Биoакумуация на тежки метали и органични ... · 2018-08-14 · кондиция и фотографирана с дигитален фотоапарат

Екип Биоакумулация Проф. Илиана Велчева, Ръководител Катедра „Екология и ООС“

Главен асистент д-р Весела Янчева Старши експерт Борислава Тодорова

Биoакумуация на тежки метали и органични вещества в риби

Биоакумулацията е процес на натрупване в организма на вещества, постъпващи от средата в концентрации по-високи от тези, отчетени в нея. Такава способност притежават токсични елементи като металите, някои пестициди и радионуклeиди.

Биомагнификация (биологично натрупване)

Както посочват Connell (1989), Rand et al. (1995), Croteau et al. (2005) и Campbell et al. (2008) след като замърсителите биоакумулират в организмите те могат да се натрупат по трофичните нива в хранителната верига, като концентрациите им във всеки следващ организъм превишават тези в предходния.

Този процес е наречен биомагнификация.

Изследвани пунктове

Язовир Tополница (42° 25' 90'' N 23° 59' 38'' E) се намира на границата на Старопланинския и Витошко-Ихтиманския подрайон на Планинския биогеографски район от една страна, и подрайона на Горнотракийската низина на Среднобългарския биогеографскрайон, от друга страна.

Язовир Кърджали (41° 38' 30″ N 25° 19' 30″ E )

е разположен в Източни Родопи, в непосредствена близост до гр. Кърджали, на река Арда.

Язовир Студен Кладенец се намира в южна България (41° 38' 30″ N 25° 19' 30″ E ). Той е разположен по

средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград. Водосборната му област е 3752 квадратни километра, а със своите 27 квадратни километра площ той е 3-ят по големина язовир в България след Мандра и Искър.

Язовир Студен Кладенец, подобно на язовирите Кърджали и Тополница, е замърсен в резултат на дейността на минни находища, предприятията за цветни метали и преработка на руди, флотационните фабрики и хвостохранилища.

Изследвани видове риби

Шаран – Cyprinus caprio, Linnaeus (1758)

Шаранът е вид, който се консумира от човек, тъй като има широко географско разпространение и е аклиматизиран почти в целия свят. Видът е присъщ за източна Европа и западна Азия и е сред рибите с най-голямо значение за аквакултурите с оглед на неговото стопанско значение. Поради своята адаптивност и устойчивост той е подходящ експериментален вид за целите на екологичната токсикология и за оценка на ефектите на замърсителите във водните екосистеми.

Речен костур, меше – Perca fluviatilis, Linnaeus (1758)

Според някои автори костурът може да отразява много добре замърсяването на местообитанията, от които е уловен. Olsson (1996) и Ion et al. (1997) препоръчват костура (Pеrca flavescens, Perca fluviatilis) като индикаторен вид за оценка на водно замърсяване.

Толерантна е към замърсени води и води с ниски концентрации на разтворен кислород. У нас е обект на спортен риболов и е широко разпространена. Живее на големи популации в повечето езера, язовири и бавнотечащи реки. Тя е основна част от храната на повечето хищни риби у нас.

Бабушката – Rutilus rutilus, Linnaeus (1758) е сладководна риба от семейство шаранови.

Изследвани органи

Хриле

Хрилете на рибите са жизненоважен орган, тъй като са главно място за извършването на газовата обмяна, осморегулацията и киселинно-алкалния баланс, като заемат повече

от 50% от повърхността на цялото им тяло. Всеки фактор, който нарушава функцията им, може да се окаже летален. Хрилете имат способността да абсорбират токсикантите,

да ги метаболизират и по този начин да предотвратят биоакумулацията на вредните вещества и техния трансфер до други органи.

Черен дроб

Черният дроб e орган, който широко се използва в еколого-токсикологичните изследвания поради специфичната му структура и процесите, които се извършват в

него. Този орган е лесно податлив на негатините ефекти на вредните вещества, тъй като те могат да се превърнат в още по-токсични субстанции чрез процеси на биоактивация.

От друга страна, чрез някои от тези реакции черният дроб може да превърне токсикантите в такива форми, които по-лесно да се отделят от организма или поне да

редуцира тяхното токсично действие. Голяма част от замърсителите се натрупват в черния дроб и се задържат в количество, представляващо 50% от циркулиращото в

кръвта

Мускули

С оглед оценка на риска за здравето на човек при консумацията на риби.

Материал и Методи

Пробонабиране на риби

Риби от еднакво-размерно възрастова група бяха уловени с помощта на рибарска лодка, мрежи и въдици от подбрани подходящи пунктове в трите изследвани язовири, съответно през трите изследвани сезони – първото пробонабиране беше през лятото – месец юни; второто пробонабиране беше през есента – месец септември; третото пробонабиране беше в края на есента – месец ноември.

Шаранът е обект на садково стопанство в яз. Кърджали и яз. Студен Кладенец. Нито един от изследваните видове риби не е обект на садково стопанство в яз. Тополница. Костурът и бабушката са свободноживеещеи в трите язовира.

Дисекцията беше извършена на терен по методика за събиране на органи от риби за анализ за биоакумулирали токсиканти, описана в EMERGE протокола на Rosseland et al. (2003). Всяка риба бе претегляна с аналитична везна (модел EMB 1200-1, KERN, Germany) в g, измервана с линия от носа до края на опашната перка в cm с цел изчисляване на фактора на кондиция и фотографирана с дигитален фотоапарат (модел Coolpix S 2500, Nikon, Japan). Веднага след това органите хриле, черен дроб и мускули бяха изолирани от всяка риба и поставени в чисти и етикирани полиетиленови пликове с цип за метали и алуминиево фолио за органика. Пробите бяха съхранени в хладилна чанта с дълбоко замразени охладители до пренасянето им лаборатория към катедра Екология и ООС, Пловдив, където бяха замразени при -25°С до анализирането им. При дисекцията на рибите бяха съблюдавани международните препоръки на Европейския парламент и комисия относно използването на животни за научни цели (Directive 2010/63/EU).

Полеви протокол

FISHFARMING

Полеви протокол сладководни риби - язовири

Дата

3-4/11/2015

Язовир Тип Място на пробонабиране

Кърджали L11 (големи дълбоки язовири) с. Брош, до плаващите ресторанти

Разрешително за риболов Използвани инструменти Вид риба

с научноизследователски цели хрилни мрежи с око 40 мм бабушка

№ 40/19.05.2015

Брой Относително обилие Забележка

10 обикновен

Трофичен статус Размер, см (average±SD) Размер, гр (average±SD)

растителнояден 26±3 61±1.5

Изготвил протокола: гл. ас. д-р Весела Янчева

Съгласувал протокола: доц. д-р Гана Гечева

Методи за отчитане съдържание на тежки метали

Метод за изпитване за опеределяне на съдържание на метали: микровълново разлагане на ~ 2 g проба в затворени съдове под налягане с 6,5 ml концентрирана азотна киселина и 0,5 ml солна киселина и определяне на елементите с IСP MS техника, съгласно БДС EN ISO 17294-2:2005.

РЕЗУЛТАТИ и ДИСКУСИЯ

В СЛЕДВАЩИТЕ ТАБЛИЦИ СА ПРЕДСТВЕНИ РЕЗУЛТАТИТЕ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ИЗСЛЕДВАНИТЕ ВИДОВЕ

РИБИ В ОРГАНИ ПО СЕЗОНИ ЗА ТРИТЕ ЯЗОВИРА

Шаран (Cyprinus carpio)

№ по ред

Вид на

изпитване/

характеристи

ка

Единица на

вели

Резултати от

изпитването

(стойност,

неопределено

ст)

Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,


ст)

Стойност и

допуск LOQ

чината# код на

пробата 18 Хриле Черен дроб

код на

пробата 16

код на

пробата 17

1. Никел µg/kg 146±40 84±25 411±120 - 3

2. Мед mg/kg 0,16±0,02 0,37±0,04 5,0±0,5 - 0,01

3. Цинк mg/kg 3,7±0,2 41±2 348±20 - 0,3

4. Арсен mg/kg 0,070±0,005 0,14±0,01 0,36±0,03 - 0,01

5. Кадмий µg/kg 59±5 78±6 298±20 - 0,3

6. Олово µg/kg 68±10 334±50 1085±160 - 3

7. Хром mg/kg 0,23±0,02 1,0±0,1 0,69±0,07 - 0,01

8. Манган mg/kg 0,73±0,07 6,8±0,7 0,76±0,08 - 0,01

9. Желязо mg/kg 5,2±0,5 92±9 370±40 - 0,3

10. Алуминий mg/kg 2,9±0,9 13±4 1,4±0,4 - 0,1

11. Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3

Костур (Perca fluviatilis)

№ по ред

Вид на

изпитване/

характеристик

а

Единица на

вели



(стойност,

неопределенос

т) Мускул



(стойност,


т)



(стойност,


т) Стойност и

допуск LOQ

чината# код на пробата

15 Хриле Черен дроб

код на пробата

13

код на пробата

14

1. Никел µg/kg 113±34 335±100 989±300 - 3

2. Мед mg/kg 0,086±0,009 0,43±0,04 1,7±0,2 - 0,01

3. Цинк mg/kg 7,9±0,5 24±1 22±1 - 0,3

4. Арсен mg/kg 0,082±0,006 0,20±0,01 0,049±0,004 - 0,01

5. Кадмий µg/kg 39±3 61±5 440±35 - 0,3

6. Олово µg/kg 140±20 382±60 352±50 - 3

7. Хром mg/kg 0,33±0,03 0,84±0,08 0,40±0,04 - 0,01

8. Манган mg/kg 0,48±0,05 8,0±0,8 1,4±0,1 - 0,01

9. Желязо mg/kg 4,7±0,5 51±5 111±10 - 0,3

10. Алуминий mg/kg 1,3±0,4 9±3 2,2±0,7 - 0,1

11. Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3

яз. Кърджали – ЛЯТО

Бабушка (Rutilus rutilus) Костур (Perca fluviatilis)

№ по

ред

Вид на

изпитване/

характерист

ика

Единица на

вели

Резултати

от


(стойност,

неопределе

ност)

Мускул

Резултати

от


(стойност,


ност)

Резултати

от


(стойност,


ност) Стойност и

допуск LOQ № по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,


ст) Стойност и

допуск LOQ


пробата 45 Хриле Черен дроб чината#

код на


код на

пробата 43

код на

пробата 44

код на

пробата 40

код на

пробата 41

1. Никел µg/kg 602±180 510±150 201±60 - 3 1. Никел µg/kg 307±90 370±110 302±90 - 3

2. Мед mg/kg 0,24±0,03 0,77±0,07 5,7±0,6 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,017±0,02 0,49±0,05 5,1±0,1 - 0,01

3. Цинк mg/kg 16±1 76±5 42±2 - 0,3 3. Цинк mg/kg 3,2±0,2 25±2 39±2 - 0,3

4. Арсен mg/kg 0,16±0,01 0,24±0,02 0,44±0,03 - 0,01 4. Арсен mg/kg 0,084±0,006 0,20±0,02 0,053±0,004 - 0,01

5. Кадмий µg/kg 60±5 87±7 310±25 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 50±4 76±6 511±40 - 0,3

6. Олово µg/kg 92±13 383±60 386±60 - 3 6. Олово µg/kg 168±25 414±60 173±26 - 3

7. Хром mg/kg 1,6±0,2 0,88±0,09 0,97±0,09 - 0,01 7. Хром mg/kg 0,32±0,03 1,5±0,2 0,43±0,04 - 0,01

8. Манган mg/kg 0,47±0,05 4,6±0,5 1,9±0,2 - 0,01 8. Манган mg/kg 0,53±0,05 9,1±0,9 1,6±0,2 - 0,01

9. Желязо mg/kg 11±1 80±8 122±12 - 0,3 9. Желязо mg/kg 5,3±0,5 56±6 77±8 - 0,3

10.

Алуминий mg/kg 2,3±0,7 25±8 24±7 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 1,8±0,5 10±3 2,9±0,9 - 0,1

11.

Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3 11. Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3

яз. Кърджали – ЕСЕН

Бабушка (Rutilus rililus) Костур (Perca fluviatilis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,

неопределен

ост) Мускул



(стойност,


ост)



(стойност,


ост)

Стойност и


Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,





(стойност,


ост)



(стойност,


ост)

Стойност и

допуск LOQ


пробата 59 Хриле Черен дроб чината #

код на


код на

пробата 61

код на

пробата 60

код на

пробата 64

код на

пробата 463


2. Мед mg/kg 0,22±0,02 0,48±0,05 2,3±0,2 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,15±0,02 0,40±0,04 2,5±0,2 - 0,01

3. Цинк mg/kg 4,6±0,3 28±2 26±2 - 0,3 3. Цинк mg/kg 4,4±0,3 18±1 51±3 - 0,3


5. Кадмий µg/kg 4,6±0,4 17±1 215±17 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 9,4±0,7 137±11 186±15 - 0,3



8. Манган mg/kg 0,56±0,06 13±1 2,3±0,2 - 0,01 8. Манган mg/kg 0,13±0,01 0,32±0,03 10±1 - 0,01

9. Желязо mg/kg 2,4±0,2 72±7 136±15 - 0,3 9. Желязо mg/kg 2,2±0,2 58±6 120±10 - 0,3

10. Алуминий mg/kg 2,0±0,6 7±2 1,7±0,5 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 0,9±0,3 35±10 49±15 - 0,1

11. Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3 11. Живак µg/kg <0,3 <0,3 <0,3 20 0,3

яз. Кърджали – КЪСНА ЕСЕН

яз. Студен кладенец – ЛЯТО Шаран (Cyprinis carpio) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,




Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,



допуск LOQ



код на


код на

пробата 4

код на

пробата 5

код на

пробата 1

код на

пробата 2


2. Мед mg/kg 0,085±0,008 0,54±0,05 3,5±0,4 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,11±0,01 0,26±0,03 3,5±0,4 - 0,01



5. Кадмий µg/kg 6,2±0,5 23±2 301±25 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 35±3 55±4 374±30 - 0,3



8. Манган mg/kg 0,15±0,01 6,2±0,6 1,6±0,2 - 0,01 8. Манган mg/kg 0,34±0,03 12±1 1,3±0,1 - 0,01


10. Алуминий mg/kg 0,7±0,2 22±7 17±5 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 17±5 30±9 1,9±0,6 - 0,1


яз. Студен кладенец – ЕСЕН Шаран (Cyprinis carpio) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,




Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,



допуск LOQ



код на


код на

пробата 31

код на

пробата 32

код на

пробата 28

код на

пробата 29

1. Никел µg/kg 884±260 55±17 69±20 3 1. Никел µg/kg 91±27 227±70 220±65 - 3

2. Мед mg/kg 0,12±0,01 0,65±0,06 4,8±0,5 0,01 2. Мед mg/kg 0,14±0,01 0,36±0,04 4,3±0,4 - 0,01

3. Цинк mg/kg 3,0±0,2 187±11 1061±64 0,3 3. Цинк mg/kg 8,1±0,5 29±2 29±2 - 0,3

4. Арсен mg/kg 0,042±0,003 0,054±0,004 0,061±0,004 0,01 4. Арсен mg/kg 0,088±0,006 0,15±0,01 0,64±0,05 - 0,01

5. Кадмий µg/kg 8,7±0,7 29±2 370±30 0,3 5. Кадмий µg/kg 43±3 65±5 415±30 - 0,3

6. Олово µg/kg 49±7 534±80 5553±800 3 6. Олово µg/kg 56±8 486±70 129±20 - 3

7. Хром mg/kg 0,37±0,04 0,32±0,03 0,71±0,07 0,01 7. Хром mg/kg 0,19±0,02 0,29±0,03 1,5±0,2 - 0,01

8. Манган mg/kg 0,16±0,02 6,9±0,7 1,9±0,2 0,01 8. Манган mg/kg 0,39±0,04 13±1 1,7±0,2 - 0,01

9. Желязо mg/kg 2,9±0,3 46±5 87±9 0,3 9. Желязо mg/kg 2,3±0,2 51±5 96±10 - 0,3

10. Алуминий mg/kg 0,7±0,2 87±9 18±6 0,1 10. Алуминий mg/kg 23±7 32±10 2,0±0,6 - 0,1


яз. Студен кладенец – КЪСНА ЕСЕН

Бабушка (Rutilus rutilus) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,




Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,



допуск LOQ



код на


код на

пробата 51

код на

пробата 50

код на

пробата 48

код на

пробата 47


2. Мед mg/kg 0,21±0,02 0,52±0,05 9,3±0,9 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,15±0,02 0,30±0,03 5,2±0,5 - 0,01



5. Кадмий µg/kg 6,8±0,5 40±3 964±77 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 13±1 27±2 566±45 - 0,3



8. Манган mg/kg 0,22±0,01 9,9±0,9 1,5±0,2 - 0,01 8. Манган mg/kg 0,16±0,02 11±1 2,5±0,2 - 0,01


10. Алуминий mg/kg 1,9±0,6 11±3 3,2±0,9 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 1,7±0,5 19±6 14±4 - 0,1


яз. Тополница – ЛЯТО

Шаран (Cyprinis carpio) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ика

Единица на

вели



(стойност,





(стойност,


ост)



(стойност,


ост) Стойност и


Вид на

изпитване/


ика

Единица на

вели



(стойност,





(стойност,


ост)



(стойност,


ост) Стойност и

допуск LOQ



код на


код на

пробата 10

код на

пробата 11

код на

пробата 7

код на

пробата 8


2. Мед mg/kg 0,50±0,05 1,1±0,1 7,2±0,7 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,10±0,01 0,94±0,09 5,1±0,5 - 0,01



5. Кадмий µg/kg 7,2±0,6 13±1 92±7 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 6,4±0,5 65±5 1932±150 - 0,3





10. Алуминий mg/kg 1,1±0,3 9±3 4±1 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 9±3 16±5 5±1 - 0,1


яз. Топoлница – ЕСЕН

Шаран (Cyprinis carpio) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,




Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,



допуск LOQ



код на


код на

пробата 37

код на

пробата 38

код на

пробата 34

код на

пробата 35


2. Мед mg/kg 0,59±0,06 1,4±0,1 12±1 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,17±0,02 1,2±0,1 7,2±0,7 - 0,01



5. Кадмий µg/kg 11±1 18±1 133±10 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 11,0±0,9 83±7 2529±202 - 0,3





10. Алуминий mg/kg 1,1±0,3 10±3 5±1 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 9±3 33±10 6±2 - 0,1


яз. Тополница – КЪСНА ЕСЕН

Бабушка (Rutilus rutilus) Костур (Perca fluvialitis)

№ по ред

Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,




Вид на

изпитване/


ка

Единица на

вели



(стойност,


ст) Мускул



(стойност,


ст)



(стойност,



допуск LOQ



код на


код на

пробата 54

код на

пробата 53

код на

пробата 56

код на

пробата 58


2. Мед mg/kg 0,35±0,04 1,1±0,1 147±15 - 0,01 2. Мед mg/kg 0,25±0,02 1,3±0,1 4,8±0,5 - 0,01

3. Цинк mg/kg 11,2±0,7 28±2 44±3 - 0,3 3. Цинк mg/kg 13±1 29±2 30±2 - 0,3

4. Арсен mg/kg 0,25±0,02 0,125±0,009 0,40±0,03 - 0,01 4. Арсен µg/kg 0,054±0,004 0,111±0,008 0,45±0,03 - 0,01

5. Кадмий µg/kg 21±2 59±5 1066±80 - 0,3 5. Кадмий µg/kg 39±3 103±8 3058±250 - 0,3



8. Манган mg/kg 0,53±0,05 9±1 2,4±0,2 - 0,01 8. Манган mg/kg 0,25±0,02 11±1 2,1±0,2 - 0,01

9. Желязо mg/kg 8,3±0,8 64±6 102±10 - 0,3 9. Желязо mg/kg 10±1 80±8 200±20 - 0,3

10. Алуминий mg/kg 8±2 21±6 12±3 - 0,1 10. Алуминий mg/kg 8±2 21±6 12±3 - 0,1

11. Живак µg/kg 0,23±0,04 0,45±0,07 15±2 20 0,3 11. Живак µg/kg 0,22±0,04 0,30±0,05 8±1 20 0,3

Резултатите показват сходни тенденции за трите язовира, независимо от сезона: - най-високи нива на металите се отчитат в черен дроб, следвани от тези в хриле - най-ниски нива cе доказват в мускулите - като цяло най-ниски нива на металите се отчитат в яз. Кърджали

-налице е завишаване и в трите язовира за Cr, Ni в яз.Студен кладенец и яз.Кърджали, Pb само в яз.Тополница - само резултатите за Ni показват по-високо съдържание в мускули в сравнение с другите органи - по- високо е съдържанието на Al в хрилете в сравнениe с черния дроб -- не се доказа видова специфичност в процесите на биоакумулация - като цяло по-високи са нивaта на изследваните метали в органите на рибите през лятото - не се доказва ясно изразена тенденция за биомагнификация в мускулите - процеса на биомагнификация засяга черния дроб и хрилете - не може да се докаже разлика в процесите на биоакумулация при рибите отглеждани в садки и тези на свобода - в никоя от пробите не се доказва наличие на живак (Hg) над СКОС за биота, въведен в Наредбата за СКОС на приоритетни вещества и определени други замърсители (11.12.2015) - необходими са допълнителни проучвания за оценка на риска относно консумацията на месо от риба, съобразно нормите за съдържание на метали. При анализа на резултатите са използвани нормите в Наредба № 31 изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2006 г. Таблица № 5: Норми за олово, живак и кадмий в някои храни Нормите за съдържание на олово, живак и кадмий в тези храни се отнасят за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

Органични вещества

Метод за изпитване - микровълново

разлагане на ~ 1 g проба в затворени

съдове под налягане, полученият

екстракт се концентрира, подлага се на

процедура на пречистване и отново се

концентрира. Пробата е анализиранa c

GC MS техника.

Органични замърсители

Избор на органични замърсители базирани на градски и индустриални източници на

замърсяване и съобразени с изискванията на нормативната уредба.

Въвеждане на синтетични съединения, напр. приоритетни вещества съгласно Директива

2000/60/ЕС, които са от значение за водната среда, като пестициди, лекарствени препарати,

в резултат от замърсяване от дифузни източници, атмосферни отлагания и биологично

активни вещества

НАРЕДБА за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и

някои други замърсители

Приета с ПМС № 256 от 1.11.2010 г., обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.,

изм., бр. 88 от 8.10.2013 г., в сила от 8.10.2013 г., изм. и доп., бр. 97 от 11.12.2015 г., в сила

от 11.12.2015 г.

Органични замърсители

Приоритетни вещества в матрица “биота”

Органохлорните пестициди (OCP) са били широко използвани в миналото, но поради тяхната екологична устойчивост и натрупване в хранителната верига, те все още може да бъдат актуален проблем за здравето на човека

• Полиароматните въглеводороди (PAH) са голяма група органични съединения с две или повече бензолни ядра. Имат малка водоразтворимост, но голяма разтворимост в мазнини. Полиароматните въглеводороди се образуват в най-голяма степен при горивните процеси, главно при непълното горене на въглища и дизелово гориво. Съществуват няколко стотин PAH. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат и чрез водата и храната. Най-добре е проучен канцерогенният ефект на бензo(a)пирена (BaP) при вдишването му, чийто съществен източник е и тютюневия дим.

Специфични замърсители в матрица “биота”

• Полихлорирани бифенили (РСВ) – токсични химикали, чието производството е спряно от десетилетия, но все още се откриват в следствие на биоакумулация в риби, като се натрупват в мастната тъкан.

Открити полихлорирани бифенили (PCB)- 6 броя:

PCB 28

PCB 52

PCB 101

PCB 138

PCB 153

PCB 180

• яз. Кърджали

• Шаран PCB 52-хриле, ч. дроб

• Бабушка PCB 28-хриле

• Костур PCB 28 и PCB 52 -хриле, ч. дроб

• яз. Тополница

• Шаран PCB 52- ч. дроб

• Бабушка PCB 28 и PCB 101 –хриле, ч. дроб


• яз. Студен кладенец


Открити органохлорни пестициди (ОСР) - 22 броя:

o,p DDE

p,p DDE

o,p DDT

p,p DDT

o,p DDD

p,p DDD

Dieldrin

b-Ендосулфан

b-Ендосулфан

Ендрин

Метоксихлор


• Шаран, Бабушка, Костур– изомерите на НСН и DDX- хриле,

• яз. Тополница Шаран, Бабушка, Костур– изомерите на НСН и DDX- хриле,ч. дроб


• Шаран и Костур– изомерите на НСН и DDX- хриле,ч. дроб

Hexaclorobenzene

Heptaclor epoxide

a-HCH

beta-HCH

gama-HCH

delta-HCH

epsilon-HCH

Oxychlordane

trans-Chlordane

cis-Chlordane

Mirex

Открити полициклични ароматни въглеводороди (PAH) 16 броя: Нафтален

Аценафтален

Аценафтен

Флуорантен

Фенантрен

Антрацен

Флурен

Пирен

Бензо(a)антрацен

Кризен

Бензо(б)флуорантен

Бензо(к)флуорантен

Бензо(а)пирен

Индено(1,2,3-сd)пирен

Дибензо(а)антрацен

Бензо(g,h,i)перилен


• Шаран (мускул) ВаР – 5,6 при СКОС 5 µg/kg

• Бабушка (мускул) ВаР – 4,6 µg/kg


• Шаран (мускул) ВаР – 18,1 при СКОС 5 µg/kg

• Костур (мускул) ВаР – от 5,7 до 8,6 при СКОС 5 µg/kg

• И в трите язовира има наличие на други РАН в хриле и ч. дроб

Заключения

• В яз. Студен кладенец и яз. Кърджали се наблюдава биоакумулация на Бензо(а)пирен (ВаР) над СКОС за биота

• И в трите язовира се наблюдават концентрации на OCP и РСВ в рибите над границата на откриване (LOQ), но за тях няма изведени норми за биота

• Резултатите от извършените изследвания за биоакумулация на органични замърсители могат да индикират някои проблеми, които е необходимо да бъдат проучени по-подробно при бъдещ мониторинг. Те могат да послужат и за прецизиране на предложения списък за специфични замърсители за страната, които да бъдат предмет на мониторинг.

Благодаря за вниманието!

Documents

Биoакумуация на тежки метали и органични ... · 2018-08-14 · кондиция и фотографирана с дигитален фотоапарат