(893-927)

Цар Симеон I Велики

Биография Смята се, че Симеон е роден вероятно около 864 г. или 865 г. и е

третият син на княз Борис.  Тъй като баща му очаква най-големият син Владимир да

наследи българския трон, намерението на Борис е Симеон да стане високопоставен духовник или дори да бъде поставен начело на църковното управление на държавата.

По тази причина около 878 г. Борис го изпраща в Магнаурската школа в Константинопол, където трябва да получи богословско образование.

Получил блестящо за онова време образование, наричан "полугрък", "цар книголюбец" и "нов Птолемей" от византийците като признание и израз на проявеното усърдие да усвои гръцката образованост.

Той постъпва като послушник в константинополски манастир и там приема името Симеон.

Около 886 г. Симеон се завръща в България, където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.

Междувременно Владимир наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството в държавата,което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел.

Това става на събор в Преслав през 893 г. , който освен това обявява славянския за единствен език на държавата и църквата и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

Първи период от външната политика (894–904)

Веднага след възкачването му на престола отношенията с Византия се изострили поради факта, че византийският император Лъв VI Философ преместил тържището на български стоки от Цариград в Солун през 894 г.

Византийските летописци описват началото на конфликта, започнал почти веднага след коронацията на българския цар (все още княз) така:

„Пристигнала вест, че князът на България Симеон възнамерявал да се отправи на поход срещу ромеите. Повод за войната било следното, Василеопаторът Зауда имал роб скопец на име Мусик. Той се сприятелил със Ставракий и Козма, които произхождали от Елада, търговци жадни за печалба и сребролюбци. Желаейки да печелят повече, чрез посредничеството на Мусик те преместили тържището на българите от столицата в Солун и облагали българите с по-тежки търговски мита. Когато българите съобщили на Симеон, той уведомил император Лъв. Заслепен от пристрастието си към Зауца, той сметнал всичко за дреболия. Симеон се разгневил и вдига оръжие срещу ромеите“

Причини за войната

Действията на Византия засегнали както икономическите интереси на България, така и нейния международен престиж, затова и Симеон започнал търговската си война с Византия.

“Дълбокият мир” между Византия и България от есента на 863 г. не премахва непримиримостта между тях, а само заменя военните с мирните средства в техния двубой за господство над Балканския полуостров.  

Решенията на Преславския събор са, от една страна, радикална мярка на българската държавна власт, целяща постигането на църковна независимост от Византия, а от друга – напълно закономерен акт, продължение на далновидната политика на княз Борис I.

Веднага след встъпването на княз Симеон на власт започва замяната на византийското духовенство с български църковен клир, обучен и подготвен за богослужебна дейност в периода 886-893 г. от Кирило-Методиевите ученици.

Прогонването на византийското духовенство от Българската държава е сериозен удар за Византия, която губи едно много силно оръжие за разпространение на византийско влияние в мирно време. 

Ход на войната

Първоначално княз Симеон прави опит да уреди възникналия спор по дипломатически път, но след като не постига резултат,през 894 г. нахлува с войските си в Източна Тракия и нанася съкрушителен удар на византийската армия, съставена предимно от императорската гвардия.

Поражението кара император Лъв VI да наеме като съюзници маджарите, обитаващи земите между реките Буг и Днепър.

В края на 894 г. командвания от Евстатий византийски флот прехвърля маджарите в устието на р. Дунав и те нападат българските земи от североизток.

Симеон очаква нападение само от страна на Византия и съсредоточава основните си ли на юг, в Тракия. Поради това Той не успява да организира защитата на североизточните български земи. Те са подложени на разорение и грабеж от маджарите, които, натоварени с богата плячка, се оттеглят в своите територии.

Отдръпване на българите при маджарското нападение

Скоро обаче извършват втори опустошителен поход. Симеон Логотет свидетелства за маджарската обсада на крепостта Дръстър, в която се намира българският владетел, и за маджарски дружини, които продължават настъплението си в българските територии, достигайки Преслав.

Според Фулденските летописи неговата защита е поета от Борис I, който за втори път напуска манастирската си обител. Поражението на българските войски от маджарите принуждава княз Симеон да започне преговори с византийците.

Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър (дн. Силистра) и да започнат преговори за мир.

Император Лъв VI Философ също желае бързото уреждане на българо-византийските отношения, тъй като основните сили на Империята са заети в борба с арабите, а страната се разтърсва от силна вътрешно-политическата криза.

Княз Симеон започва продължителни преговори, печелейки време за организиране на контраудар срещу маджарите, който да направи невъзможен бъдещ техен съюз с Византия. 

Византийският дипломат Лъв Хиросфакт, пратен да преговаря с българския владетел, е задържан в крепостта Мундрага. С тазя мярка Симеон иска да проточи преговорите без да ги прекъсва. Разменената между него и  византийския пратеник кореспонденция показала  голямото остроумие на високообразования български владетел и  изключителните му способности на дипломат. 

По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да слючи съюз с печенегите и съвместно с тях да нанесе разгромно поражение на маджарите, принудило ги да се оттеглят в Панония.

След победата си Симеон налага на византийците да му върнат блгарските пленници, заловени преди това от маджарите.

 През лятото на 896 г. военните действия срещу Византия продължили – българската войска нахлува в Източна Тракия. Срещу тях са изпратени всички византийски войски, които преди това воюват с арабите. Битката между двете армии става при крепостта Булгарофион (дн. Бабаески, Турция)

Българите удържат бляскава победа над ромеите. Император Лъв VI събира нова войска, съставена предимно от араби пленници и успява да спре тяхното по-нататъшно настъпление към столицата-Цариград.

Българите разгромяват византийците при Булгарофигон

Последици

Византия е принудена да иска примирие, като се съгласява да върне тържище за български стоки в Константинопол, което най-вероятно става през лятото на 899 г. и да плаща ежегоден данък на България.

Нови военни сблъсъци между двете страни и териториално разширяване на България на югозапад до края на IХ в. Мирен договор от май 902 г. Превземане на Солун от арабите (29–31 юли 904 г.). България получава част от Драчка област, част от Южна Македония и територии на юг от Странджа. Договор за границата между двете страни, минаваща на 20 км от Солун. (Надпис от с. Наръш, дн. Неа Филаделфия.)

Втори период от външната политика (913–927). Вътрешна династична криза във Византия. Симеон – стремеж за превземане на Константинопол и създаване на българо-византийска империя.

Военни кампании. Войната от август 913 г., мирни преговори, прием в императорския дворец, коронясване на Симеон за “василевс” (цар) планове за династичен брак и последствията от него. Мечтата на Симеон за престола в Константинопол.

Разтрогване на договора и нови военни действия през 914 г. в теми Тракия и Македония, превземане на Адрианопол, нахлуване в теми Драч и Солун през 915 г. Византийски опити за коалиции със сърби, маджари, печенеги. Българската победа при Ахелой (20 август 917 г.), следващи набези на цар Симеон и последици от тези събития. Издигане на Българската архиепископия в патриаршия и коронясване на Симеон – “В Христа Бога самодържец на всички българи и ромеи.“ Българо-сръбските отношения след битката при Ахелой. 

Идването на Роман Лакапин на престола в Константинопол – край на мечтата на цар Симеон. Византийски предложения за преговори (император Роман Лакапин и патриарх Николай Мистик). Военна и дипломатическа кампания на цар Симеон с крайна цел завладяване на Константинопол – военни действия, преговори с арабите, отношения със сърбите. Среща на цар Симеон и император Роман Лакапин (9 септември 923 г.). Покоряване на Сърбия и неуспешна война с хърватите. Преговори с Рим за признаване на царската титла на Симеон и издигане на архиепископ Леонтий за патриарх. Смъртта на цар Симеон (27 май 927 г.). Стремежът на цар Симеон към Константинопол – реалност или мечта. Оценка на военната дейност на цар Симеон – резултати и последици.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първото българско царство. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение.

Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането и под ромейско владичество през 1018 г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“ заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.

Изготвен от : Ива Тодорова