Сергей Николаевич Лазарев

ПОРЕДИЦА „ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО"

ВЪЗПИТАНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

ЧАСТ ПЪРВА

2009

ВЪЗПИТАНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ........................................................................................................................................... 1

БИХ ИСКАЛ ДА ВИ КАЖА... ............................................................................................................................................... 3

ЛЕКАРСТВО ЗА ДУШАТА ................................................................................................................................................... 7

СЕМИНАР ........................................................................................................................................................................ 15

ТЕСТ ЗА ЛЮБОВ .............................................................................................................................................................. 23

ВЪЗГОРДЯВАНЕ .............................................................................................................................................................. 28

ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА ............................................................................................................................................... 38

КОНФЛИКТИ ................................................................................................................................................................... 42

ХОМЕОСТАЗА НА ДУШАТА ............................................................................................................................................. 44

ВЪЗПИТАНИЕ НА ДРУГИТЕ ............................................................................................................................................. 54

ЗАПОВЕДИТЕ ЗА БЛАЖЕНСТВО ...................................................................................................................................... 66

ФИЗИОЛОГИЯ НА ИЗКУШЕНИЕТО .................................................................................................................................. 68

ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА ............................................................................................................................................ 75

ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ ........................................................................................................................................... 88

НОВОТО МИСЛЕНЕ ......................................................................................................................................................... 93

Тази книга не е учебник по медицина.

БИХ ИСКАЛ ДА ВИ КАЖА...

Всеки от нас иска да стане щастлив, и то колкото се може по-бързо. При това за мнозина щастието е просто липса

на отрицателни емоции. Колкото повече положителни емоции получава човек, толкова е по-щастлив - в това са

убедени повечето хора. За това, че щастието включва не само сбъдване на желанията, но и отказ от тях, мнозина не

се замислят. А нали щастието -това е любов, която съществува в две противоположности!

Да си представим, че човек сяда на маса, отрупана с вкусна храна, и започва да обядва. В този момент той

изпитва приятни емоции. Но ако поглъща храната, без да спира, положителните му емоции постепенно ще започнат

да се превръщат в отрицателни, а ако не спре навреме, той ще получи преплитане на червата и може да умре. На

всички е известна простата истина: трябва да ставаш от масата леко гладен, тоест отказвайки се от удоволствието,

докато то все още не е достигнало пика си. Но за мнозина отказът от удоволствието е еквивалентен на неприятност. Всички световни религии призовават към въздържание и отреченост, опитвайки се да уравновесят човешкия

стремеж към непрекъснати положителни емоции. Сега, когато религиите слабеят, в света се формира общество на

потреблението. Днес главният девиз за мнозина - това е непрекъснатото търсене на удоволствия. Младежта, за

която обществото е забравило, се развива сама по себе си, опитвайки се да бъде щастлива, да създава семейства. Но

загубата на нравствени ориентири и правилно възприемане на света често става непреодолимо препятствие за

възникването и поддържането на семейство.

^Разбирам, че на хората им се иска да получат няколко грамотни съвета и да направят себе си здрави и щастливи. Но

сега ще дам примери, които доказват следното: никакъв, дори най-грамотен съвет не работи, ако човек няма

правилен мироглед. Непълноценната картина на света води до нарушаване на висшите закони и уврежда душата на

човека. Висшите вселенски закони са отразени в заповедите, зашифровани са в свещените книги. Без тях би било

невъзможно появяването и съществуването на днешната цивилизация.

Главният принцип на Вселената - това е абсолютното единство и любовта, като символ на това единство.

Повишената привързаност към благата на обкръжаващия ни свят ражда вътрешна агресивност и води до отричане от

любовта. За това съм писал в предишните книги. Много хора, основавайки се на моите изследвания, са се опитвали

да променят характера си. Те са започвали да се променят и даже са успявали да преодолеят тежки болести. Тогава

решавали: трябва да прощаваш на всички и ще бъдеш здрав, и свели до това целия си мироглед. Но прощаването -

това е само първата стъпка към любовта.

Спомням си разговор с една млада жена. Обикновено на преглед идват с тежки проблеми, а тази жена просто

искаше да разбере за състоянието си.

- Много сериозно работих над себе си и се опитвах да се променя - каза тя.

- Страховете и унинието ми изчезнаха. Научих се да се осланям на Божествената воля. В душата ми се появи лекота,

усещане, че се рея над неприятностите. Струва ми се, че и потомците си успях да пречистя със състоянието си.

Кимнах:

- Резултати има, но в този момент трябва да ви огорча. Имате сериозен проблем. Това нанася вреда на потомците ви

до трето-четвърто коляно.

- Поклонение на идеалите навярно? - бързо попита пациентката.

Гледах я и мълчах. После след дълга пауза отговорих:

- Не, пиянство. ПИХТЕ ЛИ вчера-завчера? Тя не отговори веднага:

- Да, снощи бях в компания, но пих само сухо вино. - И колко?

- Ами, около бутилка и половина.

- Така, искам да ви кажа, че увлечението по алкохола отрицателно влияе не само върху тялото, но и върху

душата. Протича разрушаване на духовните структури, отговорни за отношенията между хората. За поддържане на

отношенията постоянно трябва да се изразходва тънка енергия. Тази енергия отива за формиране не само на

отношенията, но и на бъдещите деца. Особено опасно е да пие млада жена. Увлечението по алкохола може да

доведе до това, че при бъдещите й деца ще страда пикочно-половата система, семейните отношения и съдбата.

Затова днешната пропаганда на бирата и алкохола се явява всъщност стерилизация на страната. Младежта свиква да общува помежду си, само поемайки алкохол. Негативните резултати от това се проявяват

понякога след много години. Но бъдещите деца убива не само изобилието на алкохол. Неотдавна диагностирах

млад мъж. Той имаше много силна програма за самоунищожение. Това можеше да навреди на душите на

потомците му до седмо коляно и беше свързано с поклонение на най-високите чувства. Налице беше поклонение на

идеалите в най-лош вариант. Разрушаването на чувството на любов, във връзка с повишената привързаност и

агресивност, може да се предава от родителите, а може и да е резултат от неправилния мироглед или начин на

живот. За всеки случай се опитах да изясня причината.

Оказа се, че тя беше свързана на първо място с начина на живот, и по-конкретно с увлечението по секса.

Отначало не можех да разбера защо увлечението по секса може да убива потомците до седмо коляно, но след това

картината се изясни. Сексът - това не е само удоволствие и наслада, главната му функция е осигуряването на

бъдещето, появата на потомци на бял свят. По такъв начин в него има едновременно материално и духовно

наслаждение. Но ако човек не се е научил да обича, тогава поклонението на висшите чувства го довежда до

непоносимост на краха им. Човек се лишава от бъдеще, а много често и от потомци. Ако потомците му все пак се

появят на бял свят, те са с непълноценно бъдеще. Така че всеки, който се увлича по еротиката и порнографията,

постоянно преживява бурни романи - това е човек, шансовете на който да има здраво потомство са силно намалени.

- Кажете, а съвременните нудисти, които искат да са по-близо до природата и й подражават, имат ли някакви

нарушения? - пита ме жената.

- Разбира се - отговарям аз. - Ако при тях, като при елените, периодът на съвокупляване беше веднъж в годината, тогава подражанието на

природата щеше да е нормално. Но при човека този процес тече постоянно. Неотдавна чуждестранни учени

установиха, че ако жената носи подчертано еротично облекло, хормоналните претоварвания могат да я доведат до

безплодие. Същото се случва и с нудистите. В този момент в такова положение се намира цялата ни страна. Това,

което постоянно се демонстрира по екраните на телевизорите за повишаване на рейтинга и за печалба, на външен

план изглежда като развлечение, а на подсъзнателен - като катастрофа.

Нито едно общество с разрушена култура не оцелява. Това е опитът на историята. Културата се формира дълго, а се

разрушава бързо. Понятието за култура на отношенията и семейството в Русия сега практически отсъства. А опитите

да се създаде семейство при липса на правилен мироглед и при дълбочинно неблагополучие в душата, могат да

завършат трагично.

Ето една от многото истории. Младо момиче имало проблеми с мъжете, отношенията се изграждали трудно. В края

на краищата се завързал роман с младеж, на който тя много се харесала. След няколко месеца тя престанала да го

харесва, но когато решила да се раздели с него, той не й позволил да го направи. Той я умолявал, убеждавал я да

остане с него, даже започнал

да я плаши със самоубийство. Тя го съжалила и продължила отношенията. Но всеки път, когато възниквала заплаха

от раздяла, той крещял, че ще убие себе си. Родителите на момичето се обърнаха към мен с въпрос какво да правят.

Първото, което трябва да се разбере: поведението на престъпника се определя от състоянието на жертвата. Ако

младежът има такава агресивна външна привързаност, значи при момичето са много силни вътрешното поклонение,

привързаността, ревността и, съответно, агресията към мъжете. Поклонението на човешкото рано или късно

довежда до разрушаването му.

- Ситуацията с дъщеря ви доказва, че подсъзнателната привързаност към мъжете, секса и семейството при нея е

критична -казах на родителите. - Ако нищо не се промени, шансовете й за Създаване на семейство и поява на здрави

деца са минимални. Така че вие и дъщеря ви трябва сериозно да помислите за промяна на характера и мирогледа

си.

Второ, не трябва да се играе по свирката на шантажиста. Ако се приемат условията му, това ще засили

привързаността в душата му и в душата на дъщеря ви. Това означава, че той ще стане още по-агресивен външно, а тя

по-агресивна вътрешно. Да се допуска това е крайно нежелателно. Или да замине за друг град, или да се опита да се

договори с младежа. Но, разбира се, това е само чисто външно решение на проблема. Ако момичето не се промени

дълбочинно, то скоро ще получи неприятност в друга форма."

Половин година по-късно родителите ми разказаха какво се случило после. Веднъж дъщеря им се прибирала вкъщи

и видяла до входа такси и същия този младеж, който я чакал.

- Трябва да говоря с теб - казал той и я напъхал в колата. - Отиваме извън града - казал той на таксиметровия шофьор, и като се обърнал към момичето добавил: - Отиваме да те убия. Поглеждайки го в очите, тя разбрала, че той не се шегува. Тогава започнала да се моли и изведнъж почувствала, че

сковаността й, преминаваща в парализа, изчезнала. Тя вътрешно престанала да зависи от него. Тогава с всички сили

започнала да рита, да удря по стъклото на колата, и недоволният шофьор веднага спрял таксито и ги свалил.

Младежът я заплашил: „Все едно няма да ми избягаш!", и побягнал. На момичето се наложило да напусне града.

Личният й живот след това не потръгнал, но все пак тя останала жива. Тази история също е опит за създаване на

семейство, вярно, доста своеобразен.

Но колкото и да иска човек да стане щастлив и колкото и порядъчно от човешка гледна точка да се държи,

проблемите, натрупани в подсъзнанието му, в съчетание с неправилния мироглед, могат да му затворят всяка

възможност за човешко щастие.

Друга история. Веднъж, намирайки се в Израел, се запознах със своя съгражданка. Тя напуснала Русия много

отдавна, омъжвайки се за швед. Изглеждаше, че е получила всичко, което е искала: възможност да пътешества,

комфортен живот. Съпругът й бил добър човек, но много привързващ се и ревнив. Всичко вървяло добре, вярно,

нямали деца. След това веднъж тя ми се обади и каза, че не може да преодолее депресията, лекарствата не помагат,

общуването с лекари също не дава резултат.

- Спешно трябва да промениш начина си на живот - казах и аз. - Депресията възниква, когато пада енергията на

душата. Ние не забелязваме как намалява любовта, нямаме орган, който може да го почувства, но падането на

енергията се чувства веднага и се възприема като униние и депресия. Може би трябва да заминеш за друга страна и

да започнеш работа. Ще се появят проблеми, ще трябва да ги решаваш, и душата ти ще се съживи. В края на

краищата, можеш да си вземеш домашно животно. Когато няма деца, грижите за него стоплят душата и укрепват

семейството.

- Той е против това - печално каза жената, - каза ми, че тогава мога да забравя за него. Иска цялата ми любов да

принадлежи на него.

Минали няколко месеца. Съпругът, виждайки ужасното състояние на жена си, решил да я изпрати за един месец при

роднини, за да дойде на себе си. Взел документи, качил се на колата и тръгнал за банката, а когато се върнал, видял,

че жена му се е самоубила.

Още една история. Неотдавна провеждах семинар в Москва. Главната тема беше за съхранението и развитието на

семейството. Семейството възниква, за да се появят деца на бял свят. Когато мъжът и жената общуват помежду си и

се обичат, на тънък план се формират емоциите, съдбата и характерът на бъдещите им деца. Приближилата се душа

на детето сякаш се сдобива с нови дрехи. Даже ако семейството е бездетно, въпреки това тече формиране на

потомците. Те могат да се появят в следващото въплъщение. С поведението и чувствата си ние влияем върху тях

положително или отрицателно. Та ето, семейството създава бъдещето, а бъдещето се формира от Божествената

енергия. И ако съзнателно или подсъзнателно нарушаваме висшите закони, ние губим бъдещето и тогава протича

израждане на семейството и потомците.

Всички световни религии са помагали да се създава, укрепва и развива семейството. Семейството се явява клетка на

всяка държава. Ако то се разрушава, държавата става нежизнеспособна. Ако загиват отделните клетки, рано или

късно ще загине целият организъм. Ние не си представяме каква огромна роля в подсъзнанието ни играят

нравствените заповеди. Това е като въздуха, който дишаме. Свикнали сме с него и сме престанали да го

забелязваме. Ако въздухът бъде сменен с въглероден двуокис, ние пак ще дишаме, но след това незабелязано ще

умрем. Липсата на нравственост и любов по същия начин влияе върху семейството и държавата. Затова за

съхранение и оцеляване на семейството хората трябва да приведат душата си в ред, а за това трябва да разберат за

какво говорят религиите и всички свещени книги. Ако в душата няма хармония, никакви практически съвети няма да

дадат положителен резултат.

След семинара при мен дойде асистентката ми и каза, че Пациентка, която няколко пъти е идвала при мен на

преглед и е посещавала семинарите, този път не могла да дойде, защото не може да ходи. Това ми се стори странно.

Помнех тази жена. След лекциите често й ставаше лошо, тоест преодоляването на вътрешните проблеми при нея

протичаше тежко. Но защо такова сериозно влошаване след множество лекции и семинари? Защо не са я допуснали

именно до този семинар? Строях най-различни предположения. Това можеше да е пречистване на потомците, тъй

като беше април, пролет. Това можеше да е неправилно отношение към моята информация. Това можеше да е

неправилен начин на живот и хранене. Могли са да й дадат изпитание за загуба на привързаности, за преминаване

на болка, което тя не е преминала.

Опитах се да я диагностирам от разстояние и забелязах рязко пламнало поклонение на друг човек - ревност. Тази

пламнала невероятно силна привързаност се превръщаше в агресивност, но се разгръщаше не срещу мъжете, а

срещу нея самата. Тоест, жената убиваше себе си, неподозирайки за това. При това ударът беше седем пъти над

допустимото ниво. Тя можеше да умре при нещастен случай, можеше да получи онкологично или друго неизлечимо

заболяване. В този момент неосъзнатото самоубийство беше ударило по ставите й, спасявайки живота й по този

начин.

Спомних си, че преди няколко месеца дойде на лекция с млад мъж. Изглежда, тя се е оказала неготова за внезапно

нахлулото човешко щастие. Когато искаш да получиш нещо, първо трябва вътрешно да се откажеш от него, да си

готов да приемеш загубата му. Хармонията цари там, където има две противоположности, иначе може да станеш

роб на желанието. Опитах се да направя справка за сегашния семеен живот на тази жена. Наша обща позната се

изказа достатъчно сурово: „Тя живее със сутеньор, който й забранява да се моли и да общува с други хора. Освен нея

той има и други жени. Но пари смуче от нея."

Веднага всичко ми стана ясно. Когато човек се опитва да усети единството си с Бог, вътрешната му духовна енергия

започва да расте. Колкото повече е вътрешната енергия, толкова по-бързо се засилва привързаността. Помислих си

за това, че по форма, на външно ниво, тя нямаше особени нарушения. Тя беше обикнала този човек, тя не

проявяваше агресия към него, тоест стриктно спазваше главните рецепти за здраве. Но вътрешно подчинявайки се

на любимия мъж, тя убиваше себе си и душата си. Любовта подразбира радост и болка, промяна и възпитание. А

тази жена смяташе, че има само два варианта: или да се откаже от мъжа и да убие любовта, или да тръгне след

любовта и да приеме всяко унижение. И тръгнала след човешката любов, убивайки Божествената любов. Тя не е

разбирала, че и двата варианта са били смъртоносни.

Ако в резултатна семейните отношения човек става по-користен и по-агресивен, заради съхранението на любовта е

по-добре да загуби тези отношения. Най-правилният, но и най-тежкият път е да запазиш любовта и да .възпитаваш

себе си и партньора. Любовта - това е непрекъсната промяна и самовъзпитание. Когато заради удоволствието,

комфорта и стабилността убиваме любовта в душата на друг човек или в своята, този комфорт, наслада и стабилност

ние често губим заедно със здравето си, а понякога и със самия живот.

Този, при когото Божественото е започнало да се сраства в душата с човешкото, вижда само два изхода от всяка

ситуация: или поклонение на другите, раболепстване пред тях и разрушение на себе си, или презрение към другите,

усещане за превъзходство над тях и възвеличаване на себе си. При това всеки сам избира кого ще убива - другите

или себе си.

Ако Божественото и човешкото в душата се срастват, ние сме обречени на разрушение и разпад. Парадоксът е в

това, че Творецът присъства във всяко живо същество и във всичко съществуващо - това е главното му съдържание.

Именно това съдържание позволява на формата непрекъснато да се променя. Ако формата обаче, забравяйки за

съдържанието, се покланя на самата себе си, тя умира. Но ако формата се стреми напълно да идентифицира себе си

със съдържанието, тя спира развитието си и също умира.

Божествената любов в душата ни се покрива, обгръща се от човешката любов и винаги незримо присъства в нея. Но

ако човек престане да се подчинява на висшите закони на битието, Божествената логика става за него неразличима

от човешката. Той мисли, че живее в Божествената логика и се съединява с Твореца, а в действителност започва да

се покланя на езическия истукан на своите чувства и страсти.

Един от главните въпроси на всяка религия е: как да почувстваш и да не обезцениш Божественото в душата си? Вед-

нага щом душата загуби единството с Твореца, тя се лишава от енергията на бъдещето, и материалът, от който се

изгражда семейството, човешките отношения, бъдещите деца, започва да се разрушава и да изчезва. За да се появят

на бял свят хармонични деца, те трябва да имат пълноценни и здрави родители. Й на първо място родителите

трябва да са здрави душевно. За това как да се възпитава душата, се говори в свещените книги. Световните религии

приобщават човека към висшите закони на битието, позволяват на хората да получат енергията, необходима за

създаването на хармонични отношения, семейство и оцеляване в бъдеще.

Разбирам, че всички много искат конкретни препоръки и бързи резултати, затова ще започнем с главната препоръка.

Научете се да привеждате душата си в ред! При това на бърз резултат е по-добре да не се разчита. Очакването на

бърз резултат е поклонение на бъдещето. Но даже ако всичко със здравето, съдбата и отношенията при вас е наред,

това не означава, че трябва да спирате с грижата за душата си и развитието и.

ЛЕКАРСТВО ЗА ДУШАТА

И рече Господ на Моисея, думайки: обади на грялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети,

защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.

Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите съботи. Аз съм Господ, Бог ваш. Не се обръщайте към

идоли, и излени богове не си правете. Аз съм Господ, Бог ваш.

Кога принасяте Господу мирна жертва, принасяйте я, за да си придобиете благоволение. Тя трябва да се яде в

деня, когато я принасяте, и на втория ден, а каквото остане за третия ден, да се изгори на огън. Ако някой я яде

на третия ден, това е гнусно, това няма да бъде благоприятно. Оня, който я яде, ще понесе грях върху си,

понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.

Кога жънете жетва на земята си, не дожънвай нивата си до края, а падналите при жетвата ти класове не

събирай, и лозето си не обирай досущ, и изпадалите в лозето зърна не събирай; остави това за сиромаха и

пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.

Не крадете, не лъжете и не се мамете един други. Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на

твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).

Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.

Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне; бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм

Господ (Бог ваш).

Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си

по правда.

Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог

ваш).

В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него.

Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си.

Левит 19:1-18

В една популярна книжка ми попадна любопитна информация, засягаща поведението на човек, осъзнаващ, че

умира.

Първият етап е пълно неприемане на болестта и промъкващата се смърт. Болният упорито се вкопчва в плановете,

целите и задачите си. Той не иска и не може да си представи, че скоро ще загуби живота си, ще се раздели с него.

Вторият стадий е омраза към околния свят и близките, желание да намери виновен и да прехвърли върху него

отрицателните емоции. При много от болните, особено раковоболните, този стадий често е най-продължителен.

Третият стадий е когато болният панически търси изход, с молба гледа лекарите, търси подкрепа или поне отсрочка

на смъртта си.

Четвъртият стадий е когато болният осъзнава безплодността на опитите си. Трескавото суетене преминава в

пасивност. Болният спокойно и смирено приема приближаващата смърт.

Петият стадий - болният започва да се замисля за вечността. Събужда се вярата в Бог, преосмисля се отношението

към света, близките и себе си. Душата незабелязано се изпълва с любов. Иска му се да отхвърли всичко, което пречи

да обича. Неочаквано човек започва да моли за прошка близките си, с топлина и съчувствие си спомня за хора, които

преди са предизвиквали в него омраза и осъждане. Онова, което му се е струвало нещастие, започва да се

възприема като училище за живота, скъпоценен опит в познанието на света и умението да обича. Умиращият

разбира, че смъртта е неотвратима, и престава да се страхува от бъдещето. Той отпуска всички съжаления за

миналото. При мнозина неочаквано настъпва озарение.

Любовта е това, което ще живее и след смъртта. На душата, напълнена с любов, й е значително по-лесно да

продължава послесмъртното съществуване.

Спомням си моята смъртоносна диагноза и опита от последващото умиране. Анализирайки поведението си по онова

време, започнах да разбирам защо хората, чувстващи обречеността си, носещи в себе си програма за

самоунищожение, често извършват всякакви престъпления и са готови да унищожат цялото човечество. Това е

своеобразно отмъщение за приближаващия край.

Когато осъзнах, че нямам шансове да оцелея, започна истински пристъп на ярост срещу околния свят. Защо

останалите ще живеят, а аз трябва да умра? Завистта, както се оказа, може да изглежда и по този начин. Провървя

ми, и първите четири стадия преминах само за няколко дни, а след това започна петият. Намерих в Библията думата

„любов", и разбрах заради какво си струва да живееш и какво ще се запази след смъртта. След това съдбата ми се

промени.

През целия си живот се опитвах да разбера законите на света. Занятията с лечителство ми помогнаха да съвместя

философията с практиката. Виждането на тънките планове, което придобих в резултат на дългогодишни усилия и

тренировки, ми позволи да съединя причината и следствието, да разбера какво се случва много преди онзи момент,

когато човек е осъзнавал, че е болен и може да умре. Видях как вътрешната агресия постепенно се превръща в

болест. Оказва се, че натрупаните обиди, осъждането и унинието рано или късно излизат като болести и нещастия.

Нещо повече, те се предават на потомците и често водят до измиране на целия род. Стана ми интересно какво все

пак лежи в основата на вътрешната, емоционалната агресия. С учудване видях, че това е привързаността към благата

на света. Първо мислех, че тези блага са само материални. А след това, преминавайки през много мъчителни

ситуации, разбрах, че щастието може да бъде и духовно и чувствено. Любопитна подробност щ успявах да го

разбера едва след като сам правилно преминавах през някаква ситуация, тоест без личен опит разбирането не идва.

Има такъв израз: „Глупакът се учи от грешките си, а умният - от грешките на другите!" Разбрах, че това не е съвсем

така. Умният се учи от своите грешки по-бързо. Ако имаш личен емоционален опит в преодоляването даже на

неголям проблем, тогава тези емоции вече можеш да използваш за възприятие на опита на други хора.

После дойде още едно откритие. Представете си абсолютно неагресивен и спокоен човек. Заради слабост той

извършва предателство, а децата му след това боледуват и умират. Агресия няма, а болест има, освен това е налице

повишена привързаност към живота и благополучието. Защо тогава Бог наказва човека, ако той не проявява

агресия?

Отново се връщах към изследванията си. Деформациите на свръхтънките полеви структури водят до тежки

заболявания. Тези тънки полета, деформациите на които, изглежда, никой преди мен не бе виждал, нарекох

кармични. Деформацията им водеше не само до болести, но и до разпад на семейства, и до нещастие в съдбата.

Тоест, проблемът се разделяше на физическа, духовна и душевна съставка на човешкото същество.

След това ми се наложи да търся обяснение на други очевидни факти, също така изискващи осмисляне. Да

допуснем, че човек често преяжда, обича деликатесна храна, а след известно време при него се появяват болести,

след това се изяснява, че е започнал диабет. Но нали тук няма агресия, защо се е появила болест? Има само

привързаност към храната, към чувственото (удоволствие. Агресията, като резултат от привързаността, още не се е

появила, а вече има болест. И изведнъж неочаквано разбрах, че болестта идва, когато човек губи любовта.

Омразата, обидата и осъждането са форми на отричане от любовта. От любовта можеш да се отречеш, предавайки

близък човек. Можеш да се разделиш с любим, непрощавайки му някакви обиди. Можеш просто да не обичаш този

свят и след това да получиш невероятно тежко заболяване. Можеш да направиш източник и главно наслаждение не

любовта, а храната и секса, и след това да боледуваш сам и да наблюдаваш израждането на децата си.

Оказва се, че любовта, закрепена с нравственост, е най-доброто лекарство за душата на човек, за съзнанието и

тялото му. Когато започвах изследванията си смятах, че първо се разболява тялото, а след това ясно и точно разбрах,

че тялото и съзнанието се разболяват, когато вече е болно чувството. Именно там, в дълбините на чувствата ни,

протичат процесите, които правят щастливи или нещастни нас и нашите потомци.

Всеки ден ние се мием, грижим се за тялото си, това е естествено, иначе тялото ще боледува. Но някак си не е

прието да се грижим за душата си. Преди с това се занимаваше религията и в някаква степен държавата. Сега

религията е отслабнала, а науката, която никога не е и мислила за нравственост, още не е разбрала, че поклонението

на тялото и инстинктите му неизбежно връща душата на съвременния човек в епохата на първобитното езичество.

По принцип, всеки грях, както и да се описва в религиозните учения, е загуба на единство с Твореца. Душата се храни

с Божествена любов. Това е онази висша енергия, която постоянно произтича от Първопричината и позволява на

Вселената да се развива. Към каквото душата се стреми, това и получава заедно със съзнанието и тялото.

Мирогледът определя посоката, в която се движат душата ни и енергията й. Неправилният мироглед ражда

неправилно поведение. Грехът се закрепва с емоции, съзнание и поведение. В подсъзнанието протича постепенна

загуба на висшата енергия на любовта. Следва измиране на цивилизацията, народа, отделния род, човека и

потомците му. Ако ти провърви, започват всевъзможни нещастия и болести, които могат да спасят от смъртта, но за

това е необходима мъчителна собствена промяна. За мнозина е по-лесно да умрат.

Спомних си един епизод. Мои познати много ме молиха да помогна на техен приятел с тежка форма на онкология.

Предупредили го, че разговорът може да бъде суров, а тъй като той е чиновник от много висок ранг, ще му е трудно

да преодолее горделивостта си и чувството за превъзходство. Първият телефонен преглед се състоя. Когато видях

тънките му полеви структури, подсъзнателните му емоции, свързани с душата, разбрах, че ситуацията е

катастрофална.

„При вас е лошо - казах аз. - Но имате шанс да оцелеете. Христос е казвал, че който не приеме Царството Божие като

дете, той няма да влезе в него. Знаете ли какво е Царството Божие? Това е пространство, където висша ценност и

обект на поклонение е Бог, тоест любовта. Не парите, не силата, не умът, не превъзходството над другите, не

сексуалната наслада, храната или другите чувствени удоволствия, а любовта. Та ето, за да усетиш Божествената

любов като висша ценност, трябва да я приемеш като дете. Детето живее чрез чувство, а не чрез съзнание, детето е

беззащитно. До него винаги има възрастни, които са умни и съвършени, тоест детето всяка секунда чувства

слабостта и несъвършенството си. Детето няма минало — то няма за какво да съжалява. А бъдещето винаги му

изглежда радостно. Детето интуитивно се въздържа, и не го влече към секса, затова висшата енергия на първо място

върви за развитие на душата, а не на тялото. Ако обиждат детето, то не изпитва омраза, то просто плаче. Душата на

детето е отворена към родителите, и то винаги е искрено. Искреността прави душата беззащитна и я подтиква към

любовта като към висша защита. На детето е значително по-лесно да прости всяка обида, защото съзнанието му още

не е развито. Именно съзнанието може да превърне неуспеха в катастрофа, обидата — в смъртоносно престъпление,

а неочакваната загуба - в крах на целия живот. Работата е в това, че мащабните на нещастието определя самият

човек. Чувството на любов може да превърне всеки неуспех и поражение в победа. Съзнанието, обратно, всяка

победа може да превърне в поражение. А знаете ли защо? Защото любовта дава енергия, а съзнанието я взима.

Любовта, като детето, не се защитава, на Божествената любов не й трябва защита - тя е вечна.

А съзнанието, както и тялото, е преходно, то се разрушава. Това разрушаване може да тръгне много бързо и значи

трябва да се защитаваш. Затова съзнанието и агресивността винаги вървят заедно. Ако съзнанието е на първо място,

а любовта на второ, тогава е невъзможно да се преодолеят агресивността и поклонението на инстинктите.

И така - обръщам се към моя телефонен събеседник, - не съм се срещал с вас и не знам как изглеждате, но виждам

как изглежда душата ви. И мога да ви кажа, че ако не почувствате себе си беззащитен, няма да мога да ви помогна.

Помислете над това и ми се обадете след три дни."

Той не се обади. Преди няколко години силно щях да се притеснявам по този повод, сега приех това спокойно. Всеки

човек има право на избор. Ако лечителят включва ресурсите си, за да помогне само на тялото, той може да навреди

на душата, която се е пречиствала чрез болест. И тогава трябва да пострада не само лечителят, но и децата му. През

живота си направих прекалено много грешки, за да ги правя пак. Тресавището на човешкото щастие и удоволствията

ни засмуква постоянно и незабележимо. Сигналите във вид на болести и нещастия понякога идват късно, когато вече

сме станали роби на навиците си и изцяло зависим от инстинктите си.

Случайно си спомних нелепа история, прочетена във вестник. Съпругът и съпругата щастливо прекарали петдесет

години заедно и отишли да отпразнуват златната си сватба в Португалия. Отседнали в местенце с великолепен

изглед към океана, където скалите стръмно се спускат надолу и могат да се наблюдават великолепни залези. На

втория или третия ден съпругата останала в стаята, а щастливият съпруг тръгнал да скита из града. Случайно се

натъкнал на местен фотограф, който веднага му предложил да се снима на фона на местната екзотика. Край тях слу-

чайно минавали няколко местни момичета. Фотографът веднага им предложил да застанат до стареца, и те, смеейки

се, се съгласили. И се получила прекрасна снимка. Мъжът се разхождал още известно време разглеждайки

забележителностите, а след това се върнал в хотела, влязъл в стаята и, смеейки се, показал снимката на съпругата си.

Неочаквано последвал див изблик на ревност. Мъжът бил изумен, защото никога преди съпругата му не си

позволявала такова нещо. Атмосферата се нажежила дотолкова, че жената изтичала от стаята. Тя не се върнала нито

след час, нито след два, нито след три. Не се върнала и да нощува. На следващия ден полицията започнала

издирване. След три дни намерили трупа й в морето. Тя се самоубила, хвърляйки се от скалата. Жената била

абсолютно здрава психически.

За психолог или психиатър тази ситуация би изглеждала неразрешима. Но всеки вярващ човек интуитивно би

разбрал закономерността на случилото се. Ако няма болести и неприятности, а главна ценностна система се явява

любимият човек, семейството, стабилността, благополучната работа, рано или късно душата преминава границата,

отвъд която вече й е трудно да се върне. Всичко, на което се покланяме, трябва да бъде вечно. Парадоксът е в това,

че в този свят нищо, освен любовта, не може да бъде вечно.

Но душата, свикнала със стабилността, не може да понесе това и дава взрив на омраза и негодувание, когато се

накърнява щастието и стабилността й. Отначало душата негодува, обижда се и осъжда, ако се накърнява

физическото, духовното или чувственото й щастие. След това душата негодува и се възмущава, когато идва болест.

После цялото това негодувание се обръща против себе си. И тогава идва омраза към своята съдба, към себе си,

появяват се мисли за самоубийство. Това често е предшествано от униние и депресия.

Но рано или късно човек приема всичко, което се е случило. Макар че някои могат да загинат още на първия стадий,

когато се появява недоволство от околния свят. Но това са тези, които вече са потънали в блатото на човешкото

щастие. Останалите, Мъчейки се и страдайки, стигат до онзи момент, заради който са получавали нещастията и

болестите - до усещането за неразривно единство с Първопричината и разбирането на смисъла на живота.

Мнозина болни съм съветвал да започнат именно от този стадий. Същото казах и на съпругата на мой познат, която

успя да ме издири по телефона.

- Съпругът ми ослепя - говореше тя, - вече три месеца не вижда нищо. Има дива депресия, обида на целия свят,

може би ще поговорите с него, поне да го утешите. Не знаем какво да правим.

- Първото, което трябва да направите е да спрете неприема-нето на съдбата си. Това, по смисъла си, е богохулство.

Можете да променяте и подобрявате съдбата си, но не трябва да я мразите. Помислете сами, нима можем да

подобрим това, което мразим и искаме да убием!? Рано или късно съпругът ви, въпреки всичко, ще приеме тази

ситуация. Та ето, по-добре да я приеме сега, иначе ще загуби всички шансове за промяна.

- С какво може да е свързано това? - интересува се жената.

- На пръв поглед - казвам аз - това е свързано с внуците. Не сме се виждали толкова години, случайно да ви са се

появили внуци?

-Да- учудено казва тя, - преди два месеца ни се роди внучка. Та ето, характерът на дядото, избухливостта му и

повишеното му чувство за справедливост са много опасни за внучката. А ненавистта ослепява очите. Така че нека

отново да преразглежда живота си. Трябва чрез себе си да приведе в ред децата и внуците си.

- Но лекарите са безсилни, нима може да му се помогне? - Може, само ако той се променил!" - А може ли да дойдем

на преглед? Ще го докараме.

- Сега не правя прегледи - казвам аз. - Нека погледа записите от лекциите и семинарите. Всяка задача се изпълнява

поетапно.

- Но нали не може да вижда! Свивам рамене:

- Още по-добре, физиономията ми няма да го отвлича. След един-два месеца той ми се обади: -Зрението ми се

възстанови, сега се лекувам амбулаторно - каза той и след пауза добави: - Не си представяш какво преживях през

тези три месеца. Все едно ми бяха сложили черен чувал на главата. Не мога да повярвам, че всичко това мина.

- Към това още трябва и правилно да се отнесеш - отговорих аз. - Сигурно е по-добре да се отнасяш към

оздравяването като към аванс, който трябва да отработиш. Оздравяването на тялото е само първата стъпка, това

може да свидетелства само за начало на промените в душата. А да се грижиш за душата е по-важно, отколкото да се

грижиш за тялото.

По-късно препрочитах Стария Завет и отново си помислих колко пълни знания има човечеството в продължение

вече на няколко хиляди години. Пред очите ми попадна следният текст:

Гледай да не забравиш Господа, твоя Бог, неспазвайки заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес

ти заповядвам. Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш (в тях), кога имаш много едър и дребен

добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, — гледай да се не вьзгордее сърцето ти, и да не

забравиш Господа, твоя Бог... (Второзаконие 8:11-14).

Преди смятах, доверявайки се на науката, че животните нямат душа и съзнание. Но фактите упорито доказваха

обратното. Животните могат да създават оръдия на труда, те могат да моделират бъдещето, което е акт на развито

съзнание. Животните имат свой език на общуване — звукове, жестове, с помощта на които се формира колективно и

индивидуално съзнание. Не толкова отдавна учените провели любопитен експеримент. Сложили десет мъжки

шимпанзета в една клетка, а след известно време при тях се появила ясна йерархичност в отношенията. При това

същата, каквато има при затворниците в затвора. Един е водач, авторитет, който контролира общия ред; четирима

„ъглови", тоест негови помощници, контролиращи всеки своя ъгъл от клетката. Между останалите също възникнало

разделение на повече или по-малко авторитетни.

С какво тогава човек се отличава от животното? На първо място с религията. За да възникнат първоначалните

езически религиозни вярвания, чувствата и съзнанието на живото същество е трябвало да израснат до определено

ниво. Енергията на душата е трябвало да стане достатъчно висока. В езичеството всяко божество покровителства

различни аспекти на човешкото щастие, олицетворява главните сили на природата. Отначало първобитните племена

се покланят на природните явления: те имат богове на гората, реката, дъжда, земята, след това при тях се появяват

божества, олицетворяващи човешките инстинкти, тоест живота, а също така божества, управляващи после смъртното

съществуване на хората. Постепенно се изгражда сложна йерархия от богове, управляващи света.

Рано или късно идва осъзнаването на това, че всички обекти на поклонение са отражение на единно висше

върховно същество. За да се стигне до осъзнаването на върховния бог, а след това до единобожието, човек трябва

да има значително по-високо ниво на вътрешна енергия. По-просто казано, езичникът физиологично не е могъл да

осъзнае абсолютното единство на Вселената, просто не е имал сили за това. Оказало се, че високото енергийно

ниво, което позволява да се усети присъствието във всичко на Единния Творец, е свързано с необходимостта от

спазване на особени изисквания.

Това енергийно ниво разкрива огромни възможности за развитие и реализация на човека като личност, но при това

трябва да се поддържа от правилни емоции, мироглед и поведение. Първобитните езически вярвания позволявали

на хората да се занимават с канибализъм. Езичеството в по-развити форми забранило това, но тъй като езическите

богове олицетворявали инстинктите на човека, не се смятало за безнравствено да им се отдаваш. Така че

неудържимото поклонение на сексуалните аспекти на живота, лъжата, кражбата и даже убийството от гледна точка

на езичника често изглеждали като доблест.

Еврейският народ много трудно преминавал към единобожието. За това било нужно енергията, която хората

основно разходвали за тялото и потребностите му, да пренасочат към нивото на душата и духа. Трябвало да вържат

тялото и съзнанието, да спрат функциите им. Такава подготовка за единобожие станали за еврейския народ

столетията египетски плен. Това бил дълъг и мъчителен процес. Народът, съвършено потиснат и безправен,

насочвал цялата си духовна енергия за формиране на вярата в Единния Бог, и когато се натрупало достатъчно такава

енергия, станали възможни чудесата, за които се споменава в Стария Завет.

Много пъти съм гледал какво се случва с хората, при които енергията на душата рязко пада в резултат на омраза,

обиди, безнравствено поведение. И навсякъде виждах едно и също: духовно и физическо израждане. Анализирайки

десетки хиляди случаи, промених отношението си към текстовете на Стария Завет. Това, което преди смятах за

заплахи от страна на израелския Бог, приех като закони на битието.

Когато животното се превръща в човек, това е естествен, закономерен процес. Но ако човек се стреми да се

превърне в животно, той започва да боледува и умира. Тоест процесът на натрупване на любов в душата на живото

същество трябва да бъде необратим. Вселената е излязла от точка и остава абсолютно единна на тънък план, до

който ние се докосваме чрез любовта и единството с Бог. Вселената се развива и разширява, и колкото по-активно се

развиват времето, пространството и материята, толкова е по-силна тенденцията за връщане към Първопричината.

Когато нивото на чувството на любов достигне първичния импулс, Вселената пак ще се върне назад и ще се превърне

в точка. По такъв начин развитието на Вселената подразбира неуклонно натрупване на Божествена енергия във

всеки обект. Отварям Стария Завет и по нов начин разбирам думите, които съм чел преди:

Пък забравиш Господа, твоя Бог, и тръгнеш след други богове, като им послужиш и им се покланяш, кълна ви се

днес (в небето и земята), че ще загинете; както народите, които Господ (Бог) изтребва отпреде ви, тъй ще

загинете и вие, задето не сте послушали гласа на Господа, вашия Бог. (Второзаконие 8:19-20).

Процесът на натрупване на любов е необратим. Заради това всичко останало, натрупвайки се, се разрушава. Всичко

в крайна сметка работи за любовта: младостта, красотата и енергията ни, чувствеността, желанията и мечтите ни,

волята, умът и съзнанието ни. Стареенето и постепенната загуба на способностите, красотата и енергията,

придобиването на материални богатства и загубата им, радостите и огорченията - всичко това работи за любовта.

Пчелата излита от улея и изминава десетки километри в търсене на цветя, от които събира нектар и прашец. После

това се превръща в мед. Цветята и тревите увяхват и умират, а медът остава. Същото се случва и с живота ни.

Какъвто и живот да изживее човек - щастлив или нещастен, той натрупва онова главното, заради което му е бил

даден този живот. Външно всичко се разрушава, а същността крепне и се развива. За да се развива съдържанието,

старата форма е длъжна да се разруши, отстъпвайки място на новата. Ако съдържанието и формата се сраснат,

развитието спира, затова Божествената любов през цялото време се конкурира с всички форми на човешкото

щастие. И всяка поредна форма, раждайки се, развивайки се и угасвайки, попълва касичката на Божествената любов,

с която душата ще премине в следващите цикли на развитие.

Неотдавна се натъкнах на една любопитна статия във вестник. На Колския полуостров пробили свръхдълбок

сондажен кладенец, и се оказало, че образците, взети от дълбочина четири километра, по състав били абсолютно

идентични с лунната почва. Тоест, Луната е била родена от Земята, и не чак толкова отдавна - по космически,

разбира се, мерки. Вече съм писал, че раждането на планетите и спътниците и възникването на звездите на тънък

план не се отличава много от зачеването и раждането на дете. Съвременните научни изследвания започват реално

да потвърждават това. Преди учените смятали, че Вселената изстива и умира, за това се говори в хипотезата за така

наречената стационарна Вселена. По-късно се появили идеи за това, че Вселената все пак се разширява. С времето,

мисля, учените ще разберат, че във Вселената протичат както процеси на раждане, така и процеси на развитие и

умиране. Но умирането е връщане към Първопричината.

Възникващото от Първопричината време ражда енергия, създаваща непроявена и проявена Вселена. Колкото

повече се развива материята, толкова по-силно тя се одухотворява, оживява и все повече заприличва на

Първопричината. Този процес е за-програмиран изначално. На тънък план причината и следствието се раждат

едновременно, и Вселената на тънък план е абсолютна точка, свиваща не само времето, но и пространството. Затова

всеки обект, всеки участък на Вселената е холографичен. В него е скрита информация за цялата Вселена, за това,

което е било преди и което ще бъде после. На външно ниво е възможна промяна на причинно-следствения ход,

тоест непредсказуемост на събитията, възможно е и това, което наричаме човешка воля. Но колкото по-дълбоко се

потапяме в тънките планове, толкова по-малко човешка воля виждаме там, а все повече се проявява Божественото.

И там, където всичко съществуващо е сияеща точка, човешката воля изчезва заедно с непредсказуемостта.

Листенцето може да трепти от вятъра, променяйки положението си. Стволът може да се накланя от вятъра. Коренът

на дървото е неподвижен.

Замислям се: може ли човек, нарушаващ нравствените заповеди, изложени още в Стария Завет, да бъде реално

вярващ? И разбирам, че отговорът е бил даден преди повече от три хиляди години: не може. Този, който се покланя

на инстинктите си и не иска да сдържа себе си, този, който е готов да открадне, да излъже, за когото парите и

благополучието са главна ценност, а храната и сексът - основни удоволствия и забавления, такъв човек не може да

бъде вярващ, както и да нарича себе си.

Дори всеки ден да ходи в храма и да изпълнява всички ритуали, дори даже да се засели в храма и да живее в него,

въпреки това няма да стане вярващ, и душата му ще спасяват, както и по-рано, нещастия и болести. Той не може да

има и бъдеще, защото за осигуряване на бъдещето е нужна енергия, а човек, който е загубил любовта в резултат на

безнравствено поведение, просто няма да има тази главна стратегическа енергия. Колко хора на планетата са

оправдавали и оправдават престъпленията срещу душата си с желанието да осигурят потомците си, неразбирайки,

че спасявайки телата им, разрушават и убиват душите им! Заради днешния ден те убиват утрешния.

Материалните блага - това е застинала енергия, форма, която трябва постепенно да се подхранва със съдържание.

Но ако съдържанието умира, формата е обречена. И всички материални богатства само ще ускорят процеса на

разпад на несъвършената душа. Хората знаят за това вече няколко хиляди години, защото тогава съвременният свят

бавно, но сигурно се плъзга назад към езичеството? Защо хората не искат да видят явните признаци на израждане и

умиране на цивилизацията?

Замислям се. Изглежда отговорът може да бъде само един. Новото не се създава от ремонтирано и подобрено

старо, то идва като нова, чиста, сияеща енергия. За това трябва да си готов, за това трябва да си настроен. Иначе

бъдещето просто няма да го има. А тъй като това ново се състои от Божествена любов, да го приеме ще може само

този, който бавно и мъчително, но заедно с това щастливо и с лекота, е поставил любовта към Твореца на първо

място и я е усетил с цялото си същество. На мнозина обаче ще им бъде по-лесно да умрат, отколкото да направят

това. Но нали правото на избор сигурно също е един от аспектите на щастието...

СЕМИНАР

Неголямото крайморско градче е щедро окъпано в пролетно слънце. В ранната утрин излизам на кея и се разхождам

край морето. В единадесет часа ще започне семинара, а засега се наслаждавам на общуването с природата. Във

всичко тук се усеща някаква скрита енергия.

Преди семинарите протичаха тежко за мен. Аз, може да се каже, се трудих като вол, желаейки да измъкна хората от

проблемите им. Но след като едва не умрях през 2000 година, бях принуден да разбера едно просто нещо: не трябва

аз да работя като вол, това трябва да правят пациентите. Аз трябва само да сея. Всеки изпълнява своята роля. Ако

имам достатъчно разбиране и опит в преодоляването на проблемите, като за първа стъпка това е достатъчно. Моята

работа е да донеса храната, а да я сдъвче трябва всеки сам. Разбира се, без жертвеност няма любов и вяра, но

жертвеността не трябва да убива в човека волята и енергията, а грижата не трябва да го развращава. На зърното

трябва да се създадат условия, но расте то само.

Спомням си поразителен факт, за който чух на Камчатка. По време на риболов един приятел ми разказа, че

неотдавна тук дошли американци, които пристигнали да купят жива риба.

И Защо, нямат ли си своя риба? - учудих се аз. - Никога няма да повярвам в това.

- Американците, за разлика от нас, умеят да се грижат за природата и да я пазят - събеседникът ми се усмихна. - Тук

проблемът е съвсем друг. Когато сьомгата влизала в реките им, те я ловили, изстисквали хайвера и го оплодявали, за

да не се загуби нито една риба. Защото наистина много риба загива, докато стигне до мръстилището. Та ето, сега

всичката риба влиза в реката и чака, докато я издоят. Оказва се, че при нея много бързо е атрофирала функцията за

хвърляне на хайвера.

Бях учуден. Стотици милиони години в природата е работил механизмът за възпроизводството на рибата, а за

няколко десетки години, както се оказва, той може изцяло да бъде разрушен. По същата схема сега за нас се грижат

държавата, медицината, педагозите и психолозите. И при мъжете по някаква причина започва да атрофира мъжката

функция, а жените стават мъжеподобни. Колкото по-малко енергия има живият организъм, толкова по-бързо се

губят функциите му. Високата енергия позволява по-малко да зависим от средата и значи да оцеляваме в сложна

ситуация.

Вървя по крайбрежната улица на неголямото израелско градче и в съзнанието ми изплуват текстове на Стария Завет.

Мисля за това, че човек, изповядващ единобожието, винаги ще победи езичника, защото вътрешната му енергия е

по-висока, по-мащабна. Всички животни живеят, използвайки даровете на околната среда. Главното за тях е да

получат, да откъснат, да догонят, да изядат. За животните това е нормално. Както каза екскурзоводката на Червено

море, „тук има добър риболов, всички тук са хищници, всички ядат един друг". Животните са настроени за

потребяване и получаване. Но даже при тях, когато нещата се отнасят до продължаването на живота, действа

механизъм на жертвеност и отдаване - за да спасят и изхранят малките, родителите с радост загиват. Този

механизъм на жертвеност се е формирал в процеса на еволюцията. Има някои видове риби, които мръстят в реките

и след това живеят още 15-20 годиш. Но в камчатските реки няма хранителна база, водата в тях е кристално чиста.

Веднага след мръстенето рибата започва да се разпада пред очите ти - родителите загиват, за да могат да оцелеят

децата. Механизмът на жертвеността е включен, потомството ще живее.

Жертвата може да съществува не само на физическо, но и на духовно ниво. Вниманието, ухажването, песните, които

пее мъжкият на птичката си - това е същата жертва, но вече във вид на енергия. Неотдавна прочетох, че даже при

мухите присъства нещо подобно: за да склони женската към чифтосване, мъжкият на мухата трябва да й донесе

някакъв подарък, нещо за ядене. Онези, които не са умеели да отдават енергия и да се грижат за потомството си,

много отдавна са изчезнали от лицето на земята.

Но нали всяко човешко общуване също е жертва. Как общува човек? Ако той иска да получи от друг човек изгодна

информация, и при това нищо не дава в замяна, общуване няма да се получи. Ние общуваме, за да станем по-

богати, да споделим знания, да обменим опит, нещо да посъветваме и да помогнем на другите. При това го правим

несъзнателно. Колкото повече енергия можем да отдаваме и получаваме при общуването, толкова по-високи са

нашите енергетични възможности и толкова по-интензивно се развиваме. За да жертваме, трябва да имаме запас от

енергия. Колкото човек е Н да отдава, толкова по-мащабни са възможностите му. Същият механизъм се проявява

и в семейството. На първо място семейството е нужно за появяване на деца на бял свят, а за това се изисква огромна

енергия. При повечето от нас тя присъства в резерв, заложена е биологично.

При алчния, завистливия, користния, обидчивия човек тези запаси се топят, и възможностите му за продължаване на

рода и създаване на семейство, съответно, намаляват. Спомням си своя съвет към жените, които не са могли да се

омъжат - „Научете се да се грижите и да отдавате, старайте се да правите щастливи тези, които се намират около вас.

Но при това трябва да разбирате, че главното щастие е не материалното, не духовното и не чувственото. Главното

щастие е умението да се обича. Даже в онези времена, когато хората не се отличавали особено от животните, те

вече разбирали, че без жертва няма успешен лов -ако си получил нещо, трябва да отдадеш поне част."

За да може човек да влезе в контакт с тънките планове, където е скрито бъдещето, и в някаква степен да управлява

това бъдеще, той трябва да има запас от тънка енергия, а за това трябва да умее да жертва. Без понятието за жертва

не може да съществува рито една религия. Да въздейства върху бъдещето може само човек, докосващ се до него, а

за това той трябва да се абстрахира от физическия свят. Спомням си епизод, описан в Стария Завет: преди да отидат

при царя с молба, мъдреците една седмица гладували и се молили, и царят им оказал съдействие...

При всеки човек винаги има изкушение да се върне към животинското състояние. Да продупчиш бъчва и да се

радваш на струята вода е много по-приятно, отколкото да я закърпиш и напълниш. Да харчиш е по-приятно,

отколкото да изкарваш. Нашите желания, нашето благополучие и всички удоволствия -това е всичко на всичко

изразходване на енергията на бъдещето. А тази енергия, от своя страна, се ражда от енергията на любовта, идваща

от Твореца. За да получиш тази енергия, не е достатъчно само отстраняването от физическия аспект на щастието,

трябва да се отстраниш и от духовното и чувственото щастие.

Заповедите, дадени на Мойсей, извели хората, които се намирали в полуживотинско състояние, на човешко ниво. И

ако за езичника жертвата за един от многото богове е защита на себе си и благоденствието си, която в

подсъзнанието е свързана със страх, то в юдаизма жертвеността е една от съставните на човешкото щастие.

Отдаването на енергия може да пречисти от болести не само тялото, но и душата. Понятието за щастие при човека

на първо място е свързано със състоянието на душата му. Човек, изпитващ физическа болка, може да бъде щастлив.

Значително по-тежко е да бъде щастлив с душевна болка. А ако от душата си е тръгнала любовта, тогава душевната

болка става непоносима, и за човек вече е невъзможно да бъде щастлив. В паметта ми изплуват редове от Стария

Завет: И Товит излезе, та посрещна снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога.

Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал. И Товит изповяда пред тях, че Бог го е по-милувал.

(Товит 11:15-16).

Синът на Товит, По съвет на ангела до него, натъркал белите петна на очите на баща си с рибена жлъчка, и когато той

изтрил от очите си тази жлъчка, прогледнал. Бащата се обръща към сина си и му казва да даде половината от

богатството му на непознатия. В отговор на това непознатият, оказал се ангел, му казва: Благославяйте Бога,

прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас.

Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие

не преставайте да Го прославяте. Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално.

Вършете добро, и зло няма да ви сполети. Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре

малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато,

защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и

праведни дела, ще бъдат дълголетни. А ония, които грешат, са врагове на живота си. (Товит 12:6-10).

Слизам от крайбрежната улица и вървя по зелените улици към къщата, където ще бъде семинарът. „Какво е грехът?"

- мисля си. Това е загуба на Божественото в себе си. Това е отказ от любовта в полза на чувствени, духовни или

материални ценности. Ако при човек желанието да похарчи пари е много по-голямо, отколкото желанието да ги

спечели, той неизбежно ще затъне в големи дългове. Затова той мами и краде, за да вземе от някъде нужните му

пари, а след това го изгонват от работа и той попада в затвора.

Грешникът се отказва от трудното, понякога мъчително, но винаги щастливо разбиране за любовта. Той е готов само

да харчи, само да получава. Затова е напълно естествено, че грехът води до болести и престъпления. А след тях

идват неизлечими болести или смърт. Но ако съдбата бъде благосклонна към такъв човек, той ще се лиши от

материално щастие във вид на пари и благополучие, няма да може да реализира способностите си, семейството му

ще се разпадне и децата му ще умрат. Но този процес не винаги протича бързо и явно. При някои той е смекчен и

почти незабележим, защото предците му са натрупали запас от енергия на любовта. Но рано или късно тази

тенденция неумолимо ще се прояви.

Човек се състои от тяло, дух и душа. Когато се разрушава духовната обвивка, тоест слоевете на съзнанието, душата

напуска тялото, което умира и започва бързо да се разлага. И колкото по-слаба е душата, колкото по-силно е

привързана към инстинктите, колкото по-малко любов има в нея, толкова по-бързо гние и се разпада тялото на

умрелия.

Главната съставна на човешката душа е свързана с тънките планове, тоест с бъдещето. Човек, който съгрешава може

дълго време да взима и изразходва енергията на бъдещето, отнемайки я от децата и внуците си. Принципът за

абсолютното единство на Вселената подразбира абсолютна свързаност на всички събития и обекти в нея. Ние

отговаряме за потомците и роднините си, а те отговарят за нас. Нашите емоции на младини определят здравето на

децата и внуците ни. Минават години, десетилетия, и вече не децата отговарят за нас, а ние за тях. И ние започваме

да боледуваме и да умираме, неволно спасявайки децата си. А медицината, опитвайки се с всички сили да излекува

нас, а не душите ни, отнема от потомците ни шансовете за развитие.

Механизмът на възмездието е универсален. Ако обществото и държавата неправилно възпитават гражданите си,

настройвайки ги за духовно или физическо потребление, тогава това общество е обречено на израждане и разпад.

Социализмът възникнал на основата на идеята за ограбване на умните и богатите. В продължение на десетилетия

социалистическото общество постоянно е отнемало нещо от някого. През цялото време е било нужно да се намират

врагове и да се отнемат от тях парите или живота. Така че Съветският Съюз е бил обречен на гибел.

В Китай елементите на социализма във вид на колективно съзнание и в някаква степен приоритетът на

нравствеността над парите, сигурно са се запазили само поради това, че китайците са изключително работлив народ.

Идеята за потребителството не се прихванала в Китай, и известната фраза „година работа и десет хиляди години

щастие" постепенно загубила актуалността си, защото противоречала на китайската философия, съществуваща

няколко хиляди години.

Спомних си едно интервю, което съветски кореспондентки взели в Токио. Нашите момичета, примиращи от щастие

да се окажат зад граница, питали възрастен японец: - Кажете, вярно ли е, че сте милиардер? . - Вярно е - отговаряло

побелялото старче, кимайки.

След това последвал чисто съветски, комунистически въпрос:

- Ако имате толкова много пари, защо работите?

Японецът свил рамене и се усмихнал:

- Защото обичам да работя, защото парите за мен не са главното - това е оръдието, с което работя. А самият аз искам

да се развивам, да укрепвам бизнеса си и смятам това за нормално.

Много стотици и даже хиляди години за повечето хора щастието е било липса на конфликти и проблеми. Щастието е

да не правиш нищо, да не работиш. Защо? Защото отдаването на енергия винаги е било принудително. Човек

постоянно е губил нещо, боледувал е, умирал е. Всяка жертва е била принудителна, и да повярваш в това, че

жертвеността може да те направи щастлив, е било много трудно. Но цивилизацията се развивала и преди няколко

хиляди години в Индия възникнало разбирането за това, че щастието може да е не в сбъдването на желанията, а в

отказа от тях.

В Древен Израел отношението към богатството и човешкото щастие се променило. Оказва се, че целта и смисълът на

живота не са в натрупването на пари и имущество. За главни приоритети били признати устремяването към Твореца,

любовта към Бог, а за това е било необходимо не само да му се принасят жертви във вид на кози, овце и бикове.

Сдържането на злобата и омразата по отношение на друг човек - това също е жертва. Да не притесняваш вдовицата

и да приютиш чужденеца, да не се подиграваш със слепия и сакатия, навреме да заплатиш на наемния работник -

това също е жертва.

Нравственото поведение, което предписвали 613-те заповеди на юдаизма, помагало на хората да усмиряват

животинските си желания, инстинктите си, да преодоляват тенденцията на чисто потребителство, да повишават

нивото на вътрешната си енергия. Нравственият човек винаги ще бъде по-силен от безнравствения и ще спечели в

борбата с него. Той може да загуби днес, но винаги ще спечели в бъдещето. Законът за отдаването на енергия е

универсален, и той се отнася за всяко живо същество.

Неотдавна една жена от Япония ми разказа любопитна история. Едно от любимите японски ястия е змиорката, които

докарват от Китай в огромни цистерни с вода. Но по-голямата част от змиорките за времето на превоз загивали.

Специалистите дълго се мъчили над причината за гибелта им, изучавали състава на водата, наличието на инфекции.

Всичко било в норма. А от петстотин змиорки при превоза могли да загинат двеста-триста. И ето че някой посъветвал

да пуснат в тези цистерни пирани. Опитали. Пираните започнали да гонят змиорките и изяли няколко. Но от

останалите живи не загинала нито една змиорка! Казано с прост език, змиорките загивали от потиснатост, униние и

депресия. Енергията им падала и те умирали. А появилият се проблем ги накарал да оцеляват, да се изплъзват.

Енергията тръгнала и смъртта отстъпила.

Психолозите не могат да разберат защо американската нация в настояще време пребивава в депресия. Като това все

по-често води до убийства, насилие и разпадане на семействата. Едновременно с това статистиката показва

следното. Съединените Щати произвеждат 20 процента от световните стоки, а потребяват 40 процента и наричат

себе си общество на потреблението. Да работят, между другото, американците умеят. Често те работят много по-

добре, отколкото в Европа, да не говорим за Русия. В един стоманолеярен завод в Русия, например, работят 25 000

човека, а в Америка - 3000. И капацитетът на такъв завод, тоест количеството произвеждана продукция, е два пъти

повече, отколкото в Русия. И въпреки това вътрешното настройване на американците към потребление е значително

по-високо. Користта на душата е значително по-силна. На външно ниво е широко развита благотворителността, но

вътрешният егоизъм расте. Душата на средния американец се е срастнала с благополучието, и цялата му енергия

отива за реализиране на желанията, задоволяващи чувствените, духовните и физическите потребности. Затова

стремително се опростява езикът, в който изчезват изрази, предаващи душевното състояние на човек. Затова става

възможно да се регистрира сатанинска църква и да се изпълняват обредите й.

Загубата на любов води до отслабване на духовността. Колкото е по-малко енергията в душата, толкова по-значим е

материалният свят. Американското общество започнало да се развива, отнемайки земя от индианците и убивайки

ги. Продължило да се развива, докарвайки роби от Африка, грабителски експлоатирайки ги в последващите години.

То направило поредния скок в развитието си, организирайки изтичането на мозъци от целия свят, не толкова

произвеждайки култура и наука, колкото потребявайки ги. Вероятно това се е отложило в подсъзнанието и генотипа

на цялото общество. И въпреки многото положителни тенденции, набелязващи се в културата и мирогледа на аме-

риканците, обществото и държавата безвъзвратно западат.

Ясновидката Ванга, както съм чувал, предсказала, че към 2015 година Америка ще изчезне от политическата карта на

света. Онова, което сега започва да се случва с икономиката и политиката на Съединените Щати, може да се

характеризира с фраза от филма „Апокалипсис сега": „..лози човек е абсолютно здрав физически - физическото му

състояние е просто великолепно, той е съвършено здрав психически - има ясно и бистро съзнание, но душата му се е

побъркала". През последните години във външната политика на Съединените Щати все по-явно прозира

катастрофална тенденция - готовност да се нарушат всички нравствени норми в преследването на икономическо и

политическо превъзходство, тоест материалната изгода. Нещата стигат до нарушаване на общопризнатите световни

споразумения и нормите на международното право.

Но ако си спомним Стария Завет, то там се казва, че безнравственият човек няма бъдеще. Безнравственото общество

или държава са обречени на гибел. Първият признак на израждането - това е безнравственото поведение. Ако

душата умира, тялото и духът са обречени. Струва ти се: какво по-лесно от това пак да станеш нравствен. Но ако в

душата няма любов, е невъзможно да бъдеш нравствен. За това отиват прекалено много сили и енергия.

Единобожникът е по-нравствен от езичника, защото душата му е десет пъти по-мащабна от душата на езичника. В

някои случаи безнравствеността може да е не първи, а вече последващ признак на израждането. Обикновено

проблемите на душата се спускат към духа и тялото, и тогава многобройните болести и неприятности карат човека

да се грижи за душата си, подсъзнателно да се устремява към любовта, която дава на душата необходимата жизнена

сила. Но ако постоянно усилено се грижиш за тялото и развиваш способностите и съзнанието си, тогава разпадането

на душата може да стане незабелязано. Тренираното, каленото тяло и силният дух могат да издържат дълго, но ще

рухнат изведнъж, щом разпадането на душата достигне определен предел.

Съединените Щати влизат в период на пренебрегване на нравствените закони. Съветският Съюз е започвал с това:

пълна демокрация на нравите, паради на голи на Червения площад, устав, предписващ на комсомолката да се

отдава при първо поискване, ако пожелалият я е комсомолец, заплатил членския внос. Болшевиките съкрушили

нравствено-религиознйте заповеди. Те с упоение унищожавали обществения морал. Неслучайно, навярно, Енгелс е

умрял от раков тумор, обезобразил лицето му. Нали той е казал: „Когато става въпрос за интересите на

пролетариата, не може да става и дума за никакъв морал и нравственост!"

Комунистите мислили, че като разрушат душата, която според твърдото им убеждение зависела от тялото и средата,

те, създавайки нови условия, ще създадат нова душа и нова нравственост. И в някаква степен се оказали прави.

Физическата и духовната съставни на човека действително зависят от средата. Но върху човека влияе не само

видимият, но и невидимият свят. И главното, от което зависи душата, е Божествената енергия, която незримо е

разлята в целия свят.

Комунистите създали ново общество и нова икономика, а с нравствеността нещо не се получавало. Състраданието

към другия започнало да изчезва и се наложило по някакъв начин да се спира нравствения разпад, опитвайки да се

укрепи и спаси семейството, разрушено от идеолозите на комунизма. Наложило се да се припомнят заповедите и да

се започне борба с блудството, кражбите и безпринципността.

Днешна Русия и досега жъне плодовете на онази безнравствена епоха. Езичеството и поклонението на собствените

инстинкти са тясно свързани. Комунистическият строй, отричайки се от вярата в Бог, направил обект на поклонение

светлото бъдеще. Държавата предавала и унищожавала гражданите си, военачалниците изпращали десетки хиляди

хора на смърт, макар че можели да ги спасят, само малко рискувайки себе си, положението си. Тази практика се

прихванала в Съветския Съюз трайно и задълго. Ако в душата няма любов, няма и състрадание. Ако пред такъв човек

има избор - животът на десетки милиони хора или собствената му егоистична задача, той без да се колебае ще

Изпрати на смърт когото и да е. Така били готови да постъпят Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Така постъпвали

народоволците и терористите. Така постъпвали Ленин, Сталин и Хитлер.

Когато човек се покланя не на любовта, а на парите и материалните блага, той е готов да граби и убива. А ако човек

се отрича от любовта заради някакви принципи, идеали и цели - такъв човек е готов да убие милиони. Можеш да

заслониш любовта с духовни ценности, а след това да я загубиш много по-лесно, отколкото засланяйки я с

материални. По принцип човечеството вече се е приближило до смъртоносната граница.

Спомням си речта на Мао Цзедун, произнесена през 1958 година. Бях чувал за това и по-рано, но в детайли прочетох

тази история неотдавна в един вестник. Мао Цзедун стигнал до извода, че за окончателната победа на социализма

по цялата земя е необходимо да се започне ядрена война. Две трети от човечеството при това, най-вероятно, ще

загинат, но една трета ще остане жива и най-накрая ще построи пълен социализъм. Мисля, че под останалата една

трета е имал предвид великия китайски народ.

Лидерът на италианските комунисти Палмиро Толиати задал въпроса: „А как мислите, какви са шансовете на

италианския народ да оцелее при това?" Мао Цзедун снизходително се усмихнал и свил рамене: „Мисля, че нито

един италианец няма да оцелее. Не е чак толкова важен италианският народ за историята."

Когато такива неща казва домакинята в кухнята, това означава, че обществото е болно, то не може да възпита

гражданите си. Но когато такива неща казва ръководител на държава, това означава едно - болно е цялото

човечество. Болно е от загуба на любов, от равнодушие и превъзходство.

Човек има два кръга на кръвообращение, артериалната кръв не се смесва с венозната. А при земноводните има

само един кръг и те се чувстват прекрасно. Понякога се раждат деца с аномалия на сърцето - дефект на преградата

между предсърдията. Тогава артериалната кръв се смесва с венозната и детето посинява и се задушава. И ако не се

направи невероятно сложна операция, то е обречено. Всякакви претоварвания, физически и психологически, за него

са смъртоносни.

Връщането към животинското състояние е смъртоносно за човека. За единобожника връщането в езическото

състояние също е смъртоносно. За това се говори почти във всяка глава на Стария Завет. И въпреки това днешната

цивилизация постепенно се свлича към езичеството, упорито незабелязвайки знаците, които се дават свише и

обещават съвсем не процъфтяване и благополучие.

Сигурно това също е закономерно - мисля си, - всичко се ражда, живее и умира. Идеите и религиите също.

Доколкото човек е отстранен от инстинктите си и търси Бог в душата си, дотолкова е силно в него духовното начало.

А колкото е по-слаб духът, толкова по-важни стават тялото и инстинктите му. Символ на тялото, живота и

продължението му е жената, затова жените сега постепенно заемат лидерско положение.

В паметта ми пак изплуват редове от Стария Завет: „Адам ... роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му

име Сит" (Битие 5:3) и нататък: „Сит ...роди Еноса" (Битие 5:6). Какво означава това? Защо тук не се споменава

жената? Защото раждането е било акт на продължаване не на тялото, а на духа. Тяло на детето давала майката, но

главното, което е в човека - неговия дух, е предавал бащата. Божественото и духовното били на първо място,

материалното даже не се споменавало.

Сега картината се е сменила с противоположна: жените в Израел имат значително повече права, отколкото мъжете,

и националността се определя не по бащата, а по майката. Тоест, сега евреите ги ражда само жената, а бащата,

излиза, изобщо няма нищо общо. И тази криза расте не само в юдаизма, но и в християнството. Същите процеси

протичат и в исляма, вярно, в по-малък мащаб. Такива страни като Индия, Китай и Япония дълго време са се

държали за сметка на традициите си. Кризата при тях е започнала не толкова отдавна.

Бурните постижения на съвременната цивилизация изискват огромен разход на духовна енергия. Енергийните

разходи се увеличават. Душата не успява да ги попълва чрез любовта. От къде да се взима енергия, ако няма любов?

Изходът е намерен - чрез разрушаване на душата. Тъй като капацитетът на душата е хиляди пъти по-голям от

капацитета на тялото и съзнанието, този процес може да продължи относително дълго. Но рано или късно тази

енергия свършва, вече не стига за семейството, децата, които трябва да се появят, нравственото поведение. И по

някаква причина се появяват все повече извратени, хомосексуалисти, разпадат се семействата и жените не могат да

раждат деца. А изводът е елементарен. Съвременното ниво на цивилизацията изисква значително по-голямо

количество енергия, отколкото може да осигури езическото възприемане на света. Затова днешната цивилизация

убива не само културата, тя започва да унищожава самата себе си. Колкото повече възможности има човек и колкото

е по-ниска нравствеността му, толкова по-малко шансове има съвременното човечество да оцелее.

Бедата е в това, че хората с подобен тип мислене стават все повече. Съзнанието и способностите се усъвършенстват с

бясна скорост. Това донася пари и изгода. А нравствеността не носи пари. Във всеки случай, не трябва да се

надяваме на бърза възвръщаемост. Съвременният свят живее чрез парите и бързия им оборот. Всичко, което не

донася пари днес или утре, безмилостно се отхвърля. Най-големите пари могат да се направят от пороците,

разпалвайки и задоволявайки човешките инстинкти и желания. Колкото по-близо към езичеството се свлича човек,

толкова повече иска да потребява и толкова повече може да му се продаде.

Съвременната икономика и култура трябва да оцелявате свят, където на челно място са поставени парите.

Качеството на книгата или филма се определя от тиража и количеството спечелени пари. Развратът, нравствените

престъпления са станали източник за получаване на пари. И ето, вече ученик в Англия убива съучениците си в

училище, а пред него се образува опашка от репортери. Може да се публикува интервю с него или да се напише

книга и да се изкарат големи пари. Нравствените ценности, като критерий за оценка на човешката дейност, изчезват.

Главната оценка на състоятелността на човека е количеството пари, които е спечелил, това е известността, която е

получил по всякакъв начин, това е рейтингът му и вниманието, което е успял да привлече към себе си.

Повишеното внимание и интерес носят големи пари. И даже у нас, в Русия, млади певици, за да привлекат

внимание, имитират поведението на лесбийки. Порокът незабележимо е възтържествувал само по една причина -

добродетел вместо любовта и нравствеността са станали известността и парите. И ако през първите столетия на

християнството хората са се покланяли на любовта, преди епохата на Възраждането са започнали да се покланят на

красотата. След няколко столетия вече започнали да се покланят на сексуалността, а преди няколко десетилетия я

сменила порнографията. Точката на невъзвратимост май вече е мината. Душата на човечеството е болна и е болна

основателно. „Ще видим какво ще стане нататък!" - мисля си аз.

От мислите ми ме отвличат пеенето на птиците и шумът на минаващите коли. Пресичам улицата и приближавам

местния пазар. Винаги ме е радвало невероятното изобилие от плодове и зеленчуци по южните пазари. Народът тук

е трудолюбив и е успял да превърне изгорялата пустинна земя в оазис. Да можеше и с душата да е така. Оказва се,

че е некоректно да наричаш хората, живеещи в Израел, израелци. В паспорта е забранено да се пише „израелец",

защото всички останали евреи, разхвърляни по света, ще бъдат психологически отсечени, вече няма да има

единство. Затова в Израел има евреи, има араби, има други националности.

Помня, как веднъж седяхме в ресторант, и аз, мимоходом поглеждайки сервитьора, му казах, че има силна програма

за самоунищожение. Той се държа някак странно, малко угоднически, или може би просто неуверено. Моята

позната, седяща до мен, обясни, че този младеж просто има комплекс, защото не е евреин, а арабин, живущ в

Израел, и значи като че ли човек втора ръка. Тоест, тук хората се обединяват по езическа схема на националност,

вероизповедание, графа в паспорта, и желанието на всички евреи да се съхранят на земята като единен народ води

до опасни проблеми в самата държава Израел. Този проблем може да взриви държавата, защото арабите там са

вече около 25 процента. И някак си се забравя, че евреин е не националност, а вероизповедание, и че евреин може

да стане всеки човек, приел юдаизма. И значи главно трябва да бъде спазването на заповедите и вярата в Бог. Но

ако хората се обединяват не чрез Божествената любов и готовността да спазват заповедите, а чрез език,

националност или територия, тогава при външно съвпадение на интересите, вътре неизбежно ще нарастват

конфликти и все по-силни противоречия.

Всяко развитие върви чрез единство и борба на противоположностите, но противоположностите не винаги се

развиват, конфронтирайки се. Ако не се намира общ език, противоположностите се унищожават. Колкото е по-малко

вътрешната енергия, толкова са по-малко шансовете за развитие и примиряване на противоположностите, за

обединяването им в ново качество. Ако енергията стига само за собствено оцеляване и обезпечаване на

потребностите, нима тя ще отиде за формиране на отношения, разбиране, компромис!? Разбира се, че не. Затова

езичникът не може да прощава - той трябва да убие оскърбителя, да му отмъсти. Затова държава, където хората се

обединяват чрез пари, благополучие, кланови или национални интереси, постепенно вътрешно запада и след това

се разпада на външно ниво.

Пълната нравствена парализа преди десет години беше довела Русия до ръба на разпад. Алчният и користният човек

не може да бъде мъдър, а последните ни управници бяха точно такива. Новият президент, избран през 2000 година,

коренно се отличаваше от предшествениците си. Робската, езическата психология, безпринципността и

предателството по отношение на собствения народ не бяха характерни за него. Той нямаше класическото мислене

на съветския човек. И това, че за първи път през последните десетилетия ръководителят на страната се оказа вярващ

и порядъчен човек, му позволи не само да спа-Ш страната от разпад, но и да я изведе от невероятно тежката

икономическа и политическа криза. Нравствената парализа рано или късно води до парализа на политиката и

икономиката, и обратното.

За да оцелее в бъдеще, Русия трябва да обедини интересите не само на икономическите региони, народите и

националностите, тя трябва да обедини и представителите на различните религии. Проблемът е в това, че

механичното обединяване не води до нищо. Много добре е казал за това един свещеник: „Всяка религия е като ярка

боя с определен цвят, но ако се смесят всички заедно, ще се получи нещо мръсно!" Мисля, че това е съвършено

правилно, но ако няма движение. Същността на режа религия е устремяването към Бог, всичко останало е само

средство, помагащо да се укрепи и разкрие това движение. Колкото по-слабо в религията е устремяването към Бог,

толкова по-агресивно се отнася тя към другите религии. Колкото по-слабо е съдържанието, толкова по-агресивна е

формата. Ако разположиш върху кръг всички цветове на слънчевия спектър и след това започнеш бързо да го

въртиш, те ще се слеят в чисто бял цвят. Този опит е известен на учениците от първите класове. Такива религии като

юдаизмът, ислямът, католицизъмът и православието изхождат от десетте заповеди, познати на човечеството вече

няколко хиляди години. И ако за всеки човек главното стане вярата в Бог и спазването на заповедите, позволяващи

да се разкрива любовта в душата, тогава всички религии в Русия ще се обединят на такова ниво, което е по-високо от

всяка религия. И изглежда, че на Русия ще й се наложи да го направи, други шансове за оцеляване на човечеството

не се виждат.

С наслада вдишвам миризмата на източни подправки. Виждам връзки от стръкове пресен чесън. Между другото, в

Индия се смята, че човек, който иска да получи просветление, не трябва да яде чесън. Разбирам защо. Чесънът има

силна енергетика, и той унижава висшите нива на съзнанието, тоест сякаш изблъсква духовността. Тъй като на

просветление явно не разчитам, а още не съм преодолял темата за принципността и справедливостта, с удоволствие

купувам няколко стръка чесън. Всичко останало ще купя по-късно. Сега трябва да тръгвам на семинар. Останаха

няколко пресечки до мястото, където ще с срещам с читателите си.

ТЕСТ ЗА ЛЮБОВ

След десет минути влизам в неголяма актова зала, която се намира в сградата на медната синагога. Преди по време

на семинари слагах видеокамера, за да направя запис, след това вдигнах ръце и престанах да го правя. Достатъчно

беше малко да се увлека и да изкажа критични забележки, свързани с юдаизма, и токът в помещението спираше и

камерата преставаше да работи. След това стана ясно, че токът изгасваше в целия квартал. И тъй като не можеха да

пуснат тока веднага, се налагаше да продължавам семинара без видеозапис. Вярно, последния път камера нямаше,

и токът не изгасна.

Днешната ми лекция е посветена на бъдещето, на това какъв трябва да бъде човек, за да оцелее в близкото бъдеще.

„Болестта е загуба на енергия - разказвам на слушателите, седящи в залата. - Всеки процес във Вселената повтаря

цикъла й на развитие. Божествената енергия на човека се трансформира в енергия на живота, в енергия духовна и

материална. Енергията на човека работи като батерия. Запасът е изчерпан - човекът умира. Доколкото човек е

привързан към храната, секса и парите, дотам кова в него по-бързо се изразходва вътрешната енергия. Как да я

попълни? Един от главните инструменти е правилният мироглед и мислене. Често съм преглеждал тежкоболни и

умиращи хора. Те нямаха енергия на бъдещето. Запасът от бъдеще беше на минус, тоест те вече ползваха енергията

на децата си. И, естествено, този процес трябваше да се спре, затова те боледуваха и умираха."

И така, увлечението по жизнените удоволствия, тоест потребителското отношение към околния свят, достатъчно

бързо изсмуква стратегическия запас на силите ни. Затова всички религии говорят за въздържание, пост и молитва.

Нашият мироглед разпределя потоците енергия. По-голямата й част трябва да бъде отдадена на Божественото ни

„аз". Колкото повече се концентрираме върху Бог, толкова повече любов ще получим. Тази любов се превръща в

енергия на бъдещето и ще осигури оцеляването на нас самите и на потомците ни. С какво единобожникът се

отличава от езичника? За езичника Бог - това е средство за сбъдване на желанията и укрепване на благоденствието.

Той се покланя на инстинктите си и затова е пълен потребител. Главното щастие за него е да получава. За

единобожника Бог е цел, и главното щастие за него е в щедростта, снизходителността, умението да отдава енергия.

Колкото повече енергия отдава човек, вярващ в Единния Бог, толкова повече я получава. А за езичника загубата на

вътрешна енергия е непопълнима, затова той е принуден да бъде агресивен, за да се защити.

Спомнете си, какво е казвал Мойсей: Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог,

от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в

сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път,

кога си лягаш и кога ставаш (Второзаконие 6:4-7).

Там, където е нашето щастие, ние изпращаме мислите, чувствата и енергията си, защото желанията са енергия. Ние

насочваме енергията си натам, където са нашите висши цели и желания. Но тъй като Вселената е абсолютно единна,

то и човекът също е единен. И ако човек твърди, че за него висшето щастие е любовта към Бог, а при това е готов да

окраде съседа си, ако той иска да получава, без да заработва, той не може да бъде вярващ. На думи е възможно, но

реалната му енергия е насочена към материалното щастие.

Заповедите на юдаизма осигурили радикална трансформация на човешкото съзнание. Трябва да се държиш с другия

така, че да не убиваш любовта. Даже на агнето, което искаме да заколим, трябва да предоставим възможност да

изживее макар и кратък, но все пак живот. Новороденото трябва да отдаде енергията на любовта, щастието и

радостта. Може да е чудно каква е разликата да заколиш агнето веднага след раждането му или след една седмица.

А разлика има. Това може да се нарече уважение към душата на животното. Заповедите на юдаизма позволяват да

се почувства единение с целия околен свят, а от това се ражда усещане за абсолютно единство на Вселената и

Твореца, който я е създал.

Всичките 613 заповеди в крайна сметка се свеждат до главните десет, които били дадени на Мойсей на планината

Синай. Първата заповед, която напомня, че Бог е един, позволява да се докоснем до висшата енергия на Вселената.

Две, три и повече божества - вече се намират в пространството и времето. Между тях има отношения, съществува

йерархия. Затова на каквото и ниво да си представя езичникът поредния бог, той въпреки това ще остане дървен

истукан за изпълнение на желания. За да се докоснеш до висшата енергия, трябва да се отстраниш от външните,

материалните и духовните й форми. Без готовност да жертваш, без усмиряване на инстинктите си, е невъзможно да

реализираш този процес.

Затова след първата заповед следва втора: „Не си прави ку-мир!" Поклонението на нещо или някого е цел. Можеш

да се Покланяш на идол, но можеш да се покланяш и на любим човек. Можеш да се покланяш на пари,

благополучие, на своята известност и авторитет. Можеш да се покланяш на духовността, способностите и ума си. Но

поклонението на който и да е обект в околния свят ражда привързаност и агресия. Натрупвайки се вътрешно, те

разкъсват връзката с Бог, а след това човекът или обществото започват да боледуват или умират.

Това поклонение може да бъде незабележимо. Когато започнем да си представяме Твореца във физически облик,

приписваме Му човешки качества, в обичайната суета споменаваме за Него без предварителна отреченост и любов,

в подсъзнанието ни може да протече незабележим процес на подмяна. Човек от единобожник може да се превърне

в езичник, даже неподозирайки за това. Затова третата заповед гласи: „Не изговаряй напразно името на Господа!"

Сега учените говорят за това, че в организма на човека постоянно се появяват ракови клетки, които след това се

видоизменят или се унищожават. Такива клетки започват да растат и да се обособяват, когато организмът на тънък

план загубва единството. Нарушава се енергетичната йерархия, същността на която е проста: главната порция

енергия се отдава на душата, след това на съзнанието, а след това на тялото. Ако тялото получава енергия на първо

място, то започва да работи само за себе си.

Както е казал един мъдрец, тялото е добър слуга, но лош господар. Та ето, ако човек не отдава главната енергия за

грижа за душата си и периодично не усмирява тялото, тогава енергетиката му излиза от контрол и тялото започва да

изсмуква енергия От душата, загубила ориентация. Следва израждане и смърт. Затова периодичното отстраняване

от всички функции на тялото и съзнанието е просто необходимо за оцеляването на организма.

Цивилизацията стремително се е развила в онези географски пояси, където лятото се е сменяло със зима, и човек е

трябвало да отдава много сили за поддържане на живота си, при това външната активност през есенно-зимния

период се е забавяла и енергията е отивала за духовно развитие. А при пълно изобилие в тропиците хората така и

останали папуаси. И само в Индия, Древен Египет и Израел, където идеята за отреченост от привичните човешки

функции е била приета от целия народ, протичало бурно духовно развитие.

Затова четвъртата заповед, предписваща периодично да оставяш всичко и да се молиш на Всевишния, е била

необходима за елементарното физическо оцеляване на народа. Народ със слаба религия и култура е

нежизнеспособен, като дърво със слаби корени, което не може да оцелее дълго. Но и прекалено мощният и висок

ствол с пищна корона често води до изтощение на корените и гибел на дървото от внезапен порив на вятъра.

Стволът и короната - това е цивилизацията, която сега започва да изтребва религията и културата. Това, което

съвременното западно общество нарича демокрация и материализъм, в действителност е елементарно езичество,

което изкусно се маскира.

Петата заповед предписва да почиташ родителите си. През първия период от живота си детето зависи от родителите

си, възпитава се от тях. Неуважението към родителите, осъждането им, е отричане от тези, които са те създали

физически. Но тогава в нашето подсъзнание протича и отказ от Този, който ни е създал на тънък план. Агресията към

родителите, особено към бащата, рано или късно се превръща в агресия към Бог, в отричане от Него.

Докато това се случва в главата, в съзнанието, ние не чувстваме явна опасност, защото с Бог общуваме в дълбините

на чувствата си. Но веднага щом програмата за омраза и отричане от Бог се потопи в подсъзнанието по-дълбоко от

определено ниво, достъпът на тънка енергия до душата прекъсва. Тогава внезапно започва да се разваля и разпада

съдбата, появяват се редица заболявания, при човека започват проблеми с психиката, протичат страшни

метаморфози с душата. Често той не разбира заради какво, а това е всичко на всичко закономерен резултат от това,

което е посял той самият или родителите му.

Неотдавна общувах с една жена, която ми разказа за проблемите на внука си. Момчето било на 13 години. Винаги

било вярващо и усърдно се молило. Често ходило при Стената на плача и се молило там. Нормално, умно и

послушно дете. И изведнъж започва да татуира по тялото си надписи „черна кръв". Неясно откъде в него избухва

омраза към баща му. Изведнъж заявява: „Няма Бог, не вярвам, че има Бог, Бог е вятър, някога някой да Го е

виждал?" След това момчето започва да чува гласове, които казват, че той е най-добрият, най-умният, приканват го

да вземе нож и да се разправи с всеки, който му пречи. И момчето в ужас прегръща майка си, плаче и моли: „Мамо,

спаси ме от това, аз полудявам!"

„Знаете ли каква е причината за всичко това? - обръщам се към притихналата зала. - Родителите му често се карали,

и майката постоянно осъждала бащата. При това тя го обичала и му прощавала, но осъждането и презрението

въпреки това пробивали. По време на бременността тя също не могла да се сдържи от осъждане. А сега при

нещастното дете се наблюдават всички признаци на дяволизма."

Та ето, човек, позволяващ си да осъжда баща си и майка си, фактически се занимава със самоубийство. Затова в

петата заповед се подчертава, че ще живеят дълго онези, които почитат майка си и баща си. Има още една причина

за възможното неуважение към родителите - нежеланието да се грижиш за тях на старини, да жертваш нещо заради

тях. Алчният, завистливият и егоистичният човек няма да може да уважава родителите си. Изводът е прост: алчните,

завистливите и егоистичните не живеят дълго.

Шестата, седмата и осмата заповеди говорят за това, че не трябва да убиваш, да прелюбодействаш и да крадеш.

Когато човек краде, граби и убива, това означава само едно: той не иска да развива вътрешната си енергия и да

увеличава благосъстоянието си. Той се отказва от ръста на вътрешната енергия и от любовта. По-лесно е да отнеме

от друг, а ако той се съпротивлява - да го убие. Но убийството на друг от ревност, алчност, корист или омраза

затвърждава програмата на потребителството и отричането от любовта не само в подсъзнанието на самия човек, но

и в потомците му до четвърто коляно. За да откраднеш, ограбиш или убиеш, трябва да се откажеш от любовта към

другия човек, тъй като любовта те прави единен с него.

Прелюбодеянието има за цел получаване на удоволствие. Неотдавна един пациент ме попита: „Как да определя

наистина ли ми харесва момичето или не?" - „Много лесно - отговорих аз. - Ако изпитвате жар и томление под

кръста, по-добре да сдържите чувствата си. Ако се възхищават очите, главата и съзнанието ви, също съветвам да

изчакате. Но ако томлението и привличането са в гърдите и сърцето, тогава това е близо до истинското чувство."

За обезпечаване на потомците се харчи огромно количество тънка енергия. Но ако целта на човек е да получи само

сексуална наслада, протича стремително опустошаване на стратегическите запаси на душата. Човек, за когото сексът

е главното удоволствие в живота, стремително изразходва запаса си от бъдеще, и не само своя, но и на децата си.

.де

Сега всички процеси се ускоряват и вече можем да забележим как полуделият по секса човек преминава към

хомосексуализъм или става импотентен. Често такива хора стават педофили. По време на половото съзряване за

хормоналното престрояване на организма се изразходва колосална духовна енергия, подготвяйки го за бъдещото

раждане на деца. При децата, които още не са започнали периода на половото съзряване, тази енергия още не е

изразходвана. А педофилът няма такава енергия, затова в действителност той се занимава с вампиризъм. Защо

педофилите често проявяват садизъм и готовност да убият жертвата? Защото когато човек се страхува или умира, той

изхвърля огромно количество енергия, с която се храни вампирът-педофил. Затова във всяка световна религия или

култура похотливостта никога не се е приветствала. А в езическите култове похотливостта често се е издигала в ранг

на висше достойнство. Развратът винаги съседства с жестокост и убийство. Спомнете си римския император

Калигула.

Девета заповед: „Не лъжесвидетелствай!" Лъжесвидетелството е същото ограбване, само че с думи. С дума можеш

да убиеш, да лишиш човек от пари, уважение и живот. За човек, за когото висшето щастие е да получи и да вземе,

доносът и клеветата са напълно нормално явление. Те му помагат да постигне целта си с външно законни средства.

Тъй като съвременният свят се плъзга към езичеството, такъв род явления стават все по-чести. Тялото и животът на

човека в съвременните демокрации са много добре защитени от законодателството, но душата не е защитена

изобщо. Затова в така наричаната развита демокрация са възможни всякакви престъпления срещу душата. В

съвременния свят само ислямът и в последно време Православната Църква последователно апелират за защита на

нравствените ценности. Та ето, мнозина от нас изтребват бъдещето неподозирайки за това. А когато на това помагат

обществото и държавата, самият човек като че ли няма нищо общо. Но запасите от бъдеще се топят достатъчно

бързо, затова спазването на главните заповеди в настояще време фактически се явява инструмент за оцеляване и

самосъхранение.

Седящият на първия ред млад човек неочаквано вдига ръка, желаейки да зададе въпрос:

- На една от лекциите казахте, че юдаизмът е школа, а християнството - университет. Още ли мислите така?

Кимам. -Да. Добре - казва той, - в юдаизма се смята, че не може да има допълнения или промени на Тора, а Исус

Христос е създал нова религия. И затова е естествено, че не я приемаме.

- Представете си - казвам аз, - че мъж и жена са заченали дете, и то се е появило на бял свят. По отношение на

родителите има ли някакви допълнения или не? Логично е да се предположи, че в него има само гени на бащата и

майката, допълнения не може да има. Детето носи в себе си плътта на бащата и майката, характерите им, понякога

даже навиците. Но това е съвършено нова личност, която се отличава и от бащата, и от майката. В тази личност има

нещо съвършено ново. Откъде е дошло това ново? Свише.

Та ето, юдаизмът говори за това как хората трябва да се отнасят един към друг, за това как трябва да се отнасяме

към Бог. А Христос обяснява какъв трябва да бъде самият човек, какво трябва да чувства. И всички заповеди на

Христос са заповеди на вътрешното състояние на човека. Затова в юдаизма Всевишният се намира някъде извън

границите на зрението, виждането и чувствата ни, а в християнството Той се намира едновременно в нас. Затова

значително нараства значимостта на нашето вътрешно състояние. За юдея грях е неправилното поведение, макар че

десетата заповед, казваща „Не пожелавай жената на ближния си, добитъка му и имуществото му!", помага да

възпитаваме и правилни емоции.

Христос говори за поведението на душата ни, за това, че главният грях не е отвън, а вътре. Неправилните ни чувства

раждат агресивно и греховно поведение; Външно благопристойното поведение може да крие в себе си извратени

чувствали ако в душата няма любов, човек в дълбочинните си чувства неизбежно става потребител, и това рано или

късно ще се прояви в поведението му. Тоест, чувството на единение с Твореца, реализуемо като любов, е

значително по-добър възпитател, отколкото заповедите, предписващи правилно възпитание.

Бедата е в това, че мнозина, ако не и болшинството, наричайки себе си християни, не са се научили да обичат

правилно, а към юдаизма и главните му заповеди са започнали да се отнасят прекалено неотговорно. И се получава,

че мнозина, без да ходят на училище, се опитват веднага да влязат в университета. И в резултат се озовават в

състояние На деца от предучилищна възраст.

Прекалено много хора крадат, предават, живеят по законите на користта и при това се наричат вярващи християни.

Децата на такива хора често стават атеисти, но при това отхвърлят не вярата в Бог, а изопачените, неправилните

представи за Твореца. При много вярващи Божествената логика незабележимо се подменя с човешка. Рано или

късно това довежда до атеизъм.

Любовта винаги е била, е и ще бъде по-важна от най-точните предписания и правила. Нюансът е в това, че човек

често губи реалната Божествена любов и даже не разбира това. И тогава, за да оцелее и да запази потомците си,

трябва да следва религиозните и нравствените правила. Та ето, прекалено много хора, ненаучили се да правят

едното, отхвърлиха другото. А когато човек е загубил съдържанието, той се вкопчва във формата. Затова в

християнството има такова голямо количество различни направления и секти, а безпощадната и неуморна борба с

ересите не е могла да бъде ефективна.

Що се отнася до бъдещето, именно Исус Христос е описал новата колосална опасност, надвиснала над човечеството.

Оказва се, че потребителството може да е не само материално, но и духовно. Когато нравствеността,

справедливостта, принципите и законите са по-важни от любовта, също протича унищожаване на бъдещето. А да се

откажеш от любовта, защитавайки духовните ценности, е значително по-лесно, отколкото защитавайки

материалните. Духовността винаги е била неразривно свързана с вярата в Бог. На никого не могло и да хрумне, че и

духовността може да бъде опасна.

Христос директно говори за това, че осъждането на другите хора и презрението към тях е по-опасно от убийството,

прелюбодеянието и ограбването. Митарят - човек в угода на римляните, събиращ данъци от братята си, но искрено

изповядващ несъвършенството си по време на молитва, според твърдението на Христос придобива Божествената

благодат. Именно той, а не фарисеят, който стои в центъра на храма, гордеейки се с праведността си и с прецизното

спазване на всички правила.

Главният грях във Вселената е загубата на любов и единство с Бог. И да се отказваш от чувството си на правота,

собственото съвършенство, превъзходството над другите, както се оказва, е много по-тежко, отколкото да се

откажеш от парите и богатството. Но даже най-малкото чувство на превъзходство свидетелства за загубата на любов.

Тъй като любовта е символ на абсолютното единство на Вселената, където няма пространство и време, тя изключва

понятията за висше и нисше, по-голямо или по-малко. И човек, усърдно отглеждащ усещането за собствено

превъзходство над другите, усещането за собствена правота и съвършенство, губи любовта значително по-бързо,

отколкото този, който се покланя на желанията и парите.

Грехът на дявола, като приоритет на духовните ценности над любовта, се реализира в греха на Ева, проявяващ се в

готовността да поставиш тялото си и чувствеността над любовта към Бог. Преодолелият подсъзнателното

поклонение на висшите аспекти на човешкото щастие лесно ще преодолее поклонението на външните му

материални аспекти. Животът на планетата ни се е въплътил в материална форма преди няколко милиона години,

но на духовно, полево ниво той е съществувал значително по-рано. Доказателството за това е много просто. Когато

човек изпада в кома или умира, душата му продължава да съществува до тялото, но отделно от него. Следователно

душата е първична по отношение на тялото. Макар че съществува и обратна връзка - тялото може, като инструмент,

да влияе върху душата и да я развива.

Съответно, човек има различни слоеве на съзнанието: такива, които зависят от тялото, и такива, които са първични,

главни и управляващи по отношение на тялото, които не се разрушават след смъртта. Материалното ни тяло

остарява, разрушава се и умира, и ние в подсъзнанието си разбираме и усещаме кратковременността му. Това ни

помага да преодолеем поклонението на тялото и материалните блага. Тъй като духовните структури са значително

по-дълговечни, е значително по-трудно да преодолеем поклонението на тях и опората върху тях. Именно високата

духовност при загубата на любов превръща човека в дявол. И колкото е по-мащабна духовността му, колкото са по-

големи възможностите му, толкова е по-опасна за такъв човек загубата на любовта. Днешната цивилизация с големи

крачки се движи към дяволизма, тъй като във възпитанието на децата сега главното е развитието на способностите,

интелекта и честолюбието.

Затова в света десетки пъти се е увеличил броят на децата с психична и душевна патология. Затова толкова широко

се разпространяват сатанинските секти. Дървото, което с пищната си, корона убива корените, можем да спасим само

по един начин -отрязвайки клоните, а понякога и целия ствол до основата. Тогава корените ще се наситят с

необходимата влага, ще се съживят и ще могат да дадат начало на ново дърво.

На цивилизацията ни, изглежда, не и остава дълго да чака появата на жалостив градинар. Доколкото разбирам,

именно този период Христос е наричал идването на земята на Царството Божие. Бъдещето се създава само от

любов. Ако я губим, никакви външни опити няма да възстановят загубите.

Често обяснявам на жените, които не могат да забременеят, защо се случва това. Казвам им: „Знаете ли защо не

зачевате? Защото детето не се ражда от принципите и правилата ви, детето не се ражда от претенциите и обидите

ви, детето не се ражда от ревността и користта ви. Детето се ражда от любовта. Ако искате да ви се роди дете,

отхвърлете всичко, което ви пречи да обичате. А ако за вас принципите, понятието за справедливост и усещането за

правота са по-важни, отколкото любовта към съпруга ви, не се надявайте на появата на дете. На Бог не му трябват

дяволчета."

Всяка жена преди зачеването съзнателно или подсъзнателно трябва да премине главния тест: кое за нея е по-важно

- духовните, материалните, чувствените блага или любовта. В зависимост от избора й енергията започва да струи в

една или друга посока, и тя получава или изгоряла, камениста почва, която след това ще се превърне в пустиня, или

плодороден участък, на който ще има цъфтящи градини и зелена горичка.

След семинара пак се разхождах по крайбрежната улица. „Интересна ситуация се получава - мислех си. - Евреите,

живущи в Израел, не се отличават с особени способности и таланти. Нито науката, нито изкуството, нито

икономиката се отличават тук от средностатистическите. Мнозина емигранти с горчивина са ми казвали, че тръгвали

към обетованата земя, а пристигнали в обикновена капиталистическа държава. Същото отчуждение един от друг,

същите нрави - и проститутки има, и само за пари мислят мнозина. Но щом евреин се озове в чужда страна, особено

в ситуация, когато е унижен, и на първо място морално, в него изведнъж се разкриват невероятни таланти. Защо?

Отговорът е достатъчно прост. Геният без любов е дявол. Ако човек няма вътрешна вяра, разкриването на таланта за

него е гибелно. В гените на еврейския народ хиляди години работи механизъм на връщане към устремяването към

Бог в гибелни ситуации, когато са унижени съдбата, духовността и идеалите. И тогава при едни се разкрива омраза,

злоба и жестокост и идеята за потребителство става главна. Такива хора е имало много през периода на

Октомврийската революция. Такива са били Маркс и Енгелс. Но при по-голямата част пламва любов и вяра в Бог. И

тогава започват открития в областта на изкуството и науката и е възможно докосване до благоденствието. Примерът

на Израел вече няколко хиляди години за цялото човечество е модел на възможна гибел и възможно спасение.

Времето ще покаже, кой модел ще надделее.

ВЪЗГОРДЯВАНЕ

Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. Йоан 13:21.

Пред мен лежи Библията. Преди абсолютно не разбирах смисъла на изложеното в нея. Отначало четеш - сякаш

всичко е ясно. И след това се натъкваш на изказване с противоположен смисъл. Съзнанието не може да примири

тези две противоречия и изпада в ступор. Отдавна забелязах, че информацията се възприема толкова по-леко,

колкото повече са в нея различните връзки. За да възникне разбиране, трябва да възникне усещане, чувствен модел

на обекта или ситуацията. За да усетиш формата на предмета, трябва да го видиш от различни страни.

Разбирането е обобщение на усещанията, които възникват в нас. Мисълта не живее без чувства. Когато искам да си

спомня някаква мисъл, излизам на наченките й, които изглеждат като чувство с някаква окраска. Чакам,

концентрирайки се върху него, и в някакъв момент става чудо. Това неясно неосъзнато чувство, като затворена

пъпка на цвете, изведнъж се разтваря в група спомени или мисли. При това съм забелязал, че протича и обратният

процес - всяка мисъл постепенно обраства с асоциативни мисли и ситуации, а след това се превръща в чувство. И в

дълбините на нашата памет отива именно това чувство.

Веднъж се опитах да диагностицирам, да видя на тънък план в главата или в гърдите протича този мистичен процес

на трансформация. Обикновено главата мисли, а сърцето чувства. Към днешния ден съществуват няколко десетки

теории за произхода на емоциите ни, но къде се намират тези емоции, засега не е успял да определи никой.

И така, опитвам се да си спомня мислите си. Ето, излизам на зародишната емоция, в която се крият спомените ми.

Тази емоция се превръща в мисъл. Внимателно гледам как това протича на свръхтънък план и стигам до

поразителни резултати: този процес протича не в главата и не в гърдите, а на около метър от тялото. И процесът

протича не в една точка - включват се едновременно шест точки, по дъга обхващащи горната част на тялото. Тоест

емоциите ни, чувствата ни съществуват извън пределите на физическата ни обвивка.

Тогава е ясно защо когато човек умира, емоционалният му щ интелектуалният му живот продължава. Тоест

истинското „аз" на човека се крие в полевата му структура. Човек чувства и мисли на първо място с полето си. А

тялото и мозъкът работят като предаватели. В тях тази информация само се дублира. С усещанията ни е свързана

периферийната нервна система, а с процеса на мислене са свързани главният мозък, гръбначният мозък и, колкото и

да е странно, стомашно-чревният тракт. Мравките, например, нямат мозък, но действията им са абсолютно осмис-

лени. Мравките могат да прогнозират бъдещето, да оценяват ситуацията, да се организират в отряди и да воюват. До

ден днешен никой от учените не може да обясни защо при 40 градуса под нулата в мравуняка температурата е

винаги положителна. Учените не могат да разберат, а мравките чувстват и разбират.

Обръщам страниците на лежащата пред мен книга и се натъквам на текст, който до неотдавна ми беше абсолютно

непонятен. Исус Христос казва на учениците си, че един от тях ще го предаде. Един от апостолите пита: „Господи, кой

е той?"

Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов

Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.

Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. (Йоан 13:26-28).

Какво се получава? След като Исус се докоснал до Юда, в него влязъл сатаната. Получава се, че Христос е прогонвал

бесовете с докосване и с една фраза можел да излекува болния, а сега изведнъж това. За три години не само не

могъл да възпита и изцели ученика си, нещо повече, след докосването му в него влязъл самият сатана. Защо тогава

след предателството Юда се разкаял, а след това се обесил? На сатаната, както е известно, не са свойствени

угризения на съвестта. Обръщам страниците и виждам друго, неочаквано за мен изказване на Исус Христос: Ако

съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша,

вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;

ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и

митар. (Матей 18:15-17).

И така, ако човек упорства в безнравственото си поведение, към него трябва да се отнасяш като към езичник. Трябва

да намеря в Стария Завет как евреите са се отнасяли към езичниците.

В същия ден Иисус превзе Макед и порази с меч (него) и царя му, и предаде на заклятие тях и всичко живо, що се

намираше в него: не остави никого, който да оцелее (и да избяга); и с ма-кедския цар постъпи тъй, както

постъпи с иерихонския цар.

След това потегли Иисус и всички израилтяни с него от Макед за Ливна и воюва против Ливна; и предаде Господ

и нея в ръцете на Израиля, (и превзеха нея) и царя й,ия изтреби Иисус с меч и всичко живо, що се намираше в нея:

не остави в нея никого, който да оцелее (и да избяга), а с царя им постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.

От Ливна потегли Иисус и всички израилтяни с него за Лахис, разположи се пред него на стан и воюва против

него; и предаде Господ Лахис в ръцете на Израиля, и той го превзе на другия ден, и порази с меч него и всичко

живо, що беше в него, (иго изтреби) тъй, както постъпи с Ливна. (Исус Навиев 10:28-32).

Спомням си, че в заповедите, дадени на Мойсей, има информация за чужденците, живущи заедно с евреите, и я

намирам в книгата „Изход": Пришълец не обиждай (и го не притеснявай вие знаете какво е у пришълеца на сърце,

защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя. (Изход 23:9).

Странно, защо в единия случай трябва да изтребиш вей живо, включително жените, старците и децата, а в другия да

се отнасяш меко не само към съплеменника, но и към пришелеца, който живее до теб? Чета нататък: Когато Господ,

Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните

народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, - седем народа, които са по-

многобройни и по-силни от тебе, и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава предай ги на

заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади; и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му

не вземай за сина си; защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще

се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби. (Второзаконие 7:1-4).

Чета нататък, опитвайки се да разбера защо Бог е приписвал рисова сурово отношение към езичниците. И намирам

обяснение за това в книгата „Премъдрост Соломонова":

Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек,

почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения.

После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците

изваяното било почитано за божество.

Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото

отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като

присъствуващ. А за усилване почитта и от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на

художника, понеже той, от желание, може би, да у годи на властника, потрудил се чрез изкуството да направи

подобието по-хубаво; а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова,

който малко преди това е бил почитан като човек.

И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочестие, било на тиранство,

придавали на камъни и дървета несъобщимото Име.

Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба,

наричат това голямо зло – мир.

Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни

гощавки, те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство

оскърбяват.

А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт,

клетвопрестъпност, разграбване имоти, щабравяне благодарност, омър-сяване души, извращаване на

половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност.

Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло, понеже служещите им

или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават

клетва. (Премъдрост Соло-люкова 14:15-28).

Защо Бог предписва толкова жестоко отношение към езичниците? Защото съзиданието протича тежко и

мъчително, а разрушението - лесно и бързо. Оказва се, че трансформацията на езичника в човек, вярващ в

Единния Бог, изповядващ високинравствени закони, е бавен и много болезнен процес.

Ако човек започне да се занимава с физически упражнения, които не е правил по-рано, отначало всички мускули го

болят, тялото се съпротивлява и не иска нови натоварвания. Преминаването в ново състояние е непрекъсната

болка, понякога тя довежда човек до отчаяние. Това е нормален, естествен процес. Тялото се променя, но то

има запас от издържливост. Претоварванията могат да убият.

Но постепенно човек свиква с новото състояние. Мускулите му заякват и се наливат с енергия. Възможностите

му се разширяват. Той преминава в съвършено ново състояние и започва щастливо да пребивава в него. Душата

също има своя логия. И промяната на душата протича още по-тежко, отколкото промяната на тялото.

Преминаването в ново състояние е мъчително и опасно. Но без тези промени няма да има развитие. Огромно

количество видове живи същества е изчезнало от лицето на земята. Причината е само една - те не са могли да

се променят. Появявал се нов вид живи същества и комфортно съществувал в продължение на някакъв период

от време. А след това ситуацията на планетата започвала да се променя: отначало на тънък енергетичен

план, а след това на физически. И ако новият вид живи същества не приемал тези промени, не можел вътрешно

да се преустрои, да повиши запаса си от енергия, той изчезвал от лицето на земята и го сменяли други видове.

Такъв ^законът на живота: формата изчезва, а съдържанието трябва да съществува и да се развива. И този,

който не иска да развива съдържанието си и се сраства с формата, изчезва заедно с остарялата обвивка.

Езичникът може да съществува достатъчно комфортно дотогава, докато ситуацията не изиска от него

значително по-високониво на енергия. А тогава той просто ще изчезне от лицето на земята. Заповедите на

Мойсей могли да приемат само онези хора, които били откъснати от поклонението на човешките инстинкти,

затова е трябвало четиридесет години да бъдат водени из пустинята: И помни целия път, по който те води

Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в

сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не; той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана,

която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с

всяко (слово), което излиза из устата на Господа (Второзаконие 8:2-3).

Когато човек започне да се занимава със спорт, отначало му се иска да избяга от болката и претоварванията,

но след това той свиква с това състояние. И тренираният човек ще оцелее при претоварване, докато слабият

може да загине.

Преди три хиляди години високото ниво на нравственост било не съвсем ясно условие, дадено от Всевишния. А

сега без високо нравствено ниво цивилизацията ще загине. Съществува прост закон за развитието: духовното и

физическото развитие не трябва да надвишава много нравственото развитие, иначе -гибел. Затова

фундамент на всяка цивилизация винаги са били любовта и нравствеността. Те изхождали от религията и се

затвърждавали от нея. И цивилизацията загивала, ако техническият и духовният й прогрес силно превъзхождал

нравствените възможности. Когато етажите са много повече от възможностите на фундамента, сградата

рано или късно ще рухне.

Смесването на еврейския народ с онези, които упорито отстоявали езическите възгледи, могло да доведе до

духовна гибел. Трябвало да минат няколко хиляди години, за да могат нравствените закони да променят

духовната физиология на човека, да го направят възприемчив към новите истини и новото енергетично

състояние. Пришелецът, заселвал се сред евреи, заимствал тяхната вяра и постепенно започвал да се променя.

Онзи, който не искал да се променя, винаги бил наказван, и то доста жестоко. Когато Христос е говорил за

безнравствените хора, които упорствали във възгледите си, той е подразбирал, че към тях могат да бъдат

приложени сурови мерки. Затова Той обръщал масите и гонил търгуващите от храма.

Защо тогава, когато апостол Петър Го пита: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава

против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а

до седемдесет пъти по седем. (Матей 18:21-22).

От една страна, позволително е да се прилагат сурови мерки към безнравствените хора, а от друга страна,

трябва безкрайно да им се прощава. Преди за мен това беше неразрешимо противоречие. След това разбрах, че

всичко това е неясно и несъединимо на външно ниво. Ако сравним думите на Христос със събитията, които са

описани в Стария Завет, възниква само един извод: човечеството се е променило, възможностите му за

трансформация са нараснали. Прощаването не изключва сурови действия. Прощаването - това е съхранение на

любовта към човек, който се държи недостойно. Прощаването - това е извършване на сурови действия не за

унищожаване на неправия, това е помощ за него, за да се промени впоследствие. Исус признавал на всеки човек

възможността за трансформация и преминаване в ново състояние. Суровите мерки не отсичали този човек от

другите, обратното, те трябвало да му помогнат да ги настигне.

В Древна Индия човек, притежаващ висше знание, го предавал на потомците си в двадесет, петдесет и даже

седемдесет поколения. И кастите в Индия възникнали като защита на тази информация, която с хилядолетия се

предавала от брахмана на сина му.

Постепенно вътрешната енергия на човечеството растяла. В Древен Израел даже пришелецът можел да приеме

единобожието и, спазвайки заповедите, да премине в състояние на хармония. Но онези, които не искали да спазват

заповедите, е трябвало да бъдат унищожени.

Появяването на Исус Христос ознаменувало нов етап в развитието на човечеството. Всеки човек на земята може и

трябва да стигне до Бог. Всеки човек може да се промени, спазвайки нравствените заповеди и увеличавайки в

душата си любовта към Бог. Но ако човек се съпротивлява и иска да съхрани животинското си състояние, суровите

мерки по отношение на него са оправдани. Но вече във вид на възпитание, а не на унищожение. Осъждането на друг

човек е подсъзнателно пожелание на неговата смърт, тоест осъждането е убийство на тънък план. И ако осъждам

някого, то да го възпитам, тоест променя, вече е невъзможно, щ

Чрез Христос човечеството излязло на ново ниво на разбиране на това, че има душа. Работата е в това, че убийството

на човек, отстояващ греха си, всичко на всичко спира възможността му да извършва престъпления. Душата му при

това остава все така мръсна, а нали всички наши души са свързани в едно. Затова убийството на грешника не може

да реши проблема. Затова Христос е дал друг модел. Трябва не да се унищожават несъвършените, а да им се помага

да се променят чрез любов и прошка, от една страна, и чрез сурови мерки, от друга. Това било колосално откритие.

Опитът за борба с проблема на чисто физическо ниво винаги е довеждал до провал. Рано или късно калта в

несъвършените души се натрупва и започва да трови цялото човечество, тласкайки го към гибел. Затова за най-

големите престъпления, даже и за тези, които се наказват със смъртно наказание, не трябва да се осъжда човека.

Може да се убива тялото на човека във вид на наказание, но не трябва да се убива душата му, осъждайки го. Във

всяка ситуация трябва винаги да се оставя възможност на душата да се промени и да се пречисти чрез любовта.

Затова, когато при Христос довели блудница, която трябвало да убият заради поведението й, той не тръгнал да й

спасява живота. Казвайки „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея", Той накарал всички да

разберат една проста истина: унищожението на грешника не прави другите по-чисти. И нито един човек не хвърлил

камък по тази жена, защото всички осъзнавали греховността си.

Сега науката предлага различни начини за унищожаване на слабите I например, след провеждане на генетични

анализи, ако има явни признаци на патология на човешкия зародиш, той може да се унищожи на ранен етап. И като

че ли самият човек не е виновен детето трябва да се унищожи по лекарски предписания. Скоро лекарите ще намерят

ген, който прави човека престъпник, агресивен или алчен. И тогава изтребването на несъвършените ще придобие

поголовен характер. Науката упорито отказва да признае единството на душата и тялото. Трябва да възпитаваш и да

променяш душата на човека, тогава ще има по-малко физически патологии.

Тази ситуация много добре е охарактеризирал един православен свещеник. На среща с лекарите той казал: „Вие

определяте, че съществото, намиращо се в утробата на жената, е несъвършено и затова трябва да го лишите от

живот, но преди няколко десетилетия същият принцип широко се прилагал във фашист-а Германия. Несъвършените

хора там също ги лишавали от живот." Всички несъвършени същества на Земята подлежат на изтребване - в това е

същността на идеологията на фашизма. За разлика от фашизма в социализма била приета идеята за превъзпитание -

създаване на нов човек. С времето тази концепция взета от християнството, изчезнала, отстъпвайки място на уни-

щожението на несъвършените.

Исус Христос отворил нова страница в историята на човечеството - не унищожение, а помощ за несъвършения.

Затова той е могъл, за разлика от фарисеите, да общува с митари и блудници, при това не само незамърсявайки себе

си и незагубвайки чистотата си, а обратното, помагайки им да пречистят и осветлят своята душа. И ако в юдаизма

човек болен по душа подлежал на унищожение, то християнството му давало шанс за промяна и превъзпитание.

Задачата на Христос била не да унищожи греха, а да помогне на човека да го преодолее, да преодолее болестта си,

несъвършенството си.

На първо място Христос лекувал душите на хората. И благотворната промяна на душата веднага се проявявала в

оздравяването на физическото тяло. Разнообразието от болести и огромното количество хора, които изцелил Исус,

свидетелствали за Неговата възможност да помогне на душата на друг човек. Но ако душата не искала да следва

Целителя, тялото не оздравявало.

Защо Христос не могъл да излекува хората в родния си град? Защото те пренебрежително се отнесли към Него,

разпознавайки в Него сина на дърводелеца Йосиф. А усещането за превъзходство, пренебрежение и високомерие

закриват чувството на любов.

Но защо тогава Юда не могъл да се промени? Защо душата му се съпротивлявала на това? Защо три години

непрекъснато общувайки с Христос, той не преодолял изкушението да осъди Учителя? Защо след докосването на

Исус Христос в него влязъл сатаната? Замислям се, гледайки пред себе си. В паметта ми преминават сцени на

неотдавнашни срещи и разговори. Диагностиката ми и възможността да виждам тънките планове често са ми

помагали да се ориентирам в истините, зашифровани в Библията.

Неотдавна един познат ми разказа любопитна история, случила му се в един самолет. Той започна така:

- Ще ви разкажа подробно всичко, което ми се случи, но първо имам молба: бихте ли могли да погледнете

полето ми и как е изглеждал самолетът на тънък план по време на полета.

Свивам рамене:

- Нека опитаме. В самолета, по-близо до опашката, има разкъсване на две части, тоест самолетът е можел да

се разцепи дали в резултат на взрив, дали чисто механично, при кацането.

- А какво е имало при мен? - любопитства събеседникът.

- Същото, както и преди - казвам аз - изблик на агресия към жените.

- А това би ли могло да доведе до смъртта ми?

- Разбира се - казвам аз, - това е една от най-опасните програми. Агресията към жените неизбежно се

превръща в агресия към собствените деца. Нали децата се раждат от жената. И човек, подсъзнателно разбирайки, че

потомците му могат да загинат, прехвърля всичко върху себе, спасявайки ги. А след това - болести или смърт.

Той кима:

-Добре, а сега ще ви разкажа какво се случи в самолета. След вашия семинар трябваше да летя за Камчатка.

Билетите вече бяха купени. Чакаха ме девет часа полет. Бях в превъзходно настроение, преизпълнен с енергия. Имах

два билета - за мен и за сина ми. И ето че влизаме в самолета, приближаваме се до нашите места, намиращи се в

края на салона. И какво виждам там? На мястото ми седи жена с необятни размери, до нея -съпругът и. И тази жена с

пренебрежение ми казва: „Вървете, сядайте на нашите места, на мен там ми е прекалено тясно!", а съпругът и

помага и ни маха с ръка - хайде, вървете.

Първо, това беше несправедливо, второ, държаха се нахално. Това ме засегна и започнах да споря. Поставих

ултиматум: или те си тръгват, или започвам скандал. Те в края на краищата станаха и отидоха на местата си, а ние със

сина ми седнахме на законно полагащите ни се седалки. Но по-добре да не бях правил това! Сега ще разберете

защо. В мен напираше такава злост от тази несправедливост, че в продължение на дълго време продължавах

периодично да се възмущавам, казвайки изрази от родя на: „Тези жени съвсем са се разхайтили, държат се

свински!'^

Пред мен седеше жена с дъщеря си и тя вероятно прие думи-;те ми за своя сметка, защото изведнъж се обърна и с

омраза ме погледна. След това каза: „Ти ще умреш, аз искам това!" А след това започна да шепне нещо, някакви

заклинания, гледайки към мен. Разбрах, че това е магьосница или някаква шаманка, имаше монголоиден тип на

лицето. А по-нататък - по-лошо. Тя стана от седалката и мина зад гърба ми. После чувам само как повтаря: „Скоро ще

умреш!" и с ръце прави някакви движения. Отначало в мен избликна дива злоба, но нали няма пред всички да й се

нахвърлям с юмруци! Седя и чувствам как нещо неприятно прониква в мен. И разбирам, че това е много опасно, но

нищо не мога да направя. Не знам какво ми изпращаше - магия, уроки или проклятие. Но в това, че беше силен маг,

не се съмнявах.

Чувствах се като агне, което започват да колят, но нищо не можех да направя. И в този момент си спомних за вашите

книги, започнах да се моля и да й прощавам. Спомнях си всички обиди от жените и се опитвах да приема всяка

обида от тях. Молих се и повтарях, че всички обиди от жените спасяват и пречистват душата ми. Жената стремително

се махна иззад гърба ми и седна на седалката. Видях, че й става лошо. Тя започна да прави някакви пасове с ръцете,

като че ли защитавайки себе си и дъщеря си, но й ставаше все по-зле. Чух как шепне, навеждайки се към дъщеря си:

„Това е много силен магьосник, ние с теб можем да умрем, повтаряй заклинанието!" Изглежда цялата й агресия се

върна назад, а тя не разбираше това. Състоянието ми рязко се подобри. Отново се почувствах силен и неуязвим. Той

ме погледна косо:

- И знаете ли какво направих? Спомних си как вие разтваряхте облаците само с поглед. Представих си тази жена във

вид на облак и дадох мислена команда да се разтвори.

Изхъмках:

—Но това е замаскирано убийство. Не помислихте ли, че то ще се върне към вас?

Той се усмихва. -В този момент не помислих. Започнах да й подражавам в пожеланието за смърт на друг.

Той отново ме погледна:

- И знаете ли какво стана след няколко минути? В салона изведнъж се появи пушек, който излизаше от цепнатини,

при това задимяването се увеличаваше постоянно. След десетина минути целият самолет беше обгърнат с дим.

Гореше багажното отделение, а там са намират бутилки с кислород в случай на разхерметизиране на самолета.

Разбрах, че тези бутилки скоро ще се взривят. Самолетът се спусна до 3000 метра, но летеше над тайгата, и в

близките два часа нямаше възможност за кацане.

Разбрах, че сме обречени, и пак започнах да се моля. Отново прощавах на всички жени и приемах всяка болка от тях.

А после се случи следното. Не знам по какъв начин, но някой от членовете на екипажа успя да проникне в багажното

отделение и да загаси пожара. След това се опитах да разбера какво е могло да бъде причина за възможната

катастрофа. В самолета е забранено да се пуши, но един мъж тайно запалил, а фаса пъхнал в някакъв процеп. Той

паднал в багажното отделение и това довело до задимяване и запалване. Май след това даже открили този младеж.

Бих искал да зная - продължи събеседникът ми - може ли този пожар да е бил свързан с мен? Свих рамене: - Разбира

се, че може.

Неотдавна на лекция една жена ми изпрати бележка. Във вагонното депо, където работи, дошла нова работничка. И

тогава всички електрически възли изключили аварийно, даже топловозите не тръгнали в този ден. Тя питаше, нима

човек може така да влияе върху околния свят? Уверявам ви, че може, и с всяка година все по-силно. При това

незадължително в такъв фрапиращ вариант.

Преди десетина години се разби самолет с пътници на борда. Мой познат, който преподаваше в авиационната

академия, показа плана на този самолет и ме помоли да посоча мястото, което е било източник на аварията.

Посочих мястото зад кабината на пилота, там, където обикновено седят стюардесите След един-два месеца той

отново се срещна с мен.

Ти сгреши - каза той. - Причината за гибелта на хората се е намирала в дясното крило на самолета. Там е имало

повреда в датчика за подаване на горивото. В десния мотор престанало да постъпва гориво. Тогава компютърът

започнал да пренасочва гориво само от лявото крило в двата двигателя. Автопилотът до последно изравнявал

наклона на самолета, но когато левият резервоар останал практически празен, апаратурата не успяла да изравни

наклона и самолетът паднал като свредел. Такива са изводите на комисията - завърши той.

- А уредите показвали ли са бъдещата катастрофа? - попитах аз.

Той озадачено поклати глава: -Точно в това е работата, че са показвали. Защо пилотите не са обърнали внимание на

уредите, остава тайна. Комисията не можа да разбере това.

-След още един месец той пак се срещна с мен.

-Знаеш ли, ти се оказа прав - съобщи ми той. - Когато изследваха по-щателно информацията от черната кутия,

разбраха причината, заради която пилотите не са видели показанията на уредите. На борда е имало някакъв скандал

сред екипажа. Дали обиди, дали ревност, дали някой се е държал недостойно. А мястото, където са си изяснявали

отношенията, се намира точно там, където посочи. Излиза, че ако го е нямало този скандал, те нямаше да загинат.

- Мисля, че датчикът за подаване на горивото също не се е повредил случайно - отговорих му аз.

Изпращат ми стотици бележки с разкази за това как компютри, автомобили и друга апаратура реагират на

емоционалното състояние на човека. Такива факти стават все повече. Мисля, че избухналата на борда кавга е довела

до повреда на датчика, подаващ горивото, но отгоре им е бил даден шанс. Ако навреме бяха стигнали до

помирение, тогава пилотите щяха да видят започващата катастрофа. Но съдейки по това, което се е случило, хората

са упорствали в претенциите си и обидите и не са поискали да променят отношението си един към друг.

Да промениш отношението си към ситуацията - това е в някаква степен да промениш себе си. Това е болезнен,

понякога мъчителен, но благодарен процес. Накрая връчват награда за настъпилите промени, тоест живот.

- Защо все пак след вашата лекция ми дадоха такава ситуация? - полюбопитства моят познат.

-Мисля, че тук имаме класически случай. Да разгледаме всичко поетапно. И така, първи етап. Енергията на човека се

е повишила, повишили са се способностите и възможностите му. Външната енергия на желанията и възможностите

трябва да се намира в строго съответствие със запасите на любов в душата. Какво е дяволът? Това е гений без любов.

Затова веднага щом пораснат нашите материални и духовни възможности, незабавно отгоре следва проверка -

умеем ли да обичаме също толкова; доколко любовта за нас е по-важна от всякакви способности; доколко можем да

преодолеем в себе тенденцията на дяволизма.

Какво трябва да се направи за това? Трябва да се унизят възможностите ни, могъществото ни и способностите ни в

самата им същност, в корена им. И ако в този момент запазим любовта към Бог и хората около нас, значи сме

достойни за благата, които трябва да получим, и притежаването им няма да ни убие.

Всички форми на външна енергия, тоест способностите, могъществото, умът, изхождат от най-тънките планове,

тънките нива на енергия. До тях се докосваме чрез най-високите и светли чувства. Красотата, идеалите,

справедливостта, духовността, нравствеността - всичко това ни помага да натрупаме огромна енергия, която след

това ще се реализира в разкриване на възможностите ни и сбъдване на желанията ни. «След лекцията при вас се е

повишило нивото на енергия I обяснявам на събеседника си - и са ви дали изпитание за крах на справедливостта и

нравствеността. Вие сте се отказали от любовта и сте започнали да упорствате в осъждането. Чувството за правота не

ви е позволило да промените отношението си към хората. Тръгнала е защита на своята правота и справедливост.

Голямата енергия веднага се е превърнала в голяма омраза към жените. Съответно веднага в седящата до вас жена

се е появила ответна реакция. Показали са ви как омразата към другите се насочва срещу самия източник, вие не сте

разбрали това и сте започнали да използвате похватите на магията за унищожаване на друг човек. Разгърналата се

програма за самоунищожение веднага е отишла в по-дълбочинните планове, там, където живото не се отличава

особено от неживото. Тоест, създала се е ситуация, когато е трябвало да се случи катастрофа. И ако не е бил този

случаен фас, който по някакво невероятно стечение на обстоятелствата е спрял омразата и програмата за

самоунищожение, самолетът е щял да се разбие при кацането.

Ако при човек внезапно падне имунитетът, който е свързан с вътрешната енергия на организма, най-вероятно той

ще умре от възпаление на белия дроб, но причина за смъртта могат да станат и десетки други болести. Ако се е

изтощила енергията на съдбата и човек трябва да загине, тогава ние, отклонявайки го от една опасност, неизбежно

ще го приближим до друга. По силите на човека е да промени формата на гибелта, но не да отклони

приближаващата смърт. Това отдавна е забелязано от мистици, пророци и ясновидци.

За да оцелееш е нужна нова порция енергия. Тя идва само тогава, когато човек напълно е отворен за Всевишния и

нищо не пречи на любовта. А това може да направи само този, за когото любовта е над всички закони, даже над

справедливостта; само този, който е готов да се променя, въпреки мъченията.

И така, първо. Ако човек има високо ниво на енергия, а мирогледът му е несъвършен, тоест подсъзнателната енергия

се разпределя неправилно, веднага се включва изчистване - за изравняване на приоритетите. И ако човек не може

да приеме краха на духовността, справедливостта и красотата, се включва програма за унищожение. Тогава човек

преминава на по-ниско ниво. Прекомерната гордост се превръща в ревност. Започват неприятности, болести и

нещастия, но човек остава жив. Ако нещата са съвсем зле, човек преминава към поклонение на материалните блага.

Той става циник. Главна ценност за него стават материалните блага, тоест вилата, апартаментът, колата. И тъй като

му е по-лесно да приеме загубата на пари, отколкото краха на идеалите, човек постепенно се възстановява.

- При вас - обяснявам на мъжа - всичко се е случило бързо. Най-високите чувства мъжът изпитва към жената. И

унижаването на тези високи чувства е най-мъчително. Съответно мащабът на агресия е голям. За ненавистта към

жената е трябвало да платите с болест, която е могла да дойде чрез магия или уроки.

Вие сте започнали да се молите и в някаква степен сте преодолели поклонението на духовността и справедливостта.

А след това сте настъпили същото гребло. И чак когато салонът се е напълнил с дим и сте разбрали, че можете да

загинете, за този час и половина не само сте се отрекли от духовното и материалното, но и сте се опитали да

простите на жената, която така бързо е отреагирала на състоянието ви, и да се помирите с нея. Затова сте оцелели.

Искам да ви предупредя за в бъдеще: ако не снемете осъждането на жените, то всякакви отношения с харесала ви

жена могат да завършат за вас с болест в най-добрия случай.

Уточнявам: първият етап е изблик на енергия, вторият етап е пречистването. Ако човек не преминава болката, се

включва трети етап - програма за самоунищожение. Ако тя може да доведе до гибел, се включва четвърти етап -

точката на опора от духовното преминава върху физическото. След това се включва пети етап - пречистване на

физическо ниво. Тук разнообразието е много голямо. Могат да ви откраднат пари, може да ви изгори вилата, близък

приятел да ви предаде, любимата жена може да изневери, могат да започнат редица болести и т.н. и т.н. В зави-

симост от това доколко ще преминете всички тези етапи, енергията ще пада или, обратното, ще се вдига, тогава ще

започнете да оздравявате и нещата ви ще тръгнат добре.

Неотдавна бях принуден да изясня любопитна ситуация. Пациентката, която неведнъж е идвала при мен на преглед,

не криеше учудването си. „Последователно преодолявах зависимостта си от материалните блага - разказваше тя, -

след това преодолявах ревността си, тоест привързаността към любимия човек, а след това, според думите ви,

настъпи главното изпитание - преодоляване на прекомерната гордост. Опитвах се да съхраня любовта при всеки

крах на съзнанието. И ето, отново идвам при вас, за да разбера как са нещата при мен, и вие изведнъж заявявате, че

при мен не е затворена темата за ревността. Излиза, че пак съм се плъзнала обратно. Обяснете ми, какво се е

случило?"

Честно казано, и аз самият не разбирах защо се беше получило връщане. Чак след няколко дни осъзнах това. Обадих

се на тази жена и всичко й обясних. „Ако човек постоянно вдига щанга, все повече увеличавайки теглото й, той

постепенно стига до рекорд. Но ако в някакъв момент стане невъзможно да вдигне щангата, трябва незабавно да

спре и да започне всичко отначало. Ако човек се опита отново и отново да щурмува същото тегло, той може да се

пресили и да загине. Ако рекордът му е бил 250 кг, той трябва да се върне към 150 кг. А ако вървейки към рекорд

леко се е травмирал, трябва да се връща към най-лекото тегло - отначало 20 кг, след това 50, 70 и т.н.

Механизъм на скрита защита има не само тялото ни, но и душата ни. И ако вие от гордостта отново сте се върнала

към ревността, значи все още не можете да съхраните любовта при крах на духовните основи. Ако войската щурмува

крепостта и не може да я завладее с атака, тя се оттегля и събира сили за нов щурм. И така до момента, докато ясно

не се определи изходът -победа или поражение."

Своята загуба, тоест неумението да съхрани любовта към Твореца и единството с Него, човек обикновено отнася в

гроба.

Смъртта помага да усетим превъзходството на любовта над духовното и физическото. По принцип същото се случва

и с цели народи и цивилизации. Чрез Исус Христос е бил даден механизъм за обновление и възкресяване на

цивилизацията като цяло, но засега всички ние вървим към смърт.

Мнозина даже не си представят каква колосална опасност е поклонението на духовността и красотата. Съзнанието е

свързано с тялото, затова възможностите му са ограничени и картината на света, създавана от него, не може да е

точна. Съзнанието е принудено да бъде агресивно, за да защитава своя модел на света. А чувството на любов

изначално носи в себе си пълната картина на света, включваща всичко, което е било, е и ще бъде. Затова този, за

когото чувството на любов е по-важно от съзнанието няма да е агресивен и възможността за адаптация към околния

свят при него винаги ще бъде по-висока.

Съвременният прогрес ни кара да се покланяме на съзнанието. Такива човешки качества като агресивността, по-

точно стремежът към превъзходство, осъждането и ненавистта, станаха широко разпространено явление. Тази

тенденция води до това, че мъжете слабеят и измират, а жените стават безплодни.

Един от главните фактори, лишаващ ни от възможността да се променим - това е чувството за собствена правота.

Неотдавна консултирах една жена с безплодие и й обяснявах, че за да роди всяка жена трябва да предаде на детето

порция Божествена енергия. А ако има агресия към Бог, нима можеш да получиш тази енергия! ? Много жени,

недоволни от съдбата си, нямат деца или е възможна смъртта им след известно време. Защо? Защото недоволството

от съдбата е, може да се каже, богохулство, тоест неприемане на Божествената воля. Клетката, която е недоволна от

организма и отказва да му се подчини, се превръща в ракова. Човекът, отказващ се от любовта, задейства подобен

процес, защото именно любовта към Бог ни извежда до усещането за абсолютно единство на Вселената и до

докосването до всички тайни на битието в настоящето и бъдещето.

ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА

Всяка жена има неприкосновен запас от енергия за раждане на бъдещи деца. Чрез агресия към Бог, преминала на

подсъзнателно ниво, тя може да унищожи този запас. Старият Завет дава пример как жената може да стане

безплодна:

Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и,

като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си.

Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола* Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави

го) и каза: Щe се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на равините на слугите си, както се

разголва един не-вредник.

И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и

пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя; и

още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които

говориш, аз ще бъда славен. И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си. (2 Царе

6:20-23).

Защо жената на Давид го е осъдила? Защото е имала усещане за собствена правота. Това усещане й е помагало да

защитава духовната си територия. Осъждайки съпруга си, тя е спасявала усещането си за правота и превъзходство

над обикновения народ. Тя се е страхувала да загуби усещането за избраност, опитвала се е да запази духовния си

статус, носещ материални блага. Всеки човек подсъзнателно иска да повиши статуса си. Това е доказателство за

жизнеспособност и перспективност на оцеляването и съществуването. Всяко живо същество иска да живее и да се

развива. Високият статус, който се постига от живото същество - това е показател за високото ниво на енергията му и,

значи, за възможността да произведе благополучно потомство.

Във всички времена показател за сила и състоятелност на човека, потвърждение за високия му статус, са били

парите. Но още по-висок показател била властта и уважението на другите хора. Парите, в края на краищата, могат да

се загубят за няколко години или десетилетия, а високите духовни качества могат да се предават на десетки

поколения потомци.

Духовните богатства съществуват значително по-дълго от материалните, затова да се отречеш от любовта в угода на

духовността е значително по-лесно. Между другото, колкото и да е странно, поклонението на парите и

материалното благополучие може да отложи смъртта. Когато човек се покланя на материалните блага и желанията

си, той става агресивен, започва да боледува и може да умре. Това е същото, както ако отровата се натрупва в

листата на дърветата, които есента окапват. Но ако отровата проникне в ствола и корените, дървото е обречено на

гибел. Та ето, поклонението на висшите духовни ценности в ущърб на любовта прониква в душата на човек много

дълбоко, там, където душата му е единно цяло с целия народ или даже с човечеството. И тогава със смъртта на едно

листо вече не може да се спаси дървото. Във всеки народ рано или късно се натрупва отровата на греховете, а после

трябва да последва унищожение на голям клон с всички листа. А ако във всички клони, тоест във всички народи, се

натрупва такава отрова, тогава е необходимо да се отреже целият ствол с цялата корона.

Така е било винаги до християнството. Многобройни народи и цивилизации отивали в небитието. Днешното

човечество неотдавна е станало единна цивилизация. И също така закономерно е трябвало да загине, но вече в

мащаба на цялата Земя. Преди две хиляди години чрез Исус Христос бил даден модел за спасение на човешката

цивилизация. Борбата с отровата, отравяща душата, чрез унищожаването на отделни клони била призната за

несъстоятелна. Оказало се, че отровата може да се обезвреди, без да се унищожава дървото. Преди получаването

на нова порция Божествена енергия е било възможно само чрез преминаване през процедурата на смъртта.

Отровеният с отровата на греховете народ е трябвало да отстъпи място на друг.

Чрез Христос дошла нова картина на света. Всеки човек, и заедно с него народът, могат да обезвредят натрупалия се

в душата грях, ако изпълнят това, което се случва при смъртта. А се случва следното: замират и спират всички

човешки функции, свързани с тялото и съзнанието. Спира човешката логика и може напълно да се открие

Божествената логика. Тогава е възможно получаването на нова порция енергия.

Но човек може и без да умира да премине през процедурата на ограничаване на човешкото и докосване до

Божественото, ако успее да се откъсне от човешката логика и да влезе в ново съзнание. Но за това чувството на

любов към Твореца в момент на разрушаване на основите на духовното щастие трябва да бъде непоклатимо. Когато

се руши не само тялото, но и съзнанието във всичките му форми, да се стигне до тържеството на любовта може само

в един случай: ако престанем да защитаваме тялото и съзнанието си, и бъдем готови да ги загубим. Много от

вярващите в действителност, обръщайки се към Бог, се молят на висшите си духовни потребности. И любовта към

Бог се превръща в чувственост. Такава криза започнала в католицизма след десети век. Много жени, които след това

наричали светици, започнали да изпитват физическо влечение към образа на Исус Христос. Дискусията за това каква

трябва да е любовта към Бог постепенно се изродила в чувствено, плътско възприемане на Твореца, тоест

единобожието постепенно се превръщало в езичество.

Познавах една съпружеска двойка. Те бяха атеисти. След това започнаха да четат книгите ми и постепенно станаха

вярващи. Казвах им, че при тях е прекалено силно развито поклонението на идеалите и това с времето може да

стане много опасно. Те започнаха да се увличат от религия, ходеха на срещи с някакъв пастор, идващ от Австралия,

постоянно се молеха, а след това сами станаха пастори, събираха около себе си вярващи.

А след няколко години забелязах странна метаморфоза в душевното им състояние. При мъжа неизвестно защо

тръгна програма за отричане от високите нива на духовност. В една от книгите си описвах сатанински знак,

нарисуван на хартия. Ако подхвърлиш такава хартия в апартамента на някого, хората там ще боледуват и ще умират.

Може даже да измре цялото семейство, живеещо в апартамента.

Тогава ми костваше големи усилия да обезвредя енергетичната съставна на този знак. А енергетичният му смисъл

беше много любопитен - презрение към собствения баща, осъждане и отричане от него. При това в този знак бащата

беше като обобщено понятие, тоест там беше заложена програма за отричане от любовта към Бог. Когато погледнах

полето на моя познат, ме порази факта, че деформациите му приличаха на този сатанински знак, който видях преди

няколко години.

Не разбирах абсолютно нищо, А още повече се обърках, когато диагностирах полето на съпругата му. Там имаше

огромна концентрация върху чувствеността и човешката любов. Опитах се да разгърна този процес във времето, и

всичко ми стана ясно. В църквата, в която ходеха, нямаше поклонение на Твореца като на абсолютна от нищо

независеща любов. В тази църква се опитваха да познаят Бог с човешка логика и съзнание. Но е невъзможно да

разбереш Твореца със съзнание, мислените зрителни образи тук са безсилни. Затова от чистия пръв импулс те

незабелязано се плъзгаха към поклонение на висшите нива на съзнанието. По-рано това би ги направило

невероятно духовни и прогресиращи хора, а сега тази тенденция просто беше станала опасна.

В Древна Индия хората също се покланяли на духовността, но онази духовност може да се сравни с два-три етажа,

построени върху фундамент, разчетен за десет етажа. А сега върху същия фундамент бяха построили двайсет етажа и

искаха да строят още. Не е трудно да се досетиш какво ще се случи със сградата. Фундаментът е енергията, а

енергията изхожда от любовта. Веднага щом фундаментът отслабне, сградата започва да се руши. Първите няколко

етажа са културата, последващите са цивилизацията. Ако цивилизацията силно превъзхожда културата, фундаментът

започва да се пука и сградата се руши, погребвайки под себе си и културата, и цивилизацията.

Когато човек чувства, че е обречен, тогава той се отрича от висшите нива на духовност и пренасочва своята

привързаност към външните, материалните планове. Дяволизмът, който започна през Средните векове в резултат на

разкриване на способностите и с който чрез инквизицията се е борила католическата църква, преминал в

поклонение на материалното богатство и заложил началото на епохата на капитализма.

Ако на човек, живеещ в такава ценностна система, му се предложи да се откаже от поклонението на материалните

блага, желанията и инстинктите си, той просто няма да може да го направи. Но поклонението на духовните ценности

за него е още по-опасно. И това за него е въпрос на отсрочка, а не на спасение. Излиза, че много от загиналите

цивилизации просто не са успели да затворят цикъла на развитието си в пръстен. Порцията Божествена енергия

довеждала до поява на мистични откровения, възникване на религии, поява на висши форми на* духовност. Върху

тази благодатна почва пищно растели кълновете на културата, съединяващи религиозно-мистичното виждане за

света с реалния живот на човека, променяйки и развивайки го. Мощната религия и култура давали подем на

способностите и деловата енергия на човека. Извършвали се открития, появявали се технически постижения,

развивала се цивилизацията. Променящата се среда променяла човека, и това, което преди било съдба на отделни

просветлени хора, постепенно ставало норма за всеки. Материалното ставало все по-духовно. Духовното изпитвало

привличане към мистиката и религията. А след това обществото стигало до главната граница, когато всичко духовно,

постепенно приближавайки се към висшите аспекти, е трябвало отново да се превърне в любов и да се върне към

Твореца.

За всички предишни цивилизации тази бариера се оказала непреодолима, затова те изчезнали от лицето на земята.

Юда не могъл да победи духовността, правотата и справедливостта. Той бил обречен. Общуването с Христос

ускорило всички процеси, протичащи в душата му. Самоубийството му не с много ускорило процеса на гибелта му. В

някакъв момент разбрах какво се е подразбирало под фразата: „И сатаната влезе в Юда". По онова време хлябът е

бил единствената и често главната храна за бедния народ. Хлябът е бил символ на живота и човешкото щастие. И

когато Христос казал на учениците си: „Един от вас ще ме предаде!", това е било опит да спаси Юда, да му помогне

да преодолее поклонението на съзнанието си. Исус погледнал Юда в очите и разбрал, че душата му не се справя и

не може да върви след любовта. Тогава Христос му дал последен шанс. „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме

предаде!" - казал Той. Струва ми се, че това е означавало следното: Ще ме предаде този, за когото хлябът е най-

важното в живота - по-важен от словото Божие и любовта Божия - и след това, като натопил хляба, го подал на Юда.

И отново поглеждайки го в очите видял, че Юда е обречен. Бариерата на духовността и правотата за него се оказала

непреодолима. След това Христос казал: „Каквото ще вършиш, върши по-скоро!" Той разбрал, че е невъзможно да

спаси Юда.

Ученикът му направил избор. За него духовното еднозначно станало по-важно от любовта. Той не могъл да прости

на Учителя си. Ето защо се казва, че в него влязъл сатаната. Сатанизмът е именно превъзходството на висшите

моменти на човешкото над Божественото. Подавайки хляба на Юда, Христос показвал, че знае за замислите му. Но

Юда вече не могъл да победи съзнанието си.

Замислено прелиствам страниците на Библията. Всеки човек се стреми към самоутвърждаване. Повишаването на

статуса си, усещането за собствена състоятелност е необходимо на всеки човек. Важното е да разберем в какво

трябва да лидираме по отношение на другите. И се оказва, че щастлив и вътрешно състоятелен правят човека не

парите, положението в обществото или интелектът. Енергията на любовта - това е главният показател за

състоятелността на човека. Да развива умението си да обича, да повишава интензивността на любовта, да увеличава

запасите на любов в душата си ето към какво на първо място трябва да се стреми всеки. След това тази висша

енергия ще се превръща в духовност и чувственост, тя ще се разкрива във възможностите и желанията на човека.

Главното е да не губиш това първо звено. А тази загуба, като правило, протича незабележимо. Логиката на

Божественото изведнъж се превръща в човешка. Защо е забранено да се изобразява Бог? Защото приписването на

Твореца на човешки качества може незабележимо да превърне единобожието в езичество. Поклонението на човек

като на Бог води до същото. Неслучайно Христос постоянно е подчертавал, че Той е син човешки.

И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той

му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. (Матей 19:16-17).

Какво е благото? Това е липса на грях. Безгрешен е само Бог. Човек не може да бъде безгрешен. Ако даже ангелът,

съгласно библейската легенда, е могъл да се възгордее и да стане грешен, какво да кажем за човека? Затова, от една

страна, Христос подчертава, че Той е реален, жив човек, а от друга страна, Той подчертава, че е единен с Твореца.

Тоест, любовта, съединяваща го с Бог, не зависи от нищо. Защо Исус нарича себе си Син Божи? Син е този, който

носи в себе си вътрешна неразривна връзка с бащата. Защо миротворци-те ще бъдат наречени синове Божии?

Защото мирът между две конфронтиращи се страни е невъзможен без разработване на единни понятия и правила. А

символ на висшето единство във Вселената е любовта. И всеки човек е единен с Твореца в дълбините на душата си.

При Исус Христос тази връзка е била реална, зрима и осезаема. Колкото по-мащабна е истината, толкова по-сложно

е тя да бъде разбрана. Повърхностното тълкуване на великите истини може да доведе до пълното им

дискредитиране. Подмяната на Божествената логика с човешка може незабележимо да изопачи реалната картина

на света. Мисля, че тезата за непогрешимостта на Римския Папа е един от най-важните фактори за плъзгането на

католицизма към езичеството. Христос е подчертавал, че Той не може да бъде безгрешен. Какво да говорим тогава

за апостол Петър, при когото изначално човешкото нееднократно е взимало връх над Божественото. А религиозният

йерарх се признава за безгрешен.

Вселената е единна. Всичките 613 заповеди се свеждат до десет главни, а тези десет в крайна сметка до една,

смисълът на която е прост: любовта към Единния Бог е висша ценност. Ако човек нарушава само една заповед, но

свято спазва останалите девет, в реалността той ще нарушава всичките десет заповеди.

Представете си човек, който казва: „Признавам Единния Бог, почитам баща си и майка си, не съм лъжесвидетелствал

и не съм завиждал на никого, никога нищо не съм крал, вярно, неотдавна един човек ме обиди и аз го убих. Но

останалите заповеди спазвам свято." Можем ли да наречем такъв човек нравствен? Сигурно трудно.

Ако убиваш любовта в душата си или в душата на друг човек, тоест нарушаваш първата, главната заповед, рано или

късно ще стигнеш до нарушаване на всички заповеди. Човек, който разрушава в душата си моста, свързващ го с Бог,

рано или късно ще престане да уважава родителите си, ще завижда, клевети, краде и убива. Мнозина вече го правят

в душата си, но при това се смятат за достойни хора, защото не правят това на физическо ниво. В действителност

това е въпрос на време. Ако не го направят те, ще го направят децата и внуците им. А всичко започва с

разрушаването на моста, който съединява човека с Твореца и който се нарича любов.

КОНФЛИКТИ

Вселената е абсолютно единна. Колкото и да се увеличава външното многообразие, вътрешната връзка с

Първопричината се запазва винаги. Древните са смятали, че в целия свят времето тече еднакво, защото е главна

фундаментална величина във Вселената. Староиндийските ръкописи говорят за това, че времето е първопричина на

всичко във Вселената. Времето ражда пространството и материята.

Началото на двадесети век било ознаменувано с крушение на привичните възгледи за Вселената. Оказало се, че

времето е подвластно на гравитацията и скоростта. Скоростта на светлината се смятала за пределна за всеки обект

във Вселената. Материалистите тържествували: светът не е единен, значи не може да има Единен Творец, и значи

религията не е права, когато говори за нравственост, към която трябва да се придържат всички хора. Всеки човек

може да има свой морал и своя нравственост, тоест може да бъде свободен. Но неизвестно защо след няколко

десетилетия в целия свят започнало рязко падение на нравствеността: увеличило се количеството на

хомосексуалистите и педофилите, появили се сатанински секти, количеството извратени и психично болни хора се

повишило десетки пъти. Изяснило се, че все пак светът е единен и неправилният мироглед рано или късно довежда

до деградация на душата и тялото. А неотдавна и учените с изумление осъзнаха, че Вселената е абсолютно единна.

Оказа се, че има слоеве на времето, в които връзката на обектите може да се осъществява практически мигновено

на всякакво разстояние. Взаимодействието на фотоните, електромагнитните полета и даже космическите обекти

може да се осъществява със скорост, милиарди пъти по-голяма от скоростта на светлината. Това потвърждава тезата,

че Вселената на тънък план е останала абсолютно единна.

Неотдавна прочетох за един факт, който науката не може да обясни. На един от островите в Индийския океан

маймуните се научили да белят орехи. Други маймуни, по никакъв начин не общуващи с тях и живеещи на други

острови, за броени дни също се научили на това изкуство.

Да се обясни това явление може само по следния начин. Животът на първо място съществува като полева структура,

и на полево ниво маймуните от даден вид са единен организъм. Съществува механизъм за обмяна на информация,

действащ на полево ниво. Ако се отиде на по-голяма дълбочина, то целият живот на Земята също е единен

организъм. Спомнете си мислещия океан „Соларис". Още по-тънък план - и целият живот във Вселената е единен

организъм. Ако надникнем още по-дълбоко, то разликата между живото и неживото се размива и цялата Вселена

изглежда като единен жив организъм. Това е напълно логично и произтича от постулата за единството на Вселената.

Божествената енергия идва в този свят и се превръща във време. Времето създава пространството и материята, а

след това тази енергия, преминавайки цикъл от трансформации, трябва да се върне назад в Първопричината. Тоест,

човек, устремявайки се към Бог, първо трябва да преодолее зависимостта от материалните блага, след това от

духовните, след това да победи времето, за да се върне обратно към Твореца. Да се излезе извън пределите на

времето може само чрез любовта, а за това любовта към Бог трябва да бъде най-висшата ценност и абсолютно

щастие.

За езичника е невъзможно да премине такъв цикъл. В днешно време мнозина вярващи в действителност са

езичници, неподозирайки за това. Често към това ги подтиква повърхностната трактовка на библейските истини.

Човек чете Библията и научава, че преди да проповядва и да спасява хората, Христос бил изкушаван от дявола. Ако

дяволът е реална същност, която не се подчинява на Бог, значи вече има два бога: единият добър, другият зъл.

Тогава е трудно да се повярва, че всичко случващо се във Вселената е от Бог.

Както езичникът персонифицира потребностите си и ги материализира в дървени идоли, така и човекът, ненаучил се

да обича, персонифицира злото, наричайки го дявол или сатана, неразбирайки, че дяволизмът е всичко на всичко

тенденция, инфекция, усилваща се според това как душата загубва любовта и единството с Бог. Много от

библейските истории не могат да бъдат разбрани, ако се тълкуват по форма. Трябва да се вижда през формата.

Наблюдавайки това, което се случва с душите на пациентите, разбрах защо в Библията се разказва за изкушение на

Христос от дявола.

Най-красивото, умното и съвършеното същество на света е дяволът. Съгласно легендата, ангелът се превръща в

дявол тогава, когато властта, могъществото, съвършенството, красотата и умът за него са станали по-важни от

любовта към Бог. Колкото е по-красиво, по-мащабно второто звено, толкова е по-лесно да се забрави за първото.

Съвършенството, загубило любовта, е дявол. Красотата, загубила любовта, е дявол. Съзнанието, загубило любовта, е

дявол.

След любовта най-главната ценност е енергията. Тази първична тънка енергия ражда духовността, красотата,

съвършенството и управлява света. Всеки човек, получил нова порция Божествена енергия, трябва да я разпредели

правилно. Ако за някого смисъл на живота е сексуалната наслада, новата дошла енергия ще го превърне в сексуален

маниак. Ако главното щастие за него са парите, тогава получавайки нова енергия и значително по-големи

възможности, човек заради парите може да извърши всякакви престъпления. По такъв начин голямото количество

енергия може да стане смъртоносно опасно за човек с несъвършен мироглед. Най-опасно е поклонението на

основите на това, което наричаме човешко щастие. Ако човек не може да преодолее поклонението на духовността,

красотата, съвършенството, могъществото, властта, тогава новата порция Божествена енергия ще го превърне в

дявол. Изкушението, за което повествува Библията всяка секунда протича в душата на всеки от нас. И често

неосъзнато ние избираме пътя на Юда, отричайки се от любовта под един или друг предлог.

Исус Христос направил избор: Той не се поклонил на дявола заради духовните и материалните блага. Преди

началото на мисията си, вероятно, Той е преминавал през множество ситуации, в които е трябвало да определи кое

е по-важно: умът, властта, парите, благополучието или любовта. Той направил своя избор, и всичките му

последващи действия са станали потвърждение на този избор и са работили за спасение на душите на заобика-

лящите го хора.

Душата, отказала се от любовта към Бог; е мъртва. Христос е виждал това, затова е казвал: „Оставете мъртвите да

погребат своите мъртъвци!" Защо е умеел да изцелява хората от най-различни заболявания? Защото болестта е

загуба на енергия. Родителите загубват любовта, продължават да се държат неправилно, но при това се чувстват

прекрасно. А децата им след това боледуват и умират. Механизмът на изтребване на любовта в душата се разгръща

постепенно. Та ето, Христос от една страна е давал на човек енергията на любовта, а от друга му е обяснявал, че не

трябва да съгрешава.

Само един човек Той не лекувал, но онзи оздравял сам като видял колко за Христос любовта е по-важна от силата,

могъществото и справедливостта. Това бил разбойникът на кръста. Защо се е пречистила душата му? Какъв главен

грях е успял да преодолее той? Анализът на историческите събития позволява да се разбере това. Работата е там, че

на кръст разпъвали враговете римляните. Евреите ги пребивали с камъни или хвърляли в пропаст. Какъв е бил

разбойникът, разпънат на кръста? Най-вероятно борец за освобождението на Израел, въстанал срещу римското

господство. Той е мразил римляните и помагачите им. Той не е искал да работи, разбирайки, че значителна част от

богатството и имуществото му ще вземат римляните. За него е било невъзможно да приеме тази несправедливост и

унижение на съдбата. По-лесно се оказало да граби и убива. Тази тенденция след това се реализирала в юдейското

въстание, което завършило трагично. През 73-та година Йерусалим бил изтрит от лицето на земята, и еврейският

народ бил разхвърлян по целия свят.

Защо Бог така жестоко наказал евреите чрез ръцете на римляните? Какви заповеди са могли да нарушат? През

времето на египетския плен еврейският народ минал през колосални унижения, и това го подтиквало към вяра във

Всевишния и упование в Него. По време на вавилонския плен не само загинали много хора, но даже било забранено

да се изповядва единобожието. Но еврейският народ оцелял. Още по-здрава станала вярата в Бог и вътрешната

сплотеност на народа.

През периода на господството на римляните е могло да се изповядва своя религия, могло е да се живее свой живот,

трябвало е само да се признава владичеството на Рим и изправно да се плащат данъците. Откъде тогава се появила

толкова омраза и готовност за самоубийствени действия? Да се обясни това може само по следния начин.

Значимостта на материалното и духовното благополучие с много е надвишила опасния предел. Осъждането,

омразата, желанието да отмъстиш - всичко това се е натрупвало в душите на хората и рано или късно е трябвало да

прелее в решителни действия.

Най-опасно е било поклонението на висшите духовни аспекти. На Израел бил даден шанс. Чрез Христос Всевишният

е давал да се разбере, че любовта е по-важна от справедливостта. Дълго време не можех да разбера странната

фраза на Христос: Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който

принася плодовете му (Матей 21:43). И я разбрах едва неотдавна. Преди две хиляди години на територията на

Израел е била моделирана гибелта на цивилизацията. Ако не е била Юдейската война, жителите на Израел са могли

да загинат от други причини. Както Юда, разменил любовта за справедливост, е бил обречен, по същия начин са

били обречени и жителите на цялата държава. Материалните и духовните блага засенчили за тях Божествената

любов. Народът, живеещ в Израел, започнал да губи висшата енергия, захранваща душата! Обществото и държавата

били обречени. Спасението дошло в лицето на римляните, разрушили държавата и изтрили Йерусалим от лицето на

земята.

Помислих си за днешната цивилизация, която се намира в подобно положение. Какво ще бъде спасението на

нашите души? Чрез катаклизми, нови болести или ядрена война? На тънък план, вероятно, сценарият вече е

написан. И съдейки по много признаци, не ни остава да чакаме дълго.

1 Разбойникът, разпънат на кръста, станал престъпник, защото за него справедливостта, правотата, усещането за

духовно превъзходство са били много по-важни от любовта, също както и за Юда. Но той направил противоположен

избор. Приближаващата смърт му помогнала да направи правилния избор. Когато той не само видял, но и

почувствал колко за Христос любовта е по-важна от живота, справедливостта и могъществото, в душата му

настъпило просветление. В този момент той се променил като личност. Божественото излязло за него на първо

място. Тялото загивало, а душата била спасена. И това е означавало, че еврейският народ има шансове за оцеляване

след хилядолетни унижения, болки и загуби. И значи шансове за оцеляване има цялата днешна цивилизация.

ХОМЕОСТАЗА НА ДУШАТА

Ако Вселената се разширява всяка част от секундата, ако в нея протича непрекъснато движение, значи всяка част от

секундата всяко живо същество, както между другото и неживото, си взаимодейства с потоците енергия. При

примитивните живи същества енергията се разпределя с помощта на инстинктите. За човека огромно значение имат

характерът и мирогледът.

С какво живата клетка се отличава от околната среда? С хомеостаза - физическо, химическо, температурно,

информационно постоянство. За поддържане на хомеостазата е необходима енергия от тънък план. Колкото по-

силно се променя средата, толкова повече енергия трябва да изразходва живата клетка за хомеостазата, за да не

загине. Колкото повече е вътрешната енергия на живото същество, толкова по-малко то зависи от средата и толкова

по-силно може да въздейства върху околния свят. Вирусите и бактериите са способни да съществуват в космоса при

температура близка до абсолютната нула - силните температурни и химични колебания не разрушават

информационното им единство. За топлокръвните животни падането на температурата на тялото с десет градуса

означава смърт. За разлика от бактериите и животните, в сложно съставното същество, каквото е човекът, трябва да

се поддържа не само обикновена хомеостаза, свързана с тялото, но и уникална хомеостаза, свързана с чувствата.

Тоест, трябва да се поддържа не само физичното, химичното, температурното и информационното единство, но и

емоционалното единство, свързано с понятието „нравственост". И колкото е по-високо нивото на духовна енергия на

човека, толкова по-непоклатими за него трябва да са нравствените закони. Трябва да се поддържа хомеостаза на

душата.

Представете си кола, която бавно потегля от мястото си, но изведнъж шофьорът й рязко завърта волана. Тъй като

скоростта не е голяма, това няма да доведе до опасни последици: колата леко ще кривне по пътя, но с нея няма да

се случи нищо. А сега си представете, че шофьорът направи същото при скорост 180 километра в час. Последиците

ще бъдат вече съвсем други. Ако човек в продължение на пет часа великолепно е карал колата, след това само за

една секунда рязко е завъртял волана, след което колата му е излетяла в канавката, предишните пет часа прекрасно

каране няма да спасят здравето и живота му. Тази една секунда ще надделее.

Когато започнах да чета Стария Завет, бях поразен от огромното количество описани там сражения и смърти. След

това разбрах, че езичникът се подчинява само на закона на силата. Той няма енергия да усети себе си единен с врага

си. Затова сценарият може да бъде само един: или убиваш ти, или убиващ теб. Развитието на всяко общество е

невъзможно без конфликт и един от главните фактори на развитието на езическите племена са били войните.

Отслабващата държава се излагала на набезите на по-силни съседи. Така ставало взаимното проникване на култури,

обичаи и технически постижения.

Да откраднеш, ограбиш, убиеш представителите на съседно племе било постижение, с това се гордеели. Щом си

успял да победиш, значи си силен, значи ще оцелееш и ще дадеш силно потомство. Тогава чужденците няма да

убият децата ти и няма да ги направят свои роби. Войните вървели постоянно, и колкото повече изобретения се

правели, толкова по-кръвопролитни ставали те. В ранните стадии на развитие на човечеството такъв модел на

мислене е работил задоволително, но за издигане на по-високо стъпало в развитието е било необходимо да се въз-

приеме нов, по-сложен модел на отношения.

I Преди три и половина хиляди години Мойсей получил заповедите на хомеостазата на душата. Оказва се, че човек

не трябва да граби и завижда, не трябва да убива друг човек, за да стане по-богат, трябва да уважава и обича

ближния. Това било съвършено ново ниво на взаимоотношения между хората, и то давало шансове за оцеляване в

бъдеще.

Оказва се, че хората, изповядващи Единния Бог, при всички външни различия могат да са единни. Принадлежността

към друга националност, тоест към друго племе, други обичаи, дрехи, начин на живот, не трябва задължително да

предизвикват конфликт, смъртоносен за една от страните, защото при външните различия има възможност за

вътрешно обединение. Всеки чуждоземец, пристигащ в земята на Израел, е имал възможността да се обедини с

народа й, приемайки единобожието и спазвайки нравствените заповеди. Всъщност, това е била стъпка към

спасението на цялата човешка цивилизация в бъдеще. Защо тогава в Тора е описано такова невероятно жестоко

отношение към езическите племена? Разбрах това по-късно, отново и отново препрочитайки Светото Писание.

Племената на езичниците принципно не искали да приемат единобожието. Те се отказвали от вътрешното развитие.

Те оставяли за себе си правото на безнравствено поведение, закриващо за душата възможността да обича и да се

усъвършенства. Затова били обречени на измиране или унищожение. Тези племена и без това са щели да загинат.

Тези цивилизации е трябвало да бъдат изтрити от лицето на земята. Времето им е било свършило. За

приспособяване към новите условия на живот на планетата е била нужна значително повече вътрешна енергия,

отколкото преди.

Всеки предмет съхранява информация за стопанина си. Енергията на всеки предмет има определена насоченост, тя

е структурирана. Много пъти съм оценявал енергетиката на откраднати вещи. Оказа се, че тя е доста лоша и може да

е опасна за новия стопанин. Казано с прост език, купуващият крадени вещи и знаещ за това не може да бъде

щастлив. Полето на човека съхранява абсолютно цялата информация за поведението му. Предметите също пазят

цялата информация, и тя въздейства върху околния свят.

Между другото, вчера в Интернет се натъкнах на поразителен случай на диагностика, проведен от Ванга, българска

ясновидка. При нея дошъл мъж и споделил мъката си. Родили му се няколко деца и всички се оказали неми.

Лекарите нищо не могли да разберат и да обяснят. „За какво ме наказа Бог? - питал мъжът Ванга.—Защо децата ми

не могат да говорят?" - „Когато още си нямал деца - отговорила му ясновидката - си живял на село. - Веднъж през

нощта в обора, който е бил до къщата ти, започнал да блее овен. И ти толкова си се ядосал, че посред нощ си отишъл

в обора, хванал си този овен и си му отрязал езика." Поразеният мъж бил принуден да признае, че е станало точно

така.

Омразата, жестокостта, породена от собственото самолюбие, неизбежно се натрупват в душата и се предават на

потомците. За езическия мироглед такива понятия като насилие, кражба и завист са обичайни и привични.

Но законите на Вселената са обективни и е невъзможно да ги отменим. Отричането от любовта за човек от всяка

раса, националност и вероизповедание завършва с едно и също. Спомням си сюжет, показан по телевизията преди

десетина години. В Русия също е имало човек, който е виждал греховете и произтичащите от тях болести. Брат Йоан -

струва ми се така са го наричали. На хора, които дошли при него за помощ, той неочаквано казал: „Детето ви има

епилепсия, то си разкъсва дрехите и хапе не защото се е побъркало, както си мислите. Причината е друга. Вие сте

откраднали вол от вдовица. Върнете й това, което сте откраднали, и синът ви ще оздравее!" Точно така и станало. На

жена, дошла при него с ръце покрити с краста, той казал: „Не разреждай млякото, което продаваш с вода, престани

да бъдеш толкова алчна и болестта ти ще мине!" Спомнях си тези случаи, и по малко започнах да схващам защо във

времената на Мойсей е имало такава жестокост. Защитата на душата трябва да изисква значително повече усилия,

отколкото защитата на тялото. Духовната хомеостаза се поддържа значително по-трудно, отколкото физическата. За

това трябва значително повече енергия. Затова ако някои племена се държат особено безнравствено, тогава в

случай на унищожението им се забранявало да се взима всякаква тяхна покъщнина, дори животни. Тоест,

унищожавало се всичко, което носело в себе опасна информация.

Веднъж общувах с една жена, запозната с юдаизма, и казах, че не разбирам неоправданата жестокост на евреите,

убили всички жители на града само заради това, че те принадлежали към друго племе. Имах предвид следната

история от Библията. Един младеж не се справил с желанията си и изнасилил младо момиче. Нравственото

престъпление в онези времена се наказвало по-сурово, отколкото физическото, и жителите на града разбрали, че

могат да платят за това с гибелта си. За да умилостивят евреите, те не само принесли богати дарове, но и си

направили обрязване, тоест сякаш преминали в юдейската вяра. Мирът бил възстановен. Жителите на града се

успокоили, мислейки, че неотвратимото нещастие е вече в миналото. И тогава вероломните евреи нападнали този

град и унищожили всички намиращи се там.

Да това е един вид предателство - казах аз. - Хората се каели, съжалявали за това, което се е случило и даже приели

юдаизма. Тогава за какво са ги убили?" - „В действителност те не са приели юдаизма - отговори жената. - Това е било

направено само заради страха от възмездие. Вътрешно те не се променили, а значи и след това са могли да

извършват подобни престъпления и незабележимо да отравят с безнравствеността си тези, с които уж са се

изравнили по форма." Най-страшните загуби са онези, които не забелязваме. Та ето, нравственото разлагане на

душата е много по-опасно от физическото убийство, защото на ниво душа всички ние сме единни.

В последно време при мен все по-често идват на преглед хора, които разказват за това, че неочаквано започват да

умират първо техни близки хора, а след това и далечни роднини. „Струва ми се, че е дадена команда свише да се

изтреби целият ни род!" - каза веднъж една жена.

Вселената е единна, и развитието - това е повишаване на единството с околния свят. Значи ние сме отговорни не

само за това, което се случва в семейството ни и не само за това, което ще се случи с децата и внуците ни. Ние сме

отговорни и за това, което се случва в двора на съседа, за това, което става на планетата ни и за това, което се случва

в цялата Вселена. За своето физическо престъпление човек може да плати сам, за нравственото му престъпление

могат да платят роднините му и даже целият народ. Теоретично, за нравственото престъпление на един човек може

да плати с израждане и гибел цялото човечество. Физическото престъпление може да се сравни с обрулване на

листата на дървото, а нравственото - с унищожаването му до корен.

Ние даже не подозираме колко силно нравственото престъпление се вкоренява в подсъзнанието и колко дълго

време се предава на потомците. Отказът от любовта, разрушаването на вътрешното единство с друг човек - всичко

това е отказ от Твореца и от енергията, без която е невъзможно да се живее. Хората с натрупани в подсъзнанието

белези от омраза, жестокост и насилие имат малко енергия. Възможностите на душата им са стеснени и значително

са орязани мащабите на допустимото човешко щастие.

Нравственото престъпление, убиващо в душата любовта, единението с Твореца и околния свят, произтича от

мирогледа и характера на човека. Спазването на главните заповеди позволява правилно да се отнасяме към хората,

света и себе си. Човек, неуважаващ родителите си, подсъзнателно не уважава Бог, и значи вече е готов да наруши

останалите заповеди. Изглежда, че всичко е ясно и логично. Защо тогава в много западни страни децата са

престанали да уважават родителите си, а и в Израел също? Нали това води до израждане на обществото! На първо

място трябва да се разбере, че това е закономерен процес, и трябва да се търсят не виновни, а причините, породили

дадената ситуация. Изводите ми се получиха любопитни. Оказа се, че това е свързано с философията на

материализма и с нашето подсъзнание.

Да започнем с подсъзнанието. Една жена неотдавна ми съобщи любопитна информация. По целия свят нерядко се

случват нападения на бойни кучета срещу хора, и най-често кучетата разкъсват деца. И причината не е в това, че

детето е слабо, тук има някакъв друг механизъм. От тази тема сериозно се заинтересували японците. Феномена на

нападение на кучета срещу хора нарекли синдром „алфа" и много сериозно анализирали всички случаи на

нападения, в това число и условията на живот на такива животни. Оказало се, че кучетата-агресори изпитват

неуважение към стопанина си, нежелание да му се подчиняват, освен това е много силно развито желанието да

потиснат всичко около себе си. Тъй като по отношение на детето възрастните демонстрират повишено внимание и

грижи, нападайки дете, кучето се чувства двойно повече лидер. В края на краищата учените стигнали до

поразителен факт. Преставало да уважава стопанина си онова куче, което стопанинът хранил преди самият той да се

е нахранил. Ако стопанинът първо закусвал сам, а след това хранил кучето, животното не било агресивно. Причината

за това се криела в подсъзнанието. Кучето е социално животно, то трябва безусловно да се подчинява на водача,

който се държи достатъчно сурово, поддържайки лидерството. Един от главните фактори за утвърждаване на

лидерството е в това, че водачът яде пръв и чак след това позволява да ядат останалите членове на глутницата.

Същото е и във всяко съобщество от животни. Нито едно животно няма да посмее да се нахвърли върху храната,

избутвайки водача. Ако това се случи, глутницата ще се разруши, съобществото ще стане нежизнеспособно. Затова

водач е, като правило, мъжкарят с най-силна енергетика. Защо мъжкар? Защото за управление на глутницата, защи-

тата й, поддържането на реда отиват много сили. Водачът е едновременно съдия и възпитател, помагайки да се

уреди всеки конфликт и с това помагайки да се съхраняват и развиват отношенията в глутницата. При женската

енергията трябва да отива за раждане и възпитание на малките, тоест нейният кръг от интереси е изместен към

материалната страна.

Та ето, ако стопанинът първо храни кучето, а след това яде сам, то животното престава да го смята за водач и за

главен смята себе си. Животното не може да се чувства наравно с човека. То или му се подчинява, или

незабележимо започва да изпитва чувство на превъзходство и търпи човека само заради това, че го храни. Във всяка

неочаквана ситуация такова животно излиза извън подчинение.

Стотиците милиони години еволюция твърдо са се установили в подсъзнанието ни. И ако детето в семейството се

чувства на първо място, ако то всичко, включително храната, получава първо, на ниво на подсъзнанието при него

започва да възниква неуважение към родителите. През всичко, което сега се случва в западния свят, Русия вече е

преминала. В началото на миналия век болшевиките обявили, че в съветската страна единствената привилегирована

класа са децата. Правата им били поставени над правата на родителите. Заради наказанието на дете е можело да се

попадне в затвора. А след това започнало стремително разрушаване на семейството и нравствеността, и на

съветската власт се наложило начаса да завива в съвсем друга посока.

Материализмът от поклонението на парите, на къшея хляб, неизбежно в края на краищата преминава към

поклонение на живота като най-главната съставна на човешкото щастие. Символ на живота е жената. Затова рано

или късно материализмът като езическо течение трябва да започне да се покланя на жена-та, сексуалността и

висшия символ на живота, който е И Но ако в езическите племена поклонението на жената, секса и живота е било

резултат от неразвитостта на духа, в съвременния свят то е резултат от деградация на духа, тоест от отслабване на

вярата и натрупване на вътрешна безнравственост.

Между другото, в последно време често се обсъжда проблемът с чеченската война, и много от обективните

изследователи говорят на първо място за икономическите фактори и причини. Като че ли всичко е правилно. В Чечня

е много високо качеството на петрола, който може да се използва в химическата промишленост, а не само като

гориво. Първо натъпкали Чечня с оръжие, а след това я подтикнали към икономическо и военно обособяване под

лозунга: „Взимайте толкова суверенитет, 1солкото можете!" Властта в Москва се оказала рехава и слаба. Държавата

се разрушавала, парите изчезвали. И лозунгът „Взимайте толкова суверенитет, колкото можете!" много бързо се

превърнал в лозунг „Спасявай се, кой както може!" Изглежда абсолютно прав е бил Ленин, когато е казал, че

политиката е концентрирана икономика. Но работата е там, че това е само част от истината. Икономиката е само

видимата част на айсберга, по-голямата част от който съставлява психологията.

Разпадането на страната е започнало не заради това, че властта практически не е имала пари. Икономическата

парализа е била резултат от значително по-опасната, нравствената парализа. Социалистическата нравственост

рухнала, а в замяна новото ръководство не могло да предложи нищо.

Защо Горбачов така робски се прекланяше пред Запада? Защо беше готов да направи всякакви отстъпки,

разрушавайки жизнеспособността на собствената си страна? Защо този последен съветски президент говореше така

неясно и безсмислено? Защото в душата му нямаше цел - само нравствена пустота.

Трагедията на чеченската война е трагедия и на Чечня, и на Русия като цяло. Това е трагедия на безнравствения,

безпринципния и вътрешно слабия център. Всички виждаха и разбираха, че с такова ръководство държавата е

обречена, тя няма да може да оцелее. Всеки регион се готвеше за самостоятелно оцеляване, и това беше най-

главният коз в борбата на чеченския народ за автономността му.

В Кавказ детето никога не е било на първо място в семейството. Там винаги е съществувало безусловно уважение не

само към родителите, но и въобще към по-големите, на първо място към бащата, като това е било свързано не

толкова с религията, колкото с интуитивното желание да се оцелее. На неголям народ му е значително по-трудно да

съхрани себе си, своята цялостност. И там, където е слаб физическият аспект, трябва да бъде засилен нравственият.

Своята малобройност планинските народи са компенсирали със сурова дисциплина и интуитивно спазване на

вселенските закони. Уважението към родителите и законите на гостоприемството винаги са се поддържали безу-

словно. Кражбата и блудството са се наказвали жестоко. Защитата на нравствеността винаги е била по-важна от

физическата защита. Животът никога не е бил на първо място. Именно затова през деветнадесети век в един от

адигейските аули се случило нещо, което западният човек никога няма да разбере.

А се случило следното. Един от жителите на селото убил свой гост, защото се съблазнил от парите му и богатата му

конска амуниция. Когато за това научили жителите на околните аули, те се събрали и убили всички жители на това

село заедно с престъпника. Фактите са упорито нещо и свидетелстват само за едно: веднага щом за човек или

общество духовните и нравствените понятия останат встрани, а тялото, материалистическата психология победят,

въпросът с изчезването на такъв човек или държава от лицето на земята е въпрос само на време. При това

достатъчно кратко време.

Главната енергия, необходима за съществуването, развитието и осигуряването на бъдещето е енергията на духа, а не

на тялото. Любопитното е, че в Кавказ винаги са били достатъчно силни езическите традиции, и главният нравствен

фактор там са били не толкова християнството или ислямът, колкото местните обичаи. Именно те най-силно са

влияели върху племенното, клановото съзнание на планинците. Но нравствените устои при това са били значително

по-високи, отколкото в цивилизована Европа.

Христос има притча за двама сина, на които бащата поръчал да изпълнят определено задание. Единият се съгласил,

но не направил нищо, другият пък отговорил с отказ, но след това отишъл и направил всичко, за което го молил

баща му. Съвременната западна цивилизация се е уподобила на първия син. Външно всичко е благопристойно и

цивилизовано. А от това, което става вътре в душата, се интересуват малцина. И ето, министърът на културата на

Франция пристига на откриването на телевизионен канал за хомосексуалисти, и това вече не учудва никого! А най-

малките икономически проблеми довеждат до бясно възмущение народните маси. Франция е разтърсена от стачки

с искания да се повиши заплатата.

Та ето, ако човек съзнателно или несъзнателно нарушава висшите закони, които са отразени в заповедите, в крайна

сметка плаща за това със загуба на духовната си енергия. В продължение на вече няколко хиляди години хората

знаят, че безнравственият човек или общество са нежизнеспособни, защо тогава те все пак стигат до това? Излиза, че

даже строгото спазване на заповедите не гарантира, че душата ще бъде спасена от греховете. Защо католицизмът и

православието са започнали да се плъзгат към езичеството? Защо същата тенденция укрепва в ислямските страни?

Може би има неосъзнати нарушения, за които не подозираме?

Мнозина жени не си представят колко е опасно осъждането на бащата или съпруга, как това осакатява душите на

децата им. Колко жени са идвали при мен на преглед, смятащи себе си за истински вярващи, особено

изповядващите исляма, които по пет пъти на ден се молят и строго спазват всички заповеди, а децата им изглеждаха

ужасно! Едното - с тежко физическо заболяване, другото - с ужасен характер. А жената всичко на всичко на младини

осъждала баща си, а в брака, който смятала за не съвсем удачен, била недоволна от съдбата си. И ето, сега с тъга и

мъка наблюдава как боледуват, извършват престъпления и умират децата и.

Правилното външно поведение не може днес да предотврати опасността, която става все по-реална. Само

правилното поведение не спасява. По неволя се връщаш към това, което е казвал Исус Христос: че главният грях не е

отвън, а вътре в човека, в чувствата и мислите му. И често това, което не възприемаме като нарушение, може да се

окаже изключително опасно.

Чрез Христос е било дадено още по-високо ниво на единство на душата, на хомеостазата й. Оказва се, че душата

трябва да бъде не само нравствена. За новото ниво на съществуване и развитие душата трябва непрекъснато да

усеща любов. При преминаването на това ниво човек се променя принципно. Човек усеща Твореца не като някаква

личност, управляваща го отгоре, той усеща Бог в самия себе си. Той чувства присъствието на Твореца във всичко

случващо се. Той чувства висшия смисъл във всички събития на заобикалящия го свят. За такъв човек осъждането на

родителите или недоволството от съдбата е богохулство, а отричането от любовта към друг човек за него не се

отличава много от убийството или самоубийството.

Неотдавна в главата ми дойде интересна мисъл. За никого не е тайна, че отношението към баща си жената пренася

върху съпруга си. Не съм виждал жени, щастливи в брака, ако в душата им е имало силна обида на бащата, ненавист

към него, даже ако са минали десет или двайсет години. Оказва се, че това не зависи от времето. Матрицата, по

която енергетичният орган е изграждал отношенията с бащата, след това се проявявала в отношението към съпруга.

Това са закони на биологията.

В едно списание прочетох статия за малко дете, заразено със СПИН. Родителите му, струва ми се, бяха умрели.

Медицинските сестри не общували много с него. Когато станало на три години, го намерил родният му брат, който

искал да вземе момчето при себе си. Но вече било късно. Детето било осакатено, то се превърнало в животно,

останало умствено изостанало завинаги. В ранна възраст с него не общували възрастните, и то на нищо не могло да

се научи, когато е било нужно. Детето не само взима от родителите и околните навиците на общуването, то се учи от

тях на умението да обича. И ако то не получава това умение, има малко шансове да оцелее.

В Япония също има детски домове. Целият свят сега е в криза. Родителите умират или захвърлят децата си. Та ето, в

една от префектурите бил забелязан странен факт: започнали често да умират бебета. При това пак в такъв детски

дом в съседната префектура смъртността била значително по-ниска. Започнали да изучават причините и стигнали до

поразителни резултати. Оказало се, смърт практически нямало в онзи детски дом, където приходящите жени-

доброволки не само се грижили за децата, но и ги прегръщали, галили, притискали към себе си, просто разговаряли

с малчуганите и им пеели песни. Това се оказало най-доброто лекарство против болести и смърт. I Детето взима от

родителите модела на взаимодействие с околния свят. Ако детето, подсъзнателно възприемайки отношението на

родителите един към друг, получава изопачен модел, често вече е обречено - животът му ще бъде нещастен. Много

често жените ми пишат в писма, че са повторили съдбата на родителите си и децата им също не могат да излязат от

омагьосания кръг, нещастната съдба се повтаря еднакво. А това всичко на всичко е резултат от неправилното

отношение към родителите и неправилния модел на отношение към любимия човек, който детето е взело от

родителите.

В това, което сега чувстваме, в дълбината на душата ни, вече е заложено какво ще бъде семейството ни, какви ще

бъдат децата ни и ще ги има ли изобщо. В нашите чувства вече е закодирана бъдещата ни съдба и събитията, които

ще се случат. Но най-главното е, че можем да променим тези чувства, а значи и бъдещето си.

За да променим чувствата си, тоест себе си в дълбочина, е нужна енергия. Енергията се появява при този, който е

свикнал да я отдава, затова алчният, користният, обидчивият човек, тоест потребителят, практически няма шансове

за промяна. Този, който иска да получи от родителите си всички блага, но не иска да изпълнява молбите и

изискванията им и като порасне не иска да се грижи за тях, често се превръща в престъпник. Грехът води до

нравствено престъпление, а безнравствеността води до физическо престъпление. Всички получени блага трябва да

предизвикат желание да се отблагодариш. При това да се отблагодариш в по-голяма степен, отколкото си получил.

Ако родителите не са научили детето да се грижи за тях, да слуша, да жертва, то ще израстне престъпник.

Какво е послушанието към родителите? Това е умението да жертваш времето си, желанията си, амбициите си,

енергията си, когато родителите молят. Неуважението към родителите е тясно свързано с користното отношение

към тях. Ако човек не иска да се грижи за родителите си, всичко това е лесно да се прикрие с неуважение към тях.

Отначало човек осъжда родителите си, след това престава да ги уважава, а след това в него изчезва желанието да се

грижи за тях, или обратното. Користта подтиква към неуважение и осъждане. За да окрадеш човек, трябва първо да

помислиш лошо за него - презрително, неуважително, трябва да разрушиш вътрешното си единство с него. Тогава

ограбвайки другия, като че ли няма да убиваш себе си.

Но когато се отказваме от любовта към другите хора и разкъсваме вътрешното единство с тях, ние ограбваме

собствената си душа. И се получава, че за да ограбим физически друг човек, първо трябва нравствено да ограбим

себе си. Ние не си представяме колко е значим в подсъзнанието ни моделът на отношение към родителите. Сложно

ни е да проумеем колко силно влияе това върху характера, съдбата и здравето ни.

Животът се е появил не като материална, а на първо място като духовна съставна, така че истинският ни родител е

Творецът на Вселената, и значи користното отношение към Бог може незабележимо да развращава душите ни. Но

ако се замислим, то при повечето вярващи всички молитви се заключават в молби: Господи помогни, защити, дай,

облагодетелствай! Същото отношение човек подсъзнателно пренася върху целия свят. И излиза, че можеш да

спазваш главните заповеди, но да възнасяш към Бога користни молитви и с това да развращаваш душата си.

Религията никога не е съществувала без жертва: за да усетиш единството с висшето, трябва периодично да жертваш

вторичното. С какво тогава човек може да се отблагодари на Бог, който му дава главната енергия, хранеща живота и

всички духовни I материални съставни на щастието? Главното богатство на Вселената е любовта. И значи Бог се

нуждае от любовта ни в не по-малка степен, отколкото родителите ни. На Бог трябва да се стараем да дадем повече

любов, отколкото получаваме от Него.

Ако обичаме друг човек и започнем да се привързваме към него, измествайки цялата си любов върху тялото и

съзнанието, тогава с тази любов започваме да го убиваме. И често несъвършеният човек се страхува да заобича,

подсъзнателно чувствайки, че това може да доведе до смърт. Неотдавна една жена ми разказа поразителна

история: - Съвършено неочаквано се влюбих. Почувствах, че този човек ми е много близък още при първото

запознанство. Възникна усещане, че го познавам много отдавна. Странно, но при това имаше още и усещане за

опасност, като че ли нещо ми казваше: „Не бива да се обичате!" Но неудържимото чувство ме завличаше като

водовъртеж и нищо не можех да направя. След това попаднах при вас на семинар, и веднага ми стана по-леко.

Вътрешната безумна привързаност изчезна някъде, и този мъж веднага се изгуби, престана да се обажда. А след

известно време научих, че е умрял. И сега се мъча и страдам. Може би аз съм виновна за смъртта му? - Вие не сте

виновна - отговорих аз. - Трябвало е да умрете и двамата. Най-голямата сила във Вселената е любовта. И ако не сте

преодоляла користното отношение към Бог, тогава любовта ви ще убива всеки, до когото се докосне.

Любовта към Твореца никога няма да се превърне в привързаност. Колкото е повече, толкова по-щастлив прави

човека. Затова на Твореца трябва да гледаме на първо място като на Този, който може да приеме любовта ни. Тогава

любовта към друг човек няма да се превърне в привързаност, а след това в страх, ревност и омраза. Затова в Тора и

Новия Завет висшата заповед е „Възлюби Господа, Бога твоето по-силно от всичко!'', а втората „Възлюби ближния си,

както себе си!"

Повечето от нас прикриват користта си със стремеж към справедливост: „Аз ще го заобичам, когато той направи

нещо за мен". Но не трябва да бъркаме симпатията с любов. Симпатията зависи от външността, поведението,

добрите постъпки и т.н. Чувството на любов не трябва да зависи от нищо. В една книга прочетох любопитна притча.

Седи един човек с наръч дърва пред печката и й казва: „Ще сложа дърва и ще запаля огън, ако първо ми дадеш

топлина".

Та ето, симпатията може да чака, а любовта да чака не може. И този, който го разбира, няма да поставя условия и

изисквания, за да усети любовта. Мнозина псевдовярващи казват: „Ще повярвам в Бог, ако стане чудо. Ще повярвам

в Бог, ако Той ме изцели. Ще повярвам в Бог, ако видя, че Той се грижи за мен." Тоест, те първо искат да получат и

върху този фундамент да построят вярата си. Такова отношение към Твореца ще определи отношението им към

хората и към собствената им съдба, и ще изгради по-нататъшната им съдба. Значи неправилно изграденото

отношение към Бог и хората може да доведе до заболяване на душата, а след това на тялото и съдбата.

Как може да изглежда неправилното отношение към друг човек? В какво е смисълът на отношенията между хората?

Нали именно разнообразието на отношенията е направило човека човек! Общуването и речта са инструменти за

развитие на тялото, духа и душата на човека. Общуването е един от главните фактори на развитието. Значи

неправилното отношение към общуването може да бъде невероятно силен фактор на деградация. Размишлявайки

върху това, стигнах до любопитни резултати. Оказва се, че причината за много от заболяванията и нещастията може

да бъде неумението да се конфликтува. Но развитието без конфликт е невъзможно. В какво е тогава същността на

развитието? Двойно да се отблагодариш на този, който ти е направил добро, да отдадеш на родителите си любов,

грижа и топлина повече, отколкото си получил от тях. И тогава децата ти ще ти отдадат още повече любов, грижа и

топлина. Тоест, развива се този, който има желание многократно да се отблагодари за получената помощ.

В какво е същността на развитието, да кажем за клетката? В това, оставайки клетка, да усети единство с целия

организъм. Това е реализация на принципа за абсолютното единство на Вселената. Всеки обект според развитието

си трябва не само вътрешно, но и външно да усети абсолютно единство с всичко съществуващо не само във времето,

но и в пространството.

По отношение на човека може да се каже, че той трябва дЦ усети пълно единство с цялата Вселена, обхващайки я от

момента на възникването й до връщането й в изходно състояние. При това пространството и времето ще се свият в

точка, и човекът ще се слее с Първопричината. Тогава развитието ще завърши. Пространството и времето се свиват с

любов. Развитието е вътрешно натрупване на любов и енергия. Неразрешимите противоречия и абсолютно

враждебните противоположности любовта, увеличавайки се, започва да обединява, докато те не усетят себе си

абсолютно единни. Значи развитието - това е не само конфликт на две противоположности, това е усилване на

конфликта и едновременно усилване на единството между тях чрез увеличаване на любовта. Ако любовта не стига,

конфликтът може да стане смъртоносен и за двете противоположности. Всяко общуване между двама човека винаги

е конфликт, защото интересите им на външно ниво никога няма да съвпаднат. Те имат различни тела и различни

желания.

Правилно решаваният конфликт трябва да повишава енергията и да разширява възможностите на човека. Когато

родителят общува с детето - това е конфликт. Когато съпругът общува със съпругата - това също е конфликт. Когато

мислим за съдбата си или се гледаме в огледалото - това също е конфликт. Когато четем във вестника какво се

случва в страната ни, или гледаме телевизия, ние пак конфликтуваме. Главният въпрос е: как да се конфликтува

правилно?

В паметта ми изплуват епизоди от моя неотдавнашна лекция. Започнах я с важен според мен момент. Понятието за

здраве е неразривно свързано с наличието на тънка енергия в организма. Дадох пример с маймуни. Учените

провели експеримент, по време на който плашили животните, въвеждали ги в състояние на стрес. Онези, които в

отговор се държали агресивно, защитавали се, предприемали някакви действия, лесно понасяли стреса и запазвали

здравето си. А животните, които преставали да се защитават и се държали пасивно, впоследствие се разболявали

тежко. Тогава учените решили, че агресивността може да укрепва здравето. Този извод е бил повърхностен и

абсолютно неправилен. Работата е била не в агресивността, а в умението да отдаваш енергия.

Енергията, раждаща се при стрес, е предназначена за защита на живото същество. Агресията - това е една от най-

примитивните форми на защита. Но ако животното изпитва страх, а не се защитава и не отдава енергия, тогава

отделящите се при стрес сили отиват за саморазрушение. Значи и човекът, отказващ се от активни действия в

момент на стрес, е обречен на проблеми със здравето. Друга работа е, че тези активни действия могат да се

реализират не само на външно, но и на вътрешно ниво. Тогава защитата се превръща в управление.

Но при всеки човек веднага възниква въпрос: ами Исус Христос? Ами прочутите Му думи: „като те ударят по

страната, обърни и другата"? Буквалното, повърхностното тълкуване на тази фраза е довело до съвършено

неправилната й трактовка. Всъщност Христос е говорил за абсолютно противоположно нещо. Не трябва да се

защитаваш с омраза към този, който те е обидил. Трябва да продължиш да обичаш оскърбителя, тоест енергията на

любовта не трябва да се сдържа при никакви обстоятелства. Заповедите на Христос на първо място се отнасят за

вътрешното състояние на човека. Христос е говорил за това, колко е опасно да потискаш любовта и вътрешната си

енергия, мечтите и желанията си.

Преди не разбирах евангелската притча за таланта, заровен в земята. Но всичко рязко се изясни, когато разбрах, че

талантът, даден свише, е енергия, която съществува в душата на човека. И колкото повече енергия отдаваме,

грижейки се за себе си и за другите, толкова повече енергия получаваме свише. Но ако човек се откаже от мечтата

си, от развитието, от всевъзможните форми на отдаване на енергия, той ще бъде наказан свише и тогава ще му се

вземе даже това, което притежава. Тоест, вътрешната му енергия ще намалее, и той ще боледува и ще умира.

Но възниква друг въпрос. Исус Христос не се защитавал, когато са искали да го убият. Той не правил нищо за

спасението си. Значи Той не се е борил. Този абсолютно правилен извод направен при повърхностно тълкуване,

може да се окаже абсолютно неверен, ако погледнем по-дълбоко. В действителност Исус Христос се е борил, и

много активно. Но се е борил не толкова за своето спасение, колкото за спасението на другите, за най-важното

спасение - не в настоящето, а в бъдещето. За да се спаси бъдещето, цялата енергия трябва да отива не за агресия

към хората или управлението им. Цялата енергия трябва да е насочена към любовта. Но да се запази чувството на

любов, когато те предават, когато се подиграват с теб, мъчат те и те убиват, за хората по онова време е било

невъзможно. Те са мислили само за външната защита. Това, че душата, лишена от любов, умира, а след това е

обречено и тялото, те не са си и представяли. Исус постоянно е говорил на учениците си за недопустимостта на

потискането на чувството на любов и на желанията и мечтите, които са свързани с него.

Какво е това вяра? Това е непрекъснато отдаване на енергия на това, в което вярваш. „Искайте, и ще ви се даде! - е

казвал Христос. — Търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!" Можеш да сдържиш желанието да се

обогатяваш, можеш да възпреш похотливостта и стремежа към чревоугодничество, но никога не трябва да сдържаш

любовта в душата си. Животинското начало е необходимо да се сдържа и възпитава, а Божественото в душата да се

сдържа е недопустимо.

Ще ви разкажа една притча. Веднъж един деспотичен управник, живял на Изток, тежко се разболял. Лечителите

направили всичко възможно, опитвайки се да му помогнат, но никой не успял да постигне успех. В края на краищата

извикали лечител в немилост, който преди това бил унизен и обиден от управника. Той казал, че ще го излекува, но

поискал да ги оставят насаме. Когато това изискване било изпълнено, лечителят се разсмял и започнал да се

подиграва с царя. „Най-накрая мога да ти отмъстя" - ликувал той. След това се изплюл в лицето му и на всичкото

отгоре си разкопчал панталона и се изходил върху него. Взривът от възмущение и ярост на управника бил такъв, че

когато видял, че лечителят бяга, се размърдал и парализата му започнала да преминава. Силите и енергията му се

възвърнали, управникът скочил върху коня и се втурнал да гони оскърбителя. И изведнъж неочаквано се разсмял,

осъзнавайки, че е оздравял. На пръв поглед болния излекували яростта и омразата, но в действителност го спасила

енергията, насочена към защита. Едва след това тя се трансформирала в ярост и омраза.

Друга история. Детето на една жена умирало болно от полиомиелит. Майката поканила няколко лекаря, за да

проведат консилиум и да кажат какви са шансовете на детето да оцелее. Лекарите прегледали нещастното момче и

казали на майката, че детето й е обречено, оставало му да живее само три дни. „Това е неизбежно, и вие трябва да

го разберете и да го приемете!" -било казано на тази жена. Майката ридаела, а момчето лежало в леглото и гледало

през прозореца. Много му се искало да види залеза, но високият сандък, стоящ до прозореца, му пречел. То не

казало на майки за това, че знае за болестта си, а я помолило да премести сандъка. Половин ден тя се мъчила,

опитвайки се да премести този сандък. Синът не й обяснил нищо. Той не искал да се откаже от желанието си да

живее. Искал да бъде щастлив. Искал да види залеза. И на майка му, вместо да изпадне в депресия и униние, се

наложило да се бори със сандъка, отдавайки физическа и нервна енергия. После момчето загубило съзнание и три

дена се намирало в кома. След това оздравяло и започнало да помага на другите хора. Това бил известният

американски психолог Милтън Ериксон.

Той разбрал, че главната задача е да събудиш в човека вътрешната енергия, да му помогнеш да отхвърли всичко,

което пречи на тази енергия свободно да се реализира и да преобразува околния свят. Оказва се, че нашите

неуспехи и загуби в живота се определят от неправилното ни отношение към него. Психологическите тренинги на

Ериксон позволили на отбора на Съединените Американски Щати да победи в Олимпиадата през 1980 година.

Отначало той наблюдавал как се държат стрелците. След десет попадения в центъра стрелецът започвал да не

улучва. Постигайки определен резултат, той започвал да се страхува, преставал да вярва в себе си. Появявали се

съмнения в собствените възможности и резултатите рязко се влошавали. Психологът помагал на спортистите да

преодолеят психологическата, а съответно и енергетичната бариера. Той ги карал да забравят за удачните десет

изстрела, а цялата енергия да насочат към единадесетия. Страховете, съмненията и неувереността изчезвали,

енергията растяла. Заедно с нея растели и резултатите. Десет, петнадесет, двадесет, двадесет и пет, тридесет,

тридесет и пет -броят попадения в десятката растял. Човек преставал да държи в съзнанието си всички изстрели и

всички попадения в целта. Той мислил само за един изстрел, а всичко останало вършило подсъзнанието му.

Следващата история прочетох в една книга. Това било по време на войната, В болницата докарали умиращ летец.

Лекарите го прегледали и разбрали, че няма да живее. Пренесли летеца с носилка в коридора и го оставили там да

умира. Решили да не правят операция. Раненият непрекъснато стенел и молел за вода. Минаваща медицинска

сестра го съжалила и му донесла от операционната чаша вода. Раненият летец жадно изпил водата, а след това

започнал да говори на медицинската сестра комплименти и даже започнал да я гали, с явно желание да продължат

запознанството. След това започнал да настоява да му направят операция, защото иска да живее. Лекарите

разперили ръце, но отстъпили пред желанието на пациента. Операцията минала нормално и раненият летец оцелял.

След това се изяснила причината за тази жизнерадостност на умиращия. Медицинската сестра сбъркала и вместо

вода му дала да изпие чаша спирт.

Алкохолът води до изблик на енергия, затова при пийналия човек се появява усещане за еуфория и радост.

Приемането на алкохол може за кратко време да задейства висшите ресурси на организма. Но ако алкохолът се

употребява често, той, обратното, може да изсуши и да обезточи организма. В случая с умиращия летец алкохолът

изиграл ролята на пусков механизъм -блокирал болката и активизирал желанието да оцелее. Отворил се източник

на вътрешна енергия. Енергията тръгнала, и това довело до спасение.

Изводът е прост. Здрав човек е този, който не убива вътрешната си енергия с униние, лоши мисли за себе си и за

съдбата си. Здрав човек е този, който не потиска желанията си и не се отказва от мечтите си. Здрав човек е този,

който не потиска висшата енергия на любовта с осъждане, обиди, страхове и униние. Изглежда, че всичко е много

просто. Главното е да съхраняваш високото ниво на енергията и да го реализираш. Тогава защо хората не правят

това? Защо в света има толкова много болни, нещастни и неблагополучни хора?

ВЪЗПИТАНИЕ НА ДРУГИТЕ

Спомням си един млад човек, който попадна при мен на преглед.

- Веднага искам да ви кажа, че нямам проблеми със здравето - започна той - и въобще нямам особени проблеми.

Просто исках да ме погледнете.

Свих рамене: - Нека опитаме.

Първото, което видях в аурата му беше почти черно квадратно петно в зоната, която е свързана със съдбата. Смърт

на жена. „Откъде в него такава невероятна агресия към жените? - помислих си. - Изглежда в миналия си живот или е

убил, или пребивал жената, която е обичал. Интересно, защо?" По-нататъшната диагностика ме изведе на

причината. В един от миналите си животи този човек е живял на територията на Израел, бил е много религиозен.

Спазването на заповедите е издигал в абсолют и е бил готов да убие жена си в случай на изневяра. Справедливостта

за него е била много по-значима от любовта. Но децата се раждат не от справедливостта или спазването на

принципите, а от любовта. И ето че преди зачеването на децата са му дали възможност да премине изпитание и да

постави любовта към Бог по-високо от всичко. Вместо това той е мразил жената, чрез която дошъл крахът на

представите му за нравственост и справедливост. Значи той има нежизнеспособни деца и едва ли изобщо в този

живот ще има семейство. Видно е, че няма да може да приеме болка от жена. Но рано или късно изпитанието

трябва да се премине. За улесняване на тази задача той, изглежда, трябва да загуби духовността и принципиалност-

та си. „Той може да има проблеми с психиката - размишлявам аз, гледайки пациента - и най-вероятно вече ги има.

Той може да бъде душевно нечистоплътен човек. Може да се занимава с кражби, тоест обект на преклонение да

направи не духовността, а парите. Във всички случаи дейността му по някакъв начин трябва да е свързана с

нарушаване на нравствените норми."

Младият човек се усмихва, гледайки ме: ; — Е, какво видяхте в полето ми, какво ще ми кажете?

-Първо искам да ви задам един въпрос. Отговорете, как е при вас с жените?

Той, присвивайки очи, ме гледа: - Никак, аз съм хомосексуалист. -- Тогава втори въпрос. Какво работите?

Той за известно време се замисля, след това отговаря: - Работата ми е свързана с организиране на порно-сайтове.

Е, решавам още редица въпроси, свързани с Интернет - спам, хакерство и други такива.

- Ще ви е трудно да повярвате в това - казах аз, - но с течение на времето можете да смените не само работата, но и

сексуалната си ориентация. Това ще бъде трудно, но е възможно.

Той изпитателно ме гледа и пита:

- Да допуснем, че бих искал да се променя. Какво трябва да направя на първо място?

- На първо място да не се отказвате от чувството на любов към Бога, околния свят, другите хора и себе си. Никога при

никакви обстоятелства да не потискате чувството на любов в душата си. Всичко останало са детайли.

Размишлявах след това върху проблемите на този човек. Вътрешната му енергия беше много голяма, но конфликтът

с любимата жена довел не до развитие, а до деградация. Колкото повече енергия е имал и колкото по-силни са били

чувствата към любимата жена, толкова с по-голяма страст е искал да я убие, когато се е разкрила изневярата. Значи

не е достатъчно даимаш висока енергия, трябва и да умееш правилно да я прилагаш. Неумението да конфликтуваш с

близките хора и околния свят, както се оказва, може да води до невероятно тежки болести и нещастия. Оказва се, че

агресията може да се натрупва в резултат на повишена привързаност към човешкото щастие. Причина за агресията

може да стане неправилното отношение към Бог, а също така неумението да конфликтуваш с околния свят.

Но как да конфликтуваш правилно? Нима трябва спокойно да наблюдаваш как близката жена се държи недостойно

и развратно? Да наблюдаваш как тя бавно деградира и убива душата си? Получава се неразрешимо противоречие.

Но нали в Стария Завет е казано, че потомците на блудницата са проклети до девето коляно. И да съдействаш за

разпада на душата нали също е престъпление. Тогава излиза, че и в случай на прошка и приемане, и в случай на

неприемане и взрив на омраза човек е обречен на страдания и болести. Тогава все пак може би трябва да прощаваш

на развратната жена и да не я осъждаш? Все пак това е по-добре, отколкото да я мразиш и да желаеш да я убиеш.

Ето какво е писал в книгата си светителят Лука (Войно-Ясенецки): „Фактите на наследствеността на духа са известни и

несъмнени. През двадесетте години на миналия век в Америка живяла млада жена, изключително развратена.

Осъдена още в ранна младост на обесване, тя избегнала наказанието, омъжила се и имала много деца. След

шестдесет години броят на потомците й по права линия достигнал осемдесет. От тях двадесет били подложени на

наказание по закона за престъпления, а останалите шестдесет били пияници, луди, идиоти и просяци.

В известното френско семейство Лемуание още в края XVII век забелязали наследственото предаване на най-

благородните свойства. Това е едно от онези семейства, в които се раждат, както изглежда, само за справедливост и

милосърдие, в които добродетелта се предава с кръвта, поддържа се от съвети и се възбужда от велики примери.

Историята на древните римски императорски родове и испанските и френските кралски родове представя много

общоизвестни ярки примери за нравствено и умствено израждане."

Продължавам да размишлявам. Сякаш се получава ултиматум: в първия случай - агресия към другите, във втория

случай - агресия към себе си. Какво да избереш?

Най-интересното е, че изход има. Само че не се забелязва от пръв поглед. На нивото на еднополюсното съзнание,

когато човек може да работи само в един режим - или подчинение, или потискане - работи езикът на ултиматума,

тоест максималния конфликт, при това неразрешим. Ако се премине на ново ниво на мислене, в който работят

едновременно двата противоположни процеса, тоест двете борещи се противоположности, картината може да

изглежда по друг начин.

Спомням си разговор с един бизнесмен. Веднъж по време на разговор казах, че това, което възприемаме като

политика, икономика и бизнес в действителност е психология. В последно време по света се появиха интересни

книги, описващи жизнения опит на богати хора. Несъмнено, глупавият и мързеливият човек не може да бъде богат,

той може да бъде само син, внук или правнук на богат човек. Но умението да печелиш пари винаги е резултат от

висока вътрешна енергия, и главната причина, по която хората стават богати е умението да мислят правилно, това е

вътрешна независимост. Хората често не могат да забогатеят, защото не могат да променят начина си на мислене.

Но практически всички, които са постигнали голямо богатство не са имали отлични оценки в училище и

университета. Бил Гейтс е бил изгонен от университета и е нямал висше образование. Едва неотдавна все пак му

връчили диплома, признавайки, че като специалист не е чак толкова лош. Практически всички богати хора, въпреки

вярата в себе си и силната интуиция, отначало са се сблъсквали с много големи трудности.

Именно опитът от преодоляването на неуспехите, оцеляването в трудни условия им помогнал да променят стила си

на мислене. Те се научили да правят не един, а стотици и хиляди опити, което ги извело на онова ниво, където

богатството и парите престават да бъдат щастие, а са само показател за вътрешното развитие на човека.

Стереотипите, изградили се в западното общество, твърдо привързват състоятелността на човека към парите. Но

нали не всеки човек иска да бъде бизнесмен. Можеш да бъдеш великолепен инженер, художник, музикант. Вярно,

често такива хора почти нямат пари - обществото не винаги успява да оцени таланта.

И така, едно от главните условия за вътрешната състоятелност на човека - това е умението да се развива и

усъвършенства, независейки от възнаграждението. В индийската философия това се нарича „непривързаност към

резултатите от труда". Ако статуса и вътрешната си енергия човек привързва само към заплатата, вече няма да може

да се развива нататък. Всички, които са постигнали много, никога не са привързвали енергията на действието си, на

целите си към заплатата, поощряването, известността и т.н.

Ако не се лъжа, Гурджиев има интересна притча. Ученик отишъл при учителя си и казал, че иска да познае висшите

истини. Учителят се съгласил. „Ще ти кажа, къде трябва да отидеш, за да видиш изключително хармоничен човек,

който се е докоснал до висшата истина, постепенно направила го толкова хармоничен - казал той. - Този човек

работи на градския пазар като обезкоствач на месо. Приближи се и виж как работи, какви са движенията му, и тогава

ще се докоснеш до истината."

Да се върнем на моя разговор с бизнесмена. И Нашето психологическо състояние определя възможностите ни и

нивото ни на вътрешна енергия - казвам му аз. Събеседникът ми кима:

- Абсолютно съм съгласен. Аз енергия имам колкото искаш. Мога с увереност да кажа, че съм доста умен човек и

имам голям опит на работа в бизнеса. Но постоянно ме преследват неуспехи. Неотдавна съставих списък с работите,

които организирах и които приключиха успешно. Моят дял в тях трябваше да е около един милиард долара. Но по

някакъв необясним начин или напусках в последния момент сам, или ситуацията беше такава, че губих парите.

Имам всичко - възбудено казва той - опит, енергия, мозък, информация, връзки. Нямам лопата, за да греба парите,

къде е тя, тази лопата?

Гледам го и си мисля, че е прав. Действително, защо го преследват неуспехи? Защо се затварят много изгодни

бизнес-проекти? Трябва да разгледам това по-сериозно.

-А какви бяха последните ти неуспехи? Той широко разперва ръце: - Сега ще ти кажа. Около две години разработвах

много перспективен бизнес-проект. Организирах всичко, събрах различни хора заедно. Да, натоварването беше

голямо, и в някакъв момент просто започна да ми се гади от цялата тази суета. Почувствах, че не искам и не мога

повече да се занимавам с това. Предадох всичко безвъзмездно на свои познати и се отказах от проекта. След

петнайсет дни всичко се реши и делът ми от двадесет и пет милиона долара се изплъзна изпод носа ми.

Той се съсредоточава, гледайки право пред себе си. -Друга ситуация. Разработвам бизнес-проект. Задействам

връзки, намирам нужните хора. Привличам познати, които могат да вложат в този проект пари. Всяка година

проектът ще дава печалба от минимум десетки милиони. И как свършва всичко? Когато трябва да подпиша

документите, познатите ми, които трябваше да вложат пари, ми предлагат не 50, и не 40, и не 20 процента, а просто

ми обещават заплата на мениджър. Той разперва ръце:

- Казах: момчета, ето всичките документи, ето информацията, ето телефоните. Продължавайте сами, аз се отказвам.

- И какво стана после? - любопитствам аз. Той се смее:

- Хванаха се с тази работа и до този момент загубиха около двайсет и пет милиона. Проектът засега не носи пари. Те

направиха няколко грешки, защото не контролираха напълно ситуацията. И погребаха цялата печалба, и даже са на

минус.

Той описва още няколко ситуации и малко по малко всичко ми става ясно.

- Това може да ти се стори странно - казвам му аз, - но ти сам изхвърляш лопатата, с която би могъл да гребеш

парите. Причината е в неумението ти да конфликтуваш. Всеки бизнес е общуване с хората, значи това е конфликт.

Конфликт не само външен, но и вътрешен, на нивото на емоциите. Неумението да се конфликтува води до

натрупване на вътрешна агресия. И колкото е по-голям размерът на паричното възнаграждение, получено от човек,

който не умее да конфликтува, толкова това е по-опасно за такъв човек и за децата му. Паричната печалба, както

поощряването при дресиране, трябва да усилва тенденцията на развитие, а не на деградацията. Колкото по-успешно

вървят работите при човек с повишаваща се вътрешна агресия, толкова по-малки са шансовете му да има здрави

потомци.

В първия случай неумението да се конфликтува е довело до опасно за живота натрупване на агресивни емоции. При

това силното желание да се захвърли всичко е възникнало именно преди получаването на парите. Задействал се е

инстинктът за самосъхранение, а външно това е изглеждало като голям неуспех.

Събеседникът ми ме гледа с интерес:

- А какво, мога ли да се науча да конфликтувам правилно? Как да направя това?

- Сега ще ти разкажа - отговарям аз, - но ще започна от далеч.

През последните няколко години всяка зима ходя със сина си в Австрия да караме ски. Там има радонови извори и в

хотела можеш да правиш лечебни бани. Когато за първи път прочетох анотацията за лечебното им въздействие,

много се учудих. Има значително подобрение при болестта на Алцхаймер, тоест старческо слабоумие, болестта на

Паркинсон, импотенцията, заболяванията на ставите и т.н. Стана ми интересен механизмът на оздравяването.

Започнах да наблюдавам полето си, а също така състоянието на другите хора преди и след баните, и стигнах до

извода, че всичко се крие във вътрешната енергия на човека.

Радонът излъчва слаба радиация, която разтърсва не само физическата, но и полевата структура на човека. Тече

незабележим, но много силен стрес. В тези условия човек подсъзнателно се концентрира върху любовта, върху това,

което може да го спаси. Протича взрив на енергия, който и довежда до изцеляване от болести и даже до

подмладяване. Когато човек многократно прави такива бани, той подсъзнателно се престроява, преминавайки на

по-високо енергетично ниво, и това става за него привично.

Между другото, за учените е бил необясним следният факт. Всички знаят колко е опасна радиацията. Тя може да

доведе до безплодие, импотенция и неизлечими заболявания. Та ето, на работа в чернобилската зона се записвали

само онези, които вече нямало какво да губят. И изведнъж след такава работа безплодните жени започвали да

раждат, а мъжете от импотентни ставали нормални здрави мъже. Значи радиацията може и да е полезна, но това по

някакъв начин е свързано с вътрешното състояние на човека.

Разказвали са ми случаи за ликвидатори, които работили в зоната на реактора и получавали смъртоносни дози

облъчване. Лекарите понякога честно им казвали, че нямат шансове за оцеляване, че са обречени. На такива хора им

оставало само за последно да се порадват, разбира се, ако разбирали, че всяка минута от живота е щастие. Често се

заливали, за да изключат съзнанието си, което постоянни повтаряло: ти скоро ще умреш. Един от ликвидаторите,

който започнал да се развлича с алкохол, след един месец приятелите изкарали от вкъщи: щом досега не си умрял,

да отидем да те изследват. В болницата били изхвърлили картона му, защото нямал никакви шансове да оцелее.

Наложило се да правят нов картон. Абсолютно неочаквано проведените анализи показали, че този ликвидатор е

здрав. Въздействието на непрекъсната положителна емоция, липсата на страх, от една страна, и невероятно силният

стрес във вид на радиация, от друга, довели до такъв резултат. Активизирала се вътрешната енергия, която

неутрализирала всички последици от радиацията.

Но това още не е всичко - казвам аз, гледайки събеседника си. - По телевизията показаха абсолютно шокова

информация, вярно, в един през нощта. Както обикновено, цялата мръсотия, разредена с реклама - вечер, а доброто

- през нощта, когато всички спят. Та ето, в нощната програма показваха хора, които се върнали и живеят в

Чернобилската зона. Представи си, операторите вървят по улицата, а броячът на Гайгер се побърква - навсякъде

радиация. Влизат в къща, където живеят вярващи и на стените висят икони - броячите мълчат, радиацията - нула.

Това е невъзможно, но е така. Там, където е оборът, бараката - радиацията е същата, както на улицата, а в къщата,

където висят икони, радиация липсва.

Продължавам: - Една сутрин със сина ми седяхме в ресторанта на хотела. Привично влязох в отречено състояние

необходимо за диагностиката, погледнах полето му и бях поразен, защото видях там невероятно силни

деформации: взрив на агресия към околния свят и невероятно силна програма за самоунищожение. Смаяно

разглеждах аурата му и нищо не разбирах. Знаех, че в последно време не е имал нито стресови ситуации, нито силни

обиди. И въпреки това ситуацията беше изключително опасна. Трябваше да разбера защо. Опитах се да погледна

откъде тръгва всичко, каква ситуация е предизвикала такъв взрив от агресивни емоции. И с учудване видях, че тази

ситуация е не в миналото, а в бъдещето. Това бяха радоновите бани. Тоест, вътрешната емоционална

небалансираност прави радиоактивното излъчване невероятно опасно. Ето защо за някои хора даже неголеми дози

радиация могат да бъдат смъртоносно опасни.

Най-интересното знаеш ли кое е? - казах на събеседника си. - Това, че стресът, който организма получава от

радиацията, изглежда по същия начин, както стресът при предателството от близък човек, краха на идеалите,

несправедливата обида. Тоест човек, вкопчен в духовността, с изострено чувство за справедливост, идеалистът,

даже от неголеми дози радиация може да получи неизлечимо заболяване. Разбрах, че синът ми категорично не

трябва да прави радонови бани, но след това започнах да разсъждавам логично. Избягването на стрес дава само

временно облекчение, защото това е опит да избягаш от конфликта. Но рано или късно конфликтът все пак ще се

случи.

Тогава със сина ми се опитахме да направим следното: чрез покаяние и молитва да премахнем всички обиди на

близките, недоволството от себе си и съдбата. Трябваше с любов да приемем краха на идеалите и висшите чувства.

След известно време с учудване забелязах, че организмът му започна по друг начин да реагира на бъдещите

радонови бани. Преминаването на бъдещата стресова ситуация се повиши до необходимите 50-70 процента.

През 2008 година в началото на февруари отново отидохме в Австрия. Аз карах ски, а синът ми и приятелят му -

сноуборд. Отново поръчахме радонови бани. По навик диагностицирах вътрешната готовност на сина ми за стрес. Тя

се оказа недостатъчна - само 30 процента. Причината беше непоносимост на стреса при унижаване на духовността,

благородството и идеалите. Бях огорчен. Чрез покаяние можеш да премахнеш натрупалите се обиди и осъждания,

но какво да правиш, ако при общуване те пак се натрупват?

Сложих сина ми да седне до мен в стаята и започнахме разговор:

- Какви са отношенията ви с приятеля ти? Той сви рамене и погледна в тавана: - Съвсем нормални, всичко е наред.

- А защо тогава осъждането ти към него не изчезва? Синът ми махна с ръка:

- Татко, това са дребни неща, не обръщай внимание.

- Това не са дребни неща - настоявах аз. - Раздразнението и осъждането са бъдеща болест. И радоновите бани могат

да приближат тази болест, а аз не бих искал това. Още веднъж ми обясни защо върви осъждане по отношение на

приятеля ти!

Синът ми с досада се намръщи, а след това започна да разказва:

- Ами той често проявява егоизъм, невнимание към мен, амбициите му са завишени, той постоянно трябва да

потиска някого, за да повиши статуса си, често закъснява и се налага дълго време да го чакам.

- Всичко е ясно - отговорих аз. - Знаеш ли в какво ти е проблемът? Ти смяташ, че благородството и порядъчността са

еднозначно добро. В действителност тук има и големи минуси. Тези минуси са в това, че духовният, нравственият и

порядъчният човек значително по-често осъжда другите, защото се смята за прав. Пред Бог няма прави и виновни.

Този, който се смята за абсолютно прав или виновен, се отрича от Бог.

- Добре, добре - казва синът ми. - Ти по-добре ми обясни как да се държа по отношение на приятеля ми.

- Да вземем двама души: нахален и егоистичен и порядъчен и принципен. Чие здраве ще е по-добро? - И сам си

отговарям: -На нахалния. Той не потиска енергията на любовта, не я спира. При него тази енергия е просто

необработена. Той още не се е научил да я управлява правилно. А порядъчният и принципният се отказва от любовта

и губи висшата енергия. Ако не вярваш в Бог, да бъдеш порядъчен и принципен е опасно за здравето. Това води не

само до болести. При съветската власт на първо място убивали именно най-умните, принципните и духовните.

Колкото по-умен, по-духовен и по-талантлив е атеистът, толкова е по-опасен за околния свят. Така че духовността,

принципност-та и благородството са същото богатство, което може да бъде опасно, ако се отнасяш неправилно към

него.

- Е, добре, добре - казва синът ми, - но все пак как да се държа? Да не обръщам внимание на такова поведение ли?

Сядам по-удобно в креслото.

- Сега ще ти разкажа няколко модела на взаимодействие със ситуацията. Можеш да избереш който и да е от тях.

И така, има конфликт - тръгнало е развитие.

Първи модел на поведение: човек се ядосва, обижда, дразни и това го подтиква към активни действия.

Втори модел: човек се ядосва, обижда, но не прави нищо. И ако в първия случай в него расте омраза към другите, то

във втория избухва омраза към себе си, стоварва се униние, нежелание да се живее, започва депресия.

Има трети модел на поведение: избягване на конфликта. Човек не се ядосва, не се обижда и нищо не прави.

Четвърти модел на поведение: човек не се ядосва и не се обижда, но предприема активни действия за промяна на

ситуацията.

Пети модел на поведение: човек разбира, че не е възможна веднага да промени ситуацията, затова на първо място

започва да променя себе си.

Както разбираш, най-добрият модел на поведение са активните действия по промяна на околния свят при вътрешно

добродушие. При плоскостно мислене ние можем да избираме само от две позиции: или да се обидим на нахален

човек и да го потиснем, защитавайки себе си и отстоявайки интересите си, или да му се подчиним и да отстъпим,

постепенно лишавайки себе си от сили и енергия.

Човек с плоскостно мислене може да бъде или господар, или роб. На по-високо ниво на мислене за нас става

възможно да бъдем агресивни външно и добри отвътре, тоест да съвместим в себе си две противоположности. И

тогава агресията и потискането на другия човек се превръща в негово възпитание.

Тогава в конфликтна ситуация вече не потискаме другия и не потискаме себе си - ние възпитаваме себе си и

възпитаваме него. Всеки процес на общуване на хората е винаги процес на възпитание. И в конфликта, без който е

невъзможно развитието, енергията трябва да върви не за разрушаване на другия или себе си, а за възпитание.

За да възпитаваш друг човек, трябва да усвоиш само няколко главни принципа:

1. Винаги да запазваш любовта. Защо? Защото възпитанието подразбира промяна на човека. А промяната без любов

е невъзможна. Ако няма любов и добродушие във възпитателния процес, тогава суровостта бързо се превръща в

унищожение.

2. Човек не може да се промени изведнъж. Затова във възпитанието е необходимо търпение н многократно

повторение на опитите. Рано или късно всеки човек ще се промени.

3. Преди да се скараш, винаги трябва да похвалиш. Ако започваш с упреци и претенции, тогава мигновено избухва

отбранителна реакция, и тогава човек вече няма да се променя.

Има две схеми на възпитание. Първата е първобитна, на нивото на животинското - да се опитваш да възпитаваш,

ругаейки и наказвайки за грешките, за лошото. Това потиска вътрешната енергия и прави минимална възможността

за развитие. Вторият модел е от по-високо ниво. Вместо да се караш заради лошото, трябва да хвалиш заради

хубавото. Много съпруги се опитват да възпитат съпрузите си, постоянно ругаейки ги, упреквайки ги и проявявайки

недоволство. А трябва всичко на всичко да се научат да ги хвалят за хубавото.

Свадливите, постоянно недоволните от всичко жени са просто несполучливи възпитатели. Но неумението им да

конфликтуват може да се превърне в болести и нещастия за децата им. В законите на Ману, които съществуват в

Индия от древни времена, се говори за това, че ако съпругата е безплодна, можеш да си вземеш втора жена; ако

съпругата ражда деца, които умират, след десет години можеш да се ожениш още веднъж; но ако жената е

свадлива, можеш да си вземеш втора жена незабавно.

И така, обучих сина си да конфликтува и му разказах за началните принципи на възпитанието. На следващия ден

трябваше пак да ходим да правим радонови бани. Привично диагностицирах състоянието на сина си и бях поразен:

великолепно поле, готовност за преминаване на стрес - 130 процента, както се казва - със запас.

Ако този стил на мислене се приложи в бизнеса, резултатите ще се забележат веднага. За да бъде замисленият

проект успешен, трябва да се моделират всички възможни отрицателни последици, тоест да се моделира

възможният крах на плановете за бъдещето. Но ако човек боготвори бъдещето, той никога няма да може да приеме

краха му. За такъв човек е невероятно болезнено да си представи някаква неприятност в бъдещето, при него в

съзнанието е разрушен механизмът на обратната връзка.

Малко дете иска да мине под леглото, но болезнено си удря главата в него - това е механизъм на обратна връзка.

Болката напомня за това, че картината на околния свят, моделът му е несъвършен. И болката сигнализира за това,

карайки детето да се развива. Но ако се махне болката и се оставят само положителните емоции, картината на света

и моделът на поведение ще станат устойчиви, статични и развитието ще спре. След това всичко задължително ще

рухне, понякога заедно със здравето и живота. Затова в Русия е толкова прочута пословицата: „Искахме както е по-

добре, а се получи както винаги". В Съветския Съюз всички се покланяли на бъдещето, и опитът да се въведе обратна

връзка противоречал на самата идея на комунизма. Онези, които подлагали на съмнение непоклатимостта на

плановете на комунистическата партия, които се ръководили от здравия смисъл и се опитвали да анализират

възможните грешки и недостатъци, просто били убити. И до сега хората по навик правят планове, незамисляйки се

за последиците им.

Защо бизнесмените много често от умни, енергични, волеви хора се превръщат в безпринципни, безмилостни и

алчни? Отговорът е прост: вкопченият в бъдещето няма да оцелее в бизнеса. Тъй като да премахват зависимостта от

бъдещето чрез любов могат единици, повечето започват да се покланят не на бъдещето, тоест на духовността и

справедливостта, а на желанията си, парите и материалното натрупване, и при тях рязко се влошават финансовите

дела. Но при това често протича душевна и нравствена деградация. Докато все още не е изчерпан духовният по-

тенциал, нещата ще вървят горе-долу нормално, но при децата и внуците вече могат да се проявят явни признаци на

израждане.

Езичеството окончателно унищожило всичко, което комунистите се опитвали да заимстват от християнството. Били

унищожени всички самостоятелни общини с колективно имущество, построени по принципа на раннохристиянските

общини. Останали колхозите, изцяло зависещи от езическата върхушка. Невероятната жестокост на болшевишките

вождове се обуславяла от стила им на мислене. Един от лидерите на държавата А. Г. Микоян през 50-те години

наминалия век си признал в разговор с роднини, че всички те, стоящи във властта, са просто банда престъпници и

убийци.

Защо социализмът претърпял крах? Защото за възпитанието е необходимо да усетиш единството с другия човек,

тогава наказанието няма да се превърне в унищожение. А единство без любов е невъзможно. Обратната връзка

възниква тогава, когато болката, нанасяна на друг човек, се възприема като болка нанасяна на самия теб. А за това

нивото на единство и интензивността на любовта трябва да бъдат много високи.

В християнството е имало всичко това. А в социализма тези тенденции присъствали само на външно ниво.

Атеистичният социализъм в същността си винаги е бил дълбоко безнравствен. Затова израждането е вървяло

достатъчно бързо.

Неумението да се конфликтува за много хора се превръща в загуба на семейство, здраве и благополучие.

Неумението да се конфликтува за държавата води до значително по-страшни резултати. Фашистка Германия

използвала езическата форма на конфликта. Общ език с други раси и народи не може да има. Възпитание не може

да има. Значи пътят на развитие на немската държава е само един - потискане и унищожаване на всички

несъвършени хора, разрушаване и унищожаване на опозиционно настроените държави. Ако Хитлер беше успял да

създаде атомна бомба, последиците от такова мислене щяха да бъдат катастрофални за цялото човечество. Но

балансирайки на ръба на Трета световна ядрена война, научило ли се е човечеството да конфликтува? Засега това не

се забелязва.

Преди няколко дни наблюдавах по телевизията шоу, излъчващо се на Запад, което събира десетки хиляди зрители -

рестлинг.

Зрителите пищят, викат, махат с ръце. Чуват се викове: „Убий го, убий го!" И яки момчета на сцената изобразяват как

убиват един друг. Залата вилнее и ръкопляска. На десетки хиляди хора, а чрез телевизията и на милиони, се

предлага оптимална форма на решение на конфликта - чрез унищожаване на опонента. Гледал съм това шоу и

преди, което ми позволи да забележа интересна тенденция. Преди както и да се млатеха здравеняците на сцената,

те не закачаха съдията. Просто да посегнеш на съдията или даже леко да го блъснеш беше нещо невероятно. След

това започнаха да посягат на съдиите. След това започнаха да викат по тях и да ги обиждат. След това започнаха да

бият съдиите. А тълпата при това ревеше и беснееше още повече. В последното шоу вече гониха съдията по сцената,

а след това, за пълно удоволствие на тълпата, изобщо го изхвърлиха от ринга! После се случи още по-любопитна

сцена. Един от борците се приближи до другия, на висок глас изказвайки претенциите си, той като че вдигна ръце и

тръгна да се помирява. Но виждайки, че противникът му се е успокоил и му е обърнал гръб, неочаквано го удари

отзад и го хвърли на земята. Онзи, падайки, рухна върху момиче, участващо в това шоу. След като борецът стана, тя

продължи да лежи. Това беше абсолютно нов елемент на композицията. Ясно е, че всичко това е режисура, и високо

класните бойци се стараят да не се травмират един друг. Да, това е шоу, предназначено за отделяне на адреналин

при зрителите. Но ако видиш как на жив човек му отрязват главата, адреналин също ще се отделя. В Древен Рим по

време на гладиаторските боеве е ставало точно така. Сега на Запад много шоута по същността си напомнят гла-

диаторски боеве. Главната цел е да постигнат отделяне на адреналин в зрителите и да докажат физическото си

превъзходство над другите.

Замислих се: а защо трябва да бият съдията? След това разбрах. Съдията спира чувството на превъзходство над

другия, желанието да се унищожи противника. Съдията е любов. Той трябва да усеща пълното единство на двете

конфликтуващи страни. Той трябва да помогне вътрешната енергия да се насо чи не за унищожение, а за развитие, и

трябва безмилостно да пресича всички опити за оскърбление, унижение или желание да се унищожи противника.

Тоест, съдията помага процесът на конфликта да се превърне в развитие, а не в деградация. Съдията трябва да е

умен и опитен, той трябва да притежава пълна информация, тогава няма да има грешки и конфликтът няма да се

задълбочи. Хората, умеещи да примиряват враждуващи страни, през цялата история на човечеството са се ползвали

с огромно уважение. Решението на конфликтите по мирен път помагало да се избягват убийствата, кръвното

отмъщение, войните, взаимната гибел на много хора и народи. Колкото повече любов има в душата си човек,

толкова повече са шансовете му да помири конфликтуващите страни. Затова, като правило, висши авторитети в

конфликтите между племената и народите били светците.

В Япония е съществувал кодекс на честта, наричан Бусидо. Според него противниците нямали право да се сражават,

ако изпитвали омраза или презрение един към друг. Тоест, човек с агресивни емоции е нямал право да конфликтува

с другия с помощта на юмруци или мечове. В съвременния свят започва да побеждава кодексът на безчестието. И

милиони хора с възторг наблюдават как на ринга се нарушават всякакви нравствени правила. Разбира се, това е игра,

но предназначението на всяка игра е овладяване на навиците на поведение в обкръжаващия свят.

В последно време в тази игра вече сериозно се включват държави с ядрено оръжие. Америка, демонстрирайки

военните си мускули, е готова да смачка всяка държава, и грубо нарушавайки международните нравствени норми

настоява при това да й аплодира Европа. Като най-мощен и едър боец Америка престава да обръща внимание на

махането на ръцете и виковете на съдията, а след това се приближава и му плюе в лицето. Мисля, че читателят се е

досетил кой е този съдия. Това е Организацията на Обединените Нации. Ако играчите престанат да обръщат

внимание на съдията, те се превръщат в гладиатори и на полето започва да действа само един закон - законът на

силата. На съвременния свят, с техническата му обзаведеност, такова мислене не оставя никакви шансове.

Спомням си многобройните западни анимационни филми, които учат стотици милиони деца да конфликтуват. Но не

си спомням в тези анимационни филми да има сюжет за възпитание, промяна, любов и добродушие. Преди

главната идея беше силата, агресивността и унищожението на противника. Сега главната идея е справедливостта,

принципността, ума, волята, потискането и унищожението на противника.

Държавата и изкуството не учат хората да конфликтуват. Навсякъде тържествува силата, преминаваща в потискане и

унищожение на другия. В езическия Съветски Съюз младежта се скупчваше в групи по териториален признак, и

между тези групи постоянно ставаха сбивания. В днешна Русия младежта решава конфликта по същия начин, тъй

като по друг тя не умее. Младежките групи се въоръжават с железни пръти, секат един на друг пръстите и пробиват

глави.

Развитието - това винаги е конфликт. Но когато конфликтът върви по фашистка, езическа система на потискане и

унищожение, ние знаем с какво ще завърши това. Фактът, че в западните страни хората все по-често взимат пушки и

пистолети и започват да убиват себеподобните си без всякакви видими причини е всичко на всичко резултат от

неумението да се конфликтува.

Трябва да се повишава интензивността на чувството на любов. Любовта е висша енергия. И ако тя не само пламва, но

и активно сияе и живее в душата, осъденият на смърт болен оздравява, убийците се превръщат в деца по характер,

изцяло променяйки отношението си към околния свят. Тоест, спасява се не само тялото, но и душата. Чрез

дълбочинната промяна на характера може да се преодолеят дори аутизмът, шизофренията, маниакално-

депресивната психоза. Изглежда най-накрая всичко стана ясно и разбрано. Намерен е универсален елексир за душа-

та и тялото). Остава само да прекрачим в този прекрасен и здрав свят. До рая са останали някакви си две крачки. И

изведнъж се оказа, че интензивната любов е огромна енергия, и неумението да използваш тази енергия бързо

довежда до трагедия не само тялото, но и душата.

Неправилният мироглед, неумението да се решават конфликтите води до това, че избликът на любов дава на човек

само две възможности: или да унищожи другите и себе си, ако не умее да борави с огромната вътрешна сила, или

да загуби енергията и любовта, за да оцелее, тоест да се върне назад, на ниските енергетични нива. Ако човек

забравя за това, че всяко общуване и развитие е възпитание, а за да промениш другия трябва да възпиташ себе си,

тогава в конфликта с околния свят или със себе си той загубва любовта и започва да се надява само на енергията и

силата. Така започва процесът на дяволизъм.

Преди не можех да разбера за какво на религията й е нужно понятието за дявола. Ясно е, че като такъв дяволът не

съществува, а е тенденция за озлобяване на душата при загуба на любовта. След това разбрах, че инфекция е нужна

не само на тялото, но и на душата. Ако нашето тяло, загубвайки енергията и заедно с нея имунитета, не се

разболяваше в резултат на непрекъсната атака на микробите, тогава не би съществувал механизмът на човек скоро

няма да го има, е достатъчно просто. Колкото по-силно той пресира околните, при това не външно, а вътрешно,

толкова са по-малко шансовете му да оцелее." Съгласих се с него. Когато се опитваме вътрешно да потиснем и да

подчиним другите, същия модел на поведение пренасяме и върху околния свят и съдбата си. А съдбата не прощава

насилие над себе си. Затова този, който не може да укроти желанията си и за когото главният статус не е в енергията

на любовта, а в силата, рано или късно се лишава от онова, към което се е стремил, много често заедно с живота си.

Да съхрани богатството може този, който се е научил да усмирява желанията си.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Матей 5:5).

Желанието е енергия. Ако постоянно искаме нещо, тогава в тази посока върви непрекъснато отдаване на енергия,

което ни позволява да постигнем желаното. Съществува стара фраза: ние сме това, което ядем". В него има резон,

защото храната влияе върху човека и може да съдейства, а може и да пречи за развитието му. Но в още по-голяма

степен сме това, към което се стремим. Човек отъждествява себе си с това, към което се стреми.

- Стремящият се към правда се стреми към истината. Правилно да разбереш околния свят, изхождайки от понятията

за черно и бяло, е невъзможно. Можеш да разбереш света само в обхвата на всичките му противоположности.

Пълното разбиране на всеки процес е възможно, когато причината и следствието се съединяват в една точка, стават

едно цяло. Да се съединят две противоположности без любов е невъзможно. Това означава, че истината е любов.

Стремящият се към истината се стреми към любовта. И колкото е по-постоянно устремяването му, толкова повече

любов ще получи.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят (Матей 5:6).

Всеки конфликт е възпитание. А възпитанието е постепенен процес. Много е важно да разберем, че човек никога

няма да бъде съвършен. Абсолютно съвършен е само Творецът. Докато човек не се е върнал в Първопричината, той

винаги ще има недостатъци. Когато искаме да видим и да направим другия съвършен, когато вдигаме летвата на

възможностите и искаме от другия незабавни промени, ние губим любовта и се изпълваме с презрение и омраза.

Затова във възпитанието са необходими снизходителност и търпение. Заради недостатък не трябва да презираме,

осъждаме или да се опитваме да го унищожим. Недостатъкът трябва да се преодолее. Снизходителността, в която е

скрита любовта, е едно от главните правила на педагогиката.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани (Матей 5:7).

Желанието да потиснеш, да удариш, да излъжеш се проявява в конфликта с друг човек толкова по-силно, колкото

по-малко чувстваме единството си с него. Ако, опитвайки се да възпитаме другия, запазваме чувството на

превъзходство, педагогиката веднага се превръща в потискане и демонстрация на собствената сила.

Искреността изключва усещането за превъзходство над другия. Искреността е пълна беззащитност на душата. А

съвършено от нищо незащитената душа има само една точка на опора - любовта. Колкото е по-искрен човек, толкова

по-силно той подсъзнателно се устремява към Бог.

Понякога е много тежко да приемеш загубата на пари, изгорялата вила, разрушеното благополучие. Още по-тежко е

да приемеш краха на духовните ценности, когато се рушат надеждите, претърпяват крах съзнанието, способностите,

волята и талантът. Още по-трудно е да запазиш любовта, когато са плюли в душата ти, когато волно или неволно те

оскърбяват близките и любимият човек.

Отказът от материални блага и материална защита може да изглежда като подвиг. Но да се откажеш от духовната

защита, тоест властта, уважението, признанието, е двойно по-тежко. Ако човек потиска себе си, агресивността си,

външно усмихвайки се и държейки се благопристойно, или натрупалата се ярост се взривява и се опитва да унищожи

околния свят. Огромното количество американци, шведи, финландци, поразени от депресия, е резултат от вкараните

навътре агресивни емоции. Държавата може да потисне и да обезвреди външния процес и външното агресивно

решение на конфликта, но тя упорито не иска да забележи, че външното престъпление се подготвя в душата на

човека дълго време и е отражение на вътрешното му състояние. Ръководството на много от държавите е убедено, че

с благополучие, парче хляб и повишена дисциплина душата може да се приведе в ред, също както и тялото. Животът

доказва обратното.

Съвременният свят е близо до гибелта и, изглежда, за да оцелее, хората скоро ще трябва кардинално да се

променят. Днес устремяването към Бог трябва да се проявява при всеки човек не от време на време, а непрекъснато.

Синът носи в себе си неразривно единство с бащата. За да усети Бога в себе си, човек трябва постоянно да поддържа

в душата си чувството на любов. Това чувство трябва да бъде непрекъснато.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. (Матей 5:9).

Енергията на любовта, притичаща към нас, се дели на няколко потока. На първо място тя отива за съществуването и

развитието на душата, след това - на съзнанието, след това - на тялото. Потребностите на душата, духа и тялото

постоянно се конкурират с любовта, и за да усетим приоритета на любовта над всичко, периодично трябва да

преминаваме през унижение на тялото, духа и душата.

Често интересите на тялото, духа и душата влизат в противоречие с любовта, и човекът, вървящ след любовта и

живеещ с логиката й, се сблъсква със страх, съпротива и агресия от страна на хората, за които човешкото е по-важно

от Божественото. Тогава трябва или да се откаже от любовта и да приеме ущърбната логика на вътрешно

измиращите хора, тоест да спечели в настоящето, убивайки бъдещето си, или все пак да спасява любовта и

- Та ето - продължавам аз, обръщайки се към бизнесмена до мен,- нашата обида, злоба и омраза са всичко на

всичко примитивни форми на възпитание и управление на другия човек. При ниско ниво на енергия те са естествени

и не представляват особена опасност, а на нивото на съзнание, на което трябва да преминем, такива начини на

конфликт просто ни лишават от шансове за оцеляване.

Има японска мъдрост, която гласи: в конфликта трябва да бъдеш не камък, а вода. Това означава следното: водата

може да се променя, а камъкът - не. Усещането за значимост, непоклатимост и превъзходство е същността на камъка

и той ще я отстоява. Камъкът има една схема на поведение, един начин на взаимодействие с околния свят, а водата -

стотици и хиляди. Затова водата винаги ще победи камъка. Поклонението на бъдещето, тоест на принципите,

идеалите, справедливостта, превръща човека в камък. Това, на което се покланяме, трябва да бъде единствено.

Невъзможно е да тичаш едновременно в няколко посоки. Колкото повече човек се покланя на бъдещето, толкова

по-малко варианти на развитие му остават. В крайна сметка остава само един модел, един вариант на развитие. Чо-

век започва панически да се страхува от:краха на този модел и да мрази всеки, който може да наруши плановете му.

Едновариантността на събитието го прави невероятно уязвим и води до падане на енергията. Протича постепенно

затихване и загуба на бъдещето.

Но ако човек върви към любовта, той може да има десетки и стотици сценария на развитие на бъдещето. Колкото е

по-висока енергията, толкова са повече вариантите на възможните ситуации. Човек престава да бъде роб на

бъдещето. Затова изходна точка за възпитанието на друг човек трябва да бъде любовта, а не принципите, идеалите

и справедливостта. Трябва да проявяваш оптимизъм и търпение и да предприемаш множество различни опити за

разрешаване на конфликта.

Един състоятелен човек неотдавна ми зададе интересен въпрос. Защо при първото поколение богати хора преди

всичко присъстват енергия, воля, работоспособност, те печелят пари, залагат фундамента? Защо при второто

поколение обикновено върви разкриване на възможностите: проявяват се ум, талант, способности, а при третото

поколение се появяват явни признаци на израждане, угасване на волевите качества и таланта?

Обясних му, че такава тенденция се наблюдава не при всички. Ако семейството е вярващо, придържа се към

заповедите и спазва нравствените норми, тогава материалните и духовните богатства, възможностите те да се

развиват и натрупват се предават понякога на много поколения. В атеистичните и безнравствените семейства

високият енергетичен импулс се задържа кратко време. В атеистичното, тоест езическото общество, всяка

конфликтна ситуация се решава или чрез подчинение, или чрез потискане на опонента, или чрез унищожението му.

Социализмът отначало се опитвал да заимства от християнството идеята за възпитанието и промяната на човека. Но

този опит бил обречен на провал, защото само единобожието може да обедини абсолютно различни хора и да

разкрие възможностите за промяната им. В атеистичното общество християнските идеи за любов, състрадание,

помощ, възпитание и промяна достатъчно бързо изчезнали.

Първоначалният лозунг ,Човек на човека е приятел, другар и брат" постепенно загубил съдържанието си. През

първите години на съветската власт се подразбирало, че в затворите и концлагерите хората трябва да се

превъзпитават. Постоянно се говорило за формирането на нов, съветски човек. Постепенно думата „възпитание"

започнала да се сменя с думите „преследване", „потискане" и „репресии". А двадесет години след октомврийския

преврат цялото възпитание се свело до поголовно унищожаване на онези, които не съответствали на прокрустовото

ложе на комунистическите идеи.

Мислите отново ме връщат в миналото. Един спомен се сменя с друг. Когато започнах сериозно да се занимавам с

лечителство, видях колко е опасно да се убива любовта в душата. Най-главното беше да не убиваш любовта, да не се

отричаш от нея, да не я дискредитираш, да не я поставяш в зависимост от каквото и да било, да не я управляваш.

После това чувство постепенно укрепна в душата ми. Ако любовта живее, тогава въпросът вече звучи по друг начин:

как да я защитиш и укрепиш? Ако отначало средство беше само покаянието, прощаването и молитвата, то за

укрепване на любовта беше необходимо да се говори за правилен начин на живот, хранене, отношение към околния

свят и себе си. После, работейки обратната връзка. Нямаше да се включва червената лампичка, говореща за това, че

съдържанието ни умира, и значи обречена е и формата.

Мъчителното прераждане на тялото под въздействието на болестта кара организма да форсира натрупването на

тънка енергия, необходима за живота и развитието. А ако в душата, губеща любовта и единството с Всевишния, не се

бяха появявали тенденции за израждане, тоест дяволизъм, човек не би и забелязвал опасността от загубата на

единството с Бог. Тенденциите на сатанизма, Содома и Гомора, набиращи сила в съвременната цивилизация, са

всичко на всичко лакмусова хартийка за вътрешното състояние на душите на съвременните хора. „И понеже

беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта!" - е казвал Христос. Изглежда, че тези думи се отнасят

за нашето време.

ЗАПОВЕДИТЕ ЗА БЛАЖЕНСТВО

Опитвайки се да разбера как да конфликтувам правилно, как правилно да възпитавам другите, неочаквано разбрах

смисъла на деветте евангелски заповеди за блаженството. Възпитанието подразбира промяна, но без любов човек

не може да се промени. Какъв трябва да е любящият човек? Какво пречи на човек да се промени?

Да се промени не може този, който се смята за абсолютно прав. Ако аз съм прав, тогава другият е виновен, и да се

променя трябва той. Аз не трябва да се променям. Ако светът е жесток и несправедлив, тогава е виновен светът, и аз

пак не трябва да се променям. Ако аз спазвам всички заповеди, но Бог все пак ме е наказал, тогава Той не е прав и аз

не трябва да се променям. Човек, покланящ се на духовността, се покланя на статичността и непоклатимостта на

представите си за света. Той няма да поиска и няма да може да се промени.

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Матей 5:3).

Защо в първата заповед за блаженство се казва, че бедните духом ще получат Царството Небесно? Защото Царството

Небесно е Божествената любов. Този, за когото любовта е над справедливостта, няма да загуби любовта.

Забелязах едно просто нещо: ако в момент на конфликт първата избликнала емоция е осъждане или омраза,

нормалното решение на конфликта вече е невъзможно. Или потискане и унищожение, или подчинение и

раболепие. Но ако първото пламнало чувство е любов, тогава е възможно равенство, компромис и приемливо за

двете страни решение на спора. Оказва се, че в спора истината може не само да се роди, но и да умре. Истината

умира, когато един от спорещите се ориентира по правотата си, опитва се да потисне другия, повишава статуса си

чрез унижение на другите.

Та ето, оказа се, че ако при обида в очите се появяват сълзи, вече е невъзможно да мразиш. Сълзите са жертва,

загуба, те помагат да обичаме и значи отварят възможност за възпитание на себе си и другите.

Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Матей 5:4)

Всеки човек иска да се чувства състоятелен. Всяка част от секундата ние подсъзнателно си задаваме въпроса: имам

ли сили, за да оцелея? Доколко съм успял? Какво не ми стига, за да си осигуря оцеляване? Повишаването на

собствения статус е развитие на вътрешната ни енергия, и значи повишаване на възможностите за оцеляване. Обаче

много от хората, опитвайки се да докажат състоятелността си, действат подобно на животните. Те се чувстват

уверено само потискайки другите или унижавайки ги. Те се опитват да наложат желанията си и да накарат другите

да приемат условията им.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. (Матей 5:8).

Конфликтът между племена и държави може да завърши само с унищожение, ако не съществуват правила, на които

трябва да се подчиняват двете страни.

По време на Първата световна война били използвани отровни газове - последиците били ужасяващи. След това бил

приет договор за забрана на химическото оръжие. Във всяко общество, ако то не загива, а се развива и иска до

оцелее, трябва да съществуват общи нравствени правила, а също така съдии, които помагат на двете страни да

разрешават конфликтите.

При съветската власт не е имало ясни нравствени норми. Правилата се променяли всеки ден. Хората виждали, че

държавата е абсолютно фалшива. Във всяка група се формирали свои правила. В средата на затворниците, която

заемала доста голямо място в обществото, се формирали свои понятия за нравственост и свои закони. За разлика от

социалистическия морал те били по-устойчиви и се изпълнявали безпрекословно. Избираните от средата на

затворниците водачи - закоравели престъпници, регулирали конфликтите, изнасяли присъди на нарушителите и

отговаряли за моралния климат в колектива. Ето защо съветската власт нееднократно се опитвала да изтреби

„институцията на законниците".

Всеки съдия трябва да притежава определени черти на характера.

Първо: той трябва да е миролюбив, тоест трябва да примирява конфликтуващите страни, а не да ги конфронтира.

Точно за това и се кани съдия, за да не се превърне конфликтът в убийство.

Второ: съдията трябва да е честен и неподкупен. Ако той се продаде на някоя от страните, смисълът на съдийството

изчезва. Конфликтът преминава в агресивен стадий. бъдещето си, приемайки накърнение в настоящето.

Спомням си фраза от песен на Владимир Висоцки: „Няма да умрем от мъчителен живот, по-добре е с вярна смърт да

оживеем".

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. (Матей 5: 10).

Заповедите, оставени от Христос, на повърхностен поглед са неясни, нелогични и противоречиви. В Тора системата

на взаимоотношенията на човека и околния свят е построена извънредно ясно. Юдаизмът е не само религия, но и

наука.

В 613-те заповеди има и философия, и икономика, и юриспруденция, и бизнес, и семейство, и възпитание на децата,

и политика - всичко, за което се сетите. Построена е невероятно сложна система за правилно отношение към света.

Но именна логичността, точността, яснотата и разбирането на висшите нива могат да засенчат любовта.

Това, за което е говорил Христос не се е поддавало на явната логика и се е основавало върху непонятното,

непредсказуемото и нелогичното чувство на любов, което е трябвало да бъде над законите и заповедите. Но без

това чувство е невъзможно осъществяването на главните заповеди на юдаизма.

За да осъзнаеш, че Бог е един, трябва да имаш много високо ниво на любов и енергия. За да усетиш любовта към Бог

като висша наслада, с която не може да се сравни никоя друга, трябва да се научиш да обичаш. За това трябва да

станеш друг. Трябва да се промениш, да преминеш унижението и разрушението на тялото, духа и душата. И ако при

загубата на всичко останало любовта се е запазила и е станала единствена ценност, само тогава можеш да усетиш и

да разбереш, че Бог е вечен и любовта към Него е действително най-голямото щастие и наслада. А всички други

форми на щастие и насочената към тях любов са кратковременни, преходни и рано или късно ще бъдат загубени.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради

Мене. (Матей 5:11).

Човек все още определя себе си като „хомо сапиенс" - човек мислещ. Но дяволът също е мислещо същество. Минали

са 2000 години, откакто Христос е назовал десетте заповеди за блаженство и е дал разбирането за това, че човек

преди всичко е същество любящо. Осъзнаването на това е единственият шанс за спасение на съвременния свят.

ФИЗИОЛОГИЯ НА ИЗКУШЕНИЕТО

Светът винаги е бил пълен с парадокси. Парадоксът - това е външно неразрешим конфликт между две истини, две

твърдения. Най-парадоксалната религия е християнството. Спомням си думите на една жена: „Християнството се

отличава от другите религии с това, че главните заповеди на Христос са неизпълними”.

Съществуват много подобни изказвания: „Библията е противоречива и неясна".

„Христос първо твърди, че всички хора са братя, а след това отказва помощ на жена от друго племе, тоест

нееврейка".

„Той прогонва търговците от храма, а след това призовава да не се противим на злото".

„Той казва, че парите са зло и че богатият човек няма да влезе в Царството Божие, но приема пожертвования, които

е завеждал Юда, от състоятелни хора".

„Той нарича себе си ту Син Божи, ту Син човешки, твърди, че може да прощава човешките грехове и така да лекува

хора, а в родния си град никого не могъл да излекува".

Главният фактор на притегателността на християнството е изцеляването на болните. Без тези чудеса християнството

едва ли би се разпространило толкова широко. Но излекуваните хора в по-голямото си болшинство не станали по-

добри и нравствени. От десетимата прокажени, които излекувал Исус Христос, деветима забравили за

благодарността и само един, при това не юдей» а самарянин, се върнал да въздаде слава на Бога и да благодари на

Спасителя.

Темата за прощаването на греховете, която уж продължили приемниците на Христос, довела до развращаване на

мнозина и игнориране на заповедите. Наистина, за какво да се занимаваш със собствено възпитание, промяна на

характера си и спазване на заповедите, когато можеш да направиш вноска за Църквата и да получиш опрощаване на

греховете.

Това, което са казвали апостолите, не винаги е съвпадало с думите на Учителя. Христос е дал единствена молитва

„Отче наш", която завършва със странните думи: и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия (Матей 6:13).

Свети апостол Яков твърди обратното: Никой, кога е в изкушение, да щ казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от

зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си

похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. (Яков 1:13-15).

В Библията има толкова много противоречиви и непонятни неща, че възниква усещане, че Христос е говорил на друг

език, използвайки някаква своя, непонятна за мнозина логика. Внимателно препрочитайки Библията и провеждайки

изследвания, които са помогнали на много хора да оздравеят и да се избавят от проблемите си, стигнах до извода,

че Исус Христос е притежавал нов тип на мислене.

По какво това ниво се отличава от нивото на предишните стилове на мислене? Може ли да се постигне такова ниво?

Може ли, започвайки да мислиш по друг начин, да разбереш какво е имал предвид Исус Христос? Оказа се, че може.

За всяко живо същество процесът на мислене е процес на натрупване и обобщаване на опит, възможност за

прогнозиране, управление на бъдещето с цел собствено оцеляване и защита. Развитието на мисленето е

невъзможно без общуване, без предаване и приемане на информация. Адаптацията към околния свят е конфликт,

който от всяко живо същество се решава различно. Общуването с друго същество също е конфликт, който може да

води до болести и гибел, а може и до оздравяване, щастие и развитие.

Когато човек се гледа в огледалото и вижда отражението си - това също е конфликт. Ако човек се ядосва на

появилите се бръчки и други признаци на стареене, които вижда в огледалото, значи при него избликва

раздразнение, той е недоволен от вида си, от самия себе си и в крайна сметка от съдбата си. По такъв начин се

получава, че всеки поглед в огледалото дава изблик на агресивни емоции и полага основите на бъдещи

заболявания, ускорявайки процеса на стареене. Има друг вариант на реакция на отражението в огледалото - това е

унинието и депресията. Но такава реакция води до разрушаване толкова бързо, че човек се стреми колкото се може

по-бързо да премине към третия начин на решаване на конфликта. Този начин е избягване на травмиращата

ситуация. Човек маха от дома си всички огледала и за известно време му става по-леко.

Стотици и хиляди години човечеството е решавало конфликтите точно по този начин. Трябва да потиснеш и

подчиниш съперника. Ако не можеш - угаждай и се подчинявай. Можеш да му се покланяш и при това да изчакваш

да отслабне, и тогава да го удариш в гръб. Можеш да се опиташ да се скриеш, да избягаш от този свят; да си

намериш рай на земята, където няма да има конфликти.

Държавите се сражавали, загивали, сменяли се. За да оцелеят, на племената и народите се налагало да водят

непрекъснати войни. Държавата рязко отслабвала, ако започвала да губи вътрешното единство и да се дроби.

Кръвопролитните междуособни конфликти бързо разрушавали целостта и довеждали до разрушение и гибел най-

могъщите империи. Естествено, управниците прилагали най-суровите мерки за укрепване на единството на

държавата. Но ако главните конфликти се решавали неправилно, никакви сурови мерки не спасявали. Опората на

държавата винаги е било семейството, народът. Ако семейството било нераздвоено, единно и благополучно, а

народът не изпитвал омраза към управниците, държавата се развивала и процъфтявала.

Един от първите механизми на разрешаване на главния конфликт възникнал в Индия преди много хиляди години.

Завистта на бедния към богатия, завистта на слабия, мързеливия, глупавия, лишения от права към умния, силния и

енергичния разрушавала семействата и държавата. И тогава в Индия се появили кастите. Оттук нататък бедният

нямал право да завижда на богатия. Появили се касти на духовните хора, управниците и войните, търговците и

слугите. Раждайки се в определена каста, човек вече не можел да промени съдбата си. Жените трябвало да угаждат

и да се подчиняват на съпрузите си. Това било колосално постижение в историята на човечеството. Животинските

чувства били възпрени, вътрешната стратегическа енергия от хищническа и потребителска започнала да се превръща

в съзидателна и неагресивна. Най-опасното в конфликта е натрупването на агресия, гибелна както за отделния

организъм, така и за цялата държава. В Древна Индия разделянето на касти помогнало да се намери изход от този

опасен конфликт.

Минавало време, и вътрешните възможности на хората се развивали, растяла възможността им за промяна. Те

излезли на ново ниво на мислене - появил се юдаизмът. Било признато равенството на хората. Било казано, че

трябва да обичаш ближния си, както самия себе си, а да грабиш, крадеш и завиждаш е недопустимо. Енергията

трябва да върви не за стремеж да ограбиш съседа, а за собствено развитие. Своето щастие човек трябва да постига с

многократни усилия и собствена енергия. Колкото по-малко човек е склонен към кражба, завист и лъжа, толкова

повече енергия ще има в душата му, толкова по-висок ще бъде творческият му потенциал и толкова по-големи

възможности ще се разкриват пред него.

Един от най-главните източници на агресивната потребителска психология е неправилното отношение към Бог,

родителите и секса. Трябва да обичаш Бог повече от всичко, родителите трябва да се почитат повече от всеки, а от

секс трябва да се въздържаш. Твърдейки това, юдаизмът създавал условия за поява на новия човек. Да отнемеш, да

откраднеш отсега нататък не било удоволствие и щастие. Щастието се заключавало в умението да жертваш, грижиш,

създаваш. За такова ниво на мислене бил необходим значително по-голям запас от енергия. За да се задържиш на

това ниво, е станало необходимо строгото спазване на нравствените закони. Онези, които ги нарушавали подлежали

на осъждане, а често и на жестоко наказание. Това бил нов етап в развитието на човечеството.

Минавали години и столетия, и човек в развитието си неизбежно трябвало да излезе на ново ниво, да премине към

нов стил на мислене. Какъв е трябвало да бъде този нов стил на мислене? Как е трябвало да изглежда новият човек?

Как е трябвало да мисли и какво е трябвало да чувства?

Да започнем от най-простото. Енергетиката на новия човек трябва да бъде значително по-висока, отколкото на

хората в миналото. Енергията винаги е разлика в потенциалите, това е мащаб на конфликта, протичащ в съзнанието.

Човек с ново мислене трябва да има повече любов в душата си, енергетиката му трябва да бъде значително по-

мащабна и нивото на вътрешно единство да е значително по-високо.

Животът може да се нарече бойно изкуство. Едно време се занимавах с история и психология на бойните изкуства.

Та ето, в зависимост от вътрешната енергия всички бойци там се разделяли на категории. Най-слабите се страхували

от конфликта и се стараели да избягат от него. Умението да избегнеш опасна схватка било изкуство. Това е

естествено - ако нямаш сила и майсторство, ръкопашният конфликт е самоубийствен. Слабият боец е бил

парализиран от страх и е мислил само за това, как да се защити.

По-високото ниво на боеца е било свързано с високата му енергия. Вътрешните сили отивали за развитие на

майсторството, умението не само да се защитава, но и да напада. Тоест, силите стигали не само за защита, но и за

нападение. Боецът влагал всичките си сили в атаката, опитвайки се да потисне и да подчини противника. Ако такава

атака не завършвала с успех, той преминавал към защита. Висшето майсторство владеели единици.

Но е имало хора с още по-високо ниво на енергия. Вътрешното им емоционално състояние било десет пъти по-

високо. Високата енергия им позволявала по-силно да свиват вътрешното време. Слабият човек, който се страхува от

противника и мисли само за защита, след известно време мечтае да го нападне и да му отмъсти, тоест фазите на

защита и нападение при него могат да са разтеглени във времето, дори в продължение на много години. Човек с

високо ниво на енергия събира причината и следствието в едно. Фазата на атака се сменя с фаза на защита през

Няколко секунди. При още по-висока енергия времето се свива още по-силно, и тогава фазите на атака и защита

присъстват в съзнанието и емоциите едновременно.

Умението да се държат в съзнанието две противоположности, взаимно изключващи се една друга, е признак на

много висока енергия. За професионалист от високо ниво защитата винаги е била подготовка за нападение, а в

нападението той остро е чувствал своите слабости и е засилвал концентрацията върху защитата. При боеца от високо

ниво в съзнанието едновременно протичали два противоположни процеса, които не се смесвали и не се

унищожавали. За слабия боец, за човека с ниска енергия опитът да мисли по такъв начин би довел до ступор и

пасивност. Повърхностното, механичното съединяване на два противоположни процеса би водило до пасивност и

бездействие. На ниско ниво на енергия външните противоположности при активно взаимодействие трябва да са

разтеглени във времето. За да не се унищожават, присъствайки в съзнанието едновременно, вътрешната степен на

единството им трябва да бъде значително по-висока, а това подразбира много високо ниво и изблик на енергия.

И така, много хилядолетия конфликтът на човека с околния свят се решавал на нивото на животинското: да получи,

да завладее природни блага, храна, територия. Човек се усъвършенствал в умението да получава и да отнема.

Същите отношения съществували и в семейството и обществото. Ако те е обидил някой от друго племе, е трябвало

да му отнемеш живота, а още по-добре да лишиш от живот цялото племе, тоест да убиеш всички и да вземеш за

себе си цялото имущество.

В юдаизма новото ниво на мислене изискало адекватно наказание за извършената постъпка: око за око, зъб за зъб.

Това вече било възпитание. Трябвало е да сдържаш омразата, агресивните емоции в случай на кражба, убийството

се забранявало, станало възможно обещетяването на материалния ущърб. Бедният не трябвало да завижда на

богатия, а богатият не трябвало да угнетява бедния.

Християнството отворило нов етап в развитието на човечеството: искало се вече не просто преодоляване на

ненавистта или завистта към друг човек - появило се усещане за кръвно единство с него. Това предоставяло много

по-големи възможности за собствена трансформация.

В Индия човек за цял живот оставал в кастата си. В юдаизма, повярвайки в Единния Бог и спазвайки заповедите,

човек от всяко съсловие и племе е можел да разчита на обединяване с другите. Но било нежелателно да се общува с

недостойни, непорядъчни и безнравствени хора, а упорстващите езичници често подлежали на пълно изтребване.

В християнството възможността за трансформация на душата е възможна при всеки човек. Към него могат да бъдат

приложени сурови мерки, тоест ограничение и даже наказание. Но и най-последният престъпник и грешник при

непрекъснато съхранение на любовта в душата си може да се трансформира и да стане нов човек. Главното условие

за трансформация - това е нито за секунда да не губиш в душата си чувството на непрекъсната любов към Бога. Това

непрекъснато чувство на любов към Твореца позволява на човек да усети Бог в себе си. Но на това ниво всяка

агресия към любовта става смъртоносно опасна. И сякаш оправданото осъждане на престъпника и грешника и

презрението към тях стават смъртоносна отрова за душата, тръгнала по този път.

Алчността, ненавистта, похотливостта, лъжата при такова ниво на мислене е трябвало да изчезнат практически

изцяло. Главна опасност станали неверието в себе си, отказът от мечтите си, съмнението във възможностите си,

осъждането на хората и неприемането на съдбата си. Най-малките съмнения в неразривното единство с Бог и

лошите мисли за себе си или за другите ставали смъртоносно опасни. Значи конфликтът вече принципно не би могъл

да се решава по старата схема на потискане на другите или подчинение на тях. Цялата енергия е трябвало да отива

за трансформация, за промяна и възпитание на себе си и другите.

Главната разлика между бедния и богатия винаги е била в разликата във вътрешното им, емоционалното,

психологическото състояние. Кастите, съсловията, нивото на богатство зависели от вътрешната енергия на човека.

Възможността да се променяш и развиваш, да повишаваш вътрешната си енергия, позволява да се намали разрива

между богатите и бедните. В безнравствено, езическо или атеистично общество винаги ще има кланове и касти,

защитаващи себе си и потискащи другите. Там, където душата, тоест мислите и чувствата на хората, не се развива,

винаги ще има строга външна йерархия. Но ако в душата на човека има любов, ако той спазва главните заповеди,

тогава възможностите му за трансформация многократно се увеличават, и тогава мързеливият и алчният става

енергичен и щедър, ограниченият и обидчив неудачник става мъдър, волеви и успешен.

Трагедията на социализма е в това, че се опитали да осъществят равенство само на външно ниво. И се получило, че

умният, енергичният и щедрият започнал да храни алчния, завистливия и мързеливия. Икономиката на такава

държава била обречена. Тогава социалистическата съзнателност се сменила с принуждение, насилие и страх.

Главният лозунг на капитализма звучал така: умният, енергичният и способният трябва да е богат, а слабият и глупав

мързеливец трябва да е беден. Социализмът се опитал да възроди умиращото християнство, но да се поддържа

външно равенство без постоянна вътрешна съзидателна работа на душата е невъзможно. За мързеливеца и глупака

е опасно да бъде богат. За това свидетелства целият опит на историята. Мързеливецът и глупакът - това е човек с

ниска вътрешна енергия, с ниско ниво на любов в душата. Човек, загубващ единството с Бог и любовта в душата си,

неизбежно започва да деградира отначало с душата си, а след това и с тялото си. Значи главното за бедния е не

равенството и материалното благополучие, а възможността да развива душата си, на първо място чрез любовта и

спазването на нравствените закони. Когато безнравственият и нелюбящ човек се поощрява материално, това го

превръща в закоравял престъпник. Затова повърхностното равенство, което е било обявено за главно благо, давало

кратковременно усещане за единство и подем на развитието, а след това - падане до първобитното ниво. И в

първата страна на развития социализъм достатъчно бързо се появили касти на научния, партийния, икономическия

елит.

Капитализмът довел до развитие на егоистично и индивидуално мислене и до разрив на единството между хората.

За да остане богат, човек ще се постарае да отнеме от друг не само парите, но и възможността да се развива.

Социализмът противопоставил на това колективен егоизъм, по същността си значително по-суров. На смяна на

слабеещото християнство дошло развито езичество във вид на социализъм. Както стана ясно, и единият, и другият

начин на мислене за човечеството е гибелен.

Хората могат да оцелеят, само ако усетят единството си един с друг, а това ще стане възможно, когато принципно

новото мислене стане реално за всеки. Моделът на това мислене е даден от Христос преди повече от 2000 години.

Без непрекъснатото усещане на любов в душата да се излезе на това ниво на мислене е невъзможно.

Седя в креслото до прозореца и разглеждам покривите на къщите. Макар да е облачно, във всичко се чувства

присъствието на пролетта. Пролетта е нова енергия, това е усещане за любов, това са нови чувства и нови

изкушения.

Защо тогава в молитвата „Отче наш" молбата, отправена към Бог, е свързана с изкушението? Може ли Бог да

изкушава човека или не? И въобще, какво е изкушението? И какво прави поддалият му се човек? Той насочва

енергията си не към Бог и любовта, а към желанията и инстинктите си. Но нали е естествено да искаш нещо, да

желаеш и да задоволяваш инстинктите си, какво общо има тук изкушението?

В Новия Завет се казва, че дяволът изкушавал Христос в пустинята, обещал да му даде всички царства и да открие

всички възможности, ако Исус му се поклони. Тогава може да се предположи, че изкушението е смяна на

приоритетите, при която любовта престава да бъде за човек главна цел, а тази цел става управлението, властта,

сбъдването на желанията и така нататък.

Как човек прави избор? Ако се опитаме да разберем какво става с душата, игнорирайки понятието за енергия и

опитвайки се да изхождаме само от материалните понятия, тогава става необходимо съществото с рога и копита.

Когато се опитах на тънък план да видя какво се случва с човек по време на изкушение, всичко неочаквано си дойде

на мястото. Какво се случва с човек, който поощрява инстинктите и желанията си, зависи от тях? Душата му се

обезточва, загубва енергията. След това ще страда, боледува и умира тялото му. А сега си представете, че в някакъв

момент човек осъзнава греховността на поведението си, усеща гибелността на постепенната загуба на любов в

душата. Той престава да преяжда, въздържа се от секс, старае се да не осъжда, да не се обижда и да не завижда,

старае се да помага на другите и да жертва. И точно тогава започва най-главното и най-опасното - това, което са

виждали, чувствали и за опасността от което са предупреждавали всички светци. В този момент бесовските

същности се опитват да върнат човека обратно. Всички изкушения се усилват, неочаквано се разкриват нови

възможности за удоволствия. А в действителност всичко е свързано със законите на развитието на душата.

Когато човек се въздържа от неправилно поведение и робство на желанията и инстинктите си, се освобождава

огромно количество енергия. Ако човек не умее да се разпореди с тази енергия и да я насочи към увеличение на

любовта към Твореца и единството с Него, тогава целият този огромен пакет енергия отново се насочва в

привичното русло. Тогава, ако човек се е покланял на храната, удесетореното му подсъзнателно желание привлича

ситуации, в които той ще получи тази храна, и това ще съответства на мечтите му. Ако човек се е покланял на секса,

тогава огромната подсъзнателна енергия ще намери именно онази жена, за която е мечтаел, и ще повлияе върху

хода на събитията така, че той да може да я срещне, да я привлече и романът им да стане възможен.

Получава се, че като натрупа Божествена енергия, човек изкушава сам себе си, по навик разпределяйки я за главните

си желания. И многократно засилените желания, превръщайки се в страсти, довеждат този човек до болести и

нещастия.

Постепенно разбрах какво е имал предвид Христос в молитвата „Отче наш". Молбите, отправени към Бог в молитва,

се изпълняват. И ако човек моли да го освободят от изкушението, това означава, че нека по-добре да не се сбъдват

онези желания, които могат да го лишат от любовта в душата му.

Христос посветил себе си на Бог от детство. Мирогледът и възприемането му на света постепенно се променяли. В

края на краищата единството с Твореца станало такова, че душата му чрез любовта получила огромна енергия. В

този момент Той бил на около тридесет години.

Това била енергия на съвършено нови възможности. Тази енергия му позволявала да види миналото и бъдещето

едновременно, позволявала му да лекува хората и да променя съдбите им. И вероятно Исус Христос е чувствал и

виждал огромните си възможности, а човешката плът и духът, свързан с нея, подтиквали към усещането, че властта,

могъществото и сбъдването на желанията е по-важно от любовта. И тогава, за да улесни главния избор в живота си,

Христос се оттеглил в пустинята. Той искал да се отстрани от всичко и да почувства, че любовта е по-важна от

материалните и духовните богатства. И от избора му, съдейки по всичко, е зависела съдбата на човечеството.

По-късно същото изкушение ще бъде дадено на учениците му. За апостол Петър това е загуба на материалното

щастие заедно с живота. Три пъти Петър се отричал от любовта заради страха за живота си. А за апостол Юда по-

важно, отколкото любовта, се оказало духовното щастие, той се отрекъл от любовта в полза на непоклатимостта на

духа си и тласнал към смърт учителя си и любовта си. По принцип историята, случила се с Юда, е модел за развитие

и възможна гибел на днешната цивилизация.

Отначало хората вярват в Бог, но Негов конкурент е материалното благополучие. Ако те не издържат на изпитанието

и започнат да се покланят на златния телец, тогава загубват любовта и след това загиват. Онези, които оцеляват,

вървят напред в развитието си. На смяна на материалните блага идват духовните, а след това настъпва закономерен

етап на следващо изкушение, когато трябва да рухнат идеалите, мечтите и целите, когато изчезва привичната

картина на света. И ако човек не може да приеме краха на висшите ценности, той се отрича от тях и се опитва да се

върне назад, към материалното, а след това загива.

Юда, отричайки се от нравствеността и идеалите, се опитвал да придобие нова система от цели. Главна цел и главно

щастие за него станали парите и материалното благополучие. Любов и духовност за Юда били едно и също. Когато

били съкрушени идеалите му, той решил, че е загубил любовта, и в резултат извършил престъпление. За Петър

любовта и животът поначало представлявали едно цяло. Но той успял да победи и в края на краищата преодолял

това изкушение. Това, което не могъл на направи Юда, свидетелства за факта, че задачата е била невероятно трудна.

Христос е знаел, че Юда не издържа на това изкушение, и вместо осъждане и презрение до последната секунда се

опитвал да му помогне, докато той не направил окончателния и безвъзвратен избор.

Особеността на новото мислене, което дошло чрез Христос е в това, че Божествената любов вече не се смесва в него

с чувствените, материалните или духовните ценности. Това означава, че можеш да се покланяш само на любовта.

При сблъсък с това чувство всички ценности трябва да минават на втори план. Всеки от нас през живота си постоянно

се сблъсква с главното изкушение, когато трябва да направи избор — кое е по-важно: любовта или справедливостта,

любовта или бъдещето, любовта или животът и материалното благополучие?

Един от главните упреци към Христос звучал така: защо наричаш себе си Син Божий, а не можеш да се защитиш?

Убиват го, а Той не се защитава, с Него се подиграват, плюят го, а Той въпреки това не се защитава. Ако не може да

спаси тялото си от унищожение и духа си от позор, какъв Син Божий е Той тогава?

В действителност Христос се е защитавал с всички сили. Но главната му цел е била да съхрани и запази любовта в

момент на разрушаване на тялото и духа. Също като учениците си, Той преминавал състоянието на страх,

неприемането на собствената гибел, гибелта на надеждите, идеалите, приятелските отношение с близките хора. И

думите му: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?", свидетелстват за това, колко тежка, колко невероятно

мъчителна се оказала мисията му за спасение на любовта при всякакви условия.

Сега човечеството излиза на ново ниво, на което - или колективна гибел, или трансформация и преминаване на ново

ниво. Скоро трябва да дойде нова порция енергия. Съдейки по всичко, тази порция ще бъде доста мащабна. За

човечеството това може да стане непреодолимо изкушение. Ако в този момент главното устремяване на всеки човек

не стане чувството за непрекъсната любов, тогава механизмът, изправно работил милиони години, ще унищожи

всички обитатели на планетата. Това е механизмът на поклонение на желанията и инстинктите, това е стремежът

към благополучие и стабилност с цената на всичко, в последно време станали за западната цивилизация смисъл на

живота.

Много хилядолетия хората, чувствайки Божествената енергия в душата си, я избягвали, интуитивно разбирайки, че

привичният начин на живот при това става самоубийствен. Но колкото и да се опитва човек да се справи с проблема,

избягвайки конфликта, рано или късно той трябва да реши тази задача. Ако хората не успеят да се променят, едва ли

ще оцелеят в близко бъдеще. За промяна е нужна голяма енергия, но получаването й за несъвършения човек се

превръща в смъртоносна опасност.

Как изглежда човекът, за когото при получаването на нова енергия оцеляването ще стане проблематично? Една от

главните му характеристики: той не може да удържи в душата си две противоположности. С какво се отличава

поклонението на духовните или материалните ценности от поклонението на Бог?

Поклонението на Бог е поклонение на любовта. В любовта има едновременно и наслада, и болка. Насладата

позволява да се отдава, реализира енергията, а болката позволява да не се сраснеш с източника на наслада.

Когато се покланяме на материалното или духовното щастие; ние правим цел само насладата. Ние бягаме от

болката, ако не можем да удържим едновременно двете противоположности. Но всеки човек знае, че

притежаването на материални ценности не може да бъде вечно, рано или късно те ще бъдат загубени.

Притежаването на духовни ценности също. Болката винаги сякаш присъства в живота ни, но в бъдещето, като

следствие. И колкото по-силно се покланя човек на нещо, толкова по-силно иска да отблъсне по-далеч болката, да

отмести следствието от причината, да удължи времето на удоволствие. Но тогава енергията в душата пада и протича

закономерна деградация.

Така преди Христос хората боготворели своите удоволствия и мразили онези, заради които ги губели. Така хората

мразиш! злото и се покланяли на доброто, което в действителност е било за тях непрекъснати положителни емоции.

Хората винаги са бягали от страданието, а главното страдание са били телесните мъки, тоест разрушаването на

тялото, и духовните мъки, тоест крахът на бъдещето, надеждите и идеалите. Но едновременно с това хората

разбирали, че без жертвеност, страдания, ограничения на желанията, потискане на тялото душата се изражда и

вярата в Бог изчезва.

Христос е показал, че за непрекъснатата любов болката е Необходима. На високите нива на енергия насладата и

болката, щастието и страданието, неунищожавайки се едно друго, съществуват заедно. Затова образът на Христос

при нас е неразривно свързан с усещането за щастие, ликуване и едновременно страдание и загуба; и Дева Мария

се изобразява на православните икони едновременно радваща се на раждането на Първенеца и страдаща от това,

че знае за идващите му мъчения. В такъв момент времето започва да се свива, и колкото по-силно се борят помежду

си щастието и страданието, толкова по-явно се вижда победата на любовта, нейната мощ и превъзходство над

всичко.

Ако преди добрият човек е бил олицетворение на доброто, а безнравственият олицетворение на злото, то след

Христос всичко започнало да изглежда иначе. Може ли богатият на пари да презира бедния? Не, той трябва да му

помогне да стане богат. Може ли богатият по дух да презира бедния по дух, тоест безнравствения? Също не. Той

трябва да му помогне да стане нравствен. Възпитанието е винаги помощ и поддръжка. Помощта и състраданието

изхождат от любовта. А в любовта винаги има наслада и болка. Понякога болката изглежда като загуба, понякога

като разрушение, понякога като потискане на възможностите, понякога като строго спазване на правила. Но ако има

любов, тогава болката не се откъсва от наслаждението и става съзидателно начало. И тогава имаме шанс да

преодолеем всяко изкушение, което идва при нас като поклонение на удоволствието и насладата.

ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА

Проклет да е, който хули баща си или майка си! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който отместя междата на ближния си! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който отбива слепия от пътя! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който криво съди пришълец, сираче и вдовица! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който легне с жената на баща си, защото той е открил края на бащината си завивка! И целият

народ да каже: амин.

Проклет да е, който легне с какъв и да било добитък! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който легне със сестра си, с бащина си дъщеря, или с майчина си дъщеря! И целият народ да каже:

амин.

Проклет да е, който легне с тъща си! И целият народ да каже: амин. (Проклет да е, който легне със сестрата

на жена си! И целият народ да каже: амин.)

Проклет да е, който убива тайно ближния си! И целият народ да каже: амин.

Проклет да е, който взема подкуп, за да погуби душа и да пролее кръв невинна! И целият народ да каже: амин.

Второзаконие 27:16-25.

Който чувайки, докосвайки се и виждайки, вкусвайки и намирисвайки не се радва и не скърби, този човек трябва

да се смята за обуздал чувствата.

Законите на Ману 2:91

Подчинявайки съвкупността от органи и подчинявайки също така разума, той постига всички цели *дори+ не

изнурявайки усилено тялото.

Законите на Ману 2:100.

Смъртта се стреми да лиши от живот брахманите, вследствие пренебрегване на изучаването на Веда,

отклоняване от правилата на доброто поведение, леност и нарушаване *правилата на приемане+ на храната.

Законите на Ману 5:4.

Два пъти роденият, изяждайки умишлено гъба, *месо+ на домашен шопар и петел, чесън, лук или праз, изпада в

грях.

Законите на Ману 5:19.

Изяждайки тези шест *вида храна+ неумишлено, се полага да изпълни в качеството на изкупление самтапана

или пък лунно покаяние на отшелниците; в останалите случаи - да пости един ден.

Законите на Ману 5:20.

Посмъртният грях на убиващия животното заради лова не е толкова голям, колкото *грехът+ на вкусилия

месото от прищявка.

Законите на Ману 5:34.

Колкото са космите *по кожата на убитото+ животно, толкова пъти убиващият животните от прищявка

приема насилствена смърт в бъдещите раждания.

Законите на Ману 5:38.

Няма грях в употребата на месо, алкохолните напитки и в плътските удоволствия - такъв е начинът на живот

на живите същества; но въздържането *от всичко това донася+ голяма награда.

Законите на Ману 5:56.

Учените се очистват чрез снизходителност, постъпващите беззаконно - чрез щедрост, имащите таен порок - с

повторение *на свещените текстове+, в съвършенство знаещите Веда - чрез аскетични подвизи.

Законите на Ману 5:107.

С вода се очистват *само+ частите на тялото, сърцето *пък+ се очиства чрез истина, душата - със свещено

учение и аскетични подвизи, умът се очиства чрез познание.

Законите на Ману 5:109.

Добродетелната жена, пребиваваща в целомъдрие след смъртта на мъжа си, отива на небето, даже нямайки

синове, като онези целомъдрените.

Законите на Ману 5:160.

Потомството, родено от друг, - даже в друг брак, - в този свят не се признава; друг съпруг никъде не е

предписан за добродетелните отпи»

Законите на Ману 5:162.

Заради неверността на съпруга жената в света печели презрение, *а+ след смъртта се озовава в утробата на

чакала и се измъчва от ужасни болести.

Законите на Ману 5:164.

*При сравнение+ на порока и смъртта порокът се смята за по-лош; порочният отива в преизподнята, умрелият

непорочен отива на небето.

Законите на Ману 7:53.

Човекът, извършил насилие, трябва да се смята за по-лош злодей, отколкото кавгаджията, крадецът и

ударилият с пръчка.

Законите на Ману 8:345

Можеш да убиваш, без да се колебаеш, нападащия убиец, - *даже+ гуру, дете, престарял или брахман, доста учен

във Веда.

Законите на Ману 8:350.

Убийството на убийцата - открито или тайно - никога не е грях за убиващия; в този случай яростта напада

яростта.

Законите на Ману 8:351.

Даже в най-примитивните вярвания и религии, възникнали преди десетки хиляди години, винаги се е смятало, че

светът се развива не хаотично и всяко събитие е свързано във времето с причината си. Неприятност, катастрофа,

катаклизъм се възприемали като гняв на боговете, наказващи хората заради неправилно поведение. Болестите и

неприятностите при отделния човек се свързвали с характера, мирогледа и поведението му. От една страна се

натрупвал опит, доказващ, че болестите и неприятностите не се появяват случайно, от друга страна идващото свише

озарение и ново знание потвърждавали истината, състояща се в това, че неправилният мироглед води до грях, а

грехът - до болест.

Всички искали да живеят и да бъдат здрави, а за това е трябвало да спазват нравствените правила по отношение на

себе си, другите и околния свят. Също така били нужни сурови наказания за онези, които не спазвали тези правила,

защото за греховете на един боговете могли да накажат цялото племе. Висшите знания за света, които получавали

мистиците, в съзнанието на обикновените хора се трансформирали в религия. Освен чисто религиозното „Бог ще

накаже", съществували понятията за карма и хроники на Акаша. Староиндийската философия много хиляди години

преди Мойсей твърдяла, че всяко събитие, случващо се в света, не изчезва безследно, то се фиксира в световния

ефир. Всяка постъпка на човек се фиксира и довежда до положителни или отрицателни резултати, тоест чрез

поведението и емоциите си човек формира съдбата си и събитията, които ще се случат с него.

Натрупването на грехове води до болести не само възрастните хора, но и децата, а също така води до израждане

и угасване на рода, племето и цялата държава. Умението да се избавяш от греховете позволявало да се съхрани

здравето. Едно от най-добрите средства било наказанието на онези, които нарушавали нравствените закони.

Наказанието или болестта спирали опасната тенденция и давали шанс за оцеляване и пречистване. Наказанието

позволявало да се спре човека в самото начало на заблудата му. Но ако не го наказвали хората, тогава рано или

късно неотвратимо и безмилостно идвали болести, нещастия и гибел на потомците. Затова навреме наказаната

простъпка била за човека спасение.

Какво е могло да бъде по-ефективно от наказанието? Профилактиката на греха и престъплението. При този,

който изучавал свещените книги и ги приемал като ръководство за действие, идвали здраве и богатство. Преди

много хиляди години хората осъзнали: убийството, кражбата и насилието най-вероятно ще извършва онзи, който не

е въздържан в храната и секса, не уважава родителите си, не може да сдържа желанията си, роб е на инстинктите си.

Виждали са и обратното: аскетизмът, отречеността, въздържанието, щедростта положително влияели върху човека.

Такива хора имали здраво семейство, многочислени потомци и всичко, което се нарича благоденствие. Религиите

били различни, но описаните от тях висши закони на битието, леко различавайки

се по форма, практически не се отличавали в същността си.

Вследствие привързаност *към чувствените удоволствия, човек+ несъмнено върви към греха, но обуздавайки ги постига

успех.

Законите на Ману 2:93.

Желанието никога не угасва от наслаждаването на желаните предмети; както огънят от поливане на масло, то още

повече нараства.

Законите на Ману 2:94.

Нито *изучаването на+ Веда, нито щедростта *в милостинята+, нито жертвоприношението, нито въздържанието, нито

аскетизмът никога не водят до успех *човек+, имащ характер, осквернен *от чувственост+.

Законите на Ману 2:97.

Греховните мисли на човек, неправилните му постъпки отиват в самите основи на човешкото същество, тоест в дълбочинните му

чувства. В чувствата са зашифровани бъдещите мисли и постъпки. Ако в дълбочинните си чувства човек се устремява към висши

светове и в крайна сметка към Твореца, тогава привързаността и агресивността му по отношение на хората и околния свят

намаляват. Но ако всичките му чувства са насочени само към удоволствията, с душата незабелязано се случват страшни

метаморфози. Похотливостта, завистта, гневът стават естествени черти на характера, следват ги насилието, грабенето, кражбата,

лъжата и убийството на себеподобни.

Лов, игра на зарове, спане през деня, злословие, жени, пиянство, пеене, музика, танци и безцелно пътешествие — група от

десет *порока+, породени от желанието.

Законите на Ману 7:47.

Доносничене, насилие, вероломство, завист, гневливост, нарушаване *правата+ на собственост и оскърбление с думи и

пръчка - група от осем *порока+, породени от гняв.

Законите на Ману 7:48.

Пиянство, игра на зарове, жени и лов - по ред *на изброяване+ - тази четворка трябва да се смята за най-лошата в групата

*пороци+, породени от желанието.

Законите на Ману 7:50. Удар с пръчка, ругатня и нарушение *правото+ на собственост - тази тройка трябва да се смята за

най-лошата в групата *пороци+, породени от гнева.

Законите на Ману 7:51.

В законите на Ману за корен на греха са признати два импулса - гневът и желанието, тоест чувствената природа на човека се

разделя на материална и духовна съставни. Поклонението на духовната води до гняв, а поклонението на материалната - до

необуздани желания. Същият механизъм е описан в Тора. Според нея има два вселенски гряха. Първо е съгрешил ангелът, станал

дявол. Могъществото, волята, управлението, съзнанието му закрили Божествената воля и довели до израждане. Поклонението

на чувственото щастие подтикнало към грях Ева, прародител ката на човечеството.

Тези два гряха незримо присъстват във всеки човек, и той или ги побеждава, приближавайки се към Бог, или изпада в грях, по-

кланяйки се на съзнанието и желанията. Всеки грешник рано или късно бива наказван за постъпките си, макар че понякога на-

казанието пада върху роднините, децата и останалите му потомци. Но в следващите си въплъщения човек ще трябва да заплати

за вредата, нанесена на душите на децата и потомците си и да пострада лично. Сложно е да се говори за действието на закона за

причината и следствието в многото въплъщения на човешката душа, макар че ако се основаваме на принципа за единство на

Вселената е ясно, че съдържанието се развива чрез постоянно обновяване на формата, иначе те ще се сраснат. Значи и душата на

човек, която живее след смъртта, трябва да има право на нова обвивка. И качеството на тази обвивка, вероятно, трябва да бъде

свързано с посоката, в която върви душата. Ако тя деградира, тогава съответно и обвивката трябва да става по-лоша.

Наблюдавайки аурата на пациентите, често съм виждал как душата на чисто дете не може да се приближи до душите на ро-

дителите, замърсени от обиди и ненавист. Ако детето все пак се появяваше, родителите след това започваха да боледуват, за да

влязат душите им в съответствие с душата на детето. Понякога след появата на такова дете родителите умираха.

Виждал съм и как греховете на родителите се предават на децата и присъстват в полето им. Но ако вътрешната посока на детето

беше чиста и любовта много, то тази кал по никакъв начин не влияеше върху здравето и съдбата му. Ако такава мина със забавено

действие след 10-15 години се взривяваше, тогава страдаха на първо място родителите. В младежките си години ние хвърляме

зърната на постъпките и емоциите си в душите на бъдещите си деца, а след 10-20 години можем да съберем реколта във вид на

болести и нещастия.

Ако родителят не е успял правилно да възпита детето и то е станало мързеливо, завистливо, алчно и агресивно, родителят също

се разплаща за това с болести и нещастия. При това заради вреда, причинена на душата, следва значително по-строго наказание,

отколкото заради вреда, причинена на тялото. Повърхностно мислещите хора често негодуват и искрено се възмущават от това,

че съдбата понякога не наказва аморалните хора. Но често се случва така, че ние мразим престъпниците, унижаващи тялото и

благополучието ни, а престъпниците, развращаващи душите ни, услаждайки при това тялото, уважаваме и обичаме. А Творецът

наказва на първо място онези, които изтребват любовта и нанасят вреда на своята и другата душа. При това на такова наказание

подлежи не само отделен човек, но също и обществото, и държавата. Това също е забелязано от древни времена.

Царят, в града на когото няма нито крадец, нито прелюбодеец, нито клеветник, нито грабител, нито насилник, се удо-

стоява с мира на шакра.

Законите на Ману 8:386.

Ако царят, ненаказвайки крадците, взима данък, в страната му настъпва безредие и той се лишава от небето.

Законите на Ману 9:254.

Защото, освен наказанието, с нищо не е възможно да обуздаеш престъпленията на злонамерените крадци, тайно бродещи

по земята.

Законите на Ману 9:263.

Царят трябва, отсичайки двете ръце, да заповяда да набият на остър кол онези крадци, които извършват кражба нощем,

правейки пролом *в стената на къщата+.

Законите на Ману 9:276.

Даващите *на крадците+ огън, храна, оръжие, подслон, укривателите на краденото трябва да се наказват като крадци.

Законите на Ману 9:278.

При който цар в страната загива от глад познавач на Веда, при същия от същия глад бързо загива страната.

Законите на Ману 7:134.

Онази страна, която е населена предимно от шудри, пълна с невярващи, лишена от два пъти родени - бързо загива, измъче-

на от глад и болести.

Законите на Ману 8:22.

Нито заради дружбата, нито заради голямата изгода нека царят не пуска на воля насилници, предизвикващи

ужас във всички същества.

Законите на Ману 8:347.

Голямото количество атеисти винаги е довеждало до израждане и гибел на държавата. Но атеизмът често е бил

следствие от религиозен фанатизъм, който довеждал до това, че религиозната форма ставала много по-важна от

съдържанието. Такава държава бил Съветският Съюз, където на първо място се унищожавали нравствените и

духовните хора. А нали именно те били опозиция на езическия демон на колективизма, отхвърлил всички понятия за

нравственост заради постигането на политически цели.

Историята се повтаря и съвременните световни държави, плъзгайки се към езичеството, за укрепване на единството

си постоянно започват войни, отново измествайки нравствеността на заден план. Влизащите в системна криза

Съединени Американски Щати също трябва да живеят в състояние на непрекъсната война, за да се сплотят.

Съветската власт постоянно търсила и намирала врагове на народа, и САЩ със същата цел си намерили враг —

тероризма, и се борят с него вече не на своя територия, а по целия свят.

Заради това завладяват Афганистан, и за да завоюват симпатиите на местното население, разрешават

производството на опиумен мак, три години преди това забранено от духовните и светските власти на страната. В

резултат количеството хероин, нахлуло в Русия и Европа, за няколко години се увеличава 15-20 пъти. Именно тези криминални пари не само разрушават нравите на цялата световна общност, но и отиват за поддържане на

тероризма.

Китай, за да постигне икономическо лидерство, откровено извършва кражба на интелектуална собственост. С

имитациите си той е залял целия свят. Китай поддържа всякакви терористични режими и си затваря очите за гибелта

на стотици хиляди хора, ако това му е икономически изгодно. Така например в ООН, при опит поне по някакъв начин

да се спре клането в Судан, от тяхна страна беше наложено вето върху решението за икономически санкции, защото

търговията с тази африканска страна донася на Китай огромни пари.

Индийският закон за кармата гласи: всичко, което правиш по отношение на другите хора, рано или късно ще ти се

върне. Старият Завет призовава: отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб. Това важи и за

страните. Ако една страна развращава и разрушава нравите в друга държава, рано или късно тя ще плати за това.

Преди около двеста години държавна английска компания, имайки големи дългове пред Китай, решила въпроса

много лесно: вкарала там наркотици. След това икономиката на страната рухнала. Към този момент Китай заема

първо място по производство и пласиране на наркотици и с това подкопава икономиката на други страни. През

последните десетилетия западните страни, ползвайки се от неразвитото китайско законодателство, преместили там

вредни и опасни за здравето заводи и предприятия.

Днес Китай отравя не само своята екология - с отровните детски играчки и друга опасна продукция той нанася вреда

на целия свят. Пясъчните бури от територията на Китай все по-често проникват на територията на Корея и Япония.

Страна с безнравствена външна политика не може да възпитава нормални хора. Хората копират управляващите си -

така е устроена природата. Членовете на глутницата, обучавайки се, копират водача. Децата копират родителите си.

Народът копира поведението на властите.

Китай води сега хищническа империалистическа политика против страните на Африка и Южна Америка. Парите се

влагат в развитие на пътищата и в инфраструктурата, необходима за внасяне на суровини в Китай. За изсмукалите

запаси и богатствата на тези страни Китай плаща с евтините си стоки, разрушавайки икономиката на слабите страни

и изцяло подчинявайки ги на себе си.

Безпринципността и правото на силата, по примера на САЩ, са станали нормално явление в съвременния свят.

Такива отношения са абсолютно нормални за първобитното общество, за хора, биещи се с тояги и греещи се край

огъня. Но стремителното движение на цивилизацията напред на фона на връщането на културата и нравствеността

назад, увеличавайки разликата в потенциалите, може да роди само разрушаваща самоубийствена енергия.

Мнозина специалисти предричат крах на икономиката на Китай. Конкурентноспособността на стоките му е станала

възможна за сметка на крайно грубото нарушаване на международните, екологичните и нравствените норми.

Липсата в Китай на профсъюзи и безмилостната експлоатация на селските жители също съдейства за икономическия

скок. Но благоденствието и процъфтяването в страна с разлагаща се душа е възможно само за неголям период от

време. Бездушният, жестокият, аморалният човек рано или късно ще стане тежкоболен. Страната също. Любопитна

ситуация се създава при нас в Русия. През периода на управление на Горбачов и Елцин страната се спусна на най-

ниското си ниво. От нея не беше останало практически нищо. До неотдавна в Русия действаха първобитнообщинни

отношения. Бандитските групировки, подобно на племената, установяваха ред на територията си, контролираха

икономиката и се опитваха да изработят поне някакви понятия за нравственост. Появи се езическа идеология, в

която парите и задоволяването на желанията бяха главните жизнени цели. Момичетата мечтаеха да станат

проститутки, а момчетата - наемни убийци или авторитети. Именно в тези условия се случи взрив на престъпността,

хомосексуализма, педофилията и всички грехове, присъщи на израждащото се общество. Държавата трябваше или

да загине, или да започне да се възстановява.

Постепенна започнаха да крепнат милицията и спецслужбите. Бандитските върхушки започнаха да се изместват от

милицейски кланове и тогава бандитите от всички видове се преквалифицираха, опитвайки се да защитят себе си, в

бизнесмени, а след това нахлуха в политиката, разбирайки, че най-добрата защита от властта е пребиваването в

същата тази власт. Достатъчно бързо бандитите разбраха, че да се управлява може не с пистолет и нож, а със закони,

позволяващи им да остават безнаказани, икономиката - неефективна, и народът - безсилен. Но се случи чудо, и

гибелта на Русия беше отсрочена. В Русия започнаха да побеждават тенденции, водещи до нравственост и спасение.

Но хората с мироглед на престъпници, намиращи се във властта, както и по-рано не позволяват да се приемат

закони, ограничаващи хищническите им инстинкти. Пълната безпринципност и продажност на съвременните руски

чиновници са станали реална заплаха за безопасността на страната и оцеляването й в бъдеще.

Всеки раков тумор се бори за оцеляването си, убивайки организма, за да умре след това заедно с него. Русия

премина през страшни етапи на почти пълен разпад. Започнаха опити за възраждане. Което може да радва, тъй като

това е все пак динамика. След първобитнообщинното общество, което е съществувало в Русия допреди 10-15

години, вече сме преминали периода на робовладелческия строй и сме встъпили във феодализма. В настояще

време различните кланове в армията, ФСБ, милицията и другите държавни структури се държат като едри феодали,

защитаващи територията си и опитващи се да смажат другите. След няколко години в Русия може да се очаква

настъпването на зрял капитализъм. А след това, мисля, тя трябва да намери пътя ей. Капитализмът, с поклонението

му на златния телец и пренебрежението към душата и нравствеността, мисля, е обречен политически и

икономически, а може би и физически.

Китай, опитал се да съедини социализма и капитализма, създал още по-страшен модел на обществото на бъдещето.

Липсата на вяра в Бог и нравственост, съвместена с приоритета на хищническото благополучие, дала на света нов

политически франкенщайн. Събитията от последните сто години неопровержимо показват: колективният егоизъм не

е никак по-малко опасен, отколкото личният, индивидуалният.

Материализмът, който се покланя на тялото и желанията му е убийствен както в индивидуално, така и в колективно

изпълнение. Но често материализмът става следствие на духовното израждане, неумението да се преодолее

поклонението на висшите духовни и чувствени аспекти на човешкото същество. Трагедията, в която влизат

съвременните страни е резултат от това, че всеки отделно взет човек не може да преодолее в душата си натрупалия

се грях.

До 1949 година, когато в Китай започнал социализмът, в страната е имало 22 водни централи, а сега са около 80 000

и те вече започват повече да потребяват енергия, отколкото да произвеждат. Но ръководството на страната

продължава да прави трагични грешки, подобни на онези, които правила съветската власт, опитвайки се да обърне

сибирските реки и харчейки гигантски пари за други мистични проекти. В Съветския Съюз ставало така, че

излизащият от портите на завода танк след няколко минути влизал в друга порта и отивал за претопяване, затова пък

планът се изпълнявал. Атеизмът и користта на съветските чиновници водели до нелепи и трагични последици, които

в действителност били закономерни. Алчният не може да е мъдър. Невярващият и безнравствен човек не може да е

дали нови ден. Той не може да свие ведно причината и следствието. Той не иска да мисли за лошите последици, и

това разрушава обратната връзка в мисленето му.

Същият модел на мислене се наблюдава при китайските чиновници. Когато китайските корпорации измислили ново

средство за забогатяване - даване на кръв от селското население, те били във възторг. След това се изяснило, че

бедният човек е готов да дава кръв всяка седмица, а това може да доведе до изтощение и даже до смърт. Тогава

решили да взимат само лимфа, а останалите компоненти на кръвта да връщат на донора. На Запад има технология

за взимане на кръв и връщане на част от нея през един шприц. Китайците решили и тук да икономисат: кръвта се

разделяла по групи, изливала се в общи резервоари и едва след това се вливала обратно на донорите. За това, че

донорите може да са болни от СПИН, не помислил никой. А когато се усетили, вече било късно. По прогнози на

специалистите към 2010 година в Китай вече може да има около 15 милиона заразени със СПИН. А ако се вземе

предвид и съвременното падане на нравите в Китай, надмощието там на западните филми със сексуалната им

пропаганда и това, че младежите не вярват в социалистическите идеали, а се опитват да мислят по американски,

можем да си представим мащабите на проблемите, които Китай предстои да решава.

Но да се върнем към нашите разсъждения. Всяка държава се състои от отделни хора. И ако човек не може да

пречисти душата си и да я приведе в ред, ако това не могат да направят другите подобни на него, тогава може да се

предскаже каква ще бъде държавната политика и какво ще се случи с такова общество. Прелиствам страниците на

Стария Завет, опитвайки се да намеря информация, която може да спаси отделния човек и цялото човечество.

Как все пак душата се пречиства от греховете? Несъмнено, главният принцип е вярата в Бог. Спазването на

заповедите също благотворно се отразява върху душата. Изглежда, че механизмът е прост. Отначало трябва да се

опитаме да не замърсяваме душата си с грехове, да не я убиваме с емоциите и поведението си, тоест първият етап е

да спрем да извършваме престъпления. А вторият етап са действията, помагащи да пречистим душата си.

Жертвеността и щедростта несъмнено пречистват душата на човека. Въздържанието, отречеността, обуздаването на

алчността, завистта, гнева и похотта също съдействат за пречистване на душата. Но в Стария Завет има и абсолютно

непонятни моменти, например с жертвения козел.

И да принесе Аарон телеца в жертва за грях за себе си и да очисти себе си и дома си. Да вземе двата козела и да

ги постави пред лицето Господне при входа на скинията на събранието. Аарон да хвърли жребие за двата

козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане. И да доведе Аарон козела, върху който е паднало

жребието за Господа, и да го принесе в жертва за грях; а козела, върху който е паднало жребието за отпущане,

да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той

да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя). (Левит 16:6-10).

Нима е толкова просто да се избавиш от греховете, които се утаяват в душата и не си тръгват от нея? Нима човек сам

не може да се пречисти и трябва да прехвърля греховете си върху невинно животно? В какво е смисълът на този

обряд?

Опитвайки се да разбера това, си спомних за реинкарнацията. Към този момент са известни хиляди случаи, когато

хората помнят миналите си въплъщения. При това, когато проверяват информацията, която съобщават тези хора,

всичко се потвърждава. Защо тогава само единици помнят опита от предишните си животи?

Анализирайки и размишлявайки, стигнах до следния извод. Обемът на съзнанието на човека е ограничен и той може

да оперира само с определено количество информация. Затова периодично опитът от миналото трябва да се

превръща в чувствен блок и да отива в подсъзнанието. Съзнанието, чувствата и поведението в значителна степен са

свързани с тялото на човек. И ако в този живот, сега, това е мъж с определено възпитание, мироглед и характер, а

помни себе си в миналия си живот като I жена с други черти на характера, може да протече реакция I неутрализация.

Енергията просто няма да стигне за работа в два" режима.

Всяка неприятна, агресивна постъпка, извършена от нас, предизвиква в нас болката на разкаянието. Често се

опитваме да се накажем сами, за да усетим болка и да не повтаряме тези грешки в бъдеще. Но човек живее в два

потока време. От една страна това е опитът от миналото, който ни формира в настоящето, а от друга страна новото

бъдеще, което може съвършено да се отличава от опита на миналото. Ако човек помни всичките си грехове, това

може да стане за него непоносима тежест. За да продължи да живее, той трябва по някакъв начин да се откъсне от

негативното си минало, да усети себе си нов човек, с ново бъдеще и да живее вече в нов режим и с нови навици. А

ако се извършвал ритуал на раздяла с миналите грехове, на човек му било по-лесно да се промени и да започне нов

живот.

Смисълът на такъв ритуал е бил не толкова в реалното избавление от греха, колкото в отречеността от своето минало

„аз" и формиране на ново, по-чисто, улесняващо човека в спазването на заповедите. Макар че ако калта от душите

на родителите може да се предава на децата, тогава и калта на стопанина може да се предава на животното.

Нееднократно съм описвал случаи, когато домашното животно неволно поема върху себе си греховете на стопанина

си. Когато в душата има много енергия и има възможност за промяна, тогава трансформацията й е най-доброто

избавяне от греха, но ако енергията е малко, тогава може да помогне ритуал, близък до магическия, когато калта от

душата се прехвърля върху животни, растения, камъни и така нататък.

Спомням си как една жена описваше процеса на разваляне на магия. Измили детето с вода, след това излели тази

вода върху тревата, и на това място тревата пожълтяла, след това почерняла и загинала. Мисля, че процесът на

лечение на болестта с леене на восък, който често практикуват лечителите, Има същия дълбочинен механизъм.

Да се върнем към ритуала на пречистване на душата в юдаизма. Освен жертвения козел е съществувала процедура

за пречистване, извършвана в началото на април всяка година, когато можел да се пречисти целият еврейски народ.

И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и

никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас, защото в тоя ден ви

очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне; това е

събота - почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба.

А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща

си: той да облече ленени одежди, одежди свещени, да очисти святая святих и скинията на събранието,

жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти.

Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове

веднъж в годината. (Левит 16:29-34).

По-подготвените разчитали на този, втория начин. А слабите по душа се уповавали на пречистване с помощта на

първия.

Защо само в един ден през годината се пречиства душата и защо това е ставало именно през април? Анализирайки

информация и провеждайки диагностика на пациентите, стигнах до следните изводи. Десетки хиляди години хората

живеели в един режим. През лятото имали възможност нормално да се хранят и комфортно да съществуват, през

есента правили запаси за зимата. Не всички животни биха издържали зимния период, затова заколвали част от

добитъка. През това време правили сватби, празници, това бил период на почивка. А след това идвала зимата,

когато запасите от храна и различните удоволствия намалявали.

Най-малко храна е имало през пролетта. През май и юни хората започвали да орат, да сеят и активно да се

занимават със стопанството. Март и април неволно ставали месеци на максимална вътрешна отреченост от земните

удоволствия и блага. Значи молитвата по това време била искрена и чувството ви любов по-малко се обременявало

с привързаност. Физическите сили били по-малко, тоест душата не само не се изтощавала чрез активност на тялото, а

обратното, получавала повече Божествена енергия и, значи, се разкривали по-големи възможности

трансформацията и. Възможността да преодолееш греховете си и да се разделиш с тях също се увеличавала. Ако

правилно се подготвиш за такъв ден, постейки, въздържайки се от секс, не-претоварвайки се с домашна работа,

тогава в деня на пречистването могла да се случи реална трансформация. Човек реално се освобождавал от

греховете си. Излиза, че Божественото предписание разкрива за нас духовните и физическите закони на Вселената.

Колкото повече научаваме законите на физиологията на живото същество и колкото по-добре разбираме законите

на душата на човека, толкова повече виждаме как те съвпадат с откровенията, получавани свише.

Съзнанието ни не може да бъде непогрешимо, то поетапно се развива. Онова, което не можем да осъзнаем и да

превърнем в наука, присъства до нас във вид на Божествено откровение. Законите на физиологията на душата,

връзката на емоциите, болестите и съдбата, абсолютно неясни и досега на учените, много отдавна са изложени в

свещените книги.

Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той

нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват. (Йов 5:17-18).

Нима не знаеш ти, че от памтивека, - от когато човек е поставен на земята, - веселието на беззаконниците е

кратко-временно, и радостта на лицемереща е мигновена? И до небеса да се издигне величието му, и до

облаците да се допира главата му, - той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще

кажат: де е той? Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне. Което око го е

видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи. Синовете му ще се подмилкват на сиромаси,

и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил. Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще

легнат те в пръстта. Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си, пази и го не хвърля, а го държи

в устата си, - то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него. Ще изплюва

имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.(Йов 20:415).

Изглежда, че всичко е просто и ясно. Защо тогава хората упорито нарушават заповедите, развращават душите си и

извършват престъпления? Отговорът се крие във физиологията на душата на човека. Ако човек няма крак, той може

да ходи само с патерица. Светът е устроен така, че нито един процес не стои на място: или се развива, или

деградира. И ако човек не се грижи за душата си, тогава постепенно тя започва да се променя. При заболяване на

крака отначало се появява неправилна походка, след това човек започва да куца, а след това губи крака си. На

нивото на душата този процес тече бавно и незабележимо. Човек свиква с него, а след това изведнъж се изяснява, че

той не може да прави някои неща даже при цялото си желание. Даже ако главата разбира всичко, чувствата се

съпротивляват. При обикновения човек чувствата винаги вземат връх, защото те са се появили по-рано от мислите.

Ако съзнанието се въоръжи с любов, можеш да промениш чувствата. Но ако няма любов, рано или късно чувствата

ще победят. И ако за човека властта, могъществото, благополучието побеждават любовта и единението с другите

хора, ако любовта и нравствеността за него отстъпват на втори план, рано или късно от поклонение на духовността

той се плъзга към материалното и започва да се държи като престъпник. Той може да осъзнава, че скоро ще се случи

нещастие, може би дори катастрофа, но не може да се справи с емоциите си. Тази сутрин гледах новини по

телевизията. Президентът Джордж Буш, независимо от всички резолюции и международни норми, се разпоредил за

доставки на оръжие в Косово, което стана независимо благодарение на Америка. Освен признатите международни

норми, съществува също и влияние на лидера. Водещата страна формира нови закони и отношения, и на нея волно

или неволно подражават останалите страни. Съвременния принцип на международните отношения преди няколко

години ясно формулира Кондолиза Райе по време на среща с президента на Украйна. Тази фраза на държавния

секретар на САЩ попадна във вестниците: „Правете всичко, което искате, всякакви нарушения, ние ще си затворим

очите за всичко, съхранете властта!"

А сутринта случайно взех в ръце един вестник и прочетох статия, в която олимпийска шампионка по спортна

гимнастика описваше Олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Тя разказваше за съдии, които безпардонно

отсъждали в полза на своите и показвали резултати, обективно надвишаващи възможностите им. Американските

зрители, за да попречат на нашите спортистки, по време на състезанието викали и тропали така, че спортният

подиум се тресял. Било им е нужно да постигнат целта с цената на всичко.

При разрешаване на конфликта чрез потискане или унищожение на противниковата страна, хората демонстрират

ниво на мислене, което ще бъде невъзможно за човека на бъдещето. И скоро хората ще трябва да се разделят с

такъв начин на мислене, може би и заедно със самия живот. Е, а засега все още процъфтяват онези, които са готови

да нарушат всякакви заповеди заради благополучието си. Америка продължава да се държи по принципа на един

известен американец, който казвал: „Ако имате добра дума, можете да постигнете много, общувайки с друг човек,

но ако освен добрата дума имате добър пистолет, ще постигнете много повече". Този човек, наричаха го Ал Капоне,

действително постигнал много, но умрял в американски затвор след дълги години затворничество.

Старият Завет описва крах на империи, смърт на царе, болести, нещастия на различни хора, лишили се от душевна

чистота и изгубили нравствеността си. Но в Стария Завет има поразителна история, която абсолютно не се вписва в

привичния библейски контекст. Това е книгата на Йов. В нея се разказва историята на човек, който бил непорочен,

справедлив и богобоязлив, който никога не правил зло, грижил се за другите и постоянно принасял жертви на Бог,

неуклонно спазвал всички заповеди и знаел, че Бог трябва да го защити от всякакви нещастия. И ето че именно него,

а не грешниците, намирали се наблизо, наказва Бог, при това го наказва много жестоко. Отначало врагове нападат

огромните му стада, крадат добитъка и убиват близките му. След това се руши покрива на къщата, където пирували

синовете му и всички те загиват. След това загиват всичките му близки и Иов остава сам. Той искрено не разбира за

какво толкова сурово го е наказал Всевишният, но не хули Бог и не се отказва от Него. След това Иов се разболява от

проказа, но въпреки това е готов да приеме съдбата си: Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не

понасяме? (Иов 2:10).

При него идват приятели и се ужасяват от това, което виждат, те му съчувстват, ридаят от жалост към него, а след

това седем дни и нощи седят до него в мълчание, защото разбират, че не могат да помогнат. Тогава човешкото

преизпълва Иов и той проклина себе си и деня, в който се е родил: Защо беззаконниците живеят, достигат

старост, па и по сила са яки? Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им. Къщите им са

в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях. (Иов 21:7-9).

Приятелите му се опитват да го спрат, но Иов не им вярва. Накрая най-младият от тях - Елиуй - казва: Аз съм млад по

години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение. Аз си казвах: нека дните

говорят, и многолетието да поучава на мъдрост. Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го

вразумява. Не само многолетните са мъдри, нито само старците разбират правда. (Йов 32:6-9).

Отначало той говори на Йов абсолютно неочаквани неща, твърдейки, че Йов не е по-добър от най-последните

грешници, защото е казал: Няма полза за човека да угажда Богу (Иов 34:9); и още е казал: аз съм прав, ала Бог ме

лиши от съд (Йов 34:5). Към Бога трябва да се казва: претърпях, няма вече да греша. А което аз не зная, научи ме;

и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя (Йов 34:31-32).

Ако човек е могъл да каже, че е прав по отношение на Бог, значи това се е намирало в подсъзнанието му, но по-рано

не е било изказвано. Готовността да извършиш престъпление - това е вече зърното на престъплението, а зърното

рано или късно ще стане кълн. Правотата на един човек пред друг означава простата истина: прав е този, който знае

повече, който е по-близо до истината. Този, който усеща себе си прав, едновременно изпитва превъзходство над

виновния. И се получава, че усещането за правота пред Бог, което е изпитвал Йов, изглежда кощунствено. Иов усеща

превъзходство по отношение на Твореца, той знае повече от Него, Творецът е виновен пред него.

Но опитът да поставиш себе си над Твореца е дяволизъм, затова всички претенции към Твореца рано или късно

разлагат и осакатяват датата. Заповедите и правилата, които помагат на човек да познае Бога, не са Самият Бог. Това

е малка част, достъпна на човешкото съзнание на определен етап. Но тъй като човек постоянно се развива, в него

възниква ново разбиране за греха и се появяват нови заповеди.

Божествената същност на заповедите остава, а формата им се променя. За мравката заповед е инстинктът, за

магарето също. При човека обаче освен инстинктите има стремеж да се разбере Божественото, и Божествените

заповеди му помагат да се издигне над сегашното си ниво и да прекрачи в бъдещето. Съвършен може да бъде само

Творецът, човек никога няма да е съвършен, както и разбирането му за околния свят. Значи никога няма да има

заповеди, позволяващи на човек изцяло да разкрие Божествената същност. Ще има само поетапно разбиране на

висшата воля и висшата логика, и значи, даже спазвайки всички правила, ние запазваме определено

несъвършенство и нечистота.

Когато излизаме на ново ниво на развитие, това, което преди е било нормално и здраво, може да стане грешно и

болезнено. Тогава, за да преодолеем новите, още неосъзнатите си грехове, трябва още по-силно да се устремяваме

към Бог и да увеличаваме любовта си към Него. Тогава ще стане възможна промяната на човека и осъзнаването на

онези нови закони, по които той трябва да живее. За животното е напълно естествено да измества и да потиска

слабия. Конкуренцията и отсяването на нежизнеспособните екземпляри е развитие. В първобитните племена

потискането на слабите също е било естествено, там също развитието е вървяло чрез борба за оцеляване. Но хората

са станали хора чак след като започнали да си помагат един на друг и да се спасяват един друг. За това е трябвало да

общуват, да развиват речта. Словесното общуване възникнало като проява на помощ, състрадание и единство със

съплеменниците.

В юдаизма потискането и угнетяване на слабия вече става грях, тоест появява се принципно нова схема на развитие -

не принудителна, а доброволна. Не трябва да унищожаваш или потискаш слабия, който не е успял да израстне до

твоето ниво, а трябва да му помогнеш да се издигне. По такъв начин се признава възможността за трансформация,

ръст и развитие на човека.

Преди новото ниво на мислене е идвало само с новите поколения. Развитието основно е вървяло чрез смърт на

старото и раждане на новото. Смъртта била главен инструмент на еволюция на живите същества. В юдаизма обаче

се открила възможност за слабия да стане силен, за несъвършения - да не умира, а да се променя, за езичника и

невярващия - да спазва заповедите и да вярва в Единния Бог, променяйки при това своята същност.

Висшите закони и максималната енергия за промяна на душата и личността на човек преминавали през спазването

на заповедите и вярата в Единния Бог. Появил се нов човек, бил заложен фундаментът на нова цивилизация. Но по-

нататъшното развитие не трябвало да спира. Йов е имал благоденствие, много деца, високо положение в

обществото, огромни стада животни - всичко това свидетелствало за неговата висока вътрешна енергия, натрупана в

резултат на праведен живот. Но когато при него дошла нова Божествена енергия, праведността му се оказала

недостатъчна. Претенциите към Бог, недоволството от съдбата, омразата към себе си - всичко това пробило от

дълбините на същността му.

По такъв начин колкото сме по-близо до Бог, толкова повече недостатъци виждаме във вчерашната ни святост. Значи

в това, което се е случило с Иов, е скрит съвършено нов механизъм на това, което наричаме болест и нещастие. Това

не е разплата за стари грехове, това е подготовка за съвършено ново ниво на развитие на душата. През подобни

мъчения може да премине, да осъзнае и да даде нов модел за спасение на останалите само най-подготвеният

човек. И несправедливите външни мъчения и страдания на Йов в действителност са били съвършено ново ниво на

познаване на Бог. Новата порция любов идва с нова порция щастие и страдания. Отначало идват страданията, но ако

запазваме любовта, тогава след това идва и щастието. То дошло и при Йов: родили му се същите седем сина и три

дъщери, и щастие и благополучие той получил след това два пъти повече.

Най-поразителното в тази притча е прякото обръщение на Твореца към Йов от бурята. Господ се обръща към Йов и

му обяснява колко малко значещи са тялото и съзнанието му, колко са нищожни знанията му за света, колко смешно

е усещането му за правота пред Бога. Там има поразителна информация за това как се е появил световният океан:

той е излязъл от утробата на земята, тоест на определен етап на развитие и разширение на Земята от появилите се

пукнатини между материците започнала да се лее вода и възникнал световният океан.

Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих

негово облекло и мъглата - негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах:

дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? (Йов 38:8-11).

Йов се покаял, осъзнавайки величието и непознаваемостта на Твореца. Веднъж завинаги той се отказал от

претенциите, осъждането и чувството за правота пред Всевишния. И тогава се появила възможността за вътрешните

му промени, и той се оказал достоен за новото ниво на щастие.

Във всяка система има звено, което абсолютно не съответства и даже противоречи на привичните правила - това е

зародишът на конфликта между бъдещето и настоящето. Неумеещият да конфликтува се опитва да потисне или

унищожи опонента си, и често се лишава от бъдеще. В разказа за бедния Иов се крият зърната на бъдещото

християнство, същността на което станало не очакването на привични блага за примерно поведение и не разплатата

за предишни грехове, а подготовката за съвършено ново ниво на чувства и отношения. Не толкова наказание, кол-

кото промяна и възпитание. Не толкова поддържане на стари традиции, колкото промяна и подготовка за ново

Божествено откровение.

Какво може да бъде най-опасно при преминаване от едно състояние в друго? Какво може да не позволи на човек да

получи нова порция любов? Какво може да закрие шансовете за оцеляване? Историята за бедния Йов дава описание

на най-големите опасности:

1. Нарушението на главната заповед - вярата в Единния Бог и любовта към Него като висша ценност.

2. Усещането за собствена правота пред Бог, усещането, че Бог е несправедлив към теб.

3. Неприемането на съдбата си, недоволството от нея.

4. Лошите мисли за себе си, омразата към себе си, осъждането на себе си, неверието в себе си.

5. Загубата на чувството на любов в душата.

Йов не успял да премине през тези изпитания и се наложила пряка намеса на Бог, за да помогне. В онези времена

мисленето на човек още не било готово за такава задача. Минали столетия, и тази задача била изпълнена от Исус

Христос. Така преди 2000 години възникнал механизмът на спасение на човечеството.

ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

В свещените книги пряко или косвено се говори не само за природата на греха, тоест за бъдещите престъпления и

болести, но и за възникването му. Действително, за да се избавиш от болести и нещастия и да предпазиш от

израждане потомците си, трябва да знаеш не само какво е грехът, но и да знаеш произхода му.

Най-добрата борба с болестта е профилактиката й. Можеш да посветиш цял живот на борба с греховете си, а можеш

и да не допуснеш появата им. Според Стария Завет Ева изпаднала в грях, нарушавайки предписанията на Всевишния,

а преди това ангел, възгордявайки се, тоест загубвайки подчинението на Божествената воля и правейки главна цел

могъществото, съзнанието и желанията, се превърнал в дявол.

Какво могат да означават тези библейски сюжети? Грехът е загуба на единството с Бог. За да престанеш да се

подчиняваш на Божествената воля, Божествените предписания, трябва да разкъсаш вътрешното си единство с Бог.

За да нарушиш Божествените заповеди и предписания и да започнеш да се покланяш на чувственото щастие, а след

това и на материалното, и на духовното, трябва също да загубиш вътрешното си единство с Бог. Тогава започва

поклонение на кумири, подтикващо към поклонение въобще на вторичното.

Всичките 613 заповеди, изложени в Тора, се свеждат до десет главни заповеди, помагащи да се съхрани единството

с Бог. Нарушаващият една от десетте заповеди, ще нарушава и останалите девет, а след това и всичките 613, макар

че външно, по форма, той може стриктно да ги спазва. Смисълът на заповедите е да помогнат на човека да не губи

единството с Бог. Затова всичките десет заповеди се свеждат до една - любовта към Бог като висше щастие във

Вселената. При каквито и да е народи и в каквато и форма да е идвало Божественото откровение, във всяко от тях,

пробивайки през повърхностните различия, виждаме един и същ вътрешен смисъл.

В Бхагавадгита или „Божествената песен" има точен модел на зараждане и развитие на греха. Тази информация се е

появила в до библейските времена, но зърната на откровенията, които били изложени във Ведите хиляди години

преди нашата ера, рано или късно ще бъдат осмислени от човечеството.

Когато мисли за сетивните обекти, човек привързаност към тях поражда. От таз привързаност страстта

възниква, а от страстта се ражда гняв. Гневът заблудата създава, заблудата — объркване на паметта, това

объркване — изгубване на разума, на разума крушението пък до падение довежда.

Бхагавадгита 2:62-63.

От егоизъм, горделивост и насилие, страст и гняв Са обладани. Тези злобни хора мен мразят и в телата свои и в

другите тела Те са зли, жестоки, най-долни от хората в света и аз ги хвърлям само в демоничните утроби.

Бхагавадгита 16:18-19.

На този ад вратите тройни са и водят до погубване на аза - страст, гняв и също алчност - и затова те трябва

винаги да се избягват.

Бхагавадгита 16:21.

Възпитанието на човека е една от главните задачи в нашия живот. Този, който не може да възпита себе си,

никога няма да може да възпита децата си. Всяко възпитание подразбира дълбочинна промяна на характера и

душата на човека. Фундаменталното понятие за възпитание е изложено в индийските Веди, и Бхагавадгита

дава великолепни наставления за това, как да преодолеем недостатъците на душата си, как да променим ха-

рактера си.

Дори от всички грешници ти най-голям да бъдеш, със лодката на знанието само ще преплуваш всички грехове.

Бхагавадгита 4:36.

Невежият, безверният и колебаещ се пропадат. Щастие за колебливия ни в този свят, ни в другия не

съществува.

Бхагавадгита 4:40.

Ако дори голям злодей почита мен, без да отклонява любовта си към нещо друго, той е светец, защото е

правилно цст сочен. Той скоро в дхарма се установява и вечен мир постигай, Уверен ти бъди, о, Каунтея, не

загива преданият в мен.

Бхагавадгита 9:30

В това велико произведение постоянно се говори за това, И неумението да се отстраниш от плодовете на дейността

си, от удоволствията и страстите, пречи да възпиташ себе си и да се промениш. Богатството, тщеславието са

свързани с егото, насилието, възгордяването, похотта и гнева. Отстраняването от материалните блага помага да

усетим Божественото, да засилим връзката си с Бог. Но не само материалните блага могат да са опасни, но и

духовните.

Нека той чрез аза аза да издига, никога чрез аза аза да не сваля, защото азът на аза е приятел и азът на аза сам

е враг. За този азът е приятел, който аза с аза победил е; когато азът е непобеден, тогава азът негов враг е.

Бхагавадгита 6:5-6.

Бхагавадгита подчертава вторичността на всички ритуали и техники. Без непрекъснато лично устремяване към Бог

всички спомагателни техники престават да работят, губят смисъла си. Един от главните начини за познаване на

Божественото са отреченост, аскеза и жертвеност. В продължение на много хилядолетия хората, отричайки се и

жертвайки, смятали, че опознават Бог, незнаейки за онази информация, която много отдавна е била изложена в

свещените книги.

Нито чрез Ведите, нито чрез покаяние, нито чрез дарения или чрез жертви е възможно да бъда аз видян във

този облик, който ти видя. Но чрез отдаване неотклонно съм видим аз във този вид, Арджуна, познаваем и

истински съм наблюдаем и може да се влезе в мен, о, Парантапа.

Бхагавадгита 11:53-54.

Това може да се стори странно, но думите на Христос за приближаването на Царството Божие, за това, че много хора

с несъвършена душа могат да загинат, наподобяват това, което е казано в Бхагавадгита няколко хиляди години

преди това.

Когато дхармата запада, щом не-дхармата укрепва, тогава, о, Бхарата, аз раждам себе си. Достойните да

защитя, злодеите да погубя и дхармата да утвърдя се явявам от ера на ера.

Бхагавадгита 4:7-8.

Механизмът на разлагане на човешката душа, деградацията на потомците при неправилен мироглед и поведение на

хората е бил известен в Индия преди много хиляди години. Достатъчно е да си спомним, както е казвал един от

главните герои на „Божествената песен" - Арджуна.

Когато беззаконие царува, Кришна, жените на рода се покваряват, а щом жените са покварени, Варшнея, и

кастите се смесват.

Бхагавадгита 1:41.

От злодейството на тези, унищожили си рода и кастите объркали, завинаги погива също и родовата и

кастовата дхарма.

Бхагавадгита 1:43

Бог, явил се на Арждуна, казва, че той е свръхдуша, пребиваваща в сърцето на всяко същество, и продължава: От

моята непроявена същност проникнат е светът изцяло. В мене пребивават всички същества, но аз не съм във

тях.

Бхагавадгита 9:4.

Всички същества в края на поредния етап от развитието на Вселената се връщат в Твореца, а през следващия период

Господ отново ги възражда. Всички състояния на битието са произлезли от Твореца. Божествената енергия се

превръща в духовни и материални същности. Енергията на тези същности е енергия на илюзията, да преодолееш

зависимостта от нея е трудна Но онези, които се предават на Твореца, преодоляват зависимостта от нея. Онзи, който

се предава на Бог, всичко, което прави, всичко, което получава и отдава, извършва като дар на Бога.

Ако действия не вършех, да рухнат щяха световете (Бхагавадгита 3:24) - казва Творецът на Арджуна. - Времето

велико аз съм, на световете гибел носещ (Бхагавадгита 11:32). Тоест Творецът говори за това, че той непрекъснато

създава и разрушава видимата и невидимата Вселена. Поразителен е следният факт: във Ведите религията и науката

са единни. Онези открития, които е направила науката в последващите десетилетия, са потвърдили част от

информацията, която е била изложена във Ведите преди много хиляди години.

От представата за вечната и неизменно съществуващата Вселена съвременните учени преминали към модела на

Големия взрив. Откритият от Доплер ефект на червеното отместване неоспоримо е доказал, че Вселената се

разширява. Статичният, неразвиващият се модел на Вселената, съществувал стотици години, рухнал. Но теорията за

Големия взрив също не станала панацея, не помогнала да се решат всички проблеми и въпроси, засягащи

развитието на Вселената.

Изяснило се, че Вселената не се разширява, а се раздува, тоест разширяването й върви във всички точки. Постепенно

учените започнали да скланят към хипотезата за пулсираща Вселена, а след това се изяснило, че тази информация

съществува вече хиляди години.

Фактите доказват теорията и потвърждават религиозните откровения. Йога се нарича човек, установяващ връзка с

Бог.

Щом, овладяно, съзнанието в аза е установено постоянно, освободеният от всичките желания нарича се

съединен.

Бхагавадгита 6:18.

Отреченият, целомъдреният, преодолелият алчността, завистта и гнева, победилият ума, тоест преодолелият зависи-

мостта от съзнанието йога, постепенно променя душата си към по-добра страна, а чрез устремяването към Бог

постига висша трансформация на душата.

Всяка истина, като зърно, хвърлено в почвата, се развива в наука и религия. Все повече засилващият се външен

процес на развитие се съпровожда от отслабване на първичния вътрешен импулс, и хората, които в Индия наричат

йоги, днес в преобладаващото си болшинство са загубили главния смисъл на дейността си - единението с Бог.

Европейците, виждайки благотворните последици от йогическите упражнения, заимстват тази форма, засилвайки

външната си енергия за сметка на загубата на вътрешна. Много хора. сериозно занимавали се с йога заради

разкриване на свръх-способности, умрели или попаднали в психиатрични клиники, защото такива действия по нищо

не се отличават от магията, същността на която е користното използване на висшите енергии. Всяка бяла магия рано

или късно става черна. Онези, които осъзнали опасността от сериозните техники при неправилното им използване,

преминали на най-повърхностния аспект— физическите упражнения, хатха-йога, помагащи да се отстранят и да се

усмирят желанията. Такива упражнения несъмнено оказват благотворно въздействие и върху тялото, и върху душата

на човек.

Неотдавна прочетох в един вестник любопитна статия. В италианските затвори на затворниците разрешили да се

занимават с йога, и броят на свиванията и правонарушенията рязко намалял. Елементарните физически упражнения,

намаляващи зависимостта от физиологичните функции, съдействащи за отстранеността и намаляването на

привързаността към желанията и околния свят, помогнали да се променят навиците и характерите на много от

затворниците.

Всички свещени книги в крайна сметка говорят за едно. Въздържанието, жертвеността, сдържането на агресивните

чувства позволяват на всеки човек да възпита себе си и да промени характера си. Но реалната, дълбочинната

промяна на душата е невъзможна без устремяването и любовта към Бог. Тези, които наричали светци, и тези, които

наричали себе си йоги, всъщност са вървели по един път, в една посока. Светците, освен отстраненост от парите,

кариерата, комфортното съществуване, обилната храна и секса, се отстранявали и от духовните блага. Мнозина

давали обет за мълчание, отивали в пустинни места,за да спрат по-лесно съзнанието. Отказвали се от целите,

задачите и мислите за утрешния ден.

Христос е казвал, че в Царството Божие може да попадне не само този, който вътрешно се е отказал от

материалните богатства, но и този, който може да се откаже от духовните богатства. Духовното богатство — това е

общуването, това е умът, това са плановете, целите и задачите, това са знанията, натрупани от човечеството. Всичко

това може по същия начин да заслони любовта, както разкошната къща, хубавата работа и големите пари.

Законите на Вселената са единни за всички, вярващи и невярващи, хора и животни. Защо Кришна, обръщайки се към

Арджуна, е говорил за връзката на периодите на безбожие с натрупването на грехове? Вероятно това също е

отражение на висшите закони на Вселената. Периодично в цялата Вселена звучи камертон, настройващ душите за

единство с Бог. Идва нова Божествена енергия и започва пореден етап на развитие на Вселената. Зърното на новата

епоха идва във вид на Божествени откровения, научни и религиозни представи за света. Тази информация ще

променя мирогледа, душите на хората, характера и съдбата им. Ще настъпи период на разцвет и развитие. А след

това първият импулс ще започне да отслабва и поклонението на материалното и духовното ще започне да се усилва.

Съответно ще отслабва и вярата в Бог, ще започнат да зачестяват пороците и престъпленията, ще се нарушават

висшите закони.

„И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта!" - е казано в Евангелието. Когато от душата

си тръгва любовта, започват болести и нещастия, а след това прекъсва животът на човека, народа или

цивилизацията. При животните такъв процес довежда до смърт, но човек за смета на промяна на характера и

мирогледа си може да преодолее смъртта и да започне нов етап на развитие. И колкото повече са възможностите за

трансформация и промяна, толкова по-малко е нужна смъртта като инструмент на развитието. Затова обществото,

което се грижи за нравствеността на гражданите си им помага да преодоляват привързаностите и пороците си и

сурово ги наказва за нравствените престъпления. Общество, в което да бъдеш вярващ и нравствен е изгодно и

почтено, а да бъдеш негодник е крайно неизгодно, оцелява по-лесно, и новия импулс, необходим за възраждането,

ще приеме лесно и безболезнено. А общество, където религията и нравствеността отстъпват на заден план, а на

преден се намират парите, благополучието, задоволяването на страстите, може да оцелее само чрез болести, войни

и катаклизми. При това нещастията ще бъдат за такова общество спасение.

Този, който упорства в греховете си, трябва да бъде наказан с особена строгост, само това може да помогне на

душата му. Да си спомним пословицата: „За умния - дума, за глупака - пръчка". Първата и Втората световна война,

разразили се на земното кълбо през миналия век, много приличаха на пръчка, с помощта на която ни обясняваха, че

не сме дораснали до разбирането на много от истините, и по-точно, че сме загубили това разбиране.

Материализмът твърди, че техническият прогрес води след себе си нравствения, и в някаква степен той е прав.

Комфортните жизнени условия, чистотата и редът външно правят хората по-спокойни, по-меки и по-деликатни. Но

само външно. Ако се вярва на Библията, техническият прогрес може да вреди на душата и да я убива.

Символ на техническия прогрес, развитото съзнание, свръх-способностите, красотата и съвършенството е дяволът. И

историческите факти по-скоро потвърждават справедливостта на Библията, отколкото изводите на съвременните

учени. Причина за гибелта на много от цивилизациите е бил именно техническият прогрес. Енергията, необходима

за формирането и развитието на душата, все повече се е изразходвала за нуждите на прогреса.

Ако съзнанието, способностите, управлението, контролът, парите, благополучието, духовните и материалните блага

станат самоцел, те започват незабележимо да изтребват душата, отнемайки от нея висша енергия. Именно за това е

говорил Исус Христос - за огромната опасност, дебнеща човечеството, за неправилното отношение към себе си и

света. И тогава възниква закономерен въпрос: защо тогава сега, в настояще време, ние виждаме деградация на

християнството, особено ярко проявяваща се в католическия и протестантския свят?

Замислям се, прелиствайки страниците на Новия Завет. Защо съвременниците не разбрали и не приели Исус

Христос? Защо не Го разбрали тези, които тръгнали след Него и тези, които след това започнали да наричат себе си

християни? Но ако това се е случило, значи е трябвало да се случи. Защо християнството е дало най-голямо

количество различни течения, отклонения и секти? Защо най-кръвопролитните войни са протичали между

християнските държави?

Първият отговор, който се налага сам по себе си - това е ущърбност на християнството, неправилно разбиране от

Христос на висшите Божествени закони. Вторият отговор идва малко по-късно: това е неразбиране от хората на

онова, което е казвал Исус Христос, това е повърхностно възприемане на великите истини, които Той се опитвал да

предаде на хората, това е неготовност на хората за нова информация.

Да дадем пример с различните типове мислене, които една и съща информация възприемат по различен начин. На

пътя лежала змия и се греела на слънцето, а в далечината по същия път вървели човек, кон и маймуна. Те видели, че

на пътя лежи нещо.

„Това е пръчка" - извикал човекът. „Това е сноп сено" - зацвилил конят. „Това е банан" - заврещяла маймуната.

Всеки вижда само това, което му подсказват чувствата. Извън рамките на чувствения модел съзнанието ни не може

да излезе. За създаване на нов модел е нужна енергия, а мисълта няма тази енергия. Затова съзнанието ни описва и

обяснява света чрез запас от чувствени модели.

Дълго време човекът смятал, че светът е вечен, защото сам не искал да умира. Всичко, на което се покланяме трябва

да бъде вечно. Затова, въпреки че свещените книги говорили за това, че светът е сътворен, на хората им се искало да

вярват, че светът е вечен. Защото тогава и те на физически план могат да бъдат вечни. Статичността на душата

подразбира ниска енергия и съответно малко количество любов в душата, при което душевната болка е непоносима.

Значи съвършено новото възприемане на света, дошло чрез Исус Христос, хората е трябвало да възприемат по свой

начин, нагаждайки го към стария си мироглед, където доминирали или привързаност, или омраза, или осъждане,

или поклонение.

НОВОТО МИСЛЕНЕ

Божествената любов ражда първоначалната енергия. Отначало тази енергия образува време после това време,

изначално свито, се разгръща, разкрива се в последователни звена, във времеви етапи. След това енергията,

понижавайки се, се превръща в духовна и после в материална. Това е завършващият стадий на развитие на

първичната енергия.

Материалистичният мироглед съответства само на най-ниското ниво на вътрешната енергия на човек. Мисленето,

свързано с тялото, е ограничено, за него са недостъпни много истини - за това просто няма енергия.

Но ако човек боледува, преминава през редица нещастия и загуби, мисленето му се откъсва от тялото, става по-

малко твърдо привързано към него. Тогава за човек стават достъпни по-високи понятия, той започва да разбира

света по-дълбоко. Затова всички религии стоят върху понятието за жертва, говорят за необходимостта от приемане

на ударите на съдбата, въздържанието и отстраняването от страстите.

Практиката на абсолютна отреченост от материалното и духовното, преди много хиляди години появила се в Древна

Индия, позволила да се докоснем до великите тайни на битието, дошли свише. Но отречеността, помагаща да се

излиза на тънките планове - това е само първият етап от познанието на света. Осъзнаването на това, че Творецът е

един и устремяването към Него е по-важно от всички техники, залагало основите за трансформация на човека в

бъдеще.

За човек с неразвита душа материалното щастие е главното, макар че той допуска съществуването на духовни и

мистични моменти. Но само когато започне да разбира, че незримото, духовното може да бъде по-силно от

материалното, се появява религията. Неразвитото мислене е плоскостно, развитието се възприема от него само в

една посока, така да се каже по правата. Виждам целта и се движа към нея, но ако тръгна да се връщам назад,

тогава ще загубя всичко, към което съм се стремил. Всичко се дели на добро и зло. Всичко, което ми е приятно и

полезно е добро, а всичко, което може да ми навреди е зло.

Но освен плоскостния модел на мислене, човек, намиращ се на по-високи нива на развитие, е способен да усвои по-

сложен пространствен, триизмерен модел на развитие. В триизмерното пространство развитието върви по спирала.

За двуизмерното съзнание това изглежда като абсолютна нелепост: отначало развитието върви в една посока, а след

това се обръща и тръгва назад. Това, че процесът протича на все по-високо ниво, че връщането се извършва вече в

друга плоскост, на примитивното съзнание му е много трудно да разбере.

Наред със спиралния модел може да се използва пулсиращ модел, в който два противоположни процеса присъстват

един в друг едновременно и преминават един в друг. Това е ритъмът на Вселената, където две противоположности

се борят помежду си и преминават една в друга. Резултат от тази борба е натрупването на любов, която позволява

да се обединят тези противоположности и да се усети единството им. В този ритъм бие сърцето ни, затова то се

възприема от нас като орган на любовта.

Какви са характеристиките на плоскостното мислене? Преди всичко, то не може едновременно да удържи две

противоположности: движението за него се извършва само в една посока - или напред, или назад, всяка ситуация то

оценява или като добро, или като зло. Да възприеме истините на християнството такова мислене е могло само

наполовина.

Да вземем два сюжета. Първи: Христос обръща масите на сарафите и с бич ги прогонва от храма. Това е достатъчно

сурово действие, още повече, че тези хора не нарушавали нито наказателния, нито гражданския закон I разрешили

им и те търгували. Втори: Христос казва, че ако някой те удари по бузата, обърни и другата, и че трябва да обичаш не

само приятелите, но и враговете си.

Човек с плоскостно мислене трескаво съобразява кой от тези модели на поведение да превърне в ръководство за

действие. Трябва да наказва тези, които се държат неправилно или да прощава? Тъй като името на Христос в

общественото съзнание е свързано с идеята за прощаване и любов, изборът в края на краищата се прави в полза на

втория вариант: човек се старае да забрави непонятната първа сцена и като ръководство за действие избира втората.

И така, прощаване на враговете, несъпротивление на злото и жертвеност.

Но минава време и човекът вижда, че прощаването постепенно довежда до развращаване на престъпника, че

ненаказаният грях убива душата, че щедростта по отношение на мързеливеца и постоянната грижа за него го

превръщат в негодник. Човекът вижда, че прощаването на безнравствения негодник вреди на душата му повече,

отколкото наказанието. Тогава се прави сякаш закономерен извод: заповедите на Христос е невъзможно да се

изпълнят. Добре, ще се стараем да изпълним поне една част. Но посетите в душата семена на съмнението рано или

късно се разрастват и закриват онова важното, което е казано в Евангелието.

Трябва ли да се стремим към цел, която е недостижима? Трябва ли да спазваме заповедите, които са

неосъществими? Можем ли да вярваме в илюзия и да строим дворци върху пясък?

Но в християнството все пак има нещо - мисли човекът, макар че да следваш заповедите на Христос е не просто

трудно, а абсолютно невъзможно. Той казва: „Обичайте враговете си!", и веднага: „Не давайте светинята на псетата,

и не хвърляйте бисера си пред свините!" Кои са свинете и псетата? Това са хора, които не искат да се развиват

духовно. Значи на бедните на пари може да се помага, а на бедните по дух не може? Но нали духът е по-важен от

тялото и трябва на него да се помага на първо място! Идеята за прощаването човек подсъзнателно все пак приема,

защото чувства в нея висшия смисъл.

Неотдавна към мен се обърна с молба една жена:

- Моля ви, кажете, права ли съм. Съставих молитва и смятам, че тази молитва ще помага на душата ми и на

тези, които ще науча да се молят по същия начин.

Тя започна да чете молитвата си:

- Господи, прощавам на всички, които са ме обидили. Прощавам на баща си и го приемам такъв, какъвто е.

Прощавам на съдбата си и я приемам такава, каквато е.

- И вие мислите, че това ще ви помогне? - усмихвам се аз. Тя, усмихвайки се в отговор, парира:

-Но нали вие самият постоянно говорите, че прощаването лекува.

- Лекува - кимам аз, - в случай че знаете заради какво прощавате. Ще ви задам въпрос: какво е прощаването и

заради какво прощавате?

Тя се замисли и след това объркано попита: - А действително, какво е прощаването?

- Добре - казах аз, - ще обясня. - Ние прощаваме, за да съхраним любовта. Затова прощаването е на първо

място съхранение на любовта в душата. Второ: прощаването е признаване на Божествената воля във всичко, което се

е случило. Всяко съжаление, обида и омраза, насочени срещу обидилия ни човек се адресират до Бог. Затова

непрощаването на друг човек и съжалението за миналото са богохулство. Прощаването е приемане на това, което се

е случило и признаване в това на висшата воля и висшето благо. Тоест, признаване на това, че всяко събитие, което

се е случило с нас, ни подтиква към любовта и Бога.

Трето: прощаването е признаване на това, че ние самите с дълбочинното си състояние сме провокирали другия

човек. Вътрешната стиснатост и алчност привличат кражба, осъждането - предателство. Презрението привлича

побои, ревността - изневяра. Обидчивостта привлича унижения. Загубата на любов в душата дава взрив на вътрешна

агресия, която привлича нещастия и неприятности: може да те удари и обиди непознат човек, а може и да стане

автомобилна авария. По такъв начин прощаването е признаване на своето несъвършенство, на недостига на любов в

душата и, значи, готовност да променяш себе си, своя характер и да възпитаваш душата си.

Четвърто: прощаването означава и помощ за човека, извършил простъпката. Ние обичаме децата си, не ги осъждаме

и не ги презираме, но това не означава, че не трябва да ги наказваме. Възпитанието подразбира любов, а любовта

винаги съединява две противоположности, тоест положителни и отрицателни емоции. Подчинение, въздържание,

самоограничение, жертвеност - всичко това най-често предизвиква отрицателни емоции. Но без тях положителните

емоции не могат да съществуват. Затова прощаването на друг човек подразбира изключване на омразата,

осъждането и обидата, съхранение на любовта към него и помощ в развитието му, тоест в придобиването на

чувството на любов и пречистването на душата.

Например за престъпника, упорстващ в омразата и разрушаването на душата си, прощаване и помощ може да стане

смъртното наказание. Ако човек убива в душата си любовта и упорства в това, може да му се помогне само с любов

и сурови действия. Но ние трябва да разбираме, че помощта и спасението трябва да са насочени на първо място не

към тялото и съзнанието, а към любовта в душата му. Бог обича всички нас. Той ни дава живот, здраве и

всевъзможни наслади, но Той ни дава и болести, нещастия и смърт, и всичко това възпитава в нас любов.

Да се върнем към плоскостното мислене. На човек, мислещ по този начин, му е трудно да разбере, че когато Христос

удрял с бич хората, търгуващи в храма, и когато Той призовавал да обърнем дясната страна след удара по лявата,

Той извършвал противоположни действия само на външно ниво. Защото и изгонването на търгуващите от храма, и

отказът от съпротива, когато го водели към позорната смърт, в действителност означавали защита и спасение на

това, което ние наричаме чувство на любов. Онези, които забравяйки за Бога търгували в храма и разрушавали с

това душата си, даже нечувствайки как от нея си тръгва любовта, е трябвало да бъдат спасени незабавно. Суровите

мерки по отношение на неволно кощунстващите и богохулстващи хора били спасение на душите им. Значи в този

слу# чай Христос спасявал и защитавал любовта. И когато го водели към кръста, главната задача също била да

съхрани любовта I при това задача невероятно тежка, защото от древни времена представата за Божественото в

съзнанието на хората било пей най-тесен начин свързано с могъществото и силата.

Плоскостното мислене е производна на първобитния к на живот. Човек в първобитно състояние е свикнал да се

ориентира по водача, да му подражава и да го следва. Ако водачът е слабоволен, страхлив и немощен, цялото

съобщество ще загине. Езическите богове за неразвития човек били същите водачи. Те били умни, силни и

постоянно доказвали силата и могъществото си.

Подсъзнанието ни се е формирало в продължение на стотици милиони години и се променя много бавно. Въпреки

стотиците години, минали от времето на Мойсей, представите на юдеите за Бог в значителна степен носили в себе

си първобитна окраска: Творецът е един, всемогъщ и абсолютно мъдър. Ако човек нарича себе си Син Божий, той

трябва да демонстрира могъществото си. Плоскостното мислене оперира с понятия като сила, могъщество,

справедливост. С понятието любов има проблеми.

Тези, които започнали да наричат себе си християни, запазили същото мислене и започнали да трактуват това, което

е казвал Христос от съответната гледна точка. Така се появило презрителното отношение към парите. Липсата на

пари е добро, а наличието им е грях, то е лошо. На богатите хора започнали да гледат с подозрение и с лошо

прикривана омраза. Нали те вървят срещу Бога, не искат да дадат последното и да го споделят с всички. Значи тези

хора са против Христос. Подобно отношение лесно се проследява в такова езическо учение като социализма. Но

презрението - това е обратната форма на поклонението.

Презрителното отношение към парите е трябвало постепенно да се превърне в своята противоположност. И през

Средните векове, когато християнството в Европа започнало да отслабва, се появила идеята за благотворността на

богатството. В протестантството тази тенденция се оформила абсолютно явно. Колкото повече пари ти дава Бог,

толкова повече Той те обича. Значи служенето на Бог - това е умението да заработваш пари. Значи трябва

добросъвестно, много и добре да работиш, и Бог ще те възнагради за това.

Най-странното е, че правота е имало и в двете гледни точки, но при това абсолютизацията на едната от тях е

довеждала до изопачаване и загуба на любов и в единия, и в другия случай.

За какво тогава в действителност е говорил Исус Христос? Какво е имал предвид, казвайки, че не може

едновременно да служиш на Бога и на мамона? За плоскостното мислене парите са или добро, или зло. Ако Христос

е казвал, че богатият практически няма шансове да попадне в Царството Божие, значи парите са зло и не трябва да

им се слугува. Вярващият в Бог не трябва да се увлича по печеленето на пари, той трябва да се стреми към

ограничение, а в идеал - към нищета.

В триизмерното мислене тезата за невъзможността да слугуваш на двама господари може да означава съвсем друго

нещо. Да, на двама господари не можеш да слугуваш - някого от тях рано или късно ще трябва да предадеш. Не

можеш да тичаш едновременно в две или три посоки. Какъв е изводът? Изводът е прост: трябва да има един

господар - Твореца. А парите трябва да са слуги. Не трябва да им се покланяш и от тях не трябва да зависиш. Можеш

да ги печелиш, трябва да ги управляваш и трябва разумно да ги харчиш. Ако парите бъдат много и те започнат да се

превръщат в недвижимост, предприятия, това ще отнема много духовна енергия, което може отрицателно да по-

влияе върху душата, да я опустоши. Значи големи пари може да има не всеки човек. Изобилието на пари, както

изобилието на храна и секс, може да представлява опасност за душата на човек. Онзи момък, който се приближил

до Христос и попитал: „Какво добро да сторя, за да имам живот вечен?", съдейки по всичко, голямо количество

любов в душата си не е имал. Спазването на заповедите и нравственият живот му позволили да натрупа енергия,

реализирала се в богатство, но това било значително по-ниско от онова ниво на любов и единство с Твореца, за

което говорил Исус Христос.

Най-поразителното е, че всички виждат опасността от материалните богатства и две хиляди години говорят само за

това. А. нали опасността от духовните богатства е значително в ма, отколкото от материалните, и за това също е било

казано.

Духовно богатият човек няма да завижда на друг заради парите, но ще завижда на онзи, който е по-способен, по-

умен и по-силещ по дух. Спомнете си за какво говорили апостолите, когато Исус Христос не бил до тях. Те спорили за

това кой от тях е по-високо по своя духовен статус. И дяволът изкушавал Христос на първо място с духовни богатства,

защото от духовните богатства произтичат материалните. Парите не винаги могат да дадат власт, но властта винаги

може да разкрие възможности за богатство.

Осъждане на друг, усещане за собствено превъзходство -всичко това са признаци на зависимост от духовното

богатство. На учениците си Исус обяснявал, че главната гледна точка, от която човек гледа на света, трябва да бъде

любовта. Тя е символ на абсолютното единство на Вселената. В нея времето и пространството са свити в точка, в нея

няма понятие за висше или низше, умно или глупаво, в нея всички са единни в Бог.

Но за да се удържи такова виждане за нещата, да се достигне до такава интензивност на любовта, е трябвало да се

премине през такива духовни и душевни мъки, за които хората просто не били готови. Затова съзнанието им се

плъзгало към привичното плоскостно ниво. И постепенно картината на света, дадена от Христос, неузнаваемо се

променила. Последователите му не могли да останат на най-високото ниво, зададено им от Учителя, мнозина от тях

се спуснали даже по-ниско от старозаветното ниво, разделяйки двете противоположности на абсолютно различни

същности. И тогава цел станали не любовта и единството с Бог, а раят, където човек ще получава само положителни

емоции. А този, който се държи неправилно, ще попадне в ада, където ще се мъчи вечно.

Смисълът на спасението, дошъл чрез Исус Христос, се изопачил, започнали да го виждат не в това, че Той е учил да

обичаме Твореца и да се стремим към Него, а в това, че Той със страданията си е отмил от хората всички грехове.

Значи мъчителният процес на преодоляване на себе си и спазването на заповедите става ненужен - трябва просто да

повярваш в Исус Христос.

Тази тенденция се проявила и в приватизацията на вярата в Бог. Когато Христос е говорил, че само чрез Него може

да се стигне до Бог, това е означавало следното: моделът на мислене, в който Творецът се намира някъде далеч, а

главните му признаци са могъщество, съзнание и справедливост, отива в миналото. На смяна трябва да дойде нов

модел на мислене, в който интензивността на любовта, нивото на отдаване на енергия, степента на единство с Бог са

значително по-високи. Това е ново ниво на познание на Твореца. За да излезеш на такова ниво трябва да

подражаваш на Христос и да се учиш от Него. А многобройните последователи решили по-просто: ако сме

християни, значи само чрез нас може да се познае Творецът, и всички други религии, а също и частните опити да се

познае Бог, са абсурд и ерес. Една заблуда водила до друга.

За да разберем това, което е имал предвид Исус Христос, е необходима дълбочинна, мъчителна трансформация на

човешкото същество и огромни разходи на енергия за формиране на ново мислене. За мнозина това е възможно

само преди смъртта и в момент на изблик на любов.

Идеята за жертвеност постепенно се сменила с идеята за потребителство. Молитвата се превърнала не в средство за

единение с Бог и признание на любовта към Него, а в постоянна молба. Подобно на езичниците хората започнали да

просят блага и здраве, превръщайки християнството в магия, използвайки Божественото за задоволяване на

користта си. Естествено, че побеждаващата човешка логика карала Църквата повече да се грижи за политиката,

икономиката, властта и парите, отвличайки се от пряката си задача - спасението на човешката душа и грижата за нея.

Държавата може да съществува съвместно с царство, което сякаш не е от този свят. Но ако това царство живо се

интересува от власт, политика, икономика и може да състави опозиция на държавата, тогава тя ще се постарае да

потисне такава структура. Затова срастване на Църквата с държавата, и в крайна сметка победа на държавата, са е

случвало, когато Църквата преставала да се грижи за душата на човека и се превключвала на икономически и

политически проблеми.

Отслабването на религията довеждало до това, че нравствеността и културата преставали да се развиват. Когато

виждаме едногодишно дете, което разпознава другите и произнася отделни думи, ние се умиляваме и се радваме:

„Какво умно и развито дете!" - възкликваме ние. Но ако същото ниво на психическо развитие показва

четиринадесетгодишен юноша, в нас ще се появи чувство на жалост и състрадание не само към него, но и към

родителите му. Съвременната цивилизация през последните столетия все повече заприличва на такъв юноша. Преди

хиляда - хиляда и петстотин години това е било прелестно и много развито дете, а сега това е олигофрен, който мило

се усмихва и гука, абсолютно неразбирайки катастрофалността на положението си.

Разкъсвайки християнството на две части в мисленето си, хората след това го разкъсали на две части и физически.

Западната, католическата половинка започнала да вижда любовта в материалния, чувствения аспект. Затова е

напълно естествено, че на преден план там започнало да излиза женското начало. Източната, представена от

православието, започнала да вижда любовта като духовна същност, активно покланяйки се на мъжкото, духовното

начало. Съответно започнали да се усилват елементите на поклонение не толкова на Божественото начало, което

носил в себе си Исус Христос, колкото на духовното му, тоест човешкото начало.

Вярно, трябва да се отдаде дължимото на съвременното православие: преминавайки през страшни гонения и мъки,

които започнали от победата на езичниците през 1917 година, през краха на всички духовни и нравствени аспекти,

то запазило главния си потенциал и в определена степен се върнало към заповедите на Исус Христос не на думи, а

на дела. Вероятно всичко това може да осигури на православието нов разцвет и да помогне да получи това, което е

започнало да губи преди Октомврийската революция.

На католичеството в този план му провървяло по-малко. Стабилността и неприкосновеността в продължение на

столетия, а също така огромното натрупано богатство, си свършили работата. Това, че сега католическите храмове са

празни и започват да ги дават под наем за дискотеки и други увеселителни мероприятия, е напълно закономерно. А

всички опити на католицизма в настояще време поне някак да възроди нравствеността, се натъкват на глуха стена от

съпротивление и неразбиране.

Народът, свикнал да се покланя на желанията си и забравил за самоограничението, нарича безнравствеността

демокрация и политическа коректност. Никой не иска да страда и да накърнява инстинктите си, всички се покланят

на положителните емоции. Главен показател на развитието на човек е станало не умението да обича и да прощава,

и даже не духовността и способностите, а материалните богатства. Изгодата доста е изпреварила нравствеността.

Изкуството, науката и икономиката са се превърнали в бизнес. Големите пари идват, когато хората активно купуват

продукцията. Какъв трябва да бъде купувачът, за да процъфтява бизнесът? Той трябва да бъде невъздържан в

желанията си. Той трябва да премахне всички самоограничения. Той трябва да се покланя на инстинктите си. Тогава,

като вълк, вмъкнал се в овчарника, той, разкъсвайки една овца, ще се хвърля към друга. Значи бизнесът трябва да

промени личността на човека. От единобожник той трябва да го превърне в езичник. Той трябва да засили желани-

ята му и да разпали инстинктите му. Той трябва максимално да развие в него потребителския импулс. И ето че вече

рекламата се превръща в средство за възпитание и формиране на днешния човек. Това е напълно логично - ако

клетката започне да деградира, появилият се вирус или микроб, унищожавайки я, може да върне организма към

хармония.

Ако душата загубва любовта към Бог и единството с Него, но при това човек запазва добродушие, вътре в него е

чисто и светло. До какво ще доведе това? До това, че развитието ще стаи не невъзможно. Но ако загубата на любов

доведе до израждане на душата, до поява на дяволски тенденции, ако човек започне да полудява при ясно съзнание

и здраво тяло, това ще стане забележимо. Тогава човек ще се опита да се върне към любовта, и макар че това ще

бъде болезнено и мъчително, той ще оцелее и ще има потомци. Но ако той поиска да живее само с положителни

емоции, тоест да поощрява инстинктите си, все едно, като поживее известно време в комфорт, той ще бъде

принуден да се върне към любовта. Но тъй като разпадът в такъв случай ще бъде по-силен, то по-големи ще бъдат и

страданията.

Сега в съвременната цивилизация протичат процеси, които в Библията се наричат дяволизъм, тоест загуба на любов

и все по-голямо поклонение на духовните и материалните ценности. Да изобличаваме този процес и да се борим с

него е невъзможно. Има приказка за човек, който победил дракон, а след това сам се превърнал в такъв. Да се

бориш с дракона на западната демокрация, който с красиви думи за правата на човека прикрива разпуснатостта,

безнравствеността и загубата на любов, можеш на първо място чрез промяна на самия себе си. Съвременната

ситуация в света е присъда за плоскостното мислене. Или оставаме в рамките му и наблюдаваме как примката около

врата на човечеството бавно се затяга, или преминаваме в ново състояние и на ново ниво на мислене. И тогава това,

за което е говорил Исус Христос става не религиозна или мистична приказка, а реална възможност да се променим,

да спасим себе си и другите.

В тази книга е отделено толкова внимание на духовното състояние на родителите, защото главният фактор на

възпитанието на децата е посоката, в която се движат родителите им, целите, към които се стремят и смисъла на

живота, който те изповядват. За детето това е главното.

Има още един важен фактор - това, как се държат родителите, как се отнасят един към друг. И последното - това е

жизненият опит на родителите и другите предци, тяхното емоционално и поведенческо родословие.

Това, което обикновено наричаме възпитание на децата, тоест съветите, нравоученията, възпитаването на навици,

от моя гледна точка е само 5-10 процента от въздействието върху тях. Останалото се определя от вътрешното

състояние и поведението на родителите. Най-главният опит се придобива от детето на нивото на чувствата, в

подсъзнанието. Затова не бързах да преминавам към практическите съвети, защото всяка практика се изгражда

върху фундамента на теорията, и за да преминеш към нея, трябва добре да усвоиш тази теория.