Nezavisimostta Na Bulgaria Na Stranicite Na Vestnicite

Независимостта на България на страниците на вестниците

“Стремление” и “Народен глас” някога и днес

ААвтор: Александрина Петрова КръстеваУченичка от 11 клас на ГЧЕ “Екзарх Йосиф I” град Ловеч

Ловешките вестници през първата половина на XX век

Независимостта на България...

Вестник “Стремление” (1901-1944)

Седмичен вестник на Народната партия. Издател А.Широков до 1905г. , след това лично издание на печатаря Ст. Рясков, печатница „Светлина”, гр. Ловеч. Преди Първата световна война е русофилски, от 1915 поддържа външната политика на цар Фердинанд, по-късно на цар Борис III. След 19 май 1934 защитава позициите на дворцовите кабинети.


Вестник “Народен глас” (1931-1943)

Седмичен вестник за политика, стопанство, култура и реклама. Излиза всяка събота. Отговорен редактор Ив. Д. Пъшков, Ловеч, печатница Д. Мичев. Отразява събитията в Ловеч и околията. Помества статии, търговски реклами и съдебни обявления.


Хрониката на събитията (август – септември 1908)

на страниците на в. “Стремление”

Представена е обективна картина на събитието пред ловешкото гражданство, анализират се внимателно всички съществени фактори, влияещи на развитието на конфликта между България и Османската империя, като се отправя призив за съпричастност.Уводната статия информира в детайли за трите важни проблема, които стоят пред правителството: 1. Пренебрежителното отношение на турското правителство спрямо българския дипломатически агент Иван Ст. Гешoв. 2. Стачката на железничарите на Компанията на източните железници. 3. Окупацията на железниците.Вестникът стои близо до народа, изразява неговата позиция да не се отстъпват железниците.Отправя призив за будност и размисъл: „Това е първият крупен политически момент, в разрешението на който ще блесне способността или неспособността на правителството. Внимание!”


Българското Царство


• Съзнали важността на събитието, авторите с тържествен тон съобщават за празника в старата столица на България:

• „Часът е 11. Българският княз Фердинанд застава в църквата „Св. Четиридесет мъченици” и съобщава на българския народ, че зависимото българско княжество става независимо българско царство. Новият български цар зае мястото на старите български царе. Настоящето отлетя в миналото, за да завещае неизвестно бъдеще.”

Празникът на независимостта в уводна статия на в. “Стремление” от 1 окт. 1908


Празникът на независимостта в уводна статия на в. “Стремление” от 1 октомври 1908

Открито е представена възможността от усложнения и задълбочаване на кризата. Вестникът с право подканва: „Да се веселим, радваме, но нека и мислим!”


Тържествата в Търново на хълма Царевец 1908


Тържествата в Ловеч под хълма Хисаря• Известието за

провъзгласената независимост се разпространява бързо из целия град.

• Започват тържествата в Ловеч, които траят четири дни. Дюкяните се затварят и обкичват с народни знамена. На площад „Йосиф I” звучи химнът „Шуми Марица”. След час музиката се отправя към казармата, където са строени всички войници. Те са поздравени от командира на полка полковник Попов. Вечерта военната музика свири до късно пред общинското управление.


Тържествата в Ловеч

• На другия ден на казармения площад се отслужва молебен в присъствието на ловешките граждани. След прочувствената реч на П. Войников се провежда строеви парад на войските, командвани от майор Цонков. Всички войници дефилират по роти пред началника на гарнизона Попов. След това няколко хилядно множество начело с военната музика се отправя към площад „Тодор Кирков”, където се полага венец на паметника.


Тържествата в Ловеч Следва празнична реч на Йонко Веселинов. Тя

проследява цялата история на „велика и златна България”- от прабългари и славяни, през ханове, царе, възрожденци до тогавашния светъл ден. На две страници от вестника е отпечатана речта, представяща храбростта, героизма и свободолюбието на българския народ.

От площада шествието се отправя към Белия паметник, където се полага венец за падналите руски герои за Освобождението на Ловеч.

В салона на читалището е изнесен концерт на военната музика, който трае до късно вечерта.

На 26 вечерта по инициатива на кмета се устройва факелно шествие из града. С песни, с разноцветни фенери шествието се отправя към казармата, където чакат построени войниците. Ентусиазмът в този момент е вълнуващ, от двете страни се чува нескончаемо “ура” ! Командирът на 34-ти Троянския полк гарантира за войниците си, че ще бранят отечеството с цената на живота си. Следват вълнуващите речи на видни ловешки граждани. След това музиката засвирва хоро и веселието трае до полунощ.


Тревожни моменти

“Първият глас на дипломацията предизвиква тревога. Война! От тази дума потръпва народът.”

Вестникът поставя под съмнение заявлението на Фердинанд и на другите министри, че една капка кръв няма да се пролее и мирът е осигурен.

“Стремление” прозира още в следващия си брой, че България се намира в навечерието на по-решаващи събития от обявяването на независимостта, защото те зависят не само от българската държава, а и от Великите сили. Те мълчаливо посрещат извършения акт, а тяхното мълчание е по-страшно от най-силната им нота.


“Si vis pacem, para bellum”“Aко искаш мир – готви се

за война”• Вестникът внимателно претегля аргументите за и

против войната, стои близо до потребностите на хората, представя различни гледни точки.

• Една война с Турция ще се отрази негативно върху културното и икономическото развитие на страната, но на атаките трябва да се отговори с категорична позиция в защита на националния интерес. Изразено е мнение, че е по-добре да се плати исканата компенсация, но да не се пролива кръв. Заплахата от война обаче продължава да съществува.

• Една бъдеща война ще има смисъл само ако е за защита на независимостта и автономията на Македония.


Преговорите на страниците на в. “Стремление”

• Като защитник на народните интереси „Стремление” изразява безпокойството си, че два месеца след обявяването на независимостта българският народ живее в неизвестност. След двумесечната криза без решение на конфликта опозиционният печат тълкува опитите на правителството за дипломатическо решение на кризата като слабост.

• Превес над опозиционната критика към правителството взема съзнанието за граждански дълг: „ Готов е този български народ да прости всички грешки на правителството и като един да застане на отбранителна позиция за отстояване на правата си.”


• В три броя на вестника са поместени уводни статии, които представят на ловешкото общество факти и оценки за развитието на конфликта

• Посланието: ”Бъдете готови да воювате, за да защитите достойнството на България!”

• Призив към будност, съпричастност и непримиримост

• Формира се впечатлението, че се случва велико събитие, на което трябва да се отдели нужното внимание, което трябва единодушно да се подкрепи, и затова опозицията застава категорично зад правителството.

Горещата есен на 1908 представена от в. “Стремление”


Празникът

30 години по-късно…


… е празник на възшествието на цар Борис III и на независимостта

През 1938г. ловчанският митрополит Антим пише в местния вестник „Народен глас” вълнуваща статия по случай празника на възшествието и независимостта.

На 3 октомври българският народ чества 20 години от възшествието на престола на цар Борис III. Същевременно се отбелязва и празника на независимостта.

Чествайки този двоен празник, се припомнят и делата и самоотвержеността на българите, които са изпълнили завета на Спасителя: „Няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за своите ближни”.


• Любовта към отечеството е основната обществена добродетел, която всеки трябва да култивира в сърцето и душата си, но която трябва и да се предаде и развие в поколенията.

• Едно общество е толкова по-здраво, колкото по-ясно съзнават членовете му, че тяхното благо е в пълна зависимост от общото благо,за което трябва да се жертва. Най-големите успехи са постигали българите, окрилени от силно съзнание за национална общност, от любов към родината. Това се потвърждава и от събитията през 1908 година.

• Целта на статията е не само да се отбележи годишнината, а

да се възпитат ценности. Митрополит Антим подчертава необходимостта от граждански и християнски добродетели, силна воля, железен характер, висок национален дух. Той призовава младежите - бъдещето на народа - да обичат и бранят достойнството на родината. Само тогава ще се засили духовната мощ на народа.

• „ България преди всичко и над всичко”- така звучи финалът на статията, изразяващ общото настроение на гражданството.

Новият празник на страниците на в. “Народен глас” от 3 октомври 1938


90 години по-късно Забравеният празник на страниците на в. “Народен глас”, излизащ отново от 1988

• Парламентът най-после обявява 22 септември за официален празник. Дълго тази дата бива пренебрегната. Затова малко българи знаят, че тогава се променя статутът на България.


Авторът на статията в „ Народен глас” от 21 септември 1998г. припомня на читателя какво се е случило на тази дата. В наши дни статиите звучат като откъс от кратката история на България. Няма и спомен от разказите за пищните тържества някога. Събитието е останало в тесния кръг на специалистите по история, в прашните книги. В публикуваната анкета за новия празник от шестима запитани само един възрастен човек знае за събитията от 1908. Той си спомня, че като дете е празнувал на тази ден и изразява съжалението си, че датата е забравена.

Непознатият празник


• Къде е приемствeността в поколенията? Как да се очаква от младежите да носят в сърцето си националния дух?

• Имат ли днешните българи национален идеал?

• Едно е сигурно - съпреживяването на едно събитие с национално измерение не може да се постигне само чрез наизустяването на факти от учебниците по история.

Бъдещият празник след 100 години ?! Ще

го има ли?!


Бъдещият празник след 100 години ?! Ще го има ли?!

Паметните знаци на Царевец , напомнящи за това събитие са заличени днес. За тях свидетелстват само спомените на възрастните жители на Велико Търново и запазеният снимков материал.

22 септември за повечето българи е просто един неработен ден.

Явно независимостта на България не е ценност, защото години наред сме били зависими; никой не е искал да акцентира върху нея, защото всъщност не сме били свободни духом.


Днес, когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта, би следвало да се направи задълбочена и критична преоценка на мястото на този празник в обществения живот. Не е важно след 100 години да се отбележи нещо формално, а да се създаде усещането у всеки българин, че е свободен и независим.

Че всички са равни пред закона и той стои над всички.

А до тогава ще продължава да има повече българи, които свързват независимостта с 4 юли!

Денят на независимостта


Използвана литература:

• Лазаров, И., Павлов, Пл., Тютюнджиев, И., Палангурски, М., Кратка история на българския народ., издателство “Просвета” 1993.

• “Обявяване на независимостта на България през 1908г.”, издателство на БАН, 1989.

• В. “Стремление” от 14.09.1908 до 08.11.1908.• В. “Народен глас” от 03.10.1938 и 21.09.1998.• Фотоархив на отдел “Краезнание” на

Регионална библиотека “Проф. Беню Цонев”

Health & Medicine

Nezavisimostta Na Bulgaria Na Stranicite Na Vestnicite