1

Пловдив, 2014-2015 г.

2

СЪДЪРЖАНИЕ: Встъпителни думи……………………………………………………………………..5

Част I Християни ли сме ний, българите – или сме езичници, еретици и безбожни-ци?………………………………………………………………………………………..9 Предрождественско писъмце……………………………………………………...17 Честито Рождество Христово!……………………………………………………..20 Господи, благодаря ти!……………………………………………………………...21 Малко софистика относно празничната трапеза…………………………….....23 Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволе-ние!……………………………………………………………………………………...25 Яви ми се идея да се захвана с писането на нещо най-необходимо: на едно съвсем разбираемо, човечно помагало по философия на религията……...27 Философията, а наред с нея и автентичното учение за религията, могат да станат нещо като локомотив на същностната промяна в българското обра-зование изобщо……………………………………………………………………….34 А рождението на Исуса Христа, Помазаника, биде така..........................…..40 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим……………………………………...44 Тук ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която въз-намерявам да направя учебно помагало по религия……………………….....51 Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толко-ва близка на философията, именно религията………………………………...53 Да, има нужда да бъде написано едно кратко, понятно, простичко, човечно, разбираемо учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във фило-софията на вярата и религията"…………………………………………………..58 За пътя, проправян от Бога………………………………………………………...59 Истините на вярата и религията следва да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл – според съзнанията, мирогледа и ценностите на изпо-вядващите ги хора…………………………………………………………………...60

Част II Духът на всяка религия, нейната идея, същина, истина и правда са несъв-местими с всякакви форми на враждебност…………………………………….68 Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведе-ние във философията на вярата и религията“………………………………....79 Христос е главната опорна точка в живота на швейцарците………………...84 Въпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси……………………………………………..86

3

Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?……………………………………...95 Вярно ли е, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство?………………………………………………….....106 Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог……………………………………………………………………………………..113 Химнът на Любовта………………………………………………………………...120 Дали нашата човечност се влияе от паричното ни състояние?…………....124 Да не забравяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътворим!…………………………………..127 За да дойде раят на земята се иска едно нещо: да се откажем и да прокъл-нем толкова коварната свобода!………………………………………………...135 Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация в каквато сме всички ние, човеците – и ни е дал пример за следване……………………………....142 Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав ритуал" – ни каза един поувлякъл се нашенски европеец!……………………………….....148 Утринни разсъждения по всякакви въпроси, свързани предимно с богояв-ленския ритуал……………………………………………………………………...150 Честито Рождество Христово: трябва да се вярва в Правдата – в нея е Бог!………………………………………………………………………………….....156 Хладнокръвното убиване на човешки същества няма нищо общо с ценнос-тите на религията – каквато и да е тя…………………………………………...157 Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода – без да се замисляме за последствията?…………………………………….....158 Свободата има ред неудобства, които обаче трябва да понасяме някак по една причина: че въпреки всичко е най-висшето благо……………………...159

Част III Задочна дискусия с един отчайващо немислещ духовен кастрат………....162 Вярата в Бога омиротворява, облагородява и одухотворява съзнанията, душите на човеците………………………………………………………………...172 Доколкото сме свободни, дотолкова сме и човечни: несвободата е варварс-тво……………………………………………………………………………………..173 Наистина, а кои мразят до смърт нашата толкова свободолюбива Евро-па?……………………………………………………………………………………..182 Интересен казус, поставен от египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси…………………………………………………………………………………...184 На науката не й е по силите да решава въпросите на вярата, човечността и пр., научните обяснения на духовните неща са не само неуместни, но и нелепи………………………………………………………………………………...185 Защо аз НЕ СЪМ Charlie Hebdo?………………………………………………...191

4

Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна!……………………………………....193 Чудесно интервю с един мъдър човек, което заслужава да се прочете много внимателно…………………………………………………………………………..206 Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини…....209 Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойн-ство – ето това е истински важното……………………………………………..217 Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обе-динена от условното заглавие "Помагало по вяра"…………………………..226 Облогът на Паскал………………………………………………………………....229 Гледната точка за вярата на бесовщината, на духовната ощетеност, наре-чена комунизъм……………………………………………………………………..230 И ний сме дали пример на света!………………………………………………..233 За странностите на женската душа, за ползата от клюкарстването, за това как раждат... мъжете и за други такива смехории………………………….....234

Част IV Есе за човека, Бога и вярата, написано от един съвременен ученик на Фридрих Ницше……………………………………………………………………..246 Разсъждение около темата защо е толкова рисковано да се лъже, да се нарушава Божията заповед "Не лъжи, не лъжесвидетелствай!" ……….....254 Захващам се с редактирането и предпечата на тази нова моя книга, писана по празниците, а пък това е нещо като проект за корицата й……………....263 Не се отказвайте никога от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода – такава една саможертва не си заслужа-ва!……………………………………………………………………………………...264 Що всъщност е вярата?…………………………………………………………....266 Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, разцъфваща най-вече по отношение на духовните занимания……………………………..269 За Credo quia absurdum est на Тертулиан……………………………………...276 Истините са илюзии, относно които сме забравили че са илюзии………...279 Съблазнителността на разврата в епохата на култа към тялото и сексуал-ната революция……………………………………………………………………..282 Развратът………………………………………………………………………….....287 Ислямският Иисус – човек и пророк……………………………………………..290 Отчайващо смехотворно и скудоумно атеистично словоблудство………...295 Материализмът-атеизмът вярва в чудеса, многократно надвишаващи по мистичността си чудесата, в които вярват религиозните хора……………..303

5

Встъпителни думи

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Тия дни подготвих за печат новата книжка на сп. HUMANUS – списание за съвременно образова-ние и за подпомагане на личностно-то и духовното израстване на мла-дите – и днес-утре го изпращам в печатницата за да излезе и хартие-ното му издание. Същевременно, прехвърляйки се върху нова работа, а именно редактирането и подгот-вянето за печат на новата ми книга (тя носи заглавието Помагало по вяра и също беше писана тук, в блога) се натъкнах на интересен проблем, който искам да споделя тук. Мисля, че той е изключително важен – говори и показва много.

Знаете колко много в пос-ледните години се говори за качест-

вото на учебниците, които ползват (по-вярно – не ползват изобщо!) учени-ците в нашите училища; тази тема вече порядъчно се изтърка, спори се обикновено за глупости, примерно за това един, два, три или повече тряб-вало да бъдат задължителните учебници, кой трябвало да ги пише тия учебници, университетските професори или учителите и т.н. – но истински важните проблеми около тази тема изобщо не се и поставят даже. Време-ната, в които живеем, са съвършено други, ако преди 50-100 или повече години книгата и, респективно, учебникът, е бил основният извор на ин-формация, днес, в ерата на информационната революция, това съвсем не е така. Днешните млади хора съществуват потопени в колосален, не нео-бозрим океан от информация, разбира се, те най-вече трябва да привикнат да търсят, да намират и да боравят умело с потребните им сведения, из-хождайки най-вече от своите собствени индивидуални познавателни инте-реси и нужди. Разбира се, добрият учебник може да им помогне много в тази посока, понеже хората, имащи експертни познания в съответната област, могат да им поднесат в сбит вид най-нужното, онова, без което не може.

Но този подход само привидно помага, той всъщност много огра-ничава търсенията на младите – тика съзнанията им, така или иначе, в

6

„калъп”, в някакъв коловоз; разбира се, истинското е те сами да си търсят потребната им информация, вярно, това е много трудоемко, но пък този път е благословеният – това е път на творчеството, на откривателството, на свободата. Разбира се, може да има алтернативни учебници, които да са правени според различни изследователски или научни платформи, според разбиранията на различните научни школи и пр., това нещо особено в сфе-рата на "неточните", на хуманитарните науки, е особено важно и потребно. Но и това не решава проблема, напротив, усложнява го. Защото приучава младите към умствена или духовна ленивост, отнема им радостта, тръпката от търсенето, от творчеството, от изследването, от намирането, сиреч, погасява интереса им. И поражда неизбежната апатия. Младите в наше време предимно са отвратени от този начин на отношение, погасяващ тяхното естествено любопитство – и убиващ интереса им. Какво да се пра-ви, какъв е изходът?

Каквито и експерти да пишат учебниците, те пак ще подберат от безбрежния океан от информация нещичко, което е по техния вкус; те при това ще изхождат от своята власт да натрапват своя избор като меродавен или единствен, а това вече поражда ред неудобства. Примерно, обезсмис-ля полагането на каквито и да било усилия от страна на младите: всичко вече се знае, каквото трябва да бъде постигнато вече е постигнато, проб-лемите общо взето са решени, вие специално в тази област, тъй да се рече, сте направо излишни. От вас се иска просто да папагалствате. Да репродуцирате. Не да творите, а да повтаряте механично вече постигнато-то. Именно това, което се знае. Няма смисъл да си поставяте въпроси, щото всички отговори вече са дадени, всички въпроси при това отдавна са и били поставени. И така нататък. Е, какво да правим наистина в тази тол-кова неприятна ситуация?

Ще дам пример – за да изляза от областта на общото говорене или писането по общия проблем. Аз реших да напиша едно човечно, кратко, простичко, разбираемо помагало по вяра, което наистина да помага, да насочва младите в търсенията им в тази толкова особена духовна област, да провокира интереса им и т.н. Написах крайно провокационни текстове, задавах казуси, голяма част от които ми предложи самият живот, съвре-менността; примерно точно в този период се случи атентата в Париж, бяха рождественските празници, аз самият пък бях ангажиран като капак на всичко с доказване на своята личностна и преподавателска състоятелност, с основателността на иновативните си подходи и то не къде да е, а в… две съдебни дела, заведени от мен самия (!!!) и т.н. Това създаде една специ-фична атмосфера на подготвяното по такъв необичаен начин помагало, която въпреки всички рискове реших да съхраня – воден от убеждението си, че жизнената достоверност е най-значимо предимство, от което не бива да се отказваме. Получа се в крайна сметка една поредица от неверо-

7

ятно полемични и диаголични, дескусионни текстове, които, да се надява-ме, ще провокират интереса на младите, ще подпомогнат техните собстве-ни търсения в тъй интригуващата сфера на духовното.

Интересно е, че на моя призив и други хора да се включат в пра-венето на помагалото откликнаха няколко човека и предложиха свои текс-тове, с които го обогатиха значително. Разбира се, в тази област на вярата, на тълкуването на религиозните текстове, на църковния живот, на нравст-веното поучение от страна на духовни проповедници и духовни лица, както е известно, има изключително богата и необозрима литература, богословс-ка, историческа, апологетическа, каква ли не още. Ако се опита човек да направи някаква сводка на основните проблеми, обсъждани там, то ще се получи огромно съчинение, пълно с трудна за смилане информация, сиреч, ще се постигне точно обратния ефект: младите вместо да бъдат привлече-ни и приобщени към този род търсения ще бъдат неминуемо отблъснати.

Както именно отдавна е станало в сферата на другите науки, на научното познание като цяло. Е, аз още от самото начало изтъквах, че изобщо не се стремя към пълнота – та тя изначално е непостижима! – нито пък към всеобхватност. Както и да е, в крайна сметка затруднението ми е, че се получи текст (и то незавършен!) от повече от 300 страници, докато първоначалната ми идея беше помагалото по вяра да бъде пределно лако-нично, кратко, разбираемо, приятно за четене. И ето, сега аз от няколко дни си блъскам главата какво да правя. Изяви се тук следният общо взето нео-чакван проблем.

В пълният вариант има една непосредственост, спонтанност, пря-мота, диалогичност, пределна искреност, ей-такива неща, които са много потребни именно за пораждането на подходящата нагласа у душата на младите. Същевременно – понеже помагалото се писа направо в блога, в интернет – то неизбежно придоби характера на един "продукт", който е изключително близък до светоусещането на младите, намиращи се общо взето постоянно в същия този интернет, сиреч, в него има нещо, което е много близко до тяхната настройка. Е, какво да правя: с редактиране и със съкращения да изхвърля всичко онова, което именно е така близко до ман-талитета на младите ли? Нали по начало бях решил да изхвърля всичко "ненужно", да, ама ето, оказва се, че всичко онова, което изглежда ненужно, всъщност може да се окаже, че е най-нужното – и най-потребното! Ето че се видях в чудо, не мога да реша какво да правя, помъчих се доста време, изпаднах в нерешителност, накрая в съзнанието ми се оформи ето какъв изход:

Ами прост е този изход: ще направя два варианта на помагалото, пълен и съкратен. Според вкусовете на най-различните хора. Има някои, които, предполагам, ще бъдат съблазнени от краткостта, от яснотата, от пределната разбираемост. Други хора обаче, предполагам, ще поискат да

8

се потопят в онази творческа лаборатория, в която се роди самото това помагало, ще се постараят да извървят благодарение на него онзи път, по който създателите му вървяха, и това, да се надяваме, ще запали онзи така потребен и целебен пламък в душите им, който именно е и толкова благо-датен. Защото запали ли се този пламък, то истински важното вече е пос-тигнато. След това вече всеки може сам, с необходимата опитност, да се гмурка в огромния океан от най-разнообразна информация.

Сякаш нещата тук са напълно аналогични със ситуацията, която имаме когато човек се учи да плува: първо, разбира се, му се налага да почне да се упражнява в плувен басейн (това именно е помагалото), там усвоява някои похвати, необходими за оцеляването му в истинския безбре-жен океан или море, а едва след това, след като е натрупал известно само-чувствие, ще може да се гмурне в истински бурното море – или в толкова страховития океан (информационен, човешки, духовен, ценностен, идеен, какъв ли не още). Та затова именно открих и реших: ще направя два вари-анта на помагалото си. Пълен и кратък. Да може всеки да погледне и двата и сам да избере кое е по-полезното лично за него. И двата, разбира се, ще бъдат на разположение онлайн. Е, само краткия ще отпечатам в хартиено издание. Хем да се икономисва хартия, хем да имаме и други предимства. Това, мисля, е най-добре, е разумното решение на възникналия проблем.

Този подход съм го приложил (но несъзнавано, нерефлексивно, така да се рече) и в своята книга, носеща заглавието "Идеи за едно нова философия и стратегия на образованието в България". В нея вложих всичките си есета и статии, писани в продължителен период, години наред. Получи се огромен сборник, той може би е в повече от 600-700 страници. След това, разбира се, ми се наложи да преработя този огромен материал с оглед да създам нещо по-кратко, годно за практично ползване: получи се нещо като компендиум, сбито изложение, което вече издадох като книга, в хартиен вид. И книгата досега си съществува в двата варианта, единият обаче, пълният, е само онлайн. Е, сега вече съвсем съзнателно ще постъпя и тук точно по този начин. И проблемът се решава.

Има е едно трето, много аморфно "помагало", което вече включва всичко онова, което е достъпно в Мрежата, и не само в нея, но и в много хартиени книги, които липсват в Мрежата. Това вече е самият океан от безбрежна, необхватна информация, но той, знайно е, е за най-опитните плувци. Както летните площадки за плуване има и малко басейнче, те са за най-малките и неопитни деца, после има голям басейн, а накрая е вече самото море; който иска нека да плува и в него, нека да пори вълните му – стига да има кураж и сили. Та така е и тук, не само в тази духовна област, но и в сферата на обучението по какъвто и да било предмет. Нашите уче-ници не бива да се ограничават само до едното, до най-просто помагало, те трябва да имат достъп до всичко, до всичките варианти.

9

Нека всеки се занимава с каквото си иска, нека да чете каквото си иска, нека да се рови където си иска. Ние сме различни, имаме различни интереси и ценности, ето, това и предпоставя, че няма как всички да се обучаваме еднакво в различните познавателни области. Нека всеки да има така потребната ни свобода – това е нещото, което ни е така потребно, от което никога не бива да се отказваме. Защото този е верният път. Пътят на свободата е именно и най-благодатният...

Спирам дотук. Желая ви успехи и големи постижения във вашите пътешествия в областта на духа! Бъдете смели и търсете онова, което е подходящо, което задоволява нуждите именно на вашата душа! Не се от-казвайте, не си позволявайте да появявате малодушие. Само ония, които са дръзки личности, те именно много и ще постигнат.

И, за Бога, не бъдете послушни: послушанието е голям грях – за-щото се свежда до отказ от самия себе си! Ти самият си най-важният, от теб започва всичко, ето, повярвайте в това – и няма да съжалявате. Про-сешката скромност не ви отива: бъдете личности! Дързостта не е порок, противното обаче е слабост и малодушие. И то просто не ви отива. Бъдете себе си, не изневерявайте на себе си. И работете без да се жалите. И тога-ва много и ще постигнете!

Успехът няма да избяга само на всеотдайните, той ще се отдаде на ония, които не се щадят…

10

Част I

Християни ли сме ний, българите – или сме езичници, еретици и безбожници?

сряда, 24 декември 2014 г.

Поставям този въпрос неслучайно, а съвсем осъзнато, осмислено и нарочно: според мен това е важен въпрос, касаещ нашата духовна нацио-нална идентификация или, по-просто казано, разбирането ни за това какви сми всъщност ние, българите, каква е истината за нас самите. Да, какви сме, какво представляваме, колко струваме, каква е истината за нас самите – ето тези са най-важните въпроси, на които следва да си отговорим най-напред. Поставям ги сега, в тия предпразнични дни, ето, празнуваме, е, нека и да помислим по тях, аз предлагам, пък вие ако искате ме послушай-те, помислете, дайте заедно да помислим и да поговорим ако искате, ето тук, в блога; нека да обменим мисли и оценки, смятам, че си заслужава, че има смисъл да се мисли и разговаря по тия въпроси.

Първо как ний, българите, празнуваме тия дни? Ясно как, всички знаем как: с ядене, и то не просто с ядене, ами с плюскане, със страшна лакомия, с преяждане, с тъпкане, също и с пиене, и то не просто с пиене, а с препиване, с наливане до постигане на пълна безпаметност, до загуба на съзнанието, с оглед "да се отдадем цялостно на стихията на живота", както това се е правело някога в дионисиевските вакханалии и оргии, признайте си, нали точно така "празнуваме"? Да, така празнуваме, тази е самата исти-на, погледнете пълните с месища и с бутилки алкохол колички на "бедния народец" в хипермаркетите, какво показват те? (Вие, апропо, видели ли сте масов българин да се е отбил в книжарница и да си е купил книга?) Щом това за нас е празникът, щом в тия свети дни ние всъщност, фактически и

11

явно празнуваме не друго, а издръжливостта на собствените си търбуси (стомаси, шкембета, тумбаци), то това всичкото, мама му стара, все нещо показва, то все нещо говори и ни казва относно този най-важен въпрос: аджеба, какви сме, що представляваме, колко струваме, що чиним?

Втори признак, показващ какви сме: как се поздравяваме за праз-ниците. Забелязали ли сте по този пункт нещо показателно? Какво, при-мерно, пишем в коледните поздравителни картички? "Честита Коледа!", "Весело посрещане на Коледа!", нали така обикновено пишем? (Не че има нещо лошо във веселието бе, няма нищо лошо, но все пак има и други емоции на този свят освен пиянското "веселие", нали така?!) Значи "Коле-да" предимно празнуваме, и то непременно весело, нали?

А някой нещо да каже за "Рождество Христово"? Това е същинс-ка рядкост, "Коледа", "Коледа", "Коледа", отвсякъде това само чуваме и виждаме. И купища изображения на разните му там "Дядо Коледовци" ("Дя-до Мразовци" навремето ги наричаха таваришчите, комунистите де, за да отучат народа от дядо му Коледа!), а някой някъде да е видял изображение на раждането на Христос там, в оня исторически обор? Не, такова нещо у нас няма, ний сме напреднал народ, ний сме прогресивни хора, ний празну-ваме някакъв си "Дядо Коледа", който, видите ли, щял да ни донесе... пода-ръци! Тия пусти подаръци така са легнали на сърцето на простодушния наивен народец, че повече от това не може да бъде! Всички чакаме все подаръци: и бабите с пенсиите чакат паричен подарък от тъй щедрия пре-миер, и децата чакат подаръци от бабите и от дядовците си (които с пода-ръка, получен от тъй щедрия и добър наш премиер, дето уреди коледни надбавки за пенсионерите, сами ще купят подарък на своите внучета, а пък и бащите и майките чакат подаръци от своите щедри директори, на които са готови да цаливат ръцете само и само да им дадат по-високо... "диферен-цирано заплащане" или да благоволят да им отпуснат некакви премии – сфащате ли сега колко сме жалки всички ний с това чакане на някакви, каквито и да е, подаръци?!

Ний най-много от всичко на този свят обичаме подаръците, за по-дарък масовият нашенец е готов душицата да си продаде, стига да е по-тлъстичък тоз подарък; държим се като песовете, на които като им подх-върлиш по-тлъст кокал ще те обичат беззаветно за вечни времена. Жалка работа, тъпа работа е тази толкова уж "възвишена" история с това нашенс-ко жадно чакане на подаръци отнякъде, по възможност най-вече от така грижовната към нас, все едно че е наша "грижовна майка" държава, която, ако сме послушни, всекиму все по нещичко ще даде! Това чакане на пода-ръци, което, както виждате, вече сякаш е влязло в гена на народа ни, то се проповядва и на децата (и от учителките, и от мъдрите баби и майки, нали така всички казват на децата и на внуците си: "Ти слуша ли, мило, ти пос-лушен ли беше?", милото детенце казва сияещо: "Да, мила бабо и мамо, аз

12

бях много послушен, аз много слушкам!", а малоумната баба и майка, развълнувани сърдечно от туй признание, прегръщат милото детенце, което така добре е усвоило тази най-вредна за бъдещето му философия на послушанието, на примирението и на подлизурството, целуват обреченото като тях на недостойно и мизерно съществуване малко детенце и му дават дългоочаквания подарък – нали така става обикновено? Сфащате ли сега какво значат тия тъй трепетни моменти от нашето празнично битие, разби-рате ли сега какво те показват? Долавяте ли каква истината за нас самите те ни казват?

Е, ще кажете, „тоа па пише така щот ни завижда, щот той, по-неже сега е безработен, нема пари да купи подарък на децата си и зато-ва, от злоба, иска и нам да развали светлия празник”, нали това си помис-лихте? Е, аз го правя за друго, с добри основания и мотиви ви пиша тия неща, за ваше добро поемам този риск да ви кажа тия така горчиви истини, вероятно с оглед вашето поправяне ги казвам, щото има нещо много сбър-кано в ценностната ви система, драги ми утрепани отвсякъде труженици на комунизма и на посткомунизма; затова ви ги казвам тия неща, надеждата ми е да доловите, че така не бива да се живее, че така е недостойно да се живее! Аз ви ги казвам, пък вий дали ще ме разберете е отделна работа, ако щете ме мразете за това, че ви правя добро, то хора всекакви има, пълно е с идиоти наоколо – не зная дали сте го забелязали? Аз тия точно ги наричам "комуноиди", не е зле да се запитате и вие сами що сте: человеци или... комуноиди? Не е зле всеки човек да си постави този интересен въп-рос, не е зле всеки да се запита сам и сам да си отговори на него.

13

И така, какво всъщност празнуваме? Казахме вече как празнуваме, а според това кой как празнува това показва колко всъщност той и струва, нали така? Като личност имам предвид колко струва. Всеки струва толкова или повече според това какви ценности самият той има. Пълно е с духовни инвалиди у нас, пълно е у нас с материалисти, не зная това поне дали сте забелязали? Ето, според това кой как празнува си личи какъв е, дали е материалистична... свиня (или шопар), или пък, случайно, е все пак човек.

Сами си отговорете що сте и колко струвате, аз не ви познавам и сам не мога да отговоря на този въпрос вместо вас. Той вас само си и касае де. Макар че на хора като мен, които държим да бъдем човеци, да живеем предимно сред прасета в нашата голяма българска кочина не е много при-ятно, но какво да правим, такава, явно, ни е била съдбата – и ориста.

Я вижте тази справка и помислете малко вие лично какво празну-вате тия дни, ето ви потребната информация за размисъл: Коляда божич (Коледа) – бог, олицетворяващ зимното слънцестоене, слънцето младенец. Почитала се е на 22 декември, а сега на 6 януари. В негова чест са се правили маскирани игри, които се запазили и до днес. Справка: Боговете на славяните Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Сфанахте ли сега какво празнувате и колко според това струвате? Сфанахте ли вие какво сте: християни ли сте, езичници ли сте, еретици ли сте, атеисти, безбожници ли сте? Аз за себе си добре зная що съм, а вие за себе си знаете ли? Длъжни сте да имате свой отговор на този въпрос, той само вас касае и за вас има значение, истината за вас самите е онова, от което зависи много, да не кажа всичко.

Той касае вашата жизнена философия, вашето разбиране за жи-вота, отговора на това за какво си струва да живее човекът, какъв е смисъ-ла на живота за него и пр. А вие разбрали ли сте поне това, че ние самите, според това какво представляваме и как разбираме живота си, сами творим неговия смисъл?

Да, дали животът ни ще има или няма да има смисъл зависи само от нас самите, от никой друг! Това поне знаехте ли го? Няма кой тук да ви помогне, всичко зависи само от вас. Така мисли свободният човек. А вий, аджеба, свободни человеци ли сте – или сте просто "природни същества", именно, сте прости и ограничени, деградирали природни същества?

14

Спирам дотук. Доста въпроси ви поставих. Имате за какво да раз-мишлявате по време на празниците, нали? Хубава "домашна работа" ви поставих. Размишлявайте донасита, лошо няма. То може би тия празници са ни дадени за размисъл, за вглъбяване в тайните на живота ни, за търсе-не на смисъла, а не за... плюскане – знае ли се?! Ами ако пък е точно така?

Едни или повечето хора след празниците ще се оплакват от… пре-яждане, други пък ще се чувстват чисти, просветлени и одухотворени – защото са се отдали на търсене, на размисъл, на следване на светлината. Сами избирайте какво да стане с вас. Който иска, нека да бъде... лапащ и преяждащ шопар – или тресяща се от сланина дружелюбна свинка, свиня, ако е дама де (простете за натурализма, ама той в случая не е мой каприз, а се изисква от същината на самата работа!).

Е, може и всичко друго да бъдете, но това вече си зависи само от вас. Не ви съветвам да бъдете аскети, знам, че това не ви е по силите, но поне умерено одухотворени да бъдете можете, нали така? Не си мислете, че като пиша това, се преструвам, че самият аз съм едва ли не "безгрешен" или че съм много напреднал, не, не е така, и аз като вас съм податлив и на простотии, и на грехове, и аз често, като типичен българин, преяждам като идиот и като животно, тия неща и на мен са присъщи. Аз може би ги напи-сах не толкова обръщайки се към вас, а по-скоро към самия себе си, тъй че не ми се обиждайте, става ли така?

15

Хайде, хубави празници на всички ви желая! Истински да се пос-тараем да празнуваме тия наистина светли празници, в които можем да одухотворим и да просветлим живота си, да направим нещичко да се отър-сим от недъзите си, от злобата, от завистта, от простащината си, от наглос-тите си и т.н. Можем да бъде човеци и човечни, това не е толкова трудно, не е задължително да бъдем непременно животни, нали така? То животни-те, прочее, са много по-истински и чисти от нас, нека да не обиждаме жи-вотните като себе си наричаме „животни”, не е справедливо някак спрямо тях, животните, нали така? Те, горките, не могат да бъдат толкова опороче-ни като нас, за тях пороци, впрочем, няма, а пороци и извратености от какъв ли не род има само за нас, човеците.

Все пак не е лесно да си човек, но за сметка на това пък е толкова вдъхновяващо – нали така? Бъдете човеци! – ето само това да ви пожелая мисля си струва. И да ви отправя ето това свое пожелание в завършек, което отговаря на моите лични ценности, които, да допуснем, отговарят и на ценностите на моя народ (да се надяваме, но това, видяхме, съвсем не е сигурно, нали така?):

Вълнуващо, трепетно, благодатно и боговдъхновено посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на новата година желая на всички вас! Още малко информация за размисъл: Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянска-та религия са: Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене. Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие. Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лят-ното слънцестоене. Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се из-вършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците поня-

16

кога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърва-тите се символизира от кукла, наречена колед. Споменава се в коледни-те песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съ-държат магически заклинания – за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също "коляда". В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъ-щаващи плодородието.

17

Предрождественско писъмце

сряда, 24 декември 2014 г.

Решавам тази сутрин да напиша кратко писъмце до бившите си колеги от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил цели 14 години – и от което бях уволнен, изгонен и и едва ли не изритан с великолепен шут от неговата тъй мъдра директорка Стоянка Анастасова на 19 май, дни пре-ди празника на тружениците на културата и просветата; тя трепетно ми поднесе заповедта за уволнение един вид като неин сърдечен предпразни-чен подарък, тя тия спектакли ги умее, предполагам специално е мислила как по възможност по-унизително да ме уволни, как да е по-запомнящо се уволнението ми, е, успяла е да изобрети възможно най-ефектното уволне-ние!

И веднага след празника 24 май тя организира нарочна "оператив-ка", на която най-напред извести многострадалния "колектив" за уволнение-то ми, а пък тогава, в оня така вълнуващ момент част от "колектива", увле-чен от две-три най-бодри подлизурки на директорката, започнал, предста-вяте ли си, да... ръкопляска! Представяте ли си какво означава това?!

То значи много според мен, как да не се отблагодаря за случилото се в тази паметна за мен 2014-та година с ето това кратко предрождествен-ско и предновогодишно писъмце; аз съм човек, който държи да постави всичко на длъжната нравствена основа и дори висота; ето какво написах в туй поздравително писъмце:

18

До "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив Чрез директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова

Нещо като предрождественско послание

от "народния враг" Ангел Иванов Грънчаров, бивш преподавател по фило-

софия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Многоуважема госпожо Директор, Многоуважаеми колеги,

На път е да изтече паметната за мен (а надявам се и за вас) 2014-

та година. Тази вечер е Бъдни вечер, а утре е Рождество Христово. Просте-те за човешката ми слабост, но ми хрумна да Ви поздравя по повод на идването на този най-светъл празник. Ето какво в тази връзка искам да ви кажа:

Моето специфично послание не само към вас, но и към всички чи-татели на блога ми го написах току-що и го публикувах (вижте: Християни ли сме ний, българите – или сме езичници, еретици и безбожници?), ето, мисля, че не е зле и вие да го прочетете, може пък то да ви подбуди да се позамислите и вие върху поставените в него важни според мен пробле-ми. И така няма да ми се наложи да се повтарям, пък и ще мога да бъда съвсем лаконичен. Поздравлението, което отправям вам, е същото, няма нужда да променям нищо в него, ето го:

Вълнуващо, трепетно, благодатно и боговдъхновено посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на новата година желая на всички вас!

И ще добавя само ето това, понеже вие за мен сте все пак по-спе-циални, с повечето от вас сме работили много години заедно, та затова имам правото и дори дълга съвсем човешки да се обърна към вас ето как:

Колеги, съчувствам ви най-искрено и сърдечно за това, което сте принудени да понасяте, мили страдалци и търпеливци! Моята е ясна, аз се отървах, а на вас наистина много ви съчувствам. И за мълчанието, и за принудителното недостойнство, и за всичко – знайте, че за всичко ви раз-бирам и затова за нищо изобщо не ви коря. И за всичко ви прощавам, ако позволите да ви кажа и това.

Прощавам и на ония, които ръкопляскаха когато чуха от устата на директорката тъй радостната вест за моето обезглавяване, пардон, увол-нение, и на ония, които не ръкопляскаха тогава, ала не посмяха нищо друго да сторят и дружно, ала гузно си замълчаха. (Слава Богу, главата ми, въп-реки преживяното, все още е на раменете ми, явно Бог ме е съжалил за нещо и великодушно ми е отпуснал още дни, за което му благодаря!) Тия

19

позорни моменти са вече минало, колеги: благодаря ви все пак, простете, за проявената "колегиалност"!

Аз винаги съм казвал и то съвсем открито, че не подобава за чове-ка да бъде малодушен. Грозно е човек да бъде страхливец. Особено пък непростимо е ако е възпитател, учител на младежта. Щото малодушният учител, учителят, който си позволява да се държи малодушно, няма как да бъде иначе, за жалост, възпитава също малодушници; а пък страхливецът, ако е учител, поражда същите страхливци като него. Това го казвам по принцип, не по повод непременно на вас и на вашето поведение.

Но аз пак ще кажа: разбирам ви за всичко и за нищо не ви коря! Ние сме свободни и всеки сам, според разбиранията и ценностите си, ре-шава как да се държи, какво да прави, как да се отнася към нещата от жи-вота, които съдбата му поднася или сервира.

На колене да се живее обаче е все пак крайно неудобно, само то-ва ще допълня. Темата, както сами забелязвате, е благодатна, но се при-нуждавам да спра дотук – за да не се увлека още повече и да кажа нещо съвсем излишно. Простете ако съм ви обидил, не съм искал това, аз въпре-ки представите на мнозина от вас не съм зъл човек, напротив, добър човек, чини ми се, съм – ама знае ли се то?! Така се усещам, че съм добър, е и вам желая да сте добри, истински добри, за самите себе си, за най-близките си. И за младите, за учениците най-вече бъдете добри: щото сами знаете колко лоша, вредна най-вече за тях е образователната система, на която сте принудени тъй безропотно да служите.

Нека в идващата 2015 години заедно, с общи сили да можем да променим нещо в нея, щото така работите съвсем не вървят; вие това прекрасно го знаете, но пак си мълчите, понасяте, търпите, а така не бива да постъпва свободният, сиреч, достойният човек.

Нека да си пожелаем идващата 2015 година да бъде по-добра от изминалата 2014 година! Тя ще бъде такава каквато си я направим сами!

От нас, не от някой друг, зависи всичко! Всичко добро! С уважение: ваш бивш колега Ангел Грънчаров

Постскриптум: За малко да забравя: най-специални поздрави на моята бивша синдикална лидерка (и помощник-директорка на училището) г-жа Камелия Стоянова, която има такива неоценими, направо безценни заслуги за уволнението ми! И за моето тъй услужливо изключване от синдиката седмица преди това, което проправи пътя към уволнението ми.

Г-жо Стоянова, искам да Ви кажа и нещо друго, за мен е важно. Няколко пъти Ви писах и то съвсем публично, включително и на адвоката Ви писах, и то в хартиен вариант, ала Вие още, кой знае защо, мълчите:

20

пратете ми на имейла номера на банковата си сметка, за да Ви се издължа с парите, които се съгласих да Ви плащам заради "обидата", която по Ваша преценка съм Ви бил нанесъл – понеже се опитах да защитя своето човеш-ко достойнство. Моля, пратете най-сетне тази банкова сметка, щото не ща мен да изкарате виновен за това, че не ми давате възможност да Ви се издължа.

Всичко добро и Вам, Вие твърдите, че сте примерна християнка, хубаво, одухотворено посрещане на Рождество Христово и Вам! ЗАБЕЛЕЖКА: Към учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще се обърна със специал-но видеопослание, те за мен много специални! И затова тук не пожелах да смесвам нещата, към тях ще се обърна отделно...

Честито Рождество Христово!

четвъртък, 25 декември 2014 г.

Нека светлината на този велик празник освети живота ни!

21

Господи, благодаря ти!

четвъртък, 25 декември 2014 г.

Господи, благодаря ти...

Господи, благодаря ти, че когато всички ме оставят,

Ти не ме оставяш. Господи, благодаря ти,

че когато всички ме обичат, Ти не ме обичаш.

Господи, благодаря ти, че когато всички ме намразват,

Ти не ме намразваш. Господи, благодаря ти,

че когато много се забравям, Ти не ми прощаваш.

Господи, благодаря ти, че когато много си поискам,

Ти не ми го даваш Господи, благодаря ти,

че когато съм надменен,

22

Ти не ме познаваш. Господи, благодаря ти,

че когато с мене никой не говори, Ти насън ми шепнеш.

Господи, благодаря ти, че когато много се раздавам,

Ти не ми се сърдиш. Господи, благодаря ти,

че когато и за Теб се вземам, Ти ми се усмихваш.

Господи, благодаря ти, че когато за човек не ставам,

Ти във мене вярваш. Господи, благодаря ти,

за това, което имам. И прости ми, че не мога всичко да ти върна...

Господи, благодаря ти!

Иля Велчев

(Цитирано на страницата на Ognyan Minchev във Фейсбук)

23

Малко софистика относно празничната трапеза

четвъртък, 25 декември 2014 г.

За наказание на моето домочадие преди малко провъзгласих: щом не постихте по времето на постите, сега днес, за отмъщение, няма да ядете блажно, днес у нас няма да има пържоли, кюфтета, мезета, пуйка и пр. – защото не сте заслужили да ядете блажно! Ако бяхте постили, сега можеше и да ядете блажно, тогава щеше да има смисъл да се облажите, но щом не спазихте обичая да постите преди Рождество, ето, сега днес, когато всички ядат блажно, вие пък ще постите! :-) Освен това яденето на месо е вредно и води до кръвожадност и до агресия! :-)

Казвам тия справедливи думи на моите домашни хора, а те ме гледат така тъжно, че ето, може и да ги съжаля и да отстъпя от строгата си заповед. Която, впрочем, ми е и доста изгодна, щото аз, главата на семейс-твото, като капак на всичко съм безработен, доста съм зле с парите, увол-ниха ме и едва я караме. И то при положение, че аз изглежда нищо чудно да съм уникален човек: аз най-вероятно съм единственият в световната история човек, който с парите от обезщетението си за безработица издава не едно, а цели две списания (!!!), едното е сп. ИДЕИ, а другото е новото списание за съвременно образование и личностно развитие на младите, носещо името HUMANUS!

И затова днес у нас за ядене на никакви пържоли и дума не може да става. Затова именно днес ще постим. И ще се храним с най-благодат-на... духовна храна.

24

Чакай да спра да пиша повече, че ако горката ми съпруга види какво съм написал нищо чудно да грабне точилката и да ми отмъсти с нея по най-убедителния начин! То не само Сократ е страдал от зла жена, но и аз имам подобни проблеми, ала карай, да не задълбавам в тази толкова вълнуваща философите тема...

Хубав ден на всички!

25

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

четвъртък, 25 декември 2014 г.

[BG] Честито Рождество Христово! Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14) [DE] Segenswünsche zur Geburt des Herren! Ehre sei Gott in der Höhe und Frieden auf Erden und den Menschen ein Wohlgefallen! (Lukas 2:14) [EN] Best wishes for Christmas! Glory to God in the highest, and on earth peace, good will toward men! (Luke 2:14) [FR] Meilleurs voeux pour Noël! Gloire à Dieu dans les lieux très hauts, Et paix sur la terre parmi les hommes qu'il agrée! (Luke 2:14) [TR] Mutlu Noeller! En yücelerde Tanrı'ya yücelik olsun, Yeryüzünde O'nun hoşnut kaldığı insanlara Esenlik olsun! (Luka 2:14) [GR] Καλά Χριστούγεννα! ∆όξα ἐν ὑψίστοις Θεῷ καὶ ἐπὶ γῆς εἰρήνη ἐν ἀνθρώποις εὐδοκία! (Λουκάς 2:14) [RU] С Рождеством Христовым! Слава в вышних Богу, и на земле мир, в человеках благоволение! (Лука 2:14)

26

[IT] I migliori auguri per Natale! Gloria a Dio ne’ luoghi altissimi, pace in terra fra gli uomini che gli gradisce! (Luca 2:14) [ES] Feliz Navidad! Gloria a Dios en las alturas, y en la tierra paz, buena voluntad para con los hombres! (Lucas 2:14) [NO] God jul! Ære være Gud i det høyeste, og fred på jorden blant mennesker Gud har glede i! [Lat] Felix Nativitatis! Gloria in altissimis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis. (Lucas 2:14) [HU] Boldog Karácsonyt! ... Подготви: Hristo P. Berov Христо П. Беров Χρήστο Π. Μπέροβ (Германия)

27

Яви ми се идея да се захвана с писането на нещо най-необходимо: на едно съвсем разбираемо, човечно помагало по

философия на религията

четвъртък, 25 декември 2014 г.

"Поклонението на влъхвите", Андреа Мантеня (1431−1506)

Чувал съм от общо взето умен човек, философ, мой приятел, следното изказване, което ми се ще да използвам тук за начало, за повод на разсъждението си по една тема, която е много подходяща за днешния ден; вижте какво благоволи да ми каже веднъж един наистина многоучен и твърде образован мъж:

– Абе тази история за "раждането на Христос" е за народа, тя е за простолюдието, ний, умните хора не бива да се впечатляваме от нея – щото тя няма кой знае какъв смисъл. Първо, Бог по начало не може да се ражда, да се мисли за "раждането" на Бог е много тъпо нещо – щото Бог е вечно съществуващ, тъй че думата "раждане" по отношение на Бог е просто неуместна. За Бога няма нито раждане, нито смърт. Тия неща, раждането и смъртта, не важат за Бога. Но понеже простият народ не мисли, ето, тия зле скалъпени истории минават пред него, а и вероятно задоволяват някак-ви негови потребности. Но ний, образованите хора не бива да се впечатля-

28

ваме много-много от подобни приказки за немислещи. От друга страна е историческа истина, че такъв човек като Христос е имало, живял е такъв човек, дали е бил Бог е вече отделна работа. Между другото не виждам и някакъв особен смисъл в това на Бог да се налага да приема човешки об-лик, да се ражда, да живей сред хората и пр., но както и да е. Общо взето народът, понеже се нуждае от представи за онагледяване на някакви идеи, ето, нему разказват разни подобни истории, от които само простите, неуки-те хора се впечатляват. Ний обаче, учените, образованите хора, се дистан-цираме от подобни приказки, щото сме сериозни и мислещи хора и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала.

Такива неща съм чувал в различни варианти и от други учени, съ-що от претендиращи да са учени и многоучени даже хора. Вероятно подоб-ни мисли се въртят и във вашите глави, щото всички ний претендираме че сме учени и образовани, е, друг е въпросът, че образованието у нас е така калпаво и негодно, че и образоваността ни, вероятно, също е менте – както и всичко друго де, у нас общо взето всички неща са все ментета. Рядкост, нещо повече, същинско чудо е нас е да се срещне нещо, което не е менте, което е истинско.

И мислите ни вероятно по тази причина също са ментета. Тъй че нека да внимаваме мислите си. Всяка мисъл, колкото и претенциозна да е, би следвало да я подлагаме на осмисляне. Щот у нас е всеобщ табиет да имаме "мисли" без да си даваме труда изобщо да мислим. Голем тарикат-лък е това да имаш мисли, пък в същото време сам да не мислиш. И изоб-що дори да не искаш и да мислиш. Голема бабаитщина е това, абе нашенс-ка работа е това; знаете, че за нас невъзможни неща общо взето нема. Епа нема...

Вкратце, ако ми позволите, ще подложа на леко осмисляне горна-та теза. На съвсем лекичко осмисляне ще я подложа. С оглед да помогна поне малко на ония, които искат да постигнат истината по този важен въп-рос. Другояче казано, да постигнат смисъла на празника, наречен "Рождес-тво Христово". Има огромен смисъл в този празник, който явно не е по силите на всички. Но сме длъжни все пак да направим нещичко за да пос-тигнем колкото се може по-голяма част от него.

Бог по идея е нещо грандиозно – и непостижимо за човешкия ум. Умът няма тия сили да проумее що е Бог, но това, което умът не може, с лекота го постига тъй удивителната човешка душевна способност или сила – вярата. Как се поражда вярата е огромна тема, която тук не мога да поставям, щото ще ме отведе далеко. Аз, прочее, съм писал по този въп-рос, в този блог може да се намери едно есе за вярата, което съм писал на младини (на 25-26 години съм бил тогава), в моята дисертация, която беше на тема Учението за човека и формите на духа. Та там, пишейки за всич-ки духовни форми, в това число и за религията, разглеждам и що е това

29

вяра. (Има я публикувана тази дисертация под формата на книга, достъпна е и онлайн.) Който иска, който се интересува, нека да погледне – ако иска.

Та значи вярата с лекота постига великата, направо грандиозната по смисъла си идея за Бога. Според казаното, от само себе си се разбира, че тази истина за Бога, доставяна ни непосредствено от вярата, е неизра-зима с думи. Дотолкова, че да се опитваме да я изразим с думи е безна-деждно начинание – или намерение, или пожелание. Пълна невъзможност е да се каже с думи що е Бог. Е, може много неща да се кажат, но те ще са все недостатъчни. Няма как да изразят тази велика и толкова вдъхновява-ща истина за Бога. Която се постига тъй просто и то по един-единствен начин: чрез сърцето, чрез цялата душа, при максималния и тъй естествен интензитет на всички душевни сили на човека, другояче казано, чрез акти-виране на неговия дух.

Да, Бог е "нещо духовно", той затова и може да се постигне единс-твено чрез духа. Затова е ясно, че хората, на които духът е заспал, за които тази най-висша потенция е непозната, другояче казано, бездуховните хора просто няма как да постигнат нищичко за Бога, да се доближат до смисъла на тази велика дума. Казано иначе: или чувстваш с духа си, съвсем непос-редствено, що е Бог, или, ако това не се получава, нищо друго не може да ти помогне, тук никакви обяснения не помагат. Сърцето разбира що е Бог, душата разбира, духът на човека разбира, но всички тия неща трябва да бъдат активирани подобаващо. А това става чрез един естествено про-тичащ духовен процес, строго характерен за всеки човек, който общо взето не се влияе от образованието, от това, което наричаме образование. Иска се черпене, вкусване от ония духовни извори на общочовешката духов-ност и култура, та да се задвижи този процес във вътрешността на човека, в неговата душа и сърце. При някои хора се получава, при други – не.

Може би има и нещо като Божия благодат, изглежда сам Бог пра-ви нещичко за да даде на избрани от него хора оня подтик, без който нищо не може да се получи. Нещата, както виждате, доста се преплитат. Трудно е да бъдат разнищени – с оглед проумяването им. Но трябва да опитваме да постигнем невъзможното. "Блажени ония, които искат невъзможното" – пише в Светата Книга, в Свещеното Писание.

Между другото, четенето на Свещеното Писание, на Библията е такъв един директен път и начин за постигане на самата Истина за Бога, даден ни с благоволението на самия Бог. Това е една боговдъхновена книга. Една особена книга е Библията, заслужава си да се чете всеки ден. Чрез нея може да се общува с Бога най-непосредствено. Щото посредни-ците много често са негодни за тази толкова фина, деликатна духовна задача или мисия. А посредници са все човеци, на които "нищо човешко не им е чуждо", сиреч, все слаби като нас същества, именно това са разните му там проповедници, духовници, свещеници, йерарси, попове и пр., сред

30

които е същинска рядкост да се намери истински способен за мисията си и излъчващ автентична духовност човек. Обикновено излъчват нещо друго, да не казвам сега какво излъчват повечето наши "духовни лица".

Ний можем да кажем, примерно, че Бог е съвършен, че Бог е "пъл-но съвършенство". Човекът е несъвършен, но Бог е изцяло съвършен. Що е съвършеното се опитайте сами да проумеете. Тук, в нашия толкова несъ-вършен материален свят няма съвършени неща. Или има? Да, има неща, удивителни в целесъобразността и съвършенството си. Примерно човешко-то тяло е нещо такова. Всяко живо същество, всеки жив организъм удивля-ва със съвършенството си. А може би тия неща са просто нещо като "отпе-чатъци" на Божието съвършенство: щото само съвършеното може да поражда нещо толкова съвършено!

Знаете, че човешките творения, колкото и да са красиви, велики и лъскави (примерно, един прецизно и с вкус направен таблет на Apple или една лека кола на Мерцедес) изобщо не могат да се мерят по съвършенст-во с онова съвършенство, което откриваме, примерно, в "устройството" на една най-проста буболечка! Или на един червей. Или на едно едноклетъч-но. Това все нещо говори. Явно щом тук, в нашия свят, намираме толкова убедителни следи на Божието съвършенство – Бог по идея е Творец на всичко съществуващо – няма начин да не съществува "онова", което тия следи ги е оставило.

Бог също така е носител на една най-велика, абсолютна, транс-цендентна Мъдрост, с която изобщо не може да се мери човешката мъд-рост, на един Висш Разум, с когото изобщо не може да се мери нашият тъй слаб човешки разум и т.н. Бог, разбира се, е и безсмъртен, това от себе си се разбира, Бог е вечно съществуващ, бидейки пълно съвършенство, за Бог такова нещо като смърт е съвсем немислимо. За Бога няма нито начало, нито край. За нас, човеците, има, за Него няма.

Човешката душа обаче, бидейки Божия искра, също няма как да умре – или да загасне. Това, което важи за материалното, е невалидно за духовното. Духовно и материално са противоположности. Ний живеем в един предимно материален свят, в който обаче са налице много от белези-те на Божията мъдрост, на Божието съвършенство – и затова този наш земен свят е толкова красив, одухотворен, целесъобразно устроен, вълну-ващ и пр.

И ето, съществуващите религии не са нищо друго освен опити чо-векът да намери път към Бога, да общува с Бога, да се свърже с Бога. Вероятно и Бог желае да се намира в отношения със своето най-свидно, да предположим, творение, каквото е човекът. Тъй че религиите са нещо двус-транно породено. Бог си използва избрани от него човеци – пророци и пр. – чрез които да каже нещо на нас, човеците. Щото няма как да се яви сам пред нас тук, в цялото си великолепие и пр. Апропо, Бог като нещо изцяло

31

духовно, като "духовна сила", като "енергия", като Свръхдуховност, като Свръхбитие или като Абсолютно Битие по начало е "невидим за очите", той може да бъде усетен само чрез духа.

Тъй че е много глупаво да искаме да видим с очите си... Бог. Няма как да стане това. Друг е начинът за възприемане на Бога, за встъпване в контакт с Него: чрез духа. Духовното може да бъде постигнато само от дух – не някак иначе. Затуй някои хора, дето са устроени така, че вярват само на очите си (дотам, че и на своя ум изобщо не вярват!) изпадат в такова голя-мо затруднение когато искат "да видят" Бог. Човешката глупост е доста разпространена сред нас, човеците. Що е дух е друга голяма тема, по която аз сега тук не мога да се разпростирам изобщо – щото ще ме отведе нада-леко.

И тъй, по необходимост Бог и човекът са си необходими, трябва да осъществяват контакт. Бог обаче, разбирайки добре човешката немощ, търси най-подходящите начини малко по малко да ни се открие. Прави го твърде умело. Той ни е оставил достатъчно знаци за Себе си, но от нас се иска просто умение да ги разчетем. Има много свидетелства, стига да не сме слепи, нито глухи. Пълно е обаче наоколо не само с глупци, но и със слепци за духовното, пълно е и с много глухи за духовното хора.

В Библията са описани по великолепен и най-убедителен начин всички тия опити Бог да ни се открие, да общува с нас, да ни помага и пр. Цялата тази история на отношенията на Бог и човека се нарича Свещена история – като се тръгне още от сътворяването на човека, та до ден дне-шен. Е, раждането на Христос е такъв един най-грандиозен по смисъла си опит Бог да ни даде цялата истина за Себе си.

Представяте ли си колко грандиозно е това: самият Бог се вижда принуден да приеме човешки образ и да се яви на човеците непосредстве-но!!! Е, ражда се Христос – Богочовек, сиреч и Бог, и човек. Най-човечният Бог – и човекът, у Когото Божественото е така очевидно! И е толкова човеч-но, впрочем! И знаете как протичат това общуване на Бог в лицето на Хрис-тос непосредствено с нас, с човеците. Нали все сме искали дистанцията ни с Бог да бъде скъсена, нали все сме искали да видим Бог с очи, ето, Бог е откликнал, явил ни се е, вече е видим и с очите, в човешки вид. Какъв въл-нуващ момент, Бог е вече тук, сред нас, сред човеците, ходи като нас по тази същата греховна земя!

Знаете какво произлязло от това, нали знаете? Знаете, как да не знаете! Човеците разпнали, убили своя Бог! Е, самия Бог да убият не могат, но убили Христос – Божият Син! Това са все истории, пълни с огромен човешки и духовен смисъл. И които се налага да бъдат тълкувани най-ста-рателно. Трябва много да се чете, трябва по подходящия начин на се чете Светото Писание. Иска се опит в това нелеко занимание, което е изпитание за духовните сили на човека. Бог постоянно ни изпитва и по този начин ни

32

помага да ставаме по-силни. И по-одухотворени. И по-човечни да сме ни помага нашият тъй велик Създател.

Е, някои хора са така умни, че почват, без да си дават сметка как-во говорят, да пелтечат ето такива глупости: не Бог създаде човека, а, напротив, човекът създаде… "бог"! Бог ний самите, човеците, сме си го били "изфантазирали". И не Бог бил наш Творец, а ний, човеците, сме би-ли… творци на Бога! Всичко демек било наопаки на истинското. Има и та-къв човешки рефлекс – да правим всичко наопаки на длъжното. На истинс-кото. Ний, българите, сме чути-прочути в тази посока. На истината казваме, че е лъжа, на лъжата – че е истина. На доброто казваме че е зло, а на злото – че е добро. Българският инат е непостижим от ума и всеобхватен. Бъл-гарската бесовщина – също...

Спирам дотук. Каквото успях да кажа, казах го – стига толкова. Признавам си, като пишех този текст, ми хрумна следната мисъл, ще я споделя, да видим как ще се възприеме.

Аз отдавна имам намерение да пиша книга с условно наименова-ние Философия на религията. Привлича ме тази област, искам по един най-близък до човека, по един най-човечен начин да кажа ония неща, които сам съм постигнал по този път – в своето търсене на истината за Бога. Та сега обаче ми хрумна, че се налага да седна поне да опитам да напиша нещо като учебно помагало по философия на религията. И ето, това, което току-що написах, нека да е нещо като въведение в тази тема. Дойде ми тази мисъл съвсем спонтанно, не зная как. Подходящ е днешният ден да ми дойде такава една мисъл, нали така? Днес е Рождество Христово, празник е, ето, мен пък ме осени такава една щура мисъл: да напиша по един най-човечен начин едно кратко учебно помагало по философия на религията. И да го предложа след това на Министерството, щото знаете, че отдавна само се говори, че трябва да се въведе такъв един предмет, ала все било имало причини да не се въведе. Една от причините е тази, че не било има-ло подходящи учебници за такъв един предмет. Е, аз ще поработя и ще опитам да направя едно такова учебно помагало.

Без това съм "безработен", какво пък ми пречи да опитам да на-пиша едно такова помагало? Ще го напиша, само Бог да ми дава здраве и духовна сила, останалото ще се уреди. Та ето такава една хубава мисъл ми се яви тази сутрин, сигурно това не е случайно, знае ли се? Благодарен съм, че ми се яви тази мисъл, щото тия дни, да си призная, се бях отдал на безделничене. И сп. ИДЕИ го подготвих и дадох за печат, а новият брой на сп. HUMANUS вече излезе от печат. И последната си книга завърших и издадох, това е книгата ми със заглавие Изкуството да си учител, и ето, дойде пауза, в която аз с нищо особено не се занимавах, освен да поддър-жам блога си.

33

А тази сутрин ми се яви идея да се захвана с писането на нещо, за което отдавна имах намерение, ала едва ли щях скоро (или изобщо някога) да започна. Днес "случайно" пък, виждате, дори и го започнах. Явно не е съвсем случайно това, е, ще видим.

Хубав ден ви желая! Честито Рождество Христово на всички! Дори и на тия, които "не виждали кой знае какъв смисъл" в този празник, на вас особено много честитя празника! Търсете смисъла, това, че в даден момент не го виждате, не го долавяте, изобщо не ви дава основание да си мислите, че този смисъл не съществува. Той не съществува, ама само за вас, а ина-че вероятно си съществува – и от вас се иска просто да направите нужното да стигнете до него. Този смисъл трябва да се роди във вашето собствено съзнание, ето тук е загадката, коренът на проблема, разбирате ли ме? Който иска, нему и ще се даде, който търси, той и ще намери, който хлопа, нему и ще да се отвори…

Е, успех ви желая в тия ваши търсения! Благословени да сте!

34

Философията, а наред с нея и автентичното учение за религия-та, могат да станат нещо като локомотив на същностната про-

мяна в българското образование изобщо

петък, 26 декември 2014 г.

Вчера, на първия ден на големия празник Рождество Христово в главата ми се роди идеята да се захвана да напиша едно учебно помагало по вяра и религия, в него на един най-човешкия и разбираем език да разка-жа някои потребни неща, които пък от своя страна да подбудят младите да си съставят свое лично разбиране за религията, в частност и на християнс-кото учение (виж: Яви ми се идея да се захвана с писането на нещо най-необходи-мо: на едно съвсем разбираемо, човечно помагало по "Фи-лософия на религията"). Понеже добре познавам себе си, тази сутрин решавам да зарежа всички други работи, с които съм се захванал напосле-дък и да почна да следвам идеята си, да започвам да пиша по така опреде-лената тема, понеже добре зная, че ако не започна работата си веднага, ако не се увлека от нея, ако я отложа за „по-нататък” е много възможно в един момент съвсем да я зарежа, да забравя и идеята, и работата си.

Казват, че желязото трябва да се кове докато е горещо, ето, по абсолютно същия начин стоят нещата и в областта на писането. А наисти-на, според моето разбиране, едно такова помагало може да се разработи, с Божията помощ, естествено, за броени дни, за няколко седмици. Освен това мен в случая ме вдъхновява и нещо друго: това помагало да бъде още

35

по-различно дори в сравнение с това, което аз самият съм правил в тази посока, щото, въпреки скромността си, тук мога с право да подхвърля, че макар моето учебно помагало, да речем, по предмета Етика, носещо загла-вието Изкуството да се живее (и подзаглавие Етика на достойнството; апропо, и помагалото ми по философия, носещо заглавието Лаборатория по философия – и подзаглавие Книга за опитващите се да разбират – също е пример в тази същата посока) да е много различно в сравнение с всичко друго, което е писано някога в тази област, на мен сега ми се ще да надмина дори и него тъкмо в най-ценното, за което си струва да се работи, а именно новаторството, творческия, съвременния подход в общуването с младите, и то тъкмо в тъй специфичната духовна област. Ще направя тук, налага се, едно необходимо разяснение.

Трябва да се преосмисли самото понятие или самата същина от-носно това какво е това нещо, наричано "учебно помагало". Знаете у нас напоследък колко много се шуми около варварския "научен" жаргон, на който са написани общо взето всички учебници и учебни помагала у нас, между другото този проблем сега излиза в най-остра форма на преден план, но аз съм го осъзнал преди много години, и не само това, а с напис-ването и публикуването на цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в нашите училища философски дисциплини съм и рабо-тил много за решаването му. Знаете, че в областта на философията псев-донаучният и също така псевдофилософският начин на нищонеказващо "професорско" изразяване е особено напреднал и разцъфтял, е, за преодо-ляването му в областта на философските дисциплини се налагаше да бъдат предприети екстрени мерки.

Разбира се, в тази област има и други постижения, примерно, мно-го в тази посока направи проф. С.Герджиков с написаните от него и издаде-ни от неговото издателство учебници и помагала, не ща тук да се предста-вям като "първооткривател", такава една мания ми е съвсем чужда, нещо повече, признавам, че работата и постиженията на проф. Герджиков ме импулсираха да се захвана и аз нещичко да направя в същата посока. Но в тази изключително фина област на по-ефективните интимни и духовни въздействия върху съзнанията на младите в сферата на философията (и т.н. хуманитаристика като цяло) трябваше нещата да бъдат преосмислени дотам, че направо да се стигне до поставянето на основите на една всъщ-ност нова методологическа парадигма, която да отговаря на нуждите на съвременността, на времето, в което живеем. Трябваше да се разделим без капчица жал с някои най-овехтели и негодни представи на т.н. тради-ция, които в наше време са пример не просто на анахронизъм, но и на нескривана ретроградност.

Обикновено се счита, че в учебниците и помагалата на младите трябва да им се даде най-необходимата "информация" относно това кое е

36

правилно да се мисли в съответната област, кое именно е "общоприето-то" и дори един вид "обективното". Сиреч, да им се сервират някакви без-лични и сухи сведения за това как "трябва да се мисли" по тия въпроси – ако искаме да мислим именно "правилно". Да, но има едно лекичко неудоб-ство: в тази тъкмо сфера свободата на мисълта трябва да е абсолютна, тук всеки има пълното право да мисли както си иска, както сам намира за добре, как тогава да можем да си позволяваме лукса да набиваме в главите на младите "единствената правилна и научна истина"?!

Пък има и нещо друго, вече съвсем опасно: дали пък няма вместо да им помогнем да станат самостоятелно и критично мислещи личности всъщност да ги натикаме в тресавището на безличността, на несамосто-ятелността и пр. Смята се, че тия т.н. помагала и учебници са нещо като патерици или проходилки, които били необходими докато краката на мла-дите са неукрепнали да правят свои стъпки в съответната област; о, благо-дарим за загрижеността, би следвало да кажат младите, но нашите крака са твърде силни и не ни трябват чак такива грижи, именно ползването на па-терици, проходилки, дори инвалидни колички и т.н.! Между другото, и на-пълно здрав човек ако привикне да бъде превозван постоянно с инвалидна количка, в един момент може и да се отучи от ходенето!

Та значи налага се да се мисли по нов начин относно тия т.н. "по-магала за правилно мислене", с оглед да не направим така, че да превър-нем младите, съзнателно или не, в умствени или мисловни... инвалиди. То май точно така се получава когато, примерно, наперени даскалици с огро-мен натиск успяват да научат младите да се държат като превъзходни папагалчета, примерно, да рецитират чужди мисли – и в същото време да не могат да изкажат нито една своя, собствена, оригинална или поне лична мисъл. Да, точно така се получава на практика, това поне не сте ли го разб-рали все още?

За да го разберете, ще го кажа пределно откровено: господства-щата система от представи за "правилното" в образователната сфера у нас доведе дотам, че точно в това отношение, именно що се касае до разви-тостта на способността за самостоятелно и критично мислене, ог-ромната част от младите у нас наистина са нещо като първокласни умстве-ни инвалиди. Нима и тази констатация няма да принуди инстанциите да се обезпокоят поне малко?

Някои твърдят, че "управляващите" съзнателно искали да постиг-нат точно този ефект – щото немислещото и несвободно природонаселение по-лесно се поддавало на манипулации, на дресировка, на потискане, на използване за всякакви цели и т.н. Аз не вярвам чак толкова дълбоко-конспиративен да е замисълът на тия наши управляващи: изглежда го правят само заради вярност спрямо инерцията – и също така от глупост, от отдаденост на немисленето. Просто времената се промениха, а нашите

37

представи си останаха все същите – затуй така неадекватно се държим в коренно променилата се духовна ситуация.

Аз обаче ще се абстрахирам от тази тъй важна тема за да се със-редоточа върху това, което ме интересува в случая: учебните помагала, учебниците трябва да се пишат така, че да оставят огромен простор за разгръщане на способността за самостоятелно и критично мислене и раз-биране у младите хора. Те трябва само да провокират тази способност и да създават всички необходими условия за насърчаването й. Учителите също трябва да се държат подобаващо, не да бъдат "ментори", чието "обективно мнение" е задължително, напротив, те следва да бъдат само партньори на младите в търсенето на истината по нелеките въпроси, нищо повече. И помагалата, и учителите трябва единствено да работят за това щото мла-дите да се чувстват ентусиазирани за своите си търсения, съмнения, коп-нежи по истината и т.н. Другояче казано, на младите не бива да им пречим (като им поднасяме наготово, като им сервираме в сдъвкан вид "цялата истина"!), напротив, трябва да направим нужното те да се почувстват до такава степен разкрепостени, че сами да предприемат тъй възхитителните си пътешествия из прекрасното царство на духа, истината и свобо-дата.

Доколко в рамките на господстващата система от представи неща-та са изцяло опорочени ще дам два примера. Първият е този невероятен абсурд, за жалост взет от самия живот, от тъй жалката ни действителност: наскоро овладени от бюрократично усърдие администратори стигнаха дотам да провокират и организират нещо като бунт на "примерни ученици" срещу... самата свобода (!), да, тия ученици бяха насърчени да искат отст-раняването ми от длъжността преподавател по философия и по гражданско образование в едно пловдивско училище най-вече затова защото не съм им бил наредил да учат по един-единствен учебник (!), а съм им предложил сами да избират, всеки сам за себе си, по кой учебник да учат! В крайна сметка аз за това и бях уволнен от училището и изхвърлен от системата – по причина на това, че съм мислел по-различно, именно новаторски; бях уволнен заради това, че съм си вършел работата както трябва, съвремен-но, според изискванията на времето, в което живеем и т.н.

Вторият пример е не по-малко потресаващ и е съвсем актуален: на самия министър на образованието и науката проф. Т. Танев поискаха оставката тия дни само защото си е позволил пред ученици да изкаже ми-съл, провокираща ги към тъй потребната преоценка на някои ужасно дъл-боко вкоренени догми! Толкова по този въпрос, казаното е предостатъчно.

И така, аз в своето вчера започнато помагало по религия ще се опитам да подходя пределно новаторски, сиреч, изцяло различно. Предим-но ще поставям въпроси – и доколкото изказвам някакви тези, те ще бъдат представени в изключително провокативна, импулсираща дискусиите фор-

38

ма. Да, ще изказвам "крайни" тези, пораждащи нуждата от осмисляне и преоценка на господстващите представи. Ще правя, с две думи казано, само истински потребното…

У нас, впрочем, спрямо религията и вярата се е установило от де-сетилетия едно така коварно безразличие, една пределна масова индифе-рентност, гарнирана напоследък с прекомерни дози лицемерие. Да, за религията у нас се говори безкрайно повърхностно, без да се навлиза в безценните й духовни съдържания; за сметка на това е налице едно отвра-тително в лицемерието си патетично медийно празнословие, което по-скоро отблъсква младите от религията и вярата, отколкото да ги подтиква да се приобщят към нея. Затова и с тях по тия въпроси трябва да се разговаря пределно искрено, по човешки начин – като при това задължително им се оставя огромно пространство за това те самостоятелно да се упражняват и да правят своите изстрадани стъпки в тази така различна, но за сметка на това безкрайно вълнуваща духовна сфера. Бездуховният човек – а, за жалост, такъв е господстващият тип на т.н. масов човек на нашето време – всъщност е обезчовечен и безчувствен към духовното човек; ето в тази посока трябва да се положат най-големите усилия.

Трябва да се направи нужното щото поголовното безразличие, тъй коварната индиферентност към духовното да бъдат разклатени, да бъдат помръднати – и в гнилостното екзистенциално тресавище, в което пребива-ва нашият съвременник, да се появят движения, които са предвестници на живота. На духовния живот, който може да импулсира активността на човешките същества в преосмислянето на тяхната фундаментална нагласа към живота изобщо. Именно с оглед са се разклати и тъй ужасната потъна-лост на съвременниците ни в тресавището на дребнавите и суетни грижи на деня, в стихията на алчното консуматорство, в отдадеността на ефи-мерните пагубни илюзии на господстващия материализъм, на войнства-щия атеизъм, на безкрайно арогантната бездуховност и простащина на чалга-културата, на ментетата от всякакъв вид и род.

Ще поставям в една жива поредица теми и проблеми, които не мо-гат да оставят безразличен нито един, камо ли пък млад човек; знаем, че младите са млади доколкото се намират във времето на един най-интензи-вен духовен кипеж, във време на оформяне на техните духовни и ценност-ни устои. Точно в това време на кипящата младост е същинско престъпле-ние училището да не работи за задоволяване на техните интелектуални, личностни, духовни и чисто човешки нужди. А то точно така става в дейст-вителност – училището бяга и се крие тъкмо от ония най-горещи проблеми и нужди на младите от самоидентификация, от духовно и личностно само-определяне. И вместо това се мъчи да ги занимава с неща, които от тяхна, пък и от една по-принципна гледна точка са ако не изцяло излишни, то са поне не чак толкова необходими.

39

Да, нужно е да се установи съвършено нова духовна парадигма на общуването с младите в училище, която може да даде тласъка на една така потребна ни духовна революция. Философията, а наред с нея и автентичната учение за религията, могат да станат нещо като локомотив на промяната в българското образование изобщо. Защото какво е автентична-та философия ако не една най-понятна теория на човечността и на свобо-долюбието?! А до какво се свеждат духовните нужди на младите в наше време – ами до съвсем същото, разбира се, та младите са най-жадни за повече човечност и за автентична свобода!

Религията, особено Христовата, може да изиграе огромна роля в тази същата посока. Неслучайно е казано от Спасителя: "Познайте Исти-ната защото Истината ще ви направи свободни!", да, без истината за човека и Бога няма автентична свобода, свободата без нея се превръщат в нещо като непостижим блян. Младите трябва да бъдат подпомогнати реши-телно в заякчаването на своите духовни устои – и за тази голяма цел всич-ки средства са разрешени. Е, ще се опитам да направя нещичко в тази посока, желанието и намерението ми се такива, пък да видим какво ще бъде отсъдено да постигна. То винаги истинското е в търсенето, в стреме-жа, в желанието, има ли го него, останалото вече си идва само.

Да си пожелаем на добър път по нелекия път, по който поемаме, драги читателю на това пишещо се сега пред очите ти помагало по духов-ност, по което решавам все по-определено да работя онази настойчивост, която е свидетелство за това, че човек се е захванал с нещо истинско – и дълбоко потребно. Щом го имаме това чувство, значи всичко е наред, а посоката е правилната!

Иска се само кураж, и него го имаме, тогава какво още чакаме, ами не тръгваме към тъй мамещите хоризонти на духа?!

40

А рождението на Исуса Христа, Помазаника, биде така...

събота, 27 декември 2014 г.

Из: Светото евангелие от Матея 1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника} биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух. 1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изло-жи, намисли да я напусне тайно. 1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух. 1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. 1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: 1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас). 1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; 1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

...

41

2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. 2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. 2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги раз-питваше, где трябваше да се роди Христос. 2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез про-рока: - 2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил" 2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях време-то, когато се е явила звездата. 2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се покло-ня. 2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. 2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

42

2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, ливан и смирна.

2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна. 2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иоси-фа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби. 2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет, 2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Госпо-да чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си". 2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците. 2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: - 2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече". 2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва: 2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

43

2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни, 2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне рече-ното чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

44

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим

събота, 27 декември 2014 г.

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда, Йоан Златоуст; Тема: Бог и неговите дела (Същинско богословие)

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар

Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на из-ток, и дойдохме да му се поклоним. Евангелие от Матей, 2 глава, 1-2 стихове

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да

изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи – казват те – че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата

45

на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосни-чество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се пока-зал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета – Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.

"Поклонението на влъхвите", Йеронимус Бош (1450 - 1516)

На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Зада-чата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при

46

раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонение-то на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслу-жат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действител-но, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност – персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преми-нат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат! И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пеще-рата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тога-ва какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърка-ност, да пристъпим сега към разрешение на въпросите. Да започнем с

47

Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда – обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание. Че тя била необикнове-на звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ... Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път1.

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защо-то в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особе-но пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят. ... Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се яви-ла не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувст-вителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оп-равдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот2, да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на

1 Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове. 2 Йоан Златоуст има предвид постановленията на старозаветния Закон.

48

това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна, да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персий-ците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

"Поклонението на влъхвите", Джото (1450 – 1516)

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеи-те, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона3, също така, както със самарянката4 и

3 Вж. книгата на Йона. 4 Вж. разговора на Исус със самарянката в Евангелието от Йоан 4 глава.

49

с ханаанката5. Заради това е и казано: "Ниневийските мъже ще се явят на Съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост." (Мат. 12:41,42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повяр-вали и на голямото.

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикнове-ния си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез анге-ла6; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеите7. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгоре8, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил. И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пътеводител, за дългия път и при

5 Някои размишления върху проблема, но в друг контекст, могат да се на-мерят в изложението ми за постмодерната мисъл. (Виж докладите от семи-нарите на ХАРТА) 6 "А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих. 7 Вж. книгата на Ездра, 1 глава, 1-3 стихове. 8 Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.

50

това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откро-вение от ангела и свидетелство от пророка.

Текстът е откъс от Беседа шеста от Тълкувание на Евангелието от

Матей, изд. София 1937 год., Подбор и бележки: Тодор Велчев

51

Тук ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която възнамерявам да направя учебно помагало по религия

събота, 27 декември 2014 г.

Реших – за да са ми под ръка – да събера на едно място всички текстове на "религиозна тема" от последните дни, те заедно образуват нещо като малък цикъл, който, както знаете, възнамерявам да продължа, щото, както вече ви известих, тия дни ми се яви или се роди идея да опитам да напиша една поредица от текстове за вярата в Бога – с оглед да се получи нещо като "учебно помагало" по философия на религията, или прос-то по вяра и религия; в него да изложа в провокативна, предразполагаща към самостоятелно осмисляне форма своето разбиране по всичките тия толкова значими въпроси. Ето по-долу можете да видите какво се получава до този момент, имам твърдото намерение всеки ден да пиша по едно есе, с оглед да успея в тия празнични дни да свърша една полезна работа: все пак къде е доказано, че празниците следва да бъдат за празно провежда-не на времето, откъде-накъде празниците да са време за безделничене?!

Ще добавям тук всяко ново есе от поредицата, та да се натрупа потребния "матр`ьял", от който след това чрез редактиране, подреждане и съкращаване може да се получи тъй необходимата ни книжка. Впрочем, ако някой е напреднал в тази област, именно разбирането на религията и на вярата, може да се включи в реализацията на идеята за написване на тако-

52

ва помагало, ето, приканвам го да помогне, било с някакво предложение за проблем или тема, било с написан от него самия текст (и по този начин той може да ми стане съавтор, това ще бъде чудесно, не държа само аз да съм авторът!), било по какъвто друг начин сам избере или поиска (примерно, на някои няма какво да попречи да се захванат с хуленето ми, с оплюване, за да спазят добрия нашенски обичай, не им пречи да почнат прочувствено да викат "О, от тая твоята нищо няма да излезе, некадърнико, зарежи, остави, това са пълни глупости, малоумнико!", а вижте как хубаво се получава, има хора за всичко, запретвайте ръкави да хулите!

Както и да е, аз предложих, който иска да сътрудничи по някакъв начин да заповяда, а аз да се захващам с писането на поредното си есе, че и тази сутрин закъснях, занимавах се с какво ли не друго, не не с това, което е най-важното; ето и списъка досега написаните неща:

…….

53

Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията

събота, 27 декември 2014 г.

Правя всичко възможно да се организирам според моя стереотип, според навиците си – с оглед да това да мога да изпълня обещанието си в тия празнични дни да заработя усилено по моята, така да се рече, "идея-фикс" относно най-скоростно написване на едно съвсем човечно, разбира-емо, подходящо за младите въведение в проблемите на т.н. "философия на религията"; ето, даже направих и това нещо, без което работите, добре зная, няма да потръгнат: Тук ще ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която възнамерявам да направя учебно помагало по религия. Да, но... като се порових малко да търся информация по тъй избраната тема, се оказа, както сами добре знаете, че има цял океан, страшно много текстове, на какви ли не езици, за всеки според предпочита-нията, и то писани от хора напреднали, специалисти, от богослови, от отци на църквата, от православни и всякакви други мислители, изследвачи и прочие!

И, застанал на крайчеца на тази бездна се запитах: хей, човече, ти дали не обезумяваш като си се пленил тъй много от идеята и ти нещичко да напишеш по тази безкрайна тема, по която толкова много е писано, по която едва ли има нещо, което да не е казано, по която едва ли нещо ново може изобщо да се каже?! Поспри се, остави, не си губи напразно времето, нищо кой знае какво не можеш да направиш, още повече че, признай си, ти се

54

доста непосветен, не си напреднал така както други, остави, зарежи; има откъде да четат ония, които искат нещичко да научат и за вярата в Бога, и за религията, и за философията на религията, и за църквите, и за всичко!

Неизбежно в главата ми се появи тази крайно обезсърчаваща, са-ми забелязвате това, мисъл: наистина, има ли смисъл да се опитвам не-щичко и аз да кажа след като вече толкова много е писано, а и всеки ден се пишат нови и нови неща?! При това има и хора, дето само с това се зани-мават, има хора-специалисти от тази област, има хора опитни, вещи, имен-но разни проповедници, има също и богослови, духовни дейци, какви ли не експерти има, откъде-накъде ти, човече, си взел да се изхвърляш, че си бил могъл нещичко да напишеш?! Не, остави, глупава работа е тази, явно нещо не си наред, щом се захвана да правиш своето прословуто "учебно помага-ло по... вяра"?! Личи си, че си доста изостанал, тая област може да ти изг-лежда близка, да имаш желание нещичко да напишеш, но преди това тряб-ва много да си чел, да си напреднал, даже и Светото Писание не си проу-чил както следва – това пък например ми го повтаря комай всеки ден един нашенец, живеещ в Австралия, който даже ми и достави всички варианти на български превод на Библията с поръката да чета, да уча всеки ден, щото, по неговото възприятие, бил съм много изостанал в тази област, което, прочее, си е самата истина; аз наистина много съм изостанал точно в тази област, така е, за това изобщо не споря – и нямам никакви претенции.

Да, изобщо не се смятам за многоучен в сферата на "религиозна-нието" и вероучението, човек в крайна сметка не може всичко да знае, във всички области да е вещ, опитен, учен и т.н. Да, всичко човек не може да знае и не бива да се стреми към такова едно "многознайство" и "всичкоз-найство", нали знаете колко много са смешни ония, които страдат от такъв един недъг, именно от претенцията, че от всичко разбират; опазил ме Бог и аз да стана като тях! А дали не съм на път не само да стана като тях, ами и да ги изпреваря в това така разпространено заболяване? Да, щото то си е направо заболяване, и то доста тежко, при това душевно, да, това е пси-хично отклонение, да го наречем така, имам предвид упоменатата претен-ция за "многознайство" и "всичкознайство".

Е, дано не съм прозвучал така, но аз със своето "изхвърляне" че не ми пречи да опитам да напиша нещичко съвсем не съм искал да се пра-вя на някакъв презрян многознайко (от типа на бай ви Вучкова, примерно: ох, какъв кошмар е това да станеш като него, да речем!). Между другото едно е да претендираш, че "всичко знаеш", съвсем различно е, примерно, да имаш самочувствието, че "от всичко" разбираш. Има неща, за които е задължително да имаш разбиране, стига да искаш да си човек: няма как да се спасиш от тази задача, примерно, да имаш свое разбиране за това, примерно, "що е Бог" или какво е вярата за човека.

55

Знание и разбиране са твърде различни неща. Да разбираш озна-чава да постигаш смисъла, да, някакъв свой смисъл, разбирането е крайно субективно, то съответства на твоите духовни потребности, на твоето ниво на духовно развитие, на развитието на твоята личност: всеки нещо и някак разбира, е, някои разбират дадени неща така, че бие на очи, че тяхното разбиране всъщност е не-разбиране, да, неразбиране, но ето, думата сама говори: не-разбиране; значи има някакво разбиране, пък макар и да е един вид изкривено, неверно, неадекватно и пр.; то в някакъв смисъл и с думата не-знание на пръв поглед положението сякаш е същото, но там, в областта на знанието, нещата се категорични: или знаеш, или не знаеш, трето не се допуска. Докато сферата на разбирането е пределно широка, нещата могат да бъдат разбирани всякак, по безброй начини, включително към дадени неща можем да се отнасяме с неразбиране, което означава, че сме много далеч от постигането на техния автентичен смисъл, разбираме ги, но съв-сем изкривено и неверно.

Примерно оня, който дръзне да каже "Няма Бог!", той едва ли е положил достатъчно усилия да си проясни, да постигне смисъла на тъй грандиозната идея за Бога. Неговото "разбиране" за Бога е всъщност "не-разбиране", този човек не разбира, претенцията му, че разбира, е изцяло неоснователна, но той може да си изживее целия живот с измамното усе-щане, че "всичко е разбрал". Хора всякакви, нека да има и такива, тяхна си работа какви са, само все пак нека такива хора на мен да не ми се месят, да не се опитват и мен да заразят със своето неразбиране. Между другото, не зная дали сте го усетили, но тъкмо най-неразбиращите имат претенция-та, че най-много разбират, такива нямат никакви съмнения в "правотата" на разбирането си: колкото повече разбираш, толкова повече се колебаеш, че по верен начин разбираш, тия, които не се колебаят и не се съмняват, които не познават съмненията и колебанията, те са към категорията на неразби-ращите; аз обичам да ги наричам такива хора "коне с капаци" – дори не просто коне, а с капаци непременно!

Има обаче и неща, за които ний сякаш нищичко не можем да зна-ем: и това най-вече са т.н. духовни неща, сред които Бог е на първото, стоящото на най-високото място. Тия неща, казахме, са отвъд областта на знанието, сиреч, са извън прерогативите на ума, на разсъдъка: това, което може да се знае, се узнава чрез умствено усилие, сферата на знанието и сферата на ума (разсъдъка, интелекта, някои и разума отнасят към тази сфера, без да са се потрудили да разберат какво, собствено, е разумът) общо взето съвпадат изцяло; е, можем да имаме известни познания и зна-ния и за собствените си... разбирания, но общо взето умът не може да проумее духовните неща, просто не му стигат силите за това, недостатъчен му е потенциалът. Духовните области, каквито са тези на религията, фило-софия, изкуството са области, в които приоритет има не голото знание, те

56

не са области за чисто разсъдъчни упражнения и еквилибристики, те са сфери на чистото разбиране. В тези сфери огромно значение има тълку-ването на смисъла, ония процедури, които ни позволяват да се доберем до верния, до точния, до адекватния смисъл (като тук критериите за точ-ност, адекватност и пр. са особени, специални, различни).

Херменевтиката (от гр. ερµηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ“) е именно теорията и умението за интерпретиране на текстове с оглед пос-тигането на смисъла им, с оглед разбирането им. Тези умения съвсем не бива да се бъркат с уменията, които са необходими за добиване на знания, затова тук и думата "обяснение" е неподходяща: има неща, които можем прекрасно да разбираме, ала не можем да ги обясним по никой начин. Те именно се разбират един вид непосредствено, със сърцето, смисълът им се открива само по този начин. Общо взетото сферата на разбирането се отнася тъкмо до необяснимите неща, тъй че ако някой, да речем, очаква да му бъде обяснено и то понятно "що е Бог", такъв човек, бидейки, между другото, нещо като духовен кастрат, като капак на всичко явно е и идиот, явно е и глупак (а сигурно е и нахалник, и мерзавец, щото тия неща обикно-вено си вървят всичките в комплект).

Е, според казаното имам ли аз право да се опитам да изразя свое-то собствено разбиране за вярата, за Бога и за религията, без да имам претенциите, че "всичко зная", че съм вещ, че съм специалист в тази об-ласт? Вероятно да, особено след като, какво вече многократно заявих, моето намерение е не да представя моето разбиране за "единствено пра-вилно", а идеята ми е просто чрез изложението на моето разбиране да дам някакъв подтик и на други хора да поработят върху своите собствени раз-бирания за същите тези толкова вдъхновяващи "предмети". При това тряб-ва да се знае и признава категорично, че в тази духовна област имаме пълна свобода, всеки сам следва да се погрижи за своите си разбирания, никой тук не може да му се меси, да му налага каквото и да било, всеки има пълните права да мисли каквото си иска и да разбира нещата както си иска.

Но това, между другото, съвсем не пречи да разговаряме за всич-ките тия неща, да споделяме разбиранията си, да съотнасяме, да съизмер-ваме своите разбирания. Така разбрана, моята задача е спомогна да се породи такъв един необходим разговор, в който повече хора да бъдат им-пулсирани да положат дължимите грижи за изявяването на своите собстве-ни разбирания. Нищо повече от това не ща, това за мен е предостатъчно.

Освен това аз имам несъмнен опит в духовните занимания, тъй като повече от 30 години само това съм правил, общувайки с младите в качеството си на преподавател по философия. И ми се ще да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на филосо-фията, именно религията. Не крия, че за мен това е едно голямо предизви-кателство. Невероятно интересно за мен е такова едно предизвикателство.

57

Като философ не мога да се откажа от тази съблазън. Философски да се погледне на всичките тия въпроси на вярата в Бога и религията е една отколешна и то най-интересна философска тема, нещо повече, това е цяла една област на философията. Аз, няма да скрия, нямам никакви претенции да се изявявам в тази област като богослов, като проповедник или пък като... "агитатор", не ща никого в нещо да убеждавам; аз искам само едно нещо: да помогна на повече хора да се замислят по-сериозно върху тези проблеми. Това ми стига, като философ не мога да искам нищо повече.

Много философи това вече са го правили. Е, нищо не ми пречи и аз да опитам. Интересно ми е да видя какво ще се получи. Не ща да отне-мам ничия област, има място тук за всички, и за богословите, и за пропо-ведниците, и за "войнстващите атеисти", и за всички други има много място. Да се дискутира, да се разговаря разгорещено по тия пределно човешки въпроси е чудесно, ето, като философ се блазня от мисълта, че мога с нещичко да спомогна за появата на такъв един наистина необходим и поле-зен разговор. В училище, ако един ден такъв предмет се въведе, то според съвременните разбирания за обучение в духовната област нещата не могат да се свеждат до нищо друго освен до насърчаването такива едни най-не-обходими и полезни обсъждания, разговори, дискусии. Е, в тази посока аз имам известни умения, умея да предизвиквам подобни разговори, ето, с написването на това свое помагало ще се постарая да допринеса нещичко и в тази посока.

Понеже ми се налага да прекъсна подетото разсъждение (налага ми се да се захвана с друга работа), прекъсвам ненадейно текста си тук, тия дни ще продължа. Хубав ден ви желая! Възползвайте се от предложе-нието ми да се включите по някакъв начин в подготовката на това помагало, в написването на тази поредица, мисля, че заедно можем да постигнем значително повече – пък и интересът ни в тази посока трябва да е общ.

Хайде чао, тръгвам на далечен път с автомобил, като се върна, ще продължим...

58

Да, има нужда да бъде написано едно кратко, понятно, простич-ко, човечно, разбираемо учебно помагало с примерно заглавие

"Въведение във философията на вярата и религията"

събота, 27 декември 2014 г.

Понеже тия дни се захванах с първите стъпки по реализацията на една доста щура идея, именно да пиша едно най-кратичко, понятно, прос-тичко, човечно, разбираемо и т.н. учебно помагало с примерно заглавие Въведение във философията на вярата и религията, като се порових в океана на писанията по тия проблеми, установих следното:

Толкова много е писано по всичките тия въпроси, че целият този океан от литература, от текстове, вместо да помага на младите да се ори-ентират и да навлязат в проблемите, води до точно обратния резултат, именно отблъсква ги, плаши ги, защото на човек явно няма да му стигне цял живот само да прелисти тия всичките писания, камо ли да ги прочете, камо ли пък да ги осмисли или разбере. И по тази причина въпреки плани-ните от писания и текстове се поражда една напълно безнадеждна ситуа-ция, по-безнадеждна от тази ако нищичко да не беше писано по тия въпро-си: стигнало се е до прекаляване, до пресищане с писания, до нещо като "удавяне", стигнало се е до пълна невъзможност човек сам да се ориентира и да открие истински потребното, стойностното, да отдели "зърното от плявата" и пр.

И ето, че точно по тази причина явно, оказва се, има голяма нужда или потребност от написването на едно, както казах вече, най-кратичко,

59

понятно, простичко, човечно, разбираемо и т.н. учебно помагало с пример-но заглавие Въведение във философията на вярата и религията.

С което да се опитам да помогна на младите, но и не само на тях, щото има прекалено много и уж възрастни и зрели хора, които са по-зле от децата в тази посока, нищичко или не разбират, или пък са изпаднали в пълно безразличие, в пълна безнадеждност, в най-коварно празно самом-нение, в крайна сметка в тотално отчаяние по повод на духовните неща и въпроси.

Които са така важни, които всъщност са тъкмо най-важното...

За пътя, проправян от Бога

неделя, 28 декември 2014 г.

60

Истините на вярата и религията следва да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл – според съзнанията, мирогледа и

ценностите на изповядващите ги хора

неделя, 28 декември 2014 г.

Ще продължа подетото разсъждение, което може да се види ето тук: Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията. Там ми се наложи ненадейно да прекъсна мисълта си, сега ми се ще да й придам завърше-ност, да опитам да стигна до потребната пълнота.

Впрочем, и тук, в тази област, именно областта на философския анализ на вярата в Бога и религията няма как разговорите по вълнуващите човеците теми някога да заглъхнат, а пък "окончателната истина" по всич-ките тия въпроси най-сетне да бъде изнамерена и доказана, всички да я приемат без никакъв ропот – и да заживеят безпределно щастливо. За щастие е така, тия теми и проблеми няма как да бъдат изчерпани и "окон-чателно", "безвъзвратно" прояснени, те завинаги ще си останат открити за нови и нови търсения, изследвания, обсъждания, за най-разгорещени дис-кусии и т.н.

61

И ето как точно това, което някои хора смятат за недостатък, е го-лямото предимство на тия теми и въпроси. Някои на същото това основа-ние смятат, че щом като никога няма да стигнем до тъй въжделеното от човеците "пълно единомислие" по всичките тия духовни въпроси, то тогава явно било нямало смисъл изобщо да се занимаваме с тях, те били нераз-решими, следователно, изобщо с тях не бивало да се занимаваме, изобщо не трябвало даже и да ги поставяме. Аз обаче смятам, че такова едно умо-заключение е неоснователно: има огромен смисъл да се разговоря по тия въпроси, да се търси истината, да се стремим към запълване на празнините в нашите разбирания, в постигането на оня цялостен смисъл, който ни е така жизнено потребен.

Защо ли? Ами защото този смисъл, който ни е така жизнено пот-ребен, може изобщо да се роди в нашите съзнания едва в резултат на тия разговори и обсъждания, разбирате ли? Да, да се роди, ето, до това раж-дане на смисъла се свежда целия смисъл на тия разговори – без тях сми-сълът няма да се роди, ще остане чужд на нашите съзнания, по-вярно казано, нашите съзнания ще останат чужди на него. Няма друг начин за постигане на смисъла освен ето този: раждането му в пределите на собст-вените ни съзнания, сътворяването на смисъла, а до това раждане и до това сътворяване нашите съзнания ще си останат чужди на него, празни и кухи откъм смисъл, и то тъкмо по тия най-важни, фундаментални човешки и духовни въпроси.

Без да дадеш отговор на тия най-важни и фундаментални човешки въпроси ти пък няма как да си наясно със самия себе си, щото от отговора на тия въпроси зависи собствената ти човечност – как тогава да било "нямало смисъл" в тия обсъждания и търсения? Всеки човек е човек дотол-кова доколкото е наясно със собствената си, сътворена от самия него и оригинална идея за човечност, която отговаря именно на неговите разби-рания по най-важните човешки и духовни въпроси. Има, разбира се, сми-съл, как да няма смисъл: това особено ясно си личи в светлината на вече казаното. И този смисъл, нещо повече, ни е направо съдбовно потребен!

Аз тук си позволявам да пледирам, че тъкмо философията е онази твърда почва или основа, върху която може да бъде постигнат верния чо-вешки смисъл на вярата в Бога и религията. Добре съзнавам, че издигната-та от мен тук теза е спорна, срещу нея ще скочат, убеден съм, и най-уважа-ваните от мен богослови, проповедници, религиозни и църковни дейци и т.н. Общо взето се смята, че философията е сфера на т.н. "човешки исти-ни", докато вярата в Бога и религията били сфера на някакъв особен вид истини, касаещи свещени предмети, един вид религията била сфера на истини от по-висш порядък, именно Божиите истини. Или Божествените истини, които били един вид под ведомството на теологията – и на църква-та, разбира се. И в тази сфера не бивало да се допуска намеса от страна на

62

философите, щото, казахме, философията била сфера на "ограничените" по смисъла си "човешки истини", за нейните възможности било непосилно постигането на въпросните Божии истини. Има нещо вярно в такава една постановка на въпроса, но има и нещо много съмнително. Все пак, чини ми се, и теолозите, и църковните, духовните дейци все пак са... хора, са чо-вешки същества, нали така? Как тогава постиганите от тях лично истини да нямат човешки характер, а да са директно Божии истини, да са някакви истини, имащи несъмнен Божествен характер?

Да, има, предполагаме, боговдъхновени хора, пророци и изключи-телно духовно просветлени (и просветени) човеци, които, да приемем, Бог е избрал, та чрез техните уста да ни каже някои истини; ето, примерно, таки-ва са Йоан, Матей, Лука и пр., някои отци на църквата и т.н. Знаем също, че Христос непосредствено, в качеството си и на човек, и на Бог, ни съобщава някои безценни истини, и то ни ги съобщава в пределно ясна, човешка форма, те са хем пребогати на смисъл, хем са пределно ясни, прости за разбиране. Да, обаче след това са се намесили цели легиони тълкуватели, които вместо да проясняват, са направили нужното да затъмнят смисъла на тия истини, аз лично смятам, че се е получило така заради вредното влия-ние на разсъдъка, на предвзетата научност, която по начало не бива да се меси в сфери, които са извън нейната компетентност. Една философска по същината си теология съм склонен да приема, но нейните представители са същинска рядкост, у нас, примерно, проф. Калин Янакиев е ярък пример за такова съчетание на несъмнена философска и теологическа дарба. Но общо взето, чини ми се, повечето теолози имат някакъв позитивистичен уклон, стремят се наукообразно да нищят теологическите въпроси, което води до една уродливост, щото тъкмо същностното и същинското духовно съдържание на религията е непредаваемо със средствата на науката.

В преподаването на вяра в Бога и на религия тази именно науко-образност трябва да бъде гонена безпощадно, щото тя е в състояние всичко да опошли и изкриви. Вместо нея няма какво да бъде използвано освен философските прийоми, щото те пък по начало са пригодени за изра-зяване на такъв род духовни съдържания и смисли. А автентичният език на изразяване и на същинската философия, и на същинската вяра и религия е именно пределно човечният и човешки език, езика, който е понятен на всяко човешко същество. Тук никаква наукообразност не е нужна, напротив, тя е изключително вредна. Тъй като науката и научността по принцип са само и изключително познавателни форми, в тях няма място именно оня така важен ценностен момент, да не говорим за практически-преобразу-ващия, който е свързан именно с промяната на съзнанията и на поведение-то на човека, занимаващ се било с философия, било с проясняване на своята вяра, било на отношенията си с Бога, с религията и със самата църква.

63

Философията има и още едно предимство, а това е именно веков-ният й опит в общуването най-вече с младите, в разработването на разни техники за най-ефективно духовно въздействие върху техните съзнания и т.н. Философията също така в някакъв смисъл е по-близка и до съвремен-ните нагласи на хората, които все пак се стремят към разумно проясняване, времената сега са такива, че непосредственото доверяване на откровения-та на вярата сякаш е по-далечно на мирогледа на съвременния човек.

Днешните хора сякаш по-трудно могат да се отдадат на мистич-но постигане на някои истини, макар иначе да са доста податливи на разните му там медийни мистификации и манипулации, което също е инте-ресен феномен на съвремието ни, който си заслужава да бъде осветлен, с оглед да се проучи, тъй да се рече, неговата "механика", с оглед използва-нето й за по-позитивни, за по-градивни духовни и образователни цели, а не за медийна злоупотреба. Философията също така благодарение на своята диалогичност и дори полифоничност е много подходяща за адекватно на нуждите на съвременните хора дискутиране на всички ония духовни въпро-си, които са съдържание на вярата в Бога и на религията като цяло. Тя е способна да породи тъй необходимото доверие, което е прогрес по отноше-ние на пробуждането на вярата, в някакъв смисъл доверието към филосо-фията може да бъде онази именно искра за запалването на пламъка на вярата на един по-късен етап, в резултат на един вече личностно дефини-ран отговор на духовните нужди на конкретния индивид. Философията също така е свободолюбива и антидогматична по същината си, което също е голямо предимство – щото много смятат, че вярата се била опирала на споделянето и дори на натрапването на някакви религиозни догми, е, става дума за истини, които имат по-особен, по-богат смисъл, но това съвсем не значи, че непременно трябва да се превръщат в догми.

Защото винаги тия истини могат да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл, според съзнанията и ценностите на изповядващите ги хора. Именно за да не превръщат истините на вярата и религията в догми неоценима роля може да изиграе това т.н. философско отношение към проблемите, което, както по-горе изтъкнах, ги държи винаги отворени за нови и нови изследвания, търсения и пр.; неокончателния характер на постиганите в пределите на философията истини именно е предпоставка те никога да не се превръщат в застинали догми, което е едно от най-големите предимства на философското разглеждане на проблемите на вярата и на религията.

Разбира се, тук, чрез тия мои бележки аз не мога да изчерпя целия този въпрос, но ми си струва, че казаното вече е една добра основа за "нищенето" му вече в конкретните и живи обсъждания, дискусии и пр., къде-то, разбира се, ще се получи и сблъсък на различни гледни точки по въпро-са, което е именно и най-доброто, което може да ни се случи. Никога диску-

64

сиите и сблъсъкът на различни мнения не бива да бъде изключван, при-мерно, в сферата на философията няма и не може да има "забранени" гледни точки, докато в самото богословие, както ми се струва, по презумп-ция безбожничеството сякаш е изключена, забранена позиция – и как тога-ва на тази база да може да се получи автентичен и свободен дебат? Защо-то, мисля, няма как да си богослов ако сам не вярваш в Бога, нали така? Щом като ценностният, духовният нихилизъм като антитеза бъде изключен от дебата, това поставя под подозрение един такъв недопускащ алтернати-вата си и по тази причина прерастващ в едностранчивост, в догматичност подход.

Виждате, че дотук аз поставям някои, така да се рече, методоло-гически проблеми и въпроси, които с неизбежност трябва да бъдат поста-вени. Има и една друга група въпроси, свързани с начина, по който възна-мерявам да подготвя това помагало. Нека пак съвсем накратко да споделя белезите на своя оригинален подход, който съм го прилагал и при писането на други подобни изследвания, помагала, книги и пр.

Аз съм принципен противник на следването на някакъв предвари-телно зададен план, схема, програма при писането на учебното помагало, изследване или книга. Смятам, че човек не бива да си налага доброволно такива пранги или окови, да си слага кротко врата под такъв един те-жък,направо непоносим ярем. Смятам, че поражданите по един естествен

65

начин, при вървенето по нелекия път теми и проблеми, и то именно в са-мата спонтанност на творческия акт е значително по-плодотворен подход; особено пък когато имаме намерението да се занимаваме с такива по същество чисто духовни проблеми, които по начало са сфера на същин-ската свобода. Затова и отказът от свободата не може да бъде добър под-ход за една толкова свободолюбива, немислима без свободолюбието ду-ховна област.

Един такъв адекватен на предмета си, на неговата специфика подход, убеден съм, ще намери и подобаващия отзвук или отклик, ще успее да породи подобаващия духовен резонанс в душите на младите, на ония, които са пожелали да се занимават с един такъв учебен предмет. Разбира се, дълбоко съм убеден, че един такъв учебен предмет като "Въведението във философията на вярата и религията" няма как да бъде задължителен, той по идея следва да бъде свободно избиран – ако не бъде, ако бъде натрапен и задължителен, тогава всичко ще се опорочи още в корена си.

Когато такъв един предмет обаче се преподава адекватно на съ-щината и на смисъла му, т.е. по един пределно диалогичен, дискусионен начин, когато ония от младите, които са го избрали по някакви си свои под-буди, останат доволни от него, това непременно ще доведе дотам, че сла-вата на този предмет ще породи приобщаване на все повече и повече млади хора към този род изследвания на толкова примамливата по естест-вото си и така потребна на човека духовна област. Важното е обучаващите се, занимаващите се с философия на религията да се чувстват добре, да им е приятно, да участват активно в обсъжданията, сиреч да нямат усеща-нето, че са пренебрегнати, че са използвани и пр., те следва да се овладеят от пълноценно чувство за увереност в собствените и сили, от онова само-чувствие, без което едва ли нещо ценно може да бъде постигнато. Има ли ги тия неща, в един момент такъв един предмет може да стане един от най-любимите им.

Особено ако пък се водят тия занимания с помощта или чрез из-ползването на някои съвременни обучителни технологии, които всъщност не са друго, а връщане към отдавна позабравени прийоми на общуването, използвани от философите още в най-древни времена (примерно сократо-вата майевтика, "акушерското изкуство" за раждането на истината). И понеже се стремя към постигането на точно това, именно да провокирам съответните разговори, аз предварително не мога да зная кой проблем или тема трябва да бъде изведен на по-преден план и пр. По тази причина аз ще следвам своя вътрешен духовен ритъм, ще следвам онова, което "моят демон" ми подскаже, а пък използващите това помагало, независимо дали за индивидуално или за общо обучение, ще могат сами да го прест-руктурират – като свободно си избират теми и проблеми в онази последо-вателност, която отговаря на техните собствени нужди. Сами виждате, че

66

по този начин се обезсмисля въпроса за реда, по който ще бъдат поднася-ни тук темите, оказва се, че няма никакво значение коя тема на кое място е поставена, щото това винаги може да се промени от самия изучаващ, от самия стремящ се към разбиране.

Аз ще помисля повече по формалната страна на нещата, пример-но по такива неща като как да бъдат поднесени темите, дали да има дис-курсивна, въвеждаща част, или да има най-напред поредица от въпроси, която също би могла да въведе в проблематиката, и то по един по-подхо-дящ, вътрешен начин, дали ще слагам казуси за обсъждане, с формулира-ни тези и антитези, или тия неща ще ги оставя да ги решат самите дискути-ращи (което, разбира се, е значително по-добрият вариант, е варианта, който аз лично повече предпочитам, затова и вероятно на него ще заложа), дали ще трябва да сложа откъси или "цитати", съдържащи идеи, които са по съответния проблем, имам предвид изказвания на философи и на теолози, които заслужават внимание и т.н.

Казах, че не ми се иска помагало да бъде претрупано, ще ми се да бъде кратко и удобно за използване. В тази посока ми се ще повече да помисля, тук ще бъда благодарен и за всяко предложение, изказано от теб, уважаеми читателю. Човек не може всичко сам да изобрети, включат ли се повече хора в тия обсъждания при подготовката на помагалото, шансът то да стане по-добро е вече значително по-голям. Впрочем, ето до този мо-мент какъв отзвук от читател получих, който е изключително показателен, именно убеждава ме още повече колко необходимо и потребно е да се заработи най-упорито в избраната посока; ето какво пише някакъв комента-тор: Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.

На което ми се наложи да отвърна ето какво: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необра-

зованост и безкултурие? И то в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?

Писах му това на този човек, виждате обаче как той е "добре под-кован", че тия, духовните въпроси, свързани с вярата, са един вид "вредни" и затуй трябва да бъдат "забранени" за съвременното образование! Това много говори и показва, сами си дайте сметка какво всъщност ни говори и казва по този начин такъв един човек. Той си мисли, че ни казва едно нещо, разбиращият обаче човек разбира и оня смисъл, който на него му убягва, който му е чужд. Това именно показва, че с такива хора много трябва да се разговаря, те самите имат страшна нужда от това, но, за жалост, не са

67

склонни да я осъзнаят и признаят. И за тази цел на такива хора трябва да им се помогне.

И на техните деца трябва да се даде възможност да разбират онова, което родителите не са могли да разберат. Щото по времето на комунизма, когато са се оформяли като личности техните родители, вярата в Бога и религията бяха наистина строго забранени. Но какво, впрочем, се е променило в това отношение и сега, след като 25 години след промените положението си е пак същото, да, в нашите училища обсъжданията за вярата в Бога и за религията също фактически са все още забранени?

Нищо не се е променило, разбира се: бесовският комунизъм про-дължава да дирижира положението в тази посока, сеейки всекидневно семената на неверието и на бездуховността в душите на младите – като им забранява да се занимават с този род търсения в училище. Даже когато комунистът сладкодумно ви говори за "православие", редейки лицемерни думи, не му вярвайте изобщо: той го прави по този начин та да ви отврати от вярата и от религията; казват, че вълкът козината си мени, но нрава не – затуй не вярвайте на вълци, наметнати с овчи кожи, на тях особено изобщо не вярвайте...

68

Част II

Духът на всяка религия, нейната идея, същина, истина и правда са несъвместими с всякакви форми на враждебност

понеделник, 29 декември 2014 г.

Тази сутрин още със ставането усещам, че ми се пише по ония та-ка необходими за обсъждане духовни въпроси от проблемната област, която нарекох "Философия на вярата и религията"; имам голямото желание и намерението да напиша нещо като учебно помагало за младите, в което да направя потребното за приобщаването на съзнанията им към такъв род изследвания. Та това, че с нищо друго не ми се занимава и веднага започ-вам да пиша по новата си книга (която измести много други мои начинания, но нищо, в тази поредица от празнични дни, като се почне от Рождество Христово и се стигне до Йорданов и Иванов ден ще бъде чудесно ако си оползотворя времето и настроението за написването на една такава книж-ка) та значи това означава само, че съм започнал да се увличам, което е предпоставка да изпълня обещаното, да сбъдна идеята си. Без увлечение и вдъхновение нищо не може да се направи и постигне. Ще разчитам и на Божията помощ в това дело, разбира се. Та ето, да се захващам за истинс-

69

ката работа, вчерашното ми есе беше със заглавие Истините на вярата и религията следва да се изпълват с все по-нов и по-съвременен сми-съл – според съзнанията, мирогледа и ценностите на изповядващите ги хора; ще видим сега как да продължа нататък.

Интересно е, че почнаха да се получават вече интересни отзиви по досега написаното от поредицата. Аз призовах читателите да се включат в писането на това учебно помагало, всеки според компетентностите си, разбира се, всеки може да коментира, да си каже гледната точка и позиция-та, за мен това е крайно полезен ориентир; пък по този начин може да се повлияе на работата ми, примерно като се поставят разни теми и пробле-ми, за които аз иначе сам едва ли бих се сетил. И ето, оказва се, понеже намерението ми е да напиша едно най-диалогично помагало, виждате как по съвсем естествен начин се породи възможността всеки от читателите на моя блог да стане нещо като съавтор на книжката, с която съм се захванал. За да подсиля диалогичния и дискусионен момент аз, по своя си обичай (който съм приложил при писането и на други мои книги) ще вмъкна в книга-та тия дискусии, които, да се надяваме, ще се появят след всяко есе от нея, преди това, разбира се, ще ги оформя като отделни постинги, като публика-ции в блога. Мисля, че това е оригинален, съвременен начин на писане на книга: при съществуващите възможности, които ни дават модерните техно-логии, ми се чини, че е глупаво авторът като пише нова книга да се навре в някаква дупка и да пише сам, както се е писало някога, едно време; сега, по моето разбиране, е значително променена ситуацията и съществува прек-расната възможност читателите да участват още в писането на книгата, да влияят върху нейното възникване, да стават нейни съавтори и т.н. Това, да го наречем така, е нещо като прийом за писане на по-"демократични" книги, имам предвид един демократизъм по отношение на читателите, с които авторът встъпва в общение, в общуване още при писането на книгата си.

Разбира се, има всякакви книги, за някои родове книги този под-ход, вероятно, не може да се приложи, да речем по причина на това, че авторът там се налага да се уедини изцяло – за да сътвори нещо наистина значимо; но ето, в случая, при писането на такова демократично нещо, каквото е помагалото по толкова особен учебен предмет, касаещ духовната област, на мен лично ми се струва, че нищо не пречи да опитаме по нов, казах демократичен, именно свободолюбив начин да напишем и тази своя книга. Аз съм привързан към диалозите, към диалогизма, това, изглежда, е мой преподавателски "дефект", щото десетки години друго не съм правил в заниманията с младите с философия освен да ги насърчавам да участват в едни ползотворни дискусии; вярно, моя подход беше оценен от церберите на административно-командната система в образованието като "погрешни" и "вредни", аз на това основание бях уволнен и дори фактически лишен от преподавателски права, но случилото се съвсем не означава, че трябва да

70

се откажа от подхода си, напротив, то усили увереността ми, че този имен-но е потребният, адекватният, изцяло съвременният подход, че този е под-ходът, отговарящ на духовните нужди, на потребностите на младите. Тъй че, виждате, ми се ще съзнателно да приложа този подход и в написването на това учебно помагало по религия (след като вече на същата основа съм подготвил и издал цяла една поредица от учебни помагала по всички изу-чавани в гимназиите философски предмети).

И тъй, значи, ще опитаме да напишем заедно една демократична, една свободолюбива книга. Ще опитаме да сътворим заедно една такава дълбоко потребна ни книга. Онова, което само е заченато в свобода, единс-твено то може да доведе до такъв един желан резултат: да помага за раж-дането на свободни хора, за раждането на цяло едно свободолюбиво поко-ление, което е така потребно на страната ни. Ясно е, от само себе си се разбира, че не е достатъчно само да обичаме свободата, трябва също така и да я разбираме, да сме се овладели изцяло от нейния така вдъхновяващ смисъл, да сме се погрижили за това щото да се е родило така потребното ни самосъзнание за свобода, съзнанието, характерно за истински свобод-ния човек. Ето, моята теза е, че религията и вярата, противно на тъй широ-ко разпространените представи на мнозинството, в същината, в корена си е нещо изключително свободолюбиво, а пък вярващите хора са хора, привър-зани към духовността – и понеже духовността не е друго освен свобода, ето откъде произлиза това тъй удивително и вдъхновяващо свободолюбие на автентично вярващия човек. Това нещо, което току-що се постарах да пре-дам пределно ясно, е особено характерно за духа на Христовата религия, но то в същината си би следвало да отговаря и на духа, на същината на всяка една друга религия. Религия, в основата на която е сложено насилие-то, принудата спрямо духа на човеците, не е автентична религия, тя е нещо друго, което само наподобява религия, но не е религия. Защо така ли? Ще опитам да ви го обясня ей-сега.

Религията е онова, което свързва човека с Бога, тя обособява сферата на човешките отношения и реакции спрямо Бога. Коренът в едно такова разбиране е "връзка", "свързване", човекът по някакви свои подбуди се опитва да се свърже с Бога, да намери свой път към Бога. Ето една популярна справка в тази посока относно понятието за религия, цитирам:

Думата „религия“ произлиза от латинската religio, която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“. Произходът и първо-началното значение на латинската дума не са изяснени, съществуват раз-лични хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на Цицерон, я свързва с представката за повторение re- и глагола lego („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи като Том Харпър и Джоузеф Камбъл предпочитат да извеж-дат religio от ligare („обвързвам", "свързвам“) – така с представката re- се

71

получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от Августин Блаже-ни в неговата интерпретация на Лактанций. Според филолога Макс Мюлер думата religio първоначално има по-тесен смисъл и означава само „прекло-нение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“.

Аз подчертах термина „избирам“ и също думите "свързвам“ („об-вързвам") – като настоявам тия два момента да се схващат в единство, едновременно, с оглед постигане на пълнота на смисъла. Никой не може да ти се меси в това как ще възприемаш Бог и как ще се отнасяш ти самият към Него, това е въпрос на твоя суверенен избор, да, сам решавай; но след като вече си избрал, ти един вид сам си се "привързал" към Бога, твоят собствен избор е станал причина да се появи онази духовна връзка или нишка, която ще те заведе право при Бога. Разбира се, може да има какви ли не проповедници, които да се опитват да те съблазнят, показвайки ти предимствата на една или друга религия, но единствено ти самият реша-ваш и избираш към коя религия да се присъединиш, коя вяра да започнеш да изповядваш.

Е, разбира се, голямо значение има и семейната и национална традиция, обикновено е съвсем естествено вярата на твоите родители и на твоя народ да стане и твоя вяра, но това съвсем не е така обвързващо и задължително. И какво е всичко това, щом ти единствено сам за всичко решаваш, ако не израз на неоспорима свобода? Оня, който е склонен да разглежда религията един вид като "духовни окови", вериги или пранги, които те обвързват и пленяват един вид без твоето участие, такъв явно не е наясно с това що е свобода, такъв явно не разбира свободата, няма особе-но доверие в нея – щом като е склонен да прехвърли отговорността за избора извън компетентността на избиращия. Но какъв е този избор, в който тъкмо избиращият е елиминиран? Никакъв избор не е това, избор без избиращ не съществува. Избиращият е суверенът на своя избор, субектът, оня, който носи също така и пълната отговорност.

Затова вяра или религия, наложени някому насила или по прину-да, няма как да приобщят по вътрешен, интимен начин душата на човека, те не могат и да имат никакъв особен "привързващ" ефект, напротив, те неми-нуемо ще отблъснат човека, а няма да го приобщят или обвържат. Учения, които са залагали на тази принуда, сиреч, са се опитвали да упражняват някакъв идеологически натиск или диктат, обикновено са свършвали много злополучно и трагично: комунизмът е такъв пример за учение, игнориращо най-решително човешката свобода. Ония, които залагат на несвободата, нищо дълготрайно не могат да постигнат. Те припламват като сламата, докато учения, които са пуснали корени в сърцата на хората по един естес-твен, свободен, непринуден начин, по един духовен начин, такива учения имат хилядолетна история – и такива учения няма как да бъдат изтръгнати

72

от човешките сърца, няма как да заникнат, да залязат, те изглежда имат вечно съществуване и бъдеще. Пример за такава една хилядолетна, вечна духовност, за едно учение, което има колосална духовна сила, е учението на Христос. И причината за всичко това е обстоятелството, че това учение залага до такава степен на свободата, че неслучайно е наречено "религия на свободата" (това са думи на философа Хегел), един неосъществен християнски пастор (той завършва протестантски теологически универси-тет, такова му е образованието, но пастор все пак не става, отредено му е било да стане велик философ).

Като казах и като за ли път изтъкнах предимствата на Христовата религия – които в някакъв смисъл й придават характер на една общочовеш-ка, универсална религия, една религия, която е успяла да постигне общо-човешките и универсални ценности на цялото човечество – аз, призна-вам си, бидейки дълбоко толерантен човек, се чувствам в някаква степен съвсем неудобно, некомфортно. Ще ми се да направя едно помагало, което да отдаде длъжното на всяка една възможна религия, особено на светов-ните такива: ислямът, будизмът, юдейството. Разбира се, аз нямам такива познания за другите религии, това, че аз лично изповядвам Христовата религия, няма начин да не даде своя отпечатък. Мен лично не ме вълнуват особено различията между различните направления в самото християнст-во, примерно между източно и западно православие, между "православие" и "католицизъм", а също и между тия двете и т.н. "протестантство"; за мен всичките те са християнство, а различията (и борбите) между тях са нещо, което противоречи на духа на самата християнска религия, сиреч, са чо-вешко дело, примерно имащо политически характер, т.е. това са борби на

73

църквите и на църковните дейци, а не сблъсъци на някакви особени рели-гии. Самият факт, че християнството е религия на свободата явно неизбеж-но е породил това многообразие на различни деноминации, школи, направ-ления и прочие на иначе единното по духа си учение. Подобно нещо има и при исляма, там пък имаме сунизъм и шиизъм. Че има различия във възг-ледите няма нищо лошо, това е нормално и естествено, грозно е обаче когато привържениците на съответните школи са встъпвали в ужасно кръ-вопролитни борби за надмощие, което вече е отрицание на мирния, на миролюбивия дух, който е сърцевина на всяка, повтарям, на всяка една религия, стига тя да се разглежда подобаващо, автентично.

Духът на всяка една религия, нейната идея, същина, истина и правда са несъвместими с всякакви форми на враждебност и на фанати-зъм, оня, който си позволи да изпадне в такава една фанатична ненавист към другояче мислещите и разбиращите по друг начин, такъв явно вече няма нищо общо с духа на онази религия, която си мисли, че изповядва. А пък да се правят злодеяния в името на "превъзходството", хегемонията или доминирането на някаква "най-права" религия това вече е абсурд, който е изцяло несъвместим, повтарям, с миролюбивия дух на всяка една религия. Това нещо особено добре трябва да се разбира от всички нас, понеже, както се твърди, живеем в епоха на сблъсък на цивилизациите и на култу-рите, в корена на който, както си мислят, лежал сблъсъкът на световните религии, особено на християнството и на исляма.

Религиите обаче съществуват за това да помиряват хората, да на-сърчават диалога между тях на една чиста духовна основа, тоест да се сблъскват идеи, мисли, а не... мускули, копия, саби, ятагани или каквото и било друго оръжие. Явно лакомията на църковните дейци, в името на собс-твеното властолюбие (а често и на сребролюбието си), изменяйки при това изцяло на духовната си мисия, са причината за подобни сблъсъци, те именно и трябва да носят цялата отговорност за тях. Поведението на таки-ва дейци е антирелигиозно, такива свещеници, попове, ходжи, кардинали, имами, мюфтии, патриарси и пр., които насърчават ненавистта между хора-та на "религиозна" основа и подклаждат пожарища и най-ужасни кървища, служат не на Бога, а на Сатана; те именно залагат на фанатизма, нямащ нещо общо, повтарям, с духа и сърцевината на нито една религия.

Ако нещо е бесовско, то не може да има отношение към Бога, то не може да е богоугодно, то е израз на преклонение пред Сатана, най-големият враг на Бога, разполагащ с легиони поддръжници в този наш размирен материален свят. Такива дейци-сатанисти са от този, а не от прекрасния Божи свят на Духа и Бога. "По делата им ще ги познаете", казал е Христос, да, по делата, не по лъжливите думи. Мисля, че това отк-лонение беше необходимо, бях длъжен непременно да кажа това, което казах.

74

Разбира се, то може да бъде подложено на обсъждане, на мен ми и интересно как казано се възприема, примерно, от искрено вярващи в Бога хора, които са привърженици на исляма, на Христовата религия и т.н. Убе-ден съм, че истински и искрено вярващите в Бога хора просто няма как да ненавиждат ближните си само просто защото не били вярвали в Бога по абсолютно същия начин като тях, аз такова нещо не мога да си го предста-вя и да го допусна. Истински вярващ в Бога човек пък е съвсем недопусти-мо да убива ближния си само заради това, че той по по-различен начин, видите ли, общувал със същия този Бог! За мен такива неща са непредста-вими и невъзможни, да, ала за жалост се случват, сами си правете изводи-те коя може да е причината за тях при положение, че Бог според всички религии е само един, няма никакво значение какво име сме Му дали, как Го назоваваме – или как по-специално Му се кланяме. Не може заради някакви подробности да се потъпква същината. Който си го позволява, сами реша-вайте от какви духове е обладан.

Аз обаче – за да завърша все пак донякъде тази иначе голяма и направо безкрайна тема за отношенията между различните религиозни учения и техните привърженици – държа да акцентирам върху това: във всяка една религия, ако се погледне тя в сърцевината й, има огромен духо-вен, а значи миролюбив или, което е все същото, свободолюбив потенциал. Това изчерпва по моему въпроса, дава ни една истина, която може да ни бъде твърд ориентир. И същевременно би могла да ни импулсира чрез задълбочаване на изучаването на отделните религии (което би могло да стане най-вече чрез четенето на техните Свещени текстове, примерно Библията или Корана и пр.) да открием, да се доближим, да се овладеем от тази тяхна духовна, сиреч миролюбива, свободолюбива и правдолюбива тяхна същина.

Ще ми се да намеря подходящ финал на днешното си разсъжде-ние. Не желая отделните есета да бъдат прекалено дълги, ще ми се да могат да се четат, дето се казва, "на един дъх". Та ето какъв пример ми се яви в тази връзка, пример, взет, дето се казва, от живота, да, от самия така многолик и вълнуващ ни живот.

Аз съм по "професия", ако така може да се каже, философ, препо-давам философия вече много години, цели десетилетия от живота ми ми-наха в такива занимания. Също така пиша книги, един вид съм нещо като писател (някои още не са издали първата си книга и самонадеяно се само-определят като "писатели", аз, дето имам написани и издадени десетки книги дали пък имам право да се нарека така?). Издавам и списания, ето имам блог, занимавам се с какво ли не. Не крия своите убеждения, напро-тив, смело казвам какво мисля. Възприемам се, примерно, като християнин. Изпитвам огромен респект и пиетет към религията, приемете, според това, че съм религиозен човек, ако така ви харесва, ако така предпочитате. Нико-

75

га обаче не съм се хвалил с това нещо, не съм се удрял в гърдите, не съм навирал в очите на другите своята вяра, своята "религиозност". Даже ми е неудобно да се прекръстя пред другите – когато това се наложи, страхувам се да не се възприеме като израз на лицемерие, на една демонстративна "набожност". Смятам, че вярата е нещо дълбоко лично, нещо съкровено, което не бива да се изважда на показ – с оглед получаване на някакво социално признание. Разбира се, човек в своя земен път среща какви ли не хора, ето, искам да ви разкажа тук за един човек, за една дама, с която, както се казва, животът, този велик присмехулник, ме срещна.

Няма, разбира се, да споменавам името на тази дама, която обаче не прави друго освен постоянно да демонстрира своята извънредна "на-божност". Тя, както подразбрахте, също като мен се занимава с учителст-ване. Изглежда е от т.н. "новопокръстени", това са хора, които съвсем нас-коро, примерно, защото са разбрали, че това е "модно", са започнали да се смятат за "вярващи" или за "религиозни". И не млъкват да поучават другите как било „единствено правилно" да мислят, да живеят, да говорят, какво било "единствено правилно" да правят и т.н. Та тази дама, съобразно каза-ното, дето седне и дето стане не прави друго освен да се хвали колко мно-го, видите ли, била "набожна", постоянно цитира какво бил казал еди кой си, примерно Христос и пр., прави се на много напреднала в тази област, за изключително нравствена също така се представя, тя, видите ли, била "толкова добра", била, видите, се отнасяла към всички с "християнска лю-бов", не млъква и не спира тази особа да кълне ония, които не били като нея. Разбира се, по лицето й се виждат белезите на такъв страшен фанати-зъм, който е способен да разкъса другия човек, и то, видите ли, в името на... "неговото добро", сиреч, тази дама, по подобие на комунистите, е способна без замисляне да убива, ако не физически (сега времето е друго и вече няма комунистически концлагери – и разстрели, за жалост, също вече няма!), то поне психически; тя показва завидни умения да мачка личности, да се гаври с тях, и, представяте ли си, тази същата особа прави всичките тия неща без в душата й да се появи каквото и да било съмнение, че щом си именно християнин, не бива да мачкаш и да убиваш човешки същества уж в името на своето тъй извратено "човеколюбие" и т.н. Та стана така, че аз лично имах несретния шанс да стана прицел на агресията на тази войнс-тваща "християнка", която по ненавистта си надмина ония ексцесии, които навремето упражняваха спрямо всички нас т.н. войнстващи "научни атеис-ти", имам предвид атеистичното мракобесие по времето на комунизма.

Аз и в онази епоха на комунизма съм имал спорове и конфликти с подобен човешки тип. За такъв човешки тип няма особено значение като привърженик на кой именно "бог" или на каква доктрина се афишира, за него изглежда е важно просто да има личности, жертви, които да мачка, които да гази, с които да се гаври, които да тероризира, които в крайна

76

сметка и да убива, щото подложиш ли го един човек на такива репресии (не зная дали сте разбрали, но ний, човеците, сме нещо изключително крехко и фино?), е много възможно този човек да не издържи варварския натиск и в един момент да рухне и здравословно. Е, на мен ми се случи това, здраве-то ми сериозно беше подкопано, стигнах дори до тежка, животоспасяваща операция. Интересното е, че това изобщо не омилостиви въпросното лице, което, понеже видя в моето лице нещо като "народен враг", продължи с все същото упорство да се опитва да ме мачка, капчица състрадание или чо-вечност, оказа се, не прояви.

Аз, признавам си, не мога да кажа какво е положението със съ-вестта на това лице, но за мен такава една омраза е феноменална. И то, повтарям, тази злоба и омраза добре се съчетава, кой знае как, с "христи-янския мироглед" на това същото лице, което без капчица неудобство отно-во, където седне и където стане продължава да тръби колко много, видите ли, било "религиозно", "дълбоко вярващо" и т.н. За куриоз ще кажа, че това същото лице, представяте ли си, се саморекламира и като... "правдолюби-во", като "свободолюбиво", като "демократично мислещо" дори, да, за голя-ма демократка се смята въпросната особа! Понеже много съм писал в този блог за ексцесиите, на които ме подложи моята бивша работодателка в ПГЕЕ-Пловдив, държа тук изрично да подчертая, че нямам предвид нея в този откъслек; да, нямам предвид нея, за съвсем друго лице става дума тука.

То всъщност изобщо не е важно кое именно е това лице, мен ме интересува самото явление, самият феномен. Религията и вярата като такива влияят облагородяващо върху психиката на човека, стига, разбира се, да са покълнали и да са се родили на адекватната почва. Ако това не стане, те могат, за жалост, да доведат до раждането на много отровни

77

плодове. Ето защо, чини ми се, е много необходимо да се разговаря по тия въпроси, и то пределно откровено, право в очите, с дължимата доза уваже-ние към личността на другия, към неговото достойнство, към неговия лич-ностен суверенитет. Аз с въпросното лице много съм се опитвал да разго-варям и даже съм разговарял на по-ранния етап на нашите отношения, ала, за жалост, изобщо не успях да му повлияя.

В един момент това лице започна само да мълчи и да скърца със зъби от злоба към мен. Това също нещо говори и показва. Това лице от много време насам категорично не желае диалога, ето, идват и си отмина-ват разни християнски празници, които са добър повод ако усетиш, че си постъпил спрямо някого грозно, несправедливо, нехристиянски, да опиташ да направиш нещичко, с оглед с този човек да си възвърнете взаимното уважение, да поставите отношенията си на чиста нравствена основа и пр. Не, това нещо все не се случва, а аз много пъти съм опитвал, писал съм писма, правил съм какво ли не, с какви ли не инициативи излизах, стараел съм се да бъда пределно открит за диалог, за свободен дебат по всички въпроси, по които се разминаваме във възгледите. Не и не, не се получава: отсреща има само едно ледено мълчание.

Ето и това мое писание тук е не толкова за да "изоблича" въпрос-ното лице, а то е нещо като отчаян вопъл да пробудя някак автентичното християнско чувство на човеколюбие, според което нито един близък на теб човек не може да е чак толкова паднал, че да не желаеш да разговаряш с него. Добре зная, че това въпросното лице усърдно чете този мой блог и особено няма да пропусне тия мои теми за вярата в Бога и за религията. Убеден съм, че това същото лице ще откликне и ще се включи в коментари-те по тия теми. Ето, дадох му шанс, подадох му ръка да разговаряме, ако пожелае, може и самò да свали мантията на анонимността си, това вече си е негов избор. А пък аз, бидейки изследовател, в случая си правя нещо като тест. Психологически тест, аз си падам, знаете, по тези неща. Обичам също така много и нравствените казуси. Та затова дадох този пример, нека той да дава възможността и за някаква практическа промяна, било в душата само, било и в поведението.

Интересно ми е, не крия, да разбера каква ще бъде реакцията на това лице. То, безспорно, се е разпознало. Да видим как ще реагира. Може пък и аз да съм неправият, може пък аз някъде с нещо да съм съгрешил, знае ли се, аз изобщо нямам претенцията, че съм непогрешим, напротив, добре зная, че много греша – и че съм много грешен. Вие сами се досеща-те, че лицето, за което пиша, смята и е убедено, че е изцяло непогрешимо – нищо че едно такова убеждение изобщо не се съгласува с християнския мироглед и манталитет. Е, аз, бидейки човек и християнин, признавам, че много греша. Не се смятам нито за ангел, нито пък, опази Боже, за "светец". Само името ми е "Ангел", иначе съм един наистина много грешен човек.

78

Често греша и така, че да провокирам другите нещо да постигнат, поуча-вайки се от моя печален пример. И така им правя някакви услуги. Хора сме, трябва да си помагаме. Кой с каквото може. Ето, аз сторих нужното да помогна, да подам ръка на въпросната особа да излезе от дупката на са-момнението и тщеславието, в която е затънала. Примерно тия дни на Глав-ната улица срещнах един свой колега, също дама, от същото това училище и тя пределно искрено и чистосърдечно ми призна следното:

– Ангеле, срам не срам, ще си призная: твоя случай за пореден път показа верността на българската поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!". И аз бях като теб вироглава, ама като видях какво ти се случва на теб, преклоних глава и ето, още оцелявам. А на теб ти хвръкна главата. Прощавай, приятелю, но твоят случай на мен лично ми даде точно този урок... за което съм ти много благодарна!

Аз онемях като чух това, загубих дар слово, доколкото го имам де, но нали така е думата. Втрещих се като чух тия думи. Най-чистосърдечно ми ги каза тази дама, тя ми е голяма приятелка и фенка, но тайна приятел-ка и фенка ми е, не открита, разбира се. Не зная дали тя сама се усети какво всъщност каза, но това е отделна тема, имаща психологически сми-съл. Ето обаче, на мен тя ми даде възможност с нейните тъй богати на смисъл думи да завърша днешното си есе.

Хубав ден на всички ви желая! Бъдете здрави, бъдете весели, бъ-дете си каквито искате, но малодушни никога не допускайте да бъдете! Малодушието е най-коварния враг на човешката душа. Хайде да спирам, че съм голямо плямпало, както сами се убедихте донасита и този път...

79

Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредица-та „Въведение във философията на вярата и религията“

декември 30, 2014

По последните няколко теми от поредицата с условно заглави Въ-ведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам: choky bembenk каза: this is amazing sir… Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век. Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм? Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще

80

могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно. Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата невер-ници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.

Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опро-пастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо? Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християн-ския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и разпарянето на бременни жени:

„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18

„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бре-менните им жени разпорени.“ Осия 13:16

Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!! Ангел Грънчаров каза: :-) Нерде Ямбол, нерде Стамбул :-) Какво друго да каже човек :-)

Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра… Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново? Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава норми-те за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Христия-ните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато

81

хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.

Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български гражда-ни са осъзнали необходимостта от него.

Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (при-мер: читателят на този блог от Австралия).

Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.

Мария Василева Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.

Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното немо-рално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:

Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5

Робите които са под иго да считат своите си господари дос-тойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимо-тей 6:1

И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не пригот-вил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47

Някакви оправдания? А? Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гле-дахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизова-ните Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат зна-чение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независи-ми от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които не следват пра-вилата, правото на господаря, наречен „закон“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.

82

Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и чо-вешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни бит, ни убит (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт). Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йо-сиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия… Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опас-но за здравето ти… Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват бого-ве (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп… Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. :-) Дай някакъв аргумент.

Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множест-вено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изоб-що не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! :-) Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.

Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази исти-на си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Хрис-тос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.

Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам об-разно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото зла-то и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.

83

Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват грехо-вете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и него-вото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задо-волени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.

Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принад-лежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички бла-гословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луд-нали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.

Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.

84

Христос е главната опорна точка в живота на швейцарците

понеделник, 29 декември 2014 г.

Швейцарското знаме – незабавно разпознаваемо сред знамената на другите народи! На празници, под звуците на своеобразните викове на тиролскитe песни, мъжете го прехвърлят многократно от едната в другата си ръка, после високо нагоре, улавят го и го развяват – белият кръст на червен фон красиво се люлее в яркото синьо небе. Ето така изразяват щастието си да бъдат швейцарци.

Но какво говори кръстът – този прост и смел символ за историята, традициите и културната идентичност на тази страна? В знамето няма никаква мистерия – това си е християнски кръст, символ с важно значение за тях. В химна си пеят че в тяхното знаме пламти Бог (не знам дали цита-тът е абсолютно точен, не говоря немски добре).

Когато се наложило да защитават своите земи и свобода, тукаш-ните обитатели се обединили в конфедерация и сключили пакт, обещали си да си помагат винаги и да останат свободни като дедите си. Предпочитали да умрат по-скоро, отколкото да загубят свободата си и да бъдат роби. Доверили се на Бог – пактът започва с „В името на Бог...“ и завършва с „Ако такава е Божията воля…“ И днес на националния празник 1 август се за-палват хиляди огньове върху хълмовете за да си спомнят всички за този пакт. Няма такъв пример в историята за обединяване под знаме с христи-янски кръст като символ.

Белият кръст става символ на новообразувана конфедерация, зримо отражение на духовни измерения. Кръстът, символ на възкресението на Христос и на вярата на тези, които основават Швейцария. Което означа-

85

ва - Христос е главната опорна точка в техния живот. Въпреки съвременна-та светска Швейцария, дебатите за връзката Църква-Държава продължа-ват. Това се вижда добре в Деня на Христос на фондация "Хелвеция". Всички политически партии, представители на около 100 нации носят зна-мената си и се подреждат под формата на кръст. И се молят усърдно за Швейцария и за света. Така беше в Базел, всяка година е в различен град.

И не само в този ден. Камбаните на всички църкви ежечасно на-помнят на хората да спрат и да помислят за големите и висши истини за смисъла на своя живот.

Помагам ви да узнаете, че животът на тези хора, живеещи благо-получно, е с дълбоки корени в християнската вяра от самото начало, с полагането на белия кръст върху червеното знаме. Ще продължа да ви разкривам уникалното, различното в тази страна, което те самите наричат suissitude от Suisse – френското име на Швейцария. До скоро!

Написа: Мария Василева

86

Въпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси

сряда, 31 декември 2014 г.

След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избра-ната тема, а именно Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен под-ход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тълкуване, не оставящо място както за съмнения, така и за дискутиране; напротив, верният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат дискусии, разгорещени спорове.

Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярваме е моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да се опитва да ме манипулира. Аз решавам за всичко сам, изцяло отговорно – и тук никой не може да ми по-могне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъждане, на съпоста-вяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицирането на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хар-

87

монична с Истината, т.е. със същината на проблемите. Този е верният, този е благодатният път.

Ето, покрай вече написаното се появиха и първите опити за дис-кусия. Аз засега възнамерявам и тях да включа в поредицата, която ще служи за база, по която ще се прави след това самото учебно помагало по религия. Ще ми се да има все пак някаква последователност в поставянето на темите и проблемите, но ето, правя изключение, сега един коментар ми дава възможност да осветля въпрос, който с неизбежност се поставя; аз, разбира се, ще се опитам да го поставя този въпрос в адекватната му и чиста форма, примерно така:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек?

или пък ето как: Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бо-

га? Изглежда някои хора имат съмнения дали това е възможно и по-

неже "модерността" за тях е нещо като идея-фикс (сакън, да не допуснеш изоставане в някое отношение, модата във всяка една област трябвало да диктува поведението ни!), такива хора, предполагам, се пазят по-далеч от вярата, само и само да изглеждат модерни – което за такива хора вероятно е нещо като абсолютна повеля на живота. Страхуват се да не изглеждат немодерни, това именно изглежда ги плаши – понеже по някакви причини са си втълпили, че че вярата в Бога е "нещо старо", "древно", "архаично", "остаряло", а пък да се покажеш немодерен, за такива хора е изглежда нещо като кошмар. Ето един коментар, който илюстрира по превъзходен начин току-що казаното:

Съществуването на Христос е повече от съмнително, но дори да е имало историческа фигура, послужила за прототип, тя несъмнено не е била „Син Божий“, а най-обикновен човек. Моля Ви се, подобни наи-витети са неуместни в 21-и век сред просветени хора.

Иначе не само швейцарската, но въобще европейската култура въобще не може да бъде разбрана без християнството. Само че то е изиграло историческата си роля и няма как да се възроди. Сканди-навските държави, които са сред най-благоденстващите на света, са и сред най-атеистичните. Но скандинавската история не може да бъде разбрана без да се отчита ролята на християнството и по-специално на Реформацията.

Впрочем аз не съм против религията, понеже тя е много по-лезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и уте-ха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприем-лива, вкл. и като морален ориентир. На мен не ми трябва религия за да

88

постъпвам морално и да живея добродетелно, аз го постигам и без рели-гия. Впрочем правилната позиция не е атеизъм, а агностицизъм.

Това кратичко изказване по чудесен начин илюстрира обременост-та на този човек от каквито си искате непромислени представи; тук имаме един коктейл от прогресизъм, отломка от по марксистко-ленински начин разбираната едновремешна учебникарска "диалектика", наред с догмите на прехваления "научен атеизъм", който непременно следва да е "войнстващ", не някакъв друг, "примиренчески" и пр., този човек също така страда от напреднала форма на позитивизъм, според догматиката на който само онова, което може да бъде удостоверено от вездесъщата нàука (задължи-телно е ударението да се постави в случая на първото à!), е приемливо и "съвременно", всичко друго, видите ли, било проява на някакъв "наивитет" и т.н.

Като капак този очевидно немислещ човек си позволява да ни убеждава, че "правилната позиция" е всички да станем "единомишленици", всички да почнем да "мислим" като него, опитва се, виждате, да ни подкупи да станем агностици (тази учена дума е употребена, респективно, за да шашне малоумния ни съвременник, който, разбира се, изобщо не знае що е това "агностицизъм", но думата звучи крайно заплашително, да ти настръх-нат космите на главата от ужас – ако допуснеш да не си "агностик"!). Та ето как в три-четири изречения този човек показа по най-убедителен начин робската си обремененост от представи, които изобщо не са кой знае колко хитроумни, камо ли пък "дълбоки" или "съвременни", каквато, очевидно, е претенцията му. Той, разбира се, се представя за изразител на "единстве-но-правилното научно гледище", това е фундаменталната догма, от който този човек очебийно страда.

Ще се опитам съвсем вкратце да оборя забележката му – щото основателният анализ би ме отвел надалеко. Аз многократно съм отговарял на такива хора, водил съм дълги полемики с тях, някои от тях са публикува-ни в този блог, а други дори и на страниците на издаваното от мен фило-софско списание ИДЕИ. Не зная дали няма да е добре да извадя някои от тия интересни дискусии и да ги присъединя към това пишещо се сега пред очите ви помагало; слагам тази забележка, та да се подсетя при редактира-нето му, при подготовката му за печат. А ето сега какво ще кажа в отговор на този многоучен, ала въпреки това явно не обичащ да мисли човек.

Особено тия, дето се представят за горещи поддръжници на нàуката, би следвало да се стараят да мислят що-годе прилично; ала много често това съвсем не им се удава, въпреки напъните. Първо, ако бяха поне малко мислили, щяха с удивление да разберат, че сферата на прехвалена-та нàука е съвършено друга, тя няма потенциала да се опитва да решава проблемите на вярата, духа, морала и пр., тези проблеми са извън нейната сфера, а прилагането на научния и позитивен подход на науката тук ражда

89

само най-уродливи чудовища. Поне да се бяха поинтересували, щом имат претенцията, че са "многоучени", "просветени", "образовани" или не знам си още какви, та значи да се бяха опитали да разберат поне това, което вели-кият Кант е разяснил така убедително в своето учение за антиномиите на чистия разум, ала не би, явно не им е стигнал умствения потенциал да разберат какво е казал Кант по тия всичките въпроси. А той там казва нещо съвършено просто: чистият теоретичен или познавателен разум трябва смирено да признае безсилието си когато се захване да мисли по въпроси от рода на Има ли Бог?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?; да, по тези въпроси теоретичният (научният) разум се забърква в антино-мии, той може, подобно на адвокатите, да "докаже" и тезата, и антитезата, ала по никакъв начин не може да реши коя от двете е истината, е вярното решение – и затова, ако иска да постъпи разумно, изобщо не бива да се захваща със съдене по тия "проклети въпроси" (аз ги наричам в случая така, не Кант). Да, ама не, "просветеният" немислещ нашенец пердаши, дето се казва, „през просото”, и ето, почва да съди и разпорежда съвсем наукообразно това, което имахме шанса благодарение на него да ни бъде поднесено така безапелационно, а именно:

"... Религията е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вът-решно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир."

Самият факт, че тоя многоучен и безкрайно претенциозен другар употребява тъй баналния марксистки термин "масите" (за марксизма чове-ците не са човеци, а "маси", "народни маси", "пролетарски маси" и какви ли не още, само не човеци и, опазил ни Бог, свободни личности!), говори много относно това от какви догми страда, от какви представи е обременен. Също този човек, виждате, набързо определя Христос като "обикновен човек", макар че по начало такова чудо като "обикновен човек" просто не същест-вува, всички ний, доколкото изобщо сме човеци, сме все необикновени, уникални даже, индивидуални и какви ли не още. У всеки човек, предполага се, има нещо Божествено, инак казано, духовно, да, ама не, по виждането на това многоучено, но не знаещо какво казва плямпало, по-специално таман у Христос, видите ли, нямало било нищо Божествено, камо ли пък самият Христос да е Бог, да е самият Бог! И се питаме: откъде-накъде, на какво основание този човек мисли така, и то с тази безапелационност?

Ами причината е една: не си дава труда поне да се замисли малко. Щото ако се беше замислил щеше да открие, че нещата не стоят така еле-ментарно, както на него му изглеждат. По този въпрос той съди съобразно своята субективна увереност, сиреч, той просто декларира, че не вярва в това, че Христос е Бог. Но нали все пак претендира, че мнението му по

90

въпроса било "научно", е, оказа се, че "мисли" така по причина на своята вяра, по-скоро на основание на своето неверие. И така, неговото "Не вяр-вам, че Христос е Бог!", застава срещу вярата на милиони хора, които пък вярват, че Христос е Бог – какво да правим в такъв случай? Вяра срещу неверие, вяра срещу нихилизъм – ето докъде ни доведе най-простото раз-съждение. "Вярвам не в Бога, а вярвам в... нищото, мой "бог", комуто се кланям, е тъкмо Нищото!", ето я "вярата" на "богоборците", ето я същина-та тяхната претенциозна, но тъй куха "вяра", другояче казано, на тяхното неверие, израз на криворазбрана и изкривена вяра в нищото!

Преди доста години когато още бях млад писах едно есе за вяра-та, което стана част от моята дисертация, която пък е на тема Учението за човека и формите на духа (под това заглавие може да се намери, освен в хартиен вариант това мое изследване е публикувано и онлайн). Сега се сещам също така, че имам една поредица от видеобеседи, която е публи-кувана под заглавието Човешката потребност от вяра (видеобеседи), и нея препоръчвам на тия, които искат да навлязат в проблемите в тяхната дълбина. Относно пък тъй претенциозното твърдение на въпросния много-учен почитател на нàуката, че, видите ли, само "слаби" хора били вярвали в Бога, ми се ще да го запитам, с оглед поне малко да се замисли – а позво-лете да попитам, слаби в какво отношение са тия, дето вярват в Бога? Човек може да е слаб в едно отношение, а да е силен в друго, примерно, има хора, очевидно умствено слаби, които се представят за многоучени,

91

има слаби във физическо отношение, слаби са, примерно, мускулите им, докато други хора в същото отношение са по-силни или по-едри, да речем, та ми е интересно в какво отношение този наш многоучен всезнайко си мисли, че вярващите били слаби? Пък то зависи и от гледната точка: онова, което от една гледна точка изглежда слабост, от друга гледна точка може да се възприеме като израз на сила. Това са елементарни неща, които що-годе мислещият човек ги усеща и затова няма да почне да се изказва така общо, щото общата форма в случая нищо не значи.

Може пък вярващите хора да са силни, примерно, в духовно отно-шение, а пък нашия умник, понеже вярва в Нищото, да се е изхитрил да смята, че духовни неща, примерно, няма, ерго, "единствено съществуват" само материалните неща, съобразно което "слабостта" на духовно силните хора, в неговата интерпретация, означава, че вярващите хора са... телесно слаби, което, както и да го погледне човек, е една глупост, е една идиотщи-на! И тъй нататък, виждате, че нищожно замисляне се иска и построенията на този нашенски "мислител" се разхвърчават като носените от вятъра есенни листа.

Същото може да се каже и за напълно голословното му твърде-ние, че религията била "... ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир". Защото след като казахме, че този човек фактически вярва в Нищото, сиреч нищото за него е негов "бог", то от тази гледна точка се оказват крайно съмнителни всички други негови изказвания, които незави-симо от претенциозността си не са друго освен едно най-банално празнос-ловие. Той явно не е напреднал и на милиметър по-напред в развитието си от догмата на т.н. "нàучен атеизъм" (ударението пак трябва да е на първото à, за да се подчертае, че тази квазинàука няма нищо общо с автентичната наука, която се занимава със съвършено друг род проблеми и не се меси в области, по които нищо смислено не може да каже, по причина на това, че не са й по силите), та този нашенски умник явно не е напреднал или крив-нал встрани от догмата на "нàучния атеизъм", според която вярата в Бога и религията били служели за нещо като "социална юзда" за бедните (не се посочва в какво отношение са бедни тия прословути бедни, в умствено отношение ли са най-вече бедни или в материално), докато "по-специал-ните", именно "нашите" хора нямали, видите ли, никаква особена полза от религията, поради което требвало да си стоят нихилисти, агностици и скеп-тици. Интересно е обаче защо тъй рекламираният от нашия умник "скепти-цизъм" не се проявява и по отношение на неговите собствени глупости, но това, явно, е крайно неудобен за него въпрос; все пак ако човек е на една йота скептик или агностик, той нямаше да си позволи да ръси постоянно абсолютно недоказани и кухи твърдения, в които, както сами се убедихте, няма никакъв смисъл.

92

Понеже, както виждате, разборът на това умотворение на нашия атеист-"скептик"-нихилист-"агностик"-"диалектик" и т.н. ни зае доста място, то ще се принуда да спра дотук, с оглед да не смесвам по-нататъшните въпроси с тези, с които тук по принуда се наложи да се занимаваме. Само ще се наложи в тезисен план да отговоря на поставените по-горе, в самото начало въпроси, а именно ето тези:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

То това са чудесни въпроси за дискусия, по които наистина е по-добре да не предрешавам нещата, казвайки своя отговор. Само ще вметна следното, което същевременно ще хвърли известна светлина и върху прог-ресистката претенция на нашия тъй самоотвержено опитващ се да мисли коментатор.

Много е глупаво да се мисли, че проблеми, които са терзаели древните хора, нас, съвременните хора вече не ни вълнуват, щото ний, видите ли, сме били напреднали дотам, че един вид сме извършили „чудото на преброената безкрайност”. Човекът е човек независимо в кои или какви времена живее и има човешки въпроси, които принадлежат от разреда на вечните, по които си заслужава винаги да се мисли, винаги да се търси истината. Е, въпросите около нашите човешки реакции по отношение на Бога, въпросите за живота, духа, вярата и т.н. са именно вечни въпроси,

93

които никакъв прогрес не може да обезсмисли, щото тия въпроси при това са и нерешими, сиреч, бидейки такива, се налага отново и отново да бъдат поставяни и премисляни. И това важи не само за човечеството, но и за всеки отделен човек. От само себе си се разбира, че няма как всички хора да започнат да мислят еднакво по тия вечни човешки и духовни въпроси, и това не е трагедия, както си мислят немислещите хора, а е нещо прекрас-но – понеже ни дава възможност да разговаряме по тях, да спорим, заедно да търсим истината.

Толкова са прости тия неща, да, не всички въпроси са от рода на въпросите, които са от компетентността на науката, има въпроси, които са съвършено различни – и тъкмо там да се търсят еднозначни и точни отго-вори е глупаво занимание. Има, разбира се, хора, чието мислене наподобя-ва гледането, характерно за конете, които са снабдени с капаци, е, на тия хора трябва да им се обясни, че ако благоволят да си свалят "научните капаци", които сами са са си наложили, то нещата ще почнат да им изглеж-дат съвсем иначе. Заниманията с философия и с религия, а също така и с изкуство са превъзходно средство да не допускаме да ни сполети това голямо нещастие, именно, да станем "коне с капаци", нищо че уж имаме претенцията и усещането, че сме хора, санким, човеци...

Тъй че и т.н. "позитивна" или "научна", сиреч, "единствено-правил-на" философия, за която бленуват въпросните "коне с капаци", е една фик-ция, е една химера, е една глупава илюзия, е една безполезна страст. Тия мои забележки по адрес на претендиращата за монополизъм наука съвсем не означават, че аз по начало съм бил, видите ли, отричал науката или научния подход, не, няма такова нещо. Науката обаче си има друга сфера, там тя може да постига удивителни неща, разбира се, научният подход, пренесен в неподобаваща за научни занимания духовна сфера, казахме, ражда само най-уродливи форми на съзнание – понеже убива тъкмо онова, което прави тия сфери тъй примамливи за човека, който не се е отказал от своя дух.

Ето по тази причина аз силно възразявам срещу пренасянето на научния подход и в сферата на анализа на човешката вяра и религия, както правят някои увличащи се по наукообразността богослови или дейци на "религиознанието" – унищожим ли в тази тъй възвишена духовна сфера на религията самата духовност, елиминираме ли тази последната, в резултат ще получим само трохи. И ще насърчим нихилизма, неверието, бездухов-ността, безкултурието. Тогава именно ще ни се явяват такива "просветени" дървени "философи" като горния коментиращ, които ще ни поднасят в притоплен вид прокисналите чорбалаци на научния атеизъм и на материа-лизма, а пък гладните за духовност хора, разбира се, от това ще бъдат завинаги отвратени и от вярата в Бога, и от религията, и от духовността, и

94

от всичко. А точно това не бива да бъде допускано, срещу това трябва да се борим.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Този ден е предпоследният ден на 2014 година, е, нека той да бъде хубав за вас. До скоро, до нови срещи! Живот и здраве да е утре пак ще разговаряме, а пък нищо не ни пречи днес да дискутираме, заповядайте, смело участвайте в дискусиите, ето, явиха се интересни хора, тази сутрин виждам, че под предишни публи-кации вече се е зародила интересна дискусия, явно има смисъл да се мис-ли и разговаря за тия неща...

95

Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?

Да видим дали ще успея да напиша нещичко по поредицата, ус-ловно наречена от мен "Въведение във философията на вярата и рели-гията" (възнамерявам да напиша учебно помагало по тия проблеми) – причината за да се съмнявам дали тази сутрин ще успея да напиша нещич-ко е много прозаична: страшен студ е при мен, в стаята, която е мой каби-нет, която е мястото, където работя, а е толкова студено понеже не мога да си позволя отопление, нямам финансова възможност за това (безработен съм, уволнен съм от работа, изгонен съм от образователната система, щото не съм бил, видите ли, "годен" да я обслужвам подобаващо!). Но ето, облякох се хубаво, сложих си топли вълнени чорапи, които е оплела моята стара и грижовна майка, дори и една шапка си турих на главата, започвам да пиша, пък ще видим какво ще се получи от писането в тия нелеки усло-вия. Пиша тия неща, за да се знаят, това са факти от живота, не се оплак-вам, просто ги регистрирам – да се знае какво е било положението с инте-лигент като мен в свидното ни отечество, който пише учебно помагало по религия в самото начало на новата 2015 година. И тъй, предишното есе от поредицата имаше заглавието Въпросите около нашите реакции по

96

отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпро-си, да опитаме сега да продължим нататък.

Аз всъщност дотук се докоснах до някои, тъй да се рече, мирог-ледно-методологически и прочие въвеждащи въпроси, сега вече трябва да премина към същинската част. Заявих, че не ща да спазвам някакъв пред-варително намислен разсъдъчен план или списък на темите, с оглед пома-галото да стане по-живо, свободно, увличащо, въздействащо и т.н. (Докато написах тия първи думи забелязвам, че чаят ми вече е изстинал, явно студът в стаята е страшен!) Е, виждате сами как по естествен начин идва темата, която ще разглеждам в това есе: за материалната бедност и за душевното богатство, как стои този въпрос в оптиката на религията, на вярата на религиозния човек. Съгласни ли сте да поговорим по тази тема? Разбира се, нищо не пречи по-късно да пренаместим темите и проблемите, то това нещо, в какъв ред ще са, си зависи изцяло от нас. Нека да започнем тогава, нека да опитаме. Та да разберем какво ще се получи.

Ето аз сега пиша есе в неотоплената и неуютна зимна стая, а ня-кой нашенски богаташ се разхожда, примерно, по къси гащи в щедро отоп-лената си къща-палат; неудобствата, от които аз страдам, за него са непоз-нати, но той, предполага се, си има други проблеми и неудобства, неговите проблеми и неудобства са от съвършено друг род или характер. Христос, знаем, се е родил в един обор, родителите му са били на път, отивали са по родните си места във връзка с разпореждане на тогавашната римска бю-рокрация, която е решила в оня момент да извършва преброяване на насе-лението, за което всеки трябвало да отиде до родното си място. Но ето, факт е, че Господарят на целия свят се ражда в обора, в сламата, до овце-те и до преживящото магаре, животът му започва в тия крайно мизерни условия (гостилницата, в чиито обор Христос се родил, била претъпкана, едва се намерило място за тях в обора). Други се къпят в разкош, но това съвсем не означава, че ще бъдат „по-специални” и в Божиите очи – или че ще могат да си купят някаква привилегия за такова едно по-специално отношение. (В крайна сметка, по общото признание, всички ние най-после ще мирясаме и ще укротим ламтежите си в онази дупка дълга два метра и широка по-малко от един, която е отредена всекиму на гробищата!) Излиза, че материалният статус на човека в оптиката на религията няма никакво значение, за религията, в очите на Бога, всички ние, и бедни, и богати, сме все Божии чада, Божии деца. Религията не е изобретена нито само за бед-ните, нито само за богатите, напротив, тя изравнява всички хора, независи-мо от различията, и ги разглежда просто като човеци, като равни по значи-мост, като намиращи се в аналогично положение спрямо Бога.

Всеки човек, съобразно материалния си статус, се бори със своите си проблеми, ето, примерно сега на мен пръстите, с които пиша, са ми измръзнали така, че не ги усещам, но това, дето се казва, са „бели кахъри”,

97

още повече че, както сами забелязвате, съм се захванал с едно грандиозно дело: да напиша въвеждащ курс по духовно развитие на младите, да съз-дам едно учебно помагало по религия и вяра.

В същото време, да допуснем, един мой някогашен приятел, с ко-гото напоследък единствено си казваме по едно здрасти и то само във Фейсбук или се поздравяваме около празниците с по едно възсухо „ЧНГ”, щото явно вече май няма и за какво толкова да си говорим, така сме се отдалечили, така животът ни е отдалечил, та значи този мой някогашен приятел, който по някакъв каприз на съдбата (е, не отричам и неговите заслуги, и неговата изобретателност, и неговият труд имат голямо значение за успеха му!) стана богаташ и милионер, предполагам, щото го познавам, е изправен пред съвършено други, негови си, вероятно не по-малки пробле-ми, тъй че е глупаво някой да му завижда. Е, вярно, в положението, в което той се намира, този човек си има твърде много ласкави и угаждащи му „приятели”, които не пропускат случай да му се подмажат – но нека все пак да разгледаме ситуацията му; и то именно в оптиката на религията, на изискванията на вярата. Разбира се, нямам никакво право да се меся в работите на този човек, но ето, запазвайки анонимността му, си позволявам да го използвам като пример, пък след това, като напиша есето си, ще му го пратя (това ми хрумва ето сега, точно в този момент ме осени такава една идея, сякаш ми е пратена свише!), та да го предизвикам към диалог, може да се получи страхотно нещо! Той навремето беше мислещ и пишеш човек, аз го зная само като млад, по-нататък вероятно се е променил, но едва ли толкова много се е променил, пък той на младини се увличаше по филосо-фията, та има шансове и предпоставки да встъпя с него в един хубав раз-говор. Както и да е, да кажа няколко неща, които са ми известни, за да очертая ситуацията му, моля предварително да ме извини, че го ползвам като пример, но какво да сторя, като във връзка с тази тема в съзнанието ми се появи тъкмо неговият образ?!

Откакто той е богаташ, откакто той е проспериращ бизнесмен, жи-вотът ни е срещал само няколко пъти, 3-4 пъти общо, от които половината случаи срещата е била по моя инициатива, а останалите ни срещи са били "съвсем случайни", "инцидентни". Не крия, че се опитвах в трудните време-на, в които ми се наложи да премина, да го „използвам”, тъй да се рече, опитах, примерно, да разговарям с него, с оглед да спонсорира, примерно, някоя моя книга, или пък, защо не, да подпомогне малко издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Имах чувството, че този човек нямаше как да не откликне, още повече че, доколкото зная, той иначе е щедър спонсор на някакви си недотам успешни политици, сам участва в изборни кампании и в тях хвърли купища пари, както и да е, негова работа, но е факт, че в Пар-ламента не влезе нито той, нито подпомаганата от него партия. Но онова, което ми даваше надежда да опитам да го предразположа към подкрепа

98

беше това, че когато и той, и аз бяхме съвсем млади (аз съм 10-тина години може би по-голям от него), заедно с един кръжец други общи приятели сме мечтаели да създадем философско списание, това трябва да е било годи-на-две преди 1989 г., когато да се направи такова нещо беше същинска утопия, беше също така и забранено, но ето, ние не само мечтаехме, но дори и планирахме да създадем едно свободно, свободолюбиво философ-ско списание. Дори си спомням, че водихме дълги спорове относно името на списанието, много горещи бяха дискусиите ни около този пункт, е, нищо не успяхме да измислим; пък после дойде 1989 г., дойде свободата и всич-ки се пръснахме, всеки си тръгна по своя път. В един момент аз научих, че моят някогашен приятел е станал… проспериращ бизнесмен, това за мен беше изненада, според представата, която имах за него, но както и да е, зарадвах се и ето, проучих нещата и отидох в офиса му да си поговорим. Изнахалствах, тъй да се рече, знаете бизнесмените колко са заети хора, цяла епопея е човек, особено ако не е нахалник като мен, да си издейства среща с такъв човек, но в името на доброто дело аз се принудих да пожер-твам и самоуважението си; и ето, срещнах се с него.

Той ме прие радушно, в името на старото приятелство, спомням си, че дори ме покани и на някакъв банкет на фирмата му, мисля, че беше даден по повод на юбилей на баща му, също създател на общата им фир-ма, както и да е, та в един сгоден момент аз опитах да „изплюя камъчето” и да му очертая проблема, който в оня момент особено много ме вълнуваше. Спомням си, че ставаше дума за спонсорство на една моя книга, аз тогава бях много закъсал, беше ужасна криза, някъде 1995-96-97 г. трябва да е било, в оня период, мутренския; е, поговорихме си, той, разбира се, обеща, в един момент дори почнахме да уреждаме подробности, как да преведе сумата на някакво издателство, и в един момент… работата умря, спря; не зная защо, май причината е тази, че аз по начало не обичам да нахалствам, след като много пъти съм звънял, в един момент изглежда ми е писнало и съм спрял повече да звъня. Явно, като познавам себе си, причината е била тази, не ща него да обвинявам.

Та аз повече не му се обадих, чувствах се неудобно да настоявам повече да изпълни обещаното, минаха години. И ето, веднъж съвсем слу-чайно, разхождайки се по една улица в София, ми подсвирна някаква лъс-кава кола, спря до тротоара, вратата на Мерцедеса се отвори този същият мой отколешен приятел, дружески усмихнат, ме покани да вляза, да сме били отишли до някакво заведение да се почерпим и да поговорим. Инте-ресно е, че (все пак пиша тук не за друго, а във връзка с тема по религия и вяра!) че не веднъж, а цели два-три пъти по абсолютно същия начин през годините той ме е засичал някъде на улиците, пак сме се срещали по този необичаен "съвсем случаен” начин; на мен това не ми се вижда много слу-чайно, знаете ли колко много фактори трябва да напаснат, че ето, моя

99

милост, човек, който пътува толкова рядко в София, „случайно” да бъде засечен от Мерцедеса на някогашния си приятел, и то на оживена столична улица; както и да е, не ща тук да се задълбочавам, но ми се ще да заключа, че едва ли нещата са били „чиста случайност”.

При тия срещи пак сме разговаряли за нещата от живота си, той ми е споделял своите проблеми, аз – моите; веднъж даже ме закара в хо-тел „Кемпински-Зографски” в София, там ме почерпи, личеше си, че е „вът-решен човек” в това уютно място за богаташи, а аз си спомням как се шаш-нах на паркинга, че при маневрите за паркиране умната му модерна кола („Мерцедес” най-последна серия) сама изключи и блокира когато е прибли-жила на опасна близост съседната кола; аз, признавам си, такова чудо на техниката още не бях и подозирал че изобщо е възможно. При по-раншна наша среща пък се удивих на лаптопа, който той ми показа, аз тогава още не бях виждал не само лаптоп, но комай и компютър; е, покрай него, в инте-рес на истината, трябва да си призная, се запалих по компютрите, това е било няколко години преди новото хилядолетие (знаете, по-късно, година-две след това, аз вече станах нещо като "интернетен маниак", блогър и какво ли не още). Виждате, че приятелите, пък макар и отколешни, пак все някак си помагат, дори и да не се срещат често, а по някакви чудесни, бих казал даже свръхестествени причини, свързани вероятно с нещото, което наричаме „съдба”.

Но да не се увличам в подробности, че ще стане дълго. Факт е, че минаха много години от тия срещи, той, за жалост, сам не се сети, че би могъл с нещичко да подпомогне моите инициативи и „предприятия” (книги, списания, вестник даже издавам и той прекрасно знае това), а аз, поучен от оня първи случай със злополучното спонсорство на една от първите ми книги, вече престанах изобщо да поставям такъв въпрос, чувствах се много неловко, отлагах и пр., а най-вече залагах на това, че е редно той сам да се сети и да предложи някаква подкрепа. Пак в интерес на истината ще спо-мена тук, че веднъж-два пъти даже му писах и писма и есемеси, в които предлагах среща, за да се видим и да поговорим, но отклик от негова стра-на на тия мои предложения, както можете да се досетите, не е имало. И аз за тия неща изобщо не го коря, така е преценил, така е решил, изборът е изцяло негов. Глупаво е за нещо да го коря. Аз така мисля. В случая само давам пример за това ново свое изследване, касаещо проблемите на душа-та и вярата, вероятно случаят има връзка с тях, а, какво ще кажете?

Ще се втрещите като разберете, че в един момент разбрах, че то-зи мой отколешен приятел е решил вече на зряла възраст да се запише в университета и да следва… богословие! Да, аз зная, че той в предишни години завърши право, а ето сега е решил да учи и богословие. Това ме изненада пък и зарадва, един вид поискал е да се върне към идеалите на младостта си, а тогава, както вече казах, той много се интересуваше от

100

философия, а пък аз тогава, като по-напреднал (бях асистент по филосо-фия в ПУ „П.Хилендарски”), бях нещо като негов наставник на това попри-ще. Поне се надявах, че при други наши евентуални импровизирани срещи ще имаме общи теми за нови разговори, мен много ме вълнува да разбера защо е решил да учи тъкмо богословие, дали това не е просто дан на… модата: знаете, че дори политици като Данчо Парла-Ментата и дори самият Вольный Сидеровский станаха „богослови” по образование, въпреки че нито „православието”, нито „християнството”, въпреки „вишото” им образо-вание, очевидно, с нищичко не им повлия нито на поведението, нито на манталитета (примерно според християнския морал е грозно да се лъже, да се мами и т.н., а тия херои това го правят без никаква скрупул или задръж-ка, без да им мигне окото). Та ми се щеше, не крия, да разбера с какви по-точно мотиви този човек е решил да става богослов. Може пък да си е по-мислил, знае ли човек, че по този начин Бог, да допуснем, ще се зарадва дотолкова, че ще му прати още по-големи успехи и печалби в бизнеса, знае ли човек, хора всякакви има на този свят?!

Е, още не сме се срещнали за да поговорим по тия вълнуващи ме така горещо въпроси, свързани дори, както виждате, с днешната тема на моето пишещо се сега помагало по религия и вяра. Но за сметка на това ще ви кажа как протече последната ни среща на живо, след това вече не сме се срещали, съдбата също не пожела да ни срещне. (Апропо, веднъж го видях отдалеч пред сградата на ПУ, но беше на 20-тина метра от мен, не пожелах да крещя и да го викам, въздържах се, нищо чудно съдбата да е опитвала да ни срещне, но и за нея това да се е оказало неизпълнимо – и непостижимо!) Та ето как мина последната ни среща, от която аз си напра-вих извода, че този човек е бил повлиян от богатството така, че сякаш вече не е същият, променил се е дотам, че вече сякаш живее в съвършено друг свят (коренно различен и от света, който обитава все още, слава Богу, и моя милост!).

Беше предизборен период и тогава той ми звънна и ми каза да ида да го намеря на едно място, оказа се, че там е предизборен щаб на партия-та, която той този път спонсорираше (не мога да кажа коя е тази партия за да не издам неволно и приятеля си). Там беше ужасна суетня, знаете, до-сещате се вероятно как е на такива места по време на изборна кампания, но аз бях удостоен с привилегията да седна на едно канапе и с мен същият този виден човек и бизнесмен да изпие едно кафе (на мен беше предложе-но и аз приех да изпия, по моя си обичай, един билков чай). Спомням си, че занесох куп мои новоизлезли книги (аз другите си книги на този същия при-ятел съм му ги подарявал при предишни срещи) и също така му занесох да му подаря купчина от новоизлезлите книжки на списание ИДЕИ. Списание-то вече беше започнало да излиза, без негова подкрепа, разбира се. Ето реакцията му по този повод; като му поднесох купчината списания и книги

101

той реагира ето с тия думи (така са останали в представата ми, не гаранти-рам, естествено, че точно по този начин се е изразил):

– Благодаря ти много, приятелю! Радвам се за теб! Аз сега какво да направя, искаш ли да ти платя и книгите, и списанията?

Той дори посегна към джоба си и извади прегъната на две пачка банкноти; аз в оня момент (пък и не само в оня, аз поначало с издаването на тия книги и списания от скромната си учителска заплата съм в перма-нентна финансова криза, в колапс, в непреставащ материален ступор, в състояние на пълен банкрут, на фалит или както искате другояче го опре-делете), ясно е, че в оня момент бях в пълно безпаричие, чудно е как изоб-що съм намерил пари за автобуса, с който отидох до мястото на срещата, та затова погледнах жадно към топа банкноти, който той държеше в ръка и се канеше да отброи някоя и друга за мен, но намерих сили да надвия лакомията си и му отвърнах:

– Не, моля ти се, та това е подарък, аз искам дати ги подаря! Какви ти пари, това е подарък, моля ти се, ще ме обидиш ако ми дадеш някакви пари!

Той ме погледна с невярващ поглед, даже имам чувството, че в оня момент явно се усъмни дали някогашният му приятел е с неувреден все още разсъдък, щом отказва пари, понечи все пак да ми отброи някоя и друга банкнота, но аз твърдо отказах, той с невярващ поглед прибра пачка-та, а пък аз, както можете да предположите, в оня момент сякаш съжалих за

102

тъй непреклонния си стоицизъм; но както и да е, така мина този епизод с парите.

Е, в ума ми мина, не мога да скрия, грешната мисъл, че отказвайки тия пари, това може да подбуди у някогашния ми приятел съзнанието, че няма да е кой знае какъв грях да подпомогне с нещичко било списанието, било някоя моя книга. Е, минаха години от тогава, аз нямам сведение или основание да вярвам, че в съзнанието му се е появила такава мисъл, пък и да се е появила, явно мигновено е била отпъдена. Както и да е. Вместо това обаче ето какво благоволи да ми сподели в оня разговор моя бивш приятел; не зная как разговора се завъртя за камини (не е причина това, че в момента, като пиша това, не си чувствам от студ стъпалата, не, моля ви, не си мислете, че точно тази е причината да се сетя за разговора ни за камините!), да, но наистина така се завъртя тогава, на срещата, разговора ни, стигна до пустите камини и той рече ето какво, пак предавам думите му по бледия си спомен:

– Аз съм наредил като се върна в къщи, час-два преди това през нея да е минал нарочен служител от фирмата, който да е запалил камина-та, та като се върна, в къщи да е уютно и топличко. Установих, че най-добри за използване са цепениците от круша, те издават невероятен аромат. Е, поръчал съм да набавят точно такива дърва, крушови, само от тях използ-ваме у нас. Страхотен дъх имат горящите крушови цепеници, приятелю! Ще трябва да ми дойдеш някога на гости та сам да се увериш какво настроение в дома създава горящата с крушови цепеници камина!

Това ми разказа моят някогашен приятел, е, на мен това ми проз-вуча като хвалба, но както и да е, на приятелите всички слабости им про-щаваме, нали затова са ни приятели?! А относно кандидатстването на този същия човек за депутат той ми каза ето тия памятни думи, тях изобщо не мога да ги забравя, интересно ми е на вас как ще прозвучат:

– Аз самият не мога да разбера защо участвам и в тия избори, куп пари ще хвърля за тях, ама както и да е. Разбирам някой пошляк да се натиска да става депутат в Парламента, та да се повози на Мерцедес, но аз, дето имам личен Мерцедес и то от най-луксозната и най-последната серия и класа, преди месец си го взех, държавата посмъртно не може да осигури на депутатите Мерцедеси като моя, та явно за мен няма абсолютно никакъв смисъл да се явявам на тия избори, щото всичко си имам, далаве-ра за мен в тия избори никаква няма!

Е, като видя изражението на лицето ми по повод на тия думи и ка-то ме знае горе-долу как мисля, той се усети и спешно добави и ето това:

– Е, прав си, приятелю, явно и аз заради някакви идеали съм се хвърлил в тази борба, да помогна на държавата ни с каквото мога, този е единственият смисъл, не се изразих правилно преди малко!

103

Аз си замълчах, нямаше какво да кажа. Изобщо трудничко ни вър-ви разговорът с моя някогашен приятел напоследък, сигурно е от това, че сме се отчуждили, че много рядко се срещаме, имам чувството, че като пък се срещнем, някак си се чувства това, че истински важните теми и пробле-ми, това са някакви съвсем човешки неща и проблеми, и двамата най-ста-рателно ги избягваме, аз по причина на това, че го оставям той да зачекне такава някоя тема, той може би пък очаква аз да съм инициаторът, както едно време, в годините на младостта ни; е, изчакваме се взаимно, а разго-вор по истински важните теми все не се получава, защо ли?! Коя ли е ис-тинската причина?

Той, някогашният ми приятел, си има своите грижи и проблеми, аз – моите си. Той, предполагам, си има своите изпитания, аз – моите си. Това, което на мен ми е на главата, за него е крайно несъществено и дори глупаво – примерно това, че нямам пари за да мога да си позволя да си пусна отопление в кабинета си ето в този момент и краката ми замръзнаха така, че май, за да не хвана някоя пневмония, трябва да изоставям колкото се може по-скоро писането! А аз за неговите истински проблеми дори не мога да се досетя, но предполагам, че е възможно те да са още по-тежки и страшни: щото Бог всекиму изпраща най-подходящите и пречистващи стра-дания. Но тия неща той, някогашният ми приятел, вероятно вече ги знае по-добре от мен – щото е значително по-напреднал в областта на богословие-то (аз в тази точно област, знаете, нямам никакви претенции, това мое помагало по религия е само нещо като предизвикателство, но не към тях, към богословите, а единствено към мен самия!).

Толкова. Примерът ми стана дълъг и многословен, по причина на което краката ми станаха съвсем ледени. Като и да е, време е да формули-рам основната си теза, та белким някак успея да завърша тазсутрешното си писание.

Пак ще претупам нещата – по необходимост. Всички сме човеци, туй нещо, за което толкова ламтим – парите, вещите, колите, яденето и пр. – от гледна точка на вечността не са кой знае какво, не бива да се преуве-личава тяхната ограничена роля. Е, добре би било и аз да имам възмож-ността да си пусна в този момент отоплението, още повече че съм в недоб-ро здраве, но какво да правя, нямам тази възможност, ще се наложи да издържа. Издържайки на изпитанията, човек се калява, заяква духът му, побеждаваме по този начин склонността си да се размекваме, да мърмо-рим, да се отпускаме. В някакъв смисъл ония, които се занимават с матери-ални неудобства, сякаш са щастливци, щото истински страшен не е студът, който сега е довел до това да не си чувствам от студ краката, а един друг студ, свързван, примерно, с духовната пустота, с душевното вледеня-ване, което вече е същински кошмар – и тогава вече даже и ухайните цепе-ници от крушово дърво няма да ти помогнат. Аз лично, признавам си, си

104

предпочитам да страдам от този мой студ на вледенените ми пръсти и крака, но не ща оня наистина адски душевен лед, който наистина е многок-ратно по-страшен.

И изглежда Божията мъдрост и тук се проявява по най-справедлив начин – ний, дето сме бедни с пари, нищо чудно да сме богати и преизо-билни с някои съвършено друг вид богатства, именно душевни, интелекту-ални, чисто човешки – ето на тия неща, именно да поставяме верния акцент спрямо истинските стойности и ценности на живота ни помагат и вярата, и религията. Те са направо незаменими в това отношение. Това, което аз ви го казвам тук на един неумел език, е казано по великолепен начин и в Биб-лията, примерно в историята на стареца Йов, и на много други места. Че-тейки тия свещени текстове, ще се овладеете от мъдрост, която в някакъв смисъл настина е свръхчовешка, пребогата на смисъл, сиреч, ще се овла-деете от Божият мъдрост, с която никоя човешка мъдрост няма как да се мери. И никое човешко богатство не може да се мери с туй истинско богатс-тво, което нито огън го гори, нито молци го ядат, нито вода може да го по-топи или пропилее.

Спирам дотук, щото наистина съм много зле с краката, съвсем се вледениха, горките ми крака! Ще публикувам това и ще изляза да се раз-тъпча, така ще ми се стоплят краката, това е истинското: движението навън, на свеж въздух, нищо че е студено, там е по-добре; е, ще вляза да се огрея в някое топло заведение, ще пия един чай и ще използвам за час-два и топлината им докато ми изчезне вкоченението, вкоченясването, което сега ме тормози. Така правим ний, бедняците, хитруваме, плащаме за един глупав чай, пък се топлим „на аванта”: абе беден човек е жив дявол, да знаете това, неслучайно го е казал нашият тъй мъдър народ!

Моля само да не ме разберете: да не си помислихте, че с този текст агитирам в полза на глупавата мисъл, че бедността е нещо по-добро от богатството?! Не, такива комунистически лъжливи и лицемерни идиот-щини от мен не очаквайте. Разбира се, е чудесно човек да е успял и да е богат и в материалния смисъл, е, поне да живее сносно, а не като куче като мен, да мре от студ и пр., това, разбира се, е съвсем нормалното, но ето, виждате у нас как се е получило. Не само аз треперя от студ щото съм безработен, много хора страдат от същото, мама му стара, този преход няма ли да свърши бе, докога ще треперим от студ зимно време, взе да ми писва от тоя студ вече бе! Но аз съм си виновен де, ако не бях отделял пари за списание ИДЕИ, ако не бях правил и не изплащах заеми за него или заради мои книги, ако бях послушен и ако още си бях на работа, щях да съм значително по-добре, щях дори и за отопление пари да имам, но ето, сега си страдам от главата, от акъла си страдам – от какво друго да стада чове-кът ако не от акъла си?!

105

Хей, това моето май наистина е същинска лудост: от парите, дето ми ги дават като обезщетение за безработица, аз тайно (даже от съпругата ми!) продължавам да финансирам и списанията си (и списание HUMANUS, списание за съвременно образование създадох наскоро, освен ИДЕИ, което го издавам вече седма година!), и новите си книги! Май съм уникално луд, а, какво ще кажете? Възможно ли е да има по-побъркан човек от мен, а?

Няма, нали? Е, както и да е, може би и луди е нужно да има в този свят, ей-така, за разнообразие – знае ли се пък каква е ползата от лудите като мен?! Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази същата изцяло безполезна страст по духовното? Не, сакън, моля ви, не си плюйте в пазвата, няма да ви пожелая точно това! Чисто и просто ще ви пожелая хубав ден – бъдете здрави!

И си пазете краката от измръзване! Чао и до нови срещи! Дано не се срещнем в болницата де, дано!

106

Вярно ли е, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство?

събота, 3 януари 2015 г.

Вчерашното ми писание по поредицата "Въведение във филосо-фията на вярата и религията", на което, кой знае защо, сложих толкова странното заглавие Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?, пре-дизвика отзвук у оня преуспял човек, някогашен мой приятел, историята на отношенията ни с когото използвах като пример в разсъждението си; както обещах му изпратих линк към текста и му се извиних, че съм го "употребил" за една такава цел; той прочете текста и след това си поговорихме; реших-ме да се срещнем в близките дни и да си поговорим.

Не крия, че много ми е интересно да разговарям с него по много, по всякакви въпроси, понеже той е успешен бизнесмен, искам да го попитам нещичко и относно моите "бизнеси", именно писането, издаването на книги и списания. Примерно ми ще ще да получа от него съвет за това какво да направя, та да си продам някак книгите, да, издадените ми книги, понеже тъй като били философски и "непазарни", продължават да си стоят аресту-вани по борси и складове, не стигат даже до книжарниците (!), книжарите на това основание не ги щат, нямало било търсене, спрямо книгите ми е при-ложена някаква специфична пазарна цензура, което, съгласете се, за мен като автор е доста обезнадеждаващо: да пишеш книги, да ги издаваш на

107

свои средства и след това тия книги да бъдат предоставяни единствено на съда и критиката на мишките!

Както и да е, да не се отклонявам, та значи вчерашното ми писа-ние има известен ефект и отзвук, за мен е много интересно и това, че моят някогашен приятел изучава, доколкото ми е известно, богословие, ето, ще ми се да разговарям с него и по въпроси около писането на това мое пома-гало по философия на вярата и на религията; между другото казано, пока-них го да бъде гост във воденето от мен предаване по Пловдивската об-ществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", той обеща да дойде, един вид, дето се казва, има "известна интрига", ще видим какво ще се получи по-нататък. Ще ви информирам за случилото се, искам да заявя, че причината за всичко е изследователска: ще ми се да науча нещо повече за съзнанието, манталитета и ценностите на хора, които са постигнали успех в този тукашния материален свят, ще ми се да науча как такива хора мислят по вечните, по духовните въпроси за човека, Бога, смисъла на живота и т.н. Не ща да мисля по такива теми абстрактно и умозрително, а конкретно, въз основа на непосредствения опит в общуването с такива хора, за които е казано:

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Марко 10:25

И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, от-колкото богат да влезе в Божието царство. Матей 19:24

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:25

Е, да, ама някои казват, че думата камила всъщност е погрешно преведена или преписана и на старогръцки означава дебело корабно въже – поради това, че и двете се пишат почти по същия начин (а по-късно и се четат, изговарят се по същия начин). Има и друго тълкуване: "Ухото на иглата" ("Иглени уши") е било наименование на малка врата или процеп в Йерусалим, встрани от главната порта, която е била отворена през нощта за пешеходци и обикновено е било невъзможно за камила да мине през нея. Но ако камилата се разтовари тогава е можело да се "промуши" пъл-зешком, по колене, "клекнала", пък макар и доста трудно. Както и да е, явно и камила, и корабно въже може да се някак да се промушат през "иглените уши", но богат да влезе в Божието царство, както единодушно твърдят библейските летописци, било съвсем невъзможно.

Та този въпрос, дали богатите (в обичайни смисъл богатите, бога-тите с пари и с вещи) могат да отидат в Царството Божие мен лично ме вълнува, щото по дефиниция тия същите хора, материално богатите, са именно от тукашния, от материалния свят, те са негови герои, а пък, пак по дефиниция, Божият свят, Царството Божие, е по презумпция духовно царс-тво, то е също така и царство на свободата, на ценностите от съвършено

108

друг род, ето по този именно въпрос, дали е възможно отдадени на този тукашния свят да проникнат в чисто духовния свят, мен, не крия, този въп-рос живо ме интересува, а, предполагам, той интересува и много други хора. Та ще направя каквото е по силите ми за да проуча този въпрос, обещавам, ето, в тази посока е и инициативата ми да разговарям надълго и нашироко върху него с един богат човек, този същия човек, за когото ви писах вчера. Този въпрос обаче го поставям не на някаква несериозна, клюкарска основа, моля да не си мислите това, съвсем сериозно го поста-вям, по най-дълбоки, субстанциални причини го поставям. Ето кои са тези причини.

Ние, човеците, живеем ето в този, в тукашния, материалния свят. Ние този свят познаваме така непосредствено и ясно, че някои хора почват да си мислят, че този именно свят е и единственият. Философията и рели-гията, а също и изкуството обаче ни говорят, че има и друг, чист духовен свят, невидим за очите, към когото не на всички хора им се удава да бъдат причастни. Е, смята се, че всеки човек може да намери начин да се причас-ти към оня другия, духовния, към Божествения свят, щото, между нас каза-но, и този тукашния, материалния свят, пак е Божи свят, природата е Божие творение; е, има и човешки свят, има социален и културен свят, т.н. "втора природа", който е чисто човешко творение. Но има и нещо друго, в този тукашния, материалния свят, в света на алчността, на интересите, на ко-ристта и пр., където именно "Царица е Парица" и пр., ние привикваме и се пристрастяваме, особено ако му се отдадем изцяло, щото той е така непос-редствено достоверен, че някои хора почват, казахме, да си мислят, че той именно е и единственият съществуващ свят, а пък "духовните неща", както би се изразил нашият тъй скъп на сърцето ни Бай Ганю, са именно "бош-лаф работа", са нещо подобно на вятъра, на въздуха, нещо крайно неси-гурно, са един вид фикция, илюзия, заблуда и т.н. Знаем също така, че господарят на този, на тукашния свят е Сатана, падналият ангел, който именно олицетворява злата сила на битието, алтернатива на преблагия и така великодушен Бог. Нека да се постараем да задържим тия предпостав-ки в ума си.

Е, трепем се в тукашния свят да постигнем някакъв успех, гоним, дето се вика, "реалното", а какво е по-реално измерение на успеха ни от пачките с банкноти, от купчините със злато, от другите веществени, зрими скъпоценности от рода на прословутите мраморни камини, бляскави пала-ти, безобразно скъпи, луксозни лъскави коли, някои богаташи в Америка се изхитриха даже и космически кораби да си купуват вече, нали чухте за тази най-нова богаташка мания в Америка, нищо чудно да искат с тези косми-чески кораби американските милиардери (в сравнение с които нашенските надути до пръсване от самочувствие богаташи изглеждат направо като същински просяци!), та значи нищо чудно с тия междупланетни кораби

109

американските богаташи да искат да проверят дали, аджеба, някъде "на небето" и в безкрайния Космос все пак не съществува Бог! Но това между другото, аз почнах да разсъждавам в тази посока: трепем се всички ние за успеха си, който се измерва според масово разпространените представи именно с парички, а да не вземе да се окаже в един момент, че туй нещо, парите, не са най-важното, а най-важното е нещо съвършено друго, за което, увлечени в битката за успех, съвсем сме забравили, най-важното, представяте ли си, са някакви там "вятърничави неща" като истината, доброто, правдата, разни други такива и подобни на тях ценности, да речем свободата, красотата, ама не на тялото, а на духа, странна работа е това – не отива ли всичко на поразия ако се окаже, че паричките не са най-важното?! Ами тогава за какво да се борим, за какво да живеем, с какво да измерваме успеха си, тогава не е ли по-добре всички да се откажем от всичко, да станем просяци или клошари, да зарежем богатствата си, да ги раздадем на бедните, да ги изплюскаме и всичко тогава да отиде съвсем на поразия, щото ще се върнем мълниеносно в най-дивото варварство! Виж-дате как страшно се объркват нещата, нали така?

Явно трябва да се мисли добре по тия всичките въпроси. Всеки сам за себе си да решава какво за него е истинското и доброто. Хора вся-какви. Еднакви не можем да бъдем. Слава Богу, че е така!

Като почнах да пиша тази заран текста си, няма да скрия, че отп-равна точка ми даде един мой почти детски спомен, ще ми се наложи да го припомня щото се връзва добре с подетата тема (която аз съвсем нямам намерението да "изчерпвам", добре зная, че такова едно желание е крайно глупаво!).

Било е някъде към 70-те години на ХХ век, аз съм бил тогава юноша "бледен", а тогава у нас, знаете, се беше възцарил комунизмът. Вие не гледайте сега, че днешните комунисти и комуноидите са така лицемерно "набожни" и дори, видите ли, "православни", те и сега, и тогава, си бяха върли безбожници, само дето сега, за приличие или щото било модерно, се напъват да се представят за "вярващи"; тогава поне правеха това, което им беше присърце, примерно, да убиват хора, да мъчат човеците, да тормозят ония, които искаха да живеят свободно и достойно и пр. Те и досега, кому-нистите де, друго не правят освен да тормозят и да лъжат хората, не зная дали сте забелязали това, някои не го забелязват – нищо че се вижда с просто око. Комунизмът по дефиниция е човеконенавистничество, това трябва да се знае от всички, особено от младите, комунизмът е бесовщина, не аз го твърдя това, това още Достоевски го е казал и показал.

Апропо, дали мен не ме уволниха от училище точно заради това, че аз започвах часовете си по психология, философия и особено по етика с разглеждане на един превъзходен нравствен и психологически казус по Достоевски, по неговия роман "Престъпление и наказание", там именно

110

моите ученици с жар спорят за това правилно ли Разколников е убил ба-бичката-лихварка и процентчица за да й вземе парите и с тях да "ощастли-ви" бедните; чудесни обсъждания ставаха, големи дискусии, който иска, може да чуе как моите ученици дискутират по тая тема, има видеозаписи на такива часове, още стоят на съответното място в блога ми. Та там още в първите часове учениците ми благодарение на великия Достоевски разби-раха, че комунизмът по същество е една бандитска, криминална, жестока доктрина на серийни убийци. Това мое "престъпление", че в моите часове е бил развенчаван комунизма, не може да ми бъде простено, нали така, мили ми другарки и другари цербери от МОН? Та както и да е, да си разкажа аз детския спомен. Важен е и е таман по темата.

Значи аз тогава съм бил на лятна бригада, това нещо е било в те-кезесето на моето родно градче Долна баня, ако сега минете през него, можете още в началото да видите един мотел, с басейн; е, този мотел се намира точно в сградата на администрацията на бившето ТКЗС (то младите май не знаят що е и "ТКЗС", ама ако и това почна да обяснявам, писанието ми ще отиде по дяволите!), там, на първия етаж, където сега е ресторанта на мотела, беше кооперативната столова, там ний, морните бригадири, закусвахме, обядвахме, вечеряхме, а дотам ходехме под строй, пеейки някаква бодра комунистическа песен. Тогава детският труд не беше забра-нен, ний, децата, някъде още едва ли не от детската градина, ходехме да берем ягоди и малини (в Долна баня тези култури са най-прочути, имаше огромни блокове все с ягоди и малини!) в помощ на ТКЗС, а пък от 8 и 9 клас вече ни хващаха на бригади даже с откъсване от дома, за един месец някъде живеехме в лагер, по военному, като в казарма, в униформи и в работни облекла, като китайчета ни обличаха, ставахме в най-ранна утрин, правехме гимнастика, после закуска и хайде на полето.

И един ден, връщайки се капнали от работа (доста проклета рабо-та е брането на ягоди особено, все привит в гърба като роб трябва да рабо-тиш!) като се домъкнахме в столовата ни се каза, че имало някаква лекция, и хоп, появи се някакъв устат нахалник – досущ като бай ви Вучкова, таман същинско негово копие беше, дали пък не е бил и самият Вучков, той е безсмъртен, нищо чудно и той самият да е бил?! – и въпросният устат на-халник почна да ни изнася своята атеистична беседа! Ний седяхме на сто-ловете пред масите и с нетърпение чакахме кога този идиот ще млъкне, ще завърши, та да ядем, щото от кухнята идеше чудесен мирис на текезесарс-ката чорба, която ни чакаше да я излапаме като вълци, ех, какви вкусни чорби правеха тогава в големите казани на ТКЗС-то, представа си нямате вий за това, днешните младежи!

Да, ама онова нахално атеистично плямпало не млъкваше, имах-ме чувството, че той, както се е разприказвал, нищо чудно и да ни умори от

111

глад! Никой, разбира се, не го и слушаше, ний всинца си чакахме мечтаната чорба, ухаеща така примамливо и преглъщахме жадно слюнките си.

Тогава пропагандистите говореха някакъв странен казионен език, от който нищо не се разбираше, бълваха някаква идеологическа абрака-дабра, в която често се чуваха думи като "Партията", "народът", "работни-ческата класа", "пролетариата", "дивият капитализъм", "империализъма" и прочие, вий тази бълвоч можете да я усетите ако се вслушате в плямпането на бай ви Вучкова, примерно, той е изкопаемо точно от тоя същия период. Този тип говорене се свеждаше до това с безкрайно много думи да кажеш нищо, а смисълът на такова едно говорене, доколкото изобщо е имало някакъв смисъл в него, се свеждаше до това: "социализмът е нещо убаво", а "капитализмът – нещо лошо, много лошо и дори гнило"; чака ни едно светло-розово "комунистическо бъдеще" и требе да стискаме зъби, щот тогава, като дойде същинският комунизъм, щяло било от чешмите да поте-че кой каквото иска, кеф ти млеко, кеф ти мед, кеф ти боза, кеф ти ракийка, абе изобщо чешмите при комунизма щели били да станат дотолкова маги-чески, че от тях щели да потекат едва ли не и такива благинки като… ке-бапчета! С такива идиотщини ни набиваха главите в онова време, ето, тоя същият пропагандист-агитатор на атеизма пък в онова горещо лято, когато ни плямпаше тъй приспивно в стола на долнобанското ТКЗС-е, ни убежда-ваше, че Бог няма, щото... и казваше някаква глупост.

Моя милост още тогава си падаше по подобен род неща, щото, спомням си, май единствен в столовата се бях заслушал в абракадабрата, която бълваше оня прототип на бай ви Вучкова. И в един момент установих, че тоя устат нахалник говори някаква страшни глупости, да, направо непо-носими глупости говореше този същият байвивучков предшественик или следовник, както искате го смятайте. Аз си спомням само две от тия негови страхотно умилителни глупости, просто те са се отпечатали в съзнанието ми, имайте предвид, че от онова време са минали поовече от 40 години. С невярващи уши аз в един момент асимилирах, че тоя атеистичен нахалник си повтаряше предимно ето тия две идиотщини:

– Бог нема, щото самата дума "бог" показва, че него са го измис-лили богатите, да, бог иде от богат, то думата това си го показва, а са го измислили бог богатите за да държат в покорство бедните!

– Бог нема, щото ако имаше, славните съветски космонавти щяха да го видят на небето, е, те стигнаха небето, а не видяха там бог, следова-телно бог нема!

Като чух тия възхитителни идиотщини, аз, независимо че съм бил някакъв си там 14-15 годишен пубертет, скокнах като ужилен и вдигнах ръка, поисках думата за въпрос. Бай ви Вучков, крайно удивен, че някой изобщо го е слушал, ме погледна недоволно, ала млъкна и ми даде думата за въпрос. Забелязах, че съучениците ми се спогледаха, очаквайки шоу, а

112

пък командирите на бригадата, те всъщност бяха наши учители, мобилизи-рани и за през лятото, които си ме познаваха, предусещайки скандал, ме стрелнаха с недоволни погледи; както и да е, аз направих едно кратко из-казване, в резултат на което оня атеистичен нахалник в един момент из-падна в нещо като бяс, опита се злобно нещо да ми отговори, ала ученици-те вече изобщо не го слушаха, той започна да си прибира книжата в огром-ната чанта – и пропагандната му лекция завърши! Какво точно съм му казал аз сега не мога да си спомня, ще бъде глупаво да твърдя, че помня точните си думи, но имам чувството, че с детския си тогавашен акъл най-вероятно съм му казал нещо подобно на ето това:

– Абе, другарю пропагандист, как така космонавтите да видят Бог на небето, като, първо, такова нещо като "небе" изобщо нема, а има само безкраен Космос?! Второ, как космонавтите изобщо да стигнат до туй не-съществуващо небе?! Трето, пък дори и да бяха стигнали до "небето", как да видят Бог като знаем, че Бог е невидим за очите?! Дори съм чувал, че ако някой види Бог, ще ослепее, но и това стига, че е невидим, как тогава да го видят с очите?!

Нещо такова трябва да съм казал тогава с детския си акъл. Какво точно съм казал не помня, но добре помня, че след като мина обяда мен няколко часа ме разследваха защо съм бил задавал толкова "неправилни въпроси"? Аз откак се помня все имам разни разправии с немислещите комуноди, ето тук представих един от най-първите ми фронтални и публич-ни сблъсъци с тях. Спомням си, че след дълго разследване командирите, мои учители, успяха някак да замажат работата, даже имам спомен, че един учител, по математика, който беше началник на бригадата – Бог да го прости човекът, вече е покойник! – доста дяволито ми мигна като бяхме насаме и ми каза, че много добре съм бил притиснал тоя нахалник, похвали ме за логиката ми, ама ми каза да мълча и никому да не казвам какво ми е казал. Такива работи ставаха в онова тъй блажено време на комунизма, по което така умилително въздишат всички малоумни почитатели на бай ви Вучкова в днешно време...

Ще спра дотук, щото се изморих да пиша. Ще видим след това как ще продължим темата. Аз самият дори не разбрах точно каква е днешната тема, ама като имам време, ще прочета написаното и ще добавя нещо, с оглед да изпъкне темата и проблема, който разглеждахме за днес.

Да, беше за това дали богатите могат да влязат в Божието царст-во. И вие помислете, аз мисля, че могат, ама друг път ще си изкажа мнени-ето. Хубав ден ви желая сега-засега!

113

Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог

събота, 3 януари 2015 г.

Тази сутрин, след като си написах поредното есе от учебното по-магало по философия на вярата и на религията случайно забелязах, че в скайпа ми има някакво известие, гледам, че някакъв човек имал рожден ден. Поздравих го, както ми е обичаят. Изведнъж се сетих, че този човек всъщност е един младеж, с когото се познавам от много време, той ми е интересен с това, че учи в духовна семинария, с него много сме разговаря-ли по разни въпроси. Но мина време и почти да се забравим, такива са интернетните познанства, ето обаче, тази сутрин, случайно, забелязах точно неговото име. И се сетих да го питам нещо, и се почна един разговор, който е таман по тия мои теми от философията на вярата и на религията. Ето какво си казахме, публикувам разговора с изричното разрешение на събеседника ми: Ангел Грънчаров: Честит рожден ден! :-) Boris M.: Благодаря! Ангел Грънчаров: Жив и здрав бъди! Успехи! Boris M.: Благодаря отново! Ангел Грънчаров: За нищо! Boris M.: :-)

114

Ангел Грънчаров: Вие завършихте ли училище? Защо не ми помогнете малко около реализацията на тази идея, това е от Вашата област. Boris M.: Момент. Ами 12-ти клас съм. Ех, помня кога се запознахме... ми-наха от тогава някъде 3 години. Ангел Грънчаров: Не учехте ли семинария или съм се заблудил? Boris M.: В семинария, да. Това е средно образователно у-ще. Ангел Грънчаров: Е, значи правилно съм запомнил. Boris M.: Да. Ангел Грънчаров: Вие сте напреднал в тия въпроси, за вярата и религия-та, ако искате, може да помогнете, дори съавтор да ми станете може. Boris M.: Искаш да направиш учебно помагало по религия? Ангел Грънчаров: Да. Boris M.: Има много добри учебни помагала, които мога да ти препоръчам. Ангел Грънчаров: Да опитам да направя свое помагало, какво пречи? Boris M.: Става въпрос за тези, от които ни преподават в моето у-ще. Ами опитай. :-) Опитай да изразиш чрез вярата цялата доброта. Не им говори обаче за догми. Ангел Грънчаров: Дай малко литература, дето ще ми помогне. Boris M.: Предполагам и ти не си запознат с догмите на православната църква? Ами добре. Значи то има толкова много книги. Откъде да започна? Ще направиш нещо като книга по вероучение ли? В часовете ти по психоло-гия ли мислиш да им преподаваш? Горе-долу да знам какво да ти предло-жа. Ангел Грънчаров: Да, въведение във философията на вярата и религията, не точно вероучение, но подобно. Boris M.: Разбирам. Каква е първо твоята идея? Ангел Грънчаров: Ами да бъде за ученици от всички училища, които искат да учат такъв предмет. Да е много популярно и въздействащо, и кратко. Boris M.: Но в смисъл такъв – искаш да ги накараш да пожелаят да учат такъв предмет ли? Да им запалиш интереса към православната вяра? Концепцията просто християнство ли ще бъде, или ще говориш за правос-лавно християнство? Ангел Грънчаров: Идеята ми е даже и такива, които не искат, да почнат да се увличат като разберат, че по този предмет се водят интересни дискусии по най-важни въпроси. Boris M.: Ами това е възможно да запали интереса на по-интелигентните ученици, като цяло. В днешно време на малко ученици им пука да отварят някакви дискусии по каквото и да било. Ангел Грънчаров: Ами на мен ми се ще да говоря за религия, за християн-ство, но и да не е центрирана само към християнството, но и да има сведе-ния и за другите религии, поне най-принципни въпроси, които са общи. Boris M.: Мисля, че те разбирам горе-долу.

115

Ангел Грънчаров: Аз съм се изненадвал, че ако подходът е верен, даже и ученици, които от нищо сякаш не се вълнуват, почват да се включват в разговора. Boris M.: Ами ти си наясно, че има доста такива помагала. Искаш да имаш нещо свое авторско, което да представиш на своите ученици? Може и така да е. Ти може би по-скоро искаш да се опиташ да им размърдаш главите поне за мисъл към вяра. А не да им говориш за християнство, като начин на живот. Защото това е християнството. Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, до този момент не съм срещнал тако-ва помагало по религия, даже си мислех, че няма добро, кажи, дай ми при-мер да помагало, което ти се вижда най-добро. Boris M.: Християнството би трябвало да промени мирогледа ти за живот и да те промени като човек изобщо. Към добро, естествено. Ангел Грънчаров: Аз нищо не ща да им говоря, аз искам да поставям само проблеми (въпроси), по които те да се замислят и да почнат разгорещени разговори и обсъждания, в които сами да стигнат до някакви изводи. Смя-там, че обикновеният начин на преподаване тук не само че не е ефективен, ами и отблъсква. Boris M.: Ами сигурно е така. Това, което аз мога да ти препоръчам, не е това общо нещо, не мисля, че ще създаде философски въпроси. Мога да ти дам православни наръчници. Някакви такива книги, които защитават хрис-тиянски мироглед. Православния мироглед. Там ще се говори за догми, за традиция, обичай, вселенски събори, свети отци. За това говорим. Твоето трябва да бъде по-скоро философско, а не богословско. Но ако ти искаш да бъдеш нещо като проповедник на вярата, по някакъв по-особен начин, тъй като смятам, че не би било уместно да преподаваш "християнство" в час по философия, можеш да го направиш по по-заобиколен начин. Ние например по предмети като догматика, нравствено богословие учим супер интересни неща. По нравствено богословие. Например един от интересните уроци е за детерминизма. За научния детерминизъм и за теологичния. Къде е гра-ницата, какво казва единият и другият. За колизията... какво е това. Напри-мер Христос изпадал ли е в колизия? Ето такива неща. За хедонизма, как е възникнал и от кого Ангел Грънчаров: Чудесно! Ето от такива текстове мога да извадя инте-ресни проблеми, свързани с вярата, предимно нравствени, чисто човешки проблеми. Да, нещо като проповедничество на християнския начин на жи-вот, но по един съвременен начин, според светските разбирания. Boris M.: Искаш ли да се чуем по скайп? Тъкмо не сме се чували много отдавна. Имаме и друг много интересен предмет – Апологетика. Това е предмет, който е създаден в защита на вярата. Ангел Грънчаров: Много ме интересува някакъв списък с въпроси, свър-зани с живота на християнина, които да са интересни за дискутиране, щото

116

ще помогнат младите да вникнат в предимствата на този начин на живот, сами да ги открият и самостоятелно да се убедят... Boris M.: В него не се аргументира с някакви "догми", създадени от Църква-та (клир, духовенство), а с чисто човешки фактори и неща от живота. Да докажем, че Бог го има и Той съществува. Ангел Грънчаров: Аз нямам нито колонки, нито микрофон, ползвам един съвсем стар компютър. Boris M.: Така срещата между атеист и теист да не бъде в полза на атеиста с някакви аргументи, които според мен лично са изкривено погледнати заради липсата на духовен живот. А начинът, по който мирогледа на атеис-та да се смени. Например. Ясно ли е? Ангел Грънчаров: Да, всичко се върти около това да се постигне истината, че Бог има. Boris M.: Това, което трябва да разберат е, че човек е такова същество, което е егоист. Ангел Грънчаров: И че без вяра в Бога човек е нещо като крехка тръстика, която всеки вятър може да прекърши. Boris M.: Човек трябва да се отърве от собствения си егоизъм, егоцентри-зъм. Да се "разголи напълно" и тогава ще получи чисто сърце. А за бого-познанието е нужен факторът "чисто сърце". А това означава супер искре-ност, желание ти да потърсиш Бог и да го намериш с искрено сърце! Други-те два фактора са вяра и молитва! Станаха три. Това нещо ако го преос-мисли едно момче или възрастен човек може и да стигне до някакви по-различни заключения от това "Къде е Бог, защо има толкова зло по света? Няма Бог!" Ангел Грънчаров: Да те попитам нещо, важно е за мен: какво е твоето възприятие, сред твоите съученици, дето учите семинария, има ли такива, които учат за да стават свещеници по прагматични подбуди, един вид зара-ди изгодата, а сами изобщо не вярват в Бога, един вид учат туй нещо един-ствено заради келепира? Boris M.: Истинският проблем е на хората, че говорят за Бог и се опитват да разсъждават за Него, но те реално не Го търсят и Той няма как да участ-ва в техният живот. Там е проблема. Ами не знам кой за какво учи. Да ти кажа не се бъркам, гледам да не им се бъркам в живота, не ги и питам. Ангел Грънчаров: Какви са ти наблюденията? Boris M.: Но има такива със сигурност. Това мога да кажа. :-) Това обикно-вено са по-глуповатите ученици. Ангел Грънчаров: Правилно, не бива човек да се меси в чуждите пробле-ми. Boris M.: Които са взето от някое село, който свещеник им е казал "иди учи". Но според мен такива до завършване на семинария или напускат, или разбират как стоят нещата. Във вярата и в духовенството не трябва да има

117

такова "ползване" на някакви лични облаги. Духовенството, свещенството не може да бъде професия. Или някакъв замисъл за бизнес от това. Това е призвание и всеки такъв, който пристъпва към това, трябва да бъде с ясно-то съзнание, че това е нещо суперотговорно. Такъв човек трябва да е бого-образен. Да прилича на светия. Да е свят! Ангел Грънчаров: Аз да ти кажа имам такъв проблем, че напоследък все не мога да намеря искрено вярващ в Бога човек дори и сред свещениците, с които ме е срещнал животът, а това е страшно. Или аз имам някакви по-особени представи, знам ли? Boris M.: Ако не е или не се старае, той се самоосъжда. Никой не е перфек-тен! Но без реално чувство за борба в себе си. За това, че ти трябва да бъдеш пример и да бъдеш водач на стадо. Тоест на хора, които са вярващи и ти да им бъдеш някакъв пример. Ти трябва да изобразиш Христос в себе си. Христос не е искал пари, не е искал такива користни неща. Ето това е. Ангел Грънчаров: Да, така е на теория, но на дело, в живота как е? Boris M.: Ако Христос го има у всеки, тогава всичко ще бъде наред. Ще те запозная със свещеник, на които би се удивлявал с дни, месеци и години. :-) Той е твой колега и ще ти пратя само едно участие в едно предаване. И ще искаш може би веднага да те срещна с него. :-) Ангел Грънчаров: Та самият смяташ ли се вече за подготвен да препода-ваш, да напътстваш във вярата учениците, твоите връстници? Ще ми е интересно да се запозная с такъв свещеник. Boris M.: Има ги, искрено съжалявам, че до сега не си попаднал на такъв. Сигурен съм, че не в теб е проблема. Защото ти си много добър човек и от това, което съм видял, мислиш доста правилно за нещата от църковния живот. Въобще християнският като цяло. Ангел Грънчаров: Да, не зная защо, но не съм попадал на свещеник, който да ме възхити с вярата си, да му личи, че наистина вярва... Boris M.: Не, аз изобщо не искам да се занимавам с това като професия. Аз искам да стана програмист. Където ме срещне живота с някой и опрем до такава точка, която е свързана с вяра. Атакувам! Ангел Грънчаров: Е, това е интересно, програмист, завършил семинария! Boris M.: Например оня ден във влака с едно момиче. Атеист. Направо я взех в малкия джоб и момичето толкова се замисли. Четеше ми книга на Мичел Каку. Който говореше за молекулния строеж. Предполагам си запоз-нат? Това е тясно свързано и с вярата. И от там нещата опряха до религи-озна тема. Аз например усещам непрекъснато Бог в моя живот. Старая се да Го търся, макар, че може би често го забравям... Ангел Грънчаров: Извинявай, да те запитам: а защо все пак избра да ставаш програмист след като, предполага се, си се готвил за попрището на един духовник? Какво те отказа от това последното? Прощавай, ако въпро-

118

сът ми е прекалено личен и недискретен... Няма ли да разочароваш Бог с този свой избор да ставаш програмист? Boris M.: Истината е, че в духовенството в България ме отблъсква страшно много неща и има много мръсотия. Това, разбира се не ме отказва от сама-та вяра. Не ме и оправдава, но просто не го чувствам. Не съм готов, не съм достоен. Ако трябва да стане това – просто ще стане. Бог няма да го разо-чаровам, естествено. Та нали Той знае всичко за нас? Той ако иска ще го направи и без аз да искам. Той е всемогъщ, може и знае всичко. Той е аб-солютно свободен. Той ще го направи и без аз да искам и ще го направи по такъв начин, че да го поискам. Разбираш ли? Няма как да бъде разочаро-ван от мен. Такова нещо като разочарованост няма у Бога. Той знае всичко за нас! Но това не означава, че не сме свободни. Защото ние сме свободни, колкото и банално да звучи това за един философ. Много хора в свободата си не са свободни! Да подчертая аз. Мога да ти защитя тук теологичния детерминизъм ако искаш и какво казва той. Ангел Грънчаров: Ясно. Чел съм, че разни напреднали хора в разни мо-дерни професии (финансисти и пр.) в един момент зарязват професията си и отиват в манастир, стават духовници и пр., та затова ми стана интересно как така подготвен за свещеник човек се отказва от духовната дейност... Boris M.: Така че аз ако живея като християнин. Ако бъда пример с личният си живот, ще бъда много повече "светия" и проповедник и какво ли още не отколкото свещеник, който не живее според закона и според любовта. Ангел Грънчаров: Кажи какво твърди теологичният детерминизъм. Boris M.: Теологичният детерминизъм твърди, че тъй като у всеки един човек има едно такова чувство, че когато направиш нещо зло, след това изпитваш чувство за вина (съвестта), ти сам се разкайваш за стореното нещо. Ангел Грънчаров: Трудно е човек да стане свещеник и да се отдаде на нравствен живот, образцов за миряните, да бъде истински Христов ученик и последовател, явно това не е по силите на всеки, а на малцина... Boris M.: Съвестта от богословска гледна точка се разглежда като Божия частица, искра у човека. Тук идва момента на избор! Ангел Грънчаров: Ясно, той и Кант така определя съвестта, като Божий глас в душата на човека... Boris M.: Докато например научния детерминизъм казва, че понеже всяко следващо действие е породено от друго предходно, тук ставаме не свобод-ни. Обикновено такива също питат. Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам? Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам? Но колкото е интересен на пръв поглед точен въпрос е и доста глупав. Този Кант се опитах да го чета и се отказах. Много ми е сложен. Да но Кант мисля, че не вярва в някакъв Бог. По-скоро вярва в Спиноза или нещо такова? За хармонията на света.

119

Ангел Грънчаров: Ето подобни въпроси ми се ще да намеря повече, ако можеш да ми подготвиш един списък с такива въпроси, свързани с вярата в Бога, които си заслужават обсъждане, ще ти бъда много благодарен. Ти си напреднал в тая област... Boris M.: Оф, какъв Спиноза?! Обърках се. Това, в което Спиноза е вярвал. Когато се откажеш себе си и погубиш себе си. И егото си. Ангел Грънчаров: От рода на тия: "Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам?". "Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам?". Boris M.: И всичко това нещо. Ще намериш Бог. Толкова е просто! Да си християнин ти струва и нищо, и всичко. Ясно. Въпросът е, че Бог знае наис-тина какво е добро за всеки нас, а ние не. Хората мисля, че знаят за тяхно-то добро и какво е добро за тях. А всъщност много хора изобщо не знаят какво искат. Въпросът знаеш ли къде е... Ангел Грънчаров: Не бива според мен да се преувеличава Божията наме-са в живота ни, той Бог постъпва разумно като ни оставя общо взето да се оправяме сами... Boris M.: Бог ни обича толкова много. Ако ние можехме да го разберем това щяхме да изпитваме поквара от самите себе си. Бог стана човек за да може човекът да стане Бог. Така казват светите отци. Това е велико. Това е най-великото нещо. Ангел Грънчаров: Добре казано, това е много вярно, така е! Boris M.: Да станем богове по благодат. Учили сме също, че някой си беше казал, че не боговете създадоха човека, а човек създаде боговете. Но тук нещо не си спомням урока добре. :-) Ха-ха! Ангел Грънчаров: Но то и родителите много обичат децата им, ала като им се месят в работите постоянно, в крайна сметка им сторват зло... лиша-ват ги от свобода. Boris M.: Даа. Но да не забравяме! Баща, който жали тоягата, не е баща и не обича сина си! Възпитанието е огромен фактор в изграждането на лич-ност. Човек първо трябва да се оличности в смисъл да съзрее сред родите-ли и да започне да мисли. Да бъде човек наистина. Ангел Грънчаров: Смяташ ли, че тоягата помага? Човекът, който е бит като дете, не става ли много зъл после? Boris M.: Това е causa sui мисля, че ти някъде го беше писал. А именно, че това за нас е призвание да бъдем хора. Наше лично задължение. Да бъдем хора. Не става много зъл. Това е супер относително. Ангел Грънчаров: За да стане едно дете личност и то отговорна и самос-тоятелна, средството според мен е едно:свобода. Boris M.: Бог е способен да промени всичко. Прочети псалмите на Давид. Там се разглежда огромна част от човешкия живот. Ще ти пратя нещо много интересно. Химн на любовта.

120

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов ня-мам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да пре-местям, – щом любов нямам, нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мис-лех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенчес-кото.

Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

121

Ангел Грънчаров: Кое според теб е по-вярно от тия две изказвания: "Християнството е религия на любовта" или "Християнството е рели-гия на свободата"? Това Св. Апостол Павел ли го е казал? Boris M.: Христос не е религия. :-) Това понятие е много криво разбрано. Христос = християнството е вяра. Понятието религия означава съвсем друго. Християнството е откровение. Всички религии запомни от мен са устремени от човека в човека. Или с други думи от земята към небето. Тоест човек се опитва да съзерцае Бог! Християнството е откровение от небето – към земята. Христос идва като месия! Като богочовек! Той приема плът! Именно Бог стана човек. Това е въплътения Логос. Втория ипостас на Светата Троица. Това е велико. И тази вяра я дава сам Бог! Не човек. Като Буда, Мохамед и други такива. Ангел Грънчаров: Така е. Това е така. Както и да е, но любовта или сво-бодата за учението на Христос е по-важното? Boris M.: Християнството е религия (вяра) на любовта! И на свободата. Но то любов и свобода вървят паралелно заедно. Вярата е като любовта – изисква пълно разголване. И това ти пратих. Любовта никога не отпада, не безчинствува, зло не мисли, не се радва на неистина, а се радва заедно с истината. На всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Това е любовта. Това е и вярата. Вярата никой не притиска. Дава ти е една пълна свобода. Не можеш да я пипнеш. Можеш да я усетиш. Както вятъра. Вярата е по-скоро по-близо до абсурда, отколкото до някакви доктрини, добре поднесени думи за Христос. Дори добрите думи за Него могат да изкривят образа на Христос. Ангел Грънчаров: Аз смятам, че имаш талант за проповедник и че с отда-ването си на програмирането вместо на проповедничеството бягаш от призванието си, но това са неща, които вие двамата с Бог трябва да реша-вате, аз да не ви се меся! :-) Boris M.: Вярата в никакъв случай не може да бъде доктрина. Благодаря! :-) Boris M.: Вярата е живот в Христа! Това е. Всичко останало е излишно. И просто си говорим за християнство и така нататък. Жалко е, когато църква-та вече виждаме, че не е фактор в живота на хората. Никаква адекватност на езика от клирици. Не участва никъде. Това е страшно. Банално. Живеем в свят на релативизъм и относителност. Времето бяга ... а това мисля, че е познат момент във философията. Това е страшното. Ангел Грънчаров: Да, трябва да се живее с Христос, с вярата, и с любов-та, и с истината, и с доброто, и със свободата, тия всичките неща се при-покриват и май са едно и също нещо, обединено в името Христос... Boris M.: Fast foot, fast church, всичко бърза за някъде. Микровълновата печка... точния пример. Всичко бърза за някъде. И времето някъде спира. Познат феномен за философите, мисля че си наясно.

122

Ангел Грънчаров: Да, наистина, а накъде толкова бърза съвременният човек, какво толкова гони? Boris M.: Търси себе си. Бог го няма. Той се лута. А Бог е единственото потребно. Защото човешката душа е една бездна. Какво може да запълни бездна? Можеш ли да ми отговориш? Ангел Грънчаров: Гони химери, кумири разни, гони суетността си, бърза да не изпусне удоволствията на плътта; плътта (тялото) за съвременните хора е този бяс, който ги гони, чиито камшик плющи по главите им... Boris M.: Точно. Човекът в днешно време е тотален хедонист. И егоист. И какво ли още не. То като си хедонист си и егоист де ха-ха. Ще ми отговориш ли на въпроса? Ангел Грънчаров: Бързат защото са си втълпили, че този тукашен живот е единствен, бързат да се "наживеят", щото времето тече бързо... Boris M.: Днес е модерно да "живееш за момента". Да опитваш от забране-ното. Ангел Грънчаров: Какво може да запълни бездната ли? Boris M.: Щото друг път няма да се повтори! "Хей, брат давайй, живее се един път!". Колко жалко... Душата умира, а те живеят за един път. Ангел Грънчаров: Човешката бездна може да я запълни само Бог, май така излиза... Boris M.: Точно така! Само бездна изпълва бездна! Ангел Грънчаров: То душата ни, тази същата бездна, е Божия искра... Boris M.: А Бог е бездна. Нито парите ще изпълнят човешката душа, която бе бездна. Нито слава, имоти и какво ли не, за което хората мечтаят. Ангел Грънчаров: Бог е бездна и душата ни, бидейки Божественото у смъртния човек, също, няма как иначе, е бездна... Boris M.: Един монах казваше: аз съм много богат човек защото не се нуж-дая от нищо. Не притежавам нищо, а имам всичко. Ангел Грънчаров: "Всичко свое нося в себе си..." беше казал един античен мъдър човек, когато бягал от завладения от завоевателя град и не носел абсолютно нищо, а другите бягащи мъкнели какво ли не! :-) Boris M.: Ще ти пратя един отец да го изгледаш и да прецениш дали се различава от твоите познати такива до този момент и ще ми пишеш. Ангел Грънчаров: Видео ли? Boris M.: Да. Изгледай го! Дано намериш колонки някъде. Ангел Грънчаров: Да, ще го изгледам. Е, поговорихме си добре, да не те отклонявам повече от празника ти! Boris M.: Благодаря! Ще се чуем допълнително. Държа да го изгледаш това видео. Ангел Грънчаров: Този наш разговор имаш ли нещо против да го публику-вам в блога? Мисля, че има смисъл да направя това, ти как мислиш?

123

Boris M.: Няма проблем. Само се чудя: как успяваш да хабиш толкова нерви с някакви хора?! Ангел Грънчаров: Да се чете, има хора, дето се нуждаят от напътствие, от вяра. А, аз обичам дискусиите, тази е причината. :-) Не, нерви няма, прият-но ми е да споря. Boris M.: Ти трябва да твориш някакво предаване в централен канал. Ангел Грънчаров: :) Е, аз вече имам свое предаване в пловдивски канал. Boris M.: Супер! Изгледай видеото! Аз ще ставам от скайп. Пиши ми след като изгледаш видеото. Ангел Грънчаров: Ето го, предаването е още ново и младо. Ще ти пиша като изгледам видеото. Boris M.: Добре.

124

Дали нашата човечност се влияе от паричното ни състояние?

неделя, 4 януари 2015 г.

Историята, на която попаднах току-що, много добре се връзва с темата на моите вчерашни размисли (виж: Вярно ли е, че по-скоро ками-ла ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието цар-ство?) от поредицата от есета, от която възнамерявам да направя едно учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията". Пак "съвсем случайно" (виж в тази връзка ето това: Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог, пак е публикувано вчера) тази сутрин попадам на разказа на г-н Гинтов; непременно го присъединявам към поредицата, дори без да го превеждам на български (нямам сега време за това). Между другото казано, държа да отбележа и това: когато една книга започне да се пише сякаш сама, това означава, че тази книга е много потребна, а авторът е само средство да се изпълни онова, което трябва да бъде направено; тия книги са именно най-истинските. Ето сега и разказа на Павел Гинтов, млад човек, украинец, живеещ, доколкото ми е известно, в Ню Йорк, с когото сме фейс-бук-приятели по украинската линия:

Еще одна история о бездомном в Нью-Йорке Однажды я забыл дома кошелек. Понял я это только когда возв-

ращался поздним вечером домой. Заходя в метро, оказалось, что у меня

125

закончились деньги на карточке метро – не хватает 50 центов. А кошелька нет – значит и пополнить нечем.

Я подошел к женщине, которая работает в будке, говорю: так и так, не хватает 50 центов, а кошелек дома забыл. Женщина была не в нас-троении, говорит:

– Раз так, либо иди пешком, либо проси людей, чтоб денег дали. Идти пешком из Нью-Йорка в Нью-Джерси идея сомнительная, но

в тот момент она показалась мне лучше, чем просить людей... Тут неожиданно ко мне подходит бездомный. Трясет бумажным

стаканчиком, в котором звенят монетки. Обычно они так просят милостыню, и я, даже не посмотрев на него, автоматически говорю:

– Извини, у меня нет денег с собой. А он не уходит, говорит: – Да я знаю, что у тебя нет денег. Я слышал разговор. Сколько те-

бе надо? Я обалдел. – ... 50 центов... Он порылся в своем стаканчике, вытащил горстку мелочи, протя-

нул мне. – Так тут же два доллара, а мне только 50 центов не достает! – Ничего, возьми, вдруг пригодится. Я рассказал эту историю моему другу, протестантскому священни-

ку. Он иногда использует ее в проповедях. Написа: Pavel Gintov

Забележка: А ето и втора, не по-малко показателна история, разказана от същия човек, която аз бих се опитал да озаглавя ето как, да подведа под ето какъв въпрос: Дали и доколко нашата човечност се влияе от... па-ричното ни състояние? Ще се опитам да пиша по тази тема съвсем скоро, сега обаче нямам това време; сега четете какво е написал П.Гинтов:

Не подумайте, что я зациклен на теме антисемитизма, но только что я стал свидетелем удивительной сцены, о которой хочу рассказать.

Поздний вечер, выхожу из магазина, около дверей всегда просит милостыню один и тот же бездомный. В этот раз с ним еще какой-то чело-век. Оба черные, бездомный в потертой куртке с капюшоном, а другой приличного вида, в пальто и шляпе. И этот приличный окликнул меня:

– Сэр, подойдите, пожалуйста. Я остановился. Прилично одетый продолжил:

126

– Видите этого человека? Он бездомный, зимой его выбросили на улицу. Он стоит тут в мороз и просит милостыню. Он еще нормальный, а другие грабят и убивают. Довели их. Такая вот у нас страна. Надо открыть глаза и увидеть, наконец, в какой стране мы живем!

Бездомный пытался его перебить и обращался ко мне: – Сэр, не обращайте внимания, не слушайте его! Прилично одетый продолжал: – А знаете, почему все так? Не догадываетесь? Уж не знаю, еврей

ли вы, но это все евреи нашу страну довели! Все эти еврейские богачи! Они хотят, чтоб мы жили как в Палестине! Я сам вырос в гетто (имеется в виду бедный район, где живут преимущественно черные), я знаю, как таких, как этот бедняга, выбрасывают на улицу, а эти евреи живут во дворцах! А я вот теперь тоже хорошо зарабатываю, я в Швейцарию езжу отдыхать! У меня эти евреи будут бездомные милостыню просить!

А бездомный был просто в отчаянии: – Сэр, не слушайте его! Я его впервые вижу! Вы же меня знаете, я

тут всегда стою! Я не хочу Вас обидеть, я тут не причем! Я потерял дар речи от этой сцены. Состоятельный черный клини-

ческий антисемит – это что-то новое. И бездомный, которому было стыдно внимание этого типа.

Идя домой, я подумал, что в некоторых других странах подобная сцена меня нисколько бы не удивила.

Написа: Pavel Gintov

127

Да не забравяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътворим!

понеделник, 5 януари 2015 г.

Вчера не можах да пиша по поредицата, наречена условно "Въ-ведение във философията на вярата и религията", а успях само едва-едва да направя нещо като увод към нея, формулирайки един въпрос: виж Дали и доколко нашата човечност се влияе от... паричното ни състоя-ние?, този въпрос е формулиран именно в заглавието. Но аз смятам, че този въпрос може да бъде разискван в дискусии, тук обаче ще се постарая да формулирам друг въпрос, по който се налага да направя някои съвсем кратки разяснения. Наистина, какъв проблем да изберем за обсъждане днес, ето това е въпросът, който най-напред следва да решим?

В диалога с един млад човек, подготвящ се за свещеник (той учи и тази година завършва духовна семинария), ала решил да се препитава със съвсем друга професия (програмиране!) – виж: Душата на човека е безд-на, а човешката бездна може да я запълни само Бог – стана дума за това, че аз го помолих да ми съдейства за изнамирането на подходяща литература в тази именно, религиозната област, за подходяща литература за вярата. За моя изненада той ми заяви, че вече било имало чудесни помагала, толкова много, че се чудел кое да ми предложи. Тогава именно у мен възникна ето този проклет въпрос: а щом вече има такива помагала по религия и вяра, при това писани от хора-специалисти, има ли изобщо сми-съл аз да се опитвам да напиша нещо свое? И ако изобщо напиша, то с какво ли ще бъде толкова различно, че да е оправдано съществуването му?

128

На мен ми се чини, че гледната точка или оптиката, от която изб-рах да погледна на тия същите въпроси, е оригинална, а аз избрах това да бъде гледната точка или оптиката на философията на религията; на вто-ро място, ми се ще (и това влиза също така като най-основен момент на замисъла за такова едно помагало!) да опитам да бъда новатор по отноше-ние на методологията, на подхода в изготвянето, в структурирането на помагалото, сиреч, да се постарая да приложа един съвършено съвреме-нен подход в тази именно духовна област. Истински съвременното "препо-даване" е живо, в него има живот, постиган именно чрез въвличането на самите обучаващи се в изследването, в търсенето, а това става по един начин: чрез живия диалог, чрез съвместното търсене и партниране в име-то на истината. Аз друг начин за това не зная, този е верният начин и под-ход, който именно определям като жив, като жизнеспособен; всичко остана-ло е добре познатото ни мъртвило, което всички си спомняме от времето, в което сме ходили на училище, когато сме били ученици. (Е, имало е и свес-тни учители, да, но и те, горките, са стенели под оковите и веригите на административната и командна система!) Разбира се, до този момент комай нищичко по втория пункт не съм успял да направя, само давах известни абстрактни разяснения. По първия, да допуснем, съм казал вече главното. Изглежда трябва да насоча усилията си днес към демонстрацията, и то нагледно, практически, непосредствено на този именно съвършено нов, съвременен методически, дидактически, обучителен или какъвто искате го наречете подход.

Снощи пък ме окуражи в тази посока и самият Министър на обра-зованието и науката, който, видите ли, бил направил изявления, според които една от най-насъщните задачи според него била смяната на самия подход на преподаване в училищата. Таман прочетох информацията за негово изказване и реших, по моя си обичай, да препубликувам главното от нея в моя блог; тогава обаче ми хрумна да проверя дали пък г-н Министъ-рът не ми е отговорил на моята покана да гостува във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по ПО-тв; видях, че не ми беше отговорил, хрумна ми обаче да актуализирам поканата си като му сложа две емотикончета, които могат да привлекат вниманието на професора към съобщението ми. Това е било, както посочва часовника на записа в 22.40 часа; аз съм се захванал с работата си, щото в оня момент имах и една друга работа по моите си писания. Час по-късно, както свидетелства записа, Министърът ми отвръща следното:

Разбира се, господин Грънчаров, ще се радвам да участвам във воденото от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вяр-вам, че ще бъде скоро. Всичко най-хубаво по случай Новата година и до скоро!

129

(В тази посока вижте ето това: Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев лично прие поканата да гостува във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия!) Което ми показва, че явно от много години насам (а може би и за първи път в истори-ята на страната ни изобщо!) имаме за министър един доста човечен човек – някой от Вас вярвал ли е изобщо министърът да отговори на поканата ми, и то лично? Да си призная, аз лично, като съм отправял поканата, едва ли съм се надявал това да се случи (воден от опита си в общуването с висши чиновници от образователното министерство!), но изглежда някаква интуи-ция все пак ме е водела, щом изобщо ми се е появила в главата такава една "щура" мисъл, именно, да поканя в предаването си самия г-н Минис-тър.

Както и да е, това е интересен пример, имащ някаква връзка с те-мата ми, но мисълта ми беше ето тази: че явно е налице някакво наше единомислие с г-н Министъра по най-важния въпрос, именно за смяната на стила на преподаване, на общуване с учениците, което най-добре го и изразил г-н Феодор Иливанов, мой адвокат по съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение, за моето изгонване от образователната система от една малка групичка самодоволни и попрестарали се админист-ратори или чиновници от ръководеното от същия Министър образователно ведомство; та ето какво ми пише г-н Иливанов в тази връзка:

Браво! Май намери съмишленик най-после! Да се надяваме, г-н Иливанов е прав; аз също имам такова едно

усещане, именно, че с г-н Министъра разсъждаваме по най-важните въпро-си на реформата в образователната сфера все в една и съща посока. По-неже съм, тъй да се рече, "много нагъл" – моето правдолюбие, моето сво-бодолюбие няма начин да не ме тласне в тази същата посока, аз не се сдържах, ами и написах ето какъв коментар под информацията, в която препредавам виждането на г-н Министъра относно потребността от реши-телна смяна на господстващия в нашата образователна система стил на преподаване:

Както е известно, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в кли-шираните и тъй бедни представи за "правилно" или "типово" преподава-не, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от гледна точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да се окаже, че аз фактически съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прекалено ранно пиле" в тази същата област, именно в из-ползването на модерни, адекватни на нуждите на младите образова-телни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра била

130

учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 години, тази ли е тогава истинската, действителната причина да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужават да бъдат уволнени и изгонени от обра-зователната сфера – заради отдавна демодиралите им представи за това що е образование?

Публикувам и тази моя реакция тук не за да злорадствам, а просто да покажа, че явно се очертава да се получи едно чудесно, направо сенза-ционно интервю с г-н Министъра на образованието и науката, когато той дойде в Пловдив; апропо, тази същата публикация не се сдържах да я препратя и на имейлите на въпросната групичка престарали се образова-телни чиновници, които играха главна роля в скалъпването и осъществява-нето на моето уволнение; дето се казва, дадох обилна пища за размисъл на тия същите администратори, поставих ги пред един много хубав казус.

И така – да се върна на темата си все пак най-после! – за мен най-верният подход в обучението на учениците особено в тия образователни области, свързани с човешките и духовните неща, е именно разискването на какви ли не казуси; дали пък оттук-нататък по писаното от мен помагало не следва да се съсредоточа в подготвянето на цяла една такава поре-дица от подобни казуси, които са превъзходно средство за въвличане на учениците в тази същата проблематика, именно проблематиката на вярата, религията, философията, духа и пр.?

Да, трябва да сложа акцента върху това, да подготвя повече таки-ва казуси, ето, примерно, вчерашната ми публикация е пример за един точно такъв казус, разискването на който може да помогне на младите да си извадят куп най-значими за тях изводи. Върху това нещо специално акцентирам, с оглед да не го забравя, да не го подмина и да се устремя към нещо друго. Така. А сега нека да се върна на два други момента, които ми се струва заслужават внимание.

Първият: ето, виждате, че по отношение на случилото се през тази нощ (когато в късна нощна доба самият Министър на образованието и науката ми отговори с лично съобщение във Фейсбук и прие поканата ми да гостува във воденото от мен телевизионно предаване!) сякаш е напълно оправдано едно такова, да го наречем така, мистично-религиозно възп-риемане и тълкуване, а именно, че сякаш самият Бог се намеси да спо-могне за реализацията на тъй потребното дело, а именно, да способства и за работата по самото учебно помагало по философия на религията и на вярата, но и най-вече – да спомогне за отприщването на толкова силно затлачения бент по прословутата и многострадална реформа на българско-то образование, за която, изглежда, нещата са толкова тежки, че без реши-телната Божия помощ едва ли нещо изобщо може да бъде направено! Нарочно поставям нещата в такава една екстремна форма, надявам се,

131

това се долавя от по-интелигентните: да, в образователната сфера нещата така са зациклили, че без Божията помощ едва ли ще се помръднат в пози-тивна посока, ето, въпросната "мистична" или "религиозна" гледна точка тук сякаш е напълно оправдана, а, какво ще кажете? Дали Бог не се намеси в цялата тази работа, та да се стигне до едно такова щастливо развитие на нещата? А, какво ще кажете по този въпрос, заслужава ли си да настоявам, че едно такова тълкуване е напълно възможно? Дали пък в тази връзка не си заслужава да изведа като пореден казус за обсъждане в моето писано сега учебно помагало именно ето това:

Как възприемаме, как оценяваме "мистично-религиозната" настройка за тълкуване на случващото се в нашето всекидневие – дали тя не е свидетелство за това, че разсъдъкът на даден човек, тъй да се рече, е "мръднал", именно, че този човек, един вид, е почнал да губи разсъдъка си? Или такава една настройка е съвсем допустима и оправ-дана, щото, така да се рече, този "план на възприемане и тълкуване" е съвсем оправдан и допустим, нещо повече, в сферата на религията е съвсем естествен?

Не зная доколко се изразих ясно, явно ще трябва да поработя за по-прецизното формулиране на очерталата се дилема. Но съм убеден, че тя е основна за т.н. религиозно съзнание, за съзнанието на вярващия човек. Този човек има чувството, че искрената, неподправена вяра в Бога води дотам, че Бог на такъв човек почва да помага, прави така, че по един чудесен начин да започнат да се решават проблемите му. Примерно, ето, по моя казус се случи горе-долу това: цели три години аз водих една обре-чена и самотна борба с въпросните самозабравили се, опиянени от власт и от чувството за безнаказаност престараващи се администратори в образо-ванието, писах какви ли не жалби, опитах какво ли не, е, в крайна сметка "спечелих" това, че бях поразен, бях унизен, бях уволнен, бях изритан като мръсно коте от Системата, а пък въпросните администратори ликуваха от победата си. Даже когато директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно сътвори куриозната заповед за уволнението ми, уведомила "признателния колектив" на туй някога елитно учебно заведение за моето изритване от училището, голяма част от този същият "колектив" посрещнали новината за моето уволнение с... бурни ръкопляскания (!!!), ах, какъв невероятно ярък апотеоз на аморализма е това, щото ръкопляскащи са все учители и възпи-татели на многострадалната младеж, но те, видимо, са успели да победят всички морални скрупули, нали така се оказва, кажете де, защо мълчите!?

Ех, това бяха памятни, славни времена, аз бях изритан и изгонен, а те ликуваха заради туй, че оцеляха, но мисълта ми е друга: не успях по никой начин да помръдна нещичко в рамките на непоклатимата Система, всичките ми усилия в тази посока сякаш отидоха напразно! Е, не съвсем напразно явно са отишли щото покрай тия така интересни събития аз все

132

пак успях да напиша и да издам няколко книги, чиято тема е именно това как злотворната и обречена образователна система следва да бъде проме-нена, очовечена, освободена от ужасните анахронични дефекти. Да, но ето, решителен и в някакъв смисъл чуден (чудесен, иде от чудо!) поврат сякаш се набелязва едва сега, когато, изглежда, с Божията помощ аз бях чут от Министъра; очертава се да се проведе едно също не по-малко чудесно мое интервю с г-н Министъра на екраните на Пловдивската обществена телеви-зия, в която аз пък съвсем предвидливо бях сложен за водещ няколко ме-сеца по-рано, а, какво ще кажете за цялата тази поредица от... "случайнос-ти"? Дали пък в тях не се чувства една Божия намеса, а, как ви се чини?

Нарочно пиша тия неща, щото, ако забелязвате, се получава или се заформя един интересен казус, нека да го формулирам така, както той, убеден съм, ще се яви на нивото на съзнанието на средностатистическия интернетен оплювач, който се подвизава в моя блог:

– Явно тоя Грънчаров вече съвсем изтрещя, щом започна да си мисли, че туй негово интервю с Министъра се дължи на... Божията на-меса! Полудял е съвсем, горкият, другари, да идем да запалим по една свещ за да не си загуби съвсем разума тоя човек, да идем, другари, щот ний сме и големи хуманисти!

Разбира се, че точно така ще се изрази въпросният средностатис-тически интернетен оплювач. А аз съм дори убеден, че той няма да се спре пред това да извърши ето каква мерзост: примерно, услужливо да изпрати "там, където трябва", под формата на донос, този мой коментар, та г-н Министърът да разбере "с какъв лош, долен и дори... луд човек си има работа", та да помогне на г-н Министъра да избяга колкото се може по-далеко от него? Дали тази мисъл е хрумнала в съзнанието на въпросния средностатистически интернетен оплювач-доносник-мерзавец, който се подвизава всекидневно в моя блог?

Аз съм убеден, че точно тази мисъл няма начин да не му е минала през акъла, напротив, на 100% съм убеден, че точно в тази посока се е замислил въпросният анонимен мерзавец – и не само че се е замислил, но и че непременно се е и задействал в тази същата посока. Виждате ли какъв превъзходен казус за моето помагало се оформи тази сутрин, а, какво ще кажете? Превъзходен е, нали така?

Е, приемам овации, но сами знаете, че не за овациите се старая толкова. Просто правя всичко това, щото ме води, както е казвал навремето великият Сократ, един вътрешен глас, един "демон", който винаги ми съоб-щава "най-правилното", което трябва да сторя. Кант пък нарича този "вът-решен" или "демонски" глас директно Божий глас в душата, в сърцето на човека – и това е човешката съвест. У нас в днешно време е много модер-но тия, дето се вслушват прецизно в това, което им говори съвестта, да бъдат определяни като... луди! Да, моя милост, както е известно, биде най-

133

официално определен като "смахнат" и то не как да е, е в един официален бюрократичен документ, черно на бяло, както се казва, да, такава една самоделна "диагноза" благоволи да ми даде въпросната попрестарала се администраторка, блюстителка на системата, която аз сега съдя и за клеве-та. Но това вече са подробности, а, какво ще кажете за казуса ми? Велико-лепен е, нали така? Ето и една добавка, за да направим още по-екстремно обсъждането на младите хора по него един ден:

– "Луди" ли са тези, дето са склонни да мислят мистично, си-реч, вярват, че Бог по един чуден и чудесен начин влияе благотворно на живота ни? Или съвсем не са "луди", напротив, много са мъдри, щото без такава една чиста вяра в самото добро, другото име на което е Бог, животът ни ще стане една непресекваща лудешка и кошмарна тра-гедия?

Между другото да кажа нещо съвсем различно във връзка с нещо, което пък се случи току-що: аз от много години пиша всяка сутрин директно в блога си, почти нищо не пиша извън него, както пишат другите хора. Бло-гът запаметява това, което пиша, но има една опасност: ако, примерно, натиснеш без да искаш или погрешно някое копче, има опасност целият ти текст за миг да отиде по дяволите, да се изтрие, и то тъкмо заради това автоматично запаметяване: изтриваш за миг всичко поради неправилно натиснати клавиши и миг след това, за беля, празният лист се запаметява, сиреч, за миг губиш целия текст! Такива неща на мен са ми се случвали, но пак, дето се казва, не ми дойде акъла; преди малко на мен ми се случи нещо подобно, но, слава Богу, не отиде на поразия целият текст, а само една немалка чест от него, която бях написал под предишния абзац.

Разбира се, оня, който умее да пише истински, добре знае, че на-писаното по такъв един начин няма как да бъде възстановено, няма как да бъде написано отново, е, може да бъде написано, но между погубеното и онова, което след това си написал, ще има известна прилика, но покритие няма как да има, аз имам предвид творческото писане, не някое друго. Е, загина цял един голям абзац, в който бях написал интересни и твърде вер-ни неща, много съжалявам, но сега не мога да опитвам да го възстановя "по памет"; добре знам, че няма да се получи. Но ще опитам отново да изразя същата мисъл. Какво да правя, а иначе много жалко, че ми се случи това. Дали с него не разгневих "Висшата Сила", та се случи това? :-) Или Сатана, уплашен от нещо, не ми скрои този номер? Знам ли?

Както и да е. Писах, че човек общо взето нищо свястно не може да създаде и направи без Божието вдъхновение, без Божията помощ. Бях написал и това, че ви моля и вие да ми помогнете с предлагането на някак-ви интересни казуси, опитайте и вие да изобретите нещо, защо пък не? И в тази връзка казах, че до този момент изглежда само Бог ми помага по писа-нето на туй помагало, ето, по-горе видяхте несъмнените белези на тази

134

негова помощ, подкрепа, насърчение и т.н. Спомням си, че в погубения текст бях написал и следното твърдение: да не си мислите, че съм самона-деян дотам, че да си въобразявам, че аз самият изобретявам всичките тия великолепни казуси? Не, няма такова нещо, напротив, аз добре знам, усе-тил съм го, че без Божията помощ нищичко стойностно не бих успял да направя или да сътворя. Даже казах и това: всичко написано досега от мен е плод, по дълбокото ми убеждение, на Божията помощ, аз тия мои книги съм ги писал в ужасно тежки условия, е, Бог ми е помогнал все нещичко да успея да кажа, да напиша, да създам.

Без Бога нищичко стойностно не бих могъл да създам, да напиша, да направя. Дълбоко съм убеден в това защото добре зная, даже това, което наричаме дарба или талант, в случая за писане, и то е Божий дар, човек това нещо не може да си го изобрети или пък да си го подари сам, е, вярно, хубаво е да си трудолюбив, но без талант и да се скъсаш няма кой знае какво да постигнеш. Аз затова си позволявам да се запитам: ония хора, които не са разбрали тия толкова простички неща, що се отнася до Божията помощ, как ли изобщо нещичко успяват да направят?

Е, разбира се, доколкото нещо по-стойностно успяват да направят, то пак Бог по един незабележим начин вероятно им е помогнал, ала те това, за жалост, не са го разбрали – и продължават да си живеят със заб-лудата, че всичко е единствено тяхно постижение и творение. То в някакъв смисъл и това е вярно, но същевременно и не е вярно: Бог чрез нас успява нещо да постигне, помагайки ни, хем ние сме го постигнали, хем не сме, щото, както указва Светото Писание, без Бога нищо общо взето нищо не може да стане, даже и един косъм от главата ни не може да падне, а какво пък остава за нещо друго?!

Да спирам дотук. Изчезна ми желанието да пиша повече след като погубих оня текст. Но както и да е. Така, казваме, "било писано". Така е било, явно, отредено. Ето още един казус се заформя: за отношението между свобода и съдба, а, какво ще кажете, дали на него следващия път да не обърнем по-голямо внимание? Ще видим. То ще се разбере съвсем скоро. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

135

За да дойде раят на земята се иска едно нещо: да се откажем и да прокълнем толкова коварната свобода!

Мой коментар по повод на Либералният атеизъм като част от проблема “Ислямска държава”, автор: Любомир Талев

Тази статия, на която попаднах току-що, провокира към дискусия

по много въпроси, примерно за това дали "съвременният либерализъм" е виновен за настъплението на ислямския фундаментализъм! Т.н. „полити-ческа коректност“, която се била характеризирала с "жестока цензура към всяко „неудобно“ мнение", била израз на "ярко изразен ценностен и култу-рен релативизъм". И други подобни изхвърляния, и други шедьоври на недомислието има в тази статийка, но в случая тия дискусионни моменти не ме занимават; интересува ме ето този откъс, понеже е свързан с моите сегашни изследвания около религията и вярата (пиша помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията"); на него ми се ще да отделя известно внимание:

Друга съществена характеристика на съвременния либерален модел е упоритото насаждане на войнстващ атеизъм. Според проведено през 2010 г. проучване на Евробарометър, едва 50% процента от граж-даните на ЕС вярват в съществуването на Бог. Сред държавите с най-много атеисти са Франция (40% и увеличение със 7% в сравнение с пред-ходното преброяване), Холандия (30% и увеличение с 3%) и Великобрита-ния (25% и увеличение с 5%). По едно „странно съвпадение“, както бе посочено и по-горе, именно тези три държави са с най-голям принос към

136

военната сила на ИД от ЕС. А съвпадението е странно само на пръв поглед. Човек има нужда от вярата в Бог, Комуто да се уповава в тежки моменти, на Когото да благодари за радостите в живота си и пред когото да търси смисъла на решенията от постъпките си – дали са правилни или грешни (именно поради отсъствието на такава висша морална инстанция у атеистите и свързаното с това чувство за безна-казаност атеизмът е криминогенен фактор, както скорошно германско проучване доказа, но и това е тема за отделен разговор). Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създават у него духовен вакуум. А при-родата не търпи празно пространство – поне това трябваше да знаят тези, които толкова обичат да се кичат с научния си подход. И след изгонването на вярата в Христа вакуумът се запълва лесно от исля-мизма – агресивен, безкритичен, уверен в собствената си правота и даващ лесни отговори.

Ето сега моят коментар, който може да послужи за отправна база по тъй провокиращите към дискусия тези на този автор.

Съвременният либерален модел бил насаждал "войнстващ атеи-зъм" – това е една твърде несигурна отправна точка на автора, дължаща се на неговата собствена ценностна обърканост. Ще ви покажа ясно защо е така.

Всеки либерализъм по идея признава индивидуалната свобода на личността, тоест признанието, че всеки човек има правото сам да избира в какво да вярва. Тия, които са решили да бъдат атеисти, които се осъзна-ват като атеисти, не бива да бъдат подлагани на натиск да приемат "единс-твено правилното разбиране", това, да речем, на теистите, на вярващите в Бога. Щото ако се приложи такъв натиск, либерализмът отива по дяволите. Противоположност на либерализма е консерватизмът, опиращ се на при-емането на приоритета на някакви традиционни ценности, които явно трябва да вземат надмощие при индивидуалния избор; да, обаче автен-тичният или здравият консерватизъм, по моето разбиране (тази е моята гледна точка, аз се осъзнавам именно като изповядващ един такъв "автен-тично-здрав" консерватизъм; своето разбиране съм развил в книгата си Универсумът на свободата, писана е още през миналия век, издадена е в началото на този, има и второ издание от преди няколко години, служещо и за учебно помагало по гражданско образование и философия на правото, то е адаптирано за тази цел), та значи истинският, здравият консерватизъм съвсем не отрича свободата на индивида: вярното разбиране е индивидът сам да открие и да осъзнае предимствата на въпросните културни, ценнос-тни или исторически традиции и едва на тази база да включи същественото от тях в своя собствен мироглед. Тъй че нито либерализмът би следвало да се меси в индивидуалния избор, нито разбиращият, автентичният, здравият консерватизъм. Ако един "либерален модел" насажда нещо, той изобщо не

137

е либерален, той е тъкмо антилиберален. Сега е модерно да се крещи против "гнилия либерален Запад", именно че той че бил, видите ли, налагал на "нормалните хора" и... гейщината, и тъй коварното нещо, каквото е то-лерантността към различията, и страшилището, наречено "политическа коректност", и дори, видите ли, същият този Запад, оказва се, ни бил нала-гал и войнстващия атеизъм! Това твърдение лично на мен ми дойде, дето се казва, "в повече". Ще се аргументирам, щото тук ми се струва, че има голяма несправедливост и изопачаване, спекулиране, опит за манипулира-не, а всъщност има големи дози неосмисляне на нещата според тяхната истина.

Първо, така "мислят" и по този начин крещят срещу "гнилата" Ев-ропа и срещу "гнилия Запад" и путинците, и нашите щатни атакуващи руб-ладжии (рубладжия у нас е равно на рублофил, сиреч, на русофил), слуги на първите, така, по досущ същия начин срещу Запада крещят и комунисти-те, примерно нашите от БСП или руските комунисти на Зюганов, щото там, в Русия, има изобилие от комунизъм, там почти нищо друго няма освен комунизъм, там путинистите са, видите ли, "десни", те са, видите ли, "кон-сервативни" комунисти (те всъщност са тъкмо милиционеро-комунисти или национал-комунисти!), горе-долу са нещо като наште гербоваци! Та значи сега е модерно всички да крещят по този начин срещу Запада, ето, до кре-щящите се наредиха напоследък и нашите "консервативно мислещи" и уж проевропейски настроени интелектуалци. Като начало да кажа, че аз лично ако усетя, че съм се наредил в една редичка с комунистите, с путинистите и пр., именно ако установя, че възгледите ми съвпадат с техните, не само че ще се почувствам крайно дискомфортно, но мигновено ще разбера, че нещо някъде съм сбъркал, щото за мен е невъзможно, някак си е органи-чески непоносимо да мисля едни и същи неща с комунистите; по-добре изобщо да ме няма ако някога деградирам дотам че да почна да мисля като комунистите, като кагебисто-путинистите, като наште атакуващи сволочи и т.н. Та значи това за мен е невъзможно да се случи, следователно никакъв консерватизъм не е да мислиш същото което мислят и таваришчите от Русия, които са овладени от такъв комунизъм, че имат наистина огромно и богато изобилие от всякакви, дори и най-перверзни форми на комунизъм и болшевизъм.

Да, ама, видите ли, путинците не били друг сорт комунисти, ами били, видите ли, "консерватори", представяте ли си що за извратеност е това?! Доживяхме да видим, че вече имаме и "десен" комунизъм, ерго, "консервативен комунизъм", доживяхме, представяте ли си, да видим тако-ва чудо, каквото е "православният комунизъм". Путинците били не комунис-ти, а не-комунисти, което е пълна глупост; путинците били национал-не-комунисти, представяте ли си? Те за мен са всъщност национал-комунис-ти, а пък национализмът, известно е, отколе е кръвният близнак на кому-

138

низма. Комунистите навремето бяха интернационал-комунисти, сега чисто и просто се преобразиха в национал-комунисти, сиреч, превърнаха се в на-цисти; между хитлеровия национал-социализъм и путиновия национал-ко-мунизъм няма никаква разлика, даже и във външната политика са еднакви, приличат си като кръвни близнаци. Да, но ето, видите ли, Путин бил "кон-серватор", ерго, не било чак толкова лошо към "либерална евро-гейска Европа" да се отнасяме досущ като него. Примерно, в името на ненавистта си към "изцепките на либерализма" в Европа да обвиняваме и да мразим наште цигани досущ толкова, колкото ги мразят щатните путинофили у нас, именно атакуващите, чиято омраза, прочее, освен че се диктува главно от парични мотиви, се свежда и до изпълнение на задачата да дестабилизират България колкото се може повече чрез разпалване не само на ненавист, но и по възможност на кръвопролития между различните етноси, с оглед да изпълнят заръката на финансиращия ги толкова щедър "дядя Путя" ("дядя" на руски значи "чичо", а не това, което си помислихте). Виждате как поради немислене или поради ценностно объркване и някои от нашите консерва-тори (десните хора) стигнаха до резила да пригласят срещу циганите на откритите врагове на България, именно путинските атакуващи, откритите руски мекерета.

А сега да се върна на твърдението на нашия недотам напреднал в мисленето автор, който ни убеждава, че "съвременният европейски либе-рален модел" бил насърчавал "войнстващия атеизъм" дотам, че да пропра-вя пътя на ислямския фундаментализъм, щото в образувалия се ценностен вакуум се били намествали именно тези въпросните ислямисти-фундамен-талисти. По никой начин либерализмът не насърчава каквото и да било, нито пък нещо забранява или поставя в неизгодна позиция – стига да е автентичен либерализъм, стига изобщо да е либерализъм. И здравият консерватизъм, стига да разбира как именно са се родили и са пуснали корени здравите, автентични традиции, пак никого към нищо не насилва, щото по тази начин, чрез принуда и насилие, нищо в духовния свят на чове-ка не се постига или получава.

Щом някакъв "либерализъм" почне някъде някого към нещо да принуждава, той от този момент не е никакъв либерализъм, той мигновено се преобразява в антилиберализъм. В Америка и либералите ("левите", именно демократите), и консерваторите (десните, т.е. републиканците) имат за обща фундаментална ценност не нещо друго, а тъкмо свободата. В момента, в който един консерватор почне да си представя, че нечия сво-бода може да бъде накърнена, той вече не е консерватор, той, примерно, е почнал неусетно да залита към тъй своеобразния "национал-комунистичес-ки" и кагебистски "консарватизъм" на Путин, примерно. Или към "консерва-тизма" на някакви африкански или азиатски сатрапи, някои от които, както знаем, са стигали в специфичния си "консерватизъм" и до людоедство, до

139

човекоядство! Комунистите навремето с удоволствие убиваха другоячемис-лещите, не зная дали са ги яли, няма много да се учудя, ако тяхната пер-верзна "любов към човека" е стигала да откровена чекатиловщина (Чекати-ло беше оня съветски урод-човекоядец, който уби и изяде сума ти народ докато всичко виждащата съветска милиция го арестува!).

Глупаво е някой да бъде към нещо насилван – особено пък насил-никът, насилващият да има претенцията, че, видите ли, същевременно бил "либерал". Нека да имаме добрината, като пишем статии и като използваме някои думички, същевременно да си даваме труда и да мислим. Никой никого в Европа не насилва да бъде какъвто и да било, всеки в Европа и в Америка също сам решава какво да мисли, какво да прави, как да живее. Тази е оста, около която всичко се върти в Европа и в Америка. То затова и Европа, и Америка са толкова ненавистни във възприятието и на комунис-тите, и на путинистите, и на "либералните комунисти", и на чекистко-каге-бистките "десни" или, представете си, "консервативни" комунисти от рода на Путин или на унгарския Путин, на унгарския комуноид Виктор Орбан. (Тук за малко да дам пример и с нашия Б.Борисов, ала се въздържам, он все още у нас минава за "проевропейски", нека да изчакаме да си покаже ис-тинското лице, пък тогава пак ще говорим!)

140

В областта пък на вярата и на религията е абсолютно невъзможно някой някого към нещо да насилва. Ако си го позволи, рискува да постигне точно обратния резултат – в сравнение с желания; ефектът на подобни инициативи в тази област винаги е бумерангов. (Примерно мен специално ме направи вярващ човек не някой друг, а нескопосаната и тъпа пропаганда и агитация на войнстващите атеисти, на комунистите; при мислещите хора се получава точно така!) Ако искате, от тази гледна точка, да насърчите атеизма у нас, въведете в училищата "вероучение", но то да се преподава неподобаващо, с момента на насилие и на принуда, дидактично, както, прочее, се преподава всичко в нашите училища: и затова в тях младите са вее отвратени от всичко, и от ученето, и от учителите, и от книгите, и от абсолютно всичко! Та мисълта ми беше, че младите и Бога ще намразят ако в училищата почнат по нескопосан начин да ги насилват да вярват в него. В Европа това нещо прекрасно го знаят, в Америка също го знаят. И затова са заложили на най-вярното решение: заложили са на свободата. Този е верният начин: сам свободно решавай за всичко! Сам, не чакай някой друг да ти помогне или да те замени в това най-важно дело на живота ти. Особено пък когато се касае за това в какво да вярваш, как да мислиш и т.н. Тази е начинът, този е и пътят. Всичко друго е чисто и просто идиотщи-на, независимо каква, било комунистическа, било, видите ли, "консерватив-на"...

Защо толкова много западноевропейци били станали ислямисти и джихадисти в Ислямска държава ли? Защо, примерно, британец се оказа главорезът, който обезглави пред камерата ония свои абсолютно невинни жертви – и това е интересно да се осмисли. Защо се случват такива неща в нашия век, в Европа, защо ли? Аз ще ви отвърна ето как на този въпрос, безда имам тук възможността, времето, пък и намерението да го разнищ-вам основателно: да, другари "либерално мислещи" (или пък "консерватив-ни" и "десни") комунисти, комуноди, чекисти, поклонници на чекистите и пр., каквито искайте се възприемайте, та значи да, свободата е "коварно и опасно нещо", таваришчи мили, вий това превъзходно го знаете и затова тъй самоотвержено я мразите – нали тази е истинската причина за всичко това? Да, свободата е "виновна" за това, че по сред бял ден, в британската столица някакъв британски джихадист със собствените си ръце и с един сатър обезглави един британски военен, да, това се случи, и за това, по моята преценка, е виновна тъкмо свободата! Дайте да се откажем от сво-бодата и тогава такива неща няма да има – ох, знаете ли какъв хубав ред ще има тогава?! Дайте да прокълнем свободата, дайте да се откажем от изгъзиците, от западните лигавщини и измишльотини като "съвременен либерализъм", като "консерватизъм", като "ляво" и "дясно", като "демокра-ция" и "свобода", дайте да върнем монолитно немислещото и безчовечно общество на комунизма и тогава знаете ли какъв бляскав ред ще има?! Ох,

141

какъв ред и каква дисциплина ще има тогава, ох, какъв всестранен възход ни чака тогава! Искате ли? Колко му е! Само едно-единствено нещо се иска, за да дойде "раят на земята", и то е: да прокълнем, да се откажем от толко-ва коварната, от пустата свобода, която е виновна за всичко!

Ще ми мислят те, ще ми се правят те на интересни, на "либерали" те ще ми се правят, циганите те ще ми защищават, гейовете и педерасите те ще ми защищават, евро-гейщината ще ми защищават, свобода ще ми искат те, ще ви дам една свобода на вас, ще ви дам една Европа, ще ви дам една Америка – вие тука тази дебела сопа видите ли я? Като я завъртя таз сопа, като ви зашибам тя ще ви избие от главата всичките тия западни лигавщини! Я ги виж ти, за човеци ще ми се мислят те, на личности ще ми се правят, ще ми се лигавят те тука, ще ми се фукат, че били много важни, че били много отворени, че били много интересни, айде де! Сопата, сопата – в нея е спасението, нали така, мили "консервативни", "православни" и "десни" ми другарю Путин?!

142

Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация в каква-то сме всички ние, човеците – и ни е дал пример за следване

вторник, 6 януари 2015 г.

Макар все още по есетата от поредицата "Въведение във фило-софията на вярата и религията" да няма онази дискусия, която би след-вало да има, то все пак има опити за такава, наченки, дето се казва, на такава; а сред изказванията има и такива, които са много интересни; ето какво си казаха събеседниците по публикацията със заглавие Да не забра-вяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътворим! от вчера: 12 коментара: Анонимен каза: Тоя Грънчаров е време да го приберат в психиатрията щото с лудостта си е вече обществено опасен!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Според мен не е опасен. Не правете от мухата слон. Не бива да се посяга на него, защото в такъв случай ще изчезне едно от наши-те онлайн-забавления.

143

Анонимен каза: На Грънчаров новаторският подход към учениците (цити-рам от видеозаписите му): "Ей! Оу! Алоу! Ти малоумен ли си, бе!" Мдамммм... твърде ценен даскал. Анонимен каза: Всъщност, моля ви да не ме разбирате погрешно, г-н Грънчаров (аз написах последния коментар за видеозаписите на уроците ви).

Всъщност мисля, че сте добър учител и напълно разбирам как учениците (съсипани до голяма степен от системата) могат да изкарат от нерви един преподавател. Просто малко се подразних, че не споменавате имена на ученици, а често им казвате "Ей!". Макар че и това го разбирам, защото не е лесно да се помнят имената на ученици, които не са заинтере-совани от ученето и се сливат в едно цяло.

Ако трябва да кажа честно, мнението ми е, че училището като ця-ло губи от отсъствието ви. Анонимен каза: Грънчаров не става за учител, това вече е доказано от г-жа Анастасова, нашата любима директорка. Зад нейното решение застава целият ни сплотен колектив на ПГЕЕ в Пловдив... Анонимен каза: Не виждам как е било "доказано". Бихте ли пояснили? Колкото за "сплотения колектив", това неприятно клише трябваше да си остане в едно по-друго време, което свърши преди 25 години. Анонимен каза: Прочетете това. И ето тук прочетете където е публику-вана Заповедта за уволнението на Грънчаров.

В тия документи всичко е казано. А колективът ни наистина е сплотен, ние всички до един не възприемаме подхода на Грънчаров – той е надменен, смята се за непогрешим, дразни всички, и ученици, и учители, не приема съвети, не преподава уроците на учениците, не използва учебници, натрапва на учениците си свои писаници, които нарича "помагала", прест-рува се, че е демократ, а всъщност е напълно тоталитарен (завършил е в СССР, а ние знае какви хора пращаха тогава да учат в СССР!). И така ната-тък. Грънчаров няма място в нашето училище защото подклажда само раздори. Откакто той беше уволнен вече престанаха жалбите му, престана-ха и проверките от Министерството, сега вече отново си живеем спокойно и сме се отдали на творчески иновации. Без него ни е много по-добре. Учи-лището ни се управлява бляскаво от ръководния екип, съставен все от най-способни мениджъри начело с госпожа Анастасова.

144

Анонимен каза: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му нап-разно.... Третата Божия заповед. Мария Василева каза: Тази привърженичка на сплотения колектив, на която директорката е любима, нещо не е наред. Толкова се е одаскалила в лошия смисъл на думата, толкова наивно и смешно звучи, като недорасла в общуването, като от детска градина, като влюбените в колективизма совет-ски другарки от време оно. С такива се е обградила директрисата, та даже им е повярвала, че е много способна! Смешно и жалко поведение на типи-чен нагаждач!

Трябва да се дадат изказванията й на съдиите по делото за увол-нението. Както и на жлъчната коментаторка, дето пише "Мри!", "Да пукнеш от глад!", "Гнусен!", подиграва се на Бог дори. Та ето Ви свидетелства чер-но на бяло, г-н Грънчаров, за микроклимата в техникума, който Вие нару-шавате – като искате да поправите. Нека и адвокатът Ви се запознае с тези коментари, вероятно знае как да ги използва. Всъщност не е трудно за компютърен специалист да проследи кои са двете въпросни личности и да им се поиска сметка по съдебен път. И повече никога да не помислят за работа в някое българско училище! За жалки подлизурковци и сипещи проклятия за смърт няма място в училище.

Сигурна съм че са от техникума защото само някой, даден под съд и треперещ от страх човек може да се държи по този нечовешки жесток начин. Нечовешки жестоки бяха и издевателствата спрямо вас. Стилът е един и същ, а стилът – това е човека. Боже, опази децата в това училище от техните "преподаватели", докато дойде Видьовден!

Мария Василева Мария Василева каза: Разбира се, че Бог е верен, Господин Грънчаров. В една песен се пее: Бог направи път там, където няма път, работи тайно и вместо мен Бог направи път за мен! Ще ме води, знам, Ще държи ръката ми с любов и сила за всеки ден Бог проправя път, за мен!

145

Смятам, че всичко случващо се, не е случайно. Убедена съм. Ето един много елементарен пример: Мъжът ми, който по професия не е строител, беше цял ден много

озадачен и нервен – защото не знаеше как да направи конструкцията на покрива на къщата, която дотук беше строил сам, без да пита и иска помощ. В края на деня се развесели. Попитах го дали е намерил разрешение на проблемите си в някое списание за строителство или в интернет. "Бог ми каза – зарежи това и иди си върши нещо друго!". Той си чистеше от плевели градината вечерта, а на другия ден се събуди учуден от това, че му е съ-вършено ясно как да направи покрива, все едно са му направили план за работа. Оставаше само да се захване...

Бог поиска от Вас книга. Може изобщо да нямате никакво понятие от основите на вероучението. Той избра вас, хареса сърцето ви, изпита ви, сега ще ви води. Доверете му се!

Мария Василева

Ангел Грънчаров каза: Това, което казвате, уважаема госпожо Василева, ме навежда на много мисли, но ще се въздържа да ги споделям, понеже не ми се ще да се отклони разговора в друга посока. Нека да пишат свободно поклонниците на "сплотения колектив" (аз на такова нещо му викам иначе, използвам друга дума: думата комуна, в която, както е известно, никой не

146

смее да каже нещо, което няма да се хареса на началството!), нека да си изливат сърцето както искат, особено тук, където под маската на аноним-ността могат да кажат всичко, което им е натежало. И да покажат точното си лице също така, което именно е интересно. Аз не вярвах, че такова ди-нозавърско комуноидно отношение у нас в наше време изобщо е възможно, ето, животът ме изненада...

А що се касае до това, че ми хрумна мисълта да пиша такова по-магало по вяра (дали това заглавие, именно Помагало по вяра, не е по-сполучливо, дали него не трябва да оставя в крайна сметка като заглавие на книгата?!), аз също смятам, че това изобщо не е случайно. Вярно, въз-можно е да се дължи на моя самонадеяност, че, видите ли, мога "всичко да напиша", един вид че за мен "невъзможни неща няма"; възможно е да съм изпаднал и в такава една самонадеяност. Вярно е, при философите има подобен дефект: имат самочувствието да се изказват по всякакви въпроси. Но пък нищо чудно и да има друг род необходимост в решението ми да се захвана с такава нелека работа. И самият факт, че ми е приятна тази рабо-та, че я работя с удоволствие, ме кара да си мисля, че изобщо не е плод само на моя субективна самонадеяност или каприз, щото тогава съвсем нямаше да се чувствам така и отдавна щях да съм я захвърлил. А пък, възможно е, нищо чудно и да съм почнал да... превъртам, а, дали не е и така? :-) Ето в тази връзка един фрагмент от разговор с мой приятел, той ми каза нещо във връзка с предстоящото мое интервю с г-н Министъра на образованието и науката; давам само пасаж от разговора ни: Petar K. каза: Желая ти успех! Не забравяй да го информираш за връзката ти и за съвместната ти работа с украинската Академия на науките! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Мерси! Аз както не обичам да се хваля ще ви-дим какво ще кажа на Министъра, важното е да е умерено това, което ще му кажа – за да не го уплаша; щото само наистина луд човек може да прави толкова неща колкото правя аз! :-) Petar K. каза: Има някаква лудост във всичко това. Аз те следя внимателно ежедневно още откакто започна да пишеш в блога – и още се чудя каква е тази плодовитост! :-) Това наистина е ненормално и ако има някакъв крите-рии за измерване може да те включа и в Гинес! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Да, то не се знае де, или съм луд, или пък при-мерно съм надарен, едното от двете е, ама сега-засега още не се знае кое е вярното!

147

Petar K. каза: Сигурно знаеш много примери за гении, които приживе са смятани за луди... Ангел Грънчаров каза: Пълно е, то не е много хубаво човек да е хептен "нормален" щото това е равностойно на безличник, на посредственик... както и да е...

Ще ида да почина пред телевизора малко, понеже по цял ден съм на компютъра, отида ли пред телевизора веднага заспивам! :-) Той много хубаво ме приспива! :) Хубава вечер! Petar K. каза: Хубава вечер и на теб!

Предавам този откъслек от дългия ни разговор, може да хвърля известна светлина върху обсъждания проблем. А това, че аз наистина нямам никакви претенции в областта на вероучението или теологията (опа-зил ме Бог да се мисля за спец в тия области!), може пък да е в някакъв смисъл мое предимство: ако помислим малко, ще открием, че Бог е избрал да съобщи на човечеството някои истини чрез устата на един син на дър-воделец, Христос, знаем, не е завършил даже духовна семинария, май нищичко не е завършил; е, Него е избрал Бог, а не, да речем, някакъв мас-тит и многоучен първосвещеник, нали така?

Тъй че нещата, знае ли човек, се нареждат някак; това, разбира се, не значи, че се сравнявам или меря със самия Христос; не, такава глу-пост изобщо не може да ми мине през акъла. Но Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация, в каквато сме всички ние, човеците; и ни е дал известен пример за следване; и затова ние, дето се смятаме за християни, ако се чувстваме следовници на своя Велик Учител в някакво отношение, това нали не е толкова голям грях – както на мен ми се струва?

Спирам дотук. Всичко добро на всички! Апелирам повече хора да се включват в дискусиите, не е толкова страшно човек да сподели каквото мисли... ако изобщо мисли де, щото и това е проблем...

148

Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав ритуал" – ни каза един поувлякъл се нашенски европеец!

сряда, 7 януари 2015 г.

Скачането за кръста е архаично, казва Андреев – "живеем в мир и храбростта" не е ценно качество... Да ходим на "Сървайвър" в джунглата можем – това не е архаично, защото пълни рейтингите в прайм-тайма. Да устройваме гигантски зрелища с боксови мачове, които осакатяват съпер-ниците можем – това е модерно, не е архаично, защото се въртят милиони за един спектакъл. Да моржуваме през зимата можем – ексцентричен, но модерен спорт – има място. Виж, да се хвърляме във водата за кръста е архаично и безсмислено. Знаете ли защо? Защото е религиозен ритуал. Нещо повече – християнски религиозен ритуал. Не е възможно да се търпи подобно нещо. Поне да беше ислямски ритуала, или индуистки, или – още по-добре – някаква вуду екзотика. Тогава ритуалът би имал мултикултурна стойност.

Но да се хвърляш във водата за кръста – ах, колко архаично, ах, колко провинциално, колко ненужно агресивна демонстрация на тестосте-рон в нашия мирен свят! Свят, в който на по-малко от 1000 километра на юг "ислямските държавници" режат глави. Свят, в който великорусите не дават на малорусите да се самоуправляват с методите на бруталния империали-зъм от зората на модерната епоха.

В крайна сметка – ако искате да демонстрирате сила, правете го по модерен и изискан начин – на арената за пари. Без архаични християнс-ки ритуали, ако обичате!

Написа: Ognyan Minchev

149

По повод на: А те продължават да скачат в ледените води Всяка година на 6 януари млади мъже от всички краища на Бълга-

рия доказват храброст и скачат в ледените води, за да извадят оттам т.нар. Богоявленски кръст. Един доста примитивен ритуал, твърди Александър Андреев.

150

Утринни разсъждения по всякакви въпроси, свързани предимно с богоявленския ритуал

сряда, 7 януари 2015 г.

Доста неща се насъбраха за коментар тази сутрин, ще ми се да откликна вкратце по всичките тия случки и преживелици, от които се офор-мят чудесни казуси – и то тъкмо по моето основно занимание тия дни, знае-те аз се захванах с предизвикателството да напиша едно Помагало по вяра, да, учебно помагало за младите, ето, пиша го вече втора седмица, всеки ден още от преди Рождество. Знаете, щукна ми тази идея и ето, ще опитам да я реализирам, пък да видим какво ще стане. Всяка сутрин с нищо друго не ми се занимава освен с писане по тия тъй важни въпроси за вяра-та и религията, а те всъщност са въпроси най-вече за нашата човещина, за човечността ни, за човешкото отношение помежду ни, към живота и т.н. Трябва да използвам увлечението, ентусиазма си и да работя докато не е пресекнал – и докато не съм се увлякъл по някоя друга идея или тема. Май е хубаво, че ме уволниха от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил близо 14 години; с това фактически ми дадоха нещо като... творчески отпуск – та да понапиша нещо, и то, да се надяваме, по-стойностно: има ли по-хубаво от това?! Изглежда ми сториха благодеяние с туй уволнение, знае ли се, да не излезе тая като това, което гласи нашенската поговорка: вместо да му извадят очите, му изписали вежди.

151

Факт е, че имам много време за четене и за писане, а за мен това е най-приятната работа. Да, но откъде да започна тази сутрин, та написано-то да има онази органика, към която се стремя? Ще почна от това, което ми поднася живота – и след това ще карам поред.

Вчера към 10.30 часа тръгнах към река Марица, на мястото, къде-то традиционно се хвърля кръста на Богоявление, в Пловдив това е на брега на древния Еврос, от другата страна на панаира. Далечко е, не мога да стигна пеша, мога, ама иска повече от час вървене, а пък аз бях окъснял (пак заради туй мое сутрешно писане). Затуй чаках на автобусната спирка с надежда да хвана началото на ритуала, да го наречем така. Ще опиша и какво видях и какви мисли ме сполетяха там, но да започна с нещо сякаш съвсем различно: както си стоях на спирката изведнъж телефона ми иззвъ-ня и някакъв човек ми каза, че бил... инспектор еди-кой си от... милиц... пардон, от полицията, извести ме, че трябвало да се явя утре (сиреч, днес), в 10 часа, в еди-кое си полицейско управление! Това за мен беше същински шок, попитах го какво означава, даже му казах, че доколкото зная с крими-нална дейност не се занимавам, какво толкова е станало? Рекох му също: до утре ще се пръсна от напрежение, кажете какво е станало? Инспекторът учтиво ми каза, че знаел, че не се занимавам с криминална дейност, могъл обаче само да ми каже, че името ми било упоменато в някаква жалба, ето по този повод трябвало да се явя в полицията! Оказва се, че някой пак е написал нещо като донос, предполагам, срещу мен, то това нещо ще се разбере днес, след час-два трябва да ставам и да тръгвам за полицейския участък. Мина ми през ума да си вземам ли дрехи ако ме сложат в ареста, ала се въздържах; разбира се, не мигнах тази нощ от напрежение, я съм спал два часа, я не. Днес като разбера за какво са ме викали ще ви известя непременно и вас. Аз от читателите на блога си нямам някакви тайни. Мно-го ми е интересно да разбера за какво толкова ме викат.

Преди години пак така ме извикаха, пак същото напрежение – що-то примерен гражданин като мен, дето не се занимава с никакви далавери, а, напротив, върши някаква народополезна и безкористна дейност, ето, аз примерно, пиша и издавам книги, също така и две списания за духовното и личностното развитие на младите, та на такъв гражданин като мен му е много чудно и чоглаво когато го викат да дава някакви обяснения в полици-ята. А тогава като ме повикаха, се оказа, че било заради един джиесем апарат, аз си го купих от магазин за такава техника втора употреба, а този апарат, представяте ли си, бил краден! Е, нищо, аз като последен във вери-гата изгорях с 200 лева, взеха ми апарата, а да си искам от магазина пари-те, дето ми продаде крадения джиесем, аз не се занимавах, щото това трябвало да стане чрез една сложна процедура, чрез намесване на проку-ратурата и пр. Та сега наистина не зная за какво ме викат, ще видим, то ще се разбере съвсем скоро.

152

Е, виждате, развали ми това позвъняване празничното настрое-ние, моят син се казва Йордан. И на реката се чувствах не както трябва, и снощи на именния ден на сина ми беше толкова зле, че за да не им разваля празника се оттеглих под здравословен предлог и се уединих в другата стая до компютъра. А ето сега впечатленията ми от ритуала по хвърлянето на богоявленския кръст в река Марица, в Пловдив.

Винаги когато минавам края Марица ми става някак си много при-ятно, щото същата тази Марица минава покрай родното ми място, Долна баня, та си я чувствам аз река Марица като много своя някак си, не зная как да ви го обясня това чувство. Представете си ето тази мисъл: поне част от водата, която тече в Марица, каквато е в Пловдив – а в Пловдив тия дни особено Марица е доста пълноводна! – е минала из толкова свидните ми земи на моя роден край, ето това нещо ме вълнува, преживявам го, чувст-вам се особено, не зная как с думи да ви обясня това чувство. Абе край Марица се чувствам сякаш съм в моя роден край, щото ето, съдбата ми е била да живея в Пловдив, животът ми да мине в Пловдив, е, река Марица е нещо като нишката, която ме свързва с Долна баня, с мястото, където съм се родил и отраснал (напуснах родния си край на 18 годишна възраст, кога-то заминах за казармата и оттогава повече от месец непрекъснато едва ли някога съм стоял в родния си дом). Както и да е, да не се отклонявам, че както я подкарах, едва ли скоро ще свърша разказа си, а след около час трябва да се стягам за милиц... пардон, за полицията!

Бях разконцентриран и там, по време на церемонията или на ри-туала, не можах да му се отдам с цялата си душа и сърце. Дойде най-напред войската с военен духов оркестър, после дойдоха в строй и свеще-ниците начело с владиката, и кметът беше там, естествено, с голяма група други политици, които с оглед да оберат симпатиите на народа се навряха даже и на мостика, където се извърши самия ритуал. Не се усещат тия пусти политици да не се врат дето не им е мястото, ама карай, гледат явно първи да се възползват от ръсенето със светена вода, е, дано поне малко са се попречистили от бесовете, дето ги друсат, ама едва ли. Знаете какво ми е отношението към владиката Николай, да не зачеквам тая тема, там, където е той, аз не мога да се отдам на религиозното си чувство, тоя човек ми пречи, но това е отделна тема. Както и да е, голяма група младежи, според обичая, се подготвяха да скачат във водите на реката, стояха на брега полуголи според обичая и се бяха наежили от студ. Ето обаче какво ми направи впечатление и този път, ще си кажа точно както съм го възпри-ел.

Общо взето малцина от многолюдната тълпа се вълнуваха от стройното пеене на свещениците или от думите на владиката, както и от самия ритуал, всички комай за това бяха дошли само да видят какво ще стане около скачането за кръста в ледените води на реката! Всички за това

153

се натискаха, по-умните бяха дошли по-рано и бяха заели стратегически удобни за наблюдение позиции, за които бяха готови да се боят ако се наложи, които и с цената на живота си не биха отстъпили. Една дама бе-зуспешно се опитваше да качи невръстното си детенце на място, откъдето и то нещичко да види, ала не успя, никой от възрастните не се и помръдна, а някои даже почнаха и да протестират: това било номер от нейна страна та да ги пререди, да им отнеме удобната за гледане позиция! Да се чуди и мае човек какво толкова има да гледат, ама карай. Но е факт, че комай всички само там гледаха – и само това коментираха.

По едно време при мен дойде мой бивш ученик, ръкувахме се, честитихме си новата година и той отмина да търси по-удобно за гледане място. И по моста имаше много хора, и отвсякъде, човек не можеше да припари да зърне тия, дето щяха да скачат за кръста. В тази връзка предс-тавете си какво вдъхновяващо шоу се е получило във Видин (както ни информират средствата за информация), там младият мъж, който успял да хване кръста, в същото време ненадейно загубил... гащите си в студени-те води на Дунав (!), останал съвсем гол, публиката от брега много се рад-вала на тази случка, сигур направо са сияели заради затруднението му да излезе на брега чисто гол; е, намерил е някой, който му помогнал, дал му хавлия та да прикрие срамотиите си, както си личи и от снимката:

Та такъв номер скроили на този юнак пустите му гащи, същински резил! Шоуто за публиката трябва да е било голямо. Чудя се как някой от забавляващите се не се е увлякъл дотам че да падне заради вдъхновение-

154

то си в мътните води на Дунава! Аз този момент сега не ща да го тълкувам, въпреки че е съблазнителен, има голям смисъл в него. Нещичко показва този, да го наречем така, "инцидент" със загубата на гащите на успелия да хване кръста във Видин. А в Ботевград, дето хвърляли кръста в градския шадраван (!), там водата, както се вижда, била по-ниска и от коленете, бабаитите, дето се боричкали да фанат кръста, се наложило и да се... сбият за него, не зная дали видяхте тоя пък резил по телевизията? Страшна работа, но това е обяснимо: смелчаците сигур са се налочили предвари-телно с ракия – щом са се оказали способни чак на такъв голем бабаитлък!

И ето сега се явява "образцовият европеец" Андреев от "Дойче веле", който провъзгласи, че този нашенски ритуал по ваденето на кръста от реката бил израз на... диващина, на глупост, на изостаналост, не "неев-ропейскост" и на не знам си какво още, можете да прочетете "мислите" на тоя дървен "философ" ето тук – виж: А те продължават да скачат в леде-ните води. Аз снощи си загубих доста време да подготвя за публикация коментарите по повод на изцепката на тоя съвременен гусин Магариди – виж: Стига таквиз простотии бре, нашенци, нема ли да се циливилизу-вате веке? – там има и линк към откъса от "Криворазбраната цивилизация", където ясно се показва, че такива прекалено "културални" нашенци е имало и преди много години, тоз Андреев явно изобщо не е оригинален. Ала из-цепката му си я бива, а не зная дали да не обезсмъртя текста му като го препубликувам тука? Ето и позицията на Огнян Минчев по оформилия се казус, който аз смятам – ако един ден съдът ме върне отново да препода-вам в училище! – да използвам в своите занимания, той е превъзходен, същински дар от живота; коментара на Минчев, с когото в основни линии съм солидарен, е ето тук: Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав ритуал" – ни каза един поувлякъл се нашенски евро-пеец! Както и да е, аз трябва вече да ставам и да тръгвам за милиция... пардон, за полицията, спирам дотук...

Само да добавя ето това в завършек: минаха ми какви ли не мис-ли тази нощ за какво ли ме викат днес в полицията? Примерно и такива, които са много глупави: да речем дали не съм сгазил с колата изневидели-ца нечия котка привечер? (Да пази Господ, то с тия неща шеги не бива да се правят, знаете колко е опасно да се кара лека кола у Нашенско в наше време!) Или дали някой съсед не е написал жалба заради това, че, да до-пуснем, съм светел до късно през нощта, знам ли за какво друго може да пише?! Едно време беше лесно, съседите ми пишеха жалби за това, че съм бил тракал с пишещата машина в късни доби и съм им бил пречел с туй тракане да спят пълноценно нощем. Скъсах се да правя какви ли не пред-положения през изминалата безсънна нощ. Дали пък някой възмутен съз-нателен гражданин не е написал донос срещу мен заради това, че като издател на вестници, списания и книги не си плащам... данъците – и поради

155

това съм успял да натрупам колосални богатства?! (Данъците ги плащат печатарите, аз лично, тъй да се рече, съм в "сенчестата икономика", щото отпечатаните списания предимно ги подарявам на библиотеки, нима можеш да излъжеш някой трезвомислещ нашенец да си купи философско списа-ние или книга вместо половин кило свински пържоли?!)

Наистина не зная за какво ме вика полицията, не зная какъв закон съм нарушил, дали пък някой не е направил донос за това, че съм бил станал... "терорист", щото поместих клипче, в което някой взривява Памет-ника на Съветската Армия, дали това няма да се изтълкува като призив към тероризъм? Не съм ходил да боядисвам "светини" на Съветската армия с блажна боя, тъй че едва ли ме викат за нещо такова. А може би ме викат щото не обичам... комунизма и съм нетолерантен към комунистите, не им цепя басма, дали няма оплакване от мен в полицията по този повод? Не, наистина не мога да се сетя какво ми е прегрешението, изтощен съм вече да мисля по този повод, ставам и тръгвам към полицейския участък – къде-то ще ми се разкрие цялата истина.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Моят ден, виждате, и днес започва интересно, някои мои "приятели" явно хептен не спят за да ми отмъщават за нещо. Ще видим какво е то скоро... милиц... пардон, полиция-та знае всичко, тя ще ми открие след малко цялата истина за моя провален вече, тъй да се рече, живот!

156

Честито Рождество Христово: трябва да се вярва в Правдата – в нея е Бог!

сряда, 7 януари 2015 г.

Само луд човек може да предположи, че Путин вярва в Бога. Путин е въплъщение на дяволската мерзост – лъжец, крадец, бан-

дит и убиец. В неговата душа просто няма място за Бога. И погледнете го – в църквата кагебешникът-доносник е дошъл за да се покаже пред обективи-те на камерите.

Храмът е освернен от дяволското чедо. И такова се случва. Дейс-твието на повестта на Гогол „Вий” става в храма. По-точно на мястото, където някога е било храм докато не го е завладяла нечистата сила. А нечистотия в Руската плавославна църква сега има много. Патриарх се нарича агент на КГБ с оперативния псевдоним „Михайлов”. Също такъв лъжец и лицемер като и неговия господар. Впрочем, и господаря на „парти-арха” има господар и неговото име е Сатана.

Но колкото и дяволът да се издевателства над Русия Христос ще възкръсне! Ще възкрасне и правдата.

Честито Рождество Христово и на вас, драги читатели, вярващи и не много. Трябва да се вярва в Правдата – в нея е Бог!

Написа: nikitich

157

Хладнокръвното убиване на човешки същества няма нищо общо с ценностите на религията – каквато и да е тя

сряда, 7 януари 2015 г.

Нямам думи за това, което стана в Париж – затова не коментирам. Да убиваш хора за това, че не одобряваш казаното, написаното, нарисува-ното, публикуваното от тях... Фанатизмът, който води до такава омраза, е тежка психопатия. Мога да разбера (не и да оправдая) някого в момент на гняв, че е загубил самообладание и е посегнал на човек, но хладнокръвно да планираш и да подготвиш подобно нещо, това е работа на болни мозъ-ци, на нямащи никакви задръжки властогонци.

Тероризмът – бил той комунистически, нацистки, ислямски, хрис-тиянски е най-голямото падение, до което човечеството може да стигне. И без значение какви са целите и мотивите му, това явление е отвратително – и който го прилага, де факто работи срещу каузата, на която служи. Ако, разбира се, служи на някаква кауза, а не само на болния си мозък!

Написа: Daniela Gortcheva

Кратък мой коментар: Споделям – и аз мисля така! Хладнокръвното уби-ване на хора, на човешки същества няма нищо общо с ценностите на рели-гията – било то християнска, мюсюлманска или каквото и да било друга.

Но има и нещо друго: ако не уважаваме чувствата – особено рели-гиозните или чувствата за святост, за светите неща – на другите, ако си позволяваме да се гаврим с тях, рискуваме да провокираме ужасни наси-лия. Като това днес в Париж...

158

Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода – без да се замисляме за последствията?

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Lydia Staikova: О`кей, нека карикатурите, които осмиват Исляма да са свобода на словото; но от друга страна винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода – без да се замислим за последствията, без да се питаме дали тя ще доведе до повече мир или повече война?

Относно религиите – и в Исляма, и в други религии има неща, кои-то ме смущават, но не бързам да използвам свободата на словото за да заклеймя. Понеже си давам сметка, че най-малкото би било арогантно да смятам, че познавам която и да е от тези религии толкова добре. Чела съм доста глупави изказвания за будизма – учение, с което съм била в досег известно време и съм била убедена, че хората, които така категорично се изказват, са грешили. Не бих искала аз да изпадам в това глупаво арогант-но състояние, а още по-малко да обиждам хора и да ги насъсквам. Evgenii Dainov: Свободата и правото на свободна реч е универсална ценност. Направена е такава от ООН още през 1948 година и всички стра-ни в света са се подписали отдолу. Няма "ако". Stefan Tafrov: Всяка идеология и всяка религия могат да бъдат оспорвани, критикувани и дори осмивани; това значи свобода на словото по смисъла на Конвенцията на ООН за правата на човека. Sevil Vahid: Лидия, разбирам че не е правилно да има прекалена арогант-ност в осмиването на една или друга религия, но именно убийствата по този повод затварят порочния кръг на невежеството и последното оправда-ва съществуването на сарказма и арогантността в карикатурите и остана-лите форми на остра критика...

159

Свободата има ред неудобства, които обаче трябва да понасяме някак по една причина: че въпреки всичко е най-висшето благо

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Фейсбук тази сутрин кипи от много коментари особено по повод терористичния акт в Париж; опитах се да се ориентирам във всичко, дори да се включа тук-там в дискусиите – понеже тия реакции са ми интересни, особено предвид това, че пиша в момента помагало по вяра и религия, един вид темата директно кореспондира с ония въпроси, които ме занима-ват напоследък. Ала нямам време на всичко да обърна внимание, ще ми се и нещичко да напиша. Имам доста натрупали се проблеми за осмисляне и за писане по помагалото, примерно ето тези (записвам ги, с оглед да не забравя някой): • "Има Бог, има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позволено" – така ли е, истина ли е това? • Какво представлява човекът, който няма понятие или съзнание за грях? • Съзнанието за вина у вярващите и безбожниците, какво е общото и раз-личното? • Кой ни е дал живота – Бог или... родителите ни? На кого следва да сме благодарни за това, че сме живи, че ни има? • Истина ли е, че нито една вяра, нито една религия не учи да човек да убива човеци, другояче казано, че всяка вяра в Бога и всяка религия забра-нява такъв страшен грях като убийството? Е, дали не се оказва, че само безбожничеството може да подтикне човека към убийство, към това да убива?

160

• Допустимо ли е да защищаваме свободата си с военна сила, нехуманно, с прилагане на насилие, на груба сила срещу други и различни хора, хора с други разбирания и култура?

И т.н., сега нямам време да изброя всички ония други проблеми или въпроси, които витаят в съзнанието ми, а причината е, че след около половин час трябва да тръгвам за телевизията, в която водя свое предава-не. Още не съм решил и каква ще е темата на това излъчване на предава-нето, имам големи колебания, аз вече писах за това – явно ще мисля по темата и ще решавам в автобуса, на път за телевизията. Разбира се, пред-вид това, че съм притиснат откъм времето, няма как днес да коментирам случилото се в Париж вчера, общо взето моята позиция, забелязвам, е защитена от други хора, което ме облекчава; примерно ето това: Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода – без да се замисляме за последствията? Виждате, че така формулиран, този казус е добра предпоставка за дискусия, е, и той отиде в папката, в която трупам материал по помагалото си (имам предвид това, което пиша сега, това за вярата и религията).

А че има нужда от такова помагало се демонстрира по най-убеди-телен начин от последните събития, и тези в Париж, и евентуални такива ексцесии и у нас, където е не по-малко опасно; не ми се мисли докъде може да се стигне ако крещящата нетолерантност към ценностите, културата и вярванията на другия, на различните, на малцинствата не бъде някак овла-дяна. Да, наистина не ми се мисли докъде може да се стигне предвид и на това, че медиите у нас не си изпълняват мисията да помиряват, а те по-скоро правят обратното, насъскват ни един срещу друг, което е много опас-но.

Понеже наистина времето ми напредва, да кажа няколко думи и за вчерашното ми явяване в... полицейския участък, аз вече писах за това, вярвам, си спомняте: Утринни разсъждения по всякакви въпроси, свър-зани с богоявленския ритуал. Налага се все да кажа за какво се оказа че ме вика полицейският инспектор. Ето за какво било.

Както и можеше да се очаква, с писмена жалба в полицията срещу мен се е обърнала една дама, която се е била почувствала... обидена зара-ди това, че някой бил злоупотребил с името й – написвайки коментар, под който е сложил нейното име! Представяте ли си, някой анонимен пише нещо, слага под писанието си някакво име, и хоп, мен ме викат в полицията да давам обяснения, щото някой си се е пожалвал, почувствал се е обиден от този коментар, който, видите ли, не бил негов! Младият полицейски инспектор се чувстваше доста неудобно че му се налага да се занимава с такава глупост. Е, трябваше да снеме моите показания, аз му заявих, че в моя блог, първо, няма цензура, аз не трия никакви коментари (с изключение

161

на неприличните, на вулгарните, на хептен просташките), второ, казах му, че най-обижданият в моя блог съм тъкмо аз самият, но въпреки това се виждам принуден да понасям всекидневните обиди и оплювания, дето се сипят така обилно връз личността ми (свободата има и някои леки... неу-добства!), трето, заявих му, че внушението на жалващата се, че евентуално аз самият да съм написал нейния коментар е абсолютно неоснователно по простата причина, че на мен не ми се налага да пиша анонимни коментари предвид това, че всичко, което искам да кажа, винаги го подписвам със собственото си име, аз съм принципен противник на анонимното писане, което се прави обикновено от хора аморални, малодушни, безволеви, прави се от хора с явните наклонности на мерзавци.

Горе-долу тия мои обяснения записа полицейският инспектор, за-яви, че не вижда някакво нарушение на закона и ме пусна да си ходя; изви-ни ми се, че му се налага да изпълни такава една процедура. Аз му изразих удивлението си, че полицията може да бъде занимавана с такива неща, но ето, оказа се, че могло. Предполагам и прокуратурата може да бъде зани-мавана. Възникна въпроса за това може ли да се докаже кой е писал това или онова, прави ли се такова разследване от полицията, полицейският инспектор обаче не пожела да влиза в обсъждане по тия въпроси. Очевид-но може. Е, да разследват тогава кой какво е писал, стига да става дума за сериозни престъпления, не за дреболии, примерно, че някой се бил почувс-твал засегнат от нечии думи, при това неизвестно чии...

Толкова по този повод. Няма да трия никакви коментари, с изклю-чение на пълните простотии, на грозните и вулгарни, на мръснишките из-казвания. Има всякакви хора, с всякакъв морал, има много мерзавци, е, аз не мога да им забраня да бъдат такива – щом така са решили. Свободата наистина има ред неудобства, които трябва да понасяме някак, по една-единствена причина: че въпреки всичко тя е благо, а пък алтернативата й, именно несвободата, тиранията, диктатурата са най-голямото зло, което можем да си представим.

Е, винаги ще има хора, които ще мърморят против "злоупотребите със свободата", против "пълната свободия", но нека тия хора да знаят: по-добре да се злоупотребява със свободата отколкото съвсем да нямаме никаква свобода. Както и да е, темата е голяма и безкрайна. Факт е, че у нас има много хора, които не обичат свободата и вечно ще мърморят срещу нейните съблазни и изкушения. Тяхна си работа. Аз не мисля като тях...

162

Част III

Задочна дискусия с един отчайващо немислещ духовен кастрат

събота, 10 януари 2015 г.

Ще коментирам, ще опонирам на твърденията в статията със заг-лавие Защо “Религията е за тези, които не разбират науката”?, която циркулира в интернет; тази статия бива използвана за атеистична пропа-ганда, а "доводите" й на мнозина изглеждат, предполагам, "солидни"; е, ще се постарая да развенчая тази толкова неоснователна илюзия или измама. Защото този, който я е скалъпил, някакъв ананимник, както ще видите, изпада в доста неудобни противоречия – тъй като се движи в порочния кръг на "допускане на онова, което трябва да се докаже", т.е. твърденията му изцяло висят във въздуха. По-долу можете да прочетете моя кратък отго-вор на тъй скудоумното писание на въпросния анонимен агитатор на толко-ва бездуховния и плосък атеистичен мироглед:

Първо оня, който почне да пише за вяра в Бога и за религия би следвало да е положил известни усилия поне малко от малко да се инфор-мира и задълбочи в същината на тези толкова различни от науката духовни явления – или явления на духовния живот на човека. Да съдиш пристраст-но за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност – то издава интелектуална непълноценност и бих казал дори нечистоплътност. От само себе си се разбира, че науката и вярата са коренно различни явления, са явления от различен порядък, но

163

това съвсем не означава, че имаш правото от тази предпоставка да изве-деш един такъв неоснователен извод: че вярата, понеже не е... наука, сле-дователно е ненаучна – и значи е непълноценна! По същата "логика за тъпаци" науката, понеже не съдържа качеството религиозност (или в нея феноменът вяра е изгонен по презумпция, по начало), е нерелигиозна, следователно е нещо непълноценно! Разбира се, че е глупаво да се "раз-съждава" по този модел, в който, собствено, липсва именно разсъждение.

Този, който е писал въпросния текст, би следвало поне заради ед-на "обща култура" или образованост да е поне малко от малко запознат с философските изследвания по въпроса за отношението между вяра и ра-зум, по които имаме толкова много достижения. И тогава нямаше да попад-не в толкова досадните клопки, които просто са демонстрация за крещяща липса на каквато и да било що-годе основателна интелигентност.

"Разумът" (така често обикновено наричат именно ума, разсъдъка, интелекта, или чистата познавателна способност на човешката душа; спо-ред основателното разбиране автентичният разум обаче е нещо друго, той е синтетична душевна сила, в която е налице единство и на познание, и на оценяване) по начало е едноизмерна, едноплоскостна душевна сила, дока-то вярата, по подобие на разума (не на разсъдъка, казах, тия две душевни сили, разсъдък и разум не бива да се смесват) е синтетична, по-богата душевна сила, в която водещ е не познавателният компонент, дори не и ценностният, а водещ е практическият компонент. В моето разбиране коренните и чисти отношение на човека към света и към самия себе си са три, именно познавателно, ценностно и практическо, е, всички по-сложни човешки отношения съдържат тия три компонента в различна "дозировка", при преобладаването или при водещата роля на някой от тях.

От гледна точка на казаното да сравняваш науката (израз на едно чисто познавателно отношение на човека към света, към нещата) с вярата (и възникващата на тази база религиозност), която е значително по-сложна и многоизмерна духовна форма, е допускане на непростима грешка, да не говорим за това, че е израз на недобронамереност, стремяща се да заб-луждава хората, с оглед да почели някакви незаслужени дивиденти. Така дори и в науката не се процедира, така се процедира във вулгарната пропа-ганда и агитация. Тъй че "толкова солидното изследване" за "неоспоримото превъзходство" на науката спрямо вярата всъщност е един псевдонаучен спекулативен атеистически фалшификат, нищо повече от това. Изразявай-ки тия принципни положения ще си позволя едно по едно да оборя всичките твърдения на така убедително немислещия автор, живеещ с фантазията, че бил, видите ли, „голям почитател” на науката; ако беше така, това щеше все някак да му проличи – и тогава нямаше да допуска досадните грешки и нелепици, които си е позволил. И които са признак на крещяща ненаучност. Но да караме поред:

164

Извинявам се, ако някой се чувства засегнат, но е факт, че мно-зинството религиозни хора не се интересуват от наука и нямат наме-рение да се задълбочават в тази област. Невярващите от своя страна имат нужда от друго обяснение за своето съществуване, различно от религиозното и затова се обръщат към науката.

"Мнозинството" от религиозните хора не се били интересували от наука, но явно част от тях все пак се интересуват от наука – е, какво ще правим сега? Щом има все пак религиозни хора, интересуващи се и от наука (то поначало науката и религията, предполага се, задоволяват раз-лични човешки потребности!), то излиза, че просто беше излишно да се прави една такава банална констатация. Същото може да се каже и за допускането, че невярващите били имали нужда от друг тип обяснение на своето съществуване – и затова се били обръщали към науката.

Апропо, тук нашият "мислител" сам попада в първия толкова до-саден капан: а дали, прочее, науката може да им отговори на ония въпроси "за човешкото съществуване", които пък са спомогнали някои хора да по-чувстват нужда да се обърнат към религията? Може ли, примерно, науката да реши въпроса "Има ли Бог?", този въпрос от компетентността на науката ли е? Разбира се не, никакъв учен не е оня, който се захване с научни средства да решава въпроса има ли Бог. Е как тогава науката ще отговори на подобни въпроси, как тя ще задоволи тази човешка потребност от тър-сене на такива отговори, след като по начало тия въпроси са извън сфера-та на компетентностите на науката като такава? Наистина трябва да се мисли – особено като се пише. Щото като напише човек някоя глупост, излагацията му става необратима, не може да се скрие или замаже.

Очевидно е, че научното обяснение и науката като цяло са дос-та по-трудни за разбиране и изискват поне богата обща култура и по-високо IQ.

Изобщо не е "очевидно" това, други ми несъстоял се мислителю! Първо, нищо не може да се изведе на основата на каквито и да било "оче-видности", щото видимото за очите не е годно да ни върши работа в сфера-та на мисленето, на доказването, на аргументацията. Който в теоретичен спор допусне да каже "очевидно е...", такъв с това само демонстрира, че изглежда сам не е много наясно с какво се и захванал – и дори в кой свят по-точно се намира.

Не е вярно, че научните обяснения и науката били по-трудни, нап-ротив, по-елементарни са, понеже именно имат една чисто познавателна едноизмерност; в тях няма такова смесване, каквото имаме при по-сложни-те за разбиране духовни явления от рода на вярата, религията, изкуството, философията. Впрочем, религията е духовно явление, сравнимо и дори еднопорядково с другите две духовни форми, именно с изкуството и с фи-

165

лософията. По-трудна или по-лесна за разбиране е философията в сравне-ние с науката? Или изкуството в сравнение с науката?

Глупаво е да се твърди, че науката била "най-трудна" за разбира-не или усвояване. Е, тя може да е изключително трудна за ония, които не обичат и не умеят да мислят, какъвто явно е случаят с нашия "мислител", дето си позволява да се излага с очебийно неоснователни твърдения като горното, без капчица неудобство демонстрирайки неспособността си да мисли. Същото може да се каже и за това, че заниманията с наука били изисквали "по-голяма обща култура"; за изненада на нашия така чаровен "мислител" ще кажа, че колкото повече една култура е "обща", толкова повече тя е негодна за нищо.

Ако някой в заниманията си с наука разчита на "общата си култу-ра", а не, да речем, на мисленето, той неизбежно ще стигне до подобни нелепи и смехотворни твърдения, с които си имаме работа и в случая. "По-високото IQ", което също се било изисквало за занимания с наука – апропо, туй прословуто IQ всъщност показва единствено известна опитност в коли-чественото боравене с информация, то показва някакви свойства на разсъ-дъка и паметта, които нямат никакво отношение към задачата на същинско-то мислене – също очебийно не личи на нашия така самороден "мислител", тъй че нека да минаваме по-нататък.

И наистина много научни публикации свързват вярващите с по-ниско IQ в сравнение с невярващите. Разбира се винаги има изключения от това правило и Алберт Айнщайн не е едно от тях – самият той обяснява, че за него Библията е сборник с детски разкази. Но като цяло правилото е вярно за мнозинството.

Това, че тук въпросният анонимен "мислител" се опитва с автори-тета на Айнщайн да подкрепи нелепиците, които си позволява да бълва, няма изобщо да му помогне. Колко "много" научни публикации били свърз-вали вярващите с "по-ниско IQ в сравнение с невярващите"? Но да оставим това: а в състояние ли е нашият тъй красноречиво скаран с мисленето "анализатор" да схване следното: ами ако потребността от вяра се базира на съвършено други душевни сили и способности, които при това са значи-телно по-сложни от способността за формално боравене с информация – тогава какво ще правим, наший самородний "мислителю"?

Близко до ума е, че щом науката и религиозността по начало са коренно различни явления, то те явно ще се опират и на различни душевни сили и способности, нали така? Тогава на какво "основание", позволете ми да запитам, се иска у вярващите онази аналогична развитост и то в отно-шение, което изобщо не ми върши работа – що се отнася до обслужването на нуждите на тяхната религиозна вяра? Тази "логика" изисква и у поклон-ниците на науката да изискваме респективната развитост, да речем, на способността за мистично вглъбяване в собствения дух; и то именно за

166

обслужване на техните научни занимания – което е очебийна нелепица. Наистина трябва да се мисли преди да се каже или напише каквото и да било, а в случая, както забелязваме, мислене липсва. И то по един най-екстравагантен и очебиен начин. Самият факт, че пишещият не се усеща какви нелепици казва, е потвърждение, че и прехвалената му "IQ-способ-ност" в случая, както виждаме, изобщо не му помага!

На 10 септември 2013 година учени от “University of Rochester” и “Northeastern University” публикуват научна статия озаглавена: The Rela-tion Between Intelligence and Religiosity (Link) в научния журнал Personality and Social Psychology Review, който е с висок impact factor – 7. 545. Учени са изследвали резултатите на 63 отделни проучвания и стигат до изво-да, че религиозност и интелект са две противоположни понятия… Кол-кото е по-висока религиозността, толкова е по-ниско средното ниво на интелект.

Добро утро! Това, което въпросните "научни журнали" и "научни организации" били, видите ли, "доказали", си се знае по начало и изобщо не се нуждае от никакво доказване! То по презумпция е така и не се налага изобщо да бъде доказвано. Все едно да се иска да доказваме, че... овцата е черна защото... овцата е черна! Голям подвиг, няма що, да се "докаже" нещо, което се знае по принцип. Но цялата работа е това, което е така, което се знае, да бъде изтълкувано подобаващо. И в това отношение се иска мислене, тъй неприятното нещо, което така очевидно липсва у нашия тъй самороден талант в тази деликатна сфера.

Това, че интелект и религиозност са противоположни обаче изоб-що не води до натрапването на някакво хипотетично превъзходство на интелекта спрямо вярата, спрямо религиозността. Те действат в различни сфери; както религиозната способност за мистично вглъбяване в своя дух не е потребна при заниманията с наука, така и чисто познавателният раз-

167

съдък е просто неуместен за религиозната сфера. И по тази причина оня, който се опитва да долови спецификата на религиозното чувство чрез мо-билизация на своя тъй оскъден, впрочем, интелектуален ресурс, наподобя-ва много онзи идиот, който, примерно, е решил в заниманията си с наука, да допуснем, да се осланя на своите... "мистични сили". Получава се нещо като "дървено желязо", примерно, има цяла една такава област, която не е нито рак, нито риба, т.н. "парапсихология" и пр., където има съвсем неумес-тни научни претенции, които само издават и съответната скопеност що се касае до способностите за чисти и автентични духовни занимания.

Но нашият тъй дръзко "мислещ" тълкувател какво ще каже ако му се наложи да асимилира ето това: не е истина, че занимаващите с религия или религиозните хора били... "по-прости", както на него му се чини, щото самият той е драстичен пример, че можеш да имаш колосални претенции в областта на науката, пък в същото време да показваш така оскъдни инте-лектуални сили – до нивото на една непосредствено долавяна интелекту-ална мизерия! Интелект и религиозност са явления от различен порядък, приложими в различни сфери, смесването им, неумението да бъде схваща-на тяхната специфика, подмяната им, както виждаме, води до твърде пе-чални резултати, какъвто е случаят с нашия тъй уверено демонстриращ интелектуалната си импотентност самороден и анонимен "мислител", напи-сал бе замисляне:

Този феномен може да се обясни с идеята, че интелигентните хора имат аналитичен начин на мислене (докато религиозните имат интуитивен/митологичен/инфантилен), който ги кара винаги да анали-зират всяко едно твърдение и идея. Вероятно и затова по-интелигент-ните хора не се поддават на религиозните догми.

Не е вярно, че "интелигентните хора" били имали "аналитичен" на-чин на мислене, стига такъв изобщо да можеше да съществува. Анализ без синтез до нищо не води, много други неща трябва да умее да прави оня, който има претенции в интелектуалната сфера. Трябва, примерно, да умее да дедуцира, също така дори, представете си, и при него трябва да е нали-це и една добре развита способност за интуиране, иначе мисленето му ще бъде изцяло безплодно, кастрирано, импотентно, какъвто е и анализирани-ят от нас случай. Интуиция и дискурс са два коренно различни начина за постигане на истината, те са два пътя на разгръщане на познавателния и духовния потенциал на човека, те могат да се подпомагат, но не бива едно-то да бъде подценявано по такъв нелеп начин за сметка на другото.

Истините на сърцето, на вярата, на духа са коренно различен тип истини, постигани единствено интуитивно, те обаче не могат да бъдат подлагани на една такава в принципа си нелепа преценка от позицията на действащия, на изявяващия се в съвършено друга сфера разсъдък или интелект. Интуитивно-митологичният тип духовност, характерна за

168

религията (да допуснем това – щото религията е значително по-развита духовност в сравнение с митологията и това що-годе образованият и с "обща култура" наш въпросен "мислител" все пак трябваше да знае!) обаче съвсем не е нещо "инфантилно", това пък откъде се роди в тъй болното съзнание на нашия самороден "мислител", явно държащ да ни убеди, че страда от неоспорим интелектуален дефицит и недъг?! Децата били мис-лели "интуитивно-митологично", това той иска да ни каже и смята, че по този начин щял бил, вероятно, да обиди възрастните, които са религиозни. Това е чисто и просто идиотщина, с която не си заслужава да се занимава-ме.

Впрочем, децата, детското съзнание изобщо не бива да бъде под-ценявано, особено преди то да бъде деформирано от толкова негодната ни образователна система, която, както виждаме, общо взето бълва не само духовни и интелектуални инвалиди (какъвто е анализираният случай), но дори и емоционални такива. Нашата негодна в корена си образователна система бълва непълноценни в мисленето и в разбирането на смисъла на нещата личностни и духовни инвалиди до такава степен, че положението, сами виждате, е направо отчайващо. И анализираният текст е за сетен път потвърждение на една такава горчива констатация.

Проучвания са установили и много силна отрицателна зависи-мост между религиозността и покупателната способност на отделни-те страни. Колкото по религиозна е една страна, толкова по-бедна е тя – ниска покупателна способност. На графиката ясно се вижда, че Танза-ния, Нигерия и Пакистан са на коренно противоположна позиция с Япо-ния, Англия, Австралия.

Това твърдение вече е такава екстравагантна глупост, че никакви "научни изследвания" не могат да ни убедят в противното. Има и много богати страни, които са изключително религиозни – Швейцария и САЩ, например.

... Разпределението не е перфектно, но пък в долния ъгъл ясно се вижда, че където религията е от огромно значение за населението, там образователният индекс е доста нисък. Като цяло тенденцията се вижда с просто око.

Пак отчайваща глупост. Да, става дума за нищо не показващи "статистически тенденции", които обаче могат да бъдат опровергани с един най-прост пример: има изключително образовани и то с едно качествено образование хора, които са и напреднали в духовната сфера, в частност в религиозната. Разбира се, нищо не струва "образованост" от рода на тази, която ни демонстрира нашият тъй умен "анализатор", който пак, както забе-лязвате, без капчица неудобство твърди, че неговите изводи се били виж-дали "с просто око"! Ако беше поне малко по-смислено образован щеше да знае поне това, че изводите се правят на основата на предпоставки, аргу-

169

менти и доказателства, сиреч, с някакви умствени или мисловни усилия, а не с помощта на въпросните "зрителни очевидности"!

Тези 4 фактора – религиозност, образование, интелект и ико-номически просперитет са взаимно свързани. Държави, в които религи-ята е от по-голямо значение от образованието не може да има икономи-чески просперитет, защото пари се правят с интелект, а не с елемен-тарен физически труд.

На това "изискано" твърдение можем да отговорим само с фразата "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!". Пари може да се правят с интелект, но претендиращи за научност наукообразни текстове се пишат с известни поне минимални дози акъл. Целият огромен икономически и културен, в това число и научен, технологичен и пр. просперитет на Запада се дължи на оня колосален по значимостта си духовен процес, който свързваме с християн-ската религия и култура. Самата прехвалена наука е плод на този духовен процес на съзряване на духовните, в това число и интелектуалните сили на човека, който свързваме с възхода на християнското учение, с учението на Христос. Който обаче няма сетиво за да постигне дълбокия вътрешен сми-съл на кристализация на човешкия дух, свързван с християнството, такъв крайно ограничен, немислещ и изнемогващ от какви ли не догми човек може единствено да стигне в крайна сметка до ето това смехотворно твърдение, което, видите ли, било "изобретено" при това от някакви си "католически учени":

В резултат на своите изследвания учените стигат до извода, че високата моралност не се дължи на религиозността или възрастта на индивида, а на неговото образование. Или с други думи – колкото по-образован е един индивид, толкова по-морален е той. Учените са стигнали и до друг интересен извод – религиозните хора са по-склонни да сочат с пръст и да съдят други. А примерите са много – осъждане на хомосексуални индивиди, хора с различна религиозна принадлежност, хора използвали медицински техники като in vitro и други.

Образоваността, учеността водела автоматично до… доброта! Опорочените сърца били такива щото не били ученолюбиви навремето, на млади години техните притежатели! Глупости колкото щеш, при това в една потресаващо откровена псивдонаучна форма, свидетелство за това, че този претендиращ да е „учен” самозванец явно нищо свястно не е научил в годините на образоването си. На такива потресаващо идиотски твърдения могат да повярват само хора, чиято образованост също е толкова съмни-телна и некачествена – колкото и неговата.

Впрочем, тия завършващи акорди в писанието на нашия тъй мил и прочувствено напрягащ се да сфаща "мислител" са най-доброто опровер-жение на собствената му статия, която страда от такава една плоска и при това неинтелектуална антирелигиозност, че повече от това едва ли може

170

да бъде. На този човек, щом така си представя така нещата, явно не му е по силите да схване нито що е морал, нито що е образование, нито що е религия, нито дори що е наука – в тяхната автентична, а не в предполагае-мата от тъй обременения му ум значимост и същност.

Щом един човек не си е направил труда да схване какво всъщност значи думата морал, правете си сами извода колко струват неговите собст-вени "морални" ценности; впрочем, от съзнанието на едноизмерно мисле-щите антирелигиозни и наукообразни апологети на схоластичния атеизъм е кастрирано или ампутирано тъкмо разбирането същностно духовното ес-тество на онази така възвишена ценностност, която свързваме с просвет-ления, с добродетелния, не страдащия от каквито и да било недъзи пълно-ценно живеещ човек. Човек, който преди да съди, се опитва всичко да раз-бере и да проумее, т.е. положил е подобаващите усилия да се добере до точния смисъл на нещата. Любопитно е и последният абзац от тази, да я наречем така, крещящо елементарна "статия":

Отново искам да подчертая, че тези тенденции не са абсолют-ни и не се отнасят за отделния индивид. Те са в сила само за мнозинст-вото и са като средна стойност. А както знаем, отклонения от тенден-цията винаги има!

На което можем да отвърнем ето как: ами като е така, тогава за какво изобщо избълва цялата тази "интелектуална" бълвоч или повръщня? Само да се орезилиш ли? Само за да демонстрираш своята умствена оскъ-дица ли? Само за да се закопаеш сам, дето се казва, само затова ли?

Интересен човек е невежият за духовното човек или духовният инвалид. Такива скопци за духовното именно са жертва и продукт на поста-вената на толкова неверни основи образователна система, която наистина бълва и произвежда толкова много хора, живеещи с напълно объркани и неверни представи за истински стойностните измерения на човешкото съществуване. Което е една твърде трагична и печална констатация, за жалост... 6 коментара:

Йордан Стефанов каза: Липсата на всякакви аргументи и преобладаващи-те личностни нападки в този блед мисловен напън говори за слабост. Не можете да преборите фактите, истината и статистиката с инфантилни оби-ди Ангел Грънчаров каза: Именно това има в моя текст: аргументи. Ако това не сте разбрал, явно мисленето за Вас е съвсем непосилна задача... или Вие говорите за анализирания от мен текст? Ако е така, прощавайте, прав сте: в него наистина няма никаква мисъл, има само нелепи догми...

171

Йордан Стефанов каза: Каква слабост... Обидите са аргументи... Ангел Грънчаров каза: Най-голямата обида за немислещите е тъкмо тази: че мислещият човек ги превъзхожда тотално! Йордан Стефанов каза: Очевидно е така. Щом единствените ти аргументи са обиди... Очевидно е, че срещу умен човек използваш само инфантилни обиди... Ангел Грънчаров каза: Всичко зависи от Вашето лично възприятие – щом съзирате там някакви "обиди" това означава, че сте пропуснал тъкмо същи-ната, а Ви вълнуват общо взето някакви глупости...

Това е характерно за немислещите хора, не умеят да разгранича-ват съществено от несъществено и затова се вълнуват предимно от глупос-ти, от маловажните неща...

172

Вярата в Бога омиротворява, облагородява и одухотворява съзнанията, душите на човеците

173

Доколкото сме свободни, дотолкова сме и човечни: несвободата е варварство

неделя, 11 януари 2015 г.

Нещо не съм наред със здравето (настинал съм) и затова едва-ед-ва намирам сили да се довлека до компютъра. А да напиша нещо по-солид-но изглежда не съм способен – освен кратки коментари, реплики, ей-такива неща. А ми се ще все пак да опитам, въпреки неразположението си, да разкажа вкратце своята позиция по терористичния акт в Париж, който пов-дигна толкова много въпроси, чакащи своя по-задълбочен отговор. Аз до този момент имплицитно загатвах позицията си, но ми се ще да си развия мисълта по-основателно. Ще опитам, да видим дали нещо ще се получи.

Спор няма за това, че да бъдат убивани журналисти или карикату-ристи за да им бъде "отмъстено" за тяхната критична позиция е варварство, които по никакъв начин не може да бъде оправдано. Не приемам възгласи-те, които се чуват оттук-оттам, че имало и нещо позитивно в тези убийства: така Западът си бил получил, видите ли, "заслуженото", щото "прекалената свобода" и толерантността виждате ли докъде водели?! Разплулата се от толкова много либералност Европа, подобно на стара блудница, трябвало да бъде наказана, та да се сепне – и да престане толкова да вярва на фик-цията, наречена свобода – и такива свободоненавистнически възгледи можем да срещнем тия дни. Някои директно ликуват, както други изврате-няци ликуваха когато на 11 септември 2001 г. Америка беше наказана зна-чително по-брутално и жестоко. Тогава си спомням, че някакви уроди, гле-

174

дайки по телевизията как от небостъргачаите скачаха хора, човешки съ-щества за да се спасят от изгаряне, се радваха и ръкопляскаха – щото американците най-сетне си били получили "заслуженото"! А най-големият недъг и грях на толкова ненавиждания Запад – на Америка и Европа – е един: че обичат свободата, че са се привързали така към свободата, че са способни да понасят всякакви жертви за нея.

Някакви немислещи плямпала почнаха пак да дърдорят за "война на религиите" и дори за "война на цивилизациите". Между другото трябва да се направи ясно разграничение: няма нищо религиозно в убиването на човешки същества, щото по принцип всяка религия би следвало да спазва Божията заповед "Не убивай!", щото всяка религия се корени върху аксио-мата, че всички ние, независимо от различията между нас, сме все Божии чада, а пък Бог, подобно на добрия родител, обича еднакво силно всичките си деца. Тъй че убийците или призоваващите към убиване по "религиозни съображения" са извън всякаква, са извън каквато и да било религия, а пък техните религиозни спекулации и мотивации са чисто и просто хвърляне на прах в очите на немислещите.

С религиите, както и с всичко друго на този грешен земен свят, много се е злоупотребявало, но тия, които са дръзвали на такава една злоупотреба, сами себе си са поставяли извън религиите – и са се превръ-щали в какво ли не, но само не в "религиозни визионери" или водачи; най-честите спекулации и злоупотреби с религията са правени от политици, от самозабравили се и способни на всичко лакомници за власт. Това е просто-то разгадаване на загадката защо има толкова много зло по тази грешна земя, толкова, че дори и самият Бог не може, изглежда, да го възпре. Може и да може да го възпре (Бог може всичко!), ала така не стават тия работи: Бог си постига целите тук, на земята, благодарение на действия на човеци-те. А някои истини трябва да бъдат изстрадани – та да бъдат разбрани.

Ако всичко се случваше чрез директна Божия намеса или ако Бог беше решил да сложи някакъв "чип" в главите ни, та всичките да бъдем все невинни като ангелчета, тогава всичко за миг би се обезсмислило. А за да има някакъв смисъл в живота и в историята ни, всичко се случва благода-рение на нещото, наречено свобода. Без свободата всичко се обезсмисля, тогава нищо няма смисъл. Ние самите сме тези, които творим смисъла: избирайки една или друго нещо – и решително отказвайки се от други неща.

Примерно ако сме човеци, е недопустима мисълта да убиеш друг човек само защото мисли различно в сравнение с теб. Това са базисни ценности на универсалната човешка цивилизация, които имплицитно са налице във всички култури. Независимо от това дали си мюсюлманин, или християнин, или конфуцианец, или будист, или юдаист, или какъвто си искаш още, щом си човек – за теб свободата би следвало да е най-висша ценност. Е, факт е, че в различните култури това нещо не се осъзнава в

175

еднаква степен. То и от различните хора не се осъзнава в еднаква степен. Някои хора имат забавено духовно и умствено развитие, а пък някои, пред-полага се, се движат в посоки, коренно различни в сравнение с магистрал-ния път на цялото човечество към свобода, към личностен просперитет, към духовно богатство и пр.

Щом сме различни, щом възприемаме нещата по различен начин – и това, прочее, е съвсем естествено, та то е съставка и логичен извод от основополагащата теза за първичната и всичко определяща човешка сво-бода! – то няма друг начин да съсъществуваме освен като разговаряме по най-непринуден и свободен начин, с уважаване на правата на другия човек. Да общуваме с думи, а не с... куршуми – нима е толкова трудно да се проу-мее, че този е начинът?! Да, ала някои явно са така безсилни с думи да защитят позицията си, че от безсилие са принудени да се аргументират с... автомат Калашников! Можем ли и такива хора да ги предразположим към разговор, към дискусия, към това чрез диалог да снемат напрежението, което иначе може да ги доведе дотам да посегнат към автомата или сатъ-ра?

Аз лично смятам, че може и с такива хора да се влезе в диалог, пък макар и трудно. Условието е едно: да се уважаваме взаимно, никой да не смята, че неговото гледище има някакви безспорни предимства. Уваже-нието към гледната точка на другия е условието да се породи този тъй потребен ни общочовешки диалог, в който са съотнасяме позициите си, да обменяме мисли, с оглед да решаваме противоречията, да се сближаваме, а не раздалечаваме. Щото всички, в крайна сметка, сме все човеци, все сме – по дефиниция – разумни същества. Сме същества, способни да се възви-сят в разбиранията си до нивото на разумността и мъдростта. Трябва да направим така, че в рамките на всяка една култура, било християнска, било мюсюлманска, тон да започнат да задават не най-наглите, не най-гласови-тите, а най-разумните, най-мъдрите. Има такива разумни и мъдри хора във всяка култура. С такива хора винаги можеш да се разбереш.

Те, разумните хора от различните култури в крайно сметка и общо взето нямат и съществени различия помежду си. Винаги можем да се спо-разумеем, че ако взаимно се уважаваме, признаваме си правата, не допус-каме да се изпълваме със злоба към ония, които не са като нас, едва тогава ще поставим основите на един наистина човешки свят, който може да е най-добрият от всички възможни. Това ще бъде свят на мултикултурализ-ма, толерантността, плурализма, човечността, разбирането на другостта, признаването на раз-личностите и т.н.

А сами знаете, че напоследък тия думички са сред най-обругава-ните. У нас примерно, наблюдавам това, все повече се ожесточава нена-вистта спрямо самата свобода, което избива в безогледно оплюване на "проклетия западен либерализъм". "Либерализмът", видите ли, бил този

176

враг, с когото всички трябвало да воюваме. Премахнем ли свободата, лик-видираме ли "либералите", всичко щяло да се оправи. Е, преди това тряб-вало било да развъртим топорите и да избием... различните! Европа била това ужасно чудовище (или тази стара блудница!), което било подклаждало всички проблеми – със своята привързаност към свободата.

Ние такъв един свят, в който всички "мислят" еднакво, сиреч, ни-кой изобщо не мисли и не смее да помисли, вече го имахме. Това, което на някои идиоти се мержелее сега като идеал, ние вече го имахме на дело, реално, в живота си. Комунизмът нали точно това се опита да направи практически: да избие всички, които са различни – та да се възцари пълно-то единомислие и еднообразие. И какво постигнахме в крайна сметка от комунизма? Не процъфтяхме, а постигнахме всеобща мизерия и пълна личностна деградация на човечеството. Това постигнахме.

Примерът на комунизма все нещо трябва да говори на тия, които не са мръднали и сантим по-напред в представите си за нещата от живота. Не е този пътят, не е този начинът. Доникъде не се стига чрез насилие – и чрез убийства. Стига се до страшен кошмар, който, да пази Господ, никога повече не бива да допускаме!

И още нещичко да кажа, че се изморих, поради болестта ми бързо си губя силите. Физическите сили най-вече. Важно е.

Аз се осъзнавам като вярващ в Бога човек. Вярвам в Христос, ста-рая се да живея според морала, характерен за последователите на учение-

177

то на Христос. Не е леко да се живее така, човек може да си създаде много проблеми, особено ако се привърже към истината и към свободата. И то не на думи да се привърже, но и на дело. Тогава лесно, в нашите условия, такъв човек се превръща в "народен враг". Както и да е, християните се привикнали да страдат, те знаят добре, че без страдания няма и напредък. За всеки напредък, личностен, нравствен, духовен или какъвто и да било друг се плаща със страдания. Тази е цената, която трябва да платим.

Научавам тия дни, че убитите от изданието "Шарли Ебдо" били левичари и също така били твърде войнствено настроени атеисти. Леви-чарско било това издание. Здравата са обиждали и плюли по всички рели-гии, спор в това няма. Не споделям подобни левичарски доктрини, атеизмът не го приемам също. Но интересно защо и мисъл не може да ми мине през главата в ето тази тоналност: да, получиха си заслуженото, на тях, на моите „политически врагове” беше отмъстено! Такава грозна или глупава мисъл изобщо не може да ми мине през акъла. И то точно по причина на това, че има нещо по-високо от всичко друго, има една висша ценност, която трябва да стои на най-високото място: трябва да сме човеци, трябва да сме човечни. Това, че сме човеци, е най-важното, то е истински важното.

А сме човеци доколкото сме привързани към свободата; свобода-та поражда нашата човечност. Несвободните губят човечността си, стават и зверове. Или диваци. Или варвари. Тъй че най-висшето за нас, човеците положение, нещо като аксиома, е това, че сме длъжни да бъдем човечни. Доколкото сме свободни, дотолкова сме и човечни. Несвободата е варварс-тво. Ето защо аз не мога да ликувам, че някой е отмъстил на моите полити-чески или идеологически противници по такъв брутален начин. Повтарям пак: ако сме човеци, с противниците си ще разговаряме, и то на съвсем чо-вечна основа, ще обменяме думи, а не куршуми. Мисля, че бях пределно ясен. Всякакво душевно уродство или извратеност е неприсъщо на оня, който иска да бъде човек – и да е човечен. Свободата е нещото, което разгадава всички загадки за човека.

Тия, убитите от "Шарли Ебдо", доколкото са обичали като мен сво-бодата, са мои братя. По дяволите това, че са обичали свободата по няка-къв по-различен начин, по дяволите това, че са били леви, а пък че аз съм десен, важното е, че са я обичали! Ето, явно са я обичали, след като пред нейния олтар поднесоха и най-скъпото – живота си. В този смисъл изпитвам някакво дълбоко субстанциално родство с тия страдалци от "Шарли Ебдо", които бяха изпозастреляни сякаш са не човеци, а някакъв дивеч. Това е ясно, но ето, има тук и едно "но", което е немаловажно, с него и ще завърша този свой опит за есе.

Изданието "Шарли Ебдо" било на път да се разори. Тиражът му падал катастрофално. Хората не го купували, както, прочее, все по-малко купуват и други печатни издания, не само във Франция, но и по цял свят.

178

Това издание молело хората някак да бъде спасено. Е, спасиха се, няма що: след атентата тиражът на изданието щял да скочи на 1 000 000 екземп-ляра! От 50 000 на милион! Егати кървавата реклама!

Ето това нещо аз не мога да го разбера. Тия, които оцеляха от ка-сапницата да се опитат да осребрят кръвта на колегите си по този начин! Това ми е чудно, ето такава една "пазарна" логика не мога да я приема. Е, възползват се от конюнктурата, какво толкова? Не, простете, това е безн-равствено. Аз примерно, като един оскотял от бедност безработен, който със социалното си обезщетение за безработица издава две печатни изда-ния (!) и плаща заеми, с които е издал по-рано и книгите си (!)), ерго, човек като мен, който е принуден да мизерства, от гледната точка на тази логика, за да се обърне внимание на саможертвата ми пред пиедестала на българ-ското образование и просвета дали пък не трябва да си организирам едно самозапалване – та да спася изданията си?!

Не, пазарната логика носи в себе си и много аморализъм – когато пренебрегне онова, което по-горе нарекохме човечност. Как ли ще употре-бят печалбите от едномилионния тираж тия журналисти от "Шарли Ебдо", които оцеляха и които сега жънат пазарен успех, стъпили върху хлъзгавата кръв на колегите си от офиса на изданието? Това за мен е интересен казус, имащ и нравствен смисъл. Както и да е. Дано да не прозвуча грозно тази моя забележка, но мисля, че бях длъжен да я споделя. Ако не за друго то поне за да се позамислим малко повече...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и човеци – между другото. Не е толкова трудно, опитайте само, и ще разберете...

9 коментара:

Христо Мищалов каза: Ислямът в своята основа е миролюбив. Проблемът е, че там има един пинцип, наречен "насих", който е ключов за религията на мюсюлманите. Тъй като Аллах разкрива тайните си постепенно, първо чрез Корана, а после и чрез действията, думите и т.н. (хадиси) на Мохамед, то действа принципа на "насих" – това означава, че всяко по-ново действие, разяснение или друго, отменя предишното. Точно поради това се е и изопа-чила тази религия. Хадисите са писани когато Момамед вече е бил в Меди-на и с ятаган е "поислямчвал" всички наред.

Оттам идва и противоречието дали ислямът е миролюбив или не. Правоверните са фанатизирани, както и трябва да е според хадисите, а другите, които ще наречем изповядващи нормален ислям са миролюбиви, защото взимат под внимание само живота на Мохамед до изгонването му от Мека, до когато той наистина е проповядвал мир и разбирателство с всички религии. А при християнството фанатизма, изразен чрез Инквизици-

179

ята, кръстоносните походи и другите гонения, са продукт на гнилата отвъте църква, а не на написаното в Библията и живота на Исус.

Христо Мищалов Георгиев каза: Тиражът на списанието се вдигна от солидарността на хората, които искат да подпомогнат списанието напук на терористите. Сто-тици хиляди са подновили абонамента си още в деня след нападението. Не са го ударили на печалбарство както намеквате.

В момента повечето хора от редакцията са убити или тежко ране-ни. Офиса им е запечатан, заедно с всичката им техника и материали. В такъв момент парите са последното нещо, за което си мислят. Журналис-тите от изданието няма как да употребят печалбата, при положение, че те не са собствениците на списанието, а работници на заплата.

Явно много сте я окъсали за да ви минават подобни мисли през главата. Може би е време да спрете замалко с книгоиздаванетои да си закрепите здравено и да си намерите нова работа – за да не живеете тол-кова скотски. Ако пък не – поне не се оплаквайте толкова, понеже всичкото сам си го правите.

Бързо оздравяване! Георгиев

Ангел Грънчаров каза: Така е. Всичко аз сам си го правя. Самоуволних се, като не склоних глава, не станах послушен, а продължих да правя каквото съм длъжен. Издавам списание, давам си парите вече седма година за списание и книги, вместо да употребявам парите си за да ям пържоли. Вие ме съветвате да се откажа от всичко и да стана "като другите". Мерси, не ща! Аз съм различен... Георгиев каза: Като сте решили да мизерствате поне не се оплаквайте толкова. Като се биете в гърдите, че сте "различен", не мрънкайте, че сте беден и гладен. Това е цената за действията Ви. Приемете я с достойнст-во. Поздрави: Георгиев Ангел Грънчаров каза: Нещо сте се объркал хептен. Не мрънкам че съм бил "беден" и "гладен". Нито пък се оплаквам от нещо. Как да мрънкам или да се оплаквам от нещо – при положение, че съм баснословно богат, при това с най-истински богатства, а за да съм гладен, това е фантастика, която само нечие болно съзнание може да роди! :-) Преяждам всеки ден – това поне малко от малко успокоява ли Ви донейде? :-)

Това че съм бил "беден" и "гладен" значи е Ваш "логически" извод от думите ми. И, както видяхме, този Ваш извод е напълно несъстоятелен. Не се трудете да мислите толкова, не Ви се удава изобщо...

180

Второ, понятията ни за достойно поведение явно се различават същностно. Аз примерно не смятам, че е проява на достойнство да се ме-сите в работи, които Вас лично изобщо не Ви засягат... Георгиев каза: Ама Вие тотално сте изкукал днеска. Прочетете си писани-ята после ми обяснявайте как не сте се оплаквал и как не ми се отдавало да разсъждавам. Вие сам сте си го написал после ми се пените.

"Аз примерно, като един оскотял от бедност безработен, който със социалното си обезщетение за безработица... издава две печатни из-дания и плаща заеми, с които е издал по-рано и книгите си, ерго, човек като мен, който е принуден да мизерства..."

Оскотял от бедност безработен издаващ две печатни издания и плаща заеми и принуден да мизерства. Това аз ли си го измислих? Че и обмислящ самоубийство!

После на мен не ми се отдавало да мисля. На Вас май не Ви се отдава да помните какви сте ги писали преди няколко часа.

Георгиев Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, драги ми "Георгиев",

Аз ще си пиша каквото искам, колкото и това на Вас лично да не Ви харесва, понимаете ли меня? Имам свобода, ще пиша както аз искам и каквото аз намеря за добре. Това е моят блог, а Вие не сте ми никакъв ментор. Особено пък що се отнася до неща, които Вас лично съвсем и изобщо не Ви засягат.

А това, че не Ви се удава да схванете смисъла на написаното от мен, че се хващате за думите и го тълкувате буквалистки и банално си го демонстрирате ето и сега, и то без капчица неудобство, напротив, с преко-мерни дози нахалтво. Аз в някакъв смисъл, вероятно – помислете малко, пък може и да Ви просветне, знае ли се?! – може и да "мизерствам", дори и да съм "оскотял от бедност", но в някакъв друг смисъл това изобщо може да не е точно така, т.е. аз може да се чувствам и "баснословно богат" и дори да съм "преяждащ", и Вие, като прочетете всичкото това, ако искате, можете да идете да си поблъскате главата в някаква стена, по възможност по-яка и твърда; изборът е Ваш.

Но има и нещо друго: всичките тия неща касаят само мен, Вас изобщо не Ви касаят, тъй че не мога да разбера какво толкова сте се раз-вълнувал около моя материален или духовен статус?! Вие се грижете един-ствено за себе си, пък мен ме оставете сам да се грижа за себе си, ето това е нормалното, поне за това съгласен ли сте? И това, че не можете дори и толкова простичко нещо да схванете или да проумеете, за сетен път показ-ва, че явно мисленето за Вас е нещо непосилно, поради което именно и сте тръгнал да ми се врете в тия всичките неща, които Вас изобщо, ама изобщо

181

не Ви касаят. И при това сте тръгнал да ми говорите за "достойнство", за моя "психичен статус" и каквото се сетите изобщо.

Е, не почувствахте ли, че не само се изложихте, ами и продължа-вате да се излагате, ето ако и това не чувствате, то явно сте зле не само с мисленето, но и с чувствителността си, явно и там нещо много Ви куца; но то вече си е Ваш проблем, правете каквото искате, мен с проблемите си не ме занимавайте.

Мисля, че бях пределно ясен. Ако сте загрял какво направихте, може да ми се извините и да приключим с проблема... Георгиев каза: С нищо не съм Ви обидил, че да Ви се извинявам. Даже обратното. Но нямам намерение да си губя времето повече, та да ми обяс-нявате как нещо аз не съм разбрал великите Ви писания и как аз не мога да мисля правилно. Много Ви здраве!

Георгиев Ангел Грънчаров каза: Наистина, недейте да си губите времето, занима-вайки се с мислене; по-добре уплътнявайте времето си, занимавайки се, примерно, с... ядене :-)

182

Наистина, а кои мразят до смърт нашата толкова свободолюбива Европа?

понеделник, 12 януари 2015 г.

Интересно е, че богослов-психиатърът, прорицателят и любиме-цът на медиите д-р Михайлов все пак не посмява да изплюе камъчето, което се върти в устата му: щом с "тази Европа е свършено", а "тази Евро-па" е Европа на свободата, на либералната демокрация, то тогава коя Европа трябва да възникне върху "отломките" й? Може би трябва да въз-никне една сурова и тиранична Европа, може би следва да се появи една Европа, строена според кагебистко-"православните" догми на путинската доктрина? Може би трябва Европа да се откаже от "отровата на либерална-та демокрация", та да може с удвоена сила да се вкопчи в битката с ради-калните ислямисти, с оглед да има шансове да спечели започналата "война на световете"?! Това камъче се върти в устата на богослова-психиатър, ала той все пак се удържа да го изплюе...

Интересно е също, че очите на разни мохикани от всички страни, цветове и разцветки все повече ги боде този трън на "либералната демок-рация", на свободолюбието на Европа; тази "пуста и тъй опасна" свобода подмолно терзае и трови душите на пост-комуноидите от всички нюанси, цветове, спектри и т.н. Явно не само ислямистите-фундаменталисти са намразили до смърт тази наша тъй свободолюбива Европа, а и много други техни "духовни събратя", които също така всеотдайно мразят духа на Евро-па, свеждащ се до една дума: думата свобода.

183

Наистина, възниква и един друг въпрос, прибавям го сега: дали пък не е дошло времето християнска Европа да покаже, че ненавистта и омразата могат най-радикално да бъдат победени с едно-единствено нещо: не с ненавист и с омраза, а само с любов? Дали не е дошъл момента ний, европейците, да покажем, че е прав нашият толкова велик и мъдър Учител, чието учение е вдъхновявало и предците ни, и нас, които въпреки всичко смятаме, че само любовта може това, което нищо друго не може?

Горното написах на страницата си във Фейсбук по повод на д-р Михайлов: Виждаме една намразена до смърт Европа, която трябва да осъзнае, че е във война

184

Интересен казус, поставен от египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси

понеделник, 12 януари 2015 г.

“Това мислене – и аз не казвам “религия”, а именно “мислене”, – това тяло от текстове и идеи, които ние през годините сме сакрализи-рали до такава степен, че да се отклоним от тях вече е почти невъз-можно, антагонизира целия свят... Възможно ли е 1.6 милиарда мю-сюлмани да искат да избият останалото население на света – т.е. 7 милиарда – за да могат да живеят те? Невъзможно!”

“Аз казвам тези думи тук, в “Ал Азхар”, пред това събиране на уче-ни и проповедници – и нека всемогъщият Аллах да ми бъде свидетел в деня на Страшния съд... Това, което ви говоря, не можете да го усетите, ако останете в капана на своята умствена нагласа. Вие трябва да пристъпите извън себе си, за да можете да го видите от една по-просветена перспекти-ва.”

“Аз казвам и отново повтарям, че имаме нужда от религиозна ре-волюция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Целият свят, повтарям пак, целият свят очаква следващия ви ход... защото тази умма (световната мюсюлманска общност) се раздира, тя се разрушава, тя се премахва – и тя се премахва с вашите ръце!”

Египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси в своята реч пред университета “Ал Азхар”, най-прочутото ислямско религиозно училище в света; президентът е дълбоко вярващ мюсюлманин, но ето, стигнал е до такива изводи – това какво ни показва и говори?

185

На науката не й е по силите да решава въпросите на вярата, човечността и пр., научните обяснения на духовните неща са не

само неуместни, но и нелепи

понеделник, 12 януари 2015 г.

Как към кои ценности да се върнем? Към християнските!

Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна по-заспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам?

Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обявиха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемствеността на всички видове култури, е претърпяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постхристиянска. Опасно постх-ристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.

186

От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилства от примери за насилие).

И така, реших и аз да взема позиция по въпроса, защото в пос-ледните няколко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди.

Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смята, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“, която представлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публикувана в списание с доста висок импакт фактор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с импакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интелигентните хора се съмняват в пос-тулатите и традициите и са по-малко склонни да вярват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи.

Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо: „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „отклонение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ветослав Александров“ :)

Философът Ангел Грънчаров вече реагира остро. Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята пре-дубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образование, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „откло-нението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентни-те също има някои, които случайно са се подлъгали.

(Прочети ДО КРАЯ – в блога) Моят коментар: Статията е полезна и поставя много въпроси, хубавото е, че е основа за добра, за пълноценна полемика или дискусия; разбира се, с една статия не може да се каже всичко, това е непосилна задача, тъй че тия всичките въпроси трябва да се поставят наново и наново, и то не в

187

своята съвкупност, а поотделно, всеки да се огледа по-цялостно, задълбо-чено и основателно. Ще си позволя да се изкажа по някои от поставените въпроси щото за мен като философ много от нещата изглеждат иначе: при-мерно мен съвсем не вълнува, примерно, проблема за това има ли "няка-къв ген" на хомосексуалността или също, да кажем така, дали склонността за правене на грехове е "генетично предопределена".

Тъй като има много и различни нива на вглъбяване в проблемите и когато човек стигне до по-високото, за него вече не е вълнуващо онова, което терзае душите на намиращите се на по-ниското. Освен това нека да не се заблуждаваме, че абсолютно всички въпроси могат да се решат на полето на вездесъщата наука, трябва да признаем, че много от тия въпро-си, именно човешките, нравствените, духовните, въпросите на вярата и т.н. даже не могат да бъдат поставяни адекватно на научна основа, а камо ли пък да бъдат решавани "по-научному". Науката трябва да изостави неосно-вателните си претенции, че всичко може да обясни и че нейните обяснения, видите ли, били "най-меродавните", не, такава една претенция за изключи-телен научен монопол върху "всички въпроси" е напълно неоснователна.

Просто на науката не й по силите да решава въпроси, които се по-раждат на съвършено друга основа, научните обяснения тук, в сферата на чисто човешките неща, са просто неуместни, щото всичко има един по-богат и многоизмерен, неедноизмерен смисъл, който науката наистина не може не само да постигне, но и да проумее. Затова на мен са ми много симпатични някои учени от дадени частни естественонаучни сфери, които се изсилват да решават с научни средства проблеми, който по същината си са извън науката, които са извъннаучни, примерно, са чисто религиозни, философски, духовни или просто са човешки.

Да, науката не е панацея и всичко не може да бъде обяснено по матрицата на научната парадигма, която съвсем не е "всичкообяснява-ща" или пък всемогъща парадигма. Има неща, които са необясними не само по научен, но и по всякакъв друг начин, тия неща обаче могат прекрасно да бъдат разбирани – със сърцето обаче, не с толкова самонадеяния и висо-комерен ум. В тази посока се увлича и авторът на анализирания текст, което е обяснимо – той е биолог по образование. За жалост, дейците на точните науки общо взето нямат качествена философска подготовка, което именно засилва усещанията и претенциите им, че всички въпроси могат да бъдат решени по научен начин и с научни средства; не, това не е така, иска се елементарна философска подготовка за да се проумее толкова просто нещо.

Както, примерно, религиозните разбирания са неприложими в сферата на научните представи и обяснения, по абсолютно същия начин могат да бъдат оценени и научните обяснителни претенции когато са отне-сени спрямо проблеми, които са философски, религиозни или, инак казано,

188

чисто човешки. Но, за жалост, живеем във време, в което науката е така напреднала, че се е появило фалшивото усещане, че всичко, което не е обяснено или проумяно по научен начин, изобщо никак не може да бъде проумяно или обяснено; това обаче не е така, тази претенция и това усе-щане са неоснователни.

Примерно, научните обяснения, ако се отнесат към проблеми на художествената сфера – на изкуството – звучат крайно примитивно, диле-тантски, глупаво даже; същото може да се каже и в случаите, при които по философски въпроси се прилага научният аршин; е, науката и научните дейци най-вече трябва да проумеят, че науката има своите плодове когато се прилага в собствената сфера, а когато дръзне да излезе извън нея, тогава обясненията й изглеждат чисто и просто нелепо, безкрайно наивно, те просто са неуместни и уважаващият себе си учен в никакъв случай не би си ги позволил.

Разбира се, всеки човек има наклонност да мисли и на други плос-кости, има и потребности от различно естество, също така се опитва да постига истината, която е валидна за други сфери, примерно художествена-та, философската, духовната по принцип. И там съответната традиция е постигнала много, просто човек трябва да е напреднал достатъчно в съот-ветната сфера – за да придобие самочувствието, че може основателно да се изказва или да съди. Тъй че е крайно време да се проумее поне ето това: религиозните въпроси, въпросите на вярата, духовните въпроси, които човекът си задава, не могат да бъдат решавани с научни средства, никакви илюзии в това отношение не можем да храним повече; това нещо трябва да бъде нещо като най-първа медотологическа аксиома. Впрочем, тази е тезата и на моята философска дисертация, която съм издал като книга под заглавието "Учението за човека и формите на духа", писана преди повече от 25 години, останала си незащитена – ясно защо, впрочем.

Ще кажа само нещичко за да поясня доколко неоснователна е пре-тенцията на позитивно настроените учени и дори философи, свеждаща се до това, че всичко трябва да бъде обяснявано или само научно, или... ни-как. Науката е израз на едно чисто познавателно отношение на човека и света, свеждащо се до задоволяването на човешката потребност да сме информирани за това, което е, такова, каквото то е, сиреч, до задоволя-ването на човешката потребност да знаем, да имаме знания за нещата – каквито са те сами по себе си, безотносително към човека (доколкото това изобщо е постижимо). Но спрямо същите тия неща, за които можем да имаме разни познания, човекът може да се отнася и по коренно различен начин – примерно, можем да се вълнуваме от тяхната ценност за нас самите, можем да се опитваме да ги преживяваме естетически, религиозно, философски, а това означава, че можем да се вълнуваме от постигането на тяхната ценност за нас самите, от постигането на техния жизнен смисъл; а

189

това става посредством чувстването, чрез чувствата. Този вторият, цен-ностният подход, е извъннаучен, щото, повтарям, науката се свежда до едно чисто познавателно коренно отношение. В науката човек иска да знае, но освен знания на човека, за да бъде именно човек, са му нужни и ценнос-ти, и чувства, и субективни преживявания от всякакъв род. Слава Богу, че ний, хората, не сме устроени така едноизмерно, както това се представя на научната парадигма, щото тогава кошмарът, в който щяхме да пребиваме, щеше да бъде безкраен!

Има и едно трето коренно и чисто отношение на човека, освен познавателното и ценностното, и то е практическото – когато на основата на знанията и постигнатия човешки и жизнен смисъл на нещата (чрез чувс-твата) ние си изработваме представа-идеал за това какви могат да бъдат нещата с оглед на чисто човешките нужди и на основата на волята вече се опитваме да променим било света, сиреч, да го направим по-човечен, било самите себе си да променяме в една или друга посока; и тази възможност съвсем не е за изключване. Та ето, духовните форми, които имат синтети-чен характер, сиреч, способни са да синтезират в нещо цялостно и знание-то, и чувството, и нормите, идеалите за дължимото, човешкото и т.н., са именно изкуството, религията и философията.

А науката, за щастие или за жалост (зависи от настройката), оста-вайки си монотична, чисто познавателна единствено форма, съвсем не може да постигне това, което могат да постигнат и изкуството, и философи-ята, и религията; а те могат да постигнат един значително по-богат сми-съл, който просто не е по силите на научното третиране и трактуване, на научното обяснение и познание. Науката не може да разбере ония истини, които ни дават философията, религията и изкуството, всяко по своя си начин, тя се опитва всичко да обяснява, включително и нещата, които принципно са необясними, не са постижими интелектуално, понеже сми-сълът им просто не се побира в едно такова третиране.

Но онова, което умът не може да проумее никога, една друга и то чудесна човешка способност, каквато е вярата, го постига с лекота; по същия начин онова, което умът, колкото и да е самонадеян, не може да проумее, с лекота го разбира разумът (явяващ се органон на философско-то постигане на истината, на постигането на истината с философски средс-тва). Тия неща са така елементарни, ала ето, масово не се разбират и то по причина на това, че в наше време, в резултат на бурния растеж на науката, тя е станала нещо като тиранин на съвременния човек, който иска всичко да проумее по научному; е, това няма как да стане, науката в тия сфери ни дава много жалки, направо мизерни резултати. И ако иска да се държи по-разумно, просто трябва да ограничи претенциите си. Просто ми е неудобно да повтарям неща, които един що-годе качествено образован човек би

190

следвало да знае, примерно, да е запознат поне с разбирането на Кант за антиномиите на чистия теоретичен разум.

Това исках да вметна. Уж кратко, то се оказа доста дълго. Както и да е. Който иска да разбере, ще му се наложи не само да го прочете, но и да го проумее основателно – с оглед да се ориентира в ситуацията, харак-терна за т.н. духовна сфера, за която наистина всякакви хора могат да се изказват, но що-годе плодотворни резултати могат да се очакват само ако разполагаме с подобаващия за това инструментариум. Да се разглеждат чисто духовните въпроси през оптиката на самонадеяната "всичкообясня-ваща" наука е все едно да се опитваме да поправяме часовник, разполагай-ки с... чукове, клещи и други инструменти и сечива, които използва, да ре-чем, автомонтьорът; е, знаете какъв резултат ще се получи тогава, нали се сещате?

Мисля, че поне за това ме разбрахте. Хубав ден ви желая!

191

Защо аз НЕ СЪМ Charlie Hebdo?

вторник, 13 януари 2015 г.

Уважавам възгледите на другите и тези, които се идентифицират с тях, но опитът на историята и здравият разум ми напомнят, че в името на свободата, равенството и братството са били изклани също толкова хора, колкото и в името на религията. Достатъчно е да си припомним жертвите на Великата френска революция, която по мащабите си на екзекуции и зверс-тва не отстъпва на тези в Ислямска държава – изобщо и в името на свобо-дата и в името на Бог са се водили войни и са давани неоправдани жертви.

Едно от главните оръжия на свободата е било пропагандата. Именно окарикатуряването на определени групи от хора в обществото на-съсква масите срещу тях. При едно друго развитие на нещата не бих се учудил разстреляните карикатуристи да са на страната на разстрелващите в името на едно по-свободно общество. Това се е случвало много пъти. В никакъв случай не бива да бъде подценявана силата на молива и перото пред силата на автоматите "Калашников" – пропагандата без съмнение е по-силна. Автоматите са по-скоро отговорът на безсилния.

Аз не одобрявам това, което направиха двамата братя, но и не вярвам в арогантната свобода, която проповядват вестници като Charlie Hebdo. Не разбирам вулгарното подиграване като сатира. Тъй като аз се идентифицирам с мъченическата смърт на Христос, в която вярвам и която

192

постоянно е била обругавана и окарикатурявана в този вестник, по същия начин, по който тълпите събрани пред кръста на Христос са се подигравали с него, няма как да съм Charlie Hebdo.

Всъщност, следвайки логиката на тяхното разбиране за свобода и сатира, сега би трябвало да се подиграваме на тяхната смърт. Защо да не ги окарикатурим по един най-свободен начин? Аз обаче няма да го направя. Защо ли? Защото НЕ СЪМ Charlie Hebdo.

Написа: Димитър Пецов

193

Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна!

вторник, 13 януари 2015 г.

Тази сутрин, за разлика от всяка друга, се събудих доста късно, към 7 часа, един вид се "успах"; иначе всеки ден ставам точно в 5 и времето до към 10 часа предиобед е най-плодотворното за мен време за работа, за писане най-вече; тази сутрин пак, разбира се, чух "будилника" (на джиесе-ма), но го изключих и реших да "мързелувам" още в леглото по една-един-ствена причина – понеже часове наред, много дълго време изобщо не мо-жах да заспя. А причината да не мога да заспя, въпреки изтощението, въп-реки болестта си (настинал съм от няколко дни и все още не се оправям) е пак една-единствена: вчера се проведе съдебното дело, заведено по мой иск, с което настоявам съдът да отмени заповедта за уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, изда-дена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ще каже-те "Какво толкова впечатляващо пък може да има в едно възскучно съдебно заседание?", е, оказва се, имаше вчера на това заседание в съда много вълнуващи неща; аз лично имам усещането, че бях на нещо като невероя-тен спектакъл, питам се на моменти дали не съм сънувал, дали това изоб-що е било истина че се е случило? Е, истина беше, случи се. Ще се опитам по възможност накратко да разкажа какво по-точно се случи, доколкото то изобщо може да се разкаже и предаде.

Ако можеше да се направи видеозапис на самото съдебно заседа-ние – аз на моменти се питам дали не трябваше все пак да предложа тако-

194

ва нещо и ако бяха разрешили да се бях опитал да го осъществя със скромните си сили и средства – та ако сега разполагахме с видеозапис на това съдебно заседание, то щяхме да разполагаме с безценен "матр`ьял", точно фиксиращ нравствената и психологическата ситуация, характерна за едно българско училище, а чрез него – и за цялата ни агонизираща от дефекти и недъзи образователна система. Уж се считам за някакъв "нова-тор" ала ето, не се реших да предложа този идея за видеозапис на съдеб-ното заседание на съдията, въпреки че тази мисъл постоянно ми се върте-ше в главата; с такова нещо щяхме да допринесем и за повдигане на авто-ритета на съдебната институция, и за засилване на интереса на общество-то към проблемите на образователната система, абе облагите от такова нещо, ако беше сторено и осъществено, щяха да бъдат неизчислими. Е, не се реших и в резултат сега съжалявам безкрайно: загубите са невъзпълни-ми, не могат с нищо да се компенсират. Много жалко. Както и да е. Всяко малодушие се наказва, в случая имам предвид собствената си слабост да не посмея да поискам от съда видеозапис на цялото съдебно дирене.

Е, донякъде съдебният протокол ще компенсира страшната загуба за историята: представяте ли си с какво огромно богатство щяхме да раз-полагаме ако имахме по някакъв фантастичен начин добит пълен запис на историческия съдебен процес на Сократ!!! Е, моля, не ме разбирайте криво, изобщо не се смятам за някакъв Сократ, но все пак моето съдебно дяло много прилича на Сократовото, аналогията изобщо не е външна, а е по същността на двете събития: двата съдебни процеса, моят и Сократовия, си приличат като две капки вода! Не се шегувам изобщо и ще се опитам да докажа мисълта си – колкото и да е рискован опита да се прави такава една аналогия. Ще опитам, какво пък пречи да опитам? Разбира се, разликата във времената е дала своя отпечатък, има и известни различия между двата процеса, но същината е една, е все същата.

Давам ви няколко опорни точки сами да опитате да постигнете същностната аналогия на двата съдебни процеса. Сократ бил обвинен от част от своите ученици, че с философстването си им бил навредил, бил им нанесъл някакви хипотетични нравствени щети или вреди. Тази именно част от учениците на Сократ, които по някакви причини се изпълвали със злоба към Сократ (щото другата част от неговите ученици в същото време много го обичали и уважавали, също така му били и безкрайно благодарни за това, което е сторил за тях) сами го дали под съд, завели това истори-ческо съдебно дело, което именно е един от най-значимите в културно отношение факти, останали от цялата древно-гръцка цивилизация.

Същото нещо го има и в моя съдебен процес, някаква част от уче-ниците ми обаче не ме дадоха под съд, те просто започнаха да настояват пред директорката аз да бъда уволнен, изгонен от работа; и директорката, вероятно щото е голяма демократка, направи нужното да изпълни този тъй

195

сърдечен душевен вопъл на "онеправданите" ученически "народни маси". Трябва да отчетем огромната разлика в двете епохи: по времето на Сократ не е имало "образователна система", не е имало и неизбежните за нея бюрократи, именно разните властници, директори, инспектори, министър на образованието също дори не имало. По тази причина ако древногръцките ученици е трябвало, за да поискат смъртта на Сократ – да, представяте ли си, за "престъпленията" на Сократ тази част от учениците му поискала смъртна присъда! – та значи е трябвало да се обърнат директно към съда, в наши условия учениците, на които аз, видите ли, съм им бил нанесъл някакви "вреди", за да постигнат целта си (предполагам целта им и сега не е убиването ми, все пак живеем в хуманни, в що-годе уж по-цивилизовани времена – дали?!?!) трябваше да се обърнат към всевластната и тъй блага спрямо народа "демократична" директорка; по тази причина съдебното дяло биде заведено от мен, жертвата на административния произвол.

Има значи и известни различия между двете дела, но това са формални, несъществени различия, а същината е абсолютно една и съща, простете за чепатия израз. Та вчера в Районен съд в Пловдив се проведе съдебен процес, равностоен в почти всяко едно отношение със знаменития съдебен процес на Сократ, проведен в древната столица на демокрацията и културата Атина, и при това нито една, повтарям, нито една медия не се заинтересува от него (имам предвид съдебния процес в древния Филипо-полис, не в древна Атина, разбира се!) и не направи нищо да го осветли, да го документира, да го запази за бъдещите поколения! Това пък обстоятелс-тво показва колко сме назадничави в културно отношение, а най-вече и по отношение на културното ниво на наште медии; ако вчера в Пловдив, да допуснем, Азис бе решил да дойде и да осъществи публично възможността човечеството да види, примерно, част от неговия тъй вълнуващ гъз (прос-тете за думата!), аз съм сигурен, че в Пловдив щеше да има такова стъл-потворение от репортери и медии, каквото едва ли е имало онзи ден в Париж – заради оня същия поход в подкрепа на свободата, мира и каквото там още искате. Е, то и по времето на Сократ медиите изобщо не са се заинтересували, по причина на това, че тогава медии изобщо не е имало. Е, имало е Агора, там, на площада, хората сами са си общували и сами са играели ролята на нещо като осведомителни агенции и пр. – днес пък аз имам предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Плов-дивската обществена телевизия; значи и в това отношение имаме принцип-но подобие и покритие.

Сократовият процес е описан най-вече от неговия ученик Платон, благодарение на Платон най-вече ние знаем какво се е случило на това историческо съдебно дяло, е, на мен, в качеството ми на блогър (и в също-то време аз също като Платон се възприемам и като ученик на самия Сок-рат!) ми се налага в случая да играя ролята на Платон, т.е., сами виждате,

196

ми се налага да бъда и нещо като хроникьор на случилото се на собствения ми съдебен процес, в който пак аз, видите ли, играя и ролята на нещо като Сократ!

Е, вярно, разбирам умственото ви объркване, та ние живеем в болни, в някакъв смисъл шизофренни, да го кажем направо абсурдистки времена, ето, аз в едно и също време съм и Сократ, и Платон, но това, изглежда, е неизбежно. И то по една причина: един мой приятел, който в същото време е нещо като мой "ученик" (той усърдно чете моите книги, подарих му ги наскоро, а пък той в замяна ми подари бутилки олио, аз писах за тази история, редовните читатели на този блог знаят за нея, а нередов-ните нека да съжаляват сега за загубата!), комуто, изглежда, самата съдба отреди ролята на Платон по отношение на вчерашното съдебно дяло, още в първите минути на разпита в съда на свидетелката Кръстанова, експерт по философия в РИО (туй значи "регионален инспекторат по образование-то") се хвана за глава от чутото и напусна съдебната зала (!), а пък после ми e написал ето какво във фейсбук:

Zdrasti dumi niamam za dnes da znaeh che me bolia glavata izvestno vreme sled kato si tragnax tazi t.nar. inspektorka li behe ekspert li besh, be tolkova zalka i gadna smehna i bezpomohtna che prosoto neznam kakvo da ti kaja! uzas, uzas, uzas, imash zelezni nervi i samiat fakt che sadih tazi gadina e pokazatelen za betonnite ti nervi i psixika ako biax az prepolagam che sigurno bix maxnal sas raka, tipichno po balgarski bix kazal ia si... maiakata i bix se maxnal ot stranata! (И т.н., написал е още доста, все на латински!)

Това този човек ми е написал, ето, позволявам си тук да го цити-рам, един вид само за историята де, не за друго. Е, така се пише в интернет сега, а той е модерен. Вие като мен не обичате да четете български мисли, написани на латиница ли? Е, аз ще ви вляза в положението и ще преведа на български целия негов тъй емоционален текст; той за мен е важно сви-детелство, хвърлящо светлина върху случилото се вчера в съдебната зала на Пловдивския районен съд; ето:

Здрасти, думи нямам за днес да знаеш че ме боля главата из-вестно време след като си тръгнах. Тази т.нар. инспекторка ли беше, експерт ли беше, бе толкова жалка и гадна, смешна и безпомощна че просто не знам какво да ти кажа! Ужас, ужас, ужас, имаш железни нерви и самият факт че съдиш тази гадина е показателен за бетонните ти нерви и психика! Ако бях аз предполагам че сигурно бих махнал със ръка, типично по български, бих казал я си... майката и бих се махнал от стра-ната!

Нещото, което ме изстреля във въздуха беше когато каза че ти си им казвал на учениците че трябва да имат собствено мнение и че ти нямаш право да им влияеш, а тя каза че това не се вписвало... в пра-вилата за преподаване на философия!!! Безумие пълно, безумие направо!

197

Откачих! Това да не е физика или география или химия или пък нещо с компютрите свързано?!?!?! Това нейното си е жив комунизъм в дейст-вие!!!! Гадно ми стана, много гадно и си тръгнах!

Дано, дано да спечелиш... ще се почерпим защото тази битка е и моя! А онази пък гадина дето чакаше отвън ми идеше да я наплюя, мръсница гадна, толкова е мръсна и подлизурка че няма накъде! Но както и да е, да сме търпеливи и дано победата бъде за нас!

Уфффф, гадна работа, много гадна и това, дето се вика, е една пиклива директорка на училище! Прави сметка какво става на по-високи-те места!

Добре че си тръгнах. Ще се моля за теб и за това все така да бъдеш смирен, това много ме кефи и дано някога стана като теб. И Бог да те пази навсякъде и във всичко и да бъдеш жив и здрав! И да се върнеш на работа!

Трудни времена са нашите, но явно това е Божията воля! Няма да кажа името на този твърде емоционален млад човек, що-

то е допуснал някои "подсъдни", ала за сметка на това чисто човешки ква-лификации; е, поемам риска, в името на истината и достоверността, и с оглед да бъде очертана точната психологическа обстановка, в която проте-че вчерашното заседание на съдебното дяло, да вмъкна тия негови оценки; правя го единствено заради потребността от документиране на нашето толкова болезнено, направо болно време, нека бъдните поколения да има откъде да научат за случващото се сега, в наши дни. И най-вече за това какви сме били ние, съвременниците, какви са били нашите реакции – за

198

мен като философ и психолог точно това е най-важното. Точка по този въпрос.

Малее, аз как я започнах, то за да мога сам да опиша всичко слу-чило се – аз, разбира се, останах до края, цели три часа протече заседани-ето, участвах също така в дебатите, не си тръгнах като този мой приятел – та значи ако трябва да опиша всичко в цялата му пълнота, ще ми се наложи да напиша цяла книга! Май няма никаква надежда да свърша скоро, аз, разбира се, нямам и този талант да пресъздам всичко случило се, трябва да направя нещо че да избера най-важното, най-изразителното! Не знам как ще се справя, пък и, между нас казано, взе да ми писва да пиша, май тази сутрин нищичко няма да напиша? Май трябва да мине известно време, та толкова свежите ми впечатления да се понаместят в душата ми и да мога след това по-лесно да ги скицирам и изразя с думи? Дали не е най-добре за днес да спра дотук, с оглед на току-що казаното? То и Платон не е бързал толкова като е описвал процеса на своя учител, та аз накъде, моля ви се, съм се забързал? Има цяла епоха време пред нас, какво толкова да бързам с този мой репортаж, наистина?

Няма да бързам. Днес ще спра дотук. Предвид умората, безсъние-то ми, предвид изтощението ми от понесеното вчера, от чутото, видяното и пр. Пък имам и някои идеи, които ми се въртят из главата като мухи. При-мерно ми се иска днес да ида в Инспектората по образованието в Пловдив и да разговарям с Началничката И. Киркова за някои неща, включително и за поведението в съдебната зала на подчинената й експертка по филосо-фия вчера; то бива разминавания във възгледите ни, бива всичко, но тя вчера в съдебната зала благоволи да каже по мой адрес дори и това: че била правила наблюдения на часовете на другите учители в Пловдивска област и се било оказало, че моя милост бил "най-неспособният", един вид най-некадърният! Значи аз водя класацията на най-некадърните учители по философия в подведомствената й философска губерния! Каква чест само, а, какво ще кажете?! :-)

Аз чак такова високо сърдечно признание от образователен бю-рократ май не съм получавал до този момент – леле, каква голяма чест?! И съвсем правилно значи съм бил уволнен и пр., това повтаряше сякаш в несвяст въпросната философска чиновничка. Аз разбирам, явно тази гос-пожа чиновничка ме мрази много, даже се досещам защо толкова ме мрази, но се питам, като български данъкоплатец, от чиито данъци се плаща зап-латата на многоуважаемата чиновничка: за това ли й се плаща заплата, именно, за да мрази така беззаветно по-различните учители по философия като мен?! И то хубаво, мразиш ги, мрази си ги, но имаш ли правото да използваш властта си за да направиш всичко, за да ги унищожиш – и като личности, и като професионалисти?! Това изобщо според мен не е безо-бидно, а е недопустима и изцяло неправомерна злоупотреба с власт с

199

оглед не просто да навредиш на една друга личност, но и направо да я съсипеш, да се погавриш с нея, да я ликвидираш, да я убиеш в крайна сметка!

Ще ми се, от позицията си на свободен български гражданин-данъкоплатец да ида днес в Инспектората по образованието в Пловдив и официално да поискам оставката на въпросната самозабравила се чи-новничка по философия. По чисто морални подбуди да й поискам оставка-та, нека това да бъде прецедент, щото става дума за една властваща ад-министративна особа, курираща не друго, а тъй свободолюбивата филосо-фия – и тъй свободолюбивите по начало философи. И такава една идея ми се върти в главата, заедно с една друга: дали да не взема да обявя още днес гладна стачка, именно с това искане – и да се разположа в Инспек-тората и седмици наред да гладувам там?! Хем по този начин няма и да изпусна идването на Министър Танев в Пловдив, знаете, той ми обеща, като дойде в Пловдив, да даде интервю за моето предаване; да, ама аз се боя, че чиновниците от Инспектората ще направят всичко, което е по сили-те им, да завлекат Министъра някъде другаде, да ме подхлъзнат така, че Министъра при мен изобщо да не дойде да разговаряме, убеден съм, че това непременно ще стане!

Понеже разбирам от психология, в това число и от психология на образователния бюрократ, на 100% съм сигурен, че като дойде Министър Танев в Пловдив, чиновниците от образователния инспекторат ще натама-нят нещата така, че той "да забрави", че е обещал да дойде в моето преда-ване. Те пък, естествено, няма да му напомнят, да не са малоумни, че да го подсетят?! Искате ли да се обзаложим че точно така ще стане?! Абсолютно съм сигурен, че точно така ще стане! Аз вече писах и на Пресцентъра на МОН по този въпрос, но и те мълчат, явно са решени да подпомогнат коле-гите си от Пловдив в укриването на министъра на образованието от "толко-ва опасния философ Грънчаров", по най-груб и грозен начин остракиран от системата, който по едно стечение на обстоятелствата (или по някакъв висш промисъл, знае ли се?!) таман в този момент "случайно" води едно телевизионно дискусионно предаване!

А като обявя гладна стачка и заседна да гладувам в Инспектората, непременно ще успея да "хвана" Министър Танев и да взема интервюто си. Нали така ще стане, а? Бива ли я идеята ми? Иска ли някой от вас да дойде с мен та заедно да гладуваме в полза на спиране на извращенията, що се творят в българската образователна система, дето е обхваната от тази наистина гнусна чиновническа напаст?! Кажете де, не се срамувайте? Аз до този момент се въздържах от подобни по-екстрени граждански действия като гладната стачка, приятели ме удържаха, но мой дойде вече момента да прибегна и до това? Та след малко ще трябва да тръгвам за сградата на инспектората, щото днес е приемния ден на началничката. Ще отида, ей-

200

така, дори само за шоуто ще отида. И пак ще ви пиша какво е станало. То много за писане ми се насъбра, но явно такава ми е била съдбата – да пиша. Е, и аз, както виждате, се старая да си изпълнявам съдбата или прокобата. То от съдбата си никой не може и да избяга де, както казвали древните гръцки философи. Никой никаква и ничия съдба не може да отме-ни, дори самият гръмовержец Зевс не може да отмени нечия или някаква съдба. Той само бди за изпълнението й. Да, за точното й изпълнение бди Върховният гръцки бог.

По тази логика излиза, че у нас даже и самият Бойко Борисов не може да отмени това, което има да се случва, нали така излиза в крайна сметка? По тази логика тогава какво ли излиза да бъде решението на Райо-нен съд по прелюбопитния съдебен казус, който аз се наложи да му задам? Ще видим.

След 26 януари съдът трябва да се произнесе по него. Ще чакаме с интерес решението на тъй справедливия съд. А дотогава – ще трябва нещо да правим, щото времето не ни чака. Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е тотална! И вчерашното съдебно дяло беше прекрасна илюстрация за вер-ността на тази констатация. Но ми позволете тия дни да се аргументирам, дето се казва. А сега отивам да посетя моите приятели от РИО-Пловдив... бързам, да не закъснея! Чао и хубав ден! 24 коментара:

Анонимен каза: Ти си пълен идиот, Грънчаров, много жалко за учениците, които са имали нещастието да си им бил учител...... Анонимен каза: Обяви гладна стачка! В тази абсурдна ситуация друг избор нямаш. В абсурдна ситуация разумният избор е да се държиш абсурдно! Препоръчвам ти да обявиш гладна стачка, но си намери хора, които да ти помагат. Ако медиите не се разшумят, нищо няма да постигнеш... Анонимен каза: Полудяваш с всеки изминал ден. Вече не е смешно, ами си е направо тържно ... Анонимен каза: Другарю Грънчаров ние от колектива на ПГЕЕ сме покру-сени от твоето очевидно полудяване и молим народната милиция да те арестува и да те закара насила в психодиспансера за лечение. Правим това защото сме много човечни и човеколюбиви както ти обичаш да се изразя-ваш. Получи си заслуженото даже и природата те наказа и както каза вчера нашата представителка госпожа Попова ти никога не е трябвало изобщо да бъдеш учител а беше учител защото системата ни е така калпава че те

201

търпя 30 години. Ако системата беше на място ти нямаше изобщо да бъ-деш допуснат в нея. Щото си вреден и за учениците, и за човечеството, и за философията дори. Ти си позор за всичко но донякъде те оправдава това че си напълно луд. И затова няма да те съдим затова, което си написал днес. Само лудостта ти те спаси, нещастнико! Анонимен каза: Грънчаров готви се за ново съдебно дело. Няма да ти простим! Не си луд а си много злобен. Ще се наложи на края на живота си да претвориш практически незабравимия лозунг на другаря Тодор Живков:

Дела, дела и само дела! :)))))))))) Анонимен каза: На какъв стадий е делото? Ще има ли друго съдебно засе-дание, кога или съдията ще обяви решение? Ангел Грънчаров каза: Това съдебно дяло фактически привърши. Реше-нието на съда ще бъде обявено след 26 януари. Мария Василева каза: Не е луд Грънчаров, даже хич не е луд! Не може да е луд този, който има смелостта да се противопостави на отиващия си бюрократичен навлек, който и на децата в България е ясно как се е домог-нал до началнически служби. (Имаше и по френски език един подобен гад-няр – Папазян, но с подписка от учители го махнахме на времето от инспек-торското му място). Едва ли някой друг ще дръзне да се противопоставя сам, така че да го поздравим за куража, доблестта и издръжливостта. На мен ми се виждат ненормални постъпките на пишещите коментари от ко-лектива и на тези, които са се съгласили да свидетелствуват в съда. Явно наградата им ще бъде голяма!

Аз не съм много за гладна стачка, нямам доверие и на медиите, по-скоро ще го направят за смях, едва ли ще го защитят. Какво толкова, като не дойде Министъра в предаването по телевизията! Не изглежда тол-кова вчерашен, че да не им усети игричките на тези от РИО и да се поддаде като им повярва какъв лош учител бил. Ако действително иска да се срещ-не с Грънчаров, ще намери начин.

Надявам се съдът да е преценил правилно, че действат като агит-ка другарките, тях много ги бива да се "покриват" и прикриват един друг. Надявам се и Грънчаров да е казал каквото трябва. Гледайте си спокойст-вието, Г-н Грънчаров, каквото е промислено отгоре ще стане!

Мария Василева Анонимен каза: Нека да изчакаме решението на съда!!!

202

Анонимен каза: Брей тия от ТЕТ-а! То вулкан от злъч и злоба! Оцет ли пият сутрин вместо кафе?

Ама, както и да е. А Вие г-н Грънчаров какво сте се заели с РИО на МОН? Г-жа А.Кръстанова – инспекторка по философия, така мисли, това казва. Между 40-50 учители по философия ще има и на първо място, ще има и на по-последно. Вас какво Ви интересува на кое место Ви поставят г-жа инпекторката, г-жа директорката или г-н обущарят? Всеки си мери със своя аршин! Вие на кое място ги поставяте? Разбрахте ли ме?

Гледайте си живота и ги оставете да си пият каквото щат! Никой никого не може да направи по-умен. Може само да му помогне за това, но ако иска. Ако не ще, нищо не може да се направи по въпроса. Та, така - не си губете времето с безполезни опити! Ангел Грънчаров каза: Запомнете от мен едно: никога не са "безполезни" опитите човек да защити достойнството си. Второ: никой няма право безна-казано да плюе по нечия личност. Трето: време е българското общество да придобие облика на нормално – демократично и хуманно – щото иначе комуноидната отрова е способна да го трови и съсипва безкрайно... Анонимен каза: Според мен ще е интересно ще се развият събитията около другаря Грънчаров Анонимен каза: ЗАПОМНИХ!!! Каква оценка ми поставихте? П. Петков каза: Г-н Грънчаров, не се познаваме, но най-добронамерено Ви съветвам да помислите за здравето си. Личи, че сте много изнервен и до-пускате много гафове. По-ценно от здравето няма, зарежете тия амбиции да се доказвате и ще се почувствате щастлив. П.Петков Ангел Грънчаров каза: Другарю Петров, сърдечно Ви благодаря за тъй покъртителната загриженост за моето здраве, но държа да Ви уведомя, че констатацията Ви за някаква моя хипотетична "изнервеност" е напълно невярна, тъй че Вашата претенция, че сте познавач в тази област, респек-тивно, е съвсем неоснователна, а оттук излиза, че и съветът Ви е напълно излишен.

Интересно е, че това, което на Вас се струва, че е показателно за въпросната "изнервеност", е всъщност изразява най-добронамерена иро-ния, което пък говори за моето ведро настроение на духа. Между другото, не е зле да се запитате на какво се дължи тази неадекватност на собстве-ните Ви възприятия (Вие дори говорите за нечии "гафове"), което е сериоз-но основание да се обезпокоите за собственото Ви здраве. Давам Ви този съвет напълно безплатно, независимо от това, че съм човек, напреднал

203

твърде много в психологията, свидетелство за което е фактът, че мой учеб-ник по психология, излязъл в първото си издание в далечната 1997 г., вече има цели пет издания.

Желая Ви здраве и също така по-малко да се безпокоите за чуж-дото здраве, нехаейки в същото време за собственото... Анонимен каза: Грънчаров, стига си се рекламирал като философ и психо-лог. Дори и безплатно да е предложението нали не вярваш, че някой ще се възползва от услугите ти. Ти помисли какво ще стане след делото. Ами ако загубиш. Може и да спечелиш, но си мисля, че ще ти е неприятен резулта-та. Ти написа толкова много неща в блога си, че и за слепец като мен в правото не трудно да се разбере накъде отиват нещата. Давай го по-спо-койно. Пък и не е необходимо да си разкриваш картите публично в блога си. Трай си Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми анонимнико: все пак какво аз ще правя решавам... аз самият, това поне понятно ли Ви е? Няма какво да се "рекламирам" като такъв или онакъв, аз просто СЪМ философ и психо-лог – и това трябва да Ви е добре известно. Какво ще стане след делото – това е нещо, което касае само мен (най-вече), нека сега не гадаем, явно на Вас лично ще Ви е много приятно аз да загубя делото, което означава, че сте един зъл, завистлив и най-вероятно твърде посредствен човек, щото общо взето такива са хората, които са се озлобили и желаят злото на ближните си, на другия човек, на личностите, които ги превъзхождат. Аз ако искам нещо да Ви запитам, ако ми се прииска да получа някакъв Ваш съвет, сам ще се обърна към Вас, обаче вие, бидейки анонимен, сте фактически един безличник, едно претенциозно нищо, което при това е нагло дотам, че ми се навира да ми дава съвети, при това доста тъпи, в които си личи беле-га най-вече на озлобеността му, дължаща се най-вероятно на субстанциал-ната му ощетеност от живота. Ако ме разбрахте изобщо какво Ви казах. Та от гледна точка на това, след като се изложихте по този грозен начин, драги анонимни ми мерзавецо, не е зле сам да изпълниш собствения си съвет и да си затраеш завинаги... Анонимен каза: Няма да ти вляза в тона, казано иначе, не си заслужава човек да се занимава с глупости, породени от болните ти амбиции – да си философ и психолог, а пък сега раздаващ го и журналист. Нито едно от трите не ти се отдават. Злобен човек си Ангеле, злобен. Как са те изтърпя-ли учениците и твоите колеги не смея да мисля. Ама браво на тази дирек-торка, че е набрала смелост и е спасила децата от теб. В своя речник не използваш никаква друга дума освен мерзавец и т.н. Абе ти като се пишеш на психолог не си ли се учил на толерантност и търпимост. Говориш за Бог,

204

ами драги ми Ангелчо, Бог е смирение, целомъдрие и доброта. Понятни ли са ти тези думи. Ако имаш проблем с бившата си директорка, недей напада и нас, които пишем в блога, само защото сме по-различно мислещи от теб. Като ти гледам физиономията на снимките в блога ти – страх ме хваща. Личи си, че си груб и лош човек. Личи си. Ами смекчи тона, опитай се да разбереш мнението на другите. Всички, които ти се противопоставят не са глупаци и полуидиоти, а живи хора.

Абе майната муя чупи си главата. Проблемът си е твой. Хайде със здраве

Ангел Грънчаров каза: Не, таваришч, работата е там, че тъкмо и според психологията, и според Бог, с мерзавци като теб се постъпва точно така, както аз постъпвам. Даже заслужавате и нещо повече, примерно да ти изтрия излиянията, дето се напъваш да изглеждаш умен, ама нали съм изследовател на комуноидната мерзост, та затова ти обръщам известно внимание – за да си покажеш по възможност в целия обем мерзостта, на която си способен. Спрямо мерзавците никаква толерантност не е нужна, щото те са мерзавци, а не човеци, сиреч, са уроди. Не се напъвай да се правиш на интересен, че не ти се удава. Също така не е нужно да се пра-виш на "другоячемислещ", щото по начало мисленето не ти се удава; ако поне малко ти се удаваше, нямаше да показваш по такъв тъп начин уродст-вото си. Такива като теб мерзавци в никакъв случай не са живи хора, те просто, казахме, са мерзавщващи уроди, които не заслужават да бъдат считани за човеци. Можеш да идеш да поднесеш на директорката, която ме уволни, един букет от червени рози за благодарност, ала първо го оплюй със змийската си отрова. А що се отнася до чукундурските ти съвети вече се разбрахме: сам се опитай да си ги следваш поне.

Хайде, пътувай, нещастна змийо, вземи ухапи собствената си опашка за да се успокоиш поне малко, може пък да ти раздобрее – щото тая отрова, която плюеш, показва, че си много зле, бездушни ми нещастни-ко (бездушна ми нещастнице)...

Пропуснах нещо все пак важно, макар и саморазбиращо се: естес-твено, че не чакам признание от мерзавци като теб! :-) Самият факт, че беснееш така изразително, е истинското признание за мен! Анонимен каза: Грънчаров, Грънчаров, ти нима си мислиш, че Анастасова няма да опита да използва влиянието си по линия на ДС чрез съпруга си за да повлияе на съда та да загубиш делото? Бъди сигурен, че ще направи всичко в тази посока. Тъй че аз съвсем не съм такъв оптимист като теб за изхода на делото. Страх ме е, че ти предстоят големи разочарования и нови борби. Успя да повдигнеш срещу себе си мощни зли сили. Горкият, що не си мълча както те съветвах навремето? Преклонена глава сабя не я

205

сече, ти нима мислиш, че нещо можеш да направиш на сабята та да не пресече врата ти?! Що си толкова наивен не мога да разбера само?! Анонимен каза: Между другото: ти не разбра ли че анонимникът по-горе е..... самата Анастасова? Само тя може да те мрази толкова силно.... ти я разсипа тая жена бе, Грънчаров, пощади я малко!!!!!!!!!! :)))) Анонимен каза: Ангелчо, Ангелчо, един съвет от мен! Потърси компетент-на медицинска помощ, брато!!!! Имаш проблем при общуването с хората, а това вече е сериозно. Дори да съм анонимен, никой не ти дава право да обиждаш и ругаеш. Абе имам чувството, че имаш циганска кръв. Те цигани-те така отправят клетви, обиди, ругатни. Ама като ти гледам снимката ся-каш не ми докарваш на такъв човек, сиреч циганин. Не се ли усещаш, че се гъбаркам с теб и ти гледам сеира. Ама голям сеир! Ангел Грънчаров каза: С хора, с човеци да общувам нямам никакъв проб-лем, с мерзавците обаче вероятно имам някакъв проблем, в смисъл, че тия морални уроди са ми интересни само като обекти за изследване, поради което именно и им обръщам внимание, а пък те, сам виждаш, се чувстват поласкани така, че правят, дето се казва, мерзавщини от класа.

Казах ти, драги ми мерзавецо, че не е просто нужно да се напъваш да ми даваш някакви съвети, особено пък "психологически" или "медицинс-ки", просто нямаш потенциал за тази работа. Сега пък съм бил... циганин, между другото циганите, каквито и да са, са човешки същества, за разлика от вас, мерзавците, по тази причина аз и с циганите чудесно се разбирам. С комуноид-мерзавец като теб обаче никое човешко същество не може да се разбере по простичката причина, че вие, комуноидите-мерзавци просто не сте човешки същества, а сте морални уроди. Аз се чуда все още само на едно: как вашата бесовщина не е още довела дотам вместо само в безси-лието си да плямпате идиотщини, сиреч, да плюете отрова, как така това ваше уродство не е довело дотам да почнете да убивате тия, които са човеци, за разлика от вас. Тоест да правите това, което винаги сте правили – убивали сте всички ония, които в личностно и човешко отношение несъм-нено ви превъзхождат.

Убивали сте човеци, съсипвали сте личности, това ви е било оби-чайното занимание, а сега ми кажи, драги ми комуноиде, ама често ми кажи: убива ли ти се, като ме гледаш такъв, а, трепва ли ти ръката да вземеш топор и да ме съсечеш, щом като с думи, явно, не ти се удава да ме убиеш? Кажи, за науката питам, с научна и експериментална цел поставям въпроса си, отговори, нали вий, комуноидите, много уважавате уж науката, а да те видя сега какво ще правиш? :-)

206

Чудесно интервю с един мъдър човек, което заслужава да се прочете много внимателно

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да разбие ислямистите, това са жените!

Д-р Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход,

който е сред най-добрите анализатори у нас по проблемите на Близкия Изток. Преподавател е във факултетите по философия и журналистика в СУ „Климент Охридски”. Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за Балканите и Европа.

– Д-р Халаф, вече мина седмица от трагедията в Париж, която вече бомбастично беше определена като „Война на цивилизациите”. Каква е вашата позиция и такива определения имат ли основание?

207

– За мен буквална „Война на цивилизациите” няма, но нещата тук не се свеждат до отговори от типа „да” или „не”, защото причините са мно-гопластови и дори вековни.

От една страна сблъсък на цивилизации няма, защото ние водим война срещу християните и ние търсим конфликт с тях, а не те с нас. А водим тази война, защото поне засега не можем да приемем техните цен-ности и се опитваме с насилие да налагаме нашите. Това е груба грешка, защото християнските ценности не са само техни, а са общочовешки. И трябва да разберем най-накрая, че приемайки ги, ние не губим нашата идентичност и не накърняваме нашата религия. Напротив, обогатяваме собствените си общества! Така отваряме пътя към собственото си разви-тие, което ще ни доведе и до светското развитие на Европа. А тя постигна това благодарение на факта, че раздели държавата от религията.

Спомням си, когато Европа започна да обсъжда новата си консти-туция, как Романо Проди и Валери Жискар Д’Естен поискаха мнение от папата за проекта. Той им написа: «Много е добър, но има един недостатък и той е, че в новата конституция няма нито една дума за ролята на църква-та в отделните държави». Двамата му отговориха така: „Въпросът за рели-гията на този континент отдавна е въпрос на личен избор. Европа вече плати много висока цена, именно за да раздели църквата от държавата. Религията днес урежда отношенията само между Бога и Индивида и затова няма място в политическите дейности.”

– Нека тогава разтълкуваме какво означава да разделиш рели-гията от държавата в арабския свят, защото в Европа такова нещо наистина отдавна няма?

– Отговорът на този въпрос има най-малко два много сериозни ас-пекта. Първият наистина засяга отношенията между арабския и християнс-кия свят. Както вече казах, не можем да говорим за брутален сблъсък на цели цивилизации, но е вярно, че частичен сблъсък има. И той се изразява основно в отчуждението на арабските и ислямските общества в новите реалности на съвременния свят. Това е резултат от появата и задълбоча-ването на глобализацията.

Развитието на такъв процес в целия свят създава тежки психоло-гически проблеми в тези общества. Те виждат, че всичко което се случва днес е продукт на западния свят, когото наричат християнски. А на практика той не е просто християнски, това е „Светски свят”. Точно този свят раздели църквата от държавата, а те се чувстват маргинализирани и много обидени, защото нямат никакъв принос към това, което се случва в света днес.

Те са просто едни консуматори на продуктите, създадени и ежед-невно създавани именно от християните и западния свят. Затова и с нос-

208

талгия започват да сравняват себе си с всичко това, което са били преди над 1200 години, за това, което са били през VII, VIII, IX, X век. Тогава Евро-па е в упадък, докато ислямското общество изживява своето Възраждане. И казват: „Ние тогава овладяхме половината свят и бяхме негови господари. Днес обаче сме подчинени, стъпкани и обект на войни.” Затова сега живеят раздирани от много тежки вътрешни противоречия – хем искат западния свят с неговите ценности, хем от криворазбрана гордост не го допускат. Копнеят за времето на Ислямския халифат, макар и те самите да разбират, че такава форма на управление по никакъв начин не съответства на днеш-ните реалности в света, защото вече не сме IX век, а XXI век.

И тук е целият абсурд и цялата обърканост сред тях, защото те не знаят какво искат, а и чак до там не знаят, че вече са и в шоково състояние. Затова и много хора едновременно и харесват, но и се противопоставят на „Ислямска държава”, дори в районите, които се контролират от нея, въпреки че всекидневно дават жертви и непрекъснато са заплашвани със смърт, а много от тях са и публично избити.

– И за всичко това Корана ли е оправдание?

– Кой точно Коран обаче? Американците искаха да помагат на т.нар. умерени ислямисти, макар че за мен няма такова понятие, като „уме-рен ислямист”. За мен има само един ислям, който обаче се чете от раз-лични книги. Така например съществуват салафитски ислям, уахабитски ислям, турски ислям, има още малоазийски и индонезийски ислям и доста други. Кажете ми сега – в тази ситуация, кой от тях всичките да изберем?

Истинският Коран не е ли писан преди 15 века? После кой го е до-писвал и редактирал? Коя е истината? Всичко това създава допълнителен натиск и хаос. И закономерно доведе до едно много важно изявление на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси само преди дни, който събра всичките религиозни водачи и им каза: „Вие сте отговорни и трябва да направите религиозна революция. В противен случай целият свят ще за-почне да ни приема като агресори, защото ние привличаме само омразата на хората. Не продължавайте по този начин да възпитавате младите поко-ления. В противен случай ние сме обречени!”

Мисля, че той е напълно прав, но конфликтите ще продължават, докато не се създадат граждански общества във всички арабски държави. Ако не премахнем диктатурите, ако не заздравим икономиките, ако не раз-делим религията от държавата, ако не дадем права на жените и на малцин-ствата, ние наистина сме загубени. (Прочети ДО КРАЯ)

209

Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива

философски глупотевини

петък, 16 януари 2015 г.

Много ми е мъчно, че заради случките и преживелиците около съ-дебното дяло (за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова), които по моя си обичай възпроизвеждам в слово в последните дни (виж последната публикация от тази серия: Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чи-новници от РИО-Пловдив), на мен ми се наложи да се откъсна от люби-мото си занимание, по което бях набрал, така да се рече, скорост, пък дори и вдъхновение, имам предвид писането на есета от поредицата за вярата и религията (един ден от нея смятам да издам книга с условното засега наи-менование Помагало по вяра); но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът. Горя от нетърпение да завърша тази серия от репортажи за случилото се около съдебното дяло, та да мога да се върна към истински смисленото за мен, а именно, заниманията ми с философия, писането па истински важните и сериозни духовни въпроси.

210

Е, да се надяваме, днес, живот и здраве да е само, ще успея да се отърва от едното – за да се отдам от утре с цялата си душа на другото. Ако е грях всичко това, което ми се струпа на главата и трябваше да преживея, да изстрадам във връзка с проведената в последните две-три години кам-пания по моето личностно и професионално дискредитиране и в крайна сметка за унищожението ми като личност, проведена така упорито от въп-росната администраторка, то най-жестокото зло, което в тази връзка ми беше сторено, е: бях откъснат по най-брутален начин от любимите си твор-чески занимания, а именно от преподаването на философия и от моите философски изследвания, именно писането на книги; ето този грях аз лично никога няма да простя на тия, които ми го причиниха, които дръзнаха да ми го причинят. Както и да е, но нали казваме "Всяко зло за добро!", е, да се надяваме, че случилото се също ще има в крайна сметка позитивно значе-ние; тия борби с настроени хептен волунтаристично представители на така самонадеяната и самовластна образователна администрация, убеден съм, изобщо не са напразни, дай Боже те да спомогнат за истински важното: за коренната промяна на плачевното статукво, което се е сложило в образова-телната сфера; знаете моята гледна точка по този въпрос каква е, положе-нието вече е нетърпимо, а промяната, въпреки съпротивата, е неизбежна!

Всеки човек на тази земя си има някаква мисия и задача, един вид на плещите му си тегне неговата съдба, всеки от нас си дърпа, подобно на вол, хомота; моята съдба явно включва два неотделими момента, а именно да бъда борец-свободолюбец, независимо в каква сфера; явно и в образо-вателната сфера борбата, както виждате, е жестока. А вторият момент на съдбата ми е – според силите си – да сътворя нещо на духовното поле, на духовното поприще, на попрището на философията. Е, сами виждате, вла-ча си оралото, макар силите ми доста да са слаби; но пък енергия ми дава усещането, че сякаш някаква могъща ръка ми сочи пътя; на моменти се чувствам невероятно импулсиран и вдъхновен, а това го може единствено, знаем, безкрайно благият Бог. От гледна точка на това дълбоко разбиране аз изобщо не се чувствам грохнал, независимо от преживяното, е, имам си своите проблеми най-вече с физическото ми тяло, примерно на бедното ми сърце тия изпитания най-много се отразиха.

Снощи по моя си обичай, след кратко дремване (час и половина два) пред телевизора (на мен господстващите национални жълти телевизии ми действат общо взето най-приспивно, а по моя критерий комай всички наши национални телевизии са все жълти или жълтеещи се, като дълго носени непрани, някога бели гащи!) поседях два-три часа пред компютъра и като се изтощих съвсем, рекох да си легна. Понеже съм настинал, пък може и да е някакъв гаден грип и вирус (вчера така и не можах да ида до лекаря си) напоследък, в последните дни като легна, в един момент почвам да чувствам сякаш се задушавам, не ми стига въздуха, почвам да дишам с

211

отворена уста, а в същото време сърцето ми почва да бие с бясно темпо, с крайно ускорен ритъм; та снощи това нещо продължи прекалено дълго, обикновено за 5-10 минути и дишането, и сърцето ми се успокояват, но снощи туй нещо продължи необичайно дълго, може би повече от 30-40 минути. Горката ми жена си изкара акъла като захърках, но не защото съм заспал, а защото се задушавах; казах й че нищо ми няма, постарах се да дишам по-учестено, но тихо, белким сърцето се успокои; но не би, то дълго не се успокояваше.

И в един момент взех да си мисля ето какво: ами ако съм дотук, ами ако сърцето ми спре ей-сега, ако е дошъл вече "оня момент", именно за раздяла със света и с живота? И при това този път тази мисъл за идва-нето на невъзвратимото ми се откри пределно ясно, то ние във всеки мо-мент трябва да очакваме смъртта, но пък се знае, че най-хубавото е, че постоянно забравяме за нея и се увличаме в правенето на какви ли не глупости. (Може би правим глупости в живота си тъкмо заради това да се отвличаме от мисълта за смъртта, бягайки от нейното дихание, което в някои моменти като снощния за мен се усеща съвсем близо?) Уплаших се като животно, което е разбрало, че го дърпат към мястото за заколение, което сякаш вече е усетило миризмата на кръвта. Бързо през съзнанието ми започна да се върти лентата, съдържащи някакви събития от живота ми, някакви снимки на събития, отдавна случили се, а аз си рекох, спомням си го ясно: е, край, Ангеле, тоя път няма да се отървеш! Започнах да чакам момента на необичайна лекота, в който душата се отделя от тялото – тия, които си мислят, че явно съм "изкрейзил" вече, нека да прочетат книгата на философа, проф. от СУ Сергей Герджиков "Лицата на смъртта", пък и една друга книжка има по тия въпроси, казва се, доколкото си спомням, "Живот след живота", тя е на един американец; да, правилно, имам пред-вид знаменитата книга на д-р Реймънд Муди.

А докато чаках, си разглеждах с любопитство "снимките" от кино-лентата. Дълго правих това занимание, а задушаването ми не отминаваше, бясното скачане на сърцето ми не престана. Запитах се дали да не викам бърза помощ, но в този момент си рекох: каквото има да се случи ще се случи, ами ако съдбата ми е предвидила тъкмо нашенската "Бърза помощ" да ме умори, дали да не опитам да надхитря съдбата си просто като не позвъня на "Бърза помощ"? Казах си молитвата преди сън и реших да опи-там да заспя, пък ако се събудя на другия ден – добре, ако пък се окаже, че вече съм на оня свят, вече в компанията на Сократ, на Платон, на Кант, на Достоевски, на кого ли не – нима пък има смисъл изобщо да се оплаквам от такава щастлива участ?!

Ще ви призная, че тази мисъл сякаш невероятно много ме успокои; снощи, гърчейки се в леглото, разбрах изцяло защо Сократ преди да изпие чашата с отровата от бучиниш е бил така спокоен, че тъй омиротворяващо-

212

то негово спокойствие толкова силно е поразило учениците му: ами той, милият, просто е искал да провери дали е истина онова, което цял живот е проповядвал, а именно, че човек напълно просто няма как да умре, че за душата такова нещо като смърт няма и не може да има, че душата, бидей-ки Божия искра, е безсмъртна, за нея няма умиране и т.н.

Та значи реших да "експериментирам" и да се оставя на съдбата си, реших да се оставя на увличането от съня, пък дали този сън ще стане вечен или пък, да допуснем, сабахлем все пак се събудя, ето, за да проверя това, аз се успокоих донякъде и сякаш съм се увлякъл в съня. По едно време се събудих от просъницата (истински сякаш цялата нощ не можах да заспя или ако съм заспал, то е било на отделни къси моменти) и с изненада установих, че задушаването и бясното скачане на сърцето в гърдите ми са изчезнали, пипнах се тук-там за да установя дали и тялото ми е тук, оказа се да, тук съм, още съм в този свят, щом тялото ми е с мен! Е, признавам си, не мога да ви кажа дали се зарадвах или се малко натъжих, но като усетих дишането на съпругата ми до мен, ми стана, признавам, приятно, че още съм в този свят.

На младите мъже, които се чудят дали да се женят или да не се женят, ще си позволя да кажа следното, както навремето правел и Сократ, той им отвръщал, като го питали какво да правят, да се женят ли или да не се женят, той им отвръщал: "Правете каквото искате, и в двата случая все ще съжалявате!"; аз обаче в случая ще кажа на младите ето какво: няма нищо друго по-приятно на този свят от това когато като се събудиш нощем на зрели години като моите да усетиш до теб дишането на едно много мило малко същество, което, подобно на мекичко животинче се е свивало до теб години наред, стоейки неотлъчно до теб и в добро, и в лошо време, във време на тежки изпитания, в които мъжът е трябвало да доказва себе си; и това нежно, мило, добро, топличко същество се е прилепило до теб дотол-кова, че е станало сякаш част от теб самия; та значи ще ви кажа, младежи, не слушайте Сократ, послушайте мен, а аз ви казвам ето какво: търсете добра жена, жена с добра душа (те общо взето са рядкост, затуй са най-ценни), щом я намерите, щом се убедите, че наистина е добра, женете се веднага без да мислите повече; е, не мога да ви помогна за това ако сте се излъгали, че въпросното същество е било добро, щот жените са и доста лъжливи и коварни, затуй ни въртят на малкия си пръст, но общо взето е това, търсете жена с добро сърце и щом я намерите, веднага се женете, този е критерият за мен! Малее, какво изречение съоръжих, страшна рабо-та, сигур доброжелателите ми непременно ще използват това изречение като "писмено доказателство" в съдебното дяло, което аз водя за клевета, с туй "компроматно" изречение нищо чудно и да успеят да убедят съдията, че "явно съм луд", ама карай, то каквото и човек да каже или да напише, все може да бъде тълкувано всякак, ако почнем много да се пазим какво ще

213

каже тоя или оня, трябва изобщо да мълчим, нищо да не казваме или дори да не пишем.

Както и да е, та снощи, като разбрах, че и жена ми е до мен, а аз още не съм в компанията на душите на Платон и останалата философска тайфа, дето ме чака да се присъединя към техните тъй сладки разговори нейде из райските селения, да ви кажа правичката хем се успокоих, хем и страшно се разочаровах, щото се сетих, че днес ще трябва да пиша ето този текст! Пък в един момент разбрах, че тази среднощна преживелица с моето задушаване е явно сигнал, че трябва да се върна към писанията си за вярата в Бога, а да оставя проклетите репортажи за случките ми в РИО-Пловдив настрана, е, и а не ги оставя настрана, да мина покрай тях и да кажа нещичко съвсем мимоходом; аз всъщност главното вече казах, сега малко ще допълня.

Не зная обаче прави ли ви впечатление как въпреки всичко успях да се върна към любимата си тема, именно да пиша по ония проблеми от помагалото по вяра? Е, за момент се откъснах, разказах ви тази преживе-лица от късната нощ, а сега се връщам към ужасно тежката си работа да пиша по неща, които изобщо не са ми приятни, напротив, са ми така досад-ни, че ако нямах това пусто съзнание за дълг отдавна да ги бях зарязал. Днес докторът ми работи следобед и ще ида да му разкажа за снощните си здравословни проблеми; знам добре, че ще ме накара да постъпя в болни-ца, тъй че нищо чудно следващото ми писание да бъде от кардиологичната клиника, това скоро ще се разбере. Такъв, дето се казва, е животът, пълен е с какви ли не чудесии.

Ха, като казах "чудесии", внезапно се сетих заради какво се захва-нах да ви описвам снощната си преживелица: ами най-вече заради това се захванах да ви разказвам за нея защото като мислех тогава как ли ще се

214

пренеса в отвъдното, ми хрумна следната важна мисъл, която сега искам да споделя (дори с риск да не мога да довърша тоя текст и да отложа писа-нето за ония идиотщини за друг път). Просветна ми в един момент следно-то "откритие" в оня момент, в който се гърчех в леглото си в ужасните спаз-ми на задушаване, при които сърцето ми биеше като полудяло: това, че сме живи, че в телата ни стават какви ли не тайнствени жизнени процеси, ето, примерно, че тупка сърцето и пр., та това е едно същинско чудо, това е едно велико чудо, да, това, че си жив е същинско чудо – какво по-голямо чудо искаш Бог да направи, та да повярваш, безумецо, в това, че Бог съ-ществува?!?!? Щом си жив, а пък и разбираш, че животът е едно велико-лепно чудо, една вселенска загадка, която прехвалената наука никога няма да разгадае или да "обясни" – ето ти го най-непосредственото и точно дока-зателство за това, че Бог съществува!!! И е пълна идиотщина да искаш още "доказателства" или други чудеса, които да те убедят в несъмненото обсто-ятелство, при факта, че си жив, в това, че Бог съществува, че няма как да не съществува щом чудото живот, което е невъзможно даже да се помис-ли, камо ли пък разбере без Бога, е налице, го има, тече, и то не къде да е, а в нас самите, ето, това, че пулсира в този момент сърцето ми (слава Богу че тупка сърцето ми още – че имам още работа за вършене!), за мен е пределно ясно доказателство, че Бог съществува. Ако не съществуваше аз нямаше да изляза от снощния противен гърч, а сега някои хора щяха вече да празнуват, че мен вече ме няма (макар че аз тогава мога да ги тормозя и от отвъдното, примерно като ходатайствам пред техните ангели да напра-вят нещо по въпроса – и да задвижат най-сетне съвестта им!); да, щяха да празнуват, щото аз съм казал на сина ми, че щом умра, мигновено да сложи едно съобщение най-отгоре в блога ми от рода на това:

Край, Ангел Грънчаров вече го няма тука, той замина тази нощ в компанията на Платон, Шопенхауер, Киркегор, Кант и на останалите си любимци, той там сега вече пирува и си говори с тях, тук повече не го търсете; обадете се на райския телефон ако искате да говорите с него, ама едва ли ще ви огрее това!

(Моля, другари, разпечатайте и това мое изказване и го предайте непременно като "писмено доказателство" в съда – за да илюстрирате твърдението си, че тъжителят в дялото за обида и клевета Ангел Грънча-ров "очевидно" е изкрейзил; няма начин това да не е така щом е започнал да пише чак такива идиотщини!)

Както и да е, да не се майтапя повече, щото туй нещо, свободо-мислието и иронията, както знаете, действат на някои хора както на биците действа червения цвят. Да мина нататък. Спирам с днешното си писание по помагалото по вяра, сега съвсем вкратце да кажа какво се случи оня ден когато в РИО-Пловдив отидох за втори път – за да изнеса своя прословут

215

нравствен урок на инспекторката по философия и също така и на самата началничка на инспектората.

Това стана, както казах, в ранния час 9.30; аз бях във фоайето значително по-рано за да си почина, да се аклиматизирам и за да подредя мислите си за предстоящия урок. Покрай мен минават трудолюбиви и рано-будни чиновници, забързани по работа, открих, че един от тях, именно Румен Радев, г-н експертът по професионалното образование, куриращ именно ПГЕЕ-Пловдив, примерно, мина три пъти, погледна ме, срещна погледа ми, ала и трите пъти се престори че изобщо не ме познава, пог-ледна ме така, сякаш съм нещо като "слузесто и гнусно извънземно същес-тво" (аз така прочетох написаното в погледа му, извинявам се ако не съм добър в четенето на погледи!); той, между нас казано, е едно от най-главните действащи лица в епохалната епопея с директорката на ПГЕЕ-Пловдив; той именно направи всичко по силите си тя да може "да си разиг-рава коня" както си иска, именно той нищичко сериозно не направи за да я възпре (и като такъв носи респективно и своята отговорност, поради което, явно, ми е прекалено обиден, виждате как без вина в нашите родни българ-ски условия ставаме виновни тъкмо ний, жертвите!). Както и да е, разбирам чувствата му напълно, с "толкова долен човек" като мен явно му е под чиновническото достойнство да покаже, че се познава. Да карам с по-бързи обороти нататък, че, признавам си, взе да ми писва писането.

Край, дотук беше за днес, спирам: аз да не съм някакъв руски ка-торжник – та ще се мъча толкова?! Айде де, спирам тук, точка! И утре е ден, пък ако не доживеем до утре, майната му: така било писано! А и, признавам си, не ми се ще да си оцапам днешния що-годе сносен текст, що се роди дотук, с писания, които са значително по-други, да, непременно ще разва-лят написаното. Затуй – точка! Край! Хубав ден ви желая! Ще изтърпите малко и живот и здраве да е, ще ви разкажа и за това. Може и от болницата да пиша следващия път, зависи от доктора. Чао засега. И не забравяйте тия две неща, които ви казах днес, а именно:

• На младите, дето се вълнуват дали да се женят или не, казах и се опитах да ги убедя, че без да мислят трябва да се женят, но само ако попаднат на жена с добро сърце и душа, ето, желая им го това нещо; да не обръщат чак такова фундаментално внимание на... циците, а да търсят най-вече душата на жената;

• Второ, ще добавя още нещо: като си намерят, дай Боже, жена с добро сърце и се почувстват истински щастливци, тогава ги съветвам неп-ременно да почнат да раждат деца, и то не едно или две, а повече, непре-менно, за да не съжаляват един ден; то всъщност смисълът на живота са именно децата, добре е младите да знаят това от мен още отсега;

• Третото важно нещо, повтарям, което ви казах днес, беше ето това: щом сме живи – а живото, живеещото, животът са нещо като същинс-

216

ко чудо, мистерия, страхотно велико тайнство, разгръщащо се обаче пред очите ни, а също и вътре в нас, в недрата ни! – та следователно щом сме живи, значи има Бог; без Бог такова велико чудо като живота и живеенето е изцяло невъзможно, значи благодарение на неговата добрина и благоволе-ние ние сме изобщо живи; ето това не го забравяйте, моля, а пък какви изводи си правите от него вече си е изцяло ваша работа.

Това е. Мисля че бях ясен. Който разбрал – разбрал. И после ще ми е благодарен. На останалите съвсем не мога да помогна; майната им на останалите; като ги поочука животът оттам-оттук може да почнат и да вдя-ват, само дето тогава може да е късно. Които искат да разберат повече по тия въпроси да четат моята книга "Преследване на времето", с подзагла-вие Изкуството на свободата. Приятно четене им желая!

217

Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство – ето това е истински важното

събота, 17 януари 2015 г.

Вчера си позволих да напиша един хептен "еклектичен" текст, в който се постарах да съчетая на пръв поглед несъчетаемото – виж Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини – а именно мирското, всекидневното опитах да свържа с вечното, с истински значимото, с чисто духовното (Божието); това есе непременно ще отиде в поредицата, от която смятам да направя едно Помагало по вяра. Днес ми се ще да сторя нещо подобно, знаете докъде стигнах в писанието си: до момента, в който аз седя в приемната (фоайето) пред кабинета на начал-ничката на РИО-Пловдив и чакам за да изнеса своя "нравствен урок" не на кой да е, а на самата инспекторка по философия (и също и на самата глав-на шефка в инспектората по образованието в Пловдив). Обясних вече защо не виждам нищо лошо в това ние, хората, постоянно един другиму да си изнасяме какви ли не уроци; общо взето, ако се замислим малко, ще осъз-наем, че животът всъщност е точно това – да си изнасяме най-различни уроци, а също и да играем най-различни роли. Но основната все пак е тази: да сме едновременно и ученици, и учители, и то непрекъснато, до края на живота си даже.

Е, може да изглежда странно някому това, което пиша, но пробле-мът си е негов. Не вярвам умни хора да ми се обидят за нещо ако предва-рително са се постарали да схванат точно какво всъщност твърдя. Пък ако

218

искат и да ми се обиждат. Но да си имаме уважението: това, че някой е началник или седи на някакво пищно държавно кресло – това съвсем не го прави автоматично по-умен или "винаги прав"; все сме хора, всички грешим, а пък претенцията на началстващите и на властващите особи за непогре-шимост, която е тъй разпространена в средите на родната ни бюрокрация, е една съвсем неоснователна мания.

Апропо, стараем се да правим нужното страната ни да е демокра-ция, което пък означава нещо много неприятно за немислещите бюрократи, претендиращи за вечна правота на основание единствено на властническо-то си положение: че не те, а ний, гражданите, сме истински важните, че не ние на тях, а те на нас са слуги, а пък ний, гражданите, сме и техни работо-датели, и техни господари, сиреч, истинската власт е у нас, а не у тях, както си мислят. Вижте колко простичко нещо е това, аз като учителствам правя така, че и най-изостаналите ми ученици да го знаят, а се оказва, че разни администратори на високи постове явно съвсем него знаят; е, това значи, че се нуждаят от повечко уроци за да напреднат що-годе в познанията си.

Аз пък сега съм човек, който по благоволението на същата тази самонадеяна и недотам напреднала в познанията си за демократичната същност на живота ни администрация вече е "безработен учител", да, изго-ниха, изритаха ме от образователната система, която те смятат явно за своя бащиния; е, не е така де, но в замяна на това аз пък сега им го връ-щам ето по какъв начин: вземам си законните права като истински работо-дател и господар, в качеството си на гражданин. И понеже сами виждате разполагам с доста време, се зафащам да изнасям уроци на въпросните тъй невярно представящи си живота бюрократи, изнасям им, забелязвате, всеки ден какви ли не уроци, кой от кой по-полезни, те четат упорито блога ми, може пък на места и да зацепват, знае ли се? Но е факт, че това, което пожелаха, именно аз никога повече да не съм учител, тази тяхна идея оти-де вече съвсем по дяволите, щом фактически аз вече съм дори техен собс-твен учител! (Е, засега не ми плащат още за тия напълно безкористни мои уроци, но то в живота всичко се плаща един ден, нали така?) Както и да е, да не се разпростирам прекалено по тъй интересната тема и да се опитвам да разкажа вече за тъй вълнуващия урок, който изнесох на двете мили дами в кабинета на началничката на РИО.

По едно време, като наближи уреченият час, дойде и въпросната г-жа Кръстанова, която по-предния ден в залата на районен съд в Пловдив ме описа като някакъв (знаете като какъв, да не се повтарям, че ще стана досаден!), абе бил съм много лош, мързелив, калпав, неспособен, неумеещ даже да разговаря с учениците си, избухлив, не можещ да планира "учеб-ното съдържание", "нарушаващ държавните стандарти", и пр. изсмукани от пръстите "констатации" и "факти"; та тази същата Кръстанова, като прис-тигна към 9.25 часа, ми кимна студено, а пък в това време за кой ли път

219

минаващият експерт Р.Радев за малко да се сблъска с мен, но пак се нап-рави на ударен и ме подмина, явно тоя човек съвсем не може да ме понася (аз бих го посъветвал все пак да не говори толкова по мой адрес с разни хора, ако има нещо, да ми го казва лично, щото всичко друго се нарича клюкарстване и интригантство, а аз като негов работодател не ща той да се занимава с такива неща през работното си време). По едно време г-жа Киркова ни повика в уютното си кабинетче и се отпочна съответното сво-бодно занятие, в което аз си присвоих ролята на нещо като преподавател по елементарен морал. Тук искам нещо важно да изнеса, както се казва, пред скобите.

Г-жа Кръстанова, бидейки инспекторка по философия, би следва-ло, дето се казва, да е доста напреднала в "матр`ьяла" и за нея такива неща, а именно допускането на елементарни, на съвсем баламски грешки особено пък в сферата на морала следва да е по презумпция изключено. Примерно тя следва по презумпция добре да знае, че всяка личност е су-веренна и че нейното достойнство е нещо свято. Чини ми се, че тя би следвало да разбира и това, че и даскалите по начало, в туй число и фило-софите, също са човешки същества и имат съответното напълно основа-телно самолюбие. Затуй тя по начало не би следвало да допуска ония прекалено груби грешки, които допусна в отношението си към мен литера-торката Анастасова, световно-исторически известната вече директорка на ПГЕЕ-Пловдив, щото тази последната донякъде е оправдана от това, че има по-поетична душа, разполага с душа, която е способна да изпитва силни емоции, примерно... абе да не изброявам точно какви, че да не се почувства някой засегнат. От друга страна длъжността на г-жа инспекторка-та и донякъде смисъла от съществуването на тази нейна длъжност е този: да предпазва представителите на философската гилдия от възможния административен произвол на разни тесногръди директори на училища, щото не е тайна, че в средите на директорското съсловие се подвизават такива чешити и бабаити, че е напълно потребно, предвид по-особените и изтънчени духовни качества на философите да се налага често те да бъдат защищавани – тъй като тяхната роля е изключителна, аз съм писал по тия въпроси, да не се повтарям сега, но ще изтъкна поне едно нещо.

И то е следното: философите със своя новаторски, разчупващ обичайните стереотипи подход са нещо като локомотиви на образовател-ната реформа, те също така са и духовните водачи в битката за разпрост-ранение и насаждане на демократични нрави в нашите училищни общнос-ти, ерго, задачата на инспекторите по философия е да бранят философите от каквито и да било посегателства спрямо тяхната изключителна духовна мисия и роля. Тия неща се разбират от само себе си и е крайно странно не друг, а на инспектор по философия тия неща да трябва да бъдат припом-няни, щото не само ги е забравил, но нищо чудно и изобщо да не ги е знаел

220

някога. Е, ако не ги е знаел тия неща, той би могъл да се информира за тях, като, примерно, изчете най-новите изследвания по тия въпроси, примерно г-жа Кръстанова е трябвало овреме да прочете старателно и моите учебни помагала по философия, и книгите ми за образователната реформа – та да е наясно с идеите ми за една нова философия и стратегия на образо-ванието в България. Тя това явно не го е сторила и затова да се чуди и мае сега човек какво е правила тази чиновничка в дългите, сякаш несвърш-ващи дни, в които е топлела своето кресло зад бюрото си в кабинета, на-миращ се в кокетната сграда на инспектората!

Е, всяко изоставане се наказва. Г-жа Кръстанова заради това свое изоставане в сравнение с повелите на времето, в което живеем, си позволи едно поведение, което е укоримо от всякаква една гледна точка: и правна, и морална, и човешка най-вече. Знаете, тя се впусна като някой Александър (дали не беше Альоша?) Матросов да защищава с всички сили пробитата от всякъде теза на тъй самоотвержената директорка на ПГЕЕ, теза, според която философът Ангел Грънчаров бил "изцяло некадърен", "неспособен", "нищо неумеещ", бил някакъв "темерут", "злодей", бил "народен враг", бил подъл и коварен враг на човечеството и същевременно на целокупния многострадален едновременно и ученически, и директорско-чиновнически народ, абе какво повече да говорим, тоя същия Грънчаров трябвало според тази теза да бъде разкъсан, разнищен, смазан като някаква долна гадина, опозорен, изгонен, уволнен, стъпкан в калта и т.н. Инспекторката Кръстано-ва, ако изобщо беше имала някакво отношение към субстанцията на фи-лософския дух и самосъзнание е трябвало още като е разбрала за тия нескривани кроежи на самовлюбената и претендираща за пълна непогре-шимост директорка да се ужаси и немедлено да й дръпне ушенцето, та да я накара да миряса!

Да ама не, инспекторката Кръстанова вместо да стори това, което е нейна даже най-елементарна служебна отговорност, се хвана да рипа на кръшното административно хоро, поведено от директорката заедно с трите й най-самоотвержени подлизурки в самото училище, които ден и нощ кроя-ха какви ли не нови и още по-подли интриги и заговори да направят с оглед по-скорошното съсипване на философа Грънчаров, който явно им дейст-ваше не само на нервите, но и на храносмилателната им система, защото сами знаете, той, проклетникът, почна всеки ден да пише в блога си за изцепките на въпросните самоотвержени хероини, поетеси и вакханки на държавния административен гений. И тъй позорището, одисеята и епопея-та, която се изигра, е от най-изтънчена абсурдистка проба – и в цялото това време инспекторката Кръстанова, закичена с цървен карамфил, рипаше, както казахме, на въпросното хоро, даже отвреме-навреме и подвикваше "Иххху-ихххаааа!", "А така!", "Ситно па гасто!" и прочие, както именно викат умелите играчи на нашенски родни и кръшни хора. Поиграха си донасита,

221

няма що, щуро рипане падна! Дойде накрая и... съдът. И в съдебната зала инспекторката Кръстанова се яви като свидетелка на директорката за да доказва, че по принцип недопустимата разправа с Ангел Грънчаров била, видите ли, "напълно коректна", "правомерна", "законна", щот тоз същият Грънчаров, бил, видите ли, много лош, да, бил льош, и непокорен, и инат-лив, и калпав, и т.н., и ала-бала, и так далее, и прочие, и тинтири-минтири!

Аз веч писах какво е твърдяла пред съда тъй бойко настроената инспекторка Кръстанова, да не се повтарям повече. Изписах се вече. Ето, и оня ден в кабинета, на своя нравствен урок, убеждавах, разказвах, поясня-вах, тълкувах, какво ли още не направих. Поисках от г-жа Кръстанова ос-тавката й от поста инспектор по чисто нравствени подбуди, щото тя дръзна да погази най-базисни принципи на морала, на човещината и на философията, които не философски началник като нея, но и най-последни-ят тройкаджия-ученик би следвало да знае. Нейните оправдания, че била блюстителка на "закона", че била милеела за "правилното държавно фило-софско образование" и пр. не хващат хич дикиш и мязат на оправданията на дете, което е хванато от родителите си да прави нещо много срамно. Заявих, че като философ и като гражданин, който милее за моралното състояние на издържаната от моите данъци администрация съм длъжен да поискам оставката й по чисто нравствени, повтарям, подбуди. Защото тя с поведението си успя да погази по един най-брутален начин всичко онова, което философията съхранява от векове – като принципи, духовност, чо-вешки норми за отношение и поведение, като идеи, ценности, правила на демократичния дебат, полемика, съществуване и пр.

Заявих също, че си запазвам правото да я дам под съд като участ-ваща в тази нечувана, безпрецедентна административна кампания по мое-то професионално и личностно дискредитиране и оклеветяване, чиито апотеоз беше твърдението на г-жа Кръстанова, че моя милост бил... "най-слабият преподавател по философия" в цялата пловдивска философска губерния! Сега пред мен вече е самият съдебен протокол, вчера го получих; там черно на бяло пише нещо още по-фрапантно: там пише, че г-жа Кръс-танова в мое лице даже изобщо не била виждала... преподавател, един вид аз в нейните очи съм всичко друго, но само не преподавател! Ще й дам възможността пред съда в едно ново наказателно дяло (на което ще изпра-вя клеветящия ме кръжец около неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив) да аргументира всичките си твърдения по повод на моята професионална компетентност и квалификация, а също така и по повод на моята личностна достатъчност и независимост (личностен и човешки суверенитет, автоно-мия). Разбира се, заявих, че при така и така създалото се положение една нейна незабавна оставка по нравствени причини плюс публичното й изви-нение за нанесените ми морални вреди ще ме удовлетвори, щото, да си призная, и на мен повече не ми се ходи повече по съдилища, ето, четвърто

222

дяло вече водя, логично е все някога кампанията по дискредитирането ми да спре, но сами виждате тя продължава, и то в най-безскрупулна форма, и то не къде да е, а на една свята територия, именно на територията на дос-толепната и възвишена институция, наречена български съд, българско правосъдие.

Та си поговорихме, урокът ми беше, да се надяваме, полезен. Ня-мам усещането, че "ученичките" ми успяха да усвоят цялата толкова еле-ментарна и в същото време фундаментална премъдрост в изчерпателния й обем, но съм убеден, че успях да ги предразположа поне към размисъл, това е безспорно. То за мен е и най-главното. Според моята преподавател-ска стратегия това е най-ценния резултат, към който изобщо можем да се стремим. Не ми пука от това, че в нечии очи това било "несъответстващо с държавните образователни стандарти". Напротив, съответства дори и на тях, да не говорим пък за едни по-висши и дълбоки духовни стандарти, които за философите са истински важните – щото именно отговарят на съвременните духовни нужди на човечеството и по-специално на младеж-та.

Точка, писна ми да пиша. Ако се наложи, ще допълня този текст някой път. Ако не го допълня – здраве да е! Хубав ден на всички ви желая! Бъдете здрави! Не се излагайте никога, не допускайте да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство! Ето това е истински важното, на което искам да ви обърна внимание – като поне един извод от моя днешен урок. Приятен да е уикендът за вас!

16 коментара:

Анонимен каза: Грънчаров се изживява като морален ментор... той е само добър, всички ние сме лоши, само той е учител, само той е умен, а ние сме прости.... Анонимен каза: Чак пяна ти излиза от устата... Мария Василева каза: Ами да, изживява се като морален ментор, защото иска да вкара в главите на тези около него някои елементарни правила на поведение. Не иска много човека, винаги е искал само да го оставят да работи на спокойствие. Ама на, не можете да търпите по-умния, по-кадър-ния, по-различния. Махнахте го, тормозихте го, радвахте се, ликувахте че няма кой да ви изобличава вече, че ще си я карате както си знаете, по старому. Сега ни напред, ни назад. Свършихте едно голямо позорно дело, трябва да се държите здраво един за друг с инспектората и РИО-то и няма как – да продължите да го клеветите и в съда, щото иначе ви е спукана работата, като домино ще се срутвате, хванати един за друг.

223

Какъв блестящ пример за корупция и безнаказаност, за съсипване на българските интелектуалци ще остане в историята! Направо гениално! Нека видят следващите поколения как на бялото се викало черно, как се лъжесвидетелствало, как завист, злоба и страх са били подбуди за големи престъпления. Достатъчно е един, само един видеоурок, една книга, един текст, един учебник на Грънчаров да се види и сте изобличени!! Какво ще правите сега? Един единствен сам-самичък човек срещу толкова много негодници, упражняващи натиск върху него!

Резилът ви е голям, търсете миша дупка да се скриете. И друг път се радвайте на по-умните и се учете от тях, вместо да ги убивате! Паплач мързелива и затъпяла, как ще му изплатите това, което му причинихте? Как ще изкупите греха си към него и към учениците? Ужас!!! Това дело заслужа-ва да стане достояние в чужбина, да се вдигне шум до Бога! Еее, не се намърсуваха, няма спирка! Призовавам всички, следящи събитията, след 26-ти да направим необходимото!!!

Мария Василева Анонимен каза: Тая "Мария Василева" откъде пък се взе? Грънчаров, нещастнико, ти ли пишеш от това име, ти ли сам себе си хвалиш? Ти си ненормален бе, как не те е срам да стигнеш до такова падение??!?!! Ти си вече обществено опасен бе!!! Анонимен каза: Изпушил е Грънчаров то се вижда с просто око. Дали да не сезираме вече прокуратурата за това? Какво си позволява той, откъде накъде ще изнася някакви нравствени уроци на държавната администра-ция? Той за какъв се мисли?! Безсрамник неден! Аз съм на мнение да сези-раме прокуратурата за поведението му и в понеделник на оперативка ще предложа това на милата госпожа Анастасова и на целия сплотен колектив на ПГЕЕ понеже все някога грънчаровите издевателства над колектива ни, ръководството и дори над висшестоящите държавни институции трябва да престанат.

И понеже съм достоен човек ще си сложа и името този път, казвам се Лили Попова! Владимир Петков-Трашов каза: "Анонимен Анонимен каза: Чак пяна ти излиза от устата... 17.01.15 г., 18:11" – изсъска очевидно яко настъпена, приклещена и наясно, че не е успяла да убие с отровата си Човека, Фило-софа и Учителя Ангел Грънчаров – змийската анонимна главица в ПГЕЕ-Пловдив. Има си хас!

Усещаща края на тъжните си змийщини тази змийска душица, а с нея и подобните й в ПГЕЕ, без и най-малкото съмнение...Точно, както спра-

224

ведливо и основателно следва да се случи, точно и неминуемо, то ще се и случи с такива и с подобни... недопустими змийщини.

Уважаема госпожо Мария Василева, напълно, изцяло и катего-рично се присъединявам към моралната Ви оценка по случая и твърдо заставам, заедно с Вас до Ангел Грънчаров – в битките му за промяна на статуквото в образованието, за повече доброта и за повече човечност в отношенията ни, за повече свобода, истина, светлина, почтеност, а следо-вателно и за повече живот в живота ни и в училището ни...

2015.01.17г. Владимир Петков-Трашов

Владимир Петков-Трашов каза: Идвам да ви кажа в тоя час тъжно изпу-шила отвсякъде, смехотворно изкопана от сърцевината на соца и неосно-вателно пръкнала, демонстративно и без да се усеща развяваща посраните си розови небивалици, колективните си тъпни, злоботии и смехории тук г-жо Лили Попова, че ми звучите изключително глупаво, назадничаво, ретрог-радно и вонящо на мухъл, на спарено, на комунизъм.

Ма щом толкоз си го харесвате, що не си го последвате в някоя от страните, където той официално и все още за цяр на такива инфантилни душици, като вашата къзъм, тропа ботушите си, вее се, духа и крещи дити-рамбите си за колективизма.

Я да си ходите вие там и там да си го доизживявате вашия войнс-твен колективизъм под строй, а не мен да дърпате и опитвате да ме влачи-те към миналото, че и учениците..

А последното е не само срамотно, щото е безкрайно глупаво и тъ-по, ами е и недопустимо – такива безумни изкопаеми кат вас да учат на незабравимия си колективизъм-комунизъм днешните ученици...

2015.01.17 г. Владимир Петков-Трашов Мария Василева каза: Мария Василева, Учител с 36 години стаж. Втори клас квалификация. Работила в СОУ Пайсий Хилендарски, СПТУ Малчика, СПТУ Ана Май, Строителен техникум Йорданка Николова, Хуманитарна гимназия, ПУ, Хранително-вкусов институт, директор Педагогическо бюро на АЛИАНС ФРАНСЕЗ и др. Специализация в Париж.

Чета блога на Ангел Грънчаров от 2-3 години, разговарям с него. Не сме се срещали лично.

Моля, извинете се на господин Грънчаров за подозрението си че публикува от мое име!

Представих ви се, а вие сте?! ... Напишете си името и телефона, за да ви се обадя.

Анонимен каза: Mарийке, нервите ти идват повечко! Ще да е от напредна-лата ти възраст.

225

Анонимен каза: Като не си го виждала и не си водила директен разговор с него защо се палиш. Ти в облаците ли живееш? Не е допустимо и приемли-во 100 човека да ти казваш че не ставаш за учител, а двама да ти гладят самочувствието с кухи изрази и думи. Написах ти го Марийке простичко, защото и аз не те познавам, но мисля, че си човек, който трудно ще разбере справедливостта и мъдро изречените думи. Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драга анонимна гнидо: с удоволствие бих изтрил арогантните ти думи, показващи невъзпитаност, но ги оставям, за да видят хората колко струваш. Второ, никога няма значение колко хора казват едно или друго нещо, за истината не се гласува. И още нещо: на мен до този момент само двама-трима са ми казали директно, че съм "негоден за учител", това са директорката Анастасова, инспекторката Кръстанова (нейна приятелка) и пенсионерката Попова, която пък е лично задължена за директорката че я държи още на работа въпреки възрастта й. Друг до този момент не ми е казвал такива неща. :-)

Накрая, драга гнидо, за "мъдри думи" мерзавци като теб нямат право да говорят. Щот "мъдрото" за мерзавци като теб вероятно е онова, което е най-голяма мерзавщина... Анонимен каза: Драги ми Ангелчо, само дето свраките в клоните на учи-лищните дървета не са ти гракнали, че не можеш да преподаваш като дру-гите учители. Не се ли досещаш, че на твоите писанки никой няма да се хване, ами замисли се. Цяла армия от ученици и родители скачат срещу теб. Изгинили са те от предишните ти работни места (ти сам го пишеш в блога си) заради Бог знае защо. Ама Пловдив не е Париж и всичко се чува и разбира. Хората са настръхнали срещу теб. И най-вече заради грозното ти и просташко поведение. Използването на израза "гнида" говори за много нисък коефицент на чувствителност и на чуваемост не на нещо друго, а на собствените ти проблеми. Смешен си ми и повярвай ми не те съжелявам, а ти съчувствам. Все пак съм човек. От теб не може да се очаква такова нещо

И дали ще ми изтриеш писанките или не, няма никакво значение. Каквото трябва е направено за да не бъдеш никога повече учител, защото не ставаш за това Ангеле, не ставаш!!! Мария Василева каза: Първо: не сте се извинил още за параноята си!

Второ: Не разговарям с анонимни и затова ви поисках телефон или име. Съгласете се че всяка анонимна информация не е достоверна и не заслужава никакво внимание. А Вие дето лаете всеки ден в блога сте все анонимни.

226

Трето: Достатъчно е да прочета какво и как пишете като коментар, за да преценя дали евентуално сте прави да обвинявате в некадърност някого, пък може и милион да сте, няма значение

Четвърто: Разговарям писмено и говоря по скайп с Грънчаров, то-ва че не съм го срещала на живо не ми пречи изобщо да го преценя въз основа на книгите му, текстовете в блога, особено видео уроците, защото съм печен даскал и най-вече разговорите с него.

Пето и последно: Нямате никакъв шанс да спечелите делото, смя-тате хората за много по-глупави, отколкото са. Така че Вашата справедли-вост и мъдро казани думи си ги запазете за себе си добре, ще ви се наложи да си сравнявате часовника скоро за това кое е мъдро и справедливо.

А, наистина последно, относно облаците. Честичко и от много го-дини пътувам над облаците, та съм видяла по света много училища, учени-ци и учители. Такова чудо като вашето ПГЕЕ никъде няма, може да ви пратя гости да ви обследват като от отдавна отминала епоха със забравени и отречени методи на преподаване. Дължите ми още три извинения – за състоянието на нервите ми, за обръщението „Марийка” и за намеците за възрастта ми. Заедно с това към Грънчаров, станаха четири. Не е зле по- малко да се изказвате че фрустрирате хората с лошо възпитание и чалга-джийски вкус.

Мария Василева Анонимен каза: Господин Грънчаров, анонимнният който вие нарекохте "гнида", е Стоянка Анастасова. Само тя е способна да излъчва толкова злоба и жлъч. Само тя е и толкова лъжлива. Господин Грънчаров, направе-те необходимото да я изгонят от училището ни защото тя ще го съсипе. Анонимен каза: "... не можеш да преподаваш като другите учители..."

Ами че по този начин госпожо Анастасова вие хвалите господина понеже той наистина е различен от другите учители и то в положителна посока! :)))

227

Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поре-дицата, обединена от условното заглавие "Помагало по вяра"

събота, 17 януари 2015 г.

„Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен.” (Волтер)

Още за Волтер: Философските възгледи на Франсоа Волтер 1 коментар:

Анонимен каза: Много хубаво, че искаш да напишеш Помагало за рели-гията – май аз те подтикнах...

И май ще си първия, тия дръвници там в BG немат такова, освен дървено-чугунените църковни такива, писани за някой от 15 век...

На английски хората преведоха Библията на уличен език едва ли не за да я разбират повече хора, а тия в BG точно обратното – скриват се зад църковнославянския и се надуват като пуяци...

Не наука, ами нищо нема в BG с тоя "матрял"... Не се ядосвай за съда, смей им се... Май няма да се върнеш пове-

че учител, след като те омаскариха така... Но Господ една врата затваря, друга отваря... Давай смело напред

и се не бой – аз съм така цел живот и още не съм загинал, защото на Божи-ята сила не могат некакви парцали да противостоят, дет вика Библията: Сутрин са като зелена трева, а вечерта са повяхнали и ги нема... Това е човека... А като умре: И мястото му не го познава вече...

228

В нормална държава църквата щеше да се свърже с тебе, след като пишеш за това и да направите сътрудничество... Но в BG живее страх-лива овча рая и това едва ли ще се случи...

Все една учителска заплата ще изкараш с TV и книги, пръждосай теа мижитурки...

Брей човека какъв компресиран опит е – тия обяви от видеото ме стреснаха... Нали като студент все търсех квартири... Накрая провидението ме заведе на едно място и там завърших... Не исках да се занимавам с курви и глупаци-социалисти, исках да уча... Когато завърших – 2 дена след това хазайката ми умря, тя ми стискаше палци, горката... Мразеше комуня-гите както и аз, а тогава в червеното море това не се срещаше често... P.S. А за Психология на любовта нищо лошо, ама в Содом и Гомор кой ще чете това? Анастасова ли? Затова по-добре помагало по религията, така ми се струва?...

Това иска времето... Религията е оръжие, спомни си за Божието всеоръжие... Ако живота ни беше песен и осеян с рози, щеше ли Бог да ни дава тая защита и изрично да ни предупреждава за силата на злото?

Ефесяни – 6: 10-18 Смело АIG в борбата, ОК?...

A. от Австралия

229

Облогът на Паскал

23 януари 2007, вторник; от Daggerstab Облогът на Паскал е „теологичен“ аргумент, изказан от математи-

ка Блез Паскал (да, онзи Паскал, на когото е наречен и програмният език), който има следният вид:

• Вариант А: Вярваш в Бог (християнския ;-) , въпреки че облогът в

чистият си вид е приложим за почти всяка религия) • Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна. • Ако Бог не съществува, загубата ти (вложеното в погрешното ти

вярване) е крайна и следователно – пренебрежима в сравнение с безкрай-ността.

• Вариант Б: Не вярваш в Бог • Ако Бог съществува, отиваш в Ада – загубата ти е безкрайна, пе-

чалбата ти е нулева. • Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна, и следователно –

пренебрежима. Следователно да вярваш в Бог е по-изгодно, от колкото да не вяр-

ваш. Мнението на Тери Пратчет по въпроса: (поне аз си мисля, че това

е мнението на Тери Пратчет по въпроса) [Бележка под линия] Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и об-ратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“

(Тери Пратчет, „Дядо Прас„, превод Владимир Зарков)

230

Гледната точка за вярата на бесовщината, на духовната ощетеност, наречена комунизъм

събота, 17 януари 2015 г.

По публикацията със заглавие Първи опит за дискусия по проб-лемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“ в блога на Дискусионния клуб днес откривам комен-тар, в който е изразено "научно-комунистическото" и "войнстващо атеистич-но" разбиране, ето го, не само като куриоз, а и като пример, че бесовщина-та и духовната ощетеност, наречена комунизъм, е още жива (в някои гла-ви):

ВЕРО-УЧЕНИЕ, т.е. да се УЧИШ да ВЯРВАШ БЕЗ ДА МИСЛИШ,

БЕЗ ДА ПОДЛАГАШ на АНАЛИЗ и КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ нещо, писано

231

80 години след като Христос си е заминал. Т.е. Библията е в съществена степен ФАЛШИФИЦИРАНА и освен това което и да било свещено писание си има НАУЧНО обяснение. Така че не ВЕРО-УЧЕНИЕ, а НАУЧНО МИСЛЕ-НЕ ни е необходимо. Трябва да се съберат на едно място ВСИЧКИ РЕЛИ-ГИИ, да се вземе от всяка полезното като поуки и практика и всичко това да се превърне в НАУКА и ПРИЛОЖЕНИЕ. Защото всяка религия е била ПЪРВОНАЧАЛНО НАУКА или поне УЧЕНИЕ за връзката на човека с Космо-са и как да устрои обществото по космическите закони. Но след като тая наука или учение се ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА в църква (СЛЯПА ВЯРА), тогава това учение се превръща в религия за ПРОМИВАНЕ на МОЗЪЦИ с цел ВЛАСТТА да управлява САМОНАВИВАЩИ се БИОРОБОТИ. Така с помощта на религията са избити МИЛИАРДИ хора за кефа и богатствата на малцина.

Виж тук какво е НАУКА и какво е РЕЛИГИЯ и от къде произлиза последното ПОНЯТИЕ. Никак не е весело. Така че майната му на веро-учението, което ще обслужва МАФИЯТА и никой друг.

От самото създаване на религията, тя служи само и единствено на властта и дори тя самата е власт както в Рим. Атеизмът НЕ ИЗКЛЮЧВА вярата в доброто и моралните ценности, но първо ги ОСЪЗНАВА НАУЧНО, а не СЛЯПО както при религията.

Най-висш израз за човещиния е НАУКАТА, което стига до 10-то ниво на интелигентност, докато вярата е само на ТРЕТО ниво на интели-гентност.

Моралът е ОСЪЗНАТО или ПОДСЪЗНАТО поведение в зависи-мост от ОСМИСЛЕНИ или НАЗУБРЕНИ ОБЩЕСТВЕНИ ЗАКОНИ, които могат да ПРОТИВОРЕЧАТ на Космическите, но могат и да са в хармония с тях. Последното ще стане, ако има наука, а не вяра. Щото ако има САМО вяра, лесно ще те излъжат…

Прочетете ВНИМАТЕЛНО всяко свещено писание и ще разберете, че НЕ ВЯРАТА, А НАУКАТА Е НАЙ-СВЕЩЕНОТО нещо за човека, израз на АБСТРАКТНО-ЛОГИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ, което при животните липсва.

Щото Ангел тук приема за ТЪЖДЕСТВЕНИ понятия ВЯРА и БИБ-ЛИЯ, което е коренно различно. Защото аз уважавам Библията, но я съм я подхвърлил на КРИТИЧЕН анализ и стигнах до извода, че ако тя се СПАЗ-ВА, обществото ще е ОК. Но понеже поповете и технте началници само ВЯРВАТ в нея, БЕЗ ДА Я РАЗБИРАТ, затова нищо не казват, че обществото е построено ПРОТИВ ЗАКОНИТЕ НА БИБЛИЯТА на морала.

Така че ква полза от вероучение, ако децата ни само и единствено си ВЯРВАТ, без да разбират НАУЧНО библията и от там и обществото?

И обратно, ако има повече НАУКА в училище, тогава ще има и по-вече ВЕРО-УЧЕНИЕ, но вярата ще идва от ОСЪЗНАТИ чрез науката исти-ни, а не ПАПАГАЛСТВАНИ от поповете простотии в повечето случаи.

232

Написа: Toni Bon 1 коментар:

Анонимен каза: Здравейте, проблемът с вероучението е, че налага догма-та на една религия. За мен е по-полезен предмет за история на религиите – да се видят гледните точки на християни, мюсюлмани, будисти, индуси, неоезичници. Но понеже българският народ не е дорасъл за подобно нещо, по-право е тези предмети да се покриват от етиката, а не от вероучението.

Поздрави!

233

И ний сме дали пример на света!

събота, 17 януари 2015 г.

Bulgarian Priest Dimitar Mavrov and Bulgarian Muslim Salih Mjuderizov from Rhodope region, Bulgaria. Early 1900s. Източник: Vintage Balkans

Boya Delibaltova: И ний сме дали пример на света!

234

За странностите на женската душа, за ползата от клюкарстване-то, за това как раждат... мъжете и за други такива смехории

понеделник, 19 януари 2015 г.

Вчера обещах – виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обединена от условното заглавие "Помага-ло по вяра" – днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Волтер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпъл-ня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, раз-бира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможността да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е, да речем, авто-мобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; представете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инструкторите по шофиране!

235

Като се упражняват непосредствено във философстване – в сво-бодно мислене, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно правдолюбие, всеотдайна любов към истината – младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА философите, те, разбира се, скоро ще го забравят – щото само онова, което собствената ни душа е родила и сътворила, остава завинаги, а чуждите и наготово даде-ни ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа или диря. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плу-ване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и започнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изследвания за вярата и религията.

Е, ето, и спрямо въпросите на вярата и религията – а това са въп-роси, имащи пределно личен и дори интимен характер – трябва да прило-жим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било прозву-чало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Ста-райте се да мислите не като "коне с капаци", а съвсем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитвате такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно призна-ние за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла?

Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го най-твърдо: длъжни сте да направите максималното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и самонадеяни "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност.

Между другото (аз вече писах за това) една съвсем официална представителка на образователната администрация на едно най-официал-но и публично място тия дни благоволи да ми даде "оценката", че, видите ли, съм бил "най-неспособният" преподавател по философия в цялата

236

Пловдивска философска губерния (в Пловдивска област де, която тази представителка на образователната власт курира или ръководи именно във философско отношение, понеже е инспектор по философия на всички учи-лища в областта). Та тази нейна тъй ласкава преценка (всъщност тя озна-чава официално признание, че съм различен в сравнение с "образцово-типовия" или "приемливия" за чиновниците преподавател по философия!) на мен лично ми въздейства, както сами забелязвате, твърде вдъхновява-що: бидейки официално признат за "най-некадърния" философ, аз вече имам пълното право да бъда и напълно свободен, сиреч, тази преценка ме вдъхнови за да се ползвам още по-пълноценно от свободата си. А свобода и философия са ирелевантни, както казват учените, неща, предмети или понятия. Те са направо тъждествени по смисъл понятия: без свобода няма философия. И без философия няма свобода. Ето защо аз продължавам да настоявам: и по въпросите на вярата и религията следва да мислим изцяло недогматично, критически, сиреч свободно или, другояче казано, философ-ски.

Философията спомага за освобождаване на съзнанията от всякак-ви догми, предразсъдъци и предубедености, заниманията с философия винаги имат облагородяващ и благотворен ефект върху душите. Е, разбира се, стига да се занимаваме подобаващо с философия, именно по подоба-ващия начин; неподходящата употреба на нещо е изключително опасно нещо. Затова именно и младите хора, обучавани по философия (примерно) по неподобаващия начин, точно съответстващ на ограничената и непълно-ценна чиновническа представа за такова едно обучение, навеки се отвра-щават и от философията, и от философите, и от ученето, и от учителите, и от училището, и от всичко!

Е, аз според силите си съм правил необходимото за това щото при моите ученици да не се стигне до един такъв плачевен резултат. Вие лично, според това как са преминавали часовете по философия когато сте бил ученик, изпитвате ли сега респект към нея – или сте преизпълнени по-скоро с известна неудържима погнуса? Кажете честно, не се притеснявайте. Ску-чаехте ли общо взето в часовете по философия? Е, моите часове винаги са много живи, в тях се спори до прегракване понякога, има какви ли не "бит-ки", "сражения", общо взето никой не остава безразличен. Това все нещо показва; разбира се, слабо ме вълнува дали са доволни от часовете ми държавните чиновници-бюрократи, за мен водещи са единствено интереси-те на учениците; училището в крайна сметка съществува заради тях, а не заради някакъв презрян умствен комфорт на чиновниците.

Аз затова именно се осмелявам да препоръчвам и апелирам за едно чисто философско третиране на въпросите на вярата и на религията в училище. Не религиозно или църковно, а тъкмо философско. Става дума за това какво на младите ще се предложи в училищата (евентуално). Аз си

237

позволявам да настоявам да им се предложи да изучават религия и вяра в един чисто философски маниер, сиреч по философски начин. Философска-та настройка тук е решаваща.

Казахме, по тия нелеки духовни въпроси следва да се разсъждава пределно искрено и свободно, именно философски. Аз лично друг начин за такова едно разсъждение не зная. Примерно, ако религията и вярата се учат "научно", ще се стигне до ужасна деформация: религията и вярата са нещо духовно, са духовни феномени, са феномени, имащи духовно ес-тество, докато науката и научният подход изначално са неспособни да проумеят какво е това духовност, дух, какво представляват т.н. духовни неща. Науката навеки е осъдена да не успее да разбере що е вяра и рели-гия, какъв е техният чисто човешки и толкова възвишен духовен смисъл. Религията и вярата облагородяват душата, от гледна точка на науката такива духовни "лигавщини" като вярата и религията са изцяло непонятни.

Впрочем, науката и чувството за красота, дълбоко вкоренено в човешките души, не може да го проумее. Тя не може да асимилира как е възможно хората да правят добро, сиреч, да се вдъхновяват от чисти и благородни нравствени подбуди. Науката и много други неща не може никога да разбере, в това число и що е Бог. И феноменът свобода за наука-та е изцяло непонятен. Тя не може да схване що е свободна воля, та сво-бодата като такава ли да може да разбере? Просто не й е дадено да разбе-ре това. И съвършено правилно не й е дадено. Много мъдро е постъпил Оня, който е сложил един такъв предел пред попълзновенията на самона-деяния наш ум. Ако умът можеше всичко, животът ни щеше да стане невъ-образим кошмар.

Тук се сещам за една мисъл на великия Достоевски, която сега не мога да я търся (нея я има цитирана на много места в моите учебни пома-гала по различните изучавани в нашите гимназии философски предмети, но сега не мога да търся точното място за да я копирам и поместя тук, това ще го сторя днес по-късно, като имам време за това). Тук ще си позволя да цитирам част от мисълта му по памет:

"Сознание жизни выше жизни, знание законов счастья выше счастья – вот с чем боротся надо."

Може да има някаква разлика в словореда, но смисълът е този, гарантирам за това. Май трябва да преведа това изказване на руския мъд-рец на български, а, трябва ли? Младите май не знаят изобщо руски, е, ще го преведа, за всеки случай. Но няма да го тълкувам – щото това би ме отвело надалеко. (В цялата мисъл на Достоевски има и едно дискурсивно разяснение по тезата му, което тук по памет не мога да възпроизведа, но скоро ще го добавя, като намеря самия цитат.) Та ето и на български горна-та мисъл:

238

"Съзнанието за живота е по-високо от живота, знанието на за-коните на щастието е по-високо от щастието – ето с какво трябва да се борим."

Аз това изказване съм го анализирал и разяснявал внимателно в една от моите книги, мисля, че беше в книгата ми "Тайнството на живота" (Въведение в практическата философия), което ме освобождава сега от потребността още веднъж да правя същото. Виждате ли каква хитра "рек-лама" на книгата си успях да направя и този път! :-) Облагата ми от нея е двояка при това: хем ще подтикна любознателните да потърсят книгата ми (има я и в онлайн-издание, достъпно за всички съвсем безплатно, освен хартиеното, освен книжното), хем ще ядосам завистниците, знаете, аз из-питвам едно много приятно удоволствие когато ги принуждавам да беснеят по тази именно линия. Какво да се прави, трябва някак да разнообразяваме всекидневието си – за да не стане то прекалено скучно. А животът, както е известно, е това: стремеж към изпитване на приятни емоции от всякакво естество, примерно (за предпочитане) радост, веселие и пр.

А ето сега и цялата мисъл, от която съм взел горният откъслек, то е от „Сънят на смешния човек” на Достоевски, прибавям го сега, когато редактирам текста и го потготвям за печат:

"Пусть мы лживы, злы и несправедливы, мы знаем это и плачем об этом, и мучим себя за это сами, и истязаем себя и наказываем больше, чем даже, может быть, тот милосердый Судья, который будет судить нас и имени которого мы не знаем. Но у нас есть наука, и через нее мы отыщем вновь истину, но примем ее уже сознательно. Знание выше чувства, созна-ние жизни – выше жизни. Наука даст нам премудрость, премудрость откро-ет законы, а знание законов счастья – выше счастья."

Разбира се, добре е да се прочете цялата повест, пък особено да се акцентира върху премислянето на онова философско място в нея, къде-то се намира горната мисъл, ето, който иска, да се задълбочи, да заповяда да чете ето тук.

И тъй, след тази толкова продължителна преамбюла (преамбюл иде от френски, именно préambule, а на латински praeambulus и означава "вървящ напред", "предшестващ", в правото така се нарича встъпително и обяснително изложение в документ, обясняващо неговата цел и същностна философия), нарочно употребих думата в женски род, та да звучи по-ста-ринно, та значи след преамбюлата си вече мога да се захвана с решаване-то на конкретния проблем. А именно тълкуване на толкова знаменитата мисъл на Волтер. Забравихте ли я вече? :-) Ако сте я забравили нищо не ми пречи да я пейстна отново, ето:

„Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен.”

239

Искате аз да ви я разтълкувам, така ли? Е, няма да стане това. Защо ли? Ами защото... така трябва! Правилното е сами да се опитате да откриете, да се доберете до точния смисъл. Не чакайте аз да сторя това вместо вас. Тази няма да стане. Вие да не сте някакви умствени инвалиди та да разчитате само на мен? Не, не сте, не подскачайте толкова, не съм ви нарекъл "умствени инвалиди", а само запитах; за да ви предпазя именно от грозящата ви опасност да станете такива инвалиди, ето, по тази причина аз няма да ви кажа какво точно е имал предвид Волтер, защо така се е изра-зил и пр. Всичко това можете да сторите вие, съвсем сами. Просто опитай-те. Напънете си "мозъчните клетки", както казват опитните даскалици в училище. А пък шегобийци като мен биха казали същото така: "Напънете си единствената мозъчна клетка та да се помъчите да разберете!"; това е малка шегичка, какво е животът без нашите шегички – отврат същинска?! :-)

Има огромен смисъл в тази мисъл на Волтер. Той фиксира в нея един основен проблем на вярата и на религията. Някои казват, че Бог бил "фантазия", бил "творение на ума", бил "измислица". Идеята за Бога била такава именно "измислица", а щом била такова нещо, значи... Бог, видите ли, "нямало". Едно много "коректно" разсъждение, няма що! Страдащо от дефекта на някакъв най-див средновековен "реализъм". Или по-скоро от някакъв най-див средновековен номинализъм страда такова едно разсъж-дение?

Е, блазе ви, натоварих ви сега, без да искам, с потребността да установите какво означават тия неща, именно "реализма" и "номинализма". Можете да се поровите малко и сами да разберете. Гадняр съм, гадничък съм, нали? Знам, такъв съм си! Какво да правя, вероятно такъв ми е темпе-

240

раментът – или пък съдбата ми е такава, знам ли? Но явно неслучайно съм такъв. Не ща да ви давам нищо наготово, знам, тормозя ви да търсите, да мислите, да се опитвате сами да се ориентирате и да схванете. Знам, че иначе е по-лесно. Наготово да ти продиктуват всичко и то в сдъвкан, готов за преглъщане вид. Апропо, вие обичате ли да ви дават готова, смляна от нечии чужди зъби храна? Не, едва ли: о, каква гадост! Е, а защо тогава в сферата на "умствената храна" или на "духовното хранене" сте се при-вързали толкова към подобни гнусни субпродукти, от които на нормалния човек просто му се повръща?

Даже и Бог да не съществуваше... – я го вижте тоя стар гадняр Волтер как коварно се опитва да ви подхлъзне, а? И него си го бива в га-достите, той е прочут не по-малко от мен в тази посока – и в това отноше-ние. Е, самопохвалих се, сравнявайки се със самия Волтер, ама вие вече ме познавате, тъй че няма защо да се хабите да протестирате! Пък това също може да е само една "малка шегичка", както обичаше да се изразява вечно усмихнатият сладкодумец Жак Асса, мой колега и приятел от моето училище, от училището, в което заедно работихме много години – преди и двамата един подир друг да ни изгони новата и податлива на какви ли не странни увлечения директорка-администраторка.

Между другото ние с него двамата бяхме двигатели на дискусион-ния клуб в училището, покрай общуването ми с него в клуба аз успях да науча доста неща, това, че сам съм учител изобщо не ми пречи постоянно да се уча; добрите учители, казват, са добри тъкмо защото сами много учат, а не защото умеят само да "преподават" онова, което са научили в годините на своята буйна младост, примерно в студентските си години (както правят типичните, "образцовите" даскали, дето действат на принципа "едно си баба знае, едно си баба и бае"). Учител, който не се развива, не учи, не чете и пр., понеже си е втълпил, че всичко си знае (щом има диплома!), не става повече за учител, той трябва да си намери друго занимание.

О`кей, стига толкова, спирам! Простете за новата шегичка. Тая сутрин много ми върви на шегички, дали пък не е на добро? Не знам, точно след седмица ще излезе решението на Съдията по съдебното дяло, което аз заведох срещу заповедта за моето уволнение от работа като учител по философия с мотива "пълна некадърност". Простете, че в тази връзка дос-та се вълнувам: в това съдебно дяло се постави на вниманието на съда делото на целия ми живот, как да не се вълнува човек?!

Да, на философията аз отдадох живота си, е, за благодарност, администратори ме обявиха за "пълен некадърник"; разбира се, те едва ли ще успеят да докажат, че целия ми живот е бил абсолютно безсмислен. Ще видим де. Казусът е прекалено интересен. Леле, как ли ще успея да редак-тирам това есе когато ми се наложи да го включа в поредицата със загла-вието Помагало по вяра!?

241

Имам и други неща да кажа по поставения въпрос (анализа на ми-сълта на Волтер), но предпочитам сега да замълча. Мисля, че казаното е вече предостатъчно. То всичко, особено по разните философски теми и проблеми, разбира се, съвсем не може да се каже, достатъчно е обаче да се каже нещичко, което да ни подбуди да се замислим. А замислим ли се, то вече работата, както се казва, е потръгнала. И тогава ще се появят ония истински стойностни мисли, въпроси, отговори, идеи, истини и пр., към които се стремим. И които в един прекрасен миг ще роди нашата собствена душа. Истината, казват, е в търсенето, не толкова в намирането. Цялата работа е да направим душите си плодоносни, ето в това аз виждам сми-съла на заниманията с философия. Плодоносна е душата, която може да ражда. Да, душите също могат да раждат, на подобие на телата. Душите раждат особени "деца", децата на душите са именно идеите, истините.

Известно е, че Сократ и Платон, тия проклети "женомразци" твър-дели, че само душите на мъжете били способни на такова раждане, мъжка работа било това раждане, а пък жените трябвало да си гледат предимно раждането на другите деца, в което те са незаменими – по общото призна-ние. Било, видите ли, извратено мъж да иска да ражда обикновено, "женс-ко", родено от жена дете, дете именно в собствения смисъл на думата, това е напълно разбираемо; по досущ същия начин било противоестествено някоя жена да се напъва да роди "мъжко дете", сиреч, дете, което само мъжка душа може да роди, именно да роди някаква идея или истина. Ужа-сен сексизъм е това тяхното, не се търпят изобщо, нали така?! Е, да, но може би има и някаква истина в тяхното тъй "крайно" твърдение. Вие лично срещали сте мъже, които само външно са мъже, но иначе изобщо не си вършат истински мъжката работа. "Истински мъжката работа" не е онази, за която сега си мислите ("онази работа" де, знайно коя, сетихте се, не се правете на ударени, че не сте се сетили!), а някоя съвсем друга работа, за която вероятно изобщо не се досещате в момента. Пълно е, забелязали ли сте, с мъже, които са същински кастрати и импотенти тъкмо що се касае до тази именно "истински мъжка работа", а именно раждането на "мъжки деца", на "деца на мъжете", именно на идеи, истини и пр. Не е мъж – спо-ред Сократ и Платон, разбира се, не според мен, аз се застраховам! – оня представител на нашия пол, чиято глава не е родила нито една оригинална мисъл или идея, такъв, разбира се, е пълен кастрат и импотент. Е, такива изобщо не знаят това и се перчат, разбира се, че били "големи мъжкари", "пичове" и не знам си какво още. Както и да е. Това между другото. Възпри-емете го ако искате просто като шега.

Като разказвах горното в съзнанието ми проблесна нещо брилиян-тно, което, разбира се, сега непременно ще ви разкажа. Чудесно е, вярвам, ще му се насладите донасита, великолепно е, ще се посмеете от душа! Аз наскоро го чух, то звучи като анекдот, но изобщо не е анекдот, и, уверявам

242

ви, изобщо не съм го измислил аз. Създаде го самият живот, който, както знаем, е непостижим шегобиец. Ето за какво става дума, ще опитам да ви го разкажа пределно накратко. Ще опитам, пък какво ще се получи не зная. Желанието ми поне е такова.

Оня ден, миналия понеделник, в съда като свидетел беше призо-вана една възрастна дама, дама на пенсионна възраст, която все още е действаща учителка по причина на това, че директорката й изпитвала сър-дечна близост към нея (по собствените й думи). Тя между другото се изрази още по-определено: били приятелки, та затова, а знаем, че приятелите (за приятелките не знам, щот не съм жена) обикновено изпитват силни чувства един към друг. Възможно е дамите, понеже женските души, както учи пси-хологията, са много по-емоционални от мъжките – то това е всъщност е женското в душите на жените, емоционалността, страстта, чувствителност-та, бих казал даже поетичността! – та възможно е дамите, които са прия-телки, да се обичат с едни най-светли взаимни чувства. Възможно е, но не е сигурно, щото други философи (примерно Ницше) твърдят, че жените били съвсем неспособни на приятелство – по причина на това, че са създа-дени само за любов. Дали има приятелство между жени, дали жените са способни на приятелство в истинския смисъл на тази дума, е голяма тема на философията (и за живота на човека най-вече!), аз лично смятам, че това е също така е една вечна, неразрешима никога тема или по-скоро въпрос. Сиреч, няма да разберем никога на какво всъщност и по-точно е способна женската душа. То и самите жени не знаят това, та философите ли ще го разберат? (Тук, прочее, ми хрумна по тази тема един виц, напом-нете ми да го разкажа ако забравя, чудесен е, за оня чешит, който помолил Бог да му направи... магистрала през морето, сещате ли се? Е, ако ме под-сетите, мога да ви го разкажа някога.)

И тъй тази дама (не е нужно да упоменавам името й, тъй като в случая ме интересува самото явление, същината му, не носителя и пр., това последното е маловажна подробност) заяви (предавам по смисъл), че тъй като е високонравствена дама, влюбена само в истината и е отдадена на извънредната доброта на сърцето си, тя не обича изобщо да клюкарства по адрес на колегите си, което обаче не й пречи постоянно да обсъжда с учениците си по-специално за това какво става в часовете на философа Грънчаров, сиреч, на моя милост. Поради тия постоянни разговори – които тя, разбира се, водела единствено заради извънредната добрина на своето прекалено добро сърце, тъй спонтанно откликващо на проблемите на гор-ките ученици! – тя, видите ли, успяла да добие сравнително пълна предста-ва какво именно се случва в тези мои прословути часове, разбира се, тя самата не е любопитствала да узнае тия неща, просто доверчивите й уче-ници, усещайки с цялото си същество нейната бликаща от любвеобилност и от доброта душа, й споделяли всичко, включително и най-интимните под-

243

робности. Разбира се, госпожата, понеже била с такова чувствително сър-це, се срамувала да каже какво именно са чули в тази връзка нейните тъй чисти (в нравствения смисъл) уши, но ако уважаемият съд настоява да разбере, тя щяла да се види принудена да пожертва високия си морал и да ни уведоми за чутото. Тук тъй сърдечната и любвеобилна дама направи пауза, преглътна мъчително слюнката си и с прочувствено искрен глас каза приблизително ето какво:

– Колегата Грънчаров – ох, толкова ми е неудобно да произнеса тия тъй грозни и мръснишки думи, но явно се налага! – представяте ли си, най-безсрамно си позволил да попита една ученичка (това тя ми го сподели на четири очи в коридора веднага след инцидента!) – ох, ама аз май не мога да произнеса тия тъй страшни думи, е, ще се пожертвам, моят морал какво струва пред тъй важната за съда истина?! – та значи той, мръсникът, си позволил да я попита пред целия клас дали е... ох, ще го кажа, няма как... попитал я дали е... девствена, ох, изплюх камъчето, простете, хиляди извинения ви поднасям заради грозната дума, която ми се наложи да про-изнеса пред уважаемия съд! Да, представяте ли си, тоя мръсник я попитал дали е девствена, а пък после й задал и поясняващ въпрос: ако не е девст-вена, все пак да опита да разкаже за... ох, ама и това ли ми се налага да го кажа, ох, колко е мъчително това?! – та значи попитал я да се опита да разкаже какво е почувствала когато именно се е лишавала от девственост, нали се сещате, когато оня младеж, който е свършил тая работа, е успял да... е, вие се сещате какво точно е успял да й стори де, избавете ме от кашмара аз да трябва да ви описвам с думи какво именно се е случило и

244

как по-точно то се е случило! Представяте ли си за каква мръсотия си е позволил да я попита този "учител" Грънчаров, който явно съвсем не става за учител?! И още нещо ще ви кажа, за да е пълна картинката. Това нещо пък ми го каза един младеж, който възмутен (пак на четири очи в коридора) ми заяви, че ако Грънчаров още веднъж го попита такова нещо, ще се на-ложи да го размаже от бой (той само на мен ми заяви това, щото знае, че аз съм много нравствена дама и никому няма да кажа за чутото, моите учени-ци ми имат пълно доверие, щот ме чувстват все едно съм тяхна родна майка!), та знаете ли за каква грозна мръсотия пък попитал Грънчаров този тъй възмутен младеж? Ами попитал го – ох, майчице мила, и това ли ще трябва да изрекат моите тъй непорочни уста, устата на една благородна дама, която изобщо не обича да клюкарства и никога, ама никога в живота си не е клюкарствала?! – та значи, попитал го какво младежътби почувст-вал ако заедно с друг младеж – о, как ще произнесат устата ми таз мръсна дума!? – ако заедно с друг младеж... застанат чисто голи пред огледалото! Ох, изплюх камъчето, моля да ме извините; аз казах тия всичките неща не заради друго, а защото се чувствам длъжна истината за този мръсник, скрит под маската на "учител", най-после да излезе наяве! Сиреч сторих това, което сторих (то макар да прилича на устен донос, изобщо не е тако-ва, щот подбудите ми, сами виждате, са кристално чисти, са съвсем морал-ни!) понеже съм движена от най-искрени и благородни нравствени подбуди. Един вид самопожертвах се пред пиедестала на морала и на правосъдието! И запомнете, уважаеми дами и господа, знайте, аз никога и при никакъв повод не бих се унижила да клюкарствам за някой колега, щот съм много толерантна и колегиална, сторих всичко това щот имам и следното солидно оправдание, а именно щото въпросният Ангел Грънчаров всъщност никога и не ми е бил колега де, щот той по начало няма никакви качества да бъде учител, каквато е и тезата на нашата тъй многострадална госпожа дирек-торка, която цели три години го търпя единствено заради доброто си сърце, направи му много компромиси, търпя го с болка в сърцето! А ето, не е тряб-вало, щото такъв нравствен урод като Грънчаров не заслужава да носи гордото име "български учител"! Ох, простете, че се развълнувах толкова, но то е защото съм изключително благородна, нравствена и колегиална дама. А това, че съм на пенсионна възраст и работя все още е израз не на приятелските ми отношения с г-жа директорката, да не си помислите, че аз се опитвам да се облагодетелствам със свидетелстването си, не, няма такова нещо, вие се убедихте вече, че аз съм изключително безкористна и високо нравствена дама, движена единствено от любов, от човечност и от най-висши идеалистични подбуди, а то е израз единствено на това, че с цялата си душа и сърце чувствам, че още имам какво да дам на своите ученици, особено пък в тази толкова сфера, именно моралната, нравстве-

245

ната, в сферата на чисто човешкото, на тъй любимата ми човещина. Това е самата истина, никога не съм лъгала, не лъжа и сега...

Общо взето туй каза въпросната безкористна и алтруистична да-ма. Аз, разбира се, нямам таланта нито на Шекспир, нито на Данте, нито на Кафка, нито дори на нашия Алеко за да ви предам точно онова тъй прочув-ствено изказване на въпросната дама, така че това, което написах по-горе, е само най-бледа сянка на истинската й реч. Но какво да се прави, виждате каква невъзвратима загуба за общочовешката култура е това, че не беше направено точно запаметяване (със съвременните технически средства за запис и възпроизвеждане) на нейното тъй забележително, вдъхновяващо и смехотворно между другото слово.

Е, какво да се прави, кой ли у нас цени науката, та да правим таки-ва чак жертви в нейно име?

Спирам дотук. Изморих се да пиша. Хубав ден ви желая! Има още да се пише, но ако имам време и настроение ще продължа друг път. Нека да е ползотворна и приятна работната ви седмица! Успехи на жизненото поприще ви желая също! Дерзайте! Животът е нещо великолепно, убедихте се, вярвам, затова: радвайте му се!

246

Част IV

Есе за човека, Бога и вярата, написано от един съвременен ученик на Фридрих Ницше

вторник, 20 януари 2015 г.

По моя покана философът Й. Й. Методиус се включи в написва-нето на "Помагалото по вяра", ето неговия текст, изпратен ми специално за това; той ще отиде там под формата на съавторство; този текст поставя твърде много въпроси, независимо че дава и отговори, което го прави осо-бено полезен:

Без вяра

Пътепоказател. Настоящото есе в 9 точки е сглобка от 20 от най-късните засега фрагменти от моя очерк в дописване "Бележки под линия: Ницше отвътре". Цифрови горни индекси отпращат към прило-жена в края номерация с местата на съответните фрагменти.

1. Накъде сочи духовният аристократизъм. Практиката трябва да храни всички хора, но не е задължително да храни всички пряко. Cogito ergo sum (лат., прословутото "мисля, следователно съществувам" на Декарт). Мисленето обаче не е нищо повече от умисъл. Умисълът – в социално спрежение – служи на практиката; всеки човек – в контекста на своето со-циално (и в т.ч. маргинално) разпределение – се намира на определени практически нива, съобразно които да мисли. И само в автоматизирано

247

състояние се вгражда в преките си задължения. Та духовен аристократизъм се изразява в онези обстоятелства, при които практиката служи на умисъла. Философстването съставлява висшата степен на духовен аристократизъм: човек пита себе си: на що в последна сметка служи умисълът? Философът – бидейки самонабеден благородник – е най-особената порода човек, сам си поставя място. Антиподът на философа е верующият... Индивид се нарича всяка интуитивна същност. Разум би важел, ако в края на краищата съществуваше един единствен индивид, т. нар. Господ. Разсъдъкът изпъл-нява интерфейсната функция между индивидите, сиреч единствено едно съ-чувствие отвъд условието на благородство би довело до вяра. Благо-родството е чувството за уместност. Верующият нито е благороден, нито неблагороден – у него проблемът за мястото не стои.9

2. Над облога на Паскал. Вярващите християни твърдят и до днес, че – в нещо като просветление – са преодолели, в името и предвид приме-ра на техния Господ Иисус Христос – смъртта. Пътят към вярата минава неминуемо през възможността за разядосване (показва Киркегор). Но аз просто се питам: дали да повярваме на тези люде? И не ми идва нищо друго наум, освен Облогът на Паскал. Но той пък е предназначен за еснаф-ско суеверие (което не отменя гения на Паскал):

"Заложи на предположението, че има Господ – нищо няма да изгу-биш, ако загубиш; но ще спечелиш всичко, ако спечелиш; заложиш ли оба-че, че Господ няма, губиш всичко, ако загубиш и не печелиш нищо, ако спечелиш." (Моя формулировка.)

Уточнение: не би могло, щото Господът да би бил с обратен знак – та полярността внася относителност! Ролята на Дявола е мефистофелска: да провокира човека към боготърсачество и боготворчество. Тук пък е гени-ят на Гьоте: че спасението, което Господ ни дава, се заключава тъкмо във възможността, щото дяволски да го сътворим, него, Господ.10

3. Лудвиг Витгенщайн и психологията (или къде започва човекът). Австрийският (роден във Виена) инженер-философ от еврейски произход Лудвиг Витгенщайн (1889 – 1951 г.) е един от гениалните мислители на човечеството въобще... Не зная дали е българска сентенцията (пословица-та), че "когато фактите говорят, боговете мълчат", но е началният пункт във Витгенщайновия светоглед. (Любопитен факт е, че от 1975-та г. виенската къща "Дом Витгенщайн" – проектирана лично от Лудвиг Витгенщайн – е собственост на България, бидейки със статут на паметник на културата и културен институт.) "Когато фактите говорят, боговете мъчат", т.е. ако фак-

9 dccxlv 10 dccxlvii

248

тологията не подлежеше на обяснение, щеше да бъде по изискване. Светът е пълен с противоречаща на изисквания "логистика на фактите". Противо-речието се дължи на психологическия остатък. Пример: бизнесменът, би-дейки еманация на протестантската етика, няма оправдание да (се опитва да) лови в мътна вода риба. Единственото оправдание на търговската тайна е коректността към партньора. Единственото лоялно бизнес-отноше-ние извън аподиктиката на правилата е доверието. И ето че "когато фактите говорят, боговете мълчат" – защо потретвам? Що ще рече, че "боговете са замлъкнали и са ни изоставили на фактите"? Митът, "божественият говор", истината, "предава Богу дух" и се разпада исторически на три фрагмента, а именно: фактология, психология и аксиология – в резултат на "вавилонско-то стълпотворение". Та психологията – белег на модерното – възпрепятства фактологията и аксиологията от възстановително откъм смисъл сливане: сливане в пълноценна митология, "цяло". Това е. Това е, което Витгенщайн казва. Притчата за Грехопадението алегоризира същото. Човекът дръзва да се превърне в исторически индивид, поемайки в един бездомен вече свят юздите на своя собствена съдба. И ето защо новозаветният бог, богът-спасител, е любов, е бог-психолог. Сиреч във фактологията присъства, под оценъчно "небе", един психологически момент, който и пречи да бъде исти-на. Ракурсът и перспективата означават фактологията и следва притова да имат аксиологическо (философско, любомъдро) оправдание ("протестантс-ката етика и духът на капитализма", виж Макс Вебер).11

4. Простъпка и психоманипулация. Принципно, човек има относно себе си право на "черно-бяла изчерпателност", има право да не бъде мани-пулиран, но няма задължение да не манипулира, да не нюансира и преоз-начава; което иде да рече, че психоманипулацията почива на максимата (пословицата) "кьорав карти не играе". Пословиците обаче са обратими – синтезирайки наблюдения, нежели поучения. Една демонстрация: че прос-тъпка е всичко, което нарушава аподиктиката на дадено отношение, т.е. извънпсихологически простъпка е невъзможна. Ала ако относно теб отно-шение, в което фактически знаеш, че по субординирано задължение участ-ваш – та ако едно подобно отношение би ти било извънпсихологически не докрай ясно, то дотолкова, макар споделено, би имал с право едно реално основание да се чувстваш в това отношение застрашен от психоманипула-ция "свише"; понеже в случая отговорността по аподиктично изясняване е двустранна (между "оттатък" висшестоящ и отсам нисшестоящ). Сиреч ответната (висшестоящата, "оттатъшната") страна би била съ-участник в простъпката, до която въпросният страх би довел отсамната, нисшестояща-та; и ето че сега ако отсамната (панически и разтоварващо) убие оттатъш-

11 dccxcv

249

ната, това би било равносилно на оттатъшно (и спонтанно, т. е. необясни-мо) самоубийство – не би била налице вина. А съ-вестта би отреагирала във въздаяние. Резултат: "хитрата сврака – с двата крака"... Божията Заб-рана към Адам и Ева е психологически натоварена и затова Грехопадение-то не би могло да аргументира друго освен безбожие. Абсурд би било, щото човек да бъде – от други хора – обвиняван за жаждата си към категорич-ност. Жаждата към категоричност би могла да бъде аргументирано оспор-вана (дали в конкретна ситуация е автентична), но не и аргументирано заклеймявана... Тоталитаристите – със своята насилствено натрапническа категоричност и болна визия – са виновни пред Човечеството, но виновни ли са (и пред какво) милионите хора, които повярваха в тоталитаристите? Аман от властващи (предимно в България днес, от след Освобождението) тарикати! Свободата: че нюансите трябва да бъдат категорично поставяни (рамкирани) извън отговорност, т. е. където отговорност да се носи не за подлежащи на позитивно съблюдаване правила (аподиктични предписа-ния), а в прекрачване на (аподиктично постановени) граници (трансгресия). Ето: свободното време трябва да бъде част от общоприети правила. Човек няма как да бъде манипулиран там, където е свободен; и няма как да носи отговорност за своята свобода, освен при трансгресия; ала нека все пак не моят бунтовен страх за правила, моето коренище, а моята фриволност, свободното ми време, моята корона бъде моята свобода! Мож' ли се бунту-ва срещу правилата, ако са аподиктични! И мож' ли има свободно време под неосъществена необходимост на професионална реализация! И, о, бих извършил престъпление, ако можех да се надявам, че най-подир ще се постъпи с мен правилно!12

12 dccxciv

250

5. Сентенции. Гражданските принципи не падат от небето и изк-ристализират от динамиката между гражданската търпимост и нетърпи-мост; гражданството, следователно, е манталитет, чийто проект е категори-ческият императив.13 Предостатъчни са ми угризенията, че да търпя нази-дания!14 Сметкаджията – колкото и да е справедлив – никога не живее за своя сметка; а благородният – каквито и сметки да си прави – винаги се отплаща.15 Това, което тарикатът се опитва да направи, е да излъже живо-та.16 Дилемата на дръзновението: ако това зависи от твоето решение, би ли повторил твое неуспешно действие, при което не си допуснал грешка?17 Да призоваваш искрено към разум означава да не искаш да разчиташ изцяло на ума си, т. е. да се надяваш, че чуждата съобразителност ще компенсира слабостта на твоя пред-умисъл, твоето безумие. Та само дотолкова може да се каже, че във вярата присъства висш разум. Подобна е ситуацията, щото да се позоваваш аргументативно на авторитети... Лудост, повече лудост!18

6. Паяк. Бездната на смъртта е пронизана с паяжината на анализа. Картината на живота е просмукана със соковете на вибрацията. Паякът е в очакване.19 Знаете ли какво ми се прави? Гледа ми се хубав исторически филм, чете ми се хубава историческа книга; прави ми се нещо историчес-ко.20 Оказва се, че единственото, което мога да предложа, е синовност.21 Господ без Църква е като душа без тяло – мъртъв.22

7. Животът. Оценностяването се изразява в съ-знание, познанието – предвид съ-знание – е сетивно (е воля от живец), битието – предвид воля от живец – е индуктивно, идейността – предвид съ-битие – е телесна (е живец във воля), оценностяването – предвид живец във воля – е интуитив-но. Светът е жив, любомъдрието е живително.23 Търси се жив или мъртъв: ето че търсеният бог или е (у пълководеца) метафората за живец, или е (у пустинника) самата догма. Блажени – ни живи, ни умрели – живуркащите и

13 dcclxxiv 14 dcclxxiii 15 dccxci 16 dcclxxxv 17 dcclxxxix 18 dccliii 19 dcclviii 20 dccli 21 dcclxxxviii 22 dcclxxxi 23 dcclxxxvi

251

бленуващите: че не Го търсят!24 Любов към далечния: да искаш да бъдеш оценен не означава да претендираш да ти се признае привилегия, нито говори, че хленчиш за попечителство. Аз и ти сме един спрямо друг несъв-местими в чувствата си. Та за да ме разбереш и оцениш, то или трябва да се унижиш и покажеш свое чувство на малоценност, или да унижиш мен и покажа мое. Де да би изпитвал срам и гордост вместо плебейски бабаит-лък, че да можеше да ме разбереш и оцениш по достойнство, обикнеш по достойнство, както аз теб, от подобаващо се разстояние – без да ме съ-чувстваш!25 Бог на авантюрата: да, без зрение и слух се живее опипом; животът без "божие въдворение в разсъдък" е, ще речете, живот опипом, живот на "небогоугодна" твар. Ала ако зрението не беше перспективистич-но, цветовете щяха да се чуват; а пък ако слухът не беше проницателен, звуците щяха да се виждат. Живец – "отвъдното присъства": "психичната реалност" е "отвъдна", "реалната психика" е "в присъствие", т.е. познанието е живо, нежели същностно; и не би могло да бъде "божие" – би могло обаче да бъде божествено. Лунният морски пейзаж на художника-експресионист наподобява ледена пързалка, ала в онзи на импресиониста се чува как в полъха на бриза трепти платно; морската глъб на композитора-експресионист подавя слушателя, ала връз онази на импресиониста се плъзга сал, триумфален за зрящия. Нам не си ни нужен ти, що ходиш по водата или във вода проправяш брод!26

8. Една тънка разлика относно шуробаджанащината. А. Шуроба-джанащината – или непотизмът, племенничеството (от лат., nepot, племен-ник) – има, разбира се, едно общожитейско оправдание (в контекста на оцеляването и надмощието) и ни най-малко не представлява от подобна позиция аномалия, напротив. Ала онова, което прави несъвместими едно с друго ренесансовия непотизъм в Италия (например) и родното ни днешно уреденчество (връзкарство, шуробаджанащина) е ценностното, аксиологи-ческото (от гр., αξια, ценност) оправдание. Животното живее с храна, чове-кът – с ценности (сиреч прехраната и алчността не принадлежат към собст-вено човешкия живот, но го предпоставят). Б. Аксиологията се разделя на етика и естетика. Шуробаджанащината – когато, където и каквато и да било – няма етическо оправдание. Етиката радикално противостои на житейския цинизъм. Някога (в Гърция) етици са били тъкмо киниците (школските "ци-ници"), а циници – обществените лицемери (общоприетите "етици"). Та по етическо съображение – срещу непотизма, привилегиите и "задкулисието" (политическото лицемерие) – възниква Реформацията и прераства в Прос-вещение. В. Ето я и тънката разлика: днешната шуробаджанащина (и по-

24 dccxcvii 25 dccxcii 26 dcclxxx

252

точно българската, байганювщината) няма никакво оправдание, представ-лявайки завършена аномалия на човешкото; но ренесансовата (в Италия) е във висша степен оправдаема естетически. И е напълно издържано фило-софски, щото да се гнусиш от Бай Ганю и се възторгваш от Борджия; а и едното би било непълноценно без другото. Г. Любомъдрието е вкусът на (към-от) живота. Аксиологията почива на категорията благородство (отвъд "+" и "-"). Защо гепардът е благороден? Защото е великолепен; в отлика спрямо хиената. И ето че животът най-общо и аксиологията контактуват помежду си в естетиката. (Етическото спрежение към животните довежда до баснята, т. е. отнася се все-таки единствено за хората.)27

9. Кръщение: Светата Троица и реката на живота. Словото е в на-чалото, доколкото не че същност, логос, слово в нещата предпоставя и задължава към познание, познавателна активност, а че познанието, позна-вателната активност е самата изначална същност, самият логос, самото слово; и че именно в такъв смисъл знанието е продукт на познание: нещата са това, което се знае за тях. Знанието като знание, нещата са нещо мърт-во, нещо вече изречено и конструирано и подлежащо на реконструкция и дори разрушение (забрава) – жизненият им статус се свежда в каменодел-ческа подръчност. Ала словото, познанието ("синът божи") е нещо живо, конструктивно и нерушимо – неговата душа е вдъхновението ("светият дух"). Логосът сиреч пламти с топлината на вдъхновението – в порождение от живителен хераклитиански огън ("бога-отец"). И ето че в своята неподп-равеност богословието е метафора за живец, нежели поучение за отвъдно щастие; т. е. поученията за земно щастие имат все-таки общо с любомъд-рието, ала (освен ако не са политическо оръжие) назидателните брътвежи за "спасение на душата" нямат, тяхната природа е на чувстващи се обидени от живота люде. Логоцентризмът е нихилизъм. Да заявиш, че човек – стига да иска – се променя към "добро" и започва да си влиза в руслото – и че само господът е непроменлив, извечно добро – е все едно да речеш за реката на Хераклит, че коритото символизира господа, а течението – чове-ка. Сякаш реката божем съставлява някакъв мираж в нищо. Но човекът е човек с характер и се символизира като цяло от един действителен символ – реката, зад която стои т. нар. господ, живецът.28 Пояснение: Статията "Без вяра" е сглобка от 20 на брой фрагмента от моя основен текст "Бележки под линия: Ницше отвътре" (обширен сборник, 820 страници с номерирани с римски числа фрагменти). Указал съм коя част от статията кой номер фрагмент представлява 1:1 в сборника, нищо повече.

27 dcccii 28 dccxcviii

253

Аз подреждам всички мои текстове в този единствен сборник, било сентен-ции, било статии, за да разполагам с единна банка, от която да мога да извличам всевъзможни комбинации. Понеже непрестанно ми хрумват идеи, които на момента да записвам, редактирам, съхраня и номерирам за по-нататъшна употреба. И ето, наскоро ми дойде следното: "Илюзии, които разбиват и зараждат истини – или които скриват и заместват истини. Нито в истина живее творецът, нито в лъжа – ала над истината и същевременно под лъжата." Мога от тази т. нар. банка да сглобявам бързо статии тема-тично, но държа, щото в самата статия да ми е ясно кое откъде в сборника съм взел.

Противя се на подхода на "използваната литература". Пишейки "бележки под линия", които в статиите ми да цитирам (сам себе си). Аз чисто и просто отхвърлям библиографския почин в изграждане на статия. Видях това у Борхес: фактите и цитатите са херменевтично замесени в тестото на авторския текст. Философстването днес или е бележки под линия, или е обречено на "използвана литература". Рефератът унищожава философското; остават бележките под линия. Аз усилено чета и скрупу-льозно обозначавам цитатите, въпреки че не подхождам библиографски. Има и друго: понастоящем човек трябва да философства не върху и нито даже заедно (и в диалог) с философа, когото прегръща, а от негово име, както актьорът се въплъщава в роля – за да се обезсилят академичните многознайковци и се подчертае тяхното бездарие. 12.01.2015,

Й. Й. Методиус

254

Разсъждение около темата защо е толкова рисковано да се лъже, да се нарушава Божията заповед "Не лъжи, не

лъжесвидетелствай!"

сряда, 21 януари 2015 г.

Ще си позволя да започна с един крайно показателен пример за това защо е тъй опасно и рисковано да се лъже дори и в нашите тъй инте-ресни времена. Ще се позова на свидетелстването на онази въпросната дама относно това какво било ставало в моите часове по психология, за какви неприлични неща съм бил питал учениците и ученичките и пр. искам в тази връзка да кажа нещо важно, сиреч, да предложа по него дебат, имащ не само психологически, нравствени и пр. измерения, но и най-дълбоки измерения, касаещи тежката, катастрофална ситуация във фалиралата изцяло наша многострадална образователна система, които илюстрират насъщната и спешна бих казал потребност от коренна промяна в тази най-значима сфера от живота на едно общество.

Та тази същата особа си позволи да свидетелства пред съда – и то с някаква непонятна, но поразителна по характера си увереност! – за това какво, видите ли, било ставало в моите часове по психология и по философия в училището, от което бях уволнен, и то при положение че самата тя никога не е присъствала непосредствено в мой час, да, никога! И в същото време без капка неудобство претендираше че била "знаела" не друго, а "точната ситуация" – и то единствено осланяйки се на някакви

255

хипотетични и мистични "оплаквания" на нейни ученици за случващото се в часовете ми, за моето държане в тях и т.н. Тоест, позовава се на обилен матр`рьял, добит чрез тази древна практика, любимо занимание на позас-тарелите дами, а именно да трупат "компромат" предимно чрез клюкарст-ване по адрес на колегите си. А движещият мотив за такова едно странно държане е явно този: да се притече в тежък час на помощ на работодател-ката си, на любимата си директорка, на която е задължена заради това, че я държи на редовно (учителско) работно място – независимо от преклонна-та й пенсионерска възраст! Това пък било симптом за "пълната безкорист-ност" на показанията й, няма що! Но тия неща поставят един много серио-зен проблем, скрит зад тях, стоящ имплицитно в дълбините им, не си мис-лете, че се занимавам с него от някакви глупави подбуди, а именно за да "отмъстя", за да "осмея", за да "подиграя" нещо или някого и пр.; не, съ-вършено друга и много сериозна ми е идеята.

Нека да помислим заедно повече, това предлагам. И тъй, в резул-тат тази въпросната особа дръзна да съобщи пред съда в крайна сметка неща, нямащи нищо общо с реалността. И то при положение, че какво наис-тина става в часовете ми аз самият съм направил достатъчно, че да може да се разбере и да се знае от всеки интересуващ се. Примерно аз съм единствен учител, който е записал на видео и е качил в интернет цяла една поредица от записи на мои часове и по психология, и по етика, и по фило-софия, и по гражданско образование. Пък и имам също така много учебни помагала, публикувани и в хартиен вариант, и онлайн, те са широко дос-тъпни, чрез тях всеки, който се интересува, може точно да научи какво именно правя в часовете си и защо го правя по този, а не по някой друг начин.

Е, въпреки всичко тази дама се постара да нарисува една крайно невярна, илюзорна словесна картина на ставащото в моите часове и то не къде да е, а пред заседание на съвсем официален съд, рискувайки по този начин да подведе високата правосъдна инстанция относно истината! И то при положение, както знаем, че в съда е строго забранено да се лъжесви-детелства, то и в Светото Писание също е забранено това нещо де, ала кой ли пък ти изпълнява този свещен или Божи нравствен закон?

Аз вече писах – виж За странностите на женската душа, за пол-зата от клюкарстването, за това как раждат... мъжете и за други такива смехории и също така ето това: Известно ли ви е, че филмът на Фелини АМАРКОРД е... "порнографски"?!, да, тази същата дама, без да е гледала филма на Фелини, си позволи да го определи пред съда именно като "пор-нографски"! – та значи аз вече писах за този толкова любопитен казус, имащ дълбоки нравствени измерения, особено като се вземе предвид, че тази същата въпросна дама е и действаща (все още) учителка. Сега обаче ми се ще конкретно, по повод на две нейни твърдения по мой адрес да я

256

изоблича в лъжесвидетелстване пред съда, доказвайки по неоспорим на-чин, че думите й по отношение на това как протичат моите часове и също за това как аз се държа с учениците нямат нищо общо с реалността, сиреч, твърденията й са плод на едно чисто "художествено"-фантастично "пресът-воряване" на истинското положение на нещата. Тази дама "сподели" пред съда ето тия две фрапиращи, бих казал дори умопомрачителни твърдения:

1.) Учителят по психология, именно мръсникът и маниакът на сек-суални теми Грънчаров си бил позволил да запита едно невинно момиче "девствена ли е" и ако евентуално не е я бил накарал, представяте ли си, да опише своите преживявания в момента на "лишаването й от девстве-ност";

2.) Същият този урод бил попитал и някакво момче какви усеща-ния би имал ако застанат двамата с приятеля си чисто голи пред голямо огледало!

Да отбележим и важната подробност, че тия две откровения на въпросните хипотетични ученичка и ученик били споделени с тъй "не оби-чащата клюкарстването" любопитна дама в междучасието, в коридора, именно на "четири очи"; да, сами виждате, това са доста "солидно" подкре-пени "доказателства" за "правдивост" на твърденията й (човек вече не знае къде да сложи кавичките!)!

Да, ама знаем, че на лъжата краката са, както твърди народът, съвсем къси, да, много са къси краката на лъжата. (И носът на лъжците, на позволяващите си да лъжат бил, твърдят, твърде дълъг, растял им носът заради лукса да лъжат!) Работата е там, че ако въпросната госпожа беше поне малко от малко информирана относно истината за това как протичат моите часове, тя несъмнено щеше да се въздържи от това свое тъй фри-волно, а в крайна сметка и смехотворно, заради неверността си, но несъм-нено клеветническо твърдение. А информирането за действителното по-ложение относно това как текат тъй вълнуващите възрастната дама обсъж-дания по сексуалната проблематика в моите часове е пределно лесно: те текат по една най-съвременна методика, която съм представил в своето учебно помагало по сексуално образование и самообразование, издадено преди няколко години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, то но-си заглавието "Еротика и свобода" (и има подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"). Всичко може да се разбере ако се разлистят страниците на това помагало, да, ама въпросната дама не си е дала труда да се информира, заложила е на предположения, плод най-вероятно на собствените й сексуални фантазии, които са я подхлъзнали дотам, че ето, е стигнала до положение да съгреши спрямо истината. Тоест да влезе самичка в капан, който сам-сама е, тъй да се рече, съоръжила или съградила.

257

На един неинформиран, несведущ в областта на съвременната психология човек (каквито са повечето хора впрочем) нищо чудно да се изправят косите от "страх, срам и трепет" само като прочете примерно подзаглавието на въпросното помагало по сексуално образование: "прак-тическа психология на пола, секса и любовта", майчице, това "практичес-ка" дали не означава, че тоя мръсник Грънчаров, авторът де, предлага на младите практически да изучават секса, а именно – о, богове, не издържам вече, ще се пръсна от възмущение заради таз тъй страшна мислъ! – като го "практикуват" непосредствено в час?!?! :-) Воден от такова едно страшно предчувствие, такъв един човек вече може да си представи какви ли не страхотии, е, ясно, требе да се реагира за да се спре тоя разврат в часове-те на тоя урод Грънчаров, таваришчи, не може да стоим безучастно когато той развращава наште ученици, наште невинни и непорочни деца! Да за-щитим морала в часовете по секс на Грънчаров, таваришчи и другари, на револуция, да, да изкрещим "На револуция!", не сексуална де, а друга, именно, да го накажем с уволнение тоя непоносим извратеняк Грънчаров!

За моите часове по "психология и секс" години наред в училището се говореха какви ли не небивалици, да, разбира се, имаше и жалби на "възмутени родители", знайно е, че когато някой у нас тръгне да прави нещо ново, той най-напред ще бъде посрещнат от ретроградите на нож, ще бъде порядъчно оплют, ще бъде възприеман като "мръсник", като "сексуа-лен маниак", като "развратник", като какъв ли не още. Е, отгласи от таз митология въпросната "уважавана" дама на преклонна възраст си позволи да съобщи пред такава една авторитетна институция, каквато е български-ят съд. И това вече съвсем не е безобидно, щото оклеветяването на един

258

човек пред съда, съобщаването на откровено невярна и компрометираща го, дискредитираща го информация по негов адрес вече е обстоятелство, което може да доведе дотам позволяващият си тия неща сам да стане клиент на правосъдието. Щото личното достойнство на една суверенна личност би следвало да означава нещо дори и в страна като нашата, в която масово се нехае точно по тия най-важни морални, личностни и психо-логически явления или измерения на живота ни.

Как протичат обсъжданията в моите часове всеки сам може да на-учи като разлисти въпросното учебно помагало по секс, което аз, бидейки нещо като "бяла лястовица" в образователната ни система, съм предложил не от вчера, моят т.н. "практикум по секс" за първи път е отпечатан като приложение към първото издание на моя учебник по психология, това пър-во издание беше отпечатано още в далечната 1997 г. (!), вече близо 20 години са минали от тогава! (Досега този учебник има вече пет издания, а пък помагалото по секс излезе и като отделна книга, като отделно учебно помагало, вече съобщих заглавието му!). Аз тук мога, разбира се, да кажа основното за прилаганата в това помагало модерна и изцяло интерактивна методика, но ще си спестя това – за да създам известни неудобства пред въпросната дама на преклонна възраст, тъй жадна да разбере истината за случващото се в моите тъй заинтригували я часове по психология и по секс. В скобки само ще кажа това, че в тия обсъждания преподавателят абсо-лютно нищичко не пита учениците, а те сами себе си питат (!), задават си каквито си искат въпроси, сиреч, занятието тече единствено благодарение на техните насочвани от тях самите обсъждания и дискусии по така силно вълнуващите ги сексуални проблеми. А че така силно вълнуват от тия проблеми младите хора е съвсем естествено, също така е съвсем естест-вено и това, че от същото нещо се вълнуват толкова силно дори и техните позастарели учителки, а причината е една: всички човешки същества, неза-висимо от възрастта, се вълнуват от секса; само дето някои могат и да го правят, могат да си доставят тия удоволствия и преживявания, докато други си остават само с едното душевно вълнение и напрежение.

И още един момент да отбележа, който е интересен във връзка с моите борби за модернизация на методите или подходите на преподаване в нашите училища, които са брънка от цялостната борба за осъвременява-не и реформиране на образователната система в свидното ни отечество, която е безнадеждно остаряла. Аз на този съдебен процес бях обвинен и то съвсем официално, че, видите ли, не съм бил изобщо "преподавател" (!), бил съм нямал качества да бъда, видите ли, преподавател, учител и пр. – и всичкото това е защото някои мохикани на остарелите ретроградни подходи продължават да живеят с представата, че това, което те си представят под "преподаване", било, видите ли, "единствено правилното" и дори "законно-то" преподаване и прочие.

259

Ето, тази същата дама на преклонна възраст, страдаща от подоб-на методическа ограниченост на възгледите, явно е затруднена да си пред-стави, че изобщо е възможно да протече учебен час по какъвто и да било предмет без в този час учителят да няма най-активна роля, а именно да пита учениците за това или онова, а пък учениците просто да отговарят на въпросите му; да, някои хора живеят с точно тази представа за това какво изобщо е възможно да става в един учебен час. Но тази дама, предвид преклонната й възраст, може, разбира се, да си представя каквото си иска, това е нейно право, тия нейни умилителни представи ще оживяват скоро предстоящото й пенсионерско всекидневие; но, примерно, един инспектор по философия, който трябва да е наясно с всички възможни методологи-чески подходи, средства и инструментариуми за "преподаване", да стада от същата ограничена представа за "правилно преподаване" е вече хептен непростимо. По тази причина аз, знаете, вече поисках в устна форма остав-ката на въпросната чиновничка от РИО-Пловдив, тия дни ще сторя същото вече и в надлежно оформен писмен вид, под формата на жалба. Това е нещото, което исках да споделя тук с читателите на блога си тази сутрин.

Ще завърша с нещо много важно, касаещо общата ситуация, в ко-ято текат тия мои изследвания около битката ми за ново, качествено раз-лично и свободолюбиво образование. Мои приятели, в чиято добронамере-ност не се съмнявам изобщо, тия дни постоянно настояват и ми натякват да мълча и нищичко да не пиша повече по това същото съдебно дяло (то е за отмяна от съда на моята заповед за уволнение по тъй чудатия мотив "пъл-на негодност за системата") – да помълча поне няколкото дни, които оста-ват до излизането на съдебното решение по казуса. Щото ако пиша по него съм щял бил да предизвикам по някакъв начин съда да вземе решение, което щяло да бъде в мой ущърб, щото, видите ли, медийното осветляване и коментиране на случващото в съдебната зала щяло било да опорочи, неизвестно как, самия процес, щяло било да компрометира доказателства-та и пр., а това било вече основание съдът един вид да се ядоса и да при-съди дялото в полза на другата страна. Абе не трябвало било да "се дърпа дявола за опашката", само дето не става ясно кой именно е "дявола"; аз не смятам, че така може да се определи нашият съд, българският съд може да не е "ангел", но и "дявол" не е, между нас казано. Аз обаче имам друга гледна точка или друга позиция по този немаловажен въпрос, ето я моята позиция:

Това гражданско дело по трудово-правен въпрос тече при открити врати, то е съвсем открито, всеки интересуващ се от обсъжданията или от пренията гражданин може да ги проследи непосредствено в съдебната зала. Няма нищо секретно в това, което се казва в тази същата съдебна зала. Напротив, в нея се обсъждат въпроси, имащи голям обществено значим смисъл: въпроси, касаещи тежкото състояние на образователната

260

система в нашето многострадално отечество. На този съдебен процес се обсъждат въпроси, касаещи тоталната катастрофа на образователната ни система и то не абстрактно и теоретически, а непосредствено, именно как се преживяват тия явления, напрежения, противоречия и пр. в реалния жив живот.

По тази причина е естествено да има широк медиен интерес към случващото се в съдебната зала, е, разбира се, това, че такъв медиен интерес фактически няма, показва и говори много за това в каква ситуация пък се намират медиите ни, те се интересуват от всичко друго, но само не от истински важните и значими за бъдещето на обществото ни въпроси. В този информационен вакуум по важния според мен съдебен процес ще бъде непростимо за мен, като все пак някакво медийно лице (блоговете също са медия, играят ролята на медия) си пропилея шанса да давам под-робна информация по тъй обществено значимата тема, а пък това, че по едно стечение на обстоятелствата моя милост едновременно с това е и страна по същото това съдебно дяло, е голям плюс за изявата ми като медиатор. Първо, защото съм пределно компетентен по темата, по която пиша, второ, понеже мога по този начин да спомагам за развитието на гражданското съзнание в обществото ни, тъй като е добре известно, че без ангажирано и активно гражданско съзнание нито една демокрация не може да съществува, просто няма как да съществува. Та пишейки по този съдебен процес аз си изпълнявам не само ролята на медиен посредник, ако така мога да се изразя, но също и функцията си на учител по гражданско образование и по демокрация, и не само това, ами и на учител по нравст-веност, по морал, по духовност и т.н. Да не говорим за това, че си изпълня-вам и мисията на ангажиран с тия проблеми гражданин, но то това нещо си се подразбира, няма смисъл специално да го изтъквам.

Е, според казаното вярвам можете да разберете на какво всъщ-ност се дължи моето тъй активно писане по темата; тук плоски обяснения от рода на това, че аз, пишейки, видите ли, съм си бил "отмъщавал" някому, е една глупава и крайно повърхностна антерпретация; друга е истината по този въпрос, постарах се да ви помогна в някаква степен да я постигнете. Това е в общи линии. Тъй че смятам, че българският съд по никой начин няма как да възроптае срещу моето медийно осветяване на едно съдебно дяло, имащо такъв по същество огромен обществен и медиен смисъл, и то именно в посоката, за която аз току-що показах: никъде не е казано или доказано, че българският съд, че българското правосъдие трябва да е срещу българската демокрация, срещу свободата на българските медии, срещу плурализма, срещу гражданското и човешкото ни право да имаме информирана позиция по най-важните въпроси и т.н. Моля, не подозирайте българския съд в такива неща, а именно, че той е против демокрацията, против реформата в образованието, против поставянето на обществен

261

дебат на най-важните, на съдбовно важните и най-горещи български въп-роси, на най-парещите въпроси на българския живот.

За разлика от някои, които могат да си помислят такова лошо не-що за българския съд, аз за него имам много високо мнение – и пишейки по тия въпроси, по косвен път показвам, че живея със съзнанието, че доприна-сям също така и за реформирането, за демократизирането и на нашето българско правосъдие. Да, ний, философите, сме такива досадни хора, които навсякъде се врат, е, аз се старая да си изпълнявам пълноценно ролята и мисията най-вече като философ, като активен гражданин, като човек, като личност, притежаваща цялата съвкупност от права, от които не възнамерявам да се отказвам за да не счупя, видите ли, хатъра на някой, който за нещо при това сериозно се е объркал. Да, за нещо много важно се е объркал прекалено много, а не бива...

Това исках и можах да ви кажа тази сутрин, предвид огромността на темата. Пък и имам и други неща за писане, та затова ми се налага и да препускам през проблемите, нямам време да се разпростра както аз оби-чам, а ми се налага да се ограничавам и да галопирам. Ще каже някой – написа пак огромно и "километрично" словоизлияние и при това се гаври с нас, че се бил, видите ли, "ограничавал"! :-) И ни плаши, наглецът му с наглец, че могъл да пише и без да се бил ограничавал! Е, приемете, че такъв съм си аз, обичам да се шегувам, за мен иронията е средство за интензифициране на мисленето, ако така мога да се изразя, от което няма да се откажа никога. То издава и моята незлобливост, не зная дали сте усетили това; ако не сте го усетили, то тогава проблемът си е, дето се каз-ва, изцяло ваш. Е "проблем на вашия телевизор", както казвахме навреме-то.

Стига толкова, че рискувам да стана досаден. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А пък "засегнатите" от моето писание нека да реагират автентично, нека да изложат, ако искат, позицията си, но подобаващо, нека

262

да изложат писмено аргументите си защо мислят че греша, че не съм прав, разбира се, получа ли тяхното опровержение, аз непременно ще го публи-кувам в блога си. Аз друго, ако сте забелязали, общо взето не правя, а само приканвам към дебат и дискусия по тия толкова важни въпроси, свързани с тежката нравствена и психологическа ситуация в българските училища, тази и причината да отправям всекидневните си провокации в блога. От другата страна опонентите ми само мълчат и чат-пат ръмжат, обиждат ме как ли не и общо взето нито един смислен аргумент не ми противопоставят.

Прочее, така, мили ми другари опоненти, не се води смислен де-мократичен дебат, вие да не искате да ме убедите, че сте противници на демокрацията?! Който отрича свободните дебати, който са начин на същес-твуване на самата демокрация, такъв е и противник на демокрацията, това нима не го знаете още? Ами като не сте противници на демокрацията защо тогава мълчите и само кроите разни козни? Вземете думата, открито кажете каквото мислите, защитете позицията си в свободен дебат, недейте да мълчите. Щото знаете ли как се възприема това поведение отстрани, от страна на непредубеден, сиреч мислещ човек като мен? Ами ясно как се възприема: като израз на гузност се възприема, как иначе да се възприема, като идейна и ценностна нечистоплътност се възприема, разбирате ли ме?

Хайде, по живо и по здраво си идете по пътя, ала размишлявайте по-често; мисленето ще ви даде всичко, не го пренебрегвайте никога, при никакви обстоятелства, щот прокобата на човека е тази: да мисли. Никой не може да избяга от тази човешка участ, а ако опита, после ще съжалява. Но проблемът отново си е пак единствено негов: цената затова ще я плати само той. Цялата цена.

Хубав да ви е денят, отдаден на вдъхновяващи мисли, ето това желая и вам! Ще сте ми много благодарни ако ме послушате все някой ден...

263

Захващам се с редактирането и предпечата на тази нова моя книга, писана по празниците, а пък това е нещо като

проект за корицата й

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Знаете, нередактираният, суров материал или текст на тази книга се намира на ето това място. Приемам всякакви идеи, предложения и текстове за добавяне към помагалото, всеки от вас има шанса да стане негов съавтор; не пропускайте тази възможност, сега е момента да спомог-нете за създаването на тази, убеден съм, полезна и необходима книга.

264

Не се отказвайте никога от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода –

такава една саможертва не си заслужава!

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Тази сутрин най-ценно-то ми за работа време отиде по редактирането и предпечата на Помагалото по вяра, което е пред завършване; по тази причи-на днес явно няма да мога да напиша нищо, но това не значи, че денят ми е отишъл напразно; помагалото по вяра, което напи-сах за около месец чрез почти всекидневни публикации в блога, е може би най-смисленото нещо, което напоследък съм направил - по реализирането на тази толко-ва силно ентусиазирала ме идея.

Остава да напиша нещо като предговор към въпросната книга, а също и да напиша един-два, най-много три заключителни фрагмента (или есета) по нея. В

момента, събрани на едно място, текстовете по тази книга са 284 страници, разбира се, ще направя нужното те на намалеят, щото искам помагалото да е значително по-кратко; ще оставя в него най-важното, само онова, без което не може.

От друга страна темата на книгата е безкрайна, неизчерпаема, тъй че няма как да съжалявам, че не съм включил това или онова. Не е въз-можно тя да бъде реализирана в онази пълнота, която бихме искали да постигнем – понеже, казах, темата не може по никой начин да бъде изчер-пана. Това е обаче не повод за тъга и недоволство, а признание за гранди-озността на самата тема, на самия проблем, с решаването на когото се нагърби моята книжица. Тя няма никакви други претенции освен да бъде най-малък подтик към духовни занимания у младите в сферата на вярата и на религията.

Тия дни обаче ще продължа да мисля за ония няколко проблема, с които, като заключителни вдъхновяващи акорди, подобаващо да завърши книжката, която, както казах, няма никаква претенция да изчерпи проблеми-

265

те, предмет на изследването й. Ще ми се също да подбера една "китка" от най-вдъхновяващи текстове за религията, писани от философи, поети, духовни лица и пр., в обем не повече от десетина страници, примерно от Киркегор, Хегел (слагам имената на двамата антагонисти във философията един до друго съвсем неслучайно), Кант, Достоевски, Св. Августин Блаже-ни, Преподобни Иоан Дамаскин и пр. – само колкото, дето се казва, да "зарибя" към подобни текстове поне част от младите, един вид да "им хвърля въдицата". Той, знаете, и Апостол Петър е бил рибар, а пък по-къс-но такива рибари на човешки души стават и другите апостоли, сред тях един от най-великите е Апостол Павел, сърцевед и човеколюбец, друг по-добен на него духовната история много рядко познава. Та ми се ще да пиша тия дни по два-три проблема, които ме се мержелеят в съзнанието като не заслужаващи подминаване; тук, пред мен, на бюрото ми, има лист-че, в което съм ги обозначил (за да не ги забравя). Само по-спокойно време да ми се намери, та да мога да напиша нещо по-стойностно.

А след малко трябва да се глася да ида в Пловдивската общест-вена телевизия за да водя предаването си. Най-вероятно темата ще бъде ето тази:

Какво означава да си гражданин? Но и това не е сигурно, щото, както е обичайно, се колебая до пос-

ледния момент. В тази връзка можете да изслушате (във видеоформат) ето това, което записах вчера на Главната улица на Пловдив: За темата на предаването "На Агората...", утре, 22 януари 2015 г., там именно съм разказал за другите възможни варианти за тема. А в последния момент най-вероятно ще избера коя фактически ще бъде темата: да, свободата е нещо коварно, затуй най-вероятно толкова много хора са се отказали от нея.

Това е, хубав ден ви желая, не се отказвайте обаче в никой случай от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода – такава една саможертва не си заслужава! Защото свободата съвпада с нас самите – как тогава човек да се откаже от себе си?

Да, но някои хора без замисляне правят тая жертва, отказват се от личността си – начинът за това е кардиналният отказ от свободата. Бягайки от свободата си, те бягат и от личността си, обезличностяват се.

Но да ставам аз да бягам за работа, че като едното нищо ще за-къснея – както съм се разфилософствал по никое време! Чао и до скоро!

266

Що всъщност е вярата?

събота, 24 януари 2015 г.

Нерешеният в романа "Осъдени души" проблем за вярата

Философията на Ницше, знае се, е преди всичко една велика сти-листика, една свръхкомпенсация по отсъствие на белетристичен талант у гениален филолог. Ницше нито е логик, нито писател, нито – най-подир – литературен критик, а чиста проба философ, господар на логоса. Ясно е. И ми се ще да изясня нещо, което – струва ми се – все остава неизяснено: как стоят нещата с чистия писател. Разбира ли писателят неразбираемото у човека, вярата – вярата, както философът я разбира и както не я разбира чистият богослов или позитивистът? (В коя от своите пози човек разбира себе си?)

Що всъщност е вярата, т.е. освен онова, в което въобще се вярва? Духовно здраве, да, вярата е доверие към живота, е гордостта, че си жив, е мореплавателско – през чистосърдечен смях – смирение пред бурите и затишията на живота. Доверието към живота може обаче да заболее при неудовлетворение от живота (да усещаш смирението като примирение): и се нарича идеализъм тази болест. Главните симптоми на заболелия дух са следните два: високотемпературна надежда и отделяне на токсична лю-

267

бовна горчивина. Вярата при подобно състояние се разпада трупно по двете си посестрими (надежда и любов).

Та заболелият верующ губи мъдрост и се отчайва в дръзновение. Умира ли се от идеализъм? Умира се – при достатъчно дълъг живот на идеалиста. Т.е. болният дух умира от обезсърчение. Упада в скотост и се прониква в цинизъм. А в случай че си овластен, довеждаш себе си до наг-лост в изявленията и зверство в делата. Понеже оправдания винаги се намират – и най-вече етически: по справедливост и ревизионизъм. И не съществува друг имунитет срещу неудовлетворение от живота, освен бла-городството на духа; и друг лек срещу "злочестата съдба на гордостта", ранената в сърцето гордост, освен героичната в собствените ти очи смърт. (А горделивостта няма тук място – горделивостта е чисто и просто глупост на духа и не би могла да узнае трагизъм. Ала най-глупав е самият стремеж към горделиво, фукливо поведение. Пролетарското простодушие пък се намира изцяло встрани на психологическото разглеждане.)

Благородният е дързък, безпардонен и безжалостен, лицемерен и не пропуска да дири отплата. Мъчно е – ако и отчетливо и правдиво да ги обрисуваш – да различиш благородния от обидения, да разделиш в своето любомъдрие великодушния и дребната душица, духовния аристократ и духовния фанатик, отец Ередия и съответно брат Доминго – и двамата са непригодни към обтекаемост. И е лесно да сбъркаш в идеологията единия с другия. Налага се, бидейки писател, да би ти било дадено, щото да бъдеш тук във висша степен философ. Доминговщината, липсата на благородство, дълбоката, цялостната обида, обидата от съдбата, се съдържа иронично и търси солидарност.

Димитър Димов се оказва една осъдена да не разбира собствения си роман душа и си признава по писателски инстинкт: чрез неутралната, човечната, обикновената – а уж сюблимна – реакция на Фани (в ролята на deus ex machina). Че, да, всеки е убиец по своему. Това, деца, никой няма да ви го каже в училище. Бележка dcccxi от моя текст "Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)", jmethodius.blogspot.com 23.01.2015, Й. Й. Методиус ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст е написан специално за подготвяното учебно Помагало по вяра. 1 коментар:

268

Анонимен каза: Абе ти хубаво обясняваш кой глупак и кой не, но не забра-вяй че Бог не е “обект” който философски моеш да анализираш, щот немаш толко ум... Нима аз знаех в тъмната 1986 че ще емигрирам от най-прими-тивната страна в Европа? Нима ти знаеше в Ленинград, че ще пишеш пома-гало по... вяра? Та тогава Господ беше за вас/мен нещо като детска гради-на... Немаше Библии... Аз я прочетох 1990 и съжалявам и досега че не стана това на 18 г. – щях да си поиграя тогава с нискочелите комуноиди на пинг-понг...

Та като го "анализираш" Бог имай предвид, че той има цялата власт и над теб, и над анализите ти...

Щото на моменти се появява усещането, че Бог и Божие слово служат за фон да може АIG да си прокара некаква тезичка...

Това не е Божия начин, но донякъде те разбирам – ти си светско лице, а не проповедник, то такива в BG и няма...

Един US-проповедник ще работи 6 дена в седмицата и твоите ци-татчета ще са 0.2% от седмичната му проповед...

Така че моля имай уважение към служителите на Бога (немам предвид кухите педофило-православни и педофило-католически пуяци) и си врънкай там философските тези, но повтарям – внимавай, щото Бог е жив и не е безучастен към изкривячи на мислите му... Помагалото е чудес-на, но и опасна идея за една слаба душа, ОК?...

Успех все пак, ще го чета като излезе, кажи ни/ми, ОК?... Помоли се на Бог за успех във важните ти начинания, и да не заб-

равиш да си туриш Божието всеоръжие :)), че да не те отровят теа сатани там кат Сократ :((, ОК?...

(ха-ха = неловък смях, предвид на важността)... А. от Австралия

269

Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, разцъфваща най-вече по отношение на духовните занимания

неделя, 25 януари 2015 г.

"Младостта старее, невежеството може да се образова, пиян-ството – да се отрезви. Но глупостта е вечна." (Аристофан)

Нека тази мисъл за вездесъщата глупост да стои като посвещение на днешното ми разсъждение. Да прибавя към нея и добре известното твърдение на Айнщайн: "Само две неща са безкрайни, Вселената и човеш-ката глупост – като за първото не съм сигурен". Не, няма да пиша за глупостта или пък за глупаците. Поставям тия чудесни мисли тук просто защото никога не е излишно ясно да съзнаваме с кого обикновено си имаме работа – в своето всекидневие. Глупаците имат и огромно числено превъз-ходство, които именно им дава и усещането, че са прави. Тия, които умеят и обичат да мислят, обикновено са твърде неуверени. Глупаците всичко знаят и го знаят винаги "по най-правилния начин". Стига за тях. Аман от тях!

А днес искам да пиша по няколко възлови момента, свързани с търсенията ми в сферата на вярата, с които искам да завърша това изс-ледване; писах вече, че текстът, от който ще направя своето Помагало по вяра, набъбна предостатъчно, тъй че е време да пиша едно заключително есе, да напиша също и един предговор към самото помагало и да се зах-ващам с дооформянето на книгата с оглед да заминава вече към издателс-твото. Смятам, че е добре да има в този момент едно напълно светско, съвременно, отговарящо на съзнанието на днешните хора, достъпно, чо-

270

вечно, сиреч философско помагало по вяра и религия; идеята ми е да дам пример, че е възможно такова нещо изобщо да бъде създадено.

Тия дни ми се върти в главата и идеята да изпратя суровия текст на моя приятел и състудент доц. дфн Стефан Пенов, който завежда секция-та по религиознание или по философия на религията (сега се нарича "Ре-лигия, вярвания и всекидневен живот") в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и зна-нието), ще ми се да сондирам неговото становище, а пък ми се иска да му предложа да напише и свое представяне на помагалото, нещо като рецен-зия, което да влезе в него, ей-така, за всеки случай – защо пък да не се опитам да въвлека някак и официалната научна система в тия проблеми? Но преди да му изпратя суровия текст все пак трябва да съм му придал известна завършеност, ето, това възнамерявам да направя в близките дни.

Започнах да пиша помагалото в навечерието на Рождество Хрис-тово, оттогава е изминал почти месец, ето, за месец време откакто ми се яви тази идея вече съм на път да завърша работата си по нейното осъщес-твяване; така, в работа, минаха за мен тия празници, минаха, дето се казва, ненапразно. Българският език е много философичен: думата "делник" иде от "делать", от дело, от правене, от работа, в делника значи се работи, а пък в празника – думата, както сами забелязвате, иде от "празно", да, имен-но от празно откъм дела, правене и работа време се образуват празниците в нашата представа – ний обикновено нищичко не правим, освен да ядем и пием, разбира се! Но е хубаво автентично преживяваните празници да не са съвсем празни откъм духовно съдържание, откъм душевни преживява-ния и активности, ето, аз се опитах по този начин да проведа празничното си време тази година и в резултат се роди една книжка! Оказва се, че не е задължително по време на празник да тъпеем и нищичко да не правим (освен да плюскаме, да преяждаме, да лочим ракия и пр.).

Вярата и религията са нещо, което предразполага човека да се от-късне от пошлостта на всекидневното материално съществуване с неговите тъй дребнави грижи и интереси и да се настрои към причастност спрямо една значително по-възвишена сфера, именно духовната, сферата на чис-тата нравственост и човечност, на свободолюбието, на едни по-фини пре-живявания, носещи в себе си значително по-богат и облагородяващ душите ни смисъл. Това би следвало да се признава от всички, дори и от невярва-щите, на които обаче много трудно се удава да го доловят – поради липса на усет, поради неразвитост на въпросната духовна чувствителност или усетливост. Те именно са и склонни да разглеждат духовните трепети на душата като някакви съвсем непонятни "лигавщини", изцяло лишени от смисъл, като някакво глупаво, лишено от смисъл и иреално потопяване в абсолютно непонятната им сфера на мистичното, на "лудешкото", на някак-ва несъмнена душевна, видите ли, "патология", щото в техните очи (тъй

271

като в представата им човекът, и то образцовият, е нещо като същинско животно!), именно в очите на вилнеещата и триумфиращата бездуховност духовността на вярващия човек няма как да не бъде възприемана именно като "патология", като "болест на духа" и пр. – "духът" за бездуховния е именно самата бездуховност, сама вживотненост, самата пошлост на чове-ка и т.н. Сиреч, тук констатираме признаците на една несъмнена антиномия на земното и небесното, на дяволското и ангелското у човека, на материал-ното и идеалното, именно на ония две начала, които и съставят целостта на прословутата "човешка природа", която е така тайнствена най-вече заради това, че ние самите, човеците, я пораждаме и сътворяваме, опирайки се на оня духовен и душевен ресурс, който Създателят ни е отредил.

Още на един същностно важен момент искам тук да наблегна – тъй като сами забелязвате вече, че се старая да "заключвам", да "завърз-вам" нишките, от които биде изтъкано това изследване, нямащо кой знае какви претенции освен тази: да подтикне младите да се замислят, да пора-ботят за пораждането на подобаваща настройка, благоприятстваща духов-ните занимания, заниманията в сферата на духовното, на духовния живот. Това, струва ми се, е най-важното, това постигне ли се, вече са налице предпоставките за задълбочаване, които неминуемо ще се породят у ония, които имат по-специални нужди и качества за занимания в духовната сфе-ра, в сферата на човекознанието, философията, религията и т.н. Слава Богу всички не сме еднакви, всички няма как да имат в една и съща степен качества, необходими за чисто духовни занимания, а това и не е необходи-мо. Винаги ще има нужда от хора, притежаващи качества на духовни во-дачи, а пък останалите ще бъдем просто човешка общност (община), която все пак води някакъв що-годе съдържателен духовен живот, хората успяват да задоволяват в някаква степен своите духовни нужди, потребностите от духовност на душите си.

Тъй че не бива да бъдем максималисти и да искаме непостижимо-то: няма как всички хора да имат една съвършено изтънчена и изцяло обла-городена духовност и то със сериозен духовен потенциал или ресурс, това, казах, и не е необходимо. Важното е да сме човечни и да пазим индивиду-алността си, която разцъфва най-вече по отношение на духовните занима-ния и дейности: някои са занимават с изкуства, примерно с пеене, рисуване, писане и пр. и това е достатъчно за да развиват и изявяват своя дух, други се отдават на философията, трети се вдъхновяват от занимания в сферата на науката, техниката или модерните технологии, някои пък ще имат ресур-са да се посветят на чисто духовни занимания в сферата на вярата и рели-гията и ще съставят един духовен елит на аристократите на духа и т.н. Но всички ние, независимо кой с какво се занимава, в каква сфера е приз-ванието му, какво работи и към какво се стреми сме все човеци, сме все човешки същества и като такива имаме някой най-първични духовни нужди

272

от истина, от чистота на нравствения живот на сърцето, от доброта, от впечатлителност спрямо автентичната красота и т.н. В този смисъл зани-манията на подходящата почва с духовното каквото то се изявява в сфера-та на религиозния живот е нещо, от което нито едно човешко същество не бива да бъде лишавано – с риск да пострада именно човечността му.

Аз имах намерение тук, в това свое есе да наблегна на няколко важни момента, но не толкова в дискурсивен маниер, да ги развивам или разнищвам, а просто да ги спомена. Сега решавам наистина да опитам да представя нещо като списъче, съдържащо ония въпроси, които са много подходящи за обсъждания в обучението по религия или по вяра, евентуал-но в нашите училища, но и извън тях, било самостоятелно, било групово, по интереси, било пък дори и в семейството. Да, аз съм убеден, че много ро-дители, обезпокоени от нравственото развитие на своите деца, ще се видят принудени сами да се заемат с тази част от възпитанието им, започвайки, на базата на нашето Помагало по вяра, по-целенасочено да общуват по тия въпроси с тях, с децата си, да разговарят, да намират време за обсъж-дания в семейна обстановка по тия тъй важни въпроси.

Та ето някои въпроси, които ми си вижда уместно да предложа тук (като това списъче, разбира се, може да бъде допълвано не само в помага-лото по вяра, но и от всички занимаващи се с такъв род обсъждания, за техните нужди, според интересите и настройката им): • Що е грях? Правя ли разлика, долавям ли различие между "грешка" и "грях"? Грехът само грях пред Бога ли е или човек може да допусне грях и по отношение на ближния си?

273

• Можете ли да опишете в какво се изразява т.н. външна, лицемерна, де-монстративна "набожност"? Как се държи, как подобава да се държи ав-тентично набожния човек? • Може ли човекът да вярва в... човека? За кой именно човек става дума в случая? (Понеже ний, човеците, сме твърде различни.) Вярата в човека не е ли израз на някакво болезнено самолюбие или самовлюбеност? • Може ли да се вярва в доброто? Може ли доброто да бъде предмет на вярата? За кое добро става дума – мисловното, доброто като идея и мисъл или за доброто като поведение? • Вие лично добродетелен човек ли сте? Какво е това добродетелност? За какво ви говори тази странна и старовремска дума, разбирате ли я изобщо? • Ако някой каже, че ужасът от онтологичната самота на човека – човекът да чувства, че е изцяло сам и самотен в безкрайния леденостуден и безду-шен Космос! – е причина за пораждането на вярата в Бога как ще възприе-мете неговите думи? Как тези думи ще ви прозвучат, какъв смисъл намира-те в тях? Или ще ви се сторят безсмислени такива едни прекалено тъмни, ала възможно и многозначни думи? • Даже и да нямаше Бог си заслужаваше човек да го измисли – как възпри-емате мисълта на Волтер? • "Има Бог – има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позволено", как ви звучи тази мисъл на Достоевски? • Ако няма Бог, ако Божиите закони на морала са "човешка измислица" и по тази причина са нещо като фантасмагория, то тогава как да си обясним, че все пак съществува някакъв морален ред в обществото? • Ако няма Бог, то тогава не излиза ли, че наш "бог" фактически е Нищото? Нихилизмът, вярата в Нищото ли е алтернатива на вярата в Бога? • Ако безбожничеството въпреки всичко си има свой специфичен, ала непълноценен морал, как тогава да си обясним това, че в най-близката история най-човеконенавистническата доктрина, довела до страшни ексце-сии и избиването на десетки милиони с нищо невиновни човешки същества е изцяло атеистична? Апропо, в какво най-вероятно са вярвали убийците-комунисти – щом са убивали с такова сатанинско упоение?

274

• Как оценявате "качествата на вярата" в душите на ония, които от няка-къв уж "религиозен" фанатизъм си позволяват да убиват човешки същест-ва? Как възприема поведението им толкова мъдрият и безпределно благ Бог? • Възможно ли е хора, отдадени на науката, да изпитват едно автентично религиозно чувство, т.е. да вярват истински в Бога? Как бихте обяснили този несъмнен факт, че големи учени са били в същото време и вярващи в Бога хора? • Обичате ли да четете религиозни книги, примерно Библията, Корана и пр.? Какви са били първите ви впечатления от досега с подобен род чети-во? Каква е подобаващата и подходящата настройка на душата за четене на такъв род четиво? • Как да се обучаваме да четем свещените текстове на различните основни вероизповедания? Задължително ли е човек да е изчел всичко, за да има достатъчно основание да избере "най-доброто" за себе си (чрез сравне-ние)? • Да, но ето, има противоречие: един човешки живот не стига да изчетем всички значими религиозни текстове на човечеството, а какво означава пък да успеем да прочетем всички коментари (тълкувания) към тях? Какво да правим в такава една ситуация, какъв е изходът от нея? • Може ли човек да сменя вероизповеданията си така, както си сменяме... бельото? Как възприемате това един човек да е бил и католик, и мюсюлма-нин, и будист, и източно православен, и атеист, и какъв ли не още?! Не е ли този начинът човек, стремейки се към "най-доброто", в крайна сметка да не получи нищо? • "Да спася душата си – затова вярвам" – как ви звучи едно такова изказ-ване? За какво спасяване на душата собствено става дума? Вие лично мислил ли сте върху проблема за това може ли и душата ни да умре "на-пълно" при умирането на тялото? Желаете ли такава една възможност – "пълната смърт" – да е истинска, т.е. точно така да стоят нещата? • Как се отнасяте към будистката теория за "прераждането на душите", а именно, че душите не умират, а само се преселват от едно тяло в друго? Задоволителна ли е за вас такава една теория? Имате ли някакви претен-ции към нея?

275

• Атеизмът дали пък не е някаква своеобразна "религия на невярващите в Бога"? Има ли чертите на религия атеистичното светоусещане? Дали пък идеологията на комунистическия волунтаризъм не е наподобявала някои елементи на религиозната догматика и култ?

...

И така нататък, такива въпроси могат да се измислят още много. Можете да предлагате и вие, а пък най-добре е самите занимаващи се с обучение по вяра да си изобретят, да си измислят собствени въпроси – точно въпросите, които сами сме си измислили са най-интересни и най-цен-ни! А неизбежно такива едни въпроси ще се роят когато започнем сериозно да се замисляме. Тъй че предложените по-горе въпроси са само колкото да се позамислим, да видим, че е възможно да се формулират, по този модел, колкото си искаме други и много по-вълнуващи и интригуващи въпроси.

Навремето, за да подбудя младите към такъв род изяви в сферата на философията аз написах единственото до този момент в историята (е зная да има друго подобно) учебно помагало, съставено предимно от поре-дици от въпроси, цялото помагало е предимно от въпроси, това помагало се нарича "Лаборатория по философия" (Книга за опитващите се да разбират е подзаглавието му). Нещо такова може да бъде съставено и към това помагало по вяра, разбира се, този път предпочитам да оставя тази възможност за изява на самите обучаващи се. Те тук могат да постигнат много, огромна е територията за изявата им на попрището на духовното!

Спирам засега дотук. Тия дни ще седна да напиша предговора на Помагалото по вяра и след това ще се захвана най-активно с редактира-нето му. Идеята ми е до месец то да е готово за да замине за печатницата. Разбира се, възможно е нови идеи да се родят междувременно. Никога не знаем това, няма как да го знаем предварително!

Това е и най-хубавото всъщност на живота ни – възможността до-ри сами себе си да изненадваме за това или онова. Превъзходна е такава една възможност, от която си заслужава да се възползваме по-често. И по-настойчиво. Желая ви хубав ден!

276

За Credo quia absurdum est на Тертулиан

понеделник, 26 януари 2015 г.

„Вярвам, защото е абсурдно“ „Човекът не се ражда християнин, но става такъв! ... Гоненията не

могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.“

Quintus Septimius Florens Tertullianus, Квинт Септимий Флоренс Тертулиан

Credo quia absurdum est, Тертулиан

Вярвам, защото е абсурдно

1. Ако нещо надвишава нашата способност да го разберем, това все още не означава, че само по себе си то е абсурдно.

277

2. Напротив, всяко твърдение в Откровението, което ни изглежда абсурдно, крие в себе си дълбоки тайни, заслужаващи толкова повече вяра, колкото е по-малко обикновената.

3. Човешките представи не могат да бъдат мяра за Откровението и колкото човек повече мисли, че нещо в това Откровение е непостижимо и невъзможно, толкова повече основания има да се вярва в неговия божест-вен произход и трансцедентна истинност.

4. В такъв смисъл трябва да се разбират и сентенциите на Терту-лиан:

„Синът Божи бе разпнат, ние не се червим, макар да е срамно. И умря Синът Божи, това е абсолютно вярно. И след като го погребаха, възк-ръсна и това е несъмнено, понеже е невъзможно“.

5. Именно въз основа на тези твърдения, средните векове припи-сали на Тертулиан максимата Сredo quia absurdum est.

6. Ако мъдростта на този свят се оказва безумие, значи онова, ко-ето досега се е считало за безумие, би трябвало да бъде мъдрост. Поради това, според Тертулиан, трябва да се вярва на онова, което противоречи на разума от гледна точка на античната мъдрост.

Така извежда формулата Сredo quia absurdum est.

Кратко животоописание

Квинт Септимий Флоренс Тертулиан е една от най-представител-ните фигури на латинската апологетика. Роден е около 160 г. в Картаген. Произхожда от езическо семейство, баща му е римски центурион. Получил е високо общонаучно, риторическо и юридическо образование, след което е бил адвокат в Рим. Там той приема и християнството, а скоро след това – около 195 г. – се завръща в Картаген, където се проявява като безкомпро-мисен защитник на епископалната църква от нападките на езичници и гнос-тици. Малко след 200 г. обаче сам той се отделя от тази църква и се присъ-единява към суровата есхатологично-аскетична секта на монтанитите. По всичко изглежда, че към края на живота си се е откъснал и от монтанизма и е основал собствена секта. Починал е след 220 година.

От многобройните, неизменно високотемпераментни съчинения на Тертулиан, до нас са достигнали тридесет и едно произведения. Въпреки безспорно сложните му отношения с епископалната църква, като несъмнен негов принос се схващат и до днес неговите (първи в латиноезичната тра-диция) разсъждения по тринитарния въпрос и въвеждането на съответната терминология. Приписваното му "Credo quia absurdum" твърде близко не само по дух, но и по буква на множество негови твърдения (срвн. "За плът-та Христова", 5), има парадигматично място в християнската католическа доктриналност при насочеността й към хармониране на разума и вярата.

278

Сред съчиненията му най-значими са "Срещу гностиците", "Срещу Маркион", "Срещу Праксея", "За душата", "За свидетелството на душата", "За кръщението", "За идолопоклонничеството" и други. Но на челно място сред тях бива поставяна неговата "Апология на християнството" – пър-вият текст на Тертулиан, представен изцяло в български превод.

Проф. Георги Каприев

279

Истините са илюзии, относно които сме забравили че са илюзии

понеделник, 26 януари 2015 г.

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година, François Lemoyne

Срещу свети-апостол-павловците на тоталитаризма

Ще започна с (мой) превод (през англ.): "Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са

илюзии – те са метафори, които са се износили от употреба и чиято чувст-

280

вена сила е пресушена, монети с изтрит релеф, но все-таки парични знаци, продължаващи да бъдат в обръщение просто като разменни късчета ме-тал." Фридрих Ницше, "В извънморален смисъл върху истината и лъжата" (1873).

Бих формулирал (коментирал, диалогизирал): истините са конвер-тируемите обществено илюзии, господът е мъртъв точно с това, че е станал общоприет, снизходил е "справедлив в своите изисквания" и се е превър-нал в истина, правда, напуснал е светостта на своята дворцова и клерикал-на обител и е навлязъл безпризорен сред "хората", "намерен" и после под-хвърлян и подмятан от "хората". Ето лайтмотивът на цялата Ницшева фи-лософия, мисъл, в която е вкоренено величието на Ницше.

Човек – в своето гордо звучене – се нуждае от истина, за да има откъде да се оттласва, а от бог – за да има (съответно) накъде, все тук, на земята, към нови върхове и луни, долини и преизподни, да полита. Сиреч "истинният бог" е една кална илюзия, едно блатно изпарение, тинята на собственото човешко съществувание, е утопията за политане, е мечтата по щастие, е пребиваване в "оня свят", е живот от последна инстанция, вместо от първа. И коя е дефиницията за благородство? Да съществуваш от първа инстанция. Философът – ако божем е философ – е философ от първа инс-танция. И властелинът – ако божем е властелин – е властелин от първа инстанция. И подземникът – ако е благороден – е подземник от първа инс-танция. Нежели от последна.

Че о, времена! Кепенците на политическата перспектива, знай, са утопични, хоризонтите – илюзионни. На илюзии и степни твари бе обърнал гръб и се прибра; и скоро каза си: "Да, истината влиза през комина на исто-рията, но за мен е задушливо тук." И рипна отпочинал. "Притежава истина-та онзи, що е необръгнал", рече на излизане.

Думата ми е за благородството на гражданството – как е възможно гражданско благородство? Как е възможно гражданство от първа инстан-ция? Идеята като социална или социалното като сведено до политика – нищо по-омерзително от първото и по-добротворно от второто; кой би казал обратното? Та не би трябвало да става въпрос например за "български национален идеал", а за българска национална политика. Идеалът по принцип е колкото национален, толкова и интернационален, идеалът си е идеал: Левски отлично е разбирал това и дотолкова стои по-високо от Бо-тев. И Александър Лилов, този ресентиментал, разбираше идеала – ала, вместо да го изяснява, го проповядваше на неразбиращите.

Свойствена на достойния живот е нито грижата (да обгрижваш и/или да бъдеш обгрижван), нито враждата, а златната (по Аристотел) среда - конкуренцията. Затова тоталитаристите нямат право. Отхвърленият

281

гражданин е отхвърлен не защото не бива обгрижван, а доколкото няма достъп до конкурентна среда. Сиреч става въпрос не за "социална идея", а за социална политика. Т.е. за политически гарантирана вътреикономическа конкуренция.

„Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година, Nikolai Ge Бележка dcccxii от моя текст "Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)". jmethodius.blogspot.com 26.01.2015, Й. Й. Методиус

282

Съблазнителността на разврата в епохата на култа към тялото и сексуалната революция

вторник, 27 януари 2015 г.

Работата по редактирането на книгата, наречена Помагало по вяра, върви с добър темп, независимо от това, че самата книга още не е дописана, което обаче не е изобщо чудно ако се вземе предвид концепция-та на самото помагало: нямам претенцията да дам нещо завършено и окон-чателно по подетата тема, а само да спомогна за настройването на млади-те (пък и не само на младите) хора за по-смислени духовни занимания, за размисли и обсъждания (по групи интересуващи се). Идеята ми, целта ми е само тази: да провокирам интерес към тия най-значими духовни въпроси, да насърча търсенията в тази област. Толкова.

По тази причина книгата може да се пише един вид безкрайно, тя може да има продължения, тя винаги ще си остане недовършена, винаги наново и наново ще могат да се поставят същите и подобни на тях въпроси. При това ми се ще подходът, методът на изследване в нея да е по-съвре-менен, което пак предполага незавършеност, отвореност на въпросите, темите, проблемите. Щото всичко завършено, и то под формата на дефи-ниции, предполага догматичност, претенция за някакви "вечни истини", а тия неща са изцяло чужди на модерния манталитет. И вярата, и религията следва да се разглеждат критично и недогматически, сиреч, тази област следва да се осъвремени, щото иначе интересът (особено пък сред млади-те) неминуемо ще погасне.

283

Както и да е, та ето, в тази връзка, аз мога да си "дописвам" книга-та или помагалото колкото си искам. Появи ми се също така и сътрудник (г-н Й. Й. Методиус), той също написа няколко текста, които прибавих охотно към досега написаното. Не се плаша от разностилието изобщо, напротив, стремя се към него. Ако има и други тълкувания на същите проблеми ще поставя. даже ми се ще да подготвя нещо като кратичка "христоматия" с подборка от най-хубави богословски и философски текстове по все тия проблеми, примерно от Киркегор, Ницше, отците на църквата и пр. Или от Свещените книги, от Библията, нямам нищо против да сложа откъси и от Корана, будистки мъдри изречения и пр. Ще направя това понеже ми се ще да бъде насърчен диалогът между привържениците на различните вероиз-поведания, този диалог е нещо изключително ценно – понеже работи срещу капсулирането им, което именно и поражда онази враждебност, която е така нежелана и абсурдна: та Бог е само един, как е възможно тогава да не се разбираме само заради това, че Го зовем с различни имена?!

Ще видим докъде ще стигна в тия свои намерения, понеже пък натрупването на много текстове може да повиши в нежелана степен обема на книгата, първоначалният ми замисъл беше да опитам да направя нещо съвсем кратко и аналитично, дори с практическа насоченост. Нищо чудно да се наложи да разделя крайния текст на части, които да отпечатам една след друга, един вид сякаш помагалото да излиза в томове, като поредица. И това е вариант – ако друго не може да се измисли и приложи. Времето ще покаже как ще решим назрелите около реализацията на първоначалния замисъл противоречия. Които са и неизбежни, няма как да е иначе.

Признавам си, днес седнах с намерението (отново и отново) да напиша финалния, завършващия текст. И в главата ми се мержелееше ето тази тема: Прелюбодеяние и вяра. Да, наистина, понеже знаете каква е ситуацията – у нас, макар и със закъснение, се вихри една страшна сексу-ална революция, краят на която изобщо не се види! – та в тази връзка няма как темата да бъде заобиколена, предвид това, че звучи хем "прекалено модернистично", хем и дразнещо, щото тия неща, развратът и религията се смятат за изначално несъвместими, възприемат се като взаимно отричащи се. Макар че както по принцип, така и погледнато исторически, вярата като нещо духовно винаги е била отрицание и противодействие на поривите на плътта, на съблазните на тялото, тя се е разглеждала като антитеза на "живота", олицетворяван от лакомията по удоволствията, по наслаждения-та, най-вече сексуалните. В днешните бездуховни времена – ние живеем в една шопенхауерова и дори постшопенхауерова цивилизация, в която ядро на тази специфична "духовност на плътта" е тъкмо култът към тялото! – вярата в Бога се възприема като крайно нежелана тъкмо защото е опитва да противодейства на въпросните инстинкти на живота, сред които на най-почетно място стои половият инстинкт. Който при нас, човеците, се е пре-

284

раснал в маниакалността да се опитваме да постигнем "пълния, абсолют-ния разврат", сиреч, цялостно да се отдадем на поривите на плътта. Аз бих си позволил да кажа и това, че в наше време сексуалната маниащина, стремежът към въпросния пълен разврат до такава степен е станал доми-нанта в съзнанието на съвременния човек, че е възникнала някаква чудата "религия на разврата", да, развратът, и то пълният, неограниченият от нищо разврат е станал "бог" на тази толкова разпространена по всички географски региони и също така човешки култури религия.

Щом тялото с всичките му пориви, сред които сексуалното влече-ние заема най-почетно място, е въздигнато в култ на тази модерна религия на разврата с безчислено множество от поклонници, то съвсем близо до ума е, че всякаква друга религия, особено пък тази, която проповядва аске-за, ако не отказ, но поне презрение към сексуалните изживявания, е крайно нежелана, тя се възприема на това основание и като "немодерна", щото, казахме вече, съвременният човек има само един "бог" – своето тяло; цен-търът на вниманието му е завладян от тази бесовска грижа да угаждаме по всевъзможни начини на лакомията на собствените си гениталии. Тъй че и тук, както, впрочем, и във всички други, по-раншни времена, става дума за колизия и сблъсък на две тенденции, на две житейски философии: или ще служиш на духа и ще презираш тялото, опитвайки се да го усмириш и дис-циплинираш, или, противно на това, ще угаждаш на тялото си, ще се поста-виш в служба на капризите на този толкова тираничен господар; а пък, знайно е, сексуалността винаги е стояла на най-почетно място в ценностна-та система на материалистите, почти изравнявала се е с... яденето. Така е било, повтарям, във всички времена, този е вечният извор на всяко стрем-ление към духовното, което носи в себе си този порив към добиване на свобода именно от тиранията на плътта, на нагона, на инстинкта, на разюзданата и тъй тиранична човешка сексуалност (щото, знаем, животни-те трудно могат да бъдат развратни до степента, до която това го умее човекът, от гледна точка на човешката отдаденост на разврата животните са съвсем непорочни и дори неразвратни). Но в днешно време този конф-ликт между духа и плътта, между свободата и тиранията, струва ми се, е придобил някаква екстремна степен, достигнал е до пълна ожесточеност.

Затова и много хора, чини ми се, се пазят като дявол от тамян от вярата в Бога и от религиозността единствено на това основание: за да не би да ощетят живота си, за да не би да им се наложи да се лишават от развратничене, дори и от развратниченето със самия себе си, което е осо-бено неприятно, понеже, казват, Бог виждал всичко. По тази причина, поне-же духовният потенциал на съвременния човек – възпитан от една масова консумативна и материалистично-хедонистична по изключителната си тенденция култура, в която сексът е въздигнат на най-висок пиедестал! – е изключително мизерен, днешните хора се раздират от това противоречие, а

285

именно: как да се откажа от живота, от неговите тъй съблазнителни насла-ди при положение, е той ми е само един, и при това младостта също така е краткотрайна, и то в името на нещо толкова несигурно, а именно тъй илю-зорните и общо взето досадни духовни активности, докато вакханалията на плътта е тъй, повтарям, завладяваща! Та в съзнанието на съвременния човек, овладяно от тъй коварната грижа да не се мине (като се лиши от развратничене), се изправя следния убийствено тежък въпрос, който раз-дира безпощадно душата му:

– Как да се самопожертвам (и то в името на някаква чиста ду-ховност на вярата) след като цялото ми същество, цялата ми природа, и тялото, и душата ми така всеотдайно се стремят към пълния разв-рат?

Още много въпроси от този род могат да се измислят, в тях все ще се съдържа това най-основно и наистина раздиращо душата на съвремен-ните хора противоречие. Смята се, че религията (всяка религия), в това число и Христовата, изисква от човека въздържание по отношение на тъй привлекателните съблазни на тялото и плътта, изисква аскеза, а пък, ка-захме, съвременната ни култура и съзнанието ни е настроено на въпросна-та хедонистична и консумативна вълна. Разбира се, огромната част от човечеството е противник на религията и вярата по, тъй да се рече, "прин-ципни подбуди", а именно тъкмо защото слабият човек не намира сила да противопостави нещичко на тази изначална тирания на тялото, на сексу-алния нагон, на безсъзнателното, на инстинкта, на склонността към разв-ратничене. Иска се култивиране на голяма духовна сила, та този порив към чистия разврат да бъде озаптен и облагороден; е, това се оказва непосилно за повечето от хората. Разбира се, религията, добре познавайки човешката слабост (и човешката природа) не изисква от всеки човек да бъде ангелче или пък светец, тоест изцяло да се откаже от секса, изисква се да се отка-жем от развратниченето, от пълното отдаване на тиранията на нагона.

При това, добре се знае това, пълният разврат съвсем не гаранти-ра пълноценно наслаждение, щото човекът, като капак на всичко, има душа и също така има чувства; ето защо религията проповядва истината за духовната сила на автентичната любов, в която сексът има подчинена роля, а водещо е именно духовното. Тъй че и около тия въпроси може да се оформи цяла една поредица от теми за обсъждане; тук, простете ми, поне-же времето ми напредна (трябва да ида на преглед в болницата, при кар-диолог; да, такива неща се стоварват на главата на хора като мен, които прекалено много са развратничели на младини – тук слагам емотикон за усмивка, но понеже има и друга скобка, превеждам го с думи!), та тук, на това основание, именно, че трябва скоро да ставам от компютъра, аз нямам възможността да ги извеждам или формулирам. Но това и съвсем не е нужно – защото обсъждащите или четящите помагалото ще могат вече

286

сами да си ги формулират; и то по най-превъзходния начин, опирайки се на вече казаното, което, да се надяваме, ги е подбудило към това.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Ще видя като прочета написа-ното дали ще се наложи продължение на текста, засягане на нови моменти, или пък ще приема, че казаното дотук е наистина предостатъчно. (Между другото, по тази основна тема, която тук само щрихирах, съм писал много в други свои книги, позволете ми сега да не изброявам заглавията им, тъй че може би наистина не бива повече тук да пиша, с оглед да не се повтарям; а там всичко съм го казал в пределно съдържателна форма и обем.) Наисти-на трябва да ставам, трябва да бързам за автобуса, доскоро!

287

Развратът

Албер Камю

jpg by Stu MEAD // published 21/07/2011

Придя в отчаяние и от любви и от целомудрия, я, наконец, решил, что мне еще остается разврат – он прекрасно заменяет любовь, прекраща-ет насмешки людей, водворяет молчание, а главное, дарует бессмертие. Когда ты, еще не потеряв ясности ума, лежишь поздно ночью меж двух проституток, начисто исчерпав вожделение, надежда, знаете ли, уже не мучает тебя – воображаешь, что отныне и впредь, на все времена, в жизни твоей воцарится холодный рассудок, а все страдания навеки канут в прош-лое. В известном смысле я всегда погрязал в разврате, никогда не переста-вая при этом мечтать о бессмертии. Это было свойственно моей натуре и вытекало также из великой моей любви к самому себе, о которой я уже неоднократно говорил вам. Да я просто умирал от жажды бессмертия. Я слишком любил себя и, разумеется, желал, чтобы драгоценный предмет этой любви жил вечно. Но ведь в трезвом состоянии ты, немного зная себя, не видишь достаточных оснований к тому, чтобы бессмертие было дарова-но какой то похотливой обезьяне, а, следовательно, надо раздобыть себе суррогаты бессмертия. Из-за того, что я жаждал вечной жизни, я и спал с проститутками и пил по ночам. Утром, разумеется, у меня было горько во рту, как оно и подобает смертному. Но долгие часы я реял в небесах. Уж

288

не знаю, как и признаться, я все еще с умилением вспоминаю о некоторых ночах, когда я ходил в подозрительный кабак, поджидая подвизавшуюся там танцовщицу, даровавшую мне свои милости; во славу ее я даже под-рался однажды вечером с неким хвастливым щенком. Каждую ночь я тре-пал языком у стойки бара в этом злачном месте, освещенном багряными огнями и пропитанном пылью, врал, как зубодер на ярмарке, и пил, пил. Дождавшись зари, я попадал, наконец, в вечно не застланную постель моей принцессы, которая машинально предавалась любовным утехам и сразу же засыпала. Потихоньку занимался день, озаряя мое крушение, а я, нед-вижный, возносился к небесам в лучах славы.

Алкоголь и женщины давали мне, признаюсь, единственное дос-тойное меня облегчение. Открываю вам эту тайну, дорогой друг, не бойтесь воспользоваться ею. Вы сами тогда убедитесь, что настоящий разврат – сущий избавитель, потому что он не налагает никаких обязательств. Распутствуя, думаешь только о самом себе, поэтому то больше всего и развратничают люди, питающие великую любовь к собственной особе. Разврат – это джунгли без будущего и без прошлого, а главное, без обеща-ний и без немедленной кары. Места, предназначенные для него, отделены от мира. Входя туда, оставь и страх и надежду. Разговаривать там не обя-зательно, то, зачем пришел, можно получить и без слов, а зачастую даже и без денег – да да. Ах, позвольте уж мне, пожалуйста, воздать хвалу без-

289

вестным и позабытым женщинам, которые помогали мне тогда. Еще и до сих пор к воспоминаниям, оставшимся у меня о них, примешивается что то похожее на уважение.

290

Ислямският Иисус – човек и пророк

Радко Попов

27.01.2015

Коранът стои в основата на ислямската цивилизация и в него се намират първите щрихи от образа на ислямски Иисус Христос – Иса ал-Масих. В ислямската култура съществуват голям брой други текстове за Иисус: в сунната – преданията за Пророка Мохамед, в богословски комен-тари, в суфитски текстове и поезия и в благочестиви народни предания, но те не са обект на изследване в настоящата книга.

Със сигурност може да се каже, че както качествено, така и коли-чествено ислямът ни предлага най-богатия образ на Иисус Христос в срав-нение с която и да е друга нехристиянска култура. Никоя друга световна религия не Му отделя такова важно място. Мюсюлманите почитат Иисус Христос (Иса) главно защото Коранът говори за Него. Те не Го смятат за Син Божий, а за пророк. Но трябва да се изтъкне, че в Корана Иисус при-съства повече в богословски аргументи, отколкото с биографични данни.

Коранът дава две описания на Благовещението и на Рождество Христово. Спира се на учението и делата на Христос, на Неговата смърт и възнесение. Три глави от Корана носят имена, свързани с живота на Иисус Христос (сура 3 – Родът на Имран, сура 5 – Трапезата, и сура 19 – Мариам). Той се споменава в петнайсет глави и в деветдесет и три стиха. Коранът говори за Иисус, Марииния Син винаги в положителна светлина, без да има следа от критичност. Той е Божият помазаник.

По-подробното изследване на текстовете разкрива един логичен образ, без противоречия, намиращ се в хармония с богословските концеп-ции на Корана. В Корана Иисус Христос проповядва монотеизъм, призовава към покаяние и извършва чудеса. Образът на Иисус Христос е в пълно

291

съзвучие с духа на исляма и с монотеистичните религиозни идеи на Моха-мед. Мохамед никъде не вгражда противоречия в образа на Иса, дори про-поведите на Иисус звучат като тези на Пророка. Мохамед не изпитва дори и най-малката завист от непорочното зачатие, в резултат на което се ражда Иисус Христос, нито ревност от чудесата, които Иисус извършва като не-посредствено предхождащ го пророк.

Може да се каже, че ислямът не би имал такава завършена и стройна форма, ако в него липсваше вярата в Иисус Христос – Иса. В някои мюсюлмански среди вярването, че Иса е Слово и Дух от Бога, се смята за неделима част от вярата заедно със свидетелството шахада, според което няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк. В своя сборник с хадиси класическият коментатор на Корана ал-Бухари (810-870) цитира думи на Мохамед, който казал: „Всеки, който свидетелства, че никой няма право да бъде боготворен, освен Аллах, Който няма съдружници, и че Мо-хамед е Негов раб и Негов апостол, и че Иисус е раб Божий и Негов апос-тол и Негово слово, което Той вдъхна в Дева Мария, и Дух от Него, и че раят и адът са истина, Аллах ще го приеме в рая с делата му, дори ако тези дела са малко” (цит. по М. Муксин Кан). С други думи, дори само вярата в Бога, Пророка и Иисус Христос може да донесе спасение и блаженство в рая.

Въпреки че в Корана Иисус Христос се нарича Слово от Бога, Той е Божие творение и за да изясни това, Коранът споменава Адам: „Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: „Бъди!” И той стана” (Коран 3:59). Коранът сравнява създаването на Иисус Христос с това на Адам, който също е сътворен от Бога без баща и дори без майка. Божият Дух по чуден начин се въплъщава в Дева Мария и тя ражда Иисус без участието на мъж (Коран 4:171). Коранът твърдо насто-ява, че Иисус Христос е бил само и истински човек, като Му дава най-високия човешки ранг и Го нарича Дух Божий и Слово Божие, което Той известява.

Още от самото начало животът на Иисус Христос, както го описва Коранът, е изпълнен с чудеса (Коран 3:49), като се започне с това, че Той се ражда без участието на мъж, и се премине през многото Негови деяния до края на земния Му живот. Още като дете в люлката, непосредствено след раждането Си, като първо чудо Иисус говори в защита на Своята майка, обвинена в прелюбодеяние (Коран 4:156). С Божия помощ и подкре-па следват и други чудеса, които потвърждават пред Неговите роднини пророческата Му мисия. След това Иисус възкресява мъртви, лекува слепи и сакати, вдъхва живот на птичка, която прави от глина и т.н. „…И ето, сът-воряваш от глина образ на птица – с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица – с Моето позволение…” (Коран 5:110). Коранът постоянно изтъква подкрепата за Иисус Христос, дадена му от Бога. Той е инструмент

292

в Божиите ръце, така че всички тези чудеса са Божии дела, потвърждаващи всемогъществото на Единия Бог.

Коранът поставя акцент върху идеята, че Иисус не трябва да бъде обожаван наравно с Бога като второ божество. За исляма това е богохулст-во и е най-тежкият грях – ширк. Ширк е синоним на идолопоклонство и заблуждение. Коранът посочва, че Аллах, ако пожелае, ще прости всичко на хората, освен това, да му придават съучастници: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях” (Коран 4:48).

Около една трета от Корана са текстове за пророци, повечето – старозаветни. Иисус Христос е един от най-подробно описаните пророци в Корана. Сред тях Той се откроява по особен начин. Коранът ни предава Неговия образ по начин, по-различен от тези на другите пророци. Иисус многократно се описва като пророк с особено значение, на Когото Бог дава ясни знаци, подкрепя Го със Светия Дух и Го благославя (Коран 2:87). Съг-ласно исляма пророците са раби и пратеници Божии, получили откровения. Те са пример за хората, които трябва да ги почитат, но никога да не ги боготворят. От пророците само Иисус е описан като Божие чудо, като зна-мение, Той е слово и дух Божий, Той е пратеник и мир. Бог е изпращал много пророци и пратеници да водят и назидават израилтяните. Накрая Бог изпраща Иисус Христос да обнови техния ислям (тогава наричан юдейство). Коранът описва как Иисус Христос е проповядвал и поучавал. Той призова-ва синовете на Израил да служат на Аллах – „Моят Господ и вашият Гос-под” (Коран 3:51). В своите проповеди Иисус Христос потвърждава посла-нията на предхождащи Го пророци.

Неговото особено положение се подчертава от факта, че Той като последен пророк преди Мохамед предрича неговото идване. Мюсюлманите вярват, че една от най-важните задачи на Иисус Христос е да предскаже идването на последния Божи пророк Мохамед�– Ахмад: „И рече Иса, синът на Мариам: „О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад” (Коран 61:6). Затова може да се каже, че според Корана Иисус Христос е предвестник на исляма.

Пророческата роля на Иисус Христос в Корана може да се прос-леди, като се прочетат, систематизират и анализират разхвърляните из целия Коран споменавания за Иисус. Тези стихове (айяти) не са хроноло-гично подредени, а представляват, както вярват мюсюлманите, Божии думи, отделни епизоди от живота на Иисус, както и Негови слова, от които може да се изгради образът Му. Затова в настоящата книга образът на Иисус Христос е потърсен не като се следва хронологичното записване на отделните глави (сури) на Корана, нито окончателния ред, по който те са подредени в свещената книга на мюсюлманите, а като се следва установе-

293

ната от Евангелията биографична схема – като се започне от раждането на Иисус Христос и се завърши с края на земния Му живот.

Бог научава Иисус Христос на Тората и му дава Евангелието. Но Иса ал-Масих се различава много от образа на Христос, познат ни от Еван-гелията. В Корана „под „Евангелие” (Инджил) се имат предвид не познатите ни евангелия от Новия Завет, а цялостно Писание, низпослано на пророка Иса”, обяснява Цв. Теофанов. Коранът казва, че пророческата роля на Иисус Христос гарантира Евангелието, Тората и другите пророчески писа-ния, на които Бог Го е научил (Коран 3:48; 5:46, 5:110). Съгласно исляма, както се е случило с Тората, така и първоначалното учение на Иисус Хрис-тос, и низпосланите Нему слова с времето са променени и заместени с други текстове, а оригиналното Евангелие е изгубено.

Той получава Евангелието като закон за християните, които вярват в Него. „И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпос-лал, тези са нечестивците” (Коран 5:47). Евангелието е милост и напредък за хората, тъй като носи известни облекчения от Мойсеевия закон: „[И дой-дох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Коран 3:50). Иисус е изпра-тен да засили вътрешното усещане за чистота на религията, която била обременена от външни ритуали и правила за хранене (Корана 3:48-50). Също така Евангелието, донесено от Иисус Христос, предлага яснота по въпроси, станали спорни между юдеите: „когато Иса донесе ясните знаци, рече: „Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!” (Коран 43:63). Христос е избран от Бога да проповядва истинския закон и настав-ленията на Тората сред юдеите и да коригира настъпилите в продължение на много столетия изкривявания в еврейското свещено Писание. Но освен учениците и помощниците на Иисус Христос, юдеите като цяло не повярва-ли в Него. Те Го преследват и отхвърлят посланието Му. Но Коранът опис-ва как Бог, както и при други пророци, Му дава Своята защита и наказва враговете Му.

Коранът описва пестеливо кръстната смърт на Иисус Христос: Бог Го спасява от смърт на кръста, като заблуждава Неговите палачи, на които им се привижда, че са Го убили. „И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах”, – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигур-ност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър” (Коран 4:157-158). Класическите екзегети на Корана предлагат няколко варианта като отговори на въпроса кой е бил разпнат на кръста

294

вместо Иисус. Цв. Теофанов приема, че Бог „уподобил на него човека, който го предал, и той бил убит вместо Иса”. Коранът изтъква, че Бог пази Своя пророк и не може да допусне злите планове на неверниците да се увенчаят с успех.

Тълкувателите на Корана имат също различни мнения относно по-нататъшната съдба на Иса ал-Масих. Според едни Иисус Христос е почи-нал и Бог Го е възнесъл на небето (Коран 4:158). Други са на мнение, че Той се е възнесъл жив при Бога и ще се върне на земята преди Съдния ден, и след като свидетелства за християните пред Божия съд, ще почине подобно на всеки друг човек и пророк.

Централен догматически проблем между мюсюлмани и християни е богочовешката природа на Иисус Христос (Сина Божий). Коранът отхвър-ля догмата за Светата Троица и съответно отрича, че Иисус Христос е лице, ипостас, на Бога и че Той е въплътилият се в Дева Мария Бог (Коран 4:171 5:73). Според исляма Аллах е единственият Бог и е невъзможно Той да приеме физическа или човешка форма.

Въпреки еднаквите христологични изрази християнството и исля-мът влагат принципно различно съдържание в тях. В Корана Иисус Христос е наричан Месия, Божий Пратеник, Слово Божие, Дух от Бога и Раб Божий, но тези титли и епитети според мюсюлманите не определят Неговата бо-жествена природа, а подчертават чистия и съвършен човек – Иисус Хрис-тос. Далеч от Корана са и новозаветните представи за Логоса и Светия Дух. Поради Своята природа Иисус Христос стои на едно ниво с останалите хора, тъй като всички те са раби Божии, но същевременно Той е над оста-налите хора, тъй като Му е оказана особена милост. Той е Божий пророк и пратеник, Който, както и други пророци преди Него, носи от Бога Писание – „Евангелието, в което има напътствие и светлина” (Коран 5:46).

Съгласно Новия Завет Иисус Христос е Син Божий, който е разп-нат на кръста за изкупление греховете на човечеството. Това се отрича от Корана. Според ислямските разбирания Бог няма син: „Как да има Той дете, щом няма съпруга” (Коран 6:101) и още: „превисоко е величието на нашия Господ! – не се е сдобивал нито със съпруга, нито със син” (Коран 72:3). Критиките в многобожие първоначално са насочени към политеистите в Мека, но впоследствие мюсюлманите използват в своите полемики тези откровения заедно с други, които пряко осъждат християнския догмат за Светата Троица (Коран 19:88-93).

Различия съществуват, по-нататък ще се спрем отново на тях, но християните могат да обогатят своята религиозна култура и разбиране за другия, като се запознаят с образа на човека и пророка Иса ал-Масих в Корана, а мюсюлманите, на свой ред – с Иисус Христос от Евангелията – Господ и Бог на християните. (Из книгата на Радко Попов “Иисус Христос в Корана”, ИК “Омофор” , 2008)

295

Отчайващо смехотворно и скудоумно атеистично словоблудство

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Попадам тази сутрин на публикация със заглавие Религия инте-лект и закономерностите между тях (така е написано, без полагащата се запетайка между "религия" и "интелект"). Зачетох се. В един момент бях изумен от същината на твърденията в нея, които при това, забележете, били обосновани и "доказани" с не знам какви си анкети и проучвания, направени от незам какви си велики световни социологически агенции.

Та ето какви са резултатите от тия "много интересни изследвания които (пак пред които липсва полагащата се запетайка! бел.моя, А.Г.) имаха за цел да се намерят връзката между религиозността и интелигент-ността както и каква е функцията между тях". Любопитно, да видим.

296

Първият извод, дето се казва, троши направо глави, не чинии: "с увеличаване на броя на религиозните хора в една държава средният коефициент на интелигентност на тази нация намалява". Брях да му се не види, на какви чудеса била способна съвременната ляво-атеистична професорска мисъл в либералния свят, в който живеем! Даже и графика ни е дадена там, та всичко да изглежда супернаучно. Ала да обясни по същес-тво ще е това "интелигентност" някак не дръзва, защо ли? Как така да има подобна странна корелация между интелигентност и вяра в Бога, след като и децата от детската градина вече знаят, че вяра и интелект са два коренно различни пътя, по които човек търси и постига истината?! Два начина на постигане на истината, всеки със своите си предимства, пътят на сърцето и пътят на ума, които не само че не се отричат, напротив, превъзходно се допълват? Та какво му е "интелигентното" в един самозабравил се безсър-дечен ум, който изобщо не е способен да погледне нещата и ог гледната точка на вярата? А тия неща са доказани от поне пет века насам, те трябва да се знаят от всеки що-годе образован човек, ама къде ти нашият атеист да се затруднява да чете и да мисли?! Та той всичко си знае?!

Но да продължив нататък. Защото това, което имахме щастието да прочетем от нашия толкова интелигентен, ала немислещ атеист, съвсем не е всичко! – както се казва в рекламите за разните му там съвсем непот-ребни джунджурии. Той е способен на още подвизи, ето, радвайте се.

Друго пък изследване, също така най-компетентно ни било "доказ-вало", представете си, ето тази зависимост:"Атеистите по убеждение имат с 1,95 пункта по-висок коефициент на интелигентност от агнос-тиците, с 3.82 пункта по-висок коефициент на интелигентност от либерално вярващите и с 5.89 пункта по-висок коефициент на интели-гентност от догматично вярващите". Майчице мила, дай да зема и аз набързо да стана безбожник, та рязко да ми се дигне коефициента на енте-легентност, а? Другари, загадката на ентелигентността е доказана: не вяр-вайте в Бога и мигом ще поумнеете! Прочее, по тази логика излиза, че Сталин и другите комунистически атеистични мракобеси и кръволоци са най-интелигентни хора! Бравос, велики сте вий, таваришчи левичари по всички земни кълбета!

Но това съвсем не е всичко, има още много други величайши обе-щания, що внасят трепет на шумния пазар на домораслите атеистичните "ценности". И затова черно на бяло ни убеждават, че, видите ли, "от всички учени и инженери в САЩ, само около 5% са религиозни, но ако вземем само учените от природо-математическите науки от всички около 480 000 учени само около 700 са вярващи, което прави по-малко от 0,15%". Леле, колко радостна новина е това, че инженерите не вярват в Бога! Дали да не земем да му тропнем един казачок по тоя щастлив повод, а, тавариш-чи?

297

Но и това не е всичко, да видим що още така щедро ни подаряват по-нататък. Новините са от радостни по-радостни, ето, дивете се, щот това вече чупи всички рекорди по глупотевина: "атеистите и агностиците са най-добре информирани и имат много повече знания по въпросите свързани (пред думата "свързани" интелигентният, но неграмотен автор пак е пропуснал да тури запетайка!) с религиите и религиозността от последо-ватели на най-големите религии"! И какво излиза, зависимостта е тази: по въпроси, които съвсем не те интересуват, по които си най-безразличен – каквито именно са въпросите на вярата в Бога за атеистите! – по някакъв странен начин става така, че точно в тия области, неизвестно как, напред-ваш най-много, си най-много информиран! И дори, представете си, почваш да разбираш повече от хората, за които вярата в Бога е най-грандиозна проява на тяхната собствена интимна и духовна същност!

Как става така ли? С атеистична медитация ли? Ето как: вярващи-те били подвластни на някаква „сляпа вяра“, докато в същото време ате-истите и агностиците били именно такива, защото били чели много и по тази причина били опознали религиите и техните принципи. Значи четеш упорито и се образоваш тъкмо в области, които са ти изцяло чужди и безинтересни, та нали религията е толкова чужда за атеиста, че няма пове-че накъде?! Излича, че четейки атеистични брошурки за религията, атеис-тите направо се преизпълват със "солидни познания" за религията! А какво ли, прочее, щеше да стане ако пък бяха чели, но без предвзетите очила на атеизма, направо Библията, направо самото Свето писание?! От невероят-но несмислена еквилибристика се ползват господа-таваришчите атеисти, но да видим има ли още, нека да се порадваме на другите най-нови постиже-ния на атеистичното скудоумие.

Идва момента на обяснението на тия "научни факти". Според ав-тора на туй вълнуващо изложение атеистите, представяте ли си, постоянно търсели причинно-следствени връзки" на "нещата от живота" и по тази причина поумнявали така неимоверно. А пък религиозните, понеже живеели по предварително описани в „свещените книги“ правила, затуй и не им се налагало, представете си, да мислят, което именно и показва на какво се дължала тяхната крещяща неинтелигентност. Това обяснение сякаш е излязло от буквар по безбожничество, написан и издаден в сталински СССР не кога да е, а именно в началото на 30-те години на ХХ век, когато комунистическата и атеистична бесовщина в тая страна достига своя апо-гей!

Та ето нещо още от тоя възкръснал като вампир атеистичен ста-лински буквар на младия безбожник с пионерска връзка: "религиозните вместо да търсят смислени отговори на нещата от живота просто минават с дежурните за тях и предварително втълпени им отговори: „така ми е било писано“, „така е решил бог“, така те често пропускат

298

възможността да доразвият и обогатят свой интелект". Понеже моя милост е била свидетел на наглостите на бесовщината, наречена "атеизъм" – завършил съм философия в СССР в ерата на последните предсмъртни конвулсии на тоя "научен атеизъм" и с очи съм видял на какви гадости той е способен! – направо тръпки ме побиват, щото не откривам абсолютно ни-каква разлика между туй "обяснение", което ни пробутват, с ония пошлости, които трябваше да четем в букварите по "научен атеизъм" едно време.

Ами ето, какво ще кажете, не съм ли прав, не е ли точно така, как-то ви казвам, на какво ви звучи и на вас ето туй "обяснение", което пак е взето от все същите упоменати учебници и буквари по атеизъм: "интелек-туално и емоционално по-лабилните хора съвсем разбираемо много по-често стават жертва на религиите и различните нерационални псевдо-учения". Прочее, изразът "нерационално учение" е безсмислица, ако е нерационално, няма да е учение, а нещо друго, а ако е учение, няма как да е нерационално. Но да се схване това, трябва човек да си даде труда да осмисли съответните понятия, което, както виждаме, на атеиста, въпреки главозамайващата "интелигентност", с която е ощастливен, съвсем не му се удава.

И като капак на всичко, разбира се, няма как да минем и без тоя извод, показващ колко "вредна" е вярата в Бога, сиреч, непременно трябва да се забрани: "религиите са причина за разделение и напрежение между хората и в съвременният свят религиите причиняват много повече вреди отколкото ползи". Тъй де, как тогава ще търпим да има толкова много, милиарди вярващи хора, та нали ако им забраним да вярват, то по

299

този начин рязко ще скочи тяхната интелигентност! С пет думи казано, таваришчи, "религията е опиум за народа": що ви трябваше да пишете такива дълги и предълги псевдонаучни статии, като всичко най-синтетично можехте да го кажете с тия паметни думи, що красяха всяка стена в ерата на комунизмо-атеизма?!

Искаше ми се по друг начин да опитам да оборя тезите в това на-истина главозамайващо "научно изследване" и на тоя "научен анализ", но се оказва, както виждате, с атеист да се спори на рационална основа е невъзможно, щото той е обладан тъкмо от сляпата вяра, че "Бог няма", т.е. че нещата са тъкмо такива, каквито изглеждат в оптиката на тази наистина нерационална, направо мистична атеистична вяра. Поради което да се води истински диспут тук е невъзможно, то е същото да се бориш с призра-ци: атеистът нессмущавано, както се убедихте, демонстрира своята безмо-зъчна "философия" (ако тук ми бъде позволено да използвам тяхната тер-минология). Поради което срещу такива, за да има адекватност, се налага да се мятат заклинания от рода на тия, с които той борави, но това не ми е по вкуса. Атеистът, забелязъл съм, винаги се мъчи уж да "обосновава" туй, що предварително си знае, което вече е съвсем несериозно.

Защото ако малко поне се беше постарал да осмисли и да вникне в това що е вяра, що е Бог, що е религия, що е духовност и прочие, тогава нямаше да дръзне така да се излага. Но понеже, въпреки невероятната им, вероятно изцяло природна, "интелигентност", атеистите постоянно демонс-трират крещящата си неспособност поне малко от малко да мислят, то те в безсилието си се задоволяват, както видяхме, с това да предъвкват догми-те на сталинските учебници по "научен атеизъм". Щото нищо повече от това атеизмът не можа и няма да измисли. Защо поне, като атеистите толкова са чели и са постоянно търсещи истината, защо, питам, да речем, атеистът, написал тоя текст със отчайващо смехотворни и скудоумни твърдения, не вземе да разлисти, да речем, някоя и друга книга на Достоевски, където въпросите на вярата се изследват най-задълбочено? Нека, пажалуйста, да се опита да обори поне един аргумент на Достоевски или на неговите така страстно търсещи истината за Бога герои от романите му.

Не е чел, нали? Няма да прочете, нали? Няма и намерение да прочете. То и Библията, честно казано, атеистът не е чел и няма намерение да я чете. Защо да я чете, та той всичко си знае?! Що да си пилее времето да чете някакви мъдри и дълбоки книги, и дори, представете си, да мисли: та то всичко си се знае предварително?! Та то всичко е така просто и еле-ментарно, нали, таваришчи?

"Интелигентни", "образовани", "мислещи", "търсещи истината" би-ли атеистично, т.е. "най-правилно" мислещите другари; да, обаче защо това изобщо не им личи?! Поне малко да им личеше, ала не им личи, защо ли?! Каква ли е тази загадка на природата?!

300

11 коментара:

Анонимен каза: Тогава Айнщайн сигурно е бил много прост. Той е бил вярващ човек и да, знам, че не догматично вярващ. Това само показва интелекта му. Кирил Кирилов каза: Уважавам мнението ти но с едно не мога да се съг-лася, така натрапчиво и абсурдно да се свързва атеизма с комунизма. Атеизма съществува още от средновековието. Атеистите са по целият свят с изключение на Африка и другите изостанали и бедни държави, където бедността пречи на образованието.

Това са 50-те най-известни атеисти в света за всички времена: Да виждаш някой от тях да е свързан с комунизма или дори с ля-

вата идея? Ангел Грънчаров каза: Много ми е интересно кой е съставил тоя списък на най-известните атеисти за всички времена, но ми се струва, че Noam Chomsky не е по-малко известен от атеисти като Ленин и Сталин :-) Защо ли са ни спестили тия имена?! :-)

Атеизмът и комунизмът се свързват превъзходно благодарение на общата им идейно-ценностна основа в лицето на материализма. Това, че е имало атеисти преди появата на комунизма изобщо не може да постави под съмнение това тяхно родство. Разбирам, че то е твърде неудобно на съв-ременните атеисти, че то ги дискредитира, но с нищо не мога да им помог-на. Това, което в средновековието се е схващало като сатанизъм, в ХХ век се прояви като комунизъм и национал-социализъм. Комунизъм е другото име на сатанизма. Богоборството на комунистите няма начин да не доведе дотам да са първи приятели със Сатана. Нека атеистите, ако искат, да се опитат да си направят длъжните изводи от тоя факт... stir каза: Прав си, де... Ама този човек поне търси (надявам се). Как да го подкрепим. При мен този подход "ти си идиот, и отгледан от комунисти" проработи, щото се шашнах и не успях да намеря къде грешеше Човекът, дето ми го каза. Дали ще проработи и тук? Анонимен каза: Оставете моля ви Айнщаин настрана... Самия тоя за себе си казва:

"My position concerning God is that of an agnostic. I am convinced that a vivid consciousness of the primary importance of moral principles for the betterment and ennoblement of life does not need the idea of a law-giver, especially a law-giver who works on the basis of reward and punishment."

Направете search на Google и ще го намерите по нета. Толкова за религиозния Айнщаин. Най-смазващото доказателство за връзката на атеи-

301

зъм със по висок интелкт е именно факта че 93% от американските учени са атеисти и още 4% са агностици ( случая на Айнщаин) и остават някакви си 3% да са религиозни... Смазващо е защото говорим за учени част от об-щество дълбоко религиозно където почти никое дете не минава покрай индоктринирането със религиозното празнословие. И учените тук са хора със силата на разума си отскубнали се от пагубната гравитасия на догмите на църквите, където слабите разуми падат като в черна дупка. Другото, което разбрах четейки тоя блог, е защо се казва че "философията е мъртва наука". Ами защото съвремените и преставители са застинали назад във времето и водят един спор за "колко дявола се събират на върха на игла" или за и против Бог, когато науката отдавна е решила. Мястото на филосо-фията днес се заема от теоретичната физика и не случайно почти всичи известни имена там са атеисти, защото виждат по далеч от съвремените философи и никъде не виждат ръката на Господа и така обратно назад до една милиардна част от секундата от сътворението на света. Единствената функция на религията днес е да държи в кондиция по-слабите разуми да не изпаднат от влака на цивилизацията и да се превърнат в антисоциални животни – да крадат, изнасилват и убиват на право на улицата, религията слага норми на приличие за тях, за интелигентните не е нужно там разума си поставя сам граници и морала не идва от догми а от мисъл... Знам че коментара ми няма да бъде допуснат , но ако сте го прочели до край благо-даря за вниманието. stir каза: Бог не работи на принципа reward and punishment. Поне моят Бог, който се вижда с просто око в Иисус.

А относно Айнщайн: Причината да мислите така, както пишете, е, че не сте имали до-

сег до друго (предполагам). Защо да не бъде допуснат коментара ви? Може би ви се иска, за да имате извинение да вярвате в това, в което вярвате.

Истината е, че има Бог, независимо дали направим избора да признаем това, или не. И никой не може да избяга от това :)

Ооохо, за интелигентните: а ние значи сме достигнали нужния праг на морала?:) Вие сте много близко. Само поразсъждавайте върху изрече-нията ви...

Кирил Кирилов каза: Пуснах продължение на предният пост. Ре-лигия, образование и закономерностите между тях.

Дано ти хареса. Анонимен каза: Съжалявам на лунка които публикувате няма нито капка съмнение в нерелигиозноста на Айнщаин и не прави point акоито си мисли-те, напротив написано е от атест и има една лека тънка ирония.. Навярно не разбирате англиски достучно. Не го вземаит еличнo и не се обиждайте.

302

Вярване във Господа на Спиноза е като вярването в дявола... Нека не се объркваме Спиноза е бил отлъчен от църквата и му се разминава инквизи-ция и изгаряне на клада само заради по-късните времена в които пише... Анонимен каза: Май наистина си иска интелект за това! Какъв морал тряб-ва да има човек, който казва господи благодаря ти, че ми помогна да си намеря ключовете, докато в същата тази минута умират хиляди деца и то на дълбоко религиозни родители, които също се молят! Или вярвате в психопат от рода на Хитлер, но хората обичат да имат диктатори.Или по-скоро сте толкова егонцентричен, че смятате, че от 7 милиарда вие сте върха на творението, че вашите ключове са по-важни от живота на деца! Въпрос дали има или няма господ и напълно безмислен и само глупаци могат да го обсъждат ! Не може да се докаже, че нещо несъществува! Това е същия въпрос като дали съществува дядо коледа, но пък за сметка на това има въпрос "защо аз искам да вярвам, че има дядо Коледа".Това вече е личностен проблем, който всеки човек трябва сам да си разреши и е глупаво да занимавате света с него.

А по отношение на вашата свещена библия, аз съм я чела и мога да ви кажа, че човек който може да вгради в ценностната си система тази книга е достоен за презрение. Още повече презрение може да предизвика човек търсещ спасение или изкупуване на греховете си чрез смъртта на някой друг!

Всеки иска да има подаръци от дядо коледа, само че някой хора разбират кой всъщност ги носи тези подаръци, а други продължават да смятат, че всичко в този свят се върти около тях!

303

Материализмът-атеизмът вярва в чудеса, многократно надви-шаващи по мистичността си чудесата, в които вярват

религиозните хора

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Gery Nikolova сподели снимка на Bobby Miloff.

Атеистите са най-големите вярващи... щото да вярваш в ТОВА – изисква огромно въображение, минаващо отвъд всеки практицизъм, логика, смисъл, и също изисква твърдо убеждение, че това, дето го "рисува" въоб-ражението им, е точно така... Не съм сигурна, че има много християни с подобна силна вяра в къде къде по-логичното и разумно християнство... Илиян Дамянов: В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:

– Ти вярваш ли в живота след раждането? – Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би

сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него. – Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот

след раждането?

304

– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през уста-та.

– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…

– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.

– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно същест-вуване в тъмнината, което не води до никъде.

– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.

– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя? – Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се хра-

ним. Без нея светът нямаше да съществува! – Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя

да не съществува. – Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да

усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него... Апостол Апостолов: Това, което атеистите не могат да разберат е, че да няма висше съзнание (най-вероятно), но самият факт, че нещото е избух-нало, запазило е стабилност и през чехълчета и амеби ни е докарало до хора, само по себе си е чудо. Условията всичко да се самоорганизира – не по случайност, а при необходимите условия – сами по себе си са чудо. И когато Айнщайн измислил своята Теория, той само станал още по-вярващ, че вселената е създадена от нещо неразбираемо за нас преди 13.7 мили-арда години.