SCOPERTE ARCHEOLOGICHE NON AUTORIZZATE€¦ · Невероятната перуанска крепост Саксайуаман 38 Културна осмоза или просто

SCOPERTE ARCHEOLOGICHE NON AUTORIZZATE Marco Pizzuti

Copyright © Edizioni il Punto d’lncontro Copyright in the Bulgarian translation © 2013 Atea Books Ltd

ЗАБРАНЕНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ Автор: Марко Пицути

Изданието на български език е публикувано от издателство Атеа

Букс ЕООД, 2014

ISBN 978-954-8999-50-2

© Превод: Таня Борси © Редактор: Люси Варийска © Предпечат:

Галина Петрова, Грийнфийл ООД © Дизайн корица: Делян Илиев ©

Коректор: Люба Борисова

Всички права над тази книга са запазени. Нито една част от тази

книга не може да бъде размножавана или предавана под никаква

форма или начин, електронен или механичен, включително

фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за

съхранение на информация, без предварителното писмено

разрешение на Атеа Букс ЕООД.

Внимание!

Холограмата гарантира качеството и оригиналния произход

на продукта!

Всеки, който предостави достоверна информация, че е

открил книга „ЗАБРАНЕНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ

ОТКРИТИЯ ” с липсваш, холограмен стикер, ще получи

безплатна книга от издателство Атеа Букс! Телефон за връзка:

0884-08-51-54.

Предварително благодарим за съдействието!

За контакти: Телефон за поръчки: Email: [email protected]

[email protected] За дистрибуция:

www.ateabooks.com www.facebook.com/AteaBooks

02/423 51 54

0884 08 51 54

Web site: 0884 08 51 54

0882 47 74 57

mailto:[email protected]


http://www.ateabooks.com/

http://www.facebook.com/AteaBooks

Съдържание

Първа част - АРХЕОЛОГИЯ И ЗАБРАНЕНИ ДРЕВНИ НАУКИ

Предисловие 10

I. ИДЕЯТА ЗА ФАЗИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА

ЦИВИЛИЗАЦИЯ 11

Мешеоритни сблъсъци 12

Обръщането на магнитните полюси 15 Места засегнати от кратери 18

II. ЗАБРАНЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ Въведение 27

Споменът от „всемирния потоп” в нашите предания 30 Решението на загадката от ортодоксалната и „еретичната” археология

31 Мистериозните строителни техники 32 Как са го направили? 34 Следи от предишното глобално общество Стоунхендж от

Египет 37 Забележителните мегалити на Балбек 38 Невероятната перуанска крепост Саксайуаман 38 Културна осмоза или просто невероятни съвпадения? 41 Уолтър Б. Емери, египтологът-еретик 43 Още доказателства, русата дъщеря на Хеопс и чуждестранните фараони 44 Еретичната хипотеза за „синята кръв” 48 „Северните мумии” на Канарските острови 48 Студеният дом на Омир 48 Мистерията на Гранд Каньон 60 Лабораторните резултати потвърждават хипотезата за

контакт 65 Кръгът се затваря 67

Тиахуанако 67 Гъобекли тепе - трън в очите на ортодоксалната

археология 69 Значението на археоастрономията 72 Ортодоксалната археология не се дискутира... 72 Вековният въпрос за възрастта на Сфинкса 73 Библиография и уебграфия 78

III. ТАЙНСТВЕНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ КАЛЕНДАРИ 83

Коридори, сочещи към звездите 84

Както на небето, така и на Земята 86

Преданията на историческите паметници В света 88

2012 г. в календара на майте създава смут сред астрономите 91

Библиография и уебграфия 94

IV. ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА И ДРУГИ ГРАНДИОЗНИ ПРОИЗВЕ-

ДЕНИЯ НА ДРЕВНИЯ СВЯ Т 96 Теотиуакан 96

Еднакви строителни техники в различни континенти 99 Ортодоксалната теория за пирамидите-гробници 101 Баснята на Херодот 104 Технологичното чудо на Гиза през погледа на официалната

теория 105 Неразрешената загадка на кариерите за добив 109 Перфектното нивелиране на основите 110 „Еретичната” хипотеза 110 „Гръцкото Пи” и златното сечение в кода на

конструкторите 111 Стойността на академичните доказателства 113 Великата пирамида на Хеопс 114 Някои проектни особености 115 Гробници или обсерватории 116 Библиография и уебграфия 122

V ПИРАМИДИТЕ НА РАЗДОРА 124


VI. ПИРАМИДИ И ОЩЕ ПИРАМИДИ 129

Изобилие от археологически „аномалии” 139


VII. БОГОВЕ И ГИГАНТИ - ФААШИВИ МИТОВЕ ИАИ ИСТИНСКИ

МИСТЕРИИ? 143

Гигантите в митологията 144

Гигантите в Библията 146 Шумерските гиганти 146 Еретичните открития на един библейски екзегет 148 Вимана на боговете 150 Гигантите на класическия период 152 Гигантите на конквистадорите 152 Гигантите на Магелан 153 Потвържденията на други изследователи 154 Действителното откриване на гигантските скелети 156 Само генетично заболяване? 166 Библиография и уебграфия 169

VIII. ТЕ

ХНОЛОГИИ И ПРЕДМЕТИ, ЧУЖДИ НА ОРТОДОКСАЛНАТА

ХРОНОЛОГИЯ 171

Уникалните Вази от Сахара и Нагада 172

Багдатската батерия 172

Лампите от Дендера 173

Алхимията В Дребния Египет 178

Доказателствата на Джироламо Сегато 179

Принцът-алхимик Раймондо ди Сангро 181


VIII. АЛХИМИЯТА И ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА СЛАБИЯ ТОК В СЪ-ВРЕМЕННАТА ФИЗИКА 186 Скорошното откритие на преобразуването на материята в слаба енергия

186 Невероятните аналогии между дребната алхимия и

съвременния студен синтез 187 ОбикноВен експеримент разкрива колко е манипулирана

научната информация 189 Алхимичните доказателства 6 геологията и биологията 191 Опити за геологическа трансмутация 192 Опити за биологическа трансмутация 195 Резултатите от изследванията 198 Биолоаичната трансмутация у чоВека 199 Биологичната трансмутация при растенията 200

Заключение 201 Библиография и уебграфия 202

Втора част - НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ЗНАНИЕТО

IX. ПРОИЗХОДЪТ НА ЦАРЕТЕ Въведеше 207

Миграциите на народите по Време на процеса на размразяване 208

Древна доминираща раса 211 Мистерията на пещерата с костите 214 Систематичното укриване на неудобните доказателства 215 „Змийските” свещеници на Богинята-майка 216 Сливането на доминиращия род с другите раси 217 Тайнственото 300-годишно сияние 220 Библиография и уебграфия 222

X. НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ФАРАОНИТЕ 224 Раждането на племената на Израел и новия народ на Ехнатон 225 Мултиетническа нация 227 Изследванията на Месод и Роже Сабах 228 Пряко сравнение на текстовете 229 Библиография и уебграфия 231 XI. ПРОКЛЯТИЕТО НА ТУТАНКАМОН 232 Тайна, която трябва да се укрие? 235

Изчезналите документи 236

Кутия Номер 101 238

Историческите и расовите претенции на ционисткото

политическо движение 238

Спектърът на Ротшилд 240 Библиография и уебграфия 241

Трета част - ДРЕВНИЯТ КУЛТ КЪМ СЛЪНЦЕТО И НЕГОВИТЕ ХИЛЯДИ МАСКИ

XII. КУЛТЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО ПРОДЪЛЖАВА ДА

СЪЩЕСТВУВА И В ХРИСТИЯНСТВОТО Предисловие 245

Култът към Слънцето 246 Някои изненадващи прилики между египетския култ към

Слънцето и християнската религия 247 Прилики и в свещената иконография 250 Християнските молитви с египетска матрица? 250 Еднаква структура на разказите за различните божества 251 Астрономическият код на слънчевите религии 253 Прецесията на равноденствията 254 Притчата за епохата на Водолей 255 Сватбата в Кана 255 Изборът на 25 декември за християнска Коледа 256 „Изпитанието на вярата” на Св. мъченик Юстин 257 Някои кратки бележки 258 Съжителството между различните религии 258 Библиография и уебграфия 259

XIII. ОТ ЕСЕИТЕ ДО ХРИСТИЯНСТВОТО Предисловие 262

Днешните Евангелия са тези от вчера? 263 Мортън Смит и цензурата на Евангелията 263 Археологическите открития, които революционизират

познанията ни за произхода на християнството 264 Надгробната плоча на Откровението на Гавраил 265 Изучаването на есеите от проф. Робърт Айзенман 265 Фрагментът и пророчеството за мъченичеството и

умъртвяването на есейския Месия 266 7Q5 - Евангелието от Марко 267 Разколът на есейската фракция с езически произход и

разпространението на култа във вътрешността на Римската империя 268

Поява на термина „християнин” 270

Савел от Tape и „повратната точка” е Рим 270

Краят на гоненията на християните 271

Монасите-воини на Израел 272

Общността на есеите като прототип на комунистическо

общество 273

Назиреи (назаряни) 273

Връзката между есеизма, юдаизма, християнството и

гностическите „ереси” 274

Причината за римските гонения 275 Библиография и уебграфия 276

XV. ИСТИНАТА Е ЕРЕС? „Историческите” източници, посочени от Църквата 279 Необходимо предисловие за Йосиф Флавий 280 Фрапантни противоречия във „флавиевото свидетелство” 282 Сравнителното изследване на библейските текстове винаги отвежда до бунтовниците есеи 283 Историческият контекст на библейския разказ 284 Клането на невинни според историята 285 Събитието, което поставя началото на Месианската ера 286 Смъртта на Юда Галилеанеца 286

Зилотите 287 Прилики между бунтовниците-фанатици и апостолите на Иисус 287 Симон и Ямес (Яков) зилоти 288 Симон и Яков апостоли 288 Ученикът Лазар 290 Йешуа - назарейският Месия 290 Някои заключения 291 Използването на прякори 291 Първоначалното значение на еврейските термини 293 Твърде неудобно сравнение в Деянията на апостолите 295 Истинският Назарет от Евангелията 295 Описаният град в Евангелията е Гамала 296 Най-голямата заплаха за Църквата на Рим се крие в собствените й Евангелия 299 Братята на Месията стават апостоли в църковните преводи 299 „Спътничката” на Йешуа 302 Скандалният филм „Последното изкушение на Христос” 303 Разпятието - последният акт 305 Библиография и уебграфия 306

XVI. ОФИЦИАЛНАТА ПОЯВА НА КАНОНИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Канонизирането на Евангелията 309

Унищожаването на апокрифните текстове 310

Църквата на Рим оцелява след разпадането на империята 311

Еволюция на църквата и нейната власт 311


Четвърта част - ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ДРЕВНИЯ РОД

XVII. ХИПОТЕЗИ ЗА СВЕТИЯ ГРААЛ ОТ ЕСЕИТЕ ДО МЕРОВИНГИТЕ

Раждането на видни европейски родове от еврейски царски

произход 317

Спорната история на Меровингите 318

Кръвната линия и тайната на Светия Граал 320

Вълнуващият разказ на деспосините 320

Синедрионът срещу правото на наследяване на

хасмонейската династия от деспосините 323


XVIII. МЕРОВИНГИТЕ ПОЛАГАТ ОСНОВИТЕ НА ОРДЕНА НА ТАМПАИЕРИТЕ

Историческият контекст на кръстоносните походи 325 Офицерският състав на Ордена на тамплиерите 326 Децата на кралското семейство 327 Съкровището на Йерусалим 328 Медният свитък от Мъртво море 329 Научните доказателства за откриването на древно

съкровище 329 Мисията на Годфроа от Буйон 331 Следите на Ордена на Сион 331 Поведението на християнските кръстоносци 335 Годфроа дьо Буйон - смирен служител на мистериозния

Приорат 335 Банкерите тамплиери 338 Гностическата ерес и унищожението на катарите 340 Капанът на Филип Хубави 343 Последният Велик магистър в официалната история 344 Флотът също изчезва 345 Приятелството с кралството на Шотландия 346 Библиография и уебграфия 347

XIX. ХРИСТОФОР КОЛУМБ ПО ПЪТЯ НА ТАМПЛИЕРИТЕ Мистерията на Рослии 351 Констатациите на Руджеро Марино 352 Археологически открития 356 Отново в Рослин 356 Кошерът на параклиса крие символично значение? 357 Кратък поглед върху масонския гностицизъм 357 Библиография и уебграфия 358

Първа част

АРХЕОЛОГИЯ И ЗАБРАНЕНИ ДРЕВНИ НАУКИ

10

Предисловие

Произходът и развитието на човешката цивилизация не могат вече

да се считат за напълно отгатнати мистерии. Най-новите научни

открития, свързани с планетарните бедствия, определяни от

цикличните явления, като промяната в магнитните полюси и някои

случайни магнитни разминава- ния, налагат по-задълбочен прочит на

историята. До миналия век развитието на цивилизацията изглежда не

срещаше пречки и препятствия, но в последните години излизат наяве

редица противоречия.

Циклон от независима научна литература буквално помита всички

академични догми, въвеждайки в областта на научните открития нова

концепция за развитието на човешкия прогрес. Този период обхваща

хилядолетия, през които е процъфтявала цивилизация, а след това е

преставала да съществува поради природни бедствия. В резултат на

този нов подход, все още невъзприет масово, ще намерим дълги

археологически списъци, познати ни от анахронизма. Несъвместими с

това, което е трябвало да бъде технология на времето, създават

притеснения и стават трън в очите на ортодоксалното мнозинство.

Единствените, дръзнали да обсъждат всичко това, са изследователи

на свободна практика и някои изтъкнати учени извън академичните

среди.

В момента съществуват две научни школи, които противопоставят

позициите си по отношение на ключови въпроси като произхода на

цивилизацията. Първата - общоприетата и известна на всички,

продължава да бъде авторитетно разпространявана от медиите и

училищните образователни програми. Докато втората влиза в ролята

на и сам воинът е воин, налагайки своите открития и знания извън

светлините на прожекторите. Изправя се в подкрепа на

еретичната археология, лишена от всякакъв достъп до големите

информационни канали. И не се отказва да води неравна битка срещу

предразсъдъци, догми и клишета.

Тази книга хвърля светлина върху исторически и археологически

въпроси - наистина парливи и спорни, като т. нар. изгубена

цивилизация и произхода на еврейския народ, християнството, Ордена

на тамплиерите и подобни. ГЛАВА I

11

ИДЕЯТА ЗА ФАЗИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА

ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Според утвърдените академични схващания културният и

научният напредък не познават поражения и неуспехи. Макар че В

някои случаи - като през Средновековието, замира, но не след дълго

продължава с неудържими крачки напред. Изхождайки от тази

идеология, останала непроменена за повече от 200 години, ще

проследим назад във времето от 3000 г. пр. Хр. първите

цивилизовани общества, подредени по съответни социални модели.

Тази дата е приета безусловно от ортодоксалните учени за начало на

технологичния маратон. Дори между спирки, закъснения и внезапни

ускорения развитието на нашите познания пътува право напред, за да

доведе до забележителни постижения в тази епоха.

Първият резултат от тази догматична линия на мислене ни води до

заключението, че 3000 г. пр. Хр. човешкият род е живял

изключително примитивно, първобитно. Ето защо, ако погледнем

още no-назад във времето, не би трябвало да намерим признаци на

цивилизовано общество - поне така са ни учили в училище. А дали е

така? И ако има следи от допо- топни общества, но са били

систематично укривани (както и до днес), само за да се спасят

вкоренените традиционни схващания в академичните среди?

За да се знае истината за произхода ни извън общоприетата

позиция, изразена от доминиращата школа, трябва да сме наясно, че

съществуват не малко неопровержими доказателства. Всички

по~древни традиции ни напомнят за съществуването на цивилизации

преди нашата - редица математически и астрономически познания,

както и технологически факти, които нямат обяснение. Най-вероятно

е имало значителна

1. Идеята за фазите В развитието на човешката циВилизация

12

степен на развитие, преди да свърши забравена в руините на

Изгубената цивилизация. И ако преди два века археолозите са имали

извинение да не знаят за нейното съществуване, логич- но е да се

възприема като изчезнала. Ние вече знаем, че преди около 12 000

години човечеството е трябвало да се справя с последствията,

причинени от Ледниковия период.

Днес, в светлината на новите геоложки, археологически и

палеонтоложки открития, сме напълно в състояние да елиминираме

датата 3000-та г. пр. Хр. като абсолютна отправна точка на научния и

културен напредък. Подменяйки напълно идеята от XIX в. за

линейния път на цивилизацията ведно с нейното съвремие и новости,

преоткриваме онова, което вече е известно от древните традиции -

периодично културите процъфтяват и умират поради внезапни и

разрушителни промени в околната среда и така биват изяснени много

загадки от миналото.

Метеоритни сблъсъци

Ако погледнем в миналото, ще открием, че Земята десетки пъти е

атакувана от космически куршуми с огромни размери, довели до

опустошителни последици за нейната флора и фауна.

Чиксулуб е древен кратер, който след метеоритен сблъсък е бил

погребан под полуостров Юкатан. Епицентърът е локализиран

приблизително под днешния град Чиксулуб, Мексико. Изследванията

показват, че датира от преди 65 милиона години1 и определя прехода

между Креда и Палеогена. Диаметърът на метеорита е около 10 км,

сравним по размери със спътника на Марс - Деймос, равняващо се на

детонация с експлозивна сила, равна на около 5х1023 Дж, т. е. около

100

0 гигатона TNT2. Земната експлозия провокира гигантско цунами,

което се разпространява в концентрични кръгове във всички посоки и

поразява най-вече карибския остров Куба. Излъчването на вредни

емисии и прахови частици провокират изменение в климата подобно

на ядрена зима. Вероятно повърхността на Земята е останала изцяло

покрита от облак прах за много години3. Тези отдавнашни

изчисления, съответстващи с теорията на физика Луис Алварес и

сина му Уол-


13

тър, който е геолог, обясняват изчезването на динозаврите.

Мексико по никакъв начин не представлява изолиран случай и за

да го докаже, хърватският учен Корадо Корлевич - директор на

Астрономическата обсерватория във Вишнян, Хърватска, е трябвало

само да се позове на историческите данни, достъпни за всички. По

време на една от своите лекции представя богат снимков материал -

от метеоритния кратер в Аризона до тези с огромни размери в Канада

и Южна Африка (с диаметри от приблизително 300 км). Тези

изображения са убедително доказателство, че явлението не е толкова

рядко, както се е смятало в началото на XX в. На 8 май 2007 г.

изтъкнатият астрофизик Маргарита Хак отива по-далеч и прогнозира

вероятен сблъсък на Земята с астероид през 2036 г.4

Ил. 1. Изглед от кратера в Аризона

с диаметър 1186 км

Ил. 2. Кратерът Кебира в Сахара с

диаметър 31 км


14

Трябва да се има предвид факта, че Земята е богата на ледници,

океани, растителност и атмосферни влияния, които са в състояние

перфектно да маскират раните, нанесени й от падането на небесните

тела. Вглеждайки се във видимите кратери на други планети, лишени

от условията на нашата околна среда, можем по-добре да разберем

действителната честота на тези явления, вариращи във времето от

хиляди милиони години.

Ярък пример за опустошителната мощ на някои астероиди и

нанесените от тях щети е кометата Шумейкър-Леви 9, която през

1945 г.5 удря планетата Юпитер. Поради огромните си размери и

силното гравитационно притегляне Юпитер играе ролята на небесен

чистач в Слънчевата система и се превръща в мишена. Ако подобен

сблъсък сполети Земята, би унищожил напълно цялото човечество.

Нито едно небесно тяло няма имунитет срещу подобни сблъсъци -

дори Слънцето е периодично бомбардирано от някои комети

(<слънчеви камикадзета), неколкократно засичани от

астрономическите спътници. Наличието на кратери с диаметър 300

км е описано от изследователи на земната

кора, което свидетелства за настъпването на периодични планетарни

катаклизми.

Очевидно и разумно е да приемем, че човечеството тряб- Ва да си

даде сметка за динамиката на природните бедствия и да не

издевателства върху планетата.

Ил. 3. Карта на най-големите кратери Върху земната повърхност


15

Обръщането на магнитните полюси

Последните изследвания показват, че магнитните полюси

периодично променят посоката си на движение6 поради неясни все още

причини (като например стихийните слънчеви бури), които

предизвикват изменения в климата и водят до резки обрати. Със

сигурност тези смущения в земното кълбо се случват внезапно и

периодично. Това бива провокирано от извършваното сондиране на

дъното на океана и вулканичните скали. Последните имат за цел да

поддържат непроменена магнитната среда, в която са се намирали в

периода на втвърдяване, доставяйки ни незаличими доказателства за

това, което се е случило в миналото.

Така стигаме до заключението, че посоката на магнитната

полярност, отбелязана върху вулканичните скали, се променя през

различните епохи. Заключението на изследователите за това обръщане

на полярността е, че магнитно- то поле на Земята преминава

последователно от нормално в обърнато толкова динамично, че става

непредсказуемо. Стратиграфичната палеомагнетична скала е била

разделена от учените на четири основни магнетични епохи: Обратна- та

епоха на Жилбер; Нормалната епоха на Гос; Обратната епоха на

Матиама; Нормалната епоха на Брунес. В тях се срещат някои

интервали с много кратък обрат, наричани случки, които биха могли да

възникнат само след няколко хиляди години. Знаем твърде малко за

това как се е появил този феномен и единственият установен факт е, че

това се случва предимно при драстично отслабване на магнетизма на

Земята. Когато планетата ни остане лишена от своя естествен щит,

бранещ я от космическите радиации, вредни за екосистемата, следва

обръщането на магнитните полюси. Най-тревожното обстоятелство е,

че през последните 100 години интензивността на магнитното поле

намалява и вече са се получили кръпка, големи колкото Италия7. И

всичко това става едновременно с увеличаването на силата на

слънчевата енергия, която никога не е била толкова голяма, както през

последните 50 години8.


16

Учените очакват слънчева буря с далеч по-голяма интензивност от

всички предходни през 2012 г.9 Слънцето редовно сменя полярността

на своите магнитни полета в цикличност от около 11 години. Между

отделните обръщания на полюсите е установен максимален пик на

радиоактивност

- т. нар. слънчев вятър. Настоящият цикъл завършва точ- но през 2012

г., което дава повод за загриженост10. Според последните актуални

научни изследвания, касаещи цикличните природни бедствия, учените

смятат, че нарушаването на екологичното равновесие, причинявано от

цунамита, урагани, земетресения, в това число и от т. нар. парников

ефект, ще доведе до повишаване на силата на слънчевата енергия на

нашата планета11.

Това тревожно предисловие служи като задължителен преход, за да

въведе читателя към темата за изгубените цивилизации, разглеждана

под лупа от съвременните учени. Най- големият по мащаб катаклизъм в

миналото, но най-близък до нашата ера, е Ледниковият период, чието

начало се проследява приблизително преди 20 000 години. Епоха, в

която, ако наистина е имало цивилизация преди нашата, то тя със си-

гурност би преживяла упадък. Подобна хипотеза съществува Н

традициите, легендите и митовете на народите, в които се разказва за

древни цивилизации, до чийто край е довел ужа- ссп обрат, наречен в

Стария завет Потоп.

Сателитът Оерстед вече няколко години е в орбита с мисията на

направи карта на земното магншпно поле. И на пръв поглед не се

забелязва нищо странно и смущаващо. Но в публикувана наскоро

статия в сп. Нейчър се цитират данни, предсказваща неизбежна

магнитна революция. Сравнението на резултатите на Оерстед с тези на

сателита Магсид дава възможност да се наблюдават и анализират

Ил. 4. Слънчевият вятър редовно изстрелва частици Срещу земното магнитно поле,

което предпазва от Вредните лъчи, но не може да се справи със силните слънчеви бури,

срещу които оставаме беззащитни.


17

промените на пашата планета през последните 20 години. Установено е,

че два региона на Земята (южната част на Африка и Северният полюс)

са претърпели драматични изменения на местното магнит но поле.

Френският геофизик Готие Юло (и другите съавтори на споменатата

статия) твърди, че сегашното състояние на Земята много прилича на

силно асиметричните компютърни симулации, които описват периодите

в бъдеще до т. нар. обръщане на магнитното поле. По време на тези

периоди то става все по-слабо и по-слабо, докато накрая изчезва, за да

се появи отново с обратен знак. Независимо от продължителността на

времето и различните начини ще следва същия тип на еволюция, като се

обръща циклично на всеки 11 години.

Съвременните геофизични и полимагнетични проучвания доказват,

че северните и южните магнитни полюси не са постоянно фиксирани,

както се е смятало някога. Те периодично се преобръщат и по този

начин дават възможност да се родят феномени, като заледяването и

повишаването на сеизмичната и вулканичната дейност. Според тези

нови теории магнитното поле на Земята произхожда от съществуването

на електричество в нейното ядро. Всички тези състояния на

нестабилност, констатирани вече в миналото, не са причинили

обръщане на поляритета на полетата, така че не е установено със

сигурност дали нашата епоха ще бъде свидетел на това. МЕСТА, ЗАСЕГНАТИ ОТ КРАТЕРИ


18

Име Местоположение Географски координати

Диаметър (км)

Възраст (милиони години)

ACRAMAN Южна Австралия 32°1' Юг 135°27’

Изток

90 >450

AMES Оклахома (САЩ) 36°15' Север 98°10’

Запад

16 470 ± 30

AMGUID Алжир 26°5’ Север 4°23’

Изток

0,45 <100000

A0R0UNGA Чад 19°6’ Север 19°15'

Изток

12,6 < 345

AOUELLGUL Мавритания 20°15’ Север 12°41 ’

Запад

0,39 3,10 ±0,30

ARAGUAiNHA DOME Бразилия 16°46’ Юг 52°59’

Запад

40 247 ± 5,5

AVAK Аляска (САЩ) 7Г15' Север 15б°38’

Запад

12 > 95

AZUARA Испания 4Н0’ Север 0°55'

Запад

30 -40

В.Р. STRUCTURE Либия 25°19‘ Север 24°20'

Изток

3,2 < 120

BARRINGER Аризона (САЩ) 35°2’ Север 111Т

Запад

1,186 49 000 ± 3000

BEAVERHEAD Монтана (САЩ) 44°36’ Север

113*0'Запад

60 -600

ВЕЕ BLUFF Тексас (САЩ) 29°2! Север 99°51'

Запад

2,4 40

BEYENCHI- MESALAATIN

Русия 71°50' Север

123°30’ Изток

8 < 65

BIGACH Казахстан 48°30’ Север 82°0'

Изток

7 6 + 3

BOLTYSH Украйна 48°45’ Север 32=10’

Изток

24 88 ±3

BOSUMTWI Гана 6°32' Север Г25’

Запад

10,5 1,03 + 0,02

BOXHOLE Австралия 22°37’ Юг 135°12'

Изток

0,17 30 000+500

BRENT Онтарио (Канада) 46°5' Север 78°29’

Запад

3,8 450 ± 30

CALVIN Мичиган (САЩ) 4Г50’ Север 85°57’

Запад

8,5 450 + 10


19

CAMPO DEL CIELQ Аржентина 27°38’ Юг 61 °42’

Запад

0,05 < 4000

CARSWELL Саскечуан (Канада) 58°27’ Се8ер 10930'

Запад

39 115 ± 10

CHARLEVOIX КЗебек(Канада) 47°32’ Север 70°18'

Запад

54 357 ±15

CHICXULUB Мексико 21°20‘ Север 89°30'

Запад

170 64,98 ± 0,05

CHIYLI Казахстан 49°10! Север 57°5Г

Изток

5,5 46 ±7

CLEARWATER EAST КВебек(Канада) 56°5’ Север 74°7’

Запад

26 290 ± 20

CLEARWATER EAST Кбебек(Канада) 5б°13’ СеВер 74°30’

Запад

36 290 ± 20

CONNOLLY BASIN Австралия 23°32' Юг 124=45'

Изток

9 < 60

COUTURE Кбебек(Канада) 60°8’ СеВер 75°20’

Запад

8 430 ± 25

CROOKED CREEK Мисури (САЩ) 37°50' Север 91°23’

Запад

7 320 ± 80

DALGARANGA Абстралия 27“45' Юг 117°5'

Изток

0,021 27 000

DECATURVILLE Мисури (САЩ) 37°54’ СеВер 92°43’

Запад

6 <300

DEEP BAY Саскечуан (Канада) 56°24' Север

102°59’ Запад

13 100 ±50

DELLEN Швеция 61°48’ Север 16°48'

Изток

19 89 ± 2,7

DES PLAINES Илинойс (САЩ) 42°3’ Север 87°52’

Запад

8 < 280

DOBELE Латбия 5в"35’ Север 23°15’

Изток

4,5 300 ± 35

EAGLE BUTTE Алберта (Канада) 49°42’ Север

110°35’ Запад

10 < 65

EL’GYGYTGYN Русия 67°30’ Север 172°5’

Изток

18 3,5 ± 0,5

ELBOW Саскечуан (Канада) 50°59' СеВер

106°43’ Запад

8 395 ± 25

FLYNN CREEK Тенеси (САЩ) 36°17’ Север 85°40’

Запад

3,55 360 ± 20

GARDNOS Норвегия 60°39’ Север 9°0’

Изток

5 500 ± 10

GLASFGRD Илинойс (САЩ) 40°ЗВ’ Север

89°47” Запад

4 <430


20

GLOVER BLUFF Уисконсин (САЩ) 43°58' Север 89°32’

Запад

8 < 500

8 OAT PADOOCK Австралия 18°20' Юг 126°40’

Изток

5,1 < 50

GOSSES BLUFF Австралия 23°50' Юг 132”19'

Изток

22 142,5 ± 0,5

GOW LAKE Саскечуан (Канада) 56°27’ Север

104°29' Запад

5 <250

GOYDER Австралия 13°29’ Юз 135°2’

Изток

3 > 136

GRANBY Шбеиия 58°25' Север 14°56’

Изток

3 470

GUSEV Русия 48°22' Север 40°13'

Изток

3,5 49 ± 0,2

GWENI-FADA Чад 17°25’ Се8ер 21°45'

Изток

14 < 345

HAUGHTON Канада 75”22' Север 89°41’

Запад

20,5 21,5 ±1

HAVILAND Канзас (САЩ) 37°35' СеВер 99°10'

Запад

0,015 < 1000

HENBURY Австралия 24°34' Юг 133°8’

Изток

0,157 < 5000

HOLLEFORD Онтарио (Канада) 44°28’ Север 7в°38’

Запад

2,35 550 ±100

ILE ROULEAU Квебек(Канада) 50°411 СеВер 73°53’

Запад

4 <300

ILUMETSA Естония 57°58’ Север 27°25’

Изток

0,08 > 2000

ILIYNETS Украйна 49°7’ Север 29°6’

Изток

4,5 395 ±5

ISO-NAAKKIMA Финландия 62°11 ’ СеВер 27°9’

Изток

3 > 1000

JANISJARVI Русия 61°58’ Север 30°55’

Изток

14 698 ± 22

KAALIJARVI Естония 58°24’ Север 22°40’

Изток

0,110 4000 ± 1000

KALKKOP Южна Африка 32°43' Юг 24°34’

Изток

0,64 < 1,8

KALUGA Русия 54°30’ Север 36°15’

Изток

15 80 ±10

KAMENSK Русия 48°20' Север 40°15’

Изток

25 49 ± 0,2

KARA Русия 69°12’ Север 65°0’

Изток

65 73 ± 3


21

KARA-K1IL Таджикистан 39°1' Север

73°27' Изток

52 < 5

KARDLA Естония 58°59‘ Север

22°40' Изток

4 455

KARiKKOSELKA Финландия 63°13' Север

25°15’ Изток

1,5 <1,88

KftRlA Русия 54°54’ Север

48°0' Изток

12 < 10

KELLY WEST Северна територия

(АВстралия) 19°56' Юг

133°57’ Изток

10 >550

KENTLAHO Индиана (САЩ) 40°45' Север

87°24’ Запад

13 <97

KURSK Русия 51“40' Север

3б°0’ Изток

5,5 250 ± 80

LA MOINERIE Кбебек (Канада) 57°26’ Север

6в°37’ Запад

в 400 ± 50

LAPPAJARVI Финландия 63П2’ Север


23 77,3 ± 0,4

LAWN HILL Куинсланд (АВстралия)

18°40' Юг

138°39' Изток

18 > 515

LIVERPOOL Северна територия

(Австралия) 12“24' Юг 134°3’

Изток

1,6 150 ±70

L0CKNE Швеция 63°0’ Север


7,5 > 455

LOGANCHA Русия 65°30’ Север

95°50' Изток

20 25 ±20

LOGOISK Белорусия 54°12' Север

2Г48' Изток

17 40 ±5

LONAR Индия СеВер

76°31’Изток

1,83 52 000 ± 6000

MAC HA Русия 80°6’ Север

117°35’ Изток

0,3 < 7000

MANICOUAGAN КВебек (Канада) 51°23’ Север


100 214 + 1

MANSON Айова (САЩ) 42°35' Север

94°31?Запад

35 73,8 ± 0,3

MAPLE CREEK Саскечуан (Канада) 49°48’ Север

109°6' Запад

6 <75

MARQUEZ Тексас (САЩ) 31°17’ Север


13 58 ±2

MIDDLESBORO Кентъки (САЩ) 36°37’ Север

83°44' Запад

6 < 300

MIEN Швеция 56°25’ Север

14°52' Изток

9 121 ±2,3


22

MISHINA G0RA Русия 58°40' СеВер 28°0’

Изток

4 < 360 ]

MISTASTIN Лабрадор (Канада) 55°53' Север 63°18’

Запад

28 +|

СО

СО

MIZARAI Литва 54°1’ СеВер 24”0'

Изток

5 570 ±50 j

MJ0LNIR Норвегия 73°48’ Север 29°40’

Изток

40 143 ±20 I

MONTAGNAIS Нова Скотия (Канада) 42°53’ СеВер 64°13’

Запад

45 50,5 ±0,76 \

MONTURAQUI Чили 23°56’ Юг 68°17’

Запад

0,46 <1 !

M0RASK0 Полша 52°29’ Север 16°54’

Изток

0,1 10 000 ■

M0R0KWENG Южна Африка 26° 28’ Юг 23°32'

Изток

70 145 ±0,8

MOUNT TOONDINA Южна Австралия 27“ 57' Юг 135°22'

Изток

4 <110

NEUGRUND Естония 59° 20’ СеВер


6-8 неизвестна

NEW QUEBEC КВебек(Канада) 61°17’ Север 73°40’

Запад

3,44 1,4 ±0,1

NEWPORTE Северна Дакота (САЩ) 48°58’ Север

101°58’ Запад

3,2 <500

NICHOLSON LAKE Северозападни територии

(Канада) 62°40’ Север

102°41 ’ Запад

12,5 <400

OASIS Либия 24“35‘ СеВер 24°24’

Изток

18 < 120

0B0L0N Украйна 49“30' Север 32°55’

Изток

15 215 ± 25

ODESSA Тексас (САЩ) 31°45’ Север

102°29' Запад

0,168 < 50 000

OUARKZIZ Алжир 29°0’ Север 7°33'

Запад

3,5 <70

PICCANINNY Западна Австралия 17°32’ Юг 128°25’

Изток

7 <360

PILOT LAKE Северозападни територии

(Канада) 60°17’ Север 111Т

Запад

6 445 ± 2

POPIGAI Русия 71°40' Север 111

°40’ Изток

100 35 ±5

PRESQU’ILE КВебек(Канада) 49°43’ СеВер 78°48'

Запад

24 < 500

PRETORIASALTPAN Южна Африка 25°24' Юг 28°5’

Изток

1,13 220 000 ± 52 000


23

PUCHEZHKATUNK! Русия 57°6' СеВер 43°35’

Изток

80 175 + 3

RAGOZINKA Русия 58°18’ Север 62°0’

Изток

9 55 + 5

RED WING Северна Дакота (САЩ) 47°36' Север

103°33’Запад

9 200 ± 25

HIACHAO RING Бразилия 7°43’ Юг 46°39’

Запад

4,5 < 200

RIES Германия 48°53' Север 10°37’

Изток

24 15 ±1

RIO CUARTO Аржентина 32°52’ Юг 64°14’

Запад

4,5 < 100 000

ROCHECH- OUART

Франция 45°50' СеВер 0°56’

Изток

23 214 ±8

ROTER KAMM Намибия 27°46’ Юг 16°18'

Изток

2,5 3,7 + 0,3

ROTMISTROVKA Украйна 49°0' СеВер 32°0’

Изток

2,7 140 ±20

SAAKSJARVI Финландия 61°24' СеВер 22°24'

Изток

6 -560

SAINT MARTIN Манитоба (Канада) 5Г47' СеВер 98°32'

Запад

40 220 ± 32

SERPENTMOUND ОхаОо (САЩ) 39°2' Север 83°24'

Запад

8 <320

SERRA DA

CANGALHA

Бразилия 8“5’ Юг 46°52’ Запад 12 <300

SHOEMAKER (вече

Teague Ring)

Западна Австралия 25°52' Юг 120” 53'

Изток

30 1630 ±30

SHUNAK Казахстан 47°12' Север 72°42’

Изток

3,1 12 ± 5

SIERRA MADERA Тексас (САЩ) 30°36' Север

102°55' Запад

13 < 100

SIKHOTE ALIN Русия 46°7’ СеВер 134°40’

Изток

0,027 25.02,1947 г.

SILJAN Швеция 61 °2' Север 14°52'

Изток

52 368 ± 1,1

SLATE ISLANDS Онтарио (Канада) 48°40' Север 87°0’

Запад

30 -450

SOBOLEV Русия 46°12' Север

138°54’ Изток

0,053 < 1000

SODERFJARDEN Финландия 62°54' Север 21°42’

Изток

5,5 -600

SPIDER Западна Австралия 16°44' Юг 126°5’

Изток

13 > 570


24

STEEN RIVER Алберта (Канада) 59°30' Север

117°38’ Запад

25 95 + 7

STEINHEIM Германия 48°41’ Север 10°4'

Изток

3,8 15 + 1

STRANGWAYS Северна територия

(Австралия) 15°12' Юг 133°35’

Изток

25 <470

SUAVJARVI Русия 63°17' Север 33°23'

Изток

16 2400

SUDBURY Онтарио (Канада) 46°36' Север 81

°11' Запад

250 1850 ± 3

SUVASVESI Финландия 62°42' Север 28°0’

Изток

4 < 1000

TABUN-KHARA-OBO Монголия 44°6’ Север 109°36’

Изток

1,3 > 1,8

TALEMZANE Алжир 33°19’ Север 4°2'

Изток

1,75 <3

TENOUMER Мавритания 22°55’ Север 10°24‘

Запад

1,9 2,5 + 0,5

TERNOVKA Украйна 48°1' Север 33°5’

Изток

15 350

TIN BIDER Алжир 27°36' Север 5°7'

Изток

6 < 70

T00K00N00KA Куинсланд (Австралия) 27°7’ Юг 142°50’

Изток

55 128 ±5

TVAREN Швеция 58°46' Север 17°25'

Изток

2 >455

UPHEAVAL DOME Юта (САЩ) 38°2в' СеВер

109°54’ Запад

10 <65

UST-KARA Русия 69°18’ Север 65°18’

Изток

25 73 + 3

VARGEAO DOME Бразилия 26=50’ Юг 52°7’

Запад

12 < 70

VEEVERS Западна Австралия 22°58‘ Юг 125°22’

Изток

0,08 < 1

VEPRIAI Литва 55°10' Север 24°34’

Изток

8 160 + 30

VIEWFIELD Саскечуан (Канада) 49°35’ Север 103°4’

Запад

2,5 190 ±30

VREDEFORT Южна Африка 27°0’ Юг 27°30'

Изток

300 2023 + 4

WABAR Саудитска Арабия 21°30’ Север 50°28’

Изток

0,116 6000 ± 2000

WANAPITEI LAKE Онтарио (Канада) 46°45’ Север 80°45’

Запад

7,5 37 ±2


25

Библиография и уебграфия:

1) Charles Frankel, The end of the dinosaurs: Chkxlub and mass

exstinctions, Cambridge University Press, Cambridge, USA, 1999.

2) T. J. Bralower, C. K. Pauli, R. M. Leckie, The Cretaceous-

Tertiary boundary cocktail: Chicxulub impact triggers margin

collapse and extensive sediment gravity flows, 1998.

3) K.O. Pope, K.H. Baines, A.C. Ocampo, B.A. Ivanov, Energy,

volatile production, and climatic effects of the Chicxulub Creta-

ceous/Tertiary impact. Journal of Geophysical Research 102 (E9):

21645-64, 1997.

4) Caprara Giovanni, Dal bolide cosmico uno Tsunami record,

Corriere della Sera, 21 ноември 2006:

http://archiviostorico.corriere.it/2006/novembre/21/Dal_bolide_

cosmico_uno_tsunami_co_9_061121053.shtml.

5) Keith S. Noll, Harold A. Weaver, Paul D. Feldman, The

Collision of Comet Shoemaker-Levy 9 and Jupiter: IAU Colloquium

156 (Space Telescope Science Institute Symposium Series), Cam-

bridge University Press, Cambridge, USA, 1996.

6) Ronald T. Merrill, Michael W. McElhinny, Phillip L.

McFadden, The Magnetic Field of the Earth, Volume 63: Paleo-

magnetism, the Core, and the Deep Mantle, Academic Press,

Waltham, USA, 1998.

7) J. E. Lawrence, Apocalisse 2012, Corbaccio, 2007.

WILLS CREEK Генеси (САЩ) 36°23' Север 87°40’

Запад

12 200 ± 100

WI8T HAWK LAKE Манитоба (Канада) 49°46’ Север 95°11'

Запад

2,44 100 ± 50

WOLFE CREEK Западна Австралия 19-10'Юг 12Г48’

Изток

0,875 < 300 000

iAPADNAYA Украйна 49°44' СеВер 29”0‘

Изток

4 115 ± 10

IELF.NY GAS Украйна 48°42’ Север 32°54'

Изток

2,5 120 + 20

ZHAMANSHIN Казахстан 48°20' СеВер 60°58'

Изток

13,5 900 000 + 100 000

http://archiviostorico.corriere.it/2006/novembre/21/Dal_bolide_

1. Идеята за фазите в развитието на човешката цивилизация

26

8) http://www.astronomia.CQm/2006/12/27/im-ciclo-solare-es-

plosivo. Tony Phillips, Long Range Solar Forecast, NASA Science News,

10 май 2006: http://science.nasa.gov/science-news/science- at-

nasa/2006/1()m aylon grange/.

9) http://physorg.com/newsll434.html. NOAA (National Oceanic and

Atmospheric Administration): Sunspot is Harbinger of New Solar Cycle,

Increasing Risk for Electrical Systems, 4 януари 2008:

http://www.noaanews.noaa.gOv/stories2008/20080104_sun- spot.html.

10) J. E. Lawrence, Apocalisse 2012, Corbaccio, 2007.

11) Пак там.I ’ЛАВА II

ЗАБРАНЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ

Въведение

Ако предположим, не появата и развитието на човешката

цивилизация е последвала цикъла на природните бедствия, то би

трябвало да намерим потвърждение за това от археологическите

находки. Последните научни открития го доказват (например

босненските пирамиди) и въпреки това, ор- тодоксалната археология

поддържа позицията на абсолютно безразличие и предубедено ги

смята за невъзможни. Учените ревизионисти заклеймяват като

шарлатанство автентичните констатации на останалата част от

научната общност. Редки изключения правят само някои от т. нар.

невъзможни артефакти, чиято съдба е да попаднат в мазетата на

музеите, далеч от хора и изследователи, след което мистериозно

изчезват.

Всички проведени изследвания за технологичното развитие иа

древните народи е постоянен обект на наблюдение и строга

академична цензура. Независими изследователи въвеждат термина

забранена архитектура и описват сериозната аномалия в методите за

официално разследване. То се провежда ирационално, съществува

идеологическа предубеденост, като стремежът е да се спасят и

укрепят академичните догми, вместо да се напредва в знанията.

Определени препятствия принуждават най-интересните открития да

съществуват по крайно унизителен начин, полулегално. Съвсем

http://www.astronomia.cqm/2006/12/27/im-ciclo-solare-es-

http://science.nasa.gov/science-news/science-

http://physorg.com/newsll434.html

http://www.noaanews.noaa.gov/stories2008/20080104_sun-

27

очевидно е, че ако официално бъде признато съществуването на

технологии от времето на Каменната ера, би означавало да се унищо-

жат основите на ортодоксалните теории и заедно с тях

2. Забранената археология

28

най-знаменитите представители на официалната археология.

Естествено този факт е крайно неудобен и неприемлив за тези, които

са се облагодетелствали със слава, власт и пари благодарение на

съвременните теории от XIX век.

Дългогодишният ожесточен спор между православните из-

следователи и другите учени е малко известен на широката

общественост поради обстоятелството, че само първите са имали

привилегията на достъп до големите информационни канали.

Въпреки това, достатъчно е да се влезе в която и да било библиотека,

за да се види колко тома са изписани по този въпрос от авторитетни

независими изследователи. В образователните програми не се

споменава този проблем и по този начин той остава ограничен за

малък кръг читатели, които могат да оценят причините за

забранената археология.

Липсата на технологични доказателства от времето на Каменната

ера не би трябвало да бъде изненадваща и да продължава да се

тълкува в полза на консолидираните ортодоксални теории. Хилядите

години, които може би действително са отделили изчезването на

едната цивилизация от появата на другата, са достатъчни, за да се

превърне в прах Всякакво материално доказателство. Ако Земята

бъде ударена от астероид с големи размери (както вече се е случвало

по времето на динозаврите) и само малка част от населението оцелее

в пълния хаос, след няколко хиляди години няма да остане никакво

технологично доказателство за нашите небостъргачи, кораби или

самолети. Всичко ще изчезне и е логично да се предположи, че

историята на цивилизацията, пометена от такъв катаклизъм, ще се

ограничи в разказите на оцелелите и техните потомци и те ще се

превърнат в традиции. Разкази, предавани от едно поколение на

друго, неизбежно ще се превърнат в легенди.

Т. нар. невъзможни открития съдържат предмети, изработени

посредством изключително усъвършенствани техники, използвайки

безсмъртни материали. Останките от съществували някога сгради

продължават да бъдат тема на спорове и дискусии относно времето,

от което датират. Внушителни по размери конструкции - мегалити,

изникнали в зората на времето, се намират в най-различни области на

земното кълбо (вероятно най-известният е Стоунхендж). Нито един

учен досега не е успял с точност да определи периода на

тяхното построяване, реалната цел и вида на използваните технологии.

Те са свидетелство, че съществуват само хипотези, наложени от Висшата

догма на мнозинството, според което преди 3000 г. пр. Хр. не може да

съществува напреднало общество.

Православните проучвания целят да разсеят мистерията около

грандиозните открития и да сложат край на разпространението на

еретична литература. Техните обяснения са съвместими с нивото на

технологията, според която се смята и приема като време Каменната

ера. Никой учен не би се осмелил да застане срещу абсолютната


29

истина, която собствената му школа (училище на мисълта) е

наложила като свещена и неприкосновена догма. Доминиращото

научно течение не обръща внимание на доказателствата, които

показват задълбочеността на най-прочутите съвременни теории. Вече

няма никакво съмнение, че строителите в древността са притежавали

напредничави научни и технологични познания. Ориентирането на

пирамидите в Гиза към четирите посоки на света надвишава и най-

смелите мечти на съвременното строителство. Но грандиозният труд

за построяването на тези загадъчни монументи продължава да бъде

омаловажаван и да се смята за обикновено усилие на

неквалифицирана ра- ботна ръка, т. е. роби.

От тази несериозна научна гледна точка академичните среди,

затварящи си очите пред възможността за преразглеждане на

историята, водят разгорещен спор с независимите учени. Изтъкнати

изследователи, като Греъм Хенкок, Джон Антъни Уест и др. (автори

на многобройни творби по темата), открай време продължават да

водят битка срещу догматичните ортодоксални интерпретации за

произхода на цивилизацията. Находките с доказана технологична

напредналост в периоди, в които не биха могли да съществуват

според тра- диционното историческо тълкуване и тяхното

игнориране от официалната археология, говори за нечистите й

помисли и опита й да скрие греховете си. Когато незнанието добие

огромни размери, това ще доведе до истинско затлачване на науката.

Всяка подкрепа на теорията за съществуването на цивилизация във

времето преди 3000 г. пр. Хр. бива игнорирана, обявявана за невярна

и сектантска от знаменитите академици. Това непонятно поведение

показва колко много представителите на официалното учение са

заинтересовани да защитят своята идеология - на XIX век, пред

перспективата да навлязат в новите непредубедени теории,

характерни за свободните научни изследвания.

Споменът от „всемирнт потоп” в нашите предания

От една страна, е ясно, че знаем твърде малко за далечното си

минало, но от друга - трябва да признаем, че решението на задачата

присъстба в културата ни, въпреки че академичното общество никога

не е искало да го вземе на сериозно. Древните цивилизации носят

послания и свидетелства за гибелни събития на Земята от преди

хиляди години. Истории, които отчасти звучат като приказки, но са

изключително близки и са характерни с една и съща основна тема -

оцеляването на малцина представители на различните видове от едно

или повече планетарни бедствия. В Стария завет евреите например

наричат героя от митологията Ной, който за ацтеките е Нене1, докато

в Близкия изток е определен като Атра-Хасис, или Зисудра2. Въпреки

разликата в имената на героите, във всички митологии по същество


30

се разказва една и съща история - оцеляването на човечеството в

чудовищна катастрофа.

От американските племена хопи до аборигените в Австралия се

разказват легенди, в които се говори за историята на последното

подреждане на планетите, породило изчезването на предшестващата

ни Велика цивилизация. Детайлите се променят, но сюжетът винаги е

един и същ и това се потвърждава от невъзможните находки. В по-

голямата си част древните свещени истории уточняват, че става

въпрос за събития от глобален характер. Те не се ограничават в

периметъра на отделните народи, както би искала ортодоксалната

школа. В някои от тези случаи, отнасящи се до традицията, ще стане

въпрос за природни бедствия в размери, които биха могли в едно и

също време да сложат край и начало на една нова ера, точно както в

миналото се е случило с изчезването на динозаврите.

Решението на загадката от ортодоксалната и „ере-

тичната” археология

Изправяйки се пред фактите, академичните учени твърдят, че

преданията за бедствията са толкова различни помежду си, че нямат

нищо общо. Смятат, че това са различни

II многобройни локални случки, като земетресения, цунамита и

наводнения3. Най-новите изследвания за последното заледяване4

показват какво наистина се е случило в последните 20 000 г., като

съвместяват частично теориите и на двете нпучни школи.

Знаем, че от началото на топенето на леда морското равнище се е

вдигнало с около 130 м над земната повърхност чрез процес,

известен като стъпало. Нивото на морето не се е увеличило бавно и

постепенно, както се е смятало някога, а е следвало насилствена

динамика, която е предизвикала малки и големи наводнения в

различни места по света5. Едно от тях е било с такъв огромен мащаб

и толкова опустошително, че да сложи край на една световна ера.

Изучавайки Древния Египет или културата на майте без

догматичния филтър на ортодоксалната мисъл, независимо от това,

което е условно разпространено, разбираме, че тези народи са

притежавали необикновени научни знания, които не могат да бъдат

придобити в рамките на няколко века история. Според академичната

литература най-напредналите общества в миналото са изникнали

буквално от нищото, без да имат нормален и бавен процес на

развитие, характерен за историята на всички известни цивилизации -

ирационални теории, заплетени и неясни твърдения, според които

човешкото общество от миналото би могло да търпи разцвет още от

Каменната ера. Постулати толкова невероятни, че в крайна сметка

предопределят като логика внезапното изчезване на тези

цивилизации в нищото. Едно разсъждение, което не намира основа в

нито една предходна известна история, служещо да защити

академичните ултраортодоксални идеологии, грижливо обработени


31

през далечния вече XIX век.

Много по-логично и вероятно е, че невероятните знания,

притежавани от тези тайнствени народи от миналото, не се дължат на

някакво необяснимо чудо на техниката, а по- скоро са културно

наследство. Става въпрос за научни фраг

мениш, разработени през хилядолетната история на предиин ните

изгубени цивилизации, оцелели в традициите на хората и

възкръснали от пепелта. Задълбочавайки се в официалните}

обяснения за най-древните археологични находки, става ви^ дно, че

академичните експерти са ги подредили така, че та стават необясними

за света, което ни изумява с очевидната си неоснователност.

Пирамидите в Гиза са най-древни* те египетски произведения, но и

единствените технически перфектни. Стотици по-скорошни

пирамиди {повечето от които вече са се разрушили) не могат да

бъдат сравними нито като строителна техника, нито като

внушителност с тези в Гиза. Откакто свят светува няма технология,

която се ражда съвършена, без да остави след себе си археологически

и исторически доказателства за своето развитие Във времето. Да се

твърди обратното, обслужва единствено запазването на

общоприетите и конвенционални парадигми. Става ясно, че само за

да запълнят някои очевидни свои пропуски в най-опростените си

обяснения, египтолозите прибягват до хронологична реконструкция

напълно пресилено. Както ще видим по-нататък, става въпрос само за

догадки, които не са доказани и потвърдени от археологията. При

изучаването на най-древните цивилизации и от отговорите на най-

съвремен- ните геоложки проучвания излизат наяве доказателства, че

историята на прогреса претърпява загадъчни циклични неуспехи,

чиито причини пренебрегваме. Датата 3000 г. пр. Хр. не може да бъде

повече законово приемана като абсолютна отправна точка за пътя на

нашето развитие.

Мистериозните строителни техники

Официално народите на ЕВропа и Азия възобноВяВат сВои- те

отношения с тези на Америка едВа от 1492 г. От единия до другия

край на сВета продължават да се появяват следи от особено

напреднала далечна цивилизация. Ако сравним например

мегалитните стени на перуанския Мачу Пикчу, Великденските

остроВи или Саксайуаман (разположени В Южна Америка) с тези на

египетския Озирейона В Абидос, веднага ще открием невероятната

аналогия. И в дВата случая става дума за строителство, реализирано

чрез използване на огро-

МИН каменни блокове, извличани от кариери, които в повечето

случаи се оказват отдалечени от мястото на стотици UAU хиляди

километри. Отломки от скали и най-тежките и ищръжливи камъни на


32

света са транспортирани незнайно как през невъзможни маршрути, за

да бъдат перфектно монтирани без помощта на хоросан. Резултатът

от това можем цп видим и днес в археологическите останки на тези

неверо- ишни стени на сухо, където камъните практически са запо-

Vllu помежду си чрез техника, останала неизвестна и досега.

Циклопските камъни, така вградени, са били в състояние да сс

противопоставят на всички причинени щети във времето,

включително най-мощните и опустошителни земетресения. Тс са

притежавали характеристики на здравина и устойчивост, които

значително превъзхождат каквато и да била техника на модерното

строителство. Ъгловите камъни в тези антични сгради са уникални с

това, че са гладки и извити и оформят перфектен ъгъл в един

огромен, единичен блок, майсторски вклинен в останалата част на

конструкцията. Трябва да си дадем сметка, че ако искаме да

построим подобни стени сега, в нашата съвременна епоха, ще се

наложи да прибегнем до всички последни технологии, което е

свързано и е огромен разход на капитал. За реализацията на всичко

това преди хиляда или повече години е било необходимо време,

дълго чакане, години и години непосилен труд само за да се подготви

всеки отделен камък. И до днес не спираме да се възхищаваме на

невероятната им композиция.

Най-изумителното е, че тези творби са не само изключително

древни, но са дело на хора, които дори не са познавали колелото...

Джон Антъни Уест6 - изследовател и писател, доказва, че за разлика

от други египетски храмове, датиращи от определено време,

основата, върху която е построен Ози- рейона в Абидос (Египет), се

състои от калцирана тиня от Нил, като нейните стълбове се потапяли

в пласт от подпочвени води. Този факт е необясним спрямо дадените

обяснения от ортодоксалната общност по отношение на датировката.

Същото се отнася и за огромните наводнения, които е било възможно

да настъпят само преди около 9000 г. пр. Хр. Неговата основа се

намира на цели 15 м под храма на Сети, изцяло покрита от отломки7.

Въпреки това, когато теренът е бил открит през 1914 г.,

ортодоксалните археолози не са се поко


33

лебали да определят периода на изпълнение като не предхождащ

царуването на Сети (1306-1290 г. пр. Хр.) поради факта, че храмовете

са били построени В непосредствена близост. СтаВа Въпрос за

типичен пример как цялата структура на идеологическата официална

археология е плод на предубеждения и предположения, които не

намират удобно място В нито едно археологическо доказателство.

Освен това, на целия световен мир е поВече от ясно, че стилът на

мегалитна- та конструкция на Озирейона е без аналог със съседните

й архитектурни произведения, датиращи от периода на Сети.

Египтолозите не искат да го признаят и отхВърлят ВсякакВи

съмнения по отношение на догматичното предположение, че не

може да бъде по друг начин.

ОстаВа без отгоВор дългогодишният проблем как египтяните и

народите преди Колумб са могли да открият или да измислят същата

тайнствена строителна техника (днес още непонятна), ако двете

цивилизации не са били никога в контакт една с друга. Премествайки

се към италианския град Алатри или гръцкия археологически обект в

Делфи (храмът, съществуващ от V в. пр. Хр., възстановяван няколко

пъти и известен със загадъчните си многоъгълни стени), отново

трябва да признаем същия загадъчен вид на инженерното

строителство (макар и по-малко рафиниран). Излишно е да се

споменава отново, че за тези места съществуват само официално

поставените дати.

Как са го направили?

Когато официалната археология се натъкне на т. нар. невъзможни

открития, които са в противоречие с нейните теории, винаги успява

да намери удобни за нея обяснения, докато може да разчита на своето

институционално Влияние пред лесна публика, която не си задава

много въпроси. Единственото притеснение е предизвикано от

независимите изследователи, които със своите неудобни

разследвания предизвикват коренна промяна (извън академичните

кръгове) на историята за човешката цивилизация. Дори и да не се

обсъжда тази тема В информационните национални канали, много

квалифицирани независими експерти, благодарение на безспорния си


34

опит в най-различни области на науката (биолози, геолози,

математици, инженери, астрономи и др.), вече окончателно са

разрушили твърдите убеждения.

Най-очевидните доказателства за това, дадени ни от проучването

на строителните техники от някои невероятни археологически

находки, свидетелстват за съществуването па напреднала

цивилизация в период, в който според действащите конвенции

същата не би било възможно да е съществувала. Ако вземем за чиста

монета теорията на официалната история, то преди 3000 г. пр. Хр. не

би трябвало да е съществувала развита цивилизация и народите от

Северна и Южна Америка не би било възможно да влязат в контакт с

тези от Африка и Европа. Мегалитното строителство все още с

обгърнато в мистерия предвид сериозните доказателства, че авторите

на тези произведения са използвали едни и същи техники в различни

континенти на Земното кълбо. Досгпа- тъчно е да наблюдаваме

метода, използван за обработка на гигантските каменни блокове -

например храмът на Трите прозореца на Мачу Пукчу (Латинска

Америка) и египетският храм Озирейона (Африка), за да разберем

колко много общо има в тези постройки.

Ил. 1. U Храма на Трите прозореца в Мачу Иикчу (Перу) намираме един ъглов камък със

значителни размери, който е бил издълбан все едно е от масло. Резултат, който с

днешните техники може да

бъде получен с цената на про-

дължителен труд на изрязване и

гравиране.


35

Ил. 2. Тук може да се забележи една особеност от храма В Гиза (Египет), която

показва сь-щото апроително решение

Ил. 3. В първото поле, горе и

вляво, се наблюдават две

осо- бени издатини, които

характеризират

перуанската крепост Куско.

Вдясно можем да видим, че

същите странни издатини

присъстват и в сухото

строителство (върху

стените) в египетския храм

Озирейона. Долу, вляво, се

вижда ясно как са били

запълвани малките

пространства, останали

между скалите, в

перуанското строителство.

Докато вдясно изпъква

образът на египетската

стена на Озирейона, като е

използвано идентично

решение

Ил. 4. Мегалитните стени,

открити на Великденските

острови, показват същата

перфектна зидария, която

се наблюдава в египетския

Озирейона


36

Ил. 5. Картина на много- ъгълната суха стена, която Все още се издига сред разва-

лините на оракула на Делфи (Гърция)

Следи от

предишното

глобално

общество

Стоунхендж от

Египет

В подкрепа на еретичната хипотеза за древната цивилизация,

съществувала много преди нашата, е доказателството

- мегалитният Стоунхендж в Египет. Новината е била раз-

пространена през 1988 г. от АНСА8 и по-късно от в-к Манифестът9.

Американска експедиция в Абу Симбел (на стотина километра на

север от Луксор и точно в средата на Либийската пустиня), водена от

проф. Алфред Уендорф и изследователя Ромуалд Шилд, е открила в

пясъка около трийсетина мегалити, върху чиято повърхност има

следи от древна и неизвестна писменост. По-късно е изяснено, че

става въпрос за монументален комплекс, използван за наблюдение на

звез дите от хора, притежаващи напредничави астрономически

познания, съществуващ поне от преди 9100 г.10 Става въпрос за

Стоунхендж, официално датиращ от 7000 г. пр. Хр. и следователно

съществуващ във време, когато Египет е бил обитаван само от

примитивни хора. Обявяването на невероятното откритие идва

директно от Габала Габалах - тогавашния Генерален секретар на

Висшия съвет на египетската древност.

Забранената археология

37

Забележителните мегалити на Баалбек

Огромен каменен блок В Ливан, близо до град Баалбек - перфектно

издялан, все още седи сред мегалитните руини, където е бил отсечен и

изоставен преди хиляди години. Става въпрос за един огромен мегалит

с дължина 22 метра и впечатляващо тегло от 1050 тона. Кой би си

позволил да обработва и разрязва нещо подобно в едно праисторическо

време?

Невероятната перуанска крепост Саксайуаман

Саксайуаман е строеж, за който прилагателното исполин- ски е

единственото възможно. Той е реализиран от огромни мегалити, някои

от тях с внушителното тегло от цели 360 тона (в днешно време има

много малко специални краноВе, които са В състояние да Вдигнат

такиВа тежести). Хълмът, където се издига гигантският строеж, е

обграден от три реда стени, някои от които на места достигат височина

18 м. Тройна крепостна многоъгълна стена с дължина 540 м опасва град

Куско и определя целия комплекс с един характерен профил - зъб на

трион. В неговата най-висока част някога се е намирал Храмът на

Слънцето. От главния храм днес съществуват малко останки - основите

на две големи правоъгълни кули и още една огромна кула с кръгла

форма с радиални стени, символизираща слънцето. Навсякъде - в

долната и в горната част, преминаВат любопитни

Ил. 6. Стшка на мегалитите от каменната кариера на Баа/гбек


38

кчналчета”, чиято функция днес все още не е установена. Значението на

сградата се потвърждава от изключителното качество на малкото

оцелели блокове, всички изрязани от черен базалт и диорит (най-твърдия

камък в света). Гаркиласо де ла Вега разказва, че по време на испанското

завоевание тези кули са имали златно покритие и са били свързани

помежду си посредством подземни тунели. Саксайуаман е използвана от

инките като крепост, но много е вероятно да е била храм, посветен на

култа към Слънцето - може би най-важният в Куско. Големите

мегалитни портали приличат по-скоро на церемониални порти,

отколкото на крепостни врати, а и древната свещеност, господстваща

над цялата долина на Куско, подсказва за някогашното му

предназначение.

Учените М. Лонгена и В. Алва винаги са поддържали становището,

че истинският произход на Саксайуаман остава неизвестен. Според тях е

много вероятно инките да са се ограничили само в продължаването на

изоставените произведения от още no-древна цивилизация, точно както

по всяка вероятност са постъпили древните египтяни с паметниците в

Гиза.

Ил. 7. - 8. Мегалитните стени на крепостта в Куско и нейните мистериозни канали

Забранената археология

39

Саксайуаман е бил свързан с главния храм на ниския град Кориканча

не само символично, но и чрез гъста мрежа от подземни тунели, още

намиращи се под града. Никой не знае произхода на тези галерии, още

по-малко за тяхната функция. Заедно те представляват един

непроницаем подземен лабиринт, който в някои точки достига 140 м в

дълбочина, потъвайки в твърдия андезит. Входовете на галериите, раз-

положени под Куско, се разклоняват в посока на различни стратегически

точки на древната столица на инките. Някои входове могат още да се

видят в Саксайуаман и Кориканча. В настоящия манастир в Санто

Доминго тези древни пътища са все още ясно обозначени от големите

люкове в пода.

В т. нар. хълм Ронкадеро се намират, натрупани един върху друг,

големи каменни блокове, някои от които са обработени и нарязани

геометрично. Докато други са пресечени от галерии и пътища без изход.

В този сюрреалистичен пейзаж, до известна степен обезпокоително, се е

намирала Чинкана до края на 30-те години на миналия век. Накрая, след

намаляването на посетителите на това място, перуанските власти са

затворили окончателно Чинкана.

Ил. 9. Друга картина на невероятна строителна техника, използвана в Куско


40

Културна осмоза или просто невероятни съвпадения?

В днешен Египет все още се строят тръстикови лодки, които можем

да видим възпроизведени в най-древните йероглифи. Това означава, че

се касае за една хилядолетна традиция в строителството, чийто произход

се губи в дебрите на времето. Изглежда египтяните не са били

единствените, които са използвали този тип корабостроене през

хилядолетията.

1ю бреговете на езерото Титикака (намиращо се между Боливия и Перу)

съществува друг народ, който съхранява същия тип традиция -

индианците аймара, съществували преди инките. Тази етническа група

има общи обичаи с древните египтяни: мумифициране на мъртвите и

изкуствена деформация на черепа при стягането му на новородените с

тясна превръзка, за да стои изправена главата и по този начин той да се

издължи (долихокефален череп).

Ил. 10. Древен череп (awnapa), деформиран от ритуални превръзка, закупен през 1901 г. за

Музея по антропология от тогавашния

му директор Г. Николучи12

Ил. 11. Удължен череп на древно-

египетска мумия


41

Ил. 12. Скулптура на Неферти- ти -

съпруга на фараон Ехнатон

Египет и Америка намират още сходства в откритието, цитирано от

Мъри Хоуп в книгата му Тайната на Сириус13. В нея авторът показва

изненадващи резултати от анализа на дарени мумии от XVIII-ma

династия на Египет (Аменхотеп

III и Тутанкамон), които са били с кръвна група А. Най-широко

разпространената кръвна група в Египет е била (и все още е) група 0 -

необичайно, но факт. Изненадата е още по-голяма от факта, че кръвна

група А обикновено се среща при бялата раса (или кавказката). Същият

клиничен резултат е получен от изследването на мумии на инки с

произход от висок ранг от Британския музей в Лондон. Това е

потвърждение на съществуването на нетипични обстоятелства и

представлява родствено противоречие14.

Определянето на кръвната група на толкова древни човешки останки

е било възможно благодарение на някои специфични вещества,

присъстващи във всички клетки на тялото, дори и в мембраните на

червените кръвни телца, и в телесните течности на индивида. Естеството

на тези антиген- ни вещества ги прави устойчиви на промените в

околната среда, позволявайки разпознаването, макар и след значително

дълъг период от време на клетъчна смърт (даже в скелетни останки,

зъби, коса и мумифицирана тъкан) в продължение на хиляди години.


42

Уолтър Б. Емери, египтологът-еретик

Очевидно кръвна група А принадлежи към етническа група, която

условно не би могла да съществува сред хората от новия континент.

Тази идея изглежда е споделяна от членовете па доминиращата каста в

Древния Египет и Южна Америка преди Колумб. Британският египтолог

Емери публикува своите проучвания през 1961 г. в Архаичен Египет.

Заключенията, до които достига в своя значителен труд, за доминиращия

стнос във времето, В което са се заселили в Египет, веднага се сблъсква

с ортодоксалните теории на XIX в., до ден-дне- шен залегнали в

училищните образователни програми. Емери продължава изследванията

си Върху древни мумии и открива, че идентифицираните с кръВна група

А имат кралско потекло с различен расов произход. Те са високи и с

характерните черти за северните народи. Оттук обобщава, че

колонизираният народ, значително по-малоброен, е по-напреднал в

науката. Вероятно по тази причина е успял да се наложи като кралски

род сред коренното население от различни краища на света. Членовете

на новата управляваща каста са се стремили да запазят своята расоВа

идентичност, свързвайки се само според еднаквото кръвно родство.

Известен факт е, че елитът в Древен Египет се състои от потомци на

фараони и свещеници, които зачевали децата си изключително в рамките

на своите среди, внимавайки за запазването на чистотата на кръвта. В

еретичните си изследвания египтологът Уолтър Емери винаги

диференцира аристократичния етнос от коренните жители - това разде-

ление остава в продължение на векове15.

В подкрепа на този аргумент откриваме най-древните и загадъчни

традиции на народите по света. Започвайки с историите преди Колумб,

които макар и украсени с художествени нюанси и митичен характер,

препращат от поколение на поколение послание за създаване на

цивилизована нация - расово и културно различна, в състояние да развие

изключителен технологичен напредък (т. нар. богове и полубогове). Що

се отнася конкретно до Египет, според Царския регистър (запазен в

музея в Торино) доминиращата каста, от която произхождат фараоните,

е принадлежала някога на народ, наричан shemsuhor, или спътници на

Хор. Според египетската тради-


43

ция me са царували 13 400 г. преди да се изкачи на трона Ме- нес - царят,

на когото се дължи обединението на царствата. Мистериозните

последователи на Хор са описани в древните писания като преки

потомци на божества, които живеели в Египет по време на Зеп -

периода преди последната Леднико- ва епоха (Потопа), което

съответства на т. нар. възраст на Лъва (преди около 12 000 г.).

Още доказателства, русата дъщеря на Хеопс и чуждес-

транните фараони

Отговорът на мистерията за царския египетски произход буквално се

е изпарил като дим преди повече от век. В книгата Невинен в чужбина,

написана от Марк Твен през 1869 г., се говори за скандала по повод

древните мумии, като се разобличават машинистите на влакове, които са

ги използвали вместо въглища. Това забележително обстоятелство е пуб-

лично оповестено също и в Как наистина работят парните локомотиви

на Ей Джей Голдфинч и Г1. Семенс. През втората половина на XIX в. са

изпепелени хиляди тона все още непро- учен ценен антропологически

материал.

Събраните до сега доказателства за съществуването на древна

управляваща каста от различна родствена раса са достатъчни да

преобърнат сегашната ни закостеняла ориентация за произхода на

египетската цивилизация. Проф. Карлтън Кун от Харвард в своята книга

Расите на Европа16 ни информира, че всички древни по-важни

длъжностни лица, придворни и свещеници, които представляват горната

каста на египетското общество, са имали черепи, характерни като тип за

Скандинавия, Великобритания, Холандия и Северна Германия. Тези

факти пораждат изумление, а отговорите се намират в безбройните

археологически свидетелства, досега останали в сянка.

По време на археологическите разкопки в платото на Гиза

(експедиция на американския археолог Джордж Резнър) се появява на

бял свят малка пирамида с изображението на Хетефе- рес (V династия) -

русокосата и синеока съпруга на Снофру17. Немският учен Александер

Шарф отбелязва, че тя е била описвана като жрица на богинята Нейт,

като божество с руси коси от района на делтата на Нил. Той проследява

също твърдението, не царица Хетеферес II е изобразена с руси коси В

една картина на стената на гробницата на Мересанк I I I . След години на

изследвания и проучвания, благодарение Hit Лл. Шарф, стигаме до

заключението, че Египет още от Йрсмето на пирамидите е бил

доминиран от елит с външни, типично северни белези18. В Британския

музей в Лондон е изложена мумия от 3300 г. пр. Хр. с прякора

Джинджър заради червения цвят на косите, с типично северни външни

белези. Жената на фараона Зосер също е изобразена в една картина е


44

руси коси19. Мумията на съпругата на Тутанкамон все още има кичури от

медено-кестеняви коси20. Много мумии с ме- дено-червен цвят на косите

са намерени в пещерите на Абу файда21. Русокоса мумия е открита и в

Кавамил, заедно с много други, със светли коси и типични черти за

северните народи22. Рисунка от гроба на Аменхотеп III го възпроизвежда

с червена коса23. Саккара - древен египетски писар, през 2500 г. пр. Хр. е

изобразен от съвременниците си със сини очи24. Съвременен египетски

талисман, изобразяващ окото на бог Хор (Wedjat Eye) е със син цвят,

което означава и египетската дума wedjat. Царицата Тий е нарисувана с

бледорозов тен на кожата, сини очи и руси коси25.

Някои древни рисунки от Ш-та династия показват египтяните с по-

висок ранг с червени коси и сини очи2(’. Богинята Нуит бива изобразена

с руса коса и бяла кожа27. Стара рисунка на Саккара показва мъж от

скандинавски тип, русокос28. Изображение на майката на фараона

Аменхотеп IV (XVIII династия), разкрива, че е била руса, синеока, с

бледорозова кожа29.

Прицеса Ранофри, дъщеря на фараона Тутмос III (XVIII династия), е

изобразена като русокоса в стенопис през XIX в. от италианския

египтолог Розелини30. През 1929 г. археолози откриват мумията на

царица Мериет-Амон (друга дъщеря на Тутмос III) с кестеняви коси31.

Американският египтолог Доналд Райън, по време на разкопките през

1989 г. в долината на Царските гробници KV 60, открива мумия с

червени коси - на царица Хатшепсут (пърВата жена-фараон, XVIII

династия)32.

През 1925 г. А. Бъкстън от университета Оксфорд, след изследване

на останки от мумии, пише следното: „Сред най- древните черепи,

открити в гр. Тива и съхранени в Катедрата по човешка анатомия в

Ил. 13. Русата статуя на Тий, жена на Юя Ил. 14. Русата мумия на Юя, първия египетски министър от 1400 г. пр. Хр.


45

Оксфорд, има някои, които следва да се разглеждат като скандинавски

тип без никакво колебание. ”33

Илюстрирано издание по египтология, публикувано през 1994 г.,

показва картини, скулптури и мумии на фараони на 189 персонажа от

Древен Египет34. От тях цели 102 (т. е. всички онези с no-древен

произход и притежавали по-висок ранг) имат северни характеристики, а

само 13 - на цветнокожи, докато останалата част е трудно да бъдат

класифицирани. Резултатът от соматичните експертизи сочи, че и

първият фараон - Менес, е бил от кавказки тип.

Шотландският антрополог Робърт Гиър пише, че по негово мнение

Древният Египет първоначално е колонизиран от


46

кавказката раса35. Известният британски учен Хауърд Кар- тър,

когато открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., сред

погребалните предмети намира малък дървен саркофаг, съдържащ

кестеняв кичур от коса, принадлежащ на неговата любима майка -

царица (за която се предполага, че се казвала Тий36) и дъщеря на Тия -

жрица на бог Амон, XVIII династия. Мумията на Тия е намерена през

1905 г. и е имала дълги ме- дено-руси коси37.

В заключение, академичната общност, Вместо да съпостави своите

собствени теории с очевидността на фактите, използва тези факти, като

ги нагажда към псевдонаучните си теории, криейки така доказателствата,

за да ги опровергаят напълно. По този начин модерната култура е

напълно деформирана по отношение на излязлата наяве действителност

от събраните досега археологически факти. Систематичният и

предубеден сектантски избор на археологически свидетелства от

експертите изкривява посоката на историята. Явно доказателство за това

е съпоставянето на дреВно изображение на исторически чоВек с това на

неговата модерна интерпретация {Ил. 18-19).

Еретичната хипотеза за „синята кръв”

Произходът на термина синя кръв изглежда се губи 6 тъмнината на

времето и за причините на първоначалната му употреба в момента

съществуват различни теории, факт е, че този израз винаги е използван,

за да определи управляващата каста на благородниците. От процедилата

се между пролуките светлина на констатациите (неудобни и затова

укрити от академичните власти) може да се проследи произходът на

термина точно до Древния Египет, тъй като първите фараони

Ил. 15. Древен бюст на Ханибал Ил. 16. Модерен постер на Ханибал


47

произхождали от кавказката раса. През светлата им кожа е прозирал

синият цвят на вените им, което позволявало от пръв поглед да бъдат

различавани управляващите от местното население.

„Северните мумии” на Канарските острови

Както откритията в Египет, които никога не са пропускани от

официалните източници, по отношение на първата раса, колонизирала

страната, съществуват поразителни прилики с изключително древната

раса, която колонизира Канарските острови във време, датиращо поне от

около 3000 г. пр. Хр. Тя също строи стъпаловидни пирамиди в

перфектния египетско-месопотамски стил38, практикува мумифициране-

то, приема бога на Слънцето като върховен бог34 и оставя свидетелство

за себе си - мумии с червени коси и кавказки соматични белези40. В

изданието Езикова археология ученият Едо Ниланд, след години на

детайлни изследвания, стига до заключение, че най-древните хора на

Канарските острови произхождат от северната раса41.

Студеният дом на Омир

Омир е разглеждан в световен аспект като изключителен поет и

писател на Древния свят, но досега всички места, подробно описани в

Илиада и Одисея, са смятани за измислици на въображението, тъй като

не са имали никакво географско сходство със Средиземноморието.

Наскоро италиански ядрен инженер, страстен почитател на Омир, е

направил някои сензационни открития, които, изглежда, могат да

послужат за ключ за Омировите четива, фактите, събрани от него, идват

да подкрепят експлозивната хипотеза, която поставя и местата, и хората,

и митовете от Омировите поеми под един общ знаменател -

скандинавския им произход. По този начин всички събития, описани в

Илиада и Одисея, трябва да бъдат преместени в Прибалтика. Тезата за

северния произход на Омировите разкази колкото и да изглежда странна,

намира зашеметяващ отзив в най-новите научни и археологически

доказателства. Съвременните теории за миграцията на северните народи

по време на второто хилядолетие пр. Хр. твърдят, че по всяка вероятност

точно те стоят в основата на тайнствената Микенска цивилизация в

Гърция42. Името, което разтърси академичния свят, е феличе Винчи -

учен-дилетант, чиито научни изследвания се обсъждат в най-

престижните университети в света. За какво точно става въпрос? Нищо

по-различно от поредното потвърждение на нестандартните теории,

които вече са в състояние да докажат ефективната колонизация в

басейна на Средиземно море в минали времена от северните хора. И за


48

да го докаже, Феличе Винчи (както и Омир) е използвал едно свещено

чудовище от древната литература като опорна точка на т. нар.

средиземноморска култура.

Със своята изключително задълбочена изследователска работа,

извършвана със строг и логичен манталитет, типичен за ядрен инженер,

Винчи не оставя място на въображението. Той е открил и демонстрирал,

че всички места, описани в Омировите поеми, намират своя географски

еквивалент в Северните морета. Разкрива очевидни случайности по

отношение на суровия климат (мъгла, лед, сняг), описани в Илиада и

Одисея, както и имената на местата, същинската им морфология и дори

точните дни, необходими за навигация, за да се стигне до тях. Всичко

това би било достатъчно, за да се пренапише историята на

Средиземноморската цивилизация. Винчи е дал доказателства,

подкрепени с куп научни факти, в защита на тезата, че всеки, който

прочете неговото произведение Омир от Балтика, не може да не

признае рационалността на заключенията му. Сред тези, които са осъз-

нали важността на откритието, стои името на известния специалист по

гръцка и латинска литература Роза Калцеки Онести. При представянето

на книгата Омир от Балтика тя призовава археологическата общност да

направи внимателна проверка на тази теория напук на академиците,

които смятат, че гръцкият произход на Омир е безспорна догма. Места,

като Итака, Атина и Крит съществуват до ден днешен в съвременна

Гърция - места, които освен имената, нямат нищо общо с Омировото

описание. Според историческите и географските проучвания на Винчи и

анализирани от Роза Калцеки Онести, истинската Омирова Итака е

остров Лъо, намиращ се в западната част на датския архипелаг. Той, за

разлика от Итака, съответства по форма и географско положение на

описанието на Омир. На острова е идентифициран древен долмен -

известен като каменна камбана, сходно като определение с камъка на

гарвана, описан в Одисея, в дома на свинаря Евмей, за когото говори

Омир.

Необятният Крит никога не е бил определян като остров от Омир.

Така че на ОмироВия Крит съответства днешната Померания -

Балтийско море. Винчи е успял да идентифицира всички други острови,

цитирани в творбите на Омир, следейки точните инструкции, намиращи

се в текстовете. Остров Самоа съответства на Аеро (последия остров на

Запад), докато Закинтос би могъл да бъде Тасинге. Винчи определя

големия остров Пелопонес като големия датски остров Ше- ланд.

Пелопонес означава буквално остров на Пелопс, който освен че е

предимно планински, дори не е остров. Позицията на Пило също е дала

ход на безкрайни дискусии по отношение на евентуалното си

географското местонахождение. Дори и като граница с Арголида в

Илиада е невъзможно да бъде индивидуализиран в гръцка земя, но би

било обяснимо изцяло в контекста Балтика. Продължавайки да следим


49

историята на Одисея, установяваме, че преди Итака и Закинтос би тряб-

вало да се намира Дулико - един несравним остров, с уникал- но плоска

форма и изключителна дължина. И не се намира в Йонийско море, а го

откриваме във финландския архипелаг

- единствената островна група в света, която извънредно много прилича

на архипелага, описан от Омир. В действителност става дума за остров

Лангелан - най големия от групата острови, напълно равнинен,

простиращ се на дължина от 50 км и ширина, достигаща до 10 км. Името

Лангелан означава Дълга земя, намиращо сходство с гръцкото Дулико,

произлизащо от доликос - дълго.

Хелеспонт, определян като Дарданелигпе, според Винчи е Финския

залив. Предвид неговата амплитуда, Омир го нарича широк Хелеспонт,

докато Дарданелите са тесен пролив. В записките си датският хроникьор

Саксо Граматикус припомня, ме хелеспонтийците са били врагове на

датчаните. Остров Кранай (където Елена и Парис са правили за пръв път

любов, след като са избягали от Спарта) никога не е бил идентифициран

в Средиземно море, но напълно съвпада като позиция и морфология на

датския остров Мон, на югоизток от брега на Шеланд.

На връщане от Троя в посока Микена Агамемнон минава през нос

Малея - Егейско море, което е абсурдно поради факта, че Малея се

намира много пб на юг. По всяка вероятност тогава Омировата Малея

съответства на крайната южна част на Швеция.

Случаят с Омировия остров фарос е особено впечатляващ, особено с

обитателите си - тюлени, и близостта си (един ден навигация) до река

Нил. Средиземноморският остров Фарос според историците се намира

точно пред пристанището на Александрия и освен това, египетските

острови никога не са обитавани от тюлени. Истинският Омиров остров

фарос, където отсяда Менелай на връщане от Троя, е в центъра на

Балтийско море (един ден с кораб по вода) от устието на Вистола,

съответстваща на северната част на Нил (тогавашния Египет се е казвал

Кем, докато египтос е гръцка дума, транспозицирана от Ахей в

Средиземномори- ето). Финландия по времето на римляните е била

известна като Aeningia (Земя на аени, Земя на Енеа).

Древният град Троя би трябвало да е изобилствал от реки и блата,

каквито не съществуват в Турция, където бива тра- диционно разполагай

от археолозите. Учените са отдавали очевидните несъответствия на

поетическата свобода на Омир. Благодарение на Винчи такова тълкуване

на фактите може окончателно да ги промени. Ако преместим историите

на древния автор от басейна на Средиземно море в този на Балтийско

море, описанието на местата ще съвпадне точно.

Както ще проследим, резултатите са същите не само в географско

отношение, но и като климат, култура, наименования на местата,

соматични белези, форма и технически характеристики на плавателните

съдове, занаяти, изкуство, митология и още много други.


50

Действителност, абсолютно несъвместима със статистиката за

възможните съвпадения. Откритията на Феличе Винчи са го направили

много известен в Балтийския регион. Бележи заслужен успех с творбата

си Омир от Балтика - един 20-годишен труд, в който е използвал строг

научен метод на анализ, преди да формулира тази хипотеза - modus

operandi (начин на действие), отличаващ се с доказване на теориите си, а

не с фантазии.

В допълнение на твърденията си относно Пелопонес Омир добавя, че

някои от реките се характеризират с връщането на водата от морето към

устието - особеност, която се забелязва само в Пелопонес, в северната

част на Европа. Обръщането на течението на водата към устието на

финикийските реки е изключително рядък феномен в Средиземно море,

но много често срещан в северните устия поради високата точка на

прилива. Воините от неговите поеми са с руси коси, обгърнати в тежки

вълнени пелерини, за да могат винаги да посрещат суровия климат.

Цялата история се развива в една етническа, географска, културна и

климатична атмосфера, несъвместима с тази на Средиземноморието.

Констатациите на Винчи за поставянето на поемите в Балтийско

море са удивително увлекателни. Гръцкият историк Плутарх в своята

творба На лицето на Луната, която се появява в света пише, че остров

Огигия, където Одисей е бил пленник на нимфата Калипсо, се намира на

5 дни навигация от Западна Великобритания. Тръгвайки от тази точна

индикация, лесно можем да поставим острова в архипелага на

Фаръорските острови, където намираме по стечение на

обстоятелствата един остров, характерен с наличието на планина,

която нахално носи същото име - Огигия. Оттук Одисей се насочва към

Схерия (земята на феаките), преминавайки през бездната, като пътува

цели 18 дни с кораб към Атлантика, от Фарьорските острови към

норвежките брегове. Омир описва земята на феаките ...висока като щит

и богата на сенчести гори..., но подобно място не съществува в

Средиземноморието, а и там никога не е бил идентифициран народ с

такова име. Това място извънредно много прилича на норвежките

фиорди - област, характерна с важни археологически доказателства от

Бронзовата епоха.

Следвайки пътя на Одисей, бихме могли да проследим едно по едно

всички места по норвежкия бряг, описани от Омир. Сред тях са:

Островът на сирените, Блуждаещите скали, Сцила и Харидба (между два

огъня) - места, предвид географските им особености, напълно

съпоставими с тези в норвежкия архипелаг Лофотен. Река Очеано

заобикаля земята и минава безшумно, т. е. това не би било нищо друго,

освен течението Гълфстрийм, което докосва бреговете на Северно море.

Тези съответствия са свързани не само с имената, но и като морфология

на територията, както и дните на навигация, които отдалечават тези

точки една от друга.


51

Следват редица други примери: Кария - Кари; Наети, чието име

наподобява на името на техния лидер Насте; Аскай- нен, който ни

отвежда при асканите; Тенала - Тенедос; Кико- нен на киконите; Райзио

- Резо, и т. н. Кари, Аскани, Кикони, всички свързани с народите на Троя

- град, индентифициран от Винчи с Троя (недалеч от Турку). Всичко

това отговаря на географските описания в Илиада. Има две реки (в

Омировия случай - Скамандър и Симоис), които се сливат в ниската

равнина близо до морето (в днешни дни вече заляна от него). Тук е

трябвало да изникне Одисеевото поле.

Крепостта на Троя е трябвало да се намира на хълма, господстващ

над равнината. В този район са намерени значително количество

останки от Бронзовата епоха. Орто- доксалното тълкуване на Омировите

творби се придържа към становището, че град Троя е в Турция, без да

съпоставя географията на територията и пренебрегвайки факта, че по

време на битките в равнината на Троя е падала често гъста мъгла.

Слънцето и горещините са отсъствали от това място. Морето на Одисей

не е греело на гръцките острови, а по-скоро е зимно синкаво като

скандинавското.

Епичната битка на Троя се е състояла във Финландия, или по-скоро

на около 100 км от столицата Хелзинки. Точно там са открити много

важни археологически находки от Микен- ската цивилизация, които

водят началото си от Бронзовата епоха43.


52

Друг мит, който може да

бъде свързан с

първоначалния периметър

на Балтика, е описан от

Платон в диалога на Кри-

тий. В него философът

потвърждава, че преди

време Атина не е строго

планинска, както днес, а е

била в равен и плодороден

район. Според Винчи това

описание напомня древната

балтийска Атина. Видно от

реконструкцията й, се

намира в околностите на

Карлскрона, зад който се

намира Ликеби, който

напомня Ликабетус - хълма

в околностите на Древна

Атина. В Омировия свят

можем да намерим всички

феноменални явления,

типични за Северна Европа, като например белите нощи, които са

помогнали на ахейците и троянците да водят битки през нощта при

добра видимост. Дългите

Ил. 17. Входната табела

финландския град Троя

на

Ил. 18. Изображение от книгата

Омир от Балтика на Феличе Винчи


53

летни дни в страната на лестригоните, които сочат за високата точка на

географска ширина, довеждат някои учени, между които и Грейвс (автор

на Гръцките митове) до заключението да поставят тези места в

северната част на 11орвегия. В страната на лестригоните, разположена

на остров Цирцея, откриваме танцът на зората (северни сияния),

описани също като пурпурно нощно наметало, разпънато от h'Bc -

феномен, типичен за арктическите земи, заради който Одисей не е бил в

състояние да разграничава кога изгрява и кога залязва слънцето (т. нар.

среднощно слънце). Описаното от Омир място със сигурност е над

Полярния кръг, белязано от мъглата - премрежвайки погледа,

мразовитото време, ледената кора върху щитовете на воините.

В последните изследвания, направени от инж. Винчи, това явление е

характерно за Северна Европа, което не е точно описано от Омир. Най-

озадачаващите факти в полза на новата теория са подробно описаните в

Омировите истории особено характерни лодки с двоен нос44. Днес знаем,

че става въпрос за военни кораби (северни), които не могат да бъдат

сбъркани заради вида им и техническите им характеристики, а освен

това, и абсолютно непознати в Древна Гърция. Това са специални лодки,

които освен че имат два носа, чрез които могат да маневрират по-лесно в

опасни и тесни зони, каквито са фиордите в северните морета,

притежават и грот мачта - напълно разглобяема, за да може да бъде

почиствана от леда. Характеристиката на ахейските плавателни съдове,

описани в Омировата Илиада, без всякакви съмнения съвпада с тези на

викингските лодки. Още един пример за това са заловените феакийските

кораби в Одисея, които са с плосък кил и минимална тяга, които трудно

биха се противопоставили на викингските дракари (кораби дракони)45.

Кораби с много лесно управление дори и при неблагоприятни

метеорологични условия в опасните крайбрежия на северните морета.

Омировите герои са описани като високи, мощни, с руси коси.

Одисей е изобразен в традиционалната иконография със заострена

шапка, изглеждаща много сходна с шлемовете, използвани от

викингите46. В поемите на Омир кухненските съдове са метални, точно

както в северната част на света.

Стените на град Троя, както и тези на феакийските градове,

изглеждат като ограда от дървени трупи и камъни.

Средиземноморските укрепления приличат на класическите дървени

огради на скандинавските селища (като стените на Кремъл go XV век). В

норвежкия фолклор присъстват дори еднооки циклопи. Учени, като

проф. Клаус Рандсборг, са установили, че някои находки от

скандинавската археология

- като фигурите, гравирани върху плочите на надгробната могила в

Кивик, южната част на Швеция, имат уникално сходство с модели на

егейското изкуство.


54

Теорията на Винчи бива косвено потвърдена от известния археолог

Джефри Биби и от философа и математик Бернард Ръсел, които смятат,

че е много вероятно Микена да е била завладяна от руси северни воини.

Проф. Мартин Нилсон счита, че има археологически доказателства за

това - наличието на големи количества балтийски кехлибар в гробниците

(което е доста оскъдно в съвременните погребения, в т. ч. и в тези на

Минойския Крит). ТоВа е отпечатък от северната култура - микенските

сгради с типичната си правоъгълна форма и подпорни колони са

идентични със залите на скандинавските царе от древността.

Поразително сходство откриваме и в някои каменни плочи от

гробницата на Дендра, също така и черепите (северен тип), намерени в

некропола на Калкани, и др. Дори известният италиански гръкофил

Джулио Гуидорици от университета в Торино, изхождайки от заклю-

ченията на Феличе Винчи, е принуден да признае: „В „Илиада“ и

„Одисея“ героите често са руси.” Пиндар в деветата ода ма Немея

помни русата Даная, чието име напомня за датчаните. Твърде вероятно

е Омир да е бил свидетел на Северната бронзова епоха - исторически

период, в който русите пхейци са слезли към Средиземноморието

(подобно на други емигранти), приспособявайки своите митове и поезии

в новия географски контекст. Впоследствие имената на завладените

места ще бъдат заменени с традиционните северни (както 11ю Йорк

носи името на Йорк). Подобно ново тълкуване на историята може да

изясни тайната на внезапната поява на (кликата микенска цивилизация,

присъствието на ахейците в Северна Европа към началото на И-то

хилядолетие пр. Хр. Графитът върху микенска кама, намерена при

монолитите в Стоунхендж, заедно с други следи и доказателства,

открити в същия район (династията Уесекс, 2000 г. пр. Хр.) показват, че

предхождат с векове микенската цивилизация в Гърция.

Традиционната хронология, направена с радиокарбонно датиране и

коригирана посредством дендрохронология, дава изненадващи

Ил. 19. Интериорът на микенска гробница в Кивик


55

резултати: мегалитните гробници в Западна Европа предшестват

кръглите гробници в Крит47. За структурата на Стоунхендж в Англия се

смята, че е завършена много преди микенската цивилизация. Още едно

потвърждение е мястото Небра (50 км на запад от Лайпциг, Източна

Германия), където наскоро са открити мечове от микенски тип и бронзов

диск (с диаметър 32 см), датиращ от 1600 г. пр. Хр., където са нанесени

Слънцето, Луната и звездите (различават се и седемте Плеяди). Това би

имало пълно отражение в Илиада (XVIII, 483-487), където Омир

илюстрира астрономически декорации, направени от бога-ковач Хефест

върху слой от бронз в центъра на щита на Ахил: „Земята, небето и

морето, неизтощшното Слънце, пълната Луна и всичко, което увенчава

небето, Плеядите, Хадес, силата на Орион” {Илиада

XVIII, 483-486). Това потвърждава близките тройни отношения между

скандинавския, Омировия и микенския свят.

Ученият-гръкофил Джулио Гуидорици, оспорвайки позициите на

академичните среди, твърди обаче, че теорията на Феличе Винчи е

измислена, макар и да признава вероятния северен произход на

микенците, но определя произхода на Омир като средиземноморски.

Всички учени в миналото са вярвали, че Троя се намира в Турция,

където през 1870 г. археологът Хайнрих Шлиман открива девет древни

града, насложени един върху друг. Знаменитият академичен свят

изглежда не иска да приеме очевидните факти, въпреки че днес са

налице основания да се смятат за грешни заключенията на известния

немски археолог, независимо от възраженията на Винчи. Гуи- дорици

подхожда с предубеждение към феличе Винчи и смята, че е малко

вероятно един любител-историк като него да направи такова гръмко

откритие, напук на целия академичен свят. Той обаче не е взел предвид

факта, че същият Шли- ман (сега връх В археологията) е бил също

аматьор (заможен търговец със страст към археологията), когато е

напраВил предполагаемото откритие на Троя. Изтъкнати изследователи,

като М. финли и Р. Йортел, подкрепят твърдението, че е неправилно

местонахождението на Троя, определено му от Шлиман. Освен това,

всички неотдавнашни разкопки от геолози, направени на въпросния

хълм, припознат от Шлиман като мястото, където е била Троя, доказват,

че през Бронзовата ера цялата тази зона е била под морското равнище. И

в тази връзка няма как това място да е било бойно поле, където се е

състояла битката между ахейците и троянците.

Известната история за Сцила и Харибда първоначално е трябвало да

бъде пресъздадена на островите Лофотен (Норвегия), където реално

съществуват гигантски морски водовъртежи, които се появяват на равни

интервали. Мястото изключително много прилича на описанието на

Омир: Велика, славна Харибда, която по три пъти на ден поглъща

водата и по три пъти страховито я връща. Този природен феномен е

почти непознат в Средиземно море и е правил много опасно


56

корабоплаването в района. А това е вдъхновило раждането на страховити

легенди между народите на север. Морският бряг е заобиколен от

внушителни възвишения, застрашаващо потъващи между вълните. В

очите на някогашните мореплаватели са изглеждали много коварни и

страшни - идеално убежище, в което биха могли да живеят чудовища.

Отново на това място журналистът и географ Франко Микиели

описва една особено характерна пещера, притежаваща всички

характеристики, за да се счита за пещерата на Сцила, за която говори

Омир48. Не бива да се пренебрегва фактът, че тя е била открита

благодарение на направените географски проучвания от феличе Винчи.

Древните скални надписи в пещерата свидетелстват за обитаемост преди

хи- ляуи години. Изучавайки нейната внушителна, основна кухина, дълга

около 100 м, в предната й страна се натъкваме на вид готическа

катедрала от праисторията, където ясно се вижда формата на кръст.

Омировите Сцила и Харибда се намират в тази част на Северна

Европа. Пътувайки по вода в посока юг от пещерата, би трябвало да се

премине покрай остров, наричан Трина- кия (или нещо подобно, както се

случва в действителност). Въпросният остров се нарича Тревик

(островът, посветен на слънцето - именно Тринакия). Освен очевидната

прилика, двете имена означават едно и също - Острова на Трите

планини. Според ортодоксалното мнение Сцила и Харбида трябва да

бъдат поставени в пролива на Месина, въпреки че няма никаква връзка с

Омировите описания на местата.

Древните антични герои от Север напълно съвпадат като описание с

тези, описани от Омир. И не само - съществуват твърде много

съвпадения между скандинавската и гръцката митологии. Примери за

подобни съвпадения са: фигурата на Северния Ул, т. е. великият стрелец

и син на Сиф, когото откриваме в Одисея; Аегир - богът на Северното

море се появява в образа на гръцкия морски бог Агайон (Егей), откъдето

произхожда името на Егейско море. Дори отвличането на Елена, което

според гръцката митология е довело до войната, е перфектен еквивалент

на скандинавския обичай, а именно: отвличането на царица води

автоматично до война. Друг факт: границата на територията на Приам

свършва до Лесбос - място, което се намира точно там, където би

трябвало да бъде, ако Омир е живял В Балтика или Есбо (близо до

Хелзинки).

Феличе Винчи е пионер В едно сензационно преразглеждане на

историята, изваждайки на светло многобройните прилики между

скандинавските митоВе и други традиции, далечни Във времето и

пространството, като шумерската литература, индийските Веди и някои

от митовете на Далечния изток. Индийският учен Бал Гангадхар Тилак,

въз основа на собствен анализ на Ведите (свещени текстове в индуизма),

напредва в теорията, че индоевропейски племена в древността са живели

в Далечния север на Европа. Винчи смята, че това има своето обяснение,


57

като се предположи, че всички тези култури имат своите корени в една

велика цивилизация на морепла-

Ватели, разцъфтяла през времето на Бронзовата епоха. Тези племена са

населявали различни северни райони - от Сканди- навия до Канада, през

т. нар. optimum climaticum - промеждутък от време между 5000 г. пр. Хр.

и 3000 г. пр. Хр. с изключително благоприятен климат 49. Краят на този

период съвпада с началото на разпръсването на индоевропейските

народи - когато температурите са започнали рязко да се понижават, тези

древни народи са били принудени да се преселят на юг. Те са слезли

надолу не само към Средиземноморието, но и в посока Кавказ и Индия,

като навсякъде са носили (преди да се претопят, сливайки се с други

раси) паметта на своите митове и техните герои. Според повечето теории

Омир - в случай че реално е съществувал, той би живял през IX в. пр. Хр.

А поемите му са писани около четири века преди това, т. е. XIII в. пр.

Хр. След тези хипотези екип от американски учени анализира

очевидните астрологически подреждания от неговите разкази, успявайки

да определи хипотетичния ден на завръщането в дома на Одисей - 16

април 1178 г. пр. Хр.50

Мистерията на Гранд Каньон

През 1909 г. е съобщена новината за откриването на някои мумии с

вероятен египетски произход в Гранд каньон, в Аризона, Вестниците от

онова време обявяват участието на проф. С. Джордан от престижния

Смитсънов институт като участник в откритието. Впоследствие

въпросният институт не само че отхвърля каквото и да било свое участие

в това дело, но дори отрича съществуването на учен с такова име.

Цялата история би могла да се окаже само журналистическа

измислица, ако Дейвид Хатчър Чайлдрес от Световния изследователски

клуб в Кемптън (щата Илинойс) не потвърждава факта с официален

документ от 1910 г.51 от същия институт, където е посочено името на

мистериозния професор Джордан52 - става ясно, че Смитсониън е

излъгал за това.

По каква причина? Обичайните идеологически догми на

академичната власт? Смитсъновият институт е определян като

световната крепост на консерватизма и най-крайните


58

ортодоксални теории. Основният му източник на финансиране е

правителството на Съединените щати. Неговата институционална задача

е да подкрепя теорията за праволинейното развитие на човешката

цивилизация - доктрина, която постулира като невъзможно

съществуването на развито общество в един исторически период преди

началото на познатата ни до момента 3000 г. пр. Хр. Смитсониън е

определян за щаб-квартира на ортодоксалната и историко-

археологическата общност. И ако експертите му признаят истинността

на откритията, биха унищожили собствените си кариери. Едно толкова

експлозивно откритие би направило на пух и прах сегашните учебници

по история, за да отворят място на новите научни открития.

Нека да видим по-подробно какво отразява тогавашна- та преса по

време на тези събития. Изследователят Дж. Е. Кинкейд прави

сензационно откритие преди около 100 години, което се базира на

няколко мумии (видно египетски) и други ценни предмети във

вътрешността на пещера, разположена на брега на река Колорадо.

Публикации по темата се появяват през пролетта на 1909 г. в два

американски вестника: Аризона газет (на 12 март) и финикс газет (на 5

април). Пър- воначално и двата новинарски репортажа предизвикват

шум, но много бързо след това историята бива захвърлена в тъмен ъгъл

заради последващото опровержение на официалните органи, а и за да

бъде забравена. Спорното откритие е оставило след себе си тема за

дискусии, които продължават и до днес. Властите постановяват забрана

за достъп до целия район и го охраняват денонощно. Ето какво

съобщават вестниците през далечната 1909 г.:

„Вчера получихме последните новини относно напредъка на

направените изследвания според твърденията на Дж. Е. Кинкейд.

Това е не само най-древното археологическо откритие на

Съединените щати, но също така и едно от най-важните в света.

Докато преди няколко месеца Кинкейд преброжда с лодка река

Колорадо в посока Юма, случайно открива голямата подземна

крепост в Гранд Каньон. На база на неговата информация

археолозите от Смитсъновия институт (финансирал изследването)

са направили открития, които доказват, без никаква сянка на

съмнение, че цивилизацията, обитавала тези мистериозни пещери,

издълбани в скалите,

произхожда от Изток - дори люже би от Египет. Ако преведем

плочите с написаните йероглифи, ще бъде потвърдена тази хипотеза,

ще бъде разрешена загадката за самоличността на праисторическите

народи на Северна Америка, на тяхното изкуство и не на последно

място евентуалния им произход. Египет и Нил, както Аризона и

Колорадо, ще бъдат исторически свързани с времена, което би

надминало всяко въображение.

Под ръководството на С. А. Джордан Смитсъновият институт и в


59

момента се занимава с много детайлно изследване. Много внимателно е

проучен и анализиран първият километър от главния вход, който

прониква в земните недра на дълбочина от около 450 м. В края си този

проход се разширява и се превръща в една голяма зсиш, от която се

разделят като сноп лъчи други галерии. Били са открити стотици зали,

без съмнение, с източен произход - нещо, което никога, ама никога не

бихме могли да очакваме и да намери/н в нашата страна. Оръжия и

медни съдове, остри и твърди като стомана предмети отразяват

високата степен на цившш- зация, постигната от този народ.

Учените са толкова въодушевени, че искат да подготвят на място поле

за по-задълбочени изследвания. Екипът се състои от 30-40 души.

Кинкейд е бил първото дете от бялата раса, родено в Айда- хо. Бил е

ловец и изследовател и през последните 30 години е работил за

Смитсъновия институт. Историята на неговото откритие приема

нюанс на басня с комични щрихи: „Преди всичко, бих искал да стане

ясно, че пещерите са труд- но достъпни. Входът на Каньон се налшра

на около 450 м под него. На държавна земя е и е забранен за

посетители. Учените искат да работят на спокойствие, без да бъдат

обезпокоявани от любопитни очи, или още по-лошо - от иманяри.

Следователно няма никакъв смисъл да се ходи там. Историята на

моето откритие е вече известна, но ще я повторя накратко. Плавах по

водите на Колорадо с лодката си. Бях сам и търсех минерали. Бях

тръгнал от „Ел Товар Кристал каньон” и след около 42 мили път

забелязах цветни петна от утаечна формация върху скалната стена с

източно изложение на около 600 м височина от речното корито.

Нямаше нито една маркирана пътека и с цената на големи усилия все

пак успях да се изкача до там. На върха, на нещо като естествена

тераса, която я пази от любопитни погледи, се намира входът на

пещерата, откъдето тръгва стълбище, стигащо до това, което преди

време би трябвало да бъде нивото на реката. Когато видях оставените

следи от длето по вътрешните стени на входа, полюбопитствах.

Махнах предпазителя на пушката и влязох. След около 30 м навътре в

гробницата открих мумиите. Изправих на крака една от тях и я снимах

със светкавица. Взех някои от предметите, които се намираха там, и

продължих пътуването си надолу по Колорадо по посока Юма. Оттам

изпратих откритите предмети с кораб във Вашингтон, заедно с

подробен доклад за откритието. По-късно започнаха проучванията. ”

Главният вход е широк близо 3,6 ми се стеснява до 2,7 м. На около 17 м

от входа се разклоняват вторични галерии. По дължината на

галериите wna входове на зали - по-скоро големи, достъпни чрез овални

отвори. Те са вентилирани чрез дупки за проветряване, издълбани в

стените. Изглеждат издълбани по точно определена скица сякаш са

внимателно проектирани.

На повече от 30 м от входа се намира голямо помещение - нещо като


60

възлова точка, с дължина 60- 90 м, където изпъква с величието си едно

божество, седнало с кръстосани крака. Във всяка от ръцете си държи

лотос или лилия. Изглежда почти като Буда, макар че учените не

могат да определят каква религия представлява. Ако вземем под

внимание всичко това, което знаем досега, можем да кажем, че това

божество има прилики с тези, почитани в Тибет. Около него има и

други по-малки изображения - някои красиви, други чудовищни.

Използваният материал е твърд камък, много подобен на мрамор. В

отсрещната стена са открити медни предмети с различни форми.

Върху нещо като работна маса е установено наличие на въглища и

други материали, необходими за зака.1яване на метали. Очевидно е, че

онези хора много добре са знаели как да втвърдяват медта, но тази

техника е била твърде скоро забравена от известните ни цивилизации.

Сред другите находки има или урни и съдове от мед и злато в изискан

стил. Намерени са също предмети от сивкав метал, чийто състав още

не е установен, но много прилича на платина.


61

Върху всички урни, стени и каменни плочи са изписани мис- териозни

йероглифи, които никой досега не е успял да дешифрира. Най-

вероятно са свързани с религията на тази цивилизация. Подобни

надписи вече са намерени в южната част на Аризона. Под

пиктограмите са изобразени две животни, едното от които със

сигурност е праисторическо. Криптата, в която са намерени

мумиите, е едно от най-големите польещения и интересното е, че

всички те са от мъжки пол. Пространството на тези пещери е

впечатляващо. Вероятно в тях биха могли да се съберат

безпроблемно поне 50 000 човека. ”53

Както се съобщава в историческата статия във Финикс газет, ставало

е въпрос за новина, която хвърля бомба и безапелационно потвърждава

съществуването на една развита цивилизация - антедилувиани -

доколкото цикълът на епохите, предизвикван от природните катаклизми

(като обръщането на магнитните полюси и др.), се отразява на планетата

ни. Дори и направените снимки от Кинкейд да са напълно изчезнали

заедно с автора си, наистина е трудно да си представим, че два

американски вестника биха рискували да сринат репутацията си само

заради удоволствието да си измислят подобна история. Ако към това

прибавим доказания факт, че Смитсониън е излъгал безсрамно,

твърдейки, че никога не е имал нищо общо с проф. С. Джордан,

нормално е да се мисли, че дори и един толкова подробен доклад може

да бъде изцяло измислен. Освен това, както вече се спомена, оттогава до

целия този държавен терен е бил забранен какъвто и да било обществен

достъп.

Още едно доказателство за липсата на научна обективност от

Сминтсъновия институт идва според Чилдрес от един документ,

написан от Фредерик Дж Пол. През втората половина на 50-те години на

XX в. британският археолог Т. С. Литсбридж информира за

съществуването на някои редки дървени саркофази, открити през 1892 г.

в пещера в Блоид Кънтри (Алабама) и поверени на Смитсониън54. В този

случай също става въпрос за особено древни находки, които са в със-

тояние да направят революция в историята на археологията.

Авторитетният институт е направил така, че те буквално да изчезнат.

Пол пише:

„Свързах се със „Смитсониън” и поисках информация за мес-

тонахождението на намерените вещи. Главният уредник на отдела по

антропология ф. М. Сетзелър ми отговори, че не е било възможно да

открие саркофазите, дори и да съществува документация, която

потвърждава, че преди време същите са Гпии тяхно притежание.

През 1992 г. Дейвид Барън - президент на Д\ниуолт общество от

Кънектикът”, прави опит за друго разследване. Било му отговорено, че

тези предмети не са нищо друго, освен дървени корита, и че в момента


62

не е възможно да бъдат разгледани, тъй като са съхранявани в склад,

където има азбестово замърсяване: „Достъпът за външни лица е

забранен за следващите 10 години. Такъв имат само служители на

института. ”55

Изгле?кда, че това място трябва да потопи своята история в пълна

мистерия. Някой в древни времена е изминал дългите пътища от

стотици километри като Големия северен път с една-единствена

грешка на отклонение от половин градус. В резултат на високото

инженерно ниво, от техническа гледна точка, се позовава на

уникалните египетски пирамиди в равнината на Гиза. В този случай

ортодоксалните археолози своеволно приписват постройките на

анасазите (изчезнали внезапно в края на XIII век), които не познавали

дори компаса. Абсурдно, но факт е, че за да се постигне такава

перфектна ориентация в пътната мрежа (в някои участъци пътищата

са широки почти 10 м), съвременните инженери са принудени да

използват сателитни технологии56. Истината за мумиите на Гранд

Каньон трябва да бъде потърсена, по всяка вероятност, в традициите

на индианското племе хопи (древна раса, изчезнала преди много времена,

още преди последния катаклизъм - Ледената епоха).”

Лабораторните резултати потвърждават хипотезата за

контакт Налага се мнението, че никой не е наясно за това, тъй като академичният

свят е наложил тотална цензура и дезинформация на всички нови открития,

които са в състояние да обърнат наопаки съвременните историко-

археологически теории. Невероятно, но факт - новина, съобщена от в-к

Кориере дела Сера на 15.09.1992 г.57, потвърждава, че древните египтяни са

познавали Северна и Южна Америка. Немски учени са открили следи от

хашиш, никотин и кокаин в косите, костите и мускулите на някои

египетски мумии. Откритието

- официално и безпрецедентно, е направено от Гизела Груп от

Института по антропология и човешка генетика в Мюнхен, Германия.

,Доста е невероятно - подчертава учената проф. Груп - откриването на

алкалоид на кокаин, получен от храсти, намиращи се в перуанските и

боливийски Анди. ”

Същото се отнася и за тютюна, който, както е известно, е внесен от

Америка. Немските изследователи, дори да не се осмеляват да изказват

предположения, които биха предизвикали гнева на ортодоксалните

египтолози, нямат съмнения относно мумиите. Това потвърждава, без

каквото и да било съмнение, теориите, обсъждани от независимите

изследователи. Според големия норвежки изследовател Тур Хейерхал

египтяните и финикийците са били първите, които са прекосили


63

Атлантическия океан и са открили Америка. А според Груп откритието

на мумиите, които водят началото си от периода между 1070 г. пр. Хр. и

395 г. сл. Хр., би могло да преобърне обществените отношения в Египет.

От 1992 г. до днес са изминали 21 години, но нищо не се е

променило, защото откритието е било критикувано и обявено за

лабораторна грешка. След това окончателно е изключено от

официалната научна литература, както вече се е случвало и преди. През

1977 г., по време на реставрациите, извършвани от Музея на човека в

Париж, са намерени някои фрагменти от нарязани никотиноВи листа, а

също и следи от съвсем истински никотин в гръдната кухина на мумията

на Рамзес II. Нито един египтолог не се е наел да даде публична гласност

на значението на този резултат58. Всичко това е напълно потвърдено от

събраните през всичките тези години доказателства от еретичната

археология. Тези и други подобни открития са били потулвани

предубедено и систематично. Но много малко независими изследователи

имат смелостта да разобличат физическото унищожение на неудобни

находки от ортодоксалните изследователи. Кръгът се затваря

Направените научни доклади за египетските мумии идват да

затвърдят логическите предположения на много блестящи учени

еретици. Изненадващите сходства между древните египтяни и народите

преди Колумб в научен и културен контекст не са останали незабелязани

дори и от най-неподгот- Нените ортодоксални учени. И двете групи са

използвали много сходна система за писане, мумифицирали са

мъртъвците си, притежавали са наследствена традиция на изключителни

нстрономически познания, които са послужили за база в строителството

на пирамидите.

Изглежда напълно логично, че решението на мистерията за

културната връзка между древните народи трябва да се търси в

историята, която не знаем - или по-точно в тази на т. нар. изгубена

цивилизация, която може би е изиграла роля на матрица за следващите.

Майте и инките например са наследили всичките свои знания от

загадъчните етнически групи от тяхното минало, на които вече следите

са напълно изгубени. Не случайно, когато учените споменават раждане-

то на цивилизацията в Латинска Америка, използват термина олмеки

хоризонт, което означава, че придобитите знания на народите преди

Колумб произтичат от един-единствен източник - олмеките. Никой още

не е успял да обясни, без парадокси, как е възможно да се идентифицира

най-древният народ, в най-развитата епоха, според праволинейното,

стан- дартно развитие на ортодоксалните академици. Знанията на

олмеките и тяхното културно наследство е много сходно с това на

Древен Египет.


64

Тиахуанако

От случилото се в далечното минало в Южна Америка преди Колумб

откриваме руините на много важна столица на изгубена цивилизация,

която се простира между Боливия, Перу и Чили - град-пристанище на

Тиахуанако. Един вид Пом- пей, погребан от десетки метри кал и

отломки. Според ортодоксалните археолози произходът му води

началото си от цивилизацията на инките, но традициите на народите,

оби-


65

шаващи този регион (като прегледаме внимателно констатациите),

доказват обратното. От състоянието на ерозията на мегалитите,

напредналата строителна техника, точните астрономически

подреждания, а също така и множеството етнически групи, живели в

тези времена, става ясно, че това място е много по-древно, отколкото

официално е признато. Историческите летописи документират, че във

времето на испанското завоевание инките категорично са твърдели, че за

пръв път са видели града, когато той е бил вече в руини.

Първоначално Тиахуанако е бил важен пристанищен град и все още е

характерен с наличието на огромни корабни кейове, дълги стотици

метри, последвани от докове за контейнери. Обстоятелство, което

предизвиква чувството, че се намирате в корпуса на голям кораб,

акостирал в средата на пустиня. Древното пристанище е разположено на

3900 м височина и докосва езерото Титикака, от което сега го делят 28

км разстояние заради постепенното отдръпване на неговите води и

едновременно с издигането на платото59, където изниква града

(Тиахуанако днес се намира на 30 м над водното равнище на езерото). В

далечните години е могло да се тръгне по речните пътища направо от

пристанището, което означава, че то е построено много назад във

времето. Независимо от това, ортодоксалните археолози, така или иначе,

са сертифи- цирали мястото с дата 500 г. пр. Хр. изключително само на

базата на местни открития, принадлежащи на народи, които са живели

след това.

Според изчисленията, направени от експерти, като проф. Артур

Познански от университета Ла Пас и проф. Р. Мю- лерЙ0, за

отдръпването на водите на езерото и издигането на платото са

необходими най-малко 10 000 години. Архитектурният комплекс на

Тиахуанако обхваща също и мястото Каласасая - астрономическа

обсерватория, намираща се в близост до пирамида със стъпала от земя,

покрита с анде- зит (Акапана). Храма на Тиахуанако се характеризира

също с врати и стълбища, високи цели 8 м, което отговаря на местна

легенда за древен род гиганти, живеели тук преди Потопа. Въпреки

официално предоставените дати за строителството на това място, които

говорят за едно относително скорошно време, много независими

изследователи, като Мю- лер и Познански (единият - астролог, а другият

- археолог), си пламенни поддръжници на друга хронология,

предхождаща представената. Според астрономическите изследвания

монументите в Каласасая датират ориентировъчно от времето между 15

000 и 9600 г. пр. Хр.

Става въпрос за място, напълно обгърнато в мистерия,

характеризиращо се с пленителен лунен пейзаж на мразови- то и сухо

плато, където няма вода, няма камъни; призрачно място на пристанище

без море, където човешкото оцеляване с подложено на голямо

изпитание. Много отдавна Тиахуа- иако е бил столица на голяма и


66

мощна империя и е оставил на поколенията трудпата задача да

възстанови загадъчната история. В безплодната и глинестата му земя

днес се оказва трудно да се отглеждат успешно дори и най-обикновени

картофи. Въпреки това, някой е избрал това място, за да изгради

невероятни изкуствени водоеми, които захранват древните чешми -

истински шедьовър на инженерството. Канали отвеждат до езерото

Титикака, отдалечено на цели 28 км. А най-близките каменни кариери,

откъдето древните строители са изваждали огромни мегалити (някои от

които от около 400 т), се намират на стотици километри разстояние по

протежение на планината Кордилера (Царската планина).

Гъобекли тепе - трън в очите на ортодоксалната ар-

хеология

Гьобекли тепе е открито под естествен земен хълм. Представлява

уникален мегалитен храм, характерен с наличието на фино изработени

художествени скулптури, които на теория не би трябвало да

съществуват. Академичните археолози са принудени да. признаят, че

мястото е построено около 9500 г. пр. Хр.61 в праисторическия период

(неолита), преди развитието на първите цивилизации, известни в насто-

ящия момент. За да станат ясни важността и значението на откритието, е

достатъчно да се знае, че неговите строители са реализирали целия

комплекс като място за поклонение 6000 г. преди Стоунхендж62.

Светилището се намира в Турция, на около 18 км североизточно от град

Шанлъурфа, в близост до границата със Сирия. Неговите руини са

изследвани повече от 10 години от немския археолог Клаус Шмид,

който ги нарича Рим от Ледената епоха, принадлежали на народ с

изискана религиозна, архитектурна и социална култура63.

За първи път мястото е изследвано от турски и американски

Ил. 20. Обектът се намира В турската провинция Урфа


67

археолози през 60-те години на миналия век, но техните проучвания са

приключили сравнително бързо, без да открият нищо. През 1994 г.

Гъобекли тепе отново е изследвано от Шмид, на когото става ясно, че

под краката му се намира съкровище с огромна археологическа стойност

- руините на загадъчна напреднала цивилизация, живяла във времето на

каменната епоха64. След години на усилен труд по разкопките

германският археолог успява да извади на бял свят неудобната истина за

нашето далечно минало, което смущава сериозно линейната теория за

цивилизацията.

Ил. 21. Повтарящите се изображения на животни позволяват да приемем твърдението за

шамански култ, различен и предшестващ известните ни месопотамски религии

Със сигурност можем да смятаме, че ако Шмид не Г>еше открил тези

уникални останки от Ледената епоха, нито един археолог не би повярвал

в съществуването на народ, живял преди 12 000 години, способен да

сътвори архитектура и изкуство на такова високо ниво.

Досега са изровени 4 кръгови заграждения, оградени от огромни

варовикови колони с тегло повече от 15 т всяка една поотделно и от

около 40 камъка с Т-образна форма с височина 3 м. Повечето от

мегалитите са гравирани с изображения на различни животни - змии,

патици, жерави, бикове, лисици, лъвове, глигани, крави, скорпиони,

мравки. Има също и декоративни елементи като съвкупност от точки и

геометрични мотиви, които отблизо наподобяват йероглифно писмо. В

тази връзка Шмид заявява: „Не разполагаме с източници, за да можем

да разтълкуваме какво означават тези символи. Намираме се 6000

години, преди да е изобретено писането65." Разкопките продължават,

тъй като геомагнитните изследвания показват наличието на още около

250 000 други камъни, заровени там. На около километър от мястото е

открит гигантски монолит във формата на буква Т, който още не е

изваден. Колоната е с дължина 9 м и най-вероятно е предназначен за

светилището, но внезапното му срутване е принудило строителите да го

оставят там. Сред най-изненадващите открития, направени от Шмид, са


68

множеството кости на животни. Изследванията, проведени в други

граничещи места, показват, че няколко века след построяването на

Гьобекли тепе техните обитатели са правели ограждения за различните

видове животни, които са отглеждали - овце, крави, свине66. В едно

праисторическо селище, отдалечено само на двайсетина километра,

генетиците дори са намерили доказателства за съществуването на

древни сортове пшеница, обработвана от хората, култивирали земята.

Радиовъглеродното им датиране показва, че техниката за отглеждане на

култури за селското стопанство (подборът, правен от човека върху

различни растителни видове) е известна едва в по-късните векове от

изграждането на Гьобекли тепе67. На практика това озна


69

чава, че древните обитатели на този район В Турция са извършвали

постоянна дейност, а не са били ловци-събирачи.

Значението на археоастрономията

Историята на невероятните египетски пирамиди, Сфинкса и всички

най-древни паметници е написана от египтолози, базирани на

технологиите от XIX в. ОттогаВа същата е останала непроменена,

наложила се е ВъВ Всички учебници като единстВената Възможна

истина. ТоВа е дисциплина, която използва научни методи за изследване

и ни позволява радикал- но да преразгледаме някои виждания за

народите от много далечното минало. Знаейки, че всички древни и

мистериозни паметници на Земята са направени, следвайки специфични

астрономически правила, днес е възможно да се установи епохата, през

която са реализирани. В последните няколко години технологията прави

гигантски крачки, позволявайки пояВата на ноВи клонове на науката,

като археоастрономията64.

Този метод на изследване се основава на факта, че нашата планета се

върти като пумпал, който забавя въртенето около собствената си ос, като

дава място на феномен, известен в астрономията с термина прецесия.

Това движение на земната ос описВа конус В пространството,

извършвайки един пълен цикъл на всеки 26 000 г. Небесната карта

изглежда различна в зависимост от положението, което приема Земята с

течение на времето. Следователно и астрономическото положение

варира от век на Век. Достатъчни са компютърните симулации, за да се

намерят съответстващите периоди на кореспонденция между древните

постройки и зВездите, на които се базира произходът им. Една от най-

използВаните програми за тази цел е Skyglobe - изключително прецизен

софтуер, който позВоляВа да излязат наяВе изключителни открития в

археологията.

Ортодоксалната археология не се дискутира...

Науката археоастрономия, макар и новодошла в сферата на

археологическите проучвания, се доказва незабавно. Тя притежава

Важни точки на сближаване с математиката и геологията, или по-точно -

с най-рационалните науки, касаещи човешкото съзнание. Въпреки това,

най-мракобесническата нрхеологическа доктрина продължава да има

най-доброто в която и да било научна теория до момента, благодарение

на традиционната си позиция на ръководител и на съзнанието, че е

успяла да запази тази материя във времето.

Вековният въпрос за възрастта на Сфинкса


70

Както знаем от учебниците, построяването на Сфинкса според

египтолозите е поръчано от фараона Хеопс (също Хофу или Хуфу) през

2500 г. пр. Хр. Следователно няма нищо тайно в историята на човешката

цивилизация, което да не е ясно. За ортодоксалната археология и

египтология която и да било теория за евентуална друга дата на

произход на Сфинкса е смешна и наивна. Това позволява лесно да бъде

предрешен успехът на всички научни открития, неудобни и несъвмести-

ми с официалните дати. В крайна сметка, според последните анализи, не

биха могли да съществуват останки от развита цивилизация, по-ранна от

2500 г. пр. Хр.

Наистина ли е така? Много ентусиазирани изследователи на

международно равнище, публикували много по-точни анализи, не

мислят така. Последните геоложки и археоастроно- мически изследвания

доказват това, като стигат до напълно различни заключения. Въпреки

това, за да бъде честно, трябва да споменем, че не са липсвали изтъкнати

академични археолози, които са се присъединили предварително към съ-

щото становище за ребуса Сфинкс. Между тези пионери на еретичната

прослойка могат да бъдат цитирани британският археолог Ърнест

Алфред Томпсън Уолис Бъдж - известният преводач на Книга на

мъртвите на древните египтяни, и сър Флиндърс Петри - един от

основателите на модерната египтология. Всички те считат, че Сфинксът

съществува преди династията на Хефрен. Да разгледаме накратко някои

от основните причини, поради които този тип монументи предизвикват

все още много и горещи дискусии.

1) СТРУКТУРНИ ПРИЧИНИ

Размерът на главата на Сфинкса е прекалено малка и несъразмерна с

останалата част от монумента, придавайки комичност на цялостния

образ. Човешкото лице би трябвало да е изработено 6 по-късно време в

сравнение с останалата част - лъвското тяло. Много вероятно е да е

направена от оригиналната лъвска глава, която е със значително по-

големи размери, но и повредена от времето.

1) ГЕОЛОЖКИ ПРИЧИНИ

Геологът Робърт Шох от университета в Бостън и геофизикът Томас

Добеки са успели да докажат, че лъвският бюст носи следи от два

различни вида на ерозия. Единият ерозионен пласт пресича монумента в

хоризонтална посока, а другият - във вертикална. Първият е причинен от

ветровете, а вторият - от проливните дъждове. По времето на фараона

Хефрен (от 2594 до 2520 г. пр. Хр.) регионът е бил все още

преобладаващо дъждовен, но браздите по паметника, образувани от

водата, могат да бъдат само резултат от проливни дъждове от алувиален

(наносен) тип. Това е могло да бъде възможно да се случи само преди


71

много хиляди години, преди 2500 г. пр. Хр. Археологическите твърдения

са, че тези вертикални бразди (канали) отгоре надолу са видимите резул-

тати от наводненията на река Нил, чиито води са достигали до мястото на

паметника. Това може да бъде възможно само ако ерозионният процес се

е развил с по-голяма интензивност в посока отдолу нагоре, а не

обратното. Освен това, по време на наводнението водите на Нил са

достигали само от време на време до мястото. Тези обстоятелства по-

казват, че ортодоксалната теория относно наводненията е само

предположение, което не намира основа в условията на околната среда,

на които е изложен Сфинкса от 2500 г. пр. Хр. и нататък. И още - по

време на царуването на Хеопс (2551-2520 г. пр. Хр.) са направени

вдлъбнатини, канали, за да се предотврати приближаването на водата до

паметника. Ерозията на Сфинкса, твърде вероятно, е възникнала преди

извършването на тези строителни действия за опазването му, по времето

на Хеопс65. Човешкото лице на паметника не съдържа подобни

характеристики - дъждовни канали, които присъстват в останалата част

на конструкцията. Очевидно се потвърждава еретичната хипотеза, че

става въпрос за добавяне на главата в монумента в един много по-късен

период. Близките храмове, построени от фараона Хефрен със същия


72

Hug материал66, нямат следи от тази необичайна ерозия и на пръв поглед

изглеждат много по-скорошни.

Ил. 22. Една особеност на следите от алувиалната ерозия на Сфинкса

Идентично е

положението за условията

на опазване на мастабите

(древноегипетски

гробници, имащи формата на пресечена пирамида и приличащи на

каменни кладенци) - едни от най-древните в Сахара (в някои случаи дори

преди офи- циалната дата на завършване на Сфинкса), в които липсва

подобен тип на износване, което намираме при Сфинкса67. Те дори са

направени от още no-крехки материали, като сурови тухли68. За

въпросните мастаби, въпреки различното им географско

местоположение спрямо платото Гиза (само 15 км разстояние), не може

да се счита, че са били изложени на различни климатични условия.

3) СОМАТИЧНИ ПРИЧИНИ

Чертите на лицето на Сфинкса възпроизвеждат външните белези на

нубийската раса - народ, живял по тези места в предходната епоха на

Хефрен. Въпреки че скулптурата е силно повредена, е било възможно да

се направи такова заключение чрез използване на информационни

технологии. Лейтенантът от отдела на Съдебна полиция в Ню Йорк

Франк Доминго е направил компютърна обработка на изображение на

лицето на Сфинкса, за да го сравни максимално точно с това на статуя на

Хефрен, съхранена в музея в Кайро69. Брадичката на Сфинкса е много

по-изпъкнала от тази на Хефрен, а линията, която свързва ухото и ъгъла

на устата на Сфинкса, има наклон от 32 градуса в сравнение с едва 14

градуса на фараона. Не само че двете лица принадлежат на различни

хора, но са очевидни и различните видове раси: ну-


бийска-негроидна на Сфинкса и кавказка на Хефрен. Изглежда че

нубийците са открили древния паметник в платото на , Гиза, когато

вече е била в руини и са решили да го възстановят според

собствените си обичаи. Ортодоксалните учени и до ден днешен

продължават да са на мнение, че лицето на Сфинкса е репродукция

на лицето на Хефрен. В опита си да го докажат са направили

допълнителни сравнения с ком- пютърно генерирани образи,

получавайки резултат, различен ' от този на Франк Доминго.

Въпросът остава отворен, но е достатъчно да разгледаме внимателно

и двете изображения, за да разберем коя от двете тези е по-близо до

реалността на фактите. Имайки предвид абсолютната

несъвместимост на резултатите, става ясно, че една от двете школи

цели да вземе превес над другата чрез удобни за нея експертизи.

4) АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ Международно

признати учени, като Г. Хенкок и Р. Бовал, са използвали програмата

Skyglobe, за да проверят астрономическата ориентация на

постройката през различните периоди. По този начин са открили, че

Сфинксът е бил построен преди около 12 000 години, чийто поглед е

бил насочен към съзвездието Лъв, на което е посветен70. В

древността е било възхвалявано зодиакалното съзвездие, в което

изгрява слънцето и поради движението на земната ос, ако Сфинксът

наистина е бил построен през 2700 г. пр. Хр., то той би трябвало да е

обърнат към съзвездието Телец. В този случай

Ил. 23. Профил на фараона Хефрен - Профил на човешкото лице на Сфинкса - Снимка на

лицето на Сфинкса


77

2) ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ

Друг елемент, смятан за решаващ от ортодоксалните изследователи,

е пристрастното тълкуване на тринадесетия ред на надписа (вече

неразгадаем) върху надгробната плоча от гранит, разположена между

предните лапи на Сфинкса. Надгробният надпис съдържа сричката хеф в

смисъла на ри- туално заклинание. Според надписа, преведен от Томас

Йънг, фразата, към която принадлежи сричката хеф е: ...ще му доведем

воловете и всички първи плодове, превъзнасяйки възхвала на Wenofe...

хеф..?'1 Тълкуването на тази фраза впоследствие е условно приета като

името на фараона Хефрен. Става въпрос за неоснователно и своеволно

тълкуване, защото според египетските церемониални обичаи би било

светотатство да

Ил. 24. Ето как би

изглеждало небето пред

Сфинкса преди 12 000 г.

скулптурата би била във формата на бик, а не на лъв.


78

се напише името на фараона извън неговото кралско cartiglio (специален

овален знак, в който е отпечатано името на фараона). В надписа на

плочата на Сфинкса няма и следа от него. Дори да приемем

предположението, че термина хеф се отнася за фараона Хефрен, това не

означава, че има връзка между изграждането на скулптурата и царя на

Древното царство.

3) ДОКУМЕНТАЛНИ ПРИЧИНИ

В подкрепа на изграждането на Сфинкса със задна дата съществува

древен документ с несъмнено голямо историческо значение - намерената

от френския археолог Огюст Мариет надгробна плоча (открита по време

на археологическите разкопки в платото Гиза)72, в момента запазена в

музея в Кайро. Става въпрос за находка, чието откритие би трябвало да

разсее каквото и да било съмнение за реалната епоха на построяването на

Сфинкса. Документът потвърждава изрично, че лъвският монумент и

пирамидата на Хеопс са съществували много преди царуването на

Хефрен73. Доказателството е породено от факта, че находката съдържа

следната разбулваща фраза: ...Хуфу видя Сфинкса... Фараох Хуфу

(Хеопс) е предшественик на Хефрен, следователно, ако Сфинксът вече е

съществувал, то може същото да се каже и за неговия наследник.

Невероятно звучи, но ортодоксалните археолози и египтолози от цял свят

бързат да обявят, че надгробна- та плоча е фалшива. Коя е причината тя

да бъде обявена за фалшива? Просто защото академичните учени открай

време са решили, че Сфинксът е построен от Хефрен по време на IV-ma

династия.


1) Е. Monaco, A. Mecchia, Mid Aztechi е Maya, Bulzoni, 2003.

2) Robert M. Best, Noah’s Ark and the Ziusudra Epic: Sumerian Origins

of the Flood Myth, Eisenbrauns, Unabridged edition, Warsaw, USA, 1999.

3) G. Hancock, Civilta sommerse, Corbaccio, Milano, 2002.

4) Пак там.

5) Пак там.

6) J. A. West, Guida imolita ai misteri, alle leggende e ai luoghi

dell’antico Egitto, Newton&Compton, Roma, 2007.

7) G. Hancock, Impronte degli Dei, Corbaccio, бележка 63 от

фотографско приложение.

8) Агенция АНСА, 19 март 1988, 16,28 ч.

9) От ежедневника II Manifesto от 20 март 1988.

10) R. Giacobbo, R. Luna, II segreto di Cheope, Newton&Compton,

Roma, 2001, p. 95.


79

11) M. Longhena, W. Alva, Antico Peru, White Star, Vercelli, 1999.

12) Откритието може да бъде видяно в музейния център на

университета федерико II в Неапол: http://www.mediasitalia.

info/lavori/unina/uninasito2/ a_36.php.

13) M. Hope, II segreto di Sirio, Corbaccio, Milano, 1997.

14) Adriano Forgione, Le mummie di Ra, Hera, Acacia Edizioni, Milano,

1 януари 2000.

15) Hera Magazine, Acacia Edizioni, Milano, n. 1, 2001.

16) Greenwood Press Reprint LTD - New edition November, Unit 3c

Lincoln Hatch Lane Burnham Bucks, USA, 1972.

17) R. Giacobbo, R. Luna, II segreto di Cheope, Newton&Compton,

Roma, 2001, p. 187.

18) A. Scharff, Ein Beitrag zur Chronologie der 4. Agyptischen Dynastie,

Orientalistische Literaturzeitung XXXI 1928, pp. 73-81.

19) T. Heyerdahl, The Ra Expeditions, Doubleday, Garden City, N.Y.,

USA, 1971, p. 249.

20) M. Carter, Tutankhamon the Golden Monarch, The Dolphin Press,

N.Y., 1972, p. 68.

21) H. G. Tomkins, Remarks on Mr. Flinders Petries Collection of

Ethnographic Types from the Monuments of Egypt, Journal of the

Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Vol. XVIII, 1889, p.

216.

22) De Lapouge, G. Vacher, L’Aryen Sa Vie Sociale, Pichat, Parigi, 1899,

p. 26.

23) Ancient Egypt, Discovering its splendors, National Geographic

Society, 1978, p. 103.

24) E. Strouhal, N. Strouhal, The life of the ancient egyptians, Press of

Oklahoma University, 1992, p. 53.

25) Е. T. Hamy, Race Humaines de la Vallee du Nil, Bulletin de la

Society d’Anthropologie de Paris, 1886, p. 739.

26) J. Pijoan, Historia del Arte, Vol. Ill, Espasa-Calpe, Madrid,

http://www.mediasitalia/


80

1932, ил. XI.

http://www.burlingtonnews.net/redhairedmummiesegypt.html.

27) Н. Champollion, Le Nil e la Societe Egyptienne, Mus6e Boreby,

Marsiglia, 1973, p. 94.

28) W. Westendorf, Pittura, Scultura e Architettura dell’Antico Egitto,

Harry N. Abrams Inc., New York, 1968, p. 65.

29) W. Sieglin, Die blonden Haare der indogermanischen Volker des

Altertums, J. F. Lehmanns Verlag, Munich, 1935, p. 132. A meeting of

civilisations: The mystery of China’s celtic mummies, The Independent, 28

август 2006; http://guywhite.wordpress. com/2009/01/08/egyptian-mummies-

with-blond-brownand-red- hair/.;

http://www.therightperspective.org/2008/11/29/2700-year- old-blond-haired-

blue-eyed-mummy-found-in-china/.; http://www.

monstersandcritics.com/smallscreen/news/article_1374891.php/

National_Geographic_presents_the_blue-eyed__blonde_Chinese_ mummies.;

http://iluvsa.blogspot.eom/2009/04/egyptian-mummies- with-blond-brown-

and.html.; http://www.bibliotecapleyades.net/

ciencia/ciencia_tuathadedanaan04.htm.

30) W. Sieglin, Die blonden Haare der indogermanischen Volker des

Altertums, J. F. Lehmanns Verlag, Munich, 1935 p. 132.

31) R. B. Partridge, Faces of Pharaohs, Rubicon Press, London, 1994, p.

91.

32) Пак там, p. 87.

33) L. H. D. Buxton, P. Kegan, The Peoples of Asia, Trench&Triibner,

London, 1.925, p. 50.

34) P. A. Clayton, Chronicle of the Pharaohs, Thames&Hudson LTD,

London, 1994.

35) C. S. Coon, The Races of Europe, Macmillan, New York, 1939, p. 98.

36) R. Gayre of Gayre, Miscellaneous Racial Studies, 1943-1972,

Armorial, Edinburgh, 1972, p. 85.

37) C. Desroches-Noblecourt, Tutankhamen: Life and Death of a

Pharaoh, Penguin Books, Harmondsworth, 1972, p. 65.

38) B. Adams, Egyptian Mummies, Shire Publications, Aylesbury 1988,

p. 39.

39) Frederic P. Miller, Agnes F. Vandome, John McBrewster, Pyramids

of Guimar, Alphascript Publishing, Beau Bassin, Mauritius, 2011.

40) Jose-Luis Conception, Los Guanches que Sobrevivieron y su

Descendencia, Ediciones Graficolor, Tenerife, 1999.

6) http://www.rareplants.de/islas_canarias/guanches_canary_

lnlands/los_guanches.htm. Joann Fletcher, Mummies Around the World,

BBC History, 17 февруари 2011 - http://www.bbc.co.uk/

history/ancient/egyptians/mummiesO 1. shtml.

7) E. Nyland, Linguistic Archeology. An Introduction, Trafford Publ.,

Victoria, B.C., Canada, 2001.

http://www.burlingtonnews.net/redhairedmummiesegypt.html

http://guywhite.wordpress/

http://www.therightperspective.org/2008/11/29/2700-year-

http://www/

http://iluvsa.blogspot.eom/2009/04/egyptian-mummies-

http://www.bibliotecapleyades.net/

http://www.rareplants.de/islas_canarias/guanches_canary_

http://www.bbc.co.uk/


81

8) F. Vinci, Omero nel Baltico, Palombi Fratelli editore, Roma, 2008.

9) Пак там.

10) Пак там.

11) Felice Vinci, op. cit.

12) Пак там.

13) C. Renfrew, Testimonianze sui nuovi metodi di ricerca e datazioni,

Jesus College, Cambridge University, 2005.

14) Felice Vinci, op. cit.

15) Пак там.

16) Пак там.

17) Smithsonian Scientific Series, p. 239.

18) R. Giacobbo, Voyager, 15 октомври 2008, РАИ 2.

19) L. Burgin, Archeologia Eretica, le scoperte che sconfessano

I’archeologia ufficiale, Piemme, Milano, 2004.

20) L. Burgin, Archeologia Misterica, Piemme, Casale Monferrato,

2001, p. 143.

21) Пак там.

22) Открити следи от кокаин в мумиите, Corriere della Sera, 15

септември 1992: http://archiviostorico.corriere.

it/1992/settembre/15/trovate_tracce_droga_nelle_mummie_

co_0_92091518226.shtml.

23) C. Desroches Noblecourt, Ramsete II, figlio del sole,

Sperling&Kupfer.

24) G. Hancock, Impronte degli Dei, Corbaccio, pp. 86-87.

25) Пак там, p. 87.

26) National Geographic Magazine, юни 2011.

27) Andrew Curry, Gobekli Tepe: The World’s First Temple?,

Smithsonian Magazine, ноември 2008.

28) Klaus Schmidt, I primi templi, Oltre Edizioni, Sestri Levante (GE),

2011.

29) Andrew Curry, op. cit.

30) Пак там.

31) Пак там.

32) Пак там.

33) През 1995 г. е основана организацията ISAAC -

Международно общество за археоастрономия и астрономия в

областта на културата, която издава списание Archaeoastronomy,

the Journal of Astronomy in Culture.

34) R. M. Schoch, R. A. McNally, La voce delle pietre, II

Saggiatore, Milano, 2005.

35) Пак там.

http://archiviostorico.corriere/


82

36) R. Luna, R. Giacobbo, Chi ha veramente costruito le piramidi

e la sfinge, Nuovi Equilibri, Viterbo, 2002.

37) P. James, N. Thorpe, II libro degli antichi misteri, Gruppo

Editoriale Armenia, Milano, 2000.

38) R. Luna, R. Giacobbo, Chi ha veramente costruito le piramidi

e la sfinge, Nuovi Equilibri, Viterbo, 2002.

39) J. A. West, II serpente celeste, Corbaccio, Milano, 1999.

40) I. Lawton, C. Ogilvie-Herald, II codice di Giza,

Newton&Compton, Roma, 2005.

41) P. James, N. Thorpe, II libro degli antichi misteri, Gruppo

Editoriale Armenia, Milano, 2000.

42) G. Hancock, Impronte degli Dei, Corbaccio, pp. 382-383.ТАЙНСТВЕНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ КАЛЕНДАРИ

Трите пирамиди 6 платото на Гиза представляват шедьовър на

високо инженерно ниво. По тази причина са си спечелили почетното

място сред всички най-древни произведения и загадки от историята.

Никой още не е успял да разгадае мистерията на това как

действително са направени. Съществуват само безброй хипотези и

теории, които все още предстои да бъдат потвърдени. И експерти, и

невежи показват огромен интерес към тези, забулени в тайни, пи-

рамиди. Неизчерпаемата съкровищница от научна и археологическа

литература и инженерните експертизи показват тяхната перфектност.

В бъркотията от догадки, възникнали в хода на времето, за да се

нареди пъзелът на техниката на построяването им, можем да

разграничим две основни школи на мисълта, абсо- лютно

противоречащи си. Първата е ортодоксалната, тя е и мажоритарна.

Намира своята водеща фигура в лицето на Захи Хавас (директор на

музея в Кайро), като счита тези произведения за затворена страница,

дефинирайки ги като кралски семейни гробници, демонстриращи

налудничава мания за величие. Другата - представляваща

малцинство, се отъждествява със съвременните революционни

теории, развити от Греъм Ханкок и Робърт Бовал. Хипотези, които

категорично изключват заключенията на академичните им колеги,

като така оставят свободно място за допълнителни изследвания. Коридори, сочещи към звездите

Сред най-забележителните черти на тези величествени сгради

можем да причислим майсторското подреждане (от инженерна гледна

3. Тайнствени астрономически календари

83

точка) към четирите посоки на света. Фасадите на трите пирамиди

съвпадат със стрелките на компаса, показвайки един процент

отклонение от едва само 3 мин, или в процентно отношение -

изместване на фазата от 0,015% спрямо северния магнитен полюс.

Това, което много е учудило съвременните учени, имали възможност

внимателно да изучат техническите характеристики на тези

изкуствени планини, е фактът, че такива познания са съществували в

Каменната епоха. А дали са разполагали с такава техническа

експертиза в онези времена? И защо една обикновена гробница

трябва да отговаря на такава строго определена точност в

проектирането на ориентацията? Въпроси, които не са намерили нито

един изчерпателен отговор във формулираните хипотези от

традиционната египтология и продължават да подклаждат огъня с

алтернативни теории.

Не става въпрос за изолиран случай - пирамидите изглеждат като

рояк от перли, които, събрани заедно, се превръщат в гениално

произведение. Леката извивка на страните в основата и на

страничните ръбове, използвана като метод, освен че е изискано, е и

технически предвидливо - за да може по-голямата тежест на

конструкцията да попадне в основата. Между 1880 и 1881 г.

египтологът флиндърс Петри е бил на мястото на т. нар. пирамида на

Хеопс и я е измерил детайлно, установявайки изключителната

геометрическа и математическа точност в построяването й1. По време

на своите проучвания открива странни подземни галерии, преми-

наващи през стените на пирамидите, с различни наклони. Те са

определени от него като обикновени вентилационни канали за

хората, които са работили там.

Впоследствие други учени, които се въздържат да изкажат своите

заключения толкова прибързано, установяват някои необичайни

характеристики. А именно: галериите не само че не са изкопани

грубо в камъка, но са създадени от вече издълбани и подготвени

мегалити, перфектно съвпадащи за конструкцията. Значителният

градус на наклона, с който са проектирани въпросните тунели, и

реализираната им точност

Й милиметри, изисква часовникарски умения за една такава (жромна

и тежка постройка, голяма като планина. Трябва да сс отбележи, че

изкопаните галерии предимно преминават през много твърд гранит -

следователно тези, които са сътворили това, са извършили истинско

чудо. И тогава изниква логичният въпрос: защо трябва да се положи

такъв непосилен труд и такова невероятно майсторство, ако става

въпрос само за прости въздухоотводи.

Така започва да се оформя идеята, че трите пирамиди в Гиза не


84

биха могли да бъдат гробници на фараони, колкото и те да са били

мегаломани. Първоначалното предположение, имайки предвид

съвършенството на тунелите, показва, че те би трябвало да

изпълняват други технически функции. В днешно време редица

съвременни учени отново са поставили на дневен ред обсъждането на

бодливия въпрос. Проправяйки си път към утвърждаването на

хипотезата, че пирамидите в Гиза и т. нар. въздушни отвори са

предназначени да отговорят на изискването на определени

астрономически подреждания. Нещо повече - дори американският

археолог Излер и египтологът Александър Бъдуей никога не са

изключвали тази вероятност. Бъдуей, след като е направил

допълнителни подробни проучвания в началото на 60-те години на

миналия век заедно с проф. Вирджиния Тримбъл, заключава, че мис-

териозните въздухоотводи в действителност е трябвало да бъдат

коридори, обърнати към някои свещени звезди2. Двамата учени са

стигнали до подобни революционни изводи, само след като всичко

това е било проверено от назначени от тях експерти. Същите са

установили наличието на астрономически съответствия на каналите в

предполагаемия период на построяване на пирамидите - 2600 г. пр.

Хр. По този начин се открива, че по време на IV-ma династия

каналите са сочели, от една страна, по посока на съзвездието Орион, а

от друга

- по посока на звездната система Алфа Драконис (Полярната звезда).

Това твърдение първоначално остава незабелязано от ака-

демическата общност, но през 80-те години на миналия век

дискусиите около него се завръщат на дневен ред благодарение на

проф. Едуардс. Започва да се откроява разделение в ортодоксалните

среди. Редица уважавани учени, като Заба, Де Любич, Селърс, Ихаб

Хасан, Мерсер и Сантилана, открито


85

заявяват позициите си в подкрепа на новата теория. Въпреки това,

някои подробности от тези новаторски изследвания все още не се

написват и ентусиазмът от откритието рязко намалява. За древните

египтяни Нил е била свещена река от първостепенно значение.

Според тях тя е намирала своя астрономически еквивалент в

Млечния път между 2500 и 2600 г. пр. Хр. (в периода на царуването

на IV-ma династия). По това време Млечният път е трябвало да се

появи точно в противоположната посока по отношение на мястото,

където би трябвало да бъде, ако строителите в платото на Гиза са

искали да представят Нил и пирамидите перфектно изравнени с

небесните тела (Млечния път и пояса на Орион).

Както на небето, така а на Земята

По-късно тези проучвания са били подновени и задълбочени от

независимия брилянтен изследовател Робърт Бовал (автор на книгата

Загадката Орион) и учения Греъм Хенкок, които стигат до още no-

зашеметяващи заключения от техните предшественици. В хода на

тези изследвания са направени снимки от самолет, от които се вижда,

че трите пирамиди възпроизвеждат точно разстоянията и

пропорциите на звездите в пояса на Орион - свещени за древните

египтяни. От увеличените кадри Бовал веднага разбира, че не става

въпрос само за прилика, последвала от изместването на Ми-

кериновата пирамида (най-малката от комплекса) по отношение на

подреждането на другите две, по-големи пирамиди, в югозападна

посока, а се намира в перфектно съотношение с небесния пояс на

Орион.

Първоначално пирамидите в Гиза са били изцяло покрити от

каменни плочи - тура (около 10 тона всяка), толкова гладки и

лъскави, че да придадат такава яркост, видима дори от Луната. По

тази причина арабите в древността наричали пирамидите с термина

Лл Аврам, което в превод означава светлина3. Целта на тези творци,

изглежда, е била да направят огледало на Земята, което да отразява

небето. За да проверят верността на подобна хипотеза,

изследователите са използвали софтуерната симулация Skyglobe, за

да нанесат небесната карта на Гиза в обрат на посока във времето.

Така


86

Установено е, че в ерата на Лъва (от 10 900 до 8700 г. пр. Хр.)

известните ВъздухоотВоди, както и пирамидите, и река Нил са били

подредени в съответствие със съзвездието Орион, Полярната звезда и

Млечния път. И това не е всичко! Към епохата на Лъва се числят не само

пирамидите в платото Гиза, а също и Сфинксът. Затова трябва да знаем,

че култът към Слънцето е присъщ на най-разпространената религия

между древните народи, прекланяли се пред зодиака, в който изгрява

слънцето. Позицията на слънцето в нашата небесна карта се променя с

течение на времето (дори това да е само привидно движение) поради

прецесията на Земята (изпреварването на равноденствието). Днес става

ясна причината, поради която древните народи са почитали различен

знак от зодиака, а именно защото са живели в друг исторически период.

Обожествявано е било това съзвездие, в което е изгрявало слънцето

(различно в различните епохи) и е било единственото важно в древната

митология. Така например в Минойската епоха е възхвалявано

съзвездието на Бика (Телец), докато през 10 450 г. пр. Хр. - това на Лъва.

Оттук следва основанието за заключението, че след като има толкова

точни съвпадения между монументите с определени звезди в определен

исторически период, не може да става въпрос за случайност.

Връзката между пирамидите в Гиза с определени съзвездия е

потвърдена и от древни египетски документи с религиозно

| идентифициран историческият период, който максимално • ьИпада между

монументите и звездите, за които говорим.

II I . I. В изображението наблюдаваме пирамидите на Гиза, погледнати отгоре достоверно

възпроизвеждащи трите звезди в пояса на Орион


87

съдържание. В Текстовете на пирамидите4 се описва пътят на

душата на фараона след физическата му смърт към съзвездието

Орион. Мястото, или по-точно вратата към звездите според

египетските жреци, което свързва небето и Земята по време на този

духовен път (или астрално пътуване), е било наричано Ростау -

термин, който е сочел днешното плато на Гиза. Религиозната фраза

„Както на небето, така и на Земята” идва от древна египетска

мъдрост много хилядолетия преди християнството.

Преданията на историческите паметници в света

Астрономическите подравнявания, определени от Г. Хен- кок и

други независими изтъкнати учени в областта на платото Гиза, не

представляват единичен случай, а по-скоро са поставени в перфектна

прилика със строителни техники, използвани в останалата част на

света от най-древните и загадъчни общества в историята. Ситуация,

която е в ярък контраст с ортодоксалната теория, според която

първите цивилизации никога не са били в контакт помежду си. Майте

например са строили пирамиди като Чичен Ица именно с цел да

измерят и представят символично на Земята динамиката на небесните

тела. Тази стъпаловидна пирамида е висока 30 м, с квадратна основа

от 55,5 м, като в центъра на всяка страна се намира стълбище с по 91

стъпала, които, събрани заедно с това на входната площадка на

храма, образуват цифрата 365 - броя на дните в годината.

Постройката има функция и на слънчев часовник. По време на

пролетното равноденствие пирамидата се синхронизира със Слънцето

и светлината, подобна на змия, плавно изпълзява по стълбището към

земята5. Истинско постижение в инженерството, което оставя почуда

и удивление у всички туристи, имащи щастието да видят този

шедьовър. Тази игра на светлините представлява идващия от небето

бог Кетцалкоатъл (Пернатата змия).

Жреците на майте също са били в състояние напълно да изчислят

освен продължителността на годината на Венера, но и слънчевите и

лунните затъмнения в разстояние на приблизително хиляда години6 -

факт, който все още удивява


88

цялата научна общност. Археологическите открития сВиде- тслстват,

че този народ от древни времена е притежавал невероятни

астрономически познания. Едно от доказателствата за това е

Календарът на майте, използван в продължение на хилядолетия -

около 5125 години7. Чрез него кастата на жреците на майте е

изчислявала продължителността на т. нар. епохи, или периодите от

времето на раждането до смъртта (изчезването) на една цивилизация

в резултат на периодичните природни бедствия. Събития, които

според науката на майте са напълно предвидими, доколкото можем

да припишем вина на определени астрономически конфигурации,

носещи периодично печални последствия.

Някои придобити позиции на Слънцето и планетите е следствие

от слънчевите бури, които са в състояние да провокират

земетресения, цунами, вулканична дейност и други чудовищни земни

катаклизми. В този ред на мисли жреците на майте са установили

неща, които в момента намираме В света на Четвъртото слънце,

чийто край настъпва на 21.12.2012 г. със синхронизацията между

Слънцето, Земята и Галактиката и пресичането на т. нар. Екватор на

Млечния път*. Какво точно е трябвало да се случи през 2012 г. Все

още не знаем, защото повечето документи на майте са били уни-

щожени от конквистадорите. Съществуват само контрастиращи

констатации, най-тревожната от които е формулираната от Морис

Котерел и Ейдриън Гилбърт В тяхното произведение Пророчествата

на майте. Двамата автори са писали във времена, когато не е била

предвидена толкова силна слънчева буря. Според космическия

часовник В календара на майте неочаквана слънчева турбуленция ще

унищожи дра- матично нашата ера през 2012 г.

Написаното на последната страница на Дрезденския кодекс не

оставя никакви съмнения относно факта, че в календара се

предвижда бедствие. Антропологът Арлън Чейз от университета въВ

Флорида е успял да преВеде символите и от тълкуването им стаВа

ясно, че през 2012 г. ще има серия от тежки набоднения на земната

поВърхност. Апокалиптичното зВуче- не изпъква още по-ясно от все

още четимата част и става ясно, че майте имат предвид период на

слънчево затъмнение. Със сигурност знаем само, че съвременните

астрономи потвърждават само вероятността от слънчева буря през

2012 г.9 Нещо повече - същата среща с края на една епоха през 2012

г. като пророчество се е предавало от поколение на поколение от

китайската традиция па Чинг (индуската теология)10. Този тип на

научно познание, притежавано някога от аристокрацията на майте, е

предавано от баща на син само сред жреците - единствената елитна

каста, посветена в свещените тайни. Изненадващ е фактът, че тези


89

древни учени не само са познавали математиката преди

индианците11, но са знаели и това, че в продължение на хиляди

години Земята се движи около собствената си ос на въртене,

променяйки ориентацията си към неподвижните звезди -

астрономически феномен, известен днес като прецесия на

равноденствието, което се случва в течение на хиляди години.

Земната ос се върти като пумпал от комбинацията на два фактора: не-

перфектната кълбовидна форма на Земята (заоблен сфероид,

изпъкнал в зоната на Екватора) и гравитацията на Луната и

Слънцето, която, действайки на екваториалната издатина, се опитва

(макар и напразно) да приведе в съответствие земната ос с равнината

на земната орбита (еклиптиката). Резултатът е движение на

прецесията, правейки пълен кръг на всеки 25 800 г. приблизително и

изглежда участва в препо- зиционирането на звездите спрямо Земята.

Следователно и координатите на небесните полюси непрекъснато

се променят. И след около 13 000 г. точката, която ще определя

Северния полюс, ще бъде Вега, а не сегашният Поларис. Да се

изчисли прецесията на равноденствията без използването на

съвременни технологии (като компютърни и софтуерни обработки на

данни) е изключителен факт (ако не и невъзможен), предвид

променливата продължителност на всеки цикъл. Тази

неравномерност се дължи на няколко фактора, като например

позицията на Слънцето и Луната по отношение на Земята (които

никога не са в една и съща равнина и се движат независимо една от

друга). Различната комбинация от гравитационни сили, засягащи

нашата планета, определя промяната и продължителността на

периодите на прецесия на равноденствията. Изчисления, които

древните май са наричали галактическа година и са били необходими

за измерване на прецесионните цикли. И така стигаме до извода, че

спрямо техния календар галактическата година завършва точно на

21.12.2012 г. (т. е. след 25 625 години от

Нейното начало).

Изяснихме, че прецесията и въртенето на Земята около нейната ос

може да се сравни със забавеното движение на пумпал.

Прецесионалното земно движение описва повърхността на конус.

Затова на нашата планета й отнема около 26

0 години, за да направи пълно завъртане. По отношение на

ичмерването на нормалната земна година вече се знае със сигурност,

че в календара на майте е допуснато отклонение, но дори по-малко от

това, което сме приели в съвременните времена. И ако говорим за

един примитивен народ, то направеното от него остава истинска

загадка. Наистина, объркващ е фактът как съвременните археолози са


90

проследили произхода на цивилизацията само няколко века преди

3000 «!. пр. Хр., което съвпада с посочения период в хилядолетния

календар на майте (3114 г. пр. Хр.).

Поради това повечето еретични учени се обединяват около

хипотезата, че жреците на майте в действителност не са направили

нищо друго, освен да наследят научните знания от оцелелите

допотопни хора. Нетолерантността, проявена от испанските

завоеватели, унищожавайки поголовно всички документи, свързани с

историята на изгубената цивилизация, е основната причина днес да

нямаме достатъчно сведения за нейното съществуване. Всяка една

история, не съответстваща на Библията, е била изгаряна на клада

като еретична литература и са останали само тези, предавани от уста

на уста. Сред малкото писания на майте, които са били спасени от

пепелта, са: Дрезденският кодекс, Мадридският кодекс и Парижкият

кодекс (най-повреден), носещи имената на градовете според

находките. В момента се съхраняват най-гриж- ливо, а наскоро към

тях е добавен и т. нар. Гролиер кодекс.

2012 г. В календара на майте създава смут сред астро-

номите

Срещата с 2012 година, посочена от жреците на майте като

последна от съвременната епоха, вече е осъществена.

Привържениците на тази теория, вярващи във възможността от

планетарна катастрофа, с наближаването на тази дата вече бяха

започнали обратното броене. И е достатъчно


91

само да Въведем ключовите думи Апокалипсис 2012 в онлайн

мрежата, за да изскочат веднага безброй публикации, книги и

материали по темата. Не за първи път човечеството изпитва чувство

на страх от неочакваното, от приближаването на някои пророчески

дати, обявени като съдбовни, но в този случай като че ли има

причини (астрофизически) за съществуването на загриженост. Такава

фалшива тревога е имало през хилядната година и се е повторила В

първия ден на влизането в третото хилядолетие (поне за държави,

които следват Григорианския календар). Този път обаче не става

въпрос за обичайните ясновидски прогнози, а както видяхме, датата е

следствие на едно сложно изчисление от същата тази цивилизация,

която се е оказала в състояние да прави математически и

астрономически изчисления зашеметяващо перфектно.

Ситуацията сякаш допълнително се нагнетява от предвижданията

на астрономите от НАСА за разгръщане на най-мощната слънчева

буря в съвременната история точно през 2012 г.12 Според

изключително авторитетния британски седмичник Нов учен

проучване, финансирано от НАСА и публикувано от Американската

национална академия на науките, праВи заключението, че

неминуемата слънчева буря от 2012 г. може да има сериозни

последствия за човечестВото. „Приближаваме се все повече и по-

близо до едно възможно бедствие”

- заяВява експерт по космическо време от Колорадския университет

и председател на комисията, отговорна за изготвянето на доклада13.

Сред тези, които категорично са взели много на сериозно тази

хипотеза, са персонажи като Рокфелер. На островите Свалбард е

построен подземен бункер с идеята да съхрани всякакъв вид земни

семена и посеви в случай на катаклизъм. И представлява хранилище

на всички необходими за човечеството култури, за да бъдат

възпроизведени14 - нещо като Ноевия ковчег, кръстен от норвежците

Трезор за времето на Страшния съд15. На пръв поглед

съществуването му е доста необичайно, при положение че

съществуват хиляди банки за семена по света. Но като знаем, че това

съоръжение би могло да издържи на всякакъв вид катаклизми, като че

ли съществуването му добива смисъл.

В основата на тези опасения лежат и изследвания, на-


Правени от д-р Майк Локууд от Националната лаборатория

Рьдърфорд Епълтън в Калифорния, според които силата на

Магнитното поле на Слънцето е нараснала с 230% от 1931 г. до днес.

Настоящият слънчев цикъл е достигнал стойности, доколкото знаем,

никога недостигани преди, което увеличава мгрижеността на

астрономическата общност.

Последните открития показват също, че настоящото затопляне се

наблюдава не само на Земята. На всички оста- Иили планети от

Слънчевата система е регистрирано покачване на средните

температури16. Чрез топлинните сензори ни космическите телескопи

учените са открили повишаване на температурата на планетата

Юпитер с цели 10 градуса, докато на Марс това увеличение е още по-

очевидно от спада на полярните шапки и формирането на водни

басейни17. Дори и на по-отдалечени планети - Уран, Нептун и Плутон,

са констатирани увеличения на температурата18. И така ло- яично

стигаме до заключението, че няма как да присъдим прословутия

парников ефект на Земята като следствие на човешката дейност - или

поне не само на нея. Неизвестни фактори извън всякакво човешко

вмешателство определят покачването на температурата в

атмосферата на планетите, в нашата Слънчева система, а дори и в

тези, които се намират на по-голямо разстояние19.

Дори да изключим хипотезите, свързани с тези твърдения, то как в

древността са могли да предскажат края на нашата епоха през 2012

г.? И то в годината, за която знаем, че ще има слънчева буря? Може

би отговорите се съдържат в откритията, направени от руския учен

Алексей Дмитриев (геофизик от Академията на науките, автор на

повече от 300 публикации в най-престижните научни списания). Той

решително потвърждава20, че неотдавнашното увеличение на

слънчевата активност е следствие от навлизането на нашата Слънчева

система в траекторията на енергирн облак, намиращ се в тази зона на

Галактиката. Съществуват солидни доказателства, че тези, които са

написали Календара на майте, са познавали отлично движението на

Слънчевата система около центъра на Галактиката, както и мястото,

времето и процесите на образуване на енергийните облаци, към които

се движим. Само в тези хипотези би могло предварително да се

предвиди рискът от катастрофални планетар-


94

ни събития с математическа точност. Сред толкова много загадки

остава единствено твърдото убеждение, че които и да са били

създателите на този календар, то те са имали необходимите

технологични познания и следователно не биха могли да бъдат

определени като част от примитивен народ.


1) Flinders Petrie, The Pyramids and Temples of Gizeh,

Histories&Mysteries of Man, London, 1990.

2) Virginia Trimble, Astronomical Investigation concerning the so-

called Air Shafts of Cheops’ Pyramid, Mitteilungen der deutschen

Akademie, Berlin, 1964, Vol. 10, pp. 183-187.

3) H. Bergmann, F. Rothe, II codice delle piramidi,

Newton&Compton, Roma, 2003, p. 16.

4) A. Veggi, I testi delle Piramidi, Wnas e la via delle stelle

imperiture, Venexia, Roma, 2008.

5) Victoria Thomas, David Bjrokman, Climbing the Pyramid:

Rediscovering Maya Mysterie from Chichen Itza’s Great Pyramid, Zone

913 Press Inc., Niwot (Colorado), USA, 1999.

6) Дрезденски кодекс, съхраняван в Музея на антиките в

едноименния немски град.

7) Paul D. Campbell, Astronomy and the Maya Calendar

Correlation, Aegean Park Press, Laguna Hills (California), USA, 1992.

8) AA.W, II mistero del 2012, II Punto D’Incontro edizioni, Vicenza,

2008, pp. 15-19.

9) Идва слънчева супер буря, Времето, 21 април 2009:

http://www.iltempo.it/2009/04/21/1015609-arriva_super_tempesta_

solare.shtml.

10) L. Е. Joseph. Apocalisse 2012, Corbaccio, Milano, 2007, pp. 151-

152.

11) G. Romano, I Maya e il cielo. Astronomia, Cosmologia e

Matematica Maya, Cleup, Padova, 1999.

12) Идва слънчева супер буря, Времето, 21 април 2009.

13) Пак там.

14) Arctic doomsday vault grows a few seeds bigger, FOXNews, 28

февруари 2012: http://www.foxnews.com/scitech/2012/02/28/

arclic-doomsday-vault-grows-few-seeds-bigger/#ixzzlqyd3ZmgL.

1) Пак там.

2) Ker Than, Sun Blamed for Warming of Earth and Other Worlds,

http://www.iltempo.it/2009/04/21/1015609-arriva_super_tempesta_

http://www.foxnews.com/scitech/2012/02/28/


95

Live Science, 12 март 2007: http://www.livescience.com/

еnvironment/070312_solarsys_warming.html.

3) Marco Rossi, Рязко увеличение на топлината в слънчовата

система, в-к Метео, 18 август 2007: http://www.

mcteogiornale.it/notizia/9588-l-forte-aumento-termico-nel-sistema- Solare.

4) Слънчевата система се ЗАТОПЛЯ!, Meteolive News,

12 февруари 2007: http://meteolive.leonardo.it/meteo-notizia.

php?id=20042.

5) Пак там.

6) L. Е. Joseph, Apocalisse 2012, Corbaccio, Milano, 2007.

ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА И ДРУГИ ГРАНДИОЗНИ

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ

Теотиуакан

На около 50 км от Мексико Сити е открита и друга находка,

неудобна за ортодоксалната археология, а именно - Теотиуакан,

наричан Градът на боговете (или Където хората станаха богове).

Датата на изграждане на неговите пирамиди остава недостоверна и

противоречива за много учени, докато ортодоксалната археология

категорично определя това строителство към 500 г. пр. Хр. Във

времето на своето великолепие градът се е простирал на 25 кв. км -

площ, по- голяма от тази, окупирана от древните римляни. През 12 г.

сл. Хр. ацтеките нахлуват в този район и откриват само останките от

вече напълно погребания град, покрит от гъста растителност, подобно

на джунгла. Днес археологическият обект е напълно почистен и

обезлесен и предлага на посетителите си внушителен и необичаен

сценарий. Градът се характеризира с главния си път, широк между 40

и 45 м, пресичащ монументи в продължение на около 4 км. Става

въпрос са т. нар. Път на мъртвите, напълно ориентиран на 15°30’

източно от астрономическия север1 - като всички други градове на

майте.

В края на 60-те години на миналия век американският инженер

Хю Харлстън-младши, измервайки сградите на Теотиуакан, открива,

че мерната единица, използвана при построяването му, е т. нар. хунаб,

равна на 1,059 м.2 Откритието съвсем не е маловажно, тъй като

благодарение на него е възможно да се докаже, че Пътят на

мъртвите със своите

http://www.livescience.com/

http://www/

http://meteolive.leonardo.it/meteo-notizia

4. Пирамидите 6 Гиза и други грандиозни произведения на др. свят

96

монументи не е нищо друго, освен перфектен модел на Слън-

чевата система. Средната линия е представена в Храма на Слънцето

на Кецалкоатъл, докато някои по-големи отрязъка от пирамидата са

били използвани да възпроизведат разстоянието между Меркурий,

Венера, Земята, Марс и Слънцето3. Това математическо изображение

е с такава точност, че дори обхваща астероидния пояс (открит

официално през 1951 (•. от холандския астроном Герард Куйпер) и

символизира изкуствено прокопан канал. И като в учебен

планетариум за средношколци се натъква на останки от пирамида,

която сочи планетата Юпитер в нейното точно разположение4 по

пътя, който някога е бил следван от пирамидата на Сатурн, вече

напълно разрушена5.

Продължавайки с наблюденията си, изследователите са

идентифицирали останалите планети от Слънчевата система,

намиращи се на съответните разстояния и мащаб. Така става

възможно да се върнем отново в Храма на Луната, на Уран, на

Нептун и на Плутон6. След като е призната пър- воначалната цел,

заради която са построени тези пирамиди, веднага възникват

въпроси, на които никой досега не е в състояние да отговори, без да

се опита да отрече фактите. Откъде идват тези познания за нашата

Слънчева система? Знаем със сигурност, че Уран, Нептун и Плутон

са открити съответно през 1871 г., 1846 г. и 1930 г.7 благодарение на

съвременните мощни телескопи.

Централната фасада на Слънчевата пирамида е напълн

ориентирана към точката, където залязва нашата блестящ звезда в

деня на лятното слънцестоене. В околностите й с: открит кладенец с

дълбочина 7 м, свързан с подземен тунел, който свършва в естествена

пещера точно в центъра на сградата. В предшестващата пещера

(преди това строителство) са открити някои шистови плочи и

керамични фраг-" менти, чиято функция пренебрегваме.

През 1906 г. учени са направили изключително откритие, без да са

Ил. 1. Графична реконструкция на обекта Ил. 2. Слънчевата пира,пида


97

го осъзнавали. Откриват големи количества от осо-, бен вид минерал,

който изисква високо технологичен процес на обработка - слюда!

Този силикат е бил използван за построяването на горното ниво на

Слънчевата пирамида, както и за храма, наречен именно на

слюдата. Във вътрешността й има два слоя от цели 270 см2 от този

материал, поставени на това място, очевидно с определена функция.

Слюдената пирамида е направена недостъпна за обществеността -

входът й е преграден с две тежки ламарини. Успелите да посетят този

невероятен монумент, докато все още е бил отворен за посетители,

твърдят, че са били заслепени от отражението на слюдата, която е

покривала тавана с форма на плочи от 10/20 см. Същият материал е

използван и в цялостния градеж

- плочи със сечение с дебелина 7 см, покриващи каменните слоеве.

Слюдените листове представляват еластично фолио, което се разпада

при допир, и прозрачни люспи, способни да отразяват светлината на

слънцето с висока интензивност. От Слюдената пирамида тръгва

подземен тунел, който се свързва с пещерата под Слънчевата

пира,пида. Достъпът до тунела е невъзможен, тъй като е затворен и

никой не знае какво точно има там.

Слюдата е алуминиев силикат - съединение, образувано от

съединяването на различни елементи, като калий, алуминий, желязо,

магнезий, литий, манган и титан. Различната комбинация помежду

им произвежда различни видове слюда. Намерените в този

мексикански археологически обект произхождат от Бразилия. Но с

каква цел е бил нужен точно този вид за построяването на храма?

Слюдата в момента се използва като топлинен и електрически

изолатор, но и като регулатор в ядрените реактори. Ето защо е

особено подходящ материал за приложение във високите технологии.

Притежа-

Ни значителна еластичност и голяма топлинна издръжливост (до

800° С), както невъзприемчивост към внезапни температурни

промени и въздействие на органични и киселинни разтвори.

Слюдените листове, свързани със стъкло, могат да понесат

температури, радиация, високо напрежение и влажност в крайно

високи граници. По тази причина този материал се използва в

производството на микровълнови фурни. Често се използва в

електрониката, в радарното оборудване, дори и за детектори на

космически лъчи. Сегашното технологично ниво позволява да се

произвеждат листове от слюда от по 30-40 см2 чрез дълги и сложни

процеси на преработка.

I io, забележете! - слюдените плочи, открити в Теотиуакан,

надминават диапазон от 200 см2!8

Еднакви строителни техники в различни континенти


98

Величественият комплекс на храмовете Анкор в Камбоджа е бил

съграден през XII в. сл. Хр. - т. е. много преди офи- циалното

откриване на Северна и Южна Америка. Въпреки това, обектът

представлява невероятен аналог на използваните техники в

строителството, използвани от народите преди Колумб. Улики, които

водят отново до потвърждението, че става въпрос за наследство на

древна изгубена цивилизация. Големите каменни блокове в

постройката не са циментирани помежду си, а са фиксирани чрез

метални скоби, споени във вътрешната част на гранита9. Това

означава, че в древността са разполагали с мобилни леярни, за да

могат лесно да бъдат премествани от един до друг гранитен блок, за

да излеят разтопения метал в процепите, които трябва да бъдат

запълнени.

Както бе споменато, най-невероятният факт е, че тази модерна

строителна технология е използвана в изграждането на много други

храмове, пръснати по света: Тиахуанако (Боливия), Олайтайтамбо

(Перу), Дендера (Египет) и Сар- нат (Индия). Спектографският

анализ на металните скоби в Пума Пунко (Боливия) разкрива състав

от следната сплав: 2,05% арсен, 2,15% мед, 0,26% желязо, 0,84%

силиций и 1,70% никел10. Резултат, който свидетелства за познания

на много високо технологично ниво, надминаващо официално

признатото досега, прилагано в древното строителство. Подобни от-

крития11 показват без каквото и да било съмнение, че преди толкова

много години най-древните народи в различни краища по света са

използвали една и съща строителна техника. През тези епохи

официалната археология е смятала, че Северна и Южна Америка са

все още изолирани от останалия свят.

Има и други индикации за контакти между цивилизациите,

изглеждащи като изпреварили времето, ако направим връзка между

комплекса пирамиди в Ангкор с някои небесни тела (съзвездието

Дракон), стриктното спазване на ориентацията към четирите посоки

на света и ритуалното честване на събития, като слънцестоенето и

равноденствието. Обикновено забулените в мистерия археологически

обекти са пресичани от многобройни речни течения с изключително

професионално хидростроителство.


99

Ил. 3. Метална пластинка, открита измежду гранитните блокове в руините на

Тиахуанако (Боливия)

Ил. 4. Вляво - оставените бразди от металните скоби в месността Пума Пунко

(Боливия). В центъра - тези на Олантайтамбо (Перу). Вдясно - на Ангкор Ват

(Камбоджа)


100

Удивителните прилики между най-древните и загадъчни

мрхеологически находки са толкова много - даже прекалено много, за

продължават да бъдат игнорирани. В Карнак (провинция Братан,

Франция) се намира впечатляващо количество мегалитни камъни,

чийто произход според ортодоксалните археолози се отнася към

периода между 3500 и 1500 г. пр. Хр. Тези гранитни отломки са

изключително твърди и са достигали до 350 т. Били са нарязвани,

обработвани и накрая транспортирани от кариерите, отдалечени на

десетки километри от обектите12.

За положилите този непосилен труд не знаем почти нищо, освен

факта, че със сигурност са имали нещо общо с всички други автори

на древни монументи в Египет и Латинска Америка - най-малкото

очевидната способност да придвижват огромни каменни блокове без

особени трудности. Най- известното доказателство за този тип

монументи несъмнено е английският Стоунхендж (Солсбъри). Там се

намират остатъците на древен каменен календар13, обозначен от два

реда тежки монолити, подредени във форма на подкова, датиращи

най-малко от Ш-то или IV-mo хилядолетие пр. Хр. Обсерваторията

със сигурност е построена от някой, който е притежавал значителни

математически и астрономически познания във времето на Каменната

епоха14, чрез които е могъл да отчете с точност движението на

Слънцето и Луната. Вече се знае със сигурност, че тайнствените

мегалитни архитекти са били първите, използвали едни и същи

критерии на изграждане и астрономическо подреждане, независимо

от мястото, където са жиВели. Представителите на тази цивилизация,

досега неизвестни, в легендите биВат оприличавани на богове или

полубогове.

Ортодоксалната теория за пирамидите-гробници

Достатъчно е да отворим един от многото учебници, за да

разберем, че в рамките на дидактиката не са приети никакви

алтернативни теории по отношение на ортодоксалните. Учебните

текстове по какъвто и да е ред и начин заключават, че пирамидите са

били само гробници за фараоните. Изумителни гробници за

ексцентрични царе. Разбирате, че става въпрос за повърхностно

обяснение, което предизвиква почуда у всеки, който задълбочено

изучава материята. Дори ортодоксални египтолози като Захи Хавас

гледат с насмешка на каквото и да било друго тълкуване. Никой не

може да отрече, че разширяването на влиянието на еретичната

литература е следствие на най-опростените и банални академични

обяснения. От една страна, теорията за пирамидите- гробници със

сигурност е валидна за всички груби постройки, непринадлежащи

към IV-ma династия, вече превърнали се във времето в купчина


101

отломки. От друга страна - не би могла да се отнася за такива

съвършени бижута, като трите пирамиди в Гиза и някои други, като

пирамидите в Дашур (Египет) и Сакара.

Първите са напълно съвместими с технологията, официално

използвана във времето, когато са построени. Вторите несъмнено

представляват продукт на твърде напреднало инженерство, за да

могат да бъдат проектирани през IV-ma династия. Тези рафинирани

познания в областта на номера, мерки и тегло изглежда буквално

изчезват в нищото със следващото поколение на фараоните. Въпреки

това, според догмите на ортодоксалната археология, най-

невероятните пирамиди са сътворени в епоха, когато египтяните не са

познавали дори колелото и желязото. По време на IV-ma династия

математическите познания са били твърде ограничени и не са

включвали дори системи за умножение и деление. За тези действия

древните египтяни са прибягвали до използването на добавяне и

изваждане на дроби с кратен числител на 2. Освен това, пак по това

време египтяните са можели да решават уравнения от I степен, и то

само по аритметичен начин15. В изграждането на тези

високотехнологични монументи са използвани гранит и диорит, които

са били обработвани, сякаш са били от масло. Ако се направи опит да

се изградят тези паметници в наши дни, това би изисквало

използването на най-мощен програмен софтуер, най-невероятните

материали, най-огромните кранове в света и най-квалифицираната ра-

ботна ръка, която би могла да се намери. Само така би могло да се

направи някакво подобие на пирамидите в Гиза и ако това се случи,

то те биха били най-сложните конструкции, произвеждани от човек в

днешно време.

Как тогава да приемем, че пирамидите в Гиза са проектирани и

реализирани от общество, което е разполагало само с примитивни

технологии? В действителност тези пирамиди представляват една

технологична и археологическа аномалия, което ни кара да отгатнем

причините, поради които те са се превърнали в отправна точка за

всички построени по-къс- но пирамиди. И ако най-накрая бъде

доказано категорично, че става въпрос за произведения, много no-

древни, отколкото ги приема ортодоксалната археология, то всичко би

изглеждало логично и рационално. В такъв случай от само себе си

идва заключението, че фараоните, както и всички египтяни, са искали

да възкресят величието и мистерията, имитирайки грубо формата.

В крайна сметка какво толкова скандално има в това да се

признае, че конструкции като Великата пирамида на Хеопс

съществуват от времето на една изгубена цивилизация, предхождаща

във времето египетската? Освен това, пирамидите на Хеопс, Шефрен

и Микеринус изглежда са лишени от всякакъв вид йероглифен

надпис, който да ги причисли към Египет и фараоните. Нито една от

тези невероятни пирамиди не е била декорирана според обичаите на


102

египетската традиция. За разлика от Всички други, при тях не

откриваме никаква следа от рисунка, надпис или друг вид

доказателство, което да разкрие истинската дата на тяхното

построяване. В тях никога не са намирани саркофази на египетски

владетели и нещо повече, мистериозните въздухоотводи в

пирамидата на Хеопс изникват случайно - точно в залата, където

според египтолозите е поставена мумията на фараона. Място, което,

ако в действителност е било използвано като погребална крипта, то е

трябвало да бъде напълно изолирано от всякакъв въздух, който може

да нахлуе вътре, за да може да бъде запазено тялото на покойника. И

като финал - не съществува нито един египетски документ, който е в

състояние да разкрие тайната на изграждане на тези пирамиди, още

по-малко да посочи някой фараон като истинския им творец.

Египетската традиция препраща тези постройки в един исторически

период, предхождащ последния катаклизъм, описан в Библията като

Потоп.


103

Баснята на Херодот

За да разсеят всякакви съмнения относно изграждането на

пирамидите в Гиза и в подкрепа на баналните си обяснения,

египтолозите често прибягват до използването на цитати на гръцкия

историк Херодот (V в. пр. Хр.). Става въпрос за един противоречив и

ненадежден източник, лесно оборим от всеки един, наричащ себе си

сериозен историк. Според Херодот пирамидите в Гиза са били дело

на фараоните, които безскрупулно и жестоко са използвали стотици

хиляди роби за градежа им. Най-вероятно е стигнал до това

заключение подобно на съвременните египтолози само защото не е

могъл да разкрие мистерията по никакъв друг начин. Очевидно само

се е упражнявал в теориите за изграждането на пирамидите в Гиза

според египетската традиционна техника, която е същата, използвана

за изграждането на други, доста по-скромно направени. А относно

твърдението за масовото използване на роби в периода на Древното

царство (2686-2173 г. пр. Хр.) е наложително да се отбележи, че във

въпросния период робството не е съществувало! Единствените форми

на принудителен труд по това време са при военнопленниците и в

земеделието (но временно!). Тази особена форма на робство е давала

възможност и шанс на изпадналите в това окаяно състояние да се

откупят, както и да получат гаранции срещу злоупотреба и

малтретиране от страна на собственика им. Слугите на фараона са

били предимно пленници от войните или обикновени престъпници,

които не биха могли да съставляват многохилядна армия, както е

посочено от Херодот. Освен това, по отношение на Египет понятието

роб в точния смисъл на думата е могло да бъде законосъобразно из-

ползвано едва от края на Средното царство (2040-1786 г. пр. Хр.), т. е.

доста по-късно от времето, когато са построени пирамидите в Гиза.

Гръцкият философ Платон, живял в едно и също време с Херодот,

поддържа напълно противоположна теория. Според известните

Платонови диалози Тимей и Критий пирамидите в Гиза са построени

от една изгубена цивилизация преди последния катаклизъм, случил се

преди около 11 000 г. (ерата на Лъва). Твърденията на Платон са, че

гръцкият законодател Солон (Атина, 638-558 г. пр. Хр.) получавал

информация направо от свещеническата египетска каста, обявяваща

се за наследник на Великата допотопна цивилизация. Най-любопит-

ният факт от Платоновите разкази се отнася точно до да- тировката,

посочена като епоха на разтърсилия планетата огромен катаклизъм.

Този период съответства с изучавания от учените Джелерза, Кало и

Романовски като Ера на внезапното топене на ледовете, откъдето е

последвало катастро- фалното покачване на нивото на океаните с

около 100 м. 10 500 г. пр. Хр. също бележи момента, в който според

научни списания, като Нейчър (1971 г.) и Новият учен (1972 г.), се на-

блюдава последното обръщане на магнитните земни полюси16. Ако


104

разказът на Платон е напълно измислен, както твърдят

ортодоксалните учени, то как философът би могъл да знае точния

период на последните климатични катаклизми? Може ли да бъде

просто съвпадение?

Технологичното чудо на Гиза през погледа на официал-

ната теория

Както вече бе споменато, привържениците на ортодоксалната

теория смятат, че не съществуват тайни за строителството на

пирамидите в Гиза и не приемат никакви други алтернативни

обяснения. Египтолозите от край време твърдят, че египетското

шикенерство се е развивало с бързи крачки, като кратките етапи на

прогрес превръщат стъпаловидните пирамиди в тези с класическа

египетска форма. Към 2700 г. пр. Хр. фараонът Зосер (Ш-а династия),

започвайки от един елементарен проект - кладенци с малка сграда

отгоре, които се превръщат в погребални крипти, ще направи първата

стъпаловидна пирамида в Египет (местността Сакара), използвайки

малки и лесно преносими камъни, удобни за обработка. По-късно е

построена пирамидата в Мейдум, като са положени усилия за

усъвършенстване както на формата, така и на строителната

технология. Тя се е срутила, преди да бъде окончателно завършена,

вероятно поради грешка в проектирането. Изглежда че външната

конструкция не е била правилно укрепена и така центърът на

тежестта се е изместил навън.

Около 2650 г. пр. Хр. фараонът Снофру (баща на Хеопс,

IV-a династия) е проектирал две доста впечатляващи пирамиди в

Дахшур. Първата е с двойна инклинация (52 градуса в ниската част на

сградата и 43 градуса към върха, 3,6 милиона тона материали и 102 м

височина) - Наклонената пирамида. Другата - т. нар. Червена

пирамида, е еднаква по форма с пирамидите в Гиза (с no-стабилни

фасади от 43 градуса). Изглежда че пирамидата с двоен наклон е била

построена с недостатъчно добре обработени блокове и този дефект е

могъл да застраши стабилността на сградата. Единственият начин да

се предотврати евентуално срутване е бил този да се намалят

градусите на ъглите към вътрешността на първоначалния наклон. За

да премахне риска от срутване, следващото поколение (след 2550 г.

пр. Хр.) започва да използва много по-големи камъни с перфектна

геометрична форма (така мегалитите прилепвали плът но, с толеранс

от едва 0,2 мм), постигайки така невероятно вертикално напрежение,

което може вече да се наблюдава в Червената пирамида.

Ако нещата действително са се развили по този начин, ор-

тодоксалните учени са принудени да признаят, че египтяните са

изградили пирамидите в Гиза за необяснимо кратко време. И за да


105

няма съмнения, става дума за промеждутък от време по-малко от 100

години - а именно от строителството на кладени,ите-гробници до

перфектната Червена пирамида на Снофру. Като се има предвид, че

първата стъпаловидна пирамида, построена от Зосер (благодарение на

архитекта Имхо- теб) във времето, което обхваща периода между

2737 и 2717 г. пр. Хр., преходът от нея към перфектната Червена

пирамида (датираща горе-долу от 2650 г. пр. Хр.) е невероятно бърз.

Всъщност пирамидите не са грубо натрупани каменни сгради,

построени с усилията на роби и неспециализирана работна ръка. Те са

грандиозни произведения, реализирани с помощта на изключително

рафинирана техника, чрез която всеки единичен блок е трябвало да

бъде обработен и полиран с хирургическа точност. Теорията на

Херодот не може да обясни как тези древни конструктори са успели

да позиционират огромните гранитни блокове, тежащи десетки тоно-

ве, с такава съвършена точност. Това, както се досещате, са

изключително тесни пространства във вътрешността на постройките,

където мястото за каквато и да било маневра е минимално и поради

това някои дейности са извършвани вътре в пирамидите. И как да е

било възможно физическото присъствие на стотици работници и

обемиста техника за повдигането на такива огромни тежести. Всяко

едно конвенционално обяснение се основава изцяло на академични

предположения, които не могат да намерят подкрепа в нито един

египетски текст. В интерес на истината и египетските устни

предания, и историческите документи свидетелстват точно

обратното. Еднаквите имена на фараони и пирамиди е произволно и

не е подкрепено с факти.

Ако приемем, че строителните познания на египтяните имат само

емпирична основа, лишена от математически познания и техники,

чрез които може да се изчисли налягането, трябва да се запитаме как

са могли да изчислят правилно детайлите във вътрешните помещения

на пирамидите. Т. нар. сводест таван съществува в Дахшур -

Голямата галерия, а таванът на Царската зала е обременен от тегло,

което конструкторите не са експериментирали никога преди това.

Вече стана ясно, че в изграждането на вътрешния интериор са

премествани блокове с десетки тоноВе тегло В изключително малки

пространства с много малко човешко участие

- загадка на техниката, която до днес никой не е в състояние да

разгадае. Основата на пирамидата на Хеопс даже е била построена с

помощта на гранитни монолити с около 80 т тегло всеки един,

докарани от кариери, отдалечени на стотици километри. Според

академичните египтолози всичко това би се случило без проблеми в

исторически период, в който е било непознато колелото и

единственият метал на разположение е била медта.

Да се омаловажи подобна реалност означава, че не искаме да

вземем предвид едно много основно обстоятелство: изграждането на


106

подобна конструкция в днешно време би изисквало огромен разход

на средства и използването на най- добрите налични технологии

(като необработен диамант за рязане, специални кранове, софтуерни

програми). Да се направи това с техническите и математическите

възможности на древните египтяни практически е невъзможно. И да

се твърди, че подобен технически прогрес се е случил по чудо, без

необходимите и многобройни емпирични експерименти и то в

толкова кратък период, осъжда цялата теория на пълен абсурд.

Подобно твърдение може да намери своето място в


107

научната литература само ако приеме хипотезата, че египтяните

са притежавали технологии, далеч превъзхождащи тези, които се

смята, че са имали. Тогава би трябвало да се обясни как е било

възможно да се случи подобен феномен в една толкова далечна ера и

да се потопи почти веднага в забрава. Сравнявайки пирамидите в

Гиза с официално построените преди и след, няма да намерим нито

един елемент на приемственост, който да ги обедини.

По време на Ш-та и V-ma династия са създадени много други

пирамиди, както вече беше обяснено, които нямат аб- солютно нищо

общо с построените през IV-ma династия (Великите пирамиди на

Хеопс, Шефрен и Микеринус). През Ш-та династия пирамидите са

строени от блокове с относително малки размери, лесни за

транспортиране и напълно съвместими с културата на времето.

Стъпаловидната пирамида на Зосер е един добър пример за това. Не

след дълго се наблюдава технологичен и архитектурен бум при

пирамидите в платото Гиза, за да се върнем веднага към пирамидите,

произведения на по-скромно инженерство през V-ma династия.

Налице е очевиден математически проблем, който егип- толозите

никога не са били в състояние да решат. На IV- ma династия се

приписва изграждането на цели 10 пирамиди. Ортодоксалните

експерти твърдят, че са необходими 30-35 години само за

построяването на пирамидата на Хеопс, ангажирайки всичките

ресурси и най-специализираната работна ръка в страната. Как тогава

е било възможно в следващите 35-40 години да бъдат построени

останалите 9? Египтоло- зите са принудени да признаят, че ако

пирамидите в Гиза наистина са били построени в предполагаемия от

тях период, технологичните познания, притежавани от IV-ma

династия, биха могли да бъдат придобити само от предишна

цивилизация. За да дадем рационално обяснение на мистерията, не

можем да не обърнем внимание на времевата рамка, необходима за

развитието на напреднала строителна технология.Неразрешената загадка на кариерите за добив

Всички теории, касаещи този въпрос, не могат да останат настрана

от вече установения факт: който и да е построил пирамидите, е имал

технически способности, много по-големи от приетите досега от

египтологията, независимо от периода, в който действително са

построени тези в Гиза. В доказателство на това предположение

съществуват очевидни и недвусмислени доказателства, като каменните

кариери. Става въпрос за места, от които са добивани монолитите,

използвани за направата на монументите. Места, където откриваме

следи от толкова напреднали технологии, практически необясними за

традиционните археологически парадигми. В Абузир все още

съществуват залежи от много твърд диорит и гранит, чиито следи

безпогрешно се разкриват от сондажи - скалата се пробива в определен


108

периметър, за да се извлекат проби17.

Първият патент за подобен начин за добив датира от 1876 г. - датата

на проектиране на машината от конструктора Алфред Брендейл18. За да

могат да пробият твърди материали като диорита, на тези свредели им е

необходимо налягане от 200 атмосфери, сила на тягата, равна на около

2000 т14. Да се претендира, че с медни длета могат да бъдат обработвани

бронзови или диоритни остри отломки, означава само да теоретизираме

невъзможното. Отворите в гранитните кариери на Абузир потвърждават

една реалност, която не може повече да бъде пренебрегвана.

Съществуват безброй подобни доказателства в цялата област, която ня-

кога е била използвана за разкопки. Територията е осеяна със сонди с

различни размери и дълбочина, което през призмата на съвременния

поглед наподобява изпитателно поле на голяма фабрика за производство

на пробивни машини от последна генерация20. Всички направени дупки

представляват един вид перфектни шлицове - толкова съвършени,

колкото тези, направени в нашето съвремие със свредели с диамантен

връх21.

Египтолозите и ортодоксалните археолози може и да продължават да

се опитват да избегнат конфронтация с проблема, но това не означава,

че техните академични твърдения са наближили своя залез. Трябва да

отбележим, че дори древните текстове като еврейският Талмуд

потвърждават, че е използван инструмент, наричан shamir22. Според

писанията на Агада шамир е бил в състояние да раздроби всякакъв ма-

териал23.

Перфектното нивелиране на основите

Дори и теренът под пирамидите крие своя тайна: цялата територия е

била изненадващо перфектно нивелирана с невероятна вещина и умение.

Строителите са успели да издигнат или премахнат огромни слоеве

материал, създавайки идеално равна хоризонтална повърхност. Мястото

за тези постройки е избрано изключително внимателно, като държим

сметка за това, че съществуват много малко области в света, които могат

да издържат такова тегло, без да потънат. Основите, на които са

изградени пирамидите в Гиза, са поддържали неизменено нивото на

пода след хиляди години и много земетресения, включително и това,

което буквално е унищожило Кайро през 1301 г. пр. Хр. В момента

съществува разлика от едва 2,1 см24 - толеранс, който, имайки предвид

изминалото време и геоложките увреждания от хиляди години, е

наистина невероятен. Ако искаме да постигнем толкова точна ниве-

лация върху такава обширна зона, ще трябва да използваме най-добрия

инженерен потенциал и най-модерните технологии в този сектор.

Твърденията, че подобни произведения са сътворени с технологиите от


109

Каменната епоха, биха озадачили и най-неопитния инженер.

„Еретичната” хипотеза

Теорията на по-голямата част от учените-бунтари е, че египетските

фараони са сътворили пирамидите, само за да могат да реализират

първоначалния проект на една изгубена цивилизация - огледало на

небето. Всички пирамиди в Египет са построени от времето на

царуването на Зосер (2631-2611 г. пр. Хр.) до регентството на фараона

Хенджер (1745 г. пр. Хр., XIII династия), след което тяхната ера

приключва. Древните строители на пирамидите в Гиза несъмнено са ис-

кали да възпроизведат формата и пропорциите на Млечния

път на египетска земя.

Според Р. Бовал например Наклонената пирамида (или Ром-

боидната) и Червената пирамида в Дахшур са съответстваща земна

проекция (отражение) на съзвездието Телец, звездите Епсилон и

Алдебаран, принадлежащи към съзвездието Хиади25. Многоъгълната

пирамида едва ли е резултат на проектантска грешка, а е венец на

проект, който възпроизвежда точна математическа и астрономическа

информация. Прецизните изчисления на изследователите са доказали, че

тази пирамида с изключителната си математическа точност на

реализация описва уникално точно земната прецесия26. Пирамидата на

Мейдум, която ортодоксалните учени смятат за недовършена, можела да

се срути заради ужасното земетресение през 1301 г. пр. Хр. В този нов

контекст на тълкуване ще стане ясна причината, поради която първите

пирамиди (тези в Гиза) остават безспорни бижута в технологичен и

анахрони- чен смисъл; докато тези, построени след това, са напълно

съвместими с техническите познания на тяхното време.

„Гръцкото Пи” и златпото сечение в кода на конструк-

торите

Инженерът Робърт Бовал и дълга редица от инакомислещи

изследователи смятат, че пирамидите са един вид книги от камък, които

крият кодове в своята геометрична конструкция - астрономически и

математически сведения и знания на най-високо ниво. Това откритие е

поредното потвърждение на научната теория, разработена през 1864 г.

от Джон Тей- лър - лондонски издател. След наблюденията си на

наклона на пирамидите, забелязва, че той отговаря винаги на 52°, или

51°5Г. Сравнявайки височината на пирамидата с дължината на основата

й, разбира причината за този избор на строителство. Наклонът не би

могъл да бъде различен, ако съотношението между височината и


110

широчината на основата съвпада със съществуващото между радиуса и

обиколката на окръжността. С други думи, конструкторите са познавали

вече наричаното от гърците гръцко Пи - математическо откритие, което

според официалната история датира от време, много след IV-ma

династия. От геометрическото проучване на пирамидите в Гиза също

така е видно използването на известното златно сечение - формула,

винаги била в центъра на вниманието на мистиците и учените. Подобно

търсене, превърнало се във фикс идея, не може да не подчертае един

факт, а именно: мозъците, проектирали тези структури, са искали да

привлекат вниманието на следващите поколения върху някои

математически отношения, считани от тях за свещени. Следователно, не

става въпрос за маловажно откритие, както вече смята съвременната

наука. Цялата вселена съществува като продукт и комбинация от

математически информации, които описват една реалност, много по-

сложна от това, което можем да възприемем със сетивата си. Неви-

димите закони, по които живее Вселената, са създадени единствено чрез

използването на абсолютна логична строгост, както пирамидите в Гиза.

Обширният всемир се характеризира с много точни пропорции, като т.

нар. Златно сечение. От тази божествена пропорция (равна на 1,618)

може да бъде разработена спирална геометрия, прототип на всички

форми, присъстващ навсякъде - от карфиола до Галактиката.

„Анализирайки съразмерността на пирамидата на Хеопс, се

забелязва следното: ако разделим периметъра на квадрат- ната

основа на гръцкото Пи (ж), се получава височината на пирамидата.

Четирите триъгълни страни на тази пирамида имат ъгъл, равен

точно на 51,84° по отношение на основата. Ако измерим

разстоянието от върха на пирамидата и центъра на едната страна

на квадратната основа, се получава разстояние от 1,618034... пъти

разстоянието между центъра на пирамидата и центъра на едната

страна. Значи, геометрията в пирамидата на Хеопс се базира освен

на числото Пи, но и значително на златното число, получавайки

същия ъгъл, под който трябва да се отреже хиперболичния конус, за

да се получи яйце с пропорции на златото. Тъй като заедно със

златното сечение винаги се появява ъгъл, равен на 51,84°, би било

подходящо да се нарича златният ъгъл. Друга интересна

концепция се отнася до геометрията на водната молекула. Тя е

формирана от един кислороден и два водородни атома, които

очертават знака V. Ъгълът между двата водородни атома е около

104°, следователно ъгълът, под който се намира водородният атом

(респективно оста на симетрия на молекулата), е от около 52° -

стойност, много подобна на тази на златния ъгъл - 51,845°. И така

стигаме до извода, че съществува връзка между хиперболичен конус,

златно сечение и вода. ’”7


111

Стойността на академичните доказателства

Единственото доказателство, на което се базират академичните

твърдения в претенциите им за определяне на датата на изграждане на

пирамидите в платото Гиза, представлява рисунка с червена боя,

намерена в една от второстепенните стаи (стая за освобождаване) в

пирамидата на Хеопс. Става въпрос за погрешно изображение на името

на фараона като Хуфу, очевидно плод на фалшив историк. Да се напише

името на фараон, изопачавайки формата, е считано за светотатство в

Древния Египет.

Да видим как е могло да се случи това. Предполагаемото откритие на

стенния надпис датира от направената експедиция във вътрешността на

пирамидата на Хеопс през 1837 г. от полковник Хауърд Вайс -

персонаж, който се оказва главен герой в други подобни сензационни и

измислени аналози. Същият Вайс по онова време е твърдял, че е открил

гроба и мумифицираните останки на фараона Микеринус във вътреш-

ността на (според ортодоксалните египтолози) негова пира- мида-

гробница. След извършените изследвания обаче се установява, че нито

дървеният ковчег, нито тленните останки са автентични. Значи някой е

внесъл във вътрешността на пирамидата ковчег, датиращ от цели две

хиляди години след епохата на Микеринус28 с останки в него от още по-

късно време. Може би авторът на тази постановка е бил самият Вайс?

Целял е да му бъде присъдено и признато сензационното откритие?

След този шокиращ епизод Вайс отваря за първи път все още

запечатаните помещения в пирамидата на Хеопс. Когато публично

обявява новината и декларира като открит от него надпис в червено с

неопределени знаци, които, виж ти!, просто били изписани на стената

(дори неиздялани, както изисква египетската традиция).

Това откритие незабавно събужда сериозни съмнения относно

истинността си. Основателността на тези съмнения е решително

потвърдена от експерта Самюел Бърч, изпратен на място от Британския

музей. След направените проучвания Бърч изтъква пред колегите си, че

надписът, открит от Вайс, съдържа думи с полуйероглифен шрифт, или

линейни йероглифи29. Начин на писане, който по никакъв начин не би

могъл да принадлежи на IV-ma династия, а на различни по- късни

периоди. Още no-изненадващ е фактът, че фалшификаторите, вместо да

напишат Хуфу (Хеопс), са изписали Rahta, което съответства на

написаното в книгите на Уилкинсън

- един от водещите експерти по йероглифи по това време. По-късно

самият той прави крачка назад, за да поправи собствената си

интерпретация на името на Хеопс, като веднъж завинаги то бива

записано като Хуфу. За полковник Вайс трябва да е било много

неприятна изненада, предвид че написаното не е било вече възможно да

се коригира. От този ден измамата става ясна за всички, освен, разбира


112

се, за ортодоксалните египтолози.

Великата пирамида на Хеопс

Най-интересната пирамида в платото на Гиза безспорно е Хеопсовата

- не само защото е най-внушителната постройка, но най-вече защото

вътре са открити многобройни стаи, освен коридорите и интересни

съоръжения, чиято първона- чална функция все още се игнорира.

Вътрешният обем на Хеопсовата пирамида е наистина невероятен!

Изчислено е, че в нея може да се побере шест пъти цялата базилика

Свети Петър! Изградена е от около 2,3 милиона гранитни и варовикови

камъни с тегло, вариращо от 2,5 до 80 т. Преди да бъде разграбен

оригиналният материал, всичките й четири страни са били облицовани

от 115 000 плочи от камъка тура с тежина 10 т всяка. Разрушителното

земетресение през 1301 г. причинява огромни щети и буквално срива

град Кайро. Целият облицовъчен материал на пирамидата бива

използван за реконструкцията на града.

Според ортодоксалната теория са били нужни около 30 години

упорит труд за завършването на Великата пирамида на Хеопс -

начинание, което би ангажирало цялата специализирана работна ръка в

Древния Египет. Обстоятелство, от което произхожда израза фараонско

строителство и сега често се използва като описание на превъзходни и

величествени неща. Захи Хавас твърди, че трите пирамиди са построени

заедно с още други седем преди 4700 години, т.е. по време на IV-ma

династия на Древния Египет. Исторически период, който в

действителност е твърде кратък, за да се изпълни тази задача, и е

приключил само след 70 години.

Някои проектни особености

1) ВЪРХЪТ НА ПИРАМИДАТА

Върхът на пирамидата е бил облицован с метално покритие -

вероятно медна сплав или дори злато.

2) ЪГЛИТЕ

Ъглите имат размер около 90° с разлика в дъгата от само 2”. Ъгълът

на наклона е от 51°5Г и е равен за четирите страни - от съществено

значение, за да се определи стойността на гръцкото Пи.

3) ОРИЕНТАЦИЯТА

Четирите лица и страни са съобразени с четирите посоки на света,

позиционирайки наклонените страни срещу тези точки. Ориентирането


113

е с невероятна точност, с разлика само от 3’6”.

4) ИЗВИВКАТА НА СТЕНИТЕ

Четирите страни на пирамидата не са напълно праволинейни, а леко

изпъкнали във външна посока. За реализацията на подобна изпъкнала

форма на външни стени с такива размери се изисква невероятен

инженерен капацитет. Много любопитен е фактът, че въпросната

изпъкналост съответства на тази на земната кора.

5) ПОЗИЦИЯТА

Поставена е точно в центъра - там, където е точката на пресичане на

главния меридиан и паралел, на 1/3 разстояние между Екватора и

Северния полюс. Представлява нула като географска ширина и е

приведена в съответствие с оста на въртене на Земята. Меридианът,

преминаващ през върха, разделя Земята на две почти равни части с

отклонение само от 5 км.

6) ВЪТРЕШНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Вътрешната температура е еднаква със средната температура на

Земята и варира с течение на времето.

Гробници или обсерватории

След отричането на ортодоксалната теория като догма- тична и

неоснователна остават за разрешаване още много въпроси. Ако

пирамидите в Гиза не са били обикновени гробници, то за какво биха

могли да бъдат използвани? Вероятно още липсват елементи за

подреждане на пъзела, но със сигурност можем да се осмелим да

надникнем в някои нестандартни хипотези. Както бе казано, пирамидите

могат да бъдат определени като един вид книги от камък, чиято матема-

тическа точност на строителство определя цивилизацията като

изключително напреднала в областта на технологиите и астрономията.

Разполагаме с достатъчно доказателства, които сами по себе си

изглеждат достатъчни, за да разкрият функцията им, но в

действителност не е точно така. Пирамидите в Гиза - по-специално тази

на Хеопс, крият във вътрешността си серия от наподобяващ

инструментариум за астрономическо наблюдение. Налице са любопитни

детайли в проекта, които предполагат използването им с практична цел.

Всъщност тези предмети може би са използвани в миналото като

истински технологични инструменти, които, за да могат да

функционират правилно, изискват максимално съвършенство. Да се

опитаме да формулираме подобно предположение въз основа на

изследване на Вътрешните функции:


114

1) ЕТИМОЛОГИЯТА НА ДУМАТА ПИРАМИДА

Терминът пирамида има неясен произход. Интересно е да се

отбележи, че преобладаващата тенденция между филолозите клони към

гръцката дума руг - огън, енергия.

2) БЛОКИРАНИТЕ ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА ВХОДОВЕ ЗА

ДОСТЪП

Великата пирамида не притежава нормални входове - този, който

прилича на главен, никога не е бил отварян за никого. Достъпът до

вътрешността е невъзможен, тъй като е преграден от огромни гранитни

блокове.

3) НЕВЪЗМОЖНИЯТ ГРАНИТЕН КОНТЕЙНЕР

Добре скрита във вътрешността на пирамидата на Хеопс се намира

стая, изцяло покрита от гранит, с блокове, достигащи 80 т, Върху пода,

тавана и, разбира се, всички стени. От гранит е и контейнерът, който

египтолозите упорито наричат саркофаг, дори и при липсата на какВото

и да е доказателство за това. Контейнер - трудно обясним, но със сигур-

ност поставен във вътрешността на помещението по време на самото

строителство на пирамидата и който откриваме след хиляди години.

Наричан е Червеният саркофаг - име, идващо от цвета на гранита, от

който е направен. Открит е през 820 г. сл. Хр. от арабския халиф Ал-

Мамун - първия, успял да си пробие път във вътрешността на

пирамидата.

И се натъква на истинско чудо от технологическа и математическа

гледна точка. Външният обем на саркофага е малко над 2332 литра -

точно двойно на вътрешния обем (същите размери, с които според

Стария Завет се характеризира Но- евият ковчег). Вътрешната

повърхност е перфектно гладка, направена с такава точност, че имайки

предвид твърдината на материала, е наистина впечатляващо. За да

намери техническо обяснение за съществуването на такъв ювелирен

ръчен труд, археологът Флиндърс Петри прави предположение, че е

използВан кръгъл трион от бронз, обсипан с диаманти - инструмент,

който би трябвало да е могъл да извършва въртеливи движения чрез

механичен трансмисионен вал. Експертът в областта на обработката на

гранита инженер Кристофър Дън тВърди, че за изработването на този

саркофаг (напраВен от един-единстВен блок, издълбан ВъВ

вътрешността), при това без тънките стени да претърпят фрактури, е

необходима бормашина, която да е стотици пъти по-бърза от

съвременните.


115

Ил. 5. В горната част наблюдаваме гранитния контейнер в днешния му вид, докато в

долния край е реконструиран във вид, както е изглеждал първоначално

Факт е, че нито един

инструмент не би могъл да

работи с подобна бързина.

Доналд Ран от Гранит

Сърфейс Плейт

корпорейшън в Дейтън,

Охайо, прави много важно

техническо пояснение, в

което посочва, че за да

пробият гранита,

бормашините с диамантен

Връх правят 900 оборота в минута, без да има толкоВа съвършен

резултат. От направените тестове върху контейнера става ясно, че, за да

се получи толкова фино полирана повърхност, гранитът е бил рязан с

инструмент, който е бил поне 500 пъти по-бърз от най-модерните.

Умението да се пробие гранита, без да го повредят, е невероятно.

И се налага очевидното - не съществува инструмент нито в

дреВността, нито В съвремието, който е В състояние да отгоВори на

изискванията за такъв произВодстВен процес. Все още остаВа загадка

функцията на един такъв контейнер и наложените твърдения, че е

саркофаг, не се крепят на стабилна основа. Нито една мумия не би могла

да се съхрани в неговата Вътрешност, тъй като стаята, В която се по-

мещаВа, се характеризира с наличието на дВе тръби, които я сВързВат с

Външността (т. нар. въздуховоди). ПредВид особеностите на Вътрешната

структура на пирамидата Великият учен Никола Тесла (изобретателят на

електрическите двигатели с променлив ток, притежаващ още 700

революционни патента), заявява, че в контейнера се е натъкнал на много

мощен кондензатор.


116

4) ЦАРСКАТА СТАЯ

Пирамидата е построена от различни видове материали. За по-

голямата част от нея е използван варовик, докато Царската стая е

изолирана с червен гранит. Както са установили учените Дий Дж.

Нелсън и Дейвид X. Ковил, особеният вид камък, избран за интериора

на стаята, е бил от голямо значение, като се вземе предвид прецизността

и съвършенството, с което е построена цялата сграда. От особените

свойства на червения гранит, използван в Царската стая, можем да

приемем използването му заради неговата топлоизолираща функция.

Известно е, че ако се отделя топлина вътре в нея, това не би

представлявало проблем, тъй като гранитът може да издържа на

температури над 2000° по Фаренхайт.

Ил. 6. „Царската стая” има таван, който се характеризира с любопитна форма на елек-

трически трансформатор, и се

свързва чрез преддверието с по-

важните капаци на портите с

Голямата галерия

Великата пиралшда е

съставена главно от два

вида материал: варовик и

гранит. Първият е формиран от калциев карбонат и анизотропно

електромагнитно съединение, което в зависимост от посоката и

скоростта на електромагнитните вълни, които преминават през него,

може да излъчва светлина. Този материал може да бъде използван, за да

се контролира електромагнитното излъчване. Докато гранитът в по-

голямата си част е съставен от кварц - кристал, който съдържа

пиезоелектричество, откъдето идва разпределението на електрически

заряди. Този тип технология днес намира широко приложение, като

например кварцовите часовници, а също и при изолирането на

звукозаписните студия. Структура, представляваща комбинация от тези

два материала, потенциално би била огромен радиопредавател и

приемник.


117

Таванът на Царската стая изобразява формата на пресечена кула, а

петте хоризонтални и паралелни блокове в по-високата й част напомнят

дизайна на електрически трансформатор. За изграждането й е било

необходимо използването на техники от много високо ниво, като се има

предвид, че гранитните плочи са с единично тегло от 70 т и са докарани

от кариерите на Асуан, отдалечени на цели 810 км30. Между всеки слой

има празно пространство, голямо колкото да позволи преминаването на

коленичил човек. Всяка греда е с перфектна квадратна форма от три

страни, а четвъртата е оставена в необработено състояние. Натъкваме се

на много интересна особеност, още повече поради факта, че единстве-

ната видима страна е точно необработената. Следователно, перфектно

обработените три части не са имали естетическа функция, а става ясно,

че са имали друга цел - вероятно технологична. Египтолозите стигат до

заключението, че чисто и просто става въпрос за система за олекотяване

на огромната тежест на стаята. Но според изчисленията на инж.

Кристофър Дън такова банално решение на загадката е несъстоятелно -

за да се облекчи тежестта на стаята, могат да се използват много по-

евтини и по-прости системи31.

Друга интересна находка по отношение на Царската зала идва от

пространния доклад на Борис Саид. От него става ясно, че подът и

стените не се опират върху основа от твърда скала, а се подпират със

супорти от 13 см от външната страна, които служат за пролука32. Стаята

е проектирана да се люлее, най-вероятно защото цялата сложна вътреш-

на структура в действителност е един префинен механизъм, който

използва принципите на резонанса, пиезоелектри- чеството и

трансдукцията, което все още е неразбираемо. Особеностите и

характеристиките на останалата част от помещенията, открити в

пирамидата, изглежда напълно потвърждават тази нестандартна

хипотеза.

5) ГОЛЯМАТА ГАЛЕРИЯ

Голямата галерия е с дължина 46,66 м на 2,06 м и височина от 8,54 м.

Тя е проектирана и завършена с изключителна прецизност, особената й

архитектура и странните й размери (8 м височина) я правят загадъчна.

При изграждането й горните покривни плочи са подредени така, че да

бъдат крепени от страничните стени. Външният им ръб се защипва в

назъбената част на върха на стените. Тази изискана конструктивна

система е позволила на своя архитект да получи особената вътрешната

конфигурация, характерна с наличието на някои любопитни стъпала по

стените, които напомнят отблизо на вътрешността на музикалния

инструмент орган. В стените са открити 54 ниши, покрити с плътно

прилепени камъни. Никой досега не е обяснил функцията им, но според

Кристо- фър Дън преди време са ги използвали за поставянето на

резонатори33.


118

6) СТРАННИТЕ ПОДВИЖНИ КАПАЦИ НА ПРЕДДВЕРИЕТО НА

ЦАРСКАТА СТАЯ

В преддверието на Царската стая има 3 гранитни крила,

проектирани така, че да може всяко едно да се отваря и затваря по

различно време. Представете си механизъм, който много напомня на

затварянето на корабен люк. Егип- толозите смятат, че това са

обикновени преградни врати към входа на Царската стая. Това

повърхностно заключение пропуска факта, че конструкторите на

пирамидата са блокирали всички входове посредством фиксирани

непоклатими пи- ластри, много по-тежки и сигурни. Тогава, какъв е

смисълът да има цял комплекс от подвижни врати в централната част на

пирамидата, след като, за да се влезе в нея, трябва да се преодолеят

огромни препятствия?

7) СТАЯТА НА ЦАРИЦАТА

Така наречената Стая на Царицата е характерна с преминаващ

канал, който свършва в голата скала над стаята. По тази причина

египтолозите са направили заключение, че тъй като става дума за

вентилационен канал, просто е недовършена работа. Точно наличието

на тези канали без изход трябва да изостри вниманието на

ортодоксалните учени относно това каква е същността на тяхната

функция. Ако са само въздуховоди, не биха били проектирани по този

начин. Пирамидата е проектирана и построена според правила в

милиметрична точност и всякаква подкрепа на твърдение за грешки или

недовършени неща е истинско противоречие.

4. Пирамидите В Гиза и други грандиозни произведения на др. свят

119

8) ПРОУЧВАНЕТО НА КАНАЛИТЕ Във вътрешността на

пирамидата се наблюдават две малки шахти (нещо като тунели, с

размери 20x20 инча), които се изкачват нагоре десетки метри и точно

преди да излязат на повърхността, са запушени. След няколко десетки

метра обаче е открита малка врата. През 1992 г. немският изследовател

Рудолф Гантенбринг конструира мини робот с телекамера и открива

тази врата с нещо като метални дръжки. Няма доказателства, че това са

дръжки - изглеждат твърде крехки и тънки за такава функция. Напомнят

по-скоро на днешните системи за заземяване. След 10 години немският

инженер се връща с модифицирания си робот (наричан Upuaut 2), за да

се опита да отвори вратата. Когато не успява, той я пробива със

специално пригодено и дистанцион- но управлявано монтирано свредло.

По-късно е инсталирана и телекамера във вътрешността на дупката,

където се открива нова врата, която препречва пътя. Оттогава дирек-

торът на Върховния съвет на египетските древности Захи Хавас

забранява на който и да било да продължи операциите, постановявайки

безсмислието им. Той уточнява, че се касае за обикновени канали и

въздушни шахти, поставяйки така независимите учени и техните теории

извън играта, елиминирайки възможността от нежелани открития.


1) P. Fiebag, Der Gotterplan, Munchen, 1995, p. 73.

2) Пак там, p. 69.

3) W. J. Langbein, Bevor die Sintflut Kam, Munchen, 1996, p. 197.

4) E. v. Daniken, Auf den Spuren der Allmachtigen, Munchen, 1993, p.

162 sg.

5) W. J. Langbein, Bevor die Sintflut Kam, Munchen, 1996, p. 197.

6) E. v. Daniken, Auf den Spuren der Allmachtigen, Munchen,

1993, p. 162 sg.

7) W. J. Langbein, Bevor die Sintflut Kam, Munchen, 1996, p.97.

8) http://www.edicolaweb.net/edicll2a.htm.

9) Цитат от археолога Neil Steede, II Diluvio Universale,

документален материал на History Channel, видеоматериал:

http://www.youtube.com/watch?v=teMye8PftvU.

10) G. Hancock, S. Faiia, Specchio del cielo: in cerca della civilta

perdutu, Three Rivers Press, New York, 1998, p. 304, http://www.

edicolaweb.net/edic004a.htrn.

11) Пак там.

12) H. Bergmann, F. Rothe, II codice delle piramidi, Newton&

Compton Editori, Roma, 2003, pp. 28-29.

13) Пак там, p. 29.

http://www.edicolaweb.net/edicll2a.htm

http://www.youtube.com/watch?v=teMye8PftvU

http://www/

4. Пирамидите В Гиза и други грандиозни произведения на др. свят

120

14) Пак там, p. 30.

15) Caroline Arnold, City of the Gods: Mexico’s Ancient City of

Teotihuacan, Clarion Books, New York, USA, 1994.

16) Пак там.

17) E. Ercivan, Der Stementor der Pyramiden, Herbig Verlag, Munchen,

1997, p. 141.


Compton, Roma, 2003, p. 66.

19) E. Ercivan, Der Stementor der Pyramiden, op. cit., p. 143.

20) T. Sasse, M. Haase, Im Schatten der Pyramiden, Econ, Dusseldorf,

1997, p. 216.



22) E. Ercivan, Der Stementor der Pyramiden, op. cit., p. 143.

23) E. Muller, Der Sohar, Das heilige Buch des Gabbala, Munchen,

1982, p. 223.

24) M. Lehner, Das erste Weltwunder, Econ, Dusseldorf, 1997, p. 214.

25) R. Bauval, A. Gilbert, II Mistero di Orione, Tea, Milano, 2005.



27) Christian Lange, Der Goldene Winkel, Implosion, август 2002:

http://www.sectioaurea.com/sectioaurea/angoloaureo.htm.

28) K. Michalosky, Art of Ancient Egypt, Harry N. Abrams, London,

1986.

29) D. Hatcher Childress, Misteri e segreti delle antiche civilta,

Newton&Compton, Roma, 2003, p. 236.

30) Пак там, pp. 236-238.

31) Пак там.

32) Пак там, р. 241.

33) Пак там, р. 244.

http://www.sectioaurea.com/sectioaurea/angoloaureo.htm

ГЛАВА V

121

ПИРАМИДИТЕ НА РАЗДОРА

Семир Османагич е босненски археолог, който от години се опитва

да разкрие загадката, свързана с истинската възраст на пирамидите,

както и за техните действителни функции. Това е твърде амбициозна

цел, предвид това, че никой не го е постигнал досега. Нетрадиционната

литература, посветена на пирамидите и мегалитните области в света,

изглежда, че не усеща криза благодарение на многото съмнения, които

все още витаят във въздуха. От най-чудноватите алтернативни теории,

смятани за по-конкретни, аргументите на независимите изследователи

често успяват да вземат превес над парадоксалните официални

обяснения. Прекомерното банали- зиране на мистерията от страна на

академичните учени оставя все повече отворени въпроси, отколкото

биха могли да разрешат. Сега сякаш Османагич е на прав път да

дефинира съображенията на еретичните теории. Неговото име буквал-

но обикаля целия свят, независимо от това, че е бил смятан за дилетант

от своите знаменити академични колеги. Много вероятно е съвсем скоро

да бъде ознаменувано най-голямото археологическо откритие в

историята. Всички онези, които досега са подценявали и оклеветявали

неговия талант, може да бъдат принудени един ден (не много далечен)

да признаят важността и сериозността на труда му.

За какво точно става въпрос? След като дълго изучава многобройни

археологически области в Латинска Америка, Семир Османагич

осъзнава, че някои хълмове в градчето Високо (Босна), близо до

Сараево, крият останките на изгубена цивилизация. Изключително

правилната геометрична форма на терена и някои загадъчни следи на

древни човешки селища В района (както и изкуствени тунели) навеждат

на мисълта за много интересно и мистериозно място.

През 1995 г., когато босненският изследовател е започнал първите

разкопки, веднага са се пояВили първите изненади. Под мъха, който

покрива изцяло хълмовете на Високо, се крият, Все още запазени, най-

Внушителните пирамиди В целия сВят. Достатъчно е да се каже, че най-

голямата от тях достига Височина 220 м срещу само 147 м Височина на

пирамидата на Хеопс. Ако неговото откритие бъде действително

потвърдено, всички официални теории за линейното развитие на

цивилизациите няма да има никакъв смисъл.

Междувременно разкопките продължават и пирамидата, даваща

заявка да се превърне в най-впечатляващата сграда на ДреВния сВят, е

наречена от изследователския екип на Османагич Пирамидата на

Слънцето'. Рамо до рамо до нея застават дВе други по-малки -

Пирамидата на Дракона и Пирамидата на Луната2. Всички следи и знаци

5. Пирамидите на раздора

122

от разкопките напълно съВпадат с предположенията на босненския

археолог. Стените на хълма са покрити с каменни плочи, които са

перфектно ориентирани към кардиналните точки (по същия начин,

както при египетските пирамиди), с накюн от точно 45 градуса3. Върху

тази структура, която би трябвало да е Външна, е открито древно

каменно стълбище, отвеждащо към Вътрешността. Върхът на

Пирамидата на Слънцето се характеризира с раВна хоризонтална

поВърхност, която много прилича на плоския Връх на стъпаловидните

пирамиди преди Колумб. Османагич е напълно убеден, че странните

тунели, Все още неизследвани изцяло, са свързани помежду си и влизат

във вътрешността на комплекса. Ортодоксалните археолози и досега

смятат, че тези подземни галерии имат средновековен произход, но

според откритията на босненеца действителността е коренно различна.

Дори да допуснем, че изследователят греши, трябва да признаем, че

характеристиките на мястото поставят на изпитание възможните

случайности. Даже и скептиците са изненадани от факта, че ако съберем

върховете на трите предполагаеми пирамиди в идеално права линия, се

получава фигура на равностранен триъгълник с ъгли от 60 градуса. Ре-

зултатът напълно съответства със строителната методо


123

логия, използвана в изграждането на пирамидите в Латинска

Америка и Древен Египет. Конструкторите и инженерите в най-далечно

минало са създавали творенията си, спазвайки точни астрономически и

геометрически подравнявания. При продължаващите разкопки се

появяват много варовикови блокове и пясъчни плочи, които не

произхождат от този район

- значи са били транспортирани до мястото от някого. Екипът на

Османагич изважда на бял свят цели райони, изкуствено терасирани и

покрити с хомогенна настилка, докато официалната теория приема, че са

естествено формирали се тераси4.

Най-смущаващият факт, произхождащ от новите открития и свързан

с пирамидите, е част от дърворезба, намерена във вътрешността на

тунела. Направените анализи показват объркващия резултат - възраст от

34 000 години5! Нужни са обаче още артефакти, които да се изследват

по-обстойно. Затова този резултат, колкото и да е обективен, засега ос-

тава само хипотетичен, а не официален. Археологическите проучвания

ползват помощта на много експерти от различни области - геология,

минералогия, седиментология и др., най- често от близкия университет

на Тулуза. Има още много за проучване, макар и Османагич да твърди,

че е идентифицирал огце четири, по-малки постройки под хълмовете в

района. За да се подсили още повече мистерията, изглежда съществуват

конкретни улики, които свързват древните жители на района с тези,

които първи са населявали Централна Америка. В Босна, близо до Баня

Лука, са открити стотици сфери от полиран гранит с различни размери6,

които отблизо напомнят на намерените в Коста Рика, за чийто произход

все още не се знае нищо. Много показателно е и присъствието на

неизбежните мегалитни скали, които предполагат древен произход и

загадъчна цивилизация, реализирала тези произведения.


124

Ил. 2. Една от мистериозните

доколумбийски сфери, открита В

Коста Рика

В случай, че Босненските

пирамиди бъдат потвърдени

като такива, човешката

история би трябвало буквално

да бъде преписана. В тези

структури са намерени редица

вка- менелости и други

неоспорими геоложки

доказателства, че в много

далечни времена това място е

било напълно потопено във

вода. Този факт, В

становището на експертите,

би могъл да бъде проверен

само преди 12 000 г. А именно

време, когато, базирайки се на

официалната история и

археология, не може да е съществувала цивилизация с технологически

познания.

Ил. 1. Гранитни сфери от Босна


125

Така че, ако Семир Османагич е прав, трябва да отделим повече

внимание на писанията на Платон за изгубените цивилизации. Според

гръцкия философ те са били почти напълно унищожени от ужасен

катаклизъм, случил се точно преди около

12 000 г. - може би по време на легендарния Потоп, завещан ни от

Библията, който съществува под различни форми във всички

религиозни традиции по света. А дали в този момент не би трябвало да

насочим вниманието си към Календара на майте (за който знаем, според

някои бележки, че е по-точен от този, който сме приели в нашата

съвременна епоха), отбелязвайки следващия катаклизъм към съдбовния

21.12.2012...


1) http:/Уwww. bosnianpy ramid. со myExcavations_files/

BosnianPyramidOfSun.html.

2) http:y/www.bosnianpyramid.com/Excavations_filesy

BosnianPyramidOfMoon.html.

3) S. Osmanagic, Bosanskci piramida sunca, Sarajevo, 2005;

http:yywww.alternativnahistorija.com/AH8.htm.

4) Пак там.

5) Anna Pazdur, Results of radiocarbon dating on the preistoricwooden

fragment from the tunnel Ravne, Bosnian valley of pyramids, Visoko, Bosnia

ad Herzegovina, Silesian University of TechnologyUl, Krzywoustego,

Gliwice, Poland: http:/ywww.scribd. comybpnewsydy5541915-AMS-

RADIOCARBON-DATING-OF-A- WOOD-SAMPLE-FROM-

TUNNELRAVNE-2.

6) http:y/www.bosnianpyramid.comyArchive_filesy

BosnianStoneBalls.html.

http://www.bosnianpyramid.com/Excavations_filesy

http://www.alternativnahistorija.com/AH8.htm

http://www.scribd/

I 'лава VI

126

ПИРАМИДИ И ОЩЕ ПИРАМИДИ

Пирамидите като че ли са построени, за да смутят съня на

академичните учени, които В продължение на години са се окопали зад

собствените си авторитетни догми. Подобни монументи продължават да

никнат като гъби във всяка част на земното кълбо, водят до разногласия

с неудобното си присъствие и разклащат основите на ортодоксалната

конвенция, според която човешката цивилизация води своето начало от

около 3000 г. пр. Хр.

Забравени и скрити от праха на времето, възкръсват от земята, за да

ни напомнят, че в далечното минало - доколкото бихме могли изобщо да

си представим, е имало една напреднала цивилизация, която ги е

построила с някаква цел, останала за нас неизвестна. Появяват се в

светлината на слънцето като вековни свидетели на изгубеното минало.

Книги от каменни страници, които все още не сме в състояние да

дешифрираме. Енигматични и мълчаливи страници, прелюдия към

шумни слоВесни битки между привържениците на най-

протиВоречиВите теории, бродещи като неспокоен дух зад техните

интерпретации.

През втората половина на XX в. за първи път са фотографирани

китайските пирамиди, които продължават да са обект на проучване.

Изключителни произведения, за които по-голяма част от хората никога

не са чуВали. Официално- то им откриване датира от 50-те години,

когато полковник Морис Шиън успял да направи снимка на една голяма,

напълно бяла пирамида (за чието същестВуВане е съобщил през 1945 г.

пилотът Джеймс Гузман), докато е летял над голямата китайска равнина

Кин Чан (Централен Китай). Неговото опи-

6. Пирамиди и още пирамиди

127

сание е публикувано в Ню Йорк Таймс от 28 март 1947 г., а първата

снимка на пирамидите се появява в Ню Йорк Съндей Нюз на 30 март

същата година1. Изключителното откритие в действителност само

потвърждава вече заявеното през 1912 г. от двамата немски търговци

Фредерик Майер Шрьодер и Оскар Маман. Те са идентифицирали

седем пирамиди в древния град Сиан-Фу (днешен Сиан, столица на

Шаанкси): преди цели 40 години, докато са преминавали през

провин- ция Шаанкси2. Монахът - техен предводител, им казва, че

пирамидите са на повече от 5000 години и са построени от древните

императори (Синове на небето, или Небесни императори), които

според легендите са слезли на Земята с летящи метални дракони.

Тези разкази се съдържат в документи от 1500 г. пр. Хр.3 Въпреки

това, едва след преоткриването им през 1947 г., когато новината

обикаля света, въздушните снимки позволяват да бъдат разкрити

стотина архитектурни комплекса, които с течение на времето са се

превърнали в хълмове.

Ил. 1. Снимка на равнината Кин Чан с някои от пирамидите

Точно както се е

случило в Египет, за

най-древните пира-

миди няма точна

датировка. Вече е

ясно, че провежданите

проучвания и изследвания са безмилостно оскъдни. Все още е налице

осезаемо препятствие от страна на академичните среди, които се

опитват да омаловажат откритието с пълно медийно мълчание. В

атмосфера на тотално безразличие продължават да се промъкват

невероятни новини за откриването на пирамиди във всички посоки

на света - събития, които не пораждат никакви действия. Тези, които

обръщат внимание и предприемат инициативи, са изцяло независими


128

ичследователи, уебсайтове и неголеми медийни групи. Следва кратък

синтезиран списък на някои неудобни открития, несправедливо

изключени от културните асоциации:

ПИРАМИДАТА ПОД ЕЗЕРОТО ФУСЯН, ПРОВИНЦИЯ ЮНАН

На 22 юли 2066 г. е завършено второто подводно изследване в

езерото Фусян, провинция Юнан, където е открита пирамида, висока 19

м, с основа 90 м на всяка страна4. Ръководителят на катедрата по

археология в университета на Юнан проф. Ли Куншен предполага, че

обектът е творение на древна цивилизация. Джен Вей - отговорник за

изследването на подводните монументи, добавя, че става въпрос за една

пирамида, много различна от египетските предвид плоските й върхове.

Архитектурният стил напомня за пирамидите на майте5. Заявява също,

че има още около трийсетина структури от този тип под езерото Фусян,

от които 9 имат сравнима големина с тази, открита през 2006 г. Събра-

ните данни по време на проучването са изпратени в Пекин, за да бъде

направен триизмерен модел на древния подводен агломерат на езерото

фусян.

ПИРАМИДАТА В АНГЛИЯ

Силбъри Хил несъмнено е една от най-енигматичните пра-

исторически пирамиди в Европа. Намира се на около една миля на юг от

Ейвбъри в историческото графство Уилтшир. Висока е 39,5 м и има

наклон от 30 градуса. Първоначално е имала форма на стъпаловиден

конус, което частично може да се види и днес. Датира от около 2600 г.

пр. Хр. и в никакъв случай не става въпрос за надгробна могила, тъй

като във вътрешността й никога не е намиран гроб6.

ПИРАМИДИТЕ В ИТАЛИЯ

В Монтевекия, област Леко (на около 30 км от Милано), между

зелените хълмове на Брианца, са идентифицирани три пирамиди,

изваяни в скалите, високи 50 м7. Откритието е направено през 1996 г. от

архитекта Винченцо ди Грегорио, но все още не може да се определи

времето на произхода й. През 80-те години на миналия век регион

Ломбардия въвежда

възбрана върху цялата територия, обявявайки я за Регионален парк,

за да запази археологическата й стойност. В тази зона е открито и

присъствието на неандерталския човек от преди 64 000 години.

Наскоро е започнало по-задълбоченото проучване въз основа на

направените въздушни снимки, които потвърждават уникалността на

тези постройки. Комплексът е построен, като са пренасяни и

обработвани стотици тона скален естествен материал, който се

наблюдава в момента ; на това място. Трите конструкции са със

същите пропорции, както известните египетски пирамиди в платото


129

Гиза.

Ломбардия не е единствената област в Италия, притежаваща

неудобни археологични доказателства. В Сардиния, на 11 км от

Сасари, е открита стъпаловидна пирамида - т. нар. ; зикурат в Монте

g’Akogu8. Наименованието идва от факта, че в първоначалния си вид

много е наподобявала на мексиканските зикурати с дължина 75 м и

височина 37 м (сега само 8 м). Разкопките в този обект са започнали

през 1952 г., когато пирамидата е представлявала само скромна

могила.

ПИРАМИДИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ И ГЕРМАНИЯ

Даже и във Франция и Германия са открити стъпаловидни

пирамидални структури. На известността си се радва т. нар.

праисторическа Купчина от камъни в Барненез, Бретан. В Германия

такива постройки са открити в южната й част, в околностите на

Бретен9.

ПИРАМИДИТЕ В УКРАЙНА

Гигантски пирамиди, много подобни на египетските, наскоро са

открити в района на Луганск10. Учени са стигнали до заключението,

че преди около 5000 години в днешна Украйна е живяла високо

развита цивилизация. Невероятното откритие е направено през 2004

г., когато няколко лагеру- ващи студенти случайно забелязват

фрагменти от пирамидите. Досега е обработена малка част - само

върховете на огромните постройки, и археолозите смятат, че ще е

необходимо поне едно десетилетие, за да се открият в цял ръст на

повърхността. Под патронажа на Секцията за туризъм и опазване на

културното наследство регионалната администрация на Луганск

предвижда да построи хотел и мястото на разкопките да бъде

превърнато в Музей на открито. Във

Вътрешността на пирамидите не е намерено нито злато, нито каквото и

да е съкровище, така че, слава Богу!, археолозите нямат причина да се

страхуват от вандализъм. За цаучния свят тези находки имат

изключително важно значение, защото задълбоченото им изучаване би

могло да доведе до радикална промяна в глобалната концепция за

историята на Древна Европа.

ПОДЗЕМНИТЕ ПИРАМИДИ

Друга група пирамиди наскоро е открита в Крим (Украйна) в близост

до Севастопол11, по бреговата линия на Черно море. Още no-загадъчни

ги прави фактът, че се намират под земята, напълно потопени от слоеве

и още други слоеве скалист терен. Древните сгради са открити случайно


130

от група учени, които търсили водни извори в близост до града.

Експертът в подземните проучвания, който пръв достига до тях, е

Виталий Анатолиевич Гох - капитан I ранг от запаса. В

изследователската дейност се включва група геолози и геофизици, които

откриват общо 37 пирамиди, 7 от които в близост до Севастопол. Става

въпрос за структури, които въпреки факта, че имат само три страни,

приличат много на египетските, защото съотношението между основата

и височината е винаги едно и също. Тяхната височина е едва около 45 м

със страни на основата от 72 м. Нито един експерт не е успял да

установи на коя цивилизация принадлежат и засега могат да се правят

само хипотези, макар и доста реалистични. Първоначално всички

пирамиди са били на повърхността, но са заровени в земята в резултат на

естествени процеси. Според Гох те датират поне от 3000 г. пр. Хр.

ПИРАМИДИТЕ В АВСТРАЛИЯ

Австралия е див и завладяващ континент, открит от европейците

относително скоро. И това го прави частично девствена и незамърсена

зона. Според официалната история Австралия никога не е била

колонизирана от която и да е цивилизована нация преди XVII в.

В края на XIX в. в областта Куинсланд изследователи откриват

терасовидна структура, която веднага наричат Джимпи12 поради

близостта си с едноименното градче. Впоследствие са открити някои

невъзможни предмети, мистериозно изчезнали в нищото. Направените

анализи на това, което е останало от пирамидалната конструкция,

изглежда са напълно в състояние да потвърдят древния произход на това

археологическо място. Тези произведения имат изключителни прилики с

използваните строителни техники в древни времена както от египтяните,

така и от финикийците. До подобен извод, в пълен контраст с

утвърдените академичните теории, стигат Рекс Гилрой, Брет Грийн и

други независими изследователи13, след като са провели още редица

дългогодишни изследвания. Както често се случва в тези случаи,

официал- ната археология определя предубедено датите на реализация

на всеки предмет или монумент въз основа на собствените си

догматични хронологични интерпретации в развитието на

цивилизацията. Една местна легенда свидетелства за съществуването на

две древни сгради на изток от град Джим- пи чак от 1890 г. Според

изследванията на Б. Грийн първата има много голямо сходство със

стъпаловидните пирамиди на майте.

Всичко това не може Вече да бъде доказано, тъй като по-голямата

част от останките са били преместени В края на XIX в. за строителството

на града, намиращ се в непосредствена близост. Втората мистериозна

постройка би трябвало да е част от комплекса на стъпаловидните могили


131

от 1870 г. Твърде вероятно е да става въпрос за астрономическа

обсерватория, предвид наличието на 13 каменни колони, подредени в

кръг, с нещо като монолитен кръгъл олтар в центъра, който може да

бъде използван като слънчев часовник. Целият археологичен комплекс

по-късно е разрушен, за да направи място на жилищното строителство.

Единственото останало от него са терасовидните хълмове.

Резултатите от направените проучвания от независимите

изследователи са публикувани през 2005 г. в CD формат, наречен

Мистериите на пирамидата Джимпи, разкривайки зашеметяващи

истини. Този филм съдържа също факти, касаещи откритието, предавани

от баща на син, от поколение на поколение. Първата новина за

пирамидите в Джимпи се появява в периода между 1860 и 1880 г. и

документира откриването на древния комплекс от пирамиди, който е бил

вече в руини. Джон Грийн е един от първите европейски изследователи,

който е направил скици на база на разказите на оче-


132

Видци, но оповестяването им е било фатално. Много хора са се

отправили към мястото, посочено от свидетелите, за да се сдобият с

пясъчни блокове, които да бъдат използвани по- късно в строителството

на къщи и търговски сгради. През 1885 г. цялото място е разграбено и

лишено от доказателства за миналото, за да бъде отново изпратено в

забвение. В началото на 70-те години новият собственик на земята

решава да почисти и обезлеси целия район, за да може да култивира

терена, когато неочаквано в светлината на слънцето проблясва хълм,

заобиколен от десетина каменни стъпаловидни тераси. Откритието е

отразено в популярните вестници, които преувеличават с разказите за

предполагаеми скрити съкровища, оставени от изгубена цивилизация.

Крайният резултат е пълното унищожаване на археологическите

останки от всякакъв вид земекопна техника.

Ил. 2. Изоставен пясъчен блок, намерен в горите

Набезите на

златотърсачите са свели до

неузнаваемост мястото,

докато академичната

общност се опитва да отрече или поне да сведе до минимум важността

на археологическите находки, оставяйки цялата зона без каквато и да

била защита. До ден днешен голяма част от ортодоксалните учени са

единодушни, че никога не са били провеждани сериозни и задълбочени

проучвания на мястото, въпреки очевидните каменни находки, рожба на

аборигенска култура. Така или иначе, загадката остава неразкрита.

Единствените доказателства са свидетелски показания и снимков

материал на унищожените археологически доказателства. Б. Грийн

потвърждава, че всичко останало е една терасирана каменна


133

могила, частично залесена и изградена в много древни времена от

непозната цивилизация, за която са направени само много

предположения.

Със сигурност знаем, че египетската гробница на фараона

Тутанкамон е имала различни стаи и бумеранг във вътрешността14,

евкалиптово олио, дори и подобие на обзавеждане с елементи на мебели

от австралийско дърво15, представляващи част от придружаващите

фараона вещи в ритуала на неговото погребение16.

Ил. 3. Бумеранги, намерена в гробницата на фараона Тутанкамон

Ил. 4. Някои бумеранги на австра-лий-

ските аборигени

Връзката между пирамидите

на Джимпи с Древния Египет

изглежда е станала ясна още от

60-те години на миналия век, откакто е открита една цяла стена с

египетски скални надписи в Нов Южен Уелс17. Според изследователя

Пол Уайт тези каменни релефи са безспорно с египетски произход с дата

от преди 5000 години. Дори и в този случай, касаейки доказателство,

считано за невъзможно от предубедената ор- тодоксална археология,

тези йероглифи са считани за фалши- фикат от академиците.


134

Б. Грийн по-късно уточнява и за присъствието на един огромен

обелиск, намираш, се в началото на Джимпи. Намерена е също и една

бронзова делва в египетски стил, чиято официална дата е спорна и

според експертите варира от 200 г. пр. Хр. до 400 г. пр. Хр. Има и

снимки на някои странни каменни статуи, също открити в близост до

мястото на стъпаловидната пирамида, в периода между 1900 и 1960 г.,

но им е лепнат етикет фалшиво от академичните власти, без да има нито

едно конкретно основание или доказателство за това. Всичките 5

предмета са предоставени за анализи на компетентните органи в

Куинсланд преди повече 50 години. ОттогаВа 4 от статуите са изчезнали

безследно18, а в Джимпи се завръща само петата статуя. Години наред е

била експонирана в сградата на Административния център на градчето,

а сега може да бъде видяна от всеки посетител на Историческия музей.

Смята се, че статуите представляват съответно: човешко лице, крокодил,

диво куче и маймуна. Загадка е произведения на коя цивилизация са те,

но по-нататъшните проучвания водят до улики, сочещи традициите на

аборигените, датиращи още от руините на земята на древните хора -

място, което случайно съвпада с това на пирамидите на Джимпи.

Ил. 5. Репродукция на намерени йероглифи в Нов Южен Уелс


135

ПИРАМИДИТЕ НА КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ Пирамидите на

Гюимар19 се намират на източния бряг на остров Тенерифе, Канарските

острови. Тяхното откритие представлява голяма загадка за археолозите.

Това са пирамиди, състоящи се от 5 нива с правоъгълна форма,

наподобяващи тези, направени от майте и ацтеките в Мексико. През

1991 г. знаменитият учен Тур Хейердал започва да ги анализира и

установява, че не става въпрос за произволна купчина камъни. Забелязва

следи от обработката им и доказва вулканичния им произход. Още -

Ил. 6-7. Двете изчезнали скулптури

Ил. 8. Снимка на „Маймуната”


136

изравняване на терена, и не последно място установява

астрономическата ориентация на пирамидите. В деня на лятното

слънцестоене от платформата на най-ви- соката пирамида може да се

види двоен залез: слънцето слиза зад върха на висока планина,

преминава през него, появява се отново и изчезва зад следващата

планина. Всички пирамиди имат стълбище от западната си страна и

изкачвайки се нагоре, може да се наблюдава точно изгряването на

слънцето по време на зимното слънцестоене.

Изобилие от археологически „аномалии”

Предвид мащабността и сложността на аргумента, следва едно

синтезирано обобщение на други невероятни археологически аномалии,

които описват съществуването на изгубена цивилизация, съществувала

преди нашата:

• изкуствена стена от 600 м, изградена от големи многоъгълни

камъни, е открита през 1968 г. в околностите на Бимини20 (Бахамски

острови) на 7 м дълбочина. Археологът Менсън Валънтайн определя

датата им на произход на 10 000

- 12 000 г. пр. Хр.;

• километрични праволинейни пътища тръгват от бреговете на

Юкатан и Флорида, за да се загубят някъде в Атлантическия океан21;

• подравняването на менхири1 върху бреговете на Западна Европа,

които продължават навътре в морето22;

• кръг от камъни, сниман на дъното на езерото Лох Нес23;

• тунели, потънали в езерото Рапа Нуи;

1Бел. прев.: Менхирите (от бретонски, men - камък, hir - дълъг, висок) представляват

продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи. Вероятно са

свързани с култа към мъртвите. Височината на камъните варира от 1 до над 20 метра. Най-

големият менхир се намира в Карнак (Бретан, Франция) и наброява 2813 камъка,

подредени в 13 реда. В България са известни няколко менхира: до музея в Хасково, в село

Овчарово, в село Петокладенци, в село Стежерово и В село Староселци.

1 Статия в New York Times от 21 ноември 1856 г. съобщава следното:

„Преди няколко дни работници са намерили в земните недра (земята??)

в лозето на шерифа Уикън, в Ийст Уилинг, Охайо, човешки скелет. Тъй

като е разрушен, доста е трудно да бъде идентифициран от

разположението на костите, които изглежда нямат дължината на

нормално човешко тяло в първоначалното му положение. Това, което е

впечатлило шерифа и работниците, е разлшрът на скелета, равен на

около 11 фута (3,30 м). Челюстта и зъбите са големи почти като тези

на кон21.”


137

• заляти от Индийския и Тихия океан пристанища; специално В

Микронезия, В близост до остроВ Помпей, се намират множестВо

колони и мегалитни блокове, потънали на дълбочина около 30 м24;

• потопени руини на 20 м дълбочина близо до остроВ Йо- нагуни В

Японския архипелаг, изучавани от океанографа Ри- мура25, чиито

изображения са обиколили целия сВят, без да предизвикат Вниманието

на академичните среди. Залятата от Водите структура е определена от

ортодоксалните учени като естествена формация Въпреки характерните

и абсо- лютно прави ъгли.

Ил. 9. Подводни снимки на японския Йонагуни


138


1) Philip Coppens, The New Pyramid Age: Worldwide Discoveries of

New Pyramids Challenge Our Thinking, Axis Mundi Books, Alresford, UK,

2007.

2) C. Hentze, Ritrovamenti in Cina, Ediz. Mediterranee, Roma, 1969.

3) The Science News-Letter, Vol. 51, No. 15, Apr. 12, 1947, pp. 232-

233; V. Segalen, Review in the Harvard Journal of Asiatic Studies, Vol. 1,

No. 3/4., Nov. 1936, pp. 391-393.

4) Mystery of pyramid under Fuxian Lake to be solved, People’s Dayli,

23 юни 2006: http://english.peopledaily.com.

cn/200606/23/eng20060623_276708.html; http://www.cinaoggi.it/

index.php?option=com_content&view=article&id - 1656:scoperta-

unapiramide-sotto-il-lago-fuxian-nello-yunnan-&catid=24:china-x-

files&Itemid= 15; Peopledaily om 23 юни 2006.

5) Пак там.

6) Jim Leary, David Field, The Story of Silbury Hill, English Heritage,

UK, 2010: http://www.edicolaweb.net/piram48g.htm.

7) Vincenzo Di Gregorio, II mistero delle piramidi lombarde, Fermento

Editore, Roma, 2009; http://www.prolocomontevecchia. it/archeologia2.htm.

8) Ercole Contu, L’ altare preistorico di Monte d’Accoddi, Deffino Carlo

Editore, Sassari, 2000; http://www.isolasarda.com/accoddi. htm.

9) http://barnenez.monuments-nationaux.fr/en/; http://www. european-

pyramids.eu/wb/pages/european-pyramids/germany.php;

http://www.liutprand.it/articoliMondo.asp7id=212.

10) Tom Parfitt, Bronze Age pyramid found in Ukraine, The Guardian,

7 септември 2006: http://www.guardian.co.uk/

world/2006/sep/07/ukraine.tomparfitt.

11) Philip Coppens, The New Pyramid Age, Axis Mundi Books, New

York, USA, 2007; Открити древни пирамиди в Украйна, Pravda.ru, 14

август 2006: http://italia.pravda.ru/ science/14-08-2006/2646-0/.

12) Rex Gilroy, Pyramids in the Pacific: The Unwritten History of

Australia, URU Publications, Australia, 2000.

13) A. Forgione, Hera Magazine, N. 53, p. 58.

14) Свидетелства, отразени също в списъците на Howard Carter,

фотографски запис, достъпен онлайн: http://griffith.

ashmus.ox.ac.uk/gri/carter/gallery/#.

15) A. Forgione, Hera Magazine, N. 53, р. 58.

16) Откритие п. 370, запазено днес 6 музея на Кайро.

17) A. Forgione, op. cit., p. 58.

18) Пак там.

19) Frederic P. Miller, Agnes F. Vandome, John McBrewster,

http://english.peopledaily.com/

http://www.cinaoggi.it/

http://www.edicolaweb.net/piram48g.htm

http://www.prolocomontevecchia/

http://www.isolasarda.com/accoddi

http://barnenez.monuments-nationaux.fr/en/

http://www/

http://www.liutprand.it/articoliMondo.asp7id=212

http://www.guardian.co.uk/

http://italia.pravda.ru/

http://griffith/

ГЛАВА VII

139

Pyramids of Guimar, Alphascript Publishing, Mauritius, 2011.

20) D. G. Richards, Archaeological Anomalies in the Bahamas, Journal

of Scientific Exploration, 2:181, 1988.

21) G. Hancock, Civilta sommerse, Tea, Milano, 2005.

22) Пак там.

23) P. Kolosimo, Terra senza tempo, R.C.S., Milano, 1999.

24) D. H. Childress, Lost Cities of Ancient Lemuria and the Pacific,

Adventures Unlimited Press, Kempton, 1988.

25) G. Hancock, Civilta sommerse, op. cit.

БОГОВЕ И ГИГАНТИ - ФАЛШИВИ МИТОВЕ ИЛИ ИСТИНСКИ

МИСТЕРИИ?

Както е видно от предходната глава, мегалитната епоха несъмнено е

най-интригуваща, тъй като все още крие тайната за истинския произход

на човека. От това толкова далечно и очарователно минало са останали

само монументалните руини, които намираме пръснати из целия свят

като свидетели за глобална и неизвестна цивилизация, изключително

опитна в изграждането на храмове с огромни размери. Академичните

теории по този въпрос са толкова повърхностни, непълни и насочени

към отричане на съществуването на напреднали цивилизации в

каменната ера, че мегалитната епоха остава все още загадка. Разбира се,

ние знаем само, че родовите традиции на всички народи приписват

строителството на тези произведения на древна раса гиганти, които са

живели с хората в праисторически времена. Сред фактите, които изглежда дават основа на тези разкази, е

съществуването на същия особен вид ars edificatoria - много напреднал във всички места, намиращи се в различни континенти. Често огромните монолити (достигащи до 200 тона тегло) от твърда скала като гранит и с непосилно тегло дори и за съвременните тежкотоварни превозни средства са добивани от кариери, отдалечени на стотици километри и транспортирани дори и до недостъпни високопланински места. Нещо повече, не става въпрос само за използване на строителни блокове с гигантски размери, а също така и за стълбища, врати и покриви в храмовете (вече сринали се).

Официалната теория приписва изграждането на тези мегалитни

обекти на вече известни етнически групи при пълна липса на

доказателства. Знаейки обаче, че стандартната ви-

7. Богове и гиганти - фалшиви митове или истински мистерии?

140

сочина на стълбищните стъпала 6 модерната епоха е едва 16- 17 см,

лесно е да си представим затруднението на народите с нисък ръст (1,60

м), като тези в Южна Америка и Азия, да се изкачват и слизат по

стълбите на мегалитните храмове, които имат варираща височина от 40

до 80 см. Изправени пред подобни несъответствия, традиционните

обяснения за гигантите все още са в състояние да излъчват значителен

чар, защото са първото нещо, което ни идва на ум, наблюдавайки

невероятните размери на тези древни структури. Несъмнено, ако

действително са съществували, би трябвало да сме намерили някакви

следи във вкаменелостите. И тъй като в нито един учебник не е

спомената подобна констатация, сме принудени да вярваме в тези

разкази без абсолютно никаква научна основа. Въпреки това (както ще

стане ясно по-нататък), има доказателства, че наистина са открити

останки от тези гиганти. Институциите обаче никога не са успели да

предотвратят бързото им изчезване от погледа на обществеността и от

този на същите тези академични изследователи. Преди да бъдат

разгледани най-сензационните епизоди за случвалото се е интересно да

се види как митът за гигантите присъства във всички култури.

Гигантите в митологията

Макар и чрез разказвателните нюанси, във всички древни текстове от

различните краища на света се споменава за отминала епоха, в която

хората са съжителствали с някои раси от гиганти. Навсякъде намираме

намеци за това - от митовете за майте1 до тези на индианците2, сардите3,

скан- динавците4, африканците5, азиатците6, американците7 и егип-

тяните8. Свързващият елемент между всички касае техния произход,

който в повечето случаи се проследява до генетичната хибридизация на

боговете с човешката раса.

В традицията на маорите (Нова Зенландия) например е съществувала

мощна раса от великани, родени от съюза на човешки същества и

божествени създания. Гръцката митология не прави изключение от това

правило и разказва историята за титаните и циклопите с едно око - раси

с невероятен

ръст, които са заченати от небесните богове (не в духовен смисъл, а от

кръв и плът) с мъже и жени (синовете на Земята, оплодени от Уран).

Тези древни богове са слезли на Земята с летящи колесници от царство,

намиращо се над облаците, което е сочено като точно определено

астрономическо съзвездие. В шумерската традиция, която е била люлка

на нашата цивилизация, боговете-гиганти, които са управлявали

човечеството, са се наричали Ануннаки4. За тези вярвания намираме

свидетелства в древните скулптури с физически размери 3 пъти по-

големи от тези на обикновените човешки същестВа. Дори изразът Ваше

височество, който винаги е използван като обръщение В царските

среди, би могъл да има произход точно в този смисъл - съотношение


141

между обикновения човешки ръст и този на техните дреВни суВерени.

Гигантите в Библията

Свидетелствата за гигантите не се отнасят само до митовете,

легендите и свещените политеистични религии, тъй като намираме

незаличими следи също и в Библията. В Битие (6,1-4) се чете следното:

„Като започнаха човеците да се размножават по лицето на Земята

и да се раждат техните дъщери, божиите синове видяха, че дъщерите

на хората са хубави и си взеха за жени тези, които най-много им

харесвали измежду тях [...]. Имаше гиганти на Земята по това време,

а също и след това, когато божиите синове дойдоха при човешките

дъщери и те родиха техните синове. Това са известните герои на

древността. ”

В Числата (32-33) отново намираме следните цитати:

„Земята, през която прелитахме, за да я проучим, е земя, която

поглъща своите жители; всички люде, които видяхме бяха с висок

ръст; бяхме видели гиганти, синове на Анак от расата на гигантите,

пред които се чувствахме като скакалци и такива изглеждахме в

техните очи. ”

Ил. 1-2. По-горе - шумерска

скулптура, която изобразява

гигант Ануннаки. В долната

част - шумерски печат от

ка/ньк с летяща колесница на

боговете Ануннаки.


142

Шумерските гиганти

Зекариа Сичин (1922-2010) е един от водещите експерти по древен

еврейски и един от първите учени в света, в състояние да разчете

шумерския клинопис. Роден в Баку - Азербайджан, премества се в САЩ,

след като е ангажиран в продължение на дълги години в областта на

археологическите изследвания и проучвания на месопотамските

цивилизации.

В академичните среди името му често се превръща в предмет на

разгорещени дискусии поради огромното значение, което отдава на

древните гравюри, намерени върху шумерски глинени плочи. След като

е направил превода, Сичин е бил убеден, че е открил доказателства, че

свещените митологични текстове на древните народи не са плод на

фантастични творения, а паметта (макар и объркана) за действително

случили се събития на земята в много далечно минало. И тъй като

думата Ануннаки буквално означава тези, които дойдоха на Земята от

небето, според него древните шумерски плочи (гравирани между 3000 и

2000 г. пр. Хр.) разказват за конта


143

кта с напреднала извънземна раса на гиганти (наричани не- фюгими на

иврит), произхождащи от Нибиру - небесно тяло (планета или звезда) от

вавилонската митология. В този контекст съвременният хомо сапиенс е

творение на Анунна- ките чрез генетична манипулация10.

Заключенията на Си- чин са категорично отхвърлени от академичната

общност, която продължава да разглежда историята на Ануннаки- те

(наричани от хората просто богове) като чиста митология без никаква

реална основа. Въпреки това, точното значение на език, неизползван от

хиляди години, остава

спорно и следователно

дебатът около фигурата на

Ануннаки е още отворен.

Огромната изследователска

работа, извършена от

международно признатия

шумеролог Сичин, остава до

голяма степен правдоподоб-

на за всички онези учени,

които не пеят в хора и

признават съществуването на

технологично напреднали

цивилизации във времето на

каменната ера.

Ил. 3. Скулптурата Хорсабад, която

изобразява гигант с лъвски крайници

вместо ръце и грива. Датира от

Времето на Саргон II (VIII в. пр. Хр.),

висока е 4,45 м и в момента е

запазена в Лувъра в Париж.


144

Еретичните открития на един библейски екзегет

Мауро Билино е виден изследовател на историята на религиите,

който е направил превод от древен иврит на 17 книги от Библията за

издателството San Paolo на Ватикана. За да се справи с деликатната

задача по възможно най-точния начин, Билино е извършил преводи на

библейски текстове (и относителен граматичен анализ), започвайки от

оригиналните кодове, от които е изготвен целият Стар Завет. Неговите

изследвания са концентрирани предимно върху шифъра на Ае- онардо,

или по-точно върху най-стария массрски текст. След 30-годишни

анализи на Библията стига до абсолютно същите заключения, като тези

на Сичин за Ануннаките. По тази причина бившият екзегет решава да

изостави професионалните си задължения, за да разпространява

публично истинското значение на Стария Завет. Неговите разкрития

могат да бъдат считани за шокиращи, тъй като е считан за един от

водещите експерти в областта на библейските преводи.

От 2010 г. Билино прекъсва всякакви работни отношения с

ватиканското издателство точно поради факта, че се обявява срещу

предполагаемите манипулации на църквата и така би се преобърнало

цялото първоначално значение на древните писания - неудобна истина,

за която Ватиканът би запазил мълчание, за да не подкопае доверието

към цялата католическа църква. Билино твърди например, че терминът

Elohim, превеждан от Библията с думата Бог, всъщност е множествено

число на боговеп. След като приемем тази важна предпоставка, сме

принудени да преразгледаме също и Стария Завет. Билино пояснява

също, че тълкувателните грешки в Библията се дължат не на

компетентността на каноничните учени, а на необходимостта да се

коригира значението, за да се въведе концепцията за единствен Бог и

там, където го е нямало. В най-старите текстове има много ключови

думи, които, преведени в същинския им смисъл, ще разкажат историята

за човешкия контакт с една цивилизационна раса с извънземен произход,

притежаваща летящи машини и други изключително модерни

технологии12.

Според Билино дори чисто и просто ако желаем да разглеждаме тези

богове като духовни божества в теологичния смисъл на думата, то това

води до сериозно изкривяване на


145

Стария Завет, който ги описва като владетели от плът и кръв. Може да

изглежда невероятно, но Библията ни разкрива истинската идентичност

на т. нар. богове на античната цивилизация. И дори неговата еретична

теория да остава под въпрос, както при всички други преводи от мъртви

езици (с множество интерпретации - богословски, духовни, езоте- рични

и т. н.), той с право смята, че правилното библейско тълкуване трябва да

се основава изключително на такова, което е лишено от религиозни

правила. Поради тази причина Билино много внимателно е обяснил в

своите книги (дума по дума) всички обективни причини (от

лингвистичен и културен характер), заради които традиционната

библейска интерпретация не може да се счита за автентична.

Що се отнася до предполагаемата авторитетност на официалните

източници на Стария Завет, Билино заявява следното: „Знаещите не са в

състояние да кажат със сигурност кой е автор на отделните книги, не

биха могли да кажат кога са написани, а също така и как са написани

първоначално, тъй като кодовете имат хиляди варианти. Не са в

състояние да кажат със сигурност как са вербализирани първоначално

различните книги. Ситуацията е толкова несигурна и заплетена, че

библейските университетски учени от израелските университети в

Ерусалим и Тел Авив през 1958 г. стартират Bible Project с цел да се

опитат да реконструират текстовете възможно най-близо до

първоначално написаните и са си дали време за това от 2 века. Така че

след около 150 години се предполага, че ще има библейски книги,

подобни на написаните в оригинал. Въпреки това, много последователи

на същите тези учени (не всички, разбира се) твърдят, че „знаят със

сигурност“, че „тези автори (за които не знаем почти нищо) са

вдъхновени от Бога“ и че често, когато пишат едно нещо, в

действителност искат да изразят със сигурност значението на друго

нещо (метафора, алегория, скрити значения...). Също толкова

необяснимо е, че същите те търсят доказателства за всяко твърдение

(ако контрастира с тяхното) и изглежда забравят, че Библията няма

сигурни и надеждни източници13.” Вимана на боговете

Дори сред книгите (религиозни и класическа литература), в които е

транскрибирана вековната традиция на Индия, е описана предишна от

нашата цивилизация, управлявана от богове, дошли от небето с летящи

машини, наричани Вимана™. Това е история, предавана настойчиво от

множество източници на индийската литература15 с изобилие от

детайли, които включват дори чертежи и технически подробности.

Според индийската традиция Вимана е въздухоплавателно средство,

което позволява невероятно бързи придвижвания във всяка част на

земното кълбо, оборудвано с оръжия с ужасяваща мощ, използвани от

различните божествени раси (наричани Дева), за да се бият един срещу

друг.

Книгата Mausola Parva описва например един лъч на смъртта, който

би могъл за броени минути да изпепели цели армии, а на оцелелите да


146

предизвика падане на ноктите и косите (ефект, аналогичен на този от

радиация).

В Drona Parva се споменава за военна технология, наречена agneya

(индуски бог на огъня), която изглежда много подобна на изстрелване на

ядрени оръжия: „Изстреля се една пламнала във великолепие стрела в

бездимен огън. Изведнъж гъста тъмнина обгърна армиите. [...]

Ужасни ветрове задухаха. Изръмжаха облаците в горните слоеве на

атмосферата и от тях заваля кръв. [...] Светът, изгорен от

топлината на това оръжие, изглеждаше в плен на температурата...

[...] Дори водата се затопли и съществата, които живеят в нея,

изглежда изгоряха. Враговете падаха като изгорели дървета от

опустошителен огън. ”

Във ведическата литература историите от този тип са безброй,

въпреки че може и да става въпрос за нереални описания, които

случайно имат общи черти с модерните оръжия. В някои случаи тези

аналогии са наистина смущаващи. Ако в действителност сравним

чертежите на тези космически кораби на боговете с форма на диск (Ил. 4

и 5) със съвременните изображения на т. нар. неидентифицирани летящи

обекти (НЛО), не можем да отречем смущаващата идентичност.


147

В индийските текстове са споменати всичките размери на Вимана.

Някои от тях изглеждат като истински летящи градове, а други са много

по-малки, превозващи само един пилот. Много изненадващ факт е

откриването на истински ръководства за управление на летящите

машини на боговете16. Става въпрос за бордови компютри, които

описват контрол на помещения, контролни екрани за навигация и бойни

техники по време на полет (невидимост по отношение на вражеските

сили, временно затъмняване, ослепителен блясък и т. н.)17, които

надхвърлят всякакво въображение, тъй като има някакъв логичен

смисъл, само ако е интерпретирано спрямо критериите на модерните

технологии. Гигантите на класическия период

Както Вече споменахме, гръко-лат инскат а традиция препраща

изграждането на мегалитните обекти В Южна Европа на изчезнала раса

на гиганти, наричани циклопи. Тяхното съ- щестВуВане е споменаВано

също и от писателите и историците на класическия период. Тукидид

(книга VI от неговите Истории) например ги обрисува като обитатели на

Сицилия преди гръцката колонизация: „Казва се, че най-древните

обитатели на една част от това място са били Аестригони и Циклопи,

за които не знам нито расата, нито от къде са дошли, нито къде са

Ил. 4. Пури - Източна Индия, фреска със сблъсък между две хиндуистки божества на

борда на Вимана

Ил. 5. Битка между флотите на Вимана В индийски стенопис в Пури


148

отишли: достатъчно е това, което е казано от поетите, и това,

което всеки един по един или друг начин знае за това.” Много други

източници от класическия период (Включително Омир, Хезиод, Плутарх

и Диодор Сици- лийски) настойчиВо приписВат изграждането на

мегалитните структури на циклопите - раса, дефинирана като по-висока

на ръст, по-силна и no-интелигентна от човешката. В Истории 1-68

гръцкият историк Херодот от Халикарнас разказва епизоди за ковач,

който изравя гигантски скелет: „Исках да направя кладенец в този двор,

копах и се натъкнах на ковчег, дълъг 7 ръце (една ръка е равна на 44 см).

Отворих го, не вярвах, че са съществували хора толкова по-големи от

тези днес, но видях, че мъртвецът е с дължина, равна на тази на

ковчега (около 3,10 м); премерих го и го зарових. ”

Гигантите на конквистадорите

Легендите на индианците за гигантите изобилстват точно в

местностите, където се намират мегалитни останки и най-старите

монументи с неясна датировка за построяването им. Докладът на Педро

де лос Риос - летописец, следящ испанската армия по време на

завладяването на Мексико, описва традициите на коренното население

на Юкатан. Разказва, че „едно голямо наводнение (в Библията е

упоменато като Потоп) опустошава Tzocuillixeco - жителите на

земите на Анауак18”. Известният испански кондотиер Ернан Кортес

(1485-1547) е бил информиран от местната свещеническа каста, че в

техните земи „някога са живели мъже и жени с


149

гигантски ръст. За да го убедят В истинността на техните

разкази, индианците му предоставили няколко човешки кости и една

бедрена кост. с огромни размери, които пълкоВодецът итратил В

Испания на своя цар19.’’ Дори многоуВажаВаният g-р Франсиско

Ернандес, изпратен от царя на Испания Филип И да проведе

задълбочени научни проучвания, декларира, че е изследвал

вкаменелости от човекоподобна гигантска раса с ръст, надвишаващ 5

м20. За официалната историография всички необичайни констатации,

посочени в документите на конквистадорите, са кости на

праисторически животни, които аборигените (вкмочително ерудирани

лекари като Ернандес) биха объркали с човешки скелети с огромни

пропорции.

Гигантите на Магелан

Известният португалски мореплавател фердинандо Магелан

съобщава, че в хода на пътуването си през 1519 г. е срещнал раса на

гиганти в Патагония Той обаче умира в битка на остров Мактан

(Филипините) през 1521 г. заедно с почти всички членове на екипажа.

През 1525 г. Антонио Пигафета публикува книгата Първото

пътешествие около Земята, в която описва срещата на екипажа си с

някои от гигантите на Патагония: „...Започвайки оттук, стигнахме до

49 градуса от Антарктида. Тъй като беше зима, корабите се насочваха

към пристанище, за да хвърлят котва. Следователно стояхме месеци

наред, без да видим жив човек. Един ден внезапно се появи мъж с

огромен ръст, стоеше гол на брега до пристанището, танцувайки и

пеейки си посипваше прах върху главата. Главният капитан изпрати

един от нашите при него да направи същото в знак на мир и той го

Ил. 6. Изображение от 1562 г. на

Патагония Върху карта на Зелтта,

което показва надписа „Gigantum

Regio” (Област на гиганти)


150

отведе на едно островче пред капитана. Когато попадна сред нас, беше

много изненадан и правеше знаци с вдигнат нагоре пръст, мислейки, че

идваме от небето. Той беше толкова голям и добре разположен [с

добри пропорции]: имаше широко лице, боядисано в червено, а около

очите - жълто, с две нарисувани сърца в средата на бузите. Majikomo

коса, която имаше, беше боядисана в бяло. Беше облечен в животинска

кожа (умело зашита) заедно; това животно е с глава и уши, големи

като на муле, врат и тяло като на камила, крака на елен и конска

опашка. Краката му бяха обвити в същата кожа, която служеше за

обувки, а в ръката си държеше голям лък, чиято тетива беше по-

дебела от тази на лютня, направена от червата на същото животно,

със сноп не много дълги тръстикови стрели от желязо с каменен връх в

бяло и черно, подобни на „турските стрели”.

Пигафета пише, не Магелан нарича патагао (патагони) тези гиганти,

но не обяснява причината. По всяка вероятност терминът произлиза от

името Патагон - диво създание, описано в Разказът на странстващия

рицар - испански роман от Франсиско Васкес (публикуван през 1512 г.),

много предпочитан от Магелан.

Потвържденията на други изследователи

Магелан не бил единственият велик изследовател, който е срещал

гигантите на Патагония, тъй като разказът на Пигафета е потвърден и от

други знаменити изследователи. Сред тях можем да посочим дневника

на сър Томас Кавендиш (1560-1592): „...Тук диваците раниха двама от

нашите с тех- иите стрели, направени от. тръстика и Въоръжени с

камъни. Изглеждаха груби и недодялани създания; сякаш

представители на гигантска раса, чийто размер на ходилата е 18

палеца дължина, което, изчислявайки нормалната пропорция, прави

около 7 и половина метра ръст...”

Ученият Шарл де Брос (1709-1777) описва гигантите на Патагония в

книгата си История на плаването към Южните земи, публикувана през

1756 г.: „Брегът на Porto Desire е обитаван от гиганти с височина от

15 до 16 педи. Аз самият измерих отпечатъка от крака на един от тях,

оставен върху насипа, който беше 4 пъти по-дълъг от нашите.

Измерих също и тленните останки на двама наскоро погребани в

близост до реката, чиято дължина беше 14 педи. Трима от нашите

хора, които по-късно са били преместени от Испания по бреговете на

Бразилия, ми разказаха, че един ден от другата страна на брега е

трябвало да отплават навътре В морето, защото гигантите са

започнали да хвърлят каменни блокове с изумителни размери от брега в

близост до тяхната лодка. В Бразилия видях един от тези гиганти,

който Алонсо Диас беше пленил в Port Saint Julien: беше все още момче,

но вече беше Високо 13 педи. Тези хора се разхождаха голи и имаха

дълги коси; този, който Видях В Бразилия, изгледаше видимо здрав и с

добри пропорции за неговата дължина. Не мога да кажа нищо за


151

навиците му, тъй като не съм бил с него, но португалецът ми каза, че

гигантът е като другите канибали по крайбрежието на La Plata. ”

Известният капитан Джеймс Кук дори пише в бордовия си дневник,

че е успял да плени един гигант от Патагония, който е избягал от кораба

в морето. През 1767 г. капитан Джон Байрон от H.M.S. Dolphin

публикува книгата Пътешествие около света с кораба на Негово

величество „Делфин”, в която пише: „... слагайки край на спора, който

продължава да съществува два века и половина между географи за

реалното съществуване на хора с такъв невероятен ръст, за които

съвпадат показанията на всички от борда на корабите Dolphin и

Tamer, сега не могат повече да останат съмненияВ последваща пуб-

ликация капитанът обяснява, че „гигантите на Патагония в седящо

положение са толкова високи, колкото нормалните хора като

изправени”.

Няколко години по-късно, през 1773 г., Джон Хоуксуърт пише

резюме за Marina Britannica, целящо драстично да омаловажи

изявленията на Джеймс Кук и на Джон Байрон. Твърде- нията са, че в

действителност коренните жители на Патагония едВа надвишават 2 м

височина и следователно не става въпрос за истински гиганти, а само за

хора с висок ръст. През следващите векове обаче на американска

територия са намерени огромни чоВекоподобни скелети, които В някои

случаи надхвърлят 3 м.

Действителното откриване на гигантските скелети

От научно-историческа гледна точка Всички разкази за съ-

ществуването на древна раса от гиганти все още се считат само за

легенди. В нито един учебник не се споменава за техните скелети и

всеки път, когато мистериозни артефакти излизат на светлина, изчезват

от погледа на обществеността почти веднага след шумното им обявяване

Във вестниците. Благодарение на новинарските репортажи разбираме, че

епизодите с изчезването на гигантски кости е в реда на нещата, да не

кажем правило. По този начин е съставена сегашната теория на

еволюцията, тъй като никой изследовател вече не е в състояние да

представи изчезналите доказателства. От тях са останали само

публикациите във вестниците от това време и показанията на свидетели,

присъствали по време на разкопките. Днес най-много такива открития

идват от Америка.


152

• Ha 25 декември 1868 New York Times публикува новина за

невероятното откритие, направено случайно от работници на

компанията Sank Rapid Water Power no време на разкопки за строеж на

язовир на река Мисисипи. Става въпрос за останки на човешки скелет с

гигантски размери, вграден в

гранитна скала: „Гробът е

дълъг 6 м, широк 1,20 м и

дълбок почти 1 м. Останките

на гигантския човек са напълно

вкаменени. Ог- ромната му

глава е с обиколка 78 см, но с

много ниско чело и много

наклонена назад. Общата

височина на мистериозния

човек е равна на около 3,40 м22.

”


153

• New York Times от 10 август 1880 г. обявява откритието на 2

човекоподобни гигантски скелета с височина повече от 3,30 м23.

• New York Times om 5 април 1886 г. публикува новината за

откриването на човекоподобен скелет с ръст от около 4,20 м (14 фута).

Костните останки на гиганта (вече изчезнали) са били предоставени на

Смитсониън институт за извършване на изследвания24.

• Американският всекидневник World om 6 октомври 1895 г.

отпечатва статия, посветена на откриването на мумия- гигант от

праисторическо време, която е погребана около Сан Диего. Скелетът й е

бил 2,70 м25.


154

Ил. 7-8. Вляво - статията от Вестника, а Вдясно - оригиналната снимка на

мумията с гигантски ръст, направена по Време на лекция на проф. МакГий

(човекът на снимката вляво). Снимката е публикувана от независимия

изагедовател Джеймс Виера, след като я е намерил в архивите на „Smithsonian

Ethnology Reports”. Скелетът принадлежи на т. нар. „култура на Mounds Builders”

(букВално „строители на могили”) - древен народ от Северна Америка, живял

преди около 5000 години.


155

• New York Times om 20 декември 1897 г. пише за откриването на

човешки скелет с почти 3-метров ръст с изключително широк череп.

Останките на гиганта са били намерени в Мейпъл Крийк, Уисконсин27.

ръст от около 3 м26. ”


156


157

• Evening Bulletin на Хонолулу на 28 ноември 1900 г. съобщава за

откриването на скелети в ледените земи на Аляска, принадлежали на

древна човешка раса с ръст над 2,20 м28.

• На 11 февруари 1902 г. New York Times съобщава новината за

археологическа експедиция в Ню Мексико, където са намерени

гигантски човешки скелети: „След откриването на останките от раса

гиганти в Гуадалупе, Ню Мексико, археолозите се подготвят за

експедиция в този район. Ауисиана Кинтана - собственик на ранчото,

където са разположени древните кости, открива два камъка с

любопитни надписи. Разкопавайки под тях, са били открити скелетни

кости, принадлежащи на индивиди с височина не по-малка от 3,60 м.

Кинтана, която впоследствие е открила и други подобни места, смята,

че погребаните скелети на тази изгубена раса гиганти са хиляди в този

район. Предположението се основава на традиция, започнала с

първите испански нашествия, според която древна раса от гиганти в

много далечно минало е обитавала тези места, известни днес като

Източно Ню Мексико. Легендите на индианците в Америка разказват


158

за същото вярване29. ”

• New York Times от 4 май 1908 г. разпространява новината за

откриването на пещера, в която има повече от 200 скелета,

принадлежаща на хуманоидна гигантска раса с ръст над 2,50 м, живяла

преди ерата на ацтеките30.

• През май 1912 г. екип от археолози от Beloit College извършва


159

разкопки около езерото Делаван, Уисконсин, където намират повече от

200 могили на културата woodland - американска праисторическа

общност, за която се смята, че датира от първото хилядолетие пр.н.е.

Това, което изненадва учените, е откриването на 18 скелета с огромни

размери и удължени черепи. Става въпрос за неудобни разкрития, тъй

като категорично противоречат на официалната версия за чисто

митологичния произход на раси гиганта. Смущаващото им присъствие

би наложило на академичните величия да преразгледат собствените си

догми за произхода на човешката цивилизация и на мегалитните народи.

Скелетите са наистина огромни и въпреки хуманоидните

характеристики, не биха могли да принадлежат на позната в момента

човешка раса31. Хроникьорът от New York Times пише в тази връзка:

„Откриването на някои човешки скелети по време на разкопките на

хълма до езерото Делаван показва, че една неизвестна досега човешка

раса е населявала Южен Уисконсин. [...] Главите,

вероятно на представители на мъжкия пол, са много по-големи от

тези на американците днес. Черепът изглежда изнесен назад, '■

непосредствено над очните орбити и костите на носа са издадени

доста над скулите. Челюстите са дълги и заострени (...]. ”

• San Diego Union на 5 август 1947 г. отразява новината за

откриването в пустинята на Колорадо на пещера, в която са намерени


160

мумии на гиганти с ръст почти 3 м, които според извършеното от д-р

Дов изследване са отпреди около 80 000 шдини32.


161

Всички тези цитати на някои вестникарски статии на авторитетни

издания като New York Times показват многобройните случаи, когато са

документирани откритията на човешки гигантски кости. От тях

намираме доказателства във всички епохи и във всяка част на света.

Сред най-по- разителните случаи за гиганти, открити в Европа, можем

да посочим анализирания скелет от анатома Феликс Платер (1536-1614)

през 1584 г. Ученият се озовава пред останките на хуманоид с наистина

гигантски размери. Изследваните от него находки са открити през 1577

г. близо до Люцерн (Швейцария) и въпреки че този скелет не е с

всичките си части, ученият установява наличието на същество с ръст от

5,80 м33.

Както вече бе споменато, почти нито едно откритие на подобни

находки не може да бъде потвърдено, защото гигантските кости

мистериозно изчезват почти веднага след обявяването на тяхното

откритие. Така научните текстове могат да продължават да не ги

споменават.

Само генетично заболяване?

За ортодоксалните учени всички новини, отнасящи се до гигантските

човешки скелети, се отнасят само за разкази от митологичен характер и

единственото изключение, което са склонни да признаят, са генетичните

заболявания (изключителното производство на хормони на растежа),

известни като гигантизъм и акромегалия, които могат да произведат

човешка височина над 2,40 м.

Най-високият мъж в момента е турчинът Султан Козен с ръст 2,51 м

вследствие на това, че е засегнат от патологията, т. нар. гигантизъм.

Такива високи хора като него има много други по целия свят, но в нито

един от тези случаи не се касае за истински гиганти, а за болни, които

едва се държат на краката си и ползват патерици. Често имат

непропорционални крайници спрямо тялото, тромава походка,

физически проблеми и кратък живот. Докато гигантите, споменати в

традициите, дори и от различни раси с различни размери са в перфектно

здраве. Освен това, ако наистина са съществували, някои от тях е

възможно да са дали началото на хибриди с нашата раса, точно както се

разказва в митологичните разкази. Според тази хипотеза гените на

предците гиганти все още може да се срещат сред техните човешки

потомци. И тъй като това са изключително редки събития,

историческите хроники напомнят проявите на някои герои с огромен

ръст и свръхчовешка сила.

Един от тези случаи се отнася за римския император Гай Юлий Вер

Максимин (Тракия, 173 г. сл. Хр. - Римска Акви- лея, 238 г. сл. Хр.),

известен като Максимин Тракиеца заради варварския си произход (не е

имал римско гражданство). Той е бил висок 2,52 м (8 фута и 6 инча)34 и

освен че е бил много умен и красив, в допълнение към това е

притежавал сила, ловкост и пъргавина, надминаващи тези, на който и да


162

било друг римски или варварски воин. Той е бил един истински здрав и

физически представителен гигант, чийто огромен ръст не може да бъде

объркан или счетен за болестно състояние. Неговите съвременници го

описват по следния начин:

„Беше впечатляващ с телосложението и красивата си външност,

известен с качествата си сред всички свои бойни другари, красив и

мъжествен, горд в поведението си, здрав, величествен, забележителен

и в същото време справедлив35 [...] беше в състояние да дърпа бойна

колесница с четири колела само със силата на ръцете си, дори и

натоварена с хора, да избие зъбите на кон с един удар, да чупи стави с

един ритник, да раздроби камъни с един скок, да чупи на две дървета,

така че да бъде наричан от някои Майло на Кротон, от други Херкулес,

а от трети Гигантския Антей36. ”

„ Често само за един ден изпива една капитолийска аунфора с вино

и изяжда 40 или дори до 60 либри месо (1 либра = 453,592 грама).

Никога не яде варива и почти не пие студени напитки

- само ако е наложително. Понякога събираше капките от потта си,

слагайки ги в чаши или съдове37. ”

„В деня на раждането на сина (на императора - бел. авт.) Гета

Север обявява военни игри, раздавайки за награди сребърни предмети,

между които гривни, колиета и верижки. Макси,пин

- тогава млад, полуварварин и все още неопитен в латинския език,

попитал пред всички императора, говорейки на тракийски, дали може

да получи разрешение да се сражава с войните, които са имали високо

военно звание. Север, поразен от внушителния му вид, го изпраща да се

бори с най-силните, за да

се спазва военната дисциплина. Максимин успява да победи 16

човека, печелейки 16 по-малки награди, предназначени за тези,

които не принадлежат към армията, и така постъпва на военна

служба38. ”

В История на императорите се разказва, че 2 дни след това,

докато се разхождал на кон, Север чул странни шумове. Веднага

разбрал, че причината за тях е Максимин. Наредил на трибуна да го

накаже и да го научи на римска дисциплина. Гигантът усетил, че

императорът говори за него и се при- ' блшкил до него. На Север му

хрумнала идеята да изпробва издръжливостта и силата му, като го

накарал да го следва пеша, пришпорвайки коня в галоп, а после да се

изправи срещу много войници, сред които най-силните и храбрите39.

„Тогава Максимин, както обикновено, побеждава 7 от най-силните

един след друг и получава от Север освен награди от сребро и

златна верижка. Назначен е в личната охрана на императора. Той

се издига и става важен човек, известен сред войниците, обичан от

трибуните и уважаван от бойните си другари40. ”

Максимин става римски император през 235 г. сл. Хр. с ‘

директната акламация на легионерите и се откроява като велик

пълководец. Той е първият воин с варварски произход, станал

император без предварителното одобрение на Сената. Както се


163

съобщава в История на императорите (I due Massimini, 12.2-4),

гигантският император неколкократно побеждава всяващите ужас

алемани, заставайки лично в яростните битки лице в лице.

„[Максимин] се превръща в главен герой в много събития, както

когато, навлизайки в едно блато, се озовава заобиколен от

германците [...]. Той е бил убеден, с обичайната дързост на

варварите, че императорът трябва да е на първа линия. Повежда

битка в блатото, където избива огромен брой врагове. ” През 238 г.

сл. Хр. Максимин е коварно убит заедно със сина си заради

предателство. Библиография и уебграфия:

1) Традицията на майте разказва за гигантите Quinatezmin, които са обитавали Земята преди развитието на нашата цивилизация.

2) Махабхарата, понякога просто наричана Бхарата, е една от най-великите епични поеми на Индия, заедно с Рамаяна, и представлява едни от най-важните свещени текстове на индуската религия. В повечето издания, известни ни до днес, Махабхарата е съставена от почти 100 000 строфи, съответстващи на четири пъти Библията или седем иъти Илиада и Одисея, взети заедно. Разделена е в 18 книги (parva) плюс една притурка - Харивамша, които са най-внушителното произведение не само в индийската, но и в цялата световна литература.

3) Luigi Muscas, II popolo dei giganti. Figli delle stelle, La riflessione, Cagliari, 2008.

4) В скандинавската митология, в частност в норвежката, гигантите

са доминиращи фигури (jotnar на древен норвежки). Човечеството в

действителност било създадено от гиганта Ymir, често сравняван с Yama

от индийската митология.

5) Негроидната група от Източна Африка и Големите езера

(днешните земи на Кения, Танзания, Уганда и Етиопия) вярва, че в

много древни времена на земята заедно с хората са живели гиганти -

ужасно високи създания, които, за да се нахранят, е трябвало да

обработват огромни терени.

6) Според китайската митология човечеството е създадено от

гиганта Pan gu, който има очевидна връзка с гиганта Ymir от норвежката

митология и с Purusha от индийската митология. Митът е обединен в

Китай със закъснение от Тибет, който вече е бил в контакт с тохарската

цивилизация. 7) Richard J. Dewhurst, The Ancient Giants Who Ruled America: The

Missing Skeletons and the Great Smithsonian Cover-Up, Bear & Company, Rochester (USA), 2013.

8) Историкът Йосиф Флавий през 79 г. сл. Хр. пише: „В Египет имаше гиганти. Много по-големи и с различна форма от нормсьшите хора. Страшни на вид. Който не ги е виждал с моите очи, не би повярвал колко са огромни. ”

9) Zacaria Sitchin, Quando i giganti abitavano la terra, Firenze, Macro Edizioni, 2010.

10) Zacaria Sitchin, Quando i giganti abitavano la terra, Firenze, Macro Edizioni, 2010.

11) Mauro Biglino, La Bibbia non e un libro sacro, Uno editori, Orbassano (TO), 2013; Mauro Biglino, Non c’e creazione nella Bibbia, Uno


164

editori, Orbassano (TO), 2012; Mauro Biglino, II libro


165

che cambiera per sempre le nostre idee sulla Bibbia, Uno editori, Orbassano (TO), 2012; Mauro Biglino, II Dio alieno della Bibbia, Uno editori, Orbassano (TO), 2011.

12) Пак там. 13 Mauro Biglino, изявление, публикувано на официалния уебсайт:

http://www.maurobiglino.it/?p=5824#more-5824. Линкът е посетен на 10 март 2014.

14) David Hatcher Childress, Vimana Aircraft of Ancient India & Atlantis, Adventures Unlimited Press, Kempton, USA, 1992.

15) Ramayana, Mahabharata, Vaimanika-Shashtra, Puranas, Bhagaravata. 16) David Hatcher Childress, Vimana Aircraft of Ancient India and

Atlantis, Adventures Unlimited Press, Kempton (Illinois), USA, 1992. 171 Пак там. 18) Stefano Mayorca, Enigmi, misteri e leggende di ogni tempo, p. 91. 191 Пак там. 20) Diego Duran, The history of the Indies of new Spain, University of

Oklahoma, Norman Publishing Division, Oklahoma (USA), 1994, p. 17 21) New York Times, 21 ноември 1856. 22) New York Times, 24 декември 1868. 23) New York Times, 10 август 1880. 24) New York Times, 5 април 1886. 25) World, 6 октомври 1895. 26) New York Times, 8 септември 1871. 27) “Skeleton found of a man over nine feet high with enormous skull”,

New York Times, 20 dicembre 1897. 28) “Skeleton of giants in Alaska”, Evening Bulletin, Honolulu, 28

ноември 1900. 29) New York Times, 11 февруари 1902. 30) “Giants’ skeletons found*’, New York Times, 4 май 1908. 31) New York Times, 4 май 1912. 32) “Trace of giants found in desert”, San Diego Union, 5 август 1947. 33) M. A. Katritzky, Healing, Performance and Ceremony in the Writings

of Three Early Modern Physicians, Ashgate Publishing, Ltd, 2012, p. 291-201; Platter Obseruationum, 548-9; Felix Platter Tagebuch, plate 49.

34) Historia Augusta, “Life of Maximinus”, 6:8. 35) Historia Augusta, “I due Massimini”, 2.2. 36) Historia Augusta, “I due Massimini”, 6.9. 37) Historia Augusta, “I due Massimini”, 4.1-3. 38) Historia Augusta, “I due Massimini”, 2.4-7. 39) Historia Augusta, “I due Massimini”, 3.1-4. 40) Historia Augusta, “I due Massimini”, 3.4-6.

ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДМЕТИ, ЧУЖДИ НА

ОРТОДОКСАЛНАТА ХРОНОЛОГИЯ

В предишните глави бяха разгледани най-забележителните и

загадъчни постройки, наследени от миналото. В тази глава вниманието

ни ще бъде фокусирано върху т. нар. предмети извън времето, т. е. тези

изделия (или други странни вещи от всякакъв вид), систематично

укривани или омаловажавани от ортодоксалните учени. Толкова

невероятни открития, които с естествения си произход би трябвало да

развълнуват официалната догма с линейното развитие на

http://www.maurobiglino.it/?p=5824%23more-5824

ГЛАВА VIII

166

цивилизацията. От направените тогава и досега открития - сектантски

игнорирани от академичните среди, това развитие е следвало една

циклична динамика, характерна с внезапни промени вследствие на

природни периодични бедствия (промяна на магнитните полюси,

сблъсъци с астероиди, заледявания, слънчеви бури и др.), за които все

още не знаем почти нищо, но са оставили незаличима следа с появата си

Във всички наши традиции (например Потопа). Факт е, че намерените

останки свидетелстват за използването на модерни технологии в епохи,

които според каноните на XIX в. (властващи и до днес), те не биха

могли да съществуват.

Ако един ден най-накрая се докаже без всякакви съмнения, че

еретичните изследователи винаги са имали право, ще се разбере съвсем

ясно, че някои жречески касти в древния свят са притежавали

изумителни познания (макар и частични), наследени от предхождащи ги

цивилизации. Напреднали технологични знания, поставени в кръговрата

на историята между кръг от посветени и друг, представляващ източник

на власт сред невежото множество. Древни дисциплини, като алхимия и

астрология (днес често злоупотребявано с тях от шарла

8. Технологии и предмети, чужди на ортодоксалната хронология

тани), може би във времето са изградени на научни основи. В този

аспект следва списък от най-спорните и сензационни, т. нар. предмети

извън времето.

Уникалните вази от Сахара и Нагада

Някои египетски Вази, открити В археологически местности на

Сахара и Нагада, датират от IV-mo хилядолетие пр. Хр. и са избаяни от

много тВърд диорит, кВарц, базалт и гранит по начин, който Все още

изумяВа учените1. Направени са чрез обработка на едни от най-твърдите

материали В света с очеВидна лекота - сякаш са от масло. Отпадъчният

материал от камък е отстранен от вътрешността на вазите посредством

изключително тесни отвори, някои като истински лебедови шии. Тази

невероятна изработка превъзхожда днешните технологии. Освен това, по

тънките им стени няма и следа от пукнатини и са идеално гладки.

Нито една модерна технология в момента не е В състояние да се

спраВи с издълбаването на вътрешността на тези толкова устойчиви

каменни блокове. Съвременните диамантени ВърхоВе, използвани за

рязане и пробиване на диорит, се монтират на бормашини или

устройства, които нямат възможности да се дВижат и маневрират

свободно дори и В много по-широки Вътрешни пространства от отвора

на Въпросните Вази. Още В края на XIX В. археологът Уилям Флин-

дърс Петри посочва, че няма рационално обяснение за това. Ако

стриктно бъде приложен галилеевият научен метод за разследване, тези

древни предмети биха били достатъчни доказателства, за да опровергаят

окончателно официалните догматични парадигми за нашата праистория.

Багдатската батерия

През 1938 г. Вилхем Къониг - австралийски инженер, е направил

откритие, което драстично би променило всички предубеждения

относно историята на науката. В подземията на известен музей е

забелязал странна ваза от жълта глина, висока 15,5 см, датираща най-

малко от преди 2 хилядолетия.

Предметът Веднага привлича вниманието, тъй като съдържа любопитен

меден цилиндър с размери 12x4 см, което му придава вид на техническо

средство. Върхът му е заВарен с олоВна сплав и калаен припой, сравним

с най-добрите заварки в днешни времена. Дъното му е запушено с меден

диск и запечатано с битум, а след него следва изолационен асфалтов

слой. Първата функция е да запечата горната част, а втората - да

поддържа във вертикално положение една желязна пръчка, окачена в

центъра на медния цилиндър. По пръчката има следи от корозия,

причинена от киселинни вещества. Според германския археолог Кьониг

странният съд е изпълнявал ролята на електрическа батерия2. Експертите


смятат, че артефактът е от периода между 600 г. пр. Хр и 226 г. сл. Хр. В

момента се съхранява в музея в Багдат. Предполага се, че е обект на

поклонение на народността парти, както и че са я наследили от още no-

древна цивилизация.

Въпреки обичайната обструктивна нагласа на академичния свят,

ученият Уили Лей осъзнава и допуска, че не може да има друга

алтернатива за използването на този предмет. Лабораторията на

Дженерал Елетрик пресъздава реплика на батерията и успява да докаже

на скептиците, че е напълно функционираща. Използването на меден

сулфат като електролит при експеримента не е могло да достигне

достатъч- на мощност за захранването на електрически уред. Този разо-

чароващ резултат е следствие от използването на киселинна субстанция

с нисък електрически потенциал въз основа на предположението, че в

древността не са познавали по-добър електролит. Според

археологическите находки са произведени десетки такива батерии и е

логично да се смята, че са били използвани за тази си цел. Поради това

може да се приеме, че оригиналният електролит е бил много по-добър от

този, използван при експеримента. Освен това, все още видимите следи

от корозия по предмета доказват използването на киселинно ВещестВо,

много по-силно от медния сулфат.

Лампите от Дендера

Едии от най-обсъжданите и противоречиви древни обекти е храмът

Хатор в град Дендера. В него има йероглифи,


174

които предизвикват удивление и мнителност у много учени, в т. ч. и

у някои интересуващи се от археология инженери. В действителност

египтолозите и археолозите, които трябва да идентифицират тези най-

древни находки, не са имали значими научни знания. Те нямат и

необходимата техническа компетентност, за да забележат наличието на

много напреднали технологически познания в древния свят. Често се.

случва интерпретирането на най-загадъчните йероглифи да има два

различни начина на тълкуване: от една страна, са официалните

египтолози, а от друга - еретичните независими изследователи,

притежаващи завиден културен потенциал.

Храмът на Дендера представлява точно такъв случай, при който

теориите на физиците и тези на историците се сблъскват открито.

Причината за раздора са някои от йероглифите, открити под храма, или

по-точно в най-секретните помещения, напраВени недостъпни от

древната свещеническа каста. Намерените много особени изображения

нямат подобни в нито една част на Египет. Учените и инженерите уста-

новяват, че става въпрос за специални електрически лампи3. Достатъчно

е да разгледаме въпросните фигури по стените (Ил. 44.), за да забележим

големи прозрачни цилиндри с форма на пури, които изглежда са

свързани с устройства, генериращи светлина, която изпълзява като змия

от вътрешността им. Египтолозите смятат, че това са просто стенни

релефи, които представляват тривиален цвят на лотос. От една страна,

никой не отрича, че тези йероглифи приличат на стилизирани растения,

но от друга - не може да не се признае, че те имат съвсем друго

значение. Шведският инженер Хенри Киелсон в своята книга Изчезнала

технология иска да привлече вниманието на египтолозите с факта, че

странните змии в йероглифите на Дендера приличат на стъкленици (или

лампи) и са описани недвусмислено като seref4 - египетски термин,

който означава илюминация. Киелсон счита, че спорната сцена

несъмнено се отнася до използването на електроенергия от египетските

жреци, произвеждана от кондензатори, перфектно видими В графичното

изображение. Следователно съществуват основателни причини, за да

провокират някои уважавани инженери да формулират толкова

очевидно абсурдни хипотези.


175

От лявата страна на тази сцена се забелязва правоъгълен предмет,

върху който седи египетският бог Атум-Ра

- божество, смятано за радиантен източник на космическа енергия.

Предметът, върху който е поставен Атум-Ра, би трябвало да е енергиен

генератор. В друго изображение на храма (Ил. 45.) можем да видим по-

добре някои технически подробности от много голямо значение.

Прикачената рисунка към странната кутия (предмета, върху който е

поставено божеството) изобразява две усукани жици - едната с черен,

другата с бял цвят, все едно някой е искал да разграничи положителния

и отрицателния заряд. Според инженера Алфред Биелек става въпрос за

трансмисионни електрически кабели5, които тръгват от странната кутия

на Атум-Ра, минават през целия под и стигат до мястото на

цилиндричните форми, като ги захранват.

Ил. 2. „Джед” и усуканите кабели (положителен и отрицателен) В една от рисунките на

Мариет, съответстващи на други, вече

изчезнали скулптури

Т. нар. Джед е дефиниран от

Биелек като изолатор за високото

напрежение (Ил. 46.).

Ил. 1. Един от мистериозните йероглифи


176

Ако погледнем на йероглифите като на една електрическа схема и

следвайки стриктно (според инженерите) монтажните инструкции,

установяваме не само перфектното й функциониране, но и че

генерираната електрическа светлина съответства точно на рисунката на

йероглифите. Не става въпрос за нормални лампи, а за генератори на Х-

лъчи, изобретени от Уилямс Крукс (известен учен, посветил се на

окултните науки). Само 10 години след като са публикувани стенните

рисунки В храма на Хатор египтологът Огюст Едуард Мариет6 е

направил първия модел, който представлява точно копие на лампите от

Дендера (Ил. 50.-51.).

Просто още едно невероятно съвпадение? Може, но във всеки

случай дори и бог Тот (божеството-маймуна с ножове в ръце) е

поставен по начин, който да представлява сигнал за опасност (Ил. 48. -

49.), точно там, където би трябвало да бъде картинката,

предупреждаваща за вредни радиационни емисии. В допълнение - за

тези, които настояват, че е само въпрос на съвпадение, е добре да се

прецизира, че дори погле-

Ил. 3. - 4. Снимка па модерни трансформатори, идентични със загадъчния египетски

стълб „Джед”, показан на снимката Вдясно

Ил. 5. - 6. Богът Тот с вдигнати ножове като знака за опасност, точно както центъра

на емисията на Х-лъчите


177

Път на Тот (символ на знанието) е насочен точно в точката на

максимална концентрация на Х-лъчите.

Ил. 7. Реконструкция и екс- плоатация на лампа от Дендера, захранена електрически с

багдатски батерии, която можем да видим в „Мисте-ри парк” В Швейцария

Ил 8. Първата тръба на Уилям Крукс е

практически същата

Спорните йероглифи от храма Хатор са се оказали главни герои в

едно малко криминале. Когато това място е било открито за поклонение

през далечната 1857 г. от френския египтолог Мариет, подземните

крипти все още са съхранявали скъпоценните стенни скулптури. От тези

релефи днес са останали само някои скици, направени от същия Мариет,

и снимки, направени от Емил Шасине през 30-те години. През 60-те

години някой се е промъкнал в подземията, за да изнесе оттам най-

тайните йероглифи на храма. Само една стая е останала извън обсега на

грабеж и все още може да ни покаже най-загадъчните изображения от

цялата древноегипетска цивилизация.


178

Сред тях откриваме някои, които потвърждават хипоте зата за

електричеството. В основата на два стълба е издъл бана сфера, в чийто

център е възможно да се забележи преминаването на класически токов

удар (Ил. 52.). Този единствен символ е поставен точно под кутиите,

идентифицирани от; независимите изследователи като кондензатори

(Ил. 53.).

Алхимията в Древния Египет

Алхимията не трябва да открива нищо ново, а да

открие тайната. — Серж Ютен, Алхимията

Както добре знаят езотериците, традиционната алхимия произлиза

основно от жреческата каста в Древния Египет. Днес тази наука за

преобразуването се смята за легенда от ортодоксалните академици.

Тайни, мощни и дълголетни общности в нашата история (като

масонството), които до ден днешен проследяват и изследват историята

на строителството на пирамидите7, за които открай време алхимията е

като забит гвоздей.

Готическите катедрали, построени от масонските ложи, изразяват

изпълнението на голям алхимичен труд чрез безмълвната си еретична

символика8. Може би е възможно да се предположи, че зад фалшивото

разкритие на една непоклатима легенда древната египетска каста е

успяла да предаде някои от най-големите тайни на своите потомци? Доказателствата на Джироламо Сегато

Никой досега не е успял напълно да докаже, че алхимичната

традиция е имала някаква основа, но ако разгледаме малко почнатата

история на Джироламо Сегато (1792-1836), тя може ЦН ни даде важна

следа в тази посока. Италианският еклек- тик-картограф е успял да

събере достатъчно доказателства, '«1 да може веднъж завинаги да бъде

установена степента на чпания по физика от древните египтяни.

Неговата собствена история може да бъде приета метафорично като ярка

Ил. 9. - 10.


179

пътеки в тъмния свят на алхимията.

ПЪТУВАНЕТО В ЕГИПЕТ

Освен че е квалифициран технически чертожник, Джироламо има

множество разнородни интереси. Между тях специ- плно място заема

техниката на балсамирането, към която е явно пристрастен. Той тръпне

от желание да опознае земята на фараоните и да усъвършенства най-

рафинираните техники на мумифицирането. По време на своето първо

пътуване забелязва руините на обелиска в Хелиополис и прави много

сполучливи рисунки на места и предмети. Второто си много важно свое

пътуване прави през месец май 1820 г., присъединявайки се към военна

експедиция, пътуваща към Източен Судан и така е имал възможност да

остане в Асуан един месец. След като изоставя спътниците си, се

отправя към Нубия, с дестинация Уади Халфа и след това Елефантина,

откъдето се връща в Кайро, носейки със себе си някои ценни находки.

Донесените артефакти толкова са заинтригували археолога Енрико

Минутоли, че е убедил Джироламо Сегато да тръгнат за Сахара на

19.XII.1820 г., където е планирал да посетят пирамидите Абусир. След

пристигането си Сегато започва разкопките, докато неговият приятел

археолог продължава към Нил. Завръща се в Кайро с 90 сандъка с

археологически находки, които изпраща в Берлин - адресирани до

Минутоли, но, за съжаление, поради корабокрушение пристигат само

20. Въпреки морското бедствие, оцелелият материал се е оказал

достатъчен за откриването на египетски музей в немската столица. В

първите години от престоя си в Египет Джироламо Сегато, освен че

изготвя карти, скици и картографски


чертежи, се посвещава на археологията - и най-вече на египетската

цивилизация, с още по-голяма страст.

СЕНЗАЦИОННОТО ОТКРИТИЕ

С течение на времето задълбочава изследванията си върху

египетската култура, възпроизвеждайки и описвайки точно

непознатия тогава лакът - древна египетска мерна единица. Отделя

също много внимание на химически експерименти и алхимични

проучвания, като използва фармацевтичната лаборатория на Де

Росети9. Направил е анализ дори на химическия състав на цветовете

на стенните египетски рисунки и използваните елементи в процесите

на мумификация, откривайки така тайната на вкаменяването на

човешките и ’ животинските тела10. Извършил е стотици напълно

успешни опити, чиито резултати могат да бъдат разгледани от все-

киго в Медицинския факултет на университета на Флоренция

(Секция по анатомия, хистология и съдебна медицина). Джироламо

предизвиква изостреното внимание на учените, като споделя, че е

научил древното изкуство от един египетски папирус. Понесъл е

голям натиск, за да направи откритите от него формули публично

достояние, но е успявал да запази тайната. Не след дълго, след

спечелената слава, пазените ревниво от него тайни свитъци изгарят в

пламъците на лабораторията му в Кайро при неясни обстоятелства.

Първото му официално признание за техниката на вка- меняване

идва през 1835 г., когато Академията Вале Тибери- на в Тоскана го

номинира за член-кореспондент. Умира само на 44 години, отнасяйки

със себе си тайната на египетския папирус. По случай 200 години от

рождението на гениалния Джироламо Сегато общината в Соспироло

организира конгрес в негова чест, на който е ознаменуван

неоценимия му принос за модерната египтология11.


181

Принцът-алхимик Раймондо ди Сангро

Един от най-неясните и противоречиви персонажи в историята на

алхимията си остава Раймондо ди Сангро (Торема- джоре, 1710 -

Наполи, 1771) - принц, потомък по права линия ма рода на Каролингите

и Велик майстор на масонската ложа на Розенкройцерите. Той е

направил редица изобретения, които го правят известен и в същото

време обезпокояващ. За някои от тях има очевидни доказателства,

докато други са само под формата на доклади, осъдени да останат

мистериозно на кантара между сериозното и забавното.

Придържайки се към свидетелствата на времето, изглежда, че е успял

да запали вечната светлина - огън, горящ в продължение на хиляди

години, и по известен начин ги намираме отбелязани в древните

египетски традиции12. Произвежда мантии от непромокаема материя за

крал Карл III от Борбоните13, когато не е бил познат процесът на им-

прегниране. Принцът посвещава целия си живот на древното изкуство

на алхимията, неговият дворец придобива облик на лаборатория.

Дестилатори, пещи и епруветки запълват сутерена на разкошното място,

където пребивава. Дворецът е характерен с наличието на уникални

произведения на изкуството - някои единствени в света, невероятни и

недости- жими с уникалността си статуи.

Прочутият Забулен Христос, например, по всяка вероятност е

реализиран чрез алхимична техника за вкаменяване. Въпреки че

творбата е внимателно прегледана от скулптора Джузепе Самартино

(1720-1793), някои неща все още остават

Ил. 11. - 12. Вкаменени от Джироламо Сегато бюст и глава, съхранени в университета

на Флоренция


182

Официално тялото на Христос е направено от един-единствен блок,

но ако се вгледаме прецизно, ще забележим, че крайниците са перфектно

изваяни от пласт мрамор - толкова тънък, че изглежда прозрачен. Очите,

носът, ръцете, ходилата, дори и вените на Христос блестят със

зашеметяващ реализъм пред погледа на всеки, който е имал възможност

да му се възхищава отблизо. Никой не може да обясни как е било

възможно да се реализира подобно творение и всички хипотези в крайна

сметка се сблъскват с алхимията. Освен това, не става въпрос за едно

ссьпотно произведение - правят му компания поне още две, също

толкова впечатляващи с красотата си статуи: статуята на Целомъдрието

на Антонио Корадини и статуята на Разочарованието на Франческо

Куеироло.

неясни.

Ил. 13. „Забуленият Христос” на принца на Сан Северо


183

Докато първата видимо е резултат на същата техника, използвана за

Забуления Христос, то във втората се наблюдава фино изработена

мрежа от камък, която обвива изцяло статуята. Мрежа, която

произхожда от единичния блок, от който е направено цялото

произведение.

Достатъчно е да бъдат погледнати на живо или на снимки с висока

резолюция, за да се убедим в тяхната уникалност, без да има подобни на

тях по целия свят. Що се отнася до традиционалните хипотези за

тяхната реализация, единственото ясно нещо е, че не са в състояние да

разкрият мистерията. Поради тази причина много са тези, които вярват,

че докато обстойно проучените статуи няма с какво да изненадат,

мрежата и воала (забулването), с които са покрити, са добавени

впоследствие с някаква неизвестна химична амалгама.

В параклиса на принца на Сан Северо са запазени т. нар.

анатомични машини, или по-точно човекоподобни изделия, наистина

потресаващи. Дори и според официалната наука

да става въпрос само за изключително добре възпроизведе-, ни

човешки тела, независими изследователи припознават в детайлите им

такова съвършенство, което събужда силни подозрения, че в

действителност те са живи14. Някои техни функционални

характеристики предполагат използването им' за медицински цели,

което е особено тревожно. Обикновено анатомичните модели,

реализирани за образователни цели, са в поза на покой и се използват

при артмебели. В този случай тези модели са твърди и напълно

неподвижни, а дясната ръка на женската статуя даже е блокирана

Ил. 14. От ляво е красноречивият образ на статуята на Целомъдрието, докато от

дясно е тази на Разочарованието. Забележителното е, че мрежата е изцяло от камък и

е толкова перфектна, че изглежда реална


184

нагоре, като че се е вледенила по време на последен спазъм на живот.

Анатомичните машини представляват скелет и мрежа от човешките

кръвоносни съдове, перфектно дефинирани, включително и сърцето.

Това, което кара всеки да настръхне от вида на моделите, идва и от

обстоятелството, че жената (куклата-ма- некен) представлява

бременност с перфектната видимост на скелета на нероденото.

Според едно непопулярно тълкуване в действителност въпросните

анатомичните машини не са нищо друго, освен един истински мъж и

една истинска жена, третирани с някакъв вид химически коктейл по

интравенозен начин, докато са били все още живи. Впоследствие

течността би трябвало да метализира кръвоносните съдове на двете

тела, правейки човешкия биологичен материал неразпознава- ем за

научните експертизи.


1) Kemet, Alle sorgenti del tempo, Electa, Milano, 1998; http://

otlichnik.tripod.com/medmace.html.

2) D. Hatcher Childress, Le scoperte scientifiche delle antiche civilta,


3) 3) P. Krassa, R. Habeck, La luce dei Faraoni, ECIG, Genova,

1998.

4) Brian Haughton, History’s Mysteries: People, Places and Oddities

Lost in the Sands of Time, New Page Books, Pompton Plains, (New

Jersey), USA, 2010; http://www.edicolaweb.net/st000628.htm.

5) Пак там.

6) William H. Brock, William Crookes and the Commercialization of

Science, Ashgate, London, UK, 2008; Dieter Arnold, The Eticiclopedia of

ancient egyptian architecture, l.B. Taris, New York, 2003, pp. 69-70.

7) Christian Jacq, La Massoneiia, storia e iniziazione, Mursia, Milano,

1975.

8) http://www.freemasons-freemasonry.com/catgot.html.

9) P. Conte, M. Perale, 90 profili di personaggi poco noti di una

provincia da scoprire, Editrice L’amico del Popolo, Belluno, 1999.

10) I. Pocchiesa, M. Fornaro, Girolamo Segato esploratore (lell'ignoto,

scienziato viaggiatore cartografo. Inventd un metodo di pietrificazione dei

cadaveri e portd il suo segreto nella tomha (1792- 1836), Media Diffusion

Editrice, Belluno, 1992.

11) A. Wolynski, Girolamo Segato: viaggiatore, cartografo e chimico,

Stab. Giuseppe Civelli, Roma, 1894; G. Pieri, Girolamo Segato, Istituto

Veneto di Arti Grafiche, Belluno, 1936; I. Pocchiesa, M. Fornaro, Girolamo

Segato esploratore dell’ignoto, Media Diffusion, Treviso, 1992.

12) H. P. Blavatsky, hide Svelata, Armenia ediz., Milano, 2005.

13) Francesco D’Agrosa, Arriva Fautunno... e torna di moda

I’impermeabile, International Post, 19 септември 2011: http://

http://www.edicolaweb.net/st000628.htm

http://www.freemasons-freemasonry.com/catgot.html


185

www.internationalpost.it/archives/1848.

14) S. Vagni, Raimondo Di Sangro - Principe di S. Severn, Ed. Bastoni,

Napoli, 2001; A. Von Burnus, Alchimia e Medicina, Ed. Mediterranee, Roma,

1987.

АЛХИМИЯТА И ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА СЛАБИЯ ТОК В

СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА

Алхимията от векове е била класифицирана като древна окултна

дисциплина и затова нейните знания винаги са се ограничавали до тесен

кръг от учени от областта на езо- теричната история. Заради тази

категоризация физиците не са забелязали невероятната съгласуваност

между древната алхимия в Египет и последните открития в областта на

променливия слаб ток. Ако искаме да хвърлим светлина върху

действителната стойност на алхимията като научна дисциплина, трябва

да направим обратното на наложеното досега, а именно - всички

алхимични знания да бъдат разгледани и проучени, за да се открият

нейните основи. Това е причината, поради която, дори и изглеждайки не

на място, следващият раздел касае изцяло физиката и в частност науката

за трансмутацията. Целта е да се преодолеят традиционните академични

парадигми, според които само историци (лишени от необходимата

компетентност) могат да дават оценка за нивото на научното познание,

постигнато от човека в древните времена.

Скорошното откритие на преобразуването на материята

в слаба енергия

През 1989 г. физиците Мартин флайшман и Стенли Поне

- изтъкнати професори по електрохимия, обявяват пред света

откриването на студения синтез1, т. е. възможността за производство на

чиста енергия на много ниска цена чрез процес на преобразуване на

материята. Откритието всява суматоха и принуждава някои учени

шарлатани да прекратят кариерата си, като се оттеглят2.

Оттогава т. нар. студен синтез остава в границите на псевдонауката

и медиите замлъкват по този въпрос, освен само в пренебрежителен

аспект. Предполагаемият публичен провал на тази технология е само по

отношение на възможността за производство на енергия на ниска цена,

но не може да се каже същото за процесите на трансмутацията. Пре-

връщането на материята в слаба енергия е вече действителност,

установена дори от изследователски институти (обикновено действащи

в полза на правителствената енергийна политика), като ЕНЕА

(Национална агенция за алтернативна енергия), чиито изследователи

през 2002 г. са съставили много задълбочено становище за това в

Доклад 4Р. Въпросният документ потвърждава черно на бяло широко

http://www.internationalpost.it/archives/1848

9. Алхимията и преобразуването на слабия ток..

186

обсъжданата over-unit енергийна единица (производството на повече

енергия, отколкото може да се консумира), обявено от флайшман и

Поне, също така и ефективността на преобразуването на материята.

Студеният синтез отдавна се е превърнал в експериментална реалност,

въпреки че Доклад 41 бързо е изпаднал в забвение от медиите, за да

бъде окончателно заровен от най-високите инстанции на същите тези

изследователски институти. Внезапно е иззет целият труд на научния

екип, който е постигнал поразителни резултати, без да получи никакво

признание за това. Продължаването на изследванията е било

предоставено на група израелски учени.

Невероятните аналогии между древната алхимия и

съвременния студен синтез

Въпреки очевидното прикритие на тази революционна технология,

днес може да се каже, че по всяка вероятност законите на

трансмутацията вече са били познати на най- ранните цивилизации в

света. За това откриваме следи и свидетелства било в традициите, било

в мистериозните творби на известни алхимици (напр. Забуления

Христос на принц Раймондо ди Сангро). Дори и оклеветена от

академичния свят, факт е, че алхимията е преминала безпрепятствено

през всички епохи, оставайки винаги (според езотеричната традиция)

изключителната привилегия на някои богати посветени хора, които

ревниво са пазили тайната в продължение на хиляди години.

Становището на почетни и много мощни общества като масонското

е, че произходът на алхимията датира от до- потопна цивилизация,

откъдето идва и легендата за Изумрудената таблица. Обяснение, което,

колкото и да изглежда абсурдно в кръга на официалната археология, е

напълно ло- гично в областта на еретичната археология. Става въпрос

за свидетелство, което перфектно съвпада с анахроничнипге

технологични открития (т. нар. ООПАРТ) и със съвременната

концепция за циклите на цивилизацията.

Студеният синтез представлява поредния трън в очите за

академичния свят, което доказва, че традицията на алхимията е

наследство от напреднала наука. Превръщането на материята в слаба

енергия не само че е възможно, но има и няколко начина за

получаването й: от по-разточителната технология за ускоряване на

частиците до по-простата и икономична на студения синтез (по

химичен начин или алхимичен). Допустимо е да се каже, че хулената

алхимия е извървяла пътя до днес като една много напреднала наука с


187

природни закони, които са преоткрити едва от няколко десетилетия. От

дистанцията на времето стигаме до формулирането на 3 хипотези:

1) Алхимиците са имали право - някой винаги е управлявал тези

секретни знания, според традицията.

2) Това е само сензационно съвпадение, което прави шарла- таните-

измамници късметлии в техните предсказания.

3) Алхимията е наследство на една еволюирала наука, от която са

оцелели само малко знания, подходящи да влязат в употреба.

Противоположно на това, на което са ни учили академичните

източници, и изчислявайки вероятностите, втората хипотеза бива

изключена. Можем да започнем да разглеждаме първата и третата

хипотези с известна доза предпазливост, разбира се, като единствените

две правдоподобни решения на мистерията, обграждаща древната

алхимия. В първия случай последствията биха били много тревожни,

тъй като неизчерпаемото богатство в ръцете на малцина,

неограниченото количество злато, означава безкрайна мощ върху

обществото. Ако това е така, някои семейни родове непременно са

пазили тайната, предавайки я от баща на син през вековете. Те биха

загубили източника на своята мощ, ако направят публична тайната на

законите на трансмутацията. Има начин, не толкова труден при това, да

се провери дали има евентуална тясна кръвна връзка между семействата

на най-големите съвременни банкери и най-богатите търговци-лихвари

още в Древния Египет. Третата хипотеза остава напълно отворена.

Връщайки се към настоящето, днес със сигурност знаем, че проф.

Иорио и проф. Чирило4 са проучили и документирали образуването на

миниатюрни частици от злато по време на процеса на студен синтез с

волфрамови електроди. Дори и да става въпрос за резултат с не дотам

големи мащаби (били са произведени само малки частици),

експериментът е доказал, че принципно функционира и е изключително

важен от научна гледна точка. Студеният синтез днес се осъществява

чрез освобождаване на постоянен ток, което е било възможно да се

направи и през древността с последователно свързване на батерии

(например багдатската батерия). Освен това, системата на

електрохимична трансмутация е само една днешна технология на

разположение на науката, докато проф. Роберто Монти5 е открил

техника, изключително химическа по природа, не изискваща

електрическо захранване - точно както постановява традицията на

алхимията.


188

Обикновен експеримент разкрива колко е манипулирана

научната информация

Зад димната завеса, спусната от по-голямата част от

ортодоксалните академични професори, тревожно витае призракът на

свят с напълно манипулирана информация. Разбирането и личното

експериментиране на тази технология позволява да се докосне

мълчаливият заговор на глобално ниво.

За да се премине от предположения към доказателства, е достатъчно

да се възпроизведе експериментът със студения

синтез (единствения, и то не много висок разход, е захранване с

постоянен ток от 300 В и 2-4 А мощност), придържайки се към

инструкциите и предписанията на независимите изследователи,

експерти в тази област, които от години публикуват своите резултати

в интернет (напр. Ренцо Мондани). Достатъчно е да пренесем

резултатите от процеса на топене за анализиране в химическа

лаборатория и всеки един и сам може да открие, че преобразуването

на материята в слаб ток е реална технология - икономична, чиста и

много проста за постигане. Именно това, от което се опасяват

монополистите, които имат контрол върху енергийните ресурси в

световен аспект.

Измервайки ефективността на една енергийна единица (предвид

отделянето на повече енергия от необходимата за осъществяването

на процеса), изисква скъпо лабораторно оборудване и специални

технически умения. Засега трябва да се придържаме към това, което

се процежда през пролуките на все още открития дебат между

коректните академици и учените извън хора на строените във

властта (напр. Доклад 41 на ЕНЕА). За да може да се контролира и

използва енергийната единица, произведена чрез студен синтез, се

изискват подходящи структури и необходимо финансиране. Поради

тази причина студеният синтез не може да върви с бързи крачки,

след като малкото изследователи, занимаващи се с това (с много

редки изключения, като екипа на ЕНЕА), работят със собствени

средства и недостатъчни ресурси.

Студеният ядрен синтез, въпреки че произвежда много то- плинна

енергия, е все още икономически неизгоден, доколкото

превръщането му в електрическа енергия поражда огромни

дисперсии. Ясно е, че ако биха били отпуснати необходимите

средства, за да се намери нужното техническо решение на проблема,

тази технология би могла да изпрати в пенсия петрола. Това със

сигурност не би се харесало на енергийните монополи. Достатъчно е


189

да си припомним (извън официална- та версия), че президентът на

ЕНИ - Енрико Матеи, е убит през 1962 г. в бомбен атентат в

самолета си, след като е повторил съветите си за лобито на петрола

и преразглеждането на петролната стратегия6. Единствената вина на

Матеи е била тази негова дързост демократично да се противопоста-

ви на хегемонистичните интереси на т. нар. фамилии, кои-

то имат контрол над пазара на черното злато. За огромния натиск,

оказан му от петролния картел преди да бъде убит, свидетелстват

многото пресконференции, от които е видно неговото притеснение за

сигурността му. Енрико Матеи е представлявал само бледа заплаха в

сравнение с опасността, която носи технологията за преобразуване на

материята в слаб ток. Ако това бъде официално признато, човечеството

изведнъж ще се освободи от робството на златото и петрола. Затова не

можем да очакваме реално никакъв научно- технически прогрес в

областта на енергетиката, докато има петрол. Изкуството на алхимията

е обречено да остане една от най-добре скритите тайни в историята.

Алхимичните доказателства в геологията и биологията

Алхимията е родена хиляди години преди да бъде основан Рим,

което я причислява към една от най-древните науки в света. И за да

бъдем още по-точни: тя обединява редица физически закони,

използвани на практика винаги от май- ката-природа. Като

доказателство за това са проведените изследвания и експерименти от

Луи Кервран (френски учен, кандидат за Нобелова награда) - пионер в

изучаването на естествените процеси на трансмутация на биологично и

минерално ниво. Неговите изследвания, колкото и да са останали

неизвестни за масите, са били в състояние да покажат как

преобразуването на материята в ниска енергия винаги се е случвало в

природата, дори и при нормалните биологични процеси при кокошките.

След като е извършил редица важни експерименти, Кервран е

обърнал внимание на по-скептично настроените си колеги върху

откритите от него доказателства, от които е Видно, че дори и при най-

често отглежданите селскостопански животни (поставени в определени

условия) може да бъде подтикнат собственият им метаболизъм да

преобразува някои елементи в други. В научен контекст - събитията се

случват през 60-те години на миналия век, когато все още не е бил

познат студеният ядрен синтез и безразборно е царувала академичната

догма, според която всеки един про-


190

цес на атомно преобразуване би изисквал огромно количество енергия и

милиони градуси по Целзий. Като следствие на това неговият

пионерски труд е бил систематично игнориран от медиите и от целия

академичен антураж през всичките тези години. Не може да бъде

пренебрегнат и фактът, че сред учените, които сериозно гледат на

неговите открития, стоят имената на най-изявените френски експерти -

светила в тази област.

Опити за геологическа трансмутация

Проведените опити от Кервран в областта на геологическата

трансмутация най-накрая предлагат логично решение на

дългогодишните проблеми на класическата физика по спорни въпроси

като образуването на гранита. Това незабавно е привлякло вниманието

на световно известния учен-геолог Жан Ломбар7 - член на Съвета на

директорите на CNRS и в същото време Генерален секретар на Центъра

за геоложки и минни проучвания (главен орган за изследвания към този

център), а също и вицепрезидент на Международния съюз на

геоложките науки - безспорен интелектуален капацитет, на когото

ЮНЕСКО е поверил задачата за изготвянето на геоложка карта на

Африка.

Авторитетът на Ломбар е от голяма полза за Кервран

- освен че е проявил голям интерес към събраните доказателства в

областта на природните геологически трансму- тации, през 1959 г. му

предоставя две авторитетни колони в престижното списание Научен

преглед за публикуване на резултатите от изследванията. Дори през

1963 г. собственоръчно пише предговора на книгата на Кервран

Естествени трансмутации. Тази научна подкрепа произлиза от факта,

че Ломбар, подобно на много други геолози, е видял в анализите на

изследователя рационални обяснения на мистериозните феномени на

метаморфизъм, наблюдавани в гранитите на Камерун8, където калият се

появява неочаквано от нищото за сметка на натрия, който

едновременно с това намалява.

Позициите му са споделени също от експерти като Жорж Шубер (по

това време ръководител на направление Международна геоложка

картография), който до края на 1952 г. е


поддържал тезата, не геологията е пълна с феномени, които чакат

научно обяснение. Тъй като всички актуални теории чп формирането

на гранита са препълнени с противоречия, които могат да бъдат

разрешени само ако се приеме съществуването на процесите на

естествените ядрени реакции за образуването на слаба енергия. Шубер

обявява например: „... от която и страна да се погледне критиката на

съвременните теории за образуването на гранита, се стига до

задънена улица9.” Той смята, че хипотезата за ядрената палингенеза

обяснява произхода на гранитната магма във вътрешността ма

набръчканите вериги е внезапни изблици на пристъпи на гигантски

верижни ядрени реакции. И открито твърди, че макар и още от

детството да ни учат, че гранитната магма се образува в дълбочина, в

действителност това е само догматично понятие и напълно

неоснователно.

От друга страна, поне до началото на атомната ера (40- те години на

миналия век) е налице принципът за неизменността на материята, което

прави невъзможно да се допусне, че гранитът произлиза директно от

едно място. Ето какви са неговите заключения: „..Принципът на

трайността на материята, който е в основата на съвременните

теории, чапочва да се клатушка. Вече е известно, че атомът не е

непро- меняем; че може да се дели; че може да се обединят два

атома, за да се получи трети. От момента, в който се стига до екс-

периментиране на тези трансмутации в лабораторни условия, може

да се твърди почти със сигурност, че и природата е в състояние да ги

произвежда. Предположението, че гранитите са родени на едно

унясто, е само на една крачка...”

Друго проучване с помощта на статистически метод, проведено този

път от Пиер Лападю Арг през 1949 г., показва, че глинените шисти

биха могли да въздействат при образуването на гранита и гранулите и

че по време на този процес количеството на атомите остава постоянно.

Замествайки алуминиевите атоми с появяващите се силициеви, се

получава почти пълна компенсация10. След внимателно анализиране

Шубер пише: ,Jlpeg толкова тревожни констатации е трудно да се

отрече единственото възможно и логично заключение: участието на

различните материали не е нищо друго, освен продукт на ядрената

трансмутация, получаващ се на същото място, където е изчезнал

оригиналният материал.” Когато се налага


194

ga се gage обяснение на явлението чрез класическите познания на

ядрената физика, няма как да не се констатира, че в действителност би

могло да се окаже различно от направените прогнози. Някои формации

могат да се наблюдават само там, където трансмутацията настъпва

бавно с ред процеси, които се различават само по скоростта на

реакцията11. ТоВа означава, че този баВен начин на еВолюция на

материята се случВа само В тВърда, здраВа среда, без да се преминава

през фазата на магма, както твърди класическата физика.

КерВран се представя като единствения експерт по темата,

изработил солидна и праВдоподобна теория, която обяснява динамиката

на естествената ядрена трансмутация в слаб ток. Поради тази причина

получава безусловната подкрепа на влиятелния Ломбар и неговите

изследвания биват публикувани през 1968 г. от ЮНЕСКО. През същата

година известният професор по геология Р. Фурон от Научния факултет

на Парижкия университет пише в сп. Научен преглед: ,Дори още да не

можем да обясним ефектите на трансмутацията на елементите по

биологичен път, по-важен е фактът, че те съществуват и никой не

може да го отрече. ’’

В авторитетния и значителен труд на П. Белер и Поме- рол

Елементи на геологията, написан през 1971 г., в главата, която третира

формацията на гранита12, откриваме следното твърдение: Гранитът се

появява главно като континентална формация. Появата му, без да

променя съществуващите терени, е основание в полза на местния

генезис, като се започне от седиментния метаморфичен материал.” А

на стр. 87 се появява една още по-ясна фраза: „Гранитите, крайният

предел на метаболизма... нямат нищо общо с магмата и не са пре-

минавали през течно състояние: те не са нито магмени, нито

вулканични. ”

И Андре Кайо през 1968 г. в своята книга Скалата формулира

подобна хипотеза: „Липсата на издигане на надвисналите скали, които

са в контакт с гранитно проникване и тяхното често разширяване в

гранита, показва, че гранитът произлиза от някакъв вид

метаморфоза. От направените редица изследвания досега на много

места по земното кълбо се наблюдава (в 10-20 км разрез) постепенно

преминаване на утаечни (седиментни) шисти в метаморфните скали,

като накрая се достига до гранита. В хода на тази трансформация,

която започва

от твърда скала и завършва пак в твърда скала, гранитът остава

винаги твърд като маса, както показва сравнението на

металургичните данни13. ”

Откритията и трудът на Кервран (починал през 1983 л,) са


195

достатъчно значими, колкото и да са били укривани от догматичното

академично лоби. Той доказано е бил не симо учен-революционер от

първа величина, но неговата вяр- пи интуиция е следвала в правилната

посока пътя, утъпкан от други утвърдени специалисти, като Шиърър,

Буе, Девий Д’Ауст и Шубер.

Опити за биологическа трансмутация

Кервран не се ограничава само в изучаването на явлението ма

естествената трансмутация в геоложка среда, но стига много по-далеч.

Продължава изследванията, като прави експерименти в областта на

биологията, събирайки невероятно голям обем от доказателства, до

които го е довела неговата интуиция. Започва своите опити, като

изолира обикновени кокошки в контролирана среда, подлагайки ги на

диета, в която е изключен калцият, като по този начин поставя на изпи-

тание скрития потенциал на майката-природа. Както очаква, след

няколко дни се забелязва, че яйцата на кокошките са с мека обвивка

поради недостига на калций. Включва в храната им слюда (бяла слюда),

калиев и алуминиев силикат, след което нещата драстично се променят.

Яйцата постепенно се завръщат към нормалния си вид, т. е. стават с

твърда черупка. Този опит демонстрира, че въпросните животни са в

състояние да произведат необходимия им калций, добавяйки си го като

начало чрез слюдата.

Подобен експеримент е извършен и с други птици за период от 40

дни. В този период от време даването на слюдата е било спряно 3 пъти

и по време на тези паузи яйцата са били снасяни без черупки14.

Експериментът разбунва гнездо на оси и поражда остри спорове, тъй

като академичните учени (следвайки идеологическия подход, т. е. извън

Галилеевия метод за експериментална проверка) отсъждат, че

биологическата трансмутация в слаба енергия не би била възможна.

Официалните обяснения за изследванията на Кервран са,

че кокошките извличат нужния ценен калций за черупката от

собствената си костна система, въпреки че изследванията категорично

доказват, че животните са били в състояние да произведат нормални

калциеви черупки само тогава, когато са били хранени със слюда. За да

избегнат признанието за съществуване на каквато и да била естествена

биологична трансмутация, учените разработват различно тълкуване на

този феномен. Според не много ясното обяснение слюдата е в състояние

да стимулира метаболитен механизъм (обмяна на веществата),

подходящ за използване на наличния калций в костите. Следователно

единственият начин да се премахне подобно съмнение би бил да се дава


196

слюда на кокошките (с диета, лишена от съдържание на калций) за

дълъг период от време. Ако кокошките продължават да снасят яйца с

напълно нормална черупка, без това да доведе до отслабване на тяхната

костна система, тогава окончателно трябва да бъде признато

съществуването на биологическа алхимия. Но както винаги се случва

при революционните открития, много бързо биват изпращани в забрава

от заинтересованите институции.

Много изтъкнати академични учени, не пеещи в хора, приемат за

правдоподобни опитите на Кервран, които са в рязък контраст с

официалните присъди на мнозинството. Подкрепата на едно

малцинство, но достатъчно авторитетно, успява да издигне

кандидатурата му за Нобелова номинация. Неговите изследвания

преминават под научния контрол на най-престижните лаборатории в

Парижкия университет в пълно съответствие с Галилеевия метод.

Въпреки че учени- те-академици продължават да омаловажават

явлението на естествената трансмутация, Кервран има голяма заслуга за

направения пробив в ортодоксалните догми, според които тя е

невъзможна, или поне невъзможна във времената преди откриването на

студения ядрен синтез. Ето някои негови твърдения по този въпрос:

„Това жизнено Важно явление няма химически произход... Ядрото

на атомите на леките елементи е доста по-различно от това, което

ядрените физици смятат за среден модел, приемайки това само за

тежките елементи... Природата движи частиците от едно ядро в

друго - частици, като ядрата на водорода и на кислорода, и в някои

случаи ядрата на въглерода и


197

лития. Има такова преобразуване... Биологичното преобразуване е

един феномен, напълно различен от разпадането на ядрото или

ядрения синтез на физиката... Това разкрива невиждани досега

свойства на материята. ”

Следва списък на лабораторни наблюдения (написани в опростен

вид) и след това документирани в неговите произведения15;

Кервран започва провеждането на своя тест, след като е наблюдавал

някои естествени явления, изглеждащи необясними. В своята

житейска периодичност раци и скариди изоставят старата си черупка

(съставена основно от калций), за да образуват нова такава. По време на

този процес раците остават напълно беззащитни и не са в състояние да

си доставят калций от плячката си. Принудени са да се скрият дотогава,

докогато не се формира нова защитна обвивка. Този период е доста

кратък - от порядъка на 2 дни. Кервран установява, че морската вода

съдържа много малко калций (0,042%), за да може да спомогне за по-

бързото образуване на необходимата дебелина на черупката на

ракообразните. Извършеният химичен анализ на вътрешността на

тялото на рак показват, че съдържанието на калций е достатъчно, за да

произведе само 3% от черупката, в това число дори и калциевия

карбонат, складиран в чернодробната му система. Раците, както и

другите ракообразни, показват, че са в състояние да възпроизведат

черупките си дори и във вода, лишена от калций. Кервран демонстрира

експеримент, в който рак, поставен в контейнер с морска вода без

никакво съдържание на калциев карбонат, е напълно в състояние да

възстанови естествените си защитни функции16. Резултатите от изследванията

През 1975 г. двама експерти-химици - О. Хероу и Д. Пи тър от

Сектора за биологични науки на Канадския нацио нален

изследователски институт, провеждат изключително акуратен

експеримент с мишки. Изследват метаболизма и и изчисляват

количеството магнезий, приеман чрез храната, водата, дори и въздуха.

Впоследствие сравняват резултатите от опитите с количеството на

отделения по естествен начин магнезий в три периода - 69, 240 и 517

дни. Опитните животни са поставени на хранителен режим, при който


198

общото количество на поглъщания магнезий е по-ниско от отделения от

тялото. Очакванията са били количеството, му да претърпи сериозен

дефицит много преди 517-я ден. След края на експеримента животните

са подложени на изследвания за установяване на пълната липса на

магнезий в телата им. Проверката обаче показва точно обратното -

всеки гризач е имал още около 82 мг магнезий в собственото си тяло.

Получените резултати не отговарят на първоначалните прогнози,

тъй като предположенията са за значително по-ни- ско количество

магнезий. Двамата изследователи изпращат изследванията и

резултатите от тях заедно с опитните животни в други две лаборатории

- в отдел Химия на същия институт и в Катедра Химия на университета

Макмастър, които потвърждават резултатите от първото изследване17.

Години преди това - през 1959 г., д-р Жулиен от университета в

Безансон демонстрира как производството на калиев хлорид от

сладководни риби, поставени във вода, съдържаща 14% натриев

хлорид, се повишава с 36% в рамките на 4 часа18.

Що се отнася до експериментите с бактерии, резултатите са още по-

очевидни. Бактерията е в състояние да синтезира протеини, които не

присъстват в обработения разтвор. Биохимикът Комаки от японския

университет Мукога- ва установява експериментално, че голямо

разнообразие от микроорганизми (напр. Aspergillus niger, използван в

производството на танинова и лимонова киселина, обикновена хлебна и

бирена мая) създават калий по време на техния растеж. Учените

напредват в хипотезата, че образуването на много минерални депа не би

могло да стане поради обичайните геоложки процеси, а го отдават на

метаболитното произ-

водство на бактериалните подземни маси19. Така че всички живи

същества при нужда са способни да активират реакции на слаба

енергия, които Водят до преобразуването на някои налични елементи В

други неналични такива, но необходими.

Биологичната трансмутация у човека

Кервран описва някои свои експерименти, проведени през 1959 г.,

върху хора в два тропически града в пустинята Сахара, за да се

определят хранителните потребности на човека в условията на

екстремно Високи температури. В първия експеримент са получени

следните сраВнения на погълнатия магнезий и този, изхвърлен по

телесен начин: всеки субект отделя ежедневно (чрез фекалиите, урината

и потта) средно по 117,2 мг повече в сравнение с приетото количество.


199

Като се има предвид, че човешкото тяло има запас от 5000 мг магнезий,

лесно може да се изчисли, че за около 43 дни резервите би трябвало да

са се изчерпали. Експериментът е продължил 180 дни, като в този

период всеки ден всеки субект е продължавал да отделя по 117,2 мг

магнезий. Във втория експеримент (проведен на място с още no-сух

климат) е установено, че всеки човек е отделял средно всеки ден 256 мг

магнезий в повече от приемания: при тези обстоятелства магнезият би

трябвало да се изчерпи само след 20 дни. Експериментът се е проточил

220 дни, без да се получи очакваният резултат.

Налага се изводът, че човешкото тяло е в състояние, по някакъв

начин, да синтезира магнезий и изглежда, че точно този процес - все

още неизвестен, придава по-голяма устойчивост срещу този горещ и

сух климат (при условие че има по-голям прием на натрий)20. Кервран е

установил също генерирането на трансмутацията от калций към

магнезий и силиций. Откритие, което, ако е било признато от

ортодоксалните кръгове учени, би имало голямо терапевтично

значение. Лекарите перфектно знаят, че в случаи на костни фрактури

или заболявания като остеопороза се предписва калций, който е труден

за усвояване. Често декалцирането продължаВа Въпреки доставянето

му отвън, дори и в големи количества. фитотерапеВтичното лечение

съВпада с концепцията за био- логична трансмутация и физическите

принципи, открити от

Кервран21. За подобни патологии древната наука за билките предписва

прием, по орален път, на хвощ на прах (Equisetum arvense),

подпомогнат от калций и магнезий.

Изследванията на Кервран намират съответствие в изследванията и

на други водещи изследователи. Проф. Перо от Парижкия университета

например е открил, че хормонът алдостерон (секрет от надбъбречните

жлези, характерен със способността си да улеснява задържането на вода

и натрий и отделянето на калий) предизвиква преобразуването на нат-

рия в калий, което в някои случаи може да бъде фатално за здравето на

пациента. Когато нивото на калий в кръвта достигне около 350 мг на

литър, е възможно да се появят сърдечни проблеми.

Биологичната трансмутация при растенията

През 1971 г. Кервран провежда множество експерименти върху

растения в лабораторията на Френския институт по земеделие. Тези

опити показват, че по време на покълването на овеса се създават

значителни количества елементи, които не са били налични по-рано в


200

семената или в почвата. Описанието на опитите и използваните методи

са подробно описани в трудовете му Биологични опити на

трансмутация в слаб ток22. След продължителни години, отдадени на

изучаването на поведението на растенията, установява, че всяко едно

растение може да преобразува само определен вид елементи, но не и

тези със специфични ензимни реакции.

През 1946 г. Анри Сплиндлер - директор на френската морска

лаборатория Дьо Динар, изследва произхода на йода в морските

водорасли. Открива, че известните водорасли ламина- рия (приличащи

на маруля) са в състояние да си произведат целия йод, от който имат

нужда, дори и да бъдат поставени във вода, където този минерал

напълно отсъства23.

Още през 50-те години изтъкнатият професор Пиер Ба- ронже -

директор на Лабораторията по органична химия на Политехническия

университет в Париж, провежда голям брой експерименти за

покълването на семената, независимо и ав- тономно от Кервран. В края

на своите опити стига до заключението, че растенията са в състояние да

преобразуват елементи. И публично декларира:

„Моите резултати изглеждат невъзможни, но са налице. Взех

всички предпазни мерки. Повторих експериментите много пъти.

Направил съм хи.ляди анализи в продължение на години. Проверих

своите резултати чрез трети лица, които нямат представа за

предмета на изследванията ми. Използвах различни методи. Променях

опитите си. Но няма друг изход. Трябва да се предадем пред

очевидното: растенията преобразуват елементи. ”24

Строгостта, с която Кервран провежда експериментите си,

изтънчените технологии, с които ги подлага на контрол, използваните

престижни изследователски лаборатории, както и многобройните им

проверки категорично изключват възможността за експериментални

грешки, както твърдят за тяхно лично удобство академиците - верни на

догмите на класическата физика. Независимо от факта, че неговите

резултати са успешно повтаряни от редица независими изследователи,

тези, извършени от академичната общност, любопитно и незнайно как

приключват с провал. Една тъжна ситуация, която много напомня на

случилото се през 1989 г. с Флайшман и Поне - бащите на студения

ядрен синтез. Двамата блестящи учени, след като обявяват пред света

своето откритие, заради неудобството, което то предизвиква, биват

отлъчени от научната общност. И същите демонис- тични методи все

още се прилагат по отношение на Кервран от политически коректните

учени. Тяхната единствена и истинска цел е да подправят неговите

изследвания, сляпо пропускайки начина и предписанията на


201

изпълнение от учения, за да ги осъдят на провал. Най-често

прилаганият саботаж в растителната област е използването на

дестилирана вода

- двойно или тройно дестилирана, вместо минерална вода,

препоръчвана от Кервран.

Заключение

Въпреки че известни учени от цял свят са събрали многобройни

доказателства за възможността на трансмутация в слаб ток (било по

изкуствен или естествен път), официалните учени продължават да ги

определят като незначителни


202

и аномални или напълно ги игнорират. Преди основателно да

предположим, че светът съдържа аномалии или изключенията в

законите, които го управляват, много по-логично е да предположим, че

това са непълни теории. Както е посочено от Лука Киези в неговия

изключително подробен труд Скритата структура25, можем да

заключим, че атомната физика изцяло подлежи на поправка.

Алхимиците винаги са имали право - древната алхимия е

експериментална наука!


1) Germano Roberto, Fusione fredda. Modema storia d’inquisizione e

d’alchimia, Bibliopolis, Napoli, 2003.

2) Пак там.

3) Изтеглени документи от http://rainews24.rai.it/ran24/

inchieste/19102006_rapporto41.asp - 36 к.

4) www.ioriocirillo.com - изследователи от Университета в Казерта в

сътрудничество с FO.N.N.E., Национална обсерватория за нови енергии:

www.onne.it.

5) R. A. Monti, Reazioni Nucleari a Debole Energia: la Rinascita della

Alchimia, Andromeda, Bologna, 2001.

6) Разследването на Carlo Lucarelli, II Caso Mattei, Blu Notte, РАИ 2,

20 май 2002, http://www.youtube.com/ watch?v=bnO W9N Gkq5I

7) C. L. Kervran, Prove in geologia e fisica delle trasmutazioni a debole

energia, Giannone editore., Leporano, 2007, p. 29.

8) Пак там.

9) Пак там, p. 30.

10) Пак там.

11) Пак там, р. 31.

12) Пак там, р. 181.

13) Пак там, р. 35.

14) С. L. Kervran, Trasmutazioni biologiche е fisica modema, Giannone

Editore, Leprano, 1995.

15) Извлечение от R. A. Nelson, Adept Alchemy, Част II, Гл. 8,

Biological Trasmutations, Rex Research, Jean, USA, 1998.

16) C. L. Kervran, Trasmutazioni biologiche e fisica modema, op.

cit.

17) О. Heroux, D. Peter, Failure of balance measurements to predict

actual retention of magnesium and calcium by rats as determined by direct

http://rainews24.rai.it/ran24/

http://www.ioriocirillo.com/

http://www.onne.it/

http://www.youtube.com/


203

carcass analysis, Journal of Nutrition, 1975, volume 105, pp. 1157-1167.

18) Julien, Annales Scientifiques de I’Universite de Besancon, Series,

1959.

19) H. Komaki, Sur la formation de sels de potassium par differentes

families de microorganismes dans un milieu sans potassium, Revue de

Pathologie Comparee, Paris, 1965; H. Komaki, Production de proteines par

29 souches de microorganismes et augmentation du potassium en milieu de

culture sodique, sans potassium, Revue de Pathologie Comparee, Paris,

1967.

20) C. L. Kervran, Biological Transmutation, Swan House Publishing

Company, New York, 1972.

21) Paolo Giordo, Osteoporosi Senza Medicine, Terra Nuova Edizioni,

Roma, 2011.

22) C. L. Kervran, Prove in biologia delle trasmutazioni a debole

energia, Giannone editore., Leporano, 2007.

23) H. Spindler, Bull. Lab. Maritime Dinard, декември 1946 u 15 юли

1948.

24) A. Michel, Un savant francais bouleverse la scienza atomique,

Scienza Gareggiano, Parigi, 1959, p. 82.

25) L. Chiesi, La struttura nascosta del mondo, Macro edizioni, Diegaro

di Cesena, 2007.

Втора част НАСЛЕДНИЦИТЕ НА

ЗНАНИЕТО

ПРОИЗХОДЪТ НА ЦАРЕТЕ

Въведение

Произходът на жреческата египетска каста и нейните фараони остава

сериозна историческа загадка, умело заплетена за разгадаване, тъй като

10. Произходът на царете

208

нейното създаване е в толкова далечни времена, които не са ни оставили

достатъчно историческа памет. Единствените данни, с които

разполагаме, са тези, излезли наяве от египетската традиция, която оп-

ределя появата на най-древния елит в Египет, като т. нар. последователи

на Хор. Но според ортодоксалната школа на мисълта те не би трябвало

никога реално да са съществували (като неразделна част от египетската

митология).

За много ползващи се с авторитет независими изследователи като

Греъм Хенкок последователите на Хор в действителност може би са били

последните оцелели от една напреднала етническа група. Те не са с

египетски произход, но са изиграли ролята на просветители на други

народи след последното заледяване. Това коренно различно тълкуване

създава истинско бойно поле между ортодоксалните и еретичните учени.

Генезисът на първата египетска аристокрация остава в заточение и

досега в авторитетните догадки на официалните обяснения. Могат да

се направят някои основателни изводи в подкрепа на независимите

изследвания.

Миграциите на народите по време на процеса на раз-

мразяване

В много далечни времена оцеляването на човешката цивилизация

е било подложено на голямо изпитание от климатичните и

геофизичните промени, последвали Ледената епоха. Човешкият вид е

бил захвърлян много пъти в хаос точно както е описано в легендите,

които разказват за Потопа. Много е вероятно в процеса на

Възстановяване най-напредна- лата раса да е изиграла водеща роля

за останалата част от народите по света. Това обяснява еднаквостта

на техните вярвания в древността. Затова е необходимо да се

прегледат накратко катастрофалните събития, свързани е последното

заледяване, за да можем да разберем дали египетската традиция

съдържа историческа истина.

Преди около 20 000 години е започнал процес на размразяване,

което става причина за покачване на водното равнище на океаните с

цели 130 м, с изсипването на огромни водни маси върху всички

континенти1, яростно и стихийно топене на ледовете, проявяващо се

с внезапни наводнения. Специалистите в тази област наскоро стигат

до предположението, че произходът на много природни бедствия,

посочени от древните традиции (случили се в различно време и на

различни места), се дължи на пропадането на т. нар. ледени диги2,

естествено формирали се по време на процеса на размразяването на

ледниците. Тези ледени диги формират подобие на огромни стени,

превръщайки се в басейни с гигантски размери, които събират вода


209

във вътрешността си. Впоследствие дигите започват да отстъпват

под нарастващия натиск на водата, на която все по-тънките стени не

успяват да се противопоставят.

Накрая цялата вода от ледниците рязко се изсипва върху

континентите, причинявайки много и ужасни наводнения. Най-

мощното от всички се е появило около 12 000 г. пр. Хр.3 с размери в

световен мащаб. Проф. Чезаре Емилияни прави следните

констатации: ,Пo време на последния Ледников период ледът

достига своята максимални експанзия преди 20 000 години. Почти

веднага започва разтопяването и нараства твърде бързо. В този

случай водата, образувала се от разтапянето, образува басейн зад

ледената дига. Резултатът след срутването

ни дигата е чудовищно голяма бодна Вълна. Такова наводнение е

имало в Северозападна Америка преди 13 500 г., когато една ледена

дига не е успяла да задържи 2000 км3 вода и се е срутила (перото

Мисула). Като резултат от наводнението се е формирал Скабланд,

морското ниво се е покачило много бързо - най-малко с 20 м. Още

преди 12 000 години 50% от ледовете са се 1 върнали в океана,

вследствие на което водното равнище се е покачило с 40 м. ”

Укротената от студа водна маса е била впечатляваща гледка.

Леденият й свод достигал почти до 4000 м4, с протежение дори по-

голямо от сегашното антарктическо5. Теглото на леда върху земната

повърхност създава депресии с форма на чаша с дълбочина от около

1 км. Топлината, идваща от вътрешността на планетата, остава като в

капан под ледената покривка, която започва да се топи от дъното,

образувайки огромни сладководни езера. В Северна Америка и

Западен Сибир тези езера два пъти пробиват леда и предизвикват

огромни и катастрофални наводнения. Известен е фактът, че

морското ниво се повдига рязко в световен мащаб в два случая.

Първият е бил преди около 13 000 години, докато вторият - едва 2000

години след това6. Същото мнение споделя и проф. Джон Шоу -

изтъкнат учен в областта на земните науки от университета на

Алберта (Канада), получил международно признание сред най-

уважаваните в света експерти по отношение на последния Ледников

период. Той е автор на впечатляващ брой научни изследвания и

публикации относно причините за последните природни бедствия,

свързани с топенето на ледовете. Следните негови изводи се радват

на вниманието на научната общност:

„Установява се, че огромните ледове, покриващи Канада, по-

голямата част от Скандинавия и голяма част от Северна Русия

вместо да бъдат формирани от чист лед и скали, се състоят от

скала в късен етап в основата, след това от езера и басейни от


210

подледникова вода и най-накрая от лед. Възможно е, когато е

започнало затоплянето, най-горната част на леда да е започнала да

се топи, а зоната на свличане и количеството подледникова вода да

са ставали все по-големи. Въпреки това, ледената покривка би

трябвало да продължава да запечатва всички краища, докато

приижда изведнъж (подобно на принципа на тенджера под

на.гягане, когато не се отвори вентила). В

Канада например (поне в един случай) водата буквално прелива от

всички страни, с изключение на пролива Хъдсън, където се е простирала

голяма ледена бариера. Така излиза в посока юг през Сейнт Аорънс,

делтата на Червената река и много други места. И се влива в океаните,

като поради огромното си количество предизвиква наводнения,

продължили седмици. ”

Според авторитетното мнение на Шоу случили са се различни мега

наводнения в света, предхождани и последвани във времето от други, по-

малки. От откриването на стъпа- ловидното разделяне на ледниците

проф. Шоу е разработил своя Теория на разтопяването във вид на

стъпала. Една от геоклиматологичните мистерии, останала загадка, се

отнася до странното отношение между периода на заледяване и

едновременното увеличаване на вулканичната активност7. В резултат на

непрекъснатите климатични мутации и промените в околната среда,

които са последвали в края на последната Ледникова епоха, народите,

населявали Месопотамия и Червено море, са били принудени да се

преместят другаде. Египетската религия притежава смущаващо общи

черти с месопотамската и според редица учени - Закария Хитчън, Лорънс

Гаднър, Робърт Грейс, Джорджо де Сантиляна, Ерих фон Деникен и др.,

по всяка вероятност тяхната свещеническа каста притежава расовия си

произход от миграцията на същите хора, преселили се от тази географска

област. Египтяните и шумерският народ на Месопотамия, макар и имащи

различни наименования, имат едни и същи божества, на които се

прекланят8 от най-дълбока древност. Египетският бог Тот например

намира своя еквивалент в шумерския бог Син9. Ето какво пише в този

смисъл видният египтолог сър Уолис Бъдж:

„Сходството между двамата богове е твърде голямо, за да бъде

случайно... би било погрешно да се предположи, че египтяните са

заимствали от шумерите или обратно - шул1ерите от египтяните, но

може да се предположи, че образованата класа и на двата народа

придобива богословските си знания от общ, изключително древен

източник.”

Това обяснява факта, че египетската аристокрация е етнически

различна от останалата част на населението, което е управлявала.

Кръвната група, притежавана от аристокрацията, е от тип А (обикновено


211

свързвана с т. нар. арийско-


212

кавказки раси) за разлика от останалата част от местното иаселение,

характеризираща се с кръвна група О10. Това необичайно различие в

кръвните групи ни кара съвсем логично да приемем, че фараоните водят

началото си от доминираща раса, която е господствала в древността в

областта на Месопотамия, откъдето произхожда другата най-голяма

цивилизация в древната история. Подобно откритие е направено и при

мумиите на инките - така се потвърждава хипотезата за проявлението на

следледниковата цивилизацията в една определена етническа група.

Древна доминираща раса

В малтийския археологически обект Хал-Сафлиени са открити черепи

с много интересни характеристики, принадлежащи на раси, различни от

проучваните досега. Някои от находките имат наистина потресаващи

естествени доли- хокефални (висок и дълъг череп) характеристики.

Объркващ е фактът, че са намерени в едни от най-древните обредни

места, което налага предположението, че са принадлежали на жреческа

раса, наричана от египетските и месопотам- ските народи с името

змийски свещеници (предвид аномалния им вид, който ги характеризира).

Представителите на тази общност са живели напълно изолирани в

продължение на хилядолетия, но в крайна сметка са се слели с

аристокрацията на другите местни етнически групи.

Ил. 1. Сравнение между нормален и долихокефален череп от Хал-Сафлиени


Долихокефалните черепи (характерни е непропорционалното

удължение В задната част), открити В Хал-Сафлиени, са намерени от

археолозите във вътрешността на подземен храм, посветен на култа към

Богинята-майка (религиозни убеждения, заимствани от египтяните с

фигурата на богинята Изида). Заедно с тях е намерена и малка статуя на

спяща богиня с гравирана отгоре змия. Тези особени останки имат

съответствия със соматичните характеристики на древната царска раса в

Египет, както е установил египтологът Емери, и може би става въпрос за

ключови открития, от които може да се определи съществуващата

етническо-кул- турна връзка между свещеническата египетска каста и

шу- мерско-месопотамската, В тези древни времена водата от свещения

кладенец е смятана за символ на Богинята-майка, символ на

плодовитостта. Пещерата, намираща се на това място, е използвана от

жреческата каста като метафора на майчина утроба и на регенериращата

се Вода. Подземието е известно още с това, че дава подслон на

многобройни пчелни кошери.

Не е възможно да се определи със сигурност времето на тяхното

начало (изчисленията на ортодоксалните учени го определят като не по-

рано от IV в. сл. Хр.). Остава фактът, че откриваме концепцията на

свещения кладенец дори във вътрешността на готическите катедрали,

свързани с езотеричните култури, намиращи отражение в допотопните

традиции и произход. Пчелата обаче е приета като царски египетски

симВол (а по-късно и като символ на Меровинги- те). Намерени са

кошери даже и във вътрешността на една от най-мистериозните

готически катедрали в света - параклиса Рослин. На просветените в

езотеричната символика това подсказва хилядолетното окултно

увековечаване на същото древно царско потекло (в следващата глава се

говори за тясната връзка между египетската свещеническа каста яхуд,

племето юда и Меровингите).

Съществуването на малтийските долихокефални черепи е потвърдено

едва през 1985 г. и след това за известно време са изложени в

археологическия музей на Ла Валета. Сега са преместени и заключени в

склад на музея, недостъпен за обществеността. От тях са останали

снимки, направени от д-р А. Мифсуд и неговия колега д-р Чарлз Савова

Вентура


213

(Ил. 58.), описали и документирали след подробно проучване цяла

колекция от черепи с много особени характеристики. Една от най-

интригуващите аномалии, които наблюдаваме, е липсата на нормални

линии - липсват краниални свръзки (естествени шевове, които минават

от предния към задния край на черепа). Изглежда, че тази анатомическа

особеност е причинена от разширяването на преградите (изключително

при брахикефалния тип) и удължаване на черепната кутия в задната й

част (изключително долихокефален).

ИЛ. 2. Долихокефален череп, произхождащ от Паракас (Перу)

На пресконференция,

организирана през 2006 г.

от д-р Р. Замит11 в

качеството си на

ръководител на областния Съюз за туризъм в Малта, дава разрешение на

делегация от сп. Хера (специализирано в отразяването на теми като

забранената археология) за достъп до Археологическия музей в Ла

Валета, за да проучат изключителните находки. В присъствието на

учения А. Мифсуд журналистите се убеждават, че между намиращите се

в подземието черепи, произхождащи от Хал-Сафлиени, един от тях е

извънредно особен. Той представлява атипична и силно изразена

долихокефалия, а именно


214

- несъразмерно удължаване на задната част на черепния свод с

отсъствие на среден шев, наричан сагитална линия.

Става въпрос за анатомическа особеност, считана за невъзможна

дори от гледна точка на международната медицинска литература, с

изключение на тези, открити в Египет12 и в Южна Америка

(впоследствие изоставени и забравени в хранилища), защото няма

аналогични находки. Както вече бе споменато, липсата на сагитален

черепен шев може да бъде отнесена към самото начало на строежа на

долихокефалията, типична за човешката раса, която в древността е

била доминиращата каста. Този тип патология (ако става въпрос за

малформации) може да бъде последствие от прекомерния култ към

чистотата на кръвта, прилаган от някои кралски родове, които са

имали обичая да зачеват между еднокръвни, да се кръвосмешават.

Генетичните изследвания безспорно доказват, че създаването на

потомство между членовете на тези кланове, които са в близки

родствени връзки, е основна- та причина за естествените генетични

изкривявания.

Мистерията на пещерата с костите

Недрата на подземието на Хал-Сафлиени са проучени за пръв път

от сър Темистоклес Замит в началото на XX в. От направените от

него разкопки на бял свят се появяват останките на около 7000

погребани хора в слой от червена пръст13. Днес са останали само 6

черепа, захвърлени в мазетата на Националния археологически музей

на Малта, без никой да може да каже какво се е случило с останалия

внушителен брой останки. Служителите на музея поддържат

твърдението, че те просто са изчезналим.

Експедицията се извършва под ръководството на директора на

музея на Ла Валета Емануел Магри. Изследователите откриват

хиляди напълно разчленени скелети заедно с керамични отломки и

други дребни предмети15, които носят следи на морско бедствие, а

именно преминаването на цуна- ми. Академическите дигми обаче

дължат своето оцеляване благодарение на поредното случайно

изчезване на доказателства от решаващо значение. Веднага след

изготвянето на инвентарния опис на намерените находки,

йезуитският учен

бива преместен в Тунис, където внезапно умира (1907 г.). Така или

иначе, проф. Магри никога не успява да завърши публикациите си на

своя подробен доклад, а веднага след неговата кончина редактираното от

него досие веднага изчезва16. Най-вероятно документите са могли да


215

опровергаят веднъж завинаги всички официални данни за мястото?

Систематичното укриване на неудобните доказателства

В авторитетното произведение Археологически пътеводител на

Малта'1, написано от Дейвид Тръмп през 1990 г., намираме следното

изявление: Наблюдавайки стената срещу стълбището, което отива

към долното ниво, забелязваме някои тъмни линии с черен контур,

щрихиращи изображение, очевидно на бик. Тъй като е направено

грубовато, главата и раменете не са се запазили. Става въпрос за

изключително древна рисунка и направена със замисъл, което

демонстрира факта, че охрената боя върху стените е прекъсната

точно до нивото на черните линии. ” Истинската причина, поради която

главата и раменете не са се съхрани.ш, е, че бикът е бил частично

отстранен по поръчка на директора на музея18. Това, което Тръмп смата

за бик, Мифсуд предпочита да го определя като бизон, изхождайки от

факта, че представителите на този животински вид са изчезнали след

последния Ледников период. В подземието са намерени и други рисунки,

направени с черно, от магнезиев двуокис, които подкрепят тълкуването

на Мифсуд. Те със сигурност изобразяват европейски бизон от

Плейстоцена, характерен с малка гърбица, малки рога и къса опашка19.

Ведно с коня, бизонът е изобразяван като скална фигура в периода на

европейския Палеолит. Най-скандалното обстоятелство е, че частичното

премахване на рисунката е следствие на академичен спор, в който бикът

е обявен за бизон от много изследователи. Директорът на археологичния

обект в Малта е решил с един замах да прекрати този спор, като

премахне част от скалната рисунка, която разкрива същинския вид на

изобразеното животно. Проведените радио- въглеродни тестове върху

някои от малтийските находки на Ар-Далам показват със сигурност

човешко присъствие в


Малта още от около 5200 г. пр. Хр., потвърждавайки съществуването на

обредното място през периода на Неолита.

„Змийските” свещеници на Богинята-майка

В праисторическата епоха и двата острова - Малта и Гозо, са били

важни религиозни места, посветени на култа към Богинята-майка

(женското божество, свещената женственост, символ на видимия свят).

Тези места са приемани за чудотворни. Там са се извършвали

свещенически ритуали, смятани от населението за лечебни. Намерените

естествени долихокефални черепи точно във вътрешността на мегалит-

ните храмове налага предположението, че те са принадлежали на

представителите на управляващия клан, които са практикували

терапевтични техники.

В древността пазителите на знанието са били

членове на жреческа каста. Поради тази причина са

били смятани за мост с божественото и собствената си

божественост и са притежавали максимални

правомощия. Култът към тези върховни божества чак до

египетските фараони (считани за първосвещеници)

може да бъде проследен до архаичната традиция на

царете-жреци от древната история. Символът на змията

се асоциира със знанието и със свещеническите касти

още от зората на времето. Причината за такава

асоциация и досега е загадка, за която може да се даде

обяснение благодарение на намерените долихокефални

черепи. Тези необичайни открития като че ли искат да

бъдат свидетели на наличието на генетични

малформации в клана на ца- рете-жреци, откъдето

получават името змийски жреци.

Лесно е да се досетим, че силно изразеният

долихокефален череп задава змиевидни лицеви черти

(очите, устните и удължените уши). Хипотезата, че носи


217

телите му представляват елита на населението в една ме- галитна

епоха, се потвърждава от археологическите находки. Връзването на

черепа още в детска възраст е ритуал, прилаган в древни времена и от

инките, и от египтяните като начин за издължаване на черепа по подобие

на тези (изключително редки) с естествен произход, за които днес знаем,

че са съществували наистина. Архаичната техника за манипулиране на

формата на главата е служела като инструмент за постигане на

физическа прилика с членовете на доминиращата каста. Основателно е

предположението, че поради хилядолетната им генетична изолация от

останалата част от населението т. нар. змийски жреци са създали

истинска, собствена и отделна раса (освен ако не са били такива по

произход).

Тази хипотеза намира потвърждение и подкрепа в изследователската

дейност, извършена от малтийските археолози, на които е било

позволено да направят материални проби на въпросните находки.

Антъни Буонано и Марк Мифсуд (въпреки че подчертават

обстоятелството, че не са успели на направят ДНК тестове или С-14)

смятат за правилно заключението, че естествените долихокефални

черепи са принадлежали на една различна раса и следователно не

туземска

- род, чийто следи са се загубили поради последвала неизбежна

асимилация с останалата част от местната аристокрация.

Сливането на доминиращия род с другите раси

Проф. Уолтър Емери (1903-1971) - известен египтолог, който

ръководи многобройни експедиции в Египет (особено в Сахара), през 30-

те години на миналия век е написал много интересна книга по темата. В

Древният Египет той документира откритите в Сахара находки на

долихокефални черепи, датиращи от времето на една преддинастична

епоха. Точно както твърдят малтийските изследователи, той установява,

че не може да става въпрос за коренен туземски род поради по-големия

череп, а и заради много други генетични характеристики, като: светли

коси, много по-едра структура от средната и изключително висок ръст.

Емери декларира, че тази раса несъмнено не може да е възникнала В

Египет (както знаем, не и В Малта), но е изиграла много Важна жреческа

и управленческа роля на това място. ДобаВя също, че стои на разстояние

от ниските социални класи, приемайки съвокуплението само с местната

аристок- ратична класа. Впоследствие я идентифицира точно с доми-

ниращата каста подари скандинавските й черти. В египетската традиция

членовете и са наричани последователите на Хор (от тях произлиза


218

преклонението към Слънцето и към Богинята-майка), все още официално

считани за чисто митологични персонажи.

Последователите на Хор са упоменати като доминиращата жреческа

класа в преддинастичния Египет (до около 3000 г. пр. Хр.). Тяхното

съществуване е документирано в папируса, съхраняван в Египетския

музей в Торино, каюпо и в списъците на царете на Абидос. Интересно е

да се отбележи, че същият Емери пише: „Към края на IV-то хилядолетие

пр. Хр. известните като Последователи на Хор са представители на

аристокрация с изключително господство в целия Египет20. ”

Теорията за съществуването на тази раса е подкрепена от откритието

(на север от Горен Египет) на древни гробници, датиращи от

преддинастичния период, с аномални човешки останки. А именно -

мумии, които свидетелстват за съществуването (в една праисторическа

епоха) на раса от хора с толкова подчертани анатомични различия, че те

не биха могли да бъдат свързани с расовия корен на местния египетски

народ. Сливането на двете раси вероятно е станало по време на

обединението на двете египетски царства.

В заключение, странните долихокефални египетски черепи намират

съответствия с уникалните находки на човешки останки, открити в

Малта. Описаният жречески расов род с удължени черепи и

скандинавски черти изглежда е изчезнал, асимилирайки се и в Малта, и в

Египет в един и същи период, т. е. между 3000 и 2500 г. пр. Хр.

Има индикации за съществуването на раса на змийски жреци в

Близкия изток, по-точно в арийския род на Митани. Те са назовавани от

египтяните с името Нахарин, което означава тези на змията (от нахаш -

змия). Анатомичните характеристики на царската управляваща каста

имат много съществени прилики с тези, описани от Емери (светли коси,

висок ръст и едра структура). Традицията на змийските жреци21 има

исторически произход, точно 6 Близкия Изток, с главен център на

развитие в Кюрдистан. Около 5000 г. пр. Хр. митанската матриархална

култура изобразява Богинята-майка като божество със змиевидни форми

на лицето и изключително долихокефален череп, т. е. със същите черти

на египетските и малтийските змийски жреци. Членовете на тази

жреческа каста са смятани от останалото население на Близкия Изток за

полубогове в пълно съответствие с това, което междувременно се е

случвало в Египет за Последователите на Хор. Откриването в земите на

Нил на статуетки, посветени на култа към Майката със змийско лице,

свидетелства точно за това предположение. Официал- ната дата на

произход на въпросните статуетки ги определя точно в архаичния

период, в който по всяка вероятност са пристигнали в Египет същите

Последователи на Хор.

Следователно допустимо е заключението, че змийските жреци са


219

били най-старата и напреднала раса в древния свят, от която намираме

следи за нейното съществуване в Египет (след миграциите от 6000-4000

г. пр. Хр.), а също и на остров Малта22. Изглежда, че е изчезнала, все

едно изпарила се в нищото, около 2500 г. пр. Хр. Период, в който много

вероятно е започнало тяхното сливане с местната аристокрация. Сим-

волът на съвършенството на египетската фараонска каста през

следващите хилядолетия продължава да бъде змията. Достатъчно е да се

вгледаме в копие на лицето на който и да било фараон, специфичната

шапка, поставена на височината на челото с изобразена глава на кобра, а

също и брадата, вързана под брадичката, наподобявайки опашката на

змия.

Култът към Богинята-майка продължава да бъде олицетворяван от

египетските свещеници с фигурата на богинята Изида, изобразена за тази

цел с дете в скута си. Когато фараонът Аменхотеп III умира, неговата

втора жена Таду-Хеп- па (митанска принцеса, известна и като

Нефертити) става съпруга на сина му Ехнатон. Фараон от долихокефален

тип, той възвръща древния култ към Слънцето, произхождащ от

Последователите на Хор - най-високопоставен сред всички божества от

египетския пантеон. По време на краткото си царуване фараонът-еретик

(защото подменя култа) възобновява египетското изкуство и налага

долихокефалния стил. Самият той, съпругата му Нефертити и неговите

деца са

притежавали долихокефални черепи (доста видими) и лица съ

змиевидни черти. Следователно Ехнатон и семейството му несъмнено

притежават същите характеристики на анато*. мичната аномалия на

преддинастичната раса (известна в древния свят като раса на

змийските свещеници), упомената от египтолога Емери във

внушителния му труд Древният, Египет и по-късно открита в Малта

и в Южна Америка.

Тайнственото 300-годишно сияние

Ортодоксалните археолози определят времето на произход на

аномалните черепи от Малта от 2500 г. пр. Хр. - време, в което като че

ли мегалитната история на острова изведнъж спира. Никой обаче не

си е направил труда да извърши или разреши извършването на тестове

С-14, с което би се доказал още no-древния им произход. Археолозите

дори смятат, че от 2500 г. пр. Хр. Малта е останала необитаема за

почти от около 300 години, или докато не е била колонизирана от

финикийците. Те също построяват редица храмове на острова,

посветени на Богинята-майка, наричана от тях Астарта, също със


220

змийско лице. Напук на посоченото в мажоритарна- та теория,

съществуват археологични доказателства, които показват, че

мегалитният период на Малта датира от много по-предишен от

смятания досега.

След внимателни проучвания и подводни изследвания Греъм

Хенкок23 е открил, че праисторическият обект Хал-Сафлиени е с

хиляди години no-древен, отколкото го определя академическата

общност. Събраните доказателства са поразителни. Изследователят е

открил, че във въпросната зона, на пристанището Гранд Харбър, има

изплували останки от мегалитен храм, потънал в морето веднага след

последното заледяване24.

Придържайки се към документираните доказателства от Жан

Кантинюс (1536 г.), Хенкок би имал пълно право, тъй като това

праисторическо малтийско място от XVI в. се е простирало по

протежение на цялото пристанище, докато изчезне в морската

бездна25. Още едно доказателство е предоставено от учения Мегайзер

(1606 г.), който заявява, че успял да види една част от древната

конструкция, направена от правоъгълни блокове с огромни размери26.

Това обстоя-


221

тслство идва да подкрепи твърденията и на много други изследователи,

посетили археологическото място през XIX в.

Днес не съществуват следи от въпросните доказателства поради

отстраняването им заради строителните дейности па пристанището. Ако

Хенкок е прав, това означава, че преминаването на мегалитната епоха

към финикийската не се е случило само за 3 века, а е продължило хиляди

години - същият период от време, който според теоретиците на

еретичната археология нехайно разделя праисторическата допотопна

цивилизация от началото на позната ни.

Ето какво споделя в този аспект малтийският археолог Антон

Мифсуд: Затрупването на човешки останки В подземието на Хал-

Сафлиени не е резултат от ритуално погребение, а човешките кости са

довлечени в лабиринта на подземието от действието на водата върху

червената почва и хумуса27.” Намерените костни останки се оказват

насилствено счупени и смесени заедно с животински такива и различни

отпадъци и отломки, напластявани през различните епохи. Това без-

спорно означава, че останките са попаднали в подземието по време на

голямо наводнение, което е възможно да се е случило само в една епоха,

последвала Ледниковата. Обстоятелство, което показва, че тяхното

съществуване е много преди 3000 а. пр. Хр.

Това обяснява факта, че островът остава необитаем за толкова дълго

време, което съвпада с преминаването на една цивилизация в друга.

Историческата празнина между двете епохи вероятно се дължи на

преминаването на последния голям следледников катаклизъм. За

съжаление, както често става в подобни случаи, подобни хипотези не

могат да бъдат взети под внимание от академичния свят, тъй като са не-

съвместими с ортодоксалните догми, приели, че преди 3000 г. пр. Хр. не

би могла да съществува каквато и да била развита цивилизация.

От последните анализи става ясно, че уникалните естествени

долихокефални черепи от Малта са официално пренебрегнати, но

неудобното им присъствие показва историческото съществуване на

архаична жреческа раса, генетично изолирана чак до 2500 г. пр. Хр.

(вероятния период на сливане с местната аристокрация). Точно на това

може да се припише бащинството на религиозната и духовна основа за

внезапното раждане на най-великите цивилизации в древния свят.

Социалният статус на ерудираните божества може да бъде присъден на

културното наследство на изгубената допотоп- на цивилизация, за която

черпим знания от всички древни традиции. Знаем, че представителите на

този забравен етнически елит оцеляват между египетските фараони и

митан- ските родове. Техните потомци са продължили да царуват в

сянката на официалната история до 1351 г. пр. Хр. - години, в които

фараона-еретик Ехнатон се заема да възстанови древния култ към


222

Слънцето.


1) М. Milankovitch, Canon of Insolation and the Ice Age Problem, Alven

Global, USA, 1998.

2) C. Emiliani, Planet Earth: Cosmology, Geology, and the Evolution of

Life and Environment, Cambridge University Press, p. 543.

3) Пак там.

4) G. Hancock, Civilta sommerse, Corbaccio, Milano, 2002, p. 94.

5) C. Emiliani, op. cit., p. 543.

6) C. Emiliani, Scientific Companion: Exploring the Physical World with

Facts, Figures, and Formulas, Wiley, Hoboken, USA, 1995, p. 251, 157.

7) G. Hancock, Civilta Sommerse, op. cit., p. 97.

8) G. Hancock, Impronte degli Dei, Corbaccio, p. 176.

9) W. B. Emery, Archaic Egypt, Penguin Books, London, p. 38.

10) M. Hope, II Segreto di Sirio, Corbaccio, Milano, 1997.

11) A. Forgione, V. di Cesare, Hera Magazine, n. 18, 2006, p. 14, I crani

di Malta.

12) W. B. Emery, Archaic Egypt, op. cit.

13) J. D. Evans, The Preistoric Antiquities of The Maltese Islands: A

survey, University of London, 1971, p. 58; Trump, Malta Archeological

Guide, Valletta, 1990; C. Renfrew, Before Civilization: The Radiocarbon

Revolution and Prehistoric Europa, London, Pimlico,

1999, p. 63.

14) G. Hancock, Civilta sommerse, op. cit., p. 424.


16) D. Trump, op. cit., Malta Archeological Guide, p. 67.

17) G. Hancock, Civilta sommerse, op. cit., pp. 488-9.

18) A. Misfud, S. Misfud, Dossier Malta, 1997, p. 168.

19) T. Megary, Society in Prehistory, 1995, p. 261.

20) W. B. Emery, Archaic Egypt, op. cit.

21) A, Forgione, op. cit., Hera Magazine, n. 13 e n. 14.

22) A. Forgione, Hera Magazine, op. cit., pag. 10.

23) G. Hancock, Civilta sommerse, op. cit.


25) A. Misfud, S. Misfud, Malta, Echoes of Plato’s Island, The

prehistoric society of Malta, 2000, p. 42.

26) Пак там. 27) G. Hancock, Civilta sommerse, op. cit., p. 479.

Глава XI

223

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ФАРАОНИТЕ

Северната част на Египет е окупирана от хиксосите (азиатски

племена) около XVII В. пр. Хр.1 и техните царе са се Възкачили на

престола като законни египетски Владетели за цели дВе династии: XV и

XVI2. Хиксосите са напреднал В кул- турно отношение народ,

разполагал с авангардни военни техники, като бойни месопотамски

колесници, тежка кавалерия, шлемове, брони и ризници, специфичния

лък, благодарение на които дължат бързите си Военни успехи.

Накрая хиксосите биват окончателно победени и изгонени отвъд

делтата на Нил, а пленниците са принудени да останат при условия,

сходни с тези на робството. По този начин останалите хиксоси от

господари се преВръщат в затворници по Време на престоя им В Египет

за цели 400 години

- до края на управлението на фараона-еретик и монотеист Ехнатон

(Аменхотеп IV). Това е същият период от Време, посочен В Библията

като продължителност на египетското робство от евреите. Освен това,

библейската ненавист на египтяните към евреите може да бъде сравнена

с тази към изпратените в изгнание хиксоси (които никога не са били В

робство В истинския смисъл) В рамките на египетското общество.

Налице е важно и обективно сравнение В историята на двата народа,

потвърдено даже и от еВрейския историк Джузепе флавио, който преди

около 2000 години е написал в книгата си Срещу Апион, че

израилтяните са потомци точно на хиксосите (т. нар. овчари-царе).

Приликите с ебраизма (израилтянската религия) са видимо

смущаващи. Монотеизмът, въведен от Ехнатон, предвижда също

премахването на свещените места под каквато и да е

идолопоклонническа форма3 и изобразяването и разпознаването на

божества в хора или животни (както се случва в синагогите).

Религиозната революция не е оценена от египетския народ, който

предпочита да остане верен на традициите си, но, разбира се, намира

широкото одобрение между редиците на малтретираното малцинство

хиксоси. От тези исторически обстоятелства впоследствие произлиза

съюз, който поставя началото на един монотеистичен народ на фараона-

еретик, а именно народа на Израел.

Раждането на племената на Израел и новия народ на

Ехнатон

11. Наследниците на фараоните

224

При въвеждането на религиозната реформа, наложена от Ехнатон с

помощта на оръжие, Египет се превръща в бойно поле на сблъсък

между преданата фракция на фараона и останалата част на египетското

население, подстрекавано от мощното духовенството на Тива.

Гражданското въстание след това е принудило фараона да абдикира и

да напусне Египет към земите на Ханаан, заедно с верните си последо-

ватели, поставяйки така началото на масово преселение. Доказателство

за действителното им заточение в Палестина е документирано в писмо с

инициали ЕА2874, архивирано от изследователите.

В същото това писмо управителят на Ерусалим Абди-хе- ба

потвърждава, че Ехнатон е бил прокуден точно в района на Ханаан

(Палестина) по това време: ,Дарят се е установил в земите на

Ерусалим завинаги и не може да ги напусне. ” Тази история е напълно

съпоставима с историческия период и обстоятелствата (епоха,

продължителност на робството, масово преселване, възникване на

монотеизма, премахване на идолопоклонничеството) на библейския

разказ, в който Мойсей повежда евреите извън Египет към

Обетованата земя. Библейският разказ за преселението не разкрива

реално цялата история, тъй като не се знае точно какво се е случвало по

време на управлението на Ехнатон.

Следващите египетски владетели са унищожили почти всички

исторически следи от фараона-еретик, осъждайки го на damnatio

memoriae (проклятие на паметта). Малкото останали документи от

краткото му владетелстване не са достатъчни на историците да

формулират най-вероятната хипотеза за произхода на народа на Израел.

Изложените досега тези намират утеха в заключенията, които

добавят изтъкнати специалисти по древна история, като Жан-Франсоа

Шамполион, Попър Линеус и Зигмунд Фройд. Прозрения, по-късно

потвърдени както от последните археологически открития, така и от

проведените в тази област изследвания от знаменитости, като Робърт

Федър, Месод и Роже Сабах.

Библейското изселване изглежда безпогрешно свързано със

събитията около фараона Ехнатон, който установява нова вяра,

посветена на култа към бога-Слънце Атон - религиозен акт, който

вероятно намира обяснение в опита му да възстанови преддинастичния

култ, въведен от т. нар. Последователи на Хор, но с течение на времето

изоставен от жреците на Амон в Тива. В този ред на мисли един

еврейски бог би трябвало да придобие изключителни права над своя

избран народ само след масовото преселване или след като бога-цар

Ехнатон осинови като свой нов народ различните етнически племена,

останали му верни по време на размириците. За отпразнуването на

раждането (или по-скоро прераждането) на монотеизма Ехнатон


225

построява цял град - Ехнатон (по-къс- но Тел-ел-Амарна), където

събира всичките си последователи на култа към Слънцето.

Много е казано и написано за ереста на Атон - монотеизъм много

нетипичен, съдържащ (без да може да му се отрече) целия египетски

политеизъм. Подобен вид признание не е много по-различен от

разсъжденията на католическата религия за съществуването на ангели и

архангели като божествени фигури - посредници между човека и

единствения Бог. Поради тази причина редица учени определят

атонизма с по-подходящ термин - енотеизъм, с обяснението, че в дейст-

вителност Атон не е единственото божество, а по-скоро Върховен бог.

Така поклонението към него може да замени това към другите

божества, тъй като всички произлизат от него. Мултиетническа нация

Между привържениците на монотеистичната вяра се присъединяват

етнически малцинства от територията на Египет, които,

присъединявайки се към култа към Атон, поставят началото на един

космополитен народ, съставен от много раси, в които семитите

представляват мнозинство. В структурата на тази нова нация има

представители на африкански раси, наподобяващи тези, охранявали

фараона, наричани медзаи5. Тези хипотези са в перфектен отговор на

една историческа загадка, или по-точно причината, поради която

етиопските племена фалаша и до днес отстояват собственото си

твърдение за израелския си произход. С приключването на царуването

на Ехнатон в Египет племената от негроидната раса поемат обратния

път към родните си места в Африка, определяйки така собствената си

съдба на бежанци. Завръщането към Амон обяснява факта, че epemur

ците монотеисти са прогонвани от единия до другия край на

египетските земи6. Според Роже Сабах и Месод една част се отправя на

север (земите на Ханаан), докато друга се отправя на юг, към

африканския континент. Бойците-охранители медзаи може би носят

името си от масаи1. Африканските полуномадски масаи имат много

културни прилики с Древния Египет през монитеистичния период и

затова изследователите, дори признавайки, че това е само хипотеза, са

сметнали за необходимо да проучат по-задълбочено този въпрос.

Със сигурност двете преселения, от една страна, историческото на

фараона Ехнатон, от друга - библейското на Мойсей, са се случили в

един и същи исторически период с поредица от аналогии, които не

могат да бъдат определени само като съвпадения (появата на

монотеизма, престоя в Египет, изселването и местата на тяхната

дестинация и др.). Основателно е заключението, че и двете събития раз-

казват по различен начин едно и също историческо събитие. Не за

първи път авторите на Свещените писания изопачават историята поради


226

политически или религиозни причини. В Стария завет се казва, че

Мойсей израства като принц в царския двор на фараоните, след като по

чудо е намерен не- вредим в кошница, носена по течението на Нил. Тази

случка произлиза от семитския мит за цар Саргон (2150 г. пр. Хр.),

според който великият пълководец е изоставен от майка си, когато е бил

още в пелени, и поставен в плетена върбова кошница в буйните води на

река Ефрат. Саргон от Акад бил спасен и отгледан в царския двор на

Киш, превръщайки се по-късно в спасител на своя народ, точно както се

е случило впоследствие с библейския Мойсей.

Изследванията на Месод и Роже Сабах

Смята се, че народът на Израел води началото от расовото и

културното смесване, възникнало между семитските хиксоси и другите

етнически групи, последвали фараона-ере- тик Ехнатон с неговата

жреческа каста яхуд в земите на Ханаан. Френският историк Жан-

Франсоа Шамполион смята, че още от времето на окупацията на

Наполеон в Египет съществува тясна връзка между Стария завет и

Амаранския период с фараона-монотеист. Въпросната хипотеза е споде-

ляна още в миналото от известни египтолози и потвърдена по-късно от

Зигмунд Фройд - бащата на психоанализата. Фройд, като евреин, с

голяма страст се втурва да търси в свещените текстове истинския

произход на израелския народ8, като накрая формулира хипотезата:

„Осмелявам се да дам следното заключение: Ако Мойсей е египтянин и

ако е предал на евреите своята религия, то това е била религията на

Ехнатон, религията па Атон. ” Много изтъкнати изследователи от

еврейски произход (и не само) във всяка една епоха са стигали до

същото решение на тази загадка, която се върти около произхода на

еврейския народ. Това предположение от древни времена, макар и да

бива отхвърляно през втората половина на XX в. от по-голямата част на

академичните експерти, в последно време се завръща в апогея си.

В книгата си Последната загадка на Кумран4 Робърт фе- дър

несъмнено доказва египетския произход на т. нар. Меден свитък, както

и на голяма част от Стария завет, която определя яхуд като жреческата

каста на фараона-еретик Ехнатон. Медният свитък е намерен заедно с

тези от Мъртво море, наричани още Кумрански ръкописи (скрити в

пещерите на Кумран, днешна Палестина, от еврейските есеи). Много е

възможно първите семитски племена на Израел да са приели за своя

аристокрация влиятелната египетска жреческа каста на яхуд под

ръководството на монотеистичния монарх Ехнатон, чието господство

съвпада с времето, в което е живял библейския Мойсей.


227

Научните трудове на двамата еврейски изследователи Месод и Роже

Сабах в тази област биват публикувана след 20-годишни задълбочени

проучвания и анализи върху библейското преселение и произхода на

еврейския народ. Това изключително строго историческо разследване е

проведено директно върху най-древните библейски източници чрез

метод, който позволява да се избегнат неточности в последващи

тълкувания. Защото огромно мнозинство от учени пренасят

първоначалните грешки във времето. Освен това, в арамей- ския език не

е имало гласни букви и в превода му често едно нещо звучи вместо

друго. Месод и Роже Сабах са започнали да превеждат най-древните

текстове от нула, позовавайки се на проучванията на Раши Саломон -

виден средновековен равин, станал единственият пазител на древния

устен египетски превод. Преразглеждането на библейските източници

се оказва решаваща стъпка, за да може добре да бъде разбран

първоначалният смисъл на Стария завет. Достатъчно е било

изследователите са сравнят еврейската библия с арамейска- та и по този

начин да се открият истинските корени на еврейския народ.

Пряко сравнение на текстовете

АРАМЕЙСКА БИБЛИЯ, ПРЕСЕЛЕНИЕ 2:6

(Дъщерята на фараона) със състрадание каза: "Дете е на Яхуд.”

Тогава сестрата на детето каза на дъщерята на фараона: „Трябва

тогава да отида да извикам една дойка измежду жените, за да може

за теб да накърми детето?”

ЕВРЕЙСКА БИБЛИЯ, ПРЕСЕЛЕНИЕ 2:6-7

(Дъщерята на фараона) със състрадание каза: „Дете е на евреи. ”

Тогава сестрата на детето каза на дъщерята на фараона: Трябва

тогава да отида да извикам една дойка измежду еврейските жени, за

да може да накърми детето ти?”

Съществуваш много елементи, които неразривно свързват

Йерусалим с Египет на фараоните - очевидни връзки, които вече не

могат да бъдат тълкувани като външни влияния. Според библейските

сведения храмът на Ерусалим е бил оборудван с медна вана, крепена

от 12 вола и от множество корита (ванички) за пречистването на

жреците10, точно както е била използвана в египетските храмове11.

По отношение на архитектурната реконструкция на втория храм,

залата за срещи, отделните участъци и Светая Светих напомнят още

веднъж за структурата и подредбата на египетските храмове.

Жертвоприношенията на животни, предлагани на Бог, и тези на


228

червената крава в Храма на Соломон напомнят за

жертвоприношението на червените волове, извършвани в големия

храм на Ехнатон.

Равините Сабах и Шамполион много вероятно имат право, като

правят аналогия с жреците яхуд от Йехуда (или s Юдея), тъй като

името Юдея буквално е означавало земята на яхуд12. Но ако не

искаме да повярваме на това невероятно съвпадение, то се появява и

още едно, а именно: думата юдей- ски е производна точно на яхуд.

Шамполион разкрива връзката между народа на жреците яхуд на

Ехнатон и земите на Ханаан още преди 2 века. Той също твърди, че

изразът Yehyda-ha-Malek, употребен при Карнак, означава

Царството на Юда. Видният египтолог, за съжаление, умира

преждевременно на 40-годишна възраст, без да успее да завърши

своите изследвания, и днес същата тази фраза е възприела значението

на име в област в Палестина - Юд-а-Малек.

Има и други невероятни прилики между Стария Завет (ев-

рейския) и Амарнианската теология на Ехнатон. Между най-

значимите откриваме например Псалм 104 от Стария Завет, който,

според тълкуването на мнозинството от учените-ла- ици, не е нищо

друго, освен Великия химн на Атон, или текст, редактиран лично от

фараона-еретик. (Великият химн на Атон е намерен в гробница в Тел

ел Амарна.) Според някои автори13 дори християнската молитва

Pater Noster (Отче наш) датира от времето на култа към Слънцето,

практикуван през амарненския период. Това обяснява използването

на прилагателни и изрази, като: Всевишния, Отче наш, който си на

небето, Ти си светлината на света, ходил по вода и т. н. Още преди

век Албърт Чърчуърд - изследовател и експерт по ми-

тология, заявява: каноническите Евангелия могат да бъдат

разглеждани като сборник от сентенции, взети от митовете и

легендите на египтяните. ”


1) Charlotte Booth, The Hyksos Period in Egypt, Shire, London, 2008;

http://it.encarta.msn.com/encyclopedia_761563818/Hyksos. html.

2) Пак там.

3) Ahmed Osman, Moses and Akhenaten: The Secret History of Egypt

at the Time of the Exodus, Bear & Company, Rochester, USA, 2002. 4) Писмо EA 287, запазено в Vorderasiatisches музей в Берлин:

http://www.cdli.ucla.edu/cdlisearch/search/index.php7order -&

singleLineAll=&txtID_Txt=P271090&requestFrm=Search&ResultC ount=

http://it.encarta.msn.com/encyclopedia_761563818/Hyksos

http://www.cdli.ucla.edu/cdlisearch/search/index.php7order


229

l&SearchMode=Text&

5) M. Sabbah, R. Sabbah, Isegreti dett’Esodo. L’origine egizia degli

ebrei, Tropea, Milano, 2005.

6) Пак там, p. 441.

7) Пак там, pp. 440-450.

8) Пак там.

9) R. Feather, L’ultimo mistero di Qumran, Piemme, Milano, 2003.

10) Dictionnaire endclopedique du judaisme.

11) C. Aldred: “Египетските храмове са оборудвани с малки

резервоари за пречистване”, Akhenaton, il faraone del sole,


12) M. Sabbah, R. Sabbah, op. cit., p. 130.

13) A. Churchward, The Origin and Evolution of Religion, Book Tree,

San Diego, USA, 2000.

ГЛАВА XII

230

ПРОКЛЯТИЕТО НА ТУТАНКАМОН

От казаното В предходната глаВа стаВа ясно, че маеоВото изселване

на фараона Ехнатон напълно съВпада с библейското на Мойсей и като

потвърждение на тази хипотеза намираме отгоВор и В една друга,

последвала загадка - т. нар. проклятие на Тутанкамон (предполагаемия

син или брат на Ехнатон). И двете събития имат една обща тайна, чието

официално раз- криВане може букВално да Взриви днешната религия и

полити ка. Почти век витае призракът около името на фараона-дете

Тутанкамон. Откакто Хауърд Картър открива гробницата (официално

на 27.11.1922 г.), най-информираните относно детайлите умират

необяснимо бързо, за много кратко време. Пет месеца след откриването

на погребалната крипта на древния египетски цар финансиращият

начинанието - лорд Джордж Хърбърт Карнарвън, е бил ухапан от комар

по бузата и след този тривиален инцидент здравословното му състояние

се влошило и довело до неговата смърт поради отравяне.

• Завареният брат на граф Карнарвън - Обри Хърбърт, умира по

необясними причини през 1923 г., след обикновено изваждане на зъб1.

• Канадският архитект Ла флъор, пристигнал в Египет през април

1923 г. в перфектно здраве, за да помогне на Картър, умира едва

няколко седмици след това от загадъчна болест2.

• Вследствие на странна белодробна инфекция през същата 1923 г.

умира и Джордж Джей Голд - най-близкият приятел на граф Карнарвън.

• Само след една година, през 1924 г., издъхва видният археолог

ИВелин Уайт, сътрудничил на Картър В съставянето на описа на

погребалния чеиз на фараона. Тялото му е намерено да Виси на въже и

набързо направените полицейски заключения са, че става въпрос за

самоубийство.

• Няколко месеца по-късно при неизвестни обстоятелства прекъсва

житейския път на Дъглас Арчибалд Рийд3 - английски учен, отговарял

за извършването на рентгенови снимки на мумията на фараона.

• През 1926 г. проклятието застига и Бърнард Пайн Грен- фел -

изтъкнат специалист по древни ръкописи, консултант на Карнарвън в

преводите на египетските текстове.

• Частният секретар на лорд Карнарвън - благородникът Ричард

Бетел, е намерен мъртъв в леглото си през 1929 г. в резултат на

необичайно спиране на сърдечната дейност. Бетел е помагал на Картър

в работата по каталогизирането на съкровищата на Тутанкамон, а

истинската причина за смъртта му е останала завинаги загадка.

• Лорд Уестбъри - баща на Ричард Бетел, умира няколко месеца

12. Проклятието на Тутанкамон

231

след смъртта на сина си, падайки от прозореца на апартамента си в

Лондон. Случаят е архивиран като самоубийство. В спалнята му е

намерена ваза от алабастър, притежание на скандалната гробница на

Тутанкамон - изключително ценен предмет, който не присъства в

официалния списък на намерените находки. Вазата по всяка вероятност

е била присвоена от неговия син.

• От странна болест умира и египтологът Артър К. Мейс

- учен, който през 1922 г. е сътрудничил на Хауърд Картър в

реставрирането на гробницата. Преди да умре, Мейс е бил много близък

с лорд Карнарвън и е допринесъл много за съставянето на книгата

Гробницата на Тутанкамон4, заедно с Картър. Още в началото на 1923

г. започва да се оплаква от влошено здравословно състояние, което

довежда до смъртта му на 6 април 1928 г.5

• През 1929 г. лошият късмет застига и лейди Алмина - съпругата

на лорд Карнарвън, която умира по същия начин като него - от

инфекция, причинена от насекомо.

• Египетският принц Али Кемал фахми Бей, заинтересован от

тайните на гробницата като евентуален купувач на откраднати

съкровища, е намерен мъртъв през 1929 г. при неизвестни

обстоятелства6. Престъплението е извършено В лондонски хотел и

английската полиция бързо приключва случая, приписвайки убийството

на жена му.

• Марвин Хърбърт - вторият доведен брат на лорд Карнарвън,

умира през 1930 г. в Рим при неизвестни обстоятелства7.

• Пак лош късмет и за английския египтолог сър Артър Едъард

Пиърс Броум Вейгал, работил активно с Картър, Карнарвън и

останалата част от екипа по време на разкопките. През 1933 г. е покосен

от неизвестна треска, в резултат на която умира8.

Никой не е посмял да поиска съдебно разследване за въпросните

случаи, а пресата по онова време е предпочела да намери обяснение на

мистериозните фатални събития като поредица от случайности или като

слухове за ужасното проклятие на фараона, което носи тотално

унищожение на всички, свързани с това разкритие. Колкото повече

проклятието покосявало жертвите си, толкова повече

информационната преса подсилвала атмосферата на суеверие, откъдето

произлиза и една от най-известните в света съвременни легенди.

По-късно тази история поражда още по-впечатляващи разкази и

анекдоти за неблагоприятни поличби, настъпили в деня на отварянето

на криптата. Разпространяван е и слух, според който в момента на

излизането от гробницата и на последния работник се е извисила

пясъчна буря точно пред тунела, водещ към гробницата. От това

свръхестествено събитие последвало появяването на хоризонта на


232

величествен сокол (символ на царската власт в Древен Египет), полетял

на запад - към мястото, където древните египтяни вярвали, че отиват

душите на мъртвите. Към този епизод, лишен от каквото и да било

обяснение, биват прибавяни и други, все no-вълнуващи и фантастични,

разпространявани в цял свят. Една от най-невероятните истории

разказва за смъртта на лорд Карнарвън, починал в Кайро в 1,55 ч

сутринта - точно в момента, в който е издъхнал, всички светлини в

града угаснали. Злополучната му участ била последвана и от неговото

куче. Някои дори разказват, че горкото животно преди смъртта си е

издавало ужасяващ вой от страх от присъствието на невидимо

враждебно същество, което го е измъчвало.

С удължаването на списъка на мъртвите медиите продължавали да

публикуват всяко едно предполагаемо свръхестествено обстоятелство,

което може да потвърди проклятието, според което Тутанкамон

отмъщава за оскверняването на царската гробница, убивайки всеки,

дръзнал да светотатства. Въпреки това, съществували нотки на

съмнение дори и сред най-податливите на внушения. Хауърд Картър -

главният отговорник на експедицията и същинският откривател на

гробницата, остава необяснимо как недокоснат от фаталните последици

на ужасния бич на наказанието.

Връщайки се към истинската причина за кончината на лорд

Карнарвън, установяваме, че остава неясна. Много преди смъртта си

английският благородник проявява очевидни симптоми на отравяне.

След като се е заразил с предполагаемата смъртоносна инфекция,

претърпява необяснима загуба на зъби и тяхното непрекъснато

изронване, т. е. типично- то отравяне с арсеник9. Как е възможно?

Химическите и бактериологическите изследвания, проведени в

гробницата на фараона още на другия ден след официалното открива-

не10, показват липсата на такова вещество в помещенията на

гробницата на Тутанкамон, което категорично изключва възможността

от заразяване. Също и смъртта на Артър Мейс - сътрудник на Картър, е

оставила много тревожни въпроси. Биографията му, публикувана през

1992 г. от писателя Кристофър С. Лий11, потвърждава подозренията. В

нея е отразен текстът на едно писмо, написано от Мейс на 14 януари

1927 г. до стар негов приятел, в което разкрива, че ужасното му

здравословно състояние е в резултат на мистериозно заразяване от

арсен. Творбата не дава правдоподобни обяснения как Мейс се е

заразил смъртоносно.

Тайна, която трябва да се укрие?

Американският писател Арнолд Бракмън в книгата си Търсенето на


233

златото на Тутанкамон (1976 г.) убедено твърди, че отварянето на

гроба на Тутанкамон е единственото археологическо откритие, в

състояние да предизвика грандиозен политически и религиозен скандал,

както и всичко, свързано с неговата епоха. Благодарение на тези

открития Бракман смята, че безусловно и недвусмислено може да се

покаже тяс- ната връзка между първия в историята фараон-монотеист

- Ехнатон (no-всяка вероятност баща на Тутанкамон), и Мойсей12,

който според традицията на Стария Завет е повел израелския народ от

Египет. Така посочва важна следа за разгадаването на загадката на

редицата смъртни случаи, свързани с мистериозното проклятие.

В подкрепа на тези хипотези са налице показанията на Аий Кийдик,

които писателят Томас Ховинг дословно цитира в своята книга

Тутанкамон - неразказаната история (1978 г.). Кийдик потвърждава,

че през 1924 г. е бил свидетел на оживена дискусия между Картър и

високопоставен служител на английското посолство в Кайро13.

Споменава също, че по време на буйната словесна конфронтация

Картър е заплашил, че ще оповести публично „злободневното, парещо

съдържание на папирусите, открити в гробницата” - документи,

както сам заявява Картър, които ,.разказват за истинската и скандална

равносметка на изселването на евреите от Египет1*”. Кийдик добавя

също, че в края на дискусията Картър стига до раз- умно споразумение,

за да мълчи. Оттогава за въпросните папируси не се е чуло нищо

повече.

Изчезналите документи

Тайнствените папируси са били регистрирани и каталогизирани по

време на първия инвентарен опис при официалното откриване на

гробницата, но тяхното съществуване бива шумно опровергано от

самия Хауърд Картър, веднага след като медиите започват да

разпространяват новината. Събитие, случило се малко след внезапната

смърт на лорд Карнарвън. Картър обявява, че погрешно е класифицирал

някои превръзки на фараона като папируси заради липса на gocrna-

тъчно светлина в криптата. Неговото обяснение скоро губи почва под

краката си, защото, ако става въпрос за обикновено недоглеждане при

каталогизирането, членовете на неговия екип би трябвало да са го

забелязали своевременно предвид огромния интерес към ценните

исторически документи на фараона. Очевидната лъжа на Картър оказва

обратен ефект

- вместо да погребат завинаги новината за откритието, изчезналите

папируси на Тутанкамон стават предмет на клюки и спекулации15,


234

превръщайки се в истински подозрения, след като Картър и Карнарвън

не един път обявяват фалшиви данни пред медиите. След отварянето на

гробницата става ясно, че двамата главни откриватели са влизали

скришом в помещенията на криптата преди официалното откриване,

укривайки редица предмети от погребалния чеиз на фараона.

Потвърждението за откритите папируси се намира в писмо, което

Карнарвън е изпратил през ноември 1922 г. до свой доверен приятел -

египтолога Алън Гардинър. В това конфиденциално писмо е описал

детайлно намерените предмети в гробницата, като споделя следното:

,Дма една кутия с папируси.”16 Този факт се потвърждава и от

последвало писмо от Карнарвън до сър Едгар А. Уолис Бъдж - пазителя

на египетските древни находки в Британския музей. В същото това

писмо от 1 декември 1922 г. Карнарвън споделя, че е намерил във

фараонската гробница документи с много голямо историческо

значение17. Освен това, съществуването на тези древни ръкописи е

споменато публично дори и в един от официалните бюлетини, които

ежедневно са отразявали новините от Луксор по време на разкопките. В

телеграфното съобщение, изпратено от Артър Мертън на 30 ноември

1922 г., се чете следното: „В една от намерените В гробницата кутии

с навити на рула папируси очакваме да открием голяма част ис-

торическа информация.”18 Както е известно, в случай на важ- но

археологическо откритие откривателят избягва да дава официални

изявления, докато не е напълно сигурен в неговата автентичност.

Трудно е да се повярва, че 4 дни след събитието нито един член от

екипа не е предприел необходимите разследвания. Известно е също, че

Хауърд Картър никога не е отричал направените изявления от лорд

Карнарвън и че първоначалната версия на инвентарния опис на

находките е променена едва след смъртта на лорда19. Според някои

източници20 лорд Карнарвън потвърждава появата на папирусите в

дадено от него интервю на 17 декември 1922 г. (21 дни след

официалното откритие) пред кореспондент на Таймс.

Следващи важни факти научаваме от египтолога Алън Гардинър,

който по това време е бил в течение на случващото се, тъй като е бил

информиран директно от Карнарвън. След оповестяване на новината

публикува своите становища за действителната стойност на откритието

пред Таймс от

4 декември 1922 г. В интервюто си заявява: Предпочитанията ми ме

карат да бъда особено заинтересован от намерената кутия с

папируси... От друга страна, тези документи биха могли по някакъв

начин да хвърлят светлина върху промяната на религията на

еретиците (фараоните на Амарна) към предишната традиционална

религия, което само по себе си е доста интересно... ”21


235

Кутия Номер 101

След като вече е ясно историческото и религиозното значение на

папирусите от гробницата на Тутанкамон в кутия Номер 101,

класифицирана от Картър, могат да се разберат и причините, поради

които те все още се считат за експлозивни и от политическа гледна

точка. Евентуалното официално разкриване на документите ще покаже

безспорно както египетския произход на библейския Мойсей, така и

мул- тиетническата същност на неговия народ. Това ще доведе до

сериозни затруднения за ционисткото политическо движение, което

винаги е отстоявало тезата за учредяВането на държавата Израел на

палестинска земя. Ако тази новина е била обявена през 20-те години на

миналия век, или когато Израел е бил все още политически проект, е

ясно, че в международен аспект ционистите биха срещнали голяма

съпротива за неговото прилагане. Риск, който не би могъл да си позволи

да поеме дори и най-мощното лоби в света.

Историческите и расовите претенции на ционисткото

политическо движение

Ционистките идеи започват да се разпространяват в рамките на

еврейската общност чрез публикации и речи на Бени- амин Зеев,

известен с името Теодор Херцел22. Неговата книга Еврейската държава

от 1896 г. се превръща в един вид свещен текст за най-ревностните

ционистки борци. Теодор Херцел е известен в историята като основател

на Световната цио- нистка организация (първата в световен аспект) -

движение, което по същество пропагандира две основни концепции: за

еврейската раса и важната историческа връзка с Обетованата земя Ерец

- Израел (което не означава в буквален географски смисъл Земята на

Израел, а Земята на потомците на Яков, или на израилтяните).

Ционисткото лоби никога не е било обикновено политическо

движение предвид изключителната еврейска финансова подкрепа в

световен мащаб. Тази помощ за бъдещите еврейски заселници е тема и

на историческата среща на видни банкери и масони през 1897 г. в Базел

по време на Първия ционистки конгрес. На това събрание е присъствал

и небезизвестният еврейски банкер Едмонд Ротшилд, който поставя на

дневен ред идеята за създаване на кредитна институция, чиято основна

цел да бъде подкрепата на ционистката кауза. Така се ражда

Еврейският колониален тръст - финансов инструмент, създаден от

най-влиятелните и богати банкери в света с цел да се осигури

изкупуването на земи на арабските територии, за да ги предоставят на


236

новите заселници.

На 2 ноември 1917 г. (само 5 години преди откриването на

гробницата) британският държавен секретар - евреинът лорд Артър

Балфур, изпраща писмо до барон Уолтър Ротшилд (лидер на

британската еврейска общност), което се превръща в Декларацията

Балфур23. В нея дословно се заявява: Правителството на Негово

Величество е благоразположено към създаването на Национален

еврейски дом в Палестина и ще направим всичко по силите си, за да

улесним постигането на тази цел, като трябва да е ясно, че с нищо не

бихме накърнили гражданските и религиозните права на нееврейските

общности в Палестина или правата и политическия статус, от който

се ползват евреите в другите страни. ”

От тази дата започва изпълнението на необходимите условия за

раждането на израелската държава, след като цио- нистите са осребрили

официалната подкрепа на британското правителство. Въпреки

огромния натиск, упражняван от високите финансови кръгове и

постигнатите от тях политически успехи на световно ниво, ционистката

пропаганда (имаща за основна цел учредяването на еврейска държава в

Палестина) първоначално не се радва на особен успех.

По-голяма част от евреите и равините успява напълно да се

интегрира в страните, в които живеят, и не са имали никакви намерения

да се преместват в Палестина. Докато ционистите опитват на всяка

цена да утвърдят и да разпространят идеята за съществуването на

биологична еврейска раса. Защитават тази идея чрез пропаганда на

произведенията на фанатици като Владимир Жаботински24. По време на

интеграционния процес в тази епоха еврейската раса се смята за

етнически чиста (макар никога да не са представлявали раса), като в

твърденията си стигнат дотам, че смятат изграждането на еврейска

държава за единствено възможно решение.

В тази обстановка никак не е трудно да си представим как

евентуалното оповестяване на съдържанието на папирусите би

пренаписало историята за произхода на еврейския народ, а това би

нанесло много щети на ционистката кауза, и то по смъртоносен начин.

Декларацията Ба/крур през 30-те години на миналия век и идването на

власт на Адолф Хитлер допринасят за постигането на широк консенсус

на ционистката политика в рамките на цялата еврейска общност.

Вследствие на антисемитската пропаганда от немския диктатор

(изглежда, единственият взел на сериозно мита за еврейската раса)

много евреи с готовност приемат предложението да се преместят за

постоянно в Палестина. Така се задейства мощен емиграционен процес,

който довежда до основаването на държавата Израел. Колкото и да е

парадоксално, политиката на расова сегрегация, наложена от Фюрера,


237

се оказва в полза на ционистите, които настояват за масова еврейска

емиграция в Палестина.

Спектърът на Ротшилд

Макар да няма явни доказателства за отговорността на ционистите в

странните смъртни случаи, съществуват някои много тревожни

обстоятелства. Трудно би се пренебрегнала една любопитна връзка, а

именно: присъствието на барон Едмонд Ротшилд в кръга на хората,

узнали първи истината за ВзриВоопасиото съдържание на документите.

Видният банкер се е радвал на привилегията да получава информация

от първа ръка като близък роднина на Алфред Ротшилд - финансистът,

погасил всички дългове на обеднелия граф Карнарвън. Алфред Ротшилд

е биологичен баща на съпругата на

Карнарвън - лейди Алмина, дъщеря на Мари Фелис Умуел, за- конно

омъжена за англичанина Джордж Умуел25. Тази родствена връзка на

член на един от най-мощните еврейски родове с лейди Алмина (също

жертва на проклятието) авторитетно се демонстрира в спомените VII-

ия граф на Карнарвън26. Нали става ясно, че ако наистина е намерен

исторически документ, който разкрива произхода на еврейския народ,

влиятелен член на ционисткото лоби като Ротшилд би го разбрал сред

първите.


1) A. Collins, С. Ogilvie-Herald, La cospirazione di Tutcmkhamon,

N'ewton&Compton, Roma, 2004, p. 120.

2) El Christine Mahdy, Tutankhamon, Sperling & Kupfer,

2000, Milano; Maurice M. Cotterell, Le profezie di Tutankhamon,

Corbaccio, Milano, 2000; Mark Beynon, London's Curse: Munler, Black

Magic and Tutankhamun in the 1920 West End, The History Press,

Brimscombe Port, UK, 2012.

3) La maledizione di Tutankhamon, Corriere della Sera, 4 юни 2002;

Philipp Vanderberg, La maledizione dei Faraoni, Sugarco, Milano, 1997;

Curse of Tutankhamun may have been work of Satanist killer, The

Telegraph, 8 ноември 2011;

4) A. Collins, C. Ogilvie-Herald, op. cit.,

p. 125.

5) Пак там, p. 120.


238

6) Пак там, p. 120; Science: A Curse

on a Curse, The Time,

5 февруари 1934: http://www.time.com/time/magazine/article/

0. 9171.929674.00.html.

7) Пак там.

8) J. Hankey, A Passion for Egypt: A Biography of Arthur Weigall,

1. B. Tauris, New York, 2001.

9) A. Collins е C. Ogilvie-Herald, op. cit., pp. 132-133.

10) Пак там, p. 118.

11) Пак там, p. 125.

12) A. C. Brackman, The search for the gold of Tutankhamen,

Mason/Charter, New York, 1976.

13) T. Hoving, Tutankhamen-the untold story, Cooper Square Publishers,

New York, 2002.

14) A. Collins, С. Ogilvie-Herald, op. cit., p. 171.

15) Пак там, p. 164.

16) Пак там.

17) Пак там.

18) Пак там, р. 165.

19) Пак там.

20) Пак там.

21) Пак там, р. 166.

22) Jacques Kornberg, Theodor Herzl: From Assimilation to Zionism,

Indiana University Press, Bloomington, Indiana, USA, 1993.

23) Jonathan Schneer, The Balfour Declaration: The Origins of the

Arab-Israeli Conflict, Random House, New York, USA, 2010.

24) V. Jabotinsky, Dialogo sulla razza e altri scritti, M&B Publishing,

Casciago, 2003.

25) N. Ferguson, The House of Rothschild: The world’s bankers,

Penguin, Londra, 2000.

26) The seventh Earl of Carnarvon, No regrets, memoirs of the earl of

Carnarvon, Weidenfeld and Nicolson, Londra, 1980, p. 6.

Трета част

ДРЕВНИЯТ КУЛТ КЪМ СЛЪНЦЕТО И

НЕГОВИТЕ ХИЛЯДИ МАСКИ

http://www.time.com/time/magazine/article/

ГЛАВА XIII

245

КУЛТЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО ПРОДЪЛЖАВА ДА

СЪЩЕСТВУВА И В ХРИСТИЯНСТВОТО


Както видяхме, изселването на фараона-монотеист Ехнатон заедно с

неговите прозелити е в основата на раждането на народа на Израел и

неговата религия. Историята на израелския народ и по-специално на

непризнатата общност на есеите на свой ред е свързана с историческите

факти, които определят възникването на християнството и неговите

средновековни ереси.

Свитъците от Мъртво море и други скорошни открития ни карат да

вярваме, че доктрината на израилтянската общност на есейските

монаси-воини е изиграла изключително голяма роля в полагането на

богословските и литургичните основи на Новия Завет (увековечавайки

така древните езоте- рични египетски знания в алегорична форма).

Есеите (духовен елит на архаичния Израел) представляват свързващото

звено между древния египетски жречески род на Ехнатон (избягал в

днешна Палестина по време на Египетската гражданска война) и

последващото изграждане на средновековните ереси.

В тази глава се разглеждат някои много деликатни и противоречиви

въпроси относно католическата вяра, за да разкрием как древният култ

към Слънцето успява да оцелее както в първоначалната си форма (чрез

тайни общества, създадени от есейските Синове на светлината), така и

посредством приемането му в религиите. Става въпрос за исторически

преглед на еретичната религия, от която се появяват някои допирни

точки между знанията на Древния Египет, езотеричния ебраизъм,

християнството и средновековните

общества на тайните братства като Ордена на тамплиери- те.

Култът към Слънцето

Всички no-древни цивилизации са ни завещали не малко сим-

волични изображения на поклонението към слънцето много

хилядолетия преди раждането на християнството. Причината за

такова атавистично чувство на почит вероятно произлиза от факта, че

слънцето е необходимо за живота на , цялата екосистема. Без

благодатното му греене не биха се раждали земеделски култури, не

би съществувала нито една форма на живот на планетата ни. Освен

това, в светлината на новите отворени врати на модерната физика не

можем да изключим и обстоятелството, че мистериозните древни на-

13. Култът към Слънцето продължава да съществува и в..

246

роди са почитали слънцето като божество не само по емпирични

причини. Авторитетни учени като световно известният геофизик

Фриц-Албърт Поп1 са открили и установили, че съществува тясна

връзка между морфогенезата на ДНК на всички живи същества и

вида на енергийното поле, излъчвано от Слънцето. Ако учените на т.

нар. изгубени цивилизации са имали наистина подобна интуиция,

почитането му като източник на живот може да е имало много по-

дълбок смисъл, отколкото днес смятаме.

Наблюдението и изучаването на Слънцето се е усъвършенствало

до състояние, в което е възможно астрономите да изчисляват

преждевременно дори цикличните явления, които се случват в дълъг

период от време (например слънчевите затъмнения). Най-

ерудираните представители на жреческите касти са отишли толкова

далеч, че са успели да идентифицират всички останали звезди,

видими с човешко око, и да ги класифицират в отделни групи, които

наричаме съзвездия. Така откриват, че по време на неговото видимо

движение (т. нар. прецесия на равноденствията) Слънцето

преминава от едно съзвездие в друго. За да може да се проследи и

опише графично преместването му през съзвездията в някои месеци

на годината (включително слънцестоенето), първите жре- ци-

астрономи са започнали да използват Кръста на Зодиака (обикновен

кръг, разделен на 12 сектора-съзвездия със знак на


247

кръст).

Терминът зодиак произлиза от традиционния начин на представяне

на звездните групи с животински и човешки фигури (един вид

астрономически зоопарк), които са били предназначени да улеснят

запомнянето им.

Древните цивилизации не се ограничават само да наблюдават

поведението на небесните тела, а правят много повече - олицетворяват

ги чрез митове и легенди, използвайки метафори, за да бъдат разбрани

и от неграмотните. Така се раждат първите масови религии,

характеризиращи се с двойно тълкуване: едното за тези, които разбират

значението на алегориите, съдържащи се в митовете, а другото - за не-

образованите маси, които ги приемат буквално като басни. Слънцето,

като източник на живот, се превръща в основ- но божество, за което се

създават фантастични истории. Приписани са му много и различни

имена, като: Светлина на света, Спасителят на човечеството,

Господарят на небесата и др. 12-те съзвездия на зодиака

представляват етапите на божественото пътуване в небосвода.

Около 3000 г. пр. Хр. жреческата египетска каста, както и

духовенството във всички древни народи, използват за олицетворение

на Слънцето антропоморфното божество Хорус (Хор). Докато

египетският бог Сет представлява точно обратното - бог на злото,

тъмнината и хаоса. Метафорично казано, при всяко зазоряване Хорус

триумфира и така до следващия залез, когато неизбежно щафетата

поема Сет. Тъмнината и светлината се превръщат в синоними на

доброто и злото.

Някои изненадващи прилики между египетския култ

към Слънцето и християнската религия

Култът към бога-Слънце Хорус (бога-дете, родено в пещера2 от

майка си Изида) е широко разпространен и в Рим, където между I в. пр.

Хр. и II в. сл. Хр. някои набожни императори и негови поклонници му

посвещават специални храмове (напр. Храма на Изида в Кампидолио и

този в Марсово поле). Той е бил рибарят и фигурата му е асоциирана с

тази на агнето, на лъва и на рибата3. Египтяните, подобно на това, което

се е случило в християнските кръгове, не са се прекланяли пред един-

единствен бог-Слънце, а на свещена Троица, намираща своето

антропоморфно отражение в божественото семейство на Озирис (богът-

баща), Изида (богинята сестра-жена на Озирис) и Хорус (божественият

син и бога-дете).

Египетският бог на Слънцето често е сменял името си в течение на

хилядолетията: Озирис, Хорус, Ра, Атон, Серапис (култът към него е

въведен от Птоломей през III в. пр. Хр.). Наименованието Серапис е

13. Култът към Слънцето продължава да съществува и в...

248

използвано като нарицателно, като титла до имената на някои римски

императори. Докато детето-бог Хорус, освен че прави чудеса, като

изцеляване на болни и ходене по вода, е считано за една и съща част от

божествения си баща Озирис: „Аз и моят баща сме Едно.” Хорус

наравно с Иисус е имал дори земен баща - предполагаемият Себ, който

се идентифицира с египетското нарицателно, откъдето произхожда

името Йосиф.

Детето-бог Хорус е представяно често като дете със слънчева

корона4 и е известно с редица наименования, които по-късно се

повтарят и в християнските кръгове. Между тях са: истината,

любимият син, светлината на света, свещеният син на Господ,

добрият пастир, Божия агнец, еднороден син на Господ, Христос (или

Христос богопомазаният) и т. н.5 Впоследствие християнските

Евангелия ползват същия свещен речник, използван хиляди години

преди това от египетския култ към Слънцето, като в крайна сметка

асимилират както недвусмислените разкази за Слънцето, както и

същите метафори за божествения Христос като източник на светлина:

И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като

слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

— (Матей 17:2)

Поради великото милосърдие на нашия Бог, с

което ни посети Изток свише.

— (Лука 1:78)

Народът, който седеше в мрак, видя голяма

светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка

смъртна, изгря светлина.

— (Матей 4:16)

Съществуваше истинската светлина, която

просветява всеки човек, идващ на света.

— (Йоан 1:9)

...Аз съм светлината на света...

- (Йоан 8:12)

Християнското учение още от III в. сл. Хр. прави така, че dies

Domini да съвпада с деня неделя, или по-точно с деня, по традиция

посветен на преклонението към Слънцето (до днес неделя на английски

език се превежда буквално sun-day, именно ден на слънцето). Ранните

християнски документи свидетелстват също така, че още преди да бъде

направен окончателния избор на датата 25 декември като дата на Ко-

леда, теолозите са търсили да определят деня на раждането на Христос,

ориентирайки се изключително по Слънцето.

Йезуитът Хуго Ранер - учен, експерт по отношение на връзката

между първичното християнство и езическия свят, подчертава факта, че


249

в произведението De Pascha computus от 243 г. сл. Хр. е предложено да

се определи датата 28 март за раждането на Христос - четвъртият ден

на Genesi (Възкресението). Основанието за това се базира на

предположението, че сътворението започва с началото на пролетното

раВноденствие - 25 март, или точно тогава, когато според Светите

писания е създадено Слънцето. Ранер посочва следното: „Това, на

което се основава изчислението, несъмнено е религията на Христос

като слънце на правосъдието - теология, оформила се от доста време

и с която са свързани изчисленията на коледната дата.”6 Писанията,

отнасящи се до църковните отци, показВат желанието на първите

християни да се съобразят с предшестващия слънчев култ. В трактата

De solstitiis et aequinoctiis (текст от III-IV в. сл. Хр.) четем следното:

„Но (този ден) те го наричат също Коледа на Слънцето неукротимо.

Ала какво е така непобедимо като нашия Господ, който погубен,

победи смъртта? И ако тези наричат този ден Коледа (ра?кдането)

на Слънцето, те и Слънцето на правосъдието, между които и пророка

Малахия, каза: Невероятно божествен ще се появи пред вас, неговото

име като Слънце на правосъдието и избавление под неговите крила.,rj Прилики и в свещената иконография

Според египетската традиция богинята Изида е била едновременно

сестра и съпруга на бог Озирис и майка на бог Хорус, който често е бил

изобразяван като дете в нейните ръце. Достатъчно е да се вгледаме в

предхристиянските изображения на богинята-майка Изида, докато се

грижи за божествения си син Хорус, за да видим очевидната аналогия с

образа на Дева Мария и детето Господ. Тази християнска иконография

предполага повече от далечно родство с египетската земя. Египетското

представяне в древността на бог Озирис със затвореното му в

триъгълник око и до днес можем да видим в много католически

църкви.


250

Християнските молитви с египетска матрица?

От сравнителния анализ на християнските псалми и молитви с

египетските литургични ритуали излизат наяве някои смущаващи

връзки. Според някои видни изследователи Pater Noster (Отче наш)

представлява сляпо повторение на молитвата в чест на Озирис8. Дори

23-ти псалм от Библията е считан от много учени за преработка на

египетския текст,

Ил. 1. Римски стенопис, посветен на богинята Изида и на нейния син Хорус ИЛ. 2. Дева

Мария с детето Иисус и египетския слънчев диск на главата му


251

който назовава Озирис като Добрия пастор. Псалм 104 от Библията

изразява подобни концепции за египетския химн в чест на бога-Слънце

Атон, чийто създател е лично фараонът Ехнатон (Аменхотеп IV)9.

Ил. 3. Дори иърковното облекло подсказва близко родство с Египет

Еднаква

структура на

разказите за

различните божества

Макар и с различни нюанси, митологията на божества на Слънцето

в древния свят по същество има една и съща структура със зачеването

на Бог от девица и неговото възкресение на третия ден след смъртта10.

Между тези антро- поморфни божества със сигурност могат да се

цитират Атис (герой от древногръцката и фригийската митология) и

Митра (персийско божество).

• Атис от Фригия е роден на 25 декември11 от девствената речна

нимфа Нана12, заченала по свръхестествен начин

- следователно без физически контакт13. Наричали са го Еднороден

син, Спасителя и т. н. Неговото тяло е било изядено (в преносен

смисъл, разбира се) с осветен хляб, което напълно съответства на това,

което се случва в християнската евха- ристия (църковното причастие).

На Атис е посветен цикъл от тържества, продължавали от 15 до 28 март

(периода на пролетното равноденствие и т. нар. възраждане на

Слънцето, а по-късно се превръща в християнския Великден), по време

на които се отбелязват смъртта и прераждането на Бог.

• Митра (1200 г. пр. Хр.) е роден на 25 декември14 от майка-

девственица15. Извършвал е чудеса и в зороастрийския култ е част от

Светата троица16. Неговият свят ден е


252

бил неделя, наричан Денят на Христос. Религията му включва

кръщенето като ритуал и понятия, като съдба, рай, ад, спасение,

битката между доброто и злото, а също и определения, като истина,

светлината на света и т. н.17 Влиянието му върху християнската

религия е толкова силно и явно, че даже шапките на католическите

епископи са запазили и до днес оригиналиото име митра™.

• Съществуването на божествени спасители в историите, подобно

на тази на Иисус, в по-ранни от християнската епоха и на различни

места по света е доказан исторически факт. Става въпрос за божества с

човешки вид, характерни с толкова много астрономически алегории, че

би могло да се каже, че всички те се отнасят към един и същ култ към

слънцето.

Следва кратко резюме на най-общите характеристики, които биват

пренесени при антропоморфните слънчеви божества:

- По време на зимното слънцестоене (най-краткия ден от годината)

Слънцето сякаш спира своето низходящо движение (все едно умира) в

продължение на 3 дни (причината, поради която соларните божества се

възраждат след 3 дни). Този процес започва от 22 декември, за да се

завърне отново, да се възроди или възкреси на 25 декември, когато

неговото движение поема възходяща посока.

- Слънцето и светлината на света.

- Слънцето ходи върху облаците и всички могат да го видят.

- Слънцето, което се издига сутрин, е спасителят на човешкия род.

- Слънцето, увенчано с корона от тръни (трансформирана

впоследствие при антропоморфните божества с блестящ ореол около

главата им).

- Слънцето ходи върху водата.

- По пладне залязва в храма на Всевишния (зенита - най-високата

точка), за да започне да слиза за дванадесети пореден път.

- Слънцето навлиза във всеки един знак от зодиака на всеки 30

градуса на хоризонта и така бога-Слънце започва своето владичество в

30-та си година.

- Когато преминава през лятното равноденствие (деня, в който

часовете светлина имат същата продължителност с часовете на

тъмнина) - събитие, което може да бъде представено като един вид

възкресение (от този момент часовете на деня започват да

преобладават) и се превръща в дата на свещени празници (за

християните е Великден).

Астрономическият код на слънчевите религии

Следствието от раждането и смъртта на слънчевите божества са


253

били установявани от жреческата каста въз основа на астрални фактори

и разкази от древността, превръщайки се така в астрономически

кодове, които могат да бъдат разшифровани посредством познанието за

движението на небесните тела14. Известната Източна звезда, спомена-

вана в Евангелието, според някои учени може да се идентифицира със

Сириус - най-ярката звезда, която в нощта на 24 срещу 25 декември се

подрежда (подравнява) с трите звезди от пояса на Орион, наричани още

в древността Тримата царе или Тримата вълшебници20. През нощта на

Бъдни вечер Сириус и звездите от пояса на Орион с видимото си

движение очертават идеално права линия към мястото, от където

изгрява Слънцето. Така Тримата царе изглежда, че следват Източната

звезда (Сириус).

Всички т. нар. майки-девици на различните деца на Христос в

действителност представляват съзвездието Дева (латинско име Вирго).

Нейната най-ярко светеща звезда се нарича Спика, заради което е

наричана още Къщата на хляба (епика на латински означава жито)21 и

затова често е изобразявана като жена със сноп пшеница в ръка.

Съзвездието Дева е било използвано като метафора на

прераждането при пресичането й от Слънцето в периода на събиране на

реколтата (август-септември) - фаза, която в древността е означавала

възраждането на семената. Освен това, дори думата Витлеем на иврит

буквално означава Дом на хляба21. Ярката планета Венера (т. нар.

Утринна звезда) е смятана за божеството на плодовитостта и символ на

любовта23. Нейното преминаване през съзвездието на Риби и Овен (т. е.

през март и април) прави този период много подходящ за създаване на

мита за Благовещението в едно чисто астрономическо събитие.

Денят 22 декември - зимното слънцестоене24, е най-късият в

годината по отношение на продължителността на слънчевата светлина.

От лятното слънцестоене (най-дългия ден в годината) до зимното

слънцестоене дните неизбежно се скъсяват все повече поради видимото

преместване на Слънцето в посока юг. Този цикличен процес от 6

месеца в древността е символизирал бавния път на Слънцето към

смъртта му. Следователно 22 декември също е и денят, в който

Слънцето се появява в най-ниската точка, тъй като на тази дата поема

своето пътуване на юг. Изглежда, че то спира в една точка на хоризонта

в продължение на 3 дни (22, 23 и 24 декември) в близост до съзвездието

Кръст, на юг. От 25 декември обръща посоката си на движение отново и

тръгва на север, правейки дните по-дълги и по-топли. Това е истинската

астрономическа причина, поради която култът към Слънцето показва,

че Господ е умрял на кръста и възкръснал след 3 дни, а 25 декември

започва да се чества като свещен ден - ден, в който Слънцето тръгва с

бавни крачки към пролетта. Възкръсването на бога-Слънце се чества по

време на пролетното равноденствие (Великден) - периода, в който

слънчевите часове са равни на тъмните, за да започнат след това тези на


254

светлина на преобладават. И как да не стигнем до извода, че свещеният

Великден произлиза от култа към Слънцето. Дори броят на учениците

на Иисус говори за астрологически символизъм, съответствайки на броя

на съзвездията, пресичани от Слънцето. Ето защо числото 12 се смята за

свещено в древните традиции и многократно се появява в Библията: 12

израелски племена, 12 патриарси, 12 братя на Йосиф, 12 царе и т. н.

Прецесията на равноденствията

Сред многото астрономически метафори, присъстващи в Библията,

една от най-важните е свързана с ерите. Египтяните, подобно на други

древни цивилизации, които са познавали явлението прецесия на

равноденствията1"', са стигнало до заключението, че на всеки около

2150 г. по време на пролет- мото равноденствие при изгрева си

Слънцето се издига към различни съзвездия от зодиака26. Тази промяна

от астрономическа гледна точка е предизвикана от бавното ъглово и

кръгово накланяне, което извършва Земята около собствената си ос.

Движение, което идеално описва повърхността на конус и прави

възможно цикличното изместване на точката пи на наблюдение в

посока на всички знаци на зодиака. Прецесията на равноденствието се

нуждае от почти 26 000 години, за да направи своята пълна обиколка

(наречена Велика година). По време на този дълъг период Слънцето

наподобява преминаване през всяко съзвездие, оставайки там за около

2150 г.

- период от време, посочван в древността като зодиакални епохи. Така

са разделяли времето посредством прецесионал- ното движение: от

4300 г. до 2150 г. пр. Хр. - ерата на Телец; от 2150 г. пр. Хр. до 1 г. сл.

Хр. - ерата на Овен; от 1 г. до 2150 г. сл. Хр. - ерата на Риби.

Притчата за епохата на Водолей

Зодиакалните съзвездия и астрономическият преход от една ера в

друга има силно присъствие и в Новия Завет. В Лука 22:10 например

четем, че когато учениците питат Ии- сус къде ще е следващият

Великден, когато свърши времето му, Месията отговаря със следната

астрологическа притча: „Ето, като влезете в града, ще ви срещне

човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето

влезе (къща в астрологията е синоним на съзвездие). ” Загадъчният мъж

със стомната с вода в действителност е алегория, използвана, за да бъде

обозначена епохата на Водолея, която при показването на Слънцето ще

замени ерата на Риби (Христос някога е бил изобразяван с риба, или по-

точно със зодиакалната икона на своята ера).


255

Сватбата в Кана

В разказа за сватбата в Кана от Новия Завет намираме една друга

важна алегория. Отново става въпрос за симво- лично представяне на

Слънцето. В района на Ханаан всяка

пролет са били празнувани ритуали за плодородие, наричан Празник

на сватбата на Ханаан (Кана)21. Чудото на Иисус з превръщането на

водата във вино всъщност се отнася до могъществото на Слънцето и

силното му влияние върху Земята и нейните дарове. Само с едно

негово докосване узрява гроздето, от което се прави виното. По

същата причина гърците, още много преди ерата на християнството,

са разказвали от поколение на поколение легендата за бог Дионисий

- син на Зевс, превръщал водата във вино28.

Изборът на 25 декември за християнска Коледа

В първоначалния си вариант християнството съвсем ясно се е

разграничавало от другите слънчеви религии и е имало много

допирни точки с култа, изповядван от Ехнатон. В първите

християнски общности (както и при фараона-ере- тик) поклонението

пред образи е било напълно пренебрегвано, за което свидетелстват

свитъците от Кумран (Мъртво море), продукт на израилтянските есеи

от египетски произход29, заселили се в Палестина по времето на

Преселението30. По-късно, след разпространението на

християнството във вътрешността на Римската империя и неговото

отдалечаване от Израел, новата религия започва все повече да

прилича на вероизповеданията, на които е била противник, възприе-

майки техните обичаи. Древните римляни са празнували 25 декември

като dies Natalis (деня на Коледа) на всички по-важни слънчеви

божества много векове преди появата на християнството31. От тях

могат да бъдат споменати Бакхус, Сол Инвиктус (Непобедимото

слънце) и Митра.

Християните започват да отбелязват раждането на Иисус на 25

декември едва от IV в. сл. Хр. нататък. Първият достоверен документ

за това датира от 336 г. сл. Хр.32, т. е. когато Римската църква е

решила да приеме абсолютно всички основни езически празници. Те

са били толкова дълбоко вкоренени в римската традиция, че

християнските лидери са избрали да отбелязват своите в същите дни.

През целия този период раждането на Христос дори не е споменато и

е определено по коренно различен начин заради празнината, оставена

в Свещените писания. Около 200 г. сл. Хр. Климент

Александрийски споделя обстоятелството, че някои са посочвали датата

19 април, а други 20 май за негово рождение. Климент, от своя страна е


256

смятал, че точната дата е 17 ноември33. La Depositio episcoporum

(списък, включен в литур- иичния летопис) свидетелства за честването

му от 336 г. в римската базилика Свети Петър. Официалният избор за

25 декември като рождена дата на Иисус е окончателно приета едва

през 337 г. от папа Юлий I34.

„Изпитанието на Вярата” на СВ. мъченик Юстин

Като се позовава на огромните прилики с по-старите езически

религии, един от най-видните бащи на църквата - християнският светец

и философ Св. Юстин (100-165 г. сл. Хр.), споделя следното: „Когато

ние казваме, че той - Иисус Христос, нашият учител, не е роден от

сексуално единение, бил е разпънат на кръст, убит, възкръснал и след

това се издигнал на небето, не казваме нищо различно от това, което

казват тези, смятащи се за синове на Зевс. ”35 Светецът-философ пра-

ви равносметка колко много общо има между езичеството и

християнството, като се опитва да обясни факта, позовавайки се на

догмите на вярата. Стига до заключението, че езическите религии са

били проява на дявола, тъй като са създадени по-рано, за да подложат

на изпитание християнската вяра. Св. мъченик Юстин философ твърди,

че всякакъв вид плагиатства относно съмнителната автентичност на

католическото послание се дължат на сатанинското дело на Луцифер.

Християнската религия е пародия на слънчевото

благоговение, в което е поставен човек на име

Христос на мястото на Слънцето, връщайки

първоначалното преклонение към Слънцето.

— Томас Пайн, 1737-1809 Някои кратки бележки

Ерудираните жречески касти на най-древните народи са можели

много добре да разграничават метафорите и алегориите от

действителните основни понятия, като са били принудени да ги

опростят, за да бъдат разбираеми и за останалата част от хората.

Личности с високо културно ниво, като Сократ или Платон например,

са знаели много добре, че Зевс - основното гръцко божество, не е бил

нищо повече от една митична фигура, пренесена от Изток, на която

очевидно няма сходство нито един физически реален човек. Въпреки

това, гръцките свещеници са искали да открият мястото на раждане

на Зевс, само за да задоволят любопитството на невежите маси, на

които са разказвани истински приказки. Използването на метафори и

алегории (планетите например са били трансформирани в божества с

човешки образ) е станало необходимо, за да могат да се


257

разпространят астрономическите или сложните философски понятия

сред необразованото население. Тяхното буквално значение е

неутрализирало истинското им интерпретиране, което умеели

малцина. Поради тази причина религиите на древния свят са били

достъпни за всички чрез различните нива на познание, от които само

най-възвишените са отговаряли на истината. Истинското значение на

т. нар. тайни е разкривано и предавано изключително само сред най-

образованите членове на жреческите касти, докато митичните разкази

за избухливите, емоционални , и отмъстителни богове с човешки

характеристики са били предназначени за по-простите умове. Чрез

способа на разказвателния жанр неграмотните маси са могли да се

приближат до мистиката на Сътворението.

Съжителството между различните религии

От сравнителното изследване на митологията се ражда

концепцията за синкретизма, за да се съчетаят културните,

философските и религиозните елементи, принадлежащи на предходни

традиции и доктрини. Този термин е прилаган предимно в историята

на религиите като индикация на комплекса от понятия и идеи,

възникнали от срещата и сливането на мистичните и религиозните

форми с техните различия. Когато митовете бъдат взети за истински

истории, могат да доведат до опасни форми на суеверие и религиозен

фанатизъм. Преоткривайки в детайлите на фантастичните истории

първообраза на универсалната истина, която стои в основата, е

възможно да придобием забележителни познания.


1) F. A. Popp, Nuovi orizzonti in medicina. La teoria dei biofotoni,

Nuova Ipsa, Palermo, 2003.

2) „Божествената ясла също е упомената в мита като пещера, тъй

като формално Иисус е речено да се роди в пещера подобно на това,

което се е случило с предците му” - G. Massey, Gnostic and Historic

Christianity, Sure Fire Press, 1985. “Пещерата универсално се свързва с

пазвата на майката-Земя - естественото място за символично раждане,

за възраждане... Що се отнася до Адонис, Иисус е роден от девица,

посветена на храма, в свещената пещера Витлеем - Къщата на Бога” -

В. Walker, The Woman’s Dictionary of Symbols and Sacred Objects, Harper,

1988.

3) „От незапомнени времена Хор от Египет е изобразяван като риба


258

и когато равноденствието влезе в знака на Риби, Хор бива представен с

риба на главата си“ - G. Massey, op. cit.

4) Т. С. Leedom, The book your Church doesn’t want you to read, ,

Cambridge House Press, New York, 2007, pp. 135-7.

5) T. W. Doane, Bible Myths, Health Research, Pomeroy, WA 99347,

USA, първо издание 1882 г. и преиздадена 1948 г.

6) Н. Rahner, Mill greci nell’interpretazione cristiana, EDB, Bologna

1990, оригинал om 1957, p. 156.

7) Текстът е публикуван като критика: B. Botte, cfr. H. Rahner, Miti

greci nell’interpretazione cristiana, EDB, Bologna, 1990, p. 168.

8) L. Picnett е C. Prince, La rivelazione dei Templari, SperUng

Paperback, Milano, 2002, p. 232.

9) Jan Assmann, Moses the Egyptian: The Memory of Egypt in Western

Monotheism, Harvard University Press, Harvard, USA, 1998.

10) T. W. Doane, op. cit., pp. 135-7.

11) Timothy Freke, Peter Gandy, The Jesus Mysteries: Was the

“Original Jesus" a Pagan God?, Three Rivers Press, New York, USA, 2001.

12) The Jesus Puzzle: Earl Doherty, Did Christianity Begin with a

Mythical Christ? Age of Reason Publications, Ottawa, Canada, 2005.

13) Пак там.

14) http ://it.wikipedia. org/wiki/Cristianesimo_e_Mitraismo.

15) Пак там.

16) Payam Nabarz, The Mysteries of Mithras: The Pagan Belief That

Shaped the Christian World, op. cit.

17) H.-P. Schmidt, Mithra: Mithra in Old Indian and Mithra in Old

Iranian, Encyclopaedia Iranica, New York, 2006, OT 10; iranica. com.

18) Payam Nabarz, The Mysteries of Mithras: The Pagan Belief That

Shaped the Christian World, op. cit.

19) G. De Santillana, II Mulino di Amleto, Adelphi, Milano, 2003.

20) Учените Massey u Churchward казват: “Източната звезда

препраща към мистичния и божествен произход на Евангелската

история - когато детето-Бог се ражда, мъдреците обявяват, че са видели

със собствените си очи Източната звезда. Тримата царе, или слънчеви

представители, са толкова древни, колкото Триадата, която обхваща

първообразите на Небето, Земята и Ада. Когато минава под знака на

Телеца (преди 6000 г.), Източната звезда, която изгряла, за да оповести

събитието, е Орион, която обаче понякога е наричана звездата на

Хорус. Името на тримата царе е това на съзвездието Орион.”

21) Richard Н. Allen, Star Names: Their Lore and Meaning, Dover

Publications, New York, USA, 1963.

22) Витлеем в писмена форма на иврит [Beit Lehem] бук- вално

означава Къща на хляба.

23) Anne Massey, Venus: Her Cycles, Symbols & Myths, Llewellyn

Publications, Woodbury, USA, 2006.


259

24) Виж Enciclopedia italiania Treccani: http://www.treccani.it/

enciclopedia/solstizio/

25) L. Viazzo, Atlante della storia dell’astronomia, Demetra, Firenze,

1999, p. 15; http://it.wikipedia.org/wiki/Precessione_degli_ equinozi.

26) http://it.wikipedia.org/wiki/Precessione_degli_equinozi.

27) Т. С. Leedom, The book your Church doesn’t want you to read,

Cambridge House Press, New York, 2007, p. 29.

28) D. Icke, II segreto piu nascosto, Macroedizioni, Citta di Castello,

2009, p. 131.

29) T. C. Leedom, The book your Church doesn’t want you to read, op.

cit., p. 65.

30) A. Osman, Moses and Akhenaten: The Secret History of Egypt at the

Time of the Exodus, Bear & Company, Rochester (Vermont), USA, 2001.

31) Elena Savino, Le Radici Pagane del Natale, Jubal Editore, Siena,

2004; R. J. Condon, Our Pagan Christmas, American Atheist Press,

Parsippany New Jersey, USA, 1989, pp. 8-12; J. R. Terrier, Christmas

Celebration, History of Its Hidden Origins, Terrier Texts, 2011.

32) Kamo свидетелства са запазени и двата древни календара на

Римската църква: Depositio martyrum и Depositio episcoporum, дело на

летописеца Furio Dionigi Filocalo. От текстовите данни в тях е видно, че

са съставени през 354 г. (датировката се определя от списъците по

градове на консулите, префектите и папите според Либерийския

каталог). Но тъй като последният от този примитивен списък е папа

Силвестър, починал през 335 г., се преработва около 336 г. Списъкът

съдържа датите за литургии за чествания на мъченици, почитани в Рим

и околностите. V. Saxer, Depositio episcopomm-Depositio martyrum, in

Dizionario patristico e diantichita cristiane, Marietti, Casale Monferrato

1983, vol. I, coll. 921-922.

33) Clemente Alessandrino, Gli Stromati, I, 21, 147.

34) Както е писал Йоан Златоуст през 390 г.: “Този ден - 25

декември, в Рим е определен за Рождество на Христос.” За първи път

тази дата се споменава като християнски празник в календар на римска

литургия през 354 г. През 461 г. този избор се потвърждава от папа Лъв

Велики. Други църковни автори препращат това събитие като

утвърдено от папа Либерий за Коледен празник на Запада. Изборът на

Римската църква раждането на Христос да съвпадне с най-почитания

езически празник е опит да отговори по достатъчно убедителен начин

на вярванията на разнородните етноси в империята и да приобщят

техния култ към Слънцето към новата религия.

35) Извадка от S. Giustino, Apologia Prima, параграф XX- XXIII.

http://www.treccani.it/

http://it.wikipedia.org/wiki/Precessione_degli_

http://it.wikipedia.org/wiki/Precessione_degli_equinozi

Глава XIV

ОТ ЕСЕИТЕ ДО ХРИСТИЯНСТВОТО


Въпреки че започва да приема в своята теология всички основни

алегорични елементи на предхождащите я култове към слънцето, през

първите три века Римската църква несъмнено е заимствала някои

събития от своя юдейски Месия и от своите първи последователи от

групата на антиримски бунтовници, действително съществували в

средите на изра- илтянската общност на есеите и зилотите. От

последните археологически открития от Мъртво море1 са се появили

редица ръкописи и други находки от предшестваща дата или същата

епоха от раждането на християнството, които водят до относително

отъждествяване на ранните християни с еврейската гностическа секта

на есеите. Това заключение, споделяно днес от повечето учени-лаици,

служи единствено да потвърди това, което вече е написано от

историците за времето на тези събития. Дори един от бащите на

Църквата - Епифаний, допуска следното: Последователите на Христос,

живели В района на Мареотис, са есеите от Египет, на които е

дадено името терапевти. ,Г) Император Адриан обаче твърди: ,Догът

на християните е Серапис (т. е. Слънцето), верните привърженици на

Серапис са тези, които наричали себе си епископи на християните. ”3

14. Om eceume go християнството

263

Днешните Евангелия са тези от вчера?

Християнското учение е преминало през почти 2000 години история,

по време на които задължително е претърпявало редица изменения и

редица приспособявания4. Контекстът на културния произход е много

различен от днешния и понятия като робство или въоръжено въстание

са изглеждали напълно нормално даже и в началото на

християнството5. Следователно и фигурата на Иисус Христос е

изглеждала много раз- лично от днешната представа, придобита от

учебниците по история6. Това определя истинската причина, поради

която от историческа гледна точка съществуването на християнския

Месия никога не е било окончателно прието. Базирайки се на

последните археологически находки7, днес можем да проследим

поправките и адаптацията, направени от Църквата в Евангелията в

течение на времето, приспособявайки ги лека полека към променящите

се политически и социални нужди. Веднъж идентифицирани и

отстранени църковните манипулации, ще бъде възможно да се открие

първоначалния смисъл на Евангелията и истинското значение на

изрази, като Иисус Назарянина или Симон Гръмотевицата.

Мортън Смит и цензурата на Евангелията

През 1958 г. Мортън Смит - високо ценен американски професор по

древна история от Колумбийския университет в Ню Йорк, изважда на

бял свят едно древно произведение от манастир в Йерусалим,

съдържащо творби на Св. Игнатий от Антиохия. То съдържа

експлозивно доказателство - писмо от епископ Климент

Александрийски (150-215 г. сл. Хр.), адресирано до епископ Теодор,

което недвусмислено показва начина и използваните методи от

Църквата в преписването на Свещените текстове. Въпросното писмо

показва присъствието на елементи в Евангелието от Марко, смятани за

скандални и впоследствие елиминирани от Църквата. Климент нарежда

да бъде премахната част от оригиналното съдържание на текста, тъй

като не отговаря на правилата на истината, установени от църковната

доктрина. Става въпрос за един вид неволна изповед post-mortem (след

смъртта)

на католически епископ, която само поради някакви щастливи

обстоятелства, въпреки всичко, е пристигнала до наши дни. В това

писмо, което е трябвало да бъде изключително конфиденциално,

Климент говори черно на бяло за наличната цензура в Евангелието

според Марко. Става видно, че епископ Климент умишлено е

манипулирал първоначалния смисъл на Свещеното писание, за да го

адаптира към променящите се политически нужди на Римската църква.


264

Ето какво точ- но пише относно неудобната информация, съдържаща се

в Евангелието по Марко: , Понеже, дори и да казват нещо вярно, който

обича истината, не трябва все да се съгласява с тях. Понеже не

всички верни неща са истина, нито тази истина, която изглежда

вярна според човешките мнения, трябва да бъде предпочитана пред

вярната истина, т. е. според вярата.

Археологическите открития, които революционизират

познанията ни за произхода на християнството

Причината, поради която никога не е било лесно да се проследи

точното развитие на християнската религия, се крие в цензурата, която

видоизменя историята. Много древни книги са били унищожени и така

никога не са могли да достигнат до нас. През 1947 г. в пещерите на

Кумран са открити стотици папируси, успели да избегнат пламъците9,

които разкриват шокиращи исторически факти за есейската общност,

имаща доказана генетическа връзка с ранното християнство. Някои от

есейските текстове, чиято датировка е определена чрез способа на

въглеродната техника от по-ранна епоха от тази на съставянето на

Новия Завет10, съдържат етични принципи като тези, които откриваме и

в писмата на Св. Павел, и в Евангелията11. Това показва как цялата

същина на Свещените писания в Новия завет в действителност

представлява преработка на оригиналната есейска теология в контекста

на историята на бунпювниците-зилоти.


265

Hag грабната плоча на Откровението на Гавраил

В района на пещерите на Мъртво море (местностите, обитавани

някога от есеите) е намерена каменна плоча с дължина 90 см, наречена

по-късно Откровението на Гавраили. След задълбочен анализ,

извършен от специалисти, като Ювал Горен, Ада Ярдени, Бенямин

Елизер и Израел Кнохъл (професор по библейски изследвания в

университета на Йерусалим), се установява, че надгробната плоча е

автентична и в момента се съхранява в Израелския музей на

Йерусалим. Става въпрос за подобие на свитък от Мъртво море, само че

от камък, върху който са гравирани 87 стиха на иврит. Те разказват

историята на възкръснал Месия 3 дни след смъртта си, няколко

десетилетия преди предполагаемото разпъване на кръст на Иисус13.

Голяма част от текста, дори само частично четима, открива важни

моменти от Стария Завет, между които книгите на пророците Данаил и

Захария. Преводът описва как юдейският Месия, революционно

наричан Принцът на Принцовете (Sar hasarin), след мъчения и смърт

ще възкръсне след 3 дни в Благовещението на архангел Гавраил14. В

еврейската религия Гавраил е пратеник на Бог, затова неслучайно го от-

криваме да изпълнява същата функция и в Евангелието по Лука, където

обявява на Мария за раждането на Иисус. Откриването на надгробния

камък е още едно потвърждение на съществуващата тясната връзка

между бунтовниците есео- зилоти и ранните християни.

Изучаването на есеите от проф. Робърт Айзенман

Според Робърт Айзенман - един от най-авторитетните учени,

експерт по отношение на свитъците от Мъртво море15, в светлината на

най-новите открития няма вече никакво съмнение, че Свещените

есейски текстове са използвани за модел при съставянето на

християнските Евангелия. Проф. Айзенман решително отхвърля тезата,

която отрича доказателствата за християно-есейската връзка,

формулирана от първата група католически учени, изследвали и кон-

статирали находките под ръководството на доминиканския учен Ролан

дьо Во въз основа на неоспорими доказателства и изобилие от примери.

Свитък 4Q246 съдържа концепции за Христос, чието сляпо

подражание намираме в Новия завет в Евангелието по Лука. При

Възвестяването на Мария от архангел ГаВраил откриваме, че той е

казал: ,JEmo, ще заченеш син, ще го дадеш на светлината и ще го

наречеш Йешуа (Иисус).” По същия начин В дреВна есейска извадка

(от епоха, предхождаща Всички канонични Евангелия) за очакването на

техния Месия се казва: „Той ще се нарича Син на Бога и ще го

провъзгласят за Син на Всевишния, неговото царство ще бъде вечно и


266

той ще бъде справедлив...” Очевидната прилика в съдържанието на

двете извадки подкрепя хипотезата, че се отнасят за една и съща

личност, както и че есейският текст, т. е. no-древният, е оригиналът,

докато по-новият не е нищо друго, освен преработено копие на първия.

Фрагментът и пророчеството за мъченичеството и

умъртвяването на есейския Месия

Други сведения за последвали литературни плагиатства идват от

спорното официално тълкуване на текста 4Q285 - почти напълно

непокътната находка, намерена в свитъка на Исая. С основание може да

се направи превод по два различни начина, тъй като в тази система за

писане липсват гласни:

1) Един наследник ще излезе от престола на Jesse... (липсваща

част от текста), потомък на Давид (т.е. потомък на юдеите). Те ще

отидат на съд с... (липсваща част от текста) и принцът на

общността ще го убие.

2) Един наследник ще излезе от престола на Jesse... (липсваща

част от текста), потомък на Давид. Те ще отидат на съд с...

(липсваща част от текста) и ще подложат принца на обществото на

смърт.

Първото разчитане на текста е било направено, разбира се, от

католическите учени, докато второто - от всички останали

изследователи, които споделят тълкуването на проф. Айзенман. Кой е

верният смисъл между убие и ще подложат...

па смърт, не е никак маловажно. В тази игра са намесени основни

интереси на Църквата, тъй като херменевтичното съмнение се отнася

точно до стъпката от първостепенна важност, за да се разбере

истинският произход на християнството и неговото много близко

родство с есеизма. Доста- тъчна причина, за да се скрие истинският

смисъл на фразата, от общественото мнение.

Според констатациите на Айзенман фрагмент 4Q285 по същество е

едно пророчество на есеите (възстановка на египетския мит за Хорус)

за мъченичеството и убийството на Спасителя Иисус, поръчани от

Синедриона (висш орган на еврейското самоуправление под формата на

съвет). Това е предварително обобщение на онова, което впоследствие

ще бъде разказано в Евангелията за страстите на Христос и което

намираме върху надгробната плоча на Откровението на Гавраил. В

последните си анализи професорът твърди, че есеите са описали

мъченичеството на еврейския Месия много преди Новия Завет, което

означава, че по всяка вероятност есеите са били първите истински


267

християни на Палестина. Свещените текстове на тази общност по-кьсно

са използвани като основа за формирането на последващата христи-

янска теология. Следователно оригиналните Евангелия на есеите са

били трансформирани идеологически, т. е. точно обратното. От

старинните ръкописи на многонационалните и сектантските религии с

мирно вероизповедание на езичниците (неевреите) е видно, че те

изповядват да обичаме ближния си повече от собствения си народ16.

7Q5 - Евангелието от Марко

През 1955 г. в пещерата на Кирбет Кумран учените намират късове

от папируси, между които т. нар. 7Q5. Находката е едва 3,9 см висока и

2,7 см широка, но въпреки умалените си размери е успяла да внесе смут

в католическия свят. Йезуитският експерт в изучаването на папируси

Джоузеф 0’Калаган веднага е определил произхода му като част от

Евангелието според Марко (6:52-53), без да си дава сметка, че по този

начин още веднъж потвърждава християнския произход на есеите и

теорията на Айзенман. Тези хипотези са решително подкрепени също

от С. П. Тиде и някои международно признати учени, като X. Хънгър,

С. Дарис и Орсолина Монтевеки17. Но пък веднага са били оспорени от

учените от католическата комисия, ръководена от отец Ролан дьо Во.

Въпреки противопоставянето и демонстрираната враждебност от

католическата общност, отец 0’Калаган продължава да защитава тезата

за идентификация на 7Q5 и Марко 6:52-53. Не става въпрос за

Евангелието по Марко, което днес познаваме, а по всяка вероятност за

източници, които показват произхода на изчезналите есеи, към които са

се присъединили последователите на Павловия път, за да бъде

редактирано Евангелието по Марко и другите Евангелия. В

потвърждение на изследванията на 0’Калаган биват добавени и важни

пояснения от същите тези отци на Църквата, които, обявявайки, че

есеите назаряни са притежавали Евангелия на еврейски език, скришом

захвърлят в мрак истинския произход от момента, в който

последователите на Павел са притежавали само следващите копия,

преведени на гръцки.

Есеите назаряни притежавали Евангелието според

Матей, все още запазено от тях в оригиналния му вид,

написано на иврит. Но не знам дали са премахнали

родословието от Авраам до Иисус.

- (Епифаний, HAER. XXIX, 9, 4).

В Евангелието, което използват назаряните и

ебионитите, което наскоро преведох от иврит на


268

гръцки, се счита за автентичен Матей. Този човек,

чиято бедна ръка...

— (Джироламо, COMM. I IN МАТТН.

12, 13)

Разколът на есейската фракция с езически произход и

разпространението на култа във вътрешността на Рим-

ската империя

Разпространението на християнската религия във вътрешността на

Римската империя е станало възможно благодарение на

благоразположението на есейската общност към новопокръстените с

езически произход18. В началото на новото летоброене есеите биват

подлагани на унищожение от римляните заради непрекъснатите

бунтове, които са подхранвали в очакване на Месия, който да ги поведе

към окончателната победа. За да привлекат нови последователи, са

принудени да създадат нещо като чуждестранен легион, където да

гарантират защита, дом, храна и друго кръщелно име на всички

езичници, прегърнали тяхната кауза14.

В резултат на големия брой присъединили се есеи от езически

произход се оказва, че те скоро се превръщат в по- многочислена маса

от израилтяните и съответно техните свещени текстове е трябвало да

бъдат преведени на гръцки език, за да могат да бъдат разбрани20.

Военният им разгром е нямало как да бъде избегнат и пораженията на

бунтовниците довеждат есеите от езически произход до опгцепление от

останалата част на обърналата се в бягство общност. Оцелелите

израилтянски есеи, противопоставили се на римското владичество, са

били принудени да преминат в нелегалност и да премахнат от

Евангелията си всякаква недвусмислена връзка с революционното

движение.

Езическата секта (фракцията на есеи от езически произход) е

отишла още no-далече в намеренията си, като не само заменя своя

Месия със Спасител-пацифист (преди това с ограничения за

израилтяните), но и постепенно въвежда всички характерни черти на

слънчевите езически божества21. Новата вяра започва да се

разпространява и в Римската империя, където предстои да се сблъска с

много гностически течения, като остават в открит конфликт помежду

си до VI в. сл. Хр.

Ситуацията коренно се променя, когато император Константин,

мотивиран от политически причини, решава да подкрепи християнската

фракция, която впоследствие се превръща в сегашната Църква на Рим.

След императорската намеса всички други християнски ориентации


269

(напр. арианството) започват да бъдат преследвани и унищожавани.

Есейският гностицизъм никога не е изчезвал напълно и отново се

появява през Средновековието под формата на ереси, като тази на

катарите и на богомилите. Тяхното завръщане представлява огромна

заплаха за Църквата на Рим и става обект на жестоки репресии.

Независимо от това, доктрината на Синовете на светлината

(Илюминатите) и до днес се радва на добро здраве в рамките на

мощните масонски кръгове.

Поява на термина „християнин”

Терминът християнин (християнски) за пръв път се появява извън

териториалния контекст на Палестина22 и едва след свещените есейски

писания на гръцки език. Еврейското нарицателно име Месия

(mashmach, т. е. помазан) е заместено от гръцкия Христос към средата

на I в.23 (в древността и жреците, и царете са били ръкополагани пред

Бог, като са били намазвани с масло, извличано от крокодилска мас).

Последователите от езически произход започват да бъдат наричани

християни (помазани) също и в оскърбителен смисъл24 заради ритуала

им непрекъснато да се мажат с масло и заради мизерните условия, в

които са живеели. Този псевдоним никога не е бил изписван върху

надгробните плочи точно заради първоначално влагания обиден

смисъл. По време на римските репресии върху бунтовниците есеи-

зилоти езическата секта се отказва от борбата си срещу Рим, докато

непреклонните еврейски есеи се подслоняват в чужбина, където

продължават тайно да преподават своето учение, докато то отново не се

появява в Средновековието под формата на гностична ерес25.

Терминът християнин (или помазан) не е роден на

палестинска територия и вероятно е използван с

ирония и презрение, за да разграничи

новопокръстените от евреите на Синагогата.

— Давид Донини

Савел от Tape и „повратната точка” с Рим

Църквата официално признава Савел от Tape (по-късно

провъзгласен за Свети Павел) за един от нейните бащи-ос- нователи.

Ако действително е съществувал, кой всъщност е той? Според

каноничните Евангелия той е бил апостол на езичниците неевреи26 -

най-видният проповедник на Евангелието на Иисус сред езичниците

гърци и римляни. От историческа гледна точка неговата фигура


270

въплъщава както времето на романизацията на есеите с езически

произход, така и окончателното прекратяване на взаимоотношенията

им с революционерите (т. е. на гоненията на християните). Този

политико-религиозен завои определя успеха на новата християнска

вяра в Римската империя, където заема мястото на митраизма.

Преобразуването в езически смисъл на есейските гностически

Евангелия довежда до непоправим срив в отношенията с останалата

част на кумранската общност. Не случайно Айзенман идентифицира

Савел от Tape (Св. Павел) като лъжлив проповедник, който се появява в

Светите писания на есеите.

Краят на гоненията на християните

След окончателния разгром на Масада през около 74 г. сл. Хр.

новият образ на Христос, изповядван между есеите от езически

произход, се припокрива с този на Митра, следвайки обичайния

алегоричен сценарий на слънчевите божества. Откъм края на 1 в. няма

да намерим нито един императорски декрет, който да разпорежда

организирано преследване на християни заради тяхната вяра27. След

мирния завой и романизацията на култа убийствата и присъдите са

предмет само на епизодични и ограничени криминални деяния. През III

в. сериозна криза връхлита западащата Римска империя, все no-

разкъсвана и разделяна, и тя отново става враждебна към християнските

общности.

Римляните са имали нужда от една-единствена религия, която да

даде стабилност и сплотяване на империята. Преследванията на

християните са прекратени с указ от 313

г., когато император Константин признава свободата на изповядване на

религия от християните и избира християнството за държавна религия.

Епизоди на нетолерантност, заслужаващи известност и случили се

неочаквано, са свързани с Юлиан Апостат (наричан Юлиан

Отстъпник) - последния езически император на Рим, който лишава

християните от придобитите им вече права. През 380 г. император

Теодосий


I (Теодосий I Велики) издава Указ на Солун, с който обявява

християнството за официална религия на Римската империя и забранява

всички останали28.

Монасите-Воини на Израел

Еврейските есеи са били вегетарианци и са живели в крайна бедност,

в изолирани от света общности, посвещавайки се изцяло на спасението

на душата. Обетът за безбрачие е смятан за добродетел, допускат се

женени (нещо като дякони), но те можели да извършват само

второстепенни сакра- ментални функции29. Живели са само с най-

необходимото - в екстремни спартански условия, и задължително са

носели платнени бели сандали от лен.

Членовете на общността се обръщат помежду си с брат и сестра30,

практикували са евхаристия (причастие) и кръщение с вода (точно

както по-късно се случва при християните). Йоан Кръстител от

Евангелията днес е смятан от много учени31 като характерен пример за

есейски проповедник32.

Съблюдавали са Слънчевия календар (другите израилтяни

- Лунния); забранявали са идолопоклонничеството, преклонението

пред свещени изображения и принасянето на животни в

жертвоприношение; познавали са свещената геометрия и са използвали

символа на Питагор - петолъчната звезда, която днес символизира

масонството. Техните последователи са били в контакт с източни

мистични школи, с които са споделяли общи езотерични учения.

Есейски понятия като свещеното дърво на просветлението (по-

известно като Дървото на живота) намираме в азиатското тибетско

учение Колелото на живота. Тяхната теология разглежда съществу-

ването на спиритуални същества, като ангели и демони. Били са

известни с практикуването на древни египетски лечебни и чудотворни

изкуства. Често са били определяни от другите евреи като

непокварените, или перфектните на Израел. Макар и да са

проповядвали пацифизъм и ненасилие, в същото време са следвали

програма, основана на тоталното унищожаване на враговете на Бога

(като римляните), определяни от тях като Синове на тъмнината.

Смятали са се за просветените на Израел, или Синовете на светлината,

и са се подготвяли за

l финалната месианска война - революция, която ще ги направи ! елит в

целия свят.

В деня, в който Китим (или римляните) паднат,

ще има боеве, истинска касапница в присъствието на

Бога на Израел: Понеже това е денят, от него


274

определен от много време, за войната за

изтреблението (избиването на всички) Синове на

мрака (всички езичници) от Синовете на светлината

(членовете на тяхната общност), които ще се заемат

да продължат голямото клане.

— Цитат от Свитъка от войната на

Кумран

Общността на есеите като прототип на комунисти-

ческо об1цество

Всички материални блага, собственост на нов член, попадат в общ

режим на собственост от момента на влизане в тайнството. Частната

собственост е напълно премахната, а монасите са живеели без разлика

между класа и имущество33. Същият тип монашеско-войнствена

организация се среща след повече от хиляда години при загадъчния

Орден на тамплиерите, признат от Църквата под натиска на Св. Бер-

нар от Клерво, бивш гностик. Тамплиерите наследяват дори ;

традиционната бяла ленена туника от есеите.

Назиреи (назаряни)

Назаряните принадлежат към общност, тясно свързана с есеите.

Назарейството е представлявало особена форма на посвещаване на

Бог. Последователите му са имали абсолютен респект към

религиозните правила, пълно въздържание ,от алкохолни напитки и

рязане на косите. Първоначалното значение на термина назиреи е

напълно преобърнато впоследствие в Евангелията34, където думата

назарянин идва произ- олно свързано с името на населеното място

Назарет (Йоан

18:5; 19:19). Неговите жители се наричат назаретяни, а не назаряни.

Алфред Лойзи (1857-1940 г.) - католически свещеник и професор по

иврит и Свещени текстове от Католическия институт в Париж, пише:

„Същата традиция е определила местопребиваването на семейството

на Иисус в Назарет. Това обяснява първоначалния псевдонилi назиреи заедно с името на Иисус и остава като име на християните в

равинската литература и страните от Ориента. Назиреи, разбира се,

е име на секта, без връзка с град Назарет...”35

Назаряните, също като юдео-християните, не са вярвали нито в


275

раждането на Месия от девица, нито в неговата божественост,

приемайки Христос само като пророк-чудот- ворец от царски произход.

Те заемат главната роля на активисти и организатори в есейската

общност и притежават дълбоки познания в ползването на т. нар.

магически практики. Поради тази причина някои от тях са били

изпращани в Индия, където изучавали тайните и техниките на ориентал-

ската школа36.

Назаряните са евреи по произход от Gileaditis

(където първите последователи на Йешуа са избягали

след мъченичеството на Яков, брата на Иисус)... Те

припознават Мойсей и вярват, че той има свой си

закон, но не нашия, а друг. Те са евреи, почитали всички

еврейски ритуали, но считали за кощунство да се яде

месо и да се правят жертвоприношения. Поддържали

твърдението, че нашите книги са с невярно

съдържание и че нито един обичай от бита ни не е

създаден от бащите. Това е била разликата между

назаряните и другите...

— Епифаний, Panaiion 1,18, 377 г. сл. Хр.

Връзката между есеизма, юдаизма, християнството и

гностическите „ереси”

Историята на еврейските есеи изпълнява ключова роля за

разшифроването на събитията, от които води началото си християнската

мисъл и т. нар. гностически ереси31. Тази


276

общност е следвала своя собствена мистериозна доктрина, доста

различна от тази, наблюдавана в останалата част на еврейската общност.

Като следствие техният Слънчев календар е в пълен контраст с Лунния

календар, използван от другите израилтяни. Своеобразната есейска

школа на мисълта може да се счита за наследник на слънчевото учение

на жреческата египетска каста яхуд, установила се в Палестина по

времето на изгонването на Ехнатон от Египет и изпращането му в

изгнание. Есейските монаси са смятани за истинските пазители на най-

древното познание, което ги прави просветените на света.

Причината за римските гонения

Римляните са успявали да управляват толкова голяма империя

благодарение на стратегията си на толерантност към местните обичаи,

като осигурявали свободното изповядване на религията на доминираните

народи. Техните легиони са се намесвали, упражнявайки репресии, само

в случаите, когато някои религиозни последователи са отказвали да

заплащат дължимите данъци или по някакъв начин са създавали безреди-

ци. В интерес на истината, ако първите християни са били миролюбиви и

ако не са имали нищо общо с месианските есео- зилотски войни срещу

Рим, никога е нямало да бъдат преследвани. Тези, които са били

потискани и смазвани от римските армии, са бунтарските секти,

подбуждали населението към въстания и неподчинение. Колкото по-

голяма съпротива са оказвали въстаниците, толкова по-яростно и кърваво

са били потушавани техните бунтове. Йосиф Флавий описва несло-

мимия дух на въстаниците есео-зилоти, дори и в най-тежки- те мъчения:

Били са подложени на всякакъв вид изпитания във

войната срещу римляните, били са разпъвани, изгаряни,

пребивани, изпитали всеки инструмент за мъчение,

докато хулели и ругаели законодателя, не приемайки и

двете: да ласкаят мъчителите си или да плачат. Дори

са се усмихвали между гърчовете, гледали с ирония

екзеку-

торите си със спокойствие на духа като хора

които отново ще се преродят. Те са били твърд

убедени, че телата са само временна обвивка

докато душите са вечни.

— Йосиф Флавий, Юдейската война II,

152-155.


277


1) Stephen Hodge, I manoscritti del Mar Morto, Newton &

Compton, Roma, 2011.

2) S. Epifanio, Storia della Chiesa, II vol. cap. X е XVII.

3) E. Bossi (псевдоним Milesbo), Gesu non u mai esistito Edizioni

La Fiaccola, Ragusa, 1976, p. 40.

4) K. Deschner, La Chiesa che mente, Massari Editore, Bolsena,

2001.

5) Walter Peruzzi, II cattolicesimo reale, Odradek edizioni, Roma,

2008, I capitolo.

6) K. Deschner. La Chiesa che mente, Massari Editore, Bolsena, ■

2001.

7) R. H. Eisenman, M. Wise, Manoscritti segreti di Qumran,

Piemme, Casale Monferrato, 1994.

8) L. Gardner, La linea di sangue del santo Graal, Newton &


9) Stephen Hodge, I manoscritti del Mar Morto, op. cit.

10) Пак там.

11) Пак там.

12) F. Tortora, Corriere della sera, 06 юли 2008; http://www.corriere.

it/cronache/08_luglio_06/stele_messia_mar_morto_734al4e2-4b6c- 1 ldd-

9596-00144f02aabc.shtmI.

13) Israel Knohl, Messiahs and Resurrection in The Gabriel

Revelation, New York, USA, 2009.

14) Пак там.

15) Robert Eisenman е професор no религии и археология \ на

Близкия изток и директор на Института за изследване на юдео-

християнски произход в Калифорния към Държавния университет в

Лонг Бийч (CSULB), високопоставен член на Linacre College,

Оксфордски университет, член на Национал-

ната фондация за хуманитарни науки и Института за Археологически

изследвания в Ерусалим. Сътрудник на Оксфорд Център за съвременни

проучвания на юдаизма.

16) R. Eisenman, The brother of Jesus: The Key to unlocking The Secrets

of Early Christianity and the Dead Sea Scroll, Watkins Publishing, London,

2002.

17) Научен симпозиум, проведен през 1991 г. в Eichstatt (Бавария).

18) J. Kryevelev, Calendario del Popolo, Teti; David Donnini, Nuove

ipotesi su Gesu, Macroedizioni, Cesena, 2004.

19) Пак там, p. 8.

http://www.corriere/


278

20) Пак там.

21) E. Bordeaux Szekeli, The essene origins of Christianity, International

Biogenic Society, Nelson, British Columbia, Canada, 1993.

22) D. Donnini, Crista - Una vicenda storica da riscoprire, Massari,

Bolsena, 1994, cap. III.

23) Пак там.

24) Пак там.

25) АА. W., II catarismo, eresia о cristianesimo puro?, Lectorium

Rosicrucianum, Milano, 2006, pp. 9-33.

26) Rm 11,13.

27) W. A. Meeks, I cristiani dei primi secoli, II Mulino, Bologna, 1992;

C. Moreschini, Cristianesimo e impero, Sansoni, Firenze, 1973; G. Filoramo,

D. Menozzi, Storia del Cristianesimo, L’antichita, Editori Laterza, Bari,

1997.

28) Пак там.

29) G. Pagliarino, Cristianesimo e Gnosticismo, Prospettive Edizioni,

Roma, 2003, p. 30; Giuseppe Flavio, La guerra giudaica, II, 160-161.

30) G. Pagliarino, op. cit., p. 30.

31) Robert Feather, The Secret Initiation of Jesus at Qumran: The Essene

Mysteries of John the Baptist, Bear & Company, Rochester, Vermont (USA),

2005.

32) AA.W., Qumran, I segreti della misteriosa setta ebraica degli esseni,

Red editore, Milano, 2008.

33) Пак там.

34) Виж Enciclopedia Italiana Treccani sul Nazireato: http://

www.treccani.it/enciclopedia/ ricerca/nazireato/.

35) A. Loisy, La Naissance du Christianisme, Allen & Unwin,

London, 1948.

36) L. Cascioli, Lafavola di Cristo, p. 111.

37) AA.W., Qumran, I segreti della misteriosa setta ebraica degli

esseni, Red editore, Milano, 2008.ИСТИНАТА Е ЕРЕС?

„Историческите” източници, посочени от Църквата

За да се разбере дали Иисус е историческа личност, съществувала

наистина, както е описано в Евангелията, е нужно да се опознае

стойността на доказателствата, върху които се крепи това становище.

http://www.treccani.it/enciclopedia/

15. Истината е ерес?

279

Трябва да бъде взето предвид преди всичко обстоятелството, че

историческите документи, посочени като основа на Евангелията, са

приети за достоверни изключително само от учените от католическата

общност.

Въпреки демонстрираното дипломатично поведение и уважение към

вярата, мнението на болшинството от светските учени е, че тези

доказателства не са достатъчно убедителни поради църковните

манипулации на текстовете1 (частични преводи, съкращаване или

вмъквате на думи и изрази).

Историческото събитие, което дава основание за подобни съмнения,

е падането на Римската империя и едновременно с това прехвърлянето

на всички древни текстове в частните библиотеки на Църквата. От този

момент високите църковни йерарси се превръщат в изключителните

пазители на познанието за повече от хиляда години - безкраен период

от време, в който всичките тези произведения постепенно са били

подменени с копия, изготвени от духовенството. Като резултат много

книги, считани за неудобни, биват цензурирани и унищожени,

започвайки от Съвета на Никея2 през 325 г. сл. Хр. (епоха, в която

император Константин е искал да създаде единна християнска

доктрина, еднородна за империята), докато други са били поправени

според тяхното удобство.

Сред най-известните фалшификации са Постановленията на

Исидор Меркатор от IX в. (познати днес като Льжеи- сидорови

декрета.ши), създадени, за да подсилят още повече папската мощ3.

Това означава, че историческите документи, на които се уповава

Църквата и смята за автентични на техните Евангелия, изглеждат

опровержими4. Сред тези доказателства има някои изявления на

Йосиф Флавий и цитати на автори, като Тацит, Светоний, Плиний

Млади, Адриан, Трифон, Марк Аврелий, Епиктет и Публий Лентул.

Точно Testimonium Flavianum (Флавиевото свидетелство) е трябвало

да представлява най-авторитетното и важно доказателство на Църквата

за поддържането на историческата истинност на Христос. А и в

останалите творби са очевидни направените корекции (изрязване и

вмъкване на изрази) от страна на духовенството".

Необходимо предисловие за Йосиф Флавий

Познаването на личната история на Йосиф и неговата по- литико-

религиозна ориентация е изключително необходим елемент за

опровергаването на флавиевото свидетелство. Роден през 38 г. и

починал през 100 г., Йосиф Флавий е ревностен представител на

еврейския род и активен участник в есео-зи- лотските месиански войни

срещу Рим. Дълбоко религиозната му личност го отвежда чак до

пустинята, където прекарва 3 години от живота си, отдавайки се на


280

медитация и молитви. Като потомък на семейство от фарисейското

духовенство и усърдието, с което изпълнява всичките си задължения,

Си- недрионът го изпраща в Рим, за да води преговори със Сената за

освобождаването на някои свещеници, арестувани от прокуратора

феликс.

Около 60-те години се влива в редиците на юдейските въстаници,

въпреки че е против използването на насилие. Па- цифистките му

убеждения го подтикват да критикува фанатичния екстремизъм, на

който завинаги остава твърд противник. Заради убежденията си срещу

насилието и стремежа му към мир бива изпратен от Синедриона в

Галилея (един от най-големите центрове, заеман от бунтовниците), за

да се опита да убеди революционерите да се откажат от подготовката за

война срещу Рим. Всеки опит да спре военните действия обаче се

оказва неуспешен. През 66 г., против волята си, попада в центъра на

размирните събития в Галилея. Въстанието приключва с поредната

кървава баня и Йосиф флавий се озовава в плен на Веспасиан. Веднъж,

в негово присъствие, Йосиф се е обявил за мира с Рим и така избягва

присъдата от разпъване на кръст.

През 69 г. Веспасиан става император. Освобождава Йосиф от

затвора и го оставя под покровителството на сина си Тит, който

междувременно го е заместил в командването на Палестина. През 70 г.

юдейската война приключва с разгром на въстаниците и Йосиф флавий

следва Тит в Рим. Като гост на императорския двор посвещава своето

време на писане на историческите си творби за юдейските войни. В

резултат на привилегированото отношение на императора Йосиф

получава името флавий като знак на признание.

Римската политика на толерантност към всички религии дава

възможност на Йосиф Флавий да продължи да практикува еврейската

вяра с още по-голям плам и умира с абсолют- ната убеденост, че

еврейският Месия все още предстои да дойде6. Можем да разглеждаме

миналото на Йосиф Флавий, посочено от Църквата, като решаващо

историческо доказателство - т. нар. Флавиево свидетелство.

Имало през това време Иисус, мъдър човек, дори и

ако трябва да го наричаме човек: автор на

изключителни произведения, учител на хората, които

приемат с удоволствие истината, привлича към себе

си много от юдеите, а също и много от гърците. Това

е бил Господ. Когато Пилат заяви, че от най-

важните човеци е обвинен, го осъжда на кръста. Тези,

които от самото начало са го обичали, не престават

да се присъединяват към него. На третия ден им се

появява отново жив: защото Божиите пророци са

пророкували тези и безброй други неща за него. И до

днес не е дошло племето на тези, от него наречени


281

християни.

— Йосиф Флавий, Юдейските древнос- ти,

XVIII, 63-64

Фрапантни противоречия във „Флавиевото свидетел-

ство”

Аргументите на Йосиф Флавий, с които описва живота на Иисус, не

могат да бъдат считани за автентични по следните причини7:

1) Като почетен гост на знатното семейство флавий не би могъл да

бъде обективен, т. е. да постави Христос над императорската власт.

2) Поради либералната политика на римляните по отношение на

другите религии Йосиф Флавий е продължил да бъде пламенен

поддръжник на юдаизма. Както бе казано по-горе, той остава в

очакване на пристигането на Месията на Израел до последните дни на

живота си. За да може в образа на Иисус да бъде припознат

Божествения учител, пророкувано в Светите писания, Йосиф е

трябвало първо да се върне към християнството - нещо, което никога не

се е случило.

Ако Йосиф флавий е вярвал, че Иисус е Христос, и

сял е да бъде християнин.

— Франсоа-Мари Аруе (по-известен като

Волтер)

3) В няколкото реда, отнасящи се до Иисус, Йосиф би трябвало да

спомене, че Христос е бил осъден на смърт чрез разпятие от

прокуратора Пилат Понтийски, но в главата Юдейските древности,

изцяло посветена на него, не прави дори и намек. След като подробно е

документирал всичките детайли на действията на Пилат Понтийски в

Палестина, не би могъл да забрави да опише историята на един толкова

важен процес. Не е възможно Йосиф Флавий да пропусне да разкаже

историята за бичуването на Месията, което е щяло да се случи според

предсказанието на пророците, като се има предвид участието на иялото

население на Йерусалим.

4) Спорният пасаж от Флавиевото свидетелство съответства само

на християнската гледна точка. Поставен е на място, където не е

трябвало - или по-точно между два епизода, считани за истински

нещастия за юдеите - избиването им и разпъването на кръст на някои

техни свещеници. Ако вземем под внимание факта, че евреите-

християни винаги са смятали Иисус за фалшив Месия, то как би могло

неговото осъждане, освен това и желано (според Евангелията) от същия

този народ, да се смята за нещастие?

5) Още no-странен е фактът, че неопровержимото доказателство

флавиево свидетелство никога не е споменавано от отците на

Църквата в първите векове след Христа. Подобно мълчание от страна

на тези, които са правили всичко възможно да докажат историчността


282

на Христос пред своите езически опоненти, изглежда много малко

вероятно. Известно е, че нито един от първите големи защитници на

Църквата не се е позовал на флавиевото свидетелство. Епископ

Ириней от Лион (II в. сл. Хр.), Климент Александрийски (II-III

в. сл. Хр.), Теофил - епископ на Антиохия (II в. сл. Хр.), и много други

мистериозно мълчат. Най-логичната причина, заради която всички те

напълно игнорират този труд, се дължи на факта, че със сигурност е

налице интерполация в по-следваща епоха. За да се сложи край на

всякакво основателно съмнение по този въпрос, идват на помощ

доказателствата на видния християнски теолог и философ Ориген от

Александрия (185- 254 г. сл. Хр.). В своето съчинение-апологетика

Против Целз I, 45, признава факта, че Йосиф Флавий никога не е писал

нищо за Иисус, наречен Христос.

6) Първият, който цитира Флавиевото свидетелство като

доказателство за историческото съществуване на Иисус, е Евсевий

Кесарийски в Църковна история от 324 г. сл. Хр. Именно по тази

причина веднага е заподозрян за автор на направените допълнения.

Тази догадка е потвърдена векове по-късно от патриарха на

Константинопол Фотий, който с автентичното копие на Юдейските

древности демонстрира, че Йосиф Флавий не споменава нито Иисус,

нито неговите чудеса8.

Сравнителното изследване на библейските текстове

винаги отвежда до бунтовниците есеи

Всички исторически текстове, на които се позовава Църквата,

когато иска да покаже действителното съществуване на Иисус

Христос, се считат за ненадеждни от повечето международно признати

независими ортодоксални учени9.

Възможно е да се намери истинската история, която първо- начално се

позовава на есейските Евангелия. При сверките на свещените текстове

с историческите документи се появяват смущаващи елементи, които

свързват библейския Месия с очаквания от есеите-фанатици юдейския

воин Христос.

Историческият контекст на библейския разказ

След като завладява Сирия през 63 г. пр. Хр., Помпей Велики се

установява в Дамаск и решава, че преди да се завърне в Рим, ще въведе

политически и обществен ред във всички малки римски провинции в

Азия, включително и в Палестина (включена в Империята във вид на

протекторат). В политическо и военно отношение Палестина е била

най-турбулентен район, тъй като по това време се е водела


283

братоубийствена- та Война за наследяВане на трона на Йерусалим.

Съперници за престола са били братята АристоВул II и Иркан II,

потомци на царския род Хасмонеи. Помпей счита Иркан за по-

надежден и затоВа открито го подкрепя, като му делегира праВа

относно Възстановяването на реда. От това последва въоръжено

въстание, поведено от опълчилия се Аристовул, което бива потушено

от легионите на Помпей. Йерусалим е завладян, но някои римски

легионери осквер- няват най-святото място Sancta Sanctorum (Светая

светих) на храма, подбуждайки така омразата и негодуванието на

населението. Помпей утвърждава Иркан II като престолонаследник на

Йерусалим под прекия контрол на Антипатър

- негов довереник. След като се уверил, че редът е възстановен,

Помпей се завръща в Рим, оставяйки само един легион да охранява

Йерусалим.

След смъртта на Аристовул II агресивният Езекия става безспорен

предводител на бунтовниците и възстановява враждебните военни

действия срещу Иркан II. Проконсулът на Сирия Габиний премества

войските си в Палестина и след ожесточени боеве успява отново да

възстанови реда. В същото това време Юлий Цезар заема мястото на

Помпей и пов- торно потвърждава управлението на Иркан II под

контрола на Антипатър (47 г. пр. Хр.). Синът на Антипатър - Ирод, с

амбиции да заеме мястото на трона на Йерусалим, заста-

Ва на страната на римляните В борбата срещу бунтовните фракции10.

Клането на невинни според историята

Езекия е открит и убит от Войнишки патрул под командването на

Ирод (44 г. пр. Хр.). Мястото му заема неговият син Юда, наричан още

Галилеанец - име, което в тази епоха означавало революционер, тъй като

Галилея е била крепост на бунтовници. МеждуВременно Иркан II е

пленен Във Войната на Палестина срещу Въстаниците и Ирод се

възползва от ситуацията, за да се възкачи на така жадувания от него

престол на Йерусалим, с подкрепата на Рим. Когато Иркан II бива

освободен, Ирод нарежда да бъде убит, както и всичките му законни

наследници, за да предотврати всякаква евентуална законова претенция

към трона. Иркан II е жестоко убит заедно с жена си и двете си деца.

Това физическо и историческо изтребление на високопоставен род от

хасмонейски произход става основа, върху която впоследствие е

изграден библейският разказ, известен като Клането на невинните.

Ирод умира през 4 г. сл. Хр., оставяйки на четиримата си синове

проблема за наследяването на престола. В този момент Юда

Галилеанеца (син на Езекия, т. е. хасмонеец и претендент за трона на

Йерусалим) се възползва от политическата нестабилност. Събира армия

от есейски бунтовници и атакува римския легион, защитаващ

Йерусалим. Въстанието добива такива размери, че за потушаването му


284

се налага въоръжената намеса на римския проконсул на съседна Сирия.

Изтощени от продължителните битки, римляните предприемат

жестоки репресии, които достигат кулминацията си с разпъването на

кръст на 2 хиляди бунтовника. Накрая, за да направи контролируем

целия район, Юлий Цезар го разделя на 4 зони и ги поделя между

четиримата синове на Ирод. Най-важната - Юдея, със столица

Йерусалим, е предоставена на управлението на Архелай като

първороден син. Изборът на Римската империя да постави на трона

наследниците на Ирод не се оказва най-правилният. Бунтовниците на

Юда Галилеанеца организират нови въоръжени набези срещу леги-

оните.

Уморен от цялото това безредие, Цезар увеличава числеността на

окупационните войски в Палестина и променя правния й статус, като я

прави от зона на протекция в провинция на Римската империя. При

поредния опит да унищожи завинаги бунтовниците не позволява на

нито един претендент от еврейски произход да се възкачи на трона на

Йерусалим. Заменя го с римски прокуратор, на когото дава пълни

права, включително и издаването на смъртни присъди (6 г. сл. Хр.).11

Събитието, което поставя началото на Месианската ера

Първото следствие от промяната в правния статус на Палестина, а

именно от протекторат в провинция, води до необходимостта от ново

преброяване с цел данъчно облагане, което пък, от своя страна,

довежда до възраждане на анти- римските настроения. Другата

причина, която служи като претекст за Юда Галилеанеца да организира

истинска масова революция срещу римляните, е тълкуването на древно

пророчество. Целият еврейски народ се вдига не само срещу увели-

чаването на данъците, а най-вече срещу даването на властта в ръцете на

римски прокуратор. Замяната на юдея Архелай с не евреин е

предпоставка за реализирането на тържественото събитие от

пророчеството на Яков като божествен знак на предстоящото идване на

Месия: бремето на очакване ще свърши, когато жезъла на Давид

премине в ръцете на чужденец ”п

Смъртта на Юда Галилеанеца

Масовото народно участие превръща бунта в истинска война за

национално освобождение, продължила повече от 2 години, и това

поставя в сериозно затруднение римските региони, дошли от Сирия.

След смъртта на Юда Галилеанеца неговите синове продължават

борбата за отмъщение за престола на Йерусалим. Зилотите


285

Зилотите (евреи-фанатици) са членове на религиозно-по- литическо

движение в съюз с есеите и много добре известно с безкомпромисната

си враждебност към Римското владичество в Палестина. Фракцията е

създадена от Юда Галилеанеца по време на царуването на Ирод Велики

(37-4 г. пр. Хр.), започнала въоръжените си бунтове след покоряването

на Юдея и попадането й под върховната власт на Рим (6 г. сл. Хр.). За

галилеаните признаването на езическата власт от Римската империя

означава отричане на властта на Господ - факт, недопустим за есеите-

зилоти. Въпреки неуспеха на бунта от 6 г. сл. Хр., движението успява

да се реорганизира и да се задържи до падането на Масада (74 г. сл.

Хр.). Според свидетелствата на еВрейския историк Йосиф Флавий

зилотите са провокирали голямото антиримско Въстание.

Прилики между бунтовниците-фанатици и апостолите

на Иисус

Това, което тВърде често биВа пренебрегвано по отношение на

историята На Иисус и неговите апостоли, е съществуването на много

допирни точки с тази на Юда Галилеанеца и хасмонейското царско

семейство. Публичното оповестяване на този факт е направено от

много християнски италиански учени, между които може да бъдат

цитирани: Марчело Кравери, Давид Донини, Джанкарло Транфо,

Емилио Салси, Емилио Боси, Марио Туроне. Алдо Фикара, Луиджи

Кашоли, Пиеро Мартинети и др. Сред роднините на Юда Галилеанеца

(членовете на т. нар. банда на Синовете на гърма) откриваме някои

имена и прозВища, използвани от апостолите, и на един от учениците,

най-близък до Иисус. Тук категорично се изключва омонимно

съвпадение, тъй като съществуват доказателства, че при превода от

иврит на гръцки Църквата е подправила оригиналното значение, за да

скрие каквато и да е връзка на Евангелията с Гамала (бунтовническа

крепост) и семейството на Юда Галилеанеца.

Както зилотите, така и апостолите са жиВели на едни и същи места,

в един и същ исторически период. И едните, и


286

другите са били преследвани от римляните13.

Иисус каза: Часът дойде, който няма меч, да

продаде мантията и да купи един... И те казаха:

Господи, ето тук два меча.

- (Лука 22:36-38)

Двама от синовете на Юда Галилеанеца, разпознати между

апостолите, са Симон и Ямес 14. Симон (наречен камък от Иисус) става

после Свети Петър и bar Jona (син на Йона). Следва кратка биография

на бунтовниците зилоти и техните омоними - апостоли.

Симон и Ямес (Яков) зилоти

От произведението на Йосиф флавий научаваме следното: „Под

управлението на прокуратора Тиберий Александър (46-48 г. сл. Хр.) са

налични вълнения и безредие, които Водят до задържането на

двамата синове на Юда Галилеанеца: казваха се Симон и Ямес, и

двамата са разпънати на кръст; това беше Юда, който е

подстрекавал народа да се вдигне срещу римляни- те, докато

Квириний извършва преброяването в Юдея. ”15

Това са били бунтовници-зилоти, синове на Юда Галилеанеца 1(’.

Разпространявали са прозелитизма сред израелския народ, обещавайки

им идването на Божието царство17, и са заловени и убити чрез

разпъване на кръст през 46 г. по нареждането на Тиберий18.

Симон е наричан с прозвището скитник, докато Яков - Воанергес

(Син на гърма) 19. Заради едрата си и здрава фигура Симон е наричан

също kefas, т. е. камък, скала20.

Симон и Яков апостоли

Симон (Св. Петър) и Яков от Евангелията са били рибари, които

Месията среща по време на разходка по брега на езерото Тивериада

(една от областите, най-често опустошавани и плячкосвани от

бунтовниците-фанатици), докато хвърляли мрежите си във водата.

Иисус би трябвало да се е обърнал

към тях, поканвайки ги да го последват, с обещанието да ги направи

ловци на човеци и те, без да задават въпроси, тръгнали с него, за да

станат негови ученици (Матей 4:18-22). След като е обявен за син на

Йона, Симон е избран от Иисус за камък, върху който да построи

своята Църква: ,.рлажени си ти, Симоне, син Ионин... ти си Петър, и

на тоя камък ще съградя Църквата Си” (Матей 16:17-18). Яков

получава наименованието Воанергес (Син на гърма) директно от


287

Христос: „Макова Зеведеева..., на които даде име Воанергес” (Марко

3:17). Симон защитава Иисус в Гетсиманската градина, където, придър-

жайки се към Евангелието, е отишъл да се моли с апостолите. Там е

отсякъл ухото на Малх - пазач от храма, с меч: „А Симон Петър,

който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му

отряза дясното ухо” (Йоан 18:10).

Евангелската биография на Симон и Яков завършва с позива, с

който Иисус се обръща към апостолите, преди да се възкачи на небето,

казвайки им „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието”

(Марко 16:15). В Деянията на апостолите намираме Симон в ролята на

лидер на първата християнска общност в Йерусалим, която управлявал

до момента, когато по заповед на Ирод Агрипа (41-44 г. сл. Хр.) го

заловили заедно с Яков и ги осъдили и двамата. Докато Яков е

екзекутиран с меч, Симон се спасява по някакво божествено чудо с

помощта на ангел, който го освобождава от веригите и му отваря

вратите на затвора, откъдето успява да избяга:

В това време цар Ирод тури ръка на някои от

църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова,

брата Иоанов. А като видя, че това се поправи на

иудеите, хвана и Петра... И ето, Ангел Господен

застана, и светлина блясна в тъмницата... И

веригите паднаха от ръцете му.

— Деянията на Апостолите 12:1 и сл.

Това са били апостоли, наречени от Иисус ловци на човеци заради

дейността, която са извършвали - привличането на привърженици и

проповядване на идването на Божието царство. Симон е цитиран в

Евангелията като син на Йона в превод от еврейския термин barjona

(беглец) в bar Jona21. Яков Зеведеев е бил убит от римляните през 44 г.

сл. Хр. по нареждане на Ирод Агрипа, а Симон успява да избяга

благодарение на божествената намеса на ангел, който го освобождава

от затвора.

Оригиналният термин kefas (скала), приписан на апостола Симон,

в превод на латински означава Petrus. Това е име на човек, което

според Евангелието символизира pietra, означаващо камък, върху

който Иисус ще изгради своята Църква.

В Евангелието на Матей на италиански език се чете: благословен ти,

Симон, син на Йона... ти си Петър (Pietro) и върху тази pietra

(камък) ще построя моята Църква.” (Матей 16:17 и сл.) Ако

преведем думите baijona и kefas според първоначал- ното им

значение, тогава смисълът на изречението напълно се променя:

благословен ти, Симон беглеца, за който ще бъде върху теб, силен

като скала, че аз ще построя моята общност. ”


288

Ученикът Лазар

Специалистът по християнска история Давид Донини, из-

ползвайки за база трудовете на Йосиф флавий, както и на много

други известни учени, занимаващи се с изследване на историческото

тълкуването на библейските пасажи, припознава Лазар, син на Яир,

от Евангелията (ученик на Иисус) с Елеазар, син на Яир - есео-

зилотски роднина на Юда Галилеанеца22, който става всеизвестен

като водач на въстаниците в Масада.

Малцина се спасяват, намирайки убежище в

Масада, сред тях е и Елеазар, син на Яир, в род-

нински връзки с Менахем, който по-късно става

лидер на съпротивата при Масада.

— Йосиф Флавий, Юдейската война, II,

442-448)

Йешуа - назарейският Месия

Точното име Иисус се появява в Евангелията след превода на

термина Joshua23 от иврит на гръцки - наименование, което

първоначално означава онзи, който спасява24. Чрез този

способ е било възможно да се скрие истинското име на еврейския

Месия. Днес всеобщо бива назоваван с нарицателното Иисус.

Историците, които са установили тясна връзка, съществуваща между

апостолите и революционерите, смятат, че истинската идентичност на

Йешуа трябва да се потърси в семейството на Юда Галилеанеца. И

досега има учени, които смятат, че става въпрос за името на Юда

Галилеанеца, докато други го идентифицират с това на първородния му

син.

В момента не е възможно да се установи с абсолютна сигурност кой

е действителният исторически Христос от царските хасмонейски

кръгове на Юда Галилеанеца, тъй като извършените от Църквата

манипулации с историческите документи и Евангелията не позволяват

да се направят окончателни заключения. Трябва да се задоволим с това,

което знаем, а именно, че прякорът назарянин, даден му от Църквата,

не означава, че е жител на Назарет (наричани назаретяни), т. е. назир

есеин, както по същия начин галилеанец е синоним на бунтовник.

Галилея е била район на революционери, контролиран от бунтовниците

зилоти на Юда, и затова той не случайно е кръстен с името

Галилеанец, както Иисус25.

Някои заключения


289

Според Светите писания с бягството от затвора биографията на

Яков и Симон приключва. Като изключим странната случка с чудото,

онова, което остава от историята, почти напълно съвпада (датите на

залавянето варират само с няколко години) с тази на техните

съименници бунтовници- зилоти. Става повече от ясно, че Симон и

Яков от Евангелията имат твърде много прилики със синовете на Юда

Галилеанеца - факт, който Църквата се е опитвала да прикрие,

незаконно подправяйки първоначалното значение на термините, които

са придружавали и разграничавали апостолите.

Използването на прякори

По време на въстанието си срещу управляващата сирийска династия на Селевкидите през 167 г. сл. Хр. Макавеите имали установена практика да си служат с фиктивни имена, за да гарантират анонимността, от която се нуждаели. Използването на прякори е било традиционно от всички рево- люционерски групи, когато са искали да защитят себе си и семействата си от неприятелски отмъщения и репресии. Петимата братя, оглавявали въстанието на Макавеите - Йоан, Симон, Иуда, Елеазар и Ионатан са били наричани съответно: Гади, Таси, Макавей, Ауаран и Афус. И синовете на Юда Галилеанеца, самоназовали се Воанергес (Синове на гърма), са приемали свои лични прякори освен дадените им. Между тях се открояват Qananita и Zelota26, означаващи и революционер (първият прякор има арамейски произход, а вторият - гръцки), а този на Галилеанеца му е даден от партизаните от Север27. Древните арамейски, гръцки и латински документи28 посочват, че точно Галилея се е очертала като голям революционен компонент.

Симон, синът на Юда Галилеанеца, получава прякорите Barjona (от

арамейски беглец) и Kefas (скала), за да подчертаят по алегоричен

начин мускулестата му структура. Исторически документи свързват

името на Яков Стари с групата на Воанергес, която действа като

другите есео-зилотски банди на палестинска територия, опитвайки се

да привлекат останалата част от населението. Този метод е бил успеш-

но прилаган по време на въстанието срещу преброяването в месианския

период. Есео-зилотите са били сигурни, че революцията ще ги освободи

от игото на римските нашественици. От района Голан, който граничи

със Сирия и преминавайки земите на Галилея и Самария (намираща се

в Юдея), революционерите е трябвало да завладеят Йерусалим и така

да приключат с освободителната си мисия. От религиозна гледна точка

завземането на града би означавало победа на доброто над злото и

триумфа на Синовете на светлината (есеите) срещу Синовете на

мрака (езичниците). По същество Воанергес не са нищо друго, освен

една от многото групи, за които днес говорят историците. Те са се

възползвали от народното недоволство, нараствало от социалната

несправедливост, за да изповядват прозелитизма и да организират

непрестанни бунтове. Пропагандирали са собствените си идеи чрез

терор, призовавали са към обединяване и с морала на комунистически


290

колективизъм са подстрекавали безимотните маси срещу

привилегированите класи и държавните институции. Както посочват

Филон (елинистки философ от еврейски произход) и Йосиф Флавий,

всички онези, които са отказвали да сътрудничат на освободителната

им програма, са понасяли сурови наказания.

Ако тези банди Галилеи не са получавали това,

което са искали, са запалвали къщите и са убивали

всеки опълчил се заедно със семейството му. — Филон

Разделени на групи, ограбвали домовете на

благородниците като ги убивали, запалвали селата,

цялата Юдея се изпълнила с отвратителните им

дела.

— Йосиф Флавий, Юдейската война

ПърВоначалното значение на еврейските термини

Думата barjona, приписано на Симон, сина на Юда Галилеанеца,

означава беглец. Същото определително име се използва и за

библейския Симон, зле укрито от преводачески прийом. Барйона на

иврит е преведена от Църквата като бар-Йона, т.е. син на Йона,

получена посредством разделянето на оригиналната дума. По този

начин коренно е променено значението, за да може от Евангелията на

гръцки да изчезне всякаква връзка с бунтовниците зилоти. Тъй като

бар на арамейски означава син, църковното духовенство разделя от

фразата син на Йона, син от Йона и добавяйки гласна буква в началото,

го превръща в лично име: Симон Барйона = Симон бар Йона = Симон

син на Йона29.

Това преобразуване на значението не е неволна грешка в превода, а

умишлена фалшификация и се потвърждава по 3 причини:

а) Аномалното присъствие на арамейската дума бар в

Евангелията, изцяло преведени на гръцки език, не е международно

прието.

б) Собственото съществително име Йона не е съществувало в

арамейския речник.

в) Думата бар в смисъла на син се намира в гръцките текстове само

в случаите, когато е поставена пред Йона, докато във всички

останалите случаи, когато става въпрос за син, е използвана латинската

дума filius (син)30.

Такъв херменевтичен подход се ползва и досега, за да се прикрие

истинското значение на термините и всякаква предходна връзка с

революциите, а Симон да го изобразят като ловец на души - Симон filius

(син) на Йона, от каноничните Евангелия. Подобни корекции са


291

направени и за останалите членове на групата на Воанергес в името на

крайната цел - да се потули в сянка историческата им идентичност31.

Qananite (Кананит) е дума, която на арамейски означава

революционер, трансформирана в хаански, по-точно на град Кана.

Галилеанец: през I в. жителите на Галилея въстават срещу

римляните, повеждайки дълга и кървава война, която приключва с

тяхното поражение. Освен това, в епохата, когато е живял Иисус,

терминът galileo (галилеанец) е бил синоним на партизанин

бунтовник32.

Boanerghe и Zelota (Воанергес и Зилота): тези два прякора, дадени

на историческия Яков, който принадлежи към групата на Синовете на

гърма, са безсрамно потвърдени от същите канонични Евангелия за

библейския Яков. От векове Църквата изопачава първоначалния

смисъл и значение на термините, твърдейки, че: първо, зилот означава

ревностен в любовта към Христос, и второ, определителното

boanerghe произхожда изключително от факта, че е имал гръмогласен

тембър на гласа. Въпреки използването на всички езикови средства от

Римската църква, за да се отърве от сянката на синовете-

революционери на Юда Галилеанеца, все още съществуват много

свидетелства в каноническите Евангелия, които доказват явната

манипулация на тяхното първоначално значение. Например, в

каноничното Евангелие според Лука учениците искат разрешение от

Христос да подпалят едно самарянско село, отказало им убежище

(Лука 9:51и сл.). Този епизод недвусмислено ни отвежда във времето,

когато историците са описвали екстремистките есео-зилотски групи.


292

Ако тези Галилейски банди не получавали исканото

от тях, запалвали къщите на опълчилите се, заедно

със семействата им.

— Филон

Разделени на групи, ограбвали домовете на

благородниците като ги убивали, запалвали селата,

цялата Юдея се изпълнила с отвратителните им

дела.

— Йосиф Флавий, Юдейската война

Твърде неудобно сравнение в Деянията на апостолите

Фарисей Гамалиил, законоучител с голямо влияние между евреите,

случайно сравнява апостолите точно с бунтовниците зилоти на Юда

Галилеанеца.

Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и

замислиха да ги убият. Но... един фарисеин, на име

Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и

заповяда да изведат апостолите за малко време; а

тям каза: мъже израилтяни! Помислете си добре,

какво ще правите с тия човеци. Защото... бе се явил

Тевда... След него, когато беше преброяването, яви се

Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и

той загина, и всички, които го бяха последвали, се

разпиляха. И сега казвам ви, оставете се от тш1

човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл

или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е

от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не

би да излезете и богоборци.

— (Деянията на Апостолите 5:33-39)

Истинският Назарет от Евангелията

Дори и да приемем съществуването на Назарет като населено място

по времето на Иисус33, трябва да признаем, че не Синагогата е

цитирана в Евангелията34 и че най-много

е можело да става въпрос за малко селце с колиби със сламен покрив35.

Освен това, Назарет е разположен върху леко хълмиста местност на

около 35 км от езерото Тивериада, а това само по себе си е достатьчно,

за да изключим вероятността, че става въпрос за това място.

Единственият източник, който цитира град Назарет през I в. сл. Хр., са

Евангелията, докато в историческите документи от I go III


293

в. не се споменава нищо. Географските характеристики (град,

разположен на планински хълм пред езерото Тивериада), които са

описани в Евангелията, недвусмислено съответстват на Гамала -

своеобразен град-крепост на бунтовниците есео- зилоти.

Малкият град, който носи това име (Назарет),

където наивните поклонници могат да посетят

работилницата на Йосиф е идентифициран като град

на Христос едва през Средновековието.

— Charles Guignebert, професор по История

на християнството в Сорбона- та, Париж,

Учебник по древна история на християнството

Описаният град В Евангелията е Гамала

Какво казват Евангелията:

Като чу Иисус, замина оттам на кораб...И като

излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и

изцели болните им... Той се качи на планината, за да се

помоли насаме... А корабът беше вече сред морето, и

вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

— (Матей 14:13 и сл.)

След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско,

сиреч Тивериадско... се възкачи на планината...

Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

— (Йоан 6:1 и сл.)

Както Вече бе посочено, Назарет не само че не се намира на

височина, но е и много отдалечен от езерото ТиВериада (цели 35 км). И

оттук следВа, че по никакъВ начин не е Възможно да се идентифицира

с местност, намираща се Върху планински хълм, простираща се по

брега на езеро, пълно с лодки. В никакъв случай не би могло да се

смята за грешка в превода, защото същото описание се потвърждава и в

другите Евангелия:

И Върна се Иисус със силата на Духа В Гали- лея...

И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си

влезе един съботен ден в синагогата, и стана да

чете... Като чуха това, всички в синагогата се

изпълниха с ярост; и станаха, та Го изкараха вън от

града и заведоха навръх рътлината, на която бе

построен градът им, за да го блъснат надолу. Но Той

премина посред тях и си отиде. — (Лука 4:14 и сл.)


294

И като излезе оня ден от къщата, Иисус седна

край морето (Тивериада). И събра се около Него

много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а

целият народ стоеше на брега.

— (Матей 13:1-2)

Пасажът в каноническото Евангелие, където Иисус казва: „...Не

може се укри град, който стои навръх планина” (Матей 5:14), става

още по-показателен в апокрифното Евангелие според Тома, намерено в

Наг Хамади (Египет), където в стихове 31 и 32 се казва:

Никой пророк не е признат в своята си родина.

Никой лекар не ле!<ува своите близки. Никой град,

построен върху планина и добре укрепен, не може да

бъде превзет или да остане скрит.

От голямо значение е фактът, че точно в тази извадка, оспорвана от

историците-лаици, изниква апокрифното Евангелие според Тома с

допълнения термин укрепен. Ако изключим Назарет като родно място

на Иисус и Вярно проследим описанието на особеностите на местата,

присъстващи в Евангелията, стигаме до Гамала - единствения град,

който притежава тези географски характеристики. Описание за оби-

тателите на Гамала намираме в Юдейската войпа на Йосиф Флавий.

Той пише, че Езекия - бащата на Юда Галилеанеца, е живял на

Голанския бряг на езерото Тивериада и е бил законен хасмонейски

претендент за трона на Йерусалим. Градът е успял да остане извън

обсега на римските завоеватели благодарение на естествената си

природна защита.

От планината се простира стръмен склон, на

който в средата се издига гърбица, която на- мсиява

от върха с еднакъв наклон и от двете страни,

приличаща много на камила; откъдето произлиза

името му, жакар че жителите не са спазвали

точното произношение, наричайки го Гамала. От

двете страни и отпред завършва с непроходими

дерета, докато в задната си част е малко по-

проходима. Но дори и в тази част местните жители

са изкопали напречен трап, блокирайки така прохода.

Построените върху склоновете къщи са близо

разположени една вър- ху друга: градът изглежда

като закачен да виси и създава усещането, че всеки

момент може да се строполи сам върху себе си.

Южно изложение и върхът с непропорционална

височина фор/нират града като крепост, която


295

потъва в дълбока клисура под огромна стръмнина без

стени. — Йосиф Флавий, Юдейската война, IV, 8

Достатъчно е да задържим вниманието си върху вече цитираните

откъси по Евангелията, за да ни стане ясно, че истинският град на

Иисус отговаря на точното описание на Гамала - града на въстаниците

зилоти.

Най-голямата заплаха за Църквата на Рим се крие в

собствените й Евангелия

Църквата на Рим никога не е успяла окончателно да елиминира

всяка съпоставка с крепостта на Гамала, нито бунтовническата природа

на групата на Иисус, тъй като Новият Завет е изцяло преписан (във

втората половина на II в.) от есейските революционни Евангелия във

втората половина на I в. Тъй като става въпрос за написани текстове с

цел да въодушевят месианските революции съгласно есео-зилотски- те

канони, някои неща са успели да избегнат църковната чистка. След

като вече е потвърдено, че Симон и Яков от свещените текстове

съответстват на зле укрито изопачаване на Симон и на Ямес - синове на

Юда Галилеанеца, се срива цялата изградена от Църквата теорема за

цели 2000 години история. Ако Симон-Петър - син на Йона, от Еван-

гелията е бил в действителност Симон барйона, описан от Йосиф

Флавий, това означава, че няма как да е бил в Рим през 62 г. и не е бил

провъзгласяван за водач на Църквата, тъй като е бил разпънат на кръст

през 44 г. по волята на Тиберий с обвинението, че е бунтовник.

Основателно е заключението, че католическата версия за християнската

история се основава изключително на разказа за Ангела, който

освобождава Симон от оковите.

Братята на Месията стават апостоли в църковните

преводи

Според библейската интерпретация на ораторските обръщения

братя и сестри, присъстващи в Евангелията, в общ смисъл означават

близки роднини, тъй като двата езика, на които е написан Старият Завет

- иврит и арамейски (на които се е говорело на местата и по времето на

Иисус), предвиждали само една дума за обозначаване на различна сте-

пен на роднинска връзка (като например братовчедите). По причини,

които ще бъдат споменати, и досега подобен метод на тълкуване на

свещени текстове се основава на погрешно изразено предположение,

потвърждавайки още веднъж манипулираните библейски съдържания.

Единствената цел на подобно тълкувателно поведение може да се

открие в желанието да се скрие фактът, че Иисус действително е имал


296

кръвни братя. В Стария Завет степените на родство са разграничени с

корективен подход, като син на брата, син на сина или син на чичото

(Битие 14:12, 45:10; Левит 10:4, 25:49). Дори и да бъде допуснато

някакво разумно обяснение от католическите експерти, което е

безпочвено, остава за разрешение основния проблем - да се даде

последователност при тълкуването: оригиналният текст на Новия Завет

не е бил написан на иврит или на арамейски, а само на гръцки {koine).

Щастливото обстоятелство, че Новият Завет е написан на гръцки език,

позволява да се разсеят всички неясноти: в гръцкия речник adelfos

например буквално означава брат, а не братовчед.

Авторите на Новия Завет са използвали винаги съответните

специфични термини: sunghenes за роднина (Лука 1:36-58- 61, 2:44;

Марко 6:4), anepsios (Послание до Колосяни 4:10) за братовчед и

adelfos за брат (Матей 14:2; Марко 1:16-19, 3:17, 13:12, и т.н.). Според

официалния превод на Библията също не може да става въпрос за

грешка и когато става дума за Посланията на апостол Павел (евреина

Савел от Tape), използвал гръцки термини, като: sunghenes за

неопределен роднина (Послание до Римляни16:11), anepsios за

братовчед (Послание до Колосяни 4:10) и adelfos за брат в истинския

смисъл на думата. Когато Св. Павел определя Яков като adelfos (брат)

на Господ, влага кръвния смисъл (Послание до Галатяни 1:19).

Изхождайки от обективния факт, касаещ братята на Ии- сус/Йешуа

(Яков от Гамала, Назорея), винаги е бил използван специфичният

термин adelfos (брат). Тогава възможно ли е съставителите на

свещените текстове да не са осъзнали грешката на превода? И дали,

като заимствала мита за вечната девственост на Мария (непорочното

зачатие) от предхристиянската концепция, Католическата църква не

поправя преводите, за да създаде същата мистика от предишните

езически култове?

Много вярващи и християнски писатели от най-ранните векове след

Христа не са имали никакъв проблем да вярват в семейството на Иисус,

така както е описано в Новия Завет. Дори да се поставим в състояние на

пълно невежество, позволило разпространението на всички тези явни

измислици на


297

Църквата сред масите, пак същото това сложно и заплетено канонично

Евангелие ще изпадне в противоречия, за да осигури повод за

размисъл. Евангелието на Йоан например твърди, че дори и неговите

братя не му вярвали (7:5), като идеята е да се подчертае

предателството на най-близките му роднини като причина за огромен

скандал. Публичното обвинение в този епизод първоначално (преди

последните корекции) е трябвало да има голямо емоционално

въздействие, тъй като със сигурност се е отнасяло за истинските му

кръвните братя. Ако вместо братя, биха били братовчеди, цялото това

събитие ще изгуби своя патос.

Ясното свидетелство на апостол Павел, който говори за брата

(adelfos) на Иисус и братовчеда (anepsios) на апостол Варнава, показва,

че той много добре е можел да прави разлика между братовчеди и

братя: ,Другиго от апостолите не видях, освен Макова, брата (adelfon)

Господен” (Послание до Галатяни 1:19); Поздравява ви... Марко,

племенникът (anepsias) на Варнава (Послание до Колосяни 4:10). В

Матей 4:18-21 се казва, че Симон-Петър и Андрей са били братя, като е

използван терминът adelfos. Защо тогава в този случай католическият

превод съвсем правилно е приел, че те са кръвни братя, а не

обикновени роднини или братовчеди? Отговорът е много прост: защото

няма никакъв интерес да се поддържа теорията за вечната девственост

на майката на Петър и на Андрей. Книжниците на Новия Завет - Петър,

Матей, Павел, Марко, са писали текстовете на гръцки, знаейки много

добре разликата между думи, като брат (adelfms) и братовчед

(anepsims). В различни извадки от Евангелията е използвана думата

братя, за да обозначи хора, повярвали в Иисус (Матей 13:55; Марко

3:31-35, 6:1-6).

От строго логическа гледна точка Новият Завет цитира спокойно

братя и сестри на Христос. Разногласията в каноничните тълкувания на

Светите писания започват да се проявяват и в самия католически свят,

където видни теолози, като Р. Шнакенбург, Пеш и Н. Лофинк

(рискувайки да изгубят преподавателската си работа, вървейки срещу

втълпяваното от папа Войтила в енцикликата Redemptoris Mater от 1987

г.), твърдят, че девствено зачеване не е биологическата истина за

библейската вяра и не може да се отхвърли хипотезата, че Иисус е имал

от майка си Мария братя и сестри (Матей 13:55).

От семейството на Господ оставаха още внуците

на Юда, наричан негов брат по плът, обявени за

представители на рода на Давид.

— ЕВсевий Кесарийски, Църковна история,

Хегезип


298

„Спътничката” на Йешуа

През 1945 г. в Египет, поточно в Наг Хамади, са намерени

християнски кодирани послания със скандално съдържание, датиращи

от периода II-IV в. сл. Хр. Изследователите веднага ги определят като

гностически Евангелия и така правят пробив в извънканоническото

познание на ранното християнство. Заради дългото забавяне на превода

на текстовете и едновременния интерес на Църквата да се запази

мълчание находката минава безшумно. Евангелието по Филип,

Евангелието по Тома, Мъдростта според Иисус, Апокалипсисът на

Яков (том I и II), Правилата на Светите апостоли и др. идват да

обогатят списъка от редицата открития, ознаменувани през 1896 г. от

немския египтолог Карл Райнхард, което обаче остава почти

неизвестно за широката публика. Той в действителност е първият,

извадил на бял свят сбор от папируси на коптски език от V в. сл. Хр.,

които са били ръкописни копия

- толкова древни, че съдържанието им не е било приведено в

съответствие с официалната история на християнството.

Въпросните папируси са намерени подвързани във вид на книга и са

представлявали 4 старинни ръкописа: Anoko/iuncuca на Йоан,

Мъдростта на Иисус, Деянията на Петър и половината от

Еванге/шето според Мария Магдалена, написано между 80 и 150 г. сл.

Хр. Тази колекция е преместена за съхранение в Музея на Берлин и

класифицирана под името Papiro Berolinensis под номер 850236, за да

останат на практика неизвестни чак до 1996 г., когато най-накрая бива

преведена за първи път на холандски език.

Веднага след като съдържанието на Евангелието по Мария

Магдалена става публично достояние, интересът на учените към

фигурата на жената, която е била толкова близо до еврейския Месия, се

засилва още повече. Преди откриването на папирусите се е знаело само,

че Мария Магдалена е присъствала на последната Тайна вечеря като

прислужница и е била първата, която среща Христос след неговото

възкресение (Марко 16:29). Евангелието според Лука (8:2) ни

информира, че Иисус я е освободил от 7 демона и че е била грешница

(Лука 7:43), използвайки израза много обичаше (в смисъл за жена с

леко поведение). Впоследствие образът й на грешница се поВтаря и в

проповедите на папа Григорий Велики през VI в., и в католическата

Римска литургия от 1570 г. Римската църква я смята за свещена

проститутка, която е миела краката на Иисус със сълзите си и го е

помазвала с благовонни масла (Лука 7:36), като я избира за светица в

каноничния календар (от датата до 22 юли).

Източната християнска традиция обаче, независимо от факта, че е

жена, квалифицира Мария Магдалена като ученик и апостол на Йешуа

(Иисус) и по този начин й вменява много по-различна роля от

официално приетата от Католическата църква. Различнопю тълкуване


299

на нейната особа е споделено от Св. Бернар от Клерво (бивш гностик),

а също и от папа Григорий I (540-604). От официалните библейски

източници (Лука 8:2 и Марко 8:10, 15:40) знаем, че Св. Мария

Магдалена е принадлежала към изключително ограничения кръг от

жени, икономически независими и еманципирани, които са следвали

Иисус, за да му служат и помагат, дори и финансово. В Евангелието

според Филип (което не е канонизирано) дори се твърди, че ,J4ucyc е

целувал Магдалена по устата. Обичал я е повече от всички останали

апостоли” и не на последно място - ,^>еше спътница на Христос”.

Използваният термин във времевия и културен аспект при писането на

Евангелието е означавал недвусмислено съпруга. Освен това, според

старо- еврейската тълкувателна книга Мишна?1 Месията наравно с

всички останали еврейски равини не можело да бъде неженен.

Скандалният филм „Последното изкушение на Христос”

През 1988 г. американският режисьор Мартин Скорсезе създава

филм за страстите на Иисус със заглавието Последното изкушение на

Христос38 - кинематографична продукция без никакви претенции за

историческа стойност. Дори напротив - представен е като

изключителен продукт на фантазията. Въпреки това, сценарият не

изглежда като случайно родил се. Изглежда върви по следите на

любопитната еретична версия на историята на Христос. Разказът на

Скорсезе изненадва с поразителното си съвпадение с някои апокрифни

(неканонизирани) Евангелия.

В дискутираната холивудска продукция Христос е описан като

воин-водач и в същото време като духовен учител. Месия, поставен

начело на секта от войнствени антиримски бунтовници (подобни на

историческите Воанергес), които не са имали нищо общо с мирните

апостоли според каноничните Евангелия. Само няколко години след

издаването на известната книга Светият Граал от М. Бейджънт, Р. Лий

и X. Линкълн39 Христос за първи път е изобразен на голям екран в

целия му човешки облик, докато флиртува с Мария Магдалена.

Най-тревожният исторически факт, разказан от кинорежисьора зад

солидното прикритие на артистичното изкуство, е истинската роля на

Юда Искариотски. Вече не апостол предател, а и убиец, Юда е

представен като любимеца, на когото Месията поверява задачата за

организирането на собственото си мъчение и разпъване на кръст, за да

изпълни пророчеството на есеите, което намираме като девиз в Звезда

на Възкресението на Гавраил и така да насърчи населението към бунт.

Това обръщане наопаки на Светите писания намира основа в

неотдавнашното разкритие на гностиче- ското Евангелие по Юда40,

датиращо от III в. сл. Хр. (чийто превод е бил завършен едва през 2006

г.). Може би по тази причина Иисус (Йешуа) е знаел предварително


300

името на този, от когото ще бъде предаден? Интересно е да се

отбележи, че чак 10 години след излизането на скандалния филм на

Мартин Скорсезе преводът на древен пергамент изглежда напълно го

потвърждава. Става въпрос само за съвпадение или режисьорът е

черпил информация от еретичната традиция?

И за да е още по-експлозивен като въздействие, във филма Савел от

Tape (Павел) се въплъщава в лъжец, който измисля историята на

възкресението на Христос веднага след неговата смърт. Тази версия

представлява друго невероятно съвпадение, което точно съответства на

тезата на Айзенман, според която есеите са смятали Св. Павел от Tape

(бащата на католицизма) за фалшив проповедник. Заключени

15, Истината е ерес?

301

ята на Айзенман са споделени и от британския теолог Хю Дж.

Шонфийлд, който твърди, че разпъването на кръст на Христос е негов

самостоятелен заговор, целящ да реализира библейско пророчество, и

в който заговор Юда е бил активен участник41.

Тогава им рече... нека продаде дрехата си и да купи

нож; защото, казвам ви, върху Мене трябва да се

изпълни и това писано... Те рекоха: Господи, ето тук

има два ножа... - (Лука 22:36-38)

Разпятието - последният акт

Това, което разказват каноничните Евангелия, е, че Христос е

издъхнал на кръста след неописуеми бичувания и страдания.

Паралелно на тази ортодоксална версия съществува и друга, която

натрапчиво витае през първите векове на християнството - като тази на

великия еретик и гностик Василид42, чиито творби (написани между

120 и 130 г. сл. Хр.) са напълно изгорени от Църквата. Изтъкнат с

голямата си ерудиция по отношение на Светите писания и познавал от-

лично фалшификациите в християнските Евангелия, той е написал не

по-малко от 24 критични коментара и много смело и решително

заявява, че разпятието е една гръмка измама за римляните43.

От проучванията му върху гностичните текстове, вече унищожени,

излиза, че Йешуа/Иисус (есео-зилотски водач от Гамала) е осъдил на

смърт чрез разпъване на кръст своя заместник - Симон от Кирена. Това

изявление звучи правдопо- добно само ако приемем хипотезата за

заговор, формулирана от Шонфийлд, на основа на скорошното

откритие на гнос- тическото Евангелие според Юда.

Други доказателства в подкрепа на тази теза намираме в Корана от

VII в. от Наг Хамади, излезли наяве през 1945 г. и озаглавени Втори

трактат за Великия Сет, където се потвърждава версията на Василид,

според която Йешуа/Иисус е избегнал смъртта от разпятието

благодарение на гениално измислена замяна с друг човек44. Ако

събитията наистина са се развили по този начин, и Евангелието според

Юда ще придобие такъв смисъл - Иисус е организирал своята собствена

смърт чрез разпятие, за да осъществи пророчеството от книгата на

пророка Даниил (според превода на Айзенман). И може би по тази

причина осъденият от римляните е казал: сега всичко свърши”!


1) Между отричащите учени могат да бъдат цитирани: Las


302

Vergnas, Marcello Craveri, Emilio Salsi, Guy Fau, Prosper Alfaric, Piero

Martinetti, Aldo Ficarra, Mario Turone, Giancarlo Tranfo, Daniel Masse,

Emilio Bossi, Josif Krievlev.

2) Richard E. Rubenstein, When Jesus Became God: The Struggle to

Define Christianity during the Last Days of Rome, Mariner Books, New

York, USA, 2000.

3) Подправеното в Decretali Pseudo-Isisdoriane, признато даже и от

текстовете на l’Universita Pontificia Gregoriana: Salvatore Vacca, Prima

Sedes a Nemine Judicatur, Pontificia Universitas Gregoriana, Roma, 1993,

p. 102.

4) M. Craveri, Un uomo chiamato Gesu, Teti, Milano, 1993.

5) T. C. Leedom, The book your Church doesn’t want you to read,

Kendall/Hunt Publishing, Iowa, USA, 1993, p. 171.

6) L. Cascioli, La Morte di Cristo, p. 52.

7) Пак там.

8) Abate J. P. Pigne, Patrologie Cursus Completus, Serie Graeca,

Tomus CIII, Pfozius Costantinopolitanus Patriarca.

9) Сред италианските учени, автори на произведения по тази тема,

можем да цитираме: Marcello Craveri, Emilio Bossi (Milesbo), Mario

Turone, Aldo Ficarra, Emilio Salsi, GiancarloTranfo, Luigi Cascioli.

10) L. Cascioli, La Favola di Cristo, Tip. Quatrini, Viterbo 2005, p. 99.

11) Tratto da L. Cascioli, op. cit.

12) Пак там.

13) M. Turone, Gesu e Paolo identificati nella storia profana, Guanda,

Parma, 1958.

14) Giuseppe Flavio, Antichita Giudaiche, XX, 102, Classici

UTET.

15) Пак там.

16) Пак там.

17) G. Tranfo, La Croce cli Spine, Chinaski edizioni, Genova, 2008.

18) Giuseppe Flavio, op. cit.

19) Пак там.

20) L. Cascioli, op. cit., pp. 163-170.

21) G. Tranfo, op. cit.

22) D. Donnini, Cristo - Una vicenda storica da riscoprire, Massar

Editore, Bolsena, 1994.

23) M. Turone, op. cit.

24) Пак там.

25) Пак там.

26) S.G.F. Brandon, Jesus and the Zealots: A Study of the Political

Factor in Primitive Christianity, Charles Scribner’s Sons, New York, USA,

1967.

27) L. Cascioli, op. cit.

28) Novum Testamentum Graece et Latine, Merck, IBP, Roma 1933, p.

54, 17.

15, Истината е ерес?

303

29) Пак там.

30) L. Cascioli, op. cit.

31) M. Turone, op. cit.

32) Novum Testamentum Graece et Latine.

33) Rene Salm, The Myth Of Nazareth: The Invented Town Of Jesus,

American Atheist Press, Austin, Texas (USA), 2008.

34) D. Donnini, op. cit.

35) Пак там.

36) Marvin W. Meyer, James M. Robinson, The Nag Hammadi

Scriptures, HarperOne, San Francisco, USA, 2009; Karen L. King, The

Gospel of Mary of Magdala: Jesus and the First Woman Apostle, Polebridge

Press, Santarosa, USA, 2003.

37) W. E. Phipps, The Sexuality of Jesus, Harper&Row, New York,

1973.

38) Филмът Последното изкушение на Христос на Мартин

Скорсезе, предизвикал гневни полемики на 45-я Международен

филмов фестивал във Венеция (1988). В Италия и в някои други страни

е посрещнат с настоятелни искания за цензура.

39) М. Baigent, R. Leigh, Н. Lincoln, II santo Graal, Mondadori,

Milano, 2003.

40) James М. Robinson, The Secrets of Judas: The Story of the

Misunderstood Disciple and His Lost Gospel, HarperOne, New York,

2007.

41) Hugh J. Schonfield, After the Cross, Rockport (MA), USA, 1991.

42) Graziano Biondi, Basilide. La filosofia del dio inesistente,

Manifestolibri, Roma, 2005.

43) M. Baigent, R. Leigh, H. Lincoln, II santo Graal, op. cit.

44) Пак там, pp. 408-409.

ОФИЦИАЛНАТА ПОЯВА НА КАНОНИЧНИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯ

Канонизирането на Евангелията

От ранните векове християнството се характеризира с наличие на

множество антагонистични течения, видни от изобилието на Евангелия,

в които се разказва за живота и идването на Господ по най-различни

начини. Повратната точка настъпва с Никейския събор през 325 г. сл.

Хр.1 Християнската фракция се оказва най-близка до политическите

намерения на Константин, а именно да обедини цялата империя под

една-единствена религия, като я наложи със сила над другите.

Императорът разпорежда да се направи подбор между всичките

християнски свещени текстове, за да им се придаде ред и

последователност, какъвто е липсвал. От тази внимателна селекция на

16. Официалната поява на каноничните евангелия

304

свещените текстове от Новия Завет са положени основите на

християнската вяра във вида, в който я познаваме днес. Утвърдените и

разрешени Евангелия са наречени канонични, а тези, които не са

допуснати и са изключени - апокрифни.

За да установи дали един текст е каноничен или не, Църквата следва

различни критерии, включително ортодоксалност, според която трябва

да се спазва догматичната истина, наложена от император Константин2.

Сред многочислените версии на първите Евангелия, които са

цензурирани, много от тях са поддържали твърдението за липсата на

божественост у Христос, докато други са се отклонявали в

чистосърдечни фантастични истории за ранното детство на Иисус.

Един от изтъкнатите представители на християнските течения, който

възхвалява Христос в чисто човешкия му

вид, е известният теолог Арий3. Неговата доктрина, наречена

арианство, е преследвана до пълното й унищожение. На намесата на

Константин се дължи въвеждането на догмата за божествеността на

Христос (Божия син) и тройнствената му натура (един и трима в едно

и също време) в каноничните ? Евангелия. Целта на Константин е да

се издигне до степен на божествен император на християните. Той е

уверявал, че е законен наследник на свещеното потекло на Йешуа

(Иисус)

- като потомък от страна на майка си Елена на хасмонейски род на

Йосиф от Ариматея4. Извън фалшивите официални обръщения

императорът продължил да проучва езическия култ към Слънцето,

докато е бил жив5.

Политическата цел на известния събор в Никея е да се утвърди

една-единствена голяма религия, която да създаде вътрешно

единство на една империя в процес на разпад. Става въпрос за избор,

продиктуван от политическите и военните нужди от вътрешно

обединение, или последен отчаян опит на императора да предотврати

вече неизбежното рухване на Рим.

Унищожаването на апокрифните текстове

След съюза с императора апокрифните Евангелия са изгорени и

християнските секти, противници на новородената Църква на Рим,

биват постепенно унищожени. И след постигането на тази хегемония

със сила, се прави всичко възможно, за да се отърват от неудобното

минало, изтривайки всяка следа от съществуването на други

съперничещи християнски секти и така да установят официалната


305

религия на империята. Всички оцелели от пожарите библиотеки

попадат под юрисдикцията на римския папа и заедно с тях, разбира

се, цялото човешко познание за света. Ето така историята за

истинския произход на християнството бива системно потискана

чрез цензура, адаптации и опортюнистични интерполации (вмъкване

на думи или изрази).

Църквата на Рим оцелява след разпадането на империята

Желаната от император Константин форма на християнство

преживява падането на Рим, пускайки все по-дълбоки корени и във

варварските, и в европейските царства.

Еволюция на църквата и нейната власт

В периода, когато езическият Рим доминира върху една от най-

огромните империи в света, е бил в сила на т. нар. Рах Romana (Римски

мир), който е гарантирал и толерирал култа на поробените народи и

който е позволил развитието на най- голямото мултиетническо

общество в древния свят. Благодарение на подхода и дипломацията,

вдъхновени от принципа на самоопределение на народите, римската

култура постоян- но се е усъвършенствала от откритията, от

изобретенията и от богатството от знания на другите етнически групи.

От историческа гледна точка християнският период на империята

представлява точно обраното - край на свободните знания, на

религиозната търпимост и по този начин на прогреса. След разпадането

на Римската империя Европа попада в своя най-тъмен период -

Средновековието. Най-върли- те врагове на новата Църква на Рим

стават всички неразрешени източници на познание. Така християните

бързо сменят статуса си от преследвани в преследвачи.

Потисничеството не се изразява само по отношение на последователите

на други религии, а и към начетени и смели личности от същата тази

християнска Европа, осмелили се да се бунтуват срещу католическия

контрол.

Църквата избира да наложи своите догми с меч и огън и да затвърди

мощта и убежденията си, като използва сила и терор. Известният като

лов на вещици период не представлява нищо в сравнение с това, което

се случва през XIII и XIV в. с катарите6. Те се превръщат в обект на

истински геноцид, тъй като са обявени за виновни в религиозна ерес.

Още по- късно - по-точно през XV и през XVI в., испанските конквис-

тадори и Доминиканският орден дават друг пример как да се изкорени


306

влиянието на магьосничеството и нечестивите духове от културата на

т. нар. дивашки народи чрез традиционните католически методи на

инквизиция7. Днес знаем твърде малко за хората преди Колумб и

загадките, свързани с произхода на изгубените цивилизации в Латинска

Америка. Същият подход е прилаган и към свободните умове в тези

времена, дръзвали да се противопоставят на църковните догми в името

на свободното познание.

Достатъчно е да си припомним, че всички личности на прогреса,

чиито идеи и дела не са били в унисон с предполагаемата научна истина

от Библията, като напр. Галилео Галилей, са били захвърляни в затвора

или принуждавани да се отрекат от собствените си открития. Други -

непреклонни като Джордано Бруно, са били публично изгаряни живи8.

Историята му е толкова пламенна и искряща, колкото и кладата, на

която е изгорен през 1600 г. Единствената му вина е била неговата

образованост и интелигентност, която му е пречила да преглътне с

равнодушие невероятните ограничения на човешката свобода, налагани

от догмите на вярата (в качеството си на бивш доминиканец е познавал

като на пръсти древната история и науките). Преди да бъде затворен,

измъчван, осъден на смърт и екзекутиран като еретик, той напразно се е

опитвал да се свърже с папата, за да го убеди в необходимостта да се

направят реформи в Църквата.


1) Richard Е. Rubenstein, When Jesus Became God: The Struggle to

Define Christianity during the Last Days of Rome, op. cit.

2) Claudio Gianotto, / Vangeli apocrifi, II Mulino, Bologna, 2009.

3) Maurice Wiles, Archetypal, Heresy: Arianism through the Centuries,

Oxford University Press, Oxford, UK, 2001.

4) Според апокрифна традиция Йосиф от Ариматея е един от

братята на Йешуа (Иисус); L. Gardner, La linea di sangue del santo Graal,

p. 153.

5) Lucio De Giovanni, L’ imperatore Costantino e il mondo pagano,

D’Auria M., Napoli, 2004.

6) Paolo Lopane, I catari. Dai roghi di Colonia all’eeddia di Montsegur,

Besa, Nardo (LE), 2011.

7) В. De Las Casas, Breve relazione sulla distruzione delle Indie,

Datanews, Roma, 2006.

8) Emiliano Ventura, Giordano Bruno. La divina eresia, Scienze e


307

Lettere, Roma, 2009.

Четвърта част

ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ДРЕВНИЯ РОД

Глава XVII

317

ХИПОТЕЗИ ЗА СВЕТИЯ ГРААЛ ОТ ЕСЕИТЕ ДО

МЕРОВИНГИТЕ

Раждането на Видни европейски родове от еврейски

царски произход

Възстановяването на толкова далечна история на миграция на цял

един народ несъмнено е свързано с доста трудности и да се проследи

тайното бягство на царското семейство и свещеническата каста по

всички краища на Европа може да се окаже невъзможно. По тази

причина могат да се правят само предположения относно събитията,

последвали от римските репресии, които пряко засягат царския

юдейски род. За тази цел е необходима помощта на експерти генеалози

с международна слава като Лорънс Гарднър (17 май 1943 - 12 август

2010) - настоятел на Свещената келтска църква на Св. Колумба,

Кавалер на Сен Жермен, член на Почетната гвардия на Кралския замък

на Стюардите, основана през 1692 г. в Сен Жермен-ан-Ле, член на

Обществото Antiquaries - Шотландия. С такъв богат актив в

биографията си Гарднър заслужено може да бъде причислен към най-

влиятелните и компетентни личности в света, посветили се на

проучването на британските кралски родове. След внимателни проуч-

вания на всички архиви и документи на обществени и частни колекции,

съществуващи в тази област, недвусмислено доказва осъщественото

сливане на царското юдейско семейство с благородническите родове от

Северна Европа. Хипотеза, подкрепена от религиозната традиция на

Южна Франция например, където от поколение на поколение се

предава идването на Мария Магдалена (според гностическите

Евангелия спътница на Иисус), както и от задълбочените изследвания,

проведени от независимите изследователи М. Бейджънт, Р. Лий и X.

Линкълн, автори на бестселъра Светият Граал.1

Според историческото еретично тълкуване митът за Светия Граал

произтича от преиначаване на израза от френски език sang real

(истинска кръв) в sangue reale (кралска кръв) и съхранява тайната

история на потомците на царете на Юда след бягството им от

Палестина. В този ред на мисли свещеният вокал, в който според

Евангелието е събирана кръвта на юдейския Месия от Йосиф от

Ариматея, в действителност е метафора, олицетворяваща утробата на

жената (Мария Магдалена), която ще даде законен наследник на царя на

Израел. Събрани заедно, тези две различни разследвания: исторически

и генеалогически, изглеждат правдоподобно в заключенията си, че

17. Хипотези за светия граал от есеите до меровингите

318

наследниците на царския юдейски род (както и на есейския) са

намерили убежище във Франция и Северна Европа, давайки начало на

известни кралски семейства, като това на Меровингите и на

Стюардите2. Факт е, че Меровингите са наричани царе терапевти3

заради предполагаемата им способност да лекуват болни чрез

ръкополагане, също като есеите.

Спорната история на Меровингите

Меровингите са династия франкски крале, която следва племенното

право на тевтонците - Тевтонски орден на закона, кодифициран и приет

от римляните през V в. като Са- лически закон (Lex Salica). Някои учени

посочват, че цяла една глава от него - параграф 45 De migrantibus,

произлиза директно от юдейския закон, по-точно от Талмуда4. Освен

това, в рода на Меровингите типичните еврейски имена са изненадващо

голям брой. Някои примери за това са: Мирон Левита - граф на Безалу и

епископ на Жирона, Соломон - граф на Русийон, Соломон - крал на

Бретан, пастор Елизахар (вариант на имената Елиезер и Лазар), а също

и името Меровей (производ- но на Меровех, с произход от Близкия

Изток). Югозападна Франция (наричана Септимания или Готия през

епохата на Меровингите и Каролингите) е населявана основно от евреи,

които са наричани също готи5.

Известното произведение Хроника на Фредегар от VII в.

документира, че потеклото на Меровингите е от царски юдейски род6.

След убийството на Дагоберт II от Каролин- гите неговите наследници

биват принудени да потърсят убежище в Разес - областта, в която се

намира Рен льо Шато, заради което значителна част от еврейската

общност, обитаваща Испания и южната част на Франция демонстрира

враждебност към узурпаторите Каролинги7. Евреите от Испания и

Септимания (Югозападна Франция), които са били под арабското

влияние на маврите, са предпочели да се съюзят с исляма, отколкото да

се присъединят към тях, и градове като Нарбон са превърнати в

непревземаеми крепости. Опитвайки се да узаконят позициите си,

Каролингите сключват бракове с оцелелите наследници на царското

семейство на Меровингите8. Достигайки накрая до съгласие с евреите,

Нарбон попада в ръцете на крал Пипин и той прави компромис с

действащата религия на Септимания, като признава така жадуваната от

нея независимост.

През 768 г. Септимания става автономно княжество със собствен

суверенитет, официално признато като Царство на евреите9. Този

район остава независим за около век и половина и е родно място на


319

Вилхелм Гелонски, който, предвид произхода си, се превръща в

източник на вдъхновение за героя от Вилеха^ш в творбата на Волфрам

фон Ешенбах от 1215 г. Не случайно в това литературно произведение

Вилхелм Гелонски е свързан с Граала и заедно с баща си Теодорих

(Тиери) са признати от Пипин и от халифа на Багдат за потомци на

Давид10.

Много учени твърдят, че Вилхелм е чистокръвен Меро- винги11. От

направените справки в историческите документи Бейджънт, Лий и

Линкълн смятат, че са налице достатъчно доказателства, че той е не

само е част от Меровингите, но и юдеин с царска кръв. Дори е накарал

върху щита му да нарисуват Лъва на Юда като персонален символ12.

По-късно точно от Меровинговото потекло е създаден гностическият

Орден на рицарите тамтшери - монасите-воини, които изглежда са

специално проектирани по есейски модел. Този начин на тълкуване

обяснява загадката защо Луи IX (през XV в.) смята Магдалена за

родоначалник на юдейския царски род и факта, че короната на Карл

Велики (копие на тази на Хабсбургите) носи надписа Rex Salomon13. Кръвната линия и тайната на Светия Граал

В книгата си Кръвната линия на светия Граал Аорьнс Гард- нър

развива тезата, че е твърде вероятно Йосиф от Арима- тея да е просто

още едно библейско преображение на реално съществувала

историческа личност, или по-точно на Яков Праведния, брат на

Йешуа,14 член на Синедриона. В потвърждение на тази хипотеза

съществува смущаващата испанска традиция, според която човек на

име Йосиф от Ариматея съответства реално на Св. Яков (един от

двамата братя на Христос). По отношение на тази история има две раз-

лични версии: каноническата, която смята, че това е Йосиф от

Ариматея, и местната традиционна, която посочва Св. Яков. Това

противоречие става предмет на теологичен спор между епископите на

Рим и испанската прелатура в Съвета на Базел през 1434 г.15 В крайна

сметка е взето решение всяка католическа страна да бъде свободна да

следва собствените си традиции, замразявайки така този трънлив

въпрос.

След краткия си престой в Испания Яков Праведния идва в

Гластънбъри (Съмърсет, на 30 км от Бристол). Кралят на Силурия16 му

предлага да го покровителства, предоставяйки му дарение от около 600

декара земя, където Яков (Йосиф от Ариматея по Евангелията) по-

късно издига храм по модел на еврейските светилища (скинии)17.

Няколко века по-късно точно на мястото, където е пристигнал според

традицията, е построен манастир (абатство) от бенедиктинските мона-

си18. Може да става въпрос само за съвпадение, но правилото на


320

монашеския живот ora et labora (моли се и работи) в този ред

представлява повторение на есейското. Същото правило след това е

избрано от Бернар от Клерво за налагането на статута на еретическия

Орден на тамплиерите (чиито учредители са Меровинги).

Вълнуващият разказ на деспосините

През II в. сл. Хр. назареите, които са следвали първоначалните

учения на есейската традиция, са били непрестанно преследвани от

римляните и от християните (бивши рома- низирани есеи). Ириней

(роден около 120 г. сл. Хр.) - епископ на Лион, обвинява в ерес цялото

есео-назарейско движение като виновно за категоричното отричане на

божествената природа на Христос19. Зад богословските спорове се

крият, разбира се, и други причини - властта. Християнските лидери са

имали много последователи сред езичниците (неевреите) благодарение

на фалшивата доктрина на Апостолите на Бога, чрез която са се

обявили за законни наследници на Господ. По този начин са

узурпирали мястото на истинските кръвни наследници. Подобна

претенция може да се основава единствено на догмата за

божествеността на Христос, което прави невъзможно физическото

продължение на царското потекло. Наследниците (или предполагаемите

такива) по кръвна линия на назарейския Месия са съществували и са

били наричани деспосинити, или продължители20.

Свещеният род на деспосините се противопоставя по всякакъв

начин на всеки зараждащ се християнски мит, като от самото начало

осъжда Савел от Tape (Св. Павел) като ренегат и фалшив апостол на

една идолопоклонническа и лъжов- на доктрина. Въпреки

разпространението и укрепването на християнството във формата му,

която познаваме, деспо- синическата църква по време на владичеството

на Константин упражнява значително влияние в Близкия Изток. Както е

видно от шокиращите разкрития, направени от популярния ирландски

теолог Малахия Мартин - официален писар на Католическата църква и

професор от Папския библейски институт на Ватикана, през 318 г.

делегация на наследници на Христос пристига в Лидо ди Остия (Рим),

за да отстоява и възвърне своя легитимен произход пред епископа на

Рим21.

Делегатите са били приети в Латеранския дворец от папа Силвестър

под ръководството на един от най-авторитет- ните потомци, а именно

Йосиф - предполагаем потомък на Юда (един от братята на

Йешуа/Иисус). По време на срещата той настоява, че центърът на


321

християнството трябва да е Йерусалим, а не столицата на Римската

империя. Добавя също, че законният представител на Църквата на

Христос

- епископът на Йерусалим, трябва да е кръвен наследник, а висшите

свещеници на християнските центрове трябва поне да имат родствени

връзки с царския юдейски род. Но както се е предполагало, нито едно

от исканията не е било прието от папа Силвестър, който е уведомил

уважаемата делегация, че няма нужните пълномощия да промени императорските декрети.

Силвестър потвърждава факта, че за тях няма място във

вътрешността на новата Църква на Рим и делегатите са принудени да

поемат обратния път през морето, откъдето са дошли22.

Папа Силвестър по всяка вероятност е приел аудиенцията с

деспосините, тъй като се е надявал на спонтанен акт на покорство от

тяхна страна към новата религия на Империята. От момента, в който

те не показват никаква готовност и желание да преговарят,

император Константин и Църковния събор в Никея през 325 г.

започват преследването на всички ереси, налагайки теорията на

Савел от Tape като единствена християнска религия.

От близките роднини на Господ оцеляват двама

внуци на Юда, който е смятан за негов кръвен

роднина. Те са считани за принадлежащи към

фамилията на Давид.

— Евсевий Кесарийски, Хегезип, 110-180

На среща между папа Силвестър I и водачите на

юдео-християните, проведена през 318 г., ...ве-

роятно Йосиф - най-възрастният от юдео-хрис-

тияните, е говорил в интерес на деспосините...

Между I и II век от новата ера светейшото име на

деспосините е почитано от всички вярващи.

Думата на гръцки означава буквално принадлежащи

на Господ и е валидна само за кръвните роднини на

Иисус. Тези близки кръвни роднини на Христос

повторно са поискали въвеждането на закона,

който включва Шабат и Свещените дни на

празниците и библейското новолуние. Исканията им

са били отхвърлени от Силвестър.

— Малахия Мартин, йезуитски теолог и

професор, Ватиканска библиотека


322

Синедрионът срещу правото на наследяване на хасмо-

нейската династия от деспосините

Хасмонеите (името на династията на еврейския род на Макавеите)

установяват собствения си царски род веднага след военната победа

срещу господството на Селевкидите от Палестина през II в. пр. Хр. и

задържат властта до завладяването си от Римската империя през 37 г.

сл. Хр. Тъй като юдейските царе трябвало да бъдат от рода на Давид

- необходимо условие, на което, разбира се, те не отговарят, правото

им да управляват е подложено на дискусия от фарисеите на

Синедриона. Последвали събития, довели до създаването на диаспора,

напомнени по-късно от Талмуда23.

Въпреки това, тези, които са останали верни на Хасмонеите, са

продължили да приемат техните наследници за законни претенденти за

престола на Йерусалим.


1) М. Baigent, R. Leigh, Н. Lincoln, II santo Graal, Mondadori,

Milano, 2004.

2) Пак там.

3) Carlos Cagigal, Alfredo Ros, Figli del sangue reale. I segreti della

dinastia merovingia, Tropea, Milano, 2008.

4) M. Baigent, R. Leigh, H. Lincoln, op. cit., p. 419.

5) Пак там.

6) L. Gardner, op. cit., p. 157.


8) A. J. Zuckerman, Jewish Princedom in Feudal France, Columbia

University Press, New York, 1972, p. 36.


10) A. J. Zuckerman, op. cit., pp. 36-52.

11) Ponisch, Le conflent, p. 244, n. 10; виж също Levillain, Nibelungen,

(1938), Генеалогия - сравнение, p. 46.

12) M. Baigent, R. Leigh, H. Lincoln, op. cit., p. 438

13) Enciclopedia Britannica, 197214, Crown and Regalia, Ил. 2.

14) R. Eisenman, Giacomo, il fratello di Gesu. Dai Rotoli di

Qumran le rivoluzionarie scoperte sulla Chiesa delle origini e il Gesii

storico, Piemme, Casale Monferrato, 2007.


16) Пак там, p. 129.


323

17) Пак там.

18) Пак там.


20) Jeffrey J. Biitz, The Secret Legacy of Jesus: The Judaic Teachings

That Passed from James the Just to the Founding Fathers, Inner Traditions,

Rochester, Vermont (USA), 2009.

21) M. Martin, The Decline and Fall of the Roman Church, Putnam,

New York, 1981; L. Gardner, op. cit., p. 152; http://

it.wikipedia.org/wiki/Desposini.

22) L. Gardner, op. cit.

23) Michael Brenner, Breve storia degli ebrei, Donzelli Editore, Roma,

2009, pp. 38-39.

МЕРОВИНГИТЕ ПОЛАГАТ ОСНОВИТЕ НА

ОРДЕНА НА ТАМПЛИЕРИТЕ

Тамплиерите винаги имат нещо общо.

— Умберто Еко, Махалото на фуко

Историческият контекст на кръстоносните походи

В тъмния период на християнската ера Бог е трябвало да бъде

създаден по образ и подобие на човека, а не обратното, защото, както

изглежда, е трябвало да се пролее много кръв. Многобройните редици

от воини са тръгвали в бой, за да умрат на Светите земи само защото

папа Урбан II е възкликнал: „Бог го иска!”] Моралното узаконяване

на тези войни идва от тези, които тълкуват и защитават посланието за

мир в Свещените писания. В този климат на фанатизъм и

непримирими конфликти между добрите правила и неморалните

проекти през 1096 г. Годфроа дьо Буйон - херцог на Долна

Лотарингия, решава, че е настъпил моментът да завладее Йерусалим.

Начинание, което успява едва 3 години по-късно - през 1099 г.

Неговите войски щурмуват града и го отнемат от селджукските

турци. Победата над мюсюлманите е достатъчен претекст за Св.

Бернар от Клерво, за да насърчи създаването на нов правен статут на

бойците, което не е останало незабелязано от историята. Офицерският състав на Ордена на тамплиерите

През 1128 г. по време на църковния събор на Троа е приет

спорният Орден на монасите-войни, основан от благородника Юг дьо

18. Меровингите полагат основите на Ордена на тамплиерите

324

Пайен. Официалната му цел е да защитава християнските поклонници

при посещенията им на светите места на Йерусалим, наскоро завзети

от кръстоносците на Год- фроа дьо Буйон. Публичното признание

става възможно само благодарение на натиска от страна на

влиятелния теолог с меровингски произход Св. Бернар от Клерво2.

Той пропътувал цяла Европа с трудната задача да убеди

Католическата църква и вековните владетели в необходимостта от

морална легитимност на един нов Орден, който да бъде и военен, и

религиозен в същото време. Този Орден реално е съществувал и

действал много преди 1128 г. - годината, в която е постановено

признаването му с папско писмо от папа Хоно- рий И. Най-древният

документ, който удостоверява действителното му съществуване цели

9 години преди папското разрешение, е Първичното правило, чийто

член трети гласи: ,Ето защо, в радост и братство, поискано от

майстор Юг дьо Пайен, от който е основан с благоволението на

Светия дух, нашето братство се съгласи в Троа, от различни

провинции отвъд планините, в деня на Св. Иларий, в година 1128 от

въплътяването на Христос, предвид че са минали 9 години от

основаването на горепосочения Орден. ”

Най-парливият въпрос от етична и теологична гледна точка,

разискван по време на Църковния събор в Троа, касае

несъвместимостта между спасителната мисия за човешкия живот,

присъдена на християнските монаси, и военната, която изисква

жертви. Тези изисквания изглеждат парадоксални за монашески

орден, но в крайна сметка благородниците Ме- ровинги преодоляват

този факт и така Рицарите тамплиери придобиват образ и подобие на

монасите-воини от древната есейска общност (бенедиктинците,

цистерианците и тамплиерите са спазвали същите правила на живот и

бит, които обозначават есеите).

Първоначално са наричани Бедни рицари на Христос - кръщелно

име, което напомня мизерния стил на живот, практикуван от техните

исторически предшественици от Израел. Дори емблемата им е

напълно различна от престижните по


казни знаци на други рицарски ордени като символи на властта -

те се идентифицират с образа на двама скромни рицари, яздещи един-

единствен кон, като метафора за състояние на бедност и духовна

строгост. Монасите тамплиери е трябвало да се обличат в бяло ленено

расо, да рецитират Pater noster (Отче наш), да споделят всички

материални блага, да практикуват сексуално въздържание и да

предоставят всичко, което притежават, на разположение на Ордена.

Афишираното състояние на строгост и нищета е продължило не

много дълго във времето. Бедните рицари на Христос скоро се

превръщат в Cavalieri templari - Рицари тамплиери (съкратено от

Cavalieri del Tempio di Salomone - Рицари на храма на Соломон) -

нарицателно, което често е използвано като синоним на дръзко и

смело поведение. Популярният израз Пиеш като тамплиер3 говори

много за действителното им морално поведение.

Децата на кралското семейство

Последните исторически и археологически открития показват, че

някои от основните инициатори на Свещените воини (например

Бернар от Клерво и Годфроа дьо Буйон) са свързани помежду си по

кръвна линия на Меровингите4 и с общ политически таен проект. И

въпреки че официално Орденът на тамплиерите е трябвало да служи

за протекция на поклонниците по време на посещенията им в

освободения Йерусалим, днес може да се докаже, че целите им са

били съвсем различни. Фактът, че и деветимата рицари-основатели са

били директно или индиректно свързани родствено, не може да се

счита за случайност. В списъка с имена са: Юг дьо Па- йен, Жофроа

дьо Сент-Омер, Андре дьо Монтбар, Гондемар, Нивар дьо Мондидие,

Росал, Юг Риго, Жофроа Бисо, Аршамбо дьо Сент Аман. Дори Бернар

от Клерво (роден в замък във Фонтен де Дшкон през 1090 г., умира на

21 август 1153 г. в Клерво), който прави възможно създаването на

Ордена и канонизиран за католически светец през 1174 г., е внук на

Андре дьо Монтбар - един от рицарите-основатели, с произход от

Меровингите.


328

Съкровището на Йерусалим

Причината, поради която юдео-меровинговото семейство създава

Ордена на тамплиерите, е да осъществят един свой амбициозен

проект - а именно да се сдобият с власт. План, чието осъществяване

минава през Йерусалим - град, в който наследниците на есео-зилотите

са имали важна историческа среща. Става въпрос за мястото, където

преди около хиляда години, след жестоките римски репресии през I

в., монасите- воини скриват съкровището на юдеите. Това е

документирано в открития в Кумран меден свитък, смятан от

експертите за истинската карта на съкровището. В него са посочени

64-те скривалища, използвани от тях, за да осигурят сигурно място на

богатството на Израел по време на бягството си.

Днес със сигурност се знае, че мистериозните деветима първи

рицари на Ордена отиват в Йерусалим, където в продължение на

много години и при максимална секретност правят разкопки под

основите на храма на Ирод (бившия Соло- монов храм), разрушен от

римляните - точно на местата, описани в медния свитък. Названието

Рицари на храма на Соломон, впоследствие съкратено от

тамплиерите, се дължи на дългото време, което са прекарали

членовете на Ордена в джамията на Ал-Акса, издигаща се върху

руините на храма на Ирод, който пък, от своя страна, според

традицията е изграден върху останките от храма на Соломон. По

всяка вероятност тамплиерите са намерили това, което са търсили,

тъй като почти веднага стават най-влиятелните банкери в Европа.

Съкровище, което изглежда е съдържало не само злато и

скъпоценности, но най-вече много древни научни книги (текстове за

египетска алхимия, свещена геометрия, астрономия, географски

карти...). Известният учен Хю Шонфийлд, специалист по Новия Завет,

е установил, че тамплиерите перфектно умеят да дешифрират

есейските документи, тъй като са познавали шифъра атбаш5,

използван от монасите- воини от Кумран за кодиране на съобщенията

си.

За откриването на пътя към властта съдействие им оказва

Католическата църква със своите кръстоносни походи към Светите

земи. Официалната история поддържа тезата, според която Орденът

на тамплиерите е създаден изключително за защита на християнските

поклонници. Но как може основателно да се вярва и да се твърди в

учебниците по история, че само девет на брой рицари тамплиери биха

били напълно достатъчни, за да защитят шествията от вярващи от

опасните мюсюлмански набези? И не на последно място, поради

каква причина основателите на Ордена не са приемали в редиците си

нито един новобранец през всичките години, в които са пребивавали в

подземията на джамията Ал-Акса? Дори да се опитаме да приемем на


329

сериозно една толкова абсурди а хипотеза, все пак се нуждаем от

някакво обяснение как тези деветима рицари са успели да не допуснат

нито една човешка жертва през 8-те години на въоръжен ескорт. И

всичко това, без да се брои фактът, че присъствието на тамплиерите

извън територията на джамията никога не е споменавано в нито една

от подробните местни хроники6... Вече бе споменато, че Бернар от

Клерво е бил в родствени отношения с тях, от което може съвсем

основателно да се предположи, че е упражнен натиск от негова страна

върху папа Хонорий II, за да даде началото на Кръстоносните походи

като част от един-единствен голям проект.

Медният свитък от Мъртво море

Между есейските документи, открити през 1847 г. в Кумран, е

намерен също и свитък с изключителна историческа стойност,

съхранен в отлично състояние. Въпросната находка (с каталожен

номер 3Q157) е в състояние окончателно да покаже истинската цел на

първата мисия на тамплиерите в Светата земя. Свитъкът се

идентифицира като карта, в която са посочени 64 скривалища на

съкровища и ръкописи, много от които са заровени точно под храма

на Ирод в Йерусалим (сега джамията Ал-Акса).

Научните доказателства за откриването на древно

съкровище

През 1956 г. университетът в Манчестър превежда медния

свитък8, като установява действителното съществуване на скрито

съкровище в Йерусалим. Освен това, в откритите


галерии под джамията Ал-Акса през около XI в., при осигуря-

ването на достъп към руините на стария храм, във вътрешността му

са открити доказателства за присъствието на рицари тамплиери.9

През 1894 г. група инженери изработват скици на многобройните й

тунели, с помощта на които откриват тамплиерски кръст от XII в.,

счупен меч и други предмети, принадлежащи на древния Орден10. От

медния свитък вече със сигурност се знае, че откритите от деветимата

рицари-меровинги тунели съответстват на някои от местата, посочени

в откритието (считано от експертите за истински инвентарен опис)

като скривалища на юдейските съкровища. Така Меровингите са

успели да се сдобият със съкровищата и документите, първоначално

принадлежащи на египетските жреци яхуд, на Ехнатон (по-късно на

племената на Юда), между които Божествените закони на числата, за

теглото, за размерите, които по-късно са използвани за построяването

на загадъчните готически катедрали11.

Ето какво пише Св. Бернар от Клерво при връщането им на бял

свят: ,Дялата работа е безупречно свършена без нашата помощ и

рицарите са предприели пътуването си, прекосявайки Франция и

Бургундия, под великодушната закрила на графа на Шампан, с чиято

помощ са взети всички предпазни мерки, за да не възникнат

смущения, както в публичния, така и в църковния ред.”'2 Тези

доказателства са последвани от други ценни улики, като някои

любопитни скулптури, все още присъстващи върху катедралата

Нотър Дам дьо Шартр, финансирани от хазната на тамплиерите

веднага след завръщането им от мисията в Светата земя. Гилдията на

майсторите, реализирали тези творби, не случайно е наречена

Синовете на Соломон13. Върху колона на северния портал на входа на

посветените се появява барелеф, който случайно изобразява

откриването и пренасянето на Кивота на завета от обновения орден

на монасите-воини14. Улика, която изглежда като отзвук на вко-

ренената масонска традиция, която твърди, че деветимата основатели

на Ордена са намерили в основите на храма безценна кутия,

съхранявала ръкопис, разкриващ тайната за това как Соломон е успял

да реализира уникалното алхимично произведение15. Никой сериозен

учен от тамплиерите и масоните не би пренебрегнал факта, че и двата

ордена (вторият е естествено продължение на първия), независимо от

различ


331

ните времена, споделяш една и съща страст към алхимията и

храма на Соломон. Просто съвпадение?

Мисията на Годфроа от Буйон

Пълководецът, на който се дължи завладяването на Йерусалим и

направил възможно възстановяването на съкровището, безспорно е

Годфроа от Буйон16. Той не би могъл да бъде разглеждан само като

обикновена историческа личност. Неговото потекло представлява

важен свързващ елемент за определянето на кръвната връзка между

някои от най-важните главни герои от Кръстоносните походи в

Светите земи. Според заключенията на много авторитетни учени17

Меровингите, както и други европейски благороднически родове от

еврейски произход, появили се впоследствие от насилственото

заточение на царското юдейско семейство, тайно са се

реорганизирали в група, известна като Приорат на Сион. В лоното на

тази, останала невидима за официалната история формация, като

инструмент за действие стои Орденът на рицарите тамплиери.

Следите на Ордена на Сион

През 1070 г. една странна група от бенедиктински монаси от

Калабрия достига до владенията на Годфроа от Буйон, където веднага

получават щедрата закрила на неговата май- ка-осиновителка

Матилда - херцогиня на Тоскана18. Поласкан от визитата, веднага им

подарява голямо парче земя в Орвал (белгийската част на

Люксембург), която включва и мястото, където е убит крал Дагоберт

II - последния от френските владетели от еврейско-меровингски

произход. Същото това място е избрано от монасите за построяването

на новото им средище - абатството Нотър Дам (термин, използван по-

късно за повечето готически катедрали) на Орвал. Имайки предвид

династичния произход на Годфроа, тази земя би трябвало да е била

свещена за семейството му и изглежда много странно да го подари на

когото и да било... Разумно е да се смята, че е съществувала повече от

една сериозна причина за такова щедро предоставяне точно на тези

земи. Освен това, монасите са тръгнали от Калабрия, за да изградят

свое абатство точно там с определена цел.

Като изключим хипотезите за съвпадение, остава единственото

обосновано подозрение, че измежду тях, дошли толкова отдалече, има

някоя много важна особа - може би точно законният меровингов

наследник на тези земи. От поверителните срещи на загадъчните

монаси, състояли се точно в годините, предхождащи Кръстоносните


332

походи, е нормално да се предположи, че планът за възвръщането на

Йерусалим (завършен случайно докрай от Годфроа дьо Буйон) е

поръчан зад мълчаливите стени на новото абатство. Със сигурност се

знае, че монасите са пребивавали в Орвал доста години, след което

внезапно са заминали (през 1108 г. просто изчезват) в неизвестна

посока19. Собствеността е прехвърлена на Бернар от Клерво20, който

построява цистерианска катедрала.

Френският историк Жерар дьо Сед твърди, че между тайнствените

монаси, пристигнали в Белгия от Калабрия, е бил и харизматичният

Петър, наричан Отшелника21 - бивш наставник на Годфроа, известен

като ревностен поддръжник на Кръстоносните походи. През 1099 г.,

след завладяването на Йерусалим, той отново ще се появи редом до

него. Ученият дори твърди, че изчезналите и никога не завърнали се в

Калабрия монаси може би са последвали своя събрат Петър в

Йерусалим, за да останат в Светите земи под строга секретност. След

превземането на Йерусалим там се създава и установява мощна и

мистериозна организация, за която официално нищо не се знае -

Орденът на Сион22. Относно документите, които свидетелстват за

неговото съществуване и вдъхновил създаването на много романи на

базата на връзката си с тамплиерите, историците Ричард Андрюс и

Пол Шеленбергър казват следното: „Оригиналното име и

организацията са споменати 6 устав от 1152 г. и пергаментно копие

от 1178 г. Основана е под името Орден на Сион, докато названието

Приорат на Сион е прието през 1188 г”.23

Дори и да няма доказана връзка с калабрийските монаси, същото

това не може да се каже за Ордена на Сион и Ордена на тамплиерите.

Когато историците изследват документите от тази епоха, отнасящи се

до първоначалните обитатели на абатството, запечатани и подписани

от настоятелите на Дева Мария от Сион, откриват, че един от тези

важни свитъци (с дата 19 юли 1116 г.) е подписан от приор Арналдус.

Неговото име се среща и в друг документ от 2 май 1125 г.24 до това на

Юг дьо Пайен (първия Велик магистър на тамплиерите). Това е явно

доказателство за тясната връзка между двамата и между Ордените,

които те са представлявали.

В потвърждение на тази теза съществува и друго ценно

историческо доказателство от 1698 г., което буквално гласи: „Бяха в

Йерусалим по време на Кръстоносните походи - рицари, свързани с

абатството на Дева Мария от Сион.”25 За кои рицари е говорил

историческият летописец по време на тези събития, ако не точно за

тамплиерите? Рене Грусе - един от най-авторитетните историци на

Кръстоносните походи, е публикувал някои страници от тайните

архиви на Ватикана (достъпни само по времето на Наполеон

Бонапарт), където изпъква един красноречив цитат, вече публикуван

през 30- те години, отнасящ се за крал Балдуин I (брат на Годфроа):


333

„През 1100 г., при смъртта на Годфроа от Буйон, по-големият му

брат приема предложената му корона от Ордена на Сион, ставайки

така първият цар на Йерусалим. ”

Коронясването на Балдуин става необходимо и възможно, когато

Годфроа обявява, че се смята за недостоен. Неговата абдикация може

да бъде разбрана само в светлината на абсолютното уважение и

почит, които е хранил към древната юдейска традиция, според която

на трона на Йерусалим може да се изкачи само законен наследник.

Привилегия, която Годфроа, дори и като част от семейството на

Меровингите, е знаел, че не притежава. Въпреки това, от политическа

гледна точка отказът на благородника е бил неприемлив за Приората

на Сион, защото изневерява на една от най-важните мисии и

предоставя жезъла на властта на Йерусалим на папски легат -

латинския патриарх Дагоберт от Пиза26.

Годфроа дьо Буйон умира преждевременно - една година след

завладяването на града, най-вероятно от отравяне27. След смъртта му

Приоратът поставя Балдуин I на останалия празен трон, успявайки по

този начин да отнеме контрола на Свещения град от Църквата на Рим,

потвърждавайки смъртната си омраза и враждебност към нея.

Веднага след възкачването на престола Балдуин 1 показва своята

неприя


зън към католическия патриарх и няколко месеца след коро-

нацията си успява да го свали - насилствен акт, на който папата не

успява да се противопостави, вероятно защото Балдуин е сключил

стратегически военни споразумения с най- важните морски

италиански градове. Сериозният позор, претърпян от Църквата, е

предизвикан - пак случайно, от член на семейството на Меровингите

но повод християнските Кръстоносни походи. И по този начин добре

режисираният заговор срещу папските амбиции от еврейската каста

бива перфектно реализиран. В действителност Балдуин никога не е

бил цар с пълно право (ех pleno iure): бил е само владетел регент

поради простата причина, че не е монарх по правото на кръвта.

Тогава спонтанно възникват някои тревожни въпроси. Какво

точно е представлявал Приоратът на Сион, за да облича в царска

длъжност? Кой може да определя някого за цар, без да е имал някога

правото да вменява такава власт? С какви титли се бият в гърдите

членовете на мистериозния Приорат на трона на Израел? И най-вече -

кои наистина са били те, за да се радват на лоялност и сляпо

подчинение на видни личности, като Годфроа дьо Буйон, Юг дьо

Пайен и останалата меровингова клика? Всички тези въпроси, от една

страна, съдбата не им е отредила ясен отговор, но, от друга

- са достатъчни да покажат неясните аспекти в официалната

историография на Кръстоносните походи.

В заключение - без съмнение може да се каже, че толкова

влиятелна и могъща организация като Ордена на Сион предпочита да

напусне сцената и заличава следите си. Очевидно, връчвайки

йерусалимската корона на Балдуин I, влиза в сила задкулисната

стратегия за управление индиректно (възползвайки се от служещите

на вярата), като така запазва мощта си, нахлузвайки шапка невиуимка.

След отреждането на короната Приоратът отново се потапя в

неизвестност, далеч от официалните хроники, без да позволи да се

разбере нищо за историята му.

Отхвърлената царска титла от Годфроа въпреки всичко е

наложена за града на Йерусалим и включена в еврейската традиция

Латински царе на Йерусалим - титла, отнасяща се за древната

династия на царете на Йерусалим, появили се от народа на Израел28.

Името на законния кръвен наследник на


335

трона на Йерусалим остава загадка, най-вероятно защото е ставало

въпрос за някой от редиците на Приората на Сион, предпочел да

остане на сигурно място, в сянка. Известният френски историк Рене

Грусе смята, че сред многото предположения по този въпрос, едно от

тях намира твърда почва под краката си - а именно, че Орденът на

Сион, независимо от игнорирането му от историците и хроникьорите,

в действителност е бил с изключителна власт, видно от исто-

рическите документи от това време, законно предоставил царството

на Йерусалим в ръцете на Балдуин I.

Поведението на християнските кръстоносци

Независимо че учебниците по история често страдат от амнезия,

редно е да се напомни, че придвижването на Кръстоносните походи е

осеяно с опустошения, грабежи и кланета - толкова зверски, че дори

техните водачи са се затруднявали доста, за да поддържат ред.

Преди пристигането на кръстоносците, в Светите земи мирно

съжителствали еврейски общности, мюсюлмани и християни, но

веднага след това започнали неспирни кървави бани. Въпреки

широко разпространеното насилие и злоупотреби от кръстоносците

върху евреите и другите народности, Годфроа дьо Буйон продължава

право напред към целта си - завладяването на Йерусалим.

Може би именно заради тези събития еврейските равини от

Франция изпращат писмо до техните едноверци в Германия,

съветвайки ги да задоволят финансовите нужди на кръстоносците,

независимо от всичко, и така да улеснят техния поход29.

Годфроа дьо Буйон - смирен служител на мистериозния

Приорат

След завършването на мисията си за завладяването, Годфроа

построява абатство на връх Сион в Йерусалим. Вече изградена,

внушителната укрепена църква веднага е дадена като подарък на

същия този странен Орден на Сион, който го предлага за трона на

Светия град. Терминът сион произлиза от сиона - древното

санскритско име на Слънцето30, олицетворение за божественост и за

превъзходство на есейския култ. Абатството става известно с

нарицателното име Нотър Дам дьо Сион, приемайки така същото

наименование, използвано от рицарите тамплиери за по-голямата

част от готическите катедрали, чието построяване са финансирали31.

Същото назоваване често е избирано и от Ордена на

цистерианците, които между XI и XIV в. са били особено близко до


336

тамплиерите. Интересни заключения правят А. Бътлър и С. Дефо в

книгата си Истината за тамплиерите - Св. Бенедикт въвежда строга

догма в средновековното монашество в съответствие с изискванията

на обществения живот, съблюдаван някога от есейските монаси. Това

забравено правило от Църквата и от нейните инквизитори никога не е

преставало да съществува, макар и незаконно да се завръща, за да

бъде използвано от християните, благодарение на учредяването на

Бенедиктинския орден. По-късно е прието изцяло и от монасите

цистерианци, и от рицарите тамплиери от същите тези ордени,

създадени от членове на меровинго-есейския род, реорганизирали се

(след преселението в Израел) в мистериозния Орден на Сион. Много

е вероятно точно в Ордена на цистерианците да са се загнездили

тайнствените априори на Сион, определили създаването на Рицарите

на храма на Соломон. Това обяснява аналогията между

първоначалното правило на начин на живот и последващите правила

на бенедиктинците, цистерианците и тамплиерите. А пък от това

следва, че не е случаен фактът, че Бернар от Клерво идва от

каноническата цистерианска школа. Той е този, който въвежда в своя

Орден големите архитектурни промени и суровата красота на

цистерианските църкви, която се превръща в прелюдия към появата

на готическия стил.

Основаването на Ордена на Сито (в основата на Ордена на

цистерианците) е връстник на началото на Кръстоносните походи, на

които е оказал солидна подкрепа. Това обстоятелство потвърждава

подозрението, че става въпрос за поредната еманация на Приората и

че винаги е действал изключително според своите интереси. Сред

най-известните готически катедрали на цистерианските монаси е

Нотър Дам дьо Пари (започната през 1163 г. и завършена едва през

1345


337

г.) - грандиозен труд, явно наситен в своята архитектура с

алхимични елементи и тайни на мистериозните тамплиери.

Убедително доказателство, че някои монашески ордени (като този на

тамплиерите и цистерианците) са пазителите на огромни езотерични

познания, които откриваме в готическите катедрали. А те сами по

себе си представляват огромни каменни книги и са в състояние да

дешифрират най-любопит- ните изображения, изглеждащи на пръв

поглед незначителни. Достатъчно е да отворим който и да е

стойностен труд за древните науки, за да разпознаем в скулптурите на

тези еретични катедрали незаличимия отпечатък на езотеричната

култура. Грифони, саламандри, дракони и древни майстори с

фригийски шапки, както и много други удивителни метафорични

изображения на алхимичната иконография, тревожни и потайни

видения населяват както вътрешността, така и външната страна на

тези магически мрачни сгради.

Банкерите тамплиери

Статутът на Ордена на Храма е създаден по подобие на неточната

фраза regula benedettina (бенедиктинско правило) по решение на

Бернар от Клерво и напук на всички останали религиозни ордени е

можел да се похвали с нетипично статукво, характерно с

изключителни привилегии. През 1139 г. с писмото Omne datum

optimum папа Инокентий II предоставя на тамплиерите тотална

Ил. 1. Една от езическите скулптури на катедралата

Ил. 2. Брадат старец с фри- гийска шапка, символ на привържениците на алхюнията


338

независимост от светската власт, изключвайки по този начин даже и

задължението да плашат данъци и такси32. Към тези много специални

условия в тяхна услуга се прибавя и правото да събират данъци от

населението, както и да не бъдат подлагани на никакъв контрол от

нито един орган, освен лично от папата33. Тези изключителни

правомощия в недрата на Католическата църква съвсем ясно показват

огромното влияние, което Орденът е упражнявал върху

първосвещеника.

Неясните и по-малко известни аспекти от историята на

тамплиерите поставят на второстепенно място предоставените им

привилегии, както и легендарните подвизи, извършени от тях на

бойните полета в продължение на близо два века. Извън вдъхващите

доверие обяснения, дадени от официалната историография,

истинската цел за създаването на Ордена и неговите политически

проекти и до днес са куп от въпросителни. Знаем например, че е имал

строго пирамидална вътрешна структура с елит, притежаващ всякакви

познания, и непросветена работна ръка, използвана за изпълнение

само на официално известните задължения (напр. ескортирането на

поклонниците). Желязната дисциплина и неприкосновения обет за

тайна, които са спазвали неговите членове, още повече са засилвали

мистерията около него.

Малко е известно, че само смешно малка част от въоръжени

монаси е била предназначена за военни действия. Основ- ното ядро на

организацията е било натоварено със съвсем различна функция -

дейности с финансов характер, издигайки така Ордена на Храма в

ранг на първа Централна европейска банка в историята. Въпреки

официалния облик на защитници на християнския свят, от фактите

става ясно, че във вър- ховната йерархия се носи усещане за ерес.

Еретико-езическа- та символика и архитектура на катедралите34,

чиято реализация са финансирали (на практика, става въпрос за

истински философски къщи), култът към черните мадони35 и

криптира- ните кодове от есейски произход36, използвани за

комуникация между тях, представляват само някои от уликите за тай-

ните, които ревниво са пазили тамплиерите. Една от най-

притеснителните, разбира се, е амбициозният им проект за власт,

който благодарение на модерното масонство (поело неговите

функции) може да се каже, че вече почти получава пълна реализация

в Новия световен ред37.

Както вече се знае, тамплиерите са били пазителите на най-

големите тайни и неподкупни настойници на много съкровища, сред

които не липсват и древни християнски реликви. Приемали са много

имущества и обширни територии като дарения, въпреки това крайно

недостатъчни, за да обяснят несметно натрупаните богатства,

несравними като размери в средновековния свят. Притежавали са


339

злато, сребро и толкова значителни капитали, че да могат да

формират комплексна и добре функционираща банкова система38. Те

са кредитирали и финансирали най-могъщите семейства в Европа,

както и всякакъв вид и мащаб на търговска дейност.

Въпреки че са минали много векове от тези събития, съществуват

още тайни и мистерии, които привличат вниманието и интереса на

много учени. Невидима нишка недвусмислено свързва тайното

познание на древните строители на пирамидите и месопотамските

зикурати със свещената геометрия, използвана от основателите на

Ордена за построяването на готическите катедрали. Далечното

познание за алхимията и езотериката на древните посветени е въз-

можно да са били предавани от поколение на поколение още от зората

на времето, за да се появят отново тихо и мълчаливо в

геометрическите линии на готическите катедрали в Средновековието

и във времето на модерното масонство.

Историко-езотеричното разследване може да бъде извършено въз

основа на познанията на най-древните и мистериозни цивилизации в

историята, както и на някои родове, и да ни води през хилядолетията,

докато накрая акостира в окул- тната интрига с властта на кастата на

банкерите, която управлява високите финансови нива в

международен аспект39. Много исторически загадки - раждането на

народа на Израел, есеите, Меровингите или масонството, както и

Новият световен ред, изглежда че нямат нищо общо помежду си, но е

твърде вероятно обединяващата ги връзка да се крие в зоната на

сянката - в историята на тамплиерите.

Гностическата ерес и унищожението на катарите

Катарите, наричани също албигойци, представляват голяма заплаха

за господството на католическата вяра в Европа, доколкото тяхната

доктрина за масово обединение води началото си от същия

идеологически кюп, откъдето е изковано и ранното християнство.

Общите културни корени на двете вероизповедания са придавали на

тази ерес особено обаяние, което е привличало тези от вярващите,

неуспели да се припознаят в демонстрираната безнравственост на

католическия клерикализъм. И благородниците, и масите се възхища-

вали на действителното състояние на евангелска бедност, за което са

били пример катарските водачи.

Катарите са проповядвали твърда дуалистична концепция за

Космоса, в която всичко е светлина и сянка, вдъхновявайки се

предимно от езотеричната есейска доктрина. Това е осигурило добра

видимост на ереста за рицарите тамплиери, както и за Бернар от

Клерво (преди папското осъждане), който освен че е следил магията и


340

алхимията, винаги се е обкръжавал с образовани евреи40. Катарският

гностицизъм започва своето широко разпространение през XII в.,

достигайки кулминация през XIII в. - промеждутък от време, някак

любопитно паралелно на периода, в който се издигат на власт

монасите-воини тамплиери. Катарите, също както и тамплиерите,

споделят същата трагична съдба на преследвани от Светата

инквизиция. Последният велик магистър на Ордена на тамплиерите -

Жак дьо Моле, е бил изгорен жив на клада в Париж на 18 март 1314

г.; последният катарски еретик Гилем Белибаст е изгорен само

няколко години по-къс- но - през 1321 г., във Villerouge-Termenes,

Корбиер.

Гностическата ерес бива кърваво унищожена, защото е била

сериозна заплаха за най-важната доктрина на католическата вяра -

предполагаемата божественост на Христос. Догматичната истина,

като абсолютен постулат на папата на Рим, контрастира с различната

концепция за Христос, според която той не е нищо повече от

хасмонейски цар и назирейски магистър. В тази теологическа рамка

еврейският Христос, известен от историята с името Йешуа (което бук-

вално означава този, който спасява), не идва да избави човека от

греха като божествено същество, а само да посочи на народа на

Израел пътя към спасението на душата чрез знанието (гносис) и да

поведе хората в бипжата срещу Рим. Гнос- тическото зачатие на

Христос се базира на предположения, напълно противоположни на

католическите. Първоначално Църквата се опитва по мирен начин да

упрекне еретиците, но когато осъзнава, че гностико-християнското

течение се радва на успех сред масите, предприема мерки за

унищожаване. Внезапната поява на опасни центрове на гностическо

християнство точно в сърцето на Европа и преданата Франция кара

папството да трепери. Неудобното доказателство за първичното

християнство е било преследвано с векове и е заплашвало да получи

възмездие. Гностицизмът, който католиците са смятали за победен

завинаги с огън и меч - с помощта на римските легиони по време на

император Константин, се появява във Франция с невероятна сила.

Изненадващо голямото разпространение на ереста е подпомогнато

от тежкото състояние на корупция и духовен упадък, в които се е

намирала Църквата през Средновековието. Гностическите катари не

са били структурирани в съответствие със строгата йерархия и са

разчитали единствено на личната харизма на пътуващите си монаси.

Липсата на лидери, йерархично наложени отгоре (учителите-

проповедни- и,и са наричани чисти, които е трябвало да бъдат за

пример, следвайки начин на живот на абсолютна святост и бедност),

е една от главните причини за приемането на гностицизма, еднакво

ценен и от богати, и от бедни, започвайки да се превръщат в маса.

Загубата на консенсус в католицизма и разпространяването на


341

ерес добива такива размери, че папа Инокентий III решава да се

намеси, докато не е станало твърде късно. През 1208 г. е подготвен

мощен военен контингент от кръстоносци за поредното избиване на

невинни под егидата Бог го иска\ Хора, живеещи в мир, но с лошия

късмет да са последователи на Римската църква, е трябвало да бъдат

избити от орда фанатици. В този контекст не е изненадващ фактът, че

когато навлизат в Лангедок, войските на папа Инокентий ITT срещат

съпротива дори и от католическата общност в региона. Дори и на

местата, където вярващите католици са съставлявали мнозинство, не е

имало конфронтация с вярващите катари, а проповедниците им са

смятани за пример за подражание с начина си на живот. Монасите

катари реално са практикували евангелската бедност и са печелили

уважение и респект от местното население извън църквите.

Когато кръстоносците пристигат пред крепостните стени на града

и призовават католиците да напуснат, а еретиците катари да се

предадат, католическото население възмутено отказва подчинение. В

резултат на това поведение хиляди мъже, жени и деца и от двете

вероизповедания са брутално избити. Армията, ограбила и

унищожила тези градове и села в Южна Франция, е предвождана от

известния абат на Сито Арно Амори. През юли 1209 г. град Безие е

опожарен, а населението му - зверски избито, част от него покосено

от мечовете им, а друга - изгорени живи в църквата, посветена на

Мария Магдалена. По статистика на папските легати са избити около

20 000 души, но според завърналите се кръстоносци техният брой е

поне един милион41 католици и катари.

Към историческата памет е прибавено и клането в Мар- манд през

1219 г., описано в Песен за кръстоносния поход срещу албигойците:

„Затичаха се през града, размахвайки остри мечове и тогава

започнаха масова сеч, страховито клане. Мъже и жени, барони,

дами, пеленачета са плячкосани и заклани. Земята беше покрита с

кръв, мозък и парчета месо, трупове без крайници, отсечени ръце и

крака, разчленени тела, нарязани и смачкани дробове и сърца, все

едно бяха заваляли от небето. Кръвта се лееше навсякъде по

улиците, в полетата, по брега на реката. ”

Цистерианският летописец Cesario di Heisterbach отбелязва42, че

по време на масовото клане в Безие някои катари и католици намират

убежище в църква. Папският легат Арно Амори, затруднен да

разграничи еретиците от останалите, заповядал: Caedite eos! Novit

enim Dominus qui sunt eius! (Убийте ги всички! Бог ще разпознае

своите!)43 Въпреки това някои съвременни католически мислители

отричат това да се е случило44’45.

Поведението на рицарите тамплиери е коренно различно

- те не допускат никой от ордена им да участва в отвратителния

кръстоносен поход. Дори някои изтъкнати учени тамплиери твърдят,


342

че рицарите на Ордена са се сражавали тайно (без отличителни

знаци) срещу кръстоносците, изпратени от папата.46

Капанът на Филип Хубави

При завръщането на тамплиерите от Светата земя Великият

магистър на Ордена се установява в Паршк. Макар и претърпели

неуспех навън, в родината си тамплиерите укрепват още повече

своята организация, като я превръщат в най- богатата и мощна в

света. Факт, който по ирония на съдбата се превръща в основна

причина за тяхното преследване.

Френският монарх е бил затънал в дългове към Ордена и се е

стремил да сложи ръка на легендарното им богатство. След като

много пъти е опитвал (но напразно!) да бъде номиниран за Велик

магистър, Филип IV с прозвището Хубави решава да действа по

различен начин, като планира личното си отмъщение. Най-голямата

пречка за използването на сила се дължи на папската протекция, с

която са били удостоени монасите-воини. Смъртта на папа

Бонифаций VIII на 11 октомври 1302 г. при неясни обстоятелства се

оказва удобен случай за монарха да удари Ордена. Изглежда, че

папата е починал от отравяне заради лошите си отношения с

френския крал, от когото много сериозно е обиден и унижен с т. нар.

шамар от Анани, ударен на папата в дома му в Анани от кралския

пратеник Чиара Колона, който дори е бил с желязна ръкавица.

След кончината на Бонифаций VIII крал Филип оказва огромен

натиск върху конклава, като избира за папа свой приятел от

детството - Кшмент V. С назначаването му кралят си осигурява

снизхождението на Църквата и от този момент нататък тамплиерите

не са имали повече никаква църковна защита. Накрая Филип Хубави

решава с един-единствен удар да сложи край на проблема, като

изпраща навсякъде и едновременно свои хора в ранните часове на

деня на петък, 13-и, през 1307 г. (ден, който остава в историята като

печално известен). Монасите са арестувани веднага, без да успеят да

окажат каквато и да е съпротива. Всичко притежавано от тях

незабавно е конфискувано, а Великият магистър Жак дьо Моле е

обвинен в ерес.

След изтръгнатите с много мъчения признания, от които е имал

нужда Филип IV, той нарежда на папа Климент V да издаде папско

писмо срещу Ордена за отлъчването му, предупреждавайки, че в

противен случай ще предизвика разкол във френската църква.

Заклеймявайки го като еретичен с папско писмо Pastoralis

Praeminentiae, Орденът е официално отменен, за да се прероди по-

късно тайно под формата на масонство. Само за един ден Филип


343

Хубави успява да се освободи от тамплиерите, но без да се

облагодетелства от богатството им. Погледнато като военна

стратегия, е огромен успех, но от политическа гледна точка кралят е

допуснал голяма грешка в преценката си: изключителната власт на

тамплиерите им е дала възможността да разполагат с многобройни

информатори навсякъде, дори и в царския двор. Благодарение на този

ценен донос са успели да се отърват от съкровищата си и всички

ценни книги ден преди хайката.

Последният Велик магистър В официалната история

Последният от великите магистри тамплиери Жак дьо Моле е

измъчван и изгорен на бавен огън, но мистиката, която витае около

тези монаси, обвинени в ерес, не е засегната от пламъците и остава

завинаги в страниците на историята. Преди да издъхне, Моле

предрича на палачите си отмъщението на Ордена. Папа Климент V

умира след няколко месеца, както и крал Филип при странен

инцидент по време на лов.

Въпреки че във Франция тамплиерите са били преследвани и

унищожавани, в Португалия техният Орден е продължил да

съществува, сменяйки само името си. Голяма част от тамплиерите

намират убежище в Шотландия (царство, отлъчено от папата) и в

други страни, където са продължавали да съществуват тайно, за да се

преродят по-късно в масонски одежди.

За тамплиерското наследство и масонството съществуват школи

на мисълта, като официалната версия решително отрича каквото и да

било реално родство между тях. Независимо от това, по-

задълбоченото познаване на историята и езотеричното учение на

двата ордена (култа към Кабала, гностицизма и алхимията) не може

да не потвърди правилна- та посока на тълкуването на малцинството.

Флотът също изчезва

Флотът, с който разполагали тамплиерите, потегля в нощта на 12

срещу 13 октомври 1307 г.47 и не оставя никаква следа в официалната

история. Никой не може да каже със сигурност в каква посока са

тръгнали корабите, но самият факт, че главното пристанище на

тамплиерите е разположено на място, където не би трябвало да бъде,

поражда допълнителни съмнения.

Главното пристанище на Ордена се намира в Ла Рошел, в

крайбрежния френски район на Атлантическия океан - при- видно

необясним избор от стратегическа гледна точка, ако предположим, че


344

за да се поеме курс към Светите земи, би било логично да се

използват френските пристанища на Средиземно море. Акостирането

на флотата на атлантическия бряг, когато официалната дестинация на

корабите е трябвало да бъде Палестина, звучи просто абсурдно. Как е

възможно да се избере място за флотата им толкова далече от Йеруса-

лим, когато има налични и оборудвани пристанища в южната част на

Франция?

Ако започнем внимателен преглед на историческите данни, с

които разполагаме, можем да възстановим поне една част от това,

което действително се е случвало, и най-вече да разберем истинските

причини, поради които тамплиерите са взели тези на пръв поглед

необясними стратегически решения. От малкото съществуващи

документи научаваме, че много от монасите-воини са се приютили в

Шотландия, където са намерили подкрепа и укритие от приятели. А

друга значителна част от Ордена намира убежище в Португалия и в

Швейцария, където полагат основите на днешната швейцарска

банкова система48.

В Швейцария окончателно се губят следите им, като за целта

тамплиерите не са използвали традиционните си раз- познавателни

символи49. По този начин си осигуряват спокойствие, за да могат

тайно да упражняват дейността си на банкери, което по-късно прави

известна страната в целия свят. Дори и официално да се смята, че

това са спекулации, неподкрепени с никакви сигурни доказателства.

Никой не може да отрече факта, че внезапното раждане на швейцар-

ската банкова система намира любопитен исторически прецедент в

Европа, в състояние единствен да развие такова ниво на банкерство, а

именно банкерите на Ордена. Без да се брои фактът, че швейцарското

знаме не е нищо друго, освен репродукция на тамплиерския символ,

просто с обърнати цветове (квадратен бял кръст на червен фон,

вместо квадратен червен кръст на бял фон).

Много други ветерани от братството са погълнати от Ордена на

хоспиталиерите на Св. Йоан.

Приятелството с кралството на Шотландия

Поради родствените си връзки между наследниците на царския

шотландски род от еврейски произход и висшите са- новници

Меровинги Шотландия е можела да се смята, във всяко едно

отношение, като втори дом за тамплиерите. Става въпрос за кралство,

враждебно настроено към пап- ството, където монасите бегълци са

можели да разчитат на земеделски имоти и силна семейна традиция.

През 1101 г. шотландската благородничка Катрин дьо Синклер се

омъжва за Юг дьо Пайен50 - първия Велик магистър на Ордена. Тези


345

кръвни връзки се укрепват въВ времето. Съществуват доказателства,

че веднага след църковния събор в Троа (1128 г.) Юг дьо Пайен още

повече заздравява съюза си с Дейвид I. Монархът на Шотландия

дарява на Великия магистър земите на Балантрадох, близо до устието

на река Форт (днешното Темпъл), където тамплиерите установяват

своята основна база в Южна Екс.

Орденът е подкрепян и от наследниците на трона на Шотландия -

крал Уилям, наричан Лъвът, който добавил към собствеността им

още земи (по-специално в Абърдийн и Еър, Западна Шотландия). От

крал Робърт 1 Брюс нататък членовете на неговия кралски род и тези

на Стюардите стават рицари тамплиери по право на кръвта51.

Впоследствие от тези два важни рода с царски юдейски произход -

единия от меровингово потекло, от страна на Юг дьо Пайен, а другия

- потомък на Йосиф праведния (според библията Йосиф от

Ариматея)52, са събрани под знака на кралската шотландска династия.

По-късно управляват и под Британска корона. Видният генерал

Лорънс Гарднър има право в извода, че шотландските кралски

потомци, плод на този съюз, могат да се смятат за наследници на

есео-зилотския род. Изборът на тамплиерите на Ла Рошел като

централна морска база за флотата им буди много въпроси. Мистерия,

която може да разкрие също и причините за мълниеносното

забогатяване на Ордена.


1) Piers Paul Read, La vera storia dei Templari, Newton & Compton,

Roma, 2003.

2) Противно на това, което по-голяма част от историците и

изследователите твърдят, съществуват източници и древни

документи, в които се говори за оцеляването на рода на Меровингите

в следващите десетилетия от тяхното предполагаемо изчезване. С

помощта на всички тези доказателства от този период днес

абсолютно точно може да се докаже продължението им. Така е било

възможно изясняването на фактите, че както Бернар от Клерво, така и

деветимата рицари, основатели на Ордена на тамплиерите,

произхождат от него. В архив на средновековния град Карка- сон

изследователите Alfredo Ros и Carlos Cagigal са открили исторически

документ от 1645 г., в който се казва: „...година 871-ва, Бернар,

тогава граф на Тулуза, както вече казах, кръвен потомък на

Меровингите...” Авторът му се базира на тази историческа дата в

момент, когато влиятелният благородник е обявен за граф на област,

завладяна от мюсюлманите. Забележителното тук е, че събитието


346

датира от 754 г., когато се е предполагало, че вече не съществува

нито един потомък на легендарните царе, тъй като се смята, че угасва

с последния си цар (755 г.). Според този официален документ съществува благородник от семейството на Меровингите през 754 г.

Друг ранен източник от 1118 г. говори за граф, който е част от

родословието на Меровингите, чиито предци са притежавали

обширни имения в Бургундия.

3) Baigent, Lincoln, Leigh, II santo Graal, Mondadori, Milano, 2004,

p. 62.

4) A. Ros, C. Cagigal, Figli del sangue reale, Tropea, Milano,

2008.

5) Baigent, Leigh, The temple and the Lodge, Arcade, New York,

1991, p. 84.

6) Baigent, Lincoln, Leigh, op. cit., pp. 77-78.

7) http://it.wikipedia.org/wiki/Manoscritti_non_biblici_di_Qum- ran.


9) C. Knight, R. Lomas, II secondo Messia, Mondadori, Milano, 1999.

10) K. Ralls, 1 Templari e il Graal, Edizioni Mediterranee, Roma

2004, p. 142; http://books.google.it/books?id=X63yILgBPGkC&pg

=PA142&lpg= PA142&dq= 1894+ritrovamento+croce+templare& source

= bl&ots= kJwDgni6oS&sig=EcJ42AH2wbZLt0AtgsRn7NR Z6_U&hl=

it&ei= rbqkSrvfJIqW_QaJoJG-CQ&sa= X&oi=book_

result&ct=result&resnum= 3#v= onepage&q= spada%20

templare%20al%20aqsa&f= false.

11) C. Knight, R. Lomas, op. cit.

12) L. Charpentier, I misteri della cattedrale di Chartres, Arcana,

Roma, 1972; L. Gardner, op. cit., p. 245.


14) L. Gardner, op. cit., pp. 247-248.

15) C. Jacq, La Massonena, Mursia, Milano, 2005, p. 99.


17) Цитати от L. Gardner, M. Baigent, R. Leight и H. Lincoln, A. Ros

и C. Cagigal, и gp.

18) Baigent, Leight, Lincoln, op. cit., p. 115.

19) Пак там, p. 112.

20) Пак там.

21) M. Jeantin, Les chroniques de l’Ardennes et des Woepvres, 1851,

vol. 1, p. 398.

22) Baigent, Leight, Lincoln, op. cit., pp. 110-111.

23) R. Andrews, P. Schellenberger, Alla ricerca del sepolcro,

Sperling&Kupfer, Milano, 1997.

24) R. Rohricht, Regesta regni Hierosolymitani 1097-1291,

Innsbruck, 1904, p. 19, n. 83.

25) V. De Nancy, Histoire de Tantienne image miraculeuse de Notre-

http://it.wikipedia.org/wiki/Manoscritti_non_biblici_di_Qum-

http://books.google.it/books?id=X63yILgBPGkC&pg


347

Dame de Sion, pp. 92 и сл.

26) Piers Paul Read, La vera storia dei Templari, Newton &

Compton, Roma, 2003.

27) Baigent, Leight, Lincoln, op. cit.

28) J. Richard, La grande storia delle crociate, II Giornale, Roma, 2005, vol. I, p. 135.

29) J. Richard, op. cit., vol. I, p. 74.

30) T. W. Doane, Bible Miths, and their Parallels in Other Religions,

Health Research, Pomeroy, 1882, p. 10.

31) H. Sippel, Die Templer Geschichte und Geheimnis, Amalthea,

Munchen, 1996, p. 248; M. Bauer, II mistero dei Templari,

Newton&Compton, Roma, 2006, pp. 185-186.

32) L. Picnett, C. Prince, La rivelazione dei Templari, Sperling&

Kupfer, Milano, 2004, p. 177.

33) M. Barber, La storia dei Templari, Piemme, Padova, 2003.

34) Fulcanelli, Le dimore filosofali, Edizioni Mediterranee, Roma, 1973.

35) L. Picnett, C. Prince, La rivelazione dei Templari, Sperling&

Kupfer, Milano, 2004, pp. 49-55.

36) K. Ralls, I Templari e il Graal, Edizioni Mediterranee, Roma, 2004, p. 147.

37) A. C. Ambesi, L’Europa misteriosa, Selezione dal Reader’s

Digest, Milano, 1985.

38) A. Butler, S. Dafoe, The Warriors and The Bankers, Templar Books, London, 1998.

39) M. Pizzuti, Rivelazioni non autorizzate, II Punto d’Incontro,

Vicenza, 2009.

40) A. Butler, S. Dafoe, op. cit., pp. 66-67.

41) H. Ellerbe, The Dark Side of Chritian History, Morningstar

Books, New York, 1995.

42) Cesario di Heisterbach, Dialogo sui miracoli, книга V, Гл. XXI.

43) Anne Brenon, I Catari, storia e destino dei veri credenti,

Convivio, Firenze, 1990.

44) Vittorio Messori, Una “Lega anticalunnia” in difesa del

cattolici, II Corriere della Sera, 31 януари 2007: http://archiviostorlco.

corriere.it/2007/gennaio/31/Una_Lega_anticalunnia_difesa_del_

http://archiviostorlco/


348

co_9_070131027.shtml.

45) Francesco Zambon, II vero massacro dei Catari, La Repubblica, 7

февруари 2007: http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/

repubblica/2007/02/07/il-vero-massacro-dei-catari.html

46) Baigent, Leight, Lincoln, op. cit.

47) J. de Mahieu, I Templari in America, Piemme, Padova, 2005.

48) A. Butler, S. Dafoe, op. cit., Lewis Masoni; S. Sora, II libro nero

delle sette segrete, Newton&Compton.

49) Пак там.

50) A. Butler, S. Dafoe, La verita dei Templari, L’eta dell’Acquario,

Torino, 2006, p. 242.

51) L. Gardner, op. cit.

52) Пак там.

ХРИСТОФОР КОЛУМБ ПО ПЪТЯ НА

ТАМПЛИЕРИТЕ

Мистерията на Рослин

В околията на Единбург е построена една от най-мисте- риозните

сгради на Средновековието - Рослинският параклис. Работата по

изграждането му започва на 21 септември 1446 г. под патронажа на

Уилям Синклер (от фамилията на шотландски благородници, според

легендата свързана с Ордена на тамплиерите) и е завършен след 4 години,

на 21 септември 1450 г. - деня на пролетното равноденствие. Това е един

енигматичен църковен храм, криещ много древни тайни, древно

познание, предавано от поколение на поколение1. Както в класическата

традиция на философските къщи (готическите катедрали), върху камъка

изглежда е документирана последвалата стъпка на предаването и

приемането между Ордена на тамплиерите и масонството, както и

опознаването на тайните маршрути към Америка в епоха, предхождаща

официалното й откритие.

Разкриването и едновременно с това укриването на архитектурни

детайли в тази уникална постройка започва още от самия проект, който е

изцяло реализиран като репродукция на Храма на Соломон - мястото,

олицетворявано с рицарите тамплиери2. Тясната връзка между

Рослинския параклис и Ордена на монасите-воини, официално

унищожени повече от век преди това, се потвърждава и от

красноречивото изображение на кон с двама ездачи, символ на

тамплиерите1.

Сред редицата особености на катедралата ясно се открояват някои

екзотични растителни видове, типични за Централна Америка, издълбани

в мрамора - забележителен факт|

http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/

Глава XIX

349

тъй като официалното откриване на Новия свят с типична- та му

флора е станало едва през 1492 г. Наличието на тези растения в

параклиса недвусмислено показва, че тамплиерите ' са притежавали

изключителни познания, може би дължими на античните документи,

скрити от есеите под руините на храма на Йерусалим и попаднали в

тяхно владение.

Това обстоятелство може да даде обяснение за причината, поради

която флотата на Ордена е била установена в атлантическото

пристанище Ла Рошел - най-добрата точка за потегляне по вода към

Северна и Южна Америка. И донякъде обяснява произхода на

златото и среброто (или поне на значителна част от тях), с които

тамплиерските банкери са напълнили трезорите на европейските

монарси. Внезапният икономически просперитет се появява след

официалното откриване на Америка - континент, богат на златни

залежи.

И до днес се пази митът за Ел Дорадо, където според местните легенди

е съществувал цял град от злато.

Констатациите на Руджеро Марино

Откриването на маршрута за Новия свят официално се приписва

на Христофор Колумб, постигнат по странно безопасен и несигурен

начин, който заслужава допълнително проучване.

Трите известни каравели, с които предприема своята известна

експедиция, са с бели платна с характерния червен тамплиерски

кръст. Тъстът на Христофор Колумб (подписвал се като Cristo ferens,

което на латински означава носител на Христос) е рицар тамплиер,

какъвто е бил и друг велик мореплавател - Васко де Гама. Изглежда

близостта с тамплиерите е повлияла Върху познанията им.

Христофор Колумб вдига котва от пристанището на Палос в Португа-

лия - страната, в която тамплиерите са продължили легално да

същестВуВат по Време на тяхното преследВане и унищожаване,

сменяйки само името си4.

Дългогодишните изследвания5 на Руджеро Марино ясно показват,

че историята на популярния мореплавател подлежи на цялостно

преразглеждане. Както наскоро заявява Ариго Петако6, в светлината

на най-новите открития, трудът му

19. Христофор Колумб по пътя на тамплиерите

350

Христофор Колумб, последният от тамплиерите е напълно в състояние

да преобърне наопаки мита за мореплавателя от Генуа. Марино разкрива,

че Колумб е извънбрачен син на кардинала на Генуа Джовани Батиста

Чибо (от еврейски произход), възкачил се на папския престол през 1484

г. с името Инокентий VIII и че баща му е имал родствени връзки с

Лоренцо де Медичи. Продължава с резултатите от своите исторически

изследвания, посочвайки, че точно те са разпоредили мисията в Америка,

за да получат финансовата подкрепа на влиятелните еврейски лихвари7.

В действителност Колумб не тръгва към неизвестното, както твърди

официалната история, а много добре е знаел накъде отива благодарение

на географските карти на тамплиерите. Това се доказва от факта, че

навигацията на мореплавателя (като първа такава до Америка) е

извършена така, сякаш маршрутът е напълно известен, с перфектни

познания как да се използват метеорологичните условия за прекосява-

нето на океана. Експедицията започва точно когато трябва да се избегнат

пасатите (които все още никой не е познавал), а при завръщането си към

Европа използва теченията на северните ветрове. Ако не е познавал

посоките на теченията и метеорологичните условия, с които е трябвало

да се срещне лице в лице, не би могъл да устои на бурите на Атлантиче-

ския океан и да достигне до крайната точка - нито на отиване, нито на

връщане.

Логично ли е да вярваме, че Колумб е имал само късмет?

Между многото странни съвпадения можем да посочим и това, че

мореплавателят е напълнил корабите със стъклени мъниста, които

случайно са се оказали много харесвани от американските индианци и са

използвани като разменна монета8. Освен това, съществуват документи,

от които е видно, че дори някои търговци са познавали Америка много

преди официалното й откриване. Доказателството се крие в частния

исторически архив на херцогиня Луиза Изабел Алварес от Толедо -

последния потомък на фамилията на Медина-Сидо- ния. В доста

пространното по обем и доказателства творение Африка срещу Америка е

обяснено, че в действителност внасянето в Испания на американски

зеленчукови и зърнени култури (картофи и царевица) е започнало да

става още от началото на 1400 г. В летописите на Алонсо де Паленсия

(ум-

рял през 1412 г.) много подробно е описана царевицата с всички свои

характеристики. Маршрутите до Северна и Южна Америка са пазени

в тайна от търговците, за да не се нарушава икономическият монопол.

И за да се скрие истинският произход на американските продукти,

морските търговци са поддържали тезата за африканския им

произход. Истината обаче излиза наяве от документи, съпровождащи


351

пътуването и описващи прекосяването на океана в продължение на

цели 25 дни. Добре е известно, че картофите и царевицата биха могли

да произхождат и от Африка (или от други тогава Д известни места) и

лесно може да се направи изводът, че тези записки се отнасят до

Карибския басейн, а вероятно и Бразилия.

Херцогинята даже е притежавала и оригинала на исторически

документ за разпита на Диего - сина на Христофор Колумб. Той дава

показания, че за пътуванията си мореплавателят е използвал една от

мистериозните морски карти, принадлежащи на папа Бонифаций VIII9,

която посочва маршрути, вече познати на господата от Палос (повечето

от които са бивши тамплиери и просто назовали се Рицари на Христос)

и официално забранени за останалата част на населението на

Португалия с Наредба, датираща от 1485 г.

Що се отнася до други, по-малко познати аспекти, отнасящи се до

подготовката на експедицията на Колумб, Марино подробно описва

сумите, внесени от покровителите на това начинание. Ето защо, от

историческа гледна точка, би трябвало да бъде преразгледана също и

романтичната легенда, според която кралица Исабела Кастилска се е

лишила от всички свои бижута, за да финансира пътуването на

Колумб. Със задълбочената си и продължителна работа изяснява фак-

та, че тя не е дала дори и една златна монета, тъй като експулсирането

на евреите от Испания е довело до обедняването на хазната на

кралството.

Истинската цел на официалното откритие е била да се

трансформира Новият свят в Нов Йерусалим (задача, която по-късно

ще бъде успешно изпълнена от масонството) и в същото време да

осигури поток от кервани на търговци, на които е бил препречен пътя

към източния ислям. Лоренцо де Медичи умира на 8 април 1492 г., а

папа Инокентий VIII - на 25 юли същата година, и двамата при неясни

обстоятелства.

След внезапната смърт на папата на неговия престол се възкачва

испанецът Родриго Борджия под името Александър VI. От това може да

се направи заключението, че смъртта на папа Инокентий VIII и на

Лоренцо де Медичи е предизвикана с цел да се постави на папския трон

собствен претендент и по този начин да се възползват от откритието на

Колумб и всички териториални права върху Америка.

В книгата си Руджеро Марино прави цялостна реконструкция на

фактите и задкулисните машинации, от които изплува истинската

причина, поради която Колумб е бил възпрепятстван в осъществяването

на своите проекти, унижен и окован. Официалната версия гласи, че

мореплавателят, веднъж приближил Новия континент, неочаквано


352

променил посоката, насочвайки се към най-близката суша. Вместо да

продължи в посоката, която би го отвела направо в Америка, е завил към

Куба. Икономическите и политическите последствия от това са били

изцяло в полза на Испанската корона. В случай на успешно

осъществяване на експедицията Колумб е щял да получи титлата на

адмирал, функцията на вицекрал и губернатор на откритите земи. Вместо

да му бъде признато откриването на Куба, за испанското кралско

семейство не е представлявало никакъв проблем да го признае за

откривател на целия американски континент. В този случай е ясно, че

Испания не е имала никакъв интерес да води добросъвестни преговори с

генуезкия мореплавател. Факт е, че официалното откриване на Америка е

направено от Америго Веспучи известно време след пътешествията на

Колумб, без да има някакви щети за Испанската корона. Възможно ли е

тогава да се предположи, че в действителност Колумб е бил принуден да

смени посоката от същите тези довереници на кралицата, които после са

го оковали във вериги? Не е ли странно, че видният мореплавател не е

успял да открие Америка дори от близката Куба?

Вече е ясно, че официалната версия в историята за откриването на

Америка е стигнала до своя залез. В светлината на новите открития на

херцогиня Луиза Изабел Алварес от Толедо изглежда твърде вероятно,

че човекът, наричан Колумб, е черпил информация за пътуването си от

източници, като тайните архиви на папа Инокентий VIII и йерархията на посветените от Палос, които притежават познанието, принадлежало някога на тамплиерите.

Археологически открития

фактът, че пътят за Америка е бил познат много време преди

официалното й откриване, се потвърждава и от някои археологически

открития. В Нова Скотия например съществува древна кула с

осмоъгълна основа с неизвестен произход, която по всяка вероятност е

служела като наблюдателница за приближаващите плавателни съдове в

Нюпорт10. До момента, като се има предвид липсата на каквито и да

било документи за това, се счита, че това е оцеляла част от стара

мелница. Резултатите от новите изследвания обаче окончателно са

преобърнали тази теория11. В Масачузетс (САЩ) е запазено друго

спорно откритие - древен и ерозирал от времето паметник на рицар от

Уестфорд, който сякаш изобразява тамплиерски рицар в броня.


353

Отново в Рослин

Официалната история се опитва да наложи становището ; си, че

масонството е основано през XVIII в. от средновековни каменоделци,

които никога не са били в роднински отношения с Ордена на

тамплиерите. Енигматичният параклис в Рослин обаче може да се смята

за източник на откровение по отношение на действителните връзки

между тамплиерство- то и последващото братство на масонството.

Неговите създатели, дори и посредством криптографския език, типичен

за тайните общества, оставят незаличимо доказателство за

осъществения преход на предаване между двата ордена.

Масонството, макар да е признато официално едва през 1717 г., е

съществувало от много време като естествено незаконно продължение

на Ордена на тамплиерите. Сред изображенията в параклиса присъства

едно особено красноречиво, което изобразява ритуал по посвещаването

в масонство, прилаган и до днес в съвременното масонство12. Сцената

на ритуала ни кара да мислим, че членовете на новооснованото тайно

общество са рискували да бъдат обесени, предвид че

посвещаваният е трябвало да се изправи пред магистъра със завързани

очи и с примка около врата. Този симулационен ритуал е служел да

напомни на кандидата за опасностите, с които би се сблъскал, влизайки в

тази общност, и така да бъдат отдалечени не много надеждните или

смятаните за недостойни да бъдат посветени в тайните.

В изграждането на Рослинския параклис са участвали най- добрите

каменари и зидари, специализирани в изграждането на катедрали13 - или

masonry, от които векове по-късно се ражда официалното масонство.

Съществува легенда, свързана с градежа му, която е абсолютен аналог на

масонството (XVIII в.) за строежа на Храма на Соломон14. Този един а

същ култ, превърнал се във фикс идея и за двата на ордена на Храма на

Соломон, подчертава общата езотерична доктрина. Масонството пуска

своите корени в тамплиерството и днес представлява най-мощното тайно

общество (легализирано) в света15.

Кошерът на параклиса крие символично значение?

На покрива на параклиса е поставен кошер, който наподобява отзвук

на този, открит в мегалитичния апогей на змийските жреци от Малта,

фигурата на пчелата се появява върху регалиите на фараоните, а по време

на династията на Меровингите е свещен символ (300 златни пчели са

намерени в гробницата на Хилдерих). Поставянето на кошера на такова

енигматично място като Рослин крие символичното значение и е най-


354

ефектната метафора, която описва усърдието и трудолюбието на

наследниците на един-единствен род по онова време.

Кратък поглед върху масонския гностицизъм

Гностическата доктрина се основава на противоположни принципи,

чиято двойственост е разбираема в общата вселенска хармония. Ред и

хаос, светлина и сянка всъщност са срещуположни и неразделни части от

един и същ творчески процес. Концепция, която в масонството е

представена като черно-бяла шахматна дъска или като Слънцето и Луната

- ясни метафори за противоположностите, които дават начало на всяко

нещо. В този ред на мисли животът не може да съществува без смъртта,

както тъмната страна винаги допринася за развиването на божествената

същност.

Първопричината често е изобразявана от гностиците с помощта на

свещената двуполова фигура, където съществува и мъжкият, и женският

елемент. Тези божества, откъм човешката им страна, са метафора на

истинското, първона- чално значение на триединството, присъстващо под

различни алегорични форми във всички древни теологии. Според тях

творческата сила, която движи света, е ипа е trina, защото винаги

съществува в трите принципа - активен (А), пасивен (Б) и като двата

заедно (В). Докато двете противоположности взаимно се изключват, те

пораждат нова същност. Най-малкото несъответствие в баланса на силите

е достатъчно, за да генерира неизбежното възникване на други дина-

мични и креативни същности.

Казано накратко, естественият творчески процес (откъдето води

началото си материалният свят) е продукт на неравенство или асиметрия,

защото съвършенството е Смърт (взаимното унищожаване), докато

несъвършенството е Живот (създаването). Оттук концепцията за

свещеното несъвършенство присъства навсякъде в древните египетски

храмове и след това - в тамплиерските и масонските сгради. В

готическите катедрали лявата страна е винаги умишлено и почти

незабележимо по-различна от дясната16 - точно както във всичките форми

на живот, създадени от майката природа.


1) Andrew Sinclair, Rosslyn, La cappella del Graal, Edizioni L’Eta


355

dell’Acquario, Torino, 2006.

2) P. Coppens, L’enigma di Rosslyn, L’Eta dell’Acquario, Torino,

2005.

3) Mark Oxbrow, Ian Robertson, Rosslyn and the Grail. Edinburgh,

Mainstream Publishing, Edimburgo, UK, 2005.

4) J. de Mahieu, I Templari in America), Piemme, Casale Mon- ferrato,

2005.

5) R. Marino, Cristoforo Colombo, l’ultimo dei templari. La storia tradita

e i veri retroscena della scoperta dell’America, Sperling& Kupfer, Milano,

2005.

6) Corriere della Sera, 20 ноември 2005, p. 41.

7) R. Marino, op. cit.

8) Пак там.

9) Maurizia Giusti (Syusy Blady), L’intervista alia Duchessa Rossa.., 14

март 2001: http://www.turistipercaso.it/noi/tamtam/ testo.asp?id=9.

10) S. Sora, La colonia perduta dei Templari, L’Eta dell’Acquario, Torino,

2006.

11) Пак там.

12) R. Lomas, C. Knight, La chiave di Hiram, Mondadori, Milano, 1998.

13) Andrew Sinclair, Rosslyn, La cappella del Graal, Edizioni L’Etk

dell’Acquario, op. cit.

14) R. Lomas, C. Knight, op. cit.

15) M. Pizzuti, Rivelazioni non autorizzate, II Punto d’Incontro, Vicenza,

2009.

16) Fulcanelli, op. cit.

Всички цитати според Евангелията са от Библия, издание на Св.

Синод на Българската православна църква, София, 2011 г.

http://www.turistipercaso.it/noi/tamtam/

Марко Пицути е роден в Рим през

1971 г. Завършва право в Римския

университет Ла Са- пиенца. Работи в

най-прес- тижните държавни инсти-

туции - Камарата на депутатите,

Сената на Републиката и Държавния

съвет.

Повече от двайсет години прави

свои независими проучвания, чийто

плод са четирите му книги:

Забранените научни открития,

Забранените археологически открития, Търговия с душите ни и

Търговци със здравето.

Занимава се и с научно експериментиране и сътрудничи на Музея за

енергийните ресурси в Рим. Чест гост е в различни радиопредавания в

качеството си на експерт по контраинформация. Участва с доклади на

конгреси в цяла Италия, където демонстрира експерименти за безжично

пренасяне на енергия с технологията на Тесла, предизвикващи огромен

интерес. Пише статии за списание „Хера“.

357

Марко Пицуши ТЪРГОВЦИ СЪС ЗДРАВЕТО

Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват

Книгата е задълбочено разследване на

големите задкулисни игри на Биг Фарма с

неизбежни въпроси за истинската йена на нашето

здраве.

* Вярно ли е, че някои ваксини имат трайни

странични ефекти, които са известни на науката,

но не и на обикновения човек?

* Съществуват ли лекарства, които не се

произвеждат, и революционни диагностични методи, които не се прилагат,

защото ще навредят на интересите на големите фармацевтични компании?

* Има ли алтернативно лечение, за което ортодоксалната наука мълчи и

подценява неговите достойнства?

Проф. д-р Паоло Дзамбони с една проста операция е изле- куВал

болната си съпруга от множествена склероза. Франко Верцела се справя с

тежки случаи на аутизъм. Молекулярният биолог проф. д-р Питър Дюзбърг

лекува доказано болни от СПИН. Резултатите са очевидни, клиничните

данни са на разположение и въпреки това лекари и учени упорито ги

отхвърлят. Списанията не публикуват материали на тази тема и не се

отпускат никакви финансови средства за научни изследвания. Защо?

За да не се накърнят интересите на Биг Фарма, която управлява третия

по големина световен бизнес след финансите и петрола.

Свръхпечалби, които се основават на хроничните заболявания -

продължителното лечение означава неспирни постъпления и

взаимосвързани икономически интереси, чрез които Биг Фарма е в

състояние да контролира академичния свят, заглавията в специализираните

издания и редица други институции. А последствията са очевидни:

лекарите предписват фармацевтични средства в изобилие, цените растат, а

вредата (страничните ефекти) е по-голяма от ползата.

Марко Пицути изследва новите възможности на епигене- тиката и

физиката, които на практика могат завинаги да

358

погребат хапчетата и да ни освободят от монопола, упражняван от Биг

Фарма върху нашето здраве. Защото един по- различен терапевтичен

подход, в по-малка степен агресивен и вреден и в същото време по-

ефикасен, е вече възможен, неотложен и необходим.

Подправените истини на Биг Фарма:

* Цените на лекарствата се увеличават, за да може да се финансира

проучването = лъжа!

* Клиничните изследвания са строги и се съобразяват с пациентите =

лъжа!

* Ваксините за деца имат незначителни странични действия = лъжа!

* Вирусът HIV е причината за СПИНА = лъжа!

* Свинският и птичият грип отприщиха най-ужасните пандемии =

лъжа!

* Множествената склероза е нелечима = лъжа!

* Фармацевтичните средства са най-бързото и ефикасно лечение =

лъжа!

Марко Пицути ЗАБРАНЕНИТЕ НАУЧНИ ОТКРИТИЯ

„Ако няма за крайна цел подобряването на

условията за живот на човечеството, науката

не е нищо друго, освен перверзия. ”

— Никола Тесла

Запознайте се с откритията на уче- ните-

бунтари: Никола Тесла, Мартин Флайшман,

Стенли Поне, Луис Керван, Едуард Лийдскалнин,

Джон Вилхем Райх, Руджеро Мария Сантили,

Виктор Шаубергер, Джон Хътчи- сън, Марко Тодескини, Илия Вълков и

много други, осъдени на забрава от академичната научна общност.

Напълно е развенчан един от най-разпространените митове на нашата

епоха - че науката е в услуга на човечеството. Истината е, че глобалният

финансов елит от години съзнателно манипулира прогреса...

359

Ще се докоснете до живота и дейността на Никола Тесла - един

изключителен и едновременно с това непризнат учен, който поставя

технологичните основи на модерното общество с повече от 700-те си

революционни патента. Изобретенията му са засекретени от ФБР още през

1943 г. Защо ли? И това ще Ви стане ясно...

И още:

- Защо всички знания и открития за алтернативна енергия

систематично се отхвърлят и опровергават на инсти- туционално равнище,

а информационните източници ги премълчават?

* Какво се случи с автомобила, работещ с вода, на българина Илия

Вълков?

* Студеният ядрен синтез - тайната, която пари...

* Морето и вълните - ток без пари...

* Какво в действителност е станало в Тунгуска?

* Кой всъщност е откривателят на безжичното пренасяне на енергия,

патентовано през 2007 г. от Масачузетския технически институт, което

революционизира разпределянето на електрическата енергия в

домакинската мрежа?

* Изкачвания - спускания: само оптически илюзии или аномалии на

гравитационното поле?

* Каква е тясната връзка между технологичните проучвания и

петролните лобита?

* Кой е откривателят на метода за създаване на екологично чисто

гориво - магнегаз?

* Технологията за рециклиране на токсични отпадъци на Руджеро

Сантили - някой да е чувал за нея?

* Изкуственият дъжд - мит или реалност?Марко Пицути отговаря на

тези и на още много други останали без отговор въпроси:

антигравитацията, секретните оръжия на нацисти- те, експериментите за

етера, двигателите с компресиран въздух, студения ядрен синтез на

Флайшман и Поне, мистерията на Кораловия замък, геофизичните оръжия,

проучванията на проф. Серджо Фокарди и на инженер Андреа Роси.

Изградена на реални факти и истински истории, книгата не отстъпва по

нищо на най-интригуващите романи. Авторът ни подсказва колко по-добър

би могъл да бъде светът, ако е действително свободен.

360

Марко Пицуши ТЪРГОВИЯ С

ДУШИТЕ НИ

Експлозивни разкрития

Окултната пътека на властта отвъд официалната версия Колосалните измами на каста банкери, които властват над света Ролята и целите на тайните общества

Много Въпросителни по отношение на

големите обрати в историята тук намират своите

еднозначни отговори. Непубликуваните досега документи и материали

убедително доказват как едно правителство в сянка, управлявано от

международните финансови кръгове, отдавна координира действията и

програмите на представителите с различна политическа ориентация, за да

реализира плановете си за абсолютна власт и глобализация на света.

Става дума за онова, което масонството нарича Нов световен ред -

вековен план, който предвижда съсредоточаването на всички ресурси на

планетата в ръцете на малък елит от супербанкери.

Познавайки задкулисните игри и целите на тайните общества, към които

са принадлежали и принадлежат и до ден днешен всички по-значими

личности, можем да си обясним процесите от миналото, настоящето, а

може би и от обозримото бъдеще. Големите идеологии - илюминизъм,

либерализъм, комунизъм, националсоциализъм, са замислени в една и съща

мрачна лаборатория на идеи.

Каймакът на обществото е свързан по един или друг начин с масонски

или парамасонски структури: Бохемиан клуб, Съвет за външни отношения,

Кралски институт по международни въпроси, групата Бшщерберг и т. н.

Организации, към които трябва на всяка цена да принадлежиш, ако искаш

да влезеш в стаята с бутоните.

Подробен и задълбочен анализ за истинската роля, която имат тайните

общества в хода на историята. Експлозивна книга, която представя другата

гледна точка за епохалните

361

събития - световните конфликти, международния тероризъм и

появата на идеологиите.

„Парите нямат родина, а финансистите нямат нито па-

триотични чувства, нито благоприличие. Тяхната единствена цел

е облагата. ” — Наполеон Бонапарт

Скрити манипулации .-■м.—. г .«■»..... ...... Забранената революция

Как ще се промени света - от финансов крах насочен към бунт

Когато хората все по-трудно успяват да „избутат”

финансово месеца до края, започват да си задават въпроси и да се

пробужда съмнение към мощните оръжия за масово отвличане на

внимание - медийната машина за дезинформация, чиято жертва са.

Поради тази причина икономисти, политици, държавни глави и дори

Ватикана „натискат педала на газта” върху

предполагаемата „необходимост” за създаване на Нов Световен Ред. Те

вече открито декларират подкрепата си на проекта за глобализация в

интервюта, в телевизионни предавания и в публични изказвания,

сочейки я като единствено решение на кризата. Желанието на

финансовия елит е да действа бързо и без никакви препятствия, за да

избегне изпускането на контрола върху кризата, използвайки средствата

за масова информация, финансовия пазар, социологическите агенции и

партиите. Населението масово и ежедневно се тероризира чрез

негативни новини за риска от държавен фалит и следователно е

принудено да приеме всяко едно условие, наложено от технократските

правителства.

В същото време никой не казва истината за произхода на кризата:

народът реално никога не е управлявал, волята му винаги е била

362

заобикаляна, представителната демокрация е заблуда, а държавният

дълг е една колосална измама по отношение на гражданите.

Марко Пицути привежда впечатляващ брой обективни

доказателства, които са в състояние да разрушат всякакви съмнения

за истинските цели, преследвани от действащата политическа класа

по целия свят и за това какво ще се случи в близко бъдеще, ако не

предприемем нещо, за да го предотвратим.

Марко Пицупш ЗАБРАНЕНИТЕ НАУЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Най-накрая са разбудени изобретенията, които

могат да променят света

- уникални технологии,

лесно приложими от всеки, който може да

използва отвертка или да развие електрическа

крушка. Това е книга, която трябва да бъде

прочетена, преди да стане така, че да изчезне

завинаги.

Ако науката и техническият прогрес могат да

ни спасят от робството на петрола, в областта на новите енергии сме в

период на застой.

От тази ситуация черпи дивиденти елитът на мултинационалните

корпорации за изкопаеми горива и радиоактивни отпадъци. Нужно е само

едно ново откритие, едно-единстве- но изобретение, за да бъдат освободени

хората от тяхната експлоатация.

И досега, всеки път, когато някой учен обяви, че е намерил решение на

нашите енергийни проблеми, бива обвинен в науч- на измама, отстранен от

поста си и обявен за шарлатанин. По някакво странно стечение на

обстоятелствата досега винаги е било така, но някои неудобни открития

и експерименти, които ги доказват, са възпроизводими от всеки, вкъщи и на

ниска цена.

Това практическо ръководство обяснява как един обект може да

левитира,нарушавайки действащите закони на физиката; как да

възпроизведем малко слънце (ядрен синтез) в буркан от конфитюр; как да

предизвикаме преобразуването на материята; как да конвертираме

нормалната електроенергия в нова енергийна форма; как да създадем

специален постоянен магнит и много, много повече.

Всеки, чиито познания стигат само дотам - да развие една крушка или да

включи осветлението, ще може най-накрая да стане свидетел на

необикновени явления, за които най-вероятно никога дори не е чувал.

ЗАБРАНЕНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ Автор: Марко Пицути

© Превод: Таня Борси © Редактор: Люси Варийска © Предпечат: Галина Петрова, Грийнфийл ООД © Дизайн корица: Делян Илиев © Коректор:

Люба Борисова

За контакти:

Email: [email protected] [email protected] Web site:

www.ateabooks.com www.facebook.com/AteaBooks

Телефон за поръчки: 02/423 51 54 0884 08 51 54

За дистрибуция: 0884 08 51 54 0882 47 74 57

АТЕА БУКС ЕООД• На 8 септември 1871 г. New York Times съобщава новината за

откриването на други гигантски скелети, открити по време на разкопки в

Питърсбърг, Вирджиния: „Работниците, ангажирани в полагането на

железопътна линия, са се натъкнали на гроб, съдържащ скелетите на

тези, за които се смята, че са коренното население на Америка от една

отминала епоха и от една изгубена и забравена човешка раса.

Изследваните останки представляват много странна и впечатляваща

структура. Бедрената кост е много по-дълга от тази на норлюлните

човешки индивиди, така че се предполага, че ста,ва въпрос за



http://www.ateabooks.com/

http://www.facebook.com/AteaBooks

Documents

SCOPERTE ARCHEOLOGICHE NON AUTORIZZATE€¦ · Невероятната перуанска крепост Саксайуаман 38 Културна осмоза или просто