Embed Size (px)
Citation preview
Видове населени мtста въ България отъ Ан. Сп . Разбойниновъ
Употрtбямъ .населени мtста" въ смисъ11ъ на .селища". Защото всtко едно
населено мtсто е едно селище. Може населеното мtсто да е временно населено, въ та
къвъ случай и селището ще бжде временно. Ако населеното мtсто е постоянно, имаме
постоянно населено мtcro или постоянно селище. Въ такъвъ правъ смисълъ и Главната
дирекция на статистиката употрtбя израза, "списъкъ на населенитt мtста въ царство
България", иска все едно да каже~ списъ!<Ъ на селищата у насъ.
Общо прието у насъ е, когато стане дума за видоветt селища или населени
мtста, лесно да се отговори, че тt еж три вида: градове, села и колиби (махали).
Свикнали сме съ тия три вида селища. Още първитt изследвачи и съставители на
уL1ебници по отечествена география е трtбвало да се справятъ съ въпроса : какви видове (групи) селища има въ България. Х. и К. Шкорпилъ (География и статистика на княже
ство България, Пловдивъ, II изд. 1892 r.) срtщатъ трудности. На едно мtсто тt казватъ: "Населението живtе въ градоветt, rрадовцетt и селата" ( стр. 122). И по-нататъкъ: "Въ 11ланинскитt мtста . . . . селата еж разпил ·l,ни по rоритt и върховетt на колиби
(ко 1 11ари, махали, хижици)." Разбира се, ние днесъ не приемаме, че селата еж разпилtни
на колиби, понеже колибитt еж отдtлен ь видъ селища, съ свое име, свой самостоятеленъ
произходъ, своя физиономия; нито приемаме, че еж разпилtни по върховетt на пла
нинитt. Сжщитt автори по-наrатъкъ приGавятъ: "Въ България нtма още законни опре
дtления за названията: rрадъ, градецъ, пазарно мtсто, село и др." А въ отдtла С та
т и с т и к а, се дообясняватъ : "Населението живtе въ rрадоветt, rрадовцетt, селата и
махалитt" (стр. 187). Д-ръ К. Иречекъ не отдtля мtсто за колибитt (махалитt), а ги
описва ведно съ селото (Княжество България, ч. I, 1899 r. Пловдивъ, стр. 174). За него "поселения съ неrрадско население еж ществуватъ селска и подворна система една до
друга". Подворна система поселения за Иречекъ еж колибитt и махалитt. "06Jtинитt
се разпадатъ тамъ на селца или 1<упъ дворове, които отстоятъ едни отъ друг11 на
човtшки кличъ, и български се наричатъ кол и би или кош ар и, турски - махал и".
На сжщото мtсто Иречекъ бележи: "Поради небезопасностьта въ страната, вънъ отъ
селото нtма никакви осамотени жилища, а само отдtлни ханища, воденици или нtколко
затулени въ диплитt на нtкое лесисто бърдо малки манастири." Той и въ П ж ту
вани ята си не отдtля колибитt (махалитt) отъ селата. При описанието, което
прави на б ъ л г ар скот о с е л о, дtли последното на два вида .споредъ начина на
своето основаване": единиятъ видъ еж единични и по -голtми села, а друrиятъ видъ
преобладава въ планинскитt краища. "Тамъ селата еж раздtлени на групи, отдалечени
една отъ друга обикновено на едно провикване, и се наричатъ к о 11 и би или кош ар и, турски - маха ли, понtкога биватъ разпръснати на нtколко часа пжть по лесисти
склонове и мtстни долини". (Пжтувания по България, II ч. отъ Княж. Бълг., Пловдивъ
1899, стр. 82). Споредъ Иречекъ "паланката" е преходъ отъ село къмъ rрадъ, но тая
дума малко се употрtбя въ България.
Едва по-късно по-ясно се отдtлиха видоветt селища у насъ. Проф. А. Иширковъ
приема следнитt видове населени мtста: "Населението въ България, казва той, живtе
Юбил. сбор11. проф. А. 1 lширковъ 43
338 АН. СП. РАЗБОИНИКОВЪ
въ отдtлни видове колиби, села, паланки и градове" (България, географски бележки,
София 1910, стр. 144). И обяснява, че.малко се срtщатъ у насъ отдtлни дворове, които да представятъ самосто;пелни стопанства, а малко еж отдtлнитt дворове въ
видъ на паяти, държави, ханчета, воденици, чифлици и други. Проф. Иширковъ сжщо
бележи, че наименованието "паланка", което да показва преходно селище между село и
градъ .не влtзе въ нашата административна номенклатура и изгуби своето значение"
(стр. 148). Справедливо бележи още, че е .мжчно да се даде географски изразъ на
селищата въ България по категория възъ основа на статистиката, защото тя не разгра
ничава винаги села и колиби." Тая мжчнотия, както ще видимъ, сжществува и днесъ,
смtсицата дори е много по-голtма, отколкото на пръвъ пог ледъ бип1е допуснали.
А отъ двадесеть години насамъ, благодарение на увеличаването броя на населението и
напредъка на стопанския животъ у насъ, се даде новъ тлас L къ за развитие на посе
лищнитt отношения, създадоха се и нови поселищни форми, нови поселищни видове.
И, наистина, какви видове (типове) населени мtста или селища има у насъ? Подъ
ржка ми е С п и с ъ к ъ н а н а с е л е н и т t м ·в с та в ъ ц а р с т в о Б ъ л г а р и я с n о р е д ъ n ребро я в а нето на 3 1 декември й 192 6 г., издание на Главната дирекция на
статистиката, София 1930 г. 1 )
Нtкои отъ тия видове (типове) еж безспорни и общеизвестни. Hanp. градът ъ, като видъ селище. Градското селище си има своя физиономия, свой икономически и
духовенъ животъ. Градътъ се е типизиралъ у насъ още преди освобождението, но той
особено се оформи следъ това. Градътъ е отдtленъ и чрезъ законитt въ страната отъ
другитt видове селища. Но тукъ настжпва едно противоречие: издигнати или признати
еж за градове селища, които нито иматъ градска физиономия, нито иматъ градски жи
вотъ (l{ошу-кавакъ, Мъстанли, Клисура и др.).
Другъ безспоренъ видъ е с е лот о. То е най-много разпространено; разпро
странено е навсtкжде въ България и можемъ да кажемъ, че селото е типичното бъл
гарско селище. 1{ о ли бит t или маха JI и т t еж другия видъ селища у насъ, които
сжщо, може да се каже, еж ясно разграничени отъ горнитt два вида, макаръ много
чести да с,У-, и смtшенията. l{олибитt и махалигt еж другия типъ твърде много разпро
странено българско селище.
Единъ новъ видъ селища, вече доста разпространени, еж г а р и т t и спи р
к и т t. Гара Кричимъ е далеко отъ едноименното село, а сжщо - отъ съседното село;
гара Бtлово е вече толкова голtма, колкото половина отъ съседното и с. Гол. Бtлово,
а е по-rолtма отъ другото съседно с. Малко Бtлово; гара Червенъ-брtгъ бt по-голtма
отъ с. Червенъ брtrъ, и т. н. Не става тукъ дума за гари (и спирки), когато еж въ
самитt други селища (градове, села, махали) или просто край. тtхъ. А има гари и спирки,
които носятъ нови имена (гара Хумата - къмъ с. Радомирци, Луковитска окол., и др.). Но и
когато носятъ името на съседния градъ или село, тt пъкъ еж отдtлни селища, макаръ
нtкога статистиката да ги брои къмъ градоветt или селата. Нtкога името на гарата или
спирката е преводъ на името на съседното село, ако последното име е турско ( спирка Лешникъ - к ъмъ с. Пъндъклий, Ямб. ок., гара Чернева - къмъ с. l{ара-сарлий, Айт.
ок., и т. н.). Къмъ с. Габешъ (Варн. ок.) се броятъ (числятъ) 2 гари - Корито и l{ривинитt,
които по име нtматъ нищо общо съ името на това село; къмъ Рилския манастиръ
се числятъ сжщо две гари. А гара Каялий се числи къмъ с. Урумъ-ени-кьой (Айт. ок.).
Htкora гаритt или спиркитt носятъ съвършенно други имена, обаче еж въ нtкое селище,
и въ такъвъ случай тt не могатъ да се считатъ за отдtлно населено м·всто, макаръ статисти-
1) Промtнитt, станали следъ тая дата, като административно дtление, промtнн въ положението
на селищата и up., не еж взети подъ внимание. Вси4ко е представено, както е било на 31 XII 1926 r.
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ МЪСТА ВЪ БЪЛГАРИ~ 339
ката да ги брои отдtлно. Напр. въ с. Скутаре е спирка Стрема (Пловд.J, въ с. Кадиево,
( с. ок.) е спирка Родопи и т. н. Но статистиката не е последовl\телна, когато брои гаритt
(и спиркитt) като населени мtста: веднажъ ги поставя между селата, а другъ пжт1,
ги счита отд·tлни селища. Статистиката счита нtкои гари за с ела, за каквито
еж признати по законодателенъ редъ. М-вото на желtзницигt, съ новитt наименования
1-в гари и спирки, още повече допринесе за обособяването имъ като отдtленъ видъ
селища. Въ ~гtкои околии има много гари и спирки: въ Варненска селска е имало (на
31 XII 1926 г.) всичко 86 населени м·tста, отъ които нито единъ градъ, а гари и
спирки 11, въ Провад. ок. 12 гари и спирки, въ Дупн. ок. 15 и т. н.
Манастир и т t еж отдавнашенъ видъ селища у н1съ. Tt еж разположени въ уединени мtста, безъ географски удобства. Нtкои отъ тtхъ, по законодателенъ редъ,
еж признати като села, съ свое самоуправление. Такива манастири статистиката поставя
въ броя на селата, т. е. счита ги за „села". Разбира се, това не е правилно. Единъ мана
стиръ може да б,1,де съ гlрава на село, 110 той не е никакво село. Манастири, които еж
броени като села: еж Рилския, Бачковския, Клисурския (Берк. ок.), Троянския и Преобра
женския. Нtкои би вши манастир и се въздигнали въ особенъ видъ селища и вече
нtматъ нищо общо съ името си: Св. Константинъ и Елена край Варна, сжщо Св. Дими
търъ пакъ край Варна. T·t вече се превърнали въ особенъ новъ типъ селища въ Бъл
гария - к у р о р т ни с ели ща. Сжщо такива еж: курортътъ Бtла-черква (Стан. ок.),
курортното селище до с. Костенецъ, което статистиката, неизвестно защо, нарича „ махала Курорта", курортътъ Чамъ-кория, който пъкъ за статистиката е „мtстность". Курортнитt
селища не еж праздни и презъ зимата, но лtте се посещаватъ и обитаватъ отъ много
жители. На тtхъ приличатъ кара к а ч а н ски т t с е л и ща, които сжщо лtте се оби
таватъ, а зиме еж почти праздни.
Около градоветt се оформява единъ новъ видъ селище, животътъ на което е
тtсно свързанъ съ живота на града, това е пред r р ад и ето. Името обаче не е широко
разпространено у насъ и, изглежда, не ще се разпространи. По-лесно предградията могатъ
да минатъ като с е л а около градоветt, или като м а ха л и. Статистиката споменава
едно такова „предградие" 1 ½ клм. далеко отъ гр. Берковица - Бе r о в и ц а. М о де рн от о п ред r р ад и е до София се числи като махал а къмъ с. Обtля, а къмъ с. Фили
повци се числи Ч о х а д ж и й с к о т о п р е д r р ад и е. Доста старъ типъ населени мtста еж хан о в е т t. Tt се числятъ къмъ съсед
нитt селища: Петроханскитt ханове (къмъ с. Клисура, Берк. ок.), Главановски ханове
(къмъ едноименното село, Трънска ок.), ханъ Лушинъ (къмъ с. Добринища, Разл. ок.),
хановетt Чисто тепе отъ 1 сграда и Срътешъ отъ 7 сгради (къмъ с. Якоруда, Разл. ок.).
Но много нtкоrашни ханове, сега еж села или махали. Статистиката посочва край rp. Габрово хановетt Дtдо Дянко съ 33 кжщи и Голкиното съ 2 кжщи. Тия „хаi-юве" вече
се развили въ селища - предградия на града.
Чифлици т t еж сжщо много старъ типъ населени мtста, винаги еж се срt
щали въ нашитt земи. Говоря за чифлици, които постоянно се обитаватъ, защото има
населени мtста, които носят ь това име, и се обитаватъ само лtтно време. Чифлицитt
носятъ името на нtкогашния или на сегашния си собственикъ, а други носятъ различни
мtстни имена: Бойчевъ чифликъ (5 клм. далеко отъ с. Въл. Слатина, Ферд. ок.), ЙонтовъСяровъ чифликъ (Ямб. ок.), Слънчево (Османъ-паз. ок.), Заешки градъ (Ломско) и др.
А чифликътъ на Г.-Орtхов. захарна фабрика е чакъ въ Шум. околия. Чифликътъ Панихри
е 13 клм. отъ Ахтополъ. Нtкои „чифлици" въ М.-Търн. ок. еж истински населени
мtста колиби.
М и н и т t еж нови селища, макаръ тоя типъ селища у насъ още да еж твърде
малко: мина Плакалница до мах. Кара-баиръ, мина Черно море (все въ Бург. ок.). Подобни
340 АН. СП. РАЗБОИНИКОВЪ
селища еж възникнали около нъкои фабрики - край ф а б ри ч ни с ели ща. Статисти
ката имъ дава различни имена; "Индустриалния кварталъ", или "Кжщи около гол·вмитъ
български мелници" (все край Бургасъ), "Балабановата фабрика" (,,Българска горска
индустрия"), която се числи къмъ с. Кочариново, и т. н. Или още нъкои видове
селища, които се сръщатъ твърде рtдко или дори поединично. Нъкои з е мед t л ски учил и ща еж такива селища: край гара Пазарджикъ, училището на м·встото на бивше
то с. Борушъ (Г. -Оръх. ок.) и др . Подобни селища еж и кон е завод и т t (Кабиюкъ
и др . ), спа с и тел нит t дом о в е, цар ски т t дворци (Евксиноградъ и др.), ц ъ р
к в а та и б о л ни ц ат а до с. Шипка. К ъмъ спасителнитъ домове можемъ да отнесемъ
туристическитъ х и ж и.
Особенъ типъ селища еж "от д t л н и т t е д и н и ч н и о б и т а в а н и с г р а д и",
които бележи статистиката (въ Др·вновска ок. и др.), или, както другаде ги нарича,
пръснат и двор о в е (къмъ с. Граничакъ, Бtлогр. ок . и др.), или разпръснат и
к ж щ и постояно обитавани, или от д t л ни к ж. щ и, ,, въ които живtятъ при имотитъ
си мъстни жители" (Врачанско). Впрочемъ, тукъ статистиката се чувствува въ невъзмож
ность вече да даде име на подобни селища, да ги оrдъли въ особенъ видъ. Тя често
употр ·t.бя израза „мtстности", като подразбира видъ селища съ повечко или само съ
една кжща (Врач . ок.). А другаде дообяснява тоя видъ селища съ думитt "кошари"
или „колиби". При подобна невъзможность, статистиката нарича едно селище за с е
ли ще: ,,заселището Баа-тарла" въ землището на с. Ван-кьо;;t до Бургасъ, а въ
землището на сжщия градъ има едноименна "махала". На еж.щото мtсто статистиката
употрtбя името „заселището Бърдарево", като обяснява, че то е „ часть (махала)"
отъ с. Гу лица.
Двата вида горепоменати селища с е л о и кол и би (махал и) - заслужа-
ватъ единъ по-подробенъ анализъ . С е лот о, като отдъленъ типъ селище, си има свои
белези. Най-важенъ е поминъкътъ на населението: Селянитt се занимаватъ съ земедъ
лие, скотовъдство или използуватъ горитъ. Това е белегъ сжщо за кол и бит t (маха
л и т t ). За градоветъ тия занятия еж странични, или съ тtхъ иоже да се занимава часть
отъ населението. Само нъкои отъ малкитъ градове еж повече съ селски занятия. Стро
ежътъ на кжщитt не е сигуренъ белегъ: има села съ градски строежъ на кжщитt -въ планинскитъ о5ласти или въ областитъ съ гжсто население. И обратно, много гра
дове по строежа си приличатъ на най-обикновени села. Не е белегъ и броягъ на жигелигъ.
Село Кнежа е известно като най-населено, има население колкото сбора отъ населението
на градоветt Месемврия, Василико, Ахтополъ, Созополъ, Дьовленъ, Мелникъ, Кошу-ка
вакъ, Мъстанлий. Но и с. Козлодуй е по-голъмо отъ центъра на околията, гр. Оръхово;
и т. н. Кщuу-кавакъ е най-малкия градъ въ България ' (553 д. ж. на 31 XII 1926 год.).
А има и много иалки села, по-малки отъ много колиби (махали) . С. Калугерово (Карл. ок .) има
1 О домакинства или 51 д. ж.; с. Сюргюлю (Кошук. ок.) - 11 домакинства или 45 д. ж.
с. Айдънъ-кьой (Османпаз. ок.) - 2 сгради, 7 домак. или 44 д. ж. Отъ тази гледна
точка ние бихме имали два вида (типа) села: гол t ми с ела и малки с ела. А отъ
гледна точка на строежа - с ела градски тип ъ и истински с ела. Така е и за
градоветъ : ма л к и и г о л t м и г р ад о в е,' г р ад о в е с е л с к и т и п ъ и и с т и н с ки
град о в е.
Обаче въ случая насъ ни интересува селото като отдъленъ видъ насе
лено мtсто, неговото разположение, като мtсто, кждето е събрано население за
общо, съвмtстно или близко съжителство, като общественъ организъмъ въ връзка
съ разположението му върху дадено мtсто отъ земната повръхнина. Това, което
ние обикцовено наричаме село, представя събираце на отдълни семейства или домакин:-
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ · МЪСТА ВЪ БЪЛГАРИЯ 341
ства, близко едни до други, въ сгради съ по-rолtми или по-малки дворове. Това е
о би к но в е но с е л о, като отдtленъ населенъ видъ. Друrъ видъ села еж така нарече
нитt разпръснат и, сборни или r рупи рани с ела, имена, които често пжти
самата статистика употрtбя. Тия села еж сборни отъ повече или по-малко колиби
(махали), та по този начинъ колибитt или махалитt носятъ едно общо име, като си
запазватъ и своитt отдtлни имена. Общото събирателно име не се носи отъ никоя
от д·влна махала (колиби), то е ново име, то е общо сборно име на • селото". Ние
винаги казваме .село" Вакарелъ, а въ сжщность има 9 махали съ свои имена, които
топографски еж разпръснати, отдtлни купове, но само административно еж събрани
подъ едно име - името .Вакарелъ"; къмъ махала Хшоветt се числи гара Вака
релъ, която е най-новото селище. Тукъ думата .село" е едно събирателно име. Въ
сжщата околия с. Бtлица се състои отъ 7 махали, никоя не носи това име. Цtлата
мtстность, въ която с;к пръснати махалигв, се нарича Бtлица. Такива разпилени ( пръснати), сборни или групирани села има много въ Софийско, Г.-Джумайско, Дупнишко,
Бtлоrрадчишко и др. Нtкое отъ населенитt м·вста въ такива села може да се нарича
просто • селото" и друго собствено име да нtма. Но понtкоrа едно отъ населенитt
мtста, които образуватъ сборното село, е дало името си на цtлото сборно селище.
Пръснатостьта нtк;кде е просто изумителна, особено въ Соф:-tиско и Г.-Джумайско.
Въ последната околия с. Габрово се състои отъ .селото" и 23 махали; с. Бистрица -отъ • селото", 7 махали, 11 колиби и 3 населени "мtстности "; с. Дрtново отъ 28 махали.
Въ Разл. околия с. Бабякъ се състои отъ 12 ~1ахали и 39 колиби, с. Кресна (Св. Врачка
ок.) отъ 35 махали, с. Брtзе (Соф. ок.) отъ 'J7 махали и мtстности, с. Осиковица (Орх. ок.) отъ 1 село, 18 махали и 17 колиби. Най-пръснато • село" въ България е Лешко,
Г.-Джум. ок., което е образувано отъ 56 все махали! Ни една отдtлно сама не носи
това име. За нtкои сборни села е казано, че съставляващитt ги махали (колиби) еж
почти слtти, въ такъвъ случай бихме имали, покрай истински разпръстнатитt села,
и друrъ единъ вид ь п о ч т и п р ъ с н а т и или п о ч т и с ъ б р а н и или п о ч т и с л -t, т и с ела. А за други села статистиката казва, че къмъ тtхъ се „числятъ" колиби (или
махали), като се изброяватъ последнитt. Такива села не с,"' сборни (пръснати), защото
тt сами за себе си сжществуватъ като села, обаче изобщо числящитt се къмъ тtхъ
~~ахали или колиби оставатъ безименни, ако имъ отнемемъ селото (въ Тетев. ок. и др.);
~1ахалитt или колибитt се явяватъ, така да се каже, спжтници на селото, това с,"'
села съ прибавки. - Но бихме моr ли да отдtлимъ още единъ видъ села - врем е н но
обитаван и с ела. Защото статистиката бележи (Св.-Врач. ок.) с е л о Тремошница съ
90 домакинства, а само 2 души налично население (мtстно 417 д.) и обясннва, че това
село е каракачанско и се обитава само лtтно време.
Названията к о 11 и би и махал а еж равнозна чащи. Tt опредtлятъ единъ и сжщъ видъ населени мtста ( селища). Нtкжде се употрtбнтъ и дветt имена, обаче тt си иматъ
и свои от дtлни области на разпространение. Като родово понятие думата • махала" се
употрtбя винаги въ единствено число: махала Бодятъ, махала Фъртунитt. А като родово
понятие • колиби" се употрtбя винаги въ мн. число : колиби Липа, колиби Тутманици.
Обаче думата .колиби" или ед. ч .• колиба" има и друго значение: означава видъ вре
мешю жилище, временна сграда, защитна временна сграда, защитна временна постройка
противъ дъждъ и студъ. За това и статистиката едва успtва да бжде последователна,
кога употрtбя тая дума, а нtкжде е неясна: дали думата е употрtбена въ смисълъ
на видъ селище или въ смисълъ на видъ постройка. На мtста статистика се изразява,
че имало лtпю време обитавани чифлици и прибавя въ скоби .колиби". А често пжти
колибитt носятъ имена на по-широки, по-обширни мtстности. За Тетев. околия ста
тистиката к;цша, че има „други колиби пръснати" изъ планината, тt били "съ по
342 АН. СП. РАЗБОЙНИКОВЪ
нtколко кжщи ... нtкои еж единъ видъ кошари, други еж обитаеми презъ една часть
отъ годината, пръснати изъ мtстности, отъ кждето еж получили името си". Има колиби
и махали, които нtматъ собствено землище, тt еж въ землището на съседното село или
градъ. Общо обаче подъ колиби, или махала като видъ селище ние разбираме малка куп
чина отъ селски домакинства, малко селце, домакинствата на което еж повече или
по-малко разпръснати или съ широки разграничени дворове. Махалитt край градоветt
еж отдtлни квартали на последнитt.
Колибитt (махалигl;), като особенъ видъ селища, еж много разпространени у
насъ. Най-много се срtщатъ въ планинскитt пресtчени области, въ долинитt на малкитt
планински рtки и въ планинскитt склонове. Ала по брой на домакинства и жители тt
еж най-различни. Има колиби и съ по едно само домакинство (3-4-5 д. жители): кол.
Калинитt 1 дом. 3 д. ж., кол. Гарвановъ-камъкъ 1 дом. 4 д. ж., кол. Топалитt 2 дом. 6 д. ж. (все въ Габр. ок.); к. Марговци съ 3 сгради, 3 дом. 20 д. ж. (Търн. ок.), мах.
Градокъ 1 сграда, 1 дом., 7 д. ж., мах. Добрева махала 6 crp., 6 дом. 27 д. ж., мах.
Равина 3 crp., 4 дом., 15 д. ж., и т. н. (все въ Пашм. ок.). Сигурно такива малки ще да
еж и пръснатитъ изъ планината колиби въ Тетев. ок., за които статистиката не дава
подробни данни. А други колиби (махали) еж rолtми, колкото много отъ по-rолtмитt
села; други по брой на сгради и жители надминаватъ нtкои отъ градоветt: к. Тодор
четата иматъ 93 дом. или 430 д. ж. (Габр. ок.), м. Балабанска 210 дом., 909 д. ж., м.
Трапето 250 дом., 1079 д. ж. (Троянска ок.). Отъ тази гледна точка бихме имали единъ
типъ селище малки колиби (махали) и другъ типъ-голtми колиби (махали)
А въ Ловчанско една махала (Изворджикъ) е била раздtлена съ царски указъ между
две общини. Това е една раздtлена (подtлена) махала. Би трtбвало да прибавимъ, както
това прави статистиката, като още единъ особенъ видъ махали необитаванитt зиме, а
само лtтно време. Такива временно обитавани махали или колиби въ Разл.
ок. има 2 (л·l;те съ 88 дом. или 579 д. ж.), а ги има и другаде (въ землището на с.
Гол. Бtлово, Пазарджишка ок. и др.).
И тукъ, при колибитt и махалитt, както при селата, има различия. Преди всичко
има пръснати или сборни махали и колиби (въ Кърдж. ок., въ Троянска и т. н.).
Нtкжде статистиката ги нарича r рупи рани махал и или к о ли би. Tt, наредъ
съ обикновенния типъ колиби (махали), еж другъ типъ. Едни отъ тия махали
(колиби) се състоятъ отъ „по-малки" махали или колиби. Нtкога такива разпръснати или
сборни колиби, като едно селище, се числятъ къмъ села (кол. Робовешки се числятъ
къмъ с. Осиковица, Орх. ок., състоятъ се отъ 17 по-малки колиби). Много пжти общото име не се носи отъ нито една отъ по-малкитt ( съставляващи сборната) махали или колиби. Статистиката при подобни случаи се изразява,' че махала Х. се състои отъ .малкитt
махали", или отъ „ по-малкитt махали", или отъ "махаличкитt" ... , като ги изброява ; колибитt Х. се състоятъ отъ "малкитt колиби" . . . Сигурно такива ще еж посоченитt
отъ статистиката .групи махали" Круша, Петровецъ и др. въ Бtлогр. ок. А другаде
статистиката направо изброява малки махали, по-малки, махалички, които се отнасятъ
къмъ нtкои села, числятъ се къмъ последнитt. Тtхъ ние ще п_ричислимъ къмъ вида
ма л к и ма х а л и или видъ ма х а л и ч к и. Но, както при селата, и тукъ има още единъ
видъ - почти слtти махали или колиби.
Особно мtсто заематъ единъ видъ селища, за които стана дума и по-горе, при
лични на малкитt махали и колиби. Статистиката ги нарича м t с т но с ти и ма л ки
м t с т но с ти. Явно е, че нtкои отъ тtхъ еж най-обикновени махали или колиби. Въ Вра
чанско еж отбелязани нtколко подобни мtстности, едно село дори се състои отъ 2 .мtстности", а една „мtстность" е само съ една сграда. Въ Габровска околия лесно биха
дали името „колиби" на всички тия "мtстности ". Такива мtстности има и въ Софийско
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ м-r,стл БЪ БЪЛГАРИЯ 343
Напр. с. Брtзе се състои отъ „селото" и 14 махали и 28 мtстности, които се числятъ
къмъ махалитt, а отъ 4 мtстности се състои и "селото". А за с. Загъжене се казва,
че .е пръстнато и се състои отъ .селото" и мtстноститt (колиби, кошари)" - изброяватъ
се 25 такива "мtстности ". Или: "Къмъ с. О гоя се числятъ нtколко населени мtстности
(колиби), т. е. селото е пръснато". И т. н .• М·tстности" има и въ Г.-Джумайско и пр.
Ако н ·tкои отъ тия мtстности, малки мtстности, населени мtстности, еж истински махали
(колиби), то други ще еж временно обитавани кошари или .държави". Въ КошуI<ав.
ок. такива "мtст11ости" еж Голtмъ Маказъ и Малъкъ Маказъ - първата е пропу-ска
теленъ пунктъ и митница, а втората не е населена. Временно обитавани (лi,те) мtстности
статистиката посочва и въ други околии (Пазардж. ок., Пещ. ок.); това еж каракачански
мtстни селища, I<оито другаде, I<акто вид ·tхме, минаватъ за села и махали. Казахме, че
неумtстно с;к наречени така Чал1ъ-кория, Ситняково и Ц. Бистрица. А въ "мtстностьта"
Чакъръ-джумая (Мъст. ок.) имало 28 сгради, тукъ е седалище на общината, състоеща
се отъ 16 села и никое отъ тtхъ не е удостоено за срtдище на общината. Подобни
случаи има и въ Дар,-к-дер. околия - м·tстноститt Къзлачъ и Кирликъ. Въ тtхъ става
и седмичниятъ пазаръ. Това еж единъ новъ видъ населени мtста - с р t д и ща или
пазар и ща.
При това положение можемъ да си представимъ каква раздробеность представ
ляватъ нtкои отъ селата у насъ: тt еж раз1;Jъснати, групови или сборни села; състоятъ
се отъ колиби и махали; колибитt и махалитt се състоятъ отъ по-малки махали и
колиби, отъ махалички, а още по-дребнит·t съставн11 ядки еж мtстности и малки м ·tст
ности. Това е единъ твърде ннтересенъ типъ село, което може да подлежи на нарочно
изследване -- произходъ и образуване, име, развитие. Напр. с. Бистрица (Г.-Джум. ок.)
се състои отъ "селото", 7 махали и 3 мtстности, но къмъ 2-тt махали се чисJ1ятъ и 11 колиби. Такивз села, които представляватъ подобенъ сложенъ организъмъ, има много.
*
Интересно е географското разпространение на имената колиби и махали.
Понеже думата .махала" ни е дошла отъ турцитt, нейното разпрастранение отбелязва
турското влияние въ нашата топонимия. Има много околии, въ които се употрtбя
само думата .махала" и то чисто български околии (Трънска, Царибродска, Ихтиманска).
Но има и такива, ако и малко, въ които се употрtбява само думата .I<олиби": Пещер
ска, Луковитска, Пирдопска. А въ трети околии и дветt названия се употрtбяватъ
равноправно (Разложка, Орханийска, Станимашка, Тетевенска и др.). Въ такива околии,
сжщо равноправно, колиби се числятъ I<ЪМЪ махали, махали къмъ колиби, колиби се
състоятъ отъ махали или см·tсено отъ махали и колиби, и махали се състоятъ отъ ко
либи или смtсено отъ колиби и махали. Но има още две категории: въ еднитt коли
битt еж подчинени на махалитt, а въ друrитt - махалитt еж подчинени на колибитt.
Колибитt еж подчинени на махалитt въ Севлиевска ок. (тукъ дори има ~1 ах ала Ду
ш е в ски кол и би !), Троянска, Дарж-деренска, Дьовленска, Пашмаклийска, Панагюрска, Г.-Джумайска. Въ тия околии колибитt се числятъ къмъ махали, или образуватъ
съставни части на махалитt: .~~ахала Х се състои отъ колибитt . . . . ", или
.махала Х съ колибитt . ", които се числятъ къмъ нея. Единствена само
Габровската ок. ни дава случай всички махали да еж подчинени на колиби, т. е.
названието или селището махала да е от ь по-долна категория отъ названието (селището)
колиби: "колибитt Х се състоятъ отъ махалитt . . . "
А общо новозаселенитt у насъ малки селища се наричатъ съ името .махала."
Такъвъ е случая въ Бург. ок., Анхиалска, Петричка, Св.-Врачка, Кулска. Това, което
. можемъ да научимъ отъ статистиката, то е, че отъ 1920 до 1926 год. еж били основани
34-t АН. СП. РАЗБОИНИКОВЪ
6 махали и само 1 колиби. Впрочемъ, отъ даннитt на статистиката ние не можемъ да
знаемъ броя на новоз1селенитt колиби или махали. Напр. на стр. V статистиката брои "новозаселени" михалитt Харманитt и Бърдарево (Анх. ок.), а на стр. 4 подъ черта бе
лежи, че първата е заселена въ 1906 r., а втората презъ 1914- 1919 г. На еж.щата V стр. колибитt Лисово (ок. Василиковска) еж посочени като новозаселени, а на стр. 6 подъ черта обяснява, че еж заселени преди 50 години . А дейстаително новозаселенитt колиби
Борянъ (Неврок. ок., 1922 r.), не се броятъ като новозаселени.
Въ връзка съ развитието на нашит-в селища се е промtняло и тъхното поло
жение. За това е наст,"-пила пълна бъркотия между наименованието и вида, къмъ който
тъ принадлежатъ. Много нъкогашни махали, колиби или чифлици еж станали села : с. Кавакъ-махале, с. Махала, с. Чешнегиръ-нова-махала, с. Колибитъ, с. Струмски чифликъ.
Но има и обратни случаи: махала Горното (или Старото) село, м. Красно село, кол.
Краево село. Много чифлици еж станали махали или колиби, еж.що много ханове: м.
Пиперковъ чифликъ, м. Чифлика, м. Забелски ханове, кол. Чифлика. Много разбъркани
имена и видове на селища има при следнитъ наименования: мах. Ду .11евски колиби, кол.
Маркова ~1ахала, чнфл. Загорски колиби, а въ 1920 г. бъжанц11, избъгали изъ селата си
останали подъ сръбско юrо, основали въ Ку леко мах. Градско ви колиби. Село Чифликъ
се състои отъ 9 махали (Троянска ок.), село Колибето ( с. ок.) се състои отъ 1 село и 15 махали.
*
Ако се опитаме да преброимъ колибитъ 11 махалитъ въ България, ще се натъ1<
немъ на непреодолими трудносrи. Даннитъ, коиго ни дава въ това отно:нение статисти
ката, еж непълни. Впрочемъ, статистиката не ни дава точния брой дори на селата, га
ритъ 1-1ли манастир11тъ (стр. Х. и XI. въ списъка). За гаритt и манастиритъ статистиката
прави бележки, че показва (брои) отдълно само тъзи, които отстоятъ отъ съседнитъ
населени мъста не по-малко отъ единъ километъръ, или които носятъ други имена.
Обаче това не е спазено. Та тръбва да се знаятъ тия разстояния за гари, спирки и
манастири, за да се направи необх.одимата корекция. Отъ друга страна, известно ни е, че броятъ на гаритъ все повече се увеличава. Статистиката неправилно увеличава броя на
селата, като поставя между тъхъ нъкои манастири и гари (Рилски, Бачковски и др.,
Левуново, Бълово и др.). Но има и нъщо друго: не се поставятъ въ броя на селата (не
се броятъ като села) сборнитъ или разпръснатитъ села (Вакарелъ и др.). Тукъ статисти
ката брои махалитъ и колибитъ. Но и тукъ не е последователна - много такива сбор
ни села статистиката брои като села (въ Соф. околия 9, въ Еrридеренска 13, въ Кошукавашка 39, въ Дупнишка 1 и т. н.). Въ приложената на края табл ,ща се опитвамъ да посоча
броя на селата по околии, като изключвамъ броенитъ за села гари и манастири, като
изключвамъ еж.що тия села, които еж сборни отъ м1хали или колиби, до колкото ста
тистиката, обикновено подъ забележка (подъ черта), ни дава данни за това. Само когато
нъкое сборно село има населено мъсто, което носи името "селото", тогазъ и азъ го
взимамъ и броя като село, обаче махалитъ и колибитъ му отнасямъ къмъ съответнитъ
селища. Ако и "селото" се разпада обаче на "мъстности", то пакъ го броя за село,
понеже не съмъ отдълялъ графа за "мtстности" (случай съ с. Бръзе, Соф. ок.). Но много
пж.ти това е невъзможно да се открие по даннитъ на статистиката, въ която за нъкои
села казва, просто "пръснати", безъ се да посочватъ разпръснатитъ части - махали, колиби
или мъстности (въ Софийско, Дупнишко ).
Въ еж.щата таблица се опитвамъ да дамъ броя и на колибитъ и махалитъ, от
дълно еднитъ и другитъ, доколкото тава е възможно. Ако махалитъ и колибитъ еж
разпръснати, взимамъ броя на разпръснатитъ. Само ако името на сборната се сръща
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ МъСТА ВЪ БЪЛГАРИ51 345
между имената на разпръснатитt части, тогава броя и нея. Но има и махали, 1<оито се
разпадатъ на .мtстности" (м. Губиславъ, Соф. 01<., и др.) - тtхъ броя, понеже, 1<а1<то
1<азахъ и за селата, нtмамъ графа за мtстности. Не взимамъ обаче броя на частитt на
тия махали и 1<олиби, за които статистиката казва, че еж почти слtти, т. е. ту1<ъ взи
мамъ само едно селище. Само за Троянс1<а и Тетевенска околия отдtлно броя и нtкои
отъ почти слtтитt, за да се схване изобщо разпръснатостыа на селищата въ тия околии.
Два-три подобни случая има и въ Софийско. Къмъ Тетевенъ броя 61 колиби, които
статистиката посочва като .други колиби пръснати" изъ планината и изброява имената
имъ. Софийска ок. е между най-труднитt. Въ нея броя 25 колиби, които се числятъ 1<ъмъ
с. Заrъжене. Но не бихме ли могли да прибавимъ къмъ колибитt и 90-тt .мtстности"?
Нt1<ои отъ тtхъ еж. истински колибарски селища, каквито има въ Срtдна Стара-пл. Тукъ
има и „нtколко пръснати села", за които статистиката повече нищо не казва. А има
и махали (колиби) въ тия и въ други околии еж.що .пръснати", безъ статисти1<ата да
дава броя или имената на разпръснатитt части, за да ги броимъ отдtлно, та съ това
още повече да се увеличи броя на колибитt и махалитt.
Самата статистика бележи, че при минали преброявания е посочвала като цtли,
единни нt1<ои села и колиби (махали), та при преброяването на 31 XII 1926 r. вече ги
посочва отдtлно, т. е. разпада ги на съставнитt имъ части. Можемъ да очакваме, че при
бж.дещи преброявания ще се посочатъ всички части (населени мtста), на които се раз
падатъ селата, махалитt или колибитt и въ такъвъ случай да получимъ истинския имъ
брой. Дори въ нt1<ои околии статистиката не брои направо нито едно колибарско
селище (махала), а само села, когато се У.Казва, че въ тия околии колибитt (махалитt)
еж много повече отъ селата, понеже последнитt се състоятъ отъ разпръснати отдtлни
махали (колиби), а само еж схванати подъ общо име .село". Това се вижда отъ бележ
китt, които статистиката прави подъ черта. Такива околии еж. Кошу-кавашка, Орта-кьойска,
Г.-Джумайска, М.-Търновска, Врачанска, Фердинандска и др. За това въ моята таблица
посочвамъ въ отдtлни графи броенитt направо отъ статистиката колиби и махали, отъ
тия, които еж поменати въ бележки подъ черта. Вижда се, че последнитt еж. много
повече отъ първитt.
Доколкото можемъ да извлtчемъ данни отъ списъ1<а на населенитt мtста
(31 XII 1926) въ Софийска о кол и я е имало следнитt видове селища, нtкои
недостатъчно ясно установени :
Градове - 1.
С ела - 116. Тукъ не влазятъ 9 села, 1<оито статистиката брои за такива,
но тt еж. сборни (пръснати), разпадатъ се на махали, колиби и мtстности. Махалитt, колибитt и мtстноститt броя при съответния видъ. Обаче ту1<ъ броя тия пръснати села,
въ които едно отъ населенитt мtста носи името "селото". Но не броя с. Брtзе,
понеже "селото" е съставено отъ 4 населени мtстности - броя последнитt при
мtстноститt.
Пръснат и с ела - 12. Статистиката отбелязва за тия села, че били пръс
нати безъ да обясни разпръснатостьта имъ, т. е. не изброява махалигl,, 1<олибигl, или
мtстноститt, на които тия села се разпадатъ.
Махал и - 71. Статистиката брои направо само 2 махали, обаче едната се
разпада на мtстности, та тукъ не я броя. Нtкои отъ посоченитt подъ черта махали и
колиби (5) еж.що се разпадатъ, та и тtхъ тука не броя - разпадатъ се на мtстности.
К о л и б и - 91. Статистиката направо не брои нито едно колибарско селище.
Тукъ броя 25 селища като колиби, за които статисти1<ата казва "мtстности" и въ скоби обяснява "1<олиби, кошари" - все къмъ с. Заrъжене.
Юбил. сбори. проф. А. Иширковъ 44
•
346 АН. СП. РАЗБОЙНИl<ОВЪ
М t с т н о с т и - 90. Тукъ броя 4-тt мtстности, които образуватъ "селото"
отъ с. Брtзе.
Гари и спирки - 15.
Манастир и - 17. Въ околията има още нtколко населени мtста - чиф
лици, дворци, разсадници и разпръснати кж.щи.
Нtна колиби или махали въ следнитt околии: Айтоска, Елховска, Карабуна~-Jска,
Карнобатска, Котленска, Сливенска, Ямболска, Провадийска, Видинска, Б.-Слатинска, Орt
ховска, Никополска, Плtвенска, Балбунарска, Бtленска, Разградска, Новоселска, Н.-Заrорска,
Ст.-Заrорска, Свищовска, Свиленrрадска, Поповска, Преславска и Шуменска - всичко 24 околии. Ние сжщо виждаме, че колибитt или махалитt не еж само въ връзка съ пла
нинския характеръ на околиитt, понеже нtкои планински околии нtматъ подобни селища.
Въ нtкои околии броятъ на колибитt и махалитt е незначителенъ или малъкъ. Въ
следнитt околии броятъ на колибиrt и махалитt е отъ 50 до 200 : М.-Търновска, Кър
джалийска, Мъстанлийска, Дарж-дерска, Пашмаклийска, Разложка, Св. Врачка, Ихтиманска,
Орханийска, Софийска и Севлиевска --: всичко 11 околии. А повече отъ 200 колиби и
махали има въ околиитt Еrри-дерска, Ко:.uу-кавашка, Г.-Джумайска, Тетевенска, Троянска,
Габровска, Дрtновска и Еленска - всичко 8 околии. Най-много махали има въ Кошу
кавашка околия - 418, и то все "махали", нито едни "колиби". Но статистиката въ
тая околия направо не брои нито една махала, всички еж посочени подъ черта. Следъ
нея идатъ Тетевенска (333 к. и м.), Троинска (300), Г.-Джумайска (291), сжщо нито една не броена направо, Еленска (261) и т. н. Въ следнитt околии колибитt и махалитt еж
повече отъ селата: М.-Търновска, Егри-дерска, l{о ;uу-кавашка, Кърджалийска, Мъстанлийс.ка,
Дарж.-дерска, Дьовленска, Пашмаклийска, Г.-Джумайска, Разложка, Св.-Врачка, Панагюрска,
Пещерска, Тетевенска, Троянска, Ихтиманска, Орханийска, Софийска, Габровска, Дрtновска,
Еленска и Севлиевска - всичко 22, а въ Луковитска селата по брой еж равни съ коли
битt (махали нtма). П о в ида на с !З о и т t с е ли ща то в а с ж. най-кол и бар ски т t ок о ли и в ъ Българи и. Най-типична е Габровска околии, въ която селата еж само 4, а колибитt ( съ махалитt) 208 1). Въ нея на 1 село се падатъ 52 колиби ( съ махалитt ), следъ нея идатъ околиитt Тетевенска (по 20·8 к. им. на село), Троянска (по 18·7), Г.-Джумайска (по 13·2), Орханийска (10·1), Еленска (9·7), Дрtновска (8·1), Кошу-кавашка (5·4), Егридерска ( 4·5) и т. н. Въ последнитt околии, както видtхме, колибитt и махалитt еж
много, но много еж и селата, макаръ малки. Ако вземемъ предвидъ rолtмината (про
странството) на околиитt, ще имаме: въ Габровска околии на 1 колибарско селище
(махала) се падатъ 2·3 кв. клм. пра.странство, въ Дрtновска по 2·6 кв. клм., въ Кошу
кавашка по 2·7 кв. клм., въ Мъстанлийска и Троянска по 3·5, въ Тетевенска по 3·6, въ Еrри-дерска по 3·8 и т. н. Следователно най-rжсти еж колибитt (махалитt) въ Габровска
околия. Но ако поискаме да видимъ r жстотата на селищата въобще по околии ( само градове, села, колиби и махали, безъ манастири и пр.), ще получимъ: въ Мъстанлийска
ок. на 1 селище се падатъ по 2·01 кв. клм. повърхнина, въ Габровска по 2·23, въ l{ошу-кавашка по 2·26, въ Дрtновска по 2·30, въ Кърджалийска по 2·91, въ Егри-дерска по 3·16, въ Троянска по 3·35, въ Тетевенска по 3·39, въ Г.-Джумайска по 4· 33 и т н.
Най-малки еж селищата (само градове, села, колиби и махали) въ Кошу-кавашка околия -срtдно по 85 д. ж. на селище, следъ това идатъ околиитt Тетевенска (по 112 д.), М.-Тър
новска и Мъстанлийска (по 121 д.), Г.-Джумайска (по 124 д.), Дрtновска (по 150 д.),
Троянска (по 151 д.), Дарж-дерска (по 156 д.) , Еrри-дерска (по 167 д.), Габровска (по
191 д.) и т. н.
1 ) Разшща~1ъ с. Кознрогъ на съставляващит-в го 3 1<олиби, макаръ да еж " почти сл-вти".
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ МЪСТА ВЪ БЪЛГАРИЯ 347
Общиятъ брой на селищата въ България, съгласно приложената таблица, на
31 XII 1926 г. е билъ: градове 93, села 4128, колиби 1282, махали 2700. Тукъ не влизатъ другитъ видове селища у насъ, като манастири, гари, чифлици, населени мъст
ности, ханове, пръснати дворове и т. н. Въ приложена къмъ настоящата статия карта
е дадено разпредълението по околии на градоветъ, гаритъ, селата и колибитъ (маха
литъ). Всъки съответственъ белегъ отговаря на едно селище1 ).
Divers types de localites en Bulgarie
Quaпd оп parJe de „ types de JocaJites" en BuJgarie on envisage toujours Jes trois categories suivantes: villes, vi11age et hameaux; on emploie, en bu1gare, dans !е sens de hameau, les termes "koliЬi" (toujours -au plurieJ, du mot "kol1ba" signifiant hutte) ou
"mahala" ( deпomination turque de quart1er).
Les statistiques officielles nous doпnent meme !е пombre total de ces trois genres de loca1ites. Un examen attentif, cependant, va nous prouver que ces trois sortes de localites пе sont pas clairement determiпees, ni meme tres distinctes eпtre elles et que leur nombre n'a point ete exactemeпt fixe jusqu'a preseпt.
D'autre part, on decouvre, actuellement, beaucoup de . nouveaux types de locaJites ayant ete toujours comptes parmi Jes trois types mentioпnes ci-dessus; or, cette attribution а ete faite sans aucun pJan determine, de differeпtes manieres et parfois meme tres arЬitrai
rement. А cet egard, !а Direction Generale des Statistiques semЫe incertaine ou ses donnees sont souvent incomp1etes. En effet, Ja p1us g1 ande diversite qui existe dans les differents types de localites et qui nous echappe а premiere vue, n'est due exclusivement ni а leur etude insuffisante ni а leur cJassification incomp1ete, mais encore aux nouve11es conditions de vie qui ont cree de nouveaux types de localites.
La vШе et !е village sont les 1oca1ites un peu plus nettement determinees; puis viennent les hameaux (koJiЬi et mahala).
11 existe, cependant, parmi les unes comme parmi les autres des transitions plus ou moins perceptiЫes: ainsi, par exemple, ce1·taines vi1les ressemЫent а des villages, tandis que certains villages presentent l'aspect des villes locales.
Une pareille transition se fait sentir aussi entre les villages et les hameaux. Les gares et les stations de chemin de fer nous presentent un nouveau type de localites ; certaines d'entre elles sont souvent eloignees des villes ou des villages qu'e11es desservent et portent des noms tout autres que leurs propres noms; or, la stutistique n'en fait pas uпе distinction consecutive.
C'est aussi !е cas des с о u v е n t s qui offrent un autre type de localites et dont cinq ont ete comptes au nombre des vШages.
La statistique sigпale епсоrе les types de localites suivants: anciens couvents, lieux de villegiatures, haЬitations pastorales de montagnes, localites de montagnes temporai-
1J Международниятъ географски конгресъ въ Парижъ (1931 r.) се е занимаватъ съ видоветъ селища и прсдстав~нето на карта поселищнитъ съотношения. Възъ основа трудоветъ за Италия,
Швейцария, Белгия и Ромъния проф. Demangcon предлага ед нъ свой картографски методъ, при
който картитt ни даватъ и степеньта на rжстотата на селищата. Азъ не можехъ да използувамъ
картографската форму.па на Деманжона при даннитъ, съ които сега се разполага, а се задо,юлихъ
да дамъ бройнитъ отношения на нъкои видове селища у насъ по околии (вж. А. Demangeon - Une cartt: de l'J1abltat, въ Annales de geographie 15 V 1933).
348 АН. СП. РАЗБОЙНИКОВЪ
rement habltees, auberges, faL1bourgs, fermes, mines, fabriques, ecoles d'agriculture, haras, maisons de sauvetage, maisons d'habltation isolees les unes des autres, demeures ou cours dispersees et ·isolees, beгgeries, moulins, palais royaux etc.; c'est ainsi que les nomme !а
statistique elle-meme. . !1 у а des villages consideraЫes par le nombre de leurs habltants: le village de
Kneja, par exemple, а une population aussi no.mbreuse que celle de huit villes а la fois. La plus petite ville - Kochou-kavak - compte а peine 553 habltants.
D'ailleurs il у а des villages de 75 et meme 44 habltauts seulement; alors que beaucoup de hameaux (" kolibl" ou „ mahala") Jes depassent par !е nombre de leurs habltants; parmi ces derniers (les hameaux) il у en а qui comptent jusqu' а 500 habltants et meme davantage, nombre que beaucoup · de villages n'atteignent point; au contraire, il у en а
d'autres qui ont а peine 3- 5 habltants. Parmi !es villages, le type predominant de localite est celui dont les maisons sont
groupees et attenantes les unes aux autres par leurs coL1rs. Les villages disperses presentent un second type et sont formes de plusieurs
"kolibl" ou „ mahaJa" plus ou moins eloignes les unes des autres; et souvent, ces villages portent des noms tout autres que ceux des hameaux qui les composent.
Ainsi, par exemple, !а reunion de neuf .mahala" dispersees forme un viltage portant !е nom nouveau de Vakarel, qui suggere l'idee d'un nom collectif. La statistique mentionne beaucoup de villages pareils. Etle note encOie d'autres vil!ages disperses semЫaЫes, enumerant les parties qui les composent sous la rubrique de remarque. Pour d'autres enfin, etle s'est contentee de dire seulement qu'ils sont d i s р е r s е s, sans expliquer en quoi consiste leur dispersion et sans donner les noms et !е nombre de Ieurs parties composantes.
Le village le plus eparpille que l'on trouve est celuf de .L е с h k о" (dans l'arrond_issement de Gorna-Djoumai'a) et qui se compose de 56 „mahala" - (hameaux).
On. rencontre !е meme cas d'indecisfon dans !а determination des „ kolibl" ou ,,mahala" (hameaux): plusieurs d'entre eux aussi sont mentionnes comme hameaux dissemines, en enumerant meme leurs parties composantes, sans toutefois elucider le demembrement de certains.
Il est а esperer que !а Direction Generale des Statistiques mettra plus de nettete et de precision dans les recensements futurs.
La statistique mentionne un type particulier de hameaux sous !е nom d'emplacements ou petites localites.
En pareils cas, certain.s villages tr ор demembres, trop dissemines composent de la sorte des organismes trop compliques.
Ainsi, par exemple: !е village de Bres-e (arrondissement de Sofia) est constitue du village lui-meme, de quatorze .mahala" et de 23 emplacements; or, le village lui-meme se subdivise en quatre emplacements divers.
Le village de Bistritza encore (arr. de Gorna-Djoumai'a) se compose du village luimeme, de sept "mahala ", onze "kolibl" et trois emplacements.
Dans cet etat de confusion dans les notions, !а nomenclature des 1ocalites n'est pas exempte de contradictions; cela est, d'ailteurs, lie ;\ l'evo1ution meme des localites. C'est ainsi qu'une vraie ville porte !е nom de „ viПage moyen" (Orta-keuy); de grands vШages sont nomes des .mahala ", ,, kolibl", fermes etc.; ou blen, il existe encore les contradictions suivantes, avec les denominations telles que: maha]a de la ferme, mahala de l'hotelleries, des kolibl, des Douchevsky kolibl, etc.
J'ai dit plus haut que le type de hameaux en Bulgarie est connu sous !е nom de „ kolibl" ou „mahal_a ", et ces · deux denominations sont equivalentes. L'usage freq ..: ent dц
mot "mahala" denote un reste de l'ancienne influeщe tцrque.
ВИДОВЕ НАСЕЛЕНИ М13СТА ВЪ БЪЛГАРИ51 349
11 nous est impossiЬle d'apres les donnees que nou savons а notre portee aujourd'hui, de savoir le nombre exact des hameaux en Bulgarie.
Dans le taЫeau ci-joint, j'essaie de fixer, autant que possiЫe, le nombre de villages par arrondissement; j'en exclus les gares, les couvents et les villages composes.
J'essaie encore, par !е meme taЫeau, de determiner le nombre des hameaux -kolibl et mahala separement; les kolibl ou mahala composes en sont exclus, mais leurs parties composantes у sont comptees.
Les donnees de се taЫeau different completement de celles qui ont ete puЫiees
par les Statistiques pour les memes types de localites (recensement du 31 decembre 1926). On voit encore par се taЫeau que les hameaux non comptes par les statistiques
mais simplement mentionnes en guise remarques, sont beaucoup plus nombreux; et ils auraient pu l'etre davantage. Ainsi, par exemple: fien que dans l'arrondissement de Sofia, on pourrait decomposer encore 12 villages au moins.
Je n'ai point cherche а compter les "emplacements" parce que cette tache, ayant en vue les donnees de !а statistique, m'a paru absolument impossiЫe. Or, dans се cas, on aurait pu decomposer en emplacements beaucoup de kolibl et mahala et meme certains villages.
Le taЫeau n'indique non plus !е nombre des couvents, des gares, des fermes, etc. Sur la carte ci-jointe sont repartis, par arrondisements, les villes, les gares, les
village et les hameaux (kolibl et mahala); chacun de ces types de localites est marque par un signe particulier et le nombre des signe _ indique le nombre des types differents. On у voit aussi quels sont les arrondissements qui possedent le plus de hameaux.
11 у а 24 arrondissements seulement ou les hameaux manquent. J,'arrondissement le prus riche en hameaux est celui de Kochou-kavak ( 418), mais l'arrondissement-type de hameaux est celui de Gabrovo: on у rencontre une ville, 4 village seulement et 208 hameaux. Dans се meme arrondissement, а chaque hameaux incombent 2,23 km2 de superficie.
Mais si nous avons en vue les villes, les villages et les hameaux, alors !а densite se presente ainsi: а l'arrondissement de Mastanly incombent 2,01 km. 2, а celui de Gabrovo 2,23 klm. 2, а celui de Kochou-kavak 2,26 klm. 2, а celui de Drenovo 2,30 klm. 2 etc.
Ап. Sp. Rasboinikov.
Таблица за броя на rрадоветt, селата и колибитt (махалитt) по околии - 31 XII 1926 rод.
Броени направо Посочени nодъ :,::
Броени направо Посочени подъ
чер1а :,:: черта
'° :,:: --------
"' "' "' -,: Име на околията о -,: Име на околията Q) "' Q) с:,.. С) :,:: с:,.. Q)
~ :,:: .,, о :,:: s: о о "' "' :,:: :,:: о :,:: :,:: о
о о '° "' "' '° "' "' "' "' о о '° "' "' '° е: "' с: -,: "' :s: "' :r :s: "' :r :r >< с: -,: "' :s: "' :r :s: "' :r "' "' е: >< :s: "' >< :s: :s: "' "' "' "' >< :,:: "' >< :,::
~ с:,.. Q) о "' u о "' u ci5 ::а! ~ с:,.. Q) о "' u о "' u с., u "' ::а! "' "' ::а! "' с., u "' ::а! "' "' ::а! "'
1 Айтоска ..... 1 62 - - - -1 - - - 23 Дупнишка .... 1 69 - 1 1 - 16 16 2 Анхиалска . . .. 2 51 - 2 2 - -- - 2 24 Кюстендилска . . . 1 118 --- 3 3 - 10 10 3 Бурга ска с. и rp. . 2 3~ 1 3 4 - 2 2 6 25 Радомирtка . .. 1 69 - 5 5 - 1 1 4 Василиковска .. 2 11 1 - 1 1 -- 1 2 26 Егри-деренска - 48 - 30 30 - 188 188 5 Елховска .... 2 64 - - - - - - - 27 Кошу-кавашка . . 1 77 - - - - 418 418 6 Кара бунарска . . - 30• - - - - - - - 28 Кърджалийска . . 1 97 - 66 66 - 81 81 7 Коменска .... 1 22 - - - - - - - 29 Мъстанлийска . . . 1 103 - - - - 143 143 8 Карнобатска . . . 1 57 - - - - - - - 30 Орта-кьойска .. 1 71 - - - - 16 16 9 М .-Търновска .. 1 13 - - - 65 - 65 65 31 Дарж-деренска . . 1 42 - 4 4 3 78 81
10 Сливенска . . .. 1 40 - - - - - - - 32 Дьовленска .. 1 30 3 14 17 28 3 31 11 Ямболска .... 1 60 - - - - - - - 33 П ашмаклийска . . . 1 33 - 104 104 6 43 49 12 Варненс ка с. и rp . . 1 86 - - - - 3 3 3 34 Г.-Джумайска .. 1 22 - - - 11 280 291 13 Провадийска . . . 1 91 - - - - - - - 35 Неврокопска . . . 1 68 - - - 1 11 12 14 Бtлоградчишка • . 1 50 - 2 2 5 5 10 12 36 Петричка ... . • 1 57 - 15 15 5 2 7 15 Видинска ..... 1 57 - - - - - - - 37 Разложка . . .. 2 11 - 2 2 57 13 70 16 Кулска . . . . . 1 27 - 1 1 - - - 1 38 Св. Врачка ... 1 63 - 1 1 - 63 63 17 Ломска ..... 1 58 - 1 1 - - - 1 39 Кагловска .. .. 4 43 - - - - 1 1 18 Берковска ... . 1 42 1 - 1 2 - 2 3 40 Пазарджишка .. 1 60 - 2 2 - 1 1 19 Бtло-Слатинска 1 31 - - - - - - - 41 Панагюрска ... 1 14 - 24 24 6 - 6 20 Врачанска .... 1 76 - - - 1 15 16 16 42 Пещерска . ... 2 19 12 - 12 26 - 26 21 Орtховска .... 1 40 - - - - - - - 43 Пловдивска с. и гр . . 1 99 - 2 2 - 1 1 22 Фердинандска .. 1 46 - - - - 2 2 2 44 Станимашка . . . 1 64 - 11 11 7 10 17
:,::
:,::
'° :,::
"' о "' :,:: о е:
"' "' :r >< :,:: "' ci5 ::а!
17 13 6
218 418 147 143 16 85 48
153 291
12 22 72 64
1 3
30 38 3
28
С;:)
сл о
> ;i:
n :" 'tl :,, w с,,
о :s:, :r: :s: ~ о о,
t:r
-
Броени направо Посочени подъ
черта
- - ---- ·--.,, е,( Име на околията .,_, о. Q.)
"' :s: :,: о ,: ><
о о о \О "' :,:: \О :,:: i:: е,( "' = "' :,' :s: "' :,'
"' "' "' >< :s: "' >< :s: ~ о.
.,_, о "' u о "' u .... с.> :,:: :. "' :,:: :. "'
45 Ловчанска .. .. 1 1 46 - 4 4 1 - 4 4 46 Луковитска ... 1 21 5 - 5 16 - 16 47 Никопол ска ... 1 34 -,- - - - -48 Плtвенска .... 1 53 - - - - - --
49 Тетевенска . . . . 1 16 44 24 68 260 5 265 50 Троянска .. ... 1 16 - 116 116 31 153 184 51 Балбунарска . . • - 26 - - - - - -52 Бtленска .... 1 36 - - - - 1-; -53 Кеманларска . . . - 29 - 7 7 -- 2 54 Разградска . . . . 1 49 - - - -
1 - -
55 Русенска с. и rp. . 1 42 - 2 :z - - -56 Брtзнишка ... 1 40 - 1 1 - 1 1 57 Ихтиманска ... 1 21 - 65 65 - 7 7 58 Новоселска ... - 36 - - - - - -
59 Орханийска ... 2 16 5 6 11 124 27 151 60 Пирдопска .... 3 14 8 - 8 1 - 1 61 Самоковска ... 1 30 - 3 3 - - -
62 Софнйска с. и rp. . 1 129 - ~ 1
2 91 71 162 63 Трънска ..... 1 51 - 1 - 48 48 64 Царибродска . . . - 50 - 13 13 - 12 12 65 Казанлъшка . . . 1 53 - 6 6 - 4 4
1 1
1
3 а бел еж к а : Градскитъ околии еж броени заедно съ селскитъ.
:s: Броени направо :s:
\О :s: "' ,.:, о е,(
Име н11 околията :,:: с.>
о :,: о. .,_, :,:: ~ "' '5 " о
о о "' :,:: :,' >< i:: е,( ""
:,: "' :,'
:s: "' "' "' "' >< :,: р:) :. ~ о.
.,_, о "' u .... u :,:: 1
:. "'
8 66 Н. Загорска . .. 1 61 - - -
21 67 Ст.-Заrорска . .. 1 89 - - -- 68 Чирпанска ... . 1 58 - -
1 ;~о -- 69 Габровска .. .. 1 4 200 -333 70 Г.-Орtховска .. 2 42 - 6 6 300 71 Дрtновска .... 2 25 196 8 204 - 72 Еленска ... .. 1 27 24 220 244 - 73 Свищовска .... 1 35 - - -
9 74 Севл иевска . . .. 1 42 - 27 27 - 75 Търновска .... 1 62 24 8 32
2 76 Борисовградска. . 1 24 - - -
2 77 Свиленградска . . 1 51 - - -72 78 Харманлийска . . 1 78 - 1 1
- 79 Хасковска с. и rp .. 1 69 -- - -
162 80 Ески-Джумайска . 1 43 - 4 4 9 81 Ново-Пазарска . . 1 45 - 3 3 3 82 Осм~нъ-Пазарска . 1 87 - 21 21
164 83 Поповска .... 1 46 - - -
49 84 Прtсла ,ска ... 1 36 - - -25 85 Шуменска . .... 1 69 - - -10 Всичко .. 93 4128 524 Ь41 1365
1 1
Посочени подъ черта
:s: :s: о \О "' :,:: :s: "' :,'
"' >< :s: о "' с.> :,:: :. "'
- - -- - -- 1 1
1 7 8
- 5 5 - - -
5 12 17 - - -
5 49 54
- - -
- 1 1 - - -- 9 9
- 14 14
- 2 2
- - -- 19 19
- - -- - -- - -
758 1859 2617
:s: :,: \О :s: "' о :,:: о :s: :,:: ~ :,' >< :,: "' р:) :.
--
1 208
11
204 261
-81 32
1 -
10 14 6 3
40
--
-3982
1:Х> :.: 18 t;; :t ;,,
~ tт1 :t :.: :s ot Q ;,,
1:Х> о-' о,
g; ., ;,, ,:, :.: ~
с,;,
Cl1. .....
ГРАДОВЕ, ГАРИ. СЕЛА И КОЛИБИ (МАХАЛИ) ВЪ БЪЛГАРИFt .
РА3ПРЕД-ЪЛЕНИ по околии 31. XII . 1926 г. о С1 о n
• о о
о К:Лд о о о
о о о
о
• о ... . ... ..,..,..,..,.., с
ПЛ'ЪВЕНЪ
о о
о
о о ·18• • о
, КдР/1080 о
о о о
о о о о о
о
о о
о о о
о
о о • r. 0 о
о о о
о о о о . о о
о о о о
о •· о о
о
о
0 Шоёо о о
о о о
6Р!1.RТЪ ВЪ 8С"ЪКА ОКОЛИR НА ВИДОВЕТЪ СЕЛИЩА Е
11 РЕДСТАВЕ.нЬ въ СЪОТВЕТНИЯ БРОЙ ~славни БЕ.ЛЕ.3И,
• ГРАдЬ. w ГАРА ~ Cf./10 , КОЛИБИ !МАХАЛИ).
