bglog.net · Web viewВие сте избрали читанката за 2. клас на издателство „Просвета“ с ав-тори Владимир Попов

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВВЛАДИМИР ПОПОВ

КНИГАпо литература ЗАУЧИТЕЛЯ

2.КЛАС

ПРОСВЕТАСОФИЯ

Валидни са книгите за учителя, издадени през 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 г.

© Георги Иванов Георгиев, Владимир Стефанов Попов, 2003 г.© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и оформление, 2003 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN–10: 954–01–1409–8ISBN–13: 978–954–01–1409–5

ВЪВЕДЕНИЕ

Уважаеми учители,

Вие сте избрали читанката за 2. клас на издателство „Просвета“ с ав-тори Владимир Попов и Иван Цанев и тази Книга на учителя по лите-ратура е предназначена за вас. Освен Въведение тя съдържа:

1. Примерно годишно разпределение на учебното съдържание по ли-тература за 2. клас.

2. Методически разработки на всички урочни теми за задължител-на подготовка по четене и на теми за извънкласно четене.

3. Таблица за покриване на очакваните резултати за читанка 2. клас.Преди да разгърнете следващите страници, необходими ви при непос-

редствената учебна работа, бихме искали да споделим с вас някои отидеите, водили ни при съставянето на читанката. Ще се опитаме да из-бегнем обичайната в такива случаи методическа терминология (тя дос-татъчно присъства в останалите текстове на Книгата за учителя), ка-то се ограничим да подчертаем, че учебното съдържание, структуратаи методиката на читанката представляват единен и нормално функци-ониращ комплекс за постигането на държавните образователни изиск-вания и очакваните резултати на ниво учебна програма. Надяваме се, чевашата практическа работа напълно ще потвърди това.

И така – ако читанката ни трябваше да разшири заглавието си, за даизрази по-точно намеренията и вижданията ни за нея, то би изглеж-дало така: Читанка за доброто. Не само защото в учебната програмапо литература за 2. клас основен идейно-тематичен център е етическа-та опозиция добро – зло. Но преди всичко заради съзнателния ни стре-меж да покажем чрез конкретните текстове в читанката и чрез общо-то є звучене доброто във всичките му проявления – от неговата детскабеззащитност до активната му съпротива срещу злото. Смятаме, чеднес това е особено важно за българските деца, за възпитанието им внепреходни нравствени и естетически стойности, което е същественацел на обучението по литература.

Разбира се, опозицията добро – зло, вечната драма на човека, а чрезнего – и на художествената словесност, далеч не изчерпва тематично-то и емоционалното богатство на читанката. Тя е само водещата ос,около която се наслагват останалите не по-малко важни теми и моти-ви: обичта към родината, родителите и родния дом, нуждата от при-ятелство и взаимопомощ, значението на учението и труда в човешкияживот, опазването на традициите и обичаите, радостта от общуване-то между хората, жаждата за опознаване на света, грижата за при-

3

родата, за животните и растенията. И още нещо, което искаме да под-чертаем – зачитането и уважението към другия, с когото ни свързватнаглед различни, а всъщност едни и същи ценности.

Тези теми в читанката са „прочетени“ не сами за себе си, не толко-ва като човешко знание, а като познание за човека, т.е. през художест-вените произведения, които децата трябва да прочетат и осмислят.

Начинът, по който са поднесени темите, е съобразен изцяло с психо-физическите възрастови особености на второкласниците, с деликатна-та им душевност и все още формиращ се интелект, с липсата на осъз-нат естетически опит и с възприемането на художествената творбаот тях като реален живот. И най-вече – с необходимостта малкитеученици постоянно да усъвършенстват четивната си техника, условиеза постигане на всички останали цели в обучението по литература.

Читанката е изградена върху традиционната, достъпна и разбираемаза децата конструкция на календарния цикъл и на свързаните с него при-родни промени и човешки дейности. От ранната есен, която помни усил-ното лято, до пролетта и очакваната ваканция, от полета на прелет-ните птици на юг до връщането им в родните гнезда – този е кръгът,който детското въображение трябва да „разчете“ литературно и ес-тетически от първите до последните страници. Заедно с него се разви-ва още един кръг – от родината и родния дом към далечните и непозна-ти страни, от обичаите и традициите на нашия народ до твърде честоблизките с тях ценности на други народи. И този кръг се затваря в краяна читанката в една от най-българските теми – за първоучителите, зародното слово.

Стремежът ни е бил темите да се преливат една в друга, да се до-пълват и обогатяват взаимно в конкретните текстове, като по тозиначин читанката придобие цялостен, завършен и хармоничен облик. Тък-мо тази търсена хармоничност, нека я наречем по-точно балансираностна различни равнища – тематично, естетическо, емоционално, жанро-во, обемно и т.н., въздейства върху учениците, които без да я осъзнават,я възприемат, както се възприема изкуството. Желанието ни е било чи-танката да представлява не механичен сбор от текстове, а книга, в ко-ято постепенно се навлиза и тя постепенно разкрива богатствата сипред децата.

Колкото до подбора на текстовете в читанката, видно е, че българ-ската класика за деца е представена подобаващо и според изискваниятана програмата. Водили сме се от разбирането, че има творби, които ня-ма да остареят за читанката, независимо в кое време са писани. Също-то се отнася и за творенията на българския, пък и не само на нашияфолклор – народни приказки и песни, гатанки и пословици. В читанкатаса включени произведения от европейски класици, както и от съвремен-

4

ни автори – наши и чуждестранни. Стремили сме се текстовете, пред-назначени за четене и осмисляне от второкласниците, да бъдат достъп-ни и увлекателни за възрастта им, както и да предоставят възможнос-ти за творческо интерпретиране в други области като Музика, Изобра-зително изкуство, Околен свят. Силна, както може да се очаква, е връз-ката между читанката и учебника по български език на авторски екип сръководител доц. Румяна Танкова.

Бихме искали да отделим внимание на методическия апарат към чи-танката, който включва освен обичайните „Речник“, „Въпроси“, „Зада-чи“ и две нови рубрики – „Разговаряме за...“ (децата изказват мисли попроблем, произтичащ от изучавания текст) и „Магията на думите“. Втази рубрика кратко, достъпно и разбираемо за децата се дават знанияна емпирична основа за нови понятия, въведени от програмата: басня,народна песен, повторение, изброяване, епитет и други. Осигурени савъзможности за преразказване и устно словесно обрисуване, за изрази-телно четене и четене по роли, за драматизация и илюстриране на худо-жествен текст.

При избора на читанката са ви направили впечатление илюстраци-ите на художничката Маглена Константинова. Един от талантливитеилюстратори на детска литература, и тук тя успява да проникне задвъншния пласт на текста, да изрази неговия смисъл, да го поднесе на де-цата със завладяващо въображение.

Книгата за учителя, която ви предлагаме, е структурирана така, чеда ви бъде полезна през цялата учебна година. Примерното годишно раз-пределение на урочните теми и техните методически разработки мо-гат да претърпят промени в зависимост от вашите предпочитания иот подготвеността на учениците за възприемане и осмисляне на конк-ретните текстове. Вашето творческо участие е дори необходимо, тъйкато практиката винаги е по-богата от предварителния замисъл.

Като ви пожелаваме успешна работа с читанката за 2. клас на изда-телство „Просвета“, предоставяме на вниманието ви същинскатачаст от Книгата на учителя към нея.

5

ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕНА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 2. КЛАС

Задължителна подготовка – 32 седмици х 3 часа седмично = 96 часаИзвънкласно четене – 1 час през седмица = 16 часаОбщо 112 часа

Месец Седмица № Тема

Септември

Септември

Октомври

Октомври

Октомври

6

I

II

III

IV

V

1.2.

3.

3.

4.

5.

6.7.

8.

8.

9.10.

11.

12.12.

Моята родина – „Де е България“ от Иван ВазовОбич и в радост, и в болка – „Отечество“ от Любен Ка-равеловНезаменимият роден дом – „Старият щърк“ от Констан-тин Константинов

Незаменимият роден дом – „Старият щърк“ от Констан-тин КонстантиновПосоките на есента – „Къде“ от Елин Пелин. Есеннаприрода – „Повя горняка през полята“ – от П. К. ЯворовЛюбознателният знае повече – „Горнякът и долнякът“от Георги МишевИзвънкласно четене – Най-хубавата книга, която проче-тох през лятото

Даровете на есента – „Есен“ от Андрей ГермановДа помогнеш е достойно – „Паничка мед“ от Ангел Ка-ралийчевИ знанието е плод – „Най-скъпоценният плод“ (българ-ска народна приказка)

И знанието е плод – „Най-скъпоценният плод“ (българ-ска народна приказка)Звънчето ни вика – „Утрин“ от Иван ДавидковУченолюбивите врабчета. А децата? – „Ние, врабчета-та“ от Йордан РадичковИзвънкласно четене: „Пипи Дългото чорапче“ от Аст-рид Линдгрен

Трудолюбието е дар – „Малкият Нисе“. Живей полезно –„Знаят малки и големи“ (детски песни)Всичко се постига с труд – „Готованко“ от Ран Босилек.Всичко се постига с труд – „Готованко“ от Ран Босилек


Октомври

Октомври

Ноември

Ноември

Ноември

Ноември

VI

VII

VIII

IX

X

XI

13.

14.

15.

15.

16.

17.

18.

18.

19.

19.

20.

21.

22.23.

24.

25.

26.

27.

Пътят на хляба от нивата до трапезата – „Под горица,под зелена“. Народна песенХубостта е слънце – „У Недини слънце грее“. Красота-та е дар – „Момиче мъничко“ (народни песни)Щастливият край на приказките – „Спящата хубавица“от Братя ГримИзвънкласно четене – Приказният свят на Братя Грим

Щастливият край на приказките – „Спящата хубавица“от Братя ГримПази беззащитния – „Дете и калинка“ от Дора Габе.ДиалогСветлинка за другия – „Светулка“ от Кръстьо Станишев

На доброто се отвръща с добро – „Добро за добро“ отРан БосилекНа доброто се отвръща с добро – „Добро за добро“ отРан БосилекИ най-голямото зло може да се победи – „Деветиятбрат“ от Асен РазцветниковИзвънкласно четене – „Тъмното“ от Дора Габе

И най-голямото зло може да се победи – „Деветиятбрат“ от Асен РазцветниковДоброто е у всеки – „Песен за доброто“ от НедялкоЙорданов или Надежда за всеки – „Надежда“ от ДжаниРодариУмният кълвач – „Кълвач“ от Михаил Пришвин. Проза.Озвучителят на гората – „Горски барабан“ от МихаилЛъкатник. Стихотворение

Есенна топлинка – „Сиромашко лято“ от Елин ПелинВълшебствата на карнавала – „Карнавал“ от НиколайКънчев. Гатанка от Веса ПаспалееваПредставлението е игра – „На куклен театър“ от ЛедаМилеваИзвънкласно четене – „Страхлив другар“ – българсканародна приказка

Богатството да си здрав – „Най-голямото богатство“ отРан БосилекНай-ценното за всички – „Богатство и сиромашия“ (тур-ска приказка)Никой не е по-голям от хляба – „Силата на хляба“ отЙосиф Нунев. Кой каквото прави, на себе си го прави –„Чичо Пейо“ от Елин Пелин

7


Декември

Декември

Декември

Януари

Януари

Януари

8

XII

XIII

XIV

XV

XVI

XVII

28.

29.

30.

31.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

Самолюбието лъже – „Паун и лястовичка“ от Стоян Ми-хайловски. БасняПомогни на другия, за да помогнеш и на себе си – „Кони магаре“ от ЕзопНе вярвай на ласкатели – „Гарван и лисица“ от ЕзопИзвънкласно четене – „Вест от Африка“ от Хю Лофтинг

Звездите говорят на умеещия да ги вижда – „Звездна ве-чер“ от Йордан ЙовковЗвездите говорят на умеещия да ги вижда – „Звездна ве-чер“ от Йордан ЙовковСвятата нощ на Рождество Христово – „Коледна елха“от Елисавета Багряна

Коледни вълнения – „Коледа“ от Дора Габе. Художест-вен текстЗнания за празника – „Коледа“ от Томислав Дяков.Нехудожествен текст за обичайНовогодишни благопожелания – „Сурвакарска песен“от Йордан Стубел. ИзброяванеИзвънкласно четене – Българско народно творчество –пословици, поговорки, гатанки, благопожелания, скоро-говорки

Милосърдие и обич към всеки – „Две сестри“ от ГеоргиРайчевМилосърдие и обич към всеки – „Две сестри“ ог ГеоргиРайчевСпасителят и спасените – „Василица“ от Йосиф Нунев

Природата се грижи за всичко – „Дебел сняг – голям ко-мат“ от Георги МарковскиСънят на зрънцето – „Зимен сън“ от Асен Разцветников.ЕпитетИмето на мама е обич – „Мама се връща“ от ВладимирПоповИзвънкласно четене – Стихове и разкази на Дора Габе,посветени на родителите

Искам да съм като татко – „Баща ми“ от Йордан Ра-дичковНародни закрилници – „Чавдар през гора вървеше“ (на-родна песен)Български герои – „Хайдути“ от Христо Ботев

Месец

Януари

Седмица №

XVIII 44.44.45.

Тема

Дете на природата – „Палавница“ от Емилиян Станев.Дете на природата – „Палавница“ от Емилиян СтаневКак се раждат песничките – „Мечо Пух“ от Алън МилнИзвънкласно четене – „През води и гори“, разкази отЕмилиян Станев

Февруари

Февруари

Февруари

Март

XIX

XX

XXI

XXII

45.46.47.

48.

48.

49.

50.

50.

51.

52.

53.

54.

Как се раждат песничките – „Мечо Пух“ от Алън МилнПознай чия е пътеката – „Пътека“ от Велизар НиколовБяла красота – „Зимен пейзаж“ от Валери Петров. Пов-торение

Никой не живее сам – „Снежният човек“ от Ханс Крис-тиан АндерсенНикой не живее сам – „Снежният човек“ от Ханс Крис-тиан АндерсенИ зимата се смее – „Две цени“ и „Завист“ от Цветан Ан-геловИзвънкласно четене – Приказките на Андерсен

Умението да се радваш – „Зимата, пролетта и детето“ отЕлисавета БагрянаУмението да се радваш – „Зимата, пролетта и детето“ отЕлисавета БагрянаОбикновено вълшебство – „Пленени дървета“ от Миха-ил Пришвин

Какво си отива със снежния човек – „Мартенска жа-лейка“ от Иван Цанев. Гатанка от Веса ПаспалееваМартениците – вестители на пролетта. „Баба Мартабързала“ от Йордан СтубелЖажда за пътешествия – „Врабчови закани“ от КарелЧапекИзвънкласно четене – Стихотворения за деца от Елиса-вета Багряна

Март XXIII 54.

55.56.

Жажда за пътешествия – „Врабчови закани“ от КарелЧапекБратя по песни – „Братя“ от Марко ГанчевСветът е обич и любопитство – „Дете и лястовичка“ отЕлисавета Багряна

9

Месец

Март

Седмица №

XXIV 56.

57.

57.

Тема

Светът е обич и любопитство – „Дете и лястовичка“ отЕлисавета БагрянаГолемият свят на книгите – „Чудната врата“ от Весе-лин Ханчев. Художествен текст. Земята – суша и вода– „Земята“ от Енциклопедичен речник. НехудожествентекстГолемият свят на книгите – „Чудната врата“ от Весе-лин Ханчев. Художествен текст. Земята – суша и вода– „Земята“ от Енциклопедичен речник. НехудожествентекстИзвънкласно четене – Детските енциклопедии

Март XXV 58.

58.

59.

Бъди какъвто си – „Упоритото слонче“ (африканскаприказка)Бъди какъвто си – „Упоритото слонче“ (африканскаприказка)Няма граници за фантазията – „Дървено конче“ от ЛедаМилева

Април

Април

Април

10

XXVI 60.

61.

61.

XXVII 62.

63.

64.

XXVIII 65.

66.67.

Весело и смешно – „Златна рибка“ от Янаки Петров и„Медуза“ от Тома БинчевСмелото момиче – „Лили на морското дъно“ от ВалериПетровСмелото момиче – „Лили на морското дъно“ от ВалериПетровИзвънкласно четене – Приказките на Валери Петров

Пожеланията на лазарките – „Лазарки“ от Георги Мар-ковскиКрасотата на девойката – красота и на празника. „НаЦветница“ от Елисавета БагрянаБлагословени великденски грижи – „Великденско яйце“от Никола В. Ракитин

Великден възражда природата и човека – „Свири, свир-ко върбова“ от Ран БосилекНе се разсейвай – „Конфитюр“ от Красимир ДамяновВинаги има изход – „Квакащата пощенска кутия“ от До-налд БисетИзвънкласно четене – „Небивалици“ от Доналд Бисет

Месец

Май

Седмица №

XXIX 68.

69.

69.

Тема

Пощенската марка пътува – „Предложение“ от ДжаниРодариОткъде идват благата – „Писмо на един дакел“ от Стан-ка ПенчеваОткъде идват благата – „Писмо на един дакел“ от Стан-ка Пенчева

Май XXX 70.

71.

72.

Любима ваканцийо – „Апетит за череши“ от Марко Ган-чевИ красивото може да стане смешно – „Добрите и лоши-те думи“ от Радой КировСамо ние си се разбираме – „Бриф, бруф, браф“ от Джа-ни РодариИзвънкласно четене – „Приказки по телефона“ от Джа-ни Родари

Май

Май

XXXI 73.

74.

75.

XXXII 75.

76.77.

Природата е живот и светлина – „Врабчето“ от АтанасДалчев и „Излет“ от Асен РазцветниковБлагодаря, учителю – „Цветя за учителя“ от Лиана Дас-каловаМедът на буквите – „Кой е създал нашите букви“ от На-дежда Драгова

Медът на буквите – „Кой е създал нашите букви“ от На-дежда ДраговаМагията на родния език – „Родна реч“ от Ран БосилекПримерно изходно равнище по четене за 2. класИзвънкласно четене – Какво да чета през лятото

11

МЕТОДИЧЕСКИРАЗРАБОТКИНА УРОЧНИТЕТЕМИ

Тема: Моята родина – „Де е България“от Иван Вазов

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворение.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – признание в синовнаобич и преклонение пред родината.Да се събуди у малките ученици гордостот родината.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: родина, българин,преклонение, признание.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията за родината и нейната природа.Словесно рисуване на родината.Изразително четене на фрагментите и на целия текст.Наизустяване и рецитация на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как наричаме земята, в която сме родени?Коя е нашата родина?Кои природни забележителности на родината възпява поетът?Защо поетът се обръща към България с думите „драга“, „мила“?Каква е още родината според стихотворението?Защо обичаме родината си?Какви чувства ни вълнуват, когато слушаме и четем това стихотворение?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво, Музика.

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, музикални произведе-ния.

12

Тема: Обич и в радост, и в болка –„Отечество“ от Любен Каравелов

Цел: Възприемане и осмисляне на раз-каз.

Задачи:Да се разкрие емоционалното внушение,което цели авторът с произведението –любов към отечеството.Да се актуализират знанията на ученици-те за родината и родната природа.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: отечество, роденкрай, благословена земя.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията зародината и нейната природа.Подборно четене на думи и изрази, в ко-ито си проличава най-силно любовта къмотечеството.Изразително четене, за да се навлезе впреживяванията на автора.

Работа върху композицията, за да се навлезе в идейно-емоционалното съдържа-ние на разказа.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо авторът използва възклицателни изречения?Има ли разлика според автора между „отечество“ и „роден край“?Защо Любен Каравелов изказва благодарност на отечеството си?Какви чувства предизвиква у нас текстът?


Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, музикални произведе-ния.

13

Тема: Незаменимият роден дом –„Старият щърк“ от КонстантинКонстантинов


Задачи:Да се разкрие идейно-емоционалното съ-държание на творбата – любов и вярносткъм родната земя.Да се разкрие отношението на авторакъм героя.Да се изтъкнат строгите закони на колек-тивния живот.Да се постигне съпреживяване с послед-ното желание на стария щърк.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: ято, водач, родендом, чужбина.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за сравняване на близки произве-дения с изучаваното – мотивът за при-вързаността към родния край.Четене на части от произведението с определени задачи за наблюдение върху тек-ста (сюжет, композиция, персонажи, език).Четене на цялото произведение с цел да се достигне до основната му мисъл – ни-що не може да замени родината и родния край, любовта към тях ни прави щастли-ви.Илюстриране на момент от текста по избор на учениците.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какво научавате за стария щърк от разговора му с по-младите щъркели?Какво е видял старият щърк през своя живот?Защо щъркът решава да остане сам в родината си?Какво му дава сили да посрещне спокойно края на живота си?Защо старият щърк не тъжи, че ще дочака сам края на живота си?Бихте ли напуснали родината си?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво.

14

Теми: Посоките на есента – „Къде“от Елин Пелин. Есенна природа – „По-вя горняка през полята...“ от П. К.Яворов

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворения.

1. Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението „Къде“ – есента откривапосоки и пътища за всички: за прелетни-те птици – към топлите страни, за децата– към училище.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: жален, мило.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знания за пре-летните птици, училището и родината.Разграничаване в практически план надиалог – чрез четене по роли.Изразително четене на текста с акценти-ране върху обръщенията.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо жеравите и щъркелът отлитат в южните страни?Защо жеравите летят с „вик жален“? Защо детето нарича училището „мило“?

2. Задачи:Да се разширят знанията и представите на децата за сезона есен.Да се възприеме художественото описание, за да се получи образ, верен на авто-ровото виждане – одухотворена действителност.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: горняк, клони, листа, стволи.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията за сезона есен и за природата през есента.

Примерни въпроси, свързани с текста:За какво се говори в текста?От кои думи разбирате, че това е вятърът?Каква картина си представяте, когато четете стихотворението?Какъв е вятърът, който духа от планините?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Музика, Изобразител-но изкуство.

15

Тема: Любознателният знае повече.„Горнякът и долнякът“ от ГеоргиМишев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на разка-за, изграден чрез диалога между учителяи учениците.Да се намери връзката между природатаи любознателността на учениците.Да се формират умения за словесно ри-суване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: географска карта,любознателен, писател.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху съдържанието за откриванена отделните моменти.Подборно четене на картините и тяхнототълкуване, за да се разкрие връзкатамежду произведението „Повя горняка през полята…“ и „Горнякът и долнякът“.Изразително четене на отделните моменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо ученикът смята, че има грешка в заглавието на стихотворението „Повя гор-няка през полята…“?Какво е обяснила майката на своето дете за северния вятър?Защо и учителят, и майката са прави в своите обяснения за горняка? Защо учите-лят внася картата на България?Защо ученикът е наречен „любознателен и буден“?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техни-ка, Музика, Изобразително изкуство.

16

Тема: Даровете на есента – „Есен“от Андрей Германов


Задачи:Да се разкрие връзката на годишния се-зон есен с труда на хората.Да се разкрие отношението на авторакъм добродетелите на стопаните.Да се усъвършенстват уменията за сло-весно рисуване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: плодородие, стопа-нин, трудолюбие.

Основни дейности, методи и похвати:Проблемно-познавателни задачи, свърза-ни с осмислянето на образността на стиха.Подборно четене с открояване на същес-твените идейно-художествени моменти –есенната картина, плодородието на земя-та и трудът на хората.

Словесно рисуване на природната картина.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:През кой сезон е най-богата и най-щедра земята?Кои изрази ви помагат да си представите есенната картина?Защо стопаните са с „пълно, весело сърце“ след напрегнатото лято?Защо дните през годината са наречени „жежки“?Откъде разбираме, че трудът носи радост на стопаните?На какво дължим хляба и радостта в живота?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително из-куство.

17

Тема: Да помогнеш е достойно – „Па-ничка мед“ от Ангел Каралийчев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на про-изведението – постъпката на Димчо, кой-то помага на съученика си, е достойна зауважение.Да се разкрие отношението на авторакъм героите.Да се осмисли сюжетното развитие натворбата.Да се формират умения за словесно ри-суване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: вълнение, добросърце, взаимопомощ.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху човешките ценности, засег-нати в творбата – доброта, другарство,взаимопомощ.Подборно четене за разкриване на основните моменти на разказа.Определяне на отделните части в текста и тяхното озаглавяване.Подборно четене на епизодите от художествения текст и проследяване действиятана героите.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо Матейчо се вълнува от досега с първата читанка?Защо Димчо решава да даде спестените си пари на учителя?Какви чувства изпитва Димчо към Матейчо?Как бихте озаглавили разказа?На какво ви учи този разказ?Защо авторът сравнява постъпката на Димчо с труда на малката пчела?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Околенсвят.

18

Тема: И знанието е плод – „Най-скъ-поценният плод“ (българска народнаприказка)

Цел: Възприемане и осмисляне на на-родна приказка.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата, че знанието е най-ценно за младиячовек.Да се формират умения за изразяване наоценъчно отношение към героите на при-казката.Да се разкрие реалистичното изобразява-не на героите чрез техните взаимоотно-шения.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: знание, учение, мъд-рост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията забита на българите.

Подбор на произведения, близки по тема и жанр на приказката „Най-скъпоцен-ният плод“.Подборно четене на части от приказката.Четене по роли.Театрализиране на творбата.Записване в тетрадката по четене на основната идея и поуката.Илюстриране на момент от сюжета на творбата.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо бащата дава на синовете си по кесия с жълтици?Какви са най-скъпоценните плодове на първите двама сина?Какви качества притежава третият син?Как мислите, справедливо ли е постъпил бащата?Защо третият син се връща с празни ръце?Къде са скрити плодовете, които е набрал той?Заслужена ли е наградата на най-малкия син?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техни-ка, Изобразително изкуство.

Нагледни и други помощни средства: картини, музикални произведения, посло-вици, поговорки, гатанки.

19

Тема: Звънчето ни вика – „Утрин“ отИван Давидков


Задачи:Учениците да усетят, че на училищнотозвънче откликват цялата природа и град-ският свят. А това означава колко важное учението в живота на детето.Да се формират у учениците умения даоткриват зримите неща, претворени в ху-дожествени образи.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: природа, човек, отк-лик.

Основни методи, дейности и похвати:Беседа за едно от централните събитияна есента – началото на учебната година.Подборно четене на фрагменти, пресъз-даващи околната среда.Словесно рисуване на есенната картина.Изразително четене на целия текст.Рецитация на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо се чува навсякъде училищното звънче?С кого слиза утрото по стълбата?Защо кима весело врабчето?По какъв начин е описана природата?Не смятате ли, че звънчето зове и за промяна в природата? В кои думи се долавятова?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Музика, Изобразител-но изкуство, Домашен бит и техника.

20

Тема: Ученолюбивите врабчета. А де-цата? – „Ние, врабчетата“ от Йор-дан Радичков


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на раз-каза – чрез описаните от писателя враб-чета по-лесно ще опознаем и разберемсебе си. И децата като врабчетата иматсвой живот, свои желания и никой нетрябва да пречи на никого в каквото и дае – най-малко – в учението.

Основни понятия: ученолюбие, знание,веселие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за света на врабчетата и на всич-ки птици и животни, различен от този начовека и все пак много близък с него.Припомняне името на писателя Йордан

Радичков, от когото в 1. клас е изучаван разказът „Буквар и жабешка читанка“. Мо-гат да се покажат книги за деца на Радичков.

Примерни въпроси, свързани с текста:Наблюдавали ли сте от прозорците на класната стая врабчетата в двора на учили-щето?Приличат ли врабчетата по нещо на децата? По какво?Защо мъдрите врабци съветват врабчетата да отвърнат по същия начин на децата?Защо все пак врабчетата искат да учат?Кое е най-смешното в разказа? Дали това, че децата са по клоните на дърветата, аврабчетата – на чиновете?Искате ли да прочетете цялата книга „Ние, врабчетата“?Вие бихте ли съчинили разказче с герой врабче?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Околенсвят, Музика.

21

Тема: Трудолюбието е дар – „Малки-ят Нисе“. Живей полезно – „Знаятмалки и големи“ (детски песни)

Цел: Възприемане и осмисляне на песни.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл в песен-та „Малкият Нисе“ – любознателността иработливостта на героя, показани чрездействията, които извършва.Да се разкрие идейният замисъл в песен-та „Знаят малки и големи“ – всеки трябвада е полезен с труда си и с дарбата си надругите хора.Замисълът и на двете песни е постигнат сдинамична смяна на образи и действия, скомични изненади, закачливост и весе-лие, които укрепват у децата оптимизмаи жизнерадостта.Да се направи съпоставка между дветепесни, за да се открият общите им еле-менти.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: любознателност, трудолюбие, интерес, упоритост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за непосредственото емоционално общуване на детето с природата и с чо-вешкия свят и за това, което му носят те като познание.Съпоставка между двете песни.Езикова работа върху двата текста.Словесно рисуване.Подборно четене на текстовете.Изразително четене на двата текста.

Примерни въпроси, свързани с текстовете:Кои наши качества могат да заслужат уважението на другите?Какво може да прави малкият Нисе?Можем ли да покажем с ръце някои от действията, които извършва Нисе?Коя от двете песни ни дава повече познания? Защо?Коя от песните звучи като закачка?Как разбирате пословиците, свързани с двата текста?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Физическо възпитание испорт.

22

Тема: Всичко се постига с труд – „Го-тованко“ от Ран Босилек

Цел: Възприемане и осмисляне на авто-ризирана приказка.Обяснение на литературното понятиеепизод.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – нищо не се дава наготово, всичкосе постига с труд.Да се откроят срещите на коса и лозари-те, като по този начин се обясни поняти-ето епизод.Да се формира оценъчно отношение къмгероите на приказката – мързеливия коси трудолюбивите лозари.Да се обрисуват словесно героите.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: мързел, трудолюбие,справедливост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за значението на човешкия труд и отношението на учениците към него.Беседа върху обстановката, характерна за трудовото всекидневие на стопаните.Подборно четене на епизоди от приказката.Словесно рисуване на героите – лозарите и коса.Свързване на пословицата „Който е копал лозето, той ще яде гроздето“ със съдър-жанието и смисъла на приказката.Илюстриране на моменти от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои действия и постъпки се повтарят?Какво казва косът при поканата на лозарите?Колко пъти отказва да им помогне?Колко епизода можем да различим в приказката?Защо при беритбата косът повежда косетата към лозето?Какви дейности са извършвали лозарите?Справедливо ли го укоряват лозарите?


Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, пословици, поговорки,гатанки.

23

Тема: Пътят на хляба от нивата дотрапезата – „Под горица, под зелена“.Народна песен

Цел: Възприемане и осмисляне на фолк-лорно произведение. Въвеждане на лите-ратурното понятие народна песен.

Задачи:Да се запознаят учениците с характерни-те особености на нов за тях жанр – на-родна песен.Да се разкрие идейният замисъл на на-родната песен, показваща всекидневиетона селяните и цялата последователностна техните трудови действия като смисълна живота им.Да се усетят от учениците вълненията,надеждите и грижите на стопаните, коитоса ги съпътствали в живота им.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: труд, девойки, ерге-ни, християни.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията за селския бит и труд.Беседа за жизнерадостното настроение на песента, за нейната бодра ритмика и ме-лодичност, които свидетелстват за вярата на народа ни в смисъла на труда.Изразително четене на целия текст.Съчиняване на мелодия по текста на народната песен.

Примерни въпроси, свързани с текста:За кого се пее в народната песен?Какви дейности извършват селяните?Как природните сили помагат за растежа на житото?Защо се възхвалява Бог?Какви повторения откривате в песента?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Околен свят, Изобразител-но изкуство.

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, музикални произведе-ния, детски музикални инструменти.

24

Теми: Хубостта е слънце – „У Нединислънце грее“ (народна песен).Красотата е дар – „Момиче мъничко“(народна песен)

Цел: Възприемане и осмисляне на фолк-лорни произведения – народни песни.

1.Задачи:Да се разкрие физическата хубост и чис-тота като отличителна черта на българс-ката девойка.Да се формират умения за разкриване наизразните средства, характерни за фолк-лора, изградили образа на момичето в ду-ха на естетическия идеал на българина.Да се рисува словесно девойката.

Основни понятия: красота, чистота.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху българския народен бит иестетическите критерии на народа ни.

Подборно четене на фрагменти от народната песен „У Недини слънце грее“.Словесно рисуване на девойката.Изразително четене на целия текст.Илюстриране на образа на девойката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо очите на девойката са наречени „еленови“?Защо народният певец използва по две думи, означаващи признаци, за да разкриекрасотата на девойката?Можем ли да кажем, че образът на девойката е необикновен? Защо?С какво свързваме образа на слънцето? Какво ни носи то?Защо Неда е сравнена със слънцето?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Изобразително изкуство.

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, детски музикални инс-трументи, пословици, поговорки.

25

2.Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на на-родната песен „Момиче мъничко“, чекрасотата се ражда тук, на земята, но едар, който трябва да се цени и пази.Да се формира оценъчно отношение къмкрасивото, а оттам и към героя на песен-та.Да се усъвършенства четивната техника.Да се обрисува словесно малкото момичеот песента.

Основни понятия: природен дар, цен-ност, хубост.

Основни дейности, методи и похвати:Четене по роли на песента.Словесно рисуване на момичето от пе-сента.Илюстриране на образа на момичето.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо народният певец сравнява момиче-то със звезда и цвете?Какво символизират млякото, водата, звездите и ветровете?Защо природата присъства като фон и непосредствен участник при разкриванетона красотата на момичето?Защо народът е казал: „Хубавото всекиму е мило“?Какво е общото между двете песни „У Недини слънце грее“ и „Момиче мъничко“?


Нагледни и други помощни средства: сборници с народни песни, музикалниинструменти и произведения.

26

Разказ по серия от картини.

Тема: Щастливият край на приказки-те – „Спящата хубавица“ от БратяГрим.

Цел: Възприемане и осмисляне на автор-ска приказка.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката, че красотата, добротата и вели-кодушието се ценят повече и са по-силниот всяка злонамереност и от егоизма.Да се формират умения за изразяване наоценъчно отношение към доброто и злото.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: добро, зло, щастие,съдба, любов, благородство.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за моралните норми, които са восновата на събитията и се оказват носи-тели на по-висша сила.Подборно четене на фрагменти от при-казката.

Анализиране на някои от композиционните части.Портретна характеристика на героя (чрез обстановката и душевните му преживя-вания).

Примерни въпроси, свързани с текста:Кога за първи път сте чули приказката за спящата хубавица?Защо според вас авторите ни срещат с дванайсетата орисница след тринайсетата?Как доброто побеждава злото?Кой момент от приказката най-силно ви вълнува?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Музика.

27

Извънкласно четене

Тема: Приказният свят на БратяГрим („Бременските градски музикан-ти“) – беседа

Цел: Да се развива у учениците интерескъм системно четене и да се създадаттрайни навици за самостоятелна работа скнигата.

Задачи:Да се усъвършенстват уменията на уче-ниците за вникване в идейно-образнотосъдържание на творбата.Да се стимулират опитите на ученицитеза изразяване на самостоятелни разсъж-дения върху прочетеното.

Предварителна подготовка:На учениците е поставена задача да про-четат най-известните приказки на БратяГрим – „Вълкът и седемте козлета“,„Снежанка“, „Хензел и Гретел“, „Бре-менските градски музиканти“.

Ход на беседа върху героите от приказките:Героите са животни и хора, побеждаващи с разум и справедливост. Те са омагьо-сани, но след дълги страдания, благодарение на стореното добро възвръщат чо-вешкия си облик. Героите са носители на положителни и отрицателни качества.Завършекът е най-често щастлив, с победа на доброто и разума.Учениците се насочват към приказката, която е изградена от поредица веселиприключения на животни, отхвърлени от своите господари.

Насочващи въпроси:Кой е първият герой от приказката, с който ни запознава авторът?Защо стопанинът се е грижил за него, когато домашното животно е било младо?Какво е трябвало да получи магарето за своя труд?Защо решава да отиде в града?Учителят насочва учениците към лекия хумор на вярата на нещастното ма-гаре за възможностите на новото му поприще:С кого се среща магарето по пътя за Бремен?Защо нещастниците се обединяват, за да търсят своето щастие?През какви случки преминават героите, докато придобият свой дом?Учениците трябва да достигнат до резултатността от съдружието.Изпитвате ли съжаление към изгонените крадци?Какво ни показва приказката с победата на героите?

28

Словесно рисуване на калинката.Изразително четене по роли.Илюстриране на стихотворението.

Тема: Пази беззащитния – „Дете икалинка“ от Дора Габе. Диалог

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворение. Въвеждане на литературно-то понятие диалог.

Задачи:Да се разкрие отношението на детето къмзаобикалящия го свят.Да се покаже детското преживяване ивъзприемане на света.Да се рисуват словесно героите.Да се въведе литературният терминдиалог.Да се усъвършенства четивната техникана диалога.

Основни понятия: загриженост, молба.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху творчеството на Дора Габе,пресъздаващо света на детето.Подборно четене на преживяванията надетето, които са предадени чрез наивнияи чист детски поглед.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо детето се страхува за калинката?Как иска да є помогне?Защо се притеснява, че ще се измият крилцата є? Могат ли наистина да се измиятте?С грижите си за калинката детето прилича ли на възрастен човек? На кого най-много?


Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини.

29

Тема: Светлинка за другия – „Светул-ка“ от Кръстьо Станишев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – отзивчивостта на малкатасветулка, готова да окаже помощ на все-ки изпаднал в беда.Да се актуализират знанията на ученици-те за взаимопомощ и другарство.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: беда, другар, при-ятелство, помощ.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията заприятелството.Словесно рисуване на героя.Откриване на близките по звуков съставдуми.Изразително четене на фрагментите и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Виждали ли сте светулка? Може ли да угасне нейната светлинка? Кога?От какво е уморена светулката?Открихте ли римуваните думи в първите два стиха?С коя дума бихте заменили думата „залутан“?Защо в края на текста са използвани толкова много възклицателни изречения?


30

Тема: На доброто се отвръща с добро– „Добро за добро“ от Ран Босилек

Цел: Възприемане и осмисляне на при-казка.

Задачи: Да се разкрие идейният замисълна приказката – на стореното добро сеотвръща с добро.Да се разкрие образът на момъка, за да секонкретизират нравствените му качества.Да се разкрие връзката между постъпки-те на героите, причинната мотивираностмежду тях, за да се достигне до основна-та мисъл.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: доброта, човещина,отплата, преданост, смелост, трудолю-бие, изобретателност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху приказките и тяхната въз-питателна роля.

Подборно четене на фрагменти от приказката, разкриващи добротата и благород-ството на момъка.Изразително четене на целия текст и на отделните епизоди.Илюстриране на епизоди от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо момъкът помага на пчелите и на мравките?Как му се отблагодаряват те?Какви задачи поставя царят на момчето?Можеше ли само да се справи момчето, ако не му бяха помогнали неговите при-ятели?Защо казваме, че „Добро с добро се заплаща“?Как бихте му се отплатили, ако някой ви окаже помощ?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Музика,Околен свят.

31

Тема: И най-голямото зло може да сепобеди – „Деветият брат“ от АсенРазцветников


Задачи:Да се разкрие чрез героите и действиетовечната борба между доброто и злото.Да се достигне до заключението, че геро-ите, носители на доброто във вълшебни-те приказки, преминават през изпитанияи побеждават всички злини.Да се рисуват словесно героите.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: зло, добро, сила.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху сюжета, за да се покаже по-бедата на доброто над злото, олицетворе-но в змея.Подборно четене на описателните мо-менти в приказката.Подборно четене с вникване и изясняване на значението на малко познати думи иизрази (лексикална работа).Словесно рисуване на героите.Изразително четене на отделните епизоди и на целия текст.Илюстриране на моменти от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо царят изпраща своите чеда срещу ламята?Защо изворът с живата вода е бил ненапит?Какви качества проявяват синовете?Колко време са се борили синовете с ламята, докато дойде най-малкият син?Как е описан най-малкият син?Защо той тръгва напролет с китка босилек?Как малкият син нарича ламята?С какво са сравнени деветимата братя?Какво са носели те за своя баща?


32

Извънкласно четене

Тема: Страшните приказки – „Тъмно-то“ от Дора Габе


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на раз-каза – тъмното и страшните приказкивзаимно се допълват, но те само изглеж-дат страшни.Да се покажат поверия, с които са всява-ли страх у децата.Да се формират умения за словесно ри-суване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: страх, тъмнина, уп-лаха.

Основни дейности, методи и похвати:Разказ за народопсихологията на българи-на, свързана с тъмнината и тъмните сили.

Беседа върху разказа на стрина Василица.Подборно четене за разкриване на основните моменти в разказа.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо приказките на стрина Василица са страшни?Защо децата ги слушат с интерес?Кое прави още по-тайнствена тъмнината?Защо дърветата и къщите стават още по-големи по време на разказа на стрина Ва-силица?Можем ли да кажем, че „На страха очите са големи“? Кога?Вие страхувате ли се от тъмното?


Нагледни и други помощни средства: книги за деца от Дора Габе.

33

Тема: Доброто е у всеки – „Песен задоброто“ от Недялко Йорданов


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – доброто побеждава злото.Да се осмисли непосредствено възпри-етото идейно-художествено съдържание,за да могат учениците да тълкуват и осъз-нават смисъла на стихотворението.Да се рисува словесно героят, за да могатучениците да оценят своите постъпкизаедно с другарчетата си.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: добро, зло, възпита-ние, бедност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията задоброто и злото от изучените литератур-ни произведения.Беседа за другарските взаимоотношения.Цялостен прочит на стихотворението, за да се открие идеята на автора и отноше-нието му към изобразявания факт.Подборно четене на фрагменти от стихотворението.Изразително четене на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо авторът сравнява доброто и злото?Защо се сравняват бедните и богатите?Какво трябва да направим, за да пречупим злото?По какъв начин героят успява да победи злото?Как можем да станем по-добри?

Междупредметни връзки: Околен свят, Час на класа.

34

Тема: Надежда за всеки – „Надежда“от Джани Родари


Задачи:Откриване на идейния замисъл на сти-хотворението – на света има много хуба-ви неща, но най-хубавото е човешкатанадежда.Припомняне името на италианския писа-тел Джани Родари, чийто разказ „Под-вижният тротоар“ е изучаван в 1. клас.

Основни понятия: мечта, надежда, щас-тие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за различните моменти от човеш-кия живот, в които има и трудности, инесгоди. Но най-важното е да има надеж-да, защото тя дава сили и упование, а зна-чи – и път към по-доброто.

Разговор за човешките мечти – за какво мечтаят децата, какви искат да станат, къ-де желаят да бъдат. Имат ли надежда, че мечтата им ще се сбъдне?Изразително четене на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Има ли такива магазинчета за надежда, или се срещат хора, които ни вдъхват на-дежда?Мечтаете ли си често? За какво?На вас кой най-често ви вдъхва надежда, че ще успеете в мечтата си?Защо точно на бедните поетът ще даде „всичката своя надежда“?Кой дава надежда на болния?Какви качества трябва да имаме, за да вдъхваме надежда у другите?А вие ако имате магазинче, какво бихте продавали?


Нагледни и други помощни средства: картини, фотоси.

35

Теми: Умният кълвач – „Кълвач“ отМихаил Пришвин. Проза. Озвучите-лят на гората – „Горски барабан“ отМихаил Лъкатник. Стихотворение

Цел: Възприемане и осмисляне на разкази на стихотворение и на различието меж-ду тях.

1.Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на разка-за чрез действията, които извършва къл-вачът – грижите за прехраната правят иптиците, и човека умни и съобразителни.Да се формират умения за различаванена епическо от лирическо произведение.Да се рисува словесно героят с опоравърху действията, които извършва.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: умен, пъргав, работ-лив.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху предварително наблюдение на кълвач, за да се направи връзка меж-ду външните му белези и представяните действия, които извършва.Езикова работа върху текста, за да се открият думите действия, подчертаващи ви-да на текста.Подборно четене на фрагменти от разказа.Словесно рисуване на действията, които извършва кълвачът.Илюстриране на разказа.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо кълвачът пъха клюна си в шишарката?Как успява да се справи с новата шишарка?За какво му служи клюнът?Защо авторът казва, че кълвачът постъпва като човек?По какво си приличат действията, които извършват човекът и кълвачът?Лесно ли му е на кълвача? Опитайте и вие. Вземете един орех и извадете ядката.Какви действия извършихте?Как ли е научил кълвачът толкова много работи, че да стане умен, пъргав и работ-лив?

36

2.Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – за начина на живот на ед-на птица сред природата и действията,които извършва.Да се направи разлика между епическо илирическо произведение.Да се рисува словесно героят чрез дейст-вията, които извършва.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането на стихотворение.

Основни понятия: неуморен, работлив.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху двете произведения с геройкълвача, за да се открият разликите вжанрово отношение.Словесно рисуване на героя.Изразително четене на фрагменти и нацелия текст.Рецитация на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:С кого ни запознава поетът?На какво прилича почукването на кълвача по кората на дървото?Защо поетът използва две различни наименования за кълвача – барабанчик и пъс-трушко?Как наричаше кълвача авторът на разказа?Знаете ли, че кълвачът е наречен още „лекар на гората“? Защо?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Музика, Домашен бити техника, Изобразително изкуство.

Нагледни и други помощни средства: картини, музикални произведения, фото-си, екскурзия, наблюдение.

37

Тема: Есенна топлинка – „Сиромаш-ко лято“ от Елин Пелин


Задачи:Да се разкрият особеностите на текст опи-сание, показани чрез есенната картина.Да се актуализират знанията на ученици-те за природата.Да се разкрие авторовото отношение къмприродната картина.Да се усъвършенства словесното рису-ване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: природна картина,описание.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху картина или музикалнопроизведение, идейно-тематично и емо-ционално близки до съдържанието натекста.Подборно четене за разкриване на природните картини.Словесно рисуване на гората и небето.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Езикова работа върху текста.Илюстриране на разказа.

Примерни въпроси, свързани с текста:За кои птици се говори в разказа?Ако решите да направите илюстрация към описанието, какви цветове ще използ-вате?Кои изрази от текста ви насочват към тези цветове?Можете ли да танцувате танца на падащите листа? Каква музика ще изберете?Защо тази природна картина на последните топли дни не е тъжна?Кой развеселява гората?Какво изпитва човек в такава гора?


Нагледни и други помощни средства: картини, музикални произведения, фото-си, екскурзия, наблюдение.

38

Тема: Вълшебствата на карнавала –„Карнавал“ от Николай Кънчев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – красотата на есента създава жизне-радостно настроение чрез олицетворенитеобрази на дърветата, листата и въздуха.Да се разкрие авторовото отношение, въз-прието чрез цветовете на гората и песентана вятъра.Да се усъвършенства словесното рису-ване.Да се усъвършенстват четивната техникаи рецитацията.

Основни понятия: листопад, танц, мас-ка, карнавал.

Основни дейности, методи и похвати:Наблюдение на есенен пейзаж, за да сеусети настроението, което извиква той уучениците.

Беседа върху конкретната картина, която са наблюдавали – кои цветове преобла-дават, какви са небето, дърветата, вятърът, какви звуци долавят децата, какво нас-троение извиква у тях есенният пейзаж.Словесно рисуване на маскения бал.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Подборно четене за разкриване на основните картини.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои са главните герои в стихотворението?Защо авторът сравнява есента с карнавал?В кой момент личи радостта и нетърпението от карнавалното веселие?Как можем да се подготвим за участието в нашия карнавал на есента?Какви карнавални маски можем да изработим?Защо настроението в стихотворението е радостно?Как е постигнато това настроение?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство (изработ-ване на маски и афиш), Домашен бит и техника (апликация с природни материалина декор), Музика (подбиране на подходяща музика), Околен свят (наблюдение напромените на природата през есента).

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, музикални творби.

39

Тема: Представлението е игра – „Накуклен театър“ от Леда Милева. Дра-матизация


Задачи: Да се разкрие емоционалнотопреживяване на момиченцето от стихот-ворението.Да се разкрие авторовото отношение къмгероите.Да се дадат знания за преработката наприказка или разказ в драматизация,предназначена за сцена.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: куклен театър, ар-тисти, зрители, сцена, декор.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за куклено представление.Словесно рисуване на обстановката и ге-роите.Аналогия с приказката „Червената шап-чица“ от Шарл Перо.Подборно четене за разкриване на емоционалните преживявания на героите.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как можем да влезем в ролята на артисти?Какво е нужно за едно куклено представление?С какво ни запознава поетесата в началото на произведението?Защо Ани реагира при появата и приближаването на вълка?Какви чувства изпитва Ани към Червената шапчица и вълка?Кое куклено представление е пресъздадено чрез стихотворението?Защо краят в детския театър е винаги весел и щастлив?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Изобрази-телно изкуство.

Нагледни и други помощни средства: посещение на куклено представление,гледане на видеофилм по куклено представление, куклен театър в училище.

40

Словесно рисуване на къщите.

Тема: Богатството да си здрав –„Най-голямото богатство“ от РанБосилек


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката, че богат е този, който е здрав.Да се актуализират знанията на ученици-те за приятелството и здравето.Да се осмислят образите и да се ориенти-рат учениците в идеята на автора.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: здраве, богатство,приятелство.

Основни дейности, методи и похвати:Встъпителна беседа, въвеждаща в тематана произведението.Подборно четене с определени задачи занаблюдения върху текста (сюжет, компо-зиция, герои).

Изразително четене на отделни моменти и на целия текст.Записване на основната мисъл на приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как всеки от героите запазва своето богатство?Защо всеки от тях смята, че по-добре запазва богатството си?За какво богатство говорят първите двама приятели? А третият?Защо третият е отворил широко прозорците си?Как тълкувате думите: „От здравето по-хубаво няма“?Защо приказката е озаглавена „Най-голямото богатство“?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво, Час на класа (раздел Гражданско образование).

Нагледни и други помощни средства: картини, пословици, поговорки, гатанки.

41

Тема: Най-ценното за всички – „Бо-гатство и сиромашия“ (турска при-казка)


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата, че най-голямото богатство са мла-достта и здравето.Да се формира оценъчно отношение къмстарите хора.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: богатство, сирома-шия, млад, стар, здраве.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за различните етноси в Българияи за тяхното съжителство с българите.Беседа за взаимоотношенията между ста-рите и младите и тълкуване на послови-цата „Млад работи, стар ум давай“.Подборно четене на фрагменти от приказката.Четене по роли.Изразително четене на целия текст.Илюстриране на приказката.

Примерни въпроси към текста:Кои са героите в приказката?Какво научаваме за младия човек?Защо старецът иска от младежа окото му и двете му ръце?Ако беше ги дал, какво щеше да се случи с него?Трябва ли да се оплакваме, ако бедността ни настигне?Какъв мъдър съвет е получил младият?Защо трябва да уважаваме и почитаме възрастните хора?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво, Час на класа (раздел Гражданско възпитание).

Нагледни и други помощни средства: картини, пословици, поговорки, гатанки.

42

Четене по роли.

Тема: Никой не е по-голям от хляба –„Силата на хляба“ от Йосиф Нунев.Кой каквото прави, на себе си го прави– „Чичо Пейо“ от Елин Пелин

Цел: Възприемане и осмисляне на при-казки.

1.Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката, показан чрез думите на рома ичрез пословицата „Никой не е по-голямот хляба“.Да се формира оценъчно отношение къмгероя чрез диалога му с Господ.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: бащина грижа, сво-бода на действията.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за бита и обичаите на ромите.Подборно четене на фрагменти от при-казката.

Обобщителна беседа за достигане до основната мисъл на приказката.Изразително четене на приказката.Илюстриране на приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои са героите в приказката?Защо ромът пита Господ само за три неща?Знаете ли за какво използват ромите коня и каруцата?Нужни ли ще му бъдат конят и каруцата, след като стане цар? Защо?Учудва ли се Господ на малките му желания?Кои думи ви насочват?

43

2.Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на ху-мористичната приказка чрез постъпкитеи мислите на героя – човек винаги тряб-ва да мисли, преди да каже или да вършинещо.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: лакомия, глупост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху четирите приказки – „Най-голямото богатство“, „Богатство и сиро-машия“, „Силата на хляба“ и „Чичо Пе-йо“, разкриващи различни човешки ка-чества: мъдрост, скромност, глупост.Подборно четене на моменти от приказ-ката за нейното разделяне на отделничасти.Изразително четене на приказката.Илюстриране на моменти от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Закъде тръгнал чичо Пейо?Откъде минавал пътят му? Какво съгледал над главата си?Какво си мислел нашият герой? Защо паднал от кобилата?Кое е смешното и кое – глупавото в приказката?


44

Тема: Самолюбието лъже – „Паун илястовичка“ от Стоян Михайловски.Басня

Цел: Възприемане и осмисляне на басня.Въвеждане на литературното понятиебасня.

Задачи:Да се открият разликите между баснята иприказката.Да се разкрие идейният замисъл на бас-нята „Паун и лястовичка“, показан чрезгероите – самолюбието и суетата пречатна реалната самооценка.Да се формира оценъчно отношение къмгероите от баснята.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: суета, глупост, пря-мота.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за откриване на разликите междубасня и приказка.

Подборно четене за откриване на изразни средства, описващи героите.Словесно рисуване на пауна и на лястовичката.Изразително четене на целия текст.Четене по роли.Илюстриране на баснята.

Примерни въпроси, свързани с текста:Помага ли ви това, че текстът е стихотворен, по-лесно да вникнете в баснята?Кои са героите на баснята?С кои думи се обръща паунът към лястовичката, какво научаваме от тях?Защо авторът използва думата „щурам“, а не „летя“?Защо паунът има толкова високо мнение за себе си?Можем ли да кажем, че паунът е самолюбив? Защо?Според вас има ли право лястовичката да критикува пауна?Защо казваме, че героите от баснята приличат на хората?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително из-куство, Час на класа.

45

Тема: Помогни на другия, за да помог-неш и на себе си – „Кон и магаре“ отЕзоп

Цел: Възприемане и осмисляне на басня.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на бас-нята – не помогнеш ли навреме на дру-гия, сам ще понесеш и неговия товар.Да се формира оценъчно отношение къмгероите на баснята, за да се достигне домисълта за нуждата от взаимопомощ прибеда.Да се усъвършенства четивната техника.Да се даде информация за първия извес-тен баснописец – Езоп.

Основни понятия: сила, слабост, въз-мездие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за баснописеца Езоп.Беседа за приятелството и взаимопо-мощта.Подборно четене на отделните моменти.Изработване на план за устен преразказ:1. Молбата на магарето.2. Наказаният кон.3. Поуката от баснята.Изразително четене на баснята.Записване на поуката в тетрадките.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какви човешки качества проявяват героите?Трябваше ли конят да помогне на магарето? Защо?Каква беда сполетява магарето?Как бил наказан конят?Защо се самосъжалява конят?За какви хора напомня поведението на коня?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Околенсвят.

46

Тема: Не вярвай на ласкатели – „Гар-ван и лисица“ от Езоп

Цел: Възприемане и осмисляне на басня.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на бас-нята, че от глупост и непрозорливост мо-же да се загуби и малкото, което се при-тежава.Да се формира оценъчно отношение къмгероите на баснята.Да се рисува словесно гарванът, като сеизползват изрази от текста.Да се усъвършенства четивната техника.Да се възпроизведе устно авторскияттекст.

Основни понятия: ласкател, глупост,лукавост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за близостта на басните и народ-ните приказки – при тяхното създаванесе е използвало народното творчество.

Подборно четене на фрагменти от баснята.Словесно рисуване на гарвана.Устно преразказване на текста.Илюстриране на баснята.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои са героите в баснята?Кой и как иска да вземе късчето месо?Каква хитрост прилага лисицата, за да вземе късчето месо?Как мислите, на какво разчита тя, за да успее в начинанието си?Какви качества притежава гарванът?Оправдават ли се очакванията на лисицата да вземе месото?Кои човешки недостатъци осмива Езоп в тази басня?


47

Тема: Звездите говорят на умеещияда ги вижда – „Звездна вечер“ от Йор-дан Йовков

Цел: Възприемане и осмисляне на разказ.

Задачи:Да се разкрие битът на овчаря, показанчрез образа на дядо Сидер.Да се покаже практическият опит, придо-бит от наблюденията на звездите от дядоСидер.Да се обрисува звездното пространство.Да се подготвят учениците за наближава-щия празник Рождество Христово.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: небе, звезди, Исус.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за нашата планета Земя като частот Слънчевата система.Беседа върху практическия опит на овча-ря да познава звездите.Подборно четене за разкриване на основ-ните моменти в разказа.Разделяме текста на отделни моменти:1. Звездите са всичко за овчаря.2. Трите големи звезди.3. Споменът на Йошка.4. Разказът на дядо Сидер продължава.5. Падащата звезда.Изразително четене на отделните моменти и на целия текст.Илюстриране на момент от текста по избор от учениците.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо звездите са всичко за овчаря?Какъв е разказът на дядо Сидер?Дали така се казват звездите?Защо ги нарича с тези имена дядо Сидер?Защо всички звезди дядо Сидер свързва с начина си на живот?Ако погледнете нощем от дома си, кои от звездите на дядо Сидер ще видите?Защо Йошка се сеща за витлеемската нощ?От кого ли Йошка е научил този разказ?Какво знаете за падащите звезди?


48

Тема: Святата нощ на РождествоХристово – „Коледна елха“ от Елиса-вета Багряна


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – приповдигнатото чувст-во на радост и нетърпеливо очакване наколедната нощ и развълнуваност от глед-ката на коледната елха.Да се актуализират знанията на ученици-те за Коледа и Нова година.Да се усъвършенства четивната техника.Да се рисува словесно коледната елха.

Основни понятия: Бъдни вечер, Коледа,Христос, очакване.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията запосрещане на Бъдни вечер и на Коледа.Беседа върху идейно-емоционалния сми-съл на творбата.

Подборно четене с разсъждения върху съдържанието на творбата.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:С какво е украсена елхата?Как поетесата се обръща към коледната украса?Защо тази нощ е най-честита?Какво си честитим на Коледа?На кого е закрилник Христос?От какво ни закриля Христос?Защо на този ден всички несгоди не потискат сърцата ни?Каква молба отправя героят към нас?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Изобрази-телно изкуство, Музика, Околен свят.

Нагледни и други помощни средства: елха, коледна украса за класната стая.

49

Тема: Коледни вълнения – „Коледа“от Дора Габе. Художествен текст


Задачи:Да се разширят знанията на учениците засъдържанието на празника Коледа.Да се въведе понятието художествентекст.Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението чрез описване на обичаяколедуване.Да се разкрие авторовото отношение къмпразника – вълненията около Коледа.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: Коледа, коледуване,коледари, християни.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на опита на уче-ниците от празнуването на Коледа.Подборно четене на двете словесни картини в стихотворението – трапезата и ко-ледарите.Словесно рисуване на двете картини.Изразително четене на фрагменти от текста и на целия текст.Рецитация на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кога се празнува Коледа?От какво е огрята софрата?Защо стопаните бързат да сложат трапезата?Кого очакват в коледната нощ?С какво стопаните даряват коледарите?Защо на този ден няма бедни и богати – всички са равни в радостта?Как Господ помага за богатството на коледната трапеза?


50

Тема: Знания за празника – „Коледа“от Томислав Дяков. Нехудожествентекст за обичай

Цел: Възприемане и осмисляне на неху-дожествен (научнопопулярен) текст.

Задачи:Да се дадат знания на учениците за праз-нуването на Коледа – откъде води нача-лото си характерният обичай коледуване.Да могат да откриват обредните дейст-вия, свързани с празника Коледа.Да се формират първоначални умения заразличаване на художествен от нехудо-жествен (научнопопулярен) текст.

Основни понятия: художествен текст,нехудожествен текст.

Основни действия, методи и похвати:Беседа за актуализиране знанията на уче-ниците за произведения, свързани с Ко-леда.

Разказ на учителя за Рождество Христово и обичая коледуване.Съпоставка между двата текста – „Коледа“ от Дора Габе и „Коледа“ от ТомиславДяков.Устен преразказ на празника Коледа.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какви изречения са използвали авторите, за да ни покажат празника Коледа?Как са наречени питките? Защо?Какво ни показва първият текст?Могат ли златните свещи да горят? Защо тогава е използвана тази дума?Какво ни описва вторият текст?Опишете как празнуваме Коледа. Какъв текст ще създадете?


51

Тема: Новогодишни благопожелания– „Сурвакарска песен“ от ЙорданСтубел. Изброяване

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворение. Въвеждане на литературно-то понятие изброяване.

Задачи:Да се свърже празникът Нова година собичая сурваки.Да се изказват благопожелания по случайпразника.Да се дадат знания за ориентиране в ха-рактерното за празника Нова година.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитацията.

Основни понятия: сурваки, сурвакане,благопожелания.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за характера на празника Нова го-дина и обичая сурваки.Разказ за живителната сила на дряна, който цъфти първи през годината и дава жи-вот и здраве на сурваканите.Изразително четене на пожеланията.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какво пожелават сурвакарите с тези наричания?Какво означава думата „честита“ (щастлива)?Защо се изброява при сурвакането?Какво се нарича изброяване и какво се постига с него?Към кого са отправени пожеланията?С кои пожелания свързваме плодовитостта на годината? А с кои пожелания – ве-селието?Знаете ли други пожелания на сурвакари?Защо пожеланията завършват с „амин“ (така да бъде)?


52

Тема: Милосърдие и обич към всеки –„Две сестри“ от Георги Райчев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата, показан чрез диалога и портретнатахарактеристика на героите – и красотата,и богатството могат да се жертват, акотрябва да се помогне на бедните и нещас-тните хора.Да се формира умение за изразяване наоценъчно отношение към героите.Да се усъвършенства четивната техника.Да се рисуват словесно героите.

Основни понятия: старост, младост,мъдрост, милосърдие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху пословици, свързани с мило-сърдието.

Подборно четене на отделните епизоди на разказа.Словесно рисуване на героите.Беседа върху постъпките на Старата година.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Драматизация на творбата с определяне на роли – четец, Старата година и Нова-та година.Илюстриране на моменти от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какво се е случило в зимната нощ?Какво очаква старата жена в края на селото?Как изглежда старицата?Защо старата жена очаква сестра си?Как Старата година е помагала на нещастните хора?Защо бабичката моли сестра си да бърза?Кой я очаква?Можем ли да наречем постъпките на старицата милосърдни и благородни? Защо?

Възможности за междупредметни връзки: Математика, Околен свят, Изобрази-телно изкуство.

Нагледни и други помощни материали: пословици, поговорки, гатанки.

53

Тема: Спасителят и спасените – „Ва-силица“ от Йосиф Нунев


Задачи:Да се открият в текста елементи на худо-жествената измислица и на реално съ-ществуващото.Да се разкрие идейният замисъл на про-изведението – свободният начин на жи-вот на ромите, чрез традициите, обичаитеи ценностите им.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: роми, легенда.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за традициите, обичаите и цен-ностите на ромите.Беседа за актуализиране на знанията научениците за произведение, разкриващоценностите на ромите – „Силата нахляба“.Подборно четене за разкриване на основни моменти в приказката:1. Страшната буря в планината.2. Човекът с волския впряг.3. Василица – ден на спасението на ромите.Словесно рисуване на природната картина и героя.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как са живеели ромите в миналото?Какви думи преобладават в описанието на мразовитата зима?Защо старите роми разбират, че са обречени на гибел?Как се появява Васил?Можете ли да опишете образа му?Защо ромите празнуват деня Василица?Ние какво празнуваме на 14 януари?


54

Тема: Природата се грижи за всичко –„Дебел сняг – голям комат“ от ГеоргиМарковски


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на раз-каза – битът и нравите на българския се-лянин и плодородието на земята.Да се актуализират знанията на ученици-те за зимните празници и за труда на сел-скостопанските работници.Да се усъвършенства умението за сло-весно рисуване.

Основни понятия: плодородие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране знанията за би-та на българина, празника и делника,съпровождащи живота на българския се-лянин.Словесно рисуване на природната кар-тина.

Езикова работа върху изразните средства и остарелите думи.Анализиране на заглавието на разказа.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо зимната картина над Байрактарската махала е сравнена с черга?Кои остарели думи срещате в текста?Защо старите хора си служат с пословици, за да ни кажат някоя истина от живота?Ако таткото не беше обяснил думите си, щеше ли да го разбере неговият син?За какво са му служили стръковете просо?Какво дава дебелият сняг на пшеничните зърна?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и тех-ника.

55

Тема: Сънят на зрънцето – „Зименсън“ от Асен Разцветников. Епитет

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворение. Въвеждане на литературно-то понятие епитет.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – чрез одухотворяването наприродата се показва как във всичкотрябва да има грижа – за зрънцето, за де-тето, за живота.Да се въведе литературният термин епи-тет чрез многобройните епитети в сти-хотворението.Да се покажат непосредствената близостна детето до природата, представена чреззрънцето, и емоционалният му откликкъм многоликата красота на природата.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: епитет.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху промените в природата и как всеки сезон влияе върху живота.Беседа върху непринуденото обръщение на автора към зрънцето, успокоението,което лъха от думите му.Езикова работа върху стила на автора.Подборно четене на фрагменти от текста.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои думи използва авторът, за да опише зимната вечер?С какво поетът е сравнил снега и вятъра?Кои думи в текста са употребени повече от един път?Кои думи означават съществени признаци на халите, стръкчето, вестта, лятото,кавалите?Можем ли да открием и други епитети в стихотворението?Защо авторът се моли на зрънцето да почака до пролетта?Кои сезони са изброени или загатнати в творбата? Кой от сезоните е пропуснат?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техника.

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини.

56

Тема: Името на мама е обич – „Мамасе връща“ от Владимир Попов


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – синовната обич към май-ката, показана чрез чувствата на героя исюжетното настроение на творбата.Да се актуализират знанията на ученици-те за най-близките хора – родителите.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитацията.

Основни понятия: синовна обич, взаим-на обич.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за непрестанните майчини грижи,за уважението на децата към майките, завзаимната обич.Словесно рисуване на природната кар-тина.

Езикова работа върху изразните средства.Изразителен прочит и рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:В кои стихове е показана взаимността между майката и поета?Защо думите на майката звучат в безкрая, завършват с многоточие?На какво е символ белият цвят?Защо завръщането на майката в дома е описано през зимата?Как се обръща поетът към майката?Можем ли да кажем, че любовта на майката е необхватна?Кои думи ви показват това?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Музика,Домашен бит и техника, Околен свят.

Нагледни и други помощни средства: картини, музикални произведения.

57

Тема: Искам да съм като татко –„Баща ми“ от Йордан Радичков


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на про-изведението – примерът на бащата катосилен и безстрашен човек за детето.Да се дадат знания за повествование вхудожествения текст.Да се разкрие авторовото отношение къмгероите и да се осмисли сюжетното раз-витие на творбата.Да се усъвършенства умението за сло-весно рисуване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: повествование, сила,уважение, преклонение, непобедим.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа, с която се цели да се възобновятпредставите на учениците за близки дохудожествено изобразените обекти, да се създадат съответни асоциации.Словесно рисуване на героите, като вниманието се насочва върху разкриване намислите, чувствата и преживяванията на героя.Подборно четене за разкриване на отделните моменти на разказа.Подборно четене и анализиране на по-главните моменти от съдържанието: обста-новката, постъпките на героите, мислите и преживяванията, изясняват се някоистилно-езикови средства.Изразително четене на отделни моменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кои са най-близките ви хора?Защо авторът говори с такава любов за баща си? За какво си мечтае?Какво изпитвате, когато четете за действията на бащата?С какво са сравнени биволите?Какви чувства изпитва авторът към своя баща?


58

Изразително четене на целия текст.Рецитиране на народна песен.

Тема: Народни закрилници – „Чавдарпрез гора вървеше“ (народна песен)

Цел: Възприемане и осмисляне на на-родна песен.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на епи-ческото произведение, представянето нахайдутите като носители на храброст исаможертва.Да се разкрие образът на гората като зак-рилница на хайдутите.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: хайдути, войвода,байрактар.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията заобичта и привързаността на народа къмотечеството, за хайдушкото движение.Словесно рисуване на гората.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо Чавдар търси хайдутите в гората?Какво е за хайдутина гората?Защо гората не отговаря на Чавдар?Как се обръща славейчето към Чавдар?Защо на гората, водата и славейчето са предадени човешки качества?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Музика, Изобразител-но изкуство.

Нагледни и други помощни средства: картини, фотоси, народни песни.

59

Тема: Български герои – „Хайдути“от Христо Ботев


Задачи:Да се разкрият образът на хайдутина,обичта и привързаността на народа къмсвоите закрилници.Да се подчертае сравняването на роднатаземя с най-близкия за всекиго образ намайката. Това позволява на учениците давникнат в идейния смисъл на творбата.Да се открие близостта на стихотворени-ето до народната песен.Да се обрисува словесно героят.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: обич, благодарност,признателност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията занародната песен и за хайдутите народнизакрилници.Подборно четене на фрагменти от стихотворението.Словесно рисуване на войводата.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси към текста:Защо поетът озаглавява своето стихотворение „Хайдути“?За кого се пее в хайдушките песни?С коя от изучените песни можем да направим съпоставка?Защо поетът иска да запее песни?Какво иска да чуят „моми и момци“?Кои думи и действия показват, че поетът говори за миналото и за сегашното време?


60

Тема: Дете на природата – „Палавни-ца“ от Емилиян Станев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на раз-каза – красотата на родната природа,привичките и нрава на едно дете на при-родата, каквото е катеричката Кики.Да се насочи вниманието към сравне-нията в текста, без да се въвежда литера-турното понятие.Да се разкрие пейзажът, изграден с голя-ма динамика.Да се възпита у учениците любов към го-рата и животните.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: сравнение, жизнера-дост.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху красотата на родната горазиме.

Словесно рисуване на пейзажа и на красотата на птичката.Подборно четене, показващо лудориите на Кики.Словесно рисуване на действията на катеричката.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:С кого ни запознава авторът в разказа?С кои герои животни се среща Кики?Защо Кики е очарована от красотата на птицата? Опишете я.Защо Кики се катери към върха на дървото?Кой изплашва с шума си катеричката?Как Кики успява да се скрие от „врага“ си?Какви качества притежава катеричката?Защо Кики иска да изплаши заека?За кого ви напомнят лудориите на катеричката?


61

Тема: Как се раждат песничките –„Мечо Пух“ от Алън Милн


Задачи:Да се запознаят учениците с още единизключително популярен литературен ге-рой – Мечо Пух, а онези, които са госрещнали в читанките си за първи клас –да си припомнят за него.Да се потърси връзка с лудориите на ка-теричката Кики от „Палавница“ – МечоПух е необичаен и артистичен герой.Да се акцентира върху песничката, съчи-нена от Мечето, като по този начин не-принудено се провокират и децата затворчество.Да се подчертае приятелството междуМечо Пух и Прасчо, без което в Гората,т.е. в живота, не би било така интересно.

Основни понятия: песничка, творчест-во, приятелство.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за книгата на Алън Милн „Мечо Пух“ – как е създадена, кои са нейните ге-рои.Словесно рисуване на Мечо Пух – като се провокира въображението на децата.Беседа за това как се раждат песничките – те като че ли идват отникъде, но са плодна преживяванията на автора.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Илюстриране на срещата между Пух и Прасчо.

Примерни въпроси, свързани с текста:През кой сезон се развива действието?Накъде се е запътил Мечо Пух в началото на разказа?Защо решава да направи една „бърза разходка в Размисъл“?За какво се говори в песничката, съчинена от Мечо Пех?Вие можете ли да съчините песничка за Мечето?Можете ли да пригодите към своята песничка мелодия?От какво е изненадан Пух, когато се връща в дома си?Какво ви харесва най-много у Мечо Пух?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Изобразително изкуство,Домашен бит и техника.

Нагледни и други помощни средства: книгата „Мечо Пух“ от Алън Милн.

62

на лисицата.

Тема: Познай чия е пътеката – „Пъ-тека“ от Велизар Николов


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – всеки прави своя пътекаи тя е израз на характера му.Да се покаже красотата на естественияприроден живот чрез движението на ли-сицата през снега.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: бродиран от стъпки,пътека на зигзаг.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за естествения природен живот нагорските обитатели и за неговата своеоб-разна красота.Насочване на вниманието към снега,бродиран и украсен от техните стъпки.Акцентиране на пътеката, проправена отрижата лисица, в която личи характерът

Подчертаване на наблюдателността на автора, който е успял да види всичко товаи да го предаде поетично.Усъвършенстване на четивната техника и изразително четене на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:От какво е „бродиран, украсен“ снегът?Защо лисицата е решила да се погрижи за снега?Как прави своята пътека лисицата?Защо нейната пътека е на „зигзаг“?Какво знаем за лисицата от приказките, какъв е нейният нрав?


Нагледни и други помощни средства: картини, пословици, гатанки.

63

Тема: Бяла красота – „Зимен пейзаж“от Валери Петров. Повторение

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворение. Въвеждане на литературно-то понятие повторение.

Задачи:Да се осмисли художествената образносткато своеобразно емоционално послание.Да се открие, че поетът изразява лири-ческото си преживяване посредствомизобразена картина.Да се подчертае естетическото в описа-нието, за да се приобщят учениците къмдушевността на поета.Да се усъвършенства словесното рису-ване.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: пейзаж, епитет, пов-торение.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху изградената представа за годишния сезон зима и непосредственовъзприетите картини от авторовото изображение.Беседа върху представите на децата за зимния пейзаж, така че да видят одухотво-рената действителност.Езикова работа с текста.Словесно рисуване на природната картина.Изразително четене на целия текст и рецитирането му.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо поетът представя снега като гледан насън?Знаете ли колко значения има думата „сън“? (мечта, блян)Вие мечтаете ли да се събудите и всичко да е под бялата пелена на снега?Колко пъти се повтаря в текста думата „бели“?Може ли белият цвят да синее? Кога?С какво са покрити дърветата?Кои изрази ви насочват към дебелината на снежната покривка?Бихте ли заменили заглавието на стихотворението с друго?В кое изкуство използваме думата „пейзаж“? Какво е нейното значение?


64

Тема: Никой не живее сам – „Снеж-ният човек“ от Ханс Кристиан Ан-дерсен


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката – в природата всичко е взаимо-свързано, току-що появилият се снеженчовек също ще изпита влиянието наслънцето и природните сили, както ги из-питва кучето.Да се разкрие, че всяко нещо или същес-тво има душа – снежният човек, кучето.Да се изрази оценъчно отношение къмгероите в приказката.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: младост, неопит-ност, обърканост, радост, увереност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията за

сезона зима и за детските игри през този сезон.Подборно четене на фрагменти от приказката, разкриващи основните моменти иразмислите на героите.Съставяне на план:1. Появата на снежния човек.2. Неопитният снежен човек.3. Разкритите тайни.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Четене по роли – четец, снежен човек, куче.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как се появи снежният човек?Какво се появява на синьото небе?Знае ли снежният човек, че това е слънцето? Открийте думите.Какво е желанието на снежния човек?Какви качества притежава кучето?Как слънцето ще научи снежния човек да бяга?Защо снежният човек не разбира кучето?Трябва ли да се сърдим на слънцето? Защо?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво, Физическо възпитание и спорт.

65

Тема: И зимата се смее – „Две цени“ и„Завист“ от Цветан Ангелов

Цел: Възприемане и осмисляне на сти-хотворения.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бите – възпитаване у децата на жизнера-дост и чувство за хумор, изградени върхуконкретни наблюдения и на основата напоетичните хрумвания на автора.Да се обогати речта на учениците чрезстилистичните функции на отделната ду-ма и римата.Да се разкрие чрез стихотворенията въз-питателната и познавателната им роля.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: любов към природата.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за особеностите на годишнитевремена, умението на детето да се радвана всичко, дори на наглед незначителни-те и дребни неща.Беседа за лиричните обобщения, които прави авторът чрез детските възприятия ипредстави.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо шалчето на Тинка има различна цена през лятото и през зимата?С кои думи бихте римували думите „стотинка“ и „настинка“?Защо последното изречение от „Шалчето на Тинка“ завършва с удивителен знак?С какво е сравнен скрежът?Как успява скрежът да посребри всичко?Кой се учудва на посребрената природа?С коя дума може да се замени думата „брейка“?Коя е тази слънчева грейка?Можем ли да кажем, че скрежът и слънцето са майстори? Какво майсторят?За какво завижда слънцето на скрежа?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Изобразително изкус-тво.

66

Тема: Умението да се радваш – „Зима-та, пролетта и детето“ от Елисаве-та Багряна


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – детската радост изпълваемоционално сезоните и осмисля животав тях.Да се усъвършенства умението за сло-весно рисуване.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитацията.Да се изпълнява стихотворението катодиалог.

Основни понятия: радост, диалог.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за природата в определено годиш-но време – края на зимата, идването напролетта. Откриването на природната

красота, детските вълнения при съприкосновението с нея.Словесно рисуване на одухотворените образи.Изразително четене на диалога.Рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как са описани зимата и пролетта?На кого приличат те?Каква картина си представяте по думите на Баба Зима?В какво настроение е Баба Зима?Какво иска да събуди тя у детето? От кои нейни думи разбираме най-добре това?Как си представяте Пролетта от стихотворението?Как Пролетта променя цялата природа?Кои думи изразяват най-силно пролетното настроение?Защо детето не се плаши от зимата?Какво изпитва детето и към зимата, и към пролетта?Кои стихове разкриват най-точно това?


Нагледни и други помощни средства: детски рисунки, фотоси, гатанки.

67

Тема: Обикновено вълшебство – „Пле-нени дървета“ от Михаил Пришвин


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – описание на снежната гора, изгра-дено върху наблюдението на автора вър-ху тайнствения живот на природата преззимата.Да се представи очовечаването на приро-дата, описанието на онези нейни страни иявления, които напомнят човешки пос-тъпки и преживявания.Да се актуализират знанията на ученици-те за природата.Да се усъвършенства словесното рису-ване.

Основни понятия: описание, сравне-ние.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за разкриване на интимността, с която авторът пресъздава природната кар-тина. Произведението съдържа познавателни елементи, които подсилват идейно-възпитателното му значение.Словесно рисуване на дърветата – съдбата им буди емоционален размисъл, че чо-век е длъжен да се отнася грижовно към природните богатства.Подборно четене за разкриване на основните моменти в описанието.Изразително четене на основни моменти и на целия текст.Илюстриране на произведението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Били ли сте в гора през зимата? Опишете я.Кои думи ни насочват да си представим дърветата като живи?Как могат да се освободят дърветата от снежния плен според автора?Можете ли да предложите друго вълшебно средство за освобождаване на дърве-тата?Изпитват ли болка дърветата от удара на тояжката?С кого можем да сравним натежалите от сняг превити дървета?


68

Тема: Какво си отива със снежния чо-век – „Мартенска жалейка“ от ИванЦанев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – явленията в природата ив живота ни носят и радост, и тъга. Съсснежния човек под мартенското слънцеси отива времето на зимните празници иигри.Да се актуализират знанията за промени-те на сезоните и преплитането им в сю-жета на стихотворението.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: жал, промяна.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за промените на годишните се-зони.

Беседа върху емоционалното съдържание на творбата, показано чрез образа наснежния човек.Подборно четене – да се открият моментите, показващи прякото общуване на ге-роя с природата.Изразително четене, показващо детското чувство и настроение.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как се променя природата?Защо е провесил нос снежният човек?В кои думи и изрази откриваме мартенското слънце?За какво му е тъжно на снежния човек?С кого е сравнен снежният човек?Къде откривате тези сравнения?Кой е написал на стобора: „Жал ми е за снежния човек“?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Изобразително изкуство,Околен свят.

69

Тема: Мартениците – вестители напролетта. „Баба Марта бързала“ отЙордан Стубел


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – пробуждането на природата, на-деждата за богата реколта и човешкощастие през идващите дни.Да се подчертае значението на мартени-цата – тя е вестител на пролетта, символе на здраве и благополучие, носи вяра всилата на живота.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: мартеница, обичай,вярвания, символ, пожелание.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за първомартенските обичаи ивярвания.Подборно четене, за да се покаже връзката на мартеницата, превъплътена в обра-за на Баба Марта, и настъпването на пролетта.Словесно рисуване на промяната в природата.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо свързваме Баба Марта с началото на пролетта?Защо си подаряваме мартеници?От коя дума е образувана думата мартеница?Кои растения и животни се споменават в стихотворението?Защо мартеници се връзват на растенията и на животните?Докога се носи мартеницата?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техни-ка, Изобразително изкуство, Музика.

Нагледни и други помощни средства: легенди за Баба Марта, изработени мар-теници, илюстрации с образа на Баба Марта, литературни произведения на съща-та тема.

70

Тема: Жажда за пътешествия –„Врабчови закани“ от Карел Чапек


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – чрез разказа за врабчетата и тех-ните образи са изразени мислите и чувс-твата на човека, неговите житейски възг-леди, желания, предпочитания.Да се разкрият човешките характери чрезобразите на птиците.Да се формира оценъчно отношение къмгероите в приказката.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: самоувереност, ро-ден дом, чужбина.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху приказките за животни, по-казващи всъщност човешки характери ивзаимоотношения.

Подборно четене на части от текста, показващи чувствата и настроенията на пти-ците.Словесно рисуване на заканата на врабеца Пепик.Изразително четене на фрагменти от текста.Четене по роли.Откриване на отделните епизоди в текста.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кога разговарят птиците?Защо не им остава време за приказки през деня?Какво правите сутрин, когато се събудите? А какво правят птиците?Какво е желанието на птиците?Можете ли да познаете птиците по звуците, които издават?Какво било желанието на врабеца от Дейвице?Ще изпълни ли заканата си Пепик?Бихте ли напуснали родния си дом след време? Защо?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Околенсвят, Домашен бит и техника.

71

Тема: Братя по песни – „Братя“ отМарко Ганчев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – силата на другарството иприятелството в живота.Да се разкрие образът на птичите песни,носещи радост на две деца от различнистрани в света. Птичата песен е общиятезик, който и двете деца разбират добре.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: приятелство, единст-во, братство.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за хората по света.Беседа за необходимостта да имаш при-ятели, да си полезен с нещо на хората, даим помагаш.Подборно четене за откриване на сходст-вата между двете деца.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:От кои страни са двете деца?Защо децата са братя по птичи песни, а оттам – и по кръв.Как птичата песен свързва двете деца?Слушате ли чуждестранни песни?Припомнете си произведението „Врабчови закани“. Разбират ли се птиците, кога-то разговарят помежду си?Какво носи птичата песен на двете деца?Разбират ли децата езика на птиците?Защо са представени точно прелетните птици?Знаете ли защо Песента и Кръвта са сестри?Чували ли сте израза „кръвни братя“?


72

Тема: Светът е обич и любопитство– „Дете и лястовичка“ от ЕлисаветаБагряна


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – неизчерпаемото любо-питство на малкото дете, спонтанното мувълнение от досега с големия свят.Да се представи поетичният диалог в сти-хотворението.Да се покаже обичта към родния край,представена чрез изповедта на лястови-цата.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенства четенето по роли.

Основни понятия: любознателност, из-повед, любов към родния дом.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията за пролетта, взаимоотношенията и любозна-телността на учениците.Словесно рисуване на картините.Езикови средства при представянето на диалога.Четене по роли.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо детето очаква с такова нетърпение лястовицата?Защо лястовицата е наречена „славна“? Какво възхвалява тя?Какви въпроси задава детето?Какво иска да научи то?Какво научаваме от думите на лястовицата?Откъде е научила лястовицата толкова много неща за света?Защо се е завърнала лястовицата в нашата родина?


73

Теми: Големият свят на книгите –„Чудната врата“ от Веселин Ханчев.Художествен текст. Земята – суша ивода – „Земята“ от Енциклопедиченречник. Нехудожествен текст

Цел: Възприемане и осмисляне на худо-жествен и на нехудожествен (научнопо-пулярен) текст.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – значението на книгата изнанието за преоткриването на света.Да се формира умение за оценъчно отно-шение към книгите и училището.Да се рисуват словесно картини от въоб-ражаемото пътешествие.Да се усети вълнението на автора от до-косването му до света на познанието.Да се открие разликата между текстовете„Чудната врата“ и „Земята“.

Основни понятия: знание, интерес, уче-нолюбие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху пословици за знанието и книгата: „Който знае книга, той има четириочи“, „Книгата на зло не учи“, „Светът ще се свърши, книгата – никога“ и други.Словесно рисуване на картините от пътешествието.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:С какво е обиколил света поетът?Кои места е посетил? Има ли места, които не е посетил?Коя книга бихте прочели, за да навлезете в най-далечните места?Защо книгата е по-могъща от ракета, балон, кон, файтон?Бихте ли заменили книгата за някоя играчка?С какви други средства може да се пътува по света, без да се излиза от стаята?Какво научаваме от текста „Земята“, което не можем да срещнем в „Чудната вра-та“?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Изобрази-телно изкуство, Околен свят.

Нагледни средства и помощни материали: сбирка от книги с различна темати-ка, включително и енциклопедии.

74

Тема: Бъди какъвто си – „Упоритотослонче“ (африканска приказка)


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката – слончето, което прилича наупорито момченце, се е самонаказало засвоя инат и си взема поука.Да се формира оценъчно отношение къмгероя.Да се отделят епизодите в приказката.Да се преразкаже устно епизод от при-казката.Да се свържат смислово преразказанитеепизоди в кратка приказка.

Основни понятия: инат, самонадеяност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа върху приказките за животни.Учениците да направят аналогия междугероите животни и човека, за да възпри-емат взаимоотношенията между хората.

Подборно четене на фрагменти от приказката.Словесно рисуване на слончето.Четене по роли.Подборно четене за разделяне на приказката по епизоди.1. Слончето не тръгва на разходка със семейството си.2. Обиденото слонче решава да стане лъвче.3. Слончето се разтичало като газела.4. Слончето иска да лети като папагал.5. В реката.6. Засраменото слонче.Илюстриране на моменти от приказката.

Примерни въпроси, свързани с текста:Трябвало ли да се обиди слончето на по-възрастните? Защо?Защо газелата се уплашила?Защо на слончето не му харесва да е газела?Защо папагалът се присмива на слончето?Къде завел папагалът слончето?Защо папагалът оставил слончето да падне във водата?Защо слончето накрая решило да си остане слонче?


75

Тема: Няма граници за фантазията –„Дървено конче“ от Леда Милева


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – игрите на децата, немир-ствата, техните непосредствени възпри-ятия са често породени от богатата имфантазия.Да се обясни понятието монолог.Да се покажат преживяванията на дететои желанието му да подражава на възраст-ните – грижите и тайните са един вътре-шен детски свят.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенства изразителният про-чит.

Основни понятия: монолог, грижа, тайна.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за детските игри и тайни.Разграничаване в практически план на монолог в художествен текст.Изразително четене на монолога.Словесно рисуване на пътешествието.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кой говори в стихотворението?Защо детето и кончето имат свои тайни?Докъде са стигнали детето и кончето и с кого са се забавлявали?На кого ви прилича детето с грижите, които полага за кончето?Накъде ли ще тръгнат на следващия ден?Вие къде бихте желали да отидете с вашето конче?Ще споделите ли своите тайни с най-близките си приятели?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят.

76

Тема: Весело и смешно – „Златнарибка“ от Янаки Петров и „Медуза“от Тома Бинчев

Цел: Възприемане и осмисляне на хумо-ристични стихотворения.

Задачи:Да се формират първоначални представиза жанровите особености на хумористич-ните стихотворения.След откриване на забавното в стихотво-ренията да се формира оценъчно отноше-ние към литературния образ.Да се развие въображението и да се акти-визират словотворческите способностина учениците.

Основни понятия: фантазия, весело,смешно.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за сравняване на пейзажните ихумористичните стихотворения споредсъдържанието им.

Беседа за откриване на аналогията, която правят авторите чрез обектите, коитоописват.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Подборно четене за разкриване на забавното и развлекателното.Игра на думи.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо авторът избира „златната рибка“ за герой на стихотворението?Чували ли сте за приказка със същия герой?Слушали ли сте „надлъгвания“ между рибари?Защо медузата е сравнена с малеби?С какво бихте сравнили медузата?Какви думи „изговаря“ кремът?С какво ви привличат хумористичните стихотворения?


77

Тема: Смелото момиче – „Лили наморското дъно“ от Валери Петров


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на разка-за – преживяванията на Лили при среща-та си с медузите.Да се подчертае ролята на описанието.Да се разкрие авторовото отношение къмпостъпките на героите.Да се открият качествата на героите чрезосмисляне на сюжета на творбата.Да се упражнява словесното рисуване.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: лицемерие, нахалст-во, безстрашие.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за богатството и разнообразиетона морската флора и фауна.Подборно четене за разкриване на основ-ните моменти на случката.План1. Хубостите на морското дъно.2. Запознанството на Лили с голямата медуза.3. Желанието на медузата да изсмуче Лили.4. Лили надупчва медузата.5. Обидената медуза.Словесно рисуване на героите и картините в текста.Изразително четене на текста.Драматизация на художествения текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Можете ли да опишете морското дъно?На какво оприличава медузите Лили?Как се отнася към нея голямата медуза? Открийте думите в текста.За какво служат стреличките на Лили?Как успява да се спаси от медузата?Защо не среща разбиране от страна на медузата?Какви качества проявява Лили? А медузата?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Изобрази-телно изкуство, Музика.

Нагледни и други помощни средства: костюми, декори, музика, афиш.

78

Тема: Пожеланията на лазарките –„Лазарки“ от Георги Марковски


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – възкресяването на природата. Чу-дото с Лазар става обект за интрепрета-ция на песни и обреди, с които се славипролетта, пожелава се благополучие в се-мейния и стопанския живот.Да се ориентират учениците в характер-ното за празника Лазаровден, изобразенв литературното произведение.Да се открият изобразените обреднидействия.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: лазаруване, лазарскохоро.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за празника Лазаровден и обичаялазаруване.

Подборно четене за разкриване на характерните особености на празника – лаза-руват само моми, носят цветни венчета, пеят на всеки, играят лазарско хоро, ла-зарките се даряват от стопаните.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Илюстриране на моменти по избор от учениците.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо лазарките пеят на всеки член от семейството?Каква песен пеят на момчето?Какво му пожелават с песента?Опишете лазарското хоро. Какво е характерно за него?Защо авторът го сравнява с въртоп?С какво бабата дарява лазарките? Какво им пожелава?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техни-ка, Изобразително изкуство, Музика, Час на класа.

Нагледни и други помощни средства: фотоси, картини, литературни произведе-ния.

79

Тема: Красотата на девойката – кра-сота и на празника. „На Цветница“от Елисавета Багряна


Задачи:Да се направи връзката между стихотво-рението и народната песен. Песента е по-етична картина на народните пожеланияза здраве и красота, изразени чрез симво-ликата на еленчето и извора. Всеки конк-ретен образ обобщава народната предс-тава за най-необходимото в човешкияживот.Да се дадат знания на учениците за об-редността на Цветница. Общата насоче-ност на празника е женитбата.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: символи, пожелания.

Основни дейности, методи и похвати:Разказ на учителя за празника Цветница – върбовата клонка е символ на възкре-сението. Върбата първа сред другите растения оживява след зимния сън на при-родата.Беседа за актуализиране на знанията за народната песен.Словесно рисуване на Цвета и еленчето.Изразително четене на фрагментите и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Къде в стихотворението откривате връзката с народната песен?Каква е Цвета?Какво казва еленчето на Цвета?С какво свързваме образа на юначето?Какво придава на стихотворението повторението „Цвето ле, Цвето хубава“?


80

Тема: Благословени великденски гри-жи – „Великденско яйце“ от НиколаВ. Ракитин


Задачи:Да се разкрие идейният смисъл на разка-за – яйцето е символ на живота и на здра-вето. Боядисването на великденски яйцае символ на възкресението.Да се дадат знания на учениците за хрис-тиянския празник Великден и за българс-ките обичаи, свързани с него.Да се открият в произведението обредни-те действия и благопожелания по поводнародния обичай.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: благопожелания, сим-вол, традиции.

Основни дейности, методи и похвати:Разказ на учителя за характера на праз-ника Великден.

Словесно рисуване на действията, които извършват героите при боядисването наяйцата.Подборно четене на основни моменти на случката.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Изричане на благопожелания по случай празника.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какво върши всеки един от героите, преди да се боядисат яйцата?Защо бабата отправя молба към Господа?Какъв ритуал извършва бабата с първото боядисано яйце?Какво благопожелание изрича тя?Защо първото боядисано яйце се поставя пред иконата?Защо всяко от децата се прекръства и целува ръка на бабата?Какво знаете вие за празника Великден?Какви други благопожелания се изричат на Великден?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Домашенбит и техника, Околен свят, Музика.

81

Тема: Великден възражда природатаи човека – „Свири, свирко върбова“ отРан Босилек


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – жизнерадостта на герояот промяната на природата през про-летта.Да се направи обобщение на пролетнитепразници – с веселието, с богатството наритуали, с възкресението на Исус и нацялата природа.Да се рисува словесно картината на про-мяната.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: идеята за възкресе-нието – възкресението на Бога и възраж-дането на природата.

Основни дейности, методи и похвати:Синтезиране на познанията на учениците за пролетните празници и обичаи. Про-летните празници хармонизират в себе си идеята за възкресението с възраждане-то за нов живот. Природата циклично се преражда.Словесно рисуване на природната картина.Беседа върху значението на поздрава „Христос възкресе“.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Каква е тази нова и светла радост, която играе в сърцето на героя?Защо героят желае да възпее пролетта в песен?Какви промени настъпват в природата?Може ли героят със своята свирка да покаже как едрее тревата?Как се смее слънцето?Какви близкозначни думи използва поетът, за да покаже своята радост?Кога се поздравяваме с „Христос възкресе“?Какво трябва да отговорим?

Възможности за междупредметни връзки: Музика, Околен свят, Изобразител-но изкуство.

82

Тема: Не се разсейвай – „Конфитюр“от Красимир Дамянов

Цел: Възприемане и осмисляне на хумо-ристичен разказ.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на произ-ведението – чрез емоционалното прежи-вяване на животните, решили да се фо-тографират, да се подчертае нуждата отпо-голямо внимание и сдържаност в ре-шителни моменти.Да се разкрие авторовото отношение къмжабата – нейната подготовка за снимка-та, емоциите є пред обектива, показаничрез възклицателните изречения.Да се изрази оценъчно отношение къмгрешката на жабата.

Основни понятия: фотограф, тесни ишироки гласни.

Основни дейности, методи и похвати:Игра „Развален телефон“ – ученик изговаря думата на срички, а неговите съуче-ници откриват колко тесни и широки гласни има в нея.Игра „Кой ще измисли най-много думи“ – играта има за цел да провокира детско-то въображение за думи, които могат да се използват при фотографирането им.Беседа за емоционалното преживяване на жабата пред обектива.Словесно рисуване на героите на снимката.Подборно четене за разкриване на основните моменти на случката.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Кое е необикновеното в разказа?Защо животните предупредили жабата да не развали снимката?Какви са двете думи „конфитюр“ и „мармалад“?Защо животните избират думата „конфитюр“?Случвало ли ви се е да забравите някоя дума? Кога?По какво разбираме, че жабата се е притеснила?Какво се е виждало на снимката?Кога използваме израза „грешка на езика“?Защо авторът ни напомня да се храним със затворени уста?


83

Тема: Винаги има изход – „Квакаща-та пощенска кутия“ от Доналд Би-сет


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката – винаги има изход и от най-зап-летеното положение, ако искаш да помог-неш.Учениците да изразят отношението сикъм героите.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: грижливост, добро-та, взаимопомощ, дружба.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за основната етическа категория –доброто. Обясняването є в конкретнатасюжетна ситуация.Подборно четене за откриване на основ-ните моменти.План1. Двете приятелки – пощенската кутия и лампата.2. Лампата престана да свети.3. Миренда помага на лампата.Словесно рисуване на героите.Изразително четене на текста.Устен преразказ на отделните епизоди и на цялата приказка.Съчиняване на приказка по аналогия с героите (кутия и патица).

Примерни въпроси, свързани с текста:Като каква е показана пощенската кутия?Кой е приятел на кутията?За какво служи кутията?В какво се крие приятелството на пощенската кутия и лампата?Какво си мислила Миренда?Какво решила да направи Миренда? Защо?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство.

Нагледни и други помощни средства: книгата „Небивалици“ от Доналд Бисет.

84

Тема: Пощенската марка пътува –„Предложение“ от Джани Родари


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – детското възприемане на света,неговите хитрости.Да се намери връзка между неочакванотопредложение на лирическия герой съссходни желания от емоционалния животна децата.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: любопитство, жела-ние, предложение.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за значението на пощенските мар-ки и писмата.Беседа върху значението на думите же-лание и предложение.Изразително четене на фрагментите и нацелия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Какво харесва детето на пощенските марки? А какво не харесва?Какво желае да имат марките?Какво е неговото предложение?Защо детето желае лепилото да има различен вкус?Трябва ли да намокряме марките с език? А как?Знаете ли какво означава думата „филателия“?


Нагледни и други помощни средства: класьори с марки.

85

Тема: Откъде идват благата – „Пис-мо на един дакел“ от Станка Пенчева


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – героят, кученце с човешко поведе-ние, опознава света на селото като че липрез погледа на градското дете. Заедно сдакела и малкият читател разбира откъдеидват благата, на които се радва всеки ден.Да се разкрие авторовото отношение къмгероя и да се осмисли сюжетното разви-тие на разказа.Да се запознаят учениците с една формана разказ, каквато е писмото.Да се обърне внимание на разговорниястил на писмото, който се използва приобщуване между близки.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: лично писмо, блага,уважение, благодарност.

Основни дейности, методи и похвати:Чрез беседа се дават знания за писмото като вид писмено общуване.Беседа за актуализиране на знанията от Околен свят за селскостопанския двор идомашната градина, за домашните животни.Словесно рисуване на героя и картините в текста.Подборно четене на отделните моменти.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Писане на кратко лично писмо.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо на Джери дворът му се вижда толкова голям и необикновен?С какво сравнява той селския двор?Откъде се купува мляко в града?Защо бабата отвежда Джери в ниската къща?С кого се запознава дакелът?Какво друго му прави впечатление там?Какво ново вълшебство е направила леля Яна с мотиката в двора?Как кучетата изразяват своята благодарност и уважение?Защо Джери се подписва като селски труженик?

Възможности за междупредметни връзки: Околен свят, Домашен бит и техника.

Нагледни и други помощни средства: фотоси.

86

Тема: Любима ваканцийо – „Апетитза череши“ от Марко Ганчев


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – очакването на ваканци-ята, а с нея и игрите на децата, показаничрез лиричната изповед с аромат на че-реши.Да се покажат майчината обич и нехайст-вото на героя към външния си вид.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: ваканция, безгри-жие, игри.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията заваканцията и желанията на децата да сасвободни от задължения.Словесно рисуване на героя.

Подборно четене за разкриване желанията на героя.Изразителен прочит на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо мислите на героя са сравнени с черешовите цветове?Какви мисли назряват в главата на детето?Защо иска да се наяде на воля на черешата?Къде се усеща най-силно апетитът му за череши?Защо детето нехае за външния си вид?

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство, Домашенбит и техника, Околен свят.

87

Тема: И красивото може да станесмешно – „Добрите и лошите думи“от Радой Киров


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на твор-бата – грубото ти поведение рано иликъсно ще те направи смешен.Да се анализират знанията на ученицитеза другарските взаимоотношения, при-ятелството, използването на добри думи.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: другари, незачитане,смешен.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията задругарството и лошотията в характера.Използват се поговорките:„Където думи не помагат, там и тояга непомага.“„Приятел верен който има, още една глава има.“„За човека можеш да съдиш по приятелите му.“Словесно рисуване на героя.Подборно четене на фрагменти от текста.Изразително четене на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Като какъв е представен Петьо?Как е трябвало да се представи пролетта в изреченията?Какви изречения бихте написали вие?Защо изреченията на Петьо не били хубави?Какво липсва в тях?Защо Петьо не намира красиви слова?Променят ли се Петьовите изречения?Защо не се справя със задачата?Как смятате, другите ученици, които са учтиви, добри едни спрямо други, справятли се?Защо лошите изречения на Петьо са смешни?


88

училището.

Тема: Само ние си се разбираме –„Бриф, бруф, браф“ от Джани Родари


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на при-казката – желанието на детето за самосто-ятелност, игри и веселие. Неизвестнотоза възрастните го развлича и създаважизнерадостно настроение.Да се разкрие отношението на възраст-ните към детската игра.Да се развият детското въображение ифантазия.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: игри, език – средствоза общуване.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за развлекателните и веселитесюжетни игри, раждащи настроение ипрогонващи скуката и еднообразието в

Игри с думи – „Развален телефон“, „Образувай дума с последната буква от думата“.Подборно четене на фрагменти от приказката.Словесно рисуване на възрастните.Четене по роли.Драматизация на приказката.Изразителен прочит на целия текст.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как децата си играят на двора?Разбирате ли техния език? Защо?Като каква определя писателят старата госпожа?Защо госпожата нарича децата „глупави“?Разбира ли езика на децата възрастният господин?Защо според вас си замълчава госпожата, когато господинът обяснява какво са ка-зали децата?Защо според вас господинът свързва думите на децата с красотата на света?Можем ли да кажем, че господинът е едно дете? Защо?Кой от двамата герои бихте включили във вашите игри?Ако искате да кажете някоя тайна дума, кажете я отзад напред. Опитайте!

Възможности за междупредметни връзки: Изобразително изкуство.

89

Тема: Природата е живот и светлина– „Врабчето“ от Атанас Далчев и„Излет“ от Асен Разцветников

Цел: Художествена интерпретация наприродата (обобщение).

Задачи:Да се открие идейният замисъл в произ-веденията – общуването на човека с при-родата. Двете произведения звучат катонапътствия за преоткриване на приро-дата.Да се потърси общото в двете произведе-ния – обичта към природата.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: природа.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за анализиране на произведени-ята, свързани с природата.Беседа за отношението на човека къмприродата и какво дава природата на чо-века.Подборно четене за откриване на общото в двете произведения.Изразително четене на текстовете.Илюстриране на едно от произведенията.

Примерни въпроси, свързани с текста:Каква промяна забелязва в природата разказвачът?Защо авторът се обръща всяка сутрин към дървото?Какво би станало, ако врабчето го няма някоя сутрин?Ще се промени ли дървото?Защо поетът ни зове към планините?Какво ще ни дадат те?Как ни доставя радост природата?


90

Езикова работа върху текста.

Тема: Благодаря, учителю – „Цветяза учителя“ от Лиана Даскалова


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на сти-хотворението – признателността и благо-дарността на ученика към учителя.Да се актуализират знанията на ученици-те за труда и усилията на учителя, койтопоказва на малките деца пътя към голя-мата наука.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитирането.

Основни понятия: благодарност, приз-нателност.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за труда на учителя, любовта ивсеотдайността му към своите ученици.Словесно рисуване на героя.

Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как героят изразява своята обич и благодарност към учителя?Защо носи букетите близо до сърцето си?Като какъв е описан учителят?Как се обръща учителят към своя ученик?Защо го сравнява с цвета?Защо е щастливо детето?Какво би направил ученикът, за да достави радост на своя учител?

Възможности за междупредметни връзки: Домашен бит и техника, Музика,Изобразително изкуство.

91

Тема: Медът на буквите – „ Кой е съз-дал нашите букви“ от Надежда Дра-гова

Цел: Възприемане и осмисляне на исто-рически разказ.

Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на разка-за – създаването на славянската азбука иписменост от Константин Кирил Фило-соф и Методий.Да се актуализират знанията на ученицитеза ролята на Кирил и Методий за развити-ето на българската просвета и култура.Да се формира у учениците чувство напочит и признателност към тяхното дело.Да се усъвършенства четивната техника.

Основни понятия: писменост, култура.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията заделото на Кирил и Методий и технитеученици за създаването и разпространя-ването на славянската азбука.Подборно четене за разделяне на разказа на епизоди.План1. Константин и неговите помощници.2. Новите букви пчелици.3. Климент измисля име на реда на буквите.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Илюстриране на момент от сюжета.

Примерни въпроси, свързани с текста:Как Константин открил най-красивите и най-точните букви за славяните?Кой се притекъл на помощ на Константин?Как му помагали неговите помощници?Защо Константин оприличава буквите на пчелици?Как били наречени първите три букви от азбуката?Защо Константин моли Климент да повтори буквите?Как била измислена думата за реда на буквите?Защо Константин бил наречен Философ?


92

Тема: Магията на родния език – „Род-на реч“ от Ран Босилек


Задачи:Да се разкрие идейният замисъл на про-изведението – обичта към родния език,красотата и живата изразителност набългарския език.Да се подчертае силата на поетичнотовнушение, породено от сърдечната и съ-държателна изповед на детето.Да се усъвършенства четивната техника.Да се усъвършенстват изразителниятпрочит и рецитацията.

Основни понятия: роден език, българскареч, родна реч.

Основни дейности, методи и похвати:Беседа за актуализиране на знанията заобичта към родния дом от стихотворени-ето „Родна стряха“.

Беседа за най-съкровените преживявания, които са имали учениците с книгата.Изразително четене на фрагменти и на целия текст.Рецитиране на стихотворението.

Примерни въпроси, свързани с текста:Защо родната реч е „омайна, сладка“?Къде чуваме родната реч?Кои глаголи е използвал авторът, за да ни покаже какво прави речта?За какво говори сравнението в края на текста?Можете ли с примери от текста да докажете, че родният език е богат?С кой израз можем да заменим израза „родна реч“?


93

Тема: Примерно изходно равнище по четене за 2. клас

1. Свържете заглавията на произведенията с техните автори:„Гарван и лисица“„Де е България“„Дете и лястовичка“„Бриф, бруф, браф“

Елисавета БагрянаЕзопДжани РодариИван Вазов

2. Свържете посочените качества с героите, които ги притежават:умен и силендобър и милостивмързелив

Димчо от разказа „Паничка мед“Косът от приказката „Готованко“Най-малкият брат от приказката „Деветият брат“

3. Кое е най-голямото богатство за човека според приказките:„Най-голямото богатство“ от Ран Босилек

„Богатство и сиромашия“ – турска приказка

4. Запишете заглавията на произведенията и имената на техните авториспоред думите на героите:„Ако някаква си лястовичка, дето живее край Вълтава, може да пътува до Европаи обратно, защо да не мога и аз!“

„Облякох голите с царската си дреха и ето ме в дрипи. Избърсах сълзите им с ру-сите си коси и косите ми от скръб побеляха.“

„Това, което виждаш горе, е луна. А онова, което се скри преди малко, беше слън-цето. Утре то ще се покаже отново. И по-късно ще те научи как да избягаш в ка-нала.“

5. Групирайте посочените произведения на басни, народни песни, народниприказки, разкази и стихотворения:„Дървено конче“, „Кон и магаре“, „Момиче мъничко“, „Баща ми“, „Паун и лясто-вичка“, „Коледна елха“, „Свири, свирко върбова“, „Под горица, под зелена“, „Койе създал нашите букви“.

басни народни песни народни приказки разкази стихотворения

94

6. Ученик от втори клас преписал откъси от две творби. По невнимание тойпреплел изречения от единия и от другия текст. Поправете грешката му, ка-то разделите двата откъса. За кои традиции на българина се говори в тях?„Лазарките тръгнаха из село всичките пременени. До разжареното огнище бяханаредени грънци с бои. Всичките нагласени – с цветни венчета на главите. А в го-лемия черен котел вреше вода. Вуйна донесе от зимника две кошници яйца и гисложи пред баба. Ходят от къща на къща. Дядо бе приклекнал до огнището и сбут-ваше главните. Пеят всекиму песен. Баба почна да брои яйцата. Лазарско хоро иг-раят.“

7. Кои от посочените стихотворения могат да се прочетат по роли:„Къде“ от Елин Пелин„Есен“ от Андрей Германов„Дете и калинка“ от Дора Габе„Зимен сън“ от Асен Разцветников„Зимата, пролетта и детето“ от Елисавета Багряна

95

96

Оча

кван

рез

улта

т на

нив

о у

чебн

а пр

огра

ма

1

Ста

ндар

т 1:

Уче

никъ

т ра

збир

а ос

новн

ата

етич

еска

опо

- зи

ция

добр

о –

зло

и я

обяс

нява

в к

онкр

етни

сю

жет

ни с

итуа

ции.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т се

ори

енти

ра в

опо

зици

ята

добр

о –

зло

в ко

нкре

тна

прик

азка

.

Ста

ндар

т 3:

Уче

никъ

т от

крив

а ос

новн

и бе

лези

на

своя

та н

ацио

налн

а ид

енти

чнос

т в

изуч

аван

и ли

те-

рат

урни

про

изве

дени

я.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т се

ори

енти

ра в

хар

акте

рни

за н

а- ц

иона

лнат

а му

иде

нтич

ност

осо

бено

сти

в и

зуча

вани

лит

ерат

урни

про

изве

дени

я.

Оча

кван

рез

улта

т на

нив

о т

ема 2

Уче

никъ

т: • с

е ор

иент

ира

с по

мощ

та н

а уч

ител

я в

ети-

чес

ката

опо

зици

я до

бро

– зл

о в

конк

ретн

ата

изу

чава

на п

рика

зка;

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да о

ткри

е ге

- р

оите

– н

осит

ели

на д

обро

то и

зло

то в

дад

е- н

а пр

иказ

ка •

мож

е да

изр

ази

емоц

иона

лно-

оцен

ъчно

отн

ошен

ие к

ъм г

ерои

те –

нос

ител

и на

доб

- р

ото

и зл

ото;

• отк

рива

на

праг

мати

чно

равн

ище

хара

к- т

ерна

жан

рова

осо

бено

ст н

а пр

иказ

ката

– п

обед

ата

на д

обро

то н

ад з

лото

;

Уче

никъ

т: • м

оже

да о

ткри

е с

помо

щта

на

учит

еля

в и

зуча

вани

те и

про

чете

ните

сам

осто

ятел

но л

итер

атур

ни п

роиз

веде

ния

хара

ктер

ните

за

нац

иона

лнат

а му

иде

нтич

ност

осо

бено

сти

(раз

кази

, сти

хотв

орен

ия, п

рика

зки)

;

• уме

е да

се

отна

ся к

орек

тно

и то

лера

нтно

към

бъл

гарс

ките

гра

жда

ни с

дру

г ет

ниче

ски

про

изхо

д;

Тем

и от

уче

бнот

о съ

държ

ание

, к

оито

пок

рива

т ко

нкре

тния

оча

кван

рез

улта

т

3

„С

пящ

ата

хуба

вица

“, Б

ратя

Гри

м; „

Све

тул-

ка“

, Кръ

стьо

Ста

ниш

ев; „

Доб

ро з

а до

бро“

, Р

ан Б

осил

ек; „

Дев

етия

т бр

ат“,

Асе

н Ра

зцве

т -

ник

ов; „

Пан

ичка

мед

“, А

нгел

Кар

алий

чев;

„П

есен

за

добр

ото“

, Нед

ялко

Йор

дано

в; „

Над

ежда

“, Д

жан

и Ро

дари

; „Д

ве с

естр

и“,

Гео

рги

Райч

ев; „

Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев;

„Л

или

на м

орск

ото

дъно

“, В

алер

и П

етро

в и

неп

ряко

в д

руги

тво

рби

„Д

евет

ият

брат

“, А

сен

Разц

ветн

иков

; „

Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев;

„С

пящ

ата

хуба

вица

“, Б

ратя

Гри

м

„Д

е е

Бълг

ария

“, И

ван

Ваз

ов; „

Оте

чест

во“,

Лю

бен

Кар

авел

ов; „

Хай

дути

“, Х

рист

о Бо

- т

ев; „

Родн

а ре

ч“, Р

ан Б

осил

ек; „

Кой

е съ

з- д

ал н

ашит

е бу

кви“

, Над

ежда

Дра

гова

„Бо

гатс

тво

и си

рома

шия

“, т

урск

а пр

иказ

ка;

„С

илат

а на

хля

ба“,

„В

асил

ица“

, авт

ориз

ира-

ни

ромс

ки п

рика

зки

от Й

осиф

Нун

ев

Пок

рива

не н

а оч

аква

ните

рез

улта

ти н

а ни

во у

чебн

а пр

огра

ма

и те

ма

от

учеб

ното

съд

ърж

ание

Таб

лица

за п

окри

ване

на

очак

вани

те р

езул

тати

за ч

итан

ка 2

. кла

с с

авто

ри В

л. П

опов

и И

в. Ц

анев

97

Ста

ндар

т 4:

Уче

никъ

т из

казв

а бл

агоп

ожел

ания

по

слу-

чай

тра

дици

онни

пра

зниц

и и

във

връз

ка с

бъл

гарс

ки н

арод

ни о

бича

и.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т из

разя

ва б

лаго

пож

елан

ия п

о ко

нк-

рет

ен п

овод

: пра

зник

от

кале

ндар

а на

бъл

га-

рин

а; н

арод

ен о

бича

й.

Ста

ндар

т 5:

Уче

никъ

т уч

аств

а в

груп

ова

дейн

ост

за с

ъз-

дав

ане

на и

гров

и и

сцен

ични

фор

ми п

о ли

те-

рат

урни

тво

рби.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т се

вкл

ючв

а в

чете

не п

о ро

ли н

а п

рика

зка,

бас

ня и

ли р

азка

з, п

остр

оени

в д

и- а

логи

чна

реч.

• Оча

кван

рез

улта

т 2:

Уче

никъ

т уч

аств

а в

груп

ова

дейн

ост

за и

н- т

ерпр

етац

ия н

а ли

тера

турн

о пр

оизв

еден

ие с

ъс с

редс

тват

а на

теа

трал

ното

изк

уств

о.

Уче

никъ

т: • п

озна

ва с

пом

ощта

на

учит

еля

хара

ктер

- н

ите

за к

ален

дара

на

бълг

арин

а пр

азни

ци и

оби

чаи;

• мож

е да

отк

рива

в и

зуча

вани

те л

итер

атур

- н

и и

фол

клор

ни п

роиз

веде

ния

изоб

разе

ни о

б- р

едни

дей

стви

я въ

в вр

ъзка

с д

аден

оби

чай

на б

ълга

рина

; ори

енти

ра с

е в

хара

ктер

ното

за

дад

ен п

разн

ик н

а бъ

лгар

ина,

изо

браз

ено

в к

онкр

етно

лит

ерат

урно

про

изве

дени

е; • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

изк

азва

бла

гопо

жел

ания

по

случ

ай т

ради

цион

ни п

разн

ици

и по

пов

од н

арод

ни о

бича

и;

Уче

никъ

т: • м

оже

да и

збер

е да

дена

рол

я в

зави

симо

ст о

т пр

едпо

чита

ният

а си

; • мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да п

роче

те р

епли

ките

на

геро

я, ч

иято

рол

я е

избр

ал; д

а и

зраз

и от

нош

ение

то с

и къ

м ге

роя;

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да п

роче

те а

в- т

орск

ата

реч,

ако

е п

редп

очел

да

бъде

чет

ец;

да

изра

зи о

тнош

ение

то н

а ав

тора

към

гер

оя;

Уче

никъ

т: •

мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да п

редс

тави

съд

ърж

ание

то н

а кр

атко

лит

ерат

урно

про

из-

вед

ение

чре

з др

амат

изац

ия н

а ху

дож

еств

е- н

ия т

екст

; • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

се

„пре

въп-

лът

и“ в

обр

аза

на г

ероя

, чия

то р

оля

изпъ

лня-

ва,

по

врем

е на

сце

ничн

ото

пред

став

лени

е; • м

оже

да п

одбе

ре и

ли д

а из

рабо

ти с

по-

мощ

та н

а уч

ител

я ку

кли,

дек

ори,

кос

тюми

за

сце

ничн

ото

пред

став

лени

е;

„Зв

ездн

а ве

чер“

, Йор

дан

Йов

ков;

„Ко

ледн

а е

лха“

, „Н

а Ц

ветн

ица“

, Ел.

Баг

ряна

; „Ко

ле-

да“

, Дор

а Га

бе; „

Коле

да“,

Том

исла

в Д

яков

; „

Сур

вака

рска

пес

ен“,

„Ба

ба М

арта

бър

за-

ла“

, Й. С

тубе

л; „

Лаз

арки

“, Г

. Мар

ковс

ки;

„В

елик

денс

ко я

йце“

, Н. Р

акит

ин; „

Сви

ри,

сви

рко

върб

ова“

, Ран

Бос

илек

; „Ко

й е

съз-

дал

наш

ите

букв

и“, Н

адеж

да Д

раго

ва

Бла

гопо

жел

ания

за

Коле

да, б

лаго

пож

елан

ия за

здра

ве

„Н

а ку

клен

теа

тър“

, Лед

а М

илев

а; „

Кар

на-

вал

“, Н

икол

ай К

ънче

в; „

Дет

е и

кали

нка“

, Д

ора

Габе

; „Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

; „

Зима

та, п

роле

тта

и де

тето

“, „

Дет

е и

ляст

о- в

ичка

“, Е

лиса

вета

Баг

ряна

; „П

аун

и ля

сто-

вич

ка“,

Сто

ян М

ихай

ловс

ки; „

Мом

иче

мъ-

нич

ко“,

нар

одна

пес

ен; „

Упор

итот

о сл

онче

“, а

фри

канс

ка п

рика

зка;

„Го

това

нко“

, Ран

Бос

илек

; „П

анич

ка м

ед“,

Анг

ел К

арал

ийче

в; „

Най

-гол

ямот

о бо

гатс

т- в

о“, Р

ан Б

осил

ек; „

Сил

ата

на х

ляба

“, Й

осиф

Нун

ев; „

Две

сес

три“

, Гео

рги

Райч

ев; „

Бриф

, б

руф

, бра

ф“,

Дж

ани

Рода

ри; „

Кой

е съ

здал

наш

ите

букв

и“, Н

адеж

да Д

раго

ва; „

Меч

о П

ух“,

Алъ

н М

илн;

„Уп

орит

ото

слон

че“,

аф

р. п

рика

зка;

„К

арна

вал“

, Ник

олай

Кън

чев

12

3

98

Ста

ндар

т 1:

Уче

никъ

т ра

зпоз

нава

худ

ожес

твен

и н

ехуд

о- ж

еств

ен т

екст

; про

за и

сти

хове

; пов

еств

ова-

ние

, опи

сани

е и

разс

ъжде

ние;

диа

лог

и мо

- н

олог

.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т ра

згра

нича

ва н

а ем

пири

чно

рав-

нищ

е ху

дож

еств

ен и

нех

удож

еств

ен т

екст

;

• Оча

кван

рез

улта

т 2:

Уче

никъ

т ра

злич

ава

на е

мпир

ично

рав

нищ

е п

роза

и с

тихо

ве;

• Оча

кван

рез

улта

т 3:

Уче

никъ

т ра

зпоз

нава

в п

ракт

ичес

ки п

лан

пов

еств

ован

ие и

опи

сани

е;

• Оча

кван

рез

улта

т 4:

Уче

никъ

т ра

злич

ава

на е

мпир

ично

рав

нищ

е д

иало

г и

моно

лог

в ху

дож

еств

ен т

екст

;

Ста

ндар

т 2:

Уче

никъ

т ра

злич

ава

лите

рату

рни

жан

рове

, п

редс

таве

ни п

о-ш

ирок

о в

учеб

ното

съ

- д

ърж

ание

.

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да и

збер

е по

д- х

одящ

а му

зика

за

сцен

ично

то п

редс

тавя

не н

а ху

дож

еств

ения

тек

ст;

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да и

зраб

оти

аф

иш з

а пр

едст

оящ

ото

сцен

ично

пре

дста

в- л

ение

;

Уче

никъ

т: •

мож

е да

раз

гран

ичи

с по

мощ

та н

а уч

ител

я в

пра

ктич

ески

пла

н ху

дож

еств

ен и

нех

удо-

жес

твен

тек

ст;

• отк

рива

с п

омощ

та н

а уч

ител

я на

емп

и- р

ично

рав

нищ

е ха

ракт

ерно

то з

а ху

дож

еств

е- н

ата

обра

знос

т –

чрез

под

борн

ото

чете

не н

а х

удож

еств

ен т

екст

; •

мож

е в

прак

тиче

ски

план

с п

омощ

та н

а у

чите

ля д

а пр

ави

разл

ика

меж

ду п

роза

и с

ти-

хов

е; •

мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

на е

мпир

ично

рав

нищ

е да

раз

позн

ава

пове

ство

вани

е и

опи

сани

е в

худо

жес

твен

тек

ст –

чре

з по

д- б

орно

чет

ене

на е

пизо

ди о

т ху

дож

еств

ен т

екст

и н

а по

ртре

тно

опис

ание

на

геро

й, н

а п

риро

дна

карт

ина

в из

учав

анот

о ли

тера

тур-

но

прои

звед

ение

; • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

раз

гран

ича-

ва

в пр

акти

ческ

и пл

ан д

иало

г и

моно

лог

в х

удож

еств

ен т

екст

– ч

рез

подб

орно

чет

ене

и ч

рез

чете

не п

о ро

ли н

а ди

алог

а, и

изр

азит

ел-

но

чете

не н

а мо

ноло

га;

Уче

никъ

т: • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

пра

ви р

аз-

лик

а на

емп

ирич

но р

авни

ще

меж

ду ф

олкл

ор-

но

и ли

тера

турн

о пр

оизв

еден

ие;

„Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

„Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

„Ко

леда

“, Д

ора

Габе

; „Ко

леда

“, Т

омис

лав

Дяк

ов; „

Чуд

ната

вра

та“,

Вес

елин

Хан

чев;

„Зе

мята

“ –

из „

Енци

клоп

едич

ен р

ечни

к“;

„К

ълва

ч“, М

ихаи

л П

риш

вин;

„Го

рски

бар

а- б

ан“,

Мих

аил

Лък

атни

к;

„С

иром

ашко

лят

о“, Е

лин

Пел

ин; „

Бащ

а ми

“, Й

орда

н Ра

дичк

ов; „

Пле

нени

дър

вета

“, М

. П

риш

вин;

„В

рабч

ови

зака

ни“,

К. Ч

апек

;

„Д

ете

и ля

стов

ичка

“, Е

лиса

вета

Баг

ряна

; „

Дър

вено

кон

че“,

Лед

а М

илев

а; „

Апе

тит

за ч

ереш

и“, М

. Ган

чев;

„Д

ете

и ка

линк

а“, Д

ора

Габ

е

„П

од го

рица

, под

зел

ена“

, нар

. пес

ен;

„У

трин

“, И

ван

Дав

идко

в; „

Стр

ахли

в др

угар

“, н

ар. п

рика

зка;

„П

исмо

на

един

дак

ел“,

Ста

нка

Пен

чева

;

12

3

99

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т ра

згра

нича

ва в

пра

ктич

ески

пла

н п

рика

зка,

раз

каз,

сти

хотв

орен

ие, г

атан

ка,

пос

лови

ца, б

асня

, нар

одна

пес

ен.

• мож

е да

чет

е и

да п

рера

зказ

ва с

пом

ощта

на

учит

еля

крат

ки н

арод

ни, а

втор

изир

ани

и а

втор

ски

прик

азки

;

• мож

е да

чет

е и

да п

рера

зказ

ва с

пом

ощта

на

учит

еля

дост

ъпни

за

възр

астт

а кр

атки

раз

кази

;

• мож

е да

чет

е и

реци

тира

с п

омощ

та н

а у

чите

ля к

ратк

и, д

остъ

пни

за в

ъзра

стта

сти

- х

отво

рени

я –

с бл

изка

до

детс

кото

све

тоус

е- щ

ане

тема

тика

;

• м

оже

да о

тгат

ва ф

олкл

орни

и л

итер

атур

ни га

танк

и, д

остъ

пни

за в

ъзра

стта

;

• поз

нава

в п

ракт

ичес

ки п

лан

посл

овиц

ата

кат

о ф

олкл

орно

про

изве

дени

е и

мож

е с

по-

мощ

та н

а уч

ител

я да

я о

тнас

я и

съпо

став

я с

кон

крет

ното

съд

ърж

ание

на

изуч

аван

ото

ли-

тер

атур

но п

роиз

веде

ние;

• м

оже

да ч

ете

и да

пре

разк

азва

, да

чете

по

рол

и с

помо

щта

на

учит

еля

дост

ъпни

за

въз-

рас

тта

басн

и;

• мож

е да

чет

е и

да и

нтер

прет

ира

с по

мощ

- т

а на

учи

теля

кон

крет

ното

съд

ърж

ание

на

нар

одна

пес

ен;

„Н

ай-с

къпо

ценн

ият

плод

“, б

ълг.

нар.

при

- к

азка

; „Го

това

нко“

, Ран

Бос

илек

; „Бо

гатс

тво

и с

иром

ашия

“, т

урск

а пр

иказ

ка; „

Бриф

, б

руф

, бра

ф“,

Дж

ани

Рода

ри и

др.

„Го

рняк

ът и

дол

някъ

т“, Г

еорг

и М

ишев

; „П

а- н

ичка

мед

“, А

нгел

Кар

алий

чев;

„Ба

ща

ми“,

Йор

дан

Ради

чков

; „Зв

ездн

а ве

чер“

, Йор

дан

Йов

ков;

„К

ъде“

, Ели

н П

елин

; „У

трин

“, И

ван

Дав

ид-

ков

; „М

алки

ят Н

исе“

, шве

дска

дет

ска

песе

н; „

Зная

т ма

лки

и го

леми

“, н

емск

а де

тска

пе-

сен

; „Д

ете

и ка

линк

а“, Д

ора

Габе

; „С

вету

л- к

а“, К

р. С

тани

шев

; „Н

адеж

да“,

Дж

. Род

ари;

„Зв

езди

“, П

. Р. С

лаве

йков

; „Го

рски

бар

а -

бан

“, М

. Лък

атни

к;

„Д

ве ц

ени“

, „За

вист

“, Ц

в. А

нгел

ов; „

Дър

вено

кон

че“,

Лед

а М

иле-

ва

и др

. Нар

одни

гат

анки

– н

а ст

р. 1

4; с

тр. 3

6; с

тр.

57;

стр

. 97

Гат

анки

от

Вес

а П

аспа

леев

а П

осло

вици

на

стр.

13;

стр

. 14;

стр

. 19;

стр

. 2

1; с

тр. 2

9; с

тр. 3

2

„Ко

н и

мага

ре“,

Езо

п „

Гарв

ан и

лис

ица“

, Езо

п „

Пау

н и

ляст

ович

ка“,

Ст.

Мих

айло

вски

„У

Нед

ини

слън

це г

рее“

„М

омич

е мъ

ничк

о“ „

Под

гори

ца, п

од з

елен

а“ „

Чав

дар

през

гор

а въ

рвеш

е“, н

арод

ни п

есни

12

3

100

Ста

ндар

т 3:

Уче

никъ

т ра

згра

нича

ва о

снов

ните

мом

енти

в р

азви

тиет

о на

дей

стви

ето.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т от

крив

а еп

изод

ите

в по

вест

вова

- т

елен

тек

ст.

Ста

ндар

т 5:

Уче

никъ

т от

крив

а в

изуч

аван

и ху

дож

еств

е- н

и тв

орби

дос

тъпн

и ф

игур

и на

реч

та.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т ра

згра

нича

ва н

а ем

пири

чно

рав-

нищ

е еп

итет

, пов

торе

ние,

сра

внен

ие, и

збро

- я

ване

.

Ста

ндар

т 6:

Уче

никъ

т по

знав

а съ

държ

ание

то н

а на

й-зн

а- ч

имит

е тв

орби

на

бълг

арск

ата

детс

ка л

ите-

рат

ура

и на

бъл

гарс

кия

фол

клор

, вкл

юче

ни в

уче

бнот

о съ

държ

ание

.

Уче

никъ

т: • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

раз

гран

ича-

ва

чрез

под

борн

о че

тене

епи

зоди

те в

пов

ес-

тво

вате

лен

текс

т –

прик

азка

, раз

каз

и ба

сня;

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да п

рера

зказ

- в

а от

делн

и еп

изод

и ил

и ця

лото

лит

ерат

урно

про

изве

дени

е, к

ато

спаз

ва п

осле

дова

тел

- н

остт

а в

разв

итие

то н

а де

йств

ието

чре

з л

огич

еска

обв

ърза

ност

на

епиз

одит

е;

Уче

никъ

т: •

мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

в пр

акти

ческ

и п

лан

да о

ткри

ва х

удож

еств

енит

е об

разн

и оп

- р

едел

ения

– е

пите

тите

в и

зуча

вано

то л

ите-

рат

урно

про

изве

дени

е;

• у

мее

с по

мощ

та н

а уч

ител

я на

емп

ирич

но р

авни

ще

да о

ткри

ва п

овто

рени

ето

в ху

до-

жес

твен

ия т

екст

на

изуч

аван

ото

лите

рату

р- н

о пр

оизв

еден

ие;

• м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я на

инс

трум

ен-

тал

но р

авни

ще

да о

ткри

ва и

збро

яван

ето

в х

удож

еств

ения

тек

ст н

а из

учав

анот

о ли

тера

- т

урно

про

изве

дени

е; • мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да о

ткри

ва с

равн

ение

то в

худ

ожес

твен

ия т

екст

на

изу-

чав

ано

лите

рату

рно

прои

звед

ение

;

Уче

никъ

т: • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

се

орие

нти-

ра

в съ

държ

ание

то н

а из

учав

анит

е пр

оизв

е- д

ения

на

бълг

арск

ата

детс

ка л

итер

атур

а и

бъл

гарс

кия

фол

клор

;

„Го

това

нко“

, Ран

Бос

илек

; „Н

ай-с

къпо

цен-

ния

т пл

од“,

нар

. при

казк

а; „

Спя

щат

а ху

бави

- ц

а“, Б

ратя

Гри

м; „

Най

-гол

ямот

о бо

гатс

тво“

, Р

ан Б

осил

ек; „

Кон

и ма

гаре

“, Е

зоп;

„Уп

ори-

тот

о сл

онче

“, а

фр.

при

казк

а; „

Две

сес

три“

, Г

еорг

и Р

айче

в; „

Кой

е съ

здал

наш

ите

бук-

ви“

, Н. Д

раго

ва; „

Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев;

„С

трах

лив

друг

ар“,

нар

. при

казк

а

„Зи

мен

сън“

, Асе

н Ра

зцве

тник

ов; „

Хай

ду-

ти“

, Хри

сто

Боте

в; „

Сви

ри, с

вирк

о въ

рбо-

ва“

, Ран

Бос

илек

; „П

ътек

а“, В

елиз

ар Н

ико-

лов

; „М

арте

нска

жал

ейка

“, И

ван

Цан

ев;

„П

лене

ни д

ърве

та“,

М. П

риш

вин;

„Ба

ба М

арта

бър

зала

“, Й

. Сту

бел

и др

. „

Зиме

н пе

йзаж

“, В

алер

и П

етро

в; „

Утр

ин“,

Ива

н Д

авид

ков;

„М

ама

се в

ръщ

а“, В

л. П

о- п

ов

„С

урва

карс

ка п

есен

“, Й

. Сту

бел;

„Х

айду

ти“,

Хр.

Бот

ев; „

Баба

Мар

та б

ърза

ла“,

Й. С

тубе

л

„П

алав

ница

“, Е

мили

ян С

тане

в; „

Родн

а ре

ч“,

Ран

Бос

илек

; „П

лене

ни д

ърве

та“,

М. П

риш

- в

ин

Вси

чки

теми

(без

про

изве

дени

ята

на ч

ужде

с- т

ранн

ите

авто

ри)

12

3

101

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т по

знав

а съ

държ

ание

то н

а ча

ст о

т н

ай-з

начи

мите

тво

рби

на б

ълга

рска

та д

етск

а л

итер

атур

а и

на б

ълга

рски

я ф

олкл

ор, в

клю

- ч

ени

в уч

ебно

то с

ъдър

жан

ие з

а вт

ори

клас

.

Ста

ндар

т 3:

Уче

никъ

т из

разя

ва е

моци

онал

но-о

ценъ

чно

отн

ошен

ие к

ъм г

ерои

и с

итуа

ции

в ли

тера

- т

урна

та т

ворб

а.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т из

разя

ва о

тнош

ение

то с

и къ

м ге

- р

оите

и с

лучк

ата

в из

учав

анот

о ли

тера

турн

о п

роиз

веде

ние;

Ста

ндар

т 4:

Уче

никъ

т из

явяв

а пр

едпо

чита

ния

към

опре

- д

елен

и ге

рои,

тво

рби,

жан

рове

.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т из

разя

ва п

редп

очит

ания

та с

и къ

м л

итер

атур

ни г

ерои

, тво

рби

и ж

анро

ве;

• Оча

кван

рез

улта

т 2:

Уче

никъ

т се

арг

умен

тира

за

пред

почи

тани

- я

та с

и къ

м оп

реде

лени

гер

ои, т

ворб

и и

жан

- р

ове.

• мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да з

апом

ня,

въз

прои

звеж

да и

инт

ерпр

етир

а чр

ез и

зраз

и- т

елно

чет

ене,

пре

разк

аз, д

рама

тиза

ция,

чет

е- н

е по

рол

и и

слов

есно

обр

исув

ане

конк

рет-

нот

о съ

държ

ание

на

най-

знач

имит

е тв

орби

от

бълг

арск

ата

детс

ка л

итер

атур

а и

фол

к- л

ор, с

ъдей

ства

щи

за ф

орми

ране

на

наци

- о

налн

о са

мосъ

знан

ие;

Уче

никъ

т: • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

изр

ази

с ду

- м

и от

нош

ение

то с

и къ

м ге

роит

е в

изуч

ава-

нот

о ли

тера

турн

о пр

оизв

еден

ие;

• м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

обо

снов

е о

ценк

ата

си з

а ра

зказ

анат

а от

авт

ора

случ

ка;

• м

оже

да и

зраз

и ем

оцио

налн

о-оц

енъч

ното

си

отно

шен

ие к

ъм г

ерои

те и

сит

уаци

ите

в л

итер

атур

ното

про

изве

дени

е чр

ез и

зраз

и- т

елно

то м

у че

тене

, чре

з че

тене

то п

о ро

ли и

дра

мати

заци

ята

на х

удож

еств

ения

тек

ст;

чре

з сл

овес

ното

обр

исув

ане

на к

арти

ните

в н

его;

Уче

никъ

т: • мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да и

зраз

и п

редп

очит

ания

та с

и къ

м оп

реде

лени

гер

ои,

лит

ерат

урни

про

изве

дени

я и

жан

рове

, вкл

ю-

чен

и в

учеб

ното

съд

ърж

ание

или

про

чете

ни с

амос

тоят

елно

; •

мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да о

босн

ове

пре

дпоч

итан

ията

си

към

лите

рату

рен

геро

й, с

лучк

а, т

ворб

а от

дад

ен ж

анр,

изу

чава

ни и

ли п

роче

тени

сам

осто

ятел

но;

Про

изве

дени

я на

Ив.

Ваз

ов, П

. Р. С

ла -

вей

ков,

Х

р. Б

отев

, Л

. Кар

авел

ов,

А. К

ара

- л

ийче

в, Р

. Бос

илек

, Е.

Баг

ряна

, Д

. Габ

е, Г

. Р

айче

в, Е

. Пел

ин, К

. Кон

стан

тино

в, А

. Раз

ц- в

етни

ков

, В. П

етро

в, Л

. Мил

ева,

Ем.

Ста

нев,

Й . Р ади

чков

; нар

одни

пес

ни и

при

казк

и

„П

анич

ка м

ед“,

Анг

ел К

арал

ийчи

в; „

Ста

рият

щър

к“, К

. Кон

стан

тино

в; „

Мал

кият

Нис

е“,

„Зн

аят

малк

и и

голе

ми“,

дет

ски

песн

и; „

Го-

тов

анко

“, Р

ан Б

осил

ек; „

Чич

о П

ейо“

, Е. П

е- л

ин; „

Пау

н и

ляст

ович

ка“,

„Ко

н и

мага

ре“,

„Га

рван

и л

исиц

а“, б

асни

; „Х

айду

ти“,

Хр.

Бот

ев; и

вси

чки

теми

– р

азка

зи и

сти

хотв

о- р

ения

.

„Л

или

на м

орск

ото

дъно

“, В

алер

и П

етро

в; „

Бриф

, бру

ф, б

раф

“, Д

жан

и Ро

дари

; „С

ве-

тул

ка“,

Кръ

стьо

Ста

ниш

ев; „

Пис

мо н

а ед

ин д

акел

“, С

танк

а П

енче

ва; „

Бащ

а ми

“, Й

орда

н Р

адич

ков;

„К

ълва

ч“, М

. При

шви

н; „

Пес

ен з

а д

обро

то“,

Н. Й

орда

нов;

„Н

адеж

да“,

Дж

. Ро-

дар

и; „

Сне

жни

ят ч

овек

“, А

ндер

сен;

„Ко

й е

съз

дал

наш

ите

букв

и“, Н

. Дра

гова

и д

р.

12

3

102

Ста

ндар

т 1:

Уче

никъ

т уч

аств

а в

бесе

да п

о съ

държ

ание

то н

а ли

тера

турн

а тв

орба

: отг

овар

я на

въп

ро-

си;

изк

азва

мне

ния,

кат

о по

дбир

а по

дход

ящи

еле

мент

и от

тек

ста,

за

да г

и об

осно

ве; с

ъста

- в

я и

зада

ва в

ъпро

си.

• Оча

кван

рез

улта

т 1:

Уче

никъ

т от

гова

ря н

а въ

прос

и въ

в вр

ъзка

с и

зуча

вано

то л

итер

атур

но п

роиз

веде

ние;

• Оча

кван

рез

улта

т 2:

Уче

никъ

т из

казв

а мн

ения

за

изуч

аван

ото

ли-

тер

атур

но п

роиз

веде

ние;

• Оча

кван

рез

улта

т 3:

Уче

никъ

т че

те ф

рагм

енти

от

лите

рату

рнот

о п

роиз

веде

ние

в от

гово

р на

пос

таве

ните

от

учи

теля

въп

роси

и р

азсъ

жда

ва в

ърху

про

че-

тен

ото;

• Оча

кван

рез

улта

т 4:

Уче

никъ

т съ

став

я и

зада

ва е

леме

нтар

ни в

ъп-

рос

и по

изу

чава

ното

лит

ерат

урно

про

изве

- д

ение

; • О

чакв

ан р

езул

тат

5: У

чени

кът

се в

клю

чва

в об

съж

дане

то н

а са

- м

осто

ятел

но п

роче

тено

лит

ерат

урно

про

из-

вед

ение

и и

зраз

ява

отно

шен

ието

си

към

про-

чет

енот

о с

помо

щта

на

учит

еля.

Ста

ндар

т 2:

Уче

никъ

т ра

зказ

ва с

върз

ано,

пре

дава

чут

а и

стор

ия и

мож

е да

я к

омен

тира

. • О

чакв

ан р

езул

тат

1: У

чени

кът

пред

ава

свър

зано

и п

осле

дова

тел-

но

съдъ

ржан

ието

на

чута

ист

ория

(худ

ожес

т- в

ен т

екст

или

кар

тина

) и п

рави

кра

тък

коме

н -

тар

.

Уче

никъ

т: • м

оже

да о

тгов

аря

с по

мощ

та н

а уч

ител

я на

дос

тъпн

и ре

прод

укти

вни

и пр

обле

мни

въп-

рос

и, о

тнас

ящи

се д

о ко

нкре

тнот

о съ

държ

а- н

ие н

а из

учав

анот

о ли

тера

турн

о пр

оизв

еде-

ние

: слу

чка,

гер

ои и

пр.

; • у

мее

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

изк

азва

мне

ния

и да

пра

ви к

ратъ

к ко

мент

ар п

о по

вод

на

изуч

аван

ото

лите

рату

рно

прои

звед

ение

; • м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

чет

е по

д- б

орно

фра

гмен

ти о

т ху

дож

еств

ения

тек

ст н

а и

зуча

вано

то л

итер

атур

но п

роиз

веде

ние,

за

да

отго

вори

на

пост

авен

ите

въпр

оси

и да

обо

снов

е от

гово

рите

си;

• уме

е с

помо

щта

на

учит

еля

да с

ъста

вя и

за

- д

ава

елем

ента

рни

въпр

оси

по с

ъдър

жан

ието

на

изуч

аван

ото

лите

рату

рно

прои

звед

ение

; •

мож

е с

помо

щта

на

учит

еля

да с

поде

ли в

печа

тлен

ия з

а са

мост

ояте

лно

проч

етен

о, к

ратк

о по

обе

м и

дост

ъпно

кат

о съ

държ

ание

, л

итер

атур

но п

роиз

веде

ние;

Уче

никъ

т: • м

оже

да п

реда

де с

върз

ано

и по

след

оват

ел-

но

съдъ

ржан

ието

на

позн

ата

прик

азка

или

раз

каз;

• усп

ява

да п

реда

де с

върз

ано

чут

а ис

тори

я и

кра

тко

да я

ком

енти

ра;

• мож

е да

със

тави

кра

тък

разк

аз п

о ка

ртин

а и

ли с

ерия

от

карт

ини;

Руб

рики

те „

Въп

роси

“ и

„Зад

ачи“

сле

д вс

еки

тек

ст. Р

убри

ката

„Тес

т“

Руб

рика

та „

Разг

овар

яме

за…

“ сл

ед т

екст

о- в

ете

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

прик

азки

и р

азка

зи

„С

пящ

ата

хуба

вица

“, Б

ратя

Гри

м

12

3

103

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• чет

ат п

рика

зки;

• изр

азяв

ат о

тнош

ение

към

гер

ои –

нос

ител

и на

доб

рото

и з

лото

;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• ч

етат

лит

ерат

урни

про

изве

дени

я, с

ъдей

ства

щи

за ф

орми

ране

на

нац

иона

лно

само

съзн

ание

;

• рец

итир

ат с

тихо

твор

ения

, пре

разк

азва

т пр

иказ

ки и

раз

кази

;

• ч

етат

доп

ълни

телн

о ин

фор

маци

я с

науч

но-п

опул

ярен

хар

акте

р за

тра

дици

ите,

оби

чаит

е и

ценн

ости

те н

а бъ

лгар

ина

и на

бъл

гарс

ките

граж

дани

с д

руг

етни

ческ

и пр

оизх

од;

И з

нани

ето

е пл

од –

„Н

ай-с

къпо

ценн

ият

плод

“, б

ълг.

нар.

при

казк

а; В

сичк

о се

пос

тига

с т

руд

– „Г

отов

анко

“, Р

ан Б

осил

ек; Щ

астл

ивия

т к

рай

на п

рика

зкит

е –

„Спя

щат

а ху

бави

ца“,

Бра

тя Г

рим;

На

добр

ото

се

отвр

ъща

с до

бро

– „Д

обро

за

добр

о“, Р

ан Б

осил

ек; И

най

-гол

ямо-

то

зло

мож

е да

се

побе

ди –

„Д

евет

ият

брат

“, А

сен

Разц

ветн

иков

; Бо

- га

тств

ото

да с

и зд

рав

– „Н

ай-г

олям

ото

бога

тств

о“, Р

ан Б

осил

ек;

„Н

ай-ц

енно

то з

а вс

ички

“ –

Бога

тств

о и

сиро

маш

ия, т

урск

а пр

иказ

ка;

Ник

ой н

е е

по-г

олям

от

хляб

а –

„Сил

ата

на х

ляба

“, Й

осиф

Нун

ев; Л

а- к

омия

та п

рова

ля ч

овек

а –

„Чич

о П

ейо“

, Ели

н П

елин

; Спа

сите

лят

и с

пасе

ните

– „

Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев; М

илос

ърди

е и

обич

към

все

- к

и –

„Две

сес

три“

, Гео

рги

Райч

ев; „

Стр

ахли

в др

угар

“ и

др.

„Д

евет

ият

брат

“, А

сен

Разц

ветн

иков

(най

-мал

кият

бра

т и

змея

т);

„С

пящ

ата

хуба

вица

“, Б

ратя

Гри

м (п

ринц

ът и

три

найс

етат

а ор

исни

- ц

а); „

Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев (ю

накъ

т В

асил

и б

урят

а)

Моя

та р

один

а –

„Де

е Бъ

лгар

ия“,

Ива

н В

азов

; Оби

ч и

в ра

дост

, и в

бол

ка –

„О

тече

ство

“, Л

юбе

н К

арав

елов

; Бъл

гарс

ки г

ерои

– „

Хай

ду-

ти“

, Хри

сто

Боте

в; М

агия

та н

а ро

дния

ези

к –

„Род

на р

еч“,

Ран

Бос

и- л

ек; М

едът

на

букв

ите

– „К

ой e

съз

дал

наш

ите

букв

и“, Н

адеж

да Д

ра-

гова

Вси

чки

теми

Зна

ния

за п

разн

ика

– „К

олед

а“, Т

омис

лав

Дяк

ов С

паси

теля

т и

спас

енит

е –

„Вас

илиц

а“, Й

осиф

Нун

ев

Пок

рива

не н

а де

йнос

тите

по

учеб

на п

рогр

ама

Кон

текс

т и

дейн

ости

Тем

и от

уче

бнот

о съ

държ

ание

, с к

оито

се

покр

иват

к

онте

кстъ

т и

дейн

ости

те п

о уч

ебна

та п

рогр

ама

1

2

104

1

2

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• ч

етат

доп

ълни

телн

а ин

фор

маци

я с

науч

нопо

пуля

рен

хара

ктер

за

пра

зниц

ите

и об

ичаи

те н

а бъ

лгар

ина;

• и

зрич

ат б

лаго

пож

елан

ия п

о по

вод

на д

аден

пра

зник

или

оби

чай;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• изб

ират

рол

я; • ч

етат

реп

лики

те н

а ге

роит

е ил

и ав

торс

ката

реч

;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• дра

мати

зира

т ху

дож

еств

ен т

екст

с п

омощ

та н

а уч

ител

я;

• изр

абот

ват

кост

юми

за

геро

ите

и де

кори

; • и

збир

ат к

укли

, мас

ки;

• уча

ства

т в

сцен

ично

пре

дста

вяне

на

худо

жес

твен

тек

ст;

• п

одби

рат

подх

одящ

а му

зика

за

сцен

ично

то п

редс

тавл

ение

; • изр

абот

ват

афиш

;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• ч

етат

худ

ожес

твен

и и

науч

нопо

пуля

рни

текс

тове

;

• ч

етат

и п

рера

зказ

ват

лите

рату

рни

и ф

олкл

орни

про

изве

дени

я в

про

за;

• чет

ат и

рец

итир

ат л

итер

атур

ни п

роиз

веде

ния

в ст

ихов

е;

• чет

ат п

о ро

ли;

• чет

ат и

зраз

ител

но х

удож

еств

ен т

екст

;

Зна

ния

за п

разн

ика

– „К

олед

а“, Т

омис

лав

Дяк

ов

Бла

гопо

жел

ания

за

Коле

да и

Нов

а го

дина

Бла

гопо

жел

ания

за

здра

ве

„Н

ай-с

къпо

ценн

ият

плод

“, Р

ан Б

осил

ек; „

Дет

е и

кали

нка“

, Дор

а Га

- б

е; „

На

кукл

ен т

еатъ

р“, Л

еда

Мил

ева;

„П

аун

и ля

стов

ичка

“, С

тоян

Мих

айло

вски

; „Зи

мата

, про

летт

а и

дете

то“,

Ел.

Баг

ряна

; „Д

ете

и ля

с- т

ович

ка“,

Ел.

Баг

ряна

; „М

омич

е мъ

ничк

о“, н

арод

на п

есен

; „Го

това

н- к

о“, Р

ан Б

осил

ек

„Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

„К

арна

вал“

, Ник

олай

Кън

чев

„Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

„К

арна

вал“

, Ник

олай

Кън

чев;

„Д

ве с

естр

и“, Г

еорг

и Ра

йчев

„Ч

удна

та в

рата

“, В

есел

ин Х

анче

в „

Земя

та“

– И

з „Е

нцик

лопе

диче

н ре

чник

“

Вси

чки

теми

с п

рика

зки

и ра

зказ

и

Вси

чки

теми

със

сти

хотв

орен

ия

Вси

чки

теми

, отб

еляз

ани

в ид

енти

чни

пред

ходн

и па

рагр

афи

Вси

чки

теми

(без

нау

чноп

опул

ярни

те т

екст

ове)

105

1

2

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• ч

етат

и п

рера

зказ

ват

фол

клор

ни и

лит

ерат

урни

про

изве

дени

я в

про

за (п

рика

зка,

раз

каз,

бас

ня);

• чет

ат и

рец

итир

ат с

тихо

твор

ения

; •

чета

т и

отга

тват

гат

анки

; •

съо

тнас

ят п

осло

вици

към

тек

ста

на и

зуча

вани

лит

ерат

урни

и ф

олк-

лор

ни п

роиз

веде

ния;

• чет

ат и

слу

шат

нар

одни

пес

ни

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• чет

ат п

одбо

рно

епиз

оди

от п

овес

твов

ател

ен х

удож

еств

ен т

екст

; • п

рера

зказ

ват

епиз

оди

от х

удож

еств

ен т

екст

или

цял

ото

лите

рату

р- н

о пр

оизв

еден

ие

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• чет

ат х

удож

еств

ени

текс

тове

;

• отк

рива

т до

стъп

ни з

а въ

зрас

тта:

епи

тети

, пов

торе

ния,

изб

рояв

ане,

сра

внен

ие;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• чет

ат б

ълга

рска

лит

ерат

ура

за д

еца

и ф

олкл

орни

про

изве

дени

я;

• ч

етат

изр

азит

елно

, чет

ат п

о ро

ли,

прер

азка

зват

, дра

мати

зира

т, об

- р

исув

ат с

дум

и ко

нкре

тнот

о съ

държ

ание

на

изуч

аван

ите

лите

рату

р- н

и и

фол

клор

ни п

роиз

веде

ния;

Вси

чки

теми

в с

ъотв

етни

те ж

анро

ве

Пос

лови

ци н

а ст

р. 1

3; с

тр. 1

4; с

тр. 1

9; с

тр. 2

1; с

тр. 2

9; с

тр. 3

2

„П

од го

рица

, под

зел

ена“

, „У

Нед

ини

слън

це г

рее“

, „М

омич

е мъ

нич-

ко“

, „Ч

авда

р пр

ез го

ра в

ърве

ше“

Вси

чки

теми

с н

арод

ни, а

втор

ски

и ав

тори

зира

ни п

рика

зки;

вси

чки

тем

и с

разк

ази

Вси

чки

теми

с х

удож

еств

ени

текс

тове

„Зи

мен

сън“

, Асе

н Ра

зцве

тник

ов (е

пите

т); „

Зиме

н пе

йзаж

“, В

алер

и П

етро

в (п

овто

рени

е); „

Сур

вака

рска

пес

ен“,

Йор

дан

Сту

бел

(изб

ро-

ява

не);

„Пал

авни

ца“,

Еми

лиян

Ста

нев

(сра

внен

ие);

всич

ки т

еми

със

зада

чи з

а от

крив

ане

на с

ъотв

етни

те х

удож

еств

ени

сред

ства

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

в з

авис

имос

т от

жан

рова

та с

пеци

фик

а и

стру

ктур

ата

на п

роиз

веде

ниет

о

106

1

2

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• изр

азят

отн

ошен

ие к

ъм г

ерои

те и

слу

чкат

а в

лите

рату

рнот

о пр

оиз-

вед

ение

;

• чет

ат и

зраз

ител

но и

по

роли

; • дра

мати

зира

т ху

дож

еств

ен т

екст

; • обр

исув

ат с

дум

и ка

ртин

и от

лит

ерат

урно

про

изве

дени

е;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• изр

азят

пре

дпоч

итан

ията

си

към

лите

рату

рни

геро

и, с

лучк

и, ж

анро

- в

е; • а

ргум

енти

рат

пред

почи

тани

ята

си;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• чет

ат п

одбо

рно

фра

гмен

ти о

т ху

дож

еств

ения

тек

ст в

ъв в

ръзк

а с

пос

таве

ните

от

учит

еля

въпр

оси;

• о

тгов

арят

на

въпр

оси

на у

чите

ля п

о съ

държ

ание

то н

а из

учав

анот

о л

итер

атур

но п

роиз

веде

ние;

• и

зказ

ват

мнен

ия и

изр

азяв

ат о

тнош

ение

към

про

чете

ното

;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• и з

адав

ат в

ъпро

си п

о из

учав

анот

о ли

тера

турн

о пр

оизв

еден

ие;

• ч

етат

сам

осто

ятел

но к

ратк

и по

обе

м и

дост

ъпни

кат

о съ

държ

ание

лит

ерат

урни

про

изве

дени

я;

На

учен

ицит

е се

дав

а въ

змож

ност

да:

• пре

разк

азва

т кр

атки

при

казк

и и

разк

ази;

• пре

разк

азва

т чу

та и

стор

ия;

• ком

енти

рат

това

, кое

то п

рера

зказ

ват;

• о

писв

ат н

аблю

дава

на к

арти

на и

ли с

ерия

от

карт

ини.

„П

анич

ка м

ед“,

А. К

арал

ийче

в; „

Ста

рият

щър

к“, К

. Кон

стан

тино

в; „

Мал

кият

Нис

е“, „

Зная

т ма

лки

и го

леми

“, д

етск

и пе

сни;

„Го

това

нко“

, Р

ан Б

осил

ек; „

Чич

о П

ейо“

, Ели

н П

елин

; „С

трах

лив

друг

ар“,

бъл

г. н

ар. п

рика

зка;

бас

ните

на

Езоп

; „П

аун

и ля

стов

ичка

“, С

т. М

ихай

лов-

ски

; „Д

евет

ият

брат

“, А

. Раз

цвет

нико

в; Д

обро

за

добр

о“, Р

ан Б

оси-

лек

; „П

исмо

на

един

дак

ел“,

Ст.

Пен

чева

; „Ко

й е

създ

ал н

ашит

е бу

к -

ви“

, Н. Д

раго

ва; „

Бащ

а ми

“, Й

. Рад

ичко

в и

др.

Вси

чки

теми

, отб

еляз

ани

в ид

енти

чни

пред

ходн

и па

рагр

афи

„С

иром

ашко

лят

о“, Е

лин

Пел

ин; „

Есен

“, А

ндре

й Ге

рман

ов; „

Пан

ичка

мед

“, А

. Кар

алий

чев;

„С

тари

ят щ

ърк“

, К. К

онст

анти

нов;

„К

арна

вал“

, Н

икол

ай К

ънче

в; „

Пов

я го

рняк

а пр

ез п

олят

а...“

, П. К

. Яво

ров

и др

.

Вси

чки

теми

, отб

еляз

ани

в ид

енти

чни

пред

ходн

и па

рагр

афи

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

Вси

чки

теми

от

съот

ветн

ите

жан

рове

При

родн

и ка

ртин

и –

есен

ни, з

имни

, про

летн

и „

Спя

щат

а ху

бави

ца“,

Бра

тя Г

рим

107

Уче

бен

пред

мет

Око

лен

свят

Мат

емат

ика

Изо

браз

ител

но и

зкус

тво

Муз

ика

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка

Физ

ичес

ко в

ъзпи

тани

е

Тем

и от

уче

бнот

о съ

държ

ание

, с к

оито

се

осиг

уряв

ат с

ъотв

етни

те м

ежду

пред

мет

ни в

ръзк

и (н

омер

ация

та е

по

годи

шно

то р

азпр

едел

ение

)

1; 2

, 3; 4

; 5; 6

; 7; 8

; 9; 1

0; 1

1; 1

2; 1

3; 1

6; 1

7; 1

8; 2

0; 2

1; 2

2; 2

3; 2

5; 2

6; 2

7; 2

9; 3

1; 3

2; 3

4; 3

5; 3

6; 3

8; 3

9; 4

2; 4

3; 4

6; 5

0; 5

1; 5

2; 5

3; 5

4; 5

5; 5

6; 5

7; 5

8; 5

9; 6

2; 6

4; 6

5; 6

6; 6

9; 7

0; 7

3; 7

5; 7

6

8; 9

; 10;

18;

31;

36;

57;

65

1; 2

; 3, 4

, 5; 6

, 7;

8 ; 9

; 10;

12;

13;

14;

15;

16;

17;

18;

19;

20;

21;

22;

23;

24;

26;

28;

29;

30;

31;

33; 3

7; 4

0; 4

2; 4

3; 4

4; 4

5; 4

6; 4

7; 4

8; 4

9; 5

0; 5

1; 5

2; 5

6; 5

7; 5

8; 5

9; 6

0; 6

1; 6

2; 6

3; 6

4; 6

5; 6

7; 6

8; 6

9; 7

1; 7

2; 7

3; 7

4; 7

5; 7

6

1; 2

; 4; 5

; 8;

9; 1

0; 1

1; 1

2; 1

3; 1

4; 1

5; 1

6; 1

8; 1

9; 2

0; 2

1; 2

2; 2

3; 2

4; 2

8; 3

1; 3

2; 3

3; 4

0; 4

1; 4

2; 4

3; 4

4; 4

5; 4

6; 4

8; 4

9; 5

0; 5

1; 5

2; 5

4; 5

5; 5

6; 5

8; 5

9; 6

1; 6

2; 6

3; 6

4; 6

5; 7

1; 7

4; 7

5; 7

6

5; 7

; 8; 9

; 10;

11;

12;

17;

23;

24;

31;

32;

33;

34;

36;

38;

39;

41;

53;

54;

57;

61;

62;

64;

66;

70;

11;

23;

44;

48

Оси

гуре

ни п

редм

етни

връ

зки

ЧИТАНКА, ТЕМАТИЧНОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ БОГАТА

Във време, когато компютърът и електронните медии все пове-че изместват книгата, децата трябва да бъдат не само научени, но и предиз-викани да четат. Такова качество притежава според мене читанката за вто-ри клас с автори Владимир Попов и Иван Цанев. Подборът е от текстове,колкото достъпни, съобразени с детската психика за тази възраст, толковаи интригуващи – подканящи да бъдат прочетени открай докрай. Цялостно-то художествено оформление на читанката (художник Маглена Константи-нова) с ярките си цветове и раздвижено вместване на илюстрациите в тек-ста внушава жизненост и желание учебната книга да бъде разгърната. Око-ло съдържанието и илюстрациите витае духът на добротата, на класическа-та мъдрост, но и на хумора – основно излъчване на сполучливото четиво задеца.

Комуникативност – това е първото впечатление от читанката.Предложената в нея методика е лишена от обичайната учебникарска ску-

ка – занимателното начало измества дидактиката. Служи си с находчивикартинни знаци, които имат богато смислово съдържание: „Речник“ пости-га ненатрапчиво обогатяване на лексиката; „Магията на думите“ въвеждапо достъпен начин литературни понятия; „Въпроси, свързани с текста“,„Задачи за дейности“, „Разговаряме за...“ развиват мисленето, диалогич-ността, дискусионните способности.

По същия разбираем, извлечен от темите на четивата начин, чрез опози-ция се въвеждат и основните понятия за добро и зло: трудолюбие – безот-говорност, мързелив – работлив, отзивчив – горделив и др. А също така ивисоките понятия за родина, родни обичаи, родно слово.

Тези и други теми са поднесени на малките ученици, следвайки конст-рукцията на календарния цикъл: зимата: „Снежен пейзаж“ (Валери Пет-ров), „Зимен сън“ (Асен Разцветников), „Сурвакарска песен“ (Йордан Сту-бел); пролетта – с „Мартенска жалейка“ (Иван Цанев) по разтопения сне-жен човек, с долетелите отново птици – „Дете и лястовичка“ (ЕлисаветаБагряна) и т.н. Не са пропуснати и разположените в различните сезонидейности и празници.

Познавателният капацитет е още едно качество на тази читанка.Прави впечатление и изборът на авторите. В читанката присъстват най-

известните български и чуждестранни детски писатели: Дора Габе, Ран Бо-силек, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Леда Милева, Джани Рода-ри, Алън Милн, Доналд Бисет, Астрид Линдгрен и др. Тук са майстори наезика, писали и за деца: Елисавета Багряна, Валери Петров, Йордан Радич-ков, Михаил Пришвин, Карел Чапек и още, и още... Приказки, гатанки и

108

пословици от българския и чуждия фолклор. Това богатство създава пър-вия усет за звученето на българския език – омаята на родното слово. Тазичитанка според мене е достойно въвеждане на българските деца в него.

Формиращо личността въздействие е може би най-важната є черта. Тясъдържа азбучни текстове, които човек пренася от детските си години презцелия си живот. И е хубаво, че възприемането и осмислянето на едни отпървите художествени текстове, които децата ще прочетат сами, започватъкмо от такава, съставена с високи естетически критерии читанка.

Рада Московапоетеса и автор на пиеси и филмови сценарии за деца,

рецензент на читанката за 2. клас

109

110

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение / 3

Примерно годишно разпределение на учебното съдържаниепо литература за 2. клас / 6

Методически разработки на урочните теми / 12

Таблица за покриване на очакваните резултати за читанка 2. класс автори Вл. Попов и Ив. Цанев / 96

Читанка, тематично и естетически богата – Рада Москова / 108

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО

ТЕТРАДКА КЪМ ЧИТАНКАЗА 2. КЛАС

Автори:Румяна Танкова,Теодора Власева,Пенка Димитрова

Documents

bglog.net · Web viewВие сте избрали читанката за 2. клас на издателство „Просвета“ с ав-тори Владимир Попов