Прилагане и актуализация на Плана за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново

ПРИЛАГАНЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ на ПЛАН ЗА

УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ

в Дунавски район за басейново управление

част 2

Среща на БД и НПО12-13 февруари 2015г. Гр.София

инж.Румелия Петрова

Началник отдел “Планове за управление“

БДУВДР

5800 - гр. Плевен, ул. „Чаталджа” № 60Тел: (+359 64) 885 100, Факс: (+359 64) 803 342www. bd-dunav.org, e-mail: [email protected]

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на околната среда и водите

Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен

Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район 2

Съдържание

1. Хидроморфологичен натиск върху водите в Дунавски район за

басейново управление

Основни типове хидроморфологичен натиск – източници и

проявление

Обща оценка на натиска от МВЕЦ,

Обща оценка на натиска от изземване на наносни отложения

2. Изготвяне на План за управление на риска от наводнения (ПУРН) и

координация с Плана за управление на речния басейн (ПУРБ)

3. Проблеми в работата на БДУВДР при прилагане и актуализация на

ПУРБ и изготвяне на ПУРН

Хидроморфологичен натиск в ДРБУ (1)

Хидроморфологичен натиск - същност и проявления

Хидроморфологичен натиск - натискът от физичните изменения на

водните обекти в резултат на човешката дейност. Включва изменения

на бреговете и крайбрежните зони на реките, изменения на речното

легло, изменение на водния режим.

Проявления

Хидроложки изменения / изменения на водния режим/ -

постоянно или сезонно изменение на оттока, изменение на

скоростта на речното течение, изменение/ вариране на водното

ниво

Морфологични изменения - изменение на формата и структурата

на речното легло, нарушаване на непрекъснатостта на реката,

изменения на бреговете и крайбрежните територии.


Хидроморфологичен натиск - източници и въздействие (1)

Физичните модификации

са свързани с важни

сфери на развитието на

обществото (движещи

сили).

Всяка движеща сила

резултира в различни

човешки дейности,

които са източници на

физични модификации,

респ. на

хидроморфологичен

натиск и въздействие


Хидроморфологичен натиск - източници и въздействие (2)

Определена дейност може

да доведе до повече от

един вид проявление/

въздействие на

хидроморфологичен

натиск.

Дадено въздействие

/проявление на

хидроморфологичен натиск/

може да бъде резултат на

различни човешки

дейности


Цел на интегрираното управление на водите – осигуряване на добро

състояние на водите и свързаните с тях екосистеми в условията на

устойчиво развитие на обществото и на стопанската дейност

Не може да се избегнат източниците на хидроморфологичен натиск

(движещите сили и свързаните с тях дейности); целта е регулиране на тези

дейности и минимизиране на негативното им въздействие върху водите и

водните екосистеми

Основни инструменти – ПУРБ ( програмите от мерки) и приложимото

законодателство, чрез:

• оценка на потенциалното въздействие ( становища по ИП; ОВОС);

• регулаторен режим при осъществяване на дейностите (разрешителен режим),

• мониторинг и оценка на състоянието на водите;

• прилагане на смекчаващи мерки (условия в разрешителните),

• контрол по изпълнение на условията в разрешителните

Хидроморфологичен натиск и управление на водите

Обща оценка на ХМ натиск в ДРБУ (1)

Хидроморфологичните изменения са идентифицирани като един от

значимите проблеми при управление на водите в Дунавски район за

басейново управление (ДРБУ)

Основни дейности, източници на хидроморфологичен натиск в ДРБУ:

Водовземане ( изменение на оттока; изграждане на водовземни

съоръжения);

Изграждане на МВЕЦ (изменение на оттока, миграционни бариери,

вариране на водното ниво, завиряване)

Защита от наводнения ( морфологични изменения – диги, корекции,

прагове;);

Изземване на наносни отложения / баластра (морфологични изменения)

Корабоплаване (за р.Дунав.) – морфологични изменения при драгиране

Хидроморфологични изменения – значимост за ДРБУ


Изграждането на МВЕЦ се оценява като най-сериозен източник на хидро-

морфологичен натиск в Дунавски район , поради:

Многостранно негативно въздействие върху водите и водните екосистеми:

Нарушаване на непрекъснатостта на реката чрез изградените баражи-бариери

за свободното движение на мигриращите видове (основно риби)

Изменение (флуктуации ) на водното ниво след водохващането;

Образуване на завирен участък (задбаражно езеро) – намаляване скоростта

на течението, отлагане на наноси; заблатяване на дъното;

Възпрепятстване нa естествения пренос на наноси и седименти -

вдълбаване на речното корито и ерозионни процесите след водохващането

Силно намаляване на речния отток в участъка между водохващането и

заустването (за деривационни МВЕЦ)

Кумулативен ефект на оказания натиск, респ въздействие

Натиск от МВЕЦ в ДРБУ (1) – Обща характеристика


Най-голямо натоварване от МВЕЦ се констатира:

в горното и средното течение на р.Искър,

в горното течение на Огоста, Вит, Осъм;

в горното и средното течение на р.Янтра.

Няма натиск от МВЕЦ в поречията на реките Русенски Лом и

Дунавските Добруджански реки.

В 74 от всички 256 водни тела са издадени разрешителни за ВЕЦ.

Действащи МВЕЦ има в 44 водни тела.

Част от разрешителните, които все още не са реализирани, са

издадени преди влизане в сила на първия ПУРБ

Натиск от МВЕЦ в ДРБУ (2) – Натоварване по основни поречия


Натиск от МВЕЦ в ДРБУ (3) – Издадени разрешителни

към 2012г

Заб. Статистиката е на база актуализираните през 2014г. водни тела


В ПУРБ за Дунавски район са въведени ограничителни мерки за изграждане на

ВЕЦ съгласно Становище по Екологична оценка на плана, в т.ч. ограничения и

забрани за изграждане на ВЕЦ в зони от Натура 2000 , както и изисквания за

осигуряване на непрекъснатостта на реката (рибни проходи), и на необходимия

екологичен отток при допустими за изграждане и/или при вече изградени ВЕЦ.

Забрани и ограничения при изграждане на ВЕЦ са въведени в ЗВ и в Наредбата

за ползване на повърхностни води.

БДУВДР се произнася със становища за допустимост спрямо ПУРБ и

действащото законодателство за инвестиционни предложения за изграждане и

реконструкция на ВЕЦ в хода на процедурата по преценка на необходимостта от

ОВОС, като в случаите на несъответствие с изискванията издава отрицателно

становище.

Натиск от МВЕЦ в ДРБУ (4) – Прилагане на ПУРБ


Съгласно издадените разрешителни, на всички МВЕЦ са предвидени, респ.

изградени, рибни проходи. Към момента няма адекватен мониторинг и

данни доколко тези проходи изпълняват предназначението си.

Констатирани са случаи на не-осигуряване на минимален речен отток след

деривационни ВЕЦ, вкл. сезонно засушаване на някои участъци.

Към момента няма достатъчни данни от хидробиологичен мониторинг за

оценка на комплексното влияние на ВЕЦ. Мониторинг на БЕК се извършва

само в пунктовете съгласно утвърдената програма, което е недостатъчно

предвид броя и разположението на ВЕЦ.

Оценката на състоянието на водите в голяма част от водните тела, в които

има изградени ВЕЦ, показва че съществува риск от не-постигане на добро

състояние за тези тела. На този етап няма оценка в каква степен

екологичното състояние е повлияно от въздействието на ВЕЦ.

Натиск от МВЕЦ в ДРБУ (5) – Констатирани проблеми


Изземването на наносни отложения се извършва с цел :

добив на строителен материал (баластра)

осигуряване на проводимостта на речното корито.

осигуряване на условията за корабоплаване по р.Дунав (драгиране)

Позитивен ефект - осигуряване на нормалната проводимост на речните корита

и съответно предотвратяване на разливането на реките извън естественото им

легло.

Негативни въздействия (при неправилно и безконтролно изземване) :

морфологични изменения - издълбаване на дъното, промяна на профила на

реката, подкопаване на бреговете и усилване на бреговата ерозия,

деградация на речното легло не само на мястото на извличане, но и нагоре и

надолу по течението й.

понижаване на нивото на подземните води в терасите на реките в дадения

участък при прекомерно изземване на баластра

Натиск от изземване на наносни отложения (1)


Най-засегнати от дейности по изземване на баластра са долните течения на реките Искър и Вит, както и средното течение на реките Осъм и Янтра.

Няма натиск от такава дейност в поречията на реките западно от река Огоста, Русенски Лом и Дунавските добруджански реки.

Дейности по изземване на наносни отложения се извършват и по р.Дунав ( разрешителните се издават от ИАППД)

40бр.(16%) от всичките 256 водни тела в Дунавски район са повлияни от дейности по изземване на наносни отложения

Разрешителните за дейности за поддържане на проводимостта на речното корито са само 3% от издадените разрешителни, свързани с морфологичен натиск.

Натиск от изземване на наносни отложения (2) – по поречия


Натиск от изземване на наносни отложения (3) – издадени

разрешителни


Предвид потенциалното негативно въздействие на дейностите за изземване на

баластра, в ПУРБ за Дунавски район са въведени ограничителни мерки

съгласно Становище по Екологична оценка на плана, включващи забрани за

извършване на такава дейност или за разширяване на съществуващи

баластриери в зони от НЕМ Натура 2000, в които се срещат определени

местообитания.

Забрани и ограничения във връзка с изземването на баластра са въведени в ЗВ

и в Наредбата за ползване на повърхностни води.

БДУВДР се произнася със становища за допустимост спрямо ПУРБ и

действащото законодателство за инвестиционни предложения (ИП)за изземване

на наносни отложения в хода на процедурата по преценка на необходимостта от

ОВОС, като в случаите на несъответствие с изискванията издава отрицателно

становище

Натиск от изземване на наносни отложения (4) – Прилагане на ПУРБ


За периода 2011-2015г са издадени 104 становища за допустимост спрямо ПУРБ

за ИП за ВЕЦ, от които 27бр. (26%) - отрицателни, поради несъответствие с

мерките в ПУРБ и Закона за водите

За периода 2011-2015г. БДУВДР са издадени 129 бр. становища за допустимост

за ИП, свързани с изземване на баластра. От тях 37 бр. (28.7%) са отрицателни,

За периода 2011-2015г. БДУВДР е издала 26 бр. становища за допустимост

спрямо ПУРБ за ИП, свързани с почистване на речни корита и осигуряване на

проводимост

Натиск от МВЕЦ и изземване на наносни отложения -

регулиране при прилагане на ПУРБ

Издадени разрешителни (бр) 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г.

ВЕЦ 32 12 37 21 25 19 10 1

баластра 50 33 24 7 5 6 8 3

До ПУРБ По време на ПУРБ (вкл. преиздадени)

Изготвяне на ПУРН (1)

Разработва се на основание чл. 146и от Закона за водите

Работна програма за изготвянето на ПУРН и график за

консултациите с обществеността са публикувани на

интернет страницата на БДУВДР на 22.12.2012г

За осигуряване на подкрепа на Басейновите Дирекции при

разработването на ПУРН, през 2012г. стартира проект,

финансиран по Оперативна програма “Околна среда

2007-2013

Обхваща всички дейности, свързани с разработване на

ПУРН

Дейностите, изискващи специфични знания и умения ще

бъдат възложени на външни изпълнители

ПУРН – основни етапи и резултати


Изготвена е предварителна оценка на риска от наводнения (ПОРН)

Проект на ПОРН публикуван на интернет страницата на БДУВДР на 06.02.2012г.

Проведени обществени консултации, вкл. 5 срещи със заинтересованите страни; получени много становища и опълнителна информация

Финален вариант, с отразени становища от обществеността е публикуван през юли 2012г

Определени Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН);

Проектът на РЗПРН е публикуван на интернет-страницата на БДУВДР през май 2013; достъпен за консултации в продължение на два месеца

проведени 5 срещи със заинтересовани страни, получени предложения и допълнителна информация, отразени във финалния вариант на РЗПРН (юли 2013г)

Финални РЗПРН - утвърдени със Заповед на Министъра на ОСВ на 21.08.2013

ПУРН – изпълнени дейности ( 1)


РЗПРН – «потвърдени» от

наводненията през 2014 г

ПУРН – изпълнени дейности ( 2)

Период на

настъпване Засегнати населени места РЗПРН Забележка:

Април 2014 Габрово BG1_APSFR_YN_031 Висок риск

Май 2014 Раданово (В.Търновско) BG1_APSFR_YN_011 Висок риск

Юни 2014 Добрич BG1_APSFR_DJ_191 Нисък риск (проектен РЗПРН)

Юни 2014

Килифарево,

Дебелец,Първомайци

В.Търново

BG1_APSFR_YN_023 Висок риск

Юни 2014 Дряново BG1_APSFR_YN_102 Нисък риск (проектен РЗПРН)

Август 2014 Мизия , Крушовица BG1_APSFR_OG_011 Висок риск

Август 2014 Бяла Слатина BG1_APSFR_OG_013 Среден риск

Август 2014 Своге,Батулия, Реброво,

Владо Тричков;

BG1_APSFR_IS_033 BG1_APSFR_IS_041

Висок риск

Сепември 2014 Берковица BG1_APSFR_OG_061 Висок риск


Проведени две срещи (2012 и 2013г) между

отговорните институции и компетентните органи за

прилагане на ДН от РБългария и Румъния

Съгласувани резултати от ПОРН и РЗПРН

Българо-румънският участък на р.Дунав е

съгласуван и приет като общ международен

РЗПРН за България и Румъния

Изготвени карти на заплахата и на риска от

наводнения за р.Дунав в рамките на

международния проект DanubeFloodrisk, (2012г.)

Представена информация в МКОРД във връзка с

ПОРН, РЗПРН и карти на заплахата и на риска от

наводнения в международния басейн на р.Дунав;

ПУРН – трансгранична координация


Изготвяне на карти на заплахата и на риска от наводнения за РЗПРН в

Дунавски район – обявена е обществена поръчка; процедурата не е

приключила

Разработване на ПУРН – подготвена документация за обществена поръчка

Програмата от мерки за снижаване на риска от наводнения - основен елемент на ПУРН

Координация с ПУРБ – обща информационна основа; акцент на не-структурни мерки / еколого съобразни решения

Приоритизация на мерките – съобразно поставените цели

Трансгранична координация при разработване на ПУРН

Съблюдаване на принцип на солидарност – недопускане на увеличаване на риска за други държави нагоре и надолу по течението на реката

Съгласуване на мерки с трансграничен ефект

ПУРН – предстоящи дейности

Проблеми в работата на БД (1)

Диспропорция между експертния капацитет (численост и квалификация

на експертите) и характера и обема на работа , определяща се от

Териториалния обхват на Дунавски РБУ ( 42% от територията на страната, вкл.

София; 44% от населението)

Голям обем на работа по основната дейност- прилагане и актуализация на

ПУРБ; разработване на ПУРН; разрешителни; контролна дейност; численият

състав не е достатъчен за пълноценно изпълнение

Голямо разнообразие на дейности ( само за отдел „Планове за управление“ в

Правилника за дейността са регламентирани 48 вида дейности ; изисква се

висока и разностранна професионална компетентност)

Допълнителни ангажиментите към МКОРД – участие в експертни групи;

подготвяне и представяне на информация и участие в изготвянето на

Плановете за управление на международния Дунавски басейн ( Danube River

basin Management Plan; Danube Flood Risk Management plan)


Недостатъчна научно-метoдологична основа за работа на БД

Липсват научно-обосновани национални методики за голяма част от

дейностите по ПУРБ ( в т.ч. оценка на натиска, оценка на състоянието; оценка на

ефекта от прилагането на мерките и др.), прилагането на които да гарантира

единен подход във всички РБУ

Налага се БД да извършават несвойствени дейности по разработване и

съгласуване на подходи и методи т.е. вместо да действат като прилагащ

орган, БД поемат функции на разработващи ( което се отразява и на качеството,

и на сроковете на работа)

Практиката показва, че възлагането чрез обществени поръчки не е най-

подходящия начин – получава се забавяне ( обжалване); изпълнителите, дори

и високо квалифицирани в определена област не са запознати със спецификите

на управлението на водите. Необходимо е постоянно и планово ангажиране

на научните институти


Недостиг на експерти с подходяща специфична квалификация –

Предвид характера на работа са необходими повече експерти с квалификация

ХТС/ХМС; хидрогеолози, хидробиолози; химици; ГИС и бази данни.

Една от сериозните причини за трудно привличане на такива специалисти са

условията на работа – голямо натоварване при ниско заплащане

Затруднения в информационното осигуряване на дейностите (1)

Работи се с голям обем разнородна информация – създадена в БДУВДР и от

външни източници

Информацията от външните източници се предоставя в различна структура и

формат според правилата за работа в конкретната администрация. Обикновено

е организирана на административно териториален, а не на басейнов

принцип


Затруднения в информационното осигуряване на дейностите (2)

Информацията не е представена пространствено ( в ГИС-формат или чрез

координати) и за използването й за целите на ПУРБ се налага голям обем

допълнителна обработка,

Създаваната в БДУВДР информация при издаването на разрешителни и

контролната дейност се поддържа в регистри съгл. Закона за водите и

наредбите към него, но форматът на регистрите не позволяват директно

използване на тази информация за целите на Плановете за управление

Липсва действаща единна информационна система за водите. Голямата

част от информацията не е организирана в база данни, което затруднява

поддържането, ползването и актуализирането й. Данните за електронното

докладване към ЕК във WISE и към МКОРД (DanubeGIS) се попълват ръчно в

съответния формат

Морално и физически остаряла компютърна и периферна техника (голяма

част от компютрите са от 2003 г ).


Приоритетите на БДУВДР са насочени към :

• Изпълнение на всички предстоящи задачи и постигане на устойчиво управление на водите в Дунавски в условията на устойчиво общественото развитие;

• Задълбочен, научно обоснован подход и професионални експертни решения

• Координация с компетентните органи на национално ниво

• Партньорство с всички заинтересовани страни и широката общественост

• Равностойно участие в МКОРД /ICPDR и в управлението на водите в Международния Дунавски басейн

• Постигане на резултати на европейско ниво

БЛАГОДАРЯ ВИ

ЗА ВНИМАНИЕТО !

за допълнителна информация : www.bd-dunav.ord

http://www.bd-dunav.ord/

Environment

Прилагане и актуализация на Плана за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново