Карл Велики Брой 41

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Завоеванията и християнската проповед на европейския

император

Вътрешна и външна нестабилност

Разширяване на Франкското кралство

Обожествяване на властта на Карл Велики

Възраждане на Западната империя

От крал до император

Църковна държава

Пачиващ в мир в Аахен

. . . '

- ВАЖНИ СЪБИТИЯ . . . _ 20 .

Разцветът на Каролингския ренесанс през Средновековието

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Тези, които мечтаят за съюз отвъд географски граници и

исторически епохи

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Дванадесет века надежда за една обединена Европа

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес info@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: понеделник- петък, 10:00- 15:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, след което преведете необходимата сума по сметка:

Алфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайре кт ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер 3апnащането става в момента

на получаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де А ГОСТИНИ ХЕЛ АС ООД

(De AGOSТINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистас

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vouliagmeпis 44-46, 166 7З Atheпs)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪРНА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSТINI Hellas © 200З К.К. De AGOSТINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uпiphoto Press, De Agostiпi Picture Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв. Цена на втория брой и на всички следващи броеве: З,SО лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възпроизвеждането, ска н ирането, преда ването или използва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на реда ктора .

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

---- ---

Въведение

Карл Велики

Какъв живот води той?

UJ

s I UJ с:[ UJ со

~ со

ИЗМИНАВАТ няколко ВЕКА от славните времена на

Римската империя и нейния разцвет в Западна Европа. На

мястото на великолепната цивилизация в Рим идва културата на

варварските племена. Франкското кралство под управлението

на династията на Меравингите съществува още от края на IV в.,

но Ка ролингите узурпират властта и през 768 г. на трона стъпва

вторият каролингски крал Карл Велики.

Скоро след като наследява земите, намиращи се под властта

на неговия баща Пипин 111 Къси, Карл Велики установява

християнството като основополагаща за кралството философия.

Той дори подема военна кампания, която доста дръзко се

разраства в различни посоки, за да разшири влиянието на

управляваното от него християнско кралство. В резултат от това

подчинява под своя власт огромни територии, включително и

тези на Германия, Франция и Италия. Карл Велики се превръща

в изтъкната личност на Средновековна Европа, която възражда

славата на Древна Гърция и Рим, запазвайки същевременно

характерния за германските племена облик на своите

постижения и заслуги.

И така, какъв живот води Карл Велики?

Kapn Веяики

-~= [OJJ [OJI~~•: r~••" о·ш~•· rl 476 ~ Падане на Западната Римска империя.

481 ~ Възход на Франкското кралство.

742 ~ На 2 април в Херистал се ражда Карл Велики .

761 ~ Кампанията в Аквитания.

768 ~ Начало на съвместното управЛf•ние на Карл Велики и Карломан.

772 ~ Начало на Саксонските войни.

774 ~ Ауди_енция с Папата. Инвазията в Лангобардското кралство.

778 ~ Военен поход в Испания.

781 ~ Поставят се основите на система на приемственост на властта .

785 ~ Саксонският вожд Видукинд се предава.

787 ~ Експедицията в Южна Италия.

788 ~ Анексиране на Бавария.

789 ~ Карл Велики издава сборника със закони "Адмоницио Дженералис" (Admonitio Generalis).

799 ~ Папа Лъв 111 е пленен след засада.

800 ~ Карл Велики е провъзгласен за римски император.

804 ~ Завършва завоюването на саксите.

Начало на войната с датчаните.

805 ~ Подчиняване на Аварската държава .

806 ~ Карл Велики урежда разделянето на своето кралство след смъртта си .

Конфликт с ислямския свят и Византия.

810 ~ Умира кралят на Италия Пипин.

Умира незаконнороденият син Карл.

811 ~ Карл Велики завършва своето завещание.

813 ~ Людовик Благочестиви е коронясан за съимператор заедно със своя баща.

814 ~ Карл Велики умира на 28 януари в Аахен.

816 ~ Коронацията наЛюдовик Благочестиви за крал на франките.

84З ~ Разделянето на Франкската империя .

862 ~ Създаване на Свещената Римска империя.

1165 ~ Канонизиране на Карл Велики.

199З ~ Създаване на Европейския съюз с договора от Маастрихт.

------. -- - - - --

Живот и дейност

Завоеванията и

християнската проповед ~

на европеиския император

Карл Велики е вторият крал от франкската династия на Каролингите. Той бързо

разширява своите територии чрез завоевателни походи, подкрепяни от Папата, а

според своето лично мнение - и не без намесата на божията воля. По-късно е коронясан

от Папата и провъзгласен за император. В годините след падането на Рим франкските

кралства постепенно остават встрани от постиженията на класическата цивилизация,

но въпреки всичко тази част от Европа преживява забележителен разцвет в културата

по време на управлението на Карл Велики. Да проследим живота на владетеля, който

поставя началото на нова епоха в европейската история.

Вътрешна и външна нестабилност Наследството на неговия баща

ФРАНКСКОТО КРАЛСТВО се създава в края на V в.

от меровингския вожд Кловис. За люлка на това

кралство се смята долното поречие на река Рейн.

Карл Велики (на френски език Charlemagne, на латин­

ски Carolus и на немски Karl) е роден като наследник

на крал Пипин Къси - майордом на франкския крал­

ски дворец. Съществуват различни теории относно

рождената дата на Карл Велики, който по-късно ще

превърне наследеното си Франкско кралство в най­

могъщата сила в Западна Европа. Най-достоверното

измежду всички предположения разглежда 742

r. като годината на неговото раждане, но въпреки

всичко и това не е сигурно. Не същеавуват никакви

иаорически източници, които да описват ранните

години от живота на великия франкски владетел.

Айнхард, дворцов летописец, приближен до Карл в

младите му години, който пише биографията на краля

"Животът на Карл Велики': казва следното: "Смятам,

че е глупаво да спомена дори и дума относно ражда­

нето на Карл и неговото детство, тъй като по въпроса

никой никога не е казвал нищо, а дори няма останали

живи свидетели, които да ни подадат някаква инфор­

мация. Ето защо реших да пропусна тези неизвеани

времена и незабавно да започна своя разказ за него­

вия характер и дела, както и подобни неща от живота

му, на които си заслужава да се отдаде дължимото

внимание пред вас, читатели мои . Преди всичко ще

опиша неговите дела в родината и в чужбина, след

това ще премина към описването на неговия харак­

тер и усилия, и на последно място ще се спра на него­

вото управление и смърт, без да спестявам нищо,

което следва да се знае или научи':

Пипин 11 (известен още като Пипин Средни) е

прадядо на Карл Велики. Той поставя основите на

това, което ще се превърне във връхна точка на

властта на Каролингите. Неговият син Карл Мартел

възпира ислямската експанзия към Европа, разгромя­

вайки мюсюлманските завоеватели, които се насоч­

ват към Пиринейския полуостров, в битката при Тур

(известна още под името битката при Поатие) през

7З2 г. Карл Мартел използва тази победа като въз­

можност да си осигури властта и да измеаи динас­

тията на Меровингите. По време на управлението

на Пипин 111 (наричан още Пипин Къси), син на Карл

Мартел и баща на Карл Велики, контролът върху

цялото кралство вече е изцяло иззет от династията на

Меровингите. Пипин се уверява, че има подкрепата

на Папата при възкачването си на престола.

• Картина от XIX в. , изобразяваща

Карл Велики в сравнително млада

възраст. Въnреки че не съществуват

картини на владетеля, създадени

nриживе, той се nревръща в често

срещана тема в nроизведенията на

съвременни художници.

..,.. Илюстрация от XV в.,

изобразяваща битката nри Поатие.

В резултат от удържаната nобеда

Карл Мартел усnява да nредотврати

разрастването на ислямската власт

в Евроnа и същевременно nоема

контрола над Фр ан кс кото кралство.

---------------------------

~ Гравюра от XIX в. ,

изобразяваща бащата на Карл

Велики - Пип ин 111. За разлика от своя висок и снажен син,

Пипин е нисък, с невзрачно

телосложение, което е причина

той да е известен също и под

името Пипин Къси.

~ Изображение на майката

на Карл Велики - Бертрада

Лаонска. Карл наследява

едрото си телосложение от

нея.

Над папските територии по онова време надвисва

заплахата от натиск от страна на Лангобардското

кралство, създадено от германските племена в

Северна Италия.

Папата усеща, че ще има нужда от силата и мощта

на франките, за да е в съаояние да защити сво­

ите територии от лангобардската заплаха и счита

Каролингите, с техните забележителни умения на

държавници, за по-подходящи съюзници, откол­

кото отслабените Меровинги. Каралингите от своя

страна виждат, че подкрепата от страна на Папата

ще легитимира тяхното надмощие над Меровингите.

По този начин от подобен съюз изгода ще имат както

Каролингите, така и Папата. И така, с подкрепата

на папа Захарий, Пипин 111 успява да завземе влас­

тта в кралавото от напълно отслабения Шилдерик

111, последния крал от династията на Меровингите.

Сега вече тронът се заема от Ка ролингите и от син на

майордом на кралския дворец Карл Велики се пре­

връща в наследник на трона на Франкското кралство.

Съюзът с Папата

Приемникът на папския престол на Захарий, Стефан

11, прекосява Алпите и посещава Франкското кралство през 754 г. Стефан провъзгласява отново Пипин за

крал в замяна на обещание от арана на франкския

владетел за помощ срещу набезите на лангобардите.

Пипин отвоюва обратно територията, намираща се

между Рим и Равена, и я връща на Папата. Това така

наречено ,Дарение на Пипин" бележи началото на

съществуването на земите, които по-късно стават

известни като Папска държава.

Приблизително по същото време в областта

Аквитания, намираща се в северозападната част на

днешна Франция, се надигат бунтове срещу франк­

ското управление. Карл Велики получава своето

бойно кръщене в съвсем ранна възраа във военна

кампания срещу въстанието в Аквитания, но в дейст­

вителност франките не успяват да удържат реши­

телна победа. Аквитания се съпротивлява ожесто­

чено на франкската войска в продължение на седем

години. Когато обаче делата му в областта в крайна

сметка приключват успешно, бащата на Карл Велики

умира през 768 г.

Kapn Веяики

ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР ИОСИЯ

Въпреки че неговият баща използва хрис­

тиянската религия изцяло с политическа цел,

самият Карл Велики е силно набожен човек,

отдаден на вярата. Огромно влияние върху

него оказва юдейският цар Иосия.

векове преди това в Юдея.

Иосия управлява Юдейското царство в края

на Vll в. пр. Хр. По време на неговото царуване е открит старинен свитък, за който се смята, че

напълно съответства на петата книга от Ста­

рия завет в Библията - Второзаконие. Иосия

въвежда религиозни реформи, основаващи се

на съдържанието в този свитък. Той забранява

поклонението на идоли, възстановява почти

пропадналото законодателство и затвърждава

значението на вярата в един-единствен Бог.

Възможно е тази nрилика на Карл Велики с

Иосия да е целенасочен и преднамерен ход от

страна на самия франкски владетел или Църк­

вата. И преди е правен паралел между лично­

сти от С тария завет, като Моисей, с предшестве­

ниците на Карл Велики: Карл Мартел и Пипин

111. Това дава основания на каролинг-

Известният сборник със закони на Карл

Велики "Адмоницио Дженералис'' (Admoпitio

Generalis), издаден през 789 г., ясно очертава

административната политика на владетеля. В

него кралят открито заявява намеренията си

да превърне Франкското кралство в държава,

която методично почита Бог. Това негово дейст­

вие силно напомня за стореното от цар Иосия

ските владетели да смятат, че слу­

жат гордо и почтено на Бог, защи­

тавайки по този начин отслабената

Църква. Самото сравнение, което

Карл Велики nрави между себе си и

Иосия, служи в подкрепа на идеята,

че кралете от династията на Каро­

лингите всъщност са служители и

защитници на християнската вяра.

~ Цар Иосия, който извоюва

независимостта на земите си

(Юдейското царство) от властта на

Асирия. Иосия прокарва редица

реформи в религията и е привърженик

на монотеизма.

Действията на майката

След смъртта на Пипин 111 през 768 г. Франкското

кралство се разделя между Карл Велики и неговия

брат Карломан, като двамата управляват съвместно.

Не изминава и година от смъртта на баща им и между

братята непрекъснато започват да възникват спо­

рове и противоречия, като бързо се появяват беле­

зите, предвещаващи невъзможността им да се спо­

разумеят помежду си . Карл Велики иска да разпо­

ложи войска, която да унищожи и последните сили на

съпротива срещу франките в Аквитания, но Карломан

отказва да приеме този план. Карл поема огромен

риск, след като решава да продължи с осъществя­

ването на своите намерения относно атака срещу

Аквитания, но въпреки всичко успява да потуши раз­

мириците в бунтовната област. Недоверието между

двамата братя се задълбочава все повече и повече.

Майката на Карл Велики, Бертрада Лаонска, се

бои, че вътрешните размирици и несъгласие във

Франкското кралство представляват заплаха от

разпространяването на хаос и неуредици из цяла

Западна Европа. Тя принуждава Карл да се разведе с

болнавата си съпруга и да сключи брак с Дезидерата,

дъщерята на лангобардския крал Дезидериус. Тази

женитба укрепва мира междуфранкитеи лангобар­

дите. Съюзът за кратко поражда съмнения и подо­

зрения у Папата, но умелите дипломатически ходове

на Бертрада водят до установяването на траен мир

между франки, лангобарди и Папата. Това е нещо,

което покойният й съпруг Пипин 111 никога не успява

да постигне. И въпреки всичко ситуацията се изменя

доста бързо след внезапната смърт на Карломан

през 771 г. Когато той умира, майка му бързо завзема

земите на неговите наследници и ги лишава от права

върху трона. Сега Карл Велики е единствен владе­

тел на Франкското кралство. Той разклаща крехкия

мир, създаден от майка му Бертрада, и се отправя

на смела кампания за разширяване териториите под

своя власт с помощта на военна сила.

... Пипин 111 получава короната от

свети Бонифаций - най-великият

светец във Франкското кралство.

П о време на таз и коронация

властта в монархията преминава от

династията на Меравин гите към тази

на Каролинrите.

.... Житни поля в околностите на Пар

сърцето на Франкското кралство .

~- - - "... ~ - -- - -- - - --

Живот и дейност

Разширяване на Франкското кралство

Спорният момент

ПРИЯТЕЛСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, което урежда май­ката на Карл, Бертрада Лаонска, между Франкското

кралство, това на лангобардите и Папата, не трае

дълго. Карл Велики смята, че рано или късно мирното

съвместно съществуване на франки и лангобарди в

крайна сметка ще приключи, и той анулира брака си

със своята лангобардска съпруга. Отхвърлянето на

неговата дъщеря от самия Карл Велики е ужасен удар

за честта на баща й Дезидериус. Той въвлича Папата в

спор и прави опит да го накара да короняса наслед­

ниците на брата на Карл, Карломан, за владетели на

Франкското кралство.

Адриан 1, избран за Папа през 772 г., се принуж­

дава да избира на чия страна да застане. В крайна

сметка отлъчва от църквата Дезидериус и под­

държа Карл Велики, чието кралство полага пред

него клетва за вярност още от дните на управление

на Пипин 111. Адриан моли Карл Велики през 773 г. да

изпрати войска в Рим и да завоюва Ла нгобардското

кралство . Сблъсъкът между франкския владетел и

Дезидериус става неизбежен .

Пътят към Свещена война

През 773 г. Карл Велики нарежда на своята голяма

войска да се отправи на поход в Италия и да завладее

Лангобардското кралство, намиращо се в северната й

част. Лангобардите устояват на обсадата на своята сто­

лица Тицинум (днес Падуа). Междувременно Аделхис,

син на Дезидериус, събира армия във Верона. С него

във Верона се намират вдовицата и наследниците

на Ка рломан. И двете крепости оказват ожесточена

~ Средновековна

илюстрация ,

изобразяваща папа

Адриан (в центъра),

приветстаащ Карл

Велики (отляво). След

като прекосява Алпите

и нахлува в Италия

през 773 г. , франкският

владетел се среща с

Па пата следващата

година.

.... Детайл на цветна

гравюра, изобразяваща

завоюва нето на

Ла нгобардското кралство.

От дясната страна се

вижда обсадата на

замъка на ла нгобардите

от франкската армия.

Замъкът е или Верона ,

или Тицинум, но който и

от двата да е изобразен/

се з нае със сигурност/ че

обсадата на двата града

продължава доста дълъг

период от време и се

оказ ва трудно начинание.

съпротива на силите на Карл Велики.

Следващата 774 г. франкският владетел оставя сво­

ите сили, разположени около Верона и Тицинум, и се

отправя към Рим, за да получи аудиенция при Папата .

Карл Велики е смаян от огромния град и величието,

което той излъчва . В сравнение с този метрополис,

основните градове в неговото кралство изглеждат

като невзрачни предградия . Карл Велики изпитва все

по-силно уважение и почит към християнската рели­

гия и ней ния представител- Папата.

След своята среща с Папата франкският владетел

отново се завръща към военните си дела и завладя­

ването на Лангобардското кралство. През юни той

успява да плени и затвори Дезидериус, след като ата­

кува Тицинум. Завоюва и Верона . Аделхис бяга във

Византия, а вдовицата и наследниците на Карломан

са заловени. Лангобардското кралство, което тор­

мози години наред Франкското кралство и Папата, е

унищожено от ръката на Карл Велики .

Лангобардите обаче не са единствените проти­

вници на Карл Велики в ранните години от него­

вото царуване. Саксите, варварско племе, живеещо

в горите, намиращи се в долината на р. Рейн, отхвър­

лят християнството и по този начин също се превръ­

щат в обект на враждебно отношение от страна на

Карл Велики. Неговата кампания, насочена срещу сак­

сите, започва през 772 г. , точно преди нахлуването му

в кралството на лангобардите.

В центъра на вярванията на саксите стои Ирмин -

свещеното дърво, за което се твърди, че поддържа

цялата Вселена. В разгара на войната Карл Велики

отсича Ирмин. Дървото не само крепи Вселената в

саксонската митология, но е и стожер на психологи­

ческа опора за саксонския народ. Самите сакси него­

дуват срещу това действие, но за Карл Велики то

символизира началото на Свещена война, която да

премахне идолопоклоничеството и да разпространи

християнската вяра . Саксонските войни не са обик­

новен акт на териториална експанзия, извършена

от Карл Велики. Те представляват част от конфликт с

дълбоко религиозно значение.

---

Саксонските войни са временно преустановени,

позволявайки на Карл да се фокусира върху завоюва­

нето на лангобардите, но се подемат отново през 775

г. Франкският владетел изпраща внушително военно

подразделение и принуждава саксите да се преда­

дат през 77б г. Той създава лагер в Падерборн, нами­

ращ се в Централна Саксония, който използва пре­

имуществено за своите упорити и настойчиви кам­

пании, целящи покръстването на саксите. И въпреки

всичко по-голямата част от тях отказват да изпо­

вядват новата религия. Антихристиянски настрое­

ните сред тях се обединяват около бунтовния вожд

Видукинд. Минават много години преди Саксония да

се предаде напълно в ръцете на своите завоеватели.

Поражението в Испания

И докато завоюването на Саксония тече с пълна

сила, в Падерборн, където се намира Карл Велики по

онова време, пристига пратеник от Испания. Още от

Vll в. Пиринейският полуостров се намира под властта

на династията Умаяд (арабски завоеватели от Северна

Африка). Североизточната част на Иберия обаче се

контролира от мюсюлмански владетели, които нямат

никакво отношение към династията Умаяд. Във вто­

рата половина на Vlll в. умаядекият емир Абд ар-Рах­

ман 1 започва да извършва нападения срещу мюсюл­

манските държави, чиито владетели се обръщат за

помощ към Карл Велики - предводител, който дори

не е мюсюлманин, а всеотдаен към своята религия и

силно набожен християнин.

Той обаче се съгласява да помогне на мюсюлман­

ските управници. През 778 г. прекосява Пиринеите

и нахлува в полуострова. След като сразява умаяд­

ската армия при Сарагоса, в южната част на Пиринеите,

..,.. На тази линогравюра, включена в илюстри ра на история на

човечеството, публикува на в Германия през 1880 г., Карл Велики

наблюдава , възседнал кон , отсича нето на И рмин - свещеното

дърво, което стои в центъра на ез ич еството н а саксите. Те , от

своя стра на, са изоб разени, застанали на колене.

Kapn Веяики

НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ

НА КАРЛ ВЕЛИКИ

Доста сполучливо описание на външния вид

на Карл Велики може да се открие в неговия

животопис, направен от историка Айнхард. Той

представя владетеля като снажен мъж, висок

почти два метра, леко прегърбен заради сво­

ята височина, но не прекомерно. Очевидно

е мъж с внушителна осанка. Гласът му звучи

някак по-тънък и остър от очакваното и говори

ясно, но не високо. Огромните му искрящи очи

и русата, гъста коса са негови отличителни

черти . Всъщност описанието, направено от

Айнхард, се потвърждава и от витража от Xll в. в голямата катедрала на Страсбург, изобразя­

ващ Карл Велики.

Франкският владетел е образова н мъж,

който приема традициите на цивилизацията

на Древен Рим, но същевременно е горд със

своя произход и привързан към уникалната

култура на германските си предци. Не харесва

натруфените одеяния в Рим, а предпочита да

носи дрехи, които не бият на очи и му позво­

ляват да се движи свободно . Тези предпочита-

• Витраж на Ка рл Велики , създаден през Xll в., който се помещава в голямата катедрала в

Страсбург. Гъстата, падаща по раменете, коса и

огромните очи се п ревръщат в ха ра ктерни черти

за об раза на Ка рл от момента на създаването на

тоз и портрет.

~ Напредването на франкската а рмия в

Испа ния. Една от схватките в таз и военна

компа ния се превръща в извор на вдъхновени е

за създа ването на епичната п оема "Песен за

Рола нд'~

ния и огромната страст към лова показват, че

той всъщност никога не губи традиционния

за германските племена боен дух. Никога не

спира да ловува и дори на преклонна възраст,

когато здравето му е сериозно разклатено,

продължава да ходи на лов в продължение

на няколко месеца в горите на Саксония, след

като вече оставя завещание кое от децата му

ще го наследи на трона.

Карл Велики обича месо. Въпреки че него­

вият лекар му препоръчва мекото, сварено

месо като по-полезно за здравето му, той пре­

небрегва неговите съвети и продължава да

хапва добре изпечено месо. И въпреки всичко

владетелят обръща сериозно внимание на сво­

ето здраве. Не преяжда, а в малкото случаи,

в които си позволява някое питие, никога не

стига до състояние на опиянение. Всъщност

Карл Велики ненавижда всички, които прека­

ляват с пиенето, считайки ги за неспособни да

се погрижат за собственото си здраве.

решава да изостави започнатата мисия и да се

оттегли, преминавайки обратно през плани­

ните. Последните редици на оттеглящата се вой­

ска попадат в засада, организирана от баските

(племена, обитаващи тези места), и са избити.

Именно този героичен момент по-късно ще се

превърне в източник на вдъхновение за създа­

ването през Xll в. на епичната поема "Песен за

Роланд'~ Иберийската кампания на Карл Вели

в крайна сметка се оказва не дотам успешна и в

действителност никога не прераства в широ о­

мащабна запомняща се битка с ислямските сили .

~

Живот и дейност

Обожествяване на власпа на Карл Велики

Капитулацията на Видукинд

Фrлнкското КРАЛСТВО не представлява държава със силна централизирана власт. Вождовете на могъ­

щите местни кланове с дълбоки семейни корени

стават графове, управляващи собствените си обла­

сти и намиращи се под върховната власт на краля .

Следователно Франкското кралство е една импе­

рия, която разчита основно на местното управле­

ние. Всеки един от владетелите на конкретна област

има право да се концентрира върху управлението

на собствената си малка територия, която всъщ­

ност се намира под неговата лична власт. В Саксония

обаче няма графове, въпреки че Карл Велики заво­

юва територията й още през 777 г. Това довежда до

избухването на поредица от бунтове на антихристи­

янски настроените сили, които се обединяват около

своя смел и дързък вожд Видукинд. През 778 г.,

докато Карл Велики се намира извън пределите на

саксонските земи заради своята военна кампания,

в Испания се заражда поредното въстание, послед­

вано от множество подобни по своя род размирици .

Ето как се въвежда управлението на графовете. Тази

система на владение е установена в Саксония през

792 г. В резултат от това всички езически вярвания

на саксите се поставят извън закона. Завоюването

на Саксония открива пред Карл Велики пътя към

покръстването на езическото население.

Видукинд бяга към териториите на славянските

племена по източните граници на Саксония и

оттам продължава да води война срещу франките.

Нестихващата му съпротива принуждава Карл Велики

да отдели повече време, отколко смята, за потушава­

нето й. Видукинд се предава през 785 г., а животът му

е пощаден, тъй като се съгласява да приеме хрис­

тиянската религия. Покръстването му представлява

момент на слава за самия Карл Велики, който гордо

съобщава новината на Папата. То обаче в никакъв

случай не слага край на проблемите на франкския

владетел със саксите. Бунтовете в Саксония продъл-

жават да разстройват Карл Велики години наред

след това.

Изборът на наследник

Независимо че непрекъснато е зает с воденето

на войни, Карл Велики намира време да се ожени

цели три пъти и да помисли за свой наследник.

Първият му брак с жена на име Химилтруда е бла­

гословен с раждането на сина му Пипин. По-късно

изоставя Химилтруда, за да сключи брачен съюз

с принцеса Дезидерата. Бракът му с нея е безде­

тен. Четирима сина, включително и близнаци, се

раждат по време на третия му брак с Хилдегарда.

Всички те, заедно с първородния му син Пипин, се

превръщат в негови наследници. Пипин е доста

болнав и затова е лишен от наследство през 781 г. И така франкският владетел определя втория

си син Карл за свой приемник. Третият му син

Карломан предстои да стане крал на Италия, а на

Людовик, друг от синовете му, се пада трона на

Аквитания. Карломан, който се очаква да стане

владетел на Италия, е прекръстен на Пипин, по

името на първородния син, който е лишен от

права върху престола.

След това Карл Велики се заема с браковете

на своите дъщери. Източната Римска империя,

известна под името Византия, е единствената дър­

жава, която наследява славата и величието на

бившата Римска империя. Византия контролира

източната част на Средиземноморието. През 781 г. Карл Велики иска да омъжи своята дъщеря

Ротруда (в някои исторически източници се среща

и името Хруодруд) за византийския император

Константин Vl.

.... Хилдегарда ~третата съпруга

на Карл Велики. Тя му ражда

четирима синове и няколко

дъщери, преди да умре през

783 г.

.... Съвременна илюстрация,

изобразяваща предаването на

Видукинд. Карл Велики се появява

на кон, вдясно, а мъжът, застанал

на колене и молещ за милост, е

Видукинд.

се простира до южната част на Апенинекия полуос­

тров, империята се страхува от нарастващата сила на

Франкското кралство на север. Императрицата майка

Ирина се надява, че Византия може да постигне спо­

разумение с франките, което да направи възможно

установяването на траен мир.

Карл Велики, напълно погазвайки желанията на

Ирина, нарежда на своята армия да се отправи на

поход към територията на Северна Италия през 78б

г. Той разгромява кралството на лангобардите, а

останките от териториите, които им принадлежат в

миналото, оказват съпротива и го разглеждат като

свой смъртен враг. Следващата година войските на

Карл Велики напълно ги разгромяват. Тези терито­

рии имат подкрепата на Византия, а кампанията на

Карл Велики демонстрира пред византийците него­

вите сериозни намерения за довежданетой до успе­

шен край, ето защо плановете за брак между дъщеря

му и византийския император се развалят.

Конфликтът с Бавария

След своята победа в Италия Карл Велики насочва

своето внимание към херцогството Бавария, грани­

чещо с неговото кралство на изток. Баварският хер­

цог Тасило 111 е настроен враждебно към франките още от времената, когато сключва съюз с лангобар­

дите при управлението на Пипин 111 (бащата на Карл Велики). Самият Карл напълно осъзнава факта, че

след като лангобардите са разгромени, баварците

нямат съюзник, с помощта на който да защитят собст­

вената си държава. Той започва атаката си срещу своя

съсед през лятото на 787 г. Тасило и синовете му са

разгромени, взети в плен и принудени да положат

клетва за вярност пред Карл Велики. Така Бавария

става част от Франкското кралство.

Следващата година Тасило 111 сключва таен

съюз с аварите (азиатски племена, насе­

ляващи източната част на Бавария) и се

надига срещу Карл Велики, но въстанието

скоро е потушена. Франкският владетел

използва тази възможност, за да назначи

Геролд Винцгув за херцог на Бавария, и така

поставя областта изцяло под свое владе­

ние. По-късно се отправя на кръстоносен

поход срещу аварите и успява да покръсти

по-голямата част от тях през 797 г.

В края на Vlll в. Карл Велики владеетерито­риите на днешна Франция, териториите на

държавите, които наричаме днес Бенелюкс,

цяла Германия, с изключение на североиз­

точната й част, Австрия, Бохемия (днешна

Чехия) и северните части на Италия. По този

начин превръща Франкското кралство в

най-могъщата европейска сила.

ТАЙНАТА ЗА СИЛАТА НА ФРАНКСКАТА АРМИЯ

Много неща във франкската войска (дори повече,

отколкото подозираме) остават загадка и до днес.

Единственият момент, който се знае със сигурност в

резултат от археологически разкопки, е този, че вой­

ската не носи доспехи . Войниците използват за оръ­

жия копия и мечове, но нямат никакво друго военно

снаряжение до IX в. Тактиката във франкската вой­

ска изостава от тази на аварите и арабите в Испания.

Очевидно Карл Велики научава доста неща, свързани

с воденето на война, по време на своите битки с тези

напреднали култури .

От друга страна, останалите германски племена,

които попадат под властта на Карл Велики, като бава­

оите и саксите, нямат почти никаква тежка кавале­

рия. Силите им се състоят предимно от пехотинци.

Областта Бретан в Северозападна Франция, намираща

се под контрола на Карл Велики, притежава отчасти

силите на тежката кавалерия. Именно тези сили се

~:JеВРъщат в решаваща за бъдещите победи част от

соалкската войска .

Справедливо е да се направи заключението, че

армията на Карл Велики, поне в началото, няма кой

знае какви забележителни черти в сравнение с воен­

ните сили на съседните й държави. Къде тогава се крие

тайната на нейната сила? Високата степен на развитие

на земеделието във франкската държава насърчава и

организирането на военнатай сила. Това е невъзможно

за обществото на аварите и арабите, които разчитат

основно на животновъдство. Високата ефективност на

стройната система на франското земеделие осигурява

на войската на Карл Велики големи количества прови­

зии, което от своя страна прави възможни продължи­

телните военни кампании. А повечето от експедициите

на франкския владетел са именно такива . Фактът, че

франките не притежават напреднала култура в своите

градове, също се оказва от полза за тях. Те не познават

западането на градовете в последните дни от същест­

вуването на Римската империя, а това им позволява да

организират редиците на една по-силна армия.

Kapn Веяики

.... Катедрала, за която се смята, че е

построена от Карл Велики, намираща се в

Регенсбург (старата столица на Бавария ) .

Тасило 111 прави града столица, докато не е

свален от власт от Карл Велики.

_tt• faJ7iшW'N!f:UU1'1и:<l ? ~~ '4 faJiu forrt t.t~C.(F'ф [."~ '-'ltitCauoot"

af!<•nbCr <jlllit1f<\llc~tl ot" fi•r ~"'U!f" "' (iJfjлm ~/[Jt"" .1'~1" rcf a.fftшit')tU. l't_>\\l~~·t- ·~"~·~.,;;;.,;)ft.,.~i-<,.&,\1, щ:: a,\;·1\~~· lli: !f'йffii, ~C/k{?z~

rнw~o,цf,a•fi

... Илюстрация в хроника от XV в . ,

изобразяваща Карл Вели ки (най-вдясно)

заедно с тримата му наследници . Изп ра вени

с лице към него, отдясно наляво стоят Карл,

Людевик и Пипин .

..- Карл Велики със своята армия, изобразени на

илюстрация в книга от XIV в. Обозът от дясната

страна прекарва провизии и боеприпаси за

войската на краля. Осигуряването на достатъчно

амуниции за франкската армия прави възможно

осъществяването на nродължителни военн и

кампании.

Живот и дейност

Възраждане на Западната империя

Създаване на нова цивилизация

ПРЕЗ 789 г. в СБОРНИКА със закони "Адмоницио Дженералис" (Admonitio Generalis) Карл Велики зая­

вява, че негов дълг е да поведе безброй хора към

разпространението на славата на Исус Христос.

Франкското кралство обхваща огромни територии

и Карл Велики е твърд и непреклонен при пропо­

вядването на християнските ценности и основопо­

лагащите принципи в своята държава.

Франкското кралство няма установена столица.

Местната аристокрация притежава безгранична

власт и по онова време няма никакво централизи­

рано управление. Освен това самият Карл Велики

не е в състояние да остава непрекъснато в устано­

вена столица, предвид неспирните военни кампа­

нии, които води срещу съседни държави. В края

на Vlll в. обаче той се привързва изключително

силно към Аахен (Екс-ла-Шапел) в Североизточна

Германия, близо до границата с Белгия. Този

град впоследствие ще се превърне в столица.

Освен това за Карл Велики установяването на сто­

лица е начин да изрази съпротивата си спрямо

Византия, която вече е създала великолепния

Константинопол. Карл Велики, явяващ се защит-

• Еди кт, издаден от Карл

Велики п рез 799 г., година преди

коронацията му от Папата. Едиктът

постановява възстановяването

на права върху територия на

благородни к, който е обви не н

в държавна измя на, а по-къс н о

оправдан. Документът служи

за доказателство на факта, че

Карл Велики притежава властта

да конфискува земите на

благородниците.

.... Голямата катедрала в Аахен

- символ на забележителните

постижения на владетеля. В купола

по средата се намира домашният

олтар на Карл Велики .

никна християнството в Европа, желае да положи

основите на столица на Франкското кралство,

която ще може да си съперничи с Константинопол.

Очевидно никога не разглежда възможността

да се установи в Рим - резиденцията на Папата

още от дните на Римската империя. Франкският

владетел изпитва огромно уважение към достиже­

нията в културата на Древния Рим, но е силно при­

вързан към традициите на родните си германски

земи . Никога не храни амбиции да се превърне в

римлянин, а вместо това желае да създаде нова

цивилизация на основата на германската кул­

тура, в която да присъстват втъкани определени

християнски и римски елементи . Чувствата на

Карл Велики в това отношение се разкриват чрез

отхвърляне на римското облекло в полза на тра ­

диционните герма нски одеяния.

Заточението на Папата

Пролетта на 799 г. Карл Велики прекарва в про­

дължителна и изнурителна кампания срещу въс­

тание на саксите и дори не подозира за събитията,

случващи се междувременно в Рим. На 25 април,

по време на шествие, посветено на дните на свети

Марк, на което присъства и Папата, група мъже

го отвличат. По време на траурната церемония по

повод смъртта на Адриан 1 през 795 г., миропомазан

на божия престол става Лъв 111, който няма благоро­

ден произход. Издигането му на власт поражда него­

дуванието и съпротивата на роднините на Адриан 1,

които смятат общественото положение за изключи­

телно важно. Само година след това е предотвратен

опит за свалянето на Лъв 111 от папския престол и Рим

преживява размирни времена. Няма почти никакво

съмнение, че отвличането на Лъв 111 е преднамерено

планирано от роднините на Адриан 1. Похитителите

дори отрязват едното ухо на Лъв 111 -жест, символи­

зиращ неговото сваляне от власт.

Съюзниците на Лъв 111 успяват да атакуват мана-

стира, където е държан като пленник, намират го

целия в кръв, но успяват да го измъкнат. Той бяга

от Рим и заминава при Карл Велики в Саксония.

Франкският владетел се изправя пред огромна

дилема относно съдбата на Папата .

Разговаря с Алкуин от йорк, учен и преподава­

тел в дворцовата школа на Каролингите. Според

Ал куин Византия, Папата и франският крал са трите

стожера на християнството в Европа, а Карл Велики

е най-могъщият измежду тримата и в качеството

си на такъв трябва да последва божия си дълг и да

накаже всички тези, който са действали против Лъв

111. Карл Велики одобрява неговия съвет и предпри­

ема стъпки да възстанови Лъв 111 на папския прес­

тол. Изпраща военен отряд, който да придружи

Папата при завръщането му в Рим, разпитва основ­

ните участници в заговора срещу наместника на

свети Петър и ги изпраща зад решетките.

Лъв 111 решава да даде на Карл Велики титлата

император и да възроди по този начин славата

на Западната Римска империя . Този акт предста­

влява значим пример за упражняването на власт

пред всички, които се явяват заплаха за Папата. Не

са запазени документи , удостоверяващи н а ч и на ,

по който се договаря това споразумение между

Лъв 111 и Карл Велики. Очевидно обаче, Папата е

този , който изиграва важна роля и полага доста

Различна ве

~ Мозайка , изnълнена по

нареждане на Лъв 11 1 около 797

г. П о средата е изобразен свети

Петър, от дясната му страна

стои Карл Велики , а от лявата

-nа па Лъв 111. Произведението

притежава значител на стой н ост,

тъй като е едно от малкото, които

са създадени още докато Карл

Вели ки е жив . Оригинал ната

творба е унищожена през XVIII

в., но е възстановена малко след

това. Еди н ствените кичури коса в

изображението на Ка рл Вел и ки са

тези на мустаците му.

усилия за помазването на

франкския владетел за

император . И въпреки че

завоюва обширни терито­

рии по границите на собст­

вената си държава , Карл

Велики продължава да е

изправен пред проблема с

неспирните бунтове в зав­

ладените земи . От друга

страна , издигането му до

титлата император може

да доведе до противопос­

тавяне с Византия . И зобщо

Карл Велики не е съвсем

сигурен , че тази нова титла

може да му донесе полза .

В годината след бяг­

ството на Лъв 111 в Саксония

Карл В ел и к и се отправя

към Рим за първи път от 13

години насам.

~ Гравюра в кн ига от XIX в.,

изобразяваща завръщането на

Лъв 111 в Рим под nокровителството

на франките. Хората , nълзящи в

краката на вой н и ците, са членове

на фракцията, която прави оn ит да

свали Лъв 111 от nа nския п рестол.

КАРЛ ВЕЛИКИ И НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ

Не същест-

вува обаче ника­

къв документ,

който да свиде­

телства за нака-

зания,

Карл

КОИТО

Велики

налага на дъще­

рите си, заради

незаконноро ­

дените деца и

Kapn Веяики

... Илюстрация в историческа кн ига от Xlll в ., изобразяваща Карл

Велики (втория отдясно) и неговата съn руга (третата отдясно) .

Дъщерите му, които стоят неотлъчно до него n рез целия му живот,

са изобразени как предат.

Историческите източници съдържат сведения за четири брака на Карл

Велики, който е баща на осем синове и десет дъщери. За разлика от приемника

му Карл, всичките му останали синове стават владетели на различни области от

кралството на своя баща скоро след като достигат подходящата възраст. Синът,

когото лишава от наследство и права върху престола, е принуден да изживее

остатъка от живота си в тишината и спокойствието зад стените на манастир.

Карл Велики обаче отглежда и държи всички свои дъщери близо до себе си .

Според някои историци те прекарват целия си живот до своя баща. В биогра­

фията, която написва, Айнхард споменава, че за Карл Велики е невъзможно да

се откаже от живота със своите дъщери. Освен това добавя, че франкският вла­

детел заплаща висока цена заради авторитарния начин, по който контролира

живота на дъщерите си . И тук летописецът говори за незаконните деца , които

те раждат, плод на извънбрачните им връзки с мъже, за които техният баща им

забранява да се омъжат.

престъпването на бащината воля . И докато с браковете на своите дъщери

Карл Велики остава непреклонен, оказва се, че е далеч по-милостив, когато

става дума за техните извънбрачни връзки.

Живот и дейност

От крал до император

Коронация на Коледа

КАРл ВЕШIКИ РЕШАВА най-накрая да приеме пока­ната на Лъв 111 и заминава за Рим през август 800 г.

Напуска Аахен и придружаван от войската си, се

отправя към вечния град. Достига околностите на

града в края на ноември същата година и е тържест­

вено посрещнат от Лъв 111. На Коледа в базиликата

"Свети Петър" във Ватикана Папата провъзгласява

Карл Велики за император и от този момент от крал

на франките той се превръща в римски император.

Историята не ни оставя никакви сведения

относно начина, по който Карл Велики разглежда

новата си титла . Летописите на монаха Алкуин,

съветник на франкския владетел, ни предла­

гат поглед към характера на тази нова империя .

Очевидно тя не се разглежда като обикновено

п рераждане на Рим, а като нещо далеч по-зна­

ч имо, а именно- християнска империя .

Византия, бившата Източна Римска империя,

за пазва своята основа, корените на която лежат в

латинската цивилизация, дори и след отделянето

си векове преди това от Западната Римска импе­

рия. За разлика от тях обаче Карл Велики възна­

мерява да създаде огромна християнска импе­

р ия, която включва различни култури и етниче­

ски общности (като самият владетел е от герман­

ски , а не от римски произход) . Той приема импе­

раторската титла, за да се превърне в предводи­

тел на нова обширна християнска територия . Тази

безпрекословна всеотдайност на християнството

като идеология служи за извор на вдъхновение

за франките и разпалва желанието им да покръс­

тят всички езичници и да прогонят мюсюлманите

от Пиринеите . Карл Велики приема както христи-

.а. Ватиканът -резиденцията на

П а пата в Рим днес. Внушителното

здание все още не е построено

във времен ата на Карл Вели ки ,

но в същото време Рим е

единственият евро пейски град,

който си съперничи по величие

с Константинопол {столицата на

Византия) .

• Коронацията н а Карл Велики.

Таз и илюстрация от XV в.

п редставя сам ия момент, в който

Лъв 111 поста вя императорската

корона върху главата на Карл

Велики.

янството, така и римската цивилизация, но основ­

ната му цел не е възраждането на славата и вели­

чието на бившата Римска империя, а създаването

на нова империя в Европа .

Императрица Ирина

Карл Велики прекарва почти година в Рим след

своята коронация. Завръща се в Аахен през лятото

на 801 г. След като придобива новата титла, владе­

телят се изправя пред друг проблем, а именно -

взаимоотношенията с Византия.

Приятелските връзки между двете държави

приключват след въстанието в Беневенто (град в

Южна Италия) през 786 г. Ротруда, дъщеря на Карл

Велики, изпратена във Византия, за да се омъжи

за византийския император Константин Vl, е при­

нудена да се завърне в родината си . През 797 г.

Ирина, май ката на Константин Vl, сваля собствения

си си н от престола, ослепява го и така го лишава от

власт. В онези времена действия като ослепяване

или отрязване на ухо на владетел (император или

Папата) символизира сваляне от престола.

'

Ирина се самопровъзгласява за императрица на

Византия и управлява огромната империя . Тя дава

гласност на противостоенето между нейната дър­

жава и Франкското кралство. Извършвайки про­

възгласяването на Карл Велики за император про­

тив волята на Византия, Лъв 111 превръща в неизбе­

жен конфликта между наследниците на Източната

и Западната Римски империи .

Пратениците на византийската императрица

Ирина пристигат в Рим през 802 г. Следва неочак­

вано развитие на събитията. Пратениците идват с

предложение за мир от страна на Ирина . Трудните

обстоятелства, пред които е изправена Византия,

принуждават Ирина да предприеме тази стъпка и

да поиска не друго, а именно мир .

В онези дни в Средния изток с най-голяма власт

разполага династията Абасиди със своя Багдадски

халифат. Това е ислямска държава, която е в непре­

къснат конфликт със северозападния си съсед -

Византийската империя. През 797 г. Карл Велики

изпраща пратеници до халиф Харун ал-Рашид в

Багдад. В свой отговор той изпраща към Рим ело-

Различиа ве

~ Достоверно представяне

на Конста нтинопол, докато е

все още християнски град, в

рисунка от XV в. Градът попада под мюсюлманска власт след

завоюва нето си от турците през

145З г.

..,.. На тази картина от XVII в.

е изобразен Карл Велики ,

който посреща посла ниците

на а рабския халиф Харун

ал -Ра шид. Историята твърди,

че със себе си те довеждат и

слонове в дар на фран кския

владетел .

Kapn Веяики

нове като дар на Карл Велики. Положени са осно­

вите за установяването на приятелски взаимоот­

ношения между халифата и Франкското кралство.

Открит и красноречив съюз междуфранкитеи хали­

фата със сигурност ще се окаже пълна катастрофа

за Византия . Ирина осъзнава, че, ако приеме Карл

Велики за император, може да доведе до стоп­

ляне и подобряване на взаимоотношенията между

Византийската империя и Франкското кралство.

Носят се дори слухове за възможен брачен съюз

между Византия и франкската държава, озн ача­

ващ брак между Карл Велики и Ирина, въп реки

че се знае твърде малко за достоверността на

тази информация . И дори да е истина, вероятно

е невъзможно двамата да сключат брак, тъй като

същата година Ирина изгубва трона. Полити ката,

която води, остава непроменена дори и след като

вече не е на престола . Следващият византи й ски

император Никифор 1 подписва мирен договор с

Карл Велики . Двете държави съумяват да предо­

твратят конфликта и да запазят приятелските си

взаимоотношения.

~ Мозайка с образа на императрица Ирина ,

която ослепява сина си , отстра нява го от

властта и поема управлението на Византия .

БРАКЪТ НА ИМПЕРАТОРА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ

Историята за nредnолагаем брачен съюз между Карл Велики и Ирина се сnо­

менава в летоnисите на византийския историк Теофан. В действителност Теофан

е съвременник на Карл Велики, но въnреки всичко е трудно да се установи дали

казаното от него се основава на реални факти.

ите държави и вероятно и за двамата

се оказва невъзможно дори да раз­

гледат идеята за наnускане на своята

родина. Смята се, че Теофан не nрави

нищо друго, освен че включва в лето­

nисите си слуховете, които се носят в

онези времена.

Според Теофан бракът е nредложен от франкския владетел в оnит да nре­

крати конфликта, който се заражда между Франкската държава и Византия

заради неговата коронация за император. По онова време Карл Велики е на

54-годишна възраст. Четвъртата му съnруга умира nрез 800 г. и той остава вдо­

вец. Ирина е почти 50-годишна и също е вдовица след смърпа на своя съnруг

Лъв IV nрез 780 г. И след като двамата са необвързани, не съществува пречка за

техния брак. Но сnоред някои историци съюзът между тях едва ли е разглеж­

дан някога сериозно. Цели 2 ООО км делят Аахен и Константиноnол. Единият от тях ще се nринуди да наnусне родината си, ако бракът се състои . Но както Карл

Велики, така и Ирина са nогълнати от вътрешните и външните nроблеми в ево-

Съществува и друга възможност: Ротруда,

дъщерята на Карл Велики, наистина е сгодена

за сина на Ирина, император Константин Vl, но nро-тиворечивите nолитически обстоятелства водят до отмяната на този съюз .

Съвсем nриемливо звучи и версията, че любителите на слухове толкова много

се радват на истинската история за връзка между Ротруда и Константин Vl, че за собствена утеха и удоволствие съчиняват версията за Карл Велики и Ирина.

Живот и дейност

Църковна държава Управлението на Карл Велики като император

Едно от ПЬРВИТЕ НЕЩА, които прави Карл Велики като император, е организирането на своята държава

в 700 графства, всяко от които се оглавява от назна­

чен граф. При тази система, въведена през 802 г., един

представител на Църквата и един представител на

императора пътуват из различните графства и всяка

година се отчитат пред императора за състоянието им.

Въпросните представители, представляващи смесица

от религиозни и светски елементи, се превръщат в

ключов момент за контрола, който Карл Велики осъ­

ществява над Франкската държава. С право може да се

твърди, че назначаването на представители на Църквата

е част от широкомащабната кампания на Карл Велики,

целяща създаването на християнска империя.

Представителите на благородническото съсловие,

работещи заедно с тези от духовенството, принадле­

жат към властните местни родове. И въпреки че са

васали на Карл Велики и полагат пред него клетва за

вярност, те упражняват доста силен независим кон­

трол върху своите области и запазват определено

ниво на независимост дори при изпълнението на

своя дълг пред самия император. За разлика от благо­

родническото съсловие, духовенството, което работи

в сътрудничество с тях, не притежава наследствени

земи и дори не получава по наследство титла или

• Карл Велики използва принципите на християнството като основополагащ момент прИ създаването на своята нова империя. Този образ на владетеля е нарисуван през XVI в. и го представя в качеството му на император.

.,., Илюстрация от XIX в.,

изобразяваща Карл Велики, който

издава императорски укази. Той е

главнокомандващ на франкската

армия и абсолютен владетел

както на светската , така и на

религиозната власт в държавата.

положение. Църковните длъжности, както и тези на

представителите на духовенството, се определят от

самия Карл Велики, което от своя страна увеличава

лоялността на Църквата в сравнение с тази на аристо­

крацията. Тази нова административна уредба пред­

лага не само съвършената комбинация от религиозни

и светски елементи, но и контролира местн ите владе­

тели, увеличавайки по този начин властта на импера­

торския двор и войска.

Друга реформа, която осъществява

Карл Велики, след като става импе­

ратор, е консолидирането на систе­

мата за полагане на клетва за вяр­

ност пред съответния васал за всички

свои поданици. В действителност тази

система се въвежда преди неговата

коронация, но за всички поданици на

Франкската държава първоначално

се изисква полагане на клетва за вяр­

ност единствено пред краля. През 800

г. Карл Велики се разпорежда всички

негови поданици да се заклеват във

вярност пред Бог и да признават

върховенството на краля като божи

наместник на земята . Напредъкът;

който постига Карл Велики със споме­

натите две реформи, за постигането

на своята цел, а именно - създаването

на нова християнска империя, е забе­

лежителен.

Определено Карл Велики не е

просто един обикновен политик.

След себе си франкският владетел

оставя и несметен брой постижения

в културата. Реформира правописа,

създава стандартен книжовен език

. - -

1

; Kapn Веяики

• Карл Велики наблюда ва

нападен ие на датча ни по

северното крайбрежие на

своите земи. Тази илюстрация е

направена в н ачалото на ХХ в., но

облеклото и състарен и я външен

вид на фра н кския владетел

са предаден и с изключителна

точност и достоверност.

за развитието на архитектурата и други

на изкуството, като нарежда построяването

а сгради, като например голямата катедрала в Аахен.

Кани също и учени от съседни държави, като Англия

и Ирландия, например монаха Ал куин, в своята двор­

цова школа. Всички учени откликват на поканата и

допринасят със своя труд за развитието на образова­

нието и културата във Франкското кралство. Успехите,

плод на всички тези усилия, по-късно остават в исто­

рията под името Каролингски ренесанс.

От атака към защита

Мащабната война за подчиняване завършва в

крайна сметка с предаването на саксонските бун­

товници през 804 г. От този момент насетне вой ните,

които води Карл Велики, престават да са инвазии в

съседни държави и се превръщат в отбранителни

действия, чиято цел е защита на границите на държа­

вата от чуждоземни атаки .

Най-известната война, коятотой води в последните

години от своя живот, е тази с датчаните. Те са викинги

от Скандинавия, които населяват обширни терито­

рии в Северна Европа и използват Скандинавския

полуостров за своя основна база. Името на техния

крал е Годфред. Подобно на останалите викинги дат­

чаните плават свободно из моретата и плячкосват

Библиотека на спомените

КРАЛСКАТА КАТЕДРАЛА В ААХЕН

• Метални монети в обръщение при управле нието н а Карл

Велики. От лицевата стра на на мо нетата е изсече н ли кът на Карл

Вели ки , а от обратната - тъ рговски кораб .

селищата по крайбрежието в държавите, които ста­

ват жертва на техните нападения. Карл Велики орга­

низира военна флота, но германските воини, трени­

рани да се бият на суша, са почти неефективни в мор­

ска схватка . Франкският владетел решава да сложи

край на датските атаки, изпращайки войски направо

в Дания през 804 г. Годфред повежда армия на юг и

среща франките по средата на пътя . Двете страни

стоят една срещу друга дълго време, като нито една

от тях не започва нападение и в крайна сметка арми­

ите се опеглят. Борбата с датските нападения п ро­

дължава до 81 О г., когато Годфред е убит при бунт на

собствените си поданици.

Наред с непрестанните атаки от страна на датчаните

франките са изправени и пред нападенията от страна

на флотите, разположени от мюсюлманските сили·

от Испания и Северна Африка . При опит да укрепи

нищожното си морско присъствие, Карл Велики запо­

вядва да се организира нова флота. Създаването й при­

ключвав пристанището на Болоня през 81 Ог. и фран -

ският владетел лично инспектира корабите. По онова

време той е на 60-годишна възраст. Провалът

завладяването на Дания след убийството на Го фре.:

подкрепя теорията, че голяма част от настърве ето,

което Карл Велики демонстрира на млади години, се

изчерпва и угасва с течение на времето.

~ Вътрешността на осмоъгълната

катедрала в Аахен. Арката на

горния етаж е изработена от

материали , докарани от места като

Рим и Равена.

Карл Велики обожава града Аахен (Екс-ла-Шапел). Мястото никога не се

превръща в официална столица на неговата империя, но той несъмнено

предпочита този град пред всички останали градове в новата си империя .

Франкският владетел нарежда върху останките от катедралата, издиг­

ната от неговия баща Пипин 111, да се построи нов дворец. Строежът про­дължава от 786 г. до 800 г. Дворцовият комплекс включва кралска кате­

драла, площад в съседство и палат, съединяващ двете, който ще се

обитава от краля . Катедралата е запазена и до днес и е обявена за памет­

ник от Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство .

Сградата е реставрирана няколко пъти през следващите години и

външният й вид претърпява значителни промени, но осмоъгълната

структура на първоначалната постройка остава недокосната. За да под­

държат конструкцията, от Рим и Равена са донесени старинни мраморни

колони . Предполага се, че по този начин Карл Велики иска да удостовери

статута си като наследник на Римската империя .

дата се цени като основополагаща в

наследството, оставено от Карл Велики .

Започвайки от Ото 1 през 936 г., до Фер­

динанд 1 през 1 531 г., всички коронации

на германски императори се извърш­

ват именно в тази катедрала. В зданието

все още се пази тронът на Карл Велики,

а самият той, както и Ото 111, император на Свещената Римска империя, са погре­

бани във вътрешността на катедралата .

След като Франкското кралство става Свещена Римска империя, сгра-

И съвсем не е случайно съвпадение,

че централата на Европейския съюз, от

който се очаква да възроди мечтата на

Карл за една обединена Европа, се намира едва на 25 км от та зи сграда,

която Карл Велики превръща в основен елемент на своята империя .

Живот и дейност

Пачиващ в мир в Аахен

Мир с Византия

НикИФОР I, приемникът на императрица Ирина във Византия, е убит по време на битка с бълга­

рите, чиято държава под предводителството на

ха н Крум внезапно се издига като политическа

и военна сила на Балканския полуостров. През

811 г. новият император Михаил 1 се възкачва

на престола . Мирният процес между Византия и

фра нките придобива ново измерение по време

на управлението на новия византийски импера­

тор и Карл Велики . Според писмените документи,

които оцеляват до днес и свидетелстват за пре­

говорите между Михаил 1 и франкският владе­

тел , Карл Велики пропуска определението "рим­

ски император" в своята дълга титла и подчер­

та ва, че обича и уважава Михаил като свой брат.

Пътуване във времето

~ Документ върху па пирус, изпратен

на Карл Велики от византийския

император Михаил 1 веднага след възкачването му на византийския трон.

Написа н е през 811 г. и съобщава за

възстановяването на отношенията

между Византия и Франкската държава

след смъртта на императрица Ирина.

.... Людевик - един от си новете и

приемник на трона на Карл Велики .

Липсват му лидерските умения ,

притежавани от неговия баща, но

той е още по-набожен и по-преда н

на религията , а историята ще

го за помни под името Людевик

Благочестиви.

~ Людовик Благочестиви по време

на своята коронация, извършен а

от папа Стефан IV на траурната церемония след смъртта на баща му.

Той е провъзгласен за съимператор

още докато е жив Карл Велики.

ИСТОРИЯ НА ВОЙНИТЕ, КОИТО ВОДИ КАРЛ ВЕЛИКИ

Изминават почти 50 години между първата военна експедиция на Карл Велики в кампанията срещу Аквитания през 761 г. и последния му сблъсък

с датчаните през 810 г. През този продължителен период той често застава

начело на своята войска и лично я предвожда.

В действителност никога няма намерения да разгроми противниците си .

Важна тема,

свързана

с войните,

които ВОДИ

Карл Велики,

е продължи-

телността във

Взаимоотношенията между Византия и франките

(вероятно на й-сложният проблем, пред който се

изправя Карл Велики при своето управление) най­

накрая се подобряват и решават до такава степен,

че двамата императори изпитват братски чувства

един към друг.

Наследниците на Карл Велики

През 806 г. Карл Велики издава указ, който

постановява разделянето на империята след

своята смърт. Този документ упоменава всички

История на войните, които води Карл Велики

Година Война

7б 1 Кампанията в Аквитания

772

773

774

77б

778

788

791

795

797

800

804

810

(първо преживяване на бойното поле) .

Начало на атаката срещ саксите.

Първа експедиция в Италия.

Подчиняване на Лангобардското к алство.

Втора експедиция в Италия.

Походът в Испания (разгромът в прохода Ронсево).

Присъединява не на Бавария.

Начало на атаките на аварите.

Втори поход в Испания .

Подчиняване на аварите.

Карл Велики заминава за Рим.

Пълно и окончателно подчиняване на саксите .

Първи конфликт с датчаните.

Последен конфликт. В съответствие с основните принципи на неговото управление, а ко против­

никът безпрекословно приеме християнството за религия, след като вече

е победен, то франкският владетел пощадява живота му, независимо колко

дълга и ожесточена съпротива е оказвал преди това. Дори Видукинд, сак­

сонският вожд, който се бие срещу Карл Велики цели 13 години, е помил­

ван, просто защото се съгласява да се покръсти. Дезидериус, кралят на лан­

гобардите, и баварският владетел Тасило 111 изгубват своите земи, след като са

победени от Карл Велики, но не и своя живот.

времето на всяка една от тях. Кампаниите срещу аварите и саксите продъл­

жават години наред. Те не са просто войни за разширяване на територи­

ята, а по-скоро усилия за покръстване на езическото население, което ги

превръща в доста сложни и затруднени битки . Този феномен е очевиден

и в борбите, които водят днес помежду си в цял свят изповядващите раз­

лични религии.

бъдещи владетели на различните области в дър­

жавата. Неговият син Карл трябва да стане крал

на франките, Пипин-крал на Италия, а Людовик ­

крал на Аквитания .

Указът, който издава Карл Велики, не предлага

окончателно решение на въпроса за приемстве­

ността след неговата смърт.

През месец юни 810 г. Ротруда, дъщерята на

Карл Велики, която живее с него след анулира­

нето на бракай с византийския император, умира.

Следващият месец Пипин, кралят на Италия, също

си отива. През декември Карл Велики е споле­

тян от още по-голямо нещастие - Карл, него­

вият син и наследник на престола, умира, без

да остави потомство. Следващата година другото

дете на франкския владетел, Пипин - болнавият

син, когото баща му лишава от права върху трона,

се разболява и умира в манастира, където води

тихо и мирно съществуване. Единственият жив

наследник оставаЛюдовик-кралят на Аквитания .

Карл Велики написва своето завещание през

811 г. и дава подробни наставления относно раз­

пределянето на своето з начимо по размери богат­

ство . По-голямата част от него се разделя между

епископите на 21 области в империята и градове като Виена, Милано, Рим и Лион . Остатъкът от

богатството преминава в ръцете на неговите деца,

внуци и верни поданици . Част отива при бедните

като подаяние.

Карл Велики назначава Бернар, син на покой-

... Илюстрация в книга от XV в.,

изобразяваща Карл Велики на смъртен

одър. Владетелят не оставя нареждания

ка к да се извърши неговото погребение,

нито къде да е последното място на

неговия п окой.

ния Пипин (крал на Италия) и негов внук, за вла ­

детел на областта . Останалите земи премина ват

във властта на четвъртия му син Людовик (крал

на Аквитания) - единственият, който го наджи­

вява. Людовик е определен за съимператор на

своя баща през 813 г. Самият Карл поставя коро­

ната на главата на Людовик по време на тържест­

вената церемония. Коронацията на новия импе­

ратор се състои не в Рим, а в Аахен, а това пред­

ставлява важна стъпка към създаването на н ова,

независима Европа, която се освобождава от вър­

ховната власт на Папата. След смъртта н а Карл

Велики, Людовик наследява и неговата импера­

торска титла.

Карл Велики определя свой наследник без осо­

бени сътресения. Изпраща Людовик в Аквита ния

и се завръща към любимото си занимание- лов з

околностите на Аахен. Това обаче е последното у

излизане. През януари 814 г. е повален от треска изпада в кома . Умира на 28 януари същата година .

Не е погребан заедно с останалите френски крале

в Париж. Вместо това в място на негови я вечен

покой се превръща кралската катедрала в л юби­

мия му Аахен .

Събитията, свързани с разширяването н а тери­

торията на франките по времето на Карл Вели

продължителността на неговото управлен ие

неговата силна вяра и набожност са изп иса

върху надгробната плоча във вечния му дом.

~ Бюст на Карл Велики, който се намира !

катедралата в Аахен. Тази подробна скулпту:)i

от бронз е направена през , 3

- -

Важни събития

Разцветът на Каролингския

ренесанс през Средновековието След началото на Ренесанса в Западна Европа през XIV в. епохата, в която живее

Карл Велики - когато християнската религия и феодализмът стоят в основата на

обществото, започва да носи името "мрачно Средновековие". Това обаче е и времето,

когато Карл Велики събира в своето кралство великите умове на Европа, а от техните

знания и мъдрост, събрани на едно място, ще се роди разцветът на образованието и

изкуствата. Непреклонният характер и дързостта на германските народи

ще се преплетат с изтънчената ерудираност на римляните. Тази епоха

в историята е известна под името Каролингски ренесанс.

Рим и германските племена

РИМСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НАВЛИЗА В период на

упадък след залеза на Западната Римска импе­

рия в края на IV в. Представителите на духовенството

са единствените, които съхраняват римската и хрис­

тиянската култура в места като кралството на панго­

бардите или това на готите. Във франкската държава

латинският език е езикът на документите, като това

важи единствено за писмените документи, а нито

населението, нито чиновниците го използват гово­

римо. Християнството се разпространява сред фран­

ките, но единствено като религия, чиито принципи не

притежават каквато и да е политическа тежест.

Причините за западането на римската култура в

Европа могат да се търсят в структурата на обще­

ството на германските народи, които идват на мястото

на римляните и чието присъствие

надделява . Активната търговска

дей ност в Средиземноморието

донася на римляните несметни

богатства и така затвърждава поя­

вата на потребителската класа в

градовете. Именно тази част от

обществото е основен поддръж­

ник на римската култура.

Германските народи от своя

стра на са организирани в обще­

ство, основите на което лежат в

земеделието, а освен това нямат

консуматорска градска класа,

която да следва насоките на кул­

турата от римски тип. Германското

управление на франкската дър­

жава, която контролира Галия

(Фра нция, Германия и части

от днешна Северна Италия), не

прави изключение. Карл Велики

..., Илюстра ция от историческа книга,

на п иса на през XVIII в . , изобразяваща

Карл Велики (вляво ) и Алкуин. Ка рл

Велики разбира латински език, но не

може да чете, ето защо моли Ал куи н

да му чете на глас литературни

Известната статуя н а Карл

Велики, възседнал кон, за която

се п редпола га, че е направена

през IX в. В лявата си ръка

владетелят държи кълбо, знак

за кралско достойнство. Дясната

ръка на статуята не е оцелял а,

н о в нея е имало меч . Това

е една от малкото бронзови

статуи, запазени и до днес още

от времената на династията на

Ка роли нгите.

"Добродетелта е по-голямо

преимущество от энанието,

но эа да се стори това, което е

правилно, е нужно да се энае кое

е правилно:'

с право може да се нарече революционер заради

опита си да създаде държава, която се ръководи от

принципите на християнството в среда като тази,

определена от германската структура на обществото.

Образоване на духовенството

Ренесансът, който се заражда през XIV в . и отхвърля

Средновековието, най-напред се появява в изку­

ството. За разлика от него Каролингският ренесанс,

чийто основоположник е Карл Велики, може да се

нарече политическо движение, което довежда до

възраждане на класическата култура.

Когато Карл Велики поема властта след смъртта на

своя баща Пипин 111, интелектуалното ниво на пред­

ставителите на духовенството и на светските кръ­

гове във Франкското кралство не е високо. Карл

вярва, че в интерес на неговата държава е да подо­

бри възможно най-бързо и скоро тяхното образо­

вание. Решение вижда в незабавното създаване на

система за образоване на духовниците в кралството.

Младежите ще се обучават в специални школи, а

измежду тях, независимо от класовата им принадлеж­

ност, ще се избират тези, които имат високи пости­

жения, за да приемат църковен сан . Карл Велики е

непреклонен в решението си към безполезните сту­

денти да не се проявява никаква милост, независимо

дали са деца от бедни семейства, или такива с благо­

роднически произход.

Страстта, с която владетелят се заема да обра­

зова духовенството, се разкрива в неговия сбор­

ник със закони"Адмоницио Дженералис" ("Admoпitio

Generalis") от 789 г., както и в честите укази, които

издава . Той неведнъж критикува строго духовниците,

които не знаят как да обяснят на хората съдържани­

ето на Библията .

Мрежа от знания

Освен всичко останало Карл Велики смята, че негов

дълг от първостепенно значение е да доведе в дър­

жавата изтъкнати професори, които да образоват

лицата, притежаващи талант. Действията му целят

да привлекат учени от Британия (днешна Англия)

и Италия. Някои от знаменитостите в тези области

откликват на неговия призив. Най-забележителният

Kapn Веяики

CJНIARД.E~!IAGNJE. :ETAВLIT UNE .f

A..CAD~MJffi ])Е BELJ!..'JE.S~JL'JE1"JI.'RE • 1 ' 1 '

... Илюстрация, родена от изключително богато въображен ие,

изобразяваща Карл Велики, обявяващ откриването на своята

школа . Нарисува на е няколко века след действителното събитие.

В тази образовател на и нституция доминира свободният

и нтелектуален дух, навяващ спомена за класическия дух на

Древна Гърция .

измежду тях е един монах от Нортъмбрия на и е

Алкуин от Йорк, чийто най-добър ученик е самият

Карл Велики.

Алкуин е духовник, божи служител, който познава

в дълбочина латинската цивилизация, предшестваща

появата на християнството. Освен това в дворцовата

школа, която основава Карл Велики и където рабо

Ал куин, преобладава либералният дух. Общественото

положение и класите не играят никаква роля, а всички

студенти в школата разговарят свободно помежду си

на различни теми, свързани със знанието.

... Майсторството на гравюрите от епохата на Каралингите се

разкрива по един неповторим начин в изпъкналите изображения

върху корицата на молитвеник. Подобни изпъл нения от сло н ова

кост често се използват nри подвързването на книги в онези

времена .

EII

- - ~

Важни събития

В дворцовата школа често се използват прозвища.

Така Карл Велики става Давид, Алкуин е Флакус

(по името на римския поет Хораций, което звучи

Квинтус Хораций Флакус), докато принц Пипин се

нарича Юлий. По този начин във Франкското крал­

ство се създава една свободна, лишена от ограниче­

ния среда, която напълно оправдава името си "рене­

санс':

Възпитаниците на тази школа стават епископи

или свещеници, впоследствие ангажиращи се с

образованието и обучението на талантливи лица

в областите, в които са изпратени. Резултат от

въвеждането на тази система е създаването във

Франкската държава на мрежа от високообразо­

вани и надарени люде. Тази мрежа се превръща

в едно от значимите неща, които завещава Карл

Велики, а същевременно и в източник на вдъх-

предаване на чертите на Карл Велики и неговия

жребец. В този период се изработват и множество

красиви, богато украсени златни накити и укра­

шения. Те са ярко свидетелство за забележител­

ния талант на творците на Каролингския Ренесанс.

Най-забележителната творба през тази епоха

в обласпа на архитектурата несъмнено е кате­

дралата в Аахен, построена по заповед на Карл

Велики . Мозаечните образи и кръглият купол са

едни от най-красивите архитектурни елементи,

запазени и до днес. Стилът на сградата няма аналог

сред останалите постройки във Франкското крал­

ство, а корените му отвеждат до Италия . Когато

франкският владетел напада града Беневенто в

Италия, силно се впечатлява от осмоъгълните

здания, присъстващи и в други италиански гра­

дове, като например Равена . Според мълвата кате-

новение за целия му народ. Всъщност успешното .... Рисун ка в учебн ик по история на Франция, дралата в Аахен е конструирана по подобие на изграждане на Франкското кралство като импе- представяща издига нето на катедралата

рия, властваща в Западна Европа, в голяма степен в Аахен . Това е първата масивна сграда,

изградена изцяло от големи камъни, в

се дължи именно на съществуването на този " кла- Германия, където по онова време все още

денец от знания". преобладават дървените постройки.

Културни достижения

Каролингският ренесанс не е просто последо­

вателност от религиозни и политически достиже­

н ия . В историята остават и безброй успехи в кул­

турата, плод на това забележително интелекту­

ално движение.

В литературата от този период се забелязва въз­

раждане на употребата на латински език в нови

произведения, явяващи се огледални образи на

класически творби . По онова време латинският

ези к вече не е широкоразпространен в говори­

мата реч, ето защо се появява рискът от неразби­

ране и неправилно възприемане на творбите на

класическите творци от бъдните поколения. Карл

Велики успява да осъществи реформа в писме­

носпа, резултат от която е преписването на голям

брой произведения на латинската литература.

Умението да се разчитат текстовете от римската

класи ка днес в голяма степен се дължи на рефор­

мите в писмеността и преписването на книги, осъ­

ществени по времето на Каролингския ренесанс.

Разпален от духа на ренесанса в културата, лето­

писецът Айнхард, ученик на Алкуин, написва най­

старата запазена и до днес хроника за живота на

Карл Велики. Тази биография носи заглавие ,,Vita

Ka roli Magпi" (Животът на Карл Велики).

Литературата не е единствената област, която

процъфтява в резултат от Каролингския ренесанс.

Светът на изкуството също съхранява безброй

забележителни постижения . След смърпа на Карл

Велики се изработва великолепна бронзова ста­

туя, изобразяваща франкския владетел върху кон.

В този шедьовър е очевидно влиянието на класи­

ческото изкуство, а по-специално в достоверното

осмоъгълните постройки, които великият владе­

тел вижда в Италия.

Карл Велики с право заслужава своето име

заради ренесанса на класическата цивилизация,

чието начало поставя. Нарича се"Велики"не само

защото покорява по-голямата част от Западна

Европа, но и защото възражда традициите на

римската култура . Владетелите в Римския свят са

известни под името императори, а сам по себе си

Карл е също един вид император. Ренесанс (или

Възраждане) означава нов живот, а Каролингският

ренесанс определено бележи възраждането на

културата, породено от класическо вдъхновение.

Фундаменталната разлика между Каролингския

Ренесанс и самия Ренесанс, който започва през

XIV в., се крие в ролята , която изиграва религията .

След смъртта на Карл Велики духовниците, които

продължават започнатото през Каролингския

ренесанс, превръщат в свой основен приоритет

върховната власт на Църквата и я поставят пред

всичко останало, накърнявайки с течение на вре­

мето либералния дух, който въплъщава в себе

си създадената от покойния франкски владетел

дворцова школа . Епохата на Средновековието се

разглежда като период на тирания от страна на

Църквата, ето защо светът в следренесансовия

период й дава името "мрачно Средновековие':

Със сигурност, когато поставя основите на

Каролингския ренесанс, Карл Велики едва ли

подозира, че историята ще се развие именно по

този начин.

• Меч от IX в., според мълвата използван

от Карл Велики, и златно украшение ( горе),

за което се смята , че е носено от него.

Щедрото влагане на злато и скъпоценни

камъни в тези на кити само по себе си

е белег за изобилието във фра нкската

държава.

Kapn Веnики

ПОЕМАТА, КОЯТО ВЪ3ПЯВА

ЕДИН ПОБЕДЕН ГЕРОЙ Моделът за Роланд

карл Велики прекарва целия си живот

на бойното поле. В идните векове

това се превръща в тема и източник на

вдъхновение за безброй литературни

произведения. Най-п редставителната

измежду всички творби, вдъхновени от

него, остава Лесен за Роланд'; за която

се смята, че е написана във Франция

около 1100 г.

Тази дълга епична поема се състои от

291 стиха. В сюжета й заляга поражен и­

ето в схватката, която се състои в про­

хода Ронсево през 778 г. в края на екс­

педицията на Карл Велики в Испания. В

поемата Роланд се явява племенник на

краля, но в действителност негов про­

тотип е Хруодланд - чиновник, назна­

чен да води политиката на франките

в Бретан (област в днешна Североиз­

точна Франция). Той наистина загива във

въпросната битка в Ронсево, а дворцо­

вият биограф Айнхард го споменава при

описването на живота на Карл Велики.

Справедливо е донякъде да се твърди,

че поемата Лесен за Роланд" се осно­

вава на действителни исторически съби­

тия.

Трагедията при Ронсево

Сюжетът на историята се разви ва по

следния начин. Карл Велики нахлува и

покорява територията на Испания, попа­

да ща под властта на мюсюлманите. В

Сарагоса обаче продължава да е налице

яростна и ожесточена съпротива под

предводителството на местния сарацин­

ски владетел Марсил. Той обещава да

~ Паметни к в чест на Ка рл Вели ки, намиращ се в

старинното място на битката в прохода Ронсево.

Коп ия на оръжия от този период са вградени в

камъните, из граждащи монумента.

Илюстрация от началото на XIX в . ,

изобразя ваща смъртта н а Рола нд.

се покръсти, ако войските на Карл се

оттеглят обратно към земите си . Мирът

обаче е примамка, плод на пастрока

на Роланд, Ганелон. Всъщност той крои

заговор да се оттърве от Рола нд и него­

вия пръв другар Оливие. Роландзастава

начело на оттеглящата се войска на Карл

Велики, но в прохода Ронсево той и два­

десет хилядна войска попадат в засада,

която им устройва далеч по-орга низира­

ната и превъзхожда ща ги по военни уме­

ния сараци нска армия. Роланд, Оливие

и всички останали са избити до един.

По същото време Карл Велики и оста­

тъкът от неговата армия вече прекося­

ват Пиринеите, оставяйки след себе си

своя ариергард (задните редици), който

за съжаление попада в споменатата вече

засада . Научавайки за трагедията, Карл

Велики се завръща и разгромява сара­

цините. Предателят Ганелон е убит, като

е разчленен от галопиращи коне.

Мястото на

историята в

традициите

Карл Велики не е сред глав­

ните действащи

лица в "Песен за Роланд'; но малка

част от цялата

поема е посветена

на него. Истин ­

ските герои в исто­

рията са Роланд,

Оливие и двана­

десетте перове

(най-верните васали на Карл Велики). Защо всъщност цели две столетия по­късно като главен герой в поемата се

възражда Хруодланд - управителят на

Брета н? Въпреки всички усилия, които полагат учените, и до днес този въп рос

остава без отговор. "Песен за Роланд" не се появява чак до 11 ОО г. Истори­

ята за тра гедията в Ронсево се носи

от уста на уста сред народа и духовен­

ството на Франкското кралство вед­нага след битката. Разказът се пре­връща в любима тема за министрели и трубадури и през следващите два века претърпява редица промени и полу­

чава допълнителни нюанси, които го

доукрася ват.

Освен в популярния епос "Песен за Роланд'; Роланд се явява персонаж на

множество други легенди на държави

като Германия и Италия. Според някои версии той е незаконороден син на Карл Велики. Друга история твърди,

че е плод на извънбрачна връзка на съпругата на Карл Вел ики. След обя­вяването на франкския владетел през

втората половина на Xll в. за светец всички разкази, съдържащи неморални

елементи, изчезват от устната тради­

ция. Въпреки че в тях липсва историче­

ска достоверност, всички варианти на

легендата са интересни заради начина,

по който е описван и възприеман Карл

Велики, преди да бъде приобщен към кръга на светците.

~ Витраж в катедралата в Шартр, изобразяващ сцена

от "Песен за Рола нд':

--

Съвременници

Тези, които мечтаят за съюз отвъд

географски граници и исторически

епохи

Мечтата на Карл Велики е обширна християнска империя. Неговата вяра и безкрайните военни

походи към съседни страни са инструментите, които използва, за да осъществи своите съкровени

въжделения. Политическата карта на Западна Европа и структурата на средновековното

общество, създадени през бурния живот на франкския владетел, оставят своя отпечатък върху

съвременния облик на континента.

Папата, който се съюзява с Карл Велики

Папа Адриан 1 (772-795}

Карл Велики поддържа връзки, които изиграват съществена роля, с неколцина

лица, заемащи папския престол последователно. Най-значимата измежду тях, с оглед

на влиянието, което оказва върху управлението на Карл Велики, е тази с Адриан 1.

Адриан 1 се ражда в семейството на римски благородници. Избран е за папа през

772 г. като приемник на Стефан 111. Приблизително по това време Карл Велики нарушава

крехкия мир, съществуващ до този момент, между Рим, Лангобардското и Франкското

кралство. Папата се съюзява с Карл Велики и така прави своя избор, в резултат от който

превръща ла нгобардите в свои противници. Дезидериус, ла нгобардският крал, поддър­

жа наследниците на покойния брат на Карл, Карломан. Папа Адриан 1 отхвърля всяко

свързване на името си с ла нгобардите и се обръща с молба към франкския владетел да

ги унищожи след поредицата от нападения, които извършват срещу папските територии.

Адриан прекосява Алпите, за да се срещне за пръв път с Карл Велики през 774 г.

Нарича го защитник на римляните. Напредъкът на взаимоотношенията между Рим и

Франкското кралство в действителност се дължи на силните връзки, които създават

помежду си Карл Велики и Адриан 1.

Със засилването на съюза между франкския владетел и главата на Римската църква свързването на Папата с Византийската империя пре­

търпява промяна. Апенинският полуостров наброява многобройни територии, които се намират в онези времена под византийска хегемония.

Кралството на ла нгобардите се намира във византийската сфера на влияние. В същото положение е и градът Беневентов Южна Италия. Адриан не

се противопоставя срещу набезите на Карл Велики в земите под опеката на Византия, а напротив, дори ги насърчава. Очевидно Папата извършва

измяна и лоялността му преминава към Франкската държава. Адриан 1 обаче умира през 795 г. и Карл Велики е принуден да изчака неговия прием­

ник на папския престол Лъв 111 да го провъзгласи за император.

Казват, че плаче като дете при вестта за смъртта на Адриан 1. Той жадува да притежава духовното влияние на Папата, а Адриан от своя страна

копнее за военната сила и мощ на Карл Велики . Лесно може да се предположи, че двамата сключват съюз за своя собствена облага, но въпреки това

съвсем очевиден е фактът, че тесните връзки помежду им се задълбочават от общата им силна вяра в Бог.

-------------- - - -

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Видукмнд (неизв. --о к. 807 r.)

Та с ило 111 (неизв .-ок. 796 r. )

Баварски херцог, който се противопоставя на Карл Велики . Сключва съюз с Дезидериус, крал на ланrобардите, и губи властта , когато Дезидериус е победен от франкския владетел. Предава се през 788 г.

Предводител ка а....rтихристиянски настроените бунтоsrv. :.' сред саксите. Стои на е.;ю на Рrюстна съпротива срещу ~.-.зазията на

Карл Велики, но се - резава през 785 г. Животът му е rюеыден, тъй като приема да се rюкръсn1.

Ирина (752~0 3 )

Крал на лангобардите в периода межу 756 r. и 774 г. Май к ата на Карл урежда бра ка на сина си с дъщерята на Дезидериус, Дезидерата .

Хруодланд (неизв .- 778 г.)

1 Айнхард 1

Kapn Веяики

интелектуален кръг

----i88 пълководец

----i88 опонент

----188 влияние

----188 приятел

Годфред (неи•в.-810 г.)

Крал на датчаните. След негова заповед се извърш ват

набезите на викинги в селищата по северното

крайбрежие на Франкското кралство. Често уча ства в схватки с войските на Карл . Убит е през 810 r. по време на въстание, орган изирано

от собствените му поданици . Ви.за}-(l'У~сха: кмператрица, която крои за говор срещу собсrвен;.tя си син Константин Vl, сваля го от Пpeci'OI'"la ,, сrа:ва владетелка на Византия. Ynpaз.-€"-{r'E:"O йе nодложено на непрекъснати пр."7еоtеК'"t'!Я от страна на мюсюлманите. Ето защо се обрЪL..2 с мапба за мир към Карл Велики, за да нас01-.~ усиг АЯ"iа си в посока към борба срещу ~сили. Сnоред някои сведения , цостоsерчостта на оито се поставя под въп рос, се е

п~ал брачен съюз между нея и Карл Вели ки. Ч иновник, назначен да води политиката на франките в Брета н, и историческа личност, която вдъхновява създаването на образа на главния герой в епоса"Песен за Роланд': Там той става племен ник на Ка рл Велики , като в действителност не съществуват н икакви исторически доказателства за родствената му връзка с франкския владетел. Войската на Бретан представлява важна съставна част от франкската армия .

..... ЛичноС111те в сvвпе карета са представен и в тази глава.

Монахът, който превръща Карл в начетен и

ерудиран мъж

Алкуин (735-804)

Освен с разширяването на територията на Франкската държава, Карл Велики е известен и с още едно

грандиозно ПОСТУ!Жение: Каролингския ренесанс. Най-изтъкната измежду личностите в този период е тази на

един монах, роден в Британия (днешна Англия) през 735 г.

Ал куин е монах, отдаден на учението и науката, който през 782 г. посещава Италия . Там се запознава с Карл

Велики, който го кани в своето кралство и му предлага да окаже съдействие при създаването на нова образо­

вателна система. Същата година Алкуин става ръководител на дворцовата школа на Карл Велики в Аахен. Той

въвежда редица образователни политики и се радва на подкрепата на франкския владетел . Освен всичко остана-

ло полага огромни усилия за образоването на духовниците. През 79б г. Ал куин оглавява абатството"Свети Мартин"

в Тур. Не е нужно да се споменава, че дори на новото място той продължава да служи на Карл Велики всеки път, когато

владетелят има нужда от неговите съвети и наставления.

Самият франкски крал лично изучава области на науката. като математика, астрономия и логика, под ръководството на

Ал куин . Откъси от техните разговори, посветени на реториката, се пазят и до днес. Алкуин е изключителен учител и наставник и оказва влияние не само

върху Карл Велики като личност, но и върху Франкската държава като цяло.

Най-значимото измежду постиженията на Алкуин през Каролингския ренесанс е неговата реформа на писмеността. Хаотично използваната до този

момент азбука придобива стандартизирани форми, благодарение на труда на британския монах. Друго важно достижение на Ал куин са насоките, които дава

на Карл Велики, при трансформацията на християнската идеология в основата, върху която франкският владетел построява своята държава. Влиянието на

Ал куин не се ограничава единствено до културата, а се простира и върху религиозни и политически въпроси.

Ал куин е учител на някои от изтъкнатите студенти, включително и Айнхард, който по-късно написва първата биография на Карл Велики. Монахът, който

очертава пътя на Франкската държава към Каролингския ренесанс и е учител на самия Карл Велики, умира през 804 г. - годината, в която саксите са покорени

веднъж и завинаги .

-Съвременници

Папата, който коронясва Карл Велики

Лъв 111 (неизв.-81 6 r.)

Лъв 111 стъпва на папския престол след смъртта на Адриан 1 през 795 г. Обикновеният му

произход е обект на пренебрежение от страна на приятелите на неговия предшественик,

който произлиза от средите на аристокрацията. Представители именно на тази фракция

скрояват заговор срещу него и го залавят през 799 г. Той обаче успява да избяга и търси

помощта на Карл Велики. Завръща се в Рим, придружен от франкски войници, и започва

да търси начини да се отблагодари за оказаната помощ на франкския владетел. Решава

да провъзгласи Карл Велики за римски император.

С Адриан, предишния папа, Карл Велики изгражда взаимоотношения, основани на

равнопоставеност, но се радва на далеч по-високо положение при отношенията си с

Лъв 111. Той не приема явно предложението на новия Папа да го коронова за император.

Императорската титла може да усложни излишно политическата ситуация в онези времена,

ето защо Карл Велики с неохота приема оказаната му чест.

Не е трудно да се предположи, че, ласкаейки франкския владетел, Лъв 111 в действителност

преследва собствените си интереси. Въпреки това успехите, които постига като Папа, съвсем не са

за пренебрегване. Той урежда спора относно разделението на светската и църковната власти, основен

проблем тогава в Италия, и взема активно участие при потушаването на еретични дейности. Неговият съюз с Карл

Велики му дава възможност да защити папските територии, предпазвайки ги от външни атаки, и увеличава репутацията на Католическата църква

спрямо Източната православна църква на Византия. Лъв 111 умира две години след Карл Велики, през 816 г., и впоследствие е канонизиран заради

своите постижения приживе.

Великият Халиф, който се възхищава на християнската империя на Карл Велики

Харун ал-Рашид (766-809)

Харун ал-Рашид принадлежи на втората голяма династия в Арабската империя - тази на Абасидите, която идва на мястото на предишните

владетели- Умаядите. Той често влиза в конфликти със северозападната си съседка Византия и побеждава двукратно византийската армия- през

797 г. и 806 г. По време на борбата си с Византия, през 801 г. Харун ал-Рашид изпраща пратеници до новопровъзгласения император Карл Велики,

търсейки създаването на приятелски взаимоотношения с него. От подобен съюз Харун ал-Рашид може да извлече полза в борбата си срещу

Византия. Смята се, че арабският халиф изпитва огромно уважение към Карл Велики.

Харун ал-Рашид е роден през 766 г. и е син на третия халиф- Ал-Махди. По-големият му брат наследява своя баща на престола, но умира след

отравяне. И така Харун ал-Рашид наследява своя брат на трона и става четвърти халиф през 786 г. Превръща Багдад в своя столица . Управлението

му е златна епоха за неговите територии, чиито граници се простират до Индия на изток и Северна Африка на запад.

Харун ал-Рашид до такава степен спомага за важността на силната фамилия Бармакиди, че членовете на семейството заемат почти всички

важни политически длъжности в неговата империя. Бармакидите проявяват изключителен интерес към литературата и мнозина измежду тях

стават дворцови поети на халифа. Благодарение на техните усилия при управлението на Харун ал-Рашид процъфтява литературата. Действието

в световноизвестния сборник с приказки "Хиляда и една нощ" се развива именно в тази епоха, а самият Харун ал-Рашид често се появява като

действащо лице в приказните разкази .

През 803 г. Бармакидите изпадат в немилост. Малко след това в различни области избухват редица бунтове, които довеждат до разпадането

на халифата. Самият Харун ал-Рашид повежда няколко кампании за потушаване на тези размирици и по време на една от тях, която се състои в

Иран през 809 г., се разболява и умира .

--

Ученият, който написва биографията на Карл Велики

Айнхард (770 ?-840 r.)

Карл Велики

Айнхард е автор на първия достоверен разказ за живота на Карл Велики, озаглавен "Vita Karoli Magni"

(Животът на Карл Велики). Роден е около 770 г. Смята се, че произхожда от заможно семейство, но от ранно

детство иска да стане духовник и се обучава във Фулда, образователен център във Франкското кралство.

Карл Велики събира надарени люде от цяла Европа, които да му помогнат да развие своята държава. Един

от избраните е и Айнхард, който се отправя към двореца в Аахен през 791 г. Там продължава учението си под

вещото ръководство на небезизвестния Алкуин и често проявява забележителната си гениалност. Алкуин

владее не само латински, но и гръцки - езици, които малцина във Франкското кралство в онези времена

владеят. Той смята Айнхард за един от блестящите си ученици.

Айнхард не е единствено човек на културата. Той проявява забележителен талант в политиката по време

на дипломатическа мисия, организирана от Карл Велики при посещението му на Папата през 806 г. Айнхард

служи в много църкви и катедрали, но никога не достига високо положение в администрацията на Франкското кралство.

Съществуват спорове относно времето, в което Айнхард се посвещава на своето произведение "Vita Karoli Magni" (Животът на Карл Велики), но се

счита, че започва да пише биографията на франкския владетел след смърпа му, а я завършва в годините между 8ЗО г. и 8З6 г. Забележителен е с това,

че идеализира културата на Римската империя, изграждайки същевременно свой собствен стил, основан на творбите на велики римски писатели, като

например Цицерон.

След смърпа на Карл Велики Айнхард остава на служба при Людовик Благочестиви, но изпитва недоволство относно разразяващите се спорове за прием­

ствеността на Карл Велики. Използва заболяването си като извинение да се опегли в малко провинциално градче, близо до Аахен, където води тих и спокоен

живот в църква, която построява сам. Живее там до смъртта си през март 840 г., посвещаващ остатъка от живота си на своите летописи и службата на Бог.

Френският император, эавоевател на по-голямата част от Европа

Наполеон Бонапарт (1769-1821)

Поредицата личности, които искат да вървят по стъпките на Карл Велики и да въведат ред в Западна Европа,

изглежда безкраен. Най-известната измежду тях е Наполеон Бонапарт, роден на о. Корсика в Средиземно море

през 1769 г.

Като офицер по време на Френската революция проявява своята забележителна гениалност при ръко­

водството на няколко кампании срещу държавите, които се намесват в хаоса, царящ във Франция след

избухването на Революцията. През 1799 г. се надига срещу Френската революция и завзема власпа след

преврат.

След това продължава с покоряването на Европа. Използва Карл Велики като модел в своите кампании

за подчинение. През 1804 г. Наполеон кани Папата в Париж, за да го провъзгласи за император, опитвайки се

по този начин да повтори коронацията на франкския владетел, извършена от Лъв 111 през 804 г., и да легитими­

ра положението си на приемник на Карл Велики и на неговата кампания за обединение на Европа . Две години

по-късно Наполеон разбива Свещената Римска империя (начело на която стои германски владетел), явяваща се

предполагаемият наследник на Карл Велики. Територията на Франкското кралство на Карл Велики сега вече

се намира подвласпана Наполеон. И въпреки всичко хегемонията му над Европа не продължава дълго.

Бонапарт претърпява поражение при своя атака срещу Англия и е принуден да абдикира от импера­

торския трон след съкрушителен провал на своя експедиция в Русия през 1814 г. Успява временно да

възвърне правата си върху престола през следващата година за период от 100 дни, но малко след

това отново е свален от власт. Умира, заточен на о. Света Елена, през 1821 г.

Дванадесет века надежда за

една обединена Европа Смъртта на Карл Велики води до разделянето на огромната му империя

отделни части, които оформят политическата карта на съвременна ......,...,"''"'· ........ .-И тъй като Западна Европа се превръща в място, което управлява ._.,..., .... Нд1!"1JМ

свят, постиженията на Карл Велики имат отношение и играят роля нe~~iliмoioi;. .. в историята на континента, но и на целия свят. От Средновековието д

Европа преживява множество войни, докато в крайна сметка държавите в

нея се обединят в съюза, за който мечтае и Карл Велики.

Европа, която се ражда след

разделянето на една империя

СЛЕД СМЪР1ТА НА КАРЛ ВЕJШКИ контрол върху

обширната империя поемат неговия приемник

на трона, Людевик Благочеаиви, както и Пипин, кра­

лят на Италия . Както показва и неговото име, Людевик

Благочестиви е миролюбив император и силно набо­

жен вярващ. И въпреки че мечтата на Карл Велики

за християнска империя, в чиято основа заляга уче­

нието на Бог, изглежда е на една крачка от осъщеа­

вяването си, в действителноа при управлението на

Людевик Благочестиви империята започва посте­

пенно да се разпада.

ственост на преаола. Първородният му син Лотар.

ще го наследи на императорския трон, вторият син

Пипин получава трона на Аквитания, докато най­

малкият, Людовик, е определен за крал на Бавария . -:~;.:.:;~ .... ~~~;;;~~i~~

През 817 г. Людевик издава императорския указ

"Ординацио Империи" (Ordiпat io lmperii), в който

изла га своите планове за безпроблемна прием-

.... Синът на Людовик, Карл, н а речен от народа Шарл Плешиви,

става крал на Западна Франция . Ражда нето му като последе н

сред си новете на Людовик Бла гочестиви е поводът, който

по-нататък изи грава роля при разпада нето на Фран кското

кралство, създадено от Карл Велики.

Племенникът Бернар, син на брат му Пипин (покой­

ния крал на Италия), ще поеме властта като крал на

Италия. Указът обаче не се прилага по начина, по

който е планиран. През 818 г. съпругата на Людевик

умира. Той се жени повторно следващата година и

новата императрица го дарява със син, когото нари­

чат Карл на неговия дядо (Карл е немският вариант

на френското Шарл, опам и Charlemagne). Карл обаче

не получава в наследство никакви земи, тъй като

по силата на указа "Ординацио Империи" (Ordinatio

lmperii) всички територии са раздадени на оааналите

синове и племенника на неговия баща.

Майката на Карл започва да моли Людевик да заве­

щае територия на техния син. Людевик се съгласява и

Карл получава централната част на Франкското крал­

аво- решение, което ще изиграе ролята на катализа­

тор за разпалването на териториални спорове между

синовете.

Териториалните спорове възникват заради самото

същеавуване на най-малкия син на Людовик, както и

заради бащинските инстинкти, които го принуждават

да дари земи на всички свои синове, включително и

на Карл . Първият, който протестира, е Лотар. Според

разпоредбите на "Ординацио Империи" (Ordinatio

lmperii) се очаква той да наследи огромна територия.

И тъй като всички страни в спора се борят за власт,

по-късно между Людевик и неговите синове започ­

ват да се сключват и нарушават всевъзможни съюзи,

а държавата постепенно изпада в пропаспа на хаос

и вътрешни размирици. Людевик не е в съаояние

да преодолее бащинските си инаинкти и да прояви

здрав разум в спора си със своите синове, а смърпа

му през 840 г. оаавя конфликта нерешен.

.... Ка рти на, изобразяваща

Наполеон, заста нал с лице

към трона на Ка рл Вели ки,

нарисувана от френския

художник Анри-Пол Мот.

Короната на франкския

владетел лежи върху горната

част на трона .

т Клетвите от Страсбург

представляват съюз срещу

Лота р, сключен през 842 г. от

Людевик 11 и Шарл Плешиви.

Смята се, че това е най-старият

документ, написан на френски

език, който оцелява до днес.

Следващата година Людевик

11, Шарл Плешиви иЛотар

се обединяват отново, за да

подпишат Вердюн ския договор.

Битката, която водят помежду си неговите деца,

продължава до 84З г. и в крайна сметка намира сво­

ето решение с Вердюнския мирен договор. Лотар

получава императорската титла, централната част на

Франкското кралство и Кралство Италия . Тези земи

ще получат името Централна Франция . Людовик, тре­

тият син, получава територията на кралството, прос­

тиращо се на изток от Бавария до Саксония, и в по­

голямата си част покрива това, което днес нари­

чаме Западна Германия. Това кралство се нарича

Източна Франция. Пипин, вторият син и крал на

Аквитания, умира през 8З8 г., а неговите земи се дават

на Карл- най-малкият син наЛюдовик Благочестиви .

Тези земи получават името Западна Франция . Като

крал Карл се възкачва на трона под името Шарл

Плешиви. Лотар умира през 855 г., а неговият при­

емник Людовик 11 се посвещава на управлението на

Италия. Договорът от Меерсен заменя действието на

Вердюнския мирен договор през 870 г. Каролингската

империя се разделя между останалите живи синове

наЛюдовик Благочестиви: Шарл Плешиви и Людовик

11. Разделението от 870 г. предшества формирането

на трите велики централноевропейски сили днес -

~ Великолепно златно

ковчеже, изработено

през Xll в . в чест на

обявяването на Карл

за светец, по време

на управлението

на Фредерик 1 като

владетел на Свещената

Римска империя.

Завършването на

тази вещ отнема цели

петнадесет години, а тя

се съхранява и до днес в

катедралата в Аахен.

Италия, Германия и Франция.

Често казват, че Европа, каквато я познаваме днес,

е "оформена" от Карл Велики . Истинският прототип

на съвременна Европа в действителност се изгражда

едва след неговата смърт. С право може да се твърди,

че разпадането на Каролингската империя, която той

създава, очертава границите в по-късната политиче­

ска карта на Европа.

Пътят към канонизацията

Каролингската кръв постепенно се разрежда след

смърпа на Карл Велики. Когато Людовик 11 умира в

Италия през 875 г., династията на Каралингите вне­

запно се прекъсва в тази област. Те изчезват в Източна

Франция след смърпа на Людовик IV в началото на

Х в. Смърпа на Людовик V през втората половина

на Х в. довежда и до края на династията в Западна

Франция .

В Източна Франция на мястото на Каралингите а

власт идва саксонската династия, а Папата коронясва

за римски император Ото 1. Този исторически момент

се смята за раждането на Свещената Германска Римска

империя. По-късно от нея на картата на Европа ще

се появат Австрия и Германия. Междувременно в

Западна Европа, където Каралингите запазват прес­

тола за по-дълъг период от време, власпа все повече

и повече преминава в ръцете на местните графове. Те

встъпват в борба за власт с Каралингите и в крайна

сметка ги побеждават през втората половина на Х в.

Резултат от това завземане на власпа се явява създа­

ването на Френското кралство. Хюго Капет по-късно

ще бъде наречен "последен франкски крал" и "първи

френски крал'~

Това обаче не е краят за Каролингите. Людовик Vll

(от династията на Ка петингите, която идва на мястото

на Каролингите) става крал на Франция през 1 1З7

г. и взема за съпруга жена с каролингски произход.

Техният син, Филип 11, от своя страна също сключва

брак с жена, произлизаща от Каролинги. Син, роден

от този брак, ще се приеме радушно от френския

народ, който вижда в него приемник на Карл Велики,

тъй като наследява кръвта на Каралингите както по

майчина, така и по бащина линия.

-

Иэкnючитеnно вnияние

Огромната популярност на "Песен за Роланд"

е ярко свидетелство за любовта и уважението на

френския народ към Карл Велики. Брачните съюзи

между Каролин ги и Капетинги са знак за осъщест­

вява нето на легитимна приемственост и изтрива

петното на узурпатор от името на Каролингите.

Историята разкрива един безкраен списък от

германски владетели, които твърдят, че са наслед­

ници на Карл Велики, искащи да обединят цяла

Европа. При своята коронация като първи импера­

тор на Свещената Римска империя през 962 г. Ото

1 има амбиции да възроди християнската империя

на Карл Велики и се смята за истинския легити­

мен приемник на наследството на франкския вла­

детел. Изглежда че Карл Велики заема специално

място за всички владетели на Свещената Римска

империя . Скоро след това се появява движение

за ка нонизирането на Карл Велики заради уси­

лията му да защити християнството от посегател­

ствата на друговерци и за успешното покръстване,

което извършва в съседни държави . Великият вла­

детел е канонизиран през 1165 г. при управлени­

ето на свещения римски император Фредерик 1.

Това се случва приблизително по времето, когато

" Песен за Рола нд" започва да набира популярност

в Германия .

В за ключение може да се каже, че Карл Велики

поста вя основите на последващото създаване на

Кралство Франция и на Свещената Римска импе­

рия, от която по-късно ще се появят двете герман­

ски сил и - Австрия и Германия.

~ Гробът на Карл Велики в катедралата в Аахен е открит от Ото

111 през 1 ООО г. Казват, че присъстващите са шокира ни от факта,

че Ка рл Вел ики продължава да седи върху трон и изглежда по

начи на, по който изглежда приживе.

.... " Н а полеон п рекосява Алпите" - творба на фре н ския художник Жак-Луи Давид. Имената на Бона парт,

Александър и Карл Велики са написани върху скалите, които се виждат на ка ртината.

Мрачното Средновековие и съвременността

Във веко вете, които следват началото на

Ренесанса , предшестващата ги средновековната

епоха получава определението "мрачни средни

векове'; тъй като е време, когато свободата е потис­

кана от доминиращата власт на Християнската

църква . От тази гледна точка Карл Велики наис­

тина усъвършенства в голяма степен среднове­

ковното общество, в което живее. Въвежда nрин­

ципите на християнството като основополагащи

идеи, върху които построява своята империя, и

поставя духовенството начело на нейното упра ­

вление . Част от властта nреминава към Църквата,

намалявайки по този начин светската власт.

Духовенството налага авторитарна интерпрета­

ция на християнството и започва да погазва nра­

вото на свобода . Резултатът от всичко това стои в

противоречие с либералния дух, проповядван от

Карл Велики и Алкуин.

Не е сигурно дали политиката, която води Карл

Велики, не отвежда директно към епохата, нари­

чана "мрачно Средновековие'; но тя съдържа мно­

жество елементи, които се причисляват към атри­

бутите по-скоро на съвременния свят, отколкото

към тези на средните векове .

И тъй като по времето, когато присъединява към

своята територия Саксония и Бавария, Франкското

кралство има характерно земеделско общество,

франкското влияние допринася за развитието на

земеделието в тези области. Карл Велики разпрос­

транява из Европа не само християнството, но и

изключително продуктивни земеделски практики.

Именно продуктивната земеделие поддържа раз­

витието на големи градове и води до появата на

градска класа, консумираща продуктите, плод на

земеделския труд. Градовете от своя страна се пре­

връщат в люлка на либерализма и други идеоло­

гии, характерни и асоциирани със съвременното

общество. Карл Велики неволно обуславя появата

на Средновековието, но също така поставя осно­

вите на съвременните градове.

Така наречените приемници на франкския

владетел се появяват в новото време, послед­

ващо Средновековието, а най-забележителният

измежду тях е Наполеон . Предвид мечтата, която

заявява съвсем открито, да покори цяла Европа,

не е трудно да се досетим, че Наполеон се оформя

като личност, следвайки примера на Карл Велики.

Всъщност той дори посещава гроба на франк­

ския владетел, след като е провъзгласен

ратор. В известната картина на

Маастрихт (Холандия ) -мястото, където

през февруари 1992 г. се подписва

договорът (влязъл в сила от 1993 г.),

полагащ основите на Европейския съюз.

Градът се намира в близост до старинния

централен град на Карл Велики- Аахен.

Kapn Веnики

Велики и на друг известен завоевател, Александър

Велики , са изписани върху скалата, намираща се

под копитата на коня на Бонапарт. Безспорно това

е ярко доказателство за славата на Карл Вели ки

като единствен по рода си завоевател, надживя ­

ваща Средните векове, за да достигне до дните н а

Наполеон през новото време.

Обединението на Европа се превръща в реалност

След разочароващия внезапен край на превъз­

ходството на Наполеон в Европа континентът е

раздиран от чести войни, заплащайки висока цена

с многобройни човешки жертви и много разруш е­

ния. Идеята за обединена Европа прилича н а една

далечна мечта, която едва ли може да се осъществ и

в онези дни. И все пак след края на Студената

война обединението на Европа изглежда все по­

реално . През 1993 г. Европейската икономиче­

ска общност се реструктурира и се превръща в

Европейски съюз. Новата организация не е просто

обикновено икономическо обединение, каквото

е предишната общност. В почти всички държави

членки се въвежда единна европейска валута и

се премахват ограниченията за прекосяването н а

границите между отделните страни . Членовете на

Европейския съюз имат също така намерен и я да

си сътрудничат за установяването на мир и усто й ­

чива стабилност в региона. Истинският съюз на

европейски държави се превръща в реалност.

Предишните валути, френският франк и герман­

ската марка, се премахват и на тяхно място през

януари 2002 г. се въвежда нова единна валута,

наречена евро. Обединяването на Европа, което

Карл Велики не успява да постигне с воен 1

методи, сега се превръща в реалност със сре -ствата на мирни преговори и съгласие.

9 77179 1 425006