BG

КАК ДА ПРОМЕНИМ БЪДЕЩЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА:ОСНОВНАТА РОЛЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

Проучване на ЕИСК относно ролята на гражданското общество в изпълнението на Директивата на ЕС за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми

източници

ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД

(януари 2015 г.)

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 1/3839

Настоящото проучване беше извършено от екип от девет членове на Обсерваторията на ЕИСК за устойчивото развитие (ОУР) и специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN) на ЕИСК:

основен екип от трима членове, които насочваха работата и посетиха шест държави членки: Lutz Ribbe (общ координатор), Isabel Caño Aguilar и Brenda King; и

разширен екип от шест членове, които подкрепиха провеждането на проучването на конкретни примери в избрани държави членки: Andrzej Chwiluk (Полша), Pierre-Jean Coulon (Франция), Tom Jones (Обединено кралство), Vitas Mačiulis (Литва), Георги Стоев (България) и Frank van Oorschot (Нидерландия).

Секретариатът на Обсерваторията на ЕИСК за устойчивото развитие (Райка Хаузер и Nuno Quental) оказваха непрекъснато съдействие при организацията на конкретните проучвания и изготвянето на настоящия доклад.

Екипът на ЕИСК, осъществил проучването, изразява специална благодарност на Съвета за устойчиво развитие на регион Прованс-Алпи-Кот дʼАзюр, на правителството на Уелс, Полския съюз на миньорите, на представителствата на ЕК в Германия, България, Полша и Уелс, на многобройните организации на гражданското общество, сдружения на производители на енергия от възобновяеми източници, кооперативи, инициативи на общности и предприятия от социалната икономика, както и на властите на национално, регионално и местно равнище в посетените страни. Всички те подкрепиха организацията на проучването, участваха активно в дискусиите, проявиха ентусиазъм във връзка с разгръщането на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници и дадоха неоценим принос за извеждането на заключенията на настоящото проучване.

Настоящият доклад представя най-вече богатата информация, получена от екипа, извършил проучването, от широк кръг заинтересовани страни по време на посещенията и дискусиите.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 2/3839

Съдържание1. Обобщение на основните констатации и заключения...................................................................6

1.1 Основни констатации.............................................................................................................61.1.1 Съзнание за възможностите..........................................................................................61.1.2 Чувство на фрустрация..................................................................................................61.1.3 Убедителни аргументи в полза на гражданското производство на енергия от възобновяеми източници...............................................................................................................61.1.4 Това е огромен потенциал, който до голяма степен остава неоползотворен...........7

1.2 Основни препоръки................................................................................................................71.2.1 Да се създадат равни условия в областта на енергията от възобновяеми източници

71.2.2 Децентрализираното гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници да се превърне в политически приоритет.....................................................................................81.2.3 Да се определят стабилни рамки в областта на енергийната политика в подкрепа на гражданското производство енергия от възобновяеми източници:.....................................81.2.4 Да се даде възможност за активен диалог на гражданското общество по въпросите на енергийната политика.............................................................................................91.2.5 Да се започне прозрачен диалог относно цените на енергията и свързаните с нея разходи и ползи...............................................................................................................................91.2.6 Да се търси решение на социалните последици от енергийния преход..................10

2. Въведение.........................................................................................................................................10

3. Подходът на проучването...............................................................................................................13

3.1 Цели.......................................................................................................................................133.2 Методология..........................................................................................................................14

4. Напредъкът в областта на производството на възобновяема енергия в ЕС: моментна картина15

5. Аргументи в подкрепа на включването на гражданското общество и гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници.............................................................................17

5.1 Гражданското общество иска да играе активна роля........................................................175.2 Гражданското енергопроизводство повишава приемането от страна на местната общественост на инфраструктурата, свързана с производството на енергия от възобновяеми източници..........................................................................................................................................185.3 Гражданското енергоприозводство отключва средствата, необходими за прехода към енергия от възобновяеми източници..............................................................................................195.4 Гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници насърчава развитието на общността и борбата срещу бедността......................................................................................205.5 Гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници създава нетни работни места и икономически растеж.........................................................................................................22

6. Дебатът за цените и разходите за енергията от възобновяеми източници................................22

7. Кои са необходимите предпоставки за разгръщането на потенциала на гражданското енергопроизводство?............................................................................................................................25

7.2 Стабилна и последователна рамка на политиката.............................................................257.3 Прозрачен и приобщаващ процес на изготвяне на политиките.......................................27

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 3/3839

7.4 Опростени и прозрачни административни процедури.....................................................277.5 Схеми за подкрепа, съобразени с нуждите на децентрализираното гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници.........................................................................287.6 Справяне с пречките пред гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници..........................................................................................................................................317.7 Развитие на мрежата и координация с цел адаптиране към нуждите на енергията от възобновяеми източници.................................................................................................................337.8 Управление и съхранение на енергията.............................................................................34

8. Заключения.......................................................................................................................................35

A. Приложения....................................................................................................................................38

A.1. Доклади от посещенията в държавите членки...................................................................38A.2. Списък на становищата на ЕИСК, посветени на енергията от възобновяеми източници

38

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 4/3839

Извадка от Преамбюла на Директива 2009/28/EО на Европейския парламент и Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (Директива на ЕС за енергията от възобновяеми източници):

„(3) Възможностите за постигане на икономически растеж чрез иновации и устойчива и конкурентна енергийна политика са признати. Производството на енергия от възобновяеми източници често зависи от местни или регионални малки и средни предприятия (МСП). От голямо значение са възможностите за растеж и заетост, които се създават в държавите-членки и техните региони от инвестициите в регионално и местно производство на енергия от възобновяеми източници. Комисията и държавите-членки следователно следва да подкрепят националните и регионалните мерки за развитие в тези области, да насърчават обмена на най-добри практики в производството на енергия от възобновяеми източници между местни и регионални инициативи за развитие и да насърчават използването на финансиране от структурните фондове в тази област.

(4) При насърчаване на развитието на пазара на енергия от възобновяеми източници е необходимо да се отчете положителното въздействие върху възможностите за регионално и местно развитие, перспективите за износ, социалното сближаване и възможностите за заетост, особено що се отнася до МСП и независимите производители на енергия. (…)

(6) Подходящо е да се подпомогне фазата на демонстрация и пускане на пазара на децентрализирани технологии за енергия от възобновяеми източници. Преминаването към децентрализирано производство на енергия носи редица ползи, включително използването на местни източници на енергия, по-голяма сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-къси транспортни разстояния и намалени загуби на енергия при пренос. Такова децентрализиране също така насърчава развитието и сближаването на Общността чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище.“ (…)

(43) С цел да се стимулира приносът на отделните граждани към постигането на целите, установени в настоящата директива, съответните органи следва да проучат възможността да заменят разрешенията с обикновено уведомяване на компетентния орган при инсталирането на малки децентрализирани устройства, за производство на енергия от възобновяеми източници.“

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 5/3839

1. Обобщение на основните констатации и заключения

1.1 Основни констатации

1.1.1 Съзнание за възможноститеВъв всички посетени държави членки екипът, осъществил проучването, откри силно гражданско общество, ангажирано с енергийния преход, съзнаващо социално-икономическите възможности, които той предлага, и желаещо да се възползва от децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници. Усещаше се ентусиазъм по отношение на възможностите, които предоставя производството на енергия от възобновяеми източници за генериране на доходи, развитие на общността и социални иновации, и желание за повече информация относно най-добрите практики и политиките на подкрепа в други държави членки.

1.1.2 Чувство на фрустрацияСъщевременно заинтересованите страни споделиха чувството си на фрустрация, породено от бюрократичните пречки и сложните процедури, неотдавнашните реформи на тази област на политика, които поставят дребните производители и общностите в неизгодно положение спрямо големите централизирани производители, непризнаването от политиците на стойността на произведената от гражданите енергия, а в някои случаи и от липсата на конструктивен диалог с компетентните органи. Тези пречки са известни и са описани подробно в „Доклада за напредъка в областта на възобновяемата енергия“ (2013 г.)1 на Европейската комисия. Фактът, че подобни пречки продължават да съществуват или дори се увеличават (например с въвеждането на търгове за производство на енергия от възобновяеми източници в редица държави членки), беше изтълкуван от някои представители на гражданското общество като пряка атака срещу гражданското производство на енергия в полза на големите централизирани производители.

1.1.3 Убедителни аргументи в полза на гражданското производство на енергия от възобновяеми източници

Основна констатация на проучването беше фактът, че гражданското общество не се задоволява само с допитвания до него във връзка с енергийната политика. Общностите, организациите на гражданското общество и отделни хора искат да се превърнат в производители на енергия от възобновяеми източници и екипът, осъществил проучването, получи многобройни доказателства и аргументи, показващи тази тенденция.

Гражданското енергопроизводство повишава приемането на инфраструктурата, свързана с енергията от възобновяеми източници, на местно равнище, като поражда подкрепа и ангажираност с процеса на преход. То отключва неотложно необходими средства за енергийния преход, носи споделени социално-икономически ползи на местно равнище и запазва добавената стойност в местните общности. И наистина, производството на енергия от възобновяеми източници се превръща в икономическа възможност за гражданите, селските стопани, кооперациите, малките и средните предприятия, местните общности, благотворителните организации и НПО, допълвайки или заменяйки традиционните енергийни дружества. То

1 COM/2013/0175 final.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 6/3839

стимулира местното развитие, социалните иновации и сътрудничеството. Децентрализираните схеми дават възможност на отделни лица и на общностите да споделят разходите и ползите от енергията от възобновяеми източници, както и да се открият възможности за постигане на по-добро съответствие между търсенето и предлагането (например при системи за колективно отопление). Там където политическите рамки дават възможност за това, гражданското производство на енергия от възобновяеми източници генерира нетен брой работни места на местно равнище и води до икономически растеж.

В проучването си ЕИСК констатира, че развитието на производството на енергия от възобновяеми източници напредва по-бързо в онези държави членки, в които на хората на местно равнище, поотделно или съвместно, е била дадена възможност да осъществят своите собствени граждански инициативи. Ключовата предпоставка за това развитие са добре разработените схеми за подкрепа и добрите регулаторни рамки за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници. За да се използва тази нова възможност, в политиките на ЕС и държавите членки в областта на климата и енергетиката би трябвало да се даде много по-силен приоритет на обвързването на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници с регионалното и местното развитие. Назряло е времето за въвеждане на силен, стабилен и съгласуван набор от структури за подкрепа на гражданското производство на енергия от възобновяеми източници, за да се осъществи преходът на Европа към икономика с ниска въглеродна интензивност.

1.1.4 Това е огромен потенциал, който до голяма степен остава неоползотворен.Проучването показа, че пет години след приемането на Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници в националните документи, свързани с енергийната политика, почти не се споменава за последователна стратегия за подпомагане на децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници в полза на местните общности. В никоя от посетените държави членки екипът, осъществил проучването, не откри последователно прилагана правителствена стратегия за насърчаване на гражданското производство на енергия. Тъкмо напротив – нестабилността на провежданата политика и неотдавнашните реформи на регулаторните рамки за енергията от възобновяеми източници във всички включени в проучването държави са довели до несигурност, нежелание за нови инвестиции и загриженост сред заинтересованите страни относно бъдещето на гражданското производство на енергия.

1.2 Основни препоръки

1.2.1 Да се създадат равни условия в областта на енергията от възобновяеми източнициКакто беше изтъкнато в Доклада на Комисията за напредъка в сектора на енергията от възобновяеми източници от 2013 г.2, подкрепата за внедряването на енергията от възобновяеми източници ще продължи да бъде необходима, докато не бъде създаден отворен, насочен към конкуренция вътрешен енергиен пазар в ЕС, за да се сложи край на пазарната неефективност и да се интернализират свързаните с използването на изкопаеми горива разходи в здравеопазването, околната среда и социалната сфера. Освен това правителствата следва да работят за постепенното премахване на вредните и неефективни субсидии за изкопаеми горива, които „стимулират разхитителното потребление и подкопават устойчивото развитие“ в 2 COM(2013) 175 final.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 7/3839

съответствие с ангажимента, потвърден в заключителния документ на Рио + 20 „Бъдещето, което искаме“. Определянето на цени на въглеродните емисии е само една възможност за интернализиране на относителните разходи за технологиите, основаващи се на изкопаеми горива.

1.2.2 Децентрализираното гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници да се превърне в политически приоритет

Нова енергийна политика не може да бъде осъществена без подкрепата на гражданите, но с тяхна подкрепа целите ѝ могат да бъдат постигнати по-бързо отколкото мнозина си представят. ЕИСК препоръчва местните, националните и европейските политици да превърнат гражданската ангажираност с производството на енергия от възобновяеми източници в изричен приоритет. Следващият доклад на Европейската комисия за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници би трябвало да не се ограничава само до голи цифри и да направи оценка на степента, до която са били премахнати бюрократичните пречки и е бил създаден достъп до пазара за нови по-малки участници.

1.2.3 Да се определят стабилни рамки в областта на енергийната политика в подкрепа на гражданското производство енергия от възобновяеми източници:

административните процедури за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници трябва да бъдат прости, бързи и финансово достъпни;

разходите и сроковете за свързване на граждански енергийни проекти към мрежата трябва да бъдат разумни, а на операторите на системи следва да бъдат налагани санкции в случай на тяхното неспазване;

чрез обслужване „на едно гише“ на дребните инвеститори следва да се предлагат насоки от етапа на проучването на осъществимостта и планирането до внедряването;

на електроенергията от възобновяеми източници следва да бъде предоставен приоритет при отпускането на преференциални тарифи за сметка на енергията от изкопаеми източници и ядрената енергия;

гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници би трябвало да бъде освободено от процедури, налагащи непропрорционална тежест, разходи и несигурност, каквито са задълженията за директна продажба;

преференциалните тарифи следва да бъдат основната форма на подкрепа за гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници. Те са прост и надежден механизъм, който позволява на производителите на енергия от възобновяеми източници да изчисляват точно своите инвестиции и тяхната възвръщаемост. Инвестиционната сигурност повишава шансовете на дребните производители да получат необходимите кредити. Преференциалните тарифи могат и трябва да бъдат непрекъснато адаптирани спрямо намаляващите инвестиционни разходи;

С цел да се противодейства на колебанията в доставките и техния драматичен ефект върху цените на електроенергията в пиковите часове, системата на преференциални тарифи може да бъде допълнена с механизми за енергийно управление, целящи да противодействат на колебанията, като например нетно отчитане (вж. по-долу), интелигентни мрежи и развиване на мощности за съхраняване;

Държавите членки следва да бъде много предпазливи при използването на тръжни процедури за производство на енергия от възобновяеми източници, тъй като сложните и

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 8/3839

скъпи процедури налагат непропорционална тежест върху дребните производители и могат реално да изключат гражданското енергопроизводство от подкрепата за енергията от възобновяеми източници. Даването на предимство на големите централизирани производители и намаляването на конкуренцията може да доведе до повишаване на потребителските цени. Освен това търговете не функционират там, където не съществува енергиен пазар. В този смисъл следва да бъдат изяснени насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014 – 2020 г.;

тези, които се занимават с гражданско енергопроизводство следва да имат право на нетно отчитане и на помощи за производството на електроенергия;

Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС, както и националните бюджети следва да заделят средствата, необходими, за да се гарантира, че напредъкът в областта на енергията от възобновяеми източници и на децентрализираното производство на енергия не се възпрепятства от ограничения в мрежата.

1.2.4 Да се даде възможност за активен диалог на гражданското общество по въпросите на енергийната политика

Политиката в областта на енергията от възобновяеми източници следва да се разработва и прилага в непрекъснат диалог със заинтересованите страни от гражданското общество с цел изграждане на общо разбиране, общи цели, подкрепа за прилагането и култура на сътрудничество и взаимно доверие. Във връзка с това от основно значение следва да бъде Европейският енергиен диалог на ЕИСК.

На гражданското общество трябва да се даде възможност да участва в изготвянето на плановете за действие на държавите членки в областта на климата и енергетиката и в мониторинга и прегледа на тяхното изпълнение.

Стратегиите, програмите за финансиране и мерките за подкрепа на европейско, национално, регионално и местно равнище следва да бъдат наблюдавани и преразглеждани с активното участие на гражданското общество, за да се гарантира, че те подпомагат, а не вредят на гражданското енергопроизводство. По-специално трябва да се наблюдава внимателно въвеждането на спорни мерки, като например изискванията за директна продажба или тръжни процедури за производство на енергия от възобновяеми източници, за да може евентуалните отрицателни последици за гражданското енергопроизводство да бъдат установявани и бързо коригирани.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 9/3839

1.2.5 Да се започне прозрачен диалог относно цените на енергията и свързаните с нея разходи и ползи

Тъй като дискусиите относно енергийната политика често са доминирани от краткосрочни опасения, свързани с цените, трябва да се започне прозрачен обществен дебат във връзка с енергийните разходи и цени. Енергията от възобновяеми източници има много ниски външни разходи, което представлява основна разлика в сравнение с енергията от конвенционални източници, при която значителни разходи в сферата на здравеопазването и околната среда се прехвърлят на днешното общество и на следващите поколения. Следва да се предоставя публично ясна и изчерпателна информация, за да се създаде пълна картина за разходите и ползите, свързани със субсидиите, които се отпускат за енергията от възобновяеми източници, изкопаемите горива и ядрената енергия, включително външните разходи, свързани с човешкото здраве и качеството на околната среда, както и за ползите от избягването на внос на енергия и от енергийната сигурност. Както се посочва в Доклада на Комисията за напредъка в сектора на енергията от възобновяеми източници от 2013 г.3, въпреки че разходите, свързани с технологиите в областта на енергията от възобновяеми източници непрекъснато намаляват, все още са необходими финансови, правни и административни мерки в енергийната политика в подкрепа на внедряването на енергията от възобновяеми източници, докато не бъде изграден отворен, насочен към конкуренция вътрешен енергиен пазар в ЕС, за да се сложи край на пазарната неефективност и да се интернализират външните разходи.

1.2.6 Да се търси решение на социалните последици от енергийния преходВъпреки че нетното въздействие на енергийния преход върху заетостта и доходите се очаква да бъде положително, някои конвенционални енергийни сектори търпят загуби на пазара и загуби на работни места (което не е непременно свързано с повишаването на дела на енергията от възобновяеми източници). Правителствата следва да поемат отговорност за управлението на социално-икономическото въздействие на прехода към икономика с ниски въглеродна интензивност, което е, в крайна сметка, в интерес на цялото общество. Националните стратегии за социален преход трябва да бъдат тясно интегрирани с разгръщането на енергията от възобновяеми източници с цел да се гарантира плавен преход, да се осигурят необходимите нови работни умения и да се предприемат целенасочени мерки за справяне с всички евентуални негативни социални последици за работните места и социално слабите домакинства. Правителствата трябва да гарантират, че разходите за подкрепа на гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници се разпределят по справедлив начин сред обществото.

2. Въведение

Отговорните за политиките на Европейския съюз (ЕС) определиха съвместно ясна политическа цел: до 2050 г. емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени с 80-95 %. Европа ще се превърне в щадяща климата икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. Този дневен ред не се ръководи само от опасения, свързани с климата. Необходима е коренна промяна в енергийната политика, за да се справим с предизвикателствата, свързани с факта, че изкопаемите горива не са неизчерпаеми, както и за да се сложи край на зависимостта на Европа

3 COM(2013) 175 final.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 10/3839

от внос на енергия от политически нестабилни региони. Енергийните системи трябва да се развият така, че да осигуряват чиста и сигурна енергия на достъпни цени за днешните потребители, както и за следващите поколения. В планирането на производството на енергия трябва да се включат външните разходи в социалната сфера, околната среда и здравеопазването и да отчита въздействието върху бъдещите поколения.

На енергията от възобновяеми източници се пада основна роля в този преход. Директивата на ЕС от 2009 г. за енергията от възобновяеми източници4 беше изготвена, за да насърчи производството на енергия от възобновяеми източници и да се повиши сигурността на доставките. Съгласно директивата до 2020 г. всяка държава членка трябва да достигне известен дял енергия от възобновяеми източници в крайното си енергийно потребление, като по този начин допринесе за цялостната цел на ЕС за 20-%-ен дял на енергията от възобновяеми източници. Съгласно рамката на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г. този дял трябва да се увеличи допълнително до най-малко 27 %. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя тази цел5, но отправя искане за определянето на национални цели за производство на енергия от възобновяеми източници на равнището на държавите членки, което би дало възможност на Комисията да наложи мерки и да гарантира, че държавите членки постигат резултати по пътя към изпълнението на общата цел.

В писмото си до новия комисар по енергетиката председателят на Комисията Юнкер пише: „Трябва също да повишим дела на производството на енергия от възобновяеми източници на нашия континент. Това не е само въпрос на отговорна политика по отношение на климата. Това е същевременно и императив по отношение на индустриалната политика, ако все още искаме да разполагаме с енергия на достъпни цени в средносрочен план. Категорично съм убеден в потенциала на „зеления растеж“ и искам ЕС да се превърне в световен лидер по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници.“

ЕИСК отчита техническите, икономическите и социалните предизвикателства, свързани с прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. Бяха изразени опасения относно разпределението на разходите и ползите от прехода, за интегриране на разпръснати и променливи енергийни източници в системата на доставки за изграждането на нова инфраструктура и съпротивата на местно равнище срещу някои видове инфраструктура за енергия от възобновяеми източници. Понастоящем се полагат конструктивни усилия за разрешаването на тези предизвикателства. Разходите, свързани с технологиите в областта на енергията от възобновяеми източници, спадат благодарение на технологичното развитие и развитието на пазара и се наблюдава напредък по отношение на изграждането на интелигентните мрежи и разработването на други решения за управление на флуктуиращото предлагане и търсене.

ЕИСК предприе това проучване, съзнавайки ясно факта, че разработването и изпълнението на политиките в областта на възобновяемата енергия е свързано с пазарни структури и

4 Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.

5 Становище на ЕИСК относно „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 – 2030 година“ (NAT/636).

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 11/3839

социално-икономически аспекти, поне толкова, колкото и с технически и технологични въпроси. Затова проучването няма за цел да анализира техническите предизвикателства, които са предмет на текущи дискусии. Вместо това то разглежда много по-слабо проучвания въпрос за ролята, която гражданското общество играе или би могло и би трябвало да играе в този важен процес на трансформация.

Дали ролята на гражданското общество се свежда до наблюдение и приемане на нови политики и проекти? Провеждат ли се консултации с участниците от гражданското общество и ако да, дали резултатите от тях оказват някакво въздействие? Или гражданското общество е включено в пълна степен и има възможност да играе активна или може би дори основна роля в една нова по-децентрализирана система за производство на енергия от възобновяеми източници? И накрая, кои са факторите за успех и предизвикателствата в отношение?

Досегашното участие на гражданското общество в производството на енергия е само маргинално. Енергийният сектор е силно централизиран, а ролите са ясно разделени. Енергия се произвежда традиционно и все още предимно в малко на брой големи централи, повечето от които работят с изкопаеми горива и в атомни електроцентрали. Пазарът е доминиран от много малко на брой големи енергийни дружества, например четири в Германия, шест в Обединеното кралство и едно във Франция. Гражданите, предприятията и промишлеността са пасивни потребители на енергия, заплащайки за енергийните продукти.

Развитието на икономика с ниски въглеродни емисии ще доведе до фундаментални промени в енергийния сектор. Поради естеството си възобновяемите източници на енергия са по-децентрализирани, тъй като използват ресурси, които често са налице на място и е невъзможно или твърде скъпо да бъдат транспортирани. Енергия и електроенергия ще бъдат произвеждани в непосредствената жизнена среда на хората, което означава, че енергийната инфраструктура ще присъства в много по-голяма степен в пейзажа.

За да се увенчае с успех, политиката трябва да бъде приета от обществеността. Това се отнасяше и за предишните енергийни политики и вероятно важи в още по-голяма степен за тези, които ще се провеждат в бъдеще. От подкрепа от страна на гражданското общество се нуждае не само цялостната политика на ЕС в областта на климата. Всеки отделен проект, всяка вятърна или слънчева инсталация или такава, работеща на биогаз, трябва да бъде приета от хората на местно равнище. Има по-голяма вероятност проектите да срещат разбиране, когато засегнатите хора признаят ползите от промените в жизнената им среда и още повече, когато тези промени им носят преки ползи.

От гледна точка на глобалното изменение на климата няма значение кой е собственикът или операторът на една вятърна турбина. От гледна точка на приемането на една политика това може да се окаже решаващо. Затова прилагането на Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници е тясно свързано с въпроса кой получава преференциален достъп и възможност да произвежда енергия от възобновяеми източници и да печели от това: външни инвеститори, които използват местните ресурси на даден регион за собствени икономически интереси, или местните хора, които могат да се възползват от своите ресурси от слънце, биомаса и вятър и не само да произвеждат енергия, но и да създават ново регионално богатство,

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 12/3839

възможности и работни места. Това не означава, че преходът към енергия от възобновяеми източници може или би трябвало да бъде осъществен единствено от дребните производители. По-скоро на частните лица и общностите трябва да се даде възможност да се конкурират с големите инвеститори, за да извличат стойност на местно равнище и да изпълняват важната си роля в енергийния преход.

В Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници се признават възможностите за растеж и работни места, които създава регионалното и местното производство на енергия от възобновяеми източници. Тя призовава държавите членки да подкрепят мерките за национално и регионално развитие и да насърчат използването на средства от структурните фондове в тази област, дори и ако не признава изрично и не подкрепя воденото от общностите развитие на енергията от възобновяеми източници.

Проучването на ОУР разгледа опита с подобни схеми в шест държави членки. В настоящия доклад се представят констатациите на ЕИСК и се отправят препоръки към институциите на ЕС и националните политици, насочени към подобряване на регулаторните условия за децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници от и в полза на местните общности и гражданското общество.

Докладът е придружен от национални доклади, съдържащи допълнителна информация за всяка от посетените шест държави членки в рамките на проучването.

3. Подходът на проучването

3.1 Цели

Проучването цели да отговори на два конкретни въпроса:

Какво е равнището на участието на гражданското общество в изпълнението на Директивата на ЕС за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници? Дали гражданското общество играе само ролята на информиран наблюдател? Провеждат ли се допитвания с него при процедурите на вземане на решения? Или то е пряк участник в производството на енергия, като по този начин допринася за прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност и се възползва от него?

До каква степен националните и регионалните регулаторни рамки (политически, административни, финансови и технически механизми) подкрепят производството на енергия от възобновяеми източници от гражданското общество?

За да отговори на тези въпроси, проучването се опитва да открои стратегии и конкретни мерки на различни равнища на управление, които създават условия за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници и го обвързват с ползи за местната общност, изтъквайки добри примери и отправяйки препоръки в тази област на политика.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 13/3839

Използваният навсякъде в настоящия доклад термин гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници означава децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници, собственост на (най-малко 50 %) или извършвано от граждани, местни инициативи, общности, селски стопани, кооперации и МСП, чрез което се създава стойност на местно равнище, която може да остане в региона. Не всички проекти за производство на енергия от възобновяеми източници носят полза на местните общности. Определението не включва например вятърните паркове, собственост на големи корпорации, които не носят добавена стойност на местните общности.

3.2 Методология

Проучването се основава на събирането и анализа на различни източници на информация и най-вече на информация, получена от широк кръг заинтересовани страни по време на мисиите, осъществени в избрани държави членки. При извършването на проучването:

бяха анализирани специализирана литература, статистически данни и документи, свързани с националните политики;

бяха проведени разговори с ключови участници на равнището на ЕС;

беше използван онлайн въпросник, адресиран към властите и заинтересованите страни, обхващащ различни аспекти от националните административни, технически и финансови рамки в областта на енергията от възобновяеми източници;

посещения в шест избрани държави членки, включващи семинари и изслушвания с властите и заинтересованите страни, както и посещения на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници на местно равнище. Тези шест страни бяха избрани за проучването на конкретни примери с цел: а) балансирано географско представителство на ЕС, б) представяне на примери от „нови“ и „стари“ държави членки и в) представяне на различни отправни точки и равнища на изпълнение на Директивата за енергията от възобновяеми източници.

Посещенията бяха извършени на следните дати:1. Германия: от 11 до 13 март 2014 г.;1. Полша: от 7 до 9 април 2014 г.;1. Франция: 23 и 24 април 2014 г.;1. Обединено кралство: от 5 до 7 май 2014 г.;1. Литва: от 13 до 15 май 2014 г.;1. България: от 14 до 16 юли 2014 г.

Следва да се отбележи, че във всички посетени страни рамките на политиките и мерките в областта на производството на енергия от възобновяеми източници бяха в процес на значителни реформи. Така екипът имаше възможност да проследи разгорещени национални дебати относно потенциалното въздействие на тези реформи върху гражданското енергопроизводство. Докладите за всяко едно от тези посещения са приложени към настоящия доклад.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 14/3839

Предвид насочеността на проучването към гражданското общество, то разглежда традиционно използваните от местните общности възобновяеми източници на енергия: слънчева (фотоволтаици и термоколектори), вятър, биомаса, биогаз и микропроизводството на хидроелектроенергия.

4. Напредъкът в областта на производството на възобновяема енергия в ЕС: моментна картина

Икономиката в ЕС все още до голяма степен зависи от изкопаеми горива и внос на горива, но делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление се повишава непрекъснато и през 2012 г.6 е достигнал 14,1 %, което все още съответства на целта от 20 %-ен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление в ЕС до 2020 г. Напредъкът в рамките на целия ЕС обаче се различава значително и през 2014 г. се наблюдава забавяне на темпото. Ако тази тенденция се запази, ЕС може да не достигне целта от 20 %.

0

10

20

30

40

50

60

2012

Europe 2020 target

Фиг. 1: Дял на енергията от възобновяеми източници по държави членки (% oт брутното крайно енергопотребление)Източник: Бюлетин на Евростат, STAT/ 14/ 37, 10 март 2014 г.

Според данни на Евростат (2012 г.) в ЕС енергопроизводството от възобновяеми енергийни източници разчита главно на биомаса (46 %) и хидроелектроенергия (16 %), но популярност придобива и производството от слънчеви фотоволтаици и вятър, които предлагат нови възможности за участие на гражданското общество.

6 Евростат (2014 г.).

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 15/3839

Фиг. 2: Инсталирани електрически мощности за производство на енергия от възобновяеми източници в ЕС-28.Източник: данни на Евростат.

През 2012 г. крайното потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (Е-ВЕИ) достигна 23,5 %. Този успех се обяснява отчасти със забележителния растеж на фотоволтаичния сектор (който представлява 23 % от инсталираните мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС до 2012 г.) и на сектора на вятърната енергия (35 %).

Напредъкът по отношение на енергията от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането е много по-бавен: 15,6 % пред 2012 г. На биомасата се падат 15 % от производството на топлинна енергия и 87 % от енергията от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането. Биогазът изостава с едва 3%-ов дял от енергията от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането. Биомасата често се използва за производство на топлоенергия в централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия, но голям дял от нея се изгаря в неефективни съоръжения. Дървесната биомаса все още се използва широко в Източна Европа, в това число голям внос от Русия (например в Полша). Произведената енергия се счита за енергия от възобновяем източник и производителите често получават зелени сертификати, въпреки че тя всъщност не спомага за намаляване на емисиите и понякога допринася за обезлесяването. Освен това повечето централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия използват смес от въглища и биомаса, което затруднява мониторинга на отчитането на дела на възобновяеми източници. Този въпрос беше повдигнат от заинтересованите страни в Полша, Литва и България. В периода между 2007 и 2011 г. 70-75 % от всички зелени сертификати в Полша са били дадени на захранвани с въглища електроцентрали, увеличавайки техните печалби и същевременно намалявайки цената на зелените сертификати. Това намаляване на свой ред имаше твърде отрицателни последствия за вятърните електрогенератори и ги направи икономически нежизнеспособни.

Важно е да се отбележи, че до този момент политическият и обществен дебат за енергията от възобновяеми източници се съсредоточава предимно върху производството на електроенергия, докато производството на топлинна енергия остава на заден план. Този приоритет трябва да бъде преосмислен, тъй като за отопление се използва значително повече енергия отколкото при производството на електроенергията. Освен това комбинирането на производство на

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 16/3839

електроенергия от възобновяеми източници с производство на топлинна енергия може да бъде отлична възможност за изграждане на спешно необходимия капацитет за съхранение (електроенергия за отопление), който може да бъде използван отново и отново с оглед на колебанията в производството на енергия от възобновяеми източници.

5. Аргументи в подкрепа на включването на гражданското общество и гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници

По време на проучвателните посещения ЕИСК получи многобройни доказателства за значението на гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници: от получаването на необходимото приемане на новите производствени съоръжения в краткосрочен и средносрочен план до мобилизирането на средствата за прехода, постигането на самостоятелно задоволяване на потребностите в дългосрочен план, свързаните с него местно развитие и създаване на стойност в регионален план и слагането на край на монопола в енергийния сектор . Това не означава, че преходът към енергия от възобновяеми източници би трябвало или може да бъде осъществен само от гражданското общество. По-скоро е важно да се гарантира, че регулаторната рамка създава равни условия, даващи възможност на гражданското общество да се конкурира с големите централизирани инвеститори и да играе важна роля в енергийния преход.

5.1 Гражданското общество иска да играе активна роля

Проучвателните посещения на ЕИСК в шест държави членки на ЕС, както и дебатите с организации на гражданското общество в Брюксел, дадоха някои неочаквани резултати. Екипът, осъществил проучването, завари много отворено гражданско общество7 със заинтересовани страни, които не само подкрепят енергията от възобновяеми източници, но и ясно осъзнават възможностите, които им предлага енергийният преход. Трябва да се отбележи, че дискусиите с тях бяха доминирани от социално-икономически съображения и се съсредоточиха по-скоро върху ползите за общността отколкото върху целите за смекчаване на изменението на климата.

В различните държави членки екипът проведе срещи с представители на гражданското общество, които демонстрираха много различна степен на увереност в собствените сили. В Германия заинтересованите страни заявиха: „Ние не само подпомагане на енергийния преход; ние СМЕ енергийният преход. Движеща сила на Energiewende (енергийния преход) не бяха политиците или големите компании, направихме го ние. Благодарение на натиска от наша страна бяха определени рамковите условия, които направиха възможен този преход.“ От друга страна в Полша, Литва и България силният интерес към гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници беше компенсиран от извънредно силното чувство на фрустрация поради административните и финансови пречки, възпрепятстващи участието в процесите на изготвяне на политиките и производството на енергия. Вместо да признаят значението и потенциала на новата политика в областта на климата и енергетиката, представителите на правителствата в тези три страни изглежда виждаха предимно свързаните с гражданското

7 Сред тях имаше представители на малки предприятия, академичните среди, екологични НПО, общностни групи, кооперации и органите на местното и регионалното самоуправление.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 17/3839

енергопроизводство от възобновяеми източници заплахи и трудности. От една страна те изразиха съмнения относно възможността енергията от възобновяеми източници да покрие значителна част от нуждите от електроенергия (аргумент, който често се използва на ранните етапи на прехода в енергетиката), а от друга – безпокойство по отношение на високата степен на разпространение на енергията от възобновяеми източници.

Отговорът на гражданското общество на ключовия въпрос на проучването беше ясен и последователен: гражданското общество иска да участва активно в производството на енергия от възобновяеми източници. Както обобщи един участник в дебата в Полша: „Не желаем да гледаме как други се възползват от слънцето и вятъра в нашия регион. Искаме да използваме нашите ресурси за наша собствена изгода.“ Накрая, екипът констатира огромно желание за информация, примери за най-добри практики, успешни модели и извлечени поуки с цел избягване на грешки, направени от други.

5.2 Гражданското енергопроизводство повишава приемането от страна на местната общественост на инфраструктурата, свързана с производството на енергия от възобновяеми източници

Успехът на енергийния преход изисква висока степен на приемане от страна на гражданското общество. По време на посещенията на ЕИСК заинтересованите страни упоменаха случаи на противопоставяне на местно равнище срещу инфраструктура за производство на енергия от възобновяеми източници, особено срещу ветроенергийните паркове. В такива случаи обикновено става въпрос за инфраструктура за производство на енергия от възобновяеми източници, изградена от външни инвеститори, която носи малко ползи на местните общности или не ги компенсира достатъчно. И обратното, там където гражданите и местните предприемачи са участвали в даден проект за производство на енергия от възобновяеми източници, вероятността те да оценят ползите от него и да приемат евентуални неудобства от естетически или друг характер се увеличава. Отличен пример за значението на участието на гражданите на местно равнище беше предложен по време на дебата относно инициативите на общностите в областта на енергията от възобновяеми източници, проведен от ЕИСК през ноември 2013 г.8. Понастоящем регион Samsø в Дания покрива всичките си нужди от енергия от възобновяеми източници, най-вече благодарение на включването на гражданите посредством проекти, осъществявани от общността. В рамките на усилията за запазването на публичната подкрепа и участие в сектора на енергията от възобновяеми източници се изисква предприемачите, осъществяващи проекти, свързани с вятърна енергия, да продават акции на местните граждани.

И не на последно място, гражданското енергоприозводство от възобновяеми източници повишава осъзнатостта, дава възможност на гражданите да изразят позициите си и да участват в изготвянето на политиките. Този процес укрепва демокрацията и легитимността на вземаните политически решения. Той може да допринесе за подобряването на диалога и за изграждането на доверие и сътрудничество между институциите и гражданското общество.

8 "Local renewable energy initiatives: positive examples, success factors and the role of civil society" (Местни инициативи в областта на енергията от възобновяеми източници: добри примери, фактори за успех и роля та на гражданското общество), проведен през ноември 2013 г. http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.events-and-activities-local-renewable-energy.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 18/3839

5.3 Гражданското енергоприозводство отключва средствата, необходими за прехода към енергия от възобновяеми източници

Разпространението на енергията от възобновяеми източници и свързаната с нея инфраструктура несъмнено ще изискват значителни финансови средства9. Ясно е, че повечето средства ще трябва да дойдат от частния сектор. Добре разработени схеми за подкрепа успяха да отключат и мобилизират с ефекта на лоста огромно количество инвестиции от граждани, общности и местни предприемачи. Потенциалът за граждански инвестиции в енергийния преход беше използван само частично и се наблюдават големи различия между държавите – членки на ЕС. Дания и Германия вероятно са най-добрите примери за преход, осъществен в голяма степен от гражданското общество.

В Германия инвестициите в съоръжения за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници през 2012 г. възлизат на 5,14 млрд. евро, докато през същата година традиционните големи доставчици на енергия са инвестирали в сектора на енергията от възобновяеми източници едва 1,7 млрд. евро. Инсталираните понастоящем в Германия фотоволтаични мощности възлизат на над 30 000 MW и се увеличават с темп от 7 MW дневно (което се равнява на цялата инсталирана понастоящем фотоволтаична мощност в Полша). Почти половината от мощностите са собственост на над 1000 енергийни кооперации, граждани и селски стопани:

Фиг. 3: Разпределение на собствеността върху инсталираните мощности за производство на енергия от възобновяеми източници в Германия, 2012 г.Източник: Блог "German Energy Transition", 2014 г.

На по-ранните етапи на Energiewende, високите инвестиционни разходи и съответно високите преференциални тарифи за производство на слънчева енергия създадоха стимули за частни лица да захранват мрежата с произведена слънчева електроенергия. В тази област определено настъпиха промени. Драматичното развитие на технологиите и съответното намаляване на инвестиционните разходи доведоха до това, че за малките производители е по-изгодно да 9 Това със сигурност не се отнася само до енергията от възобновяеми източници. В пакета на Европейската комисия за

климата и енергетиката с перспектива 2030 г. се твърди, че „разходите за прехода към нисковъглеродна икономика не се различават съществено от разходите, които при всички положения ще трябва да бъдат направени поради нуждата от обновяване на стареещата енергийна система, поскъпването на изкопаемите горива и придържането към съществуващите политики в областта на климата и енергетиката. Ще се осъществи обаче важен преход от разходи за горива към иновативно оборудване с висока добавена стойност, който ще стимулира инвестициите в иновативни продукти и услуги, ще създаде работни места и ще подобри търговския баланс на Съюза.“

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 19/3839

използват сами произведената от тях електроенергия, като по този начин се намаляват количествата, купувани от мрежата. Това на свой ред насърчи усилията за оптимизиране на собственото енергопотребление, така че то се извършва предимно по време на собствени производствени пикове и води до намаление, например, на пиковете на потребление в късния следобед или ранна вечер.

Децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници означава, че тя обикновено се произвежда в близост до потребителя и съществува значителен потенциал за намаляване на разходите за мрежова инфраструктура. Освен това според проучването на ЕИСК дребните производители имат значително по-малки очаквания за марж на печалба в сравнение с големите производители.

5.4 Гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници насърчава развитието на общността и борбата срещу бедността.

Енергията от възобновяеми източници оползотворява ресурси, налични на местно равнище. При наличието на адекватни регулаторни рамки производството на енергия от гражданите и местните общности създава нова верига на стойност, която може да остане в дадения регион. Някои общности, които използват енергия от възобновяеми източници, успяват да запазят за себе си огромни финансови ресурси, които преди това са изразходвали за внос на енергия и изкопаеми горива и които сега инвестират в нови работни места на местно равнище и в социално-икономическото си развитие.

Такъв пример е община Treuenbrietzen в Германия, която, заедно със своите граждани, изгради свои собствени вятърни, слънчеви и биогаз инсталации. Инсталацията за биогаз произвежда както електро-, така и топлоенергия, разпределяна от новата, инсталирана от общността отоплителна мрежа. Допълнителните отоплителни нужди се покриват отчасти от пещ на дървени стърготини. Освен това общността инсталира отделна електроснабдителна мрежа и е в процес на изграждане на собствени съоръжения за съхранение на енергия с цел да стане енергийно независима. Местните цени на електроенергията възлизат на 16,6 ¢/kWh, което е с 30-35% по-малко от средните цени на електроенергията в Германия. Потребителите получават топлоенергия на цена от 7,5 ¢/kWh, което е далеч под цените за отопление на газ или мазут на национално равнище. Treuenbrietzen е доказателство за това, че с местно производство на енергия от възобновяеми източници наистина се пестят пари.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 20/3839

Инициативите за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници насърчават сътрудничеството между различните местни действащи лица, както показва експлозивното разрастване на енергийните кооперации в целия ЕС (фигура 4).

Фигура 4: Временни данни и карта на регистрираните общностни енергийни кооперации.Източник: проект „REScoop“, 2014 г.

Местните инициативи за производство на енергия от възобновяеми източници са свързани и с новаторски бизнес модели, развитие на социалното предприемачество и засилено сътрудничество. Екипът, осъществил проучването, откри широк спектър от примери за бизнес и социални иновации в местните общности. Така например инсталацията на биогаз, работеща в сътрудничество с няколко земеделски стопанства, е намалила бизнес риска и е подсигурила суровини, като същевременно е решила екологичния проблем, свързан с оборския тор. В България собствениците на жилищен блок са създали кооперация и са инвестирали получавания от GSM оператор наем (за антена, инсталирана на покрива на блока) в соларни термични панели за цялата сграда. Друг пример за креативно решаване на проблемите е германска енергийна кооперация, която изградила покрив със соларни панели над трибуните на местния футболен стадион и върнала инвестициите на своите членове от приходите от продадената енергия, а също и като им предоставила годишни абонаменти за мачовете на отбора. В Уелс екипът посети местна инициатива за производство на енергия от възобновяеми източници в общността Talybont-on-Usk, която осигурява отопление за местното училище и енергия за два електрически автомобила за местните жители благодарение на фотоволтаици, инсталирани на покрива на сградата на общината.

В селските райони на Полша ниското качество на мрежата води до чести спирания на тока, понижаване на напрежението и произтичащите от това проблеми. Според оценките на заинтересованите страни, с които беше проведена консултация по време на посещението на ЕИСК, развиването на производство на енергия от възобновяеми източници в тези територии на практика би излязло по-евтино от 30-те до 60 милиарда злоти10, необходими за цялостно обновяване на междуселищната мрежа до 2020 г. В своята стратегия за регионално развитие до 2020 г. Подляското воеводство в Полша признава енергията от възобновяеми източници за

10 Близо 7 млрд. евро.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 21/3839

възможност за укрепване на икономиката на региона. В нея се изтъква фактът, че регионът изразходва повече от 5 милиарда злоти11 годишно за внос на енергия. Тъй като на местно равнище вече може да се произвежда електро- и топлоенергия от възобновяеми източници на по-ниски цени, регионалната стратегия е „насочена към развиването на местна система за децентрализирано производство на енергия и за насърчаване на революция по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници на местно равнище, при което инсталациите за производство на електро- и топлоенергия са собственост на хората“. В нея изрично се посочва, че инвестициите трябва да идват най-вече от местните жители, за да се предотврати загубата на стойност за региона.

5.5 Гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници създава нетни работни места и икономически растеж

Растежът в сектора на енергията от възобновяеми източници създава нови работни места по веригата за създаване на стойност. Този ефект е особено ясно изразен в секторите на енергийната ефективност (0,38 работни места за една година на генериран GWh), фотоволтаици (0,87), биогорива (0,21) и вятърна енергия (0,17), ако се съпостави с въглищата и газта (0,11). Друг интересен аспект е, че повечето от работните места на пазара на енергия от възобновяеми източници изискват висококвалифицирани работници, а 5 от 6 работни места са местни. С оглед на това ЕС трябва да гарантира, че се развиват необходимите знания и умения, отговарящи на нуждите на този нов пазар на труда.

Същевременно, макар че нетният резултат от разпространението на енергията от възобновяеми източници е положителен, енергийният преход ще доведе до загуба на пазари и работни места в някои сектори (основаните на изкопаеми горива и в някои държави – на ядрената енергия). Тези опасения са особено силни в страните, в които тези сектори осигуряват работа на голям брой хора. Затова трябва да бъдат създадени национални стратегии за осигуряване на плавен преход, развиване на необходимите нови умения и справяне със социалните последствия от загубата на работни места в традиционните енергийни сектори.

6. Дебатът за цените и разходите за енергията от възобновяеми източници

Обществените дебати за енергийната политика обикновено са доминирани от опасения, свързани с цените, и въпросът за разходите в подкрепата на енергията от възобновяеми източници често беше повдиган по време на проучването. В някои от посетените страни механизмите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници бяха атакувани от политици и медии като причина за нарастващите цени на електроенергията за домакинствата. Икономическите механизми, движещи сектора на възобновяемите енергийни източници, са от съществено значение, за да се разбере, че публичната подкрепа за постигане на целите в областта на климата и енергетиката и на дългосрочни ползи все още е необходима, а не води до незаслужени печалби във време, когато публичните бюджети са под сериозен контрол и натиск.

Възниква въпросът в каква перспектива обществото се опитва да ограничи разходите. Едно евтино решение в краткосрочен план би могло да се превърне в скъпо решение в дългосрочен план, и обратно. Този довод сам по себе си е достатъчен, за да постави под въпрос мнението на

11 Близо 1,5 млрд. евро.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 22/3839

тези, които считат възобновяемите енергийни източници за скъпи и за тежест за публичните бюджети12. В действителност, както става обикновено в технологичната сфера, по-големите обеми на производство водят до непрекъснато намаляване на разходите за единица продукт (т.нар. „темп на учене“). Производствените разходи за съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници зависят основно от инвестиционните разходи. До неотдавна технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници бяха по-скъпи от тези, използващи въглища и атомна енергия. Причината за това беше, че тези технологии бяха твърде неразвити: технологичното им развитие протичаше едновременно с въвеждането им на пазара. През 2008 г. в Германия преференциалните тарифи за фотоволтаични системи бяха 46 ct/KWh, което съответстваше на по-високите производствените разходи по това време; днес те са максимум 12,8 ct/KWh за малки съоръжения с мощност до 10 kW (и много по-ниски за по-големите инсталации), което съответства на текущите разходи за технологията.

Фигура 5: Средни потребителски цени (система на нетни цени) за инсталирани покривни фотоволтаични инсталации с мощност до 10 kWp.Източник: BSW

Малко по малко технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници достигат ценови равнища, които да могат да се конкурират с въглищата, газа и ядрената енергия13. Наземните вятърни централи вече могат да се конкурират с тях, макар че външните екологични и здравни разходи за енергията от изкопаеми източници и ядрената енергия не са включени в цената на дребно. Може да се очаква, че технологичното развитие ще продължи да намалява инвестиционните разходи за енергията от възобновяеми източници. В същото време слънчевата и вятърната енергия са възобновяеми ресурси, за които няма разходи. С оглед на това е вероятно в близко бъдеще електроенергията от възобновяеми източници да бъде конкурентоспособна дори без субсидии. Тази тенденция беше потвърдена от Европейската 12 Тук е моментът да се отбележи, че само през 2011 г. производителите на енергия от изкопаеми горива са получили

субсидии в размер на 523 милиарда щатски долара.13 Някои от интервюираните заинтересовани страни изтъкнаха дебата (който все още продължаваше по време на

проучвателните посещения) за двата ядрени реактора в Обединеното кралство, Hinkley Point C. Същевременно ЕК одобри субсидиите, които бяха предмет на дискусиите. През следващите 35 години бъдещият оператор EDF ще получава 10,9 ¢ за всеки kWh произведена електроенергия, индексирани с годишния процент на инфлацията. Тази тарифа значително надвишава периода от време и стойността на германските преференциални тарифи за вятърна енергия.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 23/3839

комисия, която в своето съобщение относно „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020–2030 година“14 изтъкна, че „разходите за прехода към нисковъглеродна икономика не се различават съществено от разходите, които при всички положения ще трябва да бъдат направени поради нуждата от обновяване на стареещата енергийна система, поскъпването на изкопаемите горива и придържането към съществуващите политики в областта на климата и енергетиката. Ще се осъществи обаче важен преход от разходи за горива към иновативно оборудване с висока добавена стойност, който ще стимулира инвестициите в иновативни продукти и услуги, ще създаде работни места и ще подобри търговския баланс на Съюза.“

Децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници означава, че тя обикновено се произвежда в близост до потребителя и съществува значителен потенциал за намаляване на разходите за мрежова инфраструктура. Освен това според проучването на ЕИСК дребните производители имат значително по-малък очакван марж на печалба от типичния за големите производители.

Нещо повече, много от ползите от възобновяемите енергийни източници надхвърлят значително икономическите показатели, което ги превръща в приоритет за получаване на подкрепа. Енергията от възобновяеми източници допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата, създаване на работни места и устойчив поминък на местно равнище, повишаване на енергийната сигурност, намаляване на зависимостта от вноса от нестабилни региони и постигане на по-благоприятен търговски баланс на ЕС вследствие на намаляването на зависимостта от изкопаемите горива. Политиките, които пренебрегват тези дългосрочни последици и многобройните ползи от възобновяемите енергийни източници, могат да имат пагубни последствия за бъдещите енергийни миксове. Би било пагубно да се спре тяхното обещаващо развитие, като се отменят политиките за подкрепа точно в момента, в който започват да дават резултати.

Въпреки че нетното въздействие на енергийния преход върху заетостта и доходите на домакинствата се очаква да бъде положително, някои традиционни производители на енергия вече търпят пазарни загуби, със съответните последици за работните места в тези сектори. Този проблем следва да бъде разгледан спешно и с необходимата далновидност. Трябва да бъдат изготвени национални стратегии в тясна координация с политиката за разпространение на енергията от възобновяеми източници с цел да се гарантира плавен преход, да се осигурят необходимите нови работни умения и да се предприемат целенасочени мерки за справяне с всички евентуални негативни социални последици за работните места и социално слабите домакинства. Решение на реалния проблем с енергийната бедност трябва да се потърси посредством конкретни и целенасочени мерки, без той да бъде използван като аргумент за поддържане на изкуствено ниски цени на енергията (например в България). Реалният проблем със загубата на работни места в традиционните сектори (който невинаги е свързан с възхода на възобновяемите енергийни източници) не трябва да се използва като аргумент за възпрепятстване на напредъка в областта на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници (например в Полша). Правителствата следва да поемат отговорност

14 COM(2014) 15 final.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 24/3839

за управлението на социално-икономическото въздействие на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии в интерес на всички сектори на обществото.

7. Кои са необходимите предпоставки за разгръщането на потенциала на гражданското енергопроизводство?

7.1 Равнопоставени условия на конкуренция

Както беше изтъкнато в Доклада на Комисията за напредъка в сектора на енергията от възобновяеми източници от 2013 г.15, макар че разходите за възобновяемите технологии непрекъснато намаляват, все още са необходими финансови, правни и административни мерки в подкрепа на внедряването на енергията от възобновяеми източници, докато не бъде създаден отворен, насочен към конкуренция вътрешен енергиен пазар в ЕС, за да се сложи край на пазарната неефективност и да се интернализират свързаните с използването на изкопаеми горива разходи в здравеопазването, околната среда и социалната сфера. Определянето на цени на въглеродните емисии е само една възможност за интернализиране на външните разходи. То повишава относителните разходи за технологиите, основаващи се на изкопаеми горива. Приходите, получени от продажбата на квоти, могат да се „рециклират“ или да се предоставят на фондовете в подкрепа на възобновяемите енергийни източници.

7.2 Стабилна и последователна рамка на политиката

Последователността и стабилността на политиките е ключов фактор за всяка инвестиция, включително в енергия от възобновяеми източници, както беше изтъкнато от заинтересованите страни по време на всички посещения, осъществени в рамките на проучването. Стабилните и рационализирани политики позволяват на инвеститорите да планират, да се справят с рисковете и да получат достъп до кредит.

Така например германският Закон за енергията от възобновяеми източници (EEG), чиито основни инструменти са лесният достъп до мрежата, приоритизирането на енергията от възобновяеми източници, пускането за продажба от оператора на мрежата и гарантираните преференциални тарифи за период от 20 години, осигури отлична инвестиционна сигурност и позволи на гражданското енергопроизводство да се развива много по-бързо отколкото можехме някога да си представим.

Промяната на подобна стабилна база може да има пагубни последствия, като се започне от несигурността за това дали след етапа на планиране дребните инвеститори биха получили финансова подкрепа (например поради въвеждането на годишен лимит за нови инсталации). При все това по време на посещенията в Германия, Полша, Франция и Обединеното кралство се обсъждаха16 или предстоеше въвеждане на радикални реформи в тази област на политика. В България дребните производители изтъкнаха противоречивите закони и решението на правителството да прекъсне разгръщането на енергията от възобновяеми източници от 2013 г.,

15 COM(2013) 175 final.16 В някои случаи, като в Германия и Полша, те вече влязоха в сила.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 25/3839

след като обяви, че целта за 2020 г. е постигната. Напълно неприемлива практика е ретроспективната промяна на рамковите условия след започването на операциите в областта на възобновяемите източници (например в България, където инвеститорите в малки фотоволтаични и вятърни инсталации бяха доведени до несъстоятелност след налагането на нови данъци и такси за енергията от възобновяеми източници). Макар че въведената през януари 2014 г. такса от 20% върху вятърната и слънчевата електроенергия беше отменена от българския Конституционен съд през юли 2014 г., на операторите не бяха възстановени платените през този период такси. Мораториумът върху схемите за подкрепа на фотоволтаиците, наложен във Франция през 2010 г., също доведе инвестициите до почти пълен срив.

Фигура 6: Несигурност в областта на политиките за енергията от възобновяеми източници в целия ЕС.Източник: EDP Renováveis, 2013 г.

Към правната несигурност, която играе роля на дестабилизиращ фактор за инвестициите, се добавят и неотдавнашните реформи в тази област на политика, при които се наблюдава ясно изразена тенденция към намаляване на подкрепата за дребните производители и поставянето им в неизгодно положение спрямо големите производители (напр. чрез въвеждането на търгове за производството на енергия от възобновяеми източници). Дебатите във всички посетени страни разкриват, че производителите на енергия от възобновяеми източници свързват тази тенденция с Насоките на Комисията относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014 – 2020 г.17. Тези насоки налагат значителни ограничения на решението на държавите членки да предоставят преференциални тарифи за инвестиции в енергия от възобновяеми източници след 2016 г. Участниците в изслушванията на местно равнище признаха, че е необходимо да се избягва свръхкомпенсирането, а възобновяемите енергийни източници да се развиват по най-ефективен от гледна точка на разходите на чин. И все пак те окачествиха неотдавнашните реформи на рамките за подкрепа на енергията от

17 http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52014XC0628%2801%29.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 26/3839

възобновяеми източници като „надпревара по низходяща спирала“. Някои посочиха, че съществува насърчавана от ЕС тенденция към повторно централизиране, прикрита зад аргументи за разходна ефективност или намаляване на разходите.

Според Международната агенция по енергетика18 „точно когато енергията от възобновяеми източници се превръща в конкурентоспособен по отношение на цените вариант във все по-голям брой случаи, в някои ключови пазари на ОИСР се повишава несигурността в тази област на политика“. Обезсърчаващият ефект от промяната на регулаторните рамки се усети още през 2014 г. и има риск ЕС да не изпълни целта си за дял от 20% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление през 2020 г.

7.3 Прозрачен и приобщаващ процес на изготвяне на политиките

Основен въпрос, който възникна по време на проучването на ЕИСК, наред със стабилността на тази област на политика, е демократичният процес на разработването на политиката и на реформите. Както ЕИСК изтъкна в рамките на своята инициатива „Европейски енергиен диалог“, за да се гарантира успехът на една политика и устойчивост на нейните резултати, тя трябва да бъде разработена в открит и прозрачен дебат със заинтересованите страни от гражданското общество на всички равнища. Това е от съществено значение за създаването на общо разбиране на проблемите, дефинирането на общи цели и гарантирането на широка подкрепа за изпълнението. Докато енергийните преходи в Германия и Дания бяха възходящи процеси, при които политическите решения бяха резултат от обществен натиск, а политиките бяха приложени в голяма степен от гражданското общество, в други включени в проучването страни (България, Полша) екипът не успя да установи наличието на истински диалог и доверие между властите и „гражданските“ производители на енергия.

7.4 Опростени и прозрачни административни процедури

Дребните производители не са задължени да бъдат енергийни експерти и затова се нуждаят от достъп до подкрепа и насоки, както и от административни процедури, които да са опростени и прозрачни и да приключват в разумен срок. По отношение на процедурите и времето, необходимо за одобрение на малки инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, се наблюдават големи разлики между включените в проучването държави членки, които са свързани с равнищата на разпространение на гражданското енергопроизводство. Така например одобряването на покривен слънчев панел в Германия отнема по-малко от един работен ден, като за това се изисква подаване на онлайн заявление; в други държави, като България, Литва, Полша и Обединеното кралство (Уелс), заинтересованите страни описват сложни процедури, продължаващи няколко месеца или дори години. Ориентирането в сложната,

бавна система за одобряване и планиране може да струва скъпо и да бъде рисковано за дребните производители, особено тогава, когато регулаторната рамка и преференциалните тарифи претърпяват значителни промени по едно и също време.

18 Medium-Term Renewable Energy Market Report 2014 – Market Analysis and Forecasts to 2020 (Доклад за 2014 г. за пазара на енергия от възобновяеми източници в средносрочен план – Анализ на пазара и прогнози до 2020 г.), Международна агенция по енергетика.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 27/3839

7.5 Схеми за подкрепа, съобразени с нуждите на децентрализираното гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници

Приоритетно разпределение по мрежатаЕнергията от възобновяеми източници следва да се ползва от правото на приоритетно разпределение по мрежата за сметка на ядрената енергия и енергията от изкопаеми източници, което означава да бъде първият вид електроенергия, продаван на операторите на електроснабдителната система. В Германия този приоритет беше въведен със Закона за енергията от възобновяеми източници от 2000 г. и се запази и след реформата на закона през 2014 г.

Преференциални тарифиНай-разпространеният механизъм за подкрепа на енергията от възобновяеми източници са т.нар. преференциални тарифи, при които се предлагат дългосрочни споразумения за закупуване (за срок от между 10 и 25 години) с цел мрежата да бъде захранвана с електроенергия от възобновяеми източници, която да се продава на пазара от мрежовия оператор. Производителят получава фиксирана преференциална тарифа и е освободен от изискването за директна продажба.

Преференциалните тарифи следва да останат основният механизъм за подкрепа на проектите за гражданско енергопроизводство от възобновяеми източници. Те са прост и надежден механизъм, който позволява на производителите на енергия от възобновяеми източници да изчисляват точно своите инвестиции и тяхната възвръщаемост. Инвестиционната сигурност, която те създават, повишава шансовете на дребните производители да получат необходимите кредити.

При германския енергиен преход (Energiewende) преференциалните тарифи се финансираха чрез т.нар. данък върху енергията от възобновяеми източници, който възлиза на разликата между цената на електроенергията на борсата и гарантираната преференциална тарифа (която в ранния период на Energiewende беше >50 ¢/kWh за фотоволтаична енергия, а сега е 12 ¢/kWh). При пикове в производството на електроенергия цената на борсата спада, повишавайки по този начин данъка върху енергията от възобновяеми източници. Сривът в цените на електроенергията обаче се дължи не само на свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници, но и на провала на СТЕ; на евтината електроенергия от електроцентралите на въглища (която не интернализира екологичните и здравни разходи за обществото); на липсата на напълно развит енергиен пазар, управление на мрежата и съоръжения за съхранение.

Технологичното развитие доведе до драстичен спад на разходите за вятърна и фотоволтаична енергия, но правителствата в някои държави – членки на ЕС, не реагираха достатъчно бързо и не намалиха тарифите за нови съоръжения. В резултат на това редица нови инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници се сдобиха с дългосрочни договори за преференциални тарифи, надвишаващи значително вложените инвестиции, което им донесе непропорционално високи печалби. Всъщност преференциалните тарифи могат лесно и редовно да бъдат адаптирани спрямо намаляващите инвестиционни разходи. В много държави те вече бяха намалени и се актуализират редовно. Тази бавна регулаторна реакция обаче би

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 28/3839

могла да се отрази негативно на цените на енергията през идните години, а покрай тях може неоснователно да пострада и имиджът на енергията от възобновяеми източници и преференциалните тарифи.

С цел да се противодейства на колебанията в доставките и техния драматичен ефект върху цените на електроенергията в пиковите часове, системата на преференциални тарифи може да бъде допълнена с механизми за енергийно управление, целящи да противодействат на колебанията, като например нетно отчитане (вж. по-долу).

Преференциални премииНеотдавнашните реформи в политиката доведоха до сериозна промяна – преминаване към преференциални премии, което означава, че производителите на енергия от възобновяеми източници (с инсталирани мощности над определен праг) ще трябва да продават своята електроенергия директно на енергийния пазар и ще получават определена премия над пазарната цена. Въвеждането на маркетингови премии предизвиква безпокойство у „гражданските“ производители на енергия. Изискването за директна продажба налага нова, сериозна логистична тежест върху дребните и средните производители и намалява шансовете им да получат финансиране на проекта си, тъй като е малко вероятно кредитодател да приеме преференциалната премия за подходящ за банково финансиране поток от приходи.

Нетно отчитанеОтлична възможност за насърчаване на гражданското енергопроизводство е нетното отчитане, което позволява на свързаните с мрежата производители да използват собствената си електроенергия и да продават излишъка на мрежата. Нетното отчитане позволява на „произвеждащите потребители“ да взимат от мрежата на по-късен етап точното количество електроенергия, с която са я захранили, като плащат само мрежовите разходи. Това, наред с мерките за енергийно управление, може да превърне публичната мрежа в истински „виртуален склад“. През 1998 г. Дания приложи системата за фотоволтаична енергия със значителен успех. Литовският парламент на свой ред започва обсъждане на първото си законодателно предложение в тази област в началото на 2014 г.

Квотни системиДруг широко разпространен механизъм за подкрепа е въвеждането на задължения за квоти за енергията от възобновяеми източници. Тези системи са на различни етапи на прилагане и функционират с различен успех в отделните държави. В Полша например енергоразпределителите са задължени да купуват „зелени сертификати“ от пазара, макар че повечето от тези сертификати се издават от традиционни електроцентрали на въглища, където се изгаря и биомаса (част от която се внася от Русия). Приходите от „зелени сертификати“ е трябвало да се използват в подкрепа на разгръщането на енергията от възобновяеми източници; проучването на ЕИСК обаче показа, че вместо това те индиректно са допринесли за поевтиняването на електроенергията от въглища. Освен това широкото използване на биомаса е довело до драстичен спад в цените на „зелените сертификати“ в Полша и оттук – до спад на възвръщаемостта, напр. на инвестициите във вятърна енергия. В резултат инструментът на „зелените сертификати“ вече е напълно неефективен и дори контрапродуктивен. С оглед на

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 29/3839

това преференциалните тарифи са по-предвидим инструмент, който предлага по-добра възвръщаемост на производителите, особено при скъпоструващите технологии.

Подпомагане на инвестициитеГорепосочените механизми възнаграждават производството; същевременно обаче – тъй като в повечето случаи производството на енергия от възобновяеми източници изисква значителен капитал – съществуват и няколко инструмента за справяне с пречките пред инвестициите. Инвестиращите в съоръжения с малък и среден капацитет обикновено имат възможността да избират между получаване на преференциална тарифа или на еднократна инвестиционна помощ за намаляване на първоначалните разходи. Тези схеми могат да представляват особен интерес в регионите, получаващи средства от структурните фондове. Те следва да се адаптират и управляват внимателно, за да се избегнат прекомерни печалби, неефективност, водеща до ненужно високи цени на енергията и до неоптимални енергийни миксове, или евентуален приток на средства за подкрепа от гражданското енергопроизводство към хедж фондове.

Каре 1: Примерът на германския енергиен преход (Energiewende)През първата половина на 2014 г. над 30% от потребяваната в Германия електроенергия е била произведена от възобновяеми източници. Значителният подем на сектора на енергията от възобновяеми източници в Германия се дължи до голяма степен на германския Закон за енергията от възобновяеми източници, който влезе в сила през 2000 г. Макар и да нямаше изричната цел да насърчава гражданското енергопроизводство, законът въведе рамковите условия, които позволиха на гражданското общество да стане активен производител на енергия от възобновяеми източници. Законът предвижда:

Опростени процедури по планиране и одобрение за инвеститорите (без административни пречки).

Лесен достъп до мрежата. Приоритетно разпределение по мрежата за сметка на ядрената енергия и енергията от

изкопаеми източници. Фиксирани преференциални тарифи за период от 20 години. Пускане на електроенергията на пазара от оператора на мрежата. Подпомагане на инвестициите с преференциални кредити за инсталациите за

производство на енергия от възобновяеми източници, отпускани от държавния Кредитен механизъм за възстановяване (KfW).

Покриване на произтичащите от закона разходи посредством предвидения в закона данък върху цените на електроенергията. Отраслите, които са особено енергоемки, могат да бъдат освободени от този данък, за да не пострада тяхната конкурентоспособност в световен план.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 30/3839

В посетените от ЕИСК страни се наблюдава сложна картина, включваща тарифи, квоти, безвъзмездна помощ и субсидии. Такъв сложен характер се оправдава отчасти от необходимостта от диференциране на схемите за подкрепа, но би трябвало да е сведен до минимум:

диференцирането по горива или технологии стимулира развитието на технологиите с различен размер на разходите, които не могат да се конкурират пряко помежду си, което води до по-бързи „темпове на учене“. То също така би могло да отчете и спецификите в структурата на разходите;

диференцирането по категория мощност предотвратява прекомерните печалби вследствие на икономии от мащаба и може също така да послужи за стимулиране на гражданското енергопроизводство, което обикновено се свързва с ниски енергопроизводствени мощности;

диференцирането по енергоносител (напр. електроенергия/топлоенергия) позволява да бъдат постигнати конкретните цели за всеки вид. За разлика от сектора на електроенергията, където преференциалните тарифи обикновено се изплащат в продължение на повече от 10 години, производството на топлоенергия от възобновяеми източници се стимулира предимно чрез заеми и безвъзмездни помощи, които спомагат за покриване на инвестиционните разходи. Френските fonds chaleur са добър пример в това отношение. От началото на 2015 г. в Литва също ще влязат в сила задължения за използване на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане във всички новопостроени сгради и във вече съществуващи сгради, на които се извършва основен ремонт.

7.6 Справяне с пречките пред гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници

Предпазлив подход към търговетеПри неотдавнашните реформи на рамките за подкрепа на енергията от възобновяеми източници в няколко страни бяха въведени търгове като основна процедура за отпускането на преференциални тарифи или премии за енергия от възобновяеми източници. В бъдеще само много ниските производствени мощности ще бъдат изключени от тръжните процедури. В основата на тази тенденция поне отчасти стоят Насоките на ЕК за държавните помощи в областта на енергетиката и околната среда.

Заинтересованите страни във всички посетени държави изразиха безпокойство относно сложните и скъпоструващи тръжни процедури, които повишават разходите за финансиране и намаляват шансовете за получаване на кредит вследствие на по-високия инвестиционен риск (несигурност относно получаването на подкрепа). Тази непропорционална финансова тежест за проектите от малък мащаб, в съчетание с факта, че дребните производители трудно биха могли да осигурят количествата, които обикновено се изискват при търговете, на практика лишава гражданското общество и местните общности от правото да се ползват от предимствата на подкрепата за възобновяемите енергийни източници. Това би могло също така да унищожи конкуренцията на енергийните пазари, тъй като само ограничен брой големи производители биха разполагали с необходимия капацитет за участие в търгове.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 31/3839

Търговете поставят големите производители в благоприятна позиция, като така работят в подкрепа на евентуална рецентрализация, изземвайки производството на енергия от възобновяеми източници от ръцете на частните производители и общностите. Ако се даде предимство на големите централизирани производители, това би могло да повиши потребителските цени заради по-високия очакван марж на печалба на големите предприятия в сравнение с „гражданските“ производители на енергия. Освен това търговете не функционират там, където не съществува енергиен пазар. Опитът, споделен в някои от посетените държави (най-вече в Обединеното кралство), показва, че търговете на практика увеличават общите разходи и риска от забавяне и прекратяване на проекти. Търговете бяха първият механизъм за подкрепа на възобновяемите източници, въведен в Обединеното кралство; на негово място беше приета квотна система, която впоследствие беше заменена от преференциални тарифи за проекти под 5MW.

Не трябва да се определя твърде строг таван на целите за енергията от възобновяеми източници

В редица държави членки бяха въведени механизми за забавяне на развитието на производството на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване или прекратяване на подкрепата в момента, в който бъдат постигнати целите за съответния период. Особено поразителен пример сред посетените по време на проучването държави членки е България: през 2013 г. правителството обяви, че националната цел за дял от 16% на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. е постигната; оттогава мрежовите оператори използват това като аргумент да отказват да свързват към мрежата нови производители на енергия от възобновяеми източници. Литва определи таван на публичната подкрепа за електроенергията от възобновяеми източници, определяйки твърде неамбициозни цели за всяка от основните технологии за производство на енергия от възобновяеми източници. С изключение на хидроелектроенергията, набелязаните мощности бяха достигнати за по-малко от две години.

Необходимостта от по-голяма предвидимост на растежа на сектора на възобновяемите енергийни източници и от управление на свързаните с него социални, икономически и технологични процеси може би е валиден аргумент за определянето на таван. В същото време обаче е изключително важно тази мярка да не сложи край на амбицията на държавите членки за енергиен преход или да блокира напредъка там, където той би могъл и би трябвало да продължи.

Премахване на пречките пред свързването към мрежатаНиските енергопроизводствени мощности, които са типични за гражданското енергопроизводство, обикновено са свързани към разпределителната мрежа. Свързването към мрежата, било то от гледна точка на административните процедури, сроковете или разходите, продължава да бъде проблематично в много от включените в проучването страни. Макар че свързването към мрежата на проект за производство на енергия от възобновяеми източници следва да става в съответствие с Директивата за енергията от възобновяеми източници, високите разходи, изисквани често от някои оператори, на практика възпрепятстват упражняването на това право. Броят на местата за свързване на нов проект към мрежата често е ограничен и затова „гражданските“ производители на енергия невинаги могат да се свържат на

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 32/3839

разумна цена. Микромрежите, които не са част от електроснабдителната мрежа, могат да заобиколят този недостатък и дори да се окажат правилното решение от гледна точка на разходите в крайно отдалечените райони, където мрежата е слаба или отсъства. Германският Закон за енергията от възобновяеми източници (Erneuerbare-Energien-Gesetz – EEG) е отличен пример за добра практика в областта на свързването към мрежата19.

Изключване от задължението за директна продажбаИзискването за директна продажба налага нова, сериозна логистична тежест върху „гражданските“ производители на енергия и намалява шансовете им да получат финансиране на проекта си, тъй като е малко вероятно кредитодател да приеме преференциална премия за подходящ за банково финансиране поток от приходи.

7.7 Развитие на мрежата и координация с цел адаптиране към нуждите на енергията от възобновяеми източници

Традиционните мрежови системи са проектирани във време на централизирано производство на енергия от големи електроцентрали и еднопосочни потоци на електроенергия с високо напрежение, достигаща до потребителите като електроенергия с ниско напрежение. Мрежите трябва да бъдат съобразени с характеристиките на разпръснати и променливи възобновяеми енергийни източници като вятърната енергия, слънчевата енергия и енергията на приливите. Тяхното разгръщане изисква структурни промени в инфраструктурата, съчетани с по-добра координация на пазарите и производството на електроенергия, както и решения за управление на енергията, предвиждащи износ или съхранение на излишъка от електроенергия. Все по-важна става координацията между операторите на преносни системи (TSO) посредством регионални координационни инициативи. Така например, прогнозирайки нуждите от енергия, системата CORESO е в състояние да информира предварително операторите на преносни системи от пет държави членки за очакваните излишъци и дефицити на електроенергия на национално и регионално равнище, давайки им възможност да управляват по-добре своите мрежи и да решават възникналите проблеми. Един от начините за справяне с проблема с непостоянния характер на възобновяемите енергийни източници е въвеждането на хибридни системи, съчетаващи използване на разнообразни енергийни източници, складиране на енергия и управление на търсенето. Ако е правилно управлявана, мрежата се превръща в „интелигентна мрежа“, осигуряваща устойчиво, икономично и сигурно снабдяване с електроенергия. Екипът на ЕИСК посети отличен пример за подобна инициатива: т.нар. „Nice Grid“ във Франция, който има за цел да оптимизира управлението на енергията и да осигури по-голяма енергийната автономност на 1500 частни, професионални и промишлени клиенти, обединявайки различни варианти за съхранение и управление на търсенето и намалявайки върховото натоварване с до 17%.

19 EEG § 8 Свързване „1) Операторите на мрежата свързват към нея приоритетно и без забавяне съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници и от рудничен газ в точка от мрежата, която е подходяща от гледна точка на стойността на напрежението и се намира на най-кратко разстояние по права линия от мястото на съоръжението, освен ако тази или друга мрежа не разполага с технически или икономически по-подходяща точка за свързване; при обмислянето на вариант за икономически по-подходяща точка за свързване следва да се вземат под внимание преките разходи за свързване. В случай че едно или повече съоръжения с комбинирани инсталирани мощности под 30 KW са разположени на терен с вече съществуваща връзка към мрежата, точката за свързване към мрежата на този терен се счита за подходящата точка за свързване.“

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 33/3839

Фигура 7: Структурата на „Nice Grid“.Източник: Nice Grid (2014 г.).

По време на посещението в Германия проучвателният екип беше запознат със следното изявление на германската Федерална агенция за мрежите относно структурите за децентрализирано производство: „Очевидно е, че трансформацията на енергийната система може да се осъществи най-успешно, ако се поддържа тясно сътрудничество между всички участващи страни. […] Следва да приветстваме подходи, при които се увеличава максимално енергийното потребление при източника. Енергоснабдяването винаги се е базирало на този принцип, тъй като той намалява до минимум загубите по мрежата.“20

7.8 Управление и съхранение на енергията

Непостоянният характер на някои възобновяеми енергийни източници продължава да бъде предизвикателство за управлението на енергоснабдяването. И все пак, паралелно с все по-широкото разпространение на възобновяемите източници се появяват нови и иновативни решения. Комбинирането на производство на електроенергия от възобновяеми източници с производство на топлинна енергия може да бъде отлична възможност за изграждане на спешно необходимия капацитет за съхранение, който може да бъде използван отново и отново с оглед на колебанията в производството на енергия от възобновяеми източници. „Електроенергия за отопление“, т.е. използването на излишъка от „евтина“ електроенергия от възобновяеми източници за отопление или охлаждане чрез термопомпи и резервоари за топла вода, вече е жизнеспособна алтернатива от гледна точка на икономиката и енергийното управление. Дебат по този въпрос беше проведен при посещението във Франция, а в Германия вече са в ход проекти в тази област.

8. Заключения

20 "Smart Grid and Smart Market: Keynote Paper of the Federal Grid Agency on the changing energy supply system" („Интелигентна мрежа и интелигентен пазар: програмен документ на Федералната агенция за мрежите относно промяната на системата за енергоснабдяване“), 2011 г.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 34/3839

Ако са налице правилните регулаторни условия, гражданското общество има силен интерес и потенциал да играе голяма роля в прехода към децентрализирано, устойчиво производство на енергия. Във всички посетени държави заинтересованите страни от гражданското общество признаха съществуващите бизнес възможности и показаха много голям интерес към участие в производството на енергия от възобновяеми източници с цел да се генерират приходи и да се запази стойността в местните общности. Там, където съществува благоприятна политическа рамка, дребните производители са навлезли бързо на пазара, превърнали са се в основна движеща сила зад развитието на възобновяемите енергийни източници и са преобразували националния енергиен пейзаж. Проектите за производство на енергия от възобновяеми източници често са в основата на общностни инициативи с много по-широки социални, икономически и екологични ползи от самото производство на енергия, тъй като насърчават сътрудничеството, социалните иновации, образованието, подобряването на местните услуги и създаването на работни места на местно равнище. Освен това фактът, че гражданите притежават съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници и извличат ползи от това производство повишава тяхната готовност да приемат нова инфраструктура и търпимостта им към потенциалните неудобства. Огромните колективни инвестиции и капацитетът за изпълнение и иновации на гражданското общество осигуряват жизненоважни ресурси за прехода към устойчива енергетика.

Огромният колективен потенциал на гражданското общество да играе ролята на двигател на прехода към енергия от възобновяеми източници, както и потенциалът на децентрализираната енергетика да стимулира местното и регионалното развитие, остава до голяма степен неоползотворен. В проучването са посочени някои отлични примери за стратегии за участие на общностите, опростени административни процедури, финансови стимули и улеснен достъп на дребните производители на енергия от възобновяеми източници до мрежата и пазарите в посетените държави. И все пак в нито една държава членка не беше установено наличието на последователно прилагана правителствена стратегия с конкретната цел да даде правомощия на гражданското общество и да създаде равнопоставени условия на конкуренция за гражданското енергопроизводство от възобновяеми източници. Тъкмо напротив – политическата нестабилност и неотдавнашните реформи в регулаторната рамка за възобновяемите енергийни източници във всички включени в проучването държави доведоха до по-голяма несигурност, нежелание за нови инвестиции и загриженост сред заинтересованите страни относно бъдещето на гражданското енергопроизводство. Там, където сложните, продължителни процедури по лицензиране са съчетани с постоянно променящи се схеми за подкрепа, с правила за достъп до пазара, които дискриминират дребните производители, както и – в някои случаи – с нови данъци и такси върху възобновяемите енергийни източници, малките и средните инвеститори са поставени в значително по-неблагоприятно положение в сравнение с големите енергийни производители.

Проучването на ЕИСК установи спешна необходимост да се даде специален приоритет на подкрепата за децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници от гражданите. Националните, местните и регионалните власти следва да определят цели за развитието на гражданското енергопроизводство, по-специално с оглед на интегрирането им в местните рамки за планиране на производството на енергия от възобновяеми източници.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 35/3839

Трябва да се предприемат конкретни мерки по отношение на гражданското енергопроизводство посредством механизми за подкрепа. Следва да се изготвят мерки като безвъзмездни помощи, заеми или схеми за подпомагане на производството, за да се осигури стабилна дългосрочна рамка за инвестициите, която да гарантира тяхната достатъчна, но не прекомерна възвръщаемост. Административните процедури за „гражданските“ производители на енергия трябва да бъдат прости, бързи и финансово достъпни. Препоръчваме различните процедури да бъдат обединени в услуга „на едно гише“, което да дава насоки на потенциалните инвеститори, да им оказва помощ на различните етапи от процеса (от планирането до въвеждането) и да разглежда цялата необходима документация.

Политиката в областта на енергията от възобновяеми източници на равнище ЕС и на равнище държави членки следва да се разработва и прилага в непрекъснат диалог със заинтересованите страни от гражданското общество с цел да се осигурят общо разбиране, общи цели, подкрепа за прилагането и дългосрочни ползи от една култура на сътрудничество и взаимно доверие. В това отношение полезен би могъл да бъде Европейският енергиен диалог на ЕИСК. По-конкретно, ще бъде жизнено важно заинтересованите страни от гражданското общество да могат да участват в прозрачното разработване на националните енергийни планове за действие на държавите членки за постигане на целите в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., както и в наблюдението и прегледа на тяхното изпълнение. Европейските, националните и регионалните стратегии, програмите за финансиране и мерките за подкрепа следва да бъдат редовно наблюдавани и преразглеждани с активното участие на гражданското общество, за да се гарантира, че те подпомагат, а не вредят на гражданското енергопроизводство. По-специално, въвеждането на спорни мерки, като например одити, трябва да се следи отблизо, за да може евентуалните негативи за гражданското енергопроизводство да бъдат установявани и бързо коригирани.

Увеличаването на темпа на разгръщане на гражданското енергопроизводство изисква промяна в модела на планиране на мрежите. По-доброто управление на мрежите на различни географски равнища и сътрудничеството между операторите на преносни системи са от ключово значение за успешното и мащабно разгръщане на възобновяемите енергийни източници. Необходими са огромни инвестиции за разширяване, модернизиране и адаптиране на мрежата към предизвикателствата, свързани с децентрализираното и периодично производство. Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС следва да осигурят средствата, необходими за постигане на целите в областта на климата и енергетиката до 2020 г., и да гарантират, че напредъкът в областта на възобновяемите енергийни източници не се възпрепятства от ограничения в мрежата.

Обществените дебати за енергийната политика обикновено са доминирани от опасения, свързани с цените, и могат дори да станат жертва на популизъм. Необходим е открит и прозрачен обществен дебат относно разходите и цените на енергията. Следва да се предоставя ясна и изчерпателна информация за разходите, свързани със субсидиите, които се отпускат за възобновяеми източници, изкопаеми горива и ядрена енергия, както и за ползите, които се постигат, ако се избягва вносът на енергия, а също и за екологичните и здравни ползи, които трудно могат да се остойностят.

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 36/3839

Не на последно място, въпреки че нетното въздействие на енергийния преход върху заетостта и доходите на домакинствата се очаква да бъде положително, някои традиционни производители на енергия вече търпят пазарни загуби, със съответните последици за работните места в тези сектори. Този проблем следва да бъде разгледан спешно и с необходимата далновидност. Трябва да бъдат изготвени национални стратегии в тясна координация с политиката за разпространение на енергията от възобновяеми източници с цел да се гарантира плавен преход, да се осигурят необходимите нови работни умения и да се предприемат целенасочени мерки за справяне с всички евентуални негативни социални последици за работните места и социално слабите домакинства. Решение на реалния проблем с енергийната бедност трябва да се потърси посредством конкретни и целенасочени мерки, без той да бъде използван като аргумент за поддържане на изкуствено ниски цени на енергията (например в България). Реалният проблем със загубата на работни места в традиционните сектори (който невинаги е свързан с възхода на възобновяемите енергийни източници) не трябва да се използва като аргумент за възпрепятстване на напредъка в областта на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници (например в Полша). Правителствата следва да поемат отговорност за управлението на социално-икономическото въздействие на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии в интерес на всички сектори на обществото.

*

* *

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 37/3839

A. Приложения

A.1. Доклади от посещенията в държавите членкиДостъпни на електронен адрес www.eesc.europa.eu/red-study

A.1. Списък на становищата на ЕИСК, посветени на енергията от възобновяеми източници

EESC-2014-04780-00-04-TCD-TRA (EN) 38/3839