В О Е Н Н А А К А Д Е М И Я “Г.С.РАКОВСКИ”

Катедра “Национална и международна сигурност”

Л Е К Ц И Я

“СИГУРНОСТТА КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН”

2 0 10 г.

Разработил:

доц. д-р Миланова

1

П Л А Н

На лекция на тема: “СИГУРНОСТТА КАТО СОЦИАЛЕН

ФЕНОМЕН И ДИНАМИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО”

І ВЪПРОС: СИГУРНОСТТА КАТО ПОНЯТИЕ - ТЕОРЕТИЧЕН

И ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТ.

ІІ ВЪПРОС: СЪВРЕМЕННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИАЛНИЯТ

ФЕНОМЕН “СИГУРНОСТ”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Национална и международна сигурност. Колектив. С.,2005 г.

2. Н. Слатински. Измерения на сигурността. С., 2000 г.

3. Н. Слатински. Стратегия Синергия Сигурност. С. 2009 г.

4. Актуални проблеми на националната и международната

сигурност. Материали от ХІ Международна научна конференция

“Политика за сигурност и отбрана – предизвикателствата на новото

хилядолетие”.С., 2008 г.

5. Актуални проблеми на сигурността. С., 2009 г.

6. Г.Стефанов.Теория на международната сигурност. С., 2005 г.

7. В.Проданов. Насилието в модерната епоха. С.,

8. Проданов.,В., Глобалните промени и съдбата на България.С., 1999

г.

9. Конституция на Република България. ДВ, бр.56, 13 юли 1991 г.10.Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Обн., ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г., Изм., ДВ, бр. 16 от 26 февруари

2010 г.

11.Концепция за националната сигурност на Република България,

ДВ, бр. 46, 22 април 1998 г.

2

12.Стратегия за национална сигурност – работен проект ( обсъден в

Съвета за сигурност при МС – 14 май 2010 г.)

13.

3

Увод

В социалната практика понятието “сигурност” се свързва с голямо

разнообразие от представи, като: защитеност, безопасност, надеждност,

гарантираност, обезпеченост, убедителност и др.

Интересът към социалния феномен “сигурност” има дълга история.

Примери за такъв интерес можем да го открием в древноизточни трактати

за управление на обществото, в съчиненията на предците на европейската

политическа мисъл Аристотел и Платон, в пустулатите на Макиавели за

властта, на Монтескьо за принципите на политическото управление, при

Макс Вебер, независимо че използването на термина “сигурност” като

социален феномен става актуален през ХХ-то столетие.

В съвременният свят, разнообразната тематика, включваща

понятието “сигурност” се отнася както до сложните проблеми на

международните отношения и политика, така също до различни области на

отношения и дейност в държавата. Наличието на знания и на ясни

представи за сигурността е важно условие за правилно осмисляне на

проблемите и съдържанието на политика за сигурност.

Разглеждайки темата за “Сигурността като социален феномен”

следва да потърсим отговор на два въпроса: 1) Кои са основните

характеристики на общественото явление “сигурност” и какви

промени са настъпили в политическото му разбиране? 2) Какви са

съвременните измерения на феномена “сигурност”? Отговаряйки на

тези въпроси бихме могли да постигнем познавателната цел на настоящата

лекция: усвояване на знания за същността и значението на сигурността.

І ВЪПРОС: СИГУРНОСТТА КАТО ПОНЯТИЕ - ТЕОРЕТИЧЕН

И ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТ.

От древността до наши дни сигурността е едновременно

обществена потребност и динамично състояние.

Най-често в публичното пространство възприемаме понятието

“сигурност”в два аспекта: 1) отсъствие на опасност; 2) защитеност от

4

реалните или потенциалните опасности. При единият случай става въпрос

за - липса на опасност или за характеристика на средата, при другият

случай за състояние на гарантирана защита

Що е сигурност?Синоними и представи:

защитеност на човека и неговата среда от опасностите; отсъствие на опасност; надеждност на обществената система и нейните структури; гарантирана обезпеченост на личността, социалните групи,

обществото;

При дефиниране на сигурността като понятие се поставят различни

акценти :

сигурност най-често се разглежда като: динамично

състояние на държавата и обществото, при което не

съществува пряка опасност от външна агресия или от

промяна на установения конституционен ред; налице са

условия за функциониране на политическата и

икономическата системи, както и на защитеност на

обществените на интереси;

сигурността е характеристика и потребност за

обществената система. Проявява се в способността на с-

мата да се съхрани при промяна на условията от който

зависи или на средата като цяло, като функционира и се

развива оптимално; (В.Проданов)

постигането на сигурност ( национална, регионална,

международна) зависи от политическите субекти,

свързана е с политически идеи, стратегии и дейност,

предназначени да пазят или запазят личността – социалните

групи – обществото – установеният политически ред от

посегателства и вреди.

5

В Концепцията за национална сигурност2 на Република България се

съдържа следното твърдение: «Национална сигурност има, когато са

защитени основните права и свободи на българските граждани,

държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната,

когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена

промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа

принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на

държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и

нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват.» Т.е. в

случая се акцентира както върху състоянието на защитеност , така и

върху отсъствието на опасност.

В разработения и предоставен за обсъждане проект на «Стратегия за

национална сигурност» през 2010 г. се съдържа следния текст: «Цел на

стратегията за национална сигурност

1.Стратегията за национална сигурност на Република България има за

цел гарантиране на общочовешките ценности: свобода, мир,

хуманизъм, равенство, справедливост и толерантност; правата на

човека и неговата сигурност; защита на конституционното

устройство, националното и държавното единство, благоденствието и

просперитета на нацията. Чрез тази политика се създава готовност на

институциите, обществото и гражданите за реагиране в условия на

висока динамика на средата за сигурност, както и създаване на

условия за реализиране на интересите на Република България. Всичко,

което възпрепятства постигането на тази основна стратегическа цел,

се възприема като риск или заплаха за националната сигурност.”

Съдържанието на проекта, както и дискусиите по него са ново

потвърждение, че сигурност като понятие (респ. националната сигурност)

трудно може да се впише в унифицирана дефиниция: първо, тъй като се

отнася до сложен комплекс от социални фактори – общности, отношения,

системи; второ, тъй като се явява обект на изследване в различни области

2 Приета с Решение на 38-о НС от 16.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 46 от 22.04.1998 г.

6

на науката; трето, тъй като влияние оказва и социалната поръчка, особено

когато нормативното трябва да се определят приоритетите.

Друг пример: приетата през м. май 2009 г. нова стратегия за

сигурност на Руската федерация съдържа следното определение:

”националната сигурност е състояние на защитеност на личността,

обществото и държавата от вътрешните и външни заплахи, което

позволява да се осигурят конситуционните права, свободи, достойното

качество и стандарта на живот на гражданите, суверенитета,

териториалната цялост и устойчивото развитие на русктата федерация,

отбраната и сигурността на държавата”

Независимо от многообразието от варианти за представяне на

сигурността съществуват и основни положения ( представяни още като

допирни точки):

Какво е сигурността като обществено явление?

основна необходимост за личността – групите – обществото;

характеризиращо свойство и функционална цел на дадена социална

общност или система;

динамично състояние на постигане на баланс между потенциални

заплахи и способности за неутрализирането им;

При характеризиране на сигурността като обществено явление се

посочват следните обстоятелства:

институционалната й зависимост от държавата, като

конкретно исторически обособено териториално

образование;

детерминирана е от обществените отношения,

същевременно оказва детерминиращо въздействие

върху тези отношения;

има комплексен характер, включвайки множество

компоненти: политически, икономически, социални,

културни, етнически, информационни, военни;

Концептуални разбирания за сигурността:

7

“ тясна” = военна сигурност

Разбирането за т.нар “тясна” сигурност е характерно за периода на

Студената война и се възприема в релацията : сигурността = военен

потенциал (съпоставим с този на реалния или възможния противник, с

мисия да се гарантира суверенитетът на националната държава) и

сигурност = отбраната. В международен аспект се следва политика,

основана на концепцията за “възпирането” или за “възпиране чрез взаимно

гарантирано унищожение”. Както посочва Г.Стефанов,3 става въпрос за

постоянно нарастваща военна мощ и при необходимост нанасяне на

изпреварващ ядрен удар.

Още от средата на 60-те години на миналия век на експертно ниво се

отива към осъзнаване нуждата от преоценка на схващането на

изпреварващия ядрен удар. Много по-късно на политическо ниво и в

публичното пространство ( края на 70-те и особено в средата на 80-те

години) излиза на дневен ред дискусията свързана с новото разбиране, че

при една ядрена война не може да има победители и победени.

“широка” сигурност

Началото на 80-те години , както учените, така също и част от

политиците все повече са склонни да подложат на преоценка концепцията

за сигурността отъждествявана с военния й аспект. По време новата

ориентация към разбирането на сигурността съвпада с началото на

съветската “перестройка”. През 1987 при провеждане на международна

конференция “Разоръжаване и развитие” в рамките на Генералната

асамблея на ООН, е изведена теза, разкриваща новия прочит на

разбирането за сигурността: “Сигурността е приоритет на всички нации. Тя

представлява фундамент, както на разоръжаването, така и на

общественото развитие. Сигурността се състои не само от военен, но и

от политически, икономически, социални, хуманитарни и по

човешките права и екологични аспекти”4 През следващите десетилетия

това разбиране е предмет на многократни и многопосочни дискусии и

3 Г.Стефанов. Теория на международната сигурност. С. 2005 г.4 Национална и международна сигурност. С., 2005, с. 40.

8

интерпретации.5

Аспекти (видове) сигурност в съвременното общество.

В зависимост от приложените критерии сигурността като социален

феномен може да бъде класифицирана по-различен начин1. Видове сигурност според областта на обществена дейност и

потенциалните рискове и заплахи: политическа, военна, икономическа, финансова, социална, демографска, информационна, етническа, религиозна, екологическа и др.

2. Видове сигурност, детерминирана от атакуващото я въздействие и адекватната реакция: “твърда” и “мека” сигурност.

упражняване или гарантиране чрез мощ, силови средства, санкции и др.

идеи, идеологии, поощрения, манипулации, дезинформации и др.

3. Видове сигурност в зависимост от посоката на заплахите, опасностите, предизвикателствата: външна и вътрешна.

Нива на сигурността Доц. Николай Слатински предлага пет нива на сигурността, като в

схемата в която ги подрежда се основава на най-съществените връзки и взаимоотношения.6

(1) Сигурност на индивида ( на отделния човек) – лична, персонална сигурност: с тенденция е тя да излиза все повече на преден план. Свързана е: основните човешки права и с качеството на живот.

(2) Сигурност на Групата (на общността от хора) - групова сигурност.

Не всяка група е общност от хора – в групата от хора трябва има вътрешно сцепление, консолидация и интегритет, породени от общи интереси, цели, схващания, страхове, които й позволяват да се обособи и самоидентифицира като общност.

(3) Сигурност на Държавата Както посочва Слатински: “Това е старата, традиционна, все по-

5 Ст.Мичев. Моделиране на сигурността в постомодерната епоха. В: Актуални аспекти на сигурността. С., 2009 г., с. 27- 29.6 Н. Слатински. За петте нива на сигурността. В: Актуални проблеми на националната и международната сигурност. Материали от ХІ та международна научна конференциа “Политика за сигурност и отбрана – предизвикателствата на ново хилядолетие”, С. 2008 г., с. 97-111.

9

често подценявана сигурност, оставаща, свързана със защитата на изконни ценности: териториална цялост, суверенитет, независимост, свобода, конституционен и вътрешен ред...

Учени, философи, военни специалисти от най-дълбока древност смятат, че главна причина за възникване на Държавата е необходимостта да се гарантира сигурността на обществото (рода, племето, клана, полиса). През вековете повече Държава е означавало повече Сигурност.” Науката за сигурността продължава да бъде базирана върху разбирането за ролята на държавата в обезпечаването на националната сигурност и за най-ефективното, отговарящо на националните интереси участие на страната в международната сигурност.

“Съществуват два крайни възгледа за перспективите пред релацията Държава-Сигурност.

● Съгласно първия, държавата трябва да съхрани максимално дълго монопола върху опазването на сигурността и ресурсното, нормативно и кадрово обезпечаване на системата за национална сигурност.

● Според втория, държавата трябва да се изтегли максимално и то колкото се може по-скоро от много от своите функции по сигурността.

Истината отново е някъде в средата. Споделяме мнението, че последните права и задължения, които Държавата може да отдаде, трябва да са тези, свързани със сигурността.

В съвременната държава ( респ. при една демократична политическа система) много често възникват противоречия между: компетентността и изборността, либерализмът и обществената потребност от повече намеса на държавата за гарантиране на вътрешната потребност сигурност, общите цели и личният егоизъм, интересите на управляващото мнозинство и интересите на обществото и др. При остри социални проблеми, при криминализиране на вътрешната среда с голяма престъпност и проникване на корупцията във всички етажи на властта, заедно с общественото недоволство се разширяват настроенията за налагане на “силна ръка” или за повече сигурност чрез по-малко демокрация.

Същевременно, характерни за втората половина на ХХ – началото на ХХІ в са тенденциите на оттегляне на държавата в определени сфери свързани със сигурността ( налице е т.нар. приватизация на сигурността): чраз частни структури за противопожарна дейност, частни детективи,

10

частни агенции за охрана, вкл. в мироопазващи (спасителни, издирвателни и разминиращи) операции.

Следователно, заедно със засилващата се обществена потребност от сигурност е налице един двупосочен процес на държавното участие в произвеждането на сигурността: чрез “повече държавност” и чрез приватизиране на дейности, свързани с това производство.

Споделяме мнението, че ролята на държавата несъмнено ще еволюира и в същото време тя е главният фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и отделния човек.

4. Сигурност на Общност ( или група) от държави) - колективна, коалиционна сигурност. Може да съществуват различни форми на сдружаване: двустранни, многостранни договори, алианси, пактове, коалиции, съюзи, общности за сигурност, временни коалиции (като Коалицията на желаещите в Ирак).

При тези случаи системата за национална сигурност на съответната държава има специфична характеристика. От една страна, трябва да бъде национална по характер. От друга страна, трябва да бъде интегрирана в друга, по-голяма по същество и специфика, система за колективна сигурност. Това обстоятелство поражда проблеми и специфични насоки в подреждането на приоритети и задачи. За политическите анализатори вън от всяко съмнение е ключовия проблем пред системата за нациотнална сигурност е: “присъединявайки се към СКС е как да си отвоюва достатъчен суверенитет и капацитет за автономно функциониране.”7

Силно влияние в СКС оказва неравнопоставеността на страните. Съществуват процедури на съгласуване или за постигане на консунсус, същевременно една по-малка държава притежава реално по-малки възможности за предварително въздействие върху взимането на решения. Във всяка СКС държавите са с различни възможности - според реалната им мощ и финансовия ангажимент за ефективното функциониране на СКС. Някои (големите) държави са повече производители на сигурност, а други (малките) държави са повече потребители на сигурност и това им отрежда по-задно място в скалата на тежестта на гласовете.

Влиянието на по-силните над по-слабите партньори в СКС е както неофициално, проявяващо се в ежедневния процес на съвместна дейност,

7 Пак там, с.104 -105.

11

така и институционализирано: чрез срещи на високо равнище и различни комисии, групи, инициативи с ограничен брой участници.

За това, че са повече производители на сигурност, големите държави са компенсирани: с водеща роля в СКС, с правото да въздействат ефективно върху вземането на решения.

5. Сигурност на Света - глобална сигурност .В началото на 80-те години на 20 век ръководената от Улоф Палме

Независима комисия по въпросите на разоръжаването и сигурността към ООН първа разработи концепцията за обща сигурност, съгласно която не може да има трайна сигурност, ако тя не бъде споделена от всички и че обща сигурност може да бъде постигната само чрез сътрудничество на принципите на равенството, справедливостта и реципрочността.8

ІІ ВЪПРОС: СЪВРЕМЕННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИАЛНИЯТ

ФЕНОМЕН “СИГУРНОСТ”.

В съвременни условия сигурността на обществото и държавата

повече от всякога е детерминирана от международните отношения и

политика за сигурност. Международната сигурност се осъществява

(юридически, организационно и функционално) в “международната

политическа система” С това понятие се определя системата от

отношения между държавите в света, структурирани в съответствие с

определени принципи, правила и модели.9 ( Виж лекция за

международните организации)

Субекти на сигурността

Съгласно теорията, субекти на сигурността се наричат тези

легитимни или непризнати, конструктивни или разрушителни фактори,

които правят и осъществяват реалната политика на сигурност.

Списъкът им бива постоянно обновяван. С настъпването на сериозни

промени в стратегическата или националната среда на сигурност едни

актьори изчезват, други се преобразяват, а трети се появяват като продукт

8 Пак там, с.109.9 Г.Стефанов.Теория на международната сигурност.С.,2005 г.

12

на нови реални процеси. Така с края на “студената война” изчезнаха такива

актьори като Организацията на държавите от Варшавския договор, СССР и

Западноевропейския Съюз. С установяването на демокрацията в Източна

Европа се формират граждански общества, свободни медии и мощни

неправителствени организации, които пряко влияят върху формулирането

и осъществяването на политиката на сигурност. Появата на радикални

ислямски движения в края на ХХ век доведе до излизането на световната

сцена на нов тип актьори – терористични организации с планетарно поле

на действие и стратегически цели. Субекти в сферата на сигурността:

Международни участници

държави;

междудържавни организации;

транснационални неправителствени организации;

информационни средства;

международни хуманитарни, религиозни и др. организации;

международни изследователски и образователни институции;

транснационални икономически субекти.

Субекти в сферата на сигурността в държавата (в зависимост от

политическата система) :

държавен глава;

парламент;

правителство;

армия,структури за осигуряване на вътрешния ред и сигурност;

структури на местната власт;

съдебна система;

медии;

политически партии;

неправителствени организации;

13

икономически субекти с предмет на дейност в сферата на

сигурността;

Средства (Инструменти)

В теорията на международните отношения са представени

разнообразните средства (инструменти) за въздействие и решаване на

въпросите на сигурността: дипломация, икономически лостове и

въздействие, информационно въздействие, операции под прикритие

(секретни операции), възпиране и използване на военна сила.

Можем да ги представим и в друг вариант на класифицране:

политически средства;

дипломация;

икономически средства;

информационни средства;

операции под прикритие (секретни операции);

военна сила.

Дипломацията е най-често употребяваната форма на

взаимодействие/въздействие в сферата на международната сигурност. Това

са практики и институции, чрез които държавите взаимодействат помежду

си. След провала на дипломацията до и по време на Първата световна

война с една инициатива известна като проекта на президента на САЩ

Удроу Уилсън10 се предприемат стъпки към т.нар. нов тип “отворена

дипломация. Опити за осъществяването й се правят при формиране на

т.нар. Версайска система, със създаването на ОН, за да се достигне до

решенията в края на Втората световна война и създаването на ООН.

10 Президентът У. Уилсън критикува теорията и практиката на “баланса на силите”, отношенията между “великите” и “малките” сили, налагането на националните интереси на сигурност, секретните споразумения и договори и ролята на професионалните дипломати.

14

Икономическите инструменти в политиката на сигурност

дадена държава имат различни измерения в зависимост главно от нейната

мощ, характера на стопанството и възможностите за добив или достъп до

стратегически суровини. Можем да посочим различни примери, свързани с

използването на икономически санкции в международните отношения:

икономическата блокада санкции на САЩ срещу Куба, ембаргото на ООН

срещу бивша СФР Югославия и Ирак , санкциите спрямо Либия и др.

Освен икономически санкции едни от ефективните

икономическите инструменти са програмите за стабилизация , като плана

“Маршал11” за възстановяване на Западна Европа след Втората световна

война . Идеята за т.нар. “Пакт за стабилност” след Юго-войната също е

свързана с използване на икономически инструментариум за постигане на

регионална сигурност.

Информационното въздействие е фактор с увеличаваща се

значимост за политиката на сигурност. Съвременните възможности за

произвеждане и разпространение на информация от всякакъв характер са

колосални. Те са достояние не само на мощните държави но и на отделни

групи и лица Крайностите на ‘информационната реалност” в сферата на

сигурност варират от тезата за “телевизионните войни” (“една война не е

спечелена докато CNN не каже това”) до интерпретацията, че съвременния

политически тероризъм е форма на “комуникационна стратегия”, при

която чрез жестоки актове се привлича вниманието на медиите върху

групи и лица, които искат да отправят послание или да променят

разбирането на глобална или поне национална аудитория. Практически

всички актьори в политиката на сигурност прилагат информационни

11 По името на неговия инициатор държавният секретар на САЩ George C. Marshall (генерал, служил като командващ Сухопътните войски на САЩ през ВСВ), който на 5 юни 1947 г. на церемония на завършващите студенти в Харвардския университет предлага концепцията на план за възстановяване на Европа. Администрацията на тогавашния президент на САЩ Х. Труман осъществява European Recovery Program на стойност 13.3 млрд щ. д., предоставени безвъзмездно, като заеми и под форма на материални средства. Икономическият инструмент довежда до неподозиран ефект върху сигурността и стабилност в тази част на Европа.

15

стратегии и програми, за да информират за целите и възможностите си с

апломб както върху възпирането и сплашването, така и на взаимната

изгода и стратегическата перспектива. Пропагандата (т.е. целенасоченото

предоставяне на селектирана информация) не обезателно и във всички

случаи е негативна практика.

Операциите под прикритие или секретните операции

включват дейности като шпионаж, преврати, саботажи и дори, но като

изключителни мерки - убийства. При успех тези действия могат да доведат

до намаляване на необходимостта от използване на военна сила, да

ограничат мащабите й или да я направят по-резултатна, ако все пак се

наложи да бъде използвана. При неуспех обаче те могат неимоверно да

усложнят обстановката, да изострят позициите на засегнатата страна и да

разрушат репутацията на извършителя. Впечатлението от мащабите на

секретните операции още от времето на Втората световна война е толкова

голямо, че разузнавателните централи на великите сили ЦРУ, КГБ, МИ 5,

а и на по-малките като ЩАЗИ, МОСАД са се превърнали в синоними на

суверенитет за действие – т.е . в “държави в държавите”.

Така описаните инструменти на политиката на сигурност се

използват в повечето от конкретните ситуации като взаимно допълващи се.

Те могат да имат положителен ефект върху самата ситуация или за

националните интереси, но могат и да доведат до недостатъчен резултат

или дори да имат негативен ефект. В ситуации на изчерпване на

възможностите държавите или техните коалиции могат да прибягнат то

използване на военна сила и въоръжени сили под една или друга форма, с

едни или други мащабни или ограничени цели.

Заплахата с използване на военна сила е същност на

възпирането. Възпирането задейства тогава, когато у една от или и у двете

противоборстващи страни се появи разбиране, че всяко следващо действие

16

на военна или друга ескалация на напрежението ще доведе до взаимно

унищожение или до неприемливи (несъизмерими) загуби.

Днес в обществото най-често се лансира тезата, че използването

на военна сила е последното средство за постигане целите на политиката

на сигурност в нейния военен аспект. ??? Анализът на съвременната среда

за сигурност дава основания в подкрепа на тази тези. Същевременно, може

да се посочат много примери, опровергаващи това твърдение.

От началото на новия век все повече анализатори обръщат

внимание на необходимостта от промяна на дневния ред ( парадигмата )

на сигурността.12

Променят се глобалните заплахи. В близка и по-далечна

перспектива, все по-реални стават:● промените в климата и глобалното затопляне;● конкуренцията за все по-ограничените стратегически суровини;● нарастващото социално-икономическо разделение (т. е. пропастта

„Север”-„Юг”) и маргинализацията на все повече хора;● засиленото разпространение на оръжия и военни технологии, вкл.

на оръжия за масово унищожение (глобалната милитаризация). Търсейки отговор на въпроса, как би следвало да се разглежда явлението сигурност през новото столетие (постмодерният модел на сигурността), можем да посочим, че в постмодерното разбиране за сигурността трябва да се отчита следното:

необходимост от преподреждане на приоритетите с акцентът е върху индивидуалната сигурност ( сигурността на гражданите);

необходимост от сътрудничество,взаимодействие, споделяне на отговорности по отношение на реалните глобални заплахи - екологични, суровинни и др.

необходимост от система ( системи) за сигурност, адекватна на

12 Н.Слатински, Пос. съч. , с. 109 -110.

17

промените в средата: както по отношение заплахите (традиционни и нетрадиционни в лицето на непредсказум играчи), така също и отношение на ролята на наднационалните субекти ( организации, движения, обществени групи)

Оттук, при представяне на един постмодерен теоретичен “модел” на сигурността се извеждат аргументи като : преодмисляне, предефиниране и защита на нов тип суверенитет на

нациите и държавите;

акцентът се премества от охранителните към преразпределителните функции на системата за сигурност;

нова форма на съвместно съществуване, базирана на отказ от налагане на модели за живот и развитие

генериране на сигурност чрез възприемане на постижения и влияние, съчетани с отчитане на уникалната идентичност на отделните общности.

Посочените възгледи относно разбирането за постмодерния модел на сигурността, очертава насоки за отчитане на реални обществени потребности и пътища за генериране на сигурност. Представянето на този или на друг модел предизвиква основателен интерес и дискусии относно необходимостта от постоянно обогатяване на разбирането за сложното социално явление “сигурност”. В тази връзка, без да дават еднозначни отговори, учените и политическите анализатори се опитват, чрез своята ниша в обществения живот, да подпомагат решаването на (или изследване) проблемите на сигурността. Мисията на политическите субекти е да гарантират решаването на тези проблеми, отчитайки динамиката, но и влиянието на някои традиционалистки тенденции, в средата за сигурност.

В заключение:С промените, свързани с глобалните заплахи, на преден план излиза

т.нар. “парадигма на устойчивата сигурност” обосноваваща значението

18

на превантивната дейност и отстраняване на причините, които биха довели до опасност за сигурността.

Разбирането относно необходимостта от предефиниране на сигурността преди всичко е свързмано с:

неизбежна актуализация на концепцията широко разбиране на сигурността (споделено за първи път в края на 70-нач. на 80-те години на миналия век) с отчитане на съвременните глобални заплахи, без да се елиминира или подценява спецификата и динамиката на вътрешната среда за сигурност; ( В.Проданов)

необходимост от изграждане на един интегративен модел на сигурността, който отчита характеристиките на информационното общество и тези на традиционното общества.

Какво е сигурността като обществено явление: Динамично състояние на защитеност на обществото ( личността, групите, обществото като цяло) и гарантиране на неговото развитие.

Приета на метод. заседание на Катедрения съвет с Прот. № 1 от 17 септември 2009 г., актуализирана 2010 г.

19