1. Голямо Белово2. Црънча3. Исперихово4. Цепина5. Костандово 16. Костандово 27. Костандово 38. Ракитово9. Нова махала10. Кричим11. Перущица, “Червената църква”12. Коматево13. Браниполе14. Долни Воден15. Любеново16. Елешница17. Гърмен 118. Гърмен 219. Гърмен 320. Дебрен21. Ореше22. Ореше 223. Барутин24. Гела25. Смолян26. Нова Чинка27. Филипи 128. Филипи 229. Филипи 330. Полистилон31. Маронея 132. Маронея 233. Маронея 334. СинаксисТова издание е създадено с финансовата помощ на Европейския съюз

в изпълнение на проект BG01.06.07.01-014 по Програма ФАР Трансгранично сътрудничество България - Гърция

Изложените в него възгледи са на Исторически музей Смолян и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейската комисия.

РАННО-ХРИСТИЯНСКИ ЦЪРКВИ В РОДОПИТЕ (IV-VI век)

PLOVDIV

HASKOVO

KARDJALISMOLYAN

PAZARDJIK

BLAGOEVGRAD

KOMOTINIXANTHI

KAVALA

DRAMASERRAI

Struma

Strimon

Mesta

Nestos

Arda

Arda

Evros

MaritsaR I L A

R H O D O P E

M O U N T A I N S

P I RI N

10 11

1213

1415

16

20

23 2425

26

1

23

4

8

9

5, 6, 7

17,18,19

21, 22

27,28,29

30

31,32,33 34 ALEXANDROUPOLIS

Ро до пи те са об ши рен пла нин ски ма сив, за е мащ 240 кв.км от цен трал на та част на Бал кан ския по лу ос тров. Днес те се прос ти рат на те ри то ри я та на две дър жа ви, Бъл га рия и Гър ция. В за пад на та си част са ви со ки (най-ви сок връх Пе ре лик - 2191 м), в из-точ на та зна чи тел но по-нис ки (сред на над мор ска ви со чи на - под 800 м), в юго из точ ния си край пра вят из вив ка и сти гат поч ти до бре го ве те на Бя ло мо ре.

Исто ри ци и ге ог ра фи твър дят, че то ва е най-удоб на та за жи вот пла ни на на Бал-ка ни те и по та зи при чи на е ра но за се ле на. В ис то ри я та и кул ту ра та на Ро до пи те са впи са ни раз но об раз ни те ми, вся ка от ко и то из не над ва със спе ци фи ка и дъл бо чи на на иде и те, с ус той чи вост във вре ме то и със зна чи мост в кон тек ста на ев ро пей ско то ни нас лед ство. Ми то ве те и ан тич ни те ав то ри, свър зват бо жес тве ния пе вец Орфей с Ро до пи те. В ан тич нос тта пла ни на та е оби та ва на от раз лич ни тра кий ски пле ме на, сред ко и то бе си те са влез ли в ис то ри я та на Евро пей ския юго из ток ка то па зи те ли на кул та към бог Ди о нис и жре ци-про ри ца те ли в не го во то све ти ли ще.

Те ма та за хрис ти ян ство то в Ро до пи те, най-яр ко из ра зе на пос ред ством дей ства-щи те се га и ма со во по се ща ва ни хра мо ве и све ти мес та, ко ди ра на в ар хе о ло ги чес ки обек ти от ан тич нос тта и сред но ве ко ви е то, съх ра не на в до ку мен тал ни из точ ни ци, за пом не на и пре да ва на чрез ле ген ди те за ста ри чер ко ви ща и ма нас ти ри в пла ни на та, е ед на от най-ин те рес ни те и пре диз вик ва щи неп рес тан но то лю бо пит ство на из сле-до ва те ли и по се ти те ли в Ро до пи те.

Пър ви те про по ве ди на хрис ти ян ско то уче ние на Бал кан ския по лу ос тров, ед на от най-древ ни те хрис ти ян ски те ри то рии, се свър зват с име то на Апос тол Па вел и не го-ви те спод виж ни ци.

През 51 г., по вре ме на вто ро то си апос тол ско пъ те шес твие Па вел про по вяд ва във Фи ли пи. Ве ли чес тве ни ру и ни, за па зе ни и до днес във Фи ли пи го во рят за вре ме то на про ник ва не на хрис ти ян ство то в гра да. Све то то пи са ние за веч ни вре ме преп ре да ва Пос ла ни е то на Апос тол Па вел към Фи ли пя ни те.

На ча ло то на хрис ти я ни за ци я та на Ро до пи те за поч ва след ка то през 313 г. Ме ди о лан ския (Ми лан ския) едикт пре-дос та вя сво бо да на раз лич ни те ве ро из по ве да ния в пре де ли те на Рим ска та им пе рия.

За пок ръс ти тел на Ро до пи те се счи та про чу ти ят хрис ти ян ски ми си о нер и епис коп на Тра я но пол, Ни ки та от Ре ме-си а на, чи е то де ло е уве ко ве че но и в по е зи я та. Епис коп Пав лин Но лан ски тво ри по е ма, въз хва ля ва ща ак та на пок ръс тва-не то на бе си те, офи ци ал но из вър шен от Ни ки та през 396 г.

При об ща ва не то на бе си те към хрис ти ян ство то е бав но и труд но, пред по ла га се, че про дъл жа ва до 20- те го ди ни

Апос то ли те Пе тър и Па вел,хра мо ва ико на в с. Ле во че во

11

на V в., но е тол ко ва важ но, че в след ствие на ус та но ве но за дру ги те на-ро ди съг ла ше ние, в края на IV в. е нап ра вен пре вод на Све то то пи са ние спе ци ал но за тях, на тех ния тра кий ски език.

През IV в., във вре ме то на ут вър жда ва не на хрис ти ян ство то ка то во де ща ре ли гия. Ни ко по лис ад Нес тум е един стве ни ят от ро доп ски те епис коп ски цен тро ве, чи и то те ри то рии се прос ти рат във вът реш нос-тта на пла ни на та. Са мо вну ши тел ни ру и ни или ос тан ки от ос но ви го-во рят за ма со во то стро и тел ство на хрис ти ян ски хра мо ве в Ро до пи те през пър ви те ве ко ве след офи ци ал но то приз на ва не на хрис ти ян ска та ре ли гия в Рим ска та им пе рия. За се га са от кри ти и про у че ни сле ди те от над 30 та ки ва хра ма.

Изсле до ва те ли те кон ста ти рат ня кои ха рак тер ни осо бе нос ти за ре ги о на. Една та е унас ле дя ва не то на ста ри кул то ви мес та. Ве ро ят но е съ щес тву ва ла це ле на со че на по ли ти ка за ор га ни зи ра но хрис ти ян ско стро и тел ство по ви со ки те и изо ли ра ни час ти на пла ни на та, къ де то дос ко ро бе си те са по чи та ли сво и те ези чес ки бо жес тва. Архе о ло ги чес ки-те раз кри тия го во рят за из граж да не на ло кал ни ма нас тир ски ком плек си,

ко и то са иг ра ли съ щес тве на ро ля ка то кул то ви цен тро ве за хрис ти я ни за ци я та на мес тни те тра ки. През IХ-ХI в. за поч ва вто ри зна чим етап в про це са на из граж да не на хрис ти ян ски цър кви и ма нас ти ри в Ро до пи те.

Щед ри да ре ния от бъл гар ска та и ви зан тий ска та арис ток ра ция да ват въз мож ност за из граж да не на ма нас ти ри в пла-ни на та - ду хов ни и кни жов ни цен тро ве. Въ зоб но ве ни са и ре ди ца хрис ти ян ски хра мо ве от IV-VI в., пре тър пе ли раз ру ха при на шес тви я та на сла вя ни те.

С ос ман ско то на шес твие на Бал ка ни те се пос та вя на ча ло то на на сил стве ни и дъл бо ки про ме ни в ис то ри чес ко то раз ви тие на дър жа ви те и на ро ди те в Евро пей ския юго из ток. За щи та та на вя ра та е си ла та, ко я то кре пи ня кол ко по ко ле-ния ро доп ча ни в “дни те на плач”, пос лед ва ли па да не то на те зи зе ми под ос ман ска власт и включ ва не то им в пре де ли те на Осман ска та им пе рия.За ма нас ти ри те и цър кви те в Ро до пи те нас та ват ве ко ве на ги бел. Дос ко ро цве ту щи сре ди ща на ду хов ност и кни жов ност, те са пре вър на ти в ру и ни.

Кре пи те ли на вя ра та за хрис ти я ни те в те зи вре ме на ста ват ма нас ти ри те в Атон ска та Све та го ра - гла вен ре ли ги о зен и ду хо вен цен тър на Бал ка ни те и на це лия из точ ноп ра вос ла вен свят.

Хрис ти ян ски те об щнос ти в Ро до пи те под дър жат най-тес ни връз ки с три атон ски ма нас ти ра - Зог раф, Хи лен дар и Ва то пед. През Ро до пи те, раз по ло же ни на пъ тя меж ду Атон, Тра кия и Ми зия, ми на ват све то гор ски мо на си, раз каз ват за

Ма нас тир ски ком плекс (V-VI в., Х-ХII в.)в м. Мо ги ла та край Смо лян

2

прек рас на та “Гра ди на на Бо го ро ди ца” и под дър жат ду ха и хрис ти ян ски те цен нос ти.

През 30-те го ди ни на ХIХ в. ос ман ска та власт пос-та вя на ча ло то на ре фор ми, ко и то за ся гат и ре ли ги оз ни те прак ти ки в мно го на ци о нал на та им пе рия. Раз ре ша ват се по-го ле ми сво бо ди за из по вяд ва не на раз лич ни те ре ли гии, вклю чи тел но въз ста но вя ва не то на ста ри хрис ти ян ски све-ти мес та. В Ро до пи те за поч ва ак тив но стро и тел ство на хрис ти ян ски хра мо ве вър ху ос но ви те на ста ри.

Пър ви те цър кви в цен трал на та част на Ро до пи те са пос тро е ни в на ча ло то на 30- те го ди ни на ХIХ в. и за три

де се ти ле тия са из гра де ни над два де сет. Ха рак тер на осо-бе ност на сред но ро доп ски те хрис ти ян ски хра мо ве е, че се из граж дат ка то цър ков но-учи лищ ни ан сам бли, с ви со ки ог ра ди и кам ба на рии.

Смо лян, гра дът на се дем те цър кви. Три от тях са из диг-

Све та го ра, 1859 г. Све то гор ска щам па

Ва то пед ски ма нас тир. Изоб ра же ние вър ху ико наот цър ква та “Св. Ге ор ги”, гр. Зла тог рад

3

на ти през 1836 г., как то е вид но от клю чо ви те ка мъ ни с над пи си на из точ-ни те фа са ди. Де ле га ция от ро доп ча ни оти ва в Ца риг рад с об що про ше ние от ня кол ко близ ки се ли ща за из граж да не на хрис ти ян ски мо лит ве ни до мо ве. След две го ди ни са по лу че ни фер ма ни те за пос тро я ва не на де вет цър кви, сред ко и то цър кви те “Св. Ни ко ла”, “Св. Не де ля” и “Св.Те о дор Стра ти лат” в днеш ния град Смо лян.

Град Ксан ти, раз по ло жен в юж ни те по ли на Ро до пи те, е за о би ко лен от три ма нас ти ра - Па на гия Ка ла му, Па на гия Архан ге ли о ти са и Так си ар хес. В чер ти те му има мно го цър кви с бо га та ис то рия.

Град Го це Дел чев,от но во се да ли ще на въз ста но ве на та Нев ро коп ска епар хия, се сла ви с вну ши тел ни цър кви от ХIХ в. Хра мо ве те в гра да и съ сед ни-те ро доп ски се ла са впе чат ля ва щи с бо жес тве ния звън на кам ба ни те. В ра-йо на е осо бе но изя вен кул тът към Св. Архан гел Ми ха ил.

В се ве ро за пад ни те час ти на Ро до пи те, край с древ ни хрис ти ян ски тра ди ции, през ХIХ в. се из граж дат пред ста ви тел ни хрис ти ян ски хра мо ве, из раз не са мо на буд но то на ци о нал но и ре ли ги оз но съз на ние на на се ле ни е то, но и на ар хи тек тур ни те и тех ни чес ки зна-ния и уме ния и ви со ки те ес те ти чес ки кри те рии на про чу ти те май сто ри от Бра ци го во и Пе ще ра.

Цър кви те в Ивай лов град и окол ни-те се ли ща са пред ста ви тел ни ка мен-ни пос трой ки, по ве че то стро е ни през 30-те го ди ни на ХIХ в. Отли ча ват се с ин те рес ни ре леф ни ук ра си от ка мък. Цър ква “Мър дрост Бо жия” - Ксанти, Гърция

Цър ква “Св. Никола” - Смолян

Църква “Св. Дванадесет апостоли” - Ксанти, Гърция

4

Осо бе но по чи тан в ра йо на е кул тът към св.св. Кон стан тин и Еле на.До на ши дни е жив хрис ти ян ски ят дух в Ро до пи те. Хи ля до лет на та

ис то рия на хрис ти ян ство то в пла ни на та про дъл жа ва да се пи ше. С да-ри тел ски сред ства се стро ят но ви хра мо ве, из раз на от но ше ни е то на мес тни те хо ра към из кон ни те хрис ти ян ски ис ти ни.

15 обек та, ко и то тряб ва да ви ди те, щом сте в Ро до пи те:

Чер ве на та цър ква край днеш на Пе ру щи ца е уни ка лен па мет ник на хрис ти ян ско то нас лед ство в Ро до пи те. Стро е на е през вто ра та по ло ви на

на VI в. Цен трал на та и най-ви со ка част на хра ма е че ти ри кон хал на за ла, чий то ку пол се е из ви ся вал зна чи тел но над за па зе ни те и до днес 14-мет ро ви ру и ни.

Хра мът е бил за бе ле жи те лен с вну-ши тел ния вход, под чер тан с ко ло на да, с раз по ло же но то на се вер от де ле ние за кръ ще ния с пис ци на (ба сейн), об ли цо ва на с ро зов мра мор, със сте но пи си те и кра си-ва та мо за еч на по до ва нас тил ка.

Цър ква та, на ри ча на “чер ве на” за ра ди тух ли те, от ко и то е гра де на, е из диг на та на въз ло во мяс то от глед на точ ка на ко му ни ка ци и те, в бли зост до важ ни те пъ ти ща от Тра кия за Бя ло мо ре и от Кон стан ти но пол за За пад на Евро па и съ щев ре мен но в съ сед ство на ста ро ези чес ко све ти ли ще. Пред по ла га се, че хра мът е свър зан с ши ро ко по пу ляр ния в хрис ти ян ство то култ на мъ че ни ци те за Хрис то ва та вя ра. Цър ква “Св. Не де ля”

гр. Не де ли но. 1998 г.

5

Цър ква “Св. Ата на сий”, с. Бе ло по ля не

Червената църква край Перущица

В се вер ни те скло но ве на Ро до пи те, на вър ха на хъл ма Спа со ви ца край с. Го ля мо Бе ло во се на ми рат ве ли чес тве ни те ос тан ки от ран нох рис ти ян ска ба зи ли ка от VI в. с вну ши тел ни раз ме ри - 28 м дъл жи на и над 17 м ши ро чи на. Пред ста ви тел на та сгра да е гра де на вър ху ска лис та ос но ва.

Хра мът е бил с три кръг ли ап си ди в из точ ния край. Кръ щел но то по-ме ще ние, при ле пе но към юж на та част на пред две ри е то е квад рат но, но от вът ре сте ни те му очер та ват три по лук ръг ли ни ши, в юж на та част на по да по лук ръг ла ку хи на е слу жи ла за кръ ще лен ку пел.

За па зе ни те ос но ви от не об ра бо те ни ка мъ ни, спо е ни с хо ро сан и на чу ка-ни тух ли и еле ган тни те ар ки от тух ли го во рят за съ че та ва не на стро и тел но май стор ство и усет за хар мо ния. То зи за бе ле жи те лен ар хе о ло ги чес ки обект се свър зва от ня кои не го ви из сле до ва те ли с из вес тна та в IХ в. епис ко пия Лев ка и с пре да ние за из граж да не на ма нас тир на съ що то мяс то през ХI в.

Най-за бе ле жи те лен па мет ник на хрис ти ян ска та кул ту ра в Ро до пи те от ХI в. е ма нас ти рът на св. Бо го ро ди ца Пет ри цо ни ти са край с. Бач ко во. Изгра ден е през ХI в. в се вер ни те скло но ве на пла ни на та, край по ре чи е то на р. Чая от ви зан тий ския бла го род ник с гру зин ски про из ход Гри го рий Ба-ку ри а ни и с под кре па та на брат му Аба зий. В ду ха на вре ме то през 1083 г. ос но ва те лят съз да ва Ти пи кон (ус тав) на ма нас ти ра, под пи сан от Евти мий, пат ри арх на Еру са лим. Кти то ри на мо на шес ка та оби тел впос лед ствие ста ват бъл гар ски те ца ре Иван Асен и Иван Алек сан дър. Тук е за то чен и спо ред ле ген ди те пог ре бан Пат ри арх Евти мий - пос лед ни ят ду хо вен во дач на бъл гар ска та цър ква пре ди па да не то на дър жа ва та под тур ска власт. Раз ру ша ван по вре ме на ос ман ско то вла ди чес тво, ма нас ти рът е въ зоб но-вя ван не кол кок рат но и днес е ед но от най-зна чи ми те хрис ти ян ски сре ди ща на Юго из точ на Евро па.

В 10-ве ков на та си ис то рия ма нас ти рът е неп ре къс на то до из граж дан, въ зоб но вя ван и под дър жан. Днес Став ро пи ги ал ни ят ма нас тир “Св. Успе ние Бо го ро дич но” включ ва сгра ди от ХI-ХII в., ХVII в. и ХIХ в., сред ко и то до ми ни рат три те ма нас тир ски цър кви и цър ква та-кос тни ца. За бе ле жи тел ни те сте-но пи си, ко и то ук ра ся ват Кос тни ца та и ста ра та тра пе за рия, са ед ни от

6

Базилка IV в., с. Голямо Белово

Бачковски манастир

най-цен ни те об раз ци на сред но ве ков на та жи во пис (ХI-ХII в.) в из точ но-пра вос-лав но то из кус тво.

Ико на та от 1311 г. на Св. Бо го ро ди ца е чу дот вор на и по чу дот во рен на чин спа се на. Ле ген да та раз каз ва, че е пред па зе на от уни що же ние ка то е за ко па на в близ ка та мес тност Клу ви я та от мо на си, за ги на ли от но жа на по ро би те ли те. Слу чай но то й на ми ра не се от бе ляз ва с еже год но ли тий но шес твие и пре на ся-не на ико на та до мяс то то, къ де то е прес то я ла бли зо 3 ве ка. За шес тви е то на вто рия ден на Ве лик ден се сти чат мно гоб рой ни пок лон ни ци.

Цър ква та “Св. Бо го ро ди ца Пет рич ка” в Асе но ва та кре пост, жи во пис но раз по ло же на на ви со ки те ска ли край ле вия бряг на р. Чая, бли зо до Асе нов град, съ що има връз ка с мо на шес тво то в Бач ков ския ма нас тир.Ня ма точ на да ти ров ка на стро е жа, но при всич ки слу чаи той е из вър шен в пе ри о да ХI-ХIII в.

Кук лен ски ят ма нас тир “Св.св. Коз ма и Да мян” се пред по ла га, че е пос тро-ен в края на ХI - на ча ло то на ХII в. Ма нас ти рът щед ро е да рен от бъл гар ския цар Иван Алек сан дър, по се тил све та та оби тел през 1337 г. и раз по ре дил раз ши ря-ва не то й.

Важ но бъл гар ско ду хов но и кни жов но сре ди ще през ХIV в. В не-го е на пи сан про чу ти ят псал тир, ос та нал в ис то ри я та из вес тен ка то Кук лен ски ят Пес ни вец. В ръ ко пи са, съз да ден по во ля та на цар Иван Алек сан дър, е по мес те на пох ва ла за вла де те ля - да ри тел.

Ма нас ти рът е из диг нат в бли зост до мяс то то на ста ро све ти ли ще, свър за но със здра ве нос ни ези чес ки бо жес тва и во да-та. За то ва не го ви пат ро ни са ед ни от най-по чи та ни те хрис ти-ян ски свет ци - ле чи те ли и на род но то му на и ме но ва ние е “Све ти Вра чо ве”. Сла ва та му ка то ле чеб но сре ди ще пре бъд ва през де-сет те ве ка на съ щес тву ва не. До се га се вяр ва, че във во ди те на ма нас тир ска та чеш ма се ле ку ват ду шев но бол ни, за то ва по ма га и це леб на та же ляз на ве ри га в прит во ра на хра ма.

Бат кун ски ят ма нас тир се на ми ра в се вер ни те скло но ве на Ро до пи те. В бли зост до ма нас ти ра и спо ред пре да ни я та свър за-

7

Кукленски манастир и Миней за месец Май, XVI в.

8

Църква “Св. Йоан Продром”, Кърджали

Църква “Св. Димитър”, с. Паталеница

Стенописи от църквата

“Св. Йоан Продром”

на с не го е цър ква та “Св. Ди ми тър” в с. Па та ле ни ца, Па зар джиш ко. Архи тек тур ни те осо бе нос ти и за па-зе ни те сте но пи си я от на сят към ХI-ХII в. Цър ква та е кръс то ку пол на, с пет стран на ап си да. През ХVIII в. е дос тро я ва на към прит во ра. Мес тни те ле ген ди раз-каз ват, че хра мът е спа сен от по се га тел ства та на ос ман ски те на шес тве ни ци и на кър джа ли и те, ка то е бил за ро вен це лия за ед но с кръс та вър ху ку по ла. Сте-но пи си те са уни ка лен об ра зец на сред но ве ков но то ре ли ги оз но из кус тво по бъл гар ски те зе ми от ХII в.

В цър ква та е на ме рен кти тор ски над пис от 1090 г. на Гри го рий Кур куа, висш ви зан тий ски са нов ник, дук на Фи ли по пол. С не го во то име се свър зва на род-но то на и ме но ва ние на цър ква та “Св. Кут ру ле щи ца”, “Св. Кур ку ле-щи ца”.

Уни кал ни ят ма нас тир ски ком плекс “Св. Йо ан Прод ром”, раз по ло жен на дес ния бряг на р. Арда, днес се на ми ра в рам ки те на съв ре мен ния град Кър джа ли. Ка-то ли ко нът (ма нас тир ски ят храм) от ХI в. е из гра ден на мяс то то на три ко раб на ба зи ли ка от IХ в. Пред по ла га се, че в то зи пе ри од ма нас тир ски ят ком плекс ста ва епис коп ско сре ди ще, след то ва пре рас тва в мит ро по лит ско, за ко е то сви де тел ству ват зи да ни гроб ни ци на вис ши ду хов ни ци. В ед-

на от тях е от кри та уни кал на зла то ве за на коп-ри не на тъ кан от ХIII-ХIV в., част от ли тур гич но оде я ние. От вто ра та по ло ви на на ХII в. хра мът е зог ра фи сан с изящ ни сте но пи си.

Цър ква та “Съ бор на св. Архан гел Ми ха-ил” в гр. Го це Дел чев е стро е на 1811 г. За бе ле-жи тел ни са ста ри те цар ски две ри, вклю че ни в ико нос тас на та ком по зи ция, ап ли ки ра ни те и бо га то ук ра се ни с дър во рез ба та ва ни. В на о са на цър ква та има кла де нец, чи я то во да се счи та за ле ко ви та.

Цър ква та “Св. Ге ор ги” в с. Го ля мо Бе ло во е впе чат ля ващ па мет ник на цър ков на та ар хи-тек ту ра и из кус тво. Хра мът е из гра ден през 1813 г. Уни кал на та по лих ро нич на дър во рез ба е де ло на май сто ри от из вес тна та шко ла в Раз-лог и Бан ско.

Цър ква та “Св. Не де ля” в гр. Ба так - све ти ня за бъл га ри-те, свър за на с на ци о-нал на та ни ис то рия. В нея през 1876 г., по вре ме на Април ско то въс та ние, тър сят убе жи ще жи те ли те на гра да, на пад на-ти от ба ши бо зуш ки ор ди. От ар хи тек-тур на глед на точ ка съ що е ин те рес на,

9

Дърворезби от църквата “Св. Георги”, с. Голямо Белово

Църква “Събор на Св. Архангел Михаил”,Гоце Делчев

Църква “Св. Неделя”, Батак

по доб на на сред но ве ко вен кръс то ку по лен храм.Цър ква та “Св. Ди ми тър” в гр. Пе ще ра е за бе ле жи тел на три ко раб на

ба зи ли ка, с три ку по ла и дву е таж на ем по рия, стро е на през 1831 г. Инте рес на е с вън шни те ка мен ни и сте но пис ни де ко ра тив ни еле мен ти.

Цър ква та “Св. Бо го ро ди ца” в с. Ши ро ка лъ ка, Смолянско (1834 г.) е част от ар хи тек ту рен ан сам бъл за ед но с две учи лищ ни сгра ди, кос тни ца и кам-ба на рия, заг ра ден с ка ме нен зид. Отли ча ва се със сте но пи сите от 1835-39 г. и по лих ро мния час тич но рез бо ван ико нос тас.

Цър ква та “Св. Не де ля” в кв. Рай ко во на гр. Смо лян (1836 г.) е цен трал на сгра да в ар хи тек ту рен ан сам бъл, заг ра ден с ви сок ка ме нен зид, кой то включ ва дву е таж на кос тни ца с па рак лис, цър ков на къ ща и кам ба на рия. Сте но пи си те от 1882 г. са пред ста ви тел ни за ра йо на.

Цър ква та “Св.св. Кон стан тин и Еле на” в с. Дол но Лу ко во, Ивай лов град ско

10

Цър ква “Св. Ди ми тър”, Пе ще ра

Цър ква “Св. Бо го ро ди ца”, с. Ши ро ка лъ ка Цър ква “Св. Не де ля”, Смо лян

е стро е на в на-ча ло то на ХIХ в. При ми тив ни-ят стро еж от су ха зи да рия и нис ки те обе ми скри ват ед но уни кал но тво-ре ние на не из-вес тни май-сто ри рез ба ри и сте но пис ци. Вгра де на на по-да пред ол та ра ка мен на пло ча с над пис уве ко ве-

ча ва име на та на кти то ри те на хра ма поп Ди мо, Ми ло у лу Хрис то, Ге мид жо у лу Въл чо и да та та на ос ве ща ва не то - 16 март 1806 г.

Цър ква та “Успе ние на Прес ве та Бо го ро ди ца” в зим ния ку рорт Пам по ро-во, е пос тро е на с да ре ния от ро доп-ча ни, хо ра от ця ла Бъл га рия, от Гър ция и Ру сия. Тър жес тве но е ос ве те на на 30 ок том ври 1999 г. от г-н г-н Арсе ний, Плов див ски мит ро по лит в със лу жие с 11 све ще ни ка.

11

Цър ква “Св.св. Кон стан тин и Еле на”, с. Дол но Лу ко во

Цър ква “Успе ние на Прес ве та Бо го ро ди ца”, к.к. Пам по ро во

Изданието ХРИСТИЯНСКО НАСЛЕДСТВО В РОДОПИТЕ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ е съз да-де но с фи нан со ва та по мощ на Евро пей ския съ юз в из пъл не ние на про ект BG 01.06.07.01-014 по Прог ра ма ФАР Тран сгра нич но сът руд ни чес тво Бъл га рия - Гър ция, ре а ли зи ран от Исто-ри чес ки му зей “Стою Шиш ков”- Смо лян и Инсти тут за бал кан ски про уч ва ния - Со лун.

По те ма та ра бо ти ха: ст.н.с. д-р Кос та дин Кис ьов, д-р Ди мо Чеш мед жи ев, ст.н.с. д-р Ще ли ян Ще ри о нов, Ата нас Ки ря ков, Йор дан ка Цвет ко ва, Ни ко лай Бо яд жи ев, Йор дан ка Чи та но ва, Ка тя Су ли над жи е ва, Злат ка Пет ро ва, Тин ка Бе ле го ва, Цве та Га ро ва, Стеф ка Ди мит ро ва, Вла ди мир Ки ря ков, То ма Ка пи та нов, Ди чо Ка пу шев и Та ня Ма ре ва.

В рам ки те на про ек та са по се те ни, зас не ти, кар то те ки ра ни 114 цър кви и ма-нас ти ри в Ро до пи те.

Орга ни за то ри те из каз ват спе ци ал на бла го дар ност на Спас ка Пас ко ва от Исто-ри чес ки му зей - гр. Го це Дел чев, Лю бо мир Ра дин - гр. Бе ло во, Ге ор ги Ку ма нов от Исто-ри чес ки му зей - гр. Ве лин град, Ека те ри на Пей чи но ва от Исто ри чес ки му зей - гр. Ба так, Ли ля на Шу ле ва и Вес ка На то ва от Ре ги о на лен ис то ри чес ки му зей - гр. Па зар джик, Кре са Сто я но ва от Исто ри чес ки му зей - гр. Пе ру щи ца, Хрис то Ба са ма ков от Исто ри чес ки му зей - гр. Асе нов град, Не дял ко Ди мов от Исто ри чес ки му зей - гр. Хас ко во, Сте фан Илчев-ски - бо гос лов, Вла ди мир Ма чо ков - фо тог раф, Не дял ка Пет ро ва и Вла ди мир Бал чев от ТД “Дър жа вен ар хив” - гр. Плов див.

За дъл же ни сме за ко ле ги ал но то съ дей ствие, ока за но ни от Ре ги о на лен ис то ри чес ки му зей - Кър джа ли, ТД “Дър жа вен ар хив” - Плов див, ТД “Дър жа вен ар хив” - Смолян.

Дъл бо ко приз на тел ни сме на Плов див ския мит ро по лит г-н г-н Арсе ний, и став ро фо-рен све ще но и ко ном отец Ми ха ил Ми хай лов - Смо лян ски ар хи е рей ски на мес тник.

Пок ла ня ме се пред вя ра та, ду ха и все от дай нос тта на све ще ни ци те на днеш-ни те ро доп ски цър кви и на сто ти ци те тех ни по мощ ни ци - епит ро пи, ко и то по мес та под дър жат то ва не о це ни мо нас лед ство.

12

Екипът пред църква “Св. Троица”,с. Гела, Смолянско

Екипът пред църквата “Възнесение Господне”, с. Малево, Смолянско

1. Варвара 12. Варвара 23. Варвара 34. Дорково, Цепина 1 5. Дорково, Цепина 26. Костандово 1 7. Костандово 3 8. Паталеница, Баткунски манастир9. Кричим 10. Перущица11. Белащица, манастир12. Куклен, манастир “Св. св. Козма и Дамян”13. Руен14. Долни Воден 15. Асеновград, “Св. Георги Метошки”16. Асеновград, “Св. Йоан Предтеча”17. Църква в Асенова крепост18. Горни Воден, манастир “Св. св. Кирик и Юлита”19. Бачковски манастир20. Бяла черква, манастир 21. Минерални бани22. Симеоновград23. Огняново24. Дебрен25. Дъбница26. Сърница27. Крибул28. Сатовча29. Вълкосел30. Смолян, кв. Езерово31. Кърджали, манастир “Св. Йоан Продром”32. Кърджали, църква под католикона на манастира 33. Горна крепост

34. Долно Черковище35. Татул36. Крумовград37. Пресека38. Добромирци39. Фотиново40. Домище41. Токачка

СРЕДНОВЕКОВНИ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В РОДОПИТЕ (Х-ХIV век)

42. Гугутка (в крепостта)43. Ивайловград, манастир “Св. Константин и Елена”44. Топейрос45. Порои46. Полистилон 147. Полистилон 248. Маронея (планина Агиос Георгиос)49. Синаксис, манастир

50. Папикион - манастири51. Ксанти52. Грациану53. Патерма54. Фере55. Дидимотикион 156. Дидимотикион 257. Питион

PLOVDIV

HASKOVO

KARDJALISMOLYAN

PAZARDJIK

BLAGOEVGRAD

KOMOTINIXANTHI

KAVALA

DRAMASERRAI

Struma

Strimon

Mesta

Nestos

Arda

Arda

Evros

MaritsaR I L A

PAPIKION

R H O D O P E

M O U N T A I N S

P I RI N

ALEXANDROUPOLIS

10 13 14

15,16,17

21

22

2324

25

26

27

28

33

31

34

35 36

3738 39

40

41 42

44

45

48 49

5152

53

54

57

46,47

55,56

29

30

1,2,3

4,5

6,7

9811

12

18

1920

43

50

Дизайн: Дичо КапушевОтпечатано в “Принта-КОМ” ООД, Смолян