Част 1

Avicenna V. D Page 1

Глава1. Кинезитерапевт –Физиотерапевт и ДЦП

Две думи са често използвани при работата на деца с Детски Церебрални Парализи-

ДЦП това са рехабилитация и терапия. Рехабилитацията означава връщането на

увредения индивид към ежедневните дейности, и интегриране в

обществото.Кинезитерапия – наименованието произлиза от гръцката “kinesis” -

движение и therapy ” – лечение. Или в цялостен превод лечение чрез

движение”Кинезитерaпевтите са аналитични специалисти в областта на

здравеопазването, които изследват и оценяват различни проблеми, отнасящи се до

функционалното състояние на човека и определяне на рехабилитационния му

потенциал. В техните компетенции е разработването и провеждането на

кинезитерапевтични програми за клинично диагностицирани от лекар заболявания,

неразположения и травми. Те могат да извършват профилактична, терапевтична и

рехабилитационна дейност в държавни и частни клиники, рехабилитационни

центрове, санаториуми, климатични училища, хотели, курортни селища, фитнес-

центрове, спортни диспансери, клубове за професионален и аматьорски спорт,

учебно-спортни бази и центрове.

Защо е необходимо да знаем това?

Основната рехабилитация която ще е необходима на децата с ДЦП ще се извършва

основно от Кинезитерапевти, ето защо е необходимо да разясним тази специалност.

Най-добрата терапия е изграждане на ежедневните дейности: игри, работа,

взаимоотношения с околните почивка и предизвикателствата. Предизвикателствата

които стоят пред терапевтите и родителите са огромни, трябва да търсят начини така,

че деца да могат да получават нужната терапия да са заинтригувани от терапията.

Трябва да се приложи много въображение и гъвкавост при работа с ДЦП или с други

нетрудоспособни деца. Но най-вече да има взаимно разбиране. Когато членовете на

семейството ясно разбират причините за специалната терапия и основните и

принципи, те могат да намират много различни начини да направят по удобна тази

терапия в домашни условия.

Родителите обикновено са заети ходейки на работа. В някои случай това прави

домашната терапия трудна. Повечето деца с ДЦП са спастична форма и често срещано

явление е адукции на долните крайници. При опит за ходене децата си удрят или

трият коленете и закачат глезените си един в друг като с кука и след няколко опита

Част 1

Avicenna V. D Page 2

бързо се отказват. Също така често срещана слабост на горните крайници или

изразена силна спастика която не позволява на детето да използва ръцете си за да се

захване за различни предмети и да се изправят, както да задържат тялото си в

вертикална позиция. Именно тук след специализираната рехабилитация в клиниката

или специалните центрове, родителите трябва да бъдат обучени да прилагат различни

прийоми с които да стимулират детето да засили контрола над крайниците. Децата

бързо се отегчават и трябва да разнообразявате често упражненията им с игри. Не

забравяйте децата не са възрастни и не винаги разбират смисъла на упражненията,

много често използват защитна реакция като( плачат, казват че имат болка , а реално

нямат боли ги корема или зъбче, ходи им се до тоалетната, някои за си изградили

при тези деца не става за седмици или месеци ,а с години . Много пъти родителите

искат по-бързо да приложат някои упражнения с по-големи натоварвания вярвайки ,че

детето по-бързо ще проходи но всяко упражнения има своите индикации и

контраиндикации които трябва да се следват внимателно, съобразявайки се с

умствения и емоционален потенциал на детето както и неговото физическо състояние.

Първи етапи на работа с ДЦП

Какво значи ДЦП или CP(cerebral palsy).Детски церебрални парализи е краткото им

наименование. Първият аспект на лечение на децата с ДЦП е да се гарантира, че

семейството на детето е разбрало и приема проблема на детето с тази диагноза, което е

постоянна и терапията ще продължи дълъг период от време.Разговорите с семейството

няма да са еднократни, те не само трябва да изслушват но и да приемат ,че детето им не

може да се лекува бързо.Има прието схващане при много лекари, че няма лечение за

такива деца.Но ако попитате терапевти с реална практика , ще ви отговорят друго. Много

в важно клиничната картина, степента на тежест, умственото развитие и др фактори които

определят теповете на възстановяване. При някои деца увредата ще е само на двигателно

ниво с запазен интелект , при други ще има умствено забавяне,при трети основното

заболяване ще е комбинирано с други усложнения. Именно много е трудно да се направи

класификация на всички случай,но при 60- 75% има подобрение. При някои е по бързо

при някои не.Ето защо всеки един отделен случай се разглежда отделно, но като обща

съвкупност тези деца се нуждаят от кинезитерапия и имат подобрение в една или друга

степен. При някои ще е на физическо ниво, при други на умения , при трети на

емоционално ниво. Ето защо не можем да приемем, че няма лечение за тези деца.

Много родители след първия преглед на детето при терапевта питат ,кога ще седи само

кога ще ходи, кога ще говори. Никога не се наемайте да давате конкретни срокове за това

колкото и да ви се иска или да мислете че случая е лек за решаване. Процесът може да

Част 1

Avicenna V. D Page 3

отнеме много години семейството първоначално трябва да приеме ,че има проблем. В

първоначалните срещи трябва да се обсъди с семейството тази диагноза, терапевта

трябва да използва много време, да отговори на всичките им въпроси и да избягват

окончателно думи които въвеждат чувството на безнадеждност за детето, колкото и да е

тежък случай. По време на тази дискусия със семейството да не се използват термини като

"никога", "не ще", "не може", "Ще умре", или "никога няма да се подобри." Тези термини

често нанасят удар на семейството, като изключително жестоки и заплашват да се

елиминират всички надежди от които те отчаяно се нуждаят.Този процес на

примиряването с диагнозата може да бъде повлиян от обстоятелствата и ситуацията

около етиологията.

Когато едно дете е в болницата или центъра за деца с парализи важно терапевта да има

чести срещи със семейството и винаги да ги информира за напредъка , проблемите или

промените които се очакват при лечението. Това ниво на комуникация със семействата

звучи много просто, но въпреки това, ние видяхме много семейства, които претърпяха

поредица от фрапиращи случай с персонала.Отново основната отговорност за този

контакт носи висшия лекуващия лекар, който трябва да показва увереност, знания и

контрол на случая да създаде сигурност на семейството,че тяхното дете е на правилното

място и в е сигурни ръце. Тези семейства са много чувствителни към лекарите и

помощния персонал и усещат когато персонала няма опит и увереност при справянето на

проблемите на децата им. Често тези семейства са с значителен опит посещавайки

многото болници или специализирани заведения и имат обширни познания за такива

случай , като диагноза, терапия , изследване и така нататък. По нататък в отделна глава ще

се спра на отношението на родителите към терапевта, детето и обратната връзка с тях.

Лечението - повечето хора си представя " операции,някаква гимнастика, използването на

ортопедични средства, масажи и други ". Всъщност са много далеч от реалната ситуация.

Именно накъсаната връзка между:

Джипи/личен лекар - констатирал и изпратил детето при Невролог за обстоен преглед(

за съжаление много лични лекари нямат необходимите знания в тази област!!)

Лекаря невролог - установил типа, дали се касае наистина за ДЦП или някакво друго

невралгично заболяване,дали е аутист или даун синдром или просто ювенилна

сколиоза....или консултация с детски психолог.

Лекаря ортопед - констатирал измененията на ОДА след направените МРА или рентген и

с натрупания опит да прецени необходимостта за хирургическа интервенция(консултация

с хирург ) или направление към лекар Физиотерапия.

Част 1

Avicenna V. D Page 4

Лекаря физотерапевт – да извърши обстоен преглед( палпация,

гонометрия,ММТ,антропологични данни, двигателни умения, емоционален статус,

съдействие от страна на детето, използване на ортезни средства,необходимост от

occupation therapy и мн други) да състави програма за терапия в близък и далечен аспект.

Кинезитерапевт/рехабилитатор – идвайки пациента с диагноза, с програма за терапия

предписана от лекара Физиотерапевт, последния човек които всички очакват да направи

всичко възможно да вдигне това дете на крака и да го научи да използва своя потенцял.

Колко прекрасно звучи всичко написано, но именно едно голямо НО!!!!!!!

ИСТИНАТА е много по различна.

Веригата ( личен лекар-невролог-психолог-ортопед-хирург-физиотерапев-

кинезитерапевт/ерготерапевт) е само на книга! Каква е реалната действителност???

Досега поне такава практика има в много малко клиники и специализирани центрове

където да става обсъждане на даденият медицински случай преди да се предприеме

дадена интервенция или терапия и всичките гореспоменатите специалности да

дискутират най доброто за дадения пациент.За съжаление от тук тръгва и първия

проблем !

Родителите констатират ,че детето не движи ръчичка или краче или те стоят в фиксирана

сгъната или странна позиция.Съответно го носят при личния лекар.

Личния лекар съответно в редки изключения констатира същото което са забелязали

родителите и го праща към лекар физиотерапевт.

Лекаря Физиотерапевт ако направи консулт с невролог ще е добре, но в повечето случай

няма такава практика!! Следва общ преглед наличие на движение в крайниците(ръце-

крака, но много пъти пропускат главата) да констатирайки има ли ограничение в ставите,

спастична или хипотонична мускулатура. Ако приложи специални неврологчни тестове

характерни за определната възраст:

Хватателен рефлекс н а (Янишевски).

Хватателен рефлекс на стъпалото

Хватателен рефлекс на ръката

Галант рефлекс

Част 1

Avicenna V. D Page 5

Патологични рефлекси при увреждане на кортико-спиналната съставка на пирамидната

система.

Получават се при увреди на централния двигателен неврон ,чиито импулси достигат до

мото невроните в предните рога на гръбначния мозък.Те могат да се разделят на две

групи:

Екстензорно-тонични (група на Бабински) и сорно-клонични(група на Росолимо).

Патологични рефлекси от групата на Бабински

1.Рефлекс на Бабински

2.Рефлекс на Опенхайм

3.Рефлекс на Чадок.

4.Рефлекс на Гордън

Патологични рефлекси от групата на Русолимо(флексорни-клонични)

1.Рефлекс на Росолимо.

2.1 Рефлекс на Хофман.

Тоник лабиринт рефлекс (TLR

Лабиринтни рефлекс

Асиметричните шиен тоничен рефлекс (asymmetric tonic neck reflex (ATNR

Симетричния вратно- тоник рефлекс symmetric tonic neck reflex (STNR)

Рефлекс на Моро

Парашута реакция

Стъпковия рефлекс

Ландау рефлекс

Смукателен и така нататък

Много малък е шанса да ги приложи!!! Да не говорим ,че много деца с такава диагноза са

и с “ global mental delay” -умствено забавяне в развитието си. От своя страна се разделят

на много други подраздели.Всеки един има свои специфичен подход на терапия

Част 1

Avicenna V. D Page 6

комбиниран с другите Кинезитерапевтични програми.Но да се върнем към ‘обичайната

практика”! След което следва стандартна процедура: масажи, топли или студени

торбички,евентуално електротерапия,при някои магнитотерапия, и упражнения. Мдаааа

като изключим специализираните клиники(които се броят на пръсти в БГ и са

концентрирани в първите големи градове) упражненията са основно:

ROM (активен или пасивен или с съпротивление), PNF ( основните диагонали само)

стретчинг( разтягане на спастичната мускулатура), позиционна терапия и в някой случай

ерготeрапия/occupation therapy!!! Малко упражнение на успоредката, шведска стена,

топка за баланс и бягаща пътечка.

Да това са основните дейности при работата с ДЦП , тука не включваме Войта,Бобат, Кабат

и други специализирани методики.

Но без значение колко добро техническо оборудване има дадения център, или много

физиотерапевтична апаратура, ако Кинезитерапевта не е стимулиран да работи, да

покаже пълния си потенциал да му се да поле да действие без да е ограничен от

програмата писана от човек стоящ на бюро по цял ден и от време на време да поглежда в

салона!

Както в всяка професия си има добри и лоши специалисти,не искам да обидя никои, има

си хора които искат да се развиват, четат и търсят нови методики които биха

взаимодействали при дадена терапия, и такива които каквото са учили в университета е

достатъчно и ходят на работа защото трябва нещо да се работи. Малко вкарват

креативност и логическо мислене, защото университета дава основните знания или както

един мои преподавател проф.Кожухаров беше казал:

„ Аз знам ,че след изпит много неща ще ги забравите, но аз ви уча да знаете къде да ги

намерите когато те ви потрябват”

Глава2. Медицински терапевтични взаимоотношения на детето и

семейството

Има много различни видове терапевтични отношения, които работят при семейството и

децата, но има някои модели които работят по-добре от останалите.Тези модели имат

различни рискове и ползи. Основните терапевтични отношения при лечението на двига-

телни проблеми на деца с ДЦП включва родители, кинезитерапевти,ортопеди,хирурзи

ерготерапевти и др.

Част 1

Avicenna V. D Page 7

Родителите прекарат повече време с децата си и те ги познават най добре. Често

родителите информират за промяна на някои ежедневни функции на детето.

Кинезитерапевта получава обратна връзка за това какво прави детето в домашни условия.

Този задълбочен опит с подобни деца позволява терапевтите да помогнат на родителите

да разберат очакваните промени, както и да обучат родителите как да подпомогнат

тяхната моторна функция. Физиотерапевта или Кинезитерапевта който се занимава само с

такива случай, ще има много по голям опит сравнение с нормалния педиатър или

терапевт.

Отношението на Терапевта

Първоначалната роля и терапия на Кинезитерапевта -КТ, особено за малки деца на

възраст между 1 и 5 години е да бъдат включени подходящи видове игри. Той трябва да

изпълнява тази роля много добре. В днешно време да намерите КТ които да има опит в

работата с малки деца е много трудно. В университета няма такова обучение нито

практика. Млади майки които имат деца или очакват скоро да родят не са подходящи да

провеждат терапевтични процедури на деца до 5-6 г възраст. В практиката съм имал доста

случай когато млада жена КТ започва за първи път работа с деца с ДЦП не могат да

преодолеят първоначалният шок и се разплакват само като видят децата( с малки бебета

развили спастични форми, хипотонични деца напълно нереагиращи, или с дискинизий

които постоянно викат плачат се сменя със смях, обилна саливация, хаотични движения

на даден крайник и др). Те не са в състояние да следват зададената КТ програма уверено

и акуратно! Страх да не нарани детето, страх да извърши функционалния ROM и много

други.

Малките деца много трудно задържат вниманието си върху предмет ,ако тои не им е

интересен или упражнения. Ето защо КТ трябва да е емоционален с детето, упражненията

да са в вид на игра.( Пример; ако се работи за една мускулна група само , сменете вида на

позицията, натоварването, директно или индиректно с уреди или без, но не работете

еднотипно и монотонно дадената програма.).Задължително при започване на ново

упражнение да използва вербални команди,тактилен допир, насочващи движения.

Малките деца не знаят кое е (ляво-дясно,обърни, фиксирай, фиксирай и т.н) именно

затова Терапевта прилага физически контакт при които детето се чувства по уверено и

спокойно извършвайки многократно даденото движение, в съчетание с вербална

създавате модел, като с времето си от пасивен преминава в активен или автономен.

Наблюдавал съм доста случай при който се дават само команди, но няма физически

контакт с детето и то не разбира точно какво се иска от него. При други се извършват

дадените упражнения но без команди. Децата обичат да броят те знаят ,че като започнат с

Част 1

Avicenna V. D Page 8

1 завършват с 10 или 20. Но ако има команда ‘клякане’ детето започва и скоро само спира,

след няколко повторения изгубва интерес към даденото упр.

Кинезитерапевта не е подходящ за работа с такива деца и ако е много висок 180-190 см.

Когато детето е седнало на столче или си играе на пода при появата на човек които му

изглежда ОГРОМЕН

когато той е много по пълен.Знаете ли ,че 50% от времето което КТ прекарва е долу

седнал на пода, подвил крака колко време може да издържи така цял ден. И при двата

типа (много висок или пълен) не са подходящи когато трябва да работят на етап когато

детето се обучава да ходи. Знаете ли какво е голямо натоварването на КТ в кръста –

огромно е. Опитайте се да ходите поне 10 мин преведени напред като леко опирате с

ръце коленете си....

малко и безчувствен в работата си с такива деца ако иска да има видими резултати.Някой

хора може да ме упрекнат но хора които само са виждали такива деца ,но никога не са

пробвали да ги накарат да извършат дадено упражнение, да ги накарат да стоят или ходят

правилно и други дейности от ежедневния живот –ДЕЖ за които именно КТ трябва да

подготви детето.Именно затова има Кинезитерпия и Интензивна КТ. При втория случай се

работи по твърдо и натоварващо с детето.Тези терапевти които работят с деца не трябва

да са облечени с бели престилки или дрехи на персонал от болницата, а с леки свободни

спортни дрехи.ЗАЩО?

Деца които от раждането си ги носят по болници и социални институции, възприемат ,че

човека с бялата манта, ще ги тества,ще им взема кръв, ще ги кара да правят упражнения и

много други неща.Създава се една наситеност в детската психика и съответното

нежелание да посещава тези места.За пример: колегата които е с работна бяла манта в

съседната стая при среща с идващото дете в центъра предизвиква автоматичен

страх,плач, дърпане обратно към изхода,сядане на пода и нежелание да ходи и т.н .Когато

детето види КТ в спортна форма( тениска с спортно долнище) то го възприема като човек

с които ще играят интересни игри и упражнения.Много е важно как детето ви възприема!

При работа с деца с умствено изоставане трябва по-вече да се усмихвате, да се шегувате

от време на време.Много са докачливи когато видят сериозно лице,гледащо строго.

Изкуство е да накарате детето да го е страх от вас ,защото именно страха ги кара да

изпълняват дадените упражнения( естествено не с бой) и да ви обичат!. Начинаещи

терапевти започват работа много внимателно и нежно с такива деца приемайки ,че като

му кажат нещо или му покажат то ще го изпълни. ГРЕШКА !! това не дете с нормална

психика или възрастен, при много деца с ДЦП или сродни заболявания родителите се

съжаляват много над детето си и му дават много по-голяма свобода на действие

отколкото нормалните деца.От своя страна детето както се "казва се качва на главите им”

.Инати се, сърди се, демонстрира характер, хвърля играчки и т.н. Именно ако се дава по-

Част 1

Avicenna V. D Page 9

голяма свобода на такива деца в семейството ,как тогава да се очаква Терапевта да

накара това дете да изпълни което е необходимо??.Ето защо трябва да се научи детето

кое е правилно/разрешено и кое не е.При някой семейства границата на свобода давана

на детето им преминава с ‘свободия’ ,след което именно КТ си има проблемите как да

вкара в правилните норми на поведение даденото дете.

Терапевта не трябва да е само един изпълнител на дадената програма.

Какво отличава обикновения Физиотерапевт/Кинезитерапевт от Много добрия такъв???

Обикновеният - приема пациента(обикновенно идва с програма зададена от от лекар по

физикална медицина-болница,клиника) и следва това което е

предписано.Хладнокръвно,точно следвайки програмата,приключва с пациента и го

предава на родителите му.До тук добре.... стандартно.

Много добрия ФТ/КТ – приема пациента, започва да снема анамнезата още с появата на

детето и всичко случващо се в последствие да описва и систематизира в файл за дадения

случай:

А) дали детето го носят на ръце, или ходи самостоятелно,ползва ли помощни средства

или някакъв вид ортезни шини, начин на походката,видовете стъпки,наклон на

тялото,център на гравитацията,заместителни движения и т.н

Б) идва с пълна документация и изследвания( в практика никога не гледам първо

документите или снимките,а правя общия преглед след което преглеждам поставената

диагноза и история на заболяването.Защо правя това? Първо имало е случай с

неправилно поставена диагноза,второ субективно няма да съм настроен към диагнозата,

а ще използвам методите които ми позволяват да снема анамнезата и да потвърдя или

опровергая дадената диагноза или част от проведената терапия.От друга страна по този

начин постоянно затвърждавам познанията си за снемане на диагноза както натрупване

на опит).Евентуално предлага допълнително изследване. В процес на работа използва

собствени бланки и формуляри за нанасяне по точни дани( MMT,ROM и др).След първата

седмица започва създаването на видео и фото документация(една снимка или клип

говорят по вече от една страница) клипчетата да максимум до 1, 1,30 мин,при повтарящи

се упражнения няма смисъл да се прави обем на записа.Снимките се реализират в

различни равнини - STF.В процес на работа се документира само това което е ново за

пациента и има напредък.Един мой преподавател беше казал

‘’Няма ли записано число, значи не е направено изследване Което значи ако дадено

движение се извършва в дадена става ние записваме или брой повторения или отрязък от

Част 1

Avicenna V. D Page 10

време през което пациента извършва това.Ако включим и съпротивление с тежести

имаме и записани килограми.Понякога има съвкупност от всичките числови стойности.

В) Използва богат арсенал от тестове да установи степента на дадената увреда или

дефицит при дадения проблем на пациента,не се ограничава само с това което е

стандартно учил в Университета.Интересува се ,търси и реализира нови практики за по

добро снемане на диагноза която би му помогнала в практичната дейност по-нататък.

Г) Прави аналитичен анализ за дадения случай. ( Ето тук именно се усеща силата на

логиката да успее да събере пъзела от различни данни и да оформи една цялостната

картина както на възникналите проблеми Причина-Следствие, така и Ред и Реализация на

терапевтичната програма.Информира се за ежедневните дейности на детето(ставане,

обслужва ли се само или с помощ,посещаване на училище или домашни

занимания,начин на хранене,почивка-време, следобедни занимания,любими

занимания,играчки,неща които не харесва и др).Извлича максимално информация която

би му помогнала да оформи по добра комуникация с детето.

Д) Използването на богат арсенал от съоръжения,екипировка,помощни средства при

изпълнението на терапевтичната програма.

Е) Използването на голямо разнообразие на упражнения за дадена група мускули при

различни положения на тялото( легнало,седнало и право положение,ходене или бягане)

Ж) Умението да намери подход към детето, детето да го е малко страх, но и да го обича

трудно е да се обясни , този които работи с такива деца разбира какво имам в предвид!

З) Умението да успее да включи и да привлече вниманието на родителите към дадената

терапевтична програма.Най вече да разясни индикациите и контраиндикациите за дадени

позиции или дейности.Създаване на затвърждаващи упражнения които да се прилагат от

родителите в домашна обстановка.

И) Изкуството да направи най подходящата програма за детето.Нито да се избързва много

,нито да се закъснява.Мозъка на детето узрява бавно.Отначало съзряват центровете на

нервната с-ма,след това за движението и възприятието,след това за емоционалния

контрол и волеви процес.Възприятието за символи ,букви и цифри е едно от

последните.Ако се наруши този процес именно от желание на родителите или терапевта

да подготви колкото се може по добре дадения случай за в бъдеще ще създаде

предпоставки за емоционален и социален срив.пример ”Синдром на дефицит на

вниманието и хиперактивност”.Именно КТ трябва да успее да подготви такава програма

която да е в унисон с физическите възможности на детето,емоционалните му възприятия,

сътрудничество от страна на детето.Не може да обучаваме дете на 3 г да пише и

Част 1

Avicenna V. D Page 11

чете,понякога имаме случай на деца който са на 8-10 г, но психически отговарят на 3-4 г.

Именно дедукцията помага за правилното разпределение на задачите.

И така нататък..... може много да сте говори за това.Тези всички точки ние ще засегнем по-

нататък в процес на работа.

Последната точка е много важен модел включващ обучение на родителите как да се

справят и да работят с тяхното дете. Много родители носейки децата си в центрове за

работа деца приключват с ангажиментите си за тях.казвайки ” Те се занимават в центъра с

тях ” И в къщи не отделят необходимото внимание което се изисква за работа в домашни

условия. Не може да се разчита само на работата на КТ в центъра но и продължението на

терапията в домашни условия.Когато тази модел е работещ това е най-добрата

терапевтична връзката между дете-терапевт-семейство.

В сегашната икономическа криза терапевтът трябва да внимава да не бъде прекалено

взискателен към семейството, но и да помогне на семейството да намери това, което ще е

най изгодно за тяхното финансово състояние( терапевта да не забравя ,че в повечето

случай на деца с ДЦП терапията не 2-3 седмици или месеци, а процедури продължавщи

с години с малки прекъсвания).

Рязката промяна може да бъде много травмираща за едно семейство.Понякога терапевта,

може да фиксира определена програма за лечение и вярва, че това е най-доброто за

детето, но родителите могат да не бъдат в състояние да реализират това лечение. Те

често се чувстват виновни, че не могат да осигурят най доброто на детето им. Никога не

трябва да бъдете крайни в препоръките си за операции или някакъв друг вид лечение.По

добре за да избегнете даването на конкретен специфичен отговор и насочете родителите

към специалист. Друг терапевтичен модел е при които терапевтът констатира, че

семейството е некомпетентно, ненадеждно или безотговорно и само иска да се справи с

проблемите на детето си като смята ,че не им е необходим специалист за техния случай.

Този модел е грешен. Друга ситуация е когато детето се води на няколко различни

специалисти които не са съгласували програмите си един с друг.Понякога има

разминаване в дадени програми и съответно рефлектира върху очаквания резултат от

страна на КТ.

Не е желателно честата смяна на лечебното заведение или терапевт. Има случай когато

семейството се престарава (Пример: имахме дете с хемипареза на 6 г . майката водеше

детето сутрин на специализирано училище където работи в техния център в порядъка на

2 часа всеки ден, след училище на домашно посещение идваше масажист която правеше

Част 1

Avicenna V. D Page 12

масаж и лек стреч за около 1,40 мин. Следобед детето ходеше на плуване за 1 час, и

вечерта посещаваше Рехабилитационният център за регулярна терапия за час и

половина.При последните процедури за деня детето направо заспиваше още след като го

донесат в центъра). Една от целите на КТ да разясни ,че тези деца трябва не да се

обременяват с мисълта ,че те са много болни и целия им живот ще прекарат по болнични

заведения или центрове, те трябва да се интегрират в нормалния живот така ,че да растат

като техните приятели и връстници.Да даде насока в процес на работа към коя област

детето има умения и желание да се занимава, и да насочи родителите към нея. Може

даден индивид да не успее да възвърне на 100% контрола на даден крайник или

правилна позиция, но да се види в коя област той би се реализирал с този двигателен

дефецит. Ако има дясна хемипареза и след всякакви опити и терапия няма функционално

подобрение да се създаде програма детето да почне да използва лявата си ръка.Деца

който не могат да задържат химикал и да пишат много добре се обучават да пишат на

компютърна клавиатура и много други примери....

Планов контрол при Усложнения

Обсъждане на възможни усложнения също така е важно, обаче спрямо към очакваните

резултати трябва да се подхожда честно. Някои лекари са склонни да имат много

песимистични очаквания по отношение на очакваните резултати и усложнения. Хирурзи

използвайки този подход по-скоро натоварват себе си и семейството с слаба преценка

балансирайки между очакваните резултати както и възможните усложнения. Повечето

хирурзи, които имат голям с ДЦП практически опит са по-склонни към прекалено

оптимистични становища. Давайки една сигурност , че детето след операция ще ходи. А

след време ако не се получи желания резултат родителите са склони да обвиняват

терапевта за това защото хирурга е казал , че след операция детето ще ходи. Тези

семейства могат да бъдат изненадани и ядосани и е трудно да се справят с последствията.

Трудно е за лекарите да постигнат перфектния баланс, но всеки лекар трябва да е наясно с

цялата клинична картина не само преди и след операцията, но и за възможностите на

рехабилитационният процес

Когато възникнат Усложнения

Ако лечението на едно дете не върви добре,то ортопедът или терапевта първо трябва да

признаят това като усложнение. Семейството на детето трябва да бъде уведомено за

усложненията и евентуалните насоки за коригиране на терапията , ако в възможно. Важно

е, че подхода за анализиране на усложненията е да се определи точната причина за

усложнението така ,че да може да се избегне в бъдеще. Важно е съобщаването на

Част 1

Avicenna V. D Page 13

семейството. Семейството може да реагира с тихо приемане, чувство на

неудовлетвореност, или гняв.Много важно да се обясни на семействата какво да

очакваме от усложненията. Това обяснение трябва да включва подробни описание на

очакваните лечебни процедури. Ако със усложненията не може да се справите сами е

желателно да потърсите становище на друг експерт.Тази стъпка трябва да бъде обяснени

внимателно, на семейството. На първо място специфичните проблеми трябва да бъдат

внимателно формулирани към семейството. На следващо място, е диапазона от

възможности и очаквания на резултатите по отношение на краткосрочни и дългосрочни

последици.Усложнения трябва да бъдат записани по-подробно в медицинската

документация и трябва да отразяват всички обективни наблюдения и алтернативи които

са били взети под внимание. Този запис трябва да предаде каквото реално се наблюдава

и е настъпило, трябва да бъде документирано обективно без пренаписване на историята

на заболяването.

Методиката при работа с деца,подхода е много различен отколкото с възрастен.При

възрастен пациент след прекаран инсулт с хемипареза и ДЦП пациент с същата

диагноза Кинезитерапевтичните програми се залягат до голяма степен, защото

имаме сходни увреда и клинична картина, но подхода, изпълнението е абсолютно

различно.

Продължението е достъпно само в книгата

Avicenna V.D