Движенията за нова просвета и

за българска църкваБогдана Иванова-Шишкова ОУ „Проф. Марин Дринов“ Панагюрище

През XVIII век по българските

земи грамотността се получавала

в училища, наречени килийни.

Такива имало в манастирите и

в много градчета.

Запазване на българския дух в килийните училища

В тях учениците се научавали да четат по църковни книги. Учители били предимно монаси и свещеници, а

по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят занимавал всеки ученик по отделно. Обучението се водело на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес имал за цел да

даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинирало с

изучаване на определен занаят. В такова училище в Котел учил Софроний Врачански.

Напредъкът на занаятите и търговията искал знания,

подобно на тези в европейските държави. Настъпило време за

нова просвета и по българските земи.

Новото време на българската просвета

Първа стъпка към образование, което да отговаря на промените,

направил Петър Берон. Написаният от него през 1824 г. Буквар с

различни поучения, наречен Рибен буквар, давал нужните знания,

събрани в една книга.

Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12

рисунки на животни.Третият раздел на Рибния буквар е назован от

автора „Добри съвети”. Ето някои от тях: Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.

Почитай старите, доде младейш, да почитат тебе, кога устарейш.

Ако много хортуваш, много погрешки струваш.

Малко хортувай, много слушай, заради това имаш една уста и две уши.

Не отдавай на зло за зло. Ако излъжиш един път, не

та вярват вторий път. По-добре приятел верен, а

не камен безценен.

В следващите десетилетия българският народ започнал да организира училищата си по нов начин. Със собствени средства жителите на различни селища издигали красиви училищни сгради, осигурявали безплатно обучение учебници, карти, глобуси и с това предизвиквали удивлението на чужденците.

В тези училища се придобивали знания по четене и писане, смятане, география,

история.

Инициативата за създаване на такова училище в Габрово принадлежи на Васил Априлов. Роден през 1789 г. в Габрово, той получава добро за времето си образование. По-късно се установява в Одеса, където се откроява като влиятелен търговец и натрупва значително богатство. В началото на 30-те години на ХIХ в. у него постепенно се заражда идеята да организира откриването на едно централно училище със светско съдържание в Габрово, където на говорим български език и чрез прилагане на взаимоучителния метод ще се подготвят учители за нуждите на цяла България. Замисълът на Васил Априлов намира подкрепа от богати габровски фамилии и през 1832-1833 г. в Габрово е построена нова училищна сграда.

По предложение на търновския митрополит Иларион Критски за учител е поканен Неофит Рилски, който заминава за Букурещ, за да усвои взаимоучителния метод и за да подготви необходимите за неговото прилагане таблици. На 2 януари 1835 г. Габровското взаимно училище тържествено е открито.

Скоро по примера на габровци взаимните училища покрили

страната.

Във взаимното училище учителят подготвял по-напредналите да му помагат в

обучението на останалите.

През 1846 г. в Копривщица отворили училище с по-горни класове – класно

училище.

Копривщица – класно училище

Даскалботьовото училище в Калофер

Вече имало много млади хора, които получили добро образование,

прекланяли се пред знанието и продължавали да учат в гимназии и в

европейски университети.

Учителката Анастасия ТошеваМарин Дринов

Нешо Бончев

Извоюване на независима църква

След завладяването на балканските земи османците не признали съществуването на български народ. Те обявили цариградския патриарх за единствен представител на християните в империята. Така българският народ се намирал под гръцко духовно върховенство. Висши духовници в българските земи били само гърци.

Отначало гръцката патриаршия помогнала да се запази християнството. Но през XIX век започнала

да пречи на самостоятелното развитие на българите. Тя не била съгласна те да имат свои висши духовници, вестник

и свой храм в Цариград. Конфликтът между

българи и гърци продължил почти 50

години.

Цариград, Патриаршески катедрален храм "Свети Георги"

С общи усилия и упоритост българите

постигнали две големи победи.

Първата била даденото от

султана разрешение в

Цариград да има български

православен храм. Така през 1849

година там била издигната

черквата „Свети Стефан“.

Втората голяма победа е извоюваната през 1870 година църковна независимост. Със специален документ султанът дал право на българите да

имат своя отделна от гръцката църква, начело с екзарх.

Първият български екзарх е Антим I.

"Ще бъда блажен, ако с моята саможертва

възкръсне България за нов свободен живот!"

Българите били признати за отделен народ. Екзархията

станала най-важната опора в живота на българите и техен

защитник пред султана.

Ферманът, с който е учредена Българската екзархия

Печат на Българската екзархия, 1872 г.

Речникът – моят помощник

Екзархия – названието, което българската църква получила през 1870 година. Църквата става напълно самостоятелна, когато се оглавява от патриарх.

Екзарх – лице, което е упълномощено да ръководи самостоятелна църква – екзархия. Първото седалище на българския екзарх било в Цариград.

Желязната църква в Цариград — катедрален храм на Българската

екзархия до 1913 година

Да обобщим:

1849 г.

1835 г.

1846 г.

1824 г.

1870 г.

Петър Берон създава Рибен

буквар

Първото взаимно училище

Първото класно училище в

Копривщица

Издигната черквата „Св.

Стефан“ в Истанбул

Самостоятелна българска църква – екзархия

ПЛАН НА УРОКА

1.Запазване на българския дух в килийните училища

2.Новото време на българската просвета

а. 1824 г. Петър Берон създава Рибен букварб. Взаимни училища- 1835 г. в Габровов. класни училища- 1846 г. в Копривщица3. Извоюване на независима църкваа. 1849 г. – издигната черквата „Св. Стефан“ в Истанбулб. 1870 г. – самостоятелна българска църква – екзархия