Част 2

Avicenna V. D Page 1

Етиология: Причини за детски церебрални парализи

Детски Церебрални Парализи

Определение: (ДЦП) Детски церебрални парализи е група от не прогресиращи но

често променящи се синдроми на моторно увреждане в резултат на лезий или

аномалий на мозъка възникващи в ранните етапи от неговото развитие преди по-

време и след раждане. Освен моторното разстройство възможна са увреди и на другите

функции с моторни елементи (говор, хранене, фина моторика, очни движения)

сензорни и когнитивни или поведенчески нарушения включващи дефицит на вниманието

с хиперкинетично разстройство депресия или разстройство от аутистичния спектър.

(M.Bax, J.K.Brown 2004).

Обичайна практика да не се определя като отделна болест, а да се определи като широк

спектър от статични синдроми на невромускулни увреждания настъпващи вторично

след лезий в развиващия се мозък

Прогресивно мускулно-скелетна патология се среща в при най тежките форми при децата

Фиг.2.1

ДЦП се проявяват клинично в ранното детство и перисистират през целия живот

на детето с двигателни разстройства нарушение на волевата мускулна функция и

възприятия. Диагнозата се поставя чрез неврологично изследване локализиращо

увредата елиминираща възможността за прогресивен характер на състоянието и

показваща необходимостта от лечение и интервенция на нейните вторични

състояния които могат да се променят, като във времето се подобряват влошават или

не се променят.

Част 2

Avicenna V. D Page 2

Всички деца с церебрална парализа са с мозъчно увреждане обаче не всички деца с

мозъчни увреждания са с церебрална парализа! Мозъчното увреждане чиито симптоми

отговарят на картината на ДЦП е свързано с нарушаване функциите на моторните

центрове в мозъка. Локализацията на увреждането определя формите на заболяването и

съответната частична или пълна загуба на функциите. Децата с мозъчни увреди и

съответните за тях липси на моторни функции често пъти вървят недиагностицирани много

време след раждането. Въпреки ,че увреждането се наблюдава в периода на раждането

проблема често пъти не се показва до момента в който дейностите на детето не

реализират видимо проблема. Диагнозата ДЦП се поставя не по-рано от възрастта една

година и шест месеца. До тази възраст се говори за "рискови за церебрални парализи"

новородени и кърмачета. Ползват се различни термини които показват преходния

характер на това състояние, напр. "Преходен дистоничен синдром", "Централно

координационно смущение", "Централни моторни разстройства". В зависимост от

тежестта на моторно-координационните нарушения и неврологичния статус заплахата за

развитие на ДЦП при рисковия контингент новородени и кърмачета варира от 5 до 90%

при тежките форми. До година и половина- две детето има шанс да догони 100%

моторните, говорните и психичните показатели на развитието. След навършването на две-

две и половина години патологичните форми на движение, координация и равновесие се

фиксират в моториката на детето като я деформират – малко-много или напълно я блокират

като се развива типична клинична картина на ДЦП. При детето с диагностицирани

централни координационни смущения лечението трябва да е насочено към

организиране на мозъчните функции, т.е. към стимулиране изграждането на мозъчни

връзки. Мозъчните клетки които са унищожени не могат да възвърнат нормалната си

функция, нито тези които са засегнати да се възстановят. Чрез стимулиране растежа на

нови връзки между здравите клетки се позволява здравите части на мозъка да поемат

функциите на увредените или унищожени мозъчни клетки. Повече изградени връзки

между нервните клетки означават по-голяма работоспособност на системата, което пък

от своя страна означава достигане на по-високо функционално ниво.Понякога не може да

се достигне на 100% възстановяване на дадена моторна функция защото оргиналния център в

мозъка които трябва да отговаря за нея е тотално увреден, новият център които се създава

невинаги осъществява 100% функционалнот.При всеки индивид е различно.Зависи от

адаптивните способности на мозъка да се настрои и приспособи към новите изисквания

Част 2

Avicenna V. D Page 3

Лезии в мозъка може да възникнат по време на пренаталния (преди раждането) или пост-

наталния (след раждането) период

Време на мозъчните увреди

Пренаталният период: Трудно зачеване

Пренаталният период: 28 седмици вътрематочно до 7 дни постнаталното

Постнаталният период: Първите две години от живота

Придвижването на пациенти с нарушен баланс, могат да бъдат предизвикани и от други

прояви на мозъчна дисфункция

Проявите на Церебралната парализа и идниректно въздействие

Неврологични - асоциирани проблеми

Мускулна слабост - умствена недоразвитост

Патологичен мускулен тонус - епилепсия

Проблем на баланса - зрителни проблеми

Загуба на селективен контрол - загуба на слуха

Патологичните рефлекси - говор и комуникационни проблеми

Сетивна загуба - затруднено гълтане

Мускулно скелетната система - трудно хранене

Контрактури - респираторни проблеми

Деформации - инконтиненция

Първото описание в практиката е описано от първият английския лекар Франсис Уилям

Литъл през 1861 г. и е известно като болестта на Little за дълго време.Дълго време се е

приемало условието, че е причината е от задушаване на новороденото -neonatal asphyxia.

По-късно, Зигмунд Фройд и други учени оспорват идеята. Днес се приема, че само около

10% на случайте на ДЦП могат да бъдат приписани задушаване на новороденото. В по

Част 2

Avicenna V. D Page 4

голямата си част случайте възникнали по време на пренатален период не могат да бъдат

конкретната причина и не могат да бъдат идентифицирани.

Обичайна практика е ДЦП да се определя като непрогресивни увреди на недоразвития

мозък което води до моторни дисфункций. Въпреки, че лезийте не са прогресивни

клиничната картина се променя в времето (Mercer Rang)!!

Церебралните парализи са статични лезии срещащи се в мозъка, при новородени

оставяки децата с трайни моторни увреждания. Лезията може да се появи като дефект в

развитието като инфаркт като запушване на средната церебрална артерия на

новороденото или като травма по време на или след раждането. Мозъчна патология във

всички тези случей е статична, и се счита за мозъчна увреда. Много малко статичн лезии

неоставят никакви моторни уврежди и не причиняват ЦП. Много патологий като

например синдрома на Рет(този синдром на нервно разтройсто е класифициран като

аутизъм разтройство спектър от DSM-IV. Клиничната картина включва забаване на

разтежа на главата-включително и микроцефалия в някои случей и малки ръце и

крака. Момичетата са предразположени към чревно-стомашни проблеми и до 80% от

тях имат припадъци, сколиоза и други деформитети ) са прогресивни в детска възраст, но

след това се статични при или след пубертета. Тези условия не са е част от групата СР, но

след като те станат статични са много сходни с тези на ДЦП в двигателна переспектива.

Други проблеми като прогресивна енцефалопатия са с различни последствия.

Обичайна практика е детето да има увреждане от моторни статични лезии на мозъка,

но не казахме нищо за етиологията на това увреждане.

Някои автори използват множествено число "Мозъчни парализи".

Има много видове Церебрални парализи.

Има няколко валидности на това понятие, подобно на терминът "рак", според

анатомичното разположение има много специфични видове патологии на рака, всяка

с различен начин на третиране Аналогично на рака например специфичния клетъчен

вид и степен на развитие.Първопричината за възникването на ДЦП не е от

значение,особенно за Кинезитерапевта. Следователно няма нужда да представим

подробна цялостна информация по конкретната етиология в останалата част на този

текст Въпреки че информацията за етиологията е по важна за невролога които би

предписал необходимите лекарства.

Етиологията може да бъде важна за семейството на детето по отношение на генетично

консултиране по отношение на рисковете от бъдещи бременности или проследяване на

назад в родословното дърво за сходни увреди. Лекарите които диагностират детето винагои

Част 2

Avicenna V. D Page 5

трябва да се съмняват в поставената диагноза ако в началото е била една парализа и в

времето може да се промени като понякога може да има наличие на две диагнози или

първоначалната диагноза може да бъде погрешна.Например, едно дете може да бъде

диагностицирано с диплегия защото то е родено преждевремено и има

интравентрикуларен кръвоизлив но от 6-годишна възраст физикално изследване показва

много по-слабо изразена спастика отколкото обикновено се е очаквало. Това дете ще

трябва да работи за заболяване на мускулите с мисълта, че то може да има мускулна

дистрофия на Дюшен, както и диплегичен модел на ДЦП.

Има деца родени преждевременно които са с интравентрикуларен кръвоизливи, но са

напълно нормални от към моторна перспектива.

Продължението е достъпно само в книгата

Avicenna VD