В този смисъл Българската академия на науките има уникален потенциал да помага на младите хора да постигнат висок професионализъм в различни сфери, тъй като разполага със специалисти по всички науки и във всички направления.

Участниците в Първата ученическа научна сесия бяха поздравени и от зам.-министъра на образованието и науката проф. Валери Младе-нов, който ги нарече „гордостта и истинското богатство на България“.

От 6 юни т.г., когато беше обявено начало-то на приема на ученическите проекти, до 15 септември постъпиха 43 разработки на 66 деца, които имат интерес към изследователската дейност в някоя от областите на науката или нейните приложения.

На 28 октомври 2014 г. за първи път в БАН се представиха ученически проекти в област-иха ученически проекти в област- ученически проекти в област-та на физиката, обществените и хуманитарните науки, биологията и екологията, химията и др.

Младежи – участници в Ученическия институт при БАН, презентираха своите разработки с до-ха своите разработки с до- своите разработки с до-клади, постери и демонстрации. До момента ут-върдени традиции при насърчаването на научна-та дейност сред учениците имаше Институтът по математика и информатика, но със създаването на Ученическия институт към БАН през тази го-дина учените от Академията декларираха готов-ността си да подпомагат развитието на младите таланти във всички области на науката.

Разработките бяха по проблеми от сферата на икономиката, екологичните предизвикателст-ва, космическите и астрономическите изследва-ния, историята на архитектурата и изкуството, медицината, роботиката и др. Някои от тях бяха: система, която подава GPS сигнал при кражба на автомобил и блокира двигателя и други не-гови функции, система за автоматизация на до-машни електроуреди, проекти за изследване на екосистемата в езерото Сребърна и за екологи-чен мониторинг на р. Струма, разработки, свър-


Авторите на отличените разработки – общо 42-ма ученици от 8. до 12. клас от училища в цялата страна, ще получат подкрепата на уче-ните от БАН в бъдещото развитие на своята дейност чрез осигуряване на стаж в постоянно научно звено на Академията, ползване на биб-лиотеки, лаборатории, изчислителни ресурси, консултации, участие в семинари и конферен-ции, включване в работата по европейски и национални проекти, помощ при оформяне на публикации или по друг подходящ и съвместим с ученическата им програма начин. Подобна научна подкрепа ще бъде осигурена и за ав-торите на останалите проекти при заявено же-

лание от тяхна страна и възможност от страна на организаторите на Ученическия институт на БАН.

Отличените �чениче��и р��р�бот�и от ��е�те �чениче��и р��р�бот�и от ��е� �чениче��и р��р�бот�и от ��е�те �е�ии – н� 17 и 28 о�том�ри 2014 г., �� обя�ени н� �тр�ниц�т� н� БАН � �е�цият� НО�ВИНИ.

Ученическата научна сесия е една от иници-ативите, с които се отбелязва 145-годишнината от основаването на БАН.

зани с историческото и архитектурното наслед-ство на България и Италия, проект в областта на генетиката и др. Специално подбрано жури от учени от Академията оценява 20-те постъпили проекта в тези области.

На втората сесия учениците бяха приветст-чениците бяха приветст-вани от Председателя на БАН акад. Стефан Во-деничаров, който им благодари за участието в Ученическия институт и припомни, че самата Академия е създадена, за да помага за обра-зованието на българите и да работи за благо-денствието на българския народ. Акад. Петър Кендеров подчерта, че най-важна е именно ин-вестицията в младото поколение, което един

ден ще замести сегашните учени от БАН и ще продължи тяхната работа.

27 са отличените ученически проекти в Първа-та сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките. Проектите, получили висо-ката оценка на журито, съставено от учени от различните институти на Академията, бяха обяве-ни на 31 октомври 2014 г. по време на Тържестве-ното събрание на Съюза на учените в България по случай Деня на народните будители.

Млади учени от Института по електроника – БАН с награди от Международното дружество по оптика и фотоника (SPIE)

За осемнадесети пореден път (29.09 – 3.10.2014 г.� в Созопол се проведе Международ-.10.2014 г.� в Созопол се проведе Международ-2014 г.� в Созопол се проведе Международ-� в Созопол се проведе Международ- в Созопол се проведе Международ-ната школа по квантова електроника „Лазерна физика и приложения“ (18��S��. Тя се органи-��S��. Тя се органи-�. Тя се органи-зира традиционно от Института по eлектроника при БАН на всеки две години.

Школата се проведе под знака на 145-годиш-нината от основаването на БАН и беше посве-тена на 50 години от Нобеловата награда за високи постижения в областта на квантовата електроника на Чарлс Таунс, Николай Басов и Александър Прохоров.


Тази година съорганизатор на школата беше Международното дружество по оптика и фото-ника (SP��. Подкрепа оказаха Министерство-то на образованието и науката, Българската aкадемия на науките, Европейското физическо дружество (�PS�, Националният технически университет в Атина, Европейската служба за космически изследвания и развитие (�OARD� и фирма American �lemen�s.

Повече от 30 години школата дава възмож-ност на младите учени и докторанти да пред-ставят резултатите от своите изследвания и да ги обсъдят с изтъкнати специалисти от цял свят. Във форума участваха около 100 учени от 15 страни, които се запознаха с най-новите постижения в областта на взаимодействието на лазерното лъчение с веществото, лазерната спектроскопия и метрология, лазерното дис-танционно сондиране на атмосферата и еколо-гията, приложението на лазерите в биологията и медицината, лазерните системи и нелинейна-та оптика.

Освен изнесените 15 доклада на световноиз-оиз-из-вестни учени в областта на лазерната физика,

в програмата бяха включени и две постерни сесии, на които бяха представени над 80 до-клада. По време на тези сесии младите учени участваха в състезание за най-добра постерна презентация. Международно жури оцени до-кладите, като връчи на петте най-добре пред-ставили се докторанти награди на �PS и SP��. Младите учени от Института по електроника се представиха блестящо, като спечелиха 3 от присъдените от Международното дружество по оптика и фотоника (SP�� награди.

За първи път тази година в работата на шко-лата бяха включени 2 работни срещи: по кохе-рентни оптични сензори за медицински прило-жения и по филаментация – физични процеси и математическо моделиране, лекции и презен-, лекции и презен-лекции и презен-тации по ВМ1205 КОСТ акция „Европейска мре-жа за диагностика на рак на кожата с лазерни методи“ и устни представяния на млади учени. След рецензиране статиите от Международна-та школа по квантова електроника ще бъдат публикувани в отделен том на авторитетното издание Proceedings of SP�� (САЩ�.


Преди 1000 години на 29 юли край село Ключ два отряда византийци, правейки обход на планините Беласица и Огражден, се явяват в гръб и разбиват войската на цар Самуил. Впоследствие близо 15 000 български войници са ослепени.

Край Петрич с панихида, отслужена от Не-врокопския митрополит Серафим и още шести-ма свещеници, бе почетена паметта на ослепе-ните и убитите в битката преди хиляда години

воини на цар Самуил. Церемонията се състоя в мемориала „Самуилова крепост“.

Присъстваха Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, зам.-председател на На--председател на На-председател на На-ционалния комитет по честването, и акад. Ва-, и акад. Ва- и акад. Ва-сил Гюзелев, председател на Организационния научен комитет.

Предстои да бъде поставен монумент по по-вод 1000 години от битката на българския вла-детел Самуил при село Ключ.

Юбилей 1000 години от смъртта на цар Самуил

1000 години от битката при с. Ключ бяха отбелязани с панихида на Самуиловата крепост


На 3 октомври в заседателна зала на Нацио-налната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ� се състоя Националната кръгла маса „Образът на цар Самуил – художествена лите-ратура, история, фолклор, изкуство“ в рамките на инициативата за отбелязването на 1000-го-дишнината от смъртта на цар Самуил.

Проф. Боряна Христова, директор на НБКМ, благодари за финансовата подкрепа на БАН и посочи партньорската роля на Института за ли-тература за организацията на кръглата маса, материалите от която ще бъдат отпечатани. Акад. Васил Гюзелев, председател на Иници-ативния комитет за честването, и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литерату-ра, в приветствията си посочиха очарованието на художествения и покоряващата сила на ис-торическия образ.

Националната кръгла маса бе организира-на в широка рамка – изнесени бяха литера-туроведски, историографски, изкуствоведски, етнографски и фолклористични доклади. Ли-тературоведите се спряха върху няколко сло-венски художествени интерпретации на обра-за на цар Самуил (в центъра бе стихотворе-нието на Йосип Палиаруци – Крилан�, върху поетиката на художествената измислица в

исторически разкази на Ангел Каралийчев. Направен бе подробен обзор на създадените за епохата и царя български и чуждестранни художествени произведения в проза, поезия и драма, разгледани бяха издадените през последните десетилетия поредици и библио-теки с романи, разкази и новели, посветени на величавата и трагична съдба на българския владетел.

В историографските доклади бе направен изчерпателен преглед на документалните из-следвания за епохата. Учените се спряха вър-ху няколко арабски източника за управлението на Самуил, върху развитието на „графичния разказ“ (изображенията на царя в пергамен-ти, живописни платна и скулптури�, разгледани бяха и интерпретациите на гипсовата отливка на черепа му. В програмата на кръглата маса бяха включени етнографски и фолклористични изследвания на културната памет за цар Саму-ил – цар Самуил в Беласишката битка, паметта за него в селата от Подгорието, местната па-мет за сюжета „Самуил убива брат си Арон“ в областта Разметаница. Показан бе одобрени-ят проект на скулптура на цар Самуил, която предстои да бъде издигната до дни в центъра на София.

Национална кръгла маса „Образът на цар Самуил – художествена литература, история, фолклор, изкуство“


Международна научна конференция на тема „Европейският югоизток през втората половина на Х – началото на ХІ век. История и култура“ беше открита на 6 октомври 2014 г. в големия салон на Българската академия на науките. С нея БАН отбелязва 1000 години от смъртта на българския цар Самуил (997 – 1014�.

Преди началото на събитието във фоайето на сградата на БАН проф. Славия Барлиева – директор на Кирило-Методиевския научен център, откри изложба „Църквата в Самуило-ва България. Корени и наследство“ и сподели, че науката и държавата отдават дължимото на

една от най-трагичните и романтични личности в българската история.

При откриването на конференцията предсе-дателят на Организационния научен комитет акад. Васил Гюзелев поздрави участниците и подчерта, че цар Самуил е олицетворение на славната и трагична „българска епопея“ за за-щита на родната земя и българското царство, а историческата наука го определя като един от най-значимите средновековни владетели.

В поздравлението си към участниците проф. Георги Близнашки, министър-председател на Р България и председател на Националния ко-

БАН събра 65 изтъкнати учени от 13 държави на научна конференция, посветена на 1000 години от смъртта на цар Самуил


митет по честването, говори за делото на цар Самуил като символ на утвърждаването на българската народност и като добър повод да осмислим настоящето, да създадем визия за нашето бъдеще.

Приветствието на Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров бе прочетено от проф. Евдокия Пашева – главен научен секре-тар на БАН. В него се казва: „Векът на цар Самуил и неговите съвременници на Балкани-те и Европа е не само исторически период, наситен с войни и събития от политическата история, той е период на културно и социално-икономическо съзидание. Не се съмнявам, че настоящата тридневна научна конференция и резултатите от нея ще обогатят представите и познанията ни за отдалеченото от нас минало на България, Балканите и Европа. Бъдете верни на историческата обективност и преценявайте миналото „без гняв и пристрастие“.

Конференцията продължи до 8 октомври 2014 г. и бе едно от най-мащабните събития в исто-рическата наука през последните години. В нея участваха 44-ма български и 21 чуждестранни

учени от 13 държави, както и 18 институции – университети, научни институти на БАН, Дър-жавната агенция „Архиви“, библиотеки, музеи. Сред чуждестранните участници бяха изтъкнати византинисти и медиевисти от Европа и САЩ.

Темите на научните доклади бяха свързани с Българското царство през Х – ХІ в. и упра-влението на цар Самуил и неговите наследници – историческите изследвания и изворите за епо-хата, Комитопулите в българската историческа памет, фронтовете на българо-византийската война от Х – ХІ в., ролята на Унгария и сръб-ските княжества, битката при крепостта Ключ, ослепяването на Самуиловите воини, смъртта и погребението на цар Самуил, литературата и изкуството, музиката в българските земи през Х – ХІ в. и др.

Участниците в конференцията поднесоха ве-нец пред паметника на Самуиловите воини. На-правена бе първа копка в градината на храма „Св. София“, като на мястото, определено за паметник на цар Самуил, бе поставена капсула. В катедралния храм „Св. Александър Невски“ бе отслужена заупокойна служба за цар Самуил.

Изложба „Цар Самуил (†1014) в битка за България“ в Националния археологически институт с музей при БАН

Във връзка с 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил († 06.10.1014� Националният ар-хеологически институт с музей при БАН пред-ставя изложбата „Цар Самуил (†1014� в битка за България“. Тя ще бъде отворена до 11 януа-ри 2015 г. в залата за временни изложби.

Целта е посетителите да се запознаят с основ-ни моменти от епохата на цар Самуил, с неговата личност, със семейството му, с войните, които е водил с Византия, да се представят важни по-литически личности. Изложбата включва находки от патриаршеската базилика в Дръстър, златни монети на императорите Йоан Цимисхий и Васи-лий ��, печати на представители на византийската гражданска, военна и църковна администрация.

Публиката може да разгледа надписа от с. Герман, изработен по поръчка на Самуил в па-мет на родителите му и брат му, и да види копие на Битолския надпис. Изложени са също

редки и ценни експонати на средновековно въ-оръжение от фондовете на 13 български музея. Видеоразказ съпътства експозицията и чрез живи кадри, дву- и триизмерна анимация и зву-кови картини дава възможност на посетителите да си припомнят славната история и драматич-ния завършек на живота на българския цар.

Откриването на изложбата, която е част от Националната програма за отбелязване на 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил, се състоя на 7 октомври 2014 г. Съор-ганизатори са НИМ и музеите от Преслав, Шу-мен, Варна, Добрич, Разград, Перник, Враца, Монтана, Панагюрище, Сливен и Бургас.

Основните теми, около които е построена експозицията, са падането на Североизточна България под византийска власт, родът на Са-муил, битката за България, наследниците на Самуил и базиликата „Св. Ахилий“.


Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров откри на 8 октомври 2014 г. изложбата „Цар-Самуиловият век в творбите на българ-ските художници“, подредена в Националния музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ�. Приветствия при официалното откри-ване отправиха заместник-минитърът на култу-рата Виктор Стоянов и директорът на Институ-та за изследване на изкуствата при БАН доц. Емануел Мутафов – куратор на изложбата.

В изложбата, част от програмата за отбеляз-ване на 1000 години от смъртта на цар Самуил, участват със свои движими културни ценности Националният музей на българското изобрази-телно изкуство (12 творби�, Националният воен-ноисторически музей (8�, Регионалният истори-чески музей – Благоевград (5�, Художествената галерия – Ловеч (1�, Градската художествена галерия – Пловдив (1�, МВнР (1�, а двама ху-дожници предоставят временно за експозиция-та 3 свои произведения.

Експонатите са разделени по видове: жи-вопис, графика и скулптура. Най-старото про-изведение е картината „Самуил“ на Стефан Иванов от 1914 г., а най-новото – „Покрусата“ на Пламен Вълчев от 2003 г. Водещо не само заради своите размери, а главно поради ак-цента върху победите на Самуил е платното на Евгений Поптошев „Цар Самуил разбива визан-тийците при Траянови врата“ от 1942 г. На тази

концепция до известна степен е подчинен подборът на пове-чето произведения, т.е. не се допуска представянето на Са-муиловия век само като една трагична епоха, като край на Първото българско царство, като поражение, осакатяване и смърт. Показани са воини от епохата, пейзажи от мест-ности, свързани със събитията отпреди 1000 години, търси се разнообразна интерпретация на историята отвъд преекспо-нираните ослепени Самуилови воини.

Институтът за изследване на изкуствата при БАН, който

е основен организатор, паралелно с изложбата изготви и каталог. В него освен представените в НМБИИ произведения, са включени и фото-графии на скулптурните композиции на Л. Дал-чев „Самуиловите войници“ и мемориалния комплекс при с. Ключ, Петричко. За по-голяма нагледност в каталога са поместени и фотоси от местността Траянови врата, както и произ-ведения, които не участват в изложбата. Ката-логът е двуезичен – на български и английски. Встъпителният текст на изданието е на доц. д-р Емануел Мутафов.

Временна национална изложба „Цар-Самуиловият век в творбите на българските художници (живопис, графика, скулптура)“


На 17 октомври 2014 г. се проведе среща между членове на академичния и индустриа-лен клуб „Добри Желязков – Фабрикаджията“ и представители на ГЕРБ. Те заявиха пред най-голямата парламентарно представена партия, че на България е необходимо спешно стабилно управление.

На пресконференцията след срещата Пред-седателят на БАН акад. Стефан Воденичаров заяви: „Днес петима учени от Академията и пе-тима български индустриалци поискахме сре-ща с г-н Борисов – човека, който представлява партията, взела най-много гласове на послед-ните избори. От няколко седмици сме много разтревожени от факта, че ако България няма силно подкрепено парламентарно правителст-во, няма да могат да се разрешат натрупаните проблеми през последните години. Категорич-но сме против това някой да мисли и да говори за влизане от избори в избори“.

Акад. Воденичаров представи Академичния и индустриален клуб на името на Добри Желяз-ков – Фабрикаджията, чиято цел е да се напра-ви по-добра връзка между българските учени и индустриалците. Индустриалците са тези, кои-

то създават работни места, плащат си данъците и рабо-тят за това предприятията им да бъдат ефективни и да се развиват. Целите, които сме си поставили, са да на-правим така, че иноватив-ните разработки на учените у нас да могат по-лесно да попаднат при българските производители. Основната ни задача е да възстановим нормалния стопански живот в България. Намираме се в това положение в момента поради това, че България престана да произвежда.

БАН разработи през 2013 г. стратегически документ „Възгледи за основните цели и устойчиво развитие на Бъл-гария“, които бяха обсъдени подробно в 14-те регионални академични центъра в страната. Предвиждаме да продължи широкото им обсъ-ждане и ако бъдат подкрепени, да се внесат за одобрение в Министерския съвет, да има ясна визия за насоките за развитието на държавата ни за следващите 20 – 25 години.

В изказването си на пресконференцията акад. Антон Дончев обърна внимание, че тези дни са с особена важност за нашия народ, част от похода на нацията, която се движи повече от 1300 години, и „нека не забравяме да се движим напред. Докато решаваме ежедневни-те проблеми, не трябва да забравяме духовния си път“.

На пресконференцията Лиляна Павлова ка-тегорично заяви, че ако ГЕРБ съставят прави-телство, ще търсят съвети от академиците и индустриалците в България.

В заключение акад. Стефан Воденичаров каза: „България трябва да гледа напред. В Бъл-гария трябва да спрем да се обръщаме назад, за да не се спъваме“.

ЗА СТАБИЛНОСТ В СТРАНАТААкадемици и индустриалци от АИК „Добри Желязков“ и ГЕРБ

обсъдиха ситуацията в България


На 16 октомври 2014 г. в Българската ака-демия на науките бяха официално открити Дните на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ�. Делегацията на МАНУ бе водена от нейния председател акад. Владо Камбовски. В приветствието си към гостите Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров изрази задоволство от съвместната работа и добри-те резултати след подписване на споразумението за сътруд-ничество преди повече от го-дина.

Одобрени са 40 проекта на теми от различни научни области и вече по 30 от тях има сформирани екипи. Сте-фан Воденичаров подчерта, че срещите между двете ака-демии са вече традиция и включват все по-голям брой учени. Науката е независима и неутрална територия и тряб-ва да се търсят възможности

за решаване на възникналите проблеми, представяйки свои-те аргументи въз основата на толерантност и взаимно раз-биране. Това е печалившата формула на разбирателството в сложния глобален свят. Ще продължим да задълбочаваме този достоен и градивен диа-лог между БАН и МАНУ, ще реализираме още ползотвор-ни срещи със значими съби-тия, които да оставят трайни следи и да спомагат за сбли-жаване на нашите държави.

Откривайки Дните на Ма-кедонската академия на нау-

ките и изкуствата, акад. Камбовски предста-ви историята, съвременните научни резултати, приоритетите и насоките за развитие на МАНУ. Мисията є е свързана с подпомагане на ху-манните процеси за развитие на обществото и преодоляване на анахронизмите със силата на разумните научни аргументи.

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Дни на Македонската академия на науките и изкуствата


По повод годишнината на БАН акад. Камбов-ски поднесе подарък – картина „Ангел пазител“ на изтъкнатия македонски художник Газанфар Байрам.

По време на тридневното си посещение го-стите от МАНУ проведоха срещи с академич-ната общност в София и Пловдив, както и с

ръководителите на научни проекти, които се реализират съвместно с различни институти на БАН.

В БАН беше експонирана изложба с 20 по-стера, които илюстрират историята и съвремен-ните постижения на Македонската академия на науките и изкуствата.

Икономистите на БАН обсъждаха възможностите и ограниченията за икономически растеж на международна конференция

С официална церемония по награждаване на проф. Ксавие Рише от Сорбоната започна вторият ден на Международната конференция „Икономически растеж: стимули и ограничи-тели“, организирана от Института за икономи-чески изследвания при БАН. Проф. Рише бе награден от ръководството на БАН с Почетен знак „Марин Дринов“ с лента.

„Проф. Ксавие Рише получава най-високото отличие за принос в областта на икономиката“, заяви по време на церемонията проф. д-р Ми-тко Димитров, директор на ИИИ при БАН. Той допълни, че цени много българо-френското съ-трудничество и съвместното обучение на докто-ранти. При представянето на доклада си проф. Ксавие Рише отбеляза, че не е толкова важно колко инвестиции влизат в определен регион, а каква роля са оказали те на пазарите и имат

ли съществено значе-ние в определени про-изводства. Той допълни, че държавите трябва да обръщат внимание на развитието на промиш-леността, тъй като тя дава тласък за растеж и на други сфери. Проф. Рише даде пример с автомобилостроенето, като заяви, че „Източна Европа е едно ново Ел-дорадо за производите-лите на автомобили“.

„Едно от заключения-та, които можем да на-

правим с моите колеги икономисти от проте-клата конференция, е, че развитието на иконо-миката на България ще зависи от провеждани-те реални реформи, намаляването на степента на регулиране на пазарните структури от стра-на на регулатори и институции и поемането на политическа отговорност за вземането на едно или друго решение“, заяви проф. д-р Митко Ди-митров при закриване на конференцията.

На международната конференция се поста-виха и дискутираха различни сериозни ико-номически проблеми, стоящи пред България. Икономистите на БАН, учени и изследователи от най-престижните висши училища в Бълга-рия и Европа обсъждаха възможностите за растеж, пазара на труда, инвестициите, въ-веждането на иновации и подобряване на бизнес климата.


На 12 и 13 септември 2014 г. в курортния комплекс „Албена“ се проведе семинар, орга-низиран от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ� при БАН като парт-ньор по проект �M�RSYS на тема „Към една интегрирана система за съвместно трансгра-нично откриване и хармонизирани процедури за бързо реагиране при химични, биологични, радиологични и ядрени аварии“ (реф. № 2(4i�-2.2-1/ M�S �TC COD� 774�, който е по Програ-мата за трансгранично сътрудничество Румъ-ния – България 2007 – 2013 г. Финансирането е от Програмата за регионално развитие на Европейския съюз и има изключително значе-ние за националната сигурност на Република България.

Семинарът запозна местните власти с ос-новните аспекти на проекта и предложи насо-ки за бъдеща координация между регионалните служби от приграничните с Румъния райони. В семинара участие взеха управителят на об-ластната администрация в Русе Симеон Ива-нов, кметът на община Ценово Петър Петров, експерти от областните администрации в Русе, Плевен, Силистра, Враца и от общините До-брич, Русе, Силистра и Оряхово. От румън-ските партньори участва Dr. Mi�ică Drăguşin от Националния институт по физика и ядрено инженерство „Хория Холубей“, ръководител на проект �M�RSYS, а от генералния инспекторат за извънредни ситуации имаше двама предста-вители – L�. Col. Francisc Senzaconi, отговор-ник за партньор 2, и L�. Col. �ngineer Benone Gabriel Duduc, ръководител на Дирекцията по превенция от бедствия към инспектората. От страна на другия български партньор – Главна-та дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН� – МВР, участие в се-минара взеха Людмила Симеонова – началник на сектор „Защита при химични, биологични, радиационни и ядрени заплахи“, и отговорник

за партньор 3 Людмила Стратиева – експерт в сектор „Международни проекти“.

След официалното откриване на семина-ра с модератор доц. д-р Митко Гайдаров от ИЯИЯЕ, Ac�ivi�y Leader в проекта, доц. д-р Дими-тър Тонев – директор на ИЯИЯЕ–БАН, запозна присъстващите с основните изследвания, про-веждани в института, и очерта съвременните проекции от дейността му в близките няколко години. Доц. д-р Мария Манолова – отговорник за партньор 4 и зам.-директор на ИЯИЯЕ–БАН, изложи основните дейности на института по проекта за изтеклия период от стартирането му през юли 2013 г. досега. Техническата екипи-ровка на мобилната CBRN (C�emical, Biological, Radiological and Nuclear� лаборатория, получена от ИЯИЯЕ по проекта и включваща апаратура за детекция, локализиране и идентификация на вредни CBRN агенти в случаи на авария, както и за деконтаминация на персонал и население, и възможностите за нейното използване бяха обект на доклада на гл. ас. д-р Галина Асова от ИЯИЯЕ. В последния за деня доклад Людмила Симеонова запозна участниците в семинара с дейностите, които ГДПБЗН–МВР осъществява, а именно: 1� изграждане на технически въз-можности за откриване, оценка и прогнози-ране на биологично, химично и радиационно замърсяване; 2� хармонизиране на национал-ните планове и процедури за реагиране при инциденти с биологични, химични и радиоак-тивни вещества и материали; 3� разработване на обща платформа за двустранен обмен на данни между националните оперативни центро-ве на ГДПБЗН, България, и инспектората за из-вънредни ситуации, Румъния, при инциденти с биологични, химични и радиоактивни вещества и материали. Вторият ден на семинара започ-на с доклад на Dr. Mitică Drăguşin, в който той даде цялостна техническа и финансова харак-теристика на проекта �M�RSYS. Той съобщи

Проект EMERSYS


на аудиторията, че подобен семинар ще бъде проведен с представители на местната власт от румънския приграничен район в средата на октомври 2014 г., а обучението на специалисти за работа със закупената по проекта апарату-ра ще започне през ноември 2014 г. Семинарът завърши с дискусия по въпроси от взаимен ин-терес, отнасящи се до проект �M�RSYS.

Проектът �M�RSYS е насочен към рациона-лизирана координация между отговорните вла-сти от българо-румънския трансграничен район при практическото прилагане на правни и по-литически инициативи (S�V�SO��, �CUR��, Кон-венцията за трансгранични последствия от про-мишлени аварии – UN�C�� чрез осигуряване на ефективни средства за по-хармонизирано управление при аварийни ситуации на мест-но и регионално (NUT�� ниво, базирани върху общ подход, от европейска перспектива. Целта е създаване на обединена инфраструктура за ранно оповестяване и интервенция, свързана с химически и ядрени съоръжения, както и с

биологични и радиологични ситуа-ции с висок риск в българо-румън-ския трансграничен район. Проектът �M�RSYS ще концентрира на едно място системи, които обединяват усилия, споделят ресурси и елими-нират дублиране на национални уси-лия, свързани с аварийни ситуации, осигурявайки по този начин ико-номически ефективна и устойчива трансгранична сила, способна бързо да реагира като самостоятелно зве-но за общото благо на населението по българо-румънската граница.

Неотдавна ИЯИЯЕ получи мобил-ната CBRN лаборатория по проект �M�RSYS. Тя е оборудвана с най-

модерна апаратура за детекция, локализиране и идентификация на вредни химични, биологич-ни, радиоактивни и ядрени вещества в случай на съответна авария, както и за деконтамина-ция на персонал и население. Това стана факт в годината, когато БАН отбелязва 145-годишни-ната от създаването си.

Програма „LIFE 2014 – 2020. Възможности за сътрудничество между наука и бизнес“

Семинар на тема „Програма L�F� 2014 – 2020. Възможности за сътрудничество между наука и бизнес“ проведе на 12 септември 2014 г. Един-ният център за иновации при БАН съвместно с консултантската организация „Епсилон-Бълга-рия“.

В залата на Националния институт по гео-физика, геодезия и география на БАН предста-вители на академичната общност и бизнеса се запознаха с основните подпрограми и прио-ритетни области на програма L�F� на ЕС и с приликите и разликите є с „Хоризонт 2020“.


Насочена към опазва-нето на околната среда, програмата, която ЕС раз-вива от 1992 г., в започ-ващия програмен период ще подкрепя проекти с обща стойност 3,46 млрд. евро. Резултати от L�F� 2014 – 2020 ще могат да се доразвиват в приори-тетните области на „Хори-зонт 2020“. Под егидата на заместник-председателя на БАН чл.-кор. Николай Милошев и на проф. Марк Боназунтас, основател и научен ръководител на групата „Епсилон“, бяха представени темите:

– „Въведение в Програма L�F�“ и „Разлики спрямо Хоризонт 2020“ – от Цвета Димитрова, ръководител международни проекти в „Епси-лон-България“;

– „Програма L�F� в Гърция“ – от Джордж Протопапас – национално контактно лице за L�F�, Гърция;

– „Добри практики по Програма L�F� в Гър-ция“ – от Алкиш Астякопулос, „Епсилон Ин-тернешънъл“.

Подчертани бяха слабото до момента учас-тие на България с проекти L�F� и значител-ната активност на екипи от Италия, Испания и Гърция, осъществявали проекти на стойност над 80% от разпределения досега общ бюджет. Проектите са били с осреднена стойност около 2 млн. евро. Тъй като резултатите им са повече от окуражителни, лекторите заявиха очаквана продължаваща активност.

Затруднения в научната общност у нас могат да се очакват по линия на съфинансирането. За 2014 – 2017 г. то е 40%, а в края, т.е. между 2017 и 2020 г., ще се покачи до 45%. Безвъзмездната помощ може да се увеличи до 75%, когато про-ектът е съсредоточен върху конкретни мерки за опазване на приоритетни биологични видове или местообитания, и до 100% от допустимите разходи за проектите за изграждане на капа-цитета за държавите – членки на ЕС.

Програма L�F� 2014 – 2020 е eдинственият финансов инструмент на ЕС, посветен изцяло на околната среда. В обхвата є попадат пове-чето политики в областта на околната среда,

както и действията във връзка с климата. Няма заложен минимален брой на бенефициентите, както и изискване за транснационалност, но се насърчават транснационалните проекти.

Видове проекти:– пилотни – прилагат нов технически похват

или метод, предлагат потенциални ползи в об-ластта на околната среда и климата, различни от настоящите, най-добри практики; могат да бъдат прилагани в по-голям мащаб при сходни ситуации;

– демонстрационни – осъществяват на прак-тика, изпитват, оценяват и разпространяват действия, методики или подходи, които са нови или неизвестни в географския, екологичния или социално-икономическия контекст и които мо-гат да се приложат при подобни обстоятелства другаде;

– проекти с най-добра практика – прилагат подходящи, разходоефективни и съвременни техники, методи и подходи, като се взема пред-вид специфичният контекст на проекта;

– проекти за информация, осведоменост и разпространяване – подкрепа на комуникаци-ята, разпространението на информация и по-вишаването на осведомеността в областите на двете подпрограми;

– подготвителни проекти, проекти за техни-ческа помощ, за изграждане на капацитет.

Поради интереса на участниците към L�F� 2014 – 2020 беше изразено намерение за след-ващо практическо сътрудничество между ЕЦИ и „Епсилон-България“, посветено на L�F� 2014 – 2020.


ОтличияБАН награди проф. Кристиaн Рюсел с Почетен знак „Марин Дринов“

на лента

Председателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров връчи Почетния знак „Марин Дринов“ на лента на проф. д-р Кристиaн Рюсел на це-ремония на 7 октомври 2014 г. в Българската

академия на науките. Проф. д-р Кристиaн Рюсел е дългогодишен директор на Ин-ститута по стъкло „Ото-Шот“ – Йена, Гер-мания.

Отличието се присъжда за високите му постижения в областта на стъклото като материал и като особено физично състояние и за заслугите му към българ-ската наука в тази област на знанието и технологиите.

По време на награждаването акад. Иван Гуцов произнесе слово, в което представи изключителните успехи на проф. Рюсел в теорията и технологията на стъкловидните

материали и приноса му в съвместните герман-ско-български изследвания в тази област. На це-ремонията присъстваха учени и колеги от Инсти-тута по физикохимия при БАН.

Световноизвестният лингвист проф. Игор Мелчук получи Почетен знак „Марин Дринов“

Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров удостои световноизвестния лингвист проф. д-р Игор Мелчук с Почетния знак на БАН „Ма-рин Дринов“ за високи постижения в областта на лингвистиката и компютърната лингвистика.

Церемонията се проведе на 16 октомври 2014 г. в Българската академия на науките.

Проф. д-р Игор Александрович Мел-чук е от Монреалския университет, Ка-нада. Той работи в областта на типоло-гията, общото езикознание, семантиката, депендентната граматика, формалната морфология, общата и френската лекси-кография, генерирането на текст, машин-ния превод и други сфери на теоретич-ното и приложното езикознание. Негови-те задълбочени теоретични разработки, свързани с различни езикови равнища и връзките между тях, намират приложе-

ние при изследването на много езици. Едно от най-големите му постижения е създаването на теорията „Смисъл ↔ Текст“, която оказва зна-чително влияние върху развитието на съвре-менната приложна и компютърна лингвистика.


След церемонията проф. Игор Мелчук изне-се лекция на тема „Залог“.

Предложението за удостояването на светов-ноизвестния лингвист с най-високото отличие на БАН – Почетен знак „Марин Дринов“, е на Института за български език „Проф. Л. Андрей-

чин“. Проф. Светла Коева, директор на инсти-тута, представи приноса на изтъкнатия учен и подчерта, че неговото научно творчество е при-мер за вдъхновение. На церемонията присъст-ваха студенти, лингвисти, филолози, езиковеди и др.

НовостиРобот на БАН за инвитро процедури получи златен медал

на Пловдивския технически панаир

Робот за инвитро процедури, разработен в Института по механика в БАН, получи златен медал на Пловдивския технически панаир през миналата седмица и бе отличен с приз за ино-вативен продукт. Това съобщи на 9 октомври 2014 г. при откриването на Деня на отворени-при откриването на Деня на отворени-те врати в института неговият директор проф. Васил Кавърджиков. Роботизираната система позволява изключително прецизно и бързо да бъде открита яйцеклетката, да се запамети ме-стоположението є и да се позиционира.

С нейна помощ се извършва оценка на сперматозоидите по форма и скорост, като се маркира най-подходящият от тях и след допъл-нителни манипулации се инжектира в яйцеклет-ката. Така процедурата се автоматизира почти изцяло, като изборът на сперматозоид е оста-вен в ръцете на оператор. Роботът е част от разработките на фирмата „Микрона“ към Ин-

ститута по механика и по него екип от учени работи от около 10 години, като през 2012 г. проектът получава финансиране по Оператив-ната програма „Конкурентоспособност“. Очаква се до месец системата да бъде инсталирана в инвитро клиника в България и да започне екс-периментална работа в реални условия.

В рамките на Деня на отворените врати в Института по механика посетителите имаха въз-можност да разгледат освен инвитро робота и Отворената лаборатория по експериментална микро- и наномеханика. Учените в лаборатори-


ята се занимават с разработване и изучаване на полимерни материали и с изследвания вър-ху материала графен, наричан още материал на бъдещето заради своята уникална якост, гъвкавост, електрична и топлинна проводимост. Това го прави широко приложим в електрони-ката за създаване на различни видове покри-тия с възможност за предаване на сензорни сигнали, както и в редица други области.

Беше демонстрирана апаратура за измерва-не на електромеханичните свойства на кръв-та. Посетителите бяха запознати с методите за установяване на наркотични вещества в кръвни проби чрез изследване вискозитета на кръвта.

В направление „Биомеханика“ бяха предста-вени изследвания върху структурите и функци-ите на човешкия организъм на макро-, микро- и наноравнище. Изследванията са ориентирани към подобряване диагностицирането и тера-пията на различни заболявания, както и към прилагане на нови подходи при проектиране на протези и ортези. В процес на разработка е екзоскелетон – робот, точно имитиращ движе-

нията на човешкото тяло. Екзосклетонът може да се използва за извършване на корекции при двигателни проблеми.

Учени от Института по механика изнесоха и няколко лекции, с които запознаха посе-тителите с практическото приложение на из-вършваните изследователски дейности. Бяха представени темите: „От гущерчето Геко, през нанотехнологиите, до механични сили и светли-на от нищото: Ефектът на Казимир“, „Уроци от природата: Защо биоматериалите са толкова здрави?“ и „Материали и конструкции под дей-ствие на удар и взрив – изследвания за защита на човешкия живот“.

В Института по механика при БАН работят 102-ма учени в различни научни области. Ин-ститутът участва в редица проекти по между-народни програми, вкл. на НАТО и НАСА, и си сътрудничи с организации и университети от Европа, САЩ, Япония. През 2014 г. в него се обучават 12 докторанти, сред които японец и индиец.

Единствената българска система за превод на 7 езика работи офлайн на мобилни телефони благодарение на компютърната лингвистика

Единствената българска система за маши-нен превод на 7 езика работи и офлайн на мо-билни телефони, като заема само около 100 MB от паметта на апарата благодарение на езико-вите технологии. Системата превежда от бъл-гарски, английски, френски, немски, италиан-ски, испански и турски и има свои приложения в мобилни устройства за водещите платформи Android, iOS и Windows P�one. Тя функциони-ра на базата на над 10 000 езикови правила и няма нужда от огромни по обем паралелни корпуси за статистически анализ, на каквито разчита например Google Transla�e, чиято оф-лайн версия изисква около 10 пъти повече сво-бодно място на телефона. Това обясни нейният създател Лъчезар Джаков, който е докторант в Секцията по компютърна лингвистика в Ин-ститута за български език при БАН и участва в проекта „Интегриране на нови практики и зна-ния в обучението по компютърна лингвистика“

по Оперативна програма „Развитие на човеш-ките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Системата може да се тества онлайн на адрес ��p://offline-�ransla�or.com/

В рамките на проекта в София се проведе Първата международна научна конференция „Компютърната лингвистика в България“. Във форума взеха участие учени от Норвегия, Ру-мъния, Сърбия, Словакия, Украйна, Франция и Чехия, които дискутираха с българските спе-циалисти проблемите на практическото прило-жение на компютърната лингвистика в сферата на методите за обработка на езиците, машин-ния превод, създаването на електронни речни-ци, изграждането на системи за поддръжка на електронни езикови ресурси и др. По време на конференцията се състоя изложението „Езико-ви технологии“, на което български компании, разработващи софтуерни решения и приложе-ния с помощта на компютърната лингвистика,


показаха свои разработки, сред които онлайн система за опростяване на текстове в помощ на хора с аутизъм, системи за поддръжка на съдържание в интернет, интелигентно търсене в карти, оптимално пълно текстово търсене, ав-томатичен анализ на мнението на потребители-те за различни продукти и услуги и др.

В проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвисти-ка“, който се изпълнява от Института за българ-ски език, участват над 25 изследователи – док-торанти, постдокторанти, специализанти и мла-ди учени. Младите учени получават възможност да разширят своите теоретични и практически

познания, да участват в разрешаването на на-учни задачи и създаването на ресурси, които са изключително приложими в обучението по компютърна лингвистика, например интернет карта на българските диалекти с илюстрация на диалектните особености, система за авто-матично разделяне на сложни изречения на прости в български и английски, оптимизация и усъвършенстване на системата за търсене в корпуси и др. Членове и експерти по проекта участват и при подготовката и провеждането на олимпиадите по лингвистика, част от които традиционно са задачи по компютърна линг-вистика.

ЮбилеиМеждународна научна конференция

„100 години кирилометодиевистика в България“

Кирило-Методиевският научен център отбе-ляза 100-годишнината от създаването на Кли-ментовата комисия – първата комисия на Ака-демията със собствен бюджет, създадена, за да подсигури в научно отношение отбелязва-нето на 1000-годишнината от смъртта на Кли-мент Охридски и посветила работата си на из-следването на наследството на първоучителите Кирил и Методий и техните ученици. Тази ко-мисия, наследена през 1934 г. и 1971 г. от Кирило-Методиевските комисии на БАН, е предшественик на днешния Ки-рило-Методиевски научен център.

Конференцията се проведе от 10 до 12 октомври 2014 г. с участието на уче-ни от България, Гърция, Италия, Пол-ша, Русия, САЩ, Сърбия. Започването є се предхождаше от откриването на документалната изложба „Хроника на едно научно столетие“.

В рамките на първото пленар-но заседание беше учредена Втора Климентова комисия – колегиално обединение, призвано да очертае из-

следователската парадигма в навечерието на 1100-годишнината на св. Климент и конкретните проекти, с които ще бъде отбелязана от евро-пейската палеославистика тази забележителна годишнина.

Проведеният научен форум беше част от събитията, съпътстващи отбелязването на 145-годишнината на Българската академия на науките.


Тази година Националният природонаучен музей при БАН навършва 125 години. История-та и създаването на първия музей в България са тясно свързани с управлението на страната. Основан от Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей, той приютява неговата лична колекция, създадена в резул-тат на научните интереси на княза в областта на орнитологията, ентомологията и ботаниката. Днес това е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с повече от милион и половина музейни единици. Благода-рение на ранното му създаване и бързо разра-стване зоологията и ботаниката у нас са много по-развити в сравнение с другите балкански страни. В продължение на 60 години музеят е основен център на научните из-следвания по тези две науки у нас.

Четириетажната сграда, която софиянци познават днес, е един-ствената в София, строена специ-ално за музей. При преобразува-нето на Българската академия на науките през 1947 г. в национален научен център музеят е първата институция, която влиза в съста-ва на академията, а три от новите академични институти – Зоологи-ческият, Ботаническият и Геологи-ческият, се учредяват въз основа на музейните колекции.

В чест на своя юбилей музеят

остана отворен в продължение на 125 часа от 19 до 24 август 2014 г. Точно в 15 часа на 24 август ди-ректорът на НПМ проф. Николай Спасов отбеляза с камбанен звън последния от 125-те часа, в които музеят празнуваше без прекъсва-не. Повече от 2000 бяха гостите, посетили музея по време на праз-ника.

По време на тези пет деноно-щия и пет часа посетителите има-ха възможност да се запознаят с темите, по които работят днес из-следователите в музея – от геоло-гия и минералогия през палеонто-логия и археозоология до биоспе-

леология, изучаване поведението на прилепи-те, ентомология, орнитология и природозащита.

Презентаторите доц. д-р Петър Берон, доц. д.г.н. Руслан Костов, д-р Николай Симов, проф. д.б.н. Златозар Боев и проф. д-р Николай Спа-сов споделиха своите най-вълнуващи спомени от историята на музея, част от която ще оста-не и успешно приключилата дни преди нача-лото на празника експедиция на зоолога Боян Петров, покорил три осемхилядника (Канчен-дзьонга, Броуд пик и К2� за 100 дни. Първата среща на Боян след завръщането му беше ис-тински подарък за гостите на музея.

От какво са направени крилата на пеперуди-те, какви са плетениците на дантелената дър-

Един музей на 125


веница и защо не изневеряват насекомите нау-чиха всички, които погледнаха през бинокуляра на нашите ентомолози. Освен интерактивните презентации всеки желаещ можеше да наблю-дава нощни насекоми със светлинни ловилки и да научи повече за особеностите им. Музикан-тите от PSS се появиха с фосфоресциращ грим в компанията на два скорпиона, които и без грим светеха на специалната сцена с ултрави-олетова светлина.

За любителите на екзотични животни херпе-толозите представиха личната си колекция от живи земноводни и влечуги и разказаха какво е усещането да те ухапе усойница, кои са от-ровните змии у нас, как да ги разпознаваме и да се предпазваме от нежелани срещи.

С любезното съдействие на Любов Костова, директор на Британския съвет в София, публи-ката се срещна с младите учени от различни природни дисциплини, преминали през конкур-са „Лаборатория за слава FameLab“ или позна-ти от Софийския фестивал на науката и други събития за комуникация на науката, организи-рани от Британския съвет.

Финалистката в „Лаборатория за слава FameLab“ от 2014 г. и носителка на наградата на БНТ Ния Тошкова в тандем с Виолета Же-лязкова, носителка на втора награда за 2012 г., и двете стажантки на Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ разказваха за страстта си към летящите бозайници и пещери-те и споделиха с присъстващите уникални ка-

дри от Станцията за изследване на прилепите в с. Табачка, Русенско.

Любителите на летящите бозайници можеха да чуят с ултразвуков детектор звуците на при-лепите, които живеят около нас в града, като се разходят в градината около музея. Мине-ралозите от музея показаха за пръв път пред публика най-новия експонат – късче от Марс, подарък от потомствения княз Никита Лобанов-Ростовски.

Научното казино, създадено от Аспарух Кам-буров от Асоциацията на младите полярни из-следователи, и д-р Петко Петков от НМ „Зе-мята и хората“, се оказа предизвикателството с най-голям интерес от страна на младежката публика. Завъртането на глобуса с интерактив-ната дъска и на рулетката със залози върху минералите, скалите и техните свойства носе-шенагради на всеки, който можеше да разчита на знанията си.

Какво е общото между експозициите на Националния природонаучен музей в София и Британския природонаучен музей, все още може да видите във фоайето на музея, къде-то са изложени фосили от периодите юра и креда – зъби на тревопасни динозаври, отлив-ки от нокти на хищни динозаври, черупки от яйца на титанозаври, фрагменти от бронята на бронирания динозавър (Ankylosauria�, както и отпечатък от кожата на хадрозавър, дарени на НПМ от д-р Wiliam T. Blows – един от големите дарители на Британския музей.


В малките часове от денонощието се срещ-нахме чрез видеовръзка с колеги зоолози от Канада, САЩ и Нова Зеландия, които показаха как се правят ДНК анализи в Онтарио, по какво се различават мравките в Охайо от софийските и какво работи един ентомолог в Министер-ството на основните индустрии в Крайстчърч.

Участниците в творческите работилници си тръгнаха с уникална тениска или торбичка със следи от диви животни или силует на птица, пе-перуда или паяк. Докато се забавляваха с отпе-чатването, можеха да научат как се разпозна-ват следи от чакал, вълк, глиган, елен или заек.

Събраните средства от тези ателиета са на обща стойност 444,85 лв. С тях се проведе обу-чителен курс за работа с интерактивна дъска, с което ще се постави началото на разработ-ването на програма по биология за ученици и студенти в НПМ.

Продължава кампанията за избор на име на нов вид животно, открито от проф. д-р Павел Стоев от НПМ и гл. ас. д-р Боян Вагалински от ИБЕИ. Това е миниатюрна стоножка от род Typhloiulus с размери около два сантиметра. Живее в пещери или дълбоко под земята и затова е трудно да бъде открита без специ-ални научни методи. Досега в България бяха известни само 6 вида от този род и благо-дарение на многобройните изследвания, про-ведени от учените на музея през последните 20 години, броят им предстои да се увеличи значително.

Оставете следа в науката, като се включи-те в избора на име на новооткрития вид! Дай-те своя глас за едно от предложените имена във формата, която ще намерите в страница-на на музея ��p://nmn�s.com/�yp�loiulus_poll.��ml.

Научни събитияНосителят на президентската награда „Джон Атанасов“ за 2014 г.

д-р Слав Петров изнесе публична лекция в БАН

Носителят на президентската награда „Джон Атанасов“ за 2014 г. д-р Слав Петров изнесе в Българската академия на науките публична лекция на тема „Данни, лингвистика и машинно самообучение за многоезичен изкуствен инте-лект“.

Младият учен д-р Слав Петров е специалист по компютърна лингвистика и е дванадесетият лауреат на президентската награда „Джон Ата-насов“, присъждана за постижения в област-та на информационните и комуникационните технологии. Лекцията в големия салон на БАН уважиха учени и специалисти в областта на ин-формационните и комуникационните техноло-гии и науки. Главният научен секретар на БАН проф. Евдокия Пашева приветства събитието, а директорът на Института по комуникационни и информационни технологии при БАН проф. Светозар Маргенов представи лауреата.

Д-р Слав Петров е ръководител на научно-изследователска група в компанията „Google“ от 2009 г. Обещаващият български учен има ре-дица постижения, сред които изработването на подобрен алгоритъм за граматичен анализ; ав-тор е и на граматично допълнение на система-


та „Google Transla�e“, довело до много по-точни преводи на повече от 60 езика, включително и на български.

На церемония в Гербовата зала на „Донду-ков“ 2 на 8 октомври 2014 г. държавният глава

Росен Плевнелиев връчи приза на победителя – младия учен д-р Слав Петров. Призът „Джон Атанасов“ се връчва от 2003 г. с цел да поощри талантливите български учени за разработки с висок приложен потенциал.

Дни на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло при БАН

Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките (ИФТТ–БАН� отбеляза 42-рата годишнина от своето създа-ване с Дни на отворените врати на 16 и 17 октомври 2014 г. Лабораториите към осемте на-правления на института, музеят по физика и кабинетът на акад. Георги Наджаков, който в навечерието на 24 май бе обявен за историче-ско място от Европейското физическо дружест-во, бяха отворени за посещение.

Целта на инициативата бе да се запознае българската общественост с практическото приложение на извършваните в института из-следователски дейности и с работата му за създаване на модерен център по нанотехноло-гии в рамките на европейския проект ИНЕРА.

Дните на отворените врати бяха открити от директора на института акад. Александър Пет-ров. Той запозна присъстващите с актуалните теми, по които се работи, с целите, задачите и очакваните резултати по проекта ИНЕРА.

Посетителите бяха колеги от сродни институти на БАН, български, а също и чуждестранни сту-денти по програма „Еразъм“, чието образование е свързано с научната тематика на ИФТТ, и уче-ници от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и Американския колеж. Те имаха възможност да разгледат оборудването, с което разполагат учените в ИФТТ, работещи в областите получа-ване и анализ на наноматериали, микроелектро-


Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките бе домакин на Петата международна научна конференция „Писменото наследство и информационните технологии – �l’Manuscrip�-2014“. Форумът се проведе от 15 до 20 септември 2014 г. в СОК „Камчия“. Конференцията бе посветена на разработването и създаването на съвременни средства за съхраняване, описване, обработ-ване, анализ и електронно публикуване на ръ-кописни и старопечатни писмени паметници и на исторически извори, а също и на въпросите, свързани с подготовката на електронни ресур-си в сферата на хуманитаристиката и тяхното използване в научните изследвания, в областта на културата и образованието.

Форумът продължава започналото през 2006 г. в Русия обединяване на усилията на из-следователи от различни профили (езиковеди, извороведи, специалисти в областта на инфор-мационните технологии� за решаване на про-блемите, свързани с разработването на спе-циализирани компютърни програми и изгражда-нето на бази данни за дълготрайно съхраняване, описване, визуализация и изучаване на писме-ното наследство. Паралелно с работата на кон-ференцията се проведе школа за млади учени и докторанти – лекции, практически занятия, раз-ширени демонстрационни и консултативни се-

сии за работа с информационни системи и ин-струменти. Във форума взеха участие учени от Австрия, България, Германия, Естония, Испания, Италия, Литва, Полша, Русия, САЩ и Франция.

По време на конференцията и практически-те занятия особено внимание бе отделено на технологиите за подготовка, описване и визу-ализация на електронни ресурси за писмени-те паметници от античния, средновековния и преднационалния период, в частност на форма-тите за кодиране на текстове в нетрадиционни графически системи, на технологиите за опис-ване на текстове въз основа на препоръките на консорциума Tex� �ncoding �ni�ia�ive, на сред-ствата за публикуване в интернет на електрон-ни каталози, пълнотекстови издания, колекции и библиотеки, на технологиите за създаване на диахронни и исторически корпуси, както и на резултатите от изпълнението на проекти, свър-зани с електронни ресурси въз основата на средновековни писмени паметници.

Съорганизатори бяха научното сдружение „Писмено наследство“, което е инициатор на серията от конференции и школи, Ижевският държавен технически университет, сдружение-то „Digi�al Medievalis�“. Конференцията и школа-та се организираха с финансовата подкрепа на МОН и на Фондация „Устойчиво развитие на България“.

ника, лазерни технологии, биофизика, да слушат лекции по израстване и анализ на кристали, охлаждане на атоми, приложение на лазерни технологии, интегрални схеми в наноелектрони-ката, свойства на биомембрани и да участват в дискусии по актуални проблеми от физиката на кондензираната материя.

При посещението си в кабинета на акад. Г. Наджаков, откривателя на фотоелектретите, които стоят в основата на съвременната ко-пирна техника, младите хора попаднаха в твор-ческия свят на големия български учен и бяха запознати с историята на физическата наука в Бъл гария.

Международна научна конференция „Писменото наследство и информационните технологии – El’Manuscript-2014“


канистика. В своята встъпителна лекция проф. Ваня Лозанова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН разказа повече за дефиницията на „чудеса“ и „чудовища“.

В конференцията участваха учени и експер-ти от различни институти към Българската ака-демия на науките – Института за балканистика с Център по тракология, Института за етно-логия и фолклористика с Етнографски музей, Института за изследване на обществата и зна-нието, Института за изследване на изкуства-та, Института за български език, Института за литература, Националния археологически ин-ститут с музей, СУ „Св. Климент Охридски“, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Университета по биб-лиотекознание и информационни технологии, Нов български университет, Шуменския уни-верситет „Епископ Константин Преславски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Националната гимназия за древни езици и култури.

С лекция за фантазните същества в перфор-мативните изкуства започна конференцията „Mirabilia: Чудеса и чудовища“ на Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Форумът се организира със съдействието на Американския научен център в София под па-тронажа на Столичната община. Посветен е на 145-годишнината на БАН и се проведе в Амери-канския научен център.

По време на форума доц. Йоана Спасова-Дикова, научен секретар на направление „Кул-турно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН, представи редица прояв-ления на фантазните същества в перформатив-ните изкуства. Научната конференция „Mirabilia: Чудеса и чудовища“ бе открита от проф. дин Александър Костов, директор на Института за балканистика с Център по тракология, Синтиа Линц, академичен сътрудник на Американския научен център за балканистични изследвания, и проф. дфн Светлана Янакиева, ръководител на Центъра по тракология към Института за бал-

Конференция „Mirabilia: Чудеса и чудовища“ на Института за балканистика при БАН


На 1 октомври 2014 г. официално стартира петата национална стипендиантска програма „За жените в науката“ на L’Oréal и UN�SCO. В стипендиантската програма за 2014 – 2015 г. могат да вземат участие жени от цяла България на възраст до 35 години, които учат по доктор-ски програми или вече имат докторска степен и се занимават с научни изследвания в сфе-рата на естествените науки. Три стипендии по 5000 евро ще бъдат присъдени на жени-учени с цел да подпомогнат изследователската им ра-бота в България и да ги поощрят да продължат своята академична кариера.

Кандидатките могат да изпратят своите за-явления и документи за участие по пощата в Националната комисия за UNS�CO в България, онлайн на уебсайта на програмата www.za�en-www.za�en-.za�en-za�en-i�evnauka�a.bg или на имейл адрес: snis�[email protected]�.bg

Програмата се провежда за пети пореден път с партньорството на Националната комисия на UN�SCO в България, Софийския универси-тет „Св. Климент Охридски“ и L’Oréal България.

За първи път тази година една от стипен-диантките ще има възможността да участва в новата и наскоро стартирала международна програма �n�erna�ional Rising Talen�s, която из-бира най-добрите учени сред победителите в националните и регионалните стипендиантски програми от съответната година. 15 междуна-родни гранта ще бъдат раздадени на 15 избра-ни учени от целия свят. Периодът за кандидат-стване е от 1 октомври 2014 г. до 15 декември 2014 г. Желаещите да участват могат да полу-чат допълнителна информация за процедурата за кандидатстване и да свалят необходимите документи от: www.za�eni�evnauka�a.bg и www.unesco-bg.org

Кандидатурите ще се оценяват от високо-професионално жури, състоящо се от водещи специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и представители на пар-тньорите в проекта. Лауреатите от стипенди-антската програма за 2014 – 2015 г. ще бъдат обявени на официална церемония, която ще се проведе през 2015 г. в София.

СтипендииСтартира националната стипендиантска програма

„За жените в науката“

За глобалната програма „За жените в науката“

L’Oréal-UN�SCO „За жените в науката“ е единствената глобална програма, създадена, за да подпомогне и насърчи жените да допри-несат за развитието на науката в света. Про-грамата съществува от 1998 г., когато L’Oréal и ЮНЕСКО учредяват наградите „За жените в науката“, като всяка година се отличават пет водещи жени изследователки в света. Пар-

тньорството „За жените в науката“ създава и глобална мрежа от международна, регионална и национална стипендиантска програма, за да подкрепи младите жени, които са бъдещето на науката. Цялата програма е отправна точка за международно научно постижение и безценен източник на мотивация, подкрепа и вдъхнове-ние за жените в науката.


С четири последователно проведени конфе-ренции стартира тази есен научният живот в Института за етнология и фолклористика с Ет-нографски музей (ИЕФЕМ� при БАН.

За втора поредна година ИЕФЕМ беше до-макин на национална научна конференция от серията „Дебати в музеологията“ (25 – 26 сеп-тември�, организирана от секция „Етномузео-логия“. Тазгодишната тема – „Музеят и обще-ството на спектакъла“ – постави проблема за отношенията между музея и пазара и послед-ствията от комодифицирането на културните ценности, които музеите издирват, съхраняват, излагат на показ, интерпретират. В рамките на конференцията беше представен и сборникът „Виж кой говори: комуникационни и интерпре-тационни модели в музея“ (Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014�, представящ докладите от миналогодишната конференция.

Конференцията „Българи в чужбина, чуж-денци в България: институции, организации, общностен живот“ (29 – 30 септември� поста-ви на фокус различни типове миграции от и към България, засягащи различни исторически периоди. С пленарни доклади се включиха из-вестни учени в областта: проф. Юлияна Рот и

Конферентен „маратон“ в ИЕФЕМ през септември и октомври

доц. д-р Анна Кръстева, както и представители на Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция за бежанците.

В началото на октомври в ИЕФЕМ се прове-де международната научна конференция „Бал-канските и балтийските държави в обединена Европа: история, религия, култури ��“ (1 – 3 ок-томври�, организирана от секция „Балканска етнология“. Оживените научни дебати по време на конференцията показаха, че изследването на динамичните национални, етнически, рели-гиозни и миграционни процеси на Балканите и в Прибалтика е от особен интерес за изследо-вателите не само от тези региони, но и от други страни на Европейския съюз.

От 8 до 10 октомври секция „Историческа етнология“ организира международната научна конференция „Контекстуализирайки промените: миграции, отместващи се граници и нови иден-тичности в Източна Европа“. В конференцията взеха участие общо 55 учени – 31 от България и 24 изследователи от 13 страни в чужбина, които представиха своите изследвания в об-ластта на миграциите, променящите се иден-тичности, социалните и културните трансфор-мации в редица страни от Източна Европа.


Skop�e 2014 and ��e Claim for Recogni�ion“ на Роберт Пихлер от Хумболтовия университет в Берлин и „Ukrainian Diaspora in Sofia – ��e Old and New �den�i�ies“ на Антонина Якимова, ви-цепрезидент на Сдружението на украинските организации в България.

Пленарни доклади изнесоха проф. Карл Казер от Университета в Грац, проф. Джон Ийд от Университета Рохамптън в Лондон, проф. Рай-монд Детрез от Университета в Гент в Белгия и др. В рамките на конференцията бяха пред-ставени и две изложби: „S�aging ��e Na�ion:

Documents

ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d... · „Образът на цар Самуил – художествена лите-ратура, история,