ОСНОВИ НА РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО И ЖИВОТНОВЪСТВОТО

II част

РАСТЕНИЕВЪДСТВО - СЪДЪРЖАНИЕ

Полски култури 1 стр.

Зърнени култури Зърнени житни култури. Обща характеристика 1-4

Зимни житни култури. Обща характеристика 5-9

Зимни пшеница и ечемик 9-15

Специфика на ечемик, ръж и тритикале 15-17

Ранни пролетни зърнени житни култури. Пролетен ечемик и 17-19 овес.

Късни пролетни житни зърнени култури. Царевица 20-26

Сорго. Метла 26-28

Ориз 28-32

Зърнени бобови култури. Обща характеристика 33-35

Фасул 35-39

Соя 40-44

Грах 44-46

Леща, нахут и бакла 46-49

Технически култури. Кореноплоди и клубеноплоди 49

Картофи 49-54

Захарно цвекло 54-60

Маслодайни култури 60

Слънчоглед 61-67

Технически влакнодайни култури. Памук 68-71

Лен 71-73

Коноп 73-75

Тютюн 75-79

1

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

В този раздел се разглеждат ботаническите особености, биологичните изисквания и основните

моменти от технологията на полските култури, които заемат основния дял от обработваемите

земеделски земи. Като полски култури в умерения климат се отглеждат около 100 вида растения.

Някой от тях имат широко разпространение, а други са разпространени в определени райони. У нас

броят на полските култури е около 50, но най-често в даден район се отглеждат до 10-15 вида

Според вида на получаваната продукция полските култури се разделят на три големи групи:

полски, технически и фуражни култури.

Зърнени култури. Отглеждат се основно за зърно, което се използва за храна на хората и

фураж на домашните животни. Тук се отнасят есенните и пролетни житни и бобови зърнени култури.

Технически култури. Продукцията им се използва предимно като суровина в различните

отрасли на преработвателната промишленост. Към техническите култури се числят маслодайни,

влакнодайни, масленоетерични култури, тютюн и хмел.

Фуражни култури. Те се използват за производството на сочен и груб фураж. Към

фуражните култури се отнасят едногодишните и многогодишни житни и бобови треви, фуражните

кореноплодни и клубеноплодни растения

ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ ЗЪРНЕНИ житни КУЛТУРИ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Към зърнените житни култури се отнасят пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, тритикале,

ориз, сорго и просо. Всички те се числят към ботаническото семейство Житни (Gramineae)). Поради

това имат много сходни морфологични и биологически особености.

2.

В съответствие с екологичните им изисквания зърнените житни култури са обособени в две

основни групи: житни на умерения пояс - пшеница, ечемик, ръж, овес и тритикале, и зърнени житни

на топлия климат - царевица, ориз, сорго и просо.

Стопанско значение и разпространение

1 .Житните зърнени култури имат много широко разпространение в света и у нас (над 20 млн.

декара). Това се дължи на следните основни причини:

2.Зърното е богато на хранителни вещества. То съдържа до 60% скорбяла и 8 до 17-18%

белтъчини. Съотношението между белтъчини и скорбяла (1:5-6) е много благоприятно за хранене на

човек и животните.

3.Белтъчните вещества се намират в лесно усвоима форма. Част от белтъчните вещества в

пшеницата, отчасти в ръжта и тритикале, се намират във форма на глутен, благодарение на което се

получава хляб с голям обем -тесто при ферментацията бухва с образуване на много пори.

4.Зърното на житните култури съдържа относително малко влага (12-14%), поради което може

да се съхранява дълго време и да се транспортира на големи разстояния.

5.Зърнените житни култури са основен източник на фураж. Зърното на царевицата, ечемика,

излишъците и отпадъците от преработката на пшеницата са концентриран фураж. Царевицата ръжта,

тритикале и сорго се използват като концентриран фураж (зърно), но също за зелен сочен фураж,

силаж, сено и паша. Сламата се използва като груб фураж, за постеля на животните и за получаване на

целулоза.

6.Зърното на житните култури е ценна суровина на хранително вкусовата промишленост

(производство на спирт, скорбяла и разнообразни други продукти).

7.Житните зърнени култури се отличават с голяма пластичност и приспособимост към

разнообразни климатични и почвени условия. Голямото

3

им разпространение се благоприятства от разнообразието на култури, форми и сортове.

8.3а тази група култури са разработени и широко се прилагат технологии с пълно

механизиране на производствените процеси, които осигуряват голяма производителност на труда и

ниска себестойност на продукцията.

Ботанична характеристика

Коренова система. Житните култури образуват брадест тип корпенова система - съставена от

много еднакви по дебелина и дължина корени, които излизат от основите на стъблото. В своето

развитие житните образуват два типа корени: първоначално при поникването - зародишни

(ембрионални или първични), и вторични (адвентивни или стъблени корени), които се образуват в

основата на стъблото или т.н. възел на братенето.

Стъбло. С изключение на царевицата житните култури образуват цилиндрично кухо стъбло,

съставено от възли и междувъзлия. Броят на междувъзлията е 5-6 (до 18-20 при царевица и сорго).

Стъблото на ечемика е по-дебело, но с по-слаба механична тъкан и затова е по-неустойчиво на

полягане

Листа. Разположени са спираловидно по стъблото на зърнените житни и броят им

съответствува на броя на междувъзлията. Всеки лист се състои от влагалище и петура. Влагалището

обхваща междувъзлието, предпазва го от нараняване и придава здравина на стъблото.

Съцветия. Различават се два типа - клас (пшеница, ръж, ечемик, тритикале) и метлица (ориз,

овес, просо и сорго). Царевицата прави изключение от тези два типа. Тя е разделнополово еднодомно

растение, което образува два типа съцветия - метлица (мъжко) и кочан (женско съцветие).

Съцветието клас е съставено от вретено, разделено на членчета посредством коленца. Върху

последните се намират класчета, състоящи се от 2-4 отделни цветчета.

4

Метлицата има главна ос, съставена също от възли и междувъзлия, от които излизат

разклонения. На върха на последните се образуват класчета.

Зърно. Зърното представлява плод на житните. Има два типа зърно - голо и плевесто. Състои

се от три съставни части: обвивка, ендосперм (брашнестата част) и зародиш.

Обвивката на зърното го предпазва от повреди и чрез нея поема вода, необходима за

набъбване и покълване. В ендосперма, който заема основната част на зърното, са акумулирани

хранителните вещества.

Ендоспермьт се състои от зародишна пъпка, зародишни коренчета и щитче, което го отделя от

ендосперма.

Качеството и хранителна стойност на зърното

Определят се от химическия състав на зърното. Въздушно сухото зърно съдържа средно 10-

12% вода, 60-70% въглехидрати, 8-16% белтъчни вещества и 2-4% мазнини. Царевичното зърно е с

относително по-ниско съдържание на белтък около 10%) и по-богато на въглехидрати (скорбяла и

Мазнини (4-5%).

Зърното на житните култури е относително богато на въглехидрати (основно скорбяла), които

са енергетичен източни. Белтъчините са относително малко, но те са от голямо значение за качеството

на продукцията. За пшеницата от особено значение е съдържанието и качеството са специфичното

белтъчно вещество, наречено глутен. При втасване на тестото глутенът се разтяга, задържа газовете

от ферментацията, вследствие на което тестото увеличава обема си и хлябът ставата порест с голям

обем.

Фази на развитие

През вегетацията си житните растения преминават през следните основни фази: покълване,

поникване, образуване на трети лист, братене, вретенене, изкласяване (изметляване) цъфтеж,

формиране на класа и наливане на зърното.

Покълване. При определена температура и след поемане на около 50% вода зърното набъбва и

се появяват зародишните коренчета кълнът. Броят на

5

зародишните коренчета варира от 1 при царевицата, 2 при пшеницата и 5-8 при ечемика.

Поникване. Зърното е поникнало, когато на повърхността се покаже първият лист, обвит с

колеоптил. Колеоптилът е прозрачен лист, който обвива зародишната пъпка и листенцата и ги

предпазва от повреди. Той е безцветен, но при ръжта е виолетов. На дължина е 3 до 7 см. От този

момент растението започва да се храни чрез фотосинтезата на зелените листа.

Трети лист. При наличие на оптимална влага и температура тази фаза настъпва за около три

седмици след поникването. През това време подземните междувъзлия не нарастват, възлите остават

сбити и образуват т.н- възел на лбратене, който се дзалага на 3-5 см под повърхността на почвата.

Братене. Тази фаза започва с образуване възела на братене. Той е изключително важен за

жизнеността на растението Когато надземната част загине от студ или суша, той се запазва и от него

се възстановява растението. Братенето се състои в появата на нови стъбла (братя) в основата на

централното стъбло , които имат самостоятелна кореновата система. Не всички новообразувани братя

образуват клас. Братимостта зависи от вида, сорта и условията на средата. Ечемикът и ръжта братят

по-силно от пшеницата,

Вретенене. Фазата започва, когато над повърхността на почвата се образува първия възел. По

време на вретененето растенията започват на растат интензивно, като оформят стъблата (цнетрално и

странични). Растежът на стъблата спира в края на цъфтежа.

Изкласяване (изметляване). Фазата настъпва, когато от последният лист се покаже класът или

метлицата. Последното междувъзлие продължава да се удължава и класът се издига над последния

лист.

Най-рано изкласява ръжта и след това ечемика. При ръжта изкласяването продължава 8-15

дни, а при ечемика трае само 2-3 дни.

Цъфтеж. Започва няколко дни след изкласяването или изметляването. Първо цъфти

съцветието на главния брат, а останалите братя цъфтят по реда на

6

образуването си. Класът цъфти от средата към основата и върха, метлицата -от върха към основата, а

кочанът - от основата към върха.

Самоопрашващите се култури (пшеница, ечемик, тритикале, овес и ориз) цъфтят със

затворени цветчета. Кръстосано-опрашващите се ;царевица, ръж и сорго) цъфтят с отворени цветчета.

Формиране и наливане на зърното. След оплождането се образува зародиша на зърното, който започва

да нараства и да се запълва с хранителни вещества. Фазата трае 2-3 седмици в зависимост от

условията. Първоначално вътрешността се изпълва с воднисто-зелена течност. С течение на времето

съдържанието на сухо вещество се увеличава. Образуването на белтъчини предшества това на

въглехидратите.

Узряване. Узряването на зърното започва с превръщането на разтворимите вещества в

неразтворими и преминава през няколко фази на зрялост. В млечна зрялост зърното е все още

воднисто, съдържа над 50% вода и при стискане изпуска течност, подобна на мляко. Посевът е все още

зелен и натрупването на хранителни вещества в зърното продължава. Във восъчна зрялост зърното

придобива консистенция и цвят на восък и може да се реже с нокът. Съдържанието на вода е около

30%. Притокът на хранителни вещества от почвата почти е преустановен, посевът е пожълтял и

долните листа са засъхнали. Тази фаза е подходяща за прибиране на реколтата, но трае само няколко

дни. При пълната (твърда) зрялост зърната са твърди и с минимално съдържание на влага (10-12%),

растенията са изсъхнали и чупливи.

Физиологична (кълняема) зрялост настъпва когато семената придобият способност да кълнат,

т.е. са преминали през период на покой или следжетвено доузряеане. Този период при пшеницата е

10-20 дни,а за някой сортове ечемик - до 80-100 дни.

ЗИМНИ ЖИТНИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ ЗНАЧЕНИЕ

И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

7

Зърнените житни култури, които се засяват през есента, презимуват и се прибират следващата

година се наричат зимни или есенни. Това са пшеница, ръж, тритикале, многоредовия ечемик и

някой сортове двуредов ечемик.

Пшеницата е основната хлебна култура, която заедно с ръжта (в някой райони) осигурява

храна на около 60-70% от земното население. Хляб и хлебни изделия се получават обикновено от

зърното на обикновената пшеница, а макаронени изделия, фиде и др.- от твърда пшеница

Зърното на ечемика и овеса, а понякога и на пшеницата се употребяват като концентриран

фураж. Зърното се използва и в преработвателната промишленост за производство на спирт,

скорбяла, глюкоза, грис и др. Сламата е допълнителна продукция, която се използва за фураж и

постеля на животните, а в промишлеността - за производство на целулоза. Ръжта и тритикалето освен

за зърно се използват и в свежо състояние като зелен фураж или приготовление на силаж.

Пшеницата е най-разпространената култура в света и у нас. Отглежда се предимно в

равнинните райони и предбалкана. Твърдата пшеница има ограничено разпространение главно в

Югоизточна България. Ръж и тритикале се отглеждат предимно на по-бедни почви в предбалканските

райони.

У нас се отглежда предимно зимен ечемик и то в равнинните райони. За двуредния ечемик

по-подходящи са районите с по-голяма надморска височина.

Площите с пшеница в страната са обикновено 10-12 млн. декара, на ечемика - около 3 млн., на

ръжта - около 250 х. декара . Добивите са съответно около 400, 350 и 150-200 кг/декар.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Зимните житни култури се развиват най-добре при условията на умерения климат. Засети през

есента при средни дневни температури 10-15°С, те поникват бързо, образуват няколко листа, братят и

се вкореняват добре още

8

през есента. До настъпването на зимата те се закаляват, чрез натрупване на захари и аминокиселини.

За да могат да изкласят през пролетта, те изискват въздействието на ниски положителни температури

(0-5°С) в продължение на 15-30 дни, период известен като яровизация.

През пролетта при наличието на благоприятни температура и влага те преминават бързо в

следващите фази, като използват много добре запасите на влага от есенно-зимните валежи в почвата,

узряват сравнително ранно и в повечето години избягват настъпването на летните горещини и суши.

Поради това при тях се получават относително високи и по-стабилни добиви в сравнение с

пролетните форми, развитието на които промита само през пролетните и летни месеци и узряват по-

късно.

Оптималната температура за никнене през есента е около 20°С, при която те поникват за 6-7

дни. В зависимост от действителната температура и наличието на влага в почвата никненето може да

се удължи неопределено време. Растежните процеси в късна есен се прекратяват при 4-5°С.

За преживяване през зимния период от голямо значение е зимо- и студоустойчивостта на

зимните житни култури При добро закаляване растенията на ръжта могат да понасят застудяване до

минус 30-35°, пшеничените растения до - 20°С, а зимния ечемик до -10-15°С.

Зимните житни култури страдат от сухо и горещо време. При недостиг на влага те братят и

растат слабо. При високи температури след изкласяването узряват преждевременно, като се получават

ниски добиви с лошо качество на зърното.

Зимните житни култури са растения на дългия ден. При дълъг ден (северните ширини)

вегетационния период се съкращава, а при къс ден - се удължава. При условия на гъсти посеви със

засенчване стъблата се удължават, изтъняват (етиолират) и лесно полягат, при което добивът силно

намалява и качеството се влошава.

9

За да поникнат семената трябва да поемат 50-60% вода от масата си. Въпреки че тези

изисквания са неголеми, през есента в периода на сеитбата не винаги има достатъчно влага и това е

причина за късно никнене и слабо развитие на посевите пред зимата. Критични по отношение влага

са фазите, вретенене, изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното.

Изискванията към почва на зърнените култури са неголеми, но те се развиват най-добре на

плодородните и добре запасени с хранителни вещества и влага почви, каквито у нас са черноземите и

смолниците. Успешно се отглеждат също на сиви и канелени горски почви. По-големи са

изискванията на пшеницата и особено ечемикът, който има по-слабо развита коренова система. По-

малки са изискванията към почва на ръжта и тритикале, които успешно могат да се отглеждат на по-

леки песоъчливи почви в предпланинските и планински райони. Те понасят по-добре киселата

почвена реакция.

ВИДОВЕ И СОРТОВЕ

Пшеницата е основната и най-важна зърнена и хлебна култура, която у нас се отглежда на 11-

12 млн. декара. В света са известни 27 вида пшеници (род Triticum) основно значение имат два вида:

обикновена пшеница (Tr.aestivum) и твърда пшеница (Тr.durum). От обикновената пшеница у нас

са признати и районирани над 30 сорта, от които най-голямо разпространение имат сортовете Янтър,

Пряспа, Садово 1 и др. С висококачествено зърно се характеризират Победа и Славянка 196. От

твърдата пшеница се отглеждат неголеми площи, предимно в Югоизточна България. Районирани са

сортове Загорка, Чирпан и

др.

Ръж се отглежда на малки площи, предимно в по-високите райони Тритикале е нов вид,

получен изкуствено чрез кръстосване на пшеницата като майчино растение и ръж. Целта е да се

съчетаят добрите качества на пшеницата (продуктивност и качество) и ръжта (по-малки изисквания

към почва, студоустойчивост и др.). В страната са районирани два типа от тази култура:

10

нискостъблено тритикале за зърно със сортове Вихрен и Персеник и високостъблено тритикале за

зелена маса .- сорт Белица 1.

Ечемик. От ечемика (род Hordeum) се отглежда един вид (Н. sativum). който се подразделя на

три подвида: многореден (шестреден), двуреден и междинен ечемик. Той е втората по значение

фуражна култура след царевицата и е основната суровина за производство на бира (двуреден ечемик).

Ечемикът е зимно-пролетна култура, но у нас се отглежда основно като зимна и само на малки

площи се отглежда пролетен ечемик като пивоварен.

В сравнение с пшеницата и ръжта и ечемикът се характеризира с по-малка зимоустойчивост,

но е по-малко взискателен към влага и по-устойчив на засушаване по време на наливане на зърното.

Предимство е също по-късия вегетационен период - узрява с 10-12 дни по-рано от пшеницата. Има

по-слаба коренова система и е по-взискателен към почвите.

ОСОБЕНОСТИ В ТЕХНОЛОГИЯТА

Предшественици

Зимните житни култури заемат големи площи и се засяват след различни предшественици.

Добри предшественици са културите, които освобождават полето по-рано, за да бъде възможна

качествена предсеитбена обработка, оставят ги чисти от плевели и обогатени с хранителни вещества.

Това са ранните бобови култури (фий, грах, леща, фасул) и ранни небобови култури (ранни картофи,

силажна царевица). Тъй като ранните предшественици заемат относително по-малки площи, зимните

житни култури се засяват предимно след късни окопни култури - царевица, слънчоглед, цвекло,

тютюн, памук и др. За да се подготви почвата добре и се проведе навременна сеитба, късните

предшественици трябва да се приберат до началото на октомври. В някой райони се налага зимните

житни култури се засяват след себе си, те. на стърнище от житни култури или като монокултура. Това

не трябва да се допуска повече от 1-2 години, тъй като монокултурата води до силно увеличение на

плевелите, болестите и неприятелите.

Подготовка на почвата

След ранни предшественици и наличие на влага почвата се изорава на дълбочина 15-18 см с

едновременно брануване. При чиста от плевели почва оранта може да мине без дисковане. До

сеитбата според нуждата (залевеляване) се правят още 1-2 допълнителни

плиткихобработких(култивиране или брануване)

След късни предшественици (основно царевица и слънчоглед), които се прибират

късно през септември, почвата най-често е суха и изораването е невъзможно. В такива случаи се

прави плитка обработка с дискуване -1-2 кратно и при необходимост повечекратно, за да се разрохква

почвата на 10-12 см., раздробят остатъците от предшествениците и унищожат плевелите. Изискването

е, почвата да се подготви, така че семената да се поставят на твърдо легло, а над тях да има рохкав и

чист от плевели почвен слой от 5-6 см.

При сеитба след стърнищен предшественик (кратка монокултура) трябва да се

направи изгаряне на стърнището, след, което почвата се обработва като след ранни предшественици-

оран на 18-20 см и последващи плитки обработки ( култивиране или дискуване).

На силно заплевелени с многогодишни коренища плевели почви се налага също

подготовка на почвата с оран на 18-20 см., тъй като дискуването ще доведе до размножаване на

плевелите.

Торене на зимните житни култури

Зимните и житни култури се торят само с минерални торове, тъй като органичните торове се

внасят в почвата с дълбока есенна оран срещу пролетните култури. Общо взето те реагират най силно

на азотно торене умерено фосфорно торене и най-рядко и слабо на калиево торене. Торовите норми се

определят на базата на планираните възможни добиви , почвеното плодородие и запасеността на

почвите с достатъчни хранителни вещества. Като ориентировъчни норми на торене за получаване на

400 – 500 кг зърно/декар пшеница могат да се считат 12-14 кг азот (а.в.), 8-10 кг Р2О5 и 5-6 кг К2О на

12

декар. Фосфорната норма трябва да се редуцира при повишена и добра запасеност с достъпни

фосфати, а калиево торене се прави само на почви със слаба запасеност. Тези норми се отнасят за

зимната пшеница, а ечемика, ръжта и тритикале се торят с по-ниски азотни норми. Пивоварният

ечемик се тори с понижени азотни норми в сравнение с фуражния - 6-8 кг азот/декар. След бобови

предшественици азотното торене се намалява с 25-30%. Фосфорните и калиеви торове се внасят преди

обработката след прибирането на предшествениците. До една трета от азотната норма се внася

предсеитбено, а останалата част се дава като подхранване рано напролет преди започване на

пролетната вегетация.

Сеитба

За сеитба трябва да се използват чисти, едри и здрави семена с висока кълняемост.

Почистването и сортирането се прави със семечистачни машини, като се използват едрите и средни

фракции. Чистотата и кълняемостта трябва да отговарят на БДС. Семената от I клас трябва да имат

чистота 99% и кълняемост повече от 90%, а от II клас - съответно 97 и 85%.

Преди сеитбата семената се обеззаразяват за борба с болестите по семената (твърда и

праховита главня) чрез третиране с 2% разтвор на син камък или системни препарати със широк

спектър на действие (Витавакс, Байтан универсал и др.).

Време на сеитба

Оптималното време за сеитба на есенните житни култури е различно по райони. Прието е

сеитбата да започне, когато средната дневна температура достигне около 15°С. Оптималният срок за

Северна България е 1 до 20 октомври, а за Южна България - 10 до 25 октомври В по-високите райони

на страната сеитбата започва по-рано. Във високите райони ръжта и тритикале се засяват през втората

половина на септември.

При по-ранна сеитба има опасност от прерастване на посевите и нападения от неприятели

(шведска и хесенска муха). Закъсняването на сеитбата

13

през ноември води до късно поникване, слаб растеж и укореняване, липса на братене, слабо закаляване

и лошо презимуване със зимни повреди и измръзване.

Зимни грижи за посевите

През зимата са възможни повреди на есенните посеви чрез различни механизми: пряко

измръзване на посевите при много ниски температури; изтегляне и изкъсване на късните небратили

посеви; снежна плесен при дебела и продължителна снежна покривка, дебела ледена кора и изкъсване

на растенията. В ранна пролет е възможно преувлажняване и удавяне на посевите вследствие на

преувлажняване от топене на снеговете на равни и ниски терени с неотцедливди и тежки по

механичен състав почви.

Повредите от пряко измръзване и ледена кора се получават при продължителни ниски

температури. Борбата с тях се води главно със създаването на студоустойчиви сортове, качествена и

навременна сеитба, запазване на снежната покривка чрез снегозадържане и полезащитните полски

пояси. В ранните и братили посеви възелът на братене е устойчив на измръзване и възстановява

растенията след измръзване на надземната част на растението.

По-чести са повредите чрез прекъсване на младите небратили растения, ц Този тип повреди се

причиняват от периодично замръзване и размразяване на почвата през нощта и деня, в резултат на

което обемът на почвата се променя и това причинява прекъсване на пониците и загиването им.

Предотвратяването на този тип повреди се рпостига чрез навлеменна и качествена сеитба.

Периодичното замръзване и размразяване на почвата може да причини изтегляне на плитко

засети растения, при възелът на братене и част от кореновата система остава на повърхността на

почвата и впоследствие загиват при повишение на температурата и изсъхване на повърхностната

почва. Положението на такива посеви може да се подобри чрез валиране на посевите при първа

възможност.

14

Пролетни грижи за есенните посеви

Задължителни грижи през пролетта са торенето с азот и борба с плевелите. В зависимост от

условията може да се наложи борба с болести и неприутели.

Азотно торене. Още в края на зимата и ранна пролет, до началото на април, преди и със

започване на вегетацията трябва да се извърши торенето (подхранване) с бързо действащ азотен тор

(амониев нитрат). Тори се с цялата азотна норма, ако през есента не е направено предсеитбено азотно

торене, или се внася остатъка от нормата (обикновено 1/3). Торенето се извършва с наземна техника

или самолети-

Третирането на посевите с хербициди за борба с плевелите се прави във фаза братене преди

настъпване на фазата вретенене. Видът на хербицида се определя от характера на заплевеляването.

Борба с болестите по растенията през вегетацията (брашнеста мана, ръжди и др.) е честа

необходимост, особено при съчетание на гъсти и буйни посеви, повишено азотно торене и чести

валежи. За целта посевите се пръскат с разтвори на фунгициди най-често във фазите вретенене-

изкласяване.

Химична борба с вредни насекоми чрез пръскане с инсектициди се налага в няколко случая: в

ранна пролет срещу житния бегач, по-късно против житната пиявица и най-често след

изкласяването против житната дървеница, която причинява често катастрофално влошаване

качеството на зърното.

Критични по отношение на влагата са фазите вретенене, изкласяване и наливане на зърното.

При засушаване през юни-юли поливането чрез дъждуване с по около 50 м3 вода на декар е особено

ефективно.

Прибиране на реколтата

Прибирането на реколтата от пшеницата трябва да започне когато акумулирането на сухо

вещество и хранителни вещества в зърното е приключило. Това става, когато настъпи восъчната

зрялост.. Тази фаза обаче

15

трае само няколко дни и практически основно жетвата се извършва по време на пълна зрялост.

Жътвата не трябва да се удължава много поради опасността от големи загуби вследствие ронене на

зърно, вторично заплевеляване и прорастване на зърното при дъждовно лято.

Останалите зимни зърнени култури се прибират в начало на пълна зрялост.. Пивоварният

ечемик трябва да се прибира при пълна зрялост, тъй като тогава технологичните качества на

пивоварния ечемик са по-добри.

У нас жътвата на зимните зърнени култури се извършва еднократно, т.е директно

(еднократно) с комбайн. По-рядко, обикновено при силно заплевеляване, се практикува

двуфазно прибиране. Растенията се окосяват предварително и след изсъхване на окосената маса се

овършава с комбайн.

При жътвата с комбайн трябва да се обръща внимание, да не се допуска чупене на зърното.

При необходимост (жътва във дъждовно и влажно време) е необходимо доизсушаване на зърното до

12-13% съдържание на влага в стопанството или държавните складове преди съхранението. Сламата

се балира и се изнасяа извън блока възможно по-скоро, за да се освободи полето за извършване на

дълбоката оран.

СПЕЦИФИКА НА ЕЧЕМИКА, РЪЖТА И ТРИТИКАЛЕТО

Ечемик

В сравнение с пшеницата и ръжта ечемикът е по-малко студоустойчив, но по-устойчив на

високи температури и суша по време на изкласяването и наливане на зърното. Има по-кратък

вегетационен период, поради което е по-подходящ за отглеждане на втори култури.

Зърното на ечемика се използва за фураж и производство на бира. Сламата е по-добра като

груб фураж от пшеничената слама.

У нас са разпространени сортове на зимен двуреден ечемик - Обзор, Руен, Краси и Оглон. От

зимния многореден ечемик са разпространени сортовете Хемус, Изгрев, Зенит Плезант и др.

16

Поради по-слабо развитата си коренова система ечемикът е по-взискателен към почвата,

подготовката й и предшественика. Бобовите култури са неподходящи за пивоварния ечемик, понеже

се повишава съдържанието на белтък и това влошава технологичните качества за производство на

бира.

Поради добрата братимост зимният ечемик се засява с по-ниски сеитбени норми от пшеницата

(400 до 500 кълняеми семена на м ).

Ръж

Ръжта е най-невзискателната житна култура по отношение на почва по отношение на почва и

предшественик. Успешно се отглежда на бедни и песъчливи почви Може да се засява след себе си,

пшеница, ечемик и овес (другите житни култури със слята повърхност).

Ръжта образува мощна и по-дълбока коренова система, с по-голяма усвояваща способност.

Расте по-бързо през есента и рано напролет и може да се използва като ранен зелен фураж (за

окосяване или паша).

Ръженият хляб е с по-ниска калоричност, по-ниско съдържание на белтъчини и специфичен

вкус. Препоръчва се като диетичен хляб за диабетици и склонни към напълняване хора.

Семената на ръжта бързо губят кълняемостта си и за сеитба трябва да се използват семена

само от последната реколта. Дълбочината на сеитба трябва да бъде по-плитка - до около 3 см и след

сеитбата е полезно да се направи валиране. След узряване зърното на ръжта се рони лесно, понеже

зърното не е обвито напълно с плевите. Поради трябва да се прибира до края на восъчната зрелост.

Тритикале

Тритикалето е нова житна култура, създадена чрез кръстосване на пшеница и ръж. Зърното се

използва за хляб или фураж. Културата е по-малко взискателна към почвени и климатични условия и

по-устойчиво на гъбни болести.

17

Семената не се третират с фунгициди преди сеитба поради устойчивостта към болести. За

зърно се засява едновременно с пшеницата през октомври. Ако се отглежда за паша през есента, се

засява в края на август-началото на септември. Тритикале за зелена маса през май се засява през

втората половина на септември. Доброкачествен силаж може да се получи при цяло растенийно

прибиране за силаж във фаза млечно-восъчна зрялост, тъй като по това време стъблата и листата са

още зелени.

РАННИ ПРОЛЕТНИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ

Това са житните зърнени култури пролетен ечемик (пивоварен) и овес, които се засяват рано

напролет (края на февруари-март). Те не са достатъчно студоустойчиви и не могат да се засяват през

есента.

ПРОЛЕТЕН ПИВОВАРЕН ЕЧЕМИК

Отглежда се за нуждите на пивоварната промишленост. Характеризира се с по-ниско

съдържание на белтъчини и по-изравнено зърно, вследствие на което се получава по-качествено пиво.

Поради това за производство на висококачествени марки бира се произвежда или внася зърно от

пролетен пивоварен ечемик.

За масовото производство на пиво у нас се използват сортове на зимния двуреден ечемик, тъй

като от него се получават по-високи добиви в сравнение с пролетните сортове. Засяването на сортове

от двуреден пролетен ечемик се налага, когато значителни площи са провалени поради измръзване.

Сортове: сега в страната са районирани следните пролетни сортове ечемик: Елза,

Зеленоградский, Топаз и др.

Биологични особености. Младите растения издържат до минус 7-8°С и при есенна сеитба

обикновено измръзват През лятото пролетните форми изискват по прохладно време и страдат от

големите горещини. По-добри условия за развитие на пролетния ечемик у нас има във по-високите

полета с прохладно и влажно лято.

1>.

Технология. Извършва се стандартната обработка за ранни пролетни култури. След

прибиране на предшествениците (обикновено окопни култури) почвата се изорава на 20-25 см. Рано

напролет при първа възможност се прави култивиране с едновременно брануване Тори се общо взето

с по-умерени азотни норми (6-8 кг азот/декар).

Сеитбата се извършва във възможно най-ранния срок при сеитбена норма 500-550 кълняеми

семена/м ).

Грижите през вегетацията са както при зимния ечемик.

Прибирането се извършва при пълна зрялост. Изискванията на пивоварната промишленост са

семената да бъдат добре узрели, с лъскав сламестожълт цвят на плевелите, изравнени по големина и

ниско съдържание на белтъчини.

Овес

Значение и разпространение. Овесът се отглежда за зърното, което е с висока хранителна и

биологична стойност и е особено подходящо за подрастващи животни, разплодници и коне за езда.

Съдържа повече витамини и мазнини и е по-лесно смилаем от другите житни култури. Овесеното

зърно е прието като единица мярка за стойност на фуражите - 1 кг зърно се равнява на една кръмна

единица. Използва се също за храна на пората, като овесени ядки, детски храни, грис и др.

В света овесът е разпространен повече в страни с мек и влажен климат през летните месеци.

Разпространението на овеса у нас е ограничено до около 200 х.декара и средните добиви са по-ниски

от тези на пшеницата и ечемика.

Биологични изисквания. Семената започват да никнат при 2-3°С, а младите растения

издържат до минус 7-8°С. Има добре развита коренова система с голяма усвоителна способност и не е

взискателен към почва -успешно се отглежда на леки и слаби почви. Овесът е взискателен към влага,

особено по време на изметляването, цъфтежа и наливане на зърното.

19

Технология. Не е взискателен към предшественик и в планинските райони обикновено се

отглежда след картофи и ръж. Подготовката е както при останалите ранни пролетни култури: есенна

оран на 20-22 см след прибиране на предшественика; предсеитбено култивиране с едновременно

брануване и възможно ранна сеитба. При опасност от ерозия на почвата на наклонени терени не се

прави есенна оран, а почвата се обработва рано напролет чрез по-плитко изораване или дискуване.

Тори се главно с минерални торове. Тъй като използва много добре последействието от

предшествениците и условията на отглеждане са различни, нормите на торене варират силно, но общо

взето са по-ниски от тези на пшеницата и ечемик.

За сеитба се използват по-едрите външни зърна на класчетата. Особено внимание се обръща

на почистване на семената от див овес. Семената се обеззаразяват за праховита главня. Сеитбата се

извършва възможно рано (февруари-март на дълбочина 3-5 см. След сеитбата се валира.

Грижите през вегетацията са същите както при пшеницата - борба с плевели, болести и

неприятели. Използват се същите хербициди като при пшеницата. От неприятелите по-чести са

нападения от житната пиявица.

Жетва. Поради неравномерното узряване на семената в различните части на метлицата, по-

добре е жетвата да се извърши двуфазово. Жетвата започва когато горните зърна на метлицата са в

пълна зрялост, а зърната по разклоненията - във восъчна зрялост. Еднофазовото прибиране се

извършва при пълна зрялост на цялата метлица и има голяма опасност от загуби чрез оронване

КЪСНИ ПРОЛЕТНИ ЖИТНИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ

ЦАРЕВИЦА

ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

г

20

Царевицата е основната зърнена фуражна култура в света. По площ тя отстъпва на пшеницата,

но по производство се изравнява с нея.. Зърното има висока хранителна стойност и се равнява на 1.34

кръмни единици. То е богато на въглехидрати (главно скорбяла), но в сравнение с другите житни

култури има по-високо съдържание на мазнини. Съдържанието на белтъчини и аминокиселинете

лизин и триптофан е по-ниско от това на пшеницата. Сега са създадени форми с по-високо

съдържание на лизин, наречени лизинови царевици.

Царевичното зърно е основната суровина за комбинираните фуражи и главния източник на

калории в тях. Царевичакът е груб фураж с по-добра хранителна стойност от сламата на пшеницата.

Царевичното зърно се използва широко за разнообразни хранителни продукти и като суровина

на редица клонове на хранително-вкусовата промишленост за производство на скорбяла гликоза,

спирт и др. От стъблата се произвежда хартия, изолационни материали, линолеум и др.

През осемдесетте години на м.в. площите от царевица у нас бяха около 5-5.5 млн. декара, а

средния добив между 400 и 500 кг от декар. Допълнително се сееха около 2 млн. декара със силажна

царевица.

Ръжта образува мощна и по-дълбока коренова система, с по-голяма усвоителна способност.

Расте по-бързо през есента и рано напролет и може да се използва като ранен зелен фураж (за

окосяване или паша)

БОТАНИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Царевицата развива вторични корени във възела на братене на няколко етажа, поради което

има по-дълбока коренова система от пшеницата. Освен това тя развива въздушни корени от най-

долните възли на стъблото.

Стъблото варира на височина в зависимост от сорта, метеорологичните условия през годината

и агротехниката. Сортовете с дълъг вегетационен период са по-високи от ранозрелите форми.

21

Броят и големината на листата варира също от продължителността на вегетационния период.

Колкото един сорт (хибрид) е по-късно зрял толкова растението е по-високо, броят на листата и

общата листна площ са по-големи.

Царевицата е кръстосано-опрашващо се, еднодомно и разделно-полово растение с два типа

съцветия - метлица (мъжко) и кочан (женско)Редовете зърно в кочана варират от 8 до 32. Вретеното

(кочана) представлява до 20% от масата на зрелия кочан. На растение се образуват 1 до 3 кочана.

Съвременните хибриди за зърно са еднокочанни, но захарната и пуклива царевица образуват повече

кочани.

От всички зърнени житни култури царевицата има най-силно развит зародиш на зърното,

който представлява 12-14% от неговата маса. Съдържанието на протеини е различно е различно при

различните под видове и хибриди. Най-високо е в зърното на пукливата, по-малко в твърдата и най-

ниско в меката царевица и конския зъб.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Температурни изисквания. Царевицата е южна култура с високи изисквания към топлина. За

поникване е необходима минимална температура от 10-12°С, а оптималната температура за растеж и

развитие до цъфтеж е 20-25°С. Растенията не понасят ниски температури и при минус 2-3°С.

Изисквания към влага. По величината на транспирационния коефициент тя е относително

сухоустойчиво растение, т.е. синтезира единица сухо вещество с относително малък разход на влага.

Но поради дългия вегетационен период през топлите сезони (късна пролет и лято), когато у нас

валежите са малко, тя страда по-силно от засушаване в сравнение с есенните и ранни пролетни житни

култури. В началото на вегетацията изисквания към количеството на влага са малки, във фаза

изметляване и цъфтеж тя изразходва много влага и това са критичните фази. За да се получат високи

добиви е необходимо поддържането на 70% от ППВ до изметляването и 80% от ППВ по време на

изметляването и цъфтежа.

22

Царевицата е културата с най-висок продуктивен потенциал от отглежданите у нас култури, но

за да го реализира е необходимо напояване. Тя е основната поливна култура у нас.

Изисквания към почва. Царевицата е по-взискателна към почва в сравнение с другите житни

култури Най-подходящи са черноземите и наносните почви по поречията на реките. Не понася

плитки, каменливи и ерозирани почви, където страда силно от липса на влага. Не са подходящи също

заблатени, засолени и силно кисели почви, както и такива с близки подпочвени води.

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ

От царевицата се отглежда един културен вид (Zea mais). В зависимост от формата и

консистенцията на зърното и наличието на плеви се различават няколко подтипа, по-важни от които

са: конски зъб, твърда, захарна и пуклива царевица.

Сега от царевицата се отглеждат изключително само хибридни сортове, които проявяват силно

изразен хетерозисен хибрид по отношение на добиви и изравненост на растенията- Хибридите се

получават чрез ежегодно кръстосване на самоопрашени линии (мъжки и женски) Те биват прости,

когато са получени от кръстосване на две линии; трилинеини - от кръстосване на прост хибрид и

линия и двойно-линейни, когато са получени от кръстосване на два прости хибрида. Хетерозисният

ефект се проявява само през първата година, поради което ежегодно се засяват само нови хибридни

семена.

Според продължителността на вегетационния период хибридите се класифицират по

системата на ФАО (Международната организация по земеделие и прехрана към ООН) в 8 групи,

означени с цифрови индекси: от група 100 - свръх ранозрели до група 800 - най-късните хибриди. У

нас са районирани голям брой хибриди, които се отнасят главно към средно ранни хибриди от групата

400-500 (Кнежа 455, Кнежа 458, Кнежа 504, Кнежа 530 и др.). По-слабо са застъпени късни хибриди -

Н708 и Кнежа 712, които са по-

23

добивни, но закъсняват с узряването. От захарната царевица е райониран сорт Аурика, а от пукливата

- Снежанка I и Кнежа П-6

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Предшественици

У нас царевицата се засява главно след пшеница и ечемик, които се считат за добри

предшественици По-добри са бобовите култури, но едногодишните бобови се използват главно като

предшественици на пшеницата. След разораване на люцерна се засява в продължение на 2-3 години

царевица. Царевицата е култура с добре изразена самопоносимост при сеитба след себе си, при което

се отглежда често като кратка монокултура при поливни условия и в дворовете.

Подготовка на почвата

Обработката на почвата за царевица зависи от предшественика и степента на залевеляване, но

общо взето включва следните звена: дълбока оран възможно рано след жетвата на пшеницата и

ечемика, допълнителни летни и есенни плитки обработки за борба с плевелите и пролетни

предсеитбени обработки.

Дълбоката оран е от особено значение. Тя се извършва на 25-30 см при мощните черноземни

почви. Веднъж на 5-6 години се извършва продълбочаване на оранта на 30-35 см. След люцерна и

други многогодишни треви най-напред се извършва плитка обработка на 6-8 см за подрязване на

кореновите шийки. По-късно след изсъхване на растенията се изорава с плуг на дълбочина 25-30 см.

През есента ако площите с дълбока оран заплевелят се извършват 1-2 плитки обработки чрез

култивиране или дискуване. Пролет ата предсеитбена обработка обикновено се състоят от едно ранно

и едно късно култивиране с едновременно брануване. През вегетацията се извършват 2-3 обработки с

култивране в междуредията.

24

Борбата с превелите освен по механичен начин с обработка на почвата се води и по-химичен

начин чрез внасяне на повени хербициди преди или след сеитба на царевицата.

Торене

Царевицата се отглежда общо взето на мощни и плодородни почви. Благодарение на

продължителния си вегетационен период през топлите сезони на годината тя използва много добре

почвеното плодородие.

Царевицата е най-подходящата култура в сеитбообръщението за торене с оборски тор, който

се използва в количества 3-4 тона на декар.

При неполивни условия примерни норми с минерални торове са 10-14 кг N и 5-6 кг Р2О5 и К20

на декар. Най-добре е оборският тор, фосфорния и калиев торове да се внесат с дълбоката оран, я

азотния тор - с предсеитбеното култивиране. При поливни условия се използват по-високи норми на

торене и тогава азотната норма се внася разделно -1/2 предсеитбено и о останалата част като

подхранване през вегетацията едновременно с окопаването.

При почви с неутрална и алкална реакция (карбонатни почви) добри резултати се получават от

микроторене с цинк, а при кисели почви - с молибденово микротороне.

Сеитба

Сеитбата на царевицата се извършва с калибрирани и обеззаразени

семена на най-подходящите за района хибриди. Царевицата се засява, когато

почвата на дълбочина 10 см се затопли трайно до 10-12°С. В зависимост от

района и условията на годината този период е от началото на април до

началото на май. За Южна България сеитбата обикновено е през първата

половина на април,а за Добруджа - към края на април. Сеитбата се

извършва с 6-8 редови пневматични сеялки редово-пунктирано. Дълбочината на засяване е 6-8 см.,

разстоянието между редовете 70 см., а разстоянието между растенията в реда 25-30 см.

25

Гъстотата на посева, която се определя още при пунктираната сеитба зависи от типа на

хибриди (вегетационния период), типа и водните свойства на почвите., тяхното плодородие,

възможностите за поливане и преди всичко - на поливане. Най-често при неполивни условия

гъстотата варира между 4500 до 5500 растения на декар, а при поливни 6000 до 7000 растения.

Сеитбената норма варира от фракцията на семената (големината) и гъстотата на посева и в килограми

на декар е 1-1.5 кг и рядко над 2 кг.

ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА

Грижите през вегетацията се свеждат до разрушаване на почвената кора, борба с плевелите и

неприятелите и напояване. Борба с болести при царевицата през вегетацията се води рядко.

Почвената кора се разрушава чрез брануване с леки или ротационни брани напречно или косо

на редовете. Може да се извърши както преди поникване на царевицата, така и след това до появата

на 4-5 лист. С брануването се разрушава кората, разрохква се почвата и се унищожават поникващите

плевели.

За борба с едногодишните плевели се използват различни хербициди, предимно за почвено

внасяне. Подборът, дозата и срока на внасяне зависят от вида на заплевеляването и от ефективността

и съчетаването с механичната борба. При ефективно използване на хербицидите междуредовите

окопавания може да се редуцират до 1 -2 с тракторни култиватори.

По-важните болести па царевицата са обикновената главня, кореновото и стъблено гниене,

ръжда, плесенясване на семената и пр., но през вегетацията не се води борба с тях. Основните

неприятели на царевицата са телените червеи, царевичният стъблопробивач и малкият царевичен

хоботник. Борбата с телените червеи се води чрез третиране на семената с линдат и други препарати.

Срещу царевичния стъблопробивач е възможна биологична борба с използването на трихограма или

с химически препарати (тиодан, севин и др.).

26

Напояването при нашите условия увеличава добивите до повече от два пъти. В нормални

години се извършват 2-3 поливки, а в сухи до 4 поливки. Поливните норми са 50 до 80 м2 на декар и

зависят от начина на поливане. За предпочитане е дъждуването.

Прибиране на реколтата

Жетвата е напълно механизирана и може да се извърши по три начина: на кочани, на зърно

или целорастенийно. А кочани се прибира до края на пълна зрялост при влажност до 26%. На зърно

царевицата се прибира със зърнокомбайн, снабдени с адаптери при влажност 12-18%. Напоследък се

осъществява прибиране на зърното при висока влажност - 30-35%. То може да се съхрани с надземно

силажиране, чрез изсушаване и химично консервиране.

СОРГО

Значение и разпространение

В засушливите райони и неполивни условия соргото може превъзхожда по добив царевицата.

Поради това то се счита като алтернативна култура на царевицата в силно засушливите райони.

Соргото е култура с разнообразно използване - за зърно, зелен фураж, силаж, сено и захарен сироп.

Соргото спада към вида Sorgum vulgare От този вид се отглеждат четири разновидности:

сорго за зърно, захарна метла, обикновена (техническа) метла и суданка.

От тях най-разпространено е соргото за зърно. Зърното подобно на царевицата се използва за

фураж и промишлена преработка. Отглежда се в силно засушливи райони, където превъзхожда

царевицата. У нас представлява известен интерес в райони и почви, където добивите от царевицата са

ниски и несигурни.

Захарна метла (захарна тръстика) се отглежда за стъблото, което съдържа 12-15% захари. В

света се отглежда в тропическите райони и е

27

основен източник за производство на захар. У нас е разпространено ограничено и

представлява известен интерес като силажна култура.

Обикновена (техническа) метла се отглежда за метлици, от които се правят метли и четки

за дъски. У нас се отглежда повсеместно на малки площи, най-често на ивици край бостани и

градини.

Суданката е фуражно растение, отличаващо се с висока сухоустойчивост и може да бъде

алтернатива на царевицата в силно засушливи райони.

Ботанична характеристика

Кореновата система е силно развита и с голяма усвоителна способност.. След узряването на

семената, корените продължават жизнената си дейност, в резултат на което след жътвата се получава

подраст (отава).

По морфологични особености стъблото е сходно на царевичното. Съцветието е метлица с

различна форма: при соргото е силно сбита, а в техническата метла - рехава метлица. Зърното е

плевесто с маса 19-31-

В стъблото на соргото се образува грюкозида дурин, който може да причини отравяне на

животните. Към края на вегетацията това съдържание силно намалява.

На единица листна площ соргото образува по-голяма листна маса, но листата изпаряват по-

малко влага от листата на царевицата.

Биологични особености

Соргото е по-топлолюбива култура от царевицата. Семената започват да никнат при 14-15°С,

а оптималната температура за растеж и развитие е 28-30°С. То е издръжливо на трайни и силни

засушавания в сравнение с другите житни култури. Въпреки това то реагира положително на

напояване.

Соргото не е взискателно към почвите и може да се отглежда и на засолени почви, но не

понася заблатени и студени почви.

Технология на отглеждане

28

Добри предшественици са зимните и пролетни житни култури със слята повърхност. Соргото

е много лош предшественик за зимните житни култури, тъй като изсушава силно почвата и закъснява

с прибирането.

Основната и предсеитбена обработка на почвата са както при царевицата. Семената соргото са

по-малки и се засяват на по-малка дълбочина (3-4 см), което изисква добра подготовка и подравняване

на площта. Сеитбата се извършва в края на април и началото на май. Междуредовите разстояния са

60-10 см. Гъстотата на посевите от сорго е 15-20 х. растения на декар, при обикновената метла - 5-6 х.

и при захарната метла - 7-8 х. растения на декар.

Соргото реагира добре на торене, предимно на азотно, както и царевицата. Препоръчваната

средна норма е 10-12 кг N на декар, а на фосфор -и 5-6 кг. При поливни условия норми се повишават.

Борбата с плевелите се води с подходящи хербициди, които се прилагат и при царевицата.

Извършват се 1-2 механизирани обработки на 7-8 см дълбочина.

Прибиране на реколтата

Един от трудните проблеми при отглеждане на соргото е прибирането и сушенето на зърното.

Жетвата се извършва във восъчна до пълна зрялост и съдържание на влага 15-25% и трябва да се

доизсуши до 12-14%. Съхранението на сорго в складови помещения трябва да става в насипно

състояние при дебелина на пласта 1.5-2 м, а когато е в чували - на 4-6 пласта.

Техническата метла се прибира в млечна зрелост, когато метлицата придобие жълтосламест

цвят. Тя се изрязва с част от стъблото, доизсушава се и след това зърното те отделя със специални

чесала.

Захарната метла се прибира във восъчна зрелост. Премахват се метлицата и листата, стъблата

се нарязват и пресуват за отделяне на захарния сок.

ОРИЗ

Значение и разпространение

29

Оризът се отглежда за зърното, което е основна храна на хората особено в тропичните и

субтропичните райони на света. От зърното се получава скорбяла, спирт, сладкарски изделия,

лекарства и др. Сламата е груба, не се цени като фураж, но е ценна суровина за производство на

висококачествена хартия.

Оризът заема второ-трето място в света по площи и общо производство на зърно след

пшеницата. България се намира на северната граница на отглеждането му и той е представен само в

Пловдивско, Пазарджишко и Старозагорско. Площите му през 198-те години са около 140-150 х.

декара, а добива 493 кг арпа на декар.

Видове и сортове

От ориза има много видове, но като култура се отглежда само обикновения ориз (Oriza stiva).

У нас се отглеждат само ранозрели сортове. За страната са районирани сортовете Пловдивски 32,

Юбилеен, Краснодарски и пр.

Ботаническа характеристика

Оризът пониква от едно ембрионално коренче. Развива плитка коренова система, основната

маса на която е в повърхностните 15-25 см. Тя е с развита аеренхима (въздухоносна тъкан), която се

намира в стъблото и листата, посредством която се осигурява кислород на корените.

Стъблото (80-120 см) брати силно и може да се разклонява от надземни стъблени възли.

Разклоняването е нежелателно, поради прекомерното сгъстяване на посева. Съцветието е метлица с

много класчета (80-250). Зърното е обвито с цветни плеви и се нарича арпа. То е богато на

въглехидрати (скорбяла) 1 но бедно на протеин (около 8%).

Биологични изисквания

Оризът е топлолюбиво растение. Минималната температура за поникване е 14-15°С, а

оптималната за растеж и развитие - 25-30°С. Младите растения загиват при -1°С. Оризът е и

светолюбиво растение. Особено взискателен е към влага, защото корените и стъблото са с ниска

смукателна

30

сила. Отглеждания у нас ориз изисква поддържането на постоянен воден слой

през по-голяма част от вегетацията. Това налага големи изисквания към терена

на оризищата, който трябва да бъде идеално подравнен, за да се поддържа

равномерен воден слой. Почвата трябва да бъде с по-тежък механичен

състав със слабо пропусклива подпочва. Оризът изисква почвена реакция близка до неутралната и не

понася засоляване.

Изграждане на оризищата

Участъкът за оризище се подлага на основно изравняване и върху него се изграждат клетки

(басейни), разделени с тирове, в които може да се поддържа равномерен воден слой. Големината на

клетките варира в зависимост от изравнеността на терена. В модерните оризища те са 20-25 декара и

повече. В оризището се прекарва пътна мрежа и мрежа от напоителни и отводнителни канали.

Ежегодно се прави текущо, а през 3-4 години основно подравняване.

Технология на отглеждане

Сеитбообръщение. Оризът може да се отглежда след себе си, но при продължителна

монокултура теренът се заблатява, заплевелява със специфични плевели и може да се засоли Освен

това се увеличават загубите от нападение от болести и неприятели. Затова обикновено у нас оризът се

засява на едно място до 3-4 години, след което се засява с друга култура - люцерна или детелина, грах,

царевица и др, като се формират специални оризови сеитбообръщения.

Обработка на почвата. През есента почвата се изорава на 23-25 см и се оставя до пролетта,

за да се аерира и разрушат някой вредни вещества образувани при анаеробни условия под водния

слой. Площи заблатени с блатна тръстика се изорават по-дълбоко (25-28 см).

Предсеитбените обработки през пролетта се свеждат до 2-3 култивирания с едновременно

брануване, подравняване на клетките и валиране са осигуряване на равномерна и плитка сеитба.

31

Торенето се прави с азотни и фосфорни торове и не само при доказана нужда се тори с

калиеви торове. Най-често се тори с1 2 - 1 4к г Nи8 - 1 0к г Р2О5, но нормите зависят от запасеността

на почвата и очаквания добив. Половината от азота се внася през пролетта с предсеитбената

подготовка като амониев сулфат или карбамид, за да се намалят загубите чрез измиване. Останалата

част се дава като едно- или двукратно подхранване - във фаза 5-6 листи и вретенене-изкласяване.

При създаване на нови оризища често се налага основно подравняване, при което на

определени части от терена се налага изнасяне на горния хумусен хоризонт. В този случай

засегнатите терени трябва да се наторят с оборски тор (3-4 т. на декар). Добър ефект дава и зеленото

торене.

Сеитбата се извършва с почистен и сортиран посевен материал, който е обеззаразен срещу

гъбните болести. Сеитбата се извършва на сухо през втората половина на април до началото на май,

когато температурата на повърхностния почвен слой е достигнала трайно 10-12°С. Посевната норма

варира между 500 и 700 кълняеми семена на кв. метър при междуредие 10-15 см и дълбочина 1.5-2 см.

След сеитбата е необходимо валиране.

Понякога в дъждовно време се практикува сеитба на ориз със самолет върху наличен воден

слой. В този случай семената предварително се рътят. Резултатите са по-лоши от нормалната сеитба

на сухо, тъй като разпределението на семената е неравномерно, растенията се вкореняват по-слабо и

разходът на семена е по-голям (разхвърлят се и върху канали, пътища и тирове :.

Поливен режим. Веднага след сеитбата клетките се заливат с 5-7 см слой вода се поддържа до

поникването. До фаза 2-3 лист се правят навлажнителни поливки, ако такива се налагат. За нормално

протичане на братенето клетките се заливат с 5 см воден слой. В края на тази фаза водният слой се

повишава до 12-15 см и се поддържа така до восъчна зрялост. След тази фаза водата се източва, за да

се осигури пресушаване на оризището за извършване на жътвата.

32

Грижи през вегетацията. През вегетацията се води борба с превелите, водораслите,

болестите и неприятелите Борбата с водораслите се води със син камък (1-2 кг на декар), а срещу

болести и неприятели съответно с фунгициди и инсесектициди. Поливането и растителната защита са

доста специфични и изискват специална подготовка на хората, занимаващи се с отглеждане на ориза.

Прибиране на реколтата. Поради неравномерното узряване на зърната в метлиците

прибирането трябва да се прави когато 85-90% от зърната са достигнали пълна зрялост. Жетвата се

прави еднофазно или двуфазно със специални оризови комбайн(. При еднофазно прибиране посевът се

напръска една седмица по-рано с хербицида реглон (200-300 г/декар), за да се изсушат растенията

(десикация). След това жетвата се извършва качествено и без загуби.

33

ЗЪРНЕНИ БОБОВИ КУЛТУРИ

Обща характеристика

Зърнените бобови култури се отглеждат главно за семената. Към тя се отнасят фасул, соя, грах, леща,

нахут, бакла, лупина и секирче. Семената на тези култури са богати на протеин, което определя голямата

им роля за храненето на хората и животните.

Зърнените бобови култури имат различно приложение. Фасулът и лещата се използват за храна на

човека в сварено състояние и затова се наричат варива. Семената на граха, соята, баклата и нахута са отличен

фураж за животните. Соята освен протеин има високо съдържание на масло и е най-големият източник

на растително масло в света.

Белтъчините на зърнените бобови култури са не само повече, но са и по-богати са най-важните и

незаменими аминокиселини. Най-богата на общо съдържание на протеин и незаменими аминокиселини е соята,

в която лизингът е около два пъти, а триптофана - три пъти повече, отколкото зърното на житните

зърнени култури. Някой от културите се използват като суровина за промишлеността.

Таблица. Среден химичен състав на семената от основните зърнени бобови

култури

Култура Белтъчини Въглехидрати Мазнини

% % %_ Фасул 24.0 49.0 2..0 Соя 39.0 24.0 20.0 Грах 28.0 52.0 1.5 Леща 30.0 50.0 2.0 Нахут 25.0 49.0 4.5

Между бобовите култури се отклонява соята, която има най-висока обща концентрация на протеин и

масло и най-качествен протеин. Соята съдържа

34

общо най-голямо количество растително масло и протеин, взети заедно. Соевият шрот е основен

източник на висококачествен протеин в интензивното животновъдство на света.

Сламата на бобовите култури е по-ценен груб фураж в сравнение със житните култури. Зелената

листно-стъблена маса и сеното от нея на бобовите култури е много ценен зелен фураж или висококачествено

сено. Зелената маса на лупината се използва за зелено торене на бедни почви.

По корените на бобовите култури живеят симбиотично с тях грудковите бактерии, които ползват

хранителни вещества и вода от растението, но усвояват атмосферен азот за синтез на белтъчни

вещества. По този начин бобовите култури обогатяват почвата с азот, който се използва и от следващите

култури в сеитбообръщението. Освен това, повечето от тях (с изключение на соята) се прибират относително

рано, оставят почвата чиста и със значителни водни запаси. Всичко това характеризира бобовите култури като

много добри предшественици на другите култури (основни зърнените житни).

Ботанична характеристика на зърнените бобови култури

Кореновата система е по-дълбока от тази на житните култури ши се състои от главен корен и

странични разклонения.В зависимост от степента на развитие кореновата система на бобовите бива от три

типа: 1.Силно развит главен корен и слабо развити странични разклонения (бакла); 2. Добре развит главен

корен и относително добре развити странични разклонения (грах, нахут, леща) и 3) По-слабо развит главен

корен и добре развити, еднакво с главния, странични разклонения ( фасул, соя).

Грудковите бактери (родRizobia) образуват надебелявания по корените, наречени грудки. При някой

култури грудковите бактерии са от видове, които са строго специализирани само за една дадена култура (соя,

нахут, фасул). При други (грах, леща, бакла, те не са специализирани и се срещат навсякъде в почвите.

35

Стъблото е изправено (бакла, соя), полегнало (грах, леща) и повече или по-малко увивно

(фасул). В основата или на известна височина то се разклонява.

Листът на фасулът и лещата е трилистен, а на лупината - длановиден.

Плодът на бобовите култури е боб, състоящ се от две половинки, в които се намират семената.

Семето се състои от зародиш, обвит семенна обвивка. Зародишът се състои от два семедела,

зародишна пъпка и зародишно коренче. Семеделът (котиледонът) представляват зародишни листа, в

които се намират резервните хранителни вещества на зародиша. При поникването си фасулът, соята и

лупината изкарват семеделите си на повърхността на почвата, а грах, нахут, леща бакла никнат без-

семедели на повърхността. Тази особеност има значение за определяне дълбочината на сеитба и

лекотата за поникване във връзка с наличието на почвена кора.

ФАСУЛ

Фасулът е най-разпространената бобова култура у нас. Отнася се към варивата и е бил

основна белтъчна храна на народа ни за дълги периоди от неговата история. Семената увират лесно и

имат добри вкусови качества. В страната фасулът заема 500-6000 х. декара. Добивите се колебаят

силно между 50-60 и 150-200 кг/декар, в зависимост от метеорологичните условия през вегетацията и

технологията.

Ботанични особености.

Кореновата система е с еднакво добре развит главен корен и странични разклонения.

Достига до 80 см дълбочина и има добра пробивна и усвояема способност.

Стъблото бива увивно или неувивно. За механизирано производство в полето се предпочитат

неувивните форми, с високо и компактно поставени на стъблото бобове, които узряват едновременно.

36

Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия и са самоопрашващи. При високи температури лесно

"абортират" и окапват, без да образуват бобове. Плодовете са многосеменни бобове (чушки, шушулки),

които също лесно опадат при високи температури, докато са малки. След като узреят имат склонност към

лесно разпукване и разпиляване на семената при високи температури. Поради това прибирането трябва да

става сутрин рано, преди вдигане на росата, повишаване на температурата и изсъхване на чушките.

Семената по форма, големина и оцветяване са различни, но в България се отглежда изключително

форми на полския с бели семена (семената на градинските фасули са оцветени различно). Като полска

култура с предпочитание се отглеждат неувивни форми (т.н. пешаци), а като градинска на малки площи се

засяват и увивни форми, а на по-големи площи - също неувивни. Според едрината и формата на

семената са обособени 5 форми: плосък, полуплосък, бъбреководитен, елипсовиден и овален фасул. Масата

(тегло на 1000 семена) е от 270 до 830 г, но най-честно е 300 до 450 г.

Биологични изисквания

Фасулът е топлолюбиво растение. Започва да никне при около 10°С и при -1°С младите растения

загиват. Оптималната температура за растеж, бутонизация (образуване на пъпки) и цъфтеж е 20-25°С. При

високи и резки колебания на температурата цветовете и младите завръзи опадат.

Фасулът е светолюбиво растение, но понася известно засенчване, поради което успешно се отглежда в

смесени посеви (напр. с царевица).

До момента на цъфтежът той е сухоустойчиво растение. Обаче по време на цъфтеж и млади завръзи

не понася засушаване (особено въздушно), съпроводено с високи температури. Поради това

метеорологичните условия по време на цъфтежа и наливане на бобовете са решаващи за добивите и са

причина за големите колебания на същите от година на година.

Фасулът не е много взискателен към почва. Развива се по-добре на рохкави, водопропускливи

почви с дълбоко ниво на подпочвените води.

37

Предпочита почви с неутрална или слабо кисела реакция, където има условия за развитие на грудковите

бактерии.

Видове и сортове

В света са разпространени два ботанически вида фасул: американски едросеменни (Phaseolus) и

дребносеменните азиатски форми (Vigna). У нас са разпространени форми и сортове от американския фасул

(Phaseolus Vigna) От неувивните сортове за полско производство са разпространени неувивните сортове:

Добруджански 2, 3 и 7, Прелом, Астор и др., а от пол увивните - Русе 13 и 17, Вулкани др.

Технология на отглеждане

Сеитбообръщение. Фасулът не е взискателен към предшественици, при положение, че почвата не е

заплевелена с коренищни многогодишни плевели. Най-подходящи предшественици са зимните житни

зърнени култури. Самият той е отличен предшественик за житните зърнени култури. Той не понася сеитба

след себе си и след соя и слънчоглед, тъй като тези култури страдат от обща болест - склеротиния.

Системата на обработка включва двете звена - дълбока оран и предсеитбена обработка.

Основната обработка се извършва през лятото и есента, веднага след прибирането на предшествениците, на

дълбочина 20-22 см. Фасулът не реагира положително на по-голямо дълбочина на оранта. През есента в

зависимост от заплевеляването и поникване на самосевки от пшеница и ечемик се извършват

допълнителни плитки обработки (култивиране, дискуване или плитко преораване). През пролетта се

извършват обикновено две култивирания с брануване, като последното е съчетано с внасяне на торове и

хербициди.

Торене. Фасулът се тори с ниски до умерени норми на азотни и фосфорни торове (5-6 кг N и Р2О5 на

декар), внесени с пролетното култивиране. Високите азотни норми удължават вегетацията, увеличават

вегетативната маса едностранчиво, затормозват развитието на грудковите бактерии и растенията

38

стават уязвими на засушаване в критичните фази. На много почви, особено с кисела реакция, е ефективно

микроторенето с молибден чрез третиране на семената.

Сеитба. Голямо значение за поникването, развитието и добива има имат времето и начина на

сеитба. Сеитбата започва при трайно затопляне на почвата на дълбочина 5-6 см до 8-10°С. Това за

Добруджа настъпва в последната десетдневка на април. Не трябва да се използват семена, повредени от

зърнояда или травмирани при вършитба та (кълняемостта трябва да бъде над 60-70°С). Сеитбата може да се

извърши на разстояния между редовете 45 см. Често се практикува също лентова сеитба. Оформят се ленти с 5

до 8 реда на разстояние 15-30 см между редовете и до 70 см между лентите. Сеитбената норма в кг зависи от

броя на единица площ и масата на семената. Оптималната норма е 35 х. растения на декар.

При поникване фасулът изнася семеделите си на повърхността на почвата и затова дълбочината на

сеитба не трябва да бъде голяма - нормално 3-5 см в зависимост от едрината на семена. Никненето може да

бъде затруднено от образуването на плътна почвена кора, поради което често се препоръчва

повърхностната обработка на почвата с ротационна брана.

Борбата с плевелите се води механично и с хербициди. Успешно се използват почвени и

вегетационни хербициди (агрифлан, афалон, галекс, базагран и др.). С ротационната мотика се унищожават

кълновете на никнещите плевели. През вегетацията се извършват 1-2 окопавания.

Фасулът се напада от много болести, икономически най-важни от които са бактериоза, антракноза,

ръжда и кореново гниене. Борбата се постига главно чрез използване на здрав посевен материал и спазване на

сеитбообръщението. Химическа борба с фунгициди против болестите през вегетацията рядко се провежда.

Химическата борба с неприятелите по фасула се води с различни инсектициди (вофатокс, агрия

1050, карате, диптерекс и др.). Срещу фасулевия

39

зърнояд посевът се пръска с някой от изброените препарати преди узряването на първите бобове. По-късно

при съхранение на семената се обеззаразяват в складовете чрез обгазяване с препаратите фостоксин или

делиции (12-15 таблетки на 1 тон семена.

Напояване на посеви от полски фасул се прави много рядко, но е ефективно средство за

получаване на високи и стабилни добиви. При възможност се правят 2-3 поливки с по 50-60 м вода на

декар (поливане на бразди или с дъждуване).

Прибирането на Фасула е свързано с опасност от големи загуби поради продължителното (10-15 дни)

цъфтене и неравномерно узряване. Голяма част от бобовете са разположени много ниско до почвата, узряват

най-напред и в сухо и горещо време се разпукват и семената опадат. Във влажно и дъждовно време те

загниват. Поради неедновременното и неравномерно узряване и големите загуби прибирането на реколтата

се прави разделно. Фасулът трябва да се прибира, когато 60-70% от бобовете са в пълна зрялост, а семената на

останалите 30-40% са във восъчна зрялост. Средната влажност на семената е 20-30%. Малките площи се

прибират на ръка чрез скубане, а големите се покосяват със специално приспособени ниско режещи машини

(на 3-4 см под почвената повърхност). Тава се правди само рано сутрин, при висока влажност на въздуха и

преди вдигане на росата. Откосите се оставят да изсъхнат на слънце, след което се овършават със специално

пригоден комбайн или ръчно.

Технологичните качества на фасуленото зърно се влошават бързо, затова семената трябва да се

пречистят от примеси и подсушат. Едновременно с почистването зърното се вентилира и просушава. Съхранява

се в проветриви и сухи помещения, като за унищожаване на бобовия зърнояд семената се обгазват с

фостоксин или делиций.

СОЯ

Значение на соята

40

Соята е изключително важна, стратегическа фуражна култура за развитие на съвременното

интензивно животновъдство. Не съществува други растителен продукт с толкова високо съдържание на

различни и ценни хранителни вещества в зърното (38-40% белтъчини, 20-25% мазнини, въглехидрати,

соли и витамини). При това белтъчините на соята са единствените от растителен произход, които по

пълноценност са равностойни на животновъдните и съдържат в достатъчно количество и правилно

съотношение всички важни и незаменими аминокиселини. Едновременно с това соята е основната

маслодайна култура в света. От соята се получават разнообразни продукти, включително соево мляко, може

да се подквасква и използва за производство на сирене и масло.

100 кг семена съдържат 130-138 кръмни единици. Съдържанието на аминокиселината лизин е два

пъти, а на триптофан - три пъти повече от белтъка на царевицата. От 250 кг соево брашно се получават

100 кг протеин, който се набавя с добив на 900 кг пшеница и 1000 кг царевица. Шротът на семената

(получаван след отделянето на маслото) съдържа 50-60% пълноценни белтъчини и е незаменим компонент за

получаване на пълноценни фуражни смески.

При преработката на соеви семена се получават масла, пластмаси, мастила, казеин, лецитин,

лакове и неизброим брой хранителни продукти. Всичко това определя стратегическото значение на соята за

земеделието и животновъдството в света.

Соята е най-разпространената зърнено-бобова култура в света (520-550 млн. декара със среден добив

180-200 кг на декар). В България площите се неголеми, колебаят се и дори намаляват - от близо 1 млн. декара

през 1980 г. до 130-150 х- декара с добив 110-120 кг/декар.

Ботанични особености

Кореновата система на соята е много добре развита с еднакво добре развити странични корени,

достигащи дълбочина до 2 м и с много висока

41

усвоителна способност. По корените се развиват високо специализирани грудкови бактерии, което налага

ежегодно третиране на семената с бактериален тор (нитрагин).

Стъблото е изправено, здраво и окосмено. То е разклонено, не поляга и разклоненията са

разположени по-високо и това позволява директно прибиране с комбайниране. Цветовете са събрани в

съцветия и при засушаване лесно опадат. Плодовете са бобове с 2-3 семена, които при узряване не се

разпукват и това намалява загубите при прибиране с комбайн. Семената са светло жълти, с маса на 1000

семена 120-250 г. Поради високото съдържание на мазнини те бързо губят кълняемостта си.

Биологични изисквания

Соята е топлолюбива култура и изискванията й са сходни с тези на фасула. Младите растения

обаче издържат по-добре на пролетните застудявания (някой сортове до минус 5°С за кратко време).

Соята е по-сухоустойчива от фасула, но поради по-дългия вегетационен период и по-късно настъпване

на фазите цъфтеж и наливане на зърното тя се нуждае от повече влага и реагира много добре на поливане.

При силно засушаване и високи температури цветовете опадат, бобовете остават дребни и добивите са ниски.

Вследствие на добре развитата си коренова система соята е по-издръжлива на почвено засушаване, но

въздушната суша е по-опасна.

Видове и сортове

Соята спада към род Glicine, който има много видове, но културен е само един – G.Hispida Чрез

селекция е създадено голямо разнообразие сортове, различаващи се по вегетационен период (от 100 до 160

дни), които могат да се адаптират в различни райони на света.

В страната са намерили разпространение сортовете Ходсон, Павликени 121, Бийсон и Бийсон 80.

Първите два сорта са средно ранозрели (118-125 дни),а другите два са по-късно зрели (132-140 дни).

Технология на производство

42

Място в сеитбообръщението. Соята е невзискателна към предшественик. Обикновено се засява след

зимни житни култури, които освобождават площите през лятото и дават възможност за качествена основна

обработка.

На поливни площи засяването на соя след царевица съществуват възможности за най-ефективно

използване на напояването. Неподходящи предшественици са захарното цвекло, което уплътнява силно

почвата, и слънчогледа, с когото соята има общи болести - склеротиния и бактериоза. Нежелателно е

повторното отглеждане на соя след себе си.

Соята изсушава силно почвата и се прибира по-късно, поради което е по-лош предшественик за

пшеницата в сравнение с другите бобови култури.

Обработката на почвата е сходна с тази на другите пролетни култури. Основната обработка (дълбока

оран) слез зимни житни култури трябва да се направи възможно рано (август-септември) на 25-30 см.

Поддържането на дълбоката оран чрез култивиране или дискуване зависи от степента на заплевеляване

на почвата.

При гравитационно напояване подравняването трябва да се прави след основната обработка през

есента, а не през пролетта..

Предсеитбените обработки обикновено се свеждат до две култивирания -първото по-ранно на 8-10 см, а

второто на 6-8 см., два-три дни преди сеитбата.

Торене. Характерно за културата е, че задоволява нуждата си от азот соята задоволява предимно по

биологичен път чрез грудковите симбиотични бактерии. Същите са много специфични за културата и

обикновено не обитават почвата, поради което е общо прието третиране на семената (инокулиране) с

бактериалния препарат нитрагин. Това се прави непосредствено преди сеитбата, на сенчесто място, без

пряк контакт със слънчевата светлина.

Минерално азотно торене обикновено се прави предсеитбено с умерени азотни норми (4-5 кг К/дка), за

да се осигури старт в началните фази на растеж.

43

Фосфорно торене се прави с умерени норми в зависимост от степента на запасеност на почвата с

достъпни фосфати и често се разчита на последействието от торенето на предшестващата култура

(пшеница).

Сеитба. Времето за сеитба съвпада с това на фасула, или е с няколко дни по-рано (първата половина

на април в Южна България и втората половина на същия месец в Северна България).

Соята се засява широкоредово на 60-70 см разстояние между редовете и гъстота 30-35 х. растения на

декар. Практикува се и по-тясноредова сеитба (15 до 30 см.) Изборът на технология за сеитба се определя от

сорта, почвено-климатичните особености, степента на заплевеляване, възможностите за химическа борба

с плевелите и пр.

Борбата с плевелите се извършва механично и чрез използване на хербициди. Общо взето се

използват същите хербициди както при фасула. Първите 2-3 седмици растенията се развиват бавно и посевът

може да бъде подтиснат от плевелите. Първото окопаване се извършва във фаза 1-2 същински листа на 5-6 см

дълбочина, а второто едновременно с набраздяването на 6-8 см.

Растителна зашита. От болестите по соята по-важни са мозайката, бактериозата и маната.

Препоръчва се използването на здрави семена, третирането на СЪЩите с фунгицид (ТМТД) и пръскане на

посевите с пероцин или купроцин. Засега борба с болестите през вегетацията се води рядко.

От неприятелите по културата икономическо важно значение имат акарите, листните въшки и

грудковите хоботници, борбата с които се води с подходящи инсектициди.

Напояване. Получаването на високи и стабилни добиви изисква поливане на посевите. Соята е една от

културите на поливните сеитбообръщения заедно с царевицата. Обикновено се извършват 2-3 поливки с по

50-60 м3 вода на декар, които обикновено се правят гравитачно по бразди.

Прибиране. Жетвата на посевите се прави при пълна зрялост на растенията, когато листата са

окапали и влажността на семената е не по-висока

44

от 15%. Ранните и средно ранни сортове у нас узряват навреме през есента и се прибират без проблеми. Средно

късните сортове понякога, в хладна и влажна есен, не достигат до пълна зрялост и се налага десикация

(изсушаване) във восъчна на растенията чрез пръскане с хербициди (реглон или грамаксон).

Жъне се със специално пригодени комбайни за ниска жетва и с намалени обороти на комбайна, за да не

се чупят семената. При необходимост зърното се доизсушава до 13-14% и се съхранява в насипно състояние.

ГРАХ

Семената на граха са с високо белтъчно съдържание (26-28%) и са отлична храна за хората и

животните. Използват се в зряло и зелено състояние. Сухата слаба е много добър фураж за животните

Прибира се рано и оставя почвата чиста от плевели и със запазена влага, поради което грахът е отличен

предшественик на житните култури.

У нас грахът се засява на около 150 х. декара и средните добиви са около 140-150 кг/дка. Освен като

фуражна култура, грахът се култивира и като зеленчукова със специални градински сортове.

Ботанични и биологични особености

Ботанически грахът се отнася към културния вид Pisum sativum, от които разпространени са основни

две форми: обикновен грах (с бели цветове) и фуражен грах (с червено-виолетови цветове).

Кореновата система е средно развита и разположена предимно в повърхностния почвен слой.

Стъблото е тревисто и поляга лесно. Листата завършват с мустачета, чрез които се закрепват за други растения.

Цветовете са обикновено бели, а при фуражния грах често виолетови.

Грахът не е взискателен към почва и може да се отглежда и на по-слабоплодородни и плитки

почви.

45

Той не е взискателен към топлина и семената започват да поникват при 3-4°С. Съществуват зимни

форми, които понасят до минус 15-18°С и дори по-ниски температури.

Грахът е взискателен към влага, особено в периода на образуване на цветните пъпки и цъфтеж.

Поради късия си вегетационен период обаче той използва много добре есенно-зимните запаси на влага и

пролетните валежи и обикновено избягва летните засушавания.

При никнене грахът не изнася семеделите си на повърхността на почвата и поради това не е особено

взискателен към подготовка на почвата. След узряване посевът обикновено поляга и често се заплевелява

вторично.

Сортове. От пролетните сортове най-разпространени са Плевен 4, Ауралия, Уладовски и др., а

зимните фуражни сортове са представени от Плевен 10 и 11, Мир и Юбилеен.

Технология на отглеждане

Сеитбообращение. Грахът не е взискателен към предшественици. Изисква чиста от плевели

нива. Мястото на граха в сеитбообръщението е както на фасула - пред и след него се засяват житни култури със

слята повърхност.

Обработка на почвата. Основната обработка е както при фасула и другите пролетни култури.

Поради ранното засяване пролетните предсеитбени обработки са редуцирани - извършва се възможно рано

напролет (началото на март) едно брануване (при чисти на плевели площи) или култивиране с брануване.

При засяване на зимни форми подготовката на почвата е както при пшеницата - дискуване.

Торене. Принципите на торене, торовите норми и начините на торене са както при фасула. Тъй като

грудковите бактерии по корените на граха са неспецифични, бактериално торене обикновено не се прави.

Сеитба. Използват се само обеззаразени (фумигирани) против граховия зърнояд семена с висока

кълняемост и чистота - респективно 90 и 95%.

46

Грахът е ранна култура и се засява рано напролет при първа възможност - обикновено през първата

половина на март. Зимният фуражен грах се засява през октомври. Независимо от срока на сеитба грахът се

засява тесноредово (10-15 см. между редовете).

Сеитбената норма се определя на базата на 100-110 кълняеми семена на кв. метър (когато борбата с

плевелите се води с хербициди) и 140-160 кълняеми семена (когато се води механично с брануване Понеже не

изнася семеделите си на повърхността, се засява по-дълбоко (6-8 см).

Грижи през вегетацията. При образуване на почвена кора след сеитбата, преди поникването, се

извършва брануване с ротационна брана. Едновременно с това се унищожават никнещите плевели. Основно

борбата с плевелите чрез брануване се води след поникването, когато плевелите не се вкоренени и

растенията са високи 3-4 см. Брануването се извършва в топлите часове на деня, когато растенията не са

чупливи- Борбата с плевелите може да се води и с подходящи хербициди.

Прибиране. Образуването и узряването на бобовете е неравномерно. Когато долните бобове са

узрели на върха на растенията има зелени бобове. Прието е грахът да се прибира, когато 2/3 от бобовите са

узрели, а най-горните са с оформени семена и съдържат 40-50% влага. За да се намалят загубите и спаружване

на семената от горните бобове, посевът се прибира разделно. След покосяване с подходяща косачка, откосите се

оставят 4-5 дни да изсъхнат, след което се овършават със специално пригодени комбайни. Семената се

почистват, при нужда доизсушават. Обеззаразяване чрез фумигация против граховия зърнояд е

задължително. Съхраняват се в насипно състояние.

ЛЕЩА, НАХУТ И БАКЛА

Тези култури са относително слабо разпространени в света и България, но имат своето значение като

храна за човека и фураж за животните. Семената на лещата превъзхождат по хранителна стойност фасула.

Нахутът е сухоустойчиво

47

растение и ценен протеинов фураж. Баклата е високодобивна и перспективна култура в по-влажните

северни райони.

Ботанически особености и биологични изисквания

Това са тревисти растения с добре развит централен корен и сравнително слабо развити странични

разклонения. С най-слабо развит корен и с най-малка надземна маса е лещата.

Стъблото е тревисто и разклонено (силно при нахута и слабо при баклата). Височината на

стъблото е 30-40 см при лещата, 50-60 см. при нахута и 100-120 см при баклата.

Плодът е двусеменен боб при лещата и нахута и многосеменен при баклата.

Изискванията към влага са различни. Докато баклата е влаголюбиво растение, нахутът е много

сухоустойчив, а лещата заема междинно положение.

Изисквания към температура. И трите култури са студоустойчиви. Лещата и баклата понасят

температури до минус 15-16°С и могат да се отглеждат и като зимни култури. Нахутът е по-

чувствителен на ниски температури и понася до минус 7-8°С. Започват да никнат при 3-5°С, но

оптималните температури за растеж са 20-25°С.

Изисквания към почва. Общо взето изискванията към почва не са особено големи и са сравними с тези

на фасула. Лещата не бива да се отглежда на много богати и добре торени почви, тъй като избуява, поляга и не

образува бобове.

Видове и сортове

Лещата принадлежи към един основен културен вид (Lens esculenta)с два подтипа - едросеменна и

дребно семенна. У нас основно се отглежда дребносеменна леща, която е по-ранна,по-сухоустойчива и по-

добивна.

Нахутът принадлежи към един културен вид с четири подтипа и много разновидност. У нас се

отглеждат сортовете Образцов чифлик, Пловдив 8 и Степной 1.

48

Бакла. Културният вид бакла се състои от три разновидности: едросеменна, средносеменна и

дребно семенна бакла. Едросеменната разновидност е висока до 1.5 м. и се отглежда предимно като

градинска култура. Дребносеменната е висока 60-70 см и се отглежда на полето. Най-добивна и широко

разпространена е средносеменната бакла (маса на 1000 семена 600-800 г).

Технология на отглеждане

Предшественици. И трите култури са невзискателни и се отглеждат главно след зимни житни

култури.

Обработка на почвата и торене. Извършва се стандартна дълбока есенна оран на 20-25 см. Тъй

като са ранни култури, предсеитбените обработки са редуцирани до едно култивиране с брануване. Лещата и

нахутът се торят с ниски азотни норми (4-5 кгN /кг) или не се торят. Обикновено използват последействието от

фосфорното торене на житните култури.

Сеитба. Баклата и лещата се засяват се засяват рано напролет при първа възможност (март). Нахутът

се засява по-късно - края на март-началото на април.

Лещата се засява тясно редово (10-15 см) с по 250-2000 семена на м ) и дълбочина 2-3 см.. Нахутът и

баклата се засяват редово при междуредови разстояния 50 до 70 см на дълбочина 5-6 см.

Грижите през вегетацията се свеждат до борба с плевелите, болестите и неприятелите. Хербицидите

използвани при граха са подходящи за лещата, а тези за фасула - при баклата и нахута.

Икономически важни болести при лещата са фузарийното увяхване и аскохитоза, при нахута -

чернилка, а при баклата - ръжда и сиво гниене. Борбата срещу тях се води чрез спазване на

сеитбообръщението, третиране семената с фундазол или ТМТД, както и вегетационни пръскания с пероцин,

ронилан или др. фунгициди.

49

Напояване е целесъобразно при баклата -1-2 поливки с 50-60 м вода на декар. Лещата и нахута се

отглеждат без напояване.

Прибиране. Баклата и нахутът се прибират в пълна зрялост, тъй като бобовите им не се разпукват при

узряване. Лещата се прибира както граха. Зърното се съхранява както при останалите бобови култури.

ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ

КОРЕНОПЛОДНИ И КЛУБЕНОПЛОДНИ КУЛТУРИ Общото за двете групи култури е, че формират

продуктивната си част подземно в почвата. Специфична характеристика на кореноплодиите култури е

образуването на силно видоизменен и разраснал се корен (кореноплод), орган в който се натрупват резервни

хранителни вещества, заради които се отглежда културата. Тук се отнасят захарното и кръмно цвекло,

кръмният (фуражен) морков, брюква и турнепс. От тази група тук се разглежда само захарното цвекло.

Останалите култури са фуражни и имат малко или никакво значение.

Към групата на клубеноплодите се отнасят картофите, сладките картофи (батати) и топинамбур. От тях

с голямо стопанско значение са само картофите. Клбучените представляват видоизменени, надебелени и

силно скъсени образования на разклонения на подземни стъбла (столони).

КАРТОФИ

Значение и разпространение

Картофите са важна продоволствена, технически и фуражна култура със стратегическо значение.

Клубените съдържат висок процент скорбяла (до 22%), малко белтъчини и значително съдържание на

витамини. От картофите се произвеждат спирт, скорбяла, глюкоза и други промишлени продукти. Те имат

голямо значение и като фуражна култура - 100 кг клубени съдържат около 30-

50

36 кръмни единици, а от един декар се получават около 1.6 пъти повече от цвеклото и 2 пъти повече от

ечемика кръмни единици.

Картофите са разпространени повече в страните с по-влажен и хладен климат, в които консумацията

на картофи е няколко пъти по-голяма отколкото у нас (около 30 кг на човек)

В света картофите заемат около 2000 млн. декара със среден добив над 1.5 т. от декар. У нас площите

са 400-500 х. декара със среден добив около 1000 кг.

Ботанични особености

Картофите са тревисто растение, което освен корени образува под повърхността на столони и

клубени. Размножава се само вегетативно чрез клубените.

Столоните са подземни разклонения на стъблото, които са по-дебели от корените и са разположени

косо.

Клубените се образуват на върха на столоните, които се удебеляват силно от натрупаните в тях

резервни хранителни вещества.

Клубените съдържат около 25% сухо вещество, от което 16 до 22% е скорбяла. Белтъчните вещества

са малко (1.5-2.1%), но те са пълноценни, тъй като съдържат незаменимите аминокиселини. Клубените

съдържат витамини А и В и са особено богати на витамин С. В тях се съдържа гликоалкоида соланин, който не

трябва да надминава 20 мг %, защото в по-големи количества е отровен. На светло клубените позеленяват

и съдържанието на соланин силно нараства. Такива клубени могат да се използват за фураж след сваряване и

изхвърляне на водата.

Цветовете са събрани в съцветия-китки на върха на стъблото, с различно оцветяване. Растенията са

самоопрашващи се. Плодът е малко доматче, в което се образуват много семена. Малко от съвременните сортове

образуват цветове и семена.

Видове и сортове

51

Картофите принадлежат към семейство картофови (8о1апасеа) и видът обикновен картоф (S.

tuberosum).

Поред продължителността на вегетационния период сортовете се разделят на три основни

групи: ранни - с вегетационен период 60-90 дни, средно ранни - 90-120 дни и късни - над 120 дни. Към

групата на ранните сортове принадлежат Приор, Фокал, Аида и др., към средно ранните - Санте, Вида,

Прогрес и др., а към късните - Ибър, Руен, Димант и др.

Биологични изисквания

Картофите са растение на уверения прохладен климат с твърде специфични изисквания към

топлина. Те не понасят студ и растенията загиват от слани при минус 2-3°С, а клубените измръзват при -

5°С. Поникването започва при 7-8°С, а клубенообразуването протича оптимално при 17-18°С. Те не понасят

горещини - при температури над 30°С образуването на клубени се прекратява.

Картофите са взискателни към почвена и въздушна влажност. Най-добре е влажността на почвата да

бъде над 70-80% от ТШВ, а на въздуха - над 60-70%.

Най-подходящи за картофите са по-леки по механичен състав и рохкави почви - наносни почви край

реките, сиви горски и канелени горски почви. Оптимална е слабо кисела реакция на почвата (рН5-6).

У нас по-добри условия за картофите се намират в предпланинските и планински райони с по-ниски

температури и повече валежи през вегетационния период.

Технология на отглеждане

Сеитбообръщение. В полупланинските и планински райони, където главно се отглеждат

картофите, те се засаждат обикновено след зимни и пролетни житни предшественици. Те се оценяват като

добри предшественици, но по-добри са едно- и многогодишните бобови култури и тревни смески. Ранните

картофи се отглеждат обикновено в зеленчукови сеитбообръщения. В

планинските райони се отглеждат место като кратка монокултура, като през 2,3-4 години се редуват Не трябва

да се засаждат след култури от същото семейство (8о1апасеа) - домати и пипер, които страдат от еднакви

болести.

Обработка на почвата. Основната цел е да се получи дълбоко обработен и рохкав почвен слой за

развитие на клубените, чист от плевели и добре запасен: с хранителни вещества. На равни терени след житни

култури се извършва дълбока на 25-30 см. След многогодишни треви се прави първо плитка оран или

дискуване (8-10 см) за подрязване на кореновите шийки и след тяхното изсъхване се изорава с плуг на 25-30

см. През пролетта оранта не култивира на 12-15см и бранува. На наклонени терени, изложени на ерозия,

оранта се извършва през пролетта.

Торене. Картофите усвояват големи количества хранителни вещества през цялата си вегетация, поради

което бавнодействащите органични торове (оборски тор, зелено торене, компости) са особено подходящи.

С основната обработка (дълбока оран) се внасят 3-4 тона оборски тор и по 10-12 кг Р205 и К20/декар Азотните

торове (12-15 кг/декар) се внасят предсеитбено, или следсеитбено като подхранване.

Засаждане За засаждане се използват здрави и ненападнати от вирусни болести клубени с маса 50-60

г (големина на кокоше яйце). Много важно мероприятие е предварителното рътене, което е ефективно

средство за скъсяване на вегетацията и увеличаване на добивите. Рътенето започва 30-40 дни пред

засаждането, като клубените се подреждат в 1-2 слоя в плоски щайги и поставят в осветени помещения при

температура 8-10°С и относителна влажност на въздуха 80-90%. През първите 10-12 дни помещенията

се затъмняват и се осветяват когато кълновете достигнат 1.5-2 см.

Времето на засаждане настъпва, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см достигне 7-8°С.

За ранно производство засаждането се прави в началото на март в полутопли оранжерии и парници. За средно

ранно и късно производство засаждането се извършва от втората половина на март до

53

началото на май според условията на района. Младите кълнове са чувствителни на късни мразове (слани) и това

трябва да се има предвид.

Засаждането се прави редово в бразди с разстояние между редовете 60-70 см и по един клубен на 20-

25 см в реда. Оптималният брой растения за ранните сортове е 7-8 х., средно ранните - 5.5-6.5 х. и за

късните - 4.5-5.5 х. на декар.

Грижи през вегетацията. Свеждат се до борба с превели, напояване, борба с неприятели и

болести.

Картофите никнат бавно и при образуване на кора кълновете трудно я пробиват. В такива случаи се

практикува брануване с леки или ротационни брани напречно на редовете. За борба с плевелите след

засаждането и преди поникването се внасят почвени хербициди.

През вегетацията се извършват 2-3 окопавания, а при използване на хербицидите окопаванията се

намаляват до 1-2. Първото се извършва след поникването, а второто и следващата - през 10-15 дни. С

окопаването се извършва и загърляне. (натрупване на почва около растенията). При поливни условия се

извършват няколко поливки според валежите. Най-голяма е нуждата от вода по време на бутонизацията и

цъфтеж. Най-добре се полива с дъждуване с по 59-60 м вода на декар. При поливане на браздни

поливната норма се увеличава на 70-80 3.

Растителна защита

Картофите се нападат от много болести и неприятели. Големи вреди причиняват вирусните болести

(къдравост, листно завиване, мозайка и др.). Борбата срещу тях се осъществява чрез засаждане на здрав

посадъчен материал и сеитбоборот. От гъбните болести стопанско значение имат маната, ризоктония,

черни листни петна и др., борбата срещу които се води с фунгициди (радомил, купроцин, пероцин и

др.).

От неприятелите най-голямо значение има колорадския бръмбар, който дава 3-4 поколения и изисква

системни пръскания с инсектициди (севин,

54

нуреле дурсбан, карате, вазтак и др.). Пръсканията срещу колорадския бръмбар и маната могат да се

съметаят.

Прибиране на картофите

Прибирането на ранните картофи започва в края на май и продължава през юни. Срокът на вадене

се определя от икономически съображения. Ваденото на клубените трябва да става ръчно и много

предпазливо, тъй като те са незрели и с много нежна кожица. Реализирането на пазара трябва да става веднага.

Прибирането на късните картофи става след като надземната маса изсъхне напълно, растежът на клубените се

прекрати и кожата им заздравее.

Съхранението на картофите през зимата става в ровници, траншеи и специални масивни

картофохранилища. За съхранение в ровници се изкопават трапове с дълбочина 25-30 см, ширина 1.5 до 2

м. и дължина според количеството на картофите. Дъното се насипва с пясък и по дължина се поставят

двускатни дървени скари. Върху тях клубените се насипват конусовидно на височина 80-100 см.През

2- 3 м. се оставят отдушници. Картофите се покриват с пласт слама (20-30 см), върху която насипва 10-15 см

почвен слой. При това съхранение през зимата в ровника се поддържа температура от 2-3°С.

Картофите се съхраняват много по-добре в специални картофохранилища с принудителна вентилация

и поддържане на ниска положителна температура. Те се насипват в боксове или контейнери в пласт до 4 м..

Отначало се държат 2-3 седмици при температура 10-20°С, за да заздравеят. След това температурата се

понижава до 2-4°С. Преди съхранение клубените се третират с фундазол срещу загниване, а против прорастване

се облъчват с гама лъчи.

ЗАХАРНО ЦВЕКЛО

Значение и разпространение

55

В страните с умерен климат захарното цвекло е единствената техническа култура, от която се

получава кристална захар. В тропическите страни за същата цел се култивира захарната тръстика.

Захарното цвекло принадлежи към рода Beta и вида B.vulgaris. Към този вид се отнасят 4 разновидности:

захарно, фуражно, салатно и листно цвекло

Кореноплодите на захарното цвекло представляват разширение на главния корен, който расте

изцяло в почвата, с изключение на връхната част (челото), от която израстват листата. Кореноплодите

натрупват 18-22% захар (захароза). При нашите условия от 1000 кг Кореноплоди се получава 100-130 кг

захар, 50 кг меласа, 500 кг резанки и 500-600 кг листа. Мелата е страничен отпадъчен продукт, който съдържа

около 6% некристализирала захар. От нея се произвежда, спирт, хлебна мая, лимонена киселина и др.

Цвекловите резанки и листата са ценен фураж за добитъка.

Фуражното значение на захарното цвекло е значително, тъй като цвекловите резанки, челата на

кореноплодите, меласата и листата са ценна енергетична и витаминозна храна.

Ботанически особености и биологични изисквания

Захарното цвекло е двугодишно растение. През първата година се образува листна розетка и

кореноплодът, а през втората година от засадени кореноплоди се получава цветоносни стъбла, съцветия,

плодове и семена, необходими за възпроизводството на културата.

Кореновата система е силно развита. Състои се от главен корен, който достига до 2.2.5 м. дълбочина и

множество странични корени с дължина до 60-80 см. Горната част на главния корен надебелява силно и

образува кореноплодът. Той се състои от 4 части: чело, шийка, същински кореноплод и опашка. Съдържанието

на сухо вещество е 20-25%, основната част от което е захарозата (20-25%) и вода (75-80%). Останалите

вещества се означава с общото наименование незахари. Една част от тях са разтворими азотисти

56

вещества и се характеризират като "вреден азот". Той препятства кристализирането и

намалява рандемана на захарта.

Листата са събрани в розетка, образуват се последователно на челото на кореноплода и запазват

жизнедеятелността си 1-2 месеца, след което отмират. През цялата вегетация се образуват 40 до 80 листа.

През втората година от един кореноплод израстват 4-5 стъбла с височина 1-1.5 м.. По разклоненията на

същите се образуват цветове, които се опрашват кръстосано. Плодовете се състоят от семе и твърда дървесна

обвивка. Те са единични или сраснал

Температурни изисквания. Захарното цвекло е растение на умерения климат. Оптималната

температура за растеж и развитие е 18-20°С. Минималната температура за поникване е 6-8°С. Младите

растения понасят късни пролетни застудявания до минус 5-6°С. При температура над 30°С фотосинтезата

отслабва, листата увяхват, отмират и натрупването на захари спира.

Изисквания към светлина. Захарното цвекло е растение на дългия ден и продължителното слънчево

греене ускорява растежа и натрупването на захари.

Изисквания към влага. Растението развива мощна коренова система, която използва влагата от

голям почвен обем. Това го прави относително сухоустойчива култура, тъй като може да понесе засушаване

за определен период. Добивът обаче се формира през топлите летни месеци и величината на добива зависи

много от валежите през юли и август.

Изисквания към почва. Захарното цвекло се развива най-добре на структурни и рохкави почви с

реакция близка до неутралната. Най-подходящи са черноземните и наносни почви.

Сортове

Доскоро се отглеждаха обикновени диплоидни сортове, в ядрата на които се съдържат 18 хромозоми

(2п =18). При създаване на нови сортове се използва селекционния метод на полиплоидията. Селекционират се

главно триштоидни

57

сортове (2п = 27), коти дават с 30-40% по-високи добиви от изходните форми. В страната са районирани

сортовете Хибрид поли Е-1, Тича, Хемус и Ендже 316.

Технология на отглеждане

Предшественици. Добри предшественици са тези, които освобождават рано нивата, оставят я чиста и

дават възможност за качествена обработка. Традиционно у нас цвеклото се засява слез(д зимни житни култури.

Обработка на почвата. При сравнително чисти от многогодишни плевели площи на зимни житни

предшественици почвата се изорава на 25-30 см дълбочина не по-късно от август. През септември-октомври

се извършват плитки обработки с дискуване или култивиране за унищожаване на плевелите. През ноември се

извършва текущо подравняване. Пролетната предсеитбена обработка включва ранно пролетно брануване и

1-2 предсеитбени култивирания с брануване. С последната обработка се внасят азотните торове и почвените

хербициди.

Торене. Захарното цвекло се нуждае от голямо количество хранителни вещества, които се усвояват

през целия вегетационен период и най-интензивно по време на усиления растеж . За добив от около 3 тона

кореноплоди на декар като ориентировъчни за черноземни почви се приемат следните торови норми: 10-12 кг

К, 10-12 кг Р205 и 8-10 кг К20. Културата е отзивчива и на торене с добре подготвен оборски тор. Последният

заедно с фосфорните и калиеви торове се внасят с основната обработка, а азотния тор - предсеитбено.

При нашите условия, в зависимост от почвената характеристика, захарното цвекло реагира

положително на торене с с някой микроелементи: бор, цинк, манган и др, които се осигуряват чрез

дражиране на семената или с листно торене.

Сеитба. Производството, подготовката и контролът на семенния материал у нас се извършва от

Института по цвеклото в Царевброд, Шуменско. Семената се почистват и дражират (покриване с тънък

слой, който съдържа

58

препарати против болести и неприятели, и микроелементи). Времето за сеитба настъпва, когато температурата

на почвата на дълбочина 5 см достигне 6-7°С. В нормални години това е първата половина на март в

Южна България и втората половина на март-началото на април в Северна България и Добруджа.

Сеитбата се извършва редово-пунктирано при разстояние между редовете 45 см, а в реда - 18-

20 см, или на линеен метър се осигуряват по 5-6 растения.. Поради редица причини не всички семена

поникват, поради което в реда семената се засяват на 12-15 см. Колкото условията са по-близки до

нормалните, толкова разстоянията се приближават до оптималните в реда. Целта е при поливни условия

да се реколтират 8-10 х. растения, а при неполивни - 10-12 х. на декар. Дълбочината на сеитба е 2-3 см.

Сеитбените норми варират силно от кълняемостта и едрината на семената (семената се калибрират в две

фракции (3.5-4 и 4.5-5.5 мм). Нормата на сеитба варира около 1 кг/декар.

Грижи през вегетацията

Цвеклото е култура с дълъг вегетационен период и грижите през вегетацията продължават 150-

200 дни. Те се свеждат до борба с плевелите, прореждане, напояване, борба с болестите и неприятелите.

Веднага след засяването се извършва валиране с членести валяци за изравняване, уплътняване на

почвата на дълбочина и разрохкване на повърхността. Кълновете са нежни с малка пробивна сила и ако се

образува плътна кора могат да загинат. Затова веднага след образуване на кора трябва да се разруши. Най-

подходяща е звездовидната (или ротационна) брана, но може да се използва и членест валяк или лека

щригелна брана. Валирането или брануването се извършва напречно на редовете преди затвърдяване и

удебеляване на кората. При добре гарнирани посеви може да се бранува и след появата на първата двойка

истински листа, при масово поява на кълнове от плевели.

59

Пререждане на посева се извършва от образуването на първия до третия чифт истински листа, като в

реда се оставят по 5-6 растения на линеен метър.Така се осигурява нормална гъстота от 10-12 х. растения

на декар. Разреждането се извършва ръчно или с помощта на електронни уреди за разреждане.

Борба в плевелите. Преди сеитбата на цвеклото площта се третира с почвени хербициди, а след

поникването - с листни. При сполучлив подбор и действие на хербицидите се извършват само 1-2 окопавания в

междуредията с машини. Първото окопаване се прави след разреждането, а второто - около 2 седмици по-

късно.

Напояване. Оптималната почвена влажност на цвеклото трябва да бъде над 70-75% от ППВ. В години

с нормални валежи тя се поддържа с 3-4 поливки през вегетацията. Най-добре е да се прави с дъждуване с

норми 40-50 м вода на декар. Поливките се прекратяват към средата на август, за да се удължи ненужно

вегетацията. Ефектът на напояването е много голям и обикновено добивите се увеличават два и повече

пъти.

Борба с болести и неприятели. Борбата е много важна при посеви с точна сеитба (без разреждане).

Не трябва да се допуска пропадане на повече от 10% от растенията. Икономически важни болести са

брашнеста, мана, церкоспороза, фомоза и пр. От неприятелите значителни щети причиняват цвекловите

хоботници, цвекловата бълха и цвекловата нощенка.

Прибиране на реколтата

Изваждането на кореноплодите продължава 60-70 дни по график, съставен от заводите за

преработка. Най-добре е това да става по време на техническата зрялост на растенията, характеризирана с най-

висока захарност и чистота на сока. Обикновено тя настъпва в края на септември-началото на октомври. За

да се удължи технологичното време за работа на заводите ваденото на цвеклото започва от края на август и

продължава до късна есен.

60

Прибирането на цвекловото се извършва с 6-редови самоходни комбайни,

съставени от две машини: листообрезвач БМ-6, който отрязва челото с листата

и ги товари на транспортното средство, и цвеклов товарач КС-6, който изважда

цвекловите глави и ги товари за транспортните машини за превозване до

приемателните пунктове. Когато границите за изваждане и

преработка не съвпадат, се налага съхранение на кореноплоди. Това се получава чрез съхранение на

тирове с височина 1.5 м. и широчина 3-3.5 м. В основата на същите се поставят скари и през 4-5 м. се оставят

отдушници (комини). Отгоре се насипват със слама и почва. В заводите цвеклото се съхранява на

асфалтирани площадки на големи фигури (с дължина 50-100 м.и ширина 15-20 м. в основата), в които се

поставят въздухопроводи, проветрявани от мощни вентилатори.

МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ

Към маслодайните култури се отнасят растения, които в семената или плодовете си съдържат голямо

количество растително масло.Извлечените от тях масла се използват за храна на хората или за

технически цели. Маслодайните култури биват едногодишни и многогодишни. Към едногодишните се

отнасят слънчоглед, рапица, рапица, соя, фъстък, сусам, мак, маслодаен лен и др., а към многогодишните -

маслина, орех, маслодайна и кокосова палма.

В света най-големи количества растително течно масло се получава от соята, която се отглежда

предимно като протеинова култура. По количество на произвежданите семена и масло в света следващите

култури са: фъстък, рапица и слънчоглед.

Основната маслодайна култура у нас е слънчогледа. В по-малки площи се отглежда рапица и още на по-

малки - фъстъци, сусам и мак. През осемдесетте години маслодайните култури са заемали 2.7 до 3 млн. декара.

61

СЛЪНЧОГЛЕДА

Значение и разпространение

Слънчогледът е основната маслодайна култура у нас - 94% от растителните масла, използвани за

храна, се осигуряват от слънчогледа. Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и много

добри вкусови качества. В него се съдържат редица биологично ценни вещества, като стеарини, фосфатиди,

витамини и др, които са необходими за пълноценно хранене на човек. Слънчогледовото масло има и

промишлено приложение - за производство на бои, лакове, сапун и др.

Слънчогледовото кюспе е ценен концентриран фураж, основен източник на протеин за животните.

Слънчогледът може да се отглежда за силаж и е отлично маслодайно растение.

Слънчогледът е растение на континенталния и степен климат и има широко разпространение в

Европа и Азия. Алтернативна култура на слънчогледа е рапицата, която е растение на по-северните райони

с хладен и влажен климат.

В миналото у нас се засяваха със слънчоглед около 2.5-2.8 млн. декара със среден добив 150-200 кг

семе/декар. В последните години площите на културата са увеличени до 5 млн. декара, но поради

неспазване на сеитбооборота и влошената агротехника добивите са значително по-ниски.

БОТАНИЧНИ ОСОБЕНОСТИ И БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Кореновата система се състои от главен корен, с многобройни странични разклонения.

Главният корен прониква на дълбочина на дълбочина 2-3 м., но основната коренова маса е разположена до 40-

50 см.

Стъблото е грубо, дървенисто, изпълнено с паренхимна тъкан и достига на височина 2-2.5 м. при

старите сортове. Новите хибридни сортове са по-малко високи. Маслодайният слънчоглед трябва да има

неразклонено стъбло.

Листната повърхност на едно растение е голяма достига 2-3 м2.

62

Съцветието е пита, разположена на върха на стъблото, която се състои от два типа цветчета. По

периферията в един ред са разположени езичести цветчета, които обикновено са безплодни. Вътрешността

на съцветието е изпълнена с тръбести двуполови цветчета (500 до 1200 на брой). Цъфтежът става в кръгови

зони отвън навътре. Опрашването е кръстосано и се извършва основно от пчели.

Плодът е семка, която се състои от твърда обвивка (шлюпка) и ядка (семе). Съдържанието на

масло в семената при съвременните сортове е 40-50%. Създадени са форми с много по-високо маслено

съдържание, но те са с понижена жизненост и продуктивност.

Изисквания към топлина. Слънчогледът е растение на степния и континентален климат. Семената

започват да кълнат при 5-6°С и младите растения издържат до минус 4-7°С. След поникването изискванията

му към топлина растат. Оптималната температура на цъфтеж е 20-25°С. Температура над 30°С затормозва

цъфтежа, а над 35°С - оплождането.

Изискванията към светлина са много високи. Той е растение на късия ден и се нуждае от

интензивно слънчево греене. Характерно за слънчогледа е явлението хелиотропизъм - движение на цветната

пита по посока на слънцето.

Изисквания към влага. Слънчогледът е относително сухоустойчиво растение. Има мощна коренова

система с голяма усвоителна способност и окосмяване на листата и стъблата, което спомага за икономично

използване на влагата. Критични периоди по отношение на необходимостта от влага са бутонизацията и

цъфтежа.

Изискванията към почва са неголеми. Отглежда се на различни почви, но се развива най-добре на

дълбоки почви с добра влагоемкост. Не се развива добре на преовлажнени, засолени и висококарбонатни

почви.

Сортове и хибриди

Според структурата и едрината на семената се различават три форми на културния слънчоглед:

маслодаен, за ядене и междинен. От директните

63

сортове, създадени чрез класическата селекция широко разпространение в миналото имаше сорта Передовик.

Сега в производството се отглеждат изключително хибридни сортове, представляващи комбинации между

мъжки и женски линии, характеризиращи се с висока комбинативна способност по отношение изравненост,

добивност и качество. Най-известни хибриди са българските Албена, Суперстарт, Сан Лука и др. За

разлика от старите обикновени сортове те са по-ниски, много изравнени по височина и срок на узряване и

напълно подходящи за механизирано прибиране с директно комбайниране. Създадени са сортове и хибриди с

олеинов състав на маслото (подобен на маслиненото масло по състав и качество.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВО

Предшественици. Най-добри предшественици на слънчогледа са зърнените житни и зърнени

бобови култури. Неподходящи предшественици са култури, които изсушават силно почвата (люцерна, сорго,

цвекло,). Не трябва да се засява също след други калиеволюбиви култури (картофи, цвекло), както и след

такива, които се нападат от синя китка (тютюн, коноп). Не понася сеитба след себе си и в сеитбооборота трябва

да се засява на една и съща площ след 4-6 години.

Обработка на почвата. Дълбоката оран след пшеница и ечемик трябва да се направи възможно

скоро след жътвата на дълбочина 20-25 см. При заплевеляване на оранта през есента се култивира 1-2 пъти.

През пролетта се прави ранно пролетно брануване и предсеитбено култивиране, придружено от брануване.

Торене. Слънчогледът у нас се тори главно с минерални торове, макар че реагира добре и на торене с

оборски тор (2-3 тона/декар). Въпреки че с реколтата се изнасят големи количества хранителни вещества,

слънчогледът не реагира добре не са високи азотни торови норми на черноземните почви, но много добре се

отплаща на фосфорно торене. Като ориентировъчни могат да се препоръчат: 8-10 кг И, 10-12 кг Р205 и 10-12 кг

К20 на декар.

64

Сеитба. Подготовката на семената започва с калибриране. За сеитба се използват по-едри фракции с

определена големина.Семената обикновено се третират против болести (апрон+сумилекс) и неприятели

(промет).

Сеитбата се извършва редово-пунктирано с пневматична сеялка. Разстоянията между редовете са

70 см., а между растенията в реда - 26-28 см. При тези разстояния се засяват около 5200 семена и се получават

4000-4500 растения на декар.

Сеитбата започва, когато температурата на почвата се повиши към 7-8°С. В нормални години за Южна

България това е края на март-началото на април, а за Добруджа - средата и втората половина на април.

Слънчогледът не бива да се засява много рано на студена почва, тъй като пониква бавно и посевите се

заплевеляват силно. Понася по-късна сеитба. Като втора култура за силаж може да се засее до началото на

юли.

Грижи през вегетацията

Когато преди поникването на слънчогледа се появи кора и поници на плевели посевът се бранува с

ротационна или щригелна брана напречно на редовете. При необходимост брануването се повтаря и във фаза

1-2 двойка истински листа. В топлите часове на деня. Първото окопаваме се прави след очертаване на редовете

на дълбочина 8-10 см, а второто 10-12 дни след първото при наличие на заплевеляване.

Химичната борба с плевелите се осъществява чрез внасяне на почвени хербициди (агрифлан,

абалагрин и др.) с последната предсеитбена обработка. При заплевеляване след поникването се използват

вегетационни хербициди (афалон, паторан).

Слънчогледът се напада от много болести: склеротиния, мана, фома фомопсис и др. Борбата

против с тях с химически средства е трудна и недостатъчно ефективна и най-сигурното средство остава

сеитбообръщението. Особено опасен е паразитния плевел синя китка, борбата срещу която е създаването на

имунни сортове и сеитбооборота. Понякога силни поражения

65

нанасят неприятелите слънчогледов хоботник, молец и др. Борбата с вредителите обикновено се

провежда с третиране на семената. През вегетацията борба не се води.

За по-добро опрашване се препоръчва разполагане на 1-2 пчелни семейства на 10 декара

площ.

Прибиране на реколтата

Най-благоприятен е срока на прибиране, когато семената са с влажност до 12%. Тогава 85% от

питите са сухи и кафяви, а останалите жълти. Извършва се с обикновен зърнен комбайн, снабден с

лифтерно и шнеково приспособление. Не трябва да се допуска предварително оронване на зърното, както и

начупване и обелване на същото при вършитбата, тъй като причинява разваляне.

При закъснение на узряването посевите се третират с хербицида реглон за изсушаване на растителната

маса (десикация). Това се предприема когато 1/3 от питите са жълти, 1/3 жълто-кафяви и 1/3 кафяви.

ФЪСТЪЦИ

Разпространение и значение

Фъстъците са култура на южното земеделие. Семената им съдържат 49-53% мазнини и около 23%

протеин. В света се отглежда като маслодайна култура за получаване на висококачествени масла, а у нас

като деликатес в печено състояние или като прибавка към бонбони и сладкиши. Условия за отглеждане на

фъстъци има само в най-топлите райони на Южна България.

В света се отглеждат около 200 милиона декара, а у нас само около 100 х-декара.

Ботанически и биологични особености

Фъстъците са бобово растение от вида Arahis Hipogeа. У нас са районирани сортовете Садово

2600 и Калина.

Кореновата система се състои от добре развит главен корен до 1.5 м. и много странични

разклонения.

66

Специфична особеност на растението е, че след самоопрашване и прецъфтяване на цветовете цветните

дръжки се обръщат и забиват в почвата, където се развиват семената и плодовете. Т.е. фъстъците цъфтят над

почвата, но образуват плодовете си в нея.

Фъстъците са много топлолюбиво растение. Те започват да поникват при 12-15°С, при 0°С загиват, а

оптималната температура за растеж и развитие е 25-28°С. Те са също влаголюбива култура и добри добиви се

получават при напояване. Излишната влага причинява жълтеене, слаб растеж и загниване на семената.

Фъстъците са много взискателни към почва. Те изискват леки,по механичен състав, структурни

и светли по оцветяване почви. Неподходящи са почвите с високо съдържание на карбонати (поява на хлорози),

силно киселите, засолени и тежки глинести почви.

Вегетационния период на фъстъците е дълъг - около 150 дни (от началото на май-до края на

септември).

Технология на отглеждане

Предшественик. Фъстъците се засяват след предшественик, който оставя почвата чиста от плевели

(есенни житни и някой окопни култури). Основната обработка се прави на 25-30 см, следвана от

допълнителни плитки обработки през есента. Рано напролет се бранува, след което до сеитбата се култивира 2-

3 пъти.

Борбата се плевелите се провежда механично и чрез хербициди. Използват се предсеитбено

почвени хербициди (дуал, ласагрин, балагрин), но при нужда и вегетационни.

Образуваната кора след сеитбата се разбива с ротационна мотика. След поникването фъстъците са

осолено чувствителни ни на плевели, поради което се правят поне 3 окопавания. Първото веднага след

поникването и очертаване на редовете, а следващите през интервали от 10-12 дни.

67

Важно мероприятие е загърлянето - обикновено 2-3 кратно. Първото се прави след прецъфтяването на

2-3 съцветия, а следващите през 15-20 дни, като последното е през август.

Напояването има решаващо значение за културата. В нормални години се правят обикновено две, а в

по-сухи години - 3-4 поливки. Поливните норми са около 60 и 80 м , съответно за дъждуване и браздово

напояване.

Прибиране на реколтата. При узряване листата и стъблата на растенията стават по-светли, а

плодовете придобиват характерните за сорта цвят и големина на семената. Прибирането обикновено става

във втората половина на септември и началото на септември.

У нас растенията се подкопават с нож.скоба за вадене на лук, с плуг без отметателна дъска или с

картофовадачка.. Изваждат се ръчно, изтръскват се от почвата и се обръщат с плодовете нагоре, за да изсъхнат...

След това се вършеят ръчно на ръка или със специално пригодени комбайни.

68

ТЕХНИЧЕСКИ ВЛАКНОДАЙНИ КУЛТУРИ

Влакнодайните култури се отглеждат за получаване на влакно, използвано за производство на

тъкани, въжета и др. При едни от тях влакното е образование на плодовете (памук), в други - на

стъблото (лен, коноп)а при трети - в листата (текстилен банан, новозенландски лен). У нас се

отглеждат памук, коноп и лен, които заедно в близкото минало са заемали около 250 х. декари, или

0.7% от обработваемата площ.

ПАМУК

Разпространение и значение

Памукът е най-разпространената влакнодайна култура у нас. Отглежда се главно за влакното,

което е образование на епидермиса на семената. Памукът е основната суровина на текстилната

промишленост. Памучните тъкани имат големи предимства - регулират много добре температурата и

влагата на тялото без да дразнят кожата. Памучното влакно освен за облекло намира приложение за

производство на изкуствени гуми, целулоиди, филмови ленти, линолеум, целофан и др.

Като допълнителен продукт от семената се получава масло, което се използва за ядене,

маргарин, сапун и др. Шротът е добър протеинов фураж за животните.

Памукът е разпространен в райони с топъл климат, главно в Азия Африка и Америка, на общо

32- млн. декара, със среден добив около 140 кг/декар. Нашата страна се намира на северната граница

на разпространение на културата, който се отглежда само в най-топлите райони на Южна България на

около 150 х. декара със добив около 110-120 кг/декар.

Ботанични особености

Памукът се отнася към семейство Слезови, род Gosipium, от който значение имат два вида

памук - обикновен и египетски. Египетският е с по-

69

качествено влакно, но по-топлолюбив и затова у нас се отглежда обикновения памук, който е по-

невзискателен.

У нас са районирани много ранозрели сортове, създадени в Института памука в Чирпан: Бели

извор, Чирпан 26, Гарант и Балкан.

Кореновата система се състои от силно развит централен корен (1.5-2 м) с много странични

разклонения. При нашите условия стъблото достига 60-80 см. То е силно разклонено с два вида

клонки - растежни и плодни. Плодът е кутийка със сърцевидна форма и 3 до 5 дяла, която при

узряване се разпуква. Семената са едри и кафяви и съдържат средно 20-33% мазнини и около 20%

протеин. Влакното се образува върху семената като разклонение на епидермалните клетки.

Биологични особености

Изисквания към температура. Памукът е топлолюбива култура. Започва да пониква при 12-

14°С и загива при -1°С. Оптималната температура за развитие е 25-30°С, а за узряване - 30-35°С.

Изисквания към влага. Памукът е сухоустойчива култура, но същевременно е много отзивчив

на напояване. При силно засушаване цветовете окапват, а в дъждовно и хладно лято узряването се

забавя в късна есен. Най-чувствителен към влага е по време на цъфтеж и нарастване на кутийките.

Почви. Памукът се развива най-добре на дълбоки, аерирани и топли почви. У нас се отглежда

на смолници и канелени горски почви.

Технология на отглеждане

Предшественици. При неполивни условия у нас се отглежда след пшеница и ечемик. При

поливни условия много добри резултати се получават след люцерна в продължение на 4-5 години

като монокултура.

Подготовка на почвата е както при късните пролетни култури (царевица): ранна есенна

дълбока оран, пролетно брануване и 2-3 култивирания до сеитбата.

68

ТЕХНИЧЕСКИ ВЛАКНОДАЙНИ КУЛТУРИ

Влакнодайните култури се отглеждат за получаване на влакно, използвано за производство на

тъкани, въжета и др. При едни от тях влакното е образование на плодовете (памук), в други - на

стъблото (лен, коноп)а при трети - в листата (текстилен банан, новозенландски лен). У нас се

отглеждат памук, коноп и лен, които заедно в близкото минало са заемали около 250 х. декари, или

0.7% от обработваемата площ.

ПАМУК

Разпространение и значение

Памукът е най-разпространената влакнодайна култура у нас. Отглежда се главно за влакното,

което е образование на епидермиса на семената. Памукът е основната суровина на текстилната

промишленост. Памучните тъкани имат големи предимства - регулират много добре температурата и

влагата на тялото без да дразнят кожата. Памучното влакно освен за облекло намира приложение за

производство на изкуствени гуми, целулоиди, филмови ленти, линолеум, целофан и др.

Като допълнителен продукт от семената се получава масло, което се използва за ядене,

маргарин, сапун и др. Шротът е добър протеинов фураж за животните.

Памукът е разпространен в райони с топъл климат, главно в Азия Африка и Америка, на общо

32- млн. декара, със среден добив около 140 кг/декар. Нашата страна се намира на северната граница

на разпространение на културата, който се отглежда само в най-топлите райони на Южна България на

около 150 х. декара със добив около 110-120 кг/декар.

Ботанични особености

Памукът се отнася към семейство Слезови, род Сомршт, от който значение имат два вида

памук - обикновен и египетски. Египетският е с по-

69

качествено влакно, но по-топлолюбив и затова у нас се отглежда обикновения памук, който е по-

невзискателен.

У нас са районирани много ранозрели сортове, създадени в Института памука в Чирпан: Бели

извор, Чирпан 26, Гарант и Балкан.

Кореновата система се състои от силно развит централен корен (1.5-2 м) с много странични

разклонения. При нашите условия стъблото достига 60-80 см. То е силно разклонено с два вида

клонки - растежни и плодни. Плодът е кутийка със сърцевидна форма и 3 до 5 дяла, която при

узряване се разпуква. Семената са едри и кафяви и съдържат средно 20-33% мазнини и около 20%

протеин. Влакното се образува върху семената като разклонение на епидермалните клетки.

Биологични особености

Изисквания към температура. Памукът е топлолюбива култура. Започва да пониква при 12-

14°С и загива при -1°С. Оптималната температура за развитие е 25-30°С, а за узряване - 30-35°С.

Изисквания към влага. Памукът е сухоустойчива култура, но същевременно е много отзивчив

на напояване. При силно засушаване цветовете окапват, а в дъждовно и хладно лято узряването се

забавя в късна есен. Най-чувствителен към влага е по време на цъфтеж и нарастване на кутийките.

Почви. Памукът се развива най-добре на дълбоки, аерирани и топли почви. У нас се отглежда

на смолници и канелени горски почви.

Технология на отглеждане

Предшественици. При неполивни условия у нас се отглежда след пшеница и ечемик. При

поливни условия много добри резултати се получават след люцерна в продължение на 4-5 години

като монокултура.

Подготовка на почвата е както при късните пролетни култури (царевица): ранна есенна

дълбока оран, пролетно брануване и 2-3 култивирания до сеитбата.

70

Торене. Памукът реагира добре на торене с оборски тор, но се тори главно с минерални азотни

и фосфорни торове. Примерни норми на торене са 8-10 кг N и 10-12 Р205 на декар.

Сеитба. За сеитба се използват семена от първото прибиране на реколтата,които са най-едри и

с най-добра кълняемост. Те се подлагат на обработка за премахване на мъха и се третират с пестициди

против болести и неприятели.

Времето на сеитба настъпва, когато температурата на почвата достигне 12-14°С, което за

Южна България е в края на април и началото на май. Сеитбата се провежда с пневматична сеялка на

междуредови разстояния 60-65 см и дълбочина 4-5 см. На декар се засяват 2-3.5 кг семена. След

сеитбата почвата се валира..

Грижи през вегетацията.

При образуване на почвена кора същата се разрушава с ротационна брана.

Борбата с плевелите се осъществява с хербициди (агрифлан - преди сеитбата, которан или

котогард - след сеитбата, преди поникване) и механично чрез окопаване. При ефикасно действие на

хербицидите се извършват само 1-2 междуредови обработки.

Напояването на памука увеличава добива и удължава влакното. В нормални години се

извършват две поливки през юли-август, най-добре с дъждуване по 59-60 м3 на декар.

Растителна защита. Борбата с икономически важните болести (кореново гниене, бактериоза,

вертицилийно увяхване) се води чрез третиране на семената От неприятелите важни са листни въшки

и трипсове, борбата срещу които се води чрез пръскане с инсектициди.

За подтискане на растежа и ускоряване на узряването се използват растежни регулатори,

наречени ретарданти (обикновено флордимекс).

71

При закъснение на вегетацията и ускоряване зреенето се прави и т.н. дефолиация

(обезлистване) чрез третиране с магнезиев хлорид или контактен хербицид във фаза разпукване на 1-2

кутийка.

Прибиране на реколтата

Извършва се ръчно или механизирано. Прибирането с памукокомбайн става на два етапа.

Първата беритба започва, когато 60-70% от кутийките са разпукнати, а втората - след разпукване на

останалите. С комбайните се прибират 85 до 90% от реколтата на памука, а остатъкът се дообира

ръчно.

ЛЕН

Разпространение и използване

Ленът се отглежда в три направления: маслодаен (за масло), вклакнодаен (за вклакна от

стъблата) и междинен.

Лененото влакно и получените от него тъкани са здрави и красиви. Освен в бита лененото

влакно се използва за технически изделия. От семената се поучава ленено масло, което се използва за

производство на безири, лакове и бои.

Ленът е култура на по-северния прохладен климат (Полша, Белорусия, Северна Европа). В

България се отглеждаха само около 50-60 х. декара лен, главно във високите полета на Софийско и

Пернишко и край северното Черноморие. Добивът на сухи влакна е около 200 кг, но при добри

условия са възможни добиви от 300-500 кг.

Ботанични особености и биологични изисквания

Кореновата система се състои от главен корени и странични разклонения, но е слабо развита

(главно в повърхностните 20-25 см)-

Стъблото на влакнодайният лен е високо 80-140 см, неразклонено и тънко (0.5-1 мм).

Влакнодайният лен е растение на умерения и прохладен климат. Семената започват да никнат

при 2-3°С и поникналите растения могат да

72

издържат на слани и ниски температури от минус 4-5°С. До цъфтеж се развива най-добре в прохладен

климат с чести превалявания и температури 15-18°С, при които условия стъблото става по-тънко и

нежно.

Поради слабо развитата си коренова система ленът изисква почви със среден механичен

състав, но богати на лесно усвоими хранителни вещества.

Технология на отглеждане

Предшественици. Най-добри предшественици на лена са многогодишните треви. У нас на

високите полета след картофи, ечемик или овес. Не понася сеитба след себе си, тъй като настъпва

"уморяване" на почвата вследствие развитие на гъбни болести и натрупване на токсични вещества. На

едно и също място може да се засява след 4-5 години.

Подготовка па почвата е стандартна за ранните пролетни култури в зависимост от

предшественика. Много важно е в момента на сеитбата почвата да бъде добре разработена, изравнена,

чиста от плевели и с рохкава повърхност, за да може да се извърши качествена сеитба.

Поради слабата си коренова система ленът се тори с лесно достъпни торове - добре разложен

оборски тор и минерални торове. Ориентировъчни норми са 8-10 кг N и 10-12 кг К2О на декар.

Семената трябва да бъдат чисти от кускута и да са от едрата фракция. Непосредствено преди

сеитбата те се обеззаразяват срещу гъбни болести (фузариум, полиспора и др.) с подходящи

препарати. Сеитбата започва при затопляне на почвата на 7-8°С, което за високите полета и

предбалканските райони е през април. Засява се със специални тесноредови сеялки (7-7.5 см.) и

дълбочина 2-3 см. със сеитбена норма 14-16 кг семена на декар (2500-3000 семена на м ). Така се

получава много гъст посев с тънки и нежни стъбла.

Ленът пониква бавно и страда ако се появи кора или заплевеляване. Почвената кора се

разрушава с ротационна брана, а борбата с плевелите се води с третиране с хербициди при височина

на растенията 10-15 см. При нужда се

73

води борба против неприятелите по културата (ленени бълхи и трипс) и болести.

Влакнодайният лен се прибира във фаза ранна жълта зрялост Растенията се изскубват с

леноскубачка или ръчно, разстилат се на земята, за да изсъхнат, след което се събират на снопчета с

леносъбирателна машина и превозват на площадка, където се обезсеменяват със специална машина, а

стъблата се доставят за преработка в ленена фабрика.

КОНОП

Използване и разпространение

Конопът се отглежда за влакното на стъблата, което е много грубо но здраво и не гние при

навлажняване. Използва се за направа на въжета, чували, бризенти и др. Късото влакно се използва за

пълнене на мебели, а остатъка за направа на плоскости на мебелната промишленост. Семената са

богати на лесно изсъхващо масло, което се използва за лакове, бои , брезенти и др.

У нас конопът се отглежда на около 50 х. декара предимно на богати наносни почви (край

Дунав, Марица, Тунджа и др.).

Ботанични и биологични особености

Конопът е разделнополово двудомно едногодишно растение. Мъжките растения са по-тънки и

нежни и се наричат бял коноп, а женските - чер коноп.

Кореновата система се състои от слабо развит вретеновиден корен, който достига до 40-50 см,

и странични разклонения в слоя до 20 см.

Стъблата в зависимост от типа и условията на отглеждане са високи от 150 до 300 см и дебели

0-5-3 см..Обикновено са неразклонени и в основата вдървенени. Мъжките растения са по-тънки и

съдържат по-качествено влакно. Елементарните (единични) влакна са дълги около 20 см. Рандеманът

на сурово влакно е около 15%.

Конопът е взискателен към почва. Развива се най-добре на богати наносни почви или

пресушени блатни почви по поречията на реките.

74

Конопът е по-топлолюбиво растение от лена. Никне дружно и бързо при 8-10°С, но започва да

пониква още при 2-3°С. Младите растения издържат понижение на температурата до минус 5-6°С.

Конопът е влаголюбиво растение, като нуждата от вода е най-голяма в периода на

бутонизация и цъфтеж.

Технология на отглеждане

Предшественици. Най-добре е конопът за се засява в специални сеитбообръщения след

многогодишни треви (люцерна) и окопни култури (царевица, цвекло). След люцерна може да се

отглежда няколко години след себе си като монокултура.

Подготовка на почвата. След люцерна, обикновено след втората коситба, се извършва плитка

обработка на 7-8 см, за да се отрежат кореновите шийки на люцерната. Няколко седмици по-късно се

преорава на 20-25 см и при поява на плевели през есента се култивира. Рано напролет почвата се

бранува и култивира с брануване. След окопни култури почвата се изорава през есента и през

пролетта обработката е същата.

Торене. Конопът се нуждае от големи количества лесно усвоими хранителни вещества.

Реагира много добре на торене с угнил оборски тор, но се тори главно с минерални торове. Като

ориентировъчни се приемат норми от порядъка на 18-20 кг N, 12-14 кг Р205 и 8-10 кг К20.

Сеитба. Използват се семена от едрата фракция, чисти на синя китка и с висока кълняемост.

Сеитбата се извършва рано напролет, през първата половина на март в Южна България и във втората

половина на същия месец в Северна България. Засява се п ри междуредово разстояние 10-12 см, на

дълбочина 3-4 см и със сеитбена норма 10-12 кг семе на декар (500-600 семена на м2).

Грижи през вегетацията. Преди поникване почвената кора се разбива с ротационна брана.

След поникването конопът расте бързо, заглушава плевелите и обикновено няма нужда от борба с тях.

Срещу неприятели (конопен червей,

75

конопена бълха, царевичен стъблопробивач и др. :се използват подходящи инсектициди. Рядко се

налага борба с болести (бяло гниене и петна по листата).

ТЮТЮН

Тютюнът заедно с хмелът се отнася условно към т.н. група на вкусовите култури.

Разпространение и използване

Тютюнът се отглежда за листата, от които произвеждат различни тютюневи изделия - цигари,

пури, тютюн за лула, дъвчене и смъркане (емфие). От някой видове тютюн се получават никотинови

препарати, ябълчна и лимонена киселина.

Площта на тютюна в света е около 42 млн. декара и средният добив е около 146 кг на декар. У

нас в близкото минало площта на тютюна беше около 1 млн. декара. Главната част от него се пада на

ориенталския тютюн (около 855 х. декара) при среден добив 116 кг/декар). Едролистните тютюни от

типа Вирджиния заемат около 120 х. декара със среден добив около 140 кг, а тези от типа Барлей - 44

х. декара със среден добив около 150 кг/декар. Листата на трите типа тютюн се използват за

производство на различни типове цигари. Нашата страна заемаше първо място по производство на

тютюн и цигари на глава от населението.

Тютюнът заема само около 2.8% от обработваемата земя на страната, но икономическото

значение на културата е много голямо. За значителна част от населението в редица райони на

страната той е почти единствения поминък. Над 90% от произведения тютюн и цигари се изнасяха на

международния пазар.

Дребнолистият тютюн се отглежда предимно в полупланинските райони на плитки и бедни

почви, които са малко подходящи за други култури. Най-качествените тютюни се отглеждат на т.н.

"яки" делувиални скелетни почви в

подножието на Родопите). В равнините райони на по-богати почви се отглежда типа Вирджиния, а

Барлей се отглежда на богати почви при поливни условия.

Ботанични особености.

От тютюна се отглеждат два ботанични вида: обикновен тютюн (Nicotina Tabacum) и махорка

(N.rustica). У нас се отглежда само обикновения тютюн. Махорката е груболистен тютюн, който сега се

отглежда главно за производство на никотинови препарати.

Тютюнът е едногодишно тревисто растение. Кореновата му система е слаба и се състои от

главен корен със странични разклонения. Главният корен обикновено се прекъсва при ваденото на

разсада и основната част от корените се разполага на дълбочина до 20-30 см, но единични корени

достигат до 1-1.5 м.

Стъблото в зависимост от типа и сорта е високо от 50 до 200 см.

Големината и формата на листата зависят от типа и сорта на тютюна. По форма листата биват

овални, сърцевидни, елипсовидни и пр. На брой варират между 15 и 100 и са разположени

спираловидно.

За качеството на тютюна се съди по външните признаци и свойства на листата.

Висококачествените тютюни имат тънки листа с нежна нерватура. Грубо накъдрените листа, с дебела

нерватура са нискокачествени. Ароматичността на листата е най- важния признак за качеството. Най-

ароматични са горните листа, а с най-ниско качество са листата в основата на стъблото.

Цветовете са събрани в съцветие (китка) на върха на стъблото, а плодовете са кутийки, в които

има до 5000 семена, които не съдържат никотин.

Опияняващото действие на тютюна се дължи на никотиновото съдържание (0.2 до 3%).

Вкусовите качества на тютюна се подобряват от съдържанието на разтворими въглехидрати (захари) и

влошават от съдържанието на белтъчини. Смолите и етеричните масла обуславят аромата на тютюна.

77

У нас са районирани голям брой сортове по райони и микрорайони, в които се произвежда

тютюн със специфични качества.

Биологични изисквания

Температурни изисквания. Тютюнът е топлолюбиво растение, което изиска за растежа си

минимум 12-15°С и загива от слани и температури под -1°С. Оптималната температура за растеж и

развитие е около 25°С. Изисква обилно слънчево греене за натрупване на повече захари и етерични

масла.

Почви. Изискванията към почвата са много специфични. Ориенталскияат тютюн развива

високо качество в подножието на планините на леки, скелетни, оцедливи и топли почви. Растенията

не растат буйно, но от тях се получава качествен ароматичен тютюн. Едролистните тютюни изискват

по-богати почви (черноземи, алувиално-ливадни почви и др.)

Влага. Поради отглеждането от разсад изискванията на младите растения към влага са големи.

Повече влага е необходима за прихващане след разсаждане и за вкореняване. Едролистните тютюни,

осолено Барлея изискват повече влага.

Технология на отглеждане

Предшественици. Ориенталският тютюн в типичните тютюневи райони се отглежда след

зимни житни култури или като монокултура. Той понася добре засаждане след себе си до 4-5 години.

Не е взискателен към предшественици, но трябва да се избягва засаждане след видове от семейство

картофови (домати, патладжан, пипер и картофи).

Обработка на почвата. След прибиране на предшествениците се прави дълбока оран на 20-25

см, а на плитки почви -15-18 см. На наклонени терени оранта се прави през пролетта по

хоризонталите. През пролетта преди засаждането почвите се култивират или преорават плитко 1-2

пъти с брануване.

Торене. На бедните почви тютюнът реагира добре на торене с прегорял оборски тор и

минерални торове. Ориенталският тютюн се тори с ниски норми

78

- до 5-6 кг N и 6-8 кг Р2О5 на декар. За типа Вирджиния и особено за Барлей нормите са по-високи - по

10-12 кг N и Р2О5.

Производство на разсад. Тютюнът има дълъг вегетационен периоди за да узрее и се прибере

качествена реколта е необходимо да се отглежда чрез предварително произведен разсад.

Разсадопроизводството се налага и от много дребните семена, нежните кълнове, бавния начален

растеж и големите изисквания на младите растения към влага и хранителни вещества. Производството

на разсад е високо квалифицирана дейност и изисква подготвени хора и различни култивационни

съоръжения - оранжерии, парници, закрити и открити лехи.

Сеитбата на семената за разсад се извършва в първата половина на март. Грижите за разсада

се състоят в ежедневно поливане, плевене, подхранване, проветряване,борба с болести и неприятели

и пр. Разсадът е готов след 45-60 дни.

Разсаждане. Оптимални условия за разсаждане настъпват, когато температурата на почвата на

10 см достигне 12°С. Разсаждането се извършва ръчно или с разсадопосадъчна машина от края на

април до края на май. Междуредовите разстояния, гъстотата в реда и броят на растенията на декар

зависят от типа на тютюна. Дребнолистните тютюни от типа басма се разсаждат на разстояние между

редовете 30-40 см и 6-10 см в реда (25-30 х. растения на декар). За типа башибали тези данни са

съответно 50-60 см х 10-15 см и 15 х. растения. Едролистните тютюни от типа Барлей се засаждат на

80-100 см х 40-50 см (2-2.5 х. растения).

Грижи през вегетацията

След разсаждането растенията преминават през критичен период от около 10 дни, през което

време кореновата система се възстановява и е необходимо поливане. След това през 10-12 дни се

правят плитки окопавания. Броят на окопаванията може да се редуцира чрез приложението на

хербициди. Ориенталският тютюн обикновено не се полива, типа Вирджиния в зависимост

79

от почвата и условията на годината се полива 2-3 пъти, а типа Барлея се полива 6-8 пъти с по 50-60

м"' на декар.

Растителна защита. Тютюнът страда от много болести (пръстеновидна некроза, мана,

мозайка и пр.) Най-опасна е пръстеновидната некроза (бронзовост), която е вирусна болест и се

пренася от трипсове. Борбата се води срещу преносителите чрез пръскане с инсектициди.

Кършенето на съцветията и премахване на филизите засилва развитието на кореновата

система, увеличава и изравнява размера на листата и подобрява качеството им. Вместо филизене

може да се използват химически средства, които подтискат образуването на филизи (малеинов

хидразид).

Беритба и преработка на тютюна

Беритба. Листата се формират и узряват последователно от основата към върха. Беритбата се

извършва ръчно на няколко пъти, рано сутрин поетажно. Берат се само листата достигнали

техническа зрялост (избистряне на цвета, огъване надолу, лесна чупливост и лепливост). При всяка

беритба се откъсват по 4-5 листа. Сортът Барлей може да се прибира цялорастенийно.

Низане и сушене. Правилното сушене е от изключително значение за качеството на листата.

Набраните листа от ориенталския тютюн се нанизват на низи с игла и канап с дължина 2-3 м.

Сушенето става с различни съоръжения, най-често покрития от полиетилен. Вирджиния и Барлей се

сушат в специални сушилни с топъл въздух.

Манипулация. Изсушените листа късно наесен се подлагат на т.н. манипулация. Тя се състои в

сортиране на листата по беритби и оцветяване и балиране. Балите от 20-25 кг се предават на

изкупвателните организация. Качеството на тютюна и цените се оценяват от експерти.